---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 18 февруари 2015 година /четвъртък/ от 14.30 часа в зала “Изток” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *

/ Начало 14 часа и 30 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 402-01-17/30.12.2014 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за Фискален съвет и корективни механизми, № 502-01-15, внесен от Министерския съвет на 09.02.2015 година.
3. Приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председатели и двама членове на Сметната палата.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен на 02.02.2015 г. от Министерския съвет.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 502-01-11 внесен на 02.02.2015 г. от Министерския съвет.
Други предложения за дневния ред.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, тъй като в същия час в момента започва Комисия по правни въпроси и с оглед на факта, че с господин Димитров сме членове и на тази Комисия, заявяваме, че подкрепяме предложения проект за дневен ред. Като по всички точки от дневния ред гласуваме „за”. Искам да ми се зачете гласа. Единствено имаме резерви по отношение на законопроекта за здравно осигуряване, по отношение на давността на здравноосигурителните вноски.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние не сме водеща комисия там. Ние гледаме финансовата част. Утре надявам се нямате Правна комисия, защото утре ще има Комисия по бюджет и финанси. Ще разглеждаме предложения за законодателни промени за КСО.
Господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Използвам случая и аз да заявя, че подкрепям дневния ред и по всички точки гласувам „за”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме дневния ред.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа.
Заместник-министър Карина Караиванова е тук.
Госпожа Цветанка Михайлова – началник отдел “Държавен дълг и финансови пазари”, както и други експерти от Министерство на финансите, които ще ни запознаят с точка първа и втора.
Заповядайте, госпожо Караиванова.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, със законопроекта се въвеждат изискванията на директивата 2013 – 2014 ЕС, по отношение на управляващите дружества за дейността по инвестиране на средствата на управляваните от тях колективни инвестиционни схеми. Лицата управляващи алтернативни инвестиционни схеми по отношение инвестиране на средствата на тези схеми и пенсионно осигурителните дружества, по отношение инвестирането на средствата на управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване.
Целта на директивата е да се преодолее констатираната по време на финансовата криза тенденция, финансовите институции да се предоверяват механично на изготвените от рейтинговите агенции кредитни рейтинги и да ги използват като единствен критерий, при оценяване на риска свързан с инвестициите.
Въвеждат се изисквания към процедурите за наблюдение, измерване и управление на свързания с инвестициите риск. С изискванията на директивата се допълват изискванията на непредоверяване на кредитните рейтинги, които вече са въведени за кредитните институции и инвестиционните посредници.
В заключение искам да кажа, че законопроектът е приоритетен от гледна точка на това, че държавите членки са били длъжни да го въведат в националното законодателство до 21 декември 2014 г.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги имате думата за въпроси и становища. Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 402-01-17 от 30.12.2014 г., внесен от Министерския съвет.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към точка втора.
Госпожо Караиванова, заповядайте.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Проектът на Закон за Фискален съвет и корективни механизми, изготвен в изпълнение на изискването за създаване на независим орган за фискално наблюдение, заложено в директива 2011 -85-10 на Съвета, относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки.
С проекта на Закон за Фискален съвет и корективни механизми се въвеждат и разпоредбите на договора за стабилност, координация и управление в Икономически и паричен съюз, подписан на 2 март 2012 г. от 25 държави членки на Европейския съюз, в това число и България.
Договорът постановява, че спазването на залегналите в него фискални правила трябва да бъде съблюдавано от независими национални институции. Също така, съгласно договора се предвиждат и значителни отклонения от средносрочната бюджетна цел или отстъпката за постигането й и да се задействат автоматични корективни механизми, които включват задължение на договарящата страна, да приложи марки за коригиране на отклоненията в рамките на отделен период от време.
В глава втора – Фискален съвет - се определят основните цели на новия независим орган. Именно независимо наблюдение и анализ на бюджетната рамка, с оглед поддържане на устойчиви публични финанси и повишаване на качеството на официалните макроикономически и бюджетни прогнози, чрез извършването на безпристрастна оценка, основана на обективни критерии, както и повишаването на прозрачността им, информираността на обществото за фискалното управление на страната.
Основната функция на Съвета ще бъде наблюдаването неспазването на числовите фискални правила, определени в Закона за публичните финанси и отнасящи се за сектор държавно управление и консолидираната фискална програма.
В глава трета – Автоматични корективни механизми са описани корективните механизми по смисъла на чл.23, ал.3 от Закона за публичните финанси, които имат за цел коригиране на възникнало значително отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит или отстъпката за постигането й, съгласно регламент 14-66-97 на Съвета от 7 юли 1997 г.
Мисля да спра до тук.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви.
Има ли въпроси?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Понеже внасяхме този проблем за Фискалния съвет, никаква дискусия няма. Ние трябва да изпълним тази директива. Ние имаме нужда от такъв Съвет.
Аз бих предложил само върху едно нещо да помислим. По отношение на икономическия анализ изискванията и публични финанси. Има всякакви икономически анализи. Дали не може да се фокусираме върху фискална политика и публични финанси. Тоест, хора които правят икономически анализи точно в тази област. Защото икономиката е обширно понятие. Има аграрикономика, има икономика на транспорта и други. Да помислим върху това. И дали да не помислим върху изискването председателя на Комисията все пак да има и степен “доктор на науките”. Такава е практиката на европейските страни, освен магистър.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вашите степени, които ги бълват всички университети и висши учебни заведения, получиха инфлация. Извинявам се. Вие не сте от тях, защото сте минали по другия ред. Така че не е към вас.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тези които искат десет години стаж, те ще са от старите. Не възразявам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Струва ми се, че прекалено ще сбием нещата, защото има много млади хора с образование и в чужбина, на които не им е целта непременно да получат хабилитация, за да ги ограничаваме. Така си мисля аз. Това ще е дебат второ четене. Други въпроси? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме законопроект за Фискалния съвет и корективните механизми № 502-01-15, внесен от Министерския съвет на 09.02.2015 година.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Законопроектът е приет.
Благодаря, госпожо Караиванова.
Преминаваме към точка трета - Приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председатели и двама членове на Сметната палата.
Аз ще ги прочета. Те са до известна степен типови във връзка с Правилника.
Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председатели и двама членове на Сметната палата.
Представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедура за избор от Народното събрание.
І. Предлагане на кандидатите за председател, заместник-председатели и двама членове на Сметната палата и представяне на документите им.
1. Предложение за кандидат на председател на Сметната палата се прави от парламентарните групи или от народните представители, нечленуващи в парламентарни групи.
Предложението се внася в писмена форма до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание в седем дневен срок от приемане на тези процедурни правила от Народното събрание.
Предложението за кандидати за заместник-председатели и членове се прави от председателя на Сметната палата. Управителният съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители, съответно Управителният съвет на Института на вътрешните одитори в България прави предложение до председателя на Сметната палата за кандидат за член на Сметната палата в петдневен срок от решението за избиране на председател.
Предложението за заместник-председатели и членове се внася в писмена форма до председателя на Сметната палата, до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание в седемдневен срок от решението за избиране на председател.
Предложението за кандидати за председател на Сметната палата, за заместник-председатели и членове се придружава с писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на кандидата.
Към предложението се предлагат следните документи.
Това са документите, които се изискват по закон.
2. Публично оповестяване на документите.
Предложението заедно с приложените към него документи се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание, не по-късно от седем дни преди изслушването.
Публикуването на предложението и документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни.
Юридическите лица с нестопанска цел регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност, професионални организации и не по-късно от три дни преди изслушването на кандидата, може да представят на Комисията по бюджет и финанси становища за кандидата, проучващи въпроси, които да му бъдат поставени.
Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по бюджет и финанси въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на еди кой си адрес или по електронен път на еди кой си имейл.
Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата при спазване Закона за изискванията за защита на личните данни и класифицираната информация.
ІІІ.Изслушване на кандидата.
Преди изслушването на предложения кандидат, Комисията по бюджет и финанси проверява представените документи и дали отговарят на изискванията за заемане на длъжността.
Изслушването се провежда на открито заседание от Комисията, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Кандидатът се представя от вносителя на предложението до две минути. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивация, публична репутация и обществена подкрепа за кандидата.
Лично представяне на кандидата и на неговата концепция за дейността на Сметната палата, с оглед длъжността за която е предложен до десет минути.
Представяне в резюме на становищата и въпросите на лицата по чл.89 до две минути.
Това са неправителствените.
Отговор на кандидата по поставените становища и въпроси. Десет минути.
Въпроси от страна на народни представители до две минути.
Отговор на кандидата съответно на въпросните на народните представители.
Комисията може да изиска допълнителна информация, както от кандидата, така и от съответния компетентен орган.
От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на сайта.
Комисията изготвя по смисъла на чл.89, ал.5 от Правилника доклад от изслушването на кандидата. Ако са изслушани няколко кандидата за дадена длъжност, Комисията изготвя доклад от изслушването на кандидатите, към който се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените имена и го внася в Народното събрание. Към доклада се прилага проекта на решение за избор на всеки кандидат за съответната длъжност в дадения държавен орган.
ІV. Избор на кандидат за председател, заместник-председатели и членове от Народното събрание.
1. Заседанието се излъчва в реално време на интернет страницата.
С решение на Народното събрание на заседанието присъства предложения кандидат.
2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя до две минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурата, по реда на Правилника на организация и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно с компютъризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за една длъжност, гласуването са извършва по азбучен ред на собствените им имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
6. За избран се смята кандидатът получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители.
Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът получил най-много гласове „за”.
Когато някой от кандидатите не получи необходимите гласове се провежда повторно гласуване, в което участват двама кандидати получили най-много гласове „за”.
Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
И тук са приложения декларации.
Слушам бележки, въпроси по процедурата. Общо взето те са два типа процедури. Ще са копи - пейс и за другите, които имаме да избираме.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Тук нашите помощници юристи ни предлагат при публичното оповестяване на документите на стр.4, второ римско. Дали да не се замени “седем дни преди изслушването” с две седмици. Като се позовават на чл.89, ал.7 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание, което било над другите документи. Там пише не по-късно от 14 дни преди изслушването. Не е кой знае какъв проблем. За да няма противоречие да го направим 14 дни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е противоречие, защото с едно и също решение с което е прието може да се направи срока и по-малък, както в момента направихме с подуправителя на НЗОК. Същото го направихме и в правилата за подуправителя на БНБ. Защото наистина стават много дълги сроковете. Виси по сайтовете. Не виждам никакъв смисъл да виси 14 дни на някакъв сайт.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако не противоречи на закона. Имаме един въпрос. Дали имаме достатъчно гаранции за избор от двете организации е деликатен въпроса. Освен решението на Управителния съвет, не е ли редно към него да бъде прикрепен и протокола от решението, което е взела организацията. Все пак да видим кои са присъствали и как са присъствали. По-добре да го изискаме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не виждам да има проблем. Протокол от съответното заседание по съответната точка. Тоест извлечение от протокола по тази точка. Защото може да имат и други точки.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Един важен организационен въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво искаме тук? Предложение от Управителния съвет.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И извлечение от протокола за решението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение придружено с извлечение от протокола на заседанието.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Редакционно ще го оправят.
Какво правим? Предлагат двете организации. Това го обсъждахме. Имаме ли го тук в механизма, ако председателя, който е избран не е съгласен с този избор. Описано ли е какво правим?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Той не може да бъде несъгласен по закона. Той няма право на мнение по тази тема. Ние можем да бъдем несъгласни, Парламента.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Парламентът може да ги върне и тогава влизаме в процедура, те са длъжни да предложат нови. Нали така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да. Тя е описана в закона, онази процедура и затова няма смисъл тук да я описваме. Ако се случи, те пак тръгват по тази процедура.
Други изказвания? Няма. Тогава го подлагам на гласуване, по начина по който ви го прочетох плюс тази добавка за протокола от заседанието.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка четвърта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен на 02.02.2015 г. от Министерски съвет.
Заместник-министър Ваньо Шарков ще ни го представи. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, с проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване предлагаме промени, които са обусловени от необходимостта за създаване на правила за повишаване качеството на медицинското обслужване, на контрола на медицинските дейности и по-рационалното използване на средствата на Националната здравноосигурителна каса.
Със законопроекта се връща договорното начало при определяне на методиките за остойностяване и заплащане на медицинските дейности, обемите и цените на медицинските дейности, условията и реда за контрол по изпълнението на договорите между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ, както и по отношение на санкциите при неизпълнение на договорите.
Тези отношения ще бъдат договаряни в Националния рамков договор между Касата и Българския лекарски съюз и съответно Зъболекарски съюз.
По този начин ще засилим участието на съсловните организации, при определяне качествените критерии за извършване на медицинските дейности и проследяване на резултата от извършеното лечение.
Списъкът на заболяване, за чието домашно лечение Касата заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, се предвижда да се утвърждава от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, вместо с наредба само на министъра на здравеопазването. С оглед формирането на здравната политика, министърът на здравеопазването ще утвърждава критериите за включване на заболяванията в списъка, а оперативната дейност ще се извършва от Националната здравноосигурителна каса.
Възстановяват се арбитражните комисии, които ще разглеждат становищата на проверените лица, изпълнители на медицинска помощ, в случая на констатирани нарушения на Националния рамков договор. Като те вече ще се състоят от представители на съответната районна здравноосигурителна каса, районните колегии на съсловните организации на лекарите, лекарите по дентална медицина, както и на съответните регионални колегии на съсловните организации магистър-фармацевти, медицински сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и представител на регионалната здравна инспекция.
Създава се правна регламентация за извършване съвместни проверки за спазване правилата на добра медицинска практика, правилата за добра фармацевтична практика, правилата за добра практика на утвърдените медицински стандарти на Закона за здравното осигуряване и Националния рамков договор. Те ще се осъществяват от Районната здравноосигурителна каса, Изпълнителна агенция медицински одит, регионалните здравни инспекции и съсловните организации.
Националната здравноосигурителна каса се задължава да извършва проучване на удовлетвореността на пациенти от заплатените от нея здравни услуги, тъй като в центъра на здравната политика стои пациента и следва да има важно значение при изследване дейността на лечебните заведения.
В същото време се предвижда прекратяване на договор с изпълнител на медицинска помощ, при който се констатира системна неудовлетвореност от страна на пациента, както и прекратяване на договора с изпълнител на медицинска помощ, който системно нарушава изискванията за качество на медицинската помощ, предвидени в националните рамкови договори.
В пакета от медицински услуги, който заплаща Касата се разделя на основен и допълнителен. Като конкретните медицински дейности, които ще се включват в пакетите ще продължат да се регламентират, както досега с наредба на министъра на здравеопазването.
Предвижда се увеличаване състава на Надзорния съвет на НЗОК с двама представители на държавата, с което ще се създадат условия за оптимално изпълнение на неговите задължения, предвид увеличаването на функциите му.
Основните дейности на органите на управление на НЗОК са свързани с изразходване на публични ресурси, поради което е целесъобразно държавата да се ангажира с повече отговорности в управлението на НЗОК. Това е така, тъй като разходите на Касата, като част от разходите за функция здравеопазване по консолидираната фискална политика, се определят съобразно общите правила за бюджетна консолидация, което е ангажимент на държавата.
Предложените промени създават механизми Касата да се превърне от пасивен платец на извършени дейности в активен участник в пазара на здравни услуги, който да има по-широки възможности да договаря с изпълнителите на медицинска помощ, условията за нейното предоставяне.
С оглед новия смисъл на ролята на Касата, се предлага да се промени използваната до този момент терминология, като вместо думата “заплаща” по отношение медицинските дейности, се използва думата “закупува”. Това е ясен и непротиворечив знак за новото значение на институцията.
Предвижда се да започне поетапно повишаване размера на осигурителния доход, върху който държавата ще внася здравноосигурителните вноски на лицата по чл.40, ал.3 от Закона за здравното осигуряване с пет на сто годишно от началото на 2016 г. до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Като част от мерките за подобряване събираемостта на здравноосигурителните приходи и повишаване приходната част на бюджета на НЗОК, освен увеличаването на вноските от държавата, се предлага и въвеждането на допълнителни мерки за повишаване отговорността на гражданите, да участват с личния си принос в солидарния модел.
Правото на гражданите на здравноосигуряване, гарантиращо достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване не е абсолютно по своя характер. Целта е да се сведе до възможния минимум броя на здравно неосигурените лица, по причини свързани с редица ограничения от недобронамерен и субективен характер.
Въвеждане се централизирано договаряне на различни видове отстъпки на лекарствените продукти между Националната здравноосигурителна каса и притежателите на разрешение за употреба или техни упълномощени представители с оглед намаляване на разходите на Националната здравноосигурителна каса.
Създава се механизъм за договаряне на отстъпки при включване на лекарствени продукти в позитивния лекарствен списък за лекарствени продукти, които увеличават разходите на Националната здравноосигурителна каса.
Създава се процедура за поддържане на реимбурсния статус на лекарствените продукти за период от три години.
С оглед създаването на ясни алгоритми за лекарствено лечение, се предлага в срок до три месеца от влизане в сила на закона, медицинските научни дружества да представят проекти на фармакотерапевтични ръководства, включващи критерии за оценка на ефикасността на прилаганата терапия, както и препоръки за алгоритми за лечение с лекарствени продукти, които да бъдат разглеждани и одобрени от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Ръководствата задължително ще включат изискване за наблюдение на резултата от съответното лечение, като елемент от контрола на качеството.
Опитах се по-кратко да представя мотивите. Иначе те са в доста по-голям обем.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имате думата колеги за въпроси.
Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Колеги, господин заместник-министър, по отношение възстановяването на здравноосигурителните права на лицата, които не са си плащали, промяната която предвиждате. Аз съм съгласен с мотивите ви, че това ще подобри събираемостта и с това, което сте написали и което прочетохте тук. Скептичен съм, че това ще сведе до минимум броя на здравно неосигурените лица. Една голяма част и то по-голямата част от тях са здравно неосигурени, поради съвсем обективни причини, липса на финансови средства, безработни. Това всички го знаем.
Затова ми се иска да помислим, дали не може след като с държавата може, да постъпим, всяка година по пет процента да се увеличават вноските и този срок, който към сега действащия закон е 36 месеца, всяка година да го увеличаваме с по една година или да го направим още сега пет години. но да имат възможност лицата да възстановяват здравния си статус и да се включат в системата. Така ще оставим много български граждани в пълна невъзможност да бъдат здравноосигурени и да се възползват от системата.
Отново казвам. Съгласен съм и с вашите мотиви. Но нека да помислим и по такъв вариант.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Позволете ми аз да добавя само един въпрос. Имате ли финансов разчет за това, как ще се отразят тези предложения върху бюджета?
ВАНЬО ШАРКОВ: За петте процента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Върху бюджета на Касата. Петте процента ще се отразят освен върху бюджета на Касата, ще се отразят върху държавния бюджет, защото тук трябва да има по-голям трансфер. А останалите мерки ще се отразят върху, бюджета на Касата, предполагам. В какъв аспект, напред, назад, не знам.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ясно е колко са здравно неосигурените. Но колко от тях ще могат да платят и ще платят?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Възможността въобще да се върнат в системата някои от тях, ако остане така за целия период. Това е едното.
Второ, в бюджета на Касата останалите мерки, които са описани тук, ще имат ли положителен ефект или отрицателен ефект. И петте процента отделно, който е върху държавния бюджет. Има ли някакви разчети?
ВАНЬО ШАРКОВ: По отношение на петте процента. Не увеличение с пет процента, само пет процента от това, което остава, за да се достигне размера на вноските на гражданите, които са на самоосигуряване. Тази група граждани, които държавата осигурява или осигурява на половината.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кои са те? Това са децата и пенсионерите.
ВАНЬО ШАРКОВ: Пенсионерите не са. Това са само децата. С оглед на това, че очакването е около 2025 г. да се достигне пълния размер. Общият размер е около 350 млн. Това зависи от броя на децата. В крайна сметка като вземем 5 процента от 350 млн. е ясно колко са. Те са около 15 млн.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: От 2016 г. не може да влезе по средата на годината. То е ясно.
Другите мерки?
ВАНЬО ШАРКОВ: Другите мерки, които предлагаме по отношение на повишаване събираемостта на здравноосигурителните вноски. Очакването е поне да се доближим до това, което в тази година имаше като преизпълнение на събираемостта около 80 млн.
Трябва да имаме предвид, че от около 2 млн. български граждани, които са здравно неосигурени, около 1 млн. 100 000 са трайно пребиваващи в чужбина. Това са хора, които отдавна са напуснали страната. Информацията, която взехме от Националната агенция за приходите и ЕСГРАОН има около 400 000 граждани, които биха могли да плащат своите здравноосигурителни вноски, ако не са в сивия сектор. И около 100 000 български граждани, които имат възможност да си плащат здравноосигурителните вноски, но не го правят. Най-тежък е проблема, разбира се със социално слабите граждани, които са трайно под линията на бедността, които също са около 400 000. Но това е тема, по която в момента водим разговори с Министерство на труда и социалната политика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тези 400 000 социално слаби са плюс онези 400 000, които са в сивия сектор и плюс онези 100 000 или са в това число.
ВАНЬО ШАРКОВ: Не са в това число. Около 1 млн. са българските граждани, които пребивават на територията на страната и към момента са здравно неосигурени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А тази информация от НАП, тя е предполагам обективна, на база на подадени декларации за онези, които са в чужбина.
ВАНЬО ШАРКОВ: За 1 млн. 100 000, които са трайно пребиваващи в чужбина. Това е разликата между лицата, които се водят по ЕСГРАОН и лицата, които са установени по време на преброяването на българското население.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е вярна и тази цифра.
ВАНЬО ШАРКОВ: Това е информацията, която са ни дали.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защото по ЕСГРАОН и разликата от преброяването е много голяма. Аз мисля, че повече хора са в чужбина. Но не са си подали нито декларации, нито може да ги разберем колко са в чужбина. И съм абсолютно убедена, че не е 1 милион броя на гражданите, които са потенциални платци, а е много по-малък. Може би е наполовина. Това за съжаление не можахме толкова години да го установим. Защото хората не си подават декларации и няма информация. Така че тази мярка не знаем колко ще доведе.
Моят въпрос беше и за останалите мерки, които вие предвиждате. Централизирано договаряне на отстъпки. За реимбурсния статус на лекарствените продукти, който е за трите години. Тези ваши предложения какъв ефект ще доведат до намаление или увеличение на разходната част на бюджета на Касата.
ВАНЬО ШАРКОВ: Договаряне на отстъпки. Това което предвиждаме като намаление на разхода за лекарства е между 12 и 15 млн. Но това заедно с въвеждането на електронната платформа за търговия с лекарства, където очаквания ефект е снижение или поне ефекта, който е постигнат в други държави, които са го въвели е снижение на разхода за лекарства с 20 процента от сегашния разход.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Искам да ви уведомя, госпожо председател, че ще гласуваме тримата въздържали се, не заради друго. И използвам случая да кажа. Направете всичко възможно да имаме поне два, три дни да ги прочетем тези материали.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На сайта на Комисията са, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Те са на сайта, но ние вчера разбираме какво ще има в днешния ден. Нали разбирате, че няма как ние да следим в сайта сто неща и да гадая кой ден какво ще гледаме. Не е сериозно От вчера за днес. Днес имаме държавен дълг за 16 млрд. и ние бяхме заети всички с много сериозни неща. Направете всичко възможно да имаме поне този дневен ред. Толкова ли е трудно да имаме три дни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Три дни не може. От понеделник е качен този дневен ред.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е отговорна сфера и изключително специфична.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм дала нареждане да ви пускат и sms. Но те се качват на сайта. Ако искате по имейлите да ви ги изпращаме.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не е проблема със сайта. Проблемът е с дневния ред, тъй като ние не знаем, кога какво ще гледаме. Аз не мога да следя в сайта сто документа и да гадая какво ще гледаме утре. Това не е възможно физически.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В понеделник е качен на сайта, но явно трябва sms да ви пускаме, че дневният ред е на сайта. Защото по-рано от понеделник няма как да стане. Нали виждате колко е динамично. Ние сме съпътстваща Комисия. И идеята беше да ги поизчистим тези материали, защото утре пак ще се занимаваме с КФН и техните предложения и пак ще е много дълго заседанието. По-рано от понеделник няма как да стане. Нашите водещите бяха безпроблемни, защото вие ги знаете.
Има ли други въпроси?
Гласуваме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 502-01-13, внесен на 02.02.2015 г. от Министерския съвет.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Законопроектът е приет.
Благодаря ви, господин Шарков.
Преминаваме към следващата точка.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 502-01-11 на 02.02.2015 г. от Министерски съвет.
Аз ще помоля от водещата комисия да изискате всички становища и финансови обосновки и да ги качите на сайта на нашата комисия, за да ги имат народните представители от нашата Комисия.
Госпожа Красимира Стоянова – директор Дирекция “Правна”. Заповядайте да ни го представите.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване се правят следните по-важни изменения и допълнения.
Предлага се да отпадне изискването за попълване, изпращане и одобрение на полетен план, за полети извън контролираното въздушно пространство.
На второ място, се предлага метрологичното обслужване да отпадне като част от основния предмет на дейност на Държавното предприятие “Ръководство на въздушното движение”.
Третото съществено допълнение в законопроекта е свързано с предлагането за одобряване от Министерския съвет на национален план за търсене и спасяване при авиационни произшествия. Като се предлага разходите за дейностите включени в Националния план за търсене и спасяване, да бъдат покривани с част за айронавигационно обслужване, които събира държавното предприятие Ръководство на въздушното движение.
Четвъртата промяна по-съществена в закона е свързана с изпълнение на изискване на Европейската комисия във връзка с налагане на санкции по регламент на Европейския парламент и на Съвета. За което има получено и мотивирано становище на Европейската комисия.
В допълнение, бих искала да посоча, че законопроектът е приет на първо четене в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в Народното събрание. И за законопроекта има одобрена финансова обосновка от министъра на финансите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако позволите, госпожо председател, уточняващ въпрос. Тъй като не сме специалисти в тази сфера, но чух вчера коментари от някои специалисти, искам да попитам, кое налага метеорологичното обслужване да бъде извадено, тъй като чух такива гласове, че се прави едва ли не друга частна фирма да го изпълнява. Но в тази връзка това, което винаги е моя критерий, искам да попитам как стоят нещата с летищата в Европейския съюз. Метеорологичното обслужване в кои страни е вътре в системата и в кои страни не е. Тоест, ние правим ли нещо, което е типично за Европейския съюз сега или правим нещо различно по този въпрос?
ГЕОРГИ ПЕЕВ – директор на Ръководство въздушно движение :
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам само да внеса уточнение, че тук не става въпрос за метеорологичното обслужване, а за метрологичното обслужване. Това е обслужване, в което се правят определени измервания и калибрования. И ние предлагаме то да не бъде част от основната дейност на Ръководство въздушно движение, защото Ръководство въздушно движение е доставчик на айронавигационно обслужване. Там е ясно разписано какво прави един доставчик на айронавигационно обслужване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво калибрирате?
ГЕОРГИ ПЕЕВ: Калибрираме определени уреди. Но аз това искам да кажа, че оборудването е закупено между 1993 и 1999 година. То е морално остаряло. Има нулева стойност. Не планираме да бъде продадено, нито да бъде отделено или дадено на някой да го ползва, нито да съкращаваме двамата човека, които в момента се занимават с него.
Новите оборудвания, които ние използваме, така или иначе се дават на външни фирми за измерване, калибриране и отчитане. Защото това, което е налично в РВД, то е толкова остаряло морално и не може да се използва, че е на отживелица. Затова предлагаме да отпадне. Ние няма да закриваме лабораторията. Тя ще продължи да бъде използвана за такива локални цели, да измерваме най-прости уреди да ги калиброваме. Но не може да става и дума за ползването на това оборудване за по-сериозно оборудване ново, което в момента използва предприятието. Аз съм направил една статистика. Защото имаше коментари така, че външни клиенти го използват. За две години външните приходи са от 7 000 лева. Издръжката, която имаме за тази лаборатория – заплати и всичко друго е между 170 000 – 190 000 на година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А колко плащате, за да измервате и калибровате навън онези уреди, които не можете във вашата лаборатория.
ГЕОРГИ ПЕЕВ: По предварителни данни, които ми дадоха колегите, около 20 000 даваме за такива външни услуги. Като имате предвид, че новото оборудване, което използва РВД, голяма част от него съдържа в себе си измервателни уреди и уреди които калибрират автоматично оборудването. Тоест измервателното оборудване е заложено в самата техника, която използваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А имате ли разчет, това което в момента прави вашата лаборатория, колко ще струва като отиде навън. В смисъл, тези 20 000 колко ще станат – 30 000 ли ще станат, 50 000 ли ще станат?
ГЕОРГИ ПЕЕВ: Ние така или иначе това, което го ползваме като външни дейности, ние заплащаме за него. А нашата лаборатория не може да изпълнява тези дейности.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво прави вашата лаборатория?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Искам уточняващ въпрос. Вие не отговорихте на важния въпрос. Може би пропуснахте. Как е в другите страни на Европейския съюз? Това е много важно.
И да се опитам да обобщя като преподавател. Това че в момента нямате, е добре. Ние питаме, кое е по-евтино. Вие имате достатъчно средства, управление на въздухоплаването. Ако купите оборудване за калиброване и си правите сами. Примерно то работи пет или десет години, по-евтино ли ще бъде или по-скъпо в сравнение с ползването на външни услуги?
Има логика. Ако външната фирма й е изгодно да купи същото оборудване, тя сигурно няма да ви калибрира на загуба. Освен ако не калибрира и на други летища някъде. Дайте ни по-убедителна икономическа аргументация. Но в Европа как е, най-важното?
ГЕОРГИ ПЕЕВ: Благодаря за доуточняващия въпрос. Аз затова казах, че става въпрос за метрологично обслужване. Няма доставчик на айронавигационно обслужване в Европа, който да има в основната си дейност метрологично обслужване и да го прави самостоятелно. Тоест няма такъв.
Вторият въпрос, който зададохте. Не е удачно и икономически изгодно да купуваме ново оборудване, защото ние не знаем еднозначно то какво е. Новите системи, уреди, съоръжения, които използваме, те са уникални сами по себе си и използват най-различно. А Националния институт за метрологично оборудване, по закон са му заложен такива функции да го прави.
Така че няма как да купим унифицирано оборудване, колкото и скъпо да е то, защото ние не знаем то в какъв размер и мащаб трябва да бъде. В зависимост от уредите и съоръженията и системите, които използваме, то би могло да бъде най-различно и от различен характер. Затова нашите експерти и специалисти са счели, че е много по-изгодно за нас или то само да си има измервателна техника вътре, когато го закупуваме. Или в случаите, когато ни е необходима външна такава, да го правим с външен изпълнител. И по статистика то е 20 000 на година. Аз споменах колко ни излиза осигуряването на една такава лаборатория.
Искам също да спомена, че двамата човека, които го обслужват, те няма да бъдат без работа. Има достатъчно работа, която те могат да извършват и със съществуващо такова оборудване. Но няма световен доставчик на айронавигационно обслужване, който да му е заложено в основната дейност и той да го прави самостоятелно.
При новите системи, които има в момента е немислимо да купуваме някакво оборудване, било то ново и скъпо. Вие казахте, да разполагаме с известни средства, но ние не знаем мащаба и обема на това оборудване и няма как да го дефинираме правилно и да го заложим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 502-01-11 внесен от Министерския съвет.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Законопроектът е приет.
Благодаря ви.
Заривам заседанието.

/ Закрито в 15 часа и 30 минути /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /