---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 10 септември 2015 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 в сградата на пл.”Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 14 часа и 40 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, позволете ми да открия първото заседание на Комисията по бюджет и финанси за новия парламентарен сезон.
Добре дошли на всички колеги, на всички гости.
Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред.
Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 502-01-43, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2015 г.
2. Законопроект за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29.07.2015 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 554-01-112, внесен от Вили Лилков и гр.н.п. на 10.06.2015 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-53, внесен от Министерския съвет на 02.07.2015 г.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Гърнси за обмен на информация по данъчни въпроси, № 502-02-27 от 27.08.2015 г.
6. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 502-02-23 от 17.07.2015 г.

Имате ли предложения за изменение или допълнение? Няма.
Моля, който е съгласен да гласува дневния ред.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Започваме с точка първа.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 502-01-43, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2015 г.
Вицепремиерът Томислав Дончев ще ни го представи накратко. Има голям Закон за обществените поръчки, но ние първо ще гледаме този и след това големия.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, абсолютно правилна забележка. Единият текст е свързан с изменението на сега действащия закон. Образно казано и във времето и по комисиите се надбягва с текста свързан с приемането на изцяло нов закон. Но бързам да уточня, че текстовете, които са днес на вашето внимание по никакъв начин не се изключват и не си противоречат с цялостната промяна на законодателството. Ще разберете защо.
Ще си позволя да маркирам само с няколко думи готвените промени и причините за тях. След което ще имате възможността да задавате въпроси, ако има нещо неясно или каквито и да било въпроси.
Три основни пункта има в промените, които са на вашето внимание. Едното е разширяването на възможността за създаването на центрове за обществени поръчки. Като освен сега действащия ЦОП в Министерство на финансите отваряме възможността и за други центрове за обществени поръчки. Примерно такива в здравеопазването, както и на местните власти. Практиката показва, че има редица сфери, особено когато говорим за доставки, където укрупненото възлагане води до икономия от мащаба и могат да се реализират много по-добри условия. Темата е актуална и в двата маркирани от мен случая. Всъщност България е държава, където централизираното възлагане на повече юридически лица, на повече потребители се ползва относително рядко, което е пропуск. Защото пропускаме да бъдат реализирани икономии.
Втората промяна засяга режима за преференциално възлагане на обществени поръчки на предприятията на хора с увреждания. Това е чл.16г. Причината за тази промяна за оптимизация на режима е множеството сигнали, че с този преференциален ред се злоупотребява. И той не гарантира нито качество, нито цена. Най-лошото е, че в много от случаите не гарантира и възможности за предприятията с хората с увреждания. Предлагаме един доста по-балансиран режим.
Третият основен пункт в промяната е образно казано смяната на стопанина на Агенцията по обществени поръчки. Към момента тя беше част от структурите към Министерство на икономиката. Не сме сигурни на какви исторически причини почива това, но е лишено от особена логика. На първо място е институцията, която е свързана с цялостно планиране на приходите и на разходите в държавата е Министерство на финансите. Затова е направено предложение то да упражнява правата на държавата по отношение на Агенцията за обществени поръчки.
Втората причина е много по-солидна. Фактът, че имаме нужда от много по-добър синхрон в контролните органи, които работят в България. Една от болките, която съществува в годините и не може да бъде излекувана напълно е понякога асинхронния режим на работа между различните контролни институции. За съжаление не са един и два случаите, когато една контролна институция се произнася по отношение на даден казус по един начин, а друга контролна институция се произнася по друг. То не е кой знае каква драма в рамките на индивидуалния случай. Но в малко по-широк и дългосрочен план има изключително пагубен ефект, доколкото държавата си позволява да дава разнопосочни инструкции. И един възложител, защото говорим за казуса възложители или бенифициент получател на европейско финансиране има два сигнала и трябва да избира кой от тях да следва.
Считам, че когато Агенцията за обществени поръчки бъде по-близо, чисто институционално до двете други изключително важни звена – Агенция за държавна финансова инспекция и Изпълнителна агенция одит на средствата от Европейския съюз. Това е шанс, възможност за по-добър синхрон в работата между отделните институции.
Само напомням на уважаемите народни представители, че Агенцията има отговорности да осъществява предварителен контрол. Предварително да проверява преди процедурата да е даден ход, доколко документацията не съдържа грешки или поводи за дискриминация.
Когато всички тези контролни институции отговорни и за предварителния и за последващия контрол са в рамките на една институция и под егидата на една институция и имат един стопанин, според мен това е една от предпоставките и не е единствената, да има малко по-добър синхрон в работата.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за въпроси. Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря. Не като декларация, но все пак когато става дума за обществени поръчки би трябвало политическите различия да са минимизирани, ако не може да са нулеви. Тоест, следва да подкрепим абсолютно всички мерки на което и да е правителство, което води до повишение на контрола и ефективността. В това не трябва да има никакви съмнения и предполагам, че едва ли има различия.
Имам един въпрос. Тук беше казано накратко, ако може колегата да развие, кое налага преминаването от Министерство на икономиката към Министерство на финансите. Той частично обясни. Но това което липсва в мотивите е какъв е опита на другите европейски страни? Как се управлява този процес? Сигурно има различия. Ако ние се ориентираме към модела на определени страни, трябва да е ясно защо се ориентираме към този модел. И ако има изключения какви са те. Тоест би било добре да се чуе от българската общественост и в пленарна зала, какъв е европейския опит и какво правим ние при управлението на тези проекти, където ние за съжаление не сме водещи като организация. Това е моя въпрос.
Разбира се, ние ще си направим допълнителни проучвания как е в отделните страни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други колеги, които желаят да зададат въпроси или коментар. Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа, по принцип наистина има логика, контролните институции да са подчинени на министъра на финансите. Разбира се, ако се намери разрешение на проблема, то се е намерило в закона вероятно. Ако самият министър на финансите провежда процедура по обществена поръчка, кой го контролира тогава. И затова си заслужава да си зададем въпроса, дали не можеше да издигнем още повече институционално Агенцията и да я подчиним да кажем на вицепремиер, на премиер. Тоест, извън самите звена, които провеждат обществени поръчки. Но от гледна точка на по-голяма координация с останалите институции, които бяха посочени има логика в подобно преместване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Вицепремиер, колеги, ако бяхме май месец, нещата щяха да са по-ясни, но вече сме почти в четвърто тримесечие. И гледането на тези текстове, предвид, че има нов закон, ми се струва, че е доста закъсняло. Те са факти и ние ги гледаме.
По отношение на първата промяна със създаване на правната възможност за създаване на централизирани органи, аз не виждам как този месец ще го гласуваме. Трябва да влезе в сила. Следващият месец да се създава този централизиран орган. Смятам, че е малко излишно, но ще подкрепим, защото това като решение е добро и надявам се, че в новия закон също ще има такава възможност.
По отношение на преминаването на Агенцията за обществени поръчки към Министерство на финансите, моето становище и смятам, че това е правилно и вие ще отговорите на проф. Гечев и с интерес ще слушам вашия отговор и мотивирането за това.
Третата съществена промяна по отношение на режима на преференциалното възлагане на обществени поръчки на предприятия на хората с увреждания ми се струва, че това няма да реши проблемите. Тук в мотивите е записано, че имало ред недобросъвестни лица, които се вписват, за да могат да се възползват от тази облекчена процедура. Промените в закона няма да решат тези проблеми. Смятам, че контрола и превенцията в това отношение са тези, които ще решават този проблем. Надявам се, че тази промяна няма да създаде проблеми на предприятията на хората с увреждания да участват и да могат да работят по тези обществени поръчки, които са за тях и за които беше предвидена тази промяна.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Аз приветствам новия закон. Но моето дълбоко убеждение е, че е невъзможно да се създаде перфектен закон за обществените поръчки. Откакто се помня все ги подобряваме и винаги има вратички оставени, в които практиката се оказа по-силна. Но не това ме тревожи.
Подкрепям закона, защото в него има поне очевиден стремеж към подобряване. Това е много конфликтна материя. Който не е бил ръководител и не се е занимавал с обществени поръчки, не знае какви проблеми създава.
Нещо което в думите на вицепремиера ми направи впечатление и аз малко ще се опитам да го разширя. Става въпрос при контрола на изпълнението, въобще на цялостния процес на обществените поръчки. Много често се получава, за една и съща обществена поръчка два контролни органа да излязат с абсолютно различни разминаващи се становища. Имам предвид например АДФИ и Сметната палата.
И тук ми се струва, че трябва да се синхронизира или уеднакви методиката, по която се извършват тези проверки. Аз лично имам не един и два такива случаи. Нещо повече, даже един и същи орган в сходни обществени поръчки, в различни региони по общини излизат с различни становища. Това започва да навява мисълта за персонално отношение, поръчкови проверки и т.н.
Мисълта ми е, че методиката или методически указания, ако има правила, тук трябва да се поработи много сериозно, но това не е работа на закона. Това е по-нататък по неговото изпълнение.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: По повод последния коментар, който по същество е правилен. Ако един закон можеше да оправи някаква част от обществения живот би било лесно. Както аз обичам да се шегувам. Достатъчно е да направим добър Семеен кодекс и всички семейства би трябвало да са щастливи. За съжаление не се случва така.
Благодаря на колегите за интересните и съдържателни и в интерес на истината и добронамерени въпроси.
По повод въпроса какви са моделите, които съществуват в Европа. Те са изключително разнообразни. Първо има държави, които нямат изобщо предварителен контрол. Това са държави с много сериозна традиция в обществените поръчки, така да кажем. С изключително добре работещи администрации, с капацитет на възложителите и те са взели решение, че нямат нужда от подобна форма на предварителен контрол. Той има за цел да намалява грешките и да намалява нарушенията. Има държави, в които въпросния орган, да кажем близък като статут с Българската агенция по обществени поръчки или към Министерски съвет или към Министерство на финансите.
В интерес на истината имаме голямо разнообразие от модели. Доскоро в Румъния имаше два органа. Дори на мен ми беше трудно да направя разлика между функциите на единия и на другия.
Има места където дори една подобна агенция към Парламента, има места дори където предварителния контрол е така наречения виза контрол, ако не ме лъже паметта. Без предварителен контрол на всяка поръчка, без разрешение от въпросната агенция не може изобщо да бъде обявявана процедура. И такива форми на контрол има.
Считам, че съобразно българските реалности натрупания опит, това е оптималния баланс между институционалните правомощия в системата.
Дали би било по-добре да бъде част от правомощията на зам.-министър председател, по принцип звучи добре. Има един проблем. Това е институционалната устойчивост. Практиката и политическият живот показват, че вицепремиерите като вид и кройка в различните правителства са изключително динамични величини като различни отговорности. Докато Министерство на финансите си е Министерство на финансите и институция, която съществува от столетия. Надавам се да съществува още много столетия.
По отношение на интересния въпрос на господин Чобанов, в такъв случай какво става, когато Министерство на финансите възлага обществена поръчка. Обръщам внимание, че отговорностите на Министерство на финансите са политически. Те са свързани с политиките, които развива. И по никакъв начин това не намалява ролята и функциите на предварителния контрол, когато Министерството възлага обществени поръчки. Ако искате да се пошегувам. Ние имаме и случаи на контролни органи, когато са изпълнявали примерно проект, когато е открито нарушение и на тях да им бъде наложена финансова корекция. Системата е калибрирана по такъв начин.
Имаше коментар дали закъсняваме с откриването на центрове за обществени поръчки в рамките на Министерство на здравеопазването. Този който е свързан със здравеопазването, той е в процес на създаване или почти създаден. Малко по-сложна е ситуацията с Центъра за обществени поръчки на местните власти. По директива той трябва да се прави на база волята на местните власти. Тоест държавата не може да вземе решение без консултации с тях, без инициатива от тях да създаде подобен център за обществени поръчки. Последните месеци сме в изключително интензивен диалог с Националното сдружение на общините, където те имат цялата ни подкрепа и насърчение от наша страна, да направят нещо подобно. Но това при всички случаи е доброволен акт. Без тяхно съгласие няма как да се случи. Считам, че там потенциала е огромен. Особено когато говорим за доставка имаме множество еднотипни стоки. Като започнем от канцеларски материали, минем през горива и свършим на автомобили, където икономията която може да се направи е огромна.
По отношение на 16г и предприятията на хората с увреждания, няма как промяната да засегне предприятията на хората с увреждания. Моето притеснение беше, че реда, който беше уреден до момента даваше допълнителни възможности, но не на предприятията, на хора с увреждания, а на друг вид основно регистрирани организации, които не е ясно по какъв начин помагат на хората с увреждания. Ние в крайна сметка не правим никакви изключващи промени. По скоро възложителите вече могат да имат претенция да се интересуват от капацитета на съответните организации да изпълни поръчката, което преди това не беше факт.
И тежкия въпрос, който няма да мога да изчерпя в рамките на краткото си изказване. Аз казах, че има чести случаи на разминаване на позициите на контролните органи. В повечето случаи този процес е извън всякакъв драматизъм. В 90 процента от случаите, сигурно цялата контролна система работи в синхрон.
Имаме единични случаи. дали са пет или десет процента не се наемам да твърдя. Дори един процент да е, е много.
Имаме и някои принципни въпроси, по които аз съм свидетел как години контролните институции не могат да се разберат. Примерно дали замразяването на строителството с акт 10 може да се третира като удължаване на срока на договора.
Тук Сметна палата, одитори и т.н. са на различно мнение. Затова в новия закон сме предвидили методически съвет, който има за цел на текуща база да гарантира една малко по-добра координация между контролните органи.
Госпожо председател, опитах се да бъда изчерпателен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че отговорихте на всички въпроси. Ако има нещо допълнително. В такъв случай да преминем към гласуване.
Гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 502-01-43, внесен от Министерския съвет на 1 юни 2015 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря, господин Дончев.
Преминаваме към точка втора.
Законопроект за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29.07. 2015 г.
По тази тема при нас е зам.-министър Бекир, госпожа Людмила Петкова и нейни колеги от “Данъчна политика”, СИДДО, “Държавни помощи и реален сектор” и т.н.
Господин Бекир, заповядайте.
ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, проектът е изготвен във връзка с въвеждането в националното счетоводство на разпоредбите на директива 2013-34 на Европейския съюз и на Съвета от 26 юни 2013 година, относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия.
Новият Закон за счетоводството цели намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и създаване на ясни правила за процедури по отношение на счетоводната отчетност на предприятията.
Проектозаконът е структуриран в девет глави, които са в ясна и логическа последователност в зависимост от счетоводния процес. А именно: Общи разпоредби, Категории предприятия и групи предприятия, Финансови отчети, Приложима счетоводна база, Независим финансов одит, Публичност на финансовите отчети, Годишни доклади, Бюджетни предприятия и Административно наказателни разпоредби.
В глава първа – Общи положения, се съдържат разпоредби регламентиращи приложното поле на закона, изискването към състоянието и издаването на счетоводни документи, съхраняването на счетоводната информация, правата и задълженията на ръководителите на предприятията във връзка с организацията на счетоводната отчетност.
За първи път в националното счетоводно законодателство се предлагат разпоредби свързани с освобождаването на задължението да се правят на български език всички счетоводни документи, които постъпват в предприятието на чужд език. Въвеждане на забрана за съставяне и отчитане на счетоводни документи за сделки, които изкривяват и изопачават действителното финансово и имуществено състояние на предприятието, както и осчетоводяването на фиктивни и привидни сделки, които прикриват други сделки, включително откупването на длъжностните лица.
Разпоредбите са изготвени във връзка с изискванията за ефективна борба с водене на фалшиво счетоводство, съгласно конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица и в международните търговски сделки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, по която Република България е страна.
Глава втора – Категории, предприятия и групи предприятие се въвежда нова и единна за целия Европейски съюз категоризация на предприятията.
Приложимата счетоводна база, съдържанието на финансовите отчети, както задължението за независим финансов отдит ще се определят на база на големината на предприятието – микро, малки и средни и големи предприятия.
За категорията микро предприятия се предоставя облекчение като съставяне на съкратен баланс и отчет за приходите и разходите само по раздели. Освобождаване от изготвяне на приложение към финансовите отчети и изготвяне на годишен доклад за дейността, а за категорията малки предприятия съставяне на съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите.
Директивата изисква държавите членки да гарантират, че средно големи предприятия, както и предприятията от обществен интерес ще подлежат на задължителен финансов одит. Допуска се в изключителни случаи държавите членки да въведат задължителни одити за малките предприятия. В проектозакона се предвижда малки предприятия, които надвишават средните показатели да подлежат на задължителен одит. Те са, които имат балансова стойност на активите 2 млн. лв., нетни приходи и продажби 4 млн. лв. и средна численост на персонала за отчетния период 50 души.
Глава трета - Финансови отчети. Съдържа разпоредби регламентиращи изискванията към финансовите отчети на предприятията. Прецизирани са разпоредбите отнасящи се до общи принципи за водене на счетоводството.
Глава четвърта – Приложима счетоводна база. Регламентира приложимата счетоводна база. С проекта се въвежда изцяло нов подход по отношение прилагането на счетоводните стандарти. Предлага се само в големите предприятия и предприятията от обществен интерес да прилагат международните счетоводни стандарти, а всички останали предприятия националните стандарти.
Предоставяме им право на избор за малките и средни предприятия или да прилагат международните счетоводни стандарти.
Глава пета – Независим финансов одит. Регламентира се извършването на задължителен финансов одит от регистрирани одитори. Съгласно проекта на одит ще подлежат годишните и консолидираните финансови отчети на средните и големи предприятия. Предприятията от обществен интерес, средните големи групи предприятия, за които това изискване е установено със закон, както и част от малките предприятия.
Глава шеста – Публичност на финансовите отчети, регламентира изискванията за публикуване на финансовите отчети на предприятията, за да бъдат те достъпни за заинтересованите потребители.
Предвидените облекчения по отношение на публичността на отчетите са минимални, тъй като счетоводната директива предвижда освобождаване от публикуване на финансовите отчети на микро и малките предприятия при условие, че в държавата членка е изградена и функционира единна електронна точка за подаване на информация. И тази информация е публична, тоест, общодостъпна.
Към настоящия момент в България има създадена единна точка за подаване на годишен отчет за дейността по Закона за статистиката и годишните данъчни декларации. Информацията не е публична и поради тази причина в България не може да бъде въведено облекчението по директивата, относно публикуването на годишните финансови отчети. Тъй като мерките в директивата не се прилагат при еднолични търговци проектозаконът предвижда освобождаване от публикуване на годишните финансови отчети на еднолични търговци, които не подлежат на задължителен финансов одит.
С разпоредбите на глава седма в годишните доклади се регламентират изискванията, да се изготвят едногодишни доклади, които са финансов одит. С разпоредбите на глава седма, в годишните доклади се регламентират изискванията за изготвяне на едногодишни доклади, които са едногодишен доклад за дейността, доклад за плащанията към правителствата и нефинансова декларация.
Изискванията за изготвяне на годишния доклад за плащанията към правителствата са насочени към предприятията от добивната промишленост, предприятия за добив на нефт, газ, минерални суровини и дървесина. Трябва да разкриват информация за проектите по които работят, сумите които се плащат на държавните и общинските институции, както за плащанията над 100000 евро. Там ще е необходимо предоставяне на аналитична информация.
Основната цел на нефинансовата декларация е разкриването на информация по отношение на социални въпроси и въпроси свързани с работниците и служителите на предприятията, зачитане правата на човека, превенция и борба с корупцията, подкупи и други. Нефинансовата декларация ще изготвят само големите предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които са персонал над 500 души.
Предвижда се разпоредбите регламентиращи съдържанието на нефинансовите декларации да влязат в сила от 1 януари 2017 г.
Глава осма – Бюджетни предприятия. Регламентират счетоводна отчетност на бюджетните предприятия. Общите счетоводни принципи и разпоредбите се прилагат само за всички предприятия, включително бюджетните и следва да се запази тяхното място в новия закон на счетоводството.
Глава девета – Административно наказателни разпоредби. Регламентира административно наказателната отговорност при неспазване на изискванията на закона.
Директивата изисква от държавите членки да определят пропорционални, възпиращи и ефективни санкции за неспазване на закона. Предложени са по-високи размери на глоби и имуществени санкции в сравнение със сега действащите разпоредби.
В Допълнителните разпоредби на проектозакона са дадени легални дефиниции на неизползваните понятия, а в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта във връзка с въвеждането на новите изисквания за счетоводна отчетност, с предложените и необходимите промени в съответните нормативни актове.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Преди да преминем към дискусия само ми позволете да представя нашите гости.
От Института на дипломираните експерт-счетоводители председателя господин Бойко Костов и зам.-председателя господин Велин Филипов, проф. Иван Душанов, не е нужно да го представям, председател на Съюз на счетоводителите в България.
И от Асоциацията на специализираните предприятия Мадлена Леви-Примо – председател.
Професор Борисов, заповядайте.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз се извинявам, че пръв взимам думата в присъствието на проф. Душанов. Той е преподавал сигурно на половината тук, които сме завършили Икономическия и ръководят в момента счетоводната дейност. Трябва да отида в Комисията по образованието със Съвета на ректорите, тъй като и там има някакви проблеми.
Отначало си зададох въпроса, защо трябва цял закон да се прави. Не е ли по-логично и не може ли с един ЗИД да се решат нещата. Като се запознах с директивата от 2013 г. се убедих, че няма как да стане това и е необходим наистина един цялостен закон, който да съответства на тази директива. Защото промените са много съществени, които са в директивата в сравнение със сега съществуващия закон. Като се започне от задължителността към средните и големите предприятия за одит на средните и големите и се премине примерно през критериите, които се завишават за малките предприятия. По памет говоря. Балансовата стойност на активите с 500 000 се завишаваше. Нетните приходи с 1 млн. и половина. Остава само бройката 50 човека като численост на предприятията. Но тук тези завишени критерии имат и своите последствия.
Например от една страна задължителност на тези, които надвишават от малките предприятия. От друга страна обаче не съм ги изчислявал. Колегите може да са ги изчислявали. Вероятно доста много от малките предприятия ще отпаднат от задължителния одит. Тоест, ще се намали броя на малките предприятия, които задължително се одитират и където вероятно времето и труда за техния одит е по-голям от ефекта. Не знам колко бройки. Дали сте правили такива сметки.
Така че аз първо приемам да е цялостен закон, не ЗИД, а цялостен закон. Мисля, че колегите правилно са подходили и са го внесли. Мисля, че в голяма степен въпросите са издържани методически. Личи си професионалната подготвеност на хората, които са правили закона. И на този етап, без да влизам в детайли, защото вероятно на второ четене нещо, ако има, ще обърна внимание, бих го подкрепил закона.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи от народните представители? Гостите желаете ли думата.
БОЙКО КОСТОВ: Беше извършена една доста продължителна и отговорна работа по този закон. На този етап Института на дипломираните експерт-счетоводители приема закона като цели, които са постигнати във връзка с имплементирането на изискванията на директивата и нямаме принципни възражения по така внесения проект. Вече когато стане готов за конкретни текстове, ние сме изготвили едно становище и ще бъдем от полза, когато се коментират конкретните текстове.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други желаещи? Заповядайте.
МАДЛЕНА ЛЕВИ-ПРИМО: Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия работи активно в работната група. Ние считаме като представители на малкия и средния бизнес, че проектозаконът защитава малкия и средния бизнес в максимална степен, съобразно изискванията на директивата. Единственото което остава да се направи е тази единна точка, за да може да се облекчи публикуването на финансовите отчети в Търговския регистър и евентуално да стане безплатно за малкия и средния бизнес. Така че ние по принцип подкрепяме закона и считаме, че трябва да му се даде ход.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Проф. Душанов заповядайте.
Проф. ИВАН ДУШАНОВ: Уважаема госпожо председател на Комисията, уважаеми народни представители, бих желал да благодаря за поканата, която отправихте, за да взема отношение по проектозакона. Бих изразил следното становище от името на Съюза на счетоводителите в България и от мое име. Мисля, че ще бъда разбран от някои народни представители, които са били мои студенти по счетоводство в случая.
Благодаря на проф. Гечев за помощта, която оказа той тук за закона. Аз бях член на работната група. Много спорихме. Доста творчески беше спора. Имаше много лобистки интереси. Направи чест на тези хора от отдел “Счетоводно законодателство”, че не се подадоха на лобистки тези за изпити на счетоводителите, за провеждане на изпити, за сертифициране и т.н. Аз ги поздравявам за това нещо, честно казано. Трябва да се каже истината на тези хора.
Имам някои принципни бележки. Моля ви уважаеми народни представители, когато вие ще ги гласувате, аз съм маркирал някои предложения. Някои са може би не добре погледнати от правна гледна точка. Тук в чл.9 ще видите текстовете, където се казва, че ако се допусне стопанска операция, която е изкривена и изопачава имущественото, финансовото състояние, фиктивна сделка, включително подкуп на длъжностни лица, чл.9, ако го свържете с § 1 т.т.7, 23, 30, 33 е посочено, че следва административно наказателна отговорност, а не наказателна. Този закон всъщност какво ще направи. Ще бъде в противоречие с Наказателния кодекс. Моля обърнете внимание на тези неща. Предлагам да се запише тук за всички тези деяния се сезира прокуратурата.
Друг един момент, ако ръководителя на предприятието или лицето главния счетоводител и т.н. не подадат документите и напуснат - административно-наказателна отговорност. На времето когато се подготвяше този закон, помня господин Муравей Радев дойде в Палатата и аз записах това нещо и му казах: Господин Радев, много са случаите когато напуска ръководителя, напуска главния счетоводител, унищожават документацията и нищо не може да се прояви и тук административно-наказателна отговорност. Всеки ще предпочете тази работа. Огледайте тези неща.
Това което аз казах в конкретния случай, за това което направиха тези спартанци, трима, четирима човека в Министерство на финансите. Не им правя комплимент тук.
Един съществен въпрос. Разбирам много добре, че директива 2013-34 казва, че трябва да се облекчат малките предприятия. Да се намали агресивната тежест, както е казано. Тоест разходите да съответстват на ползите. Но тук малко са позалитнали колегите. Предприятията чиито приходи са до 200 000 лева годишно, да не подлежат на инвентаризация.
Уважаеми народни представители, искам да ви кажа, без инвентаризация уважаеми счетоводители, няма да има само квази счетоводства. Инвентаризацията е един от способите. Не отменя счетоводството. Помислете. Без инвентаризация. И някои други моменти може да се огледат. Тук са до мен моите колеги от ИДЕС. Може малко да ми се поразсърдят. Нека да помисли уважаемата комисия, дали критериите за одита съответстват на политиката за грижата за малките предприятия да подлежат на одит.
В сегашния закон за счетоводството, не подлежат предприятията, чиято балансова стойност към 31 декември е 1,5 млн. Предлага се да бъде 2 млн.
Второ, нетни приходи от продажби 2,5 млн. Предлага се 4 млн. Средно числен персонал 50 на 50. Дали това ще изпълни за малките първо. Дали първо мисли за малките? Не искам да ме разбирате криво. Аз представих и публикувах в печата. Ние след Трайко Трайков на едно от заседанията на Министерския съвет, когато се съгласува директива 2013 още като проект казва. Вярно тук ще се наруши бизнеса, 300 млн. лева се харчат за одит. Това ми казва от Министерския съвет протокола.
Аз взех данни от статистиката по отношение на ред 31191 от справката към ОПР за одиторски услуги, цитирам взети от статистиката. Дали са верни статистиката отговаря. За 2012 г. за одиторски услуги са 300 млн. лв. За 2013 г. са 358 млн. лв. За 2014 г. са 391млн. 618 лв. Или за трите години 1 млрд. 50 млн. лв. за одит. Знам, че ще се засегнат някои, както Трайчо Трайков казваше, някои бизнес интереси тук. Но моля ви помислете - министър-председателя, правителството търси стотинки, където да намери за икономии и т.н. Може тук да се помисли. Помислете и вие, госпожо председател. Знам, че някои интереси могат да бъдат засегнати тук. Но как ще се изпълни директива 2013-34. Мисли първо за малките да се намали административната тежест. До тук стигам.
Не искам да засягам моите колеги. Но тук трябва да кажа пред този форум, какво мисля. Вече вие ще решите.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, професоре.
Да дадем думата на народните представители. Господин Гечев заяви в началото.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги и гости, аз бих искал да акцентирам на три момента като бележки и препоръки за подобряване на текстовете и при влизане на първо четене и между първо и второ четене. Затова ще ги направя по-общо, тъй като, като стигне до второ четене там вече ще се спрем на текстовете.
Първо, от това което казаха нашите високо уважавани гости до момента, тук съм си записал. Първият момент е изключително важен. Той е и политически и икономически. Това е наистина за микропредприятията и малките предприятия.
Наистина за последните три години са дадени за одитинг над 1 млрд. лева. Трябва да ви кажа, че годишно ние горе-долу се приближаваме, ако сега е 400 млн. лв., почти на инвестиционен фонд, който бяхме направили в бюджета 2014 г. за стимулиране на българския бизнес с публични средства. Или съотнесено като процент горе-долу беше равно на програмата Юнкер малко по-малко, 300 и няколко милиарда спрямо 17 трилиона брутен вътрешен продукт на Европейския съюз. Тоест, тук трябва да размишляваме върху следното. Указанията, препоръките на Европейския съюз, защото винаги ще казвам, че директива значи насоки на българския език. Не знам кой, но е придобило публичност директива и звучи малко като задължително. Директива значи насоки. Но в тези насоки от-до на Европейския съюз е много ясно посланието, уважаеми колеги, за облекчаване на малкия бизнес. Не може да товарим ние гръбнака на българската икономика с половин милиард годишно с одити на малки и микрофирми. Така че това наистина трябва да бъде преразгледано. Средните фирми, големите фирми да бъдат одитирани. Да, ще бъдат засегнати интереси. И тук се изкушавам да кажа, че няма как да бъде скрито от българската общественост и друго.
Одитинг е много отговорна професия. Тук се изисква изключително специализирана квалификация. Но мисля, че не е нормално, като става дума за засягане на бизнес интереси, определени групи, в това число абсолютно законно на основата на одитинга на тези малки и микро фирми, но някои от тях правят годишно няколко заплати на президента на САЩ. Официални данни в това число и от данните, с които се запознахме за КТБ. Така че аз няма да оповестявам разбира се имена. Но е доста неморално и притеснително някои хора да правят стотици хиляди близо до милион годишно.
Така че посланието към тези хора е, че вече няма да правят толкова, надявам се от следващата година, след като обсъдим и приемем тези промени.
Второ, в чл.31 се казва, че големите предприятия и предприятията от обществен интерес, оповестяват начислените за годината суми за услугите предоставени от регистрирани одитори. Аз не намирам никаква логика, защо не всички предприятия, които се одитират, не си представят тези данни.
Колеги, това е едно число в отчета. Еди колко си хиляди лева за одиторски услуги. Какъв е проблема? Какво крием тук? Аз не виждам никакъв проблем, за да ограничаваме до големите предприятия.
Така че, моля този чл.31 ще искаме той да бъде редактиран и да бъдат равнопоставени всички фирми, които подлежат на одит.
На трето място, един принципен въпрос, който е продължение на Илиадата, която имахме с търговските вериги. Какво имам предвид? Имам предвид, че предложените в проектозакона административно-наказателни, така да се каже, суми са странно малки. Имаме тук два проблема.
Първият проблем е да речем, че в закона ние на практика икономически отново позволяваме на фирми, които правят годишно милиарди от оборот, да не си обявяват и да не публикуват счетоводните си баланси. Аз бих казал откъде накъде. След като същите тези фирми, цитирам ги, тъй като това е официална информация, веригите Кауфланд, Метро, Била, Лидъл, Пени Маркет, Пикадили, Карфур абсолютно законно са използвали вратичката. Платили са по 2000, 3000, 4000 лева и не са си публикували отчетите за 2014 г. Откъде накъде, казвам аз като народен представител. Те имат 4 млрд. оборот хранителните вериги 2014 г. Плащат 2000, 3000 лева и не си публикуват отчетите. Може ли да ми кажат тези вериги, а те няма защо да ми казват, защото ние сме проверили. Как така Кауфланд, да не мислите, че не си публикува отчетите в Германия или в Австрия. Или да кажем Карфур във Франция. Проверихме, публикуват ги. Въобще не си и помислят да не ги публикуват. Поради което ние ще предложим тук не да бъде от - до хиляди лева, тъй като тук имаме един проблем. Разликата е пет пъти от 2000 до 10 000 лева. Ние не искаме да толерираме въпроса сега какво правим. Дали да ви глобим 2000 или 10 000 лв. и какво ще стане с разликата от 8000 лева.
Затова най-добре е, тъй като различните фирми имат различни обороти, вместо да е в абсолютна величина, да бъде в проценти. То и сега е 0,1 и 0,5, но няколко хиляди левчета. Снимка пред строя си правят цветна. Затова ние предлагаме да помислим върху пет процента от оборота. Така че това би било много възпитателно. На практика ние трябва да въведем процент, който икономически да забранява на тарикатите да не си публикуват счетоводните баланси.
Тоест ние не искаме нищо друго, освен те да ги публикуват така, както в другите 27 страни членки на Европейския съюз. И ако бъдат изпълнени тези три принципни неща, а има и някои други дреболии по текста, които някои от тях са по-съществени, ще ги огледаме, няма проблем да се подкрепи закона. Защото също казваме, че насоките и препоръките от Европейския съюз са такива, че трудно ще бъде кърпенето на стария закон и приемането на нов закон, правилно от тази гледна точка. Следва да бъде подкрепено, разбира се, ако постигнем съгласие да променим тези важни неща, които да са в интерес на гръбнака на българската икономика, малките и средните фирми. Да увеличим отговорността при подаването на отчетите, каквато сериозна стъпка е направена в проектозакон. И разбира се, да бъдат така добри всички фирми, които правят в България сериозен бизнес, те са добре дошли, да си публикуват резултатите.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други желаещи. Искате реплика. Заповядайте.
БОЙКО КОСТОВ: Тъй като тук бяха изнесени някакви статистически данни, не знам статистиката по какви редове класифицира разходите за одит, но във всички случаи тази статистика за 300 млн. годишно одиторски пазар е абсолютно невярна. Одиторският пазар годишно е около 70 и 90 млн. Тоест в пъти по-малко от тези цифри, които се изнесоха в статистиката. Тъй като в Института на дипломираните експерт-счетоводители, ние също имаме статистика и то е включително точна, тъй като на база на тази статистика си определяме членския внос на одиторите. Няма такива суми, за които се говори. Не знам статистиката по какви редове ги е обединявала. Разходите за одит могат да включват и услуги по вътрешен одит и всякакви други одити. Но това не може да бъде сума само от независим финансов одит.
По отношение на критериите, които са предложени в проектозакона, предлагането на част от малките предприятия да подлежат на одит се базира на принципа на субсидиарност, който приложиха европейските институции и оставиха конкретното решение за малките предприятия да бъде взето от всяка една отделна страна. И всяка една отделна страна в този смисъл преценява до колко независимия финансов одит ще даде по-добра събираемост на данъчните приходи, по-високо качество на финансовите отчети. Още повече имайки предвид, че критериите за малки предприятия в европейски мащаб са твърде завишени. Те са 8 млн. лева за приходите или 4 млн. евро, което е за балансовото число и 8 млн. евро и 16 млн. лв. съответно за приходи. Това може би за Германия и Франция е малко предприятие, но за България не е много малко предприятие на база на статистиката, която провери и Министерството на финансите, ползвайки базата данни на НАП.
Само за да не удължавам изказването си, искам да кажа, че приетия подход по този въпрос в Централно европейските страни, на база информацията, която ние имаме от нашите институти на одиторите в съответните държави, а именно Словакия, Унгария и Чехия е подобен. И там са приети критерии за задължителен одит на малки предприятия и за Унгария и Словакия те са абсолютно идентични с нашите.
За Словакия балансова стойност на активите е 1 млн. евро и нетни приходи от продажби 2 млн. евро. За Унгария само един критерий. Нетни приходи от продажби 2 млн. евро, който съответства на нашия критерий 4 млн. евро. А в Чехия са приети малко по-високи критерии 1,5 млн. евро и 3 млн. евро. Но като се има предвид по-високата степен на развитие на икономиката на Чехия, това е абсолютно резонно.
В този смисъл и трите централни европейски държави, които цитирах и посочих, като поход не са освободили всичките си малки предприятия от независим задължителен одит. И остават с такова решение, да има одит за част от малките предприятия.
Благодаря за вниманието.
ИВАН ДУШАНОВ: Може ли само една реплика, ако ми позволите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, заповядайте.
ИВАН ДУШАНОВ: Уважаеми народни представители, само за ваше сведение. Наистина в директива 2013-34 е дадена възможност, държавите членки на Европейския съюз да определят те, кои предприятия подлежат на задължителен одит, техните финансови отчети. Дадена е възможност те да преценяват. Това е 2013 г.
По-късно 2014 г. Европейския парламент и Съвета на Европа при директива 2014, респективно 56-ЕС от 16 април 2014 г, публикувано в официален вестник бр.158 – 2014 г. § 25, където се казва. Цитирам ви: “В чл.34 от директива 2013-34-ЕС не се изисква от малките предприятия да представят своите финансови отчети за извършването на одит.”
Тази директива от 2014 г. казва, че коригира директивата от 2013 г. в конкретния случай. При мен са тук директивите, официалните документи и мога да ги представя на почитаемата комисия на разположение.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказване? Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Госпожо председател, господин зам.-министър, колеги, аз след като чух и проф. Душанов и проф. Борисов и проф. Гечев формирах свое становище. По принцип смятах, че няма нужда от нов закон за счетоводството. Ако има възможност, а смятам, че има възможност една част от директивата или по-голямата част, да стане част от счетоводните стандарти.
Аз тук искам да коментирам, че на мен ми липсваха становищата именно на Асоциацията на счетоводните предприятия, на Съюза на счетоводителите. Единствено от Института на дипломираните експерт-счетоводители имаме писмено становище, което доста ме притеснява. То е доста голямо 23 страници. Много предложения има. Доколкото разбирам имало е работна група. В тази работна група не знам дали са били уточнявани тези неща. Не са били приети. Така че молбата ми е, ако може от Съюза на счетоводителите и Асоциацията по едно писмено становище да получим.
За мен общата рамка на Закона за счетоводството няма голяма разлика със стария закон. Но това, което искам да коментирам и което на мен ми направи впечатление по-конкретно е, че в новия закон отново липсва пояснение за нивото на аналитичност на отчетността, както и за това какво разбирам под междинно приключване. Това са два проблема, които са много важни за контролните органи, а също така и за качеството на счетоводната отчетност. За да не бъде счетоводната отчетност данъчна счетоводна отчетност, наистина достоверно и пълно да представя финансовата информация, която е необходима както за данъчни цели, така и за много други неща. Откъдето се дава възможност за формално прилагане на счетоводните стандарти. Така че в това отношение аз смятам, че може да се помисли и трябва да направим и да дадем възможност да има категорично изискване за ниво на аналитичност, което ще подобри работата на контролните органи и разбира се оттам и приходите във фиска.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли други желаещи? Заповядайте госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, тъй като виждам, че основния въпрос е по отношение на критериите за малки предприятия, бих искала малко да ви върна във времето назад. В края на 2011 г. беше изготвен проекта на директивата от Европейската комисия. И тогава България изготви рамкова позиция, в която предлаганите критерии за малки предприятия бяха значително по-ниски от тези, които са в директивата.
За съжаление счетоводната директива се приема с квалифицирано мнозинство, а не както са директивите за данъците с единодушие. България по отношение на счетоводната директива гласува въздържал се, точно заради високите критерии за малки предприятия. Тъй като те представляват по тези критерии може би около 100 само от фирмите в големи данъкоплатци, които са регистрирани. А ще бъдат примерно средно или голямо предприятие. Всички други предприятия в България ще бъдат малки. И по принцип тази възможност, която се дава в директивата. Всяка държава членка да прецени за критериите, т.е. какви да бъдат критериите и по отношение на одита за малките предприятия беше точно, за да се постигне някакъв баланс и компромис, тъй като имаше и друг държави, които бяха против тези високи критерии за малките предприятия.
Бяха поставени въпроси за фалшивото счетоводство. Тези разпоредби в Закона за счетоводството се предлагат, тъй като 1990 г. България се е присъединила към конвенцията за борба с подкупите на чужди длъжностни лица. Направени са три проверки от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и всъщност и в трите отчета, в трите доклада се препоръчва България да въведе разпоредби, да не допуска фалшиво счетоводство.
Преди няколко години в Закона за корпоративното подоходно облагане, ако си спомняте, беше въведено, че не се признават за данъчни цели разходите за подкупи. Тази промяна, която е в счетоводството е изискване на същата конвенция. На всяко заседание на което България присъства, големите държави членки на ОИСР цитират, че България не иска да промени законодателството си, не иска да води ефективна борба с корупцията и с подкупите на чуждестранни длъжностни лица.
По отношение на въпроса, който зададе господин Гечев, че няма информация за това какъв е размера за средствата, които се заплащат за одит. В чл.31 на проекта е предвидено за големите предприятия и предприятията от обществен интерес, да се посочва какъв е размера на средствата, които се заплащат за одит. А по отношение на големите вериги, които не публикуват отчетите си, всъщност санкцията е тази малка сума, която я виждате от 200 лв. до 3000 лв., това е глоба за физическите лица. А всъщност за юридическите лица имуществената санкция е от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби. Санкцията трябва да бъде пропорционална и на преследваната цел. Ние може да напишем и пет процента, но дали санкцията е пропорционална.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тук имаше една тънка червена линия като обяснявахте за насоките, тези директиви, че е взето решението с квалифицирано мнозинство. Тоест, ние сме имали възражение, ние и други страни и те не са приети. Щом не са приети и е казано, че остават високи критериите. Нали така? Тук защо ни предлагате ниски? Ние точно това казваме, че вече насоките от 2014 г. са други и ние искаме да спазим решението, което може да не ни е изгодно, но Европейския съюз, както се казва, началниците са казали и ние трябва да изпълняваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Още повече, че самата директива е насоки, а не задължения.
Предлагам да преминем към първо гласуване. На второ гласуване ще имаме възможност по някои от тези текстове да дискутираме по-подробно. Ако нямате нищо против да преминем към гласуване.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, декларирам наличие на конфликт на интереси, поради което няма да взема участие в гласуването. Но за сметка на това колегите Емил Димитров и Християн Митев казаха, че гласуват за по всички точки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към гласуване на Законопроект за счетоводството, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 29.07.2015 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Законопроектът е приет.
По точка трета
Преминаваме към следващата точка, която е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, № 554-01-112, внесен от Вили Лилков и гр.н.п. на 10.06.2015 г.
Уважаеми колеги, тъй като приемаме нов закон, това е законопроект за изменение на стария закон или трябва да го оттегли Вили Лилков. Аз мисля, че това е по-правилното. Част от това, което той предлага е прието в новия закон. А другата част, която не е приета, ако той прецени може между първо и второ четене да си го внесе пак. Така че аз бих го помолила да не го отхвърляме, а да си го оттегли. Не знам дали имаш такива пълномощия.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз нямам такива делегирани пълномощия. По Правилника вносителя трябва да си оттегли законопроекта. Така или иначе той по смисъл не се различава от това, което гледахме. Както се казва мислим заедно с началниците си. Дори тук нашите предложения са много по-малки в сравнение с това, което се предлага. Така че то на практика се обезсмисля при влизането на нов закон, но така или иначе по реда на Правилника самите вносители трябва да го оттеглят, ако преценят, че техните предложения са част от новия закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има съображения.
РЕПЛИКА: Процедурно може да го отложим, ако нямате нищо против и да им дадем възможност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз също смятам, че е по-добре да не го гласуваме сега. Утре колегите, ако го оттеглят, да го оттеглят, ако не другата седмица ще го гласуваме.
Благодаря на гостите по Закона за счетоводството. Очакваме вашето писмено становище. Включително ще ви помоля по дискутираните проблеми. Тези които бяха елемент на дискусия.
Преминаваме към следващата точка четвърта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-53, внесен от Министерския съвет на 02.07.2015 г.
При нас е зам.-министър Николай Николов и госпожа Стефка Лиманска – началник отдел в Дирекция “Политика на пазара на труда и трудовата мобилност”.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Госпожо председател, поради служебен ангажимент няма да мога да присъствам. Аз ще гласувам по всички точки за от тук нататък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Николов заповядайте да ни представите законопроекта.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря ви уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, колеги, целта на промените в Закона за насърчаване на заетостта е на първо място да се насърчи активното поведение на пазара на труда. Да се подобрят услугите за безработните лица. Да се разшири достъпа до обучение и квалификация и да се насочат по-точно програмите и мерките към най-уязвимите групи безработни лица.
При разработването на законопроекта мисля, че това е много важно достойнство на нашия законопроект, искам да кажа пред Бюджетната комисия, че предлаганите промени ще се финансират в рамките на предвидените за Министерството средства за активна политика при условията, по реда и в размерите, които са утвърдени и приети с Националния план за действие по заетостта. Тоест ние няма и не искаме допълнителни средства.
Другото важно съображение, което искам да изтъкна, че ние направихме тези промени след една задълбочена оценка от нашите експерти през 2014 г. на досегашния ефект от активните политики на пазара на труда. Поради това предлагайки тези промени, ние имаме една сериозна аргументация подплатена с практически резултати, в това число и количествени за промяна на някои политики, за отмяна на някои неефективни мерки и т.н., които се предлагат в законопроекта.
На трето място, ние сме се съобразили и с препоръките на Европейската комисия, които бяха направени през 2014 и 2015 г. за усъвършенстването на някои мерки и като цяло на Закона за насърчаване на заетостта.
Разрешете ми да не се спирам подробно на близо 50 текста, които се променят, а с няколко думи да обобщя отделните, според нас най-важни групи предлагани промени.
На първо място, създават се възможности за финансиране на дуалното обучение за безработни лица без квалификация.
На второ място, регламентира се нов подход за разработване, одобряване и финансиране на регионалните програми за заетост, като са предвидени по-облекчени процедури за пренасочване на неусвоени средства от един регион в друг. За първи път със Закона за насърчаване на заетостта се предоставя възможност за аутсорсване на услуги за подкрепа на уязвими безработни лица, предимно хора с увреждания.
Интересни са и група промени, които предлагаме за предоставяне на държавна помощ, която попада в обхвата на груповото освобождаване. Целта на която е да се разшири кръга на работодателите, които предлагат работни места. Ние очакваме едно по-сериозно предоставяне на работни места в сферата на Министерство на земеделието и храните.
Някои от програмите и мерките предлагаме да се обединят и да се допълнят. Става въпрос за някои мерки, които се предлага за безработни младежи до 29 години, самотни родители, хора с увреждания и други.
Другата последна група промени, които правим се отменят някои неефективни мерки. Ще дам пример с една мярка, която предвиждаше да се заплащат еднократно транспортните разходи на лица, на които е намерена работа в друго населено място от това, в което те са регистрирани. И за съжаление и проверката, която направихме през предишната година установи, че досега тази възможност не е използвана, а отколко години съществува. Повече от десет години не е използвана. Има и някои други мерки.
С колежката Лиманска сме готови да отговорим на всички допълнителни въпроси, които са аргументирани подробно в мотивите към законопроекта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Чобанов заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви госпожо председател. Предполагам, че ние не сме водеща комисия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: А във водещата комисия разгледан ли е закона.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Да, приет е.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: А как е приет? Какъв е резултата? Добре приет е.
Тъй като ми се налага да тръгвам, подкрепям трите законопроекта, които останаха да разглеждаме. Гласувам за.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви госпожо председател.
Уважаеми колеги, водеща комисия е Социалната комисия. Законопроектът мина и беше подкрепен, мисля че почти единодушно, ако не се лъжа. Безспорно той съдържа много мерки, много позитивни неща.
По време на Комисията аз поставих въпрос свързан с предложенията, които са свързани с всяко разкрито работно място, което е наето безработно лице до 29 годишна възраст, се предоставят суми на работодателя. За всяко разкрито работно място за обучение, така нареченото дуално обучение. Безспорно това са едни изключително позитивни мерки. Тогава поставих въпроса, дали имате предварителен разчет? За колко лица тази мярка би била обхваната? Какви са сумите, които трябва да бъдат заложени в този план? Тъй като поне беше обяснено, че в зависимост от плана, ние ще преценим какви суми ще даваме. Тоест, ако няма предварителни разчети, ние в момента може да гадаем, дали работодателя ще получи 50 или 500 лв. Така че аз се надявам, такива разчети вече да има. Това ми беше и предложението в Социална комисия. И моля да ми ги представите. Включени ли са те в плана и трябва ли допълнително финансиране, ако не са включени.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси?
СТЕФКА ЛИМАНСКА: Ако може аз да отговоря накратко. Всъщност механизма за финансиране на всички програми и мерки, които са предвидени да се финансират като възможност за закона са определят с Националния план за действие по заетостта. Това е документ, който се приема ежегодно от Министерския съвет след много широко обсъждане, в това число и с участието на Национален съвет за насърчаване на заетостта, в който са представени както държавата, така и национално представените организации на работодателите и работниците. Този план се приема обичайно в края на всяка календарна година. Всички разчети, във връзка с необходимите финансови средства за осигуряване на неговата реализация се правят във връзка с разработването на плана. Тоест има ежегоден цикъл и в рамките на подготовката и разработването на този план се правят конкретните разчети. Те почиват на един сериозен анализ на ситуацията на пазара на труда, броя на лицата от уязвимите групи, различните възможности за финансиране по мерките. Тъй като всяка от тези мерки има своя целева група и възможности за различни видове плащания, както като вид, така и като размери. Така че тези разчети се правят ежегодно по повод на разработването на националния план за действие по заетостта.
По отношение на вашата бележка, че във закона е записано на всяко разкрито работно място, всъщност нямаме предвид всяко въобще разкрито работно място, а към което е насочено безработно лице от Агенция по заетостта. И след спазване на една процедура, която е предвидена по закона за подбор на работодателите, които са заявили желание, възможност и готовност да наемат тези лица, при условията и реда определени в закона и в размерите на субсидиите, които са предвидени в националния план за действие по заетостта всяка година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: За съжаление ние не получихме отново разчети, за колко лица са предвидени тези мерки. Тоест, те тепърва щели да бъдат уточнявани в плана. Току що чухме, че в закона пише за всяко, но не било за всяко. Така че аз мисля, че ние приемайки така закона стреляме в тъмното. Не знаем за колко хора става въпрос, нито знаем колко пари ще получат хората. Така че пред тази неизвестност и въпреки декларацията, че няма да бъдат необходими допълнителни средства. Аз съм много скептичен и ще гласувам въздържал се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други желаещи? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 502-01-53, внесен от Министерския съвет на 02.07.2015 г.
Който е за законопроекта на първо четене, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се. Един въздържал се.
Законопроектът е приет.
Благодаря.
Преминаваме към следващите точки.
По точка пета
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Гърнси за обмен на информация по данъчни въпроси, № 502-02-27 от 27.08.2015 г.
Господин Бекир имате думата за представяне на законопроекта.
ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, в периода май – юни 2015 г. по кореспондентски път бе подписано споразумение между правителството на Република България и правителството на Гърнси за обмен на информация по данъчните въпроси. Това споразумение е първото от този вид споразумения за България, тъй като обмена на информация в областта на преките данъци досега се извършва само въз основа на сключените от България спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и в рамките на Европейския съюз въз основа на директива 2011-16. Предмет на сключеното споразумение с Гърнси е единствено обмен на данъчна информация, преки и косвени.
Подписването на споразумение от посочения вид е полезно и целесъобразно, тъй като България няма практика да сключва спогодби за избягване на двойното данъчно облагане с офшорни юрисдикции, поради наличието на преференциални данъчни режими в тях. Ето защо сключването на споразумение от посочения вид с тези държави е придобило особена важност, като прави инструмент за събиране на данни, които са от значение за установяване на доходи и дължимите по тях данъци.
Основната цел на споразумението между България и Гърнси е за обмен на данъчна информация и съдействие между данъчната администрация на двете държави, в случаите на укриване на данъци и заобикаляне на данъчното облагане. Към настоящия момент между България и Гърнси има действащо споразумение с облагане с данък на доходите от спестяване, подписано на 17 октомври 2006 г. в съответствие с директива 2003-48, въз основа на което се обменя информация само по отношение на определен вид доходи от спестявания, под формата на лихвени плащания. Новото споразумение с Гърнси е за обмен на информация по данъчните въпроси. Ще предостави възможност на двете юрисдикции да искат, като ги задължават да предоставят информация за конкретни случаи, които се разследват от органите по приходите.
В Споразумението е уреден обхват на предоставената информация, възможните начини за събирането й, условията и сроковете за събиране и предоставяне на търсената информация и поверителността на предоставената информация.
Споразумението е съобразено с възможностите за обмен на информация, съдържащи се в действащото българско законодателство. Предвидено е обмен на информация да се осъществява само по запитване. Тоест чрез отправяне на молба до другата администрация за събиране на информация по конкретен случай.
Уточнено е, че няма пречка да се изисква и банкова информация, както и информация относно собствеността на дружества, тръстове и фондации.
В Споразумението е залегнал още един съществен принцип, а именно, че запитаната държава ще събере според своите възможности исканата информация, независимо дали тя самата има нужда от тази информация за собствените си данъчни цели. Важен момент е, че обмена на информация не е ограничен само до преките данъци, а включва и данъка върху добавената стойност.
Услугата за осъществяване на обмена на информация, съгласно Споразумението се съобразява със стандартите на организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Прилагането на Споразумението за обмен на информация по данъчните въпроси между България и Гърнси ще създаде правна възможност за събиране на информация, която по отношение доходите и печалбите на българските местни лица от Гърнси, която по друг начин не би могла да бъде осигурена.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: По принцип е двустранно Споразумението. Имам уточняващи въпроси, тъй като това е специфична материя. Ако отворим на чл.3 виждаме, че в България ние трябва да даваме информация за корпоративен данък, физически лица, патентен, ДДС. А в Гърнси те ще ни дават за подоходен данък и данък върху печалбата от жилище. Тоест, първи въпрос е защо има разлика във видовете данъци, по които ще обменяме информация. Разликата е в законодателството най-вероятно. Ако това е така, това е добре.
Имам един такъв въпрос. Да кажем която и да било страна, Гърнси в случая, една страна джудже, но важна за Обединеното кралство, където за всички е ясно, защо са оставили тази територия под особен статут. Ако тази особена страна под короната на английската кралица извън Европейския съюз поиска информация от България, не видях някъде да има ограничение тази информация да е свързана с тази страна. Тъй като примерно питат за ДДС, питат за корпоративни данъци, за определени. Не трябва ли те да са свързани с Гърнси, за да искат такава информация. Защото не видях тук ограничения.
Тъй като всички знаем, това е легален начин, но една от причините за събиране на информация за данъците се казва икономическо разузнаване. Няма нищо лошо. Такъв ми е въпроса. Не видях ограничение, че те могат да искат от нас информация за фирми в България, които са собственост или са свързани с бизнеса на Гърнси. Защото не видях това ограничение от четенето на тези текстове. Имаме ли такива гаранции, че те ще питат само за техни фирми и физически лица.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Още в чл.1 на Споразумението е ограничението. И при този обмен на информация споразуменията, които са за обмен на информация, както и обмена на информация по спогодбите е по модела на организацията ни за икономическо сътрудничество и развитие и то обмен на информация само за данъчни цели. Тоест, информацията не може да се ползва за други цели и съответно тя се ползва само примерно, ако е свързана с лица, които са местни за Гърнси. Тоест няма как чрез Споразумението за обмен на информация, да се извърши. Примерно опасност от икономически шпионаж.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тоест те трябва да кажат защо им трябва информацията и защо е свързана с тях.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към последната точка.
По точка шеста
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 502-02-23 от 17.07.2015 г.
Заповядайте.
ФЕЙЗИ БЕКИР: Спогодбата с Румъния е поредната Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението за облагане с данъци на доходите. Ще ви запозная с основните насоки на тази Спогодба.
Първо договорена бе нова клауза за определяне на качеството на местно лице за данъчни цели на юридическите лица и граждански дружества. В сравнение с тази действаща Спогодба посочената разпоредба е изключително важна, поради факта, че двете държави имат различни критерии във вътрешните законодателства, относно класифицирането на посочените лица като местни лица за данъчни цели.
Договорени бяха по-ниски размери на данъчните ставки за облагане с данък при източника на доходите от дивиденти, лихви и авторски лицензионни възнаграждения, като размера на тази ставка бе определен на пет процента. Досега те бяха 10 и 15 процента съответно.
Трето, договорено бе облагане с данък при източника на печалбите от прехвърлянето на акции от дялове от дружества, чиито активи придобиват повече от 50 процента от своята стойност, пряко или непряко от недвижимо имущество.
Четвърто, договорена бе и нова клауза за обмен на данъчна информация, която позволява осъществяване на значително по-широк кръг от информация.
Пето, включени са редица защитни клаузи срещу заобикаляне на данъчното облагане чрез използване на разпоредбите, касаещи облагане на пасивните доходи.
Това са основните насоки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпроси има ли? Няма. Гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
Благодарим на представителите на Министерство на финансите.
С това изчерпахме днешния дневен ред.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 16.00 часа /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /