---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 07 април 2015 година /вторник/ от 11.00 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 11.10 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *

/ Начало 11 часа и 10 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Изслушване на министъра на финансите, министъра на външните работи и министъра на икономиката във връзка с позицията на Министерство на финансите и действията, които са предприети или следва да бъдат предприети от трите министерства, по отношение на приетите разпоредби в Кодекса за подоходно облагане на Република Гърция.
По тази точка при нас е вицепремиер г-жа Кунева, която отговаря за тези министерства. Поканихме я. Тя пожела да дойде, за да съдейства за това, ние да сме наясно с казуса и за мерките, които ще се предприемат по тази тема.
2. Изслушване на кандидатите за заместник-председатели и членове на Сметната палата.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа.
Още един път да обявя, че госпожа Меглена Кунева – вицепремиер е по тази точка при нас.
Господин Даниел Митов – министър на външните работи
Министърът на финансите ще закъснее. Ще направи всичко възможно да дойде. Тук е господин Кирил Ананиев – заместник.-министър.
Госпожа Людмила Петкова, която е готвила становището на Министерството.
Министерство на икономиката. Господин Божидар Лукарски се извини, че има предварително уговорена среща в Смолян. Тук е господин Любен Петров – заместник-министър. Присъства и Димитър Недков – отдел “Европа” на Дирекция “Външноикономическа политика”.
Мисля, че на едно от нашите предходни заседания стана дума за този проблем. За да въведа аудиторията за него искам да ви кажа, че през м.юли 2013 г. в Гърция е приет Кодекс за подоходно облагане, който влиза в сила от 1 януари 2014 г.
Кодексът регламентира облагането и печалбите и доходите на юридическите и физическите лица. И в този Кодекс, подобно и на нашия Данъчно осигурителен процесуален кодекс има текстове, които дават възможност тогава, когато има сделки с фирми установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, тези сделки да се изследват за това, дали не са фиктивни, дали не заобикалят данъчното законодателство на съответната държава. И ако се установи това, те да бъдат облагани с данък по законодателството на България. Такъв текст е приет и в този Кодекс през 2013 г. Но за разлика от нас, там под юрисдикции с преференциален данъчен режим са включени и такива, които са в Европейския съюз. В нашия ДОПК изрично е записано, че това не се отнася за страни членове на Европейския съюз по причина, че имаме договор с ясни клаузи по причина, че обменяме пълна информация с всички страни членки.
Тогава през 2014 г., Българияq независимо, че има нарушения на договораq не е реагирала по тези текстове.
Сега на 21 март 2015 г. в Държавен вестник на Република Гърция е обнародван Закон за мерки за рестартиране на икономиката. В който закон се изменя и допълва въпросния Кодекс за подоходното облагане. Където се въвеждат нови процедурни правила по отношение на признаването на разходи за данъчни цели.
Този нов текст казва, че всички сделки между гръцки фирми и фирми установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, в които е включена и България, следва да се облагат авансово с 26 процента данък в Гърция, а след това да се доказва реалността на тези сделки. И ако тя се докаже, същият данък да бъде възстановен.
Много фирми и организации на бизнеса реагираха остро на тези текстове. Защото те са изключително дискриминационни. А специално за Република България представляват и заплаха за стокообмена между двете страни, който никак не е малко и през последните години нараства. Говорим за над 3 млрд. евро стокообмен.
В тази връзка ние поканихме всички тези господа министри и госпожа Кунева беше любезна да се отзове, за да ни информират какви стъпки е предприела България и какви стъпки възнамерява да предприеме, за да защитим българския бизнес, който търгува и работи с Гърция.
Госпожо Кунева, предлагам Вие да започнете. Заповядайте.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря ви. Аз бих искала да ви запозная само с най-пресните неща. И ако мога така да кажа, понеже все пак ние сме поканени тук и в политическо качество, иначе щяхте да сте с чудесните експерти от всички министерства. Те разбира се са тук, но аз искам да направим политическо встъпление.
Както вие правилно казахте 2013 г. са приети тези нормативни текстове. До тук нека да бъдем абсолютно наясно, че до тук този текст не е прилаган към нито една от трите най-засегнати страни – Ирландия, Кипър и България.
Вие го подчертахте. Имаме много добра справка от страна на Министерство на финансите. Много добре е направена. И вие го подчертахте, че няма все още критерии, по които да се прилагат тези текстове.
Какво се случи междувременно?
Първо, Гърция има ново правителство.
Второ, Гърция има нов президент.
Трето, Гърция в момента е в много сериозни преговори. Аз ще ви кажа веднага, че на 8-ми и 9-ти премиерът им е в Москва. А на същите дати Варуфакис – министъра им на финансите е в Международния валутен фонд във Вашингтон.
Тоест в момента тази седмица до Великден, ние нямаме според мен сигнал, че ще се реши и ще се приложат тези текстове към засегнатите страни. Всъщност аз тук ще говоря за Кипър и за България. Защото Ирландия имат много по-нисък интерес. Те са казали, че ще чакат да видят какво ще стане. Не са предприели и няма да предприемат никакви действия. Имат известни двустранни контакти. Но нищо повече от това.
Това което Кипър са предприели е политическа среща на най-високо ниво. Кипърският президент в момента, в който новото правителство застъпва, прави своето първо посещение.
В България все още няма посещение на високо ниво. Бих казала на никакво ниво. И според мен ние трябва да наваксаме в това отношение. Разбира се, че трябва да си говорим. Законът е влезнал, както вие казахте 2014 – 2015 г.
Искам да кажа нещо, което е споменато и в докладната записка на Министерство на финансите в информацията. Този закон не е консултиран с Европейската комисия. Защо Европейската комисия ще подкрепи такъв подход? Защото винаги Европейската комисия е на страната на хармонизацията и еднаквостта. Европейската комисия защитава общностния подход. Мога да ви кажа как работи отвътре. Логиката е следната.
Ние не искаме да има големи разлики между страните. Искаме данъчната ставка, ако може да бъде една и съща или близка във всички страни, това ще е най-добре от гледна точка на общностния метод.
Вие знаете много добре, че всъщност темите за единната ставка на ДДС, за уеднаквяването, корпоративни данъци и т.н. беше лайтмотив на предишната комисия. И това ще продължава да бъде. Такава е самата природа на Комисията. Комисията защитава това. Отделно в Европейския съвет министрите на финансите, министрите на икономиката, министър-председателите защитават другата теза, че е необходимо все пак страните да запазят своите конкурентни предимства.
В това отношение българската политика за радост е била доста последователна и ние искаме да запазим нашите конкурентни предимства. Но това го постигаме повече през Съвета, отколкото през Комисията по понятни причини, за които току-що говорих.
Моето разбиране и разговорите, които проведох са свързани с това, че информацията ми е, че Кипър ще действа много активно на двустранна линия. Няма да повдигат въпроса пред Европейската комисия. Поне няма такава индикация към момента. И ще се опитат да решат на базата на разбирателство.
Какво е в момента разбирането на гръцкото правителство? Не съм имала срещи с политически лица, но имам други неформални срещи, с които бих искала да ви запозная. Първо, това ще е решение на министъра. По този въпрос отговаря госпожа Надя Валовани. Защото знаете, че гръцкото правителство е много стеснено като брой министри. Но така наречените алтернативни министри всъщност си поемат този ресор и това е човекът с който, ако ние решим да направим тази крачка, трябва да се говори най-напред. Какво предстои, процедура и критерии. Тук ние бихме могли да се намесим. Министерското решение се изготвя така, че всички проблеми и повдигнати притеснения от наша страна, първо да са наясно с това. И второ, да бъдат посрещнати от гръцка страна.
Пак казвам, че това са неформални източници и мои усилия да разбера повече какво се случва в Гърция, както и да дам знак от страна на българското правителство, какво ние искаме.
Според мен има нагласа дори да се направи нов закон, ако ние искаме, както се изразиха нашите гръцки колеги, ако ние искаме ридрес, ако искаме някакъв тип обезщетение за това, което се прави. Според мен ние трябва бързо да влезем в диалог с гръцките ни колеги. Трябва да изясним своята позиция,. Трябва да предложим план. Включително и госпожо Стоянова, както говорихме с вас, това да не е само по повод на този закон, а и други висящи въпроси, които имаме и да започнем преговори.
Аз смятам, че гръцката страна няма да направи стъпка. Кипър и България са твърде близки страни, за да направят такава стъпка, без преди това да са говорили с нас. Но ние трябва да направим също усилия, за да може да обясним българската позиция. Мисля, че това е възможно. Тук на наша страна е и гръцкият бизнес. Аз искам да кажа, че от страна на действеност, на активност българската страна се представи добре. Ние казахме какво мислим, но го казахме малко в затворен кръг тук при нас. И едно от звената, които ни липсват е директните разговори с Гърция. Това е моето предложение. Смятам че трябва да го направим.
Естествено с кабинета на господин Московиси може да се говори, за да видим какво е движението на сигнала, който е подал българската страна. Но тъй като все ще няма приложение на текстовете, ние нямаме конкретно от какви действия да се оплачем. Засега сме само на ниво, тези текстове ни притесняват. Самото гръцко правителство няма още инструкция, няма критерии и не знае как тези идеи ще се прилагат. Мисля, че сега е моментът да действаме и смятам, че сме готови с моите колеги да го направим. Знам че българският президент е поздравил гръцкия президент, което е прието добре. Имало е телефонен разговор. И смятам, че в тези разговори е хубаво да се повдига темата. Без съмнение аз мога да го направя на съвет общи въпроси, господин Митов ще го направи на външни работи, министъра на финансите, на икономиката и т.н. Мисълта ми е да не загърбваме дипломацията, когато нещата могат да се постигнат през нея.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Кунева. Това е така наистина. Приетите съвсем наскоро на 21 март текстове още не се прилагат, защото в момента се правят правилата, как да бъдат прилагани тези текстове.
Така че аз мисля сега е моментът наистина ние да се активизираме превантивно, защото след това да плачем, че ще бъдем засегнати и да искаме обезщетение от това засягане не е добрия подход.
Имаме два варианта. Единият вариант е да искаме в тези правила да бъдат направени необходимите записи, които да дадат възможност българските компании участващи в този бизнес, да не бъдат засегнати от основния закон. Има и втори вариант, който за мен е по-радикален и по-правилен. Това е да се направи промяна в техния закон и от тези текстове да бъдат изключени страните членки на Европейския съюз, така както е при нас, така както е и в други европейски държави. Още повече, че директно този текст противоречи на договора на Европейския съюз.
Аз съм убедена, че Комисията сигурно ще застане на наша страна в този случай, не само заради общностния подход. По принцип общностен подход има по всички данъци, като най-голяма конвергенция имаме в косвения данък ДДС. Но и там говорим за уеднаквяване на основи, правила, начин на контрол и т.н., но не и за ставки.
Колкото до корпоративното подоходно облагане, мисля че доста време в Европейската комисия се водят разговори и работни други, по това да се постигне някакво уеднаквяване на данъчните основи при облагането с корпоративен данък. И в никакъв случай не се говори за размер на данъчната ставка. И ние в нашата Комисия в предходни парламенти сме разглеждали позицията на България по това.
Така че в никакъв случай данъчната ставка в България, която е по-ниска от гръцката, както и от много други ставки в други европейски държави, не може да бъде повод за каквито и да било санкции или рестрикции към нашата държава.
Аз знам на сайта на Министерство на финансите е публикувана позицията. Това е становището на Министерство на финансите. Публикувана е позицията на Република България относно съвместимостта на тези разпоредби, за които говорим, с европейските разпоредби. Не знам дали народните представители са се запознали с нея, но аз бих помолила заместник-министъра или госпожа Петкова накратко да ни запознае, какво ние виждаме като несъвместимост на тези разпоредби.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо вицепремиер, господин министър, уважаеми гости,
Министерство на финансите е убедено, че преди всичко, преди да тръгне процеса към Европейската комисия е необходимо действително да се използва цялата дипломация, която е възможна между българското правителство и правителството на Гърция в различните посоки, за които говори вицепремиера. Независимо от това обаче трябва да сме убедени, че с процедурните правила, които в момента подготвя гръцкото правителство и гръцкото Министерство на финансите, не могат да се отменят текстовете от закона. Тоест тези правила само ще регламентират механизма на възстановяване на данъка, а няма да премахнат наличието на този данък. В закона е казано, че този данък се отнася за абсолютно всички сделки. И това трябва да ни е категорично ясно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека само да конкретизирам. Отнася се за всички сделки като оборот по тези сделки или като печалба от тези сделки.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Като оборот.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е изключително важно, защото тук говорим за нещо несъразмерно, дори не е данъка върху печалбата от евентуалната сделка.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Освен това имаме информацията в момента, че подготовката на процедурните правила върви в ускорени темпове, което означава, че много скоро те могат да бъдат готови приети, което автоматично ще въведе в действие чл.23 от последните изменения на Кодекса за подоходното облагане. Със сигурност, това ако влезе в сила, ще постави нашия бизнес в много неравностойно положение. Той ще стане нежелан партньор за гръцките ни колеги, гръцкия бизнес. Освен това със сигурност се нарушават принципите на свободно движение на стоки, пари и капитали. Така че нашата икономика при всички случаи ще загуби доста сериозен ресурс. В справката вие сте видели сигурно, че стокооборота за миналата година ни е 2 млрд. 800 млн. евро. Като 26 процента данък върху този стокооборот означава малко по-малко от 800 млн. евро, което е около 1 млрд. и половина лева.
Какво значи този текст на практика? Ако аз съм един търговец и продам стока за 100 евро, на мен ми се плащат 74 евро. Другите 26 евро ще чакаме първо да вземе решение гръцкото правителство, дали да ми възстанови тези пари, тези разходи или не. След това ще чакам самия гръцки бизнесмен, а той може да използва редица механизми, хватки и т.н., за да закъснее във връщането на тези пари. И всичко това се отразява естествено върху българския бизнес.
От тази гледна точка, аз няма да повтарям това, което е записано и качено на сайта на Министерство на финансите, но вътре ясно и категорично са посочени нарушенията на шест основополагащи принципи на европейското право. И те са защитени по един доста сериозен начин, с доста доказателствен материал.
Така че ако трябва да проведем, а ние действително трябва да проведем такива срещи с гръцкото правителство, трябва мотивирано да защитим тези свои права, които всъщност са нарушени със закона, който е приело гръцкото правителство и по-късно и гръцкия парламент. Така че да възстановим нормалните взаимоотношения и равнопоставеното третиране като страна членка на Европейския съюз.
Това бих казал като за начало. Не мисля, че трябва да обяснявам шестте принципа, нарушенията. Те са много подробно обяснени. Не трябва да забравяме, че в момента към Брюксел има редица жалби, които са направени от българския бизнес, от почти всички организации на работодателите.
Освен това сериозно се дискутира например в Ирландия от техния бизнес и от техните институции, дали да не подкрепят българската позиция, която е изразило Министерство на финансите пред комисар Московиси. Тоест трябва действително да работим по дипломатически път, обаче трябва и да защитаваме своите национални интереси, ако усетим, че нямаме необходимото и достатъчно разбиране.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Митов, вие желаете ли или заместник-министъра на икономиката?
ДАНИЕЛ МИТОВ: Аз само ще кажа две думи преди това. Първо, споменават се дипломатически канали. Аз тук разбира се, ще се съглася и ще кажа следното. Повече координация с Ирландия и Кипър по темата трябва. И двете държави членки на Европейския съюз са засегнати от така предлаганото законодателство. Ясни са нарушенията. Господин Ананиев току що ги спомена. Няма да ги повтарям. Така че там трябва много сериозно да си координираме позицията, както с Ирландия, така и с Кипър. Аз предлагам също така да се работи по една двустранна среща може би на министъра на финансите и гръцкия министър на финансите. Аз съм поканил своя колега отдавна. Работи се по темата посещение на външния министър на Гърция в България. Нямаме потвърдени дати, Но когато това стане, ще ви уведомя, ще се постараем да е по-бързо.
Ясно е, че имаме съюзници в лицето на гръцкия бизнес, на българския бизнес и то много сериозни. Това трябва да се използва също. Нашият посланик още на 19 март след обяд, посланик Ралева е провела разговор с кабинета на алтернативния министър на финансите Надя Балабани и е изразила всичките наши притеснения и цялата загриженост за последиците от подобни клаузи в законодателството, които разбира се ще повлияят върху двустранния търговски и икономически обмен.
В отговор са били получени уверения, че вносителите на закона вече са осъзнали ситуацията и са предприели мерки за промени в текста. Като паричните компенсации с предварително внасяне на данъка за 12 месеца, щели да бъдат заменени с други мерки. Това е казано на нашия посланик.
Това което са променили, от една година са намалили на три месеца въпросния срок. Ясно е, че трябва да продължаваме и по двустранна линия и през Европейската комисия и в координация с Ирландия и Кипър в случая, да натискаме в посока предоговаряне на тези текстове. Това само ще кажа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Разбирам, че има разбиране по всички посоки да се действа в тази сфера. Но аз бих искала да попитам, през Европейската комисия какви са възможностите и сроковете за една такава евентуална реакция. Ясно е, че при двустранни преговори, ако имаме чуваемост от другата страна може много по-бързо да се получи, но все пак да сме наясно и с другото.
Госпожа Петкова, вие ли ще ни отговорите?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо вицепремиер, господин министър, господа заместник-министри,
Бих искала само накратко да ви запозная докъде е стигнала самата процедура по изпратената позиция от България. Освен че са входирани три жалби от българския бизнес, от Българска стопанска камара, КРИБ и Асоциация на метрологичния бизнес. Изпратената позиция от Република България всъщност не е входирана от Европейската комисия, тъй като не е посочено основанието, на което да бъде разгледана жалбата.
В договора за функциониране на Европейския съюз, всъщност има две разпоредби.
Първата е чл.258. Това е общият ред за жалбите. По тази процедура могат да подават жалби не само държави членки, но и физически лица, съответно и юридически лица. Процедурата започва първо с разглеждане на ранен етап, т.е. при системата Июпайлът. След това се дава двумесечен срок на държавата членка да представи своите мотиви. И по принцип, ако държавата членка не докаже, че със своите действия не нарушава правото на Европейския съюз и не убеди Комисията, започва официалната процедура по нарушение и съответно първоначално с официално уведомително писмо, след това с мотивирано становище. И по принцип след мотивираното становище сезирането на съда в Люксембург.
Втората възможност само за държави членки е между година и половина и две години.
Втората процедура е по чл.259, с който Европейската комисия има тримесечен срок да изготви мотивирано становище. с което дава възможност на държавата членка да сезира съда. Всъщност, ако Комисията не издаде мотивирано становище, т.е. в полза на държавата членка, самата държава членка не може да сезира съда. Единствената възможност, която е предоставена, ако Комисията не се произнесе в тримесечен срок с мотивирано становище, държавата членка може директно да сезира съда в Люксембург.
След експертни разговори проведени с Европейската комисия, считат че се нарушават не само посочените в позицията на Министерство на финансите принципи и се засягат не само български дружества и съответно дружества установено и в Кипър и в Ирландия, но засяга всички дружества от целия Европейски съюз. Примерно австрийско дружество, което има място на стопанска дейност в България и което примерно има търговски или финансови отношения с гръцко дружество, също ще бъде засегнато от тези разпоредби.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, госпожо вицепремиер, господин министър, зам.-министри, госпожи и господа,
Искам да кажа, че наистина Министерство на икономиката, още в самото начало бяхме информирани за казуса от нашите търговски представители в Атина и своевременно взехме мерки с колегите от финансите, вицепремиера и с външния министър работихме в пълен синхрон по изграждането и изработването на тези позиции. Така че няма да преповтарям нещата.
Искам само да кажа, че напълно подкрепяме позициите и на финансите и на Външно министерство, че първо трябва да търсено дипломатическото решение, след което може да се стига до тези процедури в Брюксел.
На наша страна в България има над 14 400 регистрирани гръцки фирми, които ще бъдат потърпевши от това нещо, плюс всички български фирми. Така че те в този случай са нашия съюзник. Още повече, че в Гърция активно на наша страна е Съвета на предприятията и индустриалците в Гърция, което е най-голямата им бизнес организация в Гърция. Още повече тук в България много активни по темата са Гръцко-българския бизнес съвет, който работи по сътрудничеството между гръцки и български фирми между двете държави. Така че ние имаме сериозни съюзници по тази тема и от двете страни – и от България и от Гърция. И затова смятам, че търсенето на дипломатическо решение, на среща между двамата финансови министри, работата на нашите посланици и търговски представители може да достигнем до консенсусно решение преди да се стигне до тези процедури в Брюксел.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Само да задам, може би лаически да ви прозвучи моя въпрос. Но дали едно становище на Брюксел не би било в подкрепа на тези дипломатически преговори или не.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Първо бих искала да допълня, че всъщност Европейската комисия може да издаде мотивирано становище, за България примерно няма срок България да сезира съда.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това исках да кажа. Едно бързо становище, но разбирам, че не е входирано нашето становище. За да получим становище от Европейската комисия трябва да го входираме и да помолим да получим бързо тяхното становище, което може да ни бъде допълнително оръжие в преговорите с гръцката страна.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Госпожо председател, за да бъде бързо трябва да използваме чл.259. Защото чл.258 минава през една много сложна процедура, за която говори госпожа Петкова и може да продължи много дълго.
Така че може би това решение трябва да вземем, как да входираме. Те досега ни се обаждаха. Имаха празници, но от днес трябва да имаме ясната позиция да им кажем как да входират молбата. И ние считаме, че трябва да е чл.259, за да имаме тази бърза реакция на Брюксел.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за изказвания и въпроси.
Господин Гечев заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, както всички останали с голяма загриженост изслушах това, което беше казано от представителя на българското правителство. Искам да ви кажа, че по принцип сигурен съм, че колегата ще подкрепи мерки на българското правителство в защита на нашите национални интереси, които очевидно са сериозно застрашени с предполагам коректните цифри, които ни предлага Министерство на финансите.
Накратко няколко пункта с едно категорично искане накрая.
Първо, правилно беше казано тук и от вицепремиера госпожа Кунева. Не се надявайте, че Европейската комисия ще има някакво различно мнение и ще работи много срещу Гърция. Миналата седмица се връщам от Брюксел, точно господин Московиси каза, че продължават политиката, както и вие споменахте, на предната Европейска комисия, за хармонизация на фискалната политика. Политиката на Брюксел е на изравняване на данъците. Никакви надежди тук не хранете.
Вярно е, че сега все още е запазен някакъв национален суверенитет. Нашите данъци са различни и са законни. Те не са в противоречие. Но политиката на Европейския съюз ще бъде, тези данъци от 10 процента на физически лица и фирми, забравете уважаеми колеги от правителството в близките години. Натиска на Брюксел ще бъде да се хармонизират. Поради тази причина основателно беше казано, че ние някакво много активно съдействие от Европейската комисия за това, че видите ли нашите данъци са по-ниски, ние няма да получим. Нека да бъдем реалисти.
Аз няма да влизам в теоретико-приложни дискусии за предимството на българските ниски данъци. Но ще ви кажа, че това не е вярно, тъй като страните в Европа и извън нея, с пъти по-големи данъци имат в пъти по-големи чужди инвестиции на човек от населението. Така че няма никакви доказателства. Но не в момента върви спора за това.
Втората причина Брюксел да затваря очи в полза на Гърция, ще бъде, че ако Гърция не си осигури други източници, в това число и “жертви” като България, ще трябва Европейската централна банка да попълва бюджета на Гърция. Ще трябва немските и френските банки да попълват. Познайте кой ще попълва? Дали ще оставят страни като България или те ще се бръкнат в джоба си. Така че ние трябва да сме реалисти тук и депутати и представители на правителството.
Трето, стана дума, че вече е приет закон, правят разработки. Казва министърът на външните работи, че нашата посланичка в Гърция е ходила да разговаря. Колега, вие какво чакате? Кога ще извикате гръцкия посланик на килима в София? Какво чакате? Отишла нашата посланичка там. Извикахте ли го? Добре. Радвам се. Трябваше да сте го извикали вече.
МЕЛЕНА КУНЕВА: Господин Гечев, аз вчера говорих с гръцкия посланик. Уверявам ви, че и колегите от Външно министерство правят всичко възможно.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Защото не казахте. Казахте нашата посланичка отиде.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: На някои неща може би не трябва толкова да се акцентира.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Колежке, те ни взимат 1 милиард лева, а вие спестявате.
МЕЛЕНА КУНЕВА: В постоянни разговори сме. Бъдете уверен. Аз няколко пъти се позовах на източници, които не назовах.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Разбирам, дипломатически усилия ще правите. Ще споделя скромен опит. Ако искате се съобразете.
Като прегледате подобни казуси, които са решавани от много други страни и в Европа и между САЩ и в Япония и т.н. Има ги описани.
Уважаеми колеги, ако вие незабавно не извадите на масата на преговорите реципрочни мерки на Република България за компенсация. А ние имаме възможности. Тук не става дума да отваряме икономическа война с Гърция. Но дипломатически совалки и разговори се правят когато на масата има варианти.
И в тази връзка искам да ви кажа. Днес правителството на Република България е дошло тук пред народните представители, за да ни кажете: Добър ден, имаме проблем. Къде са ви алтернативните варианти, уважаеми колеги? Какво правим? Имате ли разработка какво прави България икономически? Това че се срещате. Ще водите разговори. Това е много хубаво. Къде са ви реципрочните действия на българското правителство? Защото гръцкото правителство е обявило конкретните си мерки. Сега ще излезе Правилника и ще започнат да удържат парите. Къде са алтернативните варианти на българското правителство?
Моята претенция е, че вие сте дошли днес, без да имате никакви варианти. Къде са ви реципрочните мерки на Република България? Нямате. Казвате, че ще водите разговори? Много хубаво. Докато парите стотици милиони изтичат към Гърция. Само това ни липсва на нас в момента.
Така че гръцката страна си защитава нейните интереси. Тук ще тръгнат процедури, година, две, три и ние ще финансираме Гърция. Даже и да получим обратно някакви пари след две, три и пет години, то ще бъде след дъжд качулка. Но вярвайте ми, надеждата да ги получим обратно не е много висока.
И въобще не трябва да се надаваме само на Брюксел. Ще ни размотава до 101 и обратно, както винаги. Все нашата страна финансира. Не стига че проектите ни отидоха в Турция, а и сега българската икономика ще заработва пари за Гърция. Това на мен не ми харесва като български гражданин и депутат.
Следователно госпожо председател, аз предлагам в следващо заседание, когато преценят колегите от Правителството, да дойдат тук и да ни дадат на масата варианти какво прави България. Какво прави Гърция разбрахме. Не го харесваме. Но какво прави българското правителство ние не знаем.
Така че тяхно задължение е да ни сложат на масата вариантите на българското правителство какво ние правим, като всяка страна си защитава интересите с реципрочни мерки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев.
Аз мисля, че на днешното изслушване това беше една от целите, да чуем какви са плановете на правителството в тази посока. Колкото до становището на Брюксел, аз смятам, че ние трябва да го искаме и то час по скоро това становище. И категорично не съм съгласна с вас, че няма да ни подкрепи, защото видите ли, данъка ни бил нисък. Това е ваше твърдение и вие го използвате.
Р,УМЕН ГЕЧЕВ: А вашето твърдение е, че ще ни подкрепи няма също никакви аргументи. Вие мечтаете, че ще ни подкрепи. Дано.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те са юридически аргументи, част от които са описани сериозно в становището на Министерство на финансите. Може би и този въпрос трябва да зададеш, но това е друга тема.
Други желаещи да зададат въпроси? Заповядайте.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер, господин министър, зам.-министри, уважаеми гости,
Споменахте, че вече е напреднала работата по разписването на Правилниците по конкретното прилагане на тези законови промени и мерки. Това сигурно ще отнеме седмици. Какви са вашите очаквания от страна на бизнеса. Защото много на брой бизнеси обеми ще бъдат засегнати. Моето очакване е, че може би ще има определен вид неподчинени протестни действия от страна на самия бизнес, което може да засегне двустранните отношения конкретно и пряко. Знаем как действат зърнопроизводители, тютюнопроизводители и т.н. Имате ли такива очаквания?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания? Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо председател.
Госпожо вицепремиер, господин министър, колеги, казусът е доста сложен, макар че правните аргументи струва ми се са на наша страна. Не съм специалист в материята. Това ще го кажат тези, които разбират от европейско право, от общностно право. Но като човек, който се е занимавал с материята преференциални данъчни режими и законодателство срещу преференциалните данъчни режими, смея да твърдя, че сложени в графата преференциални данъчни режими, това не е така. България няма преференциални данъчни режими. България има ниска ставка. Разликата е от тук до небето.
Преференциални данъчни режими включват редица други процедури, които ги има само в офшорните зони. Съвсем опростени данъчни процедури, липса на други ставки и т.н. Липса на контрол, обмен на информация. Да не влизаме в изброяване на тези всички сложни, фискално правни взаимоотношения при това международни.
Това е първия пункт върху който ние трябва категорично да протестираме. Тук не става въпрос за мярка спрямо страна с по-ниска ставка. Ние буквално сме приравнени към офшорните зони, което е абсолютно нонсенс. То не отговаря по никакъв начин на истината.
И в тази връзка аз приветствам желанието за дипломатически усилия. Също така и да се търси помощта и подкрепата на Европейския съюз от гледна точка на договора за функциониране, от гледна точка на правните норми. Но и едновременно с това съм съгласен с колегата Гечев. Аз мисля, че дори и министър-председателя каза нещо по този въпрос. Но мисля, че и Министерство на финансите има такъв нюанс в позицията. Но моментално ние трябва да имаме реципрочна мярка.
След като нас ни третират като офшорна зона, а ние не сме и няма никакво друго основание да се предприема наказателно данъчно облагане спрямо нас, ние трябва да предприемем абсолютно същата мярка, без изобщо да се боим. Ако някой денонсира европейското споразумение, европейските норми в тази част спрямо България, ние сме в правото си спрямо него да постъпим по същия начин. Нека тогава и Европейската комисия да бъде арбитър.
Защото когато тръгнат всички тези дипломатически и европейски процедури, облагането ще е факт. Да нямате никакво съмнение в това. И то няма задна скорост, то няма обратно действие. Няма никакъв шанс, тук колегата Гечев каза, че надеждата е малка. Не, колега Гечев, няма такава надежда. И всяко събрано евро няма никакъв шанс да бъде възстановено нито на българския, нито на гръцкия, нито на чуждия бизнес. От тази гледна точка ние трябва да вървим по пътя на дипломацията, но със съответната мярка сложена на масата веднага. И ако правителството не направи това, аз си мисля че ще сбърка. Няма да постигне успех по пътя на дипломацията.
Когато готвехме Закона за икономическите и финансови взаимоотношения с юрисдикциите с преференциален данъчен режим, така наречения Закон за офшорките, аз много внимателно изследвах, а тук е и госпожа Петкова. Ние работехме заедно с нея, в кои държави от Европейския съюз се налагат данъчни санкции спрямо такива зони? Пак казвам, България не е офшорна зона.
Но да кажем спрямо офшорни зони в страни извън Европейския съюз има твърде малко страни европейски, които ще си позволят да направят това. Доколкото си спомням една от тях беше Испания. И то с някакъв данък 2 или 5 процента или нещо такова, на транзакциите или по-точно на операциите. Това което Гърция се опитва да направи с 26 процента спрямо страна членка на Европейския съюз, която не е офшорна зона.
Така че моето предложение е да стъпим върху това, че тук не става въпрос за действия спрямо страна с по-ниска ставка. А действия спрямо страна третирана като страна с преференциален данъчен режим, т.е. като офшорна зона. Това категорично е неприемливо от всякаква гледна точка. Не само от финансова, бюджетна, икономическа, но това е неприемливо и от партньорска гледна точка като страни членки на Европейския съюз
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители, госпожо вицепремиер, господа министри,
Общо взето изказванията на двамата колеги и аз ги подкрепям в тази посока, но мисля колеги, че не трябва да забравяме, че сме пропуснали година и половина до момента. Все пак закона е от 2013 г. Можеше България да започне по-рано да действа и да се подготви с реципрочни мерки. Това имам предвид. Все пак това е един пропуснат период. Можеше по-рано да реагираме. Ако имате информация, че е реагирано, но аз разбирам от изказванията на господа министрите, че до момента нямаме нищо. Чак сега когато са публикували в Държавен вестник и като са разбрали, че готвят наредби в тази насока, тогава започваме да реагираме. Така че мисля, че малко сме позакъснели, но да не е много късно и да започнем да работим усилено в тази посока, за да може България да е готова с реципрочните мерки. Това имах предвид. Така че, ако вие може да ме опровергаете, че нещо е реагирано, хубаво. Но въпросът е, че няма резултат.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Госпожо председател, по отношение на преференциалните данъчни режими. Действително един от основните критерии, за да бъде една юрисдикция с преференциален данъчен режим е да не се обменя информация.
По отношение на Гърция освен, че имаме сключена спогодба за избягване на двойно данъчно облагане, ние обменяме информация на основание на европейските директиви. Съответно за административно сътрудничество, обмен на информация, както и сейвикс директивата.
По отношение на това, което каза господин Гечев, че Европейската комисия няма да реагира. При предварителен разговор с Европейската комисия имаме уверението, че те ще издадат мотивирано становище за около месец. Тъй като те са наясно, че с тази разпоредба на гръцкия закон, всъщност се нарушават абсолютно всички принципи не само принципи на европейското право, но и всички договорености и всички инициативи, по които работи Европейската комисия.
Действително Кодексът е приет през 2013 г. Кодексът на Гърция е разработен от специалисти от Европейската комисия. Предишната разпоредба на чл.23 даваше възможност за не признаване на разходите за данъчни цели само, ако се докаже, че сделките са фиктивни. Подобна разпоредба има в нашия данъчно осигурителен процесуален кодекс. Докато сега с приетата разпоредба всички сделки по презумпция или всички транзакции се счита, че са фиктивни до доказване. Тежестта на доказване ще бъде не само на гръцките фирми, но тежестта на доказване ще бъде и на фирмите, които са установени в България. Защото от една страна гръцките фирми ще доказват, че тези сделки са обичайни и са сключени при пазарни цени, а от друга страна българските контрагенти трябва да доказват, че имат техническа, кадрова и технологична обезпеченост, за да осъществяват тези сделки. И това което е записано в гръцкия закон е, че възстановяването ще се извършва след три месеца. Но не е ясно в тези три месеца, дали ще се извършва доказването на сделките дали са фиктивни или не или след това доказване вече гръцката държава ще проверява и ще възстановява данъка. Законът е влезнал в сила. Просто няма процедурни правила, по които да се удържа и да се възстановява данъка, които в момента се разработват.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само ще ми позволите един въпрос уточняващ. Тази разпоредба всъщност влиза в сила сега. Разпоредбата, която е приета 2013 г. и е влезнала в сила от 1 януари 2014 г. предвижда и България, тъй като няма изключения за държави членки, така както е в нашето ДОПК и България да попада под обхвата на така наречените офшорни зони или юрисдикции с преференциален данъчен режим. Там са упоменати по друг начин, без да има изключение. Това не е сега. Това е от тогава. А сега само се сменя подхода.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Сега ще ви обясня. В 2013 г. Кодекса, който е разработила Европейската комисия има малка модификация от гръцката страна. Чл.35, който се променя в момента е, че данък се удържа, включително и за държави членки на Европейския съюз, ако се докаже, че са фиктивни. И в нашето законодателство, ние имаме и за местни лица и за лица от държави членки и за лица с преференциален данъчен режим. Но всъщност списъка с държавите с преференциален данъчен режим не е към чл.23, който сега променят изцяло, а е към чл.65 от Кодекса, който се отнася само за пасивни доходи. Доходи от лихви, дивиденти и пак, ако се докаже, че всъщност самото установяване е с цел отклонение от данъчно облагане.
По принцип имахме среща в Европейската комисия, още миналата година и тогава Европейската комисия, поне беше на мнение, че не би трябвало тези разпоредби да доведат до някакъв негативен ефект. Тъй като по начина, по който бяха разписани беше само, ако се докаже фиктивност на сделката, тогава да се приложат тези разпоредби.
По начина, по който сега е приета разпоредбата, а тя е приета за един ден и е обнародвана на следващия ден е всъщност всички сделки и транзакции се облагат с данък до доказване, че не са фиктивни с цел заобикаляне, отклонение от данъчно облагане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Трябва да си го изясним какво пише в чл.65 и какво в чл.23. Заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви госпожо председател. Основното доказателство, че на практика миналогодишните разпоредби не са имали никакво влияние. Като видим обема на външната търговия, той се запазва фактически същия 2014 г. като 2013 г. Тоест на практика нямаме, както нямаме и протест от страна на бизнеса тогава, че тези норми по някакъв начин ги засягат. Така че разликата наистина е огромна.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Кунева.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Понеже вървим вече към изчерпване на дебата. Някак си ми се иска да теглим чертата и да видим какво решихме до тук. Смятам, че няма никакви възражения към активната дипломатическа работа, която ще минава през правителството. Аз бих искала тук да съединим усилията с Парламента. И ако ние успеем да направим бързо такива срещи, в тези срещи да бъдете включени и вие. Мисля, че това е полезно.
Второ, по отношение на тези мерки, за които се говори ответни, ако мога така да кажа. Няма никаква пречка те да излизат от Парламента. Вие имате законодателна инициатива. Вие можете да направите доклад, искайки от всички български институции информация, какво ще загуби бизнеса, каква трябва да бъде реакцията и ще покаже по този начин силна политическа воля за справяне със ситуацията от страна на Парламента.
Така че според мен това не е затворена тема за вас тук вътре. И няма пречка Правителството да работи в тази посока, но не бива да се чувствате обезкуражени, вие самите да не направите всичко, което ви се струва разумно.
Не мисля, че трябва да пропускаме възможността да получим това становище от Европейската комисия, защото ще бъде много силен аргумент в хода на разговорите. Но тъй като става дума за съсед, тъй като става дума за много голям партньор за нашата страна, аз наистина бих заложила на много активна дипломация. Надявам се, че това правителство няма да е толкова пристрастно към закон, който в последна сметка не са приемали те. Това е от 2013 г. Трябва да направим всичко възможно и да сме сигурни, че сме стигнали докрай в опитите си. Аз искам само да кажа, да нямате съмнения, че Външно министерство и всички останали и всички ние ще работим в тази посока и икономиката също.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Александров.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Една кратка реплика госпожо председател.
Госпожо вицепремиер, ние бихме се почувствали обезкуражени, само ако не действаме в синхрон с българското правителство и то с нас. Това първо.
Второ, подчертахме вече, че разчитаме на вашите дипломатически усилия. Аз бих казал, че имам преки впечатления от лично вашите умения да водите преговори. Не се съмнявам в това. Но ако ми позволите едно нескромно мнение, за да не е съвет. Тези преговори биха имали успех, ако първото условие е гръцката страна да не разработва правилата за прилагане, докато траят преговорите. Ако те ще пуснат в ход машината, а ние ще си преговаряме, това вече не са преговори, а това е вече икономическа война. Тогава ние ще отговорим с реципрочни мерки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: В целия дебат, ако си го представяме по обратен начин. Ако България беше наложила такива мерки срещу Гърция, аз имам едни подозрения, без да съм пророк, че българското посолство в Атина щяха да са го съборили за два дни, грубо казано.
Колкото до това, дали Брюксел ще ни помогне в тази битка, аз също мога да изразя съмнение, тъй като все пак знаете, че Германия и Франция са кредитирали Гърция с много пари. А тук Гърция си търси едно скрито кредитиране в рамките на три месеца до 800 млн. евро. И ако смятате, че гръцкото правителство така лесно ще се откаже на базата на това, което ние ще направим, най-малкото за един месец, докато ние извадим становище от Европейската комисия, те вече може да се приели и правилата за прилагане и да са започнали да ги прилагат.
Затова най-бързото нещо и това, което изразихте вие като дипломатически път, може би министър-председателят казал ли е, че има амбициите да отиде до Атина и да направи нещо по въпроса или няма да направи нищо по въпроса. Тъй като вие като заместник-министър председател би трябвало това нещо да сте говорили. Той да е запознат и да има съответната реакция. днес сме 7-ми. Дори и днес може да се отиде до Атина. Нищо че 8-ми и 9-ти министър-председателят е в Москва и да се разберат за това нещо.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли още въпроси?
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Госпожо Стоянова, аз следя до момента дистанционно целия дебат, така че имам пълна информация за това, което се говори. Бих искал да задам един въпрос към министъра на външните работи в контекста на българо-гръцките отношения. Въпросът не по темата, но е в контекста на българо-гръцките отношение и има пряко отношение по темата ли поне косвено.
Господин министър, днес в Будапеща е срещата на министрите на външните работи на страните от Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Унгария по въпроса за турския поток. Вие не трябваше ли да бъдете там? Коя е причината, за да отсъствате?
Благодаря.
ДАНИЕЛ МИТОВ: Аз не виждам как едното има общо с другото. Това от една страна. Второ в Будапеща са министрите на енергетиката на съответните държави. И не знам защо трябва да бъда там? Мисля, че ви отговорих на въпроса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, вие заповядайте. Въпроси извън темата, още повече несъстоятелни, мисля че разводняват още повече дебата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Моето предложение е следното. Наистина депутатите имаме такава инициатива.
Уважаеми колеги от правителството, търговски представители, цялата администрация, експерти са във ваши ръце. Ние ще се постараем. Вие решавате. Ако вие поканите, вие преценявате, някой от нас, работни групи ли ще правите. Но няма как българското правителство, то трябва да бъде водещо в търговската политика. Сега няма защо да се убеждаваме. Това не ни пречи на нас да участваме или да се опитаме, с удоволствие, ако с нещо може да помогнем или да предложим. Но основното задължение е ваше. И затова повтарям. Не мога да внушавам задължения. Но все пак тук от тази трибуна на Парламента изискваме от българското правителство в разумен срок да се съберете с работни групи, да координирате и да ни сложите на масата да ни поканите, за да видим какви варианти има България като контрамерки, за да спасим нашите пари, които тук заработваме в България. И вие казвате, че 800 млн. евро, дали са малко повече или по-малко, но това е огромна сума за нашата страна.
Така че правителството - длъжни сте. Дали ще правите извънредни заседания си е ваша работа какво ще правите. Но няма как вие да не ни предложите някакви варианти на правителството, като ние всички разумни варианти ще подкрепим. Това не е политически въпрос. Той е национален въпрос.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Госпожо председател, все пак ние искаме да получим вашата подкрепа да действа правителството по чл.259 от договора за функциониране на Европейския съюз, което е най-бързата процедура. Не искам да продължавам да разсъждавам по-нататък, защото Гърция може да се установи, че е първата от някои други държави, които биха постъпили по същия начин.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз лично смятам, че независимо от дипломатическите стъпки, които ще се предприемат и преговори между двете страни с условие или без условие, ние трябва да поискаме максимално бързо, по кой член вие знаете, становището на Европейската комисия, което да бъде наше оръжие, както в тези преговори, така и ако те по някакъв начин не вървят правилно, да имаме възможност директно да подадем жалба в съда в Люксембург.
Има ли колеги, които имат противно становище на това?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Само две изречения.
Госпожо вицепремиер, господа министри, аз смятам, че това е протекционистична операция на Гърция като елемент от цялостна й дейност в момента, търсейки начини да се справи с тежките финансови проблеми. Тя казва на своите фирми: Няма да ходите в Кипър. Няма да ходите в България. Ще останете в Гърция, защото в Гърция има безработица. В Гърция трябва да ангажираме хората да получават доходи и т.н. Но ако България влезе в икономическа война с Гърция, според мен тя ще загуби тази война.
При 14 400 гръцки фирми в България и още толкова български, които вероятно ще бъдат засегнати. При обстоятелството, че Гърция е на първо място по преки чуждестранни инвестиции в България, ние в никакъв случай не бива да стигаме до там.
Очевидно дипломацията трябва да бъде основния елемент за решаването на проблема. Доколко ще успеем, но това трябва да бъде първия и основен елемент. Ако не успее дипломацията, Европейския съюз има основание да вземе решение в наша полза, но има и причини, поради които те няма да бъдат толкова оптимистично настроени към подобно решение. Защото наистина Гърция в момента търси решение за решаване на своите проблеми. И Европа, ако вземе в наша полза решението, Гърция ще обвини Европа, видите ли вие не ни помагате в решаването на нашите тежки финансови проблеми.
Така че Гърция с този ход нарушава един от основните принципи в европейската данъчна политика. Тоест липса на каквато и да е регулация на този етап на преките данъци. Подобна регулация има на косвените данъци, както по отношение на ДДС, така и по отношение на акцизите. Но никой досега не е прилагал правила, които да регулират преките данъци. А това е сериозно нарушение, което може да бъде използвано като аргумент, Европейският съюз да вземе решение в наша полза. Друг е въпроса колко време ще мине, докато се вземе подобно решение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Имамов, да считам ли, че вие не сте съгласен да изпратим незабавно нашата жалба до Европейския съюз?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Не, двете неща могат да вървят паралелно, но ние трябва да разчитаме на дипломатическо решение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте за реплика.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: До една известна част аз се съгласявам с господин Имамов по отношение на това, че не смятайте че гръцкото правителство не е наясно с разпоредбите на договора за функциониране на Европейския съюз. Пределно наясно са. Тук идеята е и това, което аз изразих по-рано, че те действително си проявяват форма на протекционизъм, както каза господин Имамов и на една форма на скрито кредитиране в рамките на три месеца на 800 млн. евро. Знаете много добре каква е ситуацията в Гърция.
Ако ние приемаме мерките като съвет тук на министрите, които са се наредили, че ние сме Парламент и че ние може да приемем законодателни инициативи, т.е. влизането в икономическа война, аз не смятам, че това нещо ще бъде полезно за България като цяло. В момента външно-търговското ни салдо с Гърция и стокообмена ни е положителен. Тоест, ние предимно изнасяме и печелим от това, отколкото да внасяме, за разлика от други държави. И влизането ни в един такъв коловоз би бил повече пагубен и с по-негативен сценарий.
Аз също съм за, да се използват абсолютно всички методи. Но смятам, че най-бързия метод, който би имал пряко въздействие върху това, министър-председателя днес в Атина и утре Ципрас да отиде и да си говори каквото иска с Путин, но днес ние да сме си оправили своите неща.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Александров. Господин Симеонов заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз подкрепям едно такова обединяване около позицията, да се ускорят дипломатическите действия по посока на Брюксел. Аз мисля, че в тази посока трябва да се насочи тежката артилерия, включително и министър-председателя ако трябва, там трябва да отиде. Тъй като от бързото взимане на решение зависи колко щети ще понесе България и българските фирми, както и работещите в гръцките фирми. Дано да не се стигне до най-лошото.
Ускоряването на това решение е най-важната задача според мен пред правителството и пред нас всички. Но от друга страна сме наясно, че колкото и да се ускорява европейската бюрокрация няма да реши въпроса бързо и в рамките на приемането в по-къс срок, отколкото приемането на техните наредби. Те може би вече са готови с тях.
Така че ние трябва да сме готови за най-лошото. И от тази гледна точка подкрепяме второто предложение, което излезе от господин Гечев, за търсене на някакви алтернативни ответни мерки от наша страна. И това е работа, според мен на Министерство на икономиката и на външното министерство. Така че подкрепяме едно такова решение. Но като цяло ясно е в глобален аспект, че целта на гръцкото правителство и съответното решение е насочено към ускорено събиране на средства. Друг е въпроса, дали това ще се получи. Защото нещо не мога да видя какво ще стане с транзакциите на гръцките банки, които имат сериозно присъствие на българския банков пазар. И това няма да е много добре за тях и донякъде ще ги принуди да затворят оборотите си в България. Поне аз така мисля като не специалист.
Така че този удар под въпрос е дали ще донесе очаквания ефект за самата Гърция. Но Гърция си е Гърция. Да правят каквото решат. Ние сме длъжни да защитаваме нашите си интереси. От тази гледна точка никакво колебание. Повече настойчивост, бих казал агресивност при определянето на съответните ответни мерки.
И в тази връзка подкрепям предложението на господин Гечев и на господин Александров и се радвам, че мислим в една посока с партии, с които сме на различни идеологически позиции. Аз им благодаря за предложението. И бих предложил на Комисията да помисли. Събрали сме се в един много отговорен състав. Да помислим за съответните мерки и по отношение на търговските ограничения, които ни наложи Русия. Да помислим по какъв начин може да им ограничим вноса примерно на суров петрол. Ще бъде много интересно. Защото ясно ви е, че ако са поограничили, ще се навържат някои санкции, както те ни поналожиха и доведоха до доста тежко положение някои наши производителни селскостопански фирми. Да им наложим господин Александров и на тях малко ограничения. Ясно ви е, че България без бензин и без дизел няма да остане, защото ще се внесе веднага.
Така че аз предлагам тази тема да я продължим и да я поотворим малко.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Симеонов, много благодаря за предложението. Може би трябва да го отправите към някоя от другите комисии на Парламента, където може би и вие участвате. Бюджетна комисия се събира по тази тема, защото става дума за данъчен въпрос, става дума за приходи от данъци в нашия бюджет, които биха изтекли. Не смятам, че Бюджетна комисия трябва да се превръща в Комисия, която да дебатира външно-икономически и външно-политически взаимоотношения на държавата.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Струва ми се, че малко преувеличаваме мащабите. Нямаме точна информация за икономическия ефект. Ако някъде бъркам, да ме поправите. Тук става въпрос, че Гърция се опитва гръцки фирми, гръцки данъчни отчетни лица, да не изнасят печалба в България със свързани дружества. Така разчитам смисъла на гръцкия закон. Защото той ако удари външните български фирми, това е различно. Но ако гони само свързани лица, които изнасят печалба, минимизират печалбата там и максимилизират тук, това е различно. Тогава мащабите са различни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нека да обобщим и да опростим разговора. Гърция ни налага санкции и ни причинява загуби, за да си реши свой проблем. Ние сега ще ръкопляскаме и ще изчисляваме загубите или ще направим всичко, което се иска от нас – дипломатическите совалки, ажиотажи и всякакви други подкрепени с действия на европейски ниво, ние сме страна членка, за да защитим нашия интерес. Утре фирмите, които са загубили, ще ни питат: Вие защо го допуснахте и какво направихте?
Ние в момента сега се грижим за Гърция или се грижим за България? Няма да ръкопляскаме, а ще направим всичко възможно. И в тази посока са всички изказвания? Предлагам да го прекратим и да гласуваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма за какво да гласуваме. Ние няма да вземем решение. Това беше едно изслушване.
Да благодарим на гостите. Мисля, че стана ясен пътя по който ще продължат нататък действията от страна на Република България.
Благодаря ви.
Преминаваме към точка втора.


По точка втора
Уважаеми колеги, преминаваме към точка втора от нашата програма, а именно: Изслушване на кандидатите за заместник-председатели и членове на Сметната палата.
Позволете ми да ви припомня процедурните правилата, които Народното събрание прие и които правила казват, че предложение за кандидат на председател на Сметната палата се прави от парламентарни групи.
Точка втора, предложение за кандидати за заместник-председатели се прави от председателя на Сметната палата, Управителния съвет на Института на дипломираните експерт-счетоводители, съответно Управителния съвет на Института на вътрешните одитори, които правят предложение до председателя за кандидат за член. И в петдневен срок от решението се избира председател.
Предложението за заместник-председатели и членове се изнася в писмена форма от председателя на Сметната палата до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание.
Публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите пред Комисията по бюджет и финанси.
Изслушването се провежда на открито заседание. Из-излъчва се в интернет в реално време. Кандидатът се представя от вносителя на предложението до две минути. Като представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивация, публична репутация и обществена подкрепа на кандидата.
Лично представяне на кандидата и негова концепция за дейността на Сметната палата, с оглед на длъжността за която е предложен, до десет минути.
Представяне в резюме на становищата по въпросите на лицата по чл.89, ал.3 от Правилника на Народното събрание до две минути. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси до десет минути. Въпроси от страна на народните представители до две минути. Отговор на кандидата по поставените от страна на народните представители въпроси до десет минути.
Комисията може да изиска и допълнителна информация, както от кандидата, така и от съответния компетентен орган.
От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на сайта на интернет страницата на Народното събрание.
Комисията изготвя доклад по смисъла на чл.85, ал.5 от Правилника и съответно този доклад включва изслушаните кандидати и оттам нататък на заседание на Народното събрание се гласуват предложените кандидати.
Във връзка с тези правила има постъпило предложение от председателя на Сметната палата за двама заместник-председатели - госпожа Горица Грънчарова Кожарева и господин Тошко Иванов Тодоров с всички необходими документи изискани по закон. Както и председателят на Сметната палата е внесъл предложението направено от Института на вътрешните одитори и от Института на дипломираните експерт-счетоводители за избор на членове на Сметната палата, а именно за проф. д-р Георги Стефанов Иванов, предложен от Института на вътрешните одитори и за Емил Асенов Евлогиев, предложен от Института на дипломираните експерт-счетоводители.
Направихме проверка на приложените документи към това предложение и тези четири кандидата. Те отговарят на изискванията на закона. Документите са оповестени на интернет страницата. Преседяли са там седем дни до вчера, така както е изискването на правилата и на Правилника и днес може да преминем към изслушване на кандидатите.
Предлагам да започнем с изслушване на първия предложен кандидат от председателя за заместник-председател, госпожа Грънчарова.
Господин Цветков вие трябва много накратко, съгласно правилата, да представите предложението си до две минути, като това представяне включва и данни за специфичната подготовка, мотивация, лична репутация, обществена подкрепа на кандидата. След това ще дам думата на кандидата.
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Благодаря ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на Комисията, ще представя съвсем накратко пред вас предложенията за заместник-председатели на Сметната палата и предложенията на двата института за членове на Сметната палата. Тъй като предполагам, че всеки един от вас се е запознал с техните подробни професионални биографии и аз ще се спра само на основните акценти от тях.
Ще започна с госпожа Горица Грънчарова, която може да се каже, че е най-добре запозната с дейността на институцията. Тя е била два мандата член на Сметната палата и съответно и ръководител на одитно отделение, което означава, че тя пряко е ръководила извършването на одитите в Сметната палата. Като през този период особено се отличиха одитите, които тя ръководеше, одитите на изпълнението в много съществени области от стопанския и икономически живот на страната.
В периода когато аз бях заместник-председател на Сметната палата, Горица Грънчарова беше член на Консултативния съвет, така че ние имахме възможност пряко да работим двамата с нея. Преди да се присъедини към Сметната палата, преди да бъде избрана за член на Сметната палата през 2005 г. тя има дълга професионална кариера в банковия и финансовия сектор.
Завършила е Стопанска академия в Свищов, специалност “Счетоводство и контрол”.
Другият предложен от мен заместник-председател господин Тошко Тодоров също е с богат опит в областта на финансовия контрол, но в областта на данъчния контрол той има дълга кариера в данъчната администрация, като е заемал различни позиции в различни йерархични нива в данъчната администрация. Най-дълго е бил директор на Териториалната данъчна дирекция в гр. Добрич. От август 2009 до май. 2012 г. е заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите. Също е завършил Стопанската академия в Свищов.
Предложението за член на Института на дипломираните експерт-счетоводители, господин Емил Евлогиев също така може да се каже, че познава отвътре Сметната палата, тъй като шест пъти е избиран от Народното събрание за член на Комисията, която заверява годишните финансови отчети на Сметната палата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Емил Евлогиев ще го представи ИДЕС. Спираме до тук.
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Само едно изречение в заключение. И двамата отговарят на формалните изисквания, за да бъдат заместник-председатели. Но аз съм убеден, не само в това, че те отговарят на тези формални изисквания, но съм убеден и в тяхната публична репутация и най-вече, че ние тримата може да работим в екип.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам първо да изслушаме двамата, тъй като те са с еднакви позиции и след това другите двама, които са пак със сходни позиции и така да го разделим.
Госпожо Грънчарова имате думата за лично представяне и концепция за дейността до десет минути.
ГОРИЦА ГРЪНЧАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, предходният път аз подробно изложих приоритетите си за развитие на Сметната палата и с удоволствие установих, че с настоящия председател на Сметната палата приоритетите ни абсолютно съвпадат.
И в тази връзка бих искала само да кажа, че в годишната одитна програма на Сметната палата, която ще бъде изпълнявана за 2015 г., основният приоритет, който обяви настоящия председател, одита на изпълнение е поставен основен акцент. Защото одитът на изпълнението, това е инструментариума чрез който Сметната палата може да оцени ефективността на управлението и на изразходването на публичните средства. Това е одитът, който може да даде отговорите на много важния въпрос за обществото, не само как са изхарчени парите на данъкоплатците, но и за какво. И съвпада ли целта с дневния ред на обществото и с публично оповестените приоритети и политики на правителството.
Сметната палата функционира, за да подобрява доброто финансово управление в публичния сектор. А това неизбежно включва в себе си и създаването на механизми гарантиращи както законосъобразното, така и ефективното изразходване на средствата. И именно одитът на изпълнението и комбинираните одити трябва да са този механизъм в тази посока, както и детайлното изучаване на причините за негативните практики и съответно формулирането на подходящи, адекватни и полезни препоръки.
Това е съвсем накратко, имайки предвид, че миналия път много подробно изложих своите приоритети. И съм готова да отговарям на вашите въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Тодоров, заповядайте.
ТОШКО ТОДОРОВ: Уважаема госпожо председател, членове на Бюджетната комисия, уважаеми гости, уважаеми колеги,
Позволете ми първо да благодаря на председателя на Сметната палата - господин Цветков за номинирането ми като заместник-председател на Сметната палата.
След няколко проведени срещи между господин Цветков и другия номиниран за зам.-председател госпожа Горица Грънчарова, в мен се формира първоначалното усещане, че бихме работили добре в екип, което е едно от важните условия за доброто управление на Сметната палата.
Искрено се надявам тази нагласа и дух да успеем да пренесем и сред одиторите и сред служителите в Сметната палатата, което според мен е едно от важните условия за ефективното управление и функциониране на организацията.
Надявам се, че като екип ще съумеем да мобилизираме усилията на всички одитори и служители в Сметната палата, да работят по реализиране целите заложени в стратегията за развитие 2013 – 2017 година.
Отговорно мога да заявя, че ще положа максимално усилия да утвърдим Българската сметна палата като една модерна, независима, върховна институция, която ще защитава обществения интерес, като изпълнява своите задължения обективно и безпристрастно.
Както вече знаете, преобладаващата част от моята професионална автобиография е преминала в Националната агенция за приходите. Този мой опит би ми помогнал в няколко направления при евентуалното ми избиране. Близо 20 годишната ми активна ангажираност в изпълнение на приходната част на държавния бюджет, още повече ме ангажира при изпълнение основната цел на Сметната палата, да защитава парите на данъкоплатците. Това е в резултат на познаване усилията, които всеки служител полага в процеса на тяхното възстановяване, обезпечаване и събиране.
НАП е една от големите структури натоварена с контролни функции в страната ни, а може би и с най-много промени от създаването й от 1991 г. досега. Опитът придобит в резултат на активното ми участие в тези процеси, би ми бил полезен в конкретната ситуация.
Запознах се подробно с вижданията за развитието на Сметната палата на господин Цветан Цветков и госпожа Горица Грънчарова и двамата с дългогодишен опит. Като напълно подкрепям посочените от тях приоритети. Моят опит, моите усилия ще бъдат насочени в следните направления.
На първо място, надграждане на административен капацитет в структурата, позволяващ изпълнение на съответните приоритети. Тъй като според мен най-важен е човешкия фактор. Изхождайки, че всяка една система е толкова добра, колкото елементите в нея. За тази цел е необходимо да се организира подходящо обучение за поддържане, доразвиване, един професионално подготвен и компетентен състав от одитори, служители на Сметната палата.
При предстоящото изграждане на структурата на Сметната палата във връзка с § 4 и § 5 от новия Закон за Сметната палата, полагане на максимално усилие от екипа, за недопускане нарушаване на комуникацията между отделните дирекции.
Опитът ми показа, че при провеждане на подобни промени, риска от нарушаване на комуникация е огромен. И ние следва да не допуснем и да предотвратим подобни последици.
Усилията ми ще бъдат насочени към уеднаквяване методология и създаване и утвърждаване на единни процедури, терминология ползваща се от одиторите и служителите на Сметната палата.
Тук съм си позволил да цитирам това, което председателя е заложил в неговото изложение. . Сметната палата да фокусира своята одитна дейност върху национално значими теми. Тоест чувствителни за обществото области като здравеопазване, енергетика, сигурност. Тези одити за изпълнението да не обхващат дейността на отделни одитирани обекти, а да включват всички ключови участници в тази област. Като особено наложително е този одит да се извършва през призмата за оценка на ефективността, ефикасността и надеждността на дейността на тези органи.
Следващото направление е подобряване качеството на финансовите одити чрез разработване, прилагане на одитни софтуери за специализирана обработка и анализ на финансово-счетоводна информация. Разработване задълбочен анализ на риска, който би позволил на един много по-ранен етап, установяване необходимостта и конкретни насоки при извършване на съответните одити. Разширяване и задълбочаване на контактите на Сметната палата с международни професионални организации, както и с други научни среди за обмен на информация и добри практики в областта на контролната и одитната дейност.
Друго направление е подобряване взаимодействието с други контролни органи. Това са Агенцията за държавна финансова инспекция, това са вътрешните одити, инспекторатите на съответните министерства, Националната агенция за приходи, както и независимите професионални организации, които представляват професионалната общност на одиторите в България. И всички заинтересовани страни за развитието на едно добро управление в целия публичен сектор. Надграждане и сътрудничество с компетентни органи с цел повишаване на ефективността на контролната система и борбата с престъпността и корупцията. Тази тема представлява голямо предизвикателство пред екипа, имайки предвид чувствителността на обществото по нея.
Ако бъда избран за заместник-председател на Сметната палата уверявам ви, че ще положа максимални усилия в едно с екипа и вас, да изпълним казаното тук, като повишим доверието, уважението, респекта към институцията Сметна палата.
Благодаря ви за вниманието. Готов съм да отговарям, ако имате въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Имате ли въпроси?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, в крайна сметка като се избира председател на една агенция, той има право да си предлага екипа. Аз това не го оспорвам. Ясно е, че има и политическо договаряне, което за мен е напълно нормално. Всичките тези приказки за партийни принадлежности и други за мен поне и за колегите ми нямат значение. Има значение професионализма.
Имам бележка и въпрос уточняващ към господин Тошко Тодоров. Господин Тодоров, виждам, че може би случайно, но председателят на Сметната палата не каза, че вие сте завършил аграр-икономика в Свищов, а не счетоводство или финанси. Няма лошо. Но аз имам уточняващ въпрос. Имате ли дипломи за счетоводител., някакви сертификати, сертифициран счетоводител по одит, защото го няма в биографията? Имате ли такива положени изпити, имате ли такива квалификации? Но нямате държавни изпити.
ТОШКО ТОДОРОВ: В аграр-икономиката също има изпити. Аз съм държал счетоводство.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Питам, може да сте пропуснали в биографията.
Второ, тук пишете също за английски и немски език в това, което е качено в интернет.
ТОШКО ТОДОРОВ: Грешка е. Не владея.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Няма лошо. Но аз щях да ви питам какъв документ имате? Значи няма английски и немски. Това не е изискване за длъжността.
Другият ми уточняващ въпрос, че вие пишете последно, че от ноември 2013 г. до настоящия момент заемате длъжност бизнес-консултант в две фирми – Техра ЕООД и Бонмикс ЕООД. Моят въпрос е, вие там с трудов договор ли сте? Консултант сте със собствена консултантска фирма? Защото го няма в трудовата ви книжка като копие.
ТОШКО ТОДОРОВ: Да, в Техра съм с основен трудов договор, в Бонмикс с втори трудов договор в двете дружества.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Притеснителното за двете дружества е, че те са в списъка, който стана скандален с финансирането на МВР, както знаете. И двете са с един и същи управител. Баща и син ли са, не знам.
ТОШКО ТОДОРОВ: Не съм запознат с казуса.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Значи там сте на постоянен трудов договор.
ТОШКО ТОДОРОВ: На постоянен трудов договор, официално регистриран. Декларирани са доходите, на които се осигурявам.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Последният ми въпрос. Във вестниците пишат много неща. Те пиша за всички нас. Няма изключения.
Как свърши тази история с проверката с данъчния доклад от Добрич, където имаше към вас лични претенции? Завършила ли е проверката и какви са резултатите?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не виждам връзка с този въпрос. Но за да не остане съмнение, отговори, ако обичаш.
ТОШКО ТОДОРОВ: За да разсеем всякакви съмнения. Относно въпросния доклад от Добрич, аз и до ден днешен не съм запознат с него. В резултат на него предполагам, стартираха редица ревизии на лица, които са ми в роднински отношения. Вероятно са цитирани като близки. Искам да ви кажа, че резултатите от тези ревизии не са това, което се очакваше и това, което се коментираше по медиите. Символични са, а някъде даже са и нулеви. Не знам дали въобще е имало такъв доклад и не мога да коментирам, тъй като мен до ден днешен никой не ме е викал, не ми е искал никакви обяснения да давам. Така че много трудно бих се ангажирал докъде е стигнало. Ако е имало някакви притеснителни неща само смея да твърдя, че от 2009 г. досега, двукратно ми е подновяван достъпа за работа с класифицирана информация, което би следвало да намери отражение, най-малкото да не ми дадат. Имам достъп за работа със строго секретно. Ако това е вид гаранция и разсея съмненията у вас.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Гечев, вашият въпрос може би е добре да го развием, когато гледаме ДОПК. Ако наистина вие имате информация, че там е започнала проверка и тя не е завършила нито с протокол, нито с обяснение. А от медиите. Благодаря.
Други въпроси от народните представители? Няма.
Тъй като на практика отговорихте, с тази процедура приключваме.
Преминаваме към следващата за представяне на кандидатите от ИДЕС и ИВОБ.
Заповядайте да представите кандидата от ИДЕС.
БОЙКО КОСТОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, в рамките на две минути ще маркирам това, което вие имате като професионална автобиография на нашия кандидат, господин Емил Асенов Евлогиев. Той е извървял целия път в счетоводството от редови счетоводител, през заместник главен счетоводител, до главен счетоводител на производствено предприятие.
От 20 години е дипломиран експерт–счетоводител и регистриран одитор. Тоест със сериозна одиторска практика.
Освен това е в групата на пишещите братя. Има осем самостоятелни книги в областта на счетоводството. Няколко десетки са съавторство и над 200 публикации в специализираната професионална литература по въпросите на счетоводството и данъците.
В рамките на Института на дипломираните експерт-счетоводители винаги е бил активен член, тъй като е бил избиран за заместник-председател на Контролния съвет на ИДЕС един мандат. Председател на Контролния съвет на ИДЕС един мандат. Заместник председател на Управителния съвет един мандат. И сега в момента е в период във втори мандат като заместник-председател на ИДЕС.
Извън това определено мога да кажа, че той има трайни професионални интереси свързани със Сметната палата. Тъй като както и председателя на Сметната палата каза, че шест пъти е бил избиран от Народното събрание в Комисията, която трябва да извърши одит на годишния финансов отчет на Сметната палата. В дейността си като заместник-председател на Управителния съвет на ИДЕС е отговарял за сътрудничеството със Сметната палата, участвал е при организиране на съвместни обучения между ИДЕС и Сметната палата в съвместни издания и други международни и национални конференции, които сме организирали заедно със Сметната палата.
Той е една наша достойна кандидатура, която смятам че ще подпомогне дейността на Сметната палата, особено в сферата на финансовите одити и подобряване на тяхното качество.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега да помоля и председателя на ИВОБ и той да ни представи тяхното предложение.
ЙОРДАН КАРАБИНОВ: Уважаема госпожо председател, господа министри, господа депутати, колеги,
Първо, аз като председател на Института на вътрешните одитори искам да изразя благодарността на нашия Институт и на гражданското общество, че Народното събрание и законодателите инициираха такава възможност в този висш контролен орган да има представител на гражданското общество и в случая на представителите на двете неправителствени одиторски организации. Това е голяма чест за нас и мисля, че говори много добре за народните представители и въобще за Парламента, че се отваря към гражданското общество. Това са част от такива инициативи отворено управление.
За нашия кандидат, неговото представяне е доста лесно. Завършил е Стопанска академия в Свищов 1988 г. Цялата му кариера е минала там. Целият си път стартирайки от асистент, доцент, професор. Той е един от пионерите за създателите на Института на вътрешните одитори в България. Бил е член на Управителния съвет. Има десетки публикации в областта на вътрешния контрол. Съдействал е за създаването на магистърска степен за вътрешен контрол и одит в Свищов. И мисля, че ще бъде едно достойно попълнение към екипа на Сметната палата.
Това е накратко представянето на нашия кандидат.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега предлагам да дадем думата за кратко представяне на господин Емил Евлогиев.
ЕМИЛ ЕВЛОГИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, колеги, гости на настоящето съвещание, аз за себе си нямам какво да добавя. Искам да кажа кого представлявам. Тук не съм като физическо лице, а като представител на Института на дипломираните експерт-счетоводители. Нашата професионална организация е създадена през 1931 година и е съществувала до 1948 г. под наименованието Институт на заклетите експерт-счетоводители. След това на 3 януари 1991 г. Великото народно събрание приема Закона за счетоводството, който е първия от групата на стопанските закони по него време и възстановява институцията на дипломираните експерт-счетоводители. Участвал съм в работата и на Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители. Участвал съм и в Учредителното събрание на Института на дипломираните експерт-счетоводители.
От 2002 г. законите се разделиха и вече сме наричани независими одитори или регистрирани одитори. Смятам, че това е достатъчно като лично представяне.
Относно втората част на въпроса, Концепция за дейността на Сметната палата, с оглед на позицията на която съм предложен, аз не виждам особено поле за мислене. Мисля, че членовете на Сметната палата, очакваните от тях дейности се съдържат изцяло в чл.20 от Закона за Сметната палата.
Предвидено е да участвам в заседания на Сметната палата, които утвърждават проекта на годишен бюджет и отчета за неговото изпълнение. При приемането на вътрешните нормативни актове, които касаят дейността на Сметната палата, в това число Устройствения правилник за организацията и дейността на Сметната палата, Етичния кодекс, Наръчника за прилагане, годишната програма за одитната дейност и прочее.
До тук са ограничени правомощията на членовете. Ние не сме членове на ръководните органи, затова предлагам да спра до тук.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Професор Георги Иванов.
ГЕОРГИ ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители и членове на Комисията,
Разбирам, че времето е ограничено. Очаква се да кажа визия за развитието на Сметната палата, лична моя визия. Аз мисля, че като член на Сметната палата от академичните среди, бих могъл да помогна в няколко направления. Основно това е връзките на Сметната палата с различни институции.
И на второ място, като член на Сметната палата с правомощия да гласувам по отношение на одобряване и приемане на докладите свързани със Сметната палата мога да кажа, че лично аз съм честен, добронамерен. Имам професионално отношение. Професионалният ми живот е свързан с контрола и с одита вече 27 – 28 години. Така че мисля, че ще защитим по този начин или поне аз ще се опитам да защитавам пред колегиума обществената позиция, гражданското общество на България по отношение доброто управление на публичните финансовите средства.
Във връзка с обсъждането на политиките, какво мога да кажа. Доколкото участваме в колегиума, като такива правомощия, които ще имам по закон, мога да кажа, че ще държа и ще се опитам заедно с колегите в разбирателство и в синхрон да направим Сметната палата наистина една модерна институция, една институция, в която обществото да има изключително доверие в нея. Върховна одитна институция в страната и разбира се, институция, която да подпомогне доброто финансово управление на ресурсите на тази държава.
Присъствах преди малко на заседанието на Комисията, в което се обсъждаше проблема с Гърция. Мисля, че и контролните институции, в това число и Сметната палата могат да дадат този свой принос за решаването на такива проблеми по някакъв повод или начин.
Така че моят скромен принос би бил насочен именно в тази посока. Превръщането на Сметната палата във водеща институция за контрол в публичния сектор на Република България.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Имате думата за въпроси.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Специално за мен като човек, който няма нищо общо с финансите ми се струва изключително подозрително това обстоятелство, госпожо Стоянова, че четирима от предложените кандидати са директно свързани със Свищовския институт. Тримата са завършили там, а четвъртия и преподава там. Господин Цветков, насреща имате организирана група.
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Един човек от УНСС е достатъчен. Бъдете спокоен, господин Симеонов.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Иванов.
ГЕОРГИ ИВАНОВ: Господин председател, в контекста на това, което се каза преди малко, мисля че не сме представители на организирана група и някак си погрешно ни свързват с някаква друга организирана група. Така че съжалявам, искам да кажа, че се разграничаваме от това нещо.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Реплика.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вие може да се разграничите, но аз не бих могъл. При мен половината са от Русе, а другите са от Бургас. Но уверявам ви, работи се добре. Надявам се и вие да работите добре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Сега продължаваме по процедурата. Има постъпило становище и въпроси на лица по чл.89, ал.3 от Правилника. Това е въпросното лице, което и миналия път беше поставило неадекватни въпроси – Ангел Ангелов в качеството на председател на юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано за осъществяване на обществено полезна дейност – Съюз на одиторите от Сметната палата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател на Сметната палата, уважаеми членове и кандидат членове, госпожо председател, запознах се подробно с целия доклад. Искам да кажа, че тук ние би следвало да разглеждаме мнения и становища и експертизи на институции. А не на неправителствени организации от типа на мама, татко и аз. Още повече искам институции, които да подобряват дейността, а не да уронват авторитета на тук присъстващите.
Ще си позволя само три изречения да прочета.
“Отдавна одиторите на Сметната палата са обект на подигравки и станали за посмешище.” Извинявам се, но това не може да бъде определение на бивш техен колега. Съживяването на Лазар и това, че този човек имал законопроект, който бил най-добрия. Тоест, погледнах се в огледалото и по-добър от себе си не видях.
Това което държа да кажа е, че очевидно имаме човек, който харесва само себе си и не допуска мнение различно от неговото. Личностите са подложени на едно осмиване в колегиален аспект. Все пак те са хора, които са се доказали. Те са защитили своите звания пред академичната общност, пред всички. А в случая се оказва, че има някакви внушения за техните професионални качества, за морални качества и други уронващи доброто име.
Смятам, че така поднесен този текст не би следвало да бъде подложен на разглеждане, защото ще внесе определени внушения, които изобщо не са нужни тук. Ние трябва да бъде безпристрастни, а да не се занимаваме с неща, които целенасочено са направени в една погрешна посока.
Предвид изложеното в момента, предлагам този текст да не се разглежда, тъй като би създал погрешни и неверни впечатления за всички тук присъстващи.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли някой, който желае да разглеждаме становището и въпросите? Няма.
В такъв случай изчерпахме процедурата.
Аз благодаря на представителите - председателя на Сметната палата, председателите на двете неправителствени организации и кандидати за участието. Ще направим доклад и ще се опитаме утре или вдругиден да ви поканим в зала, за да присъствате на вашия избор.
Благодаря.
Колеги, в точка разни имахме идея, аз не я обявих в самото начало, да направим едно допълнение към Закона за акциза и данъчните складове, което разглеждахме миналия четвъртък. Господин Емил Димитров тогава направи едно предложение, което ние приехме само в едната му част, а другата част не го приехме, защото не беше добре формулирано юридически. Идеята на това предложение беше да се дадат гаранции, че Агенция “Митници” няма да изиска, да се поставят нови точки за контрол, да се реже тръба и т.н.
Сега, след една сериозна работна група, Агенция “Митници” с участието на заинтересованите лица и на Министерство на финансите имаме текст, параграф 2 евентуално ще бъде, с който господин Емил Димитров е съгласен.
Агенция “Митници” е съгласна. И моята молба е сега да го гласуваме. Нашите колеги дадоха гласа си пред мен, така както ние гласуваме, за да имаме кворум. Господин Цонев е тук.
Позволете ми само да го прочета.
Ал.1. В случай, че до влизането в сила на този закон за данъчен склад разположен на територията на повече от едно митническо учреждение - Росенец и Лукойл, Агенция “Митници” е одобрила разположението на точките за контрол на местата за въвеждане или извеждане на енергийни продукти от и към нефтопровода или нефтопродуктопровода, част от данъчния склад към и от местата за производство и/или складиране и ако няма промяна в технологичната схема, тези точки за контрол са местата по чл.52, ал.1, т.6.
Ал.2. В случай, че до влизането в сила на този закон, Агенция “Митници” е одобрила разположението на точките за контрол на местата за въвеждане или извеждане на енергийни продукти от и към нефтопровода или нефтопродуктопровода, част от данъчен склад, към и от друг данъчен склад, след обединяването на данъчните складове, тези точки за контрол са местата по чл.52, ал.1, т.6.
Тоест казваме, че тези места, които е одобрила тогава Агенция “Митници” към влизането в сила остават същите по чл.52, ал.1.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Този текст не дава възможност за административен произвол допълнително да се налагат уреди. Много бих искал да пише, че и вече действащите уреди си остават, а не да се измислят нови. Но на този текст са се спрели. Защото може да кажеш още 20 млн. инвестиции. Това са точките. Има ги. Признавам ги, но нови уреди. Но приемам и този текст. Уредите не се визират. Може би имат нещо предвид митниците. Приемам този текст.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли някой който е против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Да може утре или вдругиден преди ваканцията да го приемем.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 13 часа и 10 минути /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /