П Р О Т О К О Л

№ 1


/Временна комисия по бюджет и финанси/

---

На 29 октомври 2014 г. /сряда/ от 14.00 часа в зала «Изток» на Народното събрание, се проведе заседание на Временната комисия по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 14.15 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 15 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добър ден уважаеми колеги, уважаеми гости!
Моля да започнем днешното първо заседание на Временната комисия по бюджет и финанси, която днешния пленарен ден 43-то Народно събрание излъчи. Колегите които са излъчени в Комисията са налице. Имаме кворум. Така че може да започнем днешното заседание.
Това днешно заседание предлагам да премине при следния дневен ред.
Д н е в е н р е д:
1. Разглеждане доклад на Българска народна банка, относно събитията и предприетите действия, свързани с “Корпоративна търговска банка” АД и ТБ “Виктория” ЕАД.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 454-01-25, внесен от Лютви Местан, Йордан Цонев и Делян Пеевски на 27.10.2014 г.
Има ли предложения за допълнение или изменение на дневния ред? Няма.
Моля членовете на Комисията по бюджет и финанси, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
За днешното заседание на нашата Комисия сме поканили гости, които искам да ви представя.
Управителният съвет на Българска народна банка:
Иван Искров – управител
Калин Христов - подуправител
Димитър Костов – подуправител
Цветан Гунев – подуправител
Боряна Пенчева – член на УС
Стати Статев – член на УС
Нели Кордовска – изпълняваща правомощията на подуправител, ръководещ управление “Банков надзор”
Нина Стоянова – главен юрист в БНБ
Ирина Марцева – главен секретар на Асоциацията на банките в България
Елеонора Христофорава – юрисконсулт от Асоциацията на банките в България
Поканили сме Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете.
Росен Николов – председател
Боян Колев – експерт
Росица Петкова – експерт
Поканили сме квесторите на КТБ:
Елена Костадинчева
Станислав Лютов
Божидар Аршинков
Поканили сме и одиторите, които извършиха одита на двете банки.
Тук са господин Васко Райчев – Председател на Делойт България
Тодор Тодоров – Директор на Делойт България
Валя Йорданова – управител на АФА ООД
Николай Гърнев – управител на ЪРНСТ И ЯНГ ОДИТ ООД
Освен тези може би официални лица, тук присъстват известни наши икономисти, финансисти, юристи.
Господин Емил Хърсев, господин Огнян Донев като председател на КРИП, господин Красимир Ангарски, проф. Вучева, господин Стоян Александров, както и представители на вложителите в КТБ.
Предлагам да преминем към точка първа.
Разрешете ми да предоставя думата на Управителя на БНБ господин Иван Искров, който накратко да ни запознае в резюме с основни акценти от доклада, който е внесен в Народното събрание и който всички вие, уважаеми народни представители, надявам се, че имате и сте успели да прочетете подробно.
Заповядайте господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, преди всичко позволете ми от името на тук представения Управителен съвет на Централната банка, да ви поздравя с вашето избиране за народни представители в 43-то народно събрание и да пожелая пълен мандат. Нещо което е изключително важно, тъй като това е най-важната институция и всички български граждани се надяват на един по-добър живот.
Централната банка също е една от най-важните институции в страната, натоварена с големи отговорности, ясно разписани в Закона за Българската народна банка, в Закона за кредитните институции и други закони, най вече е свързана с осигуряване на финансовата стабилност. За нас е изключително важно и искам да подчертая това, винаги да сме в един добър контакт с Народното събрание, тъй като това е една от най-независимите институции по европейското законодателство, както и българското законодателство и черпим силата си от вас.
Българска народна банка се отчита единствено пред Народното събрание на Република България.
Позволете ми също така да благодаря за бързата реакция на нашия доклад и по този повод да представя колегите. Тук са членовете на Управителния съвет, в това число господин Гунев. Както знаете поради разследване, колегата Гунев от 18 юни е в отпуск. Не участва в дейността на Централната банка и той бива заместен като член на Управителния съвет в тази функция от господин Димитър Костов за този период, а като управляващ Управление банков надзор, госпожа Нели Кордовска – главен директор.
Отсъства госпожа Лена Русинова, не изпълнителен член от президентската квота по причина, че тя не е в страната.
Благодаря на госпожа Стоянова за това, че поканихте одиторите които извършиха анализите и оценката на активите и пасивите, тъй като това е много важно и ако имате въпроси да ги зададете лично към тях, тъй като аз и колегите ми не сме одитори. А вече виждаме, че лайт мотива от два, три дни, включително и бивш подуправител на Централната банка, поставят въпроса за оценката, било ли 4,2 млр., не било ли и т.н.
Така че благодаря за тази идея да ги поканите. Тук сме поканили по ваша препоръка и квесторите на двете банки.
Темата уважаеми дами и господа, както си я представяме ние, разбира се на ваше разположение сме и за други въпроси и отговори е да дадем пълна информация за поставените под специален надзор Корпоративна търговска банка и Търговска банка “Виктория”. Вземаните решения от Управителния съвет на БНБ по тези въпроси, резултатите от извършените проверки, подчертавам проверки, а не одити по смисъла на годишно приключване и одитиране на финансовите отчети от трите одиторски компании и паралелната проверка от банков надзор на Българската народна банка. Както и да ви запознаем и с предстоящите решения на Българската народна банка и разбира се съвместно и с наши и с други институции. Хубаво е, че тук е и председателя на Фонда за гарантиране на влоговете, господин Николов.
Очакваме, уважаеми дами и господа, ние от своя страна да разберем намеренията на представените политически сили в 43-то народно събрание. Доколкото всички декларират желание за бързо решаване и намиране на най-доброто решение за КТБ, което съвпада с целите на Централната банка, но и да разберем дали предвиждате някакви законови промени, които касаят специалния надзор и поставените под специален надзор КТБ и Търговска банка “Виктория”.
Водени от принципа за откритост и прозрачност в съответствие с лимитите, които са наложени по отношение на опазване на банковата тайна и на персонална информация, професионална информация, Управителният съвет на Централната банка изготви доклада, който всички вие би трябвало вчера да сте получили на своите банки и който също така беше публикуван в интернет страницата за информация на обществеността.
Доколкото Българската народна банка е съставна част на европейските централни банки и проблемите, които се дискутират тук през последните четири месеца се следят много отблизо и от другите централни банки в Европейския съюз, от Европейската централна банка и от Европейската комисия. А и за вашите партньори, които не говорят български, искам да ви информирам, че до два дни целия този доклад, който е мисля 60 страници ще бъде на разположение в интернет страницата и на английски език.
Главната цел на доклада е да подпомогнем работата на вас, народните представители при вземане на информирано решение свързано с този изключително сложен казус.
Вторият ни стремеж, но не по значение, също така да се даде една коректна информация, както чрез този доклад, така и чрез изчерпателен отговор на всички въпроси, които ще бъдат поставени днес на това заседание на Временната комисия по бюджет и финанси. Защото през последните месеци сме свидетели на една доста добре организирана кампания срещу Централната банка, с оглед да се отклони вниманието само към Централната банка. И в значителна степен се постигна дискредитиране и компрометиране на Банката.
Всички виждаме как не спират опитите за натиск върху независимата по българските и европейски закони Централна банка. Това което искам да го кажа госпожо председател пред всички вас 20 народни представители и българската общественост е, че това няма да се случи. Централната банка действа и ще действа само в рамките на законите, с оглед защитата на обществения интерес.
Уважаеми дами и господа, предварително госпожа Стоянова ми каза, че сте имали достатъчно време да се запознаете с доклада, който сме представили, така че само ако желаете ще се спра на фактите и обстоятелствата, които са изложени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля че не е необходимо. Всички подробно са го чели. По скоро да отделим повече време за разговор.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря госпожо председател. Пропускам изложението по фактологията и насочвам вашето внимание към важните въпроси, които предстоят от тук нататък.
Искам да кажа, че за изброените обстоятелства, които са в този доклад, включително и тук виждам колеги народни представители, които включително са били свидетели и участници в много от събитията, които се развиха след 20 юни. Така че вероятно те са и по-запознати. Но отново казвам, готови сме тук да отговаряме на всякакви въпроси.
Това което искам да маркирам още в самото начало е един от митовете, че БНБ била против пазарно решение на проблема и отваряне на КТБ. Това не е вярно. БНБ от самия момент на специалния надзор, никога не е взимала такова решение. Друг е въпроса какви са били законовите правомощия. Всичко това отново казвам е описано в тази жълта книжка, която е пред вас. Включително и днес в Централната банка имахме срещи с ключови акционери на Корпоративна търговска банка, с оглед да се търси възможно решение на проблемите.
Накратко както знаете след извършения анализ и оценка на Корпоративна търговска банка се установи, че са необходими допълнителни провизии в размер на 4 млр. 222 млн. лв. Това са данните, които са посочени от трите одиторски фирми, специализирани с достатъчно солидно име, не само в България, но в световен мащаб.
След получаване на финансовите и надзорни отчети, които по принцип банките изготвят до 15-то число, следващо тримесечието. Тъй като данните са към 30 юни, актуализирани към 30 септември. Това сте го видели в доклада. Съответно такива са задълженията и на квесторите на Корпоративна търговска банка, но с оглед на големия обществен интерес, с оглед на това, че доста хора в значителен период от време очакват да получат парите си, сме задължили квесторите да внесат до 31 октомври окончателните финансови отчети. Надявам се да успеят. Ако не успеят, то ще бъде в рамките само на няколко дни забавата евентуално.
Какво следва от там нататък. Следва това, което е разписано в Закона за кредитните институции. БНБ е длъжна да отнеме лиценза на Корпоративна търговска банка, ако се окаже, а такива са очакванията на база на анализите и документите, които са представени на квесторите на одиторските компании. И ако има отрицателен капитал, подчертавам уважаеми колеги, БНБ не преценява, а БНБ следва по закон в императивна норма да отнеме лиценза на банката. След което БНБ е длъжна да отправи искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност на КТБ, след което до 20 работни дни от датата на решението за отнемането на лиценза на Управителния съвет на Централната банка, Фонда за гарантиране на влоговете в банките започва изплащането на гарантирания размер на влоговете.
Дали вашата воля ще бъде да се промени закона, каквито анонси бяха направени през последните дни или не, ние не може да гадаем. Разбира се, тук сме на ваше разположение да дискутираме, ако прецените някакви законови промени, които да дадат някаква възможност за отлагане на вземането на решението в рамките на по-дълъг срок. Но отново подчертавам, това са изискванията, които Закона за кредитните институции поставя пред Централната банка.
Накрая уважаеми дами и господа народни представители искам да откроя три важни факта.
Първият е че случая с Корпоративна търговска банка не е изолиран случай в световната история и може да се сравни с примери в много други страни. Видяхме и не само през последната глобална криза, десетки банки в САЩ, в Европа, в държави флагмани на финансовите пазари, като Обединеното кралство и други се случиха фалити на банки.
Въпросът който всеки основателно си задава е гледайки със задна дата, можело ли е банковия надзор да предотврати такива случаи. Ако е можело, как, кога и т.н. Готови сме, тук е и колегата Гунев да отговаряме и на такива въпроси.
Това на което искам да обърна внимание, това го заявих и на 14 юли, на срещата при президента между парламентарно представените лидери, Правителството и Централната банка, че в нито един случай Централната банка на тези страни не е била подлагана на такъв огромен, ужасен натиск от страна на публиката.
Искам да обърна внимание, че авторитета на Централната банка, с или без Искров или който и да е от тук присъстващите е изключително важен, дълготраен, не материален актив от който всички ние имаме нужда.
Второто което искам да подчертая е и много пъти сме го казвали, КТБ е изолиран случай. Знаете причините. Оповестявали сме всичко през тези четири месеца. Но е факт, че благодарение на последователната и ефективна работа на Българската народна банка, в това число и банков надзор на БНБ, по време на глобалната криза в България не фалира нито една банка. Това не дойде от само себе си. Знаете тези, които от вас са били и преди това в Народното събрание и в правителство, колеги министри са следили внимателно и познават доста мерки, които Централната банка се наложи и зад кулисите и публично да предприеме, за да не се стигне до това, което се случи в САЩ и в западната част на Европейския съюз. Така че тези главоболия бяха спестени на българските граждани.
В момента тече разследване от СГП и всеки от нас с интерес очаква какво ще се установи. Но огромните постижения на БНБ и на българската банкова система, подчертавам българската банкова система, не бива да бъдат забравени или зачерквани с лека ръка.
И накрая госпожо председател, третия факт върху който искам да привлека вашето внимание е, че от м.юни досега БНБ с подкрепата на Правителството на Република България, две правителства вече и със служебното и със самите банки успя да ограничи негативните ефекти върху останалата част от банковия сектор, които се появиха след поставянето на КТБ и Търговска банка “Виктория” под специален надзор. До тук с огромни усилия и с общи усилия опазваме финансовата стабилност в страната. Опазено е доверието в банките в България, което се вижда и от статистиката, която Централната банка публикува. В края на м.септември депозитите на населението и фирмите в банките вече надхвърлиха нивата от края на м.май. Това е последния месец преди случката в Корпоративна търговска банка.
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за вниманието. Целият Управителен съвет е тук, както казах без госпожа Русинова, одитори, квестори. На ваше разположение сме. Моля задавайте каквито въпроси счетете за необходимо да бъдат зададени.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Искров.
Уважаеми колеги, пред нас има и един доклад на господин Росен Николов – председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете. В който той се е постарал в няколко страници да ни информира, относно предприетите действия на Фонда и готовността му за осигуряване на ликвидност и допълнително финансиране за покриване на недостига от средства при необходимост от изплащането на гарантираните влогове в КТБ и Търговска банка “Виктория”.
Тъй като доклада го получихте преди малко, ако не възразявате да дам думата на господин Николов, в рамките на пет, шест минути да ни запознае само с основните стъпки без подробности, ако може. Приемате ли това? Да.
Заповядайте господин Николов.
РОСЕН НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще си позволя накратко да ви представя мандата на Фонда за гарантиране на влоговете, така както е разписан в законодателството. Фонда за гарантиране на влоговете има мандат по защита на вложителите в банките и мандат по отношение на защитата на кредиторите в производството по несъстоятелност на Търговска банка. Тъй като доста се изговори, че Фонда в България няма пари, аз искам да ви заявя твърдо тук, че ние като схема за гарантиране на влоговете сме една от най-добре капитализираните схеми в Европа, а и в света. И затова говори статистиката.
В момента средствата на Фонда отнесени към гарантираната част на депозитите в България е в размер на 5,2 процента. Докато нивото което се таргитира от новата директива за защита на депозитите на ниво Европейски съюз е 0,8 процента.
Ако ние трябва да спазим нивото, което се изисква в момента, което трябва да бъде достигнато от схемите за гарантиране на депозити в Европа от 0,8 процента, то ние трябва да имаме около 800 млн. лева във Фонда. Средствата под управление на нашата институция са над 2 млр. лева в момента.
От началото на кризата с Корпоративна търговска банка и Банка “Виктория” може би правеше впечатление, че фонда за гарантиране на влоговете оставаше някак си настрани от публичната комуникация. Но ние винаги сме зачитали ролята на Българска народна банка като водеща институция по отношение на адресирането на банковите кризи и като единствена институция отговорна както за надзора, така и за разрешаване на проблема, в случай, че имаме проблем на банка на българския пазар.
Въпреки че сме били в координация с другите участници в системата за финансова стабилност, а именно Министерство на финансите и Българска народна банка, ние сме зачитали водещата роля на надзора на Българска народна банка, като институция отговорна за разрешаване на проблема. Това не означава, че ние не сме предприели до момента подготвителни действия за изпълнение на законовия си мандат, в случай на отнемане на лиценза на Корпоративна банка или на Търговска банка “Виктория”.
И в доклада който разпространихме тази сутрин до Временната бюджетна комисия сме описали накратко подготвителните действия, които сме извършили по отношение изпълнение на законовия мандат при изплащане на гарантираните влогове.
Искам да подчертая, че схемата за гарантиране на влоговете не е просто едни пари да бъдат заделени настрани и те да бъдат използвани за изплащане на гарантираните депозити. Системата за гарантиране на влоговете е един механизъм, който се задейства, за да защитава гарантираните вложители, които българското законодателство синхронизирано с европейското е гаранция в размер на 196 000 лева на един вложител в една банка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Извинявайте господин Николов, понеже всички са запознати с тези неща, просто да ни кажете няколко стъпки, които сте предприели, за да може да сме сигурни, че когато се наложи ще имате възможност да изплатите гарантираните.
РОСЕН НИКОЛОВ: Стъпките които до момента са предприети от Фонда са в четири направления.
Първо в посока осигуряване на ликвидност срещу портфейла от държавни ценни книжа във Фонда. Тоест, какви мерки сме предприели, за да направим неликвидната част от портфейла в незабавни ликвидни пари.
Втората част на мерките, които сме предприели е мерки за финансиране на недостига на средствата в случай на изплащане на депозитите на Корпоративна банка и Търговска банка “Виктория”.
Третата стъпка е техническа подготовка за изплащане на гарантираните депозити в някоя от двете банки.
И четвъртата група мерки е какво сме предприели в случай на изплащане и изчерпване на средствата на фонда, така че да запазим доверието в схемата за гарантиране на влоговете от страна на вложителите.
По отношение на осигуряване на ликвидност срещу портфейла от държавни ценни книжа, след като възникна изненадващо за нас казуса КТБ, ние започнахме равномерно да ликвидираме част от портфейла си от държавни ценни книжа, основно книжа търгувани на международните пазари и сме се въздържали от масирани разпродажби на български правителствен дълг на вътрешния пазар с цел да предпазим балансите на търговските банки и да не окажем натиск върху цените на българския правителствен дълг на вътрешния пазар.
Като част от подготвителните действия, които направихме сме сключили споразумения с търговски банки, които в случай на изплащане да ни предоставят ликвидност срещу залог на държавни ценни книжа от портфейла на Фонда, който всъщност няма да окаже натиск върху нивата, на които се търгува българския правителствен дълг, тъй като това няма да бъдат книжа ликвидирани на стресови нива на пазара в момент на стрес, в случай на отнемане на лиценз на банката.
Проведени са разговори с няколко глобални кредитни институции, а е индикиран интерес от тяхна страна, по отношение на интереса за предоставяне на краткосрочна ликвидност за Фонда. Като от страна на Фонда ще бъдеа предоставено обезпечение от държавните ценни книжа в нашия портфейл.
На тази база ние имаме увереност, тъй като в много от комуникациите в сутрешни студия се говореше, че фонда е източен. Не фонда не е източен. Фондът има 2 млр. 110 млн. лева налични пари. Показахме ви мерките, които сме предприели, за да ги направим незабавно ликвидни и нашето очакване е тази сравнително по-ниско ликвидна част от портфейла, която е за около 500 млн. лева, да бъде направена незабавно ликвидна, без да оказваме стрес на пазара. Останалите 1 млр. 600 млн. лева се намират по сметки в БНБ, което означава, че ние ще бъдем нетен позитивен контрибутор на ликвидност за банковата система, в случай на изплащане на гарантираните депозити. Тоест ще окажем позитивен ликвиден шок за банковата система.
По отношение на финансиране на недостига за гарантираните влогове сме разработили механизми за финансиране на недостига чрез заем от пазара, Фонда за гарантиране на влоговете да имитира облигационна емисия с държавна гаранция. Като имаме индикации, че пазара би бил позитивно настроен към една такава инициатива от наша страна. Имаме разработени механизми и за частично финансиране от държавния бюджет, така че да може да изпълним законовите си правомощия в случай на недостиг.
Разговаряли сме с две глобални банки, които имат интерес да ни предоставят синдикиран заем с държавна гаранция в размер на около 400 млн. евро. Тоест има механизми да покрием и недостига, в случай че Народното събрание предостави възможност Правителството да ни предостави държавна гаранция.
По отношение на подготовката за изплащане на гарантираните депозити, извършили сме проверка на депозитната база данни в двете банки поставени под специален надзор. Извършили сме три стрес теста на системата чрез трансфер на данни между потенциално фалиращите банки и Фонда за гарантиране на влоговете. Тоест имаме техническа готовност да започне процедурата по изплащане във всеки един момент, в случай на отнемане на лиценза на някоя от тези банки.
И четвъртата стъпка, която сме предприели е по отношение на укрепване доверието в системата за гарантиране на влоговете отвъд казуса КТБ. Тоест, ако средствата които бъдат използвани за изплащане на гарантираните депозити изчерпват средствата във Фонда, сме провели разговори с Европейската банка за възстановяване и развитие, които да ни предоставят стен бай линия, която да използваме в случай на изплащане на гарантирани влогове при фалит на банка.
Така че сме предприели достатъчно стъпки първо да изпълним законовите си правомощия и второ да поддържаме доверието в системата за гарантиране на влоговете отвъд казуса КТБ.
И още един път искам да подчертая, че гарантирането на влоговете е една система, т.е. ние очакваме след обявяване на банката в несъстоятелност на база на одитния доклад, който е предоставен от осребряване на масата на несъстоятелността, да получим поне 1 млр. 600 в най-лош случай, ако цифрите са верни, като възстановяване на загубите. Тоест, заема който получим от пазара или от правителството, да може да го възстановим, тъй като ние се суброгираме в правата на гарантираните вложители и сме администратори на процеса по несъстоятелност на банката.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Николов.
Сега предлагам да открием дискусията.
Първо, уважаеми дами и господа народни представители, имате думата за въпроси, изказвания, а след това и гостите разбира се, могат да се включат.
Д и с к у с и я

ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо председател, аз не случайно седнах от тази страна, защото аз ще говоря от страната на вложителяите, преди да започнете разисквания на експертно и на друго ниво.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Рашидов, може ли да ви помоля да дам думата на господин Цонев, който има въпрос към Фонда, за да изчерпаме темата по Фонда, а след това да започнем истинския разговор.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Общо взето по закон знаем и за гарантираните и за закона и за не гарантираните. Исках няколко думи свободни, общи да кажа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще кажете след това. Благодаря ви.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо председател. Господин Рашидов извинявайте, няма да бъда обстоятелствен. Искам само да използвам изказването на ръководителя на Фонда за гарантиране на влоговете във връзка с няколко пъти подчертаната правилно от него постановка на закона, че фонда се суброгира в правата на вложителите. Искам да обърна внимание и на фонда и на почитаемата Комисия, че не се предвижда вариант при който да не се ангажира публичен ресурс в случай, че се наложи, дано не се наложи, в случай че се наложи изплащането на влоговете. Под една или друга форма, фонда правилно е посочил тук в доклада си няколко възможности. Едната е с директно участие със сума, а другите са със заем. Или ако те издадат книга, пак държавно гарантирана.
Според мен в закона има пропуск в това отношение, което не защитава достатъчно интереса на фиска, публичния интерес.
Моят въпрос и моето предложение ще бъде, ако бъде ангажиран фиска с гаранции или с някакво директно участие, той трябва заедно с фонда да се суброгира в правата на вложителите, защото това е по-сигурна, по-надеждна и по-модерна защита на публичния интерес. Това е първия случай в който фонда действа. Нормално е този пропуск в закона да съществува. Но сега е момента ние да го поправим.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Рашидов заповядайте. След това господин Калфин поиска думата.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Наистина дебата сигурно ще бъде по-професионален, госпожо председател. Тъй като аз много обстойно, както всички останали колеги, прочетох този доклад и разбира се изслушах и колегите от Българска народна банка. Целият този доклад и цялото това говорене е като дегустация на една ситуация.
Тук не става въпрос за дегустация и да определим само какво е състоянието и какво ще следва от тук нататък. На всички ни е ясно какво е състоянието и какво следва. Само не ми е ясно едно. Коя е в България институцията, която раздава лицензии на българските банки. Ясно и точно някой трябва да го каже и това е отговорност. Коя е институцията, която трябва да прави надзора и да наблюдава и за лихвени проценти. Или Българската народна банка е чакала години наред, българските вложители в свободна пазарна обстановка да питат банкера, защо ми даваш толкова много пари.
Питам кой допусна толкова дълго време хората, които са вложители да бъдат наричани тарикати, а едни хора които плащат такса смет, български данъкоплатци.
Въпросът ми е вложителите ли са, заради които де факто има банки и банкова система и БНБ или са данъкоплатци също? Хората които имат високи доходи декларирани законно. Аз само моя случай ще кажа, защото отговарям в случая за себе си. Преди да стана министър направих едни доста обстойни проверки в данъчните и аз като по закон бях длъжен да си ги декларирам. И затова бях “дъвкан” малко в устата на хората, върху средствата си да ги декларирам в Сметната палата, по които имам, върху които съм плащал данъци на българската държава.
Дали е в състояние някой в тази държава да обясни, кои са хората, които пълнят бюджета на българската държава, за да може да има пари за пенсии, пари за здравни, пари за социални. Или си въобразява някой, че ние не знаем пътя до Сейшелите и не може да си зануляваме приходите и разходите. Това ли искаме от българския данъкоплатец.
Всички тези неща чакат отговор. Аз питам колко години КТБ, там където си бяха държавните парите, там където се получаваха награди, там където се даваха лицензии за нова банка, само пет, шест дни преди това в сайта, че е най-състоятелната, защо БНБ не е питала? Защо такива високи лихви за разлика от другите банки дава тази банка? Или сте чакали ние вложителите да го направим това нещо и да ви вършим работа. Все въпроси на които трябва да отговаряте. Ние закона го знаем. Да, закона беше удобен, когато тази банка беше нападната. И аз пак повтарям. Това е един прецедент в европейската банкова система. Това е една атака и това е едно нападение върху българска банка, където има много ощетени български граждани.
Вие като раздадете по закон тези средства, давате ли си сметка, че всички останали, които са се доверили на българските банки остават социално слаби много от тях. Кяъде са ни парите? Един въпрос има? Кой краде парите на българския данъкоплатец? Питам къде беше държавата, която трябва да защитава всеки свой български гражданин и данъкоплатец? Или беше в дълбока сянка и още е в сянка. Не беше ли намерено добро време да се атакува банката, точно когато няма Парламент. Точно когато е удобен Закона за гарантираните влогове. Или смятате, че държавата сега трябва да плати 2 млр. гарантирани влогове и след това да окрадем 6 – 7 млр. активи на банката.
И наистина ли продължаваме да мислим, че българския народ е много глупав. Има 500 000 българи в нашия комитет и това е почти една партия, която вече няма никакво доверие нито на системата, започва да няма доверие и на българската си държава, защото не получи в рамките на една година един път внимание или защита от българския държавник. Всички ни обяснявате какво следва. Да ясно ми е какво следва. Ясно ни е на всички какво следва.
От веднъж господин Искров, който аз дълбоко го уважавах ми каза: “Аз мога да кажа колко човека се умориха и получиха инфаркти.” Знаете ли колко от вложителите получиха инфаркти? Вие знаете. Как така толкова дълго време позволихме да разклатим една банкова система и днес вие да ми казвате с охота, че тя е много стабилна. Не е стабилна господин Искров и господина, който чете Закона за гарантираните влогове. Още утре в едно интервю може да разклатим няколко банки. Това ли искате? Това ли е бъдещето?
Ще ви какво е изречението. Говори се, че еди коя си банка не е добре. Там имам 50 000 и бързам да си ги изтегля, поне тях да спася. Защо се смеете? Нима два вестника и два sms не съсипаха българската банкова система?
Аз питам, кой ще отговаря за това, че застраши националната сигурност? Медиите питаха: “Вашите пари?” Моите пари ги оставете. Аз пак ще ги изкарам Халал да са ви. Ковчег джоб няма. На мен ми е притеснено. Как аз съм имал достойнството и честта да си плащам данъците, да печеля пари от вън, защото тук не виждам някой да ми е купил скулптура. И ако някой си въобразява, че с две продадени скулптури аз ще живея тук. Носил съм си парите. Платил съм си данъците на българския народ. И днес ми казват: “Ти повече от утре нямаш пари”. Ти не правиш скулптура, не плащащ на леяри. И ние сме данъкоплатци. И ние сме работодатели. Аз с моите изкарани честни пари си плащам за леяри, за калъпи, за гипс.
Уважаеми колеги, не мислете само за гарантираните влогове. Огромна част от българското население си е сложило парите в български банки, за да може банките да раздават кредити.
Аз питам: Как така, когато банките раздават за по 13 процента лихви, кредити за апартаменти, за да могат българските граждани, ползвайки нашите пари, да си купят жилище. За банката 13 процента е банков интерес. И как така пет месеца, вие наложихте едно говорене. Тези които са вложители нямат пазарни интереси, а те са тарикатите и лакоми за големи лихви. Моите лихви са от гишето.
Ние вече информация, но мълчим честно и почтено, не го пускаме по медиите. Кои хора имат кредитни карти и са харчили. Това беше ваше задължение господин Искров да водите този контрол върху банката. Не е моя работа. Аз съм само вложител. Харчите моите пари в банките. Имаме вече информация за хора и политици, които са ползвали средства от там. Имаме хора, на които са им предоставяли услуги от там. Но ние мълчим, защото още не може да го докажем. Това е работа на Прокуратурата и тя много сериозно трябва да се заеме. Кой позволи Банката да рухне и защо тази Банка рухна?
И третият въпрос е, кой краде парите на българските граждани? Това е в въпроса и никакъв друг въпрос не съществува в тази банка. И къде е българската държава да защитава своите данъкоплатци и граждани. Тук аз гарантирам, че се чувстваме не защитени. И не се съмнявайте, че от утре ние ще сме добри данъкоплатци. По скоро няма да сме добри данъкоплатци. Също ще се научим къде са офшорните фирми. Също ще се научим как се зануляват сметки. И аз тогава питам, с какво ще пълним българския бюджет, ние ако като пчелички не си слагаме парите? От кого ще вземете? Половин милион хора са ощетени.
След малко тук сигурно и представителите на ощетените от фирмите и от държавните институции, които са влагали пари, те също ще ви кажат. Така че ние изстрадахме този период. Да, някой ми краде парите. И вие бяхте длъжен като национален институт, най-добре заплатени, отговорна институция да ни пазите средствата, парите и да ни предупреждавате на време. Вие трябваше да ни кажете, че има нещо в тази Банка. Три години даваха по 7 – 8 процента господин Искров. Къде бяхте? Защо не си правите контрола? Аз ли да го правя? Аз имам моите интереси. Това ми дава най-добрите условия. Да избрал съм ги заради по-добри лихви.
Също искам да спечеля някой лев. Не банката да взима само някой лев. Така че много ви моля, въпроси има сигурно още много, но няма нещата да спрат до тук. На всички ни е ясно. Тази държава е 6 млн. На всички ни е ясно, кой разклати банковата система. На всички ни е ясно. Аз няма да кажа кои са. Кой краде парите ни? На всички ни е ясно кои са олигарсите. На всички ни е ясно кои са тарикатите. И много моля да се напише едно писмо до Прокуратурата и да се заеме и вече да има наказания. Всеки да си носи отговорността. Ние вече си понесохме отговорността.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Рашидов. Господин Калфин поиска думата.
Предлагам да се съберат няколко въпроса и тогава да давам думата. Или искате веднага след всеки въпрос да се получават отговорите.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Исках да попитам от доклада, господин Николов който сте представили в т.2.3 има едно изречение, че изразявате притеснение за дългия период на специален надзор и сделките, които са сключвани по време на същия. Какво имате предвид, какви сделки?
РОСЕН НИКОЛОВ: От момента на поставяне на Банката под специален надзор до момента и в масовите медии беше съобщавано за сделки по цедиране на вземания, които доколкото знам не са осчетоводени. Но евентуално биха могли да увеличат сумата на гаранцията, която да заплати фонда и потенциално да увреди масата на несъстоятелността чрез прихващания със съществуващи кредити.
Така че за нас е от съществено значение, ако се върви към несъстоятелност и отнемане на лиценза на Банката, към каква дата ще се поиска обявяване на неплатежоспособност на кредитната институция. Дали към момента на поставянето й под специален надзор, което ще постави такива сделки нищожни или към сегашна дата след 1 ноември, което всъщност ще даде възможност такива сделки да бъдат осчетоводени и да намалят потенциалната маса на несъстоятелността. Да увеличат сумата на гаранцията за Фонда за гарантиране на влоговете, което директно ще накърни интересите на фонда и на негарантираните вложители. Тъй като те се удовлетворяват от масата на несъстоятелността след разпродаване на имуществото на банката. Това съм имал предвид.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Един допълнителен въпрос по същата тема.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря госпожо Стоянова. Аз искам да допълня въпроса на колегата Калфин. Във вашия доклад е записана възможността да се извърши изплащането на гарантираните влогове, че работите по възможността изплащането да се извърши през клоновата мрежа на няколко банки. Това ми е единия допълващ въпрос. Как тълкувате възможността за изплащане през няколко банки, когато в Закона за гарантиране на влоговете е оказано, че се извършва изплащането чрез банка. Това единствено число притеснява ли ви в закона? И какво е вашето тълкувание. Има ли необходимост от промяна в закона? За да може извършването на това изплащане на гарантираните влогове да бъде направено от няколко банки.
И към това, което попита колегата Калфин по отношение на цедирането и прихващането на вземания. Моят въпрос е тук и към вас и към БНБ. Какво е становището на БНБ по отношение, предвид, че Банката е под специален надзор. В тази ситуация вие трябва да сте издали указания към КТБ за това, дали и как се прави цедиране и прихващане на вземания? Какво е вашето отношение по тази тема? Позволено ли е това? По каква методика, как се осчетоводява? Чухме, че не се осчетоводява. Това е един много сериозен въпрос, на който се надявам да получим конкретен отговор. Защото за момента нямаме конкретен отговор на тези въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да дам думата на господин Искров по същите въпроси.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Въпроси има много. Но се създава едно впечатление в българското общество за тази ситуация на особен надзор, в която се намираме, според мен за първи път, че меко казано се извършват, да използвам термина нарушения.
И въпроса ми е към Управителният съвет на БНБ и към квесторите. Тъй като виждам, че на 15 август сте взели решение на Управителния съвет на БНБ, което разрешава такъв тип операции. Така пише и във вашия доклад.
Разбира се, нашето законодателство позволява такъв тип прихващания и цедиране на задължения. Но в крайна сметка струва ми се, че с това си решение, с допускането на такъв тип процедури да се извършват, което всеки от нас знае, че в момента е най-коментираната тема около банката и всички хора се опитват да провеждат множество такъв тип операции, се облагодетелстват изключително кредитополучателите. И то е за сметка на хората, които имат депозити там. И в крайна сметка ми се струва, че то ощетява и вложителите и акционерите на банката.
И тук правилно ръководителя на гаранционния фонд показа, че в крайна сметка ще бъдат ощетени и те при една процедура на несъстоятелност. Бих искал да чуя много ясно аргументите за това. Защото ние след това ще настояваме цялата тази информация за всякакъв такъв тип сделки да излезе. Тъй като аз чувам, че става въпрос в момента за, бих казал десетки милиони. В момента може да се окаже, че ще се придобият бизнес и активи. Тъй като знаете, че сконтирането там стига до 50 процента.
Аз господин Хърсев говоря неща, които са ме сигнализирали и съм ги чул реално като ситуации, които се случват. На хората им се предлагат схеми срещу техните депозити, те да придобият един или друг тип задължения. И ми се струва, че ние този въпрос трябва да го изсветлим, тъй като той поставя много сериозни съмнения върху работата до четири месеца на квесторите и процедурата по особен надзор.
И още един въпрос имам към господин Искров. Очаквах и в самия доклад и в изложението, което беше направено тук, много повече детайлна информация относно това по какъв начин специално БНБ и банков надзор е извършвал своята дейност. Тъй като вие носите отговорност и за цялата банкова система и регулацията на цялата банкова система.
Знаете, че в тези проверки, които сте осъществявали, вие правите извадка на кредитните досиета. На вас ви се предоставя достъп до единната банкова система на конкретната банка. В дадения случай КТБ. И там като започнете от елементарната документация свързана с фирменото досие, с годишните отчети, месечните отчети, обезпечения, особени залози, застраховки, бизнес планове. Всичко това, което трябва да има едно кредитно досие ми се струва, че няма как да не е било видяно и да остане скрито от проверките, които би трябвало Банков надзор да върши в тази банка.
Бих искал малко повече да получа информация по този въпрос, тъй като ако това сме го допуснали с една банка, каква е гаранцията, че това не се случва и с друг тип банки. И ние трябва много ясно да изчистим и да свалим тези съмнения за работата на Банков надзор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви господин Бойчев. Господин Мартин Димитров допълващ въпрос. След това ще дам думата на господин Искров по този кръг от въпроси. И ще ви моля колеги малко по-стегнато, защото има много желаещи за изказвания. Да чуем отговорите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Благодаря госпожо Стоянова.
Уважаеми колеги два конкретни въпроса. Първият към Фонда за гарантиране на влоговете. Ключово важно е да има прозрачност във вашата дейност по отношение на предстоящо събиране. Тоест склонни ли сте да има тримесечни отчети на вашата работа. Колко сте събрали. Да има отчет, както е в Ирландия на всеки три месеца, за да не стане една безкрайна процедура, в която никой да не знае докъде са докарани нещата.
Ако има нужда от законова поправка, за да има подобен вид отчетност и прозрачност, а ние от Реформаторския блок сме склонни да я обмислим. Ако смятате, че и по сегашния законов ред това ще се случи така, би било по-добре, но искам да поемете днес ангажимент. Ще има ли редовна отчетност за напредъка по събираемостта и прозрачност как се развиват нещата. Това ми е въпроса към вас.
Колеги от БНБ към вас един въпрос. Имаше вътрешна проверка, в която участваха представители на Европейската комисия, доколкото съм информиран за състоянието на банковия надзор. Какво показа тя? Смятате ли, че надзора в сегашния си вид е ефективен? Въпросът не е персонален, а е системен.
Фактът че да речем докладите, които идват от Банковия надзор са самостоятелни и те не се разглеждат от Управителния съвет, който и да е начело на надзора, едва ли не самостоятелна единица.
Каква реформа беше препоръчана след тази вътрешна проверка. Смятате ли, че е необходима. Защото моето убеждение е, че е необходима много съществена реформа в начина на функциониране на банковия надзор. Какви решения вие самите предлагате след този вътрешен одит.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Искров ще ви дам думата да отговорите. Общо взето два кръга въпроси. Единият касаещ цесиите и втория касаещ надзора. И след това ще продължим.
ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, тъй като е изключително важна темата, правим процедурно предложение, по-малко въпроси да се задават, за да може да отговорим по-добре и после да продължаваме.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, изключително важни въпроси се поставиха, на които ние ще отговорим изчерпателно. Аз съжалявам, че излезе господин Рашидов. Повярвайте ми настроението ми е същото като неговото. Гневен съм и аз. Само че голяма част от въпросите, които постави господин Рашидов не са към нас. Аз мисля, че най-добре ги обобщи президента господин Плевнелиев, когато откри работата на 43-то народно събрание, определяйки случката като модела КТБ и описвайки много ясно да се разбере, че не става въпрос само за, дали има пропуски само в Надзорната комисия на Централна банка. Така че това е един много по-широк въпрос и ако желаете, ние може да участваме в него, за да го разискваме. От продажбата на тази банка на 11 офшорни фирми през 2000 г. При това 100 процента държавна банка беше продадена на 11 офшорни фирми до ден днешен. Не искаме да бягаме от този въпрос.
Никога не съм си позволявал, нито моите колеги да използваме думите тарикати или нещо от този род, а винаги сме били много премерени. Това на което по същество искам да отговоря и искам да разсея веднага внушенията, които направи господин Рашидов. Не става въпрос за банковата система. Ако така говорим обаче, ние наистина ще предизвикаме проблеми в банковата система. Защото банката е изключително чувствителна към медии, изказвания, интервюта и т.н. Отново казвам, след отлива на депозити м.юни тази година в резултат на ефекта КТБ и Търговска банка “Виктория”. В резултат на криминални действия доказани. Имаше арестувани хора от Прокуратурата срещу българските банки и имаше отлив. Но наблюдаваме връщане на спокойствието на доверието и към днешна дата това може да го видите. Най-добрия индикатор са между банковия пазар и между банковите ликвидни проценти да видите, че системата работи спокойно, стига да не я затормозяваме ние.
Кой раздава лицензите? Българската народна банка. На 10 октомври направих 11 години втори мандат на този изключително отговорен пост. Не мислете, че не е имало желаещи, лобита и всякакви. За 11 години, уважаеми дами и господа, нито един лиценз не е даден. Управителят заедно с подуправителя, ръководещ Банков надзор, управителят в тази си функция подава и отнема лиценз и има права на надзора, никога не е докладвал желание за издаване на лиценз. Това е била нашата политика. Да влизат доказани, ясни играчи на банковия пазар. За това кой е давал лицензи преди мен не мога да отговарям. Може да се питат колегите, които са били преди мен.
Коя е институцията която решава лихвените проценти? Дали да са три, осем, а вероятно има и 14 в тази банка. Това трябва да бъде зададено към мениджмънта на Банката. И се учудвам в този дебат, защо през всичките тези месеци, когато беше атакувана Централната банка безцеремонно и по медиите от различни експерти, никой не постави въпроса за отговорността на мениджмънта на Банката. Който в крайна сметка носи отговорност и за отчетите и ще отговори господин Гунев на този въпрос, как се осъществява банковия надзор. Няма да избягам от този отговор. Но никой не говори за отговорността на ключовите акционери в Банката. За отговорността на тези, които са изготвили отчетите. Очевидно е, че става въпрос вероятно и за криминален случай. Затова казах, че всички ние очакваме когато приключи разследването какво ще докаже.
Не знам чии са тези кредитни карти? Аз лично нямам такава информация. Издаване от Корпоративна търговска банка. Ще се радвам, ако господин Рашидов и неговите колеги оповестят такава информация, стига разбира се, да има достоверна информация, тъй като се начетохме на недостоверни клевети в медиите.
Изключително важен въпрос поставиха господин Калфин, госпожа Павлова и господин Бойчев. Аз ще помоля господин Костов да отговори на въпроса за цедирания, прихващания и т.н. Веднага искам да кажа. На 15 август ние не сме разрешавали такова нещо. Моля да се прочете внимателно какво сме написали за това нещо.
Това което искам да кажа публично тук, че съм силно разочарован от колегата Николов, че е изготвил доклад и този доклад го нямаме. Включително заместник-председателя на Фонда няма такъв доклад. И няма как Фонда за гарантиране на влоговете да се информира от медиите. При положение, че може по всяко време да завърти един телефон на управителя или на подуправителите и да е ясно, че такива сделки не са извършвани, не са давани разрешения от Централната банка. Господин Костов ще влезе в подробности по този въпрос.
Квесторите са също тук, уважаеми дами и господа. Помолих ви да зададете всичките възможни въпроси днес. Доколкото часа прецените до толкова, да седим и да отговаряме на вашите въпроси.
По отношение на вътрешната проверка и проверките, които вече се правят и предстоят да се извършват от европейския банков орган, от Международния валутен фонд и Световната банка. Ще помоля госпожа Кордовска да отговори, тъй като господин Гунев, както знаете е от 18 юни в отпуска. Ще помоля господин Гунев да отговори на начина на осъществяване на банков надзор, господин Костов за цесии, прихващания и госпожа Кордовска за проверките.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте господин Гунев.
ЦВЕТАН ГУНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители и гости,
Ако трябва да очертая цялата дейност на Управление банков надзор по отношение на мониторинга на банковата система сигурен съм, че няма да ни стигне днешния ден и сигурно ще трябва да приключим някъде до утре на обяд. Но ще се опитам много кратко да го скицирам, така да се каже.
Наблюдението на банковата система се извършва на две нива – на микро ниво и на макро ниво. На микро ниво имам предвид, че се наблюдава всяка една конкретна кредитна институция в страната, а на макро ниво съответно всички показатели и индикатори, които влияят и определят състоянието на банковата система. Разбира се това е производно на финансовото състояние и рисковия профил на всяка една отделна институция. За да посрещнем тази цел в Управление банков надзор съществуват пет дирекции, които всички по един или по друг начин са свързани с постигането на тази цел.
На първо място, както и господин Искров каза са лицензиите. Това е един доста тежък и доста продължителен и труден процес не само за нас, а и за тези, които кандидатстват за лицензи. В моя кратък мандат не се е случвало такъв случай на издаване на лиценз, но в миналото е имало такива, в доста далечното минало.
Другата дейност, която може би най-много ви интересува, това е как се осъществява директния надзор на макро ниво на всяка една отделна кредитна институция. Тук има поне три нива на функции и организационно те са обвързани в две до три дирекции, в зависимост от случая.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не искаме да ни разказвате как е структуриран банковия надзор, а да ни отговорите защо от последната инспекция, която е извършил банковия надзор и данните на трите одитни компании има разминаване. Защо по едни и същи фирми. Не ни разказвайте каква е структурата и функциите.
ЦВЕТАН ГУНЕВ: Инспекциите на място покриват палитрата от рискове, които се идентифицират в така наречената система за оценка на риска. Това са капиталова адекватност, ликвидност, способност на банката да генерира печалба, пазарни рискове, операционен риск, мениджмънт. Така изглежда всеки един доклад. Той съдържа всички тези раздели с изключение на случаите, когато инспекцията има някаква специална цел, да свърши някаква определена работа, концентрирайки се само на един или няколко от тези риска.
В случая с доклада 2013 г., както казахте, ще го изясня. Първото което е, никоя инспекция не може да бъде проведена и не може да бъде завършена, ако няма две неща.
На първо място, документи. И на второ място, диалог с институцията по време на самия процес на инспекцията. Ние работим по документи и очевидно, когато е правена тази инспекция, тя е започнала преди да започне моя мандат и е завършила във времето, когато вече бях подуправител. Няма как да е направена, без да са видени всички необходими документи в досиетата. Ще ви кажа, че тогава са проверени 213 кредитни експозиции, които покриват 73 процента от кредитния портфейл в порядъка на около 3 млр. Не е възможно, нито е записано някъде в доклада, че е липсвала някаква информация по простата причина, че ако липсва някаква информация или изобщо липсва информация, доклад не може да бъде произведен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие твърдите, че тези документи ги е имало, а в последствие са изчезнали. Това ли искате да ни кажете?
ЦВЕТАН ГУНЕВ: Това твърдя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мога ли тогава да ви попитам, как е възможно едно обезпечение да е било вписано, а после да е изчезнало, ако това което твърдите е вярно. Защото одиторите в доклада казват, че има фирми, които нямат вписани обезпечения. Били ли са вписани те по времето на предходната инспекция и след това са изчезнали като документи. Възможно ли е това?
ЦВЕТАН ГУНЕВ: Това не мога да кажа със сигурност как е било, защото не съм участвал в инспекцията директно. Това са свършили нашите колеги. Но така или иначе няма констатации по отношение на липса на документи, на липса на всякаква информация, която им е била необходима, за да си направят заключенията за качеството на кредитния портфейл. Ако говорим за липса на документи, което е предмет на сегашната оценка на одиторските компании, което е близо 90 процента от причините, за да се направи тази висока обезценка. Защо трябва обезателно да се обърнем в този минал период от 2013 г. и да кажем, че тогава ги е нямало. Защо не можем да кажем, че примерно тези документи са изчезнали 19 юни т.г. или някоя друга.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Обезпеченията кога са изчезнали? За тях ви питам. Защото документите може, но обезпеченията кога са изчезнали.
ЦВЕТАН ГУНЕВ: Ние виждаме документите за обезпечения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вписването на обезпеченията виждате ли? Или и то може да изчезне между двете инспекции.
ЦВЕТАН ГУНЕВ: Не мога да кажа точно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ако позволите един уточняващ въпрос на това, което казвате. Не стана ясно за последните пет години, включително и последните проверки, колко от тях са били на място от БНБ в КТБ и съответно във “Виктория”. Колко са на място и колко са дистанционните. Да не се окаже, че вие всъщност никога не сте ходили на проверка на място да ровите в документите, на място на случаен принцип, а само дистанционно сте ги контролирали. Имате ли тази информация? Първия въпрос. И втория уточняващ въпрос. Ако Банката в момента в този доклад се твърди, че е в толкова лошо състояние, как разрешихте придобиването на “Виктория”.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: На ясно ли сте каква е методиката за проверка вашата, на Кейпи ем джи и на новите компании Делойт, ЪРНСТ И ЯНГ, АФА и има ли разлика в методиката, която се прилага за проверки? Съответно вас, от Кейпи ем джи и от колегите от последните проверки.
Другият акцент, който ми прави впечатление в доклада описан от вас е изключително некоректния опит, да се измести темата към политиците. Във връзка с това искам да ви попитам, какво от съществуващото законодателство през това време ви пречеше да следвате закона. И какво беше необходимо да се променя в законодателството, за да се изисква намесата на политиците. Защото тяхната намеса може да бъде единствено тази да промени по някакъв начин законодателството, така че вие да си изпълните задълженията. А може би към вас господин Искров.
На последно място, бих искал да отбележа господин Искров следното. Знаете, че вървят консултации между политическите партии в сегашния Парламент за съставяне на кабинет. По една точка от тези консултации няма партия, която да не я подкрепя и това е вашата оставка. Бихте ли отговорили кога ще си подадете оставката, тъй като и там има период, който трябва да се спазва.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гунев заповядайте.
ЦВЕТАН ГУНЕВ: Уважаема госпожо Павлова, ще отговоря на вашия въпрос по отношение на дистанционния надзор. Той се изпълнява ежемесечно в мащаб, който покрива баланс, отчет за доходите, наредба която регламентира ликвидността. И наредбата, която беше отменена в началото на тази година 9, която беше за класификация и оценка на кредитните експозиции.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз ви питам, колко на място отидохте файлове да прегледате на място. Теорията я знаем, кажете практиката. Цял ден слушаме теория, малко практически опит.
ЦВЕТАН ГУНЕВ: Това е практиката. С това се занимават всеки ден нашите хора.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Искаме конкретика от вас. Колко проверки на място на документи, на извадков принцип направихте в КТБ?
ЦВЕТАН ГУНЕВ: За последните пет години или за кога? Аз знам от създаването на банката. От 1999 г. насам, когато е създадена банката, в нея са направени не по-малко от десет проверки, които обхващат системата Кеймърс.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: А за последните пет и за последните две години ми кажете тогава.
ЦВЕТАН ГУНЕВ: За последните пет години са направени две проверки по системата Кеймърс за рейтинговата оценка и още две проверки за пране на пари и въпроси свързани с Фонда за гарантиране на влоговете. А за последните две години е направена една инспекция, която е през 2013 г., а за 2014 г. щеше да бъде проведена сега през м.септември 2014 г.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Може ли само да уточним. Нямате нито една проверка или имате само една проверка за последните две години на място в документите и в досиетата. Цялостна проверка на място, не говоря за пране на пари.
ЦВЕТАН ГУНЕВ: Имаме само една проверка през 2013 г. през м.март.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Резултатът от проверката показва, че Банката е в изключително добро състояние. Това ли е заключението на проверката? И на основата на това заключение вие давате разрешение да придобие “Виктория”.
ЦВЕТАН ГУНЕВ: Не само въз основа на това заключение от последната инспекция, а въз основа на текущата отчетност, която върви нон стоп.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: А сега казвате точно обратното. Може би методиката да уточним.
ЦВЕТАН ГУНЕВ: Методиката за кое?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Колегата Московски зададе въпрос и за методиката за проверка, която се прилага.
ЦВЕТАН ГУНЕВ: Не мога да отговоря, тъй като не познавам методиката на трите одиторски компании.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Искров кой може да отговори на този въпрос?
ДИМИТЪР КОСТОВ: Ако правилно съм разбрал въпроса, става дума за методиката за анализ и оценка. Защото това е всъщност различието между методиката, която Банката беше прилагала, която сменихме през август месец. Сменена е в частта процедура по прилагането.
Искам много ясно да обясня това, което беше проблема, беше процедурата по която се прилага методиката. Иначе методиката за обезценки на Банката беше описана като набор от цитати на международните стандарти за финансова отчетност. Общо взето на пръв поглед няма проблеми. Но проблемът се появява в процедурата по която се прилага, която казва, че винаги се извършва оценка, съответно обезценка на портфейлна основа. Това нещо може да се извършва, когато кредитите са от едно и също качество, когато всичките са обслужвани и когато са малки по обем и много на брой, за да може да има някаква статистическа проследяемост и значимост на този обем информация.
Когато става дума за кредити, които са големи по размер. Там има кредити по 20, 30 до 100 млн. кредити, единични експозиции, тогава е необходимо оценката да се извършва на индивидуална основа. Това означава за всеки кредитополучател. Той може да има два, три кредита, но за кредитополучателя като такъв. Това означава на индивидуална основа. И тогава вече се взимат предвид всичките изисквания на международните счетоводни стандарти, най-вече на стандарта 39. И това е нещо, което всъщност е трябвало да се прилага в Банката, поне от началото на тази година. Защото от началото на тази година категорично това е изискването по-рано. Има някаква условност покрай наредба 8.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Извинявайте, може ли още веднъж да отговорите конкретно. Какво налага промяната в методиката? Защо по старта изведнъж не може? И защо в изказвания, които сме чели, казвате старата методика е по-зле и затова приехме нова. Каква е разликата между новата и старата? Защо се наложи да има нова методика. И защо не приложихте и това може би към господин Искров. Защо взехте решение да се направи Надзорна инспекция, а не одит по международните одиторски стандарти? Защо загубихме времето да правим Надзорна инспекция, която има недостатъчен обхват, не се спазва от международните одитни стандарти и кое наложи промяната на методиката. Моля ви конкретно да отговорите.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Аз мисля, че по-конкретно трудно бих могъл да кажа. Разликата между двете неща е, че едното се прави на портфейлна основа, а другото се прави на индивидуална основа кредит по кредит. Правилният подход в съответствие с международните счетоводни стандарти е да се прави на индивидуална основа. Това е най-простото обяснение на нещата. Ако беше прилагана практиката, методиката както беше първоначално, в момента числото щеше да бъде не 4 млр. 222, а 4 млр. 750 млн. Ако това помага за по-голяма яснота на нещата, това е разликата между двете, сведена до прости числа.
Одит е вид услуга, която се извършва при изготвен от мениджмънта отчет. А консултацията, която ползвахме в случая е друг вид услуга. Тя е аналитична услуга. Може би тук колегите от одита ще кажат по-подробно.
КАЛИН ХРИСТОВ: Оценка и анализ на базата на които да се вземат обезценки е същия подход, който Европейската централна банка направи за 128 банки от януари до този уикенд. Тоест нито ЕЦБ, нито ние сме поръчвали одит, тъй като не е това продукта, който трябва, за да се вземат обезценки. Тоест от гледна точка на това, дали е поръчан точния продукт е поръчан точния продукт. От гледна точка дали методологията по която е изготвен този продукт отговаря на международните стандарти. Тя отговаря на международните стандарти и това е методологията, която трябва на индивидуална основа. Може да видите и в методологията на Европейската централна банка изрично пише, да се вземат портфейли и да се оценят на индивидуална основа, а не на портфейлна. Практически тези оценени на портфейл не биха произвели още по-голяма нужда от обезценка, което е написано на стр.26, първото изречение горе в ляво.
ВАЛЯ ЙОРДАНОВА – АФА ООД
Това е една от трите одиторски фирми, които правиха счетоводната експертиза. Бих искала да дам допълнително пояснение към госпожа Павлова, относно методиката. Мисля, че това е изключително важно, защото има много коментари, които са правени по отношение на тази методика и които водят до определени заблуждения. Така че бихме искали да уточним на колегите за каква методика става въпрос.
Първо искам да кажа, че на трите одиторски фирми основната ни цел беше да подпомогнем процеса във връзка с Корпоративна търговска банка. И в случая има една много голяма разлика между одит и счетоводна експертиза.
Одитът е стандартизиран продукт, който се дефинира в закон и се извършва по точно определена технология. И неговата цел е много ясна и е дефинирана в Закона за независимия финансов одит и в международните одиторски стандарти. Одитът има за цел да издаде одиторски доклад върху изготвен финансов отчет тогава, когато едно предприятие се намира в обичайния си статут дейност.
В случая обаче става въпрос за Банка, която се намира под особен надзор и счетоводната експертиза имаше съвършено друга цел. Целта е да се направи счетоводен анализ през призмата на банката. Приема се, че банката ще продължи като действащо предприятие. Това е много важно да се отбележи, защото непрекъснато във всякакви публични пространства колеги, експерти се опитват да говорят точно обратни неща. Идеята е счетоводна. Тя и затова е счетоводна експертиза.
Идеята е да се оценят през счетоводните принципи състоянието на активите, за да може да се прецени истинското състояние на нетните активи на Банката.
По отношение на методиката искам много ясно да дефинирам, че тази методика, която ние сме използвали в нашата работа е базирана на международен стандарт 39. И всякакви други коментари, че това не са международни стандарти, ние лично считаме, че няма такива основания, защото по този стандарт има много ясна дефинирана рамка, как се прави оценка на финансови инструменти.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Разбираме какво ни казвате. Само някой да отговори на въпроса. Каква е разликата между методиката която правите проверка вие Кейпи ем джи и Банков надзор на БНБ.
ВАЛЯ ЙОРДАНОВА: Точно искам да поясни. Кейпи ем джи най-вероятно, тъй като ние не сме правили оценка на работата на Кейпи ем джи. Кейпи ем джи са правили стандартна услуга по стандартни правила и те са одитирали финансовия отчет на Банката.
Искам да поясня, че тогава когато е правен одита, всъщност кредитния портфейл за който става въпрос, че е най-сензитивната част от баланса на Банката е оценяван на база методика, също претендираща, че е по МС 39 със следното уточнение. Кредитният портфейл на Банката изкуствено е държан като редовен кредит. Защото ние това което установихме по време на нашата проверка е, че множеството от кредитите са предоговаряни, включително примерно в нашата работа специално нашата фирма, имаше случаи в които кредитите са предоговаряни по 20 пъти.
Принципът на същия този стандарт 39 е, че когато кредитите са редовни, те се оценяват на портфейлно матричен принцип. Така че най-вероятно Банката до затварянето е прилагала тази част от стандарта – портфейлно метричен. Това според нас е грешно, защото портфейлно метричен принцип се прилага само тогава, когато имате редовни кредити с близки характеристики. В случая Банката няма такава структура на кредитния портфейл. Тя има 139 големи кредити. Изискването на стандарта е те да бъдат оценявани индивидуално. Тоест това допълнение през август месец е доразвиване на методиката за индивидуално оценяване. Всъщност тази методика е публична.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Извинявайте, че ви прекъсвам. Давате ли си сметка, че ако в момента вие твърдите, че те неправилно прилагат една методика или методиката е неправилна, макар и стандартна, международна, Кейпи ем джи одитират още няколко банки в България.
ВАЛЯ ЙОРДАНОВА: Аз не коментирам работата на колегите от Кейпи ем джи, тъй като ние не сме оценявали и не знаем те какво са направили. Обяснявам, че методиката, която ние сме използвали в нашата работа се базира на този стандарт и ние сме работили по правила адекватни на структурата на портфейла. В никакъв случай не може да ми тълкувате моите думи, че те се отнасят за работата на Кейпи ем джи. Това си е съвършено друга работа. И ако трябва да се оцени се правят други неща.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: А за чия работа се отнася? Ако не е за Кейпи ем джи, тогава за Банков надзор вероятно.
ВАЛЯ ЙОРДАНОВА: Аз смятам, че трябва всички в аудиторията да се напълно на ясно, че всеки финансов отчет първо е пряка отговорност на ръководството. И това го пише в Закона за счетоводството чл.24. Така че възприемането на определени счетоводни практики, техники е пряка отговорност първо на ръководството. Второ на акционерите, които приемат отчетите и едва след това може да обвиняваме външни финансови функции, т.е. контролни функции, било одитори, било всички останали.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте госпожо Кордовска.
НЕЛИ КОРДОВСКА: Към същия този въпрос, последния искам да добавя към казаното от госпожа Йорданова, по отношение на отметката, че и други банки са проверявани от Кейпи ем джи и че са прави аналог с това. Категорично не съм съгласна такъв аналог да се прави, защото такава висока концентрация, каквато има в портфейла кредитния на Корпоративна търговска банка няма в нито една друга банка, включително банките с местни собственици. И тук не става дума за прилаганите процедури от Кейпи ем джфи, а конкретно за методиката по която ръководството на Банката е оценявало необходимите обезценки по кредитните експозиции. Не бива да се смесват, защото са много различни темите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви госпожо председател.
Уважаеми колеги, тук бяха зададени интересни въпроси. Те са правилни, но все пак ние не сме следствен орган. И затова ви предлагам, ако приемете да се ориентираме към по-голяма рационалност и да видим какво правим в ситуацията.
Първо, какво е ясно. Нашата позиция на БСП “Лява България” в Парламента се базира на официалните доклади, които са заверени и приети от Управителния съвет на БНБ, от доклада на БНБ. На базата на тези официални документи могат да се направят следните изводи.
Първо, всички знаят, че България е в паричен съвет и Централната банка, всъщност основната й функция е банков надзор. Тъй като на нея със закон й е забранено да прави парична политика с малки изключения. Така че става дума за най-важната и на практика едва ли не единствена и най-важна функция на Народната банка. Тази функция не е изпълнена. Това е ясно. Защо?
От лятото досега беше повторено сто пъти и беше повторено и от колегите току що от БНБ. Кога се разбира, че има 138 кредитополучатели и както пише в техния доклад, 20 големи кредити са 30 процента от кредитния портфейл. Аз мисля, че би трябвало да минат между 10 – 15 минути, за да изпратите човек в банката. А не пет години да се чудим, как е възможно такава концентрация на кредитно раздаване, което противоречи на учебниците от І курс на икономическите техникуми. И тук слагаме точка на този въпрос.
Второ, не вижда ли Централната банка неестествената динамика на тази КТБ. Феноменална, казах го и друг път. На 15-та минута трябваше да проверите от А до Я какво става в тази гъба, която расте в банковата система с години и на никой не му прави впечатление.
Така че тук няма извинение за банковия надзор. Нищо не сте изпратили, нищо не сте проверили и трагедията е на лице в размер на 4 млр. и нещо, което ние сме се събрали да решаваме. Аз мисля, че това не подлежи на никаква дискусия.
Абсолютно прав е колегата Искров, като казва, че вина носи криминалното, според тези документи, казваме поведение на управлението на КТБ. Само че тук възниква друг въпрос.
Аз много се надявам и от показателите на банковата система, това не се отнася за другите банки, отнася се само за КТБ.
Тогава има два варианта. Или управлението на КТБ е по-професионално и е изиграло БНБ и с години е разигравало целия надзор на БНБ.
Или второ, надзора на БНБ при някакви други стимули е затваряло очи от КТБ. Кой трябва да го каже това? Или едното или другото. Вие трябва да кажете кое е вярно. Управлението на КТБ ли ви излъга. Целият отдел 70 – 100 души, не знам колко работят или има нещо друго. Но другото не е наша работа. Другото си има други институции. Но лично у мен и у колегите има доста съмнения, че тук има нещо дълбоко нередно.
Какво да се прави в тази ситуация? От тези документи е видно, че нито по света, нито в България може да стане възстановяване на доверие на банка след всичко, което се изговори, държавата да налее 4 млр. като начало и после още два, три милиарда. Това е безумие. Ние няма да подкрепим. С една дума ние настояваме за следното.
Да се изпълни действащия закон. Политиците не бива да се месят в работата на БНБ по Конституция. Колегите от БНБ да бъдат така добри да си изпълнят действащия закон. Ако някой иска да прави промени в закона, моля да внесе проектозакон. Ще го разгледаме. Но за това няма време. Струва ни се, че има известно разтакаване на проблема. Търсят се някакви подобрения пет дни преди да изтече срока. Аз мисля, че нещата са съвсем ясни на българската общественост. И разбира се, трябва да си направим изводи какво правим от тук нататък.
Тъй като наистина, ако българската държава и не само БНБ. Тук са ангажирани и други институции. Къде е финансовото разузнаване на ДАНС, бих казал. Те ще дойдат скоро да им утвърждаваме бюджета. Къде е? Хванали са един кмет, който откраднал четири кози, а 4 млр. ги няма в една банка. Какво става тук? Но това също е друга тема. Ще я обсъждаме като формираме бюджета на някои от държавните институции, които не са си свършили работата.
С една дума държавата е изправена пред сериозно предизвикателство. Имаме си закон за кредитните институции, който отговаря на европейската практика. И нашата позиция е този закон да бъде изпълнен.
Благодаря ви.
ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател има поставени въпроси, на които не можахме да отговорим, на господин Калфин, на господин Мартин Димитров и госпожа Павлова, както и въпрос от господин Московски към мен. Аз предлагам госпожа Кордовска да отговори за проверките на банков надзор. Господин Гунев не е в Банката, а е в отпуск, господин Костов да отговори за цесии, прихващания и т.н. Аз ще отговоря за моята отговорност господин Московски.
НЕЛИ КОРДОВСКА: На въпроса на господин Димитров трябва да уточня още в началото, че не става дума за проверка започнала от Европейска комисия, а по принцип става дума за преглед. При това поискан от Банков надзор веднага след поставянето на КТБ и Банка “Виктория” под специален надзор. Тоест още преди края на м.юни и то не от Европейска комисия, защото това не е компетентния орган, който може да извърши, а Европейския банков орган, в който пълноправен член е и БНБ.
Така че става дума за един преглед, който е поискан от европейския банков орган. Имаме отговор получен на официално изпратеното искане, че те са в състояние да извършат такъв преглед успоредно с другите международни институции. Като Международен валутен фонд и Световна банка към които БНБ също по това време с официално писмо от управителя се обърна за извършване на така наречения ефсап. Проверка на стабилността на финансовата система. На което искане също има получен отговор в БНБ, че те биха могли, доколкото е изключително натоварена тази дейност в МВФ и Световна банка, да извършат такъв от средата на следващата година. Междувременно обаче ние влезнахме в тясна координация с тях и съгласувано с Международния валутен фонд и Световна банка вече е в ход, както е посочено и в доклада извършването на проверка по един от задължителните елементи на ефсап, а именно прилагане на базелските принципи за ефективен банков надзор и то последното им издание от 2012 г. Това е задължителен елемент. Този преглед за прилагането са извършва на база няколко етапа.
Като първия е самооценка на база на един изключително подробен и всеобхватен въпросник. Какъвто беше вече изпратен от тези институции банков надзор и тази самооценка е в ход от средата на м.октомври. Ще приключи в рамките на седмиците преди Коледа. Защото такава самооценка традиционно отнема между 4 и 6 седмици.
Следващия етап е идване на място на експерти от тези две международни институции, каквито засега ние сме в разговори с тях, да бъдат осъществени, ако изпратим въпросника преди Коледа, някъде в края на м.януари или най-късно в началото на февруари те ще дойдат на място. Аз ви обяснявам механизма, макар че малко подробно става. И за две седмици те ще направят проверка на място. Това са проверките, които вървят успоредно.
Освен всичко друго имаме въпросник, който ни е изпратен още в края на м.август и септември беше допълнен от Европейския банков орган и Европейска комисия, може би това визирате, съвместно изработен и ЕЦБ, на който са дадени отговори и който в момента предстои да бъде обсъждан с тези европейски органи.
ИВАН ИСКРОВ: Господин Костов за прихващане на цесии, какво е разрешила БНБ и какво не е. Тъй като има и по това доста митове в общественото пространство.
ДИМИТЪР КОСТОВ: На 15 август когато беше взето това визирано решение, тогава проведохме обстойна консултация с някъде повече от 10 юристи практици и в това число и редица професори, които са добре известни в търговското право и проф. Герджиков и проф.Попова и Калайджиев също. В резултат на тези консултации, това което стана ясно, че тези сделки са обект на търговското право. И по същество Централната банка не може нито да ги забранява, нито да ги разрешава. Няма как да играе ролята на съд.
В резултат на анализите, които получихме от споменатите професори, разбира се извършваме преглед на постъпилите заявления за цедиране и прихващане. В интерес на истината не са толкова много. И това което задължително се прави е за всяко едно такова заявление документацията е подредена, прегледно приготвена. Защото синдикът след това би имал правото да оспорва една или друга от тези сделки. Така че така стоят нещата с цесиите. Те не са незаконни. Ние не сме органа, който може да ги забранява или разрешава. Съдът е този който може да се произнесе и синдик, когато бъде определен от съда е разписано правомощието му да оспорва такива сделки, ако те са в нарушение наистина на масата на несъстоятелността.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Вие знаете ли колко цесии и прихващания има? Дали ли сте съгласие? Дали ли сте указание?
ДИМИТЪР КОСТОВ: Казах че не сме давали такова съгласие, тъй като нямаме такова право. Казали сме им обаче, че когато има дошли такива заявления, всичко свързано с тези заявления да се документира. Защото дори да не се осчетоводят тези сделки.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Значи вие не знаете колко цесии и колко прихващания има.
ДИМИТЪР КОСТОВ: В момента могат да кажат квесторите, порядъка е от около 400 млн. От които около 200 млн. биха били оспорими и тях категорично сме ги отхвърлили.
ИВАН ИСКРОВ: Господин Лютов един от двамата квестори на Корпоративна търговска банка.
СТАНИСЛАВ ЛЮТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, благодаря за възможността да направим един опит да изясним най-после нещо, което предизвиква толкова многопосочно говорене.
Спомена се думата сделка. Сделка около този вид правоотношения може да има, но извън Банката. Банката не е страна по сделката. По време на особения надзор, квесторите сделки с никой не са правили.
Имайки опит в нашия екип и концентрирана експертиза от предишната банкова криза знаем, че това е най-дискутирания проблем. Предвид особената важност на задачата, която ни е поверена имаме доста високо концентрирана експертиза при нас в Банката, с оглед на всички страни по този особен вид правоотношения.
Понятието прихващане е едно видово и донякъде вулгализирано понятие. Щастлив съм, че в залата има хора, които имат практически опит доста голям и които могат да бъдат коректив на това, което казвам.
Става въпрос за сложни правоотношения, вероятно възникнали малко след измислянето на парите – продажбата на дългове. Това което се случва в Корпоративна търговска банка е единствено и само счетоводно регистриране на едни правоотношения, които са се случили извън банката между лица от които някой е кредито-получател, а друг е депозант. Твърдя, че сделка няма, както твърдят това няколко професори и доста голямо количество сериозни колеги юристи, които работят в тази сфера.
Твърдя също категорично от името на екипа на квесторите и от името на колежката, която е тук до мен, че тези действия които ние регистрираме счетоводно, отговарят много строго на възможностите на закона. По никакъв начин не увреждат масата на несъстоятелност. Ако съм пропуснал да кажа, аз съм професионален синдик от 1996 г., от времето на първата банкова криза и знам много добре, какво не трябва да се прави и какво може да бъде атакувано.
Така че това, че подобни неща увреждат масата на несъстоятелност, с това че ние ги регистрираме, както ще обясня след малко, ако имате търпението и желанието да чуете подробности е само в полза на Банката. Да, в Банката има искания за различни по посока заявления на цесии и изявления за прихващане, които са две страни на един и същи процес, които са от порядъка на няколко стотин милиона.
Ако тези които отговарят на изискването бъдат осчетоводени с това число намалявайки симетрично.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: На кое изискване да отговарят. Да уточните колко стотин милиона.
СТАНИСЛАВ ЛЮТОВ: На изискването на закона. Мога да ви кажа, че до преди два дни заявленията бяха между 500 и 600 млн. Дори да предположим, че всички от тях отговарят на изискванията на закона, които след малко ще обясня подробно. И моля да реагираме на место, ако имаме различия, дори всички да бъдат осчетоводени, с тази сума ще се намали онази страшна сума от 4 млр. и 200 млн. Тоест това би било в полза на Банката.
Така че това което се прави е следното нещо. Имаме едно лице кредитополучател. Имаме едно лице депозант. Те някъде извън Банката са срещнали и единия е продал вземането, депозанта е продал вземането си към Банката на кредитополучателя. С едно съвместно писмо те казват на Банката - Искаме да знаете, че до вчера лицето депозант ви беше кредитор, за да вземе едни пари от вас. От днес нататък пари от вас ще вземе кредитополучателя, лицето игрек.
В следващия момент лицето игрек има предвидената в закона възможност да каже: Аз ви дълга сумата от 100 млн. Имам към вас вземане за 50 млн. Прихващам това вземане. Тук Банката не може нищо да направи. Тя може да регистрира.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Тази несъстоятелност се намалява при прихващане. А ние ви питаме за цесиите.
СТАНИСЛАВ ЛЮТОВ: Цесиите са част от това нещо, за което ви говоря. Току що обясних. Цедирането, цесията е продажба на правото на вземане по един депозит към Банката на друго лице. Това е цесията. Това е първата част. И затова ви давам хипотетичната ситуация. кредитополучателя получава чрез цесия правото на вземане към Банката в размер на този депозит. И го прихваща срещу своето задължение към Банката. Това означава, искам да отбележа, че банката не сконтира и не пазари нищо тук. Тя не е страна в това правоотношение. Това са неща, които се случват. И ако ние не ги отразим счетоводно по надлежния ред, ще повлечем дълга върволица от дела, за които някой трябва да отговаря и на първо место ние.
Ако не е достатъчно ясно, моля да ми зададете конкретни въпроси, за да го изясним.
ДАНИЕЛ БОЖИЛОВ: Извинявайте, а държавни фирми и общински структури правили ли са подобни сделки?
СТАНИСЛАВ ЛЮТОВ: Абсолютно. И в момента има такива заявления. И трябва да ви кажа, че голяма част от тях ги правят. Съобщаваме, че са си продали тези вземания.
ДАНИЕЛ БОЖИЛОВ: А да разбираме ли, че с тези цифри, които казахте така наречената дупка от 4 млр.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господине, думата тук я давам аз. След като ви дам думата ще ви помоля за протокола да се представите и тогава да задавате въпроси. Заповядайте.
ДАНИЕЛ БОЖИЛОВ – “Ние гражданите”
Искам да попитам, тези цифри, които ги спрягате около 500 – 600 млн., означава ли, че така наречената дупка вече е паднала с 1 млр. и нещо?
СТАНИСЛАВ ЛЮТОВ: Казвате, ако осчетоводим тези цесии.
ДАНИЕЛ БОЖИЛОВ: Ако осчетоводите тези цесии, които са направени за 600 млн., които споменавате, с колко би следвало да е паднала дупката, която отчитате.
СТАНИСЛАВ ЛЮТОВ: Това съотнасяне не може да бъде така механично. Тук става въпрос за обезценки от една страна. Не става въпрос за намаляване симетрично на актива и пасива, което се случва в резултат на този процес. Освен това е много важно да изясним следното нещо. Аз ви казвам 600 милиона заявления. Съвсем не значи, че тези хора, които са написали подобни документи за подобни операции са спазили стриктно закона, както ви го обясних преди малко и тази операция ще бъде призната от нас и осчетоводена. Тоест тя може да бъде по-малка част, но не може да бъде по-голяма.
Така или иначе дори всичките да бъдат осчетоводени, съществено няма да повлияе на този резултат от одиторския анализ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли аз да ви задам допълнителен въпрос, понеже се разбрахме да задаваме въпроси, докато изясним случая. Обикновено тези цесии се правят срещу кредити, които вероятно са така наречените добри кредити в онази първата част от 1 до 3 по одиторския доклад. Това означава, че ако банката премине в несъстоятелност и тези прихващания са законни и са факт, те по някакъв начин ще са увредили масата на несъстоятелността на други кредитори, които не са направили подобни операции, респективно на фонда за гарантиране на вземанията. Правило ли разсъждавам?
СТАНИСЛАВ ЛЮТОВ: Не искам да преценявам дали правилно разсъждавате, въпреки че аз не споделям това мнение и не само аз, но не го споделят и титулуваните специалисти в тази област, с които сме на едно мнение по въпроса. Защо не страда актива от това нещо? Защото от подобна операция състояща се от двете части цедиране и прихващане имаме погасяване на кредити на сто процента. Нещо което повярвайте ми имам дълга практика като синдик на банки. Това не се случва.
Тоест в момента правим едно нещо, което в процедурата по несъстоятелност най-вероятно не би могло да се случи толкова удачно и в такива добри размери. Така че не може да се говори за увреждане на масата.
Освен това много грешно би било, разглеждайки една ситуация, която се нуждае от едно широко експертно мнение да бъде или да не бъде, както е въпроса с лиценза и фалита на КТБ, ние да предпоставяме някакво бъдещо анализиране от обстоятелства, които не са се случили. Визирам чл.59 от Закона за банковата несъстоятелност. Когато синдика ще преценява дали са били увреждащи масата или не. Нямаме никакво притеснение. Аз тук го казвам пред всички вас. Готови сме за анализ. Ще ви обясня даже как протича този процес в Банката. След влизането още със започването на подобни заявления имаме регистър, в който много подробно е описано всяко едно искане. Този регистър минава през комисия от шест човека. Всеки един от тях с определена експертна карта, които дават своето становище. Има начин на осчетоводяване, който позволява проследяване в регресивна посока на всичко, което е извършено.
Като цяло пари от банката нито излизат, нито влизат и винаги в момента на ревизия, в бъдещия момент може да се върнем обратно и да видим какво е направено. Документацията е под специален режим и винаги е готова за проверка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Калфин. След това господин Цонев.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря ви госпожо председател. Господин Лютов тук не спорим кое е законно и кое не е законно. Само че от това, което вие обяснявате може да е много законно. Само че доколкото аз си представям, бизнес модела на една банка е да съчетае краткосрочни пасиви с дългосрочни активи. В момента в който вие разрушите този баланс, то тогава целия модел на банката се променя. Защото включително активите на банката имат някакъв срок и ако се стигне до ликвидация или нещо друго, ще се търси дисконтова стойност и те ще се обезценяват значително в зависимост от това. Така че това също влияе на масата на несъстоятелността.
Освен това вие споменахте, те не са симетрични от двете страни на актива и пасива тези цесии. Няма как да са симетрични и всички знаем, че подобни цесии се правят с дисконт.
СТАНИСЛАВ ЛЮТОВ: Това е за сметка на нещо, което не е в банката, а в Банката се отразява едно към едно.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Аз не казвам кое е законно и кое не е законно. И като се дисконтира няма как.
СТАНИСЛАВ ЛЮТОВ: Няма как да бъде сконтирано господин Калфин. Ние не сконтираме. Сконтирането е за сметка на отношения между две лица извън банката. При тях се отразява. Това не може да знаем. В крайна сметка тук говорим за един процес, в който абсолютно симетрично се променя както актива, така и пасива.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо председател. Аз ще се опитам с един пример да онагледя това, което колегите казаха, защото аз заставам на тяхна страна. В смисъл, че това което се върши може да е законно и е. Как то променя всъщност масата на несъстоятелността. Как би могло да я промени. Да не казваме променя. Как се извършва една такава цесия. Аз или което и да е юридическо лице имам вземане от банката под формата на не гарантиран депозит, разплащателна сметка или каквото и да било. И то е да кажем 10 млн. Говоря условно, за да ви е лесно.
В същия момент колегата до мен също като юридическо или физическо лице има кредит редовен, обезпечен и си го обслужва редовно. Неговият кредит е за 20 млн. Извършваме цесия. И той вече ще дължи на банката 10 млн., тъй като той има да взема от нея 10 млн. Вие правилно обяснихте. Това не променя нещата. Намалява се задължението на банката. Тук проблема е, че аз като юридическо или физическо лице, което имам това вземане от банката, при обявяването й в несъстоятелност се нареждам на едно от последните места след Фонда за гарантиране на влогове, след фиска и т.н. И чакам от масата на несъстоятелността да ми дойде реда за моите 10 млн. Докато неговите влизат в банката, защото са обезпечени. Ако не влезнат, влиза обезпечението. Реализира се някакъв дискаунт, прав сте, не 100, а 80.
Този тип цесии индиректно, макар и законово увреждат или биха могли да увредят. И това имаха предвид, предполагам колегите, които питаха. Не стават гарантирани. Те вече са реализирани. Те нищо не чакат. Те не се нареждат на никаква опашка. Те са прередили, взели са си и т.н. И този казус, аз не ви задавам въпрос, защото няма смисъл да ви го задам. Той е ясен. Този казус още веднъж потвърждава нашето искане, всичко каквото става в тази банка и всичко каквото ще става в банки, дано да няма такива, под особен надзор или с отнет лиценз, да бъде разследвано и да бъде показано на обществото. Защото когато тези цесии излязат, вие няма да сте виновни. Те са законови. Но обществото ще види как фирмата хикс, фирмата игрек, лицето хикс, лицето игрек е прередило другите, взело си е парите с тази цесия, а на нас ще ни вмени задължението да променим законодателството, за да не се случва това.
СТАНИСЛАВ ЛЮТОВ: Бих ли могъл да поясня нещо в тази връзка. Във връзка с това, което каза господин Цонев. Той в самото начало каза, че не говорим за закон, а говорим за абстрактна справедливост. Съгласен съм, че абстрактната справедливост е преценка на определени органи и квестора не е сред тях.
Освен това не съм съгласен с това, че се уврежда масата на несъстоятелност. Пак го казвам, въпрос на дълъг разговор е да си го казваме.
По отношение на цесиите искам да ви обърна внимание на нещо, което по косвен начин доказва какво е състоянието на банката. Ако в КТБ имаше достатъчно на брой читави и способни да връщат кредита кредитополучатели, горе долу съответстващи на количеството на общата маса от депозити, те можеха да се срещнат някъде извън банката и сега да нямаме този проблем, който предстои да решаваме. Проблемът е, че има много депозанти и малко на брой читави кредитополучатели. И затова територията, обема на тези цесии и прихващания е толкова малък и винаги ще има такива, които пазарно определено няма да могат да направят цесии и да извадят своите пари. Това е нещо, което го има по цял свят. Ако някой знае страна, система и каквото и да било, където това нещо да го няма и да не е законно, за мен ще е интересно да го науча.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Хърсев.
ЕМИЛ ХЪРСЕВ: Госпожо председателстваща, дами и господа народни представители, уважаеми колеги, искам сто процента да подкрепя господин Лютов. Абсолютно правилно и коректно отрази и даде представа за това какво се случва.
Искам само едно нещо като лично мнение и като насока за разговора, да ви предпазя, ако може. Проблемът не е в цесиите. Освен това което колегата Лютов разказа като сделка, бих могъл веднага да представя още десет различни сделки, които биха довели до онзи момент на прихващане. Вашият проблем не е в цесията. Вашият проблем е в прихващането. Вие се опитвате имплицитно да видите в прихващането нещо лошо. Не може да го забраните. Това е базис на гражданското право. Това е все едно да отмените парите като другаря Ленин. Ще видите, че ние все пак сме поели някакви ангажименти и в общността, в която членуваме – Европейския съюз. Проблемът е прихващането.
Ако аз примерно имам едни 10 млн. сложени и това по примера на господин Цонев, аз съм си депозирал 10 млн. в КТБ. Ползвам си ги от време на време. Но съм взел от КТБ 20 млн. заем и тях ги ползвам постоянно в моя оборот. Ако аз направя прихващане и кажа: Вземи си тези 10 млн. и ми ги прихвани от кредита, това е мое право. Българският закон ми го е дал. Пише го в закона. Абсолютно задължително субективно право. Не увреждам масата на несъстоятелността. Защото банката може да иска пълния размер на вземането 100 и не може да иска 110 от кредитополучателя, колкото и да е несъстоятелна.
Тук вие се опитвате не да предпазите масата на несъстоятелността, а да прецакате задължително онзи, който вече е хванат в капана на банката. Не може, защото той е имал правото да си гради икономическа стратегия балансирайки си позиция. Това ги учим в университета. Когато аз имам кредит да се хеджирам, като си създам обратна дълга позиция. Това е право на всеки. Може и без цесия. Достатъчно е примерно колегата за който ставаше въпрос, вместо да прави прехвърляне, господин Цонев, той да прихваща. Би би могъл първият депозитор да каже: “Ето аз вече дължа кредита на господин Цонев. Аз го познавам. Аз го гарантирам.”
И вие какво ще забраните да гарантираме кредит? След това той би могъл депозитора да прихване, а не кредитополучателя. Това е описание на всички възможни ситуации, които не могат да се избегнат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Една реплика и след това е господин Мартин Димитров.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И по-тихо да го беше казал господин Хърсев щяхме го разберем. Господин Хърсев нищо не искаме. Прав сте с примера, който дадохте. Не искаме да нарушаваме или да отнемаме основни принципи, на които е конструирано търговското право. Говорим за други неща. Изследваме хипотези. Разсъждаваме на глас. Търсим решения. Търсим публичност и т.н. Нямаме никакво разминаване с това, което казвате.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз искам да се обърна с молба, първо да снижим малко емоциите и имам въпрос към всички колеги народни представители. Уважаеми колеги, ако сте слушали внимателно дебата до момента, би трябвало много да внимавате, ако някой от вас ще гласува за удължаване на специалния надзор. Защото това би означавало в този период тези сделки да продължат. Така че колеги народни представители, ако не искате тези сделки по цедиране и прихващане да продължават и ако смятате като мен, че те могат да увредят масата по несъстоятелността, би трябвало да искате спазване на сегашния закон, като гласувате от тук нататък.
Ако гласувате за удължаване на специалния надзор тези сделки ще продължават. Не може да ги спрете. Няма как да ги спрете. Там режима е друг. Могат да бъдат ограничени, могат да бъдат спрени. Така че да внимаваме какво правим от тук нататък. Това че не гарантирани депозити се реализират по този начин означава, че за да бъдат гарантирани, т.е. заема, който ще трябва да бъде взет може да се окаже по-голям. Въпросът го поставям по директен начин. Точно така означава в крайна сметка.
Така че колеги много внимателно трябва да прецизираме решенията си днес.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Процедура.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Само една процедура. Образователният елемент на цялата сбирка е чудесен, но имаме решение. Всички депутати го имат и ние трябва в петък сутринта по тези четири точки да докладваме. И аз ви предлагам да видим какво правим с решението. Иначе всичко това ми е много интересно и на мен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Приемам това, което каза като процедура и ще помоля по-нататък изказващите се народни представители да казват отношението си към предложените четири точки по проекта за решение.
ВЕРА ХРИСТОВА – НПО “Ние гражданите”
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Стоянова, ние имаме няколко въпроса към БНБ. Бихте ли изяснили какви оздравителни мерки са предприети в течение на четири месеца. Защото във вашия доклад не намерихме такъв план за оздравяване, нито анализа му след първи, втори или трети месец. Въобще какви са мерките за оздравяване, които вие сте приложили. Това е първия ни въпрос.
Вторият ни въпрос е тази методика за изчисляване на обезценките прилагана ли е откъм други банки в България? Също така и вашите анализи на свързаност, дали са прилагани. И приложени ли са към банката на която държавата оказа помощ. защото там има закопани 2 млр. в лоши кредити.
Третият ни въпрос е дотоверността на теча на информацията, който непрекъснато от БНБ и от документите ви излиза към определена медия.
Имам и още един въпрос, защо тази методика или методология представлява такава тайна, че вие искате специални гаранции от потенциалните инвеститори акционери, за да я предоставите и то тази гаранция се изисква в парични знаци.
Благодаря ви.
ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, господин Костов на част от въпроса и на другата част госпожа Кордовска ще отговори. Моля после ми дайте думата, за да отговоря на господин Московски.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Аз ще бъда максимално кратък, защото от въпросите разбрах, че всъщност има някакво неразбиране за много от нещата за които се пита. Методиката сама по себе си не е уникална. Тя е написана в международните счетоводни стандарти. Беше обяснено за какво става дума. Това с тайната и предоставянето на информация на потенциални инвеститори, тук също забелязах някакво объркване.
Изобщо не става дума за методиката, а става дума за резултата от тази методика, който е специфичен продукт, който е предоставен от един доставчик, в случая одиторска компания на друг потребител. Трето лице разбира се може да получава. В никакъв случай не става дума за парични гаранции. Но става дума за ангажименти, които трябва да се поемат, тъй като там има и банкова тайна и професионална тайна и всичките тези неща могат да се предоставят на трети лица, само и единствено при определени условия. Затова тези доклади не са публични, защото вътре по същество съдържат банкова и професионална тайна и не могат така да се предоставят. В момента в който изпълнят условията тези потенциални инвеститори, те ще си получат тази информация.
На практика всички други банки прилагат тази методика. Беше споменато, че проблема тук е с високата концентрация, поради това точно този начин по който са прилагали е неприложим. А иначе навсякъде в другите банки има портфейли от сродни продукти за които се прилага този матричен подход. Има портфейли от индивидуално оценяеми продукти, за които се прави оценката едно по едно и се гледат поотделно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Кордовска.
НЕЛИ КОРДОВСКА: Благодаря госпожо председател. Да допълня. На въпроса на госпожа Христова искам да добавя задължително тук, че що се отнася до подобна оценка. Понеже попитахте, дали БНБ прави или ще прави. Да, през 2015 г. това е един от договорените вече елементи и условия за осъществяване на програмата за оценка на финансовата система, а именно ефсаб, за който споменах. Подготовка е започната за извършването на подобна оценка на активите на всички български банки, всички кредитни институции в България, която ще започне следващата година, разбира се. И това е много продължителен процес по методика много сходна на тази, която беше използвана, дори същата предполагам ще бъде от Европейската централна банка, която приключи буквално миналата седмица. Бяха обявени резултатите в неделя.
Що се отнася, споменахте за банки, които са обект на предоставена държавна подкрепа. Изключително е нездравословно и опасно да се спекулира с подобни внушения. Тъй като ако сте запозната с комуникацията на Европейската комисия за отпускане на държавна помощ на кредитни институции, там има изключително строги изисквания, на които всяка банка, която кандидатства за такава подкрепа трябва да отговаря. И задължителното условие е тя да докаже своята жизнеспособност, което означава, че има достатъчно способност да издължи, да възстанови тази дадена държавна подкрепа. И изпълнението при такава подкрепа се следи в продължение на три години от назначен, одобрен от Европейската комисия наблюдател, който през цялото това време докладва как се изпълняват ангажиментите поети от подобна банка към Комисията.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Може ли един уточняващ в въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Искров има думата.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря ви госпожо председател. От много време искам думата, за да отговоря на въпроса на господин Московски, който дълбоко уважавам като един човек, който беше изключително адекватен при разговорите между Централна банка – Правителство и експерти на парламентарно представените сили през месеците юни и юли, когато се опитвахме да намерим решение, така че банката да отвори да обслужва клиенти. В това число всичко това, за което говорят основателно работодатели и синдикати и за военен промишлен комплекс, за всички предприятия, учреждения и т.н.
Използвам случая господин Московски да ви благодаря за този тежък период.
Отговорът за оставката на Управителя, който поставихте.
Уважаеми дами и господа, моля и медиите да слушат, защото после не искам да повтарям това, което вече го казвам няколко пъти публично. Отговорих и на 11 юли, когато тук представихме резултатите от тогавашната кратка проверка.
Ще започна с риторичен въпрос господин Московски. Имаме ли вече добре структурирано парламентарно мнозинство, което да е способно да излъчи правителство? Нека да не поставяме Централната банка, една от малкото институции, които е останала в държавата, която все още е на краката си и си върши стриктно задълженията в хаос и невъзможност да взима решения.
Казах го и пак го повтарям и искам добре да бъда разбран. Моля също да предадете и на дълбоко уважавания от мен господин Борисов, това което ще чуете от мен.
Иван Искров не е чиновник, както се опита да го представи господин Рашидов по медиите. Бил съм тук. Носил съм отговорност. Председателствал съм тази Комисия, която има честта госпожа Стоянова да председателства по изключително важен за страната въпрос. Поканен съм да оглавя Централната банка и нямам никакво основание да се притеснявам от свършените безброй много задачи, които Банката извърши през тези години. Преизбран съм от по предишното Народно събрание, в което ГЕРБ имаше мнозинство, с конституционно мнозинство от всички парламентарно представени партии. Умея да нося отговорност и имам чувство за дълг и достойнство.
Поради тази причина казах и пак го повтарям и ви моля да не ме питате повече, че след като е нарушено доверието. А най-ценния актив на една централна банка, в която и да е част от света се нарича доверие, което е много по-силно от международните валутни резерви на банката. Веднага след като заедно намерим решение на казуса КТБ. След като има стабилност в управляващото мнозинство, на което повярвайте ми, желая от сърце час по скоро да се случи. Да имаме правителство, да имаме сериозно мнозинство, защото има много въпроси за решаване. Тогава веднага ще проведа своите консултации с господин Борисов от най-голямата парламентарна група до най-малките парламентарни групи, включително с господин Сидеров и ще дам възможност на парламентарните лидери да изберат нов управител. Не трябва да има никакво съмнение за това. Ще се оттегля в момента, в който решим проблема с КТБ.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Искров. Господин Стоян Александров и след това Корман Исмаилов.
ИВАН ИСКРОВ: Искам да обърна внимание, тъй като има и много нови народни представители в Народното събрание. Изключително чувствителни са Европейска комисия, Европейска централна банка и всички други институции по отношение на независимостта на централните банки. Затова няма никакъв смисъл да се правят каквито и да е изменения, каквито идеи имаше споделени от много страни. Не е необходимо. Така че нека да спазваме европейското законодателство. Да не влизаме в изключително тежка колизия с Европейската централна банка и Европейската комисия. Ще дам възможност на лидерите да изберат нов управител.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Стоян Александров имате думата.
СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря господин председател.
Уважаеми колеги депутати, уважаемо ръководство на Централната банка, колеги, аз очаквах по друг начин да протече тази среща. Но за съжаление, не съм сценариста. За мен генералния въпрос беше дискутиране, какво ни струва фалита и евентуално спасяването на банката в пряк и в преносен смисъл. Защото освен преки ефекти има и много косвени ефекти върху лошото състояние на Банката, лошото състояние на държавните финанси и т.н. Но явно такава дискусия първо не е за такава аудитория, ако трябва да бъдем откровени. Така че аз се надявам уважаемите политици да намерят време в по-тясна форма да поговорим за тези неща съвсем обективно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Напротив, тук е мястото господин Александров.
СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Има някои неща, които трябва да се кажат не в присъствието на журналисти. Съжалявам. Но това е мое виждане. Не съм длъжен да обяснявам.
Понеже беше поставен въпроса за цесиите. Освен цесии има много други форми на встъпване в дълг, замяна в дълг и други неща. Тоест има много правни форми да се правят такива сделки. Не е само въпрос на цесия. Дори да запишете в един закон, че забранявате цесиите, едва ли бихте могли да забраните каквото правото забранява.
Освен това този тип сделки може да ги прави и синдика през съда. Тоест пак може да бъде увредена, както някои изразяват масата на несъстоятелността. Но си задайте един въпрос. Защо е този голям рев от някои колеги депутати и не само от тях. Цесии правят добрите предприятия. Сриването на Банката беше да се домогнат до тези предприятия и след това да бъдат направени кредитите изискуеми. Да могат да реагират предварително подбрани хора. Зависи кой ще бъде и синдик.
Моите уважения към господин Цонев. Той методично тласка нещата към това. Защото си има сигурно някои хора, които имат интерес да се случи случката и тя се случва. Точно тези цесии ще ги остави с отворена уста, защото добрите предприятия ще бъдат измъкнати и няма да бъдат извадени и да бъдат продадени на ниска цена два, три пъти. Освен това те ще бъдат спасени и ще работят. Защото иначе има вероятност да ги купи някой, който ще продаде активите и няма да продължават да функционират тези предприятия. Типичен пример е масовата приватизация. Вие много добре знаете какви хубави предприятия бяха придобити от приватизационните фондове и тях нищо не остана след това, защото бяха приватизирани самите приватизационни фондове и т.н.
Не ви ли прави впечатление едно нещо. След като хората които имат над гарантираните спестявания в банките отиват на редукция 30 до 50 процента. Тези хора можеха да бъдат привлечени на един по-ранен етап за спасяването на Банката. Той е готов сега да си жертва 50 процента от спестяването от 5 млн. да жертва 2 млн. и половина. Той нямаше ли да купи акции в тази Банка. Нямаше ли да се съгласи да се заменят например депозитите му с дългови инструменти, за да решим проблема с ликвидната криза в деня хикс, когато ще отвори евентуално Банката. Аз не казвам Банката да бъде върната на Цветан Василев. Не ме разбирайте грешно. Аз съм 200 процента убеден, че единственото е през одържавяването или през банка болница. Пропуснахме много времена.
Вместо да разсъждаваме по тези проблеми, ние тук правим заклинания, мислим за бъдещ електорат. И тъй като голяма част от българите евентуално мразят богатите хора и ще ги подкрепят някои политици. На това градят своята кариера и т.н. Дайте да отрежем, да застреляме богатите. Всички да бъдем бедни. Без да се държи сметка, че тези които имат повече пари в Банката, те да станат физически лица. Изключение е Вежди Рашидов и до някаква степен Стоян Александров. Но даже и моите пари в банката са на фирмите ми. Ето и днес имаше при мен десетки хора, най-вече от Бургаския регион, които казват: “Господин Алеаксандров, ако фалира банката, аз нямам друг изход, освен да закрия фирмата.” Ето Кюстендил, един град с изключително голяма безработица има един Завод за силови трансформатори. Парите на собствениците им са в КТБ. Те казват: “Ние ще затворим завода в Кюстендил.” Не само това.
Да се говори така само повърхностно, емоционално и т.н., политически говорения. Срамувам се понякога от хората, които ги чух, които са били и студенти за съжаление. Може ли да се разсъждава по този начин?
Аз имам 5 милиона. Съгласил съм се на 2 млн. редукция. Губя 2 млн., но ще се погаси с кредит от 3 млн., не с 5 млн.
Цялата цена си я плаща този, който се съгласява да сключва договор за цесия. Но защо сме го докарали до там? Защото журналистите казват: “Няма как един фалит на Банката да не даде отражение върху доверието в цялата банкова система.”
Какво доверие ще има в банковата система, когато утре в гаранционния фонд няма да има един лев. И когато ние ще увеличим само за тази Банка дълга с още 1 млр. 700 млн. Мислете малко по-трезво.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев има лично обяснение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Александров, категорично възразявам срещу направеното от вас внушение, защото първо ДПС е най-последователната от всички участници в процеса партия, която от първия ден е за пазарно решаване на въпроса с КТБ. Заявявам го и сега във връзка с гласуването на това решение. Ние така ще гласуваме. Ако има инвеститор от първия ден сме го казали, да заповяда да изпълни всички изисквания. Дори в първоначалния вариант имаше възможност, съгласно може би трябва да се върнете назад през юни, за да видите кои решения сме подкрепяли много последователно. Имаше вариант след съответната обезценка да се покани мажоритарния собственик, мажоритарния акционер и другите акционери да попълнят капитала, да попълнят нужната ликвидност, да внесат и т.н.
Пазарното решаване на въпроса с КТБ ние го подкрепяме и днес, ако такова има. Ако се намери такъв инвеститор.
Това което обаче ние много последователно следваме и ще продължим да следваме и това, което исках да кажа с примера си е, че ние сме за това нещата в тази Банка да станат публично достояние. Не сме против цесиите, нито против прихващането. Искаме само да се види кой ги е правил и как ги е правил. Те са законови. Но когато в публичното пространство непрекъснато всеки ден отговарям аз на въпроси. Дали въпросните цесии, които се правят не се отнасят до колега депутат от ДПС, ние няма как да не искаме да не излязат тези цесии и тези прихващания и всичко онова, което казвате. Ние не сме против. Ние искаме да се види. Защото това засяга и един друг въпрос. Това е партийна политика. Ние имаме право да кажем какво искаме. Освен това в обществото има нагнетени очаквания. Никъде в изказването си аз не казах, че съм против или това е незаконно, а точно обратното. Казах законно е, но нека да се види.
И потвърждаваме, че сме за това да има пазарно решение, ако то е възможно. Но както потвърждаваме това, така сме и за това. Ако тук има криминални действия, ако са верни обвиненията, че някой от акционерите е злоупотребил с права на акционера в ущърб на вложителите. Ако се верни твърденията, че администратори на Банката са сторили същото, нека този модел да стане публично достояние, за да не може той да бъде реализиран в българската банкова система повече никога. Това е нашата позиция.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Искров какво искате да допълните?
ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, бих отговорил не на господин Александров, а на мнение, което той изказа и което се защитава от доста участници в сутрешни блокове, вечерни блокове, интервюта и т.н. Изключително опасно становище. Какво щяло да бъде утре доверието в българската банкова система, като нямало един лев във фонда за гарантиране на влоговете?
Трябва да е ясно, че защитата на влоговете в Европейския съюз е ангажимент на държавата. Дали има фонд или няма, това е ангажимент на държавата, по директива и по националното законодателство в 28-те държави членки.
Обръщам внимание, колегата Николов много коректно представи данните за нашия фонд в самото начало, че в Западна Европа, в страни учредителки на Европейския съюз няма и гаранционни фондове в голяма част от тези страни. А там където има тепърва ще се пълнят. Но това не означава, че депозитите не са гарантирани. И самото доказателство, че правителството мисля, че внесе законопроекта вчера за държавния бюджет е предвидило допълването, означава, че правителството и вие и ние всички си вършим работата и изпълняваме тази директива.
Така че много опасно е това да се казва, че във Фонда няма пари. Като няма ще се допълни от друго место. Затова много моля от тук нататък в общественото пространство да се внимава с тезите, които се защитават. Няма смисъл да си причиняваме страхотни проблеми и главоболия, без да има необходимост. Отговарям не на господин Александров, а на едно становище, което видях и в медиите от други експерти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Корман Исмаилов има думата.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Благодаря госпожо председател. По темите по същество. За всеки един от нас тук от колегите трябва да станат ясни няколко неща.
Първо, цесиите мен толкова не ме притесняват. Получих достатъчно информация, но ме притеснява това, че Банката вече толкова дълго време е затворена, под особен надзор е и има обезценка на активите. Тоест по някои изчисления се говори, че това е около 0,5 процента на ден. Може да е спекулативно, може да ме оборите и други цифри да предложите. Това е от експерти.
За нас е много важно да знаем двата варианта. Примерно фалит на Банката. Какво струва това на фонда и на държавата, на бюджета? Разбира се, всички други рискове и кризи с това и оздравяването. Тоест една дупка от над 4 млр.
И въпросът ми е към вас господин гуверньор. Вие често говорите, че трябва политическо решение. Гледам във връзка с нашата точка три от решенията, където говорим да се приеме изменение в Закона за кредитните институции, които да задължат Българска народна банка да предприеме действия за оздравяване на банките и т.н. Какви са вашите предложения за политическо решение? Защото благодаря на господин Александров. И там има сериозни съображения, т.е. ефектите върху икономиката, върху заетостта и т.н.
Ние трябва много ясно да си дадем сметка, като народни представители, които ще гласуват тези решения и в последствие може би закони или няма да гласуват закони. И вие ще сте принудени да преминете към прилагане на настоящия закон и Банката да отиде на фалит, което също има своята цел.
ИВАН ИСКРОВ: Господин Исмаилов, нека първо да започна от последния въпрос. Аз не познавам проекта на решение. Но ако наистина има такова решение, че задължава Централната банка да оздрави, няма никакъв смисъл в такъв проект на решение. Тъй като ако можеше Българска народна банка сама да реши този въпрос, вярвайте ми нямаше въобще днес да стоим тук. Това не е възможно. И всичките тези приказки как може да се преоформи депозита на Вежди Рашидов, условно се изразявам в акции, в облигации, в търгуеми ценни книжа и т.н. По кой закон питам, можеше Централната банка да го направи. А Централната банка разполага с най.добрите експерти, които участват във взимането на решения, в писане на законодателство на Европейския съюз.
И между другото БНБ е една от активните банки в Брюксел и Франкфурт, вярвайте ми, заедно с шведи и поляци. Няма спор. Познаваме ги по-добре от всички експерти взети заедно тези инструменти. Но въпроса е на базата на какво законово решение? А какво решение вие ще вземете тук, точно това сме записали в нашия доклад. Чуйте различните становища и кажете какво желаете. Искате ли да заменяте депозитите на хората, не коментираме въобще гарантираните депозити, нека да сме на чисто, в капитал. Искате ли да дадете възможност на Централната банка, ако считате да преговаря още един месец за такъв проект на решение. Аз също бях чул някъде, а не автоматично да отнеме лиценза пет дни след като постъпват отчетите и т.н., вие ще ни кажете. Имате своите експерти. Имате своите анонси, които дадохте в предизборната ситуация. Ние изпълняваме закона такъв, какъвто е и такова решение, каквото беше взето на 14 юли т.г.
БНБ съгласувано с правителството, обръщам внимание и Европейската комисия разработи вариант на решение, който беше докладван при президента между всичките политически лидери. За първи път анонсирахме в доклада, това също е вярно и бяха запознати, Европейската банка за възстановяване и развитие тогава заяви интерес. Затова също знаете вече от доклада, да участва по аналогия с други банки, които бяха в балтийските страни. Така или иначе се стигна до общото решение. Тук има присъствали на тази среща народни представители и тогава бяха народни представители, че си имаме добър закон. Имаше се предвид Закона за кредитните институции и БНБ трябва да върви стриктно по него, което и правим в момента. Така че не трябва ние да правим други предложения за това нещо.
Още повече, че обикновено тези мерки трябва да бъдат много навременни и веднага. Не сме против пазарно решение. Отново казвам. И днес имаше среща с представители на основен акционер. Опитват се да намерят някакво решение. Дано да има възможност. Но така или иначе ние имаме закон, който действа.
По отношение на обезценката на активите. Използвам термина на уважаван бивш финансов министър, който използва в едно интервю и в заглавие беше изведено това. БНБ поръча на квесторите да видят дупката в КТБ. Имаше такова заглавие. БНБ не е поръчала квесторите да виждат дупка в КТБ. БНБ поръча на квесторите, а те на уважавани с безупречна репутация одиторски фирми, да оценят какво е реалното състояние на КТБ. И тази дупка не е в резултат на дейността на квесторите. Това е много ясно. Просрочията не са в резултат на действията или бездействията на квесторите, нито липсата на документи за обезпечения, нито това което Прокуратурата, официално казаха колеги от Прокуратурата в свои интервюта, когато беше намерила кашони в които пише, по никакъв начин да не стигне до знанието на квесторите, пълни с документи. По никакъв начин да не се дава на одитора и т.н. Какво общо имат квесторите и Централната банка с това, което граничи с квалификация или категория по Наказателния кодекс.
Така че в никакъв случай не може да се каже, че фактическото състояние е в резултат от дейността на квесторите и това, ако някой го твърди, мисля че цели нещо друго.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Главчев имате реплика.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Провокираха ме изказванията на господин Искров на няколко пъти. И тъй като сега стана въпрос за оценка на активи, още в началото си спомняме, че казахте, че Управителният съвет на БНБ е дълготраен и материален актив. Може би в тази връзка си струва да възложим на колегите от Делойт, ЪРНЕСТ И ЯНГ и АФА да направят една оценка на този дълготраен и материален актив.
Освен това при предишното си изказване казахте, че когато има формирано стабилно управленско мнозинство ще си подадете оставката, това би било един добър катализатор да се формира такова мнозинство.
И сега на въпрос, който може би е отправен към господин Гунев или вие ще решите кой да отговори. Дали по Закона за кредитните институции да извършва надзор над финансовата институция наречена Бромак. Предполагам знаете защо ви задавам въпроса и всички присъстващи сигурно знаят. Въпросът е съотносим и с групата КТБ и ТБ “Виктория”. Извършван ли е финансов надзор на финансовата институция Холдинг Бромак? И какъв е резултата, ако е извършван такъв надзор?
ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател ще отговори на този въпрос господин Гунев. Що се касае до дребните закачки, не мисля да слизам на това ниво. Не бих отговорил.
ЦВЕТАН ГУНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Главчев, Бромак ЕООД е финансова институция и попада в обсега на надзор от страна на нашата специална дирекция, която осъществява такъв надзор. И то е на базата единствено и само на документация, която постъпва в нашите офиси с определен интензитет. Така както е разпоредено в Закона за кредитните институции и в Наредба 26 за контрола на финансовите институции. Тоест по-детайлно казано, те представят единствено финансови отчети и информация, която е в съответни форуми, които са разработени за тази цел. Отделно от това те са на регистрационен режим и не подлежат на друг тип надзор освен този.
ДАНИЕЛ БОЖИЛОВ: Искам да помоля БНБ все пак да отговорят на въпроса, който госпожа Христова зададе. Какви оздравителни мерки бяха предприети от тях в хода на оздравителната процедура по специален надзор? Защото специалния надзор по смисъла на закона е именно оздравителна процедура.
КАЛИН ХРИСТОВ: Първо при поставянето под специален надзор и тук е описано добре в доклада, първата и най-важна задача беше да се направи оценка на активите и от там да се намери оценка за нивото на капиталова адекватност на банките. Тъй като не може да оздравяваш нещо, за което нямаш яснота какво е нивото му на капиталова адекватност. И от там произлизат опциите, дали оздравяването може да стане от акционерите, когато ние ги информираме за недостига на капитал или може да стане с държавна помощ при условие, че поискаме комисията да разреши държавна помощ за институция, която има недостиг на капитал. Такава процедура съществува.
Така че първата и най-важната част беше, да се установи нивото на капиталова адекватност и нивото на провизии, които трябва да бъдат направени. Това беше на два етапа с цел и тук е описано много добре логически и последователно, с цел това да стане бързо. Знаейки, че в банки трябва бързо да бъдат разрешавани такива случаи във времето.
Задавате ми въпрос ако сте прочели, тук пише, че имахме две оценки. Кратка оценка десетдневна, която трябваше да покаже бързо състоянието на портфейла и от там нивото на капиталова адекватност, за да може да се вземе решение. За съжаление кратката оценка за десет дни показа, че за 3 млр. и половина не може да бъде дадена оценка, поради това че няма документи.
Последващото решение, ако гледате логически е да се създаде екип, който да възстанови документите и на база на възстановените документи от м.юли до 15 септември. Тоест описано е тук какви усилия са били направени, за да се съберат документите, одиторите да произведат оценка, която оценка е за обезценка от 4 млр. и 200 млн. На тази оценка от 4 млр. 200 млн. естествено акционерите могат да я попълнят при желание или държавата, ако реши да дава държавна помощ на базата на тази оценка да направи план за преструктуриране, който да бъде одобрен от комисията и да се получи държавна помощ.
По отношение на управлението на портфейла също е описано ясно какви мерки са взети, за да се поддържа управлението на портфейла искане на обезпечение, от гледна точка събиране на кредити, които не се обслужват и контакти с клиентите на Банката. Това е описано добре още в юлския доклад на квесторите до Управителния съвет и тези мерки са изведени и тук в нашия доклад, който е представен на Парламента. Така че цялата логика на процеса е описана много добре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте.
БОРИС МИХАЙЛОВ: Благодаря ви госпожо председател. Аз съм финансист юрист от “Ние гражданите”. Да ви кажа честно очаквах малко по-различно да се развият нещата. Разбирам, че БНБ четири месеца разигра един много интересен театър, за което им благодарим. Беше уникален. Мисля, че за първи път в историята на човечеството го правят това нещо. Няма да влизам в детайлите, защото през цялото време господин гуверньора даваше абсолютно противоречиви изказвания, включително и чували с пари и т.н. Това в миналия век е било правено. Сега има други методи.
Искам само да ви питам, в тези четири месеца вие бяхте напълно на ясно, че когато се затвори една банка, нормално е кредитополучателите да спрат да си плащат кредитите. Тоест не целяхте ли техническия фалит, с който да докажете, че правилно сте взели тогава решението за затварянето. И понеже на това каквото и да ми отговорите, за обществото е напълно ясен отговора ви.
Искам да кажа, че журналистите трябва да чуят този разговор. Не съм съгласен с уважавания от мен проф. Стоян Александров, на който съм бил студент. Защото трябва да го чуе обществото. Тук въпроса е какво ни чака от тук нататък. Каквото е било до тук, вероятно ще го решава историята. Но от тук нататък е жестока историята. Ние направихме анализи, че става въпрос за минимум 13 млр., а може би и повече държавата ще загуби при фалит на КТБ. Тук не опира въпроса до личностно его или нещо от сорта, аз съм виновен или аз не съм виновен. Даже не обвинявам и БНБ в случая. Важно беше БНБ да прецени, че доверието е тотално разрушено и въобще в тези 13 – 18 млр. за които говоря, не говоря изобщо за доверието. И това че казвате, че доверие има не е вярно. Просто се разходете сред хората, без охраната с която ходите и ще видите за какво говорят хората.
Освен това имайте предвид, нека съвсем простичко да говорим. Ако в момента фалира КТБ от една страна отиват 3 млр. 700 млн., които са фактически фонда и дължим вече 1 млр. и половина. И това което казва господин Искров, че това било въпрос на държавата да ги осигури. Да, държавата, но държавата сме ние господин Искров.
Един път ще ги загубим тези 3 млр. 700 000 навеки и ще загубим още над 10 млр. и това може да го докажем с цифри. А в нормалния вариант, който е единствения шанс вече е одържавяване. За да може след това тази банка да бъде продадена след, две, три или по-малко години, няма значение. Зависи как ще го направят одържавяването, разбира се, ще отидат дори в най-лошия случай, който казвате за дупката, в най-лошия случай ще отидат тези 4 млр. Това е заем който се връща. Тоест в единия случай губим автоматически едни пари, а в другия случай просто възстановяваме Банката и продължава нейното съществуване. И отделно печелим над 10 млр. и възстановяваме доколкото е възможно доверието на гражданите. Защото разберете каквото и да си говорим, доверието на гражданите в България е тотално унищожено. Никаква вяра нямаме към институциите. И това е нормално.
Да не говорим за серията от дела. Разсъждавате ли каква серия от дела ще последва в българския съд и в международните съдилища?
Благодаря ви госпожо председател.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Искров да отговори.
ИВАН ИСКРОВ: Госпожо председател, нека да започна отзад напред. Не знам по каква методика са изчислявани тези 13 – 14 млр. и затова не искам да взимам отношение.
Когато се говори за дела, защо подценявате правата на държавата. Държавата, да заведе дела насреща. И мисля че господин Цонев това имаше предвид. Скоро четох, господин Муравей Радев, с когото съм бил в една комисия, също даде такива добри идеи. Защо да не се помисли от уважаемото народно представителство да има, ако трябва и специално законодателство, за да могат да се върнат тези пари. А не да се работи просто така, кой каквото взел, замъкнал го някъде и вложителите да пият една студена вода. Това са все възможности по които може да се работи тук.
Не е нормално господин Михайлов по никой закон, когато банката се поставя под особен надзор да не си плащате кредитите. Това никъде казано и не се случва с всички кредитополучатели. А това че някой не си плаща и казва, че е заради специален надзор, това е просто извинение, но не му помага по никакъв начин.
Бихте ли ми казали накрая, къде точно съм говорил за чували с пари? Тъй като това ми беше сложено в устата. Много е ясно какво съм казал. Оповестихме съдържанието на една разписка предоставена ни от квесторите. До ден днешен на български и на английски изявлението на Управителния съвет стои в страницата на Централната банка. Чували или каквато и да е друга форма на изнасяне или на внасяне на пари в чували, в джобове, под шапката или с други средства, управителя не е коментирал, нито мои заместници, нито други членове. А това че се проведе кампания за очерняне и ми бяха сложени думи, които на друго място бяха казани, съжалявам.
БОРИС МИХАЙЛОВ: В ХХІ век сме. Ще се обърна към журналистите да извадят интервютата. Ще ви цитирам даже последното при БНТ, където казахте: “Да дойде чуждия инвеститор с 6 млр. и половина и в чували и да ги внесе в банката.” Няма да говорим какво казахте на 17 юни пред гражданите, че банката е в идеално състояние и БНБ стои зад нея. Няма да ви казвам на 20 юни какво казахте. Няма да променяме през седмица какво казвахте. Вие сте гуверньор и това е една институция. И тази институция не може да си позволи да говори такива неща. Няма как. И ако това не го разбирате, съжалявам. Не искам да свеждам разговора на това ниво. Просто е без мисъл.
Относно другото за което ми зададохте въпроса. Има си закони господин Искров. Естествено, че ще ги гоните тези, които са откраднали парите. И ние ще ви помогнем в тази посока. Ще ги гонят обаче специализираните органи и така наречената Прокуратура.
А ние сега говорим тук да спасим България от пожара, който в момента се разраства. Когато пожар имаме в къщата госпожа председател, не се обръщаме към кмета да питаме дали ще извика полиция да разследва пожара, а започваме да си гасим пожара сами, ако пожарникарите ги няма. Нямаме изход. В момента трябва да решим какви ще бъдат последиците за България. Това си мисля, че е целта на тази среща.
Благодаря ви ако нещо не съм разбрал.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Симеонов иска думата. Има ли още желаещи да се изкажат?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаема госпожо водеща, уважаеми присъстващи, уважаеми представители на медиите,
Аз не съм финансист. Присъствах на тази дискусия, за да получа отговор на въпросите, които измъчват всички нас, хората които сме по-встрани от конкретната материя или въпросите, които измъчват обществото и на които ние като политици трябва да дадем отговор.
Първият въпрос беше. Защо не беше извършен необходимия банков надзор. Аз на този въпрос не получих отговор. Говоря до преди момента на обявяването на кризата или атаката срещу КТБ.
Ясно е, това не беше коментирано. че там са извършвани редица закононарушения. Закононарушения свързани с банковите закони, нарушения свързани с отговорността на съответната институция. Явно е, че банка КТБ е превърната в своево рода пирамида чрез източването чрез кредити на дъщерни дружества приближени до управителя или до управляващите банката. Това е ясно.
Въпросът е защо през целия този период е нямало банков надзор. На този въпрос аз господин Искров не получих отговор.
На втория въпрос, защо сме свидетели на такава атака срещу Банката, независимо, че Банката не е била в цветущо състояние в момента на атаката, също не получихме отговор.
На третия въпрос, защо в продължение на четири месеца сме пасивни наблюдатели на едно бездействие. Защото аз не приемам твърдението, че банкови документи са възстановявани от юли до 15 септември. А всъщност окончателния резултат от извършения одит беше изнесен не на 15 септември, а беше изнесен преди няколко дни официално поне, за въпросната дупка от 4,2 млр.
На този въпрос за това продължило до преди няколко дни бездействие, също аз не получих отговор.
В тази връзка искам да ви задам един въпрос. Въпрос който е свързан с причината за извършена мащабна атака срещу КТБ и срещу нейния рейтинг в обществото. Тя беше извършена в две посоки. Тя беше преди въпросната дата 20 юни на затварянето на банката. Преди това беше извършена масирана медийна атака във вестниците, които са представлявани в медийната група, която е представлявана от Кръстева и нейния син Делян Пеевски, който се явява вносител на някакъв проект, които са определено групировка гравитираща около ДПС.
И след това поредицата нелепи действия с влизането на въоръжена полиция в офисите на ръководството на Банката. В тази връзка въпроса ми е следния.
Една седмица преди 20-ти. На 13-ти юни петък и 14 юни събота, вие били ли сте в луксозния комплекс на Ахмед Доган в местността Росенец, южно от Бургас Били ли сте там или не сте били? От кого сте били охранявани? И ако сте били там, какъв е бил предмета на вашето двудневно посещение, което е било охранявано от над 30 охранителя, включително и представителя на НСО в периметър около 2 километра около вилата. Всичко беше отцепено. Това е моя въпрос. Въпросът ми е към вас господин Искров, дали вие сте били там? Дали лично вие сте били там? Ако ви сте били, по какъв повод сте били?
Благодаря.
ИВАН ИСКРОВ: По реда на поставените въпроси.
Господин Симеонов, искам да честитя на вас избора за народен представител и да ви пожелая успешна дейност. И моля да се информирате от официалните източници. Това е много важно за един народен представител в цялостната му дейност, в това число, ако касае нещо мен и банката, имайте предвид, ще ви оставя телефона и винаги сте били добре дошли, надявам се и аз при вас, като лидер на една от представените партии.
За банковия надзор, ако желае господин Гунев може да вземе отношение, да отговори по първия въпрос.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинете ще ви прекъсна. Аз изразих какво мнение имам до момента от тази дискусия. Аз не съм задал въпрос във връзка с банковия надзор. Изразих моето мнение.
ИВАН ИСКРОВ: Има поставени въпроси, в това число и персонални. Някой клевета ви е предал. Искам да отговоря.
БНБ по никакъв начин не е участвала в никакви атаки спрямо която и да е търговска банка, в това число и КТБ. Всичко е описано и мотивите в тази книжка, която имате и е раздадена на всички.
Защо четири месеца продължи специалния надзор досега и чак сега излезнахме с оценката. Не стана ли ясно, че търсихме бързо решение. Не стана ли ясно, при първата оценка одиторите не можах да изразят мнение върху 3,5 млр. кредитен портфейл, за да може държавата в лицето на правителство и на Централна банка, подкрепено от Парламента да вземе съответните адекватни решения в съответствие с първоначалните идеи. Да бъде национализирана банката чрез Банката за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете. Не стана ли ясно след това, че имаше други предложения съгласувани с Европейската комисия, приложени в много страни от Западна Европа, условно говоря Западна Европа, старите страни членки, където имаше криза с големи банки. Но не може да се постигне този консенсус и т.н. Всичко това е описано в този доклад.
Господин Симеонов, харесвам много вашия роден град. За жалост не ми е останало време последната година със сигурност, а мисля и предходната, да отида въобще до този район, камо ли да знам къде е Росенец, камо ли да се срещам с господин Ахмед Доган. Така че моля ви не разпространявайте неща, които очевидно са скалъпени неистини.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи? Реплика ли искате? Заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз мисля, че този въпрос може да бъде изяснен в последствие от специализираните органи за това. Защото са присъствали и държавни служители.
ИВАН ИСКРОВ: Не съм държавен служител. И никой в Българска народна банка не е държавен служител. Ние плащаме заплатите на държавните служители.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Казвам, че са присъствали държавни служители там.
ИВАН ИСКРОВ: Нека да излязат лично и да кажат. Аз имам право да се защитя и твърдя, не само че не съм бил там, не ми е останало време да отида до българското Черноморие. Как да го кажа по-ясно. Моля ви не се подавайте на клевети.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказване? Лично обяснение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Беше визирана партията, която представлявам, Движението за права и свободи, на която съм член и един мой колега господин Пеевски и почетния председател господин Ахмед Доган.
Първо аз не се впечатлявам от внушението на въпросния колега. А те са част от една друга кампания, която продължава 20 години. Но първо искам да опровергая тези внушения, защото много хора ни гледат. Всички медии са тук. Внушението, че действията срещу Банката имат нещо общо с Движението за права и свободи или с вестниците, които госпожа Кръстева притежава и ръководи, не отговарят на истината.
Първо по това, което излезе като официално съобщение на Прокуратурата и беше отразено от всички медии. Прокуратурата започна действия по сигнал на протестна мрежа срещу господин Цветан Василев и срещу господин Делян Пеевски. Бяха проверени и господин Василев и господин Пеевски. Няма как субекта на проверката да е и обект на сигнала. Това е абсолютен нон сенс. Така че тези внушения, освен че са нескопосани, те са и твърде елементарни.
Второ, всички медии отразиха действията на Прокуратурата, които бяха проверки по сигнал на протестна мрежа. Така че тези внушения категорично ги отхвърлям и мисля, че нямат нищо общо с професионалната дискусия относно онова, което трябва да вземем като решение.
Благодаря.
ВАСИЛ СИМЕОНОВ: Господин Цонев не се засягайте чак толкова много. Говоря ви за публикации във вестниците около 10 – 15 дни преди въпросната дата. Може да проверите Телеграф и останалите вестници. Това са факти.
РЕПЛИКА: Понеже дискусията става по-дълга и всички колеги са уморени. Имаше и определено повишаване на тона. Има обаче доста съществен въпрос, защото пред нас ние взимайки последователно политическо решение, както сме призовани да направим трябва да го вземем на базата не само на доклада, който ни е предоставен. Аз също очаквах да е по-дълбок като анализ. Тоест да има анализ какви са рисковете за системата като цяло. Тъй като БНБ е все пак пазител най-малкото на националната единица на лева и до какво би довело това за цялата система.
И в хода на дебата излезе, че Надзорна инспекция на КТБ е правена 2013 г. м. март. Въпросът ми към господин Гунев до преди да излезе в отпуска, той може ли да назове, дали в нашата банкова система има друг подобен случай. Тоест физическа инспекция да е правена преди повече от една година.
Тук вече и колегата ще довърши повече. Аз също съм и за промяна по т.4 от одитния доклад. Тъй като там над 3 млр. е обезценката. И там трябва действително да се потърси доста по-сериозна отговорност. Тъй като иначе рискуваме с лека ръка да ги пропуснем тези пари да отидат. И за това бяха и притесненията. Аз така ги свързвам И на колегите с редицата милиони преструктурирани.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Само един уточняващ въпрос. господин Искров, много сте ми симпатичен. Преди три часа разбрах, че от прехвалената от вас институция последния надзор физически от господин Гунев е направен през 2013 г. месец март. През 2014 г. м.май вие сте дали право въпросната Корпоративна търговска банка да придобие друга по-малка банка.
Искам да ми отговорите много ясно на този въпрос. Последният физически надзор от 2013 г. и придобиване през 2014 г. Това го извършва Българска народна банка.
Благодаря ви.
РЕПЛИКА: Въпросът ми е към вас госпожо председател по проекта за решение. Защото аз имам бележки и в тази насока. Тъй като ние изключително изместихме дебата. Някъде влезнахме изцяло в политическа аргументация и политическо говорене. По проекта на решение, според мен трябва да има и редица корекции. Мога да ви ги изброя, мога и да ви ги изпиша, ако желаете.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря ви уважаеми господине за това, че съм ви симпатичен. Тъй като Закона за БНБ е категоричен, кой какви отговорности има. Затова ще помоля господин Гунев да отговори за мотивите с които е дадено разрешението какво се гледа в такъв тип разрешение, за да стане ясно на уважаемите народни представители.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Аз зададох въпроса на вас. Вие сте Управител на БНБ.
ИВАН ИСКРОВ: Моля да прочетете закона. Това е все едно аз да ви задам въпрос за примерно действието на господин Симеонов или някой друг.
ЦВЕТАН ГУНЕВ: Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми народни представители, интензитета с който се правят инспекциите от банков надзор на място, варира между 12 и 24 месеца, в зависимост от рисковия профил на Банката и индикативните проявления на отделни рискове при наблюдението и текущия анализ на Банката.
Тази Банка е проверявана към референта дата март месец 2013 г. с начало м.май 2013 г. и завършек мисля 25 юли 2013 година. До този момент може да се каже, че е изминала повече от година. И както ви казах, следващата надзорна инспекция щеше да бъде проведена по план през септември 2014 г. Но това явно няма никога да се случи.
Понеже и господин Симеонов каза, че е останал с впечатление, че Банковия надзор не си е свършил работата. Аз категорично заявявам, че това не е вярно. Банковият надзор си е вършил работата. Така както са нашите разпоредби, така като изисква закона, наредбите и вътрешните правилници и наръчници.
Това че Банката беше ударена безмилостно чрез ликвидна атака, която тя посрещна с над 20 процентна ликвидност и беше изчерпана почти докрай, това никой не може да го предвиди и никой не може да го спре, камо ли Банковия надзор.
Ликвидната атака е генезиса на целия проблем с КТБ. В момента вече имаме и капиталов проблем. Капиталовият проблем се явява, както в началото обясних от това, че липсват документи, за да се направи ясна преценка, дали съответния кредитополучател има парични потоци. Ще има или ще може да покрие задълженията си.
Във времето когато КТБ е била наблюдавана. А това е от 1999 г. насам. Аз съм подуправител само от 16 юни 2013 г. Но съм бил в управлението от 22 години. Никога не е пропускана никаква процедура или възможност спрямо тази банка или спрямо друга банка да бъде проверена по начина по който се прави за всяка една.
Що се отнася до Банка “Виктория”, нека кажа какво беше Банка “Виктория”. Банка “Викория” тогава беше Креди агрикол. Имаше от порядъка на 400 млн. активи. И произвеждаше по 15 млн. загуба на година.
За 2013 г. е 15 млн., за м.март 2014 г. загубата отиваше към 2 млн. Транспонирайки тази загуба към края на годината, вероятно щеше да стигне 8 – 9 млн. Тоест, ние дадохме разрешение. Аз го дадох разрешението, КТБ да придобие Банка “Виктория” на базата на това, че те купуваха загуба, която загуба имаха планове да я развият в печалба и в друг рисков профил различен от този, който е КТБ. Те искаха там да развиват Рител.
Данните на КТБ заедно с всички документи, които се изискват за една такава сделка са прегледани от нашите юридически и надзорна политика екипи и нямаше никаква пречка да дадем одобрение. Одобрението е само одобрение. То не казва задължително купете тази банка вие.
Това означава, че с одобрението те са спокойни, че могат да извършат сделката, когато я свършат. Отделно от това одобрението не дава никаква възможност да се правят каквито и да е юридически действия от купувача банка спрямо продавача, докато не стане сделката и не се впише в съда. А това нещо стана два месеца по-нататък.
Така че пак казвам. Защо разрешихме на КТБ. Защото първо беше единствения желаещ за тази сделка. И второ, той купуваше загуба. Загуба, която се трупаше години наред. Французите затова си тръгнаха от тук.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Тъй като познавам практиката на одиторната компания, в случая Кейпи ем джи и знам как те проверяват кредитни досиета. Между другото пределно съм на ясно, че КТБ са купували дълг. По това всичко, което чувам от вас, всички вие които представлявате БНБ, то по скоро вече политиците сме виновни, а не вие като Централна банка. Кейпи ем джи ви дава едни отчети. Вие не ги проверявате физически досиетата. Сага ако ви питам документите, които са задължителни по едно кредитно досие, съгласно стандартите на Кейпи ем джи или установен ваш стандарт, сигурен съм, че няма да може да ми отговорите.
Преди два часа госпожа Павлова ви попита за обезпеченията. Това е също задължително в езво досие. Разбирате ли ми логиката. Вие имате много хубава банкова риторика. Бягате от отговора в момента.
Тези които в момента наблюдават извън 20-те народни представители искат да чуят това нещо и най-вече вложителите в тази банка. Повярвайте ми, за да ви го казвам, знам точно какво говоря. Мен не ме интересува вие кога сте назначени. Питам ви вие кога сте правили проверка физическа. Как сте дали придобиването. Не по отчетите. Кейпи ем джи не е някаква компанийка.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отговорете кратко, ако обичате.
ЦВЕТАН ГУНЕВ: Физически аз съм правил проверка на тази банка КТБ през 2002 г. и 2005 г. в качеството си на инспектор по банков надзор. От там нататък всички инспекции са правени от мои подчинени в едно или друго качество. А последната инспекция също вече бях в позицията на подуправител.
Вие казвате, че не знам какво трябва да има в едно досие. Напротив, знам, много добре знам.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Питах ви специално за обезпеченията да отговорите. Имаше тема, която се въртеше около обезпеченията. Така ли беше госпожа Павлова? В досието задължително трябва да има вписването. Много добре го знаете това нещо.
ЦВЕТАН ГУНЕВ: Разбира се, че има.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Последен въпрос госпожа Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Първо се обръщам към колегата от Фонда за гарантиране, тъй като не получих отговор на въпроса по отношение на Закона за гарантиране на влоговете и там единственото число на банка или банки. Кога всъщност хората ще могат да си получат гарантираните влогове, по какъв механизъм, по какъв ред от една банка или от няколко банки? Необходими ли са промени в закона за това да се случи. Защото не е ясно кога, как, по каква процедура ще има достъп до своите вложения.
И защо досега такава процедура не е разработена. И ако са необходими промени в закона, защо те досега не са развити. Това е моя основен въпрос. Защото това е въпроса, който вълнува всички вложители в тази банка и до този момент за съжаление никой не даде отговор на този въпрос.
Второ към колегите от БНБ да изясним няколко неща, на които също не получихме уточнение.
Първо в доклада, който сте ни предоставили е констатирано наличие на свързани лица. Каква е вашата трактовка на темата свързани лица. Досега банковия надзор не е проверявал свързаност на лицата. Не е работено по тази тематика. Защо това се появява като нова тема? И какво е вашето отношение по нея? Защото ако няма проверка на свързаност на лицата и всички последващи действия от това, това е един вид отказ от надзорна дейност и функция.
Госпожо Кордовска, аз няма да споменавам имена на банки, но още веднъж да потвърдите, че всъщност такава концентрация на големи кредити няма в другите банки, каквато тема и въпрос имаше и не получихме отново конкретен отговор.
Третият ми уточняващ въпрос на който не получихме отговор и може би да го разширя. Ако банката все пак отиде в процедура по несъстоятелност, ви имате ли актуален списък на синдиците и предвиждате ли наемането на международна компания, която да се занимава с реализирането на тези активи, така че да могат да се върнат средствата, за които в момента говорим и трябва все пак държавата да си търси правата по тези средства. Това също е изключително важно.
И един въпрос за данъка върху лихвите. Тъй като не е ясно данъчно задълженото лице, каква е отново методиката и подхода, който ще се прилага от тук нататък.
Благодаря.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Госпожо председател благодаря за предоставената ми възможност.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, има няколко неща, които ме притесняват. Първо банковия надзор.
Имаме 30 банки и около 100 човека в тази институция на микро, на макро ниво, анализ на риска, компютърни системи, кредитна експозиция, голяма. Проверката я разбрахме. Една е била и е имало от Кейпи ем джи. Едната е 2013 г., резултата е 4 млр. Тоест дали да не се върнем на Кейпи ем джи и да се окаже, че банката е работеща? По-добре да не се доверяваме на доклада на Делойт и ЪРНСТ И ЯНГ.
Какво става с останалите банки. И те са от Кейпи ем джи? КТБ ли изигра БНБ? БНБ ли проспа КТБ? Това е лесното. Другото за което аз съм дошъл днес да разбера. Ние в момента подписваме смъртния акт на тази банка и уреждаме процедурата сценария по погребението. Ние знаем, че тази банка е вече умряла и отлагаме погребението с известен период от време. Или банката е жива, а ние преждевременно пишем смъртния акт.
За другото е ясно. Прокуратурата вече се е заела. Ще види всички процедури до момента и ще потърси следващата си отговорност. Да се надяваме, че ще стигне до всички. Но ние днес сме изправени пред един проблем. Трябва да вземем адекватни действия от сега нататък да действаме така, че да излезем от ситуацията. Какъв е изхода. В момента ние нямаме ясен отговор банката може ли да бъде възстановена и колко ще ни струва или не може да бъде възстановена и цената на погребението ще струва хикс лева. Нека да се съсредоточим върху това, защото ще започнем едни и същи въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля само две неща. Първо да отговорите на въпросите, на които госпожа Павлова каза, че не е получила отговор. И след това аз също ще се присъединя към господин Димитров и във връзка с т.3 от нашия проект за решение.
Бих искала да чуя вашата оценка. Трябва ли, има ли смисъл, има ли инвеститори, за да приеме Народното събрание промяна в закона, така че да премахне автоматизма на отнемане на лиценза и обявяването на банката в несъстоятелност. И да даде шанс за още известен период от време, БНБ да проведе разговори с потенциални инвеститори, защото вие казахте, че такива има и днес също сте имали разговори с тях. И да намери евентуално пазарно решение за спасяване на банката.
Първо има ли такива потенциални инвеститори? По ваша преценка след като са се срещали с тях неколкократно, имат ли те сериозни намерения? Ще имат ли достъп до одитните доклади, за да могат да разберат в какво искат да инвестират парите си. Защото разбирам, че досега те не са получили такъв достъп. И вашата оценка на банкери. Тази Банка може ли да се съживи с инвестиции на частен инвеститор, за да вземем ние евентуално решение за промяна в закона.
Моля първо на въпросите на госпожа Павлова. Защото това за което ви питаме с господин Димитров, може би ще е по заключителен въпрос.
НЕЛИ КОРДОВСКА: Благодаря за дадената дума.
Госпожо Павлова много се радвам, че така внимателно сте прочела и тази част от книжката, относно последната извършена надзорна инспекция началото на юли и средата на октомври. Тя както виждате, няма да влизам в подробности е на три етапа с доста широк обхват. Изрично е посочено, че тя е уникална в случая. Тъй като както по отношение на обхвата си, така и като продължителност и състав на екипа, който наброяваше 22-ма души. Като по всяко време, всеки ден от посочените етапи на място имаше по 8, 9 до 10 човека. Като обичайната практика е между трима и шест човека не повече. Тоест тук за целите, които бяха поставени и обхвата виждате се, че е извършена необичайна по рода си инспекция на място.
Що се отнася до част от обхвата, който включи и проверка на свързаните лица. И по точно да се потвърди, дали и в каква степен докладваните свързаности, които всяка банка в България е длъжна да докладва в отчетите си към БНБ банков надзор, съответства на реалното състояние на нещата в Банката беше извършен един изключително подробен анализ. Констатациите и изводите са вътре. И отговора на вашия въпрос се съдържа в самите заключения на инспекцията. Тук е важно да кажа, как проверяваме свързаност. Да свързаност се проверява задължително и всяка банка трябва да докладва в отчетите си големи и вътрешни експозиции, най-общо казано по съответните членове на Закона за кредитни институции.
От януари месец тази година, включително е в сила и регламент 575, което е част от пакета сирди 4. И задължително банките трябва да съобразяват и разпоредбите на този регламент отделно.
От 2010 г. има така наречените указания на СЕПС, бившия Комитет на европейските банкови надзорници, който 2011 г. стана европейски банков орган. И тези указания от 2010 г. след това бяха преиздадени от европейския банков орган. Указания подробни, които всеки надзорен национален орган в страните членки на Европейския съюз, като добри практики трябва да следват.
Така че включително и тези указания са били част от процедурите, които надзорниците на място е трябвало да проверяват.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Госпожо Кордовска аз прочетох какво сте свършили в 2014 г. Аз питам за последните пет години вие установявахте ли свързаност на лицата?
НЕЛИ КОРДОВСКА: Аз не съм човека, който трябва да отговори.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: По най-разбираем начин да го зададем въпроса. В случая КТБ се оказа, че много кредити са раздавани на фиктивно сложени шофьори, секретарки, служители, касиерки и т.н., близки от обкръжението на господин Василев. За да не се случва повече това, вие имате ли информация, проверявате ли, дали е възможно това да се случи и в други банки? Защото аз лично имам информация, че се практикува подобна схема и в други банки. Това питам.
ЛИЛЯНАПАВЛОВА: Нека да уточня. Аз питам също така. Преди 2014 г., вие да разбирам ли, че не сте проверявали дали в КТБ или в останалите банки има свързаноснт на лицата, които са кредитополучатели. Казахте че не може да отговорите на този въпрос. Ако вие не можете, нека да отговори който може.
НЕЛИ КОРОДВСКА: Не съм казала че не мога да отговоря на този въпрос. Аз казвам само, че аз всъщност частично отговорих на въпроса ви. Защото ако си спомняте, казах че всяка банка докладва периодично в отчети до банков надзор своите големи и вътрешни експозиции. Именно за това става дума, когато говорим за свързаност в кредитния портфейл.
ЦВЕТАН ГУНЕВ: Говорим за времето когато Наредба 7 за големите експозиции е в сила. Тя вече е регламент 575 в сила за тези неща. Наредба 7 се представяше всеки месец в Българска народна банка. А отделно от това банките имаха задължението, щом се вземе решение за отпускане на голяма експозиция, т.е. над 10 процента от собствения капитал на банката, за индивидуална експозиция или група свързани лица, да бъде уведомена БНБ преди да постъпи отчета в БНБ. Тоест, ако взимате днес решение за голяма експозиция до 10 дни трябва да има уведомление при нас.
Отчетите на КТБ наистина представляваха най-богати по отношение на видовете свързаности. Но не мога да си спомня, дали е имало случай, в който група свързани лица, индивидуална експозиция или по друг начин свързани, защото те са доста широк предмет на видове обвързаности и свързаности има, да е надвишавала 25 процента от собствения капитал.
По време на инспекциите на място, това е една от темите, които се проверяват внимателно, тъй като опира въпроса до така наречения концентрационен риск, за който за съжаление не се изисква собствен капитал. но банковия надзор има право да изисква допълнителен капитал по линията на вътрешния анализ на капиталовата адекватност. Но това е доста по друга тема и по-широка.
Така че всички констатации, които е имало по време на петгодишен период назад, присъстват в докладите.
За последната инспекция съм сигурен, че бяха представени три групи свързани лица. Но за по-нататък не си спомням какво имаше в докладите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Гунев, мисля че по темата надзор горе долу цялата дискусия стана ясна.
Господин Николов към вас имаше въпроси, ако може да отговорите.
РОСЕН НИКОЛОВ: Госпожо председател, уважаема госпожо Павлова, по отношение на въпроса ви, дали са необходими законови изменения, за да бъде извършено изплащането на гарантираните депозити, както ние сме описали в доклада през няколко обслужващи банки. Законът казва, че управителния съвет избира банка чрез която се извършва изплащането на гарантираните депозити. Според мен не трябва стеснително да се тълкува този член. Според мен не е необходима законова промяна, за да може изплащането на гарантираните депозити да бъде извършено през няколко търговски банки.
И понеже казахте че не е ясна процедурата по която се изплащат гарантираните депозити, тя е разписана в Закона за гарантиране на влоговете. Изплащането на гарантираните депозити започва до 20 работни дни от датата, на която Българска народна банка е отнела лиценза на съответната търговска банка.
Така че от момента в който се отнеме лиценза на някоя търговска банка, след 20 работни дни започва изплащането. Като преди това Фонда за гарантиране на влоговете извършва определена подготвителна дейност. Тази дейност ние вече сме я описали и това, което сме извършили в доклада към вас, този доклад вчера беше представен и на господин Искров и на Управителния съвет на БНБ също е представен. Той е идентичен с това, което сме докладвали и на Управителния съвет на БНБ.
По отношение на изплащането на гарантираните депозити, защо мислим, че то трябва да стане през няколко търговски банки. Както беше обявено гарантираните депозити са в размер на близо 3,7 млр. лева. Ако то бъде извършено през една или две търговски банки ще има допълнителна концентрация на депозитен ресурс, тъй като се предполага, че една част от тази депозитна база ще бъде задържана от съответната търговска банка.
И за да не внасяме допълнителен концентрационен риск в системата, нашето желание е максимално да диверсифицираме потенциално тази депозитна база, като изплащането стане през пет, шест или седем търговски банки. Естествено как протича процеса. Вложителят нищо не трябва да направи. Той в началния ден на изплащането трябва да отиде в съответната търговска банка, където е обявено, че ще бъде извършено изплащането и да си получи гарантираната сума. Да я остави на влог в тази търговска банка. Да я изтегли в брой или да я приведе в друга търговска банка.
Процедурата е много ясно разписана в закона.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря ви. така на думи изглежда много интересно. Но ако направим обаче от практическа гледна точка, защото цял ден слушаме теория, но да се върнем на практиката. Ако се върнем към практиката, ние имаме 230 000 вложители, които трябва да получат достъп до своите депозити. Ако тези 230 000 вложители едновременно в един същи ден решат да отидат в българските банки, както вие третирате закона. И ако на всеки един от тези вложители, все пак трябва да бъде отделено някакво време да му се обработи все пак плащането, възстановяването и депозирането, това би отнело в най-добрия случай, поне десет минути. Ако изчислим сумата, която има да се получава тегли в брой, защото може би хората ще поискат тези 3 млр. в брой. Или да си открие сметка. И ако изчислим 230 000 вложители по 15 минути, на нас ще ни трябват минимум 50 дни, в които тези вложители да обикалят между банките. Това предполагам, че сте го изчислявали.
Но тук стои по-големия въпрос. Кога вложителите ще си получат достъп до своите средства. Тъй като ние имаме забележка от Европейската комисия, защо те все още не го получават този достъп? Защо не спазваме европейската директива, вложителите да получат достъп до своите средства. И защо досега не сме предвидили механизъм това да се случи. И това е моя въпрос, на който продължавам да нямам отговор.
Вторият ми въпрос, как третирате банки, при условие, че в закона пише избира банка. Това е като да напишем милион и да разбираме милиони. Ако е банка или банки.
Трето, как си представяте 230 000 души, които ще се пръснат по да кажем десет банки и това няма ли да създаде напрежение в банковата система. Включително банковата система има ли готовност за един такъв кеш от 3 млр., който едновременно да бъде даден на 230 000 души и каква масова психоза може да създаде това, ако отново ние видим едни тълпи от хора пред банките чакащи да поучат.
Тези въпроси са бих, казала риторически вероятно, но както трябва да цитирам един колега, но това са важни теми. И моята молба е да помислите за конкретна процедура, как на практика да се случи това. Защото ние говорим за големи суми, много на брой хора. И трябва да има ясна процедура за достъп до всичко това.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
РОСЕН НИКОЛОВ: Да наистина права сте. Теорията е едно, а практиката е съвсем различно нещо. Ние сме се ръководили от практически съображения, когато изложихме нашите намерения. Намеренията ни са да изплащаме през няколко търговски банки.
В чисто практически план сме избрали независим критерий, който да раздели вложителите – физически и юридически лица и да ги групира сравнително равномерно. И този критерий е последна цифра на ЕГН или Булстат на съответния клиент или гарантиран вложител. Като ще обявим, примерно в Търговска банка АФА ще бъдат изплащани гарантирани депозити на клиенти, чийто ЕГН или Булстат завършват с едно и две примерно или само с едно.
На базата на това разпределение се получава така, че на една цифра от този критерий отговарят около 22 000 вложители, със сума на гарантираните депозити около 230 млн. лева. Процедурата е разработена и я има. Ние сме готови, както ви казах в съвсем практически план да започнем изплащането.
Избирайки по този начин да действаме сме се ръководили точно от това съображение, да не се получава струпване на клиенти пред банковите гишета. По този начин ще се диверсифицира тази клиентска база и сред останалите търговски банки.
По отношение на втория ви въпрос, защо не сме започнали изплащането на гарантираните депозити до момента, както повелява европейското законодателство.
Според директивата за гарантиране на влоговете, която е транспонирана в българското законодателство, компетентни органи, които могат да обявят не наличност на депозитите, това са компетентния орган, който в случая в България е Българска народна банка или съда. В нашето законодателство транспонирането на тази директива като компетентен орган е посочена Българска народна банка.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Да аз и от тях очаквам отговор, не само от вас. Господин Искров надявам се да отговори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, разбирам търпението ви е на изчерпване, но темата е важна и аз искам всеки който има въпрос да си го зададе и да получи отговор.
РОСЕН НИКОЛОВ: По българското законодателство Фонда за гарантиране на влоговете. Нито по българското, нито по европейското законодателство Фонда за гарантиране на влоговете е управомощен да установи или да вземе решение за неналичност на депозитите. Това трябва да се направи или от компетентния орган, който в случая е Българска народна банка или съда. Ние отговорихме и на Европейския банков орган, че ако има законова процедура или ако има дела срещу нас, които са пред съда и съда постанови, ние сме готови да плащаме. Но съдебния орган, като орган за установяване на не наличност на депозитите не е въведен в българското законодателство и ние сме чакали Българска народна банка да направи такава констатация.
Благодаря.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Моля БНБ да ми отговори за синдиците и за международната фирма и за международните консултации.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Калин Христов.
КАЛИН ХРИСТОВ: Аз исках да помогна на господин Николов с обяснението, тъй като бях участник в дискусията с Комисията по дефиницията за неналичност. Директивата дава общия дух и той казва. Когато един депозит е не наличен трябва да има орган, който да определи тази не наличност, за да може конкретно фонда да започне да изплаща.
В нашето законодателство и господин Николов беше ясен, дефиницията на неналичност е отнемане на лиценз. Така е в законодателствата на още няколко държави, в това число Великобритания, не само в България. По тази причина ние следвайки процедурата за оценка на активи и вървейки към отнемане на лиценз при текущите обезценки, ние ще дадем, следвайки закона дефиниция за неналичност. Но няма друг орган при текущо законодателство, който да каже, че депозитите са не налични. Това е логиката.
Същевременно в писмото, което Правителството изпрати на 15 октомври на Комисията, ние се ангажираме да променим тази разпоредба и да въведем механизъм и орган, който да може да дава дефиниция на неналичност, различна от отнемане на лиценз и несъстоятелност на банката. Това ще стане със законови промени. И Комисията го е приела това и затова е казала до 20 ноември на база на нашия отговор те ще ни кажат какво мислят. Тоест до 20 ноември, ако ние предприемем мерки процедурата ще бъде затворена. Така че няма някакво неразбиране с Комисията. Няма и някаква опция, която да съществува, а ние да не сме искали да я изпълним. Така опция не е съществувала.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря на господин Калин Христов. Тук допълнителния въпрос, който аз искам да поставя е такава опция към момента не съществува. Когато е правен закона никой не е минал през такава процедура, каквато ние вече четвърти, пети месец следваме. И аз мисля, че трябва да се направи промяна в законодателството, така че при други подобни случаи, а и в този случай включително, максимално бързо хората, които имат гарантирани депозити да могат да си ги получат от Фонда за гарантиране на вземанията, независимо от това, колко дълго ще продължава специалния надзор, ще се оздравява банката или ще бъде изпратена в несъстоятелност.
Моля да приключваме вече дискусията. Мисля че всички успаха да си зададат въпросите. За списъка на синдиците имаше един въпрос. И след това да се ориентираме към приключване.
ДИМИТЪР КОСТОВ: По повод на синдиците има списък на синдици, който се поддържа в актуално състояние. Това е ангажимента на Централната банка. От там нататък избора на синдици от този списък е ангажимент на Фонда. И евентуално указанията към тези синдици да наемат такава фирма, също биха могли да дойдат от Фонда по линия на тези права, които има да им дава напътствие.
Имаше въпрос за данъчно третиране. Но не мисля че ние сме институция, която трябва да отговори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля че този въпрос ще намери друг отговор. Последно ви давам думата на вас.
ВЕРА ХРИСТОВА: Благодаря ви госпожо Стоянова. Аз се обръщам към вас и другите политици.
Уважаеми колеги, ние като вложители и специална организация за защита на интересите имаме много обаждания и връзки всеки ден с потърпевши. Искам да ви кажа, че част от цесиите са направени с фалшиви фирми. Друга част от нашите колеги ни сигнализират, че хора с доста големи депозити издирват собственост, която вероятно ще се прехвърля насилствено. И ние сме тук в качеството си на заложници на мажоритарния собственик и на БНБ, за да чуем от вас един много ясен отговор.
Какви са вашите намерения и как смятате да процедирате въобще с КТБ. Направихме пълен анализ на сумата, която ще заплати държавата за фалита и загубите естествено и моделирахме макроикономическите процеси за 24 месеца. И наистина ви призоваваме, дайте един ясен отговор на обществото, поне какви стъпки ще предприемете, първо за оздравяване на банката с участие на евентуалните акционери или нови акционери. И ако се наложи участие на част от депозитите на по-големите вложители.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В тази връзка допълвам и моя въпрос. Очаквам отговор от БНБ. Политическа партия ГЕРБ винаги е считала, че трябва да си изпълнява законите такива, каквито са от една страна. От друга страна трябва да се търсят решения за пазарно оздравяване на Банката в този случай, без ангажиране на голям публичен ресурс. По-голям от този, който би се ангажирал при една несъстоятелност.
И в тази връзка, тъй като господин Искров в началото на нашата среща ни постави задачата. Каза, че топката е в полето на политиците. За да вземат политиците решение, господин Искров, аз ви моля сега вие като председател на Управителния съвет или ваши колеги да ни отговорите.
Първо, има ли потенциални инвеститори? Има ли заявен интерес от такива инвеститори или от акционери? От доклада знаем, че сте имали няколко срещи с подобни. Чухме, че и днес сте имали подобна среща. Искаме ясно и категорично да ни информирате този интерес сериозен ли е? Имат ли план, който заедно с вас биха могли да изработят за оздравяване на банката? Има ли реален шанс това да се случи. Дори само да има един минимален шанс, да има подобен инвеститор, ние като политици сме длъжни да направим спешно такава промяна, че да дадем възможност този шанс да се реализира.
Но за да вземем подобно решение, ние трябва да чуем вашето експертно мнение. При този одитен доклад, при тази отрицателна капиталова адекватност, при този потенциален инвеститор, който вече надявам се има достъп до пълната информация за състоянието на Банката. Иначе не виждам как би могъл да вземе решение. Има ли реален шанс Банката да се оздрави, за да вземем решение, да спрем автоматизма и променим закона в тази посока. Моля за вашето експертно мнение.
Имаш допълващ въпрос. Заповядай.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ние сме Бюджетна комисия и би трябвало да взимаме решение на базата на числа. Имате ли експертна оценка колко би струвало оздравяването на Банката от една страна и колко би струвал фалита на Банката?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз разбирам, че вие в подробности не може да навлезете, но искаме да знаем вашето мнение, да предприемаме ли подобна стъпка или не. След това ще трябва наистина много сериозна работа и ангажимент от ваша страна.
ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, доколкото разговорите се водят от заместник-председателите на Банката плюс главен юрисконсулт, плюс госпожа Кордовска, ще помоля може би господин Христов да вземе отношение, ако трябва ние ще го допълним.
КАЛИН ХРИСТОВ: Ние в частта от стр. 39 сме описали всички отношения с акционерите във времето. Там е видно, че ние веднага след като възложихме пълната оценка на активите, уведомихме акционерите, че сме възложили такава оценка. Уведомихме в какви срокове тази оценка ще бъде изготвена и поискахме от тях ангажимент, дали те са в състояние да предоставят капитал и ликвидност на Банката.
Описано е ясно какви са отговорите на акционерите в документа. След това настъпи еволюция, Виенския фонд изпрати писмо в което каза, че представлява и тримата акционери, които във времето тяхното мнение еволюира и те вече не представляваха трите акционера. Към днешна дата представляват само един от акционерите. И същевременно от друга страна Оманския фонд винаги е изразявал интерес да участва в преструктурирането.
Към днешна дата Оманския фонд и Джен Ко, която е компания, за която нямаме много информация. Като се погледне сайта е създаден на 22 септември т.г., твърдят, че са консорциум, който иска да рекапитализира банката, но изрично поставят условие с държавна помощ. Тоест във всички техни ангажименти, особено знаейки вече оценката за 4 млр. 200 млн. обезценки, което вероятно се трансформира в капиталов недостиг в този размер. Те казват, че могат да допринесат до 50 процента за покриване на този недостиг. Тоест останалото трябва да е държавна помощ. Но в нито един момент няма документ, който да показва, че държавна помощ се дава от Министерство на финансите, че правителството има намерение да даде такава държавна помощ. Нито имаме писмена конструкция, която да казва как ще бъде конструирано това оздравяване. Така че даването на държавна помощ да може да бъде съгласувано с Европейската комисия и то да бъде разрешено. Тъй като държавна помощ за рекапитализация на търговска банка иска изрично разрешение на Диджи компетишън.
Тоест до този момент по скоро имаме деклариран интерес. Като те казват, че са във връзка с правителството, в последните срещи и с политически сили, където намират подкрепа за такова нещо. Тоест, ако няма държавна помощ, те самите като частни акционери не могат да покрият капиталовия недостиг. Това е ясно от разговорите. Не е ясно, от страна на правителството дали е склонно да дава държавна помощ и да прави преструктуриране на банката и да прави консултация с Европейската комисия за разрешаване на такъв вид консултиране.
Ние като надзорна институция по принцип не сме отхвърляли правото те да конструират такъв план. И никога не сме отказвали да получат пълната информация, която е необходима, за да конструират такъв план. Тоест ние сме неутрални по отношение те да убедят Правителството да даде държавна помощ и да конструират план, на който ние да дадем мнение. И всяка информация, която се иска от нас, при условията за неразпространение на информацията и при съответните документи за имунитети, които се изискват от одиторите, те ще получат информация. Това е състоянието. Чисто с частен капитал, не казват, че само с чисто частен капитал може да бъде възстановена. Те казват: “И с държавна помощ.” Ние не сме във функцията си, нямаме правата да одобряваме държавна помощ или да обещаваме държавна помощ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз това го разбирам господин Христов, но аз мисля, че вие с МФ сте през една пресечка и може да седнете заедно с МФ и с въпросните инвеститори и да се разберете на масата, а не да си прехвърляте топката. И в този смисъл аз искам от вас, не лично разбира се, а от Управителния съвет, все пак да ни кажете някакво мнение. Да ви дадем ли още шанс като променим закона и премахнем автоматизма и сложим някакъв срок, в който вие да продължите спешно заедно с МФ преговорите или няма смисъл от това?
ДИМИТЪР КОСТОВ: Само една малка забележка. Министерство на финансите е наистина през градината, но все пак не са длъжни те да откликват на нашите молби примерно за консултиране, нито ние сме длъжни по какъвто и да било начин да ги питаме за съвет.
По въпроса за времето. Аз лично пред тези хора, част от тях ако не греша съм казал, че ангажимента на БНБ е в рамките на това, което сме казали като срок да вземем решение. Това е 20 ноември.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Извинявайте, но в контекста на това, че вие в петдневен срок след осчетоводяване на загубата следва да отнемете лиценза, как стои датата 20 ноември?
ДИМИТЪР КОСТОВ: Просто се спазва тази дата. Тя е до 20 ноември. Срокът за специален надзор, който ние сме решили е до 20 ноември. Ако някой някакъв друг срок да сложи, той трябва да им каже на тези 220 000 души или 230 000 души, че трябва да чакат още.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ви питам друго, извинявам се. 20 ноември е след 20 дни. А вие вероятно на 31 октомври ще имате оценката на квесторите за отрицателния капитал. И от там нататък имате пет дни по закон.
ДИМИТЪР КОСТОВ: И ще сме в рамките на срока 20-ти. Аз пак казвам, срока не е на 20-ти, че ще вземем решение. Срокът на специален надзор не означава, че решението ще се вземе на 20-ти. Просто 20-ти е крайната дата. Колкото по-рано се вземе, толкова по-добре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: това означава, че ще вземете решението по закон. Вероятно закона ще ви задължи да го вземете на 5-ти, 6-ти или 7-ми.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Когато си представят отчета, защото то се взима на базата на надзорния отчет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По-нататък искам да продължите да отговаряте на моя въпрос, има ли шанс това да се случи. Колко би струвало в единия и в другия случай, ако сега нямате директен отговор, поне приблизително, за да вземем ние днес решение. В крайна сметка ние в този формат трябва да приемем проект на решение, което да предложим на Народното събрание.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Мога да подскажа няколко числа, които ги пише вътре в материала, които биха могли да се изведат вътре в материала.
В случай на несъстоятелност на Банката е очевидно, че трябва да се допълни фонда с около 1 млр. 500 000. Това е. Тези 4 млр., с които трябва да се покрие загубата и сигурно още нещо, за да се осигури ликвидност, защото от тези 2 млр. 600, които остават като работещи активи. Всъщност 1 млр. и половина са под формата на кредити. Това не са ликвидни средства, които утре като се наредят хората да питат, къде са ми парите, могат да се трансформират в пари.
Тоест ако говорим за 4 млр. капитал необходим, за да покрие загубите и 2 млр., за да има ликвидност, говорим за 6 млр. Те казват ориентировъчно. Дори никога не са казвали, че ще стигне до 50. Съпоставката между тези две числа показва, какъв би бил ангажимента на държавата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е при положение, че всички вложители при отваряне на Банката отиват и си вземат депозитите.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Задължително трябва да се покажат на всички вложители. Ако ще се отваря банката сега, след 4 месеца в такова състояние трябва да се покаже на всички вложители, че има пари. Едва след като те се успокоят, че има пари и решат да си оставят парите в Банката, тогава тази ликвидна подкрепа може да се изтегли и да не е необходимо да стои в Банката. Но като стъпки трябва да бъдат сигурни хората, че има за всички, ако така се прави.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това което вие ми казвате е един вид оценка на въздействието, евентуалното въздействие по отношение на публичния ресурс или въобще на публичния плюс частни ресурс, без да сте договорили в какъв размер ще е частния ресурс. Това първо.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Аз приех, че ме питате за публичния ресурс.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не изцяло. Изцяло с публичен ресурс няма да стане. Това е въпрос на преговори, които трябва да водят с въпросните инвеститори, ако продължат преговорите. А колко ще бъде оценката на въздействието не за публичния ресурс, а за икономиката, за вложителите там, фирми, общини, болници и хора при една несъстоятелност.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Имаме такъв тип анализи, но има още да се работи по тези анализи. На този етап може да споделим само предварителните заключения. В интерес на истината не са толкова големи числата евентуално върху икономическия растеж.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искате да ни кажете че оздравяването ще е по-скъпо отколкото фалита.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Исках да ви кажа, че при не състоятелност, питате ме какви са макроикономическите ефекти. Да има още да се поработи по анализа, но предварителните индикации са за нещо от порядъка на по-малко от половин процент ефект върху икономическия растеж.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие препоръчвате ли ни все пак да направим последен опит и да дадем възможност, бидейки автоматизма за някакъв срок от време да дадем шанс вие да продължите преговорите с въпросните потенциални инвеститори и да ни представите схема с оценка на въздействието за евентуално оздравяване на Банката.
СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Имам една молба да допълня, ако позволите. Когато са водени разговорите с тези потенциални инвеститори, стои ли опцията, че те могат да бъдат миноратарни акционери, а не мажоритарни. Тоест държавата да държи повече от 51 процента, било чрез гаранционния фонд или нещо друго и те да бъдат да кажем 40 процента или 45 процента.
Вторият ми въпрос който е, аз се чудя за бездействието на Асоциацията на търговските банки. Мислен ли е вариант при който другите банки да помогнат за ликвидния проблем на вече одържавената банка, в това число и БНБ склонни ли сте да помислите евентуално, за да няма съпротива от страна на търговските банки, да намалите размера на минималните задължителни резерви от 10 на 7. И този ресурс търговските банки да го депозират в одържавената банка и фактически проблема с ликвидноста се решава в голяма степен. Тези варианти мислили ли сте ги, обсъждали ли сте ги? Какво ви притеснява евентуално и т.н.? Аз се учудвам, защо банковата общност е толкова индиферентна към един проблем, който в някаква степен я касае.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Искам да ви уверя, че сме мислил по абсолютно всички варианти, които пише в книгите. Общо взето аз също съм ги чел тези книги. Заедно сме работили, минали сме през това. Но едно е да правим академично упражнение и да мислим по вариантите по книгите, друго е в реалния живот, дали има хора, с които да се обсъждат тези решения и които да взимат едно или друго решение. Така че това какво пише по книгите и какви са теоретично всички възможни варианти, да.
СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ: Вие водили ли сте разговори със собствениците на тези банки? Те не осъзнават ли, че все пак ще бъдат в някаква степен потърпевши. Изключвам две, три банки, които сега, разбира се трупат активи. Депозитите отиват в тези банки и те се правят на велики банкери. И понеже Асоциацията на банките се ръководи точно от тези банки, те не защитават интересите на банковата общност, а защитават интересите на собствените си банки. Водили ли сте разговор вие с тях?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искам последно да ми отговорите на въпроса, който ви зададох и да се ориентираме към приключване.
Препоръчвате ли ни да направим спешно законова промяна, така че да премахнем автоматизма за някакъв срок, в който вие да ни дадете възможност за оздравяване на банката след преговорите с тези потенциални инвеститори съвместно с Министерство на финансите или не ни го препоръчвате.
КАЛИН ХРИСТОВ: Потенциалните инвеститори казват, че могат да допринесат до 50 процента от капиталовия недостиг. Единственият начин е Народното събрание да възложи на министъра на финансите да даде държавна помощ. Ние като Централна банка не може да изготвим план, който даваме държавна помощ. Ние нямаме тези правомощия, нито да поискаме от Европейската комисия да ни разреши такъв план. а такъв план трябва да мине на одобрение от Европейската комисия.
И аргумента на господин Александров. Ако се вкарва инструмент, който конвертира, което на технически език се казва депозити в капитал. Това също трябва да го направи министъра на финансите и да каже: “Искам да въведа този инструмент.” Той обаче няма да бъде по желание. Когато се въведе такъв инструмент, той трябва да се приложи за всички не гарантирани пропорционално. Това са решения, които не са в нашите правомощия ние да ги конструираме. Може да дадем мнение на министъра на финансите как да ги конструира. Ние не може от негово име да вземе политически решения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбирам господин Христов. И моят въпрос не е в това. Моят въпрос е вие препоръчвате ли ни сега да предложим на колегите, да премахнем автоматизма за известен период от време, за да дадем срок след 5-ти, 6-ти, 7-ми да може да направите този анализ и да ни предложите да препоръчаме на министъра на финансите, да работи за държавна помощ или да не работи. Защото това е друго решение.
ИВАН ИСКРОВ: Ако позволите госпожо председател към момента не може да отговорим на този въпрос.
РЕПЛИКА: На кой въпрос може да отговорите?
ИВАН ИСКРОВ: Не слагайте всички отговорности на Централната банка.
РЕПЛИКА: Вие не спазвате закона.
ИВАН ИСКРОВ: Кой закон не спазваме. Като не спазваме закона информирайте главния прокурор да дойде да ни арестува и да го спазват. Представете да говорите по този начин с Централната банка.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Може ли едно изречение накрая. /Шум в залата./
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, предлагам да прекратим дискусията. Отговорите ни станаха ясни. В тази връзка аз ще ви предложа един проект за решение.
ИВАН ИСКРОВ: Това което ни притеснява да се изкажем по вашия въпрос е, че в крайна сметка точно по причините, които дискутираме и са описани в книжката, хората чакаха много време. Ако примерно питате, бихте ли подкрепили. Да, бихме подкрепили. Но какво отговаряме на гарантираните депозити?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Искров. Слушахме ви четири часа. Мисля, че всички вече имат мнение.
Предлагам ви проект за решение уважаеми колеги. И ще го подложа на гласуване, ако желаете ан блок, ако желаете точка по точка. Този проект на решение в петък ще го предложим на Народното събрание и там ще има същата подобна дискусия и евентуално, дали се приема или не.
Предлагаме първа точка.
1. Министерскияг съвет съвместно с Българска народна банка и Комисията за финансов надзор в срок до. /Трябва да преценим в какъв срок./ Да извърши анализ на Закона за Българска народна Банка, на Закона за кредитните институции, на Закона за гарантиране влоговете в банките и да внесе в Народното събрание законодателни изменения в съответствие с правото на Европейския съюз в областта на банковото дело, които да гарантират ефективността на банковия надзор и стабилността на банковата система в България.
2. Народното събрание в срок до 6 ноември 2014 г. /Това е най-ранната дата в която Народното събрание може да приеме подобен законопроект./ да приеме законодателни изменения, които да осигурят изплащането на гарантираните депозити при условията и в сроковете определени в правото на Европейския съюз.
3. Народното събрание в срок до 6 ноември 2014 г. да приеме изменения в Закона за кредитните институции, които да задължат Българска народна банка да предприеме действия за оздравяване на банките, когато собствения им капитал стане отрицателна величина. /Сваляме автоматизма./
4. С цел по-ефективна защита на публичния интерес и интереса на вложителите в КТБ свързан с необходимостта да се проследят извършените от акционерите и администраторите на банката, както и свързаните с тях лица, операции с активи и имущество, финансови инструменти, парични трансфери препоръчваме на БНБ да сключи договор с международно юридическо лице притежаващо опит в тази сфера.
Имате думата за изказвания, изключително кратки, както и по процедурата, дали да го гласуваме ан блок или наведнъж.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, всички сме изморени. Става дума за сериозни икономически интереси. Аз много добре разбирам хората, които защитават една или друга теза. Те са в правото си да защитават своите интереси. Но ние сме тук в Народното събрание, за да вземем решения, които да са в интерес на цялото общество.
Първо, исках да кажа съвсем накратко с две, три изречения според нас. Всякакви опити за съживяването на КТБ, за съжаление към днешна дата след три месеца на агония, на ежедневни коментари в медиите е немислимо. Вампирясване няма как да стане. Няма такъв случай в световната практика.
Нека да не губим време. Казахме още лятото. Няма инвеститор, който ще дойде и ще налее няколко милиарда, за да спаси първите 100 милиона. Това противоречи на здравия икономически разум. А това че някой звъни по телефона, идва и ни разиграва четири месеца, същите юнаци под различна форма. Онзи ден регистрирали фирма. Ще регистрират утре още пет фирми. И какво ще разиграват Република България още шест месеца. А хората са озверели и си чакат парите до 100 000 евро.
Правилно каза тук господин Искров и аз го подкрепям. Как ще поемат те. Утре хората ще дойдат пред Банката и пред Парламента да си искат парите.
Така че икономически е несмислено да очакваме, че някой ще налива милиарди. Абсолютно несмислено е да очакваме мисля в Парламента, че ще налива милиарди, в състоянието в което се намира бюджета. Искаме актуализация, за да оздравяваме Банката при неизвестни числа и изходи. Поради което нашата позиция е следната.
По първия въпрос няма защо да препоръчваме на Министерския съвет, ако иска да влага, да внася в Парламента проекти, които ние сме длъжни да разгледаме.
Втора точка, до 6 ноември да приеме законодателни изменения, които да осигурят автоматично правото за изплащане. Отварям една скоба. Това е изключително опасно да го направим. Това значи към бюджета българското правителство да осинови банковата система на България. И всеки път когато някаква банка по някакви причини, те може да са обективни – промени на конюнктурата, но може и да са криминални, какъвто вероятно е този случай, ще ни хвърли кърпата на държавата и всяко правителство трябва да намира милиарди, за да може автоматично да плаща депозитите. Ние сме категорично против.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Против да се прилага европейското законодателство в частта на гарантираните депозити. Разбрах. Благодаря.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Стоянова, ние не сме против да се прилага европейското законодателство. Има механизъм и срокове, кога то да бъде въведено. Към момента си имаме чудесно българско законодателство, което е в унисон с Европейския съюз.
След това препоръчваме на Българската народна банка да сключи договор с международно юридическо лице и т.н.
Първо, тя е независима. Ние няма какво официално да им препоръчваме. Ако те сключат такъв договор, това ще рече още месеци, може би години на ровене, за да се установи истината. Ако желаят да си го направят.
С една дума няма защо ние да си правим сами препоръки, Парламента да приемаме това или онова. Нашата позиция е, че ние считаме че това най-вероятно е някакъв опит за печелене на политическо време. Ние не го подкрепяме. Ще гласуваме и тримата против това нещо. Ако те искат да разговарят с инвеститори до 20 ноември казаха има време, да разговарят с който си искат, съгласно закона. Но да ни разиграват някакви потенциални инвеститори, които вчера са направили фирма, това не е сериозно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Гечев. Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо председател. Представителите на Движението за права и свободи в Комисията ще подкрепят първа точка. ДПС ще подкрепи това решение със следните уточнения.
Първа точка относно законодателните промени предстои имплементирането на директивата, която е директива 214-49 ЕС, която трябва да влезе в нашето законодателство веднага след нова година. Така че там всички тези неща са отразени, включително и за банковия надзор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не съм съгласна с вас, защото е възможно, както се оказа, че нашето законодателство в този момент също да има текстове, които не са изцяло в синхрон. Така че не съм съгласна с вас, че първа точка се решава с директивата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Мисълта ми е във връзка със срока, госпожо Стоянова. Понеже казахте да дискутираме и срока. Срокът да е съобразен и с директивата, защото и тя трябва да бъде. Иначе съм съгласен с вас.
Точка втора, да се приемат законодателни изменения, които да осигурят изплащането на гарантираните депозити. Такова предложение ние бяхме направили и в предишния парламент. Ще го подкрепим. Защото се оказа, че една банка може да бъде под особен надзор доста по-дълго време от 20 дневния срок даден в директивата. И има обективни условия за това. Така че това също ще го подкрепим.
Точка трета, тук въпросите които зададохте на БНБ, аз ще внеса яснота с наше предложение. Ще подкрепим такава точка да падне тази опция за автоматизъм, но при едно положение. Ако потенциалните инвеститори са сериозни, БНБ трябва да им поиска и те трябва да представят гаранции или депозит в една от банките или в БНБ на сумата, която смятат да инвестират. Защото иначе преговорите не са сериозни. Ако те казват, че до 50 процента могат да го направят, значи става въпрос за 2 млр. лева. Говорим за капиталовата дупка, без да говорим за осигуряване на ликвидността. Няма лошо, депозират тази сума или някакъв инструмент за гаранция и започват веднага преговори.
Точка четвърта, разбира се също ще я подкрепим. Така че и по четирите точки, тези уточнения за протокола ги направих.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи да се изкажат по проекта за решение.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уважаема госпожо председател уважаеми колеги, днес парламентарната група на Реформаторския блок много внимателно обсъдихме решението, което беше предложено. Що се касае до точка първа и точка втора, ние сме склонни да ги подкрепим.
Що се касае за точка четири, също бихме го подкрепили с известни редакции. Става въпрос, когато става дума за фирма, която има опит в банковата дейност, да се добави включително разследване и проследяване на парични потоци при неплатежоспособност. Както и когато говорим за извършените от акционерите и администраторите на банката свързани лица, да има и свързаните с тях кредитополучатели, ако има такива към трети лица.
Що се касае до точка трета, това което установихме по време на дискусията. Първо, че ако дадем шанс на банката да бъде оздравена, ще бъде необходима държавна помощ. Ние считаме това за неприемливо.
Считаме за неприемливо това, което видяхме в хода на дискусията. На практика няма диалог с БНБ. И аз не виждам у тях нито желание, нито воля да продължат преговори с потенциални изпълнители. И ние нямаме никаква увереност, че какъвто и срок да дадем това ще се случи.
Още повече това, което чухме, че се извършват и в момента някакви операции в Банката е силно притеснително. Така че точка трета не бихме я подкрепили във вида, в който е предложена.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Калфин.
ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря госпожо Стоянова. Може би аз разбирам притесненията на колегите за точка трета. Може би ако преформулираме в такъв смисъл. Не БНБ да предприеме действия за оздравяване на банките, защото стана ясно, че не е в техните ръце да направят всичко това.
Нека да предложа нещо госпожо Стоянова. БНБ да предложи действия за оздравяване на банките, като има предвид макроикономическия ефект и интереса на данъкоплатците, за да може да получите тази оценка, за която днес настоявахме. Да се оценят различни варианти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че текста който е тук е достатъчно общ. Защото искам пак да ви обърна внимание. Смисълът на този текст е само да вдигнем автоматизма за някакъв срок, който ние с вас ще дискутираме, ако се разберем, че ще се оправим. Всичко останало, оценки, формули на оздравяване и т.н. е стъпка, която ще се извърви в този период, ако го приемем, разбира се от БНБ и от Правителството. Естествено, ако се налагат законодателни промени ще участваме и ние. Затова исках да е най-обща формулировката.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моля ви само пропуснах нещо да добавя към нашата позиция. Премахването на автоматизма, ние държим да не пречи на достъпа на вложителите. Ако приемем, че в точка трета ще вдигнем автоматизма, това да не отлага достъпа на хората до техните влогове.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Цонев, нали за това са предложени двете точки едновременно.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Длъжен бях да го кажа.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Първо аз правя процедурно предложение да гласуваме точка по точка, да не е ан блок.
И второто ми процедурно предложение е да гласуваме утре. Нищо не ни пречи сутринта да се съберем.
По т.1 Министерски съвет съвместно с БНБ, аз смятам, че законодателния орган винаги е Народно събрание. Ние може също да направим анализ.
По точка втора, ако гарантирате или Комисията може да гарантира, че за седем дни може да изплатим гарантираните влогове да го гласуваме, както е по Европейския съюз.
Пот.3 сме тотално несъгласни, с оглед на това, което чухме.
Най-малкото тук трябваше да присъства министъра на финансите, защото това е другата страна, която взима решения и макар служебен кабинет, този служебен кабинет да няма представител тук в лицето на министъра на финансите и да чуем становище на министъра на финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров вие искате думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Първите две точки са ясни. По трета точка, досега БНБ казваше и Закона за кредитните институции, че нямат необходимите правомощия, поради което не са предприели едно, друго, трето или четвърто действие. В момента ние с тази бланкова точка казваме, че ще обсъдим какви нови правомощия и действия са необходими. И когато ги приемаме съответно ще ги приемаме или не. Съответно тази точка единствено ни позволява да махнем този автоматизъм и да увеличим срока, глътката въздух. Никой не казва, че тази точка автоматично ще вмени някакви права, които никой тук не знае или няма да гласува. Така че тя е абсолютно бланкова точка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Корман Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Уважаема госпожо председател, към вносителите. Нашият прочит на трета точка е, че задължаваме БНБ да предприеме действия за оздравяване на банките, когато собствения им капитал е отрицателна величина. Тоест да извадят едни пари и да покрият капитала. Откъде ще ги извадят? Тук разбираме че е некоректно. Ако става дума за нещо друго, нека да бъде разписано това. Но това е нашия прочит и няма как да го подкрепим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване решението точка по точка. Мисля че е коректно.
ИВАН ИСКРОВ: Уважаема госпожо председател, първо виждаме това решение сега. Второ обръщам внимание, че трябва да се познава спецификата на нашата Централна банка в условия на валутен борд. Първа, втора, четвърта точки ще ги мислим по някакъв начин. Но мислите ли, че ако Централната банка можеше да извади пари, да оздрави банката. Това което имате предвид вероятно, автоматизма, че отнема лиценза всъщност не сте го изписали. Вие пишете съвсем друго в точка трета. БНБ по някакъв начин да извади пари да оздрави банките. Ние ако можехме да го направим това нещо, да сме го направили още м.юли. Нямаше да чакаме да се стигне до тук. И никоя централна банка, повярвайте ми, това противоречи на всички закони в Европейския съюз. Никоя централна банка в Европейския съюз не свърши това нещо. Навсякъде парите бяха дадени от държавния бюджет. Как така Централната банка да напечата пари 4 млр.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Никой не иска банката да вади пари, да печати или нещо друго, за да ги слага. Подлагам на гласуване.
Ще ви помоля, който имаше редакционни бележки да ги даде писмено. Ще го гласуваме по принцип и ще отбележим редакционните бележки за зала.
Гласуваме първа точка. Моля, който е за да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Четирима против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Точка втора, моля който е за да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Четирима против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Трета точка, който е за моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Шест против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Четвърта точка, моля който е за да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Четирима против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Моля редакционните бележки на колегите от Реформаторския блок.
Едно съобщение, ако ми позволите уважаеми колеги от Бюджетната комисия. Утре в 15 часа и 30 минути има работна среща в Министерство на финансите. Моля да присъства поне един член на Бюджетната комисия от политическа сила. Ще дискутираме Закона за държавния бюджет 2014 г. и Закона за здравната каса 2014 г., както и варианти, които подготви Министерство на финансите за законодателни текстове по това решение.

По втора точка
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Давам думата на вносителя да представи мотивите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги, тъй както сте чели мотивите и тъй като дискусията в медиите беше доста широка само ще ви кажа, че този законопроект наистина има за цел да осветим процеса, който се случва в КТБ. Разбира се, този законопроект ще действа и за останалите, ако има такива случаи занапред. Искам да маркирам само няколко фрагмента от дискусията.
Първо, авторите нямаме претенциите, че текста е изчерпателен и точен. Аз в законодателната си дейност винаги съм се водил от максимата, че 240 депутати мислят по-добре от един. И между първо и второ четене ще направя такива предложения, за които аз няма как да се сетя, нито някой от моите колеги. Така че ще бъдем отворени за предложения между първо и второ четене.
Осветляването на процеса в КТБ е обществен интерес. Днешната дискусия с БНБ и с всички нямаше нито един, който да се противопостави на това. Истината вътре като започнем с господин Вежди Рашидов, който даже употреби цветущи изрази, “народа иска да знае кой е крал”. Мисля че законопроекта е навременен. Отворен е за предложения.
Може би от цялата дискусия, която преди законопроекта се разрази в медиите, едно нещо ми направи впечатление като основателно. Мисля, че другите не бяха толкова основателни и се дължаха на лош прочит или лошо тълкуване. Това е факта, дали действително закона макар да включва случаите на поставяне на банка под надзор или решение за преструктурирането и втора хипотеза. Или отнет лиценз трета хипотеза. Дали действа за случая КТБ, ако закона бъде приет след отнемане на лиценза. Затова аз ще се консултирам с юристи и ако е наложително ще има вътре нарочен текст, който ще казва, че закона действа и за банки, на които вече е отнет лиценза или вече са поставени. За да е ясно, че този закон действа недвусмислено за случая КТБ.
Има разбира се становище на Министерство на финансите, което е основно относно офшорните фирми. Ще се съобразим и с него. Това е което имам да кажа госпожо Стоянова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания. Трябва да има промени между първо и второ четене. Чакаме становище на Министерство на финансите. Чакаме на Асоциацията на банките.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Дойде на финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Между първо и второ четене смятам, че на работна група ще изчистим текстовете, които не съответстват на законодателството – европейско, българско и т.н.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние ще гласуваме въздържали се, но ще направим всичко възможно като влезе проекта на първо четене, второ четене в Комисията, да видим какво може да се подобри. Тъй като нямаме окончателно решение. Не сме работили по текстовете.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: затова е добре да гласувате за по принцип и да го оправяме на второ четене.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Мнението ни на този етап е това. Аз и по друг повод казах, няма нищо лошо и на PR акция, в което няма лошо. Но е чудесно да има прозрачност. Дали ще бъде точно по тези текстове, дали ще бъде по-близо до други европейски текстове, но ние по принцип подкрепяме прозрачността не само за КТБ, но и за всички други банки, за цялата банкова система.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Ние по принцип подкрепяме общия дух и идеята на законопроекта. Смятаме, че доста е закъснял. Колегите от ДПС, когато управляваха миналия мандат можеха много по-рано да го приемат. Имаме някои идеи, които на второ четене ще ги включим. Ще се въздържим.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може ли да отговоря на господин Исмаилов. Колегите ти от ДПС, колега Исмаилов внесоха такива текстове веднага след възникване на случая КТБ. Нямаше условия да бъдат приети.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Понеже има лек разнобой, съм длъжен да направя леки уточнения.
За банковата тайна сме, да стои. Тя е в основата на доверието към банките. От друга страна сме пред един прецедент. И приемам, че този закон касае лицата, които така или иначе са длъжни и са обявили своите сметки, влогове и т.н. по Закона за публичност на имуществата на лица заемащи държавни постове. Тоест в хипотезата сме на конфликт на интереси. Попълваш декларация и после се оповестява, тя дали отговаря на истината или не.
Доколкото тези лица, така или иначе вече са оповестили своите банкови сметки, финансово състояние, това ще е един шанс да разберем, това дали е истина. Така че подкрепим с два гласа.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Имаме внесен в предишното Народно събрание подобен законопроект, чисти ръце, като му казваме, така ние сме прегледали внимателно с нашия отдел юристи и ще подкрепим проекта. Дадохме малко време на юристите да го огледат между първо и второ четене.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Всички мисля, че изразиха становища. Предлагам да преминем към гласуване.
Който е за така предложения законопроект, моля да гласува.
Гласували 10 “за”.
Против? Няма против. Въздържали се? Пет.
Приема се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Закривам заседанието.

/ Закрито в 18 часа и 40 минути /




Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 199 229 знака



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И
ФИНАНСИ:
/Менда Стоянова/