Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по бюджет и финанси
Комисия по бюджет и финанси
15/11/2016 първо гласуване

    законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., № 602-01-65, внесен от Министерския съвет на 31.10.2016 г.
    Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ


    Д О К Л А Д

    по законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., № 602-01-65, внесен от Министерския съвет на 31.10.2016 г.


    На заседание, проведено на 3 ноември 2016 г. Комисията по бюджет и финанси обсъди законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2017 г., внесен от Министерския съвет.
    На заседанието присъстваха: Ивайло Иванов - заместник-министър на труда и социалната политика, представителите на НОИ: Бисер Петков - управител, Весела Караиванова – подуправител и Антоанета Ганчева – директор на дирекция „Анализ, планиране и прогнозиране”; представители на синдикатите и работодателските организации.
    Законопроектът беше представен от управителя на Националния осигурителен институт Бисер Петков.

    По приходите.
    Предлагат се следните политики:
    • Увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с един процентен пункт – 18,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., при съотношение – 10,5 за сметка на работодателя и 8,3 за сметка на работника и 13,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 7,7/6,1.
    • Увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ с 20 процентни пункта – 60,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г. и 55,8 на сто за лицата родени след 31 декември 1959 г.
    • Не се предвижда промяна на съотношенията между работодател и работник за останалите осигурителни рискове, като те остават съответно 60 към 40 на сто. За 2017 г. техните размери са, както следва:
    фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5 на сто;
    фонд „Безработица” – 1,0 на сто;
    фонд „Трудова злополука и професионална болест”- диференцирано от 0,4 до 1,1 на сто за сметка на работодателя.

    • Предложените в законопроекта минимални осигурителни доходи по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 2,6 на сто за 2017 г. в сравнение с 2016 г. с ефект върху приходите от около 24,3 млн. лв. увеличение. За 2017 г. не са договорени минималните осигурителни доходи, а са запазени нивата от 2016 г. Средното увеличение се дължи на новия размер на минималната работна заплата - 460 лв., заложена в основните параметри на проекта на държавния бюджет за 2017 г.
    • Увеличава се диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2015 г., съответно на 460 лв., 500 лв., 550 лв. и 600 лв.
    • Запазва се минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите - 300 лв.
    • Запазва се размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица – 2 600 лв.
    • За 2017 г. не се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Максималният размер на гарантираните вземания е 1 200 лв.
    Размер на приходите и трансферите за 2017 г.
    Общата сума на приходите и трансферите се предлага в размер на 10 375,6 млн. лв. което възлиза на 11,2 на сто от БВП.
    В рамките на общата сума с най-голям относителен дял са приходите от осигурителните вноски, които са предвидени в размер на 5 614,7 млн. лв., което възлиза на 6,1 на сто от БВП.
    Планирани са неданъчни приходи в размер на 38,3 млн. лв. и трансфери от държавния бюджет към бюджета на ДОО в размер на 4 723,6 млн. лв., като тези трансфери са за финансиране на изплащане на пенсиите и добавките, които се финансират от държавния бюджет в размер на 325,1 млн. лв., и за покриване на недостига от средства, субсидията е в размер на 4 398,5 млн. лв., което е с 320,7 млн. лв. по-малко спрямо размера на субсидията в Закона за бюджета на ДОО за 2016 г.

    По разходите.
    Предлагат се следните политики:
    • Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за всички категории труд.
    • От 1 януари 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1,1 на 1,126 с процент, определен по правилото на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) (2,4 на сто).
    • От 1 юли 2017 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, не се осъвременяват по чл. 100 на КСО, а се преизчисляват с новия процент за всяка година осигурителен стаж – 1,126.
    • Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост се увеличават от 1 юли 2017 г. с 2,4 на сто (чл. 100 от КСО).
    • Максималният размер на получаваните една или повече пенсии (за новоотпуснати и състояние) се запазва в размер 35 на сто от максималния осигурителен доход - 910 лв.
    • Запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица - 7,20 лв., и ограничението му на ниво 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата на работа.
    • Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност - 18 календарни месеца, при безработица и бременност и раждане - 24 календарни месеца.
    • Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – за първите три работни дни се изплаща 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността се изплаща парично обезщетение от ДОО.
    • Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни.
    • Запазва се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст на 340 лв.
    • 11. Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице на 540 лв.

    По разходите и трансферите:
    Общият размер на разходите и трансферите е 10 375,6 млн. лв.
    В сумата на разходите с най-голям относителен дял са разходите за пенсии в размер на 8 936,3 млн. лв., което възлиза на 86,1 на сто от всички разходи в държавното обществено осигуряване. Относителният дял на разходите за пенсии от брутния вътрешен продукт се запазва на нивото от 9,7 на сто, като предвидените средства за пенсии са с 235 млн. лв. или с 2,7 на сто повече в сравнение с размера им в бюджета на ДОО за 2016 г.
    Средният размер на пенсията през 2017 г. се предвижда да достигне 341,57 лв., при среден размер за 2016 г. от 331,47.

    Планираната сума за изплащане на социални помощи и обезщетения е 1 350,0 млн. лв., което е 13,0 на сто от общите разходи на бюджета на ДОО, като средствата са със 126,5 млн. лв. повече в сравнение с 2016 г.

    Разпределението на разходите за основните групи краткосрочни обезщетения по КСО е следното:
    • обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството и карантина и нетрудови злополуки – 459,3 млн. лв., което е 104,9 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2016 г.; планирани са обезщетения за 17 001,5 хиляди дни при среднодневно обезщетение от 27,02 лв.;
    • обезщетения за трудова злополука и професионална болест – 8,2 млн. лв., което е 102,5 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2016 г.; планирани са обезщетения за 271,5 хиляди дни за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест при среднодневно обезщетение от 30,14 лв.;
    • обезщетения за бременност и раждане – 355,3 млн. лв., което е 110,7 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2016 г.; планирани са обезщетения за 13 355,6 хиляди дни за временна неработоспособност поради бременност и раждане при среднодневно обезщетение от 26,60 лв.;
    • обезщетения за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст и за осиновяване на дете от 2 до 5 години – 145,1 млн. лв., което е 99,8 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2016 г.; планираните обезщетения за отглеждане на малко дете са за 8 942,6 хиляди дни при среднодневно обезщетение от 16,19 лв.;
    • парични обезщетения за безработица – 359,7 млн. лв., което е 95,0 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2016 г.; планираните обезщетения са за 86 706 правоимащи лица със средномесечен размер на обезщетението 345,67 лв.;
    • финансиране на дейността по профилактика и рехабилитация – 20,1 млн. лв.
    Планираните разходи за дейност „Социално осигуряване” са
    81,8 млн. лв. Относителният дял на разходите за дейността спрямо всички разходи на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване (КБДОО) за 2017 г. е 0,79 на сто.
    Разходите за персонал са 56,5 млн. лв. и са разработени при средносписъчен брой на наетите лица по трудови (1 138) и служебни (2 404) правоотношения.
    Разходите за административна издръжка са 18,5 млн. лв., или с 21,7 на сто повече от планираните средства за 2016 г. Увеличението се дължи на включените в издръжката разходи за заплащане на услугата, предоставяна от „Български пощи“ ЕАД за изплащане на пенсиите.
    За 2017 г. проектът на средствата за капиталови разходи е направен на база необходимите действия за стопанисване, управление и обновяване на материалната база, като средствата са запазени на нивото от 2016 г.

    По бюджетното салдо.
    За 2017 г. бюджетното салдо е 0.
    Общият резултат по фондовете и по бюджета на НОИ се балансира на нула.
    Предложения за проекти на бюджети на отделните фондовете на ДОО за 2017 г.
    - За фонд „Пенсии” приходите и трансферите са 3 737,3 млн. лв., разходи и трансфери 7 815,2 млн. лв. и дефицит от 4 078,0 млн. лв. Спрямо закона за 2016 г. приходите и трансферите са увеличени с 398,3 млн. лв.; разходите и трансферите също са увеличени със 125,0 млн. лв. и дефицита е намален с 273,3 млн. лв.
    - За фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” приходите и трансферите са 626,3 млн. лв., разходи и трансфери 756,9 млн. лв. и дефицит 130,7 млн. лв. Спрямо закона за 2016 г. приходите и трансферите са увеличени със 167,1 млн. лв.; разходите и трансферите са увеличени с 93,7 млн. лв. и дефицита е намален със73,3 млн. лв.
    - За фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност” приходите и трансферите са 324,0 млн. лв. и разходи и трансфери 324,0 млн. лв. Спрямо закона за 2016 г. приходите и трансферите и разходите и трансферите се намаляват с 21,6 млн.лв.
    - За фонд „Трудова злополука и професионална болест” приходите и трансферите са 159,4 млн. лв., разходи и трансфери 53,2 млн. лв. и излишък в размер на 106,2 млн. лв. Спрямо закона за 2016 г. приходите и трансферите са увеличени с 9,6 млн. лв., разходите и трансферите са намалени с 0,9 млн. лв. и излишъка е увеличен с 10,5 млн. лв.
    - За фонд „Общо заболяване и майчинство” приходите и трансферите са 856,1 млн. лв., разходите и трансферите 984,3 млн. лв. и дефицит 128,2 млн. лв. Спрямо закона за 2016 г. приходите и трансферите са увеличени със 181,7 млн. лв. разходите и трансферите нарастват с 91,7 млн. лв., а дефицита се увеличава с 38,2 млн. лв.
    - За фонд „Безработица” приходите и трансферите са 236,7 млн. лв., разходите и трансферите на 359,7 млн. лв. и бюджетно салдо с дефицит 122,9 млн. лв. Спрямо закона за 2016 г. приходите и трансферите са увеличени с 14,8 млн. лв., разходите и трансферите са намалени с 34,9 млн. лв., и дефицита е намален с 20,1 млн. лв.
    - За бюджета на Националния осигурителен институт се предлагат приходи и трансфери в размер на 4 435,7 млн. лв., разходи и трансфери 82,1 млн. лв. и бюджетно салдо с излишък от 4 353,6 млн. лв. Спрямо закона за 2016 г. приходите и трансферите са намалени с 294,5 млн. лв., разходите и трансферите са увеличени с 6,4 млн. лв. и бюджетното салдо - излишък е намалено с 298,8 млн. лв.

    По законопроекта се проведе дискусия, в която народните представители и гостите, участващи в заседанието изказаха своите становища.
    Народният представител Румен Гечев изрази неподкрепа за законопроекта, като изтъкна следните причини: по-високата динамика на вноските за социално и здравно осигуряване ще задълбочи социалната поляризация; увеличението на възрастта за пенсия е неприемливо; ръстът на минималната пенсия не съответства на растежа на БВП; замразява се минималната работна заплата за 2018 и 2019 г. и др.
    Главният секретар на Българската търговско-промишлена палата Васил Тодоров заяви, че не подкрепят законопроекта със следните мотиви: неприемливо е административното увеличение на минималната работна заплата; неприемливо е средното увеличение на минималните осигурителни доходи с 2.6 на сто, вследствие увеличението на минималната работна заплата; действащото задължение на работодателя да заплаща болничните през първите три дни и др.
    Изпълнителният секретар на КНСБ Асиа Гонева изрази подкрепата за законопроекта, като заяви, че той е разработен на високо професионално ниво със значително подобрение на параметрите на приходите, удовлетворителен ръст на минималната работна заплата, планирано е увеличение по отношение на самоосигуряващите се лица. Г-жа Гонева заяви, че е необходима промяна на равнището на осигурителен доход на земеделските стопани, на максималния осигурителен доход, на обезщетението за безработица и на „тавана” на пенсиите.
    Заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков изрази принципна подкрепа за законопроекта и бележки относно минималната работна заплата, забавянето на дебата между социалните партньори и обществения дебат по следващите стъпки в реформата на осигурителната система, засилване на контрола, който се упражнява във връзка с осигурителните права и издължаване на вноските, реформата в медицинската експертиза на работоспособността и др.
    Представителят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Румяна Георгиева представи становище в подкрепа на законопроекта, като заяви, че проектобюджетът се основава на параметрите, които са заложени в 3-годишната бюджетна прогноза, приетите законови промени и постигнатите компромисни решения в областта на социалното осигуряване. Положителни параметри са запазването на минималния осигурителен доход на нивата от 2016 г. и ръст единствено там, където доходите са били под минималната работна заплата. Положителен факт е и създаването на работни групи за работа по механизъм за определяне на минимална работна заплата и др.

    След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “За” – 10 народни представители, “Против” - трима народни представители и “Въздържали се” двама народни представители.
    Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., № 602-01-65, внесен от Министерския съвет на 31.10.2016 г.



    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
    ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:



    МЕНДА СТОЯНОВА
    Форма за търсене
    Ключова дума