---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 25 юни 2015 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 в сградата на пл.”Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 14 часа и 40 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.
Д н е в е н р е д:

1. Рамковата позиция относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент /ЕД/ № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и Регламент /ЕО/ № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и техния багаж, № 502-00-28, внесена от Министерски съвет на 30.04.2015 г., както и проекта на акта.
2. Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария, относно оказването на финансова помощ, № 502-02-20/18.06.2015 г.
3. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по бюджет и финанси към министъра на финансите Владислав Горанов, съгласно чл.27 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание.
Имате ли други предложения за дневния ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка първа.
Заповядайте да ни докладвате Рамковата позиция.
ДАНИЕЛА СЕВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо председател, поради ангажимент упълномощавам госпожа Ангелова да гласува вместо мен.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Тренкова да ни докладвате.
ЛЮДМИЛА ТРЕНКОВА: Добър ден. Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, присъстващи, имам ангажимента да представя Рамкова позиция във връзка с изменението на сега действащия регламент, накратко казано за правата на пътниците във въздушния транспорт. Изменението на този регламент се налага по много причини. Първата от която и най-съществената е, че той е твърде неясен. Минали са вече повече от десет години от неговото приемане. Практиката сочи необходимостта от осъвременяване на нормите, още повече, че това е един много рамков, схематичен, не достатъчно добре развити разпоредби съдържащ акт, който затруднява неговото прилагане.
Българската страна категорично подкрепя приемането на такова изменение на сега действащия регламент 261, тъй като подкрепяме необходимостта от неговото изясняване, което е в полза на всички заинтересовани.
На първо място, пътниците, превозвачите, тези които се занимават с прилагането на регламента, както и всички, които са ангажирани с евентуални съдебни дела и производство във връзка със защитаване правата на пътниците.
Бих искала да ви информирам, че това досие се разглежда вече втора година в Институциите на Европейския съюз. Беше прието на първо четене от Европейския парламент през февруари миналата година. Работата в Съвета върви далеч по-бавно и трудно. Действително е много сложно това досие. Не могат да бъдат обхванати всички случаи, като всеки от тях е специфичен. Но държавите членки са амбицирани да се случи това изменение, от което ще имат полза всички, както споменах.
Българската позиция до момента е отстоявана в този смисъл, че искаме яснота. Искаме балансираност както между правата на пътниците, които да бъдат по-добре гарантирани, така и да се отчитат реалните възможности на превозвачите и на пазара и новите условия, които вече са налице.
Ако имате въпроси, моля.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте за въпроси.
Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Въпрос, госпожо председател, господин министър, кое налага тази Рамкова позиция да мине през нашата Комисия, включително и Икономическата гледам тук. На стр.11 пише, че предложението няма отражение върху бюджета на Европейския съюз. Моят въпрос е тази Рамкова позиция има ли отношение към държавния бюджет на Република България.
ЛЮДМИЛА ТРЕНКОВА: Действително от приемането на този акт и неговото прилагане, няма да произтекат задължения, както за държавния бюджет, така и за бюджета на Европейския съюз. Ако се наложи пътниците да получават обезщетение при нарушаване на техните правила, това съотношение е между превозвача и потърпевшия пътник.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колеги, така или иначе е разпределен проекта на нашата Комисия, трябва да гласуваме.
Други въпроси? Няма.
Колеги, направих справка, приемаме го за сведение. Не се гласува.
Благодаря.
Преминаваме към втора точка по предварително гласувания дневен ред. Ако искате, ще ви предложа да преминем към точка първа по стария дневен ред, трета току-що гласувана, тъй като финансовия министър е при нас и да преминем към отговори на актуални въпроси.
Колеги имате думата.
Аз започвам с първия въпрос към финансовия министър. Моля господин Горанов да ни отговори, тъй като излизат данни официални в публичното пространство, какво е изпълнението на бюджета към 31 май 2015 г. като бюджетна позиция.
Благодаря.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря ви, госпожо председателстваща.
Уважаеми колеги от Бюджетната комисия, радвам се, че съм тук. Не съм идвал отдавна, но това не е поради липса на интерес към материята, а си свършихме работата по по-голямата част от законопроектите, касаещи бюджетната материя, в края на миналата и началото на новата година.
Това което мога да докладвам пред Бюджетната комисия е, че усилията, които благодарение на гласуваните от вас законопроекти, подкрепят подобряване на събираемостта, дават определени резултати. Разбира се има предварителни данни и прогнози за м.юни. За тях мога да споделя към края на изложението. Иначе знаете, че се възприеха доста мерки и в това число законодателни, по отношение на увеличаването на инструментариума на изпълнителната власт и на агенциите към Министерство на финансите за подобряване на събираемостта на приходната част на бюджета. И това дава основание да отчетем към края на м.май близо 1 млрд. 100 млн. излишък. Конкретното число е 1 млрд. 91 млн.
В аванс мога да кажа, че излишъка се запазва и през първото полугодие на годината. Но за това малко по-късно. Приходите и помощите по консолидираната фискална програма към края на м.май са 13,8 млрд. или около 45,5 на сто от разчетите към годишния план. Съпоставено в същия период на предходната година имаме номинално нарастване от над 2 млрд. – 2 млрд. 42 млн., което представлява 17,3 процента в номинално изражение.
В структурно отношение данъчните приходи към 31 май съпоставено със същия период на миналата година, нарастват с около 9 процента или 847,9 млн., а не данъчните приходи с 11,3 процента или 178 млн. Ако трябва да диференцираме приноса на отделните показатели разделени между приходи и помощи, в частта на постъпленията от помощи, основно средствата от Европейския съюз, разбира се, там имаме 1 млрд. 16 млн. повече спрямо същия период на миналата година.
Общата сума на данъчните постъпления, включително приходите на осигурителни вноски към края на май, възлизат на 10,3 млрд. Точното число е 10 млрд. 283 млн. или 42,8 на сто от годишния разчет.
Преките данъци са в размер на 2 млрд. 55 млн., което е 46,7 на сто от годишния разчет. Косвените данъци са 4 млрд. 980 млн., което е 41,2 процента от годишния план за 2015 г.
Постъпленията от данък добавена стойност са от 3 млрд. 267 млн. или 42,2 на сто от годишния разчет. Към същия период в края на м.май 2015 г. невъзстановеният данъчен кредит е в порядъка на 173 млн., което е малко повече от същото спрямо 2014 г. м. май, с около 24 млн. Ръстът основно е свързан с промяната в Закона за данъка върху добавената стойност, свързан с възстановяване на правото общини, които са бенефициенти по оперативна програма Околна среда да ползват правото за възстановяване на данъчен кредит. Промяна, която направихме с Държавен вестник бр. 41 от 2015 г. И е свързана с промените на допустимостта на разходите с данък добавена стойност по приоритетна ос на оперативна програма Околна среда.
Към момента мога да докладвам, че около 100 млн. са възстановени на общините, за да могат да изпълнят окончателните плащания по проекта. Тоест, тази инициатива, която подкрепихте свързана с промяна на Закона за данък добавена стойност, позволява успешното приключване на Оперативна програма Околна среда и осигуряването на ресурс за разплащане с бенефициентите по програмата.
По отношение на неданъчните приходи, отчетът към края на м.май е 1 млрд. 756 млн., което е минимално преизпълнение спрямо годишните разчети – 52,5 процента. Все пак говорим за края на май, което показва по-добри темпове на постъпване.
Постъпленията от помощи от страната и чужбина, тук е темата с Европейския съюз е в размер на 1 млрд. 778,3 млн. лв. Нормално е да признаем, че изпреварващото постъпване на възстановени средства от Европейската комисия се дължи от една страна на забавянето на възстановяването през 2014 г., а от друга страна на бързите темпове на реализация на тези проекти в края на втората половина на 2014 г. и началото на 2015 г.
Разходите по консолидираната фискална програма запазват номинално размера си от 2014 г. Те са в размер на 12 млрд. 727 млн. и половина, около 38,8 на сто от годишните разчети. Нарастват минимално с около 63 млн. спрямо същия период на предходната година. Не лихвените разходи са в размер на 11 млрд. 983,6 млн., около 39,1 на сто от годишните разчети.
По отношение на вноската, тя възлиза към края на първите пет месеца от годината на 450,9 млн., което е в съответствие със законодателството в областта на собствените ресурси и решение на Съвета 2007-436/ЕО, относно системата на собствените ресурси на Европейските общности. Нататък следва допълнително цитиране на нормативни актове на Европейския съюз. Размер на фискалния резерв към края на м.май 11,1 млрд. В това число 11 млрд. са средства по депозити в Българската народна банка и търговките банки. И в съответствие с измененията в законодателството и възприетата нова класификация на фискалния резерв 0,1 млрд. т.е. около 100 млн. са вземанията от Европейския съюз за сертифицирани разходи и аванси.
Разбира се, предварителна информация, ако е интересна и тук е мястото, където мога в аванс да я съобщя. Запазва се относително по-доброто представяне в приходната част на бюджета за първите шест месеца на годината, спрямо 2014 г. Към края на м.юни очакваме 16,2 млрд. приблизително, 16 млрд. 189 млн. 800 000 общо приходи и помощи при консолидираната фискална програма, което представлява 53,3 на сто, спрямо програмата за 2015 г. Виждате едно преизпълнение на този етап около 3,3 процента. Или номинална, ако сравняваме двата периода на 2015 и 2014 г. имаме 2 млрд. 19 млн. повече приходи спрямо същия период на миналата година. В това число данъчни и неданъчни приходи 1 млрд. 229,3 млн. и 789,8 повече помощи. Забелязва се забавяне темпото на изпреварващо постъпване на помощи от Европейския съюз, което е очаквано и нормално. Тъй като големия размер на възстановяване беше в първото полугодие на 2015 г., когато се възстанови темпото на възстановяване на средства от Европейския съюз. Сега нещата са в обичаен график. Като цяло оставаме на около над 2 млрд. повече приходи и помощи номинално съпоставено със същия период на предходната година. 14,2 процента представлява това спрямо същия период на миналата година, номинален растеж.
По отношение на приходи администрирани от Националната агенция за приходите, говоря към края на полугодието, очакванията са за около 905 млн. повече, спрямо същия период на миналата година. По отношение на приходите администрирани от Агенция “Митници” 141 млн. повече, спрямо същия период на миналата година. Или само от НАП и Агенция “Митници”, т.е. приходи, които те администрират очакваме към 30 юни спрямо същия период на предходната година около 1 млрд. 50 млн. номинално повече постъпления.
Това, разбира се, нямаше как да се реализира без измененията в законодателството, които бяха подкрепени от всички членове на Бюджетната комисия. В този смисъл мога да отбележа, че усилията и консенсуса, който постигнахме по отношение на законодателни промени свързани с подобряване капацитета на държавата да увеличава приходната си база дават резултат. В този смисъл имаме основание да смятаме, че бихме могли, ако продължават така усилията на приходната администрация, да спазим ангажимента, който имахме по време на дебата свързан с поемането на нов дълг за 2015 г., че размера на бюджетния дефицит има предпоставки, да не достигне разчетите с консолидираната фискална програма.
Благодаря.
ПРЕДС.ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин министър, ако позволите един лек допълнителен въпрос. С оглед на преизпълнението и данните към 30 юни има ли опасност, вместо тези суми да отидат за покриването на дефицит, така както мислим, че е редно, да бъдат пренасочени в други сфери, например за попълване евентуален дефицит на Здравната каса, цифри които все повече стряскащо излизат в публичното пространство като недостиг.
Благодаря.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Въпросът ви е удобен за финансовия министър, нормално е това. Знаете, че за поредна година наблюдаваме изпреварващо усвояване на разходите по бюджета на Здравноосигурителната каса. В 15.00 часа ще започне заседание на Комисията по здравеопазване, на която народните представители ще повдигнат тази тема. За мен беше важно, да се започне като дебат. Тъй като с неудоволствие забелязахме, че и в 2014 г. и управляващото редовно правителство и впоследствие и служебните правителства бяха подложени под много сериозен натиск от изпреварващо нарастващи разходи и спрямо разчетите и спрямо възможностите на бюджета и развитието на икономиката на разходите в здравния бюджет като цяло.
Имам уверение, че ще бъдат предприети определени стъпки и действия от страна на Надзорния съвет на Здравноосигурителната каса, но за мен е важно и благодаря за въпроса, колкото и клиширано да изглежда, че мога тук днес пред Бюджетната комисия, да представя един от основните рискове за фискалното изпълнение до края на 2015 г., отново за съжаление за пореден път, здравния бюджет като общо изпълнение. И ще продължа да настоявам това да е дебат, който да се води прозрачно и открито, тъй като знаем, че няма еднозначно решение по отношение на най-правилните стъпки, свързани с подобряване на ефективността, на разходите в здравеопазването. Има различни предложения от различни парламентарни групи, в това число от правителството за мерки, които могат да подобрят ефективността на разходите в системата на здравеопазването, разбира се не за сметка на качеството на лечение.
1. Винаги добрата тема, че трябва да се осигури максимално широк и качествен достъп до здравеопазването се крие едно небалансирано разрастване на разходите за здравеопазване. За пример през 2014 г. приходите по консолидираната фискална програма нарастват по отчет с около 440 млн. Със същия размер нарастват и номинално разходите, които функция здравеопазване ангажира като публичен ресурс. Това е голям риск за цялата финансова система на държавата, на бюджета за цялата фискална система. Тъй като на практика връзва ръцете на което и да е правителство за политики в други сектори и предрешава до голяма степен цялостната управленска визия на управлението.
Затова още от няколко месеца насам се опитваме да повдигнем темата за това, че мерките, които се предлагат в областта на здравеопазването, които трябва да подобрят ефективността на разходите и да направят системата предвидима, някои от тях са забавени. Друга част от тях не дават нужния ефект. И трябва много да сме внимателни в тази посока. Тоест, алармирам още от сега, че според анализите правени в Министерство на финансите наесен е много възможно да имаме дебат свързан със здравноосигурителната каса. Нещо, което като цяло отнема инструментариума на фиска за други политики и предрешава до голяма степен гъвкавостта не само на правителството, но и на цялото общество, за да въздействие в други сектори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА : Благодаря, господин министър. Ние ще се възползваме и на следващи заседания може да извикаме шефа на Здравната каса и министъра, за да ни кажат как се движи изпълнението там. Защото виждате, че явно това е основния риск.
Съгласно правилата, които имаме, продължаваме по низходящ ред на парламентарните групи.
Парламентарната група на БСП. Господин Търновалийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, колеги, гости, въпрос който искам да задам е свързан с приходната част и с бюджета.
Господин министър, има ли анализ, оценка на риска от увеличението цената на електричеството и как ще се отрази това на приходите. Не по отношение приходите от търговията с електрическата енергия, а как това увеличение ще окаже влияние на бизнеса и страховете на бизнеса. Това което всички четем за предприятия, които няма да работят, за работни места, увеличена безработица и т.н. Дали има такъв анализ и оценка?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не сме успели още да изготвим задълбочен анализ на преките ефекти, тъй като нямаме яснота какво ще бъде решението, по отношение на параметрите на промяна на цените на електроенергия. Но рамково бих могъл да заявя следното. Тук има две проявления на ефектите. Едните са свързани с увеличение на разходите на бизнеса, които могат да доведат директно до намаляване на рентабилността на производството и от там до намаляване на печалбите и за бъдещето проявление в намалението на корпоративния данък в следващите години.
От друга страна, ако това бъде пренесено в ценовите равнища на произведената и продадена продукция, неминуемо ще доведе до по-високи постъпления от данък добавена стойност и ще намали дефлационния натиск. Защото знаете, че преди години водехме дебат, колко е опасна инфлацията. По отношение на дефлацията, също може да играе лоша шега на макроикономическото развитие. Тук господин Чобанов може да ви разясни макроикономически негативите. Това бяха всъщност и част от упреците в предходни мандати, когато се търсеха резерви за намаляване цената на тока, което притискаше инфлационната база и от там базата за постъпления от косвени данъци.
В този смисъл, аз бих могъл да кажа така. Извън преките ефекти за намаляване на конкурентоспособността на част от производствата, ако увеличението на цената на тока е небалансирано, фискално нещата биха били неутрално или по-скоро неутрално към положително, защото ефекта върху корпоративния данък ще бъде по-нисък от ефекта върху данъка добавена стойност.
Като добавим към това обаче проблема в енергетиката с дисбаланса натрупан от някои дългосрочни инвестиции със съмнителна възвръщаемост и дефицита в тарифната политика, бихме могли да направим извода, че независимо от това, кога ще се намери най-балансираното решение за промяна на цената на електроенергията, неминуемо е необходимо подобно увеличение, тъй като дефицита в енергийната система води до декапитализация на държавната енергийна система, което не е новина. Но размерите на тази декапитализация са такива, че колкото и да отлагаме непопулярните мерки, горчивия хап ще трябва да бъде преглътнат. В противен случай рискуваме да обезценим и малкото останали качествени държавни активи и то до степен, до която да декапитализираме в случая НЕК, без това да бъде осъзнато дори от българското общество.
В момента мога да ви кажа, че по информация с която правителството разполага, дефицита в електроенергийната система е около 3,7 млрд. с натрупване. Ако погледнем баланса на НЕК, там имаме в случая декапитализация, престой с дефицит от над 50 процента, което едва ли е добре за цялото общество. Малко повече ви казах, отколкото ме попитахте, но понеже днес се занимавах цял ден с тази тематика, исках да ви разкажа моя прочит върху нея.
Увеличаването на цената на тока не е добро. Нормално и естествено е да се търсят първо всички резерви, които могат да бъдат открити в системата, но начина по който е структурирана тарифната политика и състоянието на енергетиката е такова, че без подобни мерки свързани с повишаване или на цената или намаляване на разходите в системата, ще доведе устойчиво до декапитализация, която е в ход от няколко години насам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър. Имате възможност за реплика, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз реплика нямам. Благодаря за отговора. Анализ ще бъде изготвен.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: В момента в който се запознаем с окончателното решение на КЕВР по отношение на измененията в ценовите равнища, можем да екстраполираме върху икономическите субекти, за да направим оценка. Но по принцип по-високите разходи на производството биха увеличили или цените, което би увеличило базата за постъпления на косвени данъци. Или ако не се прояви този ефект ще се намали базата на печалбата и от там през следващите години ще се прояви като намаление на корпоративния данък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Парламентарната група на ДПС. Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Уважаеми господин министър, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, първо искам да подкрепя идеята за евентуално да поканим председателя на Здравната каса и здравния министър. Мисля, че е много важно да окажем един вид благороден натиск или поне да разберем, какво е финансовото състоянието реално на Касата и какво ни очаква занапред. Като малко излезем от добрите пожелания и ако може този анализ да е подкрепен с конкретни числа. Тоест да са добре подготвени, когато се изправят пред Бюджетна комисия с очакваните ефекти от евентуални предприети действия, ако въобще бъдат предприети такива, които са в посока намаление на разходите.
Моят въпрос е по отношение на Фонда за гарантиране на влоговете в банки, докъде стигнаха идеите за капитализиране на този Фонд. Може ли да очакваме до края на годината той да вземе някакъв кредит и изобщо как се развива ситуацията в тази насока.
Благодаря.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря ви, господин Чобанов. Взимам думата веднага. Такива са правилата. Имаме напреднали консултации без финализация, с няколко международни финансови институции. Знаете, че с ваше присъствие някои подкрепиха, някои имаха резерви, гласувахме държавна гаранция за Фонда за гарантиране на влоговете в края на миналата година, с която да се осигури финансиране на Фонда, което да даде възможност евентуално за капитализацията му или за възстановяване на ресурса, който е отпуснат на заем от правителството на Фонда. Не мога да докладвам окончателни резултати, но мога да ви уверя, че сме много близко до крайно решение и имаме преговори с Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, които проявяват интерес към пласиране на ресурс към Фонда за гарантиране на влоговете. Порядъците за всяка една от институциите, с които сме водили разговори е между 150 и 200 млн. евро. Пропускам да кажа, че има разговори с Гронмънсакс. Бихме могли на доста атрактивни равнища, благодарение на това, че държавата застана като гарант за Фонда, на доста атрактивни ценови равнища да реализираме капитализация на Фонда за сметка на заемно финансиране от порядъка на поне половин милиард евро. Предполагам, че до есента ще имаме развитие в тази посока.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте за реплика.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, господин министър. Мисля че това е достатъчно като информация и показва наистина ангажимента на държавата да осигури капитализиране на този фонд, който дано да не се наложи пак да използваме. Това няма да стане. Но все пак това вдъхва една сигурност и на всички, които знаят каква е функцията на Фонда.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев, заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, моя въпрос е свързан с планираните фискални мерки в бюджет 2015 и най-вече е свързан с намалението на средства за работни заплати. Вие знаете ние планирахме и Реформаторския блок категорично подкрепи това, което предложихте за 10 процента намаляване на средствата за работни заплати по всички сектори.
Моят въпрос е свързан с това, че вече сме към средата на годината. Имамe ли информация тези мерки дали се изпълняват. Дали това, което вие казахте за много добро изпълнение на бюджета, за което ви поздравявам, ни поуспокоява малко. И дали това няма да се превърне в един от основните рискове не толкова на макро ниво, колкото на секторно ниво при изпълнението на бюджета.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Правилно сте диагностицирали негативните тенденции, господин Танев. Аз ви благодаря още в хода на съставянето на бюджета, вие в лично качество и колеги от Реформаторския блок изразихте категорична подкрепа. За съжаление системите не са готови или не са достатъчно уверени в решимостта, приетия план на държавния бюджет да бъде изпълняван по начина, по който е гласуван в края на миналата година.
Има някои системи, които не успяват да извършат необходимата оптимизация на разходите за персонал. Тук не говорим за съкращения на хора задължително, тъй като знаете, че ние не сме променяли числеността на персонала. Не сме въвеждали такива нормативни изисквания. Ограниченията, които бяха заложени с лимити по отделните показатели в края на 2014 г. за годишния закон за 2015 г. бяха свързани с месечното лимитиране на разходите за персонал.
Системите на отбрана и сигурност показват темпове на изразходване на разходи за персонал, които предполагат, ако се запази тази тенденция, за определени проблеми, които те ще имат до края на годината. Имам увереност от съответните министри, че ще се вземат мерки в тази посока, някъде по-категорично, някъде по-плахо. Но ако сте го идентифицирали този проблем, благодаря. Ние също сме го забелязали.
Аз няколко пъти информирах правителството, че темповете на изпълнение на този показател по отделни бюджети, най-вече по отношение на бюджета на Министерство на вътрешните работи и Бюджета на Министерство на отбраната, показват забавяне на предприемането на мерки, които да дадат възможност бюджета да се изпълнява в съответствие с годишните разчети на Закона за бюджета. Неколкократно на оперативни съвещания на Министерския съвет съм алармирал, че начина по който се изпълнява бюджета от съответните първостепенни разпоредители крие рискове за края на годината. Имах уверението, че те ще бъдат компенсирани. Наблюдаваме го. Ако сметнете за удачно мога да ви информирам за тенденциите на изпълнение, по отношение на всички първостепенни разпоредители в бюджета, които наблюдаваме.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Може би не като реплика, а по- скоро като подкрепа на това, което вие казвате. Да, ние имаме желание. Ако е необходимо, както каза и господин Чобанов, един благороден натиск не само към Здравната каса, но и към всички секторни министри, за да се минимизират рисковете при изпълнение на бюджета и да не се получава в края на годината натиск от няколко системи. Тъй като този натиск е заразителен. И когато има по-благоприятно решение за един сектор, то другия също очаква това и някак си това се разпростира. Така че ние сме готови, включително със законодателни инициативи да предприемем съответните действия и да минимизираме подобен тип натиск.
Благодаря.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНТОВ: Благодаря за подкрепата на Бюджетна комисия. Ще ви изпратя официална информация до Бюджетната комисия за темповете на изпълнение на показателите. Към края на м.май има готова. Към края на м.юни ще е готова в началото на м.юли, първите дни. Но се ангажирам да ви изпратя подробен анализ към края на м.май в непродължителен срок и веднага, когато съм готов към края на м.юни с очерталите се тенденции, за да може със съвместни усилия да държим бюджета в ръце.
ПРЕДС МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Въпрос от Патриотичния фронт. Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, искам първо да изразя задоволство към отговора по отношение на приходите, които са събрани до този момент от НАП и Митници. Предполагам, че това е в резултат на усилията за борба с контрабандата и всички други последващи усилия. А те са в съзвучие с думите на господин премиера, че само за месец 17 пъти са нараснали таксите от кантарите.
Доколкото разбрах от този милиард и нещо 800 млн. са приходи от НАП, а 141 млн. са приходи от Митниците. Ако правилно съм разбрал, разбира се. А това означава по 20 – 21 млн. на месец. И силно се надявам да е именно в резултат на тези усилия, а не примерно от ежемесечните постъпления от Нефтохим, който миналата година беше в ремонт, а сега работи. Така че ние ще подкрепим и вашия законопроект и продължаване на вашите усилия. Надявам се сумите в НАП и Митници да се изравнят и това ще бъде ярко изражение на добрата политика.
Да преминем към въпроса. Уважаеми господин министър, ние видяхме една прекрасна снимка в периодичния печат в медиите, където на стълбите пред БНБ вие се снимахте с кандидата за бъдещ управител, излъчен от парламентарната група на ГЕРБ. Това е една прекрасна инициатива откритост и прозрачност. Всъщност всеки може да отиде на Централна гара, а сега разбирам, че може и в Централна банка. Предлагане разходка, запознаване с ново работно място евентуално бъдещо, кабинета, стола, бюрото. Снимка евентуално, символичен ключ на трезора. Това е една прекрасна инициатива.
Въпросът, за мен лично е ясно, че изпълнителната власт в никакъв случай не се опитва да влияе на законодателната, подсказвайки кой да бъде евентуално новия кабинет. Би било нарушение, най-малко чл.1 от бившата Конституция, не може да го връщаме партия и държава в едно. Едни други хора могат, но вие не. Не бихте си го позволили може би. Оставам да мисля, че си заработвате като екскурзовод и в близките дни ще разведете в БНБ и други трима кандидати.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само искам да ви напомня, че две минути е регламента.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това което ме притеснява е фиска. Упражнявате стопанска дейност. Каква е цената? Ще го разберем от билетите, които им давате, някакви ваучери или касова бележка от мобилно фискално устройство. В противен случай даваме лош знак към данъкоплатците упражняващи стопанска дейност. Какъв документ издавате и какъв е графика ви за следващите дни, за да могат кандидатите да се включат в него?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз не разбрах въпроса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И аз не разбрах въпроса. Може би да му дадем 30 секунди на господин Димитров, да го формулира по-ясно. Има ли някой, който го е разбрал, ако може да го перефразира.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз независимо, че не разбрах конкретен въпрос към мен. Тъй като аз не се занимавам с екскурзоводски функции. Ще ви влезна в темпото и ще ви отговоря по следния начин. Няма нищо по-естествено от това, когато имаш позиция да я демонстрираш и показваш. И това, че финансовия министър и партия ГЕРБ са номинирали кандидат за Централната банка, много достоен между другото, показва само възможността да поемем отговорност за управлението на една от най-важните институции в държавата.
Ако вие се притеснявате, че вашият кандидат е с по-слаби качества или никога не е влизал в БНБ, аз мога да ви уверя, че съм го виждал в БНБ и вашия кандидат.
Аз не съм водил Димитър Радев в БНБ, защото той многократно е посещавал в качеството си на заместник-министър и в качеството си на служител на Международния валутен фонд години наред, много преди 2015 г. Малко издребнявате, което не ви отива. Но спирам до тук с упрека, защото и на мен не ми отива да упреквам депутати. Това че съм се снимал с някой пред Централната банка, ако бях някое поднадзорно лице на БНБ, сигурно щяхте да имате въпроси към мен. Но да питате финансовия министър какво прави с най-добрия кандидат за управител на БНБ, пред БНБ, показва някаква истерична липса на самочувствие, по отношение на процес, който протича по най-естествения път в Парламента, в пленарна зала с гласуване.
Познавам Григорий Вазов много отдавна. Проведох среща с него по покана на парламентарната група на Патриотичния фронт. Познавам го повече от десет години. Ако той не може сам да се уреди да влезе в БНБ, аз поемам ангажимент, без пари, без билет да му уредя среща с който поиска в Централната банка. Но сам разбирате, че опита да се създава истерия върху избора на централен банкер, показва че под повърхността има хора, които се притесняват от това да бъде избран независим, предвидим и подготвен централен банкер. Ако вашият е по-добър, той ще убеди Парламента и ще гласува за него.
Положителното е, че имаме няколко кандидата. И категорично е вярно, че за първи път няма да има само един кандидат и пленарната зала ще си прецени, кой да бъде избран. Но ако вие очаквате, че ние избираме чиновник с конкурс тайно, който да кажем, като младши експерт в Министерството ще слага запетайките след съответния абзац в становището, в което над него някой ще променя, сте сбъркали какво избираме. Избираме управител на Българската народна банка за следващите шест години. Зад него трябва да има и политически гаранции, че някой носи отговорност. Не случайно избора на управител на Централната банка е политически процес свързан с гласуването в Парламента. Това не е процес на конкурс. Споменахте Централна гара, чиновник който трябва да отговаря на определени критерии формално разписани. Говорим за човека, който ще отговаря за финансовата система на държавата, за 22 млрд. евро резерви, за системата на Валутния борд и най-вече за връщането на доверието в банковата финансова институция.
За да не изглежда тона ми назидателен, аз напълно приемам това, че вероятно фаворизирането на един кандидат пред друг, би могло да дразни. Няма нищо лошо в демократичния процес, когато заявиш позиции кого подкрепяш. И пак казвам, ако кандидата на вашата парламентарна група се чувства по някакъв начин дискриминиран от липсата на възможност да влезе в Българската народна банка, въпреки че не аз съм завел Димитър Радев там, съм готов да го запозная с всички, които познава в Българската народна банка и да се снимам отпред. Мога да докарам и от протокола на БНБ хора. С това мисля, че дадох да се разбере, че нямам никакви притеснения, че съм изразил позиция, кой е според мен най-подходящия кандидат за управител. Но не решавам аз. Ако решавах аз, днес нямаше да ми задавате този въпрос. Решава го Българския парламент по единствения възможен начин, с явно гласуване. Спирам с емоционалното изказване.
Отговарям на въпроса и казвам, готов съм ако другите кандидати на отделните парламентарно представени партии, които са издигнали такъв, имат проблеми с комуникацията с Българската народна банка и с влизането в сградата, да уредя влизане в сградата на Българска народна банка и снимка с финансовия министър отпред, ако смятате, че това ще изравни състезанието за управител.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Димитров за реплика.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. благодаря и на господин министъра.
Вие не можахте да разберете въпроса ми, но прекрасно отговорихте на него. Радвам се.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Умен съм. Сещам се.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това никой не го оспорва. Понеже казахте думата носене на отговорност, предполагам, че твърде много ще стане, защото и за Иван Искров трябва да носите, защото и той е ваша номинация и да се натоварвате с още една. Но това са възможности, които вие сте преценили, че трябва да приемете.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ние сме си понесли тази отговорност. Ходим на избори редовно.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Въпросът е, че Народното събрание, законодателната власт избира управителя. Поне така пише по закона. Така го пише и в Конституцията. Всяко друго давление би се оказало като едно подсказване, едно предрешаване на спора, един мач, който е свирен. По отношение дали нашия кандидат иска да отиде и е ходил, той е обучил половината банков елит. Предполагам, че може да отиде. Но други, ако се налага да ги заведат, за да видят къде е БНБ. Завели са го, показали са го. Но тези снимки и това развеждане създава неравнопоставеност. И тази неравнопоставеност създава усещането за един уговорен мач. Точно в този момент с него. Имали сте достатъчно години да се снимате. Мисля, че цялата публикация беше, за да демонстрирате, кой е вероятния бъдещ победител.
Аз ви благодаря все пак за отговора и съм удовлетворен от него.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин министър, имате думата за дуплика.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Пак казвам, не виждам с кое съм променил възприятието на обществото за отделните кандидати. ГЕРБ от квотата на която съм излъчен за министър, на партията на която съм и член е заявила, кой кандидат подкрепя. Това че съм се снимал с него, не променя, че ГЕРБ е номинирал Димитър Радев за управител на БНБ.
Ако снимка с финансовия министър е предимство пред народното представителство за гласуването, заявявам готовност да се снимам с всеки един, който някога е искал да става управител на БНБ и автограф мога да дам.
Колеги, не трябва да променяме разбирането, че избора на управител на БНБ е политическо състезание на кандидатури с близки по възможности качества за заемане на тази длъжност, които обаче трябва да получат и политическа подкрепа за отговорността, която трябва да носят. Защото не случайно избора на управител на БНБ е политически процес. След това шест години имаме гарантирана от закона, от договора за функциониране на Европейския съюз, абсолютна независимост на Централната банка. До тогава това е политически процес. Ако някой се чувства дискриминиран от отношението на една от най-големите партии в управлението, не е могъл да спечели нейното доверие, да стане неин кандидат. Това не е извън правилата, извън демократичния процес.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър. Мисля, че прекрасно се изясниха всички нюанси. Господин Ковачев, имате думата за въпроси.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, очевидно току що стартирахме предизборната кампания в Бюджетна комисия, за което ви поздравявам всички.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: За кои избори?
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: За предстоящите.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не е ясно кои предстоят по скоро. Така че не залагайте на това.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Моят въпрос е извън тези граници. Вчера вечерта минаха поредните неуспешни преговори между гръцкото правителство и кредиторите им. В тази връзка съвсем накратко, очаквате ли тази ситуация от Гърция да повлияе пряко или не пряко на системата на публичните финанси? И имате ли опасения за някакви ликвидни проблеми с петте клона на гръцките банки у нас?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Ковачев. Ако ми позволите само да допълня, макар че е малко извън протокола, понеже стана дума за Гърция, ако може да ни информирате докъде стигнаха усилията на България за това Гърция да премахне и да извади България от негативния списък във връзка с облагането с 26 процента.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това са два много различни и много големи въпроса. Готов съм и на двата да отговоря.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Само да допълня като се каже за Гърция и да коментираме и отношението на Стандард енд Пуърс по отношение занижаване на рейтинга именно във връзка с тази ситуация в Гърция.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Отдавна наблюдаваме случващото се в Гърция. Един от най-големите рискове свързани с Гърция, не са толкова пряко свързани с нашата банкова система по много причини. Знаете, че дела на банките с гръцка собственост в България е малък, макар и не пренебрежим. В същото време това са поднадзорни на Българската банкова система лица. И мога да ви уверя, че ликвидността в тях е на много добро равнище. В този смисъл няма абсолютно никаква рационална причина за пренос на смущения от Гърция към България, дотолкова доколкото това са самостоятелно надзиравани, самостоятелни лица, които са под надзора на Българската централна банка.
Мога да ви уверя само в следното, за да не давам много плод на въображението на определени хора. Преди години е имало кредити от страна на гръцките субсидиари към майките си в Гърция. От много години това не е така. Гръцките банки в България са с положителна експозиция, в смисъл такъв, раздадените кредити в България са много повече от привлечения ресурс в България. В този смисъл, може да се каже, че ние сме привлекли ресурс от Гърция обратно на притесненията, че по някакъв начин изтичат капитали от България в посока Гърция. Ликвидността им по никакъв начин не зависи от случващото се в Гърция.
Мога да ви уверя, че това което се случва в Гърция специално по отношение на банките е под надзора на Европейската централна банка неслучайно. Там независимо от сътресенията свързани с трудностите на преговорите между Гърция и нейните кредитори, виждате, че банковата система независимо от натиска върху нея неотказно продължава да работи.
В този смисъл мога да обобщя така, за да няма спекулации. При всичките проблеми на Гърция, нейната банкова система продължава да работи. При никакви проблеми в България в тази посока и при достатъчно голяма ликвидност, няма абсолютно никаква причина да се търси проблем в нашата банкова система.
В този смисъл аз продължавам да наблюдавам Гърция като лош пример за правене на политика и то особено в дългосрочен план, който би могъл да доведе една държава с прекрасна природа до относително лоши икономически последици. Един пример за консервативни партии, либерални и център в дясно и защо не и леви, как не трябва да се прави. Защото в България досега такъв негативен опит нямаме и не трябва да допускаме.
Тоест урока от Гърция, който всички трябва да научим е, че популизма и не доброто управление, особено ако се продължи много години наред, води до криза в държавите с дългосрочни последици. Иначе в краткосрочен план, докато пазара оцени рисковете свързани с Гърция, може да имаме притеснения на икономическите субекти свързани с несигурността в южната ни съседка и от там нататък аз съм умерен оптимист, че в средно срочен план, шест и повече месеци от определена ескалация на криза в Гърция, проявленията за нашата икономика ще са негативни или положителни. Не очаквам негативно проявление на проблеми в Гърция, спрямо нас. Тъй като каквото и да е развитието в Гърция, аз се надявам да няма преструктуриране на еврозоната в резултат на кризата в Гърция. Каквото и да е развитието там, еврозоната ще излезе по-силна от това и Европа ще излезе по-силна от този проблем след решаването му.
За съжаление популисткото правителство, което в момента управлява в Гърция не показва абсолютно никакъв капацитет за решаване на проблемите там. За радост в България популизма не е взел тези върхове в нито една от представените тук партии.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли желание за реплика?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: По първата съм готов подробно да докладвам. Пропуснах го. Не от неглижиране на въпроса на председателката, а от идеята максимално коректно да изложа позицията си спрямо напрежението в Гърция. Един от опитите да се решат проблемите на Република Гърция с формалните претенции да защитят националната корпоративна данъчна основа. Знаете, че гръцката държава при един законопроект, който предвиждаше неравноправно третиране и нарушение на договора за функциониране на Европейския съюз. Република България изпрати жалба по чл.259 от договора за функциониране на Европейския съюз срещу Гърция. И на 22 юни в Брюксел беше проведено изслушване от 15 до 17.30 часа по жалбата на България срещу Гърция. Изслушването беше председателствано от генералния директор на Генерална дирекция “Данъчно облагане и митнически съюз”, господин Хайнц Чурек заедно с Йоханес Лайтенбергер - заместник генерален директор на Правната служба на Комисията. Имаше 12 представители на Комисията. Четирима представители на Гърция и трима представители на българската страна. Срещата се проведе съгласно предварителния дневен ред. На българската държава бяха предоставени 30 минути да изложи жалбата си, 30 минути на гръцката страна. Разказвам го като пикантерия как протичат този тип дискусии.
След това отговор на България по позицията на Гърция за 10 минути. Отговор на Гърция по позицията на България за десет минути. Бележки на Комисията към двете страни 50 минути. Заключение.
Гръцката страна е представила позицията си по жалбата и причините, поради които е приета тази данъчна реформа, като те твърдят, че имат за цел защита на националната корпоративна данъчна основа, която е разработена на база на препоръки и съобщения издадени от ОИСР и Европейската комисия, свързани с въвеждането на мерките срещу намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалбите. Така наречения механизъм БЕБС.
По отношение на позицията на Гърция, България предоставя допълнителни аргументи, включително и по документи разработени от ОИСР по плана БЕБС. Независимо, че спора е по отношение, доколко гръцките законови и подзаконови разпоредби са съвместими с правото на ЕС и въобще не е било нужно на България да коментира документите на ОИСР. Но ние сме извели доказателства, че дори и по препоръките на ОИСР, българската държава неоснователно е дискриминирана от гръцкото законодателство.
На въпрос на Комисията, кои са проблемите свързани с корпоративното облагане, Гърция отговаря, че има проблеми с трансгранични сделки, с дружества от държави с много ниски данъчни ставки. Като откроява тристранните операции, без да отговаря на въпроса, какви са й данните за проблеми с българската държава. Следва да се има предвид, че основния мотив на Гърция, че всъщност тя се подчинява на препоръките на Европейската комисия 8805 от 2012 г., които изискват държавите членки да предприемат мерки по отношение на държавите с преференциални данъчни режими. Изрично в препоръките на Комисията се посочва, че те се отнасят само за трети страни и то, които не спазват минималните стандарти за добро управление. И в никакъв случай не трябва да се изпълняват в нарушение на договора за функциониране на Европейския съюз.
В заключение на срещата, българската страна остава с убеждението, че данъчния закон предложен от Гърция е не мотивиран. Европейската комисия уверява българската държава, че ще продължава да разглежда претенциите на българската държава. Същата е позицията и спрямо Ирландия. И до 18 август ще се произнесе по нашата жалба. Естествено ясно е, че независимо от позициите на Европейската комисия, дори тя да не се произнесе в този срок и независимо от нейното становище, българската страна може да заведе дело срещу Гърция в Съда на Европейския съюз.
Искам да ви уверя, че имаме намерение, ако Европейската комисия не отчете нашите съображения, въпреки че имаме уверението, че тя ще ги отчете в пълнота, ние да заведем такова дело. В същото време обаче, не достатъчно мотивираните предложения на гръцката страна разколебават дори самите тях. Пред мен е документ на министър-председателя на Гърция, господин Ципрас, с който той уведомява президента на Европейската комисия господин Юнкер от 22 юни 2015 г. С този документ са изпратени мерките, които Гърция предлага да приеме за постигане на разбирателство с кредиторите на Гърция и разрешаването на проблемите между кредиторите на Гърция и институциите. В част от мерките посочени от гръцкото правителство към партньорите на Гърция и нейните кредитори е посочено, че планират отмяната на този данък въведен от тяхното законодателство.
Тоест, още на 22 юни, преди изслушването или в деня на изслушването, част от мерките които Гърция изпраща до Европейската комисия и до държавите членки във връзка с дебата за продължаване на програмата за оказване помощ на Гърция е посочено като мярка, освен увеличението на ДДС и всички други мерки, които бяха публично дискутирани и които се предлагат. Мога да ви го предоставя. Това е интересен документ, който е свързан с предложението от 22-ри на Гърция към нейните кредитори. Една от мерките посочени вътре е свързана с отпадането на този данък, по отношение на сделки с България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър. Много бяхте подробен. От “Атака” господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, един от въпросите ми го зададе колегата, което е донякъде добре. Моят въпрос е следния. Миналата седмица имаше среща на ЕКОФИН в Люксембург. Ние чинно изслушахме тук една рамкова позиция, относно Европейския фонд за стратегически инвестиции или по-известен като плана “Юнкер”. И трябваше да се защити българската позиция, която беше много добре представена от зам.-министър Бекир и защитена пред нас. Дори и гласуване направихме на нея. Ние успяхме ли да защитим изцяло позицията си относно плана “Юнкер”. И ако не сме, какво точно се промени? Какво сме защитили и какво не сме защитили?
Благодаря.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Планът за инвестиции в Европа, по-известен като плана “Юнкер”, не знам на предишното заседание какво сте гледали, но отдавна е на етап законодателна фаза. И всеки момент предстои да бъде приет регламента, с който се регламентира на законодателно ниво Европейския фонд за стратегически инвестиции. Вчера 24 юни в 19.30 часа стартира процедура по гласуване в пленарната зала на Европейския парламент, след което ще бъде стартирана писмена процедура за приемането му от Съвета, като се очаква тя да е приключила преди 40 минути. А до края на деня да бъде изпратена и процедура по подписването на регламента.
Това което мога да ви уверя, че най-големите резерви от страна на българската държава бяха изразявани, по отношение на предлаганото намаление на средствата по механизма за свързване на Европа за финансиране на гаранцията от Европейския съюз. Като основен аргумент беше намаляването на общия ресурс, до който страната ни би имала достъп при кандидатстване с проекти по механизми за свързване на Европа.
В хода на дискусиите България остана единствената държава членка изразяваща несъгласие по този въпрос. И след като се консултирахме с Министерство на транспорта, информационни технологии и съобщенията, ние подкрепихме в края на краищата трансфера на средства от този инструмент. Тъй като осъзнахме, че той не засяга кохезионната част. Получихме увереност, че той не засяга кохезионната част, която има значение за Република България. В този смисъл смятаме, че позицията на Република България по отношение на плана за инвестиции за Европа е защитена. От тук нататък голямото предизвикателство пред нас е да намерим подходящи проекти за финансиране по плана “Юнкер”. Тъй като тук не говорим, вероятно сте осъзнали, за система на грантове, а говорим за система на мултиплициране на инвестиции в публичния и в частния сектор.
Основното предизвикателство пред нас е да намерим подходящи проекти в тази посока. Изпратените досега от България проектни предложения са подготвени основно от държавната администрация. Частният сектор постепенно започва да проявява по-голям интерес към възможностите за финансиране през плана.
Направленията, които до момента са от най-голям интерес за страната, предвид проектните предложения са Енергийния съюз и транспорта. Подавани са и проектни предложения насочени към градско развитие, социалната сфера, образование, обучение, здравеопазване, разширяване на ползването на енергията от възобновяеми енергийни източници, подобряване на енергийна и ресурсна ефективност, както и информационни и комуникационни технологии, широко лентови и енергийни мрежи. Информирали сме основните бизнес асоциации в страната, за възможности за участие в плана “Юнкер” на частния сектор.
Пак казвам, най-голямото предизвикателство е намирането на жизнеспособни и пазарно ориентирани проекти. Защото тук не говорим за грантови схеми. Тук говорим за схеми за улесняване на инвестициите. В същата посока са и усилията и мога да го съобщя днес за първи път пред вас, че българската страна ще участва в изпълнението на плана чрез Българската банка за развитие със 100 млн. евро, което ще увеличи мултипликационния ефект на плана “Юнкер”.
Бързам да кажа, че това не е изтичане на ресурс от Българея към Европейската инвестиционна банка, тъй като този ресурс ще се явява допълващ към ресурс от Европейската инвестиционна банка, тогава когато и ако подобни проекти се реализират на наша територия. Но по този начин ние заявяваме подкрепа като цяло на този инструмент за увеличение на инвестициите при условията на намаляващо фискално пространство, на достигане нивата на дефицит, които не позволяват включването на допълнителни инвестиции в разходите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър. Имате ли реплика?
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Господин министър, ако съм ви разбрал правилно, ние изразихме резерви. Те не ни приеха резервите и ние подкрепихме това, след като се посъветвахме с Министерство на транспорта подкрепихме общо. След миналото заседание останах с впечатлението, че ние не участваме с абсолютно никакъв ресурс. Сега това, което обявихте за 100-те милиона, макар, ако се налага, когато и т.н. Това е нещо ново действително.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Повтарям. Резервите ни бяха основно в две направления. Част от тях спестих в основното изложение. Очакванията на българската държава на етап не разбиране на механизма, клоняха към това, да имаме претенции за равномерно разпределение на инвестициите и за някакво виждане, че едва ли не ще има някакви квоти на интервенции по механизма на плана “Юнкер”. Беше дадено да се разбере, че това няма как да бъде гарантирано, защото тук не говорим за грантови схеми и конкретни интервенции по региони, а говорим за абсолютно пазарни механизми. Или да не използваме термина пазарни, но икономически рационални механизми за инвестиране в жизнеспособни проекти за гарантирана възвръщаемост, които няма как да бъдат задължително териториално обвързани, тъй като няма гаранция, че в съответния регион на Европа ще се проявят, появят и гарантирано ще се генерират подобни проекти, които да са допустими за финансиране по програмата.
Управлението на Фонда, така както е записано и в регламента, при оценката на проектите изисква изключително и само преценка за икономическата целесъобразност на съответния проект и не допуска фактори от типа географско разположение или друг тип целесъобразност, освен икономическата такава. Тъй като подчертавам, тук не говорим за инструмент за грантово финансиране, а за инструмент финансов за фасилитиране, за подпомагане на инвестициите и ускоряването им при тясно фискално пространство Тоест, при големите дисбаланси в повечето бюджети на държавите членки.
Първоначалните резерви свързани с източниците, тъй като знаете, че за осигуряването на гаранционен ресурс са търсени резерви в някои от позициите в европейския бюджет. Една от които е механизма за свързване на Европа, който се предлага да бъде използван за финансиране на гаранцията от европейския бюджет.
Получихме уверение и след анализ разбрахме, че притесненията ни са неоснователни, тъй като този ресурс не засяга по никакъв начин кохезионните инструменти до които България има достъп и които са особено важни за нас.
Иначе казано, основното предизвикателство пред нас е да намерим подходящите проекти за финансиране. Иначе по никакъв начин нямаме основание да смятаме, че сме с неблагоприятно третиране от страна на този инструмент. Единственото неблагоприятно е ниската готовност на частния сектор и на държавната администрация да предложи такъв тип проекти, които не предвиждат подаръци, а предвиждат икономическа целесъобразност и икономическа жизнеспособност на инвестицията.
Приемам упреци, че някъде може да не е защитена докрай българската позиция. Но и българската позиция не винаги е била докрай адекватна в хода на този дебат. Тъй като още от самото начало се създаде едно възприятие, че видите ли, по плана Юнкер някакви пари ще се подаряват на държавите членки. Не това е историята.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Втори кръг въпроси.
Ако ми позволите господин министър и аз да задам един въпрос. Преди няколко заседания, тук дискутирахме това как върви подготовката за максимално изпълнение на новия програмен период 2014 – 2020. И в тази връзка имаше анонси в медиите за създаване на един нов инструмент, така наречения Фонд на фондовете. Чрез който с определени финансови инструменти ще се подпомага, гарантира финансирането и усвояването на средствата по тези програми. Ако може да ни запознаете по-подробно с идеята, както и с етапа, на който тя се намира за евентуалната й реализация.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, знаете че още в програмния период 2007 – 2013 по отделните оперативни програми имаше компоненти, които разчитаха на инструментите за финансов инженеринг. В годините тенденцията, която Европейската комисия налага и идеята за разширяване ролята на финансовите инструменти доведе до това, че в 2014 – 2020 г. компонента финансови инструменти ще бъде все по-силно застъпен при отделните оперативни програми.
Съвсем накратко по отношение на програмния период 2007 – 2013 г. инструменти за финансов инженеринг бяха предвидени в две оперативни програми, финансирани със структурите и кохезионния фонд - Оперативна програма ”Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” и Оперативна програма “Регионално развитие”. В процеса на програмиране, отчитайки характера на финансовите инструменти, както и липсата на опит при тяхното управление и изпълнение на национално ниво беше предвидено този ресурс да се управлява чрез участието на международна финансова институция, каквато е групата на Европейската инвестиционна банка. В случая говорим за Европейски инвестиционен фонд.
В резултат на това в рамките на Оперативна програма “Конкурентоспособност” инструментите за финансов инженеринг се структурираха в инициативата Джереми, чрез холдингов фонд управляван от Европейския инвестиционен фонд на Оперативна програма “Регионално развитие” и не без известната ви инициатива Джесика, чрез холдингов фонд управляван чрез Европейската инвестиционна банка.
Към настоящия момент в рамките на инициативата Джереми се изпълняват пет инструмента за финансов инженеринг. А именно: гаранции покарващи загуби на портфейл от заеми, инструмент представляващ финансиране с елемент на споделяне на риска, фонд за рисков капитал, инструмент за програмиране на предприемачество и предоставяне на първоначално инвестиране и фондове за съинвестиране, ко-инвестиране.
Към 31 май общия ресурс тази година, общия ресурс по Оперативна програма “Конкурентоспособност” е ангажиран в размер на 762,8 млн., изпълнение 80,2 млн. Към настоящия момент в рамките на инициативата се изпълняват два инструмента. Регионален фонд за градско развитие и Фонд за устойчиво градско развитие на София ЕАД.
Към 30 април т.г. от общия ресурс на регионално развитие са ангажирани 61,5 млн. или изпълнението е 45 процента.
Спирам до тук с представянето на сегашния програмен период, за да обясня кой ни ангажира и поведе в инициативата за прилагане на инструментите за финансов инженеринг по новата рамка 2014 - 2020 г. с национални усилия и с национален капацитет.
Спазвайки изискванията на регламент 1303 от 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от края на 2013 г. и методиката за предварителна оценка на финансовите инструменти, решихме по Оперативна програма “Иновации и кокурентоспособност” региони в растеж и развитие на човешките ресурси и околна среда, да създадем централизиран инструмент за управление на финансовите инструменти по тези оперативни програми, по известен като Фонд на фондовете. Основните предимства, които намираме при това решение са, че финансовите инструменти по различните оперативни програми, които са насочени към една и съща категория бенифициенти ще могат да бъдат обединени. И това ще гарантира икономия от мащаба.
Хоризонталните процедури или общите процедури свързани с прилагането на тези инструменти, като например разработването на инвестиционни стратегии, юридически процедури, режими на докладване, одит, вътрешен контрол ще бъдат обща рамка за Фонда на фондовете. Той ще отговаря и за фондовете, за финансовите инструменти свързани с програмите на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за морско дело и рибарство. Като по този начин от една страна ще създадем национален капацитет за управление на този тип инструменти. И в същото време ще гарантираме по-голяма гъвкавост и насоченост на инструментите към националните особености. Тъй като знаем, че съществуващите такива хоризонтални и европейски инструменти са рамкови и не достатъчно адаптирани към особеностите и потребностите на местните бенифициенти.
По отношение на структурата, която предлагаме, предлагаме да се създаде мениджър на Фонда на фондовете. А самия Фонд на фондовете да съществува въз основа на правила за управление, отразени във финансовите споразумения между отделните управляващи органи на оперативните програми и мениджъра на Фонда на фондовете. Като основните стъпки за създаването на тази структура са:
Първо, учредяването на така наречения мениджър на Фонда на фондовете. Предлагаме той да бъде еднолично акционерно дружество с държавно участие и с определена цел и с ограничен предмет на дейност.
Изработване на правила. Това са етапите на организация и управление на мениджъра на Фонда в съответствие с изискванията на европейското законодателство.
Следващата стъпка е изготвяне и подписване на меморандуми между управляващите органи на отделните оперативни програми, в които има инструменти на финансов инженеринг и мениджъра на Фонда на фондовете.
Определянето на финансови посредници, които да изпълняват функции по управлението на отделните фондове в структурата.
И на последно място изготвяне и подписване на споразумение между мениджъра на Фонда и съответните финансови посредници, които ще управляват портфейлите.
Паралелно с този процес и за да гарантираме нашите европейски партньори, че имаме идея с какво се захващаме, поканихме групата на Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка, да представят техническа помощ, разбира се срещу заплащане и получихме тяхната готовност, да представят техническа помощ и да участват с трансфер на ноу хау за изграждането на този инструмент.
За да гарантираме още веднъж, че няма да допуснем слабости в този процес имахме няколко срещи с комисар Грецо, с генералния директор в Генерална дирекция “Регионална и урбанистична политика” господин Дефа и с други представители на Европейската комисия, които сме поканили за участие в Управителен комитет, Надзорен комитет на Фонда на фондовете. Имаме наети консултанти, които са изготвили рамката и процедурите. Предполагам, че ще успеем да се справим до края на тази година.
Иначе по отношение на ресурса, който се очаква да бъде управляван, той е около 777 млн. евро и разчетен под отделните оперативни програми. Общо за програмния период 777 млн. евро. Мога да ги цитирам. По Оперативна програма “Региони в растеж” 253,8 млн. евро. По Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” 20 млн. евро. Мога да цитирам и индикативни бюджети за Оперативна програма “Региони в растеж”, бившата “Регионално развитие” 146,5 млн. за градско развитие, за туризъм 63,6 млн, за енергийна ефективност 43,7 млн. Данните са само в евро.
По отношение на конкурентоспособността Фонда за технологичен трансфер до 30 млн. евро. Гаранции за покриване на портфейлите до 30 млн. евро. Фонд за начално инвестиране до 55 млн. евро. Фонд за рисков капитал до 25 млн. евро. Фонд за съфинансиране, така наречения мецанин фонд до 40 млн. евро.
Гаранции покриващи загуби от портфейли от заеми до 120 млн. евро. Микрофинансиране чрез споделяне на риска до 15 млн. евро и гаранции покриващи загуби. Тук са няколко типа портфейли, които ще се финансират. Затова на три места го споменавам 40 млн. евро. Общо 355 млн. евро по програмата за конкурентоспособност.
По околна среда са две направления. За сектор “Отпадъци” 26,8 млн. евро и за сектор “Води” 121,6 млн. евро. Или общо 148,4 млн. евро. А по Програма за развитие на човешките ресурси, инструмент за микрогарантиране 10 млн. евро, инструмент за микрофинансиране на лица 5 млн. евро и инструмент за бизнес микрофинансиране 5 млн. евро. Общо 20 млн. за тази програма. 777,1 млн. евро мисля че е точната сметка, ще се управляват в програмни период, който вече тече през инструменти на финансовия инженеринг. Затова и оценяваме като особено важно изграждането на национален капацитет за тяхното управление, с оглед на приближаването на инструментите до нуждите на бенифициентите. Защото колкото и да е добра и сполучлива историята с Джереми Джесика в първия програмен период, те прилагат общи и стандартизирани схеми валидни за цяла Европа. Някои от които не са докрай съобразени със специфичните потребности на българските бенифициенти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Уважаеми господин министър, моя въпрос е свързан с Банката за развитие. Нашите притеснения до каква степен това, че тя ще бъде натоварена с финансирането и на санирането, сега разбрахме преди малко от вас, че практически ще участваме и при съфинансирането, макар и под условности на плана “Юнкер” за евентуални бъдещи периоди. Това няма ли да създаде проблем върху основната функция на банката, което беше замисъла, по който тя беше създадена. Именно финансиране на малкия и средния бизнес, като по-добри условия от тези, които се предлагат в Търговските банки и възможността фактически да се подпомага именно този сегмент на нашата икономика. И дали това няма да е пречка. И каква е ситуацията в момента в тази банка? Какви евентуално са перспективите пред нея. Сигурен съм, че имате информация в Министерството, а следите процесите и в банката и знаете какви са евентуалните планове за бъдещето й развитие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря ви, господин Горов.
Имам информация, тъй като министъра на финансите е едноличен собственик на капитала. Представлява Общото събрание на Банката за развитие и е нормално да наблюдаваме процесите в нея.
Банката макар и в предишни периоди, понякога да са залитали в чисто търговско банкиране, играе успешно ролята на Банка за развитие с променлив успех. Знаете, че от началото на тази година се разкриха, няма да ги наричам клонове, но офиси на Банката за развитие в три от най-слабо развитите икономически региони в България. Има такъв офис във Видин, в Монтана и във Враца, които да заместят дефицита от микрофинансиране в регионите, където знаем за съжаление по статистика са едни от най-бедните в Европейския съюз.
Що касае притесненията ви, доколко тя разполага с ресурс, мога да ви уверя, пак благодарение на вас и гаранциите, които българското правителство, през закона може да даде на Банката за развитие й дадоха възможност по няколко линии, тя да си осигури сериозен ресурс и то на много прилични ценови равнища с китайската Тексим банк, с още една. В момента не мога да цитирам по памет, тъй като сме на блиц контрол и изисква реакция на момента. С още една китайска банка, тук говорим за ресурси без използването на гаранции между и пет и седем годишни кредитни линии, от порядъка на всяка една от тях от около 150 млн. евро, на цени от около 190 до 200 базисни точки. Сиреч 1,9 до 2 процента над шестмесечния юрибор. Много прилични цени, които са съпоставими с цените, по които се финансира суверена, сиреч държавата, правителството. А знаем, че там има определени положителни резултати.
Отделно й предстои подписване на кредитна линия с Европейската банка на Съвета на Европа за около 150 млн. евро. В следващите няколко дни предстои подписването на тази кредитна линия. Тоест това което мога да ви уверя, че благодарение разбира се и на пазарната конюнктура и на това, че държавата застава зад тази банка, като сто процента държавна, успяхме да привлечем значителен евтин средносрочен и дългосрочен ресурс, с който да дадем възможност на банката, не само да изпълнява класическите си задачи на Банка за развитие, но и да изпълни новите й задачи възложени примерно по плана за саниране.
Мога да ви уверя, че финансовите резултати на банката са задоволителни, на фона на общо представяне на банковия сектор. Представя се на много прилично ниво. Няма увеличение на рисковите експозиции. И в този смисъл съм доволен от представянето на банката.
Разбира се, за в бъдеще трябва да се намали дела на прякото финансиране и финансирането на големи сделки. Нещо което предходни години понякога се е стигало до залитане. Тоест, финансирането на големи проекти на частни компании. И да се утвърди микрофинансирането и финансирането на гаранции, нещо което е дефицит на конвенционалния банков пазар. И нещо което е роля на една такава банка за развитие. Мисля, че стъпките които се предприемат са в правилната посока. Може някой ден, ако представлява интерес за Комисията, да направим един цялостен дебат в тази посока и да ви представя състоянието и тенденциите.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Имамов заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин министър, моя втори въпрос ще бъде значително по-общ в сравнение с това, на което вие отговаряхте.
Въпроса ми е следния. Какво прави правителството за присъединяване на България към еврозоната и в частност към валутния механизъм И Ер Ем 2? Преди известно време еврокомисаря госпожа Георгиева заяви, приблизително цитирам по памет: “Нищо не ни натиска да бързаме към еврозоната.” Може ли да смятаме че това е официална позиция на правителството?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Знаете, ще започна със същата степен на абстракция, с което и вашия въпрос е зададен. По договора за функциониране на Европейския съюз, ние неминуемо ще влезем в еврозоната.
Лично моите амбиции, не смятам, че правителството има различни, са да влезем в еврозоната колкото е възможно по-бързо. Със сигурност обаче трябва да избягваме да превръщаме това в самоцел, най-малкото по две причини.
Истеричното поставяне на нереалистични цели преди ни е показало, че преди да сме готови няма да бъдем допуснати в тази, според мен най-висока степен на интегритет в рамките на Европейския съюз. Не случайно когато се решават най-важните въпроси свързани с еврозоната, държавите извън нея, дори не са поканени на тези дискусии.
Мога да ви уверя, че съм имал неформални дискусии в Съвета на финансовите министри с представители на различни държави членки, от които разбира се зависят. Това е основен политически процес, освен изпълнението на формални критерии. За да стигнем до там, за да започнат да си говорят сериозно с нас за техническите критерии, на които ние трябва да отговорим, ние трябва да възстановим доверието във финансовата система на България, което за съжаление беше доста сериозно подкопано от неблагоприятните развития в банковия сектор от изминалата година.
Първото условие преди въобще да говорим за следващи стъпки, е свързано с влизането в така наречения единен надзорен механизъм, присъединяването на България към него. За да се случи това, разбира се, вие знаете, че той функционира на практика в Европейския съюз от края на миналата година. Тоест, присъединяването към него не е свързано само с подаването на една апликационна форма и със създаването на капацитет от страна на Европейската централна банка и от единния банков орган, за разширяване на надзорните компетенции спрямо държави членки и извън евро зоната. Нещо което не е невъзможно, но отнема време.
Първото условие обаче, което неформално се поставя към България е да премине една оценка за качеството на нашата банкова система. Не случайно и без да ги обвързваме, това което изведохме като приоритет от страна на правителството, казвам от страна на правителството, защото то е облечено в законодателна инициатива. Знаете, че входирахме законопроект, който транспонира директивата за преструктурирането на финансовите институции. Директива транспонирана с близък по наименование законопроект. В преходните и заключителни разпоредби на който сме предвидили, Българската народна банка и Комисията за финансов надзор да извършат преглед на качеството на активите на банковите и не банкови финансови институции в 12 месечен срок от приемането.
Тоест, ако логически ги подредим нещата едно след друго. Първо трябва да направим преглед на качеството на активите на финансовата система, за да докажем, че това което се представя в надзорните отчети и в отчетите, които съставят финансовите институции, отговаря на действителността и няма скрити рискове във финансовата система. Нещо, което доскоро никой не поставяше под съмнение. Но за съжаление, дискредитирането на финансовата система от миналата година го постави на дневен ред и от части доверието е ерозирало.
Като първа стъпка трябва да мине тази оценка на качеството на активите. Тя е предпоставка за следващи интеграционни мерки, които минават през Единния надзорен механизъм и Единния банков съюз. Вероятно успоредно с това или веднага след това следва при изпълнение на техническите критерии свързани, знаете те са отдавна известни и повтарящи се често, критерии свързани с инфлационните равнища, размера на дефицита и на лихвените равнища, които са относително технически критерии, на които смятам, че бихме могли в краткосрочен план да отговорим. Тогава вероятно би последвало и приемането или допускането на България в И Ер Ем 2. Така наречената чакалня на еврозоната.
Ако ме питате мен и от разговорите, които съм имал, някои от държавите, които не са в евро зоната. Знаете Великобритания, тя не би се присъединила. Голяма част от държавите извън еврозоната се колебаят. Другата половина имат желание за движение в тази посока с различна скорост. Според мен дали заради това, че валутния борд установен в България е свързан с еврото и ние почти на практика сме в еврозоната, без обаче да може да ползваме предимствата на евтиното финансиране и на стабилността, която едно присъединяване би дало.
Мога да подчертая, че единствената държава, която първо по размер й се следва да е следващата присъединена към еврозоната, по степен на конвергенция вероятно също сме близко, въпреки голямата разлика на БВП на глава от населението, спрямо средното за Европа. Аз съм умерен оптимист, че в следващите няколко години, ние може да се доближим до тази цел. Наивно е да слагам дати. Но мога с дати да казвам кои са стъпките, които може да направим, за да се доближим до това, което се иска от нас.
Смятам, че до средата на следващата година може да приключим с оценка на качество на активите на финансовата система, което е не формална предпоставка за допускане до Единния банков съюз. И от там нататък, когато се изгради взаимно доверие за стабилността на финансовата система до И Ер Ем.

В началото на 2015 г. присъствах на присъединяването на Литва към еврозоната. Заявих, че виждам това през 2018 г. Потенциално е възможно. Но пак казвам, всеки срок, който си поставяме е спекулативен. А колкото сме по-амбициозни, без да сме си свършили работата, толкова по-скептично и резервирано гледат към нас членовете на еврозоната.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте за реплика.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин министър, щях да ви попитам, дали се ангажирате с някоя прогноза. Вие до известна степен се ангажирахте, разбира се, не в достатъчна степен на конкретност.
Съгласен съм с вас по два важни пункта от това, което споделихте. Първо, че въпроса за включването ни в И Ер Ем 2 не е само въпрос на технически критерии, известни като петте критерии Маастрихт, а е въпрос на политическо решение на най-високо равнище.
Второ, вие свързахте включването ни в еврозоната със съществуването на валутен борд в България. защото това е изключително важен въпрос. Ако трябва да бързаме към еврозоната, основната причина за това бързане трябва да бъде именно обстоятелството, че Валутния борд може да се превърне в сериозна пречка за развитие на българската икономика.
Благодаря ви за отговора. Ние ще продължаваме да се интересуваме по този въпрос.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: За да не бъда интерпретирано последното ви изречение грешно, че валутния борд е пречка. Веднага сигурно ще побързате да кажете, че той е необходимото зло. Ако има нещо за което, дори и от Атака не съм чул да са против, това е еврозоната. Така че мисля, че тук имаме пълен консенсус на политическо ниво поне.
Това което пропуснах да кажа в основното изложение, че на следващото заседание на правителството ще бъде разгледан един координационен екип, който ще бъде институционализиран с представители на Централната банка, Комисията за финансов надзор, Министерство на транспорта и информационните технологии и съобщенията. Имам отговор. И още няколко институции, които имат работни групи, които ще работят в оперативен порядък за решаването на всички технически въпроси свързани с присъединяването към еврозоната. Ще ви запознаем с този подзаконов нормативен акт. Той има чисто координационна задача и ще бъде гласувано на правителствено заседание следващата седмица.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Танев заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, моят въпрос е свързан с горещата тема на деня НЕК. Господин министър, вие споменахте, че дупката в НЕК, ако така мога да я нарека е в размер на 3,7 млрд. към настоящия момент.
През годините сме били свидетели как държавата под една или друга форма, подкрепя НЕК, предоставяйки бюджетни средства за това. Въпросът ми е, планирате ли тази година по една или друга причина, фискално да бъде подкрепена НЕК. И ако това се планира ви информирам, че ние не бихме подкрепили това.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Напълно съм съгласен с вас. Тежестта на неблагополучията в енергетиката не трябва да бъдат решавани чрез пренасянето от болния към здравия. Един бизнес какъвто, макар и регулиран трябва да бъде енергетиката, не бива да тежи на фиска. И всички дисбаланси постигнати през годините, без да се връщаме ретроспективно кой каква вина носи за отделните решения трябва и могат да бъдат преодолени на същия пазарен принцип, на който хората и бизнеса заплащат за енергията, като консуматив, като благо, като средство за производство.
Аз съм готов за разлика от вас, да предложа на Парламента и да ви убедя, че можем да помогнем на енергетиката. Но веднага правя едно но, преди да реагирате.
Има една част от диспропорциите, която се дължи на инвестиции с много дълъг срок на откупуване и на други такива, които няма скоро да генерират възвръщаемост. Това е по-голямата част от проблема в дупката на НЕК и тук говорим за Белене и Цанков камък. Има и натрупани задължения, формирани последните години свързани с тарифни дефицити. Тоест недостиг на цената на енергията, за да се разплати с производителите, някои от които разбира се, са с преференциални цени, които създават дефицит в Националната електрическа компания.
Аз съм готов да предложа на Народното събрание подкрепа чрез гаранция от държавния бюджет за БЕХ или НЕК, но тук си поемам дъх, за да ви отгранича ясно единствените условия при които бих застанал за подкрепа от страна на бюджета за енергийната система. Ако има ясно приет план и той е доказан с практическо приложение, при който енергийната система спира да трупа дефицити и гарантира достатъчно финансов ресурс, за да може да обслужва натрупаните си задължения. Тогава си струва, защото е ясно, че прие една такава свръх задлъжняла система няма кой на пазарен принцип, да й помогне да си разплати натрупаните до тук задължения, тогава си струва като държава. Защото в случая това е общо национален проблем, да застанем като гарант зад финансирането на енергийната система заемообразно, при гаранции, че тя е постигнала баланс, при който касовите потоци, които генерира системата са достатъчни да обслужва задълженията, които бихме гарантирали.
В противен случай, аз като вас не бих подкрепил каквато и да било намеса на фиска в подкрепа на енергийната система.
Вероятно при един прецизен анализ, вие бихте могли да доближите вашата позиция до моята, ако заедно с вас имаме гаранции, че енергийната система е жизнеспособна. И тя може да не трупа нови дефицити и макар и достатъчно разсрочено времето, да обслужва и натрупаните диспропорции. Тогава си струва да застанем зад нея. До тогава ние трябва да изискваме, да настояваме и към хората изкушени от енергетиката и към производителите, защо не и към потребителите, да се предложат необходимите мерки за премахване на дефицита, който се трупа и продължава да се трупа. И отлагането на днешното решение не решава проблема, а продължава да трупа дефицити в системата, които водят до декапитализация на НЕК и на цялата държавна енергетика.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин министър.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря , господин министър.
Разбира се формулата пари срещу реформи е успешна формула и тя в много случаи дава своя добър резултат. Струва ми се обаче, че на този етап по-добре е първо да видим реформите в НЕК, така както и правителството обяви няколко мерки. И тогава да търсим една възможност за подкрепа, защото свидетели сме през годините, как ние сме твърде рестриктивни към дадени сектори, било то образование, здравеопазване, което само по себе си не е лошо. Но същевременно и стотици милиони биват наливани в българската енергетика и някак си остава усещането, че винаги държавата ще подпомага този сектор. Мисля, че сега вече е дошъл момента, наистина да видим реални реформи в сектора. Аз съм готов когато има такъв план и наистина се покаже, че има реформи в сектора, има оптимизация, да мислим върху вариант. Но в никакъв случай да не оставаме усещането, че отново държавата ще бъде спасителната лодка, на която само единствено се разчита
Благодаря.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Да не влизаме в диалог. Но потвърждавам вашите думи. Това казах и аз. Когато имаме увереност, само тогава, когато имаме увереност, че система в средносрочен план може да се справи сама. Но има нужда от подкрепа от гледна точка на гаранции от страна на държавата, за да може да се мине на чисто търговско финансиране. Тоест, ако имаме гаранции, че тя ще се справи с осигуряване на ликвидност от страна на банки или въобще на финансовия сектор извън бюджета и когато имаме увереност, че тя може да обслужва едни нови задължения, бихме могли да застанем зад енергийната система с държавна гаранция. Но разбира се, при предварителни гаранции, че сметката на енергетиката излиза, ако мога така най-обобщено, профански да го кажа. Дотогава и аз не съм съгласен. Има натиск върху мен от страна на дружествата в енергетиката. Не приемам този натиск и не се подавам на него. Докато нямаме гаранции, че през законодателни промени и други решения свързани с оптимизация на системата, тя ще бъде в състояние да не трупа нови дефицити и дори да генерира минимален положителен резултат, който й дава възможност да обслужва вече натрупалите се дисбаланси в нея.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. И последно Патриотичния фронт. Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Първият ми въпрос, уважаеми господин министър, беше дълъг и част от колегите се затрудниха. Затова ще се опитам във втория въпрос да бъда кратък, за не се разчита на вас да ги вадите от ситуация.
Въпросът ми е, имате ли пари за предстоящите избори? Осигурени ли са финансово свързаните с тях разходи за бюлетини, за протоколи, за секционни, районни избирателни комисии, целия избирателен процес.
Благодаря ви.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Правителството има достатъчно ресурс за организационно-техническа подготовка на изборите. Предизвикателство пред осигуряването на изборния процес свързано с изискванията в Изборния кодекс, свързани с отпечатването на бюлетините, наблюдаваме отблизо този процес. Мога да ви уверя, че въпреки това, че отпечатването на бюлетините за местни избори е голямо предизвикателство на фона на разнообразието от изборни книжа, които трябва да бъдат отпечатани за местните избори. Нещо което е по-много различен начин поставено при парламентарни и при президентски избори. Имам уверението на печатницата на БНБ, че в рамките на действащия Изборен кодекс може да се справим. Разбира се, трябва да сме много прецизни и внимателни при организацията, особено между първия и втория тур, когато ще трябва много бързо, за много кратък период от време да бъде създадена организация за отпечатване на не малък брой изборни книжа с индивидуализиращи данни за втори тур. Когато заради спецификата на изборите, това го казвам шеговито, няма да сме на ясно предварително кой ще се яви на втори тур и ще трябва да изчакаме до последния момент, за да подготвим бюлетините.
Пак казвам имам увереност, че при добра организация от страна на общинските избирателни комисии и ЦИК, може да бъде преодоляно, вероятно е възможно да има напрежение в някои общини. Което би могло да дойде единствено по линия на забавянето на отчитането на резултатите, особено за кметските листи. Тъй като знаем, че листите за общински съветници са ясни още след първия тур. И за там няма нужда от бързина и реакция за втори тур. Там трябва просто да се обработят и да се съобщят резултатите.
Много ще е важно и основния риск ще бъде, общинските избирателни комисии много бързо да обработят резултатите за изборите на кметове на кметства и кметове на общини след първия тур, за да ги подадат към печатниците, за да могат те да отпечатат бюлетините за втория тур със съответните кандидати в тях.
Иначе от гледна тока на финансовия ресурс имаме натрупан опит от последния избор за местни избори от 2011 г., съчетан с разходите ориентировъчни свързани с отпечатването на бюлетините от последните парламентарни избори, които се проведоха под регламента на сегашния Избирателен кодекс. В този смисъл разчели сме достатъчно ресурс за организацията на изборите. И най-простия отговор на вашия въпрос. Да, готови сме. Имаме ресурс. Основните рискове са свързани с отпечатването на бюлетините. Работим върху него. Смятаме, че ще се справим без промяна в Изборния кодекс и с това. Но ако някъде търсим риск или има риск е в това.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Изключително съм доволен от вашия отговор господин министър. Удовлетворен съм, че имате готовност за избори, съответния финансов ресурс. Използвам случая да ви благодаря, че благодарение на вас, моите колеги разбраха какво съм питал.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, господин министър за днешния блиц контрол.
Уважаеми колеги, имахме още една точка. Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Колеги, представям на вашето внимание законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария, относно оказването на финансова помощ.
Предложението за ратифициране на изменението на срока на Споразумението е относно оказването на финансова помощ от 1992 г. Извършено е чрез размяна на писма на 17 декември 2014 г. и на 8 май 2015 г. е предложено с още две години да се удължи до края на 2016 г. Тук става въпрос за съоръжение за изграждане на болнични отпадъци, така наречения инсинератор в Пловдив, проект който се върна в историята назад и съм ви го докладвал в качеството на заместник-министър два пъти, аз поне.
Предлагам да подкрепите ратифицирането на удължаването на срока на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария, свързано с тази финансова помощ. Договорения швейцарски принос по проекта възлиза на 3,6 млн. швейцарски франка, като изплатената безвъзмездна финансова помощ за доставката на оборудване от Швейцария е в размер на 3,2 млн. швейцарски франка. Заплатените средства от българската страна възлизат за целия проект на 9,2 млн. лева. Предстои среща на Управителния съвет по проекта за обсъждане и взимане решения, относно средства за довършване и пускане в експлоатация на инсинератора в Пловдив, както и за разпределението на тежестта между двете страни.
В същата връзка и на основание чл.85 ал.3 от Конституцията, ви предлагам да одобрите ратифицирането на изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпроси? Няма.
В такъв случай да гласуваме законопроекта за ратифициране на Изменението на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария, относно оказването на финансова помощ, № 502-02-20/18.06.2015 г.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря на всички и на министъра също.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 16 часа и 35 минути /

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /