---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 23 юни 2015 година /вторник / от 14.00 часа в зала «Изток» на Народното събрание, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 14 часа и 30 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 554-01-109, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители на 3 юни 2015 година – второ четене.
На нашата Комисия сме поканили правните консултанти на синдиците господин Явор Карапанайотов и госпожа Емилия Лесова и Гинка Табанска, които участваха и в работната група.
Поканили сме председателя на Комисията за защита на личните данни, господин Венцислав Караджов.
От Асоциацията на банките при нас са: госпожа Ирина Марцева - главен секретар и Елеонора Христова – юрисконсулт.
Поканихме и шефа на Комисията за конфликт на интереси, но той след първото свързване с него, не успяхме след това да се свържем и вероятно няма да дойде. Аз съм провела с него два разговора по телефона, които ще ви разкажа, когато обсъждаме съответните текстове.
Има ли други предложения за дневен ред? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към разглеждане на точката.
Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 554-01-109, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители на 3 юни 2015 година, приет на първо гласуване на 12 юни 2015 г. – второ четене.
Процедура.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател, с оглед на факта, че в този час започва заседание на Комисията по правни въпроси упълномощавам колегата Емил Димитров да гласува с моя глас.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре.
Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на закона.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е прието.
Предложеине на н.п. Георги Ковачев, Христо Тодоров и Светлин Танчев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов параграф 1.
Параграф 1. В чл.3а, ал.2, т.2 се изменя така:
Точка 2. В предмета му на дейност да е изрично посочена съответната дейност по чл.2, ал.2, т.6,7 и 12 или по чл.3, ал.1, т.2 и т.3.
Изказвания? Да дадем ли думата на Ковачев нещо да обяснява или всичко е ясно? Няма въпроси.
Гласуваме предложението на работната група за § 1.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 1 по вносител.
Предложение на н.п. Корман Исмаилов, Георги Танев, Гроздан Караджов и Мартин Димитров.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложение на н.п. Румен Гечев, Жельо Бойчев и Стоян Мирчев.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Десислава Атанасова, Менда Стоянова, Йордан Цонев, Искрен Веселинов, Борис Янчев, Румен Гечев,Снежана Дукова, Анна Александрова, Красен Кръстев и Димитър Танев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2.
Изказвания?
Госпожа Марцева – Асоциация на банките. Заповядайте.
ИРИНА МАРЦЕВА: Добър ден.
Благодаря, госпожо председател. Както бяхме посочили в предварителното ни становище по законопроекта има някои особености в него, които смятаме за притеснителни, обществено неприемливи. Такова според нас е предложението за ал.12, т.2, от което става ясно, че се иска оповестяване на информация за всички лица, които в последните две години преди обявяването в несъстоятелност са имали депозити при така наречените привилегировани лихвени проценти.
Според нас е неоснователно включването на тази група лица в новите разпоредби, тъй като това е стандартна банкова практика и няма нищо укоримо, нито елемент на виновност в това, лицата да получават преференциални лихвени проценти, тогава когато това е обичайна практика, имат депозити в по-висок размер. Бих казала, че дори е съвсем общо приемливо това да се случва за лица, които са с депозити над гарантирания размер. Не разбираме, защо трябва такова широко оповестяване да се извършва. Да се разкрива информация за тези лица, които с нищо не са допринесли, нито са извършили някакви укорими действия във връзка с обявяването в неплатежоспособност на банката. за нас тази точка трябва да отпадне от проекта, тъй като тя е свързана със застрашаване, най-общо интересите на тези клиенти на банката, макар и тя да е обявена в несъстоятелност и биха довели до потенциални незаслужени атаки към тях, дори ако щете и от криминални елементи.
Тоест не намираме никакви основания и предлагаме тази точка да бъде изключена от обхвата на закона, като информация, която ще бъде безусловно оповестена.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Имам един въпрос към представителите на Асоциацията на банките, тъй като това което казаха в момента, на мен ми звучи абсолютно логично. Смятате ли, че въвеждането на подобна алинея като втора би могла да има негативно отношение и влияние върху банковата система и спрямо другите банки. Тоест, дали би могло да се очаква лица с такива преференциални депозити, които често са с много големи размери, да се очаква някакъв отлив на тези депозити и търсене на друга форма, по която те да защитят своите спестявания, независимо, че тук става въпрос за банка в несъстоятелност. Но знаем, че никоя банка не е застрахована от това.
Благодаря.
ИРИНА МАРЦЕВА: Накратко ще отговоря. Естествено, че има такива опасения. Да не говорим, че самото поставяне на темата създава смущения в обществото. Тъй като хората не разсъждават много често в посока на това, това се отнася само за банка в несъстоятелност и дали ще се стигне до такава ситуация. Самият факт, че лица които с нищо не са допринесли за фалита на една банка, се обявява информация за размера на техните влогове. При това забележете, че се обявява информация за максималния размер в този период.
Това означава, че лицето в един момент може да е имало пари, които сега ги няма. Но така или иначе тази информация изтича в обществото, без никакви основания и тези лица, биха могли да понесат някакви негативни последици. Не мога да разсъждавам какви. Но знаете, че ние сме изключително ревниви към запазване статута на банковата тайна и на доверието на клиентите в банките.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Разбира се, че това не е обичайна практика и аз съм съгласен със становището на Асоциацията, но трябва да решим няколко конкретни казуса по тази банка. Тя е била подкрепяна от определени политически или обществени фигури, които са оказвали влияние върху нейния растеж, върху липсата на контрол и т.н. Това ни принуди да разширим кръга, обхвата. Тоест да дадем по-голяма публичност, отколкото е нужно в други случаи, за да отговорим на обществените очаквания. А и ние самите на себе си да отговорим, кои са тези лица, които получавайки примерно привилегировани лихвени условия или договори или някакви други неща, са способствали чрез заеманите от тях длъжности банката да върви нагоре или контрола върху нея да е занижен.
Но тук, госпожо председател, с това обяснявам, защо ние имаме съзнанието за тази опасност. Защо сме го направили. Но тук доколкото бихме могли някакъв компромисен вариант да направим, това ние казваме, че за лицата, които са в чл.2, ал.1 и ал.3 от Закона за публичност на имуществото на лицата. Тоест, всички онези, които заемат висши държавни длъжности, те са да кажем приблизително 7000, 8000, 9000, в различните години са различни. А в случая ще става въпрос за доста повече, защото едни влизат, други излизат. И за целия този петгодишен период, доста са влезнали и излезли от този списък. За тях ще бъде обявено.
Тоест, ако ние ограничим това за преференциалните лихвени условия само върху лицата, които за краткост наричаме политически или държавни хора, ще стане ясно и няма да попаднат в този кръг хора, които не са заемали длъжности и не биха могли да имат отношение към обществения интерес около тази банка.
Само правя предложение ад хок, дали бихме могли да съвместим и общественото очакване за пълна прозрачност и все пак по някакъв начин да запазим лица, които са имали преференциални влогове, зарад размера на влога си или да кажем, заради това, че банката ги обслужва десет години или пет години и защото всичките им сметки са там на юридически лица и т.н. Това е само една хипотеза. Правя я ад хок.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам да взема отношение не точно по тази точка. Пак сме в нея. Няма да излизаме. Но във връзка с това, което казва господин Цонев, аз искам да ви обърна внимание на точка пета и шеста.
В доклада, както виждате, гледайте последния текст на Комисията, има два текста, които са и свързани с тях юридически лица, в които лицето се намира в икономическа или политическа зависимост, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност.
Понеже ми се струва, че има отношение към това, което коментираме и по точка втора. Според проучванията, които направихме и миналия път на работната група говорихме, няма как да се знае кои са тези юридически или физически лица, които са били свързани с тези лица. Няма такава база данни. Още по-малко синдиците биха могли да ги издирват. Тоест, за всеки един клиент на банката, който има влогове и кредити и е публична личност, те ще получат база данни от Сметната палата за въпросните публични личности и техните семейства. Защото тази база данни я има в Сметната палата. Но те не биха могли да издирват на всеки един от тях, кои са свързаните му юридически и физически лица. Няма такава база данни.
Единственото, което е като възможност, да има някаква информация за свързани юридически, физически лица е декларацията за конфликт на интереси, която всички тези лица попълват. Обаче от проучването, което направихме стана ясно, че в Комисията за конфликт на интереси изобщо няма регистър на тези подадени декларации.
Съгласно закона, всеки един работодател, който има такива лица трябва на своя сайт да публикува техните декларации. Направихме проверка по работодатели. Искам да ви кажа, че почти никой нищо не е публикувал, с изключение на Висшия съдебен съвет, където са качени всичките декларации.
Влезнахме в конкретните декларации на Висшия съдебен съвет. Всички ние попълваме такива декларации и знаете какво представляват. И там в т.5 евентуално би могло да има такива данни на декларацията и там е казано. Трябва да се декларира. Имам частен интерес към дейността на следните свързани с мен лица по смисъла на § 1 т.1 от допълнителните разпоредби на Закона за конфликт на интереси.
В 90 процента от декларациите, които прегледахме в сайта на Висши съдебен съвет, тук нямаше нищо. И ако вие си направите сметка за вашата декларация съм убедена, че тук също нищо не сте декларирали. А тук за мен задължително трябва най-малкото да е декларирана дейността или фирмата, в която работи или е съдружник или еди какво си вашия съпруг или съпруга. Защото там имате частен интерес по закон.
Това означава, че няма откъде изобщо да се извадят тези свързани юридически и физически лица. Дори ако натоварим някой друг орган да извади тези лица и да ги предостави на синдиците, защото категорично това не е тяхна работа, да вадят свързани лица. Той няма откъде да ги вземе тези свързани лица. Бихме могли да вменим на Сметната палата, но тя няма откъде да ги извади.
И затова тук аз ще направя предложение, в тази точка пета и шеста тези текстове да отпаднат. Освен ако вие имате идея, как бихме могли да ги реализираме на практика. И това има връзка с изказването по точка втора. Тъй като тогава няма как да излязат на публичните личности кредитите и влоговете на свързани с тях юридически или физически лица. Ако те бъдат публикувани всичките, журналистите си правят разследването лице по лице и ще ги извадят, Но това е само аргумент във връзка с това, ако приемем, че ще отпадне тази част от точка пета и шеста. Ако ние имаме механизъм да извадим по точка пета и шеста свързаните с тях юридически лица, тогава наистина бихме могли да се откажем от точка втора, с оглед на публичния интерес.
Иначе аз абсолютно подкрепям това, което каза госпожа Марцева от името на Асоциацията на банките. Защото за мен смисъла на този закон и разкриването на каквато и да било такава информация, трябва да е свързана с по някакъв начин фалита на банката, ощетяване на банката или ползване на привилегии от кредити или влогове от банката, но на лица, които наистина биха могли да окажат политическо или икономическо влияние върху банката.
И понеже съм взела думата, макар че е извън контекста на това, което говорих. Обърнете внимание на ал. 16. Тук отново има едни текстове по точки от едно до шест и аз правя предложение по чл.80 на Правилника да бъдат включени в доклада на Комисията и да бъдат гласувани. Това са текстове, които всъщност са продиктувани от това да спазим закона за личните данни.
Тъй като по Закона за личните данни има множество лични данни, ние казваме кои от тях тук да бъдат публикувани, ясно и категорично, за да няма спекулации, че видите ли имаме нарушение на този закон.
Да се върнем сега отново на дискусията, но ще ви моля общо да я гледаме.
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само една бележка, госпожо председател. Не че почитаемите колеги членове на Комисията не се сещат, но има медии. Всеки опит професионално да ограничим кръга, аргументирано, по моя лична преценка ще бъде подложен в медиите, може би в някои на интерпретация, че се опитваме да прикрием някои или да стесним кръга. Ние трябва да имаме съзнанието и за това. Така че има и такъв риск. Правейки професионални неща по този закон да отпаднат, това да бъде интерпретирано като опит да се прикрие някакъв казус или някаква група. Така че ние по тези текстове вероятно ще се въздържим, защото в случая е по-важен обществения интерес.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм абсолютно съгласна с вас и в никакъв случай няма да се съглася с това ГЕРБ да поеме отговорността за това, че иска да прави професионални текстове, изпълними текстове. Категорично не съм съгласна да натоварваме и синдиците с това. Това изобщо не им е работа, да ходят да разследват. И ако вие смятате, че това мое предложение за отпадане на тази част не може да бъде подкрепено, аз лично смятам, ако всички сте съгласни ще го подкрепим и ще отпадне. В противен случай, аз не мога да поема политическа отговорност само от името на ГЕРБ. Защото е много лесно да се въздържиш и да си остане. Тогава да възложим на някои орган, тук с една разпоредба, както възложихме на Сметната палата, да ги издири въпросните юридически и физически лица и да ги предостави на синдиците в някакъв разумен срок.
Господин Николай Николов, шефа на Комисията за конфликт на интереси е тук. Ние с него разговаряхме по телефона, аз ще му дам и думата. Ако имате въпроси към него. Там също трябва да направим в този Закон за конфликт на интереси някакви промени, така че да има някаква база данни някъде и да е ясно, кой подава. Какво е подал. Както и да се прави някаква статистика, не само да се качват някакви декларации и някой да ги търси. Защото смисъла не е само да се клюкарства по тези декларации по данните в тях, а да се прави някаква статистика, за да може да ползва като база данни. Но това разбира се за в бъдеще. Господин Николов, ако иска да вземе думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Една дуплика само. Да, госпожо председател, аз съм съгласен с това. И изказването ми по същество е в подкрепа на опасенията на Асоциацията на банките беше професионално. Но съм длъжен да направя и тази чисто политическа реплика, че има такъв риск и всеки трябва да прецени може ли да го поеме. Не може да разчитаме на това, че медиите ще се отнесат коректно към тези професионални бележки и изчистване на закона. Защото обществения интерес може би е друг, а те обслужват обществения интерес.
Да чуем господин Николов, защото е важно да видим какво може да направим там.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Николов, искате ли вие думата?
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, действащия Закон за конфликт на интереси в чл.17 предвижда, всички декларации по Закона за конфликт на интереси, в това число тази по чл.12, т.2 от Закона, която е важна по конкретния казус, да бъдат депозирани при органите по избор и назначаване или в съответните постоянни комисии.
Задължени по Закона лица, заемащи публична длъжност, са над 130 000 души. Целият този изключително пъстър състав от директор на училище в някое село до президента на Републиката, подава декларации по закона. Този механизъм работи, но както казах вече и в разговора с госпожа Стоянова, декларациите не са събрани на едно място, а са разпръснати при органите по избор или назначаване или в съответните постоянни комисии.
Изключително перфектни в изпълнение на задължението си за публикация на тези декларации, съгласно чл.18 от Закона за конфликт на интереси са Постоянната комисия на Висшия съдебен съвет и Постоянната комисия на Парламента. От интернет страницата й може да се установи всъщност съдържанието на тези декларации.
В конкретния проектозакон, освен цитираната от вас графа 5 на декларацията по чл.12 т.2 е важна и още една графа, която има доста по-конкретни измерения и е лесна за деклариране. А именно всеки държавен служител, лице заемащо публична длъжност трябва да посочи кредит над 5000 лева и конкретната банка, от която е изтеглил съответния кредит, без уточнение дали има банкови преференции, дали няма банкови преференции и т.н.
По конкретния казус би могло да се изиска информация от Фонда може би. По скоро да се вмени на всички тези органи по назначаване или избор или на по-важните от тях, до някакво ниво според степента на отговорност в държавния апарат, да предоставя тази информация най-вече по т.3 за наличие на кредит над 5000 лв.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нас не ни вълнува т.3. Нас ни вълнуват свързаните юридически лица и физически, с които евентуално имат интереси. Извинявам се, че правя реплика. Точка 5 не ни върши работа. Ние ги знаем в банката по несъстоятелност кои са тези с кредити и с депозити.
И тук когато говорим за свързани лица, ние трябва да кажем свързани, но по кой закон. Защото по различните закони свързани лица, колкото искаш определения. И това нещо да го хвърлим на синдиците така, аз категорично не съм съгласна. Защото ние се съгласихме по-рано, ако си спомняте, текста беше по искане на шефа на Фонда или по искане на министъра, ние се съгласихме да има автоматизъм, но синдиците не може първо да не им кажем по кой закон свързано лице и второ, как ще ги издирват тези свързани лица. На какво основание.
Много ви моля да подходим чисто професионално. И ако смятате, че политически е неприемливо да изясняваме обхвата, да намерим реална възможност някой да свърши тази работа. Тоест да кажем на еди коя си институция й възлагаме да търси свързани лица. Каквото намери, това. И по кой закон свързани лица? Иначе нищо не правим. Ние хвърляме в пространството едно нещо. Хвърляме вината на синдиците. Защото утре журналистите ще кажат: Вие кога ще вадите свързаните лица? По много закони има свързани лица.
ВЕНЦИСЛАВ КАРАДЖОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, разбираме силния политически оттенък на тази криза, която разискваме в момента. Смятаме обаче, че все пак трябва да изхождаме от някакви реалности, които са свързани в няколко посоки.
Първо, по отношение на кръга от лица, които следва да бъдат разгледани. В момента дефинирахме един кръг лица заемащи публични длъжности, които са от 130 000 души. Формирането на такъв масив от база данни, съпоставката му за период от време назад в банката, ще изиска един огромен административен капацитет. Ако към това прибавим вече и свързаните лица, аз мога да кажа, че тази задача може да се превърне в непосилна. Трябва да гледаме с какви срокове са свързани тези изпълнения на задълженията на синдика и с какъв кръг от лица.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук не става дума за 130000 лица. Това беше по Закона за конфликт на интереси. Ние ако правим свързани лица, те ще са по Закона за публичност на имуществото. Тоест, там ще се ограничим. Колко са по този закон? Към 7700 лица. Тук не е в това проблема. Няма данни тези 7700 лица, кои са им свързаните юридически и физически лица. Някой трябва да ги търси тези данни, но не знам откъде ще ги търси. И да възложим на този някой. Кой е този някой?
Така че моля народните представители, които смятате, че политически е неприемливо да стесним обхвата, дайте предложение – орган и дефиниция.
Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги и гости, аз предлагам текста да остане така, както е по предложението на работната група, тъй като не считам за приемливо и обществено приемливо, ние на този етап да се опитваме да стесняваме кръга на лицата, които са получавали по един или по друг начин привилегировани лихвени условия.
Още повече се оказва, че много трудно може да бъдат изнамерени кои са тези лица. Много са институциите, които ги поддържат. И второ, се оказа, че е трудно изпълнимо да се направи тази пресечка от този регистър и съответно от регистрите на банката.
Трето, аз мисля, че част от проблемите на КТБ са свързани именно с предоставянето на тези привилегировани лихвени условия, тъй като тези необяснимо високи лихви, които бяха давани години наред, по един или по друг начин не са изплащани от нормалната икономическа логика и печалбата на банката, са изплащани от депозитите на други хора. Така че в никакъв случай не смея да твърдя, че лицата които са получавали тези привилегировани лихвени условия, някак си не са съпричастни към състоянието на банката. Така че моето предложение е нека тези текстове да останат така и да убедим обществото, че всички онези които са ползвали по един или по друг начин привилегировани лихвени условия ще бъдат изсветлени.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля да вземете отношение и по другата точка, не само точка 2, а по точки 5 и 6, за които аз говоря. Искам практически да се свърши работа, а не да хвърляме едни текстове в пространството.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Разбира се, ще взема отношение по точка пета и шест, но понеже акцента беше върху точка 2, дали ние да стесним кръга на лицата, които ще бъдат оповестени за две години назад по това, което предложи Асоциацията на търговските банки. Нашето предложение Е да си остане текста такъв, какъвто е.
Що се касае за точка 5 и точка 6, аз съм съгласен с вас, че така както е формулирано, тази свързаност много трудно може да бъде намерена. За момента не мога да кажа прецизния текст, който трябва да бъде описан.
Ако ние трябва да определяме кои са тези свързани лица, трябва ясно да кажем, кой ги издирва и кой е органа. Това което вие казвате съм съгласен. Така че в този си вариант текстовете са непрецизни и биха създали смущения и неяснота.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Две неща трябва да кажем. По кой закон са свързани? Кое определение на свързаност? И второ трябва да кажем, кой е този, който ще ги издири и ще ги даде на синдиците, за да ги извадят на бял свят.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, драги гости, взимам отношение по темата, защо очевидно затъваме в това, кой да бъде органа. Смятам, че към днешна дата има един орган, който е равно отдалечен от всички видове власти и това се казва Сметната палата. Там съответно има регистър, в който се съхраняват всички данни, включително и нашите. Доколкото знам този регистър предстои да премине към една бъдеща структура. Въпрос на решение е дали тя да бъде създадена или не и с какви точно функции да се занимава. Но каква по-ясна функция и какви по-добри правомощия от тези, те да могат да съхраняват този регистър, да установяват конфликт на интереси, да установяват свързани лица и съответно да им се търси отговорност. Така че на този етап да се прехвърли тази дейност, без да се променя текста в закона към регистъра, който е в Сметната палата с всички произтичащи от това последствия. След това регистъра да въведе всички останали задължения, които има и тези новоприети. Да отиде в новото структурно звено, което предстои да се създаде.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чакам предложения. Да натоварим Сметната палата. Тоест да качим текста в ал.15. Да, Публичния регистър.
Това което е записано, то е именно свързани лица по Закона за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси. Всъщност от там е извадена тази формулировка, свързани с тях юридически лица, с които лицето се намира в икономическа или политическа зависимост, които пораждат основателни съмнения за неговата безпристрастност и субективност. Само че не бива да забравяме, че по този закон, лицата подават декларации. Тоест на всяко лице е оставена възможността то да декларира икономическа и политическа свързаност. Не може някой друг да я установява. Само то може да каже, кой има политическа или икономическа свързаност. Кой друг ще установи и на какво основание. Сметната палата. Но тогава не може да е по тази схема. Трябва да е по друг ред свързаност. Аз не знам как ще се случи това нещо? Дайте някакво смислено предложение Иначе какво правим?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е смисленото предложение. В декларациите, които попълват лицата пред Сметната палата кръга е достатъчно голям. Всъщност, ако някой е помагал или е пречил на контрола, помагал е на банката, това са лицата от този кръг, от чл.2. Къде да ги търсим . Бизнесменът Хикс бутал банката. Това са лицата. Там са регулаторите, там сме ние политиците, кметовете.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма проблеми. Въпросът е свързаността по кой закон е?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: В тези декларации, които ние попълваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За конфликт на интереси.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, ние в декларациите пред Сметната палата попълваме и съпрузи, и децата. Тоест, членовете на семейството.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Там нямаме юридически лица. В тези декларации нямаме юридически лица.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Как да няма. Участие в управителни органи, акции. Как да няма? Има, разбира се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е само на лицето и на съпруга.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно на тези, които ще проверяваме, на кръга. Точно това исках да кажа. Затова взех думата. Прав е колегата Димитров. Всъщност ние в тези декларации попълваме и това, участва ли някой от нас в юридическо лице. Как участват? Има ли акции, дялове, какви? Кое дружество и как? Юридическо лице, в това число и NGO-та. Попълваме в кое Енджио имаме участие.
Така че аз мисля, че това е добра препратка. Сметната палата на база на тези декларации.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тогава трябва да поправим текста. Не можем да го оставим с икономически и политически зависимости, защото там не се декларират такива. Не всички икономически се декларират. Там се декларират конкретни дялове, акции, участия и край. На съпруг, на съпруга и на непълнолетно дете. А във формулировката, която е в закона, пише в икономическа или политическа зависимост, която поражда основателни съмнения за неговата безпристрастност и обективност. Тоест ние там политическа зависимост не може да намерим. А и не всички икономически зависимост са декларирани там. Защото те може да не са непременно дял или акция.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Или участие в управителен орган. Какво друго да са?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Там нямаме участие в управителен орган.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Къде няма? В Сметната палата има. Аз твърдя, че има.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма. Това също е компромисно решение между другото, но това означава, че трябва да преработим текста и да го направим такъв какъвто отговаря на това, което се декларира през Сметната палата – дялове, участия, доходи и т.н.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, ще използвам вашите думи. То не е компромисно решение, а е инструмент да стане решението приложимо. Защото иначе е неприложимо. А и отговаря на обществения интерес да го кажем ясно. Не стесняваме кръга. Напротив. Всички, които заемат някакви отговорни длъжности. 7300 казахте колега към момента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те са добре всичките 7300. Въпросът е свързаните с тях икономически, политически, юридически и други лица.
Има ли други предложения?
Лицата по ал.1 декларират имуществото и доходите на своите съпрузи, съпруги и непълнолетни деца. Имущество и доходи - недвижимо имущество, моторни, сухопътни, парични суми, ценни книги, дялове в дружества с ограничена отговорност, командитни дружества, поименни акции, акционерни, в това число придобити чрез участие в приватизационни сделки, с изключение на масовата приватизация. Доходи извън тези за заеманата длъжност на лицата по чл.2 и на деклариране подлежат и дадени обезпечения, обявени разходи. Това еq което е по Закона за конфликт на интереси.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаряq госпожо Стоянова.
Тук с колегите коментирахме, а какво правим с пълнолетните лица, тъй като те не влизат в декларацията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тогава може да сложим определението на § 1 от ДОПК.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, всички деца имат дата на раждане и ясно е кога са станали пълнолетни. Тези хора са подали данни и е редно да носят и отговорност за данните, които вече са подали и въз основа на тази проверка да се види свързани ли са или не са.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Съгласен съм, но тук по-големия проблем, е това, което госпожа Стоянова визира, че насрещна проверка реално Сметна палата не прави. Това беше публикувано даже февруари месец в доклада на Греко. И вие го знаете много добре. Нямаме обратна връзка и проследяване. Тук е големият проблем. Декларираш и от там нататък знаете какво се случва.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Носиш наказателна отговорност. Декларираш каквото трябва да декларираш, защото за грешно деклариране отиваш в затвора.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Принципно е така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искам да чуя предложенията по партии. Искам да имаме консенсус.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Сметната палата е един орган равно отдалечен от всички видове власти по Конституция. Със своя авторитет, със своя регистър, в който се съхраняват данни на всички, включително и нашите. Към момента нямаме друг орган, в който да има точно тези 7000 души с тези всичките данни. Данните, които до момента са подавани, във вида, в който са подавани ще бъдат обработвани. Ако ще променим образеца в бъдеще от сега нататък, може да го подобрим, но към момента този орган е единствения, който би могъл да разполага с тези данни и в случай на несъответствие, да се носи наказателна отговорност. Нямаме друг изход.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искам да чуя мнението на Реформаторския блок.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз искам да направя предложение дотолкова, доколкото ние оставим т.2 във вида, в който е, каква е логиката? Когато имаш отклонение от стандартните условия, ние ги оповестяваме. Тоест всички онези, които са ползвали привилегирован кредит или привилегировани лихвени условия, ние ги оповестяваме. Ако те са стандартните условия, тук не виждам пречка да остават само лицата, които са по чл.2 от Закона за публичност. Тоест, при нормалите условия остават тези и разбира се, че Сметна палата, която поддържа този регистър, има ангажимента да ги проверява. Така че по отношение на т.5 и т.6, това, което е в по-тъмен шрифт може да отпадне, но само при условие, че останат онези привилегировани условия по отношение на кредити и на депозити.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Танев. Има логика в това, което казвате, защото с две години назад като излязат всички с привилегировани кредити и депозити, те ще включат и свързаните с въпросните лица, ако има такива юридически лица. И тогава може да се лишим от добавката на т.5 и т.6. Но все пак искам да го вземем с консенсус.
Процедура.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Тъй като в момента започва заседание на КЕВР, моля да бъде освободена и да гласувам както вас. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател. За мен е добре Сметната палата, но до известна степен по отношение на икономическа свързаност. А тази политическа зависимост от къде ще я вземем? Не знам кой го е писал текста. Който го е подготвил този текст, да обясни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаше работна група, на която присъствахте и вие господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз не съм присъствал.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вашият колега.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Колегата го няма. Това е странно, което виждам тук.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво ще гласуваш?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: По всяка вероятност ще се въздържа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: От кое?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: От този текст.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А ако отпадне, пак ли ще се въздържиш или тогава ще гласуваш за.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ще се въздържа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И в двата случая ще се въздържиш. Бягате от отговорност.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Не бягаме от отговорност. Идваме на Комисия, за да изясним и тук започват да се коментират текстове, които колегите не са ги приели.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е Комисия второ четене, за да може Комисията да вземе решение. Вие ще се въздържите, независимо дали ще има такъв текст или няма да има такъв текст.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: БСП се въздържа при всички случаи.
Господин Имамов, господин Цонев вие ще кажете ли нещо?
Уважаеми колеги, аз искам да кажа, че ако ние не постигнем съгласие, няма да вземем решение на тази Комисия и ще я отложим, до постигане на съгласие. Няма политическа сила, която да поеме отговорност, която след това ще бъде интерпретирана по един или по друг начин.
Имаме няколко предложения, ако ми позволите да обобщя.
Заповядайте.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Тъй като някои неща сега в момента ги виждаме. Преди малко ни беше раздаден и документа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Единственото, което сега виждате по ал.16 точки от 1 до 6. Всичко останало си го има в текста.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Говорим за текста на работната група.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Той си е внесен от вносителите.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Има някои разминавания с текста, който беше на първо четене приет. Имам предвид точка 4.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нали има вносители. И между първо и второ четене правят предложения.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Там се пропускат някои от връзките и взаимоотношенията. Примерно в една такава ситуация, това което е важно и е в дневния ред на обществото. Да кажем коментирайки лица, които заемат висши държавни длъжности, техните кредити и техните депозити. Техните договори с банката. Обаче отделно тук в първия текст имаше точка “в”, където ставаше въпрос за договорите, по които е предоставен кредит на юридически лица, с цел кредитиране на други юридически лица. Това аз не го видях в текста.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има го. Имущество с произход от банката.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Не е същото.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Как да не е същото. Имущество с произход от банката е предоставено от кредитополучателя на други лица. Лица означава юридически, физически, всички. Това е.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Това е някаква по-различна редакция.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, но е по-обща. Защото беше юридически, искахме да вкараме физически и станаха лица, за да е ясно, че са всички видове лица.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Тази връзка на точно тези лица, договорите на тези лица с тези юридически лица.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук говорим за кредитни сделки, не за договори. Кредитни сделки, по които имущество, произход.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Правя коментар във връзка с нашето предложение. Защото едното е така наречената форма на източване през поставени лица, фирми, пощенски кутии. Това е едното.
Дали има договори, в това число консултантски и всякакви други между тези пощенски кутии и лицата, заемащи висши държавни длъжности. Точно в тази връзка е нашето предложение, което не го виждаме тук отразено едно към едно. На стр.3 е нашето предложение с колегите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Лицата по чл.2. това е вашето предложение. Тоест само онези, които подават декларации за имущество и членовете на техните семейства са получили средства от юридическите лица по предходната алинея. Това е по точка 2. Щом изобщо някой е получил, няма значение дали е публична или не публична личност, той ще бъде изваден.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: В тази връзка ми е предложението. Защото когато вкарваме много по-общи текстове, после ограничаването и контролирането на лицата става много трудно. Но когато първите текстове са по-ясни и конкретни, тогава ограничаването е по-лесно и контролирането е по-лесно. Защото иначе влизаме в едно много широко поле.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нали искаме да видим как е източвана банката. Може да не е източване не през лица свързани с публичните длъжности. Може да е източвана и през други. Да имаме всички.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Дали има договори към юридически лица и към физически лица.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние може да изследваме кредити и транзакции. Кой ще изследва договорите?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може ли да ви помогна госпожо председател в спора ви. Много е лесно решението, ако ми позволите, за да продължим нататък.
Колегите се притесняват и основателно, защото тази точка в другата специализирана комисия ние я предложихме и се прие. Така наречените пощенски кутии как ще ги разкрием, а те ако са давали няма да ги разкрием. Това притеснение е неоснователно, колега Исмаилов. Чета я точка “в”.
С предоставен кредит на юридически лица с цел кредитиране на други юридически лица, в този случай се разкриват последователно всички кредитополучатели. Всички кредитополучатели означава и юридически и физически лица. Ако една фирма е била кредитирана с цел тя да кредитира, моментално от там нататък се разкриват всички, които е кредитирала. Затова казвам, че е включено в тази хипотеза, ако искате да сте сто процента сигурен, може да се добави: “В този случай се разкриват последователно всички кредитополучатели физически и юридически лица.” И тогава ще се разкрият и лицата по член еди кой си, защото всички ще се разкрият.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Тук съм съгласен. Доколкото става въпрос за предоставяне на верига от кредити. Обаче кредитополучатели, пощенски кутии, т.е. индиректни кредитополучатели от банката, когато имат договори, в това число консултантски и всякакви други, към лицата заемащи висши държавни длъжности. Тук не прозира така ясно.
По информацията която имаме, точно там са давани пари на медии и на фирми, свързани с политици.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако са давани пари те ще излязат тук.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Ако са давани на кредит. Но, ако от пощенските кутии са сключвани подобни договори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма такова нещо. Не е на кредит. Четете точка “г”. Имущество с произход на банката. Тоест пощенската кутия е получила кредит от банката.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Третата пощенска кутия не го е взела от банката. Тя го е взела от втората пощенска кутия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предоставено от кредитополучателя на други лица. Всякакви лица – физически, юридически, свързани, не свързани и т.н. В този случай се разкриват последователно всички лица. Какво по-общо и по-ясно от това? Тук се разкрива абсолютно всичко. Това е дървото, което го има.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Текстът на работната група е всеобхватен.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Ако така се тълкува съм склонен да го приема, но е по-общ и по-размит за мен. Но когато е в конкретиката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тя стеснява вашата конкретика.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: И затова улеснява и в последствие контрола.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вашата конкретика стеснява само до лицата публични длъжности и техните семейства. Само до там стеснява. А ние искаме да хванем пощенски кутии, които не са семейство на публичните длъжности, а всякакви шофьори, секретарки и т.н.
Заповядайте от Правния отдел на синдиците.
ГИНКА ТАБАНСКА: Във връзка с коментара на господин Корман Исмаилов, ние искаме да обърнем внимание, че на практика в нито един договор за кредит не е записан като цел на кредитирането, предоставяне на кредит на друго юридическо или физическо лице. Обикновено в договорите за кредит е записано, че се финансира сделка по покупко-продажба на определен имот или на акции в търговско дружество. Така че на практика синдика няма как да изследва каква е била същинската цел на предоставяне и на получаване на кредита, за да може да определи тези случаи и да ги оповести. Затова е формулиран текста по-широко и той е свързан и с последните промени в Закона за банковата несъстоятелност и използва дадената дефиниция реферираща към чл.60а, която дава правомощия на синдика да предявява искове, с които да връща в банката имущество, което е придобито от трети лица, вследствие на получаване на имущество, което е излязло от банката.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така е много точно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И нещо повече, тук има една ал.14, на която искам също да обърнете внимание, че ако в случаите по ал.2, т.4, въпросната точка, която коментирахме преди малко, има основание за завеждане на съдебно производство, с правно основание 60а, това за което вие говорите. Сведенията се оповестяват след образуване на делото. Защото в противен случай ще го опропастим. Така че това е всичко.
Имаме няколко проблема. Първият проблем е точка две, който беше формулиран от господин Петър Чобанов и Асоциацията на банките. Заповядайте.
ИРИНА МАРЦЕВА: Взимам отново думата не за да подчертая колко за нас е важно и смислено, да се помисли отново, дали трябва да се разкрива банкова тайна за всякакви вложители, независимо от това, колко са съпричастни към случилото се в банката. А по-скоро за техническата изпълнимост на текста. Защото ако може да говорим за привилегировани лихвени условия по депозити, ние тук трудно успяваме да установим и вероятно и синдиците няма да могат да го установят какво значи привилегировани лихвени условия по кредит.
При бизнес кредити категорично не можем да говорим за това. Но дори и при потребителски и ипотечни, за разлика от ситуацията при депозитите, когато банките са длъжни да обявяват общи условия към своите клиенти при кредити, такива задължения нито има, нито се изпълняват. Договарят се индивидуално условията. В този смисъл, тази норма малко ще остане празна.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Абсолютно съм съгласна с вас, говорите за точка 5.
ИРИНА МАРЦЕВА: За точка втора говоря. Там са включени освен влогове и кредити. Няма такъв термин и няма практическо съдържание на привилегирован процент по кредит.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Абсолютно съм съгласна с вас, защото ние се опитахме точно в точка 4 кредитни сделки, да опишем онези кредити, които биха ощетили банката. Това са кредити без обезпечения или обезпечения с по-нисък размер или такива за които не са учредени въпросните обезпечения по съответния ред или след учредяването на обезпеченията. Тук има и предоговаряни кредити повече от три пъти.
ИРИНА МАРЗЕВА: Синдиците няма да има какво да изпълнят според нас в тази част.
Другото което има поле за мислене и ни се струва не точно е т.”д”. за предоговаряни кредити, когато това не е договорено в основния договор. Предоговарянето как да е договорено в основния договор. То се случва, поради настъпили някакви обстоятелства. И само по себе си предоговарянето не е укоримо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предоговаряне на кредити по отношение на срока не може да бъде предвидено. Но по отношение на размера и вид на обезпечение може да бъде. Защо да не може?
ИРИНА МАРЦЕВА: Дори и да не е предвидено няма пречка. Има свобода на договаряне и не е необходимо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може да отпадне “когато не е уговорено в основния договор”.
РЕПЛИКА: Всеки един договор за кредит на всяко едно лице може да бъде предоговорен.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Случаят с КТБ е особен. И вие го знаете по-добре от нас. Тук става въпрос за масово предоговаряне на договори, в така наречените от самия мажоритарен собственик Ес Пи Вита. Които не са никакви Ес Пи Вита, а са пощенски кутии. И плащането на лихвите и главниците по тях, където въобще са плащани главници, с други кредити. И това за да не се отразява в съответните банкови данни, че са кредити, които са просрочени е било предоговаряно. Ако ние приемем, че няма да осветим тази част от дейността на банката, ние приемаме, че няма да осветим значителна част от схемата на източване. Общият случай, че покрай това ще изгорят и други, да, така е. В случая с КТБ това ще се случи неизбежно. Общественият интерес е по-голям от другия интерес, който се опитваме да защитим. Ние се опитваме професионално все пак да минимизираме щетите, но не е възможно. Няма как да стане. Общественият интерес е прекалено голям, за да търсим не минимални щети, а никакви. Ще има. Това е положението и то от гледна точка на информация. От никаква друга гледна точка няма да има.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ЯВОР КАРАПАНАЙОТОВ: Искам да обърна внимание на две корекции. Едната я споменаха току-що. Истината е, че трудно може да се прецени по кои кредитни сделки лихвените условия са преференциални. Факта, че инвестиционното кредитиране само по себе си, не подхожда от някакви предварително дефинирани лихвени нива, а уговорките по тези договори за кредит са съобразно риска, съобразно конкретните условия на сделката. Нямаме някаква база, спрямо която ние да може да дефинираме, че определена кредитна сделка е сключена при привилегировани лихвени условия.
Другата редакционна бележка, която бих искал да направя е по отношение на точка 5 и 6 на ал.12. Новите промени следва да намерят съответно отражение в точка 5 и 6 на ал.16. Доколкото последните две точки са формулирани само по отношение на физически лица.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За мен в текста на работната група има само един проблем. И този проблем са опашките на точка 5 и точка 6. И ние трябва да вземем решение.
Първо, да приемем предложението на господин Емил Димитров и да натоварим Сметната палата в лицето на публичния регистър, да даде на синдиците списъка на въпросните лица.
Второто, което трябва да вземем като решение е да кажем свързани лица по кой закон, ако говорим за свързани лица.
Това е което трябва да вземем като решение. Второто за мен е по-трудно от първото.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Ако позволите още една добавка. Надявам се да е полезна. Ако на опашките на точка пета и шеста се впише изрично икономически и политически зависимости по смисъла на § 1 и т.1 от допълнителните разпоредби на Закона за конфликт на интереси трябва да кажа, че съдебната практика съдържа известен ориентир за конкретни реални факти, които формират такъв тип зависимости.
За икономическите зависимости това е участие в капитала на търговско дружество и респективно участие в управителен или контролен орган на търговско дружество. На този етап според съдебната практика по Закона конфликт на интереси, това са единствените факти, които формират икономически зависимости. Според съдебната практика не формират такива наличия на трудови правоотношения или на граждански правоотношения от типа на консултантски договори например, които са типични граждански договори.
Аз имам известен спомен за фактите, които се декларираха в декларациите при Сметната палата. Те дали ще могат при тези три реални факта – участие в капитала, участие в управителен и контролен орган и при директна препратка към преходните и заключителни разпоредби на Закона за конфликт на интереси, да извлекат тези данни и да бъдат така добри, да ги дадат на съответния синдик.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да кажа какво пише в Закона за публичност на имуществото. Те декларират имущество и доходи. Не декларират дялове и акции. Те ги декларират и тях. Ценни книги, дялове в дружества с ограничена отговорност и командитни дружества, поименни акции в акционерни дружества. До тук имаме данни. В това число придобити чрез участие в приватизационни сделки и доходи извън тези за заеманата длъжност получени през календарната година.
В това число и дивиденти. Трябва да го формулираме. За политическа има ли съдебна практика?
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: За политически зависимости по смисъла на Закона за конфликт на интереси няма съдебна практика. Има теоретични разработки, че това е принадлежност на съответното физически лице към структурата на съответната партия и то би се намирало в зависимост, ако в рамките на тази структура от другото лице се намира в подчинено определено положение.
И само още една вметка по точка пета и точка шеста. Все пак те визират три групи субекти. Те визират на първо място политическите партии. На второ място лицата, които заемат висши публични длъжности. И на трето място, доколкото виждам членове на Надзорния съвет на съответната банка в несъстоятелност.
Трябва да се уточни, ако възприемем политическите и икономическите зависимости и към трите категории лица, в известен смисъл за политическите партии ще се получи известен нонсенс по отношение на политическите зависимости. Защото една партия няма как да се намира в политическа зависимост от друг субект. Предполага се, че тя си е самостоятелен субект. Това е относимо за физическите лица. Тоест, би било добре тук да се помисли за едно разделяне, в случай, че има препратка към Закона за конфликт на интереси, за разделяне на субектите, за да се обособят политическите парти на едно място. А физическите лица конкретните, заемащи публични длъжности и членовете на съветите на фалиралата банка. Виждам, че това се възприема. Тук в една отделна точка да се обособят.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е техническо и мисля, че не е толкова фатално. По-важното е друго, което казахте, да препратим към Закона за конфликт на интереси, но да го опишем така, каквато е съдебната практика за икономическа свързаност, а политическа за мен няма как да се установи.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, каква политическа зависимост. Един банкер взима един куфар с пари. Дава го на един политик и му казва: “Подръж ми този куфар и ще ми го върнеш никога.” Какво ще установим ние.
Там няма сделка, няма документ, няма нищо. Ние говорим за неща, които са документално обосновани и могат да се докажат. Икономическата е ясна. За другата може да се досещаме. Няма смисъл да я коментираме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие предлагате да отпадне политическата зависимост. Защото тя няма как да се установи.
Ако мога да обобщя.
Първо, имаме ли съгласие да натоварим Сметната палата да извади въпросната база данни?
Има ли някой против това?
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Второ, да дефинираме ясно, че отпада политическата зависимост, защото такава не може да се установи.
Има ли някой против да отпадне “политическата зависимост”?
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Трето, да кажем с които лицето се намира в икономическа зависимост, да излезем от тази обща формулировка и да кажем това, което ни предложи господин Николов от съдебната практика за икономическа свързаност.
Ще извадите от съдебната практика текстовете и ще ги запишем тук директно. Може да ни ги предоставите?
Тук да дефинираме икономическата зависимост.
Третото, което трябва да кажем, че тази икономическа зависимост, Сметната палата ще я идентифицира от декларациите на въпросните лица.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Шестмесечен срок на синдиците трябва да има и срок на Сметната палата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Записали сме в § 15, срок 14 дни за това, което те имат, но тук трябва да сложим. Вероятно тук ще го направим в два текста. Тоест § 15 и § 15а. В които да им сложим какъв срок? Три месеца достатъчно ли е? 7000 декларации трябва да разгледат. Те могат по базата данни.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: При Сметната палат е лесно. Там има софтуер, има търсачка. При синдиците не е така. При синдиците е ровене в документи. И ние миналия път забравихме да го кажем това на медиите. Защото всички, с които аз лично съм говорил, в това число и представители на медиите си представят, че при синдиците вкарват търсачката и излизат всички данни. Няма такова нещо за съжаление. Има едни чували с документи, сандъци и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това миналия път го коментирахме. Въпросът е следния. Говорим за Сметната палата. Какъв срок да сложим на Сметната палата? Срок 30 дни.
На синдиците ние сме им сложили 6 месеца.
ГИНКА ТАБАНСКА: Предлагам във връзка с настоящата ситуация, докато Сметната палата не събере съответната информация и не ни я предостави в Преходната и заключителната разпоредба, касаеща банката в несъстоятелност в момента, срока от 6 месеца да тече от предоставяне на информация. В момента е от влизане в сила на закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой параграф е това?
ГИНКА ТАБАНСКА: На стр.12 от доклада, който имам аз пред себе си § 4. Разпоредбите на този закон се прилагат и за производство по несъстоятелност на банки, открити до влизането му в сила.
И следващата точка, шестмесечния срок тече от датата на влизане в сила на този закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние тук сме записали, разпоредбите на този закон се прилагат и за производствата по несъстоятелност на банките. В тези случаи шестмесечния срок по чл.62, ал.12, това е цялата алинея 12, която включва и това за което говорим и 14 дневния срок по ал.14 започват да текат от датата на влизаме в сила на този закон. Вероятно ал.15. Това трябва да го уточним, защото наистина като им предоставят данните трябва някакъв разумен срок след предоставяне на данните. Какво предлагате?
ГИНКА ТАБАНСКА: Нашето предложение е срока да тече не от влизането на закона в сила, а от предоставянето на информация, шестмесечния. А 14 дневния срок да се отдели в отделна алинея и той да бъде 30 дневен и да тече от влизането на закона в сила. Като 14 дневния срок е за работата на Сметната палата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук отлагаме гласуването на § 2. Целият параграф 2 ще го гласуваме като излязат тези текстове за които говорим. Ако имате доверие, че ще ги направим такива, каквито ви ги казвам. Да ви ги дам на подпис. Добре. Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз искам още веднъж да обърна внимание на буква “г”, за която с господин Исмаилов толкова време отделихме. Искам да дам един пример при който да видим, дали наистина е това.
Примерно една фирма получава кредит и иска да си купи три компютъра. Привежда ги на фирма Игрек, която не е вносител, а тя си купува от трета фирма. Целият този ход на парите, за да си купиш три компютъра ще бъде ли оповестен, съгласно буква “г”. Според мен ще бъде оповестен, тъй като това е имущество на банката предоставено на трето лице, което е предоставено на четвърто. И в този целия стопански оборот, като всъщност това никой не може да го види. И ще станат масиви от данни и ние всъщност в цялата тази купчина трябва да търсим иглата. А всъщност целта на този текст и на онова предложение, което ние дадохме е не въобще всякакъв стопански оборот, който така както е написано ще излезе. Става въпрос само за кредитите, които са отпуснати от фирми кредитополучатели или за такива плащания, които са към свързани лица.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те не са свързани.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Не към свързани, а към лицата по чл.2. Тоест наистина акцента да бъде само върху това. Защото примера, който дадох, наистина ще излезе за всеки един кредитополучател цялата му стопанска дейност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Карапанайотов.
ЯВОР КАРАПАНАЙОТОВ: Наистина тук трябва да имаме някакъв праг на същественост, но къде е проблема в стария текст? Ние не може да дефинираме, когато един кредитополучател получи едни пари и ги предостави на трето лице, по каква сделка той ги е предоставил. Това е информация, която при нас не е налична. Това може да бъде кредитна сделка, може да бъде всякаква друга сделка.
Ако вие искате от нас да дефинираме един кредитополучател, дали е отпуснал кредит на трето лице, ние няма как да го направим. Ние не сме страна по това правоотношение и ние нямаме информация за това правоотношение. Закона ни позволява с известни инструменти, които част от тях ще бъдат дискутирани и днес, ние да проследим едни имущества с произход от банката. При всички случаи ние ще акцентираме на някакъв праг на същественост. Едва ли ще проследяваме имущества, които са на стойност три компютъра.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз смятам, че спора е излишен тук. Имущество с произход от банката. Не всяко имущество, а това, което е предоставено на други лица.
Тоест, ако приемем вашия текст, който посочва, имуществото отпада. Знаете ли колко имущества са си раздавали там? Даже ще ви дам пример с най-голямата компания, с БТК. Даден кредит. Купена компанията и акциите дадени другаде и т.н. Това е имущество. Този текст е по-коректния, както те са го направили. Малко по-всеобхватен е, но не изключва вашата хипотеза. А вашата хипотеза изключва съществени сделки, които обществеността иска да научи, много съществени. Да кажем сгради, вили и т.н. Разбирате ли, за това имущество.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Това, което казаха и от Фонда за съществуването на някакъв праг на същественост, първо тук не става ясно какъв е този праг. Има ли такъв праг? И аз още веднъж казвам. Нека да си дадем ясна сметка какво точно искаме. Това което каза господин Цонев, вероятно имущество е, не само, а това са акции. Аз съм съгласен ние да продължим да дефинираме. Но въпроса е искаме ли ние тази информация за трите компютъра. И ако я искаме за всичките кредитополучатели, това означава ние да не свършим нищо. Защото те ще публикуват всички търговски сделки или кредити и в каквото и да е друго и никой няма да може да се ориентира в тези милиони операции. Това искам да кажа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказвания и предложения? Заповядайте.
ЯВОР КАРАПАНАЙОТОВ: Ако трябва да направя съпоставка между двете редакции. В първия й вид ние няма да може да публикуваме нищо по тази точка. Казвам директно нищо, по простата причина, че ние не знаем когато един кредитополучател е получил нещо, той с каква цел и какво е направил и се е разпоредил. Това беше проблемната редакция. На тази база ние предложихме една друга. Термина имущество с произход от банката е легален термин. Легален по смисъла на Закона за банковата несъстоятелност. В него е вложено известно съдържание и ние се ръководим от това съдържание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо наистина не помислим за някакъв праг на същественост.
ЯВОР КАРАПАНАЙОТОВ: Прага на същественост е лесно изпълнимо решение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какъв праг на същественост може да сложим тук? Колко ще е нормалния праг на същественост?
ЯВОР КАРАПАНАЙОТОВ: 50 000 – 100 000.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колко е нормалния праг на същественост, ако искаме за точене да търсим пари.
ЯВОР КАРАПАНАЙОТОВ: Някаква сума около 50 000 лева.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За мен е малко това 50000 лева.
ЯВОР КАРАПАНАЙОТОВ: Може би 100 000, но за повече вече ще е проблем, защото има известни раздробявания в потоците.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Праг на същественост от 100 000 при еднократен превод. Това ще бъде ли изпълнимо?
ЯВОР КАРАПАНАЙОТОВ: Според мен по-лесния вариант за изпълнение е по-нисък праг на същественост еднократен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Едва ли са си давали по 50 000, за да им ги дават на части. Предполагам, че е даден целия превод. Как вървят преводите на тези. Директно ли са правени с милиони.
ЯВОР КАРАПАНАЙОТОВ: На този етап, това което сме видели, смея да кажа, че схемата на движението на паричните потоци е доста сложна. Тоест, парите се разклоняват, обединяват се, разклоняват се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Докъде стигат? Те едва ли милионите ги дават на по 50 000.
ЯВОР КАРАПАНАЙОТОВ: Раздробяват се може да се каже до някакви суми от типа между 100 000 и 200 000, които се получават на каса от различни лица. Варианти има най-различни. Затова един праг от 50 000 или 100 000 ми се струва смислен за еднократен превод. Ако трябва да работим с някакви натрупвания за някакви години време, това компрометира идеята за имущество с произход банката, за засичане на някакви вериги от събития. Малко по-трудно ще се случи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво ще кажете да сложим праг на същественост 50 000 за еднократен превод? Да го направим по-простичко, защото дори да изпуснем някакви случаи, в които някой по 40 000 е давал по няколко пъти, не смятам, че това е толкова фатално и едва ли се е случило. Аз не виждам как ще стане по друг начин. Да сложим ли праг на същественост 50 000 в тази точка?
Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: За мен е логично да има някакъв праг. По-скоро мен ме притеснява това, че ние търсим онези пощенски кутии, които раздават кредити и чрез тях се финансират било то партии, медии и т.н. а с този текст ние влизаме в нормалния, обичайния, стопански оборот в нормалната дейност на фирмите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нормално ли е 50 000 за вас да има праг на същественост?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Нормално е да има праг за същественост. Но още един път казвам. Една нормална сделка, която е примерно 55 000 лв. за купуване на някакъв дълготраен актив. Нас това интересува ли ни, че фирма Хикс е взела 100 000 лв. от които за 60 000 лв. си е купила една машина. Това излиза ли тук по този закон. Според мен ще излезе.
ЯВОР КАРАПАНАЙОТОВ: Аз мисля, че ние не може да си позволим да изпадаме в такъв субективизъм, когато трябва да дефинираме някакви парични потоци. Ние изхождаме от някакво понятие за паричен поток. Това са едни блага, които се размесват от един субект в друг. Как точно, защо са се разместили, ние не можем да кажем. Това е затруднение, което може би ще срещнем и в исковете, с които синдика би реализирал правата си, досежно това, че това са сделки за които синдика няма контрол. Банката няма контрол. Лицата, които са ги извършили ще представят такива книжа, каквито намерят за добре, за да обосноват икономическия интерес, икономическия смисъл от извършването на една такава сделка. Ние няма как да определим целта на сделката, какво точно се е случило между тези страни. Ние може да стигнем до информация за движението на средства от субекта Хикс в субекта Игрек. Толкова.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Как вашето предложение ограничава 10 млн., аз не разбрах господин Танев.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Как звучи тяхното предложение, за да може да го коментираме. Буква “в” в момента, така както е било внесено казва. Буква “в” е предоставен кредит на юридически лица с цел кредитиране на други юридически лица. В този случай се разкриват последователно всички кредитополучатели. Те не казват този текст да отпадне. Тоест той остава. Ние сме го префасонирали, защото в самия договор за кредит не пише, че той ще бъде даден за кредит. И тогава няма да излезе никой. Нали така разсъждавахме миналия път.
А те предлагат да има нова точка “г”, която да каже: “Договорите по които лицата по чл.2 от Закона за публичност и членовете на техните семейства, считайте съпрузи и непълнолетни деца са получили средства от юридическите лица по предходната точка. Но те искат да се стесни и да кажем, че само ще разкрием онези вериги, които на първо ниво стигат до физическите лица по чл.2 от Закона, техните съпрузи и деца, което е едно нищо, според мен. Смисълът на това са кухите фирми, с които е вървяла нататък схемата.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Нашето предложение трябва да го гледате в комбинация с това, което е на вносителя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гледам го в комбинация, но на вносителя е казано, че само ако е предоставено с цел кредитиране на други юридически лица. А те не могат да кажат една сума, дали е предоставена с тази цел. Нейната цел те могат да видят само в договора. Тегли кредит от банката и казва. Аз го взимам този кредит, за да го дам на някой друг като кредит. Иначе за тях това не съществува като второ кредитиране.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Съгласен съм. Но тук ние говорим за следното. Ние отваряме толкова много кръга на лицата
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да го стесним, но не да го стесним до нещо, от което нищо няма да излезе.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: В този случай ние може да се ограничим за кредити, които не са договорени обезпечения. Тоест, те са отделени в точка четири. Тоест смисъла е не нормалния оборот да излиза, а само онези, които са по точка 4.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагате да отпадне точка “в” и точка “г”. Така ли?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Не. Предлагаме точка “г” да се ограничи до кредити, които са без обезпечение. Или тези обезпечения са с по-ниска стойност и не са учредени по надлежния начин. Тоест, ние тук да се ограничим не върху всички кредити, а върху онези, които са използвани като пощенски кутии. И лицата за които говорихме по същия начин да бъдат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Лицата за които говорихме и за които допълнително слагате точка “г”, те се включват в точка 5. Размера на влогове и кредити на политически партии и лица. Горе искаме пак кредитите им на същите лица. Вашата нова точка “г” се съдържа в точка 5 или не.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Тя се съдържа по смисъл, тъй като ако този договор е изключен от пощенската кутия, ние как го оповестяваме?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако отпадне буква “в” от кого ще бъде даден този договор? Аз наистина не разбирам какво точно искате. Кажете какво искате? Формулирайте го. Ако искате да отложим Комисията. Явно е, че няма да стигнем до текстове. Няма да е на подпис. Аз не мога да подложа текстове, за които няма консенсус.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. В случая, ако ние сложим някакъв размер, примерно 50 000 или колкото ние тук като мнозинство всички заедно решим, се процедира по един начин. Всички над 50 се оповестяват. Ако тръгнем едни да, други не, ще се върнем към хипотезата. Съвсем скоро се появи един списък с някакви имена. Някои били идвали често, а други по-рядко. И веднага излезе. Защо не дадете за целия период. Може в другите дни други да са идвали много повече. Има ли отпаднали или не? Поставете се на мястото на синдиците, ако се налага вие да решавате кои да оповестите и кои не и за кои да дадете мнение и после да се обосновавате. Тези ми се стори, че са нормални и не е нужно да ги оповестявам А тези ми се строи, че са незаконни, политически ангажирани, икономически. Ние ги вкарваме тях в една ситуация, в която не могат да оправдаят действията си. И не знаят как да кажат, защо едни са оповестили, а други не.
Или пълната истина с всичките произтичащи от това последици или някакъв праг?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, едно предложение може ли? Основно към колегите, но по-конкретно към господин Танев. Това се прави за първи път. Очевидно е, че няма практика. Няма да може да го изкусурим, както казва народа, така че да облекчим работата на синдиците. Да сложим ясни хипотези, да запазим банковата тайна в пълния размер и обществеността да е доволна и да видим схемите на източване и връзките и всичко. Нека да го направим закона. Да го пуснем. Практиката ще покаже. Народното събрание работи. Винаги може да се коригира един текст, ако практиката наложи това. Да не излизаме сега с отлагане.
И без това си представете цялата тази налична информация, колко сложно ще бъде обработена и ние не можем да влезем в хипотезите, в които ще изпаднат те, въпреки че се опитваме да го направим. И без това е ясно, че всички тези данни ще станат ясни след шест месеца, дори по-точно след седем месеца, така както вървим, в един далечен от злободневността на темата момент. Така че да не отлагаме повече. Да не търсим фината настройка, не защото не е добре, а защото няма как да я намерим. Фина настройка се намира, когато има и някаква практика, а тук няма. Има само един огромен обществен интерес, на който ние с консенсус решихме да отговорим. Аз лично съм с ясното съзнание, че ще създадем и технологични и законови грешки и всякакви други. Но трябва да го направим. Моето мнение е такова.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо председател, поради предварително поетия ангажимент, извинявам се, но трябва да напусна. Гласувам както колегата Кръстев.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев, съгласен ли сте с това, което каза господин Цонев?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз съм съгласен с това, че в никакъв случай, ние не бива да отлагаме текста. Това което на вас може да ви се струва като едва ли не заяждане е във връзка именно с това, ние все пак да създадем работещ текст. И да си представим, как биха изглеждали тези данни, когато утре синдиците ги оповестят. Защото няма много записи, които ние всички да търсим, а само това, което е важно.
Що се касае до това, да има праг на същественост може би е добре. Дали ще бъдат 50 000 или 100 000, дали ще бъде еднократен, готови сме да приемем да има праг. Но за нас е много важно и тези лица, които са по Закона за публичните длъжности да имат възможност да бъдат оповестявани, дори и да бъдат под този праг. В смисъл, ако е 30 000 лв. да е ясно, че ако ти си такова лице, този праг не важи за теб.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Реплика. Съжалявам, че трябва да я кажа, но господин Танев, ние сме се подписали под предложението и вие и аз, в което точка “г” е дадена точно така, както е дадена и в този текст, за който говорим в момента. Точка “д” също.
Не искам да обвиня никой, но все пак достатъчно време имахме, преди да подпишем предложението да го коригираме. Ако работната група предлага друг текст, специално за това, което сега господин Танев, аз не оспорвам, че справедливо го поставяте като технология. Но той е същия под който ние сме се подписали с вас. Абсолютно дума по дума.
И аз и вие сме го подписали този текст. Той е предложение на Десислава Атанасова, Менда Стоянова, Йордан Цонев, Димитър Танев.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако има някакъв текст, който може сега да ни дадете и той да удовлетворява и вас, кажете го.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз мисля, че направих съвсем компромисно предложение, от гледна точка на прага да важи за същественост, но за самите лица, които са по закона за публичност, с изключение на тях.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Бихме могли в точка “г” да пишем, “имущество с произход от банката, предоставено на друг лица”. В този случай се разкриват последователно всички лица. Тук да добавим още две изречения. За прага на същественост 50 000. И този праг не важи за лицата по чл.2 и техните семейства.
Имате ли други забележки по този текст?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Последна забележка. Не искам да проточвам дискусията. Но все пак си мисля, ако няма да затрудним много синдиците, прага да е индивидуално и кумулативно и да е малко по-висок от тези 30 000 или 50 000 лв. Да е по-висок от тях, но кумулативно. Примерно той може да е 100 000 и 200 000 индивидуално и кумулативно за един период, примерно за една година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това според мен ще е много трудно. Как ще го събират те? По-трудно е отколкото на еднократна сделка.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Ясно е, че е по-трудно, но все пак дава малко по-различен смисъл, защото наистина става реален праг тогава. Иначе 50 000 какъв праг е?
ЯВОР КАРАПАНАЙОТОВ: Аз бих искал да помоля специално в тези текстове да бъдат заложени едни наистина прости и семпли хипотези, които в крайна сметка да удовлетворяват обществения интерес. Дефинирането на различни прагове за същественост, честно казано не разбирам за себе си какъв смисъл носи. Нека да дефинираме един праг на същественост. Ако имаме една верига паричен поток, на която в началото прага на същественост не е изпълнен и в края има нещо, което да се покаже, какво точно ще се случи? Ако пада на 40 000 за обикновено юридическо лице, но след това продължава на 30 000 за лица с публичен интерес, ще спрем ли разкриването от 40 000 или ще продължим към 30 000. Всяко усложняване на тези хипотези генерира пъти повече работа по това нещо. Ако се усложнят хипотезите ще се стигне до момента, в който ще се затрудни или ще се осуети разкриването.
Ако интереса е да се разкрие тази информация, дайте един праг на същественост, ако ще той да е 30 000, но да е един за всички.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие считате, че ако сложим опашка и кажем, че за лицата по чл.2 този праг не важи, това също ще ви затрудни.
ЯВОР КАРАПАНАЙОТОВ: Със сигурност ще ни затрудни, защото ще трябва да се изследва всяко едно лице, дали е в списъка. В продължението на веригата има ли такова лице, за което този праг на същественост.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тези синдици са сложени да търсят парите на банката, а не да дават информация на нас. Като гледам това ще правят.
ЯВОР КАРАПАНАЙОТОВ: Тези процеси да бъдат прости и контролирани и изпълними по този начин. Усложнявайки процеса, ние стигаме до липсата на резултат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Марцева.
ИРИНА МАРЦЕВА: Госпожа Стоянова, аз в подкрепа на последните ви дума исках да се изкажа. Нека да имаме предвид, че все пак синдиците, основната им функция, роля, задача и смисъл да бъдат там е максимално бързо и ефективно да осребрят каквото е възможно от имуществото на банката. Да набавят масата на несъстоятелността и да се получи някакво разпределение. Все пак преследваме тук и други цели за задоволяване на обществен интерес и да се намери баланса между тях. Защото обществения интерес всъщност е този. Фондът да бъде максимално бързо попълнен. Имам предвид масата на несъстоятелността. Фонда за гарантиране на влоговете, който има едно огромно вземане от тази банка, да получи поне част от тези пари. Така че като говорим за обществения интерес, всъщност обществения интерес според мен е най-прекия за обществото синдиците максимално бързо и ефективно да направят всичко възможно да попълнят масата на несъстоятелността.
Изказването на господин Чобанов. Всичко това има смисъл. Има логика. Въпросът е да намерим баланса между необходимото и прекомерното, така че те да не се превърнат в не синдици, а в някакви други служител, които може би както вие казахте, да се назначи някой отделно това да го прави.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: 50 000 - обединихме се. Един праг единен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Трябва да се откажем и от предложението на господин Танев за опашката, ако искаме да не накараме синдиците пак да изследват всичко до края и да търсят има ли в тази верига някакво такова лице или негов съпруг или дете.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имат списъка на тези лица.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имат, но всичко е на хартия. Те нямат база данни.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Те така или иначе за тези лица ще обявят, госпожо председател. Като обявят това, ще обявят и другото. Да не вървим към оспорване. Да вървим към приключване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли други неща, които искате да кажете по този текст?
Само да уточня на подпис какво чакаме като допълнителни текстове.
Първо, в точка “г” на точка 4 на ал.12, слагаме праг на същественост 50 000, с опашката за това, че този праг не важи за лицата по чл.2 от Закона за публичност на имуществото.
Второ, правим една нова ал.15а, ще я номерират, в която задължаваме Сметната палата в едномесечен срок да предостави на синдиците в електронен формат списък на юридическите лица, с които лицата по чл.2 и техните семейства имат икономическа свързаност.
А за икономическа свързаност даваме определение в преходните разпоредби. Слагаме допълнителна разпоредба, в която даваме определение на икономическа свързаност, което е. Слушаме господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: По смисъла на точка пета от проектираната ал.2, вместо “и на свързаните с тях лица”, би могло да се запише “и на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които са членове на органи на управление или контрол, управители, съдружници или притежават дялове или акции”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е в точка пет и в точка шест. Тоест, няма да даваме определение, а направо тук.
В точка пет и в точка шест този текст, който е в жълто оцветен, да придобие следната редакция, която господин Николов току-що прочете.
А в ал.15а, задължаваме Сметната палата да даде в електронен формат, в едномесечен срок на синдиците, лицата свързани по точка пет и шест с лицата по чл.2.
Друго по този текст? Няма.
Тогава го подлагам на гласуване с така направените предложения, които ще бъдат предоставени за подпис допълнително.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Преминаваме към § 2.
Параграф 2. Предложение на Десислава Атанасова.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3.
Параграф 3.
В чл.64, ал.1 се правят следните допълнения.
Имате ли въпроси и изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме го.
Който е за редакцията на работната група, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Подкрепя се единодушно.
Предложение на н.п. Георги Ковачев, Христо Тодоров и Светлин Танчев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде параграф 4, а именно в Преходните и заключителните разпоредби на закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции в § 80, да се създаде ал.6.
Имате ли въпроси?
Който е за § 4 по редакцията на работната група, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 3 по вносител.
Предложение на н.п. Десислава Атанасова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 5.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И заглавието се променя от Преходни на Преходни и заключителни. Подразделението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Работната група подкрепя по принцип наименованието и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Сега разглеждаме § 3 по вносител, който става § 5 в редакцията на работната група.
Чакам някакви въпроси и предложения. Ако няма, да направя аз.
По реда на чл.80 от Правилника правя следното предложение. В т.15 на чл.46 от Закона за банковата несъстоятелност.
“Разрешава на временните синдици, синдиците и членовете на Управителния съвет на Фонда, достъп до данните в платежната система за брутен сетълмент и до ТАРГЕТ 2 на БНБ.”
Тук има предложение след “достъп до данни” относно проследяване на операции свързани с връщане на получено имущество с произход от банката в несъстоятелност.
Достъпът до платежната система да не е абсолютен и безусловен, а само по отношение на проследяване на операции свързани с връщането на полученото имущество на банката, такава каквато всъщност е целта на промяната.
Имате ли въпроси? Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Пред кого ще доказват, за да получат достъп до определена информация и с какво? Или има достъп до една система и в нея търсят, което им е нужно. Технологично да ми го обясните. Или ако ограничим достъпа, те трябва да се обосноват, защо искат достъп до операция Хикс, Игрек, Зет. Пред кого ще се обосноват, за да им дадат този достъп. И как ще стане този ограничен достъп.
Госпожа Табанска.
ГИНКА ТАБАНСКА: Предложението в момента е във вида, че се създава нова точка 15 в чл.46, който урежда правомощията на съда по несъстоятелността. Така че всъщност нашето искане за достъп ще бъде отправено към съда по несъстоятелността и съответно там ще бъде мотивирано.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако имате неограничен няма да е пред съда, а просто получавате достъп.
ГИНКА ТАБАНСКА: Така както беше формулирано първоначално, пак е пред съда.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Смятате, че това няма да забави процеса или така е редно.
ЯВОР КАРАПАНАЙОТОВ: Ако позволите. Става въпрос за процес на идентифициране на последователни транзакции. При които имуществото на банката преминава последователно в субекти.
От гледна точка на правната сигурност, доколкото разбирам са аргументите на Асоциацията на банките, да се ограничи по някакъв начин достъпа на синдика. Има някакъв обществен интерес, който надделява, но това значително ще забави работата по идентифицирането на тези транзакции. Така че това е цената. Ние ще може да искаме достъп реално транзакция по транзакция, така както ги установим. Няма как да имаме абстрактен достъп или бърз достъп за някакви последователни транзакции.
В другия вариант, в който ние имаме достъп синдиците, образно казано до тази система, би позволил в по-кратък срок от време, при един такъв абстрактен достъп, да се индивидуализират парични потоци за целите на осъществяване правомощията на синдика и идентифициране на тези транзакции.
Така че това са нещата между които избираме.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Отговорът ме удовлетворява, госпожо председател, и ще подкрепя текста.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре. Има ли някой, който е против този текст? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване § 5.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се единодушно.
Отиваме на следващия параграф.
Предложение на Десислава Атанасова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде § 6.
Коментирахме нещо. Разпоредбите на този закон се прилагат и за производство по несъстоятелност на банките, открити до влизането му в сила. В тези случаи шестмесечния срок по чл.62, ал.12 и 14-дневния на Сметната палата. Тук трябва да сложим и едномесечния също на Сметната палата. Защото там имаме още един едномесечен. По ал.15 или ал.15а, ако я наречем така, започват да текат от датата на предоставянето на информацията. Трябва да го разделим.
Тоест, в случаите на чл.62, ал.12, срока започва да тече от датата на влизане в сила на този закон. а в случаите на чл.62, ал.15 и ал.15а, срока за синдиците тече от датата на предоставяне на данни.
Това е, което гласуваме. И ще го видите на подпис.
Който е за, моля да гласува в тази редакция.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
Предложение на Десислава Атанасова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създадат параграфи 6 и 7. Закона за държавния дълг, изменение на Закона за особените залози, касаят също банката в несъстоятелност.
Има ли въпроси, изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване едновременно параграфи 7 и 8 по новата номерация.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет и с това закона на второ четене.
Уважаеми колеги, ние бяхме планирали в четвъртък да правим изслушване на кандидатите за управители на БНБ.
Знаете, че днес господин Искров е подал оставка. Като срока на неговата оставка е 10 юли.
Тъй като в нашите правила, ние сме гласували текст, който казва, че обществените организации, които могат да предоставят въпроси и становища трябва да ги предоставят не по-късно от три дни от датата на изслушването. Тъй като за съжаление нашата секретарка е в отпуск понеделник и вторник, не е оповестено в четвъртък, че ще имаме изслушване на Комисия, с което ние ще ощетим въпросните организации и те ще имат само два дни, а не три дни за предоставяне на становища.
Срокът, който Народното събрание е гласувал, той е инструктивен. И ако ние приемаме техните становища до последния момент смятам, че няма да нарушим тези правила, нито техните права.
Имате ли въпроси по тази тема? Смятате ли, че е нормално това, което казвам, да бъде възприето от всички политически сили и да направим изслушването в четвъртък.
Има ли някой против това? Да приемаме становищата до последния момент, да ги предоставим на Комисията и на кандидатите като въпроси и становища на самото изслушване и да проведем изслушването в четвъртък 25 юни. Разбира се, на четиримата.
Има ли против? Срокът е инструктивен. Юристите казват, че това няма да доведе до някакви последици освен това, ако ние приемаме становища до последния момент. Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз мисля, че това което вие казвате по-скоро касае юридически казус. Това не е казус, който аз мога да го коментирам, освен че все пак това решение е и решение на Народното събрание.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Бихме моли да направим изслушването и в петък.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз имам един такъв въпрос. Доколкото е видно от днешната оставка, ако може да вярваме, защото аз не съм я виждал, не може да направим избор преди 10 юли. За какво бързаме да стартираме? Някакъв проблем ли има?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма проблем, но да си приключим тази процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Дали процедурата може да стартира преди 10 юли.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Според мен може да стартира преди 10 юли. Защото господин Искров е депозирал оставка, считано от 10 юли. Но той има оставка. Което означава, че на 10 юли, ако Народното събрание приеме оставката му трябва да има избран управител. При подадена оставка може да го изберем. Защото в Закона за БНБ пише, че при подадена оставка срока вече не е този.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тя е подадена от 10 юли.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тя е подадена днес, считано от 10 юли. Имате ли против това, което ви предложих.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може да бъде оспорено.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Моето предложение също е в този смисъл. Аз мисля, че не бива да правим каквито и да било компромиси и изключения и всякакви напрежения. Нищо не налага това. Нека да си спазваме процедурите. Не виждам никакъв смисъл да бързаме толкова за четвъртък.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, това което изразяваме като въпроси и като становище е да бъде кристално чиста процедурата и неоспорима от никой.
Ако ние, за да бъдем точни трябва да изберем управител не по-късно и не по-рано три месеца и два месеца срока, който е 10 юли. Ако датата на подаване на оставка се счита или е спорно от когато се счита, на нас нищо не ни пречи да проведем процедурата след 10 юли. Да го изберем на 12 юли, на 15 юли, когато искаме. Може да избързаме и да приключим всичко, без никакви съмнения към тази много важна в този момент работа на Парламента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако е чисто, тогава въобще не трябва да го избираме на 10 юли. Защото така както господин Искров си е подал оставката, отново ни поставя юридически казуси. Неговата оставка е подадена от 10 юли, което означава, че ние може би трябва да го освободим от 10 юли, но трябва да изберем управител на 11 юли. Това означава, че на практика и 10 юли не може да бъде срока. А това е петък. Така че ние можем да приемем оставката на господин Искров и да изберем новия управител след 10 юли. Това са разсъждения, за които ще искам от юристите мнение.
Благодаря.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 16 часа и 40 минути /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /