---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 14 януари 2016 година /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *

/ Начало 14 часа и 40 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Добър ден. За много години на тези, с които не сме си пожелали.
Уважаеми колеги, откривам първото заседание за новата 2016 година на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам то да премине при следния дневен ред.
Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, изменена с Протокола за изменение на Конвенцията за взаимно сътрудничество по данъчни въпроси, влязъл в сила на 1 юни 2011 г., № 502-02-41/17.12.2015 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация за финансови сметки, № 502-02-42/17.12.2015 г., внесен от Министерския съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство, относно подкрепа за проекти на ЕС между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, № 502-02-43/28.12.2015 г., внесен от МС.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Процедура.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, с колегата Емил Димитров заявяваме, че подкрепяме предложените ратификационни закони. Тъй като има извънредно заседание на Правна комисия за приемане на второ четене на Закона за обществените поръчки се налага да отидем там, поради липса на кворум.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря и аз.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Уважаема госпожо председател, аз също заявявам, че подкрепям предложените ратификации, също ми се налага да тръгна.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви.
По тези три точки при нас са зам.-министър Фейзи Бекир, госпожа Людмила Петкова, както и господин Петър Михайлов и господин Любомир Стоянов. Те са представители на кабинета на вицепремиера Дончев.
Преминаваме към точка първа.
Заповядайте, господин Бекир.
ФЕЙЗИ БЕКИР: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчните въпроси е резултат на съвместната работа на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Съвета на Европа.
С изменение на конвенцията в сила от 2011 г. тя е приведена в съответствие с международно признатите стандарти за прозрачност и обмен на информация включена в чл.26 на модела на данъчна спогодба на организацията от 2008 г., като същевременно е дадена възможност и на държави, които не са членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Съвета на Европа да се присъединят към нея.
Задължителна предпоставка за присъединяването на България към многостранното споразумение за автоматичен обмен на финансова информация между компетентните органи е присъединяването към конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчните въпроси. В тази връзка на 26 октомври 2015 г. постоянният представител на Република България към Съвета на Европа в Страсбург, подписа от името на Република България Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси в изпълнение на решение на Министерския съвет от 17 юни 2015 г.
Една от основните цели на Конвенцията е да насърчи международното сътрудничество с цел предотвратяване отклонението от данъчно облагане, както и ефективна борба с данъчните измами.
Въпреки че съществуват различни форми на сътрудничество между държавите, например двустранните данъчни спогодби, икономическите и търговските отношения между тях са толкова разнообразни, че се създава необходимостта от изготвянето на многостранен инструмент, който да предвижда разнообразни форми за ефективно международно сътрудничество между голям брой държави и който да покрива широк кръг от данъци.
Поради тази причина разпоредбите на Конвенцията обхващат сътрудничество, както при обмена на информация, така и при събиране на вземания за данъци, възникнали в друга държава, страна по конвенцията при съблюдаване принципа за реципрочност.
След влизане на Конвенцията в сила по отношение на Република България, ще имаме възможност да прилагаме всички възможни форми на административно сътрудничество между държавите страни по конвенцията във връзка с определянето и събиране на данъци в контекста на борбата с укриването и изпълнението на данъчното облагане.
Формите на административно сътрудничество включват обмен на информация при поискване, автоматичен и спонтанен обмен на информация, едновременни данъчни проверки, извършване на данъчни проверки в други държави страни по конвенцията, връчване на документи и международна помощ при събирането на данъци, включително налагане на обзепечителни мерки.
Следователно ангажимента за предоставяне на административна помощ ще доведе до възможността една данъчна администрация да предприема действия под името на друга държава във всеки един етап свързан с облагането, не само да с цел да се противодейства на отклонение от данъчното облагане, но и да се гарантира по-добро прилагане от данъчното законодателство, включително и на това, предвиждащо данъчни облекчения.
Конвенцията също така съдържа подробни правила по отношение поверителността на информацията, която ще се обменя. Присъединяването на страната ни към Конвенцията ще допринесе за третирането на Република България под прозрачна данъчна юрисдикция, всички произтичащи от това положителни последици, включително стимулиране на инвестициите.
В сътрудничество между държавите в световен мащаб въз основа на Конвенцията и другите инициативи на организацията ще създаде реални предпоставки за ефективна борба срещу трансграничното укриване на данъци, чрез използването на офшорни сметки, отклонението от данъчното облагане и данъчните измами.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги заповядайте за въпроси. Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, моя въпрос е свързан с възможността от тази Ратификация да има изключение, както много от държавите са предвидили такива възможности. Ние направихме една много малка справка. Става дума за резерви предложени от Италия, Ирландия, Германия. Мисля, че почти всички европейски държави имат такива – Кипър, Хърватия, Канада, САЩ и т.н. Това са резерви по отношение на чл.30 от Конвенцията. Да не влизам в експертен спор, какви са причините всяка една от държавите да предвиди подобни резерви, но те са различни по своето съдържание.
Считате ли, че е добре България също да приложи такъв механизъм?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Този чл.30 от Конвенцията е на резерви. Въпросът е, че тези държави, които казвате, че са наложили резерви, те са на основание чл.30 от Конвенцията. Но въпросът е какви са резервите на съответните държави. Тъй като вие ги цитирахте. Съответно да се знае какви са. Необходимо ли е да се направят на резерви?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз без да пледирам, че съм изчерпателен, мога да ви кажа примерно какво е направила Италия. Италия си запазва правото да не осигурява сътрудничество в събирането на каквито и да било данъчни вземания. Или при събирането на административна санкция, данъците изброени в по-горния абзац, там са местни данъци, национални данъци,косвени данъци и т.н. Ирландия казва, че няма да осигурява сътрудничество за събиране на каквито и да е данъци, ако данъчното вземане при събирането на административна санкция за всякакви данъци. Германия има други. Не мисля, че в момента трябва да занимавам цялата комисия. Затова ако предпочитате, да обърна внимание за това и ако считате, че е необходимо между четенията да бъде предложен текст, аз съм готов да коментираме това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По принцип чисто правно в момента се ратифицира една конвенция и по-скоро изменението на тази конвенция.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Въпросът е, че не е идеята да се налага резерва. Налага се резерва, ако има необходимост. Примерно, ако ви прави впечатление към Закона за ратификация на Конвенцията, примерно България е посочила по отношение на кои данъци ще обменя информация. Примерно в Конвенцията обхвата за данъците е по-голям, а примерно ние сме посочили данъците, които са физически лица, корпоративен данък, ДДС и социални осигуровки. Примерно Конвенцията предоставя възможност за обмен на информация и за имуществени данъци, примерно и местни данъци. Но това означава, че ако България ще иска, тя трябва на реципрочна основа също да предоставя. Съответно при резервата, която са наложили Италия или Ирландия. Те казват, ние не искаме административно сътрудничество по отношение на събирането на данъците. Затова резервата се преценява. В момента в който се наложи резерва, това означава, че и другата държава, ако поиска България да се събират данъци няма да ги събира. Тази част административното сътрудничество няма да се прилага. Дали е необходима такава резерва и точно каква резерва да бъде?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Принципът който обсъждаме, че ние трябва да предоставяме информация, която се предоставя и на нас. Колкото повече информация при други равни условия по-добре. Затова сме се събрали да има прозрачност.
Искам да попитам, това означава ли, че Конвенцията е обща рамка. Тя не е задължителна, защото доколкото разбирам, отделните страни могат да ограничават обхвата на тази конвенция. Това ще рече, че ние си запазваме правото, ако Италия прави някакви ограничения, ние автоматично спрямо Италия може да приложим същите.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Примерно в определен момент бихме могли да наложим резерва. Примерно да кажем, сега в момента със Закона за ратифициране на Конвенцията са включени основните данъци, които ни интересуват. Примерно, ако за България представлява интерес, примерно обмен на информация за имуществени данъци. Примерно данък дарение, би могла съответно с промяна със закон, с който да се промени приложението към конвенцията, примерно се счита от 2017 г., примерно България ще обменя по отношение и на този тип данък или примерно определена резерва.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако нямаме възражение, това не значи, че после не може да въведем. Да няма клауза, че като сме го приели безрезервно, след това сме длъжни, след като нямаме възражение да подаваме информация.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Въпросът е ние имаме ли възражение? Резерва се налага,когато има някакви възражения. А когато няма не е задължително да се налага резерва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какви са възраженията примерно на Италия, за да не иска да прави административно сътрудничество по тези данъци, за които споменахте, господин Танев?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Искам да кажа, че тази Конвенция е подписана от около сто държави, ако не се лъжа.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: От 50 държави.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз няма да изброявам някои от които бихме могли да кажем, че върховенството на закона не е първостепенно, за да не стане някакъв дипломатически скандал, но ако видите списъка може и вие да направите този извод. Става въпрос за следното. Примерно моето предложение е следното. Ако едно лице, което е на територията на България и оспорва свое задължение в една от тези държави и това задължение е оспорено, ние да може да откажем прилагането на тази конвенция. Защото това в момента не е възможно, ако има оспорено задължение.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Необходимо ли е? Примерно Италия са наложили резерва за събирането. Те казват: Ние няма да упражняваме административно сътрудничество по отношение примерно на събирането. Считайте, че освен Конвенцията, тя е наложила резерва, но тя налага резервата по отношение на други държави, които не са членки на Европейския съюз и които са страни по Конвенцията. Защото има директива за административно сътрудничество за събиране на задълженията и вече по тази европейска директива, европейските държави си ги събират. Въпросът е сега България примерно иска ли да наложи такава резерва, примерно да не се упражнява административното сътрудничество под формата на събиране на вземания за данъци за страни извън Европейския съюз и другите, които са страни по Конвенцията.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако позволите едно уточнение. От това, което чувам кое е странното? Ако Конвенцията е обща и всяка страна си запазва правото да реагира, както разбрахме. Защо италианците заявяват предварително, а не след като получат искане, да си решават дали да или не? Това не мога да разбера. Защо предварително заявяват резерви?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Може по всеки международен договор да се наложи примерно резерва. България може да каже, че за целите на това си го третирам еди как си. Това също е резерва. Въпросът е, че по принцип казвате за събирането. Ние сме коментирали с Националната агенция за приходите, тъй като тя отговаря за събирането на данъци, предоставянето на информация. От тях няма примерно бележка да се наложи резерва и да не се упражнява административно сътрудничество примерно в областта на събиране на данъци или извършване на съвместни проверки. Това също е въпрос на капацитет.
Ако Националната агенция за приходите може да упражнява тези форми на административно сътрудничество трябва ли примерно България да ги ограничава? Считайте, че ние по други, по които сме се присъединявали няма резерви. Ако сега имате конкретно предложение за резерва, бихме могли да го обсъдим и да помислим. Така не мога да кажа по Конвенцията, да се наложи резерва, само за да има България резерв.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Интересно е, ако имаме мотивите на тези, които са наложили резерви, защо ги налагат, за да се ориентираш каква е причината. Но явно такива мотиви нямаме.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Искам да кажа, че това са изключително обемисти документи. Ние нямахме възможност и нашите експерти да ги погледнат детайлно. Искам да кажа, че две трети от европейските държави са го направили това. Затова аз считам, че поне този въпрос да бъде поставен. Ако ние искаме да приложим тази практика, добре е преди да го подпишем, да го направим, както са го направили останалите европейски държави. Специално за европейските държави това не важи, тъй като ние сме по друга директива. Става въпрос за други държави.
Въпросът е дали искаме да предложим този подход, който две трети от европейските държави са го направили.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Считайте, че различните държави по различно време са се присъединявали към Конвенцията. Промяната е 2011 година. Но тя е много преди това, така че има значение, ако държава се присъединява примерно към конвенцията 2009, 2010 или 2016 г. Така че винаги има възможност за налагане на резерва по международен договор. Въпроса е каква да бъде резервата и необходимо ли е? Това че две трети са наложили някаква резерва и доколкото разбирам са различни. Един има примерно за събирането. Един има примерно за обхват на данъци. Други има най-вероятно за обмен на информация. Някои може да не искат автоматичен обмен на информация. Могат да искат примерно само за спонтанен обмен или при поискване. Да не получават информация, която не им е необходима. Тъй като те трябва да я съхраняват по съответния ред и т.н. Така че трябва да има причината. Не само да наложим резерва, за да се каже, че България е наложила резерва по Конвенцията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли нужда да уточнявате какъв тип резерви примерно биха били подходящи, ако имате нещо конкретно?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: По специално тук въпроса беше за събирането. Тъй като това което е като пример на трите държави, които ние сме извадили – Италия, Ирландия, Германия по отношение на събирането. Ако считате, че това което НАП е изразило като становище в обратната посока, ако го приемаме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Говорим за събиране евентуално с трети страни. Защото Италия и България ще си събират отвсякъде.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Говоря за останалите страни в Конвенцията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те може да имат много чужди граждани, които живеят на тяхната територия, да не искат да се ангажират примерно да им събират някакви данъци, които са им по местоживеене,по отношение на местни данъци, ако вие имате в трета страна някакви имоти и дължите данъци там. Защо да не ги събираме ние.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Те са включили всички възможни данъци за обмен на информация. Има някаква причина, но това че те са наложили резерва не означава, че България също трябва да наложи такава резерва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи? Няма.
В такъв случай да преминем към гласуване. Гласуваме по първа точка. Който я подкрепя, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме по точка втора.
Господин Бекир.
ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, през последните няколко години се предприети множество инициативи, както от Европейския съюз, така и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за борба с укриването и невнасянето на данъци и схемите за агресивно данъчно планиране и отклонение от данъчно облагане, използвани за прехвърляне на печалби и юрисдикции с преференциален данъчен режим.
Един от основните инструменти за повишаване ефективността или ефикасността за предотвратяване на укриването на данъци е автоматичния обем на информация за данъчни цели. За да бъде ефективен модела за автоматичен обмен на финансова информация, той трябва да е стандартизиран и от него да се възползват максимален брой юрисдикции и финансови институции. Тъй като неплащането на данъци е глобален проблем, моделът следва да бъде разпространен на световно ниво, за да адресира проблемите свързани с укриването на данъци чрез използването на офшорни дружества. Поради причина и с цел да се улесни автоматични обмен на информация през 2014 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие създава многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация за финансови сметки. Това представлява правната рамка, въз основа на която юрисдикциите подписали споразумението ще обменят автоматично информация по между си.
След одобрение от Министерския съвет Република България се присъедини към споразумението считано от 29 октомври 2015 г., като към момента 78 държави от цял свят са се присъединили към него. Споразумението посочва в детайли каква информация ще се обменя, сроковете и методите за автоматичен обменна информация, гарантирането на поверителността на обменяната на информация и защита на личните данни и също урежда въпроса с последващата модификация, която се изисква, съгласно споразумението и по какъв начин то впоследствие влиза в сила.
Присъединяването на Република България към споразумението ще позволи на страната да участва в глобалния автоматичен обмен на финансова информация и ще осигури възможност за получаване на информация за финансовите сметки на български местни лица и на чуждестранни образования, контролирани от български местни лица в държавите присъединили се към споразумението между които са и юрисдикции с преференциални данъчни режими. От друга страна не присъединяването ни към споразумението би имало негативен ефект, тъй като България ще бъде третирана като непрозрачна данъчна юрисдикция, а достъпа на българските финансови институции до международните финансови пазари ще бъде значително ограничен.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте колеги.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По точка трета. Заповядайте.
ПЕТЪР МИХАЙЛОВ- Администрация на Министерския съвет – Централно координационно звено към вицепремиера Томислав Дончев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, ратифицирането на Меморандума с Европейската инвестиционна банка е продължение от Меморандума, който беше подписан за предишния програмен период 2012 г. Това е един рамков документ, който съдържа само добра воля за водене на едни бъдещи преговори. Към него има изработен формат на вече конкретни индивидуални споразумения, които трябва да бъдат сключвани при желание от отделните министерства с банката, за оказване на специфични услуги в широко откроените области, като секторни стратегически документи и секторни програми, осъществяване на проекти и провеждане на реформи. Тези споразумения с международните финансови институции, една от които е и Европейската инвестиционна банка са препоръчани и от страна на Европейската комисия.
За предишния период имаме няколко сключени споразумения в секторите води и транспорт, които се изпълняват успешно.
Този меморандум вече дава основата за нови подобни проекти за новия програмен период. Консултирано с Министерство на външните работи и Министерство на финансите Меморандумът подлежи на ратификация. Като последващите споразумения, които ще бъдат сключвани между отделните министерства и банката, няма да подлежат на ратификация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте колеги. Има ли въпроси? Няма.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Благодаря ви. С това изчерпахме дневния ред за днес.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 15.00 часа /

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /