---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 25 февруари 2016 година /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 14 часа и 30 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам то да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Перспективи пред фискалната политика на Европейския съюз. Резултати от междупарламентарната среща в Брюксел 16 – 17 февруари 2016 г.
От нашата Комисия Румен Гечев и Евгения Ангелова бяха представители на тази среща. Ще ни запознаят накратко с резултатите от нея.
2. Законопроект за кредитите за недвижими имоти на потребители, № 602-01-6, внесен от МС на 03.02.2016 г.
Други предложения за дневен ред има ли? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа.
Перспективи пред фискалната политика на Европейския съюз. Резултати от междупарламентарната среща в Брюксел 16 – 17 февруари 2016 г.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Упълномощавам проф. Гечев. Няма да мога да присъствам на заседанието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, на Вас да дам думата или първо на колежката, както сте се уточнили. Заповядайте, госпожо Ангелова.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо председател, колеги, аз ще наблегна малко повече на заседанието на интерпарламентарната комисия по бюджет, което беше проведено след обяд в първия от двата дни на конференцията. И съм убедена, че проф. Гечев вероятно ще се спре на дискусията, която се води по време на същинската конференция.
Конференцията, която се проведе на 16 и 17 февруари 2016 г. в Европейския парламент в Брюксел беше на тема: „Европейски семестър и средносрочна ревизия“. Аз ще говоря както вече казах за заседанието на интерпарламентарната Комисия по бюджет.
Заседанието беше председателствано от председателя на Комисията по бюджет, Жан Артю. В началото той обяви, че връзките между националните парламенти и Европейския парламент се задълбочават, което е добре. Темите на заседанието бяха свързани със средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка МФР.
Европейският бюджет не следва да бъде подценяван. Този бюджет е вписан в една финансова рамка. Сегашната рамка започна през 2014 г. и ще приключи през 2020 г. В основната част, средствата на този бюджет идват от държавите членки. Собствените средства възлизат на 10 процента. Към момента работна група под председателството на господин Марио Монти разсъждава за увеличението на тези общи средства. Ако бъде постигнато такова увеличение, Европейският съюз ще направи решителна крачка напред и Европейският парламент ще придобие решаващи нови правомощия. Той ще може да гласува за въвеждането на нови национални данъци, но не бива да храним илюзии.
Ако утре има общоевропейски данък, той ще добави към националните данъци и те ще трябва да се намалят, за да не се стигне до увеличаване на данъчната тежест върху европейските граждани. Съществуващата многогодишна финансова рамка позволява не само да се събират средства от държавите членки, но и да се предоставят средства чрез програми за сближаване, обща селскостопанска политика и т.н. Като 80 процента от събраните средства се връщат обратно към държавите членки. Сега в момента сме в подготвителната фаза на ревизията на многогодишната финансова рамка 2014 – 2020. Тя е необходима, за да отговори на променящите се обстоятелства, като бежанската криза например.
Един от говорителите в заседанието на Комисията беше госпожа Изабел Тома, която заедно с друг евродепутат, член на Европейската народна партия са докладчици по прегледа на многогодишната финансова рамка. Госпожа Тома разказа как върви прегледа на сегашната рамка и подготовката на новата рамка. До края 2016 година трябва да приключи ревизията. Ако има повече непредвидени разходи ще трябва да се вземат тежки решения и да се намаляват средствата за програми за периода 2014 г. – 2020 г. Това е мнението, което тя изложи.
След нея господин Вуте Кумес, член на Европейската комисия в Парламента на Холандия изложи, че Холандският парламент се притеснява от структурата на МФР и препоръчва да се наблегне на промени в три сфери.
Първо, непредвидимата структура на приходите.
Второ, отчетността на разходите.
Трето, повече гъвкавост в МФР и рентабилността на разходите.
При дискусията последваща представянето на говорителите, се появи предложение за задължаване на националните парламенти да представят декларации, как са изхарчили евро средствата всяка година. Защото Европейската сметна палата всяка година излиза с доклад, че Европейския съюз лошо изразходва средствата си. Но националните парламенти са всъщност тези, които изразходват средства.
Коментирано беше също, че се правят инвестиции, чиято полза в някои случаи не е особено голяма и държавите членки понякога харчат пари,само за да похарчат парите, които им се предоставят.
Втората част на разискванията беше свързана с възможностите на бюджета за втората половина на МФР, новите потребности в светлината на световната емигрантска криза.
Третата част на разискванията беше във връзка с гаранцията за младежта и последиците от кризата от нея.
И в заключение беше подчертано, че от представителите на националните парламенти зависи тази информация за бюджета на Европейския съюз, да достигне до гражданите на държавите членки и те да го приемат и подкрепят.
Бюджетната сфера е в частична парализа. Функционират само разходите, но няма приходи. Именно за това е нужна готвената средно срочна ревизия на миналогодишната финансова рамка.
Това са коментарите, които някои от представителите в заседанието на интерпарламентарната комисия направиха. Има и още много такива. Ако някой се интересува, взела съм пакета документи, който беше предоставен по време на заседанието. Мога да го предоставя да го разгледате.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тъй като разполагаме с ограничено време да кажа важните неща, които ни касаят.
Първо, хубавото е, че Европейската комисия са осъзнали и казаха, че продължават този път много усилено да работят по хармонизация на фискалната и монетарната политика. Защото е ясно, че за кризата в Еврозоната една от ключовите причини е разнобоя в данъчните и фискални политики на страните членки.
Разбира се, тъжното е, че от това, което слушахме, Европейската комисия е осъзнала проблема, но тя не ни представи никакъв конкретен план разписан, системен, как ще се реши този въпрос. Тоест, те ни казаха: Скъпи приятели от националните парламенти, имаше и евродепутати, междувпрочем на пет, шест изказвания беше в дискусионна форма. Много интересно беше, професионално полезно. След пет, шест изказвания на представители от националните парламенти пускаха по един евродепутат.
Отварям една скоба. От нашите евродепутати нямаше никой, дами и господа, от нито една партия. Не дойдоха. Нямаше ги. Те били заети. Възможно е. Но ги нямаше.
Тази хармонизация как си я представят те. Дадоха пример, основно ще се спра на Московиси – министъра на икономиката на Европейския съюз, комисаря. Той приведе за пример САЩ, че там единната валутна зона своеобразна, долара работи, защото имат единни данъци и те искат да направят същото.
Европейската комисия в момента работи, неговият екип работи върху хармонизация на някои от косвените данъци основно данък добавена стойност. Тоест, ние може да очакваме, това едва ли ще стане за следващата година, но в момента Комисията работи по проекти, които започват да се обсъждат от националните парламенти за вероятно поетапно приближаване и хармонизиране на данъка за добавена стойност. В акцизите знаете, че те са ни дали определена свобода. Там ще се намаляват тунелите на акцизите. Това е важно за нас. И вероятно ще се отиде към хармонизация на ДДС.
Разбира се, тъй като ние поставихме въпроса от българската делегация, че примера на САЩ е много добър. Но САЩ са направили обратното нещо. Там са постигнали оптималност на валутната зона като са хармонизирали преките данъци.
За колеги, които не знаят, в САЩ косвените данъци са различни в различните щати. Но преките данъци, корпоративния данък и данъка върху дохода на физически лица е еднакъв, федералния данък. Има разлика в щатските данъци.
На въпроса ни, защо тук се започва обратно с хармонизация на косвените данъци, а не на преките данъци, отговорът беше очакван донякъде, че политически това е по-лесно. То е така. Но не е по-правилно. Може би по-добре да се започне от някъде.
Тоест България може да очаква следващите години от Европейската комисия искания, натиск за такива центро-устремителни сили в посока на хармонизация на косвените данъци.
Втората идея, която беше странна за мен и те не отговориха на въпроса е следната. Московиси постави въпроса, че трябва да се създаде един общ фискален резерв на Европейския съюз. Това е много интересно като идея. Но е странна идеята. Това са бюджетните излишъци, каза той, на определени страни временно да се използват като гаранции по заеми и да покриват бюджетни дефицити на други страни.
Аз го попитах колегата, той не отговори. В крайна сметка, откъде ще дойдат тези бюджетни излишъци, тъй като Германия от 45 години за първи път има излишък миналата година 0,7 от брутния вътрешен продукт. САЩ от последните 40 години имат 4 – 5 години, това е първия мандат на Клинтън. Коя друга страна има излишък. Нито Франция, нито Италия имат такъв излишък. Англичаните и те са с 7 – 8 процента брутен бюджетен дефицит. Да не говорим за другите страни от Южна Европа. Нямаше отговор на този въпрос. И за мен беше странно, че предлагат такава идея.
Първо, няма откъде да дойдат пари.
Второ, знаете, че съм малко „заядлив“. Московиси е французин. Аз го попитах, как си представяте, ако Германия има излишък, как ще гласува Парламента на Германия да даде излишъка за гаранции на Франция? Нямаше отговор на този въпрос. Не виждам как ще стане.
Предложи се една идея за дискусия, която ни звучеше и реакцията и на другите колеги беше, звучеше ни доста странно.
Третата идея, те обвързаха финансовата стабилност, разбира се с проблема за миграцията. Макар че темата беше фискална бюджетна. През 10 – 15 минути се въртеше за миграцията. И там отново министъра на икономиката, а и Юнкер, срещата беше на високо равнище и Шулц поставиха въпроса под различна форма за солидарност и в тази връзка и финансова солидарност на всички страни членки.
Изказаха се много остро против гърци. Беше председателя на Парламента на Румъния. Аз отсъствах няколко пъти по десетина минути, но не го чух той да се изказва. Но няколко делегации, в това число и холандеца постави въпроса, че точно така не трябва да се решава. И ние поставихме въпроса от нашата делегация, че в крайна сметка казахме, извинете, но големите страни, когато правихте милиарди за петрола в Северна Африка и Близкия Изток, вие не ни викахте солидарно да разделяме печалбата. Точно така беше поставен въпроса. А сега когато трябва солидарно да решаваме въпроса за мигрантите, ви искате солидарно да плащаме.
Така че ние от Източна Европа казахме, в това число и нашата страна България, всъщност аз го казах. Поех тази отговорност, никой не ме е упълномощил. Но там си казваш личното мнение. Казах им, но не видях реакция от другите колеги. Ако обичат в тази солидарност да внимават и с това, че ние не сме били при тяхната солидарност като са си разделяли парите.
Другото което е важно за България, това е Фонд Юнкер. Спомняте си, става дума за едни около 315 млрд. Новината е, че те до момента са събрали около 63 – 64 млрд. евро. Тъй като този фонд се събира от частните пазари. Това не са бюджетни пари на Европейския съюз. Европейският съюз дава гаранции по определен ред заедно с Европейската инвестиционна банка. Фондът минава през Европейската инвестиционна банка по определен ред. Той е разписан много точно. Но те са събрали около 63 млрд. Има 14 – 15 проекта, по които работят. За текущи проекти, които в момента те обсъждат и те казаха, че вече има 14 – 15 проекта, беше израза, по които работят. Аз си направих труда в кулоарите да проверя. Може да сте спокойни. Български проект няма там.
Искам да ви кажа от това, което чухме в залата и от неформални разговори се потвърдиха нашите опасения, че тези 315 млрд. по критерий за ефективност най-вероятно ще отидат основно в три, четири от водещите страни. Шансът на България тук е съвсем ясен. Ако ние разработим проекти, които да са с компания от Германия, Франция, от големите страни, само така имаме шанс, някакъв по-голям клъстер да направим, за да влезем в тези проекти.
Това са основните направления по които се работи тези два дни. Имаше интересни теоретични и други дискусии, приложни. Но ще завърша с това. Сякаш Европейската комисия е наясно с проблемите. Но тези колеги не са готови с решения. Те нямат комплексни решения. Нямат философия как ще решат тези проблеми.
Но за нашата страна изводите са тези, че нещата ще отиват към опити за хармонизация на косвените данъци. Трябва да активираме българската страна, да опитаме да се включим в тези набиращи скорост 315 млрд. евро.
И накрая една идея, която също звучи оригинално донякъде и тя се обсъжда в академичните среди и в управлението на Евросъюза. Това е Московиси, същият комисар по икономиката каза, че работят по създаването на Министерство на финансите на Европейския съюз. Това също е новина. То е новина. Но на въпроса откъде ще дойдат парите в Министерство на финансите и за какво точно ще използват парите, самият Московиси каза така: Идеята е много хубава, но не сме уточнили откъде ще дойдат парите. И второ, за какво ще използваме парите.
Като не са уточнили. Хвърлят една идея, да размишляваме по нея. Явно, че те се опитват да координират по някакъв начин фискалната политика. То е свързано с първия въпрос. Но дали националните парламенти ще се съгласят, при тези противоречия в момента в Европейския съюз да правят Министерство на финансите, което даже да има статут да е извън Европейската комисия, т.е. да има някакъв такъв над статут, прозвуча доста пожелателно, доста авангардно. Но нямаше нищо разписано и никакви конкретни неща.
Това беше в общи линии, за да знаете горе-долу в тази област накъде вървят нещата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате ли някакви допълнителни въпроси или коментари? Няма.

Да преминем към втора точка.
Законопроект за кредитите за недвижими имоти на потребители, № 602-01-6, внесен от МС на 03.02.2016 г.
Госпожа Карина Караиванова ще ни представи законопроекта.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, представям на вашето внимание законопроект на закон за кредитите за недвижими имоти на потребителите. Той има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на директива 2014-17-ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г.
Директивата има за цел да установи ефективна европейска регулаторна рамка, която да допринесе за развитието на по-прозрачен, ефикасен и конкурентен пазар на ипотечните кредити в Европейския съюз, с което да се постигне високо ниво на защита на участниците на пазара потребители, кредитори и кредитни посредници.
В приложното поле на закона се въвеждат две основни категории кредити. Кредитите обезпечени с ипотека върху недвижим имот и кредити, чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот.
Законът се прилага и по отношение на договорите за кредит предназначени за ремонт в случаите, когато тези договори са обезпечени с ипотека.
Съществено място в законопроекта заемат разпоредбите за осигуряване на по-добра информираност на потребителите, за предлаганите кредитни продукти. В съответствие с концепцията за отговорно кредитиране, законопроектът предвижда по-строги изисквания за извършване на оценка на кредитоспособността на потребителите.
Въвеждат се общи задължения за кредиторите и кредитните посредници да изпълняват задълженията си почтено, добросъвестно и професионално.
Законопроектът запазва действащата към настоящия момент уредба за формиране на референтния лихвен процент, като се предвижда при сключването на договора за кредит, в него ясно да са разписани индексите и индикаторите включени в референтния лихвен процент, тяхното съотношение и начин на изчисляване, както и всички фактори и условия обуславящи промени в референтния лихвен процент.
Запазва се забраната за събиране на някои видове такси и комисионни и се определят компетентните органи, които трябва да осигурят прилагането на регламентираните изисквания към кредиторите и кредитните посредници.
Това е накратко. Ако имате въпроси, сме на разположение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме гости от Асоциацията на банките в България, от Комисията за защита на потребителите, от Асоциацията на кредитните посредници в България и БНБ.
Ако искате някой от вас да вземе думата, заповядайте.
Становищата накратко на тези институции по този законопроект.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ – Комисия за защита на потребителите
Уважаеми госпожи и господа народни представители, нашата Комисия е участвала в работната група по изготвянето на законопроекта, така че от наша гледна точка, мисля че той би следвало да бъде подкрепен.
Конкретно това, което засяга нашата институция е свързано с контролните функции, които ние ще осъществяваме по отношение на този закон във връзка и със Закона за защита на потребителите. Тук може би колегите от БНБ ще вземат отношение. Те също ще имат контролни функции по този закон. Така че смятам, че ние ще съградим една добра координация и ще успеем да се справим с предизвикателствата, които евентуално биха възникнали при действието на този закон.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Друг желаещ. Заповядайте от Асоциацията на кредитните посредници.
ТИХОМИР ТОШЕВ: Общо взето ние имаме малко повече конкретика по отделни текстове в закона, които смятаме, че не отговарят изцяло на евродирективата.
Само няколко думи искам да кажа за кредитното посредничество. Кредитното посредничество в България, въпреки че се извършва от десет години, то е изцяло насочено в защита на потребителите и досега е било така. Работата на кредитните посредници в България е абсолютно безплатна за клиентите. Ние не налагаме никакви такси към клиентите. Тоест работим безплатно за клиентите. Чарджваме само банките за нашата работа. И основната ни работа е да договаряме по-добри условия по кредитите, отколкото стандартните условия, които се предлагат от банките. От Асоциацията на банките би трябвало да го потвърдят, защото в България в момента около 25 процента от бизнес ипотечното кредитиране минава през кредитни посредници.
В Чехия и в Словакия този процент в момента е около 60 процента, във Великобритания около 85 процента. Тоест бизнеса с кредитно посредничество се увеличава, защото то в голяма степен изцяло е в защита на потребителите.
В тази връзка смятам за сериозен пропуск, че Министерство на финансите не покани Асоциацията на кредитните посредници в работната група. И тогава подготвяйки закона взеха решение, да няма възможност кредитните посредници да назначаваме на така наречените в евродирективата назначени представители. Това е голям пропуск, защото смятам, че по този начин силно се ограничава достъпа до тази услуга, кредитно посредничество в малките градове на страната. Защото желанието на българите е да се изместват в десетте най-големи града и струпва наистина сериозен бизнес там. Но ние не може да си позволим чисто финансово да назначим хора в малки градове, които също да имат достъп до такава безплатна услуга и да им се помогне да направят правилен избор на максимално добър кредит и да не влизат в графата лоши кредити след години в обслужването на кредита.
В тази връзка, защото знам, че сега по-общо ще говорим, ние бихме искали да бъдем включени в работната група между първо и второ четене, където да предложим конкретни промени в членове на закона.
Благодаря.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Вие ако имате изготвени такива бихте могли да ги предоставите, за да ги разгледаме между първо и второ четене.
Благодаря.
Заповядайте.
РАДОСТИНА БОЖУРИН – Банков надзор на БНБ
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да поставя акцента, че законопроекта има за цел транспониране на директива и същевременно да се запази максимално сега действащия режим, въведен по отношение на ипотечни и жилищни кредити още през 2010 г., много разширен като приложно поле и с много изисквания през 2014 г. Тези изисквания се запазват при действие на сегашната директива.
По отношение на кредитните посредници. Приветстваме участие на представители на Асоциацията. Бихме могли да разгледаме предложенията.
По отношение на конкретно поставените въпроси за назначени представители, ние сме предвидили разширяване. Имахме право да забраним на основание на директивата. Примерно физически лица да извършват дейност като кредитни посредници. Дали сме възможно най-широк обхват на лицата, които могат да извършват дейност като кредитен посредник и по този начин ще бъдат включени и кредитните посредници по малките градове, за които вие споменахте. За безплатното предоставяне на услуга. Това е в защита на потребителите. Но директивата, както и нашия законопроект не постави ограничение и може винаги да се продължи безплатното извършване на тази услуга. Вече пазара ще регулира каква ще бъде цената на тази услуга.
ТИХОМИР ТОШЕВ: Благодаря. Няма смисъл да влизаме в такава дискусия сега. Наистина е добре да погледнете нашите предложения. Аз мисля, че има доста разум в тях и смятам, че изцяло отговарят на изискванията на евро директивата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте от Асоциацията на банките.
ИРИНА МАРЦЕВА: Аз в потвърждение на това, което казаха колегите от финансите и от БНБ, бих искала да кажа, както каза председателя Маргаритов. Имаше работна група, която в Министерство на финансите работи в доста продължителен период и бих казала с много продължителни обсъждания и със задълбочени дискусии по тези моменти от директивата, в които имаше все пак някакви опции за националното прилагане.
В този смисъл искам да кажа, че проектът не е направен прибързано. Напротив, направен е с доста обмисляне на положенията в него. Това което приехме като принцип и го каза госпожа Божурина от БНБ, че запазихме досегашното ниво на регулации в областта на ипотечните кредити, независимо от това, че в определени моменти, както вероятно знаете, те са в по-голяма тежест за кредиторите от това, което се изисква от директивата. Така както бяха приети промени в Закона за потребителския кредит от предходния парламент. Господин Гечев знае, тъй като беше основен вносител. Така че практически режима за потребителите остава непроменен, дори с още разширения, задължения от страна на кредиторите към тях. И разбира се, някои моменти като този информационен лист, който сега се изисква и за тези кредити по по-различен начин и с доста повече информация и някои други, бих казала допълнителни неща за тях.
Това което каза господин Тошев, аз също смятам, че ако има разумни предложения и те съответстват на директивата и между първо и второ четене така или иначе има някои обсъждания, вероятно не е проблем да се обсъдят. Аз лично нямах представа, че не сте били в група. Но смятам, че не е късно това да се поправи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Ковачев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, много са нововъведенията наистина в закона. Всичко това, което не беше изчистено в предишния законопроект за физическите лица, сега тук е транспонирана директивата. Чудесно.
Само искам да напомня на колегите, понеже разменяхте реплики. Законови инициативи имат народните представители, а не БНБ, не Асоциацията на банките, Асоциация на потребителите и т.н. Бъдете коректни.
Аз днес разгледах закона. Има много нови моменти. Първо, с външното оценяване. Това е нов момент. Вдигате монопола върху застрахователите. Не знам как смятате да го урегулирате. Дано да няма нов повторен монопол да се налага. Тъй като знаете, че много холдингови групи имат собствени застрахователи и ги налагат при ипотечните договори.
Колкото за по-високата информация. Да, това зависи изключително и много от качествата на самите кредитни инспектори. Тези които предлагат ресурса на банката. Въпреки, че и за посредниците са въведени правила, нещо което е ново за България. Таксите стават еднократни. Това е нов момент. Лихвите ще бъдат с референтни стойности. Има нова политика за възнагражденията.
И най-важните моменти в закона, това което липсваше до момента беше въведено само за физическите лица по отношение на потребителското кредитиране. Това е такса за предсрочно погасяване, нещо изключително важно. Тъй като до 12-тия месец, ако има предсрочно погасяване, то ще бъде само в размер на 1 на сто. Горе долу това е справедливо възнаграждение по отношение на банките. След 12-тия месец вече няма да може да се налагат такси при предсрочно погасяване, нещо което трябваше много отдавна да се случи.
Най-общото, което съм извадил от закона е това. Още веднъж ви поздравявам за работата, която сте свършили при транспониране на директива 17 и се надявам, че няма да има никакви порочни практики със законопроекта. Има тук там леки корекции по текстовете.
Асоциацията на банките искам да попитам, защото вие при всички положения имате пръст, как да тълкувам чл.28, ал.5. Когато промяната на лихвения процент произтича от акциона на капиталовия пазар и т.н.
ИРИНА МАРЦЕВА:
Само ще кажа, че нямаме пръст. Това са текстове от директивата. Този текст не мога в момента да ви го тълкувам. Дори акцион на капиталов пазар не знам какво значи. Не ни обвинявайте.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Аз съм участвал, преди да стана народен представител, по набиране на капитал в банка и се учудвам, този текст някак си не кореспондира с останалите текстове. Излиза на практика, че ако вие сте сключили договор с мен тази година и следващата година вие сте имали капитал набиране на вторичния пазар и то ви е по-високо или по-ниско, вие имате право едностранно да ми промените лихвата, а това не кореспондира с референтните стойности и т.н. Но тъй като вече ми отговорихте това остава.
Благодаря. Ние ще подкрепим законопроекта цялата група.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Текстовете са повече юридически и имаме такова съгласие по между си, мисля че и нормативно трябваше да има числа, до какви ефекти ще донесе това в таксите примерно, какви разлики.
Но аз по скоро имам една препоръка на основата на това, което нашите юристи казаха в групата, четейки въпроса. Мисля, че още веднъж трябва точно това да се направи, да се огледа с текстовете на други закони. Защото те посочиха две, три места, които при второ четене ще предложим промяна в текстовете, където според тях има противоречие, в това число какво се залага като ипотека, че може и нещо друго да се залага, ми обясняваха по този текст. А в нашия закон пише, че може да бъде само жилището.
Тоест трябва да се види, дали директивата не влиза в противоречие, а тук там има такова. И това може да доведе до сериозни смущения в системата. Затова още веднъж юристите от всичките отговорни звена да прегледат има ли конфликт в текстовете. Защото всички трябва да знаят, директивата не е задължителна и в другите страни не я прилагат 1 към 1. Това се нарича директива. Има директиви, в които някои неща трябва да са 1 към 1, а в други не. Защото, ако директивата внесе смущение в система като противоречие в текстовете, ще имаме проблем. Но аз мисля, че между първо и второ четене би следвало юристите със задружни усилия, текстовете да ги прегледат още веднъж и да видят, дали няма такива противоречия да бъдат отстранени.
Да използвам случая да кажа, да от миналата година бяха направени промени. Ние сега систематизираме информация и ми е много приятно да отбележа, че всичките опасения на някои от колегите банкери отпадат. Тъй като конкуренцията се засили. Цената по кредитите падна за българските семейства, а печалбата на банките гони 1 милиард, на което ние много се радваме. Така че се оказахме прави с тези промени. Мисля, че и сега със задружни усилия ще подобрим нещата, така че да бъде в полза и на стабилността на банките и на кредитополучателите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев.
Други колеги? Господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Аз първо искам да декларирам конфликт на интереси по този закон, защото съм кредитополучател.
Разбира се, целите които са заложени в закона, те са абсолютно адекватни на така разписания закон. Изключително важно е, че тук се засягат и интересите на кредиторите и на кредитополучателите и постигането на една стандартизация от гледна точка на адекватното информиране на кредитополучателите.
Това е много важен момент. Защото дори и към момента, въпреки много промени, които сме правили има проблем в тази връзка. Защото една от най-големите опасности за кредитополучателите е когато си подадат ръката на банката, след време трудно да си освободят рамото. Това са мои наблюдения. Така че ние ще подкрепим този закон. По време на четенията, мисля че ще се изчистят и малкото детайли.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Една реплика само. Да помоля за съдействие Банковата асоциация, да намери някакъв начин да напомни на търговските банки, да не хитруват някои от тях, защото имаме систематизирани сигнали, че някои си позволяват да не изпълняват закона. Да искат наказателни такси, да разтакават клиенти, които искат да си прехвърлят заема.
ИРИНА МАРЦЕВА: Ако има такива сигнали нека да ги подадат към БНБ. Ние нямаме права. Ако има такива сигнали, те първо трябва да са конкретни.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, конкретни са.
ИРИНА МАРЦЕВА: И да се насочат където трябва.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Конкретни са с трите имена и ЕГН.
ИРИНА МАРЦЕВА: Дайте ги.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Направо на банковия надзор или на Комисията за потребителите.
Има ли други желаещи? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Първо гласуване на Законопроект за кредитите за недвижими имоти на потребители, № 602-01-6, внесен от МС на 03.02.2016 г.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
С това изчерпахме днешния дневен ред.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 15 часа и 10 минути /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ: