---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 26 ноември 2015 година /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 242 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *

/ Начало 14 часа и 30 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси.
Преди дневния ред господин Емил Димитров иска думата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател. Знаете, че в 1300 години история на България Конституции има две, три и ние имаме шанса да я променим. А бюджет има всяка година. Ние вчера с господин Митев в качеството си на членове на Правната комисия изслушахме и приехме този законопроект, който днес предстои за разглеждане. Декларирам нашето съгласие по повдигнатия дневен ред. По всички точки сме „за”.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Подкрепям предложението на работната група по точка втора.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: В тази връзка, тъй като в понеделник няма да присъствам, искам да делегирам правата на колегата ми. Имам важен ангажимент. Бюджетът е важна тема и трябва да го подкрепим. Имам международна делегация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имаме ли против това изявление на днешното заседание на Комисията.
Приемаме го.
Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансови отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 502-01-92/18.11.2015 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за управление на средствата от Европейските структурни инвестиционни фондове, № 502-01-66/05.08.2015 г., внесен от Министерския съвет – второ четене.
Други предложения? Няма.
Който е за дневния ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
На заседанието като наши гости присъстват:
Министерство на финансите
Фейзи Бекир – зам.-мининстър
Людмила Петкова – директор, Дирекция „Данъчна политика”
Красимир Сивев – началник отдел в Дирекция „Данъчна политика”
По втора точка присъстват:
Министерски съвет – експерти
Иван Иванов
Добринка Кръстева
Мария Банева
Добринка Михайлова
Стефан Илиев
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колеги, по така предложения дневен ред давам думата на зам.-министър Фейзи Бекир за представяне на законопроекта.

ФЕЙЗИ БЕКИР:
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители,
Проектът Закон за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества регистрирани в юрисдикция с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици е изготвен с цел привеждане на законните разпоредби и в съответствие с европейското право и по-конкретно за елиминиране на несъответствието, свързано с основополагащи принципи залегнали в договора на функционирането на Европейския съюз, а именно: принципите за свободно движение на услуги и капитали, принципа на пропорционалност, принципа на правна сигурност и други. Открита процедура за нарушение на правото на Европейския съюз от Европейската комисия.
Със законопроекта се предлагат следните промени. Промени по отношение на дружествата в обхвата на закона.
Предложението за промяна е по отношение на забраните спрямо дружества в обхвата на закона, като се цели закона да не обхваща минимални участия, с които дружество регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим или неговите действащи собственици не могат релантно да контролират българско дружество или дейност в България.
Обхватът на действащия закон е силно екстериториален и засяга изключително голям брой лица. Дори в случаите, когато дружество регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим да няма никакво отношение към дейността на българското дружество.
Подобно е и становището на Европейската комисия по постъпило запитване № 6765-14, относно съвместимостта на разпоредбите на Закона за икономическите и финансови отношения с дружества, регистрирани в юрисдикция с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици с правото на Европейския съюз.
За да не се нарушава принципа на пропорционалност, т.е. мярката не трябва да надвишава преследваната цел е предложено понятието „свързани лица” да бъде заменено с понятието ”контролирани от тях лица”.
Определението за свързани лица да бъде отменено и да бъде въведено определение за контрол по смисъла на Търговския закон, както и да бъдат въведени прагове, под които забраните в закона няма да се прилагат.
Като праг е предложено квалифицирано дялово участие по смисъла на съответните специални закони – Закона за кредитните институции, Кодекса на застраховането, Кодекс за социалното осигуряване, Закон за пазарите на финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и Закон за платежни услуги и платежните системи.
А за дружества, дяловото участие, което не е предмет на специална регулация и други закони, въвеждане на минимален праг от 10 процента, по отношение на който закон няма да се прилага.
Проектът предвижда в случаите на участие на повече от едно дружество регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим и контролирано от негово лице, прага въведен в забраните да не може да бъде превишаван и да се прилага общо за всички участващи дружества, регистрирани с юрисдикция с преференциален данъчен режим и за контролираните от тях лица.
Следващите промени които се предлагат е, че се въвежда и определен за действителен собственик, което е в съответствие с концептуалната рамка заложена в Директива 2015-849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. За изменение на регламент № 648-2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005-60 на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006-70 на Комисията.
Промени по отношение на изключенията в закона са следните:
Във връзка с откритата процедура по нарушение на Европейската комисия и поет ангажимент от българска страна за отстраняване на несъответствие на законните разпоредби с правото на Европейския съюз, се предлага да бъде разширен обхвата на изключенията по чл.4 от Закона и предвидената забрана по чл.3, да не се прилагат по отношение на дейностите, за които е приложимо правото на Европейския съюз.
Промени по отношение на юрисдикциите с преференциален данъчен режим са следните.
С този проект се предвижда промяна в определението за юрисдикция с преференциален данъчен режим, съгласно която за целите на закона Гибралтар на юрисдикция с преференциален данъчен режим, както и държавите - страни по споразумението с Европейското икономическо пространство.
Промени свързани с вписване на обстоятелства и данни за действителните собственици. С проектозакона се предлага в Търговския регистър да се вписват обстоятелства и данни за дружествата регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, които осъществяват или ще осъществяват дейност, за която се отнасят забраните по чл.3 от закона.
В регистъра ще се вписват обстоятелствата относно изключението по чл.4 и идентифициращите данни за действителните собственици, физическите лица, дружеството регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим и лицата контролирани от лицата по т.1 и т.2.
Обстоятелствата и данните ще се вписват по партидата на дружеството преди участие в съответната процедура въз основа на заявление по образец. Към заявлението ще се прилага и нотариално заверена декларация за истинността на заявените обстоятелства и данни. Образците на заявлението и декларацията ще се утвърждават от министъра на правосъдието и ще се публикуват на интернет страницата на Министерство на правосъдието.
Указание по прилагане на закона. С цел единното практическо прилагане на законните разпоредби, с проекта се предвижда указанието по прилагането на закона, да се издава съвместно от министъра на финансите, министъра на икономиката и министъра на правосъдието. За осигуряване на прозрачност и информираност, както и за лицата участващи в процедурите, така и за административните органи се предвижда указанията да се публикуват на интернет страниците на трите министерства.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имате думата колеги за въпроси и обсъждания.
Аз бих помолила, ако ми позволите, госпожа Петкова много накратко да ни каже, с какво се облекчава режима от този, който ние приехме преди година и половина. Мисля, че го приехме с пълен консенсус тогава. Ние бяхме опозиция и също го подкрепихме. Така че акцентирайте на няколко важни неща, с какво ние отстъпваме от това, което бяхме приели преди една година и по какви причини?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за офшорните дружества, наричам го накратко така, се изготви, тъй като на 24 юли 2014 г. е открита процедура по нарушения от Европейската комисия и по-конкретно за нарушаване на основополагащите принципи залегнали в договора за функциониране на Европейския съюз - принципа за свободно движение на капитали и услуги, принципа за пропорционалност, принципа за правна сигурност.
Всъщност, съгласно сега действащия закон, както е разписан се забранява на дружества регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, пряко или косвено да участват в посочените процедури и дейности в чл.3 на закона.
Това, което по принцип е посочено в запитването на Европейската комисия е всъщност, че със Закона се нарушават основните свободи. Съгласно договора за функциониране на Европейския съюз, свободите могат да се нарушават само в изключителни случаи, когато това е от защита за обществен интерес. Но в тези случаи мярката трябва да бъде пропорционална на преследваната цел.
Европейската комисия в самото запитване цитира и практика на съда в Люксембург и счита, че тоталната забрана за достъп на дружества регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим е мярка, която е непропорционална на преследваната цел. Тъй като например дружество регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим може да придобие една акция, примерно от банка или застрахователно дружество или пенсионно осигурително дружество и както е разписан закона на това основание може да бъде отнет лиценза на съответната финансова институция.
В тази връзка се предложи в самата кореспонденция, която беше с Европейската комисия, да се приеме праг за тези закони, за които има определение за квалифицирано дялово участие, да се посочи, че квалифицирано дялово участие прага се отнася, а за тези дейности, за които не са уредени със специален закон 10 процента. Тоест подходът е еднакъв, независимо дали се отнася за дейност, която е свързана с банка, застрахователно дружество или примерно с участие в процедура по обществена поръчка или концесия. Тоест, да не се получава дискриминация по отношение на отделните видове дейности.
Второто, тъй като в нашето определение за юрисдикции с преференциален данъчен режим са посочени държава, която е страна по споразумението за европейското икономическо пространство и Гибралтар, която се ползва със специален статут и за която се прилага правото на Европейския съюз, Комисията счита, че за тези дейности по отношение на които е поела ангажименти, те трябва да бъдат извън, т.е. забраните да не се отнасят за тях, за дружества от тези територии, тъй като също се нарушава правото на Европейския съюз.
Това са основните по принцип бележки, които са от Европейската комисия, че трябва закона да бъде преработен и разпоредбите да се изменят по начин, по който да не се нарушава европейското законодателство. Всъщност кореспонденцията с Европейската комисия е от година и половина. Поет е ангажимент от българската страна, че Закона за офшорните дружества ще бъде променен по начин, по който да не нарушава европейското законодателство.
В тази връзка бих искала само да спомена, че някои от дружествата, които сега са включени в списъка на юрисдикциите с преференциален данъчен режим, от 1 януари 2016 г. те ще бъдат изключени от този списък.
По отношение на Лихтенщайн има сключено споразумение за автоматичен обмен на информация между Европейската комисия и Лихтенщайн, който касае целия Европейски съюз. И от януари 2016 г. ние ще обменяме автоматично финансова информация и ще предоставяме информация на Лихтенщайн.
Знаете преди една или две седмици беше ратифицирано Споразумението с Гърнси. Гърнси също ще бъде изключено от списъка на юрисдикциите с преференциален данъчен режим.
По отношение на другите юрисдикции, България се присъедини към Конвенцията за административно сътрудничество на 26 октомври. На 20 октомври се присъедини към Глобалния форум на Организацията за икономическо сътрудничество за Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация. И на 29-ти подписа многостранното споразумение за обем на информация.
На база на тези три международни инициативи на ОИСР България от 2017 г. ще има възможност да обменя финансова информация с държавите, които са се присъединили към Конвенцията и Споразумението на база сключването на двустранни споразумения. Информацията автоматично ще се обменя и при поискване, което по принцип е важно за органите по приходите, когато извършват ревизии.
Всъщност международните тенденции са всички тези юрисдикции с преференциален данъчен режим постепенно да бъдат присъединени към тези международни инициативи, да обменят информация. И в същност до 2016 г. Европейската комисия предвижда да изготви европейски списък за юрисдикциите с преференциален данъчен режим. И на база на този списък, той ще важи за всички държави членки, за да може от една страна да бъдат уеднаквени. Тоест да се прилагат еднакви мерки от всички държави членки, по отношение на тези трети страни. Да има еднакъв вид облагане. Съответно санкции, ако има някакви. И като тенденцията, идеята е тези дружества постепенно да включват двустранни или многостранни споразумения за автоматичен обмен на информация.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата колеги.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Тъй като съм един от авторите на действащия закон искам да кажа няколко думи. Ще припомня, че създадохме този законопроект като отговор на няколкогодишната дискусия в Г-20 и в Европейската комисия за икономическата вреда от употребата на този инструмент, офшорните компании в няколко посоки. Избягване на данъчно облагане или неговото планиране, както се изразяват, редуциране, пране на пари и редица други негативни явления.
Още със създаването на законопроекта, тъй като бяхме едни от първите в Европейския съюз, които опитахме въобще по някакъв начин да регламентираме, да ограничим тази дейност, нямаше много върху какво да стъпим. И още тогава в някои изявления и от трибуната на Парламента и в медиите казах, че на този законопроект му предстои да бъде многократно променян и модифициран. Но взех думата, за да кажа нещо, което смятам, че е важно и за колегите и за медиите.
Оказа се, че тогавашната критика, приемам, че е била в условия на остро противопоставяне и поради факта, че имаше напрежение срещу нас като автори на законопроекта. Прави впечатление, че ние сме направили твърде рестриктивен текст, с който Европейската комисия не е съгласна. Тогавашните критики, че има някакви вратички и че законът не е достатъчно строг се оказаха абсолютно безпочвени. Оказа се, че законът е прекалено строг, че не е съобразен с редица регламенти, директиви и дори с договора за функциониране на Европейския съюз, както разбирам сега.
Имаше няколко критики тогава в някои от посоките, които и сега са посочени. Ние и тогава виждахме този проблем. Например липсата на праг при забраната. Да, действително с една акция можеше да бъде купена една акция от офшорна компания на борсата. Можеше на действащия законопроект да бъде отнет определен лиценз, както и включването на определени зони, които още тогава, част от дипломатическия корпус в среща с нас възрази и каза, че това е прекалено строго и че противоречи на свободното движение на капитали.
Идеята беше да видим докъде ние сме готови да ограничим дейността на тези компании и да помогнем на българската икономика, първо за изсветляване на собствеността и второ за избягване на данъчното облагане. И да видим Европа колко е готова в тази посока.
Аз ще завърша с думите, че Европа е толкова готова, колкото е готов този законопроект в момента. Защото той отразява исканията на различните европейски институции за промяна в законопроекта. И ще бъда навсякъде като автор на текста, навсякъде ще казвам точно тези думи. Ние отидохме докрай по регламенти, директиви, договори, прилагане и т.н. Европа е толкова готова, колкото е този законопроект.
По тази причина аз лично ще се въздържа, ако има гласуване. Причините са две. Първо, защото смятам, че рестрикциите към офшорните компании трябва да бъдат наистина по-строги, но не бих гласувал против, дотолкова доколкото наистина тези неща идват от Европейската комисия и противоречат на доста от сега действащите правила.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Мисля, че не за първи път изразявам своето мнение, че става дума за лицемерие от страна на Европейската комисия и на международното право. Ще ви кажа защо. Европейската комисия непрекъснато пуска директиви, тук каза и колегата, за намаляване на прането на пари, за унификация на данъците. И сега имат решение от онзи ден за компаниите майки консолидирани и т.н. Защо не закрият офшорните зони? Кога ще започнем да задаваме този въпрос? По каква причина се крият парите в Лихтенщайн или в Мадейра или еди къде си?
Второ, защо за богатите страни в Европейския съюз ние ще плащаме? Откъде накъде ние ще създаваме канали на англичани и на други, да си въртят парите в България? Защо има в Португалия на Азорските острови и Мадейра офшорни зони. По каква причина има изключения вътре в Европейския съюз? Тогава и ние в България да си направим една офшорна зона. Другият вариант, да видим дали ще ни откажат. И ние да перем пари. И вместо да си изкарваме с трудовите ръце на българите брутен вътрешен продукт, да перем пари и да изкарваме като други държави. Това нали е известно на всички.
Така че, те да ни учат сега как да си променяме рестрикциите, т.е. по-лесно да се лъже, като идват в България, горе-долу това е посланието. Аз обичам да говоря нещата с истинските им имена. Това е лицемерие. Губим милиони в заседания на Европейския съюз и бюджета, за да обсъждат как да унифицираме данъците. Като запазват данъчния рай за техни крупни фирми. Откъде накъде?
Второ, тук се казва да направим участие. Аз ви давам казуси. Да регистрирам шест фирми по девет процента и взимам мнозинството в една фирма в България с шест фирми. Може ли или не може?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Общо е 10 процента за всички.
РУМЕН ГЕЧЕВ: За всички офшорни. В една майка може да има до 10 на сто офшорни.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Всички, които са пряко или косвено, участието за всички офшорни дружества. Това е новия член, който е посочен.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако знаете кои са. Ако не се докаже връзката. Как ще докажете? Ако има офшорни фирми в 15 офшорки по света, как ще разберем ние. Тук не можаха да разберат 5 милиарда ги изнесоха за две години, та ще разберат какво става на Британските острови. Нямам никакво доверие.
ЛЮДМИРА ПЕТКОВА: И сега е такъв риска.
РУМЕН ГЕЧЕВ: С една дума подхожда се лицемерно. Ние сме искали да ограничим възможностите на неясни субекти с неясни пари. Извинявайте, утре Ислямска държава ще вкара пари в България и ще купи банка.
Имам един въпрос. Европейците като искат от нас да вдигнем бариерата за офшорните фирми по незнайни причини, пари неизвестно на кого, придобито незнайно как, ние да отваряме вратите в Европа, за да могат да си правят по-добри печалби. Те са техни пари. Те са свързани с тях очевидно.
Тук се казва, Ислямска държава ще направи една банка и ще купи в България. Аз питам, кои банки в Европа са собственост и в каква степен на офшорки. Нека да ми кажат. Може ли да направим едно проучване като контрааргументи, кои немски банки, какви дялове са собственост на офшорки. Знаете ли кога немците ще дадат на офшорките да им притежават банки? Никога. Или във Франция също. Така че аз съм много ядосан, защото се говори едно в Европа, а правят нещо съвършено различно.
Освен това искам да попитам юристите. Направили сме го с добри чувства. Как така изведнъж се оказва, че това което сме приели е в противоречие с тези принципи. Ние някакви юридически отдели имаме ли, да ни гледат законите, които приемаме и да ни кажат: Господа това може, това не може. Риторичен въпрос. Защото ние разчитаме на експертизата на юристите и на Министерски съвет, Парламент и т.н. Какво става тук? Някой подписал ли се е с особено мнение, че това противоречи на законите на Европа.
Освен това като се казва законите на Европа, тук казаха общите принципи на функциониране и директиви. Нека да видим ние с тези директиви, кои от директивите са задължителни и кои са препоръчителни. Това сме го коментирали хиляда пъти. Може би това е задължително? Не съм юрист.
Нека да не реагираме веднага, хоп казали от Брюксел. Много важно. Те са казали, че бюджета до 3 процента, колегите журналисти да знаят. Франсоа Олан преди две седмици изпрати и те козируваха и казаха, стойте си на 4 процента бюджетен дефицит. Нямате проблем. Директивата няма да се задейства. Отпреди две седмици, стоят си на 4,1 процента, няма 3, няма 2,8. А тук ни размахват пръст за това, че ние не искаме да вкараме мръсни пари в България.
Така че ние няма какво да се извиняваме. Ако има някакво юридическо противоречие, естествено си има приоритет на законите и ние трябва да се съобразяваме. Но ние не сме сбъркали.
Завършвам с това. Ако зависи от мен да ги закриват офшорките. Защото това е направо цинично, което искат те от нас. Какво да се прави, светът е несправедлив.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Господин Гечев, аз бих искала само да ви кажа, по принцип инфриджмънта от Комисията, открита е процедурата по нарушение, по жалба. Тя не е самата Европейска комисия да се сезира. Това е по жалба от дружество, което е регистрирано. Така че всъщност те няма как да гледат целия закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи да се изкажат? Няма.
Аз бих искала госпожо Петкова да запознаем Комисията с инфриджмънта. Знам, че ще ми кажете, че това не е възможно и затова поставям въпроса. Защото ние сме направили един закон. Гласували сме всички за него. Общественото мнение подкрепя рестрикциите в посока офшорните компании, особено в сектори чувствителни, каквито са описани в закона. Едно рязко смекчаване на закона естествено няма да бъде възприето с удоволствие от общественото мнение.
Тъй като ние в крайна сметка сме народните представители, които трябва да кажем, че сега променяме правилата и ги облекчаваме по начина, по който ни е предложено. На мен ми се иска преди народните представители да вземат подобно решение, да се запознаем с инфриджмънта подробно, за да видим точно по кои точки от закона възразяват европейските органи, които са изпратили този инфриджмънт. Да видим какво нашето правителство е отговорило на техните запитвания. И наистина да се убедим, че сме принудени от регламенти и задължителни директиви да променим нещо в този закон. Това може ли да се случи на това заседание?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: На това заседание няма как да ви запозная с инфриджмънта, тъй като има един регламент 1049 от 2001 г. на Европейския парламент и на Съвета, относно публичен достъп до документи на Европейския парламент на Съвета и на Комисията. Тъй като това е процедура по нарушение, по принцип за да ви запознаем, допустимо е за Народно събрание, в самия регламент се казва, че достъпа до документи и особено за институции, които функционират като законодателни, както е Народното събрание, се осигурява по-широк достъп, но без съгласието на Европейската комисия няма как да предоставим всички документи по процедурата. Може да попитаме. Но понеже ме попитахте за това заседание. Допустимо е да се запознаем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги имате ли коментар по това? Ние ще гласуваме нещо. Ще поемем определена политическа отговорност, без изобщо да имаме право едва ли не да се запознаем с тези документи преди някой да ни е разрешил.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Осъден на смърт има право да си прочете от прокурора обвинението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Най-вероятно ще трябва да преминат някакви процедури.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Запитване трябва да направим. И ще ви предоставим всички данни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам да отложим точката, докато госпожа Петкова запита, получи отговор и все пак мисля, че е добре.
Предлагам да отложим точката. Има ли някой, който е против това мое предложение да отложим точката?
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се. Отлагаме точката.
Благодаря, госпожо Петкова. Трябва ли да ви отправяме писмено искане?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Не.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колеги, поради служебна ангажираност предоставям гласа си на госпожа Менда Стоянова по втора точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Продължаваме по точка втора.
Законопроект за управление на средствата от Европейските структурни инвестиционни фондове, № 502-01-66/05.08.2015 г., внесен от Министерския съвет – второ четене.
Д о к л а д
Относно: Законопроект за управление на средствата от Европейските структурни инвестиционни фондове, № 502-01-66, внесен от Министерския съвет на 5.08.2015 г. – второ гласуване.
ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл.1, чл.2, чл.3 и чл.4.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона, наименованието на подразделението и членове от първи до четвърти.
Изказвания? Няма.
Гласуваме членове от първи до четвърти.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Чл.5.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.5.
Имате я пред вас. На практика са изчистени думите по смисъла на този закон.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме чл.5 по редакцията на работната група.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Чл.6. Глава втора – Институционална рамка
Раздел първи
Чл.7, чл.8, чл.9, чл.10 и чл.11.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.6, наименованието на глава втора, наименованието на раздел първи и членове от 7-ми до 11-ти включително.
Гласуваме.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имам уточняващ въпрос. Тъй като, ако си спомняте и на първо четене, тук са органи за управление, има един притеснителен въпрос и той е кой контролира този фонд от държавата?
Тъй като тук са органи за управление. Контрол има ли отделно, няма ли? И тук трябва да поставим въпроса да се добави нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отговорни за управлението на средствата са Министерския съвет, зам.-министър председател или министър отговарящ за ЕСИФ, министър на финансите. Това са трите органа.
РУМЕН ГЕЧЕВ: За протокола искам да запишете. Ние се въздържаме, защото практиката на Европа и на другите, тези фондове са под шапката или на Европейската инвестиционна банка или се контролират от някакви органи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това не е Фонда на фондовете Тук говорим за институционална рамка за управлението на средствата от европейските структурни инвестиционни фондове. Ние не говорим за Фонда на фондовете.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не съм разбрал. Извинявам се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме това, което казах преди малко.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Текстовете са приети.
Раздел втори
Наименование
Чл.12, чл.13, чл.14, чл.15 в редакция на работната група, чл.16 в редакция на работната група, чл.17.
Гласуваме ан блок, ако няма изказвания.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Раздел трети
Наименованието на раздел трети и член 18 по вносител, чл19 в редакция на работната група, чл.20 по вносител. Както и раздел четвърти с наименование по вносител, членове 21 и 22 по вносител и чл.23 в редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Глава трета. Наименование
Раздел първи
Общи положения
Наименование на подразделението
Това е по вносител.
Чл.24 в редакцията на работната група.
Работната група е правила само редакционни по чл.24.
Чл.25 също в редакция на работната група.
Чл.26 в редакция на работната група.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Текстовете са приети.
Чл.27 вменява административните актове по тази глава, да се оспорват по реда на Административно процесуалния кодекс. Като тук са записани едни срокове, в които съда следва да постанови решение, а именно в двумесечен срок в случая по ал.4. По вносител едномесечен срок.
Работната група предлага срока да не е едномесечен, а да е двумесечен. А в случаите по ал.4 изречение второ, 20 дневен срок. По вносител пак 20 дневен срок.
Ал.4 казва.
Имаме едномесечен срок по вносител, в който се разглеждат делата от съда и 20 дневен срок.
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: В случаите, когато проектът е в оценка вътре от Комисията и има възражение, съдът трябва да се произнесе в 20 дневен срок, който влиза в трите месеца,с които управляващия орган трябва да се произнесе, дали проектите са одобрени, да или не.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук се спираме специално, защото имаме становище на Върховния административен съд, който казва, че тези срокове едномесечния и 20 дневния са доста кратки.
Предлага производството от една инстанция да бъде поне два месеца, така както работната група се е съобразила. И това е причината да искаме двумесечен срок.
Има ли изказвания? Няма.
Вносителят не е съгласен с двумесечния срок.
ИВАН ИВАНОВ: На практика Оценителната комисия има един срок от три месеца, в който трябва да оцени всички проектни предложения. И вътре в рамките на тези три месеца сме вмъкнали този 20 дневен срок, който е положителен за бенифициента, защото ако съда се произнесе, че е ощетен, може да се върне в оценителния процес. Ако това стане два месеца, на практика няма как Оценителната комисия да спази срока от три месеца, който има по смисъла на закона за приключване на оценителния процес. Ако се бавят по два месеца тези неща. Защото тук се касае за началните етапи, които са така наречените формални етапи, не по същество. Тоест, ако примерно отхвърлим проекта, защото не е дал даден документ.
Считаме, че не трябва чак толкова дълъг срок, за да може съответно да се произнесе съда.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ви разбирам, но каквото и да запишем в този закон, съдът като не може да го спази, няма да го спази и това не е прецедент.
ИВАН ИВАНОВ: За оценките по принцип на жалбите сме склонни да отстъпим. Тоест за първата част, но за втората считаме, че по принцип ще навреди.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В интерес на истината становището на ВАС също предлага да се увеличи първата част, там където имаме наистина повече документи и фактическа сложност на два месеца. Така че аз наистина предлагам да го гласуваме два месеца. Като с 20 дни, те са се въздържали от коментар, което означава че може да приемем, че няма такива остри възражения по тях.
РУМЕН ГЕЧЕВ: В тази връзка, тъй като тук сме още около чл.27. Чл.26 е свързан с 29-ти и всички работим под напрежение, заради бюджета, имам въпрос, за да си изясня следното.
Чл.29 ни препраща към чл.26, където пише, че ръководителят на управляващия орган на програмата утвърждава за всяка процедура насоки или друг документ, посочващи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти.
Въпросът ми е следния. Тъй като общото между всички фондове, в това число и инвестиционния фонд, който беше в бюджета преди две години, най-тънкия момент, така да се каже е как става класирането на проектите. Може ли да поясните? Правят се условията за кандидатстване, условията за реализация на проекта. Но как ще класирате проектите, по каква система, която да бъде прозрачна?
ДОБРИНКА КРЪСТЕВА: Това не е свързано с тези 20 дни, които дискутираме. Това е съвсем отделна процедура. Методиката и критериите, които са за проектите се приемат на мониторингов комитет, който тук и в закона също е описано какви са му функциите.
След това се съставя комисия, където спрямо тези критерии и методики се дават точки, така че да може да се класират проектите. Като имаме и няколко етапи при оценката на проектите.
В закона вече е записано, че тези етапи могат да се обжалват, ако този който си е подал проект не е съгласен с някои от етапите на оценка. И тук вече стигаме до чл.27, в който говорим. За този целия период, в който проекта трябва да се одобри от Комисията по критериите и методиката, одобрени от Комитета имаме три месеца. В тези три месеца трябва да се събере комисията, да одобри проектите и ако някой не е доволен от оценката си на проекта да подаде жалба. Тя да бъде оценена, за да може да се върне проекта обратно в дооценка и да стигнат парите за тях.
Защото може да изпаднем иначе в хипотеза да завърши Комисията и изведнъж да се появи някакъв проект, който се връща обратно в оценителния процес. За него вече пари няма. В началото на периода може да има пари, но в края на периода едва ли ще има пари вече за него.
Затова искаме всичко да го поберем в тези три месеца. Заради това срока от 20 дни на нас ни е важен, хем да може, този който си е подал проекта, да му дадем възможност да се изжали и да може да му се отговори. И ако е в правото си да може да се върне обратно в оценката и да може да му се оцени проектното предложение. Това ни е стремежа всъщност.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е важно обяснение. Това си е право на управляващия орган да разработи методиката. Вие ще я публикувате. Тя ще е общодостъпна.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук другото важно е, че жалбата директно отива в съответния административен съд и няма други инстанции. Това е единствената инстанция. Нейното решение е окончателно.
Има ли други въпроси и съображения? Остава двумесечен срок и 20 дневен срок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Чл.28 в редакцията на работната група.
Раздел втори – наименование по вносител.
Чл.29, чл.30, чл.31 по вносител, чл.32 по работна група, чл.33 по работна група, чл.34 по работна група, чл.35 по вносител, чл.36 по вносител, чл.37 по работна група.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приемат се текстовете.
Чл.38 по вносител, чл.39 по вносител, чл.40 по вносител, чл.41 по работна група. Чл.42 по вносител. Раздел трети – наименование. Чл.43 по вносител, чл.44 по работна група, Чл.45 по работна група. Чл.46 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Текстовете са приети.
Чл.47. Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.47 и предлага в ал.4 след думата „комитет” да се добави „по чл.14, ал.3”. Това е препратка.
Чл.48 по вносител.
Гласуваме чл.47 с препратката и чл.48 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Текстът е приет.
Глава четвърта
Наименование на главата.
Членове 49, 50, 51, 52, 53, 54 по вносител.
Гласуваме ан блок главата.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Текстовете са приети.
Глава пета – наименование
Раздел първи – наименование
Член 55 по вносител, чл.56, чл.57 по вносител, 58 в редакция на работната група, чл.59 по вносител.
Гласуваме ан блок целия раздел първи на галав пета заедно с наименованията на главата и раздела.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Раздел втори. Наименование по вносител.
Чл.60 по вносител. Чл.61 с препратка. Чл.62 по вносител. Чл.63 по вносител. Чл.64 по вносител. Чл.65, чл.66, чл.67 и чл.68 по вносител.
Гласуваме ан блок раздел втори.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Текстът е приет.
Раздел трети
Наименование
Чл.69 по вносител, чл.70 по работна група, чл.71 по вносител, чл.72 по вносител.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Чл.73.
Гласуваме чл.73 в редакцията на работната група с двумесечния срок, който приехме и преди това.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Текстът на чл.73 по редакцията на работната група е приет.
Чл.74, чл.75, чл.76, чл.77 по вносител.
Гласуваме целия раздел.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Глава шеста с наименование по вносител
Чл.78 с редакция на работната група.
Чл.79 с редакция на работната група.
Допълнителни разпоредби и наименование на подразделението.
Гласуваме ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Параграф 1 административен договор.
По становището на Върховния административен съд в АПК, по която ще върви производството няма такъв акт административен договор, който да подлежи на съответно обжалване по този ред. Тук е дадено определение на административен договор за нуждите на този закон. Но Върховния административен съд възрази, че това не е правилно и достатъчно и че е необходимо такова определение, ако такъв акт се възприеме, да бъде дадено в АПК.
Аз лично говорих онзи ден с господин Георги Колев. Той ме увери, че след проведените разговори те са взели решение да направят работна група. Дори ми спомена и професорите, които са поканени на работната група, които да уредят в АПК административния договор, като определение и като такъв вид акт, който ще подлежи на обжалване по процедурите на АПК.
Така че той ми обеща до две седмици да имаме някакво предложение, което да внесем като ЗИД. Дори народни представители ще го внесем, за да може да вървят процесите. Тук драмата беше до въпросните две седмици, защото аз не съм сигурна, че ще бъдат две седмици, въпреки всичко, да важи това определение. А след това когато внесем тяхното в преходните да отменим това определение. Съгласни ли сте? Добре.
В такъв случай гласуваме § 1 по редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се § 1.
Параграф 2.
Работната група предлага да бъде отхвърлен, тъй като е преместен в § 1.
Работната група предлага да се създаде нов § 2.
Гласуваме отхвърлянето на § 2 и новия § 2.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Параграф 3 също е отразен в § 1. Тоест, трябва да гласуваме отхвърлянето му. И работната група предлага на неговото място нов параграф 3.
Има ли въпроси или становища? Няма.
Гласуваме § 3 да бъде отхвърлен по вносител и гласуваме новия параграф 3 по работна група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Параграф 4. Това е правно-техническо.
Работната група предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен където му е мястото и § 5 също да бъде отхвърлен и параграф 6 също да бъде отхвърлен.
Гласуваме ан блок параграфи 4, 5 и 6 да бъдат отхвърлени.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Параграф 7 в редакцията на работната група.
Параграф 8 по вносител.
Параграф 9 по вносител.
Параграф 10 в редакция на работната група.
Преходни и заключителни разпоредби и подразделения по вносител. Параграф 11 по вносител.
Гласуваме ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов § 9.
Параграф 6 го отделяме в нов § 9.
Гласуваме новия § 9.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
Отиваме на § 12, където имаме предложение на н.п. Данаил Кирилов и Станислав Иванов.
Предлагат да се създаде ал.2.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Предложили сме по отношение на така номерирания § 12 по този доклад, да има едно минимално разширение по отношение на действието на новия закон спрямо заварените случаи.
Сегашният текст, който би бил ал.1 е този, който е по вносител. Започналите и недовършени до влизане в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред.
Нашето предложение е да се образува ал.2 със следното съдържание: „Образуваните производства пред административните съдилища по жалби, внесени преди влизане на закона в сила срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган одобрил проекта се разглеждат и приключват по реда на чл.72, ал.4 от закона.”
Смисълът е следния.
В закона се предвижда нов ред. Кое е новото на реда.
Приемаме, че този ред е по еднозначен спрямо приложимата съдебна практика и дуализма в съдебната практика. Включително бих казал, спорната подсъдност, дали тези спорове са в компетенциите на общите граждански съдилища или са подсъдни на административен съд.
След като ние на първо четене и в доклада на вносителя възприехме неговото предложение за новата разпоредба на чл.76, очевидно вече установяваме едно еднозначно правило, с което се урежда подсъдността и компетентността на съдилищата. Това правило ще действа от момента на влизане на закона напред.
Тоест, ако утре влезе закона в сила, за жалбите, защото това вече ще са жалби, няма да са искови молби, внесени от другия ден нататък, ще се прилага административния ред на съдебно обжалване.
Въпросът е какво става със заварените случаи. Примерно аз съм бил принуден по една или друга причина, поради срокове или поради обстоятелства, вече да внеса, тук казваме само жалба. Изключваме другата група „сгрешени” петиции до съда, исковите молби. Взимаме само жалбите. Тоест, относително правилно насочените искания за съдебна защита, които са висящи. Колко време е висяща една такава жалба, съобразно сегашното административно съдопроизводство? Много кратко. Не повече от два, три месеца.
Защото по досегашния ред, Административния съд много бързо приключва тези производства и ги приключва, като отхвърля жалбата като недопустима. Тоест, в рамките на максимум три месеца, жалбоподателят вече е лишен от правосъдие. Отказана му е съдебна защита по този ред.
Вероятно дирейки някаква защита и ако този закон все още го няма, той ще отиде в общото гражданско съдопроизводство. Но неговата въртележка ще продължи. Той ще ходи ту в единия, ту в другия съд. А като вкараме в сила и закона, вероятно още един път ще преуредим висящото му положение.
Тук с това предложение, това е най-краткото. С най-малък обем засегнати случаи. Ако има подадени и висящи жалби пред административните съдилища, образно казано последните три месеца, докато са течали нашите дебати по този законопроект, те все пак да се ползват от еднозначността на решението, което предлага новия закон.
По този начин няма да решим случаите, които пак казвам, които са в общите граждански съдилища. А и те ще търсят решение. Те ще скочат веднага и съдебната практика пак ще тръгне да се лута. Защото представете си в гражданските съдилища, ние имаме на първа или на втора инстанция вече висящ такъв спор. Там са проведени експертизи. Какво ще правят онези дела и какво ще правят онези съдии, когато им покажем новото правило. Ще го прекратят ли? Как ще го прекратят? Ще го прехвърлят ли? Тук ако трябваше да сме по-изчерпателни, трябваше да хванем абсолютно всички казуси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, но това щеше да натовари може би много новите административни съдилища.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Много ще натовари. Ние тук коментирахме и с вносителите и тук не знаем какъв е очаквания и не очакван финансов ефект от това. Защото това са всички висящи съдебни спорове. Но тук евентуалния ефект по отношение програмното финансиране е почти нищожен. Затова си позволяваме дори да тълкуваме процесуалното време и затова сме предложили това.
ИВАН ИВАНОВ: Има такова решение на съда. Тълкувателно решение № 1 2015 г., което излезе съвсем наскоро. В което ясно се казва всъщност, че този тип отношения трябва да се тълкуват в посока, че са административно правни.
Въпросът ни е, защо след като има такова тълкувателно решение трябва да включим подобна разпоредба в закона? Защото според нас това слага ред във всички тези неща, за които говорите.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Законът е по-силен от тълкувателното решение на съд. Тълкувателното решение на съда е опит за унификация на практиката. А закона следва да е еднозначен.
САБИНА ГОЛЕМИНОВА: Преподавател съм по финансово право в Юридическия факултет на Софийския университет. С колегите работя отдавна, тъй като бяха и ръководител на работната група по време на служебното правителство, която възстанови работата по закона за управление на средствата от Европейския съюз.
Всъщност в най-новата си съдебна практика Върховния административен съд вече преодолява разбирането за това, че става въпрос за административно-правни обществени отношения, за гражданско-правни обществени отношения и казва, че става въпрос за административно правни обществени отношения, включително и признава договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като вид административен договор. Безспорно с това, което е направено да бъде признато неговото съществуване в Административно-процесуалния кодекс е една крачка напред в правното регулиране на този договор.
В това тълкувателно дело № 1 е посочено и в едно определение на Върховния административен съд, с което се казва, че всъщност писмата на управляващия орган, с които се налагат финансови корекции имат правната характеристика на индивидуален административен акт. И акт за установяване на публично-държавно вземане в смисъла на чл.166, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В нашата правна система има два акта, които могат да уреждат тези правни отношения. Това е АПК и ДОПК. Всички много добре знаем, че този закон ще бъде специален по отношение на Административно-процесуалния кодекс.
Всъщност тъй като министърът на правосъдието е отправил искане за образуване на тълкувателно дело между двете върховни съдилища, точно по отношение на тези спорни въпроси, дали става въпрос за административно-правни отношения. Какъв е този договор за безвъзмездна финансова помощ. Писмата, с които се налагат финансови корекции, дали са административни актове, считам, че след като става въпрос за публичноправни обществени отношения те категорично следва да бъдат уредени със закон.
И мястото на тази уредба е именно в допълнителните разпоредби на този закон. Още повече, че при споровете за финансови корекции, знаете много добре, че се плаща и държавна такса в размер на 4 процента върху материалния интерес. Представете си по-големите финансови корекции, които са наложени и предстоят да бъдат наложени, какви държавни такси трябва да плащат бенифициентите, за да търсят защита от действията на управляващия орган.
Всъщност определението, което исках да ви спомена, което всъщност казва, че въпреки, че още не е публикувано в интернет страницата на Върховния административен съд, това тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1, какво казва ВАС.
Аналогичен на обсъждания спорен правен проблем е бил вече предмет на тълкувателния въпрос по тълкувателно дело № 1. Какъв е правния характер на актовете на органите на разплащателната агенция? И съда казва: Макар още да не е публикувано. А то не е публикувано, тъй като мотивите се пишат все още. Решение по този въпрос е взето. Като мнозинството от съдиите във ВАС са на мнение, че в този случай, който е аналогичен с процесния. Тоест на всичко това, което е уредено в закона, тези актове подлежат на съдебно обжалване по АПК като индивидуални административни актове.
Става въпрос за едно определение № 10 – 877 от 19.10.2015 г.
ИВАН ИВАНОВ: Никой не спори. Всички сме сигурни, че това са административно-правни.
САБИНА ГОЛЕМИНОВА: Това са допълнителни аргументи в подкрепа на тезата, че не може по лично правни отношения да бъдат предоставени за уреждане.
ИВАН ИВАНОВ: Напълно сме съгласни с това. Затова правим и този закон и залагаме тази логика вътре. В края на краищата решението е политическо. Нали ще го вземете вие като политици. Но като експерти искаме да предупредим, че според нас смесването на двата програмни периода. Защото законът важи само за новия програмен период. Създаването на прецедент, при който отношенията, които са започнали по един начин, а следва да се завършат по друг, което е тотално. По-скоро ще създаде объркване и хаос в системата. Това са нашите притеснения.
Още повече, че след като има такова тълкувателно решение, според мен тези неща ще бъдат разгледани като административно правни и по бърз правен ред. Точно това, което казахте.
САБИНА ГОЛЕМИНОВА: Няма да бъдат разгледани, защото тепърва ще се образува тълкувателно дело за тълкувателно постановление, поради това искане на министъра на правосъдието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме ли въпроси, колеги ?
ДАНИЕЛА СЕВЕКЕЛИЕВА: Госпожо председател, упълномощавам госпожа Евгения Ангелова да гласува по останалите точки по закона, тъй като имам ангажимент.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев, заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Аз понеже не съм юрист и много трудно влезнах в този дебат. Следих го с интерес, доколкото мога, но не можах да разбера същината. Донякъде ми просветна, когато стана въпрос за четирите процента държавни такси, които плащат бенифициентите. Това са едни колосални суми, които всички ние знаем, че се плащат при тези дела. Искам да разбера при новия и при стария режим. Тоест, това което е новото предложение, как се променят тези такси, които сега са планирани в размер на 4 процента. Имат ли тези предложения отношение по това. По-бързо се изплащат, по-бавно, отменят се.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще се опитам максимално кратко, но и максимално ясно да обясня ситуацията.
Този, който е тръгнал по една или друга причина към граждански съд и се прилага Гражданския процесуален кодекс, той е бил длъжен, за да му се разгледа иска и да му се постанови правосъдие е трябвало да внесе 4 процента държавна такса. Да, за разлика от административния процес, там таксата досега е твърдо определена. Тя е точна сума 50 лв. Коментираме дали да не се актуализира, дали да не се привърже към материалния интерес. Но факт е, че към момента за юридически лица, тя е 50 лв.
Проблемът с таксата е следния. Представете си. Тръгнали сте в едната посока. Имали сте два възможни пътя – да изберете гражданския съд или да изберете административния съд. Кой път сте избрали разсъждавайки на база разход за такса? Икономичния. Отишли сте най-вероятно в административния съд, заради по-ниската такса.
Административният съд ви е казал: Не това тук спорим какво е. Дали е административен договор. Тук и госпожа председателя казва. И председателя на Върховния административен съд казва: Ние сега ще видим в АПК понятието за административен. Административният съд няма да го гледа. Ако го гледа ще е по-бързо. Но ние не искаме да се занимаваме с експертизи. Ходете си в гражданския съд. Фискът ще спечели въпросните 4 процента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Фискът на съдебната власт.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да. И там седем години може да си правите каквито искате експертизи. До тогава ще минат няколко програмни периода вероятно.
За съжаление общото гражданско правосъдие е доста по-бавно спрямо административното, без какъвто и да е нюанс да привнасям или да сравнявам.
Ако сега не решим еднозначно този въпрос. А пак казвам, ние не го решаваме еднозначно. Ние решаваме по най-близката точка дирейки някаква справедливост заварените случаи. И то заварените в административните съдилища. Защото там административния съд образно и на жаргон казано, не ги е отсвирил по стария ред. Там още жалбата е активна. Върви първо обжалване да кажем по допустимост. И предстои произнасяне. Тези, които са в гражданския съд си седят. Те ще си останат най-вероятно по гражданския ред.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Освен, ако там реши съдията да ги прекрати.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Съдията много ще се замисли. И там ще възникне дуализъм в практиката. Той ще каже в един момент: Аз съм вече на втора, примерно вазивна инстанция. Първото решение ми е постановено по стария ред. Аз какво правя в момента, като имам ново право.
Само да кажа за колегата. Юристите си позволяваме да мислим, че справедливостта трябва да действа от първия момент, в който това е възможно да стане и не може да я слагаме по програмни периоди.
Тук единственото, което възникна като притеснение, аз го споменах, ако не е станало ясно ще го повторя. И затова си позволявам, като съм запитал колегите от кабинета на вицепремиера Томислав Дончев. Би ли имало негативен или неблагоприятен ефект за програмните средства, ако това правило действа възможно най-бързо. Колегите казаха, ако е в този минимален един вид обем, ние очакваме нещо потресаващо.
Ние имаме и друга редакция, която обхваща целия стар програмен период. Ако искате да обхванем и стария програмен период, добре. Това е по-силното. Това е по-справедливото. Но това е по-дълго време назад. Тук може би в един момент ще се каже, че твърде назад връщате действието на закона. Но безспорно това е по-справедливото.
Да ви кажа, лично моето мнение, това е невъзможно да стане за целия период назад. Защото тук по който и закон да се вземе процесуалните срокове са изтекли. Но това е по-коректния израз спрямо казусите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Ние бяхме решили да не вземаме думата по целия закон, но този казус и разискването и това, което колегата Кирилов и останалите колеги внесоха показва, защо взехме това решение.
Това не е първия опит за подобряване усвояването на европейските средства чрез законодателство и т.н., особено в материя, която е уредена в редица закони. Когато има практика на отделни съдилища, не само на съдилища, а изобщо. Според нас създава повече противоречия, отколкото опции за оптимизиране. По тази причина решихме да гласуваме въздържали се, като категорично подкрепяме инициативата на вицепремиера, да се прави нещо за подобряване на този толкова важен инструмент за икономическия растеж на България. Но има още много неясноти. Добре е да се каже, защото в началото направихте учудена физиономия, как така въздържали се. Не искам да говоря по другите текстове. Ние сме правили много подробен анализ. Колегата Чобанов е ръководител на екипа и смятаме, че има неща, които не могат да бъдат решени на второ четене. Това е проблемът.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз благодаря за вашето обяснение, защо гласувате въздържали се. Но ако всички гласуват въздържали се, няма да я има и тази стъпка напред, която при всички случаи е положителна.
Аз предлагам да се върнем. Това беше лирично отклонение по позицията на Движението за права и свободи. Да се върнем на § 12.
Искате ли още нещо да кажете по темата? Мисля, че всичко се изясни.
Подлагам на гласуване предложението на н.п. Данаил Кирилов.
Който е за, моля да гласува.
Гласуали 10 „за”.
Против? Няма. Въздържали се? Пет въздържали се .
Текстът е приет.
Станислав Иванов си оттегля текста.
Колеги, господин Кирилов, видяхте ли редакцията, която предлага работната група.
След като приехме предложението на Данаил Кирилов, Станислав Иванов го оттегли, работната група предлага следния окончателен текст на § 12, който става § 10.
Параграф 10, ал.1. Започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред.
Ал.2. Образуваните до влизането в сила на този закон съдебни производства по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководител на управляващия орган се довършват по реда на чл.27, ал.3 до ал.7.
Гласуваме окончателната редакция – ал.3 и от 5 до 7.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Нов § 11 на работната група и § 13 по вносител, който става параграф 12.
Гласуваме анблок двата текста.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Текстовете са приети. С това и закона на второ четене е приет.
Благодаря ви, колеги.
С това изчерпахме дневния ред.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 16.00 часа /



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /