---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
------------------------------------------------------------------------





П Р О Т О К О Л № 17/13.05.2015 г.




На 13 май 2015 г. от 15, 40 часа се проведе съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на специален доклад на Европейската сметна палата „Схема на ЕС „Гаранция за младежта”: първите стъпки са направени, но в бъдеще е възможно да възникнат рискове пред изпълнението” от Илиана Иванова – представител на България в Европейската сметна палата (Съвместно с Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по бюджет и финанси).
2. Разни.

На заседанието присъстваха:
Илиана Иванова – представител на България в Европейската сметна палата,
Михаил Стефанов – аташе в кабинета на госпожа Илиана Иванова и представител на България в Европейската сметна палата,
Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика,
Даниела Алексиева – началник на кабинета на Пламен Димитров, президент на КНСБ и председател на Младежки форум „21 век” към КНСБ,
Цветан Цветков – председател на Сметната палата,
Тошко Тодоров – заместник-председател на Сметната палата,
Дарин Матов – началник на кабинета.

Заседанието беше открито и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам съвместното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по бюджет и финанси.
Ще ви прочета дневния ред и да го гласуваме по комисии.
Днешната основна цел е:
1.Представяне на специален доклад на Европейската сметна палата „Схема на ЕС „Гаранция за младежта”: първите стъпки са направени, но в бъдеще е възможно да възникнат рискове пред изпълнението” от госпожа Илиана Иванова – представител на България в Европейската сметна палата (Съвместно с Комисията по въпросите на децата, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта ).
2. Разни.
Предлагам по ред комисиите, както ги изчетох, да изгласуваме дневния ред.
Първо, от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, ако няма възражения, който е съгласен с така предложения дневен ред, нека да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Здравейте, колеги. Който от Комисията по бюджет и финанси е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Моля, който от колегите от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря ви, колеги. Преминаваме направо към оперативната работа.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА СПЕЦИАЛЕН ДОКЛАД НА ЕВРОПЕЙСКАТА СМЕТНА ПАЛАТА „СХЕМА НА ЕС „ГАРАНЦИЯ ЗА МЛАДЕЖТА”: ПЪРВИТЕ СТЪПКИ СА НАПРАВЕНИ, НО В БЪДЕЩЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА ВЪЗНИКНАТ РИСКОВЕ ПРЕД ИЗПЪЛНЕНИЕТО” ОТ ИЛИАНА ИВАНОВА – ПРЕДСТАВИТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКАТА СМЕТНА ПАЛАТА (СЪВМЕСТНО С КОМИСИЯТА ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА И КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ).
При нас днес присъстват:
Илиана Иванова – представител на България в Европейската сметна палата,
Михаил Стефанов – аташе в кабинета на госпожа Илиана Иванова и представител на България в Европейската сметна палата,
Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика,
Даниела Алексиева – началник на кабинета на Пламен Димитров, президент на КНСБ и председател на Младежки форум „21 век” към КНСБ.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Гости на Комисията по бюджет и финанси са представители на Българската сметна палата, съответно
Цветан Цветков – председател на Сметната палата,
Тошко Тодоров – заместник-председател на Сметната палата,
Дарин Матов – началник на кабинета.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Първо, искам да ви благодаря на всички за това, че оценихте колко високо значение има този доклад и за България, предвид на това, че ние сме една от страните, за съжаление водещи с тези показатели
В такъв случай, госпожо Иванова, Ви предоставям направо думата да преминем към същинската част на презентацията.
ИЛИАНА ИВАНОВА: Благодаря, господин председател. Добър ден на всички.
Искам да кажа ,че съм изключително щастлива да видя толкова много колеги, присъстващи днес. Защото последния път, когато бях в Българския парламент и представях Годишния доклад на Сметната палата в Комисията по бюджет и финанси, нямаше толкова много депутати. Сега сте три комисии и това според мене само по себе си показва значимостта на тази тема не само за Европа, а и за България и най-вече за младите хора.
Може би само с няколко думи да кажа за колегите, които не са от Комисията по бюджет и финанси, какво прави Сметната палата.
Европейската сметна палата всъщност е контролният орган, който одитира европейския бюджет. Всяка година ние подготвяме финансов одит за целия европейски бюджет. Това е докладът, който представяме в Комисията по бюджет и финанси. Наред с тези финансови одити ние правим и одит на изпълнението за това доколко ефективни и качествени са различните европейски политики.
Темата, която ще дискутираме днес, е една от най-актуалните, най-проблемните теми – темата за мадежката безработица, по която ние започнахме серия от одитни доклади, първият от които беше наскоро публикуван, представен вече в Европейския парламент. След десетина дни ще има отново представяне в Комисията по социални въпроси на Европейския парламент. И се радвам,че имам възможност в първата страна членка – в България да го представя.
Направо към темата за младежката безработица. Ситуацията мисля, че няма нужда да ви я описвам аз. Знаете по-добре от мене колко е сериозен проблемът с младежката безработица. Той допълнително се усложни през последните години вследствие на икономическата и финансова криза.
Както е видно от картата, почти всички държави членки са засегнати и България не прави изключение в тази европейска картина с 23,6 процента ниво на безработни младежи. Това са данните от преди няколко години, което е малко над средното за Европейския съюз.
Ако трябва да направя някаква своеобразна класация, ние сме на 13-о място по най-висока безработица.
В допълнение към тази карта може би да ви цитирам и малко статистика. През 2014 г. 7,5 млн. млади европейци не са нито в образование, нито в заетост и обучение, нито в стаж. Един на всеки пет млади хора на пазара на труда не може да намери работа, като в някои държави това е всеки втори.
Разликата между държавите с най-ниско и най-високо равнище на младежка безработица е рекордна и варира от 7,8 процента за Германия до 53,4 процента за Испания. Това е от юни миналата година.
Едно проучване на Европейската агенция ЕВРОФОНД изчислява разходите, свързани с младежката безработица, например за социални помощи, непостъпили постъпления от данъци и други, в размер на 153 млрд. евро годишно или около 1,2 процента от брутния вътрешен продукт. Това само по себе си говори за размера на този проблем.
През последните години Европейският съюз предприе редица инициативи за справяне с този сериозен проблем. През 2013 г. по препоръка на Съвета беше създадена тази програма – „Гаранция за младежта”, която ние одитирахме. Държавите членки се ангажират с тази програма да гарантират, че всички млади хора на възраст до 25 години ще получат добро предложение за работа, продължаване на образованието, стаж или чиракуване в рамките на четири месеца, след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование. Като основната задача на „Гаранцията за младежта” е да активира възможно най-бързо младите хора чрез интегриране на пазара на труда или продължаване на образованието.
Откъде идват парите – най-важният въпрос. Схемата се финансира доста сложно. С тази схема сме се постарали да опростим максимално нещата, но вижда се, че три са основните източници на финансиране на тази схема: от Европейския социален фонд, от Инициативата за младежка заетост и, разбира се, допълнително национално финансиране или частно финансиране.
Към февруари 2015 г., когато приключваше нашият одит, изчисленията показваха финансиране по Европейския социален фонд в размер на 9,5 млрд. евро за целия период – 2014 – 2020 г., плюс 3,2 млрд. евро от Инициативата за младежка заетост и допълнително национално финансиране, което по-късно ще видим на следващия слайд.
Инициативата за младежка заетост бе създадена като инструмент за допълнително финансиране за регионите, изпитващи най-големи затруднения с младежката безработица. На картата в синьо са отбелязани допустимите региони в целия Европейски съюз, като в България това са почти всички региони, с изключение на Югозападния регион. Сумата, разпределена за допустимите региони за нашата страна в рамките на Инициативата за младежка заетост, е 55,2 млн. евро, като те допълнително могат да бъдат комбинирани с още пари, поне толкова от Европейския социален фонд и допълнително национално финансиране. Така че сумата е по-висока, но чисто европейските пари от Инициативата за младежка заетост са 55 млн. евро.
Какви мерки ще се финансират от тази схема. Те са основно два вида, конкретно насочени към отделни лица и по-дългосрочни структурни реформи, които са необходими за ефективното изпълнение на гаранцията.
Разбира се, съществува разлика в допустимостта да финансираме мерки в зависимост от източника на финансиране.
С Европейския социален фонд – виж за младежката безработица на слайда – могат да бъдат подкрепени мерки, насочени конкретно към отделни лица, както и мерки, свързани със структурни реформи, като например създаване на обслужване на едно гише или подобряване на бази данни, докато с Инициативата за младежка заетост се финансират само дейности, пряко насочени и индивидуално към младежи, като например мерки за мобилност, обучение или пряко финансиране на стажове.
Миналата година вследствие на сериозността на този проблем ние започнахме този първи опит с идеята да представим навременна и полезна информация на един по-ранен етап от изпълнението на схемата, още преди средствата да бъдат реално разплатени от европейския бюджет. Защото знаете, схемата стартира относително скоро и още може би е малко рано да видим конкретните резултати в страните членки. Но целта на този първи одит беше да проверим как се е справила комисията, дали е предоставила адекватна подкрепа на държавите членки при изготвянето на националните им планове за гаранция за младежта, както и да идентифицира възможните рискове на по-ранен етап пред изпълнението на схемата.
За тази проверка сме огледали периода от април 2013 до юни 2014 г., като сме фокусирали вниманието само върху една извадка от пет държави – Франция, Ирландия, Италия, Литва и Португалия и сме проверили доколко добре са подготвили те своите планове за гаранцията за младежта.
Какво открихме. Констатирахме, че на първо място Комисията като цяло е предоставила адекватна и навременна подкрепа на страните в процеса на подготовка за прилагане на гаранцията за младежта, в частност Комисията е извършила навременна оценка на проектите за национални планове, засякла е много слабости в тях и е направила съответните препоръки, в отговор на което обаче не всички държави членки са променили своите стратегически планове.
Тук можем да отбележим, че България е една от държавите, която е взела предвид препоръките и е предоставила преработен вариант на Европейската комисия на своя план за младежка гаранция.
Едно много важно нещо, което искам да отбележа тук, е, че говорим единствено за препоръка на Съвета. И Комисията, отправяйки апели към държавите членки, може да се базира само на тази препоръка. Няма законова база като регламент, директива, с която Комисията да има възможност да налага и да санкционира. Тук имаме само препоръка и това е много важно да се знае по-нататък в процеса на изпълнението на схемата.
Кои са основните рискове, които идентифицирахме на този етап пред изпълнението на схемата.
Първият и най-важен риск, разбира се, опира до парите и адекватността на общия размер на финансирането на тази схема. Отчитайки сериозността на проблема и статистиката, която преди малко ви споменах, без съмнение е ясно, че това ще струва много скъпо. Но въпреки това като че ли нямаше навременно изготвена адекватна оценка, глобална оценка на нужното финансиране, включваща и различните източници на финансиране.
Както казах в началото, за целия период 2014 – 2020 г. схемата ще бъде подкрепена с 12,7 млрд. евро от европейския бюджет плюс допълнителни средства по оценка на Комисията около 4 млрд. евро от държавите членки като национално финансиране. Тоест 16,7 млрд евро общо европейско и национално финансиране за целия Съюз за целия програмен период.
В нито една от петте държави, които сме разгледали в този конкретен одит, не е предоставена оценка за това колко ще струва прилагането на необходимите структурни реформи. Много държави по оценка на Европейската комисия въобще не са предоставили никаква информация за това колко пари ще им трябват за изпълнението на тази младежка гаранция. България не е сред тях, отново искам да подчертая. Ние сме предоставили в своя план оценка за това колко пари ще бъдат нужни за изпълнението на младежката гаранция в нашата страна.
В допълнение на тези пропуски Комисията също не е извършила и стандартната оценка на въздействието преди изготвянето на това предложение за гаранция за младежта. Единствените всъщност налични оценки, които ние успяхме да намерим в процеса на одита, са оценките на Международната организация по труда, с която предполагам много от вас са запознати, които оценки още за 2012 г. – забележете - казват, че ще бъдат необходими 21 млрд. евро годишно за борба с младежката безработица. През 2013 г. Международната организация по труда прави друга оценка, която е горе-долу даже малко повече – между 0,5 и 1,5 процента от европейския брутен вътрешен продукт. Тоест ако от едната страна сравним 16,7 за целия програмен период, което Комисията е направила като оценка, и 21, които на година Международната организация по труда предполага, че ще бъдат необходими, мисля, че всеки сам може да направи извода, че финансирането е очевидно неадекватно. Според нас това, разбира се, представлява сериозен риск за крайните резултати и крайния ефект от тази инициатива.
Вторият важен риск, който идентифицирахме, отново сам указва в одита, в който сме разглеждали какво прави Комисията и как Комисията се справя с изпълнението на младежката гаранция. Това е липсата на дефиниция на определение за това каква е офертата с добро качество. Оферта за работа е едно, но добра оферта за работа е нещо друго.
Препоръката на Съвета предвижда всички млади хора до 25 години да получат оферта с добро качество. Това е в същността на самата идея за младежката гаранция – да се получи оферта с добро качество, а не просто някакво временно наемане срещу неясно колко пари, без обаче да се определя какво е това добро качество и кой трябва да изготви критериите за оценка.
Ние от Европейската Сметна палата смятаме, че качеството на офертите е много важен компонент на схемата, без минимални изисквания, като например продължителност, вид на трудовия договор, ниво на заплащане спрямо цената на живот, разбира се, в съответната държава членка. На младите хора може да бъде предложена просто работа, която по никакъв начин да не подобри дългосрочната им перспектива за реализация.
В допълнение тази ситуация може да доведе и до неефективно прилагане на схемата и в различните държави членки. На много места чуваме как самите млади хора се оплакват, че просто са използвани, експлоатирани, ако трябва да употребя точната дума, като евтина работна ръка, временно биват наемани. Всъщност и в България това го чуваме понякога, но и в много от другите държави. Не в рамките на този конкретен одит, а в рамките на други разговори, които сме водили, биват наемани за седмица-две и след това освобождавани. Тоест има едно временно подобряване на статистиката, но дългосрочно нямаме наемане.
Всъщност примерът, който сме дали в нашия доклад, е с Италия, където се смята – направени определен брой оферти за работа, уж са по схемата за „Гаранция за младежта”, но всъщност се оказва ,че заплащането по тези оферти е било по-ниско, отколкото дори е минималната работна заплата. Така че коментарът тук е излишен – доколко тази оферта може да бъде квалифицирана като оферта с добро качество.
Третият не по-малко сериозен риск е свързан с рамката за наблюдение и докладване, която все още е в процес на разработване. Ние смятаме, че за да има ясна картина за прилагането на схемата „Гаранция за младежта”, всички мерки трябва да бъдат наблюдавани и, разбира се, резултатите да бъдат докладвани. Само така може да се гарантира прозрачност и по-активно управление на мерките по гаранцията.
По време на одита ние открихме, че тези механизми не са предвидени в дизайна на схемата от самото начало. Съществуват, разбира се, различни правила за отчитане в рамките на Европейския семестър, на Комитета по заетостта. Цялостно докладване обаче по схемата не е предвидено, нито на Европейския парламент. Това ние смятаме,че води до риск за недостатъчна информация на европейско ниво за мерките, както и финансираните от националните бюджети. В резултат на това няма да бъде възможно според нас да бъдат оценени цялостните резултати от гаранциите за младежта в борбата с младежката безработица на европейско ниво.
Това е проблем обаче, който ние забелязваме не само с Програмата за младежка заетост, а с много от политиките, които оценяваме, когато правим одити на изпълнението, че липсват тези индикатори – критерии за оценка впоследствие, когато се провежда една политика в продължение на дълго време, да има ясни индикатори след това да оценим резултатите. Защото за нас резултатът не е похарчени пари, а явно постигнати резултати. В случая – създаване на работни места и млади хора, които имат работа.
Вследствие на тези рискове ние направихме три конкретни препоръки към Европейската комисия и към държавите членки. Можете да ги видите на този слайд. Разбира се, ясно е, че държавите трябва да направят изчерпателен преглед на разходите си и да оценят колко пари ще им бъдат нужни за изпълнението на тази програма, за да може от своя страна и Европейската комисия да има глобална оценка за общото финансиране.
Втората препоръка е свързана с офертата за добро качество, която според нас е в същността на идеята за младежката гаранция. Разбира се, това не го разчитайте като призив за въвеждане на някакво ново законодателство в областта на социалната сфера, а просто въвеждане на един минимум набор от критерии, които споменах преди малко, като тип на договора, продължителност на договора, минимално заплащане, свързано със стандарт на живот. Като, разбира се, това да остане прерогатив на всяка държава членка тя да решава за себе си как точно да бъдат оформени тези критерии.
И, разбира се, третата препоръка е свързана с въвеждането на цялостна система за подробно наблюдение на схемата, която да обхване не само индивидуалните мерки, но и мерките, свързани със структурните реформи.
Това е съвсем накратко идеята на първия доклад, който подготвихме. Може би в аванс да ви кажа, че през септември-октомври очакваме да публикуваме следващия доклад, който ще бъде свързан с това доколко държавите успешно са се справили с препрограмирането на мерките за екипите за младежка заетост, който одит също ще покаже интересни неща относно това доколко държавите и Комисията добре са се справили с препрограмирането на тези пари, които останаха от предишния програмен период, отново свързани с младежката безработица.
И третият одит, който ще започне следващата година, според мене той ще бъде най-интересният и ако имате интерес, отново с удоволствие бих дошла да говоря за него, ще разглежда как държавите членки вече се справят с имплементирането на тази схема и доколко има реални резултати. Защото в крайна сметка това е идеята, надявам се, на тази програма – младите хора да имат работа, не само временно, а дългосрочно и идея за реализация.
Благодаря. Това е съвсем накратко. Ще се радвам да отговоря на вашите въпроси.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Иванова, за всеобхватната презентация, която ни направихте. Наистина темата за България е изключително важна, макар че се радвам да видя, че не сме в най-челните позиции на тази класация. Но това никак не ме радва.
Още отсега отправям покана. Добре дошли сте, когато излязат тези финални данни. Все пак наистина ние целим, доколкото може, да пренасяме този добър опит от другите държави. А при вас можем да получим наистина един събирателен образ. Така че имате я тази покана – когато излязат следващите доклади, с интерес да изслушаме вашите презентации.
Колеги, имате думата да поговорим за това, което видяхме. Ако имате въпроси, препоръки и т.н. Господин Бинев, заповядайте.
СЛАВИ БИНЕВ: Добре дошли в Народното събрание, госпожо Иванова. Радвам се, че се засичаме и тук.
Вие в голяма част изпреварихте въпроса ми, който е свързан с евентуалните наказания при неизпълнението на препоръките, които идват. Но аз малко ще доуточня нещата. Защото в доклада на Сметната палата от точка 27 до точка 84 има множество констатации, препоръки и идеи за отстраняване на слабости и нередности при изграждане на ефективна схема за гаранции за младежта.
През 2014 г. Комисията предлага специфични препоръки за изпълнението на схемата „Гаранция за младежта” на осем държави, между които и България.
Мене ме интересува специално защо в Приложение 3 към доклада, където пише, че България не изпълнява достатъчно добре схемата, доколко България ще спазва препоръките на доклада, дали е направен анализ на ефективността и целесъобразността на схемата и има ли опасност от някакви наказателни процедури за страната или да бъдат орязани средствата по тази схема? Те може да не бъдат наказателни процедури, които да са свързани с някакви други наказателни процедури, но най-малкото орязване на средства по самата схема.
Всъщност това ми е въпросът, абсолютно доуточняващ. Защото може да няма наказателни процедури, но самата схема да бъде орязана. Дали има такава възможност. Аз не казвам, че това е свързано само с България, защото тук са осем държави, тоест почти една трета от всички държави – членки на Европейския съюз. И явно не са напаснали още нещата, защото става дума за съвпадение на няколко програми, за тяхното напасване. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Как предпочитате – да съберем няколко въпроса или директно да отговаряте?
ИЛИАНА ИВАНОВА: Както Вие прецените, за мене няма значение. Ако искате да съберем няколко въпроса.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Най-добре да съберем три въпроса и ще Ви дам възможност за отговор. Заповядайте.
АТАНАС ТАШКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, аз благодаря за подробните разяснения. Но у мене възникна един въпрос по отношение на възрастта, която споменахте – младежи до 25 години. Откъде се е стигнало до тази възраст? Примерно за тези, които учат средно образование и завършат на 19 години, те имат възможност шест години да се възползват от тази програма за младежката безработица, а тези, които следват висше образование, завършват на 24 години и имат само една година. Това някак си не ги ли дискриминира? Няма ли вариант примерно помощта да е до три години след завършване или някак си по друг начин да бъде сложена границата? Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Аз благодаря на госпожа Иванова, че тук направи тези изложения за доклада, който ни беше предоставен, даде ни се доста сериозна информация, въпреки че вие не се занимавате с прякото изпълнение на младежката гаранция, а само наблюдавате процесите, в които тя се е превърнала в отделните страни членки.
Господин Бинев отне голяма част от моя въпрос, но той е резонен и вярвам, че ще отговорите пълноценно. Аз като допълнение към неговия въпрос искам да запитам. Според Вашите заключения и ако има такива наблюдения специално за България, дали е необходима някаква актуализация на нашия национален план за изпълнение на европейската гаранция? Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Госпожо Иванова, имате думата.
ИЛИАНА ИВАНОВА: Благодаря. Въпросите са наистина много интересни и много важни. Аз мисля, че на една част от тях по-добре би отговорило министерството, но аз ще се опитам от наша перспектива да ви дам мнение.
На господин Бинев. Преди няколко дни, когато бях в Европейския парламент с евродепутати от Комисията по социални въпроси беше повдигнат същият въпрос. Изключително важен въпрос – как всъщност ще бъдем сигурни, че цялата тази схема ще влезе в сила и как Комисията може да наложи с добро или с лошо на държавите членки.
Аз затова обърнах внимание още в началото на представянето при първите слайдове, че наказания много трудно могат да бъдат въведени тук, защото нямаме законова база. Това е малко по-особена схема. Не е схема, която е подплатена с регламент, директива или с някакво твърдо законодателство. Имаме просто една препоръка на Съвета, която Комисията като направи към държавите членки, някои от тях слушат и представят ревизирани версии на програмите, вземат предвид забележките на Комисията, други обаче – не.
В този смисъл е много трудно да бъдат по директен начин наложени наказания. Но има индиректни начини. В рамките например на Европейския семестър Комисията има възможност не пряко, но по други начини да налага някакъв вид санкция на държавите, които са поели ангажименти и не ги изпълняват. Но пак казвам, това е индиректен начин. Тук Комисията е общо взето с вързани ръце.
За орязване на средствата за България, първо, ние не сме одитирали България в този одит, но не мисля, че има какъвто и да е риск към момента за която и да е страна да говорим, тъй като тепърва стартира тази инициатива.
По отношение на префинансирането, което знаете, че беше една скорошна инициатива на Европейската комисия, като искам да отбележа само, че не са допълнителни пари, а е само една възможност парите от Младежката гаранция на държавите членки да бъдат изплатени по-рано – около 1 млрд. евро общо, тоест от около 1 – 1,5 процента префинансиране този размер да се увеличи до 30 процента, който държавите могат да ползват. Там парите трябва да се връщат, ако не бъдат усвоени до срока, който е поставен – 12 месеца след приемане на схемата за предварителното финансиране.
Така че ако министерството иска да добави нещо по този въпрос.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате думата, госпожо Русинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря много, уважаеми дами и господа. На госпожа Иванова изключително много благодарим за предоставената ни информация. Ние изцяло разчитаме на одитните препоръки като една добра практика, която можем да предложим в България, тъй като за нас ангажиментите, които има Министерството на труда и социалната политика и цялото правителство, тъй като това е обща задача, са изключително тежки. България наистина е с тревожни тенденции по отношение на младежката безработица. По последните данни около 160 хил. младежи не са нито в образование, нито в заетост.
Така че наистина имаме доста сериозни и амбициозни ангажименти по изпълнение на младежката гаранция.
Ще се опитам на трите въпроса да обобщя отговорите.
По отношение на анализите и ефекта, който се очаква от различните мерки, имаме доста добра и стройна система в Министерството на труда и социалната политика. По отношение на отчетността мисля, че на големи заседания на съответните ресорни комисии даваме информация.
България засега по никакъв начин нито е застрашена от загуба на средства, нито по някакъв начин е застрашена от някакви санкционни процедури.
Вследствие на специфичните препоръки е актуализиран Националният план за младежката гаранция, изцяло е отразен в преговорния процес с Европейската комисия. Знаете, че България успя да договори 235 млн. лв. допълнително към пакета на Европейския социален фонд по отношение на изпълнение на младежката гаранция.
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, която обхваща този ресурс, тъй като решението на България беше за изпълнение на младежката гаранция да няма отделна оперативна програма, а тя да бъде в рамките на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, беше първата одобрена програма още през миналата година от страна на Европейската комисия, първата оперативна програма, която вече реално е стартирала, има 102 млн. договорени средства, от които 35 млн. са в изпълнение на младежката гаранция и вече са започнали първите плащания.
Макар че все още не сме изчакали допълнителните авансови плащания с лимитирания аванс от 1 процент, който сме получили, плюс мобилизиране на национален ресурс, ние започнахме изпълнението на първите схеми за стажуване на млади хора. Към момента има над 100 договора, които са сключени в изпълнение на първата схема и сме планирали в следващите два месеца да отворим всички останали мерки, които са в изпълнение на младежката гаранция със силен акцент към активизиране на неактивните лица, не само по отношение на безработните младежи, които са регистрирани в бюрата по труда.
От 16 юни ще започне една обща инициатива, където ще дадем възможности на неправителствени организации, работодатели, общини, трудови посредници, обучителни организации и всички да впрегнат усилията си, така че да активизираме младите хора.
По отношение на възрастовата граница в националния Закон за насърчаване на заетостта боравим с категорията до 29 години, което до голяма степен отговаря на вашите очаквания да бъде разширен хоризонтът. По този начин се обхващат и младежи, които са завършили висшето образование.
Бих казала, че доста добре работим съвместно с колегите от Министерството на образованието и науката и по изпълнение на предишния програмен период, и при планиране на мерките в двете програми. Защото част от големите предизвикателства пред младите хора са недобрата стиковка и празнотите, които има в образователната система и подготвеността на младите хора за влизане в реална работна среда. Затова всички инициативи, свързани със стажуване, чиракуване, ученически и студентски практики са доста силно застъпени в мерките, които през тази година ще изпълняваме по Европейския социален фонд.
ИЛИАНА ИВАНОВА: Ако може аз да добавя само за възрастта. Този въпрос беше изключително горещо дебатиран в Европейския парламент, защото там беше поставен по същия начин – защо 25 години, защо не 29. И всъщност контрапредложението на Парламента тогава, когато беше на дневен ред в Европейския парламент, беше да се увеличи възрастта до 29 години. В крайна сметка препоръката е на Съвета на държавите членки. Там не успя да бъде постигнат консенсус, не че нямаше дебат и нямаше опит. Но това е крайното решение на Съвета.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Колеги, имате ли други въпроси? Господин Бинев, заповядайте.
СЛАВИ БИНЕВ: Ако е удобно, специално към министерството искам да кажа следното.
Изключително е важна комуникационната стратегия по принцип. Защо? Защото това е един страхотен проблем в момента, особено в развитите страни. Там даже вече няколко клишета се налагат в момента, че младите хора развиват само MFВ бизнес, mother and father busyness.
Това са неща, които общо взето не чукат на нашата врата към момента. Но ние наистина трябва да намерим начин да накараме тези хора да се запознаят с възможностите, защото в момента те не са активната част, която да търси информацията, а може би трябва да се намери начинът да стигне информацията до тях. Защото те дали са по-мудни, дали са разглезени от начина, по който живеят, но ние може би трябва да създадем по-активна комуникационна стратегия. Само това исках да добавя.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Русинова. Мисля, че въпросът беше към Вас.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря Ви. Наистина ние сме се замислили доста сериозно по отношение на комуникационната стратегия и работата, защото е съвсем различна работата към неактивните млади хора, които въобще нямат никакво желание да работят, камо ли да ги привлечем да се регистрират в бюрата по труда и да влязат в мерки за квалификация.
От този месец, всъщност от вчера стартирахме една интересна кампания през Фейсбук, тъй като социалните мрежи са начинът, по който най-лесно можем да достигнем към младите хора, по един нетрадиционен начин да успеем да си промотираме всички мерки. Стартирахме в Министерството на труда и социалната политика един конкурс за любителско клипче, в който може да участва всеки български гражданин над 15 години, да заснеме своето любителско клипче, като целта на това клипче е да привлече и да мотивира младите хора да се замислят за собственото си бъдеще.
Засега има доста голям интерес. Привлекли сме едно жури с пет човека с доста известни личности, като трима от членовете на журито са във възрастовата граница до 29 години. Неслучайно сме ги поканили, да са млади хора, които доста добре са реализирани благодарение на труда си. Това са Скилъра, Саня Жекова и един млад български параолимпиец – Михаил Христов, който е два пъти олимпийски шампион, изключително успешен студент по право, освен всичко друго.
Така че се опитваме наистина с по-различни комуникационни канали да достигнем до младите хора и наистина разчитаме много на съвместната ни работа и на вас като депутати, на работата ви по места, колкото се може да се популяризират нашите схеми. Защото не е въпросът в това, че схемите ги има и се изпълняват, а в начина ни на съвместната работа с местните власти и неправителствения сектор, за да възбудим интереса на младите хора да имат желание да влязат в подобен тип стажуване, квалификация и възможности за работа.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: От името на Бюджетната комисия също искам да благодаря на госпожа Иванова за доклада, който ни беше представен. Мисля, че беше интересен за колегите.
На заместник-министър Русинова поздравления за инициативата.
Колеги, има ли въпроси от нашата комисия по представения доклад? – Не виждам.
Ако ми позволите, сега ще дам думата на господин Цветков - председател на Сметната палата.
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Благодаря, госпожо председател. Първо, искам да благодаря за възможността да се запознаем с резултатите от одита на Европейската сметна палата в една толкова чувствителна област, каквато е борбата с младежката безработица
Разбрахме, че Европейската сметна палата не е одитирала България как усвоява тези средства. Тя е била изключена от обхвата на този одит. Но пък искам да кажа, че Българската сметна палата извърши одит на изпълнението доколко ефективно, ефикасно и икономично се усвояват средствата, предоставени от Европейския съюз, за повишаване на заетостта сред младежите.
Резултатите са много интересни, но аз няма сега да отнемам от времето ви, за да представям какви са основните констатации, изводи и препоръки. Това ще го направим съвсем скоро съвместно с Европейската сметна палата и Министерството на труда и социалната политика. планираме организиране на кръгла маса в края на месец юни, на която всички вие, включително и неправителственият сектор, различни организации, които работят в тази сфера, медиците и всички заинтересовани страни ще могат да участват, за да представим какво е състоянието, как се усвояват средствата по тази програма в България и най-вече да видим какви са проблемите и как да търсим общо решение на тези проблеми.
Само ако ми позволите, ще направя няколко общи изводи.
България като страна членка получава достатъчно средства във връзка с борбата с повишаване на заетостта сред младежите. Ние имаме много висок процент на усвояемост на тези средства. Имаме много стройна организация, както беше посочено от Министерството на труда и социалната политика. но за съжаление ефектът от усвояването на тези средства засега не е много висок. Продължава да имаме един значителен процент на безработица сред младежите, така че усвояването на тези средства, спазването на законодателството и доброто управление и контрол не води до постигане на общата цел на тази програма, тоест да намалим процента на безработните сред младежите и така да се каже, да ги насърчим да търсят работа и да бъдат по-активни.
Няма да отделям повече от времето ви. Съвсем скоро вие ще получите официална покана за тази кръгла маса, на която съм уверен, че заедно ще намерим решение на тези проблеми, които са констатирани по време на одита на Българската Сметна палата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Аз благодаря на господин Цветков. Ще очакваме вашата покана и с удоволствие ще се включим в кръглата маса, която анонсирате.
Колеги, с това заседанието на Комисията по бюджет и финанси приключи. Благодаря на всички.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз искам само да помоля колегите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да останат. Имам да направя няколко съобщения и с това ще приключим.
Към Вас, госпожо Русинова – имате и бюджета, имате и програмата, имате и мерките. Надявам се следващия път да чуваме много похвали и от Сметната палата.
Госпожо Иванова, за следващите няколко срещи, които си резервирахме, малко повече да наблегнем на индикатори, на такива неща, които наистина ние можем да ползваме като Комисия по европейските въпроси във връзка с другите програми. Благодаря ви още веднъж. Хубав ден ви желая.