П Р О Т О К О Л
№ 2

---

На 3 декември 2014 г. /сряда/ от 14.30 часа в зала «Изток» на Народното събрание, се проведе съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по здравеопазване и Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Заседанието бе открито в 14.45 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 45 минути /

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, Комисията по бюджет и финанси има кворум. Комисията по здравеопазване има кворум и Комисията по труда, социалната и демографска политика има кворум. Откривам днешното съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по здравеопазване и Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред за Комисията по бюджет и финанси.:

Д н е в е н р е д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г., № 402-01-9, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г., № 402-01-8, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г
3. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г.
4. Преразглеждане, обсъждане и приемане на § 33 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Има ли други предложения или допълнения по така предложения от мен дневен ред? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване дневния ред.
Моля, колегите от Бюджетна комисия да гласуват.”За”- ?
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Дневният ред на Комисията по бюджет и финанси е приет.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господа министри, гости, предлагам на вниманието на Комисията по труда, социалната и демографска политика дневния ред за днешното заседание:
1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г., № 403-01-8, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г.
Моля, колегите от Комисията по труда, социалната и демографска политика, които са съгласни с предложения дневен ред да гласуват.
Гласували 17 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, генерал Тонев.
СТОЯН ТОНЕВ: Уважаеми господа министри, дами и господа, представям на вашето внимание дневния ред на Комисията по здравеопазване.
1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г., № 402-01-9, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г. – първо гласуване.
Моля, членовете на Комисията да гласуват.
Гласували 18 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преди да премина към останалата част, искам отново да обърна внимание на един странен и принудителен факт, който за съжаление започна да се среща все по-често и по-често. В неделя, 20.30 часа, отново е нападнат и бит лекар от Бърза помощ - д-р Маринова - от двама роми, която е отивала на посещение за бременна жена. Мисля, че и министъра на здравеопазването е запознат. Моля, той да съобщи допълнителни сведения, тъй като ние го криминализирахме, но превенцията и реалността не отговаря на необходимите изисквания.
Господин министър, моля Ви.
ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз се опитвам в последните седмици да изграждам в себе си диалогичност. Тук обаче няма да мога да бъда кротък. Няма начин от много свитите пари, ние да се стремим да отделяме повече пари, за да има качествена и смислена здравна помощ и спешна помощ. И едновременно с това, моите, казвам моите, защото те са директно подчинени на Министерство на здравеопазването, моите лекари да бъдат бити, затова че ходят някъде.
Това някак си няма да се повтори към момента, с риска да скандализирам много от вас. И господин председателя на здравната комисия ми се обади бесен, и шефовете на ЦС на ПТТ. Това е с.Врачеш, Община – Ботевград.
Аз в момента изразявам много силния си скепсис. Ще ме разберете какво казвам. В с.Врачеш – Ботевградско, не във връзка с моето искане, а във връзката с липсата на окомплектоване на спешни екипи в София област, ще пристигне екип на София област, спешен, за да лекува спешно пациент, при положение, че кмета на въпросното село Врачеш не е лично там, за да осигури сигурността на лекарите. Защото не може банди от хора да бият лекар, със забележете от доклада, с част от счупен мотор. Село Врачеш има кмет и той трябва да гарантира, че екипите на Спешна помощ ще си тръгнат живи и здрави, след като са свършили работа там. Толкова от мен за момента. Ще процедирам така, за всяко едно такова място.
Местната власт трябва да има отношение към това. Това са цигански банди. Нека да бъдем съвсем наясно за какво става въпрос.
МВР е уведомено. Взима мерките по закона. Не забравяйте, мисля, че Вие, госпожо Нинова, бяхте част от състава на Народното събрание, което криминализира цялото това нещо. Ще бъде постигнато това нещо. Но за мен не е достатъчно тези хора да бъдат осъдени, а някой и то е хубаво на ниво местна власт, който представлява тези хора, да гарантира, че моите екипи на Спешна помощ ще се прибират по адресите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър.
Уважаеми колеги, да пристъпим по дневния ред, който гласувахме по точка първа.
Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г., № 402-01-9, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г.
Кой ще ни представи законопроекта?
Господин Москов, заповядайте.
ПЕТЪР МОСКОВ: Господин министъра предостави тази чест на мен. още веднъж извинявайте за малкото емоция преди това.
Аз ще бъда съвсем кратък с желание да отговоря на всички въпроси, които възникнат от състава на Комисиите.
Уважаеми дами и господа народни представители, внасям проектозакона за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г., предложен от Правителството. няма да влизам в детайлите на числата заложени в проекта за бюджет. Ще кажа само основните неща. В отделните пера и в целостта на разходната част са заложени всички разходи, т.е. цялото касово изпълнение на разходите за 2014 г. всеки един разход, който системата е генерирала и е фактурирала към Касата и той е платен на базата на двете актуализации от 2014 г. е заложен в разходната част на бюджета за 2015 г.
Тоест, тук виждам и представителите на Лекарския съюз. с тях достигнахме до общото становище. Тоест, Министерството се съгласи с техните анализи, че самата система е достигнала насищане на количество пациенти, които да минават през болниците. За мен, за Министерския съвет, този бюджет означава финансова стабилност, липса на финансова причина за трусове в системата на болничната и доболничната помощ, което да даде спокойна база за провеждане на промените, за които всички говорим. За които аз съм готов да обоснова какво точно възнамеряваме и какво точно правим в момента. Ангажиментът, който има Министерството, съответно Министерския съвет и в тази връзка има подготвен цял пакет от материали и законопроекти е свързан с ясния ангажимент. Той ще бъде постигнат за удържане на разходите на системата, такива, каквито са заложени в бюджета за 2015 г.
Ако имате въпроси по конкретните мерки, които се предприемат и ще бъдат предприети, съм на ваше разположение да отговарям. Тоест, това е бюджет, който ще осигури финансово спокойствие и ще даде възможност системата да се трансформира в по-добра за пациентите и по-смислена за работещите лекари.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Москов.
Уважаеми колеги, ако нямате нищо против, нека да ни представят господа министрите съответните бюджети и след това да върви дискусията, тъй като има връзка между трите бюджета и дискусията може да бъде и обща.
Има ли някой, който да се възпротиви на това? Няма.
В такъв случай бюджета на държавното обществено осигуряване, кой ще ни го представи? Господин Петков, заповядайте.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри и заместник министри, дами и господа,
Съвсем накратко ще представя основните политики по приходите и разходите на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г., така както е одобрен от Министерския съвет.
По отношение на политиките по приходите, се предвижда през 2015 г. да се запазят размерите и съотношението на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване по всички рискове.
Същевременно минималните осигурителни прагове по основните икономически дейности и групи професии нараства средно с 4,4 на сто за 2015 г. в сравнение с 2014 г. Като това дава ефект върху приходите около 35 млн. 400 000 повече. Това е резултат и от разпростиране на средния процент, договорен за икономическите дейности и върху тези, за които не е постигнато споразумение. Същевременно е резултат и от предвиденото нарастване на минималната работна заплата, която става минимален осигурителен доход.
Другата промяна е свързана с увеличаване минималния осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводители от 240 на 420 лв. Тоест, той се изравнява с най-ниския минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
И от 1 януари е предвидено увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица от 2400 на 2600 лв.
По отношение на разходите се предвижда увеличаване възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране по чл.68 с по четири месеца от 1 януари 2015 г., осъвременяване на всички пенсии от 1 юли с процент равен от 50 на сто от индекса на потребителските цени и 50 на сто от нарастването на средния осигурителен доход през 2014 г. като на база на съответните оценки за стойностите на тези параметри е предвидено и заложено в бюджета всички пенсии да се осъвременят с 1,9 на сто.
Минималните размери на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, както и на социалната пенсия за старост се променят по правилото за общото правило за осъвременяване на пенсиите. Удължава се срока на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби до края на 2015 г.
По отношение на краткосрочните обезщетения е предложена промяна по отношение на периода, от който се изчисляват обезщетенията при бременност и раждане, да се увеличи с шест месеца от 18 на 24 календарни месеца.
По отношение на числата в проектобюджета. Планирани са приходи на консолидирания бюджет за 2015 г. в размер на 4 млрд. 580 млн. разходи, в размер на 9 млрд. 622 млн. Разликата се покрива със сфери от държавния бюджет, чийто дял е малко повече от 52 процента от общите разходи.
Пенсиите продължават да бъдат най-големия разход в бюджета за следващата година. Като е предвидено техния размер за 2015 г. да възлиза на 8 млрд. 350 млн. лева, като предвидените разходи за пенсии за 2015 г. са с 324 млн. повече спрямо очакваните разход за пенсии за тази година.
Основно това се дължи на резултата от осъвременяването на пенсиите и съответно изплащането на осъвременените през тази година пенсии за цялата година, както и в резултат от увеличаване на максималния размер от получаваните една или повече пенсии, което от 1 юли е предвидено да стане от 770 на 840 лв.
Предвидено е на база на тази абсолютна сума на разходите за пенсии, техния относителен дял да достигне 10,1 на сто от брутния вътрешен продукт.
По отношение краткосрочните обезщетения, планирана сума от 1 млр. 157 млн., като това е 102,4 на сто спрямо очакваното изпълнение за тази година.
Както и предишни години, консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване се очаква да приключи с недостиг в размер на 2 млр. 2 млн. лева, които е предвидено да бъдат финансирани с трансфер от държавния бюджет. Всички фондове на държавното обществено осигуряване, с изключение на Фонд “Трудова злополука и професионална болест” са с недостиг. Като най-голям е този недостиг във Фонд “Пенсии”. Планиран е 1 млрд. 818 млн.
С Преходните и заключителни разпоредби на проекта на Закона за бюджета са предложени изменения в Кодекса за социално осигуряване, свързани с изпълнението на бюджета за ДОО за следващата година, както и някои промени свързани с прецизиране на разпоредби относно правата на осигурените лица.
С оглед напредналото време, аз предлагам, ако има конкретни въпроси по тези предлагани промени, да отговоря по-нататък в дискусията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Горанов, заповядайте за законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2015 г.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, колеги социални партньори.
Няколко пъти досега имах възможността да представя виждането на Правителството за финансовия план за следващата година. В този смисъл днес няма да произвеждам новини и за да минем през процедурата, ще ви представя относително накратко основните параметри и показатели, включени в законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 година.
Не е тайна, че беше доста сериозно предизвикателство в краткия срок, в който функционира сегашното правителство да изготвим финансовия план, така че той да отговаря в максимална степен на стратегическите виждания на Правителството за ролята на държавата и финансирането на основните държавни функции през следващата година. но моята задача пред вас е да представя макрорамката на бюджета.
И в този смисъл започвам от основните приоритети заложени в него. Те са свързани с връщането на финансовата стабилност или на стабилността на бюджета в едни нормални, общоприети европейски граници за дефицит, тъй като знаете, че автоматично на базата на очакваното превишение, дефицита от 3 процента, Европейската комисия задейства механизми за процедура срещу България за свръх дефицит.
Имах интензивен диалог с Европейската комисия, която ни увери, че ако успеем да покажем, че очертаващия се за 2014 г. свръхдефицит е в едни нормални граници от около 3,5 на сто от брутния вътрешен продукт на начислена основа, те биха предложили на Съвета да гледат на това като еднократен ефект, дължащ се на еднократно проявени дисбаланси в 2014 г. и в този смисъл да не предлагат продължаване на процедурата за свръх дефицит на Република България в следващите му етапи.
Поех ангажимент към Европейската комисия и съм включил в предложения от Правителството законопроект мерки, които да гарантират или да дадат заявка, че българския бюджет в следващата година ще се вмести в рамките на 3 процента дефицит, така както е максимално допустимия.
Салдото за тригодишния период предлагаме да бъде съответно 3 на сто дефицит за 2015 г. , 2,5 на сто дефицит за 2016 г. и 2 процента за 2017 г. Като сме възприели една стъпка от 0,5 на сто консолидация от година в година, която се счита за нормална. Не е твърде бърза, за да оказва проциклично влияние върху икономическия цикъл. Върху ръста на икономиката.
Реалният растеж, който очакваме за 2015 г. е оценен на 0,8 на сто. Като впоследствие мога да коментирам по фактори, как сме стигнали до тази оценка.
Равнището на потребителските цени в края на 2015 г. се очаква да бъде слабо положително. Тоест, минимална инфлация от 0,1 на сто. И слабо понижаване на безработицата до 11,7 на сто.
Приходите са планирани в размер на 36,8 на сто от брутния вътрешен продукт, като сме предложили редица мерки, част от които бяха днес обсъждани. Някои от тях подкрепени в пленарна зала, с изменения в Закона за данъка върху добавената стойност, съдържащ в тялото си, разбира се изменение и в други данъчни закони.
Разходите на консолидирано ниво по цялата фискална програма са под 40 на сто, така както сме поели ангажимент. Оценката е, че те ще достигнат 39,8 на сто от брутния вътрешен продукт.
Спрямо 2014 г. спрямо очакваното изпълнение, разходите намаляват като дял от брутния продукт с 0,6 на сто.
По отношение на максималния размер на държавния дълг, той е в пряка корелация с нивата на дефицити, които предвиждаме в следващите години и се очаква да достигне 24,5 млрд. лева в края на 2015 г., като съотношението отива малко под 30 на сто, 29,7 на сто от брутния вътрешен продукт.
Планира се поемането на нов държавен дълг, като тук понятието нов се разбира на брутен размер на поетия през 2015 г. дълг в размер на 8,1 млрд.
Разбира се, в нетно изражение задлъжнялостта на държавата ще се увеличи с около 2 млрд. Мога да разкажа в последствие и кои са компонентите на финансирането, водещи до такъв брутен размер на дълга.
Основните мерки в разходите се свързани с предложеното лимитиране на разходите за персонал в годишния Закон за бюджета, като този показател ще бъде фиксиран в законодателно решение. И няма да може да бъде надхвърлен от съответните разпоредители с бюджет, без нова законодателна санкция на парламента. Тоест, без актуализация на годишния закон за бюджета, такава каквато ние не предвиждаме да се налага в следващата година, поне на база на стратегията на правителството за управлението на публичните финанси.
Чухте дебата за минималната работна заплата, който продължава да се води публично. След консултации в Правителството и със социалните партньори предлагаме минималната работна заплата, да бъде увеличена в следващата година на два пъти. Като от 1 януари тя да нарасте от 340 на 360 лв. и от 1 юли следващата година, да нарасне от 360 на 380лв. В тригодишната бюджетна основа, която съпътства внесения законопроект, може да видите и динамиката на този показател, определен от Правителството и за следващите две години след 2015 година.
В областта на здравеопазването, министър Москов ще има възможност в детайли да разкаже стратегията на Правителството за постигане на по-адекватна медицинска грижа. Аз продължавам не по секторни политики, а по основните параметри на бюджета. Като бих коментирал, така както и няколко пъти досега имах възможност да го кажа, че ще положим всички усилия, и имаме готовност не само до края на 2014 г., а и в следващата година да гарантираме това, че Правителството ще бъде коректен платец към всички, с които то има договори и е поело ангажимент да купи някаква услуга, било доставка или някакво строителство свързано с обичайните правителствени разходи или с управлението на европейските програми.
Имаме готовност до края на годината да финансираме и да разплатим всички изостанали досега разходи по оперативните програми, най-вече околна среда и регионално развитие. Разбира се, през механизма по който тези разходи се доказват пред съответните управляващи органи и сертифициращия орган в Министерство на финансите.
Няма да се спирам на отделните показатели, които се съдържат в останалите казано “по-малки бюджета” на Здравноосигурителната каса и на държавното обществено осигуряване, но в дебата съм готов да коментирам нашата позиция по едно или по друго решение.
Така или иначе в следващата година сме създали възможност за увеличение на инвестициите на Правителството, най- вече през очакванията ни за бързо навлизане в темпо за управление на Европейските фондове. Имаме механизъм, ако се наложи да започнем авансово да префинансираме разходите по оперативните програми, така че да не повтаряме като държава грешката от началото на предходния програмен период. В който докато се подготвяхме, знаете че и авансите в новия програмен период са доста по-малки, докато се подготвяме да изгубим време за сключване на договори, за обявяване на процедури и за ефективно вливане на този ресурс в българската икономика. Той е най-лесния и гарантиран и нямаме никакво право на загуба на време там и загуба на ресурс.
Това най-накратко е макрорамката на бюджета и основните показатели, които предлагам. Вероятно колегите от Комисията по труда и социалната политика и Комисията по здравеопазване ще искат дебата да влезе в секторни политики. Готов съм да участвам и в този дебат за целите на Бюджетната комисия.
Мисля че това бяха най-важните неща, които трябваше да представя.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Горанов.
Уважаеми колеги, може да открием дискусията.
Предлагам, тъй като имаме много гости, а и трите комисии, да се ограничава всяко едно изказване в рамките на три, четири минути, по-стегнато, за да може, ако има и въпроси, да има възможност да се отговаря.
Ако нямате нищо против да поканим първо гостите, ако желаят да вземат становище и след това народните представители да изразят своето мнение или да зададат въпроси.
Заповядайте. Кой желае пръв думата? Д-р Райчинов.
ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми председатели, депутати, уважаеми господа министри, д-р Тодорова, гости, ще представя съвсем накратко становището на Лекарския съюз само по отношение бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Мисля, че всички разполагате с писменото становище, затова ще се спра само на някои моменти от него.
Основният момент е, че продължава порочната практика държавата да е най-некоректния осигурител. Мисля, че на всички е ясно защо. Продължава пълната неяснота по това кого, с колко и на каква основа осигурява държавата. Това е факт. Още нямаме отговор на този въпрос. Знам, че и Надзорния съвет е поискал информация и питане по това, какви са тези суми и за кого се отнасят. Няма отговор.
Само за пример. За децата държавата плаща 192 лв. годишно за дете. Как това се връзва с демографската политика, за мен продължава да е неясно и с половин вноска за детско здравеопазване. Така че тези неща продължават да си съществуват.
Намален е спрямо касовото изпълнение бюджета на НЗОК за тази година с 80 млн. Не са взети предвид някои неща, които са неизбежни, като нарастване на разходите. За пример давам онкология. Ръстът на заболяванията общо взето като онкологична причина е стандартен, ежегодно, с около 9 процента.
В същото време благодарение на по-доброто лечение и по-добрите медикаменти, преживяемостта на тези хора е удължена, което води до по-голям разход, между 30 и 60 млн. годишно. Това също не е взето предвид. Цифрите, които са записани в разходната част, не отговарят на тези тенденции. Не отговарят и цифрите записани в разходната част за доболничната помощ. А догодина ще се набляга на дейности в доболничната помощ, които да обременят болничната помощ. Такова нещо заложено в бюджета няма. Напротив, заложено е обратното. Още по-сериозно рестриктиране на доболничната помощ. Тоест, ще продължи товареното на доболничната помощ. а Лекарския съюз обикновено не греши в прогнозите си, затова ние предвиждаме, ако така се приеме бюджета, един дефицит между 100 и 150 млн. в края на годината и това държа да го кажа сега, за да не е изненада после за никого. Независимо от това какво и как ще свиваме.
И въпреки всичко, понеже аз не очаквам, поне такава практика не се е случвало досега, тези 80 млн. да се върнат в бюджета на Здравната каса, явно продължава и практиката, средства, които очевидно са от здравни вноски да отиват по други направления. А това се случва и сега. Лесно може да се докаже.
Явно тези 80 млн. няма да се върнат. Затова ние предлагаме, поне като компромисна мярка, за да имаме и какво да предложим на колегите, за да има все пак и нов рамков договор, тъй като в момента вероятността да има такъв е повече от малко. Да се намали и резерва на Здравната каса. Той да стане примерно между 5 и 8 процента. А с по 10 – 15 млн., да се завишат дейностите в първична и в специализирана медицинска помощ, както и с поне около 5 млн. да се качат средствата в медико-диагностични дейности.
Основните проблем и основните жалби са от липса на направления, изследвания и изобщо от възможностите на доболничната помощ. С този бюджет те се ограничават още. Камо ли да говорим за профилактика и превенция, ако това което ние ви предлагаме не стане. Така че, това е нашата молба. Да има такава корекция между двете четения. Разбира се, молбата е най-вече към Бюджетна комисия.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, д-р Райчинов.
Господин Васил Велев, заповядайте.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, госпожи и господа народни представители, от името на Асоциацията на индустриалния капитал в България, бих желал да взема отношение по бюджета на Република България.
Нашият Национален съвет обсъди въпроса, преди да е изготвен самия проект за бюджет, а се очакваше, че в последния момент да бъде представен. Ние имахме по-скоро задание, как трябва да изглежда бюджета. И мога да констатирам, че в много голяма степен има припокриване между това, което очаквахме и това, което видяхме. Така например запазване на размера на данъчните ставки и осигурителните вноски, сваляне на преразпределението от под 40 процента на брутния вътрешен продукт.
За нас финансовата стабилност не е маловажна цел. Изобщо възстановяването на финансовата дисциплина.
Ние подкрепяме, това съвпада с нашите препоръки, намаляване на разходите в държавната администрация. Нещо повече, смятаме че тези обструкции, които се получиха в Министерство на отбраната не са основателни.
Разходите за отбрана и сигурност в България са над средноевропейските, отнесени, както към бюджета, така и към брутния вътрешен продукт. И там има сериозни резерви в самата администрация не в хората, които са на улицата или във войсковите части.
Така че ние продължаваме да подкрепяме Министерство на финансите в тези предложения. Смятаме, че съкращенията биха могли да бъдат и по-големи.
Също така подкрепяме размразяването на пенсионната реформа. Нещо повече, смятаме че възрастта при жените може да нараства с по-голяма стъпка, примерно с шест месеца, до изравняването на възрастта при мъжете на 65 години, такава каквато е препоръката на Европейската комисия. Няма причина да не я изпълним. Средната продължителност на живота и на живота след пенсиониране при жените е по-голяма, отколкото при мъжете.
Това което подкрепяме също енергично е предвидените средства за разплащане с бизнеса и бързия старт на новите оперативни програми. Това е нещо много важно, което може да доведе и да подпомогне възстановяването и ръста в икономиката.
В същото време остават нерешени и някои въпроси. Разбира се, добре е, че бюджетният дефицит се сваля на 3 процента. Смятаме, че би могло да се направи по-смела стъпка в тази посока. Надяваме се, че така и ще се случи, защото нашата прогноза за приходите и за ръста на брутния вътрешен продукт е малко по-оптимистична. Тоест, ако се запазят разходите на това ниво, а приходите са повече, ще имаме по-малък дефицит в крайна сметка. Всичко това, разбира се, ще се случи, ако имаме политическа стабилност. И ако се разреши бързо с дипломатически средства кризата в Украйна.
Това което не подкрепяме и нерешените проблеми с две изречения само. Запазването на първите три дни болнични изплащани от работодателя. Това беше една временна мярка за една година въведена само при кризата. И тя остана постоянна. Няма причина да се плаща втори път за рискове, за които вече работодателя е платил, осигурил е работниците. Толкова повече, че той не може да контролира, така наречените фалшиви болнични листа.
Другото решение, което не подкрепяме е административното увеличаване на минималните осигурителни доходи в икономически дейности, където няма постигнати споразумения.
Предлагаме веднага конструкция, която не е късно да се промени. Нека да се коригират с ръста на средния осигурителен доход в тези икономически дейности. Средно притеглено сумарно може ефекта да е същия. Но ще е по-адекватно. Някъде ще е 6 процента, някъде ще е два процента. Няма причина това да не се направи. Това е и лесно. И това е много по-адекватно.
И последно завършвам с темата, която е преексопонирана, но е много важна за пазара на труда – ръста на минималната работна заплата.
Според нас той не е икономически обоснован. В момента ние имаме високо ниво на средната работна заплата. Особено като се вземе предвид, така наречения клас. Защото сравнявайки минималната работна заплата със средната, ние взимаме средната, в която е начислен класа и минимална, в която не е начислен класа. Ако начислим средния клас за прослужено време, с който НОИ работи, мисля че е 12 процента. То тогава минималната заплата в момента ще бъде не 340, а 380, реалната минимална средно изплащана заплата е 380 в момента. И отнесени тези 380 към 809 средна заплата прави 47 процента.
Ако се увеличат с тази стъпка до 380 и сложим пак класовете, в края на годината ще бъде 52 процента, което е много над средното. И за някои икономически дейности ще достигне 80 процента към средната в тези икономически дейности. затова ние предлагаме две решения. Или да се премахнат класовете, което е сравнително лесно или да се въведе диференцирана минимална работна заплата по икономически дейности, което би било по-адекватно. Не е проблем такива да бъдат договорени между социалните партньори И тогава пак може да се окаже, че средно притеглено, минималната работна заплата ще се качи и повече, но ще е много по-адекватна.
Например в АйТи сектора, предполагам, че ще се договори между 500 и 600 лева минимална заплата. Не е проблем там такива да се плащат. Но в шивашка индустрия, хотели, ресторанти, в други административни длъжности, там средната заплата е 550.
Благодаря за възможността да взема отношение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Д-р Миланов, заповядайте.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ – председател на Българския зъболекарски съюз.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа председатели, уважаеми господа министри, уважаема д-р Тодорова.
Бюджетът заложен за дентална дейност за 2015 г. с нищо не се различава от бюджета, който е в тази година. казвам това със съжаление, защото Българския зъболекарски съюз за пореден път в една изключително тежка година доказа своята коректност, своята отговорност като съсловна организация и не допуснахме да се получат изкривявания и преразход в нашия бюджет. но за съжаление това нищо добро не води до българските пациенти.
Първо, пакетът при този бюджет за възрастни над 18 години ще остане такъв, какъвто е бил през 2000 година.
Второ, за децата пакета ще бъде същия, какъвто е бил приет през 2003 г.
Трето, на практика от здравноосигурителната система ще бъдат изключени около 3 млн. български граждани, които на практика не могат да се възползват от пакета. За да разберете какво ви казвам, ще ви кажа, че по изследване на наш колега - защитен докторат, гражданите на Република България около 60 години имат минимум 17 извадени зъба в своята уста.
Ако разделим сумата заложена за дентална дейност на броя на населението на Република България се получава, че месечно се получава 1 лв. 37 ст. на гражданин на Република България. Като разбира се, правя уточнението, че модела е солидарен. Тоест не се очаква всички те да отидат в един и същи момент и да се лекуват. И все пак отнесено към начина, към стандарта на живот, дори в България, то е меко казано изключително ефимистично казано, недостатъчно.
Този бюджет и тези средства даваме сметка, че ситуацията е трудна, но ние винаги даваме тази сметка. И след две актуализации на бюджета през 2014 г. за съжаление отново не се намериха средства. Кога ще бъде направена тази малка крачка в денталната медицина, която да мотивира пациентите да заплащат своите здравноосигурителни вноски, да се отнасят адекватно с адекватно внимание към своето дентално състояние. Защото дори минималното доплащане, което съществува при всички дейности при нас вече е пречка за посещение на пациентите в нашите практики.
И още нещо искам да добавя. В крайна сметка трябва да се разбере, че това, което постоянно коментираме и благодаря на Министерство на здравеопазването, че успя да завърши програмата за профилактика на децата от 0 до 18 години, един лев инвестиран в профилактика, спестява 20 лева от скъпо струващо лечение. А профилактиката изобщо отсъства, в това число в групи с тежки общи заболявания. Няма ги болните от диабет. Няма ги децата болни от диабет. Спирам до тук.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
ПЛАМЕН ТРОШАНОВ – Българска асоциация за закрила на пациентите.
В представения проект за бюджет на Националната здравноосигурителна каса е предвидена сума от 77 млн. за медицински изделия. Това е реалното изпълнение в последните две години, без тази година, когато се планираха 63. При промяна на методиката, пълен абсурд, която изисква промени, които ще налагат поне 100 млн. да бъде такъв за медицински изделия. Още повече предвидените изобщо няма медицински изделия, а ние няколко пъти настояваме, свързани с неврохирургията, травматологията и т.н., където е основната корупционна практика. И струва ми се, че това нещо трябва да се промени сега. Тъй като тук се говори за реформи. Аз не видях какви реформи ще се направят и в профилактика на заболяванията от този бюджет, тъй като цифрите са едни и същи в доболничната помощ.
Считам, че тези въпроси трябва да бъдат подробно разгледани, преди да се приеме този бюджет, тъй като той нарушава достъпа на пациентите и се въртим в един порочен кръг, да се дава един бюджет на Надзорния съвет на Касата, с който той нищо не може да направи, нито Лекарския съюз. Тази порочна практика трябва да спре. Ако не спре сега няма да спре следващите четири години.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ – главен секретар на Българска търговско-промишлена палата
Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми председатели на комисии, уважаеми народни представители, уважаеми министри, коментарът който ще направя е фокусиран специално върху проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г., тъй като е всъщност проект на закон, който ние подкрепяме. Ще посоча параметрите, които подкрепяме и параметрите по отношение на които имаме определени резерви.
Това което считаме като положително в представения проект на Закона за държавния бюджет, това е запазването на данъчните ставки, което според нас не кореспондира с обявените в предизборната кампания ангажименти на политическата партия спечелила изборите. също така считаме, че те кореспондират и със заложената прогноза за икономически растеж в бюджета.
Също така считаме, че е положително намаляването на процента на преразпределителната роля на държавния бюджет. За нас оптималния процент е 35. Въпреки че сега се планира следващата година да спадне на 37,6 от очаквания за 2014 г. 38,5. Също така считаме, че положително е и намаляването на бюджетния дефицит на три процента, като според нас оптималния бюджет, това е балансирания бюджет при който разходите и приходите са изравнени.
Също така считаме, че правилна е политиката на Правителството за оптимизиране на разходите за администрация с 10 процента. Считаме, че политиката трябва да бъде насочена към довършването на плановете за реализиране на електронното правителство, което освен ефекта свързан с по-добро обслужване на гражданите и на бизнеса, при всички положения ще има положителен ефект и спрямо корупцията, което е посочено като един сериозен проблем при анкетите, които провеждаме с нашите членове.
По отношение на резервите, които изразяваме, считаме че няма как да подкрепим. Това е увеличаването на размера на максималния осигурителен доход 2400 – 2600 лева. Също така имаме сериозни резерви срещу обявеното след Националния съвет за тристранно сътрудничество, планирано увеличение на минималната работна заплата.
Това което се завъртя в медиите, тъй като присъствах на Съвета. Дискусия, при която работодателските организации са подкрепили едно увеличение на минималната работна заплата, както беше обявено, не се е случило. Има стенографски протокол. Може да се запознаете с него. Коментарите, които изразихме там бяха, поне от Търговската палата мога да кажа е, че запазването на минималната работна заплата кореспондира с икономическия растеж, който беше планиран от 0,8 процента.
Считаме, че наред с тези аргументи, които бяха казани в подкрепа на това, че не следва да има такъв сериозен ръст на минималната работна заплата, освен икономическата ситуация в страната, която не се коментира, а бизнеса реагира при нас и ситуацията не е свързана с очакван голям икономически растеж или подем е хубаво да се фокусира вниманието й по отношение на групата от необразованите и ниско квалифицирани работници и служители, като техния достъп до пазара на труда ще бъде доста по-ограничен при едно увеличаване на минималната работна заплата, тъй като фокуса на работодателите при вдигането на минималната работна заплата ще бъде пренасочен към лицата със средно образование, които са безработни. Това е също една много сериозна група като количество. Така че спрямо необразованите и хората с ниско образование ще се ограничи възможността за връщане на пазара на труда. Това е засега.
Накрая само ще кажа - маркирам една важна особеност. В Националния съвет за тристранно сътрудничество бяха обсъдени два проекта на закони. Това е за държавния бюджет и за бюджета на държавно обществено осигуряване. Не сме обсъждали проекта на бюджет на Здравната каса, което всъщност е и изискването на закона. Не знам това по какъв начин може да се компенсира. Това не е недостатък, който може да бъде саниран. Не знам защо така се получи. Може би ще дадат обяснение. Но този въпрос не го коментирахме в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
По отношение на Здравната каса, това което може да кажем, че Търговската палата направи едно изключение, когато подкрепи последната актуализация с едно важно уточнение, което направихме. Бъдещи предложения за увеличаване на бюджета или актуализация през годината ще бъдат подкрепени само срещу сериозни реформи в здравната сфера.
Това освен като една препоръка от наша страна, също така изразихме и ангажимент и това сме правили, изпращайки позиция до предишните министри на здравеопазването. Имаме конкретни предложения за реформа в здравеопазването и по-специално свързана със следенето на финансовите потоци. Ще изпратим такова предложение с конкретни обяснения до сегашния министър на здравеопазването, също така и до министъра на финансите.
Надяваме се сегашното правителство и специално Министерство на здравеопазването да разгледа по-детайлно това наше предложение, тъй като ние адмирираме заявеното от тях желание и готовност за реформи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Ненков, заповядайте.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, винаги ми е било лесно да взимам думата след работодатели, защото това, което те подкрепят, ние не подкрепяме и обратното, със съвсем леки изключения.
Няколко думи за това, което подкрепяме.
Първото, това което всички подкрепят, вкарване на дефицита в допустимите граници, за да се избегне наказателната процедура. От тук започват различията с работодателите предимно.
Подкрепяме намерението за повишаване на минималната работна заплата. Да, ние искаме 400 лева, но предвидените стъпки доста доближават новата минимална работна заплата до нашето желание.
Подкрепяме увеличаването на максималния осигурителен доход, като една мярка за смекчаване дефицитите в осигурителната система, макар че по-нататък трябва да се мисли и за още по-големи увеличения на максималния осигурителен доход.
Логично, пак от гледна точка на здравето на осигурителната система, подкрепяме ръста на минималните осигурителни прагове. И съвсем естествено удължаването на срока на § 4 по КСО. Тоест запазване на правата за пенсиониране на категорийните работници. От там нататък се разминаваме.
Липсват мерки или поне не си личат достатъчно добре, мерки за растеж на икономиката. Още повече липсват мерки за ръст на потреблението чрез увеличаване на доходите. Нещо повече, планира се намаляване на доходите в бюджетната сфера с 10 на сто, което неизбежно ще предизвика и подобен процент съкращения.
Така както е записано, очертават се механични съкращения. Нашето твърдо становище е - да, някъде трябва да има и то радикални съкращения, но не трябва да се пипат приходните администрации от типа на НАП и Агенция “Митници”, както и структурите, които се занимават пряко с обслужване на гражданите от типа на Агенция по заетостта и Агенция за социално подпомагане.
Тоест, трябва да има предварителни критерии и не може да се прилага еднакъв процент на съкращения.
Като говоря за малко мерки или почти отсъстващи за ръст на потреблението и за ръст на икономиката, тук отново се сблъскваме с липсата на пакет от мерки за преодоляване на дефлацията. Да, като числа е посочено, че от инфлация отрицателна, минус 1,5 прогноза за тази година отиваме вече на ниска, но все пак инфлация 0,1 процент. Но от доклада към бюджета не личи, как ще стане това.
В областта на данъчната политика, отново загърбихме необлагаемия минимум и някаква прогресия, дори и елементарна, както и семейното подоходно облагане, отново отлагаме тези мерки години напред. Макар че подобни мерки са записани в коалиционната програма. Но кога ще им дойде времето не е ясно.
Нещо повече, нямаше никакъв смисъл да се отменя тази преференция, която извоювахме, макар и в доста осакатен вид за възстановяване на платения данък върху доходите на лицата до минимална работна заплата. Призовавам тази грешка да се изправи в пленарна зала или в Комисия между първо и второ четене. Защото в областта на доходите, почти нищо не остава освен минимална работна заплата и тази мярка, която е възможно да отпадне. А тази мярка би могла да бъде по-ефективна, защото ако се приеме повишаването на минималната работна заплата, кръга от хората, които ще бъдат засегнати от тази мярка, вече ще е доста по-голям и няма да е до 340 лв., а ще е до 380 лв.
Ваучерите за работническо хранене е една тема, по която политиката на страната се клатушка. Ту се замразява, така наречената годишна квота, ту рязко дръпва, после се връща назад. В края на краищата въобще не личи каква е политиката по отношение на ваучерите за работническо хранене.
След като доходите почти са замръзнали, това е един помощен инструмент и то съществен. Средно около 60 лева необлагаем от гледна точка на осигуровки и данъци, който би подпомогнал накърнената покупателна способност за населението. Могат да се кажат още много неща, но няма време за дълги изказвания.
Завършвам с това, с което категорично не сме съгласни и ще протестираме тези дни. Това е възстановяване нарастването на възрастта и стажа за трета категория работници.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Ако от Подкрепа желаят, да приключим с неправителствените организации. Господин Николов, желаете ли изказване? Не.
В такъв случай колеги, преминаваме към изказвания на народните представители. Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги и гости, бих искал да направя един кратък макроикономически анализ, как изглежда бюджет 2015 г.
Първата презумпция е, че бюджетът би трябвало да бъде ядрото на фискалната политика на Република България, както е за всяка страна членка на Европейския съюз. И това е моето първо възражение и въпрос към Министерство на финансите и господин министъра. Защо четейки доклада, ние не виждаме как бюджетната политика на Република България се е превърнала във фискална политика и е обвързана с общата икономическа политика. Още повече, че в нашата страна, ние на практика сме лишени от парична политика, поради паричен съвет. И тежестта и единственият лост за осъществяване на икономическа политика е евентуално фискална политика.
Уважаеми колеги, имам следния въпрос. Поради каква причина не е обвързан бюджета за 2015 г. и икономическия растеж е 0,8 процента?
След като във вашата прогноза на бюджета, прогноза са световната икономика 3,3 процента – 2014 г., 3,8 – 2015 г., 4,1 – 2016 година. Значи световната икономика върви нагоре.
Европейският съюз 1,3 – 2014 г. - 1,5 – 2015 г. – 2. Възниква елементарен макроикономически въпрос. Кои са факторите, господа, поради които вие залагате два пъти по-нисък растеж от лошата 2014 г. тъй като каквото и да говорим за бюджета и за разпределение и преразпределение на средства, няма друг начин да повишите стандарта и да стимулирате бизнеса и домакинствата, освен да увеличите брутния вътрешен продукт. А вие залагате половината растеж на 2014 г.
Освен това, вторият проблем, който се прокламира, изглежда поради неразбиране от някои други среди, браво на това, казват някои колеги, че ние имаме бюджетни разходи, които са под 40 процента от брутния вътрешен продукт.
Дами и господа, това противоречи на европейската политика. Вижте статистиката. Средно на Европейския съюз е 49,4 на сто. В страни като Франция – 57, Швеция – 53, Италия – 50. Какво правим ние? В САЩ и Япония, развити и развиващи се страни Европейския съюз държат ниво на разходите за стимулиране на съвкупност до търсене към 50 процента. А ние се хвалим, че държим под 40. откъде ще дойде този икономически растеж?
Правилно в анализа на проектобюджета пише: “Вяло потребителско търсене, свиване. Вяло търсене на инвестиционни кредити.” Така ли е? А вие свивате и бюджетните разходи с 0,6 процента спрямо 2014 г. държите ги под 40 процента от брутния вътрешен продукт и очаквате растеж и увеличение на разходите. Как ще стане това? Това е загадка за макроикономическата теория.
И при това по-ниския растеж и по-ниските разходи комбинирано с 8 млрд. нов дълг. Даже от сега ви казвам, ще бъде много интересно в пленарна зала, като зачетем изразително как загивахме с 1 млрд. допълнителен дълг миналата година. Нали така? Там приказките за бъдещите поколения, как ще стане при 8 млрд. не знам. Ще бъде много интересно.
Проблемът е, че държавния дълг се качва за една година с 8 млрд., при влошени макроикономически параметри на българската икономика. Тоест, ние увеличаваме дълга и стоим зад някакви параметри, които не водят до нищо съществено за българската икономика.
Освен това, в бюджета няма нито една дума за икономическа политика. Ако прочетем бюджета се вижда, че това е едно съзерцание. Какви са очакванията?
Уважаеми колеги от Правителството, отсега ви се задават следните въпроси:
Първо, какво прави Правителството, за да стимулира българския износ и евентуално да стимулира заместващо производство на вноса. Прави ли нещо, защото в бюджета няма нищо. Прав ли нещо чрез бюджета българското правителство за увеличение на заетостта? Не. То казва, че безработицата ще остане на това равнище и най-евентуално ще бъде леко влошена.
Казва ли нещо Правителството с бюджета за проблемите с дефлацията?
Уважаеми колеги, след третия месец на дефлация, аз не знам страна по света, където Правителството, което и да е то и Централната банка да не сядат на масата и да набелязват антидефлационни мерки? Има ли антидефлационни мерки в бюджета? Няма. Кой трябва да вземе тези мерки?
Въобще този бюджет в изключителна степен, първо изглежда пасивен. Той не е бюджет на активна икономическа политика № 1.
И ще завърша с това, че той определено е антисоциален.
Защото какво се прави за намаление на бюджетните разходи? Първо се посяга на освобождаването от данък на най-зле платените слоеве на български народ, хората с минимална работна заплата. Казва се, че ще сте оптимизират разходите примерно в здравеопазването и то как.
Отмяна на увеличението на основния пакет на медицинските дейности. Това дали само е положително, аз се съмнявам.
Ограничение на скъпо струващите медикаменти. Тук лекарите да кажат. Може да е животоспасяващ скъпия медикамент. Защо ще ги ограничавате?
Ограничавате обхвата на дейностите, които болниците могат да извършват по договор със Здравната каса.
Значи вашите ограничения са по качеството на медицинските услуги. Вашите ограничения са с натоварване с данъци на най-бедните и в същото време казвате, че няма да пипате данъците, няма да ги променяте и няма да променяте тежестта за хората, които имат по-високи доходи. Нещо, което да не цитирам, направиха всички страни членки на Европейския съюз и най-развитите, които ние наричаме неолиберални икономики.
Решително възразяваме срещу най-важното, уважаеми колеги от Правителството и от управляващото мнозинство. Вие посягате на инвестиционната програма на бюджета и ще ви кажа аргументи.
На какво основание пишете вие в анализа. Цитирам: “Преустановяване, поради доказана неефективност на въведената през 2014 г. публична инвестиционна програма.” Кой е доказал? Къде? Във вашите анализи такива доказателства няма. Няма развита и средно развита страна по света, уважаеми дами и господа, която да няма бюджет с инвестиционна програма чрез публично-частно партньорство.
Премиерът господин Борисов каза, че горещо приветства и ще направи всичко възможно, да подкрепи програмата на господин Юнкер – председател на Европейската комисия, която е за 300 млр. евро инвестиции в Европа. Така ли е?
А вие самите вадите инвестиционната програма от българския бюджет. Нещо сте объркали. Целият свят прави публично-частно партньорство, а вие закривате програмата от 500 млн., единствената програма, която може да стимулира инвестициите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, министри и гости, БСП лява България няма да подкрепим трите бюджета. аз ще говоря по бюджета на държавното обществено осигуряване, връзката му с държавния бюджет и някои от данъчните закони, които имат отношение към тази тема. Няма да подкрепим тези предложения поне по шест причини.
Първата е, против сме увеличаването на стажа и възрастта с четири месеца всяка година за пенсиониране. Смятаме, че това увеличение е механично и не държи сметка за реалностите в България.
Сочи се като аргумент, че това е по настояване на Европейската комисия и за изравняване с условията в Европа.
Уважаеми колеги, продължителността на живота в България е със седем години по-кратък, а пенсионната средна възраст в България е с три години по-висока от европейската средна такава. Ние и сега се пенсионираме по-късно и по-малко време получаваме тези пенсии.
Тази реформа не държи сметка за цялостното състояние на дефицита в НОИ. Тя само реже разходи на изхода на бюджета на НОИ, без да предлагате политики по приходната част на НОИ, т.е. поне повишаване на работни места за догодина. Залагате безработица. Тоест никакви усилия на приходната част в НОИ да има повече вноски, а само гледате как да отрежете разходната.
Не приемаме това, че отпадна възможността да въведем ранното пенсиониране. Предложихме, ако не ни стигат две години стаж или възраст да се пенсионираме с 0,4 процента по-малка пенсия на месец. Това не натоварваше финансово бюджета на НОИ. Тъй като тази пенсия се получава такава до края на живота. И тези 0,4 процента по-ниска пенсия на месец компенсират в крайна сметка ранното получаване. Но по този начин щяхме да помогнем на много българи, които в предпенсионна възраст са и без работа, защото са прекалено възрастни, за да ги вземат на работа работодателите и те стоят без никакъв доход.
Трето, против сме увеличаването на вноските на земеделските производители.
Колеги, вижте назад в практиката, до какво е водило това?
Първо, мнозина земеделци ще се откажат да се самоосигуряват на тази сума. Това ще доведе до ефект по-ниски осигурителни вноски от една страна. А от друга страна намаляване броя на хората, които се осигуряват. Повече неосигурени лица, за които държавата ще трябва да се грижи.
Четвърто, минималната заплата. Не одобряваме отмяната на данъчното облекчение, възстановяване на физическите лица върху минималната заплата от 340 лв. В същото време залагате увеличение на минималната заплата, но не обвързвате това увеличение с другите социални плащания.
Ние знаем, че закона не ни задължава да го правим. Господин Дянков отвърза минималната заплата от социалните плащания. Знаем го. Въпреки това се е правило в годините. Като расте минималната заплата, расте обезщетението за отглеждане на дете между 1 и 2 години. Расте обезщетението за дете с увреждане. Сега такива мерки не следват увеличението на минималната заплата.
И последно, против сме увеличението на периода за изчисляване обезщетение за майчинство. С повишаването от 18 на 24 месеца, ефекта е 12 лева по-малко майчинство на месец. Тоест удряте майките, като намалявате по този начин майчинството.
В крайна сметка, ако мога да обобщя, с това което предлагате в тази част от бюджета, колегите ми ще говорят по другата, постигате два ефекта.
Първо, социалния елемент. Натоварвате финансово и данъчно слаби групи от български граждани в държавата. Това са земеделците, майките, хората с най-ниски доходи до 340 лева, на които отнемате данъчните облекчения, пенсионери и хора пред пенсионна възраст. Очаквате тези слаби групи хора да ви напълнят бюджета. Това освен, че е социално несправедливо е и финансово невъзможно.
Вторият елемент е икономическия. Като не залагате политика за увеличаване на доходите, блокирате възможността за увеличение на потреблението. А сами знаете, че увеличението на потреблението е един от начините за реализиране на по-висок икономически растеж, по-висок брутен вътрешен продукт и един от пътищата за излизане от кризата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Нинова. Господин Енчев, вие искахте думата.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Въпросът ми е към здравния министър господин Москов. Ние по този въпрос ще разговаряме по време на петъчния контрол след три дни. Но сега използвам възможността, че сте тук и да ви попитам не само от мое име, а от името на водещите пенсионерски съюзи в България – Съюз 2004, пенсионерски съюзи гравитиращи към КТ “Подкрепа, КНСБ, Социална солидарност и още пет, шест организации, които молят да отговорите на този въпрос.
Първо, да изразя своето категорично несъгласие с вашето намерение, което слава богу засега е отпаднало, да повишите потребителската такса за пенсионерите от 1 на почти 3 лева. тъй като всички пенсионерски съюзи смятат и едва ли някой ще възрази, че това е страшна антисоциална мярка, която приложена в най-бедната и най-болната държава в Европейския съюз ще има изключително негативно, деморализиращо въздействие. И ако вие възнамерявате през следващата година, в следващия бюджет отново да я предложите, ние ще реагираме най-категорично, бих казал най-радикално.
Въпросът ми към Вас е много ясен. Наистина ли се отказахте от увеличаването на потребителската такса за пенсионерите от 1 на 3 лева. Първи въпрос.
Втори въпрос. Кои бяха вашите мотиви, за да предложите тази крайна антисоциална мярка.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми председатели на комисиите, колеги, уважаеми министри, заместник-министри и гости, аз повечето от нещата, които исках да кажа, ги казаха до момента, но аз ще си позволя да обърна внимание и да поставя няколко въпроса.
Първо, един от най-чувствителните моменти в политиката на бюджета за следващата година е намаляване разходите за персонал с 10 процента. Защо го правите това на калпак, без задълбочени анализи и предложения за промени и реформи в тези системи.
Минималната работна заплата. Поздравления за разума, който проявихте, но аз съм в очакване да кажете по какъв механизъм определихте това увеличение? Ще работите ли за изграждането на приемлив за обществото и за социалните партньори механизъм за нейното определяне - на минималната работна заплата.
С този бюджет отменихте данъчното облекчение за доходите под 12 минимални работни заплати. а не приехте нашето предложение за прогресивно данъчно облагане. Това е ясно. Друга е вашата визия за политиката по доходите, по облагане на доходите - дясна. Но защо посягате на най-бедните.
Въвеждането на две нови преференции за деца съвсем не ви легитимират като мислещи за хората и техните доходи.
Премахвате инвестиционната програма „Региони в развитие”. Според мен една изключително полезна за общините програма. Ако не вярвате на мен, питайте кметовете на големите общини. Питайте примерно кмета на Стара Загора.
За активна политика на пазара на труда през 2015 г. сте определили 73 млн. лева. Размерът на тези средства е крайно недостатъчен и не позволява предприемане на мерки за балансиране на търсенето и предлагането на труд.
А през 2015 г. се прогнозира намаление на броя на заетите с 0,2 процента и запазване на високото равнище на безработицата, което налага да се предприемат мерки за насърчаване на заетостта.
С планираните 73 млн. за 2015 г. могат да бъдат наети едва 19 000 и обучени по 3000 безработни. От тези 73 млн. за заетост, 19 млн. са за продължаваща от 2014 г. заетост и едва 54 млн. остават за активна политика през 2015 г.
Няма да преповтарям въпросите на колегите за минималния осигурителен доход на земеделските производители. Замразяването на размера на обезщетението за отглеждане на малко дете от 1 до 2 годишна възраст. Госпожа Нинова спомена за него, но то е един изключителен социален момент, в който вие при предходното управление си позволихте и успяхте да отвържете от минималната работна заплата. Но сега отново след като беше свързано с минималната работна заплата, въпреки че не е законово установено това, вие отново го отвързвате. Мислите ли така да бъде до края на управлението ви 2015 – 2016 – 2017 година?
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гьоков.
Господин Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря ви. Аз ще кажа няколко думи за бюджета на НЗОК. Въпреки приказките за много реформи, много промени, ние виждаме един бюджет на статуквото. Тоест, отказ за реформи. Липса на всякакви политики. Все пак да не забравяме, че бюджетът за една година, това е основният инструмент за провеждане на каквито и да са били политики, които биха имали управляващите. Тук такива ги няма, иначе чисто статистически, виждаме, че този бюджет е с близо 80 млн. по-малко, отколкото ще бъде касовото изпълнение на тази година.
Тоест, приказките които ги чухме по време на актуализацията, че видите ли, актуализацията е необходима, за да се започне на чисто, за да може следващата година да се дръпне напред не почиват на никаква основа.
За пореден път се игнорира това, което винаги сме говорили, което за съжаление за пореден път не се случва, повече пари в извънболничната помощ, които ще намалят натиска към болничната помощ, където услугите са скъпи, където разхода е огромен, където тази година за първи път минахме 2 млн. хоспитализация и следващата година не ми се мисли колко ще достигнем. Тук се казаха няколко приказки за денталната помощ. За пореден път денталната помощ стои на едно и също равнище.
Хората са по-здрави ли? Категорично не.
Няколко думи по приходната част. Силно надценена е приходната част с близо 200 млн. Интересно ми е откъде ще дойдат? Или може би още отсега залагаме една предпоставка за поредна актуализация на бюджета на Касата в средата на годината. Не виждам мерки за подобряване събираемостта на вноските. Нещо, което е огромен проблем.
И най-накрая не виждам някакви мерки за преодоляване на задлъжнялостта в здравния сектор, която минава 430 млн.
Колегите казаха, ние няма да подкрепим бюджета. Запазваме си правото между първо и второ четене за конкретни предложения за промени.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Байрактаров и след това господин Хасан Адемов.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаема госпожо председател, аз първо искам да направя един призив към колегите да бъдат по-кратки и да не си изнасяме лекции. Не е място тук да се учим.
И конкретно към двамата министри на здравеопазването и на финансите имам въпроси.
Много приказки се изприказваха, господин Москов, но аз искам да чуя конкретни мерки наложени. Защото харчовете в здравеопазването са подчинени на една сбъркана политика и това е политиката на количество, без да се търси какъв е резултата от това количество. Не може ние да харчим един пари така и в крайна сметка резултат от това харчене на пари няма никакъв.
Прави са лекарите да говорят за профилактика и т.н., но аз искам едни пациент като влезе да се лекува в една болница, не да влиза по 20 пъти, докато се изчерпат всички пътеки, а да излезе след първия път излекуван. И искам да чуя какви конкретни мерки ще вземете в това отношение.
Към господин финансовия министър. Аз искам да Ви попитам, от какво толкова се страхувате да има свръхдефицит. Да Ви кажа това е здравословно и полезно. Ако ние не може да си посочим грешките, в крайна сметка нека да ни ги посочат от вън, защото влизане в процедура по свръхдефицит, не носи никакви финансови щети за България, а точно обратното. Най-после ще има някой, който да ни ги посочи. Това едно.
Но искам да ви попитам, аз така и не разбрах и от предишния финансов министър, а и от вас сега върху каква тригодишна прогноза вие сте заложили приходите. Имам предвид най-вече цената на стратегическата суровина горива, от която ще се поучават най-големите приходи в бюджета. Това са приходите от ДДС, приходите от акцизи. Мисля че на повечето хора им е ясно, че ще има един спад на цената на сурови петрол, което се наблюдава и сега. И тази тенденция ще продължава.
Ако ние нямаме точен и лесен анализ, означава ли наистина, че в един бъдещ период, ние пак ще трябва да актуализираме бюджета?
И последен въпрос към Вас. На какво се дължи този нисък показател на събираемост на мита? Лично аз не мога да намеря отговор в целия бюджет.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господа министри и заместник министри и колеги, понеже няма време за коментари, на първо четене в зала вероятно ще бъдат изказани по-задълбочените анализи. Аз ще се опитам да формулирам няколко въпроса по отношение на трите бюджета.
Господин министър на финансите, първи въпрос е към Вас. В последните решения на Министерския съвет Вие изразихте позиция първо по въпроса за коледните надбавки за тази година, че правите това предложеине с идеята да отнемете аргументите на опозицията за спекулиране по този въпрос.
По отношение на другата тема, минимална работна заплата, Вие заявихте, че увеличавайки минималната работна заплата отнемате аргументите на социалните партньори. Оказа се, на част от социалните партньори. Въпросът ми е ще продължите ли да отнемате аргументи? И ако да, в кои сфери и в кои политики? Това ми е първият въпрос.
Втори въпрос, по отношение на проект социално включване, който е на базата на взаимно споразумение със Световната банка. а вие знаете, че той приключва на 30 септември 2015 г. По него има поети ангажименти и има сключени договори, но няма разходен лимит за следващата година. Разходен таван за следващата година в бюджета няма, което е едно сериозно притеснение на колегите от Министерство на труда и социалната политика. Искаме да разберем дали ние не сме видели този таван или наистина не е предвиден?
Няколко думи искам да кажа и по отношение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и бюджета на държавното обществено осигуряване.
По отношение на бюджета на Здравната каса и на ДОО и в двата бюджета според нас, Движението за права и свободи, са завишени приходите. защото в бюджета на Касата става въпрос за близо 150 млн. повече, на базата на изпълнение приходи.
Искам да разбера в бюджета на държавното обществено осигуряване приходите са на база на двете програми сравнени 2014 – 2015 г. са 146 млн. И нещо повече, забелязваме че има увеличение на трансфера за покриване на недостига от средства със 170 млн. А това означава допълнително увеличение на дефицита бюджета на ДОО с още 170 млн.
Знам аргументите, които ще ми кажете, че разчитате на увеличение на максималния осигурителен доход, на увеличение на минималните осигурителни прагове, на увеличение на минималната работна заплата. Само че вие предвиждате намаляване на растежа до 0,8 процента през следващата година. намаляване броя на заетите с 0,2 процента. И искам да разбера откъде ще дойдат тези приходи, защото това е много важен въпрос, от който следват и разходните политики в двата бюджета.
По отношение бюджета на Националната здравноосигурителна каса ние никога не сме приемали това съотношение, тази структура, независимо от това дали сме били в опозиция или в управлението. Парите за болнична помощ отнесени към парите за доболнична помощ са 3:1. а всички искаме тази структура да бъде променена. За съжаление в Бюджета за следващата година това не го виждаме.
Нещо друго искам да кажа, което съм го казвал при обсъждане на всички бюджети. Ние от Движението за права и свободи сме категорично против в доболничната помощ, определянето на обеми и цени и в болничната помощ определянето на така наречените делегирани бюджети, да става централизирано. Идеята там, разбира се, винаги е била да се намалят разходите. Като резултат винаги разходите се увеличават.
И последния въпрос по отношение бюджета на Здравната каса е, този бюджет на Здравната каса по какъв начин ще повлияе върху дълговете на болници, които са вече на 400 млн. Ще ги увеличи ли тези дългове или ще ги намали и каква е идеята. Защото лечебните заведения разчитат в по-голямата си част на приходи по договори с Националната здравноосигурителна каса.
По отношение бюджета на държавното обществено осигуряване, разбира се, няма да повтарям аргументи, които преди мен казаха колегите. Ние сме категорично против основни въпроси свързани с хронограмата за ръста на възрастта и стажа за пенсиониране да бъде определян между двете четения. Нещо което чувам като идея да се реализира при този бюджет.
Необходимо е да стигнем до едно решение, което да обединява всички политически сили и то по-голямата част от обществото, за да може да има яснота и прозрачност за всички български граждани по отношение на въпроса кога, как и при какви условия ще се пенсионират. Разбира се, тук има много проблеми свързани с § 4 от Преходните и заключителни разпоредби. За тези, които знаят за какво става въпрос, са на ясно, че трябва да има бързо и спешно решение до края на годината. Има и други въпроси, но те са за пленарна зала.
Сигурно няма нужда да ви казвам, че Движението за права и свободи няма да подкрепи и трите бюджета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, дами и господа, това до което разбира се, тук не можем да не стигнем са реформите. Те като че ли липсват в бюджета, но все пак ще имаме удоволствието да изслушаме и министрите в съответните си области, когато дискутираме в зала, да обърнат повече внимание на това.
Аз имам няколко въпроса. Първият е доколкото си спомням като решение на Министерския съвет, което взехмеq беше да създадем нова община. Не я виждам в списъка, в приложенията, което касае общините. На какво се дължи това?
Вторият ми въпрос засяга една промяна, която забелязвам в бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и Министерство на здравеопазването, спрямо първоначално публикувания проект на страницата на Министерство на финансите. Струва ми се, че бюджета на НЗОК е намален с 80 млн., а бюджета на Министерство на здравеопазването е увеличен с 65 млн. Тоест зад тази голяма промяна стоят ли реформи. Аз не чух как от представителите на гилдията гледат на тази промяна.
По отношение на намалението на разходите за персонал, като че ли единственото решение е навсякъде да се намалят 10 процента. Тоест всякакви опити да се правят функционални анализи, само ще доведат това да не се случи. Така че и това е начин да се действа в подобна ситуация.
Искам да попитам това намаление ще бъде ли ефективно от 1 януари 2015 г. Тоест за януари 2015 г. министерствата и ведомствата вече ще разполагат ли с намалени бюджети за персонал. И ако е така, започнаха ли да съкращават през декември, защото ще им дойде нанагорно през януари, ако се сблъскат с този проблем.
Освен това бих желал все пак да получа повече информация за този 8,1 млрд. дълг. Знаем, че в последната година и половина вече две години, това стана много модерна тема. И всеки милиард, а разбира се и така трябва да бъде, се гледаше под внимание. Въпросът ми е включва ли дълга, който се плаща в началото на 2015 г. в тези 8,1 млрд., дали се включва той. И ако е така не го ли броим два пъти. Тоест, не го ли включихме вече и 2014 г. и това означава ли, че през 2014 г. няма да бъде изпълнен целия лимит на дълга, който беше гласуван от актуализацията.
И последния ми въпрос засяга държавните инвестиционни заеми. Знаем, че те са един евтин ресурс, който е насочен предимно в подкрепа на растежа. Тоест те основно отиват за капиталови разходи.
Струва ми се, че по това, което виждам в бюджета, недостига тук спрямо предварителните разчети за следващата година е около 200 млн. лева. Това така ли е и това не компрометира ли изпълнението на вече започнати проекти. И като цяло това ли ще бъде отношението към тези заеми в средносрочен период.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Чобанов.
Господин Джевджет Чакъров.
ДЖЕВДЖЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря. Уважаеми госпожи и господа председатели, господа министри, аз бих искал да отправя няколко въпроса и да се изкажа за бюджета на НЗОК и въобще за финансирането в системата на здравеопазването.
Видно е от рамката, която ни се представи и аргументите, които министър Москов представи, че базата е това, което се случва през настоящата година, най-общо да го кажем.
Видно е от финансовата рамка, че няма заложени реформи в здравеопазването за съжаление до настоящата година. Видно е от финансовата рамка, че няма идея за реформа. Ще кажа защо. Ако трябва да бъдем максимално коректни може би трябва да посочим, че има първи плахи стъпки по отношение на това, което трябва да се случва в спешната помощ. Но това не е изхода от ситуацията. Аз също споделям, че акцент трябва да бъде до болничната помощ. По този начин не само болничната помощ няма да бъде натоварена излишно и ще поема това, което е като недостиг в доболничната помощ. Също така това би се отразило много и на работата на Спешната помощ.
Но имайки предвид това, което казаха колеги, които се изказаха преди мен, че има заложена по-голяма събираемост, приходна част. Видно е от бюджета, по определени пера, не искам да се впускам в подробности. Наистина по време на разискванията в зала ще ги посоча. Има и ограничение, без да е посочен точно по какъв механизъм ще стават тези ограничения. Мога да бъда и по-конкретен, но да не отнемаме време.
Възниква следващия въпрос. Ще се разминем ли без актуализация на бюджета на НЗОК и през следващата година? Дори със стъпките, които се предприемат.
Следващият ми въпрос е по отношение най-общо казано електронна карта, да не изброявам, за информационната система. най-накрая тя ще заработи ли? И всичко това го казвам, затова защото, ако направим един анализ, обзор на финансовата рамка, която е за здравеопазване от 2000 година до настоящия момент, уважаеми дами и господа, ние ще видим, че тя е три пъти над това, което е било към 2001 г. и отговора, лекарите ли са доволни от това, което се случва в системата на здравеопазването или пациентите. Аз съм лекар хирург, който влизам често в операционната и ви казвам и всички знаем, че има огромно напрежение в системата на здравеопазването.
След като се изразходват толкова много средства, няма ли да стартира наистина реформата, която е закъсняла. Тук трябва да бъдем коректни и да кажем, всички ние носим някаква вина за това. Но Вие, господин министър, идвате с платформа за реформи и вашата политическа сила. Бихме искали да видим наистина реформи, които да се случват. За съжаление в този бюджет няма предвидени такива.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, вече много мнения се чуха, много въпроси се събраха. Да се ориентираме към приключване.
Господин Кючуков ще ви дам думата. От АБВ никой не се е изказал. Заповядайте.
КЮЧУКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, съвсем кратко с няколко изречения ще кажа моето мнение за проект за закон за бюджет на Националната здравноосигурителна каса.
Господин министъра каза, че този бюджет ще осигури една стабилност на институцията. И аз напълно съм съгласен с него. Този бюджет ще осигури една стабилност на Националната здравноосигурителна каса. Но аз бих прибавил още една думичка. Това ще бъде една стабилна стагнация. В този бюджет няма никаква възможност за модернизиране на болничната и доболничната помощ в България. Няма никаква възможност за въвеждане на новите иновационни технологии. Вероятно това са възможностите на бюджета. Макар че според мен в приходната част има един голям резерв, който все още не се използва.
Това е факта, че държавата не е коректен платец за тези категории хора, които тя осигурява – деца, ученици, студенти, пенсионери. А всъщност те са тези, които консумират сигурно по 80 процента от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
В този смисъл при една коректна политика от страна на държавата към Националната здравноосигурителна каса биха се намерили пари и за иновации и за нови технологии.
В разходната част на бюджета се вижда ясно, че се правят опити, да се оптимизират разходите, което е напълно оправдано и което всъщност трябва да стане и за което всяка година говорим, че ще се направи.
Тук са моите най-големи възражения обаче по начина, по който се прилагат тези рестрикции. Ясно е, че изпълнителите на здравните услуги във всичките свои сфери се делят на две големи групи. Тези които коректно изпълняват своите задължения и тези, които изпълняват частично или некоректно своите задължения.
Бих казал тези, които знаят своите права и задължения и тези, които знаят само своите права.
Рестрикциите за съжаление са насочени срещу всички. Смятам, че тук е големия резерв на бюджета да въздейства върху всички изпълнители на здравни услуги да знаят не само своите права, но да знаят и своите задължения. В този смисъл, това са дребни конкретни стъпки, които се надявам, че с господин министъра и със Здравната комисия ще имаме възможност да дискутираме между двете четения на бюджета. Но разходната част на бюджета трябва не само да ограничава разходите, но и тя трябва да стимулира тези, които изпълняват ефективно своите задължения и да ристриктират тези, които не са коректни.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, мисля че достатъчно хора взеха думата. Ще имате възможност и в зала. Предлагам да дам думата на здравния министър, на министъра на финансите да отговорят, направят своето заключително изказване и да преминаваме към гласуване.
Господин Москов.
ПЕТЪР МОСКОВ: Дами и господа народни представители, уважаема госпожа Тодорова, ще се опитам къде обобщено, къде конкретно на отделните въпроси да отговоря.
Първо, в много от въпросите беше формулирана една теза за разминаване между първоначалния проект на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и внесения за разглеждане в Парламента от Министерския съвет проект и разликата от 80 млн. Нека да кажа още веднъж това, което казах при представянето на бюджета на Касата. Ангажиментът, който правителството е поело пред мнозинството, което го подкрепя, а и пред целия Парламент, защото ние публично сме го заявявали при актуализацията на бюджета е затова, че размера на бюджета на Касата няма да бъде по-малък от касовото изпълнение, т.е. от всички дейности извършени през 2014 г. И това е така.
Да кажа откъде идва заблуждението на народните представители, част от тях искрено, част от тях може би и политически и също така да отговоря с грижа на това, което д-р Райчинов пита.
В планираните и изхарчени през 2014 г. пари, които някак се прехвърлят директно в 2015 г. и се търси този резултат и се пита, къде са тези 80 млн. и защо са по-малко, са включени и изплатени през 2014 г. пари, включено е изплащане за услуги за дейности и за лекарства извършвани през 2013 г. на стойност 110 млн. лева. А те изглеждат по следния начин:
През 2014 г. са заплатени 67 млн. за надлимитна дейност за 10-ти и 11-ти месец на 2013 г. Също така са изплатени 27 млн. лева лимитна дейност за септември месец 2013 г. 16 млн. лева за една 15-дневка от октомври месец на 2013 г. Това е съвсем законно плащане, съвсем законен механизъм на касата да прехвърли плащания. Но тези 110 млн. не са вследствие на дейност извършена и фактурирана за 2014 г. може би по-рано е трябвало да обясним заедно с министър Горанов, за да не настъпва това объркване.
Тоест намаляването на всички тези пари, които са платени през 2014 г. с 80 млн., всъщност не е намаляване от реалното изпълнение на дейностите за 2014 г., а дори тук остава буфер от 30 млн., за което нека сега да не обсъждаме с какви цели сме преценили да оставим в предложения на народните представители бюджет и който се надяваме, че ще може да защитим.
Тоест, за да изчистим веднъж завинаги това недоразумение, че няма такива пари. Ако говорим къде, в какво перо се привеждат тези пари, нека да кажем, че сме се опитали заедно с финансови министър да гледаме на бюджета на Министерство на здравеопазването и на бюджета на Касата, като един общ бюджет за здравеопазване с обща цел.
Първо, тези 80 млн. не са пари от здравни вноски. Защото тук господин Райчинов е абсолютно прав. Такива пари не биха могли да бъдат прехвърлени, защото има и решение на Конституционния съд. А иначе те са отново в общия бюджет на здравеопазването. Прехвърлени са в бюджета на Министерството. Мога да дам определени неща на фона на общото намаление, на общата рестрикция, на числата в различните бюджети, на отделните ведомства и на държавата като цяло във връзка с параметрите, които трябва да бъдат достигнати и в Министерство на здравеопазването да се запази и са увеличени определени неща.
Например с 16 млн. е увеличен фонда за възнаграждения на работещите в Спешна помощ. Запазени са възнагражденията в центровете по трансфузионна хематология и в психиатричните болници.
Отделно целия останал персонал, който е многохиляден, който се води на Министерството, подлежи, разбира се на съкращение на Фонд “Работна заплата” с 10 процента и там фонда остава само 59 млн.
За планиране и осигуряване на ваксини, в сравнение с бюджета за 2014 г., за 2015 г. са заложени допълнително 8 млн. лева. Това е важно, нали, дами и господа?
За осигуряване на задълженията на Министерство на здравеопазването по лечение на СПИН, туберкулоза, психични, венерически заболявания, увеличение за 2015 спрямо 2014 г. с 8 млн. 734 000 лева.
Увеличение за радионуклеидите, радиоактивните средства, за които държавата, Министерството беше осъждано от пациентски организации. Мисля, че видях д-р Радевска тук, увеличение в размер на близо 1 млн. лева и т.н.
Фондът за лечение на деца - увеличение с 6 млн. лева.
Фондът за асистирана репродукция с 5 млн. лева.
Всичко това са дейности свързани със здравеопазване, нали дами и господа? И те не са по-малко важни нито от това, което включваме в пакети в болничната, нито в доболничната помощ.
И наистина, когато говорим за финансиране на здравеопазването, тук ще се съглася с повечето от говорещите за това, че реформата трябва да има своя финансов израз.
Когато говорим за финансиране на здравеопазването трябва да говорим за финансиране на цели. И ще се върна малко по-късно на това нещо. Тоест, ако наистина сме изчистили, дами и господа, това за тези прословути 80 млн. лева., да кажа, благодаря на Зъболекарския съюз за оценката. Наистина правим всичко възможно. Оставили сме възможността, отново казвам наистина много рестриктивни бюджети, възможността да бъде запазена сумата, която е на разположение за дентална медицина за миналата година.
Да отговоря на господин Ненчев за така наречената намалена такса на пенсионерите.
Господин Ненчев, никога не съм казвал това, което казахте вие. Аз съм казал, че не приемам да се прави социална политика, в случая през намаляване таксата за пенсионерите и тя да бъде за сметка на възнаграждението на лекарите. Това нещо аз не приемам и няма да приема.
И отново, за да се спази ангажимента към общо практикуващите лекари, в рамките на бюджета на Министерството са предвидени тези 15 млн., които са ангажимента, с който трябва да бъде компенсирана социалната мярка за пенсионерите. Казвам го с цялата добронамереност. Това нещо, аз казах в дебат тук в Парламента, мисля, че на господин Бойчев от БСП отговарях, по повод актуализацията на бюджета за 2014 г., когато аз призовавах господин Бойчев да го подкрепи. Защото всъщност подкрепя нуждата от финансиране на социална политика, предложена от БСП.
Защото част от актуализацията на бюджета за 2014 г. отиде за заплащане на личните лекари за социална политика, която не беше финансирана. Не е добре да правим социална политика и да не може да финансираме резултатите от нея. Надявам се, че сме го изчистили това недоразумение, ако се дължи на моя грешка. Ще имам възможността да ви отговоря и в петък, защото знам, че сте задали такъв въпрос.
На д-р Райнов и на господин Байрактаров, някак си да обединя отговора.
Всъщност извън нещата, за които се разбрахме, че не са така, както се твърди. Основното, което каза д-р Райнов и което е факт, е големия размер на задълженията на болниците, големия размер на дълговете. Ще кажа, че това е тежък проблем. Не искам да използвам думата нерешим. Той нито е от днес, нито ще се реши утре. Но първото действие, което трябва да се извърши в тази връзка е изчисляване разхода на болниците, начина по който болниците разходват.
В тази връзка започвам и отговора към господин Байрактаров. Това което предвиждаме в една от мерките. Между другото мерките и законовите промени, живеем в Парламентарна република и от вас зависи приемането, но това е суровия текст на предлаганите от Министерство на здравеопазването, които предстоят да минат през Министерския съвет законови промени. И ще кажа конкретни думи по тях. Как изсветляват нещата.
Едно от нещата, които искаме да въведем. Още след първото тримесечие на следващата година е така наречената електронна лекарствена борса. В момента сме свидетели на това, че един и същи медикамент в различни болници за един и същи обем има в пъти разлика, по който е договорен. И някак си по тези процедури е съвсем нормално и мениджърите на болниците и фирмите са спазили процедурите, но се получава това нещо, след което това генерира дефицит.
С въвеждането на електронната лекарствена борса, това се изчиства. Имате ясна и чиста процедура веднъж. Местата където е въведено това в повечето европейски държави декларират, че още в рамките на първите две години разходите на болниците за лекарствени средства намаляват средно с 20 процента. Това е начин да се започне процеса за намаляване на дълговете на болниците и то обективен начин. Иначе другия начин е да кажем нещо, ще продаваме части от болниците или ще правим някакви такива неща. аз не бих отишъл на това, а надявам се и Вие, д-р Райнов. Тоест това е път за оздравяване, път за различни начини на финансиране, за който допълнително ще говорим.
Като говорим за конкретни мерки, с които ние считаме, че ще удържим. Тоест разбрахме се, че финансирането на дейностите ще бъде на същите нива като 2014 г. Как се удържат разходите в тези нива. Защото д-р Райнов, Вие може би сте прав, че основните промени, които екипа на Министерството и Министерския съвет ще иска да получи доверие в Парламента и те да станат новия начин, модел на цели и на финансиране в здравеопазването, част от тях не се заложени тук. Но до този момент Касата беше институция, която генерираше между 300 и 500 дефицит годишно.
Самият факт, че аз като министър, Министерския съвет, влиза тук с ангажимента и с конкретни мерки затова тази година, това да не се повтори е достатъчно начало на реформата.
Господин Байрактаров, конкретни мерки.
Първо, във връзка с опасения на Касата за възможни нови разходи, които са свързани с промяна в стандартите или с промяна в обема дейност.
Министерството заедно с Лекарския съюз пресрещна тези възможности. Имаше сформирана работна група, която промени определени неща и ще кажа, че прогнозните разходи на касата, които бяха следните. Обзаложени промяна в предишни управления за стандартно медицина, която Касата изчисляваше за възможност за 6 млн. 600 000. Това е променено. Нещата остават сега. Няма да има такъв разход.
Промяна в медицински стандарт, ревматология, пак казвам абсолютно необосновани промени в стандартите и ние с Лекарския съюз достигнахме до това. Касата изчисляваше 74 млн. щета от промяната само на този стандарт. Това е спряно и няма да има възможност за допълнителен разход през следващата година.
Промяна в стандарта нервни болести 7 млн. възможен преразход. Промяна в стандарта гастроентерология 5 млн. възможен разход и т.н.
Това което сме запазили заедно с Лекарския съюз е наистина и това е част от приоритетите и на Правителството с дейности, свързани с детското и майчиното здравеопазване. За нас това е важно и е част от различна философия, по която трябва да се финансира системата. Това са дейности на общо 2 млн. лева.
Отделно от това, други мерки които предприемаме. Със закона за Касата в бюджета за 2015 г., ако той бъде приет от уважаемото народно представителство е записан ясен текст за невъзможност за включване на нови болници и разширение на дейността на съществуващите. Това означава ясно прогнозируем ресурс, от гледна точка на това, дали системата ще продължи да нараства. Господин Гечев мисля, че каза, че това е лошо. Не е лошо господин Гечев. Въпросът е да се съсредоточим върху това, наличния ресурс болничен и доболничен, да произвежда качество. А ние слагаме нови и нови производители, които отчитат просто нужното количество и Касата е длъжна да ги плаща.
В целия пакет от промени ние даваме на касата активната възможност заедно с въвеждането на медицински стандарт, индикатори за качество, да оценява дейността, следствие от лечението по качествени, а не по количествени показатели. И от това да следват санкции на болниците, включително до отмяна на договора по определената клинична пътека и да не се стига и до по-тежки санкции.
Даваме възможността на касата, вследствие на реални репери, които ще притежава, да отива на активно договаряне. Касата трябва да престане да бъде плащач на фактури. А активно от името на пациентите да договаря най-добрите услови и най-добрите изпълнители.
Казах за електронната здравна борса. Цялата възможност за електронизация на здравеопазването, като тук имаме ангажимент, който е поет и на ниво Министерски съвет, през електронната здравна карта, т.е. индивидуален идентификатор, през електронната рецепта, през електронния фиш, всичко това накрая на 2015 г. трябва да бъде готово в текстов вариант.
Мога да говоря още много по тези въпроси. Мисля, че ще натежа на публиката.
Д-р Адемов, казвате да се договоря и да не се договарят централно районните бюджети. Ако това стане по друг начин. Гледах едно изследване, с което съм сигурен, че и Вие сте запознат. Ако видите структурата на хоспитализации и на прегледи, ще излезе, че около 55 процента от българските пациенти се лекуват в София. Но в София не отива 55 процента от бюджета на Касата. И това е добре за районните каси. Разбирате какво казвам.
Да се надявам, че отговорих на част от въпросите, госпожо председател.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Москов.
Господин Горанов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Разбира се, без да омаловажавам днешния дебат, съм сигурен, че в пленарна зала аргументите ще бъдат чути още по-силно. Ще се опитам да обхвана въпросите, поставени от отделните народни представители. Не съм сигурен, дали ще спазя реда на изказванията, но съм сигурен, че първо ще започна от господин Гечев.
Господин Гечев, констатацията за ръста на брутния продукт през третото тримесечие на 2014 г. отразява развитието на икономиката през 2014 г на база на случващото се през 2013 г. и ако случващото се през 2014 г. трето тримесечие се различава много със случващото се в трето тримесечие 2013 г. трябва да си зададем смисления въпрос, какво толкова лошо се случи в 2013 г., третото тримесечие, че изведнъж в 2014 г. трето тримесечие нещата изглеждат относително подобрени.
За темата с колко трябва да расте и колко трябва да бъде дела на публичните разходи спрямо брутния вътрешен продукт, тук имаме идеологически различия. Цитираните от Вас, господин Гечев, данни за преразпределителните роли средно в Европа са коректни. Те разбира се, обаче минават през отговор на въпроса за модела на данъчната политика. Във времето в което Вие сте учили икономика, държавата имаше 100 процентова роля в преразпределението на доходите на хората. В този смисъл ние сме наистина много далеч от това. Концепцията на нашето управление е, че ние искаме хората сами да решават как да изразходват средствата си. Затова данъчната политика, която сме заявили преди изборите, по време на изборите и след изборите е тази. И тази данъчна политика ограничава преразпределителната роля на държавата до тези 40 процента. През прихода на държавата тя е още по-ниска. Но подобавайки европейските фондове, потенциала е някъде там.
Ние бихме могли да достигнем по-високи нива на преразпределение, но ако вашето послание, увеличете данъците, ние не сме съгласни с това.
По отношение на темата с индустриализацията как фиска влияе на растежа, ние не смятаме, че прокламираната от вас идея за пряка държавна намеса в този стопански оборот е най-доброто решение. За нас е по-важно държавата да остане коректен платец.
Декларирах вече многократно, че лошите практики от миналото в различни правителства, този дефект няма цвят, със заиграването, мога да го кажа, с нивото на невъзстановения данъчен кредит, като инструмент за временно преодоляване на касови диспропорции в бюджета, повече няма да бъде използвано, продължение на добрата практика от управлението на министър Чобанов.
Що се касае приходната част на двата бюджета, които са скачени съдове с държавния. И сега колеги в Закона за държавния бюджет има текстове, които гарантират разходната част на самостоятелните бюджети на Националната здравноосигурителна каса и на бюджета на държавното обществено осигуряване.
И в двата бюджета е записано, че независимо какво е изпълнението на приходната част тяхна, държавния бюджет гарантира, че разходите ще бъдат финансирани. Затова дебата около тях е хубаво да се състои в разходната им част, така както всъщност до голяма степен се проведе. В този смисъл притесненията, че ще се налага актуализация на бюджета на Здравноосигурителната каса, заради напрежение в приходите, респективно, притеснение за необходимостта от корекции в бюджета на държавното обществено осигуряване, заради приходите няма да се състои.
Оценките и консервативните прогнози за постъпленията от отделните видове данъци дават увереност да смятаме, че няма да се налага и актуализация на Закона за държавния бюджет в следващата година.
Как влияе макрорамката върху прогнозите за ръст на икономиката в следващата година. Безспорно частното потребление изостава, като приноси в 2014 и в 2015 г. държавата съвсем планово обаче се оттегля от брутното капиталообразуване, като виждате, че инвестиционните разходи намаляват минимално само с около 100 млн. и тук има резерви от гледна точка на това, не като план, а като очаквано изпълнение.
И тук трябва да се има предвид, че има резерви в контекста, като казах, че ще създадем възможност за авансово усвояване на европейските фондове. Нещо което не е намерило място в план сметката на Националния фонд. Тоест, има потенциал за още допълнителни инвестиции през бюджета за сметка на европейските фондове.
Що се касае общото ниво на съвкупно потребление. Тук отново бюджета не прави голяма отстъпка, тъй като общо разходите намаляват само с 149 млн. спрямо очакваното изпълнение за 2014 г. В този смисъл, няма бюджета да бъде структуроопределящ за растежа. Така, както между другото по една или друга причина в 2014 г. се оказа, че свръх дефицита е основния носител на допълнително потребление.
Ако минем през коментарите за социалните разходи, аз бих могъл и съм подготвен дълго да водя този дебат. Ще представя статистика, че отчетените 2013 г. разходи за социално осигуряване и грижи са 12 млрд. 640 млн. А за следващата година се предлага те да бъдат с 800 млн. повече спрямо отчета за 2013 г.
По отношение на коментара за новата община, господин Чабанов, има юридически казус. И там е извън Министерство на финансите. Но ние имаме инструментариум. В момента в който де юре тази община се появи, да осигурим съответния финансов ресурс за нейното съществуване. Юридическите казуси там са извън Министерство на финансите. Може да ги коментирате.
По отношение на държавните инвестиционни заеми по принцип. Вие сте прав, че те са инструмент за инвестиции. Проблемът с тях е, че те обикновено поради целевия си характер заключват, ако може да се каже така, Правителството в рамките на един конкретен проект. Ние имаме добра комуникация със Световната банка. Предпочитаме част от инвестиционния ресурс да остане в дискреция на правителството. А абсорбционния капацитет по отношение на тези инструменти да бъде леко ограничен.
Всички поети ангажименти вече по заема за социално включване ще бъдат изпълнени. Основният порок на този заем д-р Адемов, е, че той финансира текущи разходи със заемни средства. И то целеви заемни средства. Нещо което като политика по принцип е неприемливо, но станалото станало, занапред няма да прилагаме подобна политика. Тъй като едва ли тя би се приемала за коректна. С целеви заем да финансираш текущи разходи и да търсиш устойчивост е неправилна, според мен, политика.
По отношение на дълга. Не мисля, господин Чобанов, че го броим два пъти. Но без да влизаме в този дебат, ще ви разкажа какво се крие зад 8,1 млр.
2,5 млрд. е планирания бюджетен дефицит. Той трябва да бъде финансиран с дълг, тъй като потенциала за приходи от приватизация е относително нисък, но това не значи, че ние няма да работим през следващата година в тази посока. Имаме стратегия.
4,2 млрд. е рефинансиране на дълг, 3,5 млрд. е краткосрочен дълг, емитиран в последно тримесечие на 2014 г., който ще бъде погасен през следващата година. Най-големият резерв там, това е мостовото финансиране, което в момента сме на път да финализираме в размер на около 3 млрд. лева, което ще бъде веднага възстановено. Тоест, тук имаме един оборот, който в следващата година, този краткосрочен заем, който в момента взимаме в размер на 1 млрд. и половина евро ще бъде погасен. Той е номинално новият дълг.
1 млрд. в този обем е дълг на България към Европейската инвестиционна банка, включен като лимит, свързан с осигуряването на средства за съфинансиране на проектите по оперативни програми от структурните фондове на Европейския съюз. Това са 500 млн. евро. Темата ви е позната. В предходния програмен период функционираше подобен заем в размер на 700 млн. евро.
Има разбира се, минимален буфер от 0,4 млрд. за обезпечаване на крактосрочни флуктоации на фискалния резерв, ако такива се проявят. Сам разбирате, че Правителството не може да излезе в разходната част от рамките, които Парламента одобри. В този смисъл, всяка допълнителна сполука в приходната част ще отиде в посока консолидация и респективно намаляване на нетния нов дълг.
По отношение на коментарите на господин Байрактаров. И двете тези са неприемливи за мен като проевропейски министър на финансите и член на проевропейска партия в контекста на това, че и двете биха били реализирани, ако излезем от Европейския съюз.
Първата теза за свръхдефицита означава, българската държава трайно и устойчиво да нарушава договора за функциониране на Европейския съюз, по който тя е страна. Едва ли това е правилното послание, което ние трябва да излъчваме за неспазване на правила, около които цялото общество се е обединило.
Коментарът относно цената на петрола е коректен от гледна точка на част от основата за постъпления в бюджета и е свързан с това, че по-ниските цени на петрола предполагат намаляване на постъпленията от данък добавена стойност от внос.
Трябва да се има предвид, че те ще минат през цената на горивата. В смисъл, от друга страна ще намалят разходите на домакинствата и на бизнеса. А всъщност вероятно знаете, че основния компонент, който гарантира приходите за бюджета при формирането на цената на горивата е акциза, който не зависи от цената на петрола, а е твърда фиксирана ставка.
Примерно за газьола е 660 лв. на 1000 литра.
По отношение на митата, те биха могли отново рязко да нарастват, както в годините преди присъединяването на България към Европейския съюз, но само ако го напуснем. Ако сме вътре, по-голяма част от вноса се осъществява като вътрешно-общностни доставки. В този смисъл мита, митни сборове няма. Мита се събират за внос от трети страни и извън Европейския съюз.
Не съм сигурен, че успях да отговоря на всички въпроси, но продължаваме в пленарна зала.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господа министри, благодаря на гостите на Комисията, благодаря на колегите.
Преминаваме към гласуване.
Комисията по бюджет и финанси гласуваме Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г., № 402-01-9, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Пет против. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
Гласуваме Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г., № 402-01-8, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Пет против. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
Гласуваме Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2015 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл.1 и проект на Висшия съдебен съвет.
Който е за, моля да гласува.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Законопроектът с включен проект на Висшия съдебен съвет и проект на Висшия съдебен съвет не е приет.
Гласуваме законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., със становище на Министерския съвет по чл.1 и чл.2.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Пет против. Въздържали се? Няма.
Законопроектът със становище на Министерския съвет по чл.1 е приет.
ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, на вниманието на членовете на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г., внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен да бъде подкрепен бюджета на ДОО за следващата година, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Седем против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Подлагам за първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., внесен от Министерския съвет със становище на Министерския съвет по чл.1 и чл.2.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Седем против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря за участието.
СТОЯН ТОНЕВ: Продължаваме, уважаеми колеги.
Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г., № 402-01-9, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г.
Моля, който е съгласен да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Пет против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., внесен от Министерския съвет със становище на Министерския съвет по чл.1 и чл.2.
Моля, който е съгласен да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Пет против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
Моля, Бюджетната комисия да остане. Има още една точка.
/ 17.00 часа /
/ След почивката /
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, преминаваме към четвърта точка от днешния дневен ред.
Преразглеждане, обсъждане и приемане на § 33 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Подготвили сме и допълнителен доклад, който утре ще присъединим към основния доклад. Кое наложи тази наша допълнителна извънредна комисия?
Вчера всички вие знаете, че по § 33, по Закона за акцизите и данъчните складове приехме изменение на чл.4, където се разписаха всички измервателни уреди, чрез които ще се осъществява контрол.
Първият проблем, който възниква е, че когато въвеждаме измерване и контрол за нуждите на облагането с държавни общински данъци е необходимо тези измервателни уреди да бъдат нотифицирани в Европейската комисия, в изискванията на директива 98-34-ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. Тази директива установява процедура по предоставяне на информация в сферата на технически стандарти и регламенти, относно услугите на информационното общество, когато се въвежда нормативно изискване за задължените лица и то е свързано с използване на технически уреди. Тоест ние не можем да въведем тази норма преди да получим такава нотификация.
Вторият момент, това е, че вчера когато гласувахме чл.103б, ние казахме, че по този член 103б, митниците могат да облагат по аналог, най-грубо казано. Тоест, да определят данъчната основа, тогава когато има разлика между параметрите в тяхната счетоводна отчетност, документите, които води фирмата, параметрите в резултат на ревизии в складовете и производството. Както и параметрите от измервателните уреди за измерване и контрол. Там записахме по чл.103, ал.1.
Съгласно Закона за метеорологията, когато се осъществяват измервания в областта на здравеопазването, измервания свързани с обществената безопасност, защита на околната среда и забележете, на държавните и общински вземания, както и други търговски плащания свързани с тях, те се подлагат задължително на метеорологичен контрол. Това означава, че всички уреди трябва да бъдат под контрола на метеорологията и подчинени на Закона за измерванията.
Така както ние записахме текста в чл.103б, ал.2, т.3 не е ясно, че става дума, че в случай на облагане по аналог могат да се използват данни само от такива уреди, които отговарят на Закона за измерванията. И затова предложението, което правим сега е, да се направи промяна в чл.103б, в т.3, където да заменим данните от средствата за измерване и контрол по чл.103, ал.1 с данните от средствата за измерване и контрол, които са средства за измерване по смисъла на Закона за измерванията. Това са двете обстоятелства, които вчера на Комисията не отчетохме и които са непреодолими. Ако приемем закона, без да отчетем тези две обстоятелства, просто правим грубо нарушение.
Затова аз ви предлагам един допълнителен доклад днес, в който Комисията предлага нова редакция на т.32 от § 34. Той е § 33, нов § 34. А именно редакция на чл.103б. Това изцяло го преповтарям. Нали така, госпожо Петкова? Имате го доклада. Става дума за изменението на т.3, която ви казах преди малко.
Както и предлагаме редакция на т.39 от същия параграф. Това са онези разпоредби, които казват, че данъчно задължените лица са длъжни да използват средствата за измерване и контрол по чл.4, т.55. Всичките, които ги изброихме. И те следва да бъдат приведени в съответствие, ние това го записахме вчера, до 31 март за точки ”г”, “к”, “л” и “п” и в шестмесечен срок за точки по буква “г”.
Първите бяха за броячите на тютюни и вторите бяха за алкохола.
Сега предлагаме този срок да не е 31 май и 30 юни, както бяхме записали, а да бъде срок до три месеца от постановяване на положително решение на Европейската комисия по процедурата по нотификация. Защото трябва да го нотифицираме. Предприето от Министерство на финансите за тези средства и съответно до шест месеца от тази процедура. Тоест като мине процедурата същите срокове, които бяхме поставили да бъдат в действие, за да се въведат тези измервателни уреди.
И последното което предлагаме, това е също нова редакция на т.3 от § 46. Това е преходен параграф на целия Закон за ДДС, в който казваме, че от 1 януари 2016 г. влизат еди кои с точки. А другите точки, горните за които говорихме, влизат в сила след постановяване на положително решение на Европейската комисия.
Имате ли въпроси? Госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Само да уточня, кои са точки 30, 31, 32 и 39. Това са точките в Закона за акцизите и данъчните складове, които се отнасят за средствата за измерване и контрол. Това е чл.4, т.55, 56, 57. Чл.103, чл.103а и чл.103б. Всички промени, които са свързани със средствата за измерване и контрол, които се въвеждат със Закона за акцизите и данъчните складове, влизат в сила след постановяване положително решение от Европейската комисия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря ви, госпожо председател. имам едно предложение в т.13 на § 42 от Закона за данък върху доходите на физическите лица, чл.53, ал.2. Едно допълнение към така предложената алинея, за да бъде ползвана отстъпката, която се предлага в случай само, че данъка е внесен в законния срок. Да прочета ли текста?
“Лицата, които подават годишна данъчна декларация до 31 март на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишна данъчна декларация, при условие, че нямат подлежащ на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъка за довнасяне е внесен в срока по чл.67, ал.4.”
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е техническа грешка, която е пропусната. А господин Търновалийски внимателно е прочел закона и е видял, че ние даваме преференция само за подадена декларация по електронен път, без да я обвързваме с плащането на данъка.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Приемам това, което той казва. Аз си спомням как беше обяснено, че сега се въвежда тази преференция само за тези, които продават. Грешката беше вярна.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И понеже господин Търновалийски, за съжаление все още не е официален член на нашата Комисия и не може да го запишем в протокола, господин Търновалийски, аз да припозная ли вашето предложение?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател. Аз все пак ще си позволя да изразя мнение. Хубаво е, че се съобразяваме с европейските правила и ще искаме първо нотификация. Но е хубаво малко да се вслушаме и в гласа на бизнеса. Ясно е, че тези контролни уреди е решено да бъдат въведени. Ясно е, че това става, без да е обсъдено с бизнеса. Ясно е, че това е стил на контрол, който властта щом припознава има право управлението да си го приложи. По това не спорим. Но поне да се вслушаме в бизнеса, че тези срокове конкретно от трите месеца са много малки. Ние за едните даваме три, за другите шест. Предлагам да ги уеднаквим и двата срока поне на шест месеца. тъй като ефективно бизнеса от сега няма да започне да слага уреди. Ще чака нотификацията. И тогава този тримесечен срок за бизнеса, пак си е тримесечен срок. Така че нека поне да бъде шестмесечен, както е в другия случай, за да им дадем малко повече време наистина да се приведат в новата уредба.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм за. Колегите ще си кажат мнението да ги направим по един и същи начин.
Аз искам да ви кажа, уважаеми колеги, че въпреки че ще приемем тези текстове, аз ще държа веднага след Нова година, да се направи една работна група. Госпожа Петкова, да бъдат привлечени експерти от Агенцията за измервания, като и външни експерти, които биха могли наистина да ни разяснят много подробно, на практика как могат да се случат тези измервания и тези измервателни уреди. И то така да се случат, че те наистина да бъдат по Закона за измерванията. И на тази работна група да поканим съответно, след като си изясним за нас за какво става дума, да поканим и засегнатите страни, за да стане ясно, така както сме ги изписали и приели, наистина ли точно това са измервателните уреди или трябва по някакъв друг начин, те да бъдат формулирани.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да продължа мисълта ви от моя гледна точка. Нали нотификацията се иска за конкретни уреди. Тоест, това което казва госпожа Стоянова, означава тази работна група заедно с метрологията и с бизнеса, и с финансите и съответно, разбира се с митниците, да каже какви точно уреди, за какво точно става въпрос и за какво се иска нотификация. Преди да се направи искането за нотификация, процеса за който вие говорите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да уточним точно формулировката.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Кажете така ли е? Щом е да, добре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да уточним формулировката на тези уреди правилна ли е или не?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И едно изречение за господин министъра. Още един аргумент, този целия спор господин министър и госпожо председател, вие вчера много правилно го казахте, целия този спор щеше да бъде излишен и тази цялата техника, ако наистина тръгнем към обединяване на една единна Агенция за приходите, която да действа по ДОПК.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И не само. Трябва сериозно да се поработи.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, ако обединим приходните агенции в единна ще направим ДОПК.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Двете вървят паралелно.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, паралелно вървят. Но това е един аргумент, тази реформа да не я бавим повече. Исках да ви дам още едно основание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме ли нужда от разяснение? Няма.
Гласуваме т.32 от § 34, в редакцията на Комисията, която имаме.
Който е за, моля да гласува.
Против? Един против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Гласуваме точка 39 от § 34 в редакцията на Комисията с направеното предложение за уеднаквяване и двата срока на шест месеца.
Който е за, моля да гласува.
Против? Един против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Гласуваме редакцията на т.3 от § 46.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Гласуваме предложението на господин Търновалийски, което ми позволи да го припозная, за корекцията в Закона за физическите лица.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Господин Димитров иска да направи една бележка.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вчера се разбрахме. Данъчно задължено лице, което ползва средства за измерване по Закона за акцизите и отговаря на изискванията към датата на влизане в сила, ще се смята за приведено в съответствие със закона, ще извършва дейност при условие, че съответно бъде протоколирано от митническите органи това съответствие.
На 1 януари аз не съм протоколирал вашия измервателен уред и ви взимам лиценза. Само заради това, че не съм ви дал документа, който искам от вас. Нека да поставим един срок, че Митницата трябва до 31-ви да ги повери тези. Защото иначе се създава административен произвол. Не ти издавам документ, че ти е съответен уреда, който вече е закупен, но в същото време те наказвам за това, че не съм ти издал документ. Това е единия момент. Както прецените, така.
И втория момент, господин Цонев вие го знаете този въпрос, защото сте го разисквали преди това, за деблокирането от държавен резерв и военновременни запаси с добавка на биогорива.
Имаме вече решение на Европейския съюз, че се запазва акциза в момента на освобождаването на стоката. Сега с този текст отново ни го вменяват. Рискуваме да вкараме в Европейския съд всички, които се считат ощетени. Кажете как да бъде.
За първото предлагам да сложим срок. Или това, което приехме на § 33. “За съответствието се издава протокол в срок до 31 декември.” И на тези, на които не им е издаден протокол, да могат да работят. Рискуваме да спрем всички тръби и да правим административен произвол.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Само бих искала да уточня по отношение на данъчно задължените лица, които имат средства за измерване и които отговарят на изискванията и се считат за приведени в съответствие. По принцип не е необходимо нито протокол да се изготвя от митническите органи, нито да се подава искане от данъчно задължените лица.
Освен това, ние всички разпоредби, които са свързани със средствата за измерване и контрол влизат в сила след постановяване на положително решение. Така че няма проблем. Тоест не е необходимо дори и да влизаха в сила, сега от 1 януари 2015 г. не е необходимо да се извършват някакви действия от митническите органи или от данъчно задължените лица. Той е написан и се считат за приведени в съответствие с изискванията на закона.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да ви припомня ли какво стана по времето на един друг министър, по времето на ГЕРБ. Хората си въведоха уредите, доведоха от чужбина специалистите със софтуерния продукт и казаха, в тези шест дати може да дойдем. Заповядайте, елате, сертифицирайте, пломбирайте, направете всичко необходимо. И се оказа, че са много заети от Митниците и не отидоха. След което започнаха проблеми. Имаме ли нужда, от още един данъчен склад да се създава в България. Защото предишния път това беше резултата.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Същата разпоредба беше включена в новата Наредба 1, когато се отмени Наредба 3 и беше приета Наредба 1. Има същия текст. Тези, които са приведени в съответствие с изискванията на Наредбата, се считат за приведени в съответствие с новата Наредба. И няма проблем. Агенция “Митници” не е издавала протоколи. Не е правила проверки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, знаете на предходното заседание на Бюджетната комисия, Реформаторския блок отправи анонс към господин Танов, да направи предложение, с оглед затягане на контрола при използването на контролни механизми, за извеждане на енергийни продукти от нефтопроводи или продуктопровода и част от данъчния склад.
Днес ние получихме официално предложение от господин Танов, което дойде в парламентарната група. И ние го обсъдихме и подкрепяме това предложение. Аз искам да направя това предложение пред Бюджетната комисия.
В Закона за акцизите и данъчните складове, чл.52, ал.1 се създава точка шеста.
Използва средства за измерване и контрол по чл.4, т.55, буква “н”, “п” или “с” на местата за въвеждане и извеждане енергийни продукти от нефтопровода или продуктопровода, част от данъчния склад към и от местата за производство и складиране, в случаите, когато данъчния склад е разположен на територията на повече от едно митнически учреждения.
Мотивите към това предложение са:
Със създаването на тази разпоредба, митническата администрация ще оптимизира наблюдението на движението на енергийните продукти в данъчните складове, част от които са нефтопроводи и нефтопродуктопроводи. Спецификата на такива данъчни складове обуславя необходимостта от довеждането на изискване за средствата за измерване и контрол на местата за въвеждане и извеждане на енергийни продукти от нефтопровода, част от данъчния склад към и от местата за производство и складиране в данъчния склад.
Целта на разпоредбата е ефективен своевременен контрол на дейността на данъчния склад и пълен контрол върху акцизните стоки и начисляването на дължимия акциз. С прилагането на разпоредбата, ще се даде точна и ясна информация на контролните органи, за движението и складирането на акцизните стоки под режим отложено плащане на акциз и спазването на цезионния режим от данъчно задълженото лице.
Съгласно разпоредбите на чл.15, § 1 от директива 2008-118 на Съвета от 16 декември 2008 г., относно общия режим на облагане с акцизи, всяка държава членка определя своята нормативна уредба, относно производството, преработката и държането на акцизни стоки при спазване на разпоредбите на директивата.
Специфичните изисквания предвидени в разпоредбата не ограничават движението на стоките и не представляват пречка за общностната търговия.
Това е предложението. То е прието на нашата парламентарна група.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Аз искам първо да взема отношение. Аз не съм се запознала с този текст, както и вие предполагам.
Първо, не съм склонна да подкрепим в този момент такъв текст, за който изобщо не знам за какво става дума.
Второ, мисля че на Комисия и това, което приехме и всъщност, което днес отлагаме заради нотификацията, е изцяло по предложение на Агенция “Митници”. Правихме две работни групи, в които коментирахме с тях. Такова предложение не беше представено, за да бъде обсъдено. Най-малкото да видим точно, за какво става дума.
Смятам, че между първо и второ четене в допълнителен доклад, какъвто правим сега, да въвеждаме нови изисквания, без категорично да знаем за какво става дума, не е редно и не е правилно, защото не знаем, дали няма да ни вкарат в подобен казус на този, който току що поправяме.
Аз подкрепям всякакви инициативи на приходните агенции за по-добър контрол и събиране на акцизите, но нека нещата да стават по реда както трябва, с дискусия, с разглеждане. Да се види какви са европейските изисквания, ако има такива изисквания. Какви са въздействията върху бизнеса като пари или нещо друго и тогава да го коментираме.
И бих помолила господин министъра, който е тук, да бъде любезен да държи под контрол шефовете на двете приходни агенции, на които явно им харесва да представят идеите си и да ги внасят през народни представители. Има си министър. Има си Бюджетна комисия.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз не ревнувам от това, защото са сериозни хора. Но Бюджетната комисия е достатъчно опитна, да не се подава на такива провокации. Това че има 240 депутата и много шарен парламент с осем партии вътре, винаги може да се намери някой депутат да вкара какво ли не. Но мисля, че ние, за да гарантираме устойчивост на данъчното законодателство и предвидимост, трябва да бъдем прецизни. Сега приемам, че това което правим, аварийни действия свързани с бърза реализация на някаква нова визия на приходните администрации. Лично аз никога няма да искам от вас като министър, да приемаме такова законодателство набързо и да ни се подпъхват листчета в последния момент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев, аз ще ви помоля, понеже имаме такава работна група, говорихме за нея. На тази работна група може да разглеждаме и всякакви други допълнителни идеи за контрола. Определете си човек, може би лично, може някой друг да участва в тази група, за да ги коментираме тези неща, както трябва след празниците. Мисля че това е разумното. Другото просто е да правим като законодатели нещо набързо.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Във връзка с това, което внася колегата и желанието на господин Танев за мерки, искам да кажа, че това което каза и министъра и вие е точно така. И нищо не налага, колега, да го правим сега, тъй като това не са данъчни промени. Това са процедури по контрол. Тях може да ги приемем и януари и февруари. Спешни са данъчните промени, тъй като те трябва да бъдат приети преди приемането на съответния бюджет за годината.
В тази натовареност, в която се намираме в момента и в тази липса на време, това вадене от ръкава на процедури, които може би са правилни и може би са наложителни, просто не е наложително.
Настоявах за думата, за да изразя нашето мнение, че ние също подкрепяме такива процедури, но те не са спешни, в този момент, в който ние всеки ден заседаваме по четири, пет, шест часа.
Това са процедури по контрол. С един ЗИТ могат да бъдат приети и януари и февруари, както сме го правили много пъти. Не са данъчни промени.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Още повече, че аз имах среща с Петролната и газова асоциация, на която разгледахме много интересни неща, свързани с подобряването на контрола, свързани с така наречените ведомствени бензиностанции Свързани с контрола върху горивата с намалена акцизна ставка. Имаме интересни неща, които може да направим там, така че да подобрим нещата. Ако ще с възстановяването на ДДС на турските превозвачи. Тема, която е интересна и която не знаем как трябва да я тълкуваме. Дали винаги еднозначно отричайки или да видим какво би се случило, ако стартираме един такъв механизъм. Тоест, има интересни неща по темата горива.
Имах разговор с Петролната и газова асоциация. Имам ангажимент към тях да направим една, няма да го наричам работна група, защото е натоварено с негативизъм това разбиране за работните групи, които не вършат работа, но една оперативна среща между експерти от Министерство на финансите, Агенция “Митници”. И след това ще предложим още през м.декември, вероятно като драфт, допълнителни промени свързани с всички тези теми, които с Асоциацията обсъдихме, а именно в посока подобряване на контрола върху горивата като акцизни стоки. В този смисъл наистина това може да бъде разгледано тогава, колеги от Реформаторския блок, и да ви поканим или на етапа още оперативна работа или на етапа вече законодателни, когато нещата стигнат до Народното събрание. Заедно да го вземем това решение.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз първо благодаря за подкрепата, че въвеждането на контрол и контролни механизми е най-важното, което ние искаме да постигнем и да гарантираме приходите в бюджета.
Що се касае до самата процедура и най-вече стиковането на позициите, както от страна на Агенция “Митници”, Министерство на финансите и разбира се, Бюджетната комисия, да аз мисля, че такова трябва да се случи. И веднага, след като се приема Закона за бюджета, всъщност на първото заседание да поканим господин Танов. Наистина да занимаваме с всички тези процедури, които са. Ако това е и решението на Бюджетната комисия, на първото заседание след приемането на Закона за бюджета, да се захванем с тези процедури.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: В този ред на мисли, за нас беше важна общата декларирана воля, че контролните мерки и ефекта от контролните мерки, ефекта към приходната част от бюджета и дисциплинирането на пазара е обща позиция и мнение. Беше важно да ви информираме за това предложение. И явно трябва време и на колегите да бъде обмислено и преценено по-широко.
Ние ще стоим зад него и се надяваме в скоро време тези мерки да бъдат разширени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В тази връзка, да не го правим като устно предложение, да го отразяваме в доклада.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Нека да бъде отразено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тогава трябва да го гласуваме против, което не искаме, защото на практика ние не сме против, но не е сега момента и не може да кажем, дали сме за или против.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Гласуване въздържал се, също не е проблем, но идеята е, че ние ще го движим този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: То може да влезе, но въпроса е, защо да влезе за неподкрепено, което може да сме го подкрепили, но не знаем.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако позволите, аз бих препоръчал на колегите по Правилника, да си направят един ЗИД и да си го пуснат в Народното събрание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нали говорихме, че това ще го правим след Нова година. Колежката казва, че ако в момента ние не го подкрепим, няма да влезе в доклада, така че няма да бъде на вниманието на пленарна зала.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Само нещо да обясня. По принцип предмет на контрол със средства за измерване са местата - въвеждане, производство, складиране и извеждане. Транспортирането на акцизни стоки по принцип е предмет на специална регулация в европейски директиви и регламенти за продуктопроводи и за преносни мрежи. Така че самото предложение, което е изготвено, трябва един предварителен анализ на европейското законодателство и след това вече, да се подготвя промяната в националното.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Закривам заседанието.

/ Закрито в 17 часа и 45 минути /

Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 122 814 знака


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ Менда Стоянова /

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:
/ Стоян Тонев /

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА
И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА:
/ Хасан Адемов /