---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 29 януари 2015 година /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.35 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *

/ Начало 14 часа и 35 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, Комисията по бюджет и финанси има кворум. Откривам днешното редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам днешния дневен ред на Комисията да включва три точки.

Д н е в е н р е д:

1. Изслушване на Комисията за финансов надзор, относно надзора на пенсионно-осигурителните дружества.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по бюджет и финанси към министър Владислав Горанов, съгласно чл.27 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
В трета точка основно ще ви предложа да приемем правилата за избор на подуправител на БНБ, които да внесем в пленарна зала следващата седмица, за да имаме готовност за този избор.
Има ли други предложения към дневния ред?
Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
По точка първа от дневния ред
Изслушване на Комисията за финансов надзор, относно надзора на пенсионно-осигурителните дружества.
Темата е изключително актуална напоследък. Затова ние бяхме обещали още преди Нова година, че ще има подобно изслушване.
Комисията по бюджет и финанси беше отправила писмо с въпроси към Комисията за финансов надзор. Изчаквахме те да се подготвят по тези въпроси и насрочихме това изслушване за днес.
Имаме голям интерес. Аз имам списък на присъстващите, но може би той не е пълен. Тук са председателя на КФН, господин Стоян Мавродиев. Двама от заместник председателите, госпожа Ралица Агайн и Ангел Джалъзов и Владимир Савов, който е член на Комисията. Разбира се, има и други колеги от Комисията, които са тук за въпроси, ако се налага.
Тук е и управителя на НОИ. Заповядайте господин Петков.
Тук има представители на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Българската асоциация на управляващите дружества господин Стоян Тошев и госпожа Радослава Масларска, както и Евгени Жишев. Тук ли са тези гости, които са заявени, че ще присъстват?
Представители на КНСБ, госпожа Ася Гонева и госпожа Христина Митрева.
Представители на Асоциацията на индустриалния капитал господин Велев и господин Славчев. Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване господин Никола Абаджиев и Андрей Шотов.
Към всички останали, които не споменах, тъй като не са предварително заявени в Комисията, че ще присъстват, ако има такива.
Предлагам първа точка да започне с една подготвена от Комисията за финансов надзор презентация, която ви е раздадена, за да следим по-лесно презентацията.
Кой ще ни я представи? Господин Джалъзов, който е зам.-председател на Комисията, отговарящ за пенсионно осигурителните дружества.
Заповядайте господин Джалъзов.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще се спра съвсем накратко на някои от основните моменти в презентацията. В последствие ще отговоря на каквито имате допълнителни въпроси, за да може да ги коментираме в детайли.
Съвсем накратко ще ви дам няколко статистически данни в началото, а след това ще се спра малко по-подробно на дейността на Комисията като колективен орган в сферата на осигурителния надзор.
Към днешна дата имаме десет лицензирани пенсионни дружества и 29 пенсионни фонда. Като те обхващат 4,2 млн. осигурени лица и съответно активите на втория и третия стълб са 8,1 млрд. Тоест, това е около 10 процента от брутния вътрешен продукт. Да, показателно е за това, че пазара е в начална фаза. Не е някаква тайна, че в развитите капиталови пазари, активите на пенсионните фондове като цяло могат да надвишат брутния вътрешен продукт. Така че в това състояние, независимо от това, че пазара има близо 12 годишна история, може да се каже, че сме още в самото начало.
По отношение структурата на балансовите активи на пенсионните фондове, тук е визиран втория и третия стълб. Тоест, общо бруто. Това което може да се каже е, че като цяло фондовете предпочитат да инвестират във финансови инструменти от по-консервативен тип. Или по-конкретно това, което може да видите от презентацията е, че те са инвестирали близо 40 процента в ДЦК и в банкови депозити 7,2 процента. Останалите средства са инвестирани в книжа с променлива доходност от типа на акции, права и дялове около 28 процента. Облигации корпоративни около 16 процента. Парични средства около 3,3 процента и краткосрочни вземания 1,16 процента и съответно инвестиционни имоти 2,59 процента.
Или извода, който може да бъде направен е, че като цяло говорим за консервативен към балансиран тип портфолио. Тъй като разграничителната линия тук е, какъв е процента на книжата с променлива доходност от типа на акции, права и дялове. Той е 28 процента. Така че съвсем накратко, говорим за втория и за третия стълб заедно.
По отношение на разпределението на инвестициите в страната и в чужбина, съвсем накратко ще обобщя. Около 44 процента от активите на фондовете са инвестирани в страната и 55 процента или преобладаващия процент са инвестирани във финансови инструменти на чуждестранните капиталови пазари. Тоест, очевидно е, че превес имат инвестициите на чуждите капиталови пазари.
Съвсем конкретно визирам втория стълб или универсалните и професионалните пенсионни фондове, по отношение на структурата на техните балансови активи. Към 31.12.2014 г. ще ви дам малко по-детайлна информация, тъй като предполагам, че все пак това е центъра на днешната дискусия.
По отношение на ДЦК, приблизително по-равно 41 процента са инвестирали УПФ-тата и ППФ-тата 40 процента. Горе долу се повтаря същата картина, както във втория и третия стълб. Но аз все пак съм длъжен да ви дам малко по-конкретна информация.
Корпоративни облигации около 15 процента, общински около 1 процент. Акции, права и дялове или книжата с променлива доходност, които вече споменах, с оглед на целия втори и трети стълб. Тук в УПФ-тата са 27 процента, съответно в ППФ-тата са 30 процента. Тоест, няма някаква особена промяна.
По отношение на банковите депозити ситуацията е същата 7,6 за универсалните и 6,5 за професионалните.
Инвестиционни имоти 2,3 за универсалните и 2,4 за професионалните.
Другото са парични средства и краткосрочни вземания. Тоест, общо взето може да се каже, че като цяло картината се повтаря. Така че съвсем накратко това е структурата на активите и съответно на финансовите инструменти, в които инвестират фондовете от втория стълб.
По отношение на доходността, ще ви дам данните за целия период или общо взето средно притеглената доходност на пенсионните фондове за периода 2002 – 2014 г. Общо за периода, ако говорим за универсалните пенсионни фондове, тя е 96,8 процента. За професионалните пенсионни фондове е 95,3. Или общо за втория стълб е 97,03 процента.
За доброволните пенсионни фондове е 89,3. А за доброволния пенсионен фонд по професионална схема, такъв има един. Той има доста кратка история от 2009 г. към днешна дата 33,2. За третия стълб общо е 89,2 процента. И общо е 93,6 процента за втория и за третия стълб. Няма да ви обременявам с повече детайли. Имам ги. На вашите въпроси съм готов да ви отговоря детайлно, в това число и за средно притеглената доходност и т.н. Но спирам със статистиката.
По отношение на дейността на Комисията, преди да се спра малко по-конкретно на надзорната дейност, само ще спомена, тъй като вече веднъж стана въпрос в предишното изслушване в Комисията по труда, че в последните три години регулатора е подготвил много детайлен законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване. Пак казвам няма да ви обременявам с допълнителни детайли, но съм готов да го коментираме в детайли. Само ще спомена, че с оглед на проблемите, които сме констатирали още в самото начало на мандата на сегашната Комисия, през 2012 г. беше приет на първо четене законопроекта за изменение на КСО. В последствие имаше още един законопроект. Или през последните три години може да се каже, че промените, които ние сме искали да направим, те са разписани като конкретни текстове. Предложени са съответно на Министерство на финансите и на Министерство на труда. Обсъждали сме ги два пъти в Съвета по финансова стабилност. Коментирани са и с професионалните асоциации. Така че това е нашата гледна точка във връзка с реформите, които според нас са неотложни и следва да бъдат направени. И аз ще ви ги маркирам съвсем накратко.
Първият въпрос, който считаме, че е изключително важен е размера на сегашните такси. Те са два вида основно. Пет процента от всяка встъпителна вноска и един процент инвестиционна такса на годишна основа от нетния размер на активите. Считаме, че сектора е достатъчно зрял, за да си позволи една по-значителна редукция в размер на 40 процента. Пак казвам, само маркирам. Готов съм детайлно да отговоря на вашите въпроси.
Вторият съществен момент, който считаме, че би трябвало да бъде направен е осигурeните лица да имат право на избор на пенсионен продукт с по-ниско ниво на инвестиционен риск. Конкретно визирам въвеждането на консервативен мултифонд, заедно със сега действащите пенсионни фондове.
Логиката тук е много простичка. Около 50 процента от осигурените лица са разпределени служебно. Така че нормално е те да имат право да изберат един пенсионен продукт с по-ниско ниво на инвестиционен риск. Той е право пропорционален и на въвеждането на мултифондовете във втория и третия стълб.
На трето място, това което се коментира и сме го предложил още преди три години е разширяване дефиницията на сделките за свързани лица, контрол и т.н. Може да го коментираме в детайли. Ще ви запозная с нашите виждания и конкретно предложения, които сме предприели по този повод.
Във връзка с натрупването през годините, това което сме предложили е механизма на минимална доходност да бъде заменен с гаранционен фонд, който да гарантира номиналния размер на вноските към момента на изплащане на пенсия. Мисля че общо взето това са основните моменти, които са по-съществени. Естествено, предвидили сме и засилване на контрола, както по отношение на специализираните инвестиционни консултанти, които управляват активите на дружествата, така и по отношение на вътрешния одит, вътрешния контрол. Към звеното няма да се спирам в детайли. Много техническа е информацията. Пак казвам, при интерес сме готови да отговорим в детайли на всички ваши въпроси.
Тъй като следпенсионната фаза на практика не е уредена и тепърва предстои да бъде уредена, предвидили сме да се прилага директивата за платежоспособност 1, съответно за платежоспособност 2. Така че на практика условията да бъдат изравнени с тези на застрахователните дружества, които както сами знаете също изплащат пожизнени пенсионни анюитети. Независимо че говорим за друг вид продукт, актюерските принципи и при вас са едни и същи. Така че на практика, това е другия съществен момент, който също сме предвидили да претърпи изменение или унифициране на режима на застрахователните дружества и на пенсионните такива, които изплащат пожизнени анюитети. Това важи и за временните анюитети, разбира се.
Това са накратко основните моменти. Сега ще се опитам съвсем накратко, да ви презентирам по-точно в какво се изразява надзора на регулатора, за да сте всички вие все пак малко по-детайлно запознати. Когато говорим за надзор над пенсионните дружества, съответно на пенсионните фондове трябва да е много ясно, че Комисията упражнява такъв надзор ежедневно. Какво имам предвид, като казвам ежедневно.
На практика всичките активи на пенсионните фондове се съхраняват в банка попечител. И самата банка попечител носи отговорност за това, те да са изцяло в съответствие със закона, когато правят съответните инвестиции. И на ежедневна база, експертите от регулатора проверяват и засичат от една страна, отчетите които идват от Банката попечител, от друга страна отчетите които идват от пенсионните дружества. Съответно те касаят разбира се, транзакции на пенсионните фондове. Или ако трябва да бъда съвсем кратък, за да не съм прекалено многословен, всяка една информация, която касае покупките на активи, съответно транзакциите, съответно това, дали спазват инвестиционните лимити. Съответно дали са в съответствие с всичките законодателни изисквания, се проверяват ежедневно от експерти на Комисията. И не е тайна, че голяма част от наказателните постановления се издават именно от този дистанционен надзор. Тоест, разбирайте, не присъствено. Това от една страна.
От друга страна, Комисията в рамките на една година и това е от 2003 г., откакто съществува колективния орган е проверявала и деветте пенсионни дружества. Те са вече десет от една година, но на практика десетото не функционира. Затова казвам деветте пенсионни дружества. Така че в това отношение няма година, през която те да не са проверени, било планово, било по тематична проверка, било ад хок в рамките на някакво собствено разследване на Комисията. Така че в това отношение мисля, че няма да е пресилено да се каже, че надзора е изключително стриктен.
В потвърждение на тези мои думи, ще ви дам и малко фактология, която касае издадените наказателни постановления от Комисията, в това число и издадените принудителни административни мерки. Така че и вие да придобиете все пак една по-цялостна представа за тенденциите, които се очертават. И веднага за да направим все пак връзка с промените, които ние сме предложили в КСО, за да видите каква е била логиката ни, когато сме прилагали тези промени преди три години. И как на практика нашите тези, така да се каже се доказват и към днешна дата.
Надявам се да не ви отегча. Ще бъда не многословен. От 2003 г. до 2014 г. Комисията като цяло издава над 600 наказателни постановления. Като за последните три години те са над 260. Сами виждате, че се очертава един сериозен ръст, което се дължи от една страна, както на увеличения брой активи. Нормално е от една страна надзора да е засилен. А от друга страна се дължи и на факта, че все пак Комисията се опитва с инструментите, с които разполагаме към днешна дата. Имаме предвид законови дефиниции, санкции и т.н., да бъдем максимално ефективни.
Относно принудителните административни мерки също ще видите, че има сериозен ръст. От 2003 г. до 2010 г. те са 22 на брой. А само за периода от 2010 до 2014 г., т.е. визирам сегашния състав на Комисията, имаме близо 400 процента ръст. Тоест, те са вече около сто. Като над 90 процента от тези принудителни административни мерки са във връзка с нарушения, свързани с прехвърлянето на осигурени лица от един фонд в друг. Тоест на практика се касае за някакви нарушения, независимо от това, че сме въвели нотариална форма на заверката. Именно с оглед на това да бъдат минимализирани подобен тип нарушения, но те все повече зачестявате през годините.
Така че в това отношение ние също сме предвидили на базата на анализа, какво следва да бъде променено. И както вече ви казах, още преди три години сме го подали.
По отношение на групите нарушения, безспорно, най-честата група нарушения е свързана с инвестирането на самите активи. Тъй като пенсионните дружества извършват единствено дейността по управление на активите. Няма да извършват друга дейност, така че е нормално големия процент да е свързан именно с инвестирането на тези активи.
На второ място, те са свързани с оценка на активите.
И на трето място, те са по скоро от категорията на формалния тип отношения, е за не представяне в срок на отчетна информация.
Така че на практика това е което ние сме успели като санкционна дейност през последните четири години. Естествено не ни радва факта, че има ръст на наказателното постановление. Но ако тези промени в Кодекса за социално осигуряване, които се коментираха доста детайлно през последните три години станат факт, аз лично съм убеден, че независимо от това, че ще има засилване на регулациите, както казах по отношение на вътрешния контрол, звената за инвестиционно управление и т.н., мисля че е крайно време, с оглед ръста на активите като цяло на пенсионните фондове, все пак тези мерки, или тези изменения в Кодекса за социално осигуряване в крайна сметка в един по-дългосрочен аспект да доведат именно до намаляване, ако искате и на самите нарушения. Тъй като от една страна, когато контролът е още по-строг, когато санкциите също са завишени. А ние предложихме близо три пъти завишаване на санкциите, както по отношение на юридическите лица, така и по отношение на физическите лица, си мисля, че подобен тип политика, поне това е мое лично мнение, би следвало да доведе не до увеличаване, а до редукция на бъдещите закононарушения, с оглед на това, че санкциите ще бъдат вече по-сериозни.
Надявам се да не съм ви отегчил. Благодаря ви за вниманието. Пак казвам, готови сме да отговорим на всичките ви въпроси в тази сфера.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Джалъзов.
Сега всички народни представители ще имат възможност да зададат въпроси и да разискваме различни теми.
Позволете ми да маркирам. Може би не е зле в хода на дискусията, да ни стане по-ясно какви са причините, какви са доказателствата, които вие сте събрали, които сте анализирали, за да предложите тези няколко неща, които вие смятате, че трябва да се променят в КСО. И може би за всяко от тях е хубаво да получим по-сериозно пояснение.
На първо място говорихте за таксите, техния размер. За това как се използват. Много ли са, малко ли са? Може би тук трябва да се спрете малко по-подробно.
Говорихте за свързаните лица. Всички които са се запознали със закона знаят, че е доста постничко определението за свързани лица. На какво вие се натъквате и какви са проблемите там.
Аз бих поставила и въпроса за минималната доходност. Да ни обясните по какъв начин тя се изчислява в момента. И всъщност има ли смисъл от нея в този й вид, в който е въведена в КСО. Какво ни гарантира този показател. Не на нас, разбира се, а на хората, които се осигуряват в пенсионните дружества.
Аз не можах да разбера какво означава изискване на директива платежоспособност 1. И какво означава това като изисквания, към кого се прилагат те? И по какъв начин биха могли да бъдат приложени към нашите пенсионни фондове.
Мисля, че това бяха основните въпроси, по които вие искате да осъществите някакви промени в КСО и ми се искаше да ги разискваме по-сериозно, защо са доведени до това.
Но преди да дам думата и на другите колеги, които имаха предвид и това, което аз казах, бих искала да започнем от доходността, така както вие започнахте. Вие сте ни представили една таблица за доходност по фондовете. Искам да ви попитам, каква е всъщност средно годишната доходност на годишна база за периода 2002 – 2014 година. Като говорим и за реална доходност в този период. Както и да ни кажете каква е доходността и за десет годишния период 2004 – 2014 година. Защото аз мисля, че не е коректно да се съпоставят несъпоставими фактори. Когато се е изчислявала доходността 2002 – 2003 година, тя се изчислява по различна методика, без от нея да са извадени някои от таксите. Тоест, тя е различна от останалата. Така че ви моля да ни дадете и тези данни и да ни поясните, правилни ли са моите разсъждения.
Знам че нямате окончателни данни, но имате предварителни. Защото фондовете се следят всеки ден. Вие знаете всеки ден какво се случва с доходността им.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Започвам от хронологичния ред, така както съм ги записал. Относно таксите. За доходността ли? Добре, как стои въпроса във връзка с доходността на универсалните и професионалните пенсионни фондове. Ще ви дам няколко групи данни. Те са предварителни данни. Както и вие казахте, следим ги на ежедневна основа, така че имаме представа всеки един момент каква е ситуацията.
Ако говорим за универсалните пенсионни фондове, номиналната доходност за целия период от 1 април 2002 към 31-ви 2014 г., т.е. за периода на съществуване, с уговорката, че всичките девет пенсионни дружества нямат десет годишен период. Тя е в размер на 96,8 процента. Говорим за номинална доходност.
Когато говорим за доходност на годишна база, нашите разчети сочат, че тя е 5,45 процента. Това е за периода 2002 – 2014 г. За съответния период, понеже вие поставихте въпроса за реалната доходност, на практика как се изчислява реалната доходност. Има една инструкция, в която конкретно е казано, че въз основа на специална актюерска формула или така наречената формула на Шарп, ако не ме лъже паметта, се изчислява реалната доходност, която на практика представлява номиналната доходност минус инфлацията, но не само. Има си съответните параметри. Ако представлява по-голям интерес за някои от вас, мога да помоля нашия отговорен актюер да ви обясни в детайли как се калкулира.
Иначе какво сочат предварителните данни към днешна дата. За целия този период от 2002 – 2014 г. номиналната доходност, реална доходност визирам е 20,29 или на годишна база 1,46 процента. И тъй като ме попитахте и за реалната доходност. Аз пак казвам по нашата инструкция тя се изисква за последните десет години. Така е формулирано в методологията.
Сега ще ви дам данните и за последните десет години или от 1.07.2004 г. към 31.12.2014 г.
Номиналната доходност за целия период е 54 процента, а на средно притеглена база е 4,20 процента. Ако говорим за реалната доходност за последните десет години, тя е минус 1,7 общо номинално, а на средно годишна база тя е минус 0,16.
Има един такъв чисто технически детайл, който аз съм длъжен да ви го дам, за да бъде максимално обективна и безпристрастна картината. Имаме разлика в методологията, така както тя се изчислява между 2002 и 2004 г. и от 2004 до 2014 година. На какво се дължи тази разлика в методологията? На калкулация на доходността. Преди 1.07.2004 г. на практика нямаме изчисляване нетната стойност на активите, каквато е към днешна дата и каквато се прави към всеки един ден. Тя се изчислява месечно. Същевременно месечната доходност се изчислява като се е съпоставял размера на нетните активи на фонда в края на отчетния период и в края на преходния месец. И като се отчитат всички постъпления на фонда начислени и погасени задължения на фонда през месеца.
Основната разлика от тази методология с другата, която вече въз основа на Наредбата от 2004 г. е, че на практика по тази методология нетните активи на фонда се калкулират преди приспадане на инвестиционната такса. Докато по сега действащата методология, нетните активи на фонда се калкулират ежедневно. Това става като се изчислява доходността на базата на стойността на един дял на фонда, който също се определя ежедневно.
Преди да се калкулира стойността на един дял на фонда е приспадната инвестиционната такса. Другата такса не я коментирам, тъй като тя се приспада още преди средствата да се прехвърлят по партидата на осигуреното лице в съответния фонд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искате да кажете, че последната ви инструкция, последната ви формула е по-прецизна.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Безспорно е по-прецизна, тъй като тя дава много по-детайлна информация. И всеки един ден ние може да процедираме по един и същи начин. Тоест на базата на нетната стойност на активите на фонда да видим, каква е съответната доходност за съответния ден. Така че в това отношение тя е по-прецизна. Освен това по подобен начин се изчислява нетната стойност на активите не само на пенсионните дружества, а и на всичките капиталови схеми. Визирам дружествата за управление на активи от типа на управляващи дружества и т.н. Тоест това е общо приетия принцип. Именно поради тази причина към днешна дата, пенсионните дружества използват тази методология. И ние считаме, че тя свърши добра работа. В смисъл, не че няма нужда от корекции. Всяка една процедура и методология може да бъде усъвършенствана. Но считаме, че към днешна дата представя реално картината във връзка с доходността.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Колеги, аз ви предлагам, ако искате да задаваме въпроси по теми. Примерно ако има въпроси по тази тема доходност или си я изяснихме.
Заповядайте господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Колеги, ние едва ли ще може тук за два, три часа да изясним такъв изключително комплексен въпрос и макроикономически и социален. Затова е добре да се самоограничим с по един, два въпроса, за да могат все пак всички колеги да вземат отношение. Също така в началото да кажа, това беше нашата идея, да създадем една комисия за един месец в Парламента, краткотрайна, но все пак един месец, когато да могат да се анализират всички данни. Например, тук би било добре при следващите срещи, да помолим и колегите от КФН и ние самите ще си свършим нашата работа. Би било интересно освен тази доходност, която очевидно е притеснителна с отрицателна величина. Да се види какво става в Европейския съюз с фондовете и да се направи един сравнителен анализ, къде е българския сектор и къде е европейския. Това е задължително.
Второ, понеже тук вече стана дума, за макар и малки, но отрицателни величини, това е свързано с един проблем, който всички ще задават и той е свързан и с проблема, който имахме с една българска банка, който сме имали и в миналото с много български банки от 90-те години. И който няма как да не е свързан и с пенсионните фондове. Това са свързаните лица. Защото не е трудно да се досетим, че една от причините за отрицателна доходност може да бъде това, че свързаните лица ползват евтин ресурс от пенсионните фондове. Отчитат ниска печалба, ниски дивиденти и ползват на практика ресурс без пари. Даже може в някои случаи пенсионните фондове да им плащат за това, че ползват свободно ресурс.
В тази връзка моят въпрос ще бъде, какви гаранции дава КФН в момента и какво още трябва да се направи, за да може този въпрос със свързаните лица, ако не може да бъде нулиран. Защото никъде по света не е нулиран. Но поне да имаме достатъчно основание и гаранции, че той е решен. Тоест вашата оценка каква е? Даже бих казал, че и премиера Борисов преди няколко дни, на 20 януари на срещата с бизнеса е казал, че на него са му известни такива случаи. След като и премиера на България казва, че са му известни такива случаи, значи нашите догадки може да се окажат верни.
Така че аз ще се огранича до този въпрос. Ние сме систематизирали 15 – 16 въпроса, но не е реалистично ние да задаваме по 20 въпроса всеки от нас. Така че този въпрос е комплексен и ще ви помоля да отговорите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Гечев. Аз предлагам да отговаряте след всеки въпрос.
Ако ми позволите само да добавя. Абсолютно ви подкрепям, че в крайна сметка доходността, както и гарантирането на номиналния размер на внесените от хората пари в пенсионните фондове, тогава когато дойде време те да се пенсионират и да излязат е изключително важен въпрос и всички останали въпроси свързани с него. Тоест всички станали проблеми по отношение на свързани лица, по отношение на методики на определяне на минимална доходност, по отношение на възможности някои показатели да бъдат манипулирани от поднадзорните лица, мисля, че всъщност са свързани с този въпрос който вие поставихте. Така че когато отговаряте, имайте предвид и тези проблеми, за които преди това говорихме.
Заповядайте.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Благодаря.
Съвсем накратко. Когато говорим за свързани лица, мисля че има известно объркване. Ще се опитам да го конкретизирам. И вече ще ви кажа как стои въпроса по отношение на санкциите издадени от комисията и предложенията, които сме направили преди три години за промяна на дефиницията за свързани лица.
От една страна и към момента има забрана за това, да се инвестират активите на пенсионното дружество в свързани лица с банката попечител и с инвестиционния посредник. Само маркирам, няма да влизам в детайли, защото ще стане много техническа дискусия. Иначе мога да ви цитирам и конкретните текстове.
От друга страна по сега действащото законодателство до 10 процента от активите на съответните фондове могат да бъдат инвестирани в емитенти от една и съща финансова група. Тук не трябва да има свързаност. Но е казано, това е вид количествено ограничение до десет процента може да се инвестира.
Трябва да се има предвид, че тогава когато тези дефиниции на практика са създавани, капиталовия пазар е бил още в самото си начало. Тоест, в самия си зародиш. И много от тези хипотези на практика не са били обхванати, поради простата причина, че капиталови дружества към съответния момент не е имало. Те в последствия се създават с по-късни законодателни промени.
И това което ние на практика предложихме преди три години беше именно, с оглед на това, да се повиши ефикасността на контрол от страна на регулатора по отношение на сделките със свързани лица, да се въведат дефиниции, които на практика да ни дадат правомощия, ние когато обследваме капиталовия пазар. Правя уговорката, че тук не говорим за инвестиция на капиталовия пазар. Пенсионното дружество инвестира в компанията хикс и ако има над 50 процента считаме, че е свързано лице. Тук говорим за много сложен механизъм на индиректни инвестиции. Примерно пенсионното дружество инвестира в една колективна схема. Тя от своя страна инвестира в друга колективна схема, в трето дружество, в пето и се стига до крайния емитент. Нали разбирате, че има непрекъснато транзакция на пазара, на по-развитите пазари. Говорим за хиляди и за милиони транзакции. Така че не казвам, че не го правим. Казвам, че в рамките на сегашната дефиниция има множество хипотези, където те не се явяват свързани лица. а регулатора няма как да санкционира извън рамките на законодателството. Защото тогава би било правен волонтаризъм.
Независимо от това обаче, аз ще ви дам малко статистика и след това ще се върна отново на това, което предлагаме като разширяване дефиницията за свързани лица. Независимо, пак казвам, дефиницията по сега действащия кодекс за социално осигуряване за периода от 2003 до 2010 г. има 15 влезнали в сила наказателни постановления, които касаят сделките свързани лица. А само през мандата на настоящата комисия, т.е. за последните четири години имаме 21 влезнали в сила наказателни постановления. Тоест виждате, че ръста е почти двоен. Или ние от своя страна не само, че сме повишил контрола. Мисля си че каквито и да е обвинения в свръх надзор, също не са особено основателни. Защото те са влезнали в сила. Тоест, потвърдени са.
Аз ви давам само тези, които са влезнали в сила. Не коментирам другите, които са в процес на обжалване. Тъй като този процес на обжалване, обикновено отнема около две години.
По отношение на това какво ние предлагаме за разширение дефиницията на свързани лица, за да сме по-ефикасни като регулатор. Предлагаме нещо много просто. Да се въведе дефиницията за група, за предприятието майка и за дъщерно дружество. Тоест, ползваме наготово някои от дефинициите в Закона за контрол на финансовите конгломерати. Или какво искаме на практика. Искаме да разширим обема на емитентите, които на практика функционират като група. И конкретно да се каже , че предприятието майка юридическо лице, което контролира едно или повече дъщерни дружества. Ще си позволя да ги изброя, защото са важни. Знам, че е много техническа информацията.
Конкретно искаме да има дефиниция за дъщерно дружество, което да включва юридическите лица контролирани от предприятието майка и техните дъщерни дружества. Тоест тук тръгваме по индиректна свързаност, така да се каже. Искаме конкретно дефиниции на понятието група, което да включи предприятието майка, дъщерните дружества и дружествата забележете, в които предприятието майка и дъщерните дружества имат участие пряко или непряко от 20 или повече от капитала. И множество други хипотези сме предвидили, но тези са най-важните. Тоест, искаме от вас да ни дадете инструментите, за да проследяваме всяка една транзакция било директна било индиректна. Пак казвам, с изричната дефиниция за група предприятия майка и дъщерно дружество, тъй като говорим за сложни по обем транзакции, говорим за множество сделки. Ако трябва да бъда максимално обективен, аз веднага ще поставя въпроса. Да ние говорим за евентуален риск от сделки със свързани лица на българския капиталов пазар. Но все пак нека да не забравяме, че не повече от десет процента от активите на фондовете са инвестирани в книжа с променлива доходност или права акции и дялове на българския капиталов пазар. А близо 18 процента са инвестирани на чуждите капиталови пазари, където сами разбирате, че малко по-трудно става именно доказването на такъв тип свързаност. Ако има такъв тип свързаност, с оглед на това, че ние все пак нямаме достъп до чуждестранните регистри. И тогава не казвам, че няма механизъм. Има такъв механизъм. Правим проверка в съответствие със съответния регулатор, ако имаме такива съмнения.
Така че в това отношение, пак казвам, тези промени са много назрели. Лично аз считам, че са и закъснели. И може би е крайно време да се пристъпи успоредно с редукцията на таксите, с разширяването на дефиницията, с въвеждането на гаранционния фонд. Тоест все мерки, които в близките десет години да подобрят състоянието на българския, така да се каже пенсионен сектор. Тъй като аз го споменах. Извинявам се, че ще се повторя при предишното изслушване в Комисията по труда. Нашата прогноза е, че в близките десет години, още повече като се има предвид, че осигурителната вноска се увеличава от 2017 г. от 5 на 7 процента, активите ще надминат 25 млрд. лева, което е един сериозен ресурс. Естествено няма скоро да стигнем по зрялост развитите пазари, където пак казвам, повечето развити пазари, пенсионните фондове не само, че са основния двигател на капиталовите пазари у нас. Те са отговорни за над 50 процента от оборота от една страна. Но от друга страна, техните активи надхвърлят брутния вътрешен продукт. Ние скоро няма да стигнем до тази фаза, но все пак трябва да се подготвим, така че успоредно с ръста на активите да намалява и риска от управлението на тези активи. Говоря институционалния риск. Нямам предвид инвестиционния риск.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря на господин Джалъзов. Понеже вие сериозно развихте тази тема. Казахте, че имате 20 броя влезнали в сила наказателни постановления за свързани лица, дори и при тази постна формула и възможност, която имате за установяване на свързаност.
Правили ли сте подобни анализи, защото вие ни предлагате и вероятно ще ни предложите малко по-късно и текстове, в посока подобряване на определението на свързани лица. Вие правили ли сте анализ? Много ли са тези инвестиции в свързани лица от този тип, за който вие ще искате от нас разширяване на дефиницията и правомощията? Предполагам, че сте правили. Иначе няма да предлагате нещо, за което нямате доказателство, макар и не облечени в наказателни постановления.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Аз ще тръгна малко по отдалече. Аз бих казал, че това е проблем, който е характерен не само за нашия капиталов пазар, но и за всичките малки капиталови пазари. В частност имам предвид пазарите в Източна Европа. Какво имам предвид? Ако трябва да говорим за това, дали пазарите имат значителна дълбочина и ликвидност, тук не съм експерт, така че няма да се произнасям. Но нормално е когато имате 20 компании и те са включени в един индекс, да речем индекса Софикс, да има засилен интерес към тези 20 компании. Честно казано не знам дали са 20 или 12, защото някои отпаднаха.
Така че в това отношение, когато говорим дали предлагайки тези хипотези преди три години ги правим на база на анализа. Да на базата на анализ са. Ние сме на ясно, че с разширяването на този обхват за свързани лица ще имаме доста по-голям обем като дейност. Ще се наложи много повече проверки да направим. Може би по всяка вероятност ще има известно завишаване на броя наказателни постановления и принудителни административни мерки. Но след това сме абсолютно убедени, че ефекта ще бъде точно обратен. Тоест, нашата цел не е да санкционираме, а по скоро да изиграем чисто превантивна роля или един вид регулатора чрез тези по-засилени правомощия, интервенирайки пряко не да се опита, един вид да концентрира всички правомощия в себе си, а дисциплинирайки сектора да даде ясен знак, че нещата от тук нататък би следвало да поемат по един по-предвидим път. И веднага ще свържа този въпрос и с въпроса за санкциите. Какво имам предвид.
Имам предвид, че санкциите по сега действащото законодателство са следните. Имуществена санкции на юридическо лице е между 10 000 и 50 000 лева. А на физическо лице, мисля че беше между 1000 и 10 000 лева. Така че не мисля, че имат сериозен възпитателен и възпиращ ефект. Предложили сме в нашето предложение преди три години, троен размер на тези санкции. Така че в това отношение аз пак казвам, може да има известно повишение първоначално. Но в последствие съм абсолютно убеден, че следствие на този дисциплиниращ ефект, сектора ще се дисциплинира като цяло. Мисля, че нещата са точно така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте господин Кадиев. След това вие господин Димитров.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз както вече е публично известно, имам много критики към Комисията за финансов надзор.
Първо, покрай така наречената афера КТБ, където Комисията според мен поне, не показа достатъчно качество, както да надзирава поднадзорното си лице КТБ и негови дружества от неговата орбита. Така и да предупреди самите поднадзорни лица, които са инвестирали в облигации издадени от КТБ или дружества от неговото съзвездие и загубите, които те са нанесли. По думите на самата КФН около 120 млн. лева.
На второ място, критиката ми към КФН е по повод поведението от последните дни повече като медиен надзорник, а не като финансов надзорник. Едва ли не изземвайки функциите на СЕМ, което аз считам като злоупотреба с власт. Ако трябва да го кажа съвсем точно.
На трето място вече е личния елемент, който няма как да не спомена. И това бяха думите на господин Стоян Мавродиев, че аз съм взел пари от Иво Прокопиев, за да говоря срещу него. Това разбира се е нагла лъжа. Нали така господин Мавродиев. И когато председателя на една такава институция каже нагла лъжа, аз вече не вярвам на самата институция, а не на вас лично. Защото на вас не ви вярвам по презумпция.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Темата е пенсионно осигурителни дружества. Аз няма да ви цензурирам в никакъв случай, но все пак да вървим в темата.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Така или иначе госпожо Стоянова, няма да прекалявам с това нещо. Приключих с тези неща.
Исках да изкажа аргументите си, защо подкрепям идеята за Комисия, която групата на БСП ще предложи и се надявам и вие да я подкрепите. Да не се крием под килима, само защото Стоян Мавродиев е бивш член на Парламентарната група на ГЕРБ. А да влезем вътре и наистина да видим какво се случва в Комисията за финансов надзор, което ние не може да направим с едно заседание тук за един час.
Сега два конкретни въпроса към господин Мавродиев или господин Джалъзов, който реши да отговори.
Повечето от нас получиха едно писмо от четири пенсионни фонда, което е внесено в Комисията за финансов надзор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Кадиев, искате ли след като приключим дискусията по пенсионните фондове, да дадем това писмо на КФН и да искаме от тях да ни отговори по всички въпроси, които са в това писмо.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз ви показвам писмото.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вашето е друго писмо. Вие си имате персонално писмо.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Не, нямам персонално писмо. Това е писмо, което четири пенсионни фонда са внесли в КФН. Това е копие от писмо. Това не е писмо до мен персонално,госпожо председател, ако вие не сте го чели. Това са четирите най-големи фонда в България. Те държат 60 процента от пазара. И ви прочитам две изречения от финала на това писмо.
Действия на определени фондове за допълнително пенсионно осигуряване поставят под съмнение изградената стройна система за последваща оценка на активите и пасивите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Уронват доверието на клиентите и поставят в състояние на системен риск функционирането на пенсионно осигурителната система в страната.
Моят въпрос е, какво направи КФН от 24 октомври 2014 г. до ден днешен, за да не е в състояние на системен риск пенсионно осигурителната система в страната? В момента върви проверка от Европейската комисия по този сигнал. Въпросът ми е вярно ли е това или не е вярно? Имало ли е такава проверка? Какво свършихте вие за това нещо. Това същото писмо е стигнало до Консултативния съвет, в който участват и министъра на финансите и гуверньора на БНБ. Същото писмо е стигнало и до зам.-председателя ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” в Комисията за финансов надзор. Това е първия въпрос.
Втори въпрос съвсем кратък. Съгласно Закона за КФН, вие сте длъжни да разкриете собствеността на всички собственици на пенсионни фондове, които имат над 5 процента от дяловете, независимо колко от тях са офшорни компании. Като нито едно от тези дружества няма право да има участие в повече от едно пенсионно дружество. Бих искал да знам, дали собствеността на всички пенсионни фондове ви е известна, включително собствениците на офшорни компании, които са собственици на такива дялове.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Кадиев. Ще ви дам процедура, господин Цонев. Това което аз исках да ви кажа е писмото на “Капитал”, което всички вие имате и което тези въпроси, които зададохте се съдържат тук. И моята идея беше да приключим темата с пенсионно осигурителните дружества, да ги идентифицираме и да има полезност от нашата дискусия днес. Да идентифицираме там проблемите и нуждите от законова промяна. И във втората част на дискусията да дискутираме работата на КФН. Като ги помолим да отговорят на тези въпроси, защото те касаят това. Иначе ще стане така, че ще започнем да отговаряме на тези въпроси и ще изпуснем важното.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Госпожо Стоянова. “Капитал” задава въпрос има ли внесено такова писмо. Аз го имам писмото. Няма нужда да ми отговарят има ли внесено или няма. Въпросът ми е какво свършиха, за да няма системен риск? Това е въпроса от 24 октомври до ден днешен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев заповядайте за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо председател.
Първо по начина на водене, разбира се, че е ваша работа да възпирате народни представители, когато отправят персонални нападки към когото и да било. Разбира се, че трябва да цензурирате такъв тип изказвания.
Второ, ако това писмо пак е процедура. Това писмо което ние нямаме, писмото което притежава господин Кадиев, а не писмото на “Капитал”. Винаги съм казвал, че изразявам възхищение към журналистите и професионализма им от изданието “Капитал”. Друга е темата за собствениците. Ако такова писмо има, а очевидно има, аз ще ви помоля госпожо председател и ние да се запознаем с него. Да задължите председателя и Комисията за финансов надзор, защото най-малкото което виждам тук е, че трябва да се сезира Комисията за защита на конкуренцията. Тъй като 67 процента от дружествата, 60 упражняват мерки срещу другата част от пазара, което е в нарушение на Закона за защита на конкуренцията. Най-малкото трябва да се произнесе КЗК по такъв тип действия на участници в пазара. Така че това е процедурата ми. Това писмо да го имаме. Да се запознаем с него. И аз тогава ще отправя към господин Мавродиев, ако това е така, да сезира Комисията за защита на конкуренцията за картел, класически пример на картел.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви.
Може ли ако обичате да се върнем към темата. Господин Кадиев, може ли това писмо да го дадем да го снимат нашите сътруднички. Да го дадем на тези народни представители, които искат да се запознаят с него.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Едно процедурно изречение.
Госпожо председател аз не можах да разбера. И аз чета редовно специализираните издания. Сигурно има интересни въпроси. Аз сега ги погледнах, но някак си няма да бъде много редно и към другите медии, който и да било вестник да ни диктува дневния ред на Бюджетната комисия. Тук има 15 въпроса. Ако обсъдим всички въпроси, ще стане 20.00 часа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съгласна съм, господин Гечев. Искам нашата Комисия да бъде полезна.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Кой е решил да дава приоритет на някаква група, която и да е тя. Нека първо ние депутатите да се изкажем, да коментираме, а ако има време, тогава.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Кадиев е депутат и аз съм му дала думата по този повод. Направих му забележка, че искам да изчистим темата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Защото казахме, че ще обсъждаме всички въпроси от един вестник.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не съм казала подобно нещо. След като приключим дискусията за пенсионните фондове, всички имат възможност да задават всякакви въпроси. И понеже въпросното писмо създаде интерес, ако не възразявате дайте на сътрудниците да го снимат и да го раздадат на народните представители, за да се запознаят с него.
Господин Мавродиев ще ви дам думата, но ако ще отговаряте и дискусията ще отиде в друга посока, не това е целта на нашата Комисия. Аз искам дискусията да бъде ползотворна за хората, чиито 8 млрд. са в пенсионните фондове. За това какво трябва да направи държавата, за да гарантира, че техните пари са налични, че се управляват правилно и че ще получат добра пенсия, когато дойде времето да се пенсионират и това е темата.
Заповядайте господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще отговоря подред на въпросите на господин Кадиев, с цялото ми уважение към него като народен представител. Няма да коментирам личните нападки, защото аз не споделям подобен тип комуникация, че трябва да се случва по време на официални заседания на Комисията и на такава висока трибуна в Парламента. Все пак аз съм бивш народен представител. Председател на парламентарни комисии и делегации и бих искал да запазим уважението в тази институция. Да не го сваляме до махленско и квартално ниво.
По отношение на харесването или не харесването на господин Кадиев спрямо мен, това е негово право. Аз го уважавам. Това по никакъв начин не ми влияе върху уважението към институцията и към него лично. Ако има някакви лични претенции има институции за предявяване на такива. С това отговарям на тази част и я затварям.
По отношение на въпросите. Има ли писмо на фондовете, за което каза господин Кадиев. Да, такова писмо има. Малка предистория. Част от тези фондове бяха на среща при мен, преди да се подаде това писмо. Аз лично ги посъветвах да подадат това писмо като сигнал, след като смятат, че има проблеми или нарушения на други фондове.
В края на писмото се казва. Само едно изречение ви прочитам.
“Бихме искали да ангажираме вашето внимание с това писмо и по препоръка на господин Стоян Мавродиев.”
Така че аз съм на ясно с тези неща, още преди да се подаде писмото, което е адресирано до мен, до министъра на финансите и до Консултативния съвет за финансова стабилност към онзи момент м.октомври.
Веднага това писмо на секундата с моя резолюция е разпределено за разследване за пазарни манипулации, каквито твърдения има в това писмо. Нашата Дирекция, Отдел за пазарни манипулации, работи активно по това и в момента със съответните проучвания. Тъй като тук се говори за изменение на стойността на дяловете на фондовете, в което те изразяват определени съмнения.
Аз не мога да предпоставям резултата от това разследване, защото то е независимо от мен и се води от заместник-председателя господин Савов и от неговия екип, съгласно дадените му индивидуални правомощия.
Отговарям, че аз нямам индивидуални правомощия в тази посока според закона, такъв какъвто е. Разбира се, подкрепям всички действия на господин Савов и на неговия екип. Стоя с цялата отговорност като председател зад това.
Когато обикновено срока, съгласно закона и съгласно евродирективите, който се дава, с оглед на тежкия характер на такива разследвания е двегодишен, според евродирективи и регламенти и според българския закон. От тогава са минали само три месеца господин Кадиев, така че не очаквате от нас, надявам се, да бъдем магьосници. Има бавни, дълги и тежки процедури по проучване и по анализ. Веднага в момента, в който това е ясно, ще се отговори.
В това писмо, когато се говори за дялове на фондове за допълнително пенсионно осигуряване и тяхното изменение, ние включително ще изследваме и четирите фонда подписали това писмо, с оглед на изменение на стойността на техните дялове. Тоест няма да приемем подход, в който едни пазарни участници атакуват други, при положение, че те са в конкуренция по между си. Тук подкрепям казаното от господин Цонев. Много адекватно и на място казано.
Ако открием данни за картелиране ще сезираме. Аз лично ще сезирам Комисията за защита на конкуренцията. Между другото има интересни движения в дяловете и на част от тези пенсионни фондове в исторически период на подписалите писмото. Това са го забелязали нашите колеги и това ще бъде изследвано. И ще се произнесем не само за фондовете, за които се твърди в това писмо, че има нещо странно в изменението на стойността на техните дялове, но и включително за подписалите писмото. Тоест за целия сектор. Всичките девет дружества ще бъдат обект на разследване за пазарни манипулации. С това надявам се отговарям, че няма чадър, няма прикриване на това нещо. Даже е инициирано от мен това писмо, по мой съвет. С което надявам се отговарям доста убедително на вашите съмнения, господин Кадиев.
Що се касае до това, дали това писмо е обект на проверка от Европейската комисия. Категоричният отговор е, не е обект на проверка от Европейската комисия. С нищо не се подкрепя подобна теза. Нито има подобна кореспонденция, нито подобна проверка, нито подобни писма. Ако имате интерес за това, мисля че Европейската комисия е достатъчно прозрачна институция, за да ви отговори на този въпрос.
Дали сме разкрили действителните собственици? Действителните собственици са разкрити, разбира се и това е обявено на нашия сайт. Има информация за всяко едно от дружествата под наш надзор, съгласно изпълнените от нас прецизно функции по законодателната промяна от 2010 г. Така че, да, знае се всеки фонд и крайния бенифициент на всеки фонд, включително когато има чужди дружества или офшорни компании. Това е декларирано и е стигнато до краен бенифициент, физическо лице. С инструментариума, който ни е дал закона. Ние нямаме разследващи функции, държа да отбележа. Не сме специална служба.
Доколкото имаме правомощия, това е свършено и това е разкрито и обявено съответно на сайта ни.
Що се касае до санкциите. Държа да отбележа, че тези четири дружества подали това писмо от 2010 г. до 2014 г. са също санкционирани по отношение на сделки със свързани лица. А две от тях са санкционирани общо с пет наказателни постановления, влезли в сила потвърдени от българския съд. Тоест, аз не бих могъл да направя извода, че има добри или лоши фондове, че има едни добри фондове, които са с чуждестранна собственост и едни лоши, които са с българска собственост. Това не е коректно да се прави.
Още повече това не кореспондира с наказанията, които са направени от Комисията за финансов надзор. Тъй като почти равен е броя на санкциите на дружествата с български собственици и на тези с чуждестранна собственост. С което надявам се отговаряме и на въпроса, че има еднакъв и достатъчно сериозен и отговорен надзор и съответно санкциониране на нарушители с равен аршин, без да се влияем от това, кой от тези фондове на кого е собственост.
Надявам се отговорих изчерпателно на въпросите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Мавродиев. Иска ми се да ви задам още един допълнителен въпрос в тази посока, в която вие говорихте. Тези евентуални пазарни манипулации, явно се правят по няколко причини. Едната от които е някои фондове да отчитат по-висока доходност, за да привличат повече клиенти към себе си от една страна.
От друга страна вероятно тези пазарни манипулации се правят с цел, да се отчете по-ниска минимална доходност, за да може някои фондове да не бъдат накарани да ангажират допълнителни средства и капитал, ако са под тази минимална доходност.
И в тази връзка искам да се върнем на дебата. Тъй като минималната доходност е един от показателите в КСО. Считате ли, че начина по който в момента тя се определя, гарантира в крайна сметка въобще целта да има такава минимална доходност. Защото за всички неизкушени и слушащи ни в момента хора, всъщност минималната доходност, която се наблюдава от Комисията трябва да гарантира на тези хора минимална доходност върху техните пари. Това ли е и постига ли тази цел минималната доходност, която в момента е в КСО? И не трябва ли тук да ни разясните по-.добре и какви промени трябва да се направят в тази посока.
Може би ако определението не е такова, няма да има и такива пазарни манипулации. Може би това е една от причините, караща някои дружества да вървят на подобни пазарни манипулации, ако разбира се, такива разкриете.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря госпожо председател. Ако ми позволите, аз ще направя само един общ макрокоментар. Ще оставя моя колега господин Ангел Джалъзов да отговори в детайли на темата с минималната доходност.
Що се касае до доходността. Въобще въпроса с доходността е много сложен, ако започнем да изследваме и да правим анализ на различните инвестиционни алтернативи.
По същия начин, ако тръгнем да правим паралел с банкови депозити, инвестиции в недвижими имоти или други такива, може да се окаже, че в доста от тях също има отрицателна доходност за периода, ако изчисляваме инфлацията. Тоест, това е една много дълбока и голяма тема.
Винаги има рискове при различните инвестиции. Включително тук говорим за капиталова схема с всички рискове на капиталовия пазар. Така че въпроса може би е по-сложен и е обект на по-дълбока дискусия.
Виждаме, че има голям срив и на фондовите борси по целия свят в последните години, не само на българската фондова борса на индексите. Аз реших, че това е частта от нещата, на които искате да отговоря.
Що се касае до минималната доходност, дали това е добре или не, мисля че господин Джалъзов ще каже какъв е неговия анализ и каква е целта. Той мисля, че преди малко отбеляза, че предлагаме гаранционен фонд точно с тази цел. Смятаме че това ще е добра мярка. Нека той да даде повече детайли.
Благодаря.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Благодаря.
Без да влизам в сложна терминология, съвсем простичко какво представлява сега действащия механизъм на минимална доходност. На практика той се определя от Комисията към края на всяко тримесечие на годишна база, в зависимост от постигната средна доходност за предходния 24 месечен период. Отделно се определя за универсалните и за персоналните пенсионни фондове.
Разбира се, когато има спад на капиталовия пазар, вие разбирате, че може да стигнем до ситуация, в която не че не е имало и такъв период, в която тази минимална доходност да е отрицателна. Тоест не може да твърдим, че тя във всички, така да се каже флуктоации на капиталовия пазар през различните години и различните кризи ще бъде положителна.
Ето защо обаче законодателят е предвидил дружествата, които са с по-ниска доходност от така наречената минимална доходност, на практика да покрият разликата. Тоест, един вид да доплатят разликата, така че осигурените лица да не са ощетени, за това че дадено дружество е постигнало по-ниска по размер доходност от минималната доходност. Това е съвсем накратко. Ако искате мога да ви дам и детайли как се формулира, по какъв начин се калкулира. Но това вече са технически детайли. Пак казвам, ако искате съм на разположение.
На практика именно поради тази причина, че няма как минималната доходност винаги да е положителна. Преди три години с промените в ЗИД, ние точно това предложихме. Да се създаде гаранционен фонд, който гаранционен фонд да гарантира номиналния размер на вноските по време на фазата на натрупване, така че към деня хикс, в който съответното лице трябва да се пенсионира. Ако съответно предположим, че се повтори сегашната финансова криза. Сами разбирате, че никой няма да е щастлив, ако вместо 100 единици трябва да получи 80. Ако трябва да получи 200, да ефекта ще бъде обратен.
Именно за тази разлика, идеята е тя да се покрие от гаранционния фонд, като този фонд идеята беше да се създаде на солидарен принцип. Така като и към днешна дата действат гаранционните фондове за защита на инвеститорите. Гаранционния фонд при застрахователите, при банките и т.н. Няма да се спирам в детайли относно начина на конституиране на гаранционния фонд. Той е абсолютно аналогичен на сега действащите. По скоро идеята беше да се гарантира номиналния размер на вноските във фазата на натрупване към съответния ден, когато съответното осигурено лице следва да се пенсионира. Може да не се наложи да се активира. Но предполагам, че ще има такива случаи. Няма как да прогнозираме как ще се развият капиталовите пазари следващите десет или двадесет години, когато ще се наложи да се активира.
Така че това е накратко, защо предложихме механизма на минималната доходност, да се замени с гаранционния фонд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви господин Джалъзов и ще ми позволите само да кажа какво съм разбрала и дали правилно съм го разбрала.
Всъщност сега съществуващата в Кодекса за социалното осигуряване минимална доходност не гарантира дори и нулева доходност по партидите на хората, камо ли по-висока. Правилно ли съм разбрала?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Сравнението е коректно. Тоест, ако тази минимална доходност е отрицателна, тези които са под тази средна доходност, те ще трябва да отнесат разликата. Но тя ще си остане отрицателна.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие предлагате промяна и такъв показател, който явно може да бъде манипулиран и пазарно, а да не говорим, че въобще не гарантира дори и нулева доходност, да бъде премахнат и на неговото място да дойде гаранционния фонд. Правилно ли съм разбрала?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Коректно е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Няколко притеснения от това събиране на Комисията за мен и моя колега. От негово име и двата въпроса ще задам. Формулирал съм ги по следния начин. Очаквах някакъв резултат от всичко, лично за мен да бъда убеден в една или в друга теза. Засега ще кажа в какво се убедих.
Първо, самооценката. Чух надзорът е стриктен. Нека преди да сме започнали изслушването, да сме разбрали какво е и да не ни се налагат оценки. Прилича ми на онази, която казала: “Погледнах се в огледалото и по-хубава от мен не видях.” Това е лично мое мнение.
Не по-малко стриктен беше контрола и в БНБ. Системата е изрядна. Каква да е при тези заплати. Ще кажете, такива заплати, а не сте си свършили работата. Не по-малко изряден беше и банковия сектор. Имахме банкер на годината, най-добра банка. После Министерство на финансите и Народното събрание трябваше да разработят механизъм, за да доплатят парите за гарантираните влогове. Това са 3 млрд. позволете ми да се усъмня, че системата е перфектна, че надзорът е стриктен. Най-малкото, защото чак сега се сетихте да искате промяна в законодателството, което съвсем скоро след случая с КТБ, се реши да прави и БНБ. Единадесет години без проблем и после политиците ни пречат.
Досега сладко спахте. Все пак за 3 млрд. банков надзор, одитори, ръководство на банка и до този момент няма виновни. Разчитаме на прокуратурата, ако тя ще ни свърши всичко, защо сте ми вие.
Така че по отношение на самооценката не се убедих. Станиславски е казал: “Ако има пушка в първо действие, в трето трябва да гръмне.”
Банките имаха фонд за гарантиране. И когато гръмна пушката, министърът на финансите осигури три милиарда за муниции. Идеята за фонд в момента за гарантиране има само едно добро нещо в себе си. Убедихте ме веднага къде да си изпратя парите в момента, в който се разреши. Защото след като ще ми правите фонд, който въз основа на банките и после банката да доплаща, то ми е ясно как ми стопанисвате парите. След четири години трябва да започне изплащането или след три и от сега започвате да събирате, както банките трябваше да събират. А това, което няма да стигне, нека държавата да го даде.
Доклада ви. Този доклад визира 10 – 12 години – 8 млрд., десет дружества. Този доклад, тази книжка. Прилича ми на един, който беше разпоредил на подчинения си за две години да прочете енциклопедия Британика и после му казал: “Разкажи ми я с две думи.” Той казал: “Голяма работа, шефе.” Това ли ви е голямата работа.
Аз виждам между другото, дори и в този доклад, че тук за всички години има някакви наказания три години, а за 2008 – 2009 – 2010 г. няма никакви принудителни административни мерки.
Какво означава? Не е имало комисия. Защото ако системата е функционирала, не е имало контрол, не е имало нарушения. Или системата е функционирала перфектно. Тоест, през останалото време не е функционирала. Не мога да си го обясня, после ще разбера каква е причината.
Парите обичали тишината. Само това чухме от вас. Те и крадците обичат тишината.
Не съм съгласен, когато се пише в медиите веднага да има санкции. Най-малкото, защото броим колко пъти са писали, но не четем какво точно са написали. Защото много от това, което написаха се потвърди. Каква ми е ползата. Убедихте ме, че трябва да има подкомисия, която без да има доминираща роля на управляващата партия трябва да разгледа дейността на вашата комисия. И парите трябва веднага щом ми се разреши и имам възможност, да си ги преместя някъде, където са ми гарантирани.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли въпроси на които да отговорите или беше само изказване?
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, господин Димитров аз не разбрах, честно казано, каква е насоката на вашите въпроси, освен, че имате съмнение в надзора, което е легитимно и го уважавам. Не бих се съгласил обаче и не мисля, че е коректно да се прави подобно внушение, че сме имали доверие в банковия надзор, но виждате ли случва се казуса КТБ, затова нямаме доверие в Комисията за финансовия надзор. Тук отварям една голяма скоба, защото много дълго време вървят манипулации, медийни, публични и съзнателни за някакви наши хипотетични отговорности по отношение на КТБ. Не, такива няма. В закона който регламентира нашата дейност ясно е записано, че ние не отговаряме за банков надзор. С което не бягаме от отговорност, но няма как да ни се вменяват отговорности, които не са ни дадени, съгласно закона като правомощия. Така е в цялата история на Комисията за финансов надзор. Това не е от вчера, а от самото й начало преди почти 12 години от 2003 година.
Разбира се, аз не бягам от това да обсъждаме и твърденията за потенциални наши пропуски при КТБ, ако така се твърди, но в детайли. Няма никакъв проблем. Не бягам от нито един въпрос. Ще отговоря на всеки въпрос, защото сме напълно спокойни, че перфектно сме вършили своята работа и това не е самооценка. Това впрочем е оценка и на нашите европейски партньори от европейските регулаторни органи ЕСМА и ОПА, които предполагаме, че би трябвало да бъдат легитимния коректив, когато се правят оценки на институции. Тази оценка е блестяща. И това не е защото, аз съм председател на тази комисия. Тук това не е важно, дали председателят се казва Стоян Мавродиев или преди мен уважаемия господин Чобанов или преди това господин Апостолов. Всеки един от нас си е вършил своите функции, съгласно дадения инструментариум и Комисията е работила добре в цялата история. Няма период, в който да не е работила добре. Това че няма нарушения в определен период преди началото на моето председателстване, които да са санкционирани за няколко години, означава, че не са констатирани нарушения. Това аз не мисля, че е лошо и не може да вадим изводи за някаква абдикация от функции в тогавашното ръководство.
Тук бих искал да защитим колегите експерти. Тъй като имам колеги, които работят от самото начало в Комисията. Изключително качествени хора. Те не заслужават подобна оценка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Мавродиев.
Имате право на реплика.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Само да вметна, защото имаше въпроси за заплатите. Заплатите ни са записани в закона господин Димитров. Моята заплата е равна на 90 процента от заплатата на председателя на Парламента. Така че не виждам къде са тези огромни заплати, за които вие говорите. Те са абсолютно легитимно фиксирани в закона. Нямаме право на бонуси, държа да подчертая, ръководството на Комисията. Ние не получаваме допълнително материално стимулиране. Заплатата ни е такава, каквато е фиксирана и е твърда величина, а не е променлива.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров накратко.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Евентуални манипулации, евентуално ще ги проверим. Може би едва ли не сякаш потенциални. Изключително силни думи, които ме убеждават, че работите прекрасно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо председател. След литературните отклонения, да се върнем професионално на темата, заради която сте ни събрали. А именно анализ на надзора върху пенсионно осигурителните дружества.
Да, прав е проф. Гечев, като казва, че не може да се събираме и дневния ред да бъде диктуван от което и да е издание, било медийно или група и т.н.
Аз ще си позволя от мое име да припозная един от въпросите и като уважение към професионализма на журналистите, които работят във въпросните издания и защото смятам, че е важно за темата, която обсъждаме и ще задам един техен въпрос и ще го допълня с един мой.
Въпросът е следния. Вярно ли е, че някои от пенсионните дружества не са разкрили информация относно управляваните портфейли. Кои са те и какви са причините? Това е въпроса, който припознавам. Защото доколкото аз знам, такава информация по закон получавате всеки ден. Добавката, която искам да направя вече от мен е, вярно ли е, че не сте получили информация, въпреки че изрично господин Джалъзов я е поискал, относно следните четири въпроса.
Доходността на всяка една от позициите в инвестиционния портфейл на универсалните пенсионни дружества. На всяка една, не общо по групи.
Размерът на таксите на УПФ-тата и по вид какви такси са. Разходите за заплати на персонала, включително и тези по граждански договор за 2014 г. Средствата за работна заплата на назначените по трудов договор, договор за управление, контрол и по граждански договори за 2014 г.
Позволих си да чета, за да бъда коректен, защото това е писмо на Ангел Джалъзов – зам.-председател ръководещ Управление “Осигурителен надзор” към всички пенсионно осигурителни дружества.
Да повторя. Първият въпрос е свързан с общата информация относно портфейлите. Дали всички са ви дали такава.
И вторият, дали са отговорили детайлно на тези ваши въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев, разрешете ми само една забележка. Това което вие четете всъщност е отговор на писмо, което аз съм подписала като председател на Комисията и което изчаках КФН да отговори и затова днес правим това изслушване.
Отговорът на писмото всички вие знаете, че е на ваше разположение. Но е в деловодството, тъй като е за служебно ползване. И вие предполагам сте видели отговора. Там за съжаление няма отговор на тези въпроси, на които вие обръщате внимание.
Аз използвам случая да добавя въпроса, защо.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз съм бил коректен към вашия въпрос.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Благодаря. Веднага ще ви отговоря. Относно доходността на всяка една от инвестициите, регулаторът не разполага с такава информация. На практика това, което се следи е доходността на цялото портфолио Това е което следим ежедневно на базата на нетната стойност на активите, както конкретизирах преди малко.
Във връзка с писмото на госпожа Стоянова, да беше изпратено такова писмо от мен към пенсионните дружества с искане да ни дадат, ако разполагат със съответните данни за доходността на всяка една от инвестициите. Такава информация не сме получили. Писмото официално го потвърждавам.
Относно размера на таксите. Информацията я имаме. Не е тайна. Ясна е.
Относно разходите за заплати на персонала и т.н. Детайлна разбивка също поискахме, но не сме получили. Независимо от това, тази информация е публична, тъй като отчетите пристигат всяка година. Ние имаме за 2013 г. данните. Вярно е, не е детайлна разбивка. Бруто са. Едни са в отделните параграфи. За 2014 г. мисля, че все още колегите обработват отчетите. Още повече, че предстои одитираните такива да получим. Така че в това отношение, това което сме ви предоставили на вашето е това, с което разполагаме към днешна дата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вярно ли е че някои дружества не са представили детайлна информация за управляваните портфейли?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Малко ми е трудно да разбера контекста. Тъй като на практика ние всеки ден следим инвестициите. Тоест, ние сме на ясно с портфейлите на дружествата. Предполагам, че се визира на предишното изслушване, мисля че стана въпрос, че част от дружествата са дали детайлна разбивка на портфейла, а други не са. Честно казано, ние нужда от такава информация нямаме. Ние им знаем портфейлите. Така че в това отношение, ако те решат да си ги публикуват било на сайта, било по някакъв друг начин да ги сведат до знанието на обществеността, ние тук няма как да интервенираме. Това е вече въпрос на лична преценка на всяко едно дружество.
Затова казвам, че ние портфейлите им ги знаем. Те не са тайна.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Доколкото разбирам, имате информация и на този въпрос отговора е не. Имаме информация за всички дружества. Благодаря ви.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Имаме информация и въпроса е манипулативен, така както са го задали уважаваните от нас журналисти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какви журналисти. Аз питам за отговора на моето писмо, а не на журналистите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Стоянова, те отговарят на мои въпроси, не на вашето писмо. Първият въпрос беше припознат от мен въпрос. И те отговориха точно и ясно. И аз съм благодарен за отговора.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На мен ми направи впечатление, само ще направя една реплика към изказването, направи ми впечатление, че господин Джалъзов каза, че ако фондовете преценят, може да качат на сайта портфейлите си и т.н. Аз мисля, че господин Джалъзов във вашите предложения за изменение на закона, които ние ще ви възложим да направите в крайна сметка и да ни ги представите, за да ги разгледаме подробно, според мен трябва да има и такива текстове, които да задължават пълна прозрачност на пенсионните дружества, спрямо в крайна сметка на нашите пари и хората, които си слагат парите там.
Портфейлът не може да бъде тайна, нито служебна, нито класифицирана информация. Портфейлът трябва да бъде всеки ден на сайта. И то не на сайта на дружество Хикс, Игрек, а на сайта на Комисията със съответните линкове, ако е необходимо. Не може аз да чакам в края на годината да получа писмо и я го получа, я не го получа, какво имам по партидата си. Трябва да имам достъп онлайн до моята партида и всеки един ден да мога да влезна и да видя какво има по нея. Аз какво съм внесла, какво са ми удържали като такса. какво са ми допринесли в резултат на управлението и т.н. А ние тук говорим за служебна информация, защото отговора на моето писмо всъщност вие изпратихте като служебна информация, без разбира се в него да се съдържат тези отговори, за които обяснихте, че не са ви били предоставени от пенсионните дружества. Това беше само като реплика.
Господин Имамов и след това господин Добрев.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Само един въпрос, госпожо председател. Слушах внимателно обясненията за изчисляването на така наречената минимална доходност, в мен възниква следния въпрос. Тази методика по която изчислявате минималната доходност чисто българска ли е или е заимствана някъде от чужбина. Някакъв чужд опит ли е? Публикувана ли е някъде? И дали обикновения читател може по някакъв начин да я получи и да си прави верификации за отделните фондове?
СТОЯН МАВДРОДИЕВ: Колегата ми господин Джалъзов, предполагам ще отговори сега детайлно. Но искам да подчертая, уважаеми господин Имамов, че тази методика е в сила от 2004 година. Тя не е променяна от настоящото ръководство на Комисията и от предишното. Тук мисля, че господин Бисер Петков, уважавания от мен управител на НОИ, той е бил човека, който е бил зам.-председател по това време в Комисията. И от неговия екип е правена тази методика. Може би той е запознат в по-големи детайли. Както и колегата ми господин Джалъзов би могъл вероятно да обясни.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Аз ще помоля също нашия отговорен актюер в детайли да ви запознае, точно по какъв начин става калкулацията на минималната доходност.
МАРИЯ ХРИСТОВА – Комисия за финансов надзор
Тази методика не е чисто българска. Тя е позната в болшинството държави, които имат нашия тип пенсионно осигуряване на капиталов принцип с дефинирани вноски. Както в страните от Източна Европа, в които имаше подобно пенсионно осигуряване, например в Полша съм запозната със същата методика. Също и в държавите от Латинска Америка. Така че не е наша методиката. Разбира се, има леки различия. Методиката е много подробно обяснена. Основните принципи на изчисляване на минималната доходност са заложени в чл.193 на Кодекса за социално осигуряване. а детайлно формулите са разписани в Наредба 12 на Комисията за финансов надзор. Така че тези документи са публикувани и всеки може да види конкретно как става изчислението.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Извинете, леките различия като побългаряване ли да ги разбираме?
МАРИЯ ХРИСТОВА: Различията са най-общо казано например. По отношение на периода в който става изчислението. Например у нас този период е 24 месеца назад от момента, в който се изчислява. Например към 31 декември 2014 г., ако изчисляваме се взима периода от 31 декември 2012 г. до 31 декември 2014 г. В други държави този период е да кажем три години. Може да е и друг период по-голям или по-кратък. Също има и други такива различия. Това са технически подробности.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Извинете, вклиних се, защото промяната на един елемент в една методика може да доведе до различна доходоносност накрая и различни резултати. Не е нужно да влизаме в подробности сега.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли допълнителен въпрос господин Имамов? Нямате.
Господин Добрев заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря госпожо председател. Аз искам да довършва вашия въпрос относно писмото, което вие изпратихте, защото аз също бях един от авторите на това писмо. Зададохме преди повече от месец въпроса за детайлните инвестиции на всеки един от фондовете. Не получихме отговор за съжаление, а получихме по фондове едни проценти за това, колко процента от определен фонд са инвестирани в един или в друг вид инвестиции.
Вие току що казахте господин Джалъзов, че няма нужда да я събирате тази информация от пенсионните фондове, защото я имате и то на дневна база. Всеки ден вие виждате какви активи се купуват и може да предоставите такава информация.
Моята презумпция, след като получихме писмото беше, че наистина не може да я съберете и има някаква пречка да я съберете. Но явно вие я имате. Може ли да се ангажирате с определен срок, да ни представите тази детайлна информация за инвестицията на всеки един от пенсионните фондове по акции, по облигации със съответния обем. Тази информация не би трябвало да бъде каквато и да е тайна или класифицирана информация, защото в крайна сметка, това са средства на българските граждани. И аз не знам за държава по света, в която да не може да провериш конкретно в какви акции са инвестирани средствата от твоя пенсионен фонд. Ако мислите, че има такава пречка и някъде в законодателството е записано, че това е класифицирана, служебна информация и каквото и да било друго, ни кажете, защото аз съм твърдо убеден, че ако има такъв текст, той трябва да бъде премахнат от законодателството. Това ми е конкретния въпрос.
И ще ви кажа и защо питам. Питам, защото в момента в който ние видим детайлните портфейли на пенсионните дружества, ние ще може да оценим какъв е процента на свързаност в тях. Както и ще може да видим всеки един пенсионен фонд, колко процента от активите е инвестирал в офшорни компании под различни форми на ценни книжа.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Това което се касае за инвестиция позиция по позиция. Тази информация ние сме я изпратили.
Ако вие ме питате конкретно за доходността от всяка една инвестиция.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тази информация е изпратена. Има отговор, но тя е класифицирана.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Още една причина защо питам. Питам защото за съжаление, българският капиталов пазар е изключително неликвиден. И това прави манипулацията на цените на някои определени книжа изключително лесна.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Ще ви отговоря веднага, понеже стана въпрос и за офшорките. По сега действащото законодателство, пенсионните дружества могат да инвестират само в публични емитенти. С някои малки изключения. Примерно могат да инвестират в инвестиционни имоти и в депозити.
Няма начин дружество, което те да могат да инвестират и което да не е публично дружество, което съответно, за да бъде допуснато до капиталовия пазар, това става въз основата на проспект, който проспект пак се одобрява от Комисията за финансов надзор. И в който проспект емитентът декларира дялови участия, евентуално свързаности, конфликт на интереси и т.н. Тоест към днешна дата пенсионните дружества не могат да инвестират в офшорни компании, за да съм максимално ясен по въпроса. И то такива компании, които не са публични. Има едно единствено изключение от този принцип, който касае режима на така наречените частни пласирания. Тоест пенсионните фондове могат да инвестират техните активи в подобен тип облигационни емисии. Забележете, законът казва обезпечени облигационни емисии. И то такива емисии, които до шест месеца трябва да се листват на съответния капиталов пазар. В противен случай инвестицията се счита за незаконосъобразна и регулаторът веднага предприема действия, съответния фонд да се освободи от такъв тип активи, които не отговарят на изискванията в Кодекса за социално осигуряване.
Така че в това отношение мисля, че съм максимално ясен, по отношение на това, могат ли да инвестират в офшорни компании или не могат.
По отношение на доходността. Ще изясним всичките детайли. Доходността на всяка една инвестиция, ние не я следим. Ние следим порт фолиото. Тоест нетната стойност на активите. Порт фолиото няма никакъв проблем. Тази информация е изпратена. Така че имате всичките позиции на всичките фондове, съответно както в страната, така и в чужбина.
Само нещо да допълня, по сега действащото законодателство фондовете са длъжни веднъж годишно да публикуват своето порт фолио до 31 март на съответната година. Така че в това отношение, аз лично мисля, че бихме подкрепили, с оглед на това, максимална прозрачност да се даде по отношение на този тип инвестиции. Една по-голяма честота на публикуване на портфейлите. Вече в зависимост от съответната, така да се каже, законодателна промяна. но дали ще е веднъж в месеца или ще е всяка седмица, тук вече може да го коментираме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Джалъзов.
Още едни път искам да поясня на народните представители. Тази информация я получихме. Портфолиото го имаме, но то беше получено като класифицирана информация. Вие имате такава информация, че може да се запознаете на място в секретно деловодство. И затова по-скоро моя въпрос беше, кое наложи да считаме, че това е класифицирана информация? И ако вие сте я декласифицирали, моля да ни кажете, за да може народните представители да я получат и да могат да разполагат с нея.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Може би аз да отговоря госпожо председател. Благодаря за въпроса, за да изясним този детайл.
Тази информация беше изпратена позиция по позиция до вас, в отговор на вашето писмо с най-ниската степен на защита за служебно ползване. С цел, тъй като портфейлите все още не са публикувани на фондовете, ние не искахме да бъдем обвинени в манипулация на пазарите или нещо друго, което е потенциално опасно. Затова го изпратихме по този начин на уважаемите народни представители.
С оглед на обществени интереси на прозрачността на днешната дискусия, съответно преценихме и доколкото голяма част от фондовете ви предоставиха същата информация, ние сме декласифицирали този документ, така че всичко към днешна дата е публична информация, която свободно може да получава всеки от вас.
Разбира се, аз подкрепям казаното от госпожа Стоянова, за това, че е необходима по-голяма стриктност и прозрачност. Мисля, че това не е лоша идея в една законодателна промяна на КСО например, дори на ежедневна база да са задълженията, да публикуват своите портфейли и фондовете на сайта си или по друг обществено прозрачен начин. Или на друга база. Това е вече въпрос на решение на многоуважаемия Парламент и народни представители. Но със сигурност аз бих подкрепил с две ръце като професионалист всяка форма на прозрачност, за да могат хората да проверяват по всяко време.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви.
Други въпроси? Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само два уточняващи въпроса. Явно причината да не се запознаеме с тази информация, тъй като сега разбирам, че я има, но е в секретно деловодство. Но от днес вече не е секретна. Така разбрах. И моят въпрос към вас, след като не е секретна така разбрах. Моят въпрос към вас, след като не е секретна, може ли вие да я публикувате на вашата интернет страница? Както и необходима ли е законодателна промяна, за да задължим пенсионните дружества да я публикуват на техните сайтове. Или това може да стане с решение на Комисията по финансов надзор.
И вторият ми уточняващ въпрос. Чухме, че във връзка с писмото на четирите пенсионни дружества се извършва проверка. Аз не съм съгласен, че те са ги картелирали. Какво значи, че са картелирали? Четири пенсионни дружества задават въпроси свързани с евентуални нарушения. Подават сигнал. И ние сега казваме: “Вие защо питате?” И в същност като питате, не се ли картелирате да подавате тук едни неприятни сигнали.
Моят въпрос е, тъй като този сигнал не съм го виждал, но от това, което виждам написано, явно отново касае твърдение за пазарни манипулации и т.н. Има ли някакъв срок и какъв е евентуалния срок, в който ще приключи тази проверка?
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател. Реплика към казаното от господин Добрев, тъй като аз поставих въпроса за картелирането. Въпрос на участници в пазара, които държат при това общо над половината от пазарния дял, самият въпрос би могъл да промени пазара в тяхна полза. Защото те питат за нарушение и внушават за нарушение на техни конкуренти. Затова правилно каза председателя на Комисията.
Господин Добрев, не ви прекъсвах. Защото ако трябваше да ви прекъсвам, щях да задам уточняващи въпроси. Например има ли компании, които са санкционирани за издаване на облигации и други финансови инструменти, които компании Комисията им е забранила като рискови, пенсионните дружества да инвестират в тях. И те са нарушили тези изисквания. И че се избягали на други фондови борси, за да могат същите пенсионни компании да купят.
Мисля че доста манипулативно господин Добрев поднасяте информацията. Не забравяйте, че тук има хора, които са се занимавали години наред с изследване на този сектор и знаят може би повече от вас.
Но да довърша това за картелирането. Правилно каза председателят на Комисията, че те трябва да бъдат разследвани. Променило ли се е движението, пазарния дял след въпросите, които са задали? И ако има такава промяна от тези компании към които правят внушения към тях, да бъде сезирана Комисията за защита на конкуренцията. Бях достатъчно ясен и мисля, че имам достатъчно знания, за да преценя кое би могло да бъде картел и кое не би могло да бъде картел.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика и след това ще ви дам думата за отговор.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря госпожо председател. Аз виждам картел между господин Цонев и господин Мавродиев тук от това, което слушам като разговор. Извинявайте господин Цонев, но това че четири компании задават въпрос, който вие, ако прочетете писмото ще ви стане ясна цялата схема за пазарна манипулация и тя е елементарна. Надуване цените в последния ден на тримесечието с 30 – 40 процента и на следващия ден връщане на цените обратно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Каква е целта?
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Доходността на пенсионните фондове. Целият този разговор тук, каква е доходността на пенсионните фондове минимална, максимална и т.н. е абсолютно излишен, защото тя, ако това писмо е вярно е манипулирана в голяма част от пазара. Това е тяхната задача. Вие казахте, че на сайта на Комисията могат да се видят истинските собственици до физически лица. Аз си направих труда в момента и влезнах на сайта на Комисията. Електронен регистър. От там отивате на точка 9, която е осигурителни фондове, социални фондове и влезнах в произволно избрани четири или пет. Само в един от тях се стига до физическите лица. Искате ли да ви демонстрирам. ЦКБ “Сила” примерно. ДСК “Родина”. Собственик Банка ДСК – 97 процента. Кой е собственик на Банка ДСК? Има ли офшорни компании? Къде са регистрирани? Няма никаква информация. Същата работа с 90 процента от всички тези фондове, които са регистрирани тук. От 9 аз направих проверка на пет, един единствен има физически лица. Всички останали стигат до юридическо лице и край. Нали казахте, че има физически лица.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Заповядайте господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Ще се опитам да отговоря на всички въпроси, с молба към народните представители и към вас уважаеми господин Кадиев и към останалите народни представители, които зададоха въпроси, ако нещо пропусна да ме върнете в този въпрос.
Тръгвам отзад напред. На сайта ни има такава информация. Аз го казах ясно и потвърждавам това. Очевидно не сте успели да откриете, господин Кадиев. Мога да ви дам линка, за да намерите тази информация. Все пак сайта ни е доста голям. С огромна по обем информация. Вероятно не се вижда, а тук ще ви дам линка, за да го погледнете.
Има разкрити всички действителни собственици до краен бенифициент физическо лице. Така че да, това е направено. Изпълнен е закона. И това е обявено в съответната страница на Комисията. Абсолютно потвърждавам казаното преди малко.
Не е сериозно да казваме, че нещо сме скрили, само защото не сте го намерили, господин Кадиев.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля да не влизате в лични пререкания.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Има го на сайта ни, което означава, че е публично. Съжалявам, ако не сте го открили. Но аз не съм айти специалист. И не може да очаквате от мен да бъда конструктор на сайтове. Търси се тази информация и се намира.
Връщам се обратно на другия въпрос за това писмо. Както казах, повтарям го, писмото беше подадено след разговор с мен, част от тези фондове, които изразиха не твърдения, а опасения и съответно съмнения.
Аз ги посъветвах да подадат този сигнал до мен, за да имаме официален документ със съответните аргументи, за да направим съответното разследвана, което веднага е направено.
Тъй като говорим за дълъг период от време десет годишен период, говорим за огромен по своя обем транзакции, портфейли и т.н. На база на която се стига до изчисление на стойността на дяловете. Няма такъв регулатор в света, дори с много по-огромен капацитет от нашия. Дори регулатори като немския и британския например, не биха могли да направят за два месеца такава огромна по своя обем проверка. Няма как да бъдем магьосници, колкото и да ми се иска господин Кадиев. Работим по това отговорно и сериозно и в момента. В момента, в който има резултат, който опровергава тези данни или ги потвърждава, ние ще го обявим официално и публично. Това ви го гарантирам сега пред всички многоуважаеми народни представители.
Така че моля да се даде време и да не се пресират институциите да правят невъзможни неща.
Мисля че това е отговора. Благодаря.
Госпожа Агайн иска да добави нещо.
РАЛИЦА АГАЙН: Благодаря госпожо председател. само да допълня две думи по технологията на разследването на пазарни манипулации. Едва ли някой в тази зала си представя, че изпълнителните директори на пенсионните фондове си купуват акции и сами със завишения, които са над пазара или намаления. И веднага може да установим това. Пазарните манипулации се правят от лица, които обикновено не са свързани помежду си, не са свързани със съответното заинтересовано лице, например в случая пенсионния фонд. Тази връзка трябва да се установи. И тук всъщност работата е почти бих казала полицейска. Установяват се айпи адреси, установяват се физически адреси. Търси се свързаност между лицата, за да може да се установи кое е довело до това завишаване на цената в конкретната сделка, ако говорим за конкретна сделка.
Понеже това е свободен пазар. Всеки може да продаде глупаво, евтино или друг да купи скъпо. Тук трябва да се докаже, всъщност, какво е довело до сключването на тези необичайни сделки.
ВЛАДИМИР САВОВ: Ако мога и аз да уточня, ако ми разрешите.
Само по себе си манипулирането на дяловете на пенсионните дружества, не е пазарна манипулация именно на дяловете. Не говоря за сделки, които може да са довели до тяхното увеличаване или намаляване на стойност на сделките, а самите дялове. Самите дялове не са прехвърляем инструмент търгуван на борсата. Тоест те не са финансов инструмент като такива. И пряко към тях, закона за предотвратяване на пазарни злоупотреби и директивата за пазарни манипулации, не се отнася. Ако се намерят други сделки по тях, както каза госпожа Агайн, което наистина отнема много време, тъй като и визираните в сигнала периоди са много дълги, години наред. И сделките и инструментите, за които говорим са много. Това наистина отнема време, както каза и господин Мавродиев.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Добрев, вие доволен ли сте от отговора? Получихте ли отговор на въпроса си?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не получих информация за това, кога евентуално ще имаме резултати. Може да не е другия месец, след шест месеца, но поне да знаем кога ще получим тази информация. Както и не получих отговор, дали ще се публикуват портфейлите на сайта на Комисията по финансов надзор. Няма да отговарям на господин Цонев. Не разбрах неговите подмятания за това, кой какъв професионален опит има. Според мен това беше, за да се разсеят въпросите и да не се даде възможност за отговор. Така че наистина се надявам да получа отговори.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: По отношение въпроса на господин Добрев за разкриване информация за портфейлите на пенсионните фондове. Съгласно чл.180, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, пенсионните дружества са задължени да оповестяват информация към края на всяка година, за обема и структурата на инвестициите по видове активи и емитенти на ценни книжа, за всеки управляван пенсионен фонд. Информацията се публикува в срок до 31 март на следващата година на интернет страницата на дружеството. Като на практика към настоящия момент не е изтекъл законовия срок за оповестяване на информацията за инвестиционни портфейли на пенсионни фондове за 2014 г.
Тоест Комисията няма как да публикува нещо, за което срока е до 31 март. След като изтече 31 март, Комисията ще провери дали са публикувани съответните портфолия и ако не са публикувани, ще наложи съответните санкции било под формата на наказателно постановление, било чрез принудителна административна мярка и ще ги задължи. Но досега не е имало нарушения. Тоест, не е имало дружество, което да не публикува на своя сайт структурата на своя портфейл. Така че в това отношение мисля, че и за в бъдеще няма да имаме проблеми. Ако имаме, ние ще интервенираме незабавно.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не съм в картел с никой, най-малко с господин Мавродиев. Имам като професионалист критики към работата на КФН и съм ги отправил във времето, в което той е председател и в този състав и в предишните състави. Част от въпросите, които зададох бяха косвена критика към тяхната дейност. Когато бях председател на Комисията, също и в частни и в публични разговори съм отправял такива критики.
Въпросите които задавам съдържат и критики, но съдържат и реплики и дуплики към вас, защото виждам, че някои от въпросите са твърде тенденциозни. Така че това е моето обяснение.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо председател, какво значи тенденциозни въпроси. Аз питам за публичност на информацията, която всеки един народен представител и всеки един гражданин в България роден след 31 декември 1959 г. трябва да има. Какво е тенденциозното в това, не мога да разбера. Да не разкриваме тази информация, така ли?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не съм казвал, че вашите въпроси са тенденциозни. Аз не казах чии въпроси са тенденциозни. Изобщо не съм споменавал име.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Вие се изяснихте лично.
Господин професоре, заповядайте.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Благодаря.
Госпожо председател, уважаеми колеги, аз лично очаквах по-друг тип доклад, защото разбрах от доклада колко безгрешно работи и добре КФН. В което нищо лошо няма. Но не разбрах добре ли работи и тяхната оценка за пенсионно осигурителните дружества.
Въпрос простичък задавам, защото в дълбочина сигурно, ако тръгнем два дни няма да се изясним. От това което декларирахте вие като доход средна доходност 5,45 и 4,25, нещо такова беше. И нещо което ме смути, че минималната осигурителна доходност може да има и отрицателен знак преди малко. При тази средна доходност, това означава, че от цялата група, десетте пенсионно осигурителни дружества има някои с по-висока доходност, други с по-ниска доходност, което на практика означава, като имам предвид петте процента такса, която взимате плюс до 1 процент от доходността. Стоте лева на едно осигуряващо се лице в някои дружества образно казано, стават 101, в други остават 100, но в трети 99 или 89 и т.н.
Това означава че вноската с натрупване във времето става по-малко от сумата, която има в сметката на осигуряващото лице.
Вие първо следите ли го? Второ, това е важно да се знае, особено сега, когато има промени в закона и осигуряващите се лица могат да преминат от единия фонд към НОИ.
Вторият ми въпрос. При положение, че се прехвърлят и то не едно и две лица, а повече лица от частните фондове към НОИ. Какво е вашето мнение? Как на практика ще стане това? Защото парите по партидата на сметката на осигуряващите се лица не са в огнеупорна каса вътре в пенсионното дружество, нито са в банката на куп. Те са инвестирани. И на капиталовия пазар при малко по-голямо натрупване на лица, които ще отидат в НОИ. Ще настъпи естествено спад на акции, въобще не желателни реакции.
Какво е вашето виждане тук по този въпрос? Как на практика ще стане? Ще се избегнат леки смущения, но възможни сривове на този пазар. Какво ще се прехвърли в НОИ?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Аз мислех този въпрос, да бъде един от въпросите, които ще ни обяснява господин Горанов, когато в следващата точка го слушаме.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Добре. А за доходността?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За доходността отговорете.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: По отношение доходността, да, различните пенсионни фондове имат различна доходност. Това е безспорно. Тази информация я има на сайта на Комисията. Тоест, всеки който се интересува може да влезе и да види за съответната година и за съответния период, каква е реализираната доходност. Така че в това отношение Комисията няма какво да направи, освен да създаде максимални условия за правото на избор на осигуреното лице. И то да може да се прехвърля без ограничения от един фонд в друг фонд. В тази връзка аз мисля, че вече го споменах, че голяма част от принудителните административни мерки са именно във връзка с оспорвания от страна на съответното дружество на процедурата по прехвърляния на осигурените лица. Така че това, което е в рамките на нашите правомощия, тук се опитваме да сме максимално ефикасни и в рамките максимум на един месец или на два месеца, веднага да реагираме. Така че ако установим, че се касае за някакво по-сериозно закононарушение визирам, тъй като все пак се изисква нотариална заверка на подписа. Ако констатираме, че има някакви фалшификации, съответния сигнал се изпраща към съответната прокуратура. Така че на практика това е, което Комисията може да направи във връзка със създаването на равни условия, по отношение упражняване правото на избор.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Вие ми отговаряте, че лицата, които внасят парите, във всеки момент може да разберат увеличават ли им се или им се намаляват във времето.
Второ, какво значи отрицателен знак на минималния гарантиран доход?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Веднага ще ви конкретизирам минималната доходност не е механизъм, доходността да е винаги положителна. Няма как да стане. Тоест, представете си, че целия сектор е на минус десет. Очевидно няма как фондовете да са на плюс десет. Говоря за всички капиталови дружества. Ако те са на минус осем и това е средната минимална доходност, дружествата които са под тази доходност ще трябва да доплатят разликата. Това е логиката.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Логиката според мен вие я виждате в този фонд, който искате да създадете гаранционния, както за банковата система.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само да допълня. Вероятно става дума господин Джалъзов за така наречените специализирани резерви на пенсионните фондове. На специалните резерви, които би трябвало да бъдат първия инструмент за наваксване, ако тяхната доходност е по-ниска от минималната, която вие изчислявате. Правилно ли разсъждавам?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Има два вида резерви. Едните са в самия фонд, а другите са в самото пенсионно дружество. От собствени средства се формира в пенсионното дружество резерва. Да, коректно е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не от собствени средства, а от средствата от таксите , които са средствата на лицата.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Може да е под формата на вдигане на собствения капитал. може да е под формата на печалба, която е формирана.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А каква е практиката в момента? Под формата на вдигане на собствения капитал или от таксите, които те събират като собствени приходи.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Конкретно за структурата на капитала, аз все пак ще помоля нашите колеги актюери да ви отговорят.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, аз не искам актюерите да отговорят. Аз искам да ни стане ясно, че тези резерви се формират не от собствени приходи, а от таксите, които се удържат от всеки един от нас.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: На практика пенсионното дружество има правото да взима само два вида такси. Дотолкова доколкото тези такси са негови приходи, съответно, те формират неговата печалба и съответно формират разликата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В момента в който са удържани стават собствени приходи. И затова казваме, че си формират резервите от собствени приходи.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: На практика да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако се наложи да допълват до минималната доходност, те използват тези формирани резерви от собствените си приходи, които преди това са били такси.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Това е едната опция.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На практика и тези резерви, уважаеми дами и господа си ги плащат хората. До това искам да стигнем като извод. Защото те не идват от някъде другаде.
Дружеството не формира тези резерви от някаква допълнителна доходност, а на практика ги формира от таксите.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Само да дам един пример, ако ми разрешите. Имали сме такъв случай, когато на практика самото дружество, понеже не имало резерви, се е принудило да увеличи собствения си капитал. Така че това е другия източник.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имало е такъв случай.
Преди малко беше направен един аналог с банки, сега вие правите друг аналог с банки. Аз смятам, че не е подходящ аналога с банки по няколко причини.
Първо банката е съвсем различна институция.
Второ, там всеки си слага или си вади парите по собствено желание.
Трето, там има гаранционен фонд и зад този гаранционен фонд стои държавата.
Тук хората са задължени да си внасят 5 процента от дохода в тези фондове. Няма гаранционен фонд. Изцяло риска е в хората, от това дали ще има доходност и дали ще се запази номинала на техните пари. Така че не може да правим аналог.
Точно за това правим този разговор. Какво трябва да направим като промяна в закона, за да няма такава опция, хората да не могат да си получат дори номиналните средства.
И ако ми позволите искам да се върнем към темите, от които се отклонихме. Например темата за таксите. Не сме я дискутирали. Защото освен темата за таксите има и други теми, които явно ще трябва да бъдат обект на промяна в закона.
Господин Танев заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви госпожо председател.
Уважаеми колеги, исках да взема отношение по таксите, тъй като на изслушването на КФН в Социалната комисия беше заявено намерение, да се направи предложение за намаление на таксите с 40 процента от сега съществуващите размери.
Аз искам ние ясно тук да чуем, дали наистина това ще бъде предложението. Може ли да бъдат още потърсени резерви, а именно да останат повече пари в партидите на хората. Както се казва, тази дискусия да приключи и с нещо хубаво за хората.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Първо искам да допълня един въпрос. Таксите са до. В закона са записани като максимален размер. Има ли дружества, които не използват максималния размер и ако има, колко е техния размер? С колко са си намалили? Много интересна е графиката за таксите, която расте стремглаво нагоре в годините.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Танев, по отношение на таксите предложението за редукция с 40 процента е направено от нас още през 2012 г. в проект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, който тогава беше внесен при тогавашния министър на финансите господин Дянков. Гледано е това като тема и в Консултативния съвет за финансова стабилност, където участват трите институции – Министерство на финансите, БНБ и КФН. Съответно в последствие беше предложена стратегия свързана с развитието въобще на сектора. След което бяха добавени актуализирани промени, отново в 2012 г. върнати и внесени при министъра на финансите. Това е което ние сме свършили. И това е нашето предложение. Там се предлага и гаранционния фонд. Предлага се и редукция на таксите. И се предлагат множество други изменения, между които разширяване на дефиницията за свързани лица и други подобни.
Така че до там свършват нашите възможности. Защото ние повече нямаме законодателна инициатива. Тоест от там нататък това може да е решение или на правителството или по предложение на всеки един от вас като народни представители. Тъй като само тези две групи могат да имат законодателна инициатива. КФН няма такава.
Що се касае до размера на таксите. Само една от компаниите, може би две, ме подсеща моя колега, символично е намалила.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: С ваше разрешение госпожо председател. Към днешна дата има две пенсионни дружества, които не начисляват максималния размер на таксите, както вече казахме, той е пет процента от всяка една осигурителна вноска. И до един процент годишно от стойността на нетните активи и инвестиционна такса. Тоест, едното дружество начислява такса между 4,25 и 5 процента, в зависимост от постъпилите осигурителни вноски за съответния период. Тоест, за период до 97 до 120 месеца, когато има постъпили осигурителни вноски, начислява 4,5. А когато те са за над 120 месеца, начислява 4,25, съответно инвестиционната такса е 0,9. При другото дружество, таксата която е от всяка една осигурителна вноска не е в максималния си размер пет процента, а е 4,5 процента. Всички останали дружества начисляват таксите в максимално разрешения обем от Кодекса за социално осигуряване. Така че това е статистиката.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Може ли реплика. Таксата от 5 процента беше определена при въвеждане на три стълбовата система. Като изходната позиция беше, че пенсионните управляващите дружества нямат пари откъде да се издържат и да си създават структурата – административна, за управление и т.н.
Когато стигнахме сега до положение в пенсионните дружества, да се разпределят по 10 – 12 млн. и да се говори за увеличаване на таксата, ми се струва не само абсурдно, а мисля че трябва да вървим по пътя на това, което предлага господин Танев. Тази такса от 5 процента да се намалява. Което си мисля, че ще създаде стремеж в дружествата по-добре да управляват парите на хората, за да си взимат процента от дохода, който реализират от управлението.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря. Господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Уважаеми господин Борисов, бих искал да уточня, че ние предлагаме не увеличение редукция на таксите. Таксите които се събират, тези 5 процента и един процент инвестиционна такса, които формират печалбите на пенсионните фондове и съответно и част от тях се използват и за резерви.
Що се касае до вноската, която осигурените лица внасят във втория стълб, в солидарните пенсионни фондове, тя е фиксирана в КСО и в момента е 5 процента. А от 2017 г. КСО също е фиксирано там и е решено, съответно от предишен Парламент, който е гласувал тази промяна става 7 процента. Така че това пак е нещо, което разбира се е суверенно право на вас, като народни представители да решите, дали тя да се вдигне до 7 процента или да бъде намалена на по-малък размер или да бъде по-малко от 5 процента. В момента 5 процента от 2017 г. става 7 процента. Това е и актюерски проблем, но искам да кажа, че суверенът е Парламента. Така че това може да бъде решение. В момента в промените в КСО не коментираме вноските, които се удържат от всяко осигурено лице, а коментираме само таксите, които се събират за инвестиционната такса и таксата за управление на активи.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Едно допълнение към темата, за да затворим въпроса с таксите. Въпросът ми е как влияят на самата доходност, която се формира.
И ако ми позволите втори въпрос колеги, доколкото съм запозната изискванията за лицензиране на застрахователните дружества са доста високи. Прави впечатление, че когато се направи един сравнителен анализ между изискванията за регистрация и лиценз на пенсионно осигурителните дружества и на застрахователните дружества, се наблюдават съществени различия. Като изискването за лиценз на пенсионно осигурително дружество е доста занижено. Доста занижени са самите изисквания. Не считате ли, че е нужна равнопоставеност. Защото това са икономически субекти от една страна. И в тази посока какво бихте предложили вие, за да изравним донякъде. Все пак те също са икономически субекти.
Благодаря ви.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря ви. Аз ще дам думата на моята колежка, зам.-председателя отговарящ за застрахователния надзор, госпожа Ралица Агайн. Защото това е много хубав въпрос и наша идея, да уеднаквим режима на пенсионните фондове с този на застрахователите. Като въведем в пълнота европейската директива платежоспособност 2.
И сега госпожа Агайн ще даде детайли в каква посока ще предложим промени плюс вече дискутираните.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря. Заповядайте госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН: Благодаря госпожо председател. Както сама отбелязахте изискванията към застрахователните компании са многократно по-високи, отколкото към пенсионните фондове. При все, че ресурса, който управляват пенсионните дружества е доста по-голям.
Бих маркирала няколко области, които както господин Джалъзов и господин Мавродиев отбелязаха, имаме намерение да предложим промени в хармонизиране законодателството с това на застрахователите.
Първата група промени е свързана с по-добро корпоративно управление.
По отношение на застрахователните компании се прилагат високи изисквания към лицата, които ги управляват на ръководна длъжност, включително на ниво съвет на директорите, управители на надзорен орган, с изисквания към тяхната професионална квалификация, опит, знание и лична репутация. Има изискване да имат добра репутация. И също така с новия проект платежоспособност 2 се въвежда изискване за обща компетентност на целия Управителен съвет. Тоест целия Управителен съвет е длъжен да разбира от всичко в еднакво добра степен.
Платежоспособност 2 е новия режим за регулиране на застрахователните компании в Европа, който се подготвя вече десет години. И трябва да бъде приложен в сила от 1 януари 2016 г. Ние сме подготвили изцяло нов Кодекс за застраховането, който да приложи измененията в регулирането на застрахователната дейност и надявам се още другия месец ще може да ви го представим за разглеждане. В момента е в процес на съгласуване със заинтересованите лица.
Така че по-голямата част от тези изменения, за които говоря са именно свързани с прилагането на този нов проект платежоспособност 2.
Също така искам да обърна внимание на случая с одобряването на акционери. По отношение на изискването за застрахователните компании, акционерите се одобряват не просто до краен бенифициент на собствеността. Но се иска акционерите да бъдат финансово стабилни и обезпечени до краен собственик. Ако говорим за верига от фирми една след друга. Всяка една от тези фирми трябва да докаже, че е финансово стабилна. И че има годни знания в ръководството на съответната фирма, за това да се управлява един застраховател и съответно, да може да гарантира, че няма да се увреди дейността му.
Също така се въвеждат много строги изисквания по отношение на системите за вътрешен контрол, вътрешен одит. Изключително високи нови изисквания за управление на риска. Риск мениджмънт и актюерската функция.
Тук искам да отбележа, че всъщност най-важната част на платежоспособност 2 е начина, по който ще се определя капитала на застрахователите. И се надяваме това да бъде възприето и по отношение на пенсионните дружества.
В момента фазата на пенсионните дружества, в която предстои да започне изплащане, не е уредено в законодателството. Тоест, това което липсва към момента е как пенсионните дружества да заделят резерви, за това че ще трябва да изплащат за определен период или по жизнено, определени суми на осигурените лица.
В един животозастраховател се извършва напълно идентична дейност. Има такива продукти, които са пожизнени или срочни анюитети. И съответно застрахователните компании заделят резерви за тези свои задължения.
Платежоспособност 2 въвежда много строги общо европейски правила за това, как се заделят резервите на застрахователните компании. Тези резерви не просто се изчисляват по един метод и това влиза в отчета. А тези резерви се изчисляват по едни сложни методи, изискващи най-добра оценка и добавка за риск, за да не влизам в детайли за това. Десет години се готви и се калибрира този метод.
Но също така другата важна характеристика на платежоспособност 2 е, че капитала на всяко дружество зависи от поетите от него рискове. Тоест, от поетите задължения, как са изчислени, какъв характер имат задълженията. Ако задълженията са по-рискови, съответно капитала на пенсионното дружество, разбира се застрахователя ще бъде по-висок.
А също така рисковете от неговите активи, ако активите са по-рискови и съответно капитала трябва да бъде по-висок. И цялостната дейност на дружеството, оперативна дейност има ли правни рискове и т.н. Тоест, това е един изключително добре разработен подробен механизъм. Правната документация, регулаторната документация вече е над 1000 страници по платежоспособност 2. Разбира се всичко това трябва да бъде въведено по отношение на застрахователите. И смятаме, че това в много по-висока степен ще гарантира и сигурността на осигурените лица, ако бъде приложена към тях.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Много ви благодаря за отговора. Разчитаме на вашата експертиза. Така че да ни предложите текстове, които да бъдат коментирани в пленарна зала.
Колеги, други въпроси. Заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз нещо съвсем уточняващо, за да разбера дали съм разбрал правилно, ще ви върна на проверката, относно сигнала на тези четири компании. Тъй като се оказва атестат и за работата на КФН. Дали правилно съм разбрал от отговора на господин Мавродиев, че вие работите върху този сигнал. но проверката ще обхване и тези, които са подали сигнала, тъй като това в някаква степен ме смути малко. Исках да видя правилно ли съм разбрал или не съм добре разчел вашите думи.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря. Господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Аз мисля, че няма нищо смущаващо в това, когато има сигнал подаден до нас, касаещ темата с изменение стойността на дяловете, ние да проверим какво точно и по какъв начин се е работило във всички фондове. Така че, за да не бъдем обвинени в едностранчивост от едни фондове за сметка на други обратно. Комисията ще иска прозрачно да прегледа тази тема при всички фондове, с цел вие като народни представители да имате пълна информация, а също и хората които се осигуряват. Защото това е обществения интерес да защитим тези осигурени лица.
Иначе както казах, този сигнал беше подаден по моя молба, точно с тази цел да се дадат детайли такива, каквито ги виждат тези фондове. И аз мисля, че това е нещо добро. Това не е лошо да се подават сигнали. Не е лошо един фонд да подаде сигнал, ако смята, че има нередности. Тук е мястото на надзорния орган в наше лице да провери, дали този сигнал кореспондира с истината или не. Като разбира се, това не означава, че това дава някаква индулгенция на подалите сигнала фондове, че те нямат да бъдат проверявани за същите неща. Даже нормално е да бъдат проверявани, за да има еднакъв режим и подход към идентичен казус. Надявам се, че това обхваща темата.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря господин Мавродиев. Други въпроси колеги? Надявам се, че изчерпахме темата. Достатъчно обстоятелствено ни отговориха от Комисията за финансов надзор. Да им благодарим за предоставената информация. Считам, че сме били полезни и на неспециалистите по темата.
Благодаря ви. Очакваме законодателни инициативи от ваша страна.
Благодаря.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: И ние благодарим за поканата и за всички въпроси, на всички народни представители. И сме готови по всяко време да продължим дискусията както по тази тема, така и по други.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Заповядайте госпожо Стоянова за последен въпрос.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм си записала няколко въпроса. Един от тях не можах да го задам и да получа отговор, тъй като исках да бъда коректна и да дам на всички народни представители преди това, да си зададат въпросите.
Аз моля да ми дадете такъв отговор. Моят въпрос може да ви звучи лаически, но моля да ме извините за това. Има много застрахователни компании.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Вече зададохме този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съжалявам, че не съм получила отговор на него лично. Благодаря ви.
Минаваме към точка втора.
Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по бюджет и финанси към министър Владислав Горанов, съгласно чл.27 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание.

СТОЯН МАВРОДИЕВ: Ако може само една дума да кажа. Тъй като господин Кадиев в началото на своите въпроси отвори темата отново. Когато аз отново опровергах, че няма законодателни промени, касаещи КТБ. Позволявам си тук да го поканя в Комисията за финансов надзор по всяко време. Ако желае да се запознае с нашата надзорна дейност, по отношение на такива теми. И да се убеди лично в това.
Също съм готов, ако уважаемите народни представители и вие госпожо председател прецените, отново в публичен формат да коментираме и тази тема. Нито един детайл не може да бъде скрит и ние не се притесняваме от нищо да отговорим на всеки въпрос. Защото сме убедени, че сме били много солиден надзорник, включително по такива теми. За съжаление факт е какво се случи в тази банка. но също така за съжаление, ако бяхме ние надзорник, който отговаряше и за банковия надзор, тогава щеше да бъде съвсем предметно добре насочена такава критика. Тъй като иначе не кореспондира със законовите уредби. Готов съм да обсъждаме и по такава тема и по всякакви теми от интереса на народните представители.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към точка втора.
Първият въпрос да го задам аз, макар че проф. Борислав Борисов си тръгна, но той го зададе. Ставаше дума за начина по който преместването на партида евентуално от универсален пенсионен фонд към Сребърния фонд как ще се случва и как ще рефлектира върху капиталовия пазар. Господин Мавродиев, моля да останете още малко по тази тема.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Понеже имаше движение в залата, да разбирам ли въпроса за разясняване на технологията на текстовете, които сме предложили като основа за дебат госпожо Стоянова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, разясняване не технологията и евентуално какви ефекти от това, биха се получили.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: След приемането на измененията в Кодекса за социално осигуряване в края на миналата година, които имаха за цел да дадат възможност осигурените лица да правят информиран избор, дали да продължат осигуряването си за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд или осигуряването за пенсия, да се осъществява само в първия стълб с увеличена вноска равна по размер с тази, която се отделя за универсалните пенсионни фондове.
Основните критики, които се получиха от къде по-познаващи системата, къде по-малко познаващи системата на осигуряване бяха свързани с това, че държавата заявява приоритет чрез законодателното решение към един или друг модел на осигуряване. И по този начин премахва възможността за действително решението да бъде вземано на база на свободен избор. Като за новозапочващите осигурителен живот, така да го кажем, започващите работа тепърва, се дава едногодишен срок, който се прецени, че е кратък. И след този едногодишен срок се предрешава екс леге, че осигуряването на тези лица ще бъде само в солидарния първи стълб.
В резултат на всички споделени притеснения, екипът на Министерство на финансите качи от няколко дни на страниците на Министерство на финансите текстове, които разказват и дават отговор на въпроса, как би могло да се отговори на притесненията на политици, на представители на гражданското общество, а и на самите граждани, относно идеята да се даде свобода на избор между това, спестяванията за пенсия да се реализират чрез солидарната система изцяло или част от нея да бъдат при солидарната и част от нея да се разчита на задължително осигуряване в универсален пенсионен фонд на принципа на капиталовото инвестиране и натрупване.
Това което сме предложили, ако трябва да го сведа само до темата със Сребърния фонд няма да даде ясно обяснение на целия модел. Малко изпреварваме дебата, тъй като имахме идея той да се състои следващата седмица във формата, който се ръководи от вицепремиера и министър на социалната политика, господин Калфин, където същите тези теми ще бъдат предмет на дебат между всички заинтересовани страни. Но все пак това е Бюджетна комисия и не съществува никаква пречка, съвсем накратко да опиша концептуално идеята и да дам отговор на основните притеснения свързани с необходимостта от ликвидиране на определени инвестиции, как това би се отразило на справедливата им стойност.
Знаете, че в момента осигуряването, започвам от там, за да структурираме дебата. В момента осигуряването в България е разграничило две поколения. Сложена е една пресечна точка между родените преди 1960 година и родените след 1960 г. Като за родените след 1960, след 31 декември 1959 г., за да отграничим и 1 януари на 1960 г. , за тях е задължително част от вноската им 5 процента, да попада задължително в универсален пенсионен фонд. И ако те в срок от три месеца не извършат избор, се получава така нареченото служебно разпределение, което се извършва от Националната агенция за приходите.
Това което чух в дебатите и което според мен не остава докрай изказано е, че ние нямаме допълване на втория стълб към първия. А имаме коригиращ коефициент в пенсионната формула, който предполага, че допълването от втория стълб към първия за лицата, които се осигуряват от действащия закон. Казвам действащия закон, тъй като измененията от края на миналата година не са произвели реални действия. И в момента лицата все още са без възможност да реализират избор и да направят каквото и да било движение. Тоест в момента всички български граждани родени след 1960 година задължително са осигурени в първи стълб. И за допълнителна пенсия задължително са осигурени в универсален пенсионен фонд.
При сега действащата пенсионна формула с размера на съотношението между намалената вноска за първи стълб и размера й за лицата родени през 1960 г., материята е малко сложна. Но се получава по-ниска пенсия от първи стълб равна на съотношението между нормалния размер на вноската за трета категория труд за Фонд “Пенсии” и намаления такъв размер с петте процента отчисления за втория стълб. Това съотношение е 12,8 към 17,8 и частното не е точно число, но приблизително 28 процента от пенсията на лицата родени след 1960 г., би трябвало да постъпи в резултат на инвестиране в системата на универсалните пенсионни фондове. И в резултат на натрупване и инвестиране, тя трябва да гарантира една адекватност на пенсиите, която за да изпълним целите на реформата трябва да е по-висока или поне равна от това, което ни дава универсалната пенсионна система, която е държавата. Това е обществото, което по един или по друг начин е организирало своето осигуряване.
От целия този дебат, а и преди от моята професионална кариера, аз съм участвал в писането на тези текстове. Около тази маса има хора, които са били с мен, когато в 2002 г. писахме измененията в Кодекса за задължително обществено осигуряване, за да се превърне в Кодекс за социално осигуряване. Знаем тогава с какви цели стартирахме. Проблемът е, че още от 2010 г., когато професионалните пенсионни фондове трябваше да започнат да изпълняват функциите си и да изплащат пенсиите за ранно пенсиониране на категорийните работници, по една или друга причина, заради финансовата криза, през която минахме се оказа, че не могат пълноценно да изпълнят функцията си. И това зададе въпросите, на които обществото години наред не търси отговори.
След като такива въпроси стоят, крайно време е българското общество да се научи на въпросите, които си задаваме по между си зад кадър, да започнем да си ги задаваме и пред камерите, защото в резултат на липсата на достатъчно имунитет в обществото видяхме, че това в което се кълняхме, стабилността на финансовата система, всъщност е било само похлупак върху една развалена манджа.
В този смисъл искам категорично да заявя, че независимо от това, че Управителят Иван Искров е в мандата си и че той днес писмено е входирал нова кандидатура за изпълнението на функциите на подуправител с компетентност банков надзор, ние смятаме, че Министерство на финансите, аз като финансов министър смятам, че Иван Искров трябва да понесе своята отговорност, ако ще и само като човек, който е трябвало да знае и да контролира тези процеси. И продължавам да настоявам за неговата оставка. Но не това е темата.
Темата е, че след като държавата показа, че няма достатъчно имунитет да гарантира, чрез основните си функции – социална, физическа и финансова сигурност, тази тема трябва да се постави на обществен дебат. И аз съм доволен, че независимо от различните оценки, които получих за промените и начина по който бяха инициирани в края на 2014 г., днешният дебат показа, че тази тема не трябва да бъде премълчавана. Защото в края на краищата отговорността е на тези, които носят отговорност за управлението на държавата, на политическата класа.
В противен случай, всеки път когато има неудачи във финансовата система, след като държавата и политиците не са гарантирали надеждност на контролните системи, проблемът ще стига при тях. И това ще ескалира не само в уронване престижа на политическата система, а и в изкривявания на моделите, които водят до нахлуване на все повече популистки, националистически и политически неадекватни движения на територията на цяла Европа, което уврежда стабилността на целия континент.
В този смисъл крайно време е, когато говорим за пари и за финансова стабилност, нещата да ги изричаме с истинските им имена и да не оставаме никакво съмнение, че парите обичат тишината, но тишината не гарантира парите.
Затова и днешния дебат беше много полезен за всички нас.
След този увод искам да ви разкажа, защо решихме, че Сребърния фонд е подходящ инструмент за натрупаните в универсалните фондове главници, ако хората решат, макар и временно да преместят натрупаните си партиди от универсалните пенсионни фондове в държавното обществено осигуряване.
Основните критики, които ако не бъдат обяснени могат да останат състоятелни, бяха дали правителството не прави опит за национализация по аналог на други източно-европейски държави, където съществуваше модел като нашия. И дали правителството не търси да реши някакви фискални проблеми, чрез даването на право на свободен избор на осигурените лица.
И ако не се предвиди, че средствата отиват директно във фискалния резерв и попадат в Сребърния фонд, който знаем, че може да се изразходва само и единствено за финансиране на пенсионната система и то при определени условия след години, тогава упрека на тези политици, които се съмняваха, че идеята на правителството с едно краткосрочно решение да бъде изхарчени едни пари можеха да останат състоятелни.
Що касае текущите постъпления. Разбира се, когато лицето избере да формира пенсионните си права само в първия стълб, за да работи пенсионната формула и за да има адекватност на модела, текущите постъпления от осигурителни вноски на лицата, които до вчера са постъпвали в универсални пенсионни фондове е най-логично да продължат да постъпват в държавното обществено осигуряване.
И тези текущи постъпления за периодите, в които лицето е избрало да се осигурява в държавното обществено осигуряване. Първо от една страна ще му гарантират сто процента държавна пенсия по пенсионната формула. И второ ще бъдат безспорно текущ приход в бюджета на държавното обществено осигуряване.
Не така стои обаче въпроса с натрупаните средства, които досега са част от индивидуалните партиди за лицата. Ако едно лице избере да прекрати временно осигуряването си в универсален пенсионен фонд и да започне да се осигурява само във Фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване, натрупаните му средства по индивидуалната партида ще попаднат в Сребърния фонд и ще станат част от него. Като с размера на трансфера, за което в НАП, пенсионния фонд, от където излизат средствата, ще се съхранява информация. Има създадена организация за това, за размера на този трансфер. И ако дадем примера с 5000 лева за простота. Ако тези 5000 лева постъпят в Сребърния фонд, лицето една година стои в осигуряване изцяло от държавното обществено осигуряване и след една година реши отново да се върне в избран от него произволен универсален пенсионен фонд, точно същата сума в размер от 5000 лева ще напусне фискалния резерв и ще попадне в избрания от него универсален пенсионен фонд, където ще започне отново тя да бъде управлявана на принципите, на които сега се управляват индивидуалните партиди в универсалните пенсионни фондове.
Ще кажете защо през това време не се формира доходност и как това се отразява на пенсионните права на лицата. И отговорът е очевиден, ако се вгледаме в модела по който работи сега осигурителната система.
За периодите в които лицата се осигуряват и в първия и във втория стълб, т.е. и в държавното обществено осигуряване и в универсален пенсионен фонд. Това, което сякаш не се разбра достатъчно ясно от българските граждани е, че случващото се в универсалния пенсионен фонд не е над 100, не е над това, което при равни други условия лицата ще получат от първия стълб. То идва да замести част от този доход. И ако може да го надгради с очаквания ефект от инвестирането.
Съгласете се колеги, че ако очаквания ефект от инвестирането по една или друга причина може да бъде нула или минус, то тогава има риск, ако хората нямат право на избор, пенсионните права, които се формират за лицата осигурени след 1960 г. да се окажат равни, по-ниски или по-високи от пенсионните права, които се формират при условията на осигуряването в първи стълб.
И тогава ако всичко е така задължително и безкритично, както допреди промените е, тогава има реален риск, ако се получи отрицателна доходност, а ние чухме, че е имало периоди в които е имало такава, основателно е хората имат претенции към държавата, че тя не ги е информирала, че такъв риск съществува.
Затова тръгна инициативата за свободата на информиран избор. И аз продължавам да смятам, че свободата на информирания избор е едно от основните достижения на демократичните общества.
Извън социо-политическото изказване, смятам, че с новите текстове, максимално добре се дава отговор на всички критики, които чухме и постъпиха в хода на дебата за бързо приетите промени в края на миналата година. Но искам отново да обърна внимание, че за по-голяма част от хората занимаващи се с публични финанси или с финансите на България, темата с устройството на отделните елементи на финансовата система на държавата не е нова. И ако за част от обществото му се е струвало, че решенията се вземат неинформирано. То специално за Министерство на финансите подобен анализ е правен многократно. И подобни притеснения, че лева може би не е съвършен, винаги са стояли.
Това че темата не е изказвана публично е проблем на начина, по който се води политически дебат в българското общество. Но аз съм оптимист, защото виждам днес в Комисията и това като цяло е една добра практика в последното Народно събрание. Започваме да си изговаряме нещата с истинските им имена, което е предпоставка за добри и крайни решения.
Госпожо Стоянова, за да завърша няма причина да се смята, че модела предложен от Министерство на финансите в новата му редакция, ще създаде каквито и да било допълнителни административни или финансови разходи за когото и да било. Осигурителите, работодателите дори няма да разбират, дали лицата им се осигуряват в НОИ изцяло или в някои от универсалните пенсионни фондове. Нещо което между другото е добро. Защото натиска от определени работодатели да карат по принуда свои работници и служители да се осигуряват в конкретен универсален фонд е неприемливо.
Когато работодателите нямат информация за това, къде са осигурени техните работници, подобен тип манипулация на осигурителния пазар вече ще бъде изключен. От там нататък в НАП, както и досега. Ако искате може да го направим технически дебата. Ще стане по-безинтересен. Не си мислете за кодовете. Измененията в Наредбата са готови и може да я издадем утре.
Няма да има проблем с това. Работодателите няма да разбират. Тяхната декларация образец 1 няма да се промени.
Декларацията образец 1 за работодателите няма да претърпи абсолютно никакво изменение и работодателите няма да разбират, дали лицата се местят между отделните фондове или стоят в НОИ. Идеята е да премахне едно изкривяване на пазара познато на всеки един от нас, когато осигурителят волево принуждава своите работници и служители, които са в зависимост от него, да избират една или друга форма на осигуряване. Като по този начин се изкривява свободата на избор, дотолкова доколкото в момента съществува между отделните фондове.
Искам да ви уверя пак, че освен че осигурителите няма да извършат никакви допълнителни усилия и за тях няма да има абсолютно никакви изменения, по отношение на технологията на банково обслужване няма да има абсолютно никакви усложнения от гледна точка на работата на Националната агенция за приходи.
Националната агенция за приходите разполага с необходимата и достатъчна информация да администрира този процес по движение на средствата в избраната от осигурените лица посока. Като допълнителните настройки на информационната система на НАП могат да се оценят между 20 000 и 50 000 лева.
И ако целия дебат за допълнителното финансово усилие на държавата да администрира този процес се свежда до 20 000 или 50 000 лева, аз като министър на финансите съм готов да поема отговорността за този допълнителен административен разход.
Темата с ликвидацията на неликвидните активи и възможността да се увреди тяхната цена е коректна. Ако по някаква причина, много голяма група лица от един фонд тръгнат да се местят, може да се стигне до там, да се налагат и неликвидни активи или относително бавно ликвидни активи да бъдат превръщани в ликвидни, което при един тесен пазар би могло сериозно да увреди тяхната доходност и да намали цената им, която се определя. Това може да се управлява по два начина и е въпрос на законодателна целесъобразност.
Първият начин е ние да оставим достатъчно дълъг срок шест месеца, една година, две години, пет години или да го регулираме в наредба на Комисията за финансов надзор, която да преценява текущото състояние на ликвидността на фондовете, ако те формират огромни задължения към държавното обществено осигуряване, вследствие на трансфер на средства от едната в другата посока. Като Комисията за финансов надзор регулира този момент между сметките на Сребърния фонд и сметките на универсалните пенсионни фондове, така че да не допуска заради притискане в сроковете, да се уврежда качеството на активите. Първи възможен подход.
Вторият възможен подход като технология е да се прехвърлят в управление на Сребърния фонд пакети активи във вида, в който съществуват. Държавни ценни книжа, никакъв проблем. Акции никакъв проблем. Единственият проблем евентуално би могъл да дойде по темата инвестиционни имоти, но знаете че те са много малък процент от фондовете. И ако се стигне до там, това предполага, че някой пенсионен фонд е загубил до там доверието в своите вложители, че той е изпразнен до последните проценти от активите си, които представляват инвестиционните имоти, които са недвижимости и които би трябвало да минат през ликвидация на пазара. Но дори и там е възможно решението, тези активи, които притежават определена стойност, да попадат в собственост на Сребърния фонд и да бъдат използвани във времето, тогава и само тогава, когато държавата прецени да използва натрупаните резерви в Сребърния фонд, за да подпомага финансирането в недостига на държавното обществено осигуряване.
Целевият характер на тези средства от гледна точка на обществото няма да бъде променено. Средствата събирани за пенсия ще продължат да стоят на разположение за пенсия. И във всеки един момент, независимо от формата, в която тези пари съществуват, било в наличност в брой, било в наличност по сметки, било инвестиции в определен вид по-високо рискови и по-ликвидни или по ниско рискови и по-неликвидни активи, те ще бъдат на разположение за финансиране на държавната пенсионна система, така както в същност е и заглавието на закона, който урежда функционирането на Сребърния фонд. Припомням Закон за държавен фонд за устойчивост на държавната пенсионна система.
Това е структурирания отговор на този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Регламент има, обаче не е казано, че трябва точно по него да вървим, ако имаме разбирателство.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Понеже слушах внимателно министъра, не е реплика, не е дуплика, а е една добавка. Ако въпросните средства, които ще се прехвърлят в Сребърния фонд бъдат под формата на ДЦК, да кажем се запише в закона, при прехвърляне на партиди. За това което говорихте. Да поясня за тези, които не следят толкова детайлно дискусията. Или под формата на дългове и ценни книжа, но на българската държава – външни или вътрешни. Доходността на Сребърния фонд по тези партиди ще бъде гарантирано по-висока от тази доходност, която чухме преди малко, че я има досега. Мисля че беше 1,46 или 1,48 на годишна база. Така ли е?
Тъй като доходността, която Сребърния фонд ще получава срещу книжата, дълговете на държавата във всички случаи е над 2,5 процента. Ние почти нямаме дългов инструмент, в който годишната доходност да е под тези проценти. Напротив, имаме дългови емисии, които са собственост на пенсионните фондове. Имаме дългови емисии по които плащаме доста солидни лихви. Така че в потвърждение на тази ваша идея, искам да я доразвия и за колегите и за тези, които слушат, че доходността ще бъде по-висока, поне от тази която чухме.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Може ли, госпожо председател един коментар?
Нека първо господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Госпожо председател, да се опитам да допълня въпроса на господин Цонев, за да може господин министъра да има възможност да отговори общо.
Първият въпрос е осигурените лица от универсалните пенсионни фондове, след като са избрали да се върнат веднъж в държавното обществено осигуряване, активите от индивидуалните им партиди да отидат в Сребърния фонд, ще имат ли възможност обратно и в какъв период, да се връщат в универсалните пенсионни фондове? Ако има такава възможност, то тогава как ще се процедира с доходността, за която говори господин Цонев в Сребърния фонд. Тя ще бъде ли начислявана по тяхна партида или няма да бъде начислявана. Тоест Сребърния фонд с тези нови активи от индивидуалните партиди ще има възможност за по-голяма доходност. Тази доходност ще бъде ли пренесена при обратното движение в индивидуалните партиди на осигурените лица.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз не твърдя, че моделът който предлагам е съвършен. Той също има свои недостатъци. Но информирано хората ще взимат решение. Не по главницата на прехвърлените средства в Сребърния фонд доходност индивидуална няма да се формира. Но веднага бързам да подчертая, че за същите периоди за които лицата се осигуряват само в държавното обществено осигуряване, техните пенсионни права ще бъдат сто процентови, а не коригирани със съотношението между размера на вноските за втори и за първи стълб.
Допълнителна доходност по техните индивидуални партиди ще се формира тогава и само тогава, когато главницата на формираните средства стои в универсален пенсионен фонд. За периодите в които тя стои в Сребърния фонд, индивидуалните права върху тази сума ще бъдат замразени до последващо решение на лицето. Тоест, продължавам да разказвам, за да си оформим концепцията като разбиране. Ако тези 5000 лева са се върнали и една година стоят в Сребърния фонд, за лицето за тази една година ефектите са следните.
Лицето за тази една година ще има период, в който ще получи сто процента индивидуален коефициент от държавното обществено осигуряване. През същото време логично, той няма да формира права във втория стълб, защото сто процента правата си ги формира в първия стълб. През това време тези 5000 лева ще си останат 5000 лева. Ако лицето след една година реши да се премести отново и да установи осигуряването си в универсален пенсионен фонд, то ще се придвижи там със същите тези 5000 лева. И от месеца в който започне осигуряване в универсален пенсионен фонд, текущите вноски, в случая тези 5 процента, за които към момента говорим, ще започнат да постъпват регулярно по индивидуалната му партида в избрания от него универсален пенсионен фонд. А тези 5000 лева плюс тези, които текущо постъпват, ще се инвестират при условията и по реда, по който съответния универсален пенсионен фонд е структурирал портфейла си и генерира доходност.
След една година тези 5000 лева вече са 6000 и лицето отново реши да отиде в държавното обществено осигуряване, за тази една година за периода в който е бил в универсалния пенсионен фонд, лицето за тази една година му се зачита намаления коефициент за първи стълб и той разчита за допълнението от тези 5000, които вече са станали 6000 лева. Ако тези 6000 лева отново решат да се прехвърлят в държавното обществено осигуряване и попаднат в Сребърния фонд, те ще попаднат в увеличения размер в резултат на престоя му за определен период от време в универсалните пенсионни фондове.
Много е важно окончателния избор на лицето какъв ще бъде, защото той може да настъпи не по-късно от пет години преди възрастта за пенсиониране за трета категория труд. Такава каквато е към момента на действие на закона. Защото знаете, че концепцията за изменение в пенсионния модел предвиждат промяна и в този параметър. Но пет години преди пенсиониране лицето ще може за последен път да направи своя избор. И ако пет години преди окончателното си пенсиониране, лицето реши да остане в универсален пенсионен фонд, за всички периоди през които лицето е било осигурено в универсален пенсионен фонд и текущите му вноски са постъпвали там, то ще получи корекция на индивидуалния си коефициент при окончателното си пенсиониране.
Ако лицето реши да се пенсионира само от държавното обществено осигуряване и с размера на цялата си инвестиция пет години преди пенсиониране се прехвърли в Сребърния фонд, то за всички периоди, за които преди това е участвало в осигуряване във втори стълб ще му се извърши “саниране” на индивидуалния коефициент и той ще бъде зачетен на сто процента като пенсиониране при условията на държавната пенсионна система, на държавното обществено осигуряване.
Но темите за дебат са няколко параметъра. Разчитам, че ще участвате в дебата във формат експерти, партии и правителство, където ще обсъдим цялата съвкупност от възможни решения.
Използвах повода, че съм тук и въпроса на госпожа Стоянова, за да чуете от мен тази концепция и да обсъдим заедно с вас, какви са рисковете в нея и да дадем отговор на притесненията за финансовата система, така че да знаем, че сме в правилната посока.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз ще започна с това, че съвсем откровено и колегиално приветствам промяната в тона на колегите управляващи. Така и трябва да бъде, с повече дискусии. Защото нямаме право на втора грешка като държава. Нищо политическо не влагам. Но това което беше направено за една нощ, да се приемат закони и сега да дискутираме тепърва да оправяме нещата.
Важното е в крайна сметка, уважаеми колеги, че има нещо, което трябва да ни обединява. А то е, че всички искаме хората да получат по-голяма доходност, независимо къде са парите, по-голяма пенсия. А по-голямата пенсия идва от по-висока доходност на вложенията.
Второ тук има един въпрос, който звучи доста социалистически. И би било чудесно на практика, ако ние твърдим, че държавата ще осигури по-висока доходност от частните пенсионни фондове. В това няма нищо лошо. Защо държавата в определена сфера да не осигури по-висока доходност, така както има публични дружества по целия свят. Това също е добре.
Това че ще отиде в Сребърния фонд, разбира се, че трябва да дискутираме и да видим, по какъв начин ще бъдат управлявани средствата, тъй като и вие самия казахте колега, в момента Сребърния фонд е на почти никаква доходност. Тъй като там парите са на едноседмичен депозит, по-голямата част от тях.
Така че ние трябва да сме убедени, когато се взима решение, а всеки вариант е алтернативен и ние ще обсъждаме, Готови сме да обсъждаме. Длъжно е даже Народното събрание като приема закони да обсъжда и всички възможни варианти и варианта със Сребърен фонд е такъв вариант, който трябва да бъде обсъден.
Вие сам казахте колега, че всъщност най-големия риск е движението на средствата от пенсионните фондове към Сребърния фонд и обратното. Вие разбирате какъв е риска и вие го казахте и ние го коментирахме още преди един месец. Това е риска с обезценката на активите на тези фондове.
Аз чух предварително, но преди да сме видели конкретните числа, конкретните изчисления от експертите, ние априори не можем да кажем, дали това е толкова лесно. Тъй като тези фондове, ако изведнъж хората решат, както допускаме, една част от тях, даже и 20 процента да си преместят парите, всички знаем, че основно вложенията на тези фондове са в дългосрочни инвестиции. И продажбата на активите по една или друга форма може да доведе до това, че тези които 20 процента се преместват в Сребърния фонд, да доведат при определени условия на значително намаление на стойността на вложенията на другите 80 процента, които ще останат в пенсионните фондове. Аз не казвам, че така ще стане. Но има такава вероятност, поради което ние много внимателно трябва да прегледаме тези числа и всички положителни и рискови страни.
И с това ще завърша. Добре, че отново ще започнем да гледаме изчисленията и да вземем правилното решение. Наистина е странно, че се приема един закон, който се обявява, че няма да бъде въведен в действие. Но по-добре мълчаливо да не се въведе в действие, отколкото да го въведем и след това да започнем отначало при по-лоши условия. Така че, да, ние ще бъдем готови да участваме в тези разисквания, във всички разумни варианти. В крайна сметка, ако това доведе до по-голяма сигурност на хората, за техните пенсионни вноски и осигуряването, което ще получат, когато навършат годините за пенсиониране. Защото е явно, че и при частните пенсионни фондове имаме всички основания да сме притеснени най-малкото за някои от фондовете. Очевидно е, че някои работят по-добре, други работят по-зле. Средните величини са подвеждащи. Малко за разведряване ще ви кажа, че нашия професор по статистика обичаше да се шегува. Колеги, казвайки това е важно и за средната доходност. Казва: „Колеги, някои хора се хранят само със зеле, други само с месо. Средно на човек от населението се получава сармичка.”
Така че и тук средния показател е такъв, но някои от фондовете може да са под водата за съжаление.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Гечев, аз приемам това изложение. Не разбрах точно какво искате да ни кажете. Но е хубаво, че искате да участвате в този дебат.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Колега, извинявайте, понеже ме прекъснахте. Аз ви похвалих, вие започвате да се държите странно.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Пропуснахте година и половина да адресирате този въпрос.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Важното е това, че приехте закон, от който вие дойдохте да се откажете от него. Отказвате ли се от закона, който приехте за една нощ? Отказвате се. Какво да кажа друго.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Професоре, аз започнах моето изложение с това, че трябва да сме на висотата на дебата. Вие се опитвате да извличате тип СИРИЗА аргументи от този дебат. Не ви е полезно. Имахте година и половина да адресирате тази тема, ако сте знаели, че съществува. Но вие вероятно не подозирахте, че има такава тема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля, веднага спирам дебата. Моля да не влизате в лични пререкания.
Има ли други въпроси към министъра? Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря госпожо Стоянова.
Господин министър, във връзка с националната програма за енергийна ефективност на многофамилните сгради, да ни разясните по отношение на финансирането. Тъй като нова е темата. Не сме имали много време да се запознаем. Това което виждам, става въпрос, че говорим за целево финансиране, което предоставя банка с всичките условия, които има при един банков кредит. И същото ще бъде изплащано от безвъзмездна финансова помощ предоставена от държавата. Каквато безвъзмездна финансова помощ, аз не знам да има в Закона за държавния бюджет и за какво става въпрос.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Сега ще върна добрия тон, иначе бих започнал така. Да сте прочели колеги, има нормативен акт на Правителството. Понеже това не е отговор на министър към народни представители започвам така.
В договорът който ще сключи Българската банка за развитие със сдруженията на етажната собственост, които ще заявят желание да се възползват от този инструмент за саниране и това е търсен ефект, няма пряка връзка във времето между поемането на задължението и извършването на инвестицията и възстановяването му, като целта е била именно да може активно правителството, което и да било то, да управлява отнасянето като разход на тази инвестиция във времето и извършването й. Това е един финансов инструмент, който отчасти наподобява стремежа на Европейската комисия да започне все повече да използва методите на финансов инженеринг, за да преодолява текущите ограничения в пакта за стабилност и растеж към държавите членки. И същевременно да стимулира извършването на инвестиции, които да дадат здрава основа за растеж.
Но общо взето за по-симплицирано обяснение на казуса, разходите ще започнат от 2016 г., според възможностите на бюджета и ще бъдат управлявани в следващите години пет или десет, въпрос на решение по целесъобразност, в зависимост от това какво фискално пространство дава съответната рамка, за съответната година.
А през това време, разбира се всяко финансиране има цена, но за радост в момента тя е доста прилично ниска. Говоря за европейските пазари. През това време, разбира се, това нещо не е без пари, но е приоритет на управляващите в това правителство. Разликата между това, че за хората ще бъде напълно безплатно и това, че държавата ще ползва през различни механизми заемен ресурс ще бъде финансирано.
Но разходите ще бъдат признавани в текущите години на части. Малко ви е ново, не е традиционно. Но не е непознато за банковите среди като инструментариум.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Въпрос от нас госпожо председател съвсем кратък. И разбира се, бихме желали да получим и кратък отговор. Неотдавна беше публикувана програмата на Правителството за управление през следващите четири години. В тази програма една от критиките, която отправихме е, че липсва оценка на цената на реформите, които предстоят да бъдат направени до края на мандата.
Нашият въпрос е имате ли такава оценка и ще се наложи ли допълнително кредити. Ако да, в какъв размер за изпълнението на целите и приоритетите, които са записани в програмата?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Имаме приета тригодишна бюджетна прогноза до 2017 г. Предстои до април месец 2015 г. да приеме Правителството тригодишна бюджетна прогноза до 2018 г. И ако няма да управляваме в следващите десет години, това ще е хоризонта, който ще покрие оценките за дефицита, който Правителството ще поеме през бюджета до края на мандата.
В този смисъл, разполагаме с конкретни детайлни оценки за планираното ниво на дефицит, който аз имам увереност, че няма да бъде достигнато и няма да бъде достигано. Така че максималния размер на необходимостта от нов дълг генериран от Правителството по време на мандата ще е не по-голямо, със сигурност много по-малко, най-малкото заради ликвидната подкрепа към фонда за гарантиране на влоговете и банковата система. Ще бъде доста по-малко от сумарно очаквания дефицит до края на мандата на това правителство, с уговорката, ако то е 2018 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли от други парламентарни групи въпроси? Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уточняващ е въпроса. Тъй като става дума за Банката за развитие. Ако не са правени разчети да бъдат направени. Ние се интересуваме, тъй като е Банка за развитие и тепърва ще разберем подробностите на това финансиране. Каква част от парите, които българската държава на практика заема под една или друга форма, ще отидат да стимулират внос на материали за изолация от внос? Каква част са от внос материалите и каква част са българско производство? Имате ли такива разчети.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В Правилника е записано, че на блиц контрола не могат да се задават въпроси, които касаят конкретни цифри.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вероятно са поръчани разчети. Ако министъра знае ще каже. Ако не знае ще поръча. Но говорим за Българската банка за развитие. Нейната работа, тя е създадена за да стимулира българския бизнес, а не да стимулира вноса на изолации от Германия примерно. И за това питам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин министър, понеже въпроса е извън Правилника може да не отговаряте, ако нямате конкретни цифри.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз ще отговоря. Когато сме обсъждали структурирането на програмата, не веднъж сме повдигали темата и в насоките за кандидатстване и за изпълнение и във всичките срещи с кметовете на българските общини, които са основен участник в процеса. На тях разчитаме, тъй като отговорностите са им вменени изцяло е коментирано най-малкото първо това, че трябва да се избягва концентрирането на обществената поръчка по размер, така че да се стига до това, че едни и същи големи фирми да печелят в отделните градове поръчките за саниране и да не се дава достъп на малки строителни фирми да участват в този процес.
Извършването на разходите ще бъде на принципа на Закона за обществените поръчки. Тоест при неговото спазване. В този смисъл ние не можем да предрешим, въпреки е добра тема с протекционизма. Не можем да предрешим избора на стоки, особено в ситуацията на свободен европейски пазар.
Със сигурност вероятно българското производство, заради някои конкурентни предимства, от гледна точка на цената на труда би могло да се окаже предпочитано, от гледна точка на цената. И вероятно избора ще попадне върху него. Сам разбирате, че при ситуация на избор на база на конкурс и при ситуацията на европейско членство, тази тема няма еднозначен отговор, как да постигнем изцяло вътрешно потребление на подобни стоки.
Що касае Банката за развитие, скоро ще внесем стратегия за нейното развитие. Темата е добра. Когато реферирате към нея бъдете предпазливи, защото в структурата на кредитния портфейл на Банката има много странни неща натрупани в последните две години, които съвсем не отговарят на профила на една банка за развитие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОАВ: Благодаря. Има ли от други парламентарни групи въпроси? Няма. С това изчерпваме въпросите по втора точка на блиц контрола.
Позволете ми преди да преминем към трета точка, господин Мавродиев, уважаеми колеги. Тъй като писмото на вестник “Капитал” е адресирано до госпожа Цачева, до мен, както и до всички вас персонално. Вие го имате. И в това писмо се обръщат към нас, като Комисия. Тъй като Комисията за финансов надзор системно е игнорирала журналистическите им въпроси и се надява, че ние ще поставим тези въпроси на днешната дискусия.
Тъй като днешната дискусия, за съжаление беше в друга посока, част от тези въпроси, които отговаряха на посоката на дискусията бяха зададени. Въпреки всичко тук има една точка трето римско, която казва, че извън директно определените цели на изслушването в Комисията днес, но за яснота и по повод на мое изявление, на госпожа Менда Стоянова в медиите е, че за мен е странно да се съсредоточават атаките към КФН по отношение фалита на КТБ, вместо към банковия надзор или към одитора Кей Пи Ем Джи. Вярваме, че следващите въпроси ще ни наведат на размисъл.
По повод на всичко това, аз искам да помоля господин Мавродиев да отговори писмено на абсолютно всички въпроси много подробно. И в много кратък срок, надявам се до няколко дни да върнете отговора на Комисията по бюджет и финанси, който отговор ще предоставя на всеки един от вас, тъй като сте визирани и вие в това писмо. Сега ще ги получите и писмено.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря ви, госпожо председател за тази възможност. Аз и преди малко след края на първа точка изразих готовност. Разбира се, ние ще отговорим най-подробно на всички тези въпроси, изпълнявайки вашето желание, писмено.
Аз също така съм готов и устно и под форма на ново заседание в Комисията, когато желаете да има подобен блиц контрол и по тази тема. Най-подробно да отговорим на темата поставена в тези въпроси. Не знам как журналистите от вестник “Капитал” твърдят, че не им е отговаряно, при положение, че аз непрекъснато отговарям по тази тема, че това е манипулация, която не кореспондира със законовите ни правомощия. И ако това не е ясен отговор, мисля че на ясен български език го казвам. Така че ще отговоря подробно.
Искам да кажа, че ние не бягаме от темата КТБ, а съм доста възмутен от манипулативните внушения, че ние носим отговорности по темата банков надзор. По останалите теми КТБ като инвестиционен посредник, КТБ като управляващо дружество или като публична компания, проблем с надзора няма. Казвам го за пореден път, ще го кажа и писмено с аргументи. Извършен е перфектен надзор по тази тема. Няма проблеми в това направление. Проблемите касаят банковия надзор. Ще отговоря госпожо Стоянова. Благодаря за дадената ми възможност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Мавродиев. Писмото заповядайте да го получите от мен. Ако след като народните представители се запознаят с вашите отговори и преценим, може да ви поканим още един път на Комисия за допълнителни устни разяснения.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Разбира се. С най-голямо удоволствие. Благодаря ви за тази възможност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте писмото.
Уважаеми колеги, минаваме към точка трета.
Уважаеми колеги, трябва да приемем процедурни правила относно изслушване и избор на подуправител на Българска народна банка, ръководител на Управление “Банков надзор”. Трябва да ги приемем днес, за да може следващата седмица да ги докладваме на пленарна зала. И да имаме вече правила, по които да изслушаме надзора.
Тъй като правилата бяхме подготвили във вариант, в който нямахме още предложение за подуправител на БНБ, днес 29 януари в 15.58 минути в деловодството е постъпило предложение от управителя на БНБ, за подуправител банков надзор, а именно за господин Димитър Костов. Сега ще ви прочета проекта на решение, който ще предложим на пленарна зала.
Р е ш е н и е
за приемане на процедурни правила за изслушване и избор на подуправител на БНБ, ръководител на Управление “Банков надзор”.
Народното събрание на основание чл.86, ал.1 от Конституцията на Република България 89, чл.7 от Правилника за организация дейността на Народното събрание
Р е ш и:
Приема процедурни правила за изслушване и избор на подуправител на Българска народна банка, ръководител на Управление “Банков надзор”.
І. Изслушване на кандидата.
Предложението заедно с приложените към него документи се публикува на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от седем дни преди изслушването.
ІІ. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по бюджет и финанси, което се излъчва в реално време в интернет чрез страницата на Народното събрание.
ІІІ. Кандидатът се представя от вносителя на предложението / в случая управителя на БНБ/ до две минути. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивация и публичната репутация, обществената подкрепа за кандидата.
ІV. Лично представяне на кандидата и на неговата концепция за дейността на управление “Банков надзор” от 10 минути.
V. Представяне в резюме на становища и въпросите на лицата по чл.89 ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ако такива са предвидени. Това са неправителствените организации до две минути за всяко.
VІ. Отговор на кандидата по представяните становища и поставените въпроси до десет минути.
VІІ. Въпроси от страна на народните представители до две минути.
VІІІ. Отговор на кандидата по поставените от страна на народните представители въпроси до десет минути.
ІХ. Комисията може да изиска допълнителна информация, както от кандидата, така и от съответния компетентен орган, ако преценим.
От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
Комисията изготвя по смисъла на чл.89, ал.5 от Правилника доклад от изслушването на кандидата.
Второ, изборът на кандидат за подуправител на Българска народна банка, ръководител на Управление “Банков надзор” от Народното събрание.
Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
С решение на Народното събрание на заседанието присъства предложения кандидат.
Народното събрание изслушва в резюме изнесения доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Кандидатът се представя от вносителя до две минути.
По предложение на Управителя на Българска народна банка за подуправител на Българска народна банка, ръководител на Управление “Банков надзор” се провеждат разисквания по реда на Правилника за организация дейността на Народното събрание. Както всяко едно разискване.
Гласуването е явно чрез компютъризираната система за гласуване.
Когато кандидатът не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
Въпроси, допълнения има ли?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Знаете, че по закон и то не само в българския закон, а и от договора за функциониране на Европейския съюз, с оглед гарантиране независимостта на Централните банки, управителят може да предложи и подуправители. Ако не предложи друг? Настройвайте се да го избирате.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз приемам вашата забележка като шега.
Първо, има риск да се влезе в цикъл.
Второ, има риск в случая управителя на БНБ или който и да е друг орган, който е оторизиран да предлага, да не предлага. Независимо, че има инструктивни срокове по закон или ние тук с това решение също може да дадем такива срокове. Всичко това е възможно, ако не се изпълняват законите и решенията на Народното събрание, разбира се, че е възможно. Какво предлагате?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Първо един коментар и после един въпрос.
Правомощието на гуверньора да предложи, срещу него стои правомощието на Народното събрание да избере или да не избере. Това са две независими правомощия. Нито едното може да бъде суспендирано, нито другото. Тоест, ако ние не изберем, той е длъжен да предложи. Защото това и от Конституцията и от закона му е вменено. То е неговото задължение.
Няма как ние да предопределим, че ще изберем предложения от него кандидат, защото това абсолютно противоречи и на Конституцията и на всичко. Така че по процедурата, аз мисля, че няма някакви конституционни пропуски или законови. Ясно е.
Аз дочух, че в процедурата има право на неправителствени организации да задават въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В сайта. Те трябва да си изпратят становища.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Извинявайте, това не го чух. Защото тук става въпрос за конституционно задължение на Народното събрание. Не съм ви разбрал, ако е така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В Правилника за организация на дейността, там са записани тези текстове. И ние сме длъжни да ги запишем тук, че се представя резюме на становища на тези лица, които те ще изпратят евентуално до Народното събрание, примерно тези становища касаят конкретното лице.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз разбрах погрешно, че ще участват в дискусия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Избира Народното събрание, уважаеми господин Гечев.
Ако нямате допълнения, моля да гласуваме предложения проект за решение.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Има още една точка.
Забравихме да конституираме подкомисията по отчетността на публичния сектор.
На основание чл.24, ал.2 от Правилника за организация дейността на Народното събрание към Комисията по бюджет и финанси се създава постоянно действаща подкомисия по отчетност на публичния сектор. Самата подкомисия е част от Комисията и не се гласува в пленарно заседание. Така че ние тук сме в правата и задължението си да формираме и изберем тази Комисия, която на практика, Комисията по бюджет и финанси ще осъществява една част от своя парламентарен контрол. А именно контрол по отчетите на публичните финанси.
В тази връзка предлагам да обсъдим броя на членовете на тази подкомисия, както и тяхното разпределение по парламентарни групи.
Като се има предвид, че един абсолютно работен орган, тази комисия, който трябва да подпомага нашата дейност, предлагам членовете му да бъдат девет, за да бъдат нечетен брой. Да бъдат формирани на паритетен принцип, тъй като сме осем парламентарно представени партии. Но понеже не може да бъде осем, трябва да бъде девет, естествено, че от най-голямата парламентарна група предлагам да са двама и по един представител от останалите парламентарни групи.
Първо предлагам да гласуваме числеността на комисията 9 души.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
След това да определим поименния състав.
От нашата парламентарна група ние предлагаме госпожа Диана Йорданова и госпожа Евгения Ангелова.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да задам един въпрос. Понеже казахте, естествено от най-голямата парламентарна група ще бъдат двама. Тази подкомисия, по принцип искам да знаете, че практиката в европейските страни е тя да се оглавява от човек от опозицията. И в тази връзка не е много редно да са двама от управляващите.
ПРЕДС МЕНДА СТОЯНОВА: От парламентарната група на Лява България, господин Георги Търновалийски.
От парламентарната група Движение за права и свободи господин Петър Чобанов.
От парламентарната група на Реформаторския блок господин Димитър Танев.
От парламентарната група на Патриотичния фронт, господин Емил Димитров.
От парламентарната група на Български демократичен център, господин Георги Ковачев.
От парламентарната група на Атака, господин Николай Александров, който също е един.
От парламентарната група на АБВ, господин Борислав Борисов, който също е един.
Така че предлагам първо да гласуваме поименния състав, а след това ще изберем и председател.
Който е за така прочетения от мен поименен състав, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
За председател господин Цонев предложи господин Чобанов. Други предложения?
Понеже двете по-големи опозиционни партии не могат да се разберат, аз предлагам госпожа Диана Йорданова за председател.
Сега ще гласуваме направените три предложения.
След кратка консултация, ние сме съгласни да дадем на опозицията, но при едно условие вие да се разберете, кой от вашите двама ще бъде избран за председател. Защото аз не искам господин Гечев да излезе после и да каже, че примерно ГЕРБ е гласувал за ДПС. Или господин Цонев да каже, че ГЕРБ е гласувал за БСП.
Резултатите от проведеното гласуване за председател са:
Диана Йорданова – 9 гласа “за”.
Петър Чобанов – 3 гласа “за”.
Георги Търновалийски – 3 гласа “за”.
Госпожа Диана Йорданова е избрана за председател на комисията.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 18.00 часа /

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
/ Менда Стоянова /