---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 14 април 2016 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 14 часа и 30 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Имаме кворум. Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 602-01-16 от 08.04.2016 година с вносител Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант, № 602-02-15 от 07.04.2016 г., внесен от Министерски съвет.
Заповядайте.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател. Тъй като към този момент се провежда извънредно заседание на Правна комисия, на която се гледа на второ четене Изборния кодекс, а ние имаме предложение. Упълномощавам колегата Емил Димитров да гласува от мое име.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Гласуваме така предложения дневен ред.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преминаваме към точка първа.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 602-01-16 от 08.04.2016 година с вносител Министерския съвет.
При нас са:
Министерство на финансите
Кирил Ананиев – зам.-министър на финансите
Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика“
Агенция „Митници“
Розалия Димитрова – директор
Цецка Дочева – началник отдел – Дирекция „Митническо разследване и разузнаване“
Присъстват и други експерти от Министерство на финансите и Агенция „Митници“
Кой ще ни представи накратко законопроекта?
Заместник-министър Ананиев, заповядайте.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители,
С предлагания проект на изменение и допълнение на Закона за митниците има няколко съществени предложения, които искам да ги споделя с вас.
На първо място, най-вече са изменения, които са свързани с хармонизиране на националното законодателство на България с европейското митническо законодателство, поради което редица текстове от регламентите са намерили място в този проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците.
Освен това са прецизирани редица разпоредби, като е създадена възможност за улесняване на тяхното практическо приложение.
Предложено е изменение на разпоредбите касаещи митническото представителство. Предвидено е нотариалната заверка на подписите да бъде задължителна процедура единствено в случаите, когато едно физическо лице представлява друго физическо лице пред митническите органи. Като така се цели улесняване дейността на икономическите оператори и намаляване на административната тежест за тях.
В проекта е предвидена дейност по занятие срещу възнаграждение, като митнически представител на територията на страната, да може да се извършва от лице, което е регистрирано по Търговския закон. С цел процесуална икономия и повишаване ефективността на работата в проекта изрично е определена компетентността на митническите органи при издаване на решенията. По този начин икономическите оператори изначално ще знаят къде да подават заявленията за издаване на исканото от тях решение и кой е компетентния орган, който следва да го издаде. С проекта е въведена и нова възможност за връчване на решенията по закона, а именно по електронен път или електронно връчване.
Направено е и предложение за разширяване кръга от форми за обезпечаване размера на митническото задължение. Разпоредбите ще улеснят дейността на икономическите оператори, като едновременно дават на митническата администрация сигурност, че ще съберат митническите задължения и те ще бъдат погасени.
Прецизирани са административно наказателните разпоредби с цел ускоряване на административно наказателното производство. По този начин се постига ефективност и своевременно събиране на публичните държавни вземания.
Във връзка с преходни мерки за периода необходими на държавите членки да разработят или адаптират митническите електронни системи, с цел осигуряване най-късно до 31 декември 2020 г. на необходимото изискуемо ниво за обмен на информация между митническите администрации и икономическите оператори, както и между митническата администрация на държавите членки и Европейската комисия в законопроекта са предвидени преходни разпоредби, които предвиждат за обработване на заявленията, както и за подаване на обработка на декларациите, да се използват формуляри на хартиен носител и на съществуващата национална система.
Преходните правила ще се прилагат до 1 май 2016 г., когато се очаква да се подобри или напълно въведе съответната електронна система.
Благодаря.
Това са основните неща, които предвиждаме като промени в проекта на закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Уважаеми колеги, имаме постъпили становища, които са качени на сайта. Становище от Националната организация на митническите агенти. И тук имаме техен представител господин Дандолов – председател на Управителния съвет на НОМА.
Имаме становище от Българска стопанска камара. Господин Шиваров – заместник-председател на БСК е тук.
Тези две становища общо взето подкрепят като цяло законопроекта, но имат възражения в две различни точки. Вероятно вие ще ни ги представите тук на това заседание, за да ги чуят и народните представители.
Предлагам първо да дадем думата на двете организации, които са на нашето заседание.
Кой желае първо да вземе думата?
Господин Шиваров, заповядайте.
ГЕОРГИ ШИВАРОВ – зам.-председател на Българска стопанска камара
Благодаря ви, госпожа Стоянова.
Нашето становище е в интернет. Някои от депутатите са запознати предварително.
Само ще започна с една историческа справка. Раздържавяването на функциите на предоставянето на сертификати за произход започва 1923 г. с подписването на една международна конвенция от Женева, която е за опростяване на митническите формалности. Присъствали са българи. Господин М.Миков. Не е вашия колега. Господин М. Миков е временно управляващ легацията, както пише Негово Величество царя на българите. Вероятно имат предвид Борис Фердинандов Сакскобурггота. Подписано е 1923 г. и тогава започва раздържавяването на тези функции. И в това число и в периода след Втората световна война бяха предоставени тези функции на Търговско промишлената палата. Българска стопанска камара от 1998 г. изпълнява тези функции. Мога да се спра и на основанията за това. Имаме съответно писма на Министерство на финансите. Така че това е така да се каже тренда в тази дейност.
И в този смисъл ние не виждаме аргументите защо трябва да се концентрира тази дейност специално в непреференциалните сертификати за произход, а да се върне обратно в митницата, както преди сто години.
Мога да дам и други информации от изследванията на Международната организация на митниците. Колко от държавите се издават от такива организации като камари и палати, колко от митниците и колко от Министерство на икономиката и търговията.

Основният аргумент според нас е, че не може контролиращия орган да бъде и сертифициращ орган, какъвто иска да бъде митницата. Онзи ден имахме една проверка от нея за един сертификат пристигнал от една близка нам страна граничеща. Органът ще трябва сам да се контролира. Тоест да се появи монопол.
И основното нещо в новите регламенти на Европейския съюз, които се цитират и заради които се променя целия митнически кодекс в Европа, не са посочени органите и организациите, които трябва да издават непреференциални сертификати за произход. А такива са необходими за трети страни и без тях не могат да се изнасят стоки.
Статистиката само за нашата организация, не говоря за Търговската палата, а за софийския офис, представлява 900 сертификата от началото на годината досега. Така че тази завоалирана форма, че видите ли няма нужда от тези сертификати за произход е некоректна. Готов съм по- скоро да отговоря на други въпроси, отколкото да продължавам да ангажирам с тези тези.
Всичко това сме го описали в нашето становище.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Другите представители по тази тема за сертификатите, за да я изчерпим и след това да продължим по следващата тема.
Заповядайте, господин Лалов.
АНТОН ЛАЛОВ – Българска търговско-промишлена палата.
Ние също възразяваме срещу предвиденото изменение в § 11, тъй като считаме, че това ще увеличи организационните, финансови и публични разходи. И също така това, което каза господин Шиваров, че не е редно според нас един и същи орган да контролира сертификата и движението на самата стока.
Сега ще представим нашето писмено становище.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз предлагам, ако искате мнение по тази тема. Основно това е възражение, тъй като в изменението на митническия закон сега не се предвижда възможност, така наречените непреференциални сертификати да бъдат издавани от други организации, освен от Агенция „Митници“.
В момента по принцип се издават два вида сертификати – преференциални и непреференциални.
Преференциалните ги издавате вие и досега сте ги издавали и винаги сте ги издавали. Непреференциалните не знам по какви причини в исторически сложил се порядък се издават от Българска търговско-промишлена палата и от Българска стопанска камара.
И в сегашния закон няма основание. Има такава възможност, съгласно регламент 48, да има надлежно управомощена организация друга, извън митниците, която да може да издава този сертификат, но и към момента в нашето законодателство няма такъв текст. Тоест, тези сертификати, които се издават в исторически план не са уредени законово да бъдат издавани от тези две организации. А може да има и друга организация, която издава, освен вашите двете, нямам представа има ли друга?
До момента регламента изисква да има надлежно управомощена организация, която да може да издава такъв документ за непреференциален произход на дадена стока. Като тук говорим и за внос и за износ.
Сега в този закон също не е предвидено такава организация да бъде управомощена, като Агенция „Митници“ казва, че в тези случаи тя ще извършва тази дейност без такса на съответните икономически оператори, които имат нужда от подобен сертификат. Това е горе-долу казуса.
Имате ли въпроси или изказвания?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Това означава ли, че всичко издадено като сертификати досега е недействително, невалидно след като е издадено в противоречие на закона?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В противоречие на закона не е издавано. Може да се издава всичко, стига то да бъде прието. Въпросът е, че и в сегашния закон нямаме изрично управомощаване на която и да било организация.
Господин Гечев го няма. Но понеже той обикновено задава въпроса, как е в другите европейски държави, Агенция „Митници“ се е подготвила за отговора на този въпрос. Тук е дала примери за няколко такива прилагания. И аз ще ви помоля госпожо Димитрова накратко да ни запознаете.
РОЗАЛИЯ ДИМИТРОВА: Благодаря, госпожо председател.
Добър ден, уважаеми народни представители,
Въпросът за издаването на сертификатите за непреференциален произход и за преференциален произход досега за предоставяне на тарифни преференции, което е по обща схема за преференции, сертификат форма А и непреференциален произход, не беше уреден в националното законодателство.
На практика европейското митническо законодателство, което е пряко приложимо и за България, то оставя всяка една държава членка на национално ниво да си регулира компетентния орган. За тази цел Агенция „Митници“ предложи в проекта на ЗИД на ЗМ да бъде регулиран въпроса и да се знае, кой е органа в България, който издава сертификатите за непреференциален произход и по общата система за преференции, за която междувпрочем е предвидена и така наречената система РЕК за регистрирани износители, която разбира се ще се използва от митническите органи на държавите членки.
Това на което искам да обърна внимание, първо по отношение на непреференциалния произход, регламентацията в сегашното настоящо митническо законодателство за непреференциалния произход е митническите органи или управомощена такава организация. Разбрахме, че на национално ниво не е регулиран въпроса.
Нещо повече с регламент 952, с който се приема митническия кодекс на Съюза и съответния делегиран регламент и регламент за изпълнение, не е предвидена възможност и не се предвижда ситуация, при която да бъдат издавани сертификати за непреференциален произход за трети страни. Предвидена е регулация по отношение непреференциален произход, при внос в Европейския съюз от трети страни. Разбирате за каква контрадикция тук става въпрос. Тъй като уважаемите представители на Българската търговско-промишлена палата и на Българска стопанска камара искат да издават сертификати за непреференциален произход за трети страни, което въобще не е в обхвата на законодателството, което ще се прилага съвсем скоро от 1 май 2016 г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В старото европейско законодателство предвиждаха ли се подобни непреференциални сертификат за износ?
РОЗАЛИЯ ДИМИТРОВА: И тук съм се подготвила и с пример, в който е включен единия представител - Българска търговско-промишлена палата.
Досега в чл.48 от регламента за прилагане на Митническия кодекс на общността 24-54, което законодателство от 1 май се отменя, е предвидено, че сертификата за непреференциален произход издаден от компетентните органи или управомощените организации на държавата членка, трябва да съдържа всички необходими данни за идентифициране. Дотолкова, доколкото не се казва кой е индиректно, се разбира, че това са митническите органи или някаква оторизирана организация.
Докато в разпоредбите, както споменах, в делегирания регламент 24-46, който регламентира правилата за прилагане Митнически кодекс на Съюза изобщо не е предвидена такава ситуация за непреференциален произход, държавите членски на Европейския съюз да издават за трети страни, което всъщност искат многоуважаемите представители на двете камара и палата.
Нещо повече, без да е необходим такъв сертификат, съответните износители, които разбира се, не знаят. Казано им е, че им е необходим такъв сертификат без изобщо да им носи какъвто и да е бенефит, в съответна трета държава се издава такъв сертификат срещу заплащане.
Имало е такива сигнали до нас по 100 и няколко лева за един такъв сертификат. За това разбира се, те биха могли да отговорят.
Това което искам да дам като пример, тъй като БТПП, сега разбирам, че също са против компетенциите на Агенция „Митници“ по издаването на непреференциален произход и преференциалния по общата система за преференции, на два пъти им бе отговорено.
За преференциалния произход имаме така наречената GSP или това е обща схема за преференции, където е сертификатна форма. А другия тип сертификат е Евро 1, който също е по преференциални споразумения за предоставяне на такива преференции.
Пример, който много добре го знае и БТПП. През 2012 г. Турция с декрет въвежда изискване за текстилни стоки, които са с произход от държави извън Европейския съюз, с които Турция има сключени преференциални споразумения, да въвежда за тях допълнителни мита. Какво се случва в тази ситуация? В тази ситуация, когато се изпраща от България стока за Турция и тази стока е била допусната за свободно обръщение, очевидно за да се изнесе тя със статут на съюзна или общностна стока по сегашното законодателство, съответно те издават сертификат за непреференциален произход на текстилните изделия.
На база решение 1 от 1995 г. на Съвета за асоцииране европейска общност, Турция има разпоредби, които изискват проверка на доказателствата за произход. На база на това споразумение, ние бяхме получили запитвания по 123 броя сертификати, АТР сертификати със съответно издадени такива сертификати за произход от БТПП, от които само два броя от тях не са с подправени печати, не са издадени от БТПП, а останалите 121 броя сертификати издадени от БТПП на базата на невярна информация от износителите за закупени тъкани от производители в Република България.
При проверка в митническата информационна система на Агенция „Митници“ е установено, че така наречените производители са вносители на същия вид тъкани от Китай. В много от случаите при деклариране на режим износ за Република Турция, износителите декларират в митническата декларация за износ, произход на тъканите Китай или Иран, докато за същите тези тъкани те изискват издаване от БТПП на сертификати с български непреференциален произход. Това е една малка статистика. БТПП е запозната с тези данни. Защото с писмо изх.№ 32-51 от 24 февруари са получили този отговор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Какво е положението в Европейския съюз.
РОЗАЛИЯ ДИМИТРОВА: По отношение на Европейския съюз практиката разбира се е различна. Например в Полша сертификатите за непреференциален произход, се издават безплатно от митническите органи.
През 2015 г. на 20 търговски палати в Полша е възложено да издават сертификати за непреференциален произход на база, на което разбира се е изготвено споразумение и е регулирано всичко това на национално ниво, но статистиката за 2015 г. показа. Там виждаме 20 организации и митническите органи, че през 2015 г. броя на издадените сертификати за непреференциален произход от митническата администрация на Полша е 250 000 броя, а от търговските палати, които са 20 на брой е около 200 броя.
В Австрия, там знаете, че устройството на митническата администрация е различно и сега по подобие Германия, която се преструктурира в началото на годината, Федералното министерство отговаря за митническата администрация и тези сертификати за непреференциален произход се издават от австрийска икономическа камара, която е под ръководството на Министерство на финансите.
РЕПЛИКА: Австрийската стопанска камара и се казва Wirtschaftskammer.
РОЗАЛИЯ ДИМИТРОВА: Ние знаем, че е еканомик. Такава ни е информацията. Приемам. Де факто австрийската митническа администрация в тясно взаимодействие с въпросната камара в тясно сътрудничество, изготвят указания за издаването на въпросните сертификати за непреференциален произход.
По отношение на Великобритания и Естония също е предвидена организация различна от митническите органи, но има пак изрично управомощаване от страна на митническите органи.
Предвид злоупотребите, които са извършвани с издаването на тези сертификати за непреференциален произход, Агенция „Митници“ смята, тъй като тя така или иначе трябва да съдейства и да контролира издадените сертификати, защото след това проверката се извършва на база административно сътрудничество между митническите органи, трябва да контролира дейността на тези камари.
Нещо повече, Агенция „Митници“, както беше споменато, няма да взима никаква такса за издадените сертификати и ще ги издава безплатно или още повече, когато не е необходим такъв сертификат на съответното лице, Агенция „Митници“ ще обясни какви са разпоредбите и ще му обясни, че не е нужен такъв сертификат за непреференциален произход.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, госпожо Димитрова.
Мисля, че си изяснихме ситуацията.
ГЕОРГИ ШИВАРОВ: Въпросът дали са необходими или не от контрагента на нашия български клиент. Той казва: Моят клиент от Египет иска сертификата и затова идваме при вас да го дадем.
Ако тук митницата дойде и го убеждава, че на него не му е необходим, нека той да преценява и да слуша египетския си колега, който стои там на митницата или нашата митница.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие сте прав дотолкова, доколкото в самия регламент е казано, че все пак с цел да се покрият всички възможни и бъдещи специфични случаи на специални непреференциални споразумения между Европейския съюз и трети държави се предвижда, когато изискванията на търговията налагат това, в рамките на Съюза да може да бъде издаден такъв документ доказващ произхода.
И сега тук въпроса е дали да го издава единствено и само Агенция „Митници“ или да има текстове, които по някакъв начин да управомощават със съвместно сътрудничество и не знам какво още и други организации.
Заповядайте вие по другата тема.
ЕМИЛ ДАНДОЛОВ: Госпожо председател, уважаеми народни представители, дами и господа,
Националната организация на митническите агенти внесе свой проект, свое предложение всъщност за изменение на няколко от членовете в новия Закон за митниците, тъй като нашите членове считат, че е необходимо все още да има, както каза госпожа Димитрова, да има едно добро сътрудничество между Митницата и митническите агенти, икономическите оператори. То се изразява към настоящия момент в това, че в одобрените икономически оператори, въобще в големите икономически оператори има присъствие от страна на митнически служители на съответните митници.
Това спомага изключително много, както на икономическите оператори, тъй като във връзка с опростяванията в новия митнически кодекс на общността, не можем да издаваме всички документи по електронен път. Това спомага за издаването на документите, които до момента не могат или за в бъдеще няма да могат да бъдат издавани, като ТИР карнет, като Т2О, като АТЕР. И всъщност те осъществяват един много сериозен контрол върху дейността на икономическия оператор. Това е един от аргументите, поради които ние желаем в националното законодателство да влезе това понятие, отдалечено работно място.
С колегите от големи фирми, които имат представителства на територията на Европейския съюз сме контактували. Те казват, че към настоящия момент имат отдалечени работни места и по аерогарите и при по-големите икономически оператори. Това способства за това, да не се натоварва инфраструктурата на съответните митнически учреждения, да няма задръствания, да не се натоварва настилката, тъй като самите икономически оператори са инвестирали в складово терминални бази, които отговарят на техните нужди, на техните изисквания и на техния капацитет.
От тази гледна точка считаме, че докато не се въведат на сто процента тези електронни системи, така че ние да може да осъществяваме пълния обем от дейност, като одобрени икономически оператори, което е бъдещето всъщност на митническите операции, както не само в България, но в Европа, включително и в света, в САЩ, в Япония, в Китай и т.н., това ще бъде бъдещата търговия и тези субекти са контролирани изключително много от страна на митницата. Непрекъснато има одити, непрекъснат те покриват някакви нови стандарти, които защитават. И това са много ясни субекти от гледна точка на митническата администрация, от гледна точка на данъчната администрация.
Считаме, че е редно поне докато наистина не заработим самостоятелно на сто процента, икономическите оператори нямат тази възможност, нека държавата да присъства при нас. По-добре е за фиска. По-добре е и за икономическите оператори.
Госпожа Димитрова спомена Република Турция. Действително искам да ви кажа, че ние изоставаме изключително много в конкурентоспособността си спрямо съседните държави.
В момента в Турция се строи контейнерен терминал. Строи се много голямо летище. Констанца приема изключително много товари на български фирми, забележете, които внасят митото в съседни държави. И в Гърция, и в Румъния. Включително има много товари, които са в Амстердам. Ние губим. Държавата губи от това, че ние не представляваме тези фирми тук и не можем да разширим своя бизнес и своя обхват, както на национално, така и на регионално ниво. Те ни дават едно, бих казал предимство и биха ни помогнали на регионален принцип. И ще ви кажа, че ние всъщност в последната половин година загубихме много голяма част от транзитния трафик от Европа за Иран.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако мога да задам въпрос, за да разбера, защото предполагам, че и колегите не са в такава дълбочина.
Тук за това за което става дума, става дума за икономически оператори, които са получили разрешение от Митницата в момента за опериране на съоръжения за временно складиране и т.н. И там има изнесено работно място на човек в Митницата - един, двама, трима. Така ли е? За да поиска един митнически оператор да му бъде разрешено това, той обикновено е голяма българска производствена фирма, която изнася. Тук какви транзити не го разбрах.
ЕМИЛ ДАНДОЛОВ: Няма никакво производство. Става въпрос за спедиторски компании. Компании, които се занимават с транспорт, логистика и митническо посредничество.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защото аз правя връзка с Либхер, да речем.
ЕМИЛ ДАНДОЛОВ: Или може би с РЕЛ МЕДЕТ. Но при тях е по-различен случая.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Случват се две неща.
Първо едни документи, които се попълват от страна на тези икономически оператори и които документи се представят на митническия служител в това място, което е при тях. Той ги проверява и оформя.
Вторият евентуален момент, ако митническия служител прецени, че ще направи физически контрол, да отвори камион и ще направи този физически контрол.
Ако се премахне това отдалечено работно място, там просто няма да има митнически служител. Това означава и това са аргументите на Агенция „Митници“, че всички документи следва да се изпращат в електронен вид в системата на Агенция „Митници“. Те ще си ги обработят там по електронен път и това по никакъв начин не би затруднило икономическия оператор. Вашето възражение е, че не всички неща са вече във формата на електронен документ, както е имало примерно бъгове в системата и нещо не можело да се предава.
И вторият момент, който за мен може би е по-важен, това е когато митническите органи решат да ви направят физически контрол, дали няма да ви карат да отидете в митницата. Разбирам, че няма да ви карат, защото съгласно регламента, когато бъде одобрено място за представяне на стоки, а вие имате такова одобрено място, контрола се извършва на това одобрено място и никой няма да ви кара да ходите на друго място. Тоест, тогава митническия служител пак ще дойде на място да направи физически контрол, ако е преценил по оценка на риска.
Най-вероятно това и в момента е така. Ако се налага рентген и няма рентген там, пак отивате. Но в общия случай, ако не се налага рентген няма да ви карат да ходите в митницата и да се редите там на опашка.
Има ли някой забележки към моето изказване? Това е факт. Колко такива места има?
РОЗАЛИЯ ДИМИТРОВА: Мога ли само да поясня нещо. Регламентация няма такова нещо и в сегашното законодателство – отдалечено работно място. Няма и в това, което ще прилагаме от 1 май. Няма и утвърдена процедура за тези отдалечени работни места. Те са останали от 90-те години на миналия век. Такива отдалечени работни места има единствено и само две – Милицаримюнх, Скорпио шипинг на територията на Митница столична. И девет куриерски фирми на територията на аерогара София. И тъй като това е едно статукво останало преди много години, това е един въпрос, който се обсъжда с тях. И господин Дандалов го знае също. И от поне 10 години се обсъжда. Активно се обсъжда последната година, една година и половина.
И тук само бих искала да поясня нещо, че дефакто е предложен вариант на въпросните отдалечени работни места, електронно да си подават данните за декларациите при внасяне, както съответно за изнасяне, което е задължително. И за да не се представят документите лично на служителите чрез имейл, сканираните документи да ги предоставят в митническото учреждение, докато си реализираме възможност функционална в системата, през електронния портал и да се архивират тези документи. Тъй като забележете, че задължението за такива придружаващи документи, всякаква една операция била вносна или износна операция, задължението е на декларатора да си ги съхранява в неговото помещение. И само при съмнение и при необходимост митническите органи изискват тези документи.
Искам само да направя едно уточнение по повод първоначалното изказване на господин Дандолов, защото той говори, уважаеми народни представители, за одобрени икономически оператори. Това е една много надеждна фигура, която се въведе в европейското митническо законодателство и се прилага от 1 януари 2008 г.
Съответно тези лица имат различи бенефити. Възползват се от редица предимства в сравнение с другите икономически оператори, които не притежават статут на такъв одобрен икономически оператор, който се удостоверява със съответен сертификат.
Това което господин Дандолов каза, че в държавите членки има такива отдалечени работни места, има митнически служители при одобрените икономически оператори се опасявам, че изобщо не отговаря на истината. Защото ние направихме проучване също в държавите членки, дали някъде има такъв случай, в който митнически служители са в помещенията на одобрените икономически оператори, получихме за съжаление отговори от Холандия, Швеция, Словакия и Румъния. И такава практика никой от държавите членки не прилага.
Още повече, че никога не е споделяна такава информация на срещата на лицата за контакт, които са отговорни за одобрените икономически оператори. И то няма смисъл физически митнически служител да бъде там, тъй като те имат страшно много улесняване. Те подлежат на по-малък документен и физически контрол. Те подлежат на определено място, където да се извърши митническия контрол. Те се бенефицират и от това, да бъдат уведомени предварително, че ще бъде извършен контрол, разбира се без да се нарушава контрола. По някакъв начин да се наруши самата проверка. Така че те имат страшно много бенефити и това е нещо архаично. Но на тях очевидно така им е по-лесно, за да вземат цялата купчина документи и да я занесат на митническия служител, който е в тяхното помещение.
Много правилно госпожо Стоянова отбелязахте, че при наличие на одобрени места за представяне, които от една страна може да си бъде одобрено място, което се одобрява от митническия орган при съответния икономически оператор или съоръжение за временно складиране или разрешение за използване на такова съоръжение за временно складиране и мястото за представяне на стоките е точно там, на тези одобрени от митническите органи места.
Не е нужно да се ходи в митническото учреждение, за да се представят стоките и документите. И не виждам какво е затруднението и съответно невярната информация, че митнически служители стоят при икономически оператори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Смятам, че всичко се изясни. Имате ли да кажете нещо по тази тема?
ГЕОРГИ ШИВАРОВ: Аз искам да уточня нещо по отношение на отдалечените работни места в другите държави членки на Европейския съюз. Ние имаме информация от много сериозни наши членове, които са компании мултинационални. И те твърдят, че в държави членки на Европейския съюз има отдалечени работни места. И те функционират изключително, предимно както госпожа Димитрова каза, на аерогарата, на съответните аерогари в съответните държави.
Считам, че този въпрос е от изключителна важност и не случайно казах, одобрени икономически оператори да имат правото и така ние сме го формулирали като наше предложение, да имат възможността да кандидатстват и да получават отдалечено работно място в съответните бази. Защото покриването на този стандарт гарантира на държавата, на фиска, че този икономически субект е ясен отвсякъде и от данъчна и от митническа гледна точка. Това е нашето предложение. Наистина много бихме се радвали, ако вие го вземете предвид.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Мисля, че за първо четене добре се изяснихме.
Заповядайте господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Темата възраждането на частни митници, позволете ми да не взимам отношение, твърде е стара. На някои много им харесва. Други са ме убеждавали навремето,че от Лондон до България камиона е минал 3000 км. и няма проблем, но ако трябва още 3 км. до митницата да мине, това изключително много ще го натовари и ще го затрудни.
Има случаи, в които митницата е в правомощията си да поиска и по-сериозен контрол, включително и на тяхна територия. Да, има и такива практики, но те не са повсеместни.
Относно регламентите искам да кажа. Ние разгледахме законопроектите. Нямаме забележки. Имаме притеснение, доколкото между двете четения може да бъде използван този закон за изменение и допълнение, да се вмъкнат текстове, които да възродят стари практики срещу които ние категорично възразяваме.
Искам да кажа, че през тази година и половина, Комисията по бюджет и финанси прие много спорни текстове, много трудни текстове, трудно защитими, разширяване на правомощията, акцизните и данъчните складове, които са резултат на усилия на госпожа Стоянова. Включително ние в зала убеждавахме. Показахме стари практики. Така че ние ще подкрепим на първо четене този законопроект и ще участваме при всички опити за промени между двете четения, като ще взимаме дейно участие.
Надявам се колкото по-скоро приемем този законопроект, толкова по-лесно и по-бързо митницата да бъде улеснена в своите задачи.
Приветствам и всички правомощия свързани с разрешаване на полети, влакове, кораби и т.н., защото това са права, които изключително митницата трябва да притежава и винаги е притежавала.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други народни представители искат ли думата? Няма.
В такъв случай подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 602-01-16 внесен от Министерски съвет.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Четирима въздържали се.
Законопроектът е приет.
Благодаря ви.

Преминаваме към точка втора.
Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант, № 602-02-15 от 07.04.2016 г., внесен от Министерски съвет.
Тук освен зам.-министър Кирил Ананиев е и господин Билян Балев, който е един от изпълнителните директори на Българска банка за развитие.
Заповядайте, господин Ананиев.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Предполагам, че вие сте изчели мотивите на проекта на закон. Става въпрос за издаването на държавна гаранция за финансиране на националната програмата за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Текстът на проекта на закона е в пълно съответствие с приетия текст по чл.73 от Закона за държавния бюджет за 2016 г., където е предвидено, че Министерския съвет може да одобрява и да предлага на Народното събрание издаване на държавни гаранции по нови външни заемни споразумения по закона за Българската банка за развитие, в размер до валутната равностойност на 1 млрд. лева при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.
Във връзка с последното, което казах, ние получихме писмо на 7 октомври 2015 г. от Главна дирекция „Конкуренция“ към Европейския съюз. С това писмо Европейската комисия изразява становище, че не е налице предоставяне на държавна помощ в полза на Българската банка за развитие и не се изисква нотификация от страна на Европейската комисия по предоставянето на държавната гаранция, която вие разглеждате днес като проект на законопроекта.
Гаранционното споразумение между Република България и Банката за развитие на Съвета на Европа е сключено чрез размяна на писма на 24-ти и на 29-ти февруари 2016 г. и е във връзка с рамково споразумение за заем между Българската банка за развитие и банката за развитие на Съвета на Европа в размер на 150 млн. евро.
Разбира се с решение № 246 от 7 април 2016 г. Министерският съвет е одобрил подписаното гаранционно споразумение и предлага на Народното събрание на основание чл.85, ал.1, т.4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да го ратифицира със закон.
Средствата от Рамковото споразумение за заем са предназначени за финансиране изпълнението на националната програма за енергийна ефективност, приета с Постановление № 18 на Министерския съвет от 2 февруари 2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите отговорни за нейната реализация.
Основната цел на Националната програма за енергийна ефективност е обновяване на многофамилните жилищни сгради чрез прилагане на мерки за енергийна ефективност, за осигуряване на по-добри условия за живот, топлинен комфорт и по-високо качество на жизнената среда.
Икономическият ефект по програмата се изразява в създаването на допълнителни възможности за икономическа активност на бизнеса, чрез участие в изпълнението на програмата в цялата страна. Социалният ефект от нея се проявява чрез осигуряване на допълнителни работни места, допълнителна трудова заетост.
За изпълнението на мерките за енергийната ефективност Българската банка за развитие предоставя целево финансиране на сдруженията на собствениците, като договарянето и разплащането се извършва чрез съответните общини. Българската банка за развитие осигурява необходимия финансов ресурс за финансиране изпълнението на мерките за енергийната ефективност чрез заеми с държавна гаранция от международни финансови институции, какъвто е случая в този момент.
Заемът от Банката за развитие на Съвета на Европа е за десет години, с три годишен гратисен период. Заемните средства се отпускат на траншове при плаващ или фиксиран лихвен процент, като първия транш не може да надвишава 30 процента от размера на заема или това са 45 млн. евро.
Периодът на усвояване средствата по заема е до 30.06.2017 г.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпроси има ли?
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Имам един конкретен въпрос. С тази сума ще бъде ли възможно фирми юридически лица, които на практика се явяват изпълнители по такива възложени поръчки, да се възползват от ресурса, който вие предоставяте. Тъй като имате практика вече, има завършени такива блокове. Дали фирмите са се възползвали от този ресурс.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може би въпроса е кога плащате?
БИЛЯН БАЛЕВ: Само за информация. До момента заявките, които са постъпили в Банката за развитие са за 1905 сгради. От тях вече са подписани 1468 договора. Извършените ефективни разплащания на Банката към изпълнители по тези поръчки са за 26 млн., а общо поетия ангажимент към днешна дата е за около 61 млн. лв.
Отговорът на вашия въпрос е да, тъй като това са в крайна сметка крайните бенифициенти по тези пари. Това са малки предприятия, строителни фирми, които са определени по програмата. И всичко това става на базата на Закона за обществени поръчки, който се прилага от общините в съответните населени места.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпросът беше кога плащате Българската банка за развитие при приключване на обекта и по какъв начин може да се ползва оборотно финансиране до приключването на обекта? Това беше въпроса.
БИЛЯН БАЛЕВ: Плащанията са в края на изпълнението на поръчката. За момента нямаме заявки към нас за необходимост от оборотни средства на тези фирми. Все пак това са множество малки поръчки. Особено в първата фаза говорим за поръчки от няколко хиляди лева, които в основата си нямат необходимост от оборотни средства, тъй като става въпрос за енергийни одити. Тоест чисто консултантска работа.
Във втората част на изпълнението на самите поръчки, явно фирмите са намерили ресурс и начин да се самофинансират в самото начало.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Банката предлага ли някаква такава опция за оборотно финансиране.
БИЛЯН БАЛЕВ: Да, ние предлагаме такъв вариант, но към момента нямаме подобни заявки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпроси? Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря, госпожо председател. Моят въпрос може да ви изглежда малко наивен, но на практика ние взимаме външно финансиране, което финансираме в банката. Банката финансира ремонтите. А после кой ги плаща? Държавата. Това ли са тези 100 млн., които са в бюджета на МРРБ, след което се връщат парите от бюджета към Банката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сметката е ясно кой я плаща. Плаща я държавата.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: До този момент ефективно не сме извършили плащане от този ресурс.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Друга е програмата с европейското финансиране. Ако трябва някой да я разясни ще трябва да извикаме може би от МРРБ. То е друга програма, която има европейско финансиране и тя ще бъде включена към тази.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уточняващ въпрос, защото ние ще продължим дебата и за процедурата 2017 г. Аз няколко пъти поставих въпроса. След като ще даваме пари от бюджета да санираме сгради, не е ли по-нормално да санираме общежитията, в които живеят по трима човека в стая, а не да санираме блокове, където в един апартамент я живее един човек, я не живее.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е резонен въпрос и той е за самата програма, обхвата на програмата и какво да се включи в нея и т.н.
Има ли други въпроси?
В такъв случай да гласуваме Законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение между Банката за развитие на Съвета на Европа в качеството на бенефициент и Република България в качеството на гарант, № 602-02-15 от 07.04.2016 г., внесен от Министерски съвет.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Двама.
Законопроектът е приет.
Благодаря.
С това изчерпахме днешния дневен ред.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 15 часа и 30 минути /

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /