Изслушване на кандидатите за управител на Българска народна банка.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 9 юли 2015 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 в сградата на пл.”Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 14 часа и 30 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Позволете ми да открия днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.
Д н е в е н р е д:

1. Изслушване на кандидатите за управител на Българска народна банка.
Има ли други предложения по темата? Няма.
В такъв случай, моля да гласуваме дневния ред.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точката на днешното заседание.
При нас са четиримата кандидати за управители на Българска народна банка. По азбучен ред, както е възприето в такива случаи.
Господин Бисер Манолов
Господин Виктор Йоцов
Господин Григорий Вазов
Господин Димитър Радев
Официални представители имаме от Асоциацията на банките, членове на Управителния съвет.
Господин Петър Андронов – председател на УС
Господин Георги Константинов – член на УС
Господин Емил Ангелов – член на УС
Госпожа Петя Димитрова – член на УС
Имаме представители на неправителствени организации, медии, тъй като знаете, че Комисията е открита и ще се предава в реално време на интернет страницата на Народното събрание.
Преминаваме към изпълнение на процедурните правила приети с решение на Народното събрание.
В деловодството на Народното събрание са постъпили предложения за кандидати за управител на Българска народна банка, четиримата господа, които преди малко споменах. Към тези предложения са приложени документи, писмени мотиви за господата, както и аргументи за добрата професионална репутация на кандидатите. Има приложени документи, така както са по изискванията на закона и на нашата процедура. Всички тези документи ние сме ги проверили. Те са налични и отговарят на изискванията.
Предложенията за господата кандидати заедно с всички документи, включително и подробна автобиографична справка са публикувани на сайта на Народното събрание и вече стоят доста повече от седем дни там. Така че в тази част процедурата е абсолютно спазена.
Трябва да ви информирам, че до днес включително постъпиха от четири организации въпроси към кандидатите. Макар че срока, който е поставен в правилника и в нашите правила е до три дни преди изслушването. Малко по-късно от срока днес са постъпили въпросите на “Икономист BG”, но мисля че голяма част от тях се съдържат и във въпросите на останалите медии. Така че те ще получат на практика своя отговор.
Въпроси сме получили от вестник “Капитал” като медия, от Института за модерна политика, от вестник “19 минути”.
По процедурата ще направя резюме на въпросите, когато дойде този момента.
Преди да пристъпим към изслушването, още един път искам да заявя, че всички документи са проверени. Отговарят на изискванията за заемане на длъжността за управител на Българска народна банка, съгласно Закона за БНБ и Правилника на Народното събрание и правилата за избор на управител.
Само да ви припомня процедурата накратко. Всеки един от кандидатите ще бъде представен от вносителя на предложението до две минути. След това въпросният кандидат ще направи своето представяне, както и ще ни представи своята концепция за дейността си, като бъдещ управител на Българска народна банка до 20 минути. След това ще представи в резюме въпросите и становищата, които са постъпили от медии и неправителствени организации, за които ви уведомих преди малко. И всеки от кандидатите ще има възможност до десет минути да отговори на тези въпроси. Между другото ние ви дадохме резюмето на въпросите, за да ги имате пред себе си. След което народните представители ще имат възможност да задават своите въпроси до две минути. И кандидатът ще отговори на поставените към него въпроси до десет минути.
От това изслушване ще се води пълен стенографски протокол, който възможно най-бързо ще бъде качен на сайта на Народното събрание. И накрая Комисията ще излезе с доклад, който няма да има гласуване, а ще бъде подробен доклад за начина по който е проведена процедурата и изслушването.
Изслушването както е възприетия и в правилата и по реда ред, ще бъде по азбучен ред на малките имена на кандидатите.
Господин Бисер Стоянов Манолов е първият по ред кандидат. И аз ще помоля господин Танев като представител на вносителите, да ни направи кратко представяне на господин Манолов.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, господин Бисер Манолов е номинацията на парламентарната група на Реформаторския блок за управител на БНБ.
Представям ви го като един от най-авторитетните експерти във финансовата сфера и в банковия сектор. Господин Манолов има над 20 години опит в банковата система. Бил е главен дилър в Уни Кредит Булбанк.
От края на 2002 г. е председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете, два последователни мандата до 2011 г. Избран е за два последователни мандата за член на Управителния съвет на престижната Международна асоциация за депозитно застраховане, базирана в Швейцария. Понастоящем е член на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете, като представител на Асоциацията на търговските банки. Магистър по икономика.
Преди да му дам думата да представи своята концепция, искам ясно да заявя, че след казуса с източването на КТБ, за който българските граждани платиха 3,5 млр. лева, Реформаторският блок застава зад кандидатурата на господин Манолов, като един независим експерт, който ще върне доверието в Българска народна банка. Сега да му дам думата, той сам да представи концепцията си.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съгласно процедурата, господин Манолов заповядайте. Имате 20 минути на разположение. Колкото желаете, толкова използвайте.
БИСЕР МАНОЛОВ: Уважаеми госпожи и господа депутати, уважаеми господин Андронов, уважаеми гости,
В духа на фер плеър бих желал да пожелая успех и на моите колеги номинирани. Нека всеки да покаже най-доброто. Не напразно съм озаглавил моята визия по този начин. Моята презентация направих преди три седмици. Така че приветствам решението на Министерския съвет за създаване на координационна група за участие в еврозоната. За мен това е ключова роля в цялото ми експозе. Тъй като ще разгледам евентуалните промени в Централната банка, от гледна точка на дългосрочната стабилност и от гледна точка на това, което стана в държавата 2014 г. с банковата криза.
Накратко какво е съдържанието на моето експозе. Защо в еврозоната? Какво е участието на Централната банка в процеса по присъединяване? Какво трябва да бъде променено в БНБ, за да не се повторят сътресенията в банковия сектор от 2014 г. и какви са изводите?
Тук съм си позволил да направя тази органограма. Разбира се, тя е добре позната на всички вас. Но това е така наречения латвийски модел. Според мен Централната банка трябва да бъде изключително активен участник в цялата процедура по присъединяване в еврозоната. И според моята визия между Централната банка и Министерство на финансите трябва да бъде направен един управляващ комитет с подкомитети. Те са за държавна администрация, парична система, финансова система, икономика и комуникации, публично оповестяване. Какво имам предвид? Каква ще бъде дейността на всеки един от тези подкомитети за подготовка? Държавната администрация трябва да има оценка на действащата нормативна база, съблюдаване на държавния дълг и статистическа отчетност при въвеждането на еврото, подкомитет с пари и парична система. Това е въвеждането на еврото като разплащателна единица и финансова статистика. Подкомитет финансова система. Тя отговаря за паричния капиталов пазар, финансови инструменти, застрахователен и пенсионен сектор. Подкомитет икономика, не финансов корпоративен сектор и защита интересите на потребителите.
Какво е въздействието при въвеждането на еврото върху потребителите? И разбира се комуникации, публично оповестяване. Моето предложение е за създаването на сайт euro зона.bg.
Защо акцентирам на този модел, който латвийците изключително успешно имплементираха. Още 2005 г. Латвия взе категорично становище, че еврото трябва да бъде прието като разплащателна единица. Латвия премина през 2010 г. в не по-малка, напротив беше пъти по-силна системна банкова криза. Но въпреки това тя успя доста ефективно да излезе от тази ситуация. И въвеждането на еврото в Латвия от началото на 2014 г. доведе до 15 процентен ръст в размера на чуждите инвестиции. Разбира се, България изпълнява всички Маастрихски критерии, което означава, че действително липсваше само политическо решение до онзи ден. Аз приветствам това решение, разбира се.
Защо считам, че въпреки всичко България трябва ускорено, т.е. Централната банка трябва ускорено да предприеме действия към присъединяването към единния надзорен механизъм? Защото Единния надзорен механизъм цели достигането на такова ниво на банкови регулации и качеството на активите в банковата система, които да ограничат публичните средства в случай на банкова криза. Всички знаем колко струва на бюджета банковата криза от 2014 г. И също така съм категоричен, че след оценката на качеството на активите в банковата система, която без значение кой ще бъде новия гуверньор трябва да направи, тъй като това е препоръка на Комисията. И трябва да бъде направен стрес тест. Според мен трябва да следва, бих казал незабавно, апликация към единния надзорен механизъм.
В общи линии как стоят нещата, ако България не е член на еврозоната. Каква е цялата процедура за членство в единия надзорен механизъм? Трябва да бъде подписан договор за тясно сътрудничество с Централната европейска банка. Бих казал, че това е изключително силен политически акт. Формално апликацията се пуска от Централната банка, но това е политически акт и ще ви покажа, защо това е така. Трябва да бъде изпратено уведомление до Европейската централна банка, до държавите членки на еврозоната, до Европейската комисия и до Европейския банков орган. Но държавата гарантира, че Националния надзорен орган ще спазва всички изисквания и насоки на Централната европейска банка. Също така ще представи информация за всички установени на нейна територия кредитни институции.
Тук искам да отворя една много съществена скоба, че ако България бъде одобрена за членство в Единния надзорен механизъм, под надзора на Централната банка ще попаднат само и единствено трите най-големи системни банки. Тоест няма да има напрежение за малките играчи, в случай на някакви, бих казал проблеми, които са идентифицирани на един ранен етап.
Защо е изключително важно да има политическо решение? Защото ние по този начин отваряме нашата законодателна система. Тоест ние трябва да гарантираме, че нашето законодателство ще бъде задължено от Централната банка, да се отвори към всички изисквания на Европейската централна банка.
Какво дава това на България? Това дава, бих казал един огромен потенциал. Бих сравнил, че членството на България в еврозоната може да бъде прието като форма на застраховане на нашата финансова система срещу, бих казал, внесени кризи. Това е много важно, пълното каско на нашата финансова система. Членството на България в Единния надзорен механизъм, бих казал, че това е изключително важно за някаква застраховка на нашата банкова система. Това са категорични послания.
В дългосрочен план нашата финансова и банкова система ще бъдат застраховани, това е от Фонда за реструктуриране и възстановяване в Европа, който в рамките на следващите осем години ще натрупа 55 млрд. евро. А също така нашите депозити при участие, разбира се, това е накрая на етапа, ако България е член на Еврозоната, ще бъдат застраховани от фонд, в който в следващите десет години ще бъдат натрупани над 55 млрд. евро.
Какво ще стане след оценката на активите в банковата система? Какви са европейските практики? Всяка една банка ще получи срок в рамките на две седмици, след което трябва да разработи в случай на капиталов недостиг, план за възстановяване на този капиталов недостиг. Този план трябва да бъде одобрен от Централната банка, след което пак на база европейските практики, в рамките на девет месеца трябва да бъде компенсиран капиталовия недостиг.
В този смисъл не считам, че една, бих казал, прибързана процедура в посока оценка на качеството на активите е много удачна. Това е процес, който според мен ще отнеме поне между шест и девет месеца. Аз използвам един термин, той се казва балансирана твърдост. Защото нашата банкова система, тя е единствения кредитен ресурс за цялата икономика. Не трябва да се прибързва. Капиталов пазар няма, знаете. Няма рисков капитал. Тоест банките не трябва да бъдат тормозени в никакъв случай, от гледна точка на регулацията. Трябва да се направи изключително балансирано.
Също така технически погледнато при оценка на активите на КТБ, работиха три одитни компании с над 50 човека персонал. Тоест, чисто технически няма как да се ускори тази процедура. Какви са предимствата при едно членство на България, т.е. на Централната банка в единния надзорен механизъм, без България да е член на Еврозоната. Присъединяването по Единния надзорен механизъм, ние се присъединяваме към механизъм с по-висока надеждност при спазване на надзорните стандарти на банките. Задължително и важно трябва да се отчете, че се намалява изключително репутационния риск в система. Също така се подобрява координацията по надзора с останалите държави членки в еврозоната. Също така се участва в изграждането на архитектурата в надзорния механизъм на Централната европейска банка.
Също така възможно е да се окаже влияние, ако имаме възражение, разбира се. Подобрява се достъпа до информацията за банковата система в рамките на Банковия съюз. Знаем, че по-голямата част от нашата банкова система е с присъствие на български банки с чуждестранен капитал.
Също така значително ще се подобрят условията за финансиране на страната. По принцип кредитните агенции отчитат много положително, едно такова членство на България в Единния надзорен механизъм, преди да е станала член на еврозоната. Това разбира се, води до икономически растеж. Нещо което е изключително важно в този период, когато България е член на Единния надзорен механизъм, но не е член на еврозоната, ние имаме достъп до ресурса на Европейския фонд за реструктуриране и възстановяване. Това е много важно.
Тоест, ако погледнем нашата банкова криза от 2014 г. и логичен е въпроса, ако бяхме член на Единния надзорен механизъм или ако бяхме член на еврозоната, дали първо тази криза щеше да се случи и второ, дали щяха да бъдат използвани публични средства. Моят отговор е по-скоро не.
Разбира се, че има и негативи, но категорично искам да кажа че за мен позитивите са много повече от негативите. Разбира се, ние губим национален суверенитет в областта на надзора и на банковите институции. Решенията се взимат от ЕЦБ. За мен това е по-скоро добре, отколкото лошо. Тази репутация мисля, че не трябва да се подценява.
Действително в този период липсва достъп за капиталова подкрепа от Европейския стабилизационен механизъм. И разбира се, като негатив трябва да се отчита, че нямаме право на глас в Управителния съвет на Европейската централна банка.
Какво трябва да се промени в Централната банка, с оглед събитията в банковата система от 2014 г. За мен най-важното е, че системата за ранно предупреждение не сработи. Това е така наречения макропотенциален надзор и финансова стабилност, който е към надзора на БНБ. Също така като сериозна грешка считам, тази неинформираност на Управителния съвет на БНБ. Какво е моето предложение? Моето предложение е, че трябва да има следната реформа. Тази система за ранно предупреждение трябва да се извади от Надзора на БНБ и трябва да отиде към Управителния съвет. Това гарантира, че Управителния съвет няма да бъде поставен в положение да взема решение в критични моменти, без налична информация или контрол върху текущо упражняване на надзорните функции.
Също един много сериозен проблем, който трябва да бъде споменат на база кризата от 2014 г. Получава се едно разминаване между финансовите отчети и надзорните отчети. Финансовите отчети се правят от отдитни компании. Надзорните отчети стъпват на финансовите отчети. Какво стана на практика? БНБ няма достъп до детайлната информация на финансовите отчети. Нещо по-дълбоко бих казал, БНБ трябва да има достъп до междинните финансови отчети, които една одитна компания, де факто първо представя на Управителния съвет на съответната търговска банка.
В тази посока трябва да има и такива механизми за реакция. Тоест, Централната банка трябва да има достъп до тези предварителни финансови отчети. И ако една одитна компания, бих казал на константна база, представя некачествени отчети, Централната банка трябва да има право да предпише смяна на съответната одитна компания.
Аз ще прескоча някои неща, защото мисля, че времето ще ми изтече по-скоро, отколкото предполагах. Също така какъв проблем беше идентифициран, с оглед кризата от 2014 г. Трябва да се обърне внимание на процедурите по идентифициране на крайния собственик на капитала, закона за мерките, също изпиране на пари. Това някакси го пропуснахме. И трябва да се увеличи в тази посока сътрудничеството между Централната банка и финансовото разузнаване.
Също така считам, че трябва да се установи някакъв формален механизъм за оценка на квалификацията на всички кандидати за членове на Управителния съвет на съответната банка, с оглед да се установи тяхната компетентност по отношение основните дейности на банката и асоциираните с нея рискове.
Също така бих казал, съществен проблем, който се фиксира след ситуацията в 2014 г., така наречените холдингови структури. Знаем, че това не е необичайна практика. В рамките на такива финансови холдингови структури има и лизингови компании, има и фактори, има и потребителско кредитиране. Трябва да се направи надзор върху тези холдингови структури на консолидирана основа, бих казал доста по-прецизно.
Аз не бих се забавил в тази посока, защото има какво да кажа, но нещо което е изключително съществено. По принцип доста банки използват схеми за финансиране, което е по-скоро типично за инвестиционното банкиране. Знаем специални инвестиционни дружества.
Реално погледнато какво се оказа. Оказа се, че в един момент обезпеченията липсват. Това е пак с оглед ситуацията 2014 г. Считам, че докато не бъде чисто регулаторно компенсирана тази липса на закон, който регламентира инвестиционното банкиране, считам, че БНБ трябва да има повече правомощия, относно качеството на обезпеченията и оценката на обезпеченията и тяхното освобождаване в последствие.
Какви са изводите. Разбира се, пак казвам, че приветствам първата стъпка на правителството в посока членство на България в еврозоната. За мен членството в Единния надзорен механизъм трябва да стане незабавно, след оценка на качеството на активи в системата и стрес теста. И пак повтарям, защо за мен е важен подход на балансирана твърдост.
Много често коментираме, дали банковата система в България е голяма или малка. И всички трябва да знаем едно, че банковата система в България е малка. Активите към брутния продукт са може би близо 1 към 1. Тоест за средна банкова система се счита, ако размера на активите, банковата система към брутния продукт са 1 към 3 или 1 към 4, за голяма 1 към 8. Тоест ние може много да растем.
И ако банките бъдат, бих казал регулаторно притискани, те трябва да бъдат надзиравани правилно. Но ако бъдат регулаторно притискани, те ще се отдръпнат от своята основна дейност да кредитират.
И като последно, бих направил следната отметка. Една от причините за създаването на така наречения Фонд “Юнкер”, това е, че нивото на инвестиране в Европа е на катастрофално ниско ниво. От 2008 г. до 2014 г. то е на най-ниското си ниво. Тоест, няма предприемачество. Ако ти нямаш финансиране, няма как да бъдеш предприемчив. Това е от мен.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Манолов. Сега по процедурата, аз трябва да ви задам въпросите, които са постъпили. Вие сте запознати с тях. Въпросите на вестник “Капитал” се отнасят за четиримата кандидати. Въпросите на “Икономист BG” също се отнасят до всички кандидати.
Въпросите на Института за модерна политика и вестник “19 минути” не знам защо, се отнасят само за господин Радев.
Въпросите от вестник “Капитал” съм се опитала да ги обобщя в шест групи въпроси. На част от тях вие всъщност отговорихте, но може би с две думи по-точно.
Първата е мерки за подобряване на банковия надзор и неговата ефективност. Като тук специално се акцентира върху, нужни ли са по-чести надзорни проверки на място и бихте ли сезирали, назначавали проверки по публикации. Трябва ли да се бърза по направленията, включване в Единния банков надзор и еврозоната? Мисля, че на този въпрос отговорихте. Трябва ли да има и държавно притежавани и контролирани търговски банки и защо?
Втората група въпроси е доклад на Европейската комисия за макроикономическите дисбаланси на България. Запознат ли сте с него и съгласни ли сте с критичните констатации на експертите от Брюксел?
Третата, проверка на качеството на активите и стрес тестовете. Мисля че тук отговорихте подробно.
Четвъртата, публичност и прозрачност в действията на Българска народна банка. Има ли елементи от дейността й? Като например дневен ред, заседания, решения, мерки на управителния съвет, които бихте направили публични.
Пето, по отношение на кризата в Гърция. Как оценявате действията на БНБ и какво може още да бъде предприето?
Шесто, готовност за сформиране на екип при евентуален избор от народните представители. Имате ли готов екип, който да се е съгласил да поеме постовете на двамата подуправители и който да получи достатъчно широка подкрепа?
Това са въпросите на вестник “Капитал” и в тях на практика се съдържат и въпросите на “Икономист BG”.
Заповядайте.
БИСЕР МАНОЛОВ: По принцип за установените дисбаланси, там действително става въпрос за доста по-силен надзор при свързаните лица и доста по-голям надзор при концентрация на експозиция. Лично аз считам, че Централната банка трябва да направи наредба, която да проследява и която да инструктира, как става идентифицирането на по-големи експозиции от нормативно определените. Мисля че в тази посока има определено какво да се работи. Аз мисля, че на повечето въпроси отговорих, но специално за Централната банка, специално дали трябва да има държавна търговска банка, моя отговор е следния. Считам, че тя единствено и само трябва да прави стратегическо кредитиране по сектори, но не търговско кредитиране. Тоест, малко по-различна визия имам от това, което прави в момента държавната банка.
Дали бих взел под внимание публикации в медиите, относно състоянието на търговските банки? Да, разбира се, стига то да има дълбочина, но в никакъв случай не бих подценил, каквато и да е сериозна публикация с дълбочина в тази посока.
По отношение на кризата в Гърция, дали БНБ направи достатъчно? На базата на публичната информация, с която разполагам, мисля че по-скоро да. Даже и последното решение на Централната европейска банка да окаже ликвидна подкрепа, в случай на необходимост на българските банки с гръцки капитал, мисля че е доста адекватно. Всички знаем, че местните банки с гръцки капитал нямат гръцки държавен дълг. Тоест, при едно отписване или орязване, не считам, че ще има някакви последствия. Напрежение разбира се има, но считам, че то е в рамките на управляемия процес.
Дали имам готовност за екип? Да, разбира се, че имам някакви идеи, но няма как в момента да ги анонсирам.
Гарантиране независимостта на Българска народна банка. Аз казах моето становище.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че с презентациите и това, което отговорихте, отговорихте на въпросите на вестник “Капитал” и на “Икономист BG”, тъй като те се съдържат в тези въпроси.
Така че преминаваме към следващата част от процедурата. Народните представители имат думата за задаване на своите въпроси.
Кой желае думата? Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз съм гост на тази Комисия. Два съвсем кратки въпроса, които са и за четиримата кандидати.
Първо, господин Манолов, считате ли, че Дирекция “Банков надзор” в БНБ има капацитета да извършва качествен банков надзор? Ако да, защо тя не го е извършила с КТБ? Ако не, какво според вас трябва да се направи, за да се справи с тази дейност?
Вторият ми въпрос е, считате ли, че всички членове на Управителния съвет на БНБ имат своята солидарна отговорност около случващото се с КТБ? И съответно считате ли, че те биха могли да продължат да изпълняват функциите, които изпълняват в момента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Друг желаещ да зададе въпрос? Защото приключва сесията с въпросите и преминаваме към следващия кандидат.
Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Манолов, на мен ми стана интересно, дали може да задълбочите малко вашето изказване по отношение на израза, който употребихте, банките не трябва да бъдат тормозени от регулации. Какво точно влагате в това? Общо взето баланс и т.н., но как си го представяте?
И отделно вашата презентация представи едно добро техническо описание на присъединяването. Някакси самата стратегия ми липсва. Тъй като разделението на отдели не е всичко, което трябва да се случи. Предстоят и други процеси. Тясното сътрудничество с ЕЦБ може да не е толкова бързо постижимо. И това не означава ли едно предоверяване на Европа и на европейските механизми. Някакси бягство от отговорност, че първо ние тук трябва да си свършим работата. Готови ли сме наистина за подобно тясно сътрудничество.
И един друг въпрос, който има малко по-политически характер, тъй като все пак това е до голяма степен и политически избор. Имате ли интерес към подуправителско място или твърдо играете само за управител?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Манолов, във вашата презентация вие ни представихте ЕРМ 2. Казахте политическо решение за влизането в ЕРМ 2. Този механизъм, както ви е известно продължава две години и вие евентуално, ако станете гуверньор на БНБ, водейки ни към тази процедура, какво планирате? Отвързването на лева от марката и свободното плаване. И смятате ли, че евентуално бихте го удържали? Левът е завързан към германската марка. Дали бихме се справили? Тъй като аз наскоро четох някои ваши анализи за ситуацията в Гърция и все още не са се изпълнили изцяло.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо председател. Един кратък въпрос господин Манолов. Той е свързан с предходните въпроси. Отнася се до детайлите на вашата презентация. Вие пропуснахте един от така наречените критерии от Маастрихт. Представихте четири, а те са пет. Защо го направихте това? То е свързано с валутния курс. Какво е вашето мнение по въпроса за съотношението между фиксирания от борда валутен курс и реалния курс на лева?
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Ние чухме вашата позиция по отношение на еврозоната. Но неотдавна президента на Европейската централна банка Марио Драги заяви, че България няма да бъде приета в еврозоната. Ако това не се случи, какво е вашето виждане за Паричния съвет, в който се намираме? Колко време още ще бъдем в Паричен съвет и имате ли такъв анализ?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли още желаещи за въпроси или тези въпроси ще бъдат достатъчни за господин Манолов?
Заповядайте.
БИСЕР МАНОЛОВ: По отношение въпросите на господин Кадиев. Безспорно е, че надзорния капацитет трябва да бъде публичен.
Като първа и неотложна мярка считам, че този механизъм за ранно предупреждаване трябва да отиде към Управителния съвет. Имам конкретни виждания в тази посока, но ще ми трябва доста време, за да ги развия докрай. Включително и по отношение изискванията на базелските стандарти.
По отношение на отговорността, аз считам, че от морална гледна точка целия Управителен съвет би трябвало да носи отговорност за това, което стана през 2014 г.
По отношение на вашите въпроси, може би тормоз не беше най-точната дума. Единствено само визирам скоростта през която трябва да бъде направена тази оценка на качеството на активите. Няма как да стане от сега. Аз затова дадох този пример с КТБ. Там за три, четири седмици работеха 50 човека от одитски компании. И чисто технически мисля, че не е възможно това нещо да се аутсорсва. Няма толкова компании на пазара в прав текст. Това визирам под термина тормозене. Трябва да се надзирават, но не трябва да се прекалява. Защото те са кръвта в нашата финансова система, която движи икономиката. В този смисъл. Но трябва принципност.
Нямам никакво съмнение, че България трябва да влезе в еврозоната с валутен борд. За това няма никакво съмнение. Мисля, че към настоящия момент нямаме никакви притеснения от гледна точка на неговото обезпеченост. Имаме над 36 млрд. валутен резерв. Имаме фискален резерв малко над 9 млрд., който ни дава някакъв комфорт.
За съотношението евро – лев беше вашия въпрос. То е реално. То е такова, каквото е фиксирано в закона. Не мисля, че трябва да има спекула по темата. Аз чувствам комфорт при това съотношение.
Това което вие попитахте за Марио Драги, да прав сте. Но неговото изказване беше изцяло базирано на това, което става в нашите южни съседи. Аз считам, че ние имаме доста да си пишем домашното преди реална апликация за членство в еврозоната. БНБ трябва да бъде изключително активен участник в тези подкомитети. Даже тя трябва да има ръководеща роля. Така че мисля, че Марио Драги само след две, три години ще има коренно различно мнение.
Румъния заяви, че 2019 г. ще се опита да въведе еврото. Това действително е печатът за качество на нашата финансова система и за нашата банкова система и не трябва да има никакви съмнения и спекулация в тази посока.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Мисля, че беше изчерпателно.
С това приключихме изслушването на господин Манолов. И ще преминем към следващия кандидат, господин Виктор Йоцов.
Кой ще ни представи накратко кандидатурата на господин Йоцов.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в рамките на две минути искам да представя кандидата на Политическа партия “АБВ” за управител на Българска народна банка. Всички знаем спада на доверието към Българската народна банка, вследствие на действията или бездействията на членове на тази институция при кризата с КТБ.
Една от основните задачи на новия управителен екип е да възстанови доверието в тази банка. От друга страна на България предстои един не лек път за преминаване от системата на валутен борд към еврозоната. Всичко това изисква управителя на Българска народна банка да бъде човек с безупречна лична репутация, авторитет в професионалните среди и дълбоки познания в спецификата на дейността на Централната банка.
Считаме, че господин Йоцов притежава тези качества. От теоретична гледна точка господин Йоцов е доктор по икономика. Защитил в Икономическия институт на БАН. Специализирал е банково дело, прогнозиране и управление на икономически процеси в банковите институции в Световната банка - Австрия, Швейцария и Великобритания.
Господин Йоцов има и богат практически опит. Работил е осем години в Българска народна банка. Тоест той е запознат с процедурите там и би могъл да се включи в дейността й. Достигнал е до главен икономист и ръководител на Дирекция за икономически изследвания и прогнози.
В продължение на седем години е представител на България в Международния валутен фонд и съветник на изпълнителния директор. Понастоящем се занимава с научна и преподавателска дейност в УНСС и БАН. Има непосредствен опит от преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз.
С това приключих, госпожо председател.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви.
Господин Йоцов заповядайте.
ВИКТОР ЙОЦОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми народни избраници, аз си структурирам моето изказване в шест точки. Първо ще говоря за ролята на БНБ в нашия обществен и икономически живот. И да си дадем сметка, защо и как се получи срива от последната година.
Ще дам моя кратък прочит на събитията с КТБ. На основата на този анализ ще предложа първо конкретни мерки, които трябва първо в надзора да се вземат. И после ще хвърля поглед по-надалеч какво следва, след като решим тези проблеми. В заключението ще представя конкретни мои препоръки, след което ще отговоря на зададените въпроси, както от вестниците, така и от вас.
Тъй като със сигурност никой от нас няма богат опит в такъв род изслушвания, някои от нещата, които вече бяха казани, особено по отношение на еврото, аз със сигурност ще ги спестя, за да не ви отегчавам, като повтарям известни неща.
За ролята на БНБ в нашия живот. Със сигурност знаете, че това е една от най-старите институции, която е създадена веднага след Освобождението. Тя е имала своите възходи и падения през годините. Преди 20 години преживяхме един много по-сериозен трус, когато фактически се отказахме от Централна банка. Ние сме в режим на Паричен съвет.
Сегашният избор, който се прави е общо взето в една доста неблагоприятна среда, с доста засилени критики към БНБ и към нейното ръководство.
Съвсем наскоро четох едно изследване на общественото мнение, което се оказа, че БНБ се ползва с одобрението само на 9 процента от населението и 52 процента от хората имат неодобрение към БНБ. Надявам се да не прозвучи фалшиво, но мен това много ме заболя. Аз съм работил в тази институция доста време. При това работих във време, което беше непосредствено малко преди кризата и след това. Тук виждам колеги в залата, с които сме работили. И знам колко трудно се възстановява доверието и колко труд костваше БНБ да си възвърне това доверие, което беше загубила 1996 – 1997 г. И наистина с болка наблюдавам как за една година, всичко това се срина. Всъщност оказа право съждението, че една институция е толкова силна, колкото е най-слабото й звено. Всъщност на БНБ най-слабото звено беше надзора, от което пострада цялата институция.
Доколко това е справедливо, имайки предвид, че БНБ не е само надзора. БНБ са и много други дейности и управления, които работят перфектно. Ние не ги забелязваме, точно поради причината, че те работят перфектно.
Цялото внимание сега се съсредоточи върху КТБ. И затова неминуемо всеки един от нас трябва да вземе някакво отношение по този въпрос. Ето какъв е моя прочит.
Всъщност развръзката която настъпи миналата година, тя само настъпи през миналата година. Проблемите се трупаха далеч преди това. Ние тук обезателно трябва да разгледаме двата аспекта на този проблем.
Първо, това е поведението на самата банка, имам предвид на КТБ.
И на второ място вече да разгледаме, какви бяха реакциите на тези институции, които трябваше да наблюдават процеса. Това са както банковия надзор, така и финансовото разузнаване, ДАНС и донякъде прокуратурата. Аз разбира се, ще говоря само за надзора, доколкото само там имам капацитет и някакви познания.
Малко за банката. Най-меко казано, нейния екстравагантен бизнес модел, очевидно предвещаваш някакъв срив. Екстравагантен наистина е най-меката дума, защото тук става въпрос и за сериозни нарушения на наредби, дори и на закони. Раздаваха се кредити на кухи фирми, фирми без история, фирми с неясна акционерна структура. Даваха се кредити в противоречие с изискванията и ограниченията за свързани лица, за големи експозиции. Обезпеченията не бяха ясни. Традиционният модел, по който една банка отпуска кредити, с които се финансира реалния сектор, тук беше нарушен. Защото ставаше въпрос за кредити, които веднага след това се раздаваха на други фирми, с които се закупуваха дялове или ценни книжа. Тоест, нещо което не е присъщо за търговските банки, а по-скоро за някакви инвестиционни, специални. Тези неща бяха видими.
Освен това през последните години в КТБ имаше, ако не с пъти, поне с много по-високи лихви по депозитите, отколкото в останалите банки. Имаше съмнителни сделки. Имаше сигнали. Поне това, което вчера успях да прочета в доклада на Временната комисия, става ясно, че още от 2009 – 2010 г. е имало сигнали.
Казвам всичко това, защото изведнъж се оказа, че в цялата тази обстановка, също това го видях от доклада, за периода в който този доклад изследва 2009 до 2014 г., всъщност е имало една инспекция в КТБ. Това за мен е необяснимо. Ако това е вярно. А аз нямам причини да се съмнявам в достоверността, на това което е изнесено от Временната комисия, това е абсолютно недопустимо.
Проблемите които аз знам като човек, който познава голяма част от хората и ръководството и самите хора и инспектори, които работят там, си задавам много въпроси. Какво всъщност се е случило? Защо те са ходили с въпросници, които са били много кратки, съкратени? Кой ги е утвърждавал? Къде е била връзката, първо дистанционния надзор, който да подготви въпроси, като вижда какво става там? След това да ги върне на инспекторите на място. Имало ли е доклади, които са спирани. Защото имаше такъв въпрос. Дали е виновен солидарно целия Управителен съвет или вината е само конкретно на ръководителя на банковия надзор? Няма как да отговорим на този въпрос, без знаем до Управителния съвет влизали ли са доклади? Аз съм убеден, че поне Управителят на БНБ е знаел какво става. Но ако няма официален доклад с някои предложения, в който да се сочат някакви проблеми, как да има тогава някаква отговорност на Управителния съвет, до който не е идвало нищо. Всъщност се оказва, че тази инспекция, която е направена 2013 г., резултата от нея не буди никакви съмнения. Тоест всичко изглежда на пръв поглед съвсем добре.
Ако трябва да се върнем пак на въпроса, къде точно е вината, очевидно вина в надзора има. Трудно ми е и сигурно ще ме разберете, че няма как да знам точно кой е виновен, точно какво е извършено. Моята информация е също от публичните средства за информация. Ясно е, че има двама души бивши подуправители, срещу тях текат следствени действия. Знам, че един от ръководителите на екипа, който е отговарял за КТБ, също е обект на разследване Така че очевидно там нещо има и повече на този етап не мога да кажа.
Иска ми се с това да свърша с темата за КТБ. Пак като казвам, че БНБ не е само надзор. Проблемите, които са произтекли от фалита на КТБ, в крайна сметка ще бъдат решени. Дали веднага, дали догодина, но ще бъдат решени. Ние все пак трябва да гледаме по-напред нещата.
Преди да мина по-напред към нещата, нека да кажа какво конкретно сега може да се направи по отношение на възстановяването на доверието в БНБ. Очевидно въпроса е в надзора. Тоест, ние трябва да възстановим първо доверието в надзора.
Естествено много важно ще бъде самата личност на подуправителя, който ще бъде избран. Нямам идея на този етап кой ще бъде той. Но съм убеден и силно се надявам, че това ще бъде личност с високи морални и професионални качества.
Със сигурност, това което трябва да се направи, е да има структурни, а и за съжаление и кадрови промени в надзора. На мен ми се иска да видя по-засилена роля на дистанционния надзор. Една дирекция, която беше затворена. Сляха се дирекциите Дистанционен надзор с Надзор на място. Създаде се нова дирекция за макро надзор. Всички тези неща в крайна сметка са структурни решения, които Управителния съвет и надзора ще си ги реши.
По-конкретен план на мен ми се иска да има една по-добра комуникация на проверките от надзора. Тук въпроса е наистина много деликатен. От една страна има банкова тайна, има търговска тайна. Нещата които инспекторите виждат, естествено че не са обект на публичност. В същото време обаче, ние имаме и обществен интерес. И трябва да търсим някакво сечение между обществения интерес, за да не се случват такива неща, които се случиха с КТБ. И съответно спазване на банковата и на търговската тайна. Ние трябва да помислим как да направим тази комуникация по-ясна.
Може би ще трябва да се обогатят отчетите, които на този етап на всеки три месеца БНБ публикува преглед на търговските банки, където има данни за всяка търговска банка. Там са и ОПР-тата и балансите. Възможно е да се включат и допълнителни показатели. Възможно е да се помисли и за по-чести, не на три месеца, а на месечна основа. Всичко това са възможни решения в по-краткосрочен план.
В същото време КТБ миналата година не беше единствения проблем. Всички си спомняте, че имаше още една банка, която беше засегната. Хубаво, че банковата паника не успя да прерасне в зараза, така че да зарази целия сектор. Нещата се овладяха. Така или иначе проблема остава. Тоест, обществото е нервно. Задава си въпроси, а има ли и други банки, които са заплашени. И тези въпроси са резонни. Как може да се отговори, при положение, че на надзора никой няма доверие в момента? Трудно.
Затова въпроса, който беше дискутиран и от предходния говорещ, ние така или иначе, а и политическо решение вече е взето за този въпрос. Ние така или иначе трябва да вървим към присъединяване към Банковия съюз, преди да влезем в еврозоната и по-конкретно към неговия първи и най-важен елемент към Единния банков надзор.
Тук няма да се спирам дълго, защото със сигурност всички кандидати ще го засегнат, кой положително, кой критично. Така или иначе ще има преглед на активите. Това е един дълъг, сложен процес. Честно казано и много скъп процес, който ще натовари доста бюджетите на банките, но така или иначе трябва да се направи. След което да се направят и необходимите стрес тестове.
Проблемът след това е как ще бъдат комуникирани резултатите от тези стрес тестове. Проблемът тук е сложен по две причини.
Първо, много са технически там параметрите. Ако просто се публикуват резултатите, аз дълбоко се съмнявам, дали ще бъдат разбрани и дали правилно ще бъдат разбрани. И е много важно в такъв смисъл, след такива стрес тестове, да нямаме стрес в банковата система. Трябва да се върви натам. Ние сме поели такъв ангажимент. Но трябва добре да се подготви. Това е моето мнение по този въпрос.
За погледа в бъдещето. Животът продължава и след КТБ. Ние не може само с него да се оправдаваме. Тук може би е удачно да се постави един много по-сериозен въпрос. А именно за мястото и ролята на финансовия надзор въобще. Дали е задължително той да продължава да бъде в БНБ? Дали да не използваме опит, който е доказал своята приложимост в други страни, където надзора е извън Централната банка. Където надзора е обединен, банковия с финансовия надзор, както е в Германия, във Финландия, в Естония и в ред други страни. Разбира се, казвам го това с условност, че това е дългосрочен план. На този етап ние не можем и нямаме време да си позволим такава сериозна структурна промяна, доколкото ни чакат много по-важни неща да решим, да възстановим доверието.
Гледайки напред, на хоризонта виждаме еврото. Ние чухме една много изчерпателна презентация. Аз напълно споделям казаното и ще гледам да не се повтарям. Искам само няколко неща тук да допълня. Първо трябва да е ясно, че ролята на БНБ тук е по скоро второстепенна. Проблемът тук е първо политически, да влезем в ИРМ. Защото там няма някакви критерии, които трябва да изпълним, за да ни пуснат в ИРМ. Нещо подобно както е с Шенген. Ние сме изпълнили някакви технически критерии, но така или иначе не ни пускат. Подобно нещо имаме и с ИРМ. Да, ние имаме готовност, но така или иначе не ни пускат там.
Съвсем наскоро правителството обяви своите намерения. Постави се една доста амбициозна, но според мен изпълнима цел за 2018 г. Тук трябва да откроим, каква ще е ролята на БНБ. Очевидно тя ще е по-скоро технически план в някаква помощ. Ще има разбира се някакви структурни промени в самата БНБ. Доколкото едно пълноправно членство в Еврозоната ще изисква провеждане на политиката на евросистемата. В БНБ в момента няма такива отдели, такива органи, които да работят по тази тема.
Нещо друго, което ми се струва важно тук да се отбележи. В Еврозоната минималните задължителни проценти са само два процента. При това те са само на краткосрочните депозити. На депозити с матуритет над две години няма задължителни резерви. Ние използваме съвсем друга система. Задължителните резерви са десет процента и при това не правим никакво разграничение по матуритет. Имаме разграничение само за резиденти и не резиденти.
Струва ми се неправилно, ако ние изчакаме чак до момента, в който влезем в еврозоната и чак тогава да ги намалим от 10 на 2 процента. Това ще бъде много рязък шок за банковата система. Може би трябва да помислим за по-плавното им намаляване. Може да започнем първо с това, да освободим част от дългосрочните депозити или поне да намалим ставката или изцяло да ги обслужим;. Тоест, има някои технически неща, които ние може и трябва да направим предварително.
Други важни неща, които ми се струва, че трябват. Да вървя вече към приключване. Няколко думи за независимостта на Централната банка. Въпрос, който както от теоретична, така и от чисто практична гледна точка, отдавна е доказано, че банката трябва да е независима. Само тогава тя може да е ефективна.
В същото време обаче, независимостта не трябва да бъде някакъв самоцел. Ние видяхме случай, в който тази независимост, по скоро се превръща в пречка. Тоест трябва ясно да си даваме сметка, че когато има проблем, от гледна точка на това, че няма взаимодействие между правителството и Централната банка и затова се използва претекста за независимост, нещата не са добре.
Централната банка трябва да е доверен съветник на правителството. Това трябва да е ясно.
Освен това Централната банка трябва да е доверен съветник и на обществото. Нещо за което БНБ за съжаление търпи критика.
Много са причините и проблемите, които могат да се кажат по този въпрос. Ако се върнем по-назад в годините, сигурно си спомняте как имахме навремето финансови пирамиди. После започна един банков туризъм. Сега има фирми, които ни зарибяват с бързи кредити с ужасно високи лихви. В крайна сметка се оказва, че хората нямат висока финансова култура, даже нямат никаква. Именно тук ми се струва, че БНБ може да играе по-съществена роля по различни начини. С публикации, конференции, семинари, с клипчета, които може да пуска. С обяснения на разни простички наглед неща. Но трябва да съдейства за ограмотяване на населението. Защото не от гледна точка на това хората да бъдат по-умни, а защото когато хората са грамотни финансово, финансовата стабилност от това нещо печели.
Мисля да завърша с това. Искам да резюмирам това, което казах досега. Момента за взимането на каквито и да е решения е труден, но е преодолим. Това което искам да заявя пред вас тук, че не се налагат някакви големи структурни промени в БНБ, такива каквито бяхме свидетели през 1997 г. Нещата общо взето са стабилни. За което говори самия факт, че ние прекарахме цялата глобална финансова криза, без нито една фалира банка, без да има сътресения на междубанковия пазар. Без да виждаме никакво напрежение. Всичко това се случи заради други причини, показва че нямаме нужда от някакви драстични промени в БНБ. Това което непосредствено може да се направи, то вече беше и казано, е да се осигури стабилност във връзка с протичащите процеси в Гърция. Там БНБ е направила много неща. Изолирала е тези банки. Има към тях повишени изисквания за буфери за капитал и за ликвидност. Аз мисля, че там са взети правилните навременни действия.
По отношение на банковия надзор, аз вече казах какви стъпки трябва да се приемат.
И накрая завършвам с това. Всеки от нас има някакви виждания, някакви идеи. Но за да се приложат те на практика, очевидно човек ще трябва да отиде на място, да говори с конкретните ръководители, с дирекциите, за да се направи това всичко в един план, който да бъде разписан детайлно. И аз се ангажирам, при положение, че съм избран, един такъв план да бъде в рамките на три месеца подготвен и качен на сайта на БНБ, за да се знае какво ще се прави през следващите месеци.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Йоцов.
Сега ще трябва да отговорите на въпросите на вестник Капитал”, на ”Икономист BG”.
ВИКТОР ЙОЦОВ: Ще отговоря съвсем накратко. Нужни ли са по-чести надзорни проверки на място? Бихте ли сезирали и назначили проверки по публикации? Да. Искам да има първо от дистанционния надзор, който да следи отчетните данни, където се зараждат проблемите. От там да идва това насочване с конкретни въпроси към инспекторите на място. И те веднага да отиват да проверяват, когато възникнат проблеми.
Бих ли сезирал проверки по публикации? Да. Разбира се, стига да са достатъчно сериозни.
Трябва ли да се бърза по направление, включване в Единния банков съюз. Да, вече отговорих.
Трябва ли да има държавно притежавани контролирани търговски банки. По-скоро да. Аз не съм голям любител на държавните банки. Но има един проблем, който така или иначе трябва да си го признаем. Банките с чуждо акционерно участие имат тенденция да кредитират с предимство проекти, които естествено защитават други интереси. Ако ние примерно искаме да насърчаваме нашия износ, едва ли може да разчитаме на банки, които имат чуждо акционерно участие. В този смисъл една такава банка с конкретна насоченост на кредитирането, подпомагане на малки и средни предприятия насочени към износ, аз мисля, че има място. А иначе, общо взето капитала трябва да бъде повече в частни ръце.
Съгласни сме с критичните констатации в доклада на експерти от Брюксел. Да. Запознах се с последния доклад, който излезе фактически миналия месец за дисбалансите. Споделям написаното там.
Проверка на качеството на активите и средствата. Аз мисля, че отговорих на този въпрос. Да.
Има ли елементи, които бихте направили публични. Да, аз мисля, че има много от решенията на Управителния съвет, които няма никаква нужда да бъдат държани в тайна. Разбира се, има и такива, за които трябва да се изчака. Но нека да има някакъв определен период, след който всичко това да се качва на сайта. Въпрос е вече да се прецени, колко дълъг да е този период.
По отношение на кризата в Гърция мисля, че отговорих. Готовност за сформиране на екип. Да, говорил съм с двама души. Не мога повече да кажа. Единственият начин да чуете тези имена е, ако ме изберете. Това е, с което искам да завършва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Заповядайте колеги. Господин Ковачев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Йоцов, хващам се за последната дума. Има много въпроси. Но ще ви задам един конкретен въпрос, на който господин Манолов не отговори. Споменахте екипа. Ако не бъдете избран за гуверньор, бихте ли играл за една от по-долните позиции и да бъдете част от екипа на новия гуверньор.
ВИКТОР ЙОЦОВ: Ако бъда поканен, бих обсъдил това и вероятно бих приел. Зависи за какъв пост.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо Стоянова. По няколко направления, защото господин Манолов и господин Вазов тръгнаха в това да обясняват, че трябвало финансово разузнаване на ДАНС и да участва в кризата с КТБ. Финансово разузнаване по презумпция, ако греша, някой от юристите да ме поправи, участва по две направления – пране на пари и пари от тероризъм, както и няма достъп до банкова тайна. Така че споменаването при изслушване на БНБ, не виждам точна връзка, освен ако не кажете, че ще имате по-добро сътрудничество с финансовото разузнаване.
От друга гледна точка казахте, че БНБ при ЕРМ 2 няма водеща функция, което не е така. И няма обективни критерии. Има пет обективни критерия. Влизането в ЕРМ 2 е политическо решение посредством молба за членство. И БНБ действително там има водеща функция. Казахте в изказването си едновременно, че БНБ може да си помисли за реформи. Извеждането на едно управление извън БНБ. Дали трябва да бъде БНБ или не трябва да бъде БНБ. И накрая казахте, че не трябва да има съществени промени в БНБ. Аз малко в тези неща се обърках. Казахте, че БНБ е хубаво да бъде независима. Тя по дефиниция трябва да бъде независима и е хубаво, защото това го пише в договора за функциониране на Европейския съюз. Присъединителния договор на България към Европейския съюз. Освен ако нямате предвид да направите БНБ подопечна на Министерство на финансите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други колеги.
Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Йоцов, по отношение на ролята на БНБ, че е второстепенна в процеса за присъединяване към ИРМ 2, аз не съм много съгласен. Тъй като естествено, че БНБ е институцията, която поддържа комуникацията с Европейската централна банка и тя трябва да е на необходимото ниво. И без БНБ да реши да предприеме и да се съгласи да предприеме стъпките към ИРМ 2, това на практика не може да стане.
По отношение на това, че БНБ ще съветва правителството, това е хубаво. Но готов ли сте, ако бъдете избран за гуверньор на Централната банка, при отклонение на правителството от фискалните цели или ако виждате проблем пред финансовата стабилност, БНБ да не е само съветник, а и публично да разкритикува правителството в тази насока.
По отношение на минималните задължителни резерви, разбира се, би могло да се обсъди възможността те да бъдат намалени до тези два процента. Но мисля, че те имат и една сигнална функция и един буфер, който всеки вижда, че банките разполагат с тези средства, което би помогнало поне в ситуацията, която в момента предстоят анализи на състоянието и активите на банките. Те да изиграят тази своя сигнална роля, така че можете ли да обмислите и бихте ли преминали към другия вариант, да им се плаща лихва, по тези минимални задължителни резерви, разбира се, когато лихвите станат положителни.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Чобанов.
Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Йоцов, моя въпрос е свързан с това, което вие казахте във връзка с отговорността на Управителния съвет на БНБ. Вие доста колебливо се изказахте относно това, дали Управителния съвет трябва да носи отговорност за фалита на КТБ. Споменахте за това, че може би те не са получавали доклади. После казахте, че има двама бивши подуправители, които са подведени под съдебна отговорност и разбира се, оставка на управителя на БНБ. И накрая завършихте с думите, явно там нещо става.
Моят въпрос е. Трябва ли целия Управителен съвет да носи отговорност или резултат от фалита на КТБ, за който българските данъкоплатци платиха 3,5 млр. лева ще бъде оставката на Управителя на БНБ, двама следствени бивши подуправители, а останалите целите в бяло.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други въпроси? Няма.
Заповядайте, господин Йоцов.
ВИКТОР ЙОЦОВ: Ще обединя два въпроса, които бяха за ИРМ. Аз предполагам, че неправилно съм се изразил. Става въпрос за това, че влизането в ИРМ няма как да бъде повлияно или как нещо БНБ да направи повече, за да влезем в ИРМ. Ако можеше отдавна да сме го направили.
Ние от 2007 г., откакто влезнахме в Европейския съюз, тогава си представихме, че едва ли не до няколко месеца ще влезем в ИРМ. Защото такава беше практиката в прибалтийските страни. Те на практика няколко месеца след 2004 г, когато влезнаха в Европейския съюз, почти автоматично влезнаха. Ние тогава така си го представяхме в БНБ. Само че нещата се оказаха по-сложни. Това имах предвид. БНБ разбира се, че има голяма роля. Да не говорим тук, че БНБ има роля на централен паритет. Въпрос, който беше зададен по-рано. Защото ние имаме опция, разбира се, с какъв паритет ще влезем. Ние твърдо сме заявили още 2000-та година, че ще влезем с паритета, който ни е фиксинга и дори ще искаме нула процента по него. Няма да се възползваме от възможността, която дава ИРМ на плюс, минус 15 процента. Това сме го заявили преди 15 години. Няма какво да се връщаме на този въпрос. Това имам предвид, като казвам, че БНБ ще има малко по-техническа функция и то ще започне след като влезем в ИРМ. Защото тогава започва да тече този период от две години, в който трябва да се изпълняват маастрихстките критерии.
По отношение на въпроса за ДАНС. Аз нямам никакви познания за ДАНС. Всичко това, което четох вчера беше в доклада, който беше за Комисията. Там прочетох за сигнали, които са идвали в ДАНС. Във финансовото разузнаване, как те са били придвижвани, как са искали справки от банковия надзор. Това имах предвид. Аз нямах никаква идея, как точно функционира ДАНС. Аз се занимавам с икономика и с финанси, не с разузнаване.
Въпросите на Петър Чобанов. Дали бих сигнализирал. Да, категорично. Още повече всички знаете, че ние сме в режим на Паричен съвет. Такава система не може да издържи, ако фиска не е стабилен. Има различни опити. Аржентина преди 12 – 13 години направи такъв злополучен опит да има Паричен съвет с разхлабена фискална политика. Това е обречено на гибел. Тоест, който и да е избран управител, трябва категорично да държи на стабилна фискална политика.
За отговорността на Управителния съвет. Ние няма как да вменяваме вина на някой, след като сегашния Закон за БНБ ясно регламентира, кой за какво отговаря.
Аз не съм правист, но все пак ми се струва, че другите неща отиват повече към моралната отговорност, а вие предполагам, че имате по-юридически смисъл. Аз не мисля, че тук юридически може да се търси някаква отговорност. Така е структуриран закона, че цялата отговорност пада върху надзора. Не случайно двамата бивши подуправители са подсъдни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Йоцов. Мисля, че с това приключихме процедурата.
Следващият кандидат по азбучен ред е доц. Григорий Вазов. Госпожа Поля Карастоянова накратко ще ни го представи.
ПОЛЯ КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа кандидати за позицията управител на Българската народна банка, уважаеми гости, ние от Коалиция “Патриотичен фронт” предлагаме на вниманието на 43-то Народно събрание кандидатурата на господин Григорий Вазов, водени от нашата убеденост в неговите професионални и лични качества.
Важно е да отбележим, че доц. Григорий Вазов се ползва с широка обществена подкрепа в академичната общност, във финансовите и делови среди. Изградил е кариерата си пред очите на обществото и е създал уважаваното Висше училище по застраховане и финанси. А това е житейския знак, който достойните българи остават след себе си в общата интелектуална, образователна, духовна следа.
С няколко думи съвсем накратко, неговата професионална биография ще представи моя колега господин Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, уважаеми присъстващи, колеги, кратката визитка. Доц. Григорий Вазов, доктор по икономика, президент и ректор на Висшето училище по застраховане и финанси. Главен секретар на Съвета на ректорите.
Кратката биография. Академичната му дейност. Завършва висше образование в Свищов. Доктор по икономика. Там е бил асистент, старши асистент, главен асистент и доцент. След това преминава в София в УНСС. Бил е декан на Финансово-счетоводния факултет. Научен секретар на Националния център по мениджмънт. Освен тази си академична дейност е упражнявал и държавна администрация като дейност. Съветник е на министъра на Министерство на индустрията и търговията, началник на управление. През 1992 г. заместник-министър. Заместник-министъра е и на Министерство на промишлеността.
Банковата дейност, която е осъществявал, освен академичната си и тази в държавната администрация. Председател на Съвета на директорите на Балканбанк. Международна банка за икономическо сътрудничество в Москва. Член е на Съвета на експертите в Списание “Банки, инвестиции, индустрия”. Освен тази дейност е упражнявал и реално бизнес. Президент е на Висшето училище по застраховане и финансите. Бизнес е осъществявал в Кремиковци ЕАД, Индустрия, “Асарел Медет”, КЦМ – Пловдив, “Петрол” АД и редица други.
Научните му интереси продължават и в момента. В сферата на макроикономиката, теорията на финансите, корпоративните финанси, теория на управлението. Има над 100 научни труда. В това число самостоятелна монография, три учебника, поредица от статии, научни доклади, рецензии.
Накратко това е визитката на нашия представител. Ако имате въпроси ще ги зададете към него. Ние лично се радваме, че той се съгласи да участва от наше име.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Димитров.
Доцент Вазов, заповядайте.
ГРИГОРИЙ ВАЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги от банковата система и приятели, с които се познаваме от дълги години и участваме в това благородно състезание и уважаеми журналисти. Дано всичко да бъде добре отразено след тази среща.
Аз ще започна с втора шега. Първата беше с журналистите. Цял живот само съм изпитвал и съм обучавал и съм създавал банкери. И за първи път на 60 и няколко години ми се случи, аз да бъда изпитван и то пред такова авторитетно жури и Комисия. Но всичко в този живот трябва да се случи.
Друго, което мога да добавя, че бях пет години член на Банковата консолидационна компания. Тоест сегашната конструкция на банковата система, скелето на тази банкова система, съм част от тези, които са я създавали и са слагали подписа върху конструирането на новите банки. Това е само като добавка.
В предишната седмица имаше много интервюта от мен в различни видове специализирани вестници. Там мисля, че достатъчно ясно и категорично представих моите тези за развитие на банковата система и за управление на Българска народна банка. Тук ще бъда много кратък. Още повече колегите преди мен бяха доста обстоятелствени. Така че вече като трети говорещ, да запазя интереса ви.
Една такава стратегия за развитие на Българска народна банка трябва да има категорично по всички теории на изграждането на стратегиите. Трябва да има краткосрочен, средносрочен и дългосрочен период. За дългосрочния период - влизането в еврозоната, говори колегата Бисер Манолов много подробно. Мисля, че за средносрочния период доста сериозно говори колегата Йоцов. Аз мисля, че ще започна с краткосрочния. И това което е от мениджърска гледна точка и то политико-мениджърска гледна точка трябва да бъде направено в съвсем кратки срокове.
Колеги, ясно е няма да повтарям доводите на всички, които досега са говорили по тази тема навсякъде. Ясно е, че в момента имаме нарушен институционален респект на Българска народна банка. Това е ясно. А логично е, че този респект трябва отново да бъде възстановен, тъй като постигането на дългосрочната цел, влизането в еврозоната, не може да стане с такъв нарушен респект.
Какви са бързите и най-краткосрочни действия, които виждам от мениджърска гледна точка, които трябва да бъдат направени в Българска народна банка. Те са в няколко аспекта. Но първият е свързан със следното.
Промени в Закона за Българска народна банка от гледна точка на функциите и задачите на целия мениджърски екип, тоест на целия Управителен съвет. В момента какво представлява Българска народна банка, според закона Управителния съвет. Ние имаме на практика четирима подуправители. Тоест, на практика имаме четирима управители. Един управител, трима подуправители, които са с достатъчно сериозни функции на управители. И техните решения не зависят от управителя на Българска народна банка.
И другото което е, имаме трима членове на Управителния съвет. И ако тук помоля специализираните журналисти, ако направят опит, трудно ще изброят имената на тримата членове на Управителния съвет на Българска народна банка. Това нещо като функция, като управление не е звено, което би създало отново респект. Стъпим ли на тази плоскост, респекта на Българска народна банка ще продължи да пада. Новият управител първото нещо, което трябва да направи, е промени в Закона за българска народна банка и то главно във функциите и задачите на всички членове на Управителния съвет.
Втората също много спешна задача, която трябва да се направи е гледайки организационно управленската структурата на Българска народна банка, да виждаме, че вътре в двете направления емисионно и банково има достатъчно анализаторски дирекции и някои дирекции имат достатъчно сериозни анализаторски функции.
Но лично за мен риск анализа, който трябва да бъде правен на цялата банкова система и на цялата икономика на България, трябва да бъде изнесен в една дирекция и да бъде подчинен на Управителния съвет. Не на подуправителя, не на управителя, а да бъде подчинен на Управителния съвет. И както се казва в следващите години, нещата да бъдат свързани с това, че всяка точка на Управителния съвет, от дневния ред на Управителния съвет да има закован доклад анализ за рисковите ситуации в българската икономика и в банковата система в България.
В средносрочен аспект тук имаме един проблем- валутния борд. Ясно е, ще направя един анализ, който колегите преди мен не го направиха. На практика атаката миналата година беше към валутния борд. Всякакви анализи могат да се направят. Но атаката беше към валутния борд. Тук банковата система показа, че стои много сериозно. Показа, че издържа много сериозен стрес тест. И валутния борд в момента съществува и функционира в много добри параметри.
Това което трябва да бъде ясно на бъдещия управител и на Управителния съвет на Българска народна банка, че тези атаки към валутния борд ще продължат. Под каква форма, по какъв начин, но тези атаки ще продължат. Това показват всички анализи. Ще продължат, защо. Защото зад този валутен борд все още стои един резерв, който не е пипнат или който не е ограбен, който под всякакъв вид международни или български финансови експерти, представлява много сериозен интерес този ресурс.
Така че тук трябва да се вземат много сериозни мерки от гледна точка на спокойното функциониране на валутния борд. Така че той да премине през всичките години и етапи до влизането в еврозоната.
По отношение на това, което също трябва да се има предвид като опасност. Тъй като мениджърски решения, прекрасно, правителството взе едно сериозно решение, това е създаване на координационен съвет за влизане в еврозоната. Обаче от опита, който имам и от това, че съм бил в три правителства и т.н., какво ще се получи. Влизането в еврозоната веднага ще кажете, какъв може да бъде в едно обозримо време в един мандат на един управител на Българска народна банка. Но едва ли ще стане така. Защото никой не може да гарантира във времето парламент и бъдещо правителство.
Тоест, на колко години ще имаме нови избори. На колко години ще имаме нови правителства и логично е, че когато има нови правителства, ще имаме нов председател, нов министър на финансите. Ще имаме нови министри на икономиката, нови министри на транспорта и т.н., като членове, които ще влизат в този координационен съвет.
Следващата стъпка, която трябва да бъде направена е при създаването на този координационен съвет и мой съвет към правителството и главно към законодателите е, че функциите, задачите, целите на този координационен съвет, взаимодействието с Българска народна банка и с Комисията по финансов надзор, докато тя е в такава функция и в такава форма, организационна, управленска форма, тоест трябва да бъдат много сериозно защитени още сега в този парламент. Така че когато имаме промяна на екипите. Защото няма никаква гаранция, че управителя на Българска народна банка ще издържи шест години при тази сериозна икономическа и политическа ситуация. Така че трябва от тази гледна точка много добре, поставяйки си целите, да направим постигането на тези цели, независимо от хората и промените в управленските структури. И може би в тази законодателна дейност, тук все пак трябва да се даде по-голям приоритет на Българска народна банка. Политическите решения се вземат от правителството. Но технически всичките действия ще се извършват от Българска народна банка, по простата причина, че капацитета на тази Българска народна банка е много сериозен.
Други краткосрочни действия, за които трябва бързо да се помисли, че ние в момента се намираме в много интересна ситуация. Ситуацията е простичка. Излизаме от криза. Ясно е за всички. Но в същия момент банковата система така е стресирана от всичко, което се случваше, че в момента имаме едни големи резерви. Имаме един валутен борд, който също достатъчно рестрикции прави от гледна точка активност на банковата система. И от една страна имаме стресирана банкова система, ограничена или самоограничаваща се в кредитиране. И в същия момент искаме да имаме икономически ръст. Тоест една от функциите на Българска народна банка, на новото управително тяло, трябва да бъде и в този аспект заедно с банките, с търговските банки, да помислят какви да бъдат действията и мерките, които трябва да бъдат направени от гледна точка осигуряване на една по-сериозна кредитна активност на българските банки. Защото който не се е опитал да вземе 100 000 евро кредит, ще види за какво става дума. И не са виновни банките. Виновна е ситуацията. Виновен е страха. Виновни са непрекъснатите обвинения към тази банкова система.
Логично е, че за средносрочните действия и за действията, които трябва да бъдат направени в един по-дългосрочен аспект, сегашния управител и управителния съвет трябва да направи нещо друго. Много се изписа върху Българска народна банка, много обвинения, много мултиплицирани обвинения. Смятам, че едно правилно решение е новия управителен съвет да направи много сериозен анализ три години назад на всичко. Защото писанията рекъл, казал и мултиплицирано, а всички които тук управляваме знаем, че истината когато се вземат определени решения е много по-различна от истината, която после се появява в пространството и е много по-различна от истината след три или след пет години като коментар. И който не е бил на този огън, не знае за какво става дума. Не знае, че днес вземане на едно решение правилно от всякаква гледна точка и политическа и икономическа, след пет години може да бъде обявено като корупционна сделка, в зависимост от ситуацията. Това беше много интересно особено първите години, между 1991 и 1997, 1998 г.
Така че за мен най-правилния управленски подход на новия управител, на Управителния съвет е един сериозен анализ на протоколите на заседанията на Управителния съвет и анализ на решенията. Кой какво е казал, защо го е казал и какво решение точно е взето при еди-каква си икономическа ситуация. За да може един път завинаги и само по този начин, се връщам към началото на моето изложение, ще възстановим институционалния респект на Българска народна банка.
Правейки всичките тези неща, спокойно ние ще стигнем до вече средните аспекти на една такава стратегия. Колегите говориха много за надзора. Аз смятам тук да не се спирам. А логично е, че в надзора трябва да има много сериозни и организационно структурни и управленски промени и във функциите главно на надзора, в действията, в сроковете на действия и т.н.
Колеги, благодаря ви за вниманието. Има много още детайли и за банковите услуги, за управление “Банково”, също могат да се кажат интересни неща. Но смятам, че по-интересно ще бъде, ако отговоря на въпроси.
Първо на тези въпроси. Тук ще бъда по-различен. Ясно е, че трябва да има мерки за подобряване. Въпросът малко ми е неясен, не за друго, а защото е зададен непрофесионално журналистически. И какъвто и анализ да му направя. Нужни ли са чести надзорни проверки на място. Нужни са.
Вторият въпрос, доклад на Европейската комисия за макроикономическите дисбаланси на България. Съгласни ли сте с критичните констатации в доклада на експертите на Брюксел. С кои, не и защо? Простичко ще кажа. Не мога да съм съгласен или не съгласен с нещо, което е изготвено, без да знам върху каква информация. Ако стана управител на Българска народна банка и видя информацията, която е подавана на тези експерти, които са правили този анализ и са ни давали съвети какво да правим, тогава ще мога да кажа, дали тези съвети са правилни или не са правилни. Още повече от тук нататък, да е ясна моята политика, че аз съм доста критичен към компетентността на много от експертите в различни видове комисии и служби на Европейския съюз. Просто съм критичен. Нямам им доверие. И когато видя информацията, която са получили и информацията, върху която са направили изводи, тогава ще кажа, дали тези изводи са прави или не прави. Така гледайки някакви изводи и казвайки прави ли са или не са прави, не знам моя професионализъм показва, че не мога да направя такива изводи.
Проверка на качеството на активите и стрес тестовете. Ясно е. Това е моята постановка. Ясно и категорично, която се отличава от всички останали. Да, проверка на активите трябва да има. Но стига с тези стрес тестове. Стрес тестове минахме ги, сериозни стрес тестове. Кои от четирите банки не са издържали стрес тестове ли? Оценка на активите. Ще дойдат седем, осем големи активи и всичките тези банки ще хвърлят един безумен ресурс по тези стрес тестове. Стрес тестовете ще ги правят разни експерти, млади магистърчета или още не магистърчета, учещи задочно в тези фирми, работещи в тези фирми. След което ще започне от тези стрес тестове изтичане на една информация. И действително тогава ще видим какво означава стрес на банковата система.
Второ, защо подценяваме. Имаме достатъчно сериозни изградени вече консултантски и експертни банкови фирми, които спокойно могат да направят този анализ, ако е необходим. И това е функция на Българска народна банка и на тази Дирекция “Надзор”. Когато бъде направена оценка на активите, да се види къде нещата не са както трябва. И този стрес тест индивидуален с наета българска, стига с това. били сме корумпирани. Стига с това нещо. Гарантирам, че не сме корумпирани. Да, сигурно има някъде. Но и едно ви гарантирам, че в българската банкова система, говоря за банковата система, особено на равнище мениджмънт, категорично заявявам, че няма как. Ако искате с цифри и с казус ще ви обясня, защо не може да бъде корумпирано едно ръководство на една българска търговска банка. Защото няма как. И ред други неща. Мога да ви обясня с цифри, защо не може.
Публичност и прозрачност. Има ли елементи, които бихте направили публични. Логично е. Отново искам да спра някакви тенденции и някакъв популизъм. Имайте предвид, колеги и журналистите. Една сериозна част от информацията в Българска народна банка е елемент и на националната сигурност. Не може така да се подмята. Да, отделни елементи, извадки от решенията на Управителния съвет. Аз мисля, че на този етап Българска народна банка прави много сериозни анализи, има много сериозна публикационна дейност и всеки един или поне на мен като научен работник, когато ми е трябвала информация, винаги съм получавал достатъчно ясна и коректна информация много по-добра от тази на статистиката.
Колеги, има публикации и публикации. Какво означава Управителният съвет на Българска народна банка да започне да работи по публикации. С това също не съм съгласен. Да, сигурно когато има една сериозна публикация и когато тя е свързана със съответните анализи. Когато под името или в началото на тази публикация стои името на сериозен анализатор. Когато в тази публикация има сериозни данни и изводи. Тук Управителния съвет е длъжен да се сезира и е длъжен да вземе отношение. Но така по всяка публикация да започнем, защото срещу еди коя си банка някой написал нещо. С това също трябва да се внимава.
По отношение на Гърция. Тук има два отговора. Единият отговор е в закрито заседание, другият отговор е както е сега в открито. В открито заседание мисля, че това което е направено досега от Българска народна банка е достатъчно и не може и повече да бъде направено за защита на банките с гръцки капитали.
За частни и държавни банки имаше някъде въпрос. Колеги, имаме си държавна банка. Стига толкова. Но това, което бих апелирал е действително да се засили ролята и функцията на банките с български капитал. Защото лично за мен банките с български капитали са също елемент на националната сигурност. Ако нямаме банки с български капитали. Да го кажем едно към едно. Аз съм го казал в интервю. Част от тези стрес тестове могат да доведат точно до това. Да изчезнат една част от банките с български капитали. Това е моето разбиране. А иначе си имаме банка с държавен капитал. Аз смятам, че тук държавата трябва малко по-сериозно внимание да обърне на тази банка и тя да започне да функционира като такава. Да насърчава българската индустрия.
Един друг елемент на който трябва да се обърне сериозно внимание, от гледна точка на управлението на държавата е, че в момента очакваме един сериозен ресурс по различни европейски програми. Ако този сериозен ресурс като оценка не мине през банковата система, не може да сравняваме капацитета на държавния чиновник с капацитета в банковата система.
Единствената формула да бъде спестена една голяма част от този ресурс е да не бъде присвоен, а да бъде усвоен, би станало само, ако този ресурс мине през банковата система. Това е моето разбиране и моето становище.
Имам ли екип? Колеги, тук така е зададен този въпрос. Не е правилен въпроса. Има няколко вида отговор. Да, ако бъда избран за управител на Българска народна банка имам екип. Първите хора, които ще поканя да дойдат да работят с мен са тези, които стоят до мен.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Мисля, че за да съм симетричен трябва да задам пак въпроса, дали доц. Вазов би приел да е подуправител. Мисля, че той отговори, че не би приел. Поне така тълкувам думите му.
Освен това по отношение на преразпределение на функциите, за което той спомена в управителния съвет, малко детайли, ако може да даде в тази насока? Тоест повече функции по посока на управителя и натоварването му в повече отговорности. Или повече функции в посока на целия управителен съвет. И какво разбира под това преразпределение. Освен това, по отношение на квотата на президента. Трима членове, които са от квотата на президента, те също ли ще бъдат натоварени с функции или такава квота може да мисли, че не е необходима.
Виждаме, че тук вече наистина прилича на състезание, защото има различни концепции, очевидно по доста въпроси, изразени от господин Вазов. И това ми се струва, че засяга и валутния борд. Той би ли препоръчал като част от тези промени в закона за БНБ, някакъв тип модифициран валутен борд, за който преди години се спомена и който дава повече възможности и по отношение на въздействие макроикономическо, върху ситуацията в страната, запазвайки все пак основните принципи на валутния борд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други колеги? Няма. Заповядайте, господин Вазов.
ГРИГОРИЙ ВАЗОВ: Благодаря на доц. Чобанов. Ние се познаваме много добре. Аз се чудя защо ми зададе първия въпрос, като знае, че аз играя само за първо място. Така съм устроен.
По отношение на Управителен съвет. Има закони на мениджмънта, кои са най-добрите формули за работа на един Управителен съвет. Много е простичко. Може да вземем функциите и задачите на Съвета на директорите на една банка или на управителния съвет на една банка или на надзорния съвет на една банка и ще ги видим функциите и отговорностите. Там много добре са разписани, защото става въпрос вече за много сериозни отговорности и пари. И лекичко да бъдат модифицирани за Управителния съвет на Българска народна банка.
Валутния борд. Категорично твърд валутен борд за България като народопсихология. Всякаква формула модифицирани неща водят до грешки. Така че тук съм категорично за твърд валутен борд до влизането в зоната, такъв какъвто е в момента.
Уважаеми колеги, искам да ви благодаря за търпението. Опитах се да бъда кратък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към последния кандидат, господин Димитър Радев.
Позволете ми аз съвсем накратко да кажа неговата биографична справка.
Господин Радев е номинация на парламентарната група на ГЕРБ. Той е финансист с изключително богат опит придобит в продължение на 35 години, както в страната, така и в международен план. В качеството си на заместник-министър на финансите в шест поредни правителства след 1991 г., той има водеща роля в изграждането на съвременната система за съставяне, изпълнение и отчитане на държавния бюджет. Тук в тази част на кариерата му няма да се спирам повече, защото тя беше доста добре изяснена в предходните седмици.
Искам да кажа, че господин Радев има значителен опит в управлението на банки. Той участва три години в Надзорния съвет на Търговска банка Експрес банк и седем години като член на Административния съвет, органа който отговаря за оперативното управление на Банката за развитие на Съвета на Европа. Най-старата международна банка за развитие в Европа. Периодът, в който той участва в надзора на Експрес банк е свързан със запазването на финансовата стабилност на банката и успешната й приватизация.
По време на участието му в управлението на Банката за развитие на Съвета на Европа, в нея се извършват важни реформи, включително по отношение на нейния капитал, структура на управление, в резултат на което банката получава най-високия кредитен рейтинг. Признанията за качествата на господин Радев е избирането му от страните членки за заместник-председател на Административния съвет на банката в рамките на два мандата. Той е първия представител на Централна и Източна Европа заемащ тази висока позиция.
През последните 14 години господин Радев работи в Международния валутен фонд. През този период той ръководи мисии в сферата на управление на публичните финанси в над 20 страни от Европа, Близкия изток и Централна Азия и Африка. Като в това си качество се занимава с широк кръг от въпроси, свързани с изграждането на капацитета за макроикономически анализи и прогнози, бюджетно планиране и изпълнение, взаимоотношения между Министерство на финансите и централните банки, управление на рисковете и т.н. Опитът му в Международния валутен фонд категорично би бил изключително полезен, ако той разбира се бъде избран за управител на Българска народна банка. Като се има предвид, че централните банки са едни от основните контрагенти на Международния валутен фонд и управителя на БНБ по право изпълнява функциите на гуверньор за страната си в Международния валутен фонд.
Това е накратко нашето представяне за господин Радев. И сега в качеството ми на председател на Комисията ще му дам думата да представи той своята презентация.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, включително уважаваните от мен колеги, които участват в тази процедура, уважаеми гости, моята концепция е развита в три основни направления: незабавни мерки, стратегически цели и институционално развитие.
Първо няколко думи по отношение на незабавните приоритети. Тези приоритети се диктуват до голяма степен от събитията през последната година, свързани с кризата с КТБ. Тези събития разкриха наличието на сериозни проблеми в банковия надзор, а също така и липсата на нормативна рамка за разрешаване на проблеми в банковия сектор. Те поставиха също така на дневен ред въпроса за необходимостта от цялостна и задълбочена оценка на състоянието на нашия финансов сектор, с фокус върху активите на търговските банки.
В контекста на тези събитие се очертават следователно три групи от незабавни взаимосвързани приоритетни задачи.
Първо, укрепване на банковия надзор, упражняван от БНБ.
Второ, създаването на рамка за разрешаване на проблеми в банковия сектор.
Трето, извършването на оценка на активите на търговските банки.
Реформата на банковия надзор е очевиден приоритет. Тя ще се основава преди всичко на оценка за съответствието на нашите надзорни практики с базелските принципи за ефективен банков надзор, които се приемат за международен стандарт в тази сфера.
Моята цел ще бъде да реформираме и да развием банковия надзор във възможно най-пълно съответствие с тези принципи. Реформите в тази сфера ще се основават освен на собствените анализи на Българската народна банка, а също така на независимия преглед, който беше направен и все още не е финализиран, на нашите надзорни практики от страна на Международния валутен фонд и Световната банка.
Разбира се, трябва да се вземе предвид и публикувания вчера доклад, свързан с разследването дейността на КТБ, а и проверката, която в момента тече от страна на Сметната палата за дейността на банковия надзор.
Предвиждам подробния доклад за състоянието на банковия надзор и пакета от мерки за неговото реформиране и развитие, да бъдат финализирани и одобрени от Управителния съвет на Българска народна банка и публично представени до края на м.септември. Разбира се, всичко това са хипотези, това са неща, които ще направя, ако бъда избран.
Кризата с КТБ ясно показа, че липсват надеждни нормативно установени инструменти за възстановяване и преструктуриране на банки. Въвеждането на такива инструменти със закон ще създаде гаранции, че институциите включително БНБ ще реагират адекватно и без забавяне на бъдещи проблеми в банковия сектор.
Най-важната непосредствена стъпка в тази сфера е приемане на закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, което вече се обсъжда в Народното събрание. Неговото изпълнение обаче трябва да бъде подкрепено със съответни организационни форми и механизми. Ето защо една от най-важните ми краткосрочни задачи ще бъде създаването на звеното за преструктуриране в БНБ и изграждането на неговия капацитет в съответствие с изискванията на закона.
Предвиждам такова звено да бъде създадено преди края на настоящата година.
Възстановяването на доверието в банковия надзор и банковата ни система минава неизбежно през задълбочена оценка на състоянието на финансовия сектор. Най-важната непосредствена задача в това отношение е прегледа за качеството на активите на търговските банки и провеждането на стрес тест на банковата система на основата на резултатите от този преглед.
План графика, към който ще се придържам, може да се обобщи основно в три етапа.
Подготвителен до края на м.октомври 2015 г., включващ:
Първо, изготвяне на задание, избор на консултант на БНБ и принципи за определяне на независими одитори и оценители, които ще бъдат наети от търговските банки. Тази процедура няма да бъде закрита за български фирми, а точно обратното.
Второ, определяне на обхвата и методологията на прегледа, с участието на външен консултант на БНБ.
Същински етап до края на м.май 2016 г., включващ: Първо, прегледа на качеството на активите и второ анализ на данните изготвени от предварителен доклад.
И заключителен до края на м.юли 2016 г. Включващ:
Първо, комуникацията с банките, относно резултатите от прегледа, включително по отношение на потенциален капиталов недостиг.
Второ, изготвяне на окончателен доклад и публично оповестяване.
Трето, провеждане на стрес тест на банковата система на база на резултатите от прегледа на активите.
Този преглед ще бъде използван като въведение към цялостната оценка на състоянието на финансовия сектор. Международно признатия инструмент в тази сфера е програмата за оценка на финансовата система, осъществявана от Международния валутен фонд и с участието на Световната банка. Знаете, че за най-големите страни този преглед е задължителен и се прави два пъти годишно. Един път от съответните власти и втори път от Международния валутен фонд.
Предвиждам програмата да включва два основни компонента, които са особено актуалния в нашия случай.
Първо, оценка на стабилността на финансовия сектор съпроводена с анализ на връзките между банките.
Преглед на реформите, за които стана въпрос в началото, по отношение на банковия надзор и другите надзорни органи.
Преглед на надеждността на рамката за реагиране на проблеми във финансовия сектор, която ще бъде въведена със Закона за възстановяване и преструктуриране на банки.
И вторият основен компонент е оценка на приноса на финансовия сектор за икономическия растеж. Въпрос, който стои малко настрана, но който е изключително важен. Който ще се фокусира също така и върху качеството на законовата рамка в тази сфера. Състоянието на финансовата инфраструктура, платежните системи, системите за сетълмент. А също така и евентуални пречки за конкурентоспособността и ефективността на финансовия сектор.
Поради своя обхват тази програма се очаква да послужи като завършващ етап и същевременно независима оценка за изпълнението на така изложените до тук незабавни приоритетни мерки.
Предвиждам провеждането на оценката да се осъществи през втората половина на 2016 г. За да гарантирам координации и последователност на предложените мерки съм подготвил 18 месечен план за действие, който ако бъда избран ще предложа на Управителния съвет.
Ключовите дати в този план са четири.
Септември 2015 г. Приемане и публикуване на подробен доклад за състоянието на банковия надзор и конкретен пакет от мерки за неговото развитие в съответствие с базелските принципи.
Декември 2015 г. Въвеждане на основни елементи от рамката за възстановяване и преструктуриране на банки. Включително създаване на звеното за преструктуриране в БНБ.
Юли 2016 г. Приключване на стрес тестовете на банките на основа на прегледа на качеството на техните активи.
Декември 2016 г. Финализиране на оценката на финансовата система от международните финансови институции и публикуване на нейните резултати.
Изпълнението на този 18 месечен план ще постигне устойчиви резултати, ако се проведе в подходящия стратегически контекст. И това е второто основно направление в моята концепция.
Такъв стратегически контекст е пълноправното интегриране на страната в европейската финансова инфраструктура, което ни дава ясна посока и чувство за принадлежност.
Европейската интеграция и присъединяването към еврозоната по-специално е политически и икономически проект, както моите колеги посочиха.
В този смисъл решенията в тази сфера се взимат от правителството и доколкото е необходима законодателна подкрепа от Парламента. В рамките на този мандат правителството вече прие преди няколко дни решение за създаване на координационен съвет, оглавяван от министъра на финансите, което да подготви страната за присъединяване към еврозоната. Един от подуправителите на БНБ ще бъде заместник-председател на този Съвет.
Аз предвиждам БНБ да играе много активна роля в работата на Съвета и в цялостния интеграционен процес, като максимално добре информира неговите решения и извършва също така съществена част от експертната работа.
При участието си в интеграционния процес БНБ ще отчита не само техническите, но и няколко по-фундаментални фактора.
Първо, променената вътрешна и външна среда свързани съответно с кризата с КТБ, която върна за съжаление страната назад в този процес и като подготовка и като доверие от страна на външните партньори. И с кризата в Гърция, която поставя нови предизвикателства не само в национален, но и в европейски мащаб.
Второ, с много по-разширителното тълкуване на критериите за членство в еврозоната. И това според мен е изключително важен въпрос. Като по официалните критерии, които ние в общи линии изпълняваме дълга, дефицита, инфлацията на практика се добавят структурни критерии, които са свързани със стабилността на финансовата система, фискалната устойчивост на социалната и здравната системи. А също така с пазара на труда и конкурентоспособността на износа.
Трети по фундаментален фактор са значителните промени в самата еврозона през последните години, които във финансовата сфера са свързани основно с изграждането на така наречения банков съюз, който ще бъде естествения фокус на БНБ в цялостния интеграционен процес.
Както знаете Банковия съюз се състои три сегмента. Единен надзорен механизъм, единен механизъм за преструктуриране и единен механизъм за гарантиране на влоговете. На този етап единствено оперативен е Единния банков надзор. Механизмът за преструктуриране се предвижда да влезе в сила следващата година, а механизма за гарантиране на влоговете е все още в много начален стадий на развитие.
В стратегически план, членството ни в Банковия съюз според мен не подлежи на съмнение. Основният въпрос на този етап е по какъв начин ще се реализира това членство. По принцип са възможни два подхода.
Първо, следвайки стандартната процедура за присъединяване към еврозоната, която всички сегашни страни членки са следвали, а именно присъединяване към валутния механизъм 2, след което изпълнение на критериите и пълноправно членство в еврозоната. С което автоматично ще се присъедини към всички нейни сегменти, включително тези, които формират Банковия съюз. Или вторият алтернативен подход е следвайки асиметрично присъединяване към отделни сегменти, по линия на така наречения механизъм за тясно сътрудничество. Без получаване първоначално на правомощията на пълноправен член, ставайки по този начин първата страна към момента възприела подобен подход.
При съществуващата архитектура на еврозоната, единствения сегмент към който може да се присъединим на този етап е единния надзорен механизъм и като следствие от това единния механизъм за преструктуриране, когато той бъде въведен.
Решението за това какъв подход да бъде избран, ще бъде формулирано от новосъздадения координационен съвет за присъединяване към еврозоната и одобрено от правителството и Парламента в рамките на техния институционален мандат. Това което ще изисквам от представителите на БНБ, ако бъда избран на етапа на обсъждането е да се придържат към два принципа.
Първият е оптимален баланс между отговорности и правомощия, които страната може да приеме. Включително опции за достъп до механизмите за подкрепа, към които досега нямаме достъп, в това число ликвидна подкрепа от Европейската централна банка, капиталова подкрепа от единния стабилизационен механизъм.
Вторият принцип, недопускане под никаква форма на ерозия в контролните функции на БНБ, преди пълноправното членство. Ще дам един пример. При този асиметричен подход, присъединяване към надзорния механизъм преди пълноправно членство, при неизменни други условия, ще възникнат стимули за банките от еврозоната да конвертират дъщерните си дружества в България в клонове, с което първо няма да имат задължението да поддържат капитал в страната. И второ, няма да подлежат на контрол от БНБ, по отношение на тяхната ликвидност.
Според мен подобно развитие, особено в контекста на кризата с Гърция е неприемливо от гледна точка на нашите интереси.
Следователно, за да обобщя. Стратегическата цел за присъединяване към еврозоната е ясна. Това, което предстои е да се вземе решение относно подходите и конкретните стъпки за нейното постигане. Организационната форма за формулиране на подобно решение вече съществува чрез новосъздадения Координационен съвет. БНБ ще участва активно, както казах в този процес, фокусирайки се на въпросите свързани с Банковия съюз и основавайки своята позиция на ясно формулирани принципи.
Резултатите от прилагането на тези незабавни мерки в банковата сфера, които начертах в началото, включително резултатите от оценките на качеството на активите на търговските банки, допълнително ще информират вземането на най-добро за страната решение.
Стратегическата цел за членство в еврозоната ще даде и насоката за по-нататъшно институционално развитие на БНБ и това е третата основна насока в моята концепция. Това развитие включва всички основни функции на Българска народна банка. Правилно беше посочено, че банковия надзор не е единствената функция на Българска народна банка. Има други функции, които остават на заден план, поради простата причина, че нещата там вървят добре.
Позицията ми по отношение на развитие на тези различни функции може накратко да бъде обобщена, както следва.
Паричен съвет. Паричният съвет ще бъде запазен и поддържан до присъединяването на страната към еврозоната. Основният аргумент за това е, че фиксирания валутен курс на лева към еврото и механизма на Паричен съвет, който успешно функционира през последните 18 години са основата, на която са изградени макроикономическата и финансовата стабилност в страната.
По управление на валутните резерви. Международните валутни резерви ще се управляват стриктно в рамките на съществуващия консервативен мандат, определен от Закона за БНБ. Знам, че има предложение и дискусия в тази сфера, но аз ако бъда избран ще се придържам стриктно към този консервативен мандат. Поради простата причина, че той е с доказана целесъобразност, гарантирайки сигурността, ликвидността и доходността на валутните резерви в условията на волатилност на международните пазари и осигурява сигурност и стабилност на Паричния съвет.
Банков надзор. Банковият надзор ще се развива, както посочих, в посока на най-пълно възможно съответствие с базовските принципи. Най-важните реформи включват:
Първо, засилване на надзора върху управлението на рисковете, произтичащи от свързаност, концентрация и големи експозиции.
Второ, повишаване на изискванията по отношение на корпоративното управление на банките.
Трето, засилване на изискванията към финансовата отчетност и одита на банките.
Четвърто, установяване на нормативна рамка за предоставяне на информация и упражняването на контрол върху надзорната политика от Управителния съвет.
Пето, подобряване на надзорния капацитет е изключително важен въпрос, който беше поставен във въпросите. По отношение на персонала, организационна структура и информационни технологии, в които моето мнение е, че изоставаме.
Поддържане налично паричното обръщение. Друга изключително важна сфера. На основата на изградената модерна инфраструктура, включително новия касов център и дружеството за касови услуги, усилията ще бъдат насочени главно върху следното.
Първо, изготвяне и пускане в обръщение на подобрени серии на съществуващите български банкноти, които вече надхвърлят пет години.
Второ, продължаваща оптимизация на разходите за производство чрез организирането на търг за производство на банкноти и замяна на ниските номинали банкноти с монети.
Трето, пълна подкрепа на създаденото през 2013 г. от БНБ съвместно дружество за производство на банкноти с френската компания “Обертюр” за получаване на лиценз за отпечатване на евро, което не е само въпрос на престиж за страната, но и на икономическа изгода.
Пето, подготовка за осъществяване в средносрочен план на плавен процес на замяна на българските банкноти и монети с евро при присъединяване на страната към еврозоната.
Платежни системи. Основната цел в тази сфера е осъществяването на ефективен надзор, който е една от основните функции на Българска народна банка и създаването на условия за пълно интегриране на платежните системи в страната с европейската платежна инфраструктура.
Присъединяването на БНБ и Българската банкова общност към европейската платежна система за брутен сетъл в реално време в евро, така наречената ТАРГЕТ 2 е важна начална стъпка.
По отношение на малките плащания в евро, БНБ ще работи основно за реализиране на национално ниво на проекта на Европейската комисия СЕПА за хармонизиране на европейските практики и стандарти и за развитие на сигурни удобни, платежни услуги на конкурентни цени, без разлика между национални и пресгранични плащания в Европа.
Фискално агентство. Друга според мен изключително важна функция на Българска народна банка. Банката ще продължи да бъде надежден фискален агент на правителството, на базата на сключени договори с Министерство на финансите при пазарни цени на услугите.
Приоритетните задачи в тази сфера включват.
Първо, развитие на организиран и прозрачен пазара на държавни ценни книжа, което ще позволи те да бъдат допуснати като приемливо обезпечение при бъдещите операции с Европейската централна банка и признаването на българските държавни дългови инструменти, като високо ликвиден буфер в съответствие с директивата за капиталови изисквания за банките.
Второ, интегриране и хармонизиране в средносрочен план с европейския пазар чрез присъединяване към новата техническа платформа на европейската централна банка за сетълмент на всички видове ценни книжа, така наречената ТАРГЕТ 2 секюритис.
Аналитична изследователска и прогнозна дейност. Предвиждам тримесечната публикация и икономически преглед да се утвърди като най-важната публикация на Банката, в областта на макроикономическия анализ и прогнози, докато годишните и полугодишните отчети на банката да се фокусират основно върху изпълнението на нейните функции.
БНБ също така ще участва активно в прогностичен цикъл на Европейската централна банка, Европейската комисия в рамките на европейския семестър и ще задълбочи връзките и обмена на информация с други централни банки, научни организации и международни институции. Ще се подобрят също така формите и каналите за достъп до анализите и прогнозите на БНБ, включително във връзка с тяхното представяне пред Парламента и широката общественост. И в това отношение тук имаме идеи, които може би трябва да се дискутират допълнително с Бюджетната комисия, за периодично представяне на тези анализи.
Последно, но не по значение, статистика. Дейността в областта на статистиката ще се определя от ролята на БНБ, като координатор на специалния стандарт за разпространение на данни на Международни валутен фонд. Усилията в тази насока ще бъдат насочени към завършване подготовката съвместно с Министерство на финансите и Националния статистически институт и присъединяването на България към новия, с по-високи изисквания специален стандарт за разпространение на данни плюс. Това ще бъде важен знак към местните и чуждестранните инвеститори, рейтинговите агенции, международните финансови институции, че статистиката на основата, на която се взимат важни макроикономически решения, включително парична и лихвена статистика, статистика на платежния баланс, външния дълг, международната инвестиционна позиция, финансовите сметки, както и за небанковите финансови институции, съответстват на най-високия международен статистически стандарт.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, това са само най-основните елементи от концепцията ми за развитие на БНБ.
Ако бъда избран, ще предложа на Управителния съвет на Банката, тази концепция да бъде развита в цялостна стратегия за дейността на БНБ в предстоящия шестгодишен период. За нейното реализиране ще разчитам на хората работещи в БНБ, които са отлични професионалисти.
Това на което ще посветя мандата си, ако бъда избран, е да създадем заедно с тях среда, в която те максимално добре да реализират своите способности и талант и по този начин да утвърдят БНБ като еталон на национална институция, с която всички ние да се гордеем.
Благодаря. Ще отговоря на вашите въпроси с удоволствие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И аз благодаря, господин Радев.
На въпросите на медиите. Имате ги пред вас. Да не ги чета. Започвате с въпросите, които досега бяха на вестник “Капитал” към всички кандидати. След това имаме въпроси на Института за модерна политика само към Вас. Аз съм ги обобщила в три въпроса. И след това отново имаме въпроси на вестник “19 минути” само към Вас, които също съм си позволила да обобщя в четири въпроса и ще ги кажа. Тъй като въпросите, които са дадени от вестник “19 минути”, включват и много лични елементи, които не смятам, че трябва да бъдат дискутирани тук при това изслушване.
Така че ако искате отговорете първо на тези въпроси, на които отговориха и останалите кандидати и след това ще запозная народните представители с резюмето и на въпросите на другите две медии и неправителствената организация.
Благодаря.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Благодаря и за въпросите.
Първата група въпроси са за подобряване на банковия надзор и неговата ефективност. Нужни ли са по-чести надзорни проверки на място? Бихте ли сезирали и назначавали проверки по публикации.
Аз мисля, че акцента трябва да бъде върху оценка на риска за всяка отделна банка. Тази оценка ще определи честотата на проверките. В случай на малък риск необходимата честота може да означава всеки две години. При по-висок риск поне веднъж годишно. Това разбира се, трябва да се съобрази и с капацитета. Предполагам, че знаете, че има пет екипа в банката в момента от четири, пет човека. Дори мисля, че единият екип е с по-малък състав. Знаем какъв е броя на банките. Знаем клоновете. Има много работа по клоновете, която обикновено не се дискутира. Така че това е и въпрос на капацитет. Но водещия фактор е оценка на риска. Няма смисъл да стои постоянно в банка, която е с много малък риск.
Публикациите е интересна тема. Според мен задължително трябва да се имат предвид при оценката на риска, а не да служат като основа за стартиране веднага на проверки. Като по този начин ще се инкорпорират в решението за определяне на редовността и фокуса на проверките.
Трябва ли да се бърза по направленията, включвани в единния банков надзор?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отговорихте на този въпрос.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Въпросът за бързината е интересен въпрос. Тъй като ние опитвахме и двата подхода. В началото с много бързане, след това с ходене на място. И двата подхода не помогнаха. Аз мисля, че отговора на въпроса не е в бързината, а в качеството и готовността. И трябва да се отчита също така, че това е двупосочна улица. Тоест, зависи не само от нас, а и от позицията на Европейската комисия, на Европейската централна банка, на страните членки. Тази позиция неизбежно ще бъде повлияна от кризата в Гърция. И за съжаление, това влияние ще бъде не в посока на увеличаване на бързината.
За държавните банки. Дали трябва да има държавни банки. Според мен не е въпрос на БНБ. Въпросът към БНБ е дали тези банки трябва да спазват регулациите в банковия сектор. И отговора на този въпрос е категорично да. Тоест, БНБ трябва да мери с еднакъв аршин, независимо от това, кой е акционера.
Доклад на Европейската комисия за макроикономически дисбаланс. Съгласен ли сте с критичните ситуации?
Аз мисля, че всички знаем, че по доклада има официална позиция на страната. Тази позиция вече е изпратена в Брюксел. Аз нямам никакви проблеми с позицията, която официално е изразена. Нещо повече, незабавните мерки, които представих, включително укрепване на надзора, режима за преструктуриране на банки и оценката на активите са насочени към реализиране на тази официална позиция на страната.
Проверката на качеството на активите и стрес тестовете. Процедурата може да се ускори, както настоява Европейската комисия. Как трябва да се реагира в случай, че тестовете покажат капиталови дупки в една или няколко институции. Това мисля, че е интересен въпрос.
Относно процедурата, аз представих план график, който мисля, че е реалистичен и достатъчно напрегнат. Знам, че този план график не съвпада с изискването на Европейската комисия, но мисля, че това е въпрос, който може да се уточни с тях, тъй като имаме сериозни аргументи. Така че не очаквам проблеми по тази линия.
Относно реакцията в случай на капиталова дупка. Естествено първата реакция трябва да бъде, да се приложат пазарни решения с частен капитал. Международният опит от последните години дава набор от допълнителни опции. От които правителството и БНБ могат съвместно да изберат приложими решения, ако това е необходимо.
Публичност и прозрачност в дейността на Българска народна банка. Има ли елементи от дейността й - дневен ред на заседания, решения и т.н., които бихте направили публични?
Аз мисля, че критерия тук е кристално ясен. Критерият, имам предвид за публичност и прозрачност. Той ще се базира изцяло на стандартите възприети от Европейската централна банка и европейската система на централните банки. Аз предвиждам, ако бъда избран, да инициирам преглед за съответствието с тези стандарти. В случай на несъответствие те ще бъдат отстранени.
Кризата в Гърция, имах възможност да коментирам това неколкократно. Мисля, че действията на БНБ и на правителството са напълно адекватни на ситуацията и те не са от вчера. Като резултат нямаме експозиция към гръцката държава или банки и следователно няма директни канали, по които проблемите от Гърция могат да се пренесат у нас. Разбира се, допълнителни мерки могат да се инициират в зависимост от развитието на ситуацията, която както знаем остава динамична.
Готовността за екип. И този въпрос съм дискутирал. Отговорът е да. Какви биха били първите задачи, които бихте възложили? Първите задачи ще бъдат свързани с изпълнението на плана, който представих в моята концепция.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да запозная народните представители, макар че те са качени на сайта и вероятно всички сте ги прочели. Въпросите от Института за модерна политика, които са отправени изключително и само към господин Радев, към другите нямаше.
Първата тема е гарантиране на независимостта на Българска народна банка от политически натиск. И в тази връзка как се сформира екипа.
Втората тема е публичност, прозрачност в действията на Българска народна банка, ограничаване на така наречената професионална тайна. Публичност на дневен ред. Мерки на Управителния съвет. Обявяване на възнаграждения на управители, подуправители и т.н.
Другата тема е, няма ли да се накърни допълнително доверието в БНБ, ако избора става при съмнение за легитимност на процедурата за избор на управител на БНБ. Така че ще ви моля да отговорите. Това изцяло включва всички въпроси, които са зададени от “Модерна политика”.
ДИМИТЪР РАДЕВ: По отношение на независимостта от политически натиск, аз мисля, че Закона за БНБ е категоричен. Той дефинира ясно и дава законовата рамка за тази независимост. Знаем също така, че това произтича директно от договора за функциониране на Европейския съюз. Следователно няма по-сигурен начин в гарантиране независимостта на БНБ от политически натиск, от стриктното придържане към разпоредбите на закона и договора за функциониране на Европейския съюз.
По въпроса за публичност и прозрачност. Коментирах този въпрос. Няма ли да се накърни доверието при съмнение за легитимността на процедурата на управител на БНБ? Легитимността на процедурата е отговорност на компетентните институции. Така че ще чакаме техния отговор.
Гарантиране на независимостта. Отново повторение на въпроса.
ПРЕДС МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам да ви кажа въпросите на “19 минути”. Вие ги гледате по реда, по който съм ви ги дала на всички. Но това бяха въпросите на неправителствената организация, Института за модерна политика. А въпросите на вестник “19 минути” също са изключително към Вас. Но има един към мен. Затова ще си позволя първо него да прочета. Той е защо до момента няма декларации за номираните за принадлежност към службите на комунистическия режим, тяхната и членовете на семействата им, съпруги, братя и сестри.
Категорично искам да кажа, че процедурата за избор на управител, изискванията към документите, които те трябва да представят са описани, приети в Закона за БНБ и по никакъв начин Народното събрание, още по-малко Бюджетната комисия би си позволила в допълнителни правила да въвежда други изисквания, включително и за подобни декларации.
Всеки един журналист и който се интересува по тази тема би могъл да направи подобна справка, тъй като знаете, че на сайта на Комисията за досиетата има подобна информация.
Държа да ви информирам, че един проект “Инициатива за прозрачни и парламентарни назначения”, който е направил едно такова подробно обследване казва, че за нашите кандидати няма данни да са принадлежали към службите за сигурност.
Останалите въпроси към господин Радев са доста заядливи. И аз съм ги обобщила в четири групи.
Първата група е гарантирането на независимостта на Българската народна банка от политически натиск, при положение, че сте бил заместник-министър в шест правителства. Както и считате ли, че се намирате в конфликт на интереси при положение, че сестра ви Радостина Радева заема мениджърски пост в Уни Кредит Булбанк.
Второ, мерки за подобряване на банковия надзор и неговата ефективност, така че след Корпоративна търговска банка да бъдат преодолени рисковете от следващи банкови фалити.
Споделяте ли тезата, че фалита на Корпоративна търговска банка е опит да се събори валутния борд в България?
Трето, сценария в Молдова на верижни банкови фалити. Възможно ли е в България, от гледна точка на ръководител на мисията за техническа помощ за управление на финансовата политика в държави от Източна, Централна Европа, Близкия изток и Африка.
И последната група са от абсолютно лично естество. За личните отношения на господин Радев с господин Орешарски, с госпожа Кристалина Георгиева, с господин Бойко Борисов, с господин Местан и т.н., на който въпрос, аз предлагам господин Радев да не отговаря.
Заповядайте господин Радев по първите три въпроса.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Благодаря и за тези въпроси, независимо от тона. Гарантиране на независимостта на Българска народна банка. отговорих на този въпрос. Конфликт на интереси, мисля че нямам. Но ако някой има съмнение, може да ги отправи към съответната комисия, която се занимава с тези въпроси.
Мерки за подобряване на банковия надзор и неговата ефективност. На този въпрос отговориха. Конкретно опита да се събори валутния борд, аз мисля че не трябва да отдаваме голямо внимание на конспирациите. Те вървят там където институциите са слаби. Аз ще си поставя като основна цел Българска народна банка да бъде силна институция, така че такива конспирации и сценарии да нямат никакъв шанс.
Не мога да разбера въпроса за Молдова и за верижните банкови фалити. Никога не съм имал професионални отговорности свързани с Молдова. И една от много малкото страни в Европа, която никога не съм посещавал. Така че предполагам, че този въпрос трябва да се отнесе към властите в Молдова.
И въпросите от лично естество. Те затова се казват лични, защото не са обект на публични дискусии.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Радев.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси.
Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Радев, вие споменахте за звеното за преструктуриране. Къде виждате неговото място? Ще създавате ново управление или ще бъде в управление “Банково”? И как ще осигурите синхрона с Банков надзор, тъй като информацията, поне която се ползва трябва да има източник най-вероятно банков надзор.
Споменахте и за структурните критерии в процеса за присъединяване към еврозоната. Хубаво е да обръщаме внимание на тях. Там какъв съвет бихте дали на правителството, основен и един, къде да наблегнат най-много, по отношение на един от критериите или на една от областите. И в каква ситуация бихте критикували правителството, с оглед независимостта на Централната банка.
И по отношение на екипа, вие няколко минахте покрай въпроса по-скоро, отколкото да му отговорите. Това разбира се е добра стратегия. Но все пак искам да ви попитам, ако бъдете избран, готов ли сте да поемете отговорност и да посочите технократски екип на базата на неговите способности, а не толкова на политически пазарлък. И разбира се, за да бъда симетричен, бихте ли приел да сте подуправител?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Давам думата на господин Димитров. Господин Търновалийски, след него господин Александров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ние имаме два кратки въпроса с колегата. Аз ще си позволя да ги прочета и двата. Опасенията ни са, да не се повтори историята с Искров, който както разбираме, само един единствен е виновен за всичко, но е невинен за съдебната власт. И налагането му за управител на БНБ, без после никой да носи отговорност. Тоест, да не се възпроизведе отново модела, било каквото било, от сега нататък пак същото.
Ние ще зададем два въпроса. Първо ще кажа мотивите, които ме карат да ги задам и после двата кратки въпроса.
Четири кандидати имаме, уважаеми колеги. Можеха да бъдат повече. Но не им дадохме възможност някои да се съгласят да бъдат номинирани, други нямаше как. Трима са от България, един от чужбина.
Няма съмнение за никой от вас, че те са компетентни, знаещи, можещи. Някои цял живот са прекарали в банките, други цял живот са мечтали да отидат там. Оказа се за мен и колегата ми, че има някакво усещане за неравнопоставеност. Единият е кадърен честен, некорумпиран, не е участвал в задкулисие, каквото и да говорим. Освен това е с прекъснати връзки у нас.
Останалите и участвали и не осмелили се да участват. Нямаха този късмет. Нямаха този имидж. Те са в България. Носили са отговорности, управлявали са банки, оцелявали са. Дали това е успешния модел. Аз смятам, че да. Обаче стои въпроса с екипа. Ако изберем сега господин Радев, екипа му от чужбина ли ще дойде или от нашите? Защото ако са от нашите, защо тогава го разкарвахме от чужбина.
Ако обаче е от чужбина екипа му и всички са от чужбина. Модела Дянков, прекрасен. Тогава те като дойдат да работят всички управители, подуправители, тоест втория и третия ешелон, ако приемем, че ръководството ще е от чужбина, са си българи. Всички управители на търговски банки са от омразните български банкери.
Така че първият ми въпрос, все пак ние имаме от една страна кандидат, който идва от чужбина, а на практика от началото на настоящия век е в чужбина и хора, които са тук.
Първият ми въпрос. Най-важното ви предимство, качество или недостатък е? С какъв екип ще работите и мнението за банкерите у нас?
Вторият ми въпрос е породен от политиката, която се случи в Парламента. Вие нямате отговорност. Не трябва да носите никакви за нея мнения, съмнения. Но този въпрос възникна в пряка връзка с избора ви за управител, който неминуемо ще рефлектира върху дейността ви от сега нататък на този, който бъде избран, независимо как се казва той.
Ние сме изправени пред хипотезата, че със 76 народни представители от пет парламентарни групи и от независими, които като потенциал са почти половината парламент, ако всички се бяха подписали, имат съмнения, на този етап казвам съмнения и сезираха Конституционния съд, относно нарушения на Конституцията и Правилника за устройство и дейността при номинацията за избор.
Утре от същите тези народни представители ще искаме да гласуват закони за промяна. Защото без промяна в законите няма как да стане. Така че хипотезата е всеки път да има обтекаемо мнозинство. В единия сме изправени пред принципа, не зачитаме, нарушаваме Конституцията при избор. Първо, защото няма санкция с обратна сила. Второ, защото искаме и можем да си го позволим.
Не означава ли това, че от утре, след като мине избора и чукне камбанката. След като изберат управителя, както и да се казва той, ние ще започнем да говорим, точно тези, които са нарушили, че Конституцията, Правилника, върховенството на закона, най-висшия трябва да се прокламира, спазва, за да може да мине който и да е закон, защото това е единствения ред.
В тази връзка въпроса ни, и на колегата, е следния. Смятате ли, че ще имате подкрепата на Народното събрание при осъществяването на дейност, Управител на БНБ, след като ви изберат при така създалата се ситуация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Търновалийски. Господин Търновалийски отстъпва на господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря ви, госпожо председател и на вас господин Търновалийски.
Уважаеми господин Радев, аз в стратегията, която вие изложихте пред нас имаше едно нещо, което вие казахте, че ще сменяте облика на парите. Ще печатате нови и прочее. Имате ли първо анализ колко ще излезе това на БНБ? Казахте, че ще търсите тепърва фирма, която да го извърши. Ние имахме една печатница, която стана съвместно дружество с Шарл Обертюр Груп. Тоест вие възнамерявате ли първо към тях да се обърнете или директно минавате на конкурсни начала.
Аз тук ще се включа и към въпроса на колегите за екипа. Вие сам ли изготвихте цялото експозе или го изготвихте с екип? Ако сте го изготвили с екип, бихте ли ни казали имената на екипа, с който го направихте?
И последното може би ще прозвучи като пожелание и то за независимост. Защото вътре в стратегията ви имаше един срок септември месец 2015 г. за първия доклад. Ако не ме лъже паметта, ако Иван Искров не си беше подал оставка, вие влизахте в длъжност от 10 октомври 2015 г., следователно вие нямаше да спазите този срок. И искрено се надявам след тура, който прекарахте през почти всички парламентарни групи, да не дойдат и на вас да ви дърпат ушите, за да може да излезете по-бързо, за да си спазите срока, който ви е заложен в програмата.
Благодаря ви.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Радев, вие споменахте за незабавните мерки, които трябва да се предприемат. Една от тези мерки казахте, че е въвеждането на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции. Този закон ние го гледахме в Комисия. Утре ще го гледаме на първо четене в пленарна зала. Моят въпрос към вас е свързан с предложението на вносителя, чл.5 мисля, че беше, за сваляне на отговорността от Управителния съвет на БНБ и Комисията за финансов надзор за действия и бездействия, освен в случаите на умисъл. Какво е вашето мнение? Имате ли вие нужда от такова сваляне на отговорността, ако бъдете избран и ако сте управител на БНБ?
Колегата постави въпроса за звеното за преструктуриране. Вие заявихте, че то ще бъде в БНБ. Така е предвидено и в проектозакона. Но все пак има и друга практика, това звено да бъде извън Централната банка. Какви са вашите мотиви, ако приемате това да бъде в БНБ и какво смятате и каква са недостатъците, ако е извън БНБ?
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Ковачев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз ще допълня господин Радев въпроса, относно звеното. В този 18 месечен план вие споменавате, че то ще бъде готово, интегрирано в края на 2015 г. Ще бъде създадено. Има обаче една ситуация, в която аз предполагам, че е възможно да попаднете още другата седмица. Тъй като на няколко пъти споменахте гръцкия проблем. Няма да изпадам в подробности, за да няма фантазии, както предишния път спомена госпожа Стоянова.
Възможен е най-лошия сценарий. Аз предполагам, че вие имате план и трябва да си комуникирате много добре с институциите, главно с Министерство на финансите. Предполагам, че няма да стигне до тази ситуация, която беше в началото, когато ние бяхме конструирани между сегашния министър на финансите и сегашния, все още действащ управител в оставка Иван Искров.
Споменахте и допълнителни мерки в тази ситуация. Искам малко да навлезете в конкретика, това като втори въпрос, какво имате предвид. Защото най-малкото което е, гръцките подразделения, които държат 23 процента от нашата банкова система ще бъдат изложени на репутационен риск. Не може да го избегнете в никаква ситуация, независимо, че нямат експозиции към гръцкия дълг.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Радев, вие знаете, че при вашата номинация получихте и подкрепата на Реформаторския блок. Подкрепа, която ние обвързахме с ясна отговорност на целия Управителен съвет, на който ние поискахме оставката.
Моят въпрос е следния. След няколко дни предстои гласуване в зала. Какво бихте избрали? Да имате подкрепата на Реформаторския блок при гласуването или да изберете някой от настоящия състав на БНБ, да го предложите за следващ мандат? Или по-ясно да го кажа. Избирате подкрепата на Реформаторския блок или избирате статуквото?
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Поставяте някак си политически условия за подкрепа. Ако може по-ясно, за да го разберат журналистите. Реформаторският блок поставя условия за подкрепа. Така ли?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Подкрепа срещу пост. Какво не е ясно?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На мен не ми е ясно затова питам?
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Така прозвуча. Да не бъдете грешно разбран.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Уважаеми господин Радев, във вашето експозе вие казахте, че в БНБ има отлични професионалисти. В същото време тези отлични професионалисти изцяло проспаха аферата КТБ. Аз съм съгласен, че те са професионалисти, но най-вероятно върху тях е бил оказан натиск, да не си свършат работата. В България, тъй като вие не сте присъствали тук и може би не знаете, този вид оказване на натиск през последните години достигна своята еманация в една афера наречена “Ало, Ваньо”. При която тогавашния премиер Бойко Борисов се обади на тогавашния шеф на Агенция “Митници” и му каза: “Тук на едни съм им обещал да не ги проверявате.”
Моят въпрос към вас е как ще гарантирате, че няма да има афера “Ало, Митко”. Най-вероятно вече сте имали среща със сегашния премиер Бойко Борисов. Най-вероятно от вас са били изисквани някакви ангажименти. И всъщност единственото от което аз се страхувам в цялата тази ситуация е не това, дали БНБ има нов паричен салон, както вие казахте или дали ще печата нови банкноти, а това дали тя ще продължава да бъде институция, която е силно политизирана, поради което и нейния имидж в обществото е сведен до тези 9 процента, които бяха обявени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли още въпроси?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Нашият кандидат каза, че участва само за първо място. Ако мога да прекъсна за пет минути, да попитам господин Симеонов, да се включим и ние в наддаването по някакъв начин.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Той като участва за първо място за какво ще се наддавате?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Няма да участваме в наддаването.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси? Няма.
Господин Радев заповядайте.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Благодаря за въпросите.
Господин Чобанов, звеното за преструктуриране. Ясно е къде звеното за преструктуриране няма да бъде. То няма да бъде в Банковия надзор. Възможните варианти са да бъде в Управление “Банково” или да бъде директно към Управителя на банката. Но това е въпрос, който ще се уточни, когато минем и през втория етап и имаме пълен екип в Банката.
По отношение на структурните критерии, аз мисля, че това е най-важната промяна във връзка с присъединяването към еврозоната. Не изключвам тя да се формализира в не много далечно бъдеще. Критериите, които знаем всички, официалните критерии за дълга, дефицита, инфлацията вече не са достатъчни, особено в контекста на ситуацията в Гърция. Акцент се поставя все повече върху структурните критерии.
Това което правителството трябва да прави, мисля че то започна да прави добри стъпки. Тъй като една от основните реформи в структурната сфера са свързани с пенсионните и здравните системи. Тук са направени първи стъпки, така че предполагам, че всички се надяваме да имаме достатъчно добър прогрес в тази структурна част.
По отношение на критиките към правителството, аз мисля, че този въпрос има две страни. Едната е разбира се, Банката ще реагира винаги, когато види, че се приемат решения, които не са в подкрепа на финансовата стабилност.
От друга страна не знам нито един случай, а съм виждал поне седем или осем в страни, които Централната банка и правителството се карат открито. И тези разправии никога не са свършвали добре. Така че моята идея е да направим съвместно и да институционализираме взаимоотношенията преди всичко между Българска народна банка и Министерство на финансите. Имаше такъв формат през втората половина на 90-те години. Мисля че ще бъде добре да го възстановим, който да обсъжда всички текущи въпроси и се оглавява от заместник-министър на финансите и от заместник-управител на Централната банка. Така че въпросите да се решават възможно най-оперативно.
Не виждам на този етап и това беше една от причините да се съглася да участвам в този процес. Не виждам нито един опит или намерение да се работи против финансовата стабилност от страна на правителството, така че като начална позиция ми се струва, че няма място за опасения.
За подуправители, определено технократски избор. Два критерия – почтеност и експертиза в тази поредност. Но като цяло, ако трябва да използваме една дума, избора ще бъде технократски.
По отношение въпросите на господин Димитров. Не успях да го запиша всичко. Но го приемам като есе, това което казахте в добрия смисъл на думата. Ще се опитам да си взема разпечатка и да го прочета.
Конкретния въпрос беше какви са най-важните ми предимства. Не мога да го коментирам. Това е въпрос, който вие ще прецените, дали имам или нямам такива.
Банкерите у нас, с отлични впечатления. Имал съм повод да го заявя многократно. Имах и щастието сега да се срещна. Познавам много от изявените ни банкери от моята генерация. Имах възможност да се срещна с по-младото поколение. Впечатленията ми са отлични. Аз мисля, че с такива представители в търговските банки трябва да сме спокойни за бъдещето.
По отношение на съмненията свързани с процедурата. Трудно ми е да дискутирам този въпрос. Не съм участвал в писането на процедурата, нито в нейното оспорване. Добрият вариант ще бъде да има широка подкрепа за ръководството на БНБ, но в крайна сметка трябва да се изчака решението на компетентните институции.
На въпроса на господин Александров, печатането на пари определено на търг. Това е идеята. Защото това сваля много цената. Печата не в този смисъл, който всички го разбираме, а трябва да се сменят текущите емисии. Те са повече от пет години. През това време и защита и много други изисквания се промениха драстично. Така че това ще е един важен проект. Аз го споменавам като нещо, от което ние не може да избягаме. Но трябва да го направим по възможно най-целесъобразния начин от икономическа гледна точка. Така че определено търг. Обертюр Груп разбира се, ще участва в този търг предполагам. Но той ще бъде на база на търг.
Резюмето. Подготвих го сам. Подготвих го още преди първоначалните срещи с парламентарните групи. Истина е, че след това съм го консултирал с хората, с които смятам да работя и съм направил някои промени. Но структурата и основното съдържание подготвих сам.
Поставихте въпрос за хипотези, мисля че бяха във връзка с членството в Европейския съюз. Може би съм записал неправилно.
Господин Търновалийски, във връзка с текстовете в закона за възстановяване и преструктуриране на банки. Това е препоръка, която се дава. Даде се и сега наскоро от Международния валутен фонд и Световната банка. Ние трябва да мислим за законова защита. когато хората изпълняват добросъвестно своите функции, особено в сфери. Това важи и за хората от надзора. Те са подложени на огромен риск. И ако знаят, че няма законова защита, те са направили всичко, което зависи от тях. Това намалява ефективността на надзора.
По отношение на Гърция. Допълнителни мерки и възможно взаимодействие с Министерство на финансите. Знам за какви мерки става въпрос, но не мога да ги коментирам. Не искам да си развалям отношенията с министъра на финансите, даже преди да съм избран на тази позиция.
Пак повтарям, това което се прави в момента е напълно адекватно и ще се реагира според ситуацията. Това е отговора който може да се даде на този етап.
Въпросът на господин Танев, мисля че няма да бъда в състояние да отговоря. Обвързването на отговорността и политическата подкрепа за Управителния съвет и как това ще бъде свързано с избора на нови подуправители. Аз казах, подхода ще бъде изцяло на база на тяхната експертиза и почтеност.
Въпроса на господин Кадиев. Отличен професионалист. Това което имам предвид, че огромното мнозинство на хората, които работят в Централната банка са наистина много добри професионалисти, включително и хората, които работят в “Надзора”. Тези екипи, за които говоря. Въпроса не е в тези хора, които вършат черната работа, а въпроса е, че не е създадена правна рамка, това да се реализира по-нагоре. Било е спирано на някакъв етап и аз мисля, че отговорите ще бъдат дадени от тези разследвания, които се правят в момента. Но интересувам се силно, каква е експертизата на хората, които работят. Използвам независими оценки. Ще излезе предполагам съвсем скоро доклад на Международния валутен фонд и Световната банка, които оценяват нашите надзорни практики, но също оценява и капацитета. Те мисля, че също дават такова становище, че хората, които работят там са с високо качество. Но това което не достига е, че първо броя им е недостатъчен. И второ, имаме изоставане по отношение на информационни технологии.
И разбира се, третия аргумент е, че цялостната организации и надзорното звено има проблеми и те опират до самата структура на управление на Банката, което дискутирахме. Това имах повод няколко пъти да го посоча. Трябва да се промени правната рамка, така че да се ангажира по подходящ начин отговорността на Управителния съвет и на управителя.
Българска народна банка е силно политизирана. Възможно е. Нямам такова впечатление от контактите ми с хората на експертни равнища. Това ще бъде едно нещо, на което ще държа изключително силно, ако бъда избран, Банката да е максимално отдалечена от каквито и да е политически влияния. Законът също дава такива гаранции. Така че опира до това, кой как ще прилага закона. Аз смятам да го изпълнявам стриктно.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Радев. Сега вече мога да кажа, че приключихме изслушванията.
Уважаеми колеги, да ви предложа доклада как ще завърши.
Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание, да разгледа и гласува предложените кандидатури на Бисер Стоянов Манолов, Виктор Иванов Йоцов, Григорий Цветанов Вазов и Димитър Борисов Радев за Управител на Българска народна банка по реда на раздел 4 от Процедурните правила, за което прилага към настоящия доклад проект на решение за всеки кандидат.
Изготвили сме четири проекта на решение, за всеки кандидат поотделно.
Искам да ви запозная с текста на проекта за решение.
Р е ш е н и е
за избиране на Управител на Българска народна банка
Народното събрание на основание еди кой си член от Конституцията и Закона
Р Е Ш И:
1. Избира /за всеки един поотделно/ за Управител на Българска народна банка с мандат шест години.
2. Решението влиза в сила от деня, следващ деня на избора.
Ако нямате против, това ще предложим като доклад.
Ако имате някакви съображения, слушам ги.
Въз основа на подадена оставка до Народното събрание с писмо № 501-00-15 от 23.06.2015 г. от Иван Ганчов Искров, като Управител на Българска народна банка, считано от 10 юли 2015 г., Комисията по бюджет и финанси трябва да гласуваме проекта за решение, което след това в залата ще се гласува, за освобождаване на господин Иван Искров.
Макар че в Закона за БНБ е записано, ал.7 на чл.12.
При подаване на оставка от член на Управителния съвет, правомощията на този член се прекратяват след изтичане на три месеца от подаването й, ако в този срок не бъде избран или назначен нов член на Управителния съвет.
Понеже юристите не са сигурни, че това означава автоматизъм с избирането, аз ви предлагам един проект за решение, което ние ще предложим на Народното събрание и който ще бъде гласуван, когато имаме избран Управител по правилата, а именно решение за освобождаване Управителя на Българска народна банка.
Народното събрание на основание чл.84, т.8 и чл.86, ал.1 от Конституцията на Република България във връзка с чл.12, ал.7 от Закона за Българска народна банка

Р Е Ш И:

Освобождава Иван Ганчов Искров от длъжността Управител на Българска народна банка.
Решението влиза в сила от деня, следващ деня на избора на нов Управител.
Гласуваме за.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Решението е прието.
С това приключихме днешното заседание на Комисията.
Благодаря на всички за участието и за компетентните въпроси.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 17 часа и 30 минути /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /