---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси



П Р О Т О К О Л
№


На 12 януари 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 между Република България и Кралство Норвегия, № 602-02-46, внесен на 30 декември 2016 г.
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, № 602-02-47, внесен на 30 декември 2016 г.
3. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове – Общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на 27 юли 2016 г. №№ 554-01-184/03.12.2015 г., с вносител Валери Симеонов и група народни представители; 654-01-10/03.02.2016 г., с вносител Петър Славов и група народни представители и 654-01-57/20.04.2016 г., с вносител Менда Стоянова и група народни представители.
4. Проект за решение за подкрепа на продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лв., № 602-03-17, внесен на 15 декември 2016 г. с вносител Министерският съвет.
5. Проект на решение за определяне на нов срок за извършване на одит за съответствие на изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституциализация за периода 2009-2015 г., възложен на Сметната палата с Решение на Народното събрание (ДВ, бр.71/ 2016 г.)

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията госпожа Диана Йорданова.

* * *

ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колеги, добър ден!
Имаме кворум, можем да започнем.
Откривам заседанието.
Предлагам на Вашето внимание проект за дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 между Република България и Кралство Норвегия, № 602-02-46, внесен на 30 декември 2016 г.
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, № 602-02-47, внесен на 30 декември 2016 г.
3. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове – Общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на 27 юли 2016 г. №№ 554-01-184/03.12.2015 г., с вносител Валери Симеонов и група народни представители; 654-01-10/03.02.2016 г., с вносител Петър Славов и група народни представители и 654-01-57/20.04.2016 г., с вносител Менда Стоянова и група народни представители.
4. Проект за решение за подкрепа на продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лв., № 602-03-17, внесен на 15 декември 2016 г. с вносител Министерският съвет.
5. Проект на решение за определяне на нов срок за извършване на одит за съответствие на изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституциализация за периода 2009-2015 г., възложен на Сметната палата с Решение на Народното събрание (ДВ, бр.71/ 2016 г.)

Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: По дневния ред.
Госпожо Председател, колеги, предлагам т. 4 да отпадне. Мотивите ми са, първо, че е внесена в нарушение на Правилника – материалите са изпратени вчера в края на деня, днес ги видяхме. Това е единият мотив.
И другият мотив е, че към този доклад, който ни е изпратен вчера в късния следобед, трябва да има приложение на финансова обосновка, каквато ние не сме получили.
В крайна сметка сме бюджетна и финансова комисия – ако това не получим, какво гледаме днес и какво ще гласуваме?
Моето предложение е да спазваме Правилника, да отпадне точката и да гледаме това решение на следваща Комисия.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Когато изпратят разчетите.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Търновалийски.
Да, действително проектът за решение беше изпратен вчера след обяд. Така е. Но с оглед на важността и с оглед на краткия живот на това Народно събрание считаме, че точката е важна и трябва да бъде гледана. При нас очакваме всеки момент да дойде министър, заместник-министър, който да ни представи проекта, така че ще имате възможност да зададете своите въпроси.
Въпреки това подлагам на гласуване направеното от Вас предложение
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Добър ден!
Честита Нова година, защото за първи път се събираме. Здраве и любов!
Вижте, искам да подчертая аргумента. Няма как с две нарушения да гледаме тази точка. Има Правилник на парламента на Република България. Ние не можем да нарушаваме Конституция и закони на парламента. Няма такива неща.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Да, господин Гечев, разбрах, ще го подложа на гласуване.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не е „да“. Не може да гласувате извънзаконово решение.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията ще реши.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не. В Република България не би следвало да се гласуват неща, които са извън закона. Моля Ви! Извън закона – изпратено е вчера, няма 24 часа, нали така? И второ, пишете тук в мотивите „разчети“, а няма разчети. Като си направят разчетите и ни ги изпратят, като народни представители искаме да видим разчетите. Вие искате още 1 млрд. лв., които впрочем са изхарчени, затова настояват да ги вкараме. Тъй като е нарушен и там законът.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин Гечев, призовавам да запазим добрия тон в Бюджетна комисия.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Категорично възразяваме. Нищо незаконно не мога да гласувам. Не е редно да гласуваме.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, чух Вашите аргументи.
Подлагам на гласуване предложението…
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз имам реплика на Вашата реплика.
Да, въпросът е много важен, аз съм съгласен за това с Вас. И точно защото е много важен, смятам, че всички ние трябва много добре да се запознаем с предложението. Става въпрос за сериозен публичен ресурс – още 1 млрд. лв. Не може на тъмно и набързо да бъдат гледани толкова важни въпроси. Точно за това, което казахте, би трябвало точката да отпадне.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колеги, нека да оставим тези аргументи за пленарната зала. Така или иначе решението на Министерския съвет е прието през м. декември. Който е имал желание би могъл да се запознае. А аз знам, че сте се запознали подробно. Така че не приемам Вашите аргументи.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Вижте, и аз не приемам Вашите. Вие трябва да се запознаете с правилника и да работим по правилника, защото това е законно.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Да, ясно е, че сме в кампания. Благодаря Ви.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Така че недейте да ме пращате там, където не ми е мястото.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Ясно е, че сме в кампания, нека в залата да продължим този дебат, да работим по същество тук.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Търновалийски за отпадане на т. 4 от дневния ред.
Който е съгласен, моля да гласува да отпадането.
За – 6, против – 6, въздържали се – няма.
Предложението Ви не се приема.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние отказваме да участваме в незаконни заседания и Ви желаем приятна работа. (Народните представители от БСП ЛБ напускат заседанието на Комисията.)
Благодаря, колеги.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Тъй като аз и господин Митев участваме в две комисии едновременно, по едно и също време, горе няма кворум за концесиите, тук няма кворум за Вашето заседание, упълномощавам господин Християн Митев да ме представлява. Дал съм надлежно пълномощно, регистрирал съм го в Деловодството. Моля моят глас да бъде признат.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Митев ще гласува от Ваше име.
Сега подлагам на гласуване така изчетения от мен дневен ред.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? – Няма.


Пристъпваме към точка първа и точка втора, тъй като по същество са сходни:
1. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НОРВЕЖКИЯ ФИНАНСОВ МЕХАНИЗЪМ 2014-2021 МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ, № 602-02-46, ВНЕСЕН НА 30 ДЕКЕМВРИ 2016 Г.
2. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО 2014-2021 МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ИСЛАНДИЯ, КНЯЖЕСТВО ЛИХТЕНЩАЙН И КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ, № 602-02-47, ВНЕСЕН НА 30 ДЕКЕМВРИ 2016 Г.
Става въпрос за договорен безвъзмезден финансов ресурс, който може да се използва от Република България. Предлагам да ги обединим, ако нямате нищо против, да ни ги представят заедно. Ще моля по същество, защото доста подробно е изписано в мотивите.
Благодаря.
МИРОСЛАВА ПИГОВА: Благодаря.
Двата меморандума за разбирателство относно изпълнението на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм, преговорите стартираха миналата година през септември на базата на позициите на ресорните министерства. Меморандумите бяха подписани на 9 декември, с което България получава достъп до 210 млн. евро за финансиране на 9 програми в приоритетни за страната ни сектори – околна среда, енергетика, деца и младежи, рискови групи, правосъдие и вътрешни работи, и достъп до бизнеса до иновации за зелена индустрия.
По време на преговорите основният мотив на преговарящия екип беше средствата, които бъдат договорени, да бъдат допълващи на програмите, които се финансират по европейските и структурни инвестиционни фондове.
Предстои разработване на програмни предложения в следващите девет месеца и се надявам в края на следващата година да стартира и реалното изпълнение на програмите.
Това е съвсем накратко.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Много благодаря.
Хората, които ни представиха точката: Мирослава Пигова и Милена Пеневска – държавни експерти от кабинета на вицепремиера по европейските фондове и икономическа политика.
Колеги, въпроси има ли? – Няма.
Подлагам на гласуване точки 1 и 2.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Въздържали се? – Няма.
Благодаря за участието.

Продължаваме с трета точка – точката, по която има най-голям интерес:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Наши гости са:
- от Министерство на финансите, дирекция „Данъчна политика“: Людмила Петкова – директор, Татяна Накова и Виолета Гаджева – главни експерти;
- от Агенция „Митници“: Светла Генова – директор дирекция „Акцизи“, и Светослав Владимиров – началник-отдел „Разузнаване и разследване на акцизни нарушения“, дирекция „Митническо разузнаване и разследване“;
- от Министерството на икономиката, дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол“, отдел „Регистриране и контрол на спирт, дестилати и спиртни напитки“: Цвета Димитрова – началник-отдел, и Гергана Славова – главен инспектор;
- от Националната винаро-лозарска камара: Радослав Радев – председател, Мирослав Каракашев – експерт;
- от Национално сдружение „Българска домашна ракия“: Андон Андонов, Стоил Атанасов и Петко Събев;
- от Националното сдружение на общините в Република България: Благой Станчев – парламентарен секретар.
Колеги, започваме разглеждането на второ четене на общия доклад по внесените законопроекти.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
Вариант 1 и 2 виждате на вашето внимание.
Предложение на Менда Стоянова.
Работната група подкрепя предложението.
Има постъпили предложения от господин Валери Симеонов и група народни представители.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Методи Андреев и група народни представители, което също не е подкрепено.
Мое предложение по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника – в § 1 вариант 1, т. 1, буква „б“ да отпадне.
Правя това предложение, защото по направения първоначален вариант и предложения става въпрос за отпадането на 10 хектолитра годишно, който трябва да се произвежда, тъй като, според дерогацията, ограничението е само и единствено за производство на ракия до 30 литра на година на семейство от собствено производство.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за вариант 2 на § 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант 1 на § 1 и предлага редакция. Тя е пред вас.
Да обясним за всички гости за какво става въпрос, да се ориентират в тази сложна материя.
Тук на практика даваме възможност общата вместимост на съдовете да бъде увеличена от 500 на 1000 литра. Знаете, че имахме доста дебати по тази тема. В крайна сметка вслушахме се в хората, във вас, като техни представители. Това е предложението, което ние ще гласуваме.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако позволите едно допълнение, което да уточни този текст – 1000 литра работен обем да бъде, тъй като тези съдове имат обем по-голям от обема, който е работен. Естествено, че това е записано в спецификацията. Работният обем е този, който е заложен в работна документация.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: А съществена ли е разликата, господин Симеонов? В смисъл за какво количество става въпрос?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не мога да преценя. Тук има хора, които могат да отговорят на този въпрос.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Заповядайте.
ПЕТКО СЪБЕВ: Съществена е разликата, защото в геометричния обем има случаи, в които той надхвърля може и 50% зависи от това за какво се използва съоръжението. Тъй като парата, която се изпарява вътре, когато става процесът на дестилация, е необходимо да има обем. Има немски казани в България, които, ако обемът му е за 500 литра преработка на вино материали, или на ферментирали каши, геометричният обем надхвърля 900 литра.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Експертите?
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Досега винаги се е работило с понятието „обем“, откакто съществува действащият Закон за акцизите и данъчните складове. И всички регистрирани към настоящия момент специализирани малки обекти за дестилиране са регистрирани по някакъв начин на база понятието „обем“. Ако сега се въведе понятие „работен обем“, то в такъв случай би следвало всички в момента действащи регистрирани и специализирани малки обекти за дестилиране, да се пререгистрират пред Агенция „Митници“ с конкретна информация за работния обем на казаните.
ПЕТКО СЪБЕВ: Те в момента са регистрирани с понятието „работен обем“, господине.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Няма такава дефиниция. Ако е по подразбиране това е друга тема, но няма дефиниция „работен обем“. Това всъщност уточняват колегите.
Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Досега се работи и се разбира пълен обем. Не се ползва понятието „работен обем“. Досега винаги се е ползвало като понятие „пълен обем“. И се разбира.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Само едно уточнение да направим – в действащия Закон за акцизите и данъчните складове, в чл. 4, където е дадено определението за специализиран малък обект за дестилиране, зачитам подточка „б“: е с обща вместимост на съдовете до 500 л включително, в който се произвежда етилов алкохол, ракия и така нататък 30 л годишно на семейство. Тоест ние променяме цифрата „500“, която става „1000“. Но си остава като дефиниция това понятие, което е било и в стария закон.
ПЕТКО СЪБЕВ: Добре, в такъв случай как ще се определя обемът?
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Както досега сте си го определяли. Както досега. Нищо по-различно от това.
СТОИЛ АТАНАСОВ: Искам да Ви попитам, доста жени има: можете ли у Вас да си напълните херметическата тенджера догоре и да си сварите каквото и да е? Вижте, това е съд под налягане. Има изискване от Института по котлонадзора, които казват колко трябва да се напълни даден съд при изпълняване на дадена операция.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви.
Чухме Вашите аргументи, чухме аргументите и на експертите. Мисля, че не бива да се злоупотребява с нашата добрина. Мисля, че достатъчно големи усилия положихме толкова месеци в тази посока.
Заповядайте, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Искам да попитам, понеже чета предложението на работната група. Тя казва така: „Вариант 1. § 1 Член 4, т. 8, буква „в“, числото „500“ се заменя с „1000“. Нали така?
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Да.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: А какво говорим за т. „в“?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Тя отпада преди това.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Отпадна ли?
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Точка „в“ отпада.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Добре.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Оттеглям нашето предложение. И занапред всички предложения.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Оттегляте всички Ваши предложения.
Благодаря, господин Симеонов.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: И аз да кажа за моите предложения.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Слушаме Ви, заповядайте.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Моите предложения са една провокация към Комисията и към Агенция „Митници“. Много добре знам, че това, което съм предложил, ако държавата беше нормална, трябваше да бъде прието. Защото това е точно Директива 92/83 на ЕО.
Член 22, т. 4 на тази Директива е изключително ясна. И аз искам да попитам каква е практиката в европейска България по отношение на чл. 22, т. 4. И тъй като не всички сте запознати, аз съм си губил доста време да чета, ще прочета самата т. 4: „Държавите членки могат да въведат разпоредби, по силата на които алкохолът, произведен от малки производители, се пуска в свободно обръщение веднага, след като е произведен (при условие че и производителите не са изпълнявали сделки между държави членки) без за него да се прилагат правилата относно акцизните складове и се облагат с окончателен акциз по един на ставка“.
Искам да попитам, разбира се, след като приключа изказването, къде са в България тези малки производители? Смисълът на тази Директива е хора, които имат малки стопанства, които имат малки овощни градини – сливови или кайсиеви, които имат лозя, да могат да регистрират казани, които могат да произвеждат до 1000 л чист алкохол. Държавата трябва да каже до тези 1000 л дали ще са 200, 300. Европейският съюз дава право на държавата. Тези хора, които са малките производители – до 1000 л чист алкохол, това е класификацията на Европейския съюз, имат една привилегия – да плащат до 50% от акциза. Това е тяхната привилегия, за да могат да съществуват в условията на конкуренция от големите производители.
Това нещо е много добре известно на хората, които се занимават с тази материя. Те го знаят до болка. Излагало се е Министерството на финансите да пише писма до Европейската комисия да пита това компютри ли са или са компоти. Оказало се, че не са компютри, а били компоти. Защото 1000 л чист алкохол е онази граница, до която се отдалечава малкият производител и които могат, държавата ако реши – нашата не е решила и няма да реши както се вижда – да им позволи с 50% акциз да излезнат, забележете, на пазара, без да използват акцизни складове.
Тъй като България не е европейска държава в смисъла, в който разбират нашите граждани това понятие, явно такова законодателство – антимонополно, антикорупционно законодателство – в тази държава не може да мине. Затова ние говорим за един стабилен ОММ – олигархично-мафиотски модел. Това е част от този олигархично-мафиотски модел.
Аз ще оттегля моите предложения, но първото няма да го оттегля, за да мога в залата да кажа същите думи, да имам повод в залата да кажа същите думи, да го чуят и народните представители, да влезне и в ушите на журналистите. Защото един държавен монопол, какъвто е производството на акцизни стоки – било то горива, било то алкохол – премина в частни ръце. И Вие много добре знаете какви са загубите от неплатени акцизи. Аз мога да Ви цитирам една секретна справка към 2008 г. – над милиард и 200 млн. лв. от скрити акцизи и ДДС по доклад на ГД БОП на една голяма алкохолна кампания.
Така че ако Вие съберете от Митниците данъците и акцизите от големите, тогава ще останат малките. Но Вие не давате в България да има малък и среден бизнес. Защото България е олигархична държава. Тя все повече в момента…
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин Андреев, ще Ви прекъсна, защото това не касае по същество Закона.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Все повече и повече се оформя като олигархична диктатура.
Секунда, свършвам.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: В залата можете да продължите.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Затова тази точка първа, която е моята, не го оттеглям. Оттам нататък го оттеглям не защото не съм убеден в своята правота, а защото виждам, че в България и в това представителство няма кой да ме подкрепи. И го правя заради тези хора, които цяла година страдаха от тези лобистки поправки, които бяха вкарани. И не знам кой ще им оправи нервите и финансовите загуби.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Приключихте ли, господин Андреев?
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Първата точка не съм я оттеглил, оттеглям по-нататък…
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Да, разбрах – всички останали Ваши предложения са оттеглени.
Благодаря.
Само за Ваша информация и за информация на присъстващите в залата, за да не останат с грешно впечатление, искам да Ви прочета текста на чл. 22, § 6 от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19.10.1992 г. за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки. Текстът е следният: „България и Чешката република могат да прилагат намалена акцизна ставка не по-ниска от 50% от основната национална акцизна ставка за етилов алкохол, спрямо етиловия алкохол, произведен в обекти за дестилиране, които годишно произвеждат повече от 10 хектолитра етилов алкохол от плодове, доставени от овощарски стопанства. Прилагането на намалената ставка се ограничава до 30 литра плодови спиртни напитки годишно за производство на овощарско стопанство, предназначени изключително за тяхното лично потребление.“
Мисля, че дерогацията дава отговор на Вашите въпроси.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Вземам една реплика, защото това нещо също го знам и съм го чел много внимателно. Има два вида малки обекти, съгласно Директивата на Европа – такива, които се правят единствено само от производители на продукция, било то сливи, било то плодове или грозде. Тези хора преминават към така наречените малки производители. За тях също важи възможността да имат до 50% намален акциз. А това, което четете, е когато аз искам да произведа за мои собствени нужди, от моето собствено производство отида при тези хора да ми направят услуга. То е само за такива. Когато аз съм производител и искам да изляза на пазара – тогава е много по-различна Директивата.
Аз затова Ви казвам, че това нещо трябва да се чете много внимателно и смятам, че това, което съм предложил, ако някой е чел много внимателно тези предложения, ще види, че даже малките производители са подложени на абсолютно същия ред за регистрация, както големите. Даже там е предвидено на тези малки производители да има специализирани уреди, които мерят температура, градус и количество. Това е направено точно така, както трябва да бъде в една европейска държава, която уважава средния и дребния бизнес, а не е част от корупционни корпоративни интереси.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин Андреев, благодаря.
В залата ще имате възможност да се изкажете.
Заповядайте и приключваме.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря.
Само бих искала да уточня по отношение на двете разпоредби на Директивата.
Действително тази опция, която беше цитирана, за малките производители, се прилага от четири държави – Германия, Испания, Австрия и Португалия. Другите държави, които са договорили дерогация, както сме ние, Чехия и Румъния, те прилагат дерогацията. Единствената държава, която прилага и двете – и дерогацията, и опцията по директивата – е Румъния. Но Румъния е направила за малките производители същия режим, както за данъчните складове. Това е единствената държава, която прилага и двете разпоредби.
Благодаря.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: И аз съм предложил същите процедури.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин Андреев, не съм Ви дала думата. Това са реплики на Вашето изказване.
Много кратко – заповядайте.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Националната лозаро-винарска камара в последната година и няколко месеца многократно е казвала своята позиция по същество относно проблематиката, която се разглежда в Закона за акцизите и данъчните складове относно специализирани и малки обекти за дестилиране. На вниманието на народните представители само няколко данни, преди да гласувате точките, касаещи, от една страна, увеличението на капацитета на съоръженията „изваряване“ от 500 на 1000 литра. И по-нататък и промяната на периодите за изваряване.
Всички аргументи за увеличение на капацитета сега свързани с това, че се е пречило на специализираните и малки обекти за дестилиране да работят. За годината, през която се прилагаха правилата, вместо 1000 – 500 литра, данните са красноречиви. Цитирам отговор по запитване на депутат към министъра на финансите относно приходите от акцизи от специализираните малки обекти за дестилиране за 2016 г., първите десет месеца. Ще ги съпоставя с предходни периоди.
За първите 10 месеца на 2016 г., когато се прилагаше намаленият капацитет на съоръженията за изваряване, са внесени от малките обекти за дестилиране 467 690 лв. За същия период година по-рано, когато беше 1000 л капацитетът на изваряване – 351 хил. лв. Тоест за тази една година, когато се прилагаха тези правила за намаляване капацитета на специализирани малки обекти за дестилиране, те са внесли повече актив.
Другото – общи данни по предварителни данни относно внесения акциз през 2016 г. от сектор „Производство на висок алкохол и напитки“ в държавната хазна. Ако през 2015 г. са внесени 201 млн. лв., има увеличение през 2016 г., когато са се прилагали тези правил, които сега Вие искате да отмените, са внесени 6%, тоест към 212-213 млн. лв. от сектор „Производство на висок алкохол и напитки“.
В заключение – всички тези правила, които Вие днес може би сте решили да отмените, които се прилагаха в продължение на една година, доказват, че работят по отношение на намаляване на сивия сектор в производството и увеличаване на приходите в хазната.
Това е, което можем да кажем. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: И аз благодаря.
Предполага се, че е имало повече работа, по-добра реколта и съответно производителите са внесли повече актив. Но това е само като една отметка. (Реплики)
Колеги, моля Ви, не влизайте в дебат.
Започваме гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Методи Андреев и група народни представители.
Който е за, моля да гласува. – Няма.
Против? – Няма. Всички останали се въздържат.
И сега подлагам на гласуване предложението на Работната група за подкрепя текста на вносителя за § 1: В чл. 4, т. 8, б. „б“ числото „500“ се заменя с „1000“.
Който е за, моля да гласува.
Против? Въздържали се? – Няма.
По § 2 – предложение на Менда Стоянова за отпадане на § 2.
Работната група подкрепя предложението и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
Този § 2, колеги, само за пояснение, касаеше прехвърлянето на ангажимента за контрол и регистрация въобще към общините. За съжаление обаче Сдружението на общините отказва, даде отрицателни становища, така че това касае § 2, въпреки нашето добро желание.
Подлагам на гласуване § 2.
Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
По § 3 – предложение на Менда Стоянова за отпадане, подкрепено.
По § 4 – отново предложение на Стоянова за отпадане на параграфа.
Подлагам на гласуване § 3 и 4.
Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
Предложение на Менда Стоянова за създаване на нов параграф.
Тук става въпрос за представяне на документи при регистрация за това, че съоръженията за производство са закупени от лица, регистрирани по реда на Закона за виното и спиртните напитки. Едно пояснение – по-нататък ще стане ясно, че този ред ще важи оттук нататък, тоест за фирми производители, които тепърва ще откриват такива СМОД-ове.
Правя предложение по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Само техническо е предложението – думата „съоръжения“ да се замени с „дестилационни съоръжения“. Една препоръка от Агенция „Митници“.
Работната група предлага да се създаде нов § 2 с редакцията, която е пред Вас.
Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
Параграфи 5, 6 и 7 Работната група подкрепя предложението на госпожа Стоянова за отпадане на тези параграфи.
Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
Предложение на Менда Стоянова за създаване на нов параграф, подкрепен от Работната група.
Мое предложение относно замяна на думите „съоръжения“ с „дестилационни съоръжения“.
Работната група предлага създаването на нов § 3 с редакцията, която е пред Вас.
Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
Параграф 8 отново касае регистрацията в общините. Предложение на Менда Стоянова за отпадане на този параграф.
Предложение на Валери Симеонов, което е оттеглено.
Предложение на господин Търновалийски. Имате го пред Вас – редакционни поправки. Той не го е оттеглил, така че си остава.
Предложение на господин Андреев, което той оттегли.
Работната група предлага § 8 да бъде отхвърлен.
Заповядайте.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря, госпожо Йорданова.
Първо, искам да изразя една удовлетвореност. Очевидно се подхожда с разбиране към нашата позиция относно направеното в началния вариант на Законопроекта предложение. Искам да изразя една корекция – не предложението на Сдружението на общините е да отпадне, а предложението е на общините да отпадне този наш ангажимент. Ние по въпроса не бяхме питани предварително, но след като беше внесен Законопроектът, направихме проучване сред всички общини и огромната част, значително мнозинство от тях изразиха несъгласие с такъв ангажимент. Мотивите за това станаха очевидни от споровете преди малко по първите два параграфа. Ние нямаме такава подготвена администрация, която да следи тези процеси. Видяхме и от страна на производителите, и от страна на Агенция „Митници“ до какви технически детайли се слиза в тази материя. Нямаме такава администрация. За да я създадем, тепърва трябва да наемаме нови хора, или да възложим – в много от случаите това са малко общини – на повечето от служителите четвърта или пета дейност, да изпълняват и такава дейност. Знаете какви са заплатите в малките общини. Така че за нас това ще е, първо, трудно, второ, това е несвойствена дейност на общините и един вид се превръщаме като спомагателна администрация на Агенция „Митници“, защото трябва да създаваме такива регистри и след това да ги подаваме към Агенцията.
Удовлетворени сме, че се приема това предложение и ще подкрепим отпадането му.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви.
Ако ми позволите, ще изразя лично мнение. Аз също се срещам непрекъснато с кметове на общини. Моето наблюдение обаче е малко по-различно от Вашето. Според мен големите общини не желаеха да се нагърбват с този ангажимент. За малките общини, и не само за малките, голяма част и от големите, посрещнаха това предложение радушно, защото на практика това е един допълнителен приходоизточник в бюджетите на общини, което означава, че Вие доброволно се отказахте от това. И не мисля, че оттук нататък Министерството на финансите ще има основание, когато започват да вървят искания в посока дофинансиране, подпомагане, ще имам една препоръка обстойно да разглеждат исканията, защото в крайна сметка нашата идея беше точно такава – ограниченията бяха достатъчно ясни, да може парите, които се събират от акциз, да бъдат в услуга и в помощ на общините. Но това е Ваше право. Съобразяваме се и с Вашето желание.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Да отговоря.
Наистина имаше и общини, които искаха да го поемат, но те са съвсем малка част от броя на всичките общини. Защото, като теглиха чертата между потенциалните приходи и реалните разходи, които ще извършат за административното обслужване на процеса – сметката никак не излизаше.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Това е Ваше мнение.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: И не бих искал това да влияе на принципния разговор за финансовата децентрализация. Нека не правим такива заключения.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Не влияе. Просто изказвам лично мое мнение, а не мнение на Бюджетна комисия.
Благодаря Ви.
Колеги, други? – Няма желаещи.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Търновалийски, което Работната група не подкрепя.
Който е за, моля да гласува. – Нула гласа „за“.
Против? – Няма. Всички останали се въздържат.
Предложение на Методи Андреев и група народни представители – оттеглено.
Предложение на Работната група – § 8 да бъде отхвърлен.
Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
По § 9 – Работната група подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 4.
Само да поясня – с този параграф беше уредена сезонността за варене на ракия. Знаете от януари до юли. С предложението, което сме направили, тя пада. Така че за радост на любителите на ракия и на съответните собственици на такива обекти ракия ще се вари целогодишно. Само пояснявам какъв е текстът, защото е трудно човек да се ориентира в материята от членове и алинеи.
Изказвания?
Заповядайте.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Едно уточнение – текстът, който сега ще бъде отменен, всъщност не забранява варенето на ракия от януари до юни включително, а е с предварително уведомление. Тоест и досега можеше да се вари целогодишно.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Премахва ограничителния режим и уведомителния такъв.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: А иначе това, което разбрахме, за анекдот е, че през м. март се вари и ракия от райски ябълки.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Вижте, това е желанието на хората – могат да варят от каквото желаят ракия, така че нека да им дадем тази възможност.
Колеги, престъпваме към гласуване на предложение на Работната група за § 9, който става § 4.
Който е за, моля да гласува. Всички са „за“.
Против и въздържали се – няма.
Параграф 10 – предложение на Менда Стоянова за отпадане.
Работната група подкрепя предложението и предлага § 10 да бъде отхвърлен.
Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
Параграф 11 – отново предложение за отпадане на § 11.
Параграф 12 – отново предложение за отпадане.
Гласуваме анблок параграфи 11 и 12 по предложение на Работната група да отпаднат.
Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
Предложение на Методи Андреев – оттеглено.
Работната група предлага § 12 да бъде отхвърлен.
Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
Параграфи 13, 14 и 15 – предложение за отхвърляне на посочените параграфи.
Който е съгласен да отпаднат, моля да гласува „за“.
Против и въздържали се – няма.
Параграф 16 – предложение на Стоянова за отпадане на § 16, което е подкрепено. Това са наказателните санкции, отново касаещи дейността, която предоставяхме да бъде извършвана от общините и съответно регистрацията и контрола.
Предложение на Методи Андреев – оттеглено от вносителя.
Работната група предлага § 16 да бъде отхвърлен.
Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
Параграф 17 – предложение от Менда Стоянова за отпадане на § 17.
Работната група подкрепя предложението и предлага § 17 да бъде отхвърлен.
Отново става въпрос за правомощия на кметовете на общините.
Който е за отпадане, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
Параграф 18 – предложение на Валери Симеонов и група народни представители – оттеглено.
Предложение на Търновалийски, което Работната група не подкрепя.
Предложение на Методи Андреев и група народни представители – оттеглено.
Аз правя едно предложение по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника – § 18 като цяло да бъде отхвърлен.
Работната група предлага това предложение – целият параграф да бъде отхвърлен.
Преди да гласуваме параграфа, връщаме се да гласуваме предложението на Търновалийски, неподкрепено от Работната група.
Който е за, моля да гласува – нула гласа „за“.
Против – нула. Всички се въздържат.
И сега гласуваме § 18 да бъде отхвърлен.
Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Предложение на Менда Стоянова за създаване на нов параграф.
Работната група подкрепя предложението и предлага създаването на съответния параграф, който е пред Вас.
Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
Предложение на Менда Стоянова за създаване на нов параграф.
Работната група подкрепя предложението и предлага създаването на нов § 6, който касае това, което споменах по-рано, че изискванията за регистрация на производители, вносители, търговци и т.н. в създавания регистър, който ще създадем малко по-късно, на практика важи за тези, които тепърва ще започват да се занимават с такава дейност.
Който е за, колеги, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
По § 19 – предложение на Стоянова – оттеглено.
Предложение на Методи Андреев – оттеглено.
Предложение на Стоянова, което по б. „а“ е оттеглено, упълномощена съм да оттеглям от нейно име предложенията.
Работната група подкрепя предложението в останалата част на § 18. Този параграф касае създаването на регистър на съоръженията за оборудване и производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки. Пояснявам за присъстващите.
Който е съгласен с предложението на Работната група за подкрепа на § 18, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
Параграфът се приема.
Предложение на Методи Андреев за създаване на нов параграф – оттеглено.
Мое предложение, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника – отново става въпрос за техническо допълване на съоръжения, да се добави „дестилационни“. И съответно при поискване или по собствена инициатива, Министерството на икономиката предоставя на Агенция „Митници“ информация от регистъра, който е създаден при тях, за да могат съответно те да си извършат своите контролни дейности.
Това е предложението, което правя.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19, който става § 7 с изписаната пред Вас редакция.
Който е за, моля да гласува – всички са „за“.
Против и въздържали се – няма.
Параграф 20 – Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 8 и предлага редакция. Изписана е пред Вас. Става въпрос за мярка, която е свързана с регистрационния режим на лицата, произвеждащи, търгуващи, доставящи такива съоръжения за производство на спиртни напитки. Дава възможност на практика на контролните органи да проследяват процеса и да възпрепятстват такива злоупотреби.
Това е съдържанието на § 8.
Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
Предложение на Методи Андреев – оттеглено.
Мое предложение по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника – § 21, който става § 9 да се измени така, че Законът да влезе в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, защото по старата редакция имаше срок 1 януари 2017 г. Направено е, за да спазим сроковете.
Колеги, гласуваме § 21, който по редакция на Комисията, вече става § 9.
Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
С което приехме и тези дълго чакани изменения.
Благодаря на всички за активната работа. Благодаря и на Вас и Ви желая успех.
АНДОН АНДОНОВ: Националното сдружение „Българската домашна ракия“ изказва своята благодарност към Бюджетната комисия за това, че се върнахте към народа.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Много благодарим, за което. Усилията са съвместни и взаимни.

Колеги, пристъпваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПОДКРЕПА НА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА МНОГОФАМИЛНИТЕ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ И НА ДЕЙСТВИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ РЕСУРС НА 2 МИЛИАРДА ЛЕВА.
Проектът на решение е с вх. № 602-03-17 от 15 декември 2016 г. с вносител Министерският съвет.
За наша радост на може би последното заседание на Бюджетната комисия при нас е лично министър Павлова.
Предлагам направо да дам на нея думата, за да ни обясни съвсем накратко идеята.
Само да припомня, че когато създавахме тази програма ние така или иначе я създадохме с решение на Народното събрание. Ресурсът беше 1 млрд. лв. В момента се предлага завишаване, не създаване на нова програма – уточнявам за стенограмата – завишаване на нейния ресурс. Затова, въпреки че има решение на Министерския съвет го гледаме и в залата.
Госпожо Министър, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря много.
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за възможността да представим пред Вас предложението за Народното събрание за продължаване на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и предложението ни за увеличаването на нейния бюджет до 2 милиарда, или с още един милиард в рамките на следващите години, за да можем да продължим реализацията на програмата. Ако погледнем към днешна дата за изминалите две години от началото на изпълнението на програмата, всички знаем – в началото имаше едно антиговорене, имаше едни страхове как да тръгне програмата, дали ще тръгне, разбира се имаше и антикампания срещу това, плашеха хората, че ще им се вземат жилищата и т.н, няма да влизам в детайлите на това. Факт е, че след като това беше преодоляно, особено и след първите сгради, които станаха готови, видя се ползата от програмата. Ползите са много, в много категории, но хората усетиха и от гледна точка на по-красиви и по-уютни домове, усетиха промяната на облика на градовете, усетиха минимум 50% намалението на сметките.
Това даде възможност на малкия и средния бизнес да има наистина една много силна, много активна година, особено 2016 г., защото ние отчитаме ръст на строителството, на производството на материали, недостиг на строителни материали, недостиг на работници, увеличаване на заетостта, благодарение на програмата и увеличаване на оборотите и приходите именно на малките и средни предприятия в строителния бранш, които иначе щяха да бъдат много засегнати, предвид това, че преходът след края на програмния период – предишния и началото на новия, докато се завърти. Това даде глътка въздух и на строителния бранш.
Общо 2022 са сградите, които са обект на изпълнение на програмата, за които има сключени договори Банката за развитие. От тях над 1000 сгради вече са в процес и процедура по изпълнение, като такива. Имаме над 200 завършени сгради.
Но, както казах, понеже колелото се завъртя, вижда се ефектът, виждат се едни региони като Благоевград, Бургас, където имаме масово завършени сгради, изцяло променени на места и квартали, наистина интересът се увеличи. И всъщност вече броят регистрирани сдружения на собствениците целево, целенасочено, с желание да участват в програмата са почти 6 хиляди, което наистина е един много сериозен брой, ръст и пик, който със сигурност и вторият милиард няма да може да обхване. Безспорно дългосрочната ни визия и стратегия, създавайки тази програма, създавайки и другите документи, свързани с обновяването на жилищния фонд в страната като цяло, показва, че такъв тип програма в България трябва да продължи да има в следващите поне 10 години, за да може да се покрият не само панелните сгради, които сега са във фокуса, в основата на тази програма. Тя трябва не само да продължи, тя трябва да се разшири към всички видове жилищни сгради на територията на страната, не само многофамилните, а впоследствие и еднофамилните жилищни сгради. Така е записано и в стратегическите документи.
Това е горе-долу от гледна точка на това докъде сме с програмата.
Факт е, че сградите, които са в процес на изпълнение, те се изпълняват и ще продължат да се реализират. При зимни условия, разбира се, при снеговалеж имаме забрана за строително-монтажни работи, тъй като при температури под 5 градуса не могат да бъдат извършвани никакви строителни работи, така че обектите в момента са замразени. След приключване на зимния сезон отново ще има продължаване на дейностите, завършване на сгради, да бъдат довършени тези, които започнаха.
Размерът на сключените договори от страна на банката достигна почти до 1 милиард. Това беше и причината временно да апелираме да се преустанови сключването на нови договори, докато се вземе решение, предвид че правителството е в оставка, да се вземе решение за продължаване на програмата като срок за кандидатстване, тъй като срокът за кандидатстване беше до 2016 г., за да сме сигурни, че все пак спазваме ограниченията и на ресурс, и на времетраенето. И увеличаването не само на срока за кандидатстване от 2017 г. и нататък и последващите години, както и увеличаването на ресурса с още един милиард – нещо, което считаме, че е добре да бъде и е стратегически важно за нашата държава да бъде една дългосрочна национална програма, която е аполитична, тя е програма за всички българи, програма, насочена към всички български граждани, а това са 3 милиона български граждани, които живеят в този тип сгради, които да бъдат обхванати от програмата. Тя е мисля и най-мащабната и социална програма, но освен социално измерение, има още две измерения – икономическо и екологично, тъй като, както казах, тя е насочена към малкия и средния бизнес. Фактите и резултатите говорят сами за себе си.
Можем да кажем, че почти 600 малки и средни фирми участват в изпълнението на програмата под една или друга форма и наистина сме успели да постигнем този ефект на диверсификация, а не да са концентрирани само в големите строителни фирми. Напротив, малките строителни фирми са тези, които участват. На Вашето внимание имаме и детайлен доклад, в който тези анализи са представени – колко фирми по региони и видове фирми, така че аз няма да изпадам в тези детайли.
Това е и екологичният елемент, елементът, свързан с енергийната ефективност, намаляването на емисиите. България е държавата с най-ниска енергийна ефективност на сградния фонд като цяло, не само на жилищния фонд. Затова усилията ни са насочени в тази посока. Вече девет години реално България реализира програми, свързани с енергийната ефективност на жилищните сгради, започвайки с първата пилотна програма на ООН, с която пилотно бяха направени сгради в Смолян, в Бургас и в още няколко населени места. След което с европейско финансиране по програмата „Регионално развитие“, а сега и в „Региони в растеж“ също финансираме. Но европейското финансиране, разбира се, не може да покрие огромния мащаб, огромните нужди на територията на цялата страна. Те са видими, те са естествени и затова беше и концепцията за развитието на една национална програма за целия сграден фонд.
Паралелно с това, извън сградния фонд, използвам случая да кажа, че все пак ние не сме фокусирани само върху сградния фонд, и с предишната „Програма за регионално развитие“, и с настоящата програма „Региони в растеж“ и европейското финансиране по тях ние продължаваме инвестициите в публичните сгради, защото те са също във фокуса на нашето внимание като част от сградния фонд на територията на страната. Финансирахме над 1000 училища и детски градини вече за мерки за енергийна ефективност, университети, сгради на културната инфраструктура.
Новото в този програмен период е, че с тези 300 милиона, които имаме в програмата „Региони в растеж“, освен детски градини, училища и университети, които ние продължаваме да финансираме, и мерките за енергийна ефективност в тях, новото е, че вече финансираме и публични сгради на територията на 39-те големи и средно големи общини. Това са сгради на общини, областни управи, сградите на пожарна безопасност, сградите на агенциите по труда, агенциите за социално подпомагане и като цяло общинския сграден фонд или сградите на деконцентрираните структури на държавната администрация, защото той също е един важен фонд, в който едни сгради са енергийно неефективни, за да можем да имаме максимално широка подкрепа, максимално широк спектър на инвестициите в това.
Това е накратко. Готова съм да отговарям на въпроси. Наистина мисля, че аргументите, фактите и числата показват нуждата, желанието, необходимостта, търсенето на тази програма и нейния социално-икономически ефект и затова се обръщаме към Вас – към Народното събрание за подкрепа.
Защо се обръщаме към Народното събрание за подкрепа? Правителството е в оставка. Съгласно Закона за публичните финанси поемането на дългосрочен финансов ангажимент изисква подкрепа и решението на Народното събрание, защото това излиза включително извън тригодишната бюджетна рамка, тъй като Българската банка за развитие като финансов агент, като държавна финансова институция, финансираща програмата в дългосрочен план, има възможността и ресурса да продължи да финансира програмата и със свои средства, и с държавни гаранции, които сме предоставили до момента. Но все пак говорим за един ангажимент за следващите поне 10 години. Това е и причината да търсим широкия консенсус, широката подкрепа на Народното събрание.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Изключително обстоятелствена в краткото време, с което разполагахте, да изложите максимално добър брой аргументи, за да бъде подкрепена програмата. Мисля, че всички вече се убедихме в нейната ефективност. Имаше притеснения в началото, съмнения. Мисля, че всичко това отпадна и ненапразно броят на желаещите се увеличава непрекъснато и има нужда от увеличаване на ресурс.
Колеги, въпроси? Мисля, че отговорихте на въпросите?
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Колко милиарда?
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Два. С този стават два.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ако ми позволите – да отговоря.
Само, за да няма объркване, да кажа, че програмата започна и към момента по Постановление на Министерския съвет бюджетът на програмата е 1 млрд. лв. като стойност и като възможност за поемане на ангажименти. Междувременно бяха гласувани от Народното събрание и ратифицирани конкретната реализация на банкови гаранции към Българската банка за развитие, но те са в рамките на първия милиард.
Същевременно, с постановление на Министерския съвет през декември тези средства бяха предоставени по сметката в БНБ, която да гарантира първия милиард, вече обезпечен и финансово, за да можем да се разплащаме към Българската банка за развитие тогава, когато тя е разплатила завършени изцяло сгради, въведени в експлоатация с Акт № 16.
Това, което предлагаме на Вашето внимание е втория милиард да бъде гласувана програмата. Да ни дадете мандат да увеличим постановлението на Министерския съвет и съответно програмата да достигне размер до два милиарда лева. Така че говорим за втория милиард – общо два, не три. Ще се радвам, ако гласувате и три. Ще се радвам и да са три. Ако кажете веднага сменяме предложението вместо с милиард отгоре – с два отгоре.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колега, имате ли предложение по чл. 80?
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Не, имам такъв въпрос.
Тъй като в момента сме в особена ситуация на оставка, това нещо комуникирано ли е с бившите Ви коалиционни партньори – Реформаторски блок, Патриотичен фронт?
Не го казвам случайно, защото в рамките на коалицията, в която ние участвахме на президентските избори – Обединени патриоти, закачката на тема пенсии и саниране беше изключително жестока. И аз мисля, че днес говорихме с председателите на двете групи – не мисля, че има подкрепа.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колега Ковачев, ако позволите аз ще Ви отговоря. Мисля, че въпросът излиза извън рамките на експертизата в нашата Комисия. Въпросът е чисто политически, така че залата ще покаже какво е мнението на отделните групи.
Заповядайте.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Министър, аз ще се върна две години назад, когато водихме преговорите за съставянето на коалицията и по програмата на коалиционното ни правителство. Точно тогава аз бях поискал малко повече информация за очакваните ползи и ефекти от този 1 милиард, който тогава ГЕРБ беше заложил като приоритет в програмата си. Във времето аз лично се убедих категорично от всичко това, което и Вие споделихте преди малко, за ползите. Ако от мен зависи, наистина три милиарда трябва да бъдат отпуснати в тази посока, защото…
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Добре сега, кой ще направи предложението не разбрах – Вие или колегата? (Оживление)
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Наистина тази програма променя бита и битието на българските граждани и на българските градове. Това е нещо трайно, безспорно за мен. Далеч от всякакви политически спекулации и съмнения.
Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Много благодаря.
Колеги, други изказвания? – Няма.
Пристъпваме към гласуване на:

„РЕШЕНИЕ
за подкрепа за продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лв.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

Подкрепя продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лв.“

Колеги, който е за, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 2.
Благодаря Ви, колеги, за подкрепата.
Благодарим на министър Павлова.
Заповядайте, господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Поради ангажимент в друга Комисия Ви упълномощавам за следващото гласуване, госпожо Йорданова.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Накрая да не остана сама. Благодаря.

Колеги, пристъпваме към пета точка – последна точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НОВ СРОК ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОДИТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ КЪМ ВИЗИЯТА ЗА ДЕИНСТИТУЦИАЛИЗАЦИЯ ЗА ПЕРИОДА 2009-2015 Г., ВЪЗЛОЖЕН НА СМЕТНАТА ПАЛАТА С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Наши гости по тази точка са: председателят на Сметната палата господин Цветан Цветков, и неговите заместник-председатели господин Тошко Тодоров и г-жа Горица Грънчарова.
Благодарим, че в такъв пълен състав сте тук.
Колеги, само да обясня за малкото останали присъстващи – става въпрос за едно решение, което бяхме възложили на Сметната палата на базата на предложение от нашата колежка госпожа Султанка Петрова, за извършване на цялостен одит относно тази програма. Тъй като, обаче, общините в България са доста, обемът на работа е изключително голям, има постъпило писмо от Сметната палата с искане за удължаване на срока, така че това по същество е проекторешението, което ние ще гласуваме.
Госпожо Петрова, желаете ли думата?
Заповядайте.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, предполагам, че всички сме се запознали с предложението на Сметната палата. Само искам да Ви помоля да подкрепим това предложение, защото обемът от работа е много голям. Наистина се работи за един много дълъг период от време, касае се за период от пет години – от 2010 г., когато е започнал процесът по деинституциализация, до 2015 г. Още повече, че тук този период обхваща изключително много програми, по които се е работило и програми, които са финансирани от европейски средства, от бюджета. Така че се касае за една наистина много голяма и къртовска работа. И Ви моля – нека да подкрепим предложението на колегите от Сметната палата, за да могат професионално да свършат своята работа и да излязат със своя доклад.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Много благодаря.
Мисля, че е ясно.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Само една забележка. Разбира се, че ще подкрепим предложението, но аз се връщам, когато разглеждаме бюджетите, малко повече средства трябва да отпуснем, това ще стане в бъдещия парламент, дай Боже, обръщам се и към колегите, които евентуално ще бъдат пак в Бюджетна комисия, наистина Палатата има много ангажименти и отговорности и има нужда от още средства, за да спазва и сроковете.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Сметната палата, имате един сериозен лобист в лицето на господин Исмаилов, така че може да разчитате на негово предложение за в бъдеще.
Колеги, проект за

РЕШЕНИЕ
за определяне на нов срок за извършване на одит за съответствие
на изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституциализация за периода 2009-2015 г., възложен на
Сметната палата с решение на Народното събрание
(обн. в ДВ, бр. 71 от 2016 г.)

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата и Решение на Народното събрание за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие на изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституциализация за периода 2009-2015 г.

РЕШИ:

1. Определя 30 април 2017 г. за нов срок за извършване одит за съответствие на изпълнението на Плана.
2. Новият срок за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата за одита по т. 1 е 31 май 2017 г.“

Вие сте съгласни с този срок. Можете да приключите своята работа? – Да, благодаря.
Колеги, който е за, моля да гласува. – Всички са „за“.
Против и въздържали се – няма.
Благодаря на всички.
Успешна работа. Успешна кампания на членовете на Бюджетната комисия, които останаха до нейния край, защото това е последното заседание на Комисията за този парламентарен сезон.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,55 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Диана Йорданова

Стенограф:
Нина Иванова