П Р О Т О К О Л

№ 1

---

На 2 декември 2014 г. /вторник/ от 11.00 часа в зала «Изток» на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 11.20 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 11 часа и 20 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Постоянната комисия по бюджет и финанси. Добре дошли на всички колеги в нашата комисия. Поздравления за заместник-председателите.
Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 454-01-48, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 19.11.2014 г. – второ четене.
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 402-01-6, внесен от Министерския съвет на 11.11.2014 г. – второ четене.
3. Представяне на годишния доклад на Европейската сметна палата за 2013 г. от г-жа Илияна Иванова- представител на България в Европейската сметна палата.
Имате ли въпроси и допълнения към дневния ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Преминаваме към точка първа.
Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 454-01-48, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 19.11.2014 г. – второ четене.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Изказвания? Няма.
Който е за наименованието на закона, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е прието.
Предложение на н.п. Георги Кадиев за нов § 1.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Георги Кадиев за нов § 1, което работната група не подкрепя.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 2-ма “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
Който е за, моля да гласува.
Против? Един. Въздържали се? Един.
Предложението на вносителя е прието.
Предложение на работната група за създаване на нови параграфи 2 и 3.
Това е редакционно, тъй като министъра на икономиката и енергетиката вече е министър на икономиката.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за създаване на нови параграфи 2 и 3.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфите са приети.
Параграф 2.
Предложение на н.п. Георги Кадиев.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, който става § 4 и предлага следната редакция на този § 2.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Георги Кадиев, което работната група не подкрепя.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 2-ма “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за § 2, който става § 4 в редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Предложението е прието.
Предложение на н.п. Георги Кадиев за нов § 2а.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Георги Кадиев за нов § 2б.
Работната група не подкрепя предложението.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Георги Кадиев за нов § 2а, който работната група не подкрепя.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 2-ма “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Георги Кадиев за нов § 2б, което работната група не подкрепя.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 2-ма “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3, който става § 5.
Който е за предложението на вносителя, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Предложението е прието.
Предложение на работната група за нов параграф 6.
Отново редакционно.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 4.
Предложение на н.п. Георги Кадиев.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 7.
Изказвания? Няма изказвания.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на н.п. Георги Кадиев, което работната група не подкрепя.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 2-ма “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 7.
Гласуваме § 4, който става § 7 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Предложението е прието.
Параграф 5.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Предложението е прието.
Параграф 6.
Предложение на н.п. Георги Кадиев.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 9.
Изказвания? Няма изказвания.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на н.п. Георги Кадиев, което работната група не подкрепя.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 2-ма “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, който става § 9.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Предложението е прието.
Параграф 7.
Предложение на н.п. Георги Кадиев.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 10.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Георги Кадиев.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 2-ма “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7, който става § 10.
Който е за, моля да гласува.
Против? Един. Въздържали се? Един въздържал се.
Текстът е приет.
Параграф 8.
Предложение на н.п. Георги Кадиев.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 11.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Георги Кадиев.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 2-ма “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8, който става § 11.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се един.
Текстът е приет.
Параграф 9.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 12 и предлага следната редакция на § 9. Тя е пред вас. Чисто редакционна е.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се няма.
Текстът на § 9 е приет.
Параграф 10 по вносител.
Подлагам на гласуване § 10, който става § 13 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се един.
Текстът е приет.
Параграф 11.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, който става § 14 и предлага една нова редакция на § 14.
Който е за редакцията на работната група за § 11, който става § 14, моля да гласува за.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се няма.
Приема се.
Параграф 15.
Предложение на работната група за създаване на § 15.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 15 по предложението на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се няма.
Текстът е приет.
Заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се няма.
Наименованието е прието.
Параграф 12 .
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, който става § 16.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 16.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се няма.
Параграфът е приет.
Предложение на н.п. Георги Кадиев за нов параграф.
Работната група не подкрепя предложението.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, което работната група не подкрепя.
Който е за предложението, моля да гласува.
Гласували 2-ма “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Параграф 13.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 17.
Който е за § 13, който става § 17, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се няма.
Текстът е приет. С това и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта на второ четене в Комисията е приет.
Благодаря ви.
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 402-01-6, внесен от Министерския съвет на 11.11.2014 г. – второ четене.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
Параграфи 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 по вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 1 до 7 включително по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се един.
Приема се.
Параграф 8.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители за редакционна промяна на две думи от § 8.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8.
Имате я пред вас с по-тъмен шрифт.
Изказвания? Няма.
Който е за § 8 в редакцията на Комисията, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Параграфи 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16 по вносител.
Изказвания? Няма.
Който е за параграфи от 9 до 16 включително по вносител, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържал се един.
Текстовете са приети.
Параграф 17.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители за изменение в § 17.
Виждате ги всичките са редакционни и препращащи.
Работната група подкрепя предложението по т.1 и т.2. като предложението по т.3 е оттеглено. Аз съм го оттеглила, защото е техническа грешка.
И в тази връзка сега правя предложение по реда на чл.73 от Правилника, като предложение на работната група за изменения на чл.159д, ал.2. Това което оттеглих горе, сега тук е в нова редакция, за да се изчисти техническата грешка.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17 и предлага следната редакция на § 17.
Изказвания? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване окончателната редакция на § 17 по текста на вносителя с приетите предложения на Менда Стоянова и група народни представители и устното предложение на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се двама.
Текстът е приет.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов § 17а.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 18 със следната редакция.
Заповядайте, госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
По току що гласувания чл.159б в ал.9, бихме искали да се добави след текста, който е стойностите по ал.7 и ал.8 се посочват в евро, това е сегашния текст, да се добави още едно изречение “за доставки в други валути се използва обменния курс в последния ден от данъчния период, като се прилага обменния курс публикуван от Европейската централна банка за този ден. Или ако няма публикуван такъв на този ден, то публикувания на следващия ден.”
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли народен представител, който припознава този текст и да го направи като устно предложение. Господин Чобанов прави устно предложение за добавяне на текста в чл.159б, ал.9.
В такъв случай подлагам на гласуване току що направеното устно предложение от господин Чобанов.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване още един път окончателната редакция на чл.152 до чл.159 и с току що направеното предложение и прието от Комисията на господин Чобанов.
Който е за окончателната редакция, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Текстът е приет.
Отиваме отново към предложението на Менда Стоянова и група народни представители за нов § 17а.
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 18 със следната редакция.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува редакцията на работната група.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се?
Текстът е приет.
Параграф 18.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18, който става § 19 и предлага следната редакция.
Редакционни дребни поправки от Правния отдел.
Изказвания? Няма.
Който е за редакцията на § 18, който става § 19 по работна група, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Текстът е приет.
Параграфи 19, 20, 21 и 22 по вносител.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 19, 20, 21 и 22 по вносител, които стават съответно параграфи 20, 21, 22 и 23.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се?
Текстът е приет.
Параграф 23.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23, който става § 24 и предлага следната редакция на § 24.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се?
Текстът е приет.
Параграф 24.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 24, който става § 25 и предлага следната редакция на § 25.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се?
Текстът е приет единодушно.
Параграф 25.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага окончателен вариант на текста на § 25, който става § 26.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се?
Текстът е приет.
Параграф 27.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27 по принцип и прави редакция на работната група на § 27.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се?
Текстът е приет.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Който е за, моля да гласува наименованието.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се?
Наименованието е прието.
Параграф 27 по вносител.
Който е за, моля да гласува § 27, който става § 28.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се?
Текстът е приет.
Параграф 28.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители за изменение на § 28.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28, който става § 29 и предлага следната редакция на § 29.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се?
Текстът е приет.
Параграф 29.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29, който става § 30 и предлага следната редакция на § 30.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се?
Текстът е приет.
Параграф 30.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители за § 30.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 30, който става § 31 и предлага следната редакция на § 31.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се?
Текстът е приет.
Параграф 31 по вносител, който става § 32.
Гласуваме текста по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се?
Текстът е приет единодушно.
Параграф 32 .
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32, който става § 33.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се?
Текстът е приет.
Параграф 33.
Предложение на н.п. Владислав Николов, Емил Димитров, Станислав Иванов, Александър Ненков, Мартин Димитров.
Работната група подкрепя предложението на народните представители.
Работната група предлага редакция, предложение за изменение и допълнение на § 33.
Правя го като устно предложение на Комисия.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 33, който става § 34 и предлага окончателната редакция на § 34.
Имате думата за изказвания, въпроси.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо председател, въпроса ми е към Министерство на финансите, да уточнят в мотивите. Имате отлагане на срока за тютюнопроизводителите и алкохола. Ако може да кажете няколко думи, кое налага това и ще се отрази ли на приходната част?
На стр.2 мотивите ви.
За лицата производители на алкохол и за лицата производители на тютюневи изделия е предвиден преходен период само за тях и са посочени датите. Съответно месеците март и юни. Ако може няколко думи да кажете, защо и какъв ще е ефекта?
ПРЕСД. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпрос от Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа, имам въпрос към Агенция “Митници”.
Господин Танов видели сте допълнението в Закона за акцизите и данъчните складове, това което сме внесли група народни представители, с което искаме да възстановим контрола върху големите производители най-вече на акцизни стоки.
Въпросът е тези мерки достатъчни ли са през 2015 г. заедно с нова Наредба, която министъра на финансите трябва да издаде. Да се затегне контрола и да очакваме подобряване на приходите от акцизи и ДДС. Това ми е въпроса към вас. Смятате ли, че е необходимо нещо допълнително? По-добре е сега да го кажете пред Комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Заповядайте.
ЮЛИЯН ПЕКУНОВ – Българска петролна и газова асоциация
Ние едва сега се запознаваме с предложените корекции и одобрените от работната група. Така че не може да бъдем много изчерпателни, тъй като някои от тях са много радикални, като промяна на това, което стоеше като проектозакон досега.
Две неща виждаме, които са запазени и които нас ни притесняват.
Първото нещо е промяната на чл.81а с добавяне на ал.2, а именно освобождаването на банковата гаранция за обезпечаване в хипотезата на лицензиран складодържател. Запазена е редакцията на ал.2 на чл.81а. Обезпечението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще отговоря.
ЮЛИЯН ПЕКУНОВ: Там продължава да се предвижда, то да се освобождава при липса на акцизни задължения, което при непрекъснато изпълняване на дейност на лицензиран складодържател, няма как да има момент, в който лицензиран складодържател да няма акцизни задължения, тъй като те се натрупват на ежедневна база. Друг е въпроса кога следва да бъдат заплатени. Така че текста там има нужда от прецизиране.
Също така в чл.126 е заличена думата “произвежда”. Ние не можем да разберем, защо се заличава думата произвежда. А за нас това открива възможности за данъчни злоупотреби в много големи размери. А виждаме, че са направени предложения, нивомерните системи, които не са измервателни уреди по смисъла на Закона за измерванията, да отпаднат като изискване, да отговарят на Закона за измерванията, което изцяло подкрепяме.
Мислим обаче, че внасянето на всички измервателни системи, които са сега налични в наредба N 1, а в Закона без малко по-дълъг срок за осмисляне и разглеждане, ред по ред на видовете измервателни системи, крие рискове от чисто технически грешки. Затова може би е добре буквално да имаме ден, два да се запознаем с предложението в новия му вид. А именно внасяне в чл.4, за да може да реагираме в тази посока.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател. По принцип, за да обясня преходния период по въпроса, който зададе господин Гечев, че може би накратко ще ви запозная с концепцията, която е включена в Закона за акцизите и данъчните складове. В ч.4, т.55 са включени всички средства за измерване и контрол, като някои от тях са средства за измерване по смисъла на Закона за измерванията. Но примерно една част от тях, както са броячи, калибрирани съдове, оразмерени съдове, те не са средства за измерване по Закона за измерванията, но са средства за измерване и контрол, които са необходими за осъществяване на митническия контрол.
С тези средства, които са включени в определението като средства за измерване и контрол, една част от тях, с изключение на три уреда, се ползват и в момента от икономическите оператори. Тези средства за монтирани. Предават данни към Агенция “Митници”. И единствено трите уреда, които са брояч за измерване на късовете произведени цигари и още два уреда, които са за производителите на алкохол, не са монтирани и затова се предвижда преходен период до 31 март, съответно до 30 юни за тези лица, да се приведат в съответствие.
Всички лица, които ползват уреди, които са посочени в закона, това са уредите, които са в момента в действащата наредба Н 1 и са се привели в съответствие. Те ще се считат за приведени в съответствие със закона. Не е необходимо да се влагат допълнителни средства за тях. Или примерно да се предприемат някакви действия от икономическите оператори или от Агенция “Митници”, за да се считат лицата за приведени в съответствие. Тоест, не е необходимо наново да се правят проверки, да се издават протоколи. Всички лица, които са приведени в съответствие, т.е. имат уредите, съответно те ще се считат за приведени в съответствие със закона.
Преход се дава само за тези икономически оператори, които все още не са монтирали уредите и затова се предвижда преходен период за тях.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Петкова, може ли да отговорите на въпроса за гаранцията на господина, чл.81а.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По отношение на разпоредбата за гаранцията, предоставяне на ново обезпечение. Текстът е: Предходното обезпечение се освобождава с решение на директора в тридневен срок при условие, че лицето няма задължение за акциз.
Тази разпоредба е, тъй като примерно при действащо обезпечение, именно за лицензиран складодържател, след като изтече примерно срока на банковата гаранция и е необходимо да се представи ново обезпечение, самата банкова гаранция обхваща периода. Примерно тя действа за определен период.
Новата банкова гаранция и новото обезпечение, съответно, ако е в пари, то действа за новия период. И се освобождава старото обезпечение, при положение, че няма задължение за акциз. Ако има задължение за акциз съответно задължението ще бъде усвоена банковата гаранция в размера на задължението.
ЮЛИЯН ПЕКУНОВ: Доколкото разбирам, идеята на вносителя, става въпрос за задължение за акциз, което е за стария период, за периода в който е действала банковата гаранция. И то задължение за акциз, което е изискуемо или установено.
Ако прецизираме текста в този смисъл, ние сме абсолютно съгласни. Той е абсолютно справедлив. Но така както в момента е написано, задължение за акциз. Не се разбира за кой период е това задължение за акциз. Може би за новия. Това първо.
Второ, не се разбира това задължение за акциз изискуемо ли е, установено ли е, предполагаемо ли е, или е необходимо всеки път да се минава данъчна ревизия, за да се установи има или няма задължение за акциз, което означава, че банковата гаранция никога няма да бъде вдигната в шестмесечни срок, който остава до изтичането й. Това ни е молбата, за прецизиране, а не за промяна на смисъла на текста, който е много добър и много правилен, според нас.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Само да допълня, че всъщност миналата година ние предвидихме. Приет е подобен текст, когато има промяна на обезпечението. И в същност в този текст се включва подобен текст и за ново обезпечение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ЦАНКА КЕМАЛОВА – Булгартабак холдинг
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, не е добре да се изказваме по законопроект, който току що сме видели, още повече, че е 110 страници. Но на първо четене е нещо по-страшно и от роман на Стивън Кинг.
За производителите на тютюневи изделия са въведени разпоредби, които са технически невъзможни за изпълнение. И Агенция “Митници” и Министерство на финансите много добре знаят нашите становища по броячи на късове на цигари. Това е коментирано в последните четири години на десетките срещи, които сме имали, включително и с технически лица от нашите фабрики.
Въвеждат се изисквания за контрол, които не са налични никъде в Европейския съюз. Такова нещо като брояч на късове двата големи производители на цигарени машини като ги запитахме, се чудят за какво става въпрос. Това са технически невъзможни, неизпълними неща. Още повече, че каквито и да са данните от тези броячи за късове, те няма как да послужат като данъчна основа за облагане с акциз. Защото говорим за технология. И това са средства, които трябва да бъдат разположени в хода на технологичния процес. Това е съвсем нов текст.
Предишната Наредба 3 даваше алтернатива, брояч на опаковки. И въпреки, че има един куп невъзможности и сложни алгоритми ги изпълнихме, като не става въпрос за една точка. В нашите фабрики има над десетина машини цигарени. Тоест, става въпрос за 12 точки. Това са инвестиционни проекти. Това са софтуери, които отнемат много месеци. А да не говорим, че тук трябва да се привеждаме в съответствие с наредба, която не сме видели. А трябва да се приведем в съответствие до 31 март. Не е възможно това.
От сега ви казвам, че трите дружества на Булгартабак холдинг, които са данъчни складове и осигуряват поминък на няколко хиляди души, ще трябва да затворят на 31 март. Буди съмнение, че това е с цел създаване конкурентни предимства на чуждите фирми. Значи трябва да се произвеждат цигари извън територията на България. Производството на тютюневи изделия на територията на България става невъзможно. С няколко десетки точки за контрол, за данните от които трябва да назначиш хора, да контролират данните. Лентова везна. Извинявайте, ние романи написахме в Агенция “Митници” да им обясним каква стока е тютюна. Тютюнът като се загрее се разширяват клетките. Въглехидратите имат свойства на лепливост. Полепват се по въпросната лентова везна.
Купили сме най-модерните в света, американски. мерцедесът на лентовите везни. Данните се компрометират, поради физико-химичните свойства на стоката. Нека да купим средства. Похарчихме 500 000 лв., да похарчим още толкова, но да дойде Агенция “Митници” да ги обслужва. Защото е невъзможно да бъдат обслужени. И това не е акцизна стока. Това е средата на технологичния процес. Така е записано в определението, какво е окончателно формиран нарязан тютюн. Гледам го тук взет от старата наредба. Когато нещо е видяно, че не може да бъде полезно, защо не се измисли ефективен начин за контрол, а се товари легалната индустрия с едни огромни средства и се поставя на колене, за да не може да работи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте.
ЗДРАВКА ГЕШЕВА: Днес се запознахме с внесеното предложение за промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Също искам да изразя нашето притеснение от гледна точка на въведените средства за измерване в предложените допълнения в чл.4 т.55, букви й, и, к.
По отношение на буква “й” се въвежда лентовата везна. Като с тази разпоредба се връща старата уредба, която съществуваше до края на миналата година. За кратко време тя беше в сила. Изпълняваше се във фабриките на производителите на тютюневи изделия. Като доказа, че не дава резултат нито за контрола на Агенция “Митници”, нито за работата на производителите на тютюневи изделия в страната.
Предвид на така констатираните проблеми, тази уредба отпадна с отмяната на Наредба 3 от 28 януари т.г.
По отношение на броячите в т.”л”, с които ще се отчитат брой късове при производство на цигари, моля да се вземе предвид, че това е уредба, която се въвежда за първи път. И в производството на цигари следва да се вземе предвид, че това е процесът, в който като етап се отделя най-много технологичен и производствен брак.
Сериозните ни опасения са, че ако това са данни, които да бъдат отчитани, сериозно ще дават грешка с натрупване, предвид на разликата като краен резултат на измерения и на годния продукт, който се отчита в производителя.
Следващото ми съображение е, че в крайна сметка задължението за акциз и начисляването му възниква въз основа на потребителска опаковка или след като тези късове постъпят в потребителска опаковка, какъвто беше и смисъла на действащата до 28 януари т.г. Наредба 3.
Допълнително молбата ни е да бъде прецизиран текста на чл.103б, по отношение на определяне на данъчната основа, като бъде прецизирано, въз основа на кои измервателни уреди ще може да бъде определяна данъчната основа. Като моля да се вземе предвид, че това може да бъде само въз основа на точката СЕПИ. Доколкото предходните измервания, ако бъдат приети ще бъдат междинни такива. В тази връзка, моля да бъде прецизиран текста.
И на последно място считам също, че така уредения срок до 31 март технологично не би могъл да стигне на производителите, за да влезнат в съответствие с изискванията. Това показа и практиката на Наредба 3. Ако се върнем в историята ще се види, че многократно бяха удължавани сроковете за изпълнение на Наредба 3, именно за да може технологично да стигне времето, за да се изпълнят изискванията и производителите да влезнат в съответствие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване? Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ – Българска петролна и газова асоциация
Аз само бих искал да ви помоля вас или колегите ви народни представители, ако ни е възможно да ни се даде малко повече време, за да се запознаем наистина с текстовете, защото откриваме неща, които също да бъдат притеснителни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Позволете ми да кажа две думи по повод изказването на госпожата, по отношение на чл.103б. Наистина чл.103б е интересен текст, който като аналог мога да го дам на чл.109 от ДОПК. Тоест определяне на данъчно респективно акцизно задължение по аналог, съобразявайки се с редица елементи, които влияят върху данъчната основа.
Това е смисъла на ал.2, която казва, че митническите органи могат да установят задължение за акциз, по определена от тях данъчна основа, като констатират и изследват данните и разликите между данните от отчетността на данъчно задълженото лице, където са записани всички фири, бракове и т.н. Защото вие ги отчитате по определен начин. Това е вашата отчетност. Фактическата наличност, която те биха установили при извършване на една физическа проверка в складовете в производството, тогава когато правят ревизията си. И най-накрая данните от средствата за измерване и контрол по чл.103, където са данните и от уредите, за които вие говорите.
Така че тук не говорим за определяне на акциза, само въз основа на някакви броячи или друг тип уреди, които според вас могат да дадат отклонения или няма да бъдат точни. А говорим за съпоставка на всички данни. И в контекста на тази съпоставка, ако има различия големи, явно е че трябва да се търсят причините за тези различия и евентуално да се увеличи данъчната основа за акциз.
В момента тъй като митническите органи не работят по реда на ДОПК, те не могат да ползват и реда, който ползват данъчните органи за облагане по аналог.
Още на предходни комисии, в предходните две народни събрания, аз съм изразявала становище, че е необходимо и митническите органи да работят по ДОПК. Което означава, че следва да се направи специална глава в ДОПК, която да им даде технологията, по която те трябва да извършват своите проверки, своите ревизии и да правят своите констатации.
Това което в момента ние приемаме е частично. То дава някаква възможност, Агенция “Митници” да започне да си върши работата както трябва. Но аз категорично апелирам към Министерство на финансите, в лицето на нейните представители тук. До средата на следващата година трябва да се изработи промяна в ДОПК, така че митниците да работят по реда на ДОПК. Тогава няма да си задаваме тези въпроси, които сега ги задаваме тук.
Благодаря ви.
Други за изказвания? Господин Танов, желаете ли да кажете нещо?
ВАНЬО ТАНОВ: Може би с няколко думи преди това трябва да обясня, в периода 2009 – 2012 какво е направено. Каква е била философията, какво е изградено и сега какво е моментното състояние, за да се прецени това достатъчно ли е или не е достатъчно.
Философията беше по отношение на акцизните стоки и бих ги разгледал разделено, по отношение примерно, когато говорим за горива. Движението на горива в Европейския съюз става с електронен документ. Излизането от данъчния склад е на базата на транзакция, която влиза в този склад. И когато пристигне примерно на територията на страната, отново влиза през измерване в данъчния склад. И след като се признае, отпадат задълженията в страната изпращач.
По същия начин искахме да приложим и когато става движението на акцизни стоки в страната. Затова беше създадена тази Наредба № 3. И когато говорим за горива, от измервателния уред, който е на изхода на данъчния склад, въведено беше също електронно да бъде това АДД. Защото практиката показваше, че на хартиен носител едно превозно средство отива и ако не му бъде извършена проверка се връща и пак със същото АДД, отново изкарва количества горива.
Сега в момента е разписано, както беше в Наредба № 3 и по-късните изменения, че излизането на горива става и електронно се попълват данните – начало на транзакция, край на транзакция, тотал и това влиза по електронен път в АДД. Тоест не участва никой, който да може примерно да манипулира тези данни. След като се оформи превозното средство и т.н., се иска и се дава уникален номер от Агенция “Митници”. След даването на този уникален номер, това АДД електронно не може да бъде по никакъв начин анулирано.
Влизайки този електронен номер в системата, която е изградена софтуерно, започва следенето на акцизния продукт. В него е начислена и акцизната ставка и ДДС. При всяка една препродажба става контрол, дали съответната фирма, може да го предаде на десет фирми, но примерно две единици е продала и веднага този, който е купил трябва да подаде декларация към НАП и тази част от АДД се освобождава, докато стигне цялото количество. Тогава това АДД се приключва и се знае, че държавата е събрала и акциза и ДДС по отношение на тази транзакция. Така беше изградена системата, затова бяха въведени и тези нивомерни системи по бензиностанциите.
С премахването на част от изискванията на Наредба № 3, в момента това, което е констатирано. Примерно излезли от данъчния склад 100 единици, а през бензиностанцията са продадени 130 – 140 единици. Започва през кухи фирми прехвърляне и подаване на декларации с невярно съдържание към НАП, при което се появява се по средата една фирма фантом и накрая до бензиностанцията стигат различни количества.
В момента около 30 процента е разликата от изведените количества горива и тези, които са продадени през бензиностанцията. Това е изключително сериозна загуба по отношение на акциз и по отношение на ДДС.
Проблемът който съществува от години е в Лукойл – рафинерията Нефтохим и в данъчен склад – Лукойл – България, който по принцип се различава от всички останали данъчни складове, защото те са складове, които в повечето случаи само съхраняват горива. Макар че закона позволява, в данъчните складове да става и смесването и производството, и т.н. Лукойл Нефтохим и Лукойл – България са разновидност, така да се каже на останалите данъчни складове.
И когато горивата постъпват или петролопродуктите постъпваха в база Росенец, имаше измерване на пристанищата, които измерват количествата, които са влезнали от внос или нефта, който е влезнал. Тези количества отиваха в съответните съдове, на които нивомерните системи също предават данни. И напускайки Росенец и тръгвайки към Нефтохим, отново са измерени.
Имаме три числа, които системата автоматично съпоставя и ако има разлика в наличните количества и тези, които са влезнали и излезли, създава рисково събитие, което системата му дава автоматично номер и разпределя служител по случаен принцип да извърши проверката. И докато не се анулира това рисково събитие, не може да се извеждат по-нататък.
Влизайки в Нефтохим, след преработката, на изхода от Нефтохим всички готови продукти, които са бензин, дизел и т.н. имат създадени измервателни уреди, които измерват товарене на автоцистерни, на ж.п. цистерни и това, което тръгва по тръбата.
По тръбата измервателния уред е изход за Нефтохим и вход за Лукойл – България. С тези измервателни уреди се прави баланса на всичко, което е произведено. И това което, примерно при едно извършване на проверка количествата, които се намират през нивомерните системи във всички съдове и тези, които са изведени при съответния рандеман трябва да излязат по отношение на нефтопродукти, които са влезнали. Това служеше за анализ и винаги може да се следи по този начин, какъв е рандемана на тази примерно рафинерия и има ли реализирани излишъци. Това което тръгва по тръбата.
Преди изменението на Наредба № 3, когато се въведе 35а, тръбата тъй като има пет разклонения и пет бази, в които бази няма измерване, в тези бази има и реверсия. От едната база към другата могат да текат обратно горива. Ние имаме само вход на тази тръба, но нямаме изход. Въведе се 35а, където се поставиха уреди на всяко едно разклонение на тръбата. При това положение имаме гориво влезнало в тази база и излязло от тази база.
Когато отидем да извършваме ревизионно производство, ние засичаме количеството, което се намира в тази база, примерно в Стара Загора. Виждаме по уредите какво е влезнало и какво е излязло и дали съответства на намереното количество гориво.
В противен случай, всяко ново ревизионно производство пада, защото ние не може да докажем примерно къде е липсата. Когато извършваме едновременно в петте бази, излишъка или недостига, който имаме винаги се казваше, че се намира в тръбата. И нито едно производство не може да издържи.
В момента на въвеждането от 1 април, това го твърдя, ефекта беше 37 млн. само за м.април от въвеждането и влизането в експлоатация на системата. Тъй като беше създаден програмен продукт, който не позволява по никакъв начин ръчна намеса и целия контрол е приведен. Има 15 контроли по времето на движението на горивата. И във всеки един от случаите, когато има разлика в показанията възниква, ние го наричаме рисково събитие, което трябва да бъде отработено.
Сега в момента, така както са направени предложенията, 35а, което беше в наредбата не е пренесено в закона. Тоест, ние не може да извършваме в момента този контрол, който е необходим в Лукойл – България.
В същото време трябва да поясня, че данъчен склад Росенец и данъчен склад Нефтохим са обединени в един данъчен склад. И всички уреди, които бяха в Росенец и на входа на Нефтохим са премахнати.
За една година анализа показва, че нефта, който е влезнал в Нефтохим през ДДС за 280 млн. по-малко са количествата, които са влезнали в сравнение с 2013 г.
По отношение на това обединяване, в момента с решението за обединяване е разрешено движението на стоки от де факто, съществуващ един данъчен склад. А закона казва, че движение от един данъчен склад към друг данъчен склад може да става със спад. Тоест, това са стоки, които са с отложено плащане на акциз.
В момента примерно хексана, който е в база Росенец се движи с автоцистерни, които напускат база Росенец. Тоест, напускат данъчния склад. Обикалят някъде по републиканската пътна мрежа и се връща обратно в Нефтохим, където разтоварват този хексан и има контролна точка на вход. Този хексан обаче по принцип трябва да отива за производство на полипропилени, които са освободени от акциз, краен потребител и се намират в самия данъчен склад.
Обаче това количество хексан, което излиза от данъчния склад, до момента по никакъв начин не се фиксира и остава в края на месеца да се попълнят числа, които в края на краищата фирмата преценява какви да бъдат тези количества, които са преработени.
От друга страна хексана може да бъде използван в бензините. Анализът показва, че 25 процента е намаляло количеството на бензини, които са изведени за потребление от данъчния склад.
Всичко това навежда на мисълта, поне ние така смятаме, че нещата които бяха заложени в Наредба № 3 и на базата на които беше изграден програмния продукт за контрол на акцизните стоки. Защото понякога се казва, премахната е една точка. Но тя като е премахната точката, на базата на която е съставен алгоритъма, всички останали точки стават безпредметни. Този алгоритъм не може да работи и системата не може да прави това, за което е предназначена.
По отношение на тютюна. В момента съществува кантар за измерване на балите с тютюн. И другата точка, която е за контрол, това е четящо устройство, с което с бар код се проверяват и се маркират балите, които са произведени.
На вход имаме бали с тютюн, които първо не са акцизна стока. Те не могат да служат за никакъв анализ при производството. Когато говорим за електронна везна, на електронната везна постъпва вече микса, който е смесен – жили, тютюни в съответното процентно съотношение. Това което е готово и вече то представлява акцизна стока. Балите с тютюн ненарязан не са акцизна стока.
От електронната везна имайки данните на създадения продукт, вече като акцизна стока и през брояча, в който примерно в един къс цигари има 0,8 грама от цигарата, софтуера може да сравни количеството на тютюн с произведените цигари. И веднага искам да кажа, че цигарите, които са брак, те моментално отиват за така наречения шкарт и това количество отново се връща в производството, ако има смачкани и т.н. при самия технологичен процес. Но системата може да направи анализ, защото имаш толкова количество влезнало по броя късове. И освен това може да сравни, дали всички са минали през този четец. Защото умножени по 20 къса в кутия, по съответния брой стекове, по съответните количества, които се намират в един бак, веднага може да направи този сравнителен анализ. В моментна е безпредметно тези точки да предават данни, защото те не служат за абсолютно никакъв анализ и никакви изводи не могат да бъдат направени.
И третия въпрос е по отношение на алкохолите. В момента съществува уред, който измерва само обема. Както при горивата, така и алкохолите трябва да бъдат трансформирани при съответния градус и със съответната температура. За да бъде облекчен бизнеса има уреди, които и трите неща ги правят едновременно. А има случаи в които може да се използва този уред, като се прибави уред за температура и уред за градуса. Който уред измервайки температурата и градуса, подава данните към системата на Агенция “Митници” по съответните таблици и софтуера изчислява какво е количеството примерно етилов алкохол или какво е количеството дестилат.
И тогава възниква въпроса, защото част от този спирт може да бъде използван за мента, друг за друго. В края на краищата когато се сравни материалната отчетност и всичко, което е произведено от тези количества не отговаря. Измерен от готов продукт като спирт или дестилат, би трябвало да бъде обложена тази разлика с акциз. Тогава отпада необходимостта да работят изключително много хора по неща, които предварително ние сме създали като предпоставки, за някаква друга дейност след данъчния склад.
Смея да твърдя, че в 2010 г. в момента, в който ние вкарахме акцизните бандероли и ги записвахме от номер на включването на процеса на работа и се записваше до кой номер е, тогава отпадна необходимостта и на пазара в рамките на тези четири години, никой не е забелязал фалшиви акцизни бандероли. Тъй като той така или иначе за тези количества трябва да плати акциза.
Така че сме се стремили да отстраним всички причини и условия, които могат да породят по-нататък дейност, която не е регламентирана.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танов, много ви благодаря. Много бяхте обстоятелствен. Имате ли допълнителни въпроси?
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Стоянова, аз слушах много внимателно господин Танов. Беше важен този разговор и тези пояснения. Например стана ясно, ниe имахме такъв дебат в Парламента, на който един колега каза, че няма махнати уреди. Оказа се от думите на господин Танов, че има махнати уреди, вследствие на отпадането на Наредба № 3.
Аз имам следния уточняващ въпрос. Без изричното връщане на чл.35а, който може да бъде записан само в новата наредба, която министъра на финансите ще трябва да издаде въз основа на променения закон. Или вие смятате, че трябваше да бъде тук? Това единствено не разбрах.
Тоест, ако тези промени в сегашния си вид бъдат приети и бъде приета вероятно нова Наредба от страна на министъра на финансите, смятате ли, че контрола ще бъде затегнат достатъчно? Слушах ви внимателно и останах с впечатление, че без този член имате опасения, че не всички ефекти могат да бъдат постигнати.
ВАНЬО ТАНОВ: Ако чл.35а не бъде преместен от Наредбата в Закона, няма да ни свърши никаква работа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, ще се опитам да обясня съвсем набързо, защото стана много дълго и може би някои от вас не успяха да вникнат във всичко.
Какво се цели с този текст? Представете си, дали ще говорим за танкери с гориво, дали ще говорим за тютюн, дали цистерни със спирт за хранителни цели, представете си, че в дадено производство влизат количества, да кажем за производство на четири камиона с цигари. Там влиза и технологичния отпадък, брак, фира, както искате го кажете. Но влиза количество, което трябва да произведе четири камиона с цигари. Каква е ситуацията? По данни виждате, че са влезнали количества за четири камиона. Виждате по същите данни, че са продадени два камиона. Влизате в самото производство и виждате, че има само един. И тогава, когато виждате, че уредите с които е измерено са показали, че са произведени три и казвате, значи влезнали са четири, произведени са три. Ние намираме един. Този, който се губи е произведен и е продаден. И тогава Митницата си начислява съответно необходимите суми. Това уеднаквява производството с данъчната администрация.
Сигурно би могло да се пипне нещо по текста, но като цяло е това. Когато се появи разлика, да се разбере къде е и тя да бъде обложена. Предлагам да приемем този текст и съответно, ако има изменение и допълнения ще ги обсъдим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказвания. Заповядайте господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря госпожо председател. Уважаеми дами и господа, никой не оспорва необходимостта от контрол. И вижданията за степента на контрола явно са представени пред нас. Въпросът е, че когато се налага административен режим или сериозно се изменя административен режим, който налага допълнителни тежести върху бизнеса е най-нормално, да се направят обсъждания с този бизнес и да се види в действителност, как ще му се отразят тези изменения. Тоест, да има една оценка на въздействието, която тук липсва.
Така че според мен ще бъде много прибързано, ако днес гласуваме тези текстове. Не казвам, че не трябва да ги гласуваме. Сигурно са полезни. Но виждате, че тук възникнаха спорове по отношение на технологии, по отношение на точки, на броячи и т.н. Тоест хубаво е да се чуе бизнеса. И тогава ако се прецени, че не са достатъчно силни аргументите на бизнеса ще се приеме в настоящия вид. Но без да му се даде възможност, да се запознае с тези неща и чисто технически да бъдат изпипани, мисля, че е малко прибързано да ги приемаме. След като приемем, разбира се, тези изменения се надявам това да се отрази в приходната част на бюджета и да видим с колко ще се повишат приходите от акцизи, спрямо предложения ни сега вариант.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ЮЛИЯН ПЕКУНОВ: Само две думи, които бих искал да кажа относно изказването на господин Танов.
Първо, струва ми се, че прекалено много се фиксираме върху операторите, които са легални на пазара. В никакъв случай не искам да съм адвокат на Лукойл – България. Ние представляваме тук цялата индустрия. Всички виждаме репортажи и по национални телевизии за разтоварване на петролни продукти и на пристанища, на които няма нито един измервателен уред. Доколкото ми е известно, такова беше Лесспорт, ако не се лъжа, да не обвинявам някой излишно. И там няма нито един измервателен уред.
Второ, евентуалната възможност за спад в приходите в бюджета, също така може да се дължат и на спад в продажбите, тъй като през изминалата година доста от компаниите регистрираха доста голямо намаляване на продажбите си. Така че контрабандата не се извършва, така бих искал да кажа накрая, контрабандата не се извършва от легални оператори, които имат измервателни уреди.
Благодаря ви.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, ще отговоря и на двамата. Аз също имам известни притеснения, че ведомствените бензиностанции, след като въведат цялата тази апаратура ще станат на практика нормални бензиностанции и ще започнат да продават те горива и ще стане страшно между легални, ведомствени. Но все пак да не горим юргана.
По отношение на това, което вие казахте, оценка за въздействие. Много е хубаво да има. А вие с коя оценка за въздействие решихте да стопирате процедурата? Някаква оценка ли имаше и решихте да я стопирате?
И освен това, аз мога да мина на декларативно. Най-лесно е нищо да не се въвежда и кой каквото иска да си го декларира и да плаща според това, което е декларирал. Мисля че всичките усилия са, да се затегне контрола, за да може НАП и Митници да съберат повече приходи, защото ще се намерят много хора, как да изразходват после средства. Но ние първо трябва да ги съберем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ЦАНКА КЕМАЛОВА: Благодаря ви. Законът за акцизите и данъчните складове имат цели глави разписани за материалната отчетност. Лицензираните складодържатели са длъжни да отразяват всяка операция, която се извършва в данъчния склад в материалната си отчетност. Регистърът дневник на складова наличност е в реално време изпратен за производството, складирането и движението на всяка акцизна стока на Агенция “Митници”. Такова чудо като десетки точки на контрол в цигарената индустрия няма никъде. То няма една, камо ли десетки. Никъде няма в Европа. Това е някакво криво разбиране за контрол. И европейската директива и законодателството са достатъчно ясни. Ако имаш квалифицирани аналитични хора имаш материална отчетност, по която се вижда всичко. Ние внедрихме САП и за него похарчихме над 1 млн. лева. Питайте господин Танов колко пъти са дошли да видят как работи. Ние искаме от космоса да контролираме нещо, но да не влизаме вътре.
Казвам ви най-отговорно, че с тези текстове фабриките на Булгартабак затварят на 31 март. Защото технически е невъзможно, няма такова нещо по света, като броячи на късове цигари, които да подават онлайн данни към някой орган. И това сме го коментирали, писали, докладвали, обсъждали години наред.
Да не говорим, че самата нормативна уредба се променя на всеки две години и ние точка на входа, точка на производството. Затваряме точката на производството и я местим пак на входа. И на входа не влизат, господин Танов само бали, а влизат и акцизни стоки, като експедиран тютюн, експедирани жили. Така че материалната ни отчетност е перфектна, видима, публична. Всеки може във всеки един момент да разбере какво се случва в данъчния склад. Надявам се, че не само на Булгартабак складовете спазват законодателството.
Така че закона ни задължава да имаме такава материална отчетност и ние я имаме.
Наистина с многото пари, които трябва да похарчим, което няма как да стане до 31 март, а ефекта няма да бъде никакъв за тези въпросни броячи. Ще оскъпим много производството си, Защото това сигурно са някакви космически цифри. Ние имахме някакви оферти преди за около 1 млн. на машина. Аз ви казвам 20 и няколко машини в Булгартабак, сметнете за какво става въпрос.
И защо когато имаш непрекъсната технология, цигарените късове отиват в потребителски опаковки. Те се отразяват в дневник складова наличност. Митничарите не са влизали в данъчните складове последните няколко месеца, за да анализират производството.
Искаме да затворим българската индустрия. За мен това е косвения извод.
Благодаря ви.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако позволите. Тук коментирахме с колегите този въпрос, тъй като не сме специалисти в това броене. Ще помоля Митниците и Министерство на финансите, ако обичате да отговорите на този въпрос на бизнеса. Има ли такива броячи в Европа или няма. Те твърдят, че няма. Защото ако няма и ние сме притеснени. Ако те дават заблуждаваща информация, всеки си защитава интересите кажете. Но ние трябва да отговорим на този въпрос, когато гласуваме.
Благодаря ви.
ВАНЬО ТАНОВ: Всяка машина се произвежда с брояч задължително. Заводски се произвежда с брояч. И така се закупува с брояча.
ЦАНКА КЕМАЛОВА: Който обаче не брои брой късове, а брои импулси. Тоест от цигарата има коркофан, сенки разни, други неща. И тези броячи, да има ги отразени в машините, но те са за целите на технологията. А вие представяте ли си машина за 6 млн., ако трябва да се вкара интерфейс и да се бръкне в нейния софтуер, дали ще бъде гаранционна, според вас, за да им предава данни, които на всичкото отгоре са компрометирани. Всичко това се знае. не знам защо трябва да занимаваме народните представители с тези неща. Коментирали сме ги многократно с Агенция “Митници”. Ние искаме да има контрол в държавата, но контрола да бъде ефективен и разумен. Тук ни се вменяват неизпълними неща.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танов, аз искам да ви задам един друг въпрос. Всичко това, което тук дискутираме, наистина е насочено към контрол на бизнеса, който е регистриран и работи. Аз съм за да се осъществява такъв контрол, включително, ако има разминавания, да се облага с допълнителен акциз.
Но аз искам да ви попитам, може ли да очакваме от вас и от Министерство на финансите скоро, да ни предложите текстове, които законодателно биха могли да подпомогнат борбата наистина с онези фирми, които не са регистрирани и не са под контрол. Става дума за ведомствените бензиностанции и това, че те са извън този контрол. Може би трябва да стане дума и за казани, най-елементарни селски казани, които са се превърнали в цяло производство на спиртни напитки, под егидата на селски казан. За тях ние нямаме законодателни мерки. Това е моя въпрос към вас.
ЮЛИЯН ПЕКУНОВ: Госпожо председател, аз бих искал да обърна пак внимание, защото си говорим за контрабанда и за незаконно производство на акцизни стоки. В чл.126 от Закона за акцизите и данъчните складове е дефинирана една санкционна последица при производство, транспортиране и т.н. на акцизни стоки, без документи за това. В този законопроект, в момента се предлага и аз съм сигурен, че народните представители не са обърнали много голямо внимание. В чл.126 изчезва думичката “произвежда”. Тоест, санкцията при производство на акцизни стоки, без документи за това, бива премахната. Кажете ми сега, как да сме убедени, че уважаемите колеги от Агенция “Митници” биха искали да затегнат контрола върху незаконното производство и контрабанда на акцизни стоки.
Защото тук слушахме досега, как Булгартабак, как Лукойл и т.н., компании сериозни и доказани, нарушават закона. А никъде не чухме как ще се бори, както и вие казахте, Агенция “Митници” с контрабандата. Защо в чл.126 отпада “производство”. Ако искате да ви го прочета текста на чл.126, за да видите какво представлява.
Чета го: “Лице, което произвежда, държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки, без данъчен документ по този закон или фактура или митническа декларация или придружителен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва с глоба за физическите лица или с имуществена санкция за юридическите лица, еднолични търговци в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева.”
Тук изчезва думичката “произвежда”. Значи който произвежда няма да бъде наказан с двойния размер на акциза. Да речем, без да е доказал, как е обезпечил акциза, защото не е лицензиран данъчен склад.
И затова, когато добавяме нови и нови измервателни уреди, аз много бих искал да ви помогна, да задължите Агенция “Митници” да ви даде много ясен и точен доклад, ако трябва държава по държава в Европейския съюз. Какви измервателни уреди, говорим за горива, алкохол и цигари има в Европейския съюз и дали те предават в реално време данни към Агенция “Митници”? Кои са точно тези уреди, на кои точки са разположени и дали ги има. Защото аз твърдя, че в нашия бизнес в Европа такива измервателни уреди няма и те не предават никакви данни, към никаква Агенция “Митници”, както и да се нарича в съответната държава. Може би бъркам, може да има една или две държави, може да има някакви отделни точки. Но като принцип, когато митничари от държави членки на Европейския съюз идват в България, те са изумени за нивото на административни пречки пред бизнеса.
И затова много е хубаво да си говорим как да сложим още и още. Как една цистерна, забравих с кой продукт, била излязла от Нефтохим и след това влезнала, обикаляйки републиканската пътна мрежа. Но много ви моля, в България ежедневно минават редица цистерни, които превозват горива, а и не само горива, а и цигари, за които акциза не е платен и това е публична тайна и се знае.
Аз ще ви задам и един друг въпрос, който е точно в тази насока.
В Закона за акцизите и данъчните складове, мисля че текста е в чл.124. Предвиден е реда, по силата на който се постъпва със стоки, които са предмет на акцизно нарушение, които са иззети или отнети. И обърнете внимание на нещо много интересно. Тези акцизни стоки подлежат или на преработка или на унищожаване.
Най-случайно научих, че миналата седмица един цял камион, който уж изнасял за Великобритания някаква си стока, този камион едно пале от него паднало. Не било някаква си стока, а било акцизна стока цигари. Целият камион е бил пълен с цигари. Били сигнализирали митнически органи. Агенция “Митници” много добре знае. Те са пристигнали на мястото. Описали са този камион. Отнели са цигари на стойност няколко стотин хиляди, може би милиони лева. Тук господин Танов ще ни каже.
Как сега по закон ще постъпи Агенция “Митници”? Тя трябва или да преработи тези готови, хубави цигари или трябва да ги унищожи. Кажете ми, защо държавата да не продаде тези стоки?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам този разговор да го водим друг път. Водили сме го този разговор.
ЮЛИЯН ПЕКУНОВ: Много е важно точно в този закон да се предвиди продажбата на отнетите акцизни стоки, а не унищожаването.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има проблеми там. Не е толкова лесно да продаваш такива цигари, когато не знаеш от кой са произведени, сертифицирани ли са, без бандерол.
ЮЛИЯН ПЕКУНОВ: Те са отнети в полза на държавата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има проблеми. Нека господин Танов да каже. Но не мисля, че това е мястото на този дебат.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо председател, аз се притеснявам, че нямаше адекватната обезпокоителна реакция в Комисията от това, което господин Танов каза. Той каза следното нещо пред всички вас. Има разлика от 30 процента между количествата горива, които отиват в бензиностанциите и това, което е произведено. И тези 30 процента са разлика неплатен акциз и ДДС. Това каза господин Танов пред всички вас.
Имам чувството, че започнаха да му се карат много хора след казването на тези данни, които би трябвало да са много обезпокоителни за Бюджетната комисия на Парламента. Затова бих се обърнал към него със следния въпрос.
Освен това, което госпожа Стоянова основателно ви каза, мерки за незаконни количества във ведомствени бензиностанции. Дайте ни цялостен план, ваши предложения, с които този въпрос да бъден. Защото ако ние не го решим, догодина отново ще има по-ниски приходи от акциз и от ДДС. И всички ние, независимо управляващи или опозиция, всички ще бъдем виновни. Така че се обръщам към вас за конкретни законодателни текстове, които вие по официален път да предоставите на госпожа Стоянова, как тези 30 процента разлика да бъдат решени като въпрос. И всеки да си поема отговорността в тази Комисия. Това ваше официално предложение е нормално да бъде внесено от ръководството на Комисията, ако трябва от цялата Комисия и да видим кой как ще гласува. Това ви предлагам аз съвсем конкретно. Иначе другия вариант е да стоим и да гледаме. Догодина пак да има 30 процента разлика между количествата в бензиностанциите и произведените горива. Пак да не бъде платен необходимия акциз и ДДС и пак да регистрираме тази разлика.
Така че се обръщам към Вас, господин Танов, с официално писмо, да изпратите вашите предложения до ръководството и до членовете на Бюджетната комисия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказвания? Сега ще помоля във връзка с въпроса за чл.126 и отпадането на думата произвежда да дадете обяснения, защото да не остане някой с грешно впечатление, че ще отпада някаква санкция. Заповядайте.
СТАНИСЛАВА ЙОРДАНОВА: Отпадането на понятието, на думата “произвежда” като изпълнително деяние, в случая е само за прецизност. Тъй като в чл.109 от Закона за акцизите и данъчните складове, самото произвеждане извън данъчен склад е административно нарушение. В чл.109 се казва: “Лице, което наруши разпоредбата на чл.60 е производството по чл.59 изключение и т.н.” Тоест производството в данъчен склад, нарушението на тази разпоредба чл.109.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Вземам повод от изказването на колегата Мартин Димитров, относно волята да се създадат нормални условия, да се събира акциза. Тъй като съм член на тази Комисия повече от 17 години, не си спомням издание на тази Комисия, която да не е одобрила поискан текст от Агенция “Митници”. Ако някой си спомня такъв случай, да дойде и да го каже.
И тук искам да ви припомня още нещо и на господин Димитров и на колегите. Едни и същи хора правят законодателство. Да, там се сменят шефовете. Може би се сменят шефовете на митнически бюра и съответно дирекции. Но отдела, който прави това е един и същи от години наред с малки изключения.
При едно издание ни искат едни неща, при друго други. В крайна сметка политическата отговорност, от трибуната с колегите се замерваме. Колеги, вие защо отменихте Наредба 3? Защото така ни поискаха експертите, господин Димитров. Така ви искат и в момента и на вас. Така ще искат и на следващите, така искаха и преди 17 години. И си ги дъвчим тези 30 процента, а те дали са 30, не се знае или са 50 процента. И къде са 30, къде 50. И тези наредби, откакто аз работя тук, отговарям и за себе си, затова говоря за моя опит, те вървят само в една посока и закона и наредбите и условията. Утежняване на контрола, от гледна точка на оскъпяване, от гледна точка на бюрократизация, от гледна точка на отчетност, от всякаква гледна точка в ущърб на бизнеса.
Ние сме Бюджетна комисия и нашето първо задължение не е да се грижим за бизнеса, а за фиска. И винаги ги приемаме безропотно, със срамежливи забележки. И в крайна сметка какъв е резултата питам?
Искаме ли всяка година нови и нови? Има ли някакво подобрение? Моите уважения към г-н Танов. Моите уважения към целия екип. Моите уважения към усилията. Но резултатите са такива.
Правя това изказване, защото непрекъснато тук между колегите остават някакви такива. Едните го направиха, другите го махнаха. Ние винаги правим това, което вие искате.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз от уважение към господин Цонев, госпожо председател, съвсем кратко.
Колеги, хубаво е да се надгражда. И като се приеме една контролна система, нека като дойде следващия кабинет да отнема важни елементи от нея, така че тя да не бъде ефективна. Да надграждаме и да има приемственост по отношение на контрола, но контрол, който да е с най-ниски разходи за бизнеса. Тук съм съгласен с вас.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам да приключваме дискусията.
Има ли предложение за някои от текстовете да се гласуват отделно? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 33, който става § 34.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Работната група предлага да се създадат нови параграфи 35 и 36.
Изказвания? Няма.
Който е за параграфи 35 и 36, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Параграфи 34, 35 по вносител.
Подлагам на гласуване параграфи 34 и 35, които стават съответно § 37 и § 38.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приема се.
Параграф 36.
Работната група предлага § 36 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в т.40 и § 34, в редакцията на Комисията.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Параграф 37.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 37, който става § 39 и предлага следната редакция на § 39, която е пред вас.
На практика тя е по вносител, с предложението на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Изказвания? Няма.
Който е за окончателната редакция на работната група на § 37, който става § 39, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Параграф 38.
Работната група предлага § 38 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в т.23а, буква “а” от § 39, в редакцията на Комисията.
Който е за предложението на работната група, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Параграф 39.
Работната група предлага § 39 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в т.23, буква “б” от § 39, в редакцията на Комисията.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Параграф 40 по вносител.
Работната група предлага § 40 да бъде отхвърлен.
Който е за § 40 да бъде отхвърлен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Параграф 41.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 41, който става § 40 и предлага следната редакция на § 40.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се няма.
Приема се.
Параграф 42 по вносител, който става § 41.
Който е за § 41, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Параграф 43.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители относно § 43.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 43, който става § 42 и предлага следната редакция на § 43.
Изказвания? Заповядайте господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уважаема госпожо председател. уважаеми колеги, Реформаторският блок не подкрепя предложението, което е заложено в § 43, което на практика увеличава данък лихва от сегашните нива на 8 процента, на 10 процента.
Ние имаме принципна позиция, че не подкрепяме въвеждането на нови данъци, както и увеличението на съществуващите данъчни ставки, каквото е в случая и това предложение.
Освен това липсват финансови разчети, какво би довело това в полза на бюджета. Как тази промяна, знаете тази година от 10 на 8 процента се е отразила, както на хората, така и на бюджета като цяло.
Нека да кажа, че имаме статистика, която показва, че всъщност 85 процента от депозитите са в размер до 5000 лева. Всъщност ние какво правим. Облагаме парите на дребните вложители. Хората които са заделили пари за здраве, за образование или бих казал, бели пари за черни дни. Така че няма как ние да подкрепим това предложение. Ние предлагаме ставката да бъде определена на 8 процента. Това което е и в настоящия момент.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако искате да дискутираме първо по това предложение за данъка върху доходите от лихви, а след това върху другите предложения.
Господин Гечев има думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Трябва също да кажа, че БСП Лява България няма да подкрепи тази промяна в лихвената политика, тъй като това противоречи на нашата програма и ние сме привели икономически аргументи.
Разбираме, че в Европа има различна практика. Вярно е, че в много от страните се облага с данък. Но за да имаме средства за инвестиции, ние трябва да имаме и спестявания. И това е обяснено достатъчно добре и в теорията и в практиката. Така че ние сме разочаровани от това, че се прекъсва политиката на постепенно намаляване на данъка върху облагането на лихвите от депозитите. Макар че в конкретен елемент, това че се уточнява за кои депозити става дума и, че са правени опити за избягване от облагането, чрез търсене на други банкови инструменти, това е добре. Но отмяната на намалението на данъка не се приема.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колеги, първо да отговоря на колегите от Реформаторския блок. Данъчният ефект, както е представено в становището на Министерство на финансите ще бъде 40 млн. само от разликата 2 процента. Между 8 и 10 процента за бюджет.
Така че моля да преосмислите вашата позиция. Но в крайна сметка това е лично ваше решение.
Относно това, което каза проф. Гечев, в крайна сметка ние продължаваме политиката, която сме възприели по времето на кабинета Борисов 1.
Считаме, че трябва да има равнопоставеност на облагането при тази ниска данъчна ставка на всички данъчни субекти. Затова и продължаваме в тази посока.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте колеги, ако наистина от Министерство на финансите са ви казали, че разликата между 10 и 8 процента е 40 млн., аз се притеснявам за тези експерти, които са направили този анализ. Което би означавало, че очаквания приход от данъка върху дохода от лихва трябва да е около 200 млн. за година, което за който и период да гледаме, не се е изпълнило. И ако наистина експертите са видели такива данни, ние сме много притеснени от Реформаторския блок за тези експерти. Дано те да не са писали и други части от бюджета.
Няколко важни икономически аргумента.
Първият много важен аргумент е, че след изплащане досега на гарантираните депозити от КТБ, които ще бъдат около 3,6 – 3,7 млрд. лева, това ще бъде сериозна ликвидност за банковата система, което ще намали лихвите. Нямайте съмнение.
Тоест, вие трябва да имате предвид, че 2015 г. при тази допълнителна ликвидност, която ще дойде към банковата система м.декември, лихвите ще паднат. Това е ясно за много от икономистите, което е допълнителен аргумент, че 40 млн. между 8 и 10 процента да очаквате допълнителен приход, изглежда абсолютно нереалистично.
По-скоро една такава мярка, ако решите и намерите мнозинство да бъде гласувана, ще бъде лош сигнал за увеличаване на данъчната тежест. Ситуация в която ние търсим икономически растеж по всеки един начин.
Другият важен въпрос. Има три пъти намаляване на притока на инвестиции към България. Не се очертава това догодина да бъде компенсирано по някакъв начин. Единствената възможна компенсация е превръщането на вътрешните спестявания в инвестиции. И по тази причина, не че запазването на 8 процентната ставка има нещо повече от психологически ефект. Ние сме наясно с това. Но този психологически ефект за нас е важен. Той е послание към българите, а и към всички хора, които спестяват в банковата система, че има една трайна политика на държавата, на запазване на данъчното облагане, което да стимулира превръщането на тези спестявания в инвестиции. Смятаме, че това е ключов въпрос.
И по тази причина госпожо председател настояваме и сега и в зала да има отделно гласуване на ставка от 8 процента, за да видим дали колегите от Бюджетната комисия ще подкрепят тази политика.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Нека аз да кажа няколко думи преди да дам думата на госпожа Петкова.
Аз не споделям изобщо вашите аргументи, господин Димитров. Данъкът върху дохода върху лихвите е просто едно облагане на един доход. Пасивен доход, бих го нарекла. Така както се облагат доходите от трудови правоотношения, от извънтрудови правоотношения, доходите от наеми, което също е инвестиция, не в банка, а в недвижим имот примерно, който също носи след себе си доход. Доходите от всякакви други видове дейности.
При положение, че в България имаме едно от най-ниските облагания на доходите на физическите лица 10 процента. И това е едно плоско облагане, задължително е базата, върху която се налага това облагане, то да обхваща абсолютно всички видове доходи. За мен е необяснима вашата позиция.
Това че в България две или три години, се облагат доходите от лихви, в никакъв случай не е довело до намаляване, до отлив от спестявания в банките. Напротив, те трайно и постоянно растат и са стигнали вече 36 или 38 млрд. от физически лица.
Така че аз не смятам, че вашите аргументи в тази посока са правилни. Нито че освобождаването от този данък ще привлече чуждестранни инвеститори, които ще влагат тук парите си. Нашите банки са свръх ликвидни. И се чудят къде да намерят място на парите, за да работят и да носят допълнителен доход. Така че вашите аргументи за мен не са добри.
Това че един човек е решил спестените от него доходи от други дейности, да ги вложи в банки и да получи допълнителен доход, аз не виждам с какво той трябва да бъде по-облагодетелстван от другия, който е инвестирал в бизнес или в недвижим имот или в движим актив, който също му носи доход. Напротив, аз смятам, че това би стимулирало активните инвестиции. Друг е въпроса, че трябва да има и равнопоставеност.
А колкото до това, на хората парите в банките и т.н., на бедните и на богатите, не прилича на дясна партия, каквато е Реформаторския блок, подобни изказвания. Това може би господин Гечев трябва да го говори.
Друг е въпроса, че по начина по който се облагат по различен начин лихвите, които чуждестранните физически лица получават в България и нашите евентуално, ако те са по-ниска ставка от 10 или са освободени, е също нарушение на правото на Съюза. И никой не се е сетил в момента да пусне такъв сигнал до Брюксел, за да имаме съответно инфричмънт или проверка.
Така че аз ви призовавам да гласувате за този текст в името на справедливостта и на запазване наистина на принципите на данъчната система.
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател. Тъй като ние сме от 13.00 часа на група, ще ми позволите да кажа няколко думи и по другия текст и как ще гласуваме.
Ние представителите на ДПС в Комисията няма да подкрепим целия § 42. По въпроса за увеличаване данъка върху лихвите, бих могъл да изтъкна един аргумент за и един против, за да се опитам да бъдем балансирани.
Очевидно е, че след банковата криза има нужда от набиране на ресурс от тази сфера. Но според мен е много по-добре това да се случи при една сигурна данъчна основа. Дори тук не говоря за данък, а по-скоро да си припомним факта, че след няколко дни във Фонда за гарантиране на влогове няма да останат никакви средства. Той ще трябва да набира средства. По-добре да дадем възможност там, да се вдигне може би малко вноската и част от средствата от банките, относно получаване от лихви, но върху всички спестявания, да отидат в този фонд, вместо да вдигаме тук и да ги привличаме в бюджета и после през бюджета, пътя който изминават в случая при банковата криза. Това е един аргумент повече, в полза на това, че може по друг механизъм да се случи това, без да влизат тези пари във фиска.
Относно другото предложение, бих искал да кажа, че ние ще гласуваме против. Това е предложението за отмяната на преференцията, да бъде възстановяван данъка на хората с минимална работна заплата.
Прочетох много внимателно аргументите, мотивите. И смятам, че точно в обратната посока трябва да се движим. Това че НАП или Министерство на финансите в инструкции, в указания или в наредби или със самата декларация има редица доходи, които като се взема предвид, отпада тази преференция, мисля че трябва да направим законодателството в посока това да не влияе на преференцията. Тоест, те да бъдат изключени. Ако ние сме допуснали тази грешка, аз твърдя, че не е грешка, твърдя че не е допусната, защото ясно е казано какви други доходи и т.н. Но смятаме, че трябва да се запази.
Забележете, искам да внеса това пояснение за тези, които все пак не са се занимавали сериозно с данъци и с данъчно право и данъчно законодателство.
Това не е пробив в плоския данък. Съвсем съзнателно, не с оглед да се прехвърли тежестта върху следващата година, ние избрахме да се възстановява сумата, която са внесли, а не да има необлагаема основа. Защото тогава щеше да бъде вече първия пробив в плоския данък. а в случая става въпрос за помощ към определена група хора. И не е част от основата приспадане преди данъка или да има необлагаем минимум.
Направихме това в предишния Парламент с ясното съзнание, че не можем да приемем необлагаем минимум за всички. Това би струвало над 700 млн. за бюджета. И не е нужно аз и вие, които получаваме по 2000 – 3000 лева, да имаме необлагаем минимум от 340 лева. Защото ще имаме, ако има необлагаем минимум за всички. Така смятахме, че е по-справедливо. Наистина на хората с минималните работни заплати, да им бъде възстановявана една сума.
Нашето предложение, ние ще го направим между първо и второ четене в обратната посока. Да се възстановява, но да бъдат изключени тези възможности, които са описани в мотивите, които прави неработеща тази преференция. Смятам, че имат нужда тези хора с минимални работни заплати, да бъдат поощрени по този начин. И това ще струва на фиска, мисля около 140 – 150 млн. И това отговаря на въпроса какво е имал предвид законодателя. Върнете се предишния път в мотивите и в обосновката, какво ще струва на бюджета и ще видите, че ако законодателят е имал предвид, по пътя на изключенията на различни доходи да отпада преференцията, нямаше да предвиди, че това ще струва между около 140 и 160, мисля че беше точната сметка. Тоест, имали сме предвид това, че няма да бъде неработещ, а ще бъде работещ.
Благодаря ви. Моля да броите нашите гласове против § 42 целия, а за останалата част от закона гласуваме за. Да ни извините, че трябва да напуснем заседанието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: За мен е важно, водейки дискусията за данък лихва, да разберем от Министерство на финансите, според техните изчисления, каква е разликата в очакваните приходи в бюджета, при ставка от 10 и ставка от 8 процента. Моля като ми отговарят, все пак да имат предвид приходите, които до момента са реализирани от този данък през 2014 г., а също така и през 2013 г. Тоест да има логическа връзка между отговора, който ще дадат и събраните до момента приходи.
И освен това госпожо Стоянова, лично на вас да ви кажа нещо важно, икономически важно и то е следното.
След кризата през 2008 г., аз наблюдавам отдавна повечето страни в Източна Европа, няма увеличение на прякото облагане на труда. Само няколко изключения, които като са направени, след това се приемат обратните ходове, за намаляване на прякото облагане. И това не е случайно.
Държави, които имат проблем с безработицата, държави които имат проблем въобще с пазарите на труда, не увеличават прякото облагане. А където има увеличение, те са на косени данъци. Това е тенденция в целия Европейски съюз или по скоро бившите страните от Източна Европа, членки на Европейския съюз. Тази тенденция не е случайна. Не го подценявайте. По-важното е да получим отговор от Министерство на финансите. Аз не се съмнявам, че той ще бъде компетентен.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Добрев заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димитров, аз обикновено съм съгласен с вашите тези, но в случая не е така. Няма връзка между дела на спестяванията и данъка, защото този данък беше въведен още преди две години и статистиката показва, че спестяванията се увеличават. И то се увеличават със същия темп и дори с по-висок темп, отколкото са се увеличавали преди. Така че спестяванията растат и този данък не накара хората да си държат парите в къщи или да потребяват, а доказателство, че те не са се превърнали в потребление е това, че в последните девет месеца ние имаме дефлация. Дефлацията означава свито потребление.
Така че в този смисъл вашата теза е неправилна, за това че ако оставим лихвата на 8 процента ще има повече вътрешни инвестиции. Нищо такова няма да се случи. Спестяванията растат, въпреки че данъка беше 10 процента. По тази същата логика, като останат 8 трябваше да се увеличат. Това също не е факт. Така че не съм съгласен с вашата теза.
Тук въпроса е принципен. Темата с лихвите се използва от политиците, защото обществото не я разбира достатъчно добре. Ние не говорим за облагане на спестяванията, а говорим за облагане на лихвите, на допълнителния доход върху тези спестявания. Една проста сметка показва, че 10 000 лева влог при 3 процента лихва е 30 процента данък. Значи на 10 000 лева депозит, данъка е 30 лева. При 8 процента данък, данъка е 24 лева. Разликата е 6 лева за едно спестяване от 10 000 лева. Така че проблема се преекспонира.
Съгласен съм обаче с Вас, че няма как разликата между 8 и 10 процента, да е 40 млн. лева. Това е очевидно някаква грешка. Защото дори и да вземем пълния размер на спестяванията от потребителите, от домакинствата, 40 млрд. да ги закръглим, че се смятат по-лесно, отново по тази 3 процента лихва, това прави 1 млрд. 200 млн. лихви. От които 10 процента са 120 млн. при 8 процента са 96 млн. В най-оптимистичния случай, разликата е 24 млн. И това е най-оптимистичния случай. Защото след като въведохме този данък от 10 процента, това беше дебат още по време на въвеждането му.
Много банки създадоха инструменти, с които по някакъв начин да изпълняват закона, но в същото време да не облагат допълнителните доходи. Така че не върху цялата сума от 40 млрд. се начислява данък върху лихвите, а върху много по-малка сума. Не знам точно каква е в момента. Така че според мен не е вярно това, че ако оставим на 8 процента, ще се увеличат вътрешните инвестиции или ще се вдигне потреблението или нещо друго.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам, да си запазим аргументите за зала. Една реплика, но вие господин Димитров постоянно взимате думата по няколко пъти. Освен това сте гост, не сте член на Комисията.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Стоянова, няма значение. По Правилник единствената разлика с член на Комисията е правото на гласуване. Всички други права има всеки народен представител.
Господин Добрев, вие пропускате следния много важен аргумент. В условия на политическа нестабилност и протести и едно за съжаление слабо правителство, каквото беше това на Орешарски, не може да очаквате нарастване на инвестициите. Тоест, в една такава ситуация е нормално да има само нарастване на спестяванията. При нова ситуация през 2015 г. ще е друго.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Димитров.
Госпожа Петкова отговорете, ако обичате.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател. Бих искала малко да започна още с въвеждането на данък върху лихвите. Когато се въвеждаше данъка, оценката беше 132 млн. с 10 процента данък. Събрания данък за 2013 г. е 82 млн. Тоест виждате, не че оценката не е била правилна, а по начина по който е разпоредбата. Тоест, една част от лихвите да са облагаеми, една част освободени, предостави възможност действително банките да предоставят различни продукти и услуги на гражданите. Тоест, лихвата да бъде необлагаема.
За 2014 г. приходите от този данък ще бъдат 65 млн. разликата е 17 – 18 млн. от ставката, от 10 и 8 процента. Оценката която е изготвена от Министерство на финансите, 40 млн. тя включва оценка 17 млн. повишаване, т.е. увеличаване на ставката с два пункта и 22 млн. от разширяване на данъчната основа. Така 40 млн. не е само разликата в ставката.
И действително по принцип позицията на Министерство на финансите е, да се увеличи ставката на 10 процента. Тоест, да се изравни облагането. Освен че се създава възможност за отклонение от облагане, действително съществува нарушение на европейското законодателство. Тъй като доходите от лихви на чуждестранни лица се облагат с 10 процента. Докато на местните физически лица се облагат с 8 процента, което действително е нарушение на основните свободи, на принципите в договора за функциониране на Европейския съюз и е дискриминация по отношение на местните лица и други лица, които са местни за държава членка.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искате допълнителен въпрос.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Петкова, пак не можахте да ме убедите. 40 млрд. са общо парите на всички физически лица в банковата система. Засега са обложени депозитите и не са обложени примерно разплащателните сметки на тези физически лица. Но тези разплащателни сметки, те първо са на някакви лихви, които са половин процент или 1 процент. Второ са много малка сума от тези 40 млрд. Няма как да бъдат генерираните допълнителни 23 или нещо подобно милиона, за разликата между 40 и 17 млн. Може ли да ни дадете повече информация. Това не звучи въобще логично.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Тъй като в момента не разполагам с точните изчисления, мога да ги предоставя допълнително. Но една голяма част от депозитите, когато се прие данъка, всъщност се трансформираха в разплащателни сметки в други форми. Тоест, за да се избегне облагането с лихва различна. Така че ние може по принцип да ги дадем. Даже аз за това казвам, когато се въвеждаше данъка, оценката беше 132 млн., а де факто в бюджета постъпиха 82 млн. Като оценката е правена по данни на Българска народна банка и съответно на Националния статистически институт.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Добрев. Това беше една вратичка, през която банките предложиха заобикаляне на данъчното облагане. Понеже господин Цонев спомена КТБ. Аз искам за хората, които не знаят, че сега изплащайки гарантираните депозити, Фонда за гарантиране на влоговете ще плати и главниците и натрупаните лихви.
Ако направим една справка, колко от тези гарантирани и не гарантирани депозити и лихвите по тях са били обложени по този закон и колко от тях са преминали през тази вратичка, за да не бъдат обложени, мисля че ще бъде интересна информацията.
Предлагам да приключим по тази тема. Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз исках само да направя едно предложение във връзка с чл.46, § 43. Тъй като ние останалата част на параграфа го подкрепяме. Ние предлагаме ал.4 да се измени така:
“Ставката на данъка на доходите по чл.38, ал.13 е 8 на сто.” Това което чухме от колегите от Министерство на финансите показа следното. Очакваните приходи за следващата година, в размер на 40 млн., всъщност по-голяма част идват не от увеличаване на ставката, а от увеличаване на базата. И моето предложение е, нашите усилия да бъдат към това, да увеличим базата, а не да увеличаваме ставките. Така че това е моето предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев, ако ми позволите технически да кажа. Това което вие искате да направите се намира в т.10, в чл.46, буква “а” и буква “б”. Така че ще подложим т.10 отделно на гласуване във варианта на вносителя, който осигурява 10 процента ставка. И във вашия вариант, който току-що казахте, който ще осигури 8 процента ставка. Така че това ще го решим по време на гласуването.
Други желаещи за изказване извън темата лихви. Надявам се, че е я изчерпахме.
РУМЕН ГЕЧЕВ: По другите ние също ще гласуваме против това, че отпада една голяма придобивка, която не виждам какво е толкова политическо в нея. Минималната работна заплата да бъде освободена от данъчно облагане.
Доста колеги познават сравнителните анализи на развити и на развиващи се страни. Трябва да ви кажа, че даже с известна застраховка, 85 на сто от страните от средно равнище нагоре, в това число и средно равнище, освобождават от данък хората с най-ниски доходи. И като започнете в Европа и извън Европа. Даже десния модел, който не е толкова десен вече, неолиберален в САЩ и там освобождават. Така че не виждам защо ние ще се изправим пред нашите избиратели, хората с най-нисък доход и ще им кажем, че те ще продължат да плащат 10 процента. Защото все пак там спадат специалисти, които ние губим. Но да накараш една медицинска сестра да плаща и 10 процента данък при този мизерен доход, това е неприемливо.
Затова ние препоръчваме на управляващото мнозинство в момента да преосмисли тази стъпка, тъй като онова което предлагате като намаление на облагането на броя на лицата в семейството, което е международна практика и това е добре, но поне то може да бъде разширено. Не само на децата до 18 години, но и на децата, които се обучават, примерно в бакалавърска степен, което се прави в повечето европейски страни.
А освен това е несправедливо, защото може да има семейства, които не работят, нямат минимална работна заплата. Имат доходи само от ренти да речем, вие тях ще ги освободите от данък. Така че има логическо противоречие в това, което се предлага и ние държим да остане 340 лева минималната работна заплата. Съответно при нейното изменение в бъдеще да бъдат освобождавани. Като сме съгласни, ако вие промените това си мнение, бележките, които са направени технически за опити за манипулиране на данъците или за изключване на някои допълнителни доходи. Да речем човек с минимален доход, който получава и някакви семейни, които променят картината, това може да се промени. Но да се измени изцяло философията, да освободим от данък, което е масова практика по света на хората с най-ниски доходи, в случая минимална работна заплата, това за нас не е приемливо социално и затова ние ще гласуваме против.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев. Позволете ми и аз да кажа две думи по тази тема. Сигурно вие сте прав с Вашата философия и аз може би бих ви подкрепила в някакъв момент, когато тази философия и по-скоро промяната в облагането на данъка върху общия доход, се разглежда в контекста на цялостната данъчна система в България.
Данъчната система в България, която между другото основно изградихте вие, имам предвид вашата партия в тройната коалиция, включва преобладаващ относителен дял на косвеното данъчно облагане и ниска ставка на прякото данъчно облагане, както за корпоративно, така и за физически лица. Като още един път искам да кажа, че когато говорим за плоско, ниско облагане, ние трябва да говорим за максимално широка база върху която това облагане се разпростира.
Аз между другото съм привърженик на тази данъчна система, защото тя на практика чрез косвеното облагане изземва повече доходи от тези, които потребяват повече. Имат възможност и потребяват повече. В това няма нищо лошо, дават своя дял. Но от друга гледна точка, тя чрез ниското пряко облагане на доходите на физическите лица стимулира онези хора, които имат по-високо образование, които искат да добият допълнителна квалификация, които работят повече и са готови да поемат отговорност. И в крайна сметка това е мотора на българската икономика.
Няма аргументи против това, което вие казвате, че хората с ниски доходи. Искам само една скоба да направя. Обикновено това са хора с ниско образование и липса на каквато и да било квалификация е редно да бъдат подпомогнати. Но не през данъчната система.
Данъчната система не може да бъде инструмент за социално подпомагане на социално слаби работещи или не работещи. Има си социална система и не малко пари в нея се наливат от бюджета, включително и бюджет 2015. И за мен правилния принцип е данъците да имат неутралност, спрямо всички, които работят и дават своя дан. Онези които имат нужда да бъдат подпомогнати, обществото да ги подпомогне чрез социалната система.
Аз моля колегите, особено онези, които наистина имат дясна ориентация, да кажат своето да на тези промени. Като всъщност това е политика стимулираща активността. Не е данъчна политика за социално подпомагане.
Благодаря.
Други желаещи да се изкажат по други въпроси?
В такъв случай господин Гечев, правите ли предложение да гласуваме отделно точка 4 на предложението, чл.22б се отменя или вие ще си гласувате против целия текст. Против целия текст на § 43.
Питам, за да изясним как да действаме.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
В такъв случай да преминем към гласуване на § 43.
Ще гласуваме първо т.10 на редакцията на работната група. Изясних за какво става дума. Това е окончателният текст. Става дума за възстановяване на ставката за облагане на доходите върху данъка върху лихвата на 10 процента.
Който е за редакцията на работната група за т.10, моля да гласува.
Гласували 7 “за”.
Против? Пет против. Въздържали се? Двама въздържали се.
Текстът не се приема.
В такъв случай подлагам на гласуване редакцията на т.10, която господин Танев, моля да прочете.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Чл.46 ал.4 се изменя така.
Ал.4. Ставката на данъка за доходите по чл.38, ал.13 е 8 на сто.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Който е за този текст, моля да гласува.
Против? Трима против. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Подлагам на гласуване целия § 43 в редакцията на работната група заедно с току гласуваната точка 10.
Който е за, моля да гласува.
Против? Пет против. Въздържали се? Няма въздържали се.
Текстът на § 43 е приет.
Благодаря ви.
Продължаваме § 44.
Работната група предлага § 44 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в т.19, § 42.
Който е за отпадането, моля да гласува.
Против? Няма против. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Параграф 45.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители § 45 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага § 45 да бъде отхвърлен.
Който е за отхвърлянето на § 45, моля да гласува.
Против? Няма против. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Параграф 46.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 46, който става § 43 и предлага следната редакция на този параграф.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на работната група за § 46, който става § 43.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Приема се.
Параграф 47.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 47, който става § 44 и предлага следната редакция.
Който е за редакцията на § 47, който става § 44, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители за § 47а.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 45 в следната редакция.
Изказвания? Няма.
Който е за текста на нов § 45, моля да гласува за.
Против? Няма против. Въздържали се? Няма въздържали се.
Приема се.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители за новия § 47б и § 47в.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създават нови параграфи 46 и 47.
Уважаеми дами и господа, аз оттеглям своето предложение от свое име и от името на вносителите. И ще ви дам аргументи за това.
Това са текстове, които имаха за цел промяна в НПК и в НК. Но след като внесохме това предложение, получихме становища на Върховна касационна прокуратура и Върховен касационен съд, които най-общо считат, че тези предложения не биха довели до необходимия резултат и не са необходими.
Още повече, че аз самата се съмнявах, че тяхното място е в преходни и заключителни разпоредби. Ще ви дам становищата, за да видите, че няма проблеми. Те считат, че не биха довели до някакъв положителен ефект. Аз имах притеснение, че на тези текстове не им е мястото в един данъчен закон. И затова оттеглям това предложение. Ако се прецени, че тези текстове са необходими или трябва да бъдат преработени, нека да се внесат в отделен ЗИД. Така че с това приключихме по този параграф.
Параграф 48.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група прави устно предложение в момента за редакция на § 48, като се създаде т.4 в него.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 48 и предлага следната редакция, която е пред вас.
Въпроси? Тук става въпрос § 33, т.18а да влезе в сила.
Който е за § 48 в редакцията на работната група, моля да гласува.
Против? Няма против. Въздържали се? Няма въздържали се.
С това законопроекта е приет.
Имаме още една точка.
Гостите от Министерство на финансите, ако желаят може да останат.
Точка трета от дневния ред.
Представяне на годишния доклад на Европейската сметна палата за 2013 г.
При нас е г-жа Илияна Иванова, която е българския представител в Европейската сметна палата.
Тази година, уважаеми колеги, вече традиционно всяка година по това време, нашият представител идва в Бюджетната комисия, за да ни запознае с годишния доклад на Европейската сметна палата и да акцентира за онези елементи в него, които най-много касаят България.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ИЛИЯНА ИВАНОВА: Благодаря ви, госпожо Стоянова.
Уважаеми народни представители, добър ден!
Позволете ми първо да благодаря на госпожа председателката, за това че направи всичко възможно, да успеем да влезем и ние в днешната ви натоварена програма. И надявайки се с тази информация, която ще ви представя, да бъде полезна за вашата работа в Комисията, на която сте членове. Ще се опитам предвид и на часа, в който вече се намираме да бъда максимално кратка. Да представя от около над 300 страници документ в рамките на 20 слайда. Така че предлагам да започваме работа с първия слайд.
Нашият доклад всяка година представя една картина за изразходването на европейския бюджет, от гледна точка на финансовия анализ. Тоест, дали счетоводните сметки на Европейската комисия са правилно приключени. Дали има някакви нередности в изразходването на европейски средства от страните членки. И тази година всъщност представяме доклада за 2013 г.
През изминалата година имаме рекордно висок процент на разходите, близо 150 млрд. евро, което разбира се, се дължи на факта, че в края на програмния период, нормално има повече плащания. И затова ще видите малко по-късно, процента на грешки е малко по-висок, отколкото през предишните години.
От този слайд може да видим, че в две от политиките на Европейския съюз се изразходват около две трети от средствата, а именно регионална политика, енергетиката и транспорт и преките помощи в областта на земеделието.
В следващия слайд, според мен е една интересна картина, която показва какъв е размера на получените средства от европейския бюджет брутно, говоря без вноските, а брутно получените средства по държави в милиони евро.
Тук може да видим, че по абсолютна стойност България горе-долу се намира в златна среда. Но по процент, ако тези суми, се изчислят като процент от брутния национален доход, ние сме на пето място по най-много получени средства от европейския бюджет за 2013 г.
От тази картинка се вижда, че около 93 процента от цялата тази сума, близо 2 млрд. евро, които България е получила през 2013 г. са били за кохезионна политика и земеделие. Тоест, ние не правим изключение от общия тренд на най-финансираните политики. При нас кохезионната политика и земеделието наистина заемат най-голям дял.
И тук искам да подчертая, че тези две политики са в рамките на споделеното управление между Европейската комисия и българските власти, което показва колко е важно и нашето сътрудничество като Европейска сметна палата и национални институции.
В следващия слайд, според мен една от най-интересната и може би изненадваща информация е салдото между получени и платени средства. Тоест, това показва нетните платци и нетните бенефициенти по държави, кой колко е получил чисто от европейски бюджет, още наричано оперативно бюджетно салдо. Тук виждаме, че България е подредена на четвърто място. Почти 4 процента от брутния национален доход, като пред нас е само Естония, Литва и Унгария.
В другия край на таблицата виждате нетните вносители, традиционно държави като Швеция, Дания, Германия, Великобритания, които плащат най-много. Най-малко им остава всъщност. Те са на отрицателно салдо от европейския бюджет.
В следващата графика сме се опитали да покажем тенденцията през целия изминал програмен период, за да покажем как се променя усвояемостта, тоест получените средства в страната ни. Виждаме една възходяща тенденция. А може би само 2010 г. обяснява. Има малко спад 2011 г., но това се дължи по-скоро на по-големите суми, които са получени през 2010 г., а не толкова на някакъв спад през 2011 г.
В следващата картина е интересно, да се види каква е усвояемостта. Защото едното е средствата, които са получени, друго е усвояемостта, която показва всъщност съотношението между плащанията, между разплатените средства и между поетите задължения. Тази графика показва средствата за кохезионна политика. Тук виждаме, че България отново е в средата. Като средното ниво виждаме 69 процента усвояемост за Европейския съюз. Най-ниските са от порядъка на 47 процента за Румъния. Хърватия, това е нормално, нова държава, Словакия, Италия и след това сме ние. Тоест малко под средното равнище, но в никакъв случай на опашката или да сме последни по усвояемост. За кохезионна политика говорим.
В следващата графика виждаме същата класация, само че по земеделски средства от Фонда за развитие на селските райони. Тук тази графика включва само инвестиционните мерки, тъй като те са многогодишни и за разлика от останалите, могат да бъдат показани в целия период.
Тук сме дори още малко по-добре, като за България средния процент на усвояемост е 65 процента, при средна стойност отново за Европейския съюз, 69 процента. В този случай зад нас се подреждат Гърция, Румъния, Италия, Кипър, Испания, Франция.
Както виждате ниската средна усвояемост в този програмен период е типична за доста държави в Съюза като цяло. България не направи изключение. Аз попаднах на едно много интересно проучване в Европейския парламент, което обяснява кои са основните предпоставки и ключовите фактори за усвояемостта на европейските средства. И там в това проучване се посочва, че една от най-важните предпоставки, разбира се е административния капацитет. Разбира се, това са възможностите за съфинансиране на държавите членки, но и политическата стабилност. Тоест честата смяна на политики, на управления води и до по-ниска усвояемост на европейските средства.
Сега към основните заключения от самия годишен доклад. Може да преминем направо към следващия слайд. Той показва за 2013 г. с 95 процента увереност, Европейската сметна палата твърди, че вероятния процент грешки общо за всички политики говорим на Европейския съюз, възлиза на 4,7 процента.
Искам веднага да уточня, че това не е процент на измами или злоупотреби. Това е процент на грешки, нередности, т.е. средства, които не са изразходвани по правилата. Но не включват непременно умисъл или злонамереност в тези действия. Този процент е сходен с предишната година. Може да видите 4,8 процента е бил процента на нередностите. И остава, за съжаление за 20-та година поред, много над прага на същественост от 2 процента. Ние имаме този праг от 2 процента, под който смятаме процента грешки за несъществен. Над него вече говорим за една материална същественост на нередностите.
Искам да подчертая също така, че ако не беше ефекта на корективните действия от страна на държавите членки на Европейската комисия, този вероятен процент грешки би бил още по-голям. Нашите изчисления казват 6,3 процента за 2013 г.
В следващата графика може да видим вече как се разпределят резултатите по различни видове политики, по разходни области за 2013 г.
В първата колона виждаме разходната област или видовете политики. В средната - одитираната сума. И накрая вероятния процент грешки и одитното заключение.
Най-общо може да направим извода от тази графика, че почти всички области са засегнати от съществен процент грешки, без една - административните разходи. Традиционно двете политики с най-високо ниво на грешки са регионалната и развитие на селските райони.
Предполагам, че по-интересно би било да видим какви са видовете грешки по политики. Ще се спра само на двете, на регионална и на земеделие. В регионалната политика може да видим, че повече от една трета от грешките са свързани с процедурите за обществени поръчки. Това са 39 процента от всички грешки открити в извадката. Голяма част от тях са свързани с възлагане на допълнителни поръчки, без конкурентна процедура. Друга голяма част от грешките в тази група политики са недопустимите проекти и недопустими дейности и бенефициенти или разходи за финансиране.
От 122 одитирани процедури в тази политика, 60 са идентифицирани като случаи на неспазване на правилата за обществени поръчки.
В областта на селските райони, околна среда, рибарство и здравеопазване най-често срещаните видове грешки са отново свързани с недопустими разходи за финансиране, недопустими
бенефициенти или недопустими проекти, които представляват и две трети от всички грешки открити в извадката. Като един пример мога да ви дам за недопустим проект.
Например при агроекологичните ангажименти и пример, който е цитиран в самия годишен доклад, бенефициент в Италия поема ангажимент, да не използва вредни препарати за растителна защита за насажденията си от артишок. По време на своето посещение обаче, Сметната палата установява, че бенефициента е използвал такива вредни продукти 12 пъти през одитирания период. Това е един пример за недопустим разход, който се включва в изчисляването на общия процент нередности.
В следствие на анализа на откритите от нас грешки се изготвят препоръки към Европейската комисия, които целят разбира се, да подобрят финансовото управление, както на европейско, така и на национално ниво. Тук виждате част от тези препоръки. Извън слайда искам само да ви кажа, че вследствие на констатациите на Сметната палата е възможно да възникнат и финансови корекции и от Европейската комисия. Може да възникне прекъсване или спиране на плащания по оперативни програми. Различни резултати могат да бъдат постигнати. Но като цяло Европейската комисия се стреми наистина да засили контрола по изразходването на средствата в следствие на тези констатации, които ние сме направили.
Преминавам веднага към темата за България, къде България присъства в Годишния доклад.
През 2013 г. ние попаднахме три пъти в извадките по политики на Европейската сметна палата, за регионална политика, за развитие на селските райони и за заетост и за социални въпроси.
При одита на програмите за заетост не бяха открити грешки. И там традиционно мисля, че сме отличници и миналата година нямаше открити грешки. Така че няма да се спирам на тази програма.
При Програмата за развитие на селските райони бяха открити грешки, свързани с несъответствие с изискванията за допустимост, неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки. Но искам веднага да отбележа, че тези примери, където е посочена България не са фрапиращи примери, които излизат в едни карета на доклада, като този, който ви цитирах за Италия преди малко. България не присъства с такъв пример описано какво се е случило, каква е грешката и нередността. По-скоро като допълнителна информация за всички останали държави, в които са се срещали такива грешки. България присъства наред с държави като Дания, Германия, Гърция, Италия, Австрия, Полша и т.н. и няма такъв фрапиращ пример в областта на земеделието.
В областта на регионалната политика транспорта, енергетика, типични грешки са свързани с нарушение на правилата за държавни помощи. Тук отново сме цитирани не във фрапиращ пример, а наред с други държави, като Полша, Словения, Унгария. Пример в който предприятия, които кандидатстват със статута на малки и средни предприятия и получават помощи за такива, всъщност не се оказват малки и средни, а притежавани от по-големи компании. И по този начин те фигурират като недопустими бенефициенти по тази програма.
По отношение на ниските нива на разплащания по финансовите инструменти бяха одитирани тук четири държави - България, Гърция, Италия и Литва. И при всичките от тях бяха наблюдавани ниски нива на разплащания на финансовите инструменти. Но причините за това, както и самата Европейска комисия посочи в своя отговор на нашите въпроси. Това е вследствие от самите ефекти на финансовата и икономическа криза и свръх финансирането, което се получи при тези финансови инструменти, при свиването на целия растеж. Неясното европейско законодателство в началото на периода и бавното изпълнение, поради проблеми с административния капацитет на държавите членки.
В следващите няколко слайда. Тази таблица представя всички операции попаднали в извадките по политики на Европейската сметна палата в целия период 2009 – 2013 г.
Интересна е информацията по отношение на общия брой проверени транзакции по държави, както и броя на засегнатите транзакции от една или повече грешки. Или с други думи, честотата на грешките. Информацията, разбира се, не е на сто процента прецизна. Тъй като държави като Кипър, за тях имаме проведена само една операция. Няма как на базата на една операция да направим извод. Но все пак дава представа за тази честота на грешки. За България това е 41 процента. Или ако се направи някаква своеобразна класация, на девето място по най-ниска честота на срещани грешки.
Основният извод за мен от тази таблица е, че във всички държави, които са проверявани, се срещат грешки. Тоест няма безгрешни. Който не усвоява, той не греши. В този смисъл България в никакъв случай не стои на последно място.
Тук последните два слайда показват анализа на Европейската комисия. Как Европейската комисия оценява риска в различните държави и пак за двете най-рискови политики, за земеделие и за регионална политика. За земеделието може да видим, че тук Европейската комисия оценява страната ни, наистина малко по-рисково от средното за Европейския съюз. Ако средната стойност е 3,3 процента на суми изложени на риск за България, този процент е седем. За разлика от земеделието в кохезионната политика, тук сме под средното равнище на риск за Съюза. Ако то е 2,8 процента по оценка на Комисията, нашата страна се оценява, сумите изложени на риск да бъдат само 1,3 процента от общия размер на плащанията.
И с това надявам се да не съм прекалила с вашето търпение. Надявам се да ви е полезна тази информация. И разбира се, предстоят много други интересни доклади през следващата година, които ние ще подготвим. Ако има интереси от вашата Комисия, с удоволствие бих дошла отново, за да ги споделя с вас.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, госпожо Иванова.
Аз смятам, че е интересно за народните представители. Попаднахме в неподходящ момент. Изключително напрегнато е. Тук всеки ден сме на комисии и на пленарни. Затова интереса беше твърде вял. Но мисля, че ако има интересни доклади, които касаят и България могат да ни бъдат поднесени като информация. Ще очаквам вие да инициирате в едно по-нормално време след Нова година, интереса съм сигурна, че ще е значително по-голям.
ИЛИЯНА ИВАНОВА: Само в аванс, ако мога да ви кажа две интересни теми, които смятам, че може би биха представлявали интерес. Предстои одит за сигурността на енергийните системи в Европейския съюз. И друг одит за стратегията за интеграцията на ромите. Така че ако това представяла интерес за вас, бих дошла да представя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, представлява. Бихме могли даже да направим съвместна комисия с Комисията по енергетика или ДКЕВР.
ИЛИЯНА ИВАНОВА: Това ще бъдат по-интересни доклади, от гледна точка на това, че ще разглеждат ефективността и резултатите. Не чист финансов одит. Дали са изразходвани един пари по сметките, а какво е постигнато с тези пари. Така че предполагам, че това би било интересно.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И аз ви благодаря. Ако от страна на народните представители има желание някой да вземе отношение?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Информацията е много интересна, още повече, че по стечение на обстоятелствата, аз бях преди около две, три седмици в Европейската комисия точно по проблеми на бюджета. Там има разбира се, наред и с хубавите новини, в това число опита да се мобилизират 300 млрд. за инвестиции, има и лоши новини. Тук не видях в слайдовете, но е известно, че Европейския съюз има неразплатени 26 млрд. евро плащания. Те изнесоха такава информация, което може би ще създаде проблеми през следващата година, ако не започне Комисията да намалява дефицита и неразплатените сметки към доставчици на услуги. Най-вече за съжаление се отнася към изпълнение на научни проекти, които те не са разплатили. Това чухме в Брюксел. И сумата е притеснителна.
Но е хубаво да поддържаме добри връзки със Сметната палата, защото от там черпим информация систематизирана за изпълнението на бюджетите и на ефективността на политиките. Така че благодарим ви за информацията.
ИЛИЯНА ИВАНОВА: Благодаря и аз. И може би да използвам възможността, тези от вас, които имат интерес, могат да заповядат и в Люксембург на място, да се запознаят с това как работим ние.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще ни поканите и част от Бюджетната комисия ще дойде.
ИЛИЯНА ИВАНОВА: Каня ви официално тези, които сте тук.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие използвайте случая и поканете вашите колеги на заседание в България. Мисля, че ще им бъде интересно.
ИЛИЯНА ИВАНОВА: Да, аз планирам, разбира се, в координация с вас да организираме такова посещение в бъдеще. Има какво да им покажем. Щом има желание от ваша страна, с удоволствие.
Ако няма други въпроси, пожелавам ви приятен ден и ви благодаря още веднъж.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Закривам заседанието.

/ Закрито в 13 часа и 50 минути /


Стенограф: Силвия Михайлова
Файлът съдържа 113 599 знака


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/Менда Стоянова /