---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 19 февруари 2015 година /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.45 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *

/ Начало 14 часа и 45 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA /Акт за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки/, № 502-02-2, внесен на 06.02.2015 г. от МС.
2. Изслушване на КФН относно предложения за законодателни промени по идентифицираните от нашата Комисия в предходни заседания проблеми в тази област.
Предложения за дневния ред? Няма.
Моля, който е съгласен да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Госпожа Славчева, имате думата.
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, на вашето внимание е проектът за споразумение между България и Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA. Тъй като самото споразумение, а и закона FATCA, който бе приет от Съединените американски щати през 2010 г. със доста сложно и дълго заглавие, понятието FATCA доби гражданственост. Така че може да говорим за споразумението FATCA. Целта на това споразумение е да се предотврати укриването и отклонението от данъчно облагане в международен аспект чрез обмен на информация между данъчните администрации на държавите и Съединените американски щати. Фактически законът FATCA принуди всички държави по света да сключат двустранни споразумения със САЩ, именно с цел да предоставят такава информация на САЩ, каквато е целта на споразумението. И с цел да се избегне именно отклонението от данъчно облагане, укриването на данъци в офшорни сметки и да се стигне до адекватно данъчно облагане в държавата откъдето произхожда дохода.
Самото споразумение предвижда автоматичен обмен на информация, за която цел се работи по създаване на софтуерен продукт. И чрез този продукт ще се обменя автоматично информация между България и Съединените американски щати.
Искам да ви кажа, че този закон изигра изключително голяма роля в международен аспект. Както казах, почти всички държави предприеха действие за сключването му. Освен това организацията за икономическо сътрудничество и развитие, подготви свой проект въз основа на FATCA, така наречения глобален стандарт за автоматичен обмен на финансова информация, който България е приела и който предстои да бъде въведен във вътрешното законодателство на България. Както казах, основна цел е автоматичен обмен на финансова информация, в конкретния случай между България и САЩ. А по-нататък това ще бъде предмет между България и държавите членки на Европейския съюз. Така че това споразумение действително има голяма роля за бъдещото данъчно облагане и прозрачността в областта на данъчното облагане.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за въпроси. Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: В това споразумение като експерти, предполагам, че е така. Имаме ли гаранции в него, че така както те ще имат достъп до информационните масиви в България, така и ние ще имаме до техните. Равнопоставени ли сме в достъпа до информация? Това е моя въпрос.
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Към момента се работи с банките за създаване на специална гаранция за информацията, която е от България. Защото това ще бъде информация, която ще се разменя между българската приходна администрация и американската АРС. За съжаление споразумението е нереципрочно. Само България ще предоставя информация за сметки на американски данъкоплатци в български банки. Американците няма да предоставят такава информация за българи в САЩ. То е еднопосочно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо американците не пожелаха да дадат подобен достъп.
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Мога да допълня нещо. Ние имаме спогодба за избягване на двойното данъчно облагане със САЩ, съгласно чл.25 от същата спогодба, а може да обменяме банковата информация по запитване със САЩ. Така че възможността по отделни казуси по запитване, да искаме информация от САЩ, имаме правна възможност за това. И досега сме я реализирали много пъти. Така че не по FATCA споразумението, а по спогодбата. Спогодбата е правната основа.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Без да искам, интуитивно тук някакъв проблем усещам сега. Ако това е вярно, което казвате, тогава защо на тях им е необходимо да има друго споразумение, ако това което казвате, така и така си обменяме информация. Значи има някакво допълнително споразумение, с което те имат някакъв допълнителен достъп, който ние нямаме.
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Аз споменах, че това е споразумение за автоматичен обмен на финансова информация.
РУМЕН ГЕЧЕВ: То е предоставяне.
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Добре, предоставяне на финансова информация. Това означава, че банките ще предоставят информация на Националната агенция за приходите, но то ще бъде по автоматичен път. Тук няма да може да се бърка в масиви и така да се гледа. Всичко ще бъде автоматизирано. Това е целта на споразумението. То ще е веднъж в годината до определен период от време. Няма да е непрекъснато. В момента се работи по точно техническите параметри, как да се осъществява този обмен технически.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Каква е ползата за нашата приходна администрация?
ИСКРА СЛАВЧЕВА: За нас ползата от това споразумение е, че все пак то представлява една база за сътрудничество между България и САЩ. Полза няма, но вреда може да има. Защото всички държави бяха принудени да го подпишат. Защото държавите, които не са го подписали, ще бъдат облагани с 30 процента данък в САЩ за всички транзакции, които минават през САЩ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В Съединените американски щати е въведен или има данък върху транзакциите на онези банки от страни, които не са подписали това споразумение.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Аз мога ли да обясня. Всъщност закона FATCA представлява следното. Ако не се предоставя автоматична информация се удържат 30 процента данък при източника. Това наложи в САЩ да се сключи споразумението. Като споразумението действително е нерeципрочно споразумение, но те бяха като два модела. Едното беше реципрочно или нерeципрочно, но сключено от името на държавата. И вторият вариант беше всяка от финансовите институции да сключи отделно споразумение. Тоест избра се да се сключи споразумение от името на страната. Да се предоставя автоматично този обмен на информация, като по Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане със САЩ, може да се осъществява обмен при поискване или спонтанен обмен на информация. По самата спогодба има възможност за обмен на информация. И споразумението FATCA се явява допълнение, т.е. като споразумение към спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбрахме ползата от това споразумение за нас. Всичко е ясно. Други въпроси. Няма данък за транзакциите на нашите банки. Има полза.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да не влизаме в спорове. Ако САЩ, която и да било друга страна, налагат 30 процента на нашите банки, ние би следвало да наложим на преводите на американски от България, след като те ни налагат 30 процента. Плюс това кои банки?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Инициатива, която може да я оформите в законодателно предложение, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Иначе това е икономическа принуда. Ние няма да го подкрепим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпросът е, че тази инициатива може да я облечете в законодателно предложение и да я разискваме след като стане факт.
Има ли други въпроси? Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ : Това че данъчната политика на САЩ се грижи за своите приходи е инициатива, която винаги трябва да подкрепяме и да адмирираме. Ние тук сме обаче да решаваме данъчната политика на България. Това че ЦРУ е по-настоятелна от Европол или от ОЛАФ също е много хубаво. Но ние сме членове на Европейския съюз. Кажете ми ползите за българските граждани и равнопоставеността между нас и тях. Те идват тук без визи, ние взимаме визи. Ние правим всичко, което те искат. Какво правят те за нас?
Аз познавам министъра и едната от зам.-министърките. А по Правилник при обсъждане на законопроекти и други актове на заседание на Комисията се изслушва вносителя. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет на заседанието присъства член на Министерски съвет или заместник-министър. Какво правим?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Оспорвате представителството на Министерство на финансите. Тъй като законопроектът не ни е представен от зам.-министър, не следва да го гласуваме. Това ли предлагате? Прочетете, ако обичате, тази точка от Правилника.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Чл.31 ал.3. При обсъждане на законопроекти и други актове на заседание на комисиите се изслушва вносителя. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет на заседанието присъства член на Министерския съвет или зам.-министър.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съжалявам, няма да разглеждаме вашата точка. Благодаря ви.
Когато дойде заместник-министър да я представи, тогава ще я разглеждаме.
Прав сте, господин Димитров. В предходната Бюджетна комисия на 41-то Народно събрание, никога не сме допускали да няма зам.-министри или министър. В много редки изключения, когато специално е имало заявка, че има някакъв проблем. Прав сте в случая.
Благодаря.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, вчера бях на Правната комисия, Висшия съдебен съвет, целия състав, заместник-министъри на вътрешните работи, на правосъдието, зам.-главен прокурор и главен прокурор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, от миналото заседание имахме ангажимент днес да имаме поредното изслушване - среща с Комисията за финансов надзор. Знаете, че тази седмица се гласува временна комисия, която има сходен предмет по това, което ние правим вече за трети път. Аз писмено поканих тази временна комисия в лицето на нейния председател да участва в днешното заседание съвместно, за да може да може да поеме нещата в ход, но виждам, че няма техни представители. Но това няма значение. Документацията, която ние до момента имаме по темата е предоставена на госпожа Нинова – председателката и документацията, включително и протоколите от заседанията, на които са водени дискусиите, защото те също са важни. Включително и документацията, която днес представят, също ще бъде предоставена на Комисията. Като за сведение на абсолютно всички, знаете, че всички документи в тази връзка са качени на сайта на Комисията в документи. Така че всеки има достъп до тях.
Миналият път получихме отговорите от страна на Комисията на въпросите, зададени от вестник “Капитал”. Всъщност обръщам се към експертите. Изпратихме ли официално тези отговори на вестник “Капитал”, така както официално ни бяха поискани отговорите по тях. Ако не сме, моля да го направите. Както и днес са ни предоставени отговорите на въпроси от “Труд” и “ПИК”, които също моля, експертите да изпратите официално на двете медии.
Предлагам да се съсредоточим върху по-важната парламентарна работа, а именно предложенията, които изискахме от Комисията за финансов надзор да направи, във връзка със законодателни промени по няколко теми, които бяхме идентифицирали и дискутирали на първото си заседание като проблемни области.
На тази среща днес освен председателя господин Мавродиев, двамата заместник-председатели госпожа Агайн и господин Джалъзов и съответно члена на Комисията Владимир Савов са и експерти от Комисията, на разположение.
Тук са представителите на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Те бяха и миналия път, но ги поканихме днес, защото темата днес е тази, която ги засяга.
Имаме представители и на Алфа Финанс Холдинг АД, които са тук, ако се наложи да отговарят на някакви въпроси възникнали в дискусията.
Както и отново имаме представител на Движение за пълна заетост и ценова стабилност. Това е гражданско сдружение, което има интерес по нашата тема.
Така че предлагам да започнем. Господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Госпожо Стоянова, благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители, в началото само искам да отбележа, че всички отговори на въпросите, които бяха поставени от вестник “Капитал” към Бюджетна комисия и след вашите указания, ние отговорихме подробно тук на миналото заседание. Аз лично ги изпратих до господата от вестник “Капитал”, както и до останалите медии. Те са качени и на сайта на Комисията за финансов надзор, така че всичко е достъпно публично до всички граждани.
В тази връзка, ако ми позволите да попитам, ние тук имаме две доста големи групи въпроси на двете медии “Труд” и ПИК. Желаете ли да представя накратко отговори по въпросите или след като мине дискусията по измененията в КСО предлагате да направим? Как ще е по-градивно според вас?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че първо трябва да започнем с КСО, защото за нас тя е по-важната дискусия. Ако господа народните представители не възразяват, след това може да преминете или както решите. Те са писмени. Предоставени са на всеки. Нужно ли е да бъдат коментирани или не, ще решим допълнително.
Заповядайте с презентацията.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: По темата с нашите предложения и идеи за изменение в Кодекса за социално осигуряване, предлагам колегата ми заместник-председател и отговарящ за осигурителния надзор, господин Джалъзов да ги представи накратко.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, подготвили сме една доста детайлна презентация. В самата презентация ще видите, изложили сме принципните промени, които предлагаме, както и конкретни текстове от Закона за изменение и допълнение на КСО. Преди да започна със самата презентация, ако ми разрешите съвсем малко хронология през последните две години, тъй като дебатите не са от вчера, не са и от днес.
Още през 2011 – 2012 г. Комисията предприе действия, относно решаване на констатираните в практиката проблеми и по-конкретно чрез внасянето на два законопроекта. Като първия законопроект беше приет на 15 февруари 2012 г. Той визираше основно редукция на таксите, които се заплащат на пенсионните дружества от осигурените лица и беше изпратен на вниманието на Министерство на финансите на 27 февруари 2012 г.
Същевременно на 26 юли 2012 г. КФН прие и втори законопроект, с който се предвиждаше въвеждането на многофондова система във втория и третия стълб. Като законопроекта беше изпратен на Министерството на 4 юли 2012 г.
В допълнение на горната фактология Констативния съвет по финансова стабилност, където както знаете участва гуверньора, министъра на финансите и председателя на КФН, на 24.07.2012 г. разгледа доклада на КФН за състоянието на втория стълб на българската пенсионна система. И се прие решение, в което решение именно се казваше, че КФН трябва да разработи поетапно намаляване на инвестиционната такса за управление и на удръжките от всяка една осигурителна вноска събирани от пенсионно осигурителните дружества, като съществен фактор, който влияе върху размера на натрупаните средства. Това първо.
Второ, относно изграждане на механизъм за гарантиране на средствата на осигурените лица във фазата натрупване.
Трето, въвеждане на многофондова система във втория стълб.
Четвърто, регламентиране на фазата на изплащане.
В съответствие с така взетото решение на Констативния съвет за финансова стабилност Комисията изготви и концепция за инструментариума, която отново беше разгледана на едно от последващите заседания на Съвета по финансова стабилност на 16 декември 2013 г. и цялата документация изработена към момента беше изпратена на вниманието на Министерство на труда и социалната политика. Това накратко е предисторията на тази презентация, която аз ще се опитам максимално стегнато и кратко да ви предоставя на вашето внимание.
По същество това, което предвиждаме като промяна, може да го видите на първи слайд, озаглавен – Основни направления на промените. Те са същите които и преди малко споменах. Тоест, предвиждаме въвеждане на многофондова система. Предвиждаме намаляване на събираните такси и удръжки. Предвиждаме създаване на централизиран гаранционен механизъм. Предвиждаме усъвършенстване на уредбата на фазата на изплащане. Предвиждаме също така прецизиране и разширяване обхвата на определенията за свързани лица и контрол. И не на последно място, във връзка с европейските директиви за платежоспособност 1 и 2, предвиждаме също така да бъде въведен риск базирания надзор от една страна, а от друга някои съществени изменения, които касаят дейността и функцията на работа на пенсионно-осигурителните дружества.
Съвсем накратко какво представлява многофондовата система, така както сме предложили да бъде записана в законопроекта за изменения на КСО. Знаете всички, че към днешна дата пенсионните дружества предлагат само един пенсионен продукт с определено ниво на инвестиционен риск. Това което ние искаме да бъдат предложени два пенсионни продукта и вече да има диференциация на рисковия профил. Тоест, в зависимост от дела на допусканите инвестиции да може вече да се класифицират два вида пенсионни фонда.
Един консервативен фонд, където този дял на инвестициите с променлив доход, а именно права, акции и дялове, да не може да се инвестира. Тоест, консервативния фонд може да инвестира само в книжа с фиксирана доходност. Или на практика предвиждаме един по-консервативен пенсионен продукт. Конкретно текста е по-надолу на слайда. Където се казва, че рисковия профил на Фонда се определя в зависимост от максимално допустимия размер на инвестициите във финансови инструменти с променлив доход.
За да обобщя съвсем накратко, вече може да видите още по-детайлно следващия слайд, какво предвиждаме като промени. Но съвсем накратко, това което предвиждаме е да бъде създаден един консервативен фонд във втория стълб, който да не може да инвестира в книжа с променлива доходност, а само във фиксирани такива. И един балансиран фонд, за който на практика се запазва и сега съществуващата инвестиционна рамка. Тоест, отиваме в режим на въвеждане на по-консервативен финансов инструмент с по-ниско ниво на инвестиционен риск.
Какво по-конкретно имам предвид по отношение на инвестициите. С ваше разрешение да ви запозная накратко за принципа, който сме въвели по отношение на многофондовата система във втория стълб.
Идеята е следната. Тогава когато едно лице, което се осигурява в балансиран универсален фонд шест години преди да навърши възрастта за пенсиониране, автоматично да се прехвърли в консервативен такъв. Тоест, на практика цялата реализирана доходност към момента, да може да бъде запазена, така че лицето в момента на пенсиониране на практика да разполага с този реализирал се доход. Тоест, да не бъде изложено на флуктоацията на капиталовия пазар и по-конкретно на книжата с променлива доходност. Това същото предвиждаме да важи и за лицата, които се осигуряват в балансиран професионален фонд. Тоест при навършване на възраст по-ниска с четири години, те също автоматично да се прехвърлят в консервативен професионален пенсионен фонд, пак поради същите съображения. Тоест, идеята е натрупалата се през годините доходност да бъде запазена именно, като лицата се прехвърлят автоматично към консервативните фондове. Както вече споменах, идеята е годините преди пенсия шест, респективно четири, те да не бъдат изложени на риск от флуктоация от капиталовия пазар.
Следващият слайд вече конкретно може да видите, по отношение на какви инвестиции са допустими за фондове с консервативен рисков профил и фондове с балансиран рисков профил.
Има една табличка, където конкретно са изброени инвестиционните инструменти. В ляво са инвестиционните инструменти, в които могат да инвестират консервативните и балансирани фондове, а в дясно съответните инвестиционни лимити.
Това което веднага ще ви направи впечатление, че по отношение на консервативните и балансирани фондове виждате, че важат едни и същи изисквания за първата група инструменти. Тоест, това са инструменти с фиксирана доходност от типа на дългови ценни книжа, общински облигации, корпоративни облигации, инфраструктурни облигации и т.н. Тоест, в тези инструменти могат да инвестират и консервативния и балансирания фонд.
По-надолу там където вече се касае за книжата с променлива доходност от типа на акции, права и варианти виждате, че това важи само за балансирания фонд. Това е с цел да имате една по-добра представа по отношение на финансовите инструменти, в които те могат да инвестират.
По отношение на третия стълб на доброволния стълб, тук веднага ще видите, че има една отчетлива разлика. Тоест, тук предвиждаме освен фонд с консервативен и с балансиран рисков профил, да има и фонд с агресивен рисков профил. Тъй като все пак се касае за принципа на доброволност и е нормално лицата, да се възползват в пълен обем от съответните възможности за инвестиции.
Когато говорим за рисков профил и по-конкретно за рисковия профил на доброволните професионални фондове и доброволните професионални схеми, на практика диференциацията, която сме използвали, за да определим нивото на риск, съответно да видим фонда дали се счита за консервативен, балансиран или агресивен е какъв е обема на инвестициите във финансови инструменти с променлив доход, спрямо размера на активите.
Тоест, ако един фонд инвестира минимум 50 процента на сто от активите си в книжа с променлива доходност, както вече споменах, права, акции и дялове, той се счита, че притежава агресивен рисков профил. Естествено вероятността за реализиране на по-голяма доходност съответно на загуба е нещо нормално.
Ако един фонд инвестира не по-малко от 10 на сто от активите си и не повече от 50 на сто от активите си, се счита за балансиран. А когато този процент е максимум 10 на сто от активите, т.е. има право да инвестира в книжа с променлива доходност, се счита за консервативен. Тук сме възприели практиката такава, каквато е от по-развитите капиталови пазари и в частност от колективните инвестиционни схеми, тъй като тези критерии са общо приети. Те важат на практика за всяко едно дружество, чиито основен бизнес е управлението на активи. Така че няма нещо, което да е извън обичайната търговска практика.
По отношение на това как ние виждаме имплементирането на тази многофондова система по отношение на информиране и най-вече по какъв начин осигурените лица да бъдат абсолютно и пълно информирани за съществуващия инвестиционен риск. Тоест да направят един целенасочен избор.
Въвеждаме задължение при сключване на осигурителния договор, пенсионно осигурителното дружество въз основа на получените от лицето данни. А тези данни се получават въз основа на детайлно разработен въпросник. Тоест на практика правим един вид като инвестиционно профилиране на нуждите на това инвестиционно лице, съответно на риска, което то е склонно да поеме. На практика на базата на тези въпросници, представителите на пенсионното дружество са длъжни да преценят степента на допустимия за конкретното лице инвестиционен риск. Да го запознаят с резултатите от тази преценка и също така да го консултират при избора на фонд с подходящ рисков профил. Тоест, ангажимента е техен. Така че те трябва да бъдат максимално добросъвестни в изпълнение на това тяхно задължение.
С това накратко приключвам по отношение на въвеждане на мултифондовата система във втория и в третия стълб. И бих искал да се концентрирам върху втората основна промяна.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам да направим кратък коментар. Ако има въпроси, включително от професионалните фондове, да направим кратък коментар към тази презентация. Защото в крайна сметка ние днес слушаме това и трябва да се ориентираме приемаме ли по принцип подобни предложения. Считаме, ли, че те трябва да бъдат част от една законодателна промяна. И вече може да преминем към втората стъпка за по-детайлно разглеждане на подробностите в текстовете, както са разписани. Като разбира се, тук по определен начин трябва да ангажираме това в работната група в Министерство на труда и социалната политика, като вероятно тези промени ще станат част от цялата промяна на КСО. Но изпращайки тези предложения там, мисля че трябва да ги изпратим с кратко мнение на Комисията по бюджет и финанси. Затова ви моля да бъдете внимателни и активни по всяка една от точките. Разчитам на вас господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имате основание, тъй като аз имам една молба и един въпрос за уточнение. Молбата ми ще ни бъде много полезна. Вие сте специализирана институция и ще ни спестите много време, ако може на една, две странички да ни дадете сравнителни таблички с други страни членки на Европейския съюз, каква е структурата на фондовете. Тъй като тук се споменават проценти, като съвсем естествено ще има разлика между отделните страни, да ни дадете средно притеглени величини, крайностите най-много, най-малко от съответните, за да се ориентираме къде сме ние, от това което предлагаме. Мисля че това може да бъде направено. И ще ни бъде много полезно. Дори винаги съм казвал, това трябва да го правим ние за всички проекти, за да видим какво правят другите страни членки на Европейски съюз и ние какво правим, аналогични организации.
Второ, искам да попитам, ограниченията, които са в проценти за променливите величини, възниква един въпрос за размера на сумите за които говорим. Тъй като риска, ако е 50 процента при един по-малък фонд, ако той е примерно 10 млн. лева е едно, ако са 200 млн. риска е различен. Тоест има ли начин да се минимизира риска от гледна точка на фондовете, не само като процент за всички фондове, но от гледна точка на парите на хората, с които те оперират. Мисля, че е разбираем въпроса. Прави ли се в други страни. Има ли такава разлика или не може да има. Просто питам. И разбира се с експерти после ще седнем да разгледаме в детайли. Но на мен също ми е важно да чуя становището на депутатите по принцип. Считате ли, че е подходящо да се въвежда такава многофондова система в задължителния стълб, във втория стълб и в третия съответно. Защото все пак трябва да правим разлика. Като портфейли предполагам към сегашните фондове. Няма да правим още фондове. Нямаме различия. Считате ли това за удачно и за правилно? Първо от там да започнем и след това какви са процентите в единия и в другия случай?

Председател :Заповядайте, господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Аз доколкото имам информация в Белгия има подобна система или бъркам. Някъде мисля, че бях чел. Но от гледна точка на гражданите, като че ли е улеснение да имат информация – консервативен, балансиран, по-агресивен. Това дава сигурност. Това по някакъв начин импонира на самия индивид. И когато общите правила и процедури са ясни, мисля че системата ще генерира повече доверие. Това е лично моето усещане и сигурност, разбира се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: А знаем ли какво мислят самите пенсионни фондове?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук са. Заповядайте.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, следва да отбележа, че в този материал, който го гледате, ние както е реда го нямаме. Така че ще трябва да реагираме на това, което чухме като изказване. От много време желанието на пенсионните фондове е да се въведе риск базиран надзор и с огромно удоволствие чуваме в момента, че най-после Комисията по финансов надзор е решила да предлага изменение на законодателството в тази посока.
Що се отнася до мултифондовете е въпрос, който вие задавате. Това е отдавна дискутиран въпрос в бранша с желание от наша страна да бъдат въведени. Специален въпрос, който задавате, дали да бъдат въведени и във втория стълб, защото за третия няма никакви колебания е дискусионен въпрос. Дискусионен въпрос от гледна точка включително и последно приетия закон миналата година, който е в действие в момента. От гледна точка на задължителността на осигуряването, ако ще остава. Защото ние не сме наясно в момента, вторият стълб ще остане доброволен или ще остане задължителен. Така че на този етап, принципно, да, мултифондове. Във всички случаи това е нещо, което се прилага и в други държави. Това е нещо, което във всички случаи допринася за по-голяма яснота на системата, включително и за по-голяма сигурност. Но без разрешение основно на втория стълб, дали той ще бъде задължителен или доброволен, в момента не е подходящо да се говори за това.
Що се отнася до рисковия профил и това, което чухме. Ако е доброволен, мултифондовете са приложими и не би имало никакви дискусии. Ако е задължителен винаги има някакви аргументи против, които трябва да се дискутират.
Що се отнася до рисковите профили по начина по който бяха съобщени, защото те са валидни, независимо дали има мултифондове или не. Тъй като и в момента портфейлите на пенсионните фондове носят някакво ниво на риск. Начинът, по който чуваме, че има предложение да се определя рисковия профил на даден портфейл, също подлежи на дискусия.
Доколкото единият начин е да се определят видовете инструменти, както спомена господин Джалъзов, толкова с фиксиран, толкова с променлив доход, толкова облигации и т.н. Другият начин, той е приложим в по-голяма степен е да се определи ниво на рисковия профил с един от стандартните показатели за измерване на риска. Без да е необходимо в детайли, да се упоменават какви видове инвестиционни инструменти има. Защото са динамични пазарите. И в закон описване на отделни инструменти може да доведе до това, непрекъснато да следва да променяте закона.
Докато, ако се въведен рисков профил, един от стандартните величини - стандартно отклонение или коефициент на Шарп, модифициране на Шарп има много и се зададат границите, в които фондовете трябва инвестирайки активите, да бъдат спазвани, то първо бихме отговорили на европейските изисквания. Защото и в момента има изисквания, когато се говори за доходност и има нива и задължителни изисквания за ниво на доходност, да има съответстващи задължителни изисквания за ниво на риск. Това в момента законодателството не е въвело и мисля, че би трябвало да се въведе. Но би могло да се приложи по-нататък в мултифондовете и изобщо в практиката.
Последното, което ще кажа. Може да се говори много. Предполагам, че няма идея в рамките на едно заседание, да се изчерпат всички въпроси. По повод намалението на таксата да няма никакво колебание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Имамов, искате ли думата? Не.
Аз ще кажа и моето лично мнение. Аз смятам, че в доброволния пенсионен, третия стълб няма никакъв проблем да има. Даже е хубаво да има, защото хората отиват там доброволно и трябва да има възможност в тези рамки да избират съответно продукта, който пасва на техния профил.
Във втория стълб няма съмнение, че ще го има и ще съществува. Така, както са приети законодателните промени миналата година, дават възможност на лицата да изберат, дали в някакъв период от време или за целия период от време да бъдат в солидарния модел или да ползват двуфондовия модел – солидарен плюс допълнителен. И според мен това е допълнителен аргумент, допълнителната част от допълнителното задължително пенсионно осигуряване, също да има възможност човека да избира, дали да получи по-ниска доходност с по-голяма сигурност в този портфейл или по-рисковия.
Така че това наистина би довело до повишаване на доверието. И може би, би мотивирало повече хора да изберат двустепенния модел, двустълбовия модел. Не да бъдат непременно в НОИ. Но пак казвам, ние на практика, ако въведем тук два типа портфейли, като имаме и солидарния модел им даваме възможност на всеки един човек да прецени, кое за него е подходящо, съобразно това, как той вижда своето пенсиониране и във времето, ако искате. Защото по-възрастни хора, на които им остава по-малко време биха били, предполагам по-консервативни, по-младите биха били по-рискови. Така че аз лично смятам, че това е подходящо.
Колкото до конкретните методи, които се предлагат или биха могли, мисля че в следващите, ако се обединим около това, че е добре да се работи в тази посока, вече това са детайли, които могат по-нататък в следващи заседания, включително в работната група за КСО да се обсъждат. Това е моето мнение.
Заповядайте.
СОФИЯ ХРИСТОВА: Това, което аз бих искала да допълня, без да влизам в дълбочина и в конкретика, че въвеждането на мултифондовете и в доброволното осигуряване и в универсалните пенсионни фондове е безспорно крачка напред в развитието на системата. И това само ще допринесе не само за повишаване на доверието и сигурността в системата, тъй като мултифондовете се явяват своеобразен вид гаранция за парите на осигурените лица.
И още повече като добавим, че тези фондове ще бъдат обвързани с жизнения цикъл на всеки един клиент в тези фондове, за мен това само надгражда системата и е нещо добро, което се предлага.
Друг е въпросът, дали ще се избере един или друг начин за структуриране на тези портфейли. Аз мисля, че това е дискусия, която тепърва предстои. И безспорно трябва да изберем най-доброто и най-подходящото в случая за нашата пенсионна система.
Аз не зная дали в момента трябва да коментираме въпроса с Гаранционния фонд. Тъй като чух в презентацията, че беше засегнат този въпрос и бих ви помолила няколко думи да кажа за гаранционния фонд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Той е по-нататък.
СОФИЯ ХРИСТОВА: Ако трябва да заключа с едно изречение, за мен това е доиграждане, донадграждане на системата на тристълбовия модел.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Друго мнение?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Разширяването на възможностите за инвестиции в средствата набрани във фондове е нещо прекрасно. Диверсификацията, самият кредитен портфейл дава по-голяма гаранция. Да се поеме е твърде голям риск. Фалитите, кризите, световни, локални, политически предизвикани, не са ни чужди. Гарантираността на средствата ме интересува. Иначе съм абсолютно за.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Тогава да преминем към втората точка – такси и удръжки.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Ако ми разрешите госпожо председател, понеже имаше някои конкретни въпроси, визирам господин Гечев.
По отношение на таксите и удръжките може би най-дискусионния въпрос през последните няколко години, тъй като пак казвам, още преди три години ние предложихме подобна редукция. Защо считаме, че би следвало таксите да бъдат редуцирани. От една страна всички сме на ясно, че те имат негативен ефект върху бъдещия размер на пенсионните спестявания, дотолкова доколкото сумите, които се привеждат са по-малки по партидите. Тук не визирам доходността.
Това което го предлагаме като промени е намаляване на максималния размер на удръжката, от всяка една осигурителна вноска във втория стълб. Понастоящем тя е 5 процента, от 2017 г. евентуално 7. Предлагаме също така намаляване на максималния размер на инвестиционната такса във втория стълб, която в момента е едно на сто от нетните активи. И отпадане на таксата за прехвърляне.
Конкретно като цифри може да го видите на следващия слайд. Разписано е детайлно. Тоест, от инвестиционната такса, като процент от управляваните нетни активи на годишна база, предлагаме постепенна редукция. Като тя започва от 0,9 процента от 2015 г. до 0,6 процента или 40 процента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нямате ли я тази презентация? Имаме я и на електронен вариант. Извинявайте. Заповядайте, господин Джалъзов.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: По отношение на инвестиционната такса предлагаме 40 процента редукция в рамките на следващите четири години. По отношение на таксата от 5 процента, също предлагаме 40 процента редукция, докато тя стигне 3 процента. Тоест от 5 процента към днешна дата към 2018 г. да стигне до 3 процента.
И на практика таксата за прехвърляне от един фонд в друг в размер на 20 лева, предлагаме да отпадне окончателно. Тоест да не се събират такси.
На последващият слайд вече е записано, конкретно като текст в ЗИД, така че по същество то е същата информация.
На още по-следващия слайд виждате пазарния дял на пенсионно осигурителните дружества. Като тук идеята е на практика да се проследи как би се отразил намаления размер на таксите. Конкретно тук визирам някои от по-малките дружества. Тъй като нормално е по-големите дружества да нямат такъв проблем.
Виждате, че има дружества под 1 процент, под пет процента и т.н. Тоест мисля, че сме се спрели на един разумен, рационален вариант за постепенна редукция. Така че на практика да запазим стабилността в сектора. Тоест, да не се стигне до доброволно връщане на лицензии. Примерно, следствие на това, че някои от дружествата няма да може да покрият своите разходи. Така че в това отношение мисля, че трудно може да бъдем упрекнати в някакъв радикализъм.
Напротив, нашето мнение не е променено, че на 12-та година от развитието си, пазара е достатъчно зрял и би следвало да може да понесе подобна редукция. Много бихме се радвали, ако самите дружества бяха редуцирали таксите, за да не се стига до такъв тип административна промяна. Но такива са фактите и обстоятелствата към днешна дата.
На следващия слайд, защо не считаме, че това ще се отрази в посока влошаване на състоянието на сектора като цяло. Това е една наша прогноза. Естествено тя е базирана на съответните презумпции. Тоест този пример е коментиран и по-рано.
При начална месечна работна заплата в размер на единица, допускания годишен ръст на работната заплата от 6 процента и съответно доходност при управление на средствата при партидата в размер на 6 процента, общо взето виждате какво излиза. Таксите, които се събират в сегашния размер водят до редуциране на натрупаната сума с 20,4 процента за период от 40 години.
Естествено никой не твърди от нас, че бизнеса не би следвало да събира такси. Просто казваме, че към днешна дата подобен тип редукция би била напълно поносима. Вече който проявява по-голям интерес за влиянието на таксите и има конкретно детайлно изследване на Световната банка, които и ние сме ползвали. То е от 2000 година. Доста добро изследване е. Така че на практика там може да видите различни разрези и сегменти по отношение на таксите. В това число може да видите и по конкретни страни какъв процент от активите са таксите, които събират съответните професионални схеми или професионални фондове.
На следващия слайд сме направили една калкулация, която е общо взето за размера на таксите, които се събират през 2014 година и виждате, че ако все пак тази редукция беше предприета още преди три години. Тоест ако вече сме четвъртата година, така както искахме да се случи, на практика средствата, които биха постъпили по индивидуалните сметки, биха били допълнително в размер на 46 млн. лева вследствие на редукцията на таксите. Пак казвам, нашето мнение е, че тази редукция е неизбежна. И колкото по-рано, толкова по-добре, за да може да се адаптира сектора като цяло. Не се е променило мнението ни от това, което предложихме като законопроект преди три години, през 2012.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Сега отговорете на господин Гечев по неговите въпроси, първата тема. И след това ще дискутираме по таксите.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Дали имаме проучване във връзка с предложението за въвеждане на мултифондова система във втория и третия стълб. Да, имаме. Правили сме конкретни проучвания. Не сме ги приложили, тъй като е доста фактологията. Ще ги изпратим.
По отношение на риска и може ли да се направи диференциация във връзка с това, че едно пенсионно дружество управлява по-голям размер активи, а друго по-малко. Диференциация трудно може да направим, тъй като ние сме го дали като лимит в съответните финансови инструменти, в които може да се инвестира. Ако дружеството, което е с по-голям обем активи му направим по-рестриктивен режима, това може да се схване и като дискриминация по отношение на стопански субекти с един и същи режим. За нас диференциацията е във връзка с конкретните инвестиционни лимити. А вече когато сравняваме дадено портфолио и един фонд по отношение на риска, обикновено ние може да сравняваме степента на риска на консервативен с консервативен, балансиран с балансиран. Тоест, няма как да сравняваме консервативен с агресивен. Така че в това отношение има методология, има практики, но пак казвам принципът е общ. Той важи за всички. И той е дотолкова, доколкото те имат право да инвестират в съответните финансови инструменти.
Тези, които са с по-високо ниво на риск, това са всички знаем, книжата с променлива доходност. Нормално е. Когато един агресивен фонд инвестира основно в права акции и дялове или кеч фондове. Не ги маркирам кеч фондовете, защото те са изключени от финансовите инструменти, в които могат да инвестират. Но обикновено това е критерия. Той е по-рисков, ако инвестира в такъв тип инструменти. Ако инвестира в инструменти с фиксирана доходност от типа на облигации и ДЦК и т.н. Вярно доходността е по-ниска, но то е за сметка на риска. Пак казвам не винаги. Има случаи, когато консервативни фондове са реализирани. Не говоря за пенсионните, говоря за колективните схеми по принцип са реализирали по-висока доходност, отколкото балансирани такива. И това беше особено ярко изразено преди кризата 2007 г. Тогава вече пазарите достигнаха рекордни нива. Така че съм виждал и такива случаи. Не знам дали отговорих на въпроса ви, но общо взето по основни линии. Ако трябва, ще се допълня.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към таксите. Нека първо да попитаме народните представители, иска ли някой да коментира.
Заповядайте, господин Ковачев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Много кратък въпрос. Споменахте за постепенна редукция на таксите. Когато таксите за управление бяха на практика премахнати за банките и лизинговите институции, това стана еднократно. Не че актюерите не ги изчислиха веднага с лихвите. На мен ми се струва, че прекалено грижовно заставате на страна на пенсионните фондове. Като намалението е 0,1 процент още в първата година. Не мога да схвана логиката ви. Това е въпросът.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания по тази тема? Господин Димитров, вие по таксите? Същият въпрос.
Заповядайте, госпожо Петкова.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Таксите ми е любима тема от няколко години. Първо да кажем, че 0,1 процент намаление на таксата инвестиция е 10 процента намаляване на таксата за инвестиции, а не просто с 0,1.
По повод на предложението на Комисията за финансов надзор, като размер на намалението на таксите в процент, да, ние сме съгласни. Даже бих казала, че с удоволствие ще слезем и по-надолу. Но все пак това са изисквания на закона, които ще поставят максималното им ниво.
В тази връзка много ми се иска и мисля, че тук е най-подходящото място да кажа, че едно от основните ни противоречия по повод на таксите с Комисията за финансов надзор е досегашните дискусии. Не дали да се намаляват. Не с колко да се намаляват. А дали да се намаляват по начина, по който тук е разписано, който начин строго определя всяка такса, колко трябва да бъде. И това е валидно за всяко пенсионно осигурително дружество. И не остава нито грам или сантиметър място за конкуренция.
ДО е такса управление и може да бъде или 4 или 4,5 или 3,5 или 3. Но то ще се отнася за всички клиенти. Докато по този начин намаление на таксата не предвижда възможност за разнообразие на таксите към видовете клиенти. Примерно по-дългогодишни, които са редовни с осигурителни вноски към осигурителната система. От което има полза и солидарната система. Което да е в рамките на това число, което е предложено от Комисията за финансов надзор. В този смисъл, намаление на таксите, такса управление и инвестиционна такса. Примерно от сегашните нива с 40 процента е едно значително по-добро предложение, което ще даде възможност за малко повече разнообразие в таксите, без това да означава, че те ще са по-високи. Ако е възможно. Но иначе нямаме никакви противоречия относно необходимостта за намаляване на таксите.
Единственото, което винаги сме казвали е, че молим намаляването на таксите по закон, да се извърши в рамките на комплексна промяна на закона, която да включва тези гаранционни механизми, за които споменахме. И чак след като е ясно какви допълнителни средства дружествата ще трябва да внесат, ако се налага. Или повишаване на капиталова адекватност, тогава размера на таксите ще бъде нещо, което от наша гледна точка ще придобие по-ясна величина.
И последното, което ще кажа. Много молим, когато говорим за такси на пенсионно осигурителните дружества, ако нямате нищо против да поговорим и за таксите на Комисията за финансов надзор в Закона за КФН.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега няма да говорим за таксите на Комисията. това може да е друга тема. Днес имаме друга тема.
Госпожа Петкова направи вметка, но няма да й обърнем внимание сега, а друг път.
Заповядайте, господин Ковачев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Само кратка реплика. Разбирам, че вие сте готови да започнете да работите с таксата от 2018 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По начина по който е предложено, поетапно.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Без да е поетапно. КФН предлагат поетапно. А разбирам от пенсионните фондове, че те могат да започнат веднага да работят с ниската такса.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Това е мнение само на единия фонд.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Вторият по големина, нали така?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Христова.
СОФИЯ ХРИСТОВА: Аз не бих коментирала това, което ще кажа от гледна точка на това, кой голям, кой малък. Аз коментирам от гледна точка на това, че всички би следвало да се обединим около факта, че пенсионно осигурителния пазар трябва да е стабилен и финансово устойчив.
Така че когато говорим за намаление на таксите, тук ще отворя една скоба, че абсолютно никога между нас не е имало дискусия в тази посока, дали трябва да бъдат намалени. А дискусията е била, както каза и моя колега, Даниела Петкова, че намалението трябва да стане в общия контекст. Ние трябва да сме на ясно каква е фазата на изплащане. Какви инвестиции трябва да се направят от пенсионно осигурителните дружества, за да се поеме плащането на пенсиите на няколко милиона българи. Да знаем какви инвестиции ще правим в софтуер и в изграждане на съответните системи, които представляват архитектурата на пенсионно осигурителното дружество. И най-вече се нуждаем от стабилна правна среда, в която да работим и да бъде предвидима. Така че не бих се съгласила, че е имало дискусия. В никакъв случай не е имало дискусия.
Този вариант, който виждаме днес е вариант, който сме обсъждали с Комисията за финансов надзор. Включително бих казал, че сме постигнали съгласие в тази посока на един по-ранен етап.
Така че това би удовлетворило всички фондове, които работят на пазара. А забележете, някои от тях стартираха преди няколко месеца, да не кажа, един-два. Така че е необходимо да има разбиране в тази посока. Кой голям, кой малък в случая, едва ли е определящо. Определящо е да имаме финансово стабилни дружества.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, госпожо Христова. Аз знам, че това е най-горещата точка на дискусията, защото касае, когато става дума за доходи на едни и разходи на други, в случая на хората. Предполагам, че тя е толкова гореща, защото по-големите пенсионно осигурителни дружества регистрират доста големи печалби. А съответно разпределят дивиденти върху тези печалби. И това е причина и депутатите и вашите клиенти да реагират на таксите и мисля, че с право реагират на таксите.
Господин Ковачев, заповядайте.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Съвсем кратка реплика. Току-що коментирах анонса за малък и голям фонд. И по отношение на

!!!

таксите беше дадено преди малко от Комисията. Затова коментирахме големината на Фонда и съответно големината на таксите. Малките евентуално ще се справят трудно. По отношение на това, да ги използвате като инструмент за конкуренция, това е нещо съвсем различно. Нарочно направих паралел с банките. Защото при банките не само, че не бяха и задължителни, много добре знаете, но бяха премахнати от раз. Нямаше абсолютно никаква редукция постепенно в годините. И вие го знаете много добре.
Веднага намериха правен способ да се справят с това. Аз предполагам, че и вие ще измислите нещо подобно. Но вече се изясни ситуацията. Нямало е дискусията. Била е на по-ранен етап. Исках да си го изясня в съвсем прав текст.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Аз искам да кажа две думи. По принцип за таксите категорично трябва да има намаление. Аз също смятам, че трябва поетапно. Защото едно рязко намаляване, сигурно ще доведе до сътресение в някои по-малки фондове. Във вашите фондове сигурно няма, само сътресението може да се отрази в размера на дивидента, който си разпределяте, което както се казва, малко ни интересува.
Но по отношение на това да има различни такси към различните клиенти, лично аз не съм убедена, че това би било добър подход, защото по този начин вие ще се опитате да привличате към вас по-високо платени клиенти, клиенти с постоянна работа или постоянни доходи, които правят редовни вноски, с добри работодатели. И тогава ще се получи една неравнопоставеност между фондовете.
При положение, че вторият стълб е задължителен. А ние не трябва да забравяме, че той е задължителен и ще продължи да бъде задължителен, освен ако не си избереш солидарния модел. Това означава, че едва ли такава конкуренция ще бъде лоялна към онези другите лица, които не са с редовни доходи и не са с добри работодатели и които ще бъдат изтикани в лоши фондове. И накрая може да има добри фондове и хубави фондове, което може би не е приемливо. Така поне аз разсъждавам.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз искам да се извиня, ако наистина нещо свързано с определянето на таксите не е наред. Но според мен има един фундаментален принцип при определянето на таксите. Това е цената на услугата. Искат конкуренция. Дайте им възможност да си определят различни такси в зависимост от услугата, която извършват, в зависимост от разходите по издръжка. Всеки фонд ще има различни такси и с това ще привлича своите клиенти. Във всички други случаи ние определяме таксата като цена на услугата. Това се отнася даже и за такса смет.
А ние за какво говорим. Колко да увеличим, колко да намалим, как да намалим, много просто. Трябва да сметнем разходите и да определим таксата за всеки фонд поотделно. Аз така мисля.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие сте прав, че трябва да има връзка с разходите и размера на таксата. Но за всеки фонд поотделно те биха били различни, в зависимост от големината на фонда. Това колко клиенти има, колко активи има и т.н. Не знам дали е правилно да се определя за различните фондове такси от Комисията максимални.
Колкото до конкуренцията, те и в момента са до. Но конкуренция няма. Всички са на пет процента с малки изключения от една година. Единият голям фонд е на 4 години и половина. Не е пазарна среда при задължително внасяне на парите. Най-много да се конкурират вътре между тях. Виждате, че не се получава с това до. Явно пак трябва да си има до и да се конкурират в него.
Господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря ви, госпожо председател. Аз в хода на дискусията, бих искал само няколко бързи мнения да изкажа. Първо, и в момента на въпроса на господин Имамов мисля, че няма проблем и по настоящия модел фондовете да се конкурират със съответните такси. Тоест, съществува напълно правната възможност за това.
По модела, който ние предлагаме сега за промяна с постепенно намаление на таксите, тази възможност остава. Няма никаква пречка да се правят и такси по рисков профил на лицата и в това предложение, според мен. Това е вече въпрос, който Парламента трябва да реши, дали е справедливо или не. Тоест, тук мисля, че госпожа Стоянова се изказа, сериозен, легитимен аргумент, който аз в голяма степен споделям. Така че е въпрос на по-задълбочена дискусия.
Иначе по отношение на таксите на Комисията за финансов надзор, защото имаше такъв въпрос. Ние сме държавата с най-ниски такси за финансов надзор в Европейския съюз. Заради което са възниквали многократно въпроси за едва ли не и обвинение за регулаторен и надзорен дъмпинг от други държави членки.
И като пример ще дам, че застрахователните компании, които са с размер на управляемите активи около 1 млрд. и половина, в сравнение с 8 млрд. на фондовете плащат в пъти по-големи такси в момента към Комисията за финансов надзор.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Дискусията по отношение на таксите очевидно е изключително важна, с оглед защита именно на обществените интереси и на доходите на хората. Това, което ми прави впечатление е, че всъщност имаме едно много голямо съгласие, както от страна на Комисията, така и на Фондовете. Още повече, че тези такси и това намаление е обсъждано преди няколко години.
Според мен необходимо е отново да се направят прецизни разчети. Още повече, че в момента една част от фондовете вече имат достатъчно активи и възможност да работят с по-ниски такси.
Идеята за това, дали би могло да има различен подход към отделните фондове, с оглед на това, дали са по-рискови или балансирани, мисля че не е толкова лоша. Още повече, ние приехме вече и такъв подход по отношение на Фонда за гарантиране на влоговете, по отношение на таксите, които банките внасят в този фонд. Така че нека да се обмисли тази идея.
Тъй като фондовете, които имат по-голяма част от активите, очевидно ще могат да се справят и с по-малка такса, за сметка на онези, които тепърва влизат на пазара. И ако ние ги унифицираме с какъвто и да е процент. Дали ще е 5, 3 или колкото решим, то няма да бъде еднакво по отношение на фондовете. Така че ако се помисли за един такъв подход по-гъвкав, който да бъде, разбира се регламентиран много ясно с участието и на Комисията, мисля че ще даде по-голяма защита и по-големи аргументи за намаляване на таксите.
На база активите и това, че когато ти имаш повече активи, очевидно приходите, които ти получаваш са значително повече. В смисъл, ти пак може да ги изхарчиш, но то не е въпрос да изхарчиш едни пари, а въпроса е да отидат по преназначение. Тъй като, ако става дума примерно за софтуер няма всяка година да купуваш софтуер. Ти имаш някакви постоянни разходи и някои, които са променливи. Така че когато вече имаш едно натрупване, може би не ти е необходимо всяка година да правиш такова натрупване.
Към Комисията - вие може ли да разработите някакъв алтернативен модел в тази посока, за която тук става дума, за някакъв диференциран размер на таксите във връзка с конкретните разходи, който е по-гъвкав. Заповядайте.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Мисля, че на този етап ще стане прекалено сложно. Аз пак искам да се върна на това, че преди три години поискахме тази редукция на таксите и тя не беше приета. Няма да коментирам сега поради какви причини. Тоест, ако преди три години бяхме направили тази редукция, сега тази дискусия щеше да е излишна. Тоест към днешна дата щяхме да имаме 40 процента редукция на таксите и щяхме да коментираме може би друг тип проблеми на сектора. Да правим диференциация във връзка с конкретни разходи и приходи, тук мисля че на практика ще бъде много трудно. Тъй като към днешна дата, пенсионните дружества имат право на практика, да взимат само тези такси под формата на приход. Но вече какво правят те конкретно с този приход, т.е. с тяхната собствена печалба, Комисията няма отношение. Тоест, ние по никакъв начин не може да регулираме техните разходи, нито считаме, че това е наша работа.
Така че прекалено сложно ще стане, ако трябва да преценяваме конкретно разходите, които правят. И в зависимост от това да диференцираме таксите. На практика аз не го виждам. Други са ни функциите като регулатор. В смисъл ние може да поискаме редукция и от там нататък след като се направи тази редукция, те с това което формират като печалба, естествено че имат оперативна самостоятелност по отношение на разходите, които правят. Иначе няма как ние да интервенираме.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Само да добавя една дума. Струва ми се, че ако регулатора започне да се занимава с това да обследва разходи и на тази база да определя такси, може да възникнат в някои моменти съмнения, обвинения за свръх регулация, за административен произвол и други неща, които не мисля, че трябва да се натоварва една държавна институция да се занимава с ценообразуване и с такси по този начин. Това е лично мнение, разбира се. Въпрос на ваша преценка.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Моето е съвсем кратък коментар. Ако примерно се обединяваме около идеята, че трябва да има редукция в някакъв размер, аз не виждам какво пречи на фондовете, те сами определяйки цената на услугата, която извършват, да се конкурират в рамките до тази цена. Нещо което го има и в момента като възможност, но не действа. Факт е и виждам, че голяма част от колегите смятаме, че трябва да има редукция. Виждам, че и фондовете смятат, че трябва да има редукция. Така че от тази гледна точка, мисля че едва ли дискусията е кой знае колко сложна. Единствено въпросът е в какъв размер или на какви етапи да стане това нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Абаджиев.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Аз искам да продължа становището, че тези детайли на определяне на таксата, това което казаха и идеите, които имат народните представители, несъмнено ще бъдат обсъдени, така както сме ги обсъждали преди. И когато решаваме въпроса за таксите и работим по този проект конкретно, в контекста на всички промени, както беше нашата основна претенция преди, то ще се огледат всички механизми и тези стъпки на намаление на таксите. Аз също така като човек работещ в тази сфера, смятам че в рамките на тези до определени такси, всяко дружество може да се конкурира с друго. Така че има основни принципи. Ние ще ги обсъдим в детайли. И когато обсъждаме законопроекта ще видим доколко са удовлетворени идеите на народните представители.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Продължаваме за гаранционния фонд.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Гаранционният фонд относно причините за въвеждане. Мисля, че бяха коментирани многократно в публичното пространство. При схемите с дефинирани вноски, на практика инвестиционния риск се носи от осигурените лица и също така към днешна дата считаме, че липсва ефективен механизъм за защита пенсионните спестявания на осигурените лица във фазата на натрупване.
Тоест, целта на така наречения гаранционен фонд е да гарантира нетния размер на постъпилите вноски за всеки осигурен в универсален или професионален пенсионен фонд. Това на практика считаме, че е нещо повече от наложително. Още повече, че когато сме разработвали структурата, организацията, начина на формиране на вноските и дейността, ние сме използвали и голяма част от законодателството, което касае Фонда за защита на инвеститорите. Знаете, че на практика Фонда основно се формира от вноски от инвестиционните посредници и управляващите дружества и на практика служи като един вид гаранционен механизъм, спрямо професионални инвеститори, каквито са инвестиционните посредници и управляващите дружества. И на още по-силно основание считаме, че трябва да има и подобен гаранционен фонд. Има го при застрахователите. Има го при банките. Има го както вече споменах, при професионалните инвеститори. Така че в това отношение не считам, че е нещо ново, непознато, екзотично или какъвто и да било прецедент. По скоро обратното. Не е нормално да го има при професионалните инвеститори, а да го няма при осигурените лица.
По отношение създаването на Фонда за гарантиране на вноските, както вече споменах структурата му е доста близка до тази на другия фонд, с който Комисията в качеството й на поднадзорно лице е запозната детайлно. На практика това, което се предвижда Фонда да е отделно юридическо лице, във Фонда да се набират средства с цел гарантиране именно на нетния размер на осигурителните вноски. Като за Гаранционния фонд ще важат всички изисквания, които важат за подобен тип гаранционни схеми.
По отношение на източниците, т.е. откъде ще се финансира Гаранционния фонд, предвиждаме няколко източника на финансиране. Пак казвам, по подобие на другите гаранционния механизъм сме го разработвали. Няма нищо необичайно. От една страна предвиждаме еднократна вноска от всяко едно пенсионно осигурително дружество. Като на следващия слайд виждате, че тази еднократна встъпителна вноска е в размер едно на сто от стойността на нетните активи на всеки управляван фонд. Донякъде резерва. Тъй като и към днешна дата дружествата също са задължени да поддържат такъв тип резерви, които са за покриване механизма на минималната доходност. Стана вече въпрос по време на предишното изслушване, че механизмът за покриване на минималната доходност не осигурява доходността да е винаги положителна, особено по време на спад на капиталовите пазари. След като преживяхме кризата през 2008 г., никой не може да каже, че ще бъдем застраховани и в бъдеще от подобен тип флуктоация на капиталовия пазар. Така че на практика предвиждаме под формата на еднократна встъпителна вноска тези резерви, които пак казвам са в размер едно на сто от стойността на нетните активи на всеки управляван фонд или на практика, едно на сто от стойността на всички нетни активи на сектора, ще бъдат прехвърлени към този Гаранционен фонд. Освен тази встъпителна еднократна вноска, която може би ще е в размер някъде на 80 – 85 млн. лева, предвиждаме също така и текущи вноски, които се удържат от всяка една осигурителна вноска. Като нивото на тези текущи вноски се определят за всяка една календарна година по предложение на Управителния съвет на Гаранционния фонд с решение на Комисията. По същия начин е структуриран и Фонда за защита на инвеститорите. Така че в това отношение няма нищо ново, по отношение на структурирането и определянето на таксите.
Допълнителни източници за средства на този фонд ще е самата доходност, която се разпределя от инвестиране на набраните средства и също така и на други източници, под формата на заеми, дарения и т.н. Използвали сме гаранционните механизми, които съществуват в нашето законодателство.
Съвсем накратко ще се спра на инвестиционния режим на Гаранционния фонд. Естествено, че е консервативен тип инвеститор. Виждате в следващия слайд къде може да инвестира. Държавни ценни книжа без ограничения. Във влогове в банки с минимален кредитен рейтинг. Тоест не може да се инвестира в банки, без такъв кредитен рейтинг, до 50 процента от активите. Като влоговете от една банка не могат да превишават пет процента от активите. И не повече от 10 процента от активите на Гаранционния фонд могат да бъдат деноминирани във валута различна от лева и евро. Тоест избягваме и валутния риск.
Кога се активира Фонда? Естествено, че Фонда се активира тогава, когато сумите с които се допълват индивидуалните партиди на осигурените лица формират разлика между нетния размер. Тоест между вноските, които лицето е внасяло през целия осигурителен цикъл. После ще ви покажа един конкретен пример. Таксите се приспадат.
На практика, за да бъда малко по-конкретен. На по-следващия слайд, където пише, Гаранционен фонд разходване на средствата 3. Виждате един конкретен пример.
При месечна вноска в размер на 100 лева за период от 40 години, виждате какво се формира като брутен размер на вноските – 48 000 лева. Като се приспаднат таксите от осигурителните вноски е 46 000 лева. Тоест, на практика така както са дадени трите случая, виждате в първия случай, ако реализираната доходност на годишна база е нула, тогава няма да има загуба по отношение на номиналния размер на вноските. Тоест няма да се наложи Фонда да се активира и да доплати съответната сума.
Ако обаче е на минус 20 процента, виждате доплащането от Гаранционния фонд, който е в размер на 1793 лв., ако естествено е 0,5 процента. Тоест, нямаме тук загуба от номиналния размер на осигурителните вноски, които са внасяни през целия осигурителен цикъл на съответното осигурено лице, тогава пак няма да се активира.
Каква е целта на такъв тип гаранционен механизъм? Като имаме предвид, че капиталовият пазар е флуктуационен, т.е. никой от нас не може да бъде застрахован, че ако примерно след година, пет или десет в деня хикс, даденото лице трябва да бъде пенсионирано и че към тази дата трябва да му се приведе съответно сумата, която е реализирана. Ако евентуално се стигне до загуба, била 0,5 или 5, или -10. Спомняме си каква беше ситуацията по време на финансовата криза. От някъде трябва да се покрие тази загуба. Именно това е целта на този Гаранционен фонд.
Естествено, ако доходността е положителна за периода от 40 години, което е нормален осигурителен цикъл, няма да се наложи Гаранционния фонд да бъде активиран. Тоест, няма да доплаща разликата. Така че съвсем накратко това е, което го предлагаме като механизъм. Изследвали сме детайлно практиката и на европейските държави и на страните членки на Европейски съюз също така. Считаме, че в това отношение и нашето законодателство има много добра традиция. Пак казвам, имаме такъв тип гаранционни фондове в застраховането, при професионалните инвеститори, при банките. И нашето мнение е, че е належащо да имаме и за осигурените лица, които не са професионален тип инвеститори, но още по-силно основание, би следвало да има такъв гаранционен фонд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само един допълнителен въпрос. Ако този механизъм на Гаранционния фонд се въведе, означава ли, че сега заложения в КСО механизъм на минималната доходност ще отпадне?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Така сме го предвидили. Именно затова сме предвидили прехвърляне на техническите резерви към Гаранционния фонд, които са в размер на един процент от нетните активи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Минималната доходност каквато и да е тя, това сме го коментирали, че може да бъде отрицателна. Но това няма сега да го коментираме. Всеки фонд, който не достигне тази минимална доходност, прави вноска. Самото пенсионно осигурително дружество прави вноска за своя сметка, за достигане на тази минимална доходност. То вече няма да гони, така да се каже, тази минимална доходност. Няма да бъде ангажирано да инвестира от собствените си средства, защото лицата клиенти отново от таксите си ще формират гаранционен фонд и ще се самогарантират. Така ли е или не разбирам нещо?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Еднократната вноска, която предвиждаме встъпителната, тя е за сметка на пенсионните дружества. А вече втората вноска, която е процент от съответните осигуровки, които лицата внасят. Да, на практика, ако така се създаде по предложение на управителния съвет на гаранционния фонд, на практика така действа и механизма при Фонда за защита на инвеститорите. Комисията за финансов надзор всяка година ще определя съответния процент. Като в самото начало тя би могла да е по-голяма, а вече като има натрупани средства, да се редуцира.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тоест може да се получи така, че в началото ние редуцираме таксите на пенсионно осигурителните дружества с 0,5, а натоварваме лицата с един процент и те на практика в първите години е възможно да получат по-висока тежест, отколкото имат сега. А кога ще се изравни със сегашната, пак нямаме идея на този етап.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Не е това идеята. При всички положения тя ще е по-ниска от редукцията, за да има по-голямо натрупване по партидата на осигурените лица. Освен това когато се прехвърли еднократната вноска, на практика към този момент, ние сме правили разчети. Но към този момент не мисля, че ще се наложи някаква голяма вноска от типа на, примерно ако редукцията е 0,4, 0,5 или 0,6, по скоро обратното. Тя ще е минимална.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може само да се опитаме да няма увеличения. Така ли?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Имам предвид следното. Редукция ще има. Грешката е моя. Ако редукцията е 40 процента, в никакъв случай тези 40 процента няма да отидат в гаранционния фонд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е 2018 г., а до тогава какво правим?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Ако е 10 процента от тази сума на година, при всички положения, както е 0,1, в никакъв случай тази вноска няма да е 0,1. Много по-малка ще е.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Хрумва ми един допълнителен механизъм в момента, който не сме го представили. Като тема за размисъл и за обсъждане. Би могло да се предвиди вариант,тъй като преди малко дискутирахме таксите. Би могло също да се предвиди вариант, че при отрицателна доходност на пенсионните фондове, тогава няма да се получават такси събирани от тях също. Това може да бъде допълнителен механизъм за компенсиране на такъв ефект.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата, уважаеми господа народни представители.
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Имам три категории въпроси, които са породени от това, което тук прочетох. Имаме дадени материали. Гаранция, гаранционен фонд. Значи моите пари се взимат сега служебно и се привеждат в един фонд. Част от тези пари ще отидат във втори фонд, който да ми гарантира някакво събитие. И в случай на него, аз ще получа сума.
Какво представлява застраховането? Давам някаква малка такса срещу която се застраховам. И при настъпване на застрахователно събитие получавам до размер, някаква сума пари.
Какво е събитието, което очаквам в този втори фонд? Тук както виждам липса на доходност и гарантиране. Този фонд моите пари ли ще гарантира или нечие лошо управление? Не мога да го разбера точно. Това да ми го обясните.
Второ, Европейския съюз е много голям критерий. Откакто съм в Парламента, непрекъснато това е евродиректива. Там го има, трябва и тук. Когато обсъждахме формулата за изчисляване на доходността се оказа, че такава в Европа нямало. Имало на две места преди това и ние от една формула сме направили втора. От втората трета или от две, трета.
Вместо да правим фонд, втори фонд. Правила за управление на втория фонд, който да ми гарантира нещо. Схема съща, както беше управителен съвет и администрация и правила, които ежегодно да се променят, същото нещо имах и при КТБ. Тоест дълго време събирахме пари в един фонд и в момента, в който трябваше да работи се оказа, че държавата трябва да доплаща.
На Запад няма ли възможност застраховане и презастраховане. Парите, които са ми там и които вие управлявате така или иначе, да ги застраховате и в случай на настъпване на някакво събитие, аз моето да си го получа. Не може ли тази хипотеза, а не допълнителен гаранционен фонд за сметка пак на моите пари и за едно светло бъдеще?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Ковачев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря. Аз исках само да чуя колегите от фондовете, тъй като възкликнаха на това едно на сто. Да ни кажете две, три думи.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Ние възкликнахме на няколко неща. Първо, за разлика от таксите, където нямаме никакви спорове, че трябва да се намаляват, имаме постигнато съгласие от много време. За Гаранционния фонд не сме провеждали толкова много дискусии с Комисията за финансов надзор. Ние за първи път чуваме тук конкретика за виждането на Комисията за финансов надзор как трябва да се организира този Гаранционен фонд.
Съгласие и ние също винаги сме изразявали желание, да се изгради такъв гаранционен фонд, но по начина по който се регламентира, зависи и много неговата ефективност. А това не сме водили като дискусия.
Възкликнахме при отговор на въпроса на госпожа Стоянова, дали този Гаранционен фонд и неговата първоначална вноска, ще може да бъде заместен съществуващия в момента изграден резерв за гарантиране минималната доходност, който е в един процент от активите. Защото ако той не се използва, това означава някакви огромни милиони, които трябва със собствени средства да бъдат внесени в този Гаранционен фонд. Не че не е невъзможно, а трябва да има време да организираме акционерите си за това.
Удовлетворяващ е отговора, който получихме от Комисията за финансов надзор, че всъщност се заменя този резерв, който в момента е във всяко отделно дружество с този вид гаранционен фонд.
Следващият много дискусионен въпрос е това, че се предвижда и се предлага този гаранционен фонд да е централизиран. За нас това има огромно значение, предвид момента, в който се въвежда в действие. Какво имам предвид? Това е централизиран фонд, който би влизал в действие, тогава когато има налице някакъв риск за някакви осигурени лица и вече няма да има значение, те в кое дружество или в кой точно фонд се осигуряват.
Изграждането на централизиран гаранционен фонд, в който дружествата, които управляват повече активи, естествено ще внесат повече пари. Защото един процент от много активи са много пари и са повече от другите. Изисква да има и гаранция в момента на създаването на този гаранционен фонд, че нивото на риск на всеки портфейл е едно и също, към датата на създаването на този гаранционен фонд.
В момента в законодателство изобщо нищо не се споменава за ниво на риска. Така че ние продължаваме и за Гаранционния фонд, да казваме, че трябва да се въведе задължително изискване за ниво на риска. Независимо дали става въпрос за Гаранционния фонд, независимо дали става въпрос за самите инвестиции и за изискваната доходност. В този смисъл това е другия дискусионен въпрос. Има значение тази текуща вноска, която ще се прави, дали е преди таксата управление или след таксата управление. Трябва да се изчислява. Ние до момента не сме имали цифри и не сме изчислявали. Ще го направим.
Всъщност най-съществен въпрос е, ако ще се гарантират нетните вноски към кой момент? Непрекъснато всяка година ли трябва да гарантираме вноските? Каква е практиката в другите държави? Дали това ще бъде към датата на пенсионирането, дали на някой друг период от време? Просто трябва да седнем и да го дискутираме. Нищо повече не казваме, освен че трябва да ги дискутираме тези въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Във връзка с тази минимална доходност, вие в пенсионно осигурителните дружества отделяте един резервен фонд. Това е за сметка на вашите приходи като пенсионно осигурително дружество. А тези събрани пари в тези резерви ще влезнат като първоначална вноска. Тоест ще заменят това, за което вие говорите тук, ще бъде това или това е друго? То е същото. Каквото сте набрали досега, ще си го внесете в Гаранционния фонд. Това е механизъм, който ще го видим по-нататък.
От тук нататък вие вече няма да заделяте такъв резервен фонд. Тоест от вашите приходи вие повече няма да заделяте резервен фонд и те ще останат при вас тези приходи.
НИКОЛАЙ МАРЕВ: Искам да подчертая една много важна разлика. В момента всяко дружество заделя резерв и ако не успее де факто да постигне дадената минимална доходност, за своя сметка трябва да доплати. Когато се създаде една обща каса проблема ще бъде, че де факто дружествата, които работят добре ще субсидират дружествата, които евентуално няма да работят добре. Което не е голяма мотивация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тя е еднократна, доколкото виждам.
НИКОЛАЙ МАРЕВ: Не е еднократна.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Текущи са за сметка на вашите клиенти.
РЕПЛИКА: Тя е на солидарен принцип на база на самите осигурени лица. Така че не виждам къде има конфликт на интереси между пенсионните дружества.
НИКОЛАЙ МАРЕВ: Точно солидарния принцип създава така наречения морален риск. Защото са средства от всички пенсионни дружества и на всички осигурени лица.
РЕПЛИКА: На същия принцип на който работи Фонда за гарантиране на влоговете би работило.
НИКОЛАЙ МАРЕВ: Както при банките има наличие на морален риск, по смисъла на схемата на гаранция, така ще бъде и тук. По начина по който е предложението да бъде устроен фонда.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
НИКОЛАЙ МАРЕВ: Има го и при фонда за защита на инвеститорите, които са професионални инвеститори. Не го забравяйте. Така че аз не виждам защо за професионалните инвеститори да има гаранционен фонд, а за осигурените лица, които нямат качеството на професионални инвеститори да няма.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Въпрос към КФН. Доколкото правилно чета, Гаранционния фонд ще набира средства с еднократна встъпителна вноска. Което означава, че резервите, които към момента са заделени, но към момента до този момент ще бъдат внесени. Тоест от тук нататък, те няма да заделят резерви и няма да правят вноски в Гаранционния фонд. Така поне е записано за сметка на дружеството.
И вторият ми въпрос, текущи вноски единствено държани от осигурителните вноски, т.е. от нас като осигурени лица. Моля да разясните каква е било причината за това предложение и каква е логиката?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Логиката тук е много проста. За да има фонда резерв, по някакъв начин, тъй като заменяме механизма за минимална доходност с гаранционен фонд, средствата отиват точно в този централизиран Гаранционен фонд.
От друга страна, тогава когато управителния съвет на Фонда предложи размер на вноската, тя може да е един промил, може да е два, може да е пет. Прави се съответната преценка. Ако се счете, че капиталът е достатъчно голям, достатъчно кумулиран като сума, тогава тя може да е и един промил. Ако обаче се прецени след пет, десет години в зависимост от ситуацията на капиталовия пазар, че трябва да се увеличи вноската, тогава съответно тази вноска ще бъде увеличена, така че да може да акумулира фонда по-голям резерв. Пак казвам тук вече влизаме в сферата малко на теоретичните абстракции, тъй като никой не може да каже след пет или след шест години къде ще е капиталовия пазар. `
Такъв е принципът, както вече споменах и за Фонда за гарантиране на инвеститорите. Така че в това отношение подхода ни е бил един и същи. Не се различава.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Ако може да добавя нещо само. Тук когато говорим за капитализирането на този фонд, първото нещо е еднократна вноска от пенсионно осигурителните дружества, т.е. досегашния резерв влиза във Фонда. Оттам нататък втори вариант, който е предложен за дискусия са текущи вноски, удържани от всяка осигурителна вноска. Разбира се, би могло да се даде алтернатива на това и да продължат пенсионно осигурителните дружества да внасят средства във Фонда. Това да е алтернатива на събиране на средства през осигурителните вноски.
Защо ние бяхме предложили осигурителните вноски? Защото намаляваме таксите. На практика по този начин, част от намаляването на таксите ще отиде. Това е въпрос на дискусия, ако народните представители решат, това да бъде за сметка на пенсионно осигурителните дружества.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Господин Цонев вдигна ръка преди мен. Аз имам процедурно предложение да спрем до тук с дискусията. Тя стигна много академичен стил. Още повече, че доколкото виждам част от предложенията не са представени на самите фондове.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те тепърва ще ги дискутират. Ние ще се запознаем първо с тези предложения. После ще кажете, научих от медиите.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Направих предложение. Ако не се приеме продължаваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбира се, аз мога да го подложа и на обсъждане, но ми се искаше поне да ни запознаят с това. Така или иначе това ще влезе в онази работна група по КСО, където на дълго и на широко ще си обсъждате детайлите по него. Но поне ние горе-долу да имаме мнение по основните въпроси. И когато дойде оттам вариант да сме подготвени. А който иска да следи как работи работната група ще бъде прекрасно. Не временната комисия, а работната група в Министерство на труда и социалната политика.
РУМЕН ГЕЧЕВ: За леко разведряване, госпожо председател, като направим още две, три такива дискусии ще искаме от КФН, поне по един сертификат да ни направи за ограмотяване и за правоспособност. Да е оправдано изслушването на дискусията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те ще искат такси. Тук само за такси говорят.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Аз мисля, че тук всички сте сериозно компетентни хора. Ние нямаме самочувствието, да се опитваме да ограмотяваме народните представители. Има и професори на масата.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Госпожо председател. Тук стана работна група по същество. Изземваме функциите на работната група. Отначало добре бяхме тръгнали, но много влезнахме в детайл и в работа и някои от нещата са много теоретични в различни варианти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Такъв тон дадох. Съжалявам.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: От тази гледна точка да продължим с информативния общ дух, с който стартирахме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев, давам ви думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз вече се колебая, госпожо председател. Виждам, че по-младите членове на Комисията са притеснени от това, че влизаме в детайли. Тази Комисия винаги е влизала в много детайли, за добро или за лошо.
Аз исках да задам само един въпрос, от това което чух от госпожа Петкова. Може би да се извиня за невежеството да задам този въпрос. Но не разбирам добре материята, която дискутирахте, затова ще помоля да обясните.
При създаването на този Гаранционен фонд, макар и да не е правилно, се натрапва сравнението с Гаранционния фонд за влоговете, защото все пак е гаранция на едни пари на хората. Там е на друг принцип. Там няма рискови коефициенти, оценка на риска, а се гарантират влоговете. Макар че там мениджмънта се оказва, че е сериозен рисков фактор. И аз сега питам как точно ще определим степента на риска. Вероятно има обективни критерии. Вероятно има оценка и на действията на мениджмънта като рисков фактор. И ако това е така, в Европа дали е така. Защото в Европа гаранцията по влоговете е без риска. Тя е гаранция на системата и на държавата, затова че хората се доверяват на определени контролирани от държавата и от нейните органи публични дружества с определена цел. Аз питам този коефициент или какво е там на риска? Смисъла на Гаранционния фонд в контекста на гаранцията даван за влоговете.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Цонев.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Първо отказвам да правя паралел между Гаранционния фонд, за който говорим и който ще гарантира нетен размер на вноските и принципите върху които е основан Гаранционния фонд за гарантиране на влоговете. И ако имате въпроси за разликите принципите между двата фонда и дали трябва да ги има или не. Доколкото не съм споменавала този Гаранционен фонд за влоговете, може би не трябва да ме питате мен. Но по повод на въпроса ви за риска и как той трябва да кореспондира с гаранционните функции на този фонд, за който говорим в пенсионното осигуряване. Има и международна практика, има и европейски изисквания, има и обективни критерии и показатели, с които се измерва риска на портфейла.
Кой от всички възможни обективни измислени не от нас показатели за измерване на риска ще бъде приет, зависи преди всичко от волята за това. Би могло да бъде стандартно отклонение, би могло да бъде коефициент на Шарп. Би могъл да бъде модифициран някой от тези показатели. Има и още.
Всъщност не това е токова важно. Важно е да има някакъв. Защото в момента няма никакъв. Тъй като ще се гарантира нетен размер на вноските, но в рамките на целия портфейл, който ако има отрицателна доходност ще бъде нарушен и размера на вноските. И точно това е смисълът на гаранционния фонд, ако от отрицателна доходност се нарани размера на вноските, той да бъде възстановен. И този Гаранционен фонд да влезе в употреба до степен, до която да се гарантира размера на вноските. Означава, че измерителя и коефициента за измерване на риска ще даде онези граници, в които Фонда ще се задейства. Когато говорим за стандартно отклонение или други коефициенти на риск, пак повтарям, няма значение какви са инструментите. Няма значение колко от тях са с фиксирана доходност, няма значение колко от тях са облигации или акции или са с променлива доходност. Има значение диверсификацията.
Точно коефициентите на риск, ако бъдат най-после въведени такива, ще гарантират да има диверсификация. А от там ще гарантират и липсата и по-малкото възможности и случаи, в които може да се окажем в ситуация, да се използват пари от гаранционния фонд. Надявам се да съм отговорила.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Да, отговорихте на въпроса ми. Доволен съм.
Исках само да кажа, че според мен ако гарантираме вложенията в банките, тук вече за колегите от Комисията говоря, ако това е принцип в Европа да се гарантира влога в една банка до определен размер, при положение, че това е направено доброволно от гражданите, а не е вменено със закон от държавата, какъвто е вашия случай и там не оценяваме риска, без значение как работи мениджмънта плащаме, аз не виждам логика без каквито и да било условности този фонд да работи. Ние караме гражданите задължително да правят тези вноски. Трябва да намерим механизъм да гарантираме техния номинален размер. Може би аз не се изразих правилно, бележката ми за асоциацията и сравнението с фонда за гарантиране, не е отправена към вас. Но тя се натрапва от европейската практика и от всичко, което правим. Или едното и другото ще бъдат с оценки на риска или и двете ще бъдат без оценка на риска и риска го носи държавата, както е в момента действащия механизъм. Това исках да кажа.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: От нас се очаква да гарантираме сто процента нето вноските, а не само определен от държавата размер на тези вноски. Голяма разлика има в това.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нали си давате сметка, че тези сто процента няма как да са повече от тези, които държавата гарантира за влоговете. Можете да имате за едно лице повече от 200 000. Можете.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Да, за 40 години се събират повече от 200 000, господин Цонев. Това е много дългосрочно нещо.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре. Приемам бележката.
СОФИЯ ХРИСТОВА: Тъй като въпросите, които се поставиха са изключително важни, но сякаш на повърхността излиза един. Това че гарантирането на парите за пенсия ни се предлага, да бъде осъществено чрез централизирано управляван гаранционен фонд и от там идва цялата дискусия. И аз бих поставила два въпроса.
Единият е, че четейки, като за първи път чета този материал толкова подробно. Но нещо което ми прави впечатление, че е описана целта, без да е казан момента към който ще се гарантира нетния размер на вноските. Тоест това липсва. Към момента на пенсиониране и така трябва да бъде. Но аз не го видях в целта на гаранциите.
Другият въпрос, как това кореспондира и е в контекста на това, което говори до момента и господин Цонев, как кореспондира така предложената форма на гарантиране с мултифондовете. Това е за мен в тотална колизия. Защото си представете, че ако не е към момента на пенсионирането, пак подчертавам, вътре не е отбелязано такова нещо, един млад човек осигурен с апетит към по-висок риск, той има право да участва с една част от парите си в по-рисков фонд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какъв е този рисков фонд?
СОФИЯ ХРИСТОВА: Агресивния. Нали имаме такъв предложен в мултифондовата система.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: В презентацията е описано.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гарантираме ли доброволните пенсионни? Не.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Тук е описано на слайд Гаранционен фонд разходване на средствата 2, че ще бъде момента на подаване на заявление до пенсионно осигурителното дружество за упражняване на придобито право. Тоест към момента на пенсиониране.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е детайл.
СОФИЯ ХРИСТОВА: Това е момент, в който Гаранционния фонд плаща.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Това е момента, в който може да се задейства Гаранционния фонд в случай на недостиг.
Тук колежката ми госпожа Агайн мисля, че ще обясни също. Има и друга тема, която е важна. Свързана е с платежоспособност в директивата. Мисля че тя е съотносима и към тази материя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН: Благодаря ви, госпожо председател. Всъщност искам да обърна внимание на темата, която предстои. Платежоспособност 2, която е приложима спрямо застрахователите и господин Джалъзов я е включил като механизъм за регулиране на капиталовата адекватност на пенсионно осигурителните дружества.
Това, което се предвижда в тази директива е капиталовото изискване изцяло да зависи от видовете риск, които дружеството предприема в дейността си. Госпожа Петкова говори само за пазарния риск на книжата. Има и други видове риск, като например кредитен риск. В портфейла на един фонд, както и на животозастрахователно дружество няма да има само акции, ще има и облигации. Те носят освен пазарен риск и кредитен риск. Този кредитен риск също трябва да се отчита.
Също така зависи, това на което господин Цонев много правилно обърна внимание, колко е голям оперативния или операционния риск. Ако едно дружество има добри механизми и процедури да се управлява добре има добри механизми за контрол и съответно риска ще бъде много по-нисък. Ако има пропуски в тази част от дейността му, риска съответно се увеличава многократно. И тук излишно е да даваме примери. Така че този риск също трябва да се вземе предвид.
Правният риск в дейността на дружеството също трябва да се вземе предвид. И нашето предложение е всичките тези рискове да оказват влияние върху капиталовото изискване. Тоест, определя се едно ниво в закона и от там нататък по-рисковите участници съответно трябва да добавят към капитала. Така че няма пречка, ако народните представители решат, това да бъде включено като отражение и към вноската над това ниво, което е определено на вноската. Пенсионно осигурителното дружество да довнася допълнително, така че да неутрализира по-високия риск от дейността си. Принципно би могло да се заложи.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Агайн, една реплика може ли? Забравихте риска от свободата на словото. Той също трябва да се калкулира. Шегувам се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ви благодаря. За Гаранционния фонд ще има още дискусии като инструмент. Нека да преминем нататък. Господин Джалъзов, заповядайте. Но мисля, че доста ни се изясни.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Понеже виждам, че времето напредва, ако сте съгласни за фазата на изплащане ще маркирам и ще отида към дефинициите за свързани лица, контрол и финансова група.
По отношение фазата на изплащане е изцяло отворена за дискусии, тъй като може да се каже, че тепърва предстои да се пише съответното законодателство. Има множество проблеми, които сме ги констатирали. Като липса на споделяне риска от преживяване. В тази връзка това, което сме го коментирали, създаване на солидарен пул в дружеството. По-високи изисквания към капиталовата адекватност и платежоспособност на тези дружества, които ще изплащат пожизнени пенсии и срочни пенсии с гарантиран размер и т.н. Тоест, считаме, че всички тези въпроси трябва да бъдат уредени в детайли. Тъй като 2022 – 2023 г., в зависимост какво ще се вземе като окончателно решение за възрастта за пенсиониране, не са чак толкова далеч. И на практика би следвало фазата на изплащане да бъде уредна предварително. Така че осигурените лица да са запознати в детайли.
По отношение на фазата на изплащане, това което предвиждаме като изискване, до голяма степен то кореспондира с това, което каза и госпожа Агайн по отношение на платежоспособност 1.
Преди три години, когато коментирахме тези проблеми, тогава беше актуална платежоспособност 1. Сега вече влиза в сила платежоспособност 2. Така че ще видим как кореспондира едната директива на другата. И на практика ще се опитаме да намерим най-оптималния вариант.
По отношение на конкретните детайли, тук вече ще влезем в много специфика и проблематика. Още повече, че част от въпросите тепърва ще се дискутират. Съвсем накратко повишени изисквани по отношение на капиталовата адекватност на дружествата. Капитал от 7,4 млн. лева и т.н. Не бих искал да започвам конкретна дискусия. Пак казвам, че ще ни трябва поне един ден само, за да си уточним позициите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съберете се и си ги уточнете. Защото в крайна сметка на работната група ще трябва и това да влезе. КСО като се променя сега трябва да приключим и тази тема. Така че тук го маркираме само и очакваме да ни предложите нещо по-конкретно.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: И стигаме до свързани лица. Много дискутирана тема напоследък в медиите.
Това което сме предложили преди три години като промяна, го предлагаме отново. На практика няколко основни промени във връзка с дефинициите за свързани лица и контрол.
Първо, предлагаме разширяване на обхвата на понятието свързани лица. Само да конкретизирам, че може да говорим за свързани лица, тогава когато може да говорим за съотношението свързани лица контрол. Тъй като очевидно, ако нямаме контрол трудно бихме могли да дефинираме, че дадени юридически лица са свързани. Основната промяна в дефиницията за контрол, която е искаме да въведем е свързана с уреждането на начина на изчисляване на участието на контролиращия в капитала на контролирания. Тоест визирам тук непреките участия. Като различните хипотези само ще ги маркирам.
Гласове на юридически лица, които той контролира. Гласове на лицата, които действат от свое име, но за негова сметка. Гласове на лицата, които действат от свое име, но за сметка на друго контролирано от него рисково лице. Тоест, разширяваме значително дефиницията за контрол.
По отношение на промяната, която е до голяма степен, така да се каже, доста революционна, въвеждаме и понятието за група предприятие майка и дъщерно дружество. Като каква е целта на така предлаганата от нас промяна.
Целта е много проста. Да обхванем в понятието за група, казвам го съвсем просто, а после може да коментираме различните хипотези. В понятието за група да се включат всичките дъщерни дружества. В това число и дъщерните дружества и на дъщерните дружества, така че когато говорим за една финансова група, на практика ние да разполагаме с конкретна дефиниция за свързаност и тя да бъде приложена.
Какво имам предвид, когато казвам, че въвеждаме дефиницията за група.
Това което сме предложили е понятието за група, което е ново понятие в нашия кодекс, да се състои от предприятие майка и неговите дъщерни дружества. Като в групата се включват и дружествата, в които предприятието майка или дъщерното му дружество имат участие. Тоест опитали сме се да стигнем до всички непреки участия на съответното дружество, дъщерно дружество и т.н.
Втората хипотеза също е максимално широка, тъй като на практика се казва, дружества, които се управляват общо по силата на договор или учредителните им актове или устави. Тоест, какво казваме с този параграф. Казваме следното. Досега основен водещ критерий беше по отношение на контрола процента участия. Над 50 процента участие се считаше, че са в режим на контрол.
Тук обаче ние казваме нещо много по-просто. Казваме, че може да има контрол, съответно свързаност, по силата на договор. Какво имам предвид. Примерно в една публична компания може да има споразумение между акционерите. Даден акционер, който разполага с един или с пет процента да упражнява пет, десет или 20 процента от гласовете. Така че сме се опитали да обхванем абсолютно всички хипотези. И нещо повече, обхващаме хипотезата. Тоест изрично казваме, че е група, дружества в които повече от половината от членовете на управителните или контролните им органи са едни и същи лица през съответната финансова година и до датата на изготвяне на консолидирания финансов отчет. Тоест, считаме, че всички тези лица са свързани в понятието на финансова група.
По отношение на свързаните лица сме приложили две схеми. Конкретно визирам свързани лица опростена схема на група и свързани лица забрана за инвестиране. Където мисля, че дават доста добър илюстративен пример, какво точно сме се опитали да направим като сме разширили дефиницията.
Ако погледнете на първия слайд свързани лица опростена схема на група, веднага ще видите, че предприятие майка, което контролира над 50 процента от дъщерното дружество, на практика се явява дружество, което упражнява контрол. Същевременно дружествата хикс и игрек, те не са дъщерни дружества. Тъй като виждате, че предприятието майка има до 20 процента от капитала. Но независимо от това, това което сега няма как да го изведем като хипотеза, след като попада в тази група, ние презюмираме, че е налице свързаност. Съответно влиза в сила санкцията за свързаност.
Малко по-илюстративна е следваща картина. Където е свързани лица забрана за инвестиране 1. Тоест какво целим с предложените от нас промени. Целим въвеждане на забрана за инвестиране на финансови инструменти издадени от лица, които са част от група, в която пенсионно осигурителното дружество е дъщерно дружество. Също така забрана за придобиване на активи на фондове от лица, които са част от групата. Няма да ви чета всички хипотези. Максимално сме разширили, в това число и по чисто формални белези, както вече се споменах, когато половината от членовете на управителния съвет в рамките на една фискална година не са сменяни от дадената група. Тоест от там извеждаме презумпцията за свързаност.
Така че в това отношение, то не е нещо ново. Още преди три години бяхме предложили съответните дефиниции. И вече конкретно текста към ЗИД на КСО е разписан на следващия слайд в детайли.
Така че ако трябва да обобщя, максимално сме разширили понятието за финансова група във връзка с това, което се коментираше.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпроси. Госпожа Петкова.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Един коментар. Не сме гледали до момента предложението за определение на свързани лица. Много силно се надявам обаче, предвид обявеното намерение да се разшири обхвата, да не се разшири до степен до която да ни се случи това, което вече ни се е случвало. Имаме наказателни постановления, че сме свързани лица с Алианс, защото сме имали инвестиции в една публична компания. Това са някакви много странни определения. Така че се надявам да няма такива тълкувания.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че народните представители се обединяваме около това, да имаме максимално широка дефиниция за свързаност. И смятам, че на работната група ще се дискутират конкретните параметри на нея. Така че тук по- скоро нямаме против.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Само маркирам по отношение на допълнителните изисквания, които сме въвели. Въвели сме допълнителни изисквания във връзка с разширяване на вътрешния контрол в самите пенсионно осигурителни дружества. Като сме предвидили, да се осъществява не самото от специализирано звено, а на всички нива в организационната структура на пенсионните дружества. Тоест, голяма част от изискванията на директива платежоспособност 1 сме се постарали да ги инкорпорираме в ЗИД за промяна на КСО.
Други съществени изменения, които само ще ви ги маркирам, за да не влезна в детайли. Това е въвеждане на единна биометрична таблица за изчисляване на пожизнените пенсии. Тъй като практиката към момента е във всяко едно дружество да има своя собствена биометрична таблица. С този подход казваме, че по един и същи критерий ще се изчисляват бъдещите пожизнени анюитети.
Също така сме привели значително увеличаване на чистота на оповестяване на информацията за обема и структурите на инвестициите на пенсионните фондове. Към днешна дата те се обявяват веднъж годишно. Предвидили сме, това което сме го коментирали, да става ежемесечно или ежеседмично. Тоест искаме осигурените лица да имат максимална представа за техните инвестиционни портфолия, много по-често отколкото веднъж годишно.
Също така предвиждаме настоящия регламент, който касае достъпа на пенсионните дружества до електронните им партиди да бъде урегулирано в закона, а не в наредбата, каквато е настоящата практика към момента. Тъй като считаме, че това е един вид гаранция, че самите осигурени лица ще имат един максимално широк и по-детайлно уреден достъп до самия закон.
Предвидили сме също така въвеждане на риск базирания надзор. В това число пак казвам, това което коментирахме, части от платежоспособност 2 по отношение на вътрешната структура, организацията, капиталовата адекватност и т.н. Не бих искал да навлизам в строго специфични технически детайли. Също така да станат задължителни, това когато влезе в сила платежоспособност 2. Знам, че въпроса е силно дискусионен. На ясно съм със ситуацията. Имаме нашата позиция. Разписали сме конкретните текстове. От тук нататък може да го коментираме в съответните работни групи. Така че накратко това е, което сме предвидили.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това което има на диска е директивите.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Това са двете директиви платежоспособност 1 и платежоспособност 2.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вероятно става дума за застрахователни дружества.
СОФИЯ ХРИСТОВА: Совънси 2, пенсионните фондове са изключени изрично. И имаме писмо от ЕIOPA, че за пенсионните фондове се подготвя специална директива, касаеща платежоспособността. Защото Совънси 2 е неприложима в нашия случай. И затова съм учудена от това, което виждам.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: За биометрични таблици, които ще бъдат приложими. Също така следва да се има предвид, че има писмо от Европейската комисия точно по повод на биометричните таблици, актюерски разчети, които използват пенсионно осигурителните дружества в частта им задължително пенсионно осигуряване, в частта пожизнени пенсии от универсалните пенсионни фондове. В рамките на които актюерски разчети Европейската комисия ще продължи да натиска българските власти, защото това е писмо до българските власти, да се използват биометрични таблици по начин по който да не влизат актюерските разчети, да не оказва влияние различната продължителност на живота на мъже и на жени. Това са едни много сложни въпроси, които тепърва ще се налага да регламентираме. Нека първо да ги дискутираме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само да попитам, за да уточним. В момента биометричните таблици се изработват от всеки един от пенсионно осигурителните дружества за всеки един от фондовете. Така ли?
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Но има и такива, които са от Комисията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И се регистрират в Комисията. Въз основа на тези биометрични таблици се определя продължителността, през която ще се получава пенсията, респективно нейния размер. Защото като имаш една сума набрана в партидата, дали ще ми я делиш на 15 години, на 20 или на 25 има голямо значение.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Но трябва да е пожизнено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Във ваш интерес е тя да бъде по-дълго получавана. Тоест да ми намалите пенсията. Аз не разбирам, защо всяко пенсионно осигурително дружество трябва да си прави такава биометрична таблица?
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: Госпожо Стоянова, това е свързано със сегашния регламент в Кодекса за социалното осигуряване, който е свързан с фазата на изплащане на пенсиите. Този въпрос е производна на фазата. И ако ще се променя в новите изменения на Кодекса, фазата за изплащане на пенсия се променя досегашния регламент, включително биометричните таблици.
Затова казах, нека да се установи по някакъв начин комуникация между пенсионно осигурителните дружества и Комисията по финансов надзор и да ги коментираме тези въпроси, преди да бъдат поставени на такова високо ниво, както в тази зала.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нивото наистина е високо в тази зала, но просто възникнаха в резултат на изслушванията, които имахме във връзка вашата дейност и дейността на Комисията за финансов надзор. Затова не случайно аз искам тези предложения да влезнат в работната група при Министерство на труда и социалната политика. Дали вие ще си правите отделна работна група, вие си го дискутирайте. Но там трябва да бъде основната дискусия, от която да излязат конкретните законодателни предложения. Ние също имаме представители, всяка една парламентарна група в онази работна група. Не знам кой е вашия представител. Който не ходи там, да не казва, че не е запознат. Всички имат представители там от парламентарните групи. А вече кой ходи в работната група е друга тема.
Заповядайте.
НИКОЛА АБАДЖИЕВ: Въпросът който поставяте, наистина разчитаме сега Комисията след това изслушване да включи тези нови предложени и старите, които бяха разработени в така наречения проект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, по които ние давахме бележки. И след като това бъде включено, ние ще го обсъдим и даже поемаме ангажимент. И тези наши бележки становища да ги предоставим и на вас членовете на тази комисия. Естествено ние ще работим и с тази група в Министерство на труда и социалната политика.
Благодаря ви.
СОФИЯ ХРИСТОВА: Това което исках да кажа в отговор на вашия въпрос е, че има разлика между средната продължителност на живота на мъжете и на жените. И тя се отчиташе до момента, до който не излезе европейска директива, която каза, че трябва да ги уеднаквим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да не сме дискриминирали мъжете ли?
Уважаеми колеги, аз предлагам тези предложения, макар и все още не достатъчно прецизирани, да изпратим на работната група в Комисията за труда и социалната политика и те да преценят кога, вероятно не този вторник, но другия, да включат в дневния ред разглеждането на тези предложения. Като вие ще имате около седмица време или повече от седмица, да си уточните някои неща, което не означава, че непременно трябва да стигнете до едно мнение. Може и да не стигнете, но поне да си ги уточните.
Съгласни ли сте с такъв подход? И тогава вече ще чакаме от там каквото изработят да се върне обратно, за да го гледаме. В работната група има включени от всички. От финанси, от пенсионно осигурителни дружества, от работодатели, от синдикати, от всички има включени. При всички случаи има неща, които касаят и синдикати и т.н.. Така че това е обща работна група. Като стигнат до някъде, ще го върнат обратно тук. Съгласни ли сте с такова предложение? Ще го изпратим с едно писмо, в което ще кажем какви са горе долу дискусиите, които сме провели по отделните теми.
И сега, ако считаме, че приключихме с тази тема. Между другото тези материали, моля също да бъдат изпратени на Временната комисия, за да може тя да улесни максимално нейната работа. Ако бяха днес тук щяха да свършат малко работа.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тук сме. Не съм председател, но член.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Можеше да свършите част от работата, за да не се събирате пак.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вършим, госпожо председател.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не се съмнявам във вас.
Уважаеми колеги, поставям отново пред вас на дискусия. Искате ли да получим кратка презентация на отговорите, които КФН е дала на въпросите на вестник “Труд” и ПИК. Имаме ги. Всеки от вас ги има.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател. И миналия път казах и сега ще повторя. Смятам, че от чисто професионална гледна точка не беше полезно, да се занимаваме с въпроси зададени от медии през нас към Комисията за финансов надзор. Но тъй като очевидно публичния интерес е голям и тъй като вероятно това е начин да стигнем до истината, ние приехме това да се случи. Аз дори припознах някои от въпросите на вестник “Капитал”. След това изслушахме и Комисията в отговорите. След това и дадохме самите отговори и на медиите, за да бъде всичко прозрачно и ясно и за да има равнопоставеност, а не от някакво любопитство. Смятам че е правилно да повторим процедурата, госпожо председател. И аз настоявам, след като сме започнали да вървим по един път, да го извървим докрай. Щом има въпроси от други медии, да бъдат така добри от Комисията да презентират отговора си.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Аз също смятам, че иначе ще се получи неравнопоставеност. Като се надявам, тъй като има Временна комисия, това да е последното заседание по тази тема, която ние имаме. Ще ви помоля за още малко търпение, за да приключим и да ги дадем материалите на временната комисия, която ще свърши една по-добра работа от нас.
Господин Мавродиев, само ще ви помоля да е малко по-стегнато.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Аз предлагам на въпросите от вестник “Труд”, колегите господин Джалъзов и господин Савов да отговорят, според техните ресори. Аз ще отговоря на въпросите зададени от Агенция “ПИК”. Ще се опитаме да бъдем максимално кратки, за да може да отговаряме на въпроси, ако желаете.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: За да сме максимално кратки. Общо сме слели първи, втори и трети въпрос. Няма да ги чета. Предполагам, че всеки ги има. Само отговорите ще спомена накратко.
По отношение на дяловото участие на господин Иво Прокопиев. Той притежава непряко участие в капитала на Пенсионно осигурителна компания “Доверие” чрез Грийн екърс. Видно от Търговския регистър на 27 май 2010 г. АМ рисърч придобива от Хамфорд кансалтънси овъси из лимитид Кипър акциите от капитала на Грийн екърс. Едноличен собственик на капитала на АМ рисърч ЕООД е свързаното с господин Прокопиев Алфа финанс холдинг. Като Грийн екърс притежава 5,98 процента от капитала на ПОК “Доверие”, съгласно Кодекса за социално осигуряване. На одобрение подлежат само сделките, с които се придобива пряко или чрез свързани лица 10 и над 10 на сто от капитала на съответното пенсионно осигурително дружество. Така че дадената сделка, понеже не попада в този обхват, не е било искано разрешение от съответния надзорен орган.
По отношение на въпрос 4 за инвестициите, в които се съфинансира чрез облигационни емисии или чрез покупка на акции от пенсионно осигурителните компании в какъв размер. Няколко пенсионно осигурителни дружества са инвестирали средства на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, емисии корпоративни облигации. Каолин, Алфа финанс холдинг, Алфа енерджи холдинг, дялове на договорни фондове управлявани от управляващо дружество Алфа асет мениджмънт. Договорни фондове Алфа индекс имоти, Алфа софи такси, Договорен фонд Алфа ликвидни средства и т.н Както и в акции на компании свързани с господин Прокопиев, Каолин АД, Соларпро холдинг и Парка АДСИЦ както следва.
По-надолу е дадена пълна детайлна разпечатка от дружествата, съответния процент от емисията притежавани от тях. Виждате първото Доверие. За периода 2004 – 2008 г. притежава процент от 23 – 24 процента от емисиите. Вдясно е дадена стойността 480 000 лева. Съгласие – 3 процента, Родина – 3 процента. Алианц – България – 10 процента от емисията. Пак казвам сумите ги виждате в най-дясната колона.
По отношение на облигациите издадени от Алфа финанс холдинг, ПОК Доверие от 2009 г. до момента 35 – 40 процента – 4,5 млн. и т.н. Алианц България. Виждате ги. Няма да ги повтарям. Детайлно са изброени съответно сумите и процента от емисията и т.н.
Като по отношение на количествените ограничения това, което може да се каже, че от страна на пенсионните дружества няма превишаване на количествените ограничения регламентирани в Кодекса. Тоест инвестиционните лимити са спазени.
По отношение на въпрос 5. Относно инвестиции в облигации и акции в компании свързани с господин Иво Прокопиев. По какъв начин са направени. Дали в самите пенсионни дружества са инвестирани техни средства или на самите пенсионни фондове.
Пенсионно осигурителни дружества, които са инвестирали собствени средства в компании свързани с господин Иво Прокопиев са както следва. Акции на Коалин позиция, ДСК “Родина”. Само ги споменавам. Детайлни данни няма да ви давам. Имате ги. ЦКБ “Сила и съгласие”.
По отношение на въпрос 6. Има ли данни, че компании свързани с Иво Прокопиев са финансирани чрез репо-сделка от пенсионни осигурителни компании, в какъв размер? По-надолу е дадена детайлна разпечатка на всичките репо-сделки, които са предмет на въпроса.
Това на което ви обръщам внимание, че тези, които са отметнати с една звездичка, това са договори, на които са съставени административни актове и са издадени наказателни постановления от Комисията за финансов надзор.
А това което е отбелязано с две звездички е договор по който не е заплатена обща цена за обратно изкупуване. Тоест имаме нарушаване на договорни клаузи.
Във връзка с тези договори са установени нарушения на чл.179 от Кодекса и са издадени общо 13 броя наказателни постановления. От които три броя срещу “Доверие” и шест броя срещу представляващи дружеството, два броя срещу Алианц и два броя срещу представляващи дружеството Алианц. Като към момента от издадените общо 13 броя наказателни постановления, пет броя са отменени. Едно наказателно постановление е влезнало в сила и седем наказателни постановления са в процедура по съдебно обжалване, като по тях не е постановено окончателно решение.
Тоест, това е което визира репо-сделките. Пак казвам, описани са детайлно.
По отношение на въпрос № 7. Кои облигационни емисии са дружества свързани с господин Иво Прокопиев с инвеститорите. Спазват ли се първоначалните условия и т.н.
С решение от 2009 г. КФН е потвърден проспект за публично предлагане на емитираната от Алфа финанс холдинг облигационна емисия. Като основните параметри по-долу са посочени на облигационната емисия. Те са първоначален размер на емисията 8 млн. евро. Лихвен процент 8,5 процента годишно.
Само ви казвам, че емисията е променяна два пъти. Тоест погасителния план по емисията. Като на проведено общо събрание на облигационерите на 14.11.2011 г. е взето решение за отсрочване на част от дължимите главнични плащания. Като плащанията дължими в размер на 457 143 евра се редуцират на 50000 евра, а последното плащане дължимо на 19 май се променя от 4,8 млн. евра на 5,6 – 6014 285 евра.
Отново е взето решение за разсрочване на облигационерите. Това е предисторията. Няма да ви занимавам с нея. Съвсем накратко. По отношение на дадената инвестиция, заместник-председателя на КФН, ръководещ Управление “Осигурителен надзор” е приложил принудителни административни мерки спрямо Доверие и Алианц – България. Като дружествата са задължени в тримесечен срок от получаване заповедите да извършат продажби на притежаваните от определените от тях пенсионни фондове, обезпечени корпоративни облигации с първоначален емитент Алфа енерджи. Като положат изискуемата от закона грижа на добър търговец и защитят в максимална степен интересите на осигурените лица.
Причината за прилагането на тези принудителни мерки е, че емисията не е отговаряла на изискванията по чл.176, ал.1 от КСО. Тоест компаниите могат да инвестират в частни пласирания, но в срок от шест месеца са длъжни дружеството да бъде листвано на борсата. В дадения случай това не е направено. И тъй като инвестицията вече не е законосъобразна, се е наложило налагането на съответните принудителни административни мерки.
По отношение на въпрос 8 ще отговори господин Савов.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само да попитам. Какво искате да ни кажете, че три години е била емисията незаконна ли?
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: По отношение на емисията има няколко пъти внасяне на проспекта. В това число самия емитент си го е оттеглил проспекта. Тази цялата сага дотогава, докато Комисията е разглежда проспекта, естествено не би било коректно да се налагат принудителни административни мерки. След като Комисията е отказала проспекта е имало решение. Мисля, че отказът е бил обжалван пред съда. Така че, докато трае цялата тази сага, Комисията е била достатъчно търпелива да изчака всички тези висящи правоотношения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това ми прилича да променим да нямат право въобще да инвестират в такива частни корпоративни облигации, преди да станат одобрени от вас публични.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Ние сме за. По отношение на частните пласирания и друг път сме го коментирали.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво става. Уж за шест месеца, а може да си връщате проспектите и да си карате с години.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, може ли аз една реплика да отправя като вас. По-скоро не да не инвестират в такива книжа, а да не инвестират в книжа на хора, които са акционери в съответното дружество, независимо дали е шест процента или е десет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това нали го дискутирахме преди малко като изменение, което ще има.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако трябва 0,1 процента, ако трябва въобще участие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това са две различни неща.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не са никак различни. Абсолютно свързани са.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Едното е със свързани лица и ние преди малко дискутирахме едно по-широко определение, което би обхванало тези случаи. Така ли е или не?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз разбирам какво говорите за свързани лица. Тук говорим за законна емисия, законно действие. Няма свързани лица. Дали ще намерим един човек, който да каже, че това е нормално. Аз не намирам, че е нормално. Така че трябва да променим закона. Да, това е добро.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Трябва да променим закона.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така че по-добре да продължат нататък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако може това да го включите в онези предложения, които ще изпратите на работната група.
АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ: Само маркирам проблема, тъй като той е важен. Комисията има приета практика. В практиката изрично е казано, че ако в съответния период от шест месеца комисията не стане публична, емитента е длъжен да има механизъм за обратно изкупуване на съответните финансови инструменти, които са записали дружествата. Така че в това отношение, Комисията е изключително последователна. Практика е в режим на обжалване от страна на конкретни пенсионни осигурителни дружества. Но както вече казах, нашето мнение не се е променило. Наистина считаме, че частните пласирания трябва да бъдат забранени, с оглед на това дружествата да могат да инвестират активите на поверените им фондове само в публични компании.
ДАНИЕЛА ПЕТКОВА: По вашата терминология като се спомене някой има право да каже. Аз няма да влизам в подробности от това, което чувам. Прави ми само впечатление, че миналата седмица, когато се отговаряше на въпросите на други медии, без значение кои, не бяха споменавани имена на нито един пенсионен фонд.
Днес виждаме едно голямо желание от страна на Комисията по финансов надзор да бъде много подробна и конкретна. За нас това не е изненада. Беше коректно след като се споменават инвестиции, да се спомене, дали те все още са в портфейлите на съответните споменати фондове. А не да се говори за някъде назад във времето.
Въпреки че няма да влезна в подробности, все пак мисля, че е важно да информирам, че някои от споменатите инвестиции, това което каза току-що господин Джалъзов и очевидните спорове, които има между пенсионно осигурителните дружества и Комисията за финансов надзор, по повод на издадените от тях актове, без значение от вида им са обект на жалби в Прокуратурата за злоупотреба с власт на Комисията по финансов надзор и по-точно заместник-председателя на Управление “Осигурителен надзор”. Това първо.
Второ, беше коректно споменато, че има само едно влезнало в сила постановление. Повечето са отменени. Другите предстои да видим в съда, дали ще бъдат отменени. Но и включително това, което е влезнало в сила ще бъде обект на подновяване, защото е свързано с действия на Комисията за финансов надзор. Включително за това изменение на законодателството, за което се говори в момента, именно за това, кога, как с каква дата променят, въвеждат практики, които ги правят така, че да могат да бъдат налагани глоби.
В този смисъл неща, които са обект на съдебни процедури най-малкото. Камо ли на жалби до Прокуратурата за злоупотреба с власт. Мисля че беше по-редно да не се споменават, преди да е ясен какъв е изхода от това.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Ако ми позволите само да отговоря съвсем набързо. Тъй като мисля, че не е удобно господин Джалъзов да отговаря сам на подобни отношения.
Да, има подобни подадени сигнали в Прокуратурата, три на брой, с които се твърди, че има злоупотреба със служебно положение и с власт. И трите са прекратени с отказ от Върховната касационна прокуратура, поради липса на данни за извършено престъпление. С това мисля, че отговаряме на въпроса. Всичко е било законосъобразно и следващо буквата на закона.
По отношение на пенсионните дружества, аз мисля че тук не се е казала една дума негативна, по отношение на това, дали пенсионните дружества са добри в начина на управление на средства или да направим някаква квалификация. Така че в този смисъл, моля да спазваме добрия тон.
Аз мисля че тези емисии, ние ясно подчертахме, че бяха забранени, поради отказани проспекти от Комисията, което е императивно изискване на КСО. Следователно тук въобще не коментирам, дали инвестицията е добра, лоша. Тя е незаконосъобразна. От там нататък има задължение за това, тази инвестиция да бъде прекратена. Госпожа Петкова е права, че те са излезли вече от тези инвестиции, спазвайки принудителните мерки издадени от Комисията.
Така че пенсионните фондове са имали законосъобразно поведение, вследствие на изпълнение на тези мерки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам да продължим, защото аз наруших тона. Исках да извлечем нещо законодателно, защото това ми е целта.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Аз се присъединявам към вашата идея, госпожо Стоянова. Трябва да се забранят според нас също, тези частни пласирания. Само в публични емисии да се инвестира. И задължително никакви сделки със свързани лица, дори над 0,1 процента трябва да се допускат. Тоест не със свързани лица, а сделки в компании дори на лица, които имат 0,1 процента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Продължавайте, господин Джалъзов.
ВЛАДИМИР САВОВ: Ако ми разрешите аз ще продължа с въпрос № 8 от вестник “Труд”. Има ли наложени мерки и санкции и в какви размери са санкциите от страна на КФН на дружества, в които Иво Прокофиев притежава участие?
Отговорът на този въпрос е разписан на пет страници. Краткият отговор на въпроса е разбира се, да, има. Само няколко цифри. За последните пет години от 2011 г. по отношение на Алфа финанс холдинг и съответно лицата управляващи и представляващи са приложени общо 32 броя принудителни административни мерки. За сравнение ще ви кажа, че годишно Комисията на поднадзорните си лица и Управление “УНИТ” издава около 300 принудителни административни мерки за една година, както казах. В този случай основната част от тези принудителни административни мерки към Алфа финанс са приложени във връзка със замяна на довереника на облигационерите при договора за продажба на мажоритарния дял в капитала на Каолин, както и проблеми с разкриването на регулирана информация в съответствие с нормативните изисквания. До настоящия момент все още неизпълнени са пет от тези принудителни административни мерки.
По разпоредбите на Закона за публично предлагане на ценни книжа за последните пет години са издадени общо 49 акта за установяване на административни нарушения. И въз основа на тях са издадени също и наказателни постановления. Тук ще кажа, че годишно се издават 600 – 700 такива акта от Комисията към поднадзорните й лица.
Общата сума на наказателните постановления за този период, които казах е 375 400 лева. До настоящия момент съдът не е отменил нито едно от така издадените наказателни постановления. По една е намалил санкцията от 5000 на 2000 лева. А изплатените от Алфа финанс холдинг до този момент санкции са в размер на 151 200 лева.
Много детайли по-нататък, които ще пропусна.
На един момент ще се спра. Във връзка с възникнали съмнения за нарушение на действащото българско и европейско законодателство и в рамките на текуща проверка на инвестиционен посредник Булброкърс са били изготвени и изпратени до компетентните институции в Република България общо 11 сигнала, в които са изложени обобщени изводи по конкретни казуси. От тях пет сигнала до ДАНС и Дирекция “Финансово разузнаване”. Пет сигнала до Главна прокуратура и един сигнал до Българска народна банка.
Минавайки нататък, разглеждаме отново в подробности санкциите към Икономедия, които обсъждахме вече няколко пъти, според мен.
Отделно от административните актове към Алфа финанс, отделно към господин Иво Прокофиев за периода 2014 – 2015 г. са издадени 16 наказателни постановления с глоби в общ размер на 98 000 лева. А те се обжалват в съда и предстои неговото произнасяне по тях. Съответно за извършени нарушения от господин Юри Катанов – изпълнителен директор на Алфа финанс, за същия период са издадени 26 наказателни постановления с глоби в общ размер на 148 000 лева., също се обжалват и предстои произнасяне от съда.
Най-общо мога да кажа, че спрямо компаниите свързани или контролирани с господин Иво Прокопиев при проверките и надзора осъществяван от КФН са събрани данни, отнасящи се до нарушения в законодателството, включително съмнение за пране на пари и избягване на данъчно облагане. Извършване на дейности извън издадения лиценз и т.н. И както казах за описаните данни са подадени седем сигнала до ДАНС и седем сигнала до Главна прокуратура.
По отношение на въпроса, установен ли е конфликт на интереси при финансирането на Пенсионна осигурителна компания “Доверие” и дружествата на господин Иво Прокопиев. Господин Джалъзов отговори на този въпрос. Дружеството Грийн екърс, в което господин Иво Прокипиев има непряко участие, притежава малко под 6 процента в “Доверие”, поради което не може да се счита, че има установено наличието на свързаност по смисъла на закона.
Такъв е въпроса на вестник “Труд”, на който отговарям.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Една процедура, ако може. Аз ще я повторя от миналия път. Аз разбирам медийния интерес. Но пак казвам.
Уважаема госпожо председател, не ми е известна такава практика, парламентарни комисии да присъстват, да изслушват въпроси на вестници и други. Ние не сме деца. Много добре знаем кой задава въпросите и защо. Много добре знаем, че могат да се подават въпроси към вестници, които да питат уж от тяхно име. В такива циркове, аз повече няма да участвам. Поради което сложете ги последна точка, ако решите. Просто имам по-важни ангажименти, отколкото да стоя диван чапраз на личностни престрелки. Няма смисъл. Имайте предвид, че в България има много вестници. Утре вестник “Касапски глас” ще зададе 600 въпроса и ние трябва да стоим тук една седмица да слушаме отговори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, аз споделям вашето мнение. Но за съжаление, ние понеже започнахме това с въпросите на вестник “Капитал”, които бяха раздадени до всички народни представители и бяхме обвинени, че не искаме да ги зададем на Комисията. Мисля, че това е краят. От тук нататък предаваме на Временната комисия всички документации да си ги слушат.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Бих искал да подкрепя казаното от господин Гечев и от госпожа Стоянова. Аз още първия път казах, че е изключително вредно институциите да бъдат подлагани на обстрел с подобни въпроси. Аз няма да ги квалифицирам нито едните, нито другите от уважение към всички медии задали въпроси. И мисля, че те имат право и желание да бъдат информирани, но не смятам, че институциите трябва да работят в обяснителен режим и постоянно да отговарят на подобни въпроси. Ние сме правова държава. За всички действия на институциите има съответните контролни механизми, както контрол от Парламента за нашата дейност, така и контрол от правораздавателните органи, Прокуратура, съд. Следователно нормално е когато едно поднадзорно лице е недоволно от наши действия да обжалва в съда. Или ако смята, че има някакво превишаване на права да сезира Прокуратурата. Нека да оставим всички институции да си вършат работата и да не влизаме в режим на това да правим подобни неща в бъдеще. Аз мисля, че това не е полезно нито за Българския парламент, нито за останалите институции, в частност КФН.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И в този смисъл предлагам да прекратим заседанието. Материалите са ви раздадени. Ще бъдат качени на сайта и са достъпни за всички.
Благодаря ви.

/ Закрито в 17 часа и 25 минути /

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /