---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 18 юни 2015 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 в сградата на пл.”Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 14 часа и 40 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.
Предварително бяхме планирани още на миналото заседание, ако си спомняте, да изслушаме министър Горанов. Днес го планирахме, но той е на ЕКОФИН. Така че другия четвъртък е тук.
Затова предлагам като точка първа да разгледаме проекта за решение за възлагане на Сметната палата да извърши цялостен одит на действията на Държавната агенция за закрила на детето, който е внесен от госпожа Султанка Петрова.

Д н е в е н р е д:
1. Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши цялостен одит на действията на Държавната агенция за закрила на детето, по отношение на разходването на финансови средства за: изготвяне на техническо задание по проект “Детство за всички”, провеждането на обучения и сключените граждански договори по проектите на ОПАК, както и за проучване на изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституционализация, за периода 2009 – 2015 г., № 554-02-49/30.04.2015 г., внесен от Султанка Петрова и гр.н.п.
2. Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12.06.2015 г.
3. Рамкова позиция относно Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, № 502-00-35, внесена от Министерския съвет на 19.05.2015 г., както и проект на акта.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг, № 502-01-45, внесен от Министерския Съвет на 05.06.2015 г.
5. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, № 502-02-19 внесен от Министерския съвет на 04.06.2015 г.
Имате ли други предложения за дневния ред? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа - Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши цялостен одит на действията на Държавната агенция за закрила на детето, по отношение на разходването на финансови средства за: изготвяне на техническо задание по проект “Детство за всички”, провеждането на обучения и сключените граждански договори по проектите на ОПАК, както и за проучване на изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституционализация, за периода 2009 – 2015 г., № 554-02-49/30.04.2015 г., внесен от Султанка Петрова и гр.н.п.
По тази точка сме поканили представители на Сметната палата. Тошко Тодоров – зам.-председател.
Госпожо Петрова, заповядайте да представите предложението.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Добър ден. Госпожо председател, колеги, аз ще ви запозная с мотивите към това наше искане.
Закрилата правата на детето е един от основните приоритети във всяко демократично общество и във всяка правова държава. Държавната агенция за закрила на детето е органа, на който държавата е възложила най-отговорните контролни организационни функции.
За съжаление в последните години са налице системни нарушения в тази сфера с данни за откровено и целенасочено накърняване правата на децата с цел лично облагодетелстване на служителите от тази система. Наред с това е налице информация за нерегламентирано усвояване на средства отпуснати от европейски партньори по оперативни програми, по които Държавната агенция за закрила на детето е реализирала проекти.
Информацията, че в рамките на проект ОПАК, функционален анализ за Държавната агенция за закрила на детето, еднократни възнаграждения за един обучител са били в размер на 3853 лв. за период от обучение от два дни, за изготвено техническо задание по проект “Детство за всички”, изпълнено от Държавната агенция за закрила на детето. С цел проучване на изпълнението на плана за действие към Визията за деинституционализация са изразходвани средства в размер на 140 000 лв. и то при положение, че от страна на УНИЦЕФ е извършена независима оценка по същия предмет, вследствие на което са били дадени препоръки и насоки за действие и промяна.
На фона на всички тези разходи, проблемите в сферата на опазване закрилата правата на детето в България, все повече се задълбочават. Тоест ефект от евентуално изразходваните средства видимо не е налице. Напротив, гражданското общество поставя все по-остро проблемите в тази сфера, като неминуемо го свързва с оплаквания за злоупотреби с публични финанси и тяхното усвояване за сметка правата на децата, както и с корупция.
Във връзка с гореизложеното извършването на одит в Сметната палата е необходимо за идентифициране на евентуални проблеми свързани с неправилно и нецелесъобразно усвояване на средства по европейски програми и проекти, по които Държавната агенция за закрила на детето еднолично и в партньорство е работила и работи.
Във връзка с това разполагам с един разчет, който показва, че от периода на деинституционализация, може би повечето от вас са финансисти и не се занимават с тази проблематика. През 2010 г. започна така наречената деинституционализация. Вие знаете, че след един случай, който беше силно разпространен в нашата страна, случая в Могилино, започна извеждане на децата от медико-социални домове и да се привеждат в така наречените центрове за настаняване от семеен тип. Като се вложиха изключително много европейски средства и от държавния бюджет.
Моята информация е, че за три години са изразходвани 200 млн. лв. Като ние поставяме и някои други въпроси, които са свързани с това изразходване. Колко пари са отпуснати за поддръжка на национална телефонна линия по бюджет и на каква стойност е бил сключен договора? Каква е стойността на сключения през май договор с Анимус и какви бюджетни средства са дадени на Държавната агенция за закрила на детето и за тази национална телефонна линия? За какво са използвани тези средства, които остават като разлика от реално отпуснатите средства и стойността на сключване на договорите? Каква сума е платена за изготвянето на техническо задание за провеждане на социологическо проучване на изпълнението на проектите за плана на действие, както и за всички технически задания от стартирането на проекта, които управлява Държавната агенция за закрила на детето. А това са проектите “Детство за всички” и проект “Подкрепа”.
Кака са изпълнявани препоръките направени в прегледа на изпълнение на плана за действие от консултанта на Уницеф Джоана Роджърс и какво става като промяна в този процес? Какво налага да се провежда социологическо проучване на изпълнението на плана на действие и какво очаквате да даде като резултат и за какво ще послужи той, при положение, че такъв е направен от УНИЦЕФ?
Защо от момента на приемане от 2010 г. досега не е направен преглед и актуализация на дейности и услуги в плана за действие за изпълнение на Визията за деинституционализация? Защо липсва и не е направена оценка на процеса, като държавна политика, а се извежда и то само единствено в някои добри примери от проект “Детство за всички”? Няма анализи, няма рискове. Няма стратегии и визии за извършване на тези проекти. Каква е оценката на клип, който е изготвен и който в момента се върти по някои от медиите и какво струва това на българския данъкоплатец?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, госпожо Петрова.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Госпожа Петрова иска Сметната палата да й възложим ние. Знаете, че имаме пет одита по закон, които може да възлагаме. Да направи одит на Държавната агенция за закрила на детето.
Иска ли някой думата. Аз да си дам думата. Госпожо Петрова, аз нямам нищо против вашето искане да се направи такъв одит. Но от всички тези въпроси, които ни изброихте, мисля че отговорите по тях бихте могли досега да сте получили от министъра, който е принципал на тази Агенция. И той трябваше да ви отговори, защото тези въпроси изискват просто информация, а не изводи дали има законосъобразно харчене на средства. Дали има целесъобразно разпределяне на средства, каквато би могла да бъде целта на един одит на Сметната палата. Така че ако ние възложим одита, тези данни, които вие искате да получите, вероятно ще се включат, в така да се каже, във фактологическата част на доклада, но не това е целта да пращаме Сметна палата да ни вади данни. Целта е тя да провери има ли незаконосъобразно извършени процедури, незаконосъобразно изразходване на средства или изразходване на средства не по предназначение. Както и ако й възложим подходящ одит, тя може да направи и някакви анализи и изводи по това, целесъобразно ли тези средства са изразходвани с цел постигане на поставения резултат.
Така че моето мнение е, ако вие очаквате това само като отговор на вашите въпроси, няма смисъл да хабим един одит на Сметната палата. По-добре е един въпрос към министъра на труда и социалната политика.
Ако искаме наистина да видим какво се случва в тази Агенция, от гледна точка на законосъобразно, целесъобразно изразходване на средствата и постигане на поставените цели, мисля че тогава трябва да възложим такъв одит и той си има вид. Сметната палата може да извършва три или четири вида одити. Тоест трябва да намерим, съобразно целите, които искаме да постигнем, подходящия вид одит. Това е моето изказване и моето мнение. Заповядайте.
Който е принципала, той ще отговори.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Аз не знам дали имате новия текст, който беше оформен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, имам го. То е проекта на решение, просто исках да си изясним, че няма да получите отговор на тези въпроси. Не това ще бъде целта на одита.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Ние искаме цялостен одит от 2009 до 2015 г., защото имаме куп сигнали за нарушения. Това е при строителството на тези, така наречените центрове за настаняване от семеен тип, за злоупотреби в самата Държавна агенция закрила на детето. Така че аз мисля, че е наложително наистина, да се случи този одит, защото е крайно време обществото да види, че в тази система се вливат толкова много пари, а де факто няма абсолютно никакъв ефект.
България е една от страните в Европейския съюз, която дава много пари за социална политика и за социални дейности. Де факто вие да виждате някакъв резултат от това? В момента искам да ви кажа, че са построени над 350 центрове за настаняване от семеен тип, които за съжаление, някои от тях, по-голямата част са празни.
Това са похарчени едни пари на данъкоплатеца и от нашите партньори от Европейския съюз, които не са оползотворени по най-добрия начин. Другият въпрос, как са извършени злоупотребите във връзка с цялото това строителство. Ще станете свидетели на изключително големи далавери.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам просто да се съсредоточим върху това, какви са правомощията на Сметната палата и да й възложим подходящо за нея. Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, госпожо председател. В интерес на истината, това което казахте, погледнато сте абсолютно права, защото все пак Сметната палата наистина не е информационна агенция. Но това което искаше да каже колежката Султанка Петрова е, че тя набеляза съответни теми, които биха касаели одита, тъй като тези теми, които тя загатна, не е финансист. Не познава формите на ревизиране и т.н. Но те са свързани наистина с много сигнали. И ние се надяваме при един задълбочен одит от страна на експертите на Сметната палата, да се покаже в крайна сметка на обществото има ли злоупотреби, няма ли злоупотреби. Законосъобразно ли са изразходвани средствата или незаконосъобразно, по целесъобразност или не. Тъй като наистина никой не може да каже в момента и да хвърля обвинения, когато експертите не са се произнесли.
И естествено, ако има такива закононарушения като доклада на Сметната палата най-вероятно ще бъде представен и в прокуратурата. Само това исках да уточня.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Търновалийски има думата.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Колеги, господин заместник-министър, струва ми се, че нещо трябва да уточним, защото вие казвате злоупотреби в Държавната агенция. Тези жилища за които говорите са строени от общините по европейски проекти защитавани. И да не насочим усилията там където не им е мястото.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Петрова.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Те наистина са построени от общините, но това са по проекти, които Държавната агенция за закрила на детето е ръководител на тези проекти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ясно е, че се бъркат малко функциите на Агенцията и на общините. Тук е председателката на Агенцията за закрила на детето. Радвам се, че е тук, за да може да влезе в дискусията. Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, възможно е да има далавери, злоупотреби, възможно е и да няма. Аз смятам, че Сметната палата не бива да се превръща в оръдие за политическа репресия. Тук ми мирише на кадрова разправия. Защото? Защото вижте в становището на тази Агенция има толкова неща, които влизат в отрицание с мотивите на вносителите. Тук са направени множество одити, оценки, проверки от различни равнища.
Аз мисля, че ние трябва да уважаваме функциите и стабилността на Сметната палата и да не я товарим с подобни ангажименти. Сметната палата извършва много по-важни по значимост проверки свързани с публични средства. А този въпрос, когато става дума за сигнали особено, а тук се говори за сигнали, трябва да бъдат адресирани към Агенцията за държавна финансова инспекция. Нейна работа е да върши тези неща. Затова аз мисля, че не бива да използваме Сметната палата и да уважаваме тази институция и да не й възлагаме подобни елементарни неща.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за реплика.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Имамов, като един от вносителите няма да приема, да се правят пред Комисията и пред уважаемите гости внушения за политическа чистка. Аз съм се подписал под този проект за решение, не с идеята да правим политическа чистка. Да махам някои хора, които в момента са в ръководството на Държавната агенция и да слагам други, а с идеята да бъде извършена проверка. Съгласен съм, че може да дискутираме, дали с това трябва да се занимава Сметната палата или Агенцията за държавна финансова инспекция, но с такива евтини политически спекулации, пред експертен орган какъвто е Комисията, мисля че не е редно да се заиграваме.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, доколкото ние чухме, че има сигнали за нарушения, нормално би било да вземем отношение по това. Разбира се, аз съм по-взискателен от гледна точка на прецизност на това решение, тъй като според мен твърде ограничително е поставена задачата към Сметна палата до проверка, изготвяне техническо задание и провеждане, обучение и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние ще го преформулираме, както е по Закона за Сметната палата.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: По-скоро струва ми се, че един сериозен одит от страна на Сметната палата би трябвало да обхваща по-голям период или въобще цялостно управление на средствата и на бюджета на Агенцията от една страна. От друга страна добре е да чуем, дали Сметната палата има планиран одит в тази Агенция, тъй като доколкото знам има план за одитите. Така че, ако има вече нещо планирано в тази посока, не е необходимо ние изрично да правим повторно настояване в тази посока.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преди да дам думата, защото вие само ще ни обясните, че нямате планиран одит. Да дадем думата на председателката на Агенцията и да уважим нейното присъствие тук.
ЕВА ЖЕЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Сметната палата, аз ще бъда изключително кратка.
По двете искания, които са в мотивите на госпожа Султанка Петрова и групата народни представители, се визират две нарушения. Едното от тях е 140 000 лв. за техническо задание по проект ”Детство за всички”, а другото е изплатен хонорар по проекта “Функционален анализ на Държавната агенция закрила на детето”.
Предоставено е становище от Държавната агенция за закрила на детето, от което е видно, че в нито един от двата визирани проекта няма такава дейност. Няма изплатени такива суми. И въобще не е имало дори и знак да се изпълняват в рамките на проекта, няма нито един сключен договор с гражданско лице.
По проект “Детство за всички” е внесено становището подписано от вицепремиер Ивайло Калфин. Предполагам, че е стигнало до всички народни представители, в което ясно се визират всички дейности изпълнени по проект “Детство за всички”.
Аз като председател на Държавната агенция за закрила на детето и моите колеги очакваме и смятаме, че е изключително целесъобразно и ефективно, да се извърши проверка от Сметната палата на дейността на Държавната агенция. Но категорично не приемам обвиненията, които се отправят в това становище за систематични нарушения в тази сфера, с данни за откровено и целенасочено накърняване правата на децата, с цел лично обогатяване на служителите от системата.
Поради липсата на каквито и да е данни за такива нарушения, които се визират видно от предоставените становища и от становището на Държавната агенция за закрила на детето, аз единственото за което моля, този процес на деинституционализация, който се изпълнява от над 12 проекта и само един от тези проекти се изпълнява от Държавната агенция за закрила на детето, проект “Детство за всички”, който проект има основната цел да създаде среда, в която да се вземат решения за децата. А три оперативни програми подкрепят процеса на деинституционализация. Това са първите мерки, регионално развитие и развитие на селските райони, където се строят. А 136 са центровете за настаняване от семеен тип. Моля когато се борави с данните, поне тези данни да бъдат точни и коректни. 1200 деца с увреждания, които са в домовете за деца с умствена изостаналост, което е, ще ми позволите емоцията, неизпълнения дълг на България, в момента се отглеждат в групи по 12 деца в малки центрове за настаняване от семеен тип.
А преди няколко дни представители на Европейската комисия определиха този процес за България като уникален. Процес, който България планира подходите и със средствата на оперативните програми с държавния бюджет, изпълнява един наистина много тежък и много сложен процес, който иска подкрепата на законодателството. Има нужда от подкрепата на обществеността, Има нужда от инвестиции в системата за закрила. А се поставят под съмнение всички усилия на държавата и на системата за закрила.
Този проект е преминал над 40 проверки заедно с всички проекти по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. В това число на Европейската сметна палата. Тук е представителя на договарящия орган, госпожа Ралица Москова, която отговаря персонално за проект “Детство за всички”. И аз не мисля, че аз и моите и колеги имаме от какво да се притесняваме при изпълнението на този проект, който завърши на 2 юни 2015 г. И в момента последните негови средства се предоставят на договарящия орган и се верифицират, както всички други средства по оперативните програми.
Аз ще приключа с това. Решението е ваше. И наистина, ако се говори за процеса на деинституционализация, аз наистина бих помолила да участваме всички ние, които участваме в този процес наравно с европейските си партньори и неправителствените организации, които са обединени в Националната мрежа за детето и Коалиция “20-25”.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Какво коментираме в момента. Колко добър орган е някой. Каква добра система има и е уредено и как Европейския съюз дава оценка. Или на база сигнали постъпили при нас, може да са верни, може да не са верни. Може да са злонамерени, може да са тенденциозни, ние да реагираме или не.
В конкретния случай защо се опитват колегите да ангажират Сметната палата. Защото искаме да разберем, какъв е резултата от провеждане на политика от няколко правителства и в продължение на години в тази област. Какъв е резултата? Похарчени са много пари. Усвоени са много пари. Кога, как, правомерно, не правомерно. Дали има нарушения или няма нарушения. Това е въпрос, по който други могат да се произнесат. Но този одит ще бъде оценка. Кой да го извърши одита? Ако чакаме Социалното министерство да каже, да, ние усвоихме по програми толкова и толкова пари, но ефекта е никакъв. Те няма да си го признаят. Ако чакаме АДФИ да каже, да има по тези три проекта закономерно направени по Програма 2 нарушения, сложили сме глобата. Това ще реши ли въпроса? Не ще реши, конкретни двама виновници да понесат отговорност.
Сметната палата като един независим орган би трябвало въз основа на своя одит да даде една вярна и точна, безпристрастна информация на орган, който е извън изпълнителната власт за картината, какъв е резултата от провежданата политика в тази област в продължение на години. Възможно е да няма нарушения. Възможно е да няма престъпления. Но може да се окаже, че парите са усвоени. Всичко си е наред, но резултата да не е този, който са очаквали. Може да се окаже, че резултата е друг. Не е ли това базата за сравнение и анализа въз основа на който ние да стъпим, за да направим своите конкретни изводи. Иначе всички с честни сили и очи тези сигнали ги забравяме и продължаваме напред, защото имаме и следващите точки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте за реплика.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Реплика към господин Димитров. Искам само да му кажа, че малко доразви действията на Сметната палата, но тя не дава оценка и не казва дали е правилна политиката, а констатира има ли нередност или няма нередност. Длъжностното лице свършило ли си е работата или не е. Така че ако очаквате някакви изводи няма да получите такива изводи. Дали политиката, която прави тази Агенция е правилна или не е правилна. Тя проверява счетоводните документи. Като ви изслушах мотивите, мисля че това, което очаквате няма да го получите от там точно. Но може да се провери.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз не оспорвам правото на колегите да искат проверка от Сметната палата. Сигурно имат сигнали и имат някакви притеснения. Но това във връзка с това, което каза господин Димитров. Господин Димитров, доколкото съм запознат, когато имаме усвояване на европейски средства имаме след това и мониторинг петгодишен, точно по тези въпроси, за които вие казвате, от Европейската комисия. Така че, сега ако тръгнем да правим на всички европейски програми проверки през Сметна палата смятам, че функциите и хората нямат да стигнат и тя няма да може да си изпълни другите функции. Мое мнение е. Нека да го коментираме. И смятам, че АДФИ също може да направи проверки, които да отговорят на въпросите, които поставяте. Също така въпрос към министъра, това, което каза госпожа Стоянова. И не смятам, че когато някой е лично засегнат, както са колегите в Агенцията. Аз разбирам тяхната емоция. Но ние трябва непременно да възложим проверки на Сметна палата, за да се докаже, че те са прави или колегите, които го внасят.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Позволете ми реплика, преди да ви дам думата за дуплика. Аз ви подкрепям напълно, че е в прерогативите на Сметната палата. И аз мисля, че когато Народното събрание използва тези пет свои възможности да възложи на Сметната палата одити, трябва наистина да й възлага одити на изпълнението, които биха дали оценка за политиката в определена област. Дали се постигат целите от тази политика, дали тя отговаря на изискванията за ефективност, ефикасност и икономичност.
И в този смисъл, аз ви подкрепям, че наистина е правилно, ако ние решим тук, да възложим на Сметната палата да направи такъв одит, във връзка с изпълнението на плана за действия към визията за деинституционализация за този период. И тогава бихме постигнали тези резултати, за които вие говорите.
Ако искаме Сметната палата да провери действията на Агенцията за закрила на детето, по отношение на изразходване на средствата по тази програма, това също е възможно да се направи от Сметната палата. Тъй като ако си спомняте, когато приемахме новия закон, ние им дадохме правата да извършват проверки по европейски програми и проекти. Тоест, те биха могли да направят и такъв одит и да влезнат и да кажат по този европейски проект изразходваните средства законосъобразно ли са изразходвани. Но това е друг вид одит. Тоест ние трябва да решим какво искаме от тях. Дали искаме да провери дейността на Агенцията по отношение на законосъобразно изразходване на средствата по тази програма или искаме да получим отговор, постигат ли се целите с вложените средства по целия план за визията за деинституционализация. Мисля че трябва да се съсредоточим върху едно от двете. Двете няма как да се получат в резултат на този одит.
И аз като народен представител бих предпочела, а предполагам, че и колегите биха ме подкрепили, да чуем оценка за една политика. Дали тя трябва да бъде коригирана в следващите периоди, защото не е постигнала целите или е постигнала някакви цели, които не са достатъчни и трябва да продължим тази политика в следващите посоки.
Господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Вие го формулирахте. Ние искаме да разберем политиката. А по отношение на колегите, които се упражняват на тема Сметна палата, ако в един доклад пише – усвоени са 3 млн., построени са 50 къщи на седем места по осем проекта, няма установени нарушения. Проверката на Сметната палата показа, че нито една от построените къщи не се ползва по предназначение Това ще е ли оценка на политика или няма да е оценка на политика? Всичко е спазено, всичко е наред. Имаме и устойчивост. Къщите ще са там още следващите пет години. Но те използват ли се по предназначение? Не. Значи има ефект. Приемам вашето предложение, госпожо Стоянова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам да задам един въпрос към председателката на Агенцията. Ако ние решим да формулираме одита към Сметната палата, като одит на съответствието във връзка с изпълнението на плана за действие към визията за деинституционализация, това вероятно ще надхвърли действията на вашата Агенция и ще трябва да включи одити на действията на кого. Бихте ли ни казали, кои са агентите, така да се каже по този план?
ЕВА ЖЕЧЕВА: Благодаря ви, госпожо председател.
Този план към визията за деинституционализация приета 2010 г., изпълнители са всички ключови министерства, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието, Министерство на регионалното развитие, Министерство на земеделието. Всички те са изпълнители на проекта на Визията за деинституционализация и на плана за действие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, мисля че трябва да вземем някакво решение. Ако смятаме, че е необходимо да се направи такъв одит на този план, мисля че Сметната палата може да го направи, но трябва да преформулираме задачата. Ако искаме да търсим по законосъобразност частта, която е изпълнена от Агенцията, тогава трябва да кажем, одит на финансовото управление на Агенцията, вие ще ни помогнете. Трябва да решим какво искаме.
ДАНИЕЛА СЕВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо председател, упълномощавам колегата Кръстев за гласуването от тук до края на Комисията, тъй като се налага да отида на друга.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата колеги. Ако възложим одит за съответствието на дейността на Държавната агенция няма да получим отговор за целите изпълняват ли се от този план. И този план трябва ли да бъде коригиран по някакъв начин или пренасочен за следващия програмен период. Ако се ограничим върху Държавната агенция за закрила на детето, няма да получим отговор на това имаме ли постигане на целите в плана.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма проблем за прокурора. Ако има сигнали за конкретни нарушения и вие имате такива сигнали, можем да ги изпратим, включително вие до Агенцията за държавна финансова инспекция, която да влезе и да направи конкретни проверки. Ако тя констатира такива нарушения, които представляват престъпления, ще ги даде на прокурор. Това й е работата. Ако искаме това да го прави Сметната палата, да може да изискаме да направим одит на финансовото управление на Агенцията за този период. Но тогава е друго. А ако искаме да получим някакъв резултат за това, този план за деинституционализация, изпълнява ли целите си или не, трябва да възложим одит за съответствието на този план. И тогава ще помоля Сметната палата да ни даде подходяща формулировка.
Каквото искате това ще възложим. Ние сме коалиционни партньори. Обещали сме ви. Но искаме какво? Заповядайте.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Мисля, че в хода на дискусията стана ясно, че най-добре ще бъде да разберем на практика, дали се изпълняват цялостно тези цели, които са заложени в плана за действие към Визията за деинституционализация за периода от 2009 до 2015 г. Като разбира се, след като отговорни са не само компетентната Държавна агенция, но и министерствата, най-добре е да възложим на Сметната палата да извърши одит за съответствието на изпълнението на плана за действие към визията за деинституционализация за периода от 2009 до 2015 г. И правя такова предложение в този смисъл, в който току що го чухте за промяна в точка първа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви.
Има ли други становища по въпроса. Да помолим Сметната палата да си преформулират въпроса, така както трябва да отговаря на закона и ние ще го гласуваме после по този начин.
Да го формулираме. Трябва да формулираме по това какви видове одити се изпълняват в Сметната палата. Трябва да възложим според закона одит за съответствието на плана за въздействие към визията.
ЕВА ЖЕЧЕВА: План за изпълнение на визията за деинституционализация на Република България в периода 2010 – 2015 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо 2010? Защото от тогава е започнало.
ЕВА ЖЕЧЕВА: Защото от тогава е приета Визията. Политическият документ е приет 2010 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако приключихме разискванията, предлагам следния проект за решение.
Решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието на плана за действие към Визията за деинституционализацията за периода от 2010 – 2015 г.
Народното събрание на основание чл.86, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.7, ал.1 от Закона за Сметната палата
Р Е Ш И:
1. Възлага на Сметната палата да извърши одит за съответствието на плана за действие към Визията за деинституционализацията за периода 2010 – 2015 г.
2. Срокът за извършване на одита е от 1 юли.
Не знам дали 15 октомври е достатъчен срок при този разширен обхват.
Срокът за извършване одита е от 1 юли до 15 октомври 2015 г.
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата е 15 октомври – 15 ноември 2015 г.
Който е съгласен с този проект на решение, моля да гласува.
Гласували 9 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Приема се.
Господин Имамов не гласува.
Проектът за решение е приет. Благодаря.
Благодаря на колегите от Сметната палата и на госпожата от Агенцията.
Преминаваме към точка втора - Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници, № 502-01-49, внесен от Министерски съвет на 12.06.2015 г.
По този законопроект при нас са:
Фейзи Бекир – зам.-министър на финансите.
Димитър Костов – подуправител на Българска народна банка
От Комисията за финансов надзор – Валентина Стефанова – началник отдел “Методология и жалби”
Фонда за гарантиране на влоговете в банките – Боян Колев
Асоциация на банките в България – Ирина Марцева – главен секретар
Давам думата на заместник-министъра. Заповядайте.
ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, предложения проект на Закона за установяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционните посредници има за цел, въвеждане в българското законодателство на директива на Европейския съюз, за създаване на рамка за установяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници.
Директивата има за цел да установи ефективна рамка на европейско ниво за справяне с банковите кризи на достатъчно ранен етап, така че да се предотврати пренасянето на финансовите проблеми на отделни кредитни институции върху цялата банкова система. Както и да се премахне във възможно най-голяма степен необходимостта от използване на публични средства за подпомагане на неплатежоспособни банки.
Законопроектът въвежда правилата и процедурите свързани с установяване и преструктурирането на банки и на инвестиционни посредници, както и други лица посочени в законопроекта. Като орган за преструктуриране на банки и определяне на Българската народна банка, Комисията за финансов надзор като орган за преструктуриране на инвестиционни посредници. Органът за преструктуриране информира министъра на финансите за решенията си, като решения, които оказват негативно въздействие върху публичните финанси, могат да доведат до необходимост от използване на държавните инструменти на финансова подкрепа или които се взимат в условия на системна финансова криза, подлежат на изпълнение след одобрение на министъра на финансите.
В законопроекта са определени правилата, процедурите и изискванията по отношение на планирането и подготовката на установяването и преструктурирането.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може да преминем направо към дискусия.
Моля да ме извините, връщам се към предишната точка. Когато съм чела преди малко задачата, съм формулирала одит за съответствието и съм пропуснала “за изпълнението на плана”. Така ще го запишем в решението.
Преминаваме към дискусия. Ако представителите на КФН и на БНБ искат думата преди дискусията. Работили сте заедно. Съгласувано е между трите институции.
Имате думата колеги. Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Мен специално две неща ме притесняват в предложения законопроект, за краткото време, което имахме и големия обем от информация. Едното е чл.5 липсата на отговорност от страна на Българска народна банка и Комисията за финансов надзор. При всичко това, което се случва във финансовата система, в банковата система в България, тук предлагаме, Българската народна банка и членовете на Управителния съвет и служителите на БНБ не носят отговорност за вреди от действие и бездействие. Смятам, че този текст няма как да бъде приет от нас. след като създаваме нов орган в Българска народна банка, който ще се занимава с преструктурирането, с възстановяването на тези банки. Той си има неговите отговорности и трябва да носи такава отговорност.
Също така този орган, който ще създадем със Закона в БНБ, аз смятам, че такава практика има и в Европа, не трябва да бъде в Българска народна банка, а трябва да бъде независим орган. Защото той трябва да контролира целия този процес. Защото когато е в Българска народна банка, той трябва да защитава интересите и на банките и интересите на гражданите, на вложителите. На определен етап ще дублира. А според мен това е конфликт на интереси и би трябвало този орган да бъде извън Българска народна банка.
Практиката в Европа за спасяване на банки има два варианта. Използване на публичен ресурс и с използване на средства на акционери, кредитори. Смятам, че колкото по-малко публичен ресурс се ползва в тези случаи, толкова ще бъде по-добре и по-добра практика това. А ми се струва, че с този закон ние казваме на българските банки, спокойно, когато има проблем насреща е Фонда и може да си правите точно каквото си искате. Говорим за нов Фонд, госпожо Стоянова и за нови проценти, които банките ще внасят и които евентуално ние после ще плащаме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Следваме тук текстовете, преди да отидем на чл. 85 и чл.86, наистина тук има един въпрос, сериозно казано както беше в случая с КТБ. Какви проблеми ще решава този закон. Едните проблеми са криминални. Какъвто се очертава и случая с КТБ. Когато умишлено се отклоняват средства под формата на мними кредити и се усвояват от определени физически лица в края на веригата. Откъде накъде българската държава ще покрива и ще създава финансов чадър на тези, които крадат. Ако става дума, че дадена банка е изпаднала в затруднение поради пазарни причини, които може да са вътрешни, може да се привнесени от вън. Това е съвършено друга работа. Тогава наистина държавата трябва да направи всичко възможно за стабилизацията на тези институции.
Молбата ми към вносителите и ние като работим по текстовете трябва да бъде направено разграничение, какви са причините за изпадането на дадена банка в ликвидна криза.
Вторият въпрос, защото от тук ние ще трябва да отговорим на следния въпрос. Разбира се, че банковата система е важна. Но това значи ли, че банковата система е имунизирана и че единствено фирмите, които произвеждат стоки и услуги могат да фалират, а банката не може. Откъде накъде? Банката е пазарен субект като всички останали. Защото човек като чете тук тези текстове излиза, че сякаш в крайна сметка от последна инстанция, държавата е длъжна да спасява всяка банка. По каква причина.
Тук аз не виждам никакви текстове при какви условия държавата няма да се намесва. Защото не ми се иска да изпадаме в ситуация, при която банковата система на България да е закачена за държавния бюджет и каквото и да правят там, необезпокоявани, в това число да нарушават и законите, данъкоплатеца е там, за да покрие разликите. Това няма как да бъде прието от обществото. Така че по-точно трябва да се разпише при какви условия.
И затова в чл.85, глава 14 – Държавни инструменти за финансова стабилизация. Тук имаме кратък коментар и въпрос.
Казва се, че се консултира Управителния съвет с министъра на финансите. Той докладва на правителството и правителството взима решение, да помага или да не помага на дадена банка. Моят въпрос е до какви размери. Защото не ми се иска, което и да било правителство да може да налива милиарди в една банка, без да има съответното разрешение на Парламента. Или може би презумпцията е, че не може да има такова наливане на средства, ако това предполага актуализация на бюджета. Просто искаме да изясним този въпрос, дали има някакъв конфликт тук в текстовете. Така че това е изключително важно.
След това неясен е текста, когато държавата участва. Казва се, че тя може да прави държавна капиталова подкрепа или да стане временен собственик при такава подкрепа.
И по-надолу се казва, това е ал.2 на чл.86 – Държавата продава на лица от частния сектор веднага, пише в закона, щом търговските и финансовите обстоятелства го позволяват. Кой ще прецени кои финансови обстоятелства го позволяват? И дали държавата го позволява. В смисъл, че дадено правителство може да реши да продава на загуба дела си или трябва да има задължително условие държавата да си възстанови средствата или да бъде с някакво нарастване на тези средства, с някакви натрупани промени в цената в тези дялове, които притежава държавата.
Освен това възниква въпроса, продаване на лица от частния сектор. На кой частен сектор и как ще се продава, при какви условия? Това ще бъде с някакъв допълнителен правилник. Защото това, че държавата веднага трябва да продава, не е ясно защо трябва да продава веднага. Тя може да прецени собственика кога да продаде при благоприятни условия. Иначе може да има претенция от частния сектор във всеки момент, изпълнете закона и подавайте веднага. Тук не е даден отговор на този въпрос.
Аз разбирам, че ние изпълняваме европейски директиви. Ние трябва да изпълняваме директивите. Разбира се, съобразени с конкретните условия, все пак България от Европейския съюз мисля, че е единствената страна в света с Паричен съвет. Това е много важно. Ние сме уникална в момента страна. Аз не казвам, че е лошо, но казвам, че сме уникални. И това поражда определени различия между България и другите страни членки на Европейския съюз, които могат да решават проблема за ликвидността и по друг начин, за разлика от нас, тъй като ние имаме ограничение.
Това ми е въпроса, означава ли, че автоматично държавата ще бъде длъжна да подкрепя?
Второ, кой ще представлява решението на държавата и средствата ще бъдат ли гласувани от Парламента или само съответното правителство ще взима решение? И като стане собственик държавата на определен дял при тази помощ, да изясним текстовете при какви условия тя ще продава обратно своя дял. Разбира се, че не е работа на държавата да се занимава с банкиране завинаги, но все пак тази директивност тук веднага да се продава дела, когато някой реши е притеснително.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, аз искам да попитам, Фонда който ще се използва за целите на закона, имате ли отсега идеи как точно ще бъде капитализиран или ще започне по естествения начин за това, а междувременно, ако стане нещо, ще му мислим и тогава да реагираме. Или в момента разработите някои планове, да бъде по-рано капитализиран този фонд, за да бъде наличен в случай на необходимост.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Пише го в мотивите.
Господин Ковачев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз само ще допълня колегите. Искам да акцентирам в чл.4, ал.4. Първо, все пак да ви поздравя за законопроекта. Навреме е. Тук има една много интересна хипотеза и нови функции на министъра на финансите. Ако звеното за преструктуриране предложи план при условие че, 99 процента от случаите ще има опасност за публичните финанси. Тук не са отбелязани срокове. Министърът на финансите в каква процедура той трябва да откаже или да не откаже плана, взима решение да върне плана за преразглеждане. Все пак министъра на финансите е политическо лице и искам да чуя вашия коментар по този въпрос. Според мен лично натоварване изключително много, в частност министъра на финансите, не Министерски съвет, както колегата Гечев каза Народно събрание, било то комисия отделна и т.н. Говорим за министъра на финансите в частност, така както сме го написали, може би така е транспонирано в директивата. Очаквам да чуя това нещо.
Вторият ми въпрос, съвсем кратък по отношение на структурата, тъй като структурата се утвърждава с вътрешен правилник. Тя е постоянно действаща. Тъй като е независим орган няма да бъдат някакви примерно бройки от Банков надзор. Това би било абсурдно, но все пак да го кажа. Той трябва да си взаимодейства.
Третият въпрос по отношение на санкциите, физически лица равностойност на 5 млн. евро, да ми поясните какво означава това нещо. Кое това е физическо лице, което ще глобим с 5 млн. евро. А в същия момент юридическите лица 10 на сто от общия годишен нетен оборот, за коя година? За холдинговите дружества дошли от Европейския съюз, първата ви хипотеза е неясна. Не мога да разбера 10 на сто от последните три години ли ще вземем, последната ли, настоящата? Защото надолу продължавате с хипотезата за санкциите. Но нека да правим разлика между оборот и печалба. Защото там давате пример и за печалба. Административно наказателните разпоредби, действително не става ясно.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да дадем думата за отговор и после, ако има други въпроси.
Господин Костов, заповядайте.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Благодаря.
Ще започна да отговарям поред на въпросите.
По отношение на чл.5 за този вид ограничаване на отговорността, това не е предложение наше. Това е решение на Европейския съюз, че така трябва да бъде. Съображенията за и против да бъде така може да се проследят в дискусиите на етапа на приемането на директивата, които дискусии са се състояли в предходните четири години. Надделели са аргументите точно по този начин да се ограничи отговорността, за да може да се разчита все пак на някакво действие.
По отношение на това, дали да е в БНБ или в независим орган, факта е, че в две трети от държавите членки е създаден този орган към централните банки, както и в тези всичките случаи, централните банки са и надзорни органи. Предимството на такова решение е, че може да се търси първо комбиниране на ефектите от натрупаната експертиза. Тоест да не се търси изграждане на необходимата експертиза на зелена поляна, което ще отнеме пет, десет години, в интерес на истината.
Второ, базата данни, която ще бъде необходима, за да се изготвят необходимите планове, да се актуализират всяка година и при всяка настъпила промяна е огромна. И така или иначе в централните банки и надзорните органи, такава база данни се акумулира. Тоест тук се постига още един ефект на оптимизиране, който ще направи целия този процес по-евтин за обществото в последна сметка. Това е логиката да се предложи такова решение.
От гледна точка на потенциален конфликт на интереси, не бих казал, че има такъв конфликт на интереси. Иначе нямаше две трети от държавите да стъпят точно на това решение. Тъй като в последна сметка става дума за обществения интерес, а той не е в защита примерно на интереси на банки или интереси на вложители или интереси на кредитополучатели. А обществения интерес е комбиниране, съчетаване на интересите на всички. Ще добавя и данъкоплатците. Тоест няма как да се защитава само един интерес, а трябва да се търси решението при което всички тези интереси в еднаква степен са били защитени или засегнати. Това е логиката на директивата. Така е изработена директивата. Това е решението на Европейския съюз, за което става дума, как да го транспонираме в нашето законодателство.
По отношение използването на публичния ресурс. По начало този фонд, който се създава или тези два фонда, които се създават за преструктуриране. Те не са точно публичен ресурс. Те са по скоро от типа застраховане. Тъй като самите банки правят вноски за тези фондове.
Така че доколкото на застрахователните фондове или застрахователите, което съберат като приход за да управляват застрахователните рискове, това не попада в понятието публични ресурси така и това. Аз лично се съмнявам, че попада в понятието публични ресурси.
Никога не съм чувал на застрахователния пул да му се казва публичен ресурс. Занимавал съм се и с тази сфера.
От тази гледна точка не става дума за използване на публичен ресурс. Освен това съгласен съм, че законът е много голям. Имали сте ограничено време за запознаване със закона и с директивата. Защото и директивата е 160 страници при по-малък шрифт. Но така или иначе всичко това взето заедно, всъщност на много места има текстове, които са насочени именно към ограничаване на използването на публичния ресурс, на това което наистина се казва публичен ресурс.
Има много условия, преди които би могло въобще да се мисли за използването на тези членове 85 и 86, държавните инструменти за преструктуриране. Всички тези условия събрани на куп, всъщност представляват една доста сериозна бариера пред използването на публични ресурси. По този начин влизаме и в следващия кръг въпроси. Бих предложил все пак по-подробно запознаване, господин Гечев, с текстовете на законопроекта.
Определено този закон по никакъв начин няма нищо общо с каквато и да било идея, чадър за крадците. Този закон транспонира едно към едно директивата за възстановяване и преструктуриране. Надявам се, че нямате съмнение, че Европейския съвет и Европейския парламент, когато са приемали тази директива са имали каквато и да било идея за чадъри, крадци и такива неща. Това нещо тук по никакъв начин не се отклонява от правилата, които Европейския съюз иска и в много държави вече е наложил, като подходи за решаване на затруднения и кризи във финансовата система.
На няколко места в Закона ясно е казано, че фалита и преструктурирането по същество са едно и също. Последиците за акционерите трябва да са едни и същи. Когато се пристъпи към използване на тези инструменти за преструктуриране, които са посочени, включително и най-важния инструмент, редуцирането на вземанията, там се разбира, че всъщност процедурата трябва да е такава, че да не осигурява по никакъв начин каквото и да било по-благоприятно третиране за акционерите от това, което те биха получили в режим на несъстоятелност. Това е причината да има толкова много текстове вътре, които да описват изискването, да се правят оценки преди това, преди да се започне процеса. Да се правят оценки и след като се завърши процеса. И да се правят така тези оценки, че именно това да е сигурно, че няма да има неправомерно облагодетелстване на тези, които не трябва да се облагодетелстват.
В този смисъл са и текстовете на чл.85 и чл.86. Там също пределно ясно е казано, че тези държавни инструменти за държавна подкрепа се прилагат задължително в контекста на режима за държавна помощ. Това включва, както ограниченията по отношение на размерите, които една държава би могла да си позволи да предоставя като държавна помощ, така и най-вече условията при които се предоставя тази държавна помощ. Тази държавна помощ задължително ще подлежи, както всички други държавни помощи, както е записано и в нашия закон за държавните помощи, подлежи на одобрение от Европейската комисия от съответната дирекция, която всички държави членки на Европейския съюз са упълномощили. Един преглед на случаите на държавна помощ, ако не всичките, то поне в рамките на банковата система, които са се случвали последните пет години, след 2008 г. досега. Там ще се види, че винаги задължително е поставено условието, при предоставяне на такава държавна помощ, в срок от три години, тези банки да бъдат продавани обратно. Тоест тук въобще не сме в хипотезата от 90-те години, когато да разсъждаваме, може ли да се пристъпи към приватизация, сега ли му е момента, не му ли е сега момента и всичките тези съображения.
Тук има правила, които ние като държава сме приели, че трябва да ги прилагаме. И тези правила са такива. И в рамките на тези правила ще се налага да действаме и ние като държава.
Паричният съвет, който е нашия специфичен паричен режим, при който паричната политика е фиксирана като правило, по същество в този кръг правила на играта, не внася никаква особеност. Да, като цяло прави по-големи изискванията към поведението на всички икономически агенти и фиска и всеки един друг. Но не променя по никакъв начин необходимостта от унифицирани, стандартизирани правила на играта, които да осигуряват интегритета на цялото това нещо, което се нарича Европейски съюз, за да може то да функционира.
По отношение на Фонда за преструктуриране и капитализирането му. Този проектозакон на този етап, по същество не се занимава с предварително капитализиране на Фонда. Това е сигурно уместен въпрос. Но той би могъл да се постави на етапа може би на обсъждане на бюджета примерно за следващата година. Опциите, възможностите, в смисъл техники по които би могло това да се случи, чрез използване на заемни средства, фигурират в закона. Опциите фигурират в закона, при които фонда би могъл, когато има възможност, необходимост и кредитор. Защото трябват две страни, за да се случи събитието. Техниката, по която се случва, е описана в закон и условията при които това може да се случва. Като има разбира се и ограничение за степента, до която могат да се ползват заемни средства за попълването на фондовете.
По отношение на ролята на министъра на финансите. На пръв поглед наистина изглежда малко по-общо разписан текста и наистина няма срокове. Но да ви обърна внимание, че вътре в закона около 20 процента, ако не и повече от текстовете, всъщност разписват едни изключително сложни процедури на съгласуване на процесите, на решенията, на етапа именно изготвяне на планове, както на планове за възстановяване, така и на планове за преструктуриране. Това не е етапа, на който те ще се прилагат. Това е етапа, на който те се изготвят като планове.
Предвиден е процес на съгласуване, както със страните домакини, в които оперира банката или съответната финансова институция, така и със страните по произход, където е органа, който всъщност издава лицензии. Предвидено е участие и на европейски органи, като Европейския банков орган в постигането на съгласувани решения. В целия този сложен процес, България ще участва поради факта, че голяма част от финансовото, банковото посредничество най-вече, всъщност се осъществява в България от институции, които са части от европейски групи, при които ще бъдат ангажирани множество органи.
Поради тази причина трудно би могло да се приложи наше национално правило за някакви срокове, особено ако са кратки тези срокове.
По същество ролята на министъра на финансите на този етап е важна, защото това е етапа на подготовка. Да, много е възможно, когато се стигне до ситуация, при която са настъпили условията за преструктуриране, средата да е по-различна от това, което е било на етапа на правене на плановете. Но тази гъвкавост и възможност е вградена в закона, именно с възможността при системно важни и имащи фискален ефект случаи, етапа на прилагането на плановете всъщност да бъде обект на предварително съгласие от министъра на финансите, което означава и правителството по същество.
По отношение на бройките, общо взето това категорично по никакъв начин не предполага, че ще се прехвърлят бройки, които сега са ангажирани в надзорните дейности нито при БНБ, нито при КФН, тъй като поначало си даваме сметка, че самите тези надзорни дейности се нуждаят от укрепване, както институционално, така и кадрово, предвид на задачите, които трябва да изпълняват в бъдеще.
И накрая само две думи за санкциите. Това са текстове, които са от задължителните. Там нямаме опция за национален избор.
Да, наистина сравнено мащабите на доходи, печалби и рентабилности в България с това, което са средно европейските, сигурно са различни. Това не е единствения случай. Аналогични нива на високи санкции за физически лица има вече изградени. Най-малкото в Закона за кредитните институции, там е същия случай. В Закона за платежните услуги и платежните системи, там също има такива високи санкции, които произтичат от необходимостта да се съобразим с категорични решения на ниво на Европейски съюз.
По отношение на дефинирането на оборота като база, т.е. обема на приходите като база, има място за някакво прецизиране на текста, защото съм съгласен, че там съображенията, кое точно предходна година, осреднени предходни три години би могло да се каже по-категорично. Предполагам, че в хода между първо и второ четене може да намерите и вие, а и ние ще се помъчим да подскажем по-добри дефиниции.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Уточняващи въпроси.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви, колега Костов. Ще помоля и БНБ и Министерство на финансите да помогнат в доизясняването на някои от проблемите, които възникнаха от разговора досега.
Първо, ясно е, че към момента Гаранционния фонд е на нула. Наистина трябва като влезе този закон в Парламента, тук възниква логичния въпрос. Този нов фонд ще се формира, логично е от самите търговски банки. В какъв срок? С какви лихви? Какви ще бъдат ефектите върху лихвените проценти? Това трябва заедно с БНБ горе-долу да ни се каже, как това ще бъде в следващите месеци. Така да се каже въздействието на този закон.
Вторият въпрос, аз не получих отговора. Сигурно колегата Костов ще каже, той е бивш министър на финансите и отлично знае за какво става дума. Аз не разбрах, този министър на финансите като отиде да докладва на правителство за помощ на изпаднала банка или банки в ликвидни проблеми и други проблеми, за какви суми става дума? И може ли правителството да решава без Парламента? Каква е презумпцията? Дали този закон е от по-висок разряд като европейски или предполагам, че решението аз така мисля, трябва да се вземе от Парламента. Но тук не е ясно кой взима това решение и какви са последиците. Защото давам казус. Ето примерно последния случай с КТБ, ставаше дума за милиарди левове необходими евентуално за гасене на пожара. Аз не мисля, че това решение трябва да се взима само от правителството.
След това примера с акциите на една банка, която е поставена в условията на преструктуриране беше казано, че фактически по отношение обезценяването на акциите на акционерите казваме, че този случай се доближава до състоянието на фалит. Но не е така за България. Тъй като в България последния случай с КТБ показва, че тези хора са надхитрили всякакви, тези хора престъпници, са надхитрили европейската система. Какви са фактите? И това може да се повтори.
Какво като ще обезцените 700 млн. акции на КТБ, като по данни на БНБ 4 млрд. 200 млн. ги няма? Взимате 700 млн. и ги обезценявате, а те си стоят по островите с 3 млрд. и половина. Къде е компенсацията тук? Да не говорим, че в тези 700 млн. те са ги взели пак от хората, които са си вложили парите и са ги върнали обратно, това установява комисията, под формата на акционерен капитал. Директивата не решава този въпрос. Аз затова казах, че въпроса е остър за обществото. Защото на практика и да обезценим тези акции, ако те са откраднали няколко пъти повече. А това не се случва в България за първи път, автоматичното закачване на отделна банка към обществените средства, води до това, че ние трябва да плащаме всички сметки. Както в момента започваме да ги плащаме. Защото заради това, че не са си свършили работата държавните институции, няколко, сега е ясно, че всички ще плащаме много дълго. И този въпрос тук не е решен.
Моето притеснение е, да не би да осигуряваме някакъв автоматизъм, че каквото и да се прави в една банка, пак подчертавам, не поради пазарни причини. Защото във всеки бизнес има риск. Има случаи, перфектно да е управлението на банката, при изменение в международната финансова среда, тук всички го разбираме, тя може да изпадне в затруднение. Не само, че може, но държавата е длъжна да помогне в такъв случай, както се прави навсякъде по света.
Ако целенасочено, каквито има случаи в България, последния с КТБ, се крадат ресурси от банката, прехвърлят се по острови и полуострови и накрая се остава българския народ да плаща, това не е добре.
Моят въпрос е, дали с този нов закон, ние ограничаваме тази възможност, а не обратното. Осигуряваме автоматично финансиране на всяка банка, независимо от това, управляващите какво са правили с нашите пари вътре. Това е въпроса. Той е и обществен въпрос. Той не е личен въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Ще започна първо с вноската. Там е написано целевото равнище на фонда. Написано е, че това ще се постига за десет години. Целевото равнище е предложено на ниво два процента спрямо гарантираната сумата по депозитите, които подлежат на гарантиране. Това разпределено за десет години означава 0,2, за да съм по-разбираем. В новия Закон за Фонда за гарантиране е предвидено целево равнище от 1 процент за срок от девет години, девет и половина. Това означава 0,1. Двете числа събрани заедно означават 0,3. До момента вноската, която плащаха банките беше 0,5. Това надявам се внася яснота.
След тази яснота обаче искам изрично да ви помоля, преди да правите коментари за някакво хипотетично фриволно прилагане на това, което пише в този закон към казуса КТБ и да стигате до заключение, че с този закон се прави каквото и да било по-благоприятно третиране, на когото и да било, при случаи аналогични на КТБ, първо прочетете внимателно закона. Там вътре е разписано много ясно, какви са условията за преструктуриране, кога може да се пристъпи към някакво преструктуриране. До каква степен може да се ангажират ресурси, било от Фонда. Да не говорим за други публични ресурси. До каква степен се обезценяват активи. Кога какво може да се прави. Абсолютно по никакъв начин не може да се прави такова своеволно заключение, че ако този закон беше в сила, там в КТБ щеше да се подходи по някакъв по-различен начин от това, което в последна сметка се случи.
Тъй като изрично в условията за преструктуриране е записано, че първо се прави оценка. И едва след това на базата на тази оценка се преценява. Дали може да се приложи който и да е от инструментите за преструктуриране, които са изброени в този закон, по начин по който да се постигне по-добър резултат от този, до който би се стигнало при процедура по несъстоятелност, в която сме в момента за казуса КТБ.
Мисля, че ще бъде изключително противопоказно за дискусията в Парламента по този закон, ако си позволяваме да правим необосновани интерпретации. Да, приемам, закона е голям. Наистина 190 страници трудно се четат. Ние винаги ще бъдем на разположение. Казвам ние, всички хора, които сме участвали в работата по закона, да помогнем за прочитането и асимилирането на целия текст и на връзките. Защото тук в случая си правите тези заключения, защото не отчитате взаимовръзката между текстовете, които фигурират в закона. Така че с това бих се ограничил.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Аз взимам думата по повод това, което каза господин Костов, по повод отговорността на преструктуриращия орган. Съгласно директивата всяка държава сама определя нивото на отговорност, която трябва да носи преструктуриращия орган. Ние сме преценили, че това е само за умишлени действия, за умишлени щети. Струва ми се, че именно и заради това, което се случи с КТБ, ние трябва да разширим това приложно поле и да прибавим и бездействие, небрежност. Тоест, считам, че това което е написано е твърде ограничително спрямо българските условия.
Що се касае за размера на вноската във Фонда на преструктуриране на банките. Да, наистина тя е 2 процента в продължение на десет години. Съгласно директивата, доколкото знам, най-малко 1 процента. Ние сме стигнали 2 процента. Искам да разбера, защо точно 2, а не 3 са разчетите, които са правени, за да се стигне до това ниво? И разбира се, паралела за вноските на банките към Фонда за гарантиране на влоговете, съгласно приетите изменения, които ние приехме, вече БНБ няма твърда ставка. Съответната банка си прилага по наредба на БНБ. Така че добре е да се направи един анализ, какво би се отразило това на конкурентоспособността на банките и би ли се отразило на техните разходи, респективно на кредитите, които те отпускат.
И последно, понеже има предвидена процедура, която да започне мерките за преструктуриране и тя е свързана с едно решение на съда, за да започне тази процедура. Доколкото в регламента е написано, че там се действа по така наречената бърза процедура. Тоест, съда в 24 часа дава разрешение за започването на тази процедура. То в закона това не е предвидено. Предвид това, което се случва и в страната за решенията, които евентуално биха се забавили считам, че трябва да се приложи именно тази мярка за 24 часово разрешаване за предприемане на тези мерки.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Ще се опитам накратко. По отношение на рисково притеглените вноски. Концепцията, която е заложена в новия Закон за гарантиране на влоговете и в този закон за определяне на вноските, рисково притеглена вноска не означава, че на един ще му сложим 0,1, на друг 0,2 или 0,3. Процедурата, която вече фигурира. Това е от актовете, които са дадени като правомощия да бъдат одобрени като регламенти от Европейската комисия. Този регламент е наличен. Той какво означава? Той означава, че държавата трябва да прецени, колко за годината иска да събере от цялата система. Примерно тази година казваме 70 млн. или 100 млн. След това разпределението на тези суми между банките се извършва на базата на рисково притеглени тегла, но и на базата на обема на гарантираните суми на депозитите. Тоест по никакъв начин не става дума за много различни числа. Да не говорим, че за големи банки, които са с голям дял тегла в дела на сумата на гарантираните влогове, при тях няма да има много голямо отклонение. Затова е напълно оправдано да смятам по този начин, че два процента целево равнище разпределено на десет години означава 0,2.
Има опция да се отчита икономическия цикъл. Отчитайки икономическия цикъл може да има отклонение Едната година да не бъде 0,2, а да бъде 0,25. Другата година да бъде 0,5. Но това е само при отчитане на икономическия цикъл.
И когато има по-ниска вноска трябва след това да се навакса, защото то е и ангажимент за държавата, че трябва да достигне целевите равнища.
Над 0,2 решихме, че не е целесъобразно, защото на този етап това видимо е по-малко равнище на суми, които биха утежнявали цената на кредита. В същност е възможността банките да бъдат ангажирани, както най-вероятно ще стане, във възстановяването на държавната подкрепа, която беше предоставена на Фонда за гарантиране на влоговете по повод на изплащането на влоговете в КТБ. Тоест всички тези фактори събрани накуп, сме ги оценили по този начин, че позволяват да се мисли за 2 процента като целево равнище.
Логиката защо във Фонда за преструктуриране са малко по-високи целевите равнища в сравнение с Фонда за гарантиране е същата, която е вградена в решенията на Европейския съюз, че създаването на Фонд за преструктуриране и правила и процедури ясни за преструктуриране, всъщност отслабва натиска за потенциално ангажиране на средства от Фондовете за гарантиране. Това е причината да има такава разлика.
По отношение на решение на съда за стартиране на процедурата, тук има някакво недоразумение. Стартирането на процедурите по преструктуриране се стартират от съответните органи по преструктуриране. После може да има някакви обжалвания. Някои от нещата минават през съдебни решения, но ситуацията в България поне при съществуващите правила, не е необходимо някакво предварително решение на съда, за да тече процедура по преструктуриране.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли други въпроси? Заповядайте.
ИРИНА МАРЦЕВА - Асоциация на банките в България:
В подкрепа на това, което каза господин Костов ще бъда съвсем кратка. Ние разбира се, сме имали по-голяма възможност и време да се запознаем с проекта, както и сме прегледали директивата. Наистина проектът много плътно се придържа към нея. Дори бих казала на моменти съвсем буквално я пресъздава. Така че няма много възможности и варианти за местни решения и дискреции, които да се употребяват. И категорично също бих искала да кажа, че е неприемливо да се представят пред обществото тези, че законът е създаден и цели по някакъв начин да протектира безотговорно поведение на банките. Точно обратното. Законът цели в случаите когато има някакви затруднения, те да бъдат решавани изцяло и основно за сметка на самите банки и техните акционери. Тоест, то има по-скоро дисциплиниращ ефект. Целта му е да изглади несъвършенствата и това, което се получи при миналата банкова и световна криза с пари на данъкоплатците. И при неясни критерии и условия да се оказва подкрепа на банки. И тогава когато се преценява, че последствията биха били изключително сериозни и негативни за обществото.
Другото на което бих искала да обърна внимание, струва ми се, че като че ли не е забелязано, че проекта не се отнася и само за банки, което поне и за нас, доколкото сме следили развитието на директивата е едно авангардно положение. Тъй като в момента в закона, по аналогичен начин за банките са уредени нещата и за инвестиционните посредници не банки. Там има разбира се разлика в Гарантирания фонд е заложен минималния, който се изисква по директивата размер от 1 процент, а не 2 процента, както при банките. Но обръщам внимание, че проекта има и такова приложение.
Благодаря.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Само процедура, госпожо председател. Тъй като имаме и социална комисия и съм вносител на законопроекта, упълномощавам господин Исмаилов да гласува. Иначе ще подкрепя законопроекта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за въпроси и изказвания?
Ако ми позволите само две заключителни неща. Първото, бих помолила разработчиците да акцентират върху онези процедури, текстове и действия, които бихме могли да разискваме. Тоест, които процедурата ни дава възможност за някакво национално решение в някакви рамки. За да може ясно и категорично, когато се правят предложения от народните представители, предварително да сме наясно и да не се правят предложения, които така или иначе не са допустими от директивата.
Второто, което искам да ви попитам, тъй като знаете, че Закона за Фонда за гарантиране на влоговете виси между първо и второ четене в Бюджетна комисия. Ние прекратихме тук на тази маса разискванията по него. Докато БНБ и Министерство на финансите, Асоциацията на банките не достигнат до общото становище по определени текстове. Стигнахте ли до такова становище? Да, имате.
Очаквам тогава да получим това становище и респективно компромисните текстове, до които сте достигнали, за да може едновременно с този законопроект да движим и другия. И да се опитаме да направим връзката между двата, ако има пряка връзка или косвена. Като ще ви помоля също, да направите някакъв анализ в тази посока.
Има ли други изказвания? Ако няма, да гласуваме.
Подлагам на гласуване Законопроекта за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници, № 502-01-49, внесен от Министерски съвет на 12.06.2015 г.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Благодаря на колегите, които участваха по тази точка.
РУМЕН ГЕЧЕВ: За да изясним защо позицията ни е въздържал се, това в никакъв случай не означава, че ние не приемаме този закон и директивите на Европа. Но да подчертая, че ние текста го получихме вчера след обяд. Не знам къде е причината, но е абсолютно недопустимо в Бюджетна комисия да се гледа закон от 200 страници за по-малко от 24 часа. Колегите, които са юристи знаят, че вътре има десетки и стотици термини, които не е по силите за една нощ, ние да прочетем и да вникнем във всичко. Така че гласуваме въздържал се, за да може и нашите експерти и ние да вникнем и да видим още веднъж текстовете. Още повече, че получихме отговор на много от въпросите. Но на някои от въпросите ние нямаме отговор. Какви са правата на министъра на финансите и какво правим до тези десет години? Тъй като добре, те ще се натрупат тези средства, но там няма никой в момента. А това значи, че отговорността при някаква ситуация е изцяло върху бюджета на Република България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Гечев, но позволете ми да не се съглася с вашите аргументи. Все пак това е закон на първо четене и целта е именно вносителите да ни представят този законопроект. А между първо и второ четене бихме могли да обсъждаме и в работни групи всеки един текст един по един. Точно затова при първо четене имаме принципна подкрепа и смятам, че такава трябва да дадем, тъй като транспонираме основно директива. А там където имаме възможност да вземаме национални решения, затова помолих и за такъв анализ. Между първо и второ четен може да подкрепяте или да не подкрепяте определени текстове.
Благодаря.
Преминаваме към следващата точка трета.
Рамкова позиция относно Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, № 502-00-35, внесена от Министерския съвет на 19.05.2015 г., както и проект на акта.
Заповядайте.
ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаема госпожо председател, ще ви кажа позицията на Република България.
Република България принципно подкрепя предложението за директива на Съвета за изменение на директивата. По отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, чиято основна цел е широко обхватно, ефективно, административно сътрудничество между данъчната администрация чрез автоматичен обмен на информация, относно предварителните данъчни становища във връзка с трансгранични сделки и предварителните трансгранични данъчни становища, използвани в областта на трансферното ценообразуване.
Второ, Република България не подкрепя предложените дефиниции за предварително данъчно становище във връзка с трансгранични сделки, тъй като е широко обхватна и ще доведе от една страна до обмен на значителна по обем информация, която няма да бъде необходима на данъчните администрации и на държавите членки. А от друга страна до увеличаване на административните разходи. България счита, че от обхвата на дефиницията трябва да бъдат изключени тълкувателните становища по прилагането на националното законодателство, тъй като същите не са издадени в полза на конкретен данъкоплатец, разясняват практическото прилагане на законните разпоредби.
Трето, Република България не подкрепя предложението, което предвиждат държавите членки да обменят информация за данъчни становища, издадени в рамките на десет години преди влизането в сила на директивата при условие, че същите са все още действащи. Тъй като предложението не е пропорционално и неефективна преследваната цел.
Съгласно българското законодателство общата погасителна давност е пет години. Получаването на информация за по-стари периоди няма да бъде полезна за приходната администрация и няма да може да се използва за определяне на данъчните задължения, а само ще доведе до свръх натоварване и допълнителни административни разходи.
България би подкрепила въвеждането на петгодишен срок или друг по-кратък срок, за който е постигнато съгласие от другите държави членки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Петкова ще отговори на конкретните въпроси. Имате ли конкретни въпроси?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател. Ако може да ни разясните за тези предварителни споразумения за ценообразуване.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще внеса едно допълнение към това, което представи зам.-министър Бекир. Всъщност в директивата за административно сътрудничество промени бяха приети в края на миналата година, за обмена на финансова информация, което ние трябва да въведем в националното законодателство до края на 2015 г. Подготвя се проект за промяна на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Това е ново предложение на Комисията. Като Комисията иска да се извършва автоматичен обмен на информация за предварителни данъчни становища и за предварителни ценови споразумения. Предварителни данъчни становища и за предварителни ценови споразумения нашето законодателство не позволява да бъдат издавани. По отношение на предварителните данъчни становища 23 държави издават такива становища. А по отношение на предварителните ценови споразумения, мисля че са около 10 – 12.
Предварително данъчно становище е примерно, за конкретен данъкоплатец се предоставя по-благоприятен режим от действащия в закона. Например амортизацията примерно за сгради е четири години, а на конкретен инвеститор с предварително данъчно становище се дава възможност примерно, за десет процента амортизация. Тоест целта е привличайки инвеститори, да се дават по-благоприятни режими.
И самата Европейска комисия счита, че с тези предварителни данъчни становища се създават вредни данъчни практики и се предоставя възможност за изкуствено прехвърляне на печалби от една държава членка в друга. И затова иска да се обменят тези становища.
По отношение на предварителните ценови споразумения, това са споразумения за трансферно ценообразуване, в което се определят конкретни параметри. Примерно как ще се опредя трансферната цена между сделки със свързани лица. Примерно какъв ще бъде метода за определяне на трансферната цена и по този начин може да се създаде по-благоприятен режим за мултинационални компании, които да използват това предварително ценово споразумение за агресивно данъчно планиране и изкуствено прехвърляне на печалби.
По принцип България подкрепя цялостния обмен на информация на данъчни становища, но самата Европейска комисия иска да се обменя информация за всички становища. Не само за тези, които са издадени в полза на конкретен данъкоплатец или на конкретна група данъкоплатци, а за всички, включително и тези, с които се дават указания за прилагане на законодателството. Не само България, но още около 15 държави членки искат обмен на информация да бъде само за тези становища, които създават по-различен, благоприятен данъчен режим. Тези които са за тълкуване на законодателството да бъдат изключени от дефиницията.
Ще дам пример за България. Това означава да се извършва обмен на информация за всички указания издадени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, всички указания издадени от министъра на финансите, всички писма, които се изготвят, писмени запитвания по отговори на физически лица. И ние затова по принцип подкрепяме идеята на директивата, но искаме да бъде стеснено с ограничен обхват.
И по второто, по принцип считаме, че би трябвало също да се ограничи обхвата, това е за обмена на информация. Европейската комисия иска за всички издадени становища за десет години назад, да се обменя информация. Тъй като в повечето държави членки погасителната давност е пет години, считаме че обмена на информация трябва да бъде за пет години, защото ако получим информация примерно за седем или осем, ние няма да може да я ползваме, тъй като не може да определим данъчни задължения, дори и да може да я ползваме за данъчни цели.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Много бяхте изчерпателна. Има ли въпроси?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Искам да похвалим екипа, че прави опити да отстои българските интереси. Веднага ще кажа, ако така бяхте направили с едностранния акт на FATCA.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: На Министерски съвет мина за присъединяването на България към многостранната конвенция за обмен на информация, което съответно ще бъде разгледано и от Народното събрание. Предстои присъединяването към многостранното споразумение за автоматичен обмен на информация, след приемането на които може да се премине към преговаряне на споразумението FATCA за реципрочност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, не сте прав. Защото трябваше да гласувате за, за да може да се изпълнява споразумението. А всички тези действия те не могат да се случат във времето.
Нещо извън темата, което ще бъде интересно за народните представители, преди да преминем към следващата точка. Ние на тази маса преди около два месеца имахме една дискусия по повод на гръцката история с данъка при източника. Искам само накратко да ни запознаете докъде стигнахме там. Защото мисля, че нещо пак институциите в България не си съдействат, независимо, че специално ги бяхме извикали всички институции, които трябваше да вземат отношение. Моля накратко да ни информирате.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: След срещата, изслушването което беше в Бюджетна комисия, е изготвена жалба от името на Република България, която е одобрена с решение на Министерския съвет. Жалбата е входирана в Европейската комисия и в понеделник на 22-ри предстои изслушване на България и Гърция пред Европейската комисия. От страна на България, от страна на Министерство на финансите ще участвам аз и данъчното аташе, което е в постоянното представителство в Брюксел. И доколкото ми е известно и процесуален представител от Министерство на външните работи.
По отношение на самия данък има допълнително развитие, тъй като Министерство на финансите на Гърция прие решение, с което решение се определят процедурните правила за прилагане на законовата разпоредба. А всъщност с това решение се създава още по-голям хаос и правна несигурност за данъчно задължените лица.
Предвидено е да започне удържането на данък от 1 септември 2015 г. Като такъв данък няма да се удържа за определени сделки. Това са за електрическа енергия, вода и газ. За всички други сделки се предвижда, за да не се удържа данък, предварително уведомяване на гръцката администрация, в която ще се декларира информация за вида на сделката. Цената по сделката да се доказва дали е реална, дали е извършена по пазарни цени. И това което изключително много ще затрудни българските контрагенти, българските фирми, че трябва да представят пред гръцката администрация финансовите си отчети за три години. Плюс списъка на клиентите, от които да е видно, че гръцкия клиент не е единствения клиент на българското дружество. Плюс това да се доказва техническа и кадрова обезпеченост, че дружеството може да извърши тази сделка.
В самия закон беше първоначално записано, че е данък при източника, което се разбира, че се удържа от платеца, но от дохода на получателя. Сега в самото решение е записано, че е авансов данък, което би трябвало да се разбира, че се плаща от гръцкия данъкоплатец. Но не знам с решение на Министерство на финансите, как може да се променя гръцки закон. Така че нещата стават още по-сложни и още по-неясни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В какви следващи стъпки ще се развие процедурата, след изслушването следващата седмица по процедура?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: След изслушването по принцип Европейската комисия трябва да издаде мотивирано становище, ако счита, че с разпоредбите на гръцкия закон и с решението на Министерство на финансите се нарушава европейското законодателство. При получаването на мотивирано становище България може да заведе иска в съда в Люксембург. Но може би това ще ви е интересно само да ви кажа. Онзи ден получих информация от ирландските колеги, че кредиторите на Гърция са поискали от нея, като едно от условията е да отмени данъка 26 процента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към следващата точка четвърта - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг, № 502-01-45, внесен от Министерския Съвет на 05.06.2015 г.
Заместник-министър Ананиев заповядайте.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, надявам се тази материя да бъде по-лека и по-приятна и да няма такива дебати.
На вашето внимание е представен проект на закон за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг. Мотивите които накараха правителството да разработи този проект и да го представи на вашето внимание най-общо може да кажем, че са три.
На първо място, 2013 г. беше приет Закона за публичните финанси, който влезе в сила от 1 януари 2014 г. В него ясно и точно бяха регламентирани видовете дълг – краткосрочен и дългосрочен, тяхната характеристика, свързани с поемането на дълг от страна на общините. Това нещо не беше отразено в Закона за общинския дълг. С оглед хармонизиране на двата закона – Закона за публичните финанси и Закона за общинския дълг се наложи да направим някои промени конкретизирани в Закона за изменение и допълнение на Закона на общинския дълг.
Освен това се прецизираха някои процедури по отношение на поемането на дълг от страна на общините. Вие знаете, че общинския дълг е част от държавния дълг и няма как да не се възложи на министъра на финансите при уточняване на тези процедури, да не може да дава той съответни указания към общините. Това също е заложено в Закона за промените на Закона за общинския дълг.
На второ място, много важно, аз видях вашия дебат във връзка със Закона за енергетиката. В този закон се регламентира възможността общините да поемат нов дълг за реализиране на дългосрочни договори с гарантиран край, с гарантиран успех. Това са така наречените ЕСКО договори. Тогава по наша молба помолихме този въпрос да бъде регламентиран методически там, където му е мястото. А то е точно в Закона за общинския дълг. И тук ще намерите текстове, в които е дадена тази възможнонт на общините. Съответно дадени са и ограниченията по отношение на този дълг. Той може да бъде не повече от 15 процента от средно годишния разход за последните четири години за капиталови разходи, които са направили общините. Като е предвидена и една клауза, с която ако не се постигне очаквания резултат или ако резултата от поемането на този дълг води до влошаване на финансовото положение на общините, този дълг преминава в частта на ограниченията по чл.32 ал.1, където е предвидено, че обслужването на общински дълг не може да бъде повече от 15 процента от собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три учебни периода, за последните три години.
Идеята тук е, че ако се изпълняват ЕСКО договорите нормално, т.е. те няма да влезнат в това ограничение от 15 процента. Те са извън това ограничение. Както това е предвидено за ПУДОС, както това е предвидено и за ФЛАК.
И последния мотив, който беше в основата правителството да приеме този проект на закон е поетия ангажимент от българската страна, да се публикува информацията в отворен формат свързани с дълга на общините. Това отговаря както на инициативата партньорство за действие на Република България и участие в инициативата партньор за открито управление, така и в Националната програма за реформи и националната програма за развитие на България 2020. Това са основно трите мотива.
Това което ми зададоха преди малко в Регионалната комисия, защо е записано, че това е свързано с 2015 г. Да кажа веднага, че по принцип нашето намерение е да вкараме тези промени трайно в Закона за публичните финанси, но докато не променим Закона за публичните финанси, това ще го регламентираме, както сега за 2015 г. Ако успеем до края на 2015 г. да променим Закона за публични финанси, вече няма да има нужда от такъв текст. Но ако не успеем, в 2016 г. ще го има отново. Тоест ние не вкарваме като еднократна мярка ЕСКО проектите. Ние считаме, че това трябва да бъде трайна политика, която е в полза на общините, разбира се.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпроси. Заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми господа заместник-министри, уважаеми дами и господа, първо имам един процедурен въпрос. Той касае имаме ли изпратено становище от Сдружението на общините и те как се отнасят към предложените промени. Има ли интерес от тяхна страна? Представител на днешното заседание явно няма. Бих направил една спекулация, въпреки, че не ми подхожда, че както са се отнесли към Закона за публичните финанси, вероятно така се отнасят и тук. Но все пак е по-добре да изслушаме и тяхното становище.
Другият ми въпрос касае идеята в средата на годината да правим промени в устройствен закон, които влизат в сила веднага. Тъй като разглеждам Закона за общинския дълг като устройствен закон. Мисля, че по-добре е при промяна в устройствения закон, те да влизат от началото на съответната следваща бюджетна година. Но ако е наложително и това явно съвпада с част от мотивите, може това да стане разбира се и веднага. Така както тълкувам предложените мотиви, тези промени са свързани изцяло с така широко прокламираната програма за саниране и са необходими явно на общините, за да могат да задвижат тази програма. Може и да греша. Спомената е енергийната ефективност изрично. Може и да не са в тази програма. Може да се окаже, че са свързани. Може и да не са. Задавам върос дали имат връзка и дали не са възникнали във връзка със затруднение на общините по отношение на прилагане на програмата за саниране.
Благодаря.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Чобанов, Националното сдружение на общините в Република България подкрепя предложението за изменение на Закона за общинския дълг.
Единственото нещо в тяхното становище е свързано, но не с тази материя, която регламентираме, да отпадне невъзможността да теглят заеми 39 месеца преди изборите. Но това не е тема на този закон.
Освен това, това е самостоятелна програма, която паралелно допълва цялостната политика по отношение на енергийната ефективност.
Искам да ви кажа, че активността в общините е толкова голяма по тази програма, че трудности имаме ние, а не общините за провеждане на цялостната политика по енергийната ефективност. В смисъл има готови проекти, много проекти, които са кандидатствали. В готовност са. Така че нямаме проблеми с програмата за енергийна ефективност. Много от общините имат готовност за осъществяване на такива проекти и на тях им е необходим съответния източник. Не искат да се бавят, да чакат 1 януари 2016 г. И отворения формат, за който говорих преди малко, той трябва да влезе от 1 юли. Това също е сериозен мотив.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние сме политическа институция. Няма нищо странно въпроса, който ще задам. Господин зам.-министър убедете ни, че това което предлагате няма нищо общо с предстоящите избори. Продължавам въпроса на колегата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А вашите депутати господин Гечев най-много настояваха, когато разглеждахме Закона за енергийната ефективност, най-много настояваха за тези ЕСКО договори и тогава ние се разбрахме, че не им е мястото там. Те бяха направили едни текстове Казахме, ще има промяна в Закона за общинския дълг. Изчакайте месец, два и ще ги видите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: До влизането на закона в сила два, три месеца, влизаме в края на годината и тук бяха зададени други въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е по настояване на ваши депутати. Така че ако има политически момент, той е от вас.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Има възможността общините да си набавят ресурси, които отговарят на тези иначе убедителни, ограничителни условия – 15 процента от приходите и т.н., това е пазарен подход и в него няма нищо лошо. Ние ще го подкрепим. Но точно сега юли месец. Тук се постави въпрос за устройствения закон има такъв привкус, така или иначе.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Обясних, че той идва от вашата парламентарна група. Търсете го там този привкус, тъй като беше тяхно предложение и удовлетворяваме тяхното искане, на вашите енергетици.
Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако ми позволите един кратък въпрос в продължение на въпросите на господин Чобанов. Имате ли една по-обща оценка, за въздействието на този закон по средата на годината върху бюджета?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Все още няма при нас информация за подготовка за сключване на такива договори. Новият момент тук е въпроса, свързан с ЕСКО договорите. Така че други фактори от този проектозакон няма, които да доведат до допълнително натоварване на бюджета до края на годината.
Има подготвени проекти, които не са финализирани по простата причина, че законът го няма. А освен това, това са дългосрочни договори, както казах преди малко и вие знаете, че там действа и ограничителния режим, свързан с времето преди изборите. И това донякъде дава отговор, дори директно дава отговор на въпроса зададен от господин професора, че в момента няма как да има политическа украска, това изменение на закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: ЕСКО договорите са договори с фиксиран резултат. На практика тяхното погасяване трябва да дойде от икономията, постигната по този проект от някакви енергийни икономии. Така че не би трябвало да повлияе върху бюджета, тъй като той ще се връща в рамките на икономията на настоящия бюджет.
Има ли други въпроси? Няма.
Който е за законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинския дълг, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно е приет.
Преминаваме към последната точка пета.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, № 502-02-19 внесен от Министерския съвет на 04.06.2015 г.
ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, основните причини, които наложиха подписването на нова спогодба за избягване на двойното данъчно облагане се дължат на съществени промени в икономическите условия и нормативната база след 1978 г., когато бе подписана действащата към настоящия момент спогодба между двете държави. Част от нейните разпоредби не съответстват на изменението на българското законодателство и в модела на данъчната спогодба на организацията за икономическо сътрудничество и развитие, който България следва своята договорна практика.
Най-съществените нови моменти, по които двете държави постигнаха договореност са в следните насоки. Коригиране клаузата за определяне качеството от местно лице за данъчни цели в сравнение с действащата спогодба. Действащата спогодба местно физическо лице за данъчни цели за България може да бъде само лице, което притежава българско гражданство. Това е твърде ограничително и не позволява на Република България да привлича за свои местни лица и съответно да обложи с данък физически лица, които не са граждани на Република България. Договорена е подробна и актуална клауза за обмен на данъчна информация, в съответствие с новите стандарти на организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Съгласно тази клауза двете държави ще могат да обменят по между си банкова информация. Освен това държавите няма да могат да отказват предоставяне на информация свързана с данъци от всякакъв вид, поради това, че нямат собствен интерес от такава информация.
Клаузата за обмен на информация е една от най-важните разпоредби във всяка спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, тъй като играе съществена роля в борбата срещу отклонението от данъчно облагане, данъчните измами и прането на пари.
Подписана е нова спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с договорени данъчни ставки в размер на пет процента за облагане с данък при източник на доходи от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения. В действащата спогодба такива ставки липсват, което не е в интерес на бюджета на България. Същевременно с цел стимулиране на инвестиционното сътрудничество между двете държави е предвидено освобождаване от данък на определени видове доходи от лихви, например кредити, отпуснати от банки във връзка с продажба на оборудване и други.
Посочените моменти са някои от най-важните в новата спогодба. Подписаната нова Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Кралство Норвегия ще елиминира проблемите между двете държави в тази област и ще допринесе за хармонично развитие на двустранните отношения между тях и всички области от взаимен интерес. Спогодбата представлява цялостна система за разпределяне на данъчното облагане между двете държави и ще бъде ефективен инструмент за регулиране по най-благоприятен и взаимноизгоден начин, за всички проблеми между двете държави в областта на международното двойно данъчно облагане.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли въпроси? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е за законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане № 502-02-19 внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Благодаря ви за търпението.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 16 часа и 40 минути / /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /