---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 5 февруари 2015 година /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.45 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *

/ Начало 14 часа и 45 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добър ден! Уважаеми колеги, имаме кворум, така че може да започнем заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 9.12.2014 г.
2. Законопроект за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 12.11.2014 г.
3. Законопроект за гарантиране на влоговете в банките, 402-01-13, внесен от Министерския съвет на 18.12.2014 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 454-01-47, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 19.11.2014 г.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 502-01-5, внесен от Министерски съвет на 21.01.2015 г.
Други предложения или съображения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
За дневния ред при нас са представители на:
Министерство на правосъдието
Петко Петков – зам.министър
Александър Стефанов – н-к отдел в Дирекция “Правосъдие, нормотворчество и проекти”
Министерство на финансите
Цветанка Михайлова – и.д. директор
Българска народна банка
Тихомир Тимнев – директор на Дирекция “Правно обслужване и административна дейност”
Асоциация на банките в България
Ирина Марцева – главен секретар
Елеонора Христофорова – главен юрисконсулт
Фонд за гарантиране на влоговете в банките
Борислав Стратев – член на Управителния съвет
Комисия за финансов надзор
Владимир Савов – член на КФН
Валентина Стефанова – началник отдел “Методология и жалби”, Дирекция “Правна”
Управителния съвет на Българската асоциацията за лицензираните инвестиционни посредници
Любомир Бояджиев – председател на Управителния съвет и членове от тази Асоциация
Движение за пълна заетост и ценова стабилност
Светозар Съев
Всички, които са тук ще имат възможност да вземат отношение по интересуващите ги законопроекти.
Започваме със Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 9.12.2014 г.
Ще помоля зам.министър Петков да ни го представи накратко.
ПЕТКО ПЕТКОВ: Благодаря ви.
Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс предвижда изменение в четири основни направления. Аз сега ще ви ги изброя. Но отношение към Комисия бюджет и финанси има единствено последното направление
Първата група промени, които въвеждаме с този Закон за изменение и допълнение е свързана с въвеждане разпоредбите на директива № 2011-92 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г., относно борбата със сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, което заменя и рамково решение 2004-68 ПВР на Съвета, чийто срок за транспониране е изтекъл на 18 декември 2013 г. Тоест, в този случай сме към момента в съществена забава.
Втората група изменения е свързана с изпълнение на препоръка на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма Монивал, която е отправена на Република България с оценителния доклад на страната ни, в рамките на третия кръг за оценка за привеждане в съответствие на международните стандарти на престъплението финансиране на тероризъм.
Следващата група изменения е свързана с привеждане на Наказателния кодекс в съответствие със задълженията по допълнителния протокол към Наказателната конвенция на Съвета на Европа, относно корупцията и към наказване на активния подкуп и търговията с влияние. И в случаите когато облагата е била предназначена за трето лице.
Последната група изменения, тази която има най-съществено отношение към Комисията по бюджет и финанси се налага във връзка със стартиралата наказателна процедура на Европейската комисия, съобразно договора за функционирането на Европейския съюз. Тя касае изменение на разпоредбата на чл.251 от Наказателния кодекс, което е валутно престъпление и следва да бъде такова, единствено когато е осъществено в рамките на външните граници на Европейския съюз, но не и в рамките на вътрешните му граници. В тази насока са измененията.
По отношение на финансовата обосновка на този закон за изменение и допълнение не са необходими бюджетни средства, за въвеждане на нито една от посочените разпоредби.
По отношение на изменение на Разпоредбата на чл.251 от Наказателния кодекс, което престъпление принципно е свързано с отмяна на предмета на престъплението по реда на чл.53 от Наказателния кодекс, статистиката за предходната година е, че са извършени 16 такива престъпления. Няма точна статистика, кои от тях са били извършени на външната и кои на вътрешните граници на Европейския съюз. Но при всички положения сумата, която бюджета би загубил при отпадане на наказателното преследване на това деяние за вътрешните граници не е значителна.
И отново да повторя, че се касае за действаща, за стартирала наказателна процедура, съгласно договора за функциониране на Европейския съюз.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по темата.
Позволете ми аз да задам въпрос, естествено за тази група изменения, които касае нашата Комисия. Разбирам, че на практика, такива валутни нарушения, когато са на вътрешна европейска граница няма да бъдат считани за нарушения на Наказателния кодекс и ще се наказват само с административни наказателни санкции.
Има ли във валутния закон такива предвидени санкции?
ПЕТКО ПЕТКОВ: Има предвидени такива. Експертът от Министерството ще отговори на този въпрос.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Справка във валутния закон. Има такива. Член 11а, който урежда пренасянето на парични средства през границата на страната в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута. Подлежи на деклариране пред митническите органи. Ако не бъдат декларирани, когато минават не през съответния ред, ще носят административна отговорност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А конфискация ще се налага само, когато имаме нарушения на външна граница.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Не. Пренасянето през границата на страната. Валутният закон не определя точно на коя граница трябва да става това него. Но знаем за зеления коридор, който е на вътрешните граници.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз питам за наказателната. Конфискация има, ако има наказателна отговорност. Тоест говорим за конфискация само, когато е през граница не вътрешна, на Европейския съюз. Граница към трета страна.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Като отива към трета страна е винаги на външна граница.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Определенията за особено големи размери.
ПЕТКО ПЕТКОВ: Определенията за особено големи размери. Към момента съществува задължителна тълкувателна практика на Върховния касационен съд, решение № 1 от 1998 г., което определя големите размери като такива в размер на 70 минимални работни заплати, особено големите размери към 140 минимални работни заплати.
Със същия документ сме задължени да въведем понятието в рамките на дефинитивната разпоредба на Наказателния кодекс. Ние ползваме мотивите на това тълкувателно решение. И в същност разпоредбата на чл.93 ще бъдат дефинирани големите и особено големите размери, така както е в момента, съгласно тълкувателното решение, което е и задължително.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Стъпвате на размерите по тълкувателното решение и ги въвеждаме в Наказателния кодекс.
ПЕТКО ПЕТКОВ: Именно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси няма. В такъв случай да преминем към гласуване.
Гласуваме законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 402-01-11, внесен от Министерския съвет на 9.12.2014 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет единодушно.
Благодаря ви.
Преминаваме към следващата точка. Втора и трета точка са заедно.
Законопроект за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 12.11.2014 г.
Законопроект за гарантиране на влоговете в банките, 402-01-13, внесен от Министерския съвет на 18.12.2014 г.
Ще ни бъдат представени съответно от господин Гечев и след това от госпожа Михайлова. Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги и гости, искам да ви припомня, че предложението за този закон беше във връзка с острата криза с КТБ. И да припомня, че натрупаните средства в Гаранционния фонд бяха почти два пъти по-малко от тези, които трябваше да гарантираме, съгласно европейската директива и българското законодателство, близо 100 000 евро на влог. По съответния курс 197 000 лева.
Ако си спомняте, проблемът беше как да бъде дофинансиран гаранционния фонд. На практика той беше дофинансиран за сметка на българския бюджет.
Ние считаме, че има друг източник за финансиране, други два източника за финансиране на Гаранционния фонд, неговото допълване. В случай, когато отново някоя от банките изпадне в подобна криза и трябва да бъдат компенсирани вложителите с влогове до 100 000 евро.
Ние предлагаме следното в нашия законопроект.
Първо да се даде възможност на гаранционния фонд да изисква авансово, което е международна практика, плащанията на търговските банки към Гаранционния фонд с възможност премията, която се плаща на Гаранционния фонд да бъде завишена до 2 процента за период от три години. Това е техника, която се използва от банковите системи на различни страни членки на Европейския съюз и извън него. Така че тук няма нещо кой знае колко ново. Ние просто искаме да дадем един допълнителен инструмент на Гаранционния фонд за набавянето на тези средства.
Второ, което предлагаме и искам няколко думи да кажа за него е да може да се ползват резервите в банково управление. Както знаете България има достатъчно средства в банково управление, гаранцията по Паричния съвет покритието във валута е почти 200 процента. Поради което икономически е неизгодно, да не кажа друга дума, държавата да търси средства заемообразно от външни или вътрешни заеми при значително по-високи лихви или да товари бюджета си със значителни средства, в случая става дума за 1 млрд. и половина лева, вместо да използва натрупаните резерви в Централната банка.
Резервите в Централната банка са резерви на българския народ. Те не са на самата банка. Тези резерви са формирани от икономическата дейност на българската икономика, в това число и функционирането и на банковата система.
Уважаеми колеги, какъв е смисъла на валутните резерви на страната? За какво са тези резерви? За да си правим цветна снимка с тях ли и да кажем колко милиарда са. След като се покрие, задължително изпълняваме закона за Паричен съвет сто процента валутно покритие. Тези резерви в целия свят затова са резерви, за да бъдат използвани в критична ситуация.
Така че икономическата логика и закона показват, че тези пари могат да бъдат използвани, без да се накърнява или да се рискува по какъвто и да било начин Закона за паричния съвет. Това е изключително важно да се има предвид в нашето предложение.
Разбира се, че отзивите от Асоциациите на търговските банки, те изразяват несъгласие. Става дума, че в случая самата банкова система търси резерви за решаването на своите проблеми.
Второ, ако си спомняте имаше един контрааргумент от Централната банка, че едва ли не Европейската централна банка е сезирана и тя не е съгласна.
Колеги, къде не е съгласна. Има ли писмо от Европейската централна банка, че не е съгласна. Щеше да има такова писмо. Няма. И знаете ли защо няма? Защото няма как да има. Имаме си Конституция, имаме си Централна банка, имаме си Парламент. Работа на българския народ е как ще си използва валутните резерви.
Пак казвам, по никакъв начин не се допуска и въобще не сме и мислили за поставяне на риск на Паричния съвет. Като имаме близо 200 процента, презастраховане, прегарантиране на Паричния съвет, тези средства могат да бъдат използвани.
Освен това анализа който направихме при срещи с колеги от Централната банка, очевидно е, че те разполагат с такива въпросни средства, които са поне 4 млрд. лева. и които ние можехме да използваме.
Освен това искам да обърнете внимание на един много важен аргумент колеги. Няма значение кой ще управлява страната. Ние сме демократична страна. Друг ще управлява след четири или след осем години. Няма значение. Но какво би станало, ако ние не приемем тази корекция в закона?
Какво би станало, ако както се случва във всички страни по света, след време, дано да не се случи на България, но ако има системен проблем и повече от една банка или една още по-голяма банка и изпита такова затруднение след години, хипотетично. Това значи, че ако оставим настоящето законодателство, директно обвързваме изплащането на влоговете с бюджета. Не е трудно да си представим, че при системен риск и плащането на значителни гаранции за сметка на бюджета, това ще завлече българската държава и ще предизвика не само финансова криза, но може да предизвика неплатежоспособност на държавата.
Вие сами виждате, че за 1 млрд. и половина има напрежение върху бюджета на България, а какво би станало, ако тези милиарди са повече.
Освен това не е морално, банковата система да не търси собствените си ресурси за решаване на проблема, а да бъде закачена по всяко време за бюджета на Република България. Тоест, каквото и да става в банките, каквито и пропуски да са направили, както и да не са си свършили работата, съответните институции, те знаят сто процента, че ако стане нещо, данъкоплатеца и бюджета директно е задължен, едва ли не да попълва този фонд.
Така че с този законопроект госпожо председател и уважаеми колеги, ние предлагаме алтернативни източници на финансиране, които са икономически обосновани, ако щете и морално обосновани са. Там където са създадени проблемите те да бъдат решавани. Това не изключва българската държава от страна на правителство да не бъде ангажирана, но нека да бъде така добра банковата система и преди да търси намесата на данъкоплатеца, да плаща той грешките на Банковата система. Нека банковата система сама да намери съответния ресурс. Каквато всъщност е и практиката в Европейския съюз и извън него. Поне на нас не е известно в някоя страна, гаранционните им фондове да са единствено и директно закачени за бюджета на съответната държава.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев. Тъй като законопроекта на БСП може да го разглеждаме в две части за начина, по който се набират средствата в Гаранционния фонд. Едната е по отношение на вноските във Фонда, а другата е по отношение на използването на въпросния резерв в БНБ, за който говори господин Гечев. А законопроекта внесен от Министерския съвет също третира вноските във фонда. Може да представите и вашия законопроект и да направим общо обсъждане.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми господа народни представители, предвид ситуацията, която беше създадена около Корпоративна търговска банка и стартираната наказателна процедура срещу Република България, ние поехме ангажимент от предсрочно транспониране на директивата за гарантиране на влоговете в банките. И въпреки че срока за нейното транспониране е 3 юли, ние поехме ангажимент до края на 2014 г. или по възможно най-бързия начин, тя да бъде въведена в българското законодателство, тъй като предвижда значително по-модерни предложения, включително по отношение на срока за изплащане на гарантираните депозити.
Бих искала накратко да ви представя основните моменти, които директивата предвижда и които са инкорпорирани в новия закон. Защо нов закон? Защото измененията са по наше мнение многобройни. От правно-техническа гледна точка, така реши работната група, че е по-добре да бъде изготвен нов закон, в който остават старите положения от действащия закон за гарантиране на влоговете. И са добавени новите изисквания на директивата.
Основните положения са в следните насоки.
Първо, относно предмета и обхвата на закона. В съответствие с директивата, законопроекта предвижда всички банки, включително техните клонове в други държави членки, да участват в системата за гарантиране на влоговете. Участие в българската система за гарантиране на влоговете се предвижда и за клонове на банки от трети държави, когато в държавата по седалището няма система за гарантиране на влоговете. Или когато размера и обхвата на гаранцията са по-малки от тези предвидени в българския закон.
По отношение на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, наред с основната задача по изплащане на гарантираните влогове е предвидена възможност за участие на Фонда в алтернативни мерки за превенция и подпомагане с цел предотвратяване на по-големи разходи при изплащане на гарантираните влогове. Запазват се контролните функции на фонда в производството по банкова несъстоятелност. А управленската структура и представителството на Фонда не се променят.
Тук една малка скоба искам да отворя, че голяма част от опасенията, които господин Гечев изтъкна, ще бъдат решени и в новия закон за възстановяване и преструктуриране на банки, който ще транспонира една директива на Европейския съюз. И там основно ще бъде преформатирана отговорността на банките. Така че ще последва в следващите няколко месеца този нов закон, който ще ви представим.
Именно в това се изразява и до известна степен участието на Фонда за гарантиране на влоговете. Процедурата по преструктуриране, която би трябвало да избегне процедурата по несъстоятелност.
Размерът на гарантираните влогове се запазва до 196 000 лева на всички физически и юридически лица, с изключение на професионалните инвеститори, държавните институции и органите на местно самоуправление и местна администрация.
Предвидена е, съгласно изискванията на директивата една по-висока защита, която беше коментирана широко и в пресата до 250 000 лева и определен максимален срок до три месеца. Като идеята е, така предвижда директивата за социално важни събития и суми приведени във връзка с тях, гарантиране определени важни социални права на гражданите. В рамките на три месеца да бъде осигурена тяхната защита до този размер. След тези три месеца гарантирания размер отново е в рамките на 196 000 лева.
Финансирането на Фонда е друг важен момент в новия законопроект. Предвижда се отпадане на встъпителните вноски на банките. Като основните източници за набиране на средства във Фонда са премийните вноски на годишна база, които могат да бъдат също така извънредни. Тоест има два вида – годишни и извънредни премийни вноски.
Доходите от инвестиции също са друг източник за финансиране и средствата от разпределение на осребреното имущество на банка в несъстоятелност.
Годишните премийни вноски ще се определят на база на размера на гарантираните влогове, а не както досега върху размера на всички влогове в банките. Тоест, стеснява се обхвата на базата и на степента на риска поет от съответната банка. Тоест премийната вноска ще се състои от два компонента. Една твърда компонента и една плаваща, която ще бъде в зависимост от рисковия профил на банката.
В съответствие с директивата и като се отчитат спецификите на българската икономика и опита на Фонда, разбира се, законопроектът предвижда няколко способа за финансиране на недостига на средствата и за осигуряване на ликвидност. А именно: извънредните премийни вноски, заеми които фонда може да сключва, включително емисия на дългови ценни книжа и заеми от държавния бюджет. Облекчена спрямо сегашния ред процедура, като се предвижда заема за Фонда да се одобрява от Министерския съвет.
Както виждате доста е разширен обхвата на инструментите, които позволяват допълване на евентуален недостиг.
Само като сравнение искам да ви кажа, че в голяма част от страните на Европейския съюз фондовете за гарантиране на влоговете дори са експост финансирани. Тоест, едва след като настъпи определено събитие. Много малък е размера на средствата, които се поддържат във фонда постоянно. Нашият фонд беше с една от най-големите капитализации - 5 процента от депозитната база. Но до октомври, ноември месец това в сравнение с останалите държави беше висока капитализация.
Именно инструментите, които се предлагат и които фонда може да използва за набиране на средства е според нас много важен момент.
Използване на средствата на Фонда в съответствие с основната функция. Законопроектът предвижда използване на средствата на Фонда, преди всичко за изплащане на гарантираните влогове при настъпване на гаранционното събитие. Директивата предвижда поетапно намаляване на срока за изплащане, като към 1 януари 2024 г., така е по директива, същия трябва да бъде седем работни дни от датата, на която депозитите са станали не налични.
С предложения от нас законопроект, този срок за изплащане от седем работни дни, вместо 2024 г. ще бъде въведен с влизането в сила на закона. И България няма да се възползва от предоставения с директивата преходен период, с което правата на депозантите ще бъдат гарантирани в максимална степен.
Тук още веднъж подчертаваме, че проблемът не е в срока на изплащане. Гаранционният фонд е доказал, че е в състояние да организира дори в седем дневен срок изплащането на депозитите. Основен момент остава неговото финансиране. Именно инструментите, които се предвиждат за тази цел трябва да дадат тази гаранция.
При определени и посочени в закона условия средствата на фонда ще могат да се използват и за финансиране на мерки за подпомагане и превенция, с цел предотвратяване изпадането на банка в неплатежоспособност.
Друго направление в новия законопроект е инвестиране на средствата на Фонда. Директивата предвижда средствата на схемите за гарантираните влогове, да се инвестират в ниско рисково и достатъчно диверсифицирани портфейли. В тази връзка в законопроекта е предвидено разширяване обхвата на инструментите, в които могат да се инвестират средствата на Фонда при спазване на изискванията за ликвидност и минимален риск.
Вложителите вече ще бъдат по-добре информирани по въпроса, дали депозитите им са гарантирани и как функционира системата за гарантиране на влоговете.
Както вече казах, по-ранното предлагане на този законопроект е във връзка със стартиралата наказателна процедура, по която България дава непрекъснато текуща информация, на какъв етап с изпълнението на поетите ангажименти. И затова считаме, че разглеждането на този законопроект е важно и се надяваме да стане в кратки срокове.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Имате думата колеги, включително и гостите, които искат да вземат отношение по двата законопроекта.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Като процедура госпожо председател, ако позволите. Тъй като точка 3 от дневния ред е законопроекта, който сме внесли с Мартин Димитров и колеги от Реформаторския блок, с него се изменя и Закона за гарантиране на влоговете в банките. Не знам дали е уместно сега и за него да кажа две думи. Да ги коментираме заедно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, за тази част е хубаво да кажете две думи.
ПЕТЪР СЛАВОВ: На практика това е по-малката част от законопроекта, но съвсем накратко, ако позволите.
Само по отношение на изменението на това, което предлагам по отношение Закона за гарантиране на влоговете в банките. Това е изменение в чл.9, ал.2, което да създаде една нова т.5. Според която един от членовете на Управителния съвет всъщност да се избира от Народното събрание. В момента двама се предлагаха и се определяха съвместно между председателя и заместник-председателя на Фонда. Ние предлагаме да бъде един човека, който е бил определян от тях и един да остане в правомощията на Народното събрание и да бъде избиран от него. Запазва се състава на Управителния съвет. Като бройка не се увеличава. Един от тези двама, които се определят съвместно от председателя и заместник-председателя, ще се избира от Народното събрание.
Мотивите ни са за по-голяма публичност и прозрачност на процеса и възможност Народното събрание, включително да получава информация и да упражнява надзор над дейността на Фонда. Това е най-кратко казано.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Михайлова бихте ли ни казали как е предвидено сега в новия закон да бъде Управителния съвет?
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Без промени в стария режим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Председател, който се определя от Министерски съвет, заместник-председател от Управителния съвет на Българска народна банка, един член от съсловните организация на търговските банки. В случай, че е на повече от една съсловна организация Управителният съвет на Българска народна банка определя процедура за номинация и избор на член от съсловните организации. И двама членове съвместно с председателя и заместник-председателя на Управителния съвет.
Това ли е което предвижда в тази част закона? Ще ви помоля по трите законопроекта.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако позволите, уважаема госпожо председател. Някои неща за размишление върху проекта на Правителството. В раздел трети стана дума за Управителния съвет.
Според нас не е редно председателя на Управителния съвет да се избира от Правителството по икономически и политически съображения. Най-добре е председателят на Управителния съвет, какъвто е подхода и за Банката, да се избира от Народното събрание. Тук беше загатнато за предлагане на член от Народното събрание, но най-добре да е председател от Народното събрание.
Второ, спазвайки също традициите в избор на подобни организации трябва да дискутираме въпроса, дали избора да бъде за четири или за пет години. По-добре е, за да избягаме от политическото влияние, както правим при други институции, това да бъде за пет години. Защото тук има един друг нюанс. Аз не случайно предупредих, че обвързването на банковата система, каквото и да правят там, в някои случаи каквито и в отделни банки грабежи да са направили, ние да задължим данъкоплатците да плащат. Това произтича от предложението председателят на Управителния съвет да бъде от Министерския съвет.
Тоест на практика априори, ние юридически едва ли не, наистина пряко обвързваме Министерския съвет управляван, независимо от кого, с този Гаранционен фонд. По-справедливо ще бъде председателят да бъде избиран от Парламента. А това, че ще има представители на Асоциациите на търговските банки е добре, че трябва да има представител на Правителството, в това няма никакво съмнение. Но ние считаме, че е по-добре да бъде председателят и мандата да бъде пет години.
Освен това в чл.4 ал.3, в скоби, където са изискванията за членовете на Управителния съвет.
Аз ви предлагам да направим едно уточнение, поради следните съображения. Тук пише, че членовете на Управителния съвет трябва да имат висше икономическо или юридическо образование. Както знаем и европейската практика е такава, висшето образование има три степени. Аз ви предлагам, юристите сега мисля, че завършват направо като магистри. Докато икономистите завършват като бакалаври, магистри и доктори.
И след като се изисква за елементарни ръководни длъжности, даже и в частните фирми да бъде магистър ви предлагам, вместо висше образование да напишем степен “магистър”, за да е ясно за какво става дума.
Второ, както казах за мандата да е петгодишен. Касаещо трудовия стаж на лицата , които са в Управителния съвет.
Тук в проекта на Правителството се предлагат пет години, което съгласете се, не е ли твърде малко. По-добре да бъде 8 или 10 години. Една елементарна сметка, ако остане с бакалавър на 22 – 23 години, значи ще стигнем до парадокси за този Гаранционен фонд, който е изключително важен и който ще работи в стресови ситуации и се предполага хората да имат достатъчен опит.
Така че да помислим, дали това не трябва да бъде увеличено на около десет години, каквато е практиката и за други звена на избор от Парламента.
Освен това възможността за смяна на членовете на Управителния съвет трябва да бъдат прецизирана, защото в чл.6 пише как може да се сменят. “Извършил съществено нарушение на служебните си задължения”. Кой ще определи кое е съществено и кое не съществено?
“Не участват без основателна причина в три или повече заседания.” Кой ще прецени дали е основателна или не е основателна.
Така че това са неща, които са важни по отношение на ръководното тяло на Съвета.
Освен това като начало на дискусията искам да обърна внимание на две неща, които чух от колегите от Министерския съвет. Това е, че ние предсрочно въвеждаме директива, която иначе ще бъде изпълнена до 2024 г.
РЕПЛИКИ: Срокът за изплащане.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Срокът за изплащане. Това е друго нещо. Ние с няколко месеца по-рано въвеждаме. Това не е такъв проблем.
Чух един израз, който след тази криза, която стана с КТБ за недопускане на неплатежоспособност.
Уважаеми колеги, неплатежоспособност на една банка има и се случва в цял свят. Така го подразбрах. Ние не може да поемем ангажименти даже и с Фонда, че няма да допуснем несъстоятелност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да не говорим, ако не е правилно.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Казах несъстоятелност, а не неплатежоспособност.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Несъстоятелност е още по-точната дума. Правилно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тя е коренно различна от неплатежоспособност.
РУМЕН ГЕЧЕВ: При последната криза в несъстоятелност банкрутираха 300 банки в САЩ. Искам да е ясно, че ние не може да поемем ангажименти, че в България каквото и да стане няма да изпадне в несъстоятелност нито една банка. Ако не се управлява добре ще изпадне. Както една фирма фалира, така ще фалира и тя.
Друг е въпроса какви са причините да изпадне. Защото причините може да са извън банката. И тогава вече знаем, че се намесват и централни банки и правителства и т.н.
В заключение като дискутираме, ми се иска да обърнем внимание на въпроса каквото да решим, да не обвързваме автоматично проблемите на една банка или на няколко банки, директно със задължения на бюджета на Република България да плаща при всякакви обстоятелства.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев. Заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, тъй като се вменяват нови функции на Фонда, но в тях е предвидено и съгласуване с Българска народна банка. Искам да попитам имаме ли становище на Българска народна банка по законопроекта? По какъв начин практически си представяте, че ще се случи това съгласуване. Тоест, какъв смисъл влагаме в понятието съгласуване?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Михайлова, ще ни отговорите ли?
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Предлагам представителя на БНБ да отговори.
ВЕНЦИСЛАВ АСПАРУХОВ – ст. юрисконсулт в Българска народна банка
Ние като цяло бяхме въвлечени на ранен етап в подготовката на законопроекта. И голяма част от бележките на Българската народна банка бяха отразени. Съгласихме се с по-краткия срок за изплащане на гарантираните влогове, както и с начините на финансиране. Като тук бих искал да подчертая още един начин на финансиране, който не беше споменат, но всъщност е заложен в законопроекта в чл.4. Това е възможността схемата на нашия Фонд за гарантиране на влоговете, да вземе заем от друга схема за гарантиране на влогове, което има възможност да предотврати намесата на средства от държавния бюджет. Това изискване произтича от директивата и може да бъде приложено при определени изисквания, които отново са заложени в директивата.
Когато беше съгласуван законопроекта, представихме на Бюджетна комисия някои по-скоро технически коментари. Като най-важния коментар беше по отношение на въведения текст за временно високи салда. Тоест, възможността определени влогове да бъдат гарантирани до 250 000 евро за определен срок от три месеца. Като ние предложихме на тези вложители, да се даде възможност да могат да обжалват пред квестора, синдика или ликвидатора отказ за изплащане на гарантирания размер от 250 000 евро. Както такава възможност се предоставя на вложителите с влогове до 100 000 евро.
Другите ни бележки са по-скоро технически и се отнасят до замяната на препратката към директивата за защита на личните данни с препратка към Закона за защита на личните данни, както и някои чисто технически грешки свързани с препратки в законопроекта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател. Превантивната функция, това ми беше основния въпрос. По отношение на превантивната функция, която се вменява на фонда, там е предвидено съгласуване с Българска народна банка. И точно по този процес да разкажете на Комисията малко повече, как си го представяте. Кой какви функции ще има? Централната банка къде вижда своята роля в тази превантивна функция?
МИРОСЛАВА ДИМОВА – Българска народна банка
В чл.31 от законопроекта се съдържа изчерпателна процедура, относно начина по който компетентния орган за надзор върху банките обменя информация с Фонда. Включително е разширена регулацията относно това, какви надзорни мерки е наложила Централната банка. И начина по който тези мерки своевременно се изпращат на вниманието на Управителния съвет на Фонда.
СНЕЖАНКА КОЛЕВА: Само да добавя нещо по отношение на превантивната функция. Това е допълнителна функция, която се предвижда по отношение на Фонда. До момента фонда има възможност да участва в увеличението на капитала по решение на БНБ. Тази функция му се отнема, тъй като не е предвидена в директивата. Превантивната функция това е в хипотеза, когато една банка няма капиталов проблем и има само ликвиден проблем. И има възможност, след съгласуване с БНБ, т.е. БНБ трябва да оцени какъв е проблема, дали е ликвиден или е капиталов. След съгласуване с БНБ Фонда да предостави от наличните си средства краткосрочна ликвидна подкрепа на съответната банка.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Точно тук възниква въпроса, функцията кредитор от последна инстанция на Централната банка не прави ли същото? И двете функции как се подпомагат? Не си ли противоречат? Защото функцията кредитор последна инстанция, независимо от ограниченото й поле на приложение, има. Има и в Закона за Българска народна банка. Тук виждаме отново същата функция кредитор последна инстанция при същите обстоятелства. Тоест как двете се съчетават?
СНЕЖАНКА КОЛЕВА: Ако може пак аз да отговоря. БНБ има възможност да предоставя краткосрочна ликвидна подкрепа срещу обезпечени активи. Докато тук се предвижда възможност тази ликвидна подкрепа, да се предостави без да има насрещно обезпечение.
Явно не стана ясно. Има много стриктни инструменти, които могат да се дават като обезпечение в полза на БНБ. Докато в полза на Фонда може да се предоставят обезпечения и бъдещи вземания на банката, кредитни портфейли и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Стратев.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря, госпожо председател. Няколко проблема, които поставиха уважаемите народни представители. Бих искал да спомена по реда на изказванията. За проф. Гечев, първо за финансирането на Фонда от БНБ. Бих искал да спомена, че независимо как ще се развие този въпрос при обсъжданията. Първо има писмо на Европейската централна банка, която не позволява такова финансиране. Предоставяно е на народните представители. Аз го имам тук. Ако някой иска мога да му дам копие. Има го и на сайта.
Дори и да се помисли по този въпрос, да се мисли в народното представителство, мястото на този въпрос не е тук в Закона за гарантиране на влоговете, а в органичния закон на Българска народна банка. Органичният закон за Българска народна банка би трябвало да бъде променен, ако се допусне такова финансиране, а не Закона за гарантиране на влоговете в банките. защото той е основният закон, а не Закона за гарантиране на влоговете в банките.
По втория въпрос, който се засегна относно финансирането на фонда и цялата тази система, бих искал отново, както каза и госпожа Михайлова да спомена, че този закон не може да върви самостоятелно, без да се приеме и другия закон, който ще бъде представен на народното представителство в най-скоро време. Това е по директивата относно реструктуриране на финансовите институции. Те вървят заедно. Вие бързате с този закон, поради наказателната процедура. Но правилно би било, първо да се приеме Закона за реструктурирането, а след това Закона за гарантиране на влоговете, но той не е готов. Поради това с този закон се бърза и по стратегически причини.
Така че тези два закона, когато влезнат в действие, тогава ще се види, че не единствено Закона за гарантиране на влоговете е този, който решава проблемите на банките. Защото Фонда за гарантиране на влоговете е така да го кажем, последната инстанция, ако мерките за реструктуриране не са дали ефект и банката така или иначе е изпаднала в неплатежоспособност и в последствие отива в производство по несъстоятелност. Тоест, панацеята не е Фонда за гарантиране на влоговете. Тоест, средствата във Фонда не са най-важното в момента. По-важното е превантивното действие транспонентно на тази директива, когато не се допусне банка да изпадне в неплатежоспособност или тя се реструктурира предварително преди да възникнат тези процеси.
По отношение на проекта, който представихте по отношение на структурата на Фонда и изказаните предложения от председател на Управителния съвет, да се назначава от Народното събрание, бих искал да спомена няколко важни момента.
Първо, трябва да изхождаме от нашата практика. Този закон действа повече от 15 години. Досега не е показал дефекти в действието си. Още в 2003 г. имаше банки в несъстоятелност. Сега има една от най-големите банки, четвъртата. Фондът функционира, мога да кажа безпроблемно до момента. Тоест тази структура, която не е показана достатъчно, според мен като практик, не се пипа нещо, което не е показало недостатъци.
На второ място, трябва да се има предвид и това е много важно да го знаете, че Фонда за гарантиране на влоговете в банките не е държавен орган. Макар да се приема със Закон, той е междубанков фонд и по същество е частен фонд. Средствата в него се набират от вноски на самите банки и той не е публичен орган, а е квази публичен орган, понеже работи с друг вид средства. И не ползва средства по реда на Закона за публичните финанси. Това че взима заеми е съвсем различно. Заем може да вземе всеки, така да се каже.
Ако се допусне възможността да се назначава член или председател от Народното събрание, това би превърнало фонда в държавен орган, което според мен противоречи на функцията на Фонда.
Практиката в другите страни, това също представлява интерес за вас е, че обикновено в другите страни преобладават членове на асоциациите на търговските банки, тъй като това са техни средства. Тук сме намерили по-балансиран подход, а именно един от членовете, председателя да се назначава от Правителството, поради една единствена причина, че Фонда в някаква степен понякога би могъл да ползва заеми, държавни средства и да се упражнява по някакъв начин контрол върху този фонд. Това е принципа. Иначе конституирането на фонда в страните става от представител от Централната банка, от министъра на финансите и от Асоциацията на търговските банки. Това са трите органа, които конституират ръководството на Фонда за гарантиране на влоговете във всички развити системи, които има в света. Това е, което бих могъл да кажа.
ИРИНА МАРЦЕВА – Асоциация на банките
Тъй като проектът в голяма степен касае нас, освен политическите лица и държавните органи, бих искала съвсем накратко да коментирам внесените проекти, като започна с този на Министерския съвет. Проектът беше предварително съгласуван с нас и в голяма степен, както казаха и колегите от БНБ, бележките ни бяха отразени. Останали са все още някои въпроси, по които според мен не сме получили достатъчно разбиране. И не сме вероятно ги представили съвсем ясно, които биха могли между първо и второ четене на проекта да бъдат решени и имат техническо естество.
По отношение на законопроекта внесен от представителите на БСП, ние изразихме писмено становище, с което вероятно народните представители разполагат. Основният му акцент беше, че тъй като има проект на Министерския съвет, който е синхронизиран с директивата, подчертавам синхронизиран напълно с директивата. Някои въпроси предвидени в този проект влизат в противоречие с нея или не е необходимо да бъдат уреждани различно и допълнително.
Така например осигуряването на средства при недостиг във Фонда, в директивата е съвсем ясно разписано как се извършва. Това става при размер на вноските допълнително при 0,5 процента от предишните, които са извършвани върху влоговата база. Там има ограничение за размера до който това може да се прави. Като ако има решение за по-високи от тези вноски, това трябва да се съгласува в Централната банка и да се прецени, дали няма да създаде опасност за останалите банки, за предизвикване на ликвидна криза и т.н.
Тоест, механизъм има. Той е заложен и практически може да работи и не е необходимо да бъде разписван по някакъв друг и конкретен и не съвсем систематичен с директивата начин.
Другият акцент който бих искала да поставя, Тук непрекъснато се говори и се повтаря как парите на данъкоплатците изплащат гарантирани влогове и т.н. Може би е необходимо, вероятно няма да кажа нещо ново, но все пак да акцентираме, че тук става въпрос за заеми, а не за директно финансирането бюджета на държавата, за покриване недостиг на средства във Фонда. Тоест това като способ за покриване на недостига съществува, но става въпрос за заем, който в крайна сметка се връща от банките в рамките на някакъв период при определени условия и т.н.
Както знаем заема може да бъде от държавата, може да бъде и от други източници, каквито доколкото ми е известно и в момента се търсят при нашия Фонд.
По отношение на другия проект, който касае и Закона за гарантиране на влоговете, ние изразихме неутрално становище пред Комисията. Но смея да кажа, че сме склонни да се съгласим с аргументите, които изложи господин Стратев.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Байрактаров. Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря ви, госпожо председател. Аз между другото абсолютно споделям, че трябва да има работещ закон за гарантиране на влоговете и най-важното да има възможност за оперативност. Но все пак искам да обърна внимание на няколко момента в предлагания законопроект, най вече от Министерския съвет.
Първо ще се върна там, където свърши господин Гечев, що се касае до назначението на кадрите и изискванията за тяхната квалификация. Аз бих препоръчал единия от членовете, който трябва да бъде счетоводител, все пак хора които са се занимавали със счетоводство им е ясно, че има счетоводители които цял живот водят една сметка и в общи линии нямат такъв опит. Поне да бъде записано главен счетоводител. Няма да изпадам в подробности, че този главен счетоводител е добре да бъде управлявал едно предприятие поне със сто души средно списъчен персонал и т.н. Но казвам поне да е главен счетоводител този кандидат.
Съгласен съм с господина, че Фонда за гарантиране практически и юридически е частен фонд. Но този фонд в момента оперира с публични средства. И аз не приемам тезата, че тези публични средства, които са дадени наистина под формата на заем, Правителството и Парламента е горял от желание да ги даде. Най-малкото тези средства сега можеха да бъдат насочени в съвсем други посоки. Но от тази гледна точка, аз искам да поставя на вниманието на Комисията, че и в предишния и в сега предлагания закон, някак си странно е пропуснато, може би под този предлог, че Фонда е частен, членовете на Управителния съвет на Фонда, все пак не е лошо да декларират, както всички нас публичност на имуществото си. Борави се с не малко средства. Говорим за корупция, за какво ли не. Няма нищо лошо и те да си публикуват имуществото с една декларация.
В крайна сметка искам да ви обърна внимание, че има един инструмент за финансиране на Фонда, който е заложен в чл.18, ал.2, т.2. А именно, че Фонда може да получи заем и сега тук обръщам внимание на Комисията.
България е парламентарна република и аз категорично ви заявявам, че Патриотичния фронт няма да приеме тезата, Министерския съвет да решава от името на Парламента отпускане на заеми от бюджета. Така че там трябва да се върне старата постановка, която си беше в закона. Ние приехме в закона за бюджета да бъде променена, тъй като ситуацията го изискваше и го налагаше. И проявихме разбиране, но България е парламентарна република и Парламента по Конституция е този орган, който разрешава на Правителството да отпуска заеми или да тегли заеми свързани с бюджета. Така че наистина е добре да се помисли по тези въпроси.
И последно, за да приключа, добре е Фонда да даде отговор, въпреки че не ми се иска да го задавам този въпрос, но самата формулировка в тази точка две на ал.2 от чл.18 ме кара да го задам. Означава ли това, че има и други банки, както се носи този лош слух. Дано да не е верен. Банки, които са по някакъв начин застрашени и налага тази оперативност чрез тази точка две.
Аз имам право да го задам, господин Кадиев, този въпрос. Така че да не се плашим с Мавродиев и с Кадиев и с който и да било.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Байрактаров.
СВЕТОЗАР СЪЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за възможността да се изкажа. Аз съм представител на гражданска организация – Движение за пълна заетост и ценова стабилност.
Аз първо ще продължа репликата относно управителния орган. Ние група граждански организации считаме, че Фонда независимо, че е частен или поне така се твърди, той не е частен. Той е един обществен орган, който гарантира едни задължения на държавата да гарантира влоговете. Тоест за този фонд като краен кредитор стои държавата. Ние видяхме в случая при недостиг на средства във Фонда, как държавата извади пари от бюджета. Вероятно това може да се случи не още един или много пъти, в зависимост от финансовата ситуация в държавата.
И ние затова считаме, че е най-удачно както председателя да бъде избиран от Парламента, така и евентуално много ни хареса идеята, която бе приложена при един друг орган. Скоро ставаше въпрос, двама от членовете да бъдат извън системата на съответния Фонд. Тоест да бъдат от обществени организации или други външни организации, които не са пряко свързани с дейността на Фонда. Тоест освен председателя, който да се избира от Народното събрание и двама от членовете да бъдат външни лица. Такъв подобен подход приложихте в закона за Сметната палата.
Искам да взема отношение и по глава трета, която гарантира мерките за превенция и подпомагане на банките. Какво прави впечатление в тази глава. В тази глава се дава възможност Фонда да предоставя ликвидна подкрепа на банките при условие, че те са изпаднали в ликвидни затруднения. Така възможност създаде и закона с БНБ, но там се изисква те да дадат обезпечение във вид на активи – валута, злато или ценни книжа или други бързо ликвидни активи. Тук няма такива изисквания. Тоест, ако банката не може да се възползва от възможностите за ликвидна подкрепа, която може да й осигури БНБ, тя следва по този закон да се обърне към Фонда за такава подкрепа. Но кое прави впечатление?
Прави впечатление, че тук има един член 6, където се казва, че средствата на Фонда се използват за осигуряване на достъп на клиентите на банката до гарантираните влогове. Той е много неясно формулиран и дава възможност за едно по-широко приложение. Ние предполагаме, че вносителят има предвид, че тези средства, които се предоставят на баката, би трябвало с тях да започнат да се разплащат влогове на граждани до размера на гарантираните влогове. Но този член е изключително пожелателен. Защото към него няма никакви по-нататъшните санкции.
Тоест, ако една банка изпадне в ликвидна криза, вземе 2 млрд. от Фонда за гарантиране на влоговете. След това тези 2 млрд. вместо да ги разплаща на гражданите, които висят на опашка пред банката, тя реши и ги даде на външни кредитори или на други кредитори, държавата накрая ще плати 2 млрд. да подпомогне финансово тази банка и след това ще трябва още един път да плати всички гарантирани влогове в нея. Както и няма механизъм изказан в цялата тази глава трета, ако банката независимо от предоставената й финансова помощ, тя разплати 2 млрд. примерно гарантирани влогове на гражданите и въпреки всичко тя продължи да бъде в неликвидно състояние и изпадне в несъстоятелност.
Тоест би трябвало вече гражданите, които са получили пълния размер или част от своите влогове, останалите пари които трябва да получат да бъдат разликата от тези две суми. Не веднъж те да получат гарантирани влогове 196 000 и след това изпадайки в несъстоятелност още веднъж да получат 196 000 лева. Това нещо в закона никъде не е регламентирано. Аз мисля, че е редно в такъв аспект да се погледне.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря ви, госпожо председател. Аз не разбрах за какви влогове по два пъти се плаща? Гарантира се влог на едно лице в една банка веднъж. Как два пъти ще се плати. Освен това влоговете се изплащат само в определени ситуации. Единият от тях е отнемане лиценза на банката. Тоест, как два пъти ще се плати влога?
СВЕТОЗАР СЪЕВ: Аз имах предвид, когато банката изпадне във временна неплатежоспособност. Вие предоставяте 2 млрд. лева. Тя започва да разплаща част от гарантираните влогове. И независимо, че тя е разплатила 2 млрд., след десет дни тя отново изпада в несъстоятелност и се налага да се премине към режим на гарантиране на влоговете. Тогава първите хора, които са си получили парите ще имат право още веднъж да получат по 196 000 лева. За това става въпрос.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Аз пак ви казвам, че този закон не може да действа без да се приеме и другия закон за реструктурирането. Това са двата обвързващи закона. Между другото и в сега действащия закон има член, който позволява фонда да окаже ликвидна подкрепа на банка, така че това не е някакво ново изобретение. И сега Фонда с разрешение на БНБ, разбира се, може да закупи акции и да влезе в банка, която е в ликвидни затруднения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Ковачев, заповядайте.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз искам да подчертая нещо важно. Спомена се за ново законодателство, нов орган за преструктуриране. Това е директива 59, за нея говорим. Тя евентуално ще бъде приета до половин година.
Същевременно с това в новия законопроект на Министерския съвет се възлага на Фонда за гарантиране на влоговете превантивни функции. Тук в обмен на информацията е записано, че по искане на Фонда на подуправителя ръководещ Управление банков надзор на БНБ извършва целеви проверки и предоставя резултатите от тях на Фонда. Забележете, по искане.
Аз си спомням в зала “Изток”, когато водихме един целеви разпит на господин Гунев, който спомена, че последната физическа проверка беше направена март 2013 г.
Получава се следната хипотеза. Ако ние утре, тъй като в известна степен Фонда се явява кредитор от последна инстанция. Така е направен закона. Ако вие от Фонда не поискате подобна информация, решите, че не искате такава. И БНБ физически не направят контрол, ние изпадаме в абсолютно същата хипотеза, както с КТБ. Няма никаква цикличност на тази проверка. И не сте го записали тук.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Фондът няма надзорни функции. Това трябва да бъде ясно. Изплаща гарантирани влогове при настъпване на определени обстоятелства предвидени в закона. Надзорът се осъществява от Централната банка. Тоест, ние може да поискаме информация, ако имаме някакви съмнения, нещо сме подразбрали и имаме някакви лоши очаквания и тогава ние може да инициираме от банков надзор да извърши проверка по наша инициатива, без те да имат такава нужда в момента.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Тогава как смятате да подпомагате една банка, ако има ликвидни проблеми, след като вие на практика в момента, може да изисквате такава информация, може и да не изисквате. Може да решите да не я изисквате една година. Ние изпаднахме в тази хипотеза преди половин година и Управление “Банков надзор” не извърши такъв контрол.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Това е проблем на Централната банка, не е проблем на Фонда, за съжаление.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Много добре разбрахте въпроса ми.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ТИХОМИР ТИМНЕВ – Дирекция “Правно обслужване и административна дейност” – БНБ
За да отговоря на въпроса, искам да ви кажа, че Централната банка, Управление банков надзор ежемесечно извършва проверки в банките по въпроси свързани със Закона за гарантиране на влоговете. Проверки дали правилно се изчислява влоговата база, вноските. Това е постоянна дейност. така че не може да се твърди, че се очаква единствено да бъде поискана такава проверка от страна на Фонда за гарантиране на влоговете.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз ще кажа няколко думи за законопроекта, на който съм съвносител във връзка с няколко бележки. Колегата Танев ще коментира предложенията на Министерския съвет.
Първо ще си позволя да кажа едно изречение по законопроекта внесен от БСП. Прави впечатление, че това обсъждане, което се направи и на което всички бяхме свидетели в пленарна зала. При гласуването на Закона за държавния бюджет, където лично подуправител на БНБ обясни защо е невъзможно Българската народна банка да бъде кредитор от последна инстанция на Фонда, сякаш не е било чуто. И тук чета на практика същото нещо. Това е чл.123 от консолидирания договор за Европейския съюз. Там много ясно е написано, че не може Българската народна банка да кредитира публично-правни органи. Или както е казано точно, други органи регулирани от публичното право, какъвто безспорно е Фонда.
Така че това си мисля, че е следвало колегите да го съобразят и да не го внасят отново същото.
По отношение на законопроекта, който сме внесли. След като на Фонда за гарантиране на влоговете неговия председател се определя от Министерския съвет, не виждам пречка един от членовете на Управителния съвет да бъде избиран от Народното събрание. Въпрос на дискусия вече е той какво качество ще има. Дали ще е заместник-председател и т.н. Но си мисля, че това ще бъде в интерес на публичността и отчетността и във всички случаи ще бъде в полза и на обществения интерес. Така че след като практически не е нужно двама души да се определят по съвместно решение на председателя и заместник-председателя на Управителния съвет, спокойно може единия, това правомощие да се делегира на Народното събрание.
Мотивите ни да предпочетем този способ, така да го определим, е да няма подозрение, че целим едва ли не смяна на мандата, прекратяване предсрочно на мандата на Фонда. А иначе съм съгласен, че това може да се дискутира вече кой точно да бъде определян и от Народното събрание.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев, заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз искам да взема отношение по изказването на колегите от Фонда. За мен е странна тяхната позиция от гледна точка на увеличаване на правомощията. От една страна Фонда няма пари. Той е в момента длъжник на бюджета. Не само че няма пари, но иска и да дава пари на банките и то без съответните обезпечения. Поне аз не чух дали ще има такива обезпечения, които ще бъдат предвидени.
От друга страна за мен е странно, че не искат да има представител назначен от Парламента. За мен цялата тази позиция е малко странна. Хем да нямат пари, хем да дават и да нямат контрол от Парламента.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Пак искам да обърна внимание, че избирането на член от Управителния съвет, независимо кой от Народното събрание, превръща Фонда в държавен орган, какъвто той не е. На това искам да ви обърна внимание. Той не е държавен орган. Министерският съвет не е Народно събрание.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Госпожо председател, изборът на представител на Парламента превръщал Фонда в държавен орган, а сега не бил държавен орган. Кой ви го каза това нещо? След като Министерския съвет и вие, Българска народна банка, имате представители и не е държавен орган, кой го прави държавен орган като има Парламент.
Смисълът да има представител на Парламента там е да има пряка информация към Парламента, какво става във Фонда за гарантиране на депозитите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме толкова много представители в регулаторните органи, че сме залети от пряка информация от тях.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Нали всички решения на Правителството за дългови инструменти, с които се подкрепя Фонда в крайна сметка стигат до Парламента. нали ние ги гласуваме. Защо трябва да има на всички останали и БНБ да си определя втори човек там?
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Като че ли се загуби малко дискусията по първия законопроект. Това което бих искал да напомня е, че БНБ даде категорично отрицателно становище срещу законопроекта за изменение Закона за гарантиране на влоговете по съображения, които вероятно са познати на уважаемите народни представители. А това е от една страна, че противоречи на устройствения закон на БНБ, на договора за функциониране на Европейския съюз. Специално по отношение забраната за парично финансиране. И на последно място, че евентуалното прилагане на този закон би спомогнало за евентуална финансова нестабилност специално в банковата система.
И последно, има специално становище. Не знам дали изрично беше споменато, на Европейската централна банка, което също е против този законопроект и изрично подчертава, че законопроектът накърнява институционалната и финансова независимост на БНБ и може да наруши и функционалната й независимост.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Ако има още въпроси.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имам малък коментар и въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Кадиев, понеже не се е изказал.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз няма да се изказвам, а имам само въпрос. Госпожо Михайлова, понеже казахте, че вноските ще бъдат изчислявани занапред върху ограничена база. Как ще се отрази това номинално на парите, които събира Фонда в момента. Правили ли сте някакви сметки?
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Ще намалеят, мога да ви кажа отсега, ще намалеят като размер
ГЕОРГИ КАДИЕВ: То е нормално. Като намалите базата ще намалеят. С колко ще намалеят?
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Но процента не е определен. Процентът се определя първо от Управителния съвет на Фонда,. И второ, според рисковата база на всяка от банките. Тоест някои банки ще плащат по-висока премия, отколкото други банки.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Само ако мога да допълня. Да не забравяме, че предстои въвеждането на директивата за преструктуриране и възстановяване. Там също се очаква да има такъв фонд, който да извършва някаква сходна дейност. Тоест превантивна, за да не се стига до изплащане на вноски от Фонда.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Два три кратки коментара. Първо тук мисля, че се разбра тревогата, ако на този Гаранционен фонд му дадем право той да финансира банките. Това е недопустимо, тъй като ние ще създадем на практика две централни банки. Това е много добре за управляващия министър-председател, който и да е той, тъй като той в определена степен без да пресилвам, ще държи в шах банковата система. тъй като от него ще зависи, дали ще даде или няма да даде. Освен това ледът е много тънък тук. Всяка банка, която има някакво временно затруднение или има добър бизнес може да реши Правителството чрез председателя и да им даде средства заедно да финансира съответната банка. А какво става, ако на другия ден излезе или след една седмица друга банка има затруднено положение? И отговора е, че бюджетът веднага ще плати. Единият ще прави печалба, а другият ще плаща.
Това паралелно финансиране на банковата система с нов източник, гаранционен фонд е доста неприемливо. Аз не знам да има такава практика в други страни. Така че това трябва да бъде преосмислено.
Второ, нека да припомня за Европейската централна банка. Да този материал който видяхме, не е някакъв нов материал от това, което изпратиха колегите от Централната банка, няколко дни след предложението за промяна в закона. Но това е становище, колеги. България не е член на еврозоната, поради което много добросъвестно хората от Европейската централна банка изразяват мнение, становище.
Имам следния въпрос. Колеги. всички знаем, че валутния резерв на България се намира в банките на еврозоната основно. При каква лихва колеги? Да не казваме, че е притеснително. Ние почти на нулева лихва ще си държим целия резерв в техните банки, но не можем да ползваме същите пари, а ще отидем да теглим откъде, от тях при 4,25 лихва. Добро утро, бих казал аз. Откъде накъде. Този резерв е на българския народ и той със закон може да си го ползва, както иска.
Защото Европейската централна банка питаше ли ни, като отпечата няколкостотин над 1 трилион долара. Отпечатаха ли? Дадоха ли ги на немските и на френските банки, за да опростят дълга на Гърция? Това го виждат и децата. Така ли е? Как те могат да дават стотици милиарди, а ние не можем да си ползваме собствения резерв. Така че това е абсолютно неприемливо. Няма защо ние да плащаме лихвената разлика, за да държим резерва.
Аз имам един въпрос към Централната банка. Искането Централната банка да участва в решаването на този въпрос, едва ли има дискусия към следното.
Уважаеми колеги, вината не е лична. Но провали ли се БНБ по контрола на КТБ? Провали се. Какво гледат в компютъра пет години, как са раздадени 138 кредита – 6 милиарда. И на внучката ми казах да го види и тя ще каже, че тук става нещо нередно. Какво трябва да стане, за да реагира БНБ.
Като БНБ е проспала като институция, ще си плаща. Как така ще ангажира бюджета. Тоест 4 милиарда се изпаряват и изведнъж, моля сметката идва. Плащаме от бюджета и в Парламента обсъждаме 4 млрд. дълг или 8,5 милиарда общо.
Така че нищо лично. Но БНБ да си измива ръцете по този начин. Каквото и да направим, бюджетът ще плаща. Ние като народни представители това не го приемаме.
Аз имам един въпрос към представителите на БНБ. Питам ви какво ще стане, ако резерва стане примерно 35 млрд.? Бихте ли ми отговорили за какво може да ползваме резерва? Ако обичате да ми отговорите в какви случаи ще ползваме резерва, ако е 17 сега или 35? За какво по закон може да се ползва? Снимки ли ще си правим с него? За какво е? Извън стоте процента за Паричния съвет.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Аз ще ви отговоря по-конкретно. На БНБ й е забранено да кредитира освен в два изрично уредени в закона случаи. Ако искате да се открива процедура за промяна на Закона за БНБ, това може би е въпрос на друг разговор.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Това трябва да се съгласува и с Европейската централна банка.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Това задължително. Това са принципите, които са заложени в Закона за БНБ и няма такава възможност.
РУМЕН ГЕЧЕВ: За какво може да ползваме резерва? Ако примерно стане 100 млрд. какво правим? Може ли да отговорите?
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Аз лично не мога да отговоря.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Резервът го държим в западните банки на нулева лихва.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин Гечев, това няма връзка. Мисля, че час и половина вече дебатираме. Стана ясно на всички.
ТИХОМИР ТИМНЕВ: Искам да ви предложа да зададете този въпрос следващата седмица на господин Костов, който ще се яви при вас на изслушване.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: При всички случаи този въпрос проф. Гечев трябва да се обсъжда, ако се променя Закона за Българската народна банка. Не е мястото в Закона за гарантиране на влоговете. Инициирайте си, ако искате промени в Закона за българска народна банка. Но това не е много лесна процедура, тъй като ние сме във валутен борд.
РУМЕН ГЕЧЕВ: От това какво става ясно. Има значение моето твърдение, че на практика БНБ твърди, че резерва, ако ще да е 300 млрд. на българския народ, ние не може да го ползваме за нищо. Няма такава философия колеги.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Никой не е твърдял подобно нещо, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Резервът е наш на България. Той не е нито на БНБ, нито е на Парламента. И за това дава становище в заключение Европейската народна банка.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Отнемам ви думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не може Европейската централна банка да ни каже, как ние да си използваме резерва на Република България.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Заповядайте.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господа народни представители, исках да обърна вашето внимание, че дадената възможност на Фонда за гарантиране на влоговете да предоставя заеми и ликвидна подкрепа на банка изпаднала в затруднение, не трябва да се счита като основно регулярно и задължително правомощие. Това е правомощие, което първо се прилага от Фонда и той може да се възползва от него, единствено при много сериозна преценка и при строго определени в закона случаи. Тази преценка първо е ограничена до размера на сумите, които той би изплатил в процедурата след отнемане на лиценза. Така че той не може да поема прекомерен риск с това кредитиране.
На второ място, всички действия на Фонда извън изплащане на гарантираните депозити, се третира като държавна помощ. Така че това негово действие, ако той стигне до решение, че в рамките на ранната интервенция иска да подкрепи банката, за да превентира и да не се стигне до изплащане на гарантираните депозити. Това е целта на това правомощие и той вземе това решение, ще бъде подложен на строгата преценка за допустимост на държавна помощ. Това е извънредно правомощие, за да предотврати критичните ситуации и да изплати огромните суми на гарантираните депозити.
МИРОСЛАВА ДИМОВА: Аз само бих искала да поясня нещо във връзка с възможността, която директивата допуска, Фонда да бъде използван за финансиране под формата на алтернативни мерки. Договарянето на директивата за гарантиране на депозитите беше един процес, който предшестваше с около две или три години стартирането на договарянето на директивата за преструктуриране на кредитни институции. Поради това тази възможност за използване на превантивни мерки е концепция, която беше заложена в рамките на договарянето на тази директива, може би без да е имало тогава идеята, че ще се стартира такъв активен процес по изработването на следващото досие. И заради това във времето двете досиета съдържат сходни мерки, каквито са мерките за ранна намеса по директивата на преструктуриране и възможността за прилагане на алтернативни мерки. В този контекст това трябва да се разглежда като една допълнителна възможност, възникнала в рамките на договарянето на едно досие, което предшестваше директивата за преструктуриране.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че изяснихме всички въпроси и предлагам да преминем към гласуване, ако някой не иска още нещо да каже. Като явно ще направим и един по-дълъг срок между първо и второ четене, когато го гледаме в зала. И една работна група, в която заедно с народните представители и Министерството да поработи между първо и второ четене за отделните текстове. Като ви моля да бъдете, разбира се, инициативни в предложенията си.
Подлагам на гласуване, първо законопроекта за изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, внесен от Михаил Миков и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Против? Против 9. Въздържали се? Трима въздържали се.
Законопроектът не е приет.
Подлагам на гласуване законопроект за гарантиране на влоговете в банките № 402-01-13, внесен от Министерския съвет.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Против 3. Въздържали се? Трима въздържали се.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към следващата четвърта точка.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 454-01-47, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 19.11.2014 г.
Господин Славов, вие ли ще ни го представите?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Да госпожо председател, аз и там съм съвносител, така че ще го представя съвсем накратко.
Принципно този законопроект заедно с частта, която касаеше Закона за гарантиране на влоговете в банките, както вече имах възможност да спомена, са насочени към осигуряване на повече прозрачност и контрол и защита на обществения интерес.
Това което сме предвидили в Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност са редица правомощия, които в момента са изцяло на председателя на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, всъщност да се осъществяват от целия Управителен съвет. Тоест, по тях да се провежда съответната дискусия дебат и да се взима решение от целия Управителен съвет. Като в това полезрение влизат и такива решения, които на практика касаят одобряване на предлаганите отчети от синдика по отношение на осребряване на имуществото на банка, по която тече процедура в несъстоятелност, как се разпродава нейното имущество. Какви средства се събират и т.н. Тоест все неща от значение за защита на обществения интерес и възможността в края на краищата средствата, които Фонда е дал за защита на гарантираните влогове, след това да бъдат възстановени на Фонда от масата на несъстоятелността.
Следващата част от предлаганите промени касаят и възможността или по-скоро задължението на Фонда да изпраща и да предоставя отчетност за тези си действия и на Народното събрание. И това тук на практика кореспондира с предложението ни един от членовете на Управителния съвет да се избира от Народното събрание, за да е налице и законовата възможност за осъществяване на контрол.
В общи линии това е основната насока на направените предложения. Ако има някакви въпроси, разбира се ще отговоря с удоволствие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за изказвания. Фондът имаше ли становище по този законопроект? Няма.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Нашето становище аз го изразих.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Говорим за другата част, не за това за което коментирахме.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Подкрепяме изцяло част от функциите, които сега са възложени на председателя да минат към Управителния съвет. Като имам една препоръка и към чл.91, да се добави продажбата на банката като предприятие. Не е предвидено да е в правомощията на Управителния съвет. Отново е останало извън полезрението. Тоест трябва да се добави и там, че е по решение на Управителния съвет. Думите “Фонда” да се заменят с “Управителния съвет на Фонда” в чл.91 от Закона за банковата несъстоятелност.
По отношение на другите промени, които се предлагат от уважаемите народни представители, вие си преценете, необходимо ли е да се пращат такива отчети на ресорна комисия. кой ще ги гледа. Има и един друг проблем, който е с книгата, която е достъпна във Фонда, да стане публична в интернет. Аз не знам, дали чак толкова трябва два се достига до такава степен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че точно по такава точка от този законопроект вие трябва да дадете мнение по чл.43. Но ако вие нямате готовност ще го дадете между първо и второ четене, включително с предложение, ако това е необходимо.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Точно по книгата, госпожо председател. В момента действащата разпоредба на чл.43 казва, че въпросната книга е публична. Тоест всеки има достъп до нея. Въпросът е, че тази публичност вероятно не е толкова лесна и е малко на книга. И затова практически няма законова пречка тя да бъде достъпна и в интернет, след като е публична.
А що се касае до отчетите на синдика и всички тези други документи, които предвиждаме да бъдат изпращани на Народното събрание, там реда ще бъде съвсем различен. Те ще се предоставят на ресорната комисия. Включително, ако се прецени, че е необходим достъп до класифицирана информация или повишено ниво на секретност, те могат да бъдат предоставени на секретна секция. Тоест това са две съвсем отделни неща. И въпросната книга и в момента е публична и само за нея се отнася възможността да е достъпна в интернет.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Какво пречи на народните представители да изискват тази информация и без да е записано в закона?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Публичността не касае народните представители. Тя касае обществото, т.е. гражданите да имат достъп.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други мнения. Становищата, които са дадени по този законопроект, между другото да ви информирам от Министерство на финансите и от Асоциацията на банките, от БНБ са без бележки. БНБ има бележки. Ще ни ги кажете.
МИРОСЛАВА ДИМОВА: Българска народна банка по принцип подкрепя предложението за разширяване на правомощията на Фонда в рамките на производството по несъстоятелност.
По отношение на предложенията за завишаване на отчетността към Народното събрание, ние смятаме, че и към настоящия момент съществуват достатъчно разпоредби, които осигуряват необходимия публичен контрол върху дейността на Фонда. Така че ги намираме за излишни на този етап.
По отношение на предложението един от членовете на Управителния съвет да бъде избиран от Народното събрание също считаме, че на този етап това не е необходимо по аргументите, които бяха изложени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
СВЕТОЗАР СЪЕВ: Благодаря ви. Нашата организация счита, че действително законопроекта е в правилната насока, разширяване правомощията на Управителния съвет за сметка на управителя. Но ние считаме, че трябва да има и известно допълнение в една друга насока. За какво става въпрос.
В Търговския закон има член за несъстоятелността на търговските дружества. В този текст на Търговския закон се регламентира създаването на Съвет на неудовлетворените кредитори и естествено комитет на същите тези кредитори, като Съвета има функцията да контролира несъстоятелността, а Комитета естествено да контролира синдика, ликвидатора и т.н.
В случая в Закона за банковата несъстоятелност изцяло нямат никакви права неудовлетворените кредитори. Не се третира въобще въпроса за изграждане на такъв съвет, както и за някакво по-сериозно взаимодействие на неудовлетворените кредитори с Фонда.
Ние считаме, че това е едно основание първо за завеждане на искови дела от неудовлетворени кредитори. Тъй като Търговския закон е по-общ.
Второ, ако се предвидят допълнително членове в Закона за банковата несъстоятелност, които да позволят на неудовлетворените кредитори да имат по-активно участие в процеса на несъстоятелност, по този начин ще бъде защитен и обществения и държавен интерес. Тогава няма да се говори, че под масата се продават банковите активи. Самите кредитори ще имат по-малки основания след това да търсят искове към държавата, за това че техните права като кредитори са били нарушени.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли коментар.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Това е специален закон и тук не се прилагат разпоредбите на Търговския закон в частта несъстоятелност. Има изричен текст, че производство за несъстоятелност на банки общо събрание на кредиторите не се предвижда и мерки за оздравяване също не се предвиждат.
На практика синдик на банката е Фонда за гарантиране на влоговете. Защото той упражнява тотален контрол върху синдиците, които са назначени и които извършват оперативната дейност. На практика може да приемете, че Фонда като най-големия кредитор на банката е фактически синдик. Така че по-публично от това едва ли би могло да има. Интересите на Фонда са най-огромните интереси. Къде може да има кредитор с размери, каквито има да взема Фонда, който е суброгирал правата на кредиторите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други мнения по темата? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, № 454-01-47, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 19.11.2014 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Законопроектът е приет.
Господин Славов, ще помоля когато стигнем до него да оттеглите тази част втората, за да я включим към текста на гарантираните влогове. Между първо и второ четене ще го направите като предложение. А тук ще отпадне.
Преминаваме към точка пета.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 502-01-5, внесен от Министерски съвет на 21.01.2015 г.
Кой ще ни представи? Вие, госпожо Михайлова. Заповядайте.
Един страничен от дневния ред въпрос - КТБ вече е обявена в несъстоятелност. Още сме в съда. Чакаме последна инстанция.
ЦВЕТАНКА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, предлагания законопроект за изменение на Закона за пазарите на финансови инструменти е втората част законови изменения, които въвеждат в българското законодателство, пакета с изисквания за капиталовата адекватност на кредитни институции и инвестиционни посредници.
Първата част, която касаеше кредитните институции беше въведена в началото на 2014 г. с изменения в Закона за кредитните институции. Тази огледална част, така да се каже, се инкорпорира с изменение в Закона за пазарите на финансови инструменти.
Този законопроект беше внесен в Народното събрание още в края на юни, началото на юли. Но предвид ситуацията, той едва сега може да бъде разгледан, поради което също има процедура за нарушение открита срещу Република България, за не транспониране в срок на тази част от директивата.
В най-общи линии основните положения, които се въвеждат в законопроекта. Размерът на капитала, който инвестиционните посредници трябва да поддържат не се променя. Но е направена редакция на текстовете, които въвеждат капиталовите изисквания с цел осигуряване възможност за последващо изпълнение на актовете по прилагането й, които са под формата на регламенти с пряко действие.
Правят се терминологични и редакционни изменения, които привеждат текста на закона в съответствие с актовете от второ ниво, приети на ниво Европейски съюз, които нямат да бъдат въвеждани изрично, а имат пряко действие. Това налага именно тези корекции. Това налага именно тези корекции.
На второ място се доразвиват изискванията към управителните органи на инвестиционните посредници и към организацията на дейността им, също съгласно изискванията на директивата.
На трето място, създава се възможност за прилагането на регламент, който установява единни и пряко приложими изисквания към елементите на капитала на инвестиционните посредници. Тяхната ликвидност и левърич, както и към съдържанието и формите на представяната от тях информация на надзорните органи.
Всички тези изисквания тясно са свързани с функционирането на финансовите пазари и финансовата стабилност на единния пазар на финансови услуги в целия Европейски съюз.
Също така се въвеждат изменения в административно наказателните разпоредби, като са предвидени и допълнителни принудителни административни мерки и административни наказания произтичащи от директивата.
Искам да подчертая, че въведените размери на наказателните разпоредби и съответните санкции, включени в тях, България не е проявила някакво творчество. Те произтичат от самата директива, поради което не сме имали възможност да ги адаптираме към спецификата на българския пазар.
Също така обръщам внимание, както казах и в началото, срока за транспониране е изтекъл още на 31 декември 2013 г. и се надяваме за бързото приемане на този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания.
Има ли желание за изказване от народните представители или да дам думата на инвестиционните посредници. Заповядайте.
ЛЮБОМИР БОЯДЖИЕВ – Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници
Взимам отношение по този закон, тъй като това е основен закон, който регулира нашата дейност и имаме бележки по него. Разбираме, че се прилага директивата. А бележките ни са съобразени само с части, които могат да се пипат по закона.
Предлагаме да се промени чл.20, ал.2.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Технически ли са ви повече от предложенията? Ако може да се спрете само на тези, които са по принцип, а техническите ще ни ги представите в писмен вид и между първо и второ четене ще ги разгледаме.
ЛЮБОМИР БОЯДЖИЕВ: Две от бележките, това е първата и втората от бележките, те не са транспониране на директива, а са нововъведения в закона. В единия случай се добавя “или”, като текста става: “Капиталова адекватност и/или ликвидност.” Това е основание за вземане на лиценз. В момента в закона трябва да отговарят на капиталова адекватност и ликвидност. Ние предлагаме да остане стария текст на закона, без “или”. Това не е по директива.
Дава възможност или при нарушаване на капиталова или при ликвидност да се вземе лиценз. Това е сега действащото и не е по директива.
Второто нещо, което не е свързано с директива, това е, че се вменява на Комисията по финансов надзор да прави проверки по Закона за мерки за изпиране на мръсни пари. Това не е вменено нито в Закона за Комисията по финансов надзор, нито в Закона за мерки за изпиране на мръсни пари. По принцип тази роля е на ДАНС в момента. Директивата не задължава да се приеме такъв текст. Ако в момента се приеме, де факто за едно и също нещо ще бъдем контролирани от два органа. Едното от Комисия по финансов надзор, другото в ДАНС. Съответно за едно и също нарушение може да имаме два акта. Едното от Комисия по финансов надзор, другото от ДАНС.
Ако това остане в закона, то да се отмени правото на ДАНС. Да има един орган, който да ни контролира. Това е второто нещо.
Трето, неща по директивата, които не са много ясно написани от гледна точка, че подлежат на субективно решение на контролиращата институция. А именно в чл.118 от 1 до 6 има текстове като: Ако в резултат на самостоятелно прилагане на други мерки, не се очаква в рамките на подходящ срок. /Никъде не е казано какъв е срока./ Това е основание за налагане на капиталово изискване. Примерно да ни кажат, че капитала ще ви се вдигне с 10 млн. Ако не го направите това, не се знае в какъв срок. Не е записано в закона. Така че предлагам или да се измени или да отпадне. Най-вероятно няма да може да отпадне и трябва да се посочи някакъв срок.
Втората хипотеза има вероятност да доведе до неадекватни капиталови изисквания. Не се знае какво значи неадекватни капиталови изисквания. Това значи ли, че не отговаря на капиталовата адекватност? Ако е, да се напише, че не отговаря на капиталовата адекватност.
В т.5 на същия член. Може обосновано да се предположи, че рисковете са подценени. Не знаем какво значи това предположение. Всичко това води до капиталови изисквания за нас.
Чл.18 т.6. когато може обосновано да се предположи, че инвестиционния посредник в следващите 12 месеца ще наруши разпоредбите на ЗПФИ. Тук имаме предположения, че някой може да наруши разпоредби в следващите 12 месеца. И на базата на това има санкция.
Чл.118 т.7. Същата или сходна мярка, която вече е приложена към един инвестиционен посредник може да се приложи към друг инвестиционен посредник, без да има вина. Защото друг инвестиционен посредник е направил някакво провинение.
Предложението ни е или част от текстовете да отпаднат или да се редактират и да станат конкретни, за да няма субективно тълкуване, както от контролиращ орган, така и в последствие от съд.
За незабавното изпълнение на ПАМ. Това е чл.127 ал.5. Предложението ни е, текста да се отнася за влезли в сила ПАМ. Тук става въпрос за следното. Може да се наложи санкция на посредник. Примерно по новите санкции 5 – 10 млн. Той да жали. Да падне в съда, а ПАМ да е влезнал в сила. Затова казваме при влезли в сила, след като са минали съдебна фаза, тогава да се прилага този член. А не прилага се, плащаме глобата, която става 5 – 10 млн. Посредникът фалира и след това съда го отменя.
Последната точка, ние разбираме, че това е по директива. Но санкциите от 100 000 лева максималната граница отиват на 5 млн. и на 10 млн. В момента няма инвестиционен посредник, на който ако му се наложи такава санкция да оцелее. Не е възможно.
Аз разбирам, че това е по директива. Но като казвам, че това е по директива искам да кажа, че в директивата навсякъде в таблицата за несъответствия е посочено пълно съответствие. А има възможност да има само съответствие, без да е пълно съответствието. Както и в самата директива е упоменато, че е възможно да има не пълно съответствие и законите да се прилагат в зависимост от степента на приложимост на директивата.
В момента мога да го цитирам, ако искате.
В главата, в която се уреждат финансовите холдинги и отношението между инвестиционните посредници и финансовите холдинги, компетентните органи следват процеса на извършване на преглед и оценка, съгласно раздел ІІІ от настоящата глава и прилагат надзорните мерки, съгласно раздел ІV от настоящата глава, в зависимост от нивото на прилагане. Тук може да се направи нива на прилагане на директивата, а не примерно най-тежкото ниво да се сложи за влизане в сила.
Искам да кажа, че всичките ни приложения, затова нищо не сме писали по финансовите холдинги, защото там много трябва да се променя. Всичките ни приложения са съобразени с кратките срокове, които има. И пипане на определени точки, думички, за да може да се случи всичко в срок.
Молбата ни е след като се приеме закона, да има достатъчен срок за въвеждането му в изправност, да е поне шест месеца по всички точки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Бояджиев. Ще ви помоля всички тези неща, които казахте да ги оформите писмено в становище и да го изпратите официално на Комисията възможно най-бързо.
Поемам ангажимент да ви поканим между първо и второ четене, а там където не се приемат вашите предложения, да може да участвате в дискусията.
Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване. Няма.
Преминаваме към гласуване.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, № 502-01-5, внесен от Министерски съвет на 21.01.2015 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Законопроектът е приет.
С това изчерпахме дневния ред.
Благодаря на народните представители.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 16 часа и 30 минути /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /