---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ



П Р О Т О К О Л

№

На 12 май 2016 година /четвъртък /, от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14 часа и 30 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

/ Начало 14 часа и 40 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Имаме кворум. Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.
Д н е в е н р е д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 602-01-7 от 11.02.2016 година, внесен от Министерския съвет – второ четене.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, , № 602-01-20 внесен на 20.04.2016 г., от Министерския съвет.
3. Разни.
Като в трета точка разни евентуално ще решим, дали да разгледаме предложението на Жельо Бойчев. Чакаме становището на Сметната палата. Дадоха ни го в последния момент.
Това е предложението за възлагане на одит на Сметната палата на Центъра за градска мобилност в София.
Ще преценим съобразно това можем ли ад хок да се запознаем със становището или трябва да го четем по-спокойно.
Има ли други предложения? Няма.
Предлагам да гласуваме така предложения дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме по точка първа от дневния ред.
По точка първи наши гости са:
Министерство на финансите
Кирил Ананиев – зам.-министър на финансите
Добрин Пинджуров – директор – Дирекция „Бюджет“
Жени Начева – директор – Дирекция „Финанси на общините“
Мануела Милошева – директор – Дирекция „Национален фонд“
Диана Драгнева – директор – Дирекция „Правна“
БНБ
Нина Стоянова – подуправител
Асоциацията на банките в България
Елена Христофорова
КРИБ
Ваня Манова
Движение „Защита на гражданите и държавата“
Петьо Хаджиев

Д о к л а д
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 602-01-7, внесен от Министерския съвет на 11.02.2016 г.
З а к о н
За изменение и допълнение на Закона за публичните финанси
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Който е за наименованието на закона, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Параграф 1 по вносител.
Гласуваме § 1 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 2 е също по вносител с редакция на работната група.
Параграфи 3, 4, 5 и 6 също са по вносител.
Предлагам да ги гласуваме ан блок параграфи 2, 3, 4, 5 и 6 по вносител с редакция на § 2 от работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 7.
Предложение на н.п. Румен Гечев и група, което работната група не подкрепя.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7.
Изказвания?
Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ:
Благодаря, госпожо председател.
Господин заместник-министър, предлагаме този параграф да отпадне, като целта ни е да остане стария текст. Защото с предложението, което е направено обезсмисляме приемането на бюджета. С отпадането на края на изречението, ако това е предвидено със закон, всъщност Министерския съвет може да прави каквито реши трансформации в бюджетните взаимоотношения по приет закон за държавния бюджет. Затова сме против и предлагаме това да отпадне.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Друг желаещ да се изкаже?
Господин Ананиев, заповядайте.
КИРИЛ АНАНИЕВ:
Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Търновалийски.
Искам да ви уведомя, че в централния бюджет съществуват разходи, които все още не са подплатени с промени в съответните закони. Мога да дам определени примери. Например за даровитите деца, за доброволните формирования, за пътните пари при хемодиализно болни и т.н. Ние се стремим с всяка измината година да попълваме тези специфични закони, но все още не са отразени всички видове разходи, които са в централния бюджет. Ако това отпадне сега, би трябвало ние от тук нататък да не можем да дадем тез важни за обществото разходи и които те ги очакват. Защо са в централния бюджет, може би ще зададете въпроса. Те са в централния бюджет, защото изплащането, т.е. коригирането на трансферите към общините се определя, след като видим конкретния брой на хората, които ползват дадената привилегия. Да речем колко болни трябва да ходят на хемодиализа, за да им платим парите. Ние предварително не знаеме колко ще бъдат, затова парите са в централния бюджет и с декларации, писма на съответното общинско ръководство тези пари се привеждат на общините след съответната корекция на бюджетните взаимоотношения. Това са само два, три случая. Има още много други такива. Стараем се непрекъснато да изменяме съответните закони и да вкарваме този тип разход да влезе в закона, но не всички са променени.
От тази гледна точка предлагаме тази промяна, която е записана в § 7.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ:
Благодаря на господин Ананиев за отговора. Тогава възникват още два въпроса. Как досега работихте, без промяна в този текст?
И другото е, коригирайки текста това означава, че няма да полагаме никакви усилия, за да променим законодателството, така че да не се налага тази промяна в Закона за публичните финанси. В крайна сметка вече закона действа трета година и би трябвало законодателствата да бъдат приведени в съответствие. Иначе с този текст приемаме един бюджет. Караме се, дебатираме в крайна сметка Министерски съвет, за тези случаи съм съгласен, но има много други случаи, в които се взима решение. правят се трансфери, променят се бюджетните взаимоотношения без Народното събрание да има санкция по това. Затова ние няма да подкрепим тази промяна.
КИРИЛ АНАНИЕВ:
Господин Търновалийски само да кажа, че логичен е въпроса. Но ние всяка година го решаваме този въпрос с годишния закон за бюджета и затова го вкарваме сега като трайна норма. Няма смисъл сега да приемаме съответните текстове, за да може Министерския съвет да ги изпълнява.
От тази гледна точка понеже има трайно действие този текст, затова решихме да го вкараме в устройствения закон.
Що се отнася до това, че вкарвайки го ще лишим от активност Министерски съвет, респективно съответните министри, които управляват системите, мисля че това на практика не става, тъй като вие виждате, че почти всеки закон, който обхваща такива плащания и има изменения и те влизат в Народното събрание се явяват тези плащания. И с всяка година те намаляват своя брой.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Мисля, че се изясни. Гласуваме предложението на Румен Гечев и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Който е за, моля да гласува.
