---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси






П Р О Т О К О Л
№ …


На 27 септември 2016 г., вторник, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на „Националната електрическа компания“ ЕАД, № 602-01-52, внесен от Министерския съвет на 20.09.2016 г., второ четене.

Списъкът на присъстващите членове на Комисията и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,08 ч. и ръководено от Менда Стоянова – председател на Комисията.


* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на „Националната електрическа компания“ ЕАД, № 602-01-52, внесен от Министерския съвет на 20.09.2016 г. – второ четене.
Има ли други предложения за дневния ред? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Който е „за“, моля да гласува, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

На днешното заседание присъстват представители на Министерството на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър, господин Станков – заместник-министър, господин Николов – заместник-министър, от Българския енергиен холдинг са колеги начело с изпълнителния директор господин Иванов и Национална електрическа компания с изпълнителен директор Петър Илиев. Всички са на линия и готови да отговорят на Вашите въпроси, ако има такива.
Министерството на финансите го няма и мисля, че въпросите са, преди всичко, към енергетиката. Ако има такива бързо ще ги привикаме, ако има въпроси, на които не можем да отговорим и имат строго финансов характер, освен оная цифричка, където сте я предложили.
Започваме:
„Доклад относно Законопроект за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на „Националната електрическа компания“ ЕАД, № 602-01-52, внесен от Министерския съвет на 20.09.2016 г. – второ гласуване.
„Закон за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на „Националната електрическа компания“ ЕАД“.“
Има предложение на народните представители Мартин Димитров и Петър Славов, а именно наименованието на Закона да се измени така:
„Закон за предоставяне на помощ за изплащане на част от задълженията на „Националната електрическа компания“ ЕАД, вследствие на необосновани разходи по Проекта „Белене“.“
Работната група не подкрепя предложението.
Имате думата, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Мисля, че смисълът на това наше предложение е ясен. Работата на народния представител преди всичко изисква публичност и ми се струва, че е редно българските граждани да знаят, след като от бюджета се предоставят тези средства на НЕК целево за заплащане на тези необосновани разходи във връзка с Проекта „Белене“, то така да наименуваме и Законопроекта, тоест бъдещия Закон.
Другата причина, поради която го предлагам е, че както всички знаем, това не са единствените необосновани разходи, които Националната електрическа компания е правила през годините, следствие на политически давления. Тук се сещам и за Проекта „Цанков камък“ и колосалните суми, които отидоха там, сещам се и за други проекти, така че ми се струва, че е хубаво, да не дава Господ разбира се, други подобни закони да приемаме в бъдеще за други експерименти, било то на тройната коалиция, било то на друг, но ми се струва, че не пречи да е ясно, че на практика Законът касае именно Проекта „Белене“ и схемата „Белене“ с всичките необосновани разходи там. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи да се изкажат по заглавието? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на господата Димитров и Славов за ново заглавие.
Който е „за“ това предложение, моля да гласува: 2 – за, против – 5, останалите се въздържат.
Предложението не е прието.

По чл. 1 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, да не ги изброявам всичките:
„В чл. 1 се предлага да се направят следните изменения:
1. В ал. 1 в края на Разпоредбата след абревиатурата „ЕАД“ се поставя запетая и се добавя „в размер до 1 млрд. 270 млн. лв.“.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) „Националната електрическа компания“ ЕАД връща помощта по ал. 1 в срок до 15 години, считано от получаването й“.“
Желаещи да се изкажат по текста?
Да, проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, средствата за масова информация да обърнат особено внимание на текста, тъй като това, което се предлага в Закона на второ четене, обърнете внимание, че няма никакво число и никаква сума. Здравият финансов разум ни кара да направим предложение, че става дума, това което беше обсъждано в пленарна зала, за 1 млрд. 270 млн. лв. В противен случай излиза, че с решението става дума за празен чек, който може да бъде попълван с милиард и 200, 5 милиарда, 16 милиарда, 5 трилиона... Такова чудо по света, сега сме изчели доста материали по гласувания, но да се гласува празен чек за милиарди, такова чудо няма в световната парламентарна практика. Нека някой ни обори. Искаме съвсем логично и нормално в този чек да пише до каква сума. Ако по някакви извънредни обстоятелства, уважаеми колеги, се наложи тази сума да бъде увеличена, какъв е проблемът това да бъде разгледано в парламента отново и да бъде гласувано?
Второ, ал. 3 също е задължителна. Вижте, тук също става дума за здрав разум. Даваме безвъзмездно, добре. Няма никакви срокове. Вие да сте чули някъде по света да се взима заем без срокове? Ами аз на журналистите ще им кажа да направят една калкулация. Примерно, ако Националната електрическа компания плаща редовно всяка година по една стотинка, една стотна от българския лев, задачата е за колко хиляди години ще бъдат изплатени тези 1 млрд. 270 млн. лв.?
Пак казвам, нашето предложение е предложение на здравия разум и на парламентарната практика, да се каже какво е числото и какъв е срокът на изплащане на заема? Какво по-логично от това? Затова приканвам народните представители да се съобразят с това предложение и да го подкрепят. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря.
Госпожо Председател, имам една уточняваща реплика към вносителите по отношение на предлаганата от тях ал. 3. Този срок от 15 години ми е много любопитно, на база на техните икономически анализи ли или как е предложен, защото доколкото четем Законопроекта, той горе-долу касае една 20-та част, един милиард от тези 20 милиарда иначе, които щеше вероятно да струва целият Проект, ако греша, тук е господин Добрев и той ще ме коригира.
Ако приемем условно, около един милиард касае Законопроекта, за 20 се говореше за цялото „Белене“, ако АЕЦ бъде построен. Ако срокът за изплащане на един милиард е 15 години, това значи ли, че за 20-те милиарда щяха да се наложат 300 години за да бъдат изплатени, нещо което са ни убеждавали дълго и упорито колко ще е изгодно, а простата сметка показва, че 20 по 15 прави 300 или 300 години щяхме да изчакваме да се изплати този грандомански проект, ако беше реализиран?! Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате право на дуплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колега, в момента не обсъждаме целия Проект. Целият Проект е обсъждан от квалифицирани специалисти, швейцарци, англичани и други, които са стигнали до извода, че той е икономически изгоден.
Аз разбирам, че се използват всякакви средства да се изпълни заръката да се провалят всички проекти между България и Русия. Русия може с Германия. Питайте в Германия как са с проекта с вторите две тръби, питайте господин Орбан и Европейската комисия онзи ден сне допълнителните разследвания по договора между Унгария и Русия, тъй като там имаше опит за намеса от Европейската комисия, която онзи ден даде последно зелена светлина. Вашите опити да провалите ядрен проект точно в Република България, след като има ренесанс на тази енергетика, си е друг въпрос. В момента ние обсъждаме конкретен заем, не обсъждаме проекта, който в момента просто не е предмет на анализи, не е наша работа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев.
Мисля да се върнем към текстовете, защото приключихме с политическите изказвания по чл. 1.
Понеже става дума за число и за празен чек, позволете ми само да взема думата и да Ви кажа, че този път изобщо не става дума за празен чек. Чекът е ясен и той е написан в Арбитражното решение. Там е записана главницата и там е записана лихвата, която се дължи за всеки просрочен ден от датата на изплащане на главницата, така че за празен чек въобще не може да става дума.
Това, което се предлага от колегите е, тук, в този Закон да сложим една горна граница, която е изчислена на база на допускането, че до 31 декември 2016 г. сумата ще бъде платена. Това за мен е неприемливо по следната причина: пак казвам, първо не става дума за празен чек, защото параметрите са ясни; второ, много добре знаете, че тепърва ни предстои нотификация, която никой не може в този момент да каже за колко време би могла да се осъществи, има различни практики за различните нотификации; трето, тепърва предстоят разговори, и да се надяваме, и допълнително споразумение във връзка с някои грешно изчислени от Арбитража суми, което означава, че записвайки един такъв текст ние предпоставяме едно число и бихме създали препятствия, бихме създали проблеми при воденето на тези разговори и при оспорването на някои суми, които може би наистина са неправилно изчислени.
Пак казвам: това, което се предлага като чл. 1 от Министерския съвет, не е празен чек, защото главницата е ясна, лихвите са ясни и не виждам причина да твърдим, че записвайки това число тук, ние ще попълним чека.
Има ли други желаещи за изказвания? Да, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Това означава ли, госпожо Стоянова, обръщам се към Вас и като реплика, тъй като няма никой от Министерството на финансите, че искането за нотификация също ще бъде без параметри, без сума и без срокове? Тъй че ясно е, че обезпечение и така нататък няма да има, така ли ще бъде поискана нотификацията от Европейската комисия?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще Ви отговоря на този въпрос. Нотификацията може да бъде пусната и поискана на база приет закон. Нали, днес неслучайно приемаме Закона, за да можем да пуснем нотификацията. Тя се прави по правилата на Европейския съюз и ще включва това, което включва Закона и самото Арбитражно решение.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Може ли още един доуточняващ въпрос?
Госпожо Стоянова, във връзка със сумата, за която стана дума, вижте, все пак има някаква здрава логика. Вие казахте, че ще оспорваме лихвите. Дано да успеем да намалим лихвите, всички имаме такъв интерес. Ами тогава числото след намаляването на лихвите ще бъде по-малко от това, което искаме да включим в Закона като таван. Или може би Вие очаквате вариант, при който ние оспорваме лихвите и изведнъж се оказва, че те са по-високи. Включвате ли такъв вариант? Здравият разум показва, че след като оспорваме, ние искаме лихвите да са по-малки. Какъв е проблемът след като в това Арбитражно решение има конкретно число, не разбрахме защо числото го няма в Закона, както го има в Закона за бюджета?
Второ – за сроковете. Това, което каза и колегата, е абсолютно уместно. Ние какво ще искаме от Европейската комисия? Да ни даде съгласие да дадем държавна помощ за колко пари, ще им кажем, ще Ви кажем, тези дни около Нова година – 2030 г.? Ами как ще връщат парите? – Това не е Ваша работа, ще видим, когато можем, тогава ще ги върнат. Така ли ще обясним на Брюксел?
Брюксел ще иска – отсега Ви казваме, не само Брюксел, всеки разумен човек ще иска, при такава огромна сума, колко е сумата и какъв е срокът. Аз единствено съм съгласен с колегата Славов: защо точно 15 години, може да бъде и 20 години? Ами защото такава е международната практика. Все пак като финансирате и водноелектрическа централа, финансират за 15, 20, 25 години. (Реплика.) Не, ако ние ще обсъждаме сумата да не е 1,2, а да е 1,3, или да предложим срокът да не е 15 години, а да е 20 години, това е друг въпрос. Но без срок и без конкретно число, това не е никакъв закон. Ние няма как да подкрепим такова нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Още един път искам да повторя, че това, което е записано в Арбитражното решение, Вие го знаете от мотивите, тъй като там е записано, е записана сумата, към момента на постановяване на Арбитражното решение и лихвите на ден. Тези дни може да бъдат повече и по-малко. Значи ли, ако ние запишем тази сума, която Вие казвате, и по някакви причини плащането се извърши януари месец, трябва да внасяме в Народното събрание Закон за изменение и допълнение на този Закон? Още повече, пак казвам, чекът не е празен, чекът е ясен и всеки с елементарни познания по аритметика може да сметне сумата.
Има ли други изказвания? Няма.
В такъв случай, подлагам на гласуване предложението, направено от Корнелия Нинова и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Който е „за“ това предложение, моля да гласува: 4, против – няма, въздържали се – останалите.
Текстът не е приет.

Колеги, пропуснах преди малко да гласуваме заглавието по доклада. Така че сега ще гласуваме заглавието и след това чл. 1 по вносител.
Гласуваме заглавието на Законопроекта.
Който е „за“, моля да гласува, против – няма, въздържали се на заглавието – няма.
Заглавието е хубаво и е прието.
Гласуваме чл. 1 по вносител.
Който е „за“ чл. 1 по вносител, моля да гласува: против – няма, въздържали се – 5.
Член 1 по вносител е приет.

По чл. 2 – предложение на народния представител Корнелия Нинова и група представители:
„В чл. 2 в началото думата „условията“ се заменят с „допълнителните условия“.“
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валери Симеонов:
„В чл. 2, в края на изречение първо след думите „Министерския съвет“ се поставя запетая и се добавя „като същите задължително включват, че изплащането на присъдените суми по Арбитражно дело №… ще стане след поемане на задължения от страна на производителя предаването на ядреното оборудване по посоченото арбитражно решение да се осъществи заедно с цялостната техническа и проектна документация на съоръженията като се поеме и неотменим и безусловен ангажимент за осигуряване на авторски технически надзор от негова страна в бъдеще, независимо от бъдещите решения на България за използване на оборудването“.“
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мартин Димитров и Петър Славов:
„В чл. 2:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Лицата по ал. 1 предприемат всички правни и фактически действия за защита на държавния интерес, включително чрез извършване на независима експертиза на предоставеното оборудване във връзка с делото по чл. 1, неговото съответствие с поръчаното от „НЕК“ АД, годността му и неналичието на липси. При констатирани несъответствия, както и в случаите на непълна окомплектовка и/или незавършеност на производството, лицата по предходното изречение следва да претендират обезщетение за срока на забавата и/или понесените вреди, включително и като оспорят начисляваните лихви за забавено плащане“.“
Работната група не подкрепя предложенията.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
Откривам дебатите.
Господин Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Тъй като Вие изчетохте текста, няма да го повтарям, да не преча на колегите.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители и гости! Да се обърна към всички, че няма да е уважително.
Парламентарната група на Патриотичен фронт ясно заяви, че това дължимо плащане, съгласно решението на арбитража трябва да бъде извършено, дори колкото по-бързо – по-добре. Най-малкото, защото всеки три дни губим по един милион. Това не можем да си го позволим.
Миналият път на миналото заседание се проведе общо взето дебат ние какво купуваме, защо го купуваме, дали не купуваме куче в чекмедже. Много хубаво лае и сме видели снимката, но не знаем всъщност какво има в чекмеджето. Разбрахме, че е съответна документация и един готов завършен продукт.
Всеки един от нас обаче си е закупувал компютър, хардуер, но знае, че без софтуера, без програмния продукт, осигуряване той не работи и всеки един от нас му се е случвало, когато софтуера не работи да рита хардуера, а не софтуера.
В момента, ако ние платим това плащане по арбитража, трябва да бъдем сигурни, че няма да бъдем поставени в зависимост то да бъде построено само и единствено на българска територия и ако тръгнем да го продаваме, няма да получим съответното оборудване и така нататък, всичките необходими спецификации, за да можем да осъществим една такава сделка и на практика ние ще имаме един скъпо струващ скрап. Ще платим за нещо милиард и половина и после ще се окаже, че или не можем по финансови причини да го инсталираме в България, или не можем да го продадем, защото руснаците няма да ни позволят.
Това нещо не би било редно, затова аз искам само да спомена мотивите, които има нашата парламентарна група – че при липса на такъв обвързващ ангажимент в Законопроекта за предоставяне на техническата и проектна документация на съоръженията, ако не се поеме и неотменим, безусловен ангажимент за осигуряване на авторския технически надзор, то България ще се окаже в положение на пълна зависимост от волята на трета страна, в случая Русия, за бъдещите си решения това къде, как, с кого да построи нова ядрена мощност и това би ни поставило в едно положение на зависимост.
Това бяха и мотивите, които ни караха да поискаме този текст да влезе, за да бъде сигурно, че ние когато платим всичко, защото няма съмнение, че трябва да го платим, ще получим ли уверенията, че каквито и бъдещи разпоредителски действия да се опитаме да направим, то руската страна няма да ни попречи ние да можем да възстановим поне част от сумата, която вече сме дали за този реактор.
Приканвам колегите да подкрепят това решение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ние имаме сходни мотиви с колегата Димитров, правейки това предложение. За съжаление сме принудени да гадаем по отношение на написаното в Арбитражното решение и същевременно да намерим някакъв удачен начин да защитим държавния интерес предвид тези огромни суми, които на практика ще се плащат.
Може би това е причината и текста да е малко тромав и обстоятелствен, но аз пак използвам възможността и поставям още веднъж въпроса за това, че според нас е редно поне народните представители, уважаема госпожо Министър, да се запознаят с това Арбитражно решение, и ми се струва, че макар че обществото има право да знае и това много пъти го казахме вече, то да бъде предоставено преди утрешното гласуване в Секретна секция, за да можем наистина да го прочетем или поне диспозитива му да прочетем преди гласуването и да знаем какво точно гласуваме.
В момента на практика гласуваме нещо основно по публична информация, по Ваши думи, с които сте цитирана пред медиите и тази информация често си противоречи и по тази причина текстовете, които сме предложили на първо място визират както самото Арбитражно решение, колегите юристи знаят, а мисля че вече и не само те научиха, че едно Арбитражно решение макар да е необжалваемо, може да се поиска неговата отмяна от съответния Върховен съд на съответната държава. Тоест може да бъде оспорена арбитражната клауза въобще, може да бъде оспорвано цялото решение.
Преди да сме го прочели, преди да сме го видели, преди да знаем дали това е направено или не, ние задаваме въпроса защо бързаме да плащаме. Задаваме и въпроса по отношение на произведеното оборудване, ако не греша, бяхте цитирана госпожо Министър, че един реактор е бил произведен изцяло, другият бил на 90%. Това за нас на практика означава, че не е изпълнена тази поръчка или каквото и да било, тя не е изпълнена на 100%, което от своя страна означава, че ние най-малкото лихви не трябва да дължим за забава, тъй като страната производител самата е в забава. От тази гледна точка не може да претендира от нас тези по 300 хиляди и повече лева на ден, след като самият производител е в забава и така нататък.
Има още други неща, които са ни мотивирали, но пак се връщам към основната тема – наистина апелирам да предоставите Решението на Секретната секция на Народното събрание и с колегите да можем утре, който има желание, да се запознае поне с диспозитива му и да знаем наистина за какво точно сме осъдени и какво трябва да изпълни държавата. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Сега ще ми позволите, господин Славов, преди да дам думата на колегите за реплики по съществото на предложенията, които са направени, да Ви обърна внимание, че в случая Арбитражното решение не е съдебно решение и не подлежи на такова оповестяване, на каквото подлежат съдебните решения.
Освен това в Арбитражното решение се съдържа търговска информация, търговска тайна, която е уредена и в Споразумението с „Атомстройекспорт“, че такава съществува и тя трябва да остане тайна там определен период от време след приключване на нашите договорни отношения, мисля че за пет години ставаше дума, госпожо Министър? Да, но в това Арбитражно дело, което е доста дебело, не се съдържа квалифицирана информация, за да бъде предоставено в Секретно деловодство.
Независимо от това, съгласно Правилника, който знаете че има силата на закон, всеки народен представител може да получи информация във връзка с неговата работа, като тази информация Вие може да я получите, може да отидете на място да се запознаете със самото Арбитражно решение, като, разбира се, има и текст, който задължава народния представител да пази поверителността на информацията, с която се е запознал.
Казвам го, защото наистина обсъдихме възможността това Арбитражно решение да дойде в Деловодството, в класифицираното Деловодство, но не отговаря на изискванията за класифицирана информация, но това е редът, по който всеки един народен представител може да се запознае, ако това му е необходимо за неговата работа.
Сега давам думата за реплики и изказвания вече по съществото на направените предложения.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
По отношение на първото предложение на колегите, водени от Валери Симеонов. Вижте, тук се внушава, че трябва да вменим допълнителни задължения на доставчика, в случая „Росатом“, цитирам: „че плащането, казано накратко, ще стане след поемане на задължения от страна на производителя“ и така нататък.
Уважаеми колеги, решението на Арбитражния съд е такова, че ние не можем да поставяме никакви допълнителни условия. Арбитражният съд, казваме не знам колко пъти. Ние трябва да платим, нали така? Така ли е, госпожо Министър? Така е.
Какво ще вменяваме на доставчика още? Какво? Да пее руски песни, да играе казачок, за да получи парите? Това не са сериозни неща. Плащаме, съгласно Споразумението.
Как е Споразумението, какво ще правим след това, е друг въпрос. Ние трябва да изпълним решението на Арбитражния съд. Ние не можем да поставяме никакви допълнителни условия колкото и те да звучат добри и да се опитваме сега след дъжд качулка да защитаваме обществения интерес.
След това, повторното предложение на колегите Мартин Димитров и Петър Славов. Тук никой не засегна другия въпрос – те донякъде разбира се, че имат основание като плащаме какво получаваме, но, скъпи колеги, досега май никой не задал този въпрос: днес сме вече 27 септември 2016 г. Българската държава, която е дала пари на българския народ там за тези поръчки е започнала да плаща, не е отишла да види какво става. Ами какво правят българските правителства, какво са правили през тези години?
Ами ние очаквахме решението на Арбитражния съд, се знае още от края на годината, те си пишеха мотивите, нали така? Ние го знаехме неформално решението. Какво прави държавата, която защитава интереса на данъкоплатците шест, седем, осем, девети месец и сега не съм чул да е организирана делегация от правителството от представители, експерти, които да отидат на место и да проверят. Така че Вашата загриженост е похвална, но какво излиза накрая – българското правителство ангажира данъкоплатците в милиарди безсрочно, без да се интересува?
Ама извинявайте, ние си сменяме накладки на колата и стоим там при сервиза да видим как ще ни сменят накладките за 100 лв., а тук българската държава – милиард и 200 милиона, нехае и не се интересува какво има там в производителя. Ами кой е виновен, ако не е държавата и какво трябва да стане, за да защитим интереса си?
Аз просто съм ужасен, уважаеми колеги, ангажираме българския народ с милиарди, без да знаем за какво.
Ами това ми е въпросът: ще отиде ли правителството да види най-накрая?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще й дам думата на министър Петкова, нека да се изкажат народните представители, за да могат да кажат всички свои въпроси и Вие ще отговорите накрая, госпожо Министър.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Всъщност това е въпрос по наше предложение.
Нормално е да искаме гаранции и сега сме в парламента, сега можем да ги поискаме, преди да сме направили плащането. Когато се подписваше къде бяхте Вие? Сега било след дъжд качулка, а когато още не беше почнал дъжда и се подписваха всичките тези договори?… (Реплики.)
Ние не сме имали… Тези договори за закупуването, да се поръча. Тези реактори срещу какво сега ще ги платим? Срещу споразумение. Ние ли сме го подписвали? Значи нормално е сега, когато можем да поискаме, поне да се подобри.
По отношение на това, което стана – нарочно дадох примера с хардуера и софтуера, ние ще купим един реактор, но ако нямаме тези гаранции, той има шанс да си остане вечно наш и ако нямаме възможност да го построим, дори да не можем и да го продадем.
Да, имаше и въпрос защо не било отишло да се види, защо точно били дължими сумите. Имайте предвид, че това не е нещо, което можеш да отидеш в магазина, да го вземеш от рафта и да си го купиш. Това е нещо, което се поръчва и стотици заводи в продължение на години ангажират и хора, и работници, и производители, и десетки и когато поемеш един такъв ангажимент…
Представете си строителството на нов кораб. Ами то в продължение на години: поръчва се стомана, правят се агрегати, събират се от десетки страни и накрая става готов кораб. В момента е готовият продукт – реакторът. Той е правен в продължение на години, ние сме имали дължими плащания.
Мен, така или иначе, ме интересува това което е към днешна дата. Имаме решение от Арбитража, той е преценил кой какво е поискал, кой какво е произвел, кой какво остава да произведе и каква е дължимата сума. Ние дължим тази сума с един милион на всеки три дни лихва. Колкото по-скоро платим по-добре, а по отношение на гаранциите, които нашата парламентарна група иска – това е единственият шанс, ако не можем да построим този реактор тук, дори и да го построим, в бъдеще да не изпаднем от зависимост по отношение на компонентите, елементите, които трябва да се слагат, а също така и по отношение на това, ако решим някъде другаде да го построим или продадем, да сме сигурни, че той ще може да бъде осъществен и тези всички условия, които руснаците биха поставили или не биха дали съгласие, да не попречат на една бъдеща сделка.
Какво страшно има в това ние поне сега, макар и по-късно, да опитаме да поставим условия, с които да си гарантираме една бъдеща възможна сделка на реактора или едно бъдещо много по-лесно и възможно построяване на реактора на наша територия? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И аз ще взема думата.
Не съм юрист за разлика от господин Славов и господин Димитров. И господин Гечев не е юрист. Като икономист съм съгласна с господин Гечев и неговото изказване.
Господин Димитров, ние в крайна сметка няма да купуваме нищо. Ще платим по Арбитражно решение. Каквото е трябвало да бъде купено, е трябвало да стане през 2006 г. с договори, с приложения към тях, за да е ясно какво купуваме и така нататък. Това обаче не е факт. В момента нищо не купуваме, за да поставяме условия. Ние плащаме по Арбитражно решение.
Второ, съгласна съм с господин Гечев, че сега каквито и условия да поставим, това е след дъжд качулка. Няма и юридически основания да се поставят подобни основания в този Законопроект, защото той не касае „Атомстройекспорт“, а касае НЕК, БЕХ и Министерството на енергетиката, в крайна сметка – българската държава, която трябва да изпълни Арбитражното решение. Ако в Арбитражното решение не са ясни условията, при които трябва да се получи това оборудване, може би трябва да искаме допълнение към него или нещо друго, за да е ясно при какви условия след като си платим ще получим това оборудване.
Поставяйки условия в този Законопроект, ние само можем да блокираме плащането или да го отложим за неизвестното бъдеще.
Разбирам Вашата загриженост, но не това е пътят да я осъществим.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Казахте „Ние не купуваме, но получаваме“. В крайна сметка искаме да го получим в пълна комплектация.
По отношение на юристите. Безсмислено е да разсъждаваме – имаме решение и трябва да го изпълняваме. Юристите вече са се произнесли. В момента определяме сумата и евентуално срока, в който би могло тя да бъде платена.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Няма.
Давам думата на министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Въпросите, които поставяте, са съвсем резонни на фона на онова, което трябва да вземем като решение и да го изпълним.
По отношение на поставения от господин Гечев въпрос – какво е правила държавата години наред и защо не е видяла какво е произведено, ще направя уточнение.
На първо място, подобни инспекции са правени през 2012 г. – седем на брой, в които представители на НЕК са отишли, били са там на място, приели са оборудването, както е разписано в Допълнение № 5 към Споразумението от 2016 г. Работата е приета по отношение на първия реактор.
По отношение на втория реактор Арбитражът е стартирал, но никой не е ходил на място и не е имал възможност да види на какъв етап е производството на това оборудване. В хода на Арбитража са поискани доказателства за степента на завършеност на оборудването, за да може да се заключи категорично, че вторият реактор е произведен почти 90%. Изискани са сертификати от „Атомстрайекспорт“ за удостоверяване степента на завършеност на съответното оборудване. Такива сертификати са приложени като доказателство в арбитражното решение, но никой от нас не е отишъл на място да провери разписаното в сертификата реално отговаря ли на произведеното според сертификата. В хода на арбитража не е било възможно да се направи такова посещение на делегация или на експерти от НЕК и Министерството на енергетиката.
Сега, непосредствено след излизане на Арбитражното решение (след 14 юни), ние отправихме писмо до „Атомстройекспорт“, с което искахме да ни бъдат предоставени сертификатите, за да направим анализ и да видим с експерти как руската страна мотивира производството на това оборудване. Заявили сме желание да посетим на място и да направим инспекция по отношение на произведеното и какво се съдържа в документите.
Не последва отговор от „Атомстройекспорт“. Впоследствие написахме второ писмо със същия текст и същата молба. Онзи ден разговарях със заместник-изпълнителния директор на „Росатом“ – компанията майка на „Атомстройекспорт“. Информирах го, че нямаме отговор на двете писма, а за нас е изключително важно, че за да платим, трябва да отидем на място и да видим какво е произведено. Получих уверение от негова страна, че такъв отговор от „Атомстройекспорт“ ще получим и ще имаме възможност в указан от тях ден и час да проверим степента на завършеност на това оборудване.
Надявам се никой не си представя, че това е оборудване, произведено и стои, та някой да отиде да го види. Това са отделни модули и елементи от проекта, произведени в различни заводи. Инспекцията, която трябва да бъде направена от експертите на НЕК, а по всяка вероятност ще ползваме и експерти на „Евроатом“, ще бъде напълно професионална и безпристрастна. Едва след като бъде направена такава проверка, ние ще направим плащането. На всички е ясно, че когато се плаща такава значителна сума, трябва да се види какво стои зад нея.
Уверявам Ви, че нито за миг правителството, НЕК и БЕХ не са бездействали. От първия ден на излизане на Арбитражното решение това е била нашата първа мисъл и идея – да проверим на място какво се случва.
По въпроса какво е предвидено в Арбитражното решение във връзка с получаване на оборудването, това е въпрос, който не е получил своя отговор в Арбитражното решение.
В срока за становище и за искане на разяснение от страна на Арбитража – не говоря за възражение, а за разяснение, което е отделна процедура – в рамките на този срок сме поискали тълкуване в две посоки.
Първата посока е свързана с размера на лихвите, които считаме, че са определени неправилно след 2 юли 2015 г., тъй като се е получило натрупване на лихвата, начислена е лихва върху лихва. Смятаме това за неправилно. Съгласно националното законодателство то е недопустимо и няма как да позволим НЕК да увеличи размера на щетите във връзка с този Арбитраж. Искаме преразглеждане на размера на лихвите.
От друга страна, искаме тълкуване на Арбитражното решение – как едната страна ще плати, а другата ще трябва да предостави оборудването. Какъв ще бъде редът, какви ще бъдат действията, които всяка страна трябва да извърши, за да може едната да плати надлежно, а другата да предаде надлежно произведеното. По тази тема в Арбитражното решение няма никаква конкретика. Посочено е, че НЕК става собственик на оборудването в момента, в който го заплати.
Бе поставен въпросът, че се плаща един милиард и двеста милиона и е трябвало да отидем на място в хода на производството, за да установим какво се случва. Цената, която трябва да плати НЕК, е цената, която Арбитражът е установил на произведеното до момента оборудване. Има още дейности, които трябва да бъдат извършени оттук нататък, за да бъде готов и вторият реактор на сто процента. Това, което сме осъдени да платим, е цената на произведеното до момента оборудване.
Това е по отношение на тълкуванието на Арбитражния съд.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Един уточняващ въпрос, госпожо Министър.
На всички стана ясно, че ние не купуваме оборудване. Ние плащаме по Арбитражно решение. Дори Вашата инспекция да установи някакво разминаване с тези доказателства, които „Атомстройекспорт“ е депозирал в Арбитражния съд и въз основа на които доказателства Арбитражният съд е преценил, че има оборудване за тази цена, дори и инспекцията да установи, че това не е точно така, аз не смятам, че можем да откажем плащането. Или обратното – ние трябва да изпълним това решение и ако установим несъответствие на обстоятелствата, различни от декларираните и дадени на Арбитражния съд, трябва да търсим правата си – възстановяване на суми, неустойки и други – по друг начин.
Моля да отговорите така ли е или греша.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Резонен въпрос.
По отношение на решението на Международния арбитраж трябва да кажем не дали оборудването е хубаво или лошо, дали ни харесва или не. НЕК е осъдена да заплати онова, което е поръчано през 2008 г. по силата на Допълнение № 5. Арбитражът е категоричен, че това, което е поръчано по силата на това Допълнение и изработено до този момент, трябва да бъде платено. Ако в резултат на инспекцията, която задължително ще направим, се установят известни различия, тогава НЕК има опция по друг ред, по силата на друго дело, на друг арбитраж, да потърси своите права. Но постановеното от Международния арбитраж с това негово решение е безспорно и подлежи на изпълнение. Нашите претенции трябва да бъдат предявени по друг съдебен ред.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Министър, последното Ви изказване дава отговор на това следва ли да приемем предложенията, направени от наши колеги, за допълнение към Законопроекта.
Има думата господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Искам да се възползваме от присъствието на колежката, за да отговори на още един въпрос, свързан с тази огромна сума: сигурни ли сме, че Вашето министерство е организирало екип от експерти? Какво правим като втори етап, защото сумата, която в момента гласуваме в парламента, е огромна? Какво правим, за да защитим българските интереси, в това число и по използването на тази покупко-продажба? Колежката Стоянова каза, че не е покупка, но то си е покупко-продажба отвсякъде.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ние затова не я купуваме.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Поръчката се изпълнява както при всички такива големи сделки. В момента Арбитражният съд ни е задължил да приключим покупко-продажбата. Това ни е задължил, с всички други процедури. Какво правим?
Онзи ден, няма как да не сте видели, Вие сте професионалисти в тази област – Великобритания започна да прави два реактора с китайски инвестиции, нали така? От „Арева“ – френската компания.
Да ни кажете имате ли варианти – все пак тук има и доста журналисти, става дума за големи суми – да ни кажете с няколко думи, да ни уверите, че работите по тези схеми?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Искате да разширим темата. Нека да си свършим ние като Финансова комисия… (Реплика от Емил Димитров.)
Ще Ви дам думата, въпреки че Ви помолих преди малко, за да можем да бъдем точни.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Тридесет секунди.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Димитров, имате думата – 30 секунди.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Надявам се господин Славов да ме подкрепи и допълни.
За да кажете, че една вещ е Ваша, трябва да я владеете, ползвате и разпореждате. Ние ще заплатим нещо, но няма да го купуваме. Ще го получим, ама няма да го владеем. Ще го владеем, ама няма да го ползваме. Ще го ползваме, ама няма да се разпореждаме…
Последно, ще получим ли тази вещ? Ще можем ли да я владеем, да я ползваме, ще можем ли да се разпореждаме, без съответните допълнителни сертификати?
Последно, това възмездна сделка ли е, или не е? Част от сделка ли е, половинката от сделка ли е, купуваме или не купуваме? Само плащаме превод, даваме дарение на „Атомекспортстрой“ и така нататък?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Ще се вместя в 30 секунди.
Госпожо Председател, взимам повод от това, което чух.
Госпожо Министър, ако вярно Ви разбрах, ние сме осъдени да платим оборудването към момента, определено по делото. Тоест не на цялото довършено и произведено оборудване, а към определен момент на водене на делото. Това значи ли, че сумата може още да нарасне, когато се произведе оборудването на 100%? Имате ли представа с колко ще нарасне цялата сума? Имаме ли информация за това нещо?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Славов, мисля, че сам можехте да си отговорите на този въпрос.
Заповядайте, госпожо Министър, кратичко, за да приключваме.
ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Славов, правилно сте разбрал. Това, което Националната електрическа компания е осъдена да заплати във връзка с поръчаното през 2008 г. оборудване, е оборудването, произведено към тази дата. Това не е цялото оборудване, цялата централа, която може да бъде монтирана и да заработи, грубо казано.
Това, което предстои оттук нататък, ако този проект се развива в бъдеще, разбира се, за да се довърши на сто процента, ще трябва да бъдат извършени допълнителни разходи. Това е по този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Мисля, че много изчерпателно разисквахме тази тема.
Предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители –работната група не подкрепя предложението.
Гласували: за – 2, против – няма, останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Валери Симеонов, което работната група не подкрепя.
Гласували: за – 2, против – няма, останалите се въздържат.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложение на народния представител Мартин Димитров и Петър Славов, което работната група не подкрепя.
Гласували: за – 2, против – няма, останалите се въздържат.
Предложението не се подкрепя.
Гласуваме чл. 2 по вносител.
Гласували: въздържали се – 3, против – няма.
Член 2 е приет.
Член 3, чл. 4, „Заключителна разпоредба“ и Параграф единствен в Заключителната разпоредба – няма предложения по тези текстове.
Ако нямате някакви искания за изказване, предлагам да ги гласуваме анблок.
Гласуваме чл. 3, чл. 4, наименованието „Заключителна разпоредба“ и Параграф единствен към Заключителна разпоредба по вносител.
Гласували: против – няма, въздържали се – 3.
Текстовете са приети, а с това и Законопроектът на второ гласуване.
Много благодаря на колегите от Бюджетна комисия.
Мисля, че беше много ползотворно, интелигентно обсъждане, за разлика от някои други комисии.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,02 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова

Стенографи:
Галя Мартинова
Вася Йорданова
Карамфил Матев
Стефка Аличкова