---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 11 юни 2015 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 в сградата на пл.”Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 14 часа и 40 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1.Законопроект за изменение на Закона за Българската народна банка, № 554-01-11, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 05.06.2015 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 502-01-39, внесен от Министерския съвет на 26.05.2015 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 554-01-104, внесен от Михаил Миков и група народни представители на 28.05.2015 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 554-01-109, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители на 3 юни 2015 година.
Предложения за изменения и допълнения на дневния ред има ли? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
По точка първа процедура.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. С оглед на факта, че към този момент се провежда заседание на Комисията по правни въпроси, с колегата Емил Димитров декларираме, че по Закона за БНБ внесен от госпожа Стоянова и група народни представители и Закона за кредитните институции, подкрепяме двата законопроекта. По отношение на двата законопроекта за изменение на Кодекса за социално осигуряване гласуваме с въздържали се. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Гечев.
РЕМЕН ГЕЧЕВ: Поради важна служебна среща оставям след малко гласа си на моите колеги, господин Търновалийски и господин Горов. Имаме предварително съгласуване на позиции по отделните законопроекти, така че ще ви помоля да ме извините. Малко по-късно трябва да напусна. Ако свърша навреме ще се върна.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, разбира се. Господин Танев.
ДИМИТЪАР ТАНЕВ: Аз също имам молба, тъй като представям законопроект в Правната комисия, но ще ми пуснат съобщение, когато идва точката. Така че каквото мога ще гласувам. Ще оставя на господин Исмаилов да догласува.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Както той гласува и вие.
По първа точка имаме гост госпожа Бисерка Ванчева, водещ юрисконсулт на БНБ, която ще участва след това и по точка четвърта.
Точка първа е законопроекта, който аз накратко ще ви представя. Това е законопроект за изменение на Закона за Българската народна банка. Той има само един параграф. Този параграф казва, че в чл.14, ал.2 се отменя. Идеята на отмяната на ал.2 е именно, когато имаме предсрочно прекратяване на мандат на управител или подуправител на Българска народна банка, новоизбрания управител или подуправител да не бъде, както е досега избиран за остатъка от мандата, а за нов мандат.
Общото правило на чл.12, ал. 4 от Закона за БНБ казва, че мандатите са пълни. Това изключение е само за предсрочно прекратен мандат. В настоящата си редакция това правило за довършване на мандата е в несъответсвие с Устава на Европейската централна банка и Европейската система от централни банки, който всъщност представлява неразделна част от договора за функционирането на Европейския съюз.
Имаме становище от Европейската централна банка от 2010 г., в което те казват, че трябва да се коригира чл.14, ал.2, така че новоизбраните членове на Управителния съвет на БНБ да имат максималната продължителност на мандата, като всички останали. Така че това практически е съгласувано и не се изисква съгласуване. Даже сме закъснели с тази поправка.
Всички знаете за какво става дума. Става дума, че ако ние изберем нов управител на БНБ в началото на м.юли и господин Искров подаде оставка, това означава, че той ще започне един нов мандат. В противен случай, той трябва да чака да стане 10 октомври, за да встъпи в нов мандат. Това е конкретния повод. Но аз мисля, че това което предлагаме по принцип е правилно.
Имате ли изказвания и забележки? Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: След като винаги нашия пръв критерий е бил да съответстват промените на европейските директиви и законодателство и след като това е съгласувано, значи няма проблем. Тъй като знаем, че за други европейски институции има и други директиви, сметни палати и други, където само се доизкарва мандата. В конкретния случай също трябва да проявим разбиране. Едва ли ще има колега, който би приел управител на БНБ за един месец и да напуска работното си място. Така че това също е разбираемо. Не че е против, но има един такъв аргумент, ще възникне един такъв въпрос за новите управители и подуправители. Тъй като в духа на сегашния закон, управителят предлага и подуправителите. А при тази промяна в закона всъщност новият управител ще бъде принуден да работи с подуправители, които са избрани от друг управител. Въпросът да е ясно за какво става дума.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е риска на преждевременното прекратяване на мандата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Така че този който поема ръководството на БНБ, той ще трябва съгласно тези законови промени, да се лиши от това си право да определя екипа с който работи. Това е съществено, но въпрос на премерване на плюсовете и минусите като при всяко решение. Но щом като отговаря на европейската директива и не противоречи на политиката на Европейската централна банка, която е чувствителна на тези теми, ние нямаме нищо против.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, благодаря. Други становища? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта. Вие бихте ли се съгласили в зала да го минем наведнъж. Да го сондирате с вашите групи и като влезе в зала другата седмица. Аз съм помолила госпожа Цачева да го пусне следващата седмица.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Мога да ви дам и самите правни актове за дейността на Европейската централна банка и Европейската система на централните банки. Тук е отбелязано всичко, което касае този текст. Така че всичко е изчистено.
Преминаваме към точка втора.
Точка втора и точка трета касаят КСО, аз предлагам да ги гледаме едновременно. В смисъл да се представи проекта на Министерския съвет. След това да се представи проекта на господин Михаил Миков и да направим общо обсъждане. Не възразявате за този подход. Кой ще ни представи законопроекта на Министерския съвет?
Очакваме зам.-министър Николай Николов. Тук са господин Бисер Петков – управител на НОИ и госпожа Весела Караиванова – подуправител.
Господин Васил Велев е тук като председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал
От КНСБ госпожа Ася Гонева е поканена.
От КТ “Подкрепа” госпожа Ваня Григорова.
Това са гостите. И зам.-министър Никола Николов е тук. Заповядайте господин Николов.
Господин Търновалийски ще ни представи проекта на господин Миков и след това вие ще имате възможност да представите проекта на Министерския съвет и ще направим общо обсъждане. Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Господин зам.-министър, господин Петков, госпожо Караиванова, колеги, гости,
Със законопроекта, който предлагаме от БСП “Лява България” целим преустановяване нарастване на възрастта и осигурителния стаж при пенсиониране на ниво достигнатите такива през 2015 г. Със законопроекта се дава възможност за пенсиониране при недостиг на изискуемите по чл. 68 ал.1 осигурителен стаж и възраст до 24 месеца комулативно. Предлага се размера на предсрочно пожизнена пенсия да се определя по формула за нормална пенсия. Като за всеки месец недостигащ до изпълнение на условията за възраст и осигурителен стаж по чл.68, ал.1, намалението да бъде 0,4 процента. Така максималното намаление на пенсиите може да достигне до 9,6 процента.
В случая даваме шанс на лицата, които са останали без работа в края на трудовия си път, вместо да търсят вариант за получаване на инвалидни пенсии, да имат възможност да получат предсрочни намалени пенсии. Да покриват жизнените си потребности за времето през което те не могат да се пенсионират, поради това, че не отговарят на законовите изисквания за възраст и осигурителен стаж.
Предлагаме също така максималния размер на осигурителния доход да се фиксира на десет минимални работни заплати, а не да се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. По този начин предвидимостта на средствата в консолидирания държавен бюджет ще бъде по-реална от една страна. И от друга страна, лицата с високи доходи ще имат интерес да получат след пенсии при пенсиониране.
С внесения законопроект, с нашето предложение предлагаме промяна във формулата при изчисляване на пенсията, като дела на всяка година осигурителен стаж се увеличава от 1,1 на 1,2 от 1 януари 2016 г.
Също така правим предложение за насърчаване оставането на пазара на труда на високо квалифицирани кадри придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които продължават да работят без да се пенсионират. Като предлагаме бонусиране на всяка допълнителна година осигурителен стаж. Като за 1 година процента е 4, за 2 години 4,5, за три години 5 процента.
Предвид огромния недостиг в бюджета на държавното обществено осигуряване и необходимостта от трансфери за сметка на данъците, предлагаме от 2016 г. увеличение на вноските за Фонд “Пенсии” с 2 процентни пункта. Законопроектът предвижда и увеличаване на вноската за Фонд “Безработица” от 1 на 2 на сто, предвид големия недостиг във Фонда и необходимостта от адекватно обезщетение при безработица.
Предлагаме законопроектът да влезе в сила от 1 януари 2016 г., поради което той няма да има отражение върху бюджет 2015 година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Може ли само един уточняващ въпрос. Понеже няколко месеца се водиха преговори, в които участваха всички страни. Исках само да питам БСП като парламентарна група имаше ли свой представител на тези кръгли маси?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Да, имаше.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И този представител, дали е представил всички тези виждания на БСП като вариант за пенсионна реформа?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Не съм сигурен, предполагам, че да. Защото това, което се предлага е доста голямо като обем и едва ли не е алтернативно на това, което се предлага от Министерския съвет, което всъщност беше и договорено с много компромиси от всички възможни политически сили, работодатели и синдикати. Затова исках да уточним тези подробности.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Съгласен съм, че е така. Явно не са били приети предложенията и поради тази причина, колегите които участваха се подготвят и този законопроект затова е внесен на 28 май.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Николов, аз предлагам вие да представите законопроекта на Министерския съвет и след това ще имаме възможност да обсъждаме и двата законопроекта едновременно.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители и колеги, в края на м.март приключи работата на създадената към министъра на труда и социалната политика, работна група по развитие на пенсионната система и усъвършенстване на пенсионния модел.
В началото искам да кажа, че ние възприехме една политика на приемственост спрямо дискусиите след 2009 г. в няколко правителства и стъпихме върху резултатите от работата на подобни консултативни работни групи, които бяха създадени. Какво беше новото? Освен социалните партньори, които участваха в работата на работната група на всяко заседание, на всяко заседание бяха канени представители на всички парламентарни групи. Целта беше в хода на дискусиите народните представители да имат възможност да се запознаят с отделните становища, аргументи и предложения.
Тук искам да вметна, че в работната група от страна на Българската социалистическа партия и на парламентарната група не е поставян въпроса за замразяване на пенсионната възраст.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А другите въпроси бяха ли поставени, толкова много, както ги презентира господин Търновалийски?
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Не.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Другото ново, което аз считам, че е уникално е, че в края на периода, въпреки традиционните различия между социалните партньори и въпреки, бих казал някои остри реплики и становища, които си разменяхме в хода на работата, беше постигнато пълно съгласие по предложения на вашето внимание проект. Тук искам да отговоря на някои изказвания, които казват, че това съгласие, което е постигнато на експертно равнище. Аз считам, че това не е така. Ние постигнахме съгласие по пенсионната политика със социалните партньори, които представляват работещите и бизнеса. Така че този резултат не бива да се омаловажава.
В хода на работата и в предложенията, които правихме, ние се стремяхме да постигнем една предвидимост и социална поносимост в дългосрочен план на предлаганите промени, съхраняване на финансовата стабилност и недопускане на непоносим натиск върху публичните финанси и висок бюджетен дефицит. Това бяха ограниченията, които ние до последния ден се стремяхме да не прескочим. И затова със законопроекта ние предлагаме една правна рамка на усъвършенствания пенсионен модел, с която се въвеждат краткосрочни и дългосрочни мерки за финансова стабилност на пенсионната система, подобряване на адекватността на пенсиите и нещо, което според мен е много важно, за повишаване на доверието към пенсионната система и възстановяване на принципите на социалната солидарност, там където те са били нарушени.
Предлагаме едни промени водещи до нарастване на приходите в осигурителната система, което ще доведе до намаляване на зависимостта от държавния бюджет.
В тази връзка е предложението за плавно повишаване размерите на осигурителните вноски за Фонд “Пенсии” с един процентен пункт през 2017 г. и с още един процентен пункт през 2018 г. Целта е да се намали недостига от средства за финансирането на държавните пенсии и субсидирането на бюджета на държавното обществено осигуряване от държавния бюджет.
С оглед да не се допусне нарастване на общата данъчно осигурителна тежест се предлага отмяна на предвиденото в чл.157 на Кодекса за социално осигуряване, увеличение на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд от 5 на 7 на сто от 1 януари 2017 г.
В законопроекта се предлагат и промени водещи до оптимизиране на разходите в осигурителната система чрез въвеждане на по-строги и по-справедливи условия до достъп за пенсии.
Предвижда се плавно увеличаване и постепенно изравняване на стандартната пенсионна възраст на мъжете и жените през 2037 г. на 67 годишна възраст, като жените от началото на 2016 г. възрастта им ще се увеличава с по два месеца до 2029 г. а от 2029 г. до 2037 г. ще нараства с по три месеца годишно. За мъжете през следващата 2016 – 2017 г. се предвижда увеличаване на възрастта с по два месеца, а след това до края на 2029 г. с по един месец годишно. Считаме, че това е едно поносимо, плавно повишаване на възрастта, което няма да засегне рязко хората и няма да отнеме техните права в един дългосрочен аспект.
Предвижда се и след достигане на тази пенсионна възраст, да се обвърже промяната на възрастта за пенсиониране, съобразно повишаване на продължителността на живота.
Осигурителният стаж също ще се повишава с по два месеца годишно до достигане през 2027 г. на 40 години осигурителен стаж за мъжете и 37 години за жените.
Плавно повишаване с по два месеца се предвижда да се увеличава възрастта за пенсиониране на мъжете и на жените при недостатъчен осигурителен стаж, която възраст в момента е 65 години и 8 месеца и се предвижда тя да нарасне на 67 години. Знаете, че сега в момента има такава разпоредба в Кодекса за социално осигуряване, че при 65 години и 8 месеца мъжете и жените могат да се пенсионират, ако имат най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
Успоредно с това повишаване на възрастта предвиждаме и възможност за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер на лица, на които не достигат до четири месеца възраст, които имат изискуемия осигурителен стаж, като пенсията им се намалява пожизнено с 0,4 на сто за всеки месец недостигаща възраст. Това е като един вид компенсаторен механизъм.
Предлагаме от 1 януари 2016 г., да се въведе възраст за пенсиониране на работещите в сектор отбрана и сигурност. Тук стъпихме на данните за 2014 г., които ни предоставиха от Националния осигурителен институт и от които се оказа, че през 2014 година средната възраст за пенсиониране на работещите по условията на чл.69 от Кодекса за социално осигуряване е 52 години и 8 месеца. Затова се предвижда от следващата година въвеждане на една такава възраст от 52 години и 10 месеца, която съответства на възрастта при която ще се пенсионират от началото на 2016 г. мъжете работещи в условията на първа категория труд.
Предвижда се тази възраст да нараства с по два месеца годишно и до достигането на 55 годишна възраст за работещите в този сектор по отбрана и сигурност. За определени категории, за които досега също не е имало възраст за пенсиониране, а е имало изискване само за определен осигурителен стаж, се въвежда и възраст, която е с десет години по-рано от тази, за която ви казах. И тя се отнася за парашутисти, подводничари, водолази, балерини, балетисти, танцьори и други, които пак казвам, досега нямаха възраст за пенсиониране.
По отношение на работещите в сектор “Отбрана и сигурност” се запазиха и даже се разшириха някои от социалните придобивки, които съществуваха до момента. Запази се правото на пенсия при общ осигурителен стаж 27 години, две трети от които трябва да бъде положен в съответните сектори на работещите в чл.69.
Предлагаме да се въведе правото на служителите, които до края на настоящата година имат необходимия осигурителен стаж, да могат да се пенсионират без оглед на възраст в рамките на три години. Тоест, дава им се възможност три години да мислят и да се пенсионират при сегашните условия. Това го направихме по предложение на ръководствата на министерствата на вътрешните работи и на Министерство на отбраната, които споделиха при нас, че при всяка една такава акция и когато се заговори за такъв проблем, тези хора, които имат право в момента да се пенсионират бързат да го направят това, защото не са сигурни какво ще последва. Тоест, ние запазваме правата на хората, които до края на тази година имат право да могат да се пенсионират при същите условия в продължение на три години.
Другото съществено нещо, което направихме, това пак беше по предложение на работещите в тези сектори на съответните ръководства на синдикалните организации. Това е правото на пенсия да може да се реализира, без да е необходимо напускане на службата. Тоест, сега само в тези, които в момента са на работа там, при освобождаване от служба имаха право да се възползват от възможността да се пенсионират по този ред.
Сега се дава право на тези, които поради една или друга причина имат необходимия осигурителен стаж от 18 години в органите, но са напуснали поради една или друга причина, сега ако имат 20 години стаж и отговарят на възрастта, да могат да се пенсионират, с което се възстановяват правата, които са придобити за хора, които поради една ли друга причина са напуснали системата.
Въвежда се и една възможност, която от началото на тази година беше въведена за работещите във всички останали сектори. Това е възможността за получаване на пенсия и заплата, без да се напуска работа. Знаете че това беше въведено от началото на тази година по едно дело, което България загуби в Страсбург. Тоест, въвежда се и тук едно такова право, което разбира се няма да задължи работодателя и началника на работещите в тези сектори, да прекрати с тях договорите, ако разбира се той не иска да остане на работа.
Ние се съобразихме и с исканията на тези сектори, че има уникални специалисти, които не бива да се допуска да напускат работа.
Въвеждаме и една възможност, по желание на работещите в тези сектори, да могат да се възползват от възможността да си изтеглят партидите в универсалните пенсионни фондове. Да ги внесат в НОИ и пенсията да им се преизчисли и те да получават пълна пенсия. Защото те сега са поставени в едно положение, в което години наред те получават намалена пенсия, средно с около 22 процента, десет или 15 години, защото знаете, че пенсията от универсалните пенсионни фондове се отпуска при навършване на стандартната пенсионна възраст.
Предвиждаме и промени в условията за пенсиониране на работещите при условията на първа и втора категория труд. Искам тук да кажа, че ние правим всичко, което е било възможно, за да подобрим условията и за да подобрим възможностите за пенсиониране и за получаване на пенсия достойна за труда, който полагат тази категория граждани. За съжаление в продължение на 15 години от провеждането на последната цялостна пенсионна реформа, възрастта за пенсиониране на тази категория работещи е увеличена само с осем месеца за всички категории. Нещо повече, там стои една преходна разпоредба, която трябваше да подпомогне преструктурирането на минно добивния отрасъл, която 15 години се продължава постоянно. Това е възможността при ликвидация на предприятието, при закриване на част от него или при съкращение на щата, да могат да се пенсионират лицата, които са навършили най-малко 45 години.
Искам да кажа че запазваме всички права. Прави се един плавен преход за увеличаване на тази възраст. Искам да напомня, че сега в чл.168 от Кодекса за социално осигуряване, се предвижда от началото на следващата година възрастта на работещите в първа и втора категория труд, да се увеличава с по шест месеца годишно. Ние предлагаме увеличение с два месеца. А в най-тежките случаи, имам предвид жените работещи в условията на първа категория труд, които сега изостават с 13 години, спрямо работещите жени в трета категория труд. Там се предвижда едно увеличаване с по четири месеца.
Тази възраст ще достига до 55 години за мъжете и жените за първа категория труд и 60 години за мъжете и жените работещи при втора категория труд. Тук искам да кажа, че ние допуснахме един компромис, който беше по искане на работещите в тези отрасли. Защото в първоначалния проект на реформата се предвиждаше тази възраст да нараства до осем години по-рано за първа категория труд от стандартната възраст и до три години по-рано от стандартната възраст за втора категория труд.
Освен това се запазва възможността за която казах, за пенсиониране на работещите под земята, да могат да се пенсионират при същите условия при навършване на 45 годишна възраст, което започва да расте с по четири месеца до достигане на 50 годишна възраст. Освен това се предвижда тези, които са се пенсионирали по този ред да нямат възможност да сключват трудови договори и да работят в условията на първа категория труд до навършването на съответната възраст за първа категория.
Предвиждат се и редица други мерки. Удължава се срока. Става безсрочен за работата на Учителския пенсионен фонд. Предлагат се мерки за подобряване адекватността на пенсиите. Те са описани. Няколко от мерките засягат начина на изчисляване на индивидуалния коефициент.
Предлага се постепенно увеличаване на тежестта на една година осигурителен стаж при изчисляване размера на пенсиите, както за ново отпуснатите, така и за вече отпуснатите пенсии с размер минимум размера на швейцарското правило до достигане на 1,5 на сто. По този начин ще се преизчисляват вече отпуснатите пенсии, вместо те да бъдат осъвременявани само на основание разпоредбата на чл.100, ал.1 от КСО.
Тук искам да кажа че това е голямата разлика в законопроекта, който ние предлагаме и който се предлага от Коалиция за България. Там се предвижда това увеличение от 1,1 на 1,2 да засяга само ново отпусканите пенсии, а не старите, така както е обявено и в мотивите на законопроекта, както беше в редица интервюта. Тоест не е предвидена преходна разпоредба, с която да се преизчислят старите пенсии. Докато при нас в резултат на няколко месечни разговори, ние успяхме да постигнем едно такова увеличение, без да натоварваме бюджета, без да сме сигурни какво ще бъде състоянието на бюджета.
Аз няма да се спирам подробно. Беше обявено достатъчно отдавна. Предлагат се промени за запазване и усъвършенстване на тристълбовия модел и се разширяват направените от 1 януари 2015 г. промени, предвиждащи възможност за свободен избор на лицата, да се осигуряват задължително за допълнителна пенсия.
Тук само ще кажа, че въвеждането на свободен избор за осигурените лица да участват или да не участват в универсалните и професионалните пенсионни фондове на втория стълб, не променя тристълбовия пенсионен модел, защото вноската остава задължителна за разлика от доброволното пенсионно осигуряване, а избора е само по отношение на това към кои фондове да се насочва тя. Възможността за свободен избор на втория задължителен стълб е въведена и в редица страни на Европейския съюз, които имат такъв модел - Полша, Чехия, Словакия и други.
Накрая искам само да кажа в мотивите към законопроекта, ние сме се постарали с помощта на Националния осигурителен институт коректно да представим към всяка една мярка финансовия ефект от нея.
Тук аз ще кажа, като заключение, общата картинка, която се получава. От началото на следващата година, ние стартираме с бюджетен дефицит на бюджета на държавното обществено осигуряване с около 2,4 процента от брутния вътрешен продукт. В резултат на предприетите мерки се предвижда през 2023 г. да достигнем 0,9 процента от брутния вътрешен продукт, което по наши изчисления някъде към 1 млрд. 200 млн. лв. ще освободи за финансиране на други дейности, като образование, здравеопазване и други.
Разбира се, след тази дата в резултат на негативните тенденции, които за съжаление очакваме да продължат да действат като застаряването на населението, миграцията и някакви други процеси, се предвижда отново да имаме един спад и едно увеличаване на дефицита. Но се надяваме с мерките, по които работим по усъвършенстване на медицинската експертиза и на експертизата на работоспособността, по отношение на преоценка на някои социални мерки, които сега съществуват в осигурителния бюджет, изваждането им от там и по отношение на усъвършенстването на допълнителното пенсионно осигуряване, ние се надяваме да пречупим тази тенденция и да установим в средносрочен и в дългосрочен план една устойчива тенденция на намаляване на дефицита и свеждането му до максимално възможни размери.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Николов. Чухме подробно представяне. Има много хубави мотиви към законопроекта.
Позволете ми преди да открия дискусията да поздравя Министерство на труда и социалната политика и Министерския съвет в крайна сметка за това, че независимо, че доста време ви отне, вие положихте много усилия наистина да внесете един законопроект, който е съгласуван с всички социални партньори, с всички страни, включително с участието на политици, така че да имаме един по-сериозен консенсус при приемането и една гаранция, че по този начин при следващи правителства, при следващи парламенти ще имаме устойчивост на така приетите промени. А не както по български да ги сменяме съобразно нашите краткосрочни политически цели.
Откривам дискусията. Предлагам първо да дадем думата на гостите, които да изразят своите становища. Имате ли забележки този път от начина по който ви бяха изпратени материалите за днешното заседание? Вчера са дошли, днес са изпратени. Получили сте становищата и на Националния осигурителен институт и на Асоциацията на индустриалния капитал и на КРИБ и на Българска стопанска камара, така че аз ако е необходимо, ще представя тези от тях, които не присъстват на заседанието.
Господин Велев, заповядайте.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Като представител на работодателска организация социален партньор на правителството, искам да потвърдя факта, че повече от една година при три правителства, работна група подготви тези промени с участието на експерти, с участието на академичната общност, с участието на социалните партньори работодатели и синдикати. И внесения от правителството законопроект е резултат на много месечни обсъждания, дискусии и преговори. Някои нарекоха този резултат разумен компромис, други разумен баланс. Факт е, че той се подкрепя както от работодатели, така и от синдикати. И едните и другите останаха еднакво недоволни. И именно в това се изразява баланса и надяваме се устойчивостта на направените предложения.
Част от предложенията на алтернативния, бих го нарекъл законопроект, бяха обсъждани в работната група и не намериха подкрепа. Имам предвид предложението за 24 месеца, а не 12 месеца предсрочно да може да се пенсионират. Срещу него имаше друго предложение, изобщо да няма такава възможност. И ако има, да не е редукцията 0,4 процента, а да е 0,5. Тоест това, което се съдържа в правителствения законопроект е един разумен компромис срещу който са работодателите, за който са синдикатите.
Максималният осигурителен доход функция на каква величина да бъде? Тема, която дълго време беше обсъждана. И се стигна според нас до правилния извод, че е добре да се обсъди и намери механизъм за индексирането му, който не трябва да е свързан с минималната работна заплата, защото тя е една величина, която също подлежи на договаряне. Засега не е постигнат консенсус за механизма, по който това да става и коридора, в който да плува. Само за сравнение в момента това съотношение е 6,84. Тук се предлага да стане изведнъж 10. Няма разумни обяснения за това.
Консенсусното предложение е да няма в закона такъв текст изобщо, а след резултат на постигнатото съгласие да се индексира ежегодно. Има различни предложения. Не е нужно те да бъдат сега отново повтаряни. Относно възрастта за пенсиониране. Знаете в сега съществуващия Кодекс за социално осигуряване тя расте с 4 месеца, за категорийните работници с шест. Предложението на работодателите припомням беше с шест месеца да расте за всички. Предложението на синдикатите беше за по-плавен ръст от този, който е в момента в законопроекта. Най-накрая се стигна до разумния компромис, който води до там, че 65 години се постигат 2037 година. Същото до голяма степен важи и за ръста на осигуровките. Работодателите бяха категорично против да има такъв ръст. Искам само да обърна внимание, че близо две трети от народните избраници са избрани с програми, които не предвиждат ръст на осигуровките в 43-то Народно събрание. Въпреки това е постигнат такъв разумен компромис за ръст с два процентни пункта на осигуровките за Фонд “Пенсия”. 2017 – 1 процент и 2018 г. още един.
Припомням, че първоначалното предложение на министър Калфин беше за 4,5 процента общо. За пенсия 3,5, а за безработица 1 процент.
Тоест, всичките тези детайли ги повтарям още веднъж, за да очертая, че внесения от правителството законопроект, наистина е плод на общи многомесечни усилия на вложена не само експертна работа, проведени консултации, проводени преговори между социалните партньори И този законопроект се радва на подкрепата на всички участници в тристранния диалог. Като пак повтарям, че всеки е еднакво недоволен от него, което значи, че е добър.
Нашият призив е да бъде подкрепен именно той.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря ви, господин Велев. Заповядайте.
ВАНЯ ГРИГОРОВА – КТ “Подкрепа”:
Това което мога да кажа е, че това е по-скоро компромисен текст. Пълно съгласие не бих казала, че има по него, тъй като в крайна сметка увеличаването на възрастта не е базирано на обвързване с никакви обективни показатели. Такъв се предвижда да се взима предвид едва след 2038 г. и това е както беше споменато преди малко, продължителността на живота. Дали да бъде точно този и дали да бъде само този е въпрос на малко повече експертиза, малко по-сериозна работа. Истината обаче е, че в момента никакви такива показатели не са взети предвид.
Да, вярно е, че увеличението е по-плавно от това, което е залегнало към момента. Но когато ти предложат да ти отрежат двете ръце и в крайна сметка се договориш да ти отрежат само едната, аз не бих казала, че това е приемлив вариант по принцип.
Смятаме също за странно да говорим за това, че има огромен дефицит в осигурителната система и същевременно да се противим на увеличаването на осигурителната вноска. Първоначалният вариант беше подкрепен от нас. Там където както казахте, беше заложено малко по-стръмно увеличение на пенсионните вноски и прочее осигурителни. Предвиждаше по-сериозно увеличение на приходите в осигурителните фондове.
Иначе напълно сме съгласни с промяната, която дава възможност на гражданите да избират, дали в частен пенсионен фонд или във Фонд “Пенсии” да внасят задължителните отчисления от своите заплати. Като се опитахме в преговорите да ограничим по някакъв начин това преливане на вноски от един фонд в друг. Смятаме, че това е неприемливо. За съжаление не се прие.
По отношение на включените изчисления към мотивите към проекта има изчисления за това, какви ще бъдат пенсиите при различна доходност на частните пенсионни фондове. Като там е споменато, че при 5,6 процента реална доходност, каквато била историческата доходност, дали съответните пенсии ще бъдат в различните размери такива, каквито са показани в таблиците. Реална доходност 5,6 процента не е показана от никое дружество и това е написано в изводите на Временната комисия, която разглеждаше дейността на частните пенсионни фондове.
В тази връзка зададохме въпрос на Министерство на финансите, които се оказа, че са правили въпросните изчисления. Трета седмица чакаме отговор. Все още не сме получили.
И единственото, което ми се иска да допълня е, че смяната на фондовете от частен пенсионен фонд към Сребърен фонд приемаме по-скоро за нелогично, тъй като там се пазят данни за отделните вноски и биха могли да се пренасочат отново към частен пенсионен фонд. Но там няма доходност такава, каквато би трябвало да има в частен пенсионен фонд. Това е един компромисен вариант към момента. Ние разбираме защо беше предложено това, тъй като опозицията каза, че тези пари могат да се усвоят от правителството. И това беше някакъв компромисен вариант. Смятаме, че все пак трябва да се помисли над това, доколко е адекватно да бъдат пренасочвани парите към Сребърния фонд.
Подкрепяме предложението за това, максималния осигурителен доход да бъде десет пъти минималната работна заплата. Това сме го обсъждали и в Тристранния съвет. Това беше предложение и на Подкрепа.
И последното нещо, което ще да кажа, че във Временната комисия, която разглеждаше правилата за работа на пенсионните фондове е записано, че в този законопроект ще бъде включено и намаление на таксите, които се правят към частните пенсионни фондове. Такова ние не видяхме. И това е леко смущаващо, тъй като тези вноски, тези такси са огромни.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли от гостите друг желаещ да вземе отношение? Тук има един господин от неправителствена организация на пенсионерите. Накратко ви давам думата.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Представител съм на Обществения съвет по пенсионно осигуряване на пенсионерски организации. Включваме седем пенсионерски организации, най-големите и активни в страната.
Искам да поставя въпросите повече от финансова гледна точка, тъй като в Социалната комисия се разглеждат по социален признак. От представения проект, който ние получихме, оставаме с впечатление и е така, че тежестите върху пенсионното осигуряване поне в тези години, си остават пак върху трета категория труд.
Досега ние сме доказвали много пъти и нямаме опровержения, че основната тежест се носи върху трета категория труд. Какво имаме предвид? В случая остават първа и втора категория труд отново да получават, тези които са до 2000 г., отново да започват да получават пенсия от държавното обществено осигуряване от Фонд “Пенсии”, където се внасят само 17,8 процента, би трябвало да се внасят от тези хора, които са стандартна вноска. И не могат да покрият разходите за тези високи пенсии.
Запазва се чл.103, ал.4 за подземните работници, които също от ДОО ще получават пенсии от този същия фонд, който от 20 млн. през 2018 г. нарастват на 107 млн. А ние тогава вече едва ще чакаме да постъпят от тези вноски, които се казва един процент, който се дава. Също така по чл.100, тази година е 1,9 процента. То се получи благодарение на едно смешно включване на ал.2 към чл.100, където се говори за деинфлацията. За изваждане деинфлацията и т.н. Това понижи възможността от 3,5 процента увеличение, осъвременяване от 1 юли да стане на 1,9. Това че деинфлацията се дължи на ниските цени на бензина. А ние не ядем бензин. Това нещо не се отчете от нашите социални експерти. И приеха това нещо, което ние оспорваме и считаме, че трябва чл.100, да се усъвършенства в две направления.
Първо, да се премахне тази алинея. Защото деинфлацията не се получава толкова в хранителните стоки и продукти, които ни задоволяват. А се получава в други вещи и други източници. И когато има някаква деинфлация в тези кръгове, тя да отпадне и да остане 50 процента от осигурителния доход осъвременяването.
Също така усъвършенстването може да бъде и това, инфлацията да се отчита от малката социална кошница в Европейския съюз. В КНСБ е подработена. Ние я наричаме пенсионерска кошница. Продукти, които се ползват от пенсионери. И на тази база да се изчислява инфлацията.
Освен това тежестта се прехвърля от това, че когато се разглежда бюджета, което е много важно, не се отчита принципа, който е залегнал в Кодекса за социално осигуряване за трипартитно осигуряване. Това трипартитно осигуряване не е ново за българската история на пенсионното осигуряване. Осигурява, внася работодател. Внася работник, внася държавата своя дял. И по такъв начин тя става партньор на тези фондове. И същевременно тя дава своя дял в осигуряването от бюджета, вътрешния продукт и на тази част от населението.
Така че когато се говори за дефицит, тези 12 процента, които се дават за осигуряване на всички пенсионери, не трябва да се считат за дефицит към пенсионната система. Тогава дефицит са и пенсионно осигурителните вноски на работниците. И това нещо води до положение, че тази година бюджета, когато реалния дефицит, който изчисляваме и който е по сметките на готовия бюджет, приетия се внасят вноски 4 млрд. от осигурените, грубо говоря, 2 млрд. и половина от трипартитното на държавата и остават да се добавят 600 млн., за да се постигнат 8 млрд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мога ли да ви помоля да се съсредоточите върху проекта, ако имате там предложения, а не за начина по който се финансира.
ГЕОРГИ РУСАНОВ: Аз смятам, че вие имате право да чуете и да вземете решение за добавки. Затова се обръщаме към вас.
И последно, което искам да кажа. Да не се забравя принципа на солидарността между поколенията. Сега децата ни внасят, за да осигуряват своите родители. А ние сме осигурявали нашите родители. И да се говори, че видите ли трябва парите да отидат в частни фондове, за да може да се осигуряват самите наши деца. Затова трябва да се премахне този принцип на служебно разпределение. Парите отиват в НОИ по принцип. Който желае неговата част петте процента да отидат в частни фондове, да подаде заявление. Ние правим обратното. Вкарваме ги в частните дружества и казваме: Който иска да подаде заявление да стане нормален. Молим да се измени този принцип. Вие имате правото, за социалната солидарност.
И последното за преизчисляването на пенсиите. Това е много тревожен факт. Защото изоставането на нашите пенсии по пенсионно осигурителния доход е на 51 процента. Осъвременяване имаше 2000 г. на пенсионно осигурителния доход 180. Второ осъвременяване имаше 2008 г. на 398. Сега вече 7 – 8 години по-късно пак трябва да се приведе едно съответствие и да се преизчислят пенсиите с този пенсионно осигурителен доход. Всички партньори, социални, са съгласни, че нашите искания са справедливи, заслужени, но опира въпроса до финансите. Ние подготвяме една среща с финансовия министър, господин Горанов, на която ще разгледаме именно въпроса за източници за задоволяване нуждите и исканията на пенсионерите. Ние се обръщаме към Комисията с призива да дадете вашето виждане и съгласие, че това искане за преизчисляване е напълно заслужено и трябва да се потърси начин да бъде удовлетворено.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви и аз.
Колегите от НОИ, ако искат да вземат думата или ако има въпроси, както решите. После. Добре.
Имате думата за изказвания и коментари. Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаема госпожо председател, преди всичко искам да започна с това, че свършената значителна по обем работа по тези законопроекти трябва да бъде оценена по достойнство. Това се отнася, както за съответното министерство, за работната група, за социалните партньори. Но според мен твърде претенциозно е да се говори за някаква реформа в пенсионната система.
Това което ни е предложено, всъщност ние очаквахме да чуем по-скоро финансовите аспекти на проблема, защото знаете, че ние не сме водеща комисия. Всички тези подробности, които ние внимателно, търпеливо изслушахме, вероятно са казани на водещата комисия. Там е проведена дискусия. Има становище. Имат решение. Тази Комисия е специализирана. Целта на обсъждането на подобни законопроекти е да бъдат разгледани финансовите аспекти на това, което се предлага. Мисля, че в това отношение ние не получихме достатъчно информация.
Що се отнася до предлаганите промени, понеже сме на първо четене, аз смятам, че тези промени може малко високопарно да звучи, но могат да бъдат определени като еклектична смесица от леви и десни идеи от пенсионната система. Тези идеи като отделни изменения на системата не са свързани като взаимно зависими елементи в цялата система.
Така че ние ще се въздържим на първо четене от приемането на тези законопроекти, като си запазваме правото на второ четене, да подкрепим отделни елементи, които да отговарят поне на едно от следните условия.
Първо, увеличаване на пенсиите.
Второ, улесняване на процеса на пенсиониране.
Трето, подобряване ефективността на социалните разходи.
Това са принципите, които ще използваме при оценка на всяко едно конкретно предложение при вземането на решение, дали да бъде подкрепено от нас или не.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други желаещи за изказване. Господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, днес обсъждаме два законопроекта свързани с осъществяване на реформата с цялата условност на това понятие, което някои колеги влагат в пенсионната система.
Аз се отнасям много позитивно към проекта на колегите от БСП “Лява България”, защото очевидно е вложен много труд, позитивни идеи, добри намерения. Но аз лично, а и подканям колегите членове на Комисията, да съсредоточим вниманието си върху проекта на Министерския съвет по следните две принципни основания.
Първо, както виждате самото понятие пенсионна се свързва със система. И ние днес разглеждаме само един от законопроектите, които решават въпросите на тази система. В системата, за да настъпи ефект от реформата между елементите трябва да има взаимообвързаност. Това е като при скачените съдове. Промените само в един от съдовете на нивото, води до промени във всички други нива неконтролируемо. В този смисъл внасяния днес проект на Министерския съвет е взаимообвързан с цял пакет от други законопроекти, единия от които го приехме сутринта, ако не се лъжа, Кодекса на труда.
Отделен законопроект само може да дебалансира системата, макар с най-добри намерения, каквито аз виждам, че има в законопроекта на колегите от БСП “Лява България”.
Затова първото ми принципно основание за подкрепа е да съсредоточим вниманието си на законопроекта на пенсионната система е, че той е във взаимовръзка с другите законопроекти внасяни с осъществяването на реформата. Единият от които вече е приет.
Второто ми принципно основание. Законопроектът на Министерския съвет, колеги, е обсъден и както се изрази колегата Васко Велев е с еднакво неудовлетворение от двете страни, но приет от тристранния съвет за сътрудничество.
Аз съм бил в продължение на дълги години, ако не се лъжа 12 години, член на този съвет и знам колко трудно наистина там се постига баланс на интересите. Ако трябва да използваме политикономически термин, баланс на интересите между труд и капитал. Той се постига на базата на взаимни компромиси, отстъпки. Много ми хареса този израз, който цитирах на господин Велев, защото общо взето баланса се постига на степен неудовлетвореност повече, отколкото на удовлетвореност, защото няма как да стане това нещо, еднакво да бъдат удовлетворени и двете страни. А това е голям плюс за един законопроект. Това означава един социален мир в трудовоправните отношения, което е в основата на спокойствието в обществото. И в никакъв случай, даже законодателят е предвидил, ако не се обсъжда в Националния тристранен съвет, дори приет закон да бъде неутрализиран. Такава важност е дадена на този орган. И постигането на този баланс, за който говорят тук работодателите и синдикатите е един голям плюс за мен.
Затова моето предложение, за което ще гласувам е да се приеме законопроекта на Министерския съвет, а между първо и второ четене, ако има хубави позитивни неща, които могат да се инкорпорират вече в конкретните обсъждания в законопроекта на колегите от БСП “Лява България”, може да се внесат и да се дискутира по тях.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други колеги.
Господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз накратко ще взема отношение да представя решението на парламентарната ни група.
На последното заседание парламентарната група на Реформаторския блок имаше възможност пряко да се запознае на среща с вицепремиера Калфин и с екипа на Министерството, с мотивите, с намеренията. Имахме възможност да направим дебата, за да поставим нашите въпроси и с голямо мнозинство групата взе решение да подкрепим закона на Министерския съвет. А по закона на колегата господин Миков, внесен от колегите от БСП ще се въздържа.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи? Няма.
И аз да кажа две думи и да приключваме и да преминаваме към гласуване.
Наистина още един път искам да поздравя и да кажа, че наистина са положени много сериозни усилия, много време и не бива да ги пропиляваме сега в нашето политическо боричкане тук.
Искам да кажа, че и работодателите и синдикатите направиха компромиси. И не е редно едната или другата страна, тъй като е ясно, че на никой не му е приятно да прави компромиси, сега да се опитва да си прокара отстъпките, които е направила в този съвет, да ги прокара през различни парламентарни групи. Мисля, че като сте си стиснали ръцете на взаимни отстъпки и компромиси, не бива да търсите начин да влизате през задната врата с предложения на различни парламентарни групи.
По отношение на законопроекта на БСП, Михаил Миков и група народни представители, ние няма да гласуваме за този законопроект. Считаме, че той наистина е алтернативен спрямо това, което е направил Министерския съвет и считаме, че е много далеч от това, което е свършено там. Не е въпроса само да се поставят алтернативни теми. Въпроса е, че те трябва да водят до баланс и във финансовото им измерение. Още повече, че на чисто формално основание този законопроект не е обсъден в Тристранния съвет, както и не отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове с подробни мотиви за цели ефекти и т.н. Така че ние няма да подкрепим този законопроект. Ще подкрепим законопроекта на Министерския съвет, като разбира се между първо и второ четене могат да се правят промени, които определено трябва да подобрят, но не и да развалят баланса на системата.
Има ли други желаещи? Да чуем някои от финансовите ефекти за кратко.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, аз мисля, че предложеният пакет от мерки в законопроекта на Министерския съвет адресира основните цели на всяка една пенсионна система, а именно да изплаща адекватни по размер устойчиви и сигурни пенсии.
Разбира се, Национално осигурителния институт със своята експертиза участваше на всички етапи в подготовката на законопроекта и са направени финансови разчети по всички мерки, които се предлагат. Доколкото наистина търсим компромисен избор в постигането на тези цели, предложените мерки се отразяват както в приходната, така и в разходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване. С най-съществен като размер ефект, естествено е мярката свързана с пренасочване на увеличението в осигурителната вноска, предвидено за вноската в УПФ към Фонд “Пенсии” на Държавното обществено осигуряване.
Ефектът от тази мярка през 2018 г., когато с два процентни пункта ще бъде увеличена спрямо сегашното равнище е, че бюджета на ДОО ще получи допълнително постъпление в размер на 481 млн. лв., което е приблизително половин процент от брутния вътрешен продукт. Така че това ще повлияе положително върху приходната част на бюджета на Държавното обществено осигуряване и е стъпка в посока на една от целите на предлаганите промени. Намаляване на финансовата зависимост на бюджета на ДОО от държавния бюджет.
Тук само бих желал да уточня, казаното от господин Русанов, че това, което ние приемаме за дефицит или недостиг на средства и бюджета на Държавното обществено осигуряване, естествено не включва трансфера от държавния бюджет в ролята му на трети осигурител, който възлиза на около 2 млрд. 600 млн. лв. Всъщност недостига на средства е разликата между общите разходи и приходите под формата на приходи от осигурителни вноски и трансфер.
Разбира се, част от предлаганите мерки влияят в посока увеличаване на разходната част, защото няма как да се постигне целта за подобряване адекватността на пенсиите, без да се увеличат разходите. Предлаганият законопроект всъщност предвижда едно значително повишаване размера на ново отпусканите пенсии, което спрямо текущото законодателство, някъде след около десет години, защото ние очакваме, че тези 1,5 процента тежест на година осигурителен стаж ще бъдат достигнати някъде 2026 г. в най-лошия случай. Това ще доведе до около 25 процента увеличаване на размерите на новите пенсии спрямо тези по текущо законодателство. Това няма как да не увеличи разходите за пенсии. Нетният ефект от предлаганите мерки в краткосрочен и средносрочен аспект, оценен спрямо действащото законодателство влияе стабилизиращо върху бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Господин Николов вече каза, че ако сега дефицита в бюджета на Държавното обществено осигуряване е от порядъка на 2,4 процента от брутния вътрешен продукт, през 2023 г. в резултат на действието на предвидените мерки се очаква да намалее този дефицит в относително изражение до 0,9 процента от брутния вътрешен продукт, тогава прогнозирания в страната. Но след това всъщност постепенно дефицита отново ще започне да се увеличава, но разчетите показват, че до 2035 г., влиянието ще бъде положително на комплекса от мерки върху стабилизиране и намаляване на финансовата зависимост на бюджета на ДОО от държавния бюджет.
Така че бих могъл в подробности да навляза в оценка на ефектите на всяка една от предлаганите мерки, разбира се, стига това да представлява интерес за народните представители.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания? Няма.
В такъв случай да преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване на Министерския съвет.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 8 “за”.
Против? Трима. Въздържали се? Шест въздържали се.
Законопроектът не е приет.
Гласуваме законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване на Михаил Миков.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 3 “за”.
Против? Седем против. Въздържали се? Шест въздържали се.
Законопроектът не е приет.
Преминаваме към следващата четвърта точка.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Госпожо председател, понеже имам служебен ангажимент, трябва да изляза. Упълномощавам господин Горов с три гласа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, по тази точка при нас са:
Господин Борислав Стратев – член на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Двамата синдици на КТБ – господин Лазар Илиев и господин Росен Ангелчев и юриста на БНБ, който остана от първата точка.
Госпожа Атанасова ще ни представи накратко законопроекта.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Илиев, Ангелчев, Радев, имам удоволствието да ви представя мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Макар че голяма част от колегите членове на Комисията по бюджет и финанси биха могли да направят същото.
Тъй като този законопроект е подкрепен от всички парламентарно представени политически партии, членове на Временната комисия за данните, фактите и обстоятелствата за източване на Корпоративна търговска банка в несъстоятелност.
Тъй като в последните няколко седмици изключително много се акумулира в общественото пространство и мотивите към законопроекта и самите текстове на законопроекта, а и считам, че в тази Комисия има изключителни професионалисти, които вероятно вече са дали своята оценка, няма да правя подробно представяне на мотивите. Само бих искала да уточня, че сме наясно вносителите, че вероятно няма пълна правна прецизност на текстовете.
Предполагам, че между първо и второ четене ще се наложи известна редакция. Току-що законопроектът беше представен в Правна комисия. Също имаше някои коментари, относно прецизните правни редакции, както и по отношение на осъществяването на дейността на синдиците, чисто технически и практически възможно ли е в сроковете, които са зададени. Предполагам, че това ще бъдат основните дебати в периода между двете четения.
Аз смятам, че ние вносителите ще разберем абсолютно всички аргументи. И ако до някаква степен не сме удовлетворили общественото и професионалното очакване, моля да бъдем извинени. Но това е първия случай на банка в несъстоятелност, който се опитваме да изсветлим откъм данни, информация. А и вероятно и тримата господа ще ни бъдат много полезни по отношение на становищата, с оглед прецизността.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Имате думата за изказвания.
Господин Стратев заповядайте.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, накратко, няма да се спирам за систематичното място на предлагания законопроект. Според мен той е в Закона за банковата несъстоятелност. Но колегите от КТБ и БНБ ще защитят по-добре тази теза, тъй като имат дадено становище.
Първата ми забележка е, че така както е представен проекта и това, което се изисква като събиране на информация и предоставяне на информация от страна на синдиците, ще затрудни изключително много работата на синдиците на Банката и ще отмести задачата им в посока, която не е съвместима с това, което е основното им задължение, а именно да събират имуществото, да събират вземанията, да осребряват имуществото и да го разпределят между кредиторите на Банката.
Освен това в най-скоро време, след броени дни, ще започне работа в Банката, Международната разследваща компания, за което ще се сключи в близките дни договор. И работата на тази Компания ще изисква пълно съдействие от страна на синдиците и на персонала на банката. Поемането на допълнително работа в посока, която не е в посоката на работата на разследващата компания ще затрудни тази работа и ще я направи дори невъзможна в определени моменти.
Позоваването на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, този закон е в сила от 2000 година. Периодът, който се иска тук да се обследва, е 14 години до днешна дата, без 2015 година.
Общо броя на лицата по чл.2 от този закон и членовете на техните семейства, варира между 6000 и 7000 годишно. Над 14 години по 6000 – 7000 годишно, може да си представите каква информация трябва да се събира. Тук не са свързани, тук не се споменават, не се включват свързаните с тях юридически лица. И тук възниква въпроса, кои юридически лица са свързани и кой ще определи каква е свързаността на юридическите лица с тези висши държавни дейци.
Следващият въпрос, който е изключително важен е кой ще предостави на синдиците имената на тези висши държавни дейци, на членовете на техните семейства и на свързаните с тях юридически лица. Предполагам, че това ще е задача на синдиците, тъй като те не могат и да го направят. Те нямат такава възможност. Част от тази информация, да кажем могат да съберат от Сметната палата, от предоставените декларации от лицата, които попадат в обхвата на чл.2 от Закона. Но по отношение на имената на техните семейства и на свързаните с тях юридически лица, не знам откъде ще ги намерят.
Разбирам интереса към привилегированите лихвени условия, но все пак бих искал да направя един кратък коментар, че не привилегированите лихвени условия по депозитите са довели до фалита на банката, а кредитите предоставени в нарушение на закона и на добрите банкови практики, така че насочеността трябва да е там, да се видят къде са кредитите. На кого са предоставени? Защо са предоставени? И при какви условия са предоставени?
Между другото списъка на лицата, които са с преференциални лихвени условия не е толкова висок. Всички лица, които попадат в обхвата на чл.5, т.е. не са гарантирани от Закона за гарантиране на фондовете са около 600 души, а тези които са с привилегировани лихвени условия са около 120, според доклад на комисията на квесторите назначена от тях през миналата година. Това не е по наша информация.
Понеже стана дума за Комисията по правни въпроси, не знам как са коментирали колегите там. Тук се споменава за разпоредителни сделки с цесии. Не съм убеден и не знам защо се смята, че прехвърлянето на влог или цесията е забранена сделка. Между другото цесията не намалява имуществото на банката. Тя е неутрална. Тъй като заменя един кредитор с друг.
Причините за да се извърши цесия могат да бъдат много различни. Единият може да бъде с дарствена цел, втория може да бъде за погасяване на дълг, третия да бъде за издръжка. Тъй като Банката беше поставена под особен надзор за пет години. Разбира се има и други прехвърляния. Това е за тези, които са си прехвърляли влоговете над гарантирания размер, т.е. над 196 000 лв. Между другото, тези които са извършили такива сделки с прехвърляне на влога си над гарантирания размер на трети лица, те не са обхванати от система за гарантиране на влоговете и те не са получили гаранция по влога. Така че те отиват в списъка на кредиторите.
Съществен е въпроса с прихващанията, ако те не отговарят на изискванията на закона и те трябва, разбира се да бъдат атакувани от синдиците и това е, което те ще направят. Това е изключително важно, тъй като това уврежда масата на несъстоятелността и съответно дела на удовлетворяване на кредиторите на банката. Това е което накратко мога да кажа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
РОСЕН АНГЕЛЧЕВ: Първо искам да благодаря за дадената ни възможност да изразим нашето становище.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да изкажа още някои други неща по отношение и в допълнение на това, което беше изказано от господин Стратев.
Първо, по отношение на така наречената фирма, която ще разкрие, за която спомена господин Стратев, която ще извършва разследване, международна фирма. Бихме искали да кажем, че публичното разкриване на информация по отношение на договорите, които са предоставени кредитни юридически лица с цел кредитиране на други юридически лица, по смисъла на чл.62, ал.12, т.4, буква “в” от Закона за кредитните институции ще затрудни съществено работата на международната разследваща фирма. Разкриването на такава информация ще ограничи възможността за рефинансирането на подобни кредити от трети лица. Опитът досега ни показва, че повечето банки са изключително предпазливи и изцяло проявяват интерес към рефинансиране на кредити отпуснати от КТБ, което рефинансиране би могло да доведе до ощетяване на масата на несъстоятелността.
Освен това разкриването на такава информация ще има предупредително действие по отношение на длъжници на банката, спрямо която е започнало или спрямо които ще започнат определени правни действия с цел събирането на доказателства, както в страната така и в чужбина. И ще се подготвят конкретни съдебни действия в една или в повече юрисдикции. Това важи с още по-голяма сила за така наречените индиректни кредитополучатели, които нямат преки договорни отношения с банката, но са получили средства с произход от банката или държат активи, които са закупени със средства на банката.
При оповестяването на такава информация за такива лица ще се загуби елемента на изненада, което неминуемо съпътства предварителните обезпечителни мерки, които биха могли да бъдат предприети както от страна на синдиците, така и по препоръка на разследващата фирма.
Въведената с новата алинея 13 на чл.62 от Закона за кредитните институции изисква предоставянето на информация, относно сключени договори, размер на влоговете от получаването на лиценз за извършване на банкова дейност до влизането на решението за откриването на производство на несъстоятелност, фактически касае един период, който обхваща не повече от 20 години.
Лицензът, който е получила банката датира от 1994 г. Значи имаме един по-голям период от време. Същевременно освен сроковете за съхраняването на счетоводната документация, което е уредено от чл.42 от Закона за счетоводството, няма други законови разпоредби, регламентиращи специалните срокове за съхранение на документацията на търговските банки. Предвид на това, всяка банка прилага вътрешни правила по отношение на съхраняването на документацията.
По отношение на счетоводните документи, предвидените срокове за съхранение в повечето случаи са по-кратки от посочените в предложения законопроект и се касае именно за следното.
Примерно, за счетоводни регистри и финансови отчети – 10 години. Документи за данъчен контрол до 5 години, след изтичане на давностния срок за погасяването на публично задължение, с което се удостоверяват тези документи.
Документи за финансов одит до извършването на вътрешен одит на Сметната палата. Всички останали документи три години. Всички останали носители три години.
Кръгът от лицата, за които се дава възможност да се иска публично разкриване на информацията, както отбеляза и господин Стратев е твърде широк и изисква конкретизиране за всеки отделен случай.
Поради това според нас е необходимо в законопроекта да залегне по-подробен механизъм, за отправянето на искането на конкретна информация, в която да е предвидена ясна индивидуализация на лицата, по отношение на които на синдиците на Банката следва да предоставят, съответно да оповестят публичната информация.
Съгласно предложената редакция на чл.62, ал.13 от Закона за кредитните институции, за да се оповестят сведенията относно влоговете и договорите на лицата по чл.2 от Закона за публичност на имуществото на лица заемащи висши държавни и други длъжности, банката в несъстоятелност трябва да направи проучване, кои такива лица, както спомена правилно господин Стратев1 са заемали такива дейности от периода от 1994 г. насам.
Както вече беше подчертано, става въпрос за голям по обем размер от информация, също така и за много лица. Въпросът за необходимостта от събиране на такъв обем от информация за проучването на събирането, на които Банката ще следва да наеме първо високо квалифицирани специалисти, за да могат да селектират тази информация. Това от своя страна ще доведе до допълнителни разходи, които ще натоварят масата на състоятелността. Също би трябвало в такива случаи да се използва, практиката е такава, специализиран софтуер за идентифициране на лицата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие ще предоставите това становище. ако може по-накратко да ни го представите.
РОСЕН АНГЕЛЧЕВ: Предвиденият седемдневен срок е изключително кратък, с оглед на исканата информация. Особено, ако не се специфицират лицата, за които се изисква такава информация.
Предвид на горе казаното, считаме, че ако в такъв вид се изиска информацията, това конкретно ще доведе до забавянето на събирането, обработването на кредитите. И това ще доведе до евентуално ощетяване на масата на несъстоятелността и би могло да доведе до блокиране изпълнението на другите правомощия на синдиците, а именно изготвянето на списъците и процедурата по несъстоятелност.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо председател. Бях нетърпелив да взема думата, за да вкараме дискусията в малко по-нормални рамки, защото повечето от основателните притеснения и на господин Стратев и на синдиците са погасени предварително. Те в тази материя нямат поглед и не е нужно да имат.
Сметната палата има такъв списък на лицата, откакто се води регистър. Той не е чак толкова голям, в смисъл не е толкова трудно да бъде изготвен. А това са лицата и техните съпруги и непълнолетни деца. Други няма в този списък. Те ще ви го предоставят веднага. И ще бъде проверено. Мисля, че това не е сериозно притеснение по тази тема.
Дали в закона мястото му е тук или не. Да, може да бъде в другия закон, но може да бъде и в този, защото този, с колегата Чобанов работихме по темата, защото този урежда банковата тайна. И ние казваме, че това не е. Ако е в другия, ще бъдат определени други процедури по друг начин. Така че въпрос на подход е. Може би, ако имахме повече време щяхме да направим по-рационален подход, но категорично и в този закон върши работа.
Предварително искам да отворя една скоба, че тези мерки са предприети, както добре знаете, поради спецификата на този случай. Дано да няма други такива случаи, но тук става въпрос за сериозни съмнения, за политически протекции, намеса в работата на Банката и т.н. При нейния растеж, при вземането на решения и най-вече при надзора й. Осъществяването на надзорната дейност върху нея. Затова, за да отговорим на обществените изисквания, ако ви прави впечатление, твърде рядко закон се предлага от всички парламентарно представени сили, което означава, че всички ние сме осъзнали, че обществото трябва да научи истината.
Аз съм дълбоко убеден, че вие ще ни помогнете да го направим технически по-добър и по-лесен за изпълняване от длъжностните лица и респективно от синдиците също.
Бих искал да кажа на господин Стратев, с уважението ми към него, аз съм се учил на част от материята от него в онези далечни години 90-те, но цесията не променя масата на несъстоятелността, но подрежда в определени случаи по друг начин реда на кредиторите. Един негарантиран влог се погасява с една цесия, иначе ще трябва да чака на последния ред. Така че има проблем. В цесиите има влогове, които са негарантирани и са прихванати с кредити, прехвърлени са с кредити и т.н. Има категорично. Но това е тема, която не е предмет на сегашното обсъждане. Аз искам само да кажа, че ние много дълго спорихме в предишни издания на Бюджетната комисия, на специализираните комисии с БНБ и т.н. и смятаме, че има проблем.
По отношение на сроковете аз съм съгласен със синдиците. Трябва да бъдат коригирани сроковете по ал.14, които даваме, седемдневния срок. Също така и вероятно ще трябва да бъдат коригирани и във връзка с времето, за което се съхраняват съответните документи, че трябва да бъдат коригирани и тези, които са дадени в точка 4, точка 5, точка 6. Така че има какво да поработим между първо и второ четене, за да намалим обема на работа и да направим изпълним този закон. Но без ваша помощ между първо и второ четене много трудно ще се справим. Общественият интерес е такъв. Трябва да дадем публичност на тези неща.
Това което казахте по отношение на фирмата, която ще разследва, мисля че господин Стратев го каза, че тя трябва да работи под ръководството на синдиците и синдиците трябва да получават данните, а те да ги дават на фирмата. Аз с това съм съгласен. Трябва да бъде коригиран текста, да бъде така. Вие получавате данни и вие им ги давате. Аз не знам кой е сключил договора, но предполагам, че синдиците. Така че с доста от нещата, като един от вносителите, аз съм съгласен, които казахте. Но има и такива, за които притесненията ви са неоснователни или малко основателни. Заявявам категорична подкрепа за законопроекта при тези условия. Заедно да направим в много кратък срок подобренията между първо и второ четене.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания?
Господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Въпросът за КТБ е толкова обществено значим, че аргументите, които изтъкна господин Стратев и колегите синдици, на неговия фон ми звучат определено несериозно, особено това, колко ще натоварим с работа синдиците.
Колегата Цонев каза вече, в публичния регистър имената са ясни, но вие сам казвате, вътре има противоречие във вашето изказване, господин Стратев, че всъщност в крайна сметка не разбрах за кои става дума, за тези с преференциалните договори са около 600 души, което не ми се вижда много. Не разбрах за каква цифра става въпрос. Но дори и да е така, дори и да им се увеличи работата, обществения проблем КТБ в момента трябва да получи отговор. И това е задължение на народното представителство, а и на хората, които го създадоха този проблем. За сроковете 7 дни и другите срокове трябва да се съобразим с реалностите и с някои нормативно установени срокове.
Аз бих подкрепил проектозакона, защото буквално мога да кажа, нямаме избор. В този случай нямаме друг вариант.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Само искам да кажа, че ние също ще подкрепим законопроекта. И във Временната комисия представителите от БСП “Лява България” подкрепихме този законопроект, именно давайки си много ясно сметката, че обществения интерес към проблема КТБ е огромен. Освен това ресурса, който беше използван от страна на държавата за покриване на щетите нанесени при тази ситуация от КТБ е безспорно катализатор на такъв тип законодателство.
Само една вметка да направя. Привилегированите лихви със сигурност не са причината, поради която е фалирала Банката. Това е вярно. Кредитите са причината и начина по който са раздавани кредитите. Но между тези хора, които са получавали привилегировани лихви и най-вероятно има такива, които са участвали в другия процес, целия. И цялата истина около КТБ трябва да стане ясна в тази ситуация. Именно поради тази причина интереса е не само към тези, които са получавали кредити, а и тези които са получавали привилегии на базата на влоговете, които са имали там. Така че безспорно от ваша гледна точка чисто професионално, това не е проблем за фалирането на КТБ. Но публичния интерес в тази ситуация, би трябвало да бъде удовлетворен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да преминем към гласуване.
Който е за законопроекта за изменение на Закона за кредитните институции, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Благодаря.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 16 часа и 30 минути /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /