---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси






П Р О Т О К О Л
№ …


На 20 септември 2016 г., вторник, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси съвместно с Комисията по енергетика при следния


ДНЕВЕН РЕД:


Законопроект за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на Националната електрическа компания ЕАД, № 602-01-52/20.09.2016 г.

Списъкът на присъстващите членове на Комисията и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от Менда Стоянова – председател на Комисията.


* * *
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Двете комисии имат кворум и заседанието може да започне.
От Комисията по бюджет и финанси – който е съгласен с дневния ред, моля да гласува. Приема се единодушно.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: От Комисията по енергетика – който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
За – всички. Приема се единодушно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Заседанието ще водя аз, а господин Добрев ще се намесва по необходимост.
Давам думата на госпожа Теменужка Петкова да ни запознае с Проекта на решение на Министерския съвет.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, настоящият Законопроект е свързан с едно изключително важно решение, една много важна тема, свързана с българския енергиен сектор, и не само. Това е Законопроект, който урежда възможността за предоставяне на възмездна финансова помощ на НЕК във връзка със задължението, което възникна за НЕК в резултат на Международния търговски арбитраж в Женева по повод Проекта „АЕЦ „Белене“.
Законопроектът предвижда да се предостави възмездна финансова помощ, НЕК да не заплаща лихви и съответно да не се изискват обезпечения. Тук става въпрос за пряко касателство към законодателството в областта на държавните помощи. Затова в Законопроекта изрично е посочено, че тази помощ се предоставя единствено и само след получаване на нотификация от страна на Европейската комисия. Предвидено е администратор на тази държавна помощ да бъде министърът на енергетиката. Той има и ангажимент да подготви необходимите документи по най-бърз начин за нотификация на тази държавна помощ.
Предоставянето на средствата ще се установи по ред, определен от Министерския съвет. Законопроектът предвижда сключване на споразумение между Министерството на енергетиката, тъй като средствата ще се получат по бюджета на Министерството. След това ще бъдат предоставени на НЕК само за тази цел. В рамките на споразумението, което ще се подпише между Министерството на енергетиката и НЕК, ще бъдат уредени всички взаимоотношения по отношение на плащането. Законопроектът предвижда всички детайли по плащането да бъдат изяснени след като бъде постигнато споразумение с „Атомстройекспорт“ по отношение на плащанията, които трябва да бъдат извършени в съответните срокове.
Законопроектът е изключително важен. Ще се върна назад във времето, за да припомня мотивите, да припомня фактите и обстоятелствата, за да се стигне до днешния Законопроект.
Международният търговски арбитраж в Женева се произнесе по този спор, иницииран от „Атомстройекспорт“ срещу НЕК. „Атомстройекспорт“ имаше претенции към НЕК, които бяха материализирани в седем иска. Стойността им беше 1 млрд. 200 млн. евро. Впоследствие Международният арбитраж уважи три от тези искове, а четири бяха отхвърлени като неоснователни. Международният арбитраж уважи исковете, свързани с Допълнение № 5, подписано на 5 ноември 2008 г. между НЕК и „Атомстройекспорт“, с което двамата изпълнителни директори на НЕК подписват Допълнение № 5 и на практика поръчват оборудването с дълъг цикъл на производство за изграждане на АЕЦ „Белене“. Отварям скоба – това се е случило, без за това да е налице договор за инженеринг, доставка и строителство. В продължение на две години са водени такива преговори между страните, но до договор не се е стигнало и такъв не е подписан. Независимо от липсата на този изключително важен документ, който урежда отношенията не само между страните, но дава яснота по отношение на параметрите на Проекта, както и по отношение колко ще струва този Проект, откъде ще бъде взет този ресурс, каква ще бъде цената на произведената енергия и кой ще я купи. В Допълнение № 5 е уговорена стойността на оборудването – 603 млн. евро. Скоро след това НЕК на 28 ноември 2008 г. превежда аванс 84 млн. евро и по този начин процесът става необратим.
Международният арбитраж е отчел тези аргументи при вземане на решението. Той уважава онези искове на „Атомстройекспорт“, свързани само с оборудването с дълъг цикъл на производство, което е поръчано, платен е аванс и „Атомстройекспорт“ е произвел.
Първият реактор е произведен изцяло. Така се твърди и в арбитражното решение. Това са представили като доказателство колегите от „Атомстройекспорт“ в хода на съдебния процес.
По отношение на втория реактор руската страна твърди, че е произведен почти 90%. Ние не можем да бъдем сигурни в това, тъй като проверка на място не е правена. Депозирали сме официално искане до „Атомстройекспорт“ да бъде направена такава проверка. Тя ще бъде направена, преди да бъде извършено плащането. Надявам се ще се съгласите, че когато се заплаща толкова сериозен актив, ние трябва да се уверим, че той е там и че всичко, за което се твърди, че е произведено, е там. Предявили сме искане до „Атомстройекспорт“ и ще направим инспекция преди финалното плащане.
Какви са рисковете, ако не платим. Решението на Международния арбитраж е окончателно и следва да бъде изпълнено. Към настоящия момент сумата към днешна дата с начислените лихви е около 628 млн. евро. Лихвата на ден е 324 хил.лв., тоест на всеки три дни НЕК генерира разход за лихви в размер на един милион. Рискуваме да се стигне до такъв момент в хода на процеса – ако не изпълним това решение на Международния арбитраж, размерът на лихвата и на нашето задължение ще добие застрашителни размери.
Съществува риск „Атомстройекспорт“ да предяви искане НЕК да бъде обявена в несъстоятелност, ако не платим нашия дълг. Ако това се случи, по принципа на доминото това води Българският енергиен холдинг да бъде в състояние на предсрочна изискуемост по отношение на две облигации – едната лимитирана през 2013 г., а другата – 2016 г. Това ще създаде сериозен финансов проблем, тъй като НЕК, респективно БЕХ не разполага с такъв ресурс, който да даде възможност да се погасят предсрочно тези две облигации, които са малко над 2 млрд. лв. Ако това се случи и ние не издължим своето задължение по решението на Международния арбитраж, което е безусловно, това означава, че подлагаме на риск цялата енергийна система и енергийната сигурност на страната. Никой от нас не желае това да се случи. През двете години, през които работим заедно с всички Вас, съм усетила, тъй като енергетиката касае нашата национална сигурност, независимо от това кой към коя политическа партия принадлежи, то успяваме да се солидаризираме и да излезем с консенсусно решение. Така беше с промените, извършени в Закона за енергетиката. Те бяха много важни и около тях всички се обединихме. Сигурна съм, че и в тази ситуация ще постъпим мъдро.
Другият голям риск, който е вероятно да се случи, ако не изпълним добросъвестно своите ангажименти, това е „Атомстройекспорт“ да продаде произведеното оборудване на трета страна, тъй като до момента ние не сме собственици, докато не го платим напълно. Ако „Атомстройекспорт“ го продаде на цена под тази, която очакваме и която би покрила съществена част от това наше задължение, съществува риск ние да минимизираме част от дълга, но огромната част от този дълг да остане, като в резултат на това ние няма да имаме шанс да получим някакъв актив. Плащайки съгласно решението на Международния арбитраж, на практика ние ще придобием тези активи заедно с площадката, лицензирана на АЕЦ „Белене“, заедно с документите за разрешение по отношение на този проект. Тази площадка е една от най-подготвените към този момент за старт на такъв проект.
За нас е важно сега да платим. Следващата стъпка е всички заедно да вземем решение с консенсус по отношение какво следва да се случи по-нататък. За да водим разговори за бъдещето или трябва или не трябва да се строи този проект, трябва да изпълним своя ангажимент съгласно Международния арбитраж. Едва след това може да се мисли проектът да се обособи като отделен проект, който да бъде реализиран изцяло като частен проект, изцяло на пазарен принцип, за да можем да създадем условие възмездната финансова помощ, която сега се предоставя от бюджета, да бъде възстановена – ако не напълно, то частично. Мисля, че ако проведем успешна процедура и създадем необходимите условия за публичност и прозрачност по отношение на такава сделка, мисля, че тя ще бъде успешна.
Това са съвсем накратко мотивите и обстоятелствата във връзка с решението на Международния арбитраж. Аз и целият екип на Министерството на енергетиката, на НЕК, на БЕХ ще бъдем признателни да чуем Вашето мнение и да подкрепите този Законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да дадем думата на заместник-министъра на финансите Маринела Петрова, за да ни запознае с техниката на финансиране на това плащане и как тази техника, която не е нова, ще повлияе върху размера на бюджета, на разходите на бюджета, на бюджетното салдо и на фискалния резерв.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Започвам, първо, с успешното преминаване на прегледа на качеството на активите и стрес тестовете в банковата система, което освободи буфер от 2 млрд. лв. – свободен, във фискалния резерв. Това са кешовите източници на ликвидност, които могат да се използват.
Вторият източник е предсрочното погасяване на заема, който беше отпуснат от държавата към Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Поради същата причина не е необходима спешна нужда от кешова наличност във Фонда, още повече че имаме два сключени заема с международни финансови институции, които ще осигурят такава ликвидност. Вече имаме постъпило запитване от страна на Фонда за предсрочно погасяване на този заем.
От гледна точка на задлъжнялостта на държавата във връзка с ползване и погасяване на задължението към „Атомстройекспорт“ не се очаква задлъжняване и не се очаква промяна в нетния дълг на държавата както през 2016 г., така и през 2017 г.
По отношение на бюджета ефектът също ще бъде неутрален, тъй като това са възмездни средства, които, макар и безлихвени, се очаква да бъдат възстановени в бъдеще. Както каза и госпожа Петкова, срещу изплащането на това задължение се получава право на собственост върху налични активи, които също се очаква да неутрализират, така да се каже, бюджетната позиция.
По отношение на държавната помощ, искам също да спомена, тъй като звеното за нотификация в Министерството на финансите до началото на следващата седмица ще изготви нотификация съвместно с Министерството на енергетиката, която ще бъде изпратена към Европейската комисия и едва след това ще може да стартира работата по уточняване на процесите за изплащане на това задължение.
Фискалният резерв ще има вероятно временно намаление, но след това ще има възстановяване, тъй като сумата на фискалния резерв ще се намали със средствата, които биха постъпили от предсрочното погасяване на задължението на Фонда за гарантиране на влоговете, в случай че не бяха използвани за погасяване на задължението към „Атомстроекспорт“.
До края на годината не се очаква актуализация на бюджета, не се очаква повишение на разходите, тъй като те са възмездни средства и това е вид финансиране, което отива под черта. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Позволете ми само да допълня, че тази операция е на основание на Закона за публичните финанси, където в цитирания в Законопроекта чл. 109, ал. 4, т. 2 се дава възможност на първостепенните разпоредители с бюджет, гласувано с министъра на финансите, да предоставят заеми и възмездна финансова помощ на предприятия, които не са бюджетни организации. Това е законовото основание.
Още веднъж да потвърдите, госпожо Петрова, това ще бъде неутрално от гледна точка на бюджетното салдо и неутрално от гледна точка на дълга в срока до края на годината.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Да, за 2017 г. по същия начин по отношение на дълга и по отношение на салдото.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
Искам да уточним. Вие казахте, два възможни източника – Фондът за гарантиране на влоговете, и фискалният резерв.
Първо, фискалният резерв – двата милиарда, които имате предвид, това са двата милиарда, които не са похарчени за капиталови разходи. Това ли имате предвид? Да. Точно това твърдяхме и ние.
Кои два милиарда?
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Това е подвеждащ въпрос.
Двата милиарда, които бяха заделени, като буфер за възстановяване при необходимост на капиталовата дупка в банките в резултат на негативни резултати от стрес тестовете и прегледа на качеството на активите, което обаче на практика не се случи.
РУМЕН ГЕЧЕВ: В бюджета така ли фигурират, или фигурират като капиталови разходи?
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Те фигурират по този начин – фигурират като задължение…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е перото „капиталови разходи“ в бюджета?
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Не, не е, ако питате това.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не е от капиталови разходи – първо.
Второ, казахте, гарантиране на влоговете, ако те предсрочно погасят, поради това че сме гарантирали с евентуално други заеми. Това звучи добре.
Не чух нищо за…
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Може ли да повторите, понеже не мога да Ви чувам от тук добре.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Казахте, че вторият потенциален източник за това плащане може да бъде пари, дошли от предсрочното погасяване на заема, който сме дали на Фонда за гарантиране на влоговете, нали така?
Защо не казахте нищо за увеличението на финансовите резерви, като гледаме от медиите за огромни излишъци в бюджета – два, три милиарда. Защо не ги посочвате тях или ги няма?
Има ли ги, или ги няма тези два, три милиарда?
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Средствата, предвидени за погасяване на задълженията, породени от договора с „Атомстройекспорт“, са предвидени да бъдат погасени от тези извънредни средства.
РУМЕН ГЕЧЕВ: От тези двете. Третото не се предвижда – излишъците. Защото ги няма или ги има излишъците в крайна сметка?!
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Излишъците ги виждате ежедневно или ежемесечно по статистиката, която публикува Министерството на финансите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Защо тогава изключвате излишъците? Значи и трети вариант.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Те отиват във фискалния резерв и това е целта за предсрочно и по-амбициозно цялостно относно дефицита. Това е тема, която предполагам, че ще коментирате, когато обсъждате Закона за Бюджет 2017.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нещо не е така. Както и да е. Добре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Ерменков – заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа председатели на комисиите, уважаеми колеги! Вярно е това, което каза министър Петкова, че ние обикновено в Комисията по енергетиката не обсъждаме политики, а обсъждаме технологии. Но в дадения случай, колкото и да ми се иска, няма как да се разминем с политиката. За съжаление!
Когато става въпрос да се извадят от държавата, която и без това не е в цветущо състояние, над 600 млн. евро, когато става въпрос за 1,5 милиарда в лева, горе-долу, когато става въпрос за сума, която е почти равна на бюджета за отбрана, няма как да не се пита и да се търси отговорност защо се е стигнало до това.
Когато говорим за консенсус, много е хубаво на масата да се поставят всички карти, да се поставят причините, да се поставят решенията, мотивите за тези решения и следствията от тях. Виждаме какво е крайното генерално следствие. Дори в мотивите, които са към този Законопроект, има пак икономисани истини. Защото тук са посочени всички направени разходи, но са пропуснали колко точно са направените разходи между 2009 и 2013 г. Няма ги в мотивите! Може би, за да останем с внушението, че по времето на управлението на ГЕРБ не са правени разходи?! Сигурно това е причината. Иначе сигурно щяха да бъдат написани вътре. Може би причината е за това, че Министерският съвет или по-точно министър-председателят, който и тогава беше министър-председател, някак си му е неудобно да си спомни онези приказки през 2012 г., когато се спря проектът „Белене“ с твърденията, че нищо не застрашава държавата, никакъв арбитраж няма да има, никакви допълнителни задължения няма да има, цитирам. Даже един министър на финансите тогава си позволи да каже, че ще „напляскаме руснаците“. И си платихме за удоволствието с 620 млн. евро. Тоест, ще си платим. И сега обсъждаме този въпрос – дали да вземем тези пари, или да не ги вземем.
Нещо повече! Откакто влезе решението на Арбитражния съд, продължаваме – още в самия ден, когато беше решението на Арбитражния съд, започнахме да говорим, че плащаме само за изработено оборудване, не плащаме лихви. Погледнете мотивите на Министерския съвет и ще видите какво пише вътре. Вътре пише: „лихва до 1 май 2015 г. – в размер на 137 млн. 300 хил. 449 евро; лихва за периода от 2 май 2015 г. до 19 септември 2016 г. – в размер на 75 млн. 37 хил. 639 евро“. Това, какво е? Това пари за изработено оборудване ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Ерменков, от камерите ли очакваш или задаваш въпроси?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не, аз гледам всички поред, ако сте забелязали. Защото искам…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не го прекъсвайте сега!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не искам в този важен момент да пропусна реакцията на който и да е било от Вас, защото тя също ще бъде показателна.
Когато искаме да търсим консенсус, е хубаво да се сетим, че енергетиката не е нещо, което се работи на парче. Добре, днес ще кажем – ще подкрепим искането на Министерския съвет за отпускане на възмездна помощ в размер, който допълнително ще бъде уточнен, защото видимо предстоят разговори, които ние в момента не знаем. И какво ще се случи след това? Вадим едни пари и ги даваме. А къде е стратегията на Министерския съвет? Какво смята да прави той от тук нататък? Защо, примерно, заедно с това решение тук, което те ни предлагат, не беше съпроводено и с решение, с което отменят тяхното решение от 29 март 2012 г.? За да може да отворят вратата за пълно обсъждане, в това число и за строителство на АЕЦ „Белене“. Защо го няма това нещо? Защо, търсейки този консенсус, още отпреди ваканцията имахме внесен Проект за решение за сваляне на мораториума, който Народното събрание предложи, този проект още не е минал през Комисия? За какъв консенсус говорим тук? – Консенсус за харчене на пари, без да има някакъв смисъл това нещо, без да има политика, без да има ясна визия какво ще се случи след изхарчването на тези пари? Или може би идеята е – плащаме и повтаряме упражнението от 1990 г. – два реактора този път, тогава беше един, на площадката и чакаме да ги продадем като резервни части или като старо желязо, или като нещо друго.
Нали разбирате, че ако тези две решения на Министерския съвет и на Народното събрание не бъдат отменени, никакви действия, които да са свързани, даже с проучване на възможността за строителство на АЕЦ „Белене“, са възможни и напротив – ще бъдат противозаконни!
Колеги, енергетиката не е кинкалерия, в която влизаш и си купуваш нещо, или ако не си си купил, си плащаш, че не си го купил навреме. Енергетиката е дългосрочен проект с много далечни времеви граници, за да се реализира нещо, което си замислил днес. Когато направиш нещо днес, много е хубаво да мислиш какво ще се случи утре, какво ще се случи вдругиден. Аз не виждам визията на правителството тук какво мисли да прави от тук нататък. Да, разбрахме – ще изхарчим пари, а после какво ще се случи с това нещо? Поставям го за n-ти път! Защото за мен проблемът не е да изхарчим тези пари. Те са присъдени, ние трябва да ги дадем. Съгласна ли ще бъде Българската социалистическа партия, или няма да бъде съгласна с това нещо или който и да е от колегите тука – парите са присъдени и трябва да бъдат платени. Вярно е, че е спекулация, че могат да бъдат събрани по принудителен път. Все още в международното право не е измислена процедурата, по която една държава може по принудителен път да си събере парите от друга държава, но това е друга тема. Тази тема няма да я засягам, това е въпрос на юридически спор.
Затова ние от Българската социалистическа партия искаме да видим какво се случва с този проект, какви са вижданията на правителството. Освен че ще пипне реакторите и след това ще ги плати, какво смята да прави с тях, какво смята да прави въобще с енергетиката в България?
И не на последно място, тук не виждам в решението, може би не му е тук мястото, но поне в мотивите, които бяха изложени, трябваше да ни кажете как ще се реализира хипотезата – възмездна? Откъде ще вземете парите, тоест НЕК откъде ще вземе парите, за да се разплати, след като знаем НЕК в какво състояние е? В каква финансова – не дупка, а бездна се намира? Какви са в момента пасивите му и какво го очаква още в бъдеще, ако и други арбитражни дела се случат?
Затова много моля, аз все си мисля, че правителството ни е длъжник,и този дълг трябва да бъде изпълнен в две отношения – поемане на отговорност, без търсене и шикалкавене по този въпрос, и предлагане на стратегия за развитие на енергетиката, в това число и ядрената, като тяхна визия. А не онази стратегия, която е по закон и която тук с колегата от АБВ сума ти време говорим, че все още я няма, а би трябвало да я има вече, отдавна да ни е предложена за приемане.
В тази връзка, пак казвам, няма как да подкрепим безрезервно и без да имаме условията, които поставих, в това число и отмяна на решенията, които вече са взети и препятстват развитието на проекта „Белене“ и използването на тези реактори по тяхното предназначение.
И последно, така, в рамките на закачката се питам – ако на държавата не й е изгодно да изгради един такъв обект, защо си мислите, че на някой частен инвеститор ще му бъде много кеф? Питам! А ако някой частен инвеститор има интерес да го направи, защо това да не бъде държавата? Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Цочев, ще Ви дам думата, но нека да редуваме – да се върнем малко на финансовата тема, и все пак да не забравяме каква е темата на днешното разглеждане.
Господин Цонев, след това – господин Цочев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Министър, уважаеми колеги! Да, хубаво е да се върнем към предмета, въпреки че тази тема има много нюанси и те трябва да бъдат разисквани подробно, но може би не днес.
Днес пред нас е един Проект на закон за предоставяне на помощ за изплащанията на задълженията на НЕК. Имаме влязло в сила решение на Международния арбитражен съд и едно безалтернативно плащане от страна на държавата. От финансова гледна точка за нас с колегите от Парламентарната група на ДПС няма никакво съмнение, че плащането е безалтернативно, транзакцията е безалтернативна и не може да бъде отменена по никакъв начин, дори не могат да бъдат измислени и варианти на това плащане, които да не го оскъпят или да не рискуваме много по-тежките сценарии, които очерта министърът на енергетиката.
С финансовата и бюджетната експертиза, която ние притежаваме, потвърждаваме, че това наистина е така. Тези неща не са фиктивни, не са фикция, а реален риск. Руската страна може във всеки момент да предяви иск за обявяване в несъстоятелност на НЕК, по-точно на Българския енергиен холдинг. Това ще доведе до куп последици, много по-тежки от това плащане. Казвам, за съжаление, сме изправени пред това.
Затова мисля, че ние трябва да подкрепим и да пристъпим към приемане на Закона и извършване на всички действия по плащането. И ние ще подкрепим този Законопроект не за друго, а защото наистина загубите за страната с всеки изминат ден ще стават все по-тежки, рисковете – все по-големи.
От тук нататък дискусията за това има ли виновни и защо се е стигнало до тук ние държим да бъде проведена, без да обвиняваме никого, без да снемаме отговорността от никоя парламентарна група и респективно правителството. Просто нещата трябва да бъдат хронологично и фактологично изяснени.
Второ, има редица въпроси по отношение на параметрите на този дълг. Например, защо е допусната лихва от 137 млн. евро? Какво е трябвало да се направи, за да не бъде допуснато? Защо няма никакви действия по отношение на този договор, които най-малкото да предупредят за рисковете от едно евентуално дело по-нататък? Което се и случи.
И третата важна тема е – какво и как ще бъде направено, за да бъде намалена щетата не само за бюджета, а за българската държава, в частност за Българския енергиен холдинг и за НЕК? Защото това наистина са огромни пари за мащабите на нашия бюджет, на нашите възможности и ние няма как да не предприемем действия, които да бъдат много ясни и конкретни във времето. Ако може, тези действия да бъдат достигнати с консенсус. Защото те ще се разположат във времето и трябва всяко следващо правителство да ги реализира, ако всички стигнем до някакъв план и до някакво решение, при което ще минимизираме загубите, а дай Боже, да намерим варианти за пълно възстановяване и някакъв проект, който да донесе печалба или някаква операция, която да донесе.
Ние ще подкрепим Законопроекта. Имаме своите въпроси и смятаме, че това трябва да продължи, но след приемането на Закона и извършването на плащанията. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Цочев, заповядайте.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо и господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Заместник-министър на финансите. Не бих искал да политизираме въпроса. Присъединявам се към думите на моя колега Йордан Цонев.
Политическа партия АБВ ще подкрепи днешния Законопроект и мотивите към него, но бих искал да изразя моето становище.
На масата има трима министри от виновните 9 министри, които в служебни и всякакви правителства са участвали при взимането на Решение № 260 от 8 април 2005 г. до този момент за изграждането на площадка „Белене“ с максимално инсталирана мощност 2000 мегавата, и 14 допълнителни споразумения към това, което е подписано до 31 март 2012 г. И Решение № 250 на Министерския съвет на 29 март, което е прието, за отмяна на Решение № 259 от 2005 г. (припомням ги, тези неща са важни) за определяне на енергиен обект „Ядрена централа на площадка Белене като обект с национално значение“ и на Решение № 260 на Министерския съвет от 2005 г. за изграждане на ядрена централа, като отменя Решение № 259 на Министерския съвет от 2005 г. за определяне на енергиен обект „Ядрена централа“ като обект с национално значение и Решение № 260 от Министерския съвет за изграждане ядрена централа на площадка „Белене“. Потвърдено с решение на Народното събрание от 29 март, което взима едно решение, което има трактовка дали е мораториум или не е мораториум. Това е много важно дори и за колегите журналисти тук е важно.
Решението на Народното събрание е от 29 март – същият ден, когато Министерският съвет взима това решение:
„1. Подкрепя действията на Министерския съвет на Република България за прекратяване изграждане ядрена централа на площадка Белене.
2. За рационално използване на изградената материална и производствена база на площадка АЕЦ „Белене“ препоръчва на правителството да проучи технико-икономически условия за изграждане в следващи години на парогазова централа на площадката на АЕЦ Белене, която да функционира на пазарен принцип.
3. Възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да извърши необходимото за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, като се използва платеното от Република България оборудване.“
Това е решение, което е взето на 29 март 2012 г. Какво стана след това? – Нищо.
Има трактовка на понятието има ли мораториум на Народното събрание или няма. Мораториумът е правен акт на компетентен орган, с който временно се преустановява действието на определени правни норми или административни актове. Видно от изложеното Министерският съвет, с одобрение на Народното събрание, не е спрял временно действието на решението си по чл. 45, който е от Закона за безопасно използване на атомната енергетика за изграждане на АЕЦ „Белене“, а го е отменил окончателно. В този смисъл не е налице мораториум. За да се получи или поднови разрешение за строеж на АЕЦ „Белене“, е необходимо ново решение на Министерския съвет по чл. 45 от Закона за безопасно използване на ядрената енергетика. Съответно трябва да е налице инвеститор, който да сезира Министерския съвет чрез министъра на енергетиката, като предложи съответен инвестиционен проект и процедурата, съгласно чл. 148 от Закона за устройство на територията е много дълга, за да се започне отново строителството на АЕЦ „Белене“.
Мен ме учудва фактът, и аз затова казах в самото начало на моето изказване, че аз ще подкрепя решението на Министерския съвет, но ме учудва факта, че не отменя това решение от 29 март 2012 г., нито пък взима решение какво прави нататък с това оборудване. Ние взимаме частично решение с плащането, което, както моят колега Димитров до мен каза: на 3 дена – 1 милион, на 30 дена – 30 милиона ние плащаме ей така за едното нищо. Трябва да ги платим – това е ясно.
Но какво правим нататък? От две години насам, благодаря на колегата Ерменков, ние имаме разработена, която е пред мен, на 8 страници концентрирана визия за развитие на ядрената енергетика на България. Концентрирана, без да се споменават нито конкретно Белене, нито Козлодуй, а България, на база на един повече от 50 годишен опит какво правим оттук нататък с развитието на ядрената енергетика. Тридесет страни в света използват ядрената енергия за мирни цели. Една от тях е България с 515 тераватчаса, с 42 милиарда лева произведена продукция като електроенергия. И ние затриваме от картата на България ядрените мощности.
Плащането на това оборудване и съхранението на това оборудване не означава нищо, ако нямаме визия за развитие на ядрената енергетика в бъдеще време.
Следователно Министерският съвет в лицето на многоуважаваната от мен министър на енергетиката Теменужка Петрова и министър-председател – многоуважаван от мен, трябваше да вземат решение, че отменят Решение от 29 март 2012 г. и взимат решение за възобновяване на проекта АЕЦ „Белене“. И към него трябва да се направи визия за развитие на ядрената енергетика в Република България.
За трети път го казвам – ние ще подкрепим, но това е решение на парче. Това не решава енергетиката в България и не решава проблемите в енергийния сектор, който е национална сигурност на България.
Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Цочев.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нека се стараем, колеги, да бъдем и по-кратички, за да могат всички да се изкажат.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И ако може да е по съществото на Законопроекта, който разглеждаме. Сигурна съм, че Вие ще се изкажете по съществото.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да. Ние имаме достатъчно добри експерти по енергетика, за да влизаме в детайли. Слушаме, учим се от тях. Беше ми полезно това, което чух. От финансите обаче – няма как. Нещата са свързани с това, което говориха колегите.
Първият въпрос, който възниква, е: на практика ние ще трябва и ще подкрепим този заем, защото е ясно, че е неизбежно плащането, което поражда два въпроса. Първо, искаме да видим възможно ли е да отговори и Министърът на енергетиката, все пак е свързано с някакъв погасителен план. В Бюджетна комисия ние непрекъснато поставяме въпроса и ще помоля колегите управляващи като внасят, за пет лева има погасителни планове, тук стана практика за стотици милиони, сега над 1 милиард – няма. Но колежката Министър, за да направи погасителен план, тя трябва да има отговор на въпроса: какво правим с реакторите? Нали така?
Здравият разум, казваме го хиляда пъти, нищо политически, показва: няма такъв народ по света – ще си купи ядрения реактор и ще си направи цветна снимка, тапети… Какво шикалкавим ние тук? Няма сметка, която ще излезе. Проектът трябва да се завърши. И то да се завърши при най-добри условия. Какво има да шикалкавим?
Вижте, в крайна сметка трябва да се обединим. Виждате – имате подкрепа на БСП и на всички партии тук. Тук ще се отклоня малко с едно изречение – сметките на външнополитическия ни слугинаж стават много скъпи, колеги! Всички сме българи. Тази сметка става златна – милиарди! За това, че идват тук някои и се произнасят при различни правителства и ние спираме проекти за милиарди. Ядосани сме, защото сметката става страшна, тя се лепи на нашите плещи, на нашите деца. Как така? Какво има да шикалкавим повече?
Внесете в парламента, ние ще предложим, дайте да вдигнем този мораториум. В крайна сметка вдигането на мораториума не определя по какъв начин точно ще се реагира и ще се завърши проектът, нали така? Дали е частен инвеститор, защо не и държавата да участва – тези дискусии ще ги водим като му дойде времето.
Логиката, колеги, предполага: внасяме този проект, плащаме си задълженията и в парламента гласуваме размразяване на проекта. Няма такъв народ по света, който ще направи такова нещо. Обратно. Това е едното.
Второто, свързано с плащанията. Вярно е, че сравнения с един милиард и 200 милиона не са много, но тези 73 млн. евро са забавените ни плащания, натрупани лихви от месец май 2015 г. Извинявайте, възниква въпросът по каква причина ден след ден не се е плащало? Защо не влезна в парламента от 2 май – на 3 май да платим? Тук ще питат някои хора, които ще са юристи в специални институции. След като казвате, че това решение е неотменимо, защо не сме платили сутринта в 8,00 ч. на 3 май?
РЕПЛИКА: Без решение?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Чакаме година и половина да излезе.
И ще Ви дам една препоръка тук за Европейския съюз – ще чакаме нотификации. Запишете го в протокола и ще Ви кажа за нотификациите. Ето сега идвам и от последните обсъждания на бюджета с Европарламента и други. Нали всички знаете, че нито една страна не е платила санкции, особено Германия и Франция, като нарушиха всички правила за бюджета, дефицита. Така ли е? Известно ли Ви е, че никога не са платили една стотинка. Все пък нашата страна ще плаща?! Какъв ни е рискът ние да си направим плащането? Всеки ден ни се върти, на коляно ви смятам, че наказанието по нотификацията по-голямо ли ще бъде, отколкото всеки ден да ни се начисляват 138 хил. лв. Защото ние кога ще ги чакаме за нотификация? Ние висим с милиард и двеста и ще чакаме техни величества в Брюксел да утвърдят нещо, което е очевидно?! Плащайте утре. Какво ще нотифицират от Брюксел? Какво има тук нередно и незаконно?
Дайте да спестим някой лев на българския народ. Плащаме пък да си нотифицират. Когато Германия и Франция си платят нотификациите, както нарушиха бюджетния дефицит и не платиха една стотинка, те като платят да ни се обадят по телефона да платим и ние.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Процедура.
Ще Ви дам думата, госпожо Ташева.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Тъй като се налага да отида в друга Комисия, моля моят глас, който, разбира се, ще бъде „за”, да ме представлява господин Христиан Митев.
С две думи: всеки три дена по един милион. И до момента е натрупана сума. Ще чакаме и от Европейския съюз.
Моля, ако е възможно, да мине утре и на двете четения, за да можем да имаме всички възможности ние да сме изпълнили дълга си да платим, а оттам нататък, разбира се, че ще чакаме и от Европейския съюз. Той на практика ще ни наказва всеки три дена забава с по един милион. Но поне на наша територия всичко да сме свършили. Ако може, изказванията да са по две минути, защото колегите не могат…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Ташева, заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Първо, да кажа, че не съм съгласна някои хора да ползват по два пъти правото на изявление по 5 – 6 минути, а другите по 2 минути веднъж. Не е коректно.
Искам да взема думата, за да опресня паметта както и на тук присъстващите уважаеми колеги, така и на медиите за това как се стигна до тук.
След години, ако някой реши да провери как така е загивала българската енергетика, а с нея и българската икономика. Ще има да се чуди защо едно правителство или поредица от правителства, 2005 г. вземат едно решение, а пък 2012 г. самоубийствено го отменят, въпреки че 2012 г., според медиите, министър-председателят Борисов е показал договора за АЕЦ „Белене” и е подчертал, че ако ние не построим централата, неустойката е 600 милиона евро. Това министър-председателят Борисов заяви в предаването „Панорама” на 11 април 2011 г.
Искам да дам отговор. Къде са медиите? Ето го. Четете ли? Вижда ли се?
Хилъри Клинтън приветства България за трудното решение да се откаже от АЕЦ „Белене”. Датата е 1 април 2012 г., медията е „Медияпул”.
Държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън е приветствала външния министър Николай Младенов за решението на правителството да спре проекта АЕЦ „Белене”, Клинтън е казала, че колко трудно би било това решение. Да, струва ни милиарди!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля Ви да не ни четете вестници!
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ще Ви чета: „Правителството” – се казва в тази информация – „реши в сряда да се откаже от проекта с Русия за изграждане на втора атомна централа, като два дни преди това премиерът Бойко Борисов проведе телефонен разговор с руския си колега Путин. Министърът на икономиката и енергетиката господин Делян Добрев замина за Москва в петък, където представи решението за спиране на „Белене”, след което обяви, че Русия не възнамерява да съди България”.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Ташева, ако ще ни четете вестници …
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ето още една информация…
Не ми викайте, госпожо Стоянова! Не викайте на депутатите! Знам, че Ви е неприятно. Знам, че се забавлявахте, а сега Ви се вгорчи настроението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля Ви да се съсредоточим върху разискването на законопроекта, а не на медии, които сте извадили.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: „Уийкилийкс” публикува писмо до Хилъри Клинтън за спирането на АЕЦ „Белене”. Тоест ние плащаме милиарди за това, че на 5 февруари 2012 г. държавният секретар на Съединените щати дойде за четири часа в България, принуди министър-председателя да закрие проекта. На пресконференцията на 5 февруари 2012 г., той завърши изявлението си със съждението, че отсега нататък България ще разчита на проекти като „Горна Арда”. И ние затова плащаме.
Става дума, уважаеми колеги, уважаеми медии, за груб международен гешефт. Казусът е медицински. В литературата можете да намерите изследвания на високо научно ниво, например „геополитик съвграфт” (геополитика на подкупа). Подкупите при спирането на такива многомилиардни проекти са многомилионни. И не стига, че натоварихте българския народ с близо 700 милиарда евро от допълнителен дълг, сега, доколкото успях да разбера от стенограмата на последното Ви заседание на Вашия Министерски съвет, Вие искате да бъдете признати за спасители едва ли не.
И се пита тук: защо, когато дадохте над 1 милиард на двете американски Марици, не пуснахте законопроект, който да легитимира този подарък през Народното събрание, а сега пускате законопроект? За да вържете гащите, да се защитите! Затова го правите!
Става дума за един грабеж. Било е ясно отнапред, и Вашият министър-председател знаеше това още 2011 г., че ако спре АЕЦ „Белене” в угода на чужди интереси, България ще плати 600 милиона евро неустойка. То е записано в договора. И въпреки това го направи, поради което аз лично не мога да подкрепя.
Да, знам, няма алтернатива, решението на Арбитражния съд трябва да се изпълни. Но изпълнявайки това решение, ние всъщност узаконяваме международния гешефт на кабинета Борисов-1. Затова ще се въздържа.
Второ, виждам че тук беше лансирана екзотична идея за визията, която Вашето правителство има по-нататък. Разбрах от министър Теменужка Петкова, че ще строите евентуално на площадката „Белене”, която – да, е истинско богатство за България, пък и за Европа, ще строите частен проект на пазарен принцип. Значи, ще бъдем свидетели на първата частна АЕЦ на Стария континент.
Посочете, ако обичате, госпожо Министър, друга европейска държава, която е позволила на своя територия да се изгради чужда частна атомна електроцентрала? Обяснете кой ще поеме например, радиационния риск? Не можем да приемем този законопроект, докато в него не бъдат включени гаранции за това, че ако се строи атомна електроцентрала на площадката на „Белене”, тя ще бъде с преобладаващо държавно участие. Това предполага, разбира се, тук подкрепям колегите, в този законопроект да бъде включен текст, който да свали мораториума върху проекта АЕЦ „Белене”. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Ташева.
Уважаеми колеги от Бюджетната комисия, кой желае да се изкаже?
Господин Чобанов. Други желаещи от Бюджетната комисия, защото колегите от енергетиката са много емоционални. Ние да се върнем към законопроекта. Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Е, Вие пък сте много развеселена, госпожо, днес.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да плача ли?
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо заместник-министър, дами и господа! Наистина е логичен въпросът какво налага приемането на подобен закон? Както вече казахме правилото – трябва да се плати и това е безалтернативно, така че ще го подкрепим. Може би чл. 1, ал. 2 налага приемането на закона, но както и да е, явно така се е решило да се процедира.
Надявам се обаче, че този Закон ще даде наистина необходимото основание да се плати и няма да се наложи след това да приемаме следващ закон, ако евентуално Европейската комисия откаже да одобри подобна държавна помощ, тъй като тогава отново ще сме в една хипотеза, в която задължително трябва да платим, но трябва да търсим начина, по който да платим.
От мотивите към Закона става ясно, че Националната електрическа компания е компания в затруднено положение и не може сама да се справи с това плащане, затова се налага държавата да й отпусне подобен необезпечен безлихвен заем.
Ако наистина компанията е в затруднено положение, тогава според насоките на Европейската комисия за държавна помощ, поне така както можем да ги прочетем, става въпрос за подпомагане на компания в затруднено положение и подобна държавна помощ се дава за оздравяване и временна подкрепа за преструктуриране на компанията, тоест от тук нататък ние очакваме, да кажем, или по някакъв начин да бъде информирано обществото какво точно преструктуриране и оздравяване ще бъде осъществено така че да отговорим на насоките на тази държавна помощ.
Освен това тук е цитирано основание от Закона за публичните финанси, което има, разбира се, своето нормативно основание – чл. 109, ал. 4, т. 2. Разбира се, тук също можем да потърсим известно тълкувание на Закона. Вероятно е спазена буквата на Закона, но все пак възниква логичният въпрос дали по принцип при изготвянето на държавния бюджет за 2016 г. по принцип бюджета на Министерството на енергетиката е предвиждал подобна възможност за отпускане на подобен безлихвен заем към Националната електрическа компания.
Ако това не е така, съществува и тълкувание, според което трябва да преминем през актуализация на държавния бюджет, така че да можем да осъществим тази операция. Все пак напомням, че тук става въпрос за милиард и 200 милиона, тоест това е една значителна сума, която дори и да промени бюджета на касова основа, твърде вероятно го променя на начислена основа.
Оттук нататък вече можем да потърсим имаме ли основание да направим това без актуализация на бюджета, без уведомяване на Европейската комисия по линия на Конвергентната програма. Като цяло в Конвергентната програма предвиден ли е сценарий, който казва, че може да бъде отпуснат подобен безлихвен кредит, подобна държавна помощ и как той ще се отрази на всички параметри на бюджета на начислена основа, тоест как ще промени разходите, как ще промени вероятно бюджетния дефицит и така нататък.
Тоест, това също би могло да бъде обект на нашето внимание по отношение на толкова сериозна финансова операция в такъв голям размер, но като цяло, освен това, тъй като вече сме септември, вероятно вече са провеждани някакви разговори предварителни с Европейската комисия, че ще бъде поискана подобна нотификация, тъй като знаем, че Европейската комисия не винаги работи достатъчно бързо или толкова бързо, колкото се иска на страните членки и някога подобна нотификация отнема доста по-дълъг период, което може да реши от само себе си бюджетните проблеми и, така или иначе, да ни бъде разрешено да платим едва през 2017 г. и тогава по време на обсъждането на бюджета за 2017 г. ще имаме предостатъчно време да обсъдим всички параметри на подобна операция, но както казахме – ние ще подкрепим този Законопроект, тъй като в момента това е алтернативата, избрана от българското правителство – да плати, и колкото по-бързо бъде извършено това плащане, толкова по-добре и за публичните финанси на страната като цяло. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Чобанов.
Има ли други желаещи от Бюджетната комисия? (Реплики.)
Вие се изказахте, но добре – заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Прощавайте, просто пропуснах. Вместо да го задавам в зала, по-добре да го задам сега, за да има време за…
Колко трае, е въпросът ми, една нотификация на държавна помощ? Въпросът ми е риторичен, разбира се.
Водени ли са разговори да се съкрати този срок? Втори подвъпрос.
И третият: да помислим за алтернатива, тоест за модел, в който плащаме и искаме после разрешение за помощ. Това става с по-различен вид трансакция бюджетна, финансова и така нататък.
Питам не случайно: стотина дни, 90-120 дни е средният срок за една нотификация. Направих бърза сметка – около 30 милиона ще ни струва това допълнително. Оптимистична сметка.
Значи, ние сме готови с колегата Чобанов да помислим за вариант, при който искането е последващо и ако ги спестим тези 30 милиона, да ги дадете към някои наши общини в следващата година. Благодаря Ви. (Шум и реплики. Оживление.)
Не, за хората да отидат. Стига с Вашите… (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи от Бюджетна комисия? Ако не, ще го подложа на гласуване за Бюджетна комисия, за да могат спокойно колегите от енергетиката, да си дискутират по това какво ще се случва на площадката.
Има ли други желаещи?
В такъв случай, позволете ми за Бюджетна комисия, да подложа на гласуване Законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на Националната електрическа компания ЕАД, № 602-01-52 от 20.09.2016 г., внесен от Министерския съвет.
Който е „за“, моля да гласува.
„Против“? Няма.
„Въздържали се“? Няма.
Единодушно. Благодаря Ви.
Който желае, може да остане на продължението на дискусията.
Господин Добрев, заповядайте.
-------------------------------