---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 26 май 2016 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 134 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 14 часа и 40 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Имаме кворум. Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Отговор на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по бюджет и финанси към министър Владислав Горанов, съгласно чл.27 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание.
2. Проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, № 602-03-4/01.04.2016 г., с вносител Министерския съвет.
3. Проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб на ВМС“, № 602-03-5/01.04.2016 г. с вносител Министерския съвет.
Има ли други предложения?
Гласуваме така предложения дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Давам думата за процедура.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители, поради необходимост да бъда в Правната комисия, тъй като съм само аз в момента тук, моля да приемете делегирането на гласовете на мен и на Християн Митев, на госпожа Менда Стоянова и тя да гласува вместо нас.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Преминаваме към първа точка, така наречения блиц контрол на министъра на финансите.
По правилата всяка една парламентарна група има възможност да зададе два въпроса. Първо изреждаме по един въпрос, след това и втори, който желае да зададе.
Позволете ми да започна аз, като най-голямата парламентарна група и да помоля министъра на финансите, да ни сведе до знание последните данни по изпълнението на бюджета и прогнозите за това изпълнение така, както се виждат от днешната дата, края на м.май до края на годината.
Заповядайте, господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители,
Окончателните данни, които имаме са към м.април и имаме разбира се, прогнозни данни към вчерашна дата, които бих могъл да представя. Аз естествено не съм изненадан от този блиц въпрос на председателя на бюджетната комисия, но в полза на общата работа е да ви информирам за развитието.
Към 30 април приходите и помощите са в размер на 12 млрд. 169.6 млн., което е 36,9 процента от годишните разчети. Съпоставено със същия период на миналата година имаме номинален растеж от 839,6 млн. лв. или 7,4 на сто. Основно ръста се дължи на по-високите данъчни и не данъчни приходи, които нарастват с 1 млрд. 10 млн., докато постъпленията в частта на помощите са със 170,4 млн. по-малко, спрямо същия 4 месечен период на 2015 г.
Факторите, обуславящи по-високите приходи през 2016 г. спрямо 2015 г. основно са законодателните промени, свързани с повишаване на ефективността на контрола от страна на приходните агенции, както и предприетите съвместни действия от страна на Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“, Министерство на вътрешните работи, Държавна агенция национална сигурност и Прокуратурата, които дават резултати и се очертават като добра практика на съвместна работа на държавните органи.
По отношение на преките данъци за първите четири месеца на годината те са 1 млрд. 890.2 млн., което е 40,3 процента от планираните за годината или с 9,3 процента повече, 160.3 млн. в номинал, спрямо същия период на предходната година. Навсякъде сравненията са в този порядък.
Приходите от косвени данъци са в размер на 4 млрд. 514.6 млн., което е 34 на сто от годишния план. Съпоставени за същия период на предходната година косвените данъци към края на април растат с 567,6 млн. или 14,4 процента, основно в резултат на по-високите постъпления от ДДС, от сделки в страната и от вътрешнообщностни придобивания. Нетните постъпления от ДДС при сделки в страната отчитат номинален растеж 554,7 млн. или 36,8 процента спрямо април 2015 г., които основно се държат на погасяване на просрочени задължения по сметки на големи данъкоплатци и предприети, разбира се, мерки в борба с данъчните измами и отклоненията от облагане.
В частта на неданъчни приходи отчитаме към края на м.април 1 млрд. 647,6 млн., което е 36,8 на сто изпълнение от годишните разчети със 140.4 млн., около 10 процента повече спрямо април 2015 г., което се дължи на по-високия размер на постъпленията от държавни общински такси и други неданъчни приходи.
Коментирах вече, че постъпленията от помощи от страната и чужбина и най-вече помощите от фондовете от Европейския съюз са в размер на 1 млрд. 332,8 млн., което представлява 52,4 процента от годишния растеж или със 170,4 млн., по-малко спрямо първите четири месеца на 2015 г.
Имаме предварителни данни за изпълнението на консолидираната фискална програма към м.май, на база оценки към 25 май, на база информацията с която ежедневно боравим и оценките, които правим, се очаква консолидираното салдо за м.май да бъде излишък в размер на около 130 млн. Като това са консервативни оценки и са натрупване за първите пет месеца на годината и се очаква превишение на приходите над разходите около 2 млрд. и половина и около 2,8 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт. Миналата година имахме също положителен резултат за този период. Беше в размер на 1 млрд. 91 млн. или около 1,3 на сто от БВП. Тази година за първите пет месеца показваме 2,8 на сто спрямо БВП превишение на приходите над разходите.
По оперативна информация от приходните администрации данъчните и неданъчните приходи, администрирани от двете големи приходни администрации към 25 май са в размер на 10,6 млрд. грубо, съпоставено със същия период на миналата година нарастват с около 1 млрд. 100 млн. – 11,3 процента. Най-голямо е увеличението на приходите от данъка върху добавената стойност – 457,3 млн. или около 14,6 на сто, следвано от приходите от акцизи – 231,9 млн. – 14,1 на сто.
Приходите по бюджета на осигурителните фондове, в това число ДОО и НЗОК – 152,5 млн. номинален ръст – 6,8 процента. Приходите от корпоративен данък следват трендовете на косвените данъци – 14,1 процента растеж, - 111,5 млн. повече.
Постъпленията от ДДС при сделки в страната и ВОП нетно, по оперативни данни са с 630,8 млн. – около 35 процента повече спрямо същия период на миналата година. Докато вноса изостава нормално, заради най-вече цените на суровините, основно петрола.
Тази на пръв поглед оптимистична информация, разбира се е твърде рано да се правят съществени изводи за цялостното изпълнение на бюджета. Отново мога, както преди месец да заявя увереност, че изпълнението на плана е реалистично. Тоест, планирания дефицит най-вероятно няма да бъде достигнат, без това да се отразява на разходната част на бюджета.
Има някои отложени плащания по обективни причини, като например субсидиите на тютюнопроизводителите, които доколкото ми е известно, няма да ги наричам технически, но по причини свързани с начина на определяне на премирането в комуникация между тютюнопроизводителите и на Министерство на земеделието продължава работата до момента, в който ще бъдат разпределени и респективно предоставени субсидиите. Но това е само един от няколкото примера, които мога да дам свързан с непланираното изоставане на разходите, което не е продиктувано от някакъв натиск върху системите.
Бюджетите, които са им гласувани с годишния закон за държавния бюджет са им предоставени и се трансферират лимитите в нормален порядък. От тук нататък ролята на Министерство на финансите ще бъде да продължим усилията, в това число и законодателни за подобряване на законовата рамка, която да ни дава инструмент за по-добра събираемост и респективно опит, стремеж, желание, натиск да удържаме разходната част на бюджета в рамките, в които е одобрена от Българския парламент.
Резултативно е много възможно и не виждам нищо лошо в това, годишното салдо, макар и да е твърде рано да го прогнозираме от сега, да бъде по-ниско от планираното, което ще се отрази благоприятно и на финансиращите позиции и на необходимостта в средносрочен план, да се поемат допълнителни дългове за финансирането на дефицита по бюджета.
Това е най-общо което мога да кажа, от гледна точка на изпълнението. Умерени оптимисти, че ще се справим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Горанов. Аз съм удовлетворена от вашия отговор. Смятам, че ни дадохте много подробна информация.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
Приемаме за сведение новините, така както бяха прочетени. Няма никакво съмнение, че те са обективни и са добри. Увеличение на приходите спрямо миналата година. Един уточняващ въпрос. С фискалния резерв как са нещата? Имате ли информация?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: За да бъда конкретен. Ще ви я предоставя. Тя косвено може да бъде до голяма степен засечена и през баланса на управление „Емисионно“ на Българската народна банка. В единната сметка към вчерашна дата, към 25 май има 11 млрд. 421 млн., 568,111 лв. и 98 ст.
Общият размер на фискалния резерв е близо до цитираното от мен число, но е малко по-голям в размер на 11 млрд. 493 млн. 588 482 лв. и 43 ст. закръглено. Разбира се, структурата му бихме могли да я предоставим. Не е тайна. Но основната част 99 процента от фискалния резерв е в единната сметка и същото число може да съпоставите с баланса на управление „Емисионно“, който на седмична база се публикува от Българската народна банка.
Задоволително ниво на фискалния резерв в контекста на предстоящите прегледи на активите на финансовата система, които могат да ни поставят пред предизвикателства. Засега не се виждат, но ние сме длъжни да имаме готовност, за да може да реагираме адекватно с всички възможни инструменти, които законодателната рамка ни предлага.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря за тази добавка. Информацията е добра, макар че резерва се променя. Много е оптимистично към момента, това което чувам.
Ние обещахме всеки път да питаме, първия въпрос за 2 млрд. и половина, какво става с тях? Защото при предишната среща се оказа, че имаме малко забавяне, което може да е било поради някакви други причини. Какво става с тези пари в момента. Инвестирани ли са и къде? Като основни показатели. Не в точност до милиони, но в кои сфери, ако са инвестирани?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Готов съм да дам допълнителна справка на този въпрос, но не съм предварително готов с конкретната информация. За следващ път даже бих ви предложил най-добронамерено, без това да е в моя полза, напротив във ваша е. Ако прецените, че ви интересуват при блиц контрол или други мои участия на заседания на Комисията, да ме запитате оперативно предварително, за да мога да съм коректно подготвен. Мога да ви предоставя информация по предварителни данни. Мога да го направя в следващия работен ден. След днес какво е изпълнението на инвестиционните разходи, за да го имате.
Р,УМЕН ГЕЧЕВ: Може главния секретар или друг да ми го изпратят на имейла.
ВЛАДИСЛАВГОРАНОВ: Ще ви го изпратя, но за да съм прецизен в момента мога да кажа следното. Има изоставане от разходите в бюджета. Конкретно за размера на разходите, които бяха и предмет на парламентарен дебат, мога да ви изпратя предварителна справка за последните развития към последна възможна дата индивидуална, ако това ви удовлетворява, мога да го направя. В момента няма как в главата да ми е числото. Още повече се намираме на края на един отчетен период, говоря за м.май. Със сигурност имам детайлни данни към м.април за общия размер на капиталовите разходи. Но в информацията, която си бях подготвил във връзка с очаквания въпрос от госпожа Стоянова, тази информация липсва. Готов съм да ви я предоставя допълнително.
ПРЕДС. МЕНДАСТОЯНОВА: Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, въпросът ми е свързан с финансирането на военните ни ангажименти към НАТО. Имаме следващите две точки, по които трябва да вземем информирано решение. Мога веднага да сменя въпроса с друг, ако остане да отговори тогава, защото е важно, как ще стане това финансиране. Веднага сменям въпроса с друг.
Ние към финансовия министър имаме много въпроси. Ако има десет кръга и в десетте ще участваме. Въпросът на ДПС към финансовия министър е свързан с финансовите корекции, които се налага да бъдат извършвани в бюджетите на общините във връзка с оперативните програми основно. Много общини имат наложени такива финансови корекции. Проблемът не е единичен. Знам, че е тежък проблем за самото Министерство. Съвсем добронамерено го задавам. Тежък е и за общините. При някои тези корекции са почти колкото за целия им бюджет. При други са 50 процента. Някъде има и повече и по-малко.
Имате ли някакъв план сценарий, по който да се развие този проблем, защото директното искане ще доведе до много тежки проблеми в общините. Индивидуалният подход ще се прилага вероятно, но не препоръчителен. Все пак трябва да има някакво общо виждане. Така си мисля. Дано не съм ви изненадал, но вие сте вътре в този проблем и няма как да сте изненадан.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не бива да има въпрос, с който уважаемите народни представители от Бюджетна комисия да могат да изненадат министъра.
Още миналата година проблема с финансовите корекции е стар като тема. Тук има и малко морален хазарт, подобен на дискусията ви от вчера в пленарна зала. Дали централното правителство да толерира финансовите корекции, с което напълно да отнеме линията на отговорност от бенефициентите, най-често общините или да търси механизъм за някакво споделяне.
Когато стартира мандата на сегашното правителство с вицепремиера Дончев, водени от разбирането, че първо не трябва да се поставя под съмнение успешното приключване на проектите на отделните бенефициенти, за да могат те да бъдат окончателно разплатени и в този смисъл приети за завършени в рамките на програмния период. Разсъждавахме как финансовите корекции по най-справедлив начин да бъдат разпределени като тежест. Имаше една идея, която предвиждаше да се създаде един Съвет с представители на различни институции, в него управляващи органи, Сдружението на общините и други представители на бенефициенти, който да се опитва обективно да преценява вината за съответните финансови корекции.
Тъй като през годините на първия програмен период, ние имахме натрупани различни видове пороци – обективни и субективни в управлението на фондовете и оперативните програми. От обективен характер могат да се изтъкнат промените в законодателството, т.е. несъответствие на нашия Закон за обществените поръчки с европейския такъв, който налагаше или който обективно правеше така, че общините да спазват закона или въобще бенефициентите. А в същото време одитните органи, които прилагат европейските правила, да намират разлика между европейското и нашето национално законодателство в областта на обществените поръчки и да налагат корекции там, където на пръв поглед или обективно бенефициентите са действали добросъвестно и в рамките на националния закон.
Други примери са налагането на плоски финансови корекции, които се извършваха, така да се каже доброволно от страна на управляващите органи, с оглед признаването на грешки от страна на българската държава или българските управляващи органи пред съответните дирекции на Европейската комисия, с което избягвахме процедура по прекратяване на достъпа до европейски ресурс или още по-тежки санкции, които бихме могли да на различни етапи да търпим от нарушаването на правилата.
Обобщено това, което направихме в края на 2014 г. и 2015 г., с оглед успешното финализиране, решихме по целесъобразност финансовите корекции да бъдат компенсирани с временни безлихвени заеми, за да може проектите да бъдат разплатени в полза на изпълнителите и да се отчете завършека им.
По памет около 50 – 60 млн. са тези временни безлихвени заеми раздадени вместо финансовите корекции. Тоест, за да се дофинансират проектите, да се разплатят с изпълнителите и да придобият завършен вид и да могат да бъдат верифицирани пред комисията.
От тук напред остава въпроса по какъв механизъм и как справедливо, доколкото е възможно да разпределим тежестта между бенефициента, който вероятно носи някаква вина, управляващия орган, който също вероятно понякога носи вина, тъй като е дал увереност в хода на изпълнението и възлагането на дейности по проектите, че те са коректни и администрацията на управляващия орган. Тема, която няма готов отговор и може би ще се налага, независимо от укорите, които в такава степен ще търпим, индивидуален подход с преценка на всеки конкретен проект, оценка за вината, оценка за възможността, разпределението на вината във финансово измерение да се поеме от различните участници в процеса на управление на тези проекти.
Към днешна дата няма окончателно решение, като централния бюджет е разплатил проектите. Те стоят като задължение на общините, които имат наложени финансови корекции. Продължаваме работа върху механизъм, който да ни даде смислен отговор как да разпределим тази тежест. Дали да „опростим“ на общините, което там където обективно е вината на управляващия орган или на централното правителство има аргументи. Там където обаче, за съжаление тези примери не са малко, има лоши практики при управлението на проектите, според мен макар и не в пълнота, но трябва да има някаква тежест поета, може да е минимална, но трябва да има някаква тежест поета от лошите бенефициенти. Защото в противен случай даваме много грешен сигнал към бенефициентите, че независимо от начина, по който управляват проектите, централното правителство ще плати сметката накрая. Не сме толкова богати, за съжаление, за да може да си го позволим.
Едва ли сте удовлетворен от отговора, но дали сме си още малко време да намерим справедливо решение на разпределението на тази тежест. Положителното е, че намерихме инструмент, без да губим пари от съфинансирането от европейските фондове, да затворим стария програмен период. В нашите ръце е да измислим подходящ механизъм за разпределение на тази тежест между виновните управляващи органи, където може да се ангажира тяхната вина. Виновните бенефициенти, където можем да ангажираме тяхната вина и разбира се, общия баланс винаги за сметка на централния бюджет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Допълнителен въпрос искате ли, коментар?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Удовлетворен съм, защото има движение по въпроса. Има и опция да се намери общ механизъм. Индивидуалният подход при всички случаи ще доведе до политически тълкувания и субективизъм. Това е лошото.
А има и още един проблем, че имаше избори преди няколко месеца. Екипите се смениха. И ще трябва да плащат общини за грешки на стари екипи. За разлика от централното правителство, където органите за управление са едни и същи. На места проблема не стои така. Аз съзнавам, че е труден проблема. Добре е да се намери общ механизъм. По-добре е по-голямата тежест все пак да я поеме централно.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Със сигурност приемате и аргумента, че трябва така да го балансираме, че да си личи отговорността на бенефициента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Пак ще трябва индивидуален подход, каквито и принципи да се възприемат, какъвто и съвет. Защото в крайна сметка дори и да има вина съответния бенефициент, може да не може да понесе тази санкция по никакъв начин, нито на половина, нито на 30 процента. Защото говорим за малки общини. Тези общини, общини ли са, при които един проект е по-голям от бюджета им. Това е вече друга тема.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това поставя въпроса, когато се одобряват подобни проекти, да се държи сметка и за това евентуално.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не бих се съгласила с вас. Не означава, че примерно един воден цикъл в една малка община не трябва да се направи, защото той превишава бюджета.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не това казах. Имах предвид друго. Да се държи сметка за контрола. Контролът трябва да е много по-голям в този случай, защото риска е по-голям. Той е обективен.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съжалявам, че ще направя още една реплика. Но аз исках в друга посока да ви кажа, че в крайна сметка трябва да помислим тези малки общини, които също имат нужда от проекти, от други неща, трябва ли да бъдат такива самостоятелни общини. Те кандидатстват по проект и не могат да го управляват, защото нямат капацитет да го управляват, в най-добрия случай да кажем. Кой ще им го управлява?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е § 22. Вчера бяхме в такъв параграф. Финансова самостоятелност, децентрализация с контрол. Да не влизаме в § 22. Въпросът за моралната дискусия вчера.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, данните които представихте за изпълнението на бюджета наистина са оптимистични и показват една много добра работа на приходните агенции и въобще на правителството. Това което стана като тема в предишния въпрос за общините, тази седмица възникна и още един проблем във връзка с един от водещите университети. Тоест проблем в така наречените самостоятелни бюджети.
Моят въпрос е свързан със следното. Има ли някакъв системен риск от гледна точка на управлението на тези самостоятелни бюджети? Защото случая с този университет, той кандидатства със своя програма за оздравяване. И същевременно в медиите излиза, че едва ли не правителството му налага нещо. Ако има нужда от някакъв дебат, говорим за Великотърновския университет, който ще получи 1 млн. и половина срещу определени оздравителни мерки, но в публичното пространство излиза, че едва ли не правителството налага да прави някакви рестрикции. Ако има системен риск в някои от секторите или така наречените автономни бюджети, то бихме били заинтересовани, ако има такъв дебат и в Бюджетна комисия, да видим, ако трябва да се вземат мерки подобни, както са на тези за общините, вчера със Закона за публичните финанси. Така че това е моя въпрос.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Самостоятелността изисква и съответното ниво на носене на отговорност. За съжаление и при общините и при някои държавни висши училища, самостоятелността се свежда до взимането на решение за харчене само. А иначе до носенето на отговорност за финансовото състояние на съответното висше училище, тя изведнъж става обща.
Но този проблем с общините отдавна е пред очите на обществото и отдавна се дебатира с темата децентрализация, варианти за различни приходо-източници на общините, качеството на управление. Докато академичната автономия на държавните висше училища е стигнала мащаб, в който ние имаме само два възможни сценария. Или да кажем, вие сте самостоятелни и в този смисъл се подчинявате на общи правила и си взимате сами решения. Както примерно във Великотърновския университет, който доста добре си е увеличил заплатите през последните години, независимо от отрицателната тенденция за прием и очаквания демографски натиск върху системата на висшето образование. Докато примерно други университети – Университета за национално и световно стопанство прекрасно си управлява имуществото и са в прилично финансово здраве. Има и други примери, които могат да се дадат като добри примери.
В същото време е малко въпрос и на законодателна целесъобразност, докъде трябва да стига тази автономия. Защото се вижда, че в един момент автономията съчетана с лоши управленски практики води до блокирането на основни звена от висшето образование.
В никакъв случай, защото и вие знаете текста в Закона за висшето образование, който предвижда, ако даден университет изпадне в подобно състояние и той прояви инициатива, че той си готви програмата и никой не му я налага и той я представя пред Министерство на образованието, за да бъде преценено, дали тя е адекватна и отговаря на Закона за висшето образование и стандартите за управление. Но изкушението да се прехвърля отговорността си е част от нашата битност. В този смисъл не случайно, аз се въздържах от директна и безкритична подкрепа на това държавно висше училище, независимо от интереса на търновската общественост и неговата значимост въобще за нашата образователна система и изчаках да си мине по общите правила на Закона за висшето образование.
В този смисъл, ако някой упреква правителството за натиск, да натиска е, че ако те искат специално отношение различно от това, което предоставяме на всички други държавни висши училища, трябва да излязат със специална разработена от тях програма.
Отговаряйки на вашия въпрос, за радост все още финансов системен риск в сферата на висшето образование няма. Но извън преките ми компетенции на финансов министър, мога да ви кажа, че има системен риск за качеството на образованието, което българските висши училища, особено държавните предоставят. Тук е големия дефицит – връзката между пазара на труда, връзката между дефицитните специалности и това, което се предлага в държавните висши училища е нещо, което е сериозна задача, може би не пред Бюджетна комисия, но пред държавата.
Ако има някакъв системен риск във висшето образование, той не е финансов. Той е това, че те произвеждат неадекватни на пазара на труда специалисти. Произвеждат висшисти, продавач консултанти. Липсата на връзка между пазара на труда и това, което те произвеждат като професионално направление, съчетано с ниското качество на целия образователен процес, води до системен риск за качеството на образованието в България. Това е господин Танев моето впечатление.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз слушах внимателно по понятни причини. Винаги съм се стремил да бъда обективен. Аз се радвам от това, което чух от министъра на финансите, защото такъв трябва да бъде подхода. Всички сме от различни райони. Там има университети в тежко състояние, други са в по-добро. Но разговорът е сериозен и което и да е правителство, трябва да започне да решава този въпрос системно. Защото въпросът е не само, че един университет управлява добре, а друг зле при същия закон. Но като казахте за разходите за заплати, някой трябва да ги озапти най-после тези университети. Те произвеждат професори и доценти всеки ден. Събираме се около тази маса и ставаме професори за една седмица.
Въпросът е не само етичен и морален. Въпросът е, че парите идват в държавата, в бюджета и трябва на толкова професори и доценти нови или доктори, да бъдат осигурени заплатите. Аз като университетски преподавател много обичам демокрацията, но това което става в българските университети, вярвайте ми такава демокрация няма никъде. В крайна сметка след като държавата финансира даден университет, тя трябва да има възможност и да се намесва в неговото развитие.
И ще завърша с това, всъщност парите, които губим от бюджета за това, което е общо известно, за студенти, които са безработни. И най-важното бих казал, искам да използвам тук, че министъра на финансите е тук и той трябва по-остро да постави този въпрос в правителството е, че ние трябва да осигуряваме средства и да награждаваме българите, които завършват тук и остават тук. Не да наказваме тези, които напускат страната, защото сме в демократична система. Но каква е ефективността на българската държава след като ние даваме милиони за образование, от които младежите завършват, взимат си дипломата и всъщност ние финансираме обучението на специалисти,които излизат навън. А има идеи и практики, при които държавата да отпуска средства и да награждава студентите, които остават тук – лекари, инженери, икономисти. Има си разработени схеми. Няма да ги обсъждаме. Пак казвам, не да наказваме тези, които излизат, а да награждаваме тези, които остават тук.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, малко излязохме от темата. Може би трябва да направим една съвместна комисия с образователната, по тази тема.
Господин Ковачев, заповядайте.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, съвсем блиц въпрос. Миналият месец стартирахте един диалог по интересен начин, но реалистично с частните пенсионни фондове, по отношение на изплащането на пенсиите във втория стълб. Тъй като за съжаление в обществото не стана ясно, че ние реално се намираме наистина във фаза на изплащане. Есента на 2016 г. е възможно най-вече да сме в хипотеза, жени родени януари месец 2016 г. да искат плащането да стане по сегашния Кодекс с пет години, преди общата пенсионна възраст. Няма нужда от повече предисловие. Разбрахте каква беше темата на въпроса ми. И конкретно, вървим ли вече към формула за изчисляване на средната пенсия във втория стълб? И получихте ли становище от частните пенсионни фондове? Ако има такива да кажете в каква посока са вече.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Получих коментари 102 страници от Асоциацията на пенсионно осигурителните дружества. Може би и вътре между тях няма единен дебат, тъй като получих от едно от пенсионно осигурителните дружества отделно становище, което не напълно съвпада с това на Асоциацията. Така или иначе имаме една много добра база за работа в тази посока.
Предложеният законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, т.е. разработения, защото той не е и предложен нито на правителството, нито от правителството на Парламента. Ще си мине целия жизнен цикъл на законодателна инициатива, както предвижда Закона за нормативните актове и Кодекса на труда, в смисъл съгласуването със социалните партньори. Но това, което ще бъде от моя страна следващата стъпка е да събера в Министерство на финансите всички заинтересовани страни от тази тема. И да я дискутираме с тях, кой е най-добрия вариант за хората.
Какво имам предвид? Като при всяка такава тема, която засяга бизнес интереси, в начало се появява някаква неочаквана и нестандартна реакция. Аз не виждам друг по-нормален начин да стартирам диалог върху някаква инициатива от това, да я окача на сайта и да кажа започваме да си говорим за този проект.
Но като оставим настрани начина, по който се водеше дебата, по същество проблемът е вътрешното противоречие между наследствеността и пожизнеността. Проблем заложен още в началото на създаването на този модел и който услужливо е отлаган. Все едно до безкрай може да се отлага. Най-лесната ми позиция след този обществен натиск, съчетан с доста некоректни тези излагани в пространството, аз тази тема да я замета след себе си и да кажа, следващият финансов министър има още години до срока за изплащане и да я решава или следващото правителство или следващ парламент. За мен това не е доброто решение, защото е хубаво и вече сме политически зрели в годините на прехода, един проблем, ако го замитаме, той няма да се реши. Къде е проблемът тук?
Има възможни сигурно в теорията и практиката на западните осигурителни системи, изключително разнообразни форми на получаване на заместващ доход от капиталовите стълбове.
Рискът при нас, към който някои становища ни тласкат за възможност за избор на лицата, по принцип е добър и е много вероятно да се стигне до подобно предложение и да се дебатира с вас в Парламента. Но проблема е какво правим, днес имахме дебати с госпожа Стоянова, какво правим, ако лицето си изтегли авансово средствата от партидата по свой собствен избор. Разпореди се с тях, така както му се харесва. Това са си негови пари. Никой не го оспорва. И в последствие няма доходи да преживява. Изхарчат му ги синовете и дъщерите и той увисне с една доста по-ниска пенсия, тъй като той ще остане да разчита само на първия стълб и то в коригиран размер, съгласно чл.70 от КСО, намален размер на пенсията.
Тогава този проблем отново ще се върне в държавата, но като една доста сериозна тежест на социалната система. Говорим ортодоксалната социална система, а не на социално осигурителната социална система. Ще отиде в системата на социално подпомагане и този проблем не е за пренебрегване и трябва много внимателно да бъде дискутиран.
В обобщение няма да бързаме. Разделяме въпроса на две. В Кодекса в измененията, които сме предложили има една много голяма част норми свързани с увеличаване на контрола върху начина, по който се инвестира. Завишаване изискванията към органите на управление на дружествата, които от своя страна управляват фондовете. Допълнителни изисквания към банките попечители и въобще опит и на база препоръката на Европейската комисия и на база на натрупаните практики, опит да увеличим изискванията, с оглед възстановяване на доверието в системата и гарантиране интересите на вложителите.
И другата част, една много малка, два-три текста, две, три норми са свързани с опит за решаване на въпроса с определянето на размера на пенсиите.
Възможни са различни подходи. Да отложим тази тема, пак казвам, нещо което ме е изкушавало в първия момент, в който дебата се повдигна по некоректен начин. Тъй като имаше колеги ваши народни представители, които ми отправиха питания, без да са прочели закона. Питанията има разбира се, бяха доста профански. Но и такъв отговор получиха от наша страна. Тъй като те ми зададоха въпрос, тези пари, които сме щели да национализираме, кой щял да ги управлява? Човек ако прочете една страница от Кодекса, ще намери много бързо отговорите на тези въпроси.
Но изкушението да не мина през тази тема ще си го наложа и няма да оставим въпроса нерешен.
Има една друга тема, която се повдига и която ще изслуша много внимателно пенсионно осигурителните дружества, защо настояват измененията в закона да следват оценката на качеството на активите. Аз не намирам връзка между това. Защото критериите за свързаност, които се прилагат в методологията на КФН, по никакъв начин не се различават от критериите за свързаност на инвестициите, които ние предлагаме в измененията. Тоест, ако има някакъв проблем, той ще се появи при оценката на качеството на активите, независимо на каква нормативна база действа към момента на извършването на проверката.
В тази съпротива ме кара да съм още по-подозрителен към упражнението през което трябва да минем и да ме мотивира още повече, да поставям по-бързо и остро въпроса, трябва ли там да се вкарат правила, които да ни гарантират, че лоши практики не се прилагат и няма да се прилагат.
Надявам се, че в следващия месец от сега, до 20 май беше срока за представяне на становища. Има становища от почти всички заинтересовани институции. В различни формати в Министерство на финансите професионално заедно с работодателите, синдикатите и представителите на дружествата, които са засегнати от тези промени. Тъй като това регулира техния бизнес, да седнем и без емоция да предложим най-доброто решение, което да е устойчиво.
Вероятно до края на м.юни ще имам готовност да предложа на правителството някакво решение с максимален консенсус, доколкото е възможно. Все пак управляващите винаги носят отговорност за предлагането на решенията, които те смятат за целесъобразни. Защото няма как едно поднадзорно лице, което носи отговорност само пред акционерите си, да определя държавната политика. Няма как да стане.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, господин Ковачев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Съвсем накратко и то не точно реплика. Аз съм доволен от изчерпателния отговор. Без да искам съм напипал темата на разговор днес между вас двамата, което означава, че темата е актуална. Аз ви провокирах с този въпрос, защото видях реакцията срещу вас. Действително много и наши колеги включително не бяха прочели внимателно законопроекта и яростно се нахвърлиха и използваха термини, които са не специфични за сферата на финансите. И най-вече получих директно отговор от вас, че наистина се прокрадват съмнения за качествената оценка на активите на дружествата. И спирам до тук.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако си спомняте, ние в тази комисия водихме дебат по тази тема няколкократно. След това имаше специална комисия. Госпожа Корнелия Нинова беше председател. Така че няма тук прокрадване. Тези неща се казаха на тази маса.
Друг е въпроса в тези 102 страници, господин министър, аз си мисля, че едва ли са се разпрострели на 102 страници само за начина на изплащане на пенсията. Вероятно под тази теза за медийно добре експлоатирана, се крият други забележки, които касаят начина на управление и сигурно в тези 102 страници има такива забележки. Но това ще го видим като дойде момента. Аз бих ви помолила, когато правите тези срещи кръгли маси, да информирате Бюджетна комисия, за да може народните представители, които желаят да следят отблизо разговора, да могат да присъстват, ако имат възможност.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Каним ви и ще бъдете уведомявани, за да може всеки който прецени, че темата му е интересна, да се включи в експертния дебат, какво трябва да се промени там.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имам нещо уточняващо по тази тема. Чух, че ще бъдем канени и наистина е добре да бъдем канени, за да има всички гледни точки. Темата е доста деликатна. Сега чувам тук за екюари и т.н. Смятам, че трябва да сме внимателни по тази тема. Нямам претенции към Министерството и към министъра, че не са внимателни.
Има едно решение на Европейската комисия, която казва, че законодателните промени е добре да се правят след завършване на проверки, стрес тестове екюари, което е логично. Защото тези проверки от екюарите и от стрес тестовете излизат проблеми, които трябва една част от тях да бъдат решени в законодателство. Така че няма нищо лошо в това, което е казал министъра, ако бъде направено така. Аз така мисля.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към следващия кръг от въпроси, колкото и да е деликатна темата за екюарите. Все пак бих ви попитала господин министър, да ни дадете някаква информация как върви оценката на активите на банките? Вие поддържате контакт с Българска народна банка. Дайте ни и на нас малко информация, как се движат нещата във времето.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Подготвих една справка предварително, за да мога да съм максимално полезен. Ще ви представя напредъка в изпълнението на екюара, както по отношение на банковия, така и по отношение на небанковия финансов сектор. Някои неща са ретроспективни.
На 14 август 2015 г. с § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции беше предвидено БНБ да организира преглед на качеството на активите на банковата система, при участие на независими външни лица с висока професионална репутация.
Прегледът на качеството на активите протича по график и се очаква оповестяването на резултатите от прегледа и стрес теста да бъде извършено през м.август т.г. Засега сме таргетирали 13 август.
На 30 юли 2015 г. БНБ одобри откриване на тръжна процедура за избор на независим външен консултант на БНБ, за организирането и провеждането на прегледа на качеството на активите и стрес тестовете в банковия сектор. На 28 октомври бяха класирани офертите на допуснатите участници. На 25 ноември 2015 г. е сключен договор с избрания външен консултант на БНБ. На 28 декември 2015 г. БНБ одобри и публикува инструкции към търговските банки за избор на доставчици на услуги и оценители на обезпечения.
На 22 януари 2016 г. банките изпратиха на БНБ информация за избраните от тях доставчици на услуги, както и всички съпътстващи документи, доказващи съответствие на доставчика на услуги и оценители с критериите за допустимост.
На 12 февруари 2016 г. приключи подготвителни етап на действията свързани с прегледа на качеството на активите и стрес теста. Бяха сключени тристранни договори за ангажиране на избраните доставчици на услуги и оценители на обезпеченията и БНБ публикува основните указания по организацията на процеса и отразяване на адаптациите към методиките на Европейската централна банка.
На 15 март 2016 г. БНБ публикува допълнителни указания по организацията и управлението на проекта и по осигуряването на приложимост на методологията на ЕЦБ за оценка на качеството на активите.
На 25 март приключи оценката по първия работен блок – „Политики, процеси и преглед на счетоводната политика”, както и работата по втори блок – „Кредитна извадка и валидиране на данните”.
До края на м.април 2016 г. приключи работата по третия работен блок, девет са общо работните блокове, свързани с генерирането на случайна извадка от кредитни експозиции, подлежащи на индивидуална проверка и на кредитно качество. Успоредно с това стартираха и се ускориха дейностите по работни блокове 4 – Оценка на кредитното качество и блок 5 – Оценка на обезпеченията за всички експозиции обект на прегледи в процеса.
На 28 април 2016 г. БНБ оповести и изпрати на банките указания за провеждането на стрес тест, който цели да установи способността на банките, да поемат неочаквани загуби за капитала, произтичащи от продължителни негативни шокове, като неразделна част от стрес теста, симулирането ще вземе предвид и резултатите от провеждания преглед на качеството на активите. Тоест върху модифицирания баланс от прегледа на качеството на активите, ще се извърши стресиране с различни хипотези. Стрес тестът ще се провежда на основата на общ базов сценарий и утежнен, които ще се прилагат едновременно и еднакво за всички банки. Работата по стрес теста ще протече на два етапа.
На първия етап банките следва да приложат хипотезите на стрес теста въз основа на отчетните данни към края на 2015 г. А на втория етап в стрес теста ще се включва резултат от прегледа на качеството на активите, като входящите данни трябва да бъдат с потвърдени от доставчиците на услуги по прегледа на качеството на активите.
До края на май 2016 г. банките следва да изпратят резултатите от симулацията за първия етап от стрес теста. До края на юли следва да изпратят и резултатите от симулацията за втория етап, отчитащ резултатите от прегледа на качеството на активите.
Много се колебаехме и дебатирахме. Обединихме се около опита на други държави, в съответствие с международните установени практики. Междинни резултати от стрес тестовете няма да бъдат оповестявани. Оповестяването на крайните резултати ще се извърши като част от оповестяването на резултатите от всеобхватната оценка на банковата система.
Искам да ви уверя, че имаме възможност и законодателна рамка да предложим всички необходими мерки, гарантиращи запазването на стабилността на финансовата система.
По отношение на мерките в областта на небанковия финансов сектор. На 15 февруари 2016 г. беше публикуван документ, относно последващите действия, които ще бъдат предприети в резултат на прегледа на активите на пенсионните фондове и балансите на застрахователите.
На 16 февруари беше подписан договор с одобрения външен консултант – Обединения регионален консорциум Ръстиънг. В началото на тримесечния процес по събирането на данни от независимите външни експерти извършващи прегледи, по препоръка на управляващия комитет и със съгласието на Европейската комисия беше отложен за 15 юли 2016 г., вместо първоначално предвидената дата 1 април. Обективно поради натовареността на независимите външни експерти с провеждането на задължителен одит, както и с прегледа на качеството на активите на банките в банковия сектор.
На 18 април 2016 г., с оглед извършване на оценка на въздействието на предлаганите промени в законодателството, консултантът обединение Ерстиниън, внесе в КФН проект на методология за оценка на въздействието.
На 4 май КФН публикува одобрените списъци на лицата, които отговарят на поставените условия за извършване на прегледа на активите на пенсионните фондове и прегледа на балансите на застрахователите.
На 13 май КФН публикува методологията, по която ще се извърши прегледа на балансите на застрахователния сектор и методологията, по която ще се извърши прегледа на активите на българските пенсионни фондове.
До 25 май 2016 г. всички участващи в прегледите дружества, следва да изпратят до Комисията за финансов надзор информация за избраните независими външни експерти. Комисията ще провери допустимостта на избраните лица и ще прецени, дали да разреши сключването на договори с тези доставчици.
До края на м.декември 2016 г. следва да приключи прегледа на активите на пенсионните фондове и балансите на застрахователите. Като допълнение, по изрично настояване на Европейската комисия ще бъде извършен и стрес тест на застрахователните дружества.
До края на 2016 г. аналогично трябва да се проведе този стрес тест. Ще предложим на Народното събрание законодателна инициатива даваща правно основание, Комисията за финансов надзор да възложи на независимо външно лице изготвянето на методология и провеждането на стрес тестове за застрахователите, за сметка на държавния бюджет.
Изрично настояване на експертите от Дижиекфин, с оглед повишаване на доверието в процеса и постигането на реална увереност за състоянието на финансовия сектор. Това мога да ви представя като информация за развитието на процеса към момента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Има ли някакви реплики?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тези стрес тестове на банките за сметка на БНБ ли са?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не, те са за сметка на бизнеса.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Частните застрахователни ще бъдат за сметка на бюджета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Регулаторът плаща методологията.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Трябва да се има предвид следното. Бюджетът на БНБ не се одобрява от Народното събрание и от правителството. Колегите от БНБ в очакване на това, а и понеже при тях предварително беше ясно, че ще има и стрес тестове, бяха разчели средства по бюджета на Българската народна банка.
Не така стоеше въпроса с Комисията за финансов надзор. В хода на бюджетната процедура в последствие, когато остро да не казвам, но настоятелно се постави въпроса от Европейската комисия, че иска да извършим и стрес тестове се оказа, че ние нямаме нормативно основание да задължим бизнеса да плати за него, след като няма изрична норма в закона. И с оглед на гарантиране прозрачност на процеса и по-добро доверие в резултатите от извършването на прегледана качеството на активите, се обединихме, че си струва да платим цената в бюджета на КФН, за да изработим методологията, по която да бъдат извършени стрес тестовете. Около 700 000 по памет.
Това са неща, които по една или друга причина, за първи път се правят в рамките на Европейския съюз. В този смисъл трябва да поставим основата на тази методология.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За мен е интересно, защо ние сме опитното зайче в случая, след като никъде не е правено по този начин? Но може би това е тема на друг дебат. С банките е правено, но с другите не финансови институции не е правено.
Имате думата за втори кръг въпроси. Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЙЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, моят въпрос е свързан с една афера, която мина през обществото, не само в страната. Надълго и нашироко беше коментирана. Излезе частично информация. Може би не пълната. Става въпрос за панамските досиета.
Конкретният ми въпрос е получена ли е някаква по-официална информация? Очаква ли се да се получи. Търси ли се от Министерството такава? Защото несъмнено трябва да започнат и действия по тази информация. А тези действия от съответните агенции трябва да бъдат обективни и да бъдат насочени към всички, които са станали като част от тази информация. Въпросът ми е имаме ли по-официална информация?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Още в момента, в който се разгоря скандала ще го нарека, във връзка с изтичането на информация за собственици на дружества опериращи в дестинации с преференциални данъчни режими, в случая по-известни като Панама ликс, от страна на приходната администрация беше отправено официално запитване към групата независими журналисти, които обработваха базата данни, изтекла от компанията оперираща в Панама. За съжаление официален отговор от там не е постъпил.
Ние използваме всяка достоверна информация, дори да не е доказана с документи. И всеки един от българските граждани появил се в медиите като собственик, управител или с някаква друга пряка или не пряка връзка с офшорни компании и оповестени по така наречената афера Панама ликс е селектиран и спрямо него се извършва проверка и ако се наложи ревизия от страна на Националната агенция за приходите.
Върху базата данни, която е доста сериозна, също тече анализ от страна на Националната агенция за приходите и тези български граждани, които бъдат разкрити вътре, знаете, че базата данни е общодостъпна и върху нея може да се работи от всеки, ще бъдат подложени на същите контролни действия от страна на НАП.
С удовлетворение установихме, че България е една от държавите с най-рестриктивно законодателство. Не знам дали ще му направя услуга или не на господин Цонев, но неговия законопроект се оказа уникален за Европа и добра основа за работа по темата с юрисдикциите с преференциален данъчен режим. Естествено всички тези български граждани, които не са нарушили закона, но по някаква причина са решили да упражняват стопанска дейност чрез такива юрисдикции, ще бъдат предмет на особено внимание от приходната администрация, вече спрямо всички, които сте прочели по медиите.
Знаете, че един от централните ежедневници беше партньор на тази група от независим журналисти и редовно вадеше информация за такива. Не само тези, които бяха упоменати в периодичните издания, а и всички други, които открием в базата данни. Върху нея се работи и ще бъдат предмет на особено внимание от НАП. Знаете, че наръчника, вие като човек с опит в системата, наръчника за такива проверки е доста сериозен и процедурата е доста сериозна и със сигурност неприятна за тези, които са си позволили да се изкушат да работят в такива дестинации.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз благодаря за отговора. Само искам да уточним. Само НАП е отправила запитване към тази група независими журналисти. Няма ли друг ред, по който може да бъде потърсена информация, защото в крайна сметка те могат да отговорят, а могат и да не отговорят.
ВЛ. ГОРАНОВ: Организацията е неправителствена. В този смисъл ангажирането на официални междудържавни или дипломатически канали на комуникация е неприложим, дотолкова доколкото говорим за едно полезно, но не регламентирано и не управлявано от държавни органи изтичане на информации и работа с нея.
Министерство на финансите и правителството официално да запита, то ще запита същата тази група от независими журналисти, които разполагат с тази информация. Това не е тема, която ние може да дискутираме с правителството на Германия, САЩ или някоя друга държава. В този смисъл сме ограничени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин министър, нашия втори въпрос е конкретен. Вие вече споменахте нещо за него. Става дума за субсидиите на тютюнопроизводителите. Доколкото ви разбрахме, тези субсидии се забавят, защото Министерство на земеделието и храните няма информация за разпределянето им между отделни сортове групи. Ако не е така, моля да ме коригирате. Браншовите организации на тютюнопроизводителите излязоха с неофициална информация, че има такава договорка, което ни дава основание да питаме, ще ускорите ли този процес и кога най-късно тютюнопроизводителите ще получат своите субсидии.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Максимално бързо, но сам разбирате, че така зададен въпроса излиза извън моите правомощия. Дотолкова, доколкото аз съм готов всеки миг да заложа необходимия лимит за разходи в системата за електронни и бюджетни разплащания и той да бъде извършен от страна на Министерство на земеделието.
Не бягам от отговор, но не го знам. Готов съм да водя разговор с министър Танева и да ви уведомя след днешното заседание. Аз иначе не знам отговора на този въпрос днес, тъй като не координирам директно и пряко този процес. Но от страна на Министерството имаме и достатъчно ликвидност и възможности, защото разходите са разчетени в рамките на бюджета. В първия миг, в който се заявят, да бъдат осигурени по бюджета на Министерство на земеделието в системата за разплащане.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нашата молба е да проведете този разговор. Естествено Вие не сте длъжен и ние не може да ви задължим, но би било добре да проведете този разговор и да се изясни има ли информация, която пречи да се извършат тези плащания или няма, за да могат тези субсидии да бъдат получени. Не искам да използвам изрази като „чакат ги хората” и т.н. Знаете, че когато става дума за такива плащания и започва новата реколта, очакванията е всеки ден да се случи нещо по този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: С това изчерпахме въпросите към Вас, господин министър.
Преминаваме към следващите точки
По тока втора
Проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, № 602-03-4/01.04.2016 г., с вносител Министерския съвет.
При нас е зам.-министър Кюмюрджиев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Ще трябва да присъствам на друга комисия, затова давам възможността да гласувате от мое име.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Ще помоля господин министъра да изчака, защото става дума за финансовата част на проектите, за да може да отговори на някои въпроси на народните представители, ако възникнат такива.
Заповядайте.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да започна с факта, че министъра на отбраната господин Ненчев в момента е на заседание на Комисията по отбрана, където се разглеждат тези проекти. Затова аз трябва да представя проектите от името на Министерство на отбраната, всъщност от Министерския съвет.
Вдясно до мен е командващия Военно-въздушните сили генерал майор Радев.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В мотивите нищо не пише за пари. В мотивите към този проект няма никакви финансови показатели. Затова ще помоля да обосновете повече във финансовата част.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние не разбираме от турбини, от лупинги, оръжия.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Госпожо Стоянова, нека да обясним процедурата, за да са наясно народните представители за какво става дума.
В конкретния случай ние сме в хипотезата на чл.18 от Закона за отбраната и въоръжените сили, което изисква инвестиционни проекти на стойност над 100 млн. лева. Това беше изменението на ЗОВС – 2010 г., да бъдат одобрени от Народното събрание. При ваше положително решение ще започнат действително преговори с потенциалните продавачи на многоцелевия самолет, който ще бъде приет на въоръжение в българската армия. Това е един проект, който е съгласуван с Министерство на финансите, за което искам да благодаря на министър Горанов. Финансовата обосновка е пред нас. Разпределени са парите, които след малко ще ви докладвам, за евентуалното разсрочено плащане на сумите по този проект.
След като вие одобрите, надявам се, инвестиционния проект, преминаваме в така наречената втора фаза. Тогава ще изпратим съответно до потенциалните продавачи. Ще се проведат преговори. Това са междудържавни преговори. Ще се насочим към потенциален продавач. Съответно ще изработим договор, междуправителствен договор, който отново на основание чл.85, т.6 от Конституцията ще бъде обект на вашия контрол на Народното събрание. Затова тези суми, които сега ще ви докладвам, това са суми, които се съгласуват. В процеса на преговорите ще се надяваме, че ще постигнем по-добра цена и гратисен период и разсрочено плащане и гаранции от страна на държавите и така нареченото индустриално сътрудничество или офсет за някои държави, които ще предложат. Затова това е процедурата.
Ако ми позволите, съвсем накратко. Аз съм убеден, че народните представители са запознати с проекта. Ще посоча какви са параметрите именно в тази комисия.
Проектът следва да се реализира във връзка с преодоляването на съществения дефицит на бойна авиация,остарелия авиационен парк чрез придобиване на нови или употребявани бойни самолети. Има за цел:
Първо постигане на способности за осигуряване на въздушния суверенитет на Република България в интегрираната система на противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО.
Постигане способности за охрана на въздушното пространство.
Способности за нанасяне на удари по надземни и морски цели.
Способности за разузнаване от въздуха.
Следващото място, освобождаване на честотния спектър за граждански цели.
Прекратяване на зависимостта за поддръжка на изтребителната авиация от страни извън НАТО и Европейския съюз.
Проектът предвижда придобиване на 16 бойни самолети на два етапа.
Първият етап 2018 – 2021 година придобиване на осем самолета, при финансови възможности и на по-голям брой самолети.
Вторият етап – 2022 – 2023 година придобиване на още осем бойни самолета. До 16 броя общо в зависимост от количество придобито през първия етап.
Прогнозния финансов разчет за реализация на първия етап е в размер на 1 млр. и половина лева.
След проведеното съгласуване с Министерство на финансите се предвижда плащането на първия етап да се осъществи както следва:
2016 г. – 10 млн. лв.
2017 г. – 200 млн. лв.
2018 г. – 200 млн. лв.
2019 г. – 200 млн. лв.
2020 г. – 440 млн. лв.
2021 г. – 450 млн. лв.
Планира се доставките да се извършат в четири последователни години.
Вариантите за реализация на проектите са както следва:
От държавата Швеция новопроизведен боен самолет Грипенссиди. От държавата Италия - употребяван боен самолет Юфайехтранш 1. И от държавата Португалия с логистичен пакет и въоръжение от САЩ, употребяван боен самолет F 16 – MLU.
Също така бих искал да отбележа, че във връзка с осигуряването на допълнителното количество самолети от същия тип и в същата конфигурация, след 6 – 7 години ще е съпроводен с наличието на трудности и рискове, най-вече при закупуване на употребявани самолети чрез използване възможността в случай, че цената на самолетите и оборудването го позволява, закупуване на по-голям брой самолети през първия етап в рамките на предварително определената финансова рамка.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за въпроси.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако позволите, не знам дали да не отложим решението, защото тук чувам числата за първи път. Става дума за милиарди. Няма разчети. Няма варианти. Ние няма да се произнасяме по стратегически въпроси, макар че трябва да се отговори и на тези въпроси. Аз не съм експерт, но най-вероятно ще има възражение върху закупуването на стари самолети. Ние сме се превърнали на гробница на стари леки коли и сега ще купуваме и щайги от тук и там. Може да е по-скъпо, но повече си заслужава за бъдещето на държавата, да са нови самолетите. Но това не го решаваме ние в крайна сметка. То е икономически въпрос. Колко ще струват новите самолети? Колко ще струват стари самолети? Какво разбирате под стари? На две години ли са, на 20 години ли са? Какви са тези самолети? Защото икономистите правят разчети на база ползи и разходи. Колко време ще се използва? Колко ще струва? Вие не може да ги правите тези сметки. Но вие сте специалисти от бойна авиация, какви възможности има. Но ние трябва да взимаме решение за парите, къде ги харчим. Защото това са много пари.
Радвам се, че остана министъра на финансите. Искам да ви кажа, тъй като съм се занимавал с такива неща преди години. Изрично ще настояваме от тези пари, които ще даде Република България да не излезе нищо от България. Сигурно това не е ваша работа на Министерство на отбраната. Но питах в Министерство на икономиката. От няколко години има офсетни програми, по които не сме направили нищо.
Сигурно знаете, че поляците, въоръжение, което купуват не излизат никакви пари. Всички остават в Полша.
Инвеститорите доставят примерно самолетите на България и парите остават в България. Те са си техни пари. От десетки фирми избират за инвестиции. Това са схеми, които са познати.
Искам да помоля да се намеси Министерство на финансите, на икономиката заедно с Министерство на отбраната. Очевидно това трябва да стане на правителствено равнище. Но настояваме, като започнете преговори, задължително да присъства офсетната схема. Всеки лев даден от българите, може да не е на сто процента, да остане тук в България. Това е разбира се задача на Министерство на икономиката и на Министерство на финансите. И тогава по-лесно ще мине тази програма и в Парламента. Защото ние няма да се убеждаваме, че трябва да обновяваме армията. Едва ли ще има такъв проблем. Въпросът е парите, които ще похарчим да бъде възможно най-ефективно.
Аз не приемам така на крак да се произнасям за 1 млрд. и нещо, след като ние нямаме никаква информация за приблизителната цена. Може да влезнете в интернет и да а видите на тези самолети.
Мога да изляза и да се върна след половин час и да ви дам и на МИГ и на Грипен и на другите, вие ги знаете. Дайте някакви варианти. Предварителна информация, за да знаем горе-долу колко струва. Защото информацията стар самолет нищо не означава. Колко стар е? Колко ще струва поддръжката, колко ще струва новия? Тук трябва да има разчет до стотинка. Това ще ви го каже и министъра на финансите. Аз се въздържам. Не мога да гласувам такова нещо без сметки. Става дума за много пари, не е за пет лева.
В мотивите няма абсолютно никакви разчети. Един милиард и нещо лева, а сте написали страница и половина. Не става дума, че трябва да са 1000 страници, но вие нямате никакви сравнителни данни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин заместник-министър, очевидно става въпрос за одобрение в няколко фази, поне две.
Първата одобряване на инвестиционното решение, поправете ме,ако греша.
А втората е ратифициране на самата сделка в параметри. Така ли е или не е така? Ако е така, може да приемем да кажем, че ще дадем подкрепа за извършване на тези стъпки, но тук проф. Гечев е прав, че за втория етап ще трябва да имаме конкретни данни, съпоставка и т.н.
Ако сега става въпрос за одобряване по принцип на инвестиционната схема и на инвестиционното решение, мисля че ние с колегите от ДПС ще гласуваме за. Защото това са наши ангажименти към НАТО. И ние като партньор в НАТО не може да прехвърляме всичките отговорности на партньорите си и само да чакаме нещата да се случват около нас.
Тук е мястото да поставя въпроса, който мислехме да поставим в блиц контрола към министъра на финансите. Каквито и да са параметрите на тези две програми, които ще гледаме сега, тези две инвестиционни решения, те са достатъчно големи за параметрите на нашия бюджет. Въпросът е финансиране, отражението му върху фискалната програма, дефицит и т.н. Има различни варианти. Да,поставям въпроса. От това зависи разбира се, гласуването на първия етап.
Ще се отрази ли на дефицита. Ако не се отрази на дефицита, ще се отрази ли на свиване на другите разходи. Тоест, модела на финансиране. Също и на дълга, съответно на дефицита е по-важно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Горанов, заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, господин Цонев, колеги, разчетите по години са следните.
Общата стойност на двата проекта предложени от правителството за одобрение, освен на основание Закона за отбраната и въоръжените сили са предложени и като многогодишни финансови ангажименти, които съгласно Закона за публичните финанси трябва да бъдат одобрени от Народното събрание, дотолкова доколкото Закона за държавния бюджет е едногодишен. Не е коректно и може да се каже незаконно, правителството да поема дългосрочни ангажименти, без санкцията на Народното събрание.
В случая говорим за проекти на обща максимална стойност 2 млрд. 320 млн. индикативно, като по години разпределението за отделните проекти, предполагам, че има начин да го имате, но ще цитирам за всеки един от проектите.
За 2016 г. за проекта, накратко казано за придобиване на самолети 10 млн. За придобиване на кораби 114 млн. общо 124 млн.
За 2017 г. – 371 млн., в това число 200 млн. за самолети, 171 млн. за кораби.
За 2018 г. – 200 млн. за самолети, 171 млн. за кораби.
За 2019 г. – 200 млн. за самолети, 97 млн. за кораби. Общо 297 млн.
За 2020 г. – 587 млн. общо. В това число 147 млн. за кораби, 440 млн. за самолети.
За 2021 г. – 540 млн. общо. В това число 90 млн. за кораби, 450 млн. са самолети.
2022 г. – 30 млн. общо за двата проекта, в това число само вторият проект има ангажименти за 2022 г. Проектът свързан с придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб.
Разчетите за годините 2016, 2017, 2018, 2019 вече са намерили место в тригодишната бюджетна прогноза изготвена от Министерство на финансите и сме успели да ги вмъкнем, така да се каже, без да изтласкват значително други разходи по бюджет. Това се получава благодарение на нарастването на номиналния размер на брутния вътрешен продукт и отваряне на допълнително фискално пространство в разходната част на бюджета.
Безспорно тези проекти се очертават като доста сериозен ангажимент за бюджета за следващите няколко години, както от гледна точка на касовото изпълнение. Не е за пренебрегване и нюанса свързан с придобиването на подобен тип техника, от гледна точка на европейската система от сметки 2010, която предвижда друга методология на отчетност на разходите в бюджета. В Бюджетна комисия е излишно да ви разказвам за разликата между начислена и касова основа.
Анализирали сме и начислената основа и сме я доближи максимално до касовата, в смисъл такъв. Виждате, че голямата тежест в разходната част е добавена в 2020 – 2021 г.,когато ако не бъркам, ВВС ще ме коригира, се очакват евентуално потенциалните доставки. 2019 г. ли е? Добре. В тази част са разположени доставките, които ангажират държавата за отчитането им на начислена основа. В този смисъл между касовата и начислената основа във връзка с изпълнението на тези проекти ще има временни разлики, които възникват в отделните години.
Оценките за 2020 – 2021 г. ще са, че този разход ще се движи между 0,4 и 0,6 на сто от брутния вътрешен продукт. Според нас на база на дългосрочните модели за номиналното нарастване на брутния вътрешен продукт, биха могли да бъдат вместени в разходната част на бюджета, разбира се, не без усилие. Но ако сме извели като ангажимент увеличаването на дела на разходите за отбрана и модернизирането на армията, с оглед осигуряването на нови възможности, най-малко аз съм готов да защитавам от фискална гледна точка тези проекти. Защото на колегите от армията играчките са им скъпи. Но това е нещо нужно. И затова правителството се е обединило по целесъобразност върху финансирането на тези проекти. Мисля, че могат да бъдат вместени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря ви, господин Горанов.
Ще ми позволите само една реплика преди да ви дам думата.
Аз много не разбирам от военни неща, но доколкото си спомням, освен военно-морски и военно-въздушни има сухопътни сили. За тях тук не чухме нищо. В таблицата ги няма и тогава цялата сметка ще трябва да се коригира.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Госпожо председател бих искал първо да отговоря на господин Гечев. Аз започнах да ви обяснявам процедурата. След като Народното събрание, надявам се одобри този инвестиционен проект, ще се създаде междуведомствена работна група. А на основание Закона за международните договори ще се получи пълномощно или оторизация от Министерски съвет за министъра да води преговори или за някой посочен от него. Да води преговори за закупуване на нов самолет.
В тази междуведомствена работна група ще бъдат включени представители на Министерство на икономиката, Министерство на финансите, ДАНС и другите институции, които имат отношение към националната сигурност.
В резултат на воденето на тези преговори ще се предложи проект за междудържавен договор, който ще мине през Министерския съвет с окончателни параметри. Генерал Радев ще ви обясни, че ние в момента нямаме твърда цена за самолета.
Първо, няма взето управленско решение какъв вид самолет ще купуваме, стар или нов. Това ще бъде обект на преговорите. Освен това ние нямаме цена, защото никоя държава не дава цена, преди да сме изпратили. Така че след като го получим това нещо, тогава ще се ориентираме и на базата на оценката на средата за сигурност, нашите ангажименти към НАТО и по скоро към чл.5 от Вашингтонския договор, ще се прецени какъв тип самолет и колко самолета ще бъдат купени.
В този смисъл ще има абсолютна прозрачност по отношение на избора на самолет и държавата, която ще ни го продаде. Така че в този момент не може да отговорим на вашия въпрос колко струва. Генерал Радев ще ви обясни, че самата коруба на самолета струва много малко. Обучението и другите неща са по-скъпи, отколкото самия самолет. Поляците ги купиха самолетите и още не летят.
РУМЕН РАДЕВ: Ако разрешите само малко яснота и на въпроса на господин Гечев.
Този процес от доста години се движи. Ние 2011 г. изпратихме първия документ в световната практика, който е приет арифай. В този арифай ни отговориха девет държави с 15 предложения. Шорт лист направихме за три. Тези три, които отговарят на нашите военни изисквания са най-приемливи като цена. Така че ние за тези три предложения имаме някакви прогнозни цени. Но подписали сме споразумение за конфиденциалност на информацията, за търговска тайна. Ако желаете класифицирана информация ще ви го предоставим. Колко струват употребявани 10 – 12 годишни Еврофайтъри от Министерство на отбраната – Италия с логистично, земнооборудване. Колко струват девет F-16 от Португалия – 27 годишни с логистичен пакет. Колко струват чисто нови Грипени.
Въпросът е, че не става дума само за самолети. Това е много сложна технология. Тук е наземно оборудване,оборудване за техническа поддръжка,оборудване за обучение,въоръжение,самото обучение. Продължителни трудоемки процеси, а те струват скъпо. Така че няма и в интернет да намерите цена просто на самолет. Това е цялостна система. Тези 1 млрд. и половина гарантират, че на тази първа предварителна информация ще се вложат тези три предложения финансово. От тук нататък и трите страни казват, че едва когато им изпратим този документ, те искат поне три, четири месеца да отговорят. Ще дадат реалните бойни способности на самолетите, реалната цена и възможните схеми за плащане, за гратисни периоди, без гратисни периоди, разсрочено и т.н. Едва тогава ще може да кажем каква точно е цената.
Затова аз апелирам да подкрепите проекта, защото докато не се стартира, ние не може да разберем за какво става въпрос.
Вие имате блокираща квота. Трябва да се върне договора в Парламента за ратификация. А що се отнася до офсета. Съгласно регламента на Европейския съюз офсета вече не се оценява. Така че ние в този математически апарат и модел за оценка, ние не включваме офсета. И той не е задължителен.
Но ако държавното ръководство има желание да има офсет, ако държавата, която ще ни предостави тези самолети има желание и воля за офсет, той трябва да бъде приет. По принцип офсет се прави и под формата на индустриално сътрудничество за ново произведени самолети. Мога да дам само малък пример. Полша има успешен офсет за новите F-16 от американската страна. Унгария има изключително успешен офсет при придобиването на чисто нови Грипени. Целите заводи Електролукс бяха преместени от Швеция в Унгария, не само като производство, но и като пазарен дял. Те вървят с пазарите. В момента дават 5 процента от брутния вътрешен продукт на Унгария. 11 000 работни места има разкрити по тази програма. Но това вече е оценка извън компетенцията на Министерство на отбраната касаещо индиректния офсет. Там е Министерство на икономиката и това е двустранен процес. Аз се тревожа, че нямаме пълната готовност. Това не е някой да дойде и да каже: Аз ще инвестирам тук.
Ние трябва да имаме някаква готовност, някакво желание, някакви амбиции и разчети, в кои области и под каква форма желаем да има инвестиции. Затова според мен може с тези три държави да бъдат предприети някакви дори предварителни искания. Или Министерство на икономиката да ни окаже в този документ, който ние ще пуснем, който е на завършващ етап, дали и под каква форма да има нещо за офсет.
Ние в Министерството на отбраната не можем да контролираме и да ръководим този процес.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Ковачев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Ние имахме проведена среща с министъра и тримата генерали, стана ясно за сухопътните сили, че третия проект не се движи на този етап. Заявили сме подкрепа. Господин Цонев е абсолютно прав и коректно отбеляза, че тук става въпрос за инвестиционно намерение. Още повече финансовия министър спомена, че това не е свръх силите на бюджета. Да не забравяме, че коментирахме една програма Ерполис. Дали самолетите ще бъдат употребявани или не и какво се случва от тук нататък, предстои да видим. Така че от наша страна, ние имаме решение на Парламентарната група за подкрепа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви, госпожо председател. На мен ми прави впечатление, ако правилно съм разбрал, първо вие споменахте за нов самолет само Грипен. а другите две страни Италия и Португалия, говорите само за стари самолети. Защо ще ограничавате конкуренцията по каква причина, че нов самолет ще бъде само Грипен. Защо да не е F-16 или друг?
РУМЕН РАДЕВ: 2011 година изпратихме този арифай и за нови F-16 и за новиF-18, цените са фантастични. Мога да ви кажа, че за нови F-16 за осем самолета с целия логистичен надземен пакет и т.н. почти 2 млрд. долара. Няма как да стане. И ние искаме нови прекрасни мощни самолети, но ще бъде крайно нахално да искаме това нещо. Така че останаха тези, които се вложиха като военни изисквания.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Те отговарят на нашите ангажименти по линия на колективната сигурност.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това ще го обсъждаме допълнително, но тогава възниква следния въпрос. От тук да се уточним за следното нещо. Какво решение ние взимаме в момента? Искам да съм на ясно, че ние не взимаме решение, дали самолета да е нов или стар и откъде. Нали така?
Решението, което взимаме към момента е, че даваме съгласие да се започнат преговори и даваме съгласие за финансовата рамка, с която Министерство на финансите е съгласно. Ако това е така, това е друг въпрос. Но тогава имам уточняващ въпрос. Защото доставките на самолетите, по принцип вие казахте, че започват от 2019 г. Тогава питам тези 200 млн. 2017 г. биха имали смисъл, ако ние правим поръчка на нови самолети. Иначе поръчка на стари самолети не виждам как ще правим 2017 година. Тези 200 млн., ако са за стари самолети, господин министър за какво са ни?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това което мога да коментирам е, че ние със сигурност ще дадем предимство и на финансова рамка, която предвижда разсрочено плащане. Тази схема, която сме предложили като според нас възможна, от гледна точка на многогодишната финансова рамка е част от условията, които впоследствие ще го нарека работната група или екипа, който ще преговаря за придобиването, ще трябва да изисква от доставчиците да се съобразят.
Тоест, тези милиони, които сме предвидили в отделните години са според нас оптималните възможности на бюджета. Те ще включват условно казано, разсрочено плащане на доставките на тази техника и за готови стари машини, които ще трябва да се адаптират и да се сменя наземното оборудване и да се преработва наземното оборудване. И за чисто нови машини, които ще трябва да се произвеждат тепърва за целите на доставката. Тази схема включва разсрочено плащане. И затова, за да не утежняваме еднократно в една година бюджета, тъй като такава тежест не може да бъде понесена, сме предложили подобно разпределение на тежестта в годините, което може да преглътнем според нашите оценки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Приключихме ли? Има ли други въпроси? Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин генерал, да разбирам, че това е вид шорт листа, която ни представихте вече.
РУМЕН РАДЕВ: Точно така. От 15 предложения това е шорт листа.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма да излизате от тази шорт листа след като е одобрена? Може и да излезете, но на този етап това ви е шорт листата. Защото ми прави впечатление, че F-16 от Португалия. Вероятно сте имали употребявани F-16 и други опции.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Никой не може да ви отговори коректно, дали това е шорт листа или не е шорт листа. След като получим вашето разрешение, тогава ще се изпратят тези писма и ще получим адекватен отговор колко струват тези самолети и кои.
Искам да ви кажа госпожо председател, че има голяма разлика 2012 г. и 2016 г. Защото 2012 г. Русия и НАТО бяха приятели, а сега средата за сигурност е много променена. И държавите започват да се въоръжават. Започват една надпревара във въоръжението. И може би желаещите да ни продадат самолети няма да бъдат толкова, колкото 2012 г.
И в тази връзка ние нямаме време за губене, защото ако това го отлагаме по-нататък, няма да има желаещи. Ние може да имаме парите на масата, благодарение на министър Горанов, но няма кой да ни ги продаде.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вие ми отговорихте на въпроса. И аз съм доволен. Не е шорт листа. Добре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В такъв случай да преминем към гласуване.
С кораба е по-малка сумата. Аналогично е. Има ли нещо да ни кажете по-специфично. За разлика от самолета, за кораба в мотивите има цени, включително по етапи. Те са включени в тази таблица, за която вие ни говорихте.
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Госпожо председател, искам да кажа, че корабът е изключително важен. Защото този кораб ще покрие нашите икономически интереси, ако открием нефт и газ. Вашингтонският договор чл.5 покрива само териториалното море. Не покрива икономическата зона на Република България. Така че ние, ако нямаме подобен многофункционален модулен кораб няма да може да защитим, ако сме обект на терористично нападение или някое друго нападение в рамките на потенциала. Това е изключително важно от тактическа гледна точка да се има предвид.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, вие за кораба ще зададете ли някакъв въпрос?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Къде ще се произвежда този кораб? В България ли?
ДИМИТЪР КЮМЮРДЖИЕВ: Господин Цонев, тук искам да ви обясня процедурата. Пак не може да кажем, дали ще бъде закупен. Но тук е по ЗОП. Тук няма да се прилага междудържавен договор. Тук вече имаме оферти. По същия начин предварителни оферти. Те не са с определени цени. И тук вече може да поставим като условие и индустриално сътрудничество, което да позволи евентуално този кораб да бъде произведен в България.Има чужди компании, които предлагат този кораб да бъде произведен в България, а не само български компании. Тук регламент 25,който измени 86, ще бъде приложен по правилата на новия ЗОП, който вие приехте на 16 април.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: За разлика от самолетите този въпрос беше по-скоро риторичен. Благодаря за отговора.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към гласуване.
Гласуваме проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб на ВМС“, № 602-03-5/01.04.2016 г. с вносител Министерския съвет.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Единодушно подкрепяме проекта.
Гласуваме Проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, № 602-03-4/01.04.2016 г., с вносител Министерския съвет.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се.
Приема се.
С това благодарим на господата от Министерство на финансите и от Министерство на отбраната.
С това изчерпахме дневния ред.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 16 часа и 20 минути /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /