Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 1

Днес, 02.12.2014 г., вторник, от 13:15 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството - Таня Милева, началник на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството, Боянка Георгиева, Правна дирекция, Мариана Тотева, дирекция „Държавна собственост”; от Агенция „Пътна инфраструктура” – Ивайло Иванов, директор на дирекция „Обществени поръчки и правно обслужване” и Ася Чипева, директор на дирекция „Инвестиционно проектиране и отчуждителни процедури”.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, добър ден. Часът е избран конкретно за този случай по причина на това, че докладът по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост не е кратък. Тоест заложихме около 3 часа дебати, за да може да остане 1 час технологично време, за да подготвят колегите окончателните редакции на доклада. Иначе не е типичният час за провеждане на заседанията.
В тази връзка ви предлагам да обсъдим и евентуално да потвърдим по принцип редовните заседания да са в сряда след обяд в близко време след приключване на пленарното заседание, т.е. да бъдат след 14:00 часа, като вариантите са 14:30 или 15:00 часа. Надявам се колегите с повече опит в организацията и движението да вземат становище относно по-добрия вариант.
Реплики:
Най-добре е Вие да уточните с председателите на другите комисии, на които членове на правната комисия са членове и на други комисии, за да не съвпадат часовете.
Предс. Данаил Кирилов:
С вътрешна комисия се разбрахме, защото те ме питаха кога ще провеждаме нашите заседания и аз им казах сряда. За това приех, че те са възприели за четвъртък евентуално.
Колеги, имаме повече от необходимия кворум за откриване на заседанието. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Направено е предложение за дневен ред:
Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 402-01-4, внесен от Министерския съвет на 07.11.2014 г.
Имате ли становища по предложения проект за дневен ред? Няма колеги, които искат да вземат становище.
Ще си позволя да направя едно допълнение.
В случай, че остане време молбата ми е да разгледаме и писмото на главния съдебен инспектор с изтекъл мандат – г-жа Ана Караиванова, което обсъждане да го направим с оглед да вземем решение за това с какви действия ще продължим по направеното заявление. Тя предлага вариант на освобождаване от длъжност, като до избора на нов главен инспектор се определи един от избраните 10 инспектора за изпълняващ длъжността. А при всички положения стои въпроса за откриване на процедура по избор на главен инспектор, трета по ред и дано да не е неуспешна.
Който е съгласен да приемем дневния ред, моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред.
По първа точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 402-01-4, внесен от Министерския съвет на 07.11.2014 г.
За участие в обсъждането на второ гласуване на законопроекта от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са поканени г-жа Таня Милева Таня Милева, началник на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството, г-жа Боянка Георгиева, Правна дирекция, г-жа Мариана Тотева, дирекция „Държавна собственост” и от Агенция „Пътна инфраструктура” - г-н Ивайло Иванов, директор на дирекция „Обществени поръчки и правно обслужване” и г-жа Ася Чипева, директор на дирекция „Инвестиционно проектиране и отчуждителни процедури”.
Колеги, получили сте по e-mail и разполагате с проекта на доклад на комисията за второ гласуване.
По наименованието на законопроекта – Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, имате ли становища, бележки, възражения. Няма. Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
„§ 1. В чл. 32 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 основният текст се изменя така
В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на:”
2. В ал. 4 думата „ипотека” се заличава.”
Постъпило е предложение от н.пр. Красимир Каракачанов, Валери Симеонов, Искрен Веселинов, Христиан Митев, Юлиан Ангелов, Димитър Байрактаров, Валентин Иванов, Красимир Богданов и Славчо Атанасов, като но-нататък ще ги цитирам като предложение на н.пр. Красимир Каракачанов и група народни представители.
Колеги, имате думата. Най-напред на г-н Кристиан Митев като вносител предполагам.
Христиан Митев:
Благодаря Ви, г-н Председател. Взимам думата като вносител, за да обоснова така направеното предложение по § 1 на законопроекта.
На първо място ние предлагаме оценката на обезщетението да се прави на базата на Международни стандарти за оценяване 2011/2013 и Европейски стандарти за оценяване 2009 г., които са възприети от специализираните организации на независимите оценители в Европейския съюз и съответно възприети и от Българската асоциация на независимите оценители. Смятаме, че по този начин ще бъде преодоляна трайната практика, която съществува по сега действащите разпоредби, а именно основно визирам наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Предполагам, че всички сте наясно, че оценяването, което се извършва по реда на тази наредба води до едни ниски, дори смехотворно ниски цени. Никой от нас, ако има земеделска земя, няма да приеме безрезервно и открито и веднага да се съгласи да получи обезщетение за земя, която е декари в стотинки – мисля, че е някъде 20 или 30 стотинки на декар излизат обезщетенията по тази наредба. Затова ние предлагаме да бъдат въведени тези стандарти, които не само че са възприети от специализирани организации в Европейския съюз, но и се прилагат и от нашата Асоциация на независимите оценители.
Следващото ни предложение е в ал. 4 на същия текст да не отпада ипотеката като аналог, който се използва при определянето на сделките, които се сключват в съответния район, където попадат имотите, които са предмет на обезщетението.
Ако се запознаете внимателно с мотивите, които ни бяха предложени на първо четене, там мотиви за отпадането на ипотеката няма. Има мотиви в друга насока и за други текстове в предложения законопроект. Специално за ипотеката не е ясно защо се заличава. Според нас, това е широко употребяван способ – сделка, която не би следвало да бъде изключвана от аналозите и би трябвало да си остане текстът в старата редакция.
И последното наше предложение по този текст е относно дисциплинарната отговорност на съдията по вписванията, който не издаде в срок удостоверението по ал. 4, тъй като по този начин не само се забавя неоснователно процедурата, но и съответно се ощетяват лицата, които търсят такова обезщетение и биха искали да получат такова обезщетение в един разумен срок. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Колеги, имате думата за становища, включително и представителите на Министерството регионалното развитие и благоустройството. Г-жа Янакиева.
Росица Янакиева:
Имам въпрос към вносителя. Когато става дума за земеделска земя или горски имот, за каква данъчна оценка става дума на отчуждения имот.
Христиан Митев:
В този текст това, което сме записали, че „обезщетението не може да бъде по-малко от двойния размер на данъчната оценка на отчуждавания имот”, като по този начин слагаме един минимум, под който няма как да падне оценката на имота.
Росица Янакиева:
Колеги, няма данъчна оценка на земеделски имоти. Просто няма такава категория.
Христиан Митев:
В такъв случай това, което ще предложа, е една редакционна поправка на текста, а именно:
„Обезщетението не може да бъде по-малко от двойния размер на данъчната оценка на отчуждавания имот, с изключение на земеделски земи и горски имоти.”
По този начин ще остане за имотите в урбанизираните територии, за които се надявам ще се съгласите всички, че данъчни оценки има.
Предс. Данаил Кирилов:
Други становища? Тъй като чувам разсъжденията на г-н Хамид, ще си позволя да се включа в неговите разсъждения със следното. Специално в София в Столична община данъчните оценки отдавна са твърде близки, да не кажа сходни, а в някои моменти във времето дори надхвърляха и пазарните цени. Ако запишем така автоматично правилото два пъти по данъчната оценка, просто ще оскъпим двойно имоти, които са в столицата.
Вярно е, че много общини възприеха този подход и това е тенденцията всъщност да приближават данъчните оценки към пазарната цена. Това е в интерес на общините, защото пък на тази база се определят местните данъци и такси. Така че мина времето, в което имахме символична данъчна оценка за имот, който пазарно струва значително повече. Тоест, ако има някаква разлика между пазарна и данъчна оценка, тя вече е относително по-малка и не толкова радикална.
Хамид Хамид:
Да добавя, г-н Председател, че тенденцията в цените на имотите в тази криза скоро ще стигнем до обратния момент, в който данъчната оценка ще бъде два пъти по-висока от реалната пазарна стойност.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Янакиева, заповядайте.
Росица Янакиева:
Г-н Кирилов, аз предлагам последното изречение от предложението да отпадне, тъй като данъчната оценка при положение, че се прилагат европейски стандарти едва ли би имала съществено значение. По-скоро вероятно трябва да се мисли за методиката, по която ще се правят тези оценки на база на европейските стандарти, отколкото да се слагат ограничения. Със същия успех би могло да се сложи ограничение от горната страна на тази оценка, а не само от долната страна.
Ако вносителите проявят разбиране за ситуацията, в която ни поставят, е нормално последното изречение „Обезщетението не може да бъде по-малко и т.н.” да отпадне от текста.
Христиан Митев:
Склонен съм след тези аргументи, които приведохте, да оттегля това предложение, но все пак ми се струва, че няма да е лошо да остане поне размера на данъчната оценка като един минимум, на база на който се определя данъчната оценка в урбанизираните територии. И с оглед на мотивите предлагам промяна, която да бъде: „Обезщетението не може да бъде по-малко от размера на данъчната оценка на отчуждавания имот …”. В края на краищата това е един логичен подход. Тоест залагаме един минимум, под който не може да се падне. В края на краищата нормално е. Данъчната оценка се използва и при нотариални сделки и в наредбите за общинска собственост общинските съвети залагат на много места като стандарт данъчната оценка. За това оттеглям в частта за двойния размер и предлагам да остане „в размер на данъчната оценка на отчуждавания имот в урбанизирани територии”.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Заповядайте.
Свилен Иванов:
Аз мисля, че и сега е така. Не могат да се продават под данъчната оценка. Обаче по предложението на колегите аз оставам с впечатлението, че ние търсим как да придобием представа за пазарната оценка. Когато искаш сведения за сделки, по този начин доказваш пазарната цена. И ако някаква промяна ще правим, то трябва да бъде евентуално по пазарната цена, а не данъчна оценка. И сега никой не продава по данъчна оценка.
Предс. Данаил Кирилов:
Безспорно, смисълът на редакцията касае пазарните оценки. Въпросът е съотношението между пазарната оценка спрямо данъчната оценка. Това мисля, че е целта на колегите с оглед внесения от тях проект.
Аз имам въпроси по отношение на приложението на „Международните стандарти за оценяване 2011/2013 и Европейските стандарти за оценяване 2009 г.” Рядко в правна норма се записват конкретни стандарти. Тези стандарти не са ни известни. Вероятно оценителите се обучават на тях, някой ги прилагат, други обосновават подробно приложението им в заключенията, които представят за пазарна оценка. Знаем ли какъв ще е ефектът от предложения от Вас запис? Защо мислим, че сега не ги прилагат? Според мен, много по-важно е да се каже, защото вие препращате и към приходно-разходния метод, но той е един от възможните методи. И обикновено е добре в една оценка да има повече от един, а най-добре е да има три метода на оценка, единият от който да е приходно-разходният метод. Но без да бъда оценител, приходно-разходният метод е повече метод за оценяване на бизнес предприятия на търговски дружества, т.е. на активна дейност, а не е типичен вещен метод. Задавам си тези въпроси, като си мисля, без да ви предлагам да изменяте, но може би целта ви е била да кажете, примерно, че оценката се извършва по повече от два оценителни метода.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател. Да, идеята е такава. И ако от начина по който е записана тази редакция не става ясно съм съгласен и правя редакционно предложение вместо „приходния и разходен” да стане „повече от два метода”.
По отношение на въпроса за международните стандарти аз също не мога да ви дам на 100% отговор какъв би бил ефектът и дали ще е докрай положителен с това, което се цели. Знам какъв е ефектът от сега прилаганите разпоредби и за част от лицата, които се опитват да получат обезщетение при това отчуждаване. Той не е добър, обръщам внимание, особено по отношение на метода за оценка на земеделски земи.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, знаете, че законът е нормативен акт, който по принцип особено в основната си част цели да уреди трайно обществено отношение и в този смисъл в основния текст на Закона за държавната собственост, не в Преходни и заключителни разпоредби, а в основния текст, да се позовем на дадени стандарти към даден момент. Тоест виждаме тук „Международни стандарти за оценяване 2011/2013 и Европейски стандарти за оценяване 2009”. Те утре ще се променят, тъй като ще излязат нови стандарти и за това ли пак да променяме основния текст на закона. Според мен, струва ми се крайно неудачно въобще позоваването в основен текст на закон на подобна величина, която е променлива и която е извън полезрението на българския законодател.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, Ви г-н Казак. Други становища?
Колеги, при това положение оттеглените текстове и редакциите, които колегата Митев направи на предложението на н.пр. Красимир Каракачанов и група народни представители ви предлагам да подложа на гласуване тяхното предложение по следния начин:
„В чл. 32, ал. 3 става:
(3) В случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени не по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на изискванията на Международни стандарти за оценяване 2011/2013 и Европейски стандарти за оценяване 2009, като оценката се извършва по повече от два оценителни метода. Обезщетението не може да бъде по-малко от размера на данъчната оценка за недвижим имот в урбанизирана територия.”
Това е редакцията.
Росица Янакиева:
Това, което предложи г-н Казак, има много логика в него.
Предс. Данаил Кирилов:
Влязохме в режим на гласуване, но каква е идеята ви.
Росица Янакиева:
Идеята е да бъде „изискванията на международни и европейски стандарти за оценяване”, без да се изписват годините.
Предс. Данаил Кирилов:
Именно. След гласуването ще видим дали ще се приеме и ако се приеме, ще подложа на гласуване и редакционната добавка на г-н Казак.
Ал. 4 остава така, както ви е предложена в доклада.
И предложението за нова т. 3 за създаване на нова ал. 5 на чл. 32 не е коригирано.
Колеги, който подкрепя предложението на н.пр. Красимир Каракачанов и група народни представители, моля да гласува „за”. Трима „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се.
Предложението не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване основния текст на § 1 така, както е предложен от вносител със следните редакционни уточнения:
„§ 1. В чл. 32 се правят следните изменения:
1.В ал. 3 основният текст (текста преди т. 1) се изменя така:
В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на:”
2.В ал. 4 думата „ипотека” се заличава.”
Моля, който е съгласен да подкрепим текста на вносителя за § 1 с редакционните изменения, моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Против? Няма.
Текстът на § 1 се приема в този вид.
Продължаваме с § 2. Чета:
„§ 2. В чл. 34б ал. 3 се изменя така:
(3) Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния, решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 му се съобщава от инвеститора на обекта по реда на чл. 61, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс.”
Предложение от н.пр. Красимир Каракачанов и група народни представители.
„В § 2, чл. 34б, ал. 3 се изменя и придобива следната редакция:
(3) Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или те не са намерени на настоящия им адрес, а при липса на такъв – на постоянния, решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 им се съобщава от инвеститора на обекта чрез публикуване в Държавен вестник, с което заинтересованите лица се смятат за уведомени.”
Предложение на н.пр. Джейхан Ибрямов и Четин Казак.
„В § 2 в чл. 34б се създава нова ал. 4 със следния текст:
(4) Обстоятелството, че заинтересованото лице не е намерено на настоящия и/или на постоянния му адрес се доказва с протокол, подписан от две длъжностни лица от съответната администрация и управителя на етажната собственост, ако когато адресът на лицето не се намира в сграда-етажна собственост – на един от съседите.”
Предложение на н.пр. Десислава Атанасова и група народни представители.
„В § 2, чл. 34б, ал. 3 накрая се добавя „и чрез обнародване на обявление в „Държавен вестник”.”
Колеги, имате думата, както да представите направените предложения, така и да вземе съответно становища. Заповядайте, г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател.
Нашето предложение е еквивалентно на предложението на колегите Атанасова и група народни представители. Смятаме, че би следвало да остане възможността за обнародване в Държавен вестник, като способ за уведомяване на лицата. Намираме, че това е един метод, който със сигурност може да удостовери, че всеки, който е имал желанието е могъл да се счита за уведомен по отношение на процедурата по отчуждаване, тъй като в края на краищата след като не е намерен, направени са усилия, той не е открит нито на постоянен, нито на настоящ адрес и логично остава последната възможност, а именно обнародването в Държавен вестник. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, нашето предложение цели да се създадат процесуални гаранции чрез въвеждането на изрични изисквания за форма, чрез които да се гарантира, че ще бъдат положени максимални усилия лицето да бъде открито на някои от адресите, които по принцип то притежава, на които е регистрирано и че информацията ще достигне до него, като се наблегне именно на това, че ако той има някакви връзки или с настоящия, или с постоянния си адрес, то чрез подписването, уведомяването на управителя на етажната собственост, съответно някой от съседите, шансът той да бъде непосредствено лично уведомен нараства и по този начин ще се гарантира неговата осведоменост за стартиралата процедура за отчуждаване.
Ако ми позволите по същество да се изкажа. За мен така оформилото се в крайна сметка предложение по вносител плюс предложението, което сте направили, уважаеми колеги от ГЕРБ, в крайна сметка превръща текста в практически идентичен на действащия. Защото и в момента действащият текст на чл. 34б, ако се разгледа в неговата цялост – от ал. 1 до ал. 3, стига точно до същия резултат. Пробва се да се намери лицето на постоянен и настоящ адрес, обявление се публикува на интернет страницата на съответната държавна или общинска администрация, плюс в два ежедневника, ако не бъде намерено, и в Държавен вестник. Тоест, аз лично смятам, ако това ви е замисълът, по-добре да оттеглите въобще § 2, тъй като в крайна сметка, ако се приеме и вашето предложение на Десислава Атанасова и група народни представители, то превръща текста в идентичен на действащия. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
И аз така видях, г-н Казак. Г-жа Атанасова иска ли да вземе становище като вносител.
Десислава Атанасова:
Нашето предложение е идентично с текста на колегите Каракачанов и група народни представители.
Мен по-скоро предложението на колегите Ибрямов и Казак ме притеснява с оглед на това, че това обстоятелство по текста на ал. 4 ще се установява само за лице, което не е намерено на постоянен и настоящ адрес. Не възразявате, да се уведомява чрез Държавен вестник, така ли?
Четин Казак:
Нямаме възражения. Напротив, всички способи за уведомяване на лицето трябва да се използват. Целта в крайна сметка е поне по един от тях то да бъде уведомено, т.е. информацията да достигне до него.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по идентичността на предложенията спрямо действащия текст?
Таня Милева:
Добър ден. Г-н Председател, разликата между настоящата редакция и тази която ние гледаме в първоначалния вариант на предложения законопроект е, че в настоящата редакция става въпрос за посочен от лицето адрес, докато тук ние искаме да го конкретизираме – настоящ, постоянен и всички други способи, които са допустими. Така че това, според нас и за колегите, които на практика го прилагат, ни дава по-голяма сигурност. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Милева. Колегите експерти-референти уточняват всъщност коя е разликата. При тези съвпадения всъщност разликата се явява в израза „на интернет страницата на съответния орган”. Тоест това ще отпадне.
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Доколкото разбирам разликата е единствено, че в действащия текст на ал. 3 пише, че „когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес”. А сега се предлага, ако то не е намерено на настоящия му адрес или на постоянния, т.е. няма нужда лицето да е посочило някакъв адрес. Аз мисля, че тази редакция е по-добра, защото то в каква процедура ще посочва въобще адрес. Няма процедура предварително то да е посочило някакъв адрес. Така че новата редакция е по-добра. Но това може да се направи в действащия текст.
А нашата ал. 4 е отделно.
Предс. Данаил Кирилов:
Нея ще я поставя отделно на гласуване, защото тя ще се яви нова.
Колеги, смятаме, че във всички предложения сме единодушни, че трябва да запазим обявяването в Държавен вестник.
Предлагам ви да гласуваме обобщен редактиран текст на ал. 3 по следния начин.
„(3) Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния, решението на Министерския съвет му се съобщава от инвеститора на обекта чрез публикуване в Държавен вестник.”
Административнопроцесуалният кодекс е в ал. 2. Нали така, колеги от МРРБ? АПК не отпада, защото е в ал. 2. А в ал. 3? Г-жа Милева.
Таня Милева:
В ал. 3 е публикуване на табло и в интернет сайта.
Предс. Данаил Кирилов:
В момента коментираме ал. 3. Всъщност ние нямаме предложение за изменение на ал. 2.
Колеги, оттеглям редактирания вариант така, както го прочетох. Предлагам за гласуване варианта на вносителя с допълнение и текстът на ал. 3 става така:
„(3) Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на настоящия и на постоянния му адрес, решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 му се съобщава от инвеститора на обекта по реда на чл. 61, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс и чрез обнародване на обявление в Държавен вестник.”
Така мисля, че е добре. Заповядайте.
Десислава Атанасова:
Аз мисля, че допускаме една грешка с оглед на допусната грешка в самия доклад. Защото ние разглеждаме § 2 по вносител и всички предложения, които касаят съгласно записа в доклада на ал. 3. Ако е вярно, че съобщаването чрез реда на АПК касае ал. 2, мисля, че трябва да направим разлика между двете неща. Ако не съм права, моля от МРРБ да вземат отношение. Мисля, че двете хипотези…
Четин Казак:
Уважаеми колеги, объркването идва от това, че чл. 61, ал. 3 на АПК, на който се позовава вносителят в новата редакция на ал. 3 практически се съдържа в текста на ал. 2 на чл. 34б. Реално изискванията да се обнародва в два ежедневника плюс един местен, плюс обявление на таблото на съответната институция, плюс на интернет страницата. Всички тези изисквания на чл. 61, ал. 3 ат АПК се съдържат в ал. 2 на действащия текст на чл. 34б. И затова ми се струва излишно въобще позоваването на чл. 61, ал. 3 на АПК. За мен най-чистия вариант е просто в действащия текст на ал. 3 вместо израза „не е намерен на посочен от него адрес” да се замени с „не е намерено на настоящия и постоянния си адрес”. Така ще постигнем същия резултат.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря г-н Казак. Вносителите на основния текст, заповядайте.
Ивайло Иванов:
Само едно уточнение. В чл. 34б, ал. 2 се препраща към чл. 61, ал. 1 и 2 от АПК. А в ал. 3 в ЗДС касае когато не е известен адресът, която хипотеза в АПК е уредена в ал. 3. Нашата идея беше именно да препратим с ал. 3 към ал. 3 от АПК.
Нас също ни устройва варианта да се обнародва и в Държавен вестник и да се уведомява по реда на ал. 3. Едно от двете, ако се приеме, за нас няма значение. Въпросът беше като не е известен адресът на лицата как да се уведомяват те. Това затруднява процедурата изключително много по уведомлението на лицата. Ние пак ще спазим ал. 1 и 2 по АПК, респективно ал. 2 по ЗДС, но въпросът е когато не е известен адресът.
Това е уточнението.
Четин Казак:
В действащия текст на ал. 3 това фигурира, когато не е известен или не е намерено. В момента в действащия текст тази хипотеза фигурира.
Ивайло Иванов:
Така е в ал. 3 в АПК. Обаче в ал. 3 в ЗДС е Държавен вестник. Ал. 3 по АПК е друг редът. Нашата идея беше да вървим по ал. 3 по АПК. Но ал. 3 по ЗДС пак ни устройва, стига да добавим това за настоящия адрес, защото лицата не посочват адрес наистина.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, да прочета ли текста на вносител плюс добавката Държавен вестник, плюс уточнението, което правим: „не е намерено на настоящия му и на постоянния му адрес”.
Чета наново предложението за чл. 34б, ал. 3.
„(3) Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на настоящия му адрес и на постоянния му адрес, решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 му се съобщава от инвеститора на обекта по реда на чл. 61, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс и чрез обнародване на обявление в „Държавен вестник”.”
Таня Милева:
Г-н Председател, само едно предложение.
Възможно ли е да бъдат поставени в алтернативност чл. 61, ал. 3 с обявлението в „Държавен вестник”. Иначе не е проблем за нас.
Предс. Данаил Кирилов:
Какъв е проблемът след като това се качва навсякъде. Нека да се качи навсякъде. Той е толкова объркан текстът и досега, като го дообъркаме все ще има основания за твърдения, че процедурата е порочна. Нека да е същото. Какво толкова ще натежи да се сложи на таблото за обявления, да се сложи на интернет страницата и да се обяви в „Държавен вестник”. Лицето като не е намерено, нека да се уведомява по всички способи.
Моля, който е съгласен с така прочетеното предложение за съдържание на ал. 3 на чл. 34б, да гласува „за”. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на ал. 3 в този вид.
Г-жо Милева, гражданите и обезщетени собственици настояват за гаранции за публичност. Нека да има максимални, пределни гаранции, да няма грешки и колкото може да е по-публично и по-обявено.
По предложението на н.пр. Джейхан Ибрямов и Четин Казак за нова ал. 4. Колеги, необходимо ли е да я чета наново или вие разполагате с текста.
Който е съгласен да подкрепим създаване на нова ал. 4 на чл. 34б със съдържанието, предложено от н.пр. Джейхан Ибрямов и Четин Казак, моля да гласува „за”. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Приема се предложението за нова ал. 4.
Г-н Петър Славов.
Петър Славов:
Аз искам да направя едно редакционно предложение, тъй като алинеята като замисъл е добра. Това е в посока да се гарантира, че наистина ще се направят максимални усилия да бъде уведомено съответното лице, но ми се струва доста утежнена процедурата, която ще утежни самата администрация. Мисля, че можем малко да я облекчим, без да накърняваме правата на въпросното лице. Тоест да не държим лично управителят на етажната собственост да подписва този протокол, а примерно да бъде един съсед, който и за двата случая да бъде приложим. Вижда ми с достатъчно. Иначе бихме изпаднали в ситуацията да изясняваме дадено лице управител ли е на етажна собственост, кога е избран, да не му е изтекъл мандатът и евентуално това да е основание за оспорване впоследствие на редовното уведомяване и т.н. Така че предлагам да бъде вместо „управителя на етажната собственост” един съсед и толкоз.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак, приемате ли направеното редакционно предложение. Да го подложа на гласуване.
Подлагам редакционното предложение на г-н Петър Славов по отношение на редакцията на новата ал. 4. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Г-н Димитров за отрицателен вот.
Емил Димитров:
Не искам да влизам в спор с никой, но знаете номера със съседите - обикновено попадаш точно на този, на който не трябва. И дори по АПК имаме проблеми. Като човек, който дълго време е живял и в малки населени места, съседът през един двор, през една улица, в другата махала или в три села, които се водят в едно общо наименование. Кой е съседът? Все пак говорим не само за града, където влизаш в апартамента. А тези проблеми не са само в София. Те са по често на места, където има много съседи и не е ясно кой какъв съсед ти е и доколко.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров обоснова отрицателен вот. Включително може и в зала да се поиска редакционна промяна. Има думата представителя на АПИ.
Ивайло Иванов:
Искам да попитам. Тази ал. 4 според нас означава, че това изключва всякакви други способи за удостоверяване, че лице не е намерено, включително нотариални покани, обратни разписки и други такива неща, които в момента ги използваме. Връчваме ги нотариално и констатираме, че не е лицето там. А тази ал. 4 сега ни принуждава всички инвеститори това да го доказват само по този начин или не сме разбрали. Защото сега използваме нотариус по принцип за София.
Четин Казак:
Тук става въпрос само за връчване на уведомлението. Каква нотариална покана? Това не е ли по-облекчен ред за вас?
Предс. Данаил Кирилов:
Смятам, че ако имаме нотариална форма на съобщаване, тя като най-интензивна откъм доказване естествено изпълнява изискванията на ал. 4. Тоест имаме удостоверение от нотариус. И то също е чрез неговия протокол, който е разписка за връчване или за невръчване. Това са случаите, в които тази форма не е предпочетена. Тоест винаги може да се мине на една форма удостоверителна по-високо. Така го разбирам аз.
Колега Делчев, заповядайте.
Димитър Делчев:
Ако приемем, както аз приемам, че нотариалната форма е по-силна от тази, която ние залагаме, дали за да избегнем всякакви съмнения, че това изключва нотариалната форма, да не го добавим просто в края на алинеята, че е възможно и чрез нотариална покана.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако искате да добавим за яснота накрая „освен случаите, когато съобщаването се извършва от нотариус”.
Представителите на АПИ, ще излезете ли с позиция или да спра да чакам? Да добавяме ли освен когато се съобщава от нотариус?
Ивайло Иванов:
По-добре и нотариалните. А обратните разписки отпадат, така ли? Елиминираме пощенските услуги всичките. Обратна разписка отпада, а ние и така връчваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Как точно връчвате? С обратни разписки, с нотариус или как?
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Колеги, аз мисля, че тук обсъждаме когато лицето не е намерено. Само това обсъждаме. Едната форма е тази, която сега се гласува. Другата форма, която я ползвате удостоверявате чрез нотариус, че това лице не живее на адреса или не е намерено. А нотариусът как се уверява? Отива на адреса един път или два пъти. Тук слагаме още една форма. Говорим само в случаите, когато лицето не е намерено как да се удостовери. Мисля, че беше резонно това, което каза г-н Кирилов да бъде ясно разписано, че могат да се ползват и двете форми: удостоверяване чрез нотариус или чрез съсед. Ако нотариусът е в областния център и на 100 км е собственикът, може да предпочете формата със съсед и за това е резонно това, което предложи г-н Кирилов, да запишем, че се ползват двете форми.
Предс. Данаил Кирилов:
Подлагам на гласуване с добавката „освен случаите, когато връчването се удостоверява от нотариус”.
Който е съгласен, моля да гласува „за”. Девет „за”. Който е против? Няма против. Въздържали се? Няма въздържали се. Приема се с редакционната добавка.
Продължаваме с § 3. Предложението е за чл. 34в, ал. 3, което е аналогично на предходното в § 2.
Има предложение на н.пр. Красимир Каракачанов и група народни представители.
Има също предложение от н.пр. Джейхан Ибрямов и Четин Казак.
Имате думата, колеги. Няма желание за изказване. Гласуваме.
Редакционните промени в ал. 4 да бъдат както са в предходната, за да има аналогия и симетрия.
Който е съгласен, моля да гласува „за”. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 4. В чл. 39 се правят следните изменения. В ал. 1 и ал. 3 са предложени от вносител за изменение.
Има предложение на н.пр. Красимир Каракачанов и група народни представители за двете алинеи – ал. 1 и ал. 3.
Колеги, заповядайте.
Христиан Митев:
Съвсем накратко ще представя така направените предложения.
Философията на двете предложения е ускоряване на процедурата по получаване на обезщетение от лицата, на които е проведена отчуждителна процедура. В ал. 1, където предлагаме нова т. 3 предлагаме в двуседмичен срок собственикът да може да заяви банкова сметка писмено пред органа, издал акта, по която да бъде преведено обезщетението.
В ал. 3 смятаме, че текстовете на вносителя и сроковете, определени там, не са разумни, особено 18-месечният срок от влизането в сила на решението ни се струва прекомерен. Ние сме предложили двумесечни срокове, като това е искането на различни инициативни комитети и асоциации на заинтересовани собственици на отчуждени имоти. Разбира се, може да бъде предизвикана дискусия по тези текстове. Целта ни тук не е императивно да налагаме като единствено възможен двумесечният срок, но това което предлагаме е поне да се започне една дискусия по отношение на тези срокове, които виждате в текста на вносителя, които смятаме, пак казвам, са много далече от разумните, особено когато става въпрос за отчуждаване, т.е. засягане на правото на собственост, което знаем е конституционно защитено право.
Последната редакция, която предлагаме, е за една нова ал. 5, при която срокът по ал. 3 обезщетението в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2, или в съдебното решение да се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на областния управител, като се посочва в полза на кои лица и на какво основание, което отново цели по-бързото получаване на обезщетението от лицата, които са били субекти на отчуждителната процедура. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Имате думата за становища. След като представителите на МРРБ и АПИ мълчат, г-н Митев, ще си позволя да обясня следното.
Проблемът не е в това, че обезщетението не се превежда бързо. Обезщетението се превежда ужасно бързо по сметката на областния управител. Проблемът идва след това, когато съответните лица трябва наново един път пред АПИ, след това и пред областния управител трябва да докажат собствеността, да докажат отчуждителния ефект и да докажат статута на имота вече към този момент. Оттам идва забавянето. И въпрос на вътрешно административна организация как този срок да бъде максимално намален, максимално стопен, защото това създава напрежението. Иначе след като се е стигнало до решение на Министерския съвет за одържавяване парите ги има и те са в банкова сметка, без значение дали това е банковата сметка на АПИ или е в така наречената транзитна сметка на областния управител с особен статут, защото тя е точно само за такива пари.
Има стабилно мълчание, което ме изкушава да пристъпим към гласуване. Колегите от АПИ и МРРБ искат ли думата? Заповядайте.
Ася Чипева:
Добър ден. Казвам се Ася Чипева от Агенция „Пътна инфраструктура”.
По принцип предложенията могат да останат и в този вид, в който са предложени от г-н Красимир Каракачанов и група народни представители, като мога да кажа, че този двуседмичен срок след съобщаване на решението на Министерския съвет и заповедта на областния управител заинтересованото лице освен банкова сметка, трябва да представи в АПИ всички необходими документи, изискващи се той да си докаже собствеността: удостоверение за вещни тежести, скици, нотариални актове и т.н. Тези документи се издава от различни служби и не винаги успяват в този срок да ги предоставят. А така записан текста означава или поне аз така го разбирам, без каквито и да е документи аз трябва да преведа само защото лицето просто си е подало едно заявление, че иска да му се плати това обезщетение по еди-коя си банкова сметка.
Предс. Данаил Кирилов:
В предложението за т. 3 те казват само да пусне заявлението за банкова сметка, по която да бъде преведено обезщетението. Не става в двуседмичен срок. Кажете го ясно, че не става в двуседмичен срок. Ако стане в двумесечен е хубаво. Тогава администрациите са си свършили работата. Но не става в двуседмичен срок.
Г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Г-н Председател, Европа върви към промяна тежестта на предоставяне на тази документация от гражданите към съответната администрация. Ако си спомняте, в Закона за обществените поръчки вече възложителят издирва всички документи, които са достъпни в някои публичен регистър в държавата. За това тук трябва да се върви към идеята администрацията, извършваща отчуждаването да се снабди по служебен път с всички тези документи: актове за собственост, оценки и т.н. Мисля че това е правилният път и тогава срокът наистина може да бъде двуседмичен.
Димитър Лазаров:
Делбени протоколи, договори между наследниците, удостоверения за наследници, прихващания и т.н.
Ася Чипева:
Аз благодаря на г-н Лазаров. Той изказа моите предположения и притеснения на глас. Това са разпределителни протоколи между наследниците. Някои може да се е отказал от наследство в полза на друг. Това са неща, които няма как една администрация като АПИ да ги издирва служебно. На всичко отгоре, когато ние изискваме постоянни и настоящи адреси на лицата, понякога трябва да обясняваме защо сме администратор на лични данни и позволява ли ни Комисията за защита на личните данни да изискваме такава информация.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Хамид обаче е много прав в тази част, че често се случва документите, които са представени в АПИ за подготовка на проекта на решение на Министерския съвет. Същите документи след това трябва да се представят пред областния управител. И тук съм сигурен че има поне 28 варианта на действие и взаимодействие. Това може да се оптимизира. Съгласни сме с това, че АПИ не работи на 100% изчерпателност на отчуждителната преписка. Тоест, за да се стигне до подготовка на акта АПИ може да стигне с основните базови документи за собственост. После областният управител трябва да ги досъбере. Но не бива да се стига до там един и същ документ да се представя по два пъти. Хората за това възразяват, но редовно става това.
Г-н Митев, заповядайте.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател.
С оглед на тези аргументи, които чух, предлагам промяна и срокът от двуседмичен да стане едномесечен. Мисля, че един едномесечен срок е разумен срок. Както, г-н Председател, казахте, в крайна сметка по самата преписка по отчуждителната процедура, която е вървяла до този момент някаква част от тези документи за собственост така или иначе са представени. В тежест на административния орган и това е проведен принцип в целия Административнопроцесуален кодекс, г-н Хамид спомена за европейски практики, те започват, макар и бавно, да се възприемат в България. А тук би следвало да има активност, според мен, и от двете страни – и от страна на административния орган, който да бъде така добър да направи съответната организация, за да може да извади тези документи, които така или иначе си ги има по преписката, и съответно заинтересованото лице, което ми се струва, че в едномесечен срок би следвало да може да се справи - да представи останалата част от документите, които административният орган няма. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Имайте предвид и следното. Самите собственици също определят динамиката на тази процедура. Тоест те могат много активно да участват в нея и да се вместят в двумесечния срок, но има случаи, в които се казва: „Но нали няма някаква давност? Нали аз сега мога да отида до еди къде си и като се върна. Защото, примерно, не мога да оставя племенника или еди-кой си да се занимава с това.” Така че тук скоростта зависи от двете страни.
Предлагам ви следното.
Нека да го подложим на гласуване, да видим какъв е резултатът. Но пожелателната норма за добро взаимодействие между всички администрации, участници в процеса, включително и спрямо скоростта на действие на заинтересованите лица, тя е хубаво да я има, но да не е в предпоставките и да не е в хипотезата да влиза в сила. Защото влиза в сила е основният правен ефект – административният акт.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Каракачанов и група народни представители заедно с редакционната поправка така, както г-н Митев уточни за нова т. 3 с едномесечен срок. Моля, който е съгласен да гласува „за”. Един „за”. Против? Няма против. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване основния текст на вносител за § 4, чл. 39. Моля, който е „за”, да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приема се текстът на вносител по отношение на § 4
Колеги пристъпваме към § 5, който ще бъде рубикона в настоящия законопроект. Моля за още малко търпение.
Христиан Митев:
А по останалите предложения, които са направени за § 4.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние ги гласувахме. Ако искате поотделно гласуване е добре да го кажете, т.е. че искате разделно гласуване за всяко едно от трите предложения.
Продължаваме с § 5.
„§ 5. В чл. 39а, ал. 1 думата „тримесечен” се заменя с „едномесечен”.”
Становища, позиции, възражения? Не виждам желаещи за изказване. Който е съгласен да приемем § 5 в този вид, моля да гласува „за”. Тринадесет „за” Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се. Приема се § 5 в този вид.
Пристъпваме към § 6.
По § 6. Създава се чл. 39б. Имате текста, който е от вносител, т.е. с редакция на 14 алинеи.
Направено е предложения от н.пр. Десислава Атанасова и група относно промени в предложеното съдържание на ал. 1 и за ал. 10.
Сега ще уточним и ал. 2.
За това нека да го кажем, че предложението е за целия чл. 39б и сега ще го конкретизираме. Други предложения няма.
Колеги, имате думата.
Ще помоля вносителят Министерството на регионалното развитие и благоустройството да представи техния проект, включително и да вземе становище по направеното предложение от н.пр. Десислава Атанасова и група народни представители. По направеното предложение от г-жа Атанасова и група ще си позволим да направим някои уточнения.
Заповядайте, г-жо Милева.
Таня Милева:
Благодаря, г-н Председател.
По отношение на предложението на г-жа Атанасова и група народни представители считаме, че по този начин се дава една по-голяма сигурност, след като единствено и само съдът ще го допусне, така че подкрепяме така направеното предложение.
Тъй като предложението с основния текст на вносителя има някои несъответствия, предполагам, че за това визирахте за тяхното отстраняване. С оглед недопускане за получаване на реално три пътя така уточнения относно обезщетенията, които инвеститорът ще трябва да изплати, като нашата позиция е, че най-справедливият орган, който може да се произнесе, това е съдът, така че ние ще подкрепим едно такова разрешение.
Но очакваме да чуем дали ще отпадне една от нашите алинеи, които ние сме предложили.
Предс. Данаил Кирилов:
Ал. 2 дали ще отпадне. Благодаря, г-жо Милева.
Ще си позволя от името на колегите, които сме подписали предложението, да уточня, че в случай, че се приеме предложението ни за основната редакция на ал. 1, т.е. обезщетенията се определят от съда, то това действително налага отпадането на ал. 2, като включително сме готови да дадем редакция на ал. 2 с ново съдържание, което да бъде пояснително спрямо ал. 1.
За да може всички колеги да са наясно, ще кажа каква е разликата.
В основния вариант, който е внесен от МРРБ се предлага предварителното изпълнение да се допусне не от административния орган. За разлика от това, нашето предложение е предварително изпълнение да може да се допуска само от съда по искане на административния орган, като съдът, ако прецени, че са налице основания да се допусне предварително изпълнение, определя тежестта за инвеститора, както по отношение внасяне на основното обезщетение, така и по определяне на размера по другите евентуално дължими обезщетения. Като тук по аналогия сме използвали правилото на чл. 391 от ГПК, когато съдът допуска обезпечителна мярка за бъдещ иск. Тогава той може да прецени има ли достатъчно доказателства за основателността на иска и/или да определи гаранция. Практиката на съдилищата е да се определя гаранция във всички случаи, без значение убедителността на доказателствата, когато се допуска предварително някаква мярка. Тоест, ако се възприеме нашият вариант във волята на съда ще бъде преценката следващите евентуално две обезщетения в какъв размер биха били. И съдът може да каже: основното обезщетение в размер на 100 единици. Определям евентуално за бъдещи вреди обезщетения още 50, или 70, или двойния размер на обезщетението. Но съдът го преценява.
Има известен проблем в предложената от нас редакция с оглед непълнотата по отношение на подсъдността и то главно в този текст, който касае отчуждаването за национален обект. Ако следваме общите правила, подсъдността би отишла във Върховния административен съд, за който комисията при изслушванията на годишните доклади прие да се облекчава този съд и че не е работа на една върховна юрисдикция да се занимава с всички спорове първоинстанционни. За това тук оставяме отворен въпроса за подсъдността и моля всички колеги в становището си по отношение на приемливостта на тази редакция да вземат и позиция по този въпрос. Най-логично ми се струва, че подсъдността трябва да бъде насочена към окръжния административен съд. За това бихме предложили редакция в тази връзка. Но това не би следвало да бъде съответния районен съд, както би с повлякла една аналогия по повод на чл. 391 – не можем да сме сигурни, че районните съдилища ще обезпечат бързина в това производство.
Мисля, че без да влизам в много детайли, разказах принципно положението. Да изчета ли предложението за ал. 2.
Бихме предложили следното съдържание на ал. 2. Тук отварям една скоба – ако е типично ГПК, трябва да е по сметка на съда. Но да разделим парите – едните при областния управител, другите в съда, по-добре е този вид гаранция да си е при първите средства и за това предлагаме.
Чета текста на ал. 2.
„(2) Определената от съда гаранция се внася по сметка на областния управител и служи за гаранция за изплащане на увеличения от съда размер на обезщетението, както и на обезщетенията по ал. 4 и ал. 9.”
Трябва да определим едноинстанционно или двуинстанционно. Бързо или колко бързо. Кое е бързо производство и пред кой съд.
Г-н Делчев, имате думата.
Димитър Делчев:
Ако отпадне втората част на ал. 2, това означава, че изцяло ще отпадне възможността предварителното изпълнение да бъде спряно или отменено, ако ще причини значителна или трудно поправима вреда на собствениците, тъй като в текста, който вие сте предложили, съдът не взима предвид това обстоятелство, дали ще има нанесена такава вреда. Тоест той допуска винаги, когато обезщетението е внесено или е внесена гаранция. Това са единствените условия, доколкото аз го чета. Според мен, е редно да има такъв текст, който да казва, че или съдът или втора инстанция би трябвало да вземе това предвид, когато гледа дали да допусне и дали да спре или отмени предварително изпълнение.
Тоест, аз бих казал и тази част да отиде във вашия текст при преценката на съда за допускане на предварително изпълнение.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Приемам вашите аргументи. Би следвало да оставим възможност съдът във всяко едно положение на делото по този въпрос, да може да спре или дори да откаже. Защото докато не влезе в сила.
Димитър Делчев:
Той ще може, но ние не му даваме основание. Всъщност къде е основанието съдът да спре или да откаже, ако се нанася значителна или трудно поправима вреда.
Предс. Данаил Кирилов:
Съдът въобще няма да го допусне, ако прецени, че ще се причини огромна вреда въобще няма да го допусне. Ще отхвърли искането за предварително изпълнение.
Димитър Делчев:
Да, на мен това ми е идеята. Да го запишем.
Предс. Данаил Кирилов:
Вашата идея я разбирам поради последващи обстоятелства. Тоест съдът е преценил първоначално, че положението е еди-какво си, но вече при допуснато изпълнение възниква още някакво обстоятелство и отчужденият собственик наново иска от съда да се спре.
Димитър Делчев:
Според мен проблемът в момента е друг. Проблемът е при първоначалната преценка, че съдът по този текст въобще няма ангажимент да преценява дали е налице възможност от значителна вреда или непоправима вреда.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегата Делчев иска да каже това основание да го качим в ал. 1, което аз го подкрепям по принцип, защото това е логиката в смисъла съдът да преценява. Тоест ние трябва да дадем някакви указания на съда кои са му критериите за преценка и основанията за допускане.
Г-жа Янакиева.
Росица Янакиева:
Аз все пак мисля, че произнасянето трябва да бъде на две инстанции, а не на една, за да се гарантира наистина. Целта е бързо, но не винаги съдът се произнася най-справедливо. Все пак трябва да има някаква гаранция, че съдът ще се произнесе справедливо по случая.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегите от МРРБ, моля ви взимайте думата. Г-н Иванов.
Ивайло Иванов:
Ако може по отношение на това двуинстанционно производство. Само да ви обърна внимание, че отчуждението по същество е едноинстанционно производство от ВАС. Така рискуваме това предварително изпълнение да не е влязло в сила, а по същество да е влязло в сила самият акт на Министерския съвет или на областния управител заповедта, защото там е едноинстанционно, а тук ако оставим двуинстанционно, то се обезсмисля цялата функция на предварителното изпълнение, защото няма да може да се влезе да се строи.
И все пак за какви вреди говорим, след като е ясно, че там ще се реализира голям проект на национален обект, инфраструктурен, независимо дали на АПИ или на други, за какви вреди говорим, когато така или иначе е ясно, че ще се строи път или нещо от значение за цялото общество и така или иначе ще се построи. И единствено собственикът не спори по подробния устройствен план, а той спори само за цената. Какви вреди може да претърпи, че да го спираме това нещо и то двуинстанционно това предварително изпълнение. Ясно е, че трябва да се реализира този обект, който е много важен, национален обект, пак подчертавам и ние казваме ще има някакви вреди.
Предс. Данаил Кирилов:
Ще ви кажа директно на АПИ случай, в който настъпват вреди. Единият беше в Яна, а другият рязаната къща на Южната дъга. От рязаната къща на Южната дъга отрязахме една част, отчуждихме част, но спокойно можеше да падне цялата къща. От мебелната фабрика, която също нарязахме на детелината на Яна, също се унищожи цялата фабрика.
Не бива и с всички основания да бъдем против одържавяването, защото това е развитие на инфраструктурата, която ползва всички. Сега не се ли движим по Южната дъга. Не е ли по-добре да минаваме през Яна директно вместо да обикаляме Долен и Горен Богров. По-добре е! Да, трябва да се покрие максимално рискът от щета. Но щетата и вредата ще се докажат и също няма да е произволно определено.
Биляна Петрова:
Казвам се Биляна Петрова и съм от засегнатите собственици по принуда на АПИ и последните 10 месеца нощем и събота и неделя проучвам цялото законодателство, тъй като просто ми се налага.
Много е голям рискът. Изпуснато е много важно нещо. Никъде съдът няма да прави проверка на законосъобразност на отчуждаването, т.е. дали няма всички ние да плащаме двойно и тройно заради грешки на администрацията. Нося едно дело.
Предс. Данаил Кирилов:
Поне пет пъти съм чел Вашето изложение. Но тъй като ценим и гражданската позиция и тъй като на всяко заседание сме казали, че ще има такава възможност, за това Ви дадох думата. Представете го като изложение.
Биляна Петрова:
Добре, няма да влизам в подробности. Всички сте го чели и го знаете. По принцип тази редакция противоречи на чл. 17, ал. 5 от Конституцията и Конституционният съд вече веднъж се произнесе. В моментът текстът е почти същият, дори по-лош от предишния, само че малко е завоалиран със сменени думи, за да не си личи. Предишният текст беше, че когато се обжалва само цена, тогава има въвод. Сега освен цената, може да има въвод във владение и когато се обжалва законосъобразността на процедурата, което означава, че на края съдът може да отмени цялото отчуждаване, строителството да е започнало и в този случай държавата ще губи двойно и тройно. Защото веднъж ще загуби вложеното, втори път ще трябва да го разруши, за да го върне на собствениците и да плати обезщетение и трето, ако не дай си Боже има и европейски пари, които са усвоени или няма да се усвоят, или ще се наложи да плащаме и санкции на Европейския съюз, тъй като сме го подвели. Това са рисковете и това може да струва стотици милиони на държавния бюджет.
За това, ако много се държи да се приеме тази редакция с предварителния въвод, аз имам обосновано съмнение, че в днешния законопроект никъде не се разглежда една от задължителните точки в съответствие с европейското право и финансово колко би могло да струва на държавата. В случая говоря като данъкоплатец, че не са разгледани тези рискове, а беше редно, когато се приемат изменения това да се знае. Давам пример.
Има решение на Върховния административен съд, че правото държавата и общините да отчуждават не е безсрочно. Когато са изтекли 10 години, трябва да се препотвърди този план. Има много такива планове в България и накрая може всички ние да плащаме двойно и тройно заради факти, че държавната администрация не си е свършила работата и съдът отмени отчуждаването. Тази хипотеза е най-страшната, затова трябва вече вие като законотворци наистина да остане поне варианта, в който е прегледано и законосъобразност на отчуждителната процедура, тъй като това ще намали рисковете за държавния бюджет и за бъдещи плащания от държавните и общинските бюджети. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви. Уважаеми колеги, има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Може ли референтите да предложат текста, който г-н Председателят изчете преди да излезе.
По отношение на предложението за подсъдността от МРРБ и от АПИ имате ли становище по този въпрос.
Таня Милева:
Според нас, наистина не е удачен вариантът да е районният съд, както е по принцип, тъй като забавянето ще е много голямо и по-скоро подкрепяме да е административен съд. И както и колегата каза, ако е възможно да е едноинстанционно с оглед ускоряване на процедурата и да не изпаднем в хипотезата, за която колегата каза. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Аз намирам добра идеята това предварително изпълнение да се допуска от съда. Досегашната редакция, която сме гласували на първо четене всъщност това се правеше от административния орган и до голяма степен основателно собствениците на имоти се притесняваха на практика дали действията му ще бъдат наистина обективни и ще съобразят и интереса на засегнатите лица.
По отношение на самата процедура обаче само така формулирано „съдът може да допусне” е прекалено общо, за да имаме работеща хипотеза и алинея. Тоест ние трябва по-подробно да разпишем включително подсъдност, включително и реда това нещо да се случи. И тъй като мисля, че сега ще ни е трудно този текст да го изработим, аз просто споделям това, което ми хрумва и по което съм мислил.
Мисля, че е редно административен съд да бъде този, който допуска това предварително изпълнение, тъй като, като цяло производствата по този раздел са административни. Да смесваме чисто гражданския правен ред с районни съдилища и ГПК с АПК ще се получи каша може би. И най-точната дума наистина ще е тази.
От друга страна се опитвам да си представя в рамките на какво производство съдът ще допуска това предварително изпълнение. Тоест това дали ще е едностранно производство само между административния орган и съда или ще е по общия ред с призоваван на страните на открито заседание и т.н. Това мисля, че ще забави процеса и на АПИ няма да им хареса и на регионалното развитие. Това, което ми хрумва е да помислим може би за някаква процедура, при която съдът в производство подобно на обезпечителните, т.е. развиващо се само между съдебния орган, в случая административния съд и административният орган допуска евентуално предварително изпълнение, което вече при проблема, който са видели засегнатите лица подлежи на последваш съдебен контрол пред Върховния административен съд и това производство приключва. Тоест, той няма да е задължителен този последваш второинстанционен контрол, но ще бъде възможен за успокоение на лицата. Но това пак ще удължи донякъде процедурата.
Така че тези неща трябва да ги помислим и не знам дали ще успеем днес малко ad hoc да ги решим. Не е прост въпросът.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Славов.
При условие, че актовете на Министерския съвет няма как да бъдат подсъдни на административен съд, това също трябва да бъде съобразено. Само Върховен административен съд. Тоест трябва да има различна подсъдност.
Аз също намирам, че въпросът е доста сложен и може би, г-н Председател, да обявим някаква почивка, докато уточним позициите по отношение на подсъдността.
Предс. Данаил Кирилов:
По повод на подсъдността. Аз, за съжаление, не можах да чуя цялото изказване на колегата Славов. Но когато обектът е национален и когато отчуждението е с решение на Министерския съвет, няма как съдът да не бъде Върховен административен съд. Въпросът е тук да бъде поне в една инстанция. Да не товарим ВАС тричленка, след това петчленка. Като имате предвид и следното. Това е гаранция и за това сме записали гаранция по чл. 391. Тоест това е един предварителен размер, който би могъл да покрие щетите. Но самите щети вече би следвало да се определят тогава, когато са претърпени. И тогава размерът да бъде точно конкретно определен. Тоест кой вид обезщетение в какъв размер е.
Тъй като решението по тази разпоредба, която вземем следва да е симетрична и за общинската собственост. За общинската собственост казусът е по-лесен, защото за актовете на общината нямаме това конституционно изискване. Тоест актовете на общината спокойно могат да са подсъдни на окръжния административен съд.
Г-н Хамид, заповядайте.
Хамид Хамид:
Бих искал да продължа разсъжденията ви по конституционната разпоредба. Тук според мен се касае не за процеса по законност, както е по решението на Конституционния съд, а това е процес в процеса. Тоест тук говорим за едно производство по реда на чл. 393 от ГПК по обжалване с частна жалба на определение на гражданския съд. Тоест аз мисля, че тук не засягаме конституционната разпоредба, ако само по отношение на гаранциите и обезпеченията използваме друг ред, различен от конституционната разпоредба. Защото в противен случай бихме оставили или едноинстанционно решение на състав на Върховния административен съд или в случай на обжалване трябва да се свиква петчленка за гаранция, което мисля, че не е добре. Като срокове ще утежни страшно много процеса.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз подкрепям Вашето разбиране и за това ние разсъждавахме доста дълго време в тази посока. Но тъй като при всички положения ще имаме конституционен контрол на точно този закон, не би следвало да натоварваме евентуално аргументите, които ще се навеждат като основание за противоконституционност. За това по-стриктното е да е Върховният административен съд с ясното съзнание, че ще причиним известно натоварване на съда.
Но пак казвам, АПИ могат да кажат. Ако, примерно, за проекта „Северна дъга” имаме 340 дела, по колко от тях имаме предварително изпълнение. То не е и по всичките 340 вероятно. Мисълта ми е, че това не са повече от 1/10 от случаите. В другите случаи имаме влязъл в сила акт.
И друго ще кажа. Въпреки че съм много пристрастен към Северната тангента, защото това е проект, който София се опитва повече от 5-7 години да финансира, този закон обаче трябва да действа и за Габрово – обходния път, и за тунела на Габрово, и за Бургас и Варна. Той трябва да действа навсякъде. Да, в София отчужденията винаги са били по-сложни. Ние можем само да посочим законовия критерии, но не можем да кажем по конкретен случай, тъй като тук госпожата казва, че се отчуждава по комбинирана скица, а не по влязъл в сила план. Да, това е предмет на дела. За трети път изслушваме проблема, че има спор по това дали се отчуждава по влязъл в сила план, т.е. дали е законно отчуждението. Моля ви да разделите случаите, защото ние тук не коментираме тази хипотеза и този случай.
Ще повторя това, което казах при разговора ми с Госпожата. В този случай, ако се приеме съдът да определи да допусне предварително изпълнение и да определи гаранция, ние просто даваме още един способ за защита, който го нямате в момента. Този способ го няма в момента. В момента административният орган сам си допуска изпълнението, определя си каквото иска обезщетение. И тук ви моля да забележите, че това пък е нашият стремеж да изпълним изискването на Конституционния съд по Решение № 6. И ако с нещо успеем или ще се провалим, е точно с това дали Конституционният съд в случая ще каже: Да, извеждането на решението за допустимост на предварително изпълнение е защита на конституционните права на собственика. Или ще каже: Не, не е достатъчно това. Конституционната норма е още по-стриктна, още по-императивна и вие не сте изпълнили като законодателство това изискване и ще отмени.
Тук няма липса на правно основание. Има правен регламент за това. Приемаме, че съдът е независим, че е най-висшият арбитър по прилагането и спазването на закона. Тоест би следвало съдът да отговори на всички изисквания, които казвате. Аз мога да потвърдя единствено това, че в хипотезата, за която вие твърдите, да, тогава инвеститорът, т.е. държавата ще следва да компенсира всички вреди от допуснатото предварително изпълнение. Това би следвало да дисциплинира категорично администрацията, т.е. да поема този риск и да иска от съда предварително изпълнение само когато има максималната правна сигурност, че е изпълнила всички изисквания на закона. И пак казвам, това е още един правен ред, който да гарантира собствениците. По законосъобразност си остава. Ако текат дела по законосъобразност, няма как съдът да ви допусне такова предварително изпълнение. Няма логика. Ние говорим само предварителното изпълнение да се допусне от съда при наличие на горните предпоставки, т.е. че нямаме спор.
Г-н Славов.
Петър Славов:
Може би да направим 10 минути почивка и да нахвърляме един текст, за който и аз имам нещо предвид, но да не го правим под формата на дискусия, а след това да го обсъдим. Ако искате това да направим, защото така ми се струва, че се въртим в кръг и не напредваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Обявявам 10 минути почивка.
(След почивката.)
Колеги, продължаваме заседанието. Предлагам да ви изчета съгласувана редакция за ал. 1 на чл. 39б. Тя е:
„Чл. 39б (1) По искане на административния орган или на инвеститора компетентният административен съд в закрито заседание в едномесечен срок, като даде възможност на заинтересованите лица за становище, може да допусне предварително изпълнение на акта за отчуждаване, когато инвеститорът е превел определеното в акта за отчуждаване обезщетение и бъде представена определена от съда гаранция при условията на чл. 391, ал. 3 от ГПК, когато това се налага, за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси. Определението на съда е окончателно. При допуснато предварително изпълнение може да се извърши въвод във владение на инвеститора преди актът за отчужване да е влязъл в сила, когато подробният устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, е влязъл в сила. Предварителното изпълнение не се допуска спрямо имот, който е единствено жилище. Предварително изпълнение не се допуска, когато с него на собственика може да бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, която не може да бъде компенсирана. Въводът на инвеститора се извършва по следния ред:”
Следва описанието така, както е в предложението на вносител точки от 1 до 5.
Предложение за ал. 2.
„(2) Определената от съда гаранция се внася се сметка на областния управител и служи за гаранция за изплащане на увеличения от съда размер на обезщетението по акта за отчуждаване, както и на обезщетенията по ал. 4 и 9.”
Продължаваме по алинеите: остават по вносител ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 9.
Имаме предложение за редакция на ал. 10.
„(10) Обезщетения по ал. 4 и 9 се дължат след влизане в сила на акта за отчуждаване. Обезщетенията се определят чрез изготвяне на оценка от лицензиран оценител.”
И другите алинеи – ал. 11, ал. 12, ал. 13 и ал. 14, остават по вносител.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството възразява ли по така прочетения текст на чл. 39б.
МРРБ- реплика:
Ал. 14 би трябвало да отпадне.
Предс. Данаил Кирилов:
Само първата й част отпада, като ал. 14 става:
„(14) Разликата по ал. 13 заедно със законните лихви върху нея се изплаща от областния управител от внесената като гаранция сума по ал. 2, а в случай, че тя не е достатъчна за изплащане на по-високия размер на обезщетението, остатъкът се изплаща от инвеститора.”
Колеги, имате думата за становища. Заповядайте.
Ивайло Иванов:
Съществува хипотеза само защото са различни състави в административния съд. Един състав по едно дело да не допусне предварително изпълнение и това проваля целия замисъл изобщо на реализирането на целия проект. Само един състав по едно дело, защото всеки си има мнение. И тук е казано „може да пусне” – едно да има, което не допуска, целият акт не можем да го изпълним.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма как да кажем съдебните състави не могат да имат различни мнения и са длъжни да имат единна практика. Това няма как да го кажем. Това е практика. Би следвало съдът и по тълкувателната дейност да унифицира практика. Ясно е, че е достатъчно в един случай да не се допусне предварително изпълнение, за да спре националния обект. Това е ясно. Но пък това е още една фактическа гаранция за гражданите и техните организации за защитата на техните права.
Режим на гласуване. Който е „за” така изчетената редакция на чл. 39б, моля да гласува „за”. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се чл. 39б в този вид.
Пристъпваме към § 7.
В § 1а от Допълнителните разпоредби т. 2 се изменя така:
Това е дефиниция на „пазарни цени”.
Има предложение от н.пр. Красимир Каракачанов и група народни представители.
Има предложение от н.пр. Десислава Атанасова и група.
Колеги, заповядайте. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател.
Тук мотивите ни са сходни с тези по отношение отпадането на ал. 4 на чл. 32 в § 1 на законопроекта.
Отново ще обърна внимание, че в нарушение на Закона за нормативните актове няма една думичка в мотивите на законопроекта защо ипотеката отпада. Много ми е интересно, като колегите от МРРБ не са длъжни да вземат отношение, но ще ми е много любопитно да чуя, ако все пак имате желание, защо в мотивите към законопроекта не сте включили мотиви за отпадането на тази алинея, включително и за промяната на § 2, защото виждаме, че в променения § 2 ипотеката е заличена. Смятате, че ипотеката не е сделка, че на базата на нея не могат да се определят обезщетения, че тя не трябва да е сред аналозите. Никакви мотиви не виждам за това.
За това ние предлагаме тя да остане в списъка на аналозите, които служат за определяне на пазарните цени. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Веднага давам думата за становище на МРРБ. Заповядайте.
Ивайло Иванов:
Нашите мотиви към законопроекта мога да ви ги представя, ако желаете, но и с две думи мога да ги нахвърля.
По принцип ипотеката е процесуален договор, който обезпечава основен договор. Обикновено в 99% от случаите този основен договор е за някакво вземане, който гарантира някакво вземане. В самия нотариален акт по изповядана ипотеката в материален интерес горе се записва сумата, която е в основния договор. Примерно, ако е договор за кредит. Имаме наскоро такива случаи с източната тангента и ВАС отхвърля всички ипотеки. Давам конкретен пример. Пише за материален интерес на сделката 2 млн. лв. и се обезпечават с няколко имота. Те взимат за материален интерес тази стойност на кредита, който е изтеглен. Това не е реална пазарна оценка. Това е основната причина да изключим ипотеката от тези сделки, с които се доказва пазарен аналог. И съдът ги изключва. Константната практика в момента е да ги изключва, но причината е тази, че реално ако има сделка за покупко-продажба, тя също е сделка, тя е относима и се взима. Ипотеката обезпечава обикновено тази сделка, която е там. Но има случаи, в които има договор за кредит, който се обезпечава с пет имота и ипотеката е върху пет имота. Ние имаме един относим. Материален интерес 2 млн. лв., а има …. до 100 хил. лв. И това вдига много сериозно пазарната оценка, ако приложим ипотеките като пазарен аналог.
Предс. Данаил Кирилов:
Други становища, изказвания? Заповядайте.
Таня Милева:
Относно позицията на МРРБ. Ние подкрепяме колегите за техните мотиви относно ипотеката.
Предс. Данаил Кирилов:
Тоест подкрепяте предложението да отпадне?
Таня Милева:
Да отпадне. Текстът, който е предложен, е с оглед мотивите на колегите от АПИ и ние подкрепяме техните мотиви. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Тоест не подкрепяте и нашия текст да остане „ипотека-обезпечаваща покупко-продажба на имот”.
Ивайло Иванов:
Тук случаят е същият. Защото, ако ипотеката обезпечава покупко-продажба, тя пак е нотариална сделка и е в същия период. Така че тук се взима договорът за покупко-продажба. Ипотеката става два пъти за едно и също нещо. Взимат се два акта за едно и също нещо. Според нас, се дублират нещата. Ако има покупко-продажба тя пак е сделка и е относима и ние я взимаме и я прилагаме. И с тази ипотека за същата стойност става два пъти. Все едно две сделки. Максимумът е 20 сделки по закон. Така ако има 10 ипотеки за 10 покупко-продажби други сделки не трябва да взимаме.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Каракачанов и народни представители за § 7, в § 1а от Допълнителните разпоредби, т. 2.
Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Десислава Атанасова и народни представители.
Който е „за”, моля да гласува „за”. Осем „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносител за § 7 с приетото предложение на г-жа Атанасова. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Приема се текстът на вносителя с направеното допълнение.
Преходни и заключителни разпоредби.
По заглавието колеги, има ли бележки, предложения? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 8. В Закона за общинската собственост се правят следните изменения и допълнения:
Чл. 25, ал. 4 се изменя така:
Тук следва редакцията да е аналогична с тази, която приехме по отношение на държавната собственост. Трябва да е аналогична на тази, която приехме по § 2.
Колеги, имате ли други предложения? Мнения, възражения?
Има ли искане да гласуваме поотделно предложените изменения в чл. 25 и чл. 30? Няма.
Тогава преминаваме към чл. 30, който се изменя така:
„Чл. 30 (1) По искане на общината окръжният съд в закрито заседание в едномесечен срок, като даде възможност на заинтересованите лица за становище, може да допусне предварително изпълнение на акта за отчуждаване, когато общината е превела определеното в акта за отчуждаване обезщетение и бъде предоставена определената от съда гаранция при условията на чл. 391, ал. 3 от ГПК, когато това се налага, за да се защитят важни държавни, общински и обществени интереси.”
Колега Славов, държите ли тук да запишем, че определението може да се обжалва пред ВАС? Или ще имаме два различни реда.
Петър Славов:
Аз не държа, но ако нищо не запишем, то ще следва по смисъла на АПК.
Предс. Данаил Кирилов:
Текстът на чл. 30, ал. 1 продължава така:
„Определението на съответния административен окръжен съд е окончателно. При допуснато предварително изпълнение може да се извърши въвод във владение на общината преди актът за отчужване да е влязъл в сила, когато подробният устройствен план, който предвижда изграждане на обект от първостепенно значение - публична общинска собственост, е влязъл в сила. Предварителното изпълнение не се допуска спрямо имот, който е единствено жилище. Предварително изпълнение не се допуска, когато с него на собственика може да бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, която не може да бъде компенсирана.”
Ал. 2 и ал. 3 остават по вносител.
Ал. 4 става в следния вид:
„(4) Определената от съда гаранция служи за обезпечаване изплащането на увеличения от съда размер на обезщетението по акта за отчуждаване, както и на обезщетенията по ал. 2 и 3.”
Оттам нататък остават текстовете на ал. 5, ал. 6, ал. 7, ал. 8, ал. 9, ал. 10, ал.11, ал. 12, ал. 13 и ал. 14 така, както са предложени по вносител.
Ал. 15 се изменя така:
„(15) Разликата по ал. 14 заедно със законните лихви върху нея се изплаща от кмета на общината от внесената като гаранция сума по ал. 4, а в случай, че тя не е достатъчна за изплащане на по-високия размер на обезщетението, остатъкът се изплаща от общината.”
Тук специално уточнявам, че гаранцията по тази хипотеза ще се превежда по сметка на съда.
В основния текст, който сте предложили, е пак по сметка на общината. Ама общината да си сложи едни пари по нейна сметка за гаранция някак не върви, защото тогава вече нямаме гаранция. Да я пратим при областния управител, пак не става, защото тук се смесват двете власти – местната власт с държавната власт. Така че нека гаранцията да си бъде както е типичният случай по ГПК, да си бъде в съда.
С оглед да спазим изискването за обезпеченост хубаво е гаранцията да бъде на друго място. Иначе съдът ще разпореди на общината: определям ви гаранция в размер еди-какъв си, внесете си го по вашата сметка. Това звучи несериозно.
Освен това, имайте предвид, че общините тотално възразяват срещу този режим. Тук имаме много остра реакция, защото общините не са държавата. Техният бюджет винаги е ограничен и на всичкото отгоре тази неяснота по бъдещите обезпечения може да доведе до абсолютна невъзможност проектът да се осъществи. Защото проектът, примерно, се финансира на 100%, но по линия на гаранциите се оскъпява с още 30-40%, което за една община как ще се дофинансира. Така че на практика този режим не сме много сигурни, че ще действа ефективно спрямо общините.
Колеги, имате мнения, възражения?
Тук моля да имате предвид и предложенията на н.пр. Десислава Атанасова и народни представители за ал. 10.
„В ал. 10, изречение първо след думите „кмета на общината” се добавя „а за градовете с районно деление – кметът на съответния район”, и се поставя запетая.”
Също така и предложението за създаване на две нови алинеи – ал. 12 и ал. 13, както и за ал. 14.
Колеги, подлагам на гласуване редактирания текст, както ви го представих, включително с допълненията, които касаят ал. 10, ал. 12, ал. 13 и ал. 14.
Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Продължаваме с § 9.
„§ 9. Започналите производства по отчуждаване на имоти –частна собственост, се довършват по реда и сроковете на този закон, с изключение на срока по § 5.”
Има предложение от н.пр. Красимир Каракачанов и народни представители.
Има също и предложение от н.пр. Десислава Атанасова и народни представители.
Имате думата, колеги. Заповядайте, г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател.
Ние предлагаме тук това обратно действие, което както всички знаем е изключение от общия принцип, че законите действат за напред, а не с обратна сила, т.е. действат екс нунк (ex nunc), а не екс тунк (ex tunc), ако използваме терминологията на римското право, да не важи това обратно действие по отношение на § 1 и § 7, т.е. параграфите, в които се определят аналозите и начина на определяне на оценката при обезщетяване при започнала отчуждителна процедура, тъй като ще стане едно смесване – едни имоти ще бъдат отчуждавани и оценката за тях ще бъде определяна след като е вземана предвид ипотеката, а за другите, за които ипотеката няма да е включена сред аналозите, този ред няма да важи. Тоест поставяме една и съща група граждани в съвсем различно правно положение. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря колега. Само уточнявам, че тук е допуснато предварително действие на нормата, която е в § 5, т.е. коригиран срок от тримесечен на едномесечен. Така че на другите правила вносителите не предлагат обратно действие.
Вие предлагате изключенията да бъдат по § 1, § 7 и срока по § 5.
Г-жо Атанасова, Вие ще обосновете ли предложението за ал. 2? (Не е необходимо.) Добре.
Колеги, виждате предложението ни за ал. 2.
Имате думата за мнения? Заповядайте.
Таня Милева:
По отношение на § 9 колежката иска да вземе отношение.
Ася Чипева:
Понеже г-н Митев взе отношение по текста такъв какъвто е предложен от колегите от МРРБ, че всички започнали отчуждителни производства на имоти се довършват по реда и сроковете на този закон с изключение на срока по § 5. В срока по § 5 е срокът, в който възложителят е задължен, т.е. след публикуването на обява за това, че започва да изплаща обезщетенията, е задължен да чака три месеца заинтересованите граждани да си представят документи при възложителя и той да изплати обезщетението.
Аз не виждам какво вие имате против тази редакция, ако правилно съм разбрала.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегата има против цялото обратно действие на всички разпоредби, освен на § 5 – всички, 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8 и 9.
Христиан Митев:
Ако може да уточня нещо. Първо, не казвам за всички разпоредби. Аз казвам само за § 1 и § 7. Аз казах, че е изключение от правилото да придаваме обратна сила на действието на закон. Мисля, че това трябва да се обосновава. В тази връзка смятам, че различният начин на определяне на размера на обезщетението ще постави в неравностойно положение категориите лица, по отношение на които сега с обратна сила ще прередим отношенията на тези, които в бъдеще ще получат. Тоест, тези, които досега са получили по досегашния ред оценки, ипотеката е включена като аналог и тези, за които това правило няма да важи. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Нали искате по-добро правило по отношение на оценките. Това е по-добро.
По § 9 има ли други изказвания. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Разсъждение по предложената ал. 2 на § 9:
„(2) При влязло в сила допуснато предварително изпълнение от съда се издава разрешение за строеж. Разрешението за строеж се издава на инвеститора на националния обект – възложител по смисъла на Закона за устройството на територията.”
Предполагам идеята е при влязло в сила допуснато от съда предварително изпълнение се издава разрешение за строеж. Защото така записан теста тълкуването е, че съдът издава разрешение за строеж.
Десислава Атанасова:
Редакцията касае допуснатото предварително изпълнение, а не разрешителното за строеж.
Димитър Лазаров:
Ако това е идеята, предлагам текстът да бъде:
„При влязло в сила допуснато от съда предварително изпълнение се издава разрешение за строеж.”
Защото, както е записан текстът, излиза, че съдът издава разрешението за строеж. Просто редакционно да се коригира. Този закон ще се прилага от общински администрации и трябва да бъде ясно и категорично, за да няма недоразумения.

Предс. Данаил Кирилов:
Уточнението е уместно и съвсем на място. Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Каракачанов и народни представители за § 9. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Предложението не се приема.
Гласуваме основното предложение на вносител за § 9. Моля, който е съгласен, да гласува „за”. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Гласуваме предложението на н.пр. Десислава Атанасова и народни представители за нова ал. 2 на § 9 с редакционното уточнение от г-н Лазаров. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложение на н.пр. Десислава Атанасова и народни представители за създаване на нов § 10, който е за промени в ЗУТ.
„§ 10. В Закона за устройството на територията в чл. 177, ал. 1 думите „технически и енергиен паспорт” се заменят с „технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики” и в чл. 239, ал. 1, т. 1 думата „тях” се заменя с „него”.”
Допълнението е по настояване на референтите след преглед на промените в Закона за устройството на територията.
Имате думата за възражения? Няма.
Моля, който е съгласен за приемем нов § 10, да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
С това приключваме разглеждането на второ четене в комисията на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
Предлагам ви да прекратим заседанието, като писмото на Главния съдебен инспектор с изтекъл мандат ще го разгледаме на следващо заседание.
Уведомявам ви за евентуално насрочване на следващо заседание на комисията в четвъртък по повод на разглеждане на бюджета на Република България за 2015 г. Вероятно всеки момент ще бъде разпределен на всички комисии с указание да го разгледат в кратък срок. При това положение най-вероятно ще се наложи заседание в четвъртък, за да не спираме процедурата по обсъждането на бюджета за 2015 г. Благодаря ви.
Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов