---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ





П Р О Т О К О Л

№


На 30 юни 2016 година /четвъртък / от 14.30 часа в зала 232 на Народното събрание, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието бе открито в 14.30 часа и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 14 часа и 30 минути /


ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по бюджет и финанси. Имаме кворум. Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред.

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за концесиите, № 602-01-29 от 09.06.2016 г., внесен от Министерския съвет.
2. Второ четене на Законопроекта за кредитите за недвижими имоти на потребители, № 602-01-6, внесен от Министерския съвет и приет на първо четене на 24.03.2016 г. Има ли други предложения? Няма.
Гласуваме така предложения дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа.
Законопроект за концесиите, № 602-01-29 от 09.06.2016 г., внесен от Министерския съвет.
Кой ще ни го представи? Мариана Славкова – държавен експерт в Дирекция „Икономическа и социална политика“.
Заповядайте.
МАРИАНА СЛАВКОВА:
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители,
Мотивите към законопроекта са достатъчно подробни, затова аз съвсем накратко ще спра вашето внимание върху основните решения предложени със законопроекта за концесиите.
Предлага се изцяло нов закон, който да замени действащите Закон за концесиите и Закон за публично частното партньорство. Законът е нов, защото промените са многобройни и съществени. Предлага се отмяната на Закона за публично-частното партньорство, защото съществена част от материята, която е уредена с него попада в характеристиките на концесиите и в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове, следва да бъде уредена с един, с настоящия законопроект за концесиите.
Основната задача на Закона за концесиите е да транспонира изискванията на директива 2014-23, която влезе в сила, м.април 2014 г. дотолкова, доколкото и действащия закон е хармонизиран с европейското законодателство. Има доста прилики с него, но и съществени разлики. И аз ще се опитам да наблегна на основните от тях.
Законопроектът е структуриран в девет глави. Като върви в логическата последователност на процеса по възлагането и изпълнението на концесиите.
На първо място, със законопроекта се определят три основни видове концесии. Тоест, според предмета им концесиите са три вида. Това са концесии за строителство, концесии за услуги и концесии за ползване.
Концесиите за строителство и за услуги са определени като публично-частно партньорство, при което публичен орган възлага на икономически оператор изпълнение на строителство и/или на услуги, срещу което икономическия оператор получава правото да експлоатира това строителство или услуги.
Чрез определянето им като публично-частно партньорство, законопроекта ясно определя обхвата на публично-частното партньорство и предотвратява възможността при отмяната на Закона за публично-частното партньорство, като публично-частно партньорство да се определят договори, които имат характеристики на концесии, но определяйки ги по друг начин, да се възлагат поправила, които не са съобразени с правилата на европейското законодателство.
Концесиите за ползване, това са традиционните концесии, които са предвидени в Конституцията на Република България и в съответствие и с действащия закон, се предлага това да бъдат концесии за ползване на обекти, които са публична или частна собственост на държавата и на общините.
В обхвата на концесиите се включват и така наречените несамофинансиращи се договори, които понастоящем са уредени в Закона за публично-частното партньорство. Това са договори при които няма потребители. Тоест единственият потребител е самия публичен орган. Или потребителите не дължат цена и възнаграждение за услугите, които получават.
За да има интерес от такива концесии, законопроектът предвижда заплащането на възнаграждение от страна на концедента към концесионера, за да покрие неговите разходи по изграждане и след това по експлоатация на строителството и/или на услугите.
Със законопроекта се въвежда понятието европейски праг. Това е сумата определена с регламент на Европейската комисия, която в момента е 5 млн. 220 000 евро. Като концесиите за строителство и услуги, които са над този праг са определени като концесии с трансграничен интерес. А тези които са под прага, както и концесиите за ползване, са определени като концесии без трансграничен интерес. Като за концесиите с трансграничен интерес във всички случаи, закона предвижда публикуването на обявление в официален вестник на Европейския съюз. Освен за откриване на процедурата и за изменение на условията на откритата процедура, така също обявление за възлагане на концесии и новото обявление - обявление за изменение на възложена концесия. За тези концесии е задължително публикуването на такива обявления.
Запазва се понятието концедентност, но то се натоварва с ново съдържание. Като концеденти се определят министрите и кметове на общини. Като се запазва ролята на общинските съвети и на Министерския съвет да санкционират най-важните решения, които са свързани с провеждането на процедурата. Това е решението за откриване и за прекратяване на процедурата, както и решението за изменение или за прекратяване на концесионен договор. По този начин се гарантира обществения интерес или както се опитват някои да спекулират, няма да останат безнадзорни министрите и кметовете на общини.
Специално внимание в законопроекта е отделено на финансово-икономическите елементи на концесията. Въвежда се понятието стойност на концесията. Това е общия оборот на концесионера за целия срок на договора. Прогнозната стойност, изискванията относно определянето на прогнозната стойност, защото от нея зависи, дали концесията ще се квалифицира като концесия с или без трансграничен интерес, съответно дали ще се публикува обявление в официален вестник.
Един от най-важните финансово-икономически елементи на концесията, това е оперативния риск. Оперативният риск представлява риск от излагане на колебанията на пазара, относно търсенето и/или предлагането на строителството и на услугите предмет на договора. Като оперативния риск се счита за поет, тогава когато при нормални условия на експлоатация на концесионера, не му е гарантирано, че ще възвърне инвестициите, както и оперативните разходи, които е извършил за изпълнение на строителството или на услугите предмет на договора.
Всяка концесия трябва да се възлага за определен срок, като максималния срок се определя още при откриване на процедурата за възлагане на концесията и той не може да бъде по-дълъг от времето, което според прогнозния финансово-икономически модел е необходимо на концесионера, за да възвърне направените разходи – инвестиционни, оперативни разходи със съответна печалба при отчитане на прогнозирания финансово-икономически модел и при отчитане на цената на услугите, които ще се предоставят от концесионера.
За концесиите за ползване е предвиден максимален срок от 25 години. Законопроектът определя откъде идват приходите на концесионера. На първо място, това е от потребителите на услугите, при така наречените самофинансиращи се концесии. Възможно е приходите да идват както от потребителите, така и от концедента или само от концедента. Като са определени случаите, при които плащанията могат да бъдат от страна на концедента. Това е когато няма потребители или потребителите не дължат цена за услугите или дължат такава цена, но не е предвидено концесионера да я получава. И както и досега, както е в Закона за концесиите, когато е необходимо постигането на социално-приемлива цена на услугите или когато цената на услугата е регулирана.
Запазва се плащането от страна на концесионера към концедента. Наречено е концесионно възнаграждение, в случаите когато обекта на концесията по закон е държавна или общинска собственост.
Основните етапи на концесията са провеждане на подготвителни действия, провеждане на процедура, сключване на концесионен договор.
Запазва се откритата процедура, която е единствено допустимата по действащия закон. Като бих казала, че тя се надгражда с две нови процедури. Това е процедурата състезателен диалог и състезателна процедура с договаряне. Това са етапни процедури, които в крайния си етап приключват като открита процедура. В единия случай се води диалог, за да се определят най-добрите решения за задоволяване на потребностите, които трябва да се решат с концесията. При процедурата с договаряне се води договаряне, за да се подобрят определените от концедента минимални финансово-икономически изисквания, технически и функционални характеристики и юридически конструкции.
И в крайна сметка и двете процедури, след като приключи диалога, съответно договарянето, приключва като състезателната процедура, т.е. има подаване на оферти, отваряне и класиране на база на така подадените писмени оферти.
За концесиите без трансграничен интерес е определено, че те се възлагат единствено чрез открита процедура.
Единствено за концесиите за социални и други специфични услуги, няма предвидена специална процедура, като се дава възможност на концедента във всеки конкретен случай според спецификата, да определя правила за провеждане на процедурата. Тези правила той трябва изначално да ги обяви и да ги включи в документацията за концесията, която е публична, в националния концесионен регистър, предоставя се безплатно. Тоест всеки има безплатен достъп до нея. Единственото изискване за тези концесии е публикуването на обявление в официален вестник, съответно в държавен вестник.
Процедурата за определяне на концесионер приключва с решение на концедента. Като концесионния договор се сключва в определени срокове, като тук са запазени възможностите и правилата относно обжалване, почти същите каквито са по действащия закон за концесиите. Защото те изцяло транспонират изискванията на европейското законодателство.
Запазва се възможността договора да може да се сключи, както с проектно дружество, така и с публично-частно дружество. Като законопроекта определя, в кои случаи това е допустимо и какви са условията за това.
Със законопроекта е допуснато изменение на концесионните договори, като са възприети всички възможни хипотези, които се допускат от директивата за концесиите. За заварените концесионни договори новият закон се прилага дотолкова, доколкото не противоречи на уговореното със самия договор.
Създава се нов ред за извършване на контрол по изпълнение на концесионните договори, като за целта се вменяват нови функции на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Разширява се публичността чрез разширяване и надграждане на действащия национален концесионен регистър, в който освен както досега данни само за сключените концесии, ще трябва да се публикуват данни и за всяка една процедура от решението за откриване, документацията, обявлението, всички разяснения и т.н.
Създават се предпоставки за изцяло преминаване към електронно възлагане на концесии, като се определя, че заявленията и офертите се представят под формата на електронни документи.
Предлагат се изменения в няколко закона. По съществените от които са Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, където предвид отмяната на Закона за публично-частното партньорство се създава възможност държавата и общините да участват в смесени дружества, тъй като досега това беше забранено. Като единствено се допускаше да е възможно, когато частния партньор е избран по реда на Закона за публично-частното партньорство.
Отпада това ограничение, но се въвеждат ограничения във всички случаи, когато държавата или общината участват с непарична вноска.
Първо, не паричната вноска да може да бъде само под формата на ограничени вещни права и то срочни, за срока на концесията, когато е при концесия. А във всички случаи, когато публично-частното дружество е сключено извън концесионна процедура, изискването е да има блокираща квота на държавата и на общината, относно вземането на най-важните решения, включително относно разпореждането с предмета на непаричната вноска.
Това е в резюме най-важното. На разположение съм за въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата колеги. Има ли желаещи за въпроси?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тъй като в последния момент, на практика от вчера имаме този текст, линка за договора.
Първо, искаме да попитаме, тъй като имаме предварителна информация, но да чуем първо, кой е разработил този проект? Това е фирма извън правителството. Няма нищо лошо по поръчка. Коя е тази фирма или е разработен този проект от юристи на Министерския съвет?
МАРИЯНА СЛАВКОВА: От Адвокатско дружество „Бузева и партньори“. Госпожа Бузева е тук. Тя може също да ви отговори на вашите въпроси. Договорът е сключен с обществена поръчка между администрацията на Министерския съвет. Договорът беше няколко етапен. Първият етап беше разработването на концепция, която концепция беше разгледана, обсъдена и приета от междуведомствена работна група, в която участваха представители, както на ведомствата, така и на Сдружението за общините и на национално представените браншови организации.
Законопроектът е в съответствие с така приетата от междуведомствената работна група концепция. И разбира се, във финалната част на законопроекта са участвали също представителите на работната група и представители на администрацията на Министерския съвет и на Министерство на финансите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Един уточняващ въпрос. Адвокатската кантора на колежката Бузева, вие работите ли с концесионери? Вашата фирма имала ли е такива договори с концесионери, частни фирми, които работят по концесия.
ТАНЯ БУЗЕВА: Мисля, че не. Причината за нашето натоварване е, че аз съм преподавател по търговско право в Софийския университет. Работила съм по почти всички изменения на Търговския закон, свързани с неговата хармонизация. По същия начин и Закона за публично-частното партньорство. Така че в този смисъл имаме експертиза в тази област и това беше повода да бъдем ангажирани за въвеждането на директивата, анализа на законодателството. Но аз държа да кажа, че ние сме предоставили нашата експертиза.
За всички, нека да кажа така, политически моменти, съществени решения, процеса протичаше така. Въпросната междуведомствена работна група, която включваше повече от 50 човека, т.е. широко представяне на абсолютно всички ведомства, включително браншовите организации. Така че концепцията беше обсъждана на два етапа. Бяха съобразени всички бележки. Законопроектът предварително беше обсъждан с работната група. И в последствия част от политическите решения бяха взети на политическо ниво. Така че нашата помощ е била експертна за въвеждането на една доста комплексна директива.
Съжалявам, че закъснях. Идвам от друга комисия. Това е другата част от този доста сложен пакет на европейското законодателство – обществените поръчки и концесиите, което представлява на европейско ниво регламентиране по нов начин на режима на публично-частното партньорство в широк смисъл. И поради тази причина наистина работата беше доста сложна. Както виждате, получил се един доста обемен законопроект, в който опитахме да въведем и то по разумен начин, разбираем за нашата практика, Закона за концесиите, като форма на публично-частното партньорство, директивата за концесиите. Като същевременно обаче държим сметка за историческата традиция, тъй като концесиите при нас са уредени в Конституцията.
Тоест ние имаме една конституционна рамка, която ни задължава изключителната държавна собственост да бъде предоставена на концесия. В последствие Конституционния съд има поредица от тълкувания, че не само изключителната, но изобщо публичната държавна собственост може да бъде предоставена. Така че в този смисъл, законопроектът обхваща от една страна изискванията на директивата, по отношение на концесиите за строителство и услуги. И от друга страна, държи сметка за правната традиция и конституционната рамка, да могат да бъдат предоставени на концесия обекти, които са публична държавна собственост.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря за обяснението. То няма нищо общо, нито коментираме квалификацията. И аз така разбрах, че става дума за колега от Софийския университет. Дано е за добре, но е много странно, Закона за концесията отдаден на концесия. Държавните институции не могат да напишат и един закон. Това е скъпо удоволствие, защото това са високо квалифицирани специалисти. Ние знаем и цената разбира се, но има някои притеснителни неща в тази работа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Други колеги с въпроси.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Аз имам няколко въпроса. В чл.31, където са финансовите параметри, тъй като там е описание на оперативни риск. От рисковете сте извадили риск от лошо управление, риск от появата на голям обект, икономически субект.
И още едни риск, който не влиза в оперативния риск. Искам да ми обясните защо примерно риска от лошо управление, да не е част от оперативния риск. Като все пак, аз доколкото си спомням по памет, определението за оперативен риск, включваше включително и дейности свързани с цялостната дейност на фирмата, включително на хората, които влизат в нейното управление, ако не ме лъже паметта.
Казахте, че максималния срок е 25 години. Но в едно от положенията се дава 50 години, а над 50 години с решение на Народното събрание. Отделно на ръка говорите само за обекти. Но има приложение 2, в което се казва и услуги. Като там са изброени енергопреноса, газопреносната система, топлопреноса, включително услуги като пощенски или други, свързани с пощите. Тоест респективно примерно даването на пенсия. Това влиза като част от възможните концесии за бъдещ период.
И другото което е, имаше няколко текста, които също не ми станаха ясни, може би защото не съм юрист, дотолкова не ми бяха лесни, които са текстовете по директивата - чл.7, чл.8 и чл.9, които тотално са преписани. Едно към едно са преписани в закона. Мисълта ми е, защо се налага буквалното преписване на тези членове. Тъй като съответно, ние имаме цяло законодателство и би следвало да може да го синхронизираме, което не означава на сто процента прекопиране от това, което ни е дадено.
Имам и още няколко въпроса. Аз трябва да си донеса изцяло законопроекта, защото го прочетох донякъде. Това ще бъде между първо и второ четене, конкретно текст по текст. В Правна комисия ще бъде друг колега. Но мен това ме интересуваше, защо сте включили от оперативния риск този риск. Защото малко по-нататък в ал.6 го има, че рисковете, които не са описани по-горе, се явяват като споделени рискове, за които съответно този, който дава концесиите, този който е възприел концесията имат споделени отговорности.
Въпросът ми директно ще бъде, ако дадена община или държава трябва ли да понесе последствията от лошо управление, примерно на дадена концесия.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Рисковете свързани с лошо управление, с неизпълнение на договорни задължения, както и с непреодолима сила, както е определено в ал.2, на чл.31 са рискове, които са присъщи на всеки един договор. Независимо дали е концесионен за обществена поръчка или между два самостоятелни частни обекта, без участие на публичен партньор.
За да може един договор да бъде определен като концесия трябва да бъде поет оперативния риск. Това е риска свързан с излагането на пазара. Тоест колебанията на пазара, относно търсенето и предлагането. Тези рискове, не е изключен поемането им от страна на концесионера, но те не може да съкращават оперативен риск.
По надолу е казано, че всички останали рискове се разпределят според страните, поемат се от всяка страна, която най-добре може да го управлява. Естествено, че няма как концедента да поеме риска от лошо управление. Но не може да кажем, ето той не си изпълнява договорните задължения и с това е поел оперативния риск. При договорите за обществена поръчка има такава отговорност. Но не можем тях да ги наречем договори за концесия. Това е важното. Дали е поел риска от колебанията на пазара. Тоест, ако има проблем с търсенето, то негативния резултат от този проблем, да бъде поет от концесионера, като крайния резултат от поемането на този риск е той да не може да си възвърне направените инвестиции.
За срока - 25 години е срока за концесиите за ползване. За концесиите за строителство и за концесиите за услуги няма фиксиран максимален срок в закона, но има поредица от гаранции, които да осигурят възлагането на всяка една концесия за оптимален срок.
На първо място, концедента трябва да определи максимален срок, който не може да надвишава, както казах времето, което е необходимо за възстановяване на инвестициите. Като преди това е трябвало да има направен финансово-икономически модел. Да се видят какви са приходите, какви са разходите и т.н.
След това този максимален срок се включва като критерий за възлагане. Тоест в хода на процедурата участниците в нея ще трябва да се състезават, правейки предложение за по-нисък, от така определения максимален срок.
За да няма притеснения от злоупотреби е определено, когато за държавните концесии, концедентът е пресметнал, че максималния срок надвишава 50 години, тогава той е длъжен да получи разрешение от Народното събрание. За общинските концесии, когато срока определен от кмета на общината, т.е. изчислен от експертите на кмета на общината е над 25 години, трябва да има решение на общинския съвет с класифицирано мнозинство от две трети. И вече втората защита е както и при държавните концесии, когато е над 50 години, отново санкция на Народното събрание.
Приложение 2, това са дейностите по приложение 2 на директивата за концесиите, които са така наречените секторни дейности или те са по-известни като секторни възложители по Закона за обществените поръчки.
Директивата дава възможност тези дейности да се възлагат на концесия и от самите икономически оператори, които ги извършват.
Настоящият законопроект не дава такава възможност. Тоест България не се възползва, от така предоставената възможност на европейското законодателство, тъй като е преценено, че това е достатъчно сериозен интерес, че самите оператори са избирани вече чрез приватизационни процедури и т.н. И те надолу по веригата, да могат да възлагат концесии, вече се застрашава обществения интерес.
Но няма пречка, ако държавата реши да възлага на частен субект, извън тези, които са в момента, някои от тези дейности, тя може да го направи или чрез обществена поръчка по Закона за концесиите или ако може да прехвърли оперативния риск и чрез концесия по реда на този закон. Това е по този въпрос.
За чл.7, чл.8 и чл.9. Чл.7 са възложителите. Ние не сме го преписали, просто защото, току що казах Закона за концесиите не дава възможност, лица, които не са публични органи, т.е. възлагащи органи по смисъла на директивата да могат да възлагат концесии. Нещо повече, не всички възлагащи органи, които по смисъла на директивата могат да бъдат концеденти, нашия закон допуска. Ограничили сме само до министри и кметове на общини, точно за защита на обществения интерес.
А чл.8 е относно прага и методите за изчисляване на прогнозната стойност, тъй като е много сериозен въпроса. Защото, ако не се изчисли правилно стойността на концесията, с цел да се избегне прилагането на по-тежките правила за концесиите с трансграничен интерес, държавата ще отговаря за неизпълнение на ангажиментите си по европейското законодателство.
Чл.9 въобще не е относим, защото той се прилага от Комисията. Това са текстове, които делегират правомощия на Комисията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси? Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря ви. Пак ще кажа, че за този важен закон сме имали ден и половина. Остро възразявам срещу този подход. Няколко пъти казвам. Това е много чувствителен въпрос за българското общество. Тук да не влизаме в детайли. Става дума за концесии и знаете, че ние получаваме в пъти по-малко от африканските страни, концесионни договори сключени по престъпен начин от някои хора преди време и затова трябва да сме внимателни с концесиите. Българинът като чуе за концесии и започва да задава въпроси.
Тоест, от сега ще кажа, ние ще гласуваме въздържал се, защото и ние искаме да дадем тези текстове на наши експерти да погледнат. Защото това са 137 страници на закон, за който ние носим отговорност. Така че, ние не може да гласуваме друго, освен въздържал се, преди да сме се запознали в детайли със закона.
Но от мотивите имам такъв икономически въпрос. Вие току що цитирахте. В текстът пише: Определя максималния прогнозен срок на концесията в размер, който не може да надвишава времето необходимо за възвръщане на направените инвестиции и на разходите по експлоатация на строежа или услугите при прогнозирания икономически баланс. Тук целия въпрос на концесията е въпроса за печалбата. Вие ако го напишете така, какво означава, че ще дойде някакъв наивен концесионер, който ще вложи 100 млр. и ще си върне 100 млр. ли? Нормално е човека да дойде, за да спечели. Тук пише за разходи и възвръщане на инвестициите. Нищо не пише за печалба.
При концесията въпроса за печалбата е как тя ще се разпределя. Тъй като от една страна тук пишете икономически баланс. Но как ще го дефинирате. От една страна инвеститора концесионер поема рискове. И вие правилно казвате, от една страна държавата не ангажира публичен ресурс. И второ, не поема риск, че ако вложи ресурс и не се реализира проекта или приходите са по-ниски от очакваното, държавата, обществото ще загуби. Въпросът е какво става, ако спечели. Защото обикновено фирмите, които сключват концесионен договор, те са доста добри експерти също. Те много добре смятат, преди да се решат да вложат 100 млн. или 2 млр. Ходили са на училище. Имат дипломи. И те смятат и е нормално да очакват да спечелят. Това е нормално.
Въпросът е как ще се определи този срок? Как ще го напишете вие редакционно? Какви ще бъдат гаранциите? Как ще се балансира този интерес, за да може да е сигурно обществото, че не само то не поема риска да загуби, но има и друга страна на въпроса. Защо да даваме на частник, ако ние може да спечелим от публична инвестиция. Дали ще е летище, дали ще е нещо друго, няма значение. Защото с един и същи обект в едни страни печелят, а в други могат да губят.
Защо сте написали само възстановяване на разходите, след като няма разумна инвестиция по света, която да не е с печалба. Това е пазарната икономика.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Аз не знам къде в мотивите четете, но аз ще ви прочета какво пише в чл.34, ал.2.
Максималният срок не може да надвишава времето необходимо на концесионера за възвръщане на направените инвестиции и на разходите по експлоатация на строежа или на услугите и за получаване на доход от вложени капитал, при отчитане на прогнозирани икономически баланси на цената на услугите.
Вероятно е пропуск в мотивите или е в друг контекст записано. Така че това е взето предвид.
Тук ако ми позволите госпожо председател да кажа, основната цел на концесията за строителство, не е получаването на приходи. Основната цел на концесията е привличане на частни инвеститори в изграждането на публична инфраструктура.
Ако концесията не е привлекателна, вие сам го казахте, за частните инвеститори, ние няма да може да ги привлечем. Така че този закон трябва да постигне един баланс между интересите на частния инвеститор, когото искаме да привлечем и между обществения интерес. Така че винаги може да бъде подобрен. По-напред в закон се определя, че може да има, когато обекта на концесията е собственост на държавата или на общината, може да се предвиди и задължение на концесионера, да заплаща на концедента концесионно възнаграждение. И дължимостта на концесионното възнаграждение се определя във всеки конкретен случай, в зависимост от справедливото разпределение на икономическата и финансовата изгода и постигането на социално приемлива цена.
Когато се моделира проекта за концесията трябва да се направи баланс, ако се вижда, че той много ще спечели, просто се намалява максималния срок. Или ако е важно точно този концесионер от гледна точка на ноухау или нещо друго, за по-продължителен период от време да експлоатира той това, което е изградил. Тогава ще се предвиди той в един момент да започва да плаща на държавата или на общината. Тоест във всеки един конкретен случай, затова се прави този модел, за да може да се изчисли, къде трябва да се сложи точката на баланса.
ТАНЯ БУЗЕВА: Господин Гечев, понеже вие реферирате към това, може би в една по-предишна фаза. Решението на възложителя, дали да мине изобщо към модел на концесия, това ние сме заложили в чл.3. Защото двете страни на така нареченото публично-частно партньорство в широкия смисъл на думата, според европейското разбиране са обществените поръчки и концесиите. Обществената поръчка е тази, при която възложителя следва да извърши определено строителство или услуга и разполага с финансовия ресурс, за да го плати. Тогава той възлага. Затова този договор е свързан с един относително кратък срок от пет години. Целият риск след изграждането на обекта или предоставянето на конкретна услуга, остава изцяло за възложителя, тоест за публичния субект.
Концесията е обратния модел. Публичният възложител или публичният субект има нужда или преценява, че е необходимо да бъде изградена определена инфраструктура или да бъдат предоставени определени услуги на обществото, на потребителите. Не разполага с финансовия ресурс за това. Поради което той предоставя строителството, изграждането на този и обект на концесия, което означава да бъде ангажиран частен капитал. Това е всъщност дълбоката промяна в европейското разбиране в този пакет документи, обществени поръчки и концесии. Да се стимулира публично частното партньорство чрез ангажиране на частния капитал. Тоест, частният инвеститор ще инвестира определени средства, ще предоставя услугата и тогава закона или всъщност концесионния модел следва да му гарантира, както да си възстанови инвестицията,така и с някаква разумна норма на печалба.
Решението дали определена дейност или строителство да бъде извършвано от възложителя, т.е. от публичния субект или да бъде предоставено на частен субект, т.е. с частен капитал, това зависи изцяло и единствено от преценката на възложителя. В този смисъл в законопроекта са заложени и доста повече неща от гледна точка на национална програма, стратегии за концесиите и прочее, така че все пак да има някаква предвидимост и планиране на държавно ниво, кои са дейностите за които могат да се предоставят концесии и кои са дейностите, за които може да се ангажира финансов ресурс.
Ако върнем диалога към госпожа Стоянова, защото тази комисия беше компетентна и водеща комисия по Закона за публично-частното партньорство. Една от критиките към този закон беше, че той ограничи приложното поле и се прилагаше за относително малко дейности.
Идеята тогава беше да се ограничи приложното поле на публично-частното партньорство за дейности, за които няма европейско финансиране, за да може всъщност да се ангажира частен капитал в такива, в които нямаме предвидено финансиране и обратно, да се насочат усилията към усвояване на европейските фондове.
В момента сме вече в следващ програмен период, когато европейското финансиране приключва и затова е нормално, пак казвам, това е подхода и на директивите, да се отвори вратата за по-гъвкави модели, в които частния капитал всъщност да бъде ангажиран в такива неща.
Преценката дали възлагането на дадено строителство или услуга да стават чрез обществена поръчка. Тоест, когато възложителя плаща и носи отговорността да оперира. Или възлага на частен субект и му прехвърля оперативния риск за един дълъг период от време е изцяло при възложителя. Това е рамката на чл.3 на закона, който определя баланса или избора между концесия и обществена поръчка. И едното и другото са в ръцете на възложителя. А от там насетне финансовите разпоредби, те регулират отношенията и модела, тогава когато изначално възложителя е взел решението. Да, това ще е концесия, защото ние нямаме пари, нямаме ноухау или преценяваме, че е по-добре това да бъде квазираздържавено.
По отношение на тези детайли, защото сме в пълно съзнание, че това ще е най-тежката част от прилагането на закона и ще изисква много голяма подготовка на публичните възложители, за да могат да подготвят качествени концесии. Това е и една от причините Закона за публично-частно партньорство да не можа да влезе в сила, защото не можаха да дефинират достатъчно ясно тази страна на отношенията.
Законопроектът препраща към наредба на Министерския съвет, освен Правилник за прилагане на закона, в която детайлно да бъдат развити критериите за определяне на финансови-икономическите аспекти на концесията, за да може евентуално публичните възложители да се придържат към тях.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Аз имам един въпрос, ако ми позволите. Искам да отидем към Преходните и заключителни разпоредби и Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Тук госпожа Славкова не обърна внимание, че за разлика от сега действащия режим, когато общината или държавата решат да учредят или да участват в търговско дружество със смесен капитал, на практика в момента избора на частния партньор за това дружество се прави по Закона за обществените поръчки. Сега това отпада. Има ли други гаранции, с които това решение ще бъде предварително публично оповестено и ще даде възможност и на други, освен конкретно избрания от общината или държавата партньор да участват в едно такова мини състезание за едно такова смесено дружество.
Вторият ми въпрос е, понеже гледам текстовете в единия и в другия закон и виждам разлика. Защо ал.2 на Закона за държавната собственост чл.57а, се различава от ал.2 на Закона за общинската собственост чл.51а? Каква е разликата?
Поставям въпроса, защото когато го приехме този текст през Закона за публично-частното партньорство, тогава сложихме край на една дългогодишна сага, в която чрез такива дружества се получаваше придобиване на общинска или държавна собственост.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тук малко влизаме в един методически въпрос. Кой отговаря? Правителството, което е вносител или при цялото ми уважение, частна адвокатска кантора ще води дискусията в парламента?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да чуем отговора на този въпрос, който аз зададох.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имаме вносител Правителството. Те ако не са си научили урока и са им написали закон скъпичък и не сте го научили за какво става дума, какво правим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да отговорят.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не може в Парламента да правим обсъждане. Имаме вносител. Ние тук сме поканили частна адвокатска кантора, с която водим разговор в Българския парламент. Нещо не е наред.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма лошо да има консултант към този вносител.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Консултанта да си ги консултира в Министерския съвет. Тук е български парламент и искаме да чуем вносителя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, дайте възможност на вносителя да ни отговори на въпроса.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вносителят да ни отговори, да видим дали може.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Гаранция е така наречената блокираща квота. Аз не виждам за каква разлика говорите вие в ал.2 на чл.51а, блокираща квота.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Търговско дружество в капитала на което се внася не парична вноска има частно участие, общината има блокираща квота. В чл.57а е когато предмет на вноската е вещно право върху имот или вещ, частна държавна собственост, лицето което е извършило блокираща квота. Каква е разликата между тези двата текста. Защото аз не съм юрист. Сигурно е някаква тънка разлика или няма такава? Не мога да преценя.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Защото двата закона боравят с различни понятия. В единия закон се използва понятието непарична вноска. В другия закон се говори за апортна вноска.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За непарична се говори.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Чл.57а и чл.51а. За тях ли говорите?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да за тях говорим. Участието може да е с парична или с непарична вноска. Това е чл.57а. И след това изведнъж вместо непарична вноска, говорим за вещно право върху имот или вещ, частна държавна собственост. Докато в другия текст пак си говорим за непарична вноска. Може би не разбирам.
ТАНЯ БУЗЕВА: Това е точно в областта на търговското право. Разликата между непарична вноска е, че предмет на паричната могат да бъдат и движим вещи и всякакви други непарични обекти. Докато идеята на това уточнение, че когато предмета е вещно право върху недвижим имот или вещ. Едното е собственост и е вещно право, а другото примерно може да бъде движима вещ.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо е различно при държавната и при общинската? Защо едното по един начин, а другото по друг начин? Това ме интересува, а не точно какво включва.
По отношение на гаранцията, аз не съм удовлетворена от този отговор, защото това, че ще вземе решение Министерския съвет за държавната или общински съвет, това винаги е било така. А колкото до блокиращата квота, тя е добре. Но тя е последваща гаранция, която е много добра и аз се радвам, че е запазена и в този закон. Последваща гаранция, че няма чрез определено вдигане на капитала, обезценки и други неща, чрез продажби и прехвърляне, да бъде открадната държавната или общинска собственост. Но тук говорим за момента, в който трябва да се вземе решение за участие в едно такова смесено дружество. Този момент остава малко извън публичността.
Така че, ако няма отговор, защо се е наложило това нещо. Аз разбирам, че чрез обществена поръчка е много трудно да си избереш партньор за търговско дружество. Може би някаква друга процедура, която да го направи по-публично, за да мога и аз да участвам, ако има такава идея община еди коя си.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Ако ми позволите само да уточня. И в двата закона е предвидено, че на тези дружества не може, участвайки в такова дружество, кмета или министъра да им възложи строителство или услуги. Тоест такива дружества ще могат да се учредяват само за дейности, които не включват извършване на строителство или предоставяне на услуги.
Когато трябва да се възлага строителство, тогава трябва да се мине процедура по Закона за концесиите и на концесионера да бъде поставено като условие, да бъде публично-частно дружество. Тоест тези дружества, които могат да се учредяват по реда на Закона за държавната и общинската собственост, те ще бъдат за други дейности, които не включват възлагане от страна на публичния орган.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Партньорът да бъде по някакъв начин избран с някаква по-публична процедура. Това е моят въпрос.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Това е проблем, който съществува в националното ни законодателство. Имаме забрана, но в крайна сметка се преценява, че такава тотална забрана.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е забрана. Тя е по ЗОП да се избере.
МАРИАНА СЛАВКОВА: То си е на практика забрана.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз разбирам, че е много трудно по ЗОП. Това много добре го разбирам, защото си спомням дебата, който имахме, когато го приемахме. И в крайна сметка написахме ЗОП. Но някаква друга заместваща процедура, която да не е толкова сложна, колкото ЗОП, но да даде възможност за публичност. Това е, което се опитвам да кажа.
МАРТИН ДАНОВСКИ: Аз съм от кабинета на господин Дончев. Приемаме коментара и ще помислим, разбира се за създаване и на допълнителни гаранции в тази посока. Има възможност и в областта на състезателните процедури и на състезателни процедури по договаряне.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други колеги. Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря ви, госпожо председател.
Въпросът ми към вносителите от гледна точка, какви са възможностите за прекратяване на концесионен договор, от гледна точка на това, ако след време се окаже, че е неизгоден за държавата неизгоден за хората. Защото доколкото виждам в приложението за строителство се дава възможност на концесия да се дават мостове, естакади, тунели, подлези. Тоест теоретично е възможно по някакво решение на общинския съвет даден път, който да е приоритетен или единствен да бъде отдаден за концесия, за подобряване на моста, за изграждането му и по този начин да бъдат създадени монополни условия за концесионерите. Какви са възможностите, ако това е така?
Тъй като все пак това е нов закон, нова материя. Много е амбициозно. И сроковете, които казахме, че са според мен изключително дълги, те на практика с решение на Народното събрание могат да бъдат и над 100 години. Така че какви са възможностите за прекратяване на такава концесия, когато очевидно се окаже, че тя е неизгодна. Още повече, че самия срок, така както е написан в закона, той е обвързан с печалбата и с възвръщаемостта на инвестицията и на капитала, то очевидно един концесионер има желание да декларира, колкото се може по-малка печалба. То е естествено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Славкова.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Нямаме предвидена изрична хипотеза за прекратяване на договора, когато се установи след време, че е неизгоден. Имаме обаче изискване за запазване на икономическия баланс. И това което е целта на закона е така да се подходи към структурирането на проекта, че още на етап сключване на договор, да се минимизира риска да се сключи един неизгоден за обществото договор. Разбира се, винаги през клаузи за неизпълнение, което е предвидено в законопроекта, може договора да бъде прекратяван. Но директно на вашия въпрос.
Неизгоден договор прекратяване впоследствие, такава опция не е предвидена.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: През опцията запазване на икономическия баланс, защото е възможно за 25, 30, 50 години да се промени икономическата обстановка.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Или се изменя или се прекратява.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз мисля, че трябва да се помисли в тази посока. Може би между първо и второ четене да предложим. Защото така както е направено е възможно да бъдат отдадени, колкото и добри намерения да имат някои или така поне да ги представят, по принцип е възможно дадени обекти, чрез това да се създават монополни условия. Мисля, че преди месец в Пловдив беше за този терминал, който беше до митницата, госпожо Стоянова вие знаете.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е подходящ примера. Защото може да си отворят врата от другата страна. Това е друго.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Може и мост над река, който да е единствен за дадено населено място.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук говорите за изначално отдаване на концесия. Изначално неизгодно, а не станало неизгодно вследствие на определени икономически условия.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Госпожа Стоянова зададе два много хубави въпроса, които са от сферата на това, че един колективен орган, който в повечето случаи не подлежи на никакъв контрол, съгласно чл. 120, ал.2 от Конституцията, каквито са общинските съвети, взима с квалифицирано мнозинство решение за отдаване на определена инфраструктура на концесия.
Въпросът е каква законодателна възможност предвижда закона, определена инфраструктура да не може да бъде отдавана на концесия, точно поради тази причина, за която вече коментира колегата. Давам по-разбираем пример. Моста на гр.Ахелой е единствения мост и единствената възможност като инфраструктура за достигане до Слънчев бряг. В момента обаче е единствен. И някой решава, че ще бъде отдаден на концесия този мост, с което си създава една митница с бариерата. Представете си обаче, че този някой е приближен на Митьо Очите, какво се случва от там нататък? Не го приемайте като чиста монета. Приемаме въпроса, че даваме една инфраструктура, през която се създава един тотален не само монопол, а даже нарушаване на договора за функциониране на Европейския съюз за свободно придвижване дори.
МАРИАНА СЛАВКОВА: Законът въвежда забрана, да се възлагат концесии при опасност за националната сигурност и отбраната, за живота и здравето на гражданите, за околната среда, за защитените територии, зони и обекти за обществения ред, както и в други случаи, когато специален закон определя това. В тази връзка има предвидена съгласувателна процедура и ако становището на компетентния в съответната област е отрицателно, концесия не може да се възложи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че няма да изчерпаме всички възможни казуси и случаи, за да ги питаме тук.
Предлагам да приключим дискусията, ако няма някой желание още нещо да пита и да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроект за концесиите № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 09.06.2016 година.
Който е за, моля да гласува.
Гласували 10 „за“.
Против? Няма. Въздържали се? Трима въздържали се?
Законопроектът е приет.
Благодаря на колегите от Министерския съвет и на госпожа Бузева.
Преминаваме към точка втора. Второ четене на Законопроекта за кредитите за недвижими имоти на потребители, № 602-01-6, внесен от Министерския съвет и приет на първо четене на 24.03.2016 година.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да ме извините уважаема госпожо председател. Имам предварително поет ангажимент. Упълномощавам колегата Николов да гласува, както намери за добре от мое име.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:
Д о к л а д

Относно: Законопроект за кредитите за недвижим имоти на потребителите, № 602-01-6, внесен от Министерския съвет и приет на първо гласуване на 24.03.2016 година.

З а к о н
за кредитите за недвижим имоти на потребителите

Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.
Чл.1 по вносител.
Чл.2 по вносител с малка редакция от работната група.
Чл.3 по вносител с редакция на работната група.
Чл.4 по вносител с редакция на работната група.
Глава втора
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
По вносител.
Раздел I
Предоставяне на обща информация
По вносител.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме ан блок изброените от мен членове и заглавия.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл.5. Предложение на н.п. Менда Стоянова, който е подкрепен от работната група и редакция на работната група за чл.5. Само с това допълнение.
Раздел II
Предоставяне на преддоговорна информация
По вносител се подкрепя.
Гласуваме ан блок изброените от мен членове и заглавия.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл.6. Предложение на н.п. Менда Стоянова в по реда на чл.80, ал.4, т.2 от Правилника.
Работната група го подкрепя.
И редакция на чл.6. Това са редакционни предложения.
Чл.6 по работна група.
Раздел III
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел III.
Чл.7 по вносител с редакционна поправка от работната група.
Раздел IV по вносител.
Чл.8 по вносител с малка редакция на работната група.
Раздел V наименование по вносител. Подкрепено от работната група.
Чл.9 по вносител с редакция на работната група.
Чл.10 по вносител.
Глава трета
Наименование по вносител.
Гласуваме ан блок текстовете.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл.11. Предложение на н.п. Менда Стоянова. Подкрепено.
Редакция на чл.11.
Глава IV наименование по вносител.
Чл.12 по вносител.
Глава пет
Наименование по вносител
Чл.13, чл.14 по вносител. Чл.15 по вносител с редакция на работната група. Чл.16 по вносител с редакция на работната група.
Чл.17, чл.18, чл.19, чл.20 по вносител с редакция на работната група.
Чл.21 по вносител.
Глава шеста
Наименование
Договор за кредит на недвижимо имущество
По вносител.
Гласуваме ан блок изброените от мен членове и заглавия.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл.22.
Предложение на н.п. Менда Стоянова по реда на чл.80, ал.4, т.2 от Правилника.
Работната група го подкрепя.
Съответно предлагаме редакция на чл.22.
Чл.23.
Предложение на н.п. Димитър Байрактаров и група, което работната група подкрепя и предлага редакция на чл.23.
Гласуваме ан блок членовете и наименованията.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл.24. Предложение на Георги Търновалийски, което работната група подкрепя. Но систематичното му място е отразено в чл.25.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз не смятам, че систематично му място е в чл.25, а точно тук, защото чл.24 казва какво съдържа договора за кредит. И ние искаме методиката изрично да бъде записана, че е част от договора за кредит.
А чл.25, ако имате предвид ал.3, казва че методиката по ал.1 се описва. Какво значи се описва?
Предлагам да се замени думата „описва“, че методиката е неразделна част от договора за кредит. Защото описва е много общо.
ПРЕДС.МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам това, което току що предложих да отиде в чл.25 и там ще гласуваме тази редакционна поправка.
Предложение на н.п. Димитър Байрактаров и група, което по принцип е подкрепено от комисията и има редакция на чл.24.
Гласуваме чл.24 по редакцията на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текста се приет.
Чл.25. Предложение на н.п. Георги Търновалийски, което се описва в договора за кредит.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: В ал.3 методиката по ал.1 е неразделна част, да стане: неразделна част от договора за кредит.
Отпада „се описва в „.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други предложения?
ВЕНЦИСЛАВ АСПАРУХОВ – БНБ
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители,
Във връзка с направеното предложение смятам, че е подходящо да се формулира включва, за да е ясно, че методиката се съдържа в договора, а не когато се има предвид неразделна, да се прилага в отделен документ, който може да е на друго място.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Включва.
ВЕНЦИСЛАВ АСПАРУХОВ: Може би включва е по-подходящо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В ал.3 приемаме думите „се включва в договор за кредит“.
ВЕНЦИСЛАВ АСПАРУХОВ: Да, това ще съответства и на настоящи режим, който е в Закона за потребителския кредит.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложението на Георги Търновалийски, тъй като то се различава от доклада, „се включва в договора за кредит“. Това да е редакцията.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.25.
Моля да бъде отразено, това което гласувахме преди малко в окончателната редакция на чл.25.
Чл.26. Предложение на Димитър Байрактаров и група.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ал.4 – оттегляме предложението. Да остане ал.5.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Неподкрепената част в ал.4 го оттегляте. Остава ал.5. И тя е отразена на систематичното й място в § 7.
Сега гласуваме текста на вносителя с редакция на работната група, така както е описана по доклада.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текста е приет.
Чл.27, чл.28 по вносител с редакция на работната група.
Глава седма
Годишен процент на разходите по кредита
Наименование по вносител.
Гласуваме ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текста е приет.
Чл.29.
Предложение на н.п. Менда Стоянова направено по реда на чл.80, ал.4, т.2.
Работната група го подкрепя.
Редакция на чл.29, с това предложение гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текста е приет.
Глава осма
По вносител
Чл.30. Предложение на н.п. Емил Димитров. Направено по реда на чл.80, ал.4, т.2.
Работната група го подкрепя.
Редакция на чл.30 с това предложение.
Чл.31 по вносител с редакция на работната група.
Гласуваме ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл.32. предложение на н.п. Менда Стоянова, което е подкрепено от работната група и има редакция на текста на чл.32.
Глава девета
По вносител.
Членове 33, 34, 35 по вносител с редакции на работната група. Те са чисто формални.
Глава десета
По вносител.
Чл. 36 по вносител, чл.37 по вносител с редакция на работната група.
Гласуваме до тук ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл.38. Предложение на н.п. Георги Търновалийски, което работната група не подкрепя.
Предложение на Байрактаров и група, което е подкрепено по принцип и е редакция на работната група за чл.38.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Искаме договора за кредит да бъде обявен за нищожен, когато не са приложени общи условия, когато не е приложена методиката.
Предложили сме съответно и добавя „и 5“. Това е за общите условия по чл.23, ал.1, а цифрата „9“ е предложението, което отпадна и го преместихме в чл.25, ал.3.
Предлагам тук да бъде включено чл.25, ал.3, където е методиката.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В такъв случай моля за корекция. Тук става въпрос, че предложението на господин Търновалийски е прието по принцип. Чл.23, ал.1 я има.
Гласуваме текста по редакцията на работната група с тези предложения.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Чл.39. Предложение на н.п. Менда Стоянова, което работната група подкрепя. И имаме редакция на чл.39.
Чл.40 по вносител с редакция на работната група.
Глава 11.
Наименованието се подкрепя от работната група.
Чл.41. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Имаме редакция на чл.41.
Глава 12.
Наименование по вносител.
Раздел I
Наименование по вносител с редакция.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл.42. Предложение на н.п. Менда Стоянова по реда на чл.80 от Правилника, което работната група подкрепя и редакция на работната група за чл.42.
Чл.43 по вносител с редакция.
Чл.44 по вносител.
Чл.45 по вносител с редакция.
Раздел II
Наименование по вносител.
Който е за предложените текстове, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл.46. Предложение на Димитър Байрактаров и група, което е подкрепено по принцип.
Има редакция на чл.46.
Раздел III
По вносител. Подкрепено от работната група.
Чл.47. Предложение на Димитър Байрактаров и група.
Подкрепено по принцип с редакция на чл.47.
Раздел IV
Наименование по вносител.
Чл.48.
Предложение на народния представител по реда на чл.80, ал.4, подкрепено от работната група и редакцията на чл.48 по работна група.
Чл.49 по вносител с редакция на работната група.
Гласуваме ан блок текстовете.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Раздел пети
Наименование по вносител
Подкрепено.
Чл.50 по вносител.
Подкрепено.
Глава тринадесета
Наименование по вносител. Подкрепено.
Раздел I
Регистрация
По вносител подкрепено.
Оттеглени следващите предложения на господин Байрактаров.
Чл.51 с предложение на н.п. Менда Стоянова, което е подкрепено по принцип и редакция на работната група за чл.51.
Чл.52 по вносител с редакция на работната група.
Чл.53.
Предложение на народния представител по реда на чл.80, ал.4, т.2, което е подкрепено.
Имаме редакция на чл.53.
Чл.54 по вносител с редакция на работната група.
Гласуваме до тук ан блок текстовете.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл.55.
Предложение на н.п. Менда Стоянова по реда на чл.80, ал.4 от Правилника.
Подкрепено е. Редакция на чл.55.
Раздел II
Наименование
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Чл.56.
Предложение по реда на н.п. Менда Стоянова по реда на чл.80, ал.4 от Правилника, което е подкрепено от работната група. И редакция на работната група за чл.56.
Раздел III
По вносител. Подкрепено от работната група.
Чл.57. Предложение на н.п. Менда Стоянова подкрепено от работната група и редакция на чл.57 по работна група.
До тук гласуваме ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Глава четиринадесета
По вносител.
Чл.58 по вносител с редакция.
Глава петнадесета по вносител.
Чл.59 по вносител.
Чл.60 по вносител с редакция на работната група.
Чл.61 по вносител с редакция на работната група.
Гласуваме ан блок членове и заглавия.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Глава шестнадесета
По вносител.
Раздел I
По вносител.
Чл.62 по вносител.
Чл.63 по вносител с редакция.
Раздел II
Наименование по вносител
Чл.64 по вносител.
До тук гласуваме ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Оттегляме предложенията за чл.65, чл.66, чл.67, чл.68, чл.69, чл.70, чл.71, чл.72 и чл.73.
Има сериозна работна група, с която сме изчистили текстовете и те ще намерят място в друг закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Чл.65 по вносител с редакция на работната група.
Глава седемнадесета по вносител.
Наименование
Раздел I
Наименование по вносител.
Чл.66 по вносител с редакция на работната група.
Чл.67 по вносител, с редакция на работната група.
Чл.68, чл.69 по вносител с редакция на работната група.
Наименование на раздел II по вносител.
Чл.70 по вносител.
Чл.71.
Предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл.80.
Ще гласуваме редактирано предложение на чл.71 и чл.72, което е подкрепено от работната група, но е отразено на систематичното му място в чл.76.
Гласуваме ан блок.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Раздел III
Наименование по вносител
Чл.73.
Предложение на н.п. Менда Стоянова по реда на чл.80, ал.4.
Подкрепено е.
Редакция на работната група за чл.73, който става чл.72.
Раздел IV
Наименование по вносител
Чл.74.
Предложение на н.п. Менда Стоянова по реда на чл.80, ал.4, което е подкрепено и редакция на работната група за чл.74, който става чл.73.
Чл.75
Предложение на н.п. Менда Стоянова, което е подкрепено.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и редакция на работната група за чл.75, който става чл.74.
Работната група предлага да се създаде раздел V с наименование: Раздел V „Издаване и обжалване на индивидуални административни актове“.
Това е преди чл.75.
Гласуваме ан блок докладваните от мен текстове.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл.76 по вносител, който е подкрепен и става чл.75.
Работната група предлага да се създаде нов член 76 с текста, който е пред вас.
Глава осемнадесета
Административно наказателни разпоредби
Наименование по вносител.
Чл.77.
Предложение на н.п. Менда Стоянова по реда на чл.80, ал.4, което е подкрепено и ще гласуваме чл.77 в редакцията на работната група.
Който е за докладваните от мен текстове, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Чл.78.
Предложение на н.п. Димитър Байрактаров и група народни представители оттеглено.
Предложение на н.п. Менда Стоянова, подкрепено.
Гласуваме редакцията на чл.78 по работна група.
Чл.79.
Предложение на н.п. Менда Стоянова по реда на чл.80 от Правилника.
Гласуваме редакцията на чл.79 по редакцията на работната група.
Чл.80. Предложение на н.п. Менда Стоянова по реда на чл.80.
Подкрепено е.
Гласуваме редакцията на чл.80 по работна група.
Чл.81.
Предложение на н.п. Менда Стоянова по реда на чл.80, ал.4.
Подкрепено е и гласуваме редакция на чл.81 по работна група.
Чл.82.
По вносител с редакция на работната група.
Чл.83 по вносител с редакция на работната група.
Чл.84.
По вносител.
Гласуваме ан блок всички докладвани текстове.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Допълнителни разпоредби.
Наименованието е подкрепено по вносител.
Параграф 1.
Господин Байрактаров оттегля предложението си за § 1 и остава текста на вносителя в редакцията на работната група за § 1.
Параграф 2 по вносител.
Параграф 3 по вносител с редакция на работната група.
Преходни и заключителни разпоредби
По вносител и наименование.
Параграф 4, което работната група подкрепя с редакция.
Параграф 5. Предложение на н.п. Менда Стоянова по реда на чл.80.
Подкрепено е.
Гласуваме § 5 в редакцията на работната група.
Параграф 6 по вносител. Подкрепено.
Параграф 7 по вносител. Подкрепено. В редакция на работната група.
Който е за докладваните от мен текстове, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Параграф 8.
Предложение на н.п. Менда Стоянова. Подкрепено е.
Гласуваме § 8 в редакцията на работната група.
Предложението на Димитър Байрактаров е оттеглено.
Гласуваме § 9 по вносител, с редакция на работната група.
Следва предложение на Димитър Байрактаров оттеглено.
Гласуваме § 10 по вносител, § 11 по вносител, с редакция на работната група и § 12 по вносител, който работната група предлага да бъде отхвърлен.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да изясним нещо. Стр.83, параграф 1. Тук за лихвения процент.
Параграф 11 пише: Лихвен процент по кредита е: Лихвеният процент изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа от общия размер на кредита.
Само че това, което преди гласувахме за потребителските кредити, той се формираше в този индекс, който има една фиксирана част. Има и една променлива част. Тоест тук или само фиксирана или само променлива. Да си изясним за какво става дума. Дали не е и/или. Защото тук са дадени само като алтернативни. Или фиксиран или променлив.
РОСИЦА ПЕТКОВА: Има отделно в т.22 променлив лихвен процент по кредита, където е описано, че по силата на клаузата, кредиторите и потребителя договарят, че приложимия към договора за кредит лихвен процент се формира на база на променлива компонента и фиксирана надбавка.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тоест гарантирате, че няма противоречие. Тук защо ги пише само алтернативно? Това е притеснителното. Юристите да кажат, но така звучи. Да не стане някакво противоречие в текстовете.
ВЕНЦИСЛАВ АСПАРУХОВ: Законът за ипотечния кредит позволява за срока на договора за кредит, да са уговорени различни лихвени проценти. Има възможност за една част от срока да е договорен фиксиран и след това за следващата част да е променлив лихвен процент. Възможно е за един договор да има уговорени няколко вида лихвени проценти. Така че това не е проблем.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако част от договора е фиксиран първата година, а след това става променлив. Тук пише като фиксиран или като променлив. Няма комбинация. Обръщам внимание да няма юридическо противоречие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли нужда тук да има и/или? Това е въпроса на господин Гечев. Защото и/или дава възможност за комбинация.
ВЕНЦИСЛАВ АСПАРУХОВ: Това е дефиниция. А самия закон позволява страните да договорят. За срока да има различни лихвени проценти. Това не е включено в дефиницията, а е включено в условията на договора, които ще бъдат уговорени между страните.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме докладваните от мен преди малко текстове до § 12.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети.
Имаме Приложение 1 към чл.6, ал.2, т.3.
ИРИНА МАРЦЕВА: Аз се извинявам госпожо председател, мога ли да обърна внимание на § 12. С това, че се отхвърля предложението за влизане в сила, всъщност какво се получава. В момента излиза, че ако закона се приеме от Народното събрание в кратки срокове и се обнародва, той ще влезе в сила на третия ден.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, три дни след обнародването.
ИРИНА МАРЦЕВА: Аз мисля, че това е дискутирано в работната група и с представителите на институциите, които са заинтересовани и смятаме, че предвид характера и тежестта на закона, би трябвало да се предвиди някакъв отлагателен срок за подготовка. Може да не съм видяла, тъй като не съм участвала, но ме притесни, че остава без такъв срок.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В двумесечен срок лицата, по смисъла на § 1, т.10 от допълнителните разпоредби привежда дейността в съответствие.
Приложение 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за Приложение 1, като предлага Приложение 1 да стане Приложение 2. А в наименованието на част Б, думата „Приложение 1“, да се замени с „Приложение 2“.
Приложение 2 към чл.29,ал.2, като работната група подкрепя текста на вносителя за Приложени 2, като предлага Приложение 2, да стане Приложение 1.
Гласуваме Приложение 1 и Приложение 2 в предложението на работната група.
Който е за, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Текстовете са приети с пълен консенсус.
Много благодаря на народните представители, на гостите, които ни помогнаха да се справим с този закон.
Закривам заседанието.

/ Закрито в 16.00 часа /



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:

/ Менда Стоянова /