---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 2 юни 2016 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 14 часа и 40 минути /


ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Имаме кворум. Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение /Проект за укрепване на гарантирането на влоговете/ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-19/18.05.2016 г., с вносител Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 602-02-20/19.05.2016 г., с вносител Министерския съвет.
По тези точки днес при нас са:
Министерство на финансите
Карина Караиванова – зам.-министър на финансите
Дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“
Гергана Беремска – директор
Светлана Панова – началник отдел
Цветана Атанасова – държавен експерт
Движение Защита на Гражданите и Държавата
Петьо Хаджиев
Николай Цветков

Който е съгласен колеги, с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Преди да пристъпим към разглеждане на точката само искам да кажа, че при мен има постъпили уведомления от господин Димитър Горов и господин Георги Търновалийски, които упълномощават проф. Гечев да гласува от тяхно име.
Господин Алиосман Имамов няма да присъства, защото има ангажименти, предполагам, че господин Чобанов ще гласува от негово име, но той ще си заяви, като дойде.
Пълномощно от колегата Красен Кръстев, който също има ангажименти във връзка с честванията във Враца. Упълномощил ме е мен да гласувам от негово име.
Господин Чобанов, само едно уточнение за протокола. Господин Имамов е подал уведомление, че ще отсъства. Предполагам, че вие сте упълномощен да гласувате от негово име.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Да.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колеги, пристъпваме към първа точка. Госпожо Караиванова, заповядайте.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
В Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. е предвидено, че в рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава държавни гаранции по заема за Фонда за гарантиране на влоговете в банките, включително по заеми от външни кредитори в общ размер до 900 млн. евро, при условие на последваща ратификация.
С решение на Министерския съвет от 10 февруари 2016 г. министърът на финансите е упълномощен да проведе преговори с Международната банка за възстановяване и развитие и да подпише от името на Република България Гаранционно споразумение по проект за укрепване на гарантирането на влоговете при условие за последваща ратификация. Заемното споразумение между МБВР и Фонда за гарантиране на влоговете в банките и свързаното с него Гаранционно споразумение са сключени чрез размяна на писма на 1 април 2016 г.
Държавната гаранция по заем в размер на 300 млн. евро, който ще бъде предоставен от Международната банка за възстановяване и развитие на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и в допълнение на държавно гарантиран заем за Фонда със същия размер от Европейската банка за възстановяване и развитие.
Общият размер на двата държавно гарантирани заема е в рамките на заложените в закона параметри. Целта на заема е попълване на резервите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и постигане на по-голяма финансова независимост и устойчивост на Фонда за изпълнение на задължението му по гарантиране на влоговете и преструктуриране на кредитните институции.
Средствата по заема ще се отпускат на траншове след изпълнението на описани в Заемното споразумение показатели свързани с усвояването, насочени към засилване на финансовия и институционалния капацитет на Фонда и изпълнение на неговия мандат.
Изпълнението на всеки от десетте показателя ще дава правото на теглене на средства в размер до 30 млн. евро, което е допустимо авансово теглене на суми в размер до 100 млн. евро.
Държавната гаранция по горния заем е в съответствие с предвиденото в законовата рамка, в това число в Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г.
Средствата за покриване на риска от активиране на държавната гаранция за следващите години ще бъдат провизирани в рамките на Закона за държавния Бюджет на Република България за съответните години.
С ратифицирането от Народното събрание на гаранционното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и влизането му в сила, ще даде възможност за влизане в сила на Заемното споразумение между Фонда за гарантиране на влоговете на банките и Международната банка за възстановяване и развитие и осигуряване на допълнителни средства за Фонда за гарантиране на влоговете.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря за изложението.
Колеги, разбираме, че няма да се нарушат параметрите на бюджета. Правилно разбрахме. Всичко е в рамките на самия бюджет.
Имате думата за въпроси. Професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви.
Първо ще кажа заключението. Ние ще бъдем категорично против. Разбира се, че това е включено в бюджета. Законно е. Но ние предупреждавахме, още като се приемаше бюджета, че точно така ще стане. Защото от това, което виждаме има някакво противоречие много голямо в мотивите в Министерство на финансите.
Да отворя една скоба. Защо няма представител на БНБ? Тези юнаци надробиха кашата с КТБ, сега си пият кафето отсреща в БНБ и ги няма. Държавата поема дълговете. Категорично възразявам , настоявам при разискванията в Парламента да бъдат поканени. Отсега ви казвам.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Да, ще се вземе под внимание бележката.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Управителят на БНБ да бъде тук. Защото това е скандално. Аз съм изумен, че те не са представени тук, за да разберат за какво става дума.
Първо, в мотивите уважаеми колеги, вие пишете: „Целта на заема е попълване на резервите на Гаранционния фонд и подпомагане оптимизирането на структурата му на финансиране. Чрез получаването на заемните средства Фонда ще постигне по-голяма финансова независимост и устойчивост в дългосрочен план. Предвидено е част от финансовия ресурс по заема да може да бъде използван за частично или цялостно погасяване на заема предоставен от държавата на Фонда.“
Или едното е вярно или другото. Както казват някои, ако този заем се прави, за да се върнат парите на бюджета и да се похарчат, добре. Така ли е? Или е устойчиво подобряване състоянието на Фонда. Или едното или другото.
Освен това до момента тук няма никакви разчети от Министерство на финансите. За пленарна зала настоявам, колко пари държавата си е прибрала от синдиците в КТБ? Какво до момента е прибрано? Защото по наша информация не сме прибрали почти нищо в държавата.
Тоест не си върши работата. Вкарва ни в тресавището БНБ. Тук не събираме нищо и бюджета 2016 г. българския народ да поеме 1 млрд. 200 млн. Така че на този въпрос трябва да бъде отговорено. Или едното е вярно или другото.
Ако в някакъв процент ще се изплаща, в какъв процент?
Освен това, заемът е казано, погледнах тук Споразумението, макар че нямах възможност да се запозная в детайли, но пише, че кредитът ще бъде предоставен по пазарна лихва плюс фиксиран процент. Къде са ви разчетите?
Какво би станало, ако този заем се вземе от българските банки? Сигурно ще бъде малко по-скъпо. Колко по-скъпо? При какъв риск?
Освен това искам да попитам следното. Защо БНБ, затова искам те да са тук, защо те не използват законовата възможност да искат предсрочно изплащане на отчисленията на търговските банки към този Фонд? Законът позволява. Защо те забъркват кашата, а сега ще се пече на огъня Министерство на финансите и българското правителство и народа, който плаща данъците?
На втория въпрос също няма отговор. Така че за пленарна зала, отсега ви казвам, ще бъде питано и ще помоля на това да бъде отговорено.
След като тази каша беше забъркана вътре в самата банкова система, вероятно с външна помощ, аз питам защо търговските банки сега не финансират гаранционния си фонд? Съвсем официално. В момента банките се чудят, 42 млрд. и нещо има натрупани депозити. Още 20 млрд. има от фирмите. Да речем около 60 млрд. Защо те не отпуснат заем на собствения си Гаранционен фонд?
Защото, скъпи колеги, какво излиза сега. Банковите активи 70 на сто са на чужди акционери. Защо моя народ ще прави гаранции за 1 млрд. 200 млн.? Ще плащаме да обслужваме на практика чужда банкова система. Ако обичат да си направят вноските предварително и да дадат заем. Много просто. Те нямат ли доверие в собствения си гаранционен фонд на банковата система. Откъде накъде?
Така както ви казвам, имаме пет много силни аргумента срещу това да бъде реализирана тази възможност от бюджета. Пак казвам. Има го в Закона за бюджета. Възможно е. Но става дума за 1 млрд. 200 млн.
Освен това обърнете внимание, съвсем точно пише в Споразумението, чл.2 – гаранции и процедура. И в двата договора пише, раздел II, 0.1 гаранции пише: „С настоящето гарантът, т.е. правителството безусловно гарантира като основен длъжник , а не само като поръчител надлежното и своевременно плащане на всякакви и всички дължими суми по Споразумението“. Тоест тук има една особена клауза в този договор. Правителството като част от държавните институции, правителството поема отговорности не само като гарант, а поема отговорностите и пряко като длъжник. Тоест да допуснем, че сега част от тези средства ще останат във Фонда, част ще отидат за погасяване на дълга към държавата. Пак казвам, не е ясно въобще 1 лев ли ще отиде, 100 млн. ли ще отидат? Каква ще е тази сума, ние не знаем.
След това, ако стане нещо в банковата система, защото то става по целия свят, няма никакви гаранции. Какво ще стане с изплащането на тези заеми? Какви са гаранциите, че този Гаранционен фонд, в който в момента има един плъх в мазето им тича нагоре надолу, няма нищо в него, тъй като те изконсумираха цялата сума, която беше в Гаранционния фонд, какво прави държавата? Какво ще прави Министерство на финансите, ако утре възникне необходимост от тези плащания? В момента да, тази гаранция няма да се води за увеличение на дълга по критериите на Европейската комисия. Много хубаво. Само че Гаранционния фонд, който в момента е празен и не може да плаща, държавата се подписва, че ще плаща Парламента и правителството.
Така че в заключение, пет аргумента имаме, защо ние не може да подкрепим такава операция, в която не е ясно каква е цената. Няма разчети. Тук ни се правят някакви условности за 1 млрд. и 200 млн., колко ще отидат за плащане на стария дълг, колко ще останат във Фонда? Между впрочем това е основния аргумент. Това не е сериозно, уважаеми колеги. Искаме точна информация в Парламента. Колко до левче и стотинки. Колко очаквате да отиде за погасяване, колко остава там. Защото празен чек да подписваме ние за 1 млрд. 200 млн., много празни чекове вече стават.
И с това завършвам. Категорично сме против. Няма да подкрепим.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, проф. Гечев.
Колеги, други въпроси или да отговори зам.-министър Караиванова.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Аз мисля, че от направените коментари прозирам неразбиране на тематиката и на това, което в момента се обсъжда. Както казах в моето изложение, в Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. е предвидено, че държавата може да издава държавни гаранции в размер на 900 млн. евро и ние разбира се, се възползваме от тази възможност.
По отношение на целта на тази гаранция, аз също го казах в изложението, става дума за необходимост от попълване на резервите за Фонда за гарантиране на влоговете в банките и укрепване на неговия финансов капацитет. Дадени са възможностите, за които може да се изразходва този ресурс. Ние сме длъжни да дадем пълния спектър от възможностите, за които може да се използва. Не сме в нужда и не сме казали, че още утре ще си изискаме Фонда да възстанови своя заем към бюджета, защото и в Заемното споразумение има категорично срокове, в които е разписано какви да бъдат те. Нямаме такава необходимост към днешна дата да ги изискваме предсрочно.
По отношение на вашия коментар, най-вероятно правите аналогия с извършваната в момента оценка на активите в банковия сектор. Двете операции не са взаимно свързани. Имаме и прието законодателство във връзка с евентуално възникнали проблеми, каквито ние не очакваме в банковия сектор, след извършване оценка на активите и стрес тестовете. Там приложим е друг закон. И Закона за гарантиране на влоговете няма да има директно участие. Така че това е моя коментар.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря. Само за коментар.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не приемам този коментар, тъй като вие не ми отговаряте на въпросите.
Първо, Гаранционният фонд не е задължение на Правителството, на българските данъкоплатци. Гаранционният фонд е ясно какво. От какво се формира Гаранционния фонд в Европа? От вноските на Търговските банки. Така ли е? Сега като нямат те такива вноски, не са си запазили устойчивостта на банковата система, раздавали са кредити от тази банка, ние веднъж вече дадохме 1 млрд. и нещо на Гаранционния фонд. Сега пак има противоречие. Вие казвате, че те нямат нужда от тези пари, но за всеки случай да ги имат. Кой разумен човек тегли заем, за всеки случай да го има на депозит. Вие се шегувате. Отива семейството хикс и тегли 100 000 лв., за да си има, ако стане нещо. Тук става дума за 1 млрд. 200 млн., за които вие искате да ни убедите, а вие самата сигурно не сте убедена,така за всеки случай да стоят в Гаранционен фонд, ако нещо стане. Какво ще стане? Цунами ли ще дойде? Предвиждате ли нещо? Кажете на българите.
Защото аз не виждам, защо българската държава ще поема този риск в бюджета си, само и само, ако нещо станело в банковата система. Те си имат Гаранционен фонд, да си правят резервите.
Аргументът, че този Гаранционен фонд ще взима 1 млрд. и 200 млн. заем, просто така за всеки случай не е сериозен. И аз не виждам, какви ще са тези депутати, които ще гласуват за 1 млрд. 200 млн. просто така, за всеки случай. Няма как да стане тази работа.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, проф. Гечев. Доколкото разбрахме от изложението, тук не става въпроса за ей така едни пари да стоят, а става въпрос за сключване на споразумение, което ще се активира, ако има необходимост. Ние не поемаме конкретен ангажимент сега в момента. Това е моя коментар. Дебатът ще продължи в зала.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нека да уточним с юристите. Не е така колежке. Няма такъв момент. В момента, в който Парламента ратифицира това споразумение, Гаранционния фонд във всяка секунда, на базата на ратификацията може да тегли заема. Тогава за какво говорим. Значи ние подписваме чека за 1 млрд. 200 млн. и те си го харчат когато искат.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Аз не казах нещо по-различно.
РУЕН ГЕЧЕВ: Значи ние подписваме чека за 1 млрд. 200 млн. и те си го харчат когато искат.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Казах, че не сега веднага в момента цялата сума ще бъде теглена.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да сега в 3 без десет няма да я изтеглят, но в 3 и пет сигурно.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Нека да приключим този дебат. Да го оставим за зала.
Колеги, други желаещи? Други коментари? Заповядайте господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател. Въпросът ми е, дали това е възможността да се върнат средствата от държавния бюджет, които бяха дадени от бюджета към Фонда, а сега Фонда на практика ще си върне парите от бюджета. Всъщност това са бюджетните пари, които държавата ги даде. А от тук нататък вече разходите свързани с гарантиране на Фонда ще поемете от съответните банки, което според мен е логично.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Да, потвърждавам. Споразумението и условията при които се отпуска позволяват тази възможност.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колеги, други въпроси?
Ако няма, да пристъпим към гласуване. Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение /Проект за укрепване на гарантирането на влоговете/ между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-19/18.05.2016 г., с вносител Министерския съвет.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 10 „за“.
Против? Трима. Въздържали се? Един въздържал се.
Приема се.
Продължаваме с точка втора.
Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 602-02-20/19.05.2016 г., с вносител Министерския съвет.
За кратко представяне, заповядайте.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие е във връзка със Споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете на банките.
В чл.72, т.3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. е предвидено, че в рамките на текущата бюджетна година, Министерския съвет може да издава държавни гаранции по заеми за Фонда за гарантиране на влоговете в банките, включително по заеми от външни кредитори при условие за последваща ратификация, в общ размер на 900 млн. евро. В съответствие с предвиденото в законовата рамка за държавно гарантирания заем от Европейската банка за възстановяване и развитие за Фонда за гарантиране на влоговете в банките, в размер на 300 млн. евро.
Преговорите по Заемното споразумение между двете институции, Гаранционното споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие бяха проведени на 4 февруари 2016 г., като операцията беше одобрена от Съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие на 10 февруари 2016 г.
Заемното споразумение между Фонда за гарантиране на влоговете и Европейската банка за възстановяване и развитие и Гаранционното споразумение бяха подписани на 24 март 2016 г.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Караиванова.
Колеги имате думата. Заповядайте, проф. Гечев.
Проф. РУМЕН ГЕЧЕВ: Тъй като двата договора са еднотипни. Аргументите ми са абсолютно същите. Няма да ги губим време. Те са категорични.
Освен това искам да ви кажа, че като изрично подчертах, че няма разчети и няма чуваемост от колегите от Министерство на финансите. Аз ще говоря с колегата Горанов.
Уважаеми колеги, Министерство на финансите на Република България пак нямате никакви разчети. Може би едва ли не. Направете варианти. Ако останат във Фонда 300 млн. и върнат 900 или 1 млрд., кажете какво става? Ако остават 700, какво става и кога са плащанията? Защото обърнете внимание, колеги. Тук изрично пише, че падежа по плащанията, основните са 2022 г. и след това 2025 г. Сигурно сте забелязали, че за 16 млрд. дълг основните падежи са точно тогава. Не само аз, много колеги, професори,доценти, доктори, специалисти ви писаха, че натоварването на България става жестоко 2022 г. Вие сега пак тук сключвате договори, които да разпалвате огъня 2022 г. за всеки случай. Как го сметнахте така?
Когато е натиска върху бюджета на България 2022 г., тези договори съвпадат с този натиск. Всеки разумен човек ще се опита да ги разпредели тези числа малко. Да не са в една и съща година. Така че няма разчети. Това е един от основните проблеми.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, проф. Гечев.
Тъй като беше отговорено на вашите въпроси по първа точка, мисля, че не е нужно да вземат отношение в момента колегите.
Друг има ли желание да се включи в дебата?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря ви, госпожо председател. Все пак беше хубаво да има и представител на Фонда за гарантиране на влоговете и той да ни даде малко разяснения, в смисъл парите, като се получат във Фонда, те ще ги инвестират ли? Как ще ги инвестират? Или само при необходимост ще бъдат изтеглени от самите институции? Да сме наясно и с тази чисто инвестиционна логика, тъй като този ресурс струва нещо. И от там нататък е въпроса, какво се получава срещу него през този период, в който се държи с предпазна цел. Иначе ние подкрепяме идеята за подобен заем и за подобен буфер, който да се използва при необходимост.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин Чобанов, Фонда за гарантиране на вземанията не са страна в случая. Страни са Република България, държавата, правителството и съответните международни институции.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Само една реплика, ако позволите. Дори ми се струва, съжалявам, че не го казах в началото. Не съм предполагам, че няма представител и на Гаранционния фонд. Това вече става изумително. Аз ви предлагам да прекъснем пледоарията. Да ги поканим в едно извънредно заседание и да завършим.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин Гечев, разбрахме се, че в зала ще има представители и може да се възползвате от вашето право да направите предложение.
Виждам, че сте в много сериозна кампания, но нека за залата да оставим дебата.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз имам само уточняващ въпрос към въпроса на господин Чобанов. Заема се актива при нужда или може да се тегли веднага? Просто уточняващ въпрос.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Заповядайте.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Заемът се активира при ратификацията му. Но тегленето на средствата става при изпълнение на изрично упоменатите условия вътре. Тоест, той ще бъде на траншове при изпълнение на условия, които са разписани в споразумението.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: По скоро и като реплика към господин Гечев и като въпрос. Това за по-голяма гъвкавост ли е направено да има два заема отделни? В смисъл да има възможност за съответно по-различни вноски по погасяване? Понеже буквално в една седмица са взети решенията на Министерския съвет за двете споразумения.
КАРИНА КАРАИВАНОВА:
Предвид, че годишния Закон за бюджета позволява да се дава гаранция и да се взимат съответно от Фонда за гарантиране на влоговете заеми в размер до 900 млн. евро, ресурсът е осигурен от тези две институции. Номиналната му стойност е по-ниска от това, на което е позволено в Закона за бюджета.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Искате ли уточняващ въпрос?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Въпросът е защо не е с едно споразумение, а с две?
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Защото са две различни институции.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нека да помогна на отговора. Не защото са две различни институции колежке, а защото една институция не иска да поеме риска с 600 млн. Освен това си заделят ресурси.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин Гечев, това е ваша интерпретация в момента. Да се държим сериозно. В Бюджетна комисия сме.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Защото няма интерпретация. Отговорът на въпроса, защо са два договорите, защото са две институции е развеселяващ. Значи, ако са пет договора са пет институции.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Разбира се.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Въпросът е защо са пет договора? Защото една институция не иска да даде 600 млн., а са се разделили две по 300 млн., както правят банките. Те имат едно на ум, а ние нямаме.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Това е вашия коментар.
Колеги, други коментари и въпроси? Няма.
Ако няма, престъпваме към гласуване на точка втора.
Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 602-02-20/19.05.2016 г., с вносител Министерския съвет.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 11 „за“.
Против? Трима против. Въздържали се? Един въздържал се.
Законопроектите по точка първа и втора са приети.
Благодаря.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 15 часа и 05 минути /



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /