---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 24 септември 2015 година /четвъртък / от 16.30 часа в зала 134 в сградата на пл.”Княз Александър І ” на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 16.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 16 часа и 40 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, позволете ми да открия заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Имаме кворум.
Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред.
Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 502-01-79 от 16.09.2015 г. – вносител Министерски съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 502-01-69 от 3.04.2015 г. – вносител Георги Ковачев и гр.н.п.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 502-01-77 от 15.09.2015 г. – вносител Министерски съвет.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 502-01-62 от 23..07.2015 г. – вносител Министерски съвет.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 454-01-46 от 19.11.2014 г. – вносител Петър Славов и гр.н.п.
6. Проект за Кодекс за застраховането, 502-01-75 от 02.09.2015 г.
7. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво), Протокол № 1 за изменение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво) и Протокол № 2 за изменение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво), 502-02-25 от 31.07.2015 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 502-01-79 от 16.09.2015 г. – вносител Министерски съвет.
Преди да преминем към точка първа, при нас са
Министерство на финансите
Фейзи Бекир – зам.-министър
Людмила Петкова – директор, Дирекция “Данъчна политика”
Агенция “Митници”
Светла Генова – директор, Дирекция “Акцизи”
Имаме гости от Българската асоциация на тютюневата индустрия, Българската петролна и газова асоциация и Асоциацията на индустриалния капитал в България.
По другите точки ще ви информирам своевременно.
Господин Бекир, моля да ни представите законопроекта на Министерския съвет. Колежке, заповядайте.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Госпожо председател, колеги, поради неотложен ангажимент делегирам правото си глас на колегата Кръстев. Ще се наложи да напусна.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Бекир заповядайте.
ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове е изготвен във връзка с усъвършенстване данъчното законодателство и прецизиране на разпоредбите на закона за улесняване на практическото му прилагане, както и съобразяване със съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Едновременно с това със законопроекта се въвеждат мерки за предотвратяване на възможностите за злоупотреби и отклонение от акцизно облагане.
С цел намаляване на административната тежест и разходите за икономическите оператори са предложени множество промени свързани с административните задължения на лицата към Агенция “Митници”.
Основните промени в законопроекта са следните.
Директно освобождаване от облагане с акциз за денатуриране на специален метод етилов алкохол за производство на стоки, които не са предназначени за човешка употреба. Съгласно действащия режим освобождаването от облагане е чрез установяване на платения акциз.
Предвидено е движението от един данъчен склад до друг данъчен склад, на един и същи лицензиран складо-държател на територията на страната от акцизни стоки облепени с бандерол, да не счита за освобождаване за потребление, а същите да са под режим отложено плащане на акциз след получено разрешение от директора на Агенция “Митници”.
С предложението се изравнява режима за движение на акцизни стоки облепени с акцизен бандерол за всички лицензирани складо-държатели.
Предложена е промяна, с която се предотвратява възможността лице вложител, което има неуредени публични задължения, събирани от НАП и Агенция “Митници” да прехвърли собствеността върху акцизните стоки на друго лице вложител, с цел избягване плащане на дължими публични задължения.
С цел предотвратяване на възможностите за злоупотреби и отклонение от акцизно облагане чрез неправомерно използване на тежки и маркирани горива, не по предназначение, като гориво за отопление, а като моторно гориво, е предложено увеличение на акцизните ставки за енергийните продукти използвани като гориво за отопление, каквато е практиката на значителна част от държавите членки на Европейския съюз.
Очакваният положителен ефект за бюджета е в размер на 71 млн. лева. За да бъде прекратена практиката, недобросъвестни лица имащи задължения към Агенция “Митници” да заобикалят заплащането на дължимите публични вземания чрез прехвърляне на дружеството длъжник на безимотни лица и създаване на нови дружества, които да осъществяват дейност по закона, се въвежда изискване да не се издават лицензии и удостоверения на лица, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление и контрол на лица с неуредени публични задължения събирани от митническите органи.
Следващата промяна е свързана с намаляване на сроковете за установяване на акциз за електрическата енергия от три на два месеца. За хармонизиране на закона за действащото законодателство в областта на производството на енергия от възобновяеми източници, се предлага в обхвата на закона да бъдат включени етери произведени от биоетанол и втечнен биогаз.
Усъвършенстване на разпоредбите свързани с изчисляване на данъчната основа при комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия, съобразно съществуващата практика на Съда на Европейския съюз.
С цел намаляване на възможностите за нерегламентирана продажба на тютюневи изделия е предложено разрешенията за търговия с тютюневи изделия, да бъдат издавани и за съхранение на тези стоки.
Също така се забранява държането, пренасянето и превозването на ръчно свити цигари или цигари изработени от заготовки с филтър в количество над 40 къса.
Предлага се промяна в съотношението между специфичния и пропорционалния акциз на цигарите.
Съгласно изискванията на директива 2011-64 на Съвета от 21.06.2011 г., относно структурата и ставката на акциза върху обработен тютюн от 1 януари 2014 г., общия акциз върху цигарите трябва да представлява най-малко 60 процента от средно притеглената продажна цена на дребно на освободените за потребление цигари. Този акциз не може да е по-нисък от 90 евро за 1000 къса, независимо от средната притеглена продажна цена на дребно.
За целите на достигане на минималния акциз от 90 евро за 1000 къса към 1 януари 2018 г., акциза следва да се увеличава плавно на възможно най-малко стъпки, като се прави и съответния график за увеличаване акциза на цигарите, за достигане на определените с директивата минимални нива на облагане 90 евро за 1000 къса или 177 лв. на 1000 къса.
По отношение на начина на разпределяне на тежестта и размера на отделните компоненти на смесената структура на акциза на цигарите следва да се има предвид. Съгласно разпоредба на чл.8 параграф 4 от директива 2011-64 на Съвета от 1 януари 2014 г., специфичния компонент на акциза от цигарите не може да е по-малък от 7,5 процента и по-голям 76,5 процента от размера на общата данъчна тежест в резултат на натрупването на специфичния акциз, пропорционалния акциз и ДДС, определени от средната притеглена продажна цена на дребно.
По данни на Европейската комисия публикувана на интернет страницата им, държавите членки с по-висок пропорционален акциз за цигарите в сравнение с България са следните – Австрия, Белгия, Кипър, Чехия, Естония, Испания, Финландия, Франция, Хърватия, Унгария, Италия, Литва, Латвия, Люксембург, Малта и Полша.
Едновременно с това при сега действащото съотношение на специфичен и пропорционален акциз по показател обща данъчна тежест, като процент от средната притеглена продажна цена България е на шесто място след Обединеното кралство, Малта, Гърция, Финландия и Ирландия. А по показател минимален общ акциз, специфичен и пропорционален акциз, като процент от средната определяна продажна цена, България е на трето място след Малта и Обединеното кралство.
Предлага се специфичния акциз да бъде намален от 101 лева на 70 лева за 1000 къса. Като едновременно с това се изменя пропорционалния акциз за достигане на минималните нива на облагане в Европейския съюз до януари 2018 г. В 38 процента от продажната цена за 2016 г., 40 процента от продажната цена за 2017 година и 42 процента от продажната цена за 2018 г.
Предлаганата мярка от една страна ще доведе до увеличаване на бюджетните приходи, а от друга страна до намаляване дела на потреблението на контрабандните цигари.
При сравнителен анализ между предложеното със законопроекта съотношение на специфичен и пропорционален акциз и действащото съотношение, включително и поетапното увеличение на акциза очаквания максимален положителен ефект за бюджета за периода 2016 – 2018 г. е в размер към 120 млн. лв., при допускане спазване нивата на потребление на цигари по отделните видове ценови категории както следва: 2016 г. – 21 млн., 2017 г. – 42 млн., 2018 година към 56 млн. лв.
Предложението в законопроекта е съотношението между специфичен и пропорционален акциз и се постига баланс между приходите за държавния бюджет и минимално увеличение на цените на цигарите от най-ниските ценови категории.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
По втория законопроект колегата отсъства. Освен това той заяви, че го оттегля, но чисто на формално основание не може да го приемем оттеглянето, защото двама са вносителите и единия не е подписал искането. Така че няма да има представяне на законопроекта на колегата Ковачев.
Така че може да започнат разискванията по законопроекта на Министерския съвет. Имате думата колеги и гости по тази точка. Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ – Българска петролна и газова асоциация
Благодаря госпожо председател.
Ние сме изпратили до Комисията нашите предложения за промени и неща, които според нас трябва да се променят. Само две думи за законопроекта. Има някои неща, които ние напълно подкрепяме, като например премахването на маркираните горива. Това е едно от сериозните условия за злоупотреба. Все пак бих искал да дам думата на господин Бедо Доганян по един много наболял за нас въпрос по този законопроект. А това е именно увеличението на акциза за пропан-бутана за отопление, както и разрешаването възможността да бъдат пълнени газови бутилки за отопление на газостанции.
БЕДО ДОГАНЯН: Аз чух подробното изложение на Министерство на финансите. Има неща, с които не съм съгласен по отношение на европейската практика, но няма да сложа акцента там.
Цитираните държави и акцизното облагане като цяло могат да се отнасят, говоря за Европейския съюз, съотносими към България. Но по отношение на пропан-бутана и бутилирания пропан-бутан, категорично не отговарят на истината. Само четири държави от 28 в Европейския съюз облагат бутилирания пропан бутан с акциз и ставките са смехотворни – 18 евро на тон. Но не там е акцента.
По-важното е, че облагането на бутилираната газ с акциз ще постави под угроза съществуването на един цял отрасъл. И това е отрасъла, който се занимава с поддържане на бутилката, бутилиране безопасно за живота и здравето на хората и разнасянето им по домовете. Разходите за една бутилка да стигне пазара са големи. Извършват се в заводи специализирани за това, с множество машини. Инвестициите, за да заработи един завод надхвърлят, за бранша са над 30 млн. лв., които сме ги направили в последните четири, пет години, в отговор на изискванията в предходния закон.
Тоест, облагайки с акциз пропан-бутана в бутилки, ние за няколко години ще изпуснем този отрасъл, което означава и безработица.
Фискалният ефект от това, за което говорите. На година се продават 15 000 тона бутилирана газ. Фискалният ефект възлиза на 5, максимум 6 млн. лева. Срещу 5 – 6 млн. лева предлаганите промени поставят под угроза отрасъл, поставят под угроза живота и здравето на хората. Никой не може да пълни на бензиностанция и да бъде спокоен, че това няма да гръмне в дома му. Никой не е погледнал бутилката, никой не се е погрижил за нея.
Няма такова нещо в Европейския съюз, да се пълнят бутилки по бензиностанции, което предлагате с този закон. Масово да се пълнят бутилки по бензиностанции. Само тази година до момента има шест взрива на газови бутилки, с два смъртни случая. Предполагам, че никой не иска да ги увеличаваме.
За екология няма да говоря. Имаше акцент в изложението на Министерство на финансите, за използване на необлагаеми енергийни източници за моторно гориво. Това за бутилираната газ не се отнася, тъй като разходите по бутилиране са големи и цената на литър надхвърля с 30 процента цената на литър на една бензиностанция. Тоест, никой няма икономическия интерес да купи бутилка и да си налее в резервоара. С това завършвам.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ – Асоциация на индустриалния капитал.
В качеството си на национално представителна организация на работодателите в България, ние изцяло подкрепяме становището на нашата ресорна браншова асоциация, Асоциацията на производителите, разпространителите и потребителите на бутилиран газ-пропан бутан. Ако забелязвате от изказването на господин Доганян и от заглавието на тази Асоциация ще забележите, че специално бизнеса с бутилирания пропан-бутан има изключителна специфика и поради това, това води до съответното организиране на бизнеса за защитаване действително на специфични проблеми и цели.
Аз ще кажа само, че в България всичко е на 12 годишни цикли, включително прабългарския календар. Виждате, сега сме 2015 г. и пак възниква някакъв проблем с акциза на пропан-бутана. Предишните бяха през 2003 година. Някои си спомнят.
Давам думата на господин Георги Палпурин – председател на Браншовата асоциация, за която стана дума, да представи становището.
ГЕОРГИ ПАЛПУРИН: Здравейте! Искам да подкрепя от името на Асоциацията всичко, което до момента изложи господин Доганян. Искам да подчертая, че това е един специфичен сектор, който може би по погрешка е влезнал в общия кюп на законопроекта.
Другото нещо, което искам да подчертая, че европейската практика е в абсолютен противовес на това, което се опитва да се случи с изложения законопроект. Отделно от това силен акцент е безопасността на потребителите, тъй като това е специфична суровина и изисква много специфични условия. И е един сектор, който от 2006 г. е образуван и е инвестирано в него. В момента е пред риск да бъде тотално закрит и да има сериозни поражения върху част от икономиката.
В мотивите на Министерство на финансите по законопроекта е изтъкнато, че се цели оптимизиране на законодателството спрямо европейското. Но всички факти водят в обратна посока. Масово европейските страни не облагат и или облагат символично пропан-бутана за отопление.
Смятаме, че това недоразумение трябва да бъде извадено от законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По същата тема. Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ГЕЛЕВ – Българска петролна и газова асоциация
В допълнение към темата, която колегите повдигнаха и която е най-наболелия проблем, който Петролната и газово асоциация вижда в сегашния законопроект, бих искал да отбележа още няколко точки, които ни притесняват в така предложения законопроект.
Една от тях е текста при който се изисква от лицата, които са акционери в дадено дружество имащо статут на лицензиран складодържател да декларират, че не са извършили нарушение на митническото законодателство. В сегашната редакция на текста, той касае не само мажоритарните собственици, а всички акционери, които в конкретни примери на членове на Петролната асоциация надхвърлят над 7500 лица, които съответно сами разбирате, няма как във всеки един момент да могат да бъдат открити и да декларират, дали са извършили нарушения на митническото законодателство или не.
В същото време, ако такава декларация не бъде подадена, това съгласно Закона за акцизите се счита за нарушение на чл.47, което е автоматично основание за отнемане на лиценз. От тук е видно нарушаването на принципа на съразмерност, как за едно дребно нарушение се рискува отнемането на лиценза на даден икономически оператор.
Втори подобен пример откриваме в текста на чл.114, който се свързва с текста на чл.124. където коментираме, че всяко едно нарушение на Наредба № N 1, която определя начина за контрол на данъчните складове. Всяко едно такова нарушение следва да води до запечатване на данъчните складове за период от един до шест месеца.
На практика това означава, че ако при проверка от страна на митническите органи бъде констатирана една скъсана митническа пломба, за която дадения икономически оператор не е сигнализирал. Тук подчертавам, че в обектите на лизенцираните складодържатели има хиляди митнически пломби, а митническите проверки са ежедневни. Ако се констатира една скъсана пломба, то съответните митнически служители са задължени да запечатат обекта за един месец. Това произлиза от текста на чл.124а. А съответно при повторно подобно нарушение, обекта се запечатва до шест месеца.
Това са трите теми. Включвам и темата, която колегите първо повдигнаха, които са най-сериозните притеснения по сегашния законопроект. Ще спра до тук за момента. Имаме още няколко неща, които може би ще коментираме по-късно. И ще дам думата на господин Бенчев.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Само още едно допълнение да направя към това, което казаха колегите. Основен друг проблем, това маркирането на корабното гориво. При положение, че при всички останали видове горива маркирането отпада, за нас остава не ясно, защо точно корабното гориво трябва да продължи да се маркира. Там контрола при корабното гориво е изключително строг. Подават се заявления преди то да започне да се смесва. Подава се заявление по време на смесване и присъства митническия служител и всички данни отиват директно в Агенция “Митници” от измервателните уреди. Не можем да разберем смисъла на оставането на маркирането на корабното гориво.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По тази тема за горивата.
Има ли някой от гостите, който желае да вземе отношение по темата за горивата? Няма.
В такъв случай преминаваме към колегите. Заповядайте господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, от това което казаха нашите гости виждам, че тук съвпадат няколко неща, които предварително съм си отбелязал.
Първо искам кратко да коментирам и да помоля и за отношение и на представителите на Министерство на финансите. Това което прави впечатление е, че няма никакъв анализ разходи и ползи. Имаме една претенция към Министерство на финансите. Тук сте дали за ефектите върху бюджета, дали са 70 млн., дали 5 млн. Защитават се различни интереси.
Уважаеми колеги, вашата задача въобще не е само да смятате, какъв е ефекта върху бюджета. Министерство на финансите е длъжно да си дава сметка, какви са ефектите върху секторите на икономиката, които са засегнати. Защото тези хора поставят техните икономически интереси. Те затова са тук, за да ги защитават. Но всеки икономист се пита, какво става с цената на ел пи джито за детски градини, за ресторанти, за цените на услугите, за гражданите, домакинствата, които се отопляват и готвят на ел пи джи. Къде са тук анализите? Ако ефекта на бюджета е 70 млн., загубите на икономиката са 700 млн., какво правим? Така че такъв анализ няма.
За първо четене в парламентарната зала и второ четене, изискваме от Министерство на финансите да направи наистина един анализ за българската икономика, а не колко пари ще влезнат или ще излязат само от бюджета.
Освен това тук са свързани въпроси със сигурността. Предполагам, че повечето от нас ползват газ. Аз съм имал съвсем доскоро кола, която съм зареждал на ел пи джи. Аз не си представям и не съм виждал в Европа и извън нея, където дълги години съм карал също кола, в това число и на ел пи джи, на бензиностанция да зареждат бутилки. Това ми изглежда като мрачен сценарий. Какво би станало, ако гръмне една такава бутилка на такава бензиностанция? Не знам откъде е дошла тази идея, може би нещо аз не съм разбрал, но много се изненадах на това предложение. Така че това трябва да бъде преосмислено и то не може да продължава така.
Освен това си направих труда, длъжен съм да кажа, че това е тема, по която аз работя много отдавна. За цените на енергията и тяхната диверсификация и пазарни стимули, поради причината, че съм бил и председател на Комисията по устойчиво развитие на ООН, където сме разработвали система от тези показатели. Правили сме научни проекти на Европейския съюз, 60 университета по енергийния сектор на Европа, в това число и горивата. Така че това е тема, която се чувствам достатъчно уверен да коментираме, специално за горивата.
Естествено извадих сравнителни анализи, които сме правили през последните години и съм учуден, че в мотивите на Министерство на финансите вие пишете, че преобладаващата част от страните въвеждат такива акцизи. И всеки може да свали от интернет. Вие казвате преобладаващата част или значителна част.
Моят въпрос е кои страни имат такива акцизи по-високи от България? Вчера от интернет съм разпечатал, където се вижда, че смазващото мнозинство от страни имат в пъти по-ниски или нулеви акцизи. Като се започне върху двигателите за битово потребление, за домакинствата, за фирмите и т.н. Няма как да се крием, че болшинството от страните били. Напротив, ние сме в малцинство. Има две страни с по-голям акциз. Огромното болшинство от страни е в пъти по-малък акциза. Аз не възразявам, но трябва да имате аргументи защо. Защото истина е различна. Не е вярно това, което твърдите, че болшинството от страните имат по-малък акциз.
Така че докато стигнем по конкретните текстове, ние сме си отбелязали. Аз имам девет да, категорични в подкрепа на проекта на правителството и за по-ранното връщане и за контрола, и за маркираните горива. Но по въпроса за ел пи джито ще имаме дискусии. Политиката на Европейския съюз е много ясна и програмата за устойчиво развитие. Тя е диверсификация на енергийните доставки с предимство на горивата, които в по-малка степен замърсяват. Ако ние приемем това, ние всъщност ще приемем нещо, което абсолютно се различава от политиката на Европейския съюз. Аз мога да ви покажа конкретни разработки.
Така че ако ние поставяме при равни акцизи горива, които замърсяват по различен начин – атмосфера, вода, почви. Ние какво правим? Стимулираме замърсяването на околната среда на България ли? Ние трябва да намерим механизми, с които да стимулираме по-широкото използване на горива, които замърсяват в по-малка степен, независимо какви са икономическите интереси на различните сектори. Пак казвам. Естествено е да има различни интереси. Хората си защитават интересите. Но ние сме тук, за да балансираме тези интереси.
И наистина, абсолютно не е достатъчно колеги да кажете, какъв е ефекта за бюджета. Защото, ако наистина за няколко милиона допълнителни приходи, които всяко Министерство на финансите иска, това е разбираемо, ние разбутаме къщата с енергийните структури и потреблението на горива, които са с по-ниска степен на замърсяване. Всъщност ние ще спечелим от едната страна пет лева, а от другата страна ще загубим сто. Може и да не е така. Но в мотивите на правителството няма аргументи, че не е така. Аз лично имам основания да се съмнявам, че не е така, докато не ме убедите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, аз ще си позволя да ви направя една реплика. Съгласна съм с вас, че липсва оценка на въздействието не само за бюджета. Тоест има за бюджета, но няма за останалите засегнати страни. И мисля, че когато става дума за горива, това е изключително важно и аз наистина ще помоля. Опитах се в последната седмица да изискам някакви допълнителни данни и справки, които да ни дадат представа за някаква такава оценка на въздействието, за видовете потребители, за количествата, които те потребяват от тези видове горива, за които говорим. И евентуално за това, колко повече ще им струва като пари повишаването на горивата. Не съм успяла да получа до този момент подобни данни, за да ви ги предоставя и на вас.
Но аз не съм съгласна с вас, че има оценка и за бюджета. Ние чухме само една цифра 71 млн. общо, но много ми се иска да чуя, какви са по отделните четири вида горива, които са засегнати с увеличение на акциза, а именно ще говоря с термините, които са използвани в речника – газьол, керосин, мазут и ел пи джи. Защото от поредицата от справки, които се опитах да набера. Даже в момента тя не е пред мен, тя е пред колегите. Те дават едни данни за 2014 г. за около 3 млн. тона ел пи джи.
От Петролна и газова асоциация дадоха цифра 3 тона.
БЕДО ДОГАНЯН: Годишното потребление на пропан-бутан е 360 000 тона общо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Доганян, аз имам тук една справка от 2014 г. втечнен нефтен газ и други въглеводороди ел пи джи 3 млн. 198 352 кг.
БЕДО ДОГАНЯН: 3000 тона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие казвате.
БЕДО ДОГАНЯН: Да, 15 са бутилираната газ. Повече казвам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако стъпим на сметките на колегите, излиза, че става дума за 1 млн. лв. Ако стъпим на вашите сметки, става дума за 5 млн. лв., ако приемем, че това ще е от 0 на 340. Така ли е или не е така? Какво се случва с останалите три вида. Иска ми се колегите да направят някакви сметки и да кажат, тези 71 млн. от кои видове горива е?
Другото което искам да допълня към вашето изказване господин Гечев, мотивите на Министерство на финансите и на Министерския съвет е записано - основният мотив, това е че има отклоняване на тези горива за отопление с нулеви или ниски ставки към горива за моторни превозни средства. Само че аз с мазута не съм много на ясно. Може ли да се кара с мазут камион? И в този смисъл не знам мазута как попада в тези мотиви. И как чрез мазута и неговата ниска ставка се ощетява бюджета. Защото разбирам, че основната причина за това увеличение е именно щетите, които се нанасят на бюджета. С газьола го разбирам. Обаче с мазута не мога да го разбера. А с керосин, пренебрегвам го, защото не знам кой кара с керосин нещо друго, освен самолети.
Така че ако може и в този аспект да включите вашите отговори?
Заповядайте господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря госпожо председател.
Гости, колеги, с отговорите на всички поставени въпроси, присъединявам се към това, което казаха колегите. Тук едно разяснение, ползването на газ за когенерациите. Как ще се отрази там? И понеже там имаме няколко централи, които работят с когенерации. Те също ползват газ.
БЕДО ДОГАНЯН: Ако позволите. Основната част от когенерацията ползва метан, така наречения природен газ. Но има когенерация, която е и на пропан-бутан. Абсолютно вярно. Казвам, че по принцип има инсталации когенерация, която ползва и пропан-бутан. Колко са на брой, не ги знаем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По същата тема.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, също смятам, че тъй като имаме време и докато законопроекта бъде разгледан в зала, бихме могли да получим информация по темите, които бяха засегнати до момента и една по-цялостна оценка на въздействието за влияние върху домакинства, бизнес и механизми за компенсиране, които се споменаха, че ще бъдат разработени. А все още нямаме идея точно какви са и как ще действат. Така че е хубаво да получим тази информация, за да може да формираме своето мнение. Тъй като законопроекта има много неща, които естествено ще подкрепим. Но тези спорни въпроси биха могли да бъдат преразгледани, част от тях и между двете четения.
Един от моите въпроси също така е бяха ли провеждани консултации с бизнеса, докато бяха писани тези промени и какви бяха резултатите от тях?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря госпожо Стоянова.
Във връзка с това, което и вие казахте и господин Гечев. Ние направихме едно спешно проучване сред общините. И се оказа, че особено цената на газьола, повишаването на ставката на акциза върху газьола ще се отрази доста сериозно на общинските бюджети.
Според нашето проучване за по-малките общини около 10 000, като се стигне до 400 000 лв. увеличение на разходите за отопление. Това са здравни заведения, образователни заведения, културни заведения и администрациите също така. Ние ще настояваме. Само след два месеца ще дойде бюджетно време и ще се гледа бюджет тук. Ще настояваме категорично това всичко да се включи в стандартите на делегираните дейности. Но примерно детските градини, които са изцяло общинска отговорност ще бъдат за наша сметка. Ще настояваме в тази връзка и за изравнителна субсидия и увеличение. Ние ще използваме времето и до бюджета ще направим обща сметка, какъв ще бъде ефекта за общините като цялостна сума, за да може да представим тези разчети на Министерство на финансите. Но искрено се надяваме, че това поредно увеличение на разходите на общините ще бъде компенсирано.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Една реплика, ако ми позволите. Вие сте лесни ще искате от бюджета. Нещо може и да ви се даде. В тази връзка само искам да кажа, че от данните, които се опитах да получа от Агенция “Митници”, на практика за профила на потребителите, на маркираните енергийни продукти за отопление около 40 процента от миналата година са били от държавни общински учреждения. Това за което вие говорите. Като 40 процента са стопански потребители, които не можахме да идентифицираме кои са и какво са. Около 11 – 12 процента са битови потребители и хотели. И около 7,3 пътно строителство, кариера и асфалтови бази, където се ползва газьола за подгряване и мазута по някакъв начин. Мазута може би по-скоро, не газьола. Тъй като това е общо за всички видове. Това е само като щриха. За 40 процента може и да се намери компенсация в бюджета. Може би.
Господин Емил Димитров има думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Ще се опитам да бъда кратък.
Искам да ви припомня как беше по време на комунизма уреден този бизнес. Просто да го знаем. Това не е носталгия по миналото, въпреки че петолъчките стоят още на тавана.
Топливо беше упълномощено. Произвеждаше бутилки, продаваше ги. Извършваше обучение на хората, които ще боравят. Даваше им паспорт. Те продаваха вентилите. Те продаваха маркучите. Те реализираха всичко, от пълнене, доставка, празни бутилки и т.н. Беше уредено. Малките бутилки се разрешаваше на специално определени пунктове да се пълнят, като се гледаше датата, дали са годни и съответно човека там внимаваше какви бутилки пълни, туристическите.
Тръгна се по време на демокрацията към правенето на заводи, няколко. Тъй като един е направил амбалажа, не иска друг да му го ползва. Всеки се принуди да си прави собствени бутилки, за собствени вентили и да си направи собствена дистрибуторска мрежа. Това разнообрази бизнеса.
В момента имаме няколко пълначни, няколко завода, които се занимават с това. Илиенци, Сеславци, Пазарджик, да не ги изброявам. Но те са няколко. Ако ние тръгнем сега към практиката на всяка бензиностанция. Упражняваш контрол над няколко завода, упражняваш контрол над 3000 бензиностанции с всичките последващи от това рискове.
Тоест ние имаме рязък обрат в политиката. Досега се е вървяло към няколко крупни, които да продават изграден бизнес с всичките последствия и възможности за контрол и към разваляне на целия този бизнес и отиване към това, всяка бензиностанция да може да пълни. Защо го правим? Искам оценка за съответствие. Искам да знам въздействието какво ще е и защо е нужен този обрат?
Съгласен съм, че акциза ще изяде печалбата на бранша, но ще увеличи приходите в бюджета. Също така съм сигурен, че бензиностанциите ще изядат бизнеса.
Защо вместо контрол върху няколко пълначни завода, ние отиваме на 2000 бензиностанции с всички последващи рискове, без да е ясно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да дадем думата на който може да ни отговори, на набралите се до тук въпроси? Госпожа Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря.
Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, по принцип, тъй като беше коментирано от господин Гечев, това че няма оценка на въздействието, както и от вас, госпожо председател, всеки проект на закон, който се изготвя и съответно се гласува, т.е. се приема с решение в Министерския съвет, се придружава освен проекта на закон и мотиви към него, с финансова обосновка и оценка на въздействието. Като оценката на въздействието е не само върху бюджетните приходи, съответно върху лицата, върху бизнеса, административната тежест, върху администрацията.
Не мога да кажа, защо оценката на въздействието не е постъпила в Народното събрание, но може да ви предоставим оценката на въздействието.
Отделно, понеже беше поставено, че няма изготвен анализ за увеличаването, т.е. предложението за изравняване на ставките на горивата, използвани като моторно гориво и като гориво за отопление. Има изготвен анализ. Има анализ на европейската практика. По отношение на тези 71 млн. оценка, какъв е относителния дял на горивата, тъй като е направен анализа за 2013 и 2014 г. Средно годишно 70 процента от горивата за отопление е газьол, 25 процента са тежките масла, тежките горива. Много малък е относителния дял за ел пи джи.
По принцип тази информация може допълнително да ви я предоставим, тъй като я имаме с конкретни количества и относителен дял.
По отношение на потребителите, съответно тези проценти, които са ви предоставени от Агенция “Митници” и относителния дял за държавни и общински предприятия, за общини, за потребители. Примерно в предприятия, хотели, оранжерии може да бъде предоставена допълнително от Агенция “Митници”, тъй като разполагат с такава информация.
По отношение на ставките. България е с най-ниските ставки в Европейския съюз по отношение на горивата. И горивата използвани като моторно гориво и за енергийните продукти използвани за отопление, ние сме на минималните нива. Даже за определени по принцип продукти сме под минималното ниво, така че от изравняването, което може би ще направим предложение, тъй като имаме запитване от Европейската комисия.
По различните видове енергийни продукти, не само една или две държави, в анализа който сме изготвили и който ще ви предоставим, всъщност по всеки от видовете енергийни продукти държавите имат различен подход. Но мога да кажа, че поне по отношение на газьола и на тежките горива над 10 – 12 държави са с еднакви ставки. Като еднакви ставки, техните ставки са значително по-високи от минималните ставки.
Всъщност целта на изравняването е, тъй като от Европейската комисия е установено, че злоупотребите са основно с тежки горива и с газьол. Като говорим за ел пи джи основно са мазут. Затова е предложено за двете да има изравняване, тъй като те са с най-голям относителен дял от горивата, енергийните продукти, които се ползват за отопление. Така че този анализ допълнително ще бъде предоставен, както и оценката на въздействието. Има ги. Няма как да напишем в мотивите 71 млн., без да е направен анализ. Не зная защо не е предоставена. Но по принцип може да ви я предоставим, примерно в най-скоро време. Така че да може да се ползва от всички. Тя е готова. Подписана е. Така че може да ви я предоставим. В момента не мога да я предоставя. Но мога да я предоставя в най-кратък срок.
По отношение на другите въпроси Светла Генова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо не ни е предоставена няма да питаме, след като е готова. Макар че беше редно да бъде предоставена. Аз се мъчих една седмица да намеря някакви данни, безуспешно горе-долу. А имало готовност. Аз не знам, дали в тази оценка на въздействието, за която вие говорите госпожо Петкова и която при всички случаи би трябвало да придружава този законопроект, внасяйки го Министерството в Министерския съвет има оценка на въздействие за потребителите и за групите потребители, както и някакво изчисление за въздействието върху цените. Има ли там такова нещо или няма?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: В самата оценка няма върху потребителите. Има върху отделен анализ. Но по принцип, тъй като сега задавате въпроса. Това не е за първи път, да се задава въпрос, че проекта няма оценка на въздействието. По принцип, съгласно устройствения Правилник на Министерския съвет и неговата администрация, всеки проект се придружава с оценка на въздействието и финансова обосновка и съответно той се предоставя като пакет документи за разглеждане от Министерския съвет и се включва и оценката на въздействие. Не зная защо не се предоставя на Народното събрание целия пакет, а се предоставя само проекта на закон с мотиви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз това го разбрах, че не се предоставя. Но има ли в тази оценка, която е изготвена, оценка на въздействието върху потребителите?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Казах, че специално за горивата има отделен анализ. В самата оценка е включено, кои ще бъдат засегнатите страни. тъй като се записва, освен какви са ефектите, ефекта за бюджета и кои са страните. А отделно сме изготвили анализа, в който има освен кои са страните и какъв е ефекта за тях и анализ на европейската практика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: След като имате такава готовност ще ви помоля още утре да получим официално данните, които да включват оценката на въздействието за бюджета, в това число по видове горива. Специално за мазута как се извършват злоупотребите с мазута и използването му за моторно гориво. За газьола мисля, че щом на мен ми е ясно, сигурно и на другите им е ясно. Както и тази оценка на въздействието на потребителите по видове потребители, включително остойностена. Ще ви ги изпратим по имейлите. Да ги изпратим на народните представители, за да могат да формират мнението си между първо и второ четене, с какво тези текстове е защитено.
СВЕТЛА ГЕНОВА: Само да допълня госпожа Петкова с едни пояснения по отношение на ел пи джи. Това което регламентира Закона за акцизите и данъчните складове е възможността да се съхранява под режим отложено плащане на акциз и съответно да се пълнят бутилките в рамките на този режим. И акциза да се начислява при освобождаването на стоката за потребление.
Това не означава, че по отношение на местата, в които ще се пълнят бутилки, с платен акциз, няма да се прилагат изискванията за сигурност. Не е мястото на Закона за акцизите и данъчните складове да регламентира изискванията по отношение на бутилките и местата, където се пълнят бутилките. Това което регламентира Закона за акцизите и данъчните складове е възможността ел пи джи да се съхранява под режим отложено плащане на акциз и бутилките да се пълнят в данъчен склад под режим, отложено плащане на акциз. И затова е разпоредбата, която казва, че за производство не се счита пълненето на бутилки за ел пи джи, за който акциза е заплатен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за реплика.
БЕДО ДОГАНЯН: Искам две уточнения да направя.
Първото, разбира се, за ел пи джи, основната тема, за която съм тук. Разбира се, че тези заводи биха продължили да работят известно време. Но когато сложите 340 лв. акциз и ДДС, това прави 408 лв., което прави 44 лв. на бутилка. В момента с пълненето, бутилката отива на 22, 23 лева. Толкова са разходите. Ако я напълните на бензиностанция, тя струва 17 - 18 лв.
Сегашната минимална разлика от 4 - 5 лева, която вади очите на някои хора е причината да стигнем до този проект на закон. Ако добавите още 4 лв., разликата ще я направите вече между пълненето на бензиностанция и бутилираната при всички правила и разходи, за които говорихме, ще я направите 10 лв. разликата. Вие карате хората да отидат и да принуждават продавачите на бензиностанции да им пълнят бутилките. Там ще стават скандали, както и сега стават, защото е забранено. А когато е позволено, вие ги изпращате директно. Аз не мога да го проумея дори, че говорим на тази тема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това за 1 млн. лв. или за 5 млн. лева.
БЕДО ДОГАНЯН: Аз твърдя, че са около 5 млн. лв., които обаче са брутен ефект. От там като видите ефектите, за които господин Гечев говори, които са отрицателните за икономиката като цяло, там не мога да го измеря дори.
И още една дума за мазута. Ще се възползвам от опита си. Мисля, че най-много разбирам от горива. Мазут не може да се използва за моторно гориво. Но мазут може да се декларира и да се внесе моторно гориво. Но това е съвсем друга тема. Мазут като моторно гориво не може да се използва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Всичко може да се декларира като едно и да е друго.
БЕДО ДОГАНЯН: Разбира се, че може. И аз затова го подчертах.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Ако може към оценката за въздействие да има и по-голяма яснота. Как акциза евентуално върху ел пи джи ще ми компенсира, евентуалната дупка от не събрани приходи от контрабанда на бензин и дизел.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Поизчерпахме тази тема.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ: Първо, аз много се радвам на това, което беше казано накрая. Но записа в законопроекта е такъв, че абсолютно всички като започнем от хабилитиран професор, като господин Гечев, като професионален ревизор и дългогодишен деец на Топливо, всички разбраха, че може да се пълни на бензиностанция. Щом всички са го разбрали така, значи записа е некачествен. Друго заключение не може да се извади.
Второто нещо, беше казано като ноторно твърдение, че всеки законопроект се съпровожда от оценка на въздействието. От 12 години присъствам като гост в тази зала и ви уверявам, че на всички е бил предоставен само веднъж такъв текст с оценка. За чест на Министерство на финансите, той беше направен от него. Но той е един. И той е от тази година. Нито един друг случай, ние не сме видели оценка на въздействието и това е тема на постоянни дебати. Няма какво да добавя. Казвам, че само веднъж в историята сме видели оценка на въздействието.
От 2003 г., както казахме целия 12 годишен цикъл на тези дебати, по-висок акциз за моторно гориво върху ел пи джи от България имат изключително Австрия и Швеция, две “бедни” държави.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По тази тема приключихме ли? Тогава имате думата по други текстове на Закона за акциза и данъчните складове. Сигурно цигарите ще е следващата по-голяма тема.
Предлагам да изчерпим темата с цигарите и след това да преминем към другите текстове.
От гостите, които официално са тук, по тази тема е от Българската асоциация на тютюневата индустрия, госпожа Вержиния Джевелекова.
Заповядайте.
ПЕТЪР ГАНЕВ – старши икономист в Института за пазарна икономика
Уважаеми дами и господа, взимам отношение по темата за цигарите от позицията на това, че в последните години сме активни в този дебат. И покрай всички неща, които се случиха през 2010 г., знаете промяната в акцизната политика и много негативните ефекти. Няколко доклада има през последните години, становища, конкретно по темата, акцизен календар в последните поне две години.
Озадачаващо в този проект е, че се предлага акцизен календар за пeриода 2016 – 2018 г., без никъде в мотивите или каквато и да е оценка и дори изказване, да се споменава, че такъв календар има, който е приет от същото правителство, същата администрация, същата Комисия. Вие сте гласували миналата година. Тоест, имаш тригодишен календар. Предлагаш нов, който е тотално различен и дори не споменаваш, че вече има такъв, който е в сила и е записан в закона. Той не е стратегия или някаква друга фискална рамка. Той е в закона. Това е едното озадачаващо.
Другото е, че ние променяме акцизната структура нагоре с краката. Тоест, тази структура, която от 2010 г. е в сила, тя се задържа именно, за да падне и контрабандата, за да се вдигнат и приходите, не беше пипана няколко години. В общия случай в предишния календар се запази и накрая беше решението леко да се вдигне адвалорния елемент. Този акцизен календар, какъвто е опита на много други страни – Германия, Румъния. Между другото Русия, Казахстан, дори и там такива календари се приемат и стоят устойчиво. Този календар беше подкрепен от всички, от сектора и от депутатите. Може да извадите стенограмата от миналата година, за да видите, дали има едно негативно становище. Въпреки, че в сектора всеки има различни интереси, никой не каза, че е срещу този акцизен календар, който беше приет и записан в закона.
Сега без да е имало каквото и да било предварително обсъждане се предлага календара, който е гласуван от вас, да бъде премахнат. И да се въведе изцяло нов, който обръща структурата на обратно. И вече адвалорния, ако се приеме този календар, като тук се дадоха някои цифри, които нямат отношение към дебата. Едната важна цифра е, че например адвалорния процент, който ще се наложи към 2018 г. ще бъде в топ 5 на Европа, което е процент от номиналната тежест. Тоест, ние не само че обръщаме структурата рязко от днес за след два месеца, но в същото време сме обратно на тенденцията в Европа. Тенденцията в Европа е, че всяка една страна в Европейския съюз, последните четири години е увеличила специфичния компонент и 20 страни са намалили адвалорния. Ние обръщаме наобратно структурата умножавайки адвалорния почти по две. И ще влезем в пет топ на Европа по адвалорен.
Това което се каза за номиналната тежест имаме най-ниските цени на цигари в Европа. Номинално облагане по директива – 90 евро на 1000 къса. Когато имаш номинално облагане за цяла Европа и най-ниската цена в Европа, нормално е тежестта в процентно отношение на данъка, на акциза към цената да бъде сравнително висок. Това е нормално. Едното е номинално, а другото е най-ниска цена, което няма и да се промени скоро. Така че това не е аргумент.
Друг неверен аргумент, който беше споменат, има го дори в мотивите, че по тази начин, с тази промяна рязка на структурата, ще се облекчат най-евтините цигари, тъй като те били най-опасни за контрабанда и няма да поскъпнат толкова, колкото биха поскъпнали при сега съществуващата акцизна структура до 2018 г. Това не е вярно. За разлика от предишния законопроект, по този законопроект, оценката на въздействие, макар да е няколко страници е изпратена до депутатите и аз съм я виждал. И там съм виждал и двата сценария при сегашния календар и при календара, който на вас ви се предлага 2016 – 2018 г. как биха се развили цените в най-ниския сегмент и в следващия след него. Няма разлика. Тоест този законопроект не се предлага, за да се облекчат най-ниските цигари. При тях е едно и също и в сегашния и в другия сценарий. Това което се предлага очевидно, по скоро да се накаже по-високия сегмент, т.е. по-скъпите цигари.
Така че към момента имаме най-високите приходи от цигари за последните години. Поне от началото на кризата, а най-вероятно преди това, имаме и най-ниския процент на контрабанда. Тоест 13 процента контрабанда 2015 г. Текущата структура, която е приета от всички и е дългосрочно разписана дава добри резултати като приходи и като свиване на контрабандата. Това което в момента се предлага е да се обърне нагоре с краката, с непредвидими ефекти. Здравен положителен ефект няма как да има. Контрабандата единствено може да скочи, както видяхме през 2010 г., като променихме всичко. Положителен бюджетен ефект най-вероятно също няма да има. Тъй като както казаха колегите, сметките са правени при положение, че никой не си промени поведението. Но ние знаем, че и потребителите ще си променят поведението и компаниите ще си променят поведението. Ако има компании, които най-лесно си менят поведението, това са тези, които са в много ценови сегменти, особено във високия. Там има пространство за маньовър, безкрайно голям за разлика от тези, които са в ниския сегмент.
Така че няма да има нито здравен, нито бюджетен положителен ефект. Има много голям риск, много голяма непредвидимост и на практика ще станем най-негативния пример в Европа за страна, която е приела, имала е изключително негативни ефекти 2010 г, приела е данъчен календар. Всички са казали, браво, най-накрая стабилност на пазара. И само година по-късно същите, които са го приели го развалят тотално с най-вероятна цел, която е по-скоро на тема конкуренция в сектора, а не на тема здравни или фискални ефекти.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте.
ЦАНКА КЕМАЛОВА – председател на Българската асоциация на тютюневата индустрия.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, ние, нашата Асоциация, която доста активно работи по акцизното законодателство, сме входили предложения, свързани с промяна на нормативната база, с цел подобряване и на бизнес средата по проекта за закон, който беше публикуван за обществено обсъждане. От тези наши предложения, които ние считаме че са съществени за нашата работа е прието едно. Едно е прието отчасти. Останалите не са приети.
Затова ние бихме искали отново да ги входираме до вас и да ви помолим да ги разгледате. Те са свързани изцяло с прилагане на европейското законодателство. Това което казвам, че частично е прието е възможността за движение на акцизни стоки облепени с бандерол, под режим отложено плащане на акциз. Но е прието под условие, че данъчния склад трябва да бъде на същия лицензиран складодържател. В нашата Асоциация няма такъв лицензиран складодържател, който да има два данъчни склада и да може да се възползва от тази поправка.
Ние искахме, както е в директива 2008-118, акцизните стоки да се движат под режим отложено плащане на акциз от данъчен склад до данъчен склад на територията на общността, независимо кой е собственика на този данъчен склад.
Друго много важно нещо, което бихме искали да бъде разгледано и да бъде отразено в законодателството е възможността, която европейското законодателство дава на държавите членки, да разгледат реда и условията за унищожаване на акцизни стоки освободени за потребление и възстановяване на акциза за тях. Ние за това се борим от години, но засега нямаме такава опция. Това е много важно за нас, предвид и другите европейски регулации, които влизат в действие от 2016 г.
Само една забележка, че вие много скоро приехте промяна в Правилника за прилагане на Закона за акциза и данъчните складове и такава възможност за връщане на вече освободени за потребление стоки и възстановяване на акциз, след унищожаване на бандерола се прие, но само за акцизни стоки, които се изнасят или извеждат от територията на страната. В тютюневата индустрия тази хипотеза е неприложима.
Другото което е важно за нас и не е решено законодателно е възможността за мостри и тестови продукти изобщо да се движат на територията на общността. В момента нямаме възможност ние да изпратим цигари за анализ в лаборатория, било на територията на страната, било на територията на общността.
Директивата дава възможност 2011-64, за нея става въпрос. Тя казва, че тестови продукти, които са предназначени за научни изследвания се освобождават от акциз или заплатения акциз се възстановява. Ние сме предложили дори да плащаме акциз, но да се създаде такава възможност, като тези продукти се маркират с бар код и бъдат отчети от средствата за измерване и контрол. Това да става под контрола на митницата, но да имаме възможност да предприемем такива действия.
И другите ни предложения са свързани с реда на отчитане и движение на бандероли. Надявам се, че приемате да входираме към вас още веднъж нашето писмо.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте.
ВЕРЖИНИЯ ДЖЕВЕЛЕКОВА – “Филип Морис”
Благодаря госпожо председател. Ние сме част от Асоциацията на тютюневата индустрия и още един път бих искала да помоля народните представители, да се запознаят с нашите предложения за технически промени в закона. Защото от много дълго време ги желаем и молим и мислим, че има такава възможност те да бъдат въведени и те ще облекчат нашата работа.
Тук исках да взема думата като представител и на Компанията “Филип Морис”, относно акцизите. Доста от нещата и от аргументите против промяната на данъчния календар, който в момента съществува в закона бяха изложени. Но исках само да добавя, че този законопроект с цифрите, които бяха приети от Министерския съвет не беше подложен на обществено обсъждане и затова искаме сега да говорим пред вас. Да изразя огромното разочарование на нашата Компания, относно неспазването на поетия ангажимент, така да се каже и на политическо ниво от управляващите, които действително дадоха да се разбере, че има желание за създаване на предвидима и стабилна среда преди месеци. И днес ние сме отново тук и ставаме свидетели на промяна, на нещо, което дори не е започнало да се прилага. Този данъчен календар трябваше да започне от 2016 г. с уговорката, че през 2015 г. няма да се променят акцизите и да се даде възможност на Агенция “Митници” и другите правоохранителни органи да наложат мерките, които наложиха и виждаме резултатите. И преди въобще да започне да се прилага постепенното увеличаване структурата, която беше одобрена от цялата индустрия, тъй като тя въздейства по еднакъв или по подобен начин на всички ценови сегменти и това сега се променя.
Исках да кажа и даже ще ви оставя няколко разпечатки, днес си направих труда да направя бърза справка на публична информация и да кажа, че днес има някои страни от Европейския съюз, които имат по-високи адвалорни. Но за последните пет години 20 от тези страни, устойчиво намаляват адвалорния компонент. Само три страни увеличават. Това са страните Люксембург, Естония, Унгария със забележете 0,3 процента, 1 процент и 2,7 процента за петте изминали години. Това е нагласяване спрямо някои други параметри. Те са незначителни. И четири страни, сред които България, запазват нивото на адвалорния.
Ако има страни с по-висок адвалорен, това са страни с двойно или тройно по-голям брутен вътрешен продукт. Тоест с покупателната способност не може да става сравнение.
Исках само да кажа, че има няколко варианта или сценария. Ако разделянето, увеличаването на ножицата, защото това е целта на този законопроект, до цена около 4, 70 – 4, 80, цените ще се увеличат. Акцизът ще се увеличи толкова, колкото и в сегашния календар. Там няма промяна. Става дума за цените над 4,80.
В България и от нашата практика и със сигурност и за най-непознатия човек, който не пуши, знае, че за този продукт увеличение с повече от 20 ст. кара потребителите да преминат към по-ниско. Кара производителите и вносителите да не увеличават с толкова, защото не искат да загубят пазарен дял и обеми. Или кара потребителя да потърси контрабанда на марката, която е избрал. В България от доста години е сложен край на контрабандата на марки от високия ценови сегмент. Това е възможност, която ние не желаем отново да се случва. Едно от тези трите неща или комбинация от тези трите неща, няма да доведе до прогнозните приходи, които са заложени в мотивите на Министерство на финансите.
Молим ви да преразгледате това решение и да запазите настоящия календар, който може да започне да действа от 1 януари 2016 г. Тези неща мога да ги дам, защото това е публична информация. Табличка със страните и техните ставки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само две думи преди да ви дам думата. Има таблици, които днес получихме след обяд от Агенция “Митници”, които ще получите по имейла. Те дават сравнение на четири ценови групи с настоящата структура на акциза за 2016 – 2017 и 2018 години и предложената структура на акциза. От която в най-общи линии се вижда точно това, че всъщност за 2016 г. при промяна на структурата на акциза в горния сегмент на 5,35 ще има допълнително увеличение спрямо това, което така или иначе щеше да има, без промяна на структурата на акциза. Без увеличение остава първия и втория ценови сегмент – 3,90 в момента до 5,10. Този сегмент остава непроменен. На практика по-голямата тежест се измества към по-високите сегменти.
И понеже тук имаше една реплика за това, кой ще бъде облагодетелстван от това. Имам една справка за вносителите Карелия, Джапантабако, Филип Морис, Интириъл, които в ниския ценови сегмент, господин Гечев, държат 44,7 процента от пазара. Това е справка от Министерство на финансите. Така че фифти -фифти е ситуацията, ако говорим за производители и вносители. Разговорът трябва да го водим и за потребителите. Този път има оценка на въздействието за потребителите.
Имате думата за изказвания. Заповядайте господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, тази част от заседанието стана значително по-аналитична. Бяха представени на нашето внимание доста числа, анализи, оценки. И за да бъдат те още по-обективни от това, което ни се представя, ще помоля колегите от Министерство на финансите да ми отговорят на въпроса. Преди няколко години като беше повишен специфичния акциз, с колко процента беше повишен? И това до какво намаление доведе на обложените късове цигари. Тоест във физически обем до какво намаление доведе, за да си отговорим и на някои други въпроси, какво би обосновало една подобна промяна. За съжаление закона, ако не е бил подложен на обществено обсъждане, това е известен пропуск. Но и днешното заседание даде възможност за подобно обществено обсъждане. И аз наистина подкрепям, че бяха изложени различни мнения и аналитичния характер на дискусията. Но ми се струва, че когато се говори за конкретна промяна трябва да имаме предвид и така наречените начални условия. Без да ги имаме предвид, анализа е непълен и не е достатъчно обективен.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, изключително щастлив съм да чуя тези цифри. По мое време 80 процента Булгартабак е абсолютен монополист, произвеждаше цигарите. Десет процента имахме безмитна валутна търговия, внос от чужбина и 10 процента контрабанда. Тогава обмитявахме 22 млрд. къса цигари. В момента чух, че контрабандата била 13 процента, обмитяваме 11 – 12 млрд. къса цигари. По-добре да не пипаме нищо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания? Няма.
Тогава преминаваме към другите промени в закона. Кой иска да ги коментира извън тези двете големи теми. Няма. В такъв случай приключваме с дискусията.
Подлагам на гласуване. Първо гласуване.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 502-01-79 от 16.09.2015 г. с вносител Министерски съвет.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 12 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Четири въздържали се.
Законопроектът е приет.
Трябва да гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 554-01-69 от 3.04.2015 г. – вносител Георги Ковачев и гр.н.п.
Гласували “за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Всички са въздържали се.
Законопроектът не е приет.
Преминаваме към точка трета, четвърта и пета.
Това са законопроекти за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Два от които са с вносител Министерския съвет и един с вносител н.п. Петър Славов.
Заместник-министър Бекир, заповядайте да представите двата законопроекта, които са внесени от Министерски съвет. Ще ги представите един по един. Добре.
ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, с проекта на закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се въвеждат в националното законодателство разпоредбите на директива 2014-107 на Съвета от 9 декември 2014 г. за изменение на директива 2011-16, по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане. Както и разпоредбите във връзка с отлагането на подписването между правителството на Република България и правителството на САЩ на 5 декември 2014 г. споразумение за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATKA.
Задължение за Република България в срок до 31 декември 2015 г. е да приведе националното си законодателство в съответствие с разпоредбите на директива 2014-107. С проекта се регламентира особен вид административно сътрудничество между Република България, държавите членки на Европейския съюз, трети страни и Европейската комисия чрез осъществяване на автоматичен обмен на финансовата информация за данъчните цели.
Автоматичният обмен на финансовата информация е специфична форма на контрол и се предприема с цел ефективно противодействие на трансграничните случаи на данъчни измами и укриване на данъци, както в рамките на Европейския съюз, така и в световен мащаб.
Основните субекти, които ще бъдат задължени да събират и предоставят информация от националния компетентен орган подлежаща на автоматичен обмен по директива 2014-107, споразумението FATCA и стандарта SRS за предоставяща информация финансови институции.
Финансовите институции са задължени да предоставят информация на компетентния орган, по отношение на всяка финансова сметка. Организацията и реализирането на изискванията за автоматичен обмен във връзка е във функционалната компетентност на Националната агенция за приходите.
Сметките за които ще се предоставя информация са определени така, че да се ограничават възможностите за данъчно задължените лица да избягват предоставянето на информация чрез прехвърляне на активи към финансови институции или чрез инвестиране на финансови продукти, които попадат извън обхвата на регулация от директивата и междуправителственото споразумение.
Събираната и автоматично обменяна информация се отнася за финансовите сметки и техните притежатели, поради което заинтересовани от точна и ясна регламентация на тази специфична материя, особено по отношение на извършване на процедурите по комплексна проверка на финансовите сметки са клиентите на българските финансови институции, респективно данъчно задължените лица.
Предложените изменения и допълнения на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са за създаване на нов раздел 3А – Автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане, дял ІІ, глава 16 от Кодекса. В раздела са включени разпоредби регламентиращи цялостната процедура за събиране на информацията от българските финансови институции и предоставянето й на изпълнителния директор на НАП в качеството му на компетентен орган, съответно препращането от страна на изпълнителен директор на НАП към съответната държава членка на Европейския съюз или на съответния орган на държавата, страна по многостранно споразумение за автоматичен обмен на финансовата информация между компетентни органи.
Със законопроекта се предлага и промяна в чл.74 от ДОПК, регламентиращ реда и начина за разкриване на данъчна и осигурителна информация, като се предвижда достъп до тази информация да има председателя на Държавна агенция за национална сигурност и/или управомощени от него длъжностни лица, председателя на Комисията за защита на конкуренцията, митническите органи във връзка с осъществяваните от тях административни производства и министъра на финансите по отношение на съдебни и арбитражни производства.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Другият ще ни го представите ли, за да е общ дебата. Нямате против така да процедираме.
ФЕЙЗИ БЕКИР: В кратко резюме ще представя другия законопроект по ДОПК. Тук са предложени изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Имало е да се групират три основни групи.
Първа група са промените свързани с прецизиране на действащи разпоредби с цел оптимизиране на процеса по установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски и улесняване на междуинституционалното взаимодействие. По-конкретно, промени свързани с повишаване ефективността на проверките по фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. Промяна свързана със солидарната отговорност. Има за цел разширяване отговорността за несъбраните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Промяна в процедурата на връчване чрез прилагане към досието. Промени регламентиращи съхранението на създадената от задължените лица информация в електронен вид. Предоставяне на възможност орган по приходите да изисква пояснение от страна на производството по реда на Административно процесуалния кодекс. Разширява се кръга от органи с право на достъп до данъчно-осигурителна информация по отношение на органите на Европейската служба за борба с измамите. Регламентиране на служебно предоставяне на лични данни на чужденци. Въвеждане на комплексно-административно обслужване. Промяна свързана с прихващане или възстановяване на присъдени суми, обезщетения и разноски. Въвеждане на опростена процедура за установяване на осигурителните вноски. Промени свързани с оптимизиране на ревизионното производство. Промени свързани с оптимизиране на погасителната давност. Отпадане на задължението за изпращане на покана за доброволно изпълнение. Уеднаквяване режима за разсрочване на публичните задължения.
Втората група промени са свързани с подобряване на законоустановения режим по принудително събиране на публичните вземания и повишаване на събираемостта. Както и с организиране и уеднаквяване на нормативната регламентация, касаеща събиране на държавните и частните вземания. Това са промени свързани с налагане на обезпечения по застрахователна стойност на активите, когато активите са застраховани. Промени свързани с оптимизиране процедурата за налагане на запор върху дял от търговското дружество. Промени регламентиращи спиране на принудителното изпълнение при особени случаи. Отпадане на контролната оценка на хода на производството по принудително изпълнение. Разширяване кръга от вещи подлежащи на реализация чрез продажба на постоянно определени места. Промени свързани с оптимизиране и ускоряване на производството по принудителното изпълнение.
Третата група промени са в Закона за Националната агенция за приходите, свързани с функционалните компетентности на Агенцията по събиране на публичните вземания.
С преходните и заключителните разпоредби в законопроекта се прилагат изменения по чл.3 от Закона за Националната агенция за приходите, които имат за цел прецизиране на функциите и правомощията на Агенцията, касаещи специфични особености, дейността по приемане, съхранение, управление и продажба на конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества или придобити такива от държавата производство по несъстоятелност.
Със законопроекта се предлагат и разпоредби, регламентиращи дисциплинарно наказващия орган спрямо двата вида правоотношения в Агенцията, трудови и служебни. Както и промени предвиждащи при назначаване на нови служителите, същите да преминават обучение за усвояване на базови знания и умения, необходими в практическата им дейност.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Славов заповядайте да представите и вашия законопроект и да направим общо дебата.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря госпожо председател. Аз ще бъда сравнително кратък, тъй като този законопроект не е много обемен. Две са основните насоки в него, които могат да се откроят. Едното е по отношение на въвеждане на облекчения за бизнеса при водене на данъчни дела, като считаме, че това ще бъде полезно и за самите органи по приходите. Тъй очакваме, ако това бъде прието, данъчните производства пред съд да приключват и по-бързо.
Предлаганите промени целят да се пренасочи и да се даде възможност, данъчни дела да се водят не само пред административните съдилища по петте териториални данъчни дирекции, а пред всичките 28 административни съдилища, в случай, че жалбоподателя желае това и адреса му на практика не съвпада с адреса на териториалната дирекция.
Другото съществено нещо, което предлагаме е така наречената хипотеза за неутежняване положението на жалбоподателя в процеса. Нещо, което и в момента е частично застъпено в ДОП. За съжаление често се тълкува превратно. Или иначе казано, често когато бъде върнато едно производство за нова ревизия, включително и съдебната практика приема, че тази разпоредба в момента, която е в чл.155 от ДОПК, не се прилага. Тоест новата ревизия може да установи и по-тежки от първоначалните данъчни задължения, за ревизираното лице. Очевидно това дава възможности за злоупотреби, под страх от не образуване на нова ревизия, да го кажем. Много ревизирани лица са принудени да приемат резултатите от първоначалната, само и само, както те казват “да не дърпаме дявола за опашката”, защото не се знае какво ще стане при последващата. Считаме, че това не е коректно и всеки трябва да има право на защита, без страх, че възползвайки се от това си право, на практика може да бъде ощетен или да му бъдат измислени несъществуващи нови задължения.
Това е съвсем накратко.
По отношение на § 1, тъй като го коментирахме надълго и нашироко в Правната комисия и с представители на органите по приходите, приех техните аргументи. И ако бъде подкрепен на първо четене законопроекта, ще го оттегля между двете четения. Така че § 1 ще отпадне.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, гостите по тази тема при нас са:
Столична община
Дончо Барбалов – зам.-кмет
Националното сдружение на общините, Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия, Института на дипломираните експерт-счетоводители.
Заповядайте, господин Барбалов.
ДОНЧО БАРБАЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, нашите коментари, които ще поставим на вашето внимание са от Сдружението на общините. Те касаят законопроекта от юли месец на Министерския съвет. Защото в крайна сметка там са нещата, които касаят ежедневната работа на общините свързана с ревизионно производство и подобряване на събираемостта. По принцип ние подкрепяме така изготвения и внесен законопроект.
Колежката от Сдружението Ушатова има няколко конкретни забележки, които ще представи на вашето внимание. Но преди това само да обясня за процеса по който работи Сдружението на общините. На практика, преди ние да излезем с някакво становище се провежда едно запитване, една вътрешна анкета между всички общини. Така че в общия случай, това което вие получавате е преобладаващото мнение на всички 265 общини в страната. Така че това не е само мнението на експертите, но до голяма степен и мнението на колегите от цялата страна. Сега давам думата, ако нямате нищо против, на госпожа Ушатова.
ДАНИЕЛА УШАТОВА: Благодаря. Искам да кажа, че по единия от законопроектите, ние вече сме изпращали становище до Комисията по бюджет и финанси. Това е законопроекта със сигнатура завършваща на 46. Имаше допълнителни предложения, които не сме обсъдили с Министерство на финансите за включването в текстове на ДОПК и поемаме ангажимент да консолидираме всичко и да ви го изпратим официално.
Това което само ще кажа е, че по принцип подкрепяме предложенията, които са от законопроекта на Министерския съвет от м.юни с някои малки добавки. По отношение на данъчно-осигурителната сметка, да се добавят и таксите, не само общинските, но и държавните, като информация, която да бъде отразявана там. Това ще подобри възможностите при въвеждане на комплексното административно обслужване. Мисля, че колегите от НАП ще се съгласят, че все повече електронните услуги, които те предоставят, включват и някои такси.
По отношение на давностния срок и служебното отписване на задължения с изтекъл давностен срок, предлагаме това нещо да се уреди в допълнителна нормативна уредба за по-голяма яснота.
И един проблем, който е поставен от пограничните общини. Най-вероятно ще се намери решение на него. Касае се за лицата с двойно гражданство, които придобиват автомобили и имоти на територията на страната, но не плащат данъци за тях. Тъй като в законопроекта се предлага да отпаднат текстовете, съгласно които органите при задължение над 5000 лева уведомяваха МВР за отнемане на задграничните паспорти, ограничаване на пътуванията, ние се надяваме, че ще се намери някакъв адекватен механизъм, който да подкрепи общините от тези райони, които не могат да съберат задълженията за местни данъци и такси, от точно такива лица с двойно гражданство. Да успеят да се справят с това.
Това е което имаме като коментари. Както и предишните ни предложения, изпратени още м.януари по първия законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли да кажете на Комисията, предложенията ви от м.януари. Те са по законопроекта от ноември, какво включват? Защото тях не ги споменахте тук.
ДАНИЕЛА УШАТОВА: Всъщност са от м.февруари. Разбрахме, че параграф 1 се оттегля. Имаме коментар относно предложението за изменение на чл.133, ал.1 от АПК. Защото от общините бяха посочени примери, че административния акт, който е издаден от компетентен данъчен орган в община Петрич, ако се обжалва от гражданин с постоянен адрес в Силистра, ще се наложи Община Петрич да командирова свой служител в Силистра. И това нещо ще трябва да се плати за сметка на данъкоплатците. Така че от тази гледна точка ние не сме убедени, че има яснота за разходите, които администрацията ще направи, за да може да се участва в тези съдебни производства.
А другите допълнителни предложения касаят възможността за издаване на акт за установяване на задължение въз основа на електронния обмен между регистрите на КАТ и общините, тъй като досега нямаше възможност такъв акт за установяване на задълженията да бъде издаден освен, ако няма ревизия. И други дребни неща, които може да ги консолидираме в едно общо становище.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще ви помоля наистина да ги консолидирате в едно предложение и то да бъде конкретно. Благодаря. Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Благодаря госпожо председател. За последен път тази вечер ще се занимаем с горива. Само една съвсем кратка бележка. В преходните и заключителните разпоредби на този закон е направена една промяна в Закона за данък добавена стойност. Тя е съвсем проста. Отменя се ал.7 на чл.118. Какво представлява тя. Към настоящия момент имате така наречените петролни бази, които могат да нямат нивомерни системи и касови апарати, при положение, че транзакциите, които минат през тях, минават през банков път. Разполагат със системи за измерване ниво от някакъв тип и т.н. Това сега се изключва, което ние смятаме, че е добре.
Проблемът е един и аз се надявам, че това е по-скоро техническа грешка на хората, които са записали законопроекта. По този начин сега ще трябва да инсталират касови апарати и нивомерни системи, дори всички лица задължени по Закона за акцизите и данъчните складове, без самите данъчни складове. Според нас трябва да има изключение и за така наречените регистрирани получатели и като цяло всички, които са регистрирани по Закона за акцизите и данъчните складове лица. Просто регистрираните получатели подават информация към Агенция “Митници”, когато получават стока под отложено плащане акциз. Струва ни се абсолютно ненужно да разполагат с нивомерни системи и касови апарати. Те имат други средства за измерване.
Това е накратко. Предполагам, че е някакъв вид техническа грешка, защото няма смисъл от този допълнителен контрол. Вече са направени инвестиции за измервателни уреди. Сега слагаме нивомерни касови апарати. Няма смисъл.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте.
КАТЯ КРЪНЧЕВА – Асоциация на специализираните счетоводни предприятия
Благодаря ви първо за възможността да изкажем нашите бележки по законопроекта Всъщност нашите бележки касаят законопроекта, който е от юли месец.
Нашето становище е входирано. Така че предполагам го имате. Сега ще ви запозная с по-важните неща според нас.
Първо, относно привикването в НАП за обяснения от данъчно задължените лица да става чрез призовки по чл.45 от АПК. В мотивите на законопроекта се посочва, че целта е да се осигури по-висока достоверност на даваните показания, както и тяхната непосредственост. Тези мотиви не се споделят от нас.
При контакта си с НАП, данъчно задължените лица се представляват от своите счетоводители, които дават обяснения. Те са служители на счетоводни предприятия и които водят счетоводството изнесено и дистанционно и изцяло на база на предоставената от клиентите информация.
В този смисъл обясненията към НАП, които ние предоставяме са след необходимите проверки и преглед на документацията. В случая не може да се търси непосредственост, при положение, че през един счетоводител на ден минават стотици документи. Няма как да си спомниш в коя година какво се е случило и непосредствено да отговаряш. Това става само и единствено след преглед.
Относно достоверността. Достоверността се удостоверява с документи изисквани от приходната администрация по реда на ДОПК. Също има ред, по който се удостоверява тази достоверност.
Обръщаме внимание, че подаването на обяснения от данъчно задължените лица в ДОПК има добре развита процедура, която работи. Има процедура и за изискване на документи. Една такава разпоредба би наложила много от малките фирми, да използват специализирани услуги на адвокат. А това ще оскъпи чувствително тяхното данъчно обслужване, което е абсолютно ненужно повишаване разходите на бизнеса. Всъщност тази тежест ще се поеме от коректните данъкоплатци.
Обръщаме внимание, че поради ниската ставка на данъка в България има много фирми на чуждестранни граждани, които също ще имат нужда от преводач, ако се явяват лично, разбира се.
Считаме, че такива разпитващи функции, не следва да са присъщи на приходната администрация. Подобни разпоредби дават сигнали за натиск към бизнеса по-скоро. Считаме, че това по-скоро би увеличило административния произвол, отколкото да спомогне за събираемостта на публичните вземания. Още повече, че тази разпоредба не спомага за подобряването на икономическата свобода на бизнеса в България. Индекс, по който страната ни изостава.
Държавната администрация следва така да си организира работата и да си я върши, че да не е необходимо присъствието на гражданите лично, като повечето дейности следва да се извършват електронно. Затова се говори за електронни услуги, за електронно гласуване, електронно правителство. Това е по-скоро крачка назад.
Така че поради всички тези мотиви, ние сме против включването на тези призовки към данъчно задължените лица.
Следващата ни бележка е относно солидарната отговорност на упълномощени лица осъществявали дейност по управление на задълженото лице.
Ние приветстваме борбата с недобросъвестните данъкоплатци и затова сме за тази промяна. Но искаме да се отчете факта, че в практиката счетоводителите, счетоводните предприятия и служителите на фирмите извършват действия по пълномощни дадени им от данъчно задължените лица. Затова с оглед избягване на споровете в тълкувано на чл.19, ние предлагаме да се въведе изрично определение за целите на ДОПК за лица осъществявали дейност по управление на задълженото лице. Да има такова отделно определение. Това ще спомогне всеки да си знае отговорността и да не се окаже, че реалните нарушители прехвърлят чрез пълномощно отговорността си на счетоводителите си.
Следващата бележка е относно връчване на документ чрез прилагане към досието, без публикуване в интернет. Предлага се промяна в процедурата по връчване на документите на данъчно-задълженото лице, чрез прилагане към досието, без изискване едновременно с това, да се публикува в интернет.
Съгласно досегашния ред, задължително е съобщението да се връчи на определено място и да се публикува в интернет.
Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия счита, че тази промяна би създала възможност за затрудняване на данъчно задължените лица, да узнаят за процедура по връчване на определен документ, като се ограничават техните права в административните производства по ДОПК. Затова сме против тази промяна и считаме въвеждането й като отстъпление от намеренията за електронно правителство.
Това са по-важните проблеми. Доколкото зная, колегите от Института на дипломираните експерт-счетоводители също имат бележки. Така че може би те ще продължат.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ – зам.-председател на Института за дипломираните експерт-счетоводители.
Ние сме предоставили становище на 16 септември, девет точки, девет страници подробно мотивирано. Не искам да занимавам Комисията. Предполагам, че всички разполагат със становището. Не бих искал да ги преразказвам наново. Предполагам, че цялата Комисия и колегите от Министерство на финансите са запознати в подробности.
Правят впечатление няколко неща. Има предложения, които облекчават администрацията за сметка на правата на данъкоплатците. Конкретни примери са процедурата по чл.32, поканата за доброволно изпълнение. Също така друг пример, който може да се посочи в нашите бележки е възможността за безконтролно спиране на давностния срок по време на цялата ревизия, не само за една година, както е в момента. Това със сигурност не дисциплинира завършването на ревизионното производство, а дисциплинира неговото удължаване безконтролно.
Втори курс, който виждаме в тези предложения. Препятстване правото на защита на данъкоплатците с административни мерки, вместо подобряване на ревизионното производство. Конкретни примери са чл.129, в който след дълги съдебни спорове, безспорно съда каза, че парите трябва да бъдат връщани по ДОПК, което гарантира бързина за данъкоплатците, които са спечелили производство, т.е. определени законосъобразни актове. А сега се предлага този ред да отпадне и да мине по общия ред на ГПК, което означава в небитието безкрайно дълго време, когато администрацията прецени, тогава да възстановява тези средства.
Също така примери с увеличаване на разноските, които ще понесат данъкоплатците при конкретните предложения, които са направени, чл.161. В момента се плаща възнаграждение за една инстанция, ако администрацията спечели. Със сигурност вече се предлага, да се плащат за всяка инстанция по отделни хонорари за администрацията, което безспорно ще натежи при вземане на решение, дали да бъде обжалван или не, един ревизионен акт. Тоест бизнеса ще понесе допълнителни утежнения и донякъде това препятства правото му на защита.
Последно, без да губя време на Комисията и на всички участващи в заседанието, за пореден път сме изненадани чисто професионално, че Данъчна администрация и Министерство на финансите не вярват на счетоводните стойности на финансовите отчети по отношение на обезпеченията. Към момента обезпеченията се правят върху балансови стойности, които са официалните финансови отчети, с които цялата държава разполага и се публикуват в Търговския регистър. Предлага се да се мине към други измерители, които нито е доказано, нито е ясно, че са по-точни. И считаме, че за пореден път не даваме вяра на счетоводните, както официално се наричат, финансови отчети на дружествата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Имате думата колеги.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря госпожо председател.
Първо, молбата ми е за пореден път тези становища, които много пъти се споменаха тук, на браншови организации по предходния закон и сега, да бъдат получавани от членовете на Комисията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В интернет трябва да са публикувани. Може би не са всичките.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Има няколко и то основно по Закона за акцизите, които са публикувани вчера и днес.
Отделно становището на Министерство на финансите по законопроекта на колегите от Реформаторския блок имаме ли?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Хубаво е да чуем и тяхното становище. Аз също ще взема отношение по законопроекта, така както го казахме от юли месец. Другият законопроект е ясен по директивата.
По отношение на прецизирането на текстовете свързани с процеса по установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски. Много от нещата вече бяха казани от браншовите организации. Но аз ще ги повторя, защото смятам, че трябва да се дебатира по тях.
Чл.19 солидарната отговорност. По този член производствата не са много. Не смятам, че разширяването на кръга от лица, които ще бъдат солидарни и отговорни, ще донесе очакван ефект. Не знам какъв е смисъла от това? За мен лично това е лишено от смисъл, да се разширява този кръг. Това че поне в мотивите видях, че е свързано с лица, които се занимават с данъчни измами и са пълномощници, видите ли от тях ще съберем задължения. Смятам, че е лишено от логика и няма да има никакъв ефект. Може би колегите ще ме опровергаят. Дано да е така. Според мен това е излишно.
Чл.32. Отпадането на изискването за съобщаване при връчване към досие. Досега една практика, която е работеща, установена. Първите години, когато беше въведено имаше проблеми. Аз не виждам какъв е проблема и защо нещо, което е работещо трябва да го премахнем, за да стане нова бъркотия в администрацията. Кой ще закача на табло, кой ще уведомява чрез интернет, ще се получи пълна каша. Не приемам мотивите.
Или в крайна сметка, ако толкова това тежи на администрацията да има процедура по закачане и уведомяване на табло, да бъде конкретно и ясно, по интернет или в администрации. За да не се дава възможност на чиновника да определя как да постъпи. Или казваме само по интернет, но да е ясно как става уведомяването.
По отношение на чл.129 за прихващане и възстановяване на присъдени суми. Тук колегата каза. Това, че действащата разпоредба накърнявала бюджетната сметка на полза на вземанията на лица, така както е записано в мотивите, не може да бъде основание да не се възстановяват суми, които са по съдебни решения или да се прехващат същите. Още повече администрацията може да го прави. Така че този текст смятам, че може да бъде прецизиран или да бъде направен така, че да е работещ за администрацията. Защото и в момента в 30 дневния срок не се възстановяват тези суми. Но не бива и да се праща това възстановяване в небитието, както беше казано.
Подкрепям притесненията, които се изразиха от браншовите организации.
По отношение на прекъсване на давността с провеждане на ревизионно производство, без ограничение, както досега имахме до една година. Изразена беше опасността от репресивен произвол. Няма как да се съглася с мотивите, че видите ли наказателни производства, продължавали повече от една година или имаме връщане на производство за нови ревизии. Колеги, това е проблем на администрацията. Не може да бъде проблем на бизнеса и на ревизираните лица. Не може ревизии да остават безконечно дълго в производство. Така че смятам, че стария текст е по-добър и по-работещ, с ограничение до една година. И ние ще направим предложение в тази посока. Смятам, че това което се предлага е проблем само на администрацията и не бива да позволяваме той да става проблем на хората, които са ревизирани и на бизнеса.
По отношение подобряване на законоустановения режим по принудително събиране. Повечето от текстовете свързани с продажбите ги приветствам. Добри са.
Аз имам две забележки, които искам да коментирам и да получа разяснение. Това е по отношение на оценката по чл.235. Не ми е ясно с какви мотиви отпада задължението за съобщаване на направената оценка на длъжника? Как той няма да бъде уведомен? Каква е оценката? Каква оценка е направена!? Все пак макар и възбранена тази вещ е негова собственост все още. И тук той трябва да защити своите интереси.
Още повече, не разбирам отнемането на възможността за обжалване на тази оценка. Както и възможността за извършване на контролна оценка и изискване на контролна оценка от страна на съсобственика, когато имаме вещ, която ще бъде продавана и оценявана и имаме съсобственик. Малко повече разяснения искам тук, защото не виждам логиката да отпадат тези текстове.
И също така какви са мотивите в чл.242, да включваме възможността валутата да бъде продавана и чрез обменни бюра? Аз смятам, че това е работещ текст. Банките са достатъчно много и конкурентни. В тях тази валута може да бъде продавана. Не виждам смисъла да се включват и обменни бюра. Още повече това, ако се гласува и се приеме, ще доведе до много проблеми и за самата администрация и хората, които извършват тези продажби.
Благодаря. Очаквам отговор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи? Аз да взема думата.
Аз също имам няколко въпроси и бележки, които имах възможността да отправя по-рано към Министерство на финансите и НАП, които готвиха този законопроект. Но те не са възприети и бих искала още един път, тук пред цялата Комисия да дадете вашите мотиви за това.
На първо място, ако се върнем една година по-назад, миналата година, тук на тази маса, господин Росен Иванов ми обеща, че ще даде текст за ограничаване срока за извършване на проверки. Такъв текст няма. Това означава, че между първо и второ четене аз ще внеса такъв текст, защото продължавам да считам, че не може да няма ограничение във времето, в което администрацията извършва проверки. Всички знаете, че за ревизии такова ограничение има, с възможности за удължаване. Нямам нищо против това време за проверките, също да бъде достатъчно разумно дълго, с възможности за удължаване, но да има такава възможност за дисциплиниране на администрацията. Защото от справката, която ми беше предоставена всъщност виждаме, че има проверки, които продължават година и половина, две. И след това прерастват в ревизии или още по-лошо, не прерастват в ревизия.
Второто за което подкрепям изказващите се преди мен е по отношение на връчването чрез прилагане към досие и интернет. За мен е странно, че в мотивите има едно изречение, което казва, че целта на промяната е да се предостави възможност за ефективно разгласяване и достъп до съобщението, чрез публикуването му в електронна среда. Не го разбирам. Ако може да ми го поясните. Защото за мен поставянето на таблото. Няма да ходи всеки ден всеки данъкоплатец да гледа таблата на данъчната администрация, дали случайно не са го поставили на таблото. Не виждам по какъв начин ще стигне до широкото му разгласяване в електронна среда.
По отношение на поясненията на място. Абсолютно подкрепям това, което каза колежката от Асоциацията на счетоводните предприятия. В ДОПК това е един от малкото кодекси и закони, където наистина една процедура е разписана детайлно. И това детайлно разписване дава сигурност, както на проверяваните лица, така и на самата администрация, че си върши законно работата със законни методи и предвидимост.
И ми се струва, че след като там има доста сериозно разписани процедури по осигуряване на различни видове доказателства и що е то доказателство за нуждите на ревизионното производство, сега да прехвърляме към АПК. Вярно, че накрая има един текст, който казва, че за неуредените случаи се прилага АПК. Но в случая мисля, че всякакви видове доказателства са уредени в ДОПК и няма причина да бъде прехвърлено към АПК. И добавяне на едно ново доказателство, което представлява пояснение. Имаме възможност да се изискат обяснения, писмени обяснения и т.н. Но тук такива пояснения, които се случват в едно нарочно изслушване, в което присъстват всички страни по производството, за мен не знам с какво администрацията би обогатили своите доказателствени средства. Досещам се. На място, когато се извършват проверки, да се искат в устни разговори, да се снемат пояснения от работници или намиращите се там клиенти. И след това да бъдат приложени като доказателствено средство на базата на този текст. Предполагам, че това е целта. За мен това не е оправдано.
Колегите се спряха на погасителната давност, но аз искам да обърна внимание че тук говорим за два вида погасителни давности. Едната е тази на която се спряхте вие. Беше по отношение на едногодишния срок, в който може да се спре ревизията и с това да се увеличи погасителната давност. За мен още по-обезпокоително е другото, където на практика се изключва въведената и прилаганата много години. Може би от 1994 г. с над десетгодишна абсолютна давност, която на практика сега отпада. Причината за това отпадане е, че десет години данъчната администрация не може да си направи ревизионното производство и да си предприеме всички нужни действия за събирането на тези суми е малък срок, за мен е не приемливо. И мисля, че отново ни се предлагат текстове, които да улеснят администрацията в не вършенето на работата й и за сметка на нейните клиенти.
Тук никой не се спря за отпадане на задължението за изпращане на покана за доброволно изпълнение. Аз разбирам мотивите да отпадне поканата по чл.145 и съответно да остане само тази покана, с която могат да се налагат и запори. Наистина данъкоплатците знаят своите задължения по принцип. Те са ги декларирали, имат ревизионни актове и т.н. Но практиката показва, особено с въвеждането на единната сметка, много често едва когато получат такава покана, разбират че имат задължения и те най-често са в резултат на грешка на електронната система. И определено трябва да кажа, че много от тези грешки се изчистват точно в този период, в резултат на въпросната покана. Така че тук е добре да се обмисли още един път, дали икономията, която администрацията ще реализира от време и средства, за да отпадне тази покана,ще бъде в интерес на същата тази администрация.
Никой обаче до този момент не се спря на един текст, който мен лично много ме притеснява. И това е текста на чл.216. Това е текста, който в момента дава възможност на администрацията да води искови производства за прогласяване на действителност на определени сделки, след като е установено данъчното задължение. Сега се прави една малка промяна, която дава такава възможност на администрацията. Освен по установени с актове публични вземания, да се водят такива производства и по задължения подадени с декларация от самото данъчно задължено лице.
За мен декларацията е наистина изпълнително основание, но тя е все пак предварително деклариране. Всички знаем, че включително АПВ-тата не са стабилен административен акт, в смисъл, че след това с ревизионно производство те могат да бъдат променяни. И ми се струва, че би било много страшно. Давам ви едни пример, как си го представям аз.
Декларира фирма грешно. Не говорим умишлено или не умишлено, данъчни задължения по ДДС или по ЗКПО. И впоследствие, без да има ревизионен акт, администрацията започва да търси тези данъчни задължения чрез въпросните искови производства, които касаят всички прехвърлителни сделки, включително нейната дейност. Защото всичко в дейността на една фирма е и прехвърлителна сделка. Продаваш някакви стоки, услуги и т.н. Това за мен е изключително страшно. Предполагам, че колегите от администрацията са искали за определени случаи да го прилагат, но този текст може да се прилага и в случаи, в които би дало много сериозна несигурност на дейността на фирмите и на техния търговски оборот.
Така че за мен това са няколко неща, които са ключови и може би е добре да ги дискутираме и да ги преосмислим между първо и второ четене.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Само да кажа, че ние си спестихме деветте страници. Всичките тези предложения са предложени. Просто не са изложени за протокола. Използвам случая да подкрепим предложението на господин Славов. Крайно време е при повторна ревизия да помолим Събранието също да го подкрепи. При повторна ревизия да не може да се утежнява положението на данъкоплатеца. Тъй като се изказахме по другия законопроект. А това предложение, което е направено, по първото предложение ще се въздържим, тъй като е въпрос на административен капацитет и не бихме искали да поставяме в деликатно положение администрацията за подсъдността.
Но по отношение на утежняване на положението е принципен въпрос, който е приложен в съдебното производство и не е приложен в административното производство.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съжалявам, че ще продължа още малко, но забравих да взема отношение по законопроекта на господин Славов. По отношение на подсъдността аз съм пристрастна и смятам, че тя трябва да остане такава, каквато е. Защото идеята да има такава подсъдност преди години, когато се приемаха промените в ДОПК беше именно, да се повиши качеството в съдебния процес. Тъй като в определени съдилища, където има и по-добър административен капацитет на юристи, на съдии могат да се формират специализирани състави. И наистина според мен в последните години има доста по-добро съдораздаване, съдопроизводство, доста по-качествено в частта на данъчните дела. Защото наистина материята е много сложна и касае всички други видове право. Така че не мога да те подкрепя. Там съм пристрастна.
Господин Славов има думата.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Едно кратко изказване във връзка с това, което казахте госпожо председател. Аз ще се опитам да ви убедя да ме подкрепите. Със следните аргументи ще се опитам да ви убедя и всички останали колеги. Ние взехме една справка от Административен съд – София-град как изглежда в момента съдопроизводството по данъчните дела при тях. И става дума за около 20 процента дела, които се образуват от субекти, данъчно задължени лица, които нямат постоянен и настоящ адрес на територията на Столична община. Тоест, те биха попаднали в тази хипотеза, която предлагаме. Горе долу сходен е процента по неофициална информация, която имаме и за другите големи градове, където са териториалните данъчни дирекции.
Всъщност това за което говорим, че тези съдилища са вече толкова тежко претоварени, че на месец им се налага на съдебните състави да решават нещо от порядъка на 30 – 40 дела. Всички може да си представим каква възможност има един съдебен състав да се задълбочи в дадено данъчно дело, което обикновено има по два, три и повече тома доказателства към него, ако той наистина трябва в рамките на един месец да реши 30 или 40 такива дела. Така че принципно сте права в аргумента си, че е добре да има специализирани състави в тази материя, които да гледат делата. Но аз ви опонирам с аргумента, че когато те са тежко претоварени, те на практика нямат физическата възможност и време да навлязат в материята на всяко едно дело, което всъщност в края на краищата има обратния ефект. И често поради липса на физическо време, те не бих казал са повърхностни, но не могат да постановят наистина един качествен и задълбочен съдебен акт.
Докато от разговорите, които проведохме с колеги, с представители и включително председатели на останалите административни съдилища, които биха получили възможност също да разглеждат подобни дела, ако това се приеме, тяхната увереност беше, че ще се справят съдиите, които са там предвид на това, че се е натрупала доста съдебна практика и те ще имат повече време да я анализират по даден казус и да я прилагат, водейки се от нея, решавайки конкретния казус и конкретното дело. Става дума, че те имат по три, четири, пет, десетина дела на месец, а не 30 – 40, както е в големите градове.
И последното, което искам да кажа в тази връзка, което се надявам да успокои и самата приходна администрация, а предполагам, че за нея няма да е проблем по пълномощия да изпраща представители от съответната данъчна дирекция или офис, намиращ се в съответното населено място, за да няма нужда да командирова, ако вземем случая от Петрич и Силистра, да командирова от Петрич служител на данъчна администрация чак в Силистра, ако делото се гледа там. Но във всички случаи, ако страната, която е жалбоподател неоснователно обжалва акта на данъчната администрация, тя ще бъде принудена да си понесе разноските за дори едно евентуално командироване. Така че не виждам проблема за данъчната администрация. В случая тези разноски ще й бъдат възстановени в края на процеса, при условие, че те са били прави. Но важи и обратното, ако не са били прави, тогава разбира се, ще трябва да си понесат тежестта на разноските от отменения незаконосъобразен акт, както мисля, че е справедливо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Една реплика, ако ми позволите. Отново се опитваме със законови текстове да решаваме проблеми на администрацията, в случая съдебната. Имаше достатъчно години съдебната администрация да си преструктурира така съдилищата. И вместо в Плевен да има пет съдии, които нямат натовареност, съответните бройки да бъдат прехвърлени там, където има натовареност. И отново решаваме чрез закона проблеми на някои администрации. За мен за данъкоплатците е много по-важно да получат качествено правораздаване, отколкото да решаваме натовареността на съдилищата. Но това беше само една реплика.
Други желаещи за изказвания по законопроектите? Няма. Администрацията ще вземе ли някакво отношение?
РОСЕН ИВАНОВ: Повдигнаха се толкова много въпроси, че едва ли могат сега да бъдат обсъдени. Очевидно този дебат ще се проведе между първо и второ четене. Надяваме се. Но все пак на мен ми се иска да кажа няколко думи.
Първо, според мен всеки един от тези въпроси, които беше повдигнат, да, той заслужава своето обсъждане, но той трябва да бъде поставен в по-широк контекст. Не може да гледаме само една разпоредба от ДОПК и да кажем, вие това пипате, няма да го пипате. Нека да разгледаме достатъчно широк контекст. За всяка една от разпоредбите говоря.
Само един пример. Защо се позволява събиране, след изтичане на десетгодишна давност. Винаги трябва да се позволи, когато не е било възможно, в рамките на тези десет години, по една или друга причина, да се предприемат действия по предварително изпълнение. Винаги трябва да се разреши, когато администрацията не може да предприеме действия по принудително изпълнение. Защото например принудителното изпълнение е спряно, поради повикване на длъжника на военна служба.
В закона има предвидени основания за спиране. Когато администрацията няма право по закон да изпълнява срещу длъжника, естествено че този срок не трябва да се прилага. Има причини за спиране изпълнението най-различни. Аз примерно дадох пример военна служба, защото за това се сетих в момента. Но има смъртни случаи, има водене на други производства, от които зависи това, неприети наследства и какво ли още не. Така че когато на администрацията е забранено да предприема действия по принудително изпълнение, от закона й е забранено. Мисля, че след като отпаднат тези пречки, да може да продължи изпълнението и след изтичане на десетгодишната давност. И това за мен няма никакъв проблем. Или отсрочване и разсрочване дадено за по-дълъг срок. Защо да не може администрацията. Това са всичките случаи. Няма нито един друг. Защо да не влиза в тази хипотеза?
Законът казва: Ако не си изпълни втората вноска, всичко отпада и се връщаме назад. Ако е изтекла междувременно десетгодишната давност на петата вноска например, какво правим? Ето ви примери.
Когато на администрацията е забранено, ако администрацията “спи”, аз съм напълно съгласен с вас. Но когато на администрацията е забранено да предприема действия, закона й е забранил да предприема действия, не може да й се вменява някаква вина, че тя не е предприела действия. Естествено че тя трябва да може да ги продължи след като пречките отпаднат. Това е само пример.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Само да попитам нещо. Колко случаи имаме такива?
РОСЕН ИВАНОВ: В момента наизуст не мога да кажа колко.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: За да правим такова предложение законодателни промени, това е предизвикано от нещо и вие трябва да знаете. Има много такива случаи, големи суми.
РОСЕН ИВАНОВ: Според нас това е принципен въпрос. Методологичен въпрос, ако щете го наречете.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Толкова години не е принципен, сега днес се сетихме, че е принципен въпрос.
РОСЕН ИВАНОВ: И към момента е имало случаи, в които може след десетгодишна давност да се изпълнява. Ще се опитаме да дадем числа, но това е принципен въпрос.
Моята молба е да се разглеждат нещата в по-широк контекст. Само един пример. Колегите от счетоводните предприятия възразиха срещу поясненията. Никой като че ли не е обърнал внимание, че става дума за пояснения от страна в производството. Какви счетоводители, някакви други служители на компанията и т.н. Говорим за пояснени на страната в производството, не на който и да е. Не на всеки. Никой няма да вика никакви счетоводители. Дори ще го поставя въпроса в по-широк контекст. АПК, който се прилага от всички други администрации, по АПК всяка една администрация в българската държава може да извика когото реши. Защото в АПК има извикване не само на страна в производството, а на който администрацията прецени, че иска да получи от него сведения на място в администрацията. Значи на всички други администрации е разрешено, на НАП не е. Защо, ако някой може да ми отговори и на този въпрос би било добре при тези дебати.
Писмените обяснения са едно, а поясненията на място са нещо съвсем различно. Всеки, който се занимава с право ще ви го каже веднага. Достоверността на писмените обяснения е никаква. Те изобщо не се пишат от тези лица. Тук са представителите на счетоводителите. Нека те да кажат. Да кажат в колко случая управителя на фирмата е седнал лично да напише обясненията. Честно да си говорим.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Вие като го повикате лицето, той сам си наема консултанти и адвокат. Вие не го викате консултанта и адвоката. Вие викате лицето и той наема консултанти.
РОСЕН ИВАНОВ: Да, но лицето отговаря лично, не отговаря адвоката.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Няма да го лишите от възможността да идва с представител.
РОСЕН ИВАНОВ: Да, разбира се, но въпроса му се задава на него и той отговаря на него, а не адвоката. А в момента при писмените обяснения 99 процента от случаите, те са написани от счетоводителя, от адвоката и от кой ли още не, само не от лицето, от което се иска.
ВЕЛИН ФИЛИП: Подписано е от лицето. Нормално е да ползва професионална помощ.
РОСЕН ИВАНОВ: За тези, които не могат да пишат, в момента въобще не ги коментирам. Това не е проблема.
Господин Търновалийски, позволете ми с цялото ми уважение да ви кажа, че е съвсем различно да ви бъдат снети пояснения на място, задавайки конкретни въпроси с конкретни отговори и съвсем друго е да ви дадат две седмици и да ви кажат, пишете каквото искате. Кой го пише и кой не го пише, това е друга тема. Това са две абсолютно различни неща. Пак казвам, не е някаква драма, дори да не бъдат дадени тези правомощия на органите по приходите. Единствената причина да ги нямат е, че ДОПК беше приет преди АПК. Това е единствената причина. Няма друга. Но пак си задайте въпроса. Как може всяка една администрация в България, да извика всеки, който прецени за необходимо да даде такива обяснения на място в администрацията, само НАП не може. Ако решите да го запазите това, няма да възразяваме.
Моята идея беше да се опитам да поставя нещата в по-широк контекст. Приключвам, за да не губим повече време с един последен пример. Чл.129 срещу когото всички възразиха. Някой не обръща ли внимание че в случая, ние прихващаме частно вземане с публично вземане. На никой не му направи впечатление Всеки иска да си вземе парите по-бързо. Аз това го разбирам. Това са разноски, адвокатски възнаграждения и други такива, които съда е присъдил на едно лице, които са частно вземане. Те са частни по своя характер. И ние ги прихващаме с публично вземане. И на никой не му прави впечатление това нещо. И това е абсурд само по себе си. Разбирате ли? Това че някой, някога е решил с оглед бързина да направи методологична грешка, значи ли, че тя трябва да продължава да се поддържа, при цялото ми уважение. Частно с публично вземане не могат да се прихващат по анонс.
Ако аз осъдя примерно строителния контрол, ще седя мирно и кротко и ще си чакам по реда на ГПК, да си взема присъденото от Съда възнаграждение. Но ако имам късмет да осъдя НАП, ще ми го прихванат с данъци. Извинявайте, това е прихващане на публично с частно вземане. Не е допустимо. Изобщо не трябва да се мисли за това нещо. Само давам примери.
Моята молба е, когато ще се води този дебат по всичките тези, наистина много сериозни въпроси, които се повдигнаха, нека да го поставим в един по-широк контекст.
И накрая приключвам с чл.32. Предложението на НАП беше да отпадне залепването на табла на съобщения и да се публикуват покани задължително, разбира се в интернет. В 21 век сме и сайт всеки гледа. Всъщност връщането на поканите е, доколкото разбрах по настояване на общините, защото имало малки общини, които не били в състояние да поддържат интернет съобщения и т.н. Нека те да кажат защо и как искат това лепене на някакви табла, на някакви бележки. Това което НАП предлага е да има публикация задължителна в интернет. Това е което предлагаме. И да няма лепене на съобщения и да няма никакъв избор органа по приходите, дали да лепи съобщения. Но имайте предвид, че общините прилагат същите правила. Така че, нека те да кажат, защо държат на таблата за съобщения. Моята молба е, да разглеждаме нещата наистина в техния широк контекст, а да не се вторачваме в конкретното изменение.
Благодаря за вниманието.
Едно нещо, което ми се струва много важно, тъй като има риск да се получи гласуване, от което после няма да сме щастливи. Когато говорим за подсъдност по месторегистрация на жалбоподателя, не бива да забравяме един много голям риск тук. И това е възможността да си избираш съдията. Аз ще си сменя адреса, защото практика на съд еди кой си много ми харесва или защото, други хипотези не искам даже да изказвам. Може да смените данъчната служба преди да започне производството. Започне ли производството, не може да я смените. Като сте избрали предварително, сте си избрали и данъчната служба и съда и всичко.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, така е.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз ще подкрепя и трите законопроекта и се надявам между двете четения да стане дебат. В момента не знам, данъчна полиция ли създаваме, закона за МВР ли променяме? Наказателния процес ли променяме или Наказателния кодекс, който пише, че давност няма за престъпления срещу мира и човечеството. Сега ще допълним “и данъчни задължения”. Отиваме много далеч.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към гласуване. Гласуваме точка трета.
Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 502-01-77 от 15.09.2015 г. – вносител Министерски съвет.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 15 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Гласуваме точка четвърта.
Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 502-01-62 от 23.07.2015 г. – вносител Министерски съвет.
Гласуваме точка пета.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 14 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържал се.
Приема се.
Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 454-01-46 от 19.11.2014 г. – вносител Петър Славов и гр.н.п.
Ковачев не гласува по този законопроект.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 13 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Двама въздържали се.
Приема се.
Преминаваме към точка шеста.
Проект за Кодекс за застраховането, 502-01-75 от 02.09.2015 г.
Ние сме съпътстваща комисия.
Кой ще ни представи законопроекта? Господин Бекир.
ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, основна цел на проекта на нов Кодекс на застраховането е въвеждането в българското законодателство на разпоредбите на директивата платежоспособност 2. Предлага се изцяло нов кодекс, а не изменение и допълнение на действащия, тъй като промените в уредбата са многобройни и важни.
Предложеният проект има за цел да усъвършенства нормативната уредба, с цел по-добра защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги, както и регламентиране на съществуващите договорни практики.
Съгласно изискванията на директивата се въвежда нов режим за определяне на капитал от изискванията на застрахователите и презастрахователите. Също така се урежда нов рисково базиран подход за осъществяване надзора върху дейността им.
В допълнение на хармонизационната част се предлага доразвиване и усъвършенстване на уредбата на застрахователния договор, в съответствие със съвременни тенденции и практики в застрахователното право на държавите членки в Европейския съюз.
По отношение на задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите се предлага срещу единна премия да се осигурява, както покритието за Република България, държавите членки на Европейския съюз и европейското икономическо пространство, така и за всички държави, които членуват в системата Зелена карта.
Във връзка с прецизното транспониране на строителна директива 2009-103 се предлага минималния лимит на отговорност за вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, да се промени на 10 млн. лв. за всяко събитие независимо от броя на пострадалите лица.
Предлагат се промени и в областта на несъстоятелността на застрахователите, като се прави предложение, ролята на синдик да се изпълнява от Гаранционния фонд.
По отношение на гарантираните застрахователни вземания при несъстоятелност на животозастраховател е предвидено Гаранционния фонд да изплаща вземанията на лицата към един застраховател, в размер на 196 000 лв.
С оглед избягването на рисковете за държавния бюджет, не се дава възможност на Гаранционния фонд, да използва държавна подкрепа под каквато и да е форма, а са предвидени пазарни техники за управление на риска, като сключването на презастрахователен договор.
Тъй като срока за транспониране на директивата платежоспособност вече е изтекъл и съответно Европейската комисия е стартирала срещу България две процедури за нарушение във връзка с ненавременното транспониране, се налага проекта на новия Кодекс за застраховане да бъде приет приоритетно и в кратки срокове.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
По тази точка при нас е госпожа Ралица Агайн – заместник-председател на КФН. Асоциацията на българските застрахователи, Българската асоциация за лизинг и Българската асоциация на застрахователните брокери.
Имате думата. Както обикновено, първо гостите.
Заповядайте.
БОРИСЛАВ ТОДОРОВ – съпредседател на Българската асоциация за лизинг
Госпожо председател, уважаеми народни представители, колеги, ние присъстваме тук, защото в новия проект на Кодекс на застраховането е предвиден един член 385, който касае застраховки сключвани по повод на лизингово имущество. Това е единственото, което ни притеснява и неговата сегашна редакция.
Ще се опитам в три основни точки да обоснова нашите настойчиви искания за промяна на този член. На първо място, това е ал.2, която предвижда по силата на договора за финансов лизинг, когато на един лизингополучател сме прехвърли основните ползи и рискове, разбира се. Такъв е всеки договор за финансов лизинг, не само у нас, но и в Европа. Изплатените обезщетения да се изплащат директно на лизингополучателя.
Първото и основно притеснение ни е, че тази алинея на практика лишава нас като финансова институция от обезпечение. Единственото обезпечение по договорите за лизинг е ние записи на заповед рядко ползваме. Ипотеки не правим. А това е самото лизинговано имущество. То е наша собственост. Първо биваме лишени от възможност да получим обезщетението за неговото погиване. На второ място изплащането директно към лицингополучателя е откровено. И тук държа да подчертая, ще доведе първо до сериозни опити за измами на пазара. Нямаме ли застраховано имущество, на практика ние нямаме обезпечение. Лизинговата индустрия е подчинена на БНБ. Тя се контролира не случайно от БНБ. Това ще доведе до абсолютна обезпеченост. И ако тази ал.2 остане в този си вариант, със сигурност има вероятност цялата индустрия да прекрати работа по договори за финансов лизинг. Няма как да работим един финансов продукт, било кредитен лизинг, без да има обезпечение. Лишаването ни от правомощия да бъде изплащано към нас обезпечението.
Разбира се, ние чухме аргумента на Комисия за финансов надзор. Ал.2 е предвидена само в случаите, в които лизингополучателя заплаща застраховките. По всеки финансов кредитен продукт лизинга е такъв. Съпътстващите разходи са за сметка на лизингополучателя и кредитополучателя.
При 4 процента в момента или 5 средно пазарна лихва, която ние прилагаме, 4 процента тарифна ставка по каско няма как да предвидим в този марш и този спрет. Освен това, това са пари, които ние разбира се не получаваме безплатно. И това ни е едно от основните притеснения.
По отношение на ал.1 ще се опитам също да конкретизирам едно основно нещо. И това е именно, че с договора за застраховка, който касае договорни взаимоотношения между два субекта, а те са облигационно правни, се поставя предимство пред вещното ни право на собственост. Не може с един договор, който е облигационно правен и юристите в тази зала предполагам, че добре ще ме разберат, с облигационно право да нарушаваме собственически и имуществени интереси, а това се случва.
Предвидено е съгласно ал.1, ние да искаме съгласие от лизингополучателя по договорите за финансов лизинг, дали да застраховаме или не това имущество и при кого и как. Ще бъдем изправени пред реалната невъзможност в не малко случаи, да не може да застраховаме собственото си имущество. Ще завърша с това. Искам да обърна внимание на всички в залата. В момента несъбираемите вземания по договорите за лизинг са в порядъка на 23 процента. На българския пазар 98 процента е финансов лизинг. Тоест приемайте 23 процента имаме несъбираемост по договори за финансов лизинг. Всички тези договори се прекратяват. И ние издирваме и вземаме обратно имуществото си. На каква база ще предоставим чрез тази промяна в Кодекса или този нов член, решението по договора за лизинг на лизингополучателя, който първо не сме наясно, дали този договор ще приключи. Ако той не приключи доброволно, ние ще приберем имуществото и ще прекратим договора и съответно до този момент сме били лишени да застраховаме това си имущество.
На второ място, не малка част от договорите за финансов лизинг са с опция, т.е. с отворен край, където клиента едва накрая на договора заявява, дали ще придобие или ще ни върне имуществото. Предоставяме едни прерогативи на лизингополучателя, които според мен отиват твърде далеч. И пак казвам, основния акцент, ако остане члена като цяло и в неговата алинея 1 и алинея 2, определено индустрията най-вероятно ще спре да прилага този тип договор на пазара.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте.
КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ – Асоциация на българските застрахователи
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колегата тук засегна само един текст от предложения проект на нов Кодекс за застраховането. Иначе самия Кодекс си поставя изключително съществени задачи. Ние от Асоциацията на българските застрахователи имахме възможност да участваме в работата по проекта, в съгласуването на текстовете в него. И мога да заявя, че изцяло го подкрепяме.
За индустрията този проект е изключително важен. От една страна, заради въвеждането на директивата платежоспособност 2 в българското законодателство. Знаете тя реално ще бъде в сила от 1 януари 2016 г. Така че законодателната ни уредба трябва да отговаря на директивните текстове. И за нас като застрахователен пазар е важно да можем да приведем нашата дейност, в съответствие с изискванията на директивата.
От друга страна за застрахователната гилдия е изключително важна цялата промяна, която се прави на уредбата, касаеща застрахователния договор. Защото това е едно сериозно осъвременяване на законодателната уредба. Сега действащия Кодекс за застраховането беше общо взето, взета едно към едно от преди това Търговския закон. Преди него от Закона за задълженията и договорите. Застрахователните пазари в другите страни отидоха вече доста по-далеч, от там където се намираме ние в момента. Така че уредбата на застрахователния договор, която се предлага в новия Кодекс на застраховането, ние също изцяло стоим зад нея.
Така че от името на Асоциацията на българските застрахователи, ние по принцип подкрепяме законопроекта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
ИВЕТА КОНОВА – Българска асоциация на застрахователните брокери
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, основната функция на застрахователните брокери е защита на потребителския интерес в частта му застраховане. Ние участвахме също активно в изготвянето на проекта за нов Кодекс. И в тази връзка ще бъда съвсем кратка, подкрепяме проекта за новия Кодекс, защото смятаме, че той е изготвен и дава гаранции за защита на потребителите на застрахователни услуги и на техните интереси.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие имате ли отношение към чл.385.
ИВЕТА КОНОВА: Ние не сме участвали в точно тази част на Кодекса.
ВАСИМИР РАДУЛОВ – секретар на Асоциацията на застрахователните брокери в България
Аз както казах вчера на водещата Икономическа комисия по проекта за новия закон, проекта за нов Кодекс и застраховане, подкрепяме новия Кодекс. Бележките които имаме ще бъдат внесени между първо и второ четене. Но в основната си част мога да кажа, че Кодекса е една добра основа за правилно насочване застраховането в България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Агайн, ако може да се съсредоточите само върху бележката, която получихме от лизингодателите.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Моята бележка е по отношение на чл.381. Предлаганата законова разпоредба на чл.381 създава привилегировано положение на застрахователните дружества. Страните в застрахователното правоотношение са равнопоставени. Законодателната рамка трябва да гарантира еднакви възможности за реализация на правата, независимо от тяхното качество.
Преценката, дали да води преговори с цел постигане на интересите си извън съда или ще предприеме съдебно дирене и съдебно решение е строго лична на застрахованото лице. Реализирането на тези права не може да се поставя в зависимост от изпълнение на допълнителни изисквания, които са привилегия само на една от страните по спора. Недопустимо е застрахователя при осъществяване на своите права по договора, да има възможност да прибегне директно към съдебно производство. А тази възможност е отречена на насрещната страна. Тяхната защита да е зависима от изпълнение на допълнителни изисквания, каквито са в този член, а именно писмена покана за доброволно плащане, която преди малко по друг ред коментирахме.
Така че по този текст, ние ще направим свои предложения между първо и второ четене. Иначе по принцип подкрепяме законопроекта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН: Благодаря ви госпожо председател. Може би отзад напред да започна, с коментара по чл.381. Искам да направя едно разяснение. Текстът съдържа две алинеи. В първата алинея се казва, че всеки който желае да получи застрахователно обезщетение трябва първо да си предяви претенцията пред застрахователя. Тази алинея няма връзка с втората. Първо да кажа какви са ни мотивите.
Има не добра практика в големите искове. Там където се търси голямо обезщетение, особено за неимуществени вреди, където хората имат право на петгодишен срок да предявят претенцията си по гражданска отговорност на автомобилистите, изобщо гражданските отговорности. Срокът за предявяване на претенциите, давността е пет години. Тоест, те имат възможност да чакат пет години и тогава да предявят претенция. Това е тяхно законово право. В това време тече законовата лихва. И това е един изключително изгоден депозит. Ако няма необходимост те да си предявят претенцията пред застрахователя, те отиват и я предявяват по съдебен ред. И след това още няколко години, три, пет години колкото тече делото, продължават да се трупат лихвите. Застрахователят и да иска да плати, няма тази възможност.
Ние искаме да дадем възможност на застрахователите да се разплащат със своите клиенти навреме. Първо за тях това е по-изгодно. Второ за нас като регулатор е важно, защото в противен случай се трупат резерви, които не винаги застрахователите заделят. И в последствие като дойдат плащанията може да се окаже, че някой не разполага с тези пари.
За нас е много по-лесно като регулатор да контролираме процеса, ако има някакви разумни срокове, в които да може да се предявяват претенциите и застрахователя да е длъжен да изплати.
Тук искам да кажа, че застрахователите разполагат с тримесечен срок по гражданска отговорност окончателно да се произнесат по претенцията, независимо какви документи са им били предоставени. Може да не са годни документите за произнасяне, но застрахователя е длъжен да се произнесе. В тези три месеца, до датата на произнасяне на застрахователя, не тече давностния срок. Така че забавянето на процедурата до предявяването на претенцията по съдебен ред е най-много три месеца. И тези три месеца сме предвидили да не изяждат от давностния срок.
Втората алинея е друг текст, който касае принудителното изпълнение. Когато вече застрахователя е загубил дело, по което се е спорило изплащането на обезщетение, установили сме практика. И тук застрахователите могат много по-добре да си изразят позицията. Установили сме практика, че има случаи, в които за да се начислят таксите за принудително изпълнение, изобщо не се дава никаква възможност на застрахователя да плати по съдебното решение. Просто те не разбират, че са осъдени. Решението отива директно в адвоката. От там в съдия изпълнител и от там започва принудително изпълнение, за което се събират допълнителни такси. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи наскоро платиха колосална сума пари, във връзка с принудително изпълнение. Като самите те положиха огромни усилия. Пускаха покани по вестници. Писма писаха на лицата, които са спечелили иска, за да могат да платят по тези решения. Но въпреки това, така и не бяха получили възможност.
Ние сме предложили във връзка с тази тактика, да не се образува изпълнително производство, ако първо не се изпрати покана за доброволно изпълнение. Като даваме седемдневен срок на застрахователя да изпълни. Няма никаква опасност в тези седем дни застрахователя да се укрие, нито да се освободи от имуществото си. Ако не платят в седемдневен срок, на тях им се отнема лиценза. Това и преди е било и досега е така. Тоест, ние като регулатор разполагаме с пълното правомощие светкавично да отнемем лиценза на застрахователя. И не виждам причина, те да трябва да плащат и съответно потребителите, всичките тези разходи за принудително изпълнение, когато те искат да платят доброволно. В тази връзка сме го предложили.
По отношение на Асоциацията на лизингодателите, също искам да обясня какъв е проблема и какви са мотивите за нашето предложение.
Първата алинея предвижда, когато има договор за финансов лизинг. При финансовия лизинг риска се носи от лизингополучателя. Тоест, ако имуществото изчезне, то е за негова сметка. Ако колата се счупи, най-често за потребители, това са договори за лизинг върху автомобил, ако колата изчезне, риска си е за лизингополучателя. В тези случаи сме предвидили, че ако премията е дължима от лизингополучателя, той трябва да даде своето съгласие за застраховката. Защото в противен случай в момента, както липса уредба, хем той е длъжен да плати всичко. Длъжен е да плати премията, хем от друга страна няма никакво право на избор по договорите за застраховка, които се сключват във връзка с лизингов договор. Всички лизингодатели имат свой собствен брокер. Няма да го оспоря това нещо. Собственият им брокер си получава комисионната за това нещо. Лизингополучателят на практика няма никакви права в избора на застраховка.
Същото нещо е и по отношение на изплащането на обезщетението. В момента лизингодателите казват разбира се и са прави, че те по този начин си осигуряват и защита срещу риска. Но риска на първо място е за сметка на лизингополучателя. Той, ако автомобила изчезне, то е за негова сметка. Лизингополучателят остава длъжен. Той има договор за лизинг и си плаща вноските по договора за лизинг. И като изплатят обезщетението на лизингодателя, ние имаме такива жалби. Лизингодателят хем е получил обезщетението по застраховката, хем си получава и вноските по договора за лизинг. И в крайна сметка лизингополучателя не получава нищо. Имал е кола. Няма кола. Няма обезщетение по застраховката и е длъжник по договора за лизинг.
Ние това сме се опитали да го уредим. Аз разбирам аргументите на Асоциацията, че и те искат повече защита. Обсъждахме въпроса на Икономическа комисия и ще търсим по-добро решение. Така че и техния интерес да е по-добре защитен. Но определено държим на това, да има защита и за потребителите.
Благодаря.
КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ: Ако мога да допълня това, което госпожа Агайн каза специално по отношение на първия текст, на текста, който вие поставихте като дискусионен. Бих искал по- скоро да очертая картината как изглежда от страна на застрахователя. Защото проблема действително е много сериозен. От една страна при сега действащата регулация и това беше стремежа с новия Кодекс за застраховането, това нещо като проблем, да се реагира по някакъв начин и да се реши.
При сегашната регулация действително застрахователят може да узнае буквално в последния ден на петгодишния давностен срок, че трябва да плаща някакво обезщетение. Защото идва тогава увреденото лице по гражданска отговорност и може да заведе в последния ден на давностния срок искова молба срещу застрахователя. В този момент ще разберем, че нещо се е случило.
В същото време сме отговорни за лихви в момента на настъпване на събитието. Тоест пет години назад. И докато тече съдебния процес, още три. Това е едното.
Напоследък стана масова практика и то масова практика специално в случаите, които влизат особено в съдебна фаза, което е типично адвокатски приом, да не се дава на застрахователя, когато му се пуска някаква молба, да не се дава банкова сметка на клиента.
По този начин, въпреки че Кодекса казва, че застрахователя, чрез своята застрахователна медицинска комисия може да определи обезщетението. Тоест да предложи някакъв размер доброволно на лицето, на практика той дори да го предложи, той не може да го плати.
По време на целия процес, ние също не получаваме сметка на лицето. Тоест дори когато съдебното решение влезе в сила, ние нямаме сметката, по която да приведем. След което получаваме директно вече запорното съобщение от съответния съдия изпълнител. И там вече сметката е ясна.
Реално погледнато, ние може в продължение на пет, шест години да бъдем поставени в реална невъзможност да платим, въпреки че политиката на повечето компании естествено е насочена към това, колкото се може повече от този род щети, да се уреждат по доброволен ред. Защото в този случай, искам съвсем отговорно да заявя, обикновено спор няма по отношение на това, дължи ли се обезщетение или не, защото обстоятелствата са ясни при имуществените вреди, от гледна точка, че някой е нарушил правилата за движение и е причинил на някой друг травма или смърт. Тези неща са ясни. Тоест от там нататък по скоро въпроса е концентриран върху това, какъв ще е размера на обезщетението.
Действително, ние сме поставени в една ситуация, в която ние не може да реагираме и да удовлетворим щетата, някой път дори и в противоречие с интересите на самото лице. Защото между нас стои, реално погледнато, адвоката, който казва, не няма да ви дам сметка. Ще ви съдим. Ще вървим докрай.
Искам също така да отбележа, че тук не е въпрос само за такса за частно съдебно изпълнение. Допълнително се плащат такси и адвокатски хонорари, също във връзка със съдебното изпълнение.
Понеже този текст също беше повдигнат в другите две комисии, в които вече законопроекта се гледа – Икономическа и Правна, ние също си подготвяме някои справки, по отношение на сумите, които застрахователните компании са платили само като такси и адвокатски хонорари, които ние дължим да възстановим в изпълнителните производства. И трябва да ви кажа, че само в отделна компания за последната година, година и нещо, в зависимост от обема на компанията, говорим за суми, които надхвърлят половин, един милион, зависи от обема на компанията на пазара. От това колко голяма е тя.
Все пак трябва да имаме предвид, че това са пари, които не излизат от собствените средства на застрахователя. Те излизат от застрахователните резерви. Колегите от Комисията знаят много добре, че това са всъщност парите на клиентите.
Въпросът действително е изключително болезнен от много време насам.
АНТОАНЕТА ДИМУЛАРОВА – адвокат на Асоциацията на застрахователите и на доста от българските застрахователи
Сюжетът частно съдебно изпълнение е просто чудовищен за сектора. Ние ще изнесем данни. Последното фрапиращо дело, по което сме се явявали, при 250 лв. главница и лихви, влязло в сила осъдително решение, разноските 670 000 за адвокатски хонорари и частно съдебно изпълнение. Така че повярвайте ми, нещата са в много тежък формат. Смисълът тук е такава регулация да бъде направена.
Правото което ние сме учили доста отдавна е, че всъщност принудителното изпълнение влиза в действие, когато не можеш по нормален начин да платиш. А при нас правилото е в момента, че принудителното изпълнение върви преди нормалното обичайно и доброволно плащане. Това е недопустимо. Това дело ще прерасне и в дипломатически скандал. Става въпрос за чужд застраховател. Ние не можем да обясним, като българско национално бюро примерно, защо допускаме принудително изпълнение срещу нас като национално бюро. Защо Българското национално бюро допуска принудително да бъдат събирани пари? Ние молим в съдебно заседание, дайте банкови сметки. Изпращаме писма на адвокатите, дайте банкови сметки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Изяснихме. Аз не виждам нищо лошо в това, първо да те поканят да платиш и като откажеш, тогава да ти търсят друг способ.
БОРИСЛАВ ТОДОРОВ: Наистина съм благодарен на госпожа Агайн за това, че се прояви разбиране за някаква промяна. Ние също сме предложили един тест, който го входирахме към Бюджетна комисия, вчера към Икономическа комисия.
Искам само да обърна внимание на народните представители и на Комисията за финансов надзор, предвид, че ние сме поднадзорни и на БНБ за две, три неща, които за съжаление ми прави впечатление, че са погрешно разбрани и от там според мен се е породил този текст, за да нямаме и в бъдеще подобни неща.
Основният бизнес на лизинговите компании, защото това което виждате, че пише лизинг по магазините за бяла и черна техника и по-малки автокъщи, определено не е лизинг. Това са потребителски кредити, които се предоставят от компанията за бързи кредити или от банките.
Първо лизинга на леки автомобили, включително и N единиците в тази връзка, госпожа Стоянова със сигурност ме разбира, какво имам предвид, са не повече от 15 процента. Тоест, ние имаме проблем с 85 процента сериозно индустриално оборудване, строителна и земеделска техника, което трябва да обезпечим.
И другото нещо, за което говорим, а именно защитата на потребителя. Портфейла на потребителя сред лизинговите компании не надвишава десет. На практика ние имаме не повече от 10 процента потребители, такива каквито ги разбира Закона за защита на потребителите. Всички останали 90 процента са дружества, с които ние се контрагираме. Този член им дава предимство.
Третото нещо, не е вярно това нещо, може би има някаква жалби в Комисия за финансов надзор. Когато в момента при тоталните щети, защото при частичните обикновено застрахователя плаща директно към сервиза, който ремонтира щетите. При тоталните щети, когато ние получим, ние задържаме до размера на остатъчната стойност и всичко останало изплащаме на лизингополучателя. Това е стандарт по договора за лизинг в България, както и в Европа.
Освен това да не забравяме, че ако ние задържим и обезщетението и останките на автомобила и продължим да караме клиента да плаща, предвид че не виждам това как ще се случи, по простата причина, че с изчезването на обекта на лизинг, тоест неговото погиване, автоматично се прекратява договора за лизинг. Защото реално няма предмет. Знаете един договор и в нашето и в европейското право има две основни неща – цена и предмет.
При всяко тотално погиване, ние прекратяваме договора за лизинг, задържаме до размера на остатъчната стойност, която ни дължи клиента. Разбира се, ние задържаме и допълнителни плащания, като електронни фишове, като други подобни вменени ни от държавата задължения. Ако ние задържим всичко и продължим да събираме от клиента, имаме чл.45 от ЗЗД за неоснователно обогатяване. И това са изключително редки случаи, в които искам да обърна внимание.
И не на последно място и предполагам, че тук госпожа Менда Стоянова също много добре ще ме разбере. Практиката на данъчна администрация на фиска, при изискванията да възстановяваме данъчен кредит при изчезнали МПС, това е при кражбите и грабежите е данъчния кредит да се възстановява от собственика, а не от ползвателя. Тоест ние като лизингова компания сме принудени да възстановим данъчния ползван кредит върху абсолютно всеки един актив. Ако обезщетението по застраховката са изплати на лизингополучателя, ние ще останем в неизгодната позиция. Аз и на предишната комисия го казах, че този член не е съобразен с други практики и с други законови постановки, особен на данъчното право, които ни вменяват един куп задължения като собственик. А тук цялото плащане по ал.2 ще отиде към лизингополучателя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Мисля, че всичко си изяснихме.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Принудителното изпълнение при настъпило застрахователно събитие означава, че за всеки хонорар т.е. адвокатурата или точим фондове в полза на тези две институции. Седем дни доброволно, даже мисля, че е малко. Смятам, че и 14. Много добре обясни госпожа Агайн, че срещу себе си нямаш някакъв неясен субект, който може би е направил нещо, да пререгистрира, да източи, да трансформира, да изпрати пари, а е институция, която ще загуби лиценз. Така че аз лично съм за 14 дни. Но всеки текст, който не уреди този проблем урежда чрез адвокатурата, което няма да звучи добре за нас.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря за търпението.
Преминаваме към седма точка.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво), Протокол № 1 за изменение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво) и Протокол № 2 за изменение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на проект между България и ОССЕ за унищожаване на запасите от ракетно гориво (компоненти на течно ракетно гориво), 502-02-25 от 31.07.2015 г.
Заповядайте госпожо Йосифова.
ДЕСИСЛАВА ЙОСИФОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, става дума за един Меморандум за разбирателство между нашето правителство и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изпълнението на един доста важен проект между България и ОССЕ за унищожаване на запаси от ракетно гориво. Или по-точно компоненти на течно ракетно гориво.
Този Меморандум по принцип е подписан миналата година. Към него има два протокола. Единият е от миналата година 2014 г. за изменение. Вторият е от тази година. Справката, която са ми дали е чисто информативна, как той регламентира унищожението на излишни ракетни горива, които не са никак малко, около 1000 тона, съхранявани в един единствен складов район в България, село край Калофер, Осетеново се нарича. Това са горива, които не могат да се използват по предназначение – токсични, агресивни, пожаро и взриво опасни. Изобщо много вредни, много страшни и при евентуална авария биха причинили екологична катастрофа с човешки жертви.
Съхранението изисква специални условия, мерки за безопасност, допълнителен ресурс от финансови средства и естествено личен състав.
Нашето Министерство на отбраната е потърсило реализация на тези ракетни горива със запитване до Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, както и МОСВ и чрез дружества и фирми, които биха могли уж да го използват като суровина и т.н., но всичко това е останало без резултат.
В крайна сметка сме се обърнали някога, когато е подписвано по линия на международна помощ чрез ОССЕ. През октомври 2012 г. е иницииран процес по реализиране унищожаването на посочените по-горе продукти. В края на ноември 2012 г. екип от Центъра за предотвратяване на кризи е посетил България. Проведена е среща с представители на наши министерства, освен отбраната и околната среда, включително и с Американското посолство. Разисквани са правни, финансови, технически аспекти и т.н.
В крайна сметка с грама, последната която дойде от постоянното представителство във Виена на Организацията юни месец тази година, нашето Министерство е информирано, че срока на процедурата за набиране на изпълнители по проекта, т.е. да се унищожат тези ракетни горива е удължен до 15 юли тази година. Вече е приключила процедурата. По линия на техническите оферти има някакви изпълнители, но се уточняват някакви финансови.
В крайна сметка, това което мисля, че вълнува тази комисия е, че всички разходи по целия този процес по унищожаване ще бъдат поети от ОССЕ, става дума за около 10 млн. евро. А нашето правителство приема финансово, техническо, административно съдействие от ОССЕ.
Меморандума е подписан през 2014 г. Освен това има още един текст. Чл.2, т.2, че ОССЕ оказва съдействие в рамките на възможното, като търси средства за осигуряване на необходимите финансови ресурси за изпълнение на проекта. Тоест нямаме финансови задължения, с изключение на следния текст.
Към самия Меморандум, задълженията на българската страна са описани подробно в техническото задание, което е неразделна част от Меморандума. И там в т.4 и 5 се казва следното: Българската страна покрива за своя сметка разходите за разрешителни от всякакъв тип, държавни такси, лицензии оторизации и инспекции по силата на българското законодателство и необходими за изнасяне на ракетното гориво от територията на Република България. Много е важно да се изнесат тези горива, както казах, твърде опасни, с изключение на необходимото упълномощаване на лица и лицензиране на изпълнителя. С изключение на разни други неща, които са за сметка на изпълнителя. Тоест, фирмата, която в момента са избира от ОССЕ да извърши съответната утилизация.
Или обобщено казано транспортните разходи ще бъдат за сметка на нашето Министерство, като страна. Тъй като в Меморандума е казано, че по линия на българското правителство, страна е Министерство на отбраната. Разходи за транспортиране и разходи за разрешителни от всякакъв ти държавни такси и т.н.
Това е като информация, което мога да ви кажа. Всичко е за сметка на ОССЕ, с изключение на транспортирането от това село Осетиново – Калофер, до границата, пристанище Варна.
Полк. МИТКО ГРИГОРОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, това ракетно гориво е вследствие на унищожени и свалени от употреба въоръжения ракетни комплекси. Все още имаме на въоръжение във ВВС два комплекса, във ВМС два комплекса, за които остават да съхраняват ракетни горива, но значително по-малко количество. Има най-вероятно на въоръжение такива комплекси. Но и там където има такива комплекси също изпитват проблем с унищожаването на тези горива, като тима от ОССЕ, който посети България, сподели и излезе с презентация с опит, унищожаване на такива ракетни горива от Сърбия, Черна гора, Украйна, Киргистан, Казахстан. В Украйна са унищожени 10 000 тона само от единия вид меланж, който представлява киселина. Тогава са ги унищожавали в азиатската част на Русия, някаква инсталация. Но вследствие на променената военно-политическа обстановка, сега се търси най-вероятно фирма в Швеция, която също има такъв капацитет и административен и технически и има възможност да извърши това унищожаване.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вашата колежка каза, че сте се обръщали Министерство на отбраната тук и там. Това трябва да се опише, как сте се обръщали.
Полк. МИТКО ГРИГОРОВ: Ето паметната бележка. Аз мога да предоставя копие от документите, които са подписани, от министър Трайчо Трайков, че въпреки отправеното запитване до топлоелектрически централи, циментови заводи в България няма проявен такъв интерес.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това са огромни количества. Транспортирането не знам колко ще струва. Този който неутрализира това гориво, все пак това е гориво, което би трябвало да може с някакви примеси да се използва. Може би не става за нищо. След като плащат те, това е добре. Значи ние ще имаме ангажименти по транспорта. Това което ме притеснява, да не би те да дават 10 млн., аз се притеснявам друг да не спечели 20 млн. Затова питам. Най-вероятно притесненията ми са основателни.
Полк. МИТКО ГРИГОРОВ: През 2003 г. с американската фирма Сияй, която е унищожила ракетните комплекси Скът имаме опит в унищожаването на такъв тип ракетни горива. Тогава азотната киселина, която е меланж, най-опасното е изнесена в Румъния и е преработена в Азотноторов завод “Нитромания”. Друга част от друг компонент от ракетното гориво ТГ-02 мина чрез една фирма на Министерство на отбраната “Воинтех”. И разрешение е получено специално от Министерство на околната среда и водите и е извършено унищожаване в една парна централа на оранжерии край с.Устрем – Хасковско, от наблюдението на РИОС – Стара Загора. И такъв е опита, който сме имали.
Преди 1989 г. единия вид гориво сме го изгаряли в парните централи на армията. Но това гориво съдържа трикрезол, който е канцерогенен и много опасен. Или така наречения гептил. И е опасен за здравето на хората.
ДЕСИСЛАВА ЙОСИФОВА: Това е гледано в Комисия по отбрана, Правна комисия и Външна комисия.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Парите са тук.
ДЕСИЛАВА ЙОСИФОВА: Парите са заделени 300 000 в нашия бюджет. Чака се да се избере изпълнителя, за да се разберат конкретните условия, за да се открие съответната позиция в единния финансов план. Аз мисля, че е много по-важно да си изпълним Меморандума. Той е подписан. В сила е, но тъй като е сключен по Закона за международните договори трябва да бъде ратифициран от Народното събрание. Така че той е подписан 2014 г. Аз се притеснявам не само от парите, но аз се притеснявам от здравето и опасностите.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз съм да го изнесем това гориво, но да не стане като с мините. Нашите ги унищожихме, но докарахме и чужди. Да не стане одобрихте го, сега за следващата година леко увеличение на бюджета на Министерство на отбраната, тъй като 1000 тона, еди колко си цистерни, БДЖ взима толкова, кораба товари и да ни поискате някаква голяма сума следващата година.
ДЕСИСЛАВА ЙОСИФОВА: Аз ви казвам, че тази година имаме заделени 300 000, които се очаква да са много повече от няколкото хиляди, които струва транспортирането.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към гласуване.
Гласували 16 “за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 19 часа и 45 минути /



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /