---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 5 март 2015 година /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *

/ Начало 14 часа и 40 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA /Акт за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки/, № 502-02-2, внесен на 06.02.2015 г. от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 554-01-38, внесен на 20.02.2015 г. от Менда Стоянова и група народни представители.
3. Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на ЕС № 502-00-5, внесен на 29.01.2015 г. от Министерския съвет.
4. Разни.
Други предложения? Няма.
Който е за дневния ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, обявявам, че и по трите точи гласувам за. Имам друг ангажимент. Моля да ме извините.
КРАСЕН КРЪСТЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, поради лични причини ми се налага да изляза малко по-рано. По трите точки ще гласувам за.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Започваме по точка първа. При нас е заместник-министър на финансите Фейзи Бекир, който ако вие не познавате, може да се запознаем.
Миналият път направихме разисквания по темата. Има ли други допълнителни въпроси по тази тема?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, упълномощен съм от името на нашата Парламентарна група, след като запознах и председателя на партията и нашите експерти, че моите съмнения и на колегите ми се оправдаха и ние имаме един сериозен проблем. Ще ви кажа какъв е като български депутати.
Направих си труда и отпечатах същите споразумения и стигнах до Испания и Франция. Но предполагам, че и другите са същите. Какъв е проблема?
Проблемът е, че България е унизена в този проектодоговор. Като с нож са разрязани и са извадени всички ангажименти, които САЩ приемат. Особено чл.6, т.1, където пише реципрочност. От обща култура, не ме подведе интуицията, че няма как да има двустранен договор без реципрочност.
По незнайни за нас причини, експертите, които са работили по този договор и според нас са подвели и министъра, а са на път да подведат и Парламента, и ни предлагат един скандален договор, в който България има само ангажименти. Аз и колегите ми приветстваме това, което САЩ искат да направят с укриването на данъци и тяхното разкриване. Това е чудесно. Всяка страна трябва да го прави. Бих гласувал веднага, без да се замислям, ако САЩ поемат същите ангажименти към български фирми и граждани в САЩ. А всички знаем, че там има доста пари изнесени. И българският народ се интересува какво става с тези пари.
И вместо ние да използваме международното право и това, което другите страни са направили, никакви извинения не могат да бъдат приемани. Аз съм ги отбелязал, да не ви губя времето сега. Никаква реципрочност няма. В договорите между Испания и САЩ, Франция и САЩ и другите страни, категорично в договора си има клаузи за реципрочност, които са извадени. Точно точките за реципрочност са извадени.
Има и друга страна на въпроса, която е финансова. Тук има сметки на Европейския съюз. Направих си труда, става дума за стотици милиони евро разходи направени по набавянето на тази информация. Защото това изисква персонал, който да работи по систематизацията на информацията и предоставяне на САЩ. Кой поема тези разходи? Българският данъкоплатец. И какво получаваме ние? Усмивки от старите ленти.
Това е нашият проблем. Този проектодоговор в този си вид да се върне. Да се върнат членовете на договора, както е за другите страни членки на Европейския съюз. И ако обичат да не третират нашата страна като Бантустан. Ние не сме колониална държава все пак.
Тоест нещата са много сериозни. Липсва реципрочност. Извадени са текстовете, които ги има във Франция и Испания. Защо? И тук имаме проблем, как е стигнало това нещо до тук? Къде са нашите експерти? Кой им плаща на тях? Франция ли им плаща? Испания ли? Имаме проблем тук.
ФРЕЙЗИ БЕКИР: Уважаема госпожо председател, уважаеми депутати, ще дам думата на експерта на Министерството, за да може да отговори по експертен начин.
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, малко историята на това споразумение.
Действително България започна преговорите за сключване на реципрочно споразумение. Преговорите вървяха изключително успешно и бяха на път да бъдат финализирани. В един момент американската страна замрази преговорите и в продължение на шест, седем месеца нямаше нито вест, нито кост от американците. А ние бързахме, защото имахме срокове да го приключим, с оглед на това да не бъдат уязвими нашите финансови институции.
В интерес на истината, отговора който дойде в последствие след шест месеца от американската страна беше, че предлага на България да сключи нереципрочно споразумение. Причините бяха обяснени в една секретна грама. Не знам дали имам право да кажа причините? Причините ги знае Министерския съвет и одобри мандат за нереципрочно споразумение. Миналата година предишното правителство. Аз мога да кажа причините, понеже аз съм ги чела. Имам достъп до тази информация.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да ги чуем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Трябва да закрием заседанието. Едната част от нещата са причината, за да се сключи нереципрочно споразумение. Втората част от нещата, какво губим ние. Ако ние кажем не, няма да сключим нереципрочно споразумение, какво ще загубим ние?
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Никаква полза нямаме от такава позиция.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моят въпрос е логичен. След като ние искаме реципрочност и няма такава реципрочност, а причини има и може би ще научим, когато закрием заседанието. Ние трябва да кажем: Добре при това положение какво ще загубим, ако изобщо не е сключено споразумение и какво ще спечелим, макар и нереципрочно споразумение, ако го сключим. Това е моя въпрос. Ако може да ни го изясните.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Преговорите са започнали от предишното правителство. Но това е от декември 2014 г. Може ли да обясните.
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Две години водим преговори.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Но е приключило 2014 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да кажат какво ще загубим от нереципрочното. Мисля, че е логично да ни дадат обяснение. Защото в крайна сметка ние сме поставени, говоря като България, ако стъпим на твоето мислене, въобще да не сключим това споразумение, след като ни отказват реципрочност. Ние нямаме друга възможност.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Бих искала да обясня за двата модела. През 2010 година е приет данъчния закон FATCA, съгласно който финансовите институции трябва да съдействат на американските власти. И всъщност основното задължение е да се предоставя информация от международните финансови институции.
През 2013 г. Европейския съюз започна преговори с американската страна, като идеята беше да се сключи едно споразумение от името на Европейския съюз, който да ползва всички 28 държави членки. Американските власти отказаха. И по принцип се премина към преговори, всяка държава да води отделно преговори с американските власти.
Бих искала само да отбележа, че част от държавите членки нямат междуправителствено споразумение. Например Австрия, нейните финансови институции са сключили индивидуални споразумения с американските власти.
В България бяха предоставени от Правителството два мандата за реципрочно и нереципрочно споразумение. Подписа се нереципрочно споразумение, поради причини, които госпожа Славчева, може би на един по-късен етап ще ви обясни. Но ако не се ратифицира споразумението, това означава, че българските финансови институции, за да не търпят санкции от 30 процента данък при източника. Това е санкция и тя е санкция за не предоставяне на информация. Това означава, че българските финансови институции трябва да сключат индивидуални споразумения с американските власти. Индивидуално споразумение означава по-тежък режим за обмен на информация с американските власти. Означава пряко прилагане на 1000 страници американско законодателство от нашите български финансови институции. И ако не се сключи споразумението, нашите български финансови институции стават неконкурентоспособни. Това е предимството на нереципрочното междуправителствено споразумение.
Тоест от една страна са българските институции, от друга страна е нереципрочно междуправителствено споразумение.
Благодаря.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Кажете 30 процента от кое?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Идеята на този закон на FATCA е не 30 процента данък, а идеята е обмен на информация. Американските власти се интересуват от техните американски граждани и доходите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това го разбрах. И ние се интересуваме от нашите. Кажете Министерство на финансите. Вие не отговаряте на въпроса ми, 30 процента от какво.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: От дохода.
РУМЕН ГЕЧЕВ: От кой доход?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: От дохода, който е реализирало лицето. Ако аз примерно реализирам доход и ми се удържи 30 процента данък, аз съответно няма да предпочета българска финансова институция, защото губя 30 процента от дохода си. Това е санкцията.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не от дохода. Нещо не сте разбрали.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: От дохода е. А от 2017 г., ако не се обменя информация върху цялото плащане. Не върху дохода, а цялата транзакция.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Казвате 30 процента не от дохода, но даже и да е от дохода, САЩ на практика заплашват България, че ако България не се съгласи да бъде Бантустан като другите европейски страни, тя България специално ще бъде наказана. А ние трябва да сме послушници, за да не ни накажат. Браво. На мен това ми звучи изключително логично. Браво, колеги. Вие в какви институции работите, да ви питам аз?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам да не говориш по този начин. Това е положението. Ако искате да се запознаем с причините, да ни бъде отказано реципрочност на споразумението, имаме два варианта. На следващото заседание да закрием заседанието и отново да ги поканим, за да се запознаем с причините или не знам, дали сега е възможно да закрием заседанието.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Госпожо председател, имам едно предложение. Всички имаме мотивите. И аз мисля, че са достатъчно основателни, за да подложим на гласуване това решение. Дали ще се запознаем със секретната грама или не, това което България ще претърпи като наказателна санкция, мисля че е достатъчно, за да го подложим на гласуване. Това което говори проф. Гечев, мисля, че не е основателно и иска още един път да даде възможност българските институции да са уязвими по този начин, ако това нещо не го приемем. Гласувайте, но вие другари от БСП ще бъдете отговорни, ако българските банки претърпят финансови санкции, ако не се приеме това предложение.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Обратно предложение и обратно мнение. Как така мотивите, при положение, че се е тръгнало с два варианта, мотивите за да се мине на единия вариант са в тази секретна грама. И в края на краищата ние трябва да вземем решение на базата на това, което на тях им е повлияло, за да преминат към този вариант. И сега казваме, да но ние няма да го слушаме това нещо, ще вземе решение и ще вървим нататък. Това е несериозно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не може да закрием заседанието днес. Трябва специална заявка.
Имаме два варианта. На следващо заседание се запознавате с причините. Ако не в пленарна зала, ще помолим там да се закрие заседанието. Ако искате да получите, както и всички останали народни представители, което на мен ми се струва, че е по-добре тук да се запознаете. Едва ли това ще спре дебата в пленарна зала в тази посока. Може би в пленарна зала трябва да помолим да се закрие заседанието, за да се запознаят всички с причините за този отказ. Може би това е по-правилния вариант.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вие решавате, госпожо председател. Според мен не е приемливо Бюджетната комисия да гласува, при положение, че ние нямаме информация. Защото става дума за някаква изключителна информация. България е уникалната страна в Европейския съюз. Може би има нещо уникално, но ние трябва да го чуем. Аз не съм съгласен, като заместник-председател на Комисията и с моите колеги да гласуваме нещо, което извинявам се, но служители на Министерство на финансите са гледали, а ние не сме, а ще гласуваме. Това противоречи на здравия разум.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, ще го подложа на гласуване. Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, този законопроект който е внесен, който предстои да приемем и който Австралия, Белгия, Канада, Германия, Унгария, Ирландия, Израел, Италия, Лихтенщайн доста значими държави, които не могат да се чувстват като Бантустани. Ще се разминава ли нашия проект, който вие предлагате в момента тук за гласуване от този, който те са подписали?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Всичките проекти са реципрочни, а нашия не е.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще навреди ли на интереса на българския гражданин извън тези институции, които нормално губят 30. Да се подложи на гласуване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров, понеже вие малко закъсняхте. Част от тези държави имат клаузи за реципрочност, а друга част нямат клаузи за реципрочност. На България е отказана клауза за реципрочност. Поради тази причина Правителството 2013 г. е взело решение да продължи преговорите без клауза за реципрочност. Попитахме дамите и господата, какви биха били отрицателните последици за българските финансови институции или за България въобще, ако ние откажем да подпишем споразумение, без клауза за реципрочност, защото явно такава няма да има и те ни обясниха. И ето тук в тази картинка е описано какви са евентуалните загуби, които биха претърпели българските финансови институции от там и България.
ИСКРА СЛАВЧЕВА: Искам да добавя. Това че в момента е подписано като нереципрочно, не означава, че не може да прерасне в реципрочно. И в това отношение американците са изразили позиция. Всичко е в ръцете на България. Има някои неща, които България трябва да направи, за да стане реципрочно споразумението. И това е въпрос на време.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нямат ни доверие, че ще се съхраняваме информацията по надежден начин. Ясно какъв е проблема.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли отговор на този въпрос, защо на България е отказана реципрочност?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има отговор, но трябва да закрием заседанието, за да получим отговор, който е в секретна грама. И затова аз предлагам, ако искате да получим този отговор, най-добре е да закрием пленарното заседание и да го получим там. Защото и тук да го получим, няма да бъде достатъчно предполагам.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение, да се отложи гласуването за следващото заседание, което да се закрие.
Който е за това процедурно предложение, моля да гласува.
Гласували 5 “за”.
Който е против това да се отлага, а да проведем гласуването днес, моля да гласува.
Гласували 9 “за”.
Приема се.
Подлагам на гласуване точка първа от дневния ред.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Трима против.
Законопроектът е приет.
Благодаря ви.
Преминаваме към точка втора.
Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
По точка втора - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, Министерство на финансите е изготвило и изпратило становище до Комисията по бюджет и финанси. Подкрепяме законопроекта. Знаете, че през 2013 г. юни месец бяха приети новите насоки за държавните помощи и регламента за държавните помощи в областта на земеделието, селското и горското стопанство. Октомври и ноември месец, когато се изготвяха промените в данъчните закони беше променен Закона за корпоративното подоходно облагане, в който беше разписана схемата за държавна помощ, преотстъпване на корпоративен данък за земеделски производители. За да влезе в сила схемата, тя беше изпратена до Европейската комисия, от която съответно очакваме положително решение.
По време на разглеждането на самата схема от Европейската комисия, за да получим положително становище, тоест, положителен отговор за 2014 г., Европейската комисия предложи схемата, т.е. да се промени правното основание. Схемата за преотстъпен корпоративен данък, да не бъде по насоките за държавните помощи, а да бъде по регламента. Особеното при регламента е, че схемата става с автоматичен характер. Тоест не е необходимо да очакваме положително решение, а се изпраща само една разписка, с което се счита, че с окончателния идентификационен номер на помощта схемата е одобрена от Комисията. Особеното при тази схема е, че тя се прилага само от малки, средни и микропредприятия. Тоест регламента не се прилага за големи предприятия. Шест предприятия са, които няма да могат да ползват тази помощ за България.
Особеното е, че няма да се прилага по отношение на съоръжение в напояване. И съответно инвестициите трябва да бъдат в размер до 500 000 евро за инвестиционен проект. Това са условията, при които Европейската комисия ще одобри схемата и съответно тя може да се прилага за 2014 г.
Това че схемата е по регламента, това не означава, че в бъдеще примерно не може да бъде разработена нова схема по насоките и съответно схемата да бъде променена. Тоест, за да могат да се обхванат и големите предприятия.
Но за да се ползва за 2014 г., ние очакваме решението на Комисията до 31 март. Ако не се получи, няма да може да се ползва помощта за 2014 г. Това е накратко.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако ние го приемем до 31 март на второ четене имаме ли шанс?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Защото Комисията казва, ние ще ви дадем уведомлението, че може да я прилагате, но трябва да сте си променили законодателството, за да може на практика да я прилагате.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли въпроси?
ДИМИТЪР ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател, колеги, ние ще подкрепим, защото това е много важно. Но аз имам два въпроса и то по отношение на изключенията.
Госпожо Петкова, казахте, че са шест големите фирми, които ще бъдат изключени от тази помощ. Виждам в становището на Министерство на земеделието, където е записано, че те се сключват поради причината, че Национална агенция за приходите не може да прилага предварителен контрол. Така е записано. Не знам какво са имали предвид. Ако са само шест дружества какъв е проблема?
Вторият ми въпрос е по отношение на инвестициите в напояването. Тук е записано, че поради липса на стратегия. Защо няма такава стратегия? Разработва ли се? Има ли такава стратегия? Поради тази причина да бъдат изключени тези дружества и инвестициите в напояването, всички знаем, че това е много нужно за българското селско стопанство.
Благодаря.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Аз само по първия въпрос ще отговоря. Колежката от Министерство на земеделието, тя ще отговори и за напояването. Всъщност бих искала да уточня, че предварителния контрол по схемата която е по насоките, тя не е само за тези шест предприятия. Това означава предварителен контрол на всички предприятия. Тоест на всички инвестиционни проекти. Защото схемите са две. По насоките се изисква предварителен контрол на всеки инвестиционен проект, на всеки земеделски производител. Тоест изключението не е само за тези шест. Но по принцип, това което ме попитахте, може да бъде направено. Тоест за малките и средни предприятия да бъде по регламента. А всъщност за големите предприятия, без да се изисква предварителен контрол. А големите предприятия могат да минат по насоките като индивидуална схема за държавна помощ.
ДОРА НЕНОВА: По отношение на водната стратегия, бележката която получихме от Европейската комисия се касае до това, че в момента България няма разработена такава стратегия, която да бъде включена в програмата за развитие на селските райони, която е водеща в земеделието. В момента Световната банка изпълнява проект по реализирането и представянето на тази водна стратегия. От тях имаме уверението, че до края на м.юни ще имаме такава. И съответно схемата след това и законодателствата могат да бъдат изменени, така че инвестициите в напояване да бъдат включени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По другата седмица във вторник ще направим една извънредна комисия, за да може в сряда да го вкараме в зала на второ четене и да стигнем до 31 март.
По трета точка.
Заповядайте.
ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа депутати, Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решение на Европейския съюз за 2015 г. се приема в изпълнение на чл.105 от Конституцията на Република България, съгласно който Министерския съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната, информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия, когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, както и в съответствие с постановление № 85 на Министерския съвет до 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз.
През 2015 г. приоритетни за страната ни ще бъдат следните теми разглеждани от Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси.
Темата – Стратегия Европа 20-20. В началото на 2015 г. Европейската комисия ще извърши междинен преглед на Стратегията. България ще изготви своевременно официална позиция относно прегледа на Стратегията, като ще бъде обсъдена необходимостта от евентуално преразглеждане на някоя от целите ни като заетост, образование, инвестиции, климат, енергетика, бедност и социално включване.
Националната програма за реформи за 2015 г., която съгласно изискванията на европейския семестър ще бъде изпратена до Европейската комисия през м.април.
По темата – Инвестиционен план за Европа. През декември 2014 г. Европейския съвет призова за създаване на Европейски фонд за стратегически инвестиции, с цел да се мобилизират 315 млрд. евро нови инвестиции между 2015г. и 2017 г.
България подкрепя по принцип предложението на Европейската комисия за регламент, относно Европейски фонд за стратегически инвестиции. Считаме, че при реализиране инициативата от ключово значение ще бъде гарантирането на равнопоставеност между държавите членки при отчитане целта на сближаване.
От изключителна важност е новата инициатива на Европейския съюз да бъде допълваща към европейските структурни и инвестиционни фондове и да не води до изместване на инвестиции.
България ще работи за подобряване механизмите за управление и функциониране на Европейски фонд за стратегически инвестиции.
По тема икономическа политика, България подкрепя приоритетните области - идентифициране годишния обзор на растежа за 2015 г. и представените изводи, доклада за механизма за ранно предупреждение за 2015 г.
България ще взема активно участие в предстоящото обсъждане в рамките на различни формати на Съвета, относно икономическия пакет, обобщаващ задълбочените прегледи и работния документ на службите на Комисията, относно оценката на националните програми и за реформи и програмите за стабилност и конвергентните програми.
България подкрепя усилията за задълбочаване на Икономическия паричен съюз и ще участва активно в дискусиите по темата. В частност ще продължим да поддържаме позицията, че е спорно дали установяването на договорните споразумения, чрез които държавите членки се ангажират да извършват структурни реформи, съфинансирани от европейски механизъм за солидарност. Биха били ефективен стимул за държавите членки да изпълнят определени структурни реформи.
По данъчната политика България подкрепя продължаването на работата по предложение за изменение на директивата, относно стандартизирана справка декларация за данък върху добавената стойност. Въпреки че към момента липсва достатъчно сближаване на позициите на държавите членки по някои основни аспекти от предложението, като прага и чистотата на подаването на справката декларация, допълнителната информация към нея и съдържанието й.
По отношение на чистотата на подаване на стандартизираната справка декларация, Република България за целите на постигането на компромис заявява възможност, да се съгласи на тримесечен период за подаване на справката декларация, чието приложно поле да обхваща единствено данъчно задължените лица с годишен оборот от 50 000 евро.
По бюджета на Европейския съюз. България ще бъде конструктивен партньор при обсъждането и вземането на решения, отнасящи се до приемане на общия бюджет на Европейския съюз за 2016 г. Ще защитава позициите за осигуряване на адекватно финансиране на основните политики на Европейски съюз. Ще се работи за максимална защита интересите на страната, особено в приоритетните за България области – кохезионна политика и обща селскостопанска политика.
Също така България ще съдейства за навременното приемане на Съвета за реализиране на годишната финансова рамка за 2014 – 2020 г. и във връзка с трансфера на неизползваните средства за 2014 г., с цел избягване забавяне в приемането на оперативните програми за новия финансов период.
България за развитие на капиталовите пазари в Европейския съюз, ще продължи да поддържа позицията, че по-нататъшните мерки и потенциални законодателни инициативи на ниво Европейски съюз, включително насочени към изграждане на Съюз на капиталовите пазари, трябва да бъдат внимателно координирани и балансирани. Така че да се постигне прецизна рамка, която да подпомогне развитието на единен добре функциониращ и стабилен европейски и капиталов пазар.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли въпроси? Няма.
Ние сме избрали всички теми, които касаят нашата компетентност и предлагаме в нашата програма да се включат седем броя теми. Пак казвам всички, които касаят нашата компетентност, макар че те са доста общи за следващата година.
План за инвестиции за Европа по следващи законодателни мерки. Средата на периода на стратегия Европа 20- 20. Съюз на капиталови пазари, план за действие за подобряване финансирането на икономиката чрез по-ефективни пазарни инструменти за финансиране, включително и работа за изграждане на рамка за високо качествена секюритизация.
Четвърто, рамка за разрешаване на проблемите на финансовите институции, които не са банки.
Пето, пакет за мерки за задълбочаване на Икономическия и паричния съюз.
Шесто, предложение за директива, с цел да се предвиди задължителен обмен на информация по отношение на трансграничните режими.
Седмо, план за действие относно усилията за борба с укриването на данъци и данъчни измами, включително съобщения за подновен подход за корпоративно подоходно облагане в единния пазар в контекста на развитието в световен план.
Това са темите, по които имаме някакво отношение по тях и предлагам всичките да ги включим и да ги гледаме в рамките на годината.
Ако няма други въпроси и питания, подлагам на гласуване това предложение.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
С това приключихме днешната Комисия по бюджет и финанси.
Едно съобщение. Имате един доклад за информация, който помолих да го направим като обобщение на това, какво гледахме с КФН през тези три изслушвания. Той е информационен. Няма да го гласуваме. Ще го качим на сайта. От стенограмите е извадена фактологията. Така че да може да се ползва. И ще го дадем и на Временната анкетна комисия.
Сега във вторник в зала 134 от 15.00 часа Бюджетната комисия има среща с делегация от Министерство на финансите на Виетнам. И хората които ще бъдат на тази среща се водят от заместник-министъра на финансите, който е ръководител на делегацията и членове на Комисията им по бюджет и финанси, заместник-председател на Комисията, член на Комисията, заместник-генерален директор на Главно управление “Митници”, заместник-директор на Дирекция “Държавен бюджет” на тяхното Министерство на финансите и началника на канцеларията на Министерство на финансите.
Заповядайте в 15.00 часа тук в тази зала, за да се срещнем с гостите.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 15 часа и 15 минути /

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /