---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси






П Р О Т О К О Л
№ …



На 3 ноември 2016 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Списъкът на присъстващите членове на Комисията и на гостите се прилага към протокола. Заседанието беше открито в 12,05 ч. и ръководено от народния представител Менда Стоянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми гости, уважаеми колеги!
Имаме кворум.
Позволете ми да открия днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам днешното заседание да премине при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., № 602-01-66.
2. Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., № 602-01-65.
3. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64.

Има ли допълнения към дневния ред?
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Моля от народните представители, който е „за“ – да гласува.
„Против“ – няма.
„Въздържали се“ – няма.
Дневният ред е приет.

Процедура.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми гости, дами и господа!
Моята процедура ще бъде кратка и тя е да бъдат оттеглени трите проекта за бюджети, заседанието да бъде отложено със следните аргументи.
Бюджет 2017 е базиран на неактуални числа за икономиката, като тук рискът е това да доведе до силно подценени приходи и разходи.
Основанието ми за това е следното :
Стойността на брутния вътрешен продукт за 2015 г., което е посочено на стр. 18 в доклада за бюджета, е 86 млрд. 300 млн. лв.
Ако отворим страницата на Националния статистически институт, там е 88 млрд. 500 млн. лв.
Разликата е 2 млрд. 200 млн. лв. и то за историческа 2015 г., която вече се е случила.
Ако екстраполираме дори и с подценените растежи, които ни предлагате, тогава разликата става 2,5 млрд. лв., като разликата в потреблението само за 2015 г. е 3 млрд. лв. Това крие голям потенциал за допълнителни приходи.
Освен това – това не е най-важното. Най-важното е, че бюджетът е базиран на икономика, която вече не съществува. Различни са както размерът на икономиката, така и развитието на ключови параметри като потребление, инвестиции, нетен износ. Различни са всички съотношения на разходи и приходи като дял от брутния вътрешен продукт.
Различна е оценката и на потенциалния брутен вътрешен продукт, която е основата за формиране на бюджетна стратегия, тоест ние не знаем с този бюджет реално на коя част от фазата на цикъла се намираме, дали не сме стигнали върха на икономическия цикъл и дали догодина не ни чака спад.
Всички тези аргументи са много сериозни и аз не бламирам бюджета, просто предлагам той да бъде оттеглен, да бъде базиран на новите числа, които са реалната оценка на икономиката още от 2015 г. насам, а и преди това, и после да бъде предоставен на нашето внимание, за да можем спокойно да го дискутираме.
В случай, че отхвърлите това предложение, аз декларирам, че гласувам „против“ и трите варианта на бюджет и допълнителни аргументи ще изложа в зала. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Има ли обратно становище? Няма.
В такъв случай подлагам процедурното предложение на гласуване.
Който е „за“ това процедурно предложение, моля да гласува - 5.
„Против“?
„Въздържали се“?
Очевидно е, но ако трябва – да преброим точно?
Още един път: 10, не се приема. (Шум и реплики, народният представител Петър Чобанов напуска залата.)
Продължаваме по дневния ред.

Гости на днешното заседание – на първо място са от Министерството на финансите с министър Горанов, заместник-министър Ананиев, заместник-министър Мариела Петрова, директор на Дирекция – господин Пинджуров, господин Петров, госпожа Жени Начева;
- от Министерството на труда и социалната политика - заместник-министър Иванов;
- от Министерство на здравеопазването – заместник-министър Бойко Пенков;
- НОИ с управителя господин Бисер Петков;
- Българска народна банка с подуправител господин Калин Христов;
- Сметната палата: Цветан Цветков с двамата заместник-председатели;
- Висшия съдебен съвет: господин Димитър Узунов, представляващ Висшия съдебен съвет, ще дойде малко по-късно;
- Комисията за финансов надзор има ли представители? Не ги виждам;
- Националната здравноосигурителна каса: господин Комитов? И тях не виждам. От Здравната каса има ли хора? Заповядайте на масата – госпожа Ганка Аврамова – директор дирекция „Бюджет“;
- Национално сдружение на общините: госпожа Чавдарова. Тук ли е Националното сдружение на общините? Няма ги;
- Асоциация на индустриалния капитал;
- Българска стопанска камара;
- Българска търговско-промишлена палата;
- КНСБ;
- Български лекарски съюз;
- Зъболекарския съюз;
- национално представителни организации на хората с увреждания. Тук ли са? И тях не виждам.

Преминаваме към първа точка на днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2017 г.
Ще ни го представи заместник-министър Пенков.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители, заместник-министри, гости, председатели на организации!
Позволете ми да представя мотивите към Закона за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г.
Проектът на бюджет на Националната здравноосигурителна каса гарантира пакета от здравноосигурителни дейности в обхвата на задължителното здравно осигуряване, като спрямо Закона за 2016 г., през 2017 г. за НЗОК са осигурени 247,7 млн. лв. допълнителни средства.
Проектът на бюджет на Националната каса за 2017 г. е съставен в съответствие с бюджетната рамка и е балансиран.
Приходи и трансфери – всичко.
В Проекта за Закон за бюджета за НЗОК за 2017 г. са предвидени следните параметри на самостоятелния бюджет – 3 млрд. 452 млн. 816 хил. лв. приходи и трансфери.
От тях – здравноосигурителни приходи са в размер на 3 млрд. 413 млн. 816 хил. лв., от които 2 млрд. 279 млн. 730 хил. лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 1 млрд. 134 млн. 86 хил. лв. са трансфери за здравно осигуряване.
Разходи и трансфери – общо разходите и трансферите по Проекта на бюджет за 2017 г. са в размер на 3 млрд. 452 млн. 816 хил. лв., в това число:
- разходи;
Общо разходи по Проекта на бюджет за НЗОК през 2017 г. са в размер на 3 млрд. 448 млн. 762 хил. лв. или с 247 млн. 697 хил. лв. повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г.
По видове разходи увеличението е разпределено, както следва – здравноосигурителни плащания.
Средствата за здравноосигурителни плащания по проекта за 2017 г. са в размер на 3 млрд. 32 хил. лв. или увеличение с 222 млн. 752 хил. лв. спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г.
По самите плащания – за първична извънболнична помощ от 180 млн. лв. за 2016 г., Проектът за 2017 г. предвижда 200 млн. лв. или това е с 19 млн. 983 хил. лв. повече.
За специализирана извънболнична помощ от 201 млн. 500 хил. лв. се предвиждат 211 млн. 400 хил. лв., което прави 9 млн. 858 хил. лв. повече.
Дентална помощ – от 123 млн. лв., предвиждани за 2016 г., 2017 г. са 147 млн. лв. или това прави 24 млн. лв. повече.
За медико-диагностична дейност – от 70 млн. лв., сега се предвиждат в Закона за бюджет за 2017 г. – 77 млн. 500 хил. лв., което прави 7 млн. 59 хил. лв. повече.
За лекарствени продукти от 750 млн. лв. за 2016 г., се предвиждат в Закона 798 млн. 571 хил. лв. или това прави 47 млн. 645 хил. лв. повече за лекарства за хората
За лекарствени продукти, които са за домашно лечение – при тях се предвижда увеличение от 540 млн. лв. на 573 млн. лв. или това прави 32 млн. лв. повече.
За лекарствени продукти за злокачествени заболявания от 210 млн. лв. на 225 млн. лв. или 15 млн. 565 хил. лв. повече за лечение на онкоболните в страната.
За медицински изделия се запазва същото финансиране в рамките на 80 млн. лв.
За болнична медицинска помощ се предвижда увеличение от 1 млрд. 343 млн. лв. на 1 млрд. 457 млн. 528 хил. лв. или със 114 млн. лв. допълнително финансиране.
Проектът на закона за 2017 г. е съобразен с приоритетите и политиките на Националната здравна стратегия, приета от Народното събрание на 17 декември 2015 г. и отразява визията за развитие на България като държава, гарантираща на своите граждани здравно благополучие, високо качество на живот и намаляване на здравните неравенства чрез всеобхватна, справедлива, устойчива и осигуряваща високо качество здравна система.
По отделните направления на здравноосигурителните плащания, предвидените в Законопроекта средства осигуряват:
В сферата на първичната извънболнична помощ – с тези средства се предвижда увеличаване на заплащането за капитация, за профилактични дейности при възрастни и по диспансерно наблюдение на лица над 18 години с хронични заболявания.
Средствата за първична извънболнична помощ са увеличени с 11 процента спрямо Закона за бюджета за 2016 г.
Сферата на специализираната помощ се предвижда осигуряване извършването на профилактични акушеро-гинекологични прегледи за жени над 30-годишна възраст с цел профилактика на злокачествено новообразувание на шийката на матката.
В сферата на медико-диагностичната дейност са заложени повече средства във връзка със заложените в нормативна уредба нови ангажименти на системата за извънболнична помощ като планираните средства в размер на 78 млн. лв. са със 7 млн. лв. повече от 2016 г.
В обхвата на болничната медицинска помощ по Проекта са планирани 1 млрд. 457 млн. лв. или е разчетено осигуряването годишно на над 2 млн. броя хоспитализации по клинични пътеки и допълнително 1 млн. 200 хил. клинични и амбулаторни процедури.
За гарантиране на тези параметри, заложените средства по Проектозакон се предвижда да бъдат увеличени в хода на 2017 г. с допълнителни средства от резерва за непредвидени и неотложни нужди.
В сферата на денталната помощ със средствата от 147 млн. лв. в Проекта на Закон за бюджета за 2017 г. се предвижда да се осигури изпълнение на третата дейност за лица над 18-годишна възраст във връзка с продължаване на постигнатите в Национални рамков договор за дентални дейности от 2016 г. договорености с Българския зъболекарски съюз.
В областта на лекарствените продукти, медицинските изделия и диетичните храни – през 2017 г. НЗОК ще гарантира заплащането на лекарствени продукти за домашно лечение на 274 групи заболявания и за лечение в условията на болнична медицинска помощ на 585 онкологични и хематологични заболявания.
За резерва – по Проекта за 2017 г. е в размер на 341 млн. 381 хил. лв., съгласно чл. 26 от Закона за здравното осигуряване и представлява 10 на сто от сумата на приходите от здравноосигурителни вноски и трансфери за здравно осигуряване.
Средствата са с 24 млн. 761 хил. лв. повече от предвидени през 2016 г.
В хода на 2017 г. с тях ще се гарантира устойчивост и ритмичност на здравноосигурителните плащания за болнична помощ, за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни, за покриване на обемите дейности и продуктите по пакета на НЗОК.
Със Законопроекта е предвидено Надзорният съвет на НЗОК в срок не по-рано от 31 март 2017 г. да вземе решение за разпределяне на не по-малко от 90% от средствата от резерва, необходими за периода от 1 април 2017 г. до 31 декември 2017 г. за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и болнична медицинска помощ. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Пенков.
Откривам дебата по Законопроекта.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, имате думата.
Иска ли някой думата по този Законопроект?
Никой не иска думата, всичко е ясно… (Реплики.)
Да, аз поканих и гости, и народни представители.
Заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ: Доктор Грозев съм – председател на Българския лекарски съюз.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Българският лекарски съюз поддържа представените на Вашето внимание промени и възгледите си, споделени на Управителния съвет на Българки лекарски съюз, на негово заседание, предоставени на вниманието на парламентарната Комисия по бюджет и финанси относно финансовата рамка за здравеопазване за 2017 г. и Ви призоваваме и молим за разбирането и за удовлетворяването на тези наши предложения.
Искам да споделя с Вас, че само около 22 млн. лв. е разликата между нашите предложения и предложенията за Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса или рамката на този финансов израз е около 3 млрд. 474 хил. лв.на фона на представените на Вашето внимание 3 млрд. 452 млн. лв.
Удовлетворяващо е и решението и то по настояване на Българския лекарски съюз за освобождаване на резерва от 1 април с цел да може да бъде финансирана дейността до края на годината, което е един може би… Как да кажа, за първи път се предлага едно такова действие, което определено ще допринесе за една финансова стабилност и сравнително спокойствие и сигурност в системата на здравеопазването.
Искам обаче да отбележа и да апелирам към Вашето внимание, че предложенията на Българския лекарски съюз относно и тези 22 млн. лв. разлика в повече с предложения бюджет от Националната здравноосигурителна каса, са точно и именно в изпълнение на решението на правителството по Програма 2020 за по-голямо значение на извънболничната медицинска помощ.
Ние сме наясно, че ако не удовлетворим тези изисквания на съвремието във връзка със значимостта на извънболничната помощ, ние и тази година ще натоварим болничната помощ с повече средства и с повече разходи.
В момента, от завчера, върви така нареченият „пръстов идентификатор“ и тогава е логично да си зададем и въпроса: що значат обеми в тази дейност? След като по този начин ние ще коригираме и ще влезем, а имаме и такова споразумение между Националната здравноосигурителна каса и Министерство на здравеопазването, че българските лекари и особено в частта на болничната помощ, няма да надхвърлят и в последни години не се надхвърля броят хоспитализация от около 2 милиона и 15-20 хиляди, то що тогава е това обем и лимит в болничната помощ?
Предложените от нас финансови параметри в извънболничната помощ ще гарантират спокойствие и сигурност в системата, ще гарантират и невъзможността моите колеги да изпадат в изключително неудобната ситуация в месец и половина след раздаването на регулативен стандарт или на максимум два, да се изправят с неудобство пред своите пациенти и да отказват направленията за консултации със специалисти или за изследване, най-образно казано, било лабораторни или образна диагностика.
Точно по този начин ние ще изпълним и със смисъл идеята за натовареността, за повишаване значимостта на извънболничната помощ и по този начин да облекчим действително изключително разходоемката и скъпо струваща болнична помощ. Благодаря за Вашето внимание.
Надявам се да вземете под внимание нашето становище.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други изказвания има ли? Няма.
Закривам дебата по този Законопроект и подлагам на гласуване Законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., № 602-01-66 от 31 октомври 2016 г., внесен от Министерския съвет.
Който е „за“ Законопроекта, моля да гласува.
„За“ – 12, „против“ – 4, и още 1 – господин Чобанов, 5.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към следваща точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ, № 602-01-65.
Господин Бисер Петков – управител на НОИ, ще докладва Законопроекта.
БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър, госпожи и господа заместник-министри, дами и господа!
Проектът на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. е съобразен с основните допускания в бюджетната прогноза за периода 2017-2019 г., с очакваното изпълнение на текущия бюджет на държавното обществено осигуряване и със заложените политики и параметри на осигурителната система в Кодекса за социално осигуряване.
В подобластта на приходите, спрямо действащото законодателство, в Проекта за 2017 г. са заложени следните основни политики.
Отчита се увеличението на размера на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии“ с един процентен пункт от началото на следващата година, конкретно 18,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., при съотношение 10,5% за сметка на работодателя, и 8,3% - за сметка на работника, и 13,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г.
Втората промяна е свързана с увеличение на размера на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ с 20 процентни пункта – от 40,8 на сто на 60,8 на сто, за родените преди 1 януари 1960 г., и 55,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г.
Ефектът върху приходите от осигурителни вноски от тази промяна е от около 216 млн. лв. допълнителни приходи.
Предвижда се през 2017 г. запазване размерите и съотношенията на осигурителните вноски за останалите фондове на държавното обществено осигуряване.
Минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и групи професии се запазват на нивата от 2016 г., като са приведени в съответствие с прогнозния размер от 460 лв. на минималната работна заплата за следващата година.
Минималните осигурителни доходи нарастват средно с 2,6 на сто за 2017 г. в сравнение с 2016 г. с ефект върху приходите от осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване в размер на 24 млн. 300 хил. лв.
Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2015 г. се увеличава съответно на 460 лв., 500 лв., 550 лв. и 600 лв. в сравнение с нивото от 2016 г. От тази промяна се предвиждат 37 млн. 500 хил. лв. допълнителни приходи от осигурителни вноски в сравнение с бюджета за тази година.
Запазва се минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители на 300 лв., на нивото от 2016 г.
Запазва се и размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица на ниво от 2600 лв.
В областта на разходите в Проекта за 2017 г. са заложени следните политики.
Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за всички категории труд.
От 1 януари 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1,1 на 1,126 с процент, който е определен по правилото на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване и който е 2,4 на сто.
От 1 юли 2017 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2016 г. не се осъвременяват по чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване, а се преизчисляват с новия процент за всяка година осигурителен стаж. За тази мярка са предвидени допълнително 113 млн. лв.
Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост се увеличават от 1 юли 2017 г. със същия процент – 2,4 на сто.
Максималният размер на получаваните една или повече пенсии, както за новоотпуснатите, така и за тези, които са в състояние, се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход – на действащото ниво от 910 лв.
Запазват се условията за изплащане на краткосрочните обезщетения и помощи, като същевременно с цел създаване на възможности за по-добро съчетаване на професионалния и семейния живот се предлагат промени, свързани с възможността за майките, респективно осиновителките, които имат право да ползват отпуск за бременност и раждане до 1 година, но не го използват, а се върнат на работа, да получават 50% от полагащото им се обезщетение.
Предвижда се паричните обезщетения за безработица да се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за период според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г.
В резултат от прилагането и отразяването на тези политики в бюджета на ДОО за следващата година, за 2017 г. се предвиждат по приходите и получените трансфери да постъпят общо 10 млрд. 375 млн. 600 хил. лв., което представлява 11,2% от брутния вътрешен продукт, в това число: приходите от осигурителните вноски се планират в размер на 5 млрд. 614 млн. 700 хил. лв., което възлиза на 6,1% от брутния вътрешен продукт.
Планирани са неданъчни приходи в размер на 38 млн. 300 хил. лв. и трансфери от държавния бюджет към бюджета на ДОО в размер на 4 млрд. 723 млн. 600 хил. лв., като тези трансфери са за финансиране на изплащане на пенсиите и добавките, които се финансират от държавния бюджет в размер на 325 млн. 100 хил. лв., и за покриване на недостига от средства субсидията е в размер на 4 млрд. 398 млн. 500 хил. лв., което е с 320 млн. 700 хил. лв. по-малко спрямо размера на субсидията в Закона за бюджета на ДОО за тази година.
Тук бих искал да подчертая, че прилагането на политиките и промяната в параметрите на осигурителната система, заложени с последната реформа от 2015 г., има оздравителен ефект по отношение на финансовото състояние на държавното обществено осигуряване. За първа година имаме съществено намаляване на размера на дефицита в бюджета на ДОО.
За следващата година се предвиждат разходи и предоставени трансфери в размер на 10 млрд. 375 млн. 600 хил. лв. Най-големият разход е за пенсии. Планират се 8 млрд. 936 млн. 300 хил. лв. за изплащане на пенсии, което възлиза на 86,1% от всички разходи на държавното обществено осигуряване.
Относителният дял на разходите за пенсии от брутния вътрешен продукт се запазва на нивото от миналата година – 9,7 на сто, като предвидените средства за пенсии са с 235 млн. лв. или с 2,7% повече в сравнение с размера им в бюджета на ДОО за тази година.
Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2017 г. се предвижда да достигне 341,57 лв., което е 3 на сто номинален ръст.
Планираният нетен коефициент на заместване на дохода е 53,9 на сто, а планираният системен коефициент на зависимост, тоест съотношението между броя на осигурените лица и съответно пенсионерите е 78,8 на сто.
Планираната сума за изплащане на социални помощи и обезщетения е 1 млрд. 350 млн. лв., което е 13% от общите разходи на бюджета на ДОО, като средствата са със 126 млн. 500 хил. лв. повече в сравнение с тазгодишния им размер.
За издръжка на службите по социалното осигуряване, планираният размер е 81 млн. 800 хил. лв., което е 0,79 на сто от общите разходи на бюджета, като предвидените средства са за 6 млн. 200 хил. лв. повече в сравнение с бюджета на ДОО за тази година, като 2,8 млн. лв. са за персонал и 3 млн. 300 хил. лв. са разходи за издръжка, свързани със съответно изплащане издръжката на изплащането на пенсиите, което се извършва от“Български пощи“.
С § 3 от Преходни и заключителни разпоредби на Законопроекта се предлагат изменения и допълнения в Част първа „Държавно обществено осигуряване“ на Кодекса за социално осигуряване, както и в други закони, които са пряко свързани с изпълнението на бюджета на ДОО, с политиките, които се провеждат и са свързани с прецизиране на разпоредби и промени във връзка с някои затруднения при практическото прилагане на Кодекса.
Това е накратко по Проекта на закона за бюджета на ДОО за следващата година. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Петков.
Уважаеми колеги, гости! Откривам дебата.
Заповядайте.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
С колегата Димитров ще се въздържим по отношение на този бюджет.
Ние не смятаме, че е удачно и че е добро решението размерът на минималната пенсия да се увеличава само с 2,4% при положение, че имаме толкова добро изпълнение на бюджета за тази година. Бюджетните прогнози за следващите години също виждаме, че са добри по отношение на приходите и на очакваното намаляване и на дефицит, увеличаване на събираемостта на данъците, таксите и митните сборове. Смятаме, че в това отношение правителството трябва да бъде насърчено да бъде още по-настойчиво в събирането на тези публични държавни вземания и смятаме, че би следвало да имаме едно по-голямо увеличаване размера на пенсиите от тези 2,4%.
Освен това не смятам, че е удачно като законодателна техника да се правят помени в Кодекса за социално осигуряване, от които една част може да са технически, но друга част въобще не са технически, съществени са, отнасят се до оспорване и обжалване на актове на териториалните дирекции, на поделенията на НОИ пред съд, отпадане на такова обжалване за някои случаи, съкращаване на срокове и въобще не мисля, че е удачно през Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване да си правим експерименти и да променяме съществени части от Кодекса за социално осигуряване. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз само ще допълня колегата Митев.
Първото, което е – увеличението на пенсиите с 2,4 на годишно изражение обаче представлява 1,2, тъй като самото увеличение на пенсиите е от 1 юли, тоест от средата на годината.
Ако прибавим към това, че 1,2 е реалното изражение на увеличението на пенсиите за следващата година, за 2017-а, и сложим, че инфлацията е отрицателна – 1,5, това сами можете да сметнете колко е реалното покачване на приходите и каква ще бъде покупателната способност на българския пенсионер през следващата година, особено на тези с минималните доходи.
Аз не съм съгласен и с друго. Не съм съгласен и за още една поредна година да се държат парите за втората година за майчинството на 340.
Приветствам мерките да се върнат майките като служещи, като работници в икономиката и да генерират приходи за хазната, но не го приветствам да става посредством това приходите на тези, които решат да останат в къщи, да гледат децата си, да бъдат под минималните за страната, а именно 460, каквито са от началото на януари.
Другото, което е – също смятам, че има съществени промени, които се правят с Преходните и заключителните разпоредби, именно промяната на чл. 6, което касае сектор „Сигурност“, тоест осигуровките, които са заети в този сектор, и 20% се прехвърлят към Фонд „Пенсии“. Оттам идва и едната част, която Вие компенсирате като недостиг, като дефицит именно посредством това и посредством увеличението на осигурителната вноска, така че аз определено няма да подкрепя и даже ще бъда по-краен, ще отида по-далеч – ще гласувам против бюджета. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Александров.
Само ще ми позволите една забележка към Вашето изказване.
Не за шест месеца увеличението, защото то се прави от юли до юли, така че практически заема шест месеца от тази година, но всъщност има и шест месеца от предходната година, както и за следващата.
И, второ, ако позволите – дефлацията ще увеличи покупателната способност, няма да я намали, така че тук малко бъркате термините.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Ако ми позволите, само да Ви отговоря.
Точно на стр. 19 или стр. 20 – при мерките при инфлацията, е записано, че инфлацията ще бъде 1,5%.
Отделно, на ръка Вие казвате:“ от година до година, от юли до юли“, но ние разглеждаме бюджетите в рамките на 2017 г. Ние не влизаме в рамките на 2018 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Първи януари 2017 г. до 30 юни 2017 г. действа увеличението от 2016 г., но както и да е. Това са подробности. Благодаря.
Заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Васил Тодоров – Българска търговско-промишлена палата.
Ще представя същата позиция на Търговската палата, която изразихме в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Там не подкрепихме Проекта на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване 2017 г.
Ще маркирам само основните аргументи в тази насока, тъй като ще представим писмено становище.
Първо, не приемаме административното увеличение на минималната работна заплата от 420 лв. на 460 лв. Там настояването на работодателските организации е да се съгласува механизъм за определяне на минималната работна заплата, който да отразява определени показатели, като за нас изключително важно е това да бъде производителността на труда. И ако забележим това увеличение, което е близо 10% в 2017 г., по никакъв начин не кореспондира с очаквания ръст на производителността средно годишно с 2%.
Също така не приемаме и средното увеличение на минималните осигурителни доходи с 2,6% следствие на увеличаване на минималната работна заплата, тъй като работодателските организации през тази година не участвахме в договарянето на ръст на минималните осигурителни прагове, тъй като там настояваме – първо, този инструмент да бъде премахнат от Закона, а също така и другият аргумент беше липса на консенсус по отношение на механизъм за определяне на минималната работна заплата.
На следващо място – считаме, че следва да отпадне задължението на работодателя да плаща болничните през първите три дни, като това беше временна мярка, която обаче в последните години виждаме, че придобива един постоянен характер.
В тази насока имаме констатации, предложение действително да се реформира, да се промени тази система, тъй като постоянно постъпват сигнали от страна на работодателите, че се злоупотребява с болничните.
Тук може би трябва да се даде възможност и на работодателя да оспорва в определени ситуации болничните, а и самият ръст в разходите за болнични през последните години показва, че е необходимо да се обърне специално внимание в тази насока.
На последно място ще посоча, че продължава да не се приема и нашето предложение за изравняване съотношението 50 на 50 при разпределение на разходите за осигуровки между работодатели и работници и служители.
Поради тези аргументи, които представих, изразяваме неподкрепа по отношение на Проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, ние няма да подкрепим този Закон, поради следните причини.
Ще обобщя, разбира се, в случая от макроикономическа гледна точка.
Първо, до колкото социално здравноосигурителните вноски са част от косвените данъци, ние не виждаме промяна в ненормалното съотношение между преки и косвени данъци, като приходи в бюджета. Нарушават се европейските практики. Както знаете, у нас това съотношение не отговаря на политиките на страните – членки на Европейския съюз.
И като погледнем промените в преките и косвените данъци виждаме, че преките данъци на практика в 3-годишния период 2017 и в следващите две години, се увеличават само с 0,1, а косвените данъци намаляват с 0,2, което ще рече, че въобще не може да се говори за стопяване на разликата, тъй като става дума за 0,1, а в същото време здравноосигурителните вноски растат с 0,3.
Първи извод – че социалната поляризация се задълбочава, тъй като по-високата динамика на вноските за социално и здравно осигуряване ще легнат на плещите на средната класа и по-бедните българи, тъй като се запазва таванът от 2600 лв.
Аз мисля, че това е извод, който не подлежи на контрааргументи.
Второ, няма как да се съгласим с увеличението на възрастта на пенсиониране и аргументите, и статистическите показатели, които показват продължителността на живота в България, и на другите страни – членки на Европейския съюз.
На трето място – минималната пенсия, тук става дума за увеличение на социалната поляризация и сред българите, които получават пенсии, тъй като минималната пенсия, както виждате, расте с процент, който е под заложения растеж на брутния вътрешен продукт и то със съществена разлика от близо 0,5-0,6, което ще рече, че ножицата в равнището на пенсията – минимална пенсия, средна пенсия, ще се отвори още повече.
Що се касае до въпроса за минималната работна заплата, известно е, че по този въпрос има дискусия в Европейския съюз. Има страни, където има такава минимална работна заплата, и други страни, където няма. Ние подкрепяме това, че остава минималната работна заплата.
Разбира се, ние не подкрепяме това, че на практика правителството ни предлага – първо, правилна посока на движение, повишение на минималната работна заплата на 460 лв. Това е добре, съобразно възможностите. Може да се спори дали може повече или по-малко, но ние недоумяваме защо правителството залага замразяване на минималната работна заплата през 2018 г. и 2019 г.
Ще стане дума тук и в пленарна зала. И ние се надяваме, че правителството ще намери някакви смислени аргументи, за да каже защо замразява тази минимална работна заплата, тъй като и тук става дума за увеличение на социалната пропаст между бедни и богати в България – първо.
Второ, става дума за преразпределение на създадения брутен вътрешен продукт не в полза на средната класа и на по-бедните, а що се касае до дискусията, която възниква: дали нараства много или намалява минималната работна заплата и какво отношение има към конкурентоспособността, скъпи колеги, тази дискусия може да се води, първо, като извадим статистиката и да видим, че страните в първите 20, ако искате и в първите 30 по конкурентоспособност в света са страни с най-висока минимална работна заплата и средна работна заплата.
Съгласни сме, че трябва да има отношение към производителността на труда, разбира се, но ключовият въпрос ще бъде спрямо какво изходно равнище на производителност на труда, тъй като очевидно е, че преразпределителните процеси на бюджета, които се предлагат и в този бюджет – 2017 г., не предлагат абсолютно нищо ново спрямо 2016 г., тоест няма нови политики в преразпределението на брутния вътрешен продукт, няма политики по отношение на социално здравно осигуряване, освен че се задълбочава социалната поляризация и се увеличава възрастта за пенсиониране.
Няма как ние да подкрепим такъв бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи?
Госпожа Гонева, КНСБ.
АСИА ГОНЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, министри, заместник-министри, уважаеми колеги!
Бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2017 г. е разработен на високо професионално ниво, по традиция. И по традиция в него се съдържат изменения на нормите от Кодекса за социално осигуряване, които, така или иначе, са отразени по определен начин.
Моята организация оценява високо усилията на вносителите за това да бъдат подобрени параметрите на приходите.
Тук искам да споделя, че ние оценяваме това, което се прави по отношение на минималната работна заплата, по отношение на възстановяването на част от загубеното равнище на вноската за Фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, 20-те процентни пункта по отношение на лицата по чл. 69 и въпреки това, въпреки тези усилия, считаме че не са достатъчно смели крачките, които са направени, за да бъде още повече подобрено финансовото състояние на системата на държавното обществено осигуряване.
Не отричаме това, че с 300 млн. лв. се намалява дефицитът за следваща година. Това е стъпка във вярната посока, но, пак казвам, бихме желали тези стъпки да бъдат малко по-смели.
Няколко думи по параметрите на приходите ще кажа.
Казах вече за вноските, че ни удовлетворява ръстът на минималната работна заплата, но за жалост минималната работна заплата е единственият параметър от минималните осигурителни доходи в таблицата към чл. 8.
Ръстът, който беше споменат тук от управителя на НОИ като приходи, е около 24 млн. лв., което е твърде незначително на фона на това, което други години е било правено.
Искам да кажа, че такова понятие като „административно увеличение“ нито на минималната работна заплата, нито на други параметри споделяме, тъй като смятаме, че правата на правителството са същевременно и задължения и намираме напълно в реда на нещата да се предприемат действия, които са в посока на увеличение на приходните параметри на бюджета и най-вече на параметри, които дават възможност да се увеличава благосъстоянието на българското население.
И веднага бързам да кажа, че ако ръстът на минималната работна заплата, който е около 9,5% дори наполовина беше приложен към таблицата на минималните осигурителни доходи, тези 24 и малко повече милиона, биха били поне 50 милиона.
Оценяваме планираното увеличение по отношение на самоосигуряващите се лица, което е с около 50 лв., но ни се струва, че крайно време е да бъде направен един анализ дали тази стълбица, която прилагаме има ефекта, който беше търсен. Все пак, на нас ни изглежда много по-разумно да се възприеме едно средно ниво, да речем, от 500 лв., и последващото преизчисление на база фактически реализирани приходи от съответните лица ще даде истинския приход.
Искам да обърна Вашето внимание, че за поредна година земеделските стопани стоят на същото равнище на осигурителен доход и това генерира един такъв индивидуален пенсионен коефициент, който не дава дори минимална пенсия на това ниско ниво, за което вече беше говорено от преждеговорившите, така че тук Ви призовавам да помислим за въвеждане на изравняване на дохода в края на годината на тази група осигурени лица поне до тогава, докато Министерството на земеделието не направи усилия заедно с други експерти, които виждат различни подходи, да се пристъпи към едно по-обективно увеличение на минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите.
По отношение на максималния осигурителен доход, който се задържа на настоящото си ниво, ние не намираме обективни причини. Беше вече споменато тук от господин Гечев, че този подход прави лицата с доходи над 2600 лв. по-облагодетелствани, отколкото останалите лица.
По отношение на разходите ще обърна внимание на няколко неща, които са обвързани с едни конкретни предложения, които в края на нашето становище, с което, надявам се, всички депутати разполагат, има определена връзка.
Предвиденото преизчисление на пенсията с новия процент за всяка година осигурителен стаж, което за нас е правилният път за увеличаване на пенсиите, съдържа в себе си един, как да кажа, особен дискриминационен заряд, затова защото по силата на действащото законодателство това ще бъде направено за новоотпуснатите пенсии от началото на годината, а за пенсиите, които са отпуснати до края на тази година, ще се направи от 1 юли следващата година.
Това поставя в изключително неравнопоставено положение лица, които само с няколко дни разлика ще подадат документите си за пенсия. Отделно от това създава предпоставки за недоволство и протести от страна на тази група лица, което ми се струва, че би могло да бъде избегнато, макар че си даваме ясна сметка, че това просто струва пари.
Така или иначе, обаче ние предлагаме едно увеличение на максималния осигурителен доход, което ще генерира поне 50 млн. лв., защото нашето предложение от 2600 – 2800. В този диапазон има около 97, ако не ме лъже паметта, хиляди лица, които декларират такива доходи и по наши изчисления това би дало възможност да се генерират тези 50 млн. лв. приходи в осигурителната система.
Веднага ще призная, че не сме направили нужните разчети за това какво би струвало това на държавния бюджет под формата на осигурителни вноски за лицата, които са с този по-висок осигурителен доход и евентуално една минимална, може би, загуба от данък доход.
Най-сериозното наше притеснение е свързано с равнището на обезщетението за безработица, което не знам вече за коя година, сигурно сме Ви омръзнали да Ви говорим на тази тема, е на ниво от 7,20, което по никакъв начин не може да бъде оправдано. В този диапазон има една не малка група осигурени лица, които получават обезщетение на равнището на минималното.
В заключение ще си позволя само да обърна внимание върху нашите конкретни предложения и разчети, които сме направили, които, както казах, трябва да претърпят известна корекция с оглед на това, което ние не сме отчели, но нашите конкретни предложения са следните: да бъде коригиран максималният осигурителен доход на 2800 лв., като от това държавното обществено осигуряване ще получи 50 млн. лв. допълнително.
Считаме, че приходите за държавното обществено осигуряване за следващата година са изключително подценени. Нашите аргументи се крият в традицията от последните години за преизпълнение на приходите, от заложеното увеличение на средния осигурителен доход и ръста на осигурените лица, който е заложен в бюджета за следващата година, сравнявайки със състоянието за тази и най-вече с фактическото изпълнение.
Считаме, че не е невъзможно да се постигне настоящето за тази година преизпълнение, което е над 200 млн. лв., но предлагаме корекцията, която да бъде направена, да бъде минимална с оглед на това да не Ви подведем, затова предлагаме с 50 млн. лв. да бъдат увеличени приходите. Така се генерират общо около 100 млн. лв. допълнителни приходи, които Ви предлагаме да разпределим по следния начин.
Да бъде повишено обезщетението за безработица, минималното, от 7,20 на 9,50, което ще изисква 15 млн. лв. на този разход; за краткосрочните обезщетения повишеният разход ще бъде около 4 млн. лв. от максималния осигурителен доход и за да изчистим този дискриминационен подход, който се съдържа в момента в законодателството, за да може новият коефициент от 1,126 да бъде приложен от 1 януари за абсолютно всички пенсии, е един сериозен, наистина, разход от 108 млн. лв.
Също така считаме, че през тази година, когато се прави преизчисление на всички пенсии е редно да помисли и за тавана на пенсиите, тъй като Вие знаете колко сериозно недоволство предизвиква това у тези лица, чиито пенсии са отрязани от този таван, от новия максимален осигурителен доход, който ние предлагаме, новият максимален размер на пенсията ще изисква нови 33 млн. лв. допълнително, по-точно 33 млн. 200 хил. лв.
Така, ако направим един разчет за нетния ефект от нашите предложения, се получават около 60-ина милиона лева допълнителен разход, който трябва да бъде направен от бюджета на държавното обществено осигуряване и много се надявам между първо и второ четене да се намерят депутати, които са прегърнат нашите предложения, затова защото, не защото ги прави КНСБ, а защото наистина са в интерес на хората и през тази, и през следващата година ми се струва, че трябва всички заедно да направим максимални усилия наистина и осигурените лица, и пенсионерите да разберат, че това е един нов подход, който се прилага, който да даде много повече доверие в осигурителната система и в това, което ще се случва с пенсиите в бъдеще. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, като ще помоля по-кратичко, да не се разпростираме много и да оставим минутки за изказване и на другите.
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Румяна Георгиева – Конфедерация на работодателите и индустриалците в България.
КРИБ представи позицията си в Националния съвет за тристранно сътрудничество по обсъжданите днес законопроекти.
За нас проектобюджетът се основава на параметрите, които са заложени в 3-годишната бюджетна прогноза и приетите законови промени, които миналата година с участието на социални партньори и дълги дебати, бяха постигнати и компромисни решения в областта на социалното осигуряване.
За нас предложения Законопроект показва една трайна и устойчива политика в осигурителните отношения, поради което КРИБ подкрепя обсъждания Законопроект.
От предложения Проект се вижда, че имаме една кратка стъпка в една финансова стабилност на бюджета, тоест по-малко субсидии, сравнени с предходната година.
За нас, отчитайки устойчивата политика по отношение на пенсиите, положителни параметри са запазването на минималния осигурителен доход на нивата от 2016 г. и ръст единствено там, където доходите са били под минималната работна заплата – позиция, която е отстоявана от национално представителните работодателски организации за приемане на пакет от мерки, предвиждащи временно преустановяване на колективното договаряне до приемане на ясни критерии и механизми за определяне на минималната работна заплата.
Отчитаме и поставеното начало при създаването на работни групи за работа по механизъм за определяне на минимална работна заплата, както и поетите ангажименти от страна на Министерство на труда по ратифицирането на Конвенция 131.
Подкрепяме спазването на размера на максималния осигурителен доход на нива от 2600 лв., така както е заложено в 3-годишната бюджетна прогноза.
Подкрепяме и запазването на нулевата ставка за Фонд „Гарантиране на вземане“, което отчитаме като един правилен подход, предвид натрупаните средства, които могат да гарантират потенциалните бенефициенти дори и в един по-голям риск.
Въпреки че в Преходните и заключителни разпоредби е направено предложение за промени в КСО, не виждаме предлаганото нееднократно от страна на работодателите отпадане на чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, както за нас остава и нерешен проблемът със запазване на съотношенията в осигурителни вноски между работници и служители и заплащане на временната нетрудоспособност за първите три дни, което оставяме за бъдещи дебати. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване по този Законопроект?
Заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (БСК): Ние подкрепихме Законопроекта за бюджет на ДОО за 2017 г. в Надзорния съвет и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Всички изразени преди мен съображения на колегите от работодателските организации са, че ние многократно сме заявявали несъгласие по отношение на минималната работна заплата.
Длъжен съм да отбележа забавянето на дебата между социалните партньори и обществения дебат по следващите стъпки в реформата на осигурителната система, засилване на контрола, който се упражнява, на връзката на осигурителните права и издължаване на вноските, реформата в медицинската експертиза на работоспособността.
Един коментар по ръста на осигурителните вноски, консултиран със социалните партньори, със стъпка 1% в следващите две години. Не допускам, че е широко известно – ние вече сме достигнали и от следващата година надхвърляме осигурителните задължения или общата осигурителна вноска, включително здравно осигуряване, пенсионни и други осигурителни рискови права – надхвърляме нивото, което съществуваше преди 25 – 26 г. Считаме, че сме на предела на увеличаване на осигурителните вноски, при значително снижаване броя на осигурените лица – над 35-40%, в зависимост от начина, по който то се изчислява.
В тази връзка в бюджета е предвиден символичен ръст на осигурените лица – 0,06%, деклариран в макрорамката на бюджета.
Основно в тази посока е увеличаване на заетостта, на броя на работните места. Виждаме балансиране на снижаване на трансфера, с който държавният бюджет ежегодно покрива дефицита на ДОО.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроекта за бюджет на държавното обществено осигуряване за 2017 г., № 602-01-65 от 31 октомври 2016 г.
Гласували: за – 10, против 3, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.


Преминаваме към:

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2017 г.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ще започна с това, с което ме провокира изказването на бившия финансов министър колегата Чобанов. На 11 октомври НСИ публикува ревизирани данни за брутния вътрешен продукт (БВП) за периода от 2000 г. до първото полугодие на 2016 г.
В рамките на шегата ще коментирам, че Законопроектът за държавният бюджет не създава брутния продукт и не определя качеството на статистическата информация, която се предлага от НСИ. Ако беше обратното, щях да запиша в държавния бюджет 20% ръст на БВП, но това едва ли щеше да се състои.
За нас от гледна точка на макроикономическите показатели е важно до коя фаза на икономическия цикъл се намираме, и второ, как измененията в макроикономическите показатели от едната в следващата година (от 2016 до 2017 г.) влияят на развитието на икономиката като темп, като основни насоки, и най-вече за целите на планирането на приходната част на бюджета.
Основните компоненти, които формират приходната база или я стесняват, как се изменят? В този смисъл искам да уверя народните представители, че оценките, които са направени за измененията в приходната част на бюджета, са реалистични и не се влияят от методологическите изменения в номиналните размери на БВП, които НСИ направи. Ще обясня защо.
Ако погледнете професионално старата и новата оценка на НСИ за размерите на БВП, ще забележите, че разликата между 2016 и 2017 г. при старата и новата оценка на ръста на номиналния размер на БВП е пренебрежимо малка. Старото нарастване при старата прогноза от края на септември, която НСИ представи, показваше нарастване около 3,5 милиарда номинален размер на БВП от едната в другата година. Новата показва нарастване 3,6 милиарда номинален размер на БВП. Ако оценяваме приходите, важно е да влезем в детайлите на тези изменения.
Ще забележим, че ако сравняваме двете прогнози, на практика имаме намаление на ръста на крайното потребление между старата и новата прогноза с около 86 млн. лв. Тоест чисто хипотетично тезата, че има скрити приходи в бюджета, се опровергава поне по линията на това, че в старата прогноза нарастването от 2016 в 2017 г. на крайното потребление, което е основа за косвените данъци, беше по-голямо отколкото нарастването в крайното потребление, което сега дава НСИ с новата прогноза. Това изменение е пренебрежимо малко, за да повлияе на прогнозата, и то от части се компенсира от друг компонент в БВП – нетния износ, който със 102 милиона влияе в случая положително. Тук виждам колеги журналисти, на които им беше интересна тази тема. Предлагам и те да направят този анализ, за да видят, че нарастването в приходите, които сме заложили спрямо очакваното изпълнение за 2016 г., е значително. Измерва се в милиарди. Според нас трудно бихме могли, без да излезем от традицията на МФ, да бъдем консервативни в прогнозите си с оглед да не планираме разходи, които в последствие на неизпълнение на приходната част да разширят дефицита. Трудно бихме могли да натоварим допълнително приходната част.
Правя този коментар, за да върна фокуса върху дебата за политиките, заложени в бюджета, и да убедя народните представители, че направените методологически изменения в БВП и оценката за него от 2000 г. досега могат да послужат като добра основа за анализ на статистическите редици от 2000 г. насам като дял на разходите в БВП и други съпоставки, но не биха могли да повлияят съществено в нашите прогнози за приходната част на бюджета за следващата година.
Какво предлагаме с годишния Закон за държавния бюджет за 2017 г.? Коментирах макроикономическите оценки. За следващата година очакваме реален растеж на БВП. Оценките са между 2,5 и 3%. Отново правим уговорка, че на база на измененията, които НСИ представи, ръстът може да бъде малко по-висок от 2,5%, с които 3 годишната бюджетна прогноза борави.
По отношение на пазара на труда нивото на безработица се очаква да забави темпа си на намаление през 2017 г. Очакваме средната стойност да е 7,3% от работната сила. Задържащ ефект върху спада на безработицата се очаква и по линия на по-бавното намаление на работната сила в резултат на мерките, които коментирахме преди малко за повишаване на възрастта и стажа за пенсиониране, които се очаква да задържат хора в трудоспособна възраст по-дълго на пазара на труда.
За нарастването на икономическата активност на населението се очаква да допринесат и провежданите активни мерки на пазара на труда, като в средносрочен план се очаква коефициентът на безработица да се повиши до 6,5 на сто през 2019 г.
Средногодишното повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени през 2017 г. се очаква да бъде 1,5%. Веднага правя уговорката, че последните оценки за инфлацията дават възможност да се прогнозира, че нивото на инфлация, което се очакваше на по-ранен етап, вероятно през следващата година няма да бъде достигнато, но се предвижда ускоряване заради по-високите международни цени на петрола и на енергийните суровини, нарастване на вътрешното търсене. Влиянието на промените в данъчната политика върху динамиката на потребителските цени се очаква да бъде сравнително слабо, тъй като изменението в данъчната политика в тази насока се свързва единство с промяната на облагането на тютюна с акциз.
Средносрочната перспектива е обвързана със заложените приоритети за запазване на стабилност на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане към предварително заявените консолидационни стъпки за периода 2017 – 2019 г. Запазихме от пролетната прогноза очакванията си за скоростта, с която трябва да намаляваме дефицита. За периода 2017 – 2019 г. се планира 1,4% от БВП дефицит за следващата година, 1% за 2018 г. и 0,5% от БВП в 2019 г.
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма се движат в границите от 38,4% за 2017 г. до 37,7% от БВП за края на прогнозния период, който разглеждаме.
Общите разходи в средносрочен план показват тенденция на минимално намаление – от 39,8 на сто през 2017 г. до 38,2 от БВП за 2019 г.
По отношение на неснижаемия размер на фискалния резерв сме предложили за поредна година фискалният резерв да не може да бъде под 4,5 млрд. лв.
По отношение на допусканията и прогнозираното нетно дългово финансиране за периода 2017 – 2019 г., съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП се очаква да бъде около 25% към края на периода. Веднага бързам да коментирам, че фискалният буфер, който бе предвиден в бюджета за 2016 г., за радост остана неизползван. В този смисъл нетното дългово финансиране през следващата година ще бъде отрицателно, тоест държавният дълг ще намалее с погасяването на падежиращи емисии.
Приоритетите в Бюджет 2017 коментирахме многократно на фазата на предварително съгласуване в рамките на изпълнителната власт и със социалните партньори.
Ако го мерим с количествата средства, които бюджетът отделя повече – това е образованието и насърчаване на реформите в сектора. За реализиране на приоритетите в образованието ще се изпълняват мерки за гарантиране на равен достъп до качествено образование, професионална подготовка и растеж, основан на знанието и науката, развитието на младите хора и привличането на млади учители в системата на средното образование, в тази връзка и политиката за увеличение на възнагражденията в средното образование с фокус върху увеличение на заплатите на младите учители.
Знаете за дебата в Консултативния съвет за национална сигурност през 2015 г., когато се обединихме, че трябва да изпълняваме критериите за членство в Северноатлантическия пакт, числовите критерии, които на финансовия министър едва ли му се нравят, но са приети и трябва да бъдат изпълнявани – 2% от БВП за отбрана. За нас това още не е постигнато като държава, но трябва да спазваме тази посока.
В същата връзка са приетите през 2016 г. от Народното събрание програми за модернизация на Българската армия, част от които са намерили място в бюджета за 2017 г. с частта, която се предвижда като план за инвестиции в двата проекта, свързани с модернизацията на армията – придобиването на нов многоцелеви изтребител за нуждите на ВВС и покупката на кораби за Военноморските сили.
За здравеопазването може да се отчете укрепването на спешната медицинска помощ чрез предоставяне на допълнителни средства за персонала в бюджета на Министерството на здравеопазването, с което за поредна година ще дадем възможност за увеличение на възнагражденията в спешната помощ. Тази мярка дава резултат. Броят на екипите се увеличава и капацитетът на спешната помощ расте. Има още какво да се желае, затова и политиката на укрепване на спешната помощ продължава.
С фискалната рамка се дава възможност за продължаване в 2017 г. на приоритетната за правителството Програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
Няма да цитирам политиките, свързани с приходите. Измененията в данъчните закони са предмет на отделен дебат в парламента, свързани с измененията на данъчните закони, които бяха одобрени на първо гласуване.
Няколко думи за основните разходни политики.
По политиката в образованието – преодоляване на недостига на педагогически специалисти и мотивиране на младите хора да изберат учителската професия чрез увеличение на възнаграждението на заетите в сектора и поддържане на средната учителска заплата над средната за страната. За увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти за 2017 г. са предвидени допълнително 100 млн. лв. За изпълнението на поетите ангажименти по колективното трудово договаряне в системата на предучилищното и училищното образование – 12 млн. лв., за компенсиране увеличението на минималната работна заплата и за вноската за фонд „Пенсии“ към ДОО – 26,2 млн. лв. Осигурена е възможност за ресурс за подобряване на физическия достъп до образователните институции чрез определяне на защитени детски градини и разширяване правото на безплатен транспорт на учениците от 16 г. до завършване на средното образование, както и за поддръжка на автобусите, предоставени на училищата. За изпълнение на тази мярка в бюджета има 7,1 млн. лв. По отношение на концепцията за приобщаващо образование, заложено в Закона за предучилищното и училищното образование, са предвидени допълнително 6 млн. лв. за изпълнение на мерки, свързани с оценка на индивидуалните потребности на учениците със специални образователни потребности и за подкрепа от специализираните екипи на тези деца. Има дълъг списък от допълнителни мерки, свързани с финансовото обезпечаване на новия Закон за училищното и предучилищното образование.
Няколко думи за висшето образование. Политиката през следващата година е насочена, ако я мерим през ресурса, към подпомагане изпълнението на стартиралите в сектора реформи. Допълнителното финансиране на системата на висшето образование е насочено към увеличаване тежестта на положената комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с пазара на труда върху размера на предвидените средства за издръжка от държавните висши училища – 7,9 млн. лв. са дадени допълнително. Темповете, с които се пребалансира финансирането на висшето образование могат да бъдат и по-добри, но важна е стъпката, която правим в посока на увеличаване качеството на висшето образование. Подпомага се и процесът на консолидация и оптимизация на системата на висшето образование, като е предвиден ресурс, който да бъде предоставен на онези висши учебни заведения, които предприемат мерки в тази посока. Насърчава се и обучението по приоритетни професионални направления. Подпомага се издръжката на защитени специалности, при които се наблюдава дефицит на пазара на труда. Увеличени са и средствата за стипендии на студентите, като допълнителните средства на разчетените за 2016 г. са 3 млн. лв.
По отношение на политиката в областта на отбраната ще цитирам размера на средствата за 3-годишния период за мерките, свързани с модернизацията на армията. За двете мерки са предвидени 1 млрд. 122 млн. лв. за 2017, 2018 и 2019 г., от които за 2017 г. за закупуването на нови изтребители за нуждите на ВВС са предвидени 231 млн. лв., а по отношение на многофункционалните патрулни кораби за ВМС – 171 млн. лв. за 2017 г.
За политиката за подпомагане на семейства с деца. В тази област обръщаме приоритетно внимание на подобряване на ефективността и целенасочеността на семейното подпомагане при отглеждането на децата. Предложени са изменения в Закона за семейните помощи за деца и Закона за интеграция на хората с увреждания, с които по наше мнение се гарантира по-голяма справедливост и по-добра целенасоченост на подкрепата за семействата, отглеждащи деца с трайни увреждания.
От началото на 2017 г. се определя нов вид месечна помощ за деца с трайни увреждания, диференцирана в зависимост от степента на увреждането. Тя ще засегне около 26 хил. деца. Предлаганите размери на помощта са: 930 лв. за семейства, отглеждащи деца с 90% и над 90% степен на увреждане; 450 лв. за деца в семейства, отглеждащи деца от 70 до 90% определена степен на увреждане, и 350 лв. за деца от 50 до 70% степен на увреждане.
За политиката по отношение на пенсиите коментирахме в представянето на бюджета на ДОО.
По отношение на политиката по доходите – липсва хоризонтално решение за увеличение на доходите, но има доста добри мерки по отношение на някои сектори, които изостават спрямо размера на възнагражденията.
Освен минималната работна заплата, която коментирахме, липсва оценка за 2018 и 2019 г., тъй като се надяваме дотогава социалните партньори не без участието на правителството като арбитър или експертиза да договорят методика, по която да нараства минималната работна заплата. Тогава няма да се налага това да е показател, който да се регламентира административно с акт на правителството.
Увеличение има в сферата на социалното подпомагане. Всички агенции на Министерството на труда получават увеличение на възнагражденията. Има стъпки в някои звена на министерствата, които могат да се разгледат детайлно в отделните бюджети член по член.
По отношение на взаимоотношенията на бюджета с общините, през периода 2017 – 2019 г. се предвиждат по-високи стандарти в сферата на социалните услуги, образованието, здравеопазването и културата, които отразяват прогнозния ръст на минималната заплата. Има изменения и в числеността, натуралните показатели на отделните стандарти. Увеличение за 2017 г. е планирано в размера на бюджетните взаимоотношения между общините и централния бюджет с 219,2 млн. лв., като общата субсидия за делегираните от държавата дейности нараства с 200,1 млн. лв. Изравнителната субсидия нараства с 5 млн. лв. Трансферите за зимно поддържане и снегопочистване – с 2,1 млн. лв., а целевата субсидия за капиталови разходи – с 12 млн. лв.
Бързам да коментирам, че в последния етап преди одобряване на Законопроекта от правителството се взе решение да подкрепим административния капацитет на общините. Предвиден е ресурс за увеличение на възнагражденията в общинската администрация. По наши оценки ще се даде възможност с около 10% да има нарастване на възнагражденията в общинските администрации.
Първо, необходимо е укрепване на административния капацитет с оглед ролята и за обслужване на гражданите на територията на съответната община и най-вече, свързано с обстоятелството, че от общинската администрация се очаква да управлява добре средствата от европейските фондове.
В същата връзка сме предложили задълженията на общини към централния бюджет и към националния фонд, свързани с управление на проекти, съфинансирани от европейските фондове за програмния период 2007 – 2013 г., да бъдат редуцирани с 80%. Това са наложените финансови корекции, като е даден 3-годишен срок, в който окончателно да бъдат уредени взаимоотношенията между общините и държавата във връзка с наложените финансови корекции. Ще ги редуцираме с 80% по силата на законодателното предложение. Надяваме се първият програмен период да е изградил достатъчно капацитет и опит както в управляващите органи, така и в бенефициентите, така че тази тежест да намалее в новия програмен период.
Общата ни оценка е, че сравнително доброто икономическо развитие и възможността за отвоюване от държавата на повече територия, тоест подобряване на събираемостта в приходната част на бюджета, ще даде възможност за реализиране на доста политики в разходите, които ще подобрят възможностите на държавата да изпълнява основните си функции както в сферата на социалната сигурност – образование, здравеопазване и култура, така и по отношение на физическата сигурност с гарантирането на модерни и поукрепнали Въоръжени сили.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
Преди да открия дебата, заповядайте, господин Узунов.
ДИМИТЪР УЗУНОВ (ВСС): Уважаеми дами и господа, основният принцип при разработване на бюджета на съдебната власт за 2017 г. е независимост и прогнозиране на оптимален размер на средствата за нормално функциониране на съдебните институции.
В проекта на бюджет на съдебната власт е отразен стремежът за повишаване ефективността на цялостната работа на съдебната система на равнище, отговарящо на членството на България в ЕС. Реформата в тази сфера е насочена към постигане на равен достъп до правосъдие, на европейски стандарти в областта на правната помощ, съдебното изпълнение и алтернативното решаване на спорове.
Разчетите в предложения проект на бюджет за съдебната власт изцяло са съобразени с политиките, изложени в пътната карта за изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата на съдебната система, приета от правителството през април 2016 г. Следва да се отбележи, че предложеният вариант за бюджет на съдебната власт по становището на Министерския съвет се различава с размера на разходите, предложени от Висшия съдебен съвет с 32 млн. лв. Разработеният от Министерството на финансите проектобюджет на съдебната власт за 2017 г., основно е насочен към увеличаване на разходите за персонал. Не са обезпечени обаче средствата за текущата издръжка и капиталовите разходи. Към предложението на Министерския съвет следва да се добавят поне разходи в размер на 10,6 млн. лв., с които смятаме, че ще се обезпечат следните основни функции и дейности, свързани с промените в Закона за съдебната власт: възнагражденията на съдебните заседатели, за които след промяната на чл. 73 от Закона за съдебната власт ще са необходими допълнително около 2,4 млн. лв.; за организацията и провеждането на събрание за избор на членове на ВСС – 2,7 млн. лв.; разходи, свързани с управлението и стопанисването на недвижимото имущество на съдебната власт, включително и средства за наеми на сгради, ползвани от съдебната власт – 3,6 млн. лв.; както и 1,9 млн. лв., за да се достигне нивото за средствата на издръжка за 2016 г.
Предложените разходи за издръжка за 2017 г. са в размер на 47,7 млн. лв. при утвърдени 49 млн. лв. за 2016 г. Искрено се надяваме да получим подкрепата на КБФ към Народното събрание и да одобрите бюджет за съдебната власт за 2017 г. в размер на 575 млн. лв., което ще позволи на цялата съдебна система да функционира нормално.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Откривам дебата. Имате думата.
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Уважаеми дами и господа, на пръв поглед бюджетът изглежда много добре. Проблемът не е в това, че се дават повече пари за отбрана и сигурност, за образование – да не повтарям отново приоритетите, залегнали в бюджета, но дали като се дадат тези пари, ще имаме ефективност при изразходването им.
Ще се спра на парите за отбрана – за двете основни инвестиционни цели на Министерството.
За закупуването на многоцелеви изтребител нямаме забележки, но по отношение на закупуването на патрулните кораби, още когато се съгласуваше решението на Народното събрание, от Патриотичния фронт сме изразили позиция, че това не е добър разход, че много по-добре е да се направи ремонт на сега съществуващите фрегати, а тези средства да бъдат използвани за модернизация на Сухопътните сили, което не се прави в този проект за бюджет.
По подобен начин можем да охарактеризираме и средствата, които се отделят за сектор „Образование“. Увеличаваме парите за образование. Очакваме с финансиране на Закона за училищното и предучилищното образование нещо да се подобри, но на практика виждаме негативни тенденции – падане качеството на средното и висшето образование, което води по-нататък до липсата на качествена работна ръка. Всеки ден чуваме оплаквания от работодателски и неправителствени организации – колко лошо е положението по отношение на висококвалифицираната работна ръка на пазара на труда.
В заключение, не съм удовлетворен от подхода, който МФ предприе тази година (за разлика от добрата практика, която имаше миналата година) – в съкратени срокове, без предварително представяне пред отделните парламентарни групи, без достатъчно време за публично обсъждане. На този етап това ни принуждава с колегата Димитров да се въздържим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще направя една реплика. Не разбрах – Вие считате, че тези 280 млн. лв., които се дават на образованието, ще влошат нещата и за това да не ги даваме, така ли?
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Не съм казал това. Казах, че ако продължаваме както досега, парите, с които отново увеличаваме бюджета за образование, няма да доведат до тази ефикасност, която се цели. Трябва да има промяна в осъществяване на политиката за образование. Да не давам примери от последните взаимодействия с неправителствените организации, където държавата финансира съмнителни поощрения на определени етнически малцинства.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбрах, но все пак да ги даваме ли тези пари или да не ги даваме?
ХРИСТИЯН МИТЕВ: Да, да ги даваме, но когато ги усвояваме, това да става по такъв начин, че срещу тези пари да има резултати. Нещо трябва да се случва по отношение на качеството на образованието, а оттам – и на качеството на работната сила. Иначе година след година слушаме едни и същи анализи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбрах Ви, господин Митев, но не знам дали това е елемент от Закона за държавния бюджет. Не знам дали това е мотив, за да не подкрепите бюджета.
Заповядайте , господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги и гости, ще се опитам в систематизиран вид да анализирам предложения бюджет за 2017 г.
Първо, няколко бележки по отношение на процедурите.
Не е приемливо, че Бюджетната комисия на България е единствената в Европейския съюз – направих си труда да проверя, която научава за проекта на бюджета от интернет. Имахме предварителна уговорка от преди няколко дни – да се срещнем с министъра на финансите и да чуем от него бюджета, да направим някои предварителни бележки, но съгласете се, че е странно – министърът юридически не е задължен, но Министерството на финансите да поиска мнението на членовете на Бюджетната комисия, без да е задължено да се съобразява с тях. Практиката в другите страни – членки на Европейския съюз, е различна.
Второ, не Ви ли се струва странно, че го няма министърът на икономиката?! Колеги, говорим за фискални политики, за икономическо развитие и растеж, но няма такава страна в Европейския съюз – ако икономиката и финансите не са в едно и също министерство, каквито са много, там присъства министърът на икономиката. Тук не само че го няма министърът на икономиката, което личи и от бюджета, тъй като той не се обвързва с икономическото развитие, но няма и отзиви. Вие да сте видели някъде писмено становище на Министерството на икономиката? Какво прави това Министерство – кафе ли пият? Та това им е работата – да дават становище как бюджетната политика става фискална и се обвързва с икономическото развитие.
Трета процедура, много важна. Тук присъства колегата председател на Фискалния съвет. Кога разбра Фискалният съвет за бюджета? Онзи ден – от интернет. Ами знаете ли, че в Европейския съюз бюджет не влиза в парламента, преди да има писмено становище и анализ на Фискалния съвет?! Затова се направиха тези фискални съвети! Нещо сте се объркали в Министерството на финансите. Да не мислите, че сме направили Фискалния съвет, та около Нова година да Ви изпратят картичка с мнението си?! (Смях и оживление в залата.) Много хубаво, но влезте в интернет и вижте как хората си публикуват експертните оценки на фискалните съвети, преди да ги обсъждат в парламента.
Тези три процедурни бележки са много важни!
А сега няколко бележки по същество.
Първо, ниският икономически растеж, заложен в бюджета, не е консервативен. Той е толкова песимистичен, че не знам как да го оприлича. Направихме си труда да направим някои изчисления. Този растеж е с 1,5% по-нисък от най-слабо развитите страни на Европейския съюз. Ние сме на последно място. Няма как да не сте видели в интернет, че Румъния е заложила 3,7 – 4%. Видяхте ли? Вие ни предлагате за следващата и следващите две години, тоест за тригодишния период да станем още по-последни в Европейския съюз. След като Румъния се развива с 3,7 – 4%, Вие ни казвате, че политиката Ви е за 2,5 – 2,7%, значи ножицата между България и Румъния и другите европейски страни се задълбочава.
Вярно е, че има разлика с 1%, както ни предлага правителството, по-висок растеж от средните показатели на Еврозоната. Излиза, че ние ще се изравним със средните показатели при тази разлика на растежа от 1% поне след 150 години. Въпросът е дали българските граждани искат да чакат толкова. Извинявайте, но Вие сте заложили толкова песимистичен и толкова консервативен растеж, с който да се преизпълняват бюджетните показатели, че няма как да бъде приет такъв бюджет, с такъв икономически растеж.
Казваме, че нашата страна трябва да мобилизира ресурси и да поддържа растеж над 3,5 – 5%. Как другите страни залагат такъв растеж?! В Чехия поддържат динамика, която запазва разликата с България; в Полша, Унгария, Словакия, Словения, Румъния – вижте показателите, те са по-добри от тези на България. Тук оправдание за международната обстановка, за това как се движат бившите соцстрани няма. Няма обяснение защо нашата страна предлага растеж, който е 40 – 60% – до два пъти по-нисък от растежа на другите страни в Европейския съюз. Не е приемлива политиката със заложен нисък икономически растеж.
Второ, от миналата година излагаме аргументи и обясняваме, че сега българското правителство продължава обратната посока на дела на бюджетните разходи в БВП. Откъде взехте политика на намаляване дела на разходите и приходите в БВП? Това го има в школите на неолиберализма от по-миналия век и 20-те години на миналия век. Направихме анализ на дела на разходите на Европейския съюз. Миналата година Ви казахме, а тенденцията и сега е същата. Без изключение страните от Европейския съюз си увеличават дела на разходите и приходите в БВП. Няма как в ситуация на икономическата криза и депресия опитна Европа да излезе от нея и да няма увеличение на бюджетните разходи на държавата. Нямам време да Ви посоча, но четете и в интернет. Има достатъчно информация. Всичките закони за бюджетите на страните членки са публикувани. Хората си увеличават държавните разходи за потребление. Вие сте заложили за следващите три години намаление на държавните разходи за потребление с около 2%. Вие сте единственото правителство в Европейския съюз, което предлага такава политика. Трябват аргументи защо плуваме напречно на басейна, за да личим на екрана. Всички си увеличават разходите, а ние ги намаляваме!
Не знам откъде е тази мантра, че трябва да държим тези разходи под 40%. Колеги, средно те са 45%. В развитите страни стигат до 50%. Миналата година дадохме примери с Франция, че е достигала 55%. Но 5% разлика в разходите – тук става въпрос за 4 – 5 млрд. ресурси, които не минават през бюджета, биха могли да се използват за стимулиране на икономическия растеж.
Трето, ще спомена за минималната работна заплата, която също се замразява и която има отношение към потребителското търсене и към стимулирането на растежа през това потребителско търсене на най-бедните българи.
Четвърто, има увеличение на разходите. Впрочем Бюджет 2017 г. е счетоводно чудесно направен бюджет. Там работят високо квалифицирани хора, където едни и същи хора правят бюджета отдавна. Те го правят чудесно, като поддържане функциите на държавата. Но той продължава да не е обвързан с икономиката. Аргументи: стана дума за увеличение на средствата в сфери, които не са реформирани. Ще Ви дам примери за образованието. С какво този бюджет (увеличен с над 200 млн. лв.) решава примерно следните въпроси:
Първо, колегите от правителството отлично знаят, че имаме проблем, като бълваме все повече студенти икономисти и юристи. Ние с какво сме променили структурата? Продължаваме да бълваме икономисти и юристи, а по-голямата част от тях не работят по специалността, но продължаваме да имаме дефицит на инженери, учители и други. Продължаваме да наливаме в сферата, където това не е променено.
Второ, България е донор на Европейския съюз. Ние продължаваме да харчим оскъдните средства, защото сме последната страна в Европейския съюз, да наливаме пари и да обучаваме висшисти, значителна част от които отиват и създават брутен вътрешен продукт в други страни. Болен здрав носи. Бедна България обучава, но нищо не се прави да стимулираме студентите, които остават в България, след като завършат. Няма предложение от правителството как да се реши този въпрос.
Или да вземем сферата на отбраната. Правителството каза: ние гласувахме милиард и половина за нов самолет, само че го разбираме нов тип самолет. Използвам този пример, защото преди месец бях в португалския парламент по обсъждане на икономическата политика на Европейския съюз. От колеги разбирам, които потвърдиха информацията, че делегация от Министерството на отбраната на България е водила разговори с Португалия за закупуване на 31-32-годишни изтребители F16. Ако ще наливаме 1,5 милиарда, това звучи добре за укрепване на отбранителната способност, но в какво ще наливаме пари – в летящ музей на авиотехниката?! (Оживление в залата.)
Давам пример. Министерството на вътрешните работи – никакви реформи! Коректно колегите от Министерството на финансите са посочили, че 99% отиват за работни заплати. Никакви капиталови разходи, никакво подобрение на материалната база, никакви нови критерии за ефективност на МВР. Разбира се, не министърът на финансите прави реформите в тези сфери, но колега, трябваше да бъдете по-настойчив тази година и да искате не те да декларират структурни промени и повишение на ефективността, а като дойдат за пари в Министерството на финансите, да им поискате конкретните резултати.
На пето място, споменахме за държавното потребление.
На шесто място – капиталовите разходи. Миналата година, колега Горанов, Вие се измъкнахте „по терлици“ с 2,5 млрд. лв., като не пожелахте в парламента и в Комисията да ни кажете за какво ще харчите тези 2,5 милиарда. За това носи отговорност правителството. Оказахме се прави, че няма да ги похарчите. И Вие не ги похарчихте, тъй като ги бяхте поставили с друга цел. Какъв е проблемът? От 2,5 милиарда Вие не похарчихте около 2 млрд. лв. Казахме, че няма как да ги похарчите около Коледа. Твърде много са, дори и при добро усърдие. Това ще рече, че правителството лиши българската икономика от 2 млрд. лв., които трябваше да влязат. Сега пак сте заложили 2,3 милиарда и пак не казвате за какво. Ние Ви обещаваме, че на всяка Бюджетна комисия по различни проблеми, свързани с капиталовите разходи, ще искаме от правителството и настояваме, имаме законово основание, както всяко министерство трябва да отчита всяка стотинка, искаме от българското правителство за 2017 г. да разпишете тези 2,3 милиарда за какво сте ги включили. Ако пак ще ги държите, за да отчитате големи приходи в бюджета и големи резерви, а това са всъщност непохарчени пари, всъщност това е минус, не е никакъв плюс, то какви бюджетни резултати отчитате за 2016 г., след като 2 милиарда не сте вкарали в българската икономика?!
Последния петък стана дума за Фонда на фондовете. Министърът на финансите точно отговори на въпроса с числа. Знаете ли какви са числата? Миналата година предупредихме, че правят Фонд на фондовете, събират от всички европейски фондове, за да повишават ефективността. Ние им казахме, че няма да повишат нищо. От 777 млн. евро, което е около 1,5 млрд. лв., към настоящия момент от 1,5 млрд. лв. няма нито един лев от Фонда на фондовете. Или ги уволнявате тези хора, или преструктурирайте, тъй като не сте похарчили два милиарда за капиталови разходи и 1,5 милиарда от този Фонд – стават 3,5 милиарда, и 2 милиарда, които бяха заложени за стрес-тестовете, като беше ясно, че едва ли ще се наложи те да бъдат подпомагани – стават 5,5 милиарда, които стоят на сметка, вместо да се въртят в българската икономика. Ние няма да приемем повече такива капиталови разходи!
На седмо място, Вие нямате инвестиционен фонд. Препоръчвам – влезте в интернет и вижте другите страни от ЕС. Защо не приемате плана „Юнкер“? Хайде, не приемате това, което направи предното правителство преди „Юнкер“, след което Европейския съюз направи това, което направихме една година по рано, но на европейска скала. Сега увеличават Фонда и искат страните членки да имат по-голяма съпричастност в увеличението на публичните инвестиции. Нашето правителство казва, че няма да правим никакъв инвестиционен фонд. Чехия прави инвестиционен фонд, Унгария прави. Извън Европейския съюз – Канада е приела амбициозна програма. Вчера в интернет излезе на български език какъв инвестиционен фонд са включили в бюджета канадците, защото считат, че икономическият им растеж е недостатъчен. А българската държава не иска да прави такъв инвестиционен фонд.
Тези осем основни неща показват, че бюджетът на България е бюджет, който гарантира функционирането на държавните институции и общините. Добре, но това е бюджет, в който няма никакви политики за икономическо развитие. Той не е обвързан с никакви секторни политики на българската икономика. Той не гарантира икономически растеж, за да затваряме разликата с другите страни – членки на Европейския съюз, в това число Чехия, Унгария и особено Румъния. Поне нея трябва да преодолеем в дъното на таблицата. Вие ни предлагате да бетонираме последното си място в Европейския съюз, да отваряме социалната ножица и да ставаме по-зле. Това няма как да бъде прието!
Този бюджет трябва да се преразгледа отново, да се променят показателите. Прав е колегата Горанов, Министерството на финансите не изчислява БВП и не го формира пряко, но в същото време да твърдим, че разлика от 3 милиарда в БВП не променят сравнителните динамики и номиналните величини, няма как да стане. НСИ и БНБ, която ползва данните на НСИ, и Евростат, която не прави паралелни изчисления, а ползва първичната информация от НСИ, прави тази разлика.
Но пак казвам – това не е основният проблем. Основният проблем е, че не виждаме никаква връзка между бюджетната политика и икономическото развитие. Макроикономистите казват, че няма фискална политика, което е най-големия недостатък на бюджета. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Впечатлен съм от господин Гечев. Докато още сме в сферата на драматургията, ще върна няколко реплики.
Не приемам упреците Ви, господин Гечев, че харчим малко. Обратното означава да вдигнем данъците. Всъщност Вие сигурно това предлагате. Още в изборната си програма ние сме заявили, че не ни харесва промяната на данъчния модел и ще настояваме за запазване данъците, каквито са. При такава данъчна система можем да подобряваме само събираемостта.
Учуди ме, господин Гечев, че живеете в 1986 г. Тогава партията нареждаше колко да е ръстът. В плановата икономика растежът се прогнозира, а не се нарежда от партийни централи. Иначе ние в ГЕРБ можем да се съберем, да обсъдим и утре да наредим растежът за следващата година да е 20%, но ние говорим за различно държавно устройство и различен начин на структуриране на процесите в една планова икономика.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колега, тук обсъждаме бюджет за 36-37 милиарда разходи. Растежът се прогнозира, не се управлява. Никаква 1986 г.! Правителствата, които печелят изборите и които се явяват на избори, представят програми за икономически растеж. Да сте чули, че изборът на правителства и президенти в зависимост от управлението става на базата на програмите им за икономическо развитие и растеж?! Никой не очаква от Вас да вземате решения за 10 или 15 процента. Ние очакваме от всяко правителство, уважаеми колега, да създадете условия за икономически растеж. Иначе защо в предизборните кампании се иска какъв е икономическия растеж, какъв е БВП? По тази логика Вие не определяте и заплатите. Защо отговаряте за минимална заплата, за средна заплата, защо коментирате безработицата? Пазарът ще си реши този проблем.
Изумен съм от тази Ваша реплика и не я приемам! Не определяте икономическия растеж, но това Ви е работата – да създавате условия за по-висок растеж.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Радвам се, че господин министърът приема до голяма степен в рамките на шегата доста критичното изказване на представителя на левицата. Направих си справка с Априлския пленум 1956 г. Можем да се върнем малко по-назад за някои от нещата. Безспорно се чувствам улеснен за краткото изказване, което искам да направя, предвид онова, което чухме от представителя на левицата, когато той говори за инфлация, банкови фалити, дефицити и така нататък, и всичко това в контекста на 2014 г. и наследството, което всички заварихме. Едва ли е нужно да припомням – дефицит от 6%, фалирала банка и така нататък.
Господин Министър, причината да взема думата е дефицитът, който залагате в бюджета за 2017 г., и то в контекста на доста добрите прогнози за настоящата година. Спомняте си, че в рамките на парламентарния контрол говорихме по тази тема. Изглежда, че има шансове държавата да завърши с минимален дефицит, дори има възможност да завършим с нулев дефицит, или може би с малък излишък. В този контекст да залагаме за следващата година дефицит от 1,4% ми се струва нещо неразумно и лош знак за инвеститорите, които вече доста години наблюдават България и как година след година завършва на дефицит. Това щеше да бъда на практика деветата година с бюджетен дефицит. Слава Богу, може би няма да е така, но пречупването на тази тенденция е важна, важна е за целия инвестиционен процес и за макроикономическата ситуация, както и за правенето на бизнес в България.
Затова си мисля, че има резерв в приходната част, който може да бъде използван. Вие сам сте заявявали, че преизпълнението на приходите, което наблюдаваме в момента, е устойчива тенденция от подобрената работа на приходната администрация. Ако тази устойчива тенденция се запазва, мисля, че за 2017 г. можем да очакваме тези 2-3 милиарда повече, събрани през тази година, да ги видим в прогнозата за бюджета. Това, което виждам, е около 1,2 милиарда. Мисля, че ако този резерв бъде отчетен подобаващо, тогава дефицитът би бил много по-малък. А защо да не бъде заложено едно балансирано число, което би било много добър знак за инвеститорите към рейтинга на България?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има думата господин Томев от КНСБ.
ЛЮБЕН ТОМЕВ: Уважаеми народни представители, гости и социални партньори! Прави впечатление формулирането на приоритетите – образование, здравеопазване, отбранителната способност на страната и Националната програма за енергийна ефективност със санирането на многофамилни жилищни сгради. Намираме това за положителен факт, но дълбоко се съмняваме, че те напълно съвпадат с приоритетите на българските граждани, които наред с доброто образование и здравеопазване очакват и качествени работни места, достойни заплати и ефективни мерки за преодоляване на бедността.
В този контекст КНСБ подкрепя параметрите на бюджета за образование, особено в частта „Средно образование“ и добрите намерения за реформиране на сектор „Здравеопазване“ в посока подобряване на достъпа и качеството на предлаганите услуги.
Считаме, че изрично трябва да бъдат съсредоточени усилия към повече заетост и преодоляване на бедността.
От началото на 2016 г. се потвърждават темповете на икономически растеж от 3%. Според нас не се гарантира водещата роля на вътрешното търсене и особено на потреблението. Това се потвърждава от данните от началото на годината – плахи темпове на крайно потребление, вероятно намаляващи през втората половина на годината. По отношение на инвестиционната активност започваме със 7,1%, но това се дължи преди всичко на изменението на запасите. Проблемът с вътрешното търсене според нас е основен проблем като фактор за стимулиране на икономическия растеж.
В макроикономически план нашите притеснения са свързани с няколко неща – ниското равнище на преки чуждестранни инвестиции. Очертава се по-ниско равнище спрямо предходната година. Продължаваща дефлация, но има очакване, че тази 3-годишна тенденция ще бъде преодоляна през следващата година. Очакваме освен външната подкрепа от цените на нефта и на неенергийните суровини дефлацията да бъде преборена с повече инвестиционна активност и повишено вътрешно търсене.
Възстановяването на българската икономика според нас не е базирано на съществени структурни промени и интензивно развитие, вследствие на което производителността на труда реагира негативно на заетостта – нещо типично за България. Динамиката на пазара на труда е крайно неприемлива като темпове. Заложените 0,6% средногодишно повишение на заетостта за нас означава и в бъдеще ниска роля на заетостта по отношение на повишаване на икономическия растеж.
Приносът на фактора „труд“ към потенциалния растеж е твърде подценен. Виждаме, има дори спад от 0,5 пункта до 0,4-процентни пункта. За нас това е необяснимо, при очакван сериозен спад на безработицата и ръст на заетостта, делът на фактора „труд“ като принос в крайния продукт да намалява. КНСБ не се противопоставя на усилията за фискална консолидация. В известен смисъл дори приемаме за по-приемлива тази не толкова стръмна, според първоначалните проекти скала на фискална консолидация, но според нас това не може да бъде самоцел и трябва да бъде функция от една балансирана и стимулираща растежа икономическа политика. Като цяло одобряваме стремежа към оптимизация на процеса на събираемост на приходите, с цел умерена фискална консолидация.
Отчитайки положителния характер на предвидените промени в данъчните закони, които ние подкрепихме в Националния съвет за тристранно сътрудничество, изразяваме и нашето принципно несъгласие с това, че за поредна година не се правят опити за промяна на скалата на подоходно облагане, тоест отмяната на плоския данък и въвеждането постепенно на една прогресивна скала на данъчно облагане. При сегашната ситуация – с непроменения максимален осигурителен доход и със съчетание с този плосък данък, фактически става въпрос за една регресивна скала на данъчноосигурителната тежест в диапазона след максималния осигурителен доход. Нашето предложение също за поредна година е пълното въвеждане на семейно подоходно облагане, който е един проблем и в тази сфера трябва да бъде отчитан.
През последните три години наблюдаваме плавна тенденция на стабилизиране на пазара на труда, от гледна точка на количествените параметри, но що се касае до качествените параметри, силно сме обезпокоени от високия относителен дял на дълготрайно безработните, на младежката безработица, въпреки постигнатите някои положителни промени, както и на лицата, обезкуражени на пазара на труда.
Политиката по доходи е най-краткият раздел в мотивите към Бюджет 2017 г. и се изчерпва само с анонса за повишаване на минималната работна заплата. Това, разбира се, го отчитаме като един положителен момент и дано действително се сбъднат прогнозите, че догодина минималната работна заплата ще се определя по нов начин, по нов механизъм, приет с консенсус между социалните партньори и правителственото. Дано това стане, но считам, че трябва и по-стимулираща роля на държавата по отношение приемането на този механизъм.
Бюджетно финансираните дейности...
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще Ви помоля да се ориентирате към приключване, защото има и други желаещи за изказване.
ЛЮБЕН ТОМЕВ: Да, разбирам.
Подкрепяме повишаването на работните заплати в някои от агенциите – НАП, Агенция по заетостта, АСП и така нататък. Подкрепяйки плавното увеличаване на темповете на растеж, както и развитието на българската икономика, преодоляването на тригодишната дефлационна тенденция, като оценяваме и високо мерките за повишаване на събираемостта, ние оценяваме също и положително предвиденото увеличение на минималната работна заплата, на промените в приоритетите по разходни функции. Виждаме, че има напредък в Бюджет 2017 г.
В същото време обаче не подкрепяме тази тенденция на спад на разходите като процентно съотношение. Смятаме, че са оскъдни мерките за икономически растеж. Нищо предвидено няма извън програмата за саниране по проблемите на енергийната бедност в България.
И редица други констатации, включително настояваме за либерализация на пазара на ваучери и категорично сме против замразяването на заплатите в повечето бюджетно финансирани дейности. Имаме конкретни предложения за повишаване на работните заплати и на издръжката в секторите „Транспорт“, „Висше образование“, „Здравеопазване“, „Земеделие“. Ние сме ги предложили в писмен вид като приложение към нашето становище, така че разчитаме между първо и второ четене, ако не всичките, то поне някои от тях да вземете предвид.
В заключение, считаме, че въпреки положителните стъпки не намираме достатъчно основание да подкрепим бюджета на Закона за държавния бюджет за 2017 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Разбрах анонса към предното изказване и ще бъда по-кратичък, въпреки че имам известни изкушения да влезна в дебат с проф. Гечев, защото нещата, които той спомена, категорично не приемаме и няма да влизам в детайли. Ще влезна по-скоро в принципните ни различия, че не сме съгласни да се харчи повече – било то по линия на изкуствено увеличаване на нарастването на брутния вътрешен продукт, било то по линия на преразпределение на разходите, но то затова и левите партии са си леви – те харчат повече и харчат дори и това, което нямат.
Така че от гледна точка на представения Проектобюджет, Вие ще получите, господин Министър, нашата подкрепа. Той е реалистичен, изпълним бюджет, тоест в съответствие с програмната декларация на правителството за преразпределителна тежест до 40% без нови данъци, без нови дългове. Категорично искам да подчертая – без нови дългове, защото това, което виждам, че е заложено – намаляване на дълговото време с около 2,7 милиарда спрямо 2016 г., съчетано с поетапно намаляване на дефицита в следващите три години, е гаранция, че обръщаме спиралата. Това нека ясно да бъде казано. Така че за това ще получите нашата категорично подкрепа.
По отношение на разходните политики, без да влизам в детайли, ясно са очертани приоритетите по отношение на отбрана и сигурност, образование и здравеопазване. Като казвам „ясно очертани“, имаме освен номинално нарастване на разходите, имаме и относително нарастване спрямо процента брутен вътрешен продукт, спрямо предходната година. Това са трите сектора с ясни приоритети и затова ние подкрепяме именно предоставянето на тези средства и приоритетът, който правителството прилага за тези сектори.
Между първо и второ четене ще имаме конкретни текстове, може би за известни конкретни въпроси, които ще предложим между четенията. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Александров, заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ще бъда максимално кратък, защото голяма част от нещата се казаха и няма да си говоря само за пред камерите.
Първо, господин Министър, аз ще Ви помоля, ако имате някаква справка за предложените промени, които давате в Закона за семейните помощи за деца в чл. 8, които да се изразяват тук в текстовете, да ми я предоставите, за да мога да я разгледам, защото имам опасения там евентуално да не се стигне до злоупотреби с тези решения. Както и другото ми опасение е за примерно съществуваща дискриминация, която може да възникне. Мога да дам и веднага обяснение именно по това, но да не губя време на Комисията.
Другото, което е, аз също призовавам, когато имаме по-големи разходи за сектори като Здравеопазване и Отбрана, които обикновено са ползващи БВП, тоест те не генерират в такава част БВП, на отсрещната страна да имаме и някой, който да може да балансира, или тоест Министерството на икономиката да има по-агресивна политика в сферата на правене на БВП и създаване на икономически условия в страната. Защото, в противен случай, в един бъдещ момент ние ще го докараме, където действително ще живеем само на кредити, взимане и връщане на дългове. Също така, Вие предполагам, че ще го предадете вече на министъра. Това е по-същественият ми упрек. Пак казвам, няма да губя време на Комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Чавдарова, заповядайте.
ГИНКА ЧАВДАРОВА (Национално сдружение на общините): Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър! За пръв път от шест години участия в подобни обсъждания, които в повечето случаи бяха в противоположната зала – в този смисъл се надявам оттук-нататък все в тази зала да продължаваме по бюджетите, ще кажа, че общините ще разполагаме с една по-благоприятна бюджетна рамка за 2017 г. и тук ние оценяваме това по достойнство, първо.
Второ, тази по-благоприятна в по-малка, в по-голяма степен за различните трансфери дейности се дължи според нас не само на подобрената макрорамка за развитие на държавата, а на едно сравнително много по-добро проявено разбиране и диалог с Министерството на финансите. И наистина в последната минута, най-после след шест години замразени на едно и също ниво възнаграждения за общинската администрация, имаме промяна.
Подробните ни предложения уважаемите народни представители ще могат да видят в протокола, който е сключен между нас и част към документацията по бюджета. Затова сега ще си позволя да спра Вашето внимание само върху три проблема, по които абсолютно сме ревизирали очакванията си и има абсолютна реалистична възможност те да бъдат отразени. Изобщо ще избегна – имаме някои предложения по редакцията на два от текстовете, защото другите бяха отразени, но това между двете четения спокойно ще го предоставим в писмен вид.
Първото ни предложение касае един допълнителен ръст на общата изравнителна субсидия от около 3 милиона, сега са заложени 5 милиона увеличение на изравнителната субсидия. При 5 милиона увеличение 170 общини, от които половината вече две години са на същата изравнителна субсидия от миналата и по-миналата година – и това не е страшно, страшно е, че от тези 170 общини шестдесет са най-бедни общини в държавата и като започна от известните в Северозападна България, защото за там ще имаме политика, Руженци, Брегово, Кула, Роман, Бойница, Димово, да не продължавам, са на нула ръст. Нашето предложение е, ако може да мръднем най-бедните общини с тази незначителна сума, тоест един допълнителен компонент, защото смисълът на изравнителната субсидия е да помогне на бедните общини да осигурят някакъв минимален пакет от услуги.
Механизмът ни, за който няма време сега да го поправяме и се договорихме следващата година да търсим подобрение в този механизъм на разпределение по общини, е недостатъчен, тоест първото ни предложение е да се потърси за най-бедните общини – единственият ресурс, на който те разчитат, е изравнителна субсидия – едно увеличение до 2% на тяхната изравнителна субсидия, което е в тази сума, за която казвам.
Второто ни предложение е пътната мрежа. Вие чухте и при докладването, че ще се разширява броя на хората, на децата, на учителите, ще возим деца от детските градини в средищните детски градини по невъзможна общинска пътна мрежа. Основното, за което настояваме – тук имаме ръст на капиталовата, което е добре, значи субсидията за общинската пътна мрежа е в общата капиталова и с наша подкрепа, правилно е направено, ще имаме възможност след месец април дори да отделяме от тези средства и за текущи ремонти. Този ръст, който е заложен в капиталовата – от 12 милиона, основно ще отиде за съфинансиране, защото основните ни проекти по новия планов период тръгват сега, и то тежките ни инвестиционни проекти – и за пътната ни мрежа минимален ръст до 10 милиона би било добре. Има механизъм как да се проконтролира, че това наистина ще отиде за тия маршрути, по които ние ще извозваме към средищни училища, детски градини, защитени деца, ученици и, разбира се, към болниците.
Последното ни предложение касае, да не би някой да ни завиди за ръста в общинската администрация, да кажа, че след шест години имаме наистина и много ценим този ръст, но той, като извадим средствата за изборните лица, осигурява средномесечна работна заплата за 2017 г. 475 лв. на служител в общинската администрация – четиристотин седемдесет и пет, с 15 лв. над новата минимална заплата. Тук предложението ни е, ако може да се вдигне и да осигурява поне 490 – да имаме 30 лв., за да отприщим най-после тази уравниловка, която се налага заради подпирането отдолу и където опитни експерти държим на заплата, равна на минималната или близка до минималната, или ги различаваме с 15 лв.
Това са трите ни основни предложения. Иначе изцяло подкрепяме и оценяваме всички положителни промени. Тези три неща могат да станат с минимален ресурс. Не искам да напомням, че средната общинска заплата – в общинската администрация с централната администрация – нашата е трицифрена, а другата вече е четирицифрена. Дай Боже, всички да растат! Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря.
Госпожо Председател, господин Министър, дами и господа, колеги! Няма да повтарям всички неща, които се казаха тук, искам да допълня няколко неща. Присъединявам се към колегите, които говориха за процедурата и за липсата на време и краткото време, в което се внася и се обсъжда бюджетът, както и за това, че министърът на икономиката днес не е тук.
Аз искам да допълня, неразбираемо за мен, защо след като Законът за публичните финанси изисква внесения Отчет на Закон за държавния бюджет за 2015 г . да се разглежда и разисква, това днес не го свършихме преди да гледаме Плана за държавни финанси за 2017 г. Това като процедура, смятам, че е изискване по закон и трябваше да стане преди днешния дебат. Всичко това ме кара да си мисля, че формализираме този дебат. Днес тук ще си поговорим нещо, после в зала, и нещата остават такива, каквито са предложени. Това е вече години наред, за съжаление.
По отношение на самия бюджет и предложените ни параметри има приоритети, които според Министерството на финансите – предизвикателство на този бюджет било да се вместят приоритетите при намаляващ дефицит и запазване на данъците. Това щеше да е предизвикателство, ако наистина се правеше с чаканите вече три години реформи, на база на извършени реформи, такива каквито не станаха през тези години. Макар и малки – през 2015 г. имаше опит за едни корекции, които не се случиха. И това не води до нищо добро.
По отношение на дълга. Да, наистина има намаление на дълга, но в крайна сметка имаме предложение за възможност за дълг, поемане на нов такъв – милиард и двеста. Смятам, че това не е необходимо. Поетият дълг през 2016 г., още в началото на годината, стои във фискалния резерв, трупа лихви и не виждам каква е причината, за да бъде поеман нов такъв.
По отношение на приходите. Господин Министър, заявихте, че приходите са планирани с милиони повече, спрямо очакваното изпълнение за тази година, поне аз така чух. Това не е така. Планирано е милиард и триста повече приходи спрямо Плана за 2016 г., което, ако наистина имаме преизпълнение в милиарди – два, три, различни размери чуваме, смятам, че това е отново едно нереалистично планиране на приходите, което всяка година дава възможност да има едно преизпълнение, а това не е добре за изпълнението на бюджета и за всички сектори в това направление. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо Председател! Упълномощавам колегата Красен Кръстев да гласува от мое име, както намери за добре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ще бъда кратък, тъй като ще представим Становище от страна на Българската търговско-промишлена палата. От наша страна ние изразяваме подкрепа на Проекта на Закон за държавния бюджет за 2017 г. В телеграфен стил само ще спомена някои моменти, които подкрепяме и които не подкрепяме.
Подкрепяме запазването на тежестта на данъчното облагане. Също така считаме, че заложеният икономически растеж е реалистичен.
Това, което не подкрепяме, е планираният бюджетен дефицит от 1,4%, тъй като практиката е тези дефицити да се компенсират с увеличаване на държавния дълг, макар че в тази посока отчитаме положително планираното намаляване на държавния дълг през 2017 г.
Считаме, че преразпределителната роля на държавния бюджет следва да се ориентира около 35%, поради което считаме, че е негативно планираният процент от 37,8% за 2017 г.
Планираният ръст на приходите от такси – 2017 г., според нас показва, че все още не се спазва разходо-покривния принцип при определянето на държавните такси.
Положително оценяваме ръста на разходите в сектор Образование и Здравеопазване, но считаме, че там трябва целите да бъдат по-детайлни, конкретни и тези разходи следва да бъдат обвързани с постигането на тези цели.
На последно място, изразяваме резерви по отношение на заложената безработица 2017 г. в размер на 7,3%, поради увеличаването на минималната работна заплата и на минималните осигурителни доходи, които са заложени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА ЙОРДАНОВА (председател на Съюза на транспортните синдикати в България към КНСБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми представители на българските медии!
Аз няма да правя анализ, тъй като анализът, който направи КНСБ, е анализът, който споделям и аз като член на Изпълнителния комитет на Конфедерацията, но бих искала да обърна внимание от гледна точка на сектора, който представлявам, че за втора поредна година като председател на организация, която съдържа и защитава интересите на 86 организации, широк спектър от транспортни организации във въздушния, водния и сухопътния транспорт, за пореден път внасям при Вас и се надявам да разгледате нашите предложения, които касаят едно конкретно търговско дружество, едно държавно предприятие, които са второстепенен разпоредител с бюджетни средства, и една тема, която за втори път също поставям пред Вас, а именно необходимост от увеличаване размера на средствата за компенсиране на издадените карти за безплатно пътуване по обществения градски транспорт за лица, съгласно Наредба № 2 от 2006 г., за условията и реда за предоставяне на средствата за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници.
Ние сме написали нашето домашно и сме разписали конкретно нашите искания. Надявам се и вярвам, че между първо и второ четене ще обърнете внимание на нашите скромни искания, за да възстановим тази малка несправедливост, която синдикатите, които аз представлявам, усещат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Бранков, заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Уважаема госпожо Стоянова, уважаеми дами и господа народни представители! Ние сме представители, макар и с известно закъснение, позиция на Българска стопанска камара по проекта на Закон за държавния бюджет за 2017 г. Това, което вече беше изразено от колегите – подкрепяме опита за фискална консолидация и считаме, че стъпката би могла да бъде и малко по-тясна, тоест намаляване на бюджетните дефицити по-рано от заложеното в тригодишната рамка.
По отношение на данъчната политика сме изразявали многократно пъти подкрепа. Ние считаме, че при демонстрираното до този момент забавяне на реформите в основните области на политики няма как да се прави по-рязка стъпка по отношение на възприетия модел на данъчноосигурителни задължения.
Основната ни критика по отношение на възприетия поход, може би така както беше споменато процедурно, считаме, че и в предишни години сме предлагали на доста по-ранен етап, независимо от изискванията на Закона за публичните финанси, да имаме достъп до проектите на програмни бюджети на първостепенните разпоредители с бюджета. Именно там искаме да видим целите, очакваните резултати, индикаторите, които да дефинират реформите в тези сфери. Очевидно това е по-скоро задължение на самите министерства, а не на Министерството на финансите, но без тази информация, включително и липсата на доклад към внасянето на бюджета, който да даде хода, прегледа на изпълнението на управленската програма.
На следващо място, по отношение на очакванията и макросредата, и макрорамката, това, което категорично искаме да видим от страна на българските институции – основните институции, не само в лицето на Министерството на финансите, на правителството, подчертавам и на парламента и на Българската народна банка, е ясна позиция по отношение ускоряване подготовката за влизане на България в еврозоната.
По отношение на макросредата сме отбелязали, че реализираният растеж не е резултат от упражнени, осъществени реформи, а най-вече на външни фактори, включително дефлацията, по която вероятно имаме разлики с колегите от синдикатите, в условия на валутен борд вероятно е оказала положителен ефект най-вече върху ръста на потреблението.
По отношение на общата рамка на бюджета, изразяваме позицията, че се достига – това е очевидно, на тавана на разходи към брутния вътрешен продукт, приблизително 39.8%. Имаме ръст на разходите над 10.8%, което ние считаме, че в условия за забавяне и неосъществяващи се реформи, е определен риск.
На следващо място, колегите преди мен коментираха, но отбелязвам ръста през тази година на приходите от държавни такси над 11% – отново в нереформирани сфери, отново в едни тежки регулаторни режими, които упражняват натиск върху българския бизнес, най-вече малките и средни предприятия.
В коментара към макрорамката, който сме направили, отбелязали сме рисковете, които считаме, че ще оказват натиск върху един по-голям очакван растеж, тук само ще спомена така наречените „предварителни тематични общи условия по партньорското споразумение“, чието изпълнение всъщност е условие за продължаване на финансирането от 2017 г. с европейски средства. Само едно от тези условия, и днес се коментира, между другото, от Министерството на околната среда и водите, включва значителен ръст на държавните такси, тарифата на водоползване. В някои случаи позициите нарастват над десет пъти за отделни позиции. Така че този подход очевидно ние не можем да подкрепим.
На следващо място, още два момента само ще отбележа, струва ми се, че изразявам и общата позиция на всички работодателски организации и синдикатите. Ние сме за категорична стъпка за възстановяване финансирането на Българската академия на науките и Селскостопанската академия, включително нивата отпреди 2010 г. Няма да аргументирам това искане, това предложение по-скоро. Много често се коментира сферата на науката като нереформирана сфера. Имаме значително много повече на брой нереформирани сфери, напротив, които имат регрес в своята резултатност – като ефективност, ефикасност на упражняване на бюджетните разходи.
И едно последно предложение, което е отбелязано и по друг повод, по повод на пакета от данъчните закони, касае § 10 на Преходни и заключителни разпоредби на Проекта на Закон за държавния бюджет. Предлагаме за пореден път отстраняване на една грешка, аз ще си позволя и по-тежката дума „абсурд“, която беше допусната при промени в Закона за митниците на чл. 16 и чл. 16з, с които беше въведена задължителна акредитация за лица, които издават сертификати за стоки с непреференциален произход, касае изцяло износа на България към трети страни, вероятно, който е в порядъка на милиарди.
Това предложение всъщност включва задължение за акредитация от международни компетентни организации и органи. Подчертаваме в нашето становище за пореден път, че, първо, в нито една държава – членка на Европейския съюз няма такива изисквания. Второ, ние не знаем да има такива изисквания, в която и да е членка на Световна търговска организация. Трето, няма съществуващи такива международни компетентни организации, които да се занимават с акредитация на лица, издаващи сертификати. Става дума действително за налагане на тарифни ограничения върху българския износ. Обикновено държавите налагат такива ограничения на своите търговски партньори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Пак да Ви напомня, че сме по Закона за бюджета.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Да, в Закона за бюджета в § 10, госпожо Стоянова. Точно него коментираме. Предлагаме на Вашето внимание и считаме, че ще подкрепите това предложение между първо и второ гласуване, да бъде инициирано предложение за промяна в Закона за митниците в двата споменати члена – чл. 16 и чл. 16з.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искате реплика ли?
ВАСИЛ ТОДОРОВ: По един от последния въпрос, който беше.
Има такива международни организации, които извършват подобна акредитация. Това е Международната търговска камара, като няма ограничения за тези национални организации, които покрият критериите, които са доста високи, разбира се, да получат съответната акредитация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Последно, Вие желаехте.
Заповядайте.
ДОБРИН ИВАНОВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Уважаема госпожо Председател, благодаря.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! В Националния съвет за тристранно сътрудничество ние изразихме своята принципна подкрепа за Проектобюджета за 2017 г. Поддържаме нашето становище и подкрепяме бюджета, като смятаме, че той е реалистичен и изпълним. В него е заложена относителна реалистична прогноза за ръста на брутния вътрешен продукт, както и за нивото на безработицата през 2017 г.
Подкрепяме запазването на данъчните ставки, както и ниската преразпределителна функция на бюджета.
Получавате и нашата подкрепа по отношение политиката по управление на държавния дълг и предвиденото в Проектобюджета отрицателно нетно дългово финансиране, тъй като държавният дълг, както всички отбелязахме, намалява номинално през следващата година.
Подкрепяме увеличаването на нивото на приходите. Смятаме, че те са реалистични и изпълними, както и увеличаването на разходите в сектор „Образование“.
Трябва да отбележим, че бихме искали да видим малко по-реформаторска насочена политика по отношение на разходите. През 2017 г. наблюдаваме рекорден размер на разходите и бюджетен дефицит, който ние одобряваме и смятаме, че може да бъде планиран и балансиран бюджет.
По отношение на разходната политика, както казах, през 2017 г. се увеличават разходите за издръжка на държавния апарат. Смятаме, че това е неправилно и би трябвало или да намаляват, както имаше такава политика преди години, или да се задържат на същите нива.
Не подкрепяме повишаването на разходите за отбрана и сигурност без ясна военна доктрина и стратегия за развитие на отбранителната способност на страната. Липсват реформи в сектор „Сигурност“. Там, въпреки това, наблюдаваме ръст на разходите със 120 милиона.
Липсват реформи в образованието. Бихме искали да видим повече пари за професионално образование, за дуално обучение и стипендии за непривлекателни професии, които са с ясен ангажимент за реализация в страната. Също така бихме искали да видим повече пари във висшето образование, но с ясна насоченост, а не само за увеличаване на заплатите.
Против сме административната намеса на държавата в пазара на труда. Запазват се така наречените „класове“ за частния сектор, които винаги сме оспорвали. Липсва реформа и в определянето на такса „битови отпадъци“.
Само трябва да отбележим и формалност на програмното бюджетиране. Бихме искали там да видим по-ясно поставени цели и резултати, които гоним с увеличаването на разходите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
С това приключихме дебата.
Преминаваме към гласуване.
Знаете, че обикновено гласуваме Законопроекта с включен Проект на Висшия съдебен съвет и със становището на Министерския съвет.
Първо, гласуваме по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 1, против – 3, останалите – въздържали се.
Законопроектът не е приет.

Сега гласуваме по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против – 3, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.

С това изчерпахме днешния дневен ред. Благодаря на всички гости и народни представители.


(Закрито в 14,45 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова