---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ






П Р О Т О К О Л

№


На 14 май 2015 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 в сградата на пл.”Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.35 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.



* * *


/ Начало 14 часа и 35 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за измeнение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-76 от 9.04.2015 г., внесен от народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова – второ четене.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателсто в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA /Акт за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки/, № 502-02-2, внесен на 6.02.2015 г. от Министерския съвет – второ четене.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 502-01-31, внесен от Министерския съвет на 24.04.2015 г.
Има ли други предложения за дневен ред? Няма.
Гласуваме така предложения дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
По всичките точки при нас е Фейзи Бекир – зам.-министър на финансите
Дирекция «Данъчна политика» - Людмила Петкова – директор
Представители на Агенция «Митници», представители на Националната агенция по приходите, представители на Министерство на околната среда и водите, представители на Асоциация на банките в България.
Доклад относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност № 554-01-76 внесен от Менда Стоянова и Диана Йорданова на 9.04.2015 г., приет на 7.05.2015 г. – проект второ гласуване
Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Предложение на н.п. Димитър Главчев, наименованието на закона да се измени така: «Закон за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност».
Работната група подкрепя предложението и предлага наименованието да се измени на Закон за допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение на н.п. Димитър Главчев и н.п. Менда Стоянова за нов параграф 1.
Работната група го е подкрепила. Но ще ни позволите с вносителя да оттеглим т.4 от нашето предложение.
Съгласни сме с предложението, което са внесли Чавдар Георгиев, Георги Търновалийски, Вигенин, Таско Ерменков, Гьоков, Попов.
Оттегляме т.4 и в т.3, оттегляме думата “включително”, преди “по приоритет на ос 1 на Оперативна програма “Околна среда” и т.н.
Защото наистина в така направеното предложение се разширява обхвата и се нарушава основния принцип на закона, с което естествено ние като вносители не сме съгласни.
Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага, чета ви окончателната редакция.
Да се създаде нов § 1 със следната редакция.
Параграф 1, чл.92, ал.3 се създава т.3.
Лицето е усвоило средства за изграждане, стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, по приоритетна ос 1 на Оперативната програма “Околна среда” 2007 – 2013 г. до приключване на изграждането им.
Това е окончателния текст, който предлагам на вашето гласуване.
Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател, колеги, ние по-нататък имаме същата забележка. Още от тук ще го поставим. Ние като предложение сме го направили, да отпадне “водни проекти”, всъщност включително да отпадне и да останат водните проекти само по програмата. Но тук това е нов текст.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е малко по-различно. Нека да го говорим когато стигнем до § 15 Г.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Тук също предлагате да бъде ускорено възстановяване данък добавена стойност на всички водни проекти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само на водния проект Оперативна програма 2007 – 2013. Премахвайки думата включително.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Съоръжение в изпълнение на водни проекти, включително по приоритетна ос 1.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На водни проекти включително казах, че отпада.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По параграф 1 по вносител. защото той вече няма да е § 1, имаме предложение на Чавдар Георгиев, Георги Търновалийски, Вигенин, Таско Ерменков, Гьоков, Попов.
Работната група не подкрепя.
Четем предложението на народните представители.
В § 1, в текста на нови § 15 Г.
Първо, в ал.1, израза “Получени от тях доставки на стоки или услуги” се заменя с израза “получени и платени от тях услуги и строително монтажни работи”, а думата “включително” и запетаята пред нея отпада.
Второ, в ал.2, т.2 израза от 1 януари 2016 г. се заменя с израза от 1 септември 2015 г.
Трето, в ал.3 т.2 отпада. А текста по т.1 продължава основния текст на алинеята.
В ал.6 се създава изречение второ.
Министерство на околната среда и водите предоставят на Националната агенция за приходите информация за сертифицирания финансов дефицит по общини и по проекти.
Ал.11 се изменя така: Разпоредбата на предходните алинеи не се прилага за водни проекти без сертифициран финансов дефицит. Ал.13 отпада.
Аз предлагам тук да направим основната дискусия. Защото следващото предложение, което сме направили ние с господин Главчев е чисто техническо. То е в резултат на намесата на нашия Правен отдел, който основното предложение го е разбило на няколко параграфа и няма никаква съществена разлика, освен чисто техническа преподредба. И едно, две дребни уточнения на думи и запетайки. Така че тук трябва да проведем дебата.
Господин Търновалийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател. Аз съжалявам, че колегата Чавдар Георгиев го няма. Може би ще дойде всеки момент.
Първо получени и платени от тях услуги и строително монтажни работи. Платени сме включили, за да е сигурно, че възстановяваме там, където общините са разплатили. Думата включително на същия принцип, както в чл.92, тъй като и в мотивите е записан законопроекта, че тези промени са на основание писмото, което е дошло по програмата и касаят проектите по ос 1 на Оперативна програма “Околна среда”. Не виждам защо трябва всички водни проекти да се възползват от това изключение, което даваме в закона. Всички други водни проекти на общините. Каквото и да означава воден проект, тъй като нямаме легално определение какво е. Предложението е всички водни проекти да се възползват.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това ще го коментираме. Ако искате едно по едно да го коментираме.
Тук говорим за включително.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Първото предложение “получени от тях доставки на стоки и услуги”, да се замени с израза “получени и платени от тях услуги и строително монтажни”. Всъщност не подкрепяме предложението, тъй като упражняване правото на данъчен кредит не зависи, дали е платено или не е платено.
А по отношение добавянето и строително монтажни работи, всъщност строително монтажните работи са услуги и това допълнение би създало не единно третиране при прилагането на закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз почти съм сигурна, че това е предложение на господин Чавдар Георгиев, а не на господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз подкрепям тази част, която е платени, тъй като голяма част от тези проекти не са разплатени, тъй като правим изключение. Затова бях съгласен да го включим като предложение, да има такова изискване и ограничение, за да могат да се възползват общините от тази възможност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Ако приемем това ваше искане, трябва да бъде за всички сделки по ДДС. Защото знаете кога възниква правото на данъчен кредит.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не виждам причина да искате да са платени.
РОСЕН ИВАНОВ: Целият законопроект следва следната философия. Тъй като водоснабдителната услуга се облага с ДДС и когато си получим всички ние фактурите за водата, те се облагат с ДДС. Това означава, че по принцип би трябвало всеки актив, услуга, стока каквото и да е, което е послужило, за да потече водата от нашата чешма, би трябвало да е с ползвано право на данъчен кредит, без никакво значение откъде идва финансирането, дали е по европейска програма, дали е със собствени средства и т.н.
Това което с течение на годините по различни причини, без да ги коментирам, се е случило е, че не е съзряна тази верига от доставки, която започва от изграждането на един актив. След това предоставянето му на ВиК дружество, което да го стопанисва. То от своя страна прави разни други неща и в крайна сметка водата стига до нашата чешма с ДДС.
Идеята на целия законопроект като философия е да възстанови тази изначална идея на самото ДДС. Когато нещо се потребява с ДДС цялата тежест от ДДС трябва да дойде в крайния клиент, а не да остане в общината или във ВиК дружеството или някъде другаде. Тя трябва да дойде в крайния клиент. Затова според нас не е коректно нито да се дели финансирането на европейско и местно, нито да се търси плащане или неплащане на доставката между съответните доставчици, тъй като идеята на целия законопрокет според нас е да възстанови изначалната верига на ДДС, която би следвало да се случва винаги, когато нещо се доставя на крайния клиент с ДДС.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Мисля, че се изясни на всички. Тук вече е разликата между това включително и моето включително горе. Защото горното включително касае само едно изключение за възстановяване в 30 дневен срок, което искам да приключи с оперативната програма, тъй като ние го въвеждаме, защото програмата трябва да приключи в края на годината и нямаме време НАП да прави ревизии. Те да си ги правят, но после. Все пак има община насреща. Нямаме едноличен търговец, който да изчезне. Докато долу трябва да е за всички проекти, независимо че са финансирани със собствени средства примерно, защото това е логиката за която говорим.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз съм съгласен с колегата Иванов по отношение на водните проекти, които са така както той ги нарече, за да потече вода в чешмите. Но сигурно има и други водни проекти, които може да не са, за да потече вода от чешмите. Те може да се свързани с различни други водни проекти на общините. И сигурно има такива – фонтанчета, басейнчета, чешмички и ред други такива, които могат да бъдат наименовани водни проекти и за тях да се поиска възстановяване, въпреки че няма това право.
РОСЕН ИВАНОВ: Ако общината не използва закупените от нея стоки и услуги за доставки, за които ще начислява ДДС, тя няма да има право на данъчен кредит. За фонтанчето няма да има право на данъчен кредит. И те много добре го знаят. Основно изискване, за да има право на данъчен кредит е да се начислява ДДС по-нататък по доставките.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: НАП не им ли проверява? Проблемите са в общините. Те няма да избягат. Те не са едноличен търговец.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ако идеята, че ако някоя община би могла да включи фонтана в право на данъчен кредит, може да се опита някой да го направи. Да, възможно е на теория, но тук вече трябва да си влезе във функция съответния контролен орган. Без този текст общината винаги може да се опита да ползва някакъв данъчен кредит за някакъв фонтан с или без този текст.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, така е.
Има ли други въпроси? Да продължим – “1 януари 2016 година” да се замени с израза “1 септември 2015 г.”
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Идеята е възможно по-бързо да започне възстановяването. Смятам, че няма проблем да бъде от 1 септември.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз зададох въпроси, защо се е наложило разделянето на проектите на два части. И идеята беше да не се натовари веднага бюджета, защото това са проекти от 2007 г. набрани суми. Да не се натовари веднага бюджета с цялата сума, която Министерство на околната среда и водите казва, че към този момент е 150 млн. Ако добавим някой друг данъчен кредит за съфинансирането, може да стане 200 млн. примерно. Защото те казват това, което те плащат. Поисках сметка колко горе-долу от тези 150 млн. ще бъдат в 2015 г. и колко в 2016 г. Това са около 115 млн. ще бъдат за 2015 г. и около 35 млн. за тези, за които ще бъдат възстановени на програмата, са за следващата година.
Говорих и с министъра на финансите. Той каза, че не му е драма тези 35 млн. Още повече, че те така или иначе ще влезнат в програмата. Те няма да излязат от бюджета. Няма да се възползват общините от тях, нито каквото и да било. Те просто ще се върнат в програмата. Така че ако реши Комисията да приеме датата може би 31 декември 2015 г., може като добра воля към вносителите да приемем този текст и към опозицията. До 1 януари 2015 г. Няма го това до, но това му е смисъла. Няма го тяхното до.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател. Това което се предлага е подаването на декларациите да започне не от 1 януари 2016 г., а от 1 септември 2015 г. до 31 юни 2016 г. То не се променя, но проблема е, че може би ние ще затрудним общините, защото все пак с Националното сдружение на общините като говорихме беше на два етапа да се подадат декларациите. Да могат те да извадят всички документи, по които не са ползвали данъчен кредит, да могат да си подадат декларациите. Тоест, действително изместваме срока от 1 септември 2015 г. Това може би ще ги затрудни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те нямат интерес, защото парите отиват в програмата, не отиват при тях.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Действително се връща по програмата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Точка трета. Ал.2 т.2 да отпадне.
Изпълнението от ВИК това е ал.3, до датата на сключване на договора по чл.198 П от Закона за водите или друг договор за възмездно предоставяне на ВИК, но не по-късно от 31 декември 2015 г. не е доставка. Вие искате да отпадне изпълнението на поддръжка и ремонт на активите и поетото от него задължение за връщане на ВиК услуги. Това не е нормално.
Каква ви е идеята? Господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Така както е редактиран текста, задължава ВИК в случая. Изпълнението от ВиК.
С този закон ние даваме възможност да реши проблем на общините, а вие сега казвате и на ВиК-тата. Това ли е целта на законопроекта?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не. Заповядайте господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: Целта е следната. Дълго време, по най-различни причини, в които няма да влизам, общините са предоставяли тези активи на ВиК операторите, което е класическа услуга по смисъла на ДДС, мислейки че това е безвъзмездно. Общината не е начислявала ДДС. ВиК операторите същевременно са поддържали, ремонтирали и всичко останало са правили върху чуждите активи. Те са общински. Това също по принцип е нормална доставка на някаква услуга която, ако някой поддържа моята вещ, по принцип аз би трябвало да му заплатя.
Тъй като не са фактурирали години наред нито общината към ВиК операторите, нито ВиК операторите към общината насрещни доставки, това означава, че ако ние сега се съсредоточим в тези доставки, би трябвало да се върнем пет години назад и да поискаме от ВИК операторите да начислят ДДС към общината. Общината да начисли ДДС към ВиК операторите. Ще трябва да направим нова разпоредба и да им дадем право на данъчен кредит и става доста сложно.
По-разумно според нас е за тези минали вече периоди, да не се вторачваме в тези доставки и да ги признаем за не доставка, за да не скъсваме веригата по ДДС. А от тук нататък в бъдеще от датата, която е предложена 1 януари 2016 г. е докато те сключат истински нормален договор по между си, кой на кого, срещу, и т.н., да има две насрещни доставки. Едната е от общината към ВиК оператора, предоставя актива да го ползва той.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е с новите договори по 198 П.
РОСЕН ИВАНОВ: Точно така. Тези договори така и не се сключват вече не знам колко време. Затова докато се сключат, законът казва, ето ви едната доставка, предоставянето на актива. Насрещната доставка е поддръжката, ремонта и т.н. на този актив. Същевременно двете лица, всяко фактурирано, всяко има право и на данъчен кредит. Ако в момента премахнем само т.2 ще излезе, че ние трябва да отидем и да изискаме от ВиК операторите да начислят един данък на общината. Общината няма да има право на данъчен кредит върху него.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: ВиК може да им откажем и данъчен кредит.
РОСЕН ИВАНОВ: Това е отделно. И пак ще скъсаме цялата тази верига за ДДС, за която говорим. Трябва или да се облагат и двете доставки или и двете да кажем, че не са доставки, за да не скъсаме веригата на ДДС. А общината освен това ще трябва да извади и пари, за да плати това ДДС на ВиК оператор, за да може ВиК оператора да го внесе в бюджета. Защото ДДС винаги е за сметка на клиента. Ако ние махнем само т.2 ще накараме общините да платят едни пари на ВИК операторите, които те да внесат в бюджета и ще скъсаме веригата за ДДС. Защото няма да има насрещната доставка в общината.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Георгиев, ти си данъчен специалист. Доверете му се на него. Няма да сбъркате, поне за тези специфичните закони.
Следващата точка ал.6. Създаване на второ изречение.
Ал.6. Министерство на околната среда и водите до 31-ви да предостави информация на НАП за изплатените средства по приоритетна ос 1 на тази програма, като посочва данните за всяка доставка поотделно, като в колони 2 и 7 от приложение 3 и банковата сметка, по която следва да се привеждат подлежащите на връщане средства.
Вие казвате изречение второ. Министерство на околната среда и водите да предоставят на НАП и информация за сертифицирания финансов дефицит по общини и по проекти.
За какво му е това на НАП? Това дали на някой са му отказали да му платят от Брюксел или от Оперативната програма някакви разходи, не е свързано с този закон. Това е начин на финансиране на плащане. Дали ще го поеме общината или ще го поеме Брюксел, това ДДС какво го касае. И НАП въобще не го интересува. И това е свързано със следващата разпоредба на ал. 11 и на практика това което пише тук, в случаите на влезнала в сила и т.н. Вие го дерогирате и казвате разпоредбите на предходната алинея не се прилагат за водни проекти, без сертифициран финансов дефицит. Тоест за водни проекти, които са имали рязане, така да се каже на финансирането по програмата, няма да могат да прилагат този закон. Това ли искате да кажете?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Искам да кажа, че за неизрядните проекти, които не са с определен финансов дефицит по надлежния ред, така както е инструкцията на Министерство на финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кои са тези неизрядни проекти?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Не знам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Които примерно имат някакви разходи, които програмата не признава. Има санкции по тези проекти.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Не става въпрос за санкциите. Става въпрос за точно определяне на финансовия дефицит по даден проект, въз основа на което е определена грантовата му част, която той получава.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли да ни обясните какви са тези дефицити, които НАП трябва да разглежда.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Има общо с коректност на самия проект като изпълнение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е закон за ДДС.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Не трябва да стимулираме некоректните проекти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук не говорим за стимулиране. Това не е стимулиране.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Това си е ваша работа. Аз казвам това нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли да ни обясните този финансов дефицит по-професионално.
ЯНА ГЕОРГИЕВА: Всички проекти, които са в областта на водния сектор са проекти генериращи приходи. И поради тази причина се изчислява в един хоризонт от 30 години, каква е инвестицията и съответно какви са приходите от вече реализираното инвестиционно намерение. И в зависимост от това, колко не достига на съответния бенефициент, за да изпълни тази инвестиция, толкова пари се дават от програмата. Винаги има собствено участие.
Аз също, господин Георгиев, не подкрепям вашето предложение, тъй като няма връзка между процеса на сертификация и плащане на разхода и съответно правото на ползване на данъчен кредит. Дали по една или друга причина, ние ще признаем или не даден разход не означава, че няма право или няма ДДС по този проект. Така че не виждаме връзка между двете процедури.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук материята е изключително специфична. Заповядайте, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: Всъщност връзката е обратна. Връзката е, ако нямам право на данъчен кредит, бих могъл евентуално нещо да коментирам да плащат или да не плащат. Но дали имам право или няма право на данъчен кредит, няма нищо общо с това, колко пари са изхарчени, кой ги е похарчил и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И кой ги е платил.
РОСЕН ИВАНОВ: Единственото значение за правото на данъчен кредит е ще начислявам ли по-нататък ДДС за това нещо? И нищо друго. Дали е ефективен проекта, дали държавата един ден ще вземе повече ДДС от начисляването, отколкото е възстановила за изграждането и т.н. Това няма нищо общо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Георгиев, ще си оттеглите ли всичките тези неща или ще ги дебатираме в зала? Просто е уникално.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на Чавдар Георгиев и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували двама “за”.
Против? Останалите. Въздържали се? Един въздържал се.
Не се приема.
Сега преминаваме на предложението на Димитър Главчев и Менда Стоянова. Обясних ви, че на практика е абсолютно правно-техническа преподредба на текстовете.
Който е за, моля да гласува.
Против? Двама. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
За първи път по такъв специфичен закон имаме против.
Аз предложих окончателния вариант на § 1 по вносител. Това е окончателния текст. Ако имате предложения да гласуваме поотделно, всеки един от параграфите, тъй като от един параграф, те се разбиват на седем параграфа. От един параграф с множество членове.
Нашето предложение, което включва седем параграфа е първоначалното ни предложение разбито на седем параграфа.
Ако вие правите предложение новите параграфи седем на брой, да ги гласуваме поотделно или не правите такова предложение.
Тогава гласуваме окончателната редакция на работната група, която подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 1 по вносител, да се раздели на § 2 до § 7, като преди § 3 се създаде подразделение преходни и заключителни разпоредби.
Който е за, моля да гласува.
Против? Двама. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Отиваме на § 2 по вносител, където отново имаме предложение на Димитър Главчев и Менда Стоянова § 2 да стане § 8. Да се преномерира и да се измени по следния начин.
Работната група подкрепя по принцип предложението, като предложението е създадено на систематичното му място след параграф 9.
Работната група предлага § 2 по вносител да бъде отхвърлен, тъй като приложението е създадено на систематичното му място след § 9.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Госпожо председател, поради ангажимент в друга комисия, не мога повече да присъствам. Ще гласувам, както вие гласувате.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря за доверието.
Предложение на н.п. Димитър Главчев, Менда Стоянова и Диана Йорданова да създадат нови параграфи
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създадат параграфи 8 и 9 със следната редакция.
Предложение на работната група, което да стане предложение на Менда Стоянова по чл.80.
Да го коментираме, за да разберете за какво става дума, защото това е ново.
Предлагам да има промяна в Закона за банковата несъстоятелност. Ако си спомняте на две предишни заседания гласувахме промяна в закона, в която освободихме синдиците на банка в несъстоятелност от заплащане на такси при водене на отменителни искове.
Там са пропуснати няколко члена. Там бяха записани само два или три члена, по които могат да се водя отменителни искове. А тук са добавени и онези членове, които бяхме пропуснали там. Тоест с това предложение ние даваме възможност всички искове и дела, които ще водят за отменителни искове синдиците по този закон, да бъдат освободени от държавна такса.
Това е предложението.
Има ли някой съображения? Господин Търновалийски. Говорим за банкова несъстоятелност.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Точно защото говорим за банкова несъстоятелност, текстове които са напълно нови, аз смятам, че са в противоречие с чл.80 от Правилника.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, така е в противоречие са с чл.80.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Не сме имали възможност да се запознаем. Аз не мога да го подкрепя този текст.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съжалявам, работата е бърза. Всеки ден искат да започнат да водят дела.
Има ли друг, който да се изкаже, че е против.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Държим в протокола да се запише, че поради това, че текстовете се предлагат в последния момент, ние не можем да ги подкрепим по тази причина.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: До зала другата седмица ще се запознаете.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Аз няма да участвам в гласуването на тези текстове, докато не се запозная с тях.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това не се предлага в зала. Това е внесено по нормалния ред. То е предложение между първо и второ четене.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Това не е предложение по приетия вече на първо четене законопроект.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: То е било входирано в деловодството.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Това е напълно ново. Различно е от това, което сме дебатирали предишния път.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е предложено тук. То е предложено по нормалния ред.
Има ли други мнения по въпроса?
Който е за направеното предложение, моля да гласува.
Против? Двама против. Въздържали се? Няма.
Един не участва в гласуването.
Приема се.
Сега се връщаме на приложението, което преместихме от § 2 след § 9.
Подлагам на гласуване приложение към § 3, ал.1. Това е декларацията, която трябва да се подава.
Има ли изказвания? Няма.
Против? Няма против. Въздържали се? Няма.
Приема се.
С това приключихме на второ четене законопроекта.
Благодаря.
Проведохме тази дискусия с цел да ви убедим, че тук няма нищо политическо и е хубаво да се съобразите с експертите, но вие не подлежите на развитие.

По точка втора

Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателсто в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA /Акт за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки/, № 502-02-2, внесен на 6.02.2015 г. от Министерски съвет, приет на първо гласуване на 9.04.2015 г. – второ гласуване.
Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателсто в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласуваме наименованието на закона.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви. Коментара е, че текстът на закона се разминава със заглавието. Тъй като заглавието пише, спазване на данъчното законодателство в международен аспект. Тук има юристи, но международните аспекти са двустранни и многостранни отношения. В целия текст става дума за подобряване спазването на данъчното законодателство на Съединените американски щати. За да бъде заглавието еднакво с текста трябва да пише не в международен аспект, а да бъде данъчното законодателство на САЩ. Тогава ще има хармония между заглавието и съдържанието, което се предлага. Тъй като в съдържанието няма никъде никакъв международен аспект. Става дума за подаване на информация към САЩ. Аз след малко ще се изкажа и по същество.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Понеже по заглавието няма внесени предложения между първо и второ четене, това което правите да го считам ли за предложение за промяна в заглавието, за да формулирате едно ново заглавие и да го гласуваме.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е редакция на една дума.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие искате ново заглавие.
Предложение по реда на чл.80 от господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Предлагам в заглавието на местото “в международен аспект” да бъде “на Съединените американски щати”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания и коментари.
Госпожа Людмила Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
По принцип това е заглавието на самото Споразумение. И със Закона за ратификация не може да се променя заглавието на Споразумението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чудесно. Благодаря.
Който е за предложението на господин Гечев, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Против? Останалите са против. Въздържали се? Няма.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текста на вносителя за наименованието на закона.
Който е за, моля да гласува.
Против? Трима против? Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към член единствен.
Предложение на н.п. Таско Ерменков, Румен Гечев, Валери Жаблянов, член единствен да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Чавдар Георгиев, член единствен става чл.1 и в него след думата “ратифицира” се добавя израза “за срок от една година”.
Работната група не подкрепя предложението. Работната група подкрепя текста на вносителя за член единствен.
Ще се изказвате ли? Може ли по-кратичко, защото знаем цялата теза.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да. Аз мога да се изказвам и кратко и колкото ми кажат. В случая ще се изкажа както аз искам.
Систематизирал съм, госпожо председател.
Първо, не е приемливо това споразумение, защото то е унизително за нашата страна. Защо е унизително?
Аргумент номер едно. Защото България и правителството на Република България се оказва единственото, подчертавам, от всички бивши социалистически страни, сега след прехода членки на Европейския съюз. Цитирам тук при мен е и ако искате ще ви цитирам, но ще отнеме часове законодателството на тези страни, които са подписали – Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Хърватска, Естония, Латвия, Литва. Всички те са подписали същото споразумение, модел 1А. Нека да кажа на колегите и на присъстващите журналисти. Моделите са: 1А, Модел 1Б – унизителния едностранен и модел 2, който е със споразумение за реципрочност след период от една година или две години, когато се уеднаквят законодателствата. Ние сме в ужасния модел 1Б. Единствени от Европейския съюз. Изрично е да ви казвам, че страни като Франция и Германия е изключено да приемат такива унизителни законодателства.
България се оказва единствената страна, източно европейска, членка на Европейския съюз, която е подписала това законодателство.
Искам да ви кажа уважаеми колеги, че даже Южно африканската република има модел 1А. Също Хондурас, Бананова република и да не ви изреждам другите 120 страни.
Така че нито Африка, нито латино-американски, нито огромното болшинство азиатски страни са се съгласили на този унизителен модел едностранен.
По тази причина, ние не бива да си позволяваме нашата страна да бере срама и да сме нацията, която е подписвала такова едностранно споразумение. Като двустранно то е чудесно. Ние трябва да подкрепяме развитието на данъчното законодателство и ограничаването на пране на пари. Ние трябва да подкрепяме пълненето на националните бюджети. Ние трябва да сме против укриването на доходи, но това трябва да включва и България.
Между впрочем, аз говорих с наши парламентаристи, които са от 1990 г. в Парламента. Това е първото споразумение едностранно, което Република България ще подпише. Трябва ли да постъпваме ние по такъв начин? Очевидно, че не трябва. Защо? Какви са ефектите за България?
Първо, България ще прави разходи, за да осигурява информация на САЩ, за да си пълнят те хазната в САЩ. Много добре, че си пълнят хазната. За България остават само разходите. Но при това Споразумение, ние се лишаваме от всякаква възможност да си увеличим приходите от укриване на данъци от България, от български физически и юридически лица, които са изнесли пари в САЩ.
Втората част е най-страшната. Българското правителство и не дай си Боже, Парламента ще подкрепи, а това става на практика и чрез искането на Правителството на Съединените американски щати, да се укрият изнесените капитали от България от 1990 г. досега. Има ли някой от вас да се съмнява, че има такива капитали? От големите трибуквени, четирибуквени и петбуквени и т.н. групировки от България са имали операции в Съединените американски щати.
Повечето от нас сигурно имат информация, че отделни физически лица нашумели в българската преса, в медиите също имат такива и то нашумели не с позитивни новини, също имат такива авоари в Съединените американски щати.
И тук възниква въпроса, защо подписвайки това споразумение, сегашното българско правителство и защо на първо четене колеги подкрепят укриването на тези откраднати от българския народ средства. Откъде накъде? Бих казал защо американското правителство крие тези средства.
Аз казах от трибуната на Народното събрание. Може би за да ги държи под контрол. Ако не са съгласни с моята оценка, да направят споразумението двустранно, както с Южноафриканската република и Хондурас. Как така моята страна ще бъде третирана по такъв начин?
Следователно това не може да бъде прието.
Освен това, не знам колко от вас са чели така наречената секретна стенограма, за която стана дума. Сигурно си спомняте. Защото аз я четох. В нея няма нищо секретно, абсолютно. Това е някакво извинение, че някъде имало нещо секретно. Идете в Секретна секция и го прочетете. Кое му е секретното?
Извинението на американското правителство е, че нямало доверие и щяла да изтича информация от българската система. Нека да помислим за една минута заедно. Тя ако изтича информация от българската система, тя ще изтича за американските граждани и американските фирми в България. Нали така, колеги?
Какво се е загрижило американското правителство, че ако това е вярно, че ще изтича за американските фирми и граждани, че ще изтича и евентуално и за българските разбойници в САЩ, които незаконно са изнесли пари, защото има такива, които законно са изнесли. Какъв е проблема? Тук нещо логиката не ми се връзва.
На второ место, не че искам да се заяждам със случая американското правителство по въпроса на този договор, но след случая на Асанж и на Сноудън, когато световните медии са залети не от реки, а от океан от строго секретна и свръх секретна информация от Съединените щати. Така ли е? Те да твърдят, че може би в българската система ще излезе някаква информация, просто силно ме развеселява.
Следователно, няма нито един фактически аргумент, защо българското правителство се е съгласило да подпише унизителен едностранен договор?
В заключение. Ние сме категорично, аз съм упълномощен да заявя, да съдействаме всячески за подобряване на данъчното законодателство и в национален и в международен план, но с участието на България и с ползи на България.
Следователно ние ще гласуваме категорично против и ще искаме от българското правителство да оттегли това едностранно споразумение и да не иска нищо повече от Съединените щати. Освен българското правителство да се нареди до другите страни членки на Европейския съюз 27 на брой и ние да си подпишем едно нормално споразумение.
Аргументите накрая. Онзи ден имахме неформален разговор. Виждам, че тук са приложени някакви писма от министерства. Естествено, че служителите на министерствата няма да изразяват несъгласие с Правителството. Такъв случай не е имало в историята и ние не очакваме.
Второ, има едно писмо, в което никъде не е искано от Асоциацията на търговските банки. Естествено, че Асоциацията на търговските банки може да има проблеми. Ние кого представляваме тук, като 70 на сто от банките са чужди. Да гарантираме тракането на касичката и милионите в банките ли? Или на много стохилядните заплати на шефовете на банките или интересите на българските граждани. Естествено, че няма да се съгласят банките. Защото някои от техните клиенти, които оперират на американския пазар ще бъдат наказани.
Отварям една скоба. Ние нищо не получаваме. Слугуваме на чужда страна. И тя ни размахва пръста, че ще ни накаже, ако не слугуваме. Извинявайте, но тук трябва да имаме някакво национално достойнство в крайна сметка.
Завършвам с това. Ние БСП “Лява България” не искаме нищо друго, освен нашата страна да не срамува, а да подпише същото споразумение, което го има в интернет на страницата на Министерство на финансите на Съединените щати с другите страни членки на Европейския съюз.
Така че в никакъв случай ние не можем да подкрепим такова едностранно унизително споразумение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря ви, господин Гечев.
Други колеги? Заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Абсолютно се солидаризирам с казаното от проф. Гечев. И само искам да обърна внимание, един допълнителен аргумент, който мисля, че го казах и от трибуната на Народното събрание.
Има неофициална информация, че част от парите на КТБ са изтекли по посока на САЩ. Ние ако не подпишем споразумение на реципрочна основа, ще затрудним именно това разследване и ще затрудним връщането на тези изнесени пари в КТБ. Това е , което искам да кажа.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря. Заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, очевидно вървим към повтаряне на дискусията. Аз съм от старите народни представители, както се изрази господин Гечев, от доста отдавна в този Парламент и в тази Комисия. И трябва да ви кажа следното. Нямам спомен досега да е коригирана Ратификация в Парламента. Корекцията на Ратификацията означава отхвърляне на тази Ратификация. Така че отношението към тази ратификация, всеки народен представител може да изрази в залата като гласува за или против. Мисля, че нашия спор е безсъдържателен.
Искайки промяна на Ратификацията значи, че ние не я приемаме. Гласуваме против нея. Това е простичко и ясно.
Що се отнася до конкретното съдържание на Ратификацията, уважаеми колеги, България не е в позиция да поставя условие. И искам да знам тук от администрацията и експертите по този въпрос, какъв е отговора на въпроса. Кое е по-добре за България, да отхвърлим тази Ратификация или да я приемем такава, каквато ни се предлага. Да направим аналога и с визите. Ние сме в условие примерно да поставим условие на американците, дали да издават визи на България или да не издават. С пренебрежение ще кажат, гледайте си работата и това е. Те заемат друга позиция. Достатъчно е да кажем, приемаме ли или не приемаме тази ратификация? Това е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване? Няма.
Ние имаме становище на Асоциацията на банките в тази посока. Мисля, че имаме техни представители по тази причина тук.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Само да допълня. Действително становището на Народното събрание е написано, така Министерския съвет може да пристъпи към предоговаряне на неговите условия. Не знам дали сте обърнали внимание. Самото становище по този начин е написано не на банките, а говоря за Народното събрание.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Една реплика. Аз съм съгласен с колегата Имамов. Точно за това става дума. И аз съвсем ясно казвам, това което предлагаме. Предлагаме да бъде оттеглено това Споразумение.
Това което липсва в Споразумението, уважаеми колеги, ви приканвам при такива стратегически въпроси, все пак да отделяме по пет минути и да влизаме в интернет. И там ще видите, че разликата между Споразумението предложено на България и на целия Европейски съюз без изключение, почти на цяла Африка е чл.6 за реципрочност липсва. Модела 2А е чл.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е вашето предишно изказване.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Поне съм положил труд. Уважавайте труда на другите. Швейцария по изключение е чл.13 в договора. Прочел съм над 100 договора. Така че това Споразумение много лесно може да бъде преправено. Няма да ви обяснявам технологията. Правителството да ви каже какво се прави в такива случаи. Вика се посланика на Съединените щати. Казва се, че това не устройва България. Дописва се. Той е готов. Във всички договори е еднакъв чл.6. Дописва се чл.6. Влиза след две, три седмици или другия месец има време до края на годината в Парламента. Приемаме го и разговора се прекратява. Нищо друго.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли други желаещи? Ако не да дам думата на Асоциацията на банките. Преди това на Министерство на финансите. Нали към вас имаше въпроси?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
По отношение на Споразумението. Това е двустранен международен договор. И по принцип, ако едната страна не е съгласна. По отношение на това, дали да има споразумение, защото се постави въпроса, дали да има Споразумение или да няма. Всъщност по закона FATCA информация трябва да предоставят финансовите институции. И съответно има два варианта. Едната държава, която спомена господин Гечев Швейцария, другата е Австрия, там има сключени споразумения финансовите институции директно с данъчната администрация на САЩ. Но по принцип това създава по-големи затруднения за финансовите институции и може би след това финансовите институции ще кажат какви са проблемите.
Сключването на междуправителствено споразумение, всъщност облекчава финансовите институции и затова е сключено. А дали ще бъде реципрочно или нереципрочно, т.е. и двете страни трябва да са съгласни. Ако американската страна не е съгласна да сключи реципрочно споразумение, няма как Българи да я принуди да го подпише. Тя просто ще откаже да го подпише.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Те ни принуждават за разлика от цяла Европа.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Никой не ни принуждава. Ние може да не подпишем споразумение изобщо.
По отношение на тези държави, които вие ги споменахте, другите държави - Южна Африка, примерно Хондурас, за да се сключат с тях реципрочни споразумения, тези държави са се присъединили към три международни инициативи, които са за обмен на информация и за борба с укриването на данъци. Това е многостранната конвенция, глобалния стандарт за обмен на информация и многостранното споразумение.
Аз ви казвам каква е причината. Многостранната конвенция за обмен на информация е подписана от 125 държави от които 27 държави членки на Европейския съюз с изключение на България. В момента са предприети действия от България, за да се присъедини към многостранната конвенция.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Правителството не си е свършило работа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кое правителство не си е свършило работата? Сега да отиваме да политизираме ли нещата, не мога да разбера. Мисля че в зала има достатъчно възможности за това.
ЛЮДМИРА ПЕТКОВА: Това са международни договори към които всяка държава може да се присъедини когато прецени. Следващото е многостранното споразумение за обмен на информация. Многостранното споразумение за обмен на информация, в момента се подготвят промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с което ще бъдат включени разпоредбите за глобалния стандарт за обмен на информация на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. И след приемането от Народното събрание, България може да се присъедини към многостранното споразумение. Там също са се присъединили, мисля че бяха 24 или 25 държави членки на Европейския съюз и общо са 52 държави. И всъщност това са стъпките да се присъедини България към всички тези международни инициативи и след това да се започнат преговори със САЩ за промяна на Споразумението за реципрочно споразумение. Аз ви обяснявам какви са причините, съответно САЩ да не иска да сключи реципрочно споразумение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В крайна сметка народното представителство ще реши ще го ратифицира ли или няма да го ратифицира.
Нека да чуем банките от гледна точка на това, че ако ние приемем, че не го ратифицираме, те имат възможност да си сключат индивидуални споразумения. Как ще се отрази това на вас в единия и в другия случай.
ДОРОТЕЯ НИКОЛОВА: Благодаря, моето разбиране е, че съм поканена тук да изложа една рационална, а не емоционална позиция.
По отношение на механизма на действие на FATCA банките се делят на участващи и неучастващи. Като ако една банка в банкова група е не участваща, то цялата банкова група става не участваща в споразумението. Последствието от това, че една банка би била неучастваща е следната. Всички банкови преводи към клиенти на тази банка от участващи банки, от тях ще бъдат удържани 30 процента от сумата на транзакцията, а не на комисионната. Тъй като е в тежест в получателя и в полза на правителството на САЩ. Защото в тежест на получаващия е да докаже.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Освен другарите да назначим в банката и да решават кардинално.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо председател, вие си владейте нервите. Аз съм назначен където трябва. Знаете къде. А за да бъда така назначен, сигурно съм ги чел тези неща, които младата колежка сега чете. Как мислите? Аз съм ги учил на тези неща. Така че недейте да правите такива реплики.
ДОРОТЕЯ НИКОЛОВА: Второто съществено действие е, че ако българските банки са неучастващи, тогава техните собственици ще бъдат в много непривилегирована ситуация. Ако УниКредит, която примерно има 15 процента от активите на българската банкова система, Булбанк имам предвид, не участва, тогава цялата група Уникредито, Хипоферайнс Банк Аустрия също стават не участващи. Това означа, че за тези огромни групи, за които УниКредит Булбанк, както и банката, която аз представлявам. Ние представляваме несъществена част от тези групи. В интерес на банковата група е да се освободи от тези инвестиции. Няма възможност българските банки да сключат индивидуални споразумения, тъй като за това ни пречат законите за защита на личните данни. Тоест, ние бихме били в нарушение, ако сключим индивидуално подобни споразумения.
Така че неучастието във FATCA има едни съвсем рационални и сериозни недостатъци и те са както за българските банки, така и за българските износители. Българските износители, за да си получават парите пълно ще трябва да използват чужди клонове и други банки.
Могат да се задават много и различни въпроси, кога се е получила тази промяна в отношението на американското правителство. Могат да се задават въпроси, защо се е получило. Как може да се промени тя в бъдеще. Моето разбиране е, че ние не сме в ситуация да избираме, дали да сключим неравнопоставено споразумение или равнопоставено, а по скоро дали изобщо да има ратификация на настоящето неравнопоставено споразумение или да няма такава ратификация.
Искам само да добавя още две неща. Разходите за информация са за българските банки. Българските банки, както и останалите банки по света са се приготвили за предоставяне на такава информация. В нашия случай чрез НАП.
И още едно последно нещо. Има споразумение за избягване на двойното данъчно облагане между България и САЩ. И това споразумение предвижда обмяна на информация двустранна. При поискване тя просто не е автоматична, както в случая с FATCA.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Мисля, че изяснихме всички параметри.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имам уточняващ въпрос. Моята реакция беше следната. Колежката вероятно направи техническа грешка. Нека да кажем още веднъж какво пише в закона за 30-те процента. Да не останат народните представители с впечатление, че фирмата Сименс от нейна банка, която е включена в договора със Съединените щати привежда на българска фирма примерно 1 млн. евро и Съединените щати присвояват 330 000. Така излезе от това, което обяснихте, което абсолютно не е вярно. Става дума за 30 процента от дивидентите, които български юридически и физически лица биха получили от Съединените щати. И вие отлично знаете, че този проблем може да се преодолее, ако не се подпише споразумението по сто други банкови начина, така че хората да си получат парите. Това го знаете отлично.
Напълно разбираемо е, че Банковата асоциация не иска да си има проблеми и иска да си изпълнява задълженията. Това е абсолютно разбираемо и това е вашата работа. Но не е ваша работа да се произнасяте по това какъв вид да е споразумението. И затова е спора. Ако споразумението беше като в цяла Европа, тогава нямаше да има този разговор и вие щяхте да си изпълнявате функцията.
Но тъй като българската страна в преговорите не си е свършила работата, затова стигаме до тук.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какъв е уточняващия въпрос за 30-те процента.
ДОРОТЕЯ НИКОЛОВА: Пак казвам, преводаът в тежест на получаващата страна, когато е от неучастваща банка е да докаже, че получателя на дохода не е щатско лице. Да, може да се получат обратно парите от САЩ, но лицето трябва да кандидатства в САЩ и да докаже, че не е щатски гражданин. Първо се удържа, а след това доказваш.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че всичко изяснихме и предлагам да преминем към гласуване.
Който е за предложението на народните представители Таско Ерменков, Румен Гечев, Валери Жаблянов член единствен да отпадне, моля да гласува за отпадането на член единствен.
Гласували трима “за”.
Против? Останалите. Въздържали се? Няма.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на н.п. Чавдар Георгиев член единствен да стане чл.1 и думата ратификация, да се добави срок от една година. Това го коментирахме.
Който е за, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Против? Останалите. Въздържали се? Няма.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за член единствен.
Който е за, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Против? Трима против. Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
Има предложение на Чавдар Георгиев за създаване на нов член, в случая нов параграф може би. Това е технически проблем, който работната група не подкрепя.
Има и за още един параграф, защото той също не може да бъде член, но това е технически. Работната група също не го подкрепя.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря ви, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги,
Ясно е, че вървим към ратифициране на едно унизително споразумение, както каза колегата Гечев. И тези текстове, които аз ви предлагам да станат част от законопроекта имат за цел, първо да се направи една нова фаза на преговори със съответните представители на Съединените американски щати. Да постигнем съгласие за сключване на споразумението в другия вариант, както се разбра 1А.
Второ, да задължим Министерския съвет да извърши своеобразна ревизия на сключените международни договори и там, където има такива унизителни международни споразумения, да се премине към процедура по предоговаряне. Мисля, че тези предложения са абсолютно ясни и разбираеми. Те имат за цел да защитят националния суверенитет и достойнство. Те имат за цел да утвърдят България като един равноправен член на Европейския съюз, а да не го поставяме в едно положение на втора ръка държави. И затова аз ви моля за подкрепа на тези текстове.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на предложението на господин Чавдар Георгиев за създаване на нови членове 2 и 3, които работната група не подкрепя.
Който е за, моля да гласува.
Гласували трима “за”.
Против? Останалите. Въздържали се? Няма.
Предложението не е прието.
С това приехме законопроектът на второ четене.
Благодаря.
Преминаваме по-нататък.

По точка трета

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 502-01-31, внесен от Министерския съвет на 24.04.2015 г. – първо четене.
Заповядайте, господин Бекир.
ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаеми дами и господа народни представители, проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за митниците е изготвен с цел, привеждане в съответствие на националното законодателство с митническото законодателство на Европейския съюз и прецизиране на разпоредбите на закона, с цел улесняване практическото им прилагане.
Предлагаме следните изменения и допълнения.
Първо, въвеждане на тестове за психологическа пригодност при назначаване и повишаване в длъжност в Агенция “Митници” и предоставяне на правна възможност за своевременно преместване на митническите служители. Със законопроекта се предвижда при назначаване и повишаване в длъжност Агенция “Митници”, служителите да имат положителен резултат от изследване за професионална компетентност и психологическа пригодност, с цел набиране и задържане на персонал, който има и може да поддържа високи стандарти на интегритет.
Със законопроекта се предоставя и правна възможност при служебна необходимост митническите служители да бъдат премествани и да изпълняват временно друга или същата служба в рамките на митническата администрация.
Второ, реализиране на Агенция “Митници” на стоките, които се задържат от митническите органи.
С този проект се предвижда стоките, които се задържат от митническите органи и се съхраняват от митническите складове, да се реализират от Агенция “Митници”, което ще направи процеса по-ефективен, а и по-бърз евентуално. В момента митническите органи предават на НАП отнетите и изоставени в полза на държавата стоки.
Третото предложение е промяна в административния акт, с който се определят неплатени публични държавни вземания установени от митническите органи.
Предложението е да отпадне постановление за принудително събиране на публични държавни вземания заедно с процесуалните правила за неговото издаване и влизане в сила, а вместо него като изпълнително основание да служи издадено решение от митническия орган, с който са определени размера на публичните държавни вземания с цел намаляване на времето и разходите за събиране на публичните вземания.
Четвърто, отмяна на разпоредби в закона, поради пряка приложимост на разпоредби на европейските актове.
Пето предложение. Обмен на информация между Министерство на вътрешните работи и Агенция “Митници”.
С проекта се предвижда обмен на информация между Министерство на вътрешните работи и Агенция “Митници” чрез регламентиране на достъп до автоматизирани информационни системи по начин, не позволяващ разкриването на информацията и при спазване на принципа необходимост, съгласно Закона за защита на класифицираната информация.
Редът и условията за обмен на информация ще се определят със съвместна инструкция на министъра на финансите и министъра на вътрешните работи.
Шесто, завишаване на санкциите в случай на повторност при контрабанда на стоки, прецизиране на отнемането в полза на държавата на стоките предмет на митническа измама и предвиждане на долна граница за нарушение свързани с неспазване на законови срокове.
Седмо предложение. Данъчните престъпления само по отношение на ДДС от внос и акциз да се включат в кръга на престъпления, за които разследващия митнически инспектор има материална компетентност да извършва действия по разследване. С разпоредбата се цели по-голяма бързина при разкриване на престъпления свързани с избягването и неплащането на ДДС от внос и акцизи с големи размери за по-ефективно взаимодействие между контролния и разследващия орган, които са в едно и също ведомство.
Осмо, възлагане на митническите органи да извършват оперативно-издирвателна и конвойна дейност при осъществяване на правомощията си по предотвратяване, разкриване и пресичане на митнически престъпления и данъчни престъпления по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи.
Проектът предвижда оперативно издирвателна дейност осъществявана във връзка с разследващите функции на Агенция “Митници” да се извършва, с оглед постигане на определени със закона процесуални цели, въз основа на конкретни основания чрез законово регламентирани дейности и по реда на инструкции на Министерството на финансите.
Конвойна дейност. Съгласно предложението митническите органи ще могат да конвоират на територията на страната лицата, задържани по реда на Закона за митниците и обвиняемите, по отношение на които е постановено задържане до 72 часа по реда на Наказателно процесуалния кодекс. Конвойната дейност ще се извършва при условията и по реда на инструкция на министъра на финансите.
Девето, въведено е понятието тежко нарушение. Целта е да се въведе ясно тази определеност, както за митническите органи, така и за икономическите оператори при прилагане на редица митнически разпоредби, свързани с установяване или удостоверяване наличието на липса на тежки нарушения.
Десето, разширяване на контрола осъществяван от митническите органи на граничните контролно-пропускателни пунктове и на територията на страната при предотвратяване и разкриване на нарушения на митническото и акцизното законодателство. Предложената промяна в Закона за автомобилните превози е когато изпълняват възложените им в закона функции, митническите органи да могат да осъществяват контролни проверки на пътя с цел повишаване ефективността по събирането на пътни такси.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания и въпроси.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Първо по отношение на § 2, чл.10. В мотивите е записано, че декларацията не изисква въвеждането на такива психологични тестове. Такова нещо няма. И вие го знаете по-добре от мен. Смятам, че тези текстове на чл.10, които предлагате противоречат на Закона за държавния служител, както по отношение на психологичните тестове, така и по отношение на така нареченото преместване, което предполагам, че имате предвид командироване, както е по Закона за държавния служител.
Имаме опита от 2012 г. В резултат на тези психологични тестове бяха уволнени много служители. И смятам, че държавата доста загуби да плаща по тези дела и да възстановява служители. А същите психо-тестове струват и сериозни финансови ресурси, за да бъдат провеждани. Бяха използвани като чистка.
Не е ясно как, дори да се въведат тези психологични тестове за психологична непригодност, ако същите са основание за прекратяване на служебно правоотношение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук не пише такова нещо. Тук пише само при постъпване на работа и повишаване в длъжност.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Дори и в тези случаи, как ще се защитават служителите. Това не е ясно. Кой ще е този орган, който ще определя тази психологична непригодност.
В крайна сметка, ако такива тестове искате да бъдат въведени, такива има за специалните закони, както е МВР и ДАНС, то трябва да имаме наредба. Така че няма как да подкрепим тези предложения. И ще направим своите предложения между двете четения.
Още нещо по самия закон в § 28, чл.211. Аз не виждам какво ново въвеждаме тук. Ясно е как се определя лихвата, ясно е върху какво и в сега действащите текстове. Може би е имало нещо друго, което аз тук не го виждам като предложение. Разлика между стария и новия текст, не виждам какъв е мотива за промяната? Какво променяме? Ако може да ми отговорите.
И в § 35 чл.234, ал.4 имам чувството, че или аз не го разбирам, или вие сте се объркали. Тук имаме едно допълнение в случаите на измами. Отнема се в полза на държавата, освен ако стойността на избегнатите митни сборове и/или други публични държавни вземания не надхвърлят 35 на сто от митническата стойност на стоките. Ако надхвърля 35 на сто. Да го напишем по-ясно. Това не ми се струва излишно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По принцип да не забравяме, че сме на първо четене. Това са неща, които могат да се коригират между първо и второ четене, особено последните две забележки. Колкото до първата, тя е може би по-съществена, тъй като касае изменение в политиката, така да се каже. Така че имате думата да отговорите.
Първо да започнем с техническите бележки и после за психо-теста.
СТАНИСЛАВА ЙОРДАНОВА: По отношение на поставения въпрос за чл.211, ал.2 и ал.1 и 2, с оглед прецизиране, като единствената разлика е, че във втората част на изречението в ал.2, ние сме прецизирали и сме уточнили точно началния момент до който се дължи лихва, именно с оглед различната практика. И сме взели предвид и решението на съда на Европейския съюз по делото Аурубис, където е казано изрично, че лихвите се дължат, начисляват и събират законната лихва митническите органи от деня следващ датата на изтичане на определения срок, който митническите органи определят за плащането. От този момент насетне се дължи лихва. До този момент този текст го нямаше в закона.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Този текст няма ли го в Закона за лихвите върху данъци, такси и други.
СТАНИСЛАВА ЙОРДАНОВА: Различен е.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: В ДОПК го има, но примерно има сроковете за подаване на декларация. И примерно с ревизионния акт. А докато тук касае и митническите сборове и вече всъщност се определя за задълженията за мита, отколкото за задълженията за акциз.
СТАНИСЛАВА ЙОРДАНОВА: Става въпрос за издадени индивидуални административни актове с цел определяне на допълнителни задължения в публични държавни вземания. Определя се един срок за доброволно плащане. След който, ако не платят се начислява лихва. Считаме, че това е едно необходимо условие и то е в интерес на икономическите оператори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Втората бележка по чл.211 ли беше.
СТАНИСЛАВА ЙОРДАНОВА: По чл.234, ал.4, това считаме, че е с цел прецизиране. От друга гледна точка е в полза на икономическите оператори. Защото се казва, че се присъжда равностойността на стоката, когато тя липсва, но извън случаите, когато стойността на сборовете не надхвърля. Тоест, тя трябва да бъде по-малка от 35 процента. Бях ли достатъчно ясна?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ясно е. Въпросът е дали текста отговаря на това, което казваш.
По първата тема за психо-тестовете.
СТАНИСЛАВА ЙОРДАНОВА: По отношение на предложенията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Каква ще е драмата в този закон, тъй като и синдикатите имат възражения?
СТАНИСЛАВА ЙОРДАНОВА: Както беше уточнено, бих искала да наблегна на обстоятелството, че психологическите тестове не са предвидени да се прилагат и използват при прекратяване на съответните правоотношения. Те са предвидени и са предложени да се прилагат единствено в случаите, когато ще се повишава в служба съответния служител или когато има конкурсна процедура за назначаване на такава служба.
Считаме, че по този начин разписани разпоредбите, не противоречат на Закона за държавния служител, а го надграждат. Именно предвид функциите, които митническата администрация има към настоящия момент и тези, които са направени като предложения в този закон за изменение и допълнение, тези широки правомощия предполагат и изискват една степен на психологическа пригодност, която да бъде отчетена още на ниво назначаване на държавна служба.
Предвидено е целия трети начин, по който ще се случва това, да бъде разписано в наредба. Да се изгради специално или специализирано звено, което ще отговаря за тези тестове и за начина на провеждането им.
По отношение на рамката на компетентностите, действително е така. Това не са нормативни актове. Но тази рамка на компетентностите е изготвена от Европейската комисия съвместно със Световната митническа организация и държавите членки. Целите са в няколко направления. Разграфени са, разписани са основните компетентности на митническата професия.
Основни ценности в митническата професия са разписани. Това са етиката и морала в отношението към клиентите и съответно поведението на митническите служители.
Другата част от тази рамка, това е обучението, което трябва да преминат всички митнически служители, с оглед влизането в сила на регламент 952. Това е новия митнически кодекс от 2016 г. май месец. Тези професионални митнически компетентности, които са разписани и основните ценности са залегнали в основата на този текст, който е разписан. Считаме, че са съществени и са от особено значение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По отношение на преместването по принцип, тъй като в момента митническите служители могат да бъдат премествани само с писмено съгласие. тоест, така е по Закона за държавния служител. Всъщност се прави един малко по-различен ред в Закона за митниците. Тоест, той не противоречи, а се създава специфичен ред. И целта е действително да може митническите служители да бъдат премествани. Подобна практика е фискалния контрол. Макар че той в ДОПК е разписан и е по-различен ред. Но целта е да се постигне същия ефект. Тоест, при фискалния контрол органите са с компетентност на територията на цялата страна. А всъщност идеята тук е, да могат да се рутират митническите служители, съответно по граничните контролно-пропускателни пунктове. Целта е като мярка за превенция срещу корупция.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Преместване означава ли командироване, което е по смисъла на Закона за държавния служител. Това ли имате предвид? Командироване.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Противоречи, защото Закона за държавния служител позволява до 30 дни.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Другото е с писмено съгласие. Тук се създава ред до шест месеца да бъде, без писмено съгласие. Над шест месеца с писмено съгласие на служителя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е ли по Кодекса на труда? За тези, за които става дума са държавни служители.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Целта е, тъй като в определени случаи те не се съгласяват. Като изтече срока, както е сега по Закона за държавния служител.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Ние този спор го водихме и в Правната комисия и доста хора бяха против. Има присъствали. Накрая се налага да правим изказване. Убедихме ги да го приемат с известни резерви.
Нека да припомним. Това е идея от 2001 г. Тогава нямаше законодателна възможност. С тогавашния главен секретар, настоящ премиер, писахме меморандум, за да стане всичко това. Коли, жилетки, оперативен център, наркотрафик, търговска контрабанда, мобилни групи и т.н. Преведохме го на английски и после пак на български. Тази идея отшумя. Тогава не можа да се осъществи. Сега е хубаво да се осъществи. На практика това е разделянето на дейността на две. Митническа дейност и контрол върху митническата дейност. Тоест митническата полиция. Имаше голяма ревност, която и сега ще има. От Министерство на вътрешните работи, от НСС тогава, сега ДАНС, НСБОБ. Всеки ще счита, че взимат неговата работа, в която той е прекрасен, но резултат няма досега. И защо другия ще я направи.
Кои са мотивите за или против да стане? В момента по всяко едно до съдебно производство на прокуратурата първата й работа е да казва: Това къде е? Данъчните. Моля разпореждам. Дайте ми двама експерти да ми свършат работа. Митниците, моля дайте двама експерти. Така или иначе те и в момента вършат тази работа.
Дали да има такива полицейски правомощия по- разширени. Защо да няма. В САЩ са пет структури . ДЕА, АТФ, Бордер полис, Митницата АРС и ги имат. Касае се, понеже виждам, че има незнание, за оперативно-издирвателната дейност, задържането и конвоирането. Това се урежда с една инструкция. Нормално е да може да стане. Но е до 72 часа, не за 72. Това е възможност. Като го задържиш малко по-късно от петък, докато го представиш пред съда е правомощие на прокуратурата.
Тестовете. Какво решават. Предишният път практически, човек казва: Аз съм положил държавен изпит, имам диплома. Откъде накъде ще ме слагате на всякакви тестове.
На практика тогава имах идеята и казах: Уволни 200 човека, които трябва и не пипай системата. Каза: Не, ще уволнявам наред. И уволниха 2000 души. Приблизително 1800 са да възстанови. Около 3 млн. струва това.
Последните доклади по искане на тук присъствалия тогавашен министър, доклад на Инспектората установи, че са изплатени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук няма уволнения по тестове. Има назначаване с тестове. Нали така?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Сега ситуацията е какво ни решават тези тестове? Въз основа на тях ще може ли да бъдат уволнявани хора? Няма да могат да бъдат уволнявани. Тоест, те почти нищо не ни решават, за съжаление.
Дали да има тестове или не. Има и двете хипотези. Мога да ви кажа, че ако отидете да изкарате шофьорска книжка, независимо колко дипломи за висше образование имате, карате четири месеца и това не обижда никого.
Ако митниците, които разполагат с оръжие извърши някой по някаква причина престъпление. Ще се каже: На всички сте дали оръжие. Не го проверявате какъв е, що е. Преди десет години минал теста. Сега редовен ли е? Има и едната теза има и другата теза. Защото не решава нищо. Но тя не решава въпроса с уволнението. И затова ние в Правната комисия малко сме с резерви и смятаме, че може би тестовете ще подлежат на дебат.
Командироването до шест месеца. Ще споделя личен опит. Наистина съм пристрастен и затова съм длъжен да го призная.
Правил съм конкурс 4000 души за 200 места. На едното место примерно във Варна се явиха блестящи дами с изключителни познания за пристанището. След третия месец казва: Не ми се качва на кораба. Аз съм жена. Гледат ми полата, гледат ми краката. Искам на бюро с компютър.
Не мога да я преместя. Заела ми е мястото на пристанището. Огромен проблем с командироването и преместването от пункт в пункт.
В големите митнически учреждения има няколко пункта и може. При малките няма. Представете си, че на даден етап в дадена митница има много работа и имаш хора. След това какво. Те си остават пожизнено да получават заплати, а не можеш да ги преместиш. Трябва да има възможност за ротация. Трябва да има възможност и за местене.
Има много примери, които са за това, да се разреши тази по-разширена форма за командироване. И като цяло почти без резерви, с изключение на малко, аз смятам, че това е един добър проект. Този проект трябва да се случи. Имайте предвид, нормално е да кажете Ваньо Танов полицай, цял живот ченгеджийница, обърнал го пак. Но това е проект, който ще работи в годините и за следващите началници. И други хора ще се възползват от тези правомощия.
Ще има огромна съпротива от правораздавателните институции. Но аз смятам, че това е един добър проект и затова ние в Правната комисия, успях да разговарям с хората и го приехме. Смятам да го защитя и в залата. Независимо от това кой е вносител. ако нещо е хубаво, важното е да се случи.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване? Няма.
В такъв случай да преминем към гласуване.
Който е за на първо четене да приемем Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 502-01-31, внесен от Министерския съвет на 24.04.2015 г., моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Законопроектът е приет.
Благодаря ви.
С това изчерпахме дневния ред и приключихме днешната комисия. Другата седмица няма да имаме Комисия.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 16 часа и 10 минути /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /