Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 2

Днес, 04.12.2014 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерство на правосъдието - Петко Петков и Андрей Янкулов, заместник-министри; от Министерство на финансите - Стела Бояджиева и Ася Велкова, държавни експерти в дирекция „Държавни разходи”; от Висшия съдебен съвет - Соня Найденова, представляващ ВСС, Димитър Узунов, член на ВСС, Ясен Тодоров, член на ВСС и Маргарита Радкова, директор на дирекция „Бюджет и финанси”; от Инспектората към Висшия съдебен съвет - Ана Караиванова, главен инспектор, Светлана Бошнакова, инспектор и Красимира Николова, главен счетоводител; от Прокуратура на РБ - Борислав Сарафов, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура и Иван Маринов, главен секретар на Администрация на главния прокурор; от Върховен административен съд - Георги Колев, председател на ВАС; от Министерския съвет - Николай Вълков, парламентарен секретар в кабинета на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси, което с оглед свикването й и разпределението на законопроектите се явява извънредно заседание. В присъствения лист са отразили присъствие 16 колеги. Уточнявам, че това присъствие в момента не съответства на физическото в зала с оглед обстоятелството, че едновременно в момента текат поне още 5-6 заседания на други комисии с оглед необходимостта проектозакона за държавния бюджет да се разгледа възможно най-бързо от всички постоянни комисии на Народното събрание.
Точката в дневния ред е една:
Обсъждане на първо гласуване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 01.12.2014 г.
Колеги, имате думата по дневния ред? Няма заявление за изказване. Моля, който е съгласен да приемем дневния ред, да гласува „за”. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Гости на заседанието от страна на Министерството на правосъдието са г-н Петко Петков, заместник министър на правосъдието и г-н Андрей Янкулов, заместник-министър на правосъдието. Ще отбележа, че вчера се обади министърът на правосъдието, който специално уточни, че днес е в Брюксел и няма да може да вземе лично участие в това заседание.
От Министерство на финансите - г-жа Стела Бояджиева и г-жа Ася Велкова, държавни експерти в дирекция „Държавни разходи”; от Висшия съдебен съвет – г-жа Соня Найденова, представляващ ВСС, г-н Димитър Узунов, член на ВСС, г-н Ясен Тодоров, член на ВСС и г-жа Маргарита Радкова, директор на дирекция „Бюджет и финанси”; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – г-жа Ана Караиванова, главен инспектор, г-жа Светлана Бошнакова, инспектор и г-жа Красимира Николова, главен счетоводител; от Прокуратура на РБ – г-н Борислав Сарафов, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура и г-н Иван Маринов, главен секретар на Администрация на главния прокурор; от Върховен административен съд – г-н Георги Колев, председател на ВАС. Уточнявам, че като представител на вицепремиера г-жа Миглена Кунева, която е извън България и няма да може да вземе участие в заседанието лично, тук е г-н Николай Вълков, парламентарен секретар в кабинета на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
Имате думата по процедурата за разглеждане. По-особен е случаят – имаме законопроект, който е внесен от Министерския съвет, и имаме предложение на Висшия съдебен съвет. Как предлагате да разглеждаме докладите. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Случаят е стандартен. Обикновено има разминаване в числата в предложението на Висшия съдебен съвет по отношение на бюджета на съдебната власт и предложението на Министерския съвет. Да караме по стандартната процедура – Министерският съвет да си обоснове предложението, и след това Висшият съдебен съвет.
Предс. Данаил Кирилов:
Министерският съвет първи и след това Висшият съдебен съвет.
Мая Манолова:
Мисля, че няма значение кой е първи, но обикновено първи е Министерският съвет.
Предс. Данаил Кирилов:
В това има повече логика, защото инициативата започва с проектобюджета.
Господа заместник министри, имате думата. Като в случай на необходимост, колегите от Министерството на финансите могат да уточнят детайли и конкретни въпроси.
Заповядайте.
Петко Петков:
След приемането на проектобюджета за 2014 г. с който беше редуцирано искането на Висшия съдебен съвет, т.е. прогнозата на Висшия съдебен съвет, Съветът е представил ново актуализирано предложение, с което иска да му бъдат предвидени допълнително 33.4 млн. лв. За сравнение в сегашния си вид от първоначалното искане намалението е с 84 млн. лв. Искането си колегите от Съвета обосновават по следния начин:
На първо място, 3 млн. лв. са необходими във връзка с повишаването на максималните осигурителни прагове, тъй като макар в числово изражение бюджетът за следващата година да е равен на похарчената от тази година сума с всичките допълнителни преводи от централния към бюджета на съдебната власт, все пак нетното му намаление би се изразило в това, че догодина са завишени максималните осигурителни прагове.
В същото време има недостиг на средства, които съдебната власт трябва да изплаща по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Тази сума е в размер на 5 млн. лв. Тук следва да отбележим, че технологията по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е такава, че понякога прокуратурата бива осъдена да заплати определени суми, макар вината на длъжностните лица да излиза извън пределите на съдебната власт. Например, понякога за нарушения на длъжностни лица в Министерството на вътрешните работи бива осъдена прокуратурата. Така че аз съм напълно съгласен, че ведомството, което е осъдено и което носи отговорността за тези вреди трябва да бъде санкционирано чрез плащането от бюджета, но тук тази връзка не може да бъде направена. В този смисъл прокуратурата в голяма част от случаите няма отговорност за това, че е бивала осъдена по този закон и е натрупала една значителна сума неразплатени финансови средства, тъй като вината не стои в съдебната власт в случая или в по-голяма част от случаите.
На последно място колегите от Висшия съдебен съвет имат нужда от 25.4 млн. лв., което е свързано с непредвиденото финансиране за неокомплектованите щатове, както и за повишение на магистратските възнаграждения. Чл. 218 от Закона за съдебната власт предвижда минимален и максимален праг на магистратските възнаграждения и тъй като за последните 5 или 6 години те са актуализирани само веднъж с 5%, голяма част от магистратите получават под минималното, предвидено в закона, възнаграждение.
Ето защо Министерството на правосъдието счита, че редуцираното искане на Висшия съдебен съвет е достатъчно добре мотивирано и наистина считаме, че колегите имат нужда от тези средства.
В допълнение на това трябва да кажа, че за пръв път от съществуването на Висшия съдебен съвет насам се показва някаква воля за реформи. За пръв път тази година Висшият съдебен съвет закри едно звено в съдебната власт, макар да се касае само за два военни съда, те показват значителна воля да реформират системата на съдилищата – нещо, което към момента изисква финансови средства, но за в бъдеще би довело до намаляване на издръжката на тези звена.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Заместник-министър. Заповядайте, г-н Тодоров.
Ясен Тодоров:
Само една техническа корекция. Заместник-министър Петко Петков отбеляза, че проектът на бюджета на съдебната власт, предложен от Министерския съвет е 460 млн. лв. и то се равнява на разходите на съдебната власт за тази година – 2014 г. Към края на годината разходите на съдебната власт ще бъдат около 465 млн. лв. Това ми е забележката, че реалните разходи са с 5 млн. лв. за тази година повече от предвидения бюджет за следващата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за уточнението. От страна на държавата иска ли още някой да вземе становище? Имам предвид Министерския съвет. Няма.
Позволете ми да дам думата на г-жа Соня Найденова и съответно на всички членове на Висшия съдебен съвет, които пожелаят да обосноват. Заповядайте, г-жо Представляващ Висшия съдебен съвет.
Соня Найденова:
Благодаря, г-н Председател.
Благодаря на заместник министър Петков, който подкрепи решението на Висшия съдебен съвет. На практика това беше решението от миналата седмица, с което във връзка със съгласувателната процедура по законопроекта за държавния бюджет и предложението, което Министерството на финансите отправи за проекта за бюджет на съдебната власт в размер на 460 млн. лв., становището, което изразихме е, че те са недостатъчни, за да се посрещнат финансовите изисквания за изпълнение на задълженията, които заместник министър Петков спомена, свързани с повишения осигурителен праг, свързани с очакваните, предвижданите разходи за обезщетенията по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и с изпълнение на законовото задължение за привеждане на възнагражденията на магистратите, респективно и на служебните служители с размера на средната заплата в бюджетния сектор – нещо, за което смятаме, че първо, имаме законово основание и второ, такова искане Висшият съдебен съвет беше направил още през месец април 2014 г. Това искане е за увеличение на бюджета на съдебната власт за увеличаване на възнагражденията и привеждането им с изискванията на закона, беше придружено и с една доста подробна икономическа обосновка. Съвсем накратко ще се спра само на един цитат от тази обосновка. Тя е доста голяма. На вниманието е, както на Министерството на правосъдието, така и на Министерството на финансите, тъй като тя придружаваше тогавашното ни искане, което беше внесено, което показва, че темпът на нарастване на възнагражденията за сектора на държавно управление е 18.7%, докато за сектор правосъдие темпът на нарастване на възнагражденията е 10.8%. Само това съотношение показва една разлика от около 8%, с които темпът на нарастване на възнагражденията в съдебната власт изостава от темпа на нарастване на възнагражденията в държавното управление.
Смятаме, че освен съобразяване с изискванията на Закона за съдебната власт и начина на формиране на възнагражденията на младшите съдии и младшите прокурори, спрямо които вече Висшият съдебен съвет определя и останалите при законово определеното максимално възнаграждение на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, освен спазването на закона, показва и едно справедливо отношение към работещите към съдебната власт спрямо останалите, заети в сферата на държавната администрация.
Извинявам се, но тъй като имам здравословен проблем и ми е трудно да говоря продължително време, ще ми позволите, г-н Председател, г-н Узунов, който в момента изпълнява и функциите на председател на Комисията по бюджет и финанси, да продължи. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-н Узунов.
Димитър Узунов:
Уважаеми колеги,
Уважаеми народни представители,
Основният принцип при изготвяне бюджета на съдебната власт за 2015 г. е независимост и разумна достатъчност за средствата за нормално функциониране на съдебната система, изпълнение на функциите и дейността на съдебната власт.
Проектът за бюджет на съдебната власт отразява стремежа за повишаване на ефективността на цялостната работа на съдебната система на равнище, отговарящо на членството на Република България в Европейския съюз. Съгласно предложението на Министерския съвет за проектобюджет на съдебната власт за 2015 г. предвидените приходи по бюджета на съдебната власт са в размер на 127 млн. лв., а разходите са в размер на 460 млн. лв.
По предложение на Висшия съдебен съвет предвидените приходи също са в размер на 127 млн. лв. При определяне размера на тази част от приходите по бюджета на съдебната власт са отчетени, както хода на изпълнението на този показател до момента, така и действащата Тарифа № 1 към Закона за държавните такси. Тук следва да се има предвид, че ръстът на съдебните производства не е възможно да бъде свързан със значително увеличаване на постъпленията от съдебни такси поради високия дял на наказателните и административните производства, които обаче са освободени от такси по силата на закона. Очакваното изпълнение на приходите от дейността на органите на съдебната власт към 31 декември 2014 г. е в размер на 120 млн. лв. или ще бъде реализирано неизпълнение в размер на 20 млн. лв., което е много голяма разлика.
В проектобюджета за 2015 г., предложен от Висшия съдебен съвет, необходимите разходи за обезпечаване на дейността на съдебната система са в размер на 543.7 млн. лв. или разликата със становището на Министерския съвет възлиза на 83.7 млн. лв. Увеличението на разходите е в резултат на предстоящи нормативни промени за увеличаване на размера на осигурителните вноски, както и във връзка с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Членовете на Висшия съдебен съвет се отнасяме с изключително голяма отговорност и разбираме, че в период на тежка финансова криза не е коректно да изтъкваме единствено проблемите на съдебната власт, като по-важни от тези на другите институции, поради което при съгласуване на Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. Висшият съдебен съвет изрази становище, че към предложението на Министерския съвет следва да се добавят поне разходи в размер на 33.4 млн. лв. С тези средства считаме, че ще се обезпечат законово установените дейности, които и заместник министър Петков обяви и г-жа Найденова допълни.
За това при подкрепа от страна на Комисията по правни въпроси към Народното събрание на предложението на Висшия съдебен съвет за утвърждаване бюджета на съдебната власт в размер на 493.4 млн. лв. относителният дял на бюджета от брутния вътрешен продукт за 2015 г. възлиза на 0.59%. А по предложението на Министерския съвет е 0.55%. Съотношението по предложението на Висшия съдебен съвет спрямо разходната част на държавния бюджет е 4.98%, а по предложението на Министерския съвет възлиза на 4.66%.
От изложените данни е видно, че разликата, изразена в проценти между двете предложения е незначителна. Искрено се надяваме да получим подкрепа от Комисията по правни въпроси към Народното събрание и да одобрите бюджет за съдебната власт за 2015 г. размер на 493.4 млн. лв., която сума и който бюджет ще създаде условия за нормалното функциониране на съдебната система. В условията на рестрикция искаме изрично да подчертаем, че значително сме отстъпили от първоначалните си претенции за бюджет. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Узунов. Следващите разпоредители? Г-н Тодоров.
Ясен Тодоров:
Само две изречения. Както отбеляза г-н Узунов, 50 млн. лв. по-малко е последното искане на Висшия съдебен съвет от първоначалното, съобразявайки се с това, което каза г-н Узунов в своето изложение. Но чисто прагматично погледнато, към сегашния предложен бюджет от 460 млн. лв. абсолютно необходими за функциониране на съдебната система са 13 млн. лв. Това са тези 5 млн. лв., които са си разходи, с които ще приключим тази година. 3 млн. лв. за осигуровки и 5 млн. лв. за обезщетения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Тези пари ще бъдат абсолютно необходими, за да функционира системата.
Решението за 25.4 млн. лв. за актуализиране на заплатите на магистратите и привеждането им към законовите изисквания, на практика е политическо, но именно защото е политическо и всички говорим за борба с корупцията първата и най-важна антикорупционна мярка това е адекватно заплащане за положения труд. Така че считам, че трябва да има и политическо решение в тази насока. Просто да бъде адекватно платен трудът на българските магистрати.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Тодоров. Г-н Колев, председател на Върховния административен съд.
Георги Колев:
Аз ще бъда съвсем кратък. Колегите изложиха много сериозни мотиви и изцяло ги подкрепям.
Но бих искал да акцентирам върху това какво означава отказа на Висшия съдебен съвет от тези 50 млн. лв. Това означава, че както през настоящата година, така и миналата година всяка една длъжност, която бъде освободена и както се практикува в момента, било то от администрацията на който и да е съд в страната бива практически съкращавана поради липса на финансова възможност да бъде назначен служител. Каквито и да са трансформациите, увеличаване на заплащането, особено в деловодния персонал, практически не се допуска. Всякакви разходи по отношение на технологично оборудване, компютърно и т.н. са силно занижени. Нека не забравяме, че за съжаление в България в множество съдилища работят компютри със срок повече от десет години, което знаете какво значи за тази техника. Тоест, да Съветът може да се откаже от тези средства, но за сметка на всички тези меко казано невероятно големи рестрикции. Много е трудно да се работи в такава ситуация. А тези 25.4 млн. лв., обаче, които са посочени, те са с една единствена цел – изпълняване на законовите изисквания. Няма как да обясним на колегите магистрати защо се получава тази разлика и практически законът не се спазва, когато основното им задължение е те да спазват закона. Нашата молба е да помислите по тези въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател. Г-н Заместник-главен прокурор, заповядайте.
Борислав Сарафов:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, присъединявам се напълно и изцяло с изложеното от колегите от Висшия съдебен съвет и Председателя на Върховния административен съд.
Междувременно, като представител на прокуратурата, бих искал да подчертая и да изразя, че съзнавам много добре тежкото икономическо положение в страната, както и условията на ограничен финансов ресурс, в които се налага да работим. В този смисъл категорично декларирам, че прокуратурата ще изпълни законовите й правомощия и в условията на бюджета, който бъде гласуван и приет.
Така че прокуратурата като институция и прокурорите, работещи в нея ще поемат своята тежест и от реформата и от финансовата криза. Същевременно знаете, че прокуратурата се вляха едни нови структури. Това е звеното по защита. Така че искам да благодаря, че в бюджета са предвидени финансови средства за обезпечаване дейността на тази нова структура. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник главен прокурор.
Г-жа Главен съдебен инспектор с изтекъл мандат поиска думата. Заповядайте.
Ана Караиванова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители, за да разведрим малко обстановката, въпреки че г-н Сарафов благодари, аз ще кажа, че Инспекторатът е доволен от новия бюджет, това което е предвидено. Защото фактически за първи път от 5 години (от 2009 г.) бюджетът реално е повишен. През 2012 г. и 2013 г. са отпуснати целево средства за новото звено, което се придаде, което брои поредните забавяния на магистратите и Министерството на финансите заплаща. Фактът, че бюджетът е завишен за догодина с 300 хил. лв., независимо, че е по-малко от това, което ние сме изчислили, смятам, че е добър знак, че най-после ще има нов Главен съдебен инспектор, защото по-рано министерството дори и за една боя за пребоядисване на кабинета не отпускаше средства. Сега тези средства ще дадат малко време за отдих, тъй като тази година за първи път ние към месец август почти фалирахме и се наложи в ход да сменяме годишната програма. Парите, които първостепенният разпоредител отпусна допълнително бяха дадени малко по-късно.
Така че, съобразявайки се наистина със сложната и тежка обстановка в държавата, аз смятам, че бюджетът за Инспектората е реалистичен.
Да пожелаем успех на новия Главен съдебен инспектор, който вие ще изберете.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря г-жо Главен инспектор. Една хубава дума да чуем за бюджета - една от съдебните институции да е доволна от бюджета.
Едно уточнение. На миналото заседание поставих въпроса за писмото на Главния съдебен инспектор, но след продължилото 4 часа заседание не успяхме да го разгледаме. Но от миналото заседание да я считаме за постоянно присъстваща точка в дневния ред, докато я обсъдим.
Г-жа Караиванова ни е изпратила писмо. Такова писмо беше изпратила и в състава на предходната постоянна правна комисия. Смятам, че е редно комисията да вземе становище по нейното изявление.
След това отклонение има ли желаещи от гостите да допълнят казаното до тук. Финансите мълчат. Не участват в обсъждането.
Колеги, имате думата за становища, мнения, въпроси. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз искам да задам първо един чисто процедурен въпрос.
Доколкото разбираме всички от вашите изложения, след първоначално внесените проекти, в рамките на съгласувателна процедура, има допълнителни уточнения. Тоест Висшият съдебен съвет се е съгласил да намали искането си с 50 млн. лв. Даже според част от вас може да го намали с още 25.5 млн. лв. Хубаво! Въпросът е, че ние имаме пред себе си два варианта: единият е на Висшия съдебен съвет, с който се искат 543 млн. лв., а другият е на Министерския съвет с 460 млн.лв. Формално след малко, след като приключи дискусията, ние ще трябва да гласуваме и да подкрепим едното или другото.
Аз съм изненадана, защото за първи път съдебната власт е доволна от това, което й се предоставя. В контекста на заявената съдебна реформа, като основен приоритет на това мнозинство и на това правителство, мисля, че от неокомплектованите щатове не трябва да отстъпвате, а също и от привеждане в съответствие на възнагражденията. Защото, ако ще говорим за достъп до правосъдие и качествено правосъдие, и в контекста на докладите, които разглеждахме наскоро, с цялата натовареност на съдиите от всички нива, има някакъв необходим минимум, който сигурно е необходим, за да функционира съдебната система по един нормален начин, още повече и предвид факта, че сега целият взор е отправен към вас. Очаква се първото и най-важно, което ще направи мнозинството, е реформата на съдебната система. Със сигурност тук се очаква някакво финансиране в плюс.
По същество, ако наистина това ще е първата задача, е необходимо да им осигурим достатъчно пари и за елементарната материално-техническа база, и за елементарните компютри, и за окомплектоване на щатовете така, че да не е толкова драстично разминаването в натовареността на съдилищата по отношение едни с други. И да се ориентираме горе-долу какво да гласуваме. Ако вие си оттегляте вашия проект и гласуваме този на Министерския свет с обещанието да ви добавят още 33.8 млн. лв. При това, това обещание не фигурира в този проект. Това би следвало да бъде обвързано с промени в други числа. Може би ще ни посветите докрай във вашата уговорка, за да знаем какво очакваме – предложение между първо и второ четене от депутати, тъй като вие не можете сами да си ги направите. Изобщо какво очаквате да се случи с бюджета в раздела „Съдебна власт”?
Маргарита Радкова:
Не знам дали всичко беше правилно формулирано, но не знам и дали беше правилно разбрано.
Когато съгласува Висшият съдебен съвет проекта за Закон за държавния бюджет за 2015 г. го съгласува със следните забележки. Това са трите суми, без които няма да можем да функционираме дори и на минимума и ще трябва догодина с постановление да се отпускат допълнителни средства и пак ще трябва да се мъчим. Това е за да тръгне и да не спре да функционира системата. А никой не е казал, че се отказваме. За разликата от тези 50 млн. лв. ние сме представили доклади и всичко каквото трябва. Тук много време ще отнеме да обясним всичко. Вие ще видите, че голяма част от тези 50 млн. лв. са предвидени са реформата. Предвиждат се законодателни промени в Закона за съдебната власт за електронно правосъдие. Ако ме разбирате правилно, това са парите, за да можем да започнем на 1 януари да функционираме нормално, без догодина да се пишат нови постановления и да ни се отпускат допълнителни пари за издръжка и за съществуване. А ако ще се прави някаква реформа в съдебната система и ако промените в Закона за съдебната власт ще бъдат гласувани, действително ни трябва другата сума, която сме разчели, когато сме направили проекта за закон. Тук говорим за минимум съществуване.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Найденова поиска думата. Предполагам за отговор. Заповядайте.
Соня Найденова:
Извинявайте, г-жо Манолова, но може би, за да протече дискусията в правилна посока, ще обясня още веднъж.
Проектобюджетът на съдебната власт, който Висшият съдебен съвет, е внесъл е за сумата от 543.7 млн. лв. Миналата седмица във връзка със съгласувателната процедура по законопроекта за бюджета, Министерството на финансите е предложило бюджетът на съдебната власт да бъде 460 млн. лв. Тоест разминаването е почти с 90 млн. лв. между нашето предложение и това на Министерството на финансите. По повод предложението по законопроекта за бюджета за 460 млн. лв., ние казваме, че тези 460 млн. лв. са недостатъчни за изпълнение на законови задължения: 3 млн. лв. за осигурителни прагове, 5 млн. лв. недостига за изпълнението на бюджета за тази година, който няма да е 460, а е 465 млн. лв., и до тук стават 8 млн. лв. и отделно казваме още 25, 4 млн. лв. за привеждане на заплатите в съответствие с изискването на закона минималната да отговаря на две средни бюджетни. Средната бюджетна в момента е по-висока от тази, на която е формирана заплатата на младшите съди и младшите прокурори. Тоест ние, за да спазим закона трябва да ги приведем в съответствие, т.е. да ги увеличим. Това е становище по законопроекта, излязъл от Министерството на финансите, което смятаме, че не е съобразено дори с изискванията на закона. Оттам нататък ние си поддържаме предложението за 543 млн. лв. Това е изразеното в началото на този разговор и нашето становище по предложението за бюджета за 2015 г., защото той не отговаря дори и на изискванията на закона и разходите, с които съдебната власт приключва тази година.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Найденова. Г-жа Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
В такъв случай благодаря за отговора и добре, че ви попитах, защото от изложението на тези, които се изказаха до този момент, а аз слушам много внимателно, това, което се разбра е, че след като сте си стиснали ръцете на плюс 33 млн. лв., вие се отказвате от другите 50 млн. лв. Това прозвуча от вашите изказвания, че това е необходимият минимум, който вие сте готови да получите и нямате други претенции. И аз за това попитах, защото ние сме се запознали със становището, знаем какви са идеите за съдебната реформа и според мен е нормално, ако това ще бъде задача № 1 и на мнозинството, и на правителството, да подкрепим достатъчно пари, за може този основен приоритет да се състои.
Освен това, ние слушаме много внимателно не само вас, но и презентациите на съдебната реформа, на която вицепремиерът обясни, че реформата в съдебната система има пряко влияние и върху икономиката и че това е въпрос икономически.
Така че ние с цялата отговорност на всичко, което чуваме, сме готови да го подкрепим. Но за да го подкрепим, вие трябва да го поискате. Ако вие сте съгласни на 30 млн. лв., а ние подкрепяме плюс 80 млн.лв., съгласете се, че наистина няма логика в подобно поведение. За това ви попитах. Благодаря Ви, че ми отговорихте.
Убедителни са мотивите, които сте приложили. Според мен, това е образец на програмно бюджетиране, обяснено, доказано, обосновано ясно и прегледно, така че бихме го подкрепили. Единственото, което не се връзваше, е дали вие продължавате да го искате. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Манолова. Мисля, че стана ясно, че няма как Висшият съдебен съвет да неглижира исканията. Те си ги искат и си ги поддържат и с оглед вашата позиция ще ги поддържат още по-активно явно.
Мая Манолова:
То е за тях. Не е за мен.
Предс. Данаил Кирилов:
То е за съдебната реформа и за стабилността на институцията.
Г-жа Янакиева поиска думата. След това г-н Петър Славов и г-н Делчев.
Росица Янакиева:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Най-лошото на бюджетите е, че те винаги не са достатъчни спрямо предвижданията за разходи през съответната година. Но предвижданията за разходи трябва да бъдат свързвани с предвижданията за приходи, в което всъщност е най-голямото неудобство.
За да се ориентираме членовете на Комисията по правни въпроси за начина на гласуване и предложението, което ще продължи по-нататък към пленарна зала, аз мисля, че бихте ни помогнали с няколко данни, с които предполагам че разполагате, а именно: общия фонд работна заплата към настоящия момент; броя на работещите в системата; средната работна заплата. Основният проблем при вас са тези 25.4 млн. лв., които са ви недостиг финансови средства, за да обезпечите минимумите по заплатите. Нали правилно съм разбрала? (За да спазим закона.) Да, и да спазите закона. Другите 8 млн. лв. имате основателни аргументи, които защитихте. Но за да сме наясно, че тези 25 400 000 лв. наистина са ви необходими, ако ни дадете тези данни, много лесно могат да се сметнат. Защото може би аз съм единственият химик сред юристите тук и обичат да боравя с числа.
Маргарита Радкова:
337.8 млн. лв.
Росица Янакиева:
Това е фонд работна заплата? (Да.) Това са точно 8%, които не ви достигат за заплатите. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Янакиева. Г-н Петър Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
На мен също се струва, като г-жа Янакиева, че по различен начин чух нещата, които представиха представителите на съдебната власт и на Министерството на финансите малко по-рано, различно от това, което г-жа Манолова чу. Не съм присъствал в тази зала миналата година, когато се е гледал бюджета за 2014 г., но искрено се надявам тогава г-жа Манолова със същия хъс да е защитавала.
Мая Манолова:
Има стенограми. Вижте.
Петър Славов:
Ще погледна, но в интерес на истината хвърлих един поглед, но не видях същия хъс да присъства в защитата на бюджета на съдебната власт тогава, когато са отрязани над 120 млн. лв. от предложението на Висшия съдебен съвет. Това ми е забележката в този смисъл.
Иначе това, което успях да разбера от чутото до момента е, че предложението, което прави Висшият съдебен съвет предполага, ако бъде удовлетворено в пълен размер, едно що-годе нормално функциониране на съдебната власт. Като същевременно, тъй като на всички ни е ясно, през годините практиката го показва, че за съжаление тези претенции никога не се удовлетворяват на 100%, то поне ако с 33.4 млн. лв. бъде увеличено предложението на Министерството на финансите, ще бъде осигурен минимумът за функциониране на съдебната власт, като се надявам този минимум да не бъде начинът, по който тази година в актуализацията на бюджета трябваше да се дават допълнително средства, за да може все пак да се приключи що-годе нормално годината, което отново пак е упрек към предишните управляващи и предишния бюджет.
Така че аз си мисля, че бихме могли да потърсим варианти този минимум от 33.4 млн. лв. да бъде намерен. Надявам се и във финансите да помислят за някакви резерви. Използвам възможността, че присъстват тук техни представители, да напомня все пак, че в декларацията, която беше подкрепена в Народното събрание за реформаторско управление, изрично е записано, че трябва да се осъществи електронното правосъдие, че трябва да се въведе така наречения „АСУД” – автоматична система за управление на делата, и т.н. Тоест, това са все мерки, които изискват допълнителни бюджетни средства и няма как да бъдат проведени без средства за софтуер, за хардуер и т.н. Така че надявам се това също да бъде отчетено и да не бъде забравено, за да може наистина да се осигури един бюджет на съдебната власт, който хем да й позволи да работи, хем наистина да могат да започнат да се правят тези реформи, за които говорим. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Г-н Делчев.
Димитър Дечев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми господа Заместник-министри,
Уважаеми г-н Председател,
Аз разбирам желанието на г-жа Манолова и на социалистите по принцип да увеличават разходите и да ги увеличават без реална представа в каква посока отиват тия разходи. Тя прикрива всичко това под идеята, че трябва да има реформа в съдебната система и това е точно така. Ние сме за спешна реформа на съдебната система. Само че тази спешна реформа в съдебната система не означава, че това ще започне януари, ще завърши февруари и ще продължи през март.
Аз в този бюджет не виждам по какъв начин реформата стои зад увеличението. Виждам 121% увеличение спрямо миналогодишния бюджет, който отива предимно за текущи разходи. Според мен, така както аз чета бюджета, поправете ме, ако бъркам, това не са средствата, определени за реформа. И моят въпрос в този случай към представителите на Министерския съвет и на съдебната власт е всъщност заложени ли са в бюджета някакви конкретни разходи за реформи, тъй като ние знаем, че част от реформите струват пари, но има и такава част, която не струва пари. Можете ли да ни кажете малко повече за това.
Предс. Данаил Кирилов:
Първо давам думата за реплика и след това за отговор. Г-жа Манолова, за реплика.
Мая Манолова:
Тъй като упорито споменавате моето име, се налага да кажа няколко думи. Това е правната комисия, а не е пленарна зала. Тук обикновено са не само юристи, но и хора, които са ангажирани със съдебната система и стандартно, независимо от това дали сме управляващи или опозиция, в тази комисия се стараем да подкрепяме положителните процеси в съдебната система всячески. И ако прочетете стенограми по приемане на бюджