Стенограма от заседание на комисия

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 11 юли 2014 г. /петък/ от 14.00 часа в зала «Изток» на Народното събрание, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Заседанието бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Йордан Цонев – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 10 минути /


ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Добър ден на всички!
Позволих си да свикам това извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси в петък след обяд, след парламентарния контрол, поради големия обществен интерес към одитния доклад на поставената под особен надзор Корпоративна търговска банка, който Управителят и Управителният съвет на Българска народна банка изнесе днес. И изключително стряскащите данни, които излязоха от този доклад.
Уважаеми колеги, очевидно е, че нашата Комисия и Парламента ще трябва да приеме законодателство, което да реши проблема възникнал в Корпоративна търговска банка. Ние ще трябва да потърсим широка обществена подкрепа за решаването на този проблем, чието парламентарно измерение ще бъде и трябва да бъде консенсус по тази тема. Защото освен защита на интересите на вложителите и клиентите на Корпоративна търговска банка, ние трябва да дадем отговор на обществото, какви са мерките и какво това ще струва на цялото българско общество.
По тази причина ние не може да искаме подкрепата и доверието нито на обществото, нито на политическите сили, без това да стане по един прозрачен начин. Българското общество да бъде информирано, а това става чрез медиите. Затова си позволих с нарочна покана, да поканя абсолютно всички медии, чрез пресцентъра на Народното събрание, на това наше извънредно заседание, което е открито за всички, за да стане достояние този доклад на Управителя и Управителния съвет на Българска народна банка за всички ви.
Аз благодаря на господин Искров и на членовете на Управителния съвет, които днес са тук.
Господин Димитър Костов – подуправител – Управление “Банково” и “Фискални услуги”
Господин Калин Христов – подуправител – Управление “Емисионно”
Госпожа Лена Русева, госпожа Боряна Пенчева.
Много благодаря на министъра на финансите Петър Чобанов, който също се отзова на поканата, тъй като е очевидно, че мерките, които ще трябва да бъдат взети в тази посока са свързани не само с участието на Българския парламент, но най-вече с участието на българското правителство в лицето на финансовия министър.
И така уважаеми колеги, по процедура, първо да приемем дневния ред, който предложих. Той е с точка една единствена.
Д н е в е н р е д:
Изслушване на Управителя на БНБ господин Иван Искров и Управителния съвет по одитния доклад, във връзка с одита на поставената под особен надзор Корпоративна търговска банка.
Членовете на Комисията имате ли други предложения, уточнения и въпроси по дневния ред. Няма.
Моля, който е съгласен да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред приет.
Искам да кажа, че тук е и госпожа Нели Кордовска – главен директор Управление “Банков надзор”. Тя изпълнява в момента функциите на подуправителя по банков надзор.
Бих искал да ви кажа, че току що на сайта на Главна прокуратура изтече съобщение, което мисля че е добре да ви запозная, членовете на Комисията, гостите, колегите народните представители, които са дошли в Комисията и не са членове на Комисията и разбира се всички, по отношение на това, което се случва в Корпоративна търговска банка.
В късния след обяд се казва на 9.07.2014 г. Управителят на БНБ депозира до Главния прокурор сигнал, придружен с копия от множество документи. В сигнала се посочва, че предишния ден БНБ е уведомен от квесторите на КТБ за извършена на 19.06.2014 г., ден преди квестурата и поставянето на КТБ под особен надзор, неправомерно теглене от трезора на Банката на необичайно големи суми – 93 млн. 139 500 евро, 23 млн. 657 575 лв. и 45 000 щатски долара. Общата левова равностойност на взетите в брой от трезора на Банката пари е 205 млн. 887 223 лв. Получените от БНБ материали, незабавно са приобщени към до съдебното производство, касаещо дейността на банковия надзор на БНБ по отношение на КТБ – АД.
Извършените до момента по сигнала на господин Искров процесуални следствени действия са следните.
1. Днес 11.07.2014 г. в гр. Созопол е задържан Орлин Русев – председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на КТБ – АД. За когото са налице доказателства, че лично е разпоредил, горепосочените суми да бъдат изнесени от трезора на банката и предоставени на трети лица.
2. На 10.07.2014 г. като обвиняемо лице за извършено престъпление по чл.203 от Наказателния кодекс, длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай е привлечена Маргарита Петрова – главен касиер на КТБ – АД. Тя е извадила горепосочените суми от трезора в чували и ги е предала на трети лица. Спрямо Петрова е постановено задържане до 72 часа и в този срок ще се изготви искане до съда за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража.
3. Разпитани са изключително голям брой свидетели. Иззети са документи и записи от охранителни камери. Назначени са графологична и техническа експертизи.
4. Към момента се извършват оперативни процесуално следствени действия, в това число се провежда оглед на трезора на КТБ – АД и се подготвят документи за призоваване по реда на международната правна помощ на Цветан Радоев Василев.
Това е съобщението на Главна прокуратура. Беше според мен важно преди да започнем работа, да се запознаем с него.
Господин Главчев заповядайте.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин председател, преди съществената част, ако обичате една процедура, да изразим становище, по това което току що вие прочетохте. От името на парламентарната група на ГЕРБ заявяваме, че подкрепяме действията на Прокуратурата. И се надяваме да бъдат продължени, за да бъдат установени всички виновници за това, което се случва в момента. Дори и най-малкото, което е сега, че имаме повод за такова заседание в момента. Българските граждани трябва да бъдат спокойни за своите спестявания. И който е виновен за това да не е така, той трябва да попадне под ударите на закона и да понесе всички последствия. Това всъщност е становището на нашата парламентарна група.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Главчев. Давам думата на управителя на БНБ, господин Иван Искров.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря ви уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми гости, преди да повторя това, което вече казахме на организираната в БНБ среща с националните медии, искам да кажа, че това е интересно, което току що чухме от Прокуратурата, но в крайна сметка това касае работата на Прокуратурата. Ние до толкова сме засегнати, доколкото нещо като имаме съмнения сме го изпратили и не бихме желали да коментираме, каквото и да е свързано с тяхната дейност, а да се съсредоточим върху нашите задължения.
Също така искам да кажа, че нищо лично не влагаме към който и да е, когато говорим за лица, които са предприели някакви действия. Това са нашите задължения.
Уважаеми дами и господа, на 18-ти, 19-ти и 20 юни след множество медийни публикации и според нас странната пресконференция, която допълнително нагнети положението на тогавашното ръководство на Корпоративна търговска банка, от Банката както бяхме информирани, бяха изтеглени суми за близо 1 милиард лева. Това доведе до 20 юни петък в 11.40 часа в Българската народна банка, да се получи искане от ръководството на Корпоративна търговска банка за поставяне на Банката под специален надзор на основание чл.115 ал.2, т.2 и т.3 от Закона за кредитните институции.
Тъй като това не е широко известно и имаше неточни интерпретации в медиите, относно първоначалните действия на Централната банка, доколко били навременни, закъснели ли са или не. Обръщам специално внимание, че именно при такова искане Българската народна банка е длъжна по закон да наложи специален надзор. Това беше и направено.
Първо, както обявихме при Корпоративна търговска банка, а после и при свързаната с нея Креди Агрикол – България.
Както уведомихме в предходни наши прессъобщения и пресконференции и в двете банки от групата на Корпоративна търговска банка веднага бяха назначени квестори.
На 25 юни в двете банки влезнаха и независими одитори с цел да бъде направен преглед на активите и пасивите на банките, в срок от десет работни дни, които изтекоха в сряда. Вчера в четвъртък докладите на одиторите бяха внесени в Централната банка. Искам да обърна внимание, вероятно господин Цонев ще потвърди, че и нашата първоначална идея беше, господин Цонев да ни покани тук в четвъртък да представим пред Комисията по бюджет и финанси и пред медиите тези доклади, но така или иначе закъсняхме с докладите. Закъсняха с внасянето на докладите одиторите с един ден. Така или иначе това ще се случи сега пред вас.
Заключенията от прегледа на одиторите в резюме са следните.
Първо, резултатите по отношение на Креди Агрикол – България са положителни. Това е добре управлявана банка с добри банкови практики. Състоянието на кредитни портфейл е много добро. Неговото обезпечаване и необходимите провизии са на достатъчно високо ниво.
Второ, резултатите от прегледа на Корпоративна търговска банка говорят меко казано, за действия несъвместими със закона и добрите банкови практики. Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3,5 милиарда лева от общия им портфейл в размер на 5,4 милиарда лева.
Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер на Банката господин Василев.
В резултат на липсата на достатъчно информация одиторите изразяват мнение, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си.
Не могат да бъдат оценени също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на кредитния портфейл в размер на 3,5 млр. лева. За съжаление тези действия не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на дистанционния банков надзор и навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби.
Тези именно действия на длъжностни лица в Корпоративна търговска банка е възможно да доведат до съзнателно ощетяване на банката със стотици милиони левове. Очевидно е, че миноритарните акционери в Корпоративна търговска банка, също са жертва на тези злоупотреби. Тъй като не са установени някакви свързани кредити с тях.
Поради изброените причини днес вече внесохме доклада на одиторите за прегледа на активите и пасивите на Корпоративна търговска банка, на вниманието на Главния прокурор на Република България.
В допълнение на казаното за състоянието на Корпоративна търговска банка и на основание на данните предоставени ни от отделна проверка, различна от това, което свършиха одиторите. Извършена от самите квестори на 9 юли 2014 г. преди два дни с вх. № 6199 вече внесохме при Главния прокурор още един сигнал, поради съмнение за криминални действия на лица свързани с Банката.
Конкретно по данни на квесторите на 19 юни т.г., само ден преди Корпоративна търговска банка да бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка, левовата равностойност на 205 млн. 887 223 лева в брой, предимно предоставени в евро. Левовата равностойност е 205 млн.
Какво деяние е това и какви действия трябва да се предприемат, ние не желаем да коментираме, тъй като е само в компетенцията на Прокуратурата. Разследващите органи могат да отговорят на въпроса, дали по този начин мажоритарния собственик не е ограбил собствената си банка.
Прокуратурата на Република България може да разчита напълно на експертния потенциал на Българската народна банка, за да стигне до край в търсенето на цялата истина по този криминален случай.
По изложените до тук въпроси оставаме занапред, да се произнася Прокуратурата, за да не пречим на процесуално-следствените действия. Няма да коментираме тези въпроси.
От тук нататък Българската народна банка съвместно с правителството се концентрира върху преструктурирането и оздравяването на добрата част на Корпоративна търговска банка, с оглед защита интересите на всички нейни вложители.
Какви действия ще бъдат предприети по отношение на Корпоративна търговска банка и Креди Агрикол – България от тук нататък?
Очевидно е уважаеми дами и господа, че поради неизвестността свързана с този портфейл, за който току що уведомих, не можем да одържавим Корпоративна търговска банка в сегашния й вид и да започне да бъде действаща банка, както беше обявено на 22 юни, преди да бъдат известни данните от проверката.
Бихме застрашили в този случай, както дейността на Българската банка за развитие, която се предполагаше, че ще стане собственик на отворената КТБ, така и значителна част публични ресурси и ресурси на Българската народна банка.
Но това което искам да подчертая, тук е и финансовия министър и председателя на Бюджетна комисия, водещите експерти на парламентарно представените политически сили. Но целта остава непроменена. И тази цел е гражданите и фирмите да могат да разполагат с пълния размер на своите средства. Единственото изключение от това ще бъдат фирмите на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка и свързаните с него лица и фирми.
Какъв е новия практически план за действие, вече обсъден подчертавам, вече обсъден между Българската народна банка и правителството и подкрепен от основните парламентарно представени политически сили. Той съдържа многобройни технически подробности, но накратко ще обобщя мерките както следва.
Като първа стъпка одържавяване на Креди Агрикол – България - ЕАД. Добрата банка.
Второ, прехвърляне на всички добри активи и пасивите на Корпоративна търговска банка в Креди Агрикол.
Важно е да се знае, че тук попадат и всички депозити на гражданите и фирмите, за които това ще представлява само една правна и счетоводна операция, която по никакъв начин няма да засяга главното. Всеки гражданин и всяка фирма ще разполагат със своите сметки, депозити и спестявания.
Единственото изключение от това, подчертаваме ще бъде мажоритарния собственик, ако има такива средства на Корпоративна търговска банка и свързаните с него фирми и лица. Те няма да бъдат гарантирани от държавата и остават в КТБ.
Трето, осигуряване на абсолютна ликвидна подкрепа на държавната Креди Агрикол, която ще бъде преименувана от страна на нейния нов собственик държавата. За тази цел ще бъдат осигурени достатъчно средства от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, държавния бюджет и Българската народна банка. Знаете, че ние може да действаме като кредитор от последна инстанция при условията на чл.33 от нашия закон, срещу високо качествени държавни ценни книжа. И имаме възможност, съгласно закона с една огромна сума да подкрепим, разбира се, няма да се наложи в този случай, до размера на около 5 млр. лева.
Колкото е необходимо казваме толкова. Трябва да са спокойни гражданите. Механизмите за това вече са разработени в резултат от съвместната работа на ангажираните с този процес публични институции, в това число Българската народна банка и Министерството на финансите.
Четвърто, лиценза на Корпоративна търговска банка ще бъде отнет и ще се пристъпи към обявяването й в несъстоятелност.
Привилегировани кредитори, съгласно проекта на закон, който ще бъде обсъждан тук, привилегированите кредитори на КТБ в несъстоятелност ще бъдат държавата, в лицето на Министерство на финансите и Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Институциите които ще подкрепят одържавената Креди Агрикол и изплащането при необходимост на депозитите на гражданите и фирми, които бъдат прехвърлени там.
Пета изключително важна стъпка. Казаното до тук ще стане възможно след гласуването на проекта на специален закон, който вече е изготвен и ще бъде представен днес на основните парламентарни сили. От тук нататък на ход сте вие, уважаеми дами и господа политиците.
Накрая уважаеми дами и господа, даваме си ясна сметка, че към Българската народна банка има критики за дейността на банков надзор в конкретния случай. Това обаче, което не е известно на широката публика искам да изясня днес. А то е, съгласно действащия от 1997 г. и до момента Закон за българската народна банка, законодателя е вменил правата и отговорностите за функцията банков надзор на подуправител, който и да е той, ръководител на Управление “Банков надзор”.
Управителят и другите членове на Управителния съвет на Централната банка нямат никакви директно възложени задължения, нито права по отношение на текущия банков надзор. Във връзка с това и затова го казвам, с това внасяме и законови промени, с които ще поемем такива отговорности, разбира се, ако бъдем подкрепени от вас.
В заключение бих искал да споделя, че през изминалите няколко седмици, Българската народна банка работи в пълен синхрон с държавния глава и други държавни институции, водени от разбирането, че банковата стабилност е първостепенно обществено благо. И вярваме, че ако някой се е съмнявал, вече всички са убедени, че това е безспорен факт.
Преструктурирането и оздравяването на тази кредитна институция е много важно, както за ключови отрасли на икономиката, така и за големи български общини, болници, много компании и хиляди граждани, които имат пари в тази банка. Всяко друго решение според нас, би било безотговорно и би довело до дългосрочни негативни социално-икономически, а вероятно и политически последици.
Отново подчертаваме, ние работим като екип, така че оздравената държавна банка да бъде отворена на 21 юли. Очакваме подкрепа от политиците.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин Управител. Бих искал да се обърна към другите членове на Управителния съвет. Иска ли някой от тях да поясни нещо, да внесе яснота или да допълни.
Господин министър на финансите по тази схема.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин управител, подуправители и членове на Управителния съвет на БНБ, дами и господа, наистина се намираме в един много отговорен момент, в който всички трябва да покажем ясно и категорично, както го показвахме и до момента, през последния месец, че стоим зад стабилността на банковата система като цяло и че българските граждани няма да загубят нито един лев от своите спестявания и в случая с Корпоративна търговска банка се предлага решение, което точно това показва. Тоест, ние съзнаваме нашата отговорност и аз виждам в лицето на правителството, в лицето на Парламента, институциите, които са част от решението и сме готови съвместно с екипа на БНБ да подкрепим това решение, за да бъдат защитени спестяванията на българските граждани.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин министър. Госпожа Стоянова – главен юрист на БНБ също е тук. Ако трябва и тя ще отговори на въпроси.
Предлагам да пристъпим към дискусия. Народните представители ще имат възможност да изразят мнение, да зададат въпроси. Аз преди това само един уточняващ въпрос искам да задам. Зная, че министъра на финансите, господин Чобанов и господин Калин Христов, подуправител Управление “Емисионно” бяха в Брюксел преди няколко дни. Имаме ли съгласувана позиция по казуса със съответната Дирекция на Европейската комисия?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин председател. Наистина ние бяхме преди няколко дни в Брюксел и обсъдихме тогава няколко възможни решения на проблема. В непрекъсната комуникация сме със службите на Европейската комисия, Главна дирекция “Конкуренция”, които отговарят за държавните помощи. И както в предходния случай с одобряването на схемата на подкрепа, т.е. на схемата за държавна помощ от Европейската комисия, сега отново сме в тази ефективна комуникация. И след като се изпрати необходимата документация, тази схема също ще бъде разгледана и одобрена. Така че този вариант, който разглеждаме за разделянето и отделянето на здравата част в нова банка, на практика бе добре прието от Европейската комисия, но като цяло естествено трябва да се извърши необходимата документална работа. Но като цяло такъв вариант се подкрепя особено, тъй като той няма да доведе до преки негативни последствия за икономиката. А някои други варианти биха довели до такива. Така че отговора на въпроса е, да продължаваме комуникацията и благодарим и за съдействието на Европейската комисия, които ефективно и бързо одобриха и предходната схема за държавна подкрепа.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин министър. Уважаеми колеги имате думата.
Заповядайте господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин председател, уважаеми колеги от БНБ, уважаеми господин министър, въпросът ми е към вас. По така предложената схема, ако се реализира по какъв начин осигуряването на ликвидност в сегашната Креди Агрикол, бъдещата държавна банка ще се отрази на държавния бюджет. Както в посока на дълга, така и в посока на дефицита.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Московски. Предлагам веднага да се отговаря. Заповядайте господин министър.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин Московски. Така предложената схема ще бъде подкрепена от фиска като цяло, без да използваме държавния бюджет, от фиска. И като цяло ликвидната подкрепа в определения резмер, който ще предостави държавата ще се отрази на дълга. Тоест веднага с нея ще бъде завишен тавана за дълга на практика. Тъй като се разработва специален закон, емисията на дълг, която е необходима ще бъде описана в този закон и ще се отрази на увеличаване на лимитите на държавния дълг. По методологията на Евростат има голяма вероятност това да се отрази и като дефицит на начислена основа. В мотивите към законопроекта коректно ще бъде отбелязан размера, с който евентуално, както казах, би се отразило на дефицита на начислена основа.
Разбира се, в зависимост от самите финансови инструменти, които ще бъдат приложени, този дефицит би могъл да бъде по-голям, по-малък. Има инструменти при които може и да не се стигне до такъв дефицит. Но практически ще бъдат описани различните възможности, финансовите им измерения и отражението им върху дълга и съответно дефицита на начислена основа.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви господин министър. Господин Московски за уточняващ въпрос.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря. Ако е възможно да ни кажете, в какъв порядък се очаква да бъдат тези размери и имали хипотетично теоретична възможност да влезем в процедура по свръх дефицит?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви.
Господин министър.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви за този въпрос. Това е еднократно събитие и от там нататък третирането на проблема, дали ще влезем в свръх дефицит и как ще изглежда процедурата е въпрос на допълнителен разговор. Но хипотетично, ако цялата сума бъде третирана, която ще бъде отделена от Европейската комисия като дефицит на начислена основа, както казах, има риск за това, но не е сигурно, че точно така ще стане. Хипотетично, ако се приеме, че подкрепата ще бъде в границите на около милиард и половина, в зависимост от схемите, които се използват и при използване на парите на фонда, може да се стигне и до около 2 млр. Относително слагаме тези граници до момента. Сами разбирате, че ако това цялото се отрази като дефицит, означава, като добавим дефицита тази година, че дефицита на начислена основа би надхвърлил три процента. И това е коректно да бъде отбелязано. Както ви казах, има инструменти, които ако бъдат използвани, съответно тази сума и евентуалното влияние върху дефицита могат да бъдат намалени.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Други въпроси? Госпожа Менда Стоянова заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин председател.
Предполагам, че както аз така и всички в тази зала сме изключително впечатлени от изнесените данни, да не кажа шокирани. И разбира се, пред мен веднага възникват два основни въпроса, на които тепърва ще има да отговаряме. Едва ли на тази Бюджетна комисия ще се отговори на тях.
Първият въпрос е кое доведе до това състояние? Кои са причините? Кои са действията и бездействията, които доведоха до фалита на КТБ? До банковата паника, която беше прекратена, овладяна само преди две седмици? И до това днес да ангажираме сериозен ресурс на държавата, на всички данъкоплатци, за справяне със ситуацията. Имаше ли начин да не се стине до тук.
И разбира се, втория въпрос каква е цената на това? Цената не само измерена в пари, а цената измерена и като влияние върху имиджа на България, върху капиталовите пазари, върху финансирането и върху вътрешната икономика. На тези въпроси много трябва да отговаряме занапред.
Ако започнем от втория въпрос, той като че ли е по-лесен и кратък, колко ще ни струва. Разбрахме горе долу от финансовия министър, че ще е около 2 милиарда лева. Два милиарда лева дами и господа. Сериозна сума, особено на фона на това, което гледаме в последните дни. Лекари се борят за 300 млн. Министър-председателят отказва да ги даде. Това което гледаме в други сфери на икономиката, 2 млр. са сериозни пари. Два милиарда ще се имитира допълнителен дълг. С два милиарда означава, че дефицита на европейска база ще бъде над 4 процента. Сто процента влизаме в процедура за свръх дефицит.
Между другото няма лошо, ще ни наблюдават по-строго от Европа и може би явно, ние имаме такава нужда. Постоянно някой да ни наблюдава по-строго от Европа.
И тук ще направя само една скоба. Може би е по-добре, че ще влезем в свръх дефицит, за да ни наблюдават как ще харчим занапред. А може би трябва сега да се замислим, дали не е необходимо да дадем на Европа и нашия банков надзор. Това което говорихме преди година, година и половина. И тук в тази зала обсъждахме следва ли България да се присъедини към Банковия съюз, което означава, че ще се ограничат правомощията на нашата банка, особено към надзора на българските банки или не.
Защото сега когато слушам изложението разбирам и може би вие всички разбрахте, че всъщност проблема са някакви свързани фирми, които са теглили кредити в размер на над 3 млр. и половина лева, свързаните фирми.
Защо обаче се стигна до липса на ликвидност и до фалита на банката? Тези свързани фирми, тези свързани кредити не са ли обслужвани или са били обслужвани? Това е важен въпрос. Питам, не можахме ли да установим на време, че това са свързани фирми и да изискаме, както е по закон, съответната капиталова адекватност на тях. Защото ако бяха провизирани тези 3 милиарда и половина, сега нямаше да вадим 2 милиарда от бюджета и никога не бива да пренебрегваме, че освен тези 2 милиард в бюджета, ще извадим още сигурно 1 милиард и половина. Така ли споменахте от Фонда за гарантиране на вземанията. Не знам дали знаете, но там има само 2 милиарда и 100. И сега 1 милиард и половина ще отидат тук. И сигурно фонда ще трябва господин министър, господин председател на Бюджетната комисия, трябва може би да се помисли как фонда бързо да събере допълнителен ресурс. Защото 700 000 млн. не е редно да остане фонда за гарантиране на вземания. Това са все въпроси, на които тепърва трябва да даваме отговор и аз мисля, че ще ги задава не само Прокуратурата, а трябва да ги задаваме и ние.
Най-лошото е, че последиците ще ги носи българския данъкоплатец. Работещите хора, тези които внасят данъци, те ще ги носят. Ще ги носи обаче и другата част от хората, които потребяват от държавния бюджет, пенсионери, деца, социално слаби. Защото това във всички случаи ще се отрази в затягане на дисциплината в разходната част в следващите години.
Така че ситуацията изобщо не е еднократна и за пренебрегване. Ситуацията за мен се случи, затова защото имаше абсолютен провал на това управление последната година и ключовата дума е недоверие.
А сега с това, което днес чуваме, тази ключова дума недоверие се пренася и към БНБ за съжаление. Не стига че недоверие имаше към политиците, към всички институции, недоверие към правоохранителните органи. Аз всъщност трябва да попитам, имаме ли финансово разузнаване? Имаме ли правила за пране на пари? Имаме ли контрол върху прането напари? Как може за един ден да се изтеглят над 200 млн. лева и да се изнесат в чували и кой ги знае накъде са заминали? Къде заминаха те? Къде са всичките тези органи и какво направиха те, да спрат това?
И още по-важно, какво направиха те за превенция на това? За какво имаме всичките тези закони? За какво пишем различни правила? И всички банки, предприятия пишат вътрешни правила, носят ги, дават ги в ДАНС,нагоре надолу. Одобряват им ги. Вие самите знаете цялата процедура. За какво е това?
Една огромна административна тежест и машина за всички данъкоплатци и хора, която е довела до ето този резултат. Това ли правят институциите?
Така че тази банка фалира. Друга беше на ръба, заради недоверие.
Но в тази връзка господин министър искам да попитам, нямаше ли начин на време, да се осигури достатъчна ликвидност на тази банка, ограничавайки разбира се възможността тази ликвидност да бъде изтеглена по начина с чували. И тази банка да не фалира така, както вие успяхте да осигурите такава ликвидност на Първа инвестиционна банка. И слава Богу там нещата са овладени и Банката работи нормално.
Вторият ми въпрос към вас господин министър, освен този конкретен въпрос. Би ли ни отдалечила една процедура свръх дефицит от възможността да кандидатстваме в ИРМ 2 и влизане в Еврозоната.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря на госпожа Стоянова. Аз се присъединявам и използвам правото си като председател на коментар. Аз се присъединявам към всичко това, което тя каза и пита за българските институции, за БНБ.
Искам да помоля колегите, все пак да се концентрираме върху въпросите си към БНБ. Защото само единствено БНБ отговаря за банковата система. Както добре знаете колегите от ГЕРБ и колегите от БСП, и аз и колегите от ДПС, а и журналистите.
Към финансовия министър въпросите могат да бъдат и е редно да бъдат по отношение на мерките, които ще бъдат предприети в подкрепа. Въпросът за ликвидността се отнася към БНБ и аз ще го отнеса, а не към финансовия министър.
И да кажа, че важно е какви мерки ще предприемем. Въпросите ще ги задаваме. Тепърва ще питаме. Но по-важно в следващите седем дни е да извършим операцията по преструктуриране и съхраняване на интересите на клиентите на КТБ. А иначе другите въпроси трябва да получат своя отговор във времето от всички институции, в това число и от нас народните представители, от всички, които имаме някаква обществена дейност.
Господин Искров заповядайте да отговорите на въпросите.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря уважаеми господин председател.
Беше много интересно изказването на госпожа Стоянова. Аз също споделям голяма част от казаното. Но то съдържаше освен изказвания и няколко въпроса, които считам, че са от компетенцията на Централната банка и разбира се, ако преценят колегите, нека да вземат отношение след мен.
Тъй като казахте няма ли финансово разузнаване, други органи и се е стигнало до това да се откраднат, не знам дали това е точния термин, тези пари на 19-ти вечерта. Нека да кажа, че и надзорните органи, както и правоохранителните, те не са някакъв текущ контрол и не седят на вратите на трезорите на КТБ. И да ги попита някой, управителя на Банката или който и да е, да разреши и те да ги изтеглят. Очевидно е, че тук става въпрос за нещо, което е нетипично и аз лично в моята практика чувам за първи път и го виждам. Аз също съм шокиран от това, което научихме.
Но нека да се прави разлика между надзорни органи и оперативно издирвателни, разследващи органи. Надзорните в значителна степен е като одитора. Работи в голяма степен по документи. И пак обръщаме внимание върху казаното от нас, в днешното изявление на Управителния съвет. Очевидно тук става въпрос за изключение. Нека да не говорим за банковата система. Става въпрос за случай, в който очевидно има много лоши практики, които са проработили в случая. Така че нито колегите от ДАНС, които отговарят за прането на пари, нито ние бихме могли да знаем кога точно някой е решил да изтегли от КТБ тези пари. Разбира се, без да бягаме от своите отговорности. Както знаете в момента има проверка, която тече по линия на банков надзор. По всякакъв начин ще съдействаме от Управителя до последния експерт. Но не искам да коментирам, ако позволите тази тема, тъй като все пак става въпрос за лица, които са засегнати и това са препоръките и на адвокатите, които защитават.
Как се стигна до това положение е много интересен въпрос. Но според мен той не касае толкова банковата система и БНБ, колкото цялостната обществено политическа ситуация в страната, уважаеми дами и господа. Затова предлагам да не ги задавате тези въпроси към банката, тъй като касае известни хора. Ние нямаме отношение към тях.
Защо се стигна до дестабилизацията и защо БНБ или Правителството не е предоставило ликвидност. БНБ е казано как може да предоставя ликвидност. Единствено срещу високо ликвидно обезпечение по чл.33, под формата на конвертируеми валути, на злато и на други от този род сигурни инструменти. А Наредба 6 на Централната банка доразвива този въпрос и казва – държавни ценни книжа. Нещо което ще направим сега с новата банка, която ще бъде създадена, ако разбира се Народното събрание подкрепи нашия законопроект, който сме изработили съвместно и БНБ и Министерство на финансите.
Как се е отразило? За щастие до този момент, може би господин министъра ще ме поправи. Знам данните до обяд. Като цяло е ясно, че става въпрос за изолиран случай. И не случайно това го подчерта и Европейската комисия и Международния валутен фонд, който само преди три седмици беше тук на проверка или четири седмици. И знаете какви им бяха оценките за банковия сектор. Ние също знаем показателите на отделните банки на банковия сектор. И поради тази причина вие видяхте, че българския суверенен спред се оскъпи от порядъка на 10 – 12 базисни точки, което е 0,10 – 0,12 процента. И след това се върна l момента облигацията, която само преди две седмици пуснахме на международните пазари и която е най-добрия показател, индикатор за доверие се търгува на почти същите стойности, на които беше записана. На 3,07, на 3,08 при положение, че беше записана на 3,05 процента. Това е добре. Трябва да се радваме за това нещо.
По отношение на банковия надзор. Може би тук си заслужава да ви кажа, че от доста време си говоря, особено като започна тази криза в Корпоративна търговска банка. По никакъв начин не искам да подценявам не лекия труд на колегите от надзора. Но си говорихме и с изпълняващия длъжността госпожа Кордовска и с колегите от Управителния съвет. Нека да имаме нов Парламент, да имаме ново Правителство. Ще поискаме с Европейския банков орган в Лондон. Това е единствения орган на Европейския съюз, който е с най-голяма тежест. Единственият орган, който може да прави така нареченото Пиаревю, за да може да дойде есента в България в Българска народна банка и съответно да направи проверки и на Банков надзор, за да може, ако има някъде препоръки, които те да направят за отстраняване като пропуски, да ги направим.
Надявам се, че ще подкрепите и тези предложения, които ще направим. Също така Управителният съвет и Управителят да имат преки отговорности по отношение на надзора. Госпожо Стоянова може би не отговорих на някой въпрос.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Какъв беше въпроса, във връзка с процедурата по свръх дефицит, дали ни отдалечава. Аз ще добавя към вашия въпрос. В 2012 г. бяхме в същата процедура по свръх дефицит и може би знаете, дали се отдалечаваме или не.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Разсъждаваме върху хипотетичната процедура по свръх дефицит. Тъй като казахме, че има инструменти и да не се стигне до там. Като цяло еднократността, която споменах е, че този дефицит ще се отрази и ще се добави към дефицита към тази година, но само през тази година. Това поражда еднократния му характер. От там нататък следващата година, в зависимост от бюджета, който ще бъде съставен ще се излезе и ако няма други обстоятелства, ще се излезе от тази процедура автоматично. Тоест влиянието е еднократно и е само върху тази година. А от там нататък действията, които трябва да се предприемат по присъединяването в ИРМ 2 са вече в полето на изява на следващото правителство.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожа Стоянова има реплика.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин министър. Разбирам, че са счетоводни трикове, да го нарека или техники, извинявам се, техники може да се докараме до три процента, така че да не влезем в тази процедура. Между другото аз предпочитам да дойдат и да ни сложат вилицата от Европа и да ни гледат, защото явно не може да се справим сами. Но счетоводните техники за съжаление няма да могат да нулират дълга, който всички ние ще плащаме. И който над 3 млр. и половина ще отиде да покрие въпросната дупка. Там за съжаление техники за нулиране нямаме.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Госпожо Стоянова, категорично ви напомням и на останалите членове на Комисията, да не правят никакви внушения относно дълга, който би бил взет за подкрепа на банката. Няма отношение нито Правителството, нито Народното събрание към контрола върху банковата система и върху която и да било банка. Възникнал проблем там Правителството и Народното събрание се намесват тогава, когато има проблем и тогава когато трябва да го подкрепим. И вие прекрасно знаете това и от законите и от директивите и от собствения си опит в политиката.
Така че опита да насочвате кризата там където не е, не е коректен и аз няма да го допусна.
БОРИС ЦВЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господин Искров и колеги негови от БНБ, прочетох много внимателно прессъобщението на БНБ и чух представянето му днес. У мен и у моите колеги остават повече въпроси, отколкото отговори. Да тръгнем по реда на текста на съобщението.
Първо, защо днес, поне така излезе като информация, аз не съм присъствал, на вашата пресконференция са канени само определени медии. Прозрачността е задължително първо условие при криза на доверие.
На второ място, цитирам: “Резултатите по отношение на Креди Агрикол – България са положителни. Това е добре управлявана банка, с добри банкови практики. Състоянието на кредитния портфейл е много добро.” Тогава защо я одържавявате?
Следващ въпрос. Цитирам: “Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3,5 милиарда лева. 3,5 милиарда лева са 7 процента от общия кредитен портфейл на цялата банкова система.” И са отпуснати без документи, а на нас ни искат касови бележки за 2 лева в магазина.
На следващо място. Цитирам: “Не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си. Не могат да бъдат оценени също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на кредитния портфейл в размер на 3,5 милиарда лева. За съжаление тези действия не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на дистанционния банков надзор и навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби.”
Като не става с дистанционен банков надзор, къде е надзора на място? За какво се взимат заплати?
На следващо място. По данни на квесторите на 19 юни т.г. казвате, чрез трето лице са изтеглени и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка 205 млн. лева, левова равностойност в брой. Изтеглени в брой със заявка от предишния ден може би или не? Без. И БНБ не знаете. И на никого в БНБ не светна червената лампа, ако е имало информация и документи.
На следващо място. Прехвърляне на всички “добри” активи и пасивите на Корпоративна търговска банка в Креди Агрикол, казвате. Аз не знам за такава терминология добри активи и пасиви. Кой ще определя това? Добри по душа или как?
Има лоши кредити, има необслужвани кредити. Има кредити без обезпечение и т.н., но няма дори и лоши активи и пасиви.
На следващо място цитирам: “Единственото изключение от това, подчертаваме, ще бъде мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка и свързаните с него фирми и лица.”
По последни данни, ако са точни, в КТБ 1,78% от портфейла са лошите кредити. Те вероятно не са свързани с мажоритарния собственик. Те добри активи ли са или лоши и къде ще отидат е въпроса ми?
На следващо място казвате: “Законодателят е вменил правата и отговорностите за функцията банков надзор на подуправител на БНБ. Управителят и другите членове на Управителния съвет на Централната банка нямат никакво директно възложени задължения, нито права по отношение на текущия банков надзор.”
Браво прехвърлихме отговорността пак на подуправител. Възникват няколко въпроса.
Първо, за какво взимат заплати останалите членове на Управителния съвет, включително управителя?
Втори въпрос, управителят мисля, че предлага подуправител. И той носи конкретна, персонална, включително и лична отговорност.
Трето, аз съм депутат от една година и признавам, извинявам се на председателя и на колегите, не съм член на вашата Комисия. Но вие сте управител на БНБ повече от една година и тези въпроси, дали превантивно или като наблюдение е могло да ги забележите, че бихте искали да имате и вие и другите колеги отговорности, а закона от 1999 г. ги е вменявал конкретно на предложения от вас, предполагам подуправител.
Още един въпрос, какво се случва с клиентските активи на инвестиционния посредник КТБ, които са за над 2 милиарда лева?
И последен въпрос. Какво случва с договорните фондове на КТБ, как да ги охарактеризираме като добри или лоши пасиви са.
Има и куп други въпроси, които се появяват. Разбира се оставям настрана криминалните въпроси, както господин Искров каза. Те е хубаво да са отговорности и действия на други институции, които също получават от данъкоплатците заплати, за да си вършат работата.
Така че с тази критичност не искам да омаловажа усилията, когато вече колата се е обърнала, на институции, пак трябва да подчертая, на министър на финансите, хората от Министерски съвет, на парламентарните комисии, включително и на тази, на която днес присъствам, включително и на хората от БНБ. Но пак ви казвам, това че сега когато е станало вече доста късно за някои въпроси, се действа правилно. Не се отговаря на въпроса как се е действало досега. И затова задавам тези въпроси.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Господин Искров, вие или вашите колеги.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря господин Цонев. Радвам се, че вече са насочени към нас въпросите, тъй като наистина е некомфортно като се насочват въпроси които касаят нас към финансовия министър. Ще се опитам да отговоря на част от тях. За другите ще помоля може би господин Костов и колегите, които са тук.
Аз ще започна отзад напред. Не искаме да прехвърляме никому отговорност. Искам обаче когато се говори, че Иван Искров носи отговорност за нещо или който и да е от тук седящите, липсва само господин проф. Стати Статев, тъй като не е в София, да е ясно със закона какви права му се дават.
Правото по отношение на регулациите. Искам да се прави разлика между регулации и банков надзор. Правото по отношение на регулациите е изцяло в Управителен съвет на Българската народна банка.
Регулациите, наредбите, как трябва да изглежда капиталната адекватност, ликвидността и т.н. Има над 30 – 40 регулации в около 20 наредби. Голяма част от тях директно са прилагат от Европейския съюз и ние ги внасяме в нашето законодателство. Но голяма част е наша дискреция и затова е стабилна нашата банкова система. Тъй като за всичките тези години, прав сте от 2003 г. съм управител и съм горд с постиженията на нашата банкова система, минахме през изключително тежък период, през който не можаха да минат огромни държави и бивши империи.
Наложи се Обединеното кралство да национализира най-голямата си банка Робека в Скотланд – 75 процента държава. Лойдс банк. В Сити Банк най-голямата демокрация се наложи да я подпомогне финансово 2008 г. и разбира се, си върна парите с печалба. Една от най-големите германски банки Хипо Риъл Истейт се наложи да бъде национализирана по същия начин, по който считахме да национализираме КТБ. Не бягам от своята отговорност. Гледам ви спокойно в очите и не се притеснявам от това, което съм работил.
Казваме за друго обаче. Когато трябва да носим отговорност за конкретни доклади, за конкретни решения. Например доклади за ревизии не се гледат в Управителния съвет. И това не е от мое време, а от много години.
Сега вече аз искам, ако ще бъда управител в Банката, да гледам и докладите, да нося пряка отговорност. И утре ако се наложи да дойда тук и да кажа, че нося отговорност и съм пропуснал нещо. Това го иска всеки един от нас.
В този смисъл го казвам, а не че бягам от отговорност. В никакъв случай не прехвърляме отговорност. Искаме вие народните представители да ни подкрепите и със законопроекта, който ще бъде внесен да промените и мисля че беше чл.155 от ЗКИ, с който тежките отговорности да се качат на ниво управител и управителен съвет.
Аз съм предложил двама подуправители. Предложил съм ги като професионалисти, които са с огромен опит и трудов стаж. Не мога обаче, ако има някакви твърдения някъде в Прокуратура и се прави някаква проверка и не бих желал да влизам в тези въпроси, по молба на адвоката. Не мога да зная всяка стъпка, която е направил през деня. Нека обаче да оставя правосъдната система да си свърши работата. Не бягам от отговорност. Утре може да реши Софийския градски прокурор, да ме привлече и мен под някаква отговорност. Ще отида и ще отговарям. Не го разбирайте това предложение като бягане от отговорност.
Гордея се с това, което направи Българската народна банка, в изключително, извинявайте, но в раздрусана политическа обстановка, толкова много години. И всеки дърпа на една страна каруцата. Опитвахме се като институция да бъдем национална институция, подкрепена от вас. За което благодаря. Винаги сме имали подкрепата на Народното събрание, независимо от политическите борби и боричкания, когато сме предлагали нещо. Успяхме да приведем огромната система през най-тежката криза от 1929 – 33 година. Това не е такъв случай с Корпоративна търговска банка. И вие много добре познавате действащите лица. Много добре знаете кой, къде и какво е в българската социална обществено-политическа система. Не желая да ми го прехвърляте на моята глава.
Добри и лоши активи. Добри и лоши активи са сложени в кавички, уважаеми господин Цветков. Тъй като това е практика, която беше приложена в няколко банкови системи и с Банкия в Испания и с английски банки. Нордонрок си спомняте много добре. Огромна банка, която фалира. Беше разделена на две. И фактически беше отново отворена вече под друго име. Това което предлагаме.
Добри активи разбираме под тези, които са установени безспорно от одиторите, които работеха десет дни. Лоши активи разбираме под тези 3,5 милиарда. Не казваме, че са лоши кредити, не обслужвани или други. Не казваме, че всичките са свързани с основния акционер. Никъде не се твърди това от одиторите. Ние в нашето изявление на Управителния съвет преразказваме накратко, какво са казали одиторите в техните томове, които са изпратени в прокуратурата веднага. И след като не знаеш колко е голяма дупката, колко от тези 3,5 милиарда са добри, лоши, свързани, не свързани, няма как да караш финансовия министър на Република България да застане и да каже: Все ми е тая, дали са 3 милиарда или 100 милиона, ще ги дам тези пари.
Поради тази причина се отказвам от този вариант, който беше съобщен на 22-ри неделя, с ангажимента да национализираме банката и предлагаме нов вариант, също познат на Европейския съюз, който съответно би получил одобрение от Европейската комисия.
Защо не ги оценяват. Те са показали в доклада. Липсват документи. Възможно е да са махани документи. Не е нормално да дойде одитора при господин Костов и да му каже: Такова е досието.
Не е така. Във всяка една банка, ако тръгнете кредитните досиета са такива. Вътре има от основанието през обезпечения, през кеш анализи, всякаква дейност през годините на кредита. И това важи за българските банки, които не правят изключение. Добри банки. И за западните от Уникредит до най-малката банка. Нормално е да има толкова много документи, но просто ги няма там. Защо ги няма там? Никой не обвинява който и да е. Това е работа на проверяващите органи да проверят, защо ги няма тези документи.
И друго, което искам да кажа по разпореждане на госпожа Кордовска. Преди да са готови докладите, но ни стана известно това нещо, веднага е разпоредено на квесторите и те веднага са разпоредили да се пуснат писма до тези кредитополучатели, с които да им се изискват баланси, отчети за приходи и разходи и т.н., какви обезпечения са дали. Просто липсват документи. Но това не съм го установил аз, а това го установяват одиторите.
Къде е надзора на място? Това беше моя пръв въпрос. Благодаря ви за този въпрос. Надзор на място не се прави постоянно. Това са 30 човека ревизори на 30 банки. Достатъчно са. Не казвам, че са малко. Има и други дейности. И това никъде по света не се води всеки ден в банка. Това е все едно да кажете, че понеже има от време на време по пътя София – Бургас катастрофи, трябва да има катаджия на всеки километър. Или ако се блъсне колата, тогава катаджията е виновен, че той си е блъснал колата. Опитвам се да направя сравнение.
Последната ревизия, която е правена в банката, включително кредитен портфейл е към 31 март 2013 г. И вероятно сега и досиета са били в друго състояние. Това е това, което казва госпожа Кордовска. Това е проверено вече. Значи от тогава насам се е случило нещо, за да кажат сега одиторите, че ги няма тези неща. И вероятно, ако не се беше случила тази случка с КТБ, вероятно сега би дошло пак времето веднъж годишно за следваща проверка на място. Така се работи по принцип.
А колко били лошите кредити, не може да кажем към този момент, защото това, което работи Банков надзор е отчетни форми. Те са отчели два процента.
Друг е въпроса, че когато има по-голям кредитен растеж, както се случи с тази банка в последната година, вероятно от тук нататък трябва да се правят по-чести проверки. Примерно при банка, която е по-неактивна или по-заспала, по-бавно расте, може да се правят и по-редки проверки. Но когато се види, че банката расте по-бързо, вероятно това ще бъде извлечено като поука и ще се правят и по-чести проверки.
Извинявайте господин председател, но се опитвам да отговоря на всички въпроси, тъй като те не бяха малко.
Същото важи и за изтеглянето в брой. Къде е БНБ? БНБ не е текущ контрольор на трезора на КТБ, особено в момента, когато очевидно е имало някакъв стрес. Някой някъде е пътувал и т.н. Това го няма никъде. БНБ отговаря за собствения си трезор, в който вероятно голяма част от вас имат касетки.
Защо като е била добра Креди Агрикол я одържавяваме? Креди Агрикол е сто процента собственост на КТБ. И няма смисъл покрай сухото да изгори и мокрото. Това е нашето предложение. Ако вие го възприемете като законопроект, това да бъде базата към която да прикачим депозитите на всички останали фирми, общини, болници, граждани, домакинства, които да ги прехвърлим като “добра” банка, няма такъв законов термин, да ги прехвърлим в Креди Агрикол.
Защо са канени днес само определени медии? Този въпрос и съм абсолютно сериозен. Това е решение на пресдиректора на Централната банка. Не се меся. Не съм човек оркестър. Имаше един такъв министър на времето се хвалеше, че бил човек оркестър.
БЕНОВСКА: Така както не упражнявате контрол върху подуправителите, така и не контролирате пиара си, така ли излиза?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Беновска не сме в студиото на К2.
БЕНОВСКА: Кой е шеф на БНБ?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Беновска аз давам думата тук.
БЕНОВСКА: Ще ме изгоните ли господин Цонев? Изгонете ме.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма да ви изгоня, но думата я давам аз и реда е определен от Правилника.
БЕНОВСКА: Питам, кой е шеф на Народна банка, господин Цонев?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не съм ви дал думата.
БЕНОВСКА: Дайте ми я.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Казах ви няма да ви я дам. По Правилник не мога да ви я дам.
БЕНОВСКА: Защо?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моля ви да спазвате реда.
БЕНОВСКА: Спазвам го реда, но това е една мъртва пресконференция, на която господин Искров се измъква непрекъснато с ваша помощ.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Искров ви даде възможност и каза, че ще отговори след заседанието на Комисията.
БЕНОВСКА: А да видим.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз свиках заседанието на Комисията и поканих всички медии. Така ли е? Нека да спазваме регламента и да се уважаваме. Аз уважих медиите от името на Комисията. Благодаря на цялата Комисия, че ми даде това право.
Първо въпрос ще зададе госпожа Лиляна Павлова, после проф. Гечев и след това господин Главчев. Заповядайте. След това е господин Горов.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа, изключително съм притеснена и изумена от всичко, което чуваме днес. Това което виждаме и чуваме, за мен лично звучи като една пирамида, която е позволено да бъде реализирана, а пирамидата се нарича КТБ. Това лично за мен е грабежа на века.
Това което виждаме, че имаме 3,5 милиарда лоши кредити, кредити на вложители привлечен ресурс в раздадени очевидно по един особено начин на свързани лица или каквито ги нарекохте. В чували изнесени пари за един ден. Къде са държавните институции? Къде са държавните органи? Къде е държавата, която трябва да осигури именно това да не се случва никога в една нормална, цивилизована европейска държава.
Моите въпроси са много и ще ги разделя в две групи. Към банката и към министъра на финансите, който ви моля господин председател да не го криете и да не бяга от отговорност.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: По въпросите, които касаят неговата отговорност ще ви бъде отговорено, ако не касаят, ще ги отклоня.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Касаят неговата отговорност като министър на финансите, да осигури ликвидността, да запази финансовата дисциплина и бюджет.
Господин министър, уважаеми колеги, колко ни струва това правителство? Колко ни струва масрафа, ако мога така да се изразя, една година на вашето управление. Задължения, задължения, кредити, дефицити. Една бакалска, бих я нарекъл сметка, която току що направих докато ви слушах показа.
Задължения на Здравната каса – половин милиард. Задължения на разплатени по еврофондовете – 1 милиард и половина. Разходи в бюджета значително надвишаващи приходите, които планирахте в повече, дупката е 1 милиард.
Сега имаме и планиран дефицит от 1 милиард и половина. Към него чухме как ще добавим около още 2 милиарда и половина, с които трябва да се разплатят тези лоши кредити. Имаме планирани сключени договори или текущи търгове за още един милиард. Задълженията на БДЖ са около 800 млн. В сектор енергетика минимум 1 милиард и половина задължения.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има ли отношение към кризата в Корпоративна търговска банка и мерките, които ние ще вземем за тази криза?
Уважаема колежке Павлова, ще имаме възможност да дискутираме състоянието на фиска в нарочно заседание. Предвидили сме го.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: И всъщност сме в ситуация, в която държавата и това управление ни струва над 10 милиарда. Това е над 12 процента от брутния вътрешен продукт на държавата, който знаем, че е 81 милиарда.
Какво правим от тук нататък. Било това еднократен дефицит. Кое му е еднократното? Някой трябва да плати тази сметка. И тази сметка ще платят всички български граждани.
Защото казахте, да разбира се, че трябва да гарантираме влоговете на гражданите и фирмите и те трябва да си получат парите. Безспорен факт. Но как се стигна до това да се раздадат тези пари и сега всички трябва да платим от нашите пари, от нашите данъци. 3,5 милиарда лоши кредити. Това са, ако е правилно изчислението, 65 процента лоши кредити. Кой и как ги допусна?
Към март 2013 г. казахте, че банковия надзор, който има ангажимент ежегодно да влиза в банките, на място да прави проверка във всяка една банка е казал, че няма такъв проблем. Било два процента.
За периода март 2013 г. до юли 2014 г. са раздадени 60 процента лоши кредити. Какво правим? Къде е надзора? Как се случват тези неща и как се позволяват.
Не се ли вижда и от движенията на този кеш изнесен с чували 200 милиона. Как се изнасят 200 милиона? Господин министър на финансите, къде са Митница, Гранична полиция, Надзор. Как се изнесоха тези пари? В България ли са, в чужбина ли са? С кораб, със самолет, с влак, на гръб, на магаре, кой къде ги изнесе, къде са парите? Какво се случва?
Ако се върнем още веднъж към това, което трябва да се разплати. Фонда за гарантиране на кредитите, на влоговете на българските граждани е отново събран с пари от българските граждани. Той трябва да покрие задълженията. Това което той може да покрие е до 200 000 лева.
Всичко над това, а там чуваме, че има големи вложения, трябва да бъде покрито от някой друг. Кой и как ще плати сметката? Защото влизаме в хипотезата първо на държавна помощ. Второ, ако започнем да плащаме сметката на всеки, който каквото е раздал като милиарди, докъде ще стигнем? Да не се окажем в ситуация, че утре някой друг – банка, финансова институция или друга институция ще си помисли, че някой друг ще продължи да му плаща сметката. Къде е стабилността на държавата и икономиката. Какво се случи за една година, че всичко се провали по един безпрецедентен начин?
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Първите въпроси бяха към министъра на финансите. Вторите към Банката. Заповядайте господин министър.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин Цонев.
Уважаема госпожо Павлова, уважаеми дами и господа, вижте госпожо Павлова, ние може и да не платим тази сметка. Това е общо решение политическо. Ние може да платим сметката и само на защитените депозити. Тя е точно 3,6 милиарда лева. Нали говорим тук до какво решение стигаме. Стигаме до него заедно. Решението има опции още на масата. Това е решение, което се предлага да се покрие всичко, за да гарантираме стабилността. Всичко, имам предвид парите, спестяванията на хората, на всички хора, на компании, на общини и т.н., за да гарантираме стабилността на системата. Но решението, какво точно да се покрие ще го вземем заедно. И колкото и да не ни се иска, отговорността за това решение ще е обща. Тя не е на Правителството. На Правителството не е отговорността да се стигне до тази ситуация. Правителството както ви казах е част от решението и затова сме се събрали, за да вземем това решение заедно и да поемем заедно тази отговорност. И трябва всички да сме на ясно с това. Но както казах, това решение е свързано с гарантиране на стабилността на цялата система и на това хората да знаят, че те няма да загубят своите спестявания.
От тук нататък конкретната отговорност, как се е стигнало до това трябва да се търси другаде. Кой как е раздал като ресурс и т.н.? И къде е самата стабилност? Къде е стабилността и защо се е стигнало до тук отговорността е другаде.
Относно масрафа. Да не разсъждаваме с тези категории тук. Както казахме, конкретния повод тук е това, колко ни струва и какво решение взимаме, за да излезем от тази ситуация. И важното е какво е отражението му върху бюджета. Бях достатъчно коректен с вас, да отговоря на въпроса за евентуалното му отражение в посока евентуален дефицит на начислена основа. Казвам, това зависи от инструментите. От там нататък общите разсъждения, прибавянето в общия кюп, масраф или както искате го наречете, на всички задължения на държавни предприятия, на кой знае още кой, натрупвани през години и събирането им в този общ кюп не е коректна сметка. И да се придържаме към ситуацията. Тя е достатъчно сериозна, за да я разводняваме с подобни приказки.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Господин Искров да отговори.
ИВАН ИСКРОВ: Уважаеми господин председателю, аз имах предвид, тъй като няколко пъти се говори за 3,5 милиарда лоши кредити, господин Костов, тъй като отблизо следеше одита да отговори.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Това което цитирахме в информацията досега, всъщност е заключението, което имаме пред себе си на одиторите, че това е сумата на кредитите, за които те казват, че не могат да дадат оценка колко струват тези вземания.
Затруднението произтича именно от тази непълнота на информацията. Но никъде не са казвали, че има кредити отпуснати без документация. Непълнотата на информацията е различна в различните случаи. В някои случаи касае липса на последна оценка на обезпеченията. В други случаи касае липса на финансови отчети, на този който е ползвал кредита, което определено създава затруднения за одиторите, да се ангажират с количествена оценка в рамките на десетдневния срок, който им бяхме поставили, за да може да се взимат информирани решения.
В интерес на истината за тези десет дни те са изразходвали някъде повече от 4500 човеко часа. И на практика 45 души работеха по това. Освен тази оценка те казват, че има риск от съществени обезценки. Гледайки описанието на кредитите, за което те казват, тази липса на обвръзка между размера на кредита и размера на бизнеса или от този род липсата на финансови отчети. Когато гледаме в аналогични портфейли на други корпоративни банки с кредити дефинирани по този начин, това което виждам са обезценки, които варират от 20 процента до 60 процента провизии. Това е размера на възможните загуби от този портфейл 3 млр. и половина.
Разбира се, тези загуби могат да се минимизират, ако тези длъжници бъдат строго следвани и принудени да продължат обслужването на кредитите. Но това е в една процедура, при която тези действия не са съпроводени с натиск от страна на пасива на банката, да го кажем.
Другото което пролича от одита е, че това отслабване на дисциплината на банката по отношение на стриктното следене на задълженията на кредитополучателите, както е описано и в собствените правила на банката, в интерес на истината, се наблюдава наистина след средата на миналата година. Това са всъщност малко по-подробно описания на характеристиките на доклада. Тоест, не са цялата сума 3,5 милиарда лоши кредити. Една част от тях е възстановима. И ако следваме оценките средните, които банковата система налага за сродни като характеристика кредити, то наистина обезценката би била в този интервал 20 и 60 процента.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Думата има проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви. Уважаеми колеги и гости, упълномощен съм да заявя следното.
Първо, че Коалиция за България ще продължи да участва активно в консултациите и обсъжданията заедно с оторизираните държавни институции за решаването на този частичен, но сериозен проблем в отделна Банка КТБ. Ние сме готови да разгледаме в детайли всичко предложено от Българската народна банка, която по Конституция отговаря.
В тази връзка нашата позиция ще бъде детайлна и категорична, когато и ние настояваме, БНБ ни представи конкретен план. Разписан с числа, кое колко ще ни струва, с подпис и печат. И колегите от Парламента от всички парламентарни групи, в това число и нашата, да видим, бяха поставени много въпроси, колко биха стрували различните варианти, тъй като ние нямаме решение за окончателен вариант, преди да видим колко ще струват вариантите първо на българската икономика. И второ, в частност на данъкоплатците. Този вариант по който и към момента, ние изразяваме принципно съгласие за одържавяването на по-малката Агрикол. Това което може би не беше казано и ще бъде интересно за българската общественост. Основата причина да обърнем сериозно внимание на този реален и вероятно работещ вариант е, че по този начин ние няма да прекъснем нормалното функциониране на десетки български фирми от важни отрасли, които имат сметки в тази банка.
Ние искаме когато се отвори банката, тези десетки български фирми с работници вътре, десетки хиляди, да могат да си правят преводите, да си ползват кредитните линии и да продължат да работят нормално. Тъй като нека да кажем, че евентуалните загуби не са само за данъкоплатците, а това са загуби на брутен вътрешен продукт, на социални помощи за безработни и т.н. Затова е обща нашата отговорност, тъй като тя касае и българската икономика, в това число и бюджета.
И затова наистина ние ще направим всичко възможно, така че да не се наруши ритъма в цели подотрасли и сектори на българската икономика.
Второ, ние не сме се събрали тук мисля, не би трябвало да правим политпропаганда преди изборите, нито да даваме обвинения. За това си има други институции, които очевидно ще имат много работа през следващите месеци. Но ние тях няма да коментираме. Но няма как да не кажа тук, че тези 3,5 милиарда не са кредити, колеги които са раздадени последните два месеца или дори последните две, три години. Тези 3,5 милиарда са раздавани последните години.
И тук възниква проблема все пак за отговорността и на БНБ. Ние няма да се впускаме в разпределението на отговорностите на БНБ. Очевидно, че Надзора не си е свършил работата. Но все пак не сме съгласни с опита, да се прехвърли вината само върху Банков надзор, поради простата причина, че ако Управителния съвет на БНБ през последните години беше установил, че има проблем с това, че Надзора е държава в държавата, както казвате в БНБ. Вие защо не сте предложили на някой от парламентите да промени закона? Предложили ли сте? Не сте. Ако бяхте предложили, сигурно много отдавна този въпрос да беше решен.
Ако сега го предлагате, ние ще го разгледаме с внимание и ако това е работещ вариант, ние ще го потвърдим. Но няма как БНБ да не си понесе отговорността и вече си е вътрешен проблем на БНБ, работил ли е Надзора, защо не е работил. Той очевидно не е работил добре. Защото за да проспи 3,5 милиарда.
Колеги, въпроса не е въобще тези 200 млн., той е важен в конкретни случай. Дали са изнесени с фолцваген, дали със самолет няма никакво значение. Защото тези 200 млн. по официална информация са една незначителна част спрямо 3,5 милиарда. Проблемът е в 3,5 милиарда. Не в колко часа и с каква кола са изнесени последните 200 млн.
И тревожното в случая е, че държавните институции, в това число и БНБ не са реагирали през всичките тези години.
Освен това не искам да влизам в детайли, но няма как кредитното досие, ако в него са изнесени документи, все пак имаме някаква грамотност. Има кредитни регистри, има регистрация на залози. Ако е загубен документа, залога си стои там. Само че проблема най-вероятно е по наша предварителна информация, че няма залози. Това е проблема. В нарушението на закона. Но това са неща, които ще бъдат установени и анализирани по-късно.
В заключение искам да кажа следното. Ние очакваме, както се казва в близките часове, колкото по скоро по-добре, да получим тези разчети на Българската народна банка, които разбира се, се правят съвместно с Министерство на финансите по определени показатели. И когато получим вариантите и сметките, ние сме готови по всяко време през уикенда, по всяко време на денонощието да се съберем и да се опитаме да направим така, че да не допуснем един отделен и изолиран случай, да създава проблеми на българската икономическа система.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря проф. Гечев.
Имаше ли въпроси във вашето изказване?
ИВАН ИСКРОВ: Имаше въпрос, къде е спала БНБ. Пак казвам, без да бягаме от отговорността. Господин Гечев, току що ми казаха колегите. От прегледаните 3,5 милиарда, тук не спорим, че може да се изискат обратно. Това казах, че го правят квесторите. Поискали са отново да се видят всички тези обезпечения. Да се доставят данните и т.н. Защото не знаем какво се е случило. Одиторите не знаят какво се е случило с тези кредитни досиета. Но тези 3,5 милиарда, не става въпрос за спане на БНБ, тъй като 2,5 милиарда са само новите кредити в тази бързо растяща банка след последната ревизия, която е правил Банков надзор.
Затова без да бягаме от отговорност, нека все пак да пазим институциите. Много ми е болно и на мен. Но да се каже, че е спала БНБ.
Каквито разчети искате от нас, допълнително ще ви дадем. Но искаме да не бавите неща с приказки, дайте ни още разчети, дайте ни още информация.
Стремим ли се да отворим и хората да имат достъп до сметките си на 21 юли. Аз не съм се отказал от тази дата. Никой седящ от тази страна не се е отказал от тази дата. Така че всичко, което е необходимо ще ви дадем, но трябва незабавно, ако се намери политическа подкрепа за този законопроект, който сме готови вече да ви предоставим. Законопроект за разрешаване проблемите на Корпоративна търговска банка или от този род, трябва незабавно да започне да се обсъжда. Тъй като иначе няма как да се справим.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващият е господин Димитър Главчев. Наистина искам да напомня на колегите, че всяка политическа сила ще има достатъчно възможности да отправи своите политически послания и обвинения в хода на предизборната кампания. Бюджетна комисия никога не е била арена на политически послания, а на професионални анализи.
Има думата господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря господин председател. хубаво е това уточнение, което направихте, но разговора тръгна в такава посока, че да се затлачим в тинята на логореята и не е наша заслугата. А иначе на мен ми е много трудно да говоря, след такъв признат и реномиран банков специалист какъв е господин Гечев, но все пак ще се опитам. Имаме един проблем, който всички виждат тук, че съществува. И той трябва да се раздели на две.
Първо, кои са причинителите на проблема и там ние категорично не може да носим солидарна отговорност с тези, които са причинители. Защото това е все едно заловен или поне подведен под отговорност престъпник и неговия надзирател да бъде солидарно отговорен с него. Така че ГЕРБ няма как да бъде солидарно отговорен за причината за създаване на това събитие, по повод на което сме се събрали.
Втората половина всъщност е начина за решение. Ако се концентрираме към начина за решение, там може да се присъединим в името на това, да са спокойни българските граждани. Но преди това, този който го е причинил трябва да стане ясен. И освен това какви ще бъдат последствията. Няма да се спирам на това, каква е ролята на БНБ. Разбрахме даже от това, как говореше Управителя на БНБ, едва ли не се почувствахме и ние виновни, част и от медиите се почувстваха виновни за това, което се е случило. Така че и там няма да се спирам.
Но категорично не съм съгласен и с поведението на финансовия министър. Ако кажете, че Правителството няма никакво отношение към това, най-малкото ДАНС е част от Правителството или не. ДАНС като част от Правителството, Дирекция “Финансово разузнаване” е поделение в ДАНС. Имате ли представа, ако не ще ви помогнат от БНБ, как изглеждат 200 млн. чисто физически като купюри. В най-едрите купюри сигурно един камион ще е необходим, за пренасяне. Така че ДАНС, ако се съсредоточи в залавянето на такъв вид престъпления, а не в изобличаването на районни кметове от различни градове, не че е лошо разбира се, ако има някаква вина в районните кметове, нека да си понесат отговорността. Но да не могат да предвидят и превантивно да установя такова нещо, просто е уникално.
Категорично да стигнем до решението към което искате да се присъединим. Категорично аз твърдя, че дефицита ще се увеличи поне два пъти от този, който е записан в държавния бюджет. И той никакви счетоводни трикове и инструменти няма как да ви помогнат, когато става въпрос за начислена основа. Вие много добре би трябвало да знаете, че ако е на касова основа могат да ви спасят различните инструменти. Но на начислена основа няма да ви спасят. А това е европейската методология по Евростат. И предполагам, че много добре го знаете. Поне два пъти ще се увеличи дефицита, който е записан в Закона за държавния бюджет. Дълга също в момента предполагам, че ще потвърдите е около 4 милиарда и 200 млн. при записан в бюджет 4 млр. 400 млн. Тоест имате само 200 милиона. Очевидно, че 200 милиона няма как да ви стигнат. Което означава още един параметър записан в държавния бюджет, че трябва да бъде коригиран. И от там идва и нашето убедено твърдение, че трябва да има актуализация на държавния бюджет.
Най-справедливо е да признаете сега това и да се направи сега тази актуализация. Но дори и да не го предприемете този ход, поне признайте, че това ще се случи, ако не направите актуализация, а не да прехвърляте вината отново на следващото правителство. Просто не е справедливо. Категорично заявете и ме опровергайте за това, което ви казах. Поне два пъти на начислена основа ще се увеличи дефицита по вашето предложение. И дълга поне 2 млр. няма да ви стинат в рамките на които е сега дълга.
Ако 1 млр. 200 млн. го изплати следващото правителство, тогава пак няма да имате достатъчен размер на дълга, който е записан в бюджета. Заложете си името и кажете, че това което казвам не е вярно.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Главчев. Нека да ви уведомя какъв е реда на записванията. След господин Главчев е господин Димитър Горов, после господин Минчев, госпожа Диана Йорданова и господин Александър Ненков.
Тъй като става въпрос за бюджета и за бюджетния дефицит, аз ще дам думата на министъра да отговори. Тъй като водихме доста разговори с господин Калин Христов, с хората от БНБ, които са на доста високо ниво експерти. Тук мисля, че неправилно употребяваме термина бягате, бягаме и т.н. Възможността еднократен разход, като този за покриване на банкова криза в една банка или някакъв друг е предвидена от европейските институции, от Евростат, като възможност това да не бъде включено в бюджетния дефицит. Това не е нито бягство, нито както се изрази преди това колежката Стоянова, счетоводни еквилибристики. Това е една възможност. Техники, не еквилибристики. Благодаря за коректното напомняне. Така че не става въпрос за бягство. Става въпрос за това, че има такава възможност.
Признаването на дефицит, също не е признаване. Той трябва да бъде записан. Ако става въпрос за дефицит, който е предизвикан от излишни разходи или е разлика между разходи и приходи на държавния бюджет, за което пряка отговорност носи правителството, което и да е то, да.
Ако става въпрос за увеличаване на дефицита вследствие на криза в банковата система, няма никакво отношение правителството, нито народните представители, нито която и да било друга институция, освен банката и институцията надзорен орган, която следи. Държа да направим тези уточнения от коректност към професионализма в нашата Комисия.
Заповядайте господин министър.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря.
Господин Главчев не мисля, че има нужда да стигаме до там, да залагаме каквото и да било. Все пак се намираме в Бюджетна комисия. Така че тук залаганията не знам доколко са подходящи за случая.
По отношение на дълга 800 млн. е неизползвания лимит на дълга до края на годината. Толкова е, но той е предвиден за други цели. Трябва да бъдем коректни. Той е предвиден да се финансира дефицит и за нетно финансиране на падежиращи емисии. Тоест както коректно отбелязах, никой не бяга от това и не го крие. Има необходимост да бъде имитиран нов дълг в тази ситуация, ако се прибегне към този инструмент. Тъй като има и друг. И този дълг, който бъде имитиран няма да бъде за сметка на този лимит. Дълг се имитира след решение на Народното събрание. Тоест трябва да бъде одобрена тази възможност. В специалния закон, който ще бъде написан, ясно ще бъде посочено какъв ще е лимита, възможността да се имитира този дълг. Естествено е, че той се добавя към съществуващите лимити до момента. Нито някой прави еквилибристики, нито някой крие този факт. Но това което каза и господин Цонев, трябва да сме на ясно, че той се налага не от действие на Правителството, не от действия на Парламента, а от конкретната ситуация и от решението, което взимаме за нея.
Ако решим българските граждани, фирми, общини, болници и т.н. да не губят своите спестявания, това си има цена и се отразява на тези параметри.
И трябва малко по-спокойно и без излишно политизиране да гледаме на тези неща.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Нещо не се разбираме с вас. Казах ви категорично, че ако е за подкрепа на спестителите, ние сме твърдо за. Но кажете какви ще са последствията за дълга и дефицита, което не е наш принос. Да казвате сега, че правителството няма нищо общо с това е абсурдно. Нямате нищо общо с това, което се е случило през последната една година. Така ли? Тогава наистина много добре, че бързо трябва да си отидете. Трябваше отдавна да ви няма, щом нямате нищо общо.
МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, господин Цонев ме помоли да водя заседанието за пет минути. Господин министър ще отговорите ли на репликата на господин Главчев.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Господин Главчев, наистина явно говорим на различни езици. Категорично ясно обясних нещата. Казах, никой не прикрива това, че трябва да бъде увеличен лимита на дълга. И това ще стане в специалния закон. В резултат на спасяване спестяванията на хората.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: А кой доведе този проблем?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Кой го доведе този проблем господин Главчев, кой?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: ГЕРБ ли е според вас?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Искате ли да влезем в този диалог, кога се разрасна най-много баланса на Корпоративна търговска банка? Искате ли да влезем?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Влизайте. Има от БНБ хора, нека да го кажат това нещо.
МЕНДА СТОЯНОВА: Не влизайте в този диалог. Господин Искров, господин Главчев. Господин Искров ще вземе думата, за да отговори на другата част от въпроса. Заповядайте.
ИВАН ИСКРОВ: Ще помогна малко на министъра, не защото е министър, а защото някак си едва ли не създаването на една институция, един човек тук се превърна едва ли не в основна причина БНБ. Това ли твърдите господин Главчев?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Знам, че министъра е част от БНБ, ако това казвате.
ИВАН ИСКРОВ: Аз говоря за друго нещо, не за министъра. Вие много добре знаете за какво говоря аз.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин председател, обяснете на Управителя на БНБ какъв тон държи на народни представители.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нека да проявим разбиране колеги. Всички сме много изнервени. Това сериозна криза в една от банките, която повдига отговорността за ответни действия бързи, спешни ответни действия. Отговорността ще дойде след действията. И аз се надявам всеки да понесе отговорността, която му се полага по закон. Така че да се концентрираме наистина върху това, което очакват от нас хората. А те очакват да чуят първо как ще разрешим кризата, в какъв срок ще я разрешим. Евентуално какво ще е участието на Парламента, на Правителството. И ако може да отговорим сега какво ще струва това. Ако не може да отговорим в един по-късен етап, защото хората трябва да знаят това. Ние не може да получим подкрепата на хората, без те да знаят цената и начина. А виновниците се надявам, че наистина този път ще излязат и ще бъдат наказани.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е нашата теза.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Всички мислим по един и същи начин. Изнервени сме и има защо.
Господин Горов, после господин Минчев.
ДИМИТЪР ГОРОВ: На част от въпросите получих отговор. Мога да се присъединя само към това, което каза господин Главчев, че арестуването на тези хора, които са отговорни за последната част от действието в Корпоративна търговска банка е само, според мен първата стъпка, която трябва да бъде проведена в тази посока. И трябва да бъдат наказани абсолютно всички, които имат участие в целия този процес.
Затова обаче според мен, ние трябва да получим, може би не тук, може би на друго място, трябва да получим отговор когато Корпоративна търговска банка си разшири толкова много портфейла й. В какъв период тези 3,5 милиарда, кога тези 3,5 млр. са раздадени и се казва, че някакви документи липсват, не липсват и т.н.? Как са се получили тези неща. Разбира се, тук и Надзора трябва да обясни как е пропуснал този проблем, макар че не е само там проблема. Не знам дали има готовност от страна на Банката, да дадат този отговор в момента, по отношение на това, кога Банката толкова много се е разраснала и по какъв начин е станало това нещо. И дали имат право в момента да го правят. Не знам това нещо по принцип. Но ако могат да ни дадат някакви кратки, поне повърхностни данни, мисля че ще бъде от полза.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря господин Горов.
Ако нямате отговор на въпроса, допълнителна информация ще предоставите. Господин Минчев заповядайте.
МИНЧО МИНЧЕВ: Уважаеми колеги, очевидно е, че случая с Корпоративна търговска банка има дълбок обществено-политически резонанс.
Аз искам да се върна към едно изречение, което каза господин Главчев. В целия му стремеж да прехвърли вината изцяло върху Правителството, върху финансовия министър и да се пропусне нещо изключително важно.
Доколкото ми е известно в България липсва наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити. Господин Искров към вас е моя въпрос. Тъй като спомням си, че от 2005 г. вие категорично възразявате да се върне наказанието и наказателната отговорност за банките, които раздават необезпечени кредити. Това е първия ми въпрос.
Много по-дълбок щеше да бъде хаоса, доколкото аз схващам настроенията на българското общество и от един друг факт, който е пак към вас господин Искров, моя въпрос.
Бих желал да свидетелствате, дали вашия заместник, подуправителя Калин Христов, на въпросното заседание в събота е предложил банкова ваканция за определен период. И дали тя е била подкрепена с позиция от господин Владислав Горанов и Ивайло Московски от името на Партия ГЕРБ. И дали господин Цонев също се е съгласил от името на Движението за права и свободи. Благодаря за предварителния отговор и готовността ви да отговаряте.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Искров, вие може би най-добре да осветлите ситуацията.
ИВАН ИСКРЕВ: Благодаря господин председателю.
Уважаеми господин Минчев, казвам го наистина с уважение, тъй като следя вашите политически предпочитания толкова много години, като българин националист. Нека да започна с първия въпрос. Защо съм против. Да, аз съм против и към този момент в България да има наказателно преследване срещу отпускането на необезпечен кредит. Необезпеченият кредит казвам го като експерт, не като Управител, това го няма никъде в нормалния свят. Необезпеченият кредит сам по себе си не е лош кредит. И то главно не по отношение примерно на ипотечни кредити. Навсякъде по целия свят ипотечния кредит е обезпечен кредит. Навсякъде по целия свят, така нареченото проектно финансиране, особено за дребни и средни фирми, а и за добре доказани фирми, много рядко е обезпечено. В България е винаги обезпечено. Банките винаги изискват обезпечение. Излизам от този случай, за който коментираме днес. Тъй като нашата банкова система и нашите банкери доста се поопариха през 90-те години и не само, че искат обезпечения, но изискват някой път и по 150 и по 200 и по 300 процента обезпечение на дълга. Но това не означава, че трябва законово да го въведем като наказание. Тъй като цял един сектор, например потребителско кредитиране. Например кредитите по овърдрафт, по кредитна карта, които все повече се развиват и са изключително удобство за всеки един, който ползва такива. А надявам се, че все по-малко ще ползваме кеш. И както на Запад се случва, повече хора ще използват дебитни и кредитни карти. Това би блокирало цял един сегмент.
Поради тази причина, не си спомням коя година беше. Аз бях народен представител и председател на Бюджетната комисия, тогавашната Правна комисия подкрепи и отпадна чл.220 ал.3 в тогавашния Наказателен кодекс, който оказа се, че се наказват неозпечените кредити. Именно след тази част се отпуши наистина това потребителско кредитиране, което се развива много добре и включително, ако погледнете и лихвите в България са много по-ниски при нашите високи лихви. В България са много по-ниски лихвите по необезпечено потребителско кредитиране с кредитни карти главно, отколкото ако отидете в една Чехия, далеч по-развита държава като икономика и като стандарт.
Никой не е предлагал така наречената банкова ваканция. В Българска народна банка заедно с колегите си от банковия сектор, заедно с колеги, които са присъствали като експерти, сме проучвали и сме обсъждали целия възможен и познат опит в Европа и света, какво се случва по време на липса на доверие. Но никой не е предлагал такова нещо. И тук има присъстващи, които са били и могат да го потвърдят. А това, че някой иска да си прави някакви дивиденти от това нещо, това е друг въпрос. Аз не искам да влизам в политически разговори.
Когато отидохме при Президента с предложението и аз докладвах, казахме няколко мерки, но нито една от тях нямаше банкова ваканция, за да бъде дискутирана, отхвърлена, гласувана и т.н. Нека да правим разлика между проучване на опита на всички страни в Европейския съюз и не само в него и това, което предложихме и се обсъди и се постигна за щастие и за жалост много рядко се случва това нещо, на национален консенсус при Президента на Република България. Това е моя отговор.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Минчев засегнахте и други лица и зададохте много важен въпрос. Въпрос на който, тъй като споменахте и моето име и името на господин Горанов, ако той иска също ще отговори. Нека да внесем яснота по този казус сега и тук е мястото да го направим. Не беше мястото в медиите, защото засяга инструментариума, с който се работи по време на решаване на една криза. Този инструментариум може да бъде разбран грешно и да навреди на цялата система. Но понеже искате и понеже колеги се опитаха да разкажат фрагменти от работата на експертната група и на БНБ и на политици. Аз сега ще ви разкажа цялата. Как точно се случиха нещата, за да е ясна цялата истина.
Разискваха се всички варианти. Не един ден, а от възникване на ликвидната криза в Първа инвестиционна банка. и лошото беше, че това беше събота и неделя. И атаката срещу Първа инвестиционна банка в петък се разрасна и към още няколко банки. Това наложи няколко спешни заседания, в които в различни формати участвахме различни хора, според това какво трябваше да се реши. Участвал е господин Горанов, в друг формат е участвал господин Московски. Господин Гечев е участвал в някакъв формат, аз в друг и т.н.
Разисквахме сложността за вземане на решение, че в понеделник сутринта или отваряхме Първа инвестиционна банка и останалите банки и вероятността тази криминална атака да се превърне в системен риск беше огромна, поради наличието на данни от петък след обяд, че атаката се разпростира към още няколко банки.
По тази причина ние трябваше да бъдем на сто процента сигурни, какво правим в случай А, в случай Б, в случай С и т.н., различните варианти. Тези които разисквахме тези варианти, тук става въпрос в частност за Управителния съвет на БНБ и за Правителството, ако не можеше да се осигури достатъчно ликвидна подкрепа, твърде вероятно беше да се наложи да дадем още един или два дни. Което означава, за да не всяваме паника в тези един или два дни да не отворим, за да няма паника. Да осигурим ликвидна подкрепа. Нека да кажат тук колегите, които са специалисти, как се осигурява ликвидна подкерпа в събота и неделя.
И тук ще ви кажа, че по пътя към тези варианти и избирането на един от вариантите, финансовия министър разпореди на екипа си, да подготвят въпросния бонд заема. В събота и в неделя до обяд той беше готов. След което на разговори с директорите на търговските банки, те записаха този бонд около 12 часа. Казаха кой с какво може да подкрепи. Тогава всички се съгласихме, че не са нужни никакви ваканции, че това е достатъчно да осигури ликвидна подкрепа на Банката и ако се наложи на други банки, за понеделник.
Когато това стана факт, между другото това стана факт около 12 – 12.30 часа на обяд, тогава нямаше представители на БСП. Господин Гечев и другите колеги, които бяха там, имаше разширено заседание на Бюрото на БСП. Колегата Гечев се извини и си тръгна. И всичко това се разви, след като той си тръгна. Но той присъства на всички тези сценарии, които ние разглеждахме. И не искахме да ги коментираме пред медиите, тъй като това е работа на експертите. Ако някъде трябва да има определен тип неща, които да не са достояние на публиката, това е именно в банковия и във финансовия сектор. Не защото се върши нещо нередно, а защото самите тълкувания, самия разказ, самата интерпретация може да доведе до нова паника, до нова вълна, до неразбиране, до страх и т.н. Не мога да се съглася с тази интерпретация, която се налага.
И ако искате мога да ви кажа, че такива варианти се разискват и в момента, не за банкова ваканция. Колко варианта има за това, как да подкрепим Корпоративна търговска банка? Има варианти, които вие в БСП ще защитите. Има варианти с които ние не сме съгласни. Има варианти с които ГЕРБ няма да е съгласен. Затова се събираме и търсим експертната помощ и от там нататък политическия консенсус и тогава обявяваме мерките, когато сме сигурни на сто процента, че всичко ще даде резултат.
С това аз моля да сложим с този разказ точка на темата. Тъй като достатъчно ясно и точно казахме какво се е случило. И да не губим повече времето на хората и на зрителите. Да дадем думата на следващия колега, който иска да зададе въпроси. Господин Ненков заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря господин председател. Аз бих разгледал проблема на днешното събиране от две гледни точки. От едната оставам с впечатление, че всичко се опитва да се хвърли върху Надзора на Българска народна банка. И без да съм техен адвокат, сигурен съм, че за състоянието и за днешното събиране имат вина и те. Човек без да е специалист, по каквото и причина да е свързан с този сектор, няма как да си обясни, как за няколко месеца от 2 процента лоши кредити, които са документирани и установени, изведнъж намираме 3,5 милиарда, което представлява 60 и няколко процента. Да, вие казвате не са лоши кредити. В крайна сметка тепърва ще се установи. Със сигурност огромна е разликата между 2 процента и 65 и няма как да бъде покрита или обяснена с липса на документи.
Друго повече ме притеснява. И се радвам, че и господин Гечев се върна тук, като експерт по хиперинфлация.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Колега, въздържайте се от квалификации, моля ви от уважение към себе си.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Няма как, аз много точно го казвам, защото самия господин Гечев се изразява по този начин и пред свои студенти. Аз не го казвам, защото аз имам някакво обвинение към него. Напротив.
Проф. РУМЕН ГЕЧЕВ: Колега, не коментирайте и недейте да злословите срещу Университета за национално и световно стопанство. Възразявам срещу вашето скандално и неколегиално поведение. Няма да коментирате професори от УНСС. Господине, няма да коментирате студентите от Университета. Не сте бил мой студент. Засрамете се.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги, моля ви запазете спокойствие. Професор Гечев направих бележка на колегата да бъде коректен. Мисля че няма смисъл да влизаме в разговори по между си. Моля ви задайте си въпросите или си кажете мнението. Коментар, но да не е личен.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Няма нищо лично. Самото правителство беше дошло с идеята, че ще експертно. Господин Гечев е експерт. Самия той така се изразява за себе си и вярва в това нещо. Не съм казал нищо обидно към него.
Искам да кажа, че вината за ситуацията в момента, която се случва не е само на Българска народна банка и на Надзора, а и на самото Правителство. Защото поради своето действие и своето бездействие съм убеден, че държавата участваше в сриването на тази банка. Не може когато започне да се създава напрежение около самата банка и изведнъж държавата влезе. Службите започнаха да влизат по клоновете на Банката. Това дали успокоява според вас вложителите в Банката. Дали не води до това хората да отидат да си изтеглят своите вложения и да бъдат основателно притеснени за тях. Или другия момент, когато със своето бездействие, всъщност службите допуснаха да се изнасят някакви пари. Но всъщност вие много добре знаете. Защото без да съм експерт в тази област, някак вие винаги когато управлявате, винаги едно и също се случва. И не мога да си обясня как това се допуска. Как винаги има проблеми с банките. Как за втори път успяха да ви спрат европейските средства. Как някакви хора изнасят куфарчета с пари. Кажете вие господин Гечев, вие сте били и тогава и сега в управление. Недейте да прикривате вината на Правителството. Защото в крайна сметка всички тези пари ще ги плати български данъкоплатец, независимо какво говорите, независимо дали ще се надхвърли дефицита, свръх дефицита или не. Тези пари ще ги плати българския данъкоплатец, от неговия джоб. Няма да сте вие.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви. Няма да правим коментари. Нямаше и въпроси.
Следващият който има думата е госпожа Десислава Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря господин председател. Аз моля преди това да упражните правомощията си като председател и да поканите министъра на финансите. Защото той изглежда се отегчи от разговора.
Моят въпрос е и към него, затова считам, че е редно да е тук.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: За да упражня правата си ще трябва да изчакате.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Като народен представител упражняващ контрол върху изпълнителната власт.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моля човек от екипа да покани министъра на финансите, ако той е на вън. Да заповяда. Госпожа Атанасова иска да й обърне внимание.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да му задам въпрос. На вниманието му не държа. Ще започна изказването си с констатация не на кой да е, а и аз нямам самочувствието да разбирам и да съм компетентна в банковата сфера. Констатацията на Ройтерс, през последната една година си направих труда да прочета. И тази констатация я казвам в контекста на това, че и управителя на БНБ заяви на всички нас, че през тази година е имало политическа криза, политическа неустойчивост, която е породила недоверие, не само към политиците, но и към всички сектори.
Ройтерс преди една година споменава България няколко пъти, включително и с нощта на белия автобус, включително и с протестите на гражданите, включително казва, че България е аномалия в Европа. Мен от това заключение ме е срам.
Но днес казва нещо друго след доклада на Българската народна банка. Значителна част от кредитния портфейл на КТБ е свързана с политически партии, които са свързани с главния акционер.
Не знам дали във вашия доклад има такова заключение на одиторите. Дали до такова заключение при обсъжданията от най-различен формат някой е стигнал. Надявам се, че ще чуем този отговор. Но аз по скоро концентрирам въпроса си към министъра на финансите. И то съм провокирана от заключението му, че сега следва да има не само отговорност от всички нас, но следва да търсим заедно решение, следва да има политически консенсус.
Мисля че е най-малкото неприлично след една година на подобно управление, да се търси сега политически консенсус. Мисля че за отговорност е добре да се говори, но кой ще я понесе тази отговорност. Защото въпросът с това, че за да се гарантира банковата система, следва да се инвестират средства от държавата. Това не е ли отговорност на всички български граждани, които са данъкоплатци. И те кого натоварват с доверието си? Кого натоварват, вас ли господин Чобанов или мандатоносителя? Който между другото лидер, не знам кой му е вече, но е толкова заинтересован от кризата в държавата, че дори го няма. Или втората партия подкрепяща Правителството. Кой ще я носи тази отговорност? Всички български данъкоплатци сега ще трябва да платят средствата, които някъде някой ги е разпределил. Някъде някой ги е изтеглил с куфари, със самолети по някакъв начин. За мен, за моите близки, за моето семейство, за моите деца. Да не е толкова споделена тази отговорност между всички хора, които абсолютно нямат нищо общо с върха на тази пирамида.
Въпросът ми към вас е кога ще има актуализация на държавния бюджет, актуализация на бюджета на касата? Защото на фона на всичко това, което се случва в държавата, а аз съм сигурна, тъй като преди малко, Управителят на БНБ каза, че след като е внесен сигнала до Главния прокурор е уведомил и Правителството. Надявам се, че и вие сте присъствали. И сега си обяснявам защо вече дни наред си прехвърляте топката. Вие просто сте имали ясна информация, какво се случва в държавата. И затова няма актуализация на бюджета на касата.
Но по-страшното е, че всички които са знаели за това, което се случва, включително може би и някакви политически лидери, които подкрепят правителството участваха в този цирк. Защото веднъж заставаха зад правителството. Втори път заставаха зад лекарите. Обяснете кога ще има актуализация на държавния бюджет? Кога ще има актуализация на Здравната каса? Знам че няма огромна връзка със ситуацията в банковата система. Мисля че изключително важно е това да се чуе.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Постъпваме тук всички джентълменски и ви оставаме да си направите политическото слово.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не правя политическо слово господин Цонев, ако не сте разбрали.
Проф. РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо като върнете 1 млр. и половина на българските граждани, които откраднахте от вашата каса, тогава ще говорим.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моля ви без политически изяви. Госпожо Атанасова нали приключихте?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, приключвам господин Цонев. Нямам намерение изобщо да правя политически изказвания. Но днес ми се струва, че не сте пропуснали да видите, че в цяла България лекарите са излезли да протестират за липсата на актуализация на този бюджет. Това не е политическо изказване.
На господин Гечев няма да отговоря, защото той ще се запомни в историята по много неприятен начин.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Атанасова, аз ви благодаря, че не сте имали намерение да правите политическо изказване. Представям си какво щеше да бъде, ако имахте намерение да правите такова. Безкрайно съм ви благодарен.
Въпросът с актуализацията на касата е важен, само че не му е тук мястото. Няма да ви задам риторическия въпрос, дали така щяхте да се изказвате, ако бях направил закрито заседание на Комисията и нямаше медии. Тогава щяхме да сме приключили в един много професионален дебат, какво правим и да кажем къде е отговорността. В смисъл кой ще намери отговорните и ще ги посочи и ще ги накаже. Но така или иначе правилно постъпихме, че този дебат се прави пред медиите. Както се казва политика в умерени дози ще изтърпим всички.
Искахте да ви отговори господин министъра. Имате ли нещо да кажете. Не сте длъжен, но ако искате кажете, защото не е по темата.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви господин председател. Имаше и по темата, че е неприлично да се търси консенсус. Някак си не мога да го осъзная дори това изказване. Кой да вземе решението госпожо Атанасова в тази ситуация, ако не Българския парламент.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Аз господин Чобанов не съм изобщо изненадана, че не може да осъзнаете и да проумеете някои неща. Но може би поканете министър-председателя. Той сигурно ще ми разбере въпроса. Поканете Станишев. Той сигурно ще ми разбере въпроса. Нали тези хора отговарят за държавата. Надявам се господин Чобанов, че и вие ще ми отговорите на въпроса за актуализацията.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Атанасова мога ли да ви помогна с едно изречение добронамерено. Това което се е случило не е отговорност на Парламента и на Правителството. Но онова което ще се случи от утре нататък е отговорност на Правителството и Парламента. Защото няма как да се справим с тази криза, без общи решения. Това беше много важно, да направим това разграничение.
За бюджета мога ли да ви отговоря, тъй като съм председател на Бюджетната комисия. Ще има актуализация на бюджета, когато стигнем до общото решение, по кой начин ще помогнем на Корпоративната търговска банка. Какво ще струва това и как ще бъде отразено. Тогава ще приемем съответния закон с неговото съответно отражение в параметрите на бюджета.
Думата има господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Цонев благодаря ви. Моят въпрос наистина е конкретен. Аз започнах в самото начало с този въпрос, как ще се отрази на бюджета предложенията за излизане от ситуацията, а именно дълг и дефицит. И конкретно ме интересуваше рефлектира ли това директно към актуализацията на бюджета? И ако да, то тази актуализация кога ще бъде направена? Понеже вие почти отговорихте на въпроса. Всъщност най-конкретното ми питане. Според вас очаквате ли този Парламент да направи актуализацията на бюджета.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Отговорът е да, категорично.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ще си позволя едно мнение да изкажа. Не знам дали си давате сметка. Тази ситуация създаде и непоправими грешки. И ако да кажем, макар че цялата сметка ще я платят гражданите на България, тази измерима в цифри и в пари е поправима, то има една непоправима. И ще си позволя да го кажа. Ако част от тези 3,5 милиарда, които не се знае къде и как са изразходвани, представете си хипотетично, че са финансирали създаването на политически проекти. И ако част от тези политически проекти вече имат реализация, чрез свои представители има ли механизъм? И ако се докаже че е така, те да бъдат отзовани от тези места, където се намират. И това е непоправимо.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нямам отговор на този въпрос. Предполагам, че никой няма към този момент. госпожа Кордовска иска думата. Заповядайте.
НЕЛИ КОРДОВСКА: Благодаря господин председател.
По повод коментарите, които бяха направени на Ройтерс и последния вашия, дали одиторите са констатирали някаква свързаност между кредитополучателите и то свързано с политически лица или партии. Това което мога да ви заявя на база констатациите в доклада, фактическите заключения в доклада, всъщност са действително в обхвата на тази проверка. БНБ възложи да се установи има ли такава свързаност икономическа, юридическа или друга между кредитополучателите, включително с акционерите.
Това което обаче констатират одиторите на база на наличната документация в кредитните досиета е, че има индикации за юридическа, икономическа и друга свързаност на съответните кредитополучатели по между им. Но не и дали има такава свързаност с политически лица или партии. На този етап очевидно, отново искам да подчертая в ограничения период от време, в който трябваше да се направи тази проверка, това е невъзможно да бъде направено. Очевидно други източници са ползвани за тези констатации.
ЙВАЙЛО МОСКОВСКИ: Коментирам само изказване на самия Цветан Василев, който потвърди в едно скорошно негово интервю, не от България, че е финансирал началото на един политически проект.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще бъде добре, след като приключат работата си и одиторите и всички компетентни органи, които ще разследват този случай, да дадат яснота и по тези въпроси. Българското общество има нужда да знае тези отговори. И надявам се, че разследването ще стигне до край този път, защото става въпрос за огромен обществен интерес, за огромна злоупотреба и както се оказа и видяхте всички, както се оказа става въпрос и за национална сигурност, дотолкова, доколкото беше от там разклатена цялата финансова система поне за дни.
Така че всички сме убедени, че това трябва да се случи и ще го търсим.
Благодаря ви. Има ли други изказвания? Госпожа Стоянова заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Цонев. Аз изслушах всички изказвания с интерес и бяха засегнати почти всички страни, които имат отношение към случая и които би трябвало по-нататък да се изяснят, до каква степен имат вина за това да се случи това с КТБ. Но никой тук не засегна въпроса за още една страна. А това е КПМЖ одиторската компания, която одитира тази банка. Тази компания е от така наречените голямата четворка. Одитира доста много български големи фирми. Доколкото знам одитира и много други български банки и не само български банки. И тя е в списъка на БНБ за одиторските институции, които могат да извършват одит на банките.
Така че какво е правила КПМЖ на своите одити, когато би трябвало това да е една от нейните функции, да изследва кредитния портфейл и отделните кредити. Да знае кредитните досиета, свързаността на кредитополучателите. Размера на кредитите. Размера на депозитите. Размера на лихвите, които се дават. Обосновани ли са те по тези депозити и т.н.
Така че аз искам да попитам БНБ, какво ще вземе като мерки в това отношение и най-малкото ще продължи ли КПМЖ да бъде в списъка на БНБ за одитиране на другите банки. Защото след като в тази банка има такива пропуски, кои са другите банки, които се одитират от нея и не трябва ли там, да се извърши нов одит от друга организация.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви госпожо Стоянова. Ще дам думата на господин Искров да отговори. Но тук сега се сещам по повод отговорността на компании, да се извиним на много голямата европейска и добра банка Креди Агрикол, че използваме името й в този случай. Но то е защото не е сменено името на този клон, който беше купен от Корпоративна търговска банка и нямаме какво друго име да използваме. Така че, ако се използва името в този разговор в лош контекст, то не засяга голямата европейска банка.
Заповядайте господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ: Само накратко, ако позволите господин председателю.
Нека когато говорим за компании, все пак това е много важно, което каза госпожа Стоянова, но имайте предвид, че става въпрос за конкретни хора. Нека да не забравяме, че КПМЖ е най-голямата в света одиторска компания. В момента обаче и БНБ ще изчака, тъй като в момента върви проверка. Това е конкретния ми отговор. Върви проверка по линия на Специализираната комисия за публичен надзор над регистрираните одитори. Те също са сезирали, самосезирали и в момента правят своя преглед.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля господин Искров, че въпреки всичко вие трябва да сезирате Централата на КПМЖ в Лондон или където е тя, за да може тя да си осъществи своя вътрешен одит, ако има тук на местно ниво хора, които под нейното име и по нейните стандарти извършват тази одиторска дейност и са правили нарушение. Не бива само да хвърляме вината и очакванията към Комисията за надзор над независимите финансови публични одитори, защото те също работят по определени стандарти. Докато Централата трябва да си направи вътрешния одит на тази българска част от Компанията.
ПРЕДС. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо Стоянова. Надявам се, че господин Искров ще изпълни препоръката ви.
Уважаеми колеги, тъй като Управителят на БНБ и неговите колеги пожелаха да останат с журналистите и да отговорят на журналистическия интерес, аз ви предлагам да приключим заседанието на Комисията.
Много ви благодаря на всички в този след обяд, че се отзовахте на това извънредно заседание с отговорност. Предстоят ни действия да защитим вложителите и клиентите и да отговорим на тази криза, така както подобава.
Закривам заседанието и оставям господин Искров и колегите му в ръцете на журналистите.
/ Закрито в 16 часа и 25 минути /

Стенограф:
Силвия Михайлова ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
Знаци – 106 146
60 стр. / Йордан Цонев /