---

П Р О Т О К О Л
№ …

На 30 ноември 2015 година /понеделник/ в зала 134 в сградата на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 10.00 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Предлагам да започнем днешната Комисия по бюджет и финанси. Предлагам ви тя да започне при следния дневен ред:
1. Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г., № 502-01-87 от 30.10.2015 г. – второ четене.
2. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., № 502-01-88 от 30.10.2015 г.
3. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86 от 30.10.2015 г.

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли други предложения? Заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, мисля, че за пореден път вършим неща, които се приближават до абсурда, почти. Предполагам, че докладът по законопроекта за държавния бюджет даже още не е разпечатан. Предварително не сме получили нищо. Тук има промени, които касаят и закони, които искат поне най-малкото осмисляне. Правя предложение да отложим днешното заседание за утре.
РУМЕН ГЕЧЕВ: В същия дух, госпожо председател, какво правим ние всъщност? Ние член на Европейския съюз ли е нашата държава? Вие ни давате 10 милиарда преди 20 секунди да ги гледам без никакви становища. Кажете от партия „ГЕРБ“ ние тук фигуранти ли сме? Дошли сме да натискаме копчетата ли? Аз съм професор, доктор на икономическите науки. Искам време да разгледам тези числа, да ги анализирам, да видя становищата с колегите ми. Абсолютно не желая да участвам в такъв маскарад. И преди ви казахме: милиарди левове, 35 милиарда бюджет се приема за два часа. Няма становища, няма нищо. Това е абсолютно скандално. И в Африка няма такива работи. Предлагам да се отложи това заседание. Дайте ни време да видим тези числа. Къде са ви становищата от работодатели, от социални? Това е абсолютно скандално, това е направо гавра с демокрацията. Категорично възразяваме срещу такъв подход. Отложете заседанието, да си видим числата и да дойдем наистина да обсъждаме. Иначе дайте да гласуваме веднага и да си тръгваме! Тук не се приема нищо – предложения, няма мнения. Сега ще видите какво ще стане, ако останем тук, какво става – гласувате си всичко от комисията, и си тръгваме? Защо да губим време на държавата? Тогава направо да не се обсъждат бюджетите! Имате си гласове в парламента, никакви обсъждания – минават, и край! Това е абсолютно скандално.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Подлагам на гласуване двете предложения едновременно, тъй като те са едни и същи – за отлагане на днешното за. Който е за, моля да гласува.Седем за.
Против? Останалите.
Предложенията не са приети.
Гласуваме дневния ред така, както и предложен. Който е за този дневен ред, моля да гласува.
Против? Един.
Въздържат се? Двама.
Дневният ред е приет.
Продължаваме

ПО ТОЧКА ПЪРВА - Законопроект за Държавното обществено осигуряване за 2016 г., № 502-01-87 от 30.10.2015 г. – второ четене

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2016 г.
Работната група подкрепя вносителя за наименованието на закона. Гласуваме наименованието на закона.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е прието.
Чл. 1. Предложение на н.п. Лютви Местан, Хасан Адемов и група народни представители. Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители. Работната група не подкрепя предложението. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
Изказвания? Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, предложението, което правим в чл. 1 е за увеличаване на приходите със 140 млн. лв. Аргументите за да направим това предложение са: на първо място, предвиждате ръст на брутния вътрешен продукт през следващата година с 2,1%, което означава повече заети, което означава повече осигурени лица. В мотивите към проекта сте написали, че следващата година се очакват повече с близо 10 000 осигурени. Аз предполагам, че заетите и осигурените ще бъдат повече през следващата година от тези 10 000, които се предвиждат, защото стартирате оперативните програми през следващия програмен период. Само за оперативната програма „Развитие на човешките ресурси са открити мерки и схеми за 560 милиона; очаква се да бъдат разплатени 170 милиона. Това означава допълнително заети и допълнително приходи в осигурителната система. Средният осигурителен доход се вдига с 30 лева.
Още аргументи: по-висок Фонд „Работна група“ в социалните служби в трите агенции на Министерството на труда и социалната политика, в спешната помощ са 20%, многократно министърът заявява. Само че не ги виждаме в бюджета. Ако вие ги виждате, аз не ги виждам в бюджета. Няма ги тези 20%, което означава и по признанието на Министерството на финансите, че приходите могат да бъдат увеличени.
Към месец септември приходите във Фондовете на Държавното обществено осигуряване са със 130 милиона повече Към края на годината се очаква близо 140 милиона повече приходи, което означава, че за следващата година съвсем спокойно приходите могат да бъдат увеличени с тези 140 милиона, за които говоря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. По отношение на прогнозата за приходите ще вземете ли отношение?
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, аз бих искал само да поясня, че в проекта на Закона за бюджета на ДОО за следващата година е предвидено приходите ад са повече с около 400 милиона спрямо Закона за бюджета на ДОО за тази година, като 260 са спрямо очакваното изпълнение на закона, тъй като, както каза доктор Адемов, около 140 милиона е преизпълнението на приходната част на бюджета за тази година.
Да, вероятно има резерви в приходите за по-голяма сума, но тук ние говорим за Националния осигурителен институт - все пак не сме водещи в планирането на приходите, доколкото, съгласно указанията на Министерството на финансите, приходната част на бюджета на Държавното обществено осигуряване се съгласува с Национална агенция за приходите, която събира по-голямата част от приходите – приходите от реалния сектор. Така че тази процедура е спазена. Съответно ние сме стъпили на приходите, които са прогнозирали колегите от Националната агенция за приходите. Това, което мога да поясня е, че в проекта на бюджета е заложен ръст на средния осигурителен доход с 4,4%. Всъщност ако приходите се завишат с предлаганата сума от около 140 милиона лева, това означава, че ние трябва да очакваме около 7% ръст на средния осигурителен доход, ако само от този фактор се търси това увеличаване. Но, разбира се, може да не е само от този фактор, а и от увеличаване на броя на осигурените лица, на средногодишния брой. Както каза д-р Адемов, е предвидено те да са с около 10 000 повече, но лично моята преценка е, че тази сума – 140 милиона – е твърде голяма, за да може да бъде съответно добавена към приходната част на бюджета. Но отново казвам, приходната част на бюджета се планира на база на прогнозите, които Националната агенция за приходите предоставя на Националния осигурителен институт.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Само няколко ремарки, ако ми позволите, наистина. Това е изключително важен въпрос, тъй като около това решение, което ще вземете в момента, се гради възможността дали ще вземете някои предложения предвид по-нататък за увеличение на разходите, или няма да вземете, както всъщност комисията е заложила своето виждане.
За съжаление, излязоха депутатите, които искаха да чуят социалните партньори. Но това, което искам да кажа е, че и с бизнеса, и със синдикатите са водени много разговори, и в Министерството на финансите, и в Националната агенция за приходите за прогнозите с осигурителните приходи. Със сигурност мога да заявя, че сегашните увеличени допълнителни приходи в Националния осигурителен институт са плод и на съвместните ни усилия с работодателите. Всички тези действия, които и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, и другите големи бизнес организации и двата синдиката правят и ще правят през следващата година, и по оценки на финансовия министър, ще донесат допълнителни приходи, както и през таи година донесоха. Искам да подчертая още веднъж и решението на парламента да криминализира укриването на неплащането на вноски от началото на настоящата година, които оказаха директно влияние върху увеличените приходи. Аз също мисля, че, и през следващата година такова, макар и в по-затихващи размери, действия и влияние върху приходната част на осигуряването ще има. Част от управляващите също споделиха техните виждания – визирам директно господин Радан Кънев, някои депутати от „ГЕРБ“, в същото време и от „АБВ“. На нашите срещи, например, говоря за госпожа Марияна Тодорова, ръководството на „АБВ“ също. Така че аз смятам, че има причина малко по-сериозно да се погледне на това предложение. Дали 140 милиона никой не може да каже точно, но в този порядък са и нашите оценки. Ако някой е чел нашето становище, ще видите, че нашите оценки са за около 150 милиона подсигурени осигурителни приходи в ДОО. Нашият апел е наистина да приемете предложението на д-р Адемов.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Има ли други желаещи за изказване? Аз, ако ми позволите да се изкажа. Аз разбирам, че това е ключово, защото това е източник за следващи разходи. Ако нямаме източници за следващи разходи, няма как да приемем тези друг и разходи. Всеки от вас, който е видял предложенията на колегите, ще види, че тези разходи са насочени към различни пера: безработица, обезщетение за майчинство, минимална пенсия и т.н., което, разбира се, всеки един човек в България би приел за нормално. Но аз искам да направя моето изказване в посока, че бюджетът на Държавното обществено осигуряване е 10 милиарда. Отделно е бюджетът на Министерството на труда и социалната политика, както и останалите социални плащания, които преминават през делегирани бюджети, през общините, през бюджета на общините и през трансферите през общините за различни социални дейности. Казвам го, за да е ясно, че всъщност нашето общество отделя един значителен процент от своите приходи за социални разходи в цялата тази сфера.
В консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване, който е пред нас, ние виждаме, че всъщност основният трансфер идва от централния бюджет по държавния бюджет и той е в размер на 4,719 млн. лв., тоест, с 9 милиона лева повече от трансфера, който е предвиден за 2015 година. Това, между другото, е добре, защото други години този трансфер е растял с по-голям ръст, с по-голям темп. Аз смятам, че всички ние като бюджетари разбираме, че този трансфер всъщност директно влияе върху дефицита на консолидирана база на цялата държава, оттам на дълга и на всички останали показатели. Така че, всяко неизпълнение, ако ние приемем разходи, а не сме сигурни, че тези приходи ще дойдат, би довело до увеличаване на дефицита и дълга, а всяко намаление от своя страна би довело точно до обратното – на намаляване на дефицита на консолидирана база. Това е моето изказване по темата.
Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване. Тъй като тук има предложение на господин Михаил Миков, те няма да го представят, то е в същата посока, само че тук увеличението на приходите е 332 милиона, тоест, още по-голямо от предлаганото от колегата Адемов. Подлагам на гласуване предложението на народните представители Лютви Местан, Хасан Адемов и група, което работната група не подкрепя. Който е за, моля да гласува. Трима „за“.
Против? Няма. Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Михаил Миков и група народни представители. Който е за, моля да гласува. „За“ няма.
Против? Няма. Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 1. Който е за текста на вносителя за чл. 1, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Текста на вносителя по чл. 1 е приет.
Чл. 2. Предложение на народните представители Димитър Танев и група народни представители, което комисията не подкрепя. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 2. Господин Танев, заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Съвсем накратко ще представя предложението. То е свързано с едни наши усилия, които в продължение на година правим. Те са в посока намаляване на фалшивите инвалидни пенсии, една политика, която отдавна ние заявяваме и която на пръв поглед среща подкрепа и от страна на Министерството на труда и социалната политика, и от страна на Министерство на здравеопазването. Искаме през това предложение, което е в посока намаляване на разходите за пенсии, отразяващо ефективната борба срещу фалшивите инвалидни пенсии, да дадем ясен знак, че това може да се отрази и в бюджета. Нашето предложение е свързано освен всъщност с намаляване на тези разходи в резултат на ефективна борба с фалшивите инвалидни пенсии, то тези разходи да не бъдат абсолютно спестени, а да бъдат пренасочени към друго перо, което по-нататък ще видите. Това са именно помощите за минималния размер на обезщетенията за безработица, което предлагаме да нарасне от 7.20 на 8 лева, но това е точка, член, който ще гледаме по-нататък. Тоест това е предложение, което е част от пакет мерки, които ние предлагаме за борбата с фалшивите инвалидни пенсии.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Изказвания? Господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин Танев, аз приемам идеята за това, да увеличите след това в разходната част минималното обезщетение за безработица, само че не приемам източникът да бъде фонд „Пенсии“. При този размер на пенсиите да предлагаме фонд „Пенсии“ за следващата година да бъде намален, макар и с 4 милиона, близо 5 милиона /4,8 млн./ означава, че ние рискуваме да не изпълним бюджета на фонд „Пенсии“, който и без това е на дефицит. Може би трябва да се търсят други източници. Ако бяхте подкрепили нашето предложение за увеличаване на приходите, тогава можехме да търсим резерви в тази посока. Но да посегнем на фонд „Пенсии“, означава да засилим дефицита в този фонд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, за дуплика.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уважаеми господин Адемов, може би трябва да стане ясно ние водим ли ефективна битка с фалшивите инвалидни пенсии и ако я водим, това трябва да намери отражение върху бюджета. Тук не говорим за намаляване на останалите пенсии, а само за тези, защото когато аз поставих този въпрос в Комисията по труда и социалната и демографската политика, отговорът на НОИ е, че не са отразени мерки за борба с фалшивите инвалидни пенсии в бюджета. Нали така? Тоест аз искам да видя, че такива мерки ще бъдат предприети и че те ще бъдат рефлектирани с пари.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи да вземат отношение по темата? Аз ще кажа една дума. Много е хубаво и е похвално това, което господин Танев каза, че трябва да се търсят резерви във фалшивите инвалидни пенсии. В 2015 година имаше дебат по тая тема, но мисля, че той не беше доведен до край и остана за 2016 година дебатът да продължи и да се предложат конкретни законодателни промени, които биха довели, от една страна, до недопускане на бъдеще на подобни фалшиви инвалидни пенсии и, от друга страна, което е много по-трудното, изчистване на вече придобитите права за инвалидни пенсии на тези от тях, които наистина не отговарят на условията да бъдат инвалидизирани.
Всичко това е вярно, но аз не знам кога ще се случи това, защото това е една реформа, която зависи от двама министри и от доста неправителствени организации и помагачи, които трябва да я проведат да я формулират. Не съм сигурна, че за 2016 година тя ще успее да даде своя ефект, за да можем да го заложим приходната част.
Знаете, нееднократно, че по принцип аз смятам, че е по-добре приходната част на бюджета да бъде изпълнена и това преизпълнение да намали дефицита, или да бъде преразпределена тогава, когато е факт, че я има за разходи, отколкото да преразпределяме едни имагинерни приходи, които никой не знае дали ще дойдат, а разходите един път записани, ще трябва да ги правим.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Аз искам да репликирам Вашето изказване, госпожо Стоянова, в частта, в която Вие говорите за инвалидни пенсии. И господин Танев говори за инвалидни пенсии. Някак си фриволно използваме термина фалшиви инвалидни пенсии, без да се съобразяваме със статистиката, която дават колегите от Националния осигурителен институт и без да се съобразяваме със средноевропейското ниво. В страните членки от Европейския съюз инвалидните пенсии са около 15% от населението. В България вижте за какво става въпрос. Става въпрос за това, че инвалидните пенсии към 30 септември 2015 г. са 453 560 броя. В сравнение със същия период на миналата година са увеличени с 1650. Това са инвалидните пенсии на хората в трудоспособна възраст.
Голямата част от дискусията върху т.нар. инвалидни пенсии е фокусирана върху така наречените социално-инвалидни пенсии на хората, които не са в трудоспособна възраст, имат загубена работоспособност или степен на увреждане 71% и нагоре. Става въпрос за 502 961 пенсии, тоест те са повече, отколкото така наречените, образно казано, трудови инвалидни пенсии, които са 453 хиляди.
Тези социално-инвалидни пенсии от 1 януари тази година вече ги няма, тази четвъртинка добавка към пенсиите вече не съществува. Затова социално-инвалидните пенсии през 2015 г. с намалени с 12 хиляди. Дванадесет хиляди са по-малко без мерки. За какви мерки говорим? Министърът на здравеопазването трябваше да ги каже тези мерки заедно с министъра на труда и социалната политика - спомням си и датата, до 19 април 2015 г. Къде са тези мерки? Няма ги, защото няма нужда от такива мерки. Разбира се, никой от нас тук, на тази маса и в тази зала и в обществото не толерира по никакъв начин фалшивите – ако има, има си органи, които да докажат, че са фалшиви, че са измислени. Има си закони за това по какъв начин да се реагира при такива случаи. Затова молбата ми е: нека да не използваме свободно термина фалшиви инвалидни пенсии, още повече че със законодателните мерки, които Министерството на труда и социалната политика прие с последните промени през месец юли на Кодекса за социално осигуряване, има възможности да бъдат ограничени тези пенсии. Ако целта е да накажем хората с увреждания да не получават инвалидни пенсии, това е едната страна на въпроса. Аз смятам, че такава цел няма. Ако обаче целта е да ограничим социалните инвалидни пенсии, вече има законодателни промени в тая посока и затова се затрудняват тези предложения на министъра на здравеопазването. Ако трябва изцяло да се промени концепцията за оценка на работоспособността, това е съвършено отделна тема и тази тема трябва да бъде разгледана заедно с Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, защото без тях всяко едно предложение ще бъде неприемливо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания? Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Струва ми се, че ние трябва да сме наясно има ли проблем с фалшивите инвалидни пенсии, или няма. Така, както слушам господин Адемов, той твърди, че проблем няма. Нима не знаем, когато вие сте във вашите райони, не чувате за този проблем, че това е цял бизнес? Това е бизнес на проектно основание. Моля ви се, не може всяка година с по 200 милиона да нарастват. За 12 години са пораснали 6,5 пъти, 40% от новоотпуснатите пенсии са такива. Да кажем има ли проблем, или няма. Ако Ви слушам вас, Вие казвате, че няма проблем. Аз твърдя, че има проблем. Имате право на мнение и аз също имам право на мнение и твърдя, че проблем има. Ако считам, че има проблем, ние трябва да вземем тези мерки. Дали това ще е министърът на здравеопазването, министърът на труда и социалната политика или и двамата заедно – нека заедно да го направят. Аз не го отричам, но да казваме, че няма проблем, според мен, това е несъстоятелно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще ви помоля да се върнем към и приходите, които се предлагат тук, от евентуално намаляване на тези инвалидни пенсии. Гласуваме предложението на н.п. Димитър Танев и група, което работната група не подкрепя. Който е за, моля да гласува. Двама „за“.
Против? Няма. Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 2. Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима.
Текста на вносителя е приет.
Чл. 3 по вносител, чл. 4 по вносител, чл. 5 – по вносител. Гласуваме анблок членове 3, 4 и 5 по вносител. Който е за, моля да гласува.
Против? - Няма. въздържали се? Трима.
Текстът е приет.
Чл. 6. Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители, което работната група не подкрепя. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
Гласуваме предложението на Михаил Миков за чл. 6. Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Всички.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 6. Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Текстът на вносителя е приет.
Чл. 7. Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители, което работна група не подкрепя.
Предложение на н.п. Димитър Танев и група народни представители. То е във връзка с тези 5 милиона, което работна група не подкрепа. Работната група подкрепя текста на вносителя. Ще се изказваме ли тук? Не, то беше ясно. Преди малко проведохме дискусията.
Гласуваме предложението на Михаил Миков и група народни представители. Който е за, моля да гласува. За няма.
Против? Няма. Въздържат се всички.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на н.п. Димитър Танев. За – двама.
Против? Няма. Въздържат се всички останали.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 7 по вносител. Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един.
Текста на вносителя е приет.
Чл. 8.
Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
ХАСАН АДЕМОВ: Ако проблемът на Националния осигурителен институт и бюджетът на ДОО са 2 милиона, можем да продължим тази дискусия. Колеги, става въпрос за разходи за персонал да се увеличат с 2 милиона. В системата на НОИ по информацията, с която аз разполагам, работят 3572 служители, които вече в част от службите на регионалните управления „Социално осигуряване“ има кандидати, които напускат заради този унизително нисък размер на възнагражденията, които получават. Колеги, предлага се издръжка на Националния осигурителен институт, който управлява 10 милиарда с 0,71% от разходите. На Националната здравноосигурителна каса след малко ще видим бюджета. Там понеже парите са по-малко, вероятно 3% е по Закона за здравното осигуряване издръжката. Тук е 0,71%. Благодарение на вътрешните трансформации, които са направили колегите от Националния осигурителен институт, тази издръжка нараства на 0,73%. С други думи, увеличението, което се предлага за тази година, е с 6% на фонд „Работна заплата“ при положение, че миналата година същият този фонд беше намален с 10%. Това, което аз предлагам, е да стигнем до тези 10%. Два милиона допълнително разходи.
По-голямата част от тези служители в Националния осигурителен институт са държавни служители. Господин Дянков през 2012 година ги направи държавни служители, което означава, че те всяка година не могат да получават и онова увеличение, което се държи на клас прослужено време, тъй като той влиза в основната заплата. Така че моето предложение със скромните 2 милиона лева да увеличим фонд „Работна заплата“ на хората, които управляват 10 милиарда лева.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Които разходват 10 милиарда лева. Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Понеже съм в конфликт на интереси, затова ще гласувам за точката така, както е записана в бюджета, но моето дете работи в НОИ като обикновен счетоводител. Сега е по майчинство. Наистина получават мизерни заплати. Може би трябва да помислим в бъдеще нещо да помогнем. Ще гласувам „за“ с болка на сърцето, че гласувам против увеличение на заплатата на дъщеря ми.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз искам да обърна внимание още веднъж на това предложение, което прави доктор Адемов и всички народни представители да чуят наистина неговите думи. Националният осигурителен институт управлява най-икономично, най-ефективно всъщност от всички държавни структури, които управляват пари, тези 10 милиарда. Дали ги разходва, дали ги управлява, какъв точно термин ще се използва, е друг въпрос, но говорим за едни съотношения, които наистина на европейско ниво дори рядко се постигат. От тази гледна точка тази компенсирана промяна, която ви се предлага всъщност по никакъв начин не би трябвало в бюджетната рамка да навреди. Само с тези средства допълнително ще могат наистина хората да получат и те увеличението, което получават, госпожо Стоянова, и други благодарение на разговорите и срещите, които имаха многократно Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта, Главната инспекция по труда, в Националната агенция за приходите, в Агенция „Митници“, в културата се надяваме днес да чуем едно позитивно решение. Тоест, всички тези добри стъпки, които вие правите в този бюджет през тази година или ще направите, като го гледате, след малко, надявам се, или поне това, което е внесъл финансовият министър, където има увеличение на разходите за заплати с 230 милиона, ако не се лъжа, общо около 5%, всъщност нашият апел е да може да бъде консумирано, така да го нарека, и допълнително да се получи ефектът и в Националния осигурителен институт.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Иска ми се да чуем представители на Националния осигурителен институт, защото знам, че в хода на бюджетната процедура имаше известно увеличаване на средствата за работна заплата, мисля, че беше с 3,1 милиона - те ще кажат колко е и колко това увеличение би довело средно до увеличаване на средната работна заплата.
Знаете, че тази година в бюджет 2016 се предвиди едно увеличение на заплатите на социалната сфера, на Агенцията за социално подпомагане, които наистина са много ниски. Заплатите в Националния осигурителен институт също са много ниски. Там мисля, че увеличението беше около 10%, поне щеше да осигури 10%. Искам да чуя Националния осигурителен институт тези 3,1 милиона какъв процент осигуряват средно увеличение.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз ви благодаря за загрижеността, която проявявате към работещите в системата на Националния осигурителен институт. На въпроса, който постави госпожа Стоянова, да, наистина, миналата година в бюджета, който тази година се изпълнява, разходите за персонал на Националния осигурителен институт са намалени с 10%, което представлява като абсолютен размер малко повече от 5,3 млн. лв. В бюджетната процедура за тази година в проекта, който Министерски съвет прие и който вие разглеждате, всъщност има увеличение на бюджета на НОИ с 2,3 млн. лв., което е за сметка на увеличение на разходите за персонал и вътрешно преструктуриране, тоест намаление на разходите за издръжка за сметка на увеличение на разходите за персонал с още 900 000. Тоест, разходите за персонал са увеличени спрямо нивото им от тази година с 3,2 млн. лв., което представлява малко над 6%. Тоест, те са увеличени спрямо тази година, но продължават да бъдат по-ниски от разходите, които бяха 2014 година, с около 4%.
Това е уточнението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Колеги, при чутите от мен мотиви аз предлагам да вземем решение да подкрепим предложението, още повече като чухме изказването на колегите от НОИ разбрахме, че те са направили съкращението от 10% и е хубаво да се вдигнат заплатите. Заплатите са били ниски и в момента са много ниски, а виждаме какви ресурси управляват. Но ако искате, с ваше съгласие да коригираме чл. 1 с тези 2 милиона в приходната част, да можем да ги увеличим, да се върнем там, за да имаме източник и да можем по този начин да приемем и това решение.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. В подкрепа и на това, което чухме преди малко от нашия колега искам да споделя, че имам преки наблюдения по отношение на работата на НОИ, по отношение на разходите. Мога да кажа, че ако има система, в която наистина се следят показатели, които ни приближават много до програмното бюджетиране, които измерват ефективността на служителите, които измерват колко време се изразходва за всяка една операция и които могат да ни дадат наистина представа какъв ресурс се влага и какъв продукт се произвежда, това е НОИ. Имах удоволствието да участвам в един проект като консултант и мога да ви кажа, че там наистина се следи за всяка една стотинка и е ясно за какво тя трябва да бъде изразходена. Точно такива усилия смятам, че трябва да бъдат подкрепяни със скромното предложение, което и господин Адемов направи, но което просто изравнява ситуацията с 2014 г. и нищо повече.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи да се изкажат? Няма. Тогава преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на н.п. Лютви Местан и група народни представители. Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Предложението е прието.
Трябваше да гласуваме и предложението на колегата за източника – в случая, а след това ще гласуваме окончателната редакция на чл. 1, когато стигнем до края. Два милиона лева приходи повече от осигурителни вноски – това беше вашето предложение. Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Предложението е прието.
Окончателната редакция на чл. 1 ще гласуваме накрая.
Гласуваме чл. 8 по вносител с току що направеното изменение. който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът по вносител е приет.
Чл. 9. Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители, което работната група не подкрепя. Предложение на Михаил Миков и група народни представители, което работната група не подкрепя. Предложение на Стефан Кенов и група народни представители, което работната група не подкрепя. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 9. Имате думата. Господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Нашето предложение за чл. 9 е за точка 3. Тук има техническа грешка, защото ако отпадне цялата точка, ще отпаднат и 300-те лева. Затова нашето предложение е числото „330“ да се промени с „300“. Колеги, ако приемем минималния осигурителен праг за 330 лева, нашите разчети показват, че при социални и здравни осигуровки 29,3% месечните вноски стават 96.69 лв., годишните вноски за социално и здравно осигуряване стават 1160.28 лв., или ръстът е близо 9,8%, тоест абсолютното увеличение е със 105.42 лв.
Ние твърдим и сме го доказали с таблици /който иска, може да му предоставим тази информация/, че ръстът на доходите от продажби на земеделските стопани и тютюнопроизводителите е значително по-нисък от абсолютното увеличение на осигурителните вноски – социални и здравни. Затова предлагаме този праг да се запази на 300 лева.
Тук знам – веднага ще завалят аргументи от рода на това, че осигурителният принос на тези хора не стига дори и за минималната пенсия за стаж и възраст. Разбира се, че това е така, но това не е така единствено и само за земеделските производители. Например, държавните служители и прословутият сектор отбрана и сигурност какъв принос имат към осигурителната система, след като всички техни осигурителни вноски са за сметка на държавния бюджет? Земеделските производители, земеделските стопани и тютюнопроизводителите имат принос, ако говорим за принос, към ръста на брутния вътрешен продукт. Така че нашето предложение е тези 300 лева да се запазят и през следващата година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Кенов има думата.
СТЕФАН КЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, в чл. 9 ние сме направили няколко предложения. Накратко, искаме минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица да е 450 лв. във връзка с това, че се увеличава минималната работна заплата на 420 лв. и би следвало самоосигуряващите се да могат да плащат на малко по-висока основа.
Правим същото предложение като колегите от Движението за права и свободи и БСП „Лява България“. искаме запазване на минималния осигурителен доход за земеделци и тютюнопроизводители да остане 300 лева, както беше тази година.
Миналата година нашият колега Румен Йончев по време на бюджета поиска въвеждането на една категоризация на земеделските производители, приети с резолюция от 2008 година, която така или иначе ние още не сме въвели. Смятаме, че има големи разлики между различните земеделски производители като доход, обем на техните земеделски стопанства и сме наясно, че 300 лева не достига дори за минималната пенсия, но смятаме, че скок с по още 10% всяка година, защото миналата година пак ги увеличихме, мисля, с 40 лева, смятаме, че прекалено бързо се случва това нещо.
Искаме увеличение с 10% на максималния осигурителен доход. От 2600 на 2860 лв., като смятаме, че това е крачка към увеличаване на събираемостта и увеличаване на максималната пенсия, за която през следващите години така или иначе трябва също да говорим.
Във връзка с увеличаване на минималния осигурителен доход от 420 на 450 искаме отпадане съответно на втора и трета линия, като за тях се прилага също 450 лева.
Благодаря.в
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Алинея 3 не може да отпадне. Тук някой ще вземе ли отношение от НОИ за тази ал. 3, която предлагате да отпадне, защото тя касае едни лица, които остават нерегулирани. Това, че доходът им отива по ал. 1, т. 2, ако ал. 1 се промени, това решава въпроса; или аз бъркам?
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Да, наистина в ал. 3 всъщност е предвидено осигуряване на лица, изпратени на работа в чужбина от български посредник, работещи в чуждестранни мисии и т.н. В този смисъл, да, тя е необходима да остане.
По отношение на останалите предложения за промяна в минималния размер на осигурителния доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители естествено, че вие ще вземете решение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Оттегляте ли ал. 3?
СТЕФАН КЕНОВ: Да. Точка „в“ от предложението, ал. 3 - да отпадне – го оттегляме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказване по тази тема? Господин Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Стоянова. Всъщност предложенията, които се правят тук, са наистина към увеличение на приходите, които след малко най-вероятно ще стане дума и ще коментирате по допълнителните разходи, които се предлагат. Десетте процента увеличение на максималния осигурителен доход всъщност имат своята логика в увеличение на минималната работна заплата, с толкова се увеличава тя за следващата година. Всъщност тук не се коментира какъв би бил допълнителният приход – 47 милиона допълнително би довело това, което предлагат депутатите с тези две предложения. Тези 47 милиона след малко ще бъдат жизнено нужни, за да може да коментирате увеличението на обезщетенията. Дали на компенсирана основа пак ще вдигнете с 2 милиона, или с 5 милиона приходите, както току що направихте – ваше решение е, естествено – това е един ясен източник, който след себе си носи и повече изглаждане на регресията, особено на най-високите доходи, които знаете, данъчноосигурително се натоварват.
Госпожо Стоянова, аз не мисля, че тук алинея 3 не може да отпадне. Ако гледате внимателно, всъщност се предлага да отпадне диференциацията в ал. 1, т. 2. Отпадането на диференциацията всъщност дава възможност за единен минимален осигурителен праг за осигуряващите се лица и върху тях да се позоват всъщност всички останали, тъй като ал. 3 реферира към ал. 1, т. 2, буква „а“. ако няма букви всъщност, тогава очевидно ще се прилага минималният доход за осигуряване в размера на 450 лева, ако се възприеме цялостното предложение. Или може би аз бъркам. Но това е била идеята на предложението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че това е техническо.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Добре.
СТЕФАН КЕНОВ: Точно така е, ако отпадне диференциацията по т. 2, реално няма букви оттук насетне.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук няма да бъде ал. 1, т. 2, буква „а“, а ще бъде по ал. 1. Но не може да отпадне цялата ал. 3.
Заповядайте. Извинявам се, че се намесвам.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря. Потвърждавам Вашето твърдение за необходимостта от ал. 3. Само искам да уточня, че ако се подкрепи предложението минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица да се изравни, тоест, да бъде 450 лева, да няма диференциация, това ще наложи промяна в Кодекса за социално осигуряване, изменение в чл. 6, ал. 2, т. 2, където е казано, че той е диференциран според размера на облагаеми доход за по-предходната година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказващи се?
Аз бих искала да кажа, че наистина от една страна, голяма част от самоосигуряващите се лица се осигуряват на минималния осигурителен доход. Но аз мисля, че ви вие знаете, че на практика това са самоосигуряващите се лица, които са малки, дребни фирми.
Те изравняват и ако се направи статистика, ще се види, че те отиват на максималния осигурителен доход, поне голяма част от тях. Но по този начин, както господин Адемов лобираше за земеделските стопани, така аз смятам, че по този начин ние ще ударим едни самоосигуряващи се лица, които са поели риска да се грижат сами за себе си със своето семейство с дребен бизнес. Така че не знам дали тук между първо и второ четене трябва да правим такива резки движения без съответния анализ в тази посока. Още повече, Вие казахте за земеделските стопани, на практика може би спрямо доходите, които получавате несправедливо, но това означава, че ги обричаме на минимална пенсия и след това отново държавата трябва да се грижи за тях. То се отнася обаче за един бъдещ период; сега решаваме сегашния период.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Лютви Местан и група народни представители, което беше коригирано, а именно, то е в точка 3 числото „330“ да се замени с „300“. Който е за това предложение, моля да гласува. Трима.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Текстът не е приет.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители. Гласуваме. Който е за, моля да гласува. За няма.
Против? - Няма. Въздържат се – останалите.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Стефан Кенов и група народни представители. Който е за, моля да гласува. Трима.
Против? - Няма. Въздържат се – останалите.
Текстът не е приет.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 9. Който е за, моля да гласува.
Против? - Няма. Въздържат се трима.
Текстът е приет.
Чл. 10. Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители. Работната група не го подкрепя. Подкрепяме текста на вносителя за чл. 10. Имате думата, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Става въпрос за минималната пенсия за стаж и възраст, която всяка година се определя с бюджета на държавното обществено осигуряване. Сигурно пак ще излезете с аргумента, че тези хора нямат принос. Това не е така, защото една голяма част от тези хора са със стари пенсии. Когато заплатите, които са получавали, са били много по-ниски от сегашните, което означава, че този аргумент специално за пенсиите за стаж и възраст не се отнася. Фискалният ефект за следващите шест месеца, за който период се отнася това увеличени, по информация на актюерите от Националния осигурителен институт е 39 милиона лв. Това е един знак към хората, които получават минимален размер на пенсиите. Но аз искам да ви предоставя една информация, която се отнася за 1,578 млн. български граждани, които са под прага на бедност. Това е 22% от всички български граждани. Средно за Европа процентът е около 17.
Още 44% са застрашени от бедност. Работещите бедни в България са 9%. Една голяма част от тези пенсионери, които получават минималния размер, са точно в тази група. Това са 260 000 български пенсионери. Тези 10 лева, за които говорим, са малко повече от тези 3.94 лв., които се предвиждат в проекта. Аз знам, че те няма да решат нито проблема на хората с минимален размер на пенсиите, нито по някакъв начин ще натежат на бюджета на държавното обществено осигуряване. Затова молбата ми е без всякаква доза популизъм, защото ние от Движението за права и свободи не сме привърженици на такъв тип предложения, които да увеличават доходите или приходите примерно с 200-300 милиона, затова нашето предложение е да помогнем на тези хора, макар и с 10 лева на месец, да почувстват увеличението и то да стане не 3.94, а 13.94 лв.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване? Аз, ако може. Напълно подкрепям Вашите разсъждения по отношение на това, че има толкова много хора, които са на ръба на бедността. Само че ние в момента приемаме Закона за бюджета на ДОО и Вие нееднократно от трибуната на Народното събрание – аз уважавам изключително много Вашия професионализъм и мнение и съм се учила в тази сфера – сте казвали, че е много важно да се обвързва това, което ще получиш накрая на трудовия си път с приноса, който имат, защото това е и стимулът да си внасяш осигуровките и да ги внасяш не на минимален до ход, а на реалния си доход, който получаваш. Това е стимулът за работниците да искат реалната си заплата, за самоосигуряващите се да си правят изравняването в края на годината на реалните си доходи и т.н. Но предприемайки подобни стъпки, ние демотивираме тези хора, защото всъщност с техните пари ние правим социална политика. Аз смятам, че е крайно време всички ние да решим какво ще правим – дали през бюджета на ДОО ще прави социална политика за пенсионери, или там ще стъпим на това, да има обвързаност между приноса и това, което получаваш, а социалната политика ще я правим през социалните програми и Министерството на труда и социалната политика. Аз лично съм привърженик на втората теза. Тоест, социалната политика през социалните програми, а пенсиите да бъдат наистина обвързани с приноса.
ХАСАН АДЕМОВ: Не чухте частта от моето изказване, в която аз обърнах внимание точно на този аспект, който Вие в момента отбелязахте във Вашето изказване. Една голяма част от тези хора са пенсионирани по стария Закон за пенсиите и няма как техният принос да бъде обвързан пряко с размера на пенсията, която получават. Затова е моето предложение. Още повече, през социалните програми – това, което казвате Вие, разбира се, че това е правилният подход, да се подпомагат тези, които са в нужда, но и там не се решават нещата, защото бюджетът на Министерството на труда и социалната политика е увеличен само с 8 милиона, които 8 милиона покриват увеличението на минималната работна заплата и тази част, която покрива работната заплата. За политики няма нито един лев отгоре. Така че ако говорим за политиката на правителството и на държавата през този бюджет, аз смятам, че едно такова символично увеличение с 10 лева няма да представлява никакъв проблем. И няма да бъде изключение от принципите както на осигуряване ,така и на подпомагане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания? Няма. Гласуваме предложението на н.п. Лютви Местан и група народни представители за увеличение на минималната пенсия с 10 лева. Който е за, моля да гласува. Трима.
Против? - Няма. Въздържали се – останалите.
Гласуваме предложението на вносителя за чл. 10. Който е за, моля да гласува.
Против? - Няма. Въздържали се – трима.
Текстът на вносителя е приет.
Чл. 11. Предложение на н.п. Стефан Кенов и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Предложение на н.п. Димитър Танев и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
Имате думата. Господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ: Ние искаме на дневното обезщетение за безработица от 7.20, което не е увеличавано, мисля, повече от пет-шест години, на 12 лева. Дванадесетте лева са съобразени с 60-те процента от минималния доход, който се получава. Считаме, че следва да се направи такова увеличение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване? Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Моето предложение също е в тази посока. Разбира се, не е в този размер, тъй като когато говорим за чувствително увеличаване на тези обезщетения, трябва да имаме предвид, че това по един или друг начин би засегнало пазара на труда. Затова моето предложение е в малко по-умерени темпове, които горе-долу да покрият нарастването на минималната работна заплата в размер на 10%, тоест, ние да дадем един знак към хората с ясното съзнание, че не сме в състояние в рамките на една година да компенсираме онова, което от четири-пет години не се е случило, но поне да дадем видим знак. Това е моето предложение за увеличаване от 7.20 на 8 лв.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще вземете ли отношение? Господин Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Госпожо Стоянова, това е единственото предложение в разходната част, което КНСБ настойчиво подкрепя и искам наистина да бъда поне чут в тази зала от вас с аргументите, които имаме изложени при всички срещи с всички парламентарни групи и, надявам се, с целия професионализъм, който има тук в залата. Не пет години, уважаеми дами и господа, от 2008 година не е променяно минималното обезщетение за безработица, за разлика от максималното, което вие приведохте в съответствие с Кодекса за социалното осигуряване, и то е в размер на 60% върху осигурителния принос на лицето, за което говори току що председателят на комисията, че трябва да бъде следвано като логика и като политика, за да могат хората да се осигуряват, да бъдат стимулирани да се осигуряват върху пълния си размер, виждайки, че обезщетенията имат връзка с това, върху което плащат.
Знаете, че сега максималното обезщетение за безработица е в размер на 1300 лева. Всъщност, ако съм се осигурявал върху максималния доход и остана без работа, ще получа това, и това е справедливо.
Минималното обезщетение обаче няма нищо общо с минималната работна заплата. Тя отдавна – 7.20 лева на ден – е свързано с 240 лева минимална работна заплата, каквато беше през 2008 година. Тоест, аз работя на минимална работна заплата, забележете, тук говорим за обезщетения - като някои все още бъркат помощи за безработица с обезщетения – с други думи, не говорим за мързеливи и неработещи хора, роми и т.н., говорим за работници, които са се осигурявали на минимален доход, разбирай: санитари в болници, шивачки и т.н. и останали без работа в момента. Тези работещи българи, които са били в тези 9%, за които говори господин Адемов, работещи бедни, докато са работили сега получават 155 лева минимално обезщетение за безработица. Това е 7,20 със съответните работни дни, отново казвам, в нарушение на закона, който вие сте гласували. Кодексът за социалното осигуряване казва, че 60% трябва да бъде обезщетението върху дохода, върху който съм се осигурявал. Няма как да съм се осигурявал под минималната работна заплата, ако съм работил, естествено, на пълен работен ден. Следователно, вие в момента давате такава възможност и продължаваме да нарушаваме закона с тези 7.20, като правим това, което правите. Така че моят апел е да подкрепите едно от двете предложения. Очевидно може би ще говорим за това, което казва господин Танев предвид това, че няма допълнителни приходи, гласувани в по-голяма част. Увеличението на 12 лева струва 36 милиона. Защо 12 лева? Дванадесет лева всъщност е 60% от новата минимална работна заплата за следващата година.
Но ако приемете минималистичното предложение, което се прави от господин Танев, на 8 лева, разходът, който трябва да бъде намерен допълнително, е 5,2 млн. лв. Тоест, моят апел е поне това да бъде направено като една стъпчица и тези 7 лв. осма година вече да размразим поне това обезщетение и да го приближим, както беше казано вече, към общия принцип в Кодекса, който, отново казвам, сега се нарушава.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказване? Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Искам да кажа, че от 2008 г., откогато не е променяно минималното обезщетение за безработица, то винаги е било по-високо от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително и през тази година. Ако ние запазим минималното обезщетение за безработица в размер на 7.20 лв., при средно 22 работни дни то ще падне на 158.40 лв., което ще бъде с 3 лв. по-ниско от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Става въпрос за млади хора, останали без работа, които трябва да гледат семействата си, така че аз мисля, че едно такова минимално нарастване с 80 стотинки може да бъде подкрепено при наличие на финансови възможности.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли други желаещи за изказване?
Напълно Ви разбирам и е много лесно – Вие нямате такова предложение, но ще подкрепите, защото е хубаво. Напълно разбирам това, което казвате, но аз искам да се спра на изказването на господин Димитров, което аз подкрепям в няколко части.
Първото е това, че наистина е неправилно да се обвързва с минималната работна заплата. Ние знаем, че съотношението е 60%, тоест ако ти си взимал минималната работна заплата, ще си получиш 60% от нея и няма да е нужно да ходиш на 7.20 лв. На 7.20 отиват онези, които са били на непълен работен ден, на няколко часа. Те отиват на 7.20. Тези, които са били на пълен работен ден и са си получавали дори минималното възнаграждение, те не са на 7.20 лева, те са на повече. Ако минималната работна заплата за 2015 г. беше 360 – по 60 – не е 7.20. Така че не знам тук пак къде е справедливостта. Отново тези, които са внасяли за пълен работен ден, за истинските си, реалните си доходи, ще трябва да подпомагат другите, които са били по собствено съгласие на 4-часов, на 2-часов работен ден и т.н.
Когато продължаваме да обвързваме по този начин нещата доброволно, никога няма да ги накараме да искат да бъдат на реалната си работна заплата, защото няма какво да се лъжем, всички тук знаем, че това е един процес между работник и работодател, който е взаимноизгоден, за да се договорят за някаква друга работна заплата. Не е виновна само едната страна, макар че в Наказателния кодекс ние оневинихме работника, ако бъде хванат, че получава по-малко от заплатата си. Това е моето мнение. Иначе наистина – 7.20 по работните дни – получава се горе-долу като минималната пенсия.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тези, които са получавали нормална заплата, на 8 часа работен ден, при поредната политическа смяна като са принудени да напуснат по взаимно съгласие, и те получават по 7.20 лв., а те са си работели нормално, плащали са си всичко, така че тази група хора реално ще бъдат ощетени. По толкова получават, господин Николов.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Едно изречение, за да добият всички народни представители информация за кого става дума. В момента 90 и няколко хиляди, по памет, получават обезщетение за безработица /всъщност са 91-92 хиляди, те се менят през всеки месец/. От тях малко под 50 000 са тези, които получават минимално обезщетение за безработица. Аз не мисля, че 50 000 души доброволно са минали на 4, на 2 и на повече часа, за да могат да получат накрая такова обезщетение за безработица, госпожо Стоянова. Тук има очевидно други причини, които едва ли днес ще изследваме толкова конкретно. Но стъпката е прекалено малка и мисля, че е по-скоро символична. Затова апелът ни е да я направите с тези 5 милиона допълнително, които могат, естествено, и ще бъдат събрани в осигурителните приходи предвид на по-високите заплати, които ще плаща и бизнесът, и държавата през следващата година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Една реплика, за да приключим изказването. Вие сте прав дотолкова, доколкото казвате, че тези хора до известна степен по принуда, до известна степен и със свое съгласие, са били на по-непълен работен месец, непълна работна заплата. Но всички не вие знаете, че тези хора, които са осигурявани на 4, на 3, на 2 часа, всъщност са работили 8 часа и са си взимали нормалната работна заплата, само че са я взимали без да внасят осигуровки и данъци върху нея – те и техните работодатели. Не мога да го приема, от социална гледна точка е ниско. Но има и някаква справедливост – тогава, когато си си получавал заплатата на черно, а след това искаш да си получаваш обезщетението на бяло.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Аз искам да кажа кои получават минималното обезщетение за безработица. Освен тая категория, която Вие госпожо Стоянова, казахте – хора, които работят на намалено работно време, - обезщетение за безработица се получава от дисциплинарно уволнените. Те получават 7.20 на ден в продължение на четири месеца. от хората, които са напуснали по собствена инициатива, те също получават минималното обезщетение за срок от четири месеца. една трета категория, която мисля, че ние несправедливо ощетяваме, която никак не е малко, това е категорията, която в рамките на последните три години за втори път ползва обезщетение за безработица. Знаете, че правото за обезщетение за безработица се поражда, ако през последните 15 месеца лицето има 9 месеца осигуровка за безработица. Тоест, ние имаме една немалка част от хора, които може да са се осигурявали на високи доходи, даже включително на максималния осигурителен доход и тъй като в рамките на три години втори път трябва да ползват обезщетение, незаслужено ги ощетяваме, въпреки че са внасяли високи осигуровки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване? Няма. Да преминаваме към гласуване. Аз много ви благодаря. Много конструктивна дискусия. Жалко, че БСП си отидоха, защото мисля, че се изяснява в най-големи подробности всяко едно предложение, по-добре, отколкото сами да си го изяснявате.
Гласуваме предложението на н.п. Стефан Кенов и група народни представители – чл. 11 – сумата 7.20 да се замени с 12. Който е за, моля да гласува. Трима.
Против? - Няма. Въздържали се – останалите.
Текстът не е приет. Предложение на
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители – то е същото. предполагам, че и гласуването е същото. Който е за, моля да гласува. Трима „за“.
Против? - Няма. Въздържали се – останалите.
Текстът не е приет.
Предложение на н.п. Димитър Танев и група народни представители – 7.20 лв. да се замени с 8 лв. Който е за, моля да гласува. Пет.
Против? - Няма. Останалите се въздържат.
Текстът не е приет.
Сега гласуваме текста на вносителя за чл. 11. Който е за, моля да гласува.
Против? - Няма. Въздържат се пет.
Текстът на вносителя е приет.
Чл. 12. Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители.
Предложение на н.п. Стефан Кенов и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Майките за втора година. Обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от кодекса за социално осигуряване – ние предлагаме не обвързване с минималната работна заплата, защото всяко обвързване на минималната работна за плата със социални плащания означава при промяна на минималната работна заплата да се вдигат всичките социални плащания, което прави невъзможно вдигането на работната заплата.
В социалната сфера, в социалните плащания по-голямата част от тях, за да не кажа всички, са изчистени от тази връзка между минималната работна заплата и социалните плащания.
Това, което предлагаме сега, е увеличение с 40 лева, от 340 на 380 лева. Тези 40 лева правят долу-горе 90% от минималната работна заплата. Не казвам, че я обвързваме с минималната работна заплата, но 90% от осигурителния доход се плаща за осигурителния риск бременност, раждане и майчинство, тоест, през първата година на отглеждането детето майката получава 90% от осигурителния доход.
Това, което предлагаме сега като увеличение от 40 лева, е на практика 90% от минималната работна заплата, като пак подчертавам, че не предлагаме обвързване с минималната работна заплата.
Обезщетението сега е средно дневно 16.19 лв. за майките, които гледат деца между една и две години. това, което предлагаме ние, е да стане 18.09 лв. По прогнозите на Националния осигурителен институт става въпрос за 8897 дена, ако не бъркам числата. По моите сметки става въпрос за 16,2 лв. повече с това предложение по 40 лева повече.
Не го казвам като заплаха, но ако не искате да се повтори онзи сценарий, за който господин Главчев знае, едни майки с дечица, на които на фланелките пишеше „За мене няма бюджет“, нека да приемем това предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания? Заповядайте, господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господа и дами народни представители, ние не искаме обвързване с минималната работна заплата, но искаме същият заместващ доход, каквато е минималната работна заплата от 420 лева. Всички от нас знаем, че независимо в какъв период от нашата трудова кариера, нашия трудов път, ние продължаваме да внасяме осигуровки за този риск и може да се каже, че средно всяко българско семейство бащата и мъжът и съпругата плащат средно по 40 години осигуровки в този фонд. В тези предложения между първо и второ четене от нас, внесени по бюджета на ДОО и после по републиканския бюджет, ние искаме активни мерки за борба с демографската криза. Направили сме няколко предложения и смятаме, че не ощетява чак толкова много бюджета. Преди седмица мисля, че под патронажа на вицепремиера по труда, социалната и демографската политика беше проведена и кръгла маса и там също ставаше въпрос за активни мерки за повишаване, там беше казано „умерено“ на раждаемостта. Ние смятаме, че по-активно трябва да стимулираме и майките, и хората, които не могат да осигурят детски заведения за своите деца, през втората година да получат доход, който е адекватен на това, което е техният принос към осигурителната система до момента на раждането и който ще бъде продължаван до края на трудовия им път. Така че, един размер от 420 лева смятам, че е справедлив за българските майки, които искат да продължат да гледат децата си до втората година.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли други желаещи за изказване? Абсолютно съм съгласна, че трябва да има сериозна демографска политика и насърчаване на раждаемостта. Но всички ние знаем, че демографската политика не се заключава единствено и само в обезщетението за майчинство за втората година от гледането на малкото дете. Демографската политика е хоризонтална политика и ако искаме наистина да насърчаваме раждаемостта, ние трябва да я гледаме във всеки един от аспектите, които засяга тази хоризонтална политика във всички сфери на дейности. Всички сфери на дейности искат допълнителни разходи от бюджета – детски градини, училища, целодневно обучение, занимални, допълнителни занимания, за децата и още много други неща – храни, ако искате. Аз бих попитала, ако, разбира се, мате данни Националния осигурителен институт, има ли друга държава в Европа, която да има толкова много платено майчинство – 410 дни, от които майките получават почти цялата си работна заплата? Има ли друга такава европейска държава?
ХАСАН АДЕМОВ: Само Швеция ни превъзхожда.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Стигнахме Швеция. Ще направите такава справка. Отделно имаме още една година, в която ние подпомагаме семействата с една сума. Правилно е, че не я обвързваме с нищо останало. Вие казвате, че майките не могат да почнат работа, защото всъщност истината е, че майките трябва да работят, когато вече са отгледали децата си, ако искат да останат на пазара на труда, ако искат да бъдат в развитие. Казвате, че няма детски заведения. Детски заведения вече има. Може би София е последната с една-две години ще приключи. Гарантирам Ви, София е последната, Пловдив, Варна, Бургас имат вече достатъчно места в детските заведения, за да поемат децата и това не може да бъде причина. Вие много добре знаете, че и в детските заведения таксите, които се плащат, изобщо не покриват разходите за отглеждането на тези деца в подходящата среда с подходящите занимания и обучения и че всичко това допълнително се доплаща от общинските бюджети. Така че аз не бих подкрепила такова предложение за увеличаване на това подпомагане, което получават семействата за втората година; по-скоро бихме насърчили майките да започват работа след първата година на отглеждане на децата си. Има и баби.
Има ли други изказвания? Господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Ако ми разрешите, още едно допълнение към това, което Вие казахте. Изцяло подкрепяме това, че трябва да се предприемат комплексни мерки за увеличаване на раждаемостта, но същевременно Министерството на труда и социалната политика би подкрепило такива мерки, които да насърчат майките да се връщат на работа, защото днешните технологии и днешното развитие е динамично, но ако майката остане две години в къщи, тя ще загуби необходимата квалификация. Искам да обърна внимание, че ние в момента, когато говорим да обвържем обезщетението с минималната работна заплата, сравняваме две несравними величини, защото върху обезщетението за майчинство не се дължат данъци, не се дължат лични и осигурителни вноски. Докато върху минималната работна заплата за осигурените за всички осигурителни рискове се дължат 12.9% осигурителни вноски – лични и върху остатъка на сумата тя се намалява с още 10% данък. Така че нетната минимална работна заплата в момента е 329.24 лв., като намалим с 12.9% лични осигурителни вноски и с 10% остатъка данък. Тоест, ако една майка работи без трудов стаж и взима сега в момента 320 лв., тя ще получава значително по-малко, отколкото е обезщетението. Така е и за следващите години. За следващата година при увеличаване на минималната работна заплата на 420 лв. работещата майка ще получава 329. Виждаме, че тук се получава един антистимул майката да се върне на работа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Ковачев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Един уточняващ въпрос, тъй като не е в ресора ми. Реши ли се този проблем с летния период за детските заведения. От една страна твърдим, че има липса на кадри, няма конкурентоспособност и т.н., а в същия момент даваме стимул на майките да се върнат, защото те след една година излизат от пазара на труда, което до известна степен е вярно Случва се летен период, в който има смесени групи в заведенията и децата трябва да си останат три месеца в къщи. Като казвате едното нещо, дайте да говорим за реалните практики, защото от пет групи се прави една група и не всичките имат право да останат в градините, което е факт. Тук всеки, който е около масата и има малки деца, това нещо го изпитва на гърба си, включително ние двамата с колегата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли други желаещи за изказване? Няма. Гласуваме.
Гласуваме предложението на н.п. Лютви Местан и група народни представители, което работната група не подкрепя. Който е за, моля да гласува.трима „за“.
Против? - Няма. Въздържали се? Останалите.
Текстът не е приет.
Предложението на н.п. Михаил Миков и група народни представители – който е за, моля да гласува. Няма „за“.
Против? - Няма. Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на н.п. Стефан Кенов. Който е за, да гласува. Един „за“.
Против? - Няма. Въздържали се? Останалите.
Текстът не е приет.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 12. Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Текстът на чл. 12 по вносител е приет.
Чл. 13 и чл. 14 по вносител – гласуваме ги анблок. Който е за, моля да гласува.
Против? - Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл. 15. Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители. Работната група не го подкрепя. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 15. Който е за предложението на Михаил Миков, моля да гласува. „За“ няма.
Против? Няма. Въздържали се? Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 15. Който е за, моля да гласува. Всички са „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
Чл. 16 по вносител. Гласуваме чл. 16. Който е за, моля да гласува. Всички гласуват „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Гласуваме наименованието на Преходни и заключителни разпоредби. Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
§ 1. Няма предложения. Гласуваме § 1 по вносител. Който е за, моля да гласува. Всички гласуват „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Има предложение за нови параграфи на н.п. Стефан Кенов и група народни представители, което не е подкрепено от работната група.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители, което не е подкрепено. Няма ги да си го защитят. Гласуваме ги. Има ли някой да е „за“ предложението на н.п. Стефан Кенов и група народни представители? Няма.
Против? - Няма. Въздържали се? – Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Михаил Миков. Който е за, моля да гласува. няма.
Против? - Няма. Въздържали се? Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
§ 2 по вносител. гласуваме го. Който е за, моля да гласува.
Против? - Няма. Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
§ 3. Предложение на н.п. Велизар Енчев и група народни представители. Работната група не го подкрепя.
Има предложение на Димитър Танев и група народни представители. Работната група не го подкрепя.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители. Работната група не го подкрепя.
Предложение на н.п. Светла Ангелова и група народни представители. Работната група го подкрепя.
Предложение на н.п. Стефан Кенов и група народни представители. Работната група не го подкрепя.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Велизар Енчев го няма да се изкаже.
Заповядайте, господин Танев. Заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз искам да обърна внимание, че с моето предложение не правим нито предложение за нови разходи, нито увеличаваме приходите. Всъщност това предложение, което правим, е министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика да представят за обществено обсъждане изменение в нормативната уредба за пенсии и за инвалидност. Всъщност мисля, че е време точно да сложим в какви срокове този дебат, свързан с така наречените фалшиви инвалидни пенсии най-после да излезе на светло. Иначе ние отново ще се питаме следващата година: „Помните ли едни срокове, които ние ги бяхме сложили, а никой не направи нищо?“ Аз считам, че е крайно време именно двамата министри в разумен срок, който съм предложил, да направят обсъждане на тази нормативна уредба и да кажат: „Да, има ли проблем, както твърдя аз, или няма проблем, така, както твърди господин Адемов?“ Но каквото и да кажат, аз съм съгласен. Но нека да го кажат и да им сложим срок и време, в което те да го кажат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По отношение на първата част на предложението ще кажете ли нещо, или не?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: По отношение на първата част става въпрос за един случай, който стана известен в медиите и вероятно, госпожо Стоянова, Вие го знаете, тъй като той засегна и ТЕЛК Пловдив.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Знам го.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Така че аз любезно Ви подавам топката за подкрепа. Оказа се, че когато има преразглеждане на пенсиите за инвалидност в посока намаление, то санкции носят служителите в ТЕЛК. В края на краищата, това не е страшно. Въпросът е да няма принудително изпълнение на тези санкции. Тоест ние казваме: Нека да си остане сегашната разпоредба, но след решението на съда, а не да има предварително изпълнение преди решението на съда. В този смисъл е моето предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли други изказвания?
Първо, по втората част, понеже Вие ми подадохте топката, знам за какво става дума. Става въпрос за Пловдив. НОИ Пловдив е обжалвало решение на Медицинската комисия за инвалидизиране за неправомерно отпуснати инвалидни пенсии – не си спомням колко броя бяха. Мисля, че бяха две-три от началото на годината. Това ще си върви през съда. Мисля, че е нормално всеки, който не спазва закона, да понесе отговорност за това. Само че аз не знам дали е редно тук в този закон ние да правим подобна разпоредба, тъй като си има общ ред на обжалване на искания за спиране на изпълнение, когато има такова обжалване и то важи за абсолютно всички случаи на подаване на жалби по определени актове на администрацията и не виждам защо тук трябва да направим някакво супер изключение да решим въпроса на медицинската експертиза – случая в Пловдив може би, а може би не само в Пловдив. Има ли и другаде такива случаи? Има. Така че аз лично смятам, че си има общ ред, по който трябва да си вървят всички обжалвания и няма нужда да създаваме една неравнопоставеност с останалите видове обжалвания.
Колкото по отношение на второто Ви предложение за нов параграф 21, аз приветствам това, че искате със закон да накараме някой да си свърши работата, което не е лошо. Ако мога да вляза в детайли, струва ми се, че вторият срок 30 април е малко рано след 31 март обществено обсъждане. Все пак 30 април е много рано, може би тук трябва да помислим за някакъв по-дълъг срок, поне юни. Но от друга страна искам да ви предупредя, че дори и да ви подкрепим, имаме много други случаи, където в закон сме залагали срокове и задължения на администрацията да си свърши работата и те пак не са си я свършили, независимо от това, което ние им залагаме тук. Така че това изобщо не гарантира, че ще бъде свършена тази работа. Но тук все пак е заместник-министърът на труда и социалната политика и би могъл да ни информира докъде е стигнала подготовката в тази посока.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: В момента е създадена междуведомствена работна група, която работи по изчистването на една концепция. Става въпрос не за фалшиви инвалидни пенсии, а става въпрос за усъвършенстване на цялостната експертиза на работоспособността. В рамките на първото полугодие на следващата година съвместно Министерството на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването ще имаме готовност да внесем проект за законодателни промени както в Закона за здравето и в други закони, така и в Кодекса за социално осигуряване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има проблем по тази точка. Ако искате, аз Ви предлагам, господин Танев, да дадем срок: за срока март – април да дадем април – юни, ако не възразявате. Съгласен сте.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Аз разбирам желанието на комисията и лично на господин Танев като вносител на предложението по някакъв начин да активизира това, което министърът на здравеопазването трябваше да свърши до април месец. Само че ми позволете да не се съглася дори и на комисия, да подкрепим такива текстове, като министърът да представи за обществено обсъждане уредба на пенсиите за инвалидност, съответните законопроекти. Моля ви, колеги, не е нормално в закон да влизат такива думи, такива изречения, които са част от общия пейзаж, но не могат да влязат като текстове в закон. Ако по някакъв начин трябва, ако сме стигнали в ситуация, в която в Народното събрание като контролираш Министерски съвет, не може да си изпълнява контролните функции, нека във всички закони да напишем текстове, с които да задължаваме министрите да си гледат работата. Не може да има такива текстове. Съжалявам! Разбирам добрите намерения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И да ги задължим, те пак не си я гледат винаги.
ХАСАН АДЕМОВ: И пак не можем да ги накараме да си гледат работата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Господин Адемов, тук по-скоро да обърна внимание върху взаимодействието между двамата министри. Да, всеки си има своите закони и той си работи по своята уредба, но на практика смисълът е да седнат двамата и наистина да направят това, за което говорим. Аз не виждам какъв е проблемът при условие, че от самото Министерството на труда и социалната политика изразиха готовност за тези срокове, малко увеличени в сравнение с моето предложение, но те да изпълнят това, за което говорим. Аз не виждам проблем в това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че изчерпахме темата. Предлагам да гласуваме обаче.
Михаил Миков и група няма кой да го обясни.
Предложенията на н.п. Светлана Ангелова. Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, госпожо председател. От 1 януари 2016 г. в разпоредбата на чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване е регламентирана нова възможност за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, намален размер пожизнено.
До една година по-рано от възрастта, на която биха придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, лицата, които имат изискуемия и осигурителен стаж, имат право да се пенсионират. Лицата, на които е отпусната пенсия по чл. 68а от КСО, нямат право на пенсия по член 68. Техническо е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Техническо е. Предложението на Стефан Кенов и група народни представители – ще вземете ли думата?
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Всъщност това предложение на колегата изчислява, че ако повдигнем с 1% фонд „Гарантиране вземания на работниците и служителите“, ще преодолеем дефицита във фонда и това е обвързано с предложението на КНСБ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има дефицит и има много пари.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Всъщност липсва вноска. Така поне го обяснявам в мотивите си. Тоест, вноската е нулева, идеята е да я възстановим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не знам това какво е, обаче фондът „Гарантиране на вземанията на работниците и служителите“ е с нулева вноска, защото има много пари и няма смисъл да натоварваме с допълнителна вноска.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Според мен, това е по-скоро предложение на КНСБ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще си го защитите ли, щом е на КНБС?
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Да, действително това е припознато предложение на КНСБ. Тук не става дума за Фонда за гарантиране на вземанията, а по-скоро за повишаване с един процентен пункт /поне аз така го разбирам/ вноската във Фонд „Безработица“, което по мои спомени ще доведе до 100 милиона допълнително приходи в осигурителната система и с част от тези 100 милиона могат да се покрият /това предложение обаче не мина/, на 12 лева, което щеше да доведе до разход от 37 милиона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е първото – от 1 на 2 на сто. А второто в чл. 6?
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Аз коментирам само Фонд „Безработица“. Ако колегите от НОИ са изчислявали финансовия ефект от този 1%, ще бъде интересно дали ще ни съвпаднат числата. /220 милиона./
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли от НОИ да ни обяснят технически къде са точно?
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви. Предложението, което всъщност мисля, че коментираме, е за увеличение на осигурителната вноска по чл. 6, ал. 1, т. 4, буква „а“. Едното е всъщност на н.п. Михаил Миков – то е за Фонд „Пенсии“ предвиденото увеличение. За увеличението за точка 6 всъщност е за Фонд „Безработица, като сегашният размер на осигурителните вноска е 1%. Предлага се да се увеличи с още 1 процентен пункт и оцененият ефект от това предложение е 221 милиона повече приходи в този фонд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точка 4а е за морските лица?
БИСЕР ПЕТКОВ: Да, защото те имат отделен режим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ясно. Има ли други желаещи за изказване? Няма. В такъв случай преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме предложението на н.п. Велизар Енчев и група народни представители. Който е за, моля да гласува. То е за ергенския данък. Има ли „за“? няма „за“.
Има ли против? Има ли въздържали се? Няма.
Всички са против.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Димитър Танев. Предлагам да го гласуваме в двете му части поотделно – добре ли е така, господин Танев?
Първо гласуваме точка „а“ на предложението, която касаеше медицинската експертиза, длъжностните лица и т.н. Който е за това предложение, моля да гласува. Двама „за“.
Въздържали се? Трима.
Против? Останалите.
Предложението не е прието.
Гласуваме точка „б“ с редакционните промени 31 април – 30 юни. Който е за това предложение, моля да гласува.
Против? - Няма. въздържали се? Трима.
Предложението е прието.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители. Който е за, моля да гласува. Няма „за“.
Против? - Няма. Въздържали се – всички.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Стефан Кенов и група народни представители. Който е за, моля да гласува. Един за.
Против? - Няма. Въздържали се? Всички.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 3. Който е за, моля да гласува.
Против? - Няма. Въздържали се? Трима.
Предложенията е прието.
Гласуваме още веднъж текста на вносителя за § 3 заедно с приетото предложение на н.п. Светлана Ангелова и на Димитър Танев за § 21 – гласуваме окончателната редакция на § 3. За?
Против? - Няма. Въздържали се? Трима.
Предложението е прието.
Предложение на н.п. Светлана Ангелова и група народни представители за нов параграф. Госпожа Савеклиева ни го обясни.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Да уточня, че април има 30 дни, за предишното предложение – да стане за 30 април, тъй като гласувахме 31 април.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да. Заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Уважаеми дами и господа, мисля, че според всички правила законите се приемат на две четения. Изведнъж тук се появяват предложения, които са между двете четения. Променяме кодекса на труда, променяме Закона за държавния служител и не мисля, че това е редно. Предлагам да оттеглите тези предложения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Една трайна парламентарна практика, потвърдена като законна от Конституционния съд.
Гласуваме предложението на н.п. Светлана Ангелова и група народни представители. Който е за, моля да гласува.
Против? - Няма. Въздържали се? Трима.
Предложението е прието. Между другото, то е много справедливо.
§ 4 по вносител, който става § 6. Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 4 по вносител, който става § 6, е приет.
§ 5. Предложение на н.п. Светлана Ангелова и група народни представители, което работната група подкрепя.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители, което работната група не подкрепя. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 7 и предлага следната редакция:
§ 5. Законът влиза вя сила от 1 януари 2016 г., с изключително на § 3, т. 15, 16 и 20, които влизат в сила от 15 август 2015 година.
Изказвания? Няма. Гласуваме предложението на н.п. Михаил Миков и група народни представители. Който е за, моля да гласува. Няма.
Против? - Няма. Въздържали се? Всички.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на работната група за § 5, който става § 7. Който е за, моля да гласува. Всички са „за“.
Против? - Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Има предложение на н.п. Светлана Ангелова и група за промяна в приложение 1, което работната група променя. То е техническо, което трябва да се прехвърли. Който е за, моля да гласува.
Има ли против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
Трябва да гласуваме и приложенията.
Приложение 1 с току що приетата промяна.
Приложение 2, в което няма промяна.
Приложение 3 и 4 по вносител.
Гласуваме ги анблок приложения 1 до 4 по вносител, с промяната, която гласувахме. Който е за?
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приложенията са приети.
Връщаме се на чл. 1 за предложението за двата милиона. Ние гласувахме да се променят 2 милиона в увеличение на осигурителните вноски, а сега гласуваме окончателната редакция на чл. 1, която е по вносител с увеличението от 2 милиона в осигурителните вноски, което гласувахме по-рано.
Гласуваме окончателната редакция. Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Чл. 1 в окончателната редакция е приет, а с това и Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване. Много ви благодаря.
Преди да преминем към точка втора, моля да се върнем към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване във връзка с промяната, която направихме за двата милиона. Ние гласувахме окончателната редакция на чл. 1. Моля да гласуваме и промяната в чл. 2, където също трябва да бъде отразено увеличението от 2 милиона в осигурителните вноски.
Има ли против? Няма. Въздържали се? Двама.
Текстът на чл. 2 е приет.

ПО ТОЧКА ВТОРА - Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., № 502-01-88 от 30.10.2015 г.

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието. Гласуваме наименованието. Всички са „за“.
Против? - Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието е прието.
Чл. 1. Предложение на н.п. Емил Райнов и група. Работната група не го подкрепя.
Предложение на н.п. Даниела Дариткова и група народни представители. Работната група го подкрепя. Групата е разностранна: Димитър Шишков, Валентин Павлов, Кирил Добрев.
Предложение на Румен Йончев и група народни представители. Работната група не го подкрепя.
Предложение на н.п. Хасан Адемов и група народни представители. Работната група не го подкрепя.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 1, като в ал. 2, колона 2 на ред 1.1.3.5 след думите „диетични храни“ се добавя „за специални медицински цели“.
Имате думата за изказвания. От БСП няма никой. От БДЦ? Заповядайте, господин …
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Искаме увеличение по средства по т. 1, 2 и 3, които сме предложили, които касаят подобрение на диспансерното наблюдение на здравноосигурените лица и програмата „Детско и майчинско здравеопазване“. Не е голяма корекцията в сумата, както виждате.
По точка 2 искаме облекчение върху натиска върху болничната медицинска помощ.
По точка 3 – значително подобряване на диагностиката, накратко, считаме, че можем да постигнем с увеличение на тези суми.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Уважаеми колеги, гости, предложението, което правим в чл. 1, ал. 1, е: предлагаме увеличение на приходите от осигурителни вноски и трансфери със 100 милиона лева. Аргументите са подобни на тези, които казах и за бюджета на държавното обществено осигуряване, като към тях искам да прибавя още аргументи. Например, с 5,7% се увеличават разходните стандарти в системата на образованието, със 70 лева се увеличава стартовата заплата в системата на образованието. Увеличават се заплатите със съответните проценти в системата на социалното подпомагане, Агенцията по заетостта, Инспекцията по труда, Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“, спешната помощ е 20%. Затова предлагаме увеличение със 100 милиона, за да предвидим съответните разходи в ал. 2. Ако стигнем дотам, ще ви кажа и какви разходи предлагаме.
Бюджетната процедура – първият етап стартира още от началото на годината към края на месец януари. След това има няколко процедури. Към месец юли тези политики, за които говорим – увеличаването на съответните плащания, фонд „Работна заплата“ и т.н., са приети в по-късен етап и аз не съм сигурен и по признанието на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса една част от тези политики не са включени като приходи.
Надзорният съвет. Народното събрание разпределя 3,2 милиарда по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, а за преизпълнението нямам никакви съмнения, че колегите от Надзорния съвет са коректни – преизпълнението се разпределя от Надзорния съвет, без да има каквато и да е санкция от Народното събрание. Затова молбата ми е приходите, които предлагаме, да бъдат включени в приходната част, за да има коректно отношение, първо, към приходната част, второ, към разходите, които са в ал. 2.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Госпожа Манолова е тук в качеството й на Омбудсман. Тя е депозирала в петък становище на Обмудсмана по бюджета на Националната здравноосигурителна каса и тя е тук, търпеливо ни изслуша на първия бюджет. Сега тя иска да каже общо по този бюджет становището на Омбудсмана във връзка с проведена кръгла маса. По-добре Вие да ни кажете, госпожо Манолова. Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател, но за да не нарушавам работата на бюджетната комисия, тъй като съм направила предложение от името на пациентските и неправителствените организации, които се събраха на обществена дискусия при Обмудсмана по конкретни текстове, ще направя предложенията по чл. 3 и чл. 4 и § 10 от Закона за бюджета на НЗОК, които са и предмет на обсъжданията на гражданските организации.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Стига да има народен представител, който да ги припознае, но ще ги обсъдим.
МАЯ МАНОЛОВА: Така или иначе, в този смисъл има направени предложения от народни представители, така че просто ще ги подкрепим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи да се изкажат по чл. 1?
Госпожа Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Общото увеличение на бюджета на НЗОК за тази година е 129,215 млн., спрямо 2015 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега искаме още 100, нали така?
ХАСАН АДЕМОВ: От 129 милиона здравноосигурителни вноски са 80 милиона, останалото е трансфери.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Но разходите са увеличени със 100 милиона. Тоест, заповядайте, господин Ананиев.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, може би малко от технологията на формиране на приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса. За да формираме ние приходната част, получаваме информация от две институции. Първата институт е Националната агенция за приходите, която на базата на изпълнението на бюджета за тази година и съответно актуализираната й оценка и очакваните промени в някои видове плащания и осигуровки съответно, е направила съответната заявка за приходите за 2016 година. По същия начин Министерството на финансите на база на централизираните вноски също е направило своя анализ и е предложило на Националната здравноосигурителна каса съответните размери на приходи в бюджета на Касата. Това е първото.
Второ, ние наистина започваме бюджетната кампания в началото на годината, но тези цифри, които виждате в този вариант пред вас като приходи от осигурителни вноски, са направени в началото на месец октомври, което означава, че ако не сме взели някои увеличения, това са тези увеличения, които между първо и второ четене бяха дадени на някои бюджетни организации, които не са в такъв огромен размер и може би няма да бъдат повече от около 15-20 милиона лева. Но в същото време ние ще трябва в началото на годината да разплатим някои от просрочените плащания, които няма да може да ги покрием през тази година и така или иначе, те ще трябва да бъдат обезпечени с бюджета за 2016 година.
На последно място, но мисля, че това е много важно, на нас ни предстоят сериозни разговори с Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България. ще правим рамков договор, на базата на който ние ще трябва да включим всички нови нормативни актове 8 или 9 наредби, които министърът на здравеопазването в близките дни с някой предстои да се доработят, като той е почти вече готов. Струва ми се, че ако има някакво преразпределение по видове здравноосигурителни плащания, това трябва да стане, след като седнем с нашите партньори и уточним какви дейности в извънболничната, болничната помощ, лекарствената политика и т.н. ще финансираме като обеми цени и ако трябва да се прави корекция в тези стойности, трябва да бъде тогава, и то съвместно заедно с тях.
Сега без да са ни известни всичките тези нормативни актове, остойностяване на основен пакет, на допълнителен пакет и т.н., да разпределяме едни суми, според мен, не е правилно.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз по-скоро имам един уточняващ въпрос, а да формирам тезата си за приходите. Към господин Ананиев. Господин Ананиев, помните ли колко беше първият бюджет на Касата, защото си спомням, че Вие и тогава бяхте длъжностно лице? Мисля, че беше под милиард - 840 или 859 или нещо такова. Ако Вие си спомняте, кажете, за да стане по-ясно и на нас като финансисти, и на колегите, които се занимават със здравно осигуряване, и които са и лекари, за какво става въпрос от последните 15 години или малко по-малко от 15 години?
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Ананиев, може ли и аз да Ви задам един въпрос, ако имате готовност да ми отговорите? Колко е общата сума на целия сектор здраве, който включва и министерството, и общините?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Първо, на първия въпрос на господин Цонев. Естествено, че първият бюджета беше 850 млн. лева. Това беше, ако не се лъжа, 2000 година. Тогава обаче, ако си спомняте, ние вкарахме извънболничната помощ, а болничната помощ и до ден днешен си ги спомням тези 26 милиона, с които започнахме да финансираме болничната помощ. Всичко останало правителството продължаваше през бюджета на Министерството на здравеопазването и на другите министерства, към които има здравни заведения постепенно, поетапно в рамките на няколко години ние прехвърлихме почти цялата болнична помощ, тъй като и сега има някои специализирани здравни заведения, които се финансират от извън Касата. Така че е нормално този процент да нараства в годините.
Нашата работа обаче сега е на базата на така събраните приходи да намерим най-ефективния механизъм за реално финансиране в системата на здравеопазването, тоест всеки един лев направен разход от Националната здравноосигурителна каса да дава все по-добри резултати по отношение на лечението на българските граждани. Но някак си не виждам връзката с приходите, естествено е да нарастват – и доходи нарастват, и събираемостта се увеличава. Така че има редица фактори, които водят до нарастването. Големият въпрос е: след като няколко пъти се е увеличил бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, а и въобще бюджетът на здравеопазването, как се подобрява лечението на българските граждани. Но това е въпрос вече на политика. Националната здравноосигурителна каса е един финансиращ инструмент, една финансираща организация, която в крайна сметка реализира своята дейност на базата на редица документи, които се приемат извън ръководството на Националната здравноосигурителна каса. Това е един действително сериозен проблем.
Що се отнася обаче до общия размер на разходите за здравеопазване, те са без мъничко 4 милиарда лева, които са предвидени в консолидираната фискална програма за 2016 година.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване? Господин Цонев.
КИРИЛ ЦОНЕВ: Няма да губя времето на комисията, ще направя изказване в зала по този въпрос по чл. 1. Само едно изречение тук за колегите и за Вас. Смятам, че всяка година бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, който приемаме, показва много ярко порочността на модела, който поддържаме всички. Нищо повече. Не омаловажавам усилията. Напротив, колегите, които се занимават със сектора, полагат огромни усилия да подобрят качеството на услугата и т.н., но не се получава и няма да се получи, защото когато матрицата е грешна, каквото ти да правиш, от нея излиза грешен продукт. Крайно време е да започнем да говорим наистина за модела. Не е този моделът. Надявам се да дойде времето, когато всички ще се убедим, че не е този, защото така освен че отиват усилията на много хора и средства и изобщо да не говорим на тая тема, няма смисъл. Казано е толкова много, че каквото и да кажа, ще бъде по-слабо от всичко казано до този момент. Моделът е грешен, това е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване. Гласуваме предложението на н.п. Емил Райнов и група народни представители. Който е за, моя да гласува. „за“ няма.
Против? - Няма. Въздържали се – всички.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Румен Йончев и група народни представители. Който е за, моля да гласува. Един „за“.
Против? - Няма. Въздържали се – останалите.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Хасан Адемов и група народни представители. Който е за, моля да гласува. Четирима за.
Против? - Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текста на вносителя за чл. 1, като в ал. 2, колона 2, ред 1.1.3.5 след думите „диетични храни“ се добавя „специални медицински цели“, както и предложението, прието от работната група на н.п. Даниела Дариткова и група народни представители. Гласуваме – „за“.
Против? - Няма. Въздържали се – трима.
Предложението е прието.
Чл. 2. Предложение на н.п. Румен Йончев и група народни представители. Работната група не го подкрепя.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 2. Няма ги да го обяснят. Гласуваме предложението на н.п. Румен Йончев и група народни представители. Който е за, моля да гласува.
Против? - Няма. Въздържали се – всички.
Предложението не е подкрепено.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 2. Който е за, моля да гласува.
Против? - Няма. Въздържали се – трима.
Останалите са „за“.
Предложението е прието.
Чл. 3. Предложение на н.п. Румен Йончев и група народни представители. Не е подкрепено от работната група.
Предложение на н.п. Хасан Адемов и група народни представители. Не е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Господин Адемов има думата.
ХАСАН АДЕМОВ: В чл. 3 предлагаме да отпадне ал. 1 и ал. 2 и да остане ал. 3.
Алинея 1 са така наречените регулативни стандарти в доболничната помощ. Винаги сме подкрепяли такова предложение. Ако предприетите мерки с промени в Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения имат някакъв смисъл и могат да предизвикат такъв тип действия, няма нужда от такава регулация. Надзорният съвет на НЗОК приема правила за условията и реда. Знаете каква дискусия предизвикаха тези правила, когато бяха приети в предишните години. Затова предлагаме тази алинея 1 и алинея 2 да отпаднат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Манолова. Това е чл. 3.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, част от предложенията на пациентски и граждански организации, които бяха кумулирани на форума в Омбудсманската институция, се отнасят и до чл. 3, до въвеждането на т.нар. регулативни стандарти в доболничната помощ. На практика чрез това лимитиране се ограничава и броят, и дейността на общопрактикуващите лекари и на лекарите специалисти в доболничната помощ.
По настояване на Сдружението на общопрактикуващите лекари съм направила предложение и подкрепям това, което е направено от господин Адемов за отпадане на ал. 1 на чл. 3, или алтернативно за приемане в закона на правила, по които ще бъдат определяни тези лимити както на специализираните медицински дейности, така и за назначените медико-диагностични дейности. Притеснителни са фактите, които бяха изнесени по време на дискусията, която се проведе в институцията на омбудсмана, а именно, че статистиката показва, че до месец октомври на практика са усвоени 81% от всички направления, които са в извънболничната помощ, а средствата за тези дейности са насочени към недостига в други пера от бюджета на Националната здравноосигурителна каса или това, с което всеки народен представител се е сблъсквал – непрекъснатите проблеми с недостиг на направления за лекари специалисти и за изследвания в крайна сметка няма да бъде компенсирано даже в края на тази календарна година.
Още по-тревожно е положението във връзка със стартиралия процес по изработване на областните здравни карти. Тук се очертава истинска сеч по отношение на лекарите специалисти в доболничната помощ и на общопрактикуващите лекари, като ви обръщам внимание, че за София се предвижда намаление в размер на 3900 лекари специалисти в доболничната помощ. Тоест, от реално практикуващи в момента 4800 лекари специалисти според предвижданията на така наречената Областна комисия ще практикуват само 900 лекари. Същото е положението и при джипитата – от 1313 те се намаляват на 800.
На практика съчетаването между въвеждането на регулативни стандарти без ясни законови правила плюс по административен начин въвеждане на изискванията на Здравната карта, на практика ще доведе до напрежение сред лекарите и до проблем сред пациентите, осигуряването на достъпна своевременна и качествена медицинска помощ и в доболничната помощ. От гледна точка на пациентите това е неприемливо и поради тази причина подкрепям предложението, направено от господин Адемов.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Госпожа Дариткова? Има ли присъстващи от Министерство на здравеопазването? Няма.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители и представители на министерства, темата за регулативните стандарти не е новост в този бюджет. Тя съществува от времето на тройната коалиция още. Ясно е, че когато имаме финансова рамка на бюджета, все пак трябва да има предвидимост и да не се случват моменти, в които в средата на годината всички са изпратени на специалист и оттук нататък не могат да се посрещат даже и спешните случаи. Това налага именно разпределянето по тримесечия на направленията и съответните стойност за медико-диагностични изследвания и на лекарите от доболничната, и на специализираната помощ Здравната карта няма никакво отношение към този процес. Тя е коренно различен механизъм за регулиране на териториалното разпределение на практиките и осъществяването на еднакъв достъп на всички пациенти като крайна цел.
Оттук нататък смятам, че има гъвкави механизми. Ясно е, че е нормално не през законова процедура, а Надзорният съвет оперативно да решава какви са принципите, по които се разпределят регулативните стандарти и на съответния Надзорен съвет. Има голям опит в това отношение, защото регулативните стандарти са вече факт повече от 10 години. Аз смятам, че няма как да не се съобразим с финансовата рамка на бюджета и не бива тук като отговорни политици да създаваме условия за бламирането му още в началото на годината.
В същото време ако основният пакет добие други изражения и наистина се случи това, което всички ние искаме – голям процент от дейностите да се прехвърлят в доболничната помощ, се дава възможност от 1 април Националната здравноосигурителна каса да преразпределя оперативния резерв на Касата и той в по-голямата си част в този случай може да се насочи към извънболничната медицинска помощ, което е опция, която дава възможност наистина да се реализират и крайните цели на подобряването на медицинското обслужване на населението. Така че смятам, че регулативните стандарти и в този бюджет, както и в десет досегашни бюджета на Касата, трябва да останат да фигурират.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожа Дариткова, през всичките тези 10 години ние сме предлагали регулативните стандарти да отпаднат. Неслучайно – погледнете в Закона за здравното осигуряване – чл. 55, ал. 3, т. 5. Там е казано, че в Националния рамков договор (разбирам, че Вие имате желание да сключите Национален рамков договор за следващата година) не може да съдържа максимален брой извършвани дейности и разпределение на квоти в специализираната и болничната помощ. Това е текст от действащия закон. Нещо повече, самият министър на здравеопазването в дискусиите през тази цяла година твърдеше, че той е първият човек, който желае да отпаднат регулативните стандарти и каза: след приемането на Закона за здравното осигуряване и след приемането на Закона за лечебните заведения тези стандарти ще отпаднат. Проверете стенограмите на Народното събрание. Не съм го казал аз, той го каза.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще ми позволите ли дуплика, госпожо председател? Нашето голямо желание е наистина да се либерализират максимално действията на изпълнителите на медицинска помощ. Но има ли практика за нерегламентирано разпределение на регулативни стандарти ,което не може да бъде проследено от Касата? Има я от време на време. Има ли практика за това, че се променя цялата философия на здравната система, замислена през 2000 г. с наличието на първична извънболнична помощ, която би следвало да „пази вратата“, в буквален превод, и да насочва пациентите към следващото ниво само тогава, когато не може да се свършат всичките медицински дейности на първичното ниво? Този замисъл на системата предполага все пак някакви финансови рамки. Аз съм абсолютно съгласна, че ако се въведат по-съвършени механизми за контрол и на изпълнителите на медицинска помощ и съучастие на съответните пациенти в целия процес на препращането им към различни звена на медицинската помощ, за което всички ние сме радетели, може да отпаднат стандартите, но все още такива условия, за съжаление, не съществуват.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на н.п. Румен Йончев и група народни представители. Който е за, моля да гласува. един за.
Против? - Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Хасан Адемов и група народни представители. Който е за, моля да гласува. Четири за.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Работната група подкрепя текста на вносителя. Гласуваме чл. 3 по вносител.
Против? Няма. Въздържали се? Четири.
Останалите са „за“.
Предложението на вносителя е прието.
Чл. 4. Предложение на н.п. Георги Кючуков, Марияна Тодорова и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Предложение на н.п. Даниела Дариткова и група народни представители. Подкрепено от работната група.
Предложение на н.п. Емил Райнов и група народни представители. Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на н.п. Румен Йончев и група народни представители – не е подкрепено от работната група.
Предложение на н.п. Хасан Адемов и група народни представители – не е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл. 4, която е пред вас. Слушаме изказвания. Заповядайте.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Чл. 4 за мен е един от най-важните и най-спорните в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Най-общо казано, всичките алинеи – ал. 1, ал „а“ (1), „б“ (2) и т.н. – всичките ограничават възможността на изпълнителите на медицинска помощ да действат по свое усмотрение в рамките на приетия бюджет, без да го надхвърлят, да преразпределят средствата по дейности.
Буквално е казано следното. Предварително са разпределени разходите по видове болнична дейност за необходимите лекарствени средства за лечение на злокачествените заболявания и медицински изделия. Тук възниква въпросът след като предварително в една болница са разпределени средствата по отделните дейности, какво става, ако по една дейност средствата се изразходват и дойде пациент по тази дейност. Нали говорим за качество, говорим за безотказаност в медицинското обслужване, говорим за комплексност. Според мен тази възможност, строгото ограничаване по видове дейности влошава възможностите на здравните заведения да оказват качествени своевременни услуги., докато освобождаването им в рамките на бюджета да действат по свое усмотрение позволява по-добро обслужване на пациентите и всъщност това не натоварва бюджета, не променя числата в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Смятам, че това е нещо, което и Лекарският съюз е твърдо против – доктор Грозев ще каже. Мисля, че това може да бъде препъни камък за сключване на Национален рамков договор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Друг желаещ за изказване? Госпожа Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Основна част от предложенията на пациентски и съсловни организации са свързани именно с чл. 4 на Закона за бюджета, който въвежда лимитите в болничната помощ. Така че справедлива беше забележката, че лимитирането и на регулативните стандарти, и на болничното лечение не е от този бюджет, не е от бюджета на миналата календарна година, а е повече от десет години. Но това, което в момента се случва с въвеждането на лимити, наистина е в повече и в крайна сметка ще се отрази до възможностите на пациентите за достъп до своевременно и съвременно лечение, както и качеството на медицинските услуги.
За какво става дума? Става дума за това, че в чл. 4 за първи път се въвежда не просто лимит на разходите на отделните лечебни заведения за болнична помощ, но и лимит на обемите на здравните дейности в самото лечебно заведение. Това означава, че дори и една болница да не е надхвърлила общия разходен лимит за следващата година, в случаите, в които тя е достигнала броя случаи от дадена диагноза, тя ще трябва да връща пациенти. Казано с други думи, ако болницата „Х“ има един милион лева бюджет и 50 хернии, дори да е стигнала до 700 000 лева бюджет, но пациентът с 51-ата херния ще бъде върнат и ще бъде принуден да търси друго лечебно заведение.
На второ място, въпреки обявените публично ангажименти от Министерство на здравеопазването, че няма да се въвеждат лимити по отношение на основния пакет, с текста на чл. 4 се прави именно това. Ще цитирам Наредбата за определяне на пакета от здравни дейности. Какво според тази наредба, която е издал министърът на здравеопазването, е дейност, включена в основния пакет? Казва се: „Дейностите от основния пакет се планират за изпълнение без отлагане във времето.“ Тук възниква въпросът дали ще се изпълняват без отлагане във времето тези дейности в условията на изчерпан лимит на дадена болница и дали времето, през което пациентът ще търси в коя болница не е изчерпан лимитът за неговото заболяване от основния пакет, се включва в понятието без отлагане? Или, казано с други думи, болницата е изправена пред следната хипотеза: ако откаже лечението на пациент със заболяване по основния пакет, защото е изчерпала този брой случаи тя ще бъде санкционирана, тъй като не е осигурила лечение без отлагане.
От друга страна, ако приеме болния свръх лимит и го лекува без отлагане, тя ще бъде санкционирана, както ще видите по-надолу, защото е нарушила финансовите параметри и няма да й се плати, разбира се, плюс санкция. Тоест, според мен законодателят във ваше лице дължи обяснение на гражданите за всички тези случаи, защото според гражданите и според техните изразени позиции това нарушава достъпа до своевременна и съвременна медицинска помощ.
Последно, не по-малко притеснително: дава се възможност - за първи път! - на началниците на регионалните здравноосигурителни каси да закупуват от отделните болници определен брой здравни дейности без критерии, които да са включени в закона. Тоест, шефът на една районна здравна каса ще може да преценява (излиза от тези текстове) от коя болница колко случаи на определено заболяване да закупи. Когато това се случва без ясни критерии, създава предпоставки за корупция и за злоупотреба с монополно положение. В крайна сметка е ясно, че тези лечебни заведения, от които няма да бъдат закупени съответните дейности, ще фалират, което ще наруши правото на избор на пациентите на лечебно заведение, в което да се лекуват. Поради тази причина аз подкрепям като Национален омбудсман предложенията, които са направени от народните представители Румен Йончев и група народни представители, Хасан Адемов и група народни представители, Емил Райнов и група народни представители, защото те изключват прилагането на тези допълнителни условия към лимитирането на болничните дейности.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. От Националната здравноосигурителна каса кой ще вземе думата? Заповядайте, господин Комитов.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Благодаря. Обръщам внимание на наистина важния член 4, последен от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, разбира се, преди Преходните и заключителни разпоредби, че за пръв път лечебните заведения за болнична помощ няма да имат лимити нито по стойности, нито по обеми. Ако четете внимателно чл. 4, ще видите, че Надзорният съвет разпределя на районните здравноосигурителни каси съответните обеми, при това, помесечно. Освен това обаче, на всяко тримесечие те регулират тези обеми според това каква информация ще получат от районните здравноосигурителни каси.
Какво ще правят районните здравноосигурителни каси с тези стойности и обеми? Те ги разпределят на своя база, на своя терен по лечебните заведения, за което лечебните заведения, както виждате по чл. 4, нямат такава информация. Лечебните заведения ще отчитат своята дейност и тя ще бъде заплащана по цени, договорени с Българския лекарски съюз на национално ниво – говоря за общия обем.
Ако съответната здравноосигурителна каса се види - да допуснем, че там има десет районни лечебни заведения – и в тази, с която давам пример за здравноосигурителна каса, (като някои лечебни заведения, да кажем, първия или втория месец достигат 80% от определения), отново повтарям, само в районната каса - самите лечебни заведения нямат лимити нито на обеми, нито на стойности - ако директорът на съответната районна каса забележи, че някои лечебни заведения са направили вече 80% от лимита си, но ако 2 са направили 80, а други 8 са направили 20 или 30, реакция няма да има никаква.
Но ако всичките 10 лечебни заведения направят 80%, ще бъде разпоредено според правилата, както ги четете надолу, които ще бъдат приети от Надзорния съвет, всеки директор на районна каса ще бъде длъжен да уведоми лечебните заведения, че вече достигат 80%, тоест, образно казано, въвеждаме така наречения светофар на ниво здравноосигурителна каса. Чак тогава ако евентуално тогава се стигне всички лечебни заведения в съответната районна здравноосигурителна каса показват тенденция за преразход на определения чрез Надзорния съвет бюджет, тогава вече може да се стигне до това, за което вие говорите, и то не веднага, тъй като следващото тримесечие явно пациентите, търсейки тези лечебни заведения, а пациентът е този, който ще каже кои са добрите лекари и къде има качествена апаратура, която те търсят, Надзорният съвет на Касата ще направи преразпределение на тези бюджети. И с това да се запомни, че лимити в лечебните заведения за болнична помощ няма да има.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
Д-Р ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Омбудсман, всичко това, което чухме досега, с изключение на изказването на Омбудсмана, тъй като Българският лекарски съюз многократно вече е заявявал своето мнение по този въпрос, звучи някак си много пожелателно. Омбудсманът седя с ръка на пулса и хвана точно проблема там, където е. Истината е, че ако прочетем действително внимателно текстовете в чл. 4, ще видим, че тази ал. 2, в която се говори за директорите на районните здравноосигурителни каси, точка „б“, наподобява точно 2013 година в момента, в който се случиха нещата със закупуване на обем по дейности, което – съжалявам, но трябва да го обясня малко в детайли - е закупуване на диагнози.
Ако ние стигнем на варианта закупуване на диагнози, тази методика в 2013 година от доктор Цеков беше осъдена през Конституционния съд. Това му костваше оставката и Българският лекарски съюз излезе на протестни действия. Ако тази точка „б“ остане в този си вариант, аз не само че не гарантирам, а точно обратното – ще стане така, че Българският лекарски съюз със своите членове ще предприеме необходимите мерки във връзка буквално с изваждането на Българския лекарски съюз от договорен процес. Не може да закупувате диагнози. Да, може да се говорим за годишни обеми, които да бъдат разпределени и по стойности, и по обем в регионалните здравноосигурителни каси, но при условие на историческия принцип. И какво се получава?
От 2014-2015 г. обемът болнична помощ на брой хоспитализации, сиреч приемания в болници, се движи около 2,3 – 2,4 милиона. В 2015 година той се движи в същите размери като брой хоспитализации и забележете, с това, което предлага и Надзорният съвет в бюджета за болнична помощ за 2016 г. – 1,343 милиарда при условие, че българската болнична помощ работи в лимитиране на 95%, а на много места и под 95%. Как тогава ще изпълни бюджета Националната здравноосигурителна каса, включително с точка „б“, залегналите в основата си като реформа идея и философия за 100-процентно обезпечаване на условен пакет? Как ще се получи при условие, че аз приема и оперирам рака на дебелото черво, защото аз съм хирург и с това мога да дам най-добре пример, и примерно пациентът Х, който е извън тази стойност по дейност, какво правим? Ще оставим онко болния навън? Ще оставим спешността навън? 85% от заболяванията в основния пакет са от цялата гама заболявания в България и те са покрити на 100% по Закона за здравното осигуряване.
Над 50% от лечебните заведения, структуроопределящи в България, имам предвид болнична помощ, работят в порядъка на спешност. Тук има лекари, които могат да удостоверят това нещо. Спешността е на 100%. Тук не вярвам някой да подлежи на убеждение в това отношение. Как тогава с изпълнители на болнична медицинска помощ закупуват здравни дейности от пакета по чл. 2, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Законът за здравното осигуряване, приет само преди три месеца и половина – четири, категорично адекватно и точно упомена реда и метода, по който тези дейности трябва да бъдат извършени. Кое накара тогава чрез Закон за Преходни и заключителни разпоредби на Националната здравноосигурителна каса той да бъде променян? Аз не мога да се съглася с това нещо в никакъв случай в тази точка „б“.
Да, съгласни сме че националната и регионалната здравноосигурителна каса съвместно с Българския лекарски съюз могат да направят, да анализират и да коригират определени бюджети и обеми в национален мащаб там, където те са преразходвани, а там, където са недостигнали, да бъдат преразпределени. Добре. Но останалото е лимитиране, останалото е 2013 година и останалото значи излизане на Българския лекарски съюз в следващите няколко дена на улицата.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Изключително много ме напрягате всичките, а аз не обичам да се напрягам. Обяснете ми как от 800 милиона стана 4 милиарда? Пет пъти повече ли станаха българите, които обслужваме? Пет пъти по-добро лечение ли даваме на българите, които са, пет пъти по-болни ли са тези хора и затова се налага да ги лекуваме, или в някои отидоха част от тези пари под форма на по-скъпи лекарства, под форма на по-скъпи пътеки? Защото миналата година до август месец се оказа, че има 1,060 милион българи, които са посетили болничните заведения. От тях 45 хиляди са оперирани. Всички останали са минали по пътека. До края на годината щеше да се окаже, че 2 милиона са минали през болничните заведения и аз се чудех дали да не направя предложение в Закона за личните документи вместо „домуване“ да пише „болница“, защото така или иначе половината българи са в болницата. Я ми кажете вие как го виждате изхода в момента – това го започна господин Йордан Цонев изключително правилно. Едно и също население, една и съща болнична система – започваме от 800, стигаме пет пъти повече, но всеки заседава – как тези пари не му стигат, но му трябват още, виждате ли, много и много и много! Колко още много, за да са достатъчно? Извинявайте много, но ние ги взимаме, за да ги дадем там, а в момента здравната система работи зле. Моята майка беше в болница, видях как я гледат. И това е с пет пъти увеличение на разходите. Колко пъти още ще искате срещу рекет - или ни давате пари, или излизаме на улицата? Колко пъти после ще ми докажете, че като сме ви ги дали, вие сте свършили нещо срещу тая работа? Майка ми е здравен работник, тя работи в тази система, знам какво е било, но от друга страна ние непрекъснато заделяме, а не получаваме нищо. и изведнъж всичко е на рекет – или ще дадете, или излизаме на улицата. И така с даване от 800 милиона на 4 милиарда, но са малко. Сега идеята каква е? Да станат 5? Половината да отидат за фармацевтите, другите къде да отидат? Я ми отговорете вие тогава какво получаваме ние срещу тези 4 милиарда към днешна дата, които аз трябва с мъка на сърце да избера да гласувам, защото и те ви били малко?
Д-Р ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ: Първо, Вие не ги давате, а те се взимат от здравното осигуряване – моите и Вашите, първо.
Осемстотин преди десет години значеше няколко финансиращи източника, от които държавата покриваше може би над две трети от нуждите на здравеопазването. За останалите средства, за които ви говоря, отговорът ми е: обърнете се и вижте какво значи нарастването в лекарствената политика на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Ние говорим за дейности, господин Димитров. Аз говоря за дейности – дейности, сиреч, за извършена работа.
Преди мъничко само най-вероятно не обърнахте внимание особено на изказването на Омбудсмана – в България 6,2% от доболничната помощ се равнява участието й в системата на здравеопазване. В никакъв случай при около 6,2% в доболнична помощ в частта й първична, сиреч, общопрактикуващи лекари и специалисти в доболнична помощ още толкова няма да ви покрие натовареността на болничната система. При 12% натовареност на доболнична помощ в цялата система на здравеопазването в никакъв случай не може да очаквате резултат от евтина и по-малко натоварена болнична помощ. Виждате, че болниците в продължение на две години са дисциплинирани и това най-вероятно е таванът, оптимумът на броя хоспитализации. Броят хоспитализации зависи от състоянието на българските пациенти, първо, а състоянието на българските пациенти и тяхното здраве не зависи само от системата на здравеопазването, а зависи от социалната политика, зависи от икономика, зависи от начин на хранене, зависи от средства и ситуации, зависи от всичко, което е в обществото ни. Това е истината.
Другото, което е – при това положение естествено е, че когато в доболничната помощ няма механизъм за мотивация, всяко едно кихане на един диспансерно болен ще бъден насочен към болница, и то не заради друго, а заради това, колегата да не бъде санкциониран и да не бъде глобяван. В момента даже през Надзорния съвет в август месец 4,5 милиона се взеха от така наречените регулативните стандарти и се прехвърлиха в болнична помощ и това ми напомня ситуацията с вола и с нивата за коматчето хляб. В момента 83% от регулативния стандарт, необходим за консултации и лабораторни изследвания на българските пациенти е изчерпан до 31 октомври. Остава само един месец за разплащане – ноември, и той е равен на 17% от общия обем, тъй като декември се плаща в януари. На всичкото отгоре, колегите са ни и глобявани.
Не, ние не искаме, както забелязвате, повече пари. Българският лекарски съюз няколкократно заявява, че 3,204 милиарда най-вероятно е разумен обем средства. ние говорим за тяхното преразпределение, което може да доведе до по-ефективно разходване на средства, даже до известна степен и икономии, особено в сектора на болничното здравеопазване. Ние се съгласихме част от дейността в болничната система да бъде извадена в доболнична помощ на по-различни цени. Да, тук вече ще бъде ситуацията с преговорния процес с Националната здравноосигурителна каса. Но ако през подобни членове Българският лекарски съюз бива изваждан от преговорите, какви преговори да има? Не, не ви извиваме ръцете, казваме по-точно ситуацията, в която се намираме. Това е отговорът, който мога да дам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Дуплика.
ЕМИЛ ДИ МИТРОВ: Ако коматчето хляб от 800 милиона на 4 милиарда е коматче хляб, доста хляб е било. Покажете ми страна в Европейския съюз, която за по следните десет години да е вдигнала пет пъти осигуровки изобщо здравната система. Няма такъв бюджет, който да е вдигнал. Един имал една идея как щели да стигнат, пък били малко; друг – как били повече. Системата в продължение на последните години бюджетът нараства пет пъти. Видяхме го.
Второ, когато тук имаше проблем с МВР, ние, бюджетната комисия трябва да станем арбитър между ДАНС, МВР, Полиция, Прокуратура, затвори и т.н., защото, видиш ли, в онази комисия не бил решен въпросът. Този министър не си говорел с профсъюзите, а профсъюзите не си говорили с не знам кой си! Докога ще ползвате комисията по бюджет и финанси да урежда проблеми на други комисии и между други министри? Ако това е проблем, който вие не сте изчистили със здравния министър, със социалния министър, с Комисията по здравеопазване и Комисията по труда, социалната и демографската политика, не можем ние да бъдем арбитри и ние със задна дата да преуреждаме отношения, защото това по този начин е извън нашата компетенция. Карате ме да бъда лекар, да бъда полицай, да бъда разузнавач, да бъда какъв ли не. Гласуваме бюджет. Това са параметрите, но недейте от 800 на 4 милиарда – и било така, било иначе. Мисля, че не е редно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви. Тази дискусия за бюджета на Националната здравноосигурителна каса трябва да бъде малко по-спокойна. Тя по принцип е емоционално натоварена затова, че една голяма част от народните представители /съжалявам, че го казвам/ не са запознати с тези числа. Първо, тези 860 милиона, които каза господин Ананиев преди малко, са пари само за доболничната помощ. Тук не влизат нито един лев от болничната помощ, които са малко повече от тези пари. Близо 2 милиарда беше бюджетът тогава. Това е по-малкият проблем. Дискусията в този чл. 4 се води не за това да бъдат повече парите, а как да се разпределят тези пари. Ако това не е работа на бюджетната комисия, аз питам защо този бюджет не се гледа в Комисията по здравеопазване, а се гледа в Комисията по бюджет и финанси. Всички бюджети минават през всички комисии.
Ние правим предложения, сега коментираме предложенията. Досега имаше разпределение на финансови средства по лечебни заведения. Сега се предлага разпределението на обеми и цени, 3 „а“ означава точно това – разпределение на обеми и цени. Говорим, че трябва да има национален рамков договор. Така ли е? Трябва да има национален рамков договор, макар и да действа от месец април против всички правила. Националният рамков договор е този, който договаря цени. Не е работа на бюджетен закон да договаря цени. Така пише в Закона за здравното осигуряване, и обеми. Те трябва да се договарят. И методиката в 3 „а“. Тоест, в този член, господин Димитров, въобще не говорим за това, дали трябват повече пари или не. Аз също държа на това парите да са толкова, колкото са. каквото и правителство да дойде, няма да има повече пари, това е ясно. Това са парите. Въпросът е – това, което каза и господин Цонев в началото: минавайки през тази структура, която Вие твърдите, че сте реформирали – казва го министърът на здравеопазването, Вашата парламентарна група го подкрепя – твърдите, че системата е реформирана, твърдите, че Законът за здравното осигуряване и Законът за лечебните заведения оптимизира структурата, намалява цените, без да засяга обемите. Какво означава това? Това означава, че този закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не преследва здравни цели, твърдя го откровено, преследва фискални цели. опитайте се да ме опровергаете в това, което казвам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги народни представители, предлагам ви да разгледате обсъжданите текстове от гледна точка на пациента, от гледна точка на обикновения гражданин, на който министърът на здравеопазването обеща, че разделяйки пакета на основен и допълнителен, във всички случаи, в които се разболее от заболяване, включено в основния пакет, няма да чака, защото няма да има лимит и няма да доплаща. На практика с тези текстове се получава нещо друго, тоест на болниците вече ще бъдат лимитирани и диагнозите, по които ще могат да лекуват пациенти, включително и тези, които са включени в основния пакет, включително и спешните случаи.
Според мен още по-притеснителен е текстът на чл. 4, ал. 2, буква „б“, който дава възможност на шефовете на районните каси да преценяват с кои болници да сключват договори за закупуване на определени медицински дейности. Тоест, еднолично шефът на районната каса ще реши с коя болница за лекуването на кои заболявания да сключи договор. Според мен, това създава предпоставки и на корупция, и на злоупотреба с монополна власт. Тук господин Димитров, според мен, би следвало да реагира как така без правила и без критерии шефът на една регионална каса ще реши коя болница ще лекува пациенти по определени заболявания и коя няма да лекува в рамките на лимита, който е даден на съответната районна каса. Аз твърдя, че по този начин се нарушават правата на пациентите да избират лечебно заведение и да се лекуват своевременно поне в случаите, в които са болни от заболявания, включени в основния пакет и в условията на спешност.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз се извинявам, госпожо Манолова, обаче Вие стигате до точка 2, буква „а“ и „б“, без да продължавате да четете останалите алинеи. В алинея 2 пише, че изпълнението на ал. 1, т. 2 се контролира от Надзорния съвет на НЗОК и веднага – алинея 3 – Надзорният съвет на НЗОК приема правила за условията и реда за прилагане на ал. 1 и ал. 2. Как няма правила?
МАЯ МАНОЛОВА: Това, което аз казвам е, че тези правила трябва да бъдат в закона, а не да се остави на добрата воля на Надзорния съвет.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Народното събрание да направи тези технически правила.
МАЯ МАНОЛОВА: Не, критериите. Критериите, които ще определят защо шефът на здравната каса ще сключи договор с една болница, а с друг няма да сключи. Това ще доведе до фалит на болници, нали сме наясно.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Това с коя болница да сключи и с коя да не сключи става по правила, определени от министъра на здравеопазването.
След това новата алинея, която предлага госпожа Дариткова и група народни представители, финализира този процес, анализира и коригира разпределението на обемите по буква „б“ в зависимост от отчетите за тяхното изпълнение до размера на договорения в Националния рамков договор годишен обем на медицинска дейност. Тогава, когато на базата на месечния и тримесечния анализ се установи, че в една районна здравноосигурителна каса имаме проблеми с обемите и те обхващат цялата районна здравноосигурителна каса, а не отделна нейна болница или отделна дейност, тогава проблемът отива на по-високо равнище – в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и там се прави преразпределение на тези обеми, за да могат да се по крият реалните потребности на българските граждани от конкретните лечения. Значи не се познава цялостната нормативна уредба, която регламентира системата на здравеопазване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Ананиев. Господин Танев искаше думата.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Според мен, една изключително позитивна промяна, която се предлага с този текст, която касае изключително подобряване на ефективността на разходването на средствата в частта правилно разпределение на средствата на Касата ние виждаме един опит да се спекулира с други проблеми, които нямат нищо общо с това предложение. Нека все пак да обясним за какво става дума. Тук е направено предложение правомощията на Националната здравноосигурителна каса да бъдат до голяма степен децентрализирани на ниво регионална здравноосигурителна каса. Тоест, тук вече когато бъдат изготвени тези правила и бъдат направени бюджетите на районните здравноосигурителни каси аз съм убеден, че ще бъде намерена една максимална справедливост, която до момента липсваше и аз се лаская от мисълта дали тези предложения не са и в резултат на наши разговори преди няколко месеца, когато аз поставих следния въпрос: Защо болничната помощ в цяла Старозагорска област е 40 милиона, а в Пазарджик е също 40 милиона с 30% по-малко население. Какво – по-болни ли са там? Някакви болници има, които имат супер техника, така че от съседните територии да ходят там? Не. До момента е имало неравномерно разпределение. Области, които имат два пъти по-малко население, получаваха пари колкото и други, които имат същото такова. Аз не казвам, че е по брой на населението, със сигурност има и друг и критерии, но съм убеден, че тези критерии не могат да надхвърлят два пъти бюджета. Може да има малко разминаване – 5, 10%, но не може два пъти, господин Адемов.
Така че нека тази позитивна промяна, която дава възможност за децентрализация, за едно обективно разходване на средствата и правомощия на районните здравноосигурителни каси да бъде подкрепена.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте!
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Танев, тази промяна Вие считате за позитивна, защото тези, които са от системата, и Ви казват ясно и категорично, че тя ще изкара на хората на улицата от системата, не я считат за позитивна? Има някъде разминаване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че вече си изяснихме всички позиции. Предлагам да преминем към гласуване.
Гласуваме предложението на н.п. Георги Кючуков и група народни представители, което работната група не подкрепя. Който е за предложението, моля да гласува. Четири „за“.
Въздържали се? Няма.
Против? Останалите.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Емил Райнов и група народни представители. Кой е за това предложение? Четири „за“.
Против? Останалите.
Предложението не се приема.
Предложение на н.п. Румен Йончев и група народни представители. Който е за, моля да гласува. Четирима „за“.
Останалите са против.
Предложението не се приема.
Предложение на н.п. Хасан Адемов и група народни представители. Който е за, моля да гласува. Четири.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4. Тя е пред вас с по-тъмни букви. Гласуваме редакцията на работната група за чл. 4. Който е за, моля да гласува.
Против? - Няма. Въздържали се? Четири.
Текстът е приет.
Преходни и заключителни разпоредби.
Гласуваме наименованието. Всички са за.
§ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 по вносител.
Процедура ли имате? Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Пропуснахме, госпожо председател. В тази оживена дискусия в чл. 1, когато гласувахме разходите – имаме едно предложение в точка 1.1.1, ако може, накрая?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, ще се върнем накрая, ще го кажете. Нека сега да гласуваме § от 1 до 8 включително по вносител. Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Тестовете са приети.
§ 9. Предложение на н.п. Румен Йончев и група народни представители – неподкрепено. Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложението на н.п. Румен Йончев и група народни представители. Който е за, моля да гласува. Двама.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Гласуваме текста на вносителя за § 9. Който е за, моля да гласува.
Против? - Няма. въздържали се? – Трима.
Текстът е приет.
Предложение на н.п. Даниела Дариткова и група народни представители за нов параграф, което е подкрепено и работната група предлага създаването на два нови параграфа – 10 и 11 в редакцията на работната група. Има ли изказвания по тези два параграфа? Няма. Гласуваме редакцията на работната група за нови параграфи 10 и 11. Който е за, моля да гласува.
Против? - Няма. Въздържали се? – Четири.
Текстът е приет.
§ 10. Предложение на н.п. Ковачка и група народни представители – неподкрепено. Предложение на н.п. Хасан Адемов и група народни представители – неподкрепено. Те са едни и същи.
Предложение на н.п. Георги Кючуков и група народни представители – неподкрепено.
Предложение на н.п. Даниела Дариткова и група народни представители – подкрепено.
Предложение на н.п. Райнов и група народни представители – неподкрепено.
Предложение на н.п. Йончев и група народни представители – подкрепено по точка 3 и по точка 8. В останалата част не е подкрепено.
Работната група не подкрепя предложението по точка 1, 2, 4 до 7 и точка 9 до точка 13 на Йончев на практика. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл. 10, който става чл. 12. Изказвания? Господин Адемов?
ХАСАН АДЕМОВ: Ние предлагаме този параграф да отпадне и ще Ви кажа защо. Защото само преди няколко месеца Народното събрание прие един от основополагащите закони на реформата Москов – Закона за здравното осигуряване. Сега след два-три месеца се предлагат 27 текста, които да бъдат променени в Закона за здравното осигуряване. Някой може ли да ми каже с какви аргументи се прави това? Защо когато се е приемал законът, тези аргументи не са влезли в законодателството и се налага сега? Тъй като Законът за нормативните актове казва съвсем друго – законите се правят на базата на действащото законодателство. Единствено и само когато приетите предложения, примерно, в бюджетния закон, налагат промени в Закона за здравното осигуряване, само тогава се прибягва до такъв тип промени. Затова ние предлагаме отпадането на целия параграф.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Господин Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Ще се изкажа по § 10 като цяло и по точка 10, която според мен се отличава доста от целия смисъл на параграфа и която за мен е пагубна. Моите предложения, а доколкото видях, и предложенията на другите колеги касаят едно единствено нещо – да се върне възможността всички промени в изпълнението на бюджета да стават на базата на договорното начало, което е основополагащо за дейността на Националната здравноосигурителна каса, а не чрез някакъв диктат. Ще ви дам един пример. С чл. 19 се създава възможността Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването, по предложение на Надзорния съвет на Касата дас и прави каквото иска ся обеми и цени. Да, но Министерският съвет, министърът на здравеопазването не са страна по националния рамков договор, дори министърът го приподписва. Договорът е между Надзорния съвет и Лекарския съюз и Зъболекарския съюз. Министърът само го преподписва. Така че формално те не са страна.
Второ, какво пречи след като са се договорили един път за цени и обеми, при надхвърляне на обемите корекциите да стават пак на базата на договорен процес между страните, които са подписали националния рамков договор. За мен тук се губи смисълът. Не искам да го чета, смятам, че го знаете много добре. Смятам, че по този начин чрез Преходните и допълнителни разпоредби да се елиминира един от основополагащите елементи на дейността на Националната здравноосигурителна каса, договорното начало, не е приложим.
Отделно ще се спра на точка 10, която според мен е по-скоро недобре формулирана, за щото иначе излиза извън здравия разум. Става въпрос, че Националната здравноосигурителна каса не поема заплащането на лечението на болни, които са в процес на процес на клинични изпитвания – така, както е написано. И досега Националната здравноосигурителна каса не заплаща нищо, което е в рамките и с целите на клиничното изпитване; напротив, възложителите ги заплащат. Плюс това те плащат възнаграждения на болниците, възнаграждения на изследователите. Но не може да се приеме, че Националната здравноосигурителна каса няма да заплаща нищо за тези, които са в клинично изпитване. Ще ви дам пример. Едно кардиологично изпитване на лекарствен продукт, който е допълнителен продукт, той само подобрява състоянието на болните, или за един бифосфонат, който също подобрява състоянието на карциномно болните медикаментът, който се изпитва, се дава в продължение на месец и година. Периодът на наблюдение продължава до десет години, а тези десет години този болен е в клиничното изпитване. На него нищо не му се прави от лечебните заведения от изследователи, освен да го погледнат да видят как е. ако това нещо стане, и без това много от възложителите на клинични изпитвания излязоха от страната заради нереалните изисквания и лакомията на някои директори на лечебни заведения, които искат повече средства за едно влизане в болницата, отколкото е цялото клинично проучване. Ние ще лишим нашите пациенти от най-иновативните медикаменти и ще лишим всъщност един безплатен приток на добри медикаменти към Националната здравноосигурителна каса. Гарантирам ви, че много ще отпаднат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Реплика – госпожа Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми доцент Кючуков, аз се надявах, че сте прочели одобрените от комисията и работната група текстове, в които категорично е възприето и Вашето и нашето предложение за отпадане на изключването на Лекарския съюз от процедурата по предоговаряне на цените. Така че това е факт и няма защо да се притеснявате. В Преходни и заключителни разпоредби Вашето предложение за отпадане на съответната точка „г.“ е прието, както и нашето. Ние имаме аналогични предложения.
По отношение на клиничните изпитвания смятам, че в рамките на бюджета на Националната здравноосигурителна каса се финансира основният и допълнителният пакет, както сме фиксирали в Закона за здравното осигуряване. Тоест, ако съответната процедура се е разписана в този основен пакет, няма как ние да го вместим и във финансиране от Националната здравноосигурителна каса. Ние тук сега спорим много ли са, малко ли са парите, определяме здравни приоритети. Така или иначе, дейността по клинични изпитвания е относно скъпо платена дейност. Тя се финансира по отделни параграфи, носи допълнителен приход на лечебните заведения, но в никакъв случай не бива да се смесват от една страна, процедурите, по които пациентите се лекуват със средства от национализация и това да спестява пари от тези за клинични проучвания. Смятам, че двата процеса трябва да са категорично разделени и в този смисъл това ще е от полза както на фискалната дисциплина, от друга гледна точка – и на лечебните заведения, защото те трябва да имат ясно разделение на дейността по договор с Касата и отделно със съответните фирми, които им възлагат клинични проучвания.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За дуплика – заповядайте.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: За това, че не съм видял решенията на работната група съжалявам, не съм го получил по никакъв начин, така че сега се запознавам с Вашето мнение и въобще за тази работна група научих тук.
Второ, след като има някаква договорка, която задоволява Лекарския съюз за запазването на договорното начало, добре, нямам нищо против.
По отношение на ал. 10 съжалявам, но не сте разбрали какво искам да кажа. Тук не става въпрос Националната здравноосигурителна каса да дава и една стотинка за целите на проучването. Напротив, спонсорите поемат всичко и плащат и допълнителни неща. Става въпрос, че както е формулиран текстът, просто аз казах, че вероятно е текстово неиздържан – излиза, че докато е в рамките на проучването, всичко трябва да бъде плащано от възложителя, което е невъзможно. Просто трябва да се изчисти може би текстово, защото то и досега се заплащаше.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Глинка, искате думата ли? Трябва да се изясни това нещо.
ГЛИНКА КОМИТОВ: Мисля, че беше изяснено от госпожа Дариткова, че медицинската дейност в клиничните проучвания, която е включена в пакетите – в основния и допълнителния – ще бъде заплащана от Националната каса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре. Други желаещи за изказвания? Госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Стоянова, уважаеми дами и господа народни представители, поздравления за д-р Дариткова, че е внесла предложенията, които бяха проблемът за съсловните организации и нарушаваха договорното начало в здравния процес, имам предвид отпадането на ал. 12 на чл. 54, според който в хода на календарната година щяха да се намаляват цените на медицинските дейности без участието на Лекарския съюз и Зъболекарския съюз.
Също така съвсем правилно е направено предложение и виждам, че работната група е подкрепила отпадането на чл. 55, ал. 2, т. 6б. Последното предложение, което беше направено в рамките на дискусията, която се проведе в институцията на Омбудсмана, визира чл. 55а и неговото отпадане, ако госпожа Дариткова прецени, че може да подкрепи отпадането на този текст, може да го направи.
По отношение на останалите предложени промени, това, което искаха пациентските организации, в крайна сметка е станало факт в този параграф в окончателната му редакция.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли други изказвания, или да преминаваме към гласуване? Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на н.п. Красимира Ковачка и група народни представители, което не е подкрепено от комисията. Който е за, моля да гласува. Четирима за.
Против? - Няма. Останалите се въздържат.
Предложението на н.п. Хасан Адемов и група народни представители – който е за, моля да гласува. Четирима „за“.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Георги Кючуков и група народни представители. Гласуваме „за“ неподкрепената част /за другото стана дума, че е подкрепено/ - трима „за“.
Против? - Няма. Въздържат се останалите.
Текстът не е приет.
Предложението на н.п. Емил Райнов и група народни представители – който е за, моля да гласува. „за“ – четирима.
Против? - Няма. останалите се въздържат.
Текстът не е приет.
Предложение на н.п. Румен Йончев и група народни представители в неподкрепената му част – „За“ предложението – един „за“.
Останалите се въздържат.
Текстът не е приет.
Гласуваме текста на работната група за редакция на § 10, който става § 12. Който е за, моля да гласува.
Против? - Няма. Въздържали се – четирима.
Текстът е приет.
Преминаваме към § 11. Предложение на н.п. Емил Райнов и група народни представители за отпадането му, което не е подкрепено. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Гласуваме предложението на н.п. Емил Райнов и група народни представители. Който е за, моля да гласува. четирима „за“.
Против? - Няма. Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 11, който става § 13. Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима.
Текстът на вносителя е приет.
Предложението на Дариткова е подкрепено. Работната група предлага да се създаде нов § 14. Текстът е пред вас. Гласуваме създаването на новия § 14 в текста на работната група. Който е за § 14, да гласува.
Против? - Няма. Въздържали се? – Четирима.
Текстът е приет.
§ 12 по вносител. Предложение на н.п. Емил Райнов и група народни представители, неподкрепено. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 15.
Гласуваме предложението на н.п. Емил Райнов и група народни представители – за? Няма.
Против? - Няма. Въздържат се останалите.
Текстът не е приет.
Гласуваме текста на вносителя за § 12, който става § 15. За?
Против? - Няма. въздържат се четирима.
Текстът на § 12, който става § 15, е приет.
Последният параграф е § 13 – предложение на н.п. Емил Райнов и група народни представители. Неподкрепено.
Предложение на вносителя за § 13, който става § 16.
Господин Адемов има думата.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Колеги, в разгорещената дискусия пропуснахме да гласуваме едно предложение, което е в чл. 1, ал. 2, ред 1.1.1. Разходи за персонал.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: То беше малко различно от всичките други.
ХАСАН АДЕМОВ: От всички други е различно и затова го пропуснах, за което съжалявам. Благодаря Ви, че ми дадохте възможност да го аргументирам. Колеги, по Закона за здравното осигуряване 3% от разходите трябва да бъдат за издръжка на Националната здравноосигурителна каса. За 2015 г. издръжката е 1,7 по отчета на Националната здравноосигурителна каса. За следващата година се предвижда да бъде 1,6. Казваме, че в НЗОК в момента работят 2164 души. Тези хора управляват 3,2 милиарда, господин Димитров. Това, което се предлага пред тях, е за 5% увеличение на фонд „Работна заплата“. Това, което предлагаме сега, е да увеличим този фонд с 2 милиона така, както е в Националния осигурителен институт, за да стигнат поне до равнища да се приближат, и да не го достигнат, на приходните агенции, защото тези хора масово напускат. Не искам да ги противопоставям по никакъв начин. Тези хора напускат, да ви каже и д-р Комитов колко човека са напуснали. Тук е необходимо да работят хора с необходимата квалификация и хора, които са трупали през 15-те години, откакто съществува Националната здравноосигурителна каса опит. Не си заслужава заради 2 милиона да ги изпускаме. Понеже много се дискутираше тук какви са размерите на бюджета през 2000 г., сега преди малко направих справка и ви казвам точните числа – 1,2 милиарда за 2000 година. така че това предложение, което правя, е да се увеличи този разход с 2 милиона лева.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложението, което пропуснахме, за увеличаване на разходите за персонал с 2 млн. лв. Който е за, моля да гласува. Четири „за“.
Против? - Няма. Въздържат се останалите.
Текстът не е приет.
Гласуваме последния § 13.
Първо гласуваме предложението на н.п. Емил Райнов и група народни представители. Който е за, моля да гласува. Няма.
Против? Няма. Въздържат се всички.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 13, който става § 16, а именно, законът влиза в сила от 1 март 2016 г. Който е за, моля да гласува.
Всички са „за“. Текстът е приет и с това – Законът за здравното осигуряване. Благодаря на колегите.

ПО ТОЧКА ТРЕТА - Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2016 г., № 502-01-86 от 30.10.2015 г., проект – второ гласуване

Закон за държавния бюджет на Република България за 2016 г.
Гласуваме наименованието на закона. За?
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Наименованието на закона е прието.
Чл. 1 – най-много предложения има по чл. 1. Започваме с предложенията по чл. 1 – предложение на н.п. Борислав Великов, Димитър Танев и група. Предложението не е подкрепено.
Второ предложение на народните представители Борислав Великов, Марияна Тодорова, Милен Михов, Кънчо Филипов, Станислав Станилов. Предложението не е прието.
Предложение на народните представители Валери Симеонов и Ирена Соколова. Предложението е прието.
Предложение на н.п. Даниела Дариткова. Предложението е прието.
Предложение на народните представители Васил Антонов и Атанас Зафиров. Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Димитър Танев, Настимир Ананиев и група народни представители. Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Дора Янкова. Не е прието.
Второ предложение на н.п. Дора Янкова и група народни представители. Не е прието.
Предложение на н.п. Красимир Каракачанов и група народни представители. Подкрепено е.
Предложение на н.п. Делян Добрев и група народни представители . Подкрепено е.
Предложение на н.п. Дияна Йорданова и група народни представители. Подкрепено е.
Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители. Неподкрепено.
Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители – второ. Неподкрепено е.
Предложение на народните представители Милен Михов и Емил Димитров. Неподкрепено.
Предложение на н.п. Милен Михов и група народни представители. Неподкрепено от работната група.
Предложение на н.п. Цвета Караянчева. Подкрепено.
Предложение на н.п. Найден Зеленогорски и група народни представители. Не е подкрепено от работната група.
Предложение от н.п. Чобанов и група народни представители. Не е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
Започваме изказванията. Кой желае думата за изказване? Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председателят. Уважаеми дами и господа, нашите предложения са направени по начин, по който не променят общия баланс, тоест остават основните параметри в този си вид, в който са предложени. Като цяло предложението ни е разделено на три: по чл. 1, тъй като искаме обвързаност на нашите предложения с източника на средства.
Две от предложенията променят трансферите в посока преразпределение от общи разходи към общи трансфери. Те касаят бюджета на Българската академия на науките - предлагаме там да бъде увеличен с 12 милиона – и даване на възможност за допълнителни капиталови разходи на общините, тъй като въпреки че са вдигнати, трансферът на общините е увеличен, той засяга предимно делегираните от държавата дейности. Знаем, че капиталовите разходи на общините традиционно не стигат и всеки от нас може да се убеди с очите си какво се случва с инфраструктурата.
Третото ни предложение, което не променя разходи и трансфери, а се вмества само в рамките на разходите и променя така или иначе неразпределените или поне средствата, които не е посочено точно за какво се разпределят в капиталовите разходи за придобиване и ремонт на дълготрайни материални активи. Просто променят предназначението им с цел по-голямо фокусиране и прозрачност и предлага създаването на три нови програми. Едната програма да бъде за 110 милиона, която да бъде за подпомагане, за възраждане на слаборазвитите райони. Втората програма засяга много важен проблем, на който се надяваме да не станем свидетели, но така или иначе трябва да се вземат необходимите мерки това да не се случва, а именно, превенция на наводненията чрез почистване на речни корита. Третата програма е един приоритет, с който председателят господин Местан и цялата група отдавна говори, че истинска интеграция може да се получи само чрез образование и то трябва да започне от най-ниската степен на образование и затова предлагаме една програма за изграждане на детски градини в кварталите с преобладаващо ромско население.
Благодаря.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин Чобанов, може ли да ни кажете кои са неразпределените?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: По-добре Вие да кажете точно колко са неразпределените. Но средствата, които аз предлагам да се преразпределят, са част от тези неразпределени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ще Ви дам думата. Това е един въпрос, който се постави и през медиите, така че ще ви дам думата, да се запише в протокола. Медиите ги няма, но след това ще дойдат пак.
Тъй като разбирам, че предложението на господин Чобанов е точно в тази посока, общите разходи за капитални вложения той предлага по определен начин да бъдат разпределени. Той не е забравил ролята си на финансов министър преди година и половина, когато ги разпределяше и сега предлага същото на сегашния финансов министър.
Ще дам думата на господин Ананиев, за да каже какви са направленията на тези разходи и по-точно кои направления се предвижда да бъдат направени, ако приходите за тях се случат, разбира се.
Заповядайте, господин Ананиев.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, сигурно господин Чобанов е видял някакви неразпределени средства, но аз ще се по старая да защитя ресурса, който сме предвидили в бюджета за инвестиции за капиталови разходи и на края ще преценим дали има неразпределени средства или не.
Най-голямата сума в капиталовите разходи за следващата година – това са средствата, които ние очакваме да получим от концесията на Летище София и при нейното получаване тези средства ще имат целеви характер и ще отидат предимно за решаването на някои диспропорции в железопътния транспорт. Там сме предвидили 600 млн. лв. При положение, че дойдат, те ще бъдат използвани за тази цел, за която казах. Ако те не дойдат и в зависимост от това колко дойдат, те ще отидат за същата цел, тоест това са едни условни приходи, които в конкретния си размер, в който дойдат, те имат предварително преразпределение. Вие знаете колко е тежко състоянието на БДЖ, знаете разговорите, които се водят с кредиторите на БДЖ, така че оттук няма никаква възможност за преразпределение. Даже това е една минимална сума, която е необходима за водене на разговорите и преговорите с кредиторите на БДЖ.
Вторият по-голям разход, което сте видели по всяка вероятност в капиталовите разходи, е свързан с едни 200 милиона, които ние предвиждаме, че ще постъпват в бюджета от новите винетни такси, които сме предвидили като 200 милиона лева при големия размер на цената на винетката. Ако цената на винетката бъде приета по-малко или бъде отхвърлена, а аз не вярвам да бъде отхвърлена, но и при по-малкия размер, тогава съответно и приходите ще бъдат по-малки, и разходите ще бъдат по-малки, но в никакъв случай това не са разпределяеми допълнителни приходи.
На трето място, знаете, че изпълняваме в областта на отбраната и сигурността една инвестиционна програма, свързана с модернизиране на военновъздушните и военноморските сили на Република България. Тя е предвидена да бъде около 200 милиона лева.
На следващо място, това е Националната програма за ефективност на многофамилните жилищни сгради. За догодина тя е предвидено да възлезе на около 100 млн. лв.
На пето място бих посочил Националния план за инвестиции 2013-2020 г. Става въпрос за един ресурс, който се набира от вредните емисии и след това отново се връща в реалния сектор с оглед да бъде реновирана и сменена така материалната база, съответната техника, апаратура и други необходими съоръжения, за да могат да се намалят вредните газове и съответно нарушенията и глобите, които трябва да се плащат. Това са около 122 млн. лв.
На шесто място, предвидили сме – нарекли сме ги „други фискални мерки“ – 408,2 млн лв., от които 212,1 млн. лв. са за финализиране на проекти по оперативна програма „Опазване на околната среда“ и тези 221 млн. лв. влизат в 480-те.
Освен това имаме разходи за ДИС. Вие много добре знаете какво означава ДИС. Имаме предвидени средства за ремонт на български имоти в чужбина по линията на Министерство на външните работи.
Останалата част е за авансово финансиране и префинансиране на проекти от програмния период 2014-2020 г., за да не допуснем същата грешка, която беше допусната в предходния планов период и да създадем сериозни затруднения за усвояването на тези средства от Европейския съюз.
Освен това имаме и някои други съвсем дребни увеличения на капиталовите разходи в рамките на 1-2 милиона за покриване на инвестиционни разходи в някои отделни министерства и ведомства.
Разбира се, вие споменахте вече, че имаме и капиталови трансфери към общините, които са малко по-високи.
Така че като съберете всичките тези суми ще видите, че няма никаква сума, която да остане да се преразпределя.
Ако Вие на базата на това мое изложение ми посочите някой разход, който може да го използвате за вашите нови програми, може да започнем един дебат. Не възразявам, с най-голямо удоволствие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За реплика имате думата.(
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Ананиев, дебатът така или иначе започна. Разликата е, че моите предложения ясно са описани по направления, докато за вашите чуваме само устно, така че нека да проведем дебата и да изберем необходимите направления.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме първо предложението на н.п. Борислав Великов, Димитър Танев, Радан Кънев и група народни представители, което работната група не подкрепя. Който е за, моля да гласува. Двама.
Против? Няма. Въздържали се? – Останалите.
Предложението не е подкрепено.
Предложение на н.п. Борислав Великов, Марияна Тодорова, Милен Миков, Кънчо Филипов и група народни представители. Който е за, моля да гласува. Двама.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Гласуване неподкрепеното предложение на н.п. Васил Антонов и Атанас Зафиров. Който е за, моля да гласува. Няма „за“.
Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на н.п. Димитър Танев и група народни представители, което не е подкрепено. Който е за, моля да гласува. За – двама.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Предложение на н.п. Дора Янкова и група народни представители. „За“? Един „за“.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Второ предложение на н.п. Дора Янкова и Манол Генов и група народни представители. Гласуваме „за“. Няма „за“.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Предложение на н.п. Красимир Каракачанов и група народни представители. Предложението е подкрепено по точки 2 и 3 и не е подкрепено в точка 1. Гласуваме предложението, което не е подкрепено по точка 1. Който е за, моля да гласува. Двама.
Останалите се въздържат.
Предложението по точка 1 не е прието.
Предложението на Лютви Местан и група народни представители. Това е по предложението, което направи господин Чобанов. Гласуваме предложението. „За“? четирима „за“.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Още едно предложение на н.п. Лютви Местан. Гласуваме второто предложение на Лютви Местан и група народни представители. Който е за, моля да гласува. Четири „за“.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Гласуваме предложение на н.п. Милен Михов и Емил Димитров, което работната група не подкрепя. Който е за, моля да гласува. Двама „за“.
Против? - Няма. Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Михаил Миков, Гечев и група народни представители. Неподкрепено. Който е за, моля да гласува. „За“ няма.
Против? - Няма. Въпроси се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на „Зеленогорски и група народни представители. Не е подкрепено. Който е за, моля да гласува. Двама „за“.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Петър Чобанов и група народни представители. Не е подкрепено. Който е за, моля да гласува. Трима за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 1 с добавка на приетите подкрепени от работната група предложения. Гласуваме окончателна редакция на чл. 1. Който е за, моля да гласува.
Против? Трима. Въздържали се? Един.
Приема се.
Искате думата? Заповядайте.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря. Исках всъщност да взема думата по отношение на предложението на Валери Симеонов и Ирена Соколова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: То е подкрепено.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Виждам, че е подкрепено. Въпросът е, че всъщност нашето предложение е всички тези срещи, които направихме през тези седмици, с финансовия министър в това число, не бяха в този вид. Всъщност идеята никога не е била да се вземе от разходи за издръжка и да се даде към разходи за персонал, за да бъдат увеличение разходите за персонал както на Министерството на финансите, така и на Министерството на културата. С това, което в момента правите, намалявате разходите за капиталови разходи и увеличавате разходите за персонал, всъщност нищо не решаваме по този начин. Аз имах среща с финансовия министър в петък. Неговото твърдение беше, че сте се разбрали да има допълнително 10 милиона за Министерството на културата плюс тези 40 милиона, които имат музеите, галериите и библиотеките.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Десет милиона на Министерството на културата са си в бюджета на Министерството на културата. Те са си в този бюджет, който вносителят е внесъл. Ако бъркам, поправете ме. Десетте милиона на Ирена Соколова и Валери Симеонов са допълнителни само за – така и пише в самото предложение – „за галерии, музеи и библиотеки“.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Точно за същото говорим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те обаче не са разпределени към Министерството на културата поради причини, че те са не само за националните музеи, галерии и библиотеки, които са към Министерството на културата, но са и за регионалните, които се финансират през общините. Регионалните се финансират през общините през разходен стандарт с делегирани бюджети, който разходен стандарт с решение на Министерски съвет в рамките на тези 10 милиона ще бъде увеличен и оттам те ще си получат трансфера през общините. Тези, които са национални галерии, музеи и библиотеки, от 1 януари 2016 г. минават на делегиран бюджет през разходен стандарт и техният стандарт още не е гласуван. Така че когато с решение на Министерски съвет се гласува стандартът, той ще бъде именно такъв, с тези увеличени пари 10 милиона. Тоест, техният разходен стандарт с това увеличен ще бъде по –висок от този, който би бил сам в рамките на сегашния бюджет на Министерството на културата с допълнителните 10 милиона вътре. Това е техниката. Бъркам ли, господин Ананиев?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Не, госпожо председател. Ресурсът ще бъде веднага разпределен с отделно постановление, което ще върви паралелно с постановлението за изпълнение на бюджета за тази година на базата на стандартите както в регионалните, така и в националните институти, за които споменахме. Въпросът е, че правителството наистина трябва да приеме стандарти и то е основание за извършване на съответните корекции както по бюджетите на общините със съответните трансфери, така и по бюджета на Министерството на културата. Това е въпрос просто на технологично време правителството ад приеме новите стандарти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Знам, че Вие не сте удовлетворен там, искахте повече пари за тях.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Не, госпожо Стоянова. Ние че искахме повече пари, това е едно на ръка. Това, което не разбираме, е всъщност капиталовите разходи на Министерството на културата ли намаляват, или общите капиталови разходи на републиканския бюджет?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не. Онези 2 милиарда,у които ги беше разпределил господинът.
Чл. 2 по вносител.
Гласуваме чл. 2 по вносител. Който е за, моля да гласува.
Против? – Трима.
Останалите са за.
Чл. 2 по вносител е приет.
Не, анулирам гласуването по чл. 2.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Процедура. Това го изчистихме. Колегата Хайтов очевидно не е видял текста. На практика съществува в Закона за държавния бюджет. Просто той не го е догледал добре очевидно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Оттегляте ли тук чл. 2?
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Няма как да му оттегля предложението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Като не можете да оттеглите предложението му, гласуваме предложението на Явор Хайтов и Светлин Танчев. Разбрахме, че не му е мястото тук въобще и той си го има в Закона за съдебната власт. Гласуваме предложението на Явор Хайтов, Светлин Танчев и група народни представители. Който е затова предложение, моля да гласува. Един е за.
Останалите са против.
Текстът отпада.
Сега гласуваме текста на чл. 2 по вносител. Който е за, моля да гласува.
Против? – Трима. Останалите са за.
Текстът е приет.
Чл. 3 по вносител. няма предложение за чл. 3. Гласуваме чл. 3 по вносител без предложения. За?
Против? – Трима. Въздържал се – един.
Чл. 3 по вносител е приет.
Чл. 4. Предложение на н.п. Диана Йорданова и група народни представители. Предложението е подкрепено.
Работната група подкрепя и текста на вносителя и предлага редакция на чл. 4, която е пред вас. Има ли изказвания? Гласуваме.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Всички са за.
Чл. 4 в редакцията на работната група е приет.
Чл. 5. Няма предложения по чл. 5. Гласуваме чл. 5 по вносител. За? Против? Вие против ли сте? Четири въздържали се.
Останалите са за.
Чл. 5 по вносител е приет.
Чл. 6. Предложение на народните представители Васил Антонов и Атанас Зафиров – неподкрепено.
Предложение на н.п. Красимир Каракачанов и група народни представители Подкрепено е от работната група.
Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители. Неподкрепено от работната група.
Предложение на народните представители Милен Михов и Емил Димитров – не е подкрепено от работната група.
Изказвания? Господин Чобанов, заповядайте.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Тъй като казах, неприемането на чл. 1 не влияе върху голяма част от разходите, които сме предложили съответно за капиталови разходи, тоест фокусирани с конкретно направление и така или иначе в дебата по не ще използваме възможността дори да бъдат отхвърлени, да съсредоточим вниманието върху тяхната важност, затова сме направили това предложение по отношение на бюджета на Министерски съвет, тъй като плачевна е ситуацията по отношение на архивите и трябва да се вземат мерки. Дори и да не стане това, апелираме при наличие на средства това да се случи в течение на годината.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Няма.
Гласуваме предложенията.
Първо започваме с народните представители Васил Антонов и Атанас Зафиров. Който е за, моля да гласува. Трима за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Гласуваме предложението на н.п. Лютви Местан и група народни представители – това, което господин Чобанов каза за политика в областта на архивното дело. Който е за, моля да гласува. Пет за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме аналогично предложение, само че с друга цифра, на н.п. Милен Миков и Емил Димитров, което работната група не подкрепя. Който е за, моля да гласува. Пет за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя в редакцията на работната група за чл. 6, която е пред вас. Който е за, моля да гласува.
Против? - Няма. Въздържали се – четирима.
Текстът е приет.
Чл. 7 и 8 по вносител. Няма предложения. Който е за чл. 7 и 8 по вносител, моля да гласува.
Против? - Няма. Въздържали се – четирима.
Останалите са за.
Текстовете на чл. 7 и 8 са приети.
Чл. 9. Предложение на народните представители Танев, Ананиев и група народни представители, което не е подкрепено.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
Ще се изказвате ли, господин Танев – 10 милиона за Национален компенсационен жилищен фонд?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Съвсем накратко да поясня, че всъщност става въпрос за средствата, които се дават на лицата, които имат право на компенсация, тоест закупили жилища преди време, но не са се реализирали. Доколкото получихме информация, при това темпо на обезщетяване на тези лица с тези средства, които са включени в държавния бюджет, на практика компенсирането ще се случи след 20 години. Така че ние предлагаме едно по-ускорено финансиране на този разход и още от следващата година да бъдат увеличени 10 милиона допълнително за това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Танев. Всяка година в бюджета водим тази дискусия. Това, което направихме за хората, които следва да бъдат компенсирани от Националния компенсационен жилищен фонд, е, че удължихме срока, в която държавата следва да им ги изплати и не само – и срока, в който те следва да предприемат действия, за да се сдобият с жилище. Така че незнам дали е приоритет 10 милиона за тази програма точно сега.д
Гласуваме предложението на н.п. Танев и група. Който е за, моля да гласува. Пет за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 9.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Предложението на вносителя за чл. 9 е прието.
Чл. 10. Има предложение н.п. Кристиан Вигенин. Това е Министерство на външните работи. Работната група не подкрепя.
Гласуваме предложението на н.п. Кристиан Вигенин. Който е за, моля да гласува. за няма.
Против? - Няма. Останалите се въздържат.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 9.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Предложението за чл. 10 е прието
Чл. 11. Отбраната – те получиха доста пари, обаче пак има предложения. Тука предложението е на н.п. Мерджанов, Янков, Дъбов и група народни представители. Предложението не е подкрепено.
Предложение на н.п. Михаил Миков – второ предложение, пак за отбраната. И то не е подкрепено.
Гласуваме предложенията на Мерджанов и група, неподкрепени от комисията. Който е за, моля да гласува. Няма за.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Текстът не е приет.
Гласуваме предложението на н.п. Михаил Миков и група народни представители. За няма.
Против? Няма. Въздържали се? Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 11 по вносител. който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Предложението по чл. 11 е прието.
Чл. 12. Министерство на вътрешните работи. Тук има предложения – отново предложение от н.п. Мерджанов и група народни представители. Не е подкрепено от работната група.
Има предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители. Не е подкрепено от работната група.
Гласуваме предложенията на н.п. Мерджанов и група народни представители. Който е за допълнителни пари за Министерство на вътрешните работи, моля да гласува. За няма.
Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на н.п. Михаил Миков и група народни представители. Който е за? Няма за.
Всички се въздържат. Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 12. За?
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Предложението за чл. 12 е прието.
Чл. 13. Министерството на правосъдието. има предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители, което не е подкрепено.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 13. Това е в частта капиталови разходи – 20 милиона за местата за лишаване от свобода, които трябва да бъдат подкрепени, за да бъдат оправени и да бъдат с европейски вид.
Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Това предложение идва в отговор на редица препоръки, които са ни отправени. Даже преди един-два дни в медиите прочетох възторжена статия, в която се казва колко много са ни похвалили по отношение на местата за лишаване от свобода за екшън плана, който е разработен. Те хубаво са ни похвалили за екшън плана, но без той да е подкрепен със съответния финансов ресурс няма как да се изпълни. Затова е това наше предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказвания по темата? Няма. Гласуваме предложението на н.п. Лютви Местан и група народни представители за затворите. Който е за, моля да гласува. Четирима са за.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 13. Който е за, моля да гласува. Трима се въздържат. Всички останали са за.
Текстът е приет.
Чл. 14. Министерството на труда и социалната политика.
Предложение на н.п. Марияна Тодорова и група народни представители. Не е подкрепено от народните представители.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители. И то е неподкрепено.
Ще дам думата на госпожа Тодорова.
МАРИЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви много, госпожо председател. Всъщност ние искаме още 16 милиона лв. за МТСП. Те ще отидат за заплати за капиталови разходи в Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта, тъй като там заплатите са много ниски и нетното им изражение е по-ниско от помощите, които те раздават на хората, които са в нужда.
Другото ни искане е от 17 милиона за провеждане на политики към хората с неравностойно положение, тъй като няма заделени такива средства.
Третото ни искане е за Национален план за действие по заетостта и за младежка безработица, тъй като това е много наболял проблем. Преди години са отпускани около 300 милиона за тази програма, а от 2010 г. са 73 милиона лв. Считаме, че е необходимо още, както и за борбата с младежката безработица, тъй като е известно, че 600 хиляди младежи не учат, не работят и не правят нищо. Ако вие кажете, че това са твърде високи суми, може п о чл. 80, ал. 2, т. 4 да договорим някаква разумна сума и да се направи редакционно предложение, но бихме искали поне едно от трите пера да бъде подкрепено и да бъде преосмислено предложението.
Последно, за Българската академия на науките вече стана ясно и от други предложения в чл. 1 – 12 милиона, тъй като според самата академия това са необходимите средства за екзистенц минимум функциониране на академията.
Благодаря.в
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказване по тази тема? Аз искам само да уведомя народните представители, че в хода на бюджетната процедура на социално подпомагане и заетостта бяха отпуснати допълнително средства за заплати и точно поради тази причина разбирам, че заплатите винаги са ниски, но в крайна сметка стъпка по стъпка не можем да искаме една сфера да ни е по-мила от друг а сфера.
По отношение на останалите политики искам да кажа, че Министерството на труда и социалната политика има разходен бюджет в размер на близо 1,110 милиона. За съжаление, искам да ви кажа, че до миналата година този бюджет беше на първо място сред бюджетите на министерствата. Тази година мина на второ място – МВР го измести със 7 милиона повече. Двата бюджета сравнявам - на Министерството на труда и социалната политика и Министерство на вътрешните работи. Има ли друг и желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложенията на н.п. Марияна Тодорова и група народни представители. Който е за, моля да гласува. Трима за.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на н.п. Михаил Миков и група народни представители. Който е за, моля да гласува. Трима са за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 14. Който е за, моля да гласува. Трима се въздържат.
Чл. 14 е приет
Чл. 15. Предложение от н.п. Даниела Дариткова – подкрепено от работната група.
Предложение от н.п. Димитър Танев – неподкрепено от работната група.
Предложение от н.п. Лютви Местан – неподкрепено от работната група.
Изказвания? Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Отново тук заостряме вниманието към направления, които в хода на бюджетната процедура са останали неудовлетворени, а считаме за важни. Както виждате, това са спешната медицинска помощ и центрове за комплексно обслужване на лица с хронични заболявания и увреждания. Смятам, че поне по линия на изпълнение на бюджета дори и сега да не бъдат удовлетворени тези предложения, трябва да се помисли за тези направления и в хода на годината ще следим дали те се изпълняват.
Благодаря.
Това е за Министерство на здравеопазването. Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Нашето предложение е свързано с преодоляване на демографските проблеми и смятам, че тук няма разумен човек, който да не подкрепи повече пари за инвитро, тъй като това са именно усилията за увеличаване на раждаемостта, борбата с демографските проблеми. Така че нашето предложение е за допълнителни средства за инвитро.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Гласуваме предложението на н.п. Танев и група народни представители, неподкрепено. За? Шест за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Предложение на н.п. Местан и група народни представители. Който е за, моля да гласува. Четири за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Гласуваме текста на вносителя с редакция на работната група, която е пред вас. Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Предложението е прието.
Чл. 16. Министерството на образованието и науката.
Предложение на н.п. Борислав Великов и група народни представители. Не е подкрепено от работната група.
Предложение на н.п. Борислав Великов, Марияна Тодорова, Михов, Янев и група народни представители. Също не е подкрепено.
Предложение на н.п. Лютви Местан, Петър Чобанов и група народни представители – не е подкрепено.
Предложение от н.п. Лютви Местан и група народни представители.
Предложение от н.п. Мариана Тодорова и Михаил Миков – не е подкрепено.
Предложение от н.п. Михаил Миков и Георги Търновалийски – не е подкрепено.
Предложение от н.п. Бъчварова и група народни представители – не е подкрепено.
Изказвания има ли?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Тук едното предложение касае увеличаване на субсидията Българска академия на науките да се върне до нивото от 2008 година. Другите предложения са отново за конкретни програми за капиталови разходи. Първата е за изграждане и рехабилитация на инфраструктурата във висшите училища, тоест, освен затвор, предлагаме и университет да се изгради и предлагаме капиталови разходи в политиката за изграждане на инфраструктурата за подкрепа на научните изследвания.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Нашите предложения са свързани с решаването на съвсем конкретни казуси, които ми се струва, че трябва да бъдат подкрепени.
На първо място, нека да говорим за Софийския университет, който, за разлика от много други висши училища, които имат компактен сграден фонд, тоест, намират се обучението на едно място, Софийският университет има 18 сгради, повечето от които са паметници на културата. За съжаление, стандартът за издръжка е еднакъв както към тези, които имат компактно организиран учебен процес, така и към останалите. Няма как да не решим конкретния въпрос, свързан с тези сгради, ако не бъдат дадени допълнително пари. Не е едно и също дали обучаваш студенти в УНСС, или в Софийския университет, а, за съжаление, получаваш едни и същи пари, независимо че едните сгради изискват много по-голяма поддръжка.
Освен това, в Софийския университет е една от най-големите библиотеки – Университетската библиотека, която по стандарт има задължение на еди колко си броя книги и определен брой служители в библиотеката. Тоест, ние по закон сме ги задължили те да поддържат определен стандарт в поддържането на тази библиотека, но по никакъв начин не сме ги обезпечили. Затова и нашето предложение по посока на Софийския университет, за увеличаване на неговата субсидия, както и за Пловдивския университет, за който сградата, в която е Химическият му факултет, е реституирана и той няма къде да се обучава. Тоест, това са два проблема, които няма как да не бъдат решени и те щ е бъдат решени дали сега или следващата година, но така или иначе те трупан дефицит в бюджетите на двете висши училища.
Що се касае до Българската академия на науките, ние също настояваме за увеличаване на бюджета, тъй като с нарастването на минималната работна заплата на практика се получава, че хигиенистите в Българската академия на науките получават почти толкова възнаграждение, колкото и научните работници и аз не знам защо ние съгласно Закона за държавното обществено осигуряване помислихме за служителите на администрацията в НОИ, а не помислихме за учените в Българската академия на науките.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказвания? Госпожа Тодорова.
МАРИЯНА ТОДОРОВА: Само да препотвърдя и нашия ангажимент към БАН. Ако тази сума изглежда твърде голяма, може отново да договаряме и да поискаме ангажимент от председателя част от парите да отидат за млади учени, но все пак да увеличим малко разходите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Академик Воденичаров е обиколил всички групи явно с едно и също искане и всички решихте, че трябва да го подкрепите. Аз лично говорих с него два пъти, казах му, че за нас е неприемливо отново да даваме в една нереформирана система. Години наред се опитваме чрез бюджета на БАН да ги накараме да направят някаква реформа. Нищо не се случва, за съжаление. Те имат много възможности, имат инфраструктура като сграден фонд и други неща, има страшно много възможности за участие в проекти по програми, които някои от институтите в БАН използват много рационално, но други не и които вероятно имат нужда от подпомагане, защото не използват достатъчно рационално възможностите на бизнеса за съфинансиране и на програмите, международни и български. Аз предложих на господин Воденичаров ако иска, да помислим нещо за млади учени, но той счита, че не трябва ние да му казваме за какво ще бъдат заплатите. Освен това, дори и да ги дадем за млади учени, по никакъв начин ние не можем да гарантираме, че тези пари ще отидат точно за млади учени, това по никакъв начин не може да бъде гарантирано, поради което ние лично няма да подкрепим това предложение.
Колкото до предложението на Реформаторския блок за Софийския и Пловдивския университет, аз съм длъжна да взема отношение, тъй като става дума и за Пловдивския университет. Знаете, че аз съм народен представител на Пловдив. Смятам, че проблеми, каквито имат Софийският университет или Пловдивския университет – да не ги обяснявам в подробности, има и много други университети, например Великотърновския. Те също ни занимаваха. Там също предишното ръководство подобно на софийското не е било най-ефективното управление на финансовия ресурс, който може да се случи и не може постоянно държавата да стои зад общини или други структури, които не се управляват ефективно и да ги допълва, когато те поискат. Просто няма как да стане, защото означава, че средствата на данъкоплатците се разпределят не по приоритетите на държавата. Така че и това няма да подкрепим.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ:: Аз съм съгласен, че в много бюджетни системи има неефективно управление, но аз специално към Софийския университет не бих го приложил това, независимо от информацията, която излезе в пресата. Все пак става дума и за обективни дадености. Още веднъж казвам: не е все едно и също дали провеждаш обучението в 18 сгради, или в една сграда. Няма как да имаш задължение да издържаш библиотека със съответните стандарти за персонал и държавата да не ти дава нищо за това. Няма как – законът от една страна те задължава да поддържаш определен кръг персонал, и в същото време това да не е по никакъв начин част от стандарта за издръжка на обучението на един студент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме. Първо гласуваме предложението на н.п. Борислав Великов, Димитър Танев и група народни представители – става въпрос за Софийския и Пловдивския университети. Който е за, моля да гласува. Двама за.
Против? - Няма. Останалите се въздържат.
Предложението на н.п. Борислав Любенов, Великов, Марияна Георгиева и т.н. – това е за БАН. Който е за, моля да гласува. Трима са за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложението на н.п. Лютви Местан и група народни представители – това е въобще за Министерството на образованието и науката – гласуваме. Който е за, моля да гласува. Трима са за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители – то е за БАН. Който е за, моля да гласува. Трима за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Марияна Тодорова, Михаил Миков и група народни представители – то е за БАН. Който е за, моля да гласува. Трима са за. Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители – то е пак за БАН. Който е за, моля да гласува. Трима за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Светла Бъчварова – за БАН. Който е за, моля да гласува. Трима са за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 16 по вносител. Който е за, моля да гласува.
Трима се въздържат. Останалите са за.
Предложението е прието.
Чл. 17. Министерството на културата. Предложение на н.п. Искрен Веселинов и група народни представители – не е подкрепено от работната група.
Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители – не е подкрепено от работната група.
Предложение на н.п. Марияна Тодорова и група – не е подкрепено.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители – не е подкрепено.
Предложение на н.п. Найден Зеленогорски – не е подкрепено.
Предложение на н.п. Кадиев и група народни представители – не е подкрепено.
Имате думата за изказвания. Това е за Министерството на културата. Госпожа Тодорова.
МАРИЯНА ТОДОРОВА: Това е автентичното предложение, 7ке ние получихме от синдикатите. Отива в четири направления: текущи разходи, разходи по политика в областта на опазването на движимото и недвижимото културно наследство и политика в областта на създаване и популяризиране на съвременното изкуство в страната и в чужбина. Целта е да се въведе системата за делегирани бюджети в държавните музеи, в общинските музеи и галерии, да се увеличи и уеднакви единният разходен стандарт за 103-те музеи и галерии с регионален характер, да се увеличи единният разходен стандарт на библиотеките и да бъдат заложени средства за въвеждане на допълващ стандарт за управляваните открити площи и стопанисвани сгради.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Мисля, че при гласуването на чл. 1 стана ясно, че 10 милиона са отделени за тези политики, но те просто не са тук, тъй като нямаме още одобрени разходни стандарти и ще бъдат получени чрез тях. Други желаещи за изказване? Заповядайте.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз искам да обърна внимание относно финансирането на библиотеките. Тук става въпрос за някаква минимална сума от 1,2 млн. и това най-вече е въпрос, който опира до това, че минималната работна заплата от догодина става 420 лева.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Библиотеките получиха заедно с другите.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Плюс читалищните библиотеки. И читалищните библиотеки са ни на същия хал, както и останалите. Фактически тук става въпрос за 1,2 млн., не става въпрос за някакви огромни суми. Нали разбирате, че това е дискриминация и в крайна сметка едните ще получават, а другите няма да получават, а в крайна сметка читалищният фонд на библиотеките е доста по-голям от останалите. Така че много ви моля да вземете това нещо предвид и останалите членове на комисията моля, защото става въпрос за едно и също нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз Ви разбирам, но не трябва да забравяме, че Министерството на културата получава допълнително 10 милиона, които няма да даде за библиотеки, галерии и музеи, така че има възможност спокойно да финансира някои по-дребни дейности, ако прецени. Ние не можем за всяка една дейност на съответното министерство – тук е бюджетна комисия – да му даваме допълнително пари. Те затова са дадени на министерството и то си прави политиката във всички сфери, приоритети и т.н. В противен случай по-добре да не даваме на министерствата пари, а ние тук да ги разпределяме и по техните второстепенни разпоредители с бюджет.
Молбата ми е да се дадат допълнително 1,2 млн. към Министерството на културата, за да може въобще да ги разпределим в тази читалищна дейност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Министерството на финансите не дава на никакви министерства, и тук – ние да ги разпределяме!
Заповядайте, господин Димитров.
ЕЛКА ПЕНКОВА: Аз благодаря на всички депутати за 10-те милиона допълнителни, но искам да ви кажа, че като се разделят на 180 музея с националните и 27 регионални библиотеки, увеличението ще бъде почти нищожно за повишаване на стандарта, още повече че знаете, че 15-те национални културни института досега не са на делегирани бюджети и тяхната субсидия е доста ниска.
Мисля, че би трябвало да се предвидят за общинските регионални музеи и галерии така, както предложи госпожа Тодорова, да се увеличи стандартът и те да отидат към перо „култура“, които са в чл. 50.1 Приложение 7.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други изказвания? Гласуваме предложението на н.п. Искрен Веселинов, Байрактаров и група народни представители. Не е подкрепено от работната група. Който е за, моля да гласува. За – двама.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители. Не е подкрепено. Който е за, моля да гласува. Трима за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Предложение на н.п. Марияна Тодорова и група народни представители. Който е за, моля да гласува. Няма за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители. Който е за, моля да гласува. Няма за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Предложение на н.п. Найден Зеленогорски и група народни представители. Който е за, моля да гласува. Двама за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Предложение на н.п. Петър Кадиев и група народни представители. Който е за, моля да гласува. За няма.
Всички се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 17. Който е за, моля да гласува.
Трима се въздържат. Останалите са за.
Предложението е прието.
Чл. 18. Околната среда и водите. Предложение на н.п. Лютви Местан. Господин Чобанов ще ни обясни.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз отново си позволявам да заостря вниманието към два много важни проблеми, които не са получили съответното адекватно финансиране и което също трябва да бъде помислено при възможност, дори и сега да не бъде прието, в течение на годината да се отделят средства – първи за така наречените бели петна, които по никакъв начин не попаднаха, поне доколкото ми е известно, да бъдат финансирани по линия на европейските средства, нито в програмата за околната среда, нито в Програмата за развитието на селските райони. Там има още проекти, които чакат своето финансиране и за които трябва да се помисли, включително и в общини, чиито кметове събират и в момента – хубаво е да им обясните откъде ще намерите тези средства.
Вторият проблем също засяга една превенция. Необходимо е да се вземат мерки. Пример: река Дунав постоянно се подкопава и там дори и дребният поминък, който имат някои жители на съответния регион, вече е застрашен, ако не се вземат мерки и не бъдат изпълнени подобни инвестиционни разходи, дори и да не са в този обем.
Благодаря.в
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Друг изказвания? Няма. Гласуваме предложението на н.п. Лютви Местан и група народни представители, което току що ни представиха. Трима за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Гласуваме чл. 18 по вносител. Който е за, моля да гласува. Въздържат се трима. Останалите са за.
Предложението е подкрепено.
Чл. 19. Министерството на икономиката.
Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители. Не е подкрепено. Ще го обяснявате ли? То е същото, ясно е. Гласуваме неподкрепеното предложение. Трима за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 19. Който е за, моля да гласува.
Трима се въздържат. Останалите са за.
Чл. 19 е приет.
Чл. 20. Министерство на енергетиката.
Предложение на н.п. Делян Добрев и група – подкрепено е от работната група. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на чл. 20, която е пред вас. Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 20 в редакцията на работната група. Който е за, моля да гласува.
Трима се въздържат. Останалите са за.
Текстът на работната група за чл. 20 е приет.
Чл. 21. Министерството на туризма. Няма предложения.
Гласуваме чл. 21 по вносител.
Трима се въздържат. Останалите са за.
Текстът е приет.
Чл. 22. Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители. Слушаме Ви, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Отново си позволяваме да заострим вниманието на уважаемата аудитория на три много важни направления.
Първото е ремонт и рехабилитация на тунели. Знаем, че дори в стенограма на заседанието на Министерски съвет нееднократно е ставало въпрос за този разход. Другото е осигуряване и диверсификация на източници на питейна вода, тоест това е една програма за борба с безводието. Смятаме, че всички български граждани трябва да имат равен достъп до качествена питейна вода. Третото е да се борим със справяне на проблемите и последиците от свлачищата, но да отделим ресурс, който служи за превенция в тази област.
Благодаря.в
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Гласуваме предложението на н.п. Местан и група народни представители. Четири са за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 22 по вносител.
Трима се въздържат. Останалите са за.
Чл. 22 е приет.
Чл. 23. Министерството на земеделието и храните.
Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители – не е прието от работната група.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители. Не е прието от работната група.
Предложение на н.п. Светла Бъчварова и група народни представители. Не е прието.
Предложение на н.п. Караянчева – прието. Без фискален ефект е нейното предложение.
Господин Чобанов?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Ясно е написано. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Гласуваме.
Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители – гласуваме за. Трима за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Михаил Миков. Няма за.
Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Светла Бъчварова и група народни представители. Няма за.
Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя в редакцията на работната група по чл. 23. Който е за, моля да гласува.
Трима се въздържат.
Останалите са за предложението на вносителя, коригирано с предложението на н.п. Караянчева, е прието.
Чл. 24. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Предложение на н.п. Георги Кючуков и Петър Кадиев, което не е подкрепено от работната група.
Предложение на народните представители Искрен Веселинов и Димитър Байрактаров, което не е подкрепено.
Има ли изказвания? Няма. Тодорова? Няма изказвания.
Гласуваме предложението на н.п. Кадиев, неподкрепено от работната група. Който е за, моля да гласува. Няма за.
Всички се въздържат.
Предложението на н.п. Искрен Веселинов за БДЖ не е подкрепено.
Гласуваме предложението на вносителя за чл. 24. Който е за, моля да гласува.
Трима се въздържат. Всички са за.
Предложението е подкрепено.
Чл. 25. Министерство на младежта и спорта.
Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители. Ясно е обосновано създаването на ал. 4. Гласуваме го. Който е за, моля да гласува. Който е за, моля да гласува. Трима са за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 25. Който е за, моля да гласува.
Трима се въздържат. Останалите са за.
Предложението е прието.
Чл. 26. ДАНС.
Предложение на н.п. Атанас Мерджанов и група. Не е подкрепено от работната група.
Предложение на н.п. Димитър Лазаров и група народни представители. Не е подкрепено от работната група.
Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители. Не е подкрепено.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители. Не е подкрепено от работната група.
Предложение на н.п. Светослав Белемезов и група народни представители. Не е подкрепено.
Има ли изказвания? Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, направихме предложение за промяна на бюджета на Държавна агенция за национална сигурност с 4 милиона поради редица съображения. Едното от тях, разбира се, въпросната терористична заплаха, която виси в момента над Европа и над България, разбира се, респективно, е в голямата си част от европейските специализирани служби всъщност инвестират не по-малко от 80% от общите си разходи в тази посока – по противодействие и превенция по недопускането на терористични актове.
В същото време ние успяхме да направим това актуално предложение, което кореспондира с приетото на първо четене в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предложение за промяна на Закона за ДАНС, чрез който закон се осигурява функционирането на национално звено за получаване и обработка на резервационни данни на пътниците в Република България, от една страна, и от друга страна, поддържането на национален контратерористичен център.
Ние считаме, че тези суми, предвидени за разходи с увеличение 4 милиона за следващата година са крайно необходими, за да може наистина двете звена да са ключов елемент от способностите за ранно сигнализиране и ефективна организация на противодействието чрез проактивен подход.
Смятаме, че предложението има изключителен резон именно защото се прави в посока, в която трябва да се осигури кадровата и те хническата реализация на тези две звена, които по начало имат подкрепа в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и вярвам, че те ще получат необходимата подкрепа и в пленарна зала за промяна на Закона за ДАНС.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: АБВ иска 4 милиона, БСП иска 10 милиона. ГЕРБ иска 2,5 милиона. Работната група не е съгласна.
Гласуваме предложението на н.п. Атанас Мерджанов и група за 10-те милиона. Който е за, моля да гласува. Няма за.
Всички се въздържат.
Не е прието.
Предложение на н.п. Лазаров и група народни представители. Който е за, моля да гласува. няма за.
Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители. Който е съгласен, моля да гласува. Трима за.
Останалите се въздържат.
Не е прието.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители. Който е съгласен, моля да гласува. Няма за
Всички се въздържат. Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Белемезов и група народни представители. Който е съгласен, моля да гласува. Няма за.
Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 26. Който е съгласен, моля да гласува.
Трима се въздържат.
Всичките са за.
Предложението на вносителя е прието.
Чл. 27. Комисия за разкриване на документите за обявяване на принадлежност на българската държавна сигурност. Чл. 28, 29, 30 и 31 нямат предложения. Гласуваме по вносител анблок.
Трима се въздържат.
Останалите са „за“.
Текстовете са приети.
Чл. 32. Държавна агенция „Разузнаване“.
Предложение на н.п. Атанас Мерджанов и група народни представители искат 2,5 милиона за ДАР.
Предложение на н.п. Лазаров и група – 1,5 млн. за ДАР.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители.
Предложение на н.п. Светослав Белемезов и група – искат 2,5 за ДАР.
Изказвания? Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Всъщност това предложение за Държавна агенция „Разузнаване“ абсолютно в унисон с предходното предложение, което ние сме направили за промяна на бюджета за Държавна агенция „Национална сигурност“. С тези предложения за увеличаването с минимална сума от 2,5 милиона на бюджета за Държавна агенция „Разузнаване“ ние твърдим, че ще имаме възможност да осигурим необходимото техническо оборудване и средства, чрез които самата агенция да функционира по-добре. Това – на първо място.
На второ място, това ще бъдат еднократни плащания, които ще бъдат реализирани в рамките на 2016 година и този тип бюджетиране за следващата 2017 г. няма да бъде в същия порядък. Това означава, че като еднократни разходи те не би следвало да бъдат разглеждани тенденциозно. Именно поради тази причина смятам, че имаме резон да подкрепим това предложение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Гласуваме предложението на н.п. Атанас Мерджанов и група народни представители. Който е съгласен, моля да гласува. За – няма.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложението на н.п. Лазаров и група народни представители. . Който е съгласен, моля да гласува. За – няма.
Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители. . Който е съгласен, моля да гласува. За няма.
Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Белемезов и група народни представители. . Който е съгласен, моля да гласува. За няма.
Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 32 по вносител. . Който е съгласен, моля да гласува. Трима се въздържат. Останалите са за. Предложението по вносител е прието.
Чл. 33 до чл. 36 по вносител. Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок членове от 33 до 36 по вносител.
Трима се въздържат.
Останалите са за.
Предложенията се приемат.
Чл. 37. Комисията за енергийно и водно регулиране.
Предложение на н.п. Добрев, Николов, Искрен Веселинов, Валери Симеонов и Ташева. Комисията по КЕВР иска 1,5 млн. на Комисията за енергийно и водно регулиране за заплати. Колко души работят в КЕВР? Знае ли някой?
Гласуваме предложението на Комисията по Комисията за енергийно и водно регулиране. Който е за, моля да гласува. Двама за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието. Гласуваме
Предложение на н.п. Каракачанов и група народни представители. То е същото. както предложението на н.п. Добрев и група народни представители. Който е съгласен, моля да гласува. Два гласа за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 37, като в ал. 2 думите „Държавната комисия“ се заменят с „Комисията“. Това е във връзка с наименованието на комисията. Който е за, моля да гласува.а Трима се въздържат.
Останалите са за.
Текстът на работната група е приет.
Чл. 38. АЯР. Искат половин милион.
Гласуваме предложението на Комисията КЕВР за увеличаване на разходите за заплати на АЯР. Има ли за? Няма.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 38. Трима се въздържат.
Останалите са за.
Чл. 39 до чл. 44 – по вносител. Гласуваме по вносител от чл. 39 до чл. 44 включително. Трима се въздържат. Останалите са за.
Текстовете са приети.
Чл. 45. Фонд „Земеделие“.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители. Не е подкрепено.
Предложение на н.п. Бъчварова и група народни представители. Не е подкрепено от работната група.
Гласуваме неподкрепените предложения на н.п. Михаил Миков и група народни представители. За? Няма.
Всички се въздържат.
Предложението не се подкрепя.
Предложение на н.п. Бъчварова и група народни представители. За? Няма.
Всички се въздържат.
Не се подкрепя.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 45. Трима се въздържат. Останалите са за.
Текста на вносителя е приет.
Чл. 46 до чл. 49 по вносител. Гласуваме анблок. Трима се въздържат. Останалите се за. Членовете анблок от чл. 46 до чл. 49 са подкрепени.
Чл. 50. Общини.
Предложение на н.п. Дора Янкова за допълнителни средства за Кърджали, Смолян, Баните, Девин, Златоград, Мадан, Неделино, Рудозем, Смолян, Чепеларе.
Предложение на н.п. Дора Янкова, Манол Генов - група народни представители.
Предложение на народните представители Драгомир Стойнев и Георги Гьоков – за Братя Даскалови, Гурково Гълъбово, Казанлък, Мъглиж, Николаево, Опан, Павел Баня и прочее.
Предложение на н.п. Емил Райнов – за Берковица, Брусарци, Вълчедръм, Лом, Медковец, Монтана – все за допълнителни средства към общините.
Предложение на н.п. Иван Иванов, Михо Михов, Марияна Тодорова и група народни представители. Те искат изравнителната субсидия и общинските пътища.
Предложение на н.п. Иван Иванов – той иска област Шумен и Преслав.
Предложение на народните представители Корнелия Нинова и Радослав Стойчев. Искат за Ботевград, Горна Малина, Елин Пелин и т.н.
Предложение на н.п. Кристиян Вигенин – иска Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Разлог, Сатовча, Симитли и т.н.
Предложение на н.п. Манол Генов и група народни представители – искат за Асеновград, Брезово, Садово и т..н
Предложение на н.п. Мариана Бояджиева – Полски Тръмбеш.
Предложение на н.п. Михаил Миков и Филип Попов – искат за Видин, Грамада, Димово и т.н.
Предложение на н.п. Найден Зеленогорски и група народни представители. Той иска делегираните дейности и капиталовите разходи.
Предложение на н.п. Петър Чобанов и група народни представители. Исканията са в три страници.
Предложение на н.п. Чавдар Георгиев иска Хасково.
Предложение на н.п. Явор Хайтов и група народни представители – иска Оряхово.
Предложение на н.п. Явор Хайтов и група народни представители – иска Козлодуй.
Предложение на н.п. Явор Хайтов и група народни представители - иска Криводол,
Предложение на н.п. Явор Хайтов и група народни представители – иска Роман.
Както обикновено, в този член 50 кой откъдето е народен представител, иска разни пари.
Марияна Тодорова иска думата.
МАРИЯНА ТОДОРОВА: Само да обоснова на колегата, който е основен вносител, нашите искания. Иск8аме за общинска администрация за постоянни разходни стандарти по делегирани бюджети възнаграждение за новообразуваните общини плюс 1000 нови кметства за общоизравнителна субсидия ,особено важна за слабите общини, които са зависими изключително от тази субсидия, за компенсация на увеличените размери на акцизите и течните горива и увеличение на минималната работна заплата, за финансиране на инфраструктурни проекти по програма „ФЛАГ“, за общинска пътна мрежа и за борба с последиците от бедствия. Искаме 20 милиона за това, а са необходими над 500.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За новите кметства мисля, че нещата са осигурени. За кметовете, които не са избрани и трябва да им се платят обезщетенията – също. Нали така? Има ли друг и предложения да се обосновават? Ще Ви помоля този път да не го обосновавате. Гласуваме.
Предложение на н.п. Дора Янкова – Кърджалийски регион. За? Няма. Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Дора Янкова. За? Няма. Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Драгомир Стойнев – за Братя Даскалови, Старозагорска област. Един глас „за“.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Емил Райнов – Монтана. Един глас „за“.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Иван Иванов. За има ли? Няма.
Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Иван Иванов – Шумен. Двама глас за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Корнелия Нинова – София област. Няма за.
Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Кристиян Вигенин. Има ли за? Няма.
Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Манол Генов. Това е за Пловдив област. За няма.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Мариана Бояджиева – Велико Търново. За? Няма.
Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Михаил Миков и Филип Попов – за Видин. За? Няма. Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Найден Зеленогорски. Двама за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Петър Чобанов. Трима за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Чавдар Георгиев – Хасково. Има ли за? Няма за.
Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Явор Хайтов – за Оряхово. За? Един за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Явор Хайтов – за Козлодуй. Един за.
Останалите се въздържат,
Предложението не е прието.
Предложение на Явор Хайтов – Криводол. Един глас за.
Останалите се въздържат.
Предложенията не е прието.
Предложение на Явор Хайтов – Роман. Двама за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Накрая гласуваме текста на вносителя за чл. 50. Трима се въздържат. Останалите са за.
Текста на вносителя е приет.
Чл. 51. Натуралните показатели са в приложението, тъй като са много и не са разпечатани тук.
Гласуваме чл. 51, 52, 53, 54 и 55 по вносител. За?
Трима се въздържат.
Няма против.
Останалите са за.
Членовете са приети.
Чл. 56. Квота за ваучери.
Предложение на н.п. Димитър Танев – 20 милиона плюс.
Предложение на н.п. Димитър Байрактаров – 60 милиона.
Предложение на н.п. Красимир Каракачанов – 100 милиона.
Предложение на н.п. Лютви Местан – 60 милиона.
Предложение на н.п. Михаил Миков – 60 милиона.
Изказвания? Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Предложението е във връзка с това, че квотата тази година се изчерпа някъде за първите три тримесечия – 240 милиона за три тримесечия са по 80 милиона на тримесечие. Ние предлагаме 300 милиона, тоест поне 60 милиона за четвъртото тримесечие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване по обратен ред предложенията.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря. Да припомня, че с тези милиони не излизат от бюджета. Все пак да си припомнят всички депутати. Тук не говорим, както каза госпожа Стоянова, за раздаване на народни пари, а всъщност за квота, в която тези около 10 хиляди фирми, които оперират с ваучери и тези около 350 хиляди български работници и служители, които получават ваучери за храна, да могат наистина за цялата година да получават ваучери, поне тези, които са в този контингент. Това е разчетът за 300 милиона, което е направено и със съдействието на Националната асоциация на операторите на ваучери. За това е предложението, за което говорих, наистина, около 300 милиона като квота, която ще позволи поне тези, които са пазара в момента, тези, които плащат, да продължат да плащат за цялата година. Естествено, вие сте в правото дали да го намалите или да го увеличите, но поне да не е 240 ,тъй като наистина, както каза господин Чобанов, в септември месец квотата тази година беше изчерпана и от октомври насетне тези, които получаваха ваучери за храна, вече не ги получават и към настоящия момент в това число, така че очакват да дойде януари за новата квота да влязат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Има ли друг и желаещи за изказвания? Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз също исках да подкрепя това, което каза господин Димитров. Мисля, че всичките предложения казват едно и също – да бъдат малко увеличени парите за ваучери, като моето предложение в общи линии е сечението на всички. Тоест, ако ние не успеем да се обединим около нещо, вероятно то няма да мине, но поне дайте една стъпка, която е в размер на 260 милиона. Мисля, че всички биха се удовлетворили, че това е поне един знак към трудещите се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказване?
Колеги, това е лимит за ваучерите за храна, които работодателите могат да закупят от фирми посредници от асоциацията за тези фирми. Аз съм се срещала с тях, основно френски компании, които работят от дълго време и на нашия пазар и на международния пазар. (Да, има и български фирми.) Вярно е, че с тези милиони лимит не излизат пари от бюджета, но е вярно и че не влизат. Ако приемем цифрата 300 милиона, защото по-лесно се смята, 10% е данъкът върху печалбата, който няма да бъде внесен от работодателите, които ще ползват ваучерите, 10% е данъкът върху общия доход на физическите лица работници, които ще ползват ваучерите. И още 30%, грубо казано, осигуровки от работодател и работник. Да ги сложа 30 по 300 – другите две, защото така или иначе си ги нулират данъкът върху печалбата – са само около 30-35 милиона загуба от приходите. Просто това е една сметка горе-долу, да я знаете всички вие.
Така или иначе, това е един пазар, който трябва да се развива и мисля, че постепенно той се развива.
Когато говорихме с компаниите от асоциацията, аз зададох един въпрос, на който не получих отговор. Може би тук господин Димитров има отговор. В силовите ведомства се получават едни порциони за храна. Защо те не бъдат облечени във ваучери? Не би ли могло там да се постигне оптимизация в тази посока, а постоянно се иска увеличаване тук на лимита?
Така че като гласуваме едно или друг а цифра ,която ни е предложена, моля да имате предвид и загубите, които ще претърпят приходите на бюджета. Имате ду мата.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Да, има наистина ефект върху приходите, но има и динамични ефекти, които в тази сметка, която направихте, малко не са отчетени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сива икономика…
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Не, ваучерът директно е потребление. Тоест, тук нямаме размяна между потребление и спестявания. Тези пари няма как да бъдат спестени. Така че те директно отиват в потреблението и това по линия на ДДС връща обратно приходи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, и малко сива икономика изсветлява. Така е. има комбиниран ефект.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Има ефекти, които са положителни и затова не може да се разсъждава само в посока статична загуба за бюджета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че тази мярка трябва да се развива, но трябва с една по-кротка стъпка всяка година да увеличаваме този пазар.
Господин Димитров.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Понеже към мен имаше директно въпрос, аз едва ли ще мога да отговоря точно на този въпрос, но отговорът ми се струва, че е точно в движението нагоре на квотата, за да има възможност в нея да влязат повече пари.
Между впрочем, да не забравяме, това трябва да го знаят всички народни представители, че България е последната страна от 28-те държави-членки, която има квота. Румъния преди три го дини отмени квотите на ваучерите и там в момента работодателите плащат толкова, колкото могат ваучери за храна, а тя беше по следната, която имаше квота. Ние сме най-последните в момента. Движим нагоре. Ако я придвижите с 20 – 40 милиона тази година, след еди колко си години сигурно ще отпадне.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Аз все пак ще направя една реплика, защото обикновено правя такава реплика, когато става дума за сравнение с други европейски държави, че за сметка на другите държави ние имаме доста ниско данъчно облагане, което предполага и по-ограничени преференции. Друг е въпросът, че там, където има по-високо облагане, съответно може една или друга сфера да бъде стимулирана през преференции.
Предлагам ви на гласуване първо предложението на Красимир Каракачанов за най-високото увеличение от 100 милиона. Който е за? Двама са за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Лютви Местан и група народни представители за 60 милиона. За? Трима за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители – за 60. Трима за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на Димитър Байрактаров, Касабов – за 60 милиона. Двама за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Танев и група народни представители – за 20 милиона. Всички са за.
Предложението е прието.
Сега гласуваме окончателната редакция на чл. 56, където цифрата 240 по вносител се заменя с „260“. Който е за, моля да гласува.
Всички са за.
Текстът е приет.
Чл. 57 и 58 по вносител. Гласуваме за. Трима се въздържат.
Всички са за.
Текстовете са приети.
Чл. 59 е свързан с отпадането на параграфи от 9 до 16. Това е МВР, поради което за чл. 59 аз правя предложение да отпадне. Надявам се, че когато гласуваме онези параграфи да не се връщаме отново. Параграфи от 9 до 16 са малко по-накрая.
Предлагам по реда на чл. 80 от Правилника, чл. 59 да бъде отхвърлен. Всички са за, предполагам, за моето предложение? Всички са за.
Чл. 59 е отхвърлен.
Чл. 60 по вносител. Гласуваме. Трима се въздържат. Всичките са за.
Чл. 60 е приет.
Чл. 61.
Предложение на н.п. Красимир Каракачанов и група народни представители иска средномесечният доход за семейни помощи за 2016 г. да е 350 лева.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители – иска онова, което гласувахме в добавката за отглеждане на дете – от 240 на 294.
Предложение на н.п. Стефан Кенов и група народни представители. Той ще каже какво иска.
Работната група не го подкрепя. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 61.
Гласуваме предложението на н.п. Каракачанов и група народни представители. Двама за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители. Няма за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Стефан Кенов и група народни представители. Четири гласа за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 61. Трима за, четирима се въздържат.
Останалите са за.
Текстът на вносителя по чл. 61 е приет.
Чл. 62 по вносител. Трима се въздържат.
Останалите са за.
Чл. 62 е приет.
Чл. 63.
Предложение на н.п. Валери Симеонов и група народни представители. Трима за.
Останалите се въздържат.
Чл. 63 по вносител. Трима се въздържат.
Останалите са за.
Чл. 63 по вносител е приет.
Чл. 64 по вносител гласуваме. Трима се въздържат.
Останалите са за.
Приет е по вносител чл. 64.
Чл. 65.
Предложение на н.п. Лютви Местан. Работната група не подкрепя предложението. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 65. Това е фискалният резерв.
Имате думата.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Мисля, че няма защо да се притесняваме от числото 5, гледайки и в момента колко е фискалният резерв и знаейки перспективите конкретно за 2016 година, в която няма чак толкова големи плащания по дълга.
Това е с чисто сигнален ефект. Дългът се увеличава непрекъснато. Припомням, че в началото, когато беше въведен фискалният резерв след въвеждането на валутния борд, тези числа се определяха, тоест минималното ниво, на база на това какви ще са необходимите разходи за обслужването на дълга през 8следващата година. Тъй като самият дълг се увеличава, разходите се увеличават. Предлагаме с чисто сигнален ефект да покажем, че фискалната стабилност продължава да е налице и затова минималното ниво се вдига на 5 милиарда.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложението на н.п. Лютви Местан и група народни представители. Трима са за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено
Гласуваме чл. 65 по вносител .Трима се въздържат.
Предложението на вносителя е подкрепено.
Чл. 66 по вносител гласуваме. Трима се въздържат.
Подкрепено е от останалите.
Чл. 67.
Предложение на н.п. Михаил Миков, който предлага да отпадне. Гласуваме предложението на н.п. Михаил Миков. Няма за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 67. Трима се въздържат.
Останалите са за.
Предложението е прието.
Чл. 68.
Предложение на н.п. Михаил Миков – гласуваме предложението на Михаил Миков и група народни представители. Няма за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Гласуваме текста на вносителя здравеопазване чл. 68. Трима се въздържат. Останалите са за.
Предложението е подкрепено.
Гласуваме чл. 69 по вносител. Трима се въздържат.
Останалите са за.
Предложението е подкрепено.
Чл. 70.
Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители. Предлагат да отпадне чл. 70. Предложението не е подкрепено.
Подкрепяме текста на вносителя. Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Още миналата година направихме сходно предложение. Смятаме, че суапове, деривати и т.н. влизат по-скоро в кръга на спекулативните операции. Които може да има добър смисъл на международните пазари, но все пак предлагам да не спекулираме с държавния дълг и затова предложението е да отпадне.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Трима за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 70. Трима се въздържат. Останалите са за.
Текстът е приет.
Чл. 71, 2, 73, 74, 75 и 76 - анблок – по вносител. Който е за, моля да гласува. Трима се въздържат.
Останалите са за.
Предложенията са приети.
Чл. 77
Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители
Слушаме Ви, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Става въпрос за парите за председателството. На изслушване в Комисията по европейски въпроси и еврофондове, госпожа вицепремиерът Меглена Кунева сподели, че това са 50 милиона и предлагаме да стане прозрачно колко са наистина, защото така, както е записано, могат да са 50, могат да са и 300. Ние просто не знаем каква сума е отделена. Така че предлагаме да стане в размер на до 50 милиона. Може да направим една редакционна поправка тук и предлагаме министърът на финансите с оглед по-голям контрол върху това, наистина за какво ще се изразходват средствата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Наистина в текста пише, че по предложение на заместник министър-председателя – не зная дали трябва да го координира преди това с финансовия министър - тя му е началничка. Аз знам, че там са отделени 50 милиона. До 50 милиона предлагате? Да вземем да направим залата на парламента с част от тия пари. Няма шега. Не знам дали сумата е вътре на тоя етап тая година, а ние трябва да я правим отсега, защото тя не е проста работа. Ние ще го сложим, но няма да слагаме 50, ще ги оставим – ще сложим министъра? Добре.
Предлагам да гласуваме двете предложения поотделно – изменението в ал. 1. Гласуваме изменението, което предлага н.п. Лютви Местан и група народни представители по ал. 1, а именно, в размер на 50 милиона лева. Който е за, моля да гласува. Трима са за. Останалите се въздържат. Текстът не е приет.
Гласуваме предложението по ал. 2 да се добавят думите: „и министърът на финансите“. Тук всички сме за, предполагам. Прието е.
Сега гласуваме текста на вносителя за чл. 77 с редакцията, която току що приехме, на н.п. Лютви Местан и група народни представители, а именно, ал. 2 – след думата „въпроси“ да се добавят думите „и на министъра на финансите“. Гласуваме. Всички са за.
Текстът е приет.
Чл. 78, 79 и 80. Анблок гласуваме.
Трима се въздържат.
Останалите са за.
Текстовете са приети.
Чл. 81.
Гласуваме чл. 81 по вносител. Трима се въздържат.
Останалите са за.
Приема се.
Народният представител Дора Янкова иска нов член – за Смолян. Гласуваме предложението на н.п. Дора Янкова. За? Няма.
Останалите се въздържат.
То не е подкрепено и няма да има нов член.
Чл. 82 по вносител гласуваме. Трима се въздържат. Останалите са за.
Текстът е приет.
Чл. 83.
Предложение на н.п. Дора Янкова – не е подкрепено от работната група.
Предложение на н.п. Лютви Местан – не е подкрепено от работната група.
Слушаме Ви, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Постоянно си говорим, че трябва да намерим допълнителен източник за приходи на общините. Те си го имат източника, въпросът е, че в закона той им е забранен, тоест те си имат собствено сгради, които ако отдадат на частни фирми, на частни лица, естествено е да получат наем, а когато ги отдадат на държавни институции, не получават нищо. Трябва да намерим механизъм, по който този въпрос да бъде решен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Когато ги предоставят, господин Чобанов, на съответните държавни учреждения, те поемат ангажимента за стопанисване и управление на тези имоти, поддържат ги и т.н., Ако е срещу наем, трябва да остане на съответния наемодател. Не знам кое е по-доброто, като се има предвид, че обикновено се предоставят общински имоти в не кой знае какво добро състояние. Зависи от общината, може да е в центъра, може и да не е.
Гласуваме предложението на н.п. Дора Янкова, което е аналогично с предложението на н.п. Лютви Местан. Трима са за.
Останалите се въздържат.
Предложенията и на единия, и на другия не са приети.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 83. Трима се въздържат. Останалите са за.
Текстът е приет.
Чл. 84, 85 и 86 – анблок. Трима се въздържат.
Останалите са за.
Членовете са приети.
Чл. 87.
Предложение на н.п. Михаил Миков – не е подкрепено от работната група. За? Няма.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 87 по вносител. Трима се въздържат.
Останалите са за.
Предложението е прието.
Чл. 88.
Предложение на н.п. Михаил Миков. Гласуваме предложението. Който е съгласен, моля да гласува. За – няма. Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Гласуваме чл. 88 по вносител заедно с чл. 89 и 90. Трите члена – по вносител. който е за, моля да гласува. Трима се въздържат. Останалите са за.
Членовете са приети.
Чл. 91.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители. Не е подкрепено от работната група.
Гласуваме за предложението на н.п. Михаил Миков. Няма за. Всички се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме чл. 91, 92, 93, 94 о 95 по вносител.
Трима се въздържат. Останалите са за.
Текстовете анблок са приети.
Чл. 96.
Предложение на н.п. Михаил Миков, което гласуваме. Който е за, моля да гласува. За няма. Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Гласуваме чл. 96 по вносител. Тима се въздържат.
Останалите са за.
Предложението на чл. 96 по вносител е подкрепено.
Предложение на н.п. Михаил Миков за нови членове – 96а и 96б. Не е подкрепено от работната група. Гласуваме предложенията на н.п. Михаил Миков. Който е за, моля да гласува. За няма. Останалите се въздържат.
Новите членове не са подкрепени.
Чл. 97, 98, 99, 100 и 101 – анблок, по вносител. Трима се въздържат. Останалите са за.
Предложението е прието.
Чл. 102.
Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители. Предложението не е подкрепено от работната група.
Слушаме Ви, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Тук става въпрос за заобикаляне на Закона за Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система, тоест т.нар. „Сребърен фонд“. Парите, които евентуално биха получени, да не постъпят в Сребърния фонд, а веднага да се оползотворят.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нали преди малко ги разпределихте тези пари – 600-те милиона, а сега не искате да ги дадете?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Аз се произнесох по разходите, по приходите не съм се произнасял. Там приемам вашите разчети. Така че тези пари не съм ги разпределил. Въпросът е тук 50% от приходите да си влязат поне, или както е в закона, в Сребърния фонд, тъй като той е с дългосрочна насоченост и така да похарчим парите толкова набързо – останалите могат да бъдат похарчени. Ако става въз за задлъжнялостта, последно четохме,. Че тя е около 630 милиона на БДЖ. Едва ли всички пари трябва да се платят на един път. Така че тук има възможност за известна гъвкавост и не е добре пари, които отиват иначе за дългосрочни цели, ние да похарчим в рамките на една година. Освен това, те биха засегнали и променливи, които не са само в нашите правомощия. Те ще попаднат във фискалния резерв, тоест, в баланса на Българската народна банка. Може би трябваше да поискаме от тях становище дали са съгласни с това. Спомняте си дискусиите от преди няколко години, когато на Сребърния фонд беше намерено друго приложение, как се стигна чак до становището на Европейската централна банка. Така че смятам, че 50% от средствата можем да дадем такова временно решение да не бъдат под обхвата на закона, но с цел ад по кажем своята ангажираност на дългосрочните проблеми на пенсионната система, не бива всички пари да бъдат похарчени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има и предложение на н.п. Михаил Миков, което предлага да отпадне - чл. 102.
Гласуваме първо предложението на н.п. Лютви Местан и група народни представители. Който е за, моля да гласува. Четири за.
Останалите се въздържат.
Текстът не е приет.
Предложение на н.п. Михаил Миков – За? Няма за.
Всички се въздържат. Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 102. Който е за, моля да гласува. Четирима са против. Останалите се въздържат.
Текстът на вносителя е приет
Предложение на н.п. Димитър Танев за нови членове. Слушаме Ви, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Моето предложение е свързано със следното. Аз бих започнал отзад напред, тъй като ми се струва именно възможността държавните висши училища и студентските столове и общежития да могат да бъдат включени в Национална програма за енергийна ефективност, защото съгласете се, че към настоящия момент програмата обхваща многофамилни жилищни сгради, сгради в които дори може да не живее някой от собствениците, тоест дори и да имат празен апартамент, той може да бъде саниран.
Същевременно в Студентски град, където по трима живеят в една стая, няма толкова гъсто население, ние сме изключили студентските общежития от обхвата на тази програма. Струва ми се, че именно сега е моментът да дадем възможност на студентските общежития да бъдат част от тази програма.
Що се касае до другото предложение, то не изисква допълнителен ресурс, а предвижда една възможност ако не бъдат изпълнени разходите, ако има икономия на разходите, да бъдат реализирани програми в областта на образованието и науката, тъй като това, което ние наблюдаваме като бюджет на министерството,и на училището и на висшите училища, е едно декапитализиране на системата, тоест на практика няма почти никакви инвестиционни разходи. Казвам, че това е една възможност, която предлагам да бъде дадена. Разбира се, тя може да бъде оползотворена или не в зависимост от изпълнението на бюджета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Ще си позволя една реплика към господин Танев. Да, Вие сте прав. Наистина за образование 100 милиона, за програми е хубава инициатива. Спомняте си, че подобна инициатива беше предприета и преди време. Тогава от бюджета отделихме тези 100 милиона за програми. Проблемът е, че ако е записана по този начин, няма период, в който те ще бъдат получени или най-много да бъдат получени през последното тримесечие на годината, когато е нереалистично да бъдат изразходени тези 100 милиона.
Ние направихме друго предложение, което ви моля внимателно да прочетете и да обсъдите. Пак има конкретика по него, пак са програми за капиталови разходи и там засягаме пак висшите учебни заведения и научна инфраструктура, и то от началото на годината по начин, по който ще могат оптимално във времето да бъдат усвоени.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако позволите, господин Танев, да допълня репликата. Аз също мисля, че е много добро Вашето предложение, но освен този аргумент чисто техничарски, за който каза господин Чобанов, че няма да има време, второто е, че дори и да има такова превишение, то отново трябва да се реши с изменение на Закона за държавния бюджет. Ние така направихме Закона за публичните финанси, че трябва да мине оттук и тогава да се конкретизира точно и сумата, и направленията, по които ще се случи, така че мисля, че в този момент и да го запишем, то не върши никаква работа. Просто ако има такова превишение, трябва да искаме промяна в Закона за държавния бюджет и точно конкретната сума да бъде насочена по съответните направления.
Колкото до студентските столове и общежития, аз нямам мнение за това, самата програма защо не ги е включила. Нямам представа какво иска
По принцип самата програма за санирането не е регламентирана в този Закон за бюджета и аз в момента не мога да кажа кой е нормативният документ, който казва кой е допустим по тази програма или не е допустим. Има ли някой, който знае кой е нормативният документ, защото ако трябва да включим общежитията и столовете, трябва да е в този нормативен документ. Но това при всички случаи не е тук.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз използвам да припомня, че господин Ананиев каза, че в бюджета на Министерство на регионалното развитие и благоустройството са включени 100 милиона за тази програма, ако не се лъжа., нали така, господин Ананиев?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Да.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Тоест, няма как това да не е част от уреждане на бюджет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Но това е Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилища. Вие тук го предлагате. Те отделно си имат 100 милиона.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Всичко с 100 милиона. Те не са в бюджета на МРРБ, а са в централния бюджет, защото и ние не знаем колко ще излязат догодина. И е казано „до 100“.
Програмата, която прие правителството, се отнася за частни сгради, тъй като бюджетните организации си имат адрес и ако някой има желание да прави саниране, ще го ми не през бюджета на съответната институция.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Ето затова искам да кажа, госпожо председател. Виждате ли за какво става дума? Ние за частни сгради даваме 100 милиона, за апартаменти, които са празни, а същевременно когато обсъждаме…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие сте абсолютно прав, господин Танев. Въпросът е, че това трябва да бъде записано в нормативния документ, който урежда допустимостта за кандидатстване за Националната програма за енергийна ефективност за многофамилните жилища. Просто не знам кой е този документ. Въпросът е, че на това тук не му е мястото.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Как няма пари? Значи за едните има, а за другите няма?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Ананиев, аз все пак ще Ви помоля да проучите нормативния документ и да ни кажете довечера кой е нормативният документ, който урежда този въпрос и ако имаме такъв, може да направим друго предложение – Преходни и заключителни разпоредби в този нормативен документ - не знам кой е обаче, има ли такава възможност.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Една реплика към господин Чобанов. Наистина, ние не сме сложили времева рамка за получаването на тези средства, но както висшите училища, така и средните училища знаете, че са с преходни остатъци. Така че няма никаква пречка парите да бъдат прехвърлени за следващата година, така че тази технологична трудност не съществува. Тук вече е принципен въпросът дали ние имаме желание, ако все пак има икономия на разходите. Но нека да направим второ уточнение, че тук не става въпрос за нови разходи, тоест за увеличаване на разходните тавани. Аз говоря сам за икономия на разходи, за което не е необходимо да се влиза в Народното събрание, тоест това може да стане, по решение на Министерски съвет, а това е чрез преструктуриране на разходите, когато те са в едни и същи разходни параметри.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам да продължим по-нататък и след това като се върне господин Ананиев, ще се върнем към тази точка.
Предложението на н.п. Красимир Каракачанов – създаване на нов параграф. Който е за, моля да гласува предложението на н.п. Красимир Каракачанов. Два гласа за. Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Гласуваме Преходни и заключителни разпоредби, както и § 1 в редакцията на работната група и § 2 и 3 по вносители. Гласуваме анблок. Който е за, моля да гласува. Трима се въздържат. Останалите са за.
Текстовете са приети.
Предложение на н.п. Михаил Миков за нов параграф. Има ли за? Няма за.
Трима се въздържат. Останалите са против.
Предложението не е прието.
Параграфи от 4 до 8 по вносител, гласуваме анблок. Трима се въздържат. Останалите са за.
Предложението по вносител е прието.
§ 9. За § 9 – цяла страница предложения. Това е Законът за ДАНС.
Предложение на н.п. Атанас Мерджанов и група народни представители.
Предложение на н.п. Красимир Каракачанов и група народни представители.
Предложение на н.п. Лютви Местан и група народни представители.
Предложение на н.п. Менда Стоянова и група народни представители.
Гласуваме анблок всички предложения за отпадане на § 9 до § 16 включително, за да не ги гласуваме поотделно. Гласуваме отпадането на параграфи от § 9 до § 16 включително. Всички са за.
Параграфи от 9 до 16 отпадат и всички предложения в тази посока са гласувани „за“.
§ 17.
Предложение на н.п. Владислав Николов и група народни представители. Даниела Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Предвид това, че към настоящия момент не е определен управителният съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, съществува риск предвидените за 2015 г. плащания по чл. 36д, ал. 2 от Закона за енергетиката, към обществения доставчик по чл. 93а от същия закон да не бъдат извършени в тази година и с тях да се влоши непредвидено в съществен размер бюджетното салдо на Консолидираната фискална програма за 2016 година.
Такъв риск съществува, дори да е формирано управителното тяло на фонда, тъй като е възможно всички необходими административни правни процедури по откриване на сметка, упълномощаване на съответни лица да се разпореждат със средствата по сметката на фонда и други да не може да бъдат изпълнени до края на годината.
С оглед на гореизложеното, както и предвид обстоятелството, че към момента средствата на фонда се съхраняват временно по отделна банкова сметка за чужди средства на Министерството на енергетиката, се предлага наличните средства по тази сметка да бъдат преведени изцяло от Министерството на енергетиката на обществения доставчик по чл. 93а от Закона за енергетиката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказвания по темата? Гласуваме предложението, което работната група подкрепя. Който е за, моля да гласува. Трима се въздържат. Останалите са за.
Предложението е прието.
Гласуваме окончателната редакция на § 17. Който е за, моля да гласува. Трима се въздържат. Останалите са за.
Текстът е приет.
§ 18.
Предложение на н.п. Дора Янкова.
Предложение на н.п. Михаил Миков и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Гласуваме предложението на н.п. Дора Янкова. За няма. Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуване предложението на н.п. Михаил Миков и група народни представители. За няма. Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 18 с редакцията, която е пред вас. Гласуваме § 18 в редакцията на работната група. Трима се въздържат. Останалите са за.
Текста на вносителя за § 18 в редакцията на работната група е приет.
Предложение за нови параграфи.
Предложение на н.п. Владислав Николов и група народни представители. Имат предложения, които са подкрепени от работната група, а § 19 и § 20 са по вносител. Искате ли да ви го обяснява Владислав Николов?
Гласуваме предложението на нови параграфи 19 и 20 по предложението на Владислав Николов и група народни представители, и параграфи 19 и 20 по вносител, които се преномерират на параграфи 20 и 21. Гласуваме анблок. Който е за, моля да гласува.
Трима се въздържат. Останалите са за.
Параграфите са приети.
Сега, уважаеми колеги, трябва да гласуваме и приложенията към закона, които са Приложение от № 1 до № 9.
Гласуваме Приложение № 1 и Приложение № 2 по вносител, анблок. Въздържате ли се! Останалите са за.
Приети са.
Приложение № 3. Това е предложението на н.п. Борислав Великов за Софийския университет и за Пловдивския университет, което не беше прието и няма как тук да бъде отразено. Тук са и предложенията на н.п. Борислав Великов, което също не беше прието, на н.п. Марияна Тодорова, което не беше прието – за Българската академия на науките, на н.п. Михаил Миков за БАН, което не беше прието, и предложението на н.п. Светла Бъчварова за БАН, което не беше прието. Затова ви предлагам да гласуваме анблок всички предложения, които са направени тук, тъй като те са отхвърлени преди това. има ли за? Няма за. Всички се въздържат.
Предложенията не са приети.
Гласуваме Приложение № 3 по вносител. Трима се въздържат. Останалите са за.
Приема се.
Приложение № 4. Има предложение на н.п. Красимир Каракачанов, което е подкрепено и има предложение на н.п. Красимир Каракачанов, което не е подкрепено и предложение на н.п. Михаил Миков, което не е подкрепено.
Гласуваме предложението на н.п. Каракачанов, което не е подкрепено. За? Двама.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на н.п. Михаил Миков, което не е подкрепено. Няма за.
Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме редакцията на работната група за Приложение № 4, което е пред вас. Трима се въздържат. Останалите са за.
Предложението е прието.
Приложение № 5.
Предложение на н.п. Красимир Каракачанов, което не е подкрепено и предложение на н.п. Михаил Миков, което не е подкрепено.
Гласуваме предложението на н.п. Красимир Каракачанов. Двама за. Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Предложение на н.п. Михаил Миков – За? Няма. Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Гласуваме текста на вносителя за Приложение № 5. Трима се въздържат. Останалите са за. Предложението на вносителя е подкрепено.
Приложение № 6. Тук няма предложения. Гласуваме Приложение № 6 по вносител. Трима се въздържат. Останалите са за.
Приложението е прието.
Приложение № 7 – за общините. Сега трябва да гласуваме всички предложения за общините, които, общо взето, не приехме преди малко.
Предложение на н.п. Найден Зеленогорски, което не е подкрепено. Гласуваме го. Двама за. Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Предложение на н.п. Явор Хайтов. Двама за. Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Предложение на н.п. Мариана Тодорова. За? Няма.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Предложение на н.п. Явор Хайтов – за? Двама.
Останалите се въздържат.
Предложението не е подкрепено.
Сега гласуваме предложението на вносител за Приложение № 7. Трима се въздържат. Останалите са за.
Приложението е прието.
Приложение № 8 и Приложение № 9 – по вносител. Гласуваме ги анблок. Трима се въздържат. Останалите са за.
Приложенията са приети.
Трябва да се върнем на чл. 104. Какво установихте, господин Ананиев, по този текст – за енергийната ефективност?
КИРИЛ АНАНИЕВ: Обхватът на организациите, които могат да кандидатстват по този фонд, е определен в Постановление № 18 на Министерския съвет. Там става въпрос за частни субекти, етажни собствености, които сключват договор с областен управител и съответно финансираща институция. Въобще за бюджетни организации не се говори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма и как да се говори, защото самият механизъм е друг.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Механизъм има, ние го извадихме сега постановлението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Самият механизъм на финансиране е друг – с договори и т.н.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Госпожо председател, аз мисля, че трябва да обърне малко по-сериозно внимание на това, защото държавният бюджет в момента дава пари за това, дава пари да се санират и празни сгради. Министерски съвет има право на политика, той си има политиката, следва си я. Как ние да предложим в този обхват да влязат и държавните? Обяснете ми механизъм. На практика това е нашата работа.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин Танев, сигурно сте забравили обаче, че ние всяка една година в Закона за бюджета или в постановлението за бюджета записвахме министерствата, ведомствата и всички бюджетни организации да заделят ежегодно, в един период беше не по-малко от 100 000 лв., в друг период беше някакъв процент и т.н., за енергийна ефективност и никой не даде една стотинка за тая работа.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Господин Ананиев, обяснете ми тази година за ремонт на студентските общежития колко лева има. Нула. Нула при условие, че ние държим децата по трима човека в стая и им даваме нула лева на държавни сгради, същевременно даваме 100 милиона за празни панелки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложенията на господин Танев за нови членове 103 и 104. Който е за, моля да гласува. Двама са за. Останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
С това приехме и Закона за държавния бюджет на комисия.
Много ви благодаря за търпението, за участието.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ЗА БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/М. Стоянова/