Гласували трима „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Текстът не е приет.
Гласуваме текста на вносителя.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Текстът е приет.
Параграфи 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23 и 24.
Гласуваме ан блок параграфи от 8-ми до 24-ти включително по вносител. Като само параграфи 12 и 13 имат редакционна корекция от работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфите са приети.
Параграф 25.
Предложение на н.п. Георги Ковачев, Светлин Танчев и Борислав Иглев, което работната група не подкрепя.
Предложение на Диана Йорданова, което работната група подкрепя в т.т.1, 3, 4 и 6 и не подкрепя по т.2.
Предложение на Иван Славов, което работната група не подкрепя по т.т.1, 2, 3, 5.2, 6, 7 и 9 и подкрепя по т.4, т. 5.1 и т.8.
Предложение на Румен Гечев и група народни представители, което работната група подкрепя по точка 2, б.“а“, т.3, 4 б.“а“ и т.7.
Не подкрепя по т.1, т.2 б.“б“, т.4 б.“б“, т.т. 5, 6 и 8.
Освен това работната група предлага в чл.130 „г“, ал.1 думите „по прилагането на тази глава“, да се заменят с думите „по прилагането на чл.130а, ал.1.
Това е предложение, което аз правя по реда на чл.80 от Правилника.
И накрая работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25 и предлага следната редакция на § 25.
Това е всъщност и параграфа, по който има най-много предложения.
Заповядайте за изказвания.
Господин Ковачев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Ние в работната група не успяхме да стигнем до този текст. Аз не можах да изчакам до края.
Логиката на моето предложение е много ясна, да избягаме от тази скандална дума безлихвен. Това го коментирахме с господин Ананиев. Това създаде въпроса. Първо, не е заем, щом е безлихвен.
Второ, ние сме в процес на дефицитно харчене. Въпреки че всяка година макропоказателите на държавата се подобряват, както вие казвате навсякъде по медиите.
Емисията, която ние сме предложили тя е последните две като ги вземем, тригодишните са 0,5 процента. Тоест почти нищо.
Въпросът е, че тук избягваме от термина безлихвен, което не се връзва със заем, защото това не е заем.
Нито един кмет не би поемал дълг различен, при условие, че знае, че от финансовия министър може да ги вземе без пари. И не на последно място има възможност в закона да бъдат амнистирани средствата.
Отговорът тогава си спомням, господин Ананиев беше, че бюджета е достатъчно пластичен и може да се намерят необходимите средства. Аз не чух колко точно смятате да планирате. Само просрочията ли да платим тази година. Вярно, че изпратихте анализ. Но разбирате, каква е логиката на това предложение. Затова го оставихме. Останалите ги изтеглихме, тъй като горе-долу стигнахме до някакъв компромис заедно с общините.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагате да има нова ал.3, която да забранява на общината, която един път е получила заем в рамките на действащата програма за финансово оздравяване, да не може да получава повторно заем.
Второ, предлагате да не е безлихвен заема, а да е лихвен с еди каква си лихва. Такава, каквато сте написали.
Заповядайте, господин Ананиев.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ковачев, текстът който е записан в Закона за изменение и допълнение на Закона за публични финанси казва, че министъра на финансите може да отпусне безлихвен заем, не заеми, а заем, който се вписва в рамките на оздравителната програма. Друг заем не може да се предостави. Той е в единствено число, безлихвен заем и той е заем обвързан със самата оздравителна програма. Това е по първото предложение.
Второто предложение, ние правим механизъм за финансово оздравяване, а не за финансово обезглавяване. Защото, ако им сложим и лихва на общините съвсем ще фалират. Тук идеята е държавата да помогне, за да може да се излезе от това критично финансово състояние, в което се намират общините. Иначе те биха отишли някъде на пазара в банковата система да си теглят кредити и да се оправят. Но виждаме, че почти всички общини са на ръба на 15 процента. Един голям процент от общините, може би между 30 и 50 процента нарушават това правило. Те са над 15 процента. Ако и това им го вкараме вътре, ще стане още по-зле. Целта ни е да ги подпомогнем за оздравяването, а не да ги накажем и съвсем да ги поставим в трудни финансови условия.
Министерство на финансите и държавата като цяло не може да предоставя заеми на бюджетни организации и с лихви имам предвид.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Ние премахнахме таксите за управление, а те си ги вкараха в лихвите, винаги има начин да се осредни стойността.
Аз ще ви репликирам съвсем накратко. Вашата логика ми е абсолютно ясна. Ние затова сме предложили точно в момента с последната емисия. Знаете емисиите на какви цени са. Не случайно съм взел справка за последните две. Говорим за половин процент.
Понеже имаме справка и тя излезе официално преди два дни. Една четвърт от всички доклади на Сметна палата се изпращат в Прокуратурата. Над 70 процента Сметна палата връща докладите за неточности, нередности, проблеми в обществени поръчки.
Тоест ние признаваме от една страна, че общините се управляват зле и в същия момент ги награждаваме. Разбирате ли момента? И вас ви разбирам, че искате да помогнете. И с втория текст, с който им даваме възможност и да ги амнистираме. Коледа настъпва всъщност за общините, не точно оздравяване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Мисля, че всичко е ясно. Няма да влизаме в дълбоки дебати.
Госпожа Йорданова - следващото предложение.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Удовлетворена съм, че работната група е приела почти всичките ми предложения. Имам обаче въпрос относно неприемането на предложението в чл.130г, ал.1. думите „може да“ да отпадне сме предложили. Вие не го приемате. Виждам, че такова идентично предложение е направено от почти всички колеги. Виждам, че не е подкрепено в доклада.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има грешка в доклада.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Народният представител Иван Славов, доколкото разбирам не е бил уведомен, че днес ще разглеждаме и не може да си представи предложението.
Те са в резултат на работната група, която направихме тогава и са припознати от народните представители.
Господин Гечев, заповядайте или господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател.
И нашите предложения са съобразени с работната група, която направихме, с предложенията на общините. Аз съм изненадан, че голяма част от нашите предложения, които сме направили бяха приети в Комисията, а сега не знам защо, работната група ги е отхвърлила. Първо започваме с чл.130а.
Критериите т.6, по искане на общините. И смятам, че на работната група се разбрахме и приехте да бъдат сравнявани данъчните приходи с мотивите, че там имаме облог и може на всички да бъде правена съвсем обективна оценка за нивото на събираемост.
Говорим за чл.130а, ал.1, т.6.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точка 2 буква „б“ приета ли е?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Точка 2 на 130г. чл.130г., ал.1 може да отпадне. Това е прието. А в ал.2 се предлагаше с всяко тримесечие на интернет страницата на Министерство на финансите се публикува информация. И тук са показатели по чл.130а. Общините в процедура за финансово оздравяване, предоставените безлихвени заеми, показатели по чл.130к. Това на Комисия го коментирахме. Дори съм си записал. Да, приема се. В текста не е включено и не е прието. Така пише.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Госпожо председател, мога ли да отговоря.
Господин Търновалийски на сайта на Министерство на финансите има информация, която се отнася за общините по редица данни, статистики, информации и т.н. Ако запишем само това, ние ограничаваме обхвата на информацията, която публикува Министерство на финансите. Освен това няма как да даваме информация само за общините, които са в процедура на оздравяване. Ние даваме информация за всички останали общини. Всеки който разбира какви са критериите, за да влезе в тази процедура може да отдели тези общини и да разбере показателите, които се отнасят за тях.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тези показатели публикувате ли ги за всички общини. Тези които тук са записани. Ако сега отворим интернет страницата на Министерство на финансите ще намерим ли тези показатели?
КИРИЛ АНАНИЕВ: След като се приеме закона, ние ще ги публикуваме естествено. Но не е необходимо да ги ограничаваме тук тези. Министърът на финансите наблюдава общините, които се намират или ще влезнат в процедура на финансово оздравяване. Това означава, че ние на сайта ще качим всички тези показатели за да се видят от съответните общински съвети, кметове и т.н. Не са само това.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако се приеме в закона тази прозрачност, това по никакъв начин не забранява Министерство на финансите да си публикува каквото иска. Но ние не искаме Министерството на финансите да публикува други показатели за висок скок, дълъг скок.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Вижте текста в окончателния вариант. Всяко тримесечие на интернет страницата на Министерство на финансите се публикува информация от отчетните данни на общините за финансовото им състояние. Министърът на финансите издава методически насоки и указания по прилагането на чл.130а, ал.1, които се публикуват на интернет страницата на Министерство на финансите. Логически е завършен процеса с тези текстове, които сме дали. Ще има тази информация и ще има още много повече от тази информация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Народните представители искат някаква гаранция в закона, че няма преценката да бъде оставена на Министерство на финансите, а със сигурност най-малко тези показатели ще ги има там. Това е доколкото разбирам смисъла.
КИРИЛ АНАНИЕВ: А освен това закона предвижда министъра на финансите да уведомява общините, че влизат в такава процедура. Той естествено за да уведоми кмета, че общината влиза във финансово оздравяване, той е длъжен.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Въпросът е всички да могат да следят кой какво получава и при какви условия. Това е замисъла. Така че моля ви да се съгласите. Искаме малко повече прозрачност. Нищо повече. Вие си публикувайте каквото искате.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чл.130д. Прието е. Чл.130е.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин Търновалийски, нали си спомняте, когато водихме дебата за думичката „може“. Казахме, че общините се намират в толкова различно финансово състояние, с толкова различни фактори, които действат върху оздравителния процес с най-различни мерки, които ще ги извадят от оздравителния процес. Как може да направим всички тези хипотези, както по отношение може да отпуска безлихвен заем, така и тук в случая в това число и по размерите и по условията на безлихвените заеми.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За това не говорим. Чл.130е, ал.1, т.4 казва: Оценка за влиянието на плана върху предоставените услуги. Значи това е прието.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Това го минахме, госпожо председател. Става въпрос за ал.4.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ал.4.В седемдневен срок от провеждане на публичното обсъждане, общинският съвет. Вие искате да кажете, в това число по размерите и условията.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Госпожо председател, когато една община в своята програма за оздравяване предвижда да се даде безлихвен заем, целия оздравителен план предварително се съгласува с министъра на финансите. Но той тук не може да определи размера и условията на този заем, тъй като съгласувайки този план, той отива в общинския съвет и ние не знаем какво ще се случи в общинския съвет. Затова след като излезе решението на общинския съвет, тогава министъра на финансите определя вече тези изисквания. Ако общинският съвет не приеме съгласувания проект на оздравителна програма, какво прави министъра на финансите?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има логика. Той е един процес и върви напред, назад. Мисля, че трябва да си го оттеглите.
Чл.130ж.
Ако махнем „може да“ ще стане „министърът на финансите отпуска“ задължително. Няма значение кой какво е поискал и при какви условия. Той е длъжен да му го отпусне. Нали така излиза? Тоест, няма преценката.
Чл.130з. чл.130и. Прието. Чл.130к.
Дори да не си подобряват финансовото състояние, пак да им даваме.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Не до безкрай. Може да има фактори, които оказват влияние и те са външни и независими от тях.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По принцип ал.2, така както е в закона е много обща и дава възможности и в тези случаи.
Заповядай.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател, въпроса ми е към господин Ананиев, може би той ще ми даде повече разяснения за този чл.130к и специално за ал.2. Предложение на министъра на финансите, след изпълнение на определени изисквания за финансово оздравяване на общините им предоставяме субсидия, с която те ще погасят заемите по чл.130ж и т.н.
Записано е, че най-рано шест месеца след приемане на плана за финансово оздравяване, министърът на финансите може да отправи такова предложение и Министерския съвет да вземе съответно такова решение.
Аз си задавам въпроса, може ли за шест месеца да установим наличието на всички тези показатели, които са изброени в чл.130к, ал.1.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Всеки оздравителен план за всяка една община има своята специфика. Ние сме сложили минимален срок от шест месеца, тъй като няма как за по-малко от шест месеца да се установи това рязко подобрение. Иначе може да бъде година, година и половина до трите години, което е максималния срок на програмата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук са няколко условия. Намаление на просрочията, устойчиво нарастване на собствените приходи, повишена събираемост. Трябва да има някакъв срок, който да го отчетеш, че се случва нещо.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Не е ли по-добре този срок да е 12 месеца. На мен ми се струва по-нормално, за да може да направиш някакво измерване на тези показатели. Шест месеца не е трайна тенденция, според мен.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Тригодишната оздравителна програма това е максималния срок. Има общини, при които оздравителната програма ще бъде за една година. Тогава как ще се впише този текст?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Минаваме към гласуване.
Първо, господин Ковачев ще си оттеглите ли предложението по т.1, тъй като се изясни. Оттегляш го. Добре, оттеглено.
Гласуваме предложението на господин Ковачев в т.2, а именно за лихвени заеми. Който е за това предложение, моля да гласува. Да има лихва върху заемите, които ще дава Министерството на общините.
Гласувал 1 „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Текстът не е приет.
Предложението на н.п. Иван Славов ще го гласуваме в неподкрепената му част.
Който е за предложението на н.п. Иван Славов в неподкрепената му част по т.1, 2, 3, 5.2, 6, 7 и 9, моля да гласува.
Гласували „за“ няма.
Против? Няма. Въздържали се? Всички.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Румен Гечев и група.
Първо гласуваме неподкрепеното предложение по т.2, буква „б“.
Който е за това предложение, моля да гласува.
Гласували трима „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Гласуваме неподкрепеното предложение по т.4, буква „б“.
Гласували трима „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Гласуваме неподкрепеното предложение по цялата точка 5.
Гласували трима „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Гласуваме неподкрепеното предложение по т.6.
Гласували трима „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
По точка 8 гласуваме.
Гласували трима „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Останалите.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Менда Стоянова направено по реда на чл.80 от Правилника, а именно в т.130г, ал.1.
Думите „по прилагане на тази глава“ да се заменят с думите „по прилагане на чл.130, ал.1“.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложението е прието.
Гласуваме окончателната редакция на текста на § 25.
Който е за окончателната редакция, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима.
Приема се.
Параграф 25 е приет.
Параграфи 26, 27, 28, 29 с редакция, 30, 31.
Гласуваме ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Гласуваме наименованието на подразделението Преходни и заключителни разпоредби, както и § 32 по вносител с редакция на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Предложение на Диана Йорданова, което работната група подкрепя по принцип и предлага § 33 в окончателната му редакция.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Предложение на Иван Славов за нов параграф, което не е подкрепено.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Всички.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 33 по вносител. Параграф 34 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфите са приети.
Параграф 35.
Предложение на н.п. Иван Славов § 35 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на Румен Гечев чл.35 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36.
Това е глобата на кметовете за това, когато не изпълняват задълженията си по чл.5а, ал.1 и ал.2, а именно да подават информация на Министерство на финансите.
Изяснихме си, че технически причини за това няма. А и ако някоя община има технически причини, това може да бъде възражение по установеното нарушение. В противен случай без наказание не може да имаме изпълнение на каквато и да било разпоредба. Защото никой не я изпълнява.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря.
Ние сме направили това предложение да отпадне параграфа на база на това, което общините казват, че има технически проблеми. Тук Министерството гарантира, че това не е така. Ние ще го проверим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз бих ви дала един допълнителен аргумент. Дори и някоя община да има технически проблем и да приемем, че отидат и й съставят акт, в рамките на възражението по този акт,ако тя докаже, че има технически проблем, той ще отпадне, както обикновено се случва. И това ще бъде някакво изключение и грешка на този, който е направил акта и не се е съобразил. Така че смятам, че е логично.
Оттегляте ли? Оттегляте.
Гласуваме предложението на Иван Славов, §35 да отпадне, което не се подкрепя.
Който е за, моля да гласува.
Против? Всички са против. Въздържали се? Няма.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 35 по вносител, който става § 36.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 35 по вносител е приет.
Параграф 36.
Който е за § 36 по вносител с редакция на Комисията, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 37.
Тук имаме предложение на Иван Славов, което не е подкрепено.
Предложение на Румен Гечев, което също не е подкрепено.
По § 37 предложенията касаят чл.75.
Предложението, което се прави от народните представители е бенефициентите, говорим за общините, които имат финансови корекции да имат право на финансово подпомагане от държавния бюджет за наложените им финансови корекции.
МАНУЕЛА МИЛОШЕВА – директор, Дирекция „Национален фонд“
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, създава се прецедент, защото общините са едни от бенефициентите по оперативните програми. А трябва да има равно третиране.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кои са бенефициенти, дайте ни пример.
МАНУЕЛА МИЛОШЕВА: Много други. Мога да ви посоча Агенция пътна инфраструктура, Национална компания железопътна инфраструктура. Говорим за такива, които са равнопоставени с общините. А иначе има много други бенефициенти.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Слушахме аргументите. Това е по искане на общините. Тук слушаме аргументите на колегите. Оттегляме го, защото трябва да са равнопоставени.
Второ, ако имат финансови корекции и е имало причини, а ние да ги награждаваме. Оттегляме го.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В такъв случай гласуваме предложението на Иван Славов.
Гласували „за“ няма.
Против? Всички. Въздържали се? Няма.
Предложението не е прието. Другото е оттеглено.
Аз имам предложение по § 37. То касае чл.26. И което предложение касае Закона за държавните помощи и правомощията и изискванията, които има по този закон Министерство на финансите. Вие ще го обясните по-добре.
КИРИЛ АНАНИЕВ: В самите мотиви ясно е казано, в чл.26, ал.3 накрая се добавят думите „и съобразно правомощията му, съгласно Закона за държавните помощи“. Тоест, има определени правомощия, които не са негови, а са на министъра на земеделието и храните.
И от тази гледна точка с това добавяне, всъщност ние синхронизираме ангажиментите на министъра на финансите и на министъра на земеделието и храните във връзка с възложените им функции. Това е едното нещо.
Второто нещо е в § 5, това е пропуск на закона. И трансграничните програми се включват, които бяха пропуснати до този момент.
МАНУЕЛА МИЛОШЕВА: Има пропуск в Закона за управление на средствата от Европейския съюз. Посочени са в Преходни и заключителни разпоредби само оперативните програми. А въпроса за държавните помощи засяга и програмите за трансгранично сътрудничество. Допълва се един пропуск в закона.
ПРЕДС. МЕНДАСТОЯНОВА: Има ли въпроси? Няма.
В такъв случай гласуваме направеното предложение за промени в § 37.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Гласуваме окончателната редакция на § 37 по вносител, както и заедно с току що гласуваното предложение.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстът е приет.
Параграф 38.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграфът е приет.
Параграф 39.
Работната група предлага § 39 да се отхвърли.
Гласуваме предложението на работната група, да се отхвърли § 39.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 39 е отхвърлен.
Параграфи 40, 41, 42, 43, 44 и 45 по вносител.
Гласуваме ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Параграф 46.
Гласуваме § 46 по вносител, с редакционни промени заедно с § 47 по вносител, § 48 по вносител с редакционни промени, § 49 по вносител с редакционни промени, § 50, § 51, § 52, § 53, § 54 по вносител с редакционни промени, § 55, § 56 и § 57 ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстове са приети и с това доклада на второ четене.
Благодаря ви.
Преминаваме към точка втора.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 602-01-20 внесен на 20.04.2016 г., от Министерски съвет.
По този законопроект наши гости са: г-н Кирил Ананиев – зам.-министър на финансите
Госпожа Нина Стоянова – подуправител на БНБ
От Асоциацията на банките в България – г-жа Елеонора Христофорова и г-жа Ирина Казанджиева
КРИБ
Г-жа Ваня Манова
Г-жа Румяна Бутанска
От Движение „Защита на гражданите и държавата“ няма представител.
Кой ще представи законопроекта?
Заповядайте, господин Ананиев.
КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на директива 2014-92-ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.,относно съпоставимостта на таксите по платежните си сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции.
Разпоредбите на директивата обхващат три основни области.
На първо място, съпоставимост на таксите за платежни сметки.
По-лесно сравняване на таксите за платежни сметки налагани от банки и други доставчици на платежни услуги.
На второ място, прехвърляне на платежна сметка. Установяване на лесна и бърза процедура за потребителите, които желаят да сменят своята банка или доставчик на платежни услуги.
На трето място, достъп до разплащателни сметки. Възможност за гражданите на Европейския съюз да откриват разплащателна сметка, без да е установена в страната, в която се намира доставчика на платежните услуги.
Освен това тези разпоредби ще позволят на всички потребители в Европейския съюз, независимо от тяхното финансово състояние, да откриват разплащателна сметка, която им позволява да извършват основни операции. Като например да получават своята заплата, пенсия, социални плащания или да плащат сметките си за комунални услуги и други подобни.
Законопроектът предвижда банките да предоставят на потребителите платежни услуги, по сметките за основни операции свързани с откриване, използване, закриване на платежна сметка, внасяне и теглене на пари в брой от платежна сметка и платежни операции с дебитна карта безплатно или срещу приемливи такси, независимо от броя на платежните операции, извършени по сметката.
С тези изисквания се постига по-голяма защита на потребителите, тъй като таксите за почти всички извършвани от тях операции по платежните сметки за основни операции, ще бъдат с размер по-нисък от средния за страната и средния за банката за съответния вид операция.
Подобряването на прозрачността и съпоставимостта на банковите такси, наред с по-лесната смяна на доставчика на платежни услуги би следвало да доведе до по-качествено предлагане и по-ниски цени на платежните услуги за потребителите.
Същевременно повишената мобилност на клиентите и по-малкото пречки за достъп до основни финансови услуги, включително през граница, ще бъдат от полза за финансовия сектор.
Законопроектът предвижда функционирането в България на най-малко една независима интернет страница, за съпоставяне на таксите събирани от доставчиците на платежни услуги, която ще се поддържа от Българска народна банка. Това ще позволи на потребителите по-лесно да сравняват цени и условия по платежни сметки предлагани на пазара.
Със законопроекта се предвижда изменение в уредбата на помирителната комисия за платежни спорове свързани с изискванията към процедурите и органите за алтернативно решаване на спорове, предвидени в Закона за защита на потребителите.
Постигането на пълно съответствие с общите изисквания за процедурите и органите за алтернативно решение на спорове, предвиди в Закона за защита на потребителите и налага съответни изменения в уредбата на помирителната комисия за платежни спорове, съдържаща се в глава 8 от Закона за платежните услуги и платежните системи.
С § 29, т.3 от законопроекта се въвежда и опцията по чл.1, т.5 от регламент ЕС № 2015-751 на Европейския парламент и на Съвета, относно обменните такси за платежните операции свързани с карти.
До 9 декември 2018 г. тристранните платежни картови схеми извършващи дейност чрез доставчик на платежни услуги или изваждащи картови платежни инструменти с партньор, в рамките на сътрудничество на различни марки или чрез посредник, се освобождават от изискванията за прилагането на установените максимални нива на обменните такси в глава втора от регламент ЕС № 2015-751, по отношение на националните платежни операции при определени условия.
Законопроектът определя Българска народна банка като компетентен орган, който отговаря за спазване на регламентите, като установява система от санкции приложими при нарушение на регламента и подходящи и ефективни извън съдебни процедури за решаване на спорове във връзка с прилагането му.
С Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи се предвижда изменение и допълнение на Закона за БНБ, Закона за защита на потребителите и Закона за кредитните институции.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Има ли въпроси и изказвания? Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Веднага ще кажа, че ние с огромно удоволствие категорично ще подкрепим този проект, не защото е само европейска директива, а защото той внася това, което всички искаме – информация, конкурентност, натиск върху цените за услугите.
Тъй като се очакваше, че след като направихме една правилна стъпка, ако си спомняте и въведохме пазарното начало в лихвите, имаше притеснение за движението на лихвите. Оказахме се прави.
В резултат на конкуренцията те се движат надолу. Но някои от банките се опитаха да компенсират с такса. Това също е съвсем ясно. И затова ние сега ще ги натиснем в добрия смисъл на думата пазарно, с пазарни инструменти тези такси да отговарят на пазарните нива.
Има само един въпрос, който очевидно има причина да не е решен и ще помоля да се каже, кой ще определи, кои такси са приемливи. Има едно понятие, вие сте го видели. Може ли да дадете някаква яснота, кой ще определи коя такса е приемлива и коя не?
Благодаря ви.
МИХАИЛ ДИМОВ – Българска народна банка – „Платежен надзор“
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа депутати, по отношение на приемливите такси директивата поставя две изисквания, които да бъдат съобразени със средния размер на таксите по съответни платежни услуги, но по други сметки. Не по тези за основни операции.
И второто изискване е да бъдат съобразени с нивото на доходите.
Това, което ние сме предложили е в чл.73ф, ал.3, която всъщност гарантира, че таксите за такива услуги трябва да бъдат всъщност по-ниски от средния размер. Или ако средния размер е по-висок, по-ниски от действителния размер, на който дадена банка предлага съответната услуга. Тъй като средния размер за някои банки ще е по-висок, за други ще е по-.нисък от това, което те предлагат.
И това, което ние се опитваме да постигнем, тези услуги по тези платежни сметки за основни операции, да бъдат най-евтините за дадена банка. Колко са евтини всеки би могъл да прецени като потребител и да избере съответната банка, която да го обслужва в рамките на конкуренцията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси?
ВАНЯ МАНОВА – КРИБ
Аз благодаря на господин Гечев, че много точно формулира какви са целите на този закон. И точно в този смисъл, аз ще адресирам опцията за изключване на определени участници схеми от този регламент. Защото според нас това изключване на практика нарушава принципите на конкуренция. Това се отнася не само за банките, не само за схемите, а това се отнася и за търговците. Ние се опитахме да разберем какви са мотивите за това изключване. Това е чл.29, т.3 от законопроекта.
Мотиви липсват в документа, който е мотиви.
Тук искам да отбележа, че в цяла Европа има само две държави, които прилагат тази национална опция и то за ограничен период от време от една година. И те имат специфични причини за това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искате да кажете, че в този проект не се включва изменение на чл.29.
ВАНЯ МАНОВА: Ние искаме този член да отпадне, защото с този член се дава опцията за изключване на определени участници.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Той си е в основния закон.
ВАНЯ МАНОВА: Параграф 29, извинявайте, точка 3 от законопроекта. Тя преди малко беше цитирана и в общото представяне на законопроекта.
Ние не виждаме никаква логика лицензионната политика да бъде една и съща за всички участници, а в същото време условията да бъдат различни.
Аз се опитвам да разбера кого изключват, защото за България на практика такива участници почти няма, но се създават условия да се създадат. Това е нашето разбиране.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой ще отговори?
ЦВЕТАНА МИХАЙЛОВА – Министерство на финансите
Предполагам, че говорите за тристранните схеми. При изготвянето на законопроект, вие знаете, че в регламента са предвидени няколко опции. Като ние избрахме да се възползваме само от една от тези опции. И то е да се предостави възможност за тристранните картови схеми, съпоставка с четиристранните схеми. Те да запазят за определен преходен период до края на 2018 г., както е по регламент, своя сегашен статут. Тоест, да не бъдат задължени и да приведат своите такси в съответствие с изискванията на регламента.
Регламентът дава тази опция на държавите членки, за да може тристранни картови схеми с малък пазарен дял да стъпят на пазара добре. И евентуално да разширят своя пазарен дял. И в този смисъл ние не намерихме аргументи против, за да не предоставим тази възможност на картовите схеми с малък пазарен дял в България, каквито са Дайнерсклуб, Американ експрес и още една тристранна схема.
Това е възможност от която тези схеми могат да се възползват, могат и да не се възползват. Те са в един специфичен сегмент, който считаме, а и предвид малкия им пазарен дял, че няма да се наруши пазарната конкуренция. И в този смисъл възприехме да предоставим тази опция на тристранните схеми.
Разбира се, дали ще се възползват или не, това е решение на тристранните схеми. Това беше нашия мотив.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук има още едно ограничение. Освен до 2018 г. за три години, както и да не надвишава на годишна основа три на сто от стойността на всички платежни операции свързани с карти. Общо или за всяка схема поотделно?
ЦВЕТАНА МИХАЙЛОВА: За всяка схема поотделно, което е допълнително ограничение да се възползват.
ВАНЯ МАНОВА: От тук възниква въпроса как това ще бъде контролирано, на каква честота? И освен това пак казвам. Тези схеми, те ще създадат условия за по-високи цени за приемането на съответните карти, за търговците. Тук говорим за крайните търговци. Целта на тази директива на практика е да регулира именно таксите, които търговците плащат за приемане на електронни плащания. И в този смисъл ние виждаме риск.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Може ли да добавя нещо. Тази информация е много важна, която чухме. Аз като чух имената на Дайнърсклъб и Американ експрес, това са едни много сериозни вериги, които ако имат малък дял в България, те си имат господстващо положение в много други страни.
Елементарно е една голяма корпорация, като навлиза пазара в България е общо правило тя да понася първоначално по-големи разходи. Така че това, което казват колегите от КРИБ е много разумно. Аз не виждам икономическа логика да правим такова изключение.
Затова аз по-скоро мисля, наистина такова изключение да не се прави, тъй като имената които бяха казани, няма защо да дискутираме Американ експрес. Поначало една от най-скъпите карти и всички знаeм какви сектори обслужва. Да бъдат така добри като влизат на пазара да се конкурират, да не използват преференции. Защото не са български фирми, за да правим изключение, а са водещи международни карто-издатели.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това ще го решаваме между първо и второ четене.
ВАНЯ МАНОВА: Нашето предложение, това което ние искаме да кажем, че трябва да има еднакво третиране. Както това се отнася за фирмите, за работодателите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Направете си писмено становище и го депозирайте.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
НИНА СТОЯНОВА – Българска народна банка – подуправител
Само едно пояснение да внеса. Понеже малко се объркаха темите, искам да кажа следното. Регламентът за обменните такси за платежни операции, както се спомена, няма нищо общо с директивата за операциите по основна платежна сметка, която е отделен акт. Всъщност тази директива ние въвеждаме със законопроекта.
По отношение на споменатия регламент, той действа за България и за целия Европейски съюз вече, още от м.декември миналата година. В него са предвидени няколко опции, между които тази е една от опциите, от които държавите членки могат да се възползват.
Приемливи са становища в едната и в другата посока. Така или иначе с колегите от Министерство на финансите това дълго сме го обсъждали и преценихме да въведем само една от опциите на този регламент и нищо друго. Тоест регламента в неговата цялост си действа за България и това вече е факт.
А сега дали тази опция ще се приеме или не, няма огромно значение за пазара. Малък е пазарния дял на тези схеми. И тя е с временен характер само за две години. Наистина е предмет на допълнително обсъждане. Но само искам да кажа, че законопроекта въвежда въпросната директива, а регламента е само в една разпоредба и е страничен въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване. Гласуваме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 602-01-20 внесен на 20.04.2016 г., от Министерски съвет.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът е приет единодушно.
Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз считам, че ние подкрепяме разумните предложения. Всички искаме намаляване на банковите такси.
Моето изказване беше свързано именно със законопроект, който знаете Реформаторския блок внесе именно по отношение на намаляването на таксите и то които банковите клонове взимат и са разположени във ведомства, за които се плащат такива такси. Дадохме пример за КАТ, Министерство на вътрешните работи и т.н. Аз призовавам в следващата комисия да бъде включен и нашия законопроект, тъй като той самия има отношение към този Закон за банковите такси.
Така че в Преходните и заключителни разпоредби ние сме направили съответните допълнения и предложения за този закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Законопроектът не е по този закон за платежните услуги и системи. Вие предложихте Закона за държавните такси.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Предложихме Закона за държавните такси, където в Преходните и заключителни разпоредби има касателство и по отношение на този закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Основната теза на този законопроект, който е в основното му тяло, така да се каже, всъщност касае държавните такси. И аз бях поискала анализ от Министерство на финансите за въвеждането на тези посттерминали, които обслужват безплатно плащането на плащания към бюджета. Това касаеше законопроекта.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Основната част на законопроекта е именно таксите, които се плащат от гражданите, по отношение на държавни ведомства, които в тези клонове на банки са няколко пъти по-високи от обичайните. Ако смисълът на този закон е именно да направим така, че гражданите да могат да плащат по-ниски такси, то е абсолютно задължително да разгледаме и нашия законопроект. Тъй като, ако отидете да платите в КАТ в момента глоба или такса, вие ще заплатите такса три пъти по-висока от нормалната за банката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние имаме становище на БНБ в тази посока и мисля, че тя не е в тази посока. Този закон ще повлияе ли върху таксите, които взимат банките за преводи към плащания за бюджета?
НИНА СТОЯНОВА: Нямат нищо общо единия и другия закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Там стъпката, която беше направена преди две години беше държавата да снабди всички държавни, общински институции, които събират някакви данъци, такси и т.н. от името на държавата, с такива посттерминали. Като Министерство на финансите плаща ежегодно таксите за тези преводи, така че те да бъдат безплатни за данъкоплатците, безплатни за институцията и платени от бюджета.
И понеже това беше стъпката. Ние поискахме анализ от Министерство на финансите, как и докъде е стигнало използването на тези посттерминали. Защото това е алтернативата на таксите, които взимат банките. И чакаме този анализ и ще го гледаме като цяло.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Молбата ми е този дебат да го проведем в Бюджетна комисия. Тъй като темата е абсолютно една и съща. Нашето предложение беше в тази връзка. И мисля, че беше редно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Стоянова, обяснете ни моля,една и съща ли е темата?
НИНА СТОЯНОВА: Единият законопроект, както сама казахте е за изменение на Закона за държавните такси. И касае отношението на бюджетната сфера с банките, по повод заплащането на държавни такси.
Този законопроект е по отношение на таксите на гражданите по сметките за основни платежни операции.
РЕПЛИКА: В един и същи закон ли се пипа или не?
НИНА СТОЯНОВА: Той се пипа по различни поводи.
РУМЕН ГЕЧЕВ: В случая, аз ще подкрепя колегата и БНБ не може да ни бъде арбитър, какво ще разгледаме ние в Бюджетна комисия и какво не. Те да си гледат банките.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По принцип е в Преходните разпоредби. Но ще го гледаме този за таксите. Работим по него. Искаме да има движение.

Точка Р а з н и
Господа, ако искате да свършим още малко работа, в точка разни да разгледаме предложеното от Жельо Бойчев – Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на Центъра за градска мобилност. Жельо Бойчев и група народни представители са предложили следното решение.
Народното събрание на основание на Конституцията и на чл.7, ал.1 от Закона за Сметната палата да възложи на Сметната палата да извърши одит на Центъра за градска мобилност ЕАД – София.
Р е ш и:
Възлага на Сметната палата на Република България да извърши одит на Центъра за градска мобилност ЕАД – София за начина и действията по планиране, провеждане и възлагане на обществени поръчки и за контрола по изпълнението на сключените договори за периода 1 май 2011 г. – 30 април 2016 г.
Поискахме становище от Сметната палата и тяхното становище е, че така формулирана задачата, те не могат да я изпълнят, съгласно техните правомощия и изисквания на Закона за Сметната палата. Ние нееднократно сме говорили тук по тази тема, че те си имат точно определени видове одити, които могат да правят. И трябва да влезем в рамките на тези видове одити.
Така, както е формулирана задачата, тя всъщност не е за Сметната палата, а е за АДФИ, която прави подобни проверки на обществените поръчки.
Затова ние предлагаме да променим. Да направим одит за съответствие при финансовото управление на Центъра за градска мобилност, който одит за съответствие всъщност, освен че ще разглежда и обществените поръчки, ще разгледа цялото финансово управление и съответствието му със закона и би могло да бъде по-полезен, тъй като може да ни даде разни проблеми и препоръки за отстраняване на тези проблеми за управлението въобще.
Затова всички вие получихте един проект на решение, който да излезе от нашата Комисия, като резултат от дискусията. И който всъщност да възложи на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансово управление на Центъра за градска мобилност ЕАД, за периода от 1 януари 2014 до 30 юни 2016 г.
Срокът малко се намалява. Това е тригодишен период – 2014, 2015 и максимално до юни 2016 г.
Срокът за извършване на одита да бъде от 1 юли до 31 декември 2016 г.
Има ли въпроси? Те не можаха да дойдат, защото са командировка. Ако искате да не го бавим, защото другата седмица няма да имаме комисия.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние направихме справка и с колегите. Видяхме текста и подкрепяме редакцията. Тя напълно отговаря на това, което всъщност искахме да направим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Даже е по-добра.
В такъв случай гласуваме в доклада Бюджетната комисия да предложи на Народното събрание, да подкрепи този проект на решение, който преди малко ви прочетох.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
С текста, който всеки един от вас има и гласува за.
Приема се.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 16.00 часа /

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /