---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 24 март 2016 година /четвъртък/ от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 14 часа и 30 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Преди да започнем госпожо председател искам да кажа, че колегите Йордан Цонев и Петър Чобанов ще отсъстват по неотложни причини. Упълномощен съм от тях да заявя, че с моето гласуване ще изразя и тяхната воля по законопроекта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Имамов. Те са заявили и пред мен, че имат други задачи.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Упълномощен съм да представлявам Георги Ковачев.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз имам уведомлението на Петър Чобанов, Йордан Цонев и на Георги Ковачев.
Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Предлагам то да премине при следния дневен ред.
Понеже имаме доста гости по темата на Закона за акцизите и данъчните складове предлагам тя да мине като първа точка. Според мен неправилно са дадени като трета и четвърта точка. Тя е една точка с два законопроекта. Предлагам да я разгледаме като първа точка.
Д н е в е н р е д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 554-01-84 от 03.12.2015 г., с вносител Валери Симеонов и гр. н. п.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-10 от 03.12.2015 г., с вносител Петър Славов и гр.н.п.
3. Законопроект за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията, № 602-02-8 от 18.03.2016 г. , внесен от Министерски съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията /МОФ/, относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българска територия и Допълнителната договореност към Споразумението между правителството на Република България и и Международната организация на франкофонията /МОФ/ относно създаването в София на структура на тази организации и нейните привилегии и имунитети на българската територия, № 602-02-7 от 17.03.2016 г., внесен от Министерски съвет.
5. Отговор на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по бюджет и финанси към министъра на финансите Владислав Горанов, съгласно чл.27 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание.
Има ли други предложения по дневния ред?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо председател, още вчера коментирахме с колегите, когато получихме поправките в дневния ред. И това не се случва за първи път, но този път категорично настояваме да се изпълни чл. 31 от Правилника, че дневния ред трябва да се обявява три дни по-рано. Тук в Бюджетна комисия решаваме въпроси за значителни суми и за баланс на интереси на гражданите. И като народни представители ние искаме да имаме някакво време с експертите, за да може да си направим и ние разчети, още повече, че всички въпроси са свързани, но и този въпрос е свързан със сложни обществени интереси, с плащания към бюджета. Има алтернативни варианти. Мисли се къде и как да отиват тези данъци и какъв контрол. С една дума не може да ни спускате вчера в 16.00 часа дневен ред. Има си чл.31 от Правилника. И ще ви помоля най-колегиално, настояваме категорично и като заместник-председател на Комисията, нищо няма да стане да отложим тази точка, за да може да си направим разчетите и да не взимаме грешни решения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо председател, аз искам да заявя, че подкрепяме предложението на парламентарната група на БСП „Лява България“. Според мен ние имаме три основни цели по отношение на тези два законопроекта свързани със Закона за акцизите и данъчните складове.
На първо място да защитим интереса на фиска. Искам да ви напомня, уважаеми дами и господа, че досега обсъждайки този важен въпрос, ние нямаме достатъчно информация за влиянието върху бюджета. Това е изключително важно, за да вземем информирано решение.
На второ място, да съхраним и защитим българската традиция такава каквато е.
И на трето място, да установим система за контрол върху качеството на произвежданата продукция. Аз смятам, че нямаме достатъчно информация да вземем правилно решение, така че подкрепям предложението за отлагане на обсъждането.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, малко съм изненадана от вашата реакция, макар че и по други теми сме имали подобна реакция.
Първо искам да ви се извиня, че в последния момент беше включена точката. Но тъй като доста сериозно е напрежението от Националното сдружение „Българска домашна ракия“. Това са техните представители. Аз съм ги поканила. Има заплаха за стачка и т.н. И аз затова реших да действаме ад хок. Истина е, че вие нямате становището на Министерство на финансите. То не е дошло официално в Комисията, макар че имаме някакъв неофициален вариант. Помолих да действат по-бързо.
В интерес на истината това, което вие искате, аз имам данни, които бих могла да ви предоставя, тъй като ми беше възложено от премиера да направя по-сериозен анализ на това какво се случва в този сектор, за да се вземе правилно решение. И аз съм изискала доста данни от Агенция „Митници“ и НАП, но за съжаление не съм ви ги предоставила, защото не бяхме планирали така скоростно. Така че ще ви ги предоставя и тези данни, за да може да се запознаете с тях.
Позволявам си, макар че не е правилно да кажа, че този анализ при всички положения ще е доста задълбочен. Влезнахме много в дълбочина и трябва да ви кажа, че един извод само мога да направя от данните. Страшно много сив сектор в тази област. Така че това е, което аз имам да кажа.
Други мнения и становища?
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Аз искам да изразя становище по отношение на направените предложения от колегите Гечев и Имамов. Аз съм съгласен, чисто формално сте прави, с оглед нормата на Правилника. От друга страна обаче в Правилника е записан и един срок за разглеждане на законопроекти, които се внасят. И в тази връзка не смятам, че законопроектите са внесени преждевременно. Напротив, те даже са внесени в закъснение пак в неизпълнение на разпоредбите на нашия Правилник. Още повече, че тези законопроекти мисля, че са близо вече три месеца в деловодството на Народното събрание. Всеки който би искал може да се запознае с тях. И смятам, че най-малкото може да бъде направено обсъждане, дори и сега да не се върви към гласуване и към вземане на решения.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще ви дам думата господин Търновалийски. Позволете ми само кратка реплика да кажа, че наистина законопроектът не е внесен вчера, за да бъде днес на Комисия. Но факт е, че ние много скоро приехме промяна в този закон. Мисля, че беше в края на миналата година и сега отново искаме промяна. Така че прав сте, че досега трябваше може би да се разгледа, но не е разглеждан и не е правен анализ по него. Сега съм правила анализ последните седмици, за което имам вина.
Заповядайте , господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Аз като реплика. Вярно, важен е закона. Отдавна ние сме се запознали с предложенията, но в крайна сметка знаем как бяха внесени тези предложения и как бяха гласувани по същия начин набързо и извънредно. Тук има информация, която Министерство на финансите трябва да предостави и с която ние трябва да се запознаем и която явно ще бъде част от дебата. Така че няма лошо в другата седмица да се запознаем с тази информация, за да може да дебатираме и всеки да направи своето становище и да защитава позициите, които имаме различни от тези, които са приети. Поне нашите бяха такива.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Днес е постъпил още един законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите в същата област. Мисля, че се изясниха нещата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: И аз имам предложение и всички останали имат предложение и съм напълно съгласен с думите на проф. Гечев и на господин Имамов, че материята е сложна. От една страна гледаме да има абсолютно добър и нормален фискален контрол, от друга страна има различни предложения. Нека да ги обединим тези предложения и да стигнем до едно решение, което да е удачно за всички. В тази връзка предполагам, че и вие имате доста предложения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не исках да навлизам по същество. Правейки този анализ, аз също вече имам и други предложения, които биха могли да подобрят контрола в сектора. Но това вече е друга тема. Аз не я поставям като условие за разглеждането в никакъв случай.
Аз предлагам да гласуваме. И понеже вие искате да отпадне, ви предлагам да гласуваме поотделно точка първа - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 554-01-84 от 03.12.2015 г., с вносител Валери Симеонов и втория законопроект внесен от Петър Славов.
Който е за тази точка да остане в дневния ред, моля да гласува.
Гласували 6 „за“.
Против? Осем против. Въздържали се? Двама въздържали се.
Точката отпада.
Гласуваме точка трета и четвърта.
Законопроект за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията, № 602-02-8 от 18.03.2016 г. , внесен от Министерски съвет.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията /МОФ/, относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българска територия и Допълнителната договореност към Споразумението между правителството на Република България и и Международната организация на франкофонията /МОФ/ относно създаването в София на структура на тази организации и нейните привилегии и имунитети на българската територия, № 602-02-7 от 17.03.2016 г., внесен от Министерски съвет.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Блиц-контролът няма да го гласуваме.
Извинявам се още един път на гостите по повод на точката за акциза и данъчните складове. Благодаря ви, че сте тук и ще ви поканя в най-скоро време следващата или по-следващата комисия най-късно да имаме разглеждане на темата.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Стоянова. Моето предложение към всички вас уважаеми колеги е въпросните законопроекти обединени да бъдат разгледани във възможно най-къс срок, тъй като решението, което беше прието в зала с последната промяна породи определени масови обществени настроения и не мисля, че ще бъде редно да поставяме на изпитание търпението на доста хора от този бранш, които са засегнати от тази промяна. В тази връзка молбата ми е чисто процедурно и към госпожа Стоянова, да се положат усилия, така че по възможност още другата седмица, ако може да бъде поставено на разглеждане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Симеонов, аз декларирам, ако не другата, по-другата седмица ще имаме всички данни. Ние ще ги изпратим на колегите, за да могат да си направят анализа и ще го разгледаме. Ще ви поканим.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В работен порядък ние сме обсъждали с вас и с министър Горанов. Добре би било скоростно, ако могат да се внесат предложения, които евентуално да прехвърлят контрола към общините.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, това беше едно от моите предложения. Ще ги разгледаме всичките.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По-комплексен вид да има този закон и да отговори на очакванията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви. Процедура.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател, тъй като в момента се провежда заседание на Правна комисия и се гледа Закона за съдебната власт на второ четене, позволете с колегата Димитров да декларираме, че гласуваме „за” по точките от дневния ред.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Аз имам важен въпрос към министъра на отбраната и затова трябва да отида в другата комисия. Упълномощавам колегата Танев да ме представлява и да гласува с моя глас.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към точка първа.
Законопроект за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията, № 602-02-8 от 18.03.2016 г. , внесен от Министерски съвет.
При нас е господин Румен Александров – заместник-министър на външните работи с екип колеги от Министерството. Ще ни представи законопроекта.
РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Всъщност намерението ни е да го представим съвместно с госпожа Караиванова, но ще започна аз.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, механизмът който ви представяме днес е част от цялостната договорка, която бе постигната на заседанието на Европейския съвет и Срещата на върха между ЕС и Турция миналата седмица и е продължение на първоначалната договореност и плана за действие, които бяха приети миналата година на 29 ноември. Тук става въпрос за поредица от ангажименти от турска страна и от стана на ЕС. Единият от които от страна на ЕС е ангажимента за осъществяване на трансфера на тези суми.
Съвсем накратко за основното в Споразумението. То предвижда ангажимент от страна на Турция от нощта на 20 март нататък, да приема обратно всички емигранти пристигнали на територията на гръцките острови от турския бряг, за които от страна на ЕС се счита, че не отговарят на условията за получаване на статут на бежанци. За тази цел се създава много екстрена организация на гръцките острови, държавите членки бяха поканени да допринесат със свой ресурс гранични полицаи, включително съдии и специалисти в областта на убежището. Тоест тя ще започне да се изпълнява до края на седмицата.
На въпрос може ли на този етап да коментираме има ли изпълнение на Споразумението бих казал, че няма как от гледна точка на механизма заложен в него да коментираме в каква степен Турция започва да изпълнява ангажиментите си. Най-рано след няколко седмици ще сме в състояние да имаме някаква първоначална оценка.
Друг важен момент в Споразумението е визовата либерализация, но в резултат и на наше искане и на искане на редица други държави членки там беше въведена сериозна условност. Предвижда се ускорено да се пристъпи към визова либерализация, но само и единствено, ако Турция изпълни всички критерии за това. Към момента тя е изпълнила малко над 20 от общо 72 критерия. Включително сред тези критерии е прилагане на Споразумението за реадмисия между Европейския съюз и Турция. По този повод искам да отбележа, че сме вече в доста напреднала фаза на договарянето на двустранния ни протокол с Турция за прилагане на споразумението за реадмисия. Обозрима е перспективата вече за подписване на този протокол до лятото.
По отношение на самото финансиране беше вече казано многократно, че то се предоставя на Турция, но не е за Турция. Изрично това е регламентирано, че финансирането отива за издръжка на бежанците в Турция, подчертавам говорим само за бежанци, не са мигранти. Защото ясно е, че те са на територията на Турция не за един кратък период. Целта е да се създадат условия, така че те да могат да пребивават по един разумен, смислен начин там. В това число да им се осигури необходимото образование, да се изгради съпътстваща инфраструктура, да се осигури тяхното изхранване, разходи за издръжка и т.н. за периода, за който това е необходимо.
Веднага трябва да си даваме сметка, че алтернативата би била, ние да даваме аналогични разходи за издръжка на тези бежанци в нашите държави, държавите членки на ЕС. Тоест, когато преценяваме кое е по-добре за нас трябва да имаме предвид и този момент.
От гледна точка на България, миналата седмица знаете премиера изпрати писмо до председателя на Европейския съвет и държавните правителствени ръководители на държавите членки на ЕС, с което изрично настояхме тази договореност да обхване не само ситуацията между турския бряг и гръцките острови, но и останалите сухопътни и морски граници на Турция държави членки на ЕС. Това беше удовлетворено. Изрично беше включен текст в споразумението, който казва, че Турция се ангажира да не допуска нови маршрути на мигранти през сухопътните и морските си граници с държави членки на ЕС.
Също така важен елемент от споразумението е, че в края на текста има изрична разпоредба, която казва, че всички елементи на Споразумението се изпълняват заедно и паралелно и неизпълнението на всеки един от тях, а те подлежат на ежемесечен мониторинг и неизпълнението на всеки един от тях може да доведе до преразглеждане на всички останали елементи от Споразумението. Това от гледна точка на условността и от гледна точка на гарантирането на изпълнението на ангажимента на Турция срещу ангажиментите на ЕС, включително сумата, която предоставяме.
По отношение на другия елемент, който касае презаселване на сирийци от Турция срещу върнати в Турция сирийци преминали на територията на ЕС на гръцките острови, трябва да подчертая, че става въпрос в рамките на ЕС за доброволен механизъм. Нашият ангажимент към този механизъм за момента е само за презаселване на 50 лица, който вече сме поели. Предложението от страна на Европейската комисия е за трансформиране на вече поети ангажименти на държавите членки по релокация за 54 000 лица общо, да се трансформира в ангажимент за презаселване.
По принцип този въпрос е включен в Споразумението, но вътрешно между държавите членки предстои да бъде изяснено, дали всички те ще са съгласни за тази трансформация. Как ще бъде разпределен този брой между държавите членки. Дали всички ще участват в това разпределение и съответно какъв би бил броя за всяка една от тях. Пак казвам тук не става въпрос за нови бройки извън тези, по които вече сме се ангажирали по механизма за релокация.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли въпроси колеги?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Последно да уточним за каква сума става дума за българското участие.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: 5 млн. 876 945,49 евро. За четири години ще бъде разплащана сумата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Как е получена? Тя за всички страни еднаква ли е като процент.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Не. На база на брутния национален доход на страната към брутния национален доход на Европейския съюз. На база на този ключ е направено разпределението.
РУМЕН ГЕЧЕВ: От Външно министерство всички други страни членки ли участват? Има ли страна, която е отказала до момента да участва?
РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Всички други страни членки участват. Разпределението е направено на база на принос на всички държави. Имаше в предходни периоди изявления от някои държави, че няма да се включат, но това, което е договорено миналата седмица и всички са се съгласили, че всички ще допринесат към този фонд. В двете трети от финансирането, което е национално. Иначе едната трета е от бюджета на ЕС.
РУМЕН ГЕЧЕВ: При това положение ми изглежда логично и законно да участваме и ние. Няма как ние да не участваме, след като и другите страни участват. Но една препоръка. Сигурно колегите и обществото задават много въпроси. Аз споделих с колегите, същите въпроси ги зададох и в Брюксел в Европарламента преди три седмици. Но нашите партньори от Европейския съюз по-големите страни, касае Министерство на външните работи, предаваме им, използвайте и други срещи. Ако обичат да ни питат и когато взимат решения, с които разбунват Северна Африка и Близкия изток и накрая ни пращат сметката.
Защото те не ни питат. Делят си пачките в милиарди, нали така е господин финансов министър, а после ние малките страни плащаме. Поне да кажем, че не ни харесва тази работа. И вие сте длъжни на всички нива да предадете това, което ни е казано. Да, ще се присъединим по ред причини, но ще гласуваме. Но не е добре това, което става. А то е в резултат на пълния провал на външната им политика. Защото не може да правиш пари за сметка на хората и после да очакваш добри резултати.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управлението и условията на Механизма за Турция в полза на бежанците и на сертификата за принос на Република България с приложения към него график на плащанията, № 602-02-8 от 18.03.2016 г. , внесен от Министерски съвет.
Който е за, моля да гласува.
Против? Един против. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет.
Преминаваме към точка втора.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията /МОФ/, относно създаването в София на структура на МОФ и нейните привилегии и имунитети на българска територия и Допълнителната договореност към Споразумението между правителството на Република България и и Международната организация на франкофонията /МОФ/ относно създаването в София на структура на тази организации и нейните привилегии и имунитети на българската територия, № 602-02-7 от 17.03.2016 г., внесен от Министерски съвет.
Кой ще ни го докладва? Заповядайте.
РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо председател, Споразумението и Допълнителната договореност към него бяха подписани на 9 октомври 2015 г. в Ереван, на основание на решение на Министерския съвет от 30 септември същата година.
България е пълноправен член на Международната организация на франкофонията от 1993 г. и е призната наред с Румъния за един от двигателите на франкофонията в района на Централна и Източна Европа. Затова допринесе франкофонския регионален център за Централна и Източна Европа. Той осъществяваше една децентрализирана програма на Международната организация на франкофонията и съществува по силата на спогодба подписана на 2 септември 2004 г. между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията.
През 2015 г. Международната организация на франкофонията прие политика на децентрализация и решение за превръщането на Центъра в структура на организацията, в представителство на организацията в България. Това налага провеждането на неговия статут в съответствие с изискването на международното публично право. Чл.1 на Споразумението признава международната юридическа право-субектност на Международната организация на франкофонията и определя привилегиите и имунитетите в рамките на международно правната практика.
Всички въпроси отнасящи се до митническите и данъчни облекчения бяха обект на детайлно разглеждане от Министерство на финансите, Митниците, НАП и бяха приети без бележки.
Допълнителната договореност към Споразумението потвърждава правото на безвъзмездно ползване на третия етаж на сградата в София на ул.“Леополд Седар Сенгор“ № 1 за нестопански нужди. Сградата не може да бъде ползвана за извършване на икономическа дейност.
По отношение на значението на новия статут на Центъра в резултат на политиката на децентрализация на Международната организация на франкофонията тази нова структура придобива допълнителна тежест на влиянието на страната ни в региона. Новото политическо измерение се определя и от факта, че Центъра ще може да реализира на територията в страната на региона още 15 програми, до които вече имаме достъп.
Бих си позволи само за ваша информация да отбележа, тъй като има редица коментари по този въпрос, че членския ни внос на година за Международната организация на франкофонията е 94 010 евро.
Същевременно това, което получаваме на година е в размер на 1 млн. 014 000 евро.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преди да преминем към блиц контрола само едно съобщение.
Следващата седмица сме планирали едно съвместно заседание с Комисията по европейските въпроси и контрола на европейските фондове да разгледаме годишния доклад на Европейската сметна палата. Всяка година имаме такава традиция. Миналият път не можахме да го разгледаме. Затова ви предлагам, тъй като 30 март е сряда, това е от 15.30 часа. Ние ако имаме някакви точки от 14.30 часа да го направим в сряда, за да не правим и четвъртък комисия. Каквото имаме от 14.30 до 15.30 часа тук в тази зала. Благодаря.
Преминаваме към блиц-контрола.
Благодаря на господин Горанов, че се отзова отново на спешното ни повикване. Няма да спазваме тези правила, които важат в залата 2 минути, 1 минута, но все пак да не е много пространно. Всяка парламентарна група ще има възможност да зададе по два въпроса, ако разбира се желае. И понеже започвам от най-голямата, аз бих се възползвала да започна със задаването на въпроса, да ни информира господин министъра, какво се случва с изпълнението на бюджета – приходи, разходи, дългове, финансирания от началото на 2016 година?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Въпросът изглежда малко нагласен, тъй като доколкото познавам правилата, не може да ми се задават толкова конкретни въпроси, но ще ви очертая тенденциите.
Запазва се положителната тенденция на относително добро фискално изпълнение в първите месеци на годината, което се дължи на две проявления като фактори в приходите и в разходите. Номинално повече постъпления спрямо същия период на миналата година и по-малко разходи спрямо същия период на миналата година. Като вие знаете, ние всеки месец изваждаме предварителни данни за изпълнението и впоследствие след извеждането на окончателната информация за изпълнението на бюджета за съответния месец вадим статистика за месеца.
Не случайно вероятно сте забелязали, че през месеци, в които вадим такава информация, аз съм относително консервативен да взимам становище по изпълнението на бюджета на база на месечните данни, дотолкова доколкото те са твърде кратки като периоди, за да може да се очертае окончателната тенденция. Но от изпълнението досега мога да заявя пред уважаемата комисия, че бюджета изглежда реалистичен и изпълним. В този смисъл не е застрашено салдото на консолидираната фискална програма. От там сме много далеч от хипотезата да е необходима някаква промяна на консолидираната фискална програма и в частност на държавния бюджет.
Данните, които са минали през отчет са качени на страницата на Министерството. Все пак ще си позволя да ги цитирам съвсем общо и след това ще ви дам предварителна информация как върви март месец.
Знаете, че за м.февруари беше отчетен минимален дефицит. Като с натрупване бюджетното салдо възлезе на 915 млн., което се дължи на разликата между 5 млрд. 519 млн. общо приходи и помощи и разходи 4 млрд. 604 млн. В процентно изпълнение приходите са 16,7 спрямо програмата към края на февруари. Съпоставено със същия период на предходната година номинално общо, приходите и помощите нарастват със 757,8 млн. или 15,9. Общата сума на данъчните приходи, включително приходите от осигурителни вноски е 4 млрд. 233 млн., което е 76,7 процента от общо приходите за първите два месеца на годината. Този раздел от приходите представлява 16,3 процента от годишните разчети по Закона за 2016 г. и нараства спрямо отчетените към края на февруари 2015 г. с 10 процента номинално или 383,5 млн.
По отношение на преките данъци за първите два месеца на годината те са отчетени в размер на 487,5 млн. лева, което е 10,4 процента от годишния разчет, при 479,5 млн. същия период на 2015 г. При преките данъци отбелязваме минимален ръст от 1,7 на сто или 8 млн. номинал.
Приходите от осигурителни вноски на общественото и здравното осигуряване към края на февруари са в размер на 1 млрд. 107,4 млн. или 15,5 процента изпълнение спрямо годишния разчет. В номинално изражение осигурителните вноски нарастват спрямо същия период на миналата година с около 35 млн. или 3,2 на сто. Виждаме тенденция за изпреварващо нарастване на осигурителните вноски спрямо преките данъци, което вероятно се дължи и на измененията в режима на признаване на осигурителния статус по отношение на здравното осигуряване.
Постъпленията от косвени данъци са в размер на 2 млрд. 516,6 млн., което е 19 процента от предвидените със Закона за 2016 г. Нарастват с 331,4 млн. лева номинално, 15,2 процента в относително изражение спрямо същия период на предходната година.
И в раздела други данъци, където са другите данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане, имуществените данъци, там имаме 122,3 млн. постъпления, което е 13,4 от годишния разчет за 2016 г.
По отношение на неданъчните приходи към края на м.февруари те са в размер на 775,4 млн., което е 17,3 на сто изпълнение на годишните разчети. Това е с около 105,7 млн. или около 15,8 на сто повече спрямо същия период на миналата година. Разбира се, голям дял от това е помощи от страната и чужбина, в това число помощи от фондовете на Европейския съюз. Те са в размер на 510,3 млн., което представлява 20,1 на сто от годишния разчет или с 268,5 млн. повече спрямо същия период на предходната година.
По отношение на разходната част на бюджета за първите два месеца на годината сме отчели разходи по консолидираната фискална програма 4 млрд. 604 млн., което е 13,2 на сто от годишния разчет. За същия период на миналата година сме имали малко повече разходи 4 млрд. 867 млн. Не лихвените разходи са в размер на 4 млрд. 307 млн. или 13,1 процента от годишния разчет. Лихвените разходи са в размер на 116,8 млн. или 14,6 на сто от планираните за 2016 г. Вноската сме си я изплатили така както е разчетена и в съответствие с регламентите и решенията на Съвета 179,7 млн. Разбира се, мога да дам и още по-детайлна информация.
Няколко думи за месец март. Запазва се положителната тенденция номиналното увеличение на приходите спрямо същите дати на 2015 г. да нараства спрямо февруари месец. Като очакванията са м.март да приключим с увеличен излишък спрямо м.февруари 2016 г.
Разбира се, увеличението на излишъка е твърде рано да е добра новина, дотолкова доколкото имаме по-добро изпълнение на приходите и същевременно и забавяне на разходната част на бюджета дължащо се на забавяне на някои разходи, както по европейските програми, така и на отлагането на някои разходи от министерствата. В този смисъл по-големия излишък през м.март не трябва да се отчита като трайна тенденция на подобряване баланса на бюджета. По скоро би трябвало да се разглежда все още предпазливо като гаранция, че предвидения баланс в бюджета за 2016 г. е постижим. И ако няма някакви съществени външни рискове, ние може да отчетем салдо в рамките на разчетеното, защо не и по-добро, ако номиналното изпълнение на приходите изпревари това, което сме разчели.
Мога да кажа предварително пред Комисията, че очакваме излишък в края на м.март отчасти по линия на повечето приходи, отчасти по линия на по-ниски разходи, може да възлезе над 1 млрд. и половина. Това не е основа за каквито и да е анализи или предварителни изводи. Той се дължи най-вече заради струпването на разходи през пролетта, лятото и есента. Първите месеци на годината обичайно разходите са по-ниски. Затова и големия излишък за първото тримесечие е статистическа величина. Той няма да е за съжаление все още новина, която да е основа за свръх оптимизъм. Но статистически погледнато очакваме в края на м.март да отчетем над 1 млрд.и половина излишък, който се надявам да не стане над 2 процента дефицит в края на 2016 г. и ще полагам сериозни усилия в тази посока.
Мога да информирам Комисията, че към днес няма рискове за изпълнението на консолидираната фискална програма по начина, по който е утвърдена от Парламента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър.
Колеги, ако имате въпроси по тази тема да изчерпаме темата приходи, разходи и прочее.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви.
Ние сме се събрали тук колегиално. Даже ще подам на колегата жокер, ние сигурно ще имаме в Парламента обсъждане по въпроса, който искам да задам.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ако съберете 48 подписа.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ще ги съберем. Не е това най-важното разбира се. Слушаме тези числа и това е добре. Ние не може да не се радваме, ако изпълнението на бюджета върви нормално. Дано така да завърши годината. Прав е колегата, че бюджетът не се развива равномерно. Няма как да се сравняват числа от февруари и април. Той правилно ги сравнява с предходни период. Има такъв излишък 1 млрд. и половина. Тук възниква, ако наистина бюджетните приходи растат спрямо същия период на миналата година, прогнозите са сравнително оптимистични. Защо Министерство на финансите не преразгледа въпроса за дълга, а трябваше да си тегли дълга изцяло двата милиарда при положение, че може да се окаже и по-добра картината. Разбира се, всеки обича да има резерв, аз го разбирам това. И това е разумно. Въпросът е дали този резерв не е прекалено голям.
Другият ми въпрос, който исках да бъде първи, а сега се получава втори, няма значение. Задавам го като макроикономист. Има една традиция в Министерство на финансите и това е една приятелска препоръка, тези доклади за развитието на бюджета и други, каквато е практиката и в другите страни, господин министър се обвързва с ефектите на икономиката, с макроикономиката, както знаете.
Възниква следния въпрос. Бюджетните приходи, вие казвате тенденцията, че те нарастват. В същото време като министър на финансите казвате, че сте ограничен, прибран, бюджетните разходи намаляват. Обаче помощта тази година към бюджета е с половин милиард по-малко от Европейския съюз. От 3 млрд. и половина някъде на 3 млрд. около половин милиард са по-малко средствата от Европейския съюз. Значи в българската икономика влизат половин милиард от Евросъюза по-малко.
Второ, знаем отдавна, че има едни около 600 млн., които Европейския съюз може и да не покрие. Това означа, че ще замразим в България още 600 млн. Да не са 600 млн., но 500 млн. и половин милиард стават 1 млрд. Данните за вътрешните инвестиции не са особено оптимистични.
И възниква въпроса, ако държавата прекалено много свива разходите, въпреки че приходите растат, вътрешните инвестиции са малки. От Европа преводите ще бъдат по-малки. Висим с половин милиард непокритие на фактури. Дано да не е така. Но така изглеждат нещата. Какво правим ние с българската икономика? Ако ние отчетем само добри показатели тук в бюджета, но те са независимо от развитието на икономиката, мисля, че това също няма да е добре. И всички следим. Аз поне чета внимателно. Четох последните анализи на немците, точно това правят хората, разчитат даже и фискалните политики на съседните страни. Правят иконометрични модели, какво правят французите, какво правят италианците. Колегата ги има в Министерство на финансите. И си нагласяват бюджета така текущо с приходи и разходи, че да се опитат да помогнат на националната си икономика. Тоест ние ще питаме в пленарна зала, отсега трябва да е подготвено Министерството, тези въпроси да ги разискваме. Какво прави министъра на финансите не само за бюджета, а какво прави бюджета за националната икономика в рамките, разбира се на параметрите, които са му гласувани.
Искам да кажа, ние да не прекалим с тези свивания на разходите, защото другите страни имат други политики при тези условия. Така че това е първия коментар, който исках да направя. Добре за бюджета, но имаме притеснения за обвръзката на бюджета с икономиката. Какво правим там. Помагаме ли? По скоро, ако твърде много отидем на ограниченията пречим.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: По първия въпрос, аз коментирах и преди малко, че единственото нещо, което мога от сега да уверя Комисията е, че сега погледнато не виждам риск да бъде надвишен гласувания дефицит. В този смисъл стратегията за планиране на финансирането няма нужда да бъде преразглеждана в различна посока. Нямам обаче и увереност към първите сто дни от годината, че мога да си позволя да не изпълня стратегията за финансиране в контекста на рисковете, които стоят в следващите няколко месеца пред държавата. Какви биха могли да бъдат тези рискове, говорили сме много пъти. Тук искам да ги говорим професионално.
Знаете, че си позволих, въпреки възможността да бъда атакуван политически за неконсервативно отношение по отношение стратегията за дълга, да предвидя резерв, който професора цитира резерв, който в никакъв случай не се свързва с необходимостта за извършване на повече разходите чрез бюджета на държавата колкото, ако се наложи по някакъв начин държавата да прилага директивата и Закона за преструктуриране на банкови и не банкови финансови институции. Тече преглед на активите по отношение на дружествата от не банковия финансов сектор. Тя ще се забави с около три месеца. Резултатите там от прегледа на активите ще излезе в края на годината, може би началото на декември.
По отношение на стрес тестовете и оценката на качеството на активите на банковите финансови институции резултата ще е ясен и ще бъде публичен на 13 август. Ние трябва да имаме готовност, ако има някакви неблагополучия и се налага да се намесваме като държава, да осигурим ликвиден буфер, който да е в ръцете ни. Ако той не се налага да бъде използван, което всички се надяваме, в първите месеци на следващата година имаме падежи по емисии, които ще реализираме.
На въпроса ви имаме ли възможност да ограничим поемането на дълг? Имаме, тъй като с двете трансакции, които сега осъществихме сме изпълнили програмата за вземане на дълг от външните пазари. Но ние имаме и лимит за вътрешни емисии, който ще управляваме гъвкаво. И ако се прецени, че не е нужно да бъде поеман допълнителен дълг до гласуваните от Парламента 5,3 млрд., ние можем да не го направим. Това е отговор на вашия въпрос, може ли да мислим за преразглеждане стратегията за поемане на дълг. Можем, когато имаме увереност, че имаме свободата да не бъдем толкова предпазливи. Това ще бъде ясно за нас в късната есен на 2016 г. И тогава бихме могли в последните месеци на 2016 г. да предприемем една стратегия за по-слабо поемане на дълг от вътрешния пазар, което да намали общия обем на дълга поет в рамките на тази година. Така бих могъл да отговоря на първия въпрос.
Вторият въпрос също е твърде резонен, но на него мога да отговоря така. Резултатите досега във фискалното изпълнение в никакъв случай не се дължат на предприемане на допълнителни мерки за ограничаване на разходите извън тези приети с годишния Закон за бюджета. Тоест, ние не сме предприели нито едно административно или нормативно действие, с което допълнително да потискаме разходите, респективно инвестициите в хода на фискалното изпълнение, така че да ограничаваме допълнително потреблението или инвестициите като фактори на растежа на брутния вътрешен продукт.
Много е смислен и хубав дебата, по какъв начин можем през разходната част на бюджета да въздействаме върху факторите за растеж на брутния вътрешен продукт. Това, което сме предложили засега е фискалния план са 2 процента дефицит, които извеждат държавата като анти цикличен играч, ако мога така да го формулирам. Тъй като концептуално известно е и на вас, освен като народни представители и като хора специалисти по икономическата наука, че в този смисъл би трябвало да се приема, че държавата чрез бюджета подкрепя растежа, макар и не с темповете, с които това ставаше в предходната година, когато на касова основа фискалния дефицит беше доста по-голям от този, който се планира за тази година.
Готов съм да водим този дебат и да не стигне до пленарна зала, в Комисията по бюджет и финанси. Ако смятате, че може по някакъв начин да преразгледаме разходната част на бюджета, така че тя да има по-висока добавена стойност към икономиката, ще ми е интересно да чуя вашите тези. Иначе мога да ви уверя, че ние не предприемаме допълнителни консолидационни мерки през разходната част на бюджета. Ако успеем да постигнем по-добро изпълнение на приходната част, нещо към което се стремим, аз ще предпочитам то да се използва, а и закона няма да ми позволи друго, тъй като разходната част на бюджета е фиксирана, по-доброто изпълнение да отива за намаляване на бюджетния дефицит, респективно необходимостта от поемане на дълг.
Ако не успеем, но смятам, че ще успеем да се справим в рамките на дефицита гласуван с годишния закон. Така или иначе не планираме и не се налага на този етап да режем разходи и в този смисъл да поставяме под въпрос ролята на държавата в опита за увеличаване на агрегатите свързани с крайното потребление и инвестициите, като по този начин да поставим под въпрос растежа. Това бих могъл да си позволя като коментар към този момент.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:Благодаря.
Господин Танев, заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, госпожо председател
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, моят въпрос е свързан с това, че миналата година на няколко от ведомствата с актуализацията бяха дадени допълнителни средства основно за заплати. Визирам МВР, правосъдие и отбрана.
Знаем, че за 2016 г. тези ведомства така планирахме, да продължи тази реформа. Като моят въпрос е има ли вече план за това, как те се справят. Тоест, те ще създадат ли някакво напрежение към бюджета, както миналата година. Защото знам, че част от нереализираната реформа беше планирана в бюджет 2016 г.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Мога да ви разкажа хронологично как се структурира бюджетирането на силовите ведомства, където се наблюдаваше най-голямото отклонение от целите. Към момента не ми е известно да се очаква напрежение към бюджета от тях. Въпреки че откровено казано на депутатите от Бюджетната комисия мога да споделя, че всички поводи свързани с несигурността на средата ще бъдат използвани за натиск от други колеги народни представители, натиск за търсене на възможности за осигуряване на допълнителни средства за сферата на отбраната и сигурността. И това едва ли ви изненадва. Сигурно сте го чували.
Това което мога да кажа е, че миналата година ние бяхме предвидили 10 процента номинално намаляване на разходите за персонал в 2015 г. Нещо, което до голяма степен не се състоя, особено в МВР. Но в 2016 г., това което възстановихме в бюджета за 2016 г. спрямо първоначалния план за 2015 г. е само половината от намалението. Пак ще го повторя, ако сме намалили 10 процента в 2015 г., така или иначе очевидно това не можа да се случи, бюджета за 2016 г. спрямо първоначалния не актуализиран бюджет за 2015 г. е увеличен само с 5 процентни пункта. Тоест само с половината от намалението в 2015 г. Така че ако те успеят да се вместят в така разчетените суми, а засега не са индикирали проблем в тази посока, това на практика означава, че макар и не напълно, сме успели от части да намалим номинално разходите за персонал в системите. Като за силовите ведомства, за съжаление ще отчетем по-малък процент на реализация само около 5 процента. Не мога да преценя за себе си къде е верния аршин.
Спомням си, че в 2014 г. беше решено, че е приоритет изпреварващо да бъдат увеличени възнагражденията в системата на Министерство на вътрешните работи, което вероятно не е лошо, но структурата на бюджета на Министерство на вътрешните работи специално е толкова лоша, че на практика те имат само заплати в бюджета и нямат средства, за да си вършат работата. Нямат елементарни щитове. Ако ги гледахте онзи ден на учението, служителите на Министерство на отбраната бяха много по-добре оборудвани от служителите на Министерство на вътрешните работи, в случая жандармерията. Нали си представяте как може да се отбранявате с непрозрачен щит дарен от баварското Министерство на вътрешните работи през 2002 г. Това не е оправдание, че трябва да се дават повече пари. По скоро е дебат върху това, каква е структурата на бюджета на силовите ведомства и как през годините са управлявани тези системи недалновидно, така че да бъдат оставени без никаква материална възможност да си вършат работата. 15 000 лв. са им трябвали, за да продължат регистрацията на ДНК профилите от 2008 г. досега. От 2008 г. досега не са и нямаме регистрация на ДНК профили, защото няма 15 000 лв.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев, имате ли допълнителен въпрос? Нямате въпрос.
Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Господин министър естествено, че нашия интерес е и въпросите са свързани с изпълнението на бюджета. И това е разбираемо. След дебатите по приемането на Закона за държавния бюджет информацията, която получаваме и която имаме и разполагаме е много оскъдна.
Първо искам да ви направя една забележка, че информацията, която ни изнасяте я няма в сайта на Министерство на финансите за февруари месец.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Има я. На 29 февруари е качена.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: На сайта на Министерство на финансите я няма информацията. Веднага с новата година се започна с обясненията за приходите, че са в резултат на победената контрабанда, да кажете някои от мерките, които са предприети. На това ли се дължи по-доброто изпълнение или са други показателите, които влияят? И по отношение на разходите, тъй като при гласуването на бюджета не стана ясно 2 млрд. капиталови разходи къде ще бъдат насочени. Сега вече като го изпълнявате, да ни кажете харчат ли се тези 2 млрд. и къде са насочени?
Благодаря.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: След малко вашата съгражданка Стоянова ще ви демонстрира нагледно, къде е качена информацията. Иначе номиналното изпълнение на приходите се дължи 50 процента, ако мога така да го нарека на процеси в икономиката и 50 процента на по-голяма събираемост. Не може да отречем, че голяма част от законодателните инициативи и мерки, които се изпълняват в момента са достижение на законодателството преди сегашното правителство. Примерно фискалния контрол е един много добър инструмент, който доразвиваме и ще доразвиваме. Нещо, което се прие в мандата на Правителството на Орешарски. И тогава заявихме, че смятаме, че това е добра мярка и всички добри мерки, които са в тази посока са били подкрепяни и ще бъдат подкрепяни. Възнамеряваме в тази връзка да предложим в скоро време и концепцията за дознателски функции на органите по приходите на НАП, по известни като данъчна полиция. Те заедно с прокуратурата да водят дознанията свързани с престъпления срещу финансовата система, разбирай отклоняването на плащането на данъци и осигурителни вноски. Нещо което не намирам много аргументи да не бъде подкрепено.
Не можем да не отбележим, че в 2015 г. номиналното нарастване на данъчните приходи е около 2,1 млрд. или около 12 процента, което е доста по-високо, както от реалното така и от номиналното нарастване на брутния вътрешен продукт. Така че нормално е да направим извода, че ако нещо не следва от увеличаване на данъчната основа, то би трябвало да следва от по-добра събираемост.
Ние не отричаме и не твърдим, че всичко започва от днес, но има голяма разлика между номиналните равнища от предходните периоди, които могат да се дължат на различни фактори и това, което отчитаме в 2015 и 2016 г. и ако на вас ви харесва идеята да твърдим, че това е благодарение на законодателни изменения от 2013 г., аз го приемам. Така или иначе темповете на увеличение на номиналния размер на приходите в 2015 – 2016 г. изпреварват темповете на нарастване на потенциалната данъчна основа, което ни кара да мислим, че са основани единствено на координираните усилия за по-добра събираемост. За мен това е валидния извод на база на макро числата, с които разполагаме.
Като 2100 са от данъчни приходи 2015г. спрямо 2014 г.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: За капиталовите разходи.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Имаше много хубав и съдържателен дебат. Може да извадите стенограмата от гласуването на първо четене на Закона за бюджета за 2016 г., в което аз се опитах детайлно да ги обясня. За съжаление в блиц формата не мога да възпроизведа същата информация. Мога да ви изпратя писмена информация за същия показател, която да използвате като анализ. Но първите месеци на годината капиталовите разходи са с по-бавни темпове на изпълнение, нещо което цитирах и при представянето на фискалното изпълнение. Вероятно затова в началото на годината отчитаме по-добри резултати като салдо, отколкото това, което се очаква за цялата година.
Не мога да възпроизведа това, което ви възпроизведох на първо гласуване на бюджета в зала „Изток, но писаното остава. Мога да ви го дам като справка.
Като изпълнение няма сериозно изпълнение в първите месеци на 2016 г. Към 29 февруари това е консолидираната фискална програма общо разходите за инвестиции, общо капиталовите разходи отчетени по консолидираната фискална програма към 29 февруари са 233,1 млн. За съпоставка за същия период на 2015 г. капиталовите разходи са били 207,7 млн. Към 28 февруари 2015 г. отчетените капиталови разходи са 449,5 млн. Към края на февруари 2016 г. отчетените капиталови разходи са 233 млн. Това по-ниско изпълнение на инвестиционните разходи е част и от по-доброто общо фискално изпълнение като салдо.
Но на този етап мога да ви докладвам от общо капиталови разходи и трансфери 6 млрд. 130 млн. по консолидираната фискална програма за 2016 г., изпълнение към края на февруари 233,1 млн.
Общините дават много късно отчети. Събираме от 265 общини. И преди да съберем всичко, винаги е предварителна информация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Професор Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Отварям една скоба. Добре е, че дойде министър Горанов. Аз като негов колега мога да му препоръчам, тъй като и аз като министър на времето сега отчитам, че също не съм контактувал достатъчно с Парламента. Могло е по-добре да го направя. И ако се срещаме през два, три месеца ще бъде добре. Добре е и информацията. Това е един добър жест към Парламента, вместо да научаваме в последния момент от интернет. Това е жест на добра воля. Може ние малко по-рано да разберем за тенденции, не става дума за окончателни числа. Мисля, че ще разберете това послание. То е най-приятелско. Но тук имам уточняващ въпрос за тези 2 млрд. и половина. Това което казахте потвърждава моето притеснение. В какъв смисъл. Вие въобще не може да се хвалите колега с това, че икономисвате от капиталови разходи.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не се хваля.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Последното нещо, което искам да чуя от вас е, че вие свивате капиталовите разходи, които са мотора на икономиката и вие го знаете. Затова ще трябва да ни кажете следващия път какво правите, за да си изпълните програмата с капиталовите разходи.
Първо, свивайте други разходи. Как ще свивате от капиталови? За каква помощ на икономиката говорим и за каква фискална политика?
Освен това едно колегиално предупреждение, приятелско в смисъл, че ние ще следим внимателно като опозиция, какво става с тези 2 млрд. и половина. Защото ние имаме притеснения да не се раздвижат преди президентските избори лятото, най-приятелски ви казвам. Това няма да бъде ваше лично решение. Който и да е министър на финансите върху вас ще има натиск. Кажете, че опозицията ви следи под лупа и отказвайте. Защото ние ще следим всеки лев. От тук нататък тези 2 млрд. и половина сме си ги забили с карфица на стената и ще ви гледаме подписа на всеки лев от тези 2 млрд. и половина. Така че тези 2 млрд. и половина ги харчете, както сме ги гласували. Ние знаем, че те са свързани и със стрес тестовете и с други неща. Там ще говорим по този въпрос. Той е деликатен въпрос. Но нека да изчакаме да видим какви са резултатите. Да не говорим предварително. И да не вдигаме шум преди да сме видели резултатите. Може да разчитате на нас.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря.
РУМЕН ГЕЧЕВ: По-добре си съберете екипа и вижте как ще ги похарчим капиталово наистина, отколкото да ги пестим.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Професоре уверих ви, че не полагам никакви усилия и никакви ограничения за спестяването им. Съгласете се, че не министъра на финансите харчи парите. Има първостепенни разпоредители с бюджета, които управляват тези проекти, чиято отговорност е те да бъдат реализирани. Мога да нося отговорност пред вас като представител на правителството, в този смисъл. Но иначе не ги харча аз.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Мога ли да направя нещо като доуточнение. Господин министър, въпроса ми е за приходите от борба с контрабандата. Не е свързан с това да подчертаваме приноса на един или друг.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Няма лошо.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛЙИСКИ: Да, няма лошо разбира се. То е факт. По скоро смятам, че не е добре в публичното пространство да се хвърлят едни милиарди 2, 3, 4 млрд. допълнителни приходи от преборена контрабанда, в което няма истина достатъчно. И това не е в този размер. Защо го казвам. Веднага въпроса, който се задава е след като имаме толкова много приходи милиарди от контрабанда, защо поемаме толкова много дълг? И това питат българските граждани.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Вие вероятно имате отговор на този въпрос, защото сте достатъчно грамотен, за да го разберете. Приходите са налице и те са отчетени. Но те не са достатъчни, за да покрият недостига. Дълг се поема, за да се финансира превъртането на дълга и покриването на дефицита. Колкото и да ви е неприятно, единственото нещо, което трябва да обясните на тези, които ви питат е къде са същите приходи през 2014 г. Дълъг разговор.
Все пак номинално в 2015 г. са 2 млрд. 100 000 млн. данъчни приходи, повече от 2014 г. и това мога да го повтарям, защото е статистически факт. От контрабанда приходи няма. Това са повече приходи в българския бюджет. Тогава когато влизаше премиера и ставахте и му ръкопляскахте трябваше да го питате къде са му приходите. Не го питахте. Ръкопляскахте му. Има стенограми.
2015 г. има 2 млрд. и 100 млн. повече приходи, отколкото 2014 година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че нарушаваме добрия тон на Комисията.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: С кое го нарушаваме? Той си има някаква теза и си я разказва и чака аз да му я потвърдя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не говоря за вас, господин министър. Искам да кажа, че господин Търновалийски е достатъчно начетен икономист и знае къде са парите. Контрабандата е народна дума на сива икономика.
РУЧЕН ГЕЧЕВ: Съвсем нормално опозицията е по-остра. Нашите колеги като бяха в опозиция също бяха шумнички, но това е друг въпрос.
А за приходите има един въпрос. Всичко това е така. Правилно каза колегата има решение от 2013 и 2014 г., не започва от нас правителството. Ще има други правителства. Добре е да отчитаме какво е направено и не е направено от други. Специално за приходите, аз имам един въпрос, на който нямам отговор. Ръководството на НАП е същото както преди и сега. Като казвате публично, все пак имайте предвид господин министър, като казвате къде са тези 1 млрд. и половина.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Близо 1,5 млрд. са в НАП.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тогава ще възниква въпроса и на този въпрос трябва да отговори екипа на НАП, който е същия. Къде са 1 млрд. и половина. Така че ако ще задаваме този въпрос ще поканя и тримата да дойдат тук и да кажат, къде са 1 млрд. и половина. Защото ако законите са същите и същия НАП какво става?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уважаеми господин министър, моят въпрос не е точно към вас, а е свързан въобще с цялостната икономическа и финансова политика. Става въпрос за това, че тази седмица знаете има дебат около закриването на Национална компания инфраструктурни проекти. Компания, която преди повече от десет години беше основана и която даваше уж възможност като самостоятелна единица.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Коя компания?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Стратегически инфраструктурни проекти. Тя е национална компания. Ако не се лъжа, това е държавно предприятие.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Направи я Плевнелиев 2009 или 2010 г.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Въпросът е, че това е звено, което е извън бюджетната система. Беше направено да има по-голяма гъвкавост, ускорение и т.н. Казвам го това, защото към настоящия момент се задават,ако не се лъжа поне две нови държавни предприятия. Едното в МВР, другото мисля, че е към Министерския съвет във връзка с управлението на информационни системи и т.н. Мисля, че има два закона,които предвиждат.
Моят въпрос е следния. Аз лично се изненадвам, че в дясно управление се появяват нови държавни предприятия. Оказва се, че такива, които са били създавани преди може би не са били чак толкова ефективни. Въпросът ми е не е ли добре малко да поограничим тази политика. Ако тя ни дава някакъв резултат да бъдем малко по-стиснати и по-свити по отношение на създаването на нови такива предприятия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не знам доколко е в прерогативите на министъра на финансите. Освен от обща култура на Министерски съвет да ни каже някакви неща.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: То малко прилича, на една жена каза.
Господин Танев, използването на държавни предприятия като инструмент за управление на процеси в публичната сфера е регламентирано с Търговския закон. То предвижда тези лица да са публично правни субекти, които не са търговци. Те се създават обикновено по силата на закон, като общата им регламентация е чл.62, ал.3 от Търговския закон. Предимството на подобна правна организационна форма е, че в съответствие със същия закон и Закона за държавната собственост, те имат право да изпълняват публични функции и да управляват публична държавна собственост. Пример за успешни такива са Национална компания железопътна инфраструктура. Успешни в смисъл, успешни решения концептуални как трябва да се управлява определена публична държавна собственост. Спортният тотализатор е подобно формирование със статут на държавно предприятие.
Това, което не е безспорно при тях от гледна точка на системата на европейски сметки е, че ако организацията на дейността им и функциите им, които са заложени в тях са зависими изцяло от бюджета, концепцията на Евростат е те да бъдат консолидирани в системата от сметки на правителството и на практика те от държавни предприятия, които не са бюджетни предприятия, по смисъла на допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси, да се превърнат от гледна точка на Евростат в бюджетни такива. Такъв е и примера с компанията, която цитирахте създадена на основание Закона за пътищата, която по целесъобразност и по инициатива на министъра на регионалното развитие се предложи. Не съм следил, но вероятно днес на първо гласуване се реши да бъде прекратена.
Подобни правно-организационни форми на управление на публични задачи, според мен имат своето место, там където се управлява някаква публична дейност, която генерира приходи. Тоест, която е на границата между чисто бюджетно финансиране и финансиране на дейности, които са с дейност генериращи приходи, ако мога така да го кажа. За съжаление примерите, които вие дадохте не са най-удачните. В този смисъл е надделяло и решението по целесъобразност за прекратяване на една от компаниите.
Удобството на едно подобно структуриране е, че дейности, които са на границата между търговската и чисто държавническата функция са изведени извън бюджетните процеси и не се ограничават от правилата и процедурите, които важат за съставянето и изпълнението на консолидираната фискална програма.
Вероятно скоро на вашето внимание ще дойде и инициатива на правителството, която се обсъжда за възстановяване статута на държавните предприятия Транспортно строителство и възстановяване и Съобщително строителство и възстановяване, ако правилно възпроизвеждам абревиатурите. Предприятия, които до края на 2012 г. бяха държавни предприятия. В последствие Закона за преобразуване на войските предвиди да бъдат преобразувани в търговски дружества, нещо което и досега не е станало.
Обобщаващо казвам, много внимателно трябва да се използва този инструмент, там където се извършват дейности в обществен интерес, които не са характерни като чисто бюджетни дейности, но които същевременно се осъществяват с публична инфраструктура и в обществена полза. За тази цел са предвидени и общинските предприятия и държавните предприятия като специфична правна форма, която може да управлява публична, държавна и общинска собственост. Те косвено влияят върху бюджета, тогава когато операциите им са обвързани с бюджетно финансиране и зарадикоето те се консолидират по ЕС 2010 в дефицита на начислена основа, който наблюдава Евростат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че изчерпахме въпросите.
Да благодарим на министъра. Да благодарим на колегите.
Закривам заседанието на Комисията.
Следващата седмица Комисията ще бъде в сряда.

/ Закрито в 15 часа и 50 минути /

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /