---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 10 ноември 2015 година /вторник/ от 11.00 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 11.15 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *

/ Начало 11 часа и 15 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред.
Първа точка от дневния ред, имаме проблем със Закона за акцизите, който гласувахме на второ четене миналия четвъртък. Тук са господата от Агенция „Митници”, които ще ни разкажат и покажат, защо е необходимо да направим три редакционни поправки в три текста. Имате ги пред вас.
Да гласуваме това и след това ще продължим, за да може да върви доклада.

2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 554-01-173, внесен от Станислав Иванов и гр.н.п. на 6.11.2015 г.
3. Законопроект за счетоводството – второ четене.
Преди да го предложа на гласуване трябва да кажа, че от БСП „Лява България” имаме постъпило искане за това, че не разглеждаме на нашата комисия законопроекта за данъка върху доходите на физическите лица и законопроекта за ДДС, които миналата седмица в зала, те направиха искане да бъдат внесени.
Искам да ви кажа, че се разбрахме джентълменски с господин Миков, да не ги гледаме на Комисия, защото имаме много работа, за да правим доклади по тях. Утре в сряда, те ще бъдат разгледани в зала заедно със Закона за корпоративното подоходно облагане на първо четене, така както изисква закона.
Да гласуваме това, което ви предложих като дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка първа – Изменение на три текста на Закона за акциза и данъчните складове.
Кой ще ни обясни, защо се налага това, след като в четвъртък тук стояхме до 9 часа през нощта.
НАТАША ПЕТРОВА – Дирекция „Акцизи” в Централно митническо управление на Агенция „Митници”
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, предложенията, които ние правим са най-вече, с оглед прецизиране на текста и избягване на нееднозначно тълкуване на разпоредбите и коригиране на пропуск.
В чл.20 на Закона за акцизите и данъчните складове е регламентирано възникването на данъчното събитие. Тоест момента на възникване на данъчното събитие, датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. В сегашните промени в Закона за акцизите и данъчните складове се въведе стока биогаз, като се въведоха евентуално ставка като моторно гориво и ставка за изполване като гориво за отопление за стопански и битови нужди.
В тази връзка беше предложена и промяна в чл.20, като бяха добавени съответно тези лица и по-точно кога възниква задължението за заплащане на акциз. Тоест, освобождаване за потребление. Това е продажбата на лицата, които извършват продабжи на биогаз за битови и стопански нужди и за моторно гориво. Но беше пропуснато да се посочи като стока.
В разпоредбата на чл.20 в т.17 и т.18 фигурират стоките електрическа енергия и природен газ и трябваше да се добави биогазта. В тази връзка с цел прецизиране на текста предлагаме тази добавка в чл.20 в т.17 и т.18. И с оглед прецизност променяме целия текст на точките, за да е по-ясно.
Другата промяна е свързана с издаването на акцизен данъчен документ и конкретно в случаите на продажби на биогаз и втечнен природен газ.
Имаше предложен текст от вносителя и работната група беше одобрила този текст. Но в последствие преценихме за биогазта специално, че това е стока, която все още няма толкова потребление на територията на страната и се даде възможност да се издава акцизен данъчен документ веднъж в годината, като се подава в този случай акцизната декларация.
И в тази връзка, тъй като акцизните данъчни документи по Закона за акциза и данъчните складове се издават по елекронен път, преценихме, че за тази група лица не е целесъобразно, да се издава само по електронен път и въвеждаме условието на хартиен носител.
Следващата промяна е във връзка с директното освобождаване на етилов алкохол, който се използва при производството на крайни продукти, които не са за човешка консумация. И в тази връзка в Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите беше въведен преходен период. Но с цел по-ясно определяне на правата на лицата в случаите, когато искат да работят като освободени от акциз крайни потребители и в случаите, когато лицата не желаят да работят като освободени от акциз крайни потребители, но са закупили определени количества етилов алкохол, за който акциза реално е платен. И затова предлагаме да има краен срок лицата да имат право да си възстановят акзциза, защото в противен случай ще противоречим на директивата.
Последната промяна, това е преходния период, който се дава за лицата, които имат установени, неуредени публични задължения. Тоест в тези случаи да не се прилага за заварените положения. Да им се пректратява лиценза.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Които имат задължения, тъй като ние въведохме да не се издава лиценз на лица, чиито прокуристи и прочее имат задължения.
Имате ли въпроси?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, първият ми въпорс е към представителите на Агенция „Митници”. Преди това ще направя една констатация. Нали разбирате, че дори хора като нас, които са все пак вътре в материята достатъчно, в този вид нито имаме основния текст на закона. Не може всеки път едно и също да правим.
ПРЕДС МЕНДА СТОЯНОВА: Да, прав сте. И вие го правихте така миналия парламент, сега го правя и аз.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Така не сме го правили. Не става въпрос тук да се критикуваме. Аз не мога да добия представа за какво става въпрос.
Къде бяхте когато гледахме основните текстове? Къде бяхте като ги внасяха? Защо се налага редакционна промяна, а не се налагаше да го направите тогава и както трябва или поне тогава да се обадите? Как го видяхте това не преди един месец, не преди десет дни, не миналата седмица, а след това? Принуждавате ни да гледаме като невменяеми. Този текст е за онзи, а онзи е за по другия, който приехме миналия път, но той беше изменен миналата година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Абсолютно прав сте.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Госпожо председател мога ли да отговоря. По отношение на текста, който колегата каза за чл.20, ал.2, т.17 и т.18 е пропусната стоката биогаз. Това което се допълва. Това е във връзка с въведените нови изменения. Закона е много тежък и може да се допусне някаква грешка. Но по-добре сега да бъде коригирана и да бъде правилния текст, отколкото да налагаме промяна впоследствие.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вие бяхте ли на приемането на закона?
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Да безспорно.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: А правихте ли го вие преди това този закон.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Да.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма смисъл да се обясняваме.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Благодаря, че се разбираме.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: За последната точка става въпрос за лицензиите. Когато някой иска лценз, ако е недобросъвестен и има задължение не му се дава. Ние говорим за тези, които вече имат лиценз, но продъжават да имат задължения. Няма да го отнемаме.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Спокойно казано, разбира се всеки може да сгреши и да пропусне. Текстът е сложен. Няма нищо фатално. Но сега нямаме време да разискваме. Ние имаме сериозен проблем в парламентите, които аз гледам от доста години. Последно се върнах преди две години. Нали всички разбираме, че това което правим не е редно.
Първо, получаваме дневния ред за вторник в понеделник. Кажете ми аз кога ще прегледам няколко закона? Кога ще се допитам до експерти, за да ги гледаме тук? След като в сряда се съобщава какъв е дневния ред за четвъртък. Ние няма как да сме готови по всички закони. Аз не знам в четвъртък какво ще гледаме. И няколко пъти поставям въпроса и той не е от сега. Нашият Парламент приема на ангро закони, които променяме след два, три дни. Такъв Парламент по света няма. Такова чудо да се правят закони всяка година по сто пъти няма. За Африка не съм сигурен. Може да има някъде. Цялата ни работа е такава. И нещо трябва да направим. Защото това пак е бял кахър, че сме го усетили сега. Колко други неща има, с които всяваме ужас в реалната икономика.
Молбата ми е по-рано дневния ред, за да имаме време да ги погледнем тези неща и да не се допускат такива грешки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОАВ: Прав сте. Благодаря.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря госпожо председател. Присъединявам се към казаното и все пак благодаря на колегите от Агенция „Митници”, че са забелязали грешката, за да ги коригираме днес.
Аз искам по преходните и заключителни разпоредби. Тези разпоредби няма да важат за лицата, които вече имат лиценз, но все пак някакъв срок не е ли добре да им сложим? Да се откиригират.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ: Това е както госпожа Менда Стоянова обясни за техните управители, мажоритарни и акционери съдружници. Ако самото лице има задължение това да му прекратено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Когато те са били управители и прокуристи на лица, които имат данъчни задължения.
Уважаеми колеги, приемам всички критики независимо, че не се отнасят всичките до мен. Предлагам да гласуваме.
Който е за тези текстове, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима.
Текстовете са приети.
Имаме две писмени на Диана Йорданова и на Димитър Главчев за отсъствие.
Преминаваме към точка втора.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 554-01-173, внесен от Станислав Иванов и гр.н.п. на 6.11.2015 г.
Господин Станислав Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря госпожо председател.
В Закона за местните данъци и такси се предлага въвеждането на нов вид алтернативен данък, с който се облага дейността за извършване на таксиметровия превоз. Този данък е някакъв вид патентен данък. Считам, че по този начин с въвеждането на патентния данък ще се подобри вземането от страна на общините на данъците, които трябва да бъдат плащани от таксиметровите автомобили, тъй като данъка ще се плаща предварително. Това ще доведе до подобряване на данъците от гледна точка на това, че няма да има пререгистрация на автомобили и тези порочни практики, които съпътстваха досега таксиметровия бранш, ще бъдат прекратени. Считам, че това е нещо изключително важно. Тук има и колеги от браншовите камари на транспортните фирми и на таксиметровите превозвачи, които ще подкерпят това, което казах. Но основното е това, ще се поддобри вземането, ще се подобри събирането на тези данъци, предвид това, че ще има предварително вземане на налога.
В общи линии е това. Ако имате някакви въпроси мога да отговоря. Има съответно схеми. Предполагам, че сте се запознали с мотивите. Има схема на плащането по различните месеци как ще се осъществява. Как може да се прекратява. Всичко това е упоменато много добре. Така че ако имате някакви допълнителни въпроси може да отговорим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук са и от Браншовата камара на таксиметровите водачи и превозвачи. Може да искате думата и да участвате в дискусията.
Заповядайате господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Искам да поставя един принципен въпрос и да задам такъв въпрос към Министерство на финансите. Принципният въпрос е, че във връзка с това, което казах преди малко. Закона за бюджета е внесен колеги. Такова чудо няма. Законът е внесен вчера. Ние днес започваме да пипаме закони, които касаят бюджета. Дори аз не знам, защо Транспортната комисия. Това е въпрос бюджетарски. Той не е въпрос на организация на транспорта. Това показва изнервеност, да не кажа паника. Защото нещо не е така. Приходите ни са големи. Ще изваждаме закона за някакви реформи. Ще вкарваме други закони. Нещо не ми харесва. Бюджетът е внесен онзи ден. Ние тепърва променяме закони за бюджетните приходи. Това е много лош сигнал за държавата.
Имам въпрос към Министерство на финансите. Казали сме сто пъти, че всеки закон като се променя искаме разчети. Ние депутатите зависи какъв е разчета нещо може да направим, но не е наша работа. Министерство на финансите дали ли сте ни разчет какво става с приходите точно по месеци. Какви са ефектите върху бюджета. Предполагам, че и колегите от Транспортната комисия са се постарали, но това си е работа на Министерство на финансите. Да вдив какви са ефектите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Гечев. Само искам да обърна внимание, че на практика този данък, който се предлага в Закона за местните данъци и такси замества данъка върху печалбата или данъка върху доходите на физическите лица. В смисъл това не е нов данък, допълнителен данък. Просто формата под която се внасят данъците при таксиметровия превоз се променя на еднократен данък, такъв какъвто се предлага, с оглед опростяване на отчетността и дейността на таксиметровите превозвачи и хората, които осъществяват този превоз. Знаете, че те са обикновени хора, без особена икономическа квалификация. И предвидимост в това какви данъци те трябва да дължат на държавата, за да осъществяват своята дейност. Смятам, че това е едно облекчение към тях от една страна.
Второ, жест към общините, тъй като данъка върху печалбата или данъка върху доходите на физическите лица отива в местните бюджети. И за мен е един добър ход. Прав сте, че малко късно е внесен. В смисъл можеше да бъде внесено поне преди месец това изменение. Но все още сме във възможност да го приемем, без да нарушим Закона за публичните финанси.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо председател.
Аз лично споделям вашите аргументи. Но искам да припомня нещо, за да ви предпазя от грешни решения. Тази група плащаше патентен данък повече от шест, седем години. Когато въведохме патентния данък като вид окончателно плащане, мисля че беше или 1999 г. или 2000 г. Те бяха вътре. След това ги изключихме една голяма група от плащащите патентен данък ги изключихме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: През ДДС.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, изключихме ги да не плащат, не през ДДС. Затова взех думата, за да ви кажа защо ги изключихме. Защото голяма част от тях протестираха. Не искаха. Смятаха, че патентния данък ги ощетява. Не говоря за големите фирми за таксита. Спомням си, че това изключване стана по време на тройната коалиция, някъде 2007 – 2008 г. Но те няколко години подред поставяха въпроса от гледна точка на това, че има отделни хора, които не са включени в големите фирми. В малките градове към тях бяха включени и фризьори, занаятчии и т.н., пак в малките градове, където се оказваше, че патентния данък им е непосилен.
Докато за големите градове и за големите фирми това е наистина облекчение и те настояваха. Имаше една колизия вътре в съсловията, че за едни патентния данък е улеснение, за други е непоносимо бреме. И тогава стигнахме до този извод да ги изключим. Да не се заблуждавате, че е улеснение. За една група ще бъде улеснение, а друга група може да я видим отпред на жълтите плочки. Само ви предупреждавам да знаете. Защото си спомням дебатите тогава. И за да бъда коректен, аз бях против това да се спре да плащат петентен данък по причини, че след това няма да плащат нищо. А те така и не плащат. Но не са съгласни всички и не е облекчение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм убедена, че някои от тях господин Цонев няма да са съгласни точно по вашите аргументи, защото те в момента нищо не плащат. А сега ще бъдат принудени да плащат. Минималният размер 400 лв. е толкова, колкото плаща всеки един, който получава минимална работна заплата в тази държава. И когато ти караш такси, поне изкарваш една минимална работна заплата. Иначе за какво да го правиш?
Мисля, е е редно и този бранш да започне нещо да плаща. Защото в момента той нищо не плаща. Всички го знаем.
Аз искам да дам думата и на представителите на таксиметровите шофьори.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Господин Гечев в момента изготвяме разчетите, тъй като закона беше внесен в петък. И все пак на нас ни трябват данни и от общините, не само от Националната агенция за приходите, а съответно досега какви данъци са плащани от този бранш и какви ще бъдат постъпленията, примерно в съответните общини. Така че до първо четене в зала и преди второ четене ще ви бъдат предоставени разчетите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз си направих труда за Пловдивска община, защото знаем броя на автомобилите, които имат разрешение лиценз от общината да извършват таксиметров превоз. При една ставка от 500 лв. защото си мисля, че Пловдивска община няма да заложи на 400, но най-вероятно ще заложи между 500 и 600 лв. Около 1 млн. лева ще са приходите за общината, ако всички тези автомобили работят за една година. Всичко е на брой автомобил. Ако фирмата е за автомобили, тя си плаща за брой автомобили.
РЕПЛИКА: Колко плащат сега?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За съжаление приходите в момента от големите отиват в Републиканския бюджет под формата на данък върху печалбата или на данък върху общия доход, ако те са назначили шофьорите си на трудов договор, така както твърдят, че са ги назначили. Наистина не знам, дали НАП би могла да даде подобен разчет, защото те не ги водят по браншове, кой колко внася данък върху печалбата или данък върху общия доход.
РУМЕН КРУМОВ – Национален съюз на превозвачите
Господин Цонев, още в 2007 г. тук някои от старите журналисти ме питаха, защо не се радвате за отмяната на петента. Още тогава ние имахме особено мнение. Защото след отпадането на патента. Опитвам се да изразя нашата гледна точка, нашата позиция на фирмите и на много еднолични участници на този пазар. След като отпадна патента не се предложи нищо, което да подобрява реда в смисъла на логиката, пил, а кой плаща?
Участието в пазара тогава беше свързано с декларираното желание за участие под формата на декларациите, по отношение на патента и съответно после по работата на администрациите, деклариралите да се установят във всеки един момент, които имат задължения да си ги платят.
В момента с отпадането на патента, вече кой работил на пазара и какво платил за това, стана една много абстрактна ситуация. За съжаление допълнителното облекчаване на процедури по търговското законодателство и по регистрация на фирми и по начина им на участие в различни пазари. Една фирма може да я регистрираме с два лева капитал и т.н.
На мястото на това, което на времето се събираше като патент, искам да ви кажа, че именно и най-малките и може би и чрез големите, към бюджета започна да се плаща нещо близко към нула.
Подкрепяме предложението по отношение връщането на тази взаимовръзка, кой участва в пазара като минимум обозначаване броя автомибили като брой „сергии” на един пазар, да го кажем условно. И за всяка една „сергия” да бъде платено минималното. Не заради друго, но трайна тенденция в последните няколко години, откакто отпадна патента, доста предприемчиви участници в пазара, всяка година да регистрират нови фирми, с тях да кандидатстват в общините и да получават разрешителни, да работят. Дори и трудови договори да са основанията, в които да са заети лица, питайте обаче какво се получава с тези фирми в края на годината. Няма ги. Или са на адреса хикс, където има трафопост или са на лицето, което няма завършено и основно образование и т.н. Тези примери, които бяха единици преди това станаха масова практика в последните години.
Големите фирми и малките участници на пазара са на ясно с тази ситуация. Аз мисля, че и данъчната администрация също е на ясно с тази ситуация. Така че в това отношение кой участва в един пазар да бъде ясно и срещу това да му бъде издавано разрешително. Тоест, правото за участие на пазара от кмета, ние го приветстваме и го подкрепяме. И бих ви помолил и вие да го подкрепите.
Да, разбира се от друга гледна точка връщането или слагането на един нов данък, хората ще кажат, решиха и сложиха един нов данък. Няма да се чувстваме добре нито ние, че го подкрепяме, нито вие. Но сме с ясното съзнание, защо го предлагаме.
Другите неща не мисля, че имат отношение. Нашите мотиви са свързани по отношение подобряване дисциплината вътре в пазара. Кой работи на този пазар и срещу това, че е работил какво се случва. Той плаща ли въобще нещо. И други предложения по отношение закона за автомобилните превози, пак в тази част, но не са предмет на тази дискусия.
Ясната идентификация, броя участници в пазара, които и в момента са еди колко си ще е прегледно и видно от тези участници, кой какво е платил в даден момент, което в момента не става ясно по никакъв начин. Тоест, опитах се да кажа, че всяка една година в частта на данъчно задължените лица се произвеждат едни хиляди данъчно задължени лица, които следващата година се заменят с нови хиляди данъчно задължени лица, а предните остават неоткриваеми за администрацията, за да се събере каквото и да било.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Заповядайте господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря госпожо председател.
Доколкото се обърнахте към мен. Изглежда не сте разбрали. Аз съм един от авторите на патентния данък. Не бях доволен като го отмениха. Исках да кажа на Комисията и на вас, че съм на ясно, защо вие сте за този данък. Но тези, които не са съгласни ги няма, за да си кажат аргументите. Пак липсва дебата в неговата пълнота. И исках да предупредя председателката и членовете на Комисията, че може да се срещаме с ваши колеги около Парламента да влизаме трудно и да излизаме трудно. Защото вече свикнахме с това. Не е добре.
Тъй като съм взел думата и вие сте председател на Съюза на превозвачите, позволете ми госпожо председател да разведря атмосферата. Добре е да се погрижите по професионална линия малко по-чистички да са таксита, да не пушат вътре и да не слушат чалга. Защото аз се возя много в таксита и е направо кошмар.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за участие в дискусията.
СПАС АТАНАСОВ – Браншова камара на таксиметровите водачи и превозвачи
Уважаеми дами и господа, съвсем накратко ще кажа няколко думи, тъй като господин Цонев спомена за протести. Аз лично съм разговарял с хората, които в медиите вчера споменаха за протести. Ряпов от Пловдив. Неговото желание е да се заложат цифри. В момента цифрите са заложени от 400 до 1000. Той иска да се заложат по-ниски цифри, защото му е високо това.
Другото е, че той иска да има такива възможности, че ако колата е с тежък ремонт. Той иска, ако по средата на годината три месеца не е работил, да може за тези три месеца да не плаща. Може би като се върне разрешителното в общината.
Другото което са ми казали не само от Пловдив. По принцип това е данък, който е подобен на патентния данък, но се казва данък върху таксиметровите превози. В патентния данък има едни социални отстъпки, 50 процента се плаща от инвалиди и пенсионери, може би не е лошо и тук да се сложи. Те не са много.
РЕПЛИКИ: Ще станат всичките инвалиди.
СПАС АТАНАСОВ: По принцип Браншовата камара подкрепя това нещо, като решение на проблема, който е в такситата, както господин Крумов очерта има доста голям проблем.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз също току що разговарях с господин Ряпов по телефона. Той също ми изрази тези, ако се разболея за 15 дни, как ще си плати. Ще вземе болничен, както казва колегата.
Единственото, което бихме могли да направим, според мен, това ще бъде решение между първо и второ четене, да разширим диапазона. И да дадем възможност на някои по-малки общини под 400 лв. да е данъка за една кола. Макар че според мен, за да има някаква равнопоставеност трябва да е равен поне на данъка на една минимална работна заплата. Ако приемем, че дохода му от тази дейност е под минималната работна заплата, бихме могли да направим една крачка в долната част на диапазона. Така че общинския съвет да има възможност да определи и друга по-ниска от 400 годишна такса. Въпреки, че на мен ми хареса сравнението за една сергия. Всеки работещ на пазара, поне 40 лв. плаща за тази сергия. И не смятам, че след като караш кола по общински пътища, градски пътища и т.н., 40 лв. на месец общински данък не мисля, че е кой знае колко голям.
Има ли други желаещи за дискусия? Ако няма да преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 554-01-173 внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 6.11.2015 г.
Който е за законопроекта по принцип, моля да гласува.
Гласували 8 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Седем.
Приема се.
По точка трета

Законопроект за счетоводството – второ четене
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Работната гурпа подкрепя текста на вносителя за наименованието на главата.
Раздел първи
Приложно поле
Работната гурпа подкрепя текста на вносителя за приложното поле.
Чл.1, чл.2, раздел втори с наименованието.
Работната група подкрепя текста на чл.1, чл.2 и раздел втори – наименование.
Моля да гласуваме.
Който е за, ан блок да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.3.
Предложение на н.п. Менда Стоянова, което работната група подкрепя.
Предложение на н.п. Румен Гечев и група, което работната група не подкерпя.
Работната гурпа подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.3.
Господин Търновалийски
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря госпожо председател.
Колеги, нашето предложение е в подкрепа на предложението на ИДЕС по отношение на, така нареченото едностранно счетоводство. Абсолютно съм съгласен, че в теорията няма такова понятие едностранно счетоводство. И в крайна сметка каква е дефиницията на едностранно счетоводтво? Какво ще водят тези счетоводители? Затова сме предложили този текст със съответните разпоредби, това което ИДЕС предлагат, да водят специфични регистри книги, за да е ясно какво правят тези, които няма да водят двустранно счетоводство.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да водят регистри. Под 50 000 лева всяка фирма да води тефтер. Едностранното счетоводство не е трите книги приходи и разходи.
Госпожо Петкова вие ли ще вземете отношение?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По принцип, това което предлагате водене на специфични регистри книги. Това с нищо не кореспондира. Има принципи на счетоводно записване, едностранно и двустанно счетоводно записване. Сега да не обясняваме какво означава двустранно записване, че една сума се записва и по дебита и по кредита.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Госпожо Петкова, четете текста това, което предлагаме. Говорим за едностранно счетоводство.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: За едностранно счетоводство, то може да бъде и в тези книги, които се продават на пазара. Едностранното счетоводство може да си го води и на екселска таблица. Това не означава, че не е едностранно счетоводно записване. По принип като практика и като терминология това се ползва дългогодишно. Като примерно воденето на специфични книги, регистри ще създаде едно объркване в хората, коя точно и какъв регистър трябва да бъде книгата.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Според мен ние правим закон и е хубаво да кажем, какво водят. Затова подкрепяме това предложение Това е нашето предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Велин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: В теорията на счетоводството няма едностранно счетоводство. Това е уникалността на счетоводството, че винаги има двустранно или двойно записване. Откакто е създадено е записано счетоводство. Няма едностранно счетоводство със сигурност. И в действащата редакция на Закона за счетоводството чл.32, ал.4 изобщо не използва терминология едностранно счетоводтво, поради липса на такова. Нито в теорията, нито в практиката има такова понятие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказване? Няма. Гласуваме предложението на господин Търновалийски.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували 4 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Текстът не е приет.
Гласуваме текста на работната група в редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът на работната група е приет.
Чл.4 по вносител.
Гласуваме чл.4 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Тектстът е приет.
Чл.5.
Предложение на н.п. Менда Стоянова, което работната група подкрепя.
Предложение на н.п. Румен Гечев.
Работната група не го подкрепя по т.1 и го подкрепя по т.2.
Предложение на н.п. Георги Ковачев.
Работната група не го подкрепя по т.1 и го подкрепя по т.2.
Работната група предлага редакцията на чл.5.
Господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Единствената разлика в думата задължително в двете предложения, ако тя бъде подкрепена, за да бъде ясен текста други различия няма. Задължително са на български език. Това са двете предложения, които не са приети. Това е единствената разлика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В момента текста е: „Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и левове.”
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Има второ изречение, което създава възможност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те могат да се съставят „и на”, а не „и или”.
Аз мисля, че е ясно. И в действащия закон няма задължително. Въпросът е да има ли думата задължително или не?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Очевидно създава двусмислие. Да се запише думата „задължително”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нали закона е задължителен. Какъв е смисъла на закона, ако текстовете в него не са задължителни?
Гласуваме не подкрепените предложения на господин Гечев и група и господин Ковачев и група, защото те са идентични.
Който е за тези предложения, моля да гласува.
Гласували 4 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Текста не е приет.
Левовата равностойност е отразена. Приета е в т.2.
Гласуваме чл.5 по редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.6.
Предложение на н.п. Румен Гечев.
Работната група не го подкрепя.
Предложение на н.п. Менда Стоянова.
Работната група го подкрепя.
На н.п. Георги Ковачев, което работната група не подкрепя.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Предлагаме да е ясно. Когато получателя не е местно лице, какви данни да съдържа документа. И тук сме записали име, адрес, съответно приет в страната по регистрация и идентификатор, защото не може да изброим всички.
Това е предложението, за да е ясно и документа да съдържа всички реквизити.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Господин Ковачев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Предложението за чл.6, ал.8, това е действаща разпоредба от закона чл.7, ал.9 от действащия закон и има за цел да облекчи едноличните търговци, които имат два идентификатора. Имат ЕГН като физически лица, имат и като еднолични търговци. Целта е да посочат само единия идентификатор. Така е в закона от 2005 г. и считаме, че това трябва да бъде запазено в новия закон като облекчение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че това е ясно. Едноличните търговци имат идентификационен код по БУЛСТАТ и те се идентифицират с него.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Имат ЕГН.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: В ДОПК в зависимост от това, каква дейност осъществяват. Примерно дали осъществяват дейноСт като едноличен търговец или някаква занаятчийска дейност, така че в НАп се водят и по двата. Нищо няма да бъде облекчено, ако се приеме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те могат да си посочат идентификациониня номер по Булстат или Единния граждаски номер, ако нямат такъв номер по БУЛСТАТ. Има код по БУЛСТАТ.
ВЕЛИН ФИЛПОВ: Когато издават документа по предприятие, ясно, че трябва да е БУЛСТАТ. Защо трябва да има ЕГН?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Казах за получателите, които не са местни лица.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Име, адрес, идентификационен код от Търговския регистър или идентификационен код по БУЛСТАТ или Единен граждански номер или личен номер на чужденец, на издателя и получателя. Аз мисля, че името и адреса важат за всички, независимо, дали са български или чуждестранни. И след това казваме, че кода е такъв за тези по Търговския закон, такъв за тези по БУЛСТАТ и накрая за чужденеца.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Госпожо Стоянова, проблема е когато издаваме фактури към чуждестранни лица. Те нямат нито ЕИК, нито по БУЛСТАТ. Говорим за фирма към чужбина. Българска фирма продава на италианска примерно. Правим външнотърговски сделки. Когато са в България хората е ясно. Обхванати са. Когато издаваш на чуждестранно лице, очевидно то има други идентификатори, не които са в нашия ДОПК.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има адрес, има име.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Име и адрес има, но от там нататък номерата му не са същите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Като няма номер по българското право, как да има номер. Тук става дума, когато ние българско лице издаваме документ на наш контрагент в чуждестранно лице. И записваме. Какво друго да запишем?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Вижте в чл.6, ал.1 какви са задълженията. Да посочи ЕИК, БУЛСТАТ, ЕГН и личен номер. Когато такъв липсва излиза, че нямаш никакво задължение да посочваш документа, каквото и да е по предложения законопроект.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако е от страна, която няма такъв идентификационен номер, какво ще правим тогава? Като не посочи какво ще стане с фактурата. Ще стане без документ не валиден.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Тяхното предложение е какъвто номер има в съответната страна за идентификатор. Какъвто има.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Откъде знаете какъв има в Занзибар? Като не знаем, защо го залагаме като задължителен реквизит в една фактура. Ако в Занзибар нямат номер, какво правим с тази фактура. Данъчният ще каже, че тя е невалидна, защото тук един реквизит липсва. Занимаваме се с дребни неща, които могат да утежнят нещата. Това е проблема. Защото после може да се случи утежняване на нещата. България 1994 г. въведе единна идентификация на търговските си обекти.
Гласуваме предложението на н.п. Румен Гечев и група народни представители.
Който е за, моля да гласува
Гласували 4 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Не се приема.
Гласуваме предложението на Георги Ковачев.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 5 „за” .
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не се приема.
Гласуваме редакцията на работната група за чл.6.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текста се приема.
Чл.7. Всичко е прието.
Гласуваме директно чл.7 по редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.8.
Гласуваме по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.9.
Предложението на господин Гечев е за поправка на редакцията на вносителя.
Предложението на Менда Стоянова е за различна редакция изобщо от тази на вносителя, която е по-подробна.
Работната група подкрепя предложението на Менда Стоянова.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: В допълнителните разпоредби много ясно е казано, кое е изкривяването и задълбочаване на финансовото състояние. Предложението на госпожа Стоянова при текущото счетоводно отчитане,предприятието отчита всички стопански операции и сделки. А фиктивните, не точните?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вижте чл.9, както е написан по работната група.
Не се допуска отчитане на стопански операции в извън счетоводни книги или регистри.
Счетоводно отчитане на фиктивни или не достатъчно идентифицирани сделки, не съществуващи разходи, както и задължения с не точно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкупи.
Господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Считаме, че редакцията, която е предложена от работната група е добре. Подкрепяме я. Изразяваме известни резерви към понятия извън счетоводни книги и регистри, тъй като няма дефиниция. Но така или иначе закона тръгна с неща, които ги няма никъде като едностранно счетоводство, ще ги обясняваме и тези. Няма счетоводни книги и регистри дефиниция, но може да бъде обяснено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам ви да го оттеглите това и да не го гледаме.
Поддържате го. Добре. Гласуваме го.
Който е за предложението на Румен Гечев и група народни представители, моля да гласува.
Гласували 3 „за”.
Против? Останалите.
Не се приема.
Гласуваме предложението на работната група за текста на чл.9.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.10 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.11.
Предложение на Менда Стоянова. Подкрепено е.
Гласуваме текста на работната група за чл.11.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.12.
Предложение чл.12 да отпадне.
Работната група го подкрепя и предлага чл.12 да бъде отхвърлен.
Който е за, чл.12 да бъде отхвърлен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Раздел трети
Съхраняване на счетоводна информация
Гласуваме наименованието на раздела.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е прието.
Чл.13.
Предложение на Румен Гечев и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Предложение на Меанда Стоянова, което работната група по принцип подкрепя по т.1 и подкрепя по т.2 и работната група предлага редакция на чл.13, който става чл.12.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Между двата доклада виждам, че се е върнал електронния архив, което е добре в 21 век. Ал.3 защо отпада в предложенията, след като първоначално е имало идея да няма електронен архив. Бил е само хартиен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защото сме в 21 век.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Ал.3 предлага, че ако прехвърлиш хартиения на електронен и можеш да го възпроизвеждаш няма нужда да пазиш хартията. Това е текста на вносителя, който не се подкрепя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние водихме дебат много по тази тема. Трябва ли да пазим хартията, като имаме електронен вид. Но за нуждите на определени производства в прокуратури, наказателни и прочее, когато се изисква идентификация на подписи и прочее, работната група прецени, че е по-добре да остане и хартията за такива случаи.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Нашето предложение е да остане текста в действащия в момента закон. Смятаме, че това бяха работещи текстове и няма смисъл да ги разбиваме, за да има грешки и да създават проблеми. Още повече не може да решим проблема с електронния архив.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Решили сме го.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Така или иначе хартията трябва да остане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това което е различното в нашия случай е т.4 – документи за финансов одит в публичния сектор, да се пазят до извършване на следващия вътрешен одит или одит на Сметната палата. Това е различното. Другото е горе долу същото. Защо да се пазят до тогава, а не се пазят по общия ред? Това не мога да разбера.
Гласуваме предложението на Румен Гечев и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 3 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Текстът не е приет.
Гласуваме редакцията на Комисията.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Редакцията е приета.
Чл.14 по вносител гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Гласуваме чл.15 в редакцията на работната група, който става чл.14.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Наименованието на раздел четвърти.
Има предложение за промяна на наименованието на раздел четвърти, което работната група подкрепя по принцип и предлага наименованието на раздел четвърти – Правомощия на министъра на финансите.
Който е за наименованието на работната група, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.16.
Гласуваме чл.16 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение на Георги Ковачев за създаване на нов раздел пети.
Работната група го подкрепя и предлага да се създаде раздел пети с наименование – Права и задължения на ръководителя на предприятието
Гласуваме наименованието на раздел пети по работна група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.17.
Предложение на Румен Гечев и група народни представители..
Предложението не се подкрепя.
Предложение на н.п. Менда Стоянова. Подрепено е.
Предложение на Георги Ковачев. Не се подкрепя.
Имаме редакция на работната група.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Предлагаме т.3 да отпадне. Защото какво означава ръководителя да утвърждава формата на счетоводството.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А кой да я утвърждава?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Няма да я утвърждава, защото в крайна сметка формата на счетоводството едностранна, ние нямаме дефиниция за това и незнаем какво е. Какво утвърджава той? Това не е форма на счетоводството.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И сега я има в закона тази форма. Какво пречи тя да я утвърждава ръководителя?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Излишно е да го утвърждава, защото той нищо не утвърждава. Това е формално.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Ковачев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: В закона няма дефиниция за форма на счетоводството, нито изискване към нея. Вменява се отговорност. Има административни санкции. Това е проблема на текста. Въвежда се отговорност на ръководителя за нещо, което не е описано в закона и той носи отговорност за неясни разпоредби, скрепени с административни санкции. И затова в предложението се предлага той да отговаря за нещо много по-сериозно, а това е изграждането и поддържането на счетоводната система, изискванията към която са в чл.11 от закона, подробно разписани. Тоест, не за формата, а за цялата счетоводна система да отговаря. Това е предложението, което е направено.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Действащият закон има форма за счетоводство. Аз не мога да разбера какъв е проблема.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Няма обяснения какво е форма и какви са изискванията.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: А досега как работеше Закона за счетоводството толкова години без обяснения и сега изведнъж стана проблем.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Нали правим нов закон.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Госпожо Петкова, не сте коректна в изказването си, защото досега в закона нямаше едностранно счетоводство. Сега го въвеждаме за първи път след десет години. Работеше без да има едностранно счетоводство.
Аргументите са, че в момента го има и ни харесва да кажем, че го има. А това което не ни харесва да кажем, че то отпада.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Предлагам да бъде счетоводна система. Тогава може ли да обясните какво е счетоводна система, като не е ясно какво е форма на счетоводство по сега действащия закон.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Не може, госпожо председател, да отговорим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам да прекратим тези дебати.
Гласуваме предложение на Румен Гечев и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 4 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Предложението на Георги Ковачев.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 4 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение на Георги Ковачев за нов раздел, което е прието по принцип. Създава се раздел шести – Съставители на финансови отчети.
Гласуваме наименованието на раздел шести.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.18.
Предложение на Румен Гечев и група народни представители, което не е подкрепено.
Предложение на н.п. Менда Стоянова, което е подкрепено и работната група предлага редакция на чл.17.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Нашето предложение е свързано с предложението ни от § 3, да отпадне това едностранно счетоводство. Мотивирахме се. Чухме тук ИДЕС.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме го.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 3 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Гласуваме окончателната редакция на чл.17 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.19
Предложение на Менда Стоянова, което е прието и гласуваме редакцията на чл.19, който става чл.18.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава втора
Раздел първи - Подкрепени от работната група.
Гласуваме наименованието на глава втора и раздел първи.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.20.
Предложение на Георги Ковачев за чл.20.
Работната група не го приема.
Приема текста на вносителя за чл.20.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Предложенията изглеждат дълги. В тях се съдържат три неща. Искам много накратко да ги обясня.
Първото е предложението, предприятията от обществен интерес да бъдат отделна категория. Въпрос който е важен. Има преходни разпоредби, които казват, че те са като големите предприятия. По-късно в закона ще стане ясно, че това не е точно така.
В чл.35 ще се види, че предприятията от обществен интерес задължително прилагат международни стандарти. Големите предприятия по избор могат да прилагат национални и международни. Така че не са в целия закон еднакви. И на много места в закона предприятията от обществен интерес са извадени.
Второто ни предложение касае, начина по който се описват показателите. Очевидно не е запазен действащия закон. Има проблем с критерия за нетни приходи от продажби, тъй като не е посочено, че е за периода. Към 31 декември както се казва в закона, на съответната година се вземат нетните приходи от продажби, но не се казва за кой период.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА : Текущият отчетен период.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Няма такъв текст. Няма такова пояснение в закона. За средната численост на персонала е казано за отчетния период, но за нетните приходи от продажби не се казва за кой период. Чисто прецизиране. Така е и в действащия закон. Има утвърдени показатели. Последното, което се съдържа в тези предложения е спецификата, по която се обяснява кое е микро, малко и средно предприятия. Тъй като е с натрупване, винаги се казва да не превишава показатели. Трябва да се уточнява, че всяка горна група не включва по-долната.
Тоест, че средното предприятие не включва малки и микро. Така е по директива. Например в текста на вносителя в средни предприятия пише, че не са малки. В директивата пише, че не са малки и микро. Тоест, трябва да се изключат всички групи надолу.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложението на Ковачев и група.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 5 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл.20.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.21. Предложение на Менда Стоянова, което е прието.
Гласуваме текста на работната група за чл.21, който става чл.20.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Раздел втори
Гласуваме наименованието.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Прието е.
Чл.22.
Предложение на Менда Стоянова, което е прието.
Предложение на Георги Ковачев, което не е подкрепено.
То е същото във връзка с това, което току що обяснихме.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл.22, който става чл.21.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Две от нещата са с критериите и с групите. При групите в последния вариант на доклада пише, че средните групи не са малки.
Има една съществена разлика от предишното предложение и то е по критериите за групите. Директивата дава възможност да не се прави консолидация, за да видим кой къде попада и след това да бъде освободен, след като вече е направил. Върху праговете за предприятията да се завишат с 20 процента. Това е чл.3, ал.8 от директивата. И това е същността на предложенията извън другите неща, които вече бяха отхвърлени. Да се завишат с 20 процента критериите за малки, средни и големи групи, за да може да се сводира информацията. Да прецениш каква група си. Ако си малка да си освободен от консолидация, а за другите се прави консолидиран отчет.
За съжаление в крайната редакция се появява един текст, който е много странен. В чл.21 от новата редакция, ал.2, 3 и 4 се появява едно понятие на консолидирана база, в другата алинея на консолидирана основа, очевидно редакционно не са добре. Какво се има предвид на коносолидирана база.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Така е по директивата, господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Консолидирана база означава да се елиминират вътрешно-груповите сделки, което означава една малка група да направи консолидиран отчет, за да види, че е малка група и да бъде освободена от изготвяне на консолидиран отчет. И затова в директивата има облекчение чл.3, ал.8, която позволява да се сводират годишните отчети и затова се завишават с 20 процента критериите.
Няма нужда да правиш отчет, за да разбереш, че си освободен от него. По презумпция директивата приема, че 20 процента са вътрешно-груповите сделки. По друг начина да го обясним.
НАТАЛИЯ ЧЕРНЕВА: Тук са два варианта с чл.8 от директивата, за което говори господин Филипов, когато могат да се завишат с 20 процента. И когато обикновен сбор на предприятията, които влизат в групата може да ги завишим с 20 процента показателите. Когато правим на консолидирана база, не може да завишаваме с 20 процента. Това са текстовете на директивата. Понеже самото определение за групи в директивата съдържа думите „на консолидирана база”, така сме го приели в закона да бъде. Съответно не може да приложим този член, с който се увеличават с 20 процента показателите за групите.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Чл.3, ал.8 от директивата. Това което той казва, че държавите членки разрешават да не се прави консолидирана база, като в такива случаи праговете за показатели за общата сума за баланс елитен оборот се завишават с 20 процента. Оригиналният текст е консолидиран и се дава право на изключение, именно с цел това облекчение. Целта е да не правиш консолидации, което означава вътрешно групово елиминиране на сделки.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Господин Филипов, идеята не е такава на директивата, каквато я представяте, защото по време на обсъждане на директивата, всъщност е казано какво се разбира под този тест.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложението на Георги Ковачев и група.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 6 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл.21 по редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Шест.
Текстът се приема.
Чл.23.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.23, който става чл.22, като в ал.1, думите 22 се заменят с 21.
Глава трета
Финансови отчети
Наименование
Раздел първи
Наименование
Чл.24 по вносител.
Който е за всичките тези текстове ан блок, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл.25 Предложение на Менда Стоянова, подкрепено.
Гласуваме текста на работната група за чл.25, който става чл.24.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.26.
Предложение на н.п. Димитър Делчев и група народни представители. Не е прието.
Предложение на Менда Стоянова, което е прието.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.26 по вносител.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Тъй като България върви към електронно правителство, идеята е да започнат да се качват с единна входна точка отчетите. Печатите не знам каква полезност носят. И това в един момент ще затрудни допълнително и ще трябва да се промени закона. Да кажат колегите от Министерство на финансите. Това е чисто професионален въпрос. Печата и във фактурите вече го няма като задължителен реквизит. Не носи никаква полезност и намирам професионално предложението за правилно. Не сме го обсъждали. Видяхме го в доклада. Да кажат колегите при електронно качване, с електронни подписи, печати ще създадат в един момент проблем.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Съгласна съм да няма печат, ако има електронно подаване. На този етап би трябвало. Господин Филипов вие знаете, че работихме заедно по единна входна точка. Не стигнахме до единната входна точка. Така че ако финализираме проекта нямаме проблем да го предложим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще махнем печата, като направите единната входна точка.
Гласуваме предложението на Димитър Делчев.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” няма.
Против? Няма. Въздържали се? Всички.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на работната група.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.27 предложение на Менда Стоянова, което е подкрепено.
Предложение на Георги Ковачев, което не е подкрепено.
Текста на работната група за чл.27, който става чл.26.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Много накратко. Мотивите са доста дълги. Не знам дали сте ги чели. По принцип Закона за счетоводството се прилага за всички предприятия в България, независимо какви стандарти прилагат. В отделни национални и международни стандарти има сериозни различия. И това предполага в Закона за счетоводството да бъдат уредени само въпросите, които са еднакви за двете счетоводни бази.
Досега това, което е практикувано в закона е да бъдат общите разпоредби, които могат да обединят национални и международни стандарти. Другото да е в стандартите.
Вторият подход е да се препращат директно към стандартите. А в крайната редакция виждаме нещо, което е доста странно и досега в България никога не е било практикувано. Да бъдат изписани счетоводни принцип само за предприятията, които прилагат национални стандарти, а за другите да бъде препратено към международните. И принципите в счетоводството, продължението, което сме направили е да бъдат изписани на законово ниво общите принципи, които касаят и двете счетоводни бази. Това е същността на предложението. А детайлизацията на принципите ги има в стандартите в счетоводната теория.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложението на Георги Ковачев.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 5 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на работната група за чл.27.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Пет.
Предложението е прието.
Чл.28.
Предложение на н.п. Менда Стоянова, което работната група подкрепя.
Предложение на н.п. Георги Ковачев, което работната група не подкрепя.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага съответната редакция на чл.28, който става чл.27.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Максимално кратко ще се опитам да го обясня.
Целта на предложението е да въведем специфичен отчетен период, който да не съвпада с календарния. Защо искаме да въведем този режим като предварително ви казвам, че не искам да правим никакви революции. Аз съм се позовал на една справка на Ърнест тайм от 2014 г., която е направила едно изследване в страните членки на Европейския съюз, като нямаме данни единствено за Кипър, Естония, Финландия и Ирландия, които не са приели изцяло режима. Румъния миналата година 2014 го е приела. В това число спадат държавите Австрия, Белгия, Хърватска, Чехия, Дания и т.н.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие искате да приемем срока, отчетния период на майката за нашите предприятия.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Разбирам, че ви звучи много кардинално. Първо ние не увреждаме фиска по никакъв начин. С това трябва да сте на ясно.
На второ място при чуждестранен собственик на холдинга майка, както казахте вие, няма да се налага да се прави двойно приключване, двойна инвентаризация, двойна одитна проверка и т.н. Излиза, че три или четири държави в цяла Европа не сме минали по този режим. Така че ние рано или късно ще го направим. Въпросът е има ли политическа воля сега?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма сега, защото в момента искаме да улесним майката и да затрудним дъщерните й предприятия. Защото те пак трябва да правят отчет за годината, тъй като той се изисква за данъчни и други цели.
И другия вариант е да преработим всички данъчни закони и да въведем някакви плаващи отчетни периоди въз основа на които да се определят и данъчните задължения. Мисля, че на този етап това не е възможно.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Абсолютно съм убеден, че по-голяма част от предприятията няма да минат към специфичен отчетен период в момента, поради обясними причини. Въпросът е, че чуждестранните инвеститори, които са най-големите в страната ще се възползват от този режим и то абсолютно с право. Ако в Европа приключваш февруари месец навсякъде, какъв е проблема в България да го правим два пъти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че изяснихме. Колеги, ясно ли е за какво става дума?
Който е за, моля да гласува.
Гласували 6 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Предложение на Георги Ковачев не се приема.
Гласуваме текста на работната група за чл.28.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Раздел втори
Гласуваме наименованието на раздел втори.
Чл.29.
Предложение на Румен Гечев и група народни представители, което не е подкрепено. Предложение на Георги Ковачев, което не е подкрепено.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.29.
Господин Търновалийски
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Нашето предложение е да остане стария текст в сегашния закон. Считаме, че е работещ, познат. Така че няма нужда да го променяме, още повече това предложение за предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишавали 200000 лева. Те няма да имат кой знае каква инвентаризация да правят. Така че е хубаво да се направят всички инвентаризации и да се посочи ясно и точно в отчетите състоянието на активите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предложеният текст казва: Предприятията, извършващи инвентаризация на активите най-малко веднъж годишно с цел достоверно представяне. Вие искате инвентаризация на активите и пасивите за всеки отчетен период с цел тяхното достоверно представяне в годишния отчет.
До тук не виждам разлики.
Инвентаризацията се извършва по ред и начин определен от органите на управление.
Ясно е, че те ще го определят със заповед и т.н.
Това за министъра, точка втора, то отива в раздела за бюджетните предприятия и там го има, че е по решение на министъра на финансите.
Гласуваме предложение на Румен Гечев и група народни представители.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 5 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Георги Ковачев.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 5 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл.29.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Текстът е приет.
Раздел трети
Годишни финансови отчети
Гласуваме наименованието на раздела
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието се приема.
Чл.30
Предложение на Менда Стоянова, което работната група подкрепя и гласуваме текста на работната група за чл.29.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.31 по вносител.
Раздел четвърти
Наименование
Чл.32 по вносител.
Гласуваме ан блок
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.33
Предложение на работната група.
Правя предложение по чл.80 от Правилника.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.33 и предлага следната редакция.
Изказвания. Няма.
Гласуваме текста на чл.33 по вносител, който става чл.32 в редакцията на работната група.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.34 по вносител.
Глава четвърта
Наименование
Гласуваме ан блок.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.35
Предложение на Менда Стоянова, което е подкрепено.
Предложение на Георги Ковачев, което не е подкрепено.
Текста на работната група за чл.35, който става чл.34.
Господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: От неприетото предложение, на практика три четвърти от него е прието. Единственият въпрос, който не е приет по същество и е свързан с § 5 от Преходните и заключителни разпоредби е изключително важен. Създава се еднократен преход на предприятията да минат от международни към национални стандарти, което приветства Министерство на финансите. Това беше предложение, което приеха.
Проблемът е, че с тези текстове се забранява на тези предприятия повече от когато и да е, някога да могат да преминат като всички други към международни стандарти, ако във времето това им се наложи, включително и ако се смени собственика. Това е единственото, което не е прието. На практика в чл.35, ал.3 се създава този въпрос.
Казват, при условие че не е извършена промяна в счетоводната база в контекста на § 5, който по-късно ще се гледа.
Но на практика по този начин направена опашката на ал.3 и § 5 забраняват на предприятията, които на времето насилствено ги накарахме да минат към международни стандарти. Сега им даваме право да се върнат. И казваме никога повече няма да ви дадем право, а всички останали ще имат това право. Трябва да са равнопоставени предприятия. Това е единствената разлика.
В чл.35 ал.3. При условие, че не е извършвана промяна в счетоводната база. А когато се възползваш от прехода на 1 януари 2016 г., който дава § 5 от Преходните и заключителните разпоредби, вносителя тълкува, че е направена промяна на базата и никога повече не може да минеш към международни стандарти, докато съществува това предприятие, което не е равнопоставено с всички останали предприятия, които в момента прилагат национални. Това е разликата по същество.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Слушаме аргументи против това, което каза господин Филипов.
НАТАЛИЯ ЧЕРНЕВА: Аз не разбрах точно за какво става въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предприятието може да избере да съставя годишните си финансови отчети на базата на международни счетоводни стандарти. Дава му възможност да избере. При условие, че не е извършвана промяна на счетоводната база, вероятно в предходния период.
НАТАЛИЯ ЧЕРНЕВА: Параграф 5 е преходен параграф. Той дава възможност еднократно при влизането в сила на Закона, да си изберат кои стандарти ще прилагат предприятията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпросът е, че ако те изберат да прилагат националните стандарти, а в последствие решат в някакъв момент примерно смяна на собственост.
НАТАЛИЯ ЧЕРНЕВА: Не могат да се върнат.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Ако едно предприятие в момента прилага национални стандарти веднъж в съществуването си може да избере да мине към международни и не може да се върне. Това е така. Предприятията които накарахме на времето, над критерий 8-15 млн. да минат на международни стандарти, на които в момента им даваме еднократен преходен режим, за да оправим това положение, защо ги поставяме в неравнопоставено положение?
НАТАЛИЯ ЧЕРНЕВА: Това предприятие нали сега ги прилага международните. Ще си избере да прилага националните. Щеше да има възможност да мине на международни, ако големите предприятия прилагаха международните, когато покрие критериите за голямо. Но тъй като по ваше предложение се изваждат големите, международните.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Не става въпрос да може да си сменяш базата, когато решиш. Говорим един път да бъде равнопоставен. Представете си предприятие в момента се връща в национално. След 10 години чужд собственик го купува. Ние сме му забранили след 10 или 15 години то да може като всички други да мине.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Ние големите ги извадихме да имат възможност да не прилагат международните. Кои точно ще прилагат международните. На времето се сложиха всички да прилагат международните, те се водят, че прилагат международните и понеже са им трудни, на практика прилагат националните. Сега даваме възможност и на големите да не прилагат международните. Кой точно, микропреприятията ли ще прилагат международните стандарти.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Госпожо Петкова, не го обяснявате както трябва. С тази забрана залагаме на хората, които сме ги принудили да минат на международни стандарти, даваме им право да се върнат в национални, докато съществува тази компания каквото и да стане, тя да не може да си смени стандартите. Става въпрос за един единствен път. Става въпрос един път да могат да минат, ако нещо се наложи.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Господин Филипов, а според вас какъв трябва да е критерия, за да могат непрекъснато да си сменят, да минават от национални на международни, след като казвате, че ние слагайки опашката, примерно при условие, че не е извършена промяна на счетоводната база, тогава какъв ще бъде критерия те да могат примерно, хем да си прилагат втори или трети път международните стандарти, хем всяка година да не си сменят международни и национални стандарти.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Ал.4 ви дава тази гаранция, че става въпрос за един единствен път. Предприятие, което през един отчетен период е представило на база международни стандарти не може да прилага национални. Това е гаранцията, че става въпрос само за еднократна смяна, както за всички останали. Проблемът е, че ако някой ползва преходния режим докато съществува като юридическо лице, не може да мине към международни стандарти. Еднократният режим трябва да бъде изключение и не трябва да води предприятията до неравнопоставеност. Защо да бъдат неравнопоставени тези , които са използвали в преходния режим? Ако един прилага в момента национални стандарти ще има право да мине към международни. Ако някой се възползва от преходния режим, защото насилствено е бил длъжен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля, прекратяваме дискусията. Гласуваме предложението на Георги Кавачев.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 5 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се останалите.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на работната група.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се.
Текстът е приет.
Чл.36.
Предложението на Менда Стоянова е подкрепено.
Ал.2 на чл.3 да отпадне.
Работната група предлага редакция на текста.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
ЧЛ.37 по вносител.
Глава пета – наименование по вносител.
Гласуваме ан блок.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.38. Предложение на н.п. Румен Гечев и група народни представители. Не е подкрепено.
Предложение на Менда Стоянова. Подкрепено е.
Предложение на Георги Ковачев. Не е подкрепено.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, който става от чл.38 на чл.37 с редакция.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, тук е много важно това решение по няколко причини, които са известни на вас. Искам да кажа какви са нашите мотиви. Ние сме отчели баланса на интересите и на одиторите и на фирмите, като разбира се, даваме приоритет на българските фирми и на директива 2013-34 на Европейския съюз.
За колегите, понеже всички сме затрупани с информация, обърнете внимание уважаеми колеги, директивата на Европейския съюз насоките, която е препоръчителна не е задължителна е следната. Границите касаещи баланса са от 8 максимум 12 млн. лева. Нетните приходи от оборота от 16 до 24 млн. лв. Това което правителството предлага е 4 млн., ние предлагаме 4,6 млн. Много умерено повишение предлагаме, което е в пъти под препоръките на Европейския съюз.
За ваша информация първо да сравним България и Румъния. Сравненията, които направихме колеги са на базата на международните икономически сравнения, брутен вътрешен продукт на човек от населението, за да сравним икономиките на страните членки и то преизчислен по паритетна покупателна способност, което прави сравненията абсолютно приемливи и отговарящи на международните стандарти.
Ето как изглеждат нещата колеги. Ние предлагаме 4,6 млн. в момента, румънците са взели решение 7,3 млн. Два пъти повече от България 14,6 млн., което е два пъти и половина повече от това, което ние предлагаме. В Румъния и България разликата в брутния вътрешен продукт на човек от населението – България е 17,926, а Румъния 19,744. Те са сравними. Но разликата е в пъти по-висока. Тоест, Румъния е преценила, че ще се движи много по-близо до стандартите на Румъния. И въпреки това, ние предлагаме едно сравнително минимално увеличение спрямо това, което сме наследили до момента, което се ползва и спрямо Румъния.
Вярно е, тъй като винаги се стремя да бъда обективен, че има страни, които отговарят на това, което предлага сега правителството. Това е Словакия, идентични са показателите. Словакия е 1 млн. евро – 2 млн. лв., респективно 2 млн. евро за оборота или 4 млн. лв. Но има една разлика, че в Словакия показателя е не до 50 души да е малка фирма, а до 30 души. Тоест, ако кажем А трябва да кажем и Б.
Словения, която е съизмерима с България и с много по-малък пазар, с малко по-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението, съответно първия показател е 3,650 000 евро. Това прави около 7,5 млн. лева. респективно втория показател е 15 млн. На първо и второ място се делят Австрия и Германия. А разликата в брутен вътрешен продукт по паритетна покупателна способност е малко повече от два пъти. Но първия показател е 9 млн. лева. на Австрия и Германия, втория показател е към 20 млн. търговски оборот.
Така че направили сме добросъвестни сравнения. Както виждате има една, две страни, които са горе долу това, което предлага правителството. Огромното болшинство от страни се движат към препоръките на Европейския съюз.
Така че нашето предложение е по-добро, защото то е по-близо, макар и в пъти надолу от това, което предлага Европейския съюз. Но ние не сме съгласни да останем на дъното на тези промени, тъй като на разискванията и в Парламента ще цитирам поне десетина документа на Европейския съюз, където препоръките са категорични колеги, в това число и на Комисията свързана с намаление на административната тежест на фирмите.
В заключение, аз разбирам интересите на одиторите. Това е високо квалифициран труд, който трябва да бъде добре възнаграден. Държавата разчита на одиторите. Но в същото време ние разчитаме и на малките фирми в България. Все пак в Европейския съюз около 90 процента от брутния вътрешен продукт се произвежда в микро и малки фирми и средни по големина, един по-малък процент.
Тоест идеята е да следваме препоръките на Европейската комисия. Да следваме това, което правят другите страни и народи и да се доближаваме, ако не до най-добрите, поне да не сме в дъното на таблицата.
В заключение, нашето предложение за увеличението е балансирано. Според нас отговаря на взаимните интереси. И мисля, че ние трябва да вземем решение, което да баласира интересите между двете заинтересовани. Те са три страни всъщност - държавата, микро и малките фирми и респективно одиторите.
Между впрочем това съответства и на предишните текстове на закона, защото ние сме приложили тук европейските директиви, какво е микрофирма, какво е малка фирма и средна. Имайте предвид и това. Защото ако ние останем на нивата на правителството, ние всъщност влизаме в противоречие. Това имам предвид.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря господин Гечев. Уважавам вашите аргументи, но за съжаление в България 95 процента от фирмите са малки по критериите на Европейския съюз. Не защитавам лобистко предложение, защитавайки гилдията на одиторите. Но мисля, че едно такова предложение, което правите вие означава почти само предприятията с обществен интерес да се одитират. Това не би било в интерес на държавата, нито на собствениците на тези фирми, защото те не са винаги еднолични собственици. И този одит им гарантира, че наистина там честно и вярно се представят съответните записвания, съответните операции. Така че аз мисля, че един такъв преход, който се предлага от страна на вносителите е много по-плавен и по-добре да не отиваме в тази крайност, която вие предлагате. Това е моето мнение.
Подлагам на гласуване предложението на господин Гечев.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Предложението ни, няма проблем, който иска да си прави одит, тъй като казахте, че доброволно всеки може да си прави одит. Тук говорим за задължение за утежняване на бизнеса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В България понеже знаем какво е задължение и какво е доброволност.
Гласуваме предложението на господин Гечев.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 4 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Георги Ковачев.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 1 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се останалите.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 8 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се 3-ма.
Предложението е прието.
Глава шеста - Наименование
Гласуваме по вносител.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл. 39 предложение на Румен Гечев, което е подкрепено.
Предложение на Менда Стоянова, което е подкрепено
Предложение на Георги Ковачев. Не е подкрепено.
Работната група предлага текста на чл.39, който става чл.38.
Гласуваме предложението на Ковачев, което работната група не подкрепя.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 1 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Въздържали се останалите.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на работната група за чл.39, който става чл.38.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Гласуваме наименованието на глава седма на раздел първи.
Гласуваме двете наименования.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.40.
Предложение на Менда Стоянова, което е прието.
Гласуваме текста на работната група за чл.40, който става чл.39.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.41
Имаме редакционна корекция от работната група.
Гласуваме чл.41 по вносител в редакцията на работната група.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Чл.42
Гласуваме по вносител.
Гласували всички „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
С промяна в една препратка чл.49 се заменя с чл.48.
Чл.43 по вносител.
Предложение на Менда Стоянова. Подкрепено е.
Гласуваме редакцията на работната група за чл.43, който става чл.42.
Гласували всички „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.44 по вносител.
Наименование на раздел втори по вносител.
Чл.45 по вносител с подмяна на препратка в чл.32 и чл.31.
Чл.46 по вносител. С подмяна на препратка. Чл.42 се заменя с чл.41.
Чл.47 по вносител. Чл.48 по вносител с промяна на препратката в чл.40 - 42 се заменя с чл.49 – 41.
Раздел трети – наименование по вносител
Гласуваме ан блок
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.49 предложение на Менда Стоянова. Подкрепено.
Предложение на Георги Ковачев. Не подкрепено.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.49.
Оттеглено е от Георги Ковачев.
Гласуваме текста на работната група за чл.49, който става чл.48.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.50 по вносител с редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.51.
С предложение на работната група. Предложение на Менда Стоянова, което е подкрепено.
Гласуваме текста на работната група за чл.51, който става чл.50.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел четвърти – Наименование
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.52
Предложение на Менда Стоянова, което е подкрепено.
Гласуваме текста на работната група за чл.52, който става чл.51.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.53. гласуваме по вносител. Като думите чл.49 ал.2 до ал.4 и чл.50 се заменят с чл.48, ал.3 до ал.5 и чл.49. Това е препратката.
Наименование на раздел пети, което е подкрепено.
Гласуваме по вносител ан блок.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.54.
Предложение на Менда Стоянова, което е подкрепено. Гласуваме текста на работната група по чл.54 по вносител, който става чл.53.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.55. Предложение на Менда Стоянова, което работната група е подкрепила.
Гласуваме текста на работната група за чл.55, който става чл.54.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.56. Предложение на Менда Стоянова да отпадне. Подкрепено е.
Работната група предлага чл.56 да бъде отхвърлен.
Гласуваме предложението на работната група.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се. Чл.56 е отхвърлен.
Чл.57 по вносител.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.58 предложение на Менда Стоянова, което работната група подкрепя.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.58, който става чл.56, в редакция на работната група.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.59. Предложение на Менда Стоянова подкрепено от работната група. Гласуваме окончателната редакция на работната група за чл.59, който става чл.57.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Раздел шест – наименование по вносител.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.60. Предложение на Менда Стоянова.
Работната група го подкерпя и гласуваме редакцията на работната група за чл.60, който става чл.58.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.61. По вносител
Чл.62 по вносител
Гласуваме ан блок двата члена.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.63. Предложение на Менда Стоянова. Подкрепено предложение на работната група. Става предложение на Менда Стоянова по чл.80 от Правилника за организация дейността на Народното събрание.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предложението на Менда Стоянова и предлага редакция на чл.63, който става чл.61.
Гласуваме редакцията.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.64. Предложение на Менда Стоянова, което е подкрепено.
Гласуваме текста на работната група с това предложение.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Глава осма
Наименование по вносител.
Чл.65 по вносител.
Чл.66 по вносител.
Чл.67 по вносител.
Чл.68 по вносител.
Чл.69 по вносител.
Наименование на глава девета по вносител.
Гласуваме ан блок.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.70. Предложение на Румен Гечев, което не е подкрепено.
Предложение на Менда Стоянова, което е подкрепено и текст на работната група за чл.70, който става чл.68.
Вие предлагате ръководител, който допусне извършване на нарушение по чл.9, да се наказва с глоба, а ние казваме ръководител, който наруши разпоредбата на чл.9 да се наказва с глоба.
Заповядайте господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ръководителят не съставя документи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Той носи отговорността за всичко. Ръководителят е виновен за всичко. Защото ние премахнахме вината на счетоводителите.
Ще го оттеглите или да го гласувам.
Моля, който е за да гласува.
Гласували „за” трима.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Не се приема.
Гласуваме текста на работната група.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Чл.71 по вносител.
Чл.72 по вносител, с промяна на препратката в чл.18, ал.1 се заменя чл.17, ал.1.
Чл.73 по вносител с редакция на работната група.
Чл.74 по вносител.
Чл.75 по вносител.
Гласуваме ан блок.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.76.
Предложение на Менда Стоянова. Подкрепено е.
Предложение на Георги Ковачев. Не е подкрепено.
Работната група предлага текста на вносителя с предложението на Менда Стоянова.
Заповядайте господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Благодаря ви.
Този текст въвежда много сериозна санкция за непубликуване на отчетите. Лично аз в професионално качество ИДЕС винаги е насърчавал публикуването на финансовите отчети. Ще продължи да го прави.
Целта на счетоводството е насочена към финансовите отчети и това е абсолютно безспорно и към потребителите им. Така че няма спор по този въпрос. За първи път се въвежда много странна санкция, която кореспондира с конкурентното законодателство като проценти от оборот. И се получават много големи цифри, които в крайна сметка, ако не се сложи някакъв таван се стига до доста парадоксални санкции, които не съответстват на тежестта на нарушението. Така че трябва да се обсъди. Санкцията трябва да е сериозна. Това е безспорно. Включително са извадили санкциите в Германия, чийто брутен вътрешен продукт, ако си послужим със справка е 68 пъти по-висок от българския е от 2500 евро до 25 000 евро. Трябва да има някаква горна граница, защото може да отиде в стотици хиляди.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Няма как да подкрепим, защото тук много пъти дискутирахме това, че търговските вериги основно и други не искат. Не си публикуват отчетите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам в зала да го обясниш.
Гласуваме предложението на Георги Ковачев за намаляване на санкцията. Гласуваме предложение на Георги Ковачев за корекция на горната граница.
Моля, който е за да гласува.
Гласувал един „за”.
Против? Всички. Въздържали се? Няма.
Не се приема се.
Гласуваме текста на работната група.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Чл.77 по вносител.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.78. Предложение на Менда Стоянова, което е подкрепено.
Гласуваме текста на работната група за чл.78, който става чл.76.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.79 по вносител.
Чл.80 по вносител.
Наименование на допълнителните разпоредби.
Гласуваме ан блок.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Отиваме на § 1. Определенията, където имаме предложение на Румен Гечев.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: В чл.9 предложихме текста да бъде кратък. Тук имаме дефиниция на изкривяване и изопачаване на финансовото състояние. Точка 9 виждам, че вие сте предложили да отпадне, явно ще го приемете. И т.10 това е стария текст в закона за международните счетоводни стандарти, който смятам, че е по-ясен. Няма нужда да го променяме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Заповядайте.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: По дефиницията само за международните стандарти, тъй като другите разпоредби трябва да не бъдат подкрепени, тъй като те са свързани с вече не подкрепени предложения. Да се запази дефиницията за международните стандарти от действащия закон, която е много точна. Предложената в момента създава проблеми.
И другото, което не е по това предложение за предприятията от обществен интерес има добавка за водоснабдителни канализационни услуги. За водоснабдителните и канализационните услуги само обръщаме внимание, че принципа е винаги при тези дейности да бъдат големи предприятия. Не знам какво са цели„ял.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е текст, който сме го съгласували с Комисията за надзор над регистрираните одитори и това е текст подаден от тях, защото само те се ползват от тези предприятия за проверка.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Ние също ги съгласувахме на времето с тях. Винаги имаше опашка, които са големи предприятия. Това е единственото изключение. Защото за енергетиката, за топлоснабдяване, газоснабдяаване са големи. Единственото за водата стават без тази опашка, което нарушава самия ред в логиката на самата разпоредба. И за международните стандарти да се запази действащия закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие финансите ще кажете ли нещо за тези международни стандарти, защото аз не мога да разбера каква е разликата.
НАТАЛИЯ ЧЕРНЕВА: Определението за международни счетоводни стандарти държа да има думичката „приети в съответствие с регламент 16-06 от 2002 г.”
Защото не може бъдещите тълкувания и бъдещите изменения да бъдат приети в регламента 2002. Това е разликата. Как бъдещите тълкувания са приети с регламент от 2002 г. Те ще бъдат приети в съответствие с този регламент.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Не е само това разликата. Госпожо Чернева моля казвайте всичко на народните представители. Сменили сте понятието международни стандарти за финансово отчитане, която е действащ превод и в Държавен вестник на Европейския съюз и в официалното издание на ИДЕС и изведнъж става за финансова отчетност.
НАТАЛИЯ ЧЕРНЕВА: Определението сме го взели от въпросния регламент 16-06 от 2002 г. Определението, какво са това международни счетоводни стандарти.
ПРЕСД. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложението на господин Румен Гечев и група народни представители.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 4 „за”
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Не се приема.
Гласуваме предложението на Георги Ковачев.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 4 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Не се приема.
Гласуваме текста на работната група за § 1.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима. .
Приема се.
Параграф 2 по вносител.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Предложение на Менда Стоянова за нов парараф 3, което е прието.
Предложение на Менда Стоянова за нов параграф 4, което е прието.
Работната група предлага да се създаде нов § 5, който става параграф предложен от Менда Стоянова по реда на чл.80 от Правилника за организация дейността на Народното събрание.
Гласуваме ан блок параграфи 3, 4 и 5 по работна група.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Само обръщам внимание за § 4. Подкрепяме всичките текстове. Предприятията от обществен интерес за целите на този закон не се третират като големи предприятия за счетоводната база. Длъжни сме да го кажем, за да не изпадаме в ситуацията на Агенция „Митници”, тъй като за счетоводната база имат различен подход. Едните прилагат задължително международни стандарти, другите са на избор. Моля, имайте го впредвид.
В този смисъл беше предложението ми за второ изречение на § 8, че това е така когато няма изключение посочено в закона. Създаваме текст, който противоречи вече на самия закон, който е приет. Трябва да има второ изречение, че посоченото се прилага извън случаите, в които със закон са регламентирани изисквания относно предприятията от обществен интерес. С изключение на случаите по чл.35.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: С изключение на случаите по чл.35.
Гласуваме ан блок параграфи 3,4 и 5 с тази редакция.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преходни и заключителни разпоредби. Наименование по вносител.
Параграф 3 по вносител.
Гласуваме ан блок.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 4. Предложение на Менда Стоянова, което е подкрепено. Гласуваме предложението на работната група за редакция на § 4 по вносител, който става § 7.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 5 по вносител.
Предложение на Георги Ковачев, което не е подкрепено.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8, като думите чл.20 се заменят с чл.19.
Гласуваме предложението на Георги Ковачев, което не е подкрепено.
Моля, който е за да гласува.
Гласували 4 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Текстът не е подкрепен.
Гласуваме текста на работната група, който прочетох.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 6 по вносител, който става § 9 с редакция на работната група.
Гласуваме § 6 по вносител, който става § 9.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 7 по вносител.
Предложение на Менда Стоянова да отпадне.
Работната група го приема.
Предложение на Менда Стоянова § 8 също да отпадне.
Работната група го приема.
Гласуваме отхвърлянето на параграфи 7 и 8 по вносител
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 8 се премества в § 4, тъй като е отразен в § 4.
Предложение на Менда Стоянова за нови параграфи.
Работната група подкрепя и предлага да се създадат нови параграфи 10 и 11.
Гласуваме новите параграфи 10 и 11 по предложението на Менда Стоянова в редакцията на работната група.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфите са приети.
Предложение на Георги Ковачев за нов параграф.
Работната група не го приема.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Става въпрос за предприятия, които в 2015 г. задължително за първи път по закон минават към международни стандарти. И доколкото те могат да използват прехода, който е създаден вече приет на второ четене в Комисията, от 1 януари 2016 г. да се върнат към национални.
2014 г. са били национални, 2015 г. международни, 2016 г. пак национални. Тази опция за избор да бъде изтеглена за тях в 2015 г. и изобщо да не преминават към никакви стандарти, ако не желаят. Много кратко обяснено е това. Те са принудени за първи път 2015 г. 2016 г. сменяме закона и те могат да се върнат. Няма проблем. Целта е да не минават, точно това, което се опитваме да избягваме и даже не беше прието предното предложение. Тоест, да не минават непрекъснато между счетоводни бази. Ако си изберат международните стандарти, те имат право и да си останат там, защото са ги избрали.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложението на Георги Ковачев, което не е подкрепено.
Моля, който е за да гласува.
Гласувал 1 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е подкрепено.
Гласуваме § 9 по вносител, където думите „чл.27, ал.3” се заменят с” чл.26, ал.2”.
Параграф 10 по вносител, където думите чл.32, ал.1 се заменят с чл.31, ал.1.
Параграф 11 по вносител, където думите „чл.30, ал.1” се заменят с „чл.29, ал.1”.
Параграф 12 по вносител.
Параграф 13 по вносител.
Параграф 14 по вносител.
Параграф 15 по вносител, където думите „по чл.19” се заменят с „чл.18”.
Параграф 16 по вносител.
Параграф 17 по вносител.
Параграф 18 по вносител.
Параграф 19 по вносител, където думите „чл.65, ал.4” се заменят с „чл.63, ал.4”.
Гласуваме ан блок.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Гласуваме параграф 20 по вносител, който работната група подкрепя и предлага редакция на този параграф 20, който става § 23.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 21 по вносител, където думите „чл.65, ал.4” се заменят с чл.63, ал.4”.
Гласуваме го по вносител с тази промяна в препратките.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 22.
Предложение на Менда Стоянова, което е подкрепено.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22.
Гласуваме § 22 по редакцията на работната група.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 23 по вносител.
Предложение на Румен Гечев, което е подкрепено.
Предложение на Менда Стоянова, което е подкрепено.
Текст на работната група.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Надявам се поне едно предложение да бъде прието. Тази промяна, която се прави е много серизона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Много предедложения ви приехме. Вие работихте много усилено с работната група. Това което не ви приехме го вкарахте тук, за да го обсъждаме още едни път.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Това предложение е изключително важно и за търговското законодателство и за ИДЕС. До момента според изискванията на търговското законодателство, откъдето идваха разпоредбите, всички акционерни дружества и командитни дружества и акции се одитираха. В момента е предложено чрез закона за счетоводството тотална промяна в Търговския закон и подмяна на тези принципи. Акционерните дружества са специфични капиталови дружества, в които собствеността и управлението са разделени. И поради това е предвидено в Търговския закон да има защита на акционерите.
От друга страна ние отчитаме, че за микро АД-тата това би било някаква тежест да бъдат одитирани. С цел балансиране предлагаме, ако народните представители приемат да бъдат изключени от одит микро АД-тата и над микропредприятия и акционерни дружества, а другите да подлежат на задължителен одит, тъй като това е логиката и смисъла на търговското законодателство в България и въобще на акционерните дружества.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Винаги съм се стараел да бъда обективен. Понеже четох тук, както и други колеги няколко стотин страници за тези 2 млн., 4 млн, 10 млн. и други. И наистина от това, което прочетох в европейските страни акционерните дружества задъжително минават на одит. Това е положението.
ПЕРДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние сме дали възможност акционерните дружества да се одитират само когато отговарят на изискванията на останалите предприятия , на онези 2 млн., 4 млн., което фактически, ако приемем предложението на господин Филипов да изключим само микроакционерните дружества, пак няма да одитираме всичките и вероятно става дума за някаква междинна група, която не се знае колко е голяма.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Другият вариант е, който ние искахме да предлагаме, че в закона има понятия дружества, които не извършват дейност, акционерни дружества не извършващи дейност да отпаднат също от одит и да останат останалите акционерни дружества. Има такива текстове в закона по отношение на съставянето на отчетите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, вашата група ще подкрепи ли това предложение? Акционерни дружества без дейност.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: В закона беше прието. Веднага давам пример в чл.19 от предложенията на вносителя, което беше прието. В окончателна редакция чл.17, ал.2, това е когато собствениците могат да си правят сами отчетите се казва, че ал.1 може да не се прилага. И за микропредприятията по чл.19, ал.2, които не са осъществявали дейност през отчетния период е текста, който вече е приет. Няма дефиниция. Не са осъществявали дейност.
Между другото това понятие се използва и в данъчните закони в чл.92 от ЗКПО.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да се одитират всички акционерни дружества, без тези, които нямат дейност.
ВЕЛИН ФИЛПОВ: Не са осъществявали дейност през периода, както е текста.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме този текст, който ще бъде оформен. Къде трябва да се запише?
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Къде трябва да се запише текста ли? В чл.38 трябва да се върнем. Трябва да се създаде нова точка. Предложението беше за точка първа.
На задължителен одит подлежат акционерните дружества и командитните дружества с акции, с изключение на тези, които не са осъществявали дейност през отчетния период.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако ние сега променим Търговския закон, това не решава въпроса, защото в Закона за счетоводството пише друго.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Ако народните представители подкрепят текста може поправката да отиде в Търговския закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам в Търговския закон, където се намира в момента, да махнем това което е.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Затова в Закона за счетоводството да го има случая и да се запазят поправките в Търговския закон както са предложени в крайна редакция. В Закона за счетоводството махнахме, че АД-тата се одитират. Ако го върнем там Търговския закон става брилянтен. В едно от двете трябва да го пише това нещо.
Ние предлагаме да не променяме Търговския закон. В чл.38, ал.1, т.1 да пише: Акционерни дружества да бъдат изнесени като отделна точка, с изключение на тези, които не са осъществявали дейност. И тогава Търговския закон препраща към закон, който е Закона за счетоводството.
Госпожо Стоянова, ако ни подкрепите ще го прецизираме с колегите от Министерство на финансите, ако те не възразяват.
НАТАЛИЯ ЧЕРНЕВА: Директивата, която е приета от Европейския парламент разделя предприятията по големина, а не по вид дейност или не по правна форма. Те сигурно биха се сетили за акционерните дружества. Но все пак са казали, че малките предприятия не се одитират. Одитират се средните и големите. Не ги разделят по правна форма и не ги разделят по видове дейност.
СНЕЖАНА БАШЕВА - УНСС
Това че директивата не го казва така, не означава, че тя е перфектна. Не случайно тази традиция се е наложила във всички страни по света. Самия финансов независим одит е възникнал първоначално в тези институции, в акционерните дружества и господин Филипов много добре обясни защо е така. Защото има едно отделяне на собствеността от управлението. И най-добрия механизъм да се защитят дребните собственици акционери е точно този. Аз мисля, че ние не трябва да подкрепяме нещо, което в средите се приема като недостатък на директивата, а е обичайна практика в света.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам следното. Ако всички сме за, да се приеме това, което преди малко се предложи, да направим сега поправката в Търговския закон и да я гласуваме и да ви оставим да направите поправката в чл38, която да ви гласуваме авансово.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Тогава да има и дефинция на без дейност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, с изключение без дейност. Няма да има дефиниция без дейност.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Това е наложена практика. Просто ще привнесем същия подход. Има го и в данъчните закони.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Що е то без дейност. Съгласни ли сте?
Гласуваме поправка в § 26 по Търговския закон да се одитират всички акционерни дружества. И гласуваме поправка в чл.38, където да се включат на задължителен одит всички акционерни дружества, без тези, които извършват дейност.
Който е съгласен с тези предложения, моля да гласува.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Вие ще направите корекцията.
Предложение на Менда Стоянова за нов параграф 27, което е подкрепено от работната група.
Предложение на Менда Стоянова по чл.80 от Правилника за нов § 28.
Гласуваме ги ан блок.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 24 по вносител. Предложение на Менда Стоянова, което е подкрепено.
Работната група предлага § 24 по вносител, който става § 29 с редакция, а именно Закона влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на чл.48 и чл.52, които влизат в сила от 1 януари 2017 г.
Моля, който е за да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
С това е приет и законопроекта на второ четене.
Много ви благодаря.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 13 часа и 20 минути /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /