---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 11 февруари 2016 година /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *

/ Начало 14 часа и 30 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписано на 12 ноември 2015 г. в Ла Валета и на Сертификата за принос на донорите по Приложение II от Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка и за неговия вътрешен правилник, подписан на 30 ноември 2015 г., № 602-02-3/04.02.2016 г.
2. Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Кредитното споразумение за структурен програмен заем /България, съфинансиране по Фондовете на ЕС 2007-2013 г./ между Република България и Европейската инвестиционна банка № 602-02-4/04.02.2016 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 502-01-83/07.10.2015 година.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 502-01-82/ 05.10.2015 г., внесен от МС.
5. Законопроект за държавните помощи, № 602-01-3/ 20.01.2016 г., внесен от МС.
6. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 502-01-92/18.11.2015 г., внесен от МС.
Предложения за допълнение към дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.

По точка първа
Госпожа Павлова ще ни представи законопроекта.
МАРИЯ ПАВЛОВА: Представлявам Министерство на външните работи. Директор съм на Дирекция „ООН и сътрудничество за развитие“.
Проектът на Закона за ратифициране на Споразумението за учредяване на Спешен доверителен фонд на Европейския съюз за стабилност и справяне с първопричините за нелегалната миграция от Африка се внася от Министерски съвет. Прието е решение на Министерския съвет в тази посока.
Споразумението е свързано с учредяването на въпросния Доверителен фонд, който има за задача, а той е един по-гъвкав и бърз инструмент за финансиране на проекти насочени към преодоляване на коренните причини за нелегалната миграция от Африка. Тъй като за Европейския съюз това се оформя наред с кризите, с бежанците, които идват от Сирия, от Афганистан. Проблемът за нелегалната миграция от Африка е също така един сериозен, приоритетен въпрос, който е необходимо да бъде адресиран по подходящ начин.
Европейският съюз вече предоставя значителна хуманитарна помощ за Африка, като тук става дума за три основни подрегиона. Това е региона на Сахел, включително басейна на езерото Чад в Африка, региона на Африканския рог, а също така и Северна Африка. Това са и основните географски приоритетни направления към които ще бъдат насочени инициативите и проектите, които ще бъдат финансирани по линия на въпросния фонд. Тоест, Европейският съюз ще бъде ангажиран не само с хуманитарна дейност, която е основна за Африка, но също така и с конкретни проекти, които ще бъдат специфични за отделните региони за справяне с първопричините за нелегалната миграция.
Фондът беше учреден на срещата на високо равнище в Ла Валета, на която бяха представени държавните ръководители на страните членки на Европейския съюз. Също така страните участващи в Африканския съюз, повечето африкански страни.
От българска страна в срещата участва министър-председателя Бойко Борисов. В Ла Валета беше дадено принципно съгласие от българска страна за присъединяване към споразумението, като по-късно то беше подписано от нашия постоянен представител в Брюксел.
От гледна точка на бюджетно финансовия аспект смятам, че е важно да се подчертае, че Фонда се създава преди всичко със средства предоставени от Европейската комисия, най-вече по линия на Европейския фонд за развитие, в който участват всички държави членки. Един милиард от резерва на Европейския фонд за развитие се взема, както и 800 млн. от други финансови инструменти на Европейския съюз. Тоест, това ще е основната финансова база, която ще използва Доверителния фонд. Разбира се, той ще разчита и на доброволни вноски от държавите членки и в тази връзка на конференцията в Ла Валета беше отправен призив към държавите членки да участват с доброволни вноски във Фонда. Повечето от по-големите членки участват с доста съществени вноски във Фонда. България също като акт на солидарност ще вземе участие с 50 000 евро, които ще бъдат предоставени след ратифициране на Споразумението от Народното събрание, също и придружаващите документи, а именно сертификата за принос от страна на България.
Това мога да кажа. Разбира се, готови сме да отговорим на въпроси, които уважаемите народни представители биха имали към нас.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Слушаме ви колеги. Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря. То се подразбира, но тези 50 000 евро, които са символична сума, разбира се. Те са еднократна. А ако се наложи други дарения на базата на това Споразумение, пак ли се влиза в Парламента за разрешение или веднъж получено разрешението, вече може други суми да се влагат във Фонда?
МАРИЯ ПАВЛОВА: Уважаеми господин Гечев, това наистина е първоначална вноска. Ако Правителството прецени за необходимо да направи втора вноска, няма да има нужда наново да влиза предложение за ратификация. Тоест, ще бъде ратифицирано еднократно Споразумението и всяка последваща вноска ще бъде правена допълнително, без необходимост от такава процедура.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Правилно съм се досетил, че от тук нататък всяко Правителство може, сега 50 000, а утре 50 млн. да даде. Това е малко странно. Защото моето притеснение е следното. Тук сме говорили и друг път. Нашата страна е член на Европейския съюз и е солидарна. Обаче в същото време едни страни колониални със столетия са изкарвали стотици милиарди от Африка. Нямам спомен България да е колонизирала. Сега направиха на „салата“ Северна Африка, в резултат на което пак ние плащаме, българския народ. Сега искат 50 000 евро или 5 евро, а утре ще искат 50 млн. Тези които си надробили тази попара, да си плащат. Въпросът е принципен. И нашата страна на тези преговори трябва да отстоява позиции. Не може страни бивши колониални и сегашни да помпат петрол за милиарди и накрая да ни хвърлят на нас сметката. Много хитри се извъдиха тези наши колеги.
Това че сега ние по принцип приемаме сумата от 50 000, но след това всяка сума може да мине, аз не мога да гласувам за такова нещо. Тъй като не става дума за 50 000 евро, а става дума за ратификация на Споразумение, от което не се знае утре кой как ще ни извива ръцете. Аз мисля, че е ясно решението. Не е въпроса в 50 000 евро. Ние подписваме празен чек в момента. Няма как ние да го подпишем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма ли горна граница или нещо, което е включено в договора?
МАРИЯ ПАВЛОВА: Когато казах това, аз имам предвид процедурата на ратификация. Ако в последствие бъде преценено, че трябва да бъдат направени допълнителни вноски, аз мисля, че пак ще се мине по регулярната процедура на приемане на решение на Министерския съвет.
РУМЕН ГЕЧЕВ: На Министерския съвет да, а Парламента?
МАРИЯ ПАВЛОВА: Аз мисля, че в този случай, Народното събрание ратифицира Споразумението и Сертификата също към него.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Кой какво мисли няма значение. Вие вашите мисли може да си ги споделяте вкъщи с близките и роднините. Тук е Бюджетна комисия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да задам един уточняващ въпрос господин Гечев, ако позволите. Тези 50 000 евро, за които споменахте, записани ли са в този договор, който гледаме днес, който ратифицираме.
МАРИЯ ПАВЛОВА: Сертификатът е неразделна част за нас от договора.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво пише в Сертификата?
МАРИЯ ПАВЛОВА: В Сертификата е записано 50 000 евро.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В този сертификат пише ли, че се предвижда опция за други вноски при необходимост.
МАРИЯ ПАВЛОВА: Не.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тогава защо ни казахте, че ще има други вноски.
МАРИЯ ПАВЛОВА: Аз казвам, че теоретично съществува такава възможност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз това искам да си изясним. Ние нямаме сертификат.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо председател, ние нямаме и Споразумението, което е изумително. Ние трябва да гласуваме Споразумение, което го няма. Извинявайте, но нещо не е така. Няма го и Споразумението в документите. Вие виждате ли споразумение някъде?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Споразумението го нямаме. Но понеже Сертификатът е за приноса на донорите, поне Сертификатът да видим какво пише в него.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нямаме и сертификат.
МАРИЯ ПАВЛОВА: В английски текст и в превода на български са разпространени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само това ли е дошло или в деловодството има и други документи. Това качено ли е на сайта.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Няма на сайта такова нещо?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли го въобще в електронен вид?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз ви предлагам да отложим точката и да проверим документално как стоят нещата, за да не си обвързваме държавата с незнайни и знайни суми. Няма да стане нищо, ако го отложим за другата седмица. Ние нямаме нито сертификат, нито споразумение. Няма как да стане тази работа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма ли го в електронен формат?
МАРИЯ ПАВЛОВА: Изпратени са освен оригиналния текст на Споразумението, превод на български език и Сертификата също, който също е преведен.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Преди имаше Закон за държавен бюджет, устройствен закон и т.н. Сумите, които са разпределени за подобни плащания гарантирани ли са, определени ли са по максимален размер или в някакъв допустим размер в Закона за държавния бюджет?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не могат да отговорят. Нас ни интересуваше нещо много просто. В този Сертификат има ли опция за други вноски?
Като няма, защо ни казвате, че ще има други вноски?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ще мине само с решение на Министерски съвет и ще кажат‚ че Парламентът вече се е произнесъл по принцип. Или всяка вноска ще минава през Парламента? Аз това питам. Разговорът не би трябвало да е може би, едва ли не. Това не е разговор за Бюджетна комисия на Българския парламент. Тук има да или не. Ние не сме сигурни и следователно, поне ние няма да подпишем такова нещо. Няма нищо фатално. Ще го уточним. Но трябва да сме сигурни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Правите ли предложение за отлагане на точката?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Правя предложение да го разгледаме следващия път. Нищо спешно няма.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Който е за, да отложим точката, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се. Отлагаме точката за следващата седмица.
Законът за държавния бюджет го оставете. Той е източник.
МАРИЯ ПАВЛОВА: Само едно малко уточнение. Средствата за тази вноска се взимат от програма „Многостранно сътрудничество за развитие“, която е част от бюджета на Външно министерство. Тоест, върху централния бюджет няма никакви финансови импликации да има.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо, аз само ще ви помоля за другия път, ние ще раздадем на народните представители споразумението и приложението. На тези въпроси, които постави господин Гечев, да имаме ясен отговор.
Благодаря ви.

Преминаваме към точка втора.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги моля за извинение. Няма да мога да присъствам на заседанието. Упълномощавам колежката Диана Йорданова да гласува както намери за добре. Трудно започна днес заседанието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към точка втора. Господин Бекир.
ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, Кредитното споразумение за структурен програмен заем между Република България и Европейската инвестиционна банка е сключен на 14.12.2007 г. и се осигурява необходимия ресурс за национално съфинансиране на проектите, изпълнявани със средства от структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз. Разпределените от Европейската инвестиционна банка до края на 2015 г. средства от кредитното споразумение са в общ размер на 561 млн. 420 282 евро. Общата сума на усвоените до момента средства от заема е 447 млн. 154 136 евро.
Във връзка с изтичането на сроковете за усвояване и преразпределение на средствата от заема, определен в кредитното споразумение, бе направен анализ на финансовото изпълнение на проектите, за които банката е одобрила ползването на средства от заема и е било установено, че за някои от проектите, изплатените до момента средства за национално съфинансиране за по-малко от разпределените от банката и изтеглени от кредитното споразумение средства за целта. Това в някои случаи е в резултат от постигане на по-ниска цена при провеждане на тръжните процедури по някои от проектите, а в други поради прехвърляне на някои проекти за следващия програмен период.
Съгласно чл.1, т.1б от Кредитното споразумение, тези средства могат да бъдат преразпределени за други, одобрени от банката проекти. Като крайния срок за представяне на искане за преразпределение е 31.12.2015 г. Останалите неизползвани средства, които не могат да бъдат преразпределени, подлежат на предсрочно погасяване, съгласно чл.4, т.1.3а от Кредитното споразумение, като се дължи обезщетение, чийто размер се определя от Европейската инвестиционна банка след изпращане на искане за възстановяване на средствата.
Предвид на това, че част от проектите за които банката е одобрила ползването на средства от Кредитното споразумение, все още са в процес на изпълнение и по тях предстоят още плащания в частта национално съфинансиране, а за другите все още се очаква одобрение от банката, на този етап не могат да се прогнозират възможностите за преразпределение на усвоените по заема средства.
Във връзка с визираните обстоятелства и предвид обвързаността на финансирането от Кредитното споразумение с приключването на програмния период 2007 – 2013 г. бе подписано изменение № 1 на Кредитното споразумение, с което се удължават сроковете за преразпределение на средствата от заема до 31.01.2017 г. Сроковете за изпращане на искания за усвояване на средствата до 31.03.2017 г., срокове за усвояване на средства по заема до 31.07.2017 г. и за изпращане на окончателните доклади за приключването на проектите по оперативни програми до 31.03.2018 г.
Ратифицирането и влизането в сила на изменението ще даде възможност за оптимално използване на отпуснатите от банката средства по кредитното споразумение и приключване на дейностите по него при минимални разходи за бюджета.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви, госпожо председател. Имаше малко повече информация в това, което казахте от това, което ние имаме тук. И в случая споразумението не е приложено. Гледаме от мотивите и ще помолим Министерство на финансите да даде отговор на следните въпроси, което предварително трябваше да направите. Примерно, цитирам: Разпределените от Европейската инвестиционна банка до момента средства са 561 млн. Първо не е ясно колко е общия размер, който предоставя банката. Има някакво противоречие.
Второ разликата от това, което сте дали 561 млн. 447 000 до момента усвоени средства е 111 млн. За толкова ли става дума или 114 млн., които се разсрочват до тогава?
Тук пише преразпределение и връщане на средства от заема. Кога съм написал аз ще се връщат. Вие казахте до 2017 – 2018 г. Защото тук няма отговор на този въпрос.
Колко ще ни струва това в лихви? Колко са наказателните лихви сега? Колко ще бъдат там. Някаква табличка трябваше да има. И друг път е ставало дума. Колеги, Министерство на финансите е това. Ако обичате дайте сметки с точност до запетая. Една табличка дайте - главница, лихва. В Техникума се правят тези работи. Вие имате експертизата, имате всичко. Не подценявайте народните представители. Дайте ни малко финансов анализ. Кое налага да се отсрочат тези 120 млн., в смисъл, това не е чак толкова голяма сума за България, защо да не си я изплатим? Какво печелим от това?
Освен това които и да са правителствата, тук виждаме неусвоени. Тук трябваше да има някакъв анализ. Кой не е усвоил? Защо не е усвоил? Да го поканим тук и да питаме какво става в съответните министерства. Защото някак си някой не си е свършил работата, ние взимаме решение за лихви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това че не са усвоени. Ако държите Бюджетна комисия да изслуша съответните министерства, това може да се случи в последствие.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние данъкоплатците плащаме. Ние искаме да знаем за какво плащаме. Защо така е станало?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля да отговорите на господин Гечев.
РОСИЦА ДИМИТРОВА: По повод на тези неща, които казахте. Принципно удължаването се прави, за да не се налага да се връща разликата, която виждате в тези две суми е сума, която ако не бяхме удължили сроковете трябваше да се върнат на банката, тъй като не са усвоени. Неусвояването в информацията казахме, че се дължи на това, че част от проектите, примерно по Оперативна програма „Транспорт“ е намален процента на националното съфинансиране от 20 на 15 процента. А средствата, които са изтеглени от банката са теглени при първоначалните изчисления, когато е теглено на процент 801 помощ от Европейския съюз и 20 процента национално съфинансиране. Тези разлики, това е една от причините за явяването на тази разлика в сумата, която евентуално би трябвало да се върне.
Другата причина е, че все още има проекти, които са в процес на одобрение и ние не знаем каква стойност ще одобри, за да направим окончателните изчисления за това какви сценарии, по-тежък и по-оптимистичен сценарий на вероятностите за връщане на пари и преразпределени по други проекти. Това което правим в момента, първата стъпка беше да инициираме удължаване на срока на Кредитното споразумение. Общият размер на заема е 700 млн. Да инициираме удължаването на срока на Кредитното споразумение, за да може да имаме още време, когато ще предложим на банката, да се преразпредели за други проекти, които са одобрени вече изтеглените средства , за да не се налага и да намалим до минимум сума, която може да се наложи да се върне. Това е целта.
Принципно заема се отпуска на траншове. Като всеки транш се отпуска при съответен лихвен процент, който е към момента на отпускане на транша се определя от банката. Трудно е да се определят обезщетения евентуални, които могат да се изплатят, тъй като банката ги определя на база, към момента на изпратеното искане за преразпределение на база на моментната лихва, която е, на база на таксите, които има банката вътрешни и правилата си за изчисляване. И затова не може да се каже на този ранен етап да направим прогноза. Нашата цел е с влизането в сила на удължаването на сроковете, да може да имаме достатъчно време да преразпределим за проекти и да направим окончателната прогноза за това, какви средства ще се наложи да бъдат върнати и какви ще бъдат преразпределени. Целта е да сведем до минимум, ако може и въобще да не връщаме пари.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Има ли други въпроси? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 на Кредитното споразумение за структурен програмен заем /България, съфинансиране по Фондовете на ЕС 2007-2013 г./ между Република България и Европейската инвестиционна банка № 602-02-4/04.02.2016 г.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.

Преминаваме към точка трета - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 502-01-83/07.10.2015 година.
Заповядайте.
ВЕРГИНИЯ РУСЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да представя на вашето внимание днес, проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Анализът и оценката на прилагането на Закона за юридическите лица с нестопанска цел през последните 14 години, разкрива редица несъвършенства в нормативната уредба на процедурата по регистрация и отчетност на юридическите лица с нестопанска цел. Системно се наблюдава противоречива съдебна практика при регистрацията на юридически лица с нестопанска цел в различните окръжни съдилища, което създава правна несигурност, води до увеличаване на административната тежест за организациите и сроковете за регистрация и създава предпоставки за засягане на конституционното право на сдружаване.
На следващо място съществуващата към този момент процедура по регистрацията на юридически лица с нестопанска цел в окръжните съдилища не гарантира в достатъчна степен публичност и отчетността на организациите. Този режим затруднява институционалния, гражданския мониторинг относно дейността на определени организации, както и предприемането на превантивни мерки по отношение на негативните практики в дейността им. Освен това съдебната регистрация на юридическите лица с нестопанска цел е по-бавна и по-скъпа от регистрацията на търговско дружество в Агенцията по вписвания. Това не съответства на съществуващото положение, при което търговските дружества са активен и значим участник в гражданския оборот. Докато при юридическите лица с нестопанска цел материалния интерес обикновено е нисък или почти отсъства при повечето организации. От тази перспектива по-високата административна тежест за юридическите лица с нестопанска цел е неоправдана.
С предлагания законопроект се цели.
Първо, преминаване на регистрацията на юридически лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието.
Подобряване на прозрачността и отчетността на организациите.
Намаляване на административната тежест и създаване на условия за прозрачност в дейността на юридическите лица с нестопанска цел.
Освен това прехвърлянето на регистрацията реализира важния етап от регистърната реформа и съответства на заложените цели в актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа, относно регулиране на натовареността на съдилищата. Предлаганото прехвърляне на регистрацията на юридически лица с нестопанска цел към Агенцията по вписване се очаква да има следните позитивни ефекти:
Да се намали административната тежест в процеса на регистрация на юридическите лица с нестопанска цел. По-бърза процедура по регистрация. По-ниски държавни такси. Електронно подаване на документи.
Второ, да се повиши прозрачността и отчетността на юридическите лица с нестопанска цел. Публикуване на всички финансови отчети и отчети за дейността на организациите.
Трето, да се освободи съда от дела с ниска правна сложност, което ще позволи насочване на ресурси на съдилищата към разглеждане на исковите производства и ще има положителен ефект върху регулиране на натовареността.
Четвърто, пълноценно използване на организационния и техническия ресурс на Агенцията по вписвания.
С проекта се предлагат промени в Закона за Търговския регистър, а именно:
Изменителните разпоредби в Закона за Търговския регистър създават регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като част от Търговския регистър, определен като обща електронна база данни. Предложеният подход избягва свръх регулацията и се ограничава само до необходимите промени, които отразяват спецификите на регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел.
Предвиденият в проекта едномесечен срок за заявяване на вписване на обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел съществено ще повиши прозрачността на организациите и правната сигурност.
Предложеният едномесечен срок за заявяване на вписване на обстоятелствата течащ от деня на възникването им, съответно на промяната им, ще има съществена дисциплинираща роля.
Въвеждането на възможност за ползване на електронни услуги в процеса на регистрация и отчитане на юридическите лица с нестопанска цел е съобразено с изискванията на Закона за електронното управление и съдейства за намаляване на административната тежест и за спестяване на значителен организационен и финансов ресурс при изпълнение на законовите процедури.
Предложената нормативна регламентация в съответствие с директива 2006-123 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 година, относно услугите на вътрешния пазар, където в чл.8 е предвидено задължението на държавите членки да осигурят възможност всички процедури и действия по предоставяне на услуги, да могат да бъдат лесно изпълнени от разстояние и по електронен път.
В своята цялост измененията съответстват на отправената препоръка от Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма Монивал към Съвета на Европа, в рамките на четвъртия кръг за оценка на Република България да предвиди задължение за съхраняване на информация за лицата, които притежават, осъществяват контрол или ръководят дейността на юридическите лица с нестопанска цел.
Със законопроекта се изпълняват конкретни мерки заложени и приети от Министерския съвет стратегически документи. А именно стратегията за подкрепа на развитие в гражданските организации в Република България за периода 2012 – 2015 г. и стратегията за развитие на държавната администрация 2015 – 2020 г.
С оглед на изложеното предлагам на Комисията по бюджет и финанси да подкрепи предложения законопроект и да предложи на Народното събрание приемането му на първо гласуване.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Госпожо председател, уважаеми колеги, тази промяна е добра. Аз я приемам. И смятам, че мотивите са правилни и всичко това, което като промяна ще направим ще постигне тези цели.
Моят въпрос е свързан именно с намаляването на административната тежест. Едната цел е такава на тази промяна. Не беше възможно да стане служебно и автоматично прехвърлянето и пререгистрацията на вече регистрирани юридически лица с нестопанска цел. Ако целта е да се актуализират регистрите и ако вие смятате, че има такива, които не са били коректни и не са подавали информация, то реда е друг. Но защо трябва по този начин, ако това е мотива, да бъдат административно санкционирани и тези, които са били изрядни и имат пълната информация.
Вторият ми въпрос е това прехвърляне финансово осигурено ли е, ресурсно осигурено ли е от Министерство на правосъдието към Агенцията по вписване.
Благодаря.
ВЕРГИНИЯ РУСЕВА: Благодаря за въпросите. Всъщност първи въпрос ние много го обсъждахме, дали не трябва служебно да се прехвърля. Но преценихме, че тъй като този регистър, който сега ще бъде в Агенцията по вписване много публичен. За него има информация за всеки, който членува в тази организация негови лични данни. А когато той се е регистрирал в съда, такова изискване не е имало. Затова смятахме, че е коректно всеки, който действително желае да отговаря на новия режим, да си подаде това заявление. То е еднократен акт. Да се отнесе в Агенцията по вписване и след това всичко автоматично, цялото досие служебно се прехвърля. Но сметнахме, че е коректно хората да могат да заявят това желание отново. Защото тази публичност не е била налична към момента, когато те са се регистрирали. Това са лични данни, за които всеки трябва да вземе решение, дали да ги заяви или не.
А по втория въпрос, предвидени са парите в бюджета на Министерство на правосъдието. От бюджета са осигурени. Не е голяма сумата. Така че е обезпечено прехвърлянето. То безспорно ще отнеме няколко години. Ще бъде по аналог с търговските дружества, ако си спомняте преди как излязоха от съда и влезнаха в Агенцията по вписване. Същият модел и същия опит вече имаме натрупан. Така че добрите практики се надявам да помогнат в случая по-лесно да стане. Но определено ще бъде труден период и процес.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси.
Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо председател, аз искам да попитам, какво налага да гледаме този закон в Бюджетна комисия?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има промени в данъчни закони, но те са чисто формални.
В тази връзка промяната в Закона за счетоводството между първо и второ четене трябва да се изчисти по определен начин. Защото междувременно имаме нов Закон за счетоводството и там не са съобразени. Но това е защото явно, че е работен преди това.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Другият ми въпрос е създадени ли са достатъчно добри контролни механизми след като не минава през съда, какви точно NG-ота ще бъдат регистрирани и с какви цели? Защото това също е важен въпрос. Все пак знаем, че неправителствени организации могат да бъдат използвани за цели, които в някои случаи могат да противоречат и на националните интереси. Така че е важно да знаем контролните механизми, дали са достатъчни за тази цел.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Русева.
ВЕРГИНИЯ РУСЕВА: Няма промяна в изискванията към сдруженията, които ще бъдат регистрирани по същия начин. И евентуално, ако Агенцията, длъжностното лице по регистрация откаже вписване, тогава неговия отказ подлежи на обжалване. Но не е изменено като изискване към организациите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпросът е, че контрола се прави от длъжностно лице в Агенцията, а не от длъжностно лице в съда.
ВЕРГИНИЯ РУСЕВА: Няма да минава през съда. Длъжностното лице по регистрация също е юрист. Това също е при компаниите, когато се регистрират търговските дружества.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво като пример може да кажеш, че съда е отказвал регистрация по някакви причини, различни от неизпълнението на условията по закона. Съдът действа по изискванията на закона.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ви призовавам да подкрепите този законопроект. По отношение на тези притеснения, аз мога да ви кажа, че в момента в съдилищата отделните регистърни производства при регистрация на юридически лица с нестопанска цел, но с разнопосочна практика, не е еднаква. На едно юридическо лице с нестопанска цел, с примерно цели за развитие на планински туризъм се регистрира. Същите цели друго юридическо лице с нестопанска цел, в друг окръжен съд се отказва регистрация.
Така че в това отношение в малка или в по-голяма степен с преминаването към Агенцията по вписванията тази разностранна съдебна практика, която имаме в момента постепенно ще се унифицира и този проблем няма да го има. Отделно от това действително ще облекчим в голяма степен гражданите, които искат да се сдружават в подобни юридически лица с нестопанска цел.
И на следващо място ще ви посоча, че и сега продължава да съществува проблема с такива, които са регистрирани в обществена полза, но се регистрират в централния регистър към Министерство на правосъдието. На практика по този начин нарушават изискването на закона. По отношение на тях не може да бъде упражняван този контрол, който би могъл и би бил упражняван, когато всичко бъде публично и бъде публикувано на сайта на Агенция по вписванията Търговски регистър, както това може да става сега с всяко търговско дружество.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси и коментари?
Заповядайте господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че законът е добър. Ние ще го подкрепим. По-скоро исках да попитам за една промяна,която е предвидена в § 26 по отношение на Закона за търговския регистър. Там е предвидено, че когато подават заявления има бележки и предложения, същите се публикуват на страница на Агенцията или в партидата на съответната организация.
През м.март миналата година, ние направихме едно предложение, а именно, че подобни бележки се изпращат и по електронната поща на вносителя, когато е посочено това. За съжаление това сега се премахва. Това е едно облекчение, което беше много добре за гражданите, за бизнеса и считам, че също трябва да бъде запазено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А то влезна в сегашния закон.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Да, това е влезнало през м.март в Закона за търговския регистър. А именно, когато ти дадеш предложение и Агенцията има бележки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Специално за нестопанска цел или въобще?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Въобще. Това е много сериозно облекчение за бизнеса, тъй като трябва да отварят постоянно страницата на Агенцията, да следят своите партиди. А така получават имейл, когато те посочат такъв и това е много добро облекчение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще направиш предложение между първо и второ четене и ще го добавим.
Има ли други изказвания?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: В Закона не е предвидена промяна. В данъчните закони трябва да има промяна и в Закона за хазарта. Чл.10а във връзка с вноските за социално отговорно поведение. Тъй като там беше организации с нестопанска цел.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това ще го имате предвид между първо и второ четене и ще го подадете.
Гласуваме. Който е за закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел№ 502-01-83/07.10.2015 година, внесен от Министерски съвет, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет с тези бележки, които ще бъдат отразени.

Преминаваме към следващата точка четвърта - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 502-01-82/ 05.10.2015 г., внесен от МС.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представям ви мотиви към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Като държава членка на Съвета на Европа, Република България участва в работата на Комитета от експерти за оценка на мерките срещу изпирането на пари, известен като Комитет Монивал, чиято основна задача е преглед на съответствието на системите на членуващите държави за превенция и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма със съответните международни стандарти.
Оценителният доклад на Комитета Монивал за Република България е приет 2013 г. и съдържа констатирани слабости и препоръки за постигане на пълно съответствие с тези стандарти, както и за ефективното им прилагане.
С цел изпълнение на визираните препоръки и отстраняване на недостатъците са предложени съответните изменения и допълнения, като с проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се уреждат групите лица спрямо които се налагат предвидените в закона мерки. Редът по който се налагат мерките спрямо различните организации и лица, реда за публикуване на информацията във връзка с налагането на мерките, административно наказателната дейност осъществявана от органите на ДАНС и МВР. Въведени са нови понятия и са дадени техните определения. Определения и възможност да се подават документи по електронен път.
Посочени са три групи лица, спрямо които ще се прилагат предвидените в закона мерки – физически лица, юридически лица, в групи и организации спрямо които са наложени санкции за тероризъм или финансирането му с регламент на Европейския парламент и на Съвета. Физически лица, юридически лица, групи организации посочени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации като свързани с тероризъм или финансирането му или спрямо които са наложени санкции за тероризъм или финансирането му с резолюция на Съвета за сигурност на ООН.
Със законопроекта се предвиждат мерките по чл.4б, т.1 да се прилагат по реда предвиден в регламентите на Европейския парламент и на Съвета и по реда на този закон по т.2 и т.3 на същия член само по реда на Закона.
Урежда се реда за включване на лица в списъка по чл.4б, т.3. Тоест дадени са компетентните органи имащи право да предлагат включването на лица в списъка. Определен е реда за приемане на списъка и неговото обнародване, както и обжалването му.
Със законопроекта се вменява задължение на Министерство на външните работи да публикува актуална информация, относно лицата спрямо които се прилагат предвидените в закона мерки. Предвижда се наказателно постановление за нарушение на закона, да могат да се издават и от председателя на Държавна агенция национална сигурност.
Предвидена е възможност уведомяването по чл.9, ал.3 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и по чл.11, ал.1 и ал.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и изпращането на вътрешните правила по чл.16, ал.3, от Закона за мерките срещу изпирането на пари да се извършват по електронен път, като са направени съответните промени и предложения за промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Благодаря. Докладвах мотивите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги заповядайте.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 502-01-82/ 05.10.2015 г., внесен от МС.
Който е за, моля, да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря ви.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Поради участие в друга комисия няма да мога да присъствам. Ще гласувам за по следващите законопроекти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да. Благодаря.

Преминаваме към точка пета – Законопроект за държавните помощи, № 602-01-3/ 20.01.2016 г., внесен от МС.
Господин Фейзи Бекир.
ФЕЙЗИ БЕКИР: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, внесения на 20.01.2016 г. проект за нов Закон за държавните помощи има за предмет уредбата по предоставяне на държавни и минимални помощи, процедурите необходими, за да се осигури спазването на чл.108 от договор за функционирането на Европейския съюз, изпълнението на задълженията за докладване, събиране и обработване на данни, информация по установяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ и оценка на държавните помощи, за които не е необходимо уведомяване, респективно решение от страна на Европейската комисия.
Проектът се запазва от съществени моменти от досега действащи режим, а именно общите положения, правомощията на министъра на финансите и на министъра на земеделието и храните, същността на процедурите, обмена на информация и координация.
Успоредно с това с проектозакона се въвеждат многобройни и важни по обхват и съдържание промени свързани с проведения процес от Европейската комисия по модернизация на правилата по държавните помощи през 2012 – 2014 г. Последното наложи създаването на нов закон, а не на законопроект за изменение и допълнение на съществуващия.
Проектът на нов закон за държавните помощи усъвършенства и прецизира националното законодателство по отношение на процедурите, наложени от изискванията на европейските регламенти и трайната практика на Съда на Европейския съюз и на Европейската комисия в областта на държавните помощи.
Следва да отбележим, че извън междуведомственото съгласуване е проведено обществено обсъждане. Проектът на закон е съгласуван предварително и с Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, Върховния административен съд и Върховния касационен съд.
Законопроектът е структуриран в девет глави. Като в глава първа, освен че се урежда предмета, обхвата и съвместимостта при отчитане на разпоредбите на чл.107 и чл.108 от договорите за функционирането на Европейския съюз, като новост са включени основните принципи, които следва да се съобразяват при предоставяне на държавна помощ. Тези принципи са общовалидни и в контекста на Европейското законодателство по държавните помощи.
В глава трета се урежда същността на понятието администратор. И се детайлизират отговорностите на предоставящите държавна и минимална помощ. Съдържанието не е изцяло ново, но е допълнено и прецизирано. Целта е да се обхванат освен общия случай на помощ предоставена от конкретен публичен орган и в случаите, когато помощта се предоставя чрез решение на колективен орган, чрез субект контролиран от публичен орган, чрез управляващата оперативна програма или посредством организация, на която са делегирани функции.
В глава четвърта като нова се регламентира понятието за получател на помощ. Разпоредбите са ключови, предвид разликите в съдържанието на дефиницията за предприятие по търговското право и счетоводното законодателство и значението на понятието от гледна точка на правилата в областта на конкуренцията.
Съществена новост в проекта е включена глава шеста. Тя обхваща установяването на неправомерната и несъвместима държавна помощ, както и възстановяване на неправилно използвана помощ за изпълнение решението на Европейската комисия, като установените вземания подлежат на принудително събиране от органите на Националната агенция за приходите, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Новост е въвеждането на задължението за установяване на размера и лицата получатели на неправомерна и несъвместима държавна помощ от страна на администратора, в случаите когато с решението на Европейската комисия те не са предварително определени.
Промяната цели да преодолее съществуващата нормативна празнота. Механизмът отразява тълкуването на съда на Европейския съюз относно изпълнение на решение на Европейската комисия, според които също се счита за изпълнено, когато действията на държавата членка водят до незабавни конкретни резултати.
Глава осма и девета обхващат производствата по оспорване на нарушенията по националното законодателство и европейското право по реда на Административно процесуалния кодекс във връзка с известия на Европейската комисия, относно прилагането на законодателството за държавна помощ от националните съдилища и регламент 2015-89 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на чл.108 от договора за функционирането на Европейския съюз.
Проектът съдържа уреждането на определени специфики свързани със съдебното производство по спорове на актовете за предоставяне на държавни помощи и за нарушение по националното законодателство и европейското право помощи пред националните съдилища.
Създават се процесуални разпоредби, които до голяма степен улесняват националните съдилища при разглеждането и решаването на повдигнатите пред тях спорове свързани с нарушение при предоставяне на държавни помощи и отстраняване на настъпилите от това неблагоприятни последици в стопанската сфера.
Също така се дава право на възможност за осигуряване на ефективно взаимодействие между Съда на Европейския съюз и националните съдилища, които на практика са част от общата правораздавателна система в рамките на Европейския съюз.
Въвеждат се правни регулации свързани със специфичната материя в областта на държавните помощи, относно определянето на кръга на заинтересованите лица и вида на правната защита, която те могат да търсят по съдебен ред.
С проектозакона се предлага също съставянето на актове за установяване на нарушенията и наказателните постановления, да се извършва от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция, по реда на Закона за държавната финансова инспекция. По този начин се подобрява действащия контролен механизъм, чрез който се гарантира практическото правоприлагане на режима и се отделят контролните от методологическите функции на министъра на финансите, респективно министъра на земеделието и храните.
Със законопроекта се дава възможност националния съд да потърси съдействие от Европейската комисия по дела, в които разглежда предоставяне на информация и документи, с които Комисията разполага и/или изготвяне на становища относно прилагането на правилата за държавна помощ.
Въвеждат се основни принципи в сферата на държавната и минималната помощ, съобразени с европейското законодателство по темата.
В допълнение законопроектът има за цел да гарантира изпълнението на изискванията на Европейската комисия към България по предварителните условия от споразумението за партньорство 2014 – 2020 година, да се гарантира достатъчно административен и управленски капацитет от страна на администраторите на помощи.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги заповядайте. Господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, аз приветствам създаването на Закона за държавните помощи. Той е наистина необходима регулация, която да даде яснота по някои проблемни въпроси. Като цяло искам да попитам, като политика по отношение на държавните помощи, новият закон по-рестриктивен ли ще бъде по отношение на отпускането и разрешаването на държавна помощ или обратно, по-либерален. Как го оценявате като създатели на закона.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
МАРГАРИТА БОРИСОВА – Министерство на финансите, Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“
Този закон не определя политика. Политиката се определя и е в изключителните правомощия на Европейската комисия. Това е една от четирите сфери където има над национални правила. Цялата политика в областта на конкуренцията и отпускането на държавни помощи като част от тази политика е в компетенциите на Европейската комисия. Въз основа на този закон не възникват права да се потърси помощ и задължения да се предостави помощ. В този смисъл закона е само процедурен.
По отношение на това, дали правилата стават по-лесни или по-трудни за администраторите на помощ, се запазва общата логика и структура, доколкото не са налице изменения нито в учредителния договор, понастоящем договора за функциониране на Европейския съюз, нито същностни изменения в хода на модернизацията по отношение на процедурните регламенти на Комисията.
Известно затягане на правилата има по отношение на въвеждането на базовите принципи в закона и споменатата новост свързана с последващата оценка на въздействие.
По отношение на принципите. Същите както бе споменато са в съответствие с начина по който те се прилагат и интерпретират от Европейската комисия, като орган с изключителните правомощия да оценява съвместимостта на помощта.
По отношение на последващата оценка за въздействие законопроекта препраща към случаите, когато такава оценка се изисква в хода на разглеждане на уведомленията от страна на Европейската комисия. Това са случаи, в които по нашите очаквания Република България ще попадне изключително рядко, тъй като се касае или за схеми, които са с огромен бюджет от гледна точка на размера на брутния вътрешен продукт на държавата или схеми, които са изключително новаторски по съдържание. С оглед на това проектозаконът няма да измени значително и драстично съществуващия ред или национални процедури.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други въпроси? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на законопроекта за държавните помощи № 602-01-3/ 20.01.2016 г., внесен от Министерски съвет.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря ви.

Преминаваме към последната точка шеста.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 502-01-92/18.11.2015 г., внесен от МС.
Госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Ние на предишно заседание докладвахме основната цел на предложената промяна. И по ваше запитване изпратихме всички документи, които са като кореспонденция между българската страна и Европейската комисия. И както казахме предишния път, основната цел от промяната на закона е във връзка със започнала процедура по нарушение от Европейската комисия. Всъщност системата ипал това е информационната фаза на процедурата за нарушение. Тя започна юли месец 2014 г. Както виждате има няколко запитвания, на които българската страна е изготвила отговори и е поет ангажимент пред Комисията закона да бъде променен, за да не се нарушават основните свободи залегнали в договора за функционирането на Европейския съюз.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Ние миналия път го коментирахме. Искахме да се запознаем с писмата на Европейската комисия, техните забележки. Всичко го имате предоставено. Ако имате въпроси? Дебатът мисля, че беше миналия път.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Един въпрос. В промените тези 10 процента не са предвидени за обществените поръчки. Точка 8 няма промяна. Така ли е? Чл.3, т.8 по сега действащия закон касае обществените поръчки. Тук остава ограничението, че офшорки нямат право да участват. Нали така?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Промяната е в концепцията. Защото още в чл.3 има промяна. Дружества регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и на свързаните с тях лица се забранява пряко или косвено, се заменя с „контролирани от тях лица“. Където примерно няма специализирано законодателство, както е за банки, за застрахователни, за тях важи квалифицирано участие в десет процент. Така че не е посочено изрично. Но то е посочено като определение накрая какво се разбира под контрол и контролирани от тях лица. То не е само за обществените поръчки. То е и за други точки. Но се сменя концепцията на свързани лица с контролирани от тях лица.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Понеже на другите има промени в другите точки.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Защото има препратки към съответните закони, които регулират дейността.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Още един въпрос. Понеже по-голямата част от тези точки в чл.3, става въпрос, че нямат право, тези да участват в процедури. Когато имаме промяна в съотношенията и от десет процента стане 100 процента собственик, когато изпълнява поръчката или е получил лиценз, какво се случва тогава.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Предвидено е, че когато не отговаря, престане да отговаря на условията, съответно има предвидена разпоредба. Той е бил до десет процента и е можел да участва. В момента, в който се увеличи участието, примерно на 50 или на 100 процента, съответно към него се прилага забраната. Отнема се лиценза. Това е идеята. Разрешено е до десет процента да може да участва. В момента, в който се променят условията, той попада в забраните на чл.3 и съответно вече не може. И ако примерно е издаден лиценз се отнема. Ако примерно е спечелил договор за обществена поръчка, съответно договора се прекратява без да се дължат лихви, неустойки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: От юридическа гледна точка е интересно и от икономическа. Искам да съм абсолютно сигурен, че до десет процента не попада под тези ограничения. Как българската държава ще установи, че някой няма да си раздели бизнеса на няколко фирми и ще участва с няколко фирми и ще слезе под десет процента и пак ще управлява. В смисъл може ли да установи българската държава, кои са физическите лица в тези няколко фирми. След като са от офшорна зона може ли или не може?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Първо ние сложихме една клауза, която забранява. Ако няколко лица искат да заобиколят закона с няколко по десет, всъщност тези десет процента се отнасят за всички.
Вие знаете, че миналата седмица мина конвенцията и споразумението за автоматичен обмен на информация. България го ратифицира. И по линия на тази конвенция и споразумение ние ще обменяме информация. Присъединихме се към глобалния форум, към който 132 мисля, че са държавите към настоящия момент. Една много голяма част от тях са офшорни дружества, с които ще обменяме информация. Така че идеята по принцип, изключенията посочени в закона, тъй като ако не обменяме информация и някой примерно декларира кой е собственика. Ако ние нямаме инструмент да го проверим, не може съответно да сме сигурни, че това е действителния собственик. И затова, ако погледнете изключенията, те започват със спогодби за избягване на двойно данъчно облагане. Това е изключение, тъй като там може да обменяме информация. Споразумение за обмен на информация двустранни. И както сега се присъединихме към многостранната конвенция, това е многостранен инструмент на базата на който 2017 г. започваме да обменяме информация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев, заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Моят въпрос е точно свързан със следното. Тъй като чета чл.3а. Това е § 5 последно изречение. Става въпрос за следното. Прагът от 10 на сто се определя и се прилага общо. Когато две или повече дружества регистрирани в юрисдикцията на преференциален режим са под общ контрол или едното от тях контролира другото.
Искам да попитам следното. Означава ли това, че десетте процента могат да се превишат, когато две дружества не са под общ контрол или едно от тях не контролира другото. Тоест това общо ограничение е написано само и тогава, когато едното контролира другото. Но предвид на това, че това са офшорни дружества, как ще разберем кой кого контролира или имат връзка двете дружества?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Нали от тях сме поискали да декларират действителните собственици. Освен това в закона, в който е посочено какво е контрол, това е определението контрол, както е по Търговския закон с допълнения, при които примерно се включват и определени хипотези за контрол, които не са включени в самия Търговски закон. Тоест разширено е определението за контрол по смисъла на Закона за офшорните дружества и е по-широк, отколкото определението за контрол по Търговския закон. Точно с цел за да може да се определи във връзка с чл.3а.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: На практика може да има три дружества по осем процента, да са собственост на някои от тази фирма, когато те нямат връзка едно с друго.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Имаме и директен и пряк и непряк контрол. Примерно вие си го представяте, че ние трябва да докажем, че ето го дружеството майка с двете дъщерни дружества. Значи то има и другите хипотези, които са на контрол.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Вие не ми отговорихте на въпроса, може ли четири дружества по осем процента едновременно.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Не може. Нали ще ги разглеждаме всички като общо десет процента.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Говорите само, ако те имат общ контрол. Тоест, ако ние сме сигурни, че те имат общ контрол не могат да имат четири по осем. Но когато те нямат общ контрол могат да са четири по осем.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Той ако няма общ контрол те могат, но въпроса е, че те са отделни дружества.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те декларират, че нямат общ контрол и ги проверяват като установяват имат ли или нямат.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Госпожо председател, това означава, че на практика едно дружество уж сме го изключили от тук, но то може да е собственост на осем или на 15 офшорки. Това се опитвам да кажа. Трябва да сме на ясно какво приемаме.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Дори и да не е разписано по този начин и вие да сложите примерно за всички, те пак могат да са отделни.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Моето предложение е по-скоро следното. Нека да си останат десет процента общо, тоест да няма клаузата, дали е под общ или не е такъв, защото ние трудно може да проверим това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Как беше в закона?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Това е допълнителна разпоредба. В първоначалния го няма.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Вие казвате, че ви се струва, че не е много стриктна разпоредбата. Но по принцип определението за контрол е контрола по смисъла на Търговския закон, включително и по смисъла, когато лицата са свързани по допълнителните разпоредби. А при свързаните лица, вие знаете, че там са абсолютно всички свързани, включително и когато едното лице е направило дарение в полза на другото. Вие казвате как ще се види това нещо. Може една офшорна да я направи през европейско дружество и пак да заобиколи закона. Ако има европейско дружество ние нарушаваме европейско законодателство.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Колеги, много основателни вълнения имате. И аз имам същите,даже по-големи. До преди този закон нямаше никакви ограничения. Това първо.
Второ, в Европейския съюз този закон няма аналог. Не до десет, никакви забрани няма. Понеже сме големи европейци, сега от Европейския съюз аз си направих труда да прочета и си мислех, дали да го кажа за протокола, но понеже ще го кажа в зала, ще го кажа и тук. Има зададени 20 и няколко въпроса, кой от кой по-тъп, директно в прав текст към Европейската комисия. Такива въпроси например. Сигурни ли сте, че целите, които си поставяте ще бъдат изпълнени? Извинявайте,ако това ви се вижда умен въпрос, добре. Взимам си думите назад. Да ви цитирам ли още въпроси,защото го научих наизуст това писмо.
Колеги, целта на занятието, което ни подават и за съжаление имат право по европейските норми и договори и т.н. е да не въвеждаме такива тежки рестрикции. Това противоречало на свободното движение на капитали. Противоречало на други неща. Вашият въпрос колега Танев е продължение на нашето желание с този закон да въведем рестрикции и ред. Обаче ни се казва, че реда и рестрикциите трябва да бъде по-хлабав. Така че моя съвет е да не питаме колежката от Министерство на финансите, която виждам, че се пържи повече от година на този огън. Съжалявам, че ние в желанието си да бъдем по-католици от папата, по онзи прословут израз, не ни разрешават.
Тоест да приемем този вариант, вместо този който ние въведохме и който се оказа доста по-рестриктивен от коментарите на медиите, когато го приехме. Поради факта, че го приехме в условия тежки политически, на много тежко противопоставяне и аз и колегата ми Пеевски бяхме атакувани, без да бъде прочетен даже закона, да ви кажа честно. Сега става ясно, от това което ни пишат от дирекциите, че всъщност закона е толкова тежък, че Европа не може да го преглътне. И той противоречал на договори, на практики, на не знам какво и т.н. Ние приемаме да не пречим на България, като вносители ще гласуваме за. Но това ще го чуете от мен и от трибуната. Надявам се да бях полезен и на вас, защото за това става въпрос.
Благодаря.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Господин Цонев, аз ви благодаря за аргументираното изказване, но много се учудвам, че от едната крайност отиваме точно в другата крайност. Това което беше моето предложение, доколкото виждам вносителя има някакво желание да регламентира участието на тези дружества в размер на десет процента. Поне това се вижда в почти всички текстове. Моето предложение е да подкрепите, ако го има това десет, нека да е десет за абсолютно всички, а не да са няколко по девет, които да търсим после имат ли връзка, нямата ли връзка. Защото иначе нищо не правим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 502-01-92/18.11.2015 г., внесен от МС.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
С това изчерпахме дневни ред.
Благодаря на народните представители за участието.
По точка р а з н и иска думата господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Използвам присъствието на госпожа Людмила Петкова. Прочетохме, че в Министерство на финансите днес се е провела среща по отношение на конкретното прилагане на така наречения данък уикенд и са постигнати интересни резултати. Един от който е съвет към фирмите 12 месеца да се възползват от възможността, 12 месеца да не си възстановяват ДДС, докато се уточни как точно ще се прилага самия данък. Така че, ако може знаем, че и госпожа Стоянова е присъствала на срещата, ако може да ни осветлите да не остават някакви подобни заблуди у нас. А и наистина има напрежение във фирмите, тъй като само след два дни предстои да си подават данъчна декларация, в която на практика за първи път ще им бъде по-строго следено, дали и как прилагат този данък. Така че ако може да ни разкажете с няколко думи как върви дискусията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Чобанов, преди да дам думата на госпожа Петкова. Искам да ви припомня двучасов дебат по тази тема в тази зала на тази маса. Когато Министерство на финансите миналата година внесе изменение на Закона за ДДС и там беше предвиден праг от 5000 лева. Възможност задължение на министъра на финансите да направи методика, по която да се изчислява личното участие, както и така нареченото процентно съотношение беше приложено 30 на 70 и затова беше наречен данък уикенд. И да получим дерогация и да го прилагаме. Всичко това беше отхвърлено тук в зала, навсякъде. И сега ще си прилагаме закона така както той повелява, откакто съществува този закон, тъй като и директивата си е от сто години.
Тоест, когато имаш фирмен актив, той се използва за фирмени нужди, за облагаеми доставки на фирмата и имаш право на данъчен кредит. Когато този фирмен актив го ползваш за лични нужди или за необлагаеми доставки или за необлагаеми услуги, ще бъдеш така любезен да си начислиш ДДС, както правят всички останали български граждани, които отиват на магазина и си купуват с ДДС каквото имат да си купуват. Това е казано в закона.
Механизмът, по който се прилага е много ясен. В закона е казано, че това е пропорционално на личното ползване и фирменото ползване, което се доказва със съответните първични счетоводни документи. Съобразно вида на актива, тези счетоводни документи могат да бъдат от различен характер. Най-често срещания актив, това са пътните листове. Ние не водим пътни листове, защото ни е по-лесно нищо да не водим и ще си облагаме разходите, които ползваме за актива с десет процента окончателен данък, като разходи за управленски нужди. Ще си водите като искате да ползвате личното потребление в някакво съотношение. Ще си водите пътни листове. Но това ни е трудно. Административна тежест. Това ли е административна тежест? Има си Закон за счетоводството, има си данъчни закони. Това е истината.
Когато Министерство на финансите имаше желание да направи някакви крачки, за да облекчи този процес, ние народните представители не му позволихме. Сега как да го направим със задна дата?
Днес на срещата, която беше с работодателските организации, те поискаха точно това, което ние тогава отхвърлихме. Поискаха да има процент на разпределение, да бъде определен този процент. Поискаха по избор лицата да прилагат този процент или да си водят отчетност, както си е реда. И поискаха да има праг. Разбира се, техния праг 50000, това е друго.
Както и другия въпрос, който основателно поставят, това е, че трябва да има указание за това как тогава когато използваш един актив за лични нужди, регулираш ДДС на този актив, как това ще се отрази като допълнителен доход на работниците, служителите, които ползват или собствениците,които ползват този актив, което също е ясно от законите, но може би трябва да бъде изяснено в допълнителни указания. Като те поставиха въпроса да помисли Министерство на финансите не е ли възможно вместо това да бъде доход на съответното лице работник или служител, който доход в натура следва да се облага не само с данък върху общия доход, но и с осигуровка, ако той е до прага. Дали не може да се приеме вариант в тези случаи, да се прилага данък при източника. Тоест облагането да се случва на ниво фирма. Но разбира се тук вече не може да говорим за десет процентен данък, тъй като този данък, ако се премине на такъв вариант, този данък би трябвало да бъде в размер, в процент, който да отговаря, включително и на изпуснатите осигуровки.
И на тази среща се прие общото разбиране. Първо, че ще се направи анализ в резултат на който Министерство на финансите ще предложи съотношение, което ще поискаме от Европейската комисия за дерогация. Беше ни представена практиката, повечето държави в Европейския съюз, които имат такава дерогация, тя е правена единствено и само за автомобили, защото това е най-трудния актив. И общо взето основния процент е 50 на 50, като Италия има 60 в полза на фиска, разбира се. Като от тези активи, за които е ползван данъчен кредит са изключени от това съотношение, от тази регулация са изключени активи като използвани за таксита, за бърза помощ, такива специални, които и в нашия закон ги има изброени. Това е едното, за което днес се разбрахме. Като за да може да се определи този процент трябва да се направи някакъв анализ, тъй като той трябва да се предложи на Европейската комисия с обосновка.
Второто, за което се разбрахме е допълване на указанието на НАП, което да включи и някои хипотези, които не са ясно и категорично разписани там. Като например какво се случва с един актив, който е придобит преди пет години. Тоест ще се прави ли регулация за този актив или не. Това ще се включи в указанията, за да е чисто.
Другото за което се разбрахме, че НАП пое ангажимент да направи вътрешно указание за начина по който се осъществява контрола. Като тук те поеха ангажимент да сложат някакъв праг на същественост. Тоест да не търсим ДДС-то на химикалката, на кламера, защото може да си сложиш кламера в джоба и да го ползваш за лични нужди в къщи. Но най-вече ставаше дума за телефоните, защото там е големия проблем. Като в тези указания най-вероятно, а може би това ще се разпише по някакъв начин и в допълнение в Правилника, ще се постави въпроса за съпоставимост между броя на тези активи и служителите и дейността. Защото не може с пет служители да имаш 50 телефона. Ясно е, че в този случай ще трябва да се търси някаква регулация. Като имаш пет телефона няма да броя, дали си говорил с жена ти или с някоя друга дама.
Другото, което НАП също пое като ангажимент е да направи едни комисии и тогава когато съответния данъчен орган започне проверка в тази посока и се стигне до начет да има някаква комисия, която да преглежда да не се стига до някакви ексцесии. Това е с цел успокояване на бизнеса, че ще има еднакво прилагане на закона и няма да се стига до подробности.
Последното за което горе долу се уточниха, това е за това, че ще се направи едно изчисление и ще се предложи такъв данък, който да бъде при източника, еднократен на ниво фирма, за да не се върви на облагане с всички тежести. Като разбира се, вероятно процента на този данък ще е над 15, за да може да обхване както дивидентското разпределение 15 процента, така и данък плюс осигуровка. Така че той вероятно ще бъде между 15 – 20, в този порядък някъде ще го изчислят и ще предложат такъв вариант. В резултат на което ние ще направим промяна в ЗКПО. Аз си позволих да поема ангажимент, че ще направим тази промяна с тази дата 1 януари. Имало е такива случаи, когато е в полза, да не делим годината по някакъв начин. А колкото до дерогацията трябва да ни е ясно, че и да се пусне сега дерогация, тя преди есента края на годината няма да дойде. И за мен тя ще бъде и безсмислена тогава, защото всички са се нагласили по някакъв начин да си прилагат данъка и няма да се върнат на никакви проценти. Това беше срещата.
Това което излезе като прессъобщение и което държаха представителите на бизнеса, те искаха нещо непременно да бъде казано по тема отлагане. Искаха да има някакво отлагане. Отлагане няма как да има. То си има закон, има си срокове. Той си действа от сто години този закон. Явно са съчинили това изречение, което го има до известна степен и в указанията, че е възможно и то е за новопридобитите активи, ти да си ползваш частично данъчния кредит. Тъй като не знаеш точно колко ще го ползваш за лично и за служебно потребление можеш в рамките на шест месеца до 12 месеца да не ползваш данъчния кредит на този актив, т.е. да отложиш ползването. В това време да водиш някакви документации, които да покажат кой е реалния процент и накрая да си направиш едно такова частично ползване на данъчния кредит в рамките на този процент, който ще докажеш, че е реалния. Това е което пише в това изречение и на което те много държаха и което е пълна глупост. Това е в общи линии.
Другото, което още мога да кажа, че наистина НАП в частта се оказа PR Росен Бъчваров. Генерирали са едно електронно съобщение, което е заминало към всички регистрирани по ДДС лица, в което казва, че срокът е 14 февруари. Няма такъв срок 14 февруари. Срокът беше 14 февруари 2015 г., 2014 г. и т.н. Но ако все пак стъпим на 1 януари като някаква водоразделна дата, срокът не е 14 февруари, а 14 март. Защото когато имаш такава услуга, тя съгласно това, което приехме, датата на данъчното събитие края на месеца, т.е. 31 януари. От там нататък имаш 15 дни за протокола, който отива февруари и всъщност го декларираш март. Така че в този смисъл имат още малко време, да си позачистят активите, кой на кого ще ги прехвърля и ще ги дава под наем и ще ги чисти, защото това върви в момента като процес във фирмите. Това е което мога да ви информирам от тази среща. Няма и какво друго да се очаква.
Други въпроси? Няма.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 15 часа и 55 минути /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /