---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

КОМИСИЯ ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА



П Р О Т О К О Л

№ 5


На 10 декември 2014 г. /сряда/ от 14.30 часа в зала «Изток» на Народното събрание, се проведе съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
Заседанието бе открито в 14.35 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 35 минути /



ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум в Комисията по бюджет и финанси, също госпожа Джема Грозданова – председател на Комисията по външна политика, потвърждава наличие на кворум. Така че може да започнем съвместното заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
Предлагам съвместното заседание да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Договора за заем между Република България и ЕЙЧ ЕС БИ СИ БАНК ПИ ЕЛ СИ, СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ, СИТИБАНК, ЕН ЕЙ /клон Лондон/ и “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – в ролята на регистратори и упълномощени водещи организатори и “УНИКРЕДИТ БАНК” АГ /клон Лондон/ - в ролята на агент.

За Комисията по бюджет и финанси:
2. Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за Сметната палата, № 454-01-60, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 08.12.2014 г.
Имате ли предложения за изменения в дневния ред? Няма.
Първо, ще подложа на гласуване дневния ред по т.1 и т.2 на Комисията по бюджет и финанси.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Дневният ред е приет.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Комисията по външна политика, който е за така предложения дневен ред за нашата Комисия, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се.
Дневният ред е приет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме по точка първа.
Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за ратифициране на Договора за заем между Република България и ЕЙЧ ЕС БИ СИ БАНК ПИ ЕЛ СИ, СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ, СИТИБАНК, ЕН ЕЙ /клон Лондон/ и “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – в ролята на регистратори и упълномощени водещи организатори и “УНИКРЕДИТ БАНК” АГ /клон Лондон/ - в ролята на агент.
Господин Горанов е тук. Ще ни представи накратко законопроекта.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми председатели на комисии, уважаеми госпожи и господа народни представители,
Накратко ще ви представя хронологията свързана с поемането на дълг и като краен резултат, предложението на Правителството за ратифициране на договора за заем.
С решение № 767 от 13 ноември 2014 г. Министерският съвет предложи на Народното събрание, на основание на чл.84, т.9 от Конституцията на Република България да даде съгласие, Министерският съвет да води преговори и да предприема всички други необходими действия за подготовка поемането на външен държавен дълг, включително чрез емисии на държавни ценни книжа, международните пазари, както и на средносрочна програма за емитиране на дълг към международните капиталови пазари, чийто размер в рамките на 2014 г. не може да надвишава 3 млр. лева или тяхната равностойност в друга валута, при условията на последваща ратификация. Всъщност затова сме тук днес.
Съгласно свое решение от 19 ноември 2014 г., 43-то Народно събрание даде съгласието си Министерския съвет да води преговори и да предприеме всички други необходими действия за подготовка поемането на външен държавен дълг, включително чрез емисия на държавни ценни книжа на международните пазари, както и на средносрочна програма за имитиране на дълг на международните капиталови пазари, чийто размер в рамките на текущата година не може да надвишава 3 млрд. или равностойността им в друга валута.
С решение 785 на Министерския съвет от 27 ноември 2014 г., Министерският съвет упълномощи министъра на финансите, да проведе преговори с документарни банки Рейнджърс и дилъри за първа транзакция, във връзка със средносрочна програма за имитиране на държавни ценни книжа на международните капиталови пазари и предоставяне на мостови заем, както и да оформи и подписва от името на Република България всички необходими документи, включително мандатно писмо и договори свързани с договарянето, организирането и осъществяването на поемането на външен дълг.
С решение 813 на Министерския съвет от 9 декември 2014 г., Министерският съвет одобри и предлага на Народното събрание на основание чл.85, ал.1, т.4 и т.5 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон договора за заем между Република България и ЕЙЧ ЕС БИ СИ БАНК ПИ ЕЛ СИ, СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ, СИТИБАНК, ЕН ЕЙ /клон Лондон/ и “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – в ролята на регистратори и упълномощени водещи организатори и “УНИКРЕДИТ БАНК” АГ /клон Лондон/ - в ролята на агент, подписан на 8 декември 2014 г.
Предвижда се външно финансиране през 2014 г. да бъде краткосрочно мостово финансиране и да бъде погасено от постъпленията от емисии на международните капиталови пазари през 2015 г.
Мостовото финансиране ще бъде отпуснато от банките, които ще подготвят документацията по установяване на средносрочна програма с имитиране на държавни ценни книжа на международните пазари.
След проведените интензивни преговори с четирите банки, в кратки срокове е договорен и на 8 декември 2014 г. е подписан договор за заем за предоставянето на мостово финансиране в общ размер на 1,5 млрд. евро, изготвен съобразно стандартите на базираната в Лондон Асоциация на кредитните пазари, които са еталон при изготвянето на подобни договори за заем.
Заемът е договорен за срок от шест месеца, при годишен лихвен процент определен на базата на шестмесечния Юрибор, плюс надбавка от 0,9 процента или към 10 декември, т.е. към днес 1,8 процента. За сравнение когато правихме проучване, доколко вътрешният пазар може да поеме такъв дълг, индикативата доходност, която беше предложена за краткосрочни ценни книжа беше в размер на 1,83 процента или приблизително 50 процента по-висока спрямо тази, която постигаме с мостовото финансиране.
Договорът предвижда възможност за удължаване на мостовия заем с още шест месеца. Целта на външното финансиране е да диференцира вътрешното дългово финансиране и по този начин да се предотврати изтегляне на ликвидност от българския финансов сектор.
Договорът за заем подлежи на ратификация от Народното събрание, на основание чл.85, ал.1, т.4 и т.5 от Конституцията, тъй като в него се съдържат финансови задължения за страната и се предвижда съдебно уреждане на споровете. Поемането на дълг се извършва на основание чл.68 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., като средства от заема ще бъдат използвани за осигуряване на финансиране на държавния бюджет, свързано с очаквания по-голям дефицит, необходимостта от предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, както и обезпечаването на ликвидна подкрепа на банковия сектор.
С оглед на сроковете, моля Народното събрание бързо да разгледа и да подкрепи тази поредна стъпка от стратегията за финансиране на държавния бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Горанов.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Господин Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уважаеми госпожи председатели, уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители, накратко ще изразя нашата позиция към внесения законопроект за ратификация. Няма да обсъждам условията за сключване на самия заем. Ние имаме резерви към самия заем. Знаете, че не подкрепихме решението за даване на съгласие, за имитиране на дълг в посочения размер. И мисля, че този въпрос трябва да се гледа в по-широк контекст на бързото общо задлъжняване на страната. Защото знаете, че размера на този дълг не е всичко, което предстои да натовари България. Общият размер е по-голям и с това, което се предвижда през следващата година да бъде правено.
Искам да припомня, че когато миналата година се наложи да бъде теглен дълг в размер на 1,5 млрд. лева за рефинансиране на стар дълг, който не беше направен от правителството на Социалистическата партия. Тогава вие имахте много критична позиция, говоря като цяло за ГЕРБ. И така се обръщахте, апелирахте към българското общество, да не се допусне задлъжняване на следващите поколения. Сравняването на този размер, с това което сега се прави и което предстои да се прави, добре разбирате в каква много по-сложна ситуация ни поставя. Освен това този дълг е не просто за рефинансиране на стари задължения, а част от него за покриване на дефицита. Защото ако той се вземаше, с оглед на инвестиционни цели, това можеше да даде тласък върху развитието на българската икономика.
Накрая също трябва да отбележа, предвиждания общ размер на задлъжнялост в размер на 25 млрд. лева. Само да припомня, че размера на външния дълг на България преди 25 години беше значително по-нисък. А тогава ситуацията беше определена като критична при съпоставими нива на брутния вътрешен продукт. Казвам това, за да се промени тази посока на политиката, която не вещае никакъв икономически и социален оптимизъм. Така че това са мотивите, заради които ние няма да подкрепим предлагания законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други колеги.
Господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Представителите на Парламентарната група на Партия “Атака” ще гласуваме против предложението за ратификацията на този заем. Нашите мотиви са, че той не е добре обоснован, не е аргументирано искането.
Поначало товаренето със заем на и без това натоварения български данъкоплатец е нещо, което трябва да се прави много внимателно. В случая министърът на финансите предлага и то бързичко, както чухме, ако може Народното събрание бързо да одобри и да придвижи този заем. Дори не чух сериозна аргументация и обосновка на това, как точно ще бъде казано образно на местен заем.
Аз имам тук едни данни, от които се вижда по министерствата колко пари ще отидат, защото те са вече в преразход. Нали така, господин министър. Най-много Министерство на вътрешните работи. Там ще потънат 125 млн. Минитерство на труда и социалната политика - 50 млн. За Фонд “Земеделие” 70 млн. Доста по-малко от вътрешните работи. Няма да ги изреждам всички. Но защо в тези министерства сега трябва да бъдат запълвани дупките. Би трябвало всеки един министър да обясни пред две комисии тук. Не виждам тази готовност, не виждам тази защита.
Другият въпрос, по който ние имаме обструкция. Поначало бяхме против да се подпомага по всякакъв начин, така наречения казус КТБ. Банка, която и до ден днешен не е ясно, защо и какво се случи с нея. Ясно е само, че Фонда за гарантиране на депозитите не му стигат парите, за да гарантира депозитите. Защо това е така? Господин министър, ако може да обясните, защо трябва българският данъкоплатец да налива близо 2 млрд. в този фонд? Защо този фонд не е подготвен да посрещне случая КТБ? Защо въобще отсъства темата, че министър Дянков, вашият предшественик, се намеси в този фонд? Като 500 млн. от него ги превърна в ДЦК. И това също създава проблем. Каква е неговата отговорност в тази връзка? Един куп обяснения тук са нужни, все пак за да се чуе с какво вие защитавате това искане. Макар че според мен, то е незащитимо. За нас поне е незащитимо и ще бъдем против.
Така че очаквам повече обяснения, господин министър.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Сидеров, позволете ми да кажа, че вашите въпроси са по същество, за какво ще се ползва това финансиране. Този дебат ние го проведохме, когато приемахме на първо и второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2014 г. И там много обстойно в частта и на дефицита и на разходите, за които вие споменахте, както и за начина, по който ще се финансира този дефицит, както и недостига във Фонда за гарантиране на влоговете. Имахме един може би двудневен дебат. И мисля, че там всички са на ясно с тези въпроси, които вие сега поставяте.
На днешното заседание точката касае само финансирането на всички тези неща, за които вие говорите. И аз мисля, че тук колегите трябва да се съсредоточим върху това, ратифицирането на този заем, като начин, условия на заем, а не да се връщаме отново на причините за разходите, които ще бъдат финансирани с този заем.
Моля останалите колеги да работим по тази тема, а не да се връщаме на Закона за бюджета 2014 г.
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз доколкото си спомням, искането първия път и презентацията на искането за мостово кредитиране беше в размер на 2 млрд. 540 млн. В момента тук е записано 1,5 млрд. евро и тяхната равностойност в лева, след като ги конвертираме. Какво наложи допълнителното увеличение. Аз знам, че ние предварително бяхме записали, че ще бъде до 3 млрд. Беше ни презентирано 2 млрд. 540 млн.
Другото, което е таксите. Тъй като аз и в момента се запознавам с проекта на договора. Таксите, тъй като са записани, че са с писмо за възнаграждение, подписано от министъра на финансите. Това е такса за удължаване. И таксата за организиране по същия начин. Те също ще бъдат все пак като разход за държавата. Хубаво е, ако ги имате предвид, да ги чуем и тях. Ако може да уточним и точно лихвата. Колко ще е заедно с таксите?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Александров не за първи път ратифицирате условия за заем и не за първи път говорим за такси и лихви.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Ако трябва да бъдем честни, за първи път ратифицираме мостово споразумение, освен ако не изключим случая от 2001 г. с външния дълг при Милен Велчев.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други колеги, които желаят да зададат въпроси или да дам думата на министъра да отговори.
Моля ви, господин Горанов по темата на днешния дневен ред.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това което можеше и трябваше да ви кажа в този формат, ви го казах. Дали ще го подкрепите или не, е решение на всяка една партийна формация, според нейните убеждения, защо се е стигнало до това положение, че държавата да трябва спешно да поема дълг.
А иначе повтарям. При предварителните проучвания за набиране на средства от вътрешния пазар и негативните лихвени равнища, които пазара заяви към държавата, бяха 1,83 процента. Това което е договорено при шестмесечен матуритет, с опция за удължаване е шестмесечния Юрибор плюс надбавка от 0,9 процента, което прави 1,08 процента към днешна дата. Което е с близо 50 процента по-ниско от това, което вътрешния пазар можеше да предложи.
Виждате, че и емисиите в последните дни, които правим, са на доста по-добри ценови равнища, спрямо това, което държавата можеше да ползва като ресурс от вътрешния пазар от предходни емисии. И причината е именно това, че дадохме заявка и сме създали условия за диверсификация на поемането на дълг не само от вътрешния, но и от външните пазари.
Другите условия, вие сте народни представители, мога да ги коментирам, но на закрито заседание, а не тук и не сега, и не в този формат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други желаещи за изказвания или въпроси? Няма.
В такъв случай закривам дебатите и предлагам да преминем към гласуване.
Първо, Бюджетната комисия, моля да гласуваме законопроекта за ратифициране на договора за заем между Република България и ЕЙЧ ЕС БИ СИ БАНК ПИ ЕЛ СИ, СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ, СИТИБАНК, ЕН ЕЙ /клон Лондон/ и “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – в ролята на регистратори и упълномощени водещи организатори и “УНИКРЕДИТ БАНК” АГ /клон Лондон/ - в ролята на агент.
Който е за от Комисията по бюджет и финанси, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Двама против. Въздържали се? Трима въздържали се.
Законопроектът е приет. Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Комисията по външна политика по същия законопроект № 402-02-7 за ратификация на договора за заем, моля който е за да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Трима против. Въздържали се? Трима въздържали се.
Благодаря ви. Законопроектът е приет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: С това да благодарим на министър Горанов и да го освободим заедно с госпожа Караиванова, както и колегите от Комисията по външна политика.







Преминаваме към точка втора.
Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за Сметната палата, № 454-01-60, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 08.12.2014 г.
При нас като гост на Комисията е госпожа Лидия Руменова – председател на Сметната палата.
Законопроектът и материалите към него сте ги получили, предполагам по интернет. Накратко ще представя законопроекта, ако ми позволите, преди да започнем разискванията.
Законопроектът който предлагаме на вашето внимание, всъщност променя модела, по който в момента работи Сметната палата и връща онзи модел, по който работеше Сметната палата до 2013 г. включително. Това е моделът на председател на Сметната палата, с двама заместник-председатели. Малка стегната колегия, която решава колегиално и с единодушие определени в закона въпроси, която противопоставяме на сегашната деветчленна колегия на Сметната палата. Връщаме професионалните изисквания, както и необходимия професионален опит на председателя и заместник-председателите, така както бяха в предишния закон, който беше в действие до 2013 г. Възстановява се организацията на Сметната палата по професионален и специализиран признак с четири дирекции, със съответните директори, професионални лица, с изисквания за тяхната квалификация, стаж и с ясно разписани техни правомощия и задължения. Както и изискванията към одиторите и началници отдели.
Организацията на работата на Сметната палата е изцяло разписана в текстовете на законопроекта. Той не препраща към правилници или наръчници, в които да се регламентира тази организация.
Вместо сегашните осем на брой отделения на функционален и териториален принцип, в закона е предвидено организацията да бъде в специализирани дирекции, четири на брой по видове одит. Така че да се получи по-голяма специализация и висока квалификация на хората, които работят в тези дирекции.
Одитните доклади ще се подготвят от одитори и ще преминават през няколко нива на контрол. Така че да се гарантира качеството на тези одитни доклади не само чрез специализацията и няколкото нива на контрол, но и чрез ясното разграничаване на функциите между одитния екип, началниците на отдели, директорите и заместник-председателите, като ниво на този контрол.
Връщаме текущия контрол като възможност за превенция, особено за малките общини. Този контрол доказа своя положителен смисъл, а самите общини настояват да има такъв контрол. Това означава, че могат в хода на съответната година, одиторите да осъществяват консултации, виждайки конкретни действия и документи на общините. Така че наистина те да спазват закона, а не след това постфактум да бъдат установявани определени нарушения.
Връщаме възможността да не се извършват финансови одити. В случая заверка на финансови отчети на малките общини до 10 млн. лева. Това са съвсем малки общини. 10 млн. лева горе-долу 90 процента от тази сума е за заплати и осигуровки на работещите в тях. И се губи изключително голям ресурс от страна на одиторите на Сметната палата, особено по места за подобни безсмислени заверки. Като разбира се, при оценка на риска, самата одитна институция може да си възложи такива финансови одити на тези малки общини.
Възстановяваме функцията по административно наказване, която имаше до 2013 г. Сметната палта. По Закона за обществените поръчки, извършвайки одитите си, Сметната палата така или иначе проверява обществени поръчки на извадков принцип. И там където установява нарушения, въвеждаме възможност, тя да състави актове и наложи наказания. А не както сега, да изпраща на Агенцията за финансова инспекция, която от своя страна трябва отново да извърши проверка на фактите и обстоятелствата, независимо, че в Закона е записано че се позовават директно на тези констатации на Сметната палата. Това не е възможно, от гледна точка на Закона за административните нарушения и наказания.
На практика една и съща работа се върши два пъти, за което се губи време и много често се затлачва във времето.
В общи линии това е съвсем накратко, което ви представям.
Преди около година, ние водихме един много голям дебат. В момента, в който управляващите тогава смениха Закона за Сметната палата в този вид, в който сега искаме да го върнем и да го възстановим, този дебат даде много аргументи за и против. И ние смятаме, че този закон, който действаше до 2013 г. е закона, който е гарантиращ независимостта на Сметната палата, нейния професионализъм и качеството на нейната работа. И следва да се възстанови като организация и ръководство.
Благодаря ви. Очаквам вашите изказвания.
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател. Тъй като трябва да тръгна, поради други ангажименти, избързвам да се изкажа първи, а не от някакво нетърпение. Не сме изненадани в ДПС от внесения законопроект. Изненадани сме от друго. Или по- скоро би ни се искало да бъде по друг начин. Струваше ни се, че предвид всичко, което се случи в последната година, а преди това и през 2013 г., може би беше по-добре да потърсим, ако ще правим някакви промени. Вие сте обещали такива промени или да видим, ако нещо не работи в този модел на колегиален орган, както е по Конституцията, може да потърсим по-широко съгласие при изработването на законопроекта, който да отчете модел на широко съгласие между политическите сили, как да изглежда Сметната палата.
Моделът, който вие предлагате, отразява вашето виждане. Не отразява нашето виждане. И аз би трябвало сега да кажа, че тъй като не е потърсен по никакъв начин разговор за едно по-широко виждане, преобръщане на палачинката, казано на жаргон, ще последва ответна реакция от наша страна. А вие не се съмнявате, че никой няма да е на власт вечно. От това не печели никой. Не печели институцията. Не печели авторитета на Народното събрание, не печели страната. Тук разбира се, влагам може би и факта, че конфронтацията в предишните два парламента, не позволи да бъде потърсен консенсус по модела на работа на този важен орган. Но от началото на това Събрание, ние говорим, че сме в друг политически цикъл, в диалог. И според мен трябваше да бъде потърсено съгласие и бъдете сигурни, че щеше да бъде намерено. Има неща, които може би са по-добри във вашия законопроект. Има неща, които са по-добри в сега действащия закон. А вероятно има неща, които другите политически сили, които не са били досега, има експерти там с опит също и биха могли да предложат.
Основната ни критика е към това, че законопроектът експресно беше предложен. В тези шест месеца, в които действа сегашния състав, дори няма и шест месеца, действа по този модел и няма нито едно действие, което да бъде уличено като политически подчинено, нито от страна на ГЕРБ, нито от която и да е друга политическа сила. И ако има такива действия, аз ще ви помоля наистина, с оглед на това, което казахте, че вашия модел създава възможност за истински политически независим орган, да кажете с какво през тези шест месеца е бил политически зависим този състав на Сметната палата, по този модел. Тъй като това беше основната ви критика при приемането на модела. Или кое е непрофесионалното в действащата Сметна палата и откъде си направихме тези изводи за тези шест месеца работа на органа. Той можеше да поработи и малко повече. Можеше и да не поработи. Да изработим някакъв по-общ и консенсусен модел, за да не се налага при следващата властова конфигурация, да се случи същото, което се случва в последната една година.
Ние ще гласуваме против законопроекта и в зала, ние от Движението за права и свободи, ще изложим допълнително нашите аргументи, за да не губя сега времето на Комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Цонев. Позволете ми една реплика към вашето изказване. Може би сте прав. Но ако се върнем само една година назад, ще се сетим с каква ярост вие защитавахте този модел и не приемахте нито едно наше предложеине, с цел да се съхрани професионализма и структурата на Сметната палата, такава каквато я бяхме направили.
Така че въпросът не е само в това, дали ще бъдат трима или девет, ръководството на Сметната палата и начина по който функционира, начина по който са разпределени отговорностите вътре и то ясно и точно в закон. А колкото до броя на членовете, които вземат решение, този модел който е в момента, всъщност възпроизвежда модела от преди 2010 г. Тогава бяха 11 членовете, а не девет. И в никакъв случай, аз не мога да отправя за тези шест месеца, каквито и да било лични недоволства от работата на Сметната палата и още по-малко от нейния председател, нито мога да ги обвиня, за разлика от вас миналия път, в политически пристрастия или нещо друго. Така че ние не говорим за това, че ще сменяме модела, защото тази Сметна палата е политически пристрастна. Тя е показала, че работи пристрастно, че е на квотен принцип и т.н. Това са все неща, които аз не искам да ги повдигам като тема. Макар че може да се върнем една година назад и да ги коментираме, как точно беше конструирано.
Искаме в закона да има достатъчно гаранции и да сме сигурни, че това е така. Дали са тези хора или са други хора, но те чрез закона да ни дадат гаранции, че няма да бъдат политически зависими и ще бъдат наистина професионалисти. И организацията на Сметната палата ще бъде изградена именно на такъв специализиран и професионален принцип.
Колкото до това, доколко настоящия орган би могъл да бъде зависим или не, това зависи от позициите на всеки един от тях. Но самия факт, че се взема това решеине с мнозинство при девет членна палата, без да е ясно кой гласува за, кой против, кой се въздържа, кой отсъства при определени гласувания и определени теми, създава усещане, че може да има манипулируемост на решенията. И аз смятам, че всеки един от подобните контролни и надзорни органи, особено тези които се избират от Народното събрание трябва и занапред да помислим, да поставим в закона ясно изискване, че се вземат решения с ясната отговорност на позицията на всеки един участващ там.
Така че няма да поставяме въпроса на плоскостта. Хората работещи в Сметната палата сега за последните шест месеца, дали в лично качество са били пристрастни, са били не пристрастни и са вършили нарушения. Поставяме въпроса по принцип за структурата и гаранциите през текстовете на закона.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз много ясно казах, госпожо председател, уважаеми колеги, че конфронтацията в предишния Парламент, не ни позволи да реализираме диалог, относно къде могат да се пресекат вижданията на отделните политически сили, относно модела. Същата точка имаше съвсем очевидно и дори на пръв поглед конфронтационните модели и е предложение. Те са отразени тук във вашия законопроект. Пресечната точка на конфронтацията, на съгласието в условия на конфронтация е отразена с предложението колективно да се приемат, а не еднолично от председателя, а от председателя и членовете на Сметната палата, в случая неговите двама заместници, да се приемат одитите. Така че моделът можеше да бъде изработен. Имаше анонс от наша страна. Но пак казах, нивото на конфронтация и политическо противопоставяне беше високо и не позволи. И по тази причина аз смятам, че след като вашия лидер и нашите лидери отправиха ясен знак, че в този Парламент няма да бъде така, очаквахме, че ще имаме някакъв разговор по модела.
А колкото до това, че в предишния Парламент ние сме имали твърдение за политическа пристрастност и зависимост. Да, ние твърдяхме, че само един човек има такава, бившия председател. И ги доказахме с документи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам да не се връщаме.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не се връщаме, а правя дуплика на вашата реплика. В нея имаше три неща и аз отговарям и на трите. Да, политическо пристрастие имаше от професора и ние го доказахме. И затова казаха, комисиите, че сега има. Докажете го. Вие казвате, че няма да говорим на тази тема и аз съм съгласен. Но ви отговарям, защо тогава постъпихме така. Това е което искам да кажа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние лов на вещици няма да правим. Пак казвам, искаме със закона да имаме гаранции. А колкото до вашите думи, все пак ми дават надежда, че може би между първо и второ четене може по някои текстове да постигнем съгласие, така че поне на второ четене да имаме подкрепа за този модел.
Господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ: При нас също няма изненада по отношение на това, че гледаме Закона за Сметната палата. Ясно е, вие връщате вашия модел, който вие наложихте преди време, като стил на управление на Сметната палата.
Другото което е ясно, че става въпрос за кадрови решения, в края на краищата. В самата Сметна палата трябва да е ясно това нещо, че не става въпрос за нищо друго, освен за това.
Не знам кое налага такова бързане по отношение специално на този закон. Тъй като, ако ви прави впечатление, макар и много конфронтационно, предходният мандат с много тежки разправии, Закона за Сметната палата е внесен средата на февруари и е гледан в началото на м.март. Което значи, че близо година след като е влезнало в управление предишното Народно събрание имаше възможност да се направят оценки и на работата на Сметната палата. Имаше възможност и за анализи на това, какво се случва там. И все пак да се търси някакъв друг модел на управление. Кое налага това бързане, аз не мога да си представя. Имам някаква обща представа. Най-вероятно вие си имате вашите мотиви, но видимо е, че се бърза изключително много, още повече на извънредно заседание на Комисията. На заседание проведено един ден по-рано, отколкото е нормалното заседание на Комисията се гледа този въпрос.
Колкото до самите текстове. Ясно е, прави се някаква компилация между колективно управление и еднолично управление. Фактически имаме избран председател от Народното събрание, но той си предлага заместниците и те биват избирани от Народното събрание. И при това положение, това изискване за общо решение за взимане на решение по отношение на одитите, едва ли има кой знае какъв смисъл, при положение, че председателят сам ще си е предложил заместниците. Едва ли той ще предложи хора, които виждате ли ще тръгнат да имат някакви конфронтационни отношения със самия него.
Още повече, за мен е малко притеснителна ситуацията, от гледна точка на това, че доколкото знам има около 400 одита годишно, които се правят в Сметната палата. Тези двама заместници ще бъдат хората, които практически ще организират цялостната работа. За краткото време, което имах възможността да се запозная с вашите виждания, те ще си организират работата на одиторите и фактически ще се занимават с целия процес, което е за мен изключително натоварващо. И не знам какви свръхкачества трябва да притежават тези хора, за да могат да се справят в такава ситуация. Според мен ще имаме боксуване на дейността.
От друга страна вие споменахте, че се изваждат общините, които са под 10 млн. лева от наблюдение от страна на Сметната палата. За мен това не е добър вариант по няколко причини. Първата е чисто държавническата. Прощавайте, но нещо не им вярвам много на частните одиторски дружества, които се занимават с тази дейност. Още повече, че самата община ще наема практически одитора, който ще го одитира. И от тази гледна точка, макар и не много големи суми, до 10 млн., което е практически повече от половината общини в България са в такава ситуация. Поне в моята област, в Ловешка област от осем общини половината ще минат под този режим на одитиране. Мисля, че това няма да дава добра представа на държавата за начина по който се изразходват публичните средства.
Аз също ще приключа до тук. Има и други неща, които може да говорим по темата. Но в заключение само ще обобщя, според мен става въпрос, чисто за промяна по отношение евентуалната смяна на състава на ръководството на Сметната палата и нищо повече в тази ситуация. Това е нашето мнение. Няма да подкрепим закона на първо четене във варианта, в който е предложен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Горов. Само да ви отговаря на въпросите. Първо за това, че го гледаме на извънредна Комисия, заради ратификацията, Комисията я изтеглихме днес, а не утре, за да може да мине ратификацията на Закона и да не се събираме отново утре. Защото всеки ден се събира нашата Комисия. Това беше единствения мотив да има заседание днес.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Извинявайте, госпожо Стоянова, но ние първо знаехме за това, че гледаме Сметната палата и след това ни информираха, че ще гледаме ратификацията. Не може това да са мотивите, които са ви водили при вземане на решението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Обяснявам ви защо днес се гледа, а не утре. Това беше причината. Колкото до бързането, не бързаме. Просто законът си е готов. И на вас ви трябваше време, за да го изработите, а ние имаме готов законопроект и затова го внасяме толкова бързо.
Колкото до начина, по който се предлагат и избират председатели и заместник-председателите, аз не виждам нищо лошо в това. Още повече се предвижда публична процедура за тяхното изслушване. Но ако имате идеи между първо и второ четене, някой друг да ги предлага. И сегашния закон е точно така. И сега председателката предлага всички останали девет членове и тя всъщност така ги и предложи. Бихме могли да подобряваме в тази посока. Няма никакъв проблем между първо и второ четене.
Колкото за общините искам да внеса яснота. Още един път искам да кажа, че това са малки общини, които 90 процента от тези суми са им за заплати, осигуровки и елементарна издръжка на общината. Колкото до това, че няма да им бъдат заверявани отчетите и трябва да наемат одитори, никой не ги задължава за подобно нещо и това изобщо не е необходимо.
Миналият път имаше позиция, че когато те кандидатстват по европейски проекти и програми, трябва да предложат заверени отчети. Няма такова нещо. Лично съм проверила по всички оперативни програми, не се изисква изобщо отчета, който се представя при кандидатстването да бъде заверен от одитора или от някой друг. Така че няма никакъв проблем в това отношение. Просто спестяваме едни безсмислени заверки в началото на следващата година. И даваме възможност на колегите от Сметната палата да осъществяват текущ контрол и превенция в тези малки общини, където обикновено няма кой знае какъв капацитет на персонала. А не постфактум да ги хващат в някакви нарушения. Това е идеята. Но това за одиторите категорично не е така и затова искам да ви предпазя от тази заблуда.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Аз само искам едно уточнение. Имайте предвид, че в по-голямата си част тези малки общини са така наречените селски общини, към които минават огромни средства по отношение на селските райони. Те ще влизат ли в тези 10 млн., които практически ще бъдат оценявани или ще бъде субсидията която е?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отчети на общини за които общата сума на отчетните разходи по бюджета, сметките да за средства от Европейския съюз и сметките за чужди средства за предходната година надхвърлят 10 млн. Отговарям ви на въпроса.
Господин Танев иска думата.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, Реформаторският блок ще подкрепи предложения законопроект. Ние считаме, че този модел на ръководство, с ясно носене на персонална отговорност при взимане на решения е правилният.
Разбира се, имаме една принципна бележка, тъй като в рамките на четири години това е третата промяна на ръководството на Сметната палата. Считаме, че този орган, който е стожер на държавните финанси е необходима по-голяма стабилност. Ние чухме желание от страна на опозицията за диалог. Видях, че вие също имате отношение към въпроса. В смисъл, че сме готови да разсъждаваме между първо и второ четене. Много ми се иска да намерим разумното решение. Наистина тези мандати, които всички ги знаем по шест, седем години и т.н., поне веднъж да бъдат изпълнени. Така че надявам се на повече диалог и наистина да намерим най-доброто решение, при конструиране на органите на ръководството на Сметната палата.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искам само да кажа господин Танев, първо когато 2010 г. се въведе новия модел на управление на Сметната палата с председател и двама заместник председатели, дотогава действаше 11 членна колегия. Всъщност и тримата ръководители на Сметната палата бяха преди това членове на тази колегия. Така че смяна на ръководството не е имало. Просто имаше едно редуциране, макар и минало през преизбиране.
Смяна на ръководството имаше през 2014 г., когато колегите от опозицията смениха модела. Върнаха деветчленната колегия и тогава те изцяло смениха ръководството. Назначиха хора, казвам назначиха, макар че Народното събрание ги избра, по предложение на госпожа председателката. Така че всъщност това е смяната. И на нас наистина много ни се иска да не се случва това, което господин Цонев каза. При всяка промяна да се сменя ръководството. Затова говорим за принцип, по който трябва да функционира Сметната палата. С малко, стегнато ръководство, на професионално и специализирано изградена организация и структура. И да се надяваме, че наистина между първо и второ четене ще намерим някъде пресечни точки с опозицията и ще имаме един по-траен закон.
Господин Търновалийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Колеги присъединявам се към това, което каза господин Танев. Тези промени толкова чести няма да доведат до нищо добро. Явно диалог няма и не се търси такъв. Защото това бързане това показва. Законът сме имали възможност да го видим вчера. Днес трябва вече да го обсъждаме в Комисия. Това не показва желание за диалог. И аз също се опасявам от това, което казва господин Цонев. Това не трябва да се случва и не трябва да го допускаме именно и точно заради Сметната палата. Няма да се обясняваме тук, колко е важно това.
За краткото време, което имах и като един нов член на Комисията от днес. Аз ще имам за зала повече неща. Но това което прегледах и видях, формира един такъв въпрос. Когато през миналата година с проф. Димитров е станала смяната, някъде прочетох, че е имало запитване към Европейската комисия, има ли становище. А също така някъде прочетох госпожо председател, че вие имате становище на Европейската сметна палата. Ако има някакво официално становища е хубаво да се запознаем като нови народни представители, за да знаем какво е становището. И наистина да търсим един диалог между двете четения, защото явно няма време за друго. Да се направи един закон, който да дава стабилност в тази институция.
И нещо което искам да попитам в закона набързо, което видях е, че се правят някакви предложения. Явно това ще остане за зала. Не мога в момента да го намеря. Нямаше достатъчно време. Но ако е такъв закона и явно няма да има големи промени, няма да го подкрепим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Търновалийски, аз ви разбирам. Вие наистина сте нов член. Господин Горов го знае този закон от толкова много време и не му е нужно кой знае какво. Становище беше в предходната процедура миналата година, когато го гледахме закона, който действа в момента. На сайта ще намерите всичко като становище и доклади. Но те касаят онзи законопроект.
Колкото до смяната, конфронтацията и т.н., мисля че тон за това дадохте вие, вашата политическа сила, в предходното Народно събрание. И аз не искам този тон да го продължаваме. Макар че ако се върнем назад, дори само да прочетем стенограмите, ще видим за какво става дума. Не ми се говори. Грозно е. И затова не искам да повтаряме тези грозни неща и се надявам, че между първо и второ четене ще има конструктивни предложения, които бихме могли да обсъдим.
Госпожо Руменова, вие сте тук. Заповядайте, ако искате думата.
ЛИДИЯ РУМЕНОВА: Госпожо председател, дами и господа народни представители, благодаря за дадената възможност да се изкажа. Сега ще взема отношение само по някои принципни въпроси, които са в закона. Това което чух ме изпълва с надежда, че между първо и второ четене политическите сили, които са представени в Парламента ще намерят пътища, начини и средства, с които този законопроект да бъде решително подобрен.
За всички е известно, че аз от самото си начало като член на по-предишната Сметна палата, съм поддържала като по-жизнеспособен за нашите условия колегиалния модел, който освен всичко друго доказа на практика, значително по-голяма компетентност и по-голяма обективност и по-голяма независимост. Този законопроект в никакъв случай не дава надежди за подобно нещо. Просто защото колегията, която се твърди, че ще се формира, няма как да бъде независима. Още повече, че решенията се взимат с единодушие. Самият механизъм на вземане на решения и самите компетенции, които имат заместник-председателите, това е доста висок риск, на който е подложена Сметната палата.
От друга страна аз съм доволна от този законопроект. Защото в крайна сметка той успя и част от вносителите са се убедили, че всъщност конституционния модел в България на Сметна палата може да бъде само колегиален. Затова в този законопроект е направен един опит, да се формира нещо като колегия. Разбира се, във вида в който е дадено, това не може да бъде колегия. Защото това е един председател и двама заместник-председатели, които няма как да формират колегия, защото заместник-председателите по принцип на административното право, предполага функция по заместване, когато някой отсъства или функция по делегирана компетентност.
Това че в закона са записани определени задължения и права, които ще имат заместник-председателите, в никакъв случай съвкупно от тях двамата и председателя, който няма оперативни правомощия по одитната дейност, не ги прави колегия.
Аз съм доволна, че все пак мотивите, с които беше защитаван предишния модел, който в момента действа са намерили добра почва. И този законопроект се опитва да възстанови в известна степен някакво колективно начало.
Това което искам да кажа по същество. Тричленката която ще се формира, по никакъв начин не може да работи ефективно. Вярно е, че се връщат и силно се стесняват професионалните изисквания. Но одитната дейност предполага изключително по-широки компетенции, които освен, че трябва да има специализация по отделните видове одити, трябва да има специализация на отделните членове, от гледна точка на обектите. Защото специфичен е одитът на политическите партии, на публичното частно партньорство, на средствата по Европейския съюз. Освен това членовете на колегията трябва да имат познания по управление на риска, планиране, одитна методология, добри международни практики, а няма как да бъдат концентрирани толкова много знания в двама души и да твърдим, че ще има някакво качество.
За съжаление думите ми се потвърждават от анализа, който направихме, на действието на предишната тричленка. Тъй като, както знаете по действащия Закон за Сметната палата, ние бяхме длъжни да завършим одитите по одитната програма на предишната Сметна палата по правилата и реда на сега действащия закон.
И трябва да ви кажа, тъй като моделът беше същия. Двама души определено имаха оперативни правомощия по одитната дейност. Това което мога да ви кажа, което разбира се е подкрепено с одитни доклади е, че практически няма как да бъде извършено, защото над 200 доклада на едно лице, което трябва да се произнесе по тях, това е невъзможно да бъде извършено качествено. Но се оказва, че има доклади, които са с почти адекватна стойност.
Одитът е бил проведен през 2012 г. Трябвало е да бъде завършен през 2013 г. и да бъде връчен до юни 2013 г. Той не е приключил. Аз го заварвам през 2014 г. и приключва по новия закон. Те са доста такива. За качеството и съдържанието няма да говорим.
По отношение на финансовите одити и одити за съответствие, ние имахме изключително много работа, защото независимо, че се твърдеше, че има ниво на качество на контрол няколко по предишния закон, вероятно не са били упражнявани в пълна сила, или не знам поради какви причини. Но нивото на одитните доклади в повечето случаи беше изключително ниско и трябваше да се прави повторно качество на контрол, за да могат те да бъдат годни за потребителите на информацията, която имат.
Освен че няма как физически да се справят с работата и поради съвсем обективна липса на такава широка компетентност, която определено в една по-широка колегия съществува. И има възможност колегите да бъдат с доста поливалентни възможности. Тази колегия, тъй като в проекта за закон е записано, че те взимат единодушно решение. Това е съвсем сигурен начин, за да се блокира дейността на Сметната палата. Защото дори само един да отсъства по болест, колегията не може да работи. Тя трябва да чака, докато той се върне, за да може да се вземе с единодушие това решение. Това е хипотеза, която подлага на риск дейността на цялата Сметна палата.
Така че може би следва да обмислите въпроса с така наречения колективен модел, който се предлага с този проект и с наименованието на двамата заместник-председатели. Защото те със самото наименование, няма как да се предполага, че те могат да формират колегия заедно с председателя.
Друго което бих искала да кажа, че липсват всякакви съображения и основания в закона да е предвидено, че само квалифицираните заключения и отказа от заверка при финансовите одити, ще се докладва на колегия. Това създава един съвсем сериозен риск, много избирателно да се гледат общините, много избирателно да се представят. Това ще доведе само до съзнателно прикриване на грешки и отклонения. Защото това е начина, по който може един доклад да не бъде разгледан в колегия.
И в тази посока следва да се потърси някакво по-рационално, според мен решение.
По отношение на общините, отпадането на общините с бюджет до 10 млн. лева, за мен това е също едно неудачно решение. И за съжаление практиката, която имам и справката, която са ми представили, не потвърждава оптимизма, с който ние ще икономисаме одиторски труд. Защото одиторския труд ще го разпилеем, вършейки някаква нерегламентирана и неизяснена дейност по текущ контрол. Но това е друга тема.
Общините които са с бюджет до 10 млн. лева са 61 процент от общините в България. Съвкупно те кумулират значителни по обем средства. Освен това те са и много ключови бенифициенти по средствата по европейските фондове и програми.
Отпадането на тези общини от одита на Сметната палата, ние с неистов труд и напрежение, като ни се вмени задължението, закона сме го изпълнили вече, остават ни да разгледаме докладите на може би 15 общини още.
Трябва да ви кажа, че отчетността е изключително рязко снижена. И самите те казват: “Нас не ни проверява Сметната палата, какво ще се напъваме сега.”
Констатациите които направихме при заверка за тези общини имат изключително тревожен характер. Една община, като гледам тук справката от 2 млн. 100 000 лева бюджет, има отклонение в 1 млн. 379 000 лева. И те са много. При 5 млн., 1 млн. и нещо отклонение. Имам ги разписани. Ние ще направим анализ, който ще дадем на Сдружението на общините и на министъра на финансите, за да се запознае с това, как се изразходват средствата в 61 процента от българските общини.
За текущия контрол. Той е една неясна, нерегламентирана дейност. С него и при миналото обсъждане на закона, аз казах, че това е симулация на дейност. Защото одиторите стоят в одитираните обекти и им помагат и си играят на счетоводители.
Тъй като Сметната палата извършва последващ контрол. Аз не съм привърженик и на превантивния контрол, но не това е начина и формата, под която той може да бъде направен. Защото се оказва, че общините чакат одиторите да отидат и да им сложат счетоводството в ред. Не се подобрява счетоводството. Не се подобрява местния капацитет по никакъв начин. Не се предприемат мерки в тази посока. Така че аз лично смятам, че отпадането на общините с бюджет до 10 млн. лева, подлага на много сериозен риск отчетността на публичните финанси и отчетността на европейските средства.
При положение, че ние нямаме стандарти за одит в публичния сектор. Прилагаме едни доста стари. Имаме указания и други подобни документи, с които тази дейност е регламентирана. И при положение че Европейския съюз отива към едно решение за приемане на единни стандарти за международни счетоводни стандарти за публичния сектор, ние оставаме общините да бъдат одитирани от частни лица, където никъде не се кумулира информация и какво се случва. Това решение е неудачно. И може би следва да се помисли по него.
Що се касае до вземането на решение, трябва да ви кажа, че механизмът на вземане на решение, още от създаването на Сметната палата в наши дни, т.е. възраждането й от 1998 г., вземането на решение е ясен процес. Той се предхожда от обсъждане на всеки одитен доклад, включително и одити за заверки. Води се стенографски запис, води се и аудиозапис. Позицията и мнението на всеки от членовете е проследима, както и гласуването. Не може абсолютно по никакъв начин това да бъде заобиколено. И то си личи от всички. Може да бъде проверено. Напълно доказуема информация е. Защото тя фигурира в документите. Така че колегията само създава по-широка възможност за обективност, за компетентност и за точност при вземането на решения. Защото събрани на принципа на компетентност в много широки области, колегите дават становище, всеки в своята област. И по този начин един одитен доклад получава завършена оценка сам за себе си.
В мотивите се посочва, че при сегашната форма се игнорират другите нива на контрол, което не отговаря на истината, които са установени с наръчника за одитната дейност. Това е един почти митичен документ. Предишната палата не успя за три години и половина да приеме наръчник за одитната дейност. Одитите бяха извършвани по вдъхновение. Нямаше единна методика, нямаше гаранти за обективност и безпристрастност на одитите.
Със също така неистово натоварване, колегите вече сме приели същността на наръчника. Всички части за видовете одит. Остава само общата част. И ние ще се вместим в законовия срок, с който имахме шест месеца от конструирането на Палатата да приемем одитен наръчник. Така че вече ще има документ, който като бъде прилаган ще гарантира единна методология, качество и обективност на одитите. Досега такъв нямаше - три години и половина.
Това което искам обаче да подчертая основно е, че с този законопроект не се възстановява законовата форма на органа от 2010 г., категорично. Защото в него се опитва да се направи колегия, за разлика от предишния, който беше промотиран като едноличен, като поемане на лична отговорност. Такова нещо въобще, трябва да ви кажа че няма, защото и в предишната тричленка, тя съзнавайки, че ако работи на едноличен принцип, нарушава Конституцията, са си изобретили нещо като колегия за вземане на решение. И в тази колегия са вземани всички решения от тримата, включително и това, дали да купим телефони, айфони на шофьорите. Така че за лична отговорност няма как да говорим тук.
Също така искам да ви кажа, че по отношение на издръжката на Сметната палата, твърдението че тя ще бъде три пъти по-евтина в сравнение със сегашното деветчленно ръководство, категорично не отговаря на истината. И аз съжалявам, че господин министъра на финансите не присъства тук, за да ви кажа, в точни цифри. Аз също ще ви ги кажа, но от него щеше да прозвучи по-достоверно за вас.
Тричленката е харчила толкова по размер бюджет, колкото харчи сега деветчленната колегия. И с едно съвсем минимално намаление на бюджета, когато колегията е била 11 членна. За мен винаги е било тайна и за шест месеца, аз не можах да открия, за какво са харчени тези толкова пари при тричленна. И при положение, че те не са покривали 61 процента от общините в България. Но независимо от това, бюджетът си е останал същият.
Със същия този бюджет, аз трябваше да се справя и се справих, покривайки още 61 процента от територията на страната. Това са средства, които няма как да бъдат избегнати, защото всички общини се намират на територията на страната.
Въпросът с броенето на пари е важен. И се надявам, че със Закона за публичните финанси и сега с изменението на Закона за бюджета на Република България за 2014 г. беше направено в нарушение, разбира се на разпоредбите на други закони, изменение предмета на дейност на Сметната палата. Той също не беше финансово обоснован. Но Сметната палата ще се справи и с това.
Аз специално не се спирам на смяната на модела, защото госпожа Стоянова съвсем коректно, когато представяше законопроекта, обяви възстановяваме това и това. Друг е въпросът, дали се възстановява или се модифицира. Но става въпрос, че този законопроект не отговаря на Закона за нормативните актове. Той не урежда по нов начин никаква материя. Той възпроизвежда текстовете или компилира текстовете на предишния закон и сега действащия закон. Така че всичко това нещо можеше да мине без това упражнение, а с едно изменение на Закона за сметната палата.
Що се касае до смяна на ръководството, която беше извършена с въвеждането на деветчленния, не бих могла да се съглася напълно. Защото сега действа деветчленна колегия. И шест души от тези членове на колегията са дългогодишни служители одитори или членове на Сметната палата. Двама са представители на научните среди, които са водещи в своята област и имаме един представител от публичния сектор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Руменова, ние не се съмняваме. Ние сме ги избирали тези хора. Най-малкото сме се запознали с тяхната квалификация. На миналата Бюджетна комисия сме ги виждали. Така че не е нужно да ни убеждавате.
ЛИДИЯ РУМЕНОВА: Аз го съобщавам, защото вие казахте, че предишните трима са били такива. Искам да подчертая, че сега шестима са такива. Това са едни общи бележки, които ще представя. За съжаление Сметната палата няма законодателна инициатива, което е също един въпрос, по който смятам, че може да се помисли между първо и второ четене. Защото в крайна сметка от докладите и одитите, които прави Сметната палата и изводите и препоръките, които прави за различни органи и потребители на информация, тя стига до заключение, че има необходимост от законодателни промени в една или друга посока. И тя трябва да има възможност, да може да представи предложенията си, а решението дали те ще бъдат приети или няма да бъдат приети, съответно си е ваше, като законодателен орган.
Друго което трябва да се помисли според мен е, да се възстанови финансовата независимост на Сметната палата. Тя е отнета със Закона за публичните финанси. Бюджетът се регулира изцяло от министъра на финансите, което не е в практиката на нито една от европейските държави. Примерът, че тя е независима като съдебната власт, въобще е неотносим към случая, защото тя има самостоятелен бюджет и следва да може да оперира. Това е един от основните белези за независимост на Сметната палата. И той трябва да бъде възстановен, така както беше по предишния закон.
По отношение на административното наказване и приключвам, за да не ви отегчавам повече. Искам да ви кажа, че това е една напълно несвойствена дейност за Сметната палата. Съставянето на актове, освен това е и дейност, която ангажира ресурс и в никакъв случай не допринася за по-добро управление на средствата. Има си органи, които съставят актове и т.н. Мога да ви кажа, че от 714 съставени акта, 96 са съдебно потвърдени. Така че за ефективност много трудно може да говорим.
Аз лично ще представя на госпожа Стоянова становището на Сметната палата по конкретните текстове.
Благодаря, че ме изслушахте. Искрено се надявам между първо и второ четене този законопроект да бъде качествено подобрен, защото бидейки юрист от старата школа съм с изключителен респект към институциите, към Народното събрание като върховен орган на власт и в случая, към Сметната палата, която трябва да бъде и по конституционно разпореждане и по утвърдена практика, почти в целия свят, независим орган за одит на публични финанси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, госпожо Руменова. Ще ви бъда благодарна, ако предоставите становище, включително и тези справки, за които говорихте. Разбирам вашата позиция. Вие в крайна сметка бяхте и един от авторите на този закон.
Само искам да кажа една малка забележка. Моделът от 2010 г. не е противоконституционен. Имаме решение на Конституционния съд, който беше сезиран от опозицията. И той ясно и категорично се е произнесъл, че няма нарушение на Конституцията. Така че няма смисъл да се връщаме към тази тема.
Заповядайте.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, Патриотичният фронт ще подкрепи така предложения законопроект. Ние приемаме този модел, който е предложен за управление на Сметната палата.
По отношение на политическото влияние ще кажа само едно изречение. Не е важно от колко члена се състои един орган, важно е как той си върши работата. И смятаме, че този модел от председател и двама заместник-председатели, действително ще помогне за по-професионалното и ограничено от политически влияния ръководство при извършване на одитна дейност от Сметната палата.
Ние адмирираме възможността, която се предвижда с този законопроект. Ръководителят на одитираната организация да може да дава становище по одитния доклад и по одитното становище, включително да представя допълнителни факти и обстоятелства, с което смятам, че се гарантира правото на защита до голяма степен на одитирания субект. По отношение на връщането на текущия контрол, също изразяваме положителното си становище по отношение на него.
Факт е, че в теорията на контрола, т.е. на предварителен, текущ и последващ, това че някой не си е свършил работата и текущия контрол не е достатъчно ефективен, не означава, че той трябва да бъде изключван или да бъде премахнат. Точно обратното. Ние смятаме, че действително по този начин се получава една превенция и си спестяваме след това съставянето, включително и влизането в административно наказателни процедури.
Считаме, че създаването на одитни дирекции, които са специализирани в съответния вид одит, също ще помогне за по-добрата работа на Сметната палата. Специализацията в отделните структури на един орган, винаги водят до подобряване качеството на неговата работа.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли други желаещи? Няма.
В такъв случай да преминем към гласуване на първо четене на Законопроект за Сметната палата, № 454-01-60, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 08.12.2014 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”
Против? Шест против. Въздържали се? Един въздържал се.
Законопроектът е приет. Благодаря ви.
С това приключихме днешната Комисия.
Във вторник ще гледаме второто четене на Закона за държавния бюджет и ако може и другите два да ги гледаме, ако не в сряда. Във вторник от 10.00 часа Комисия.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 15 часа и 55 минути /





ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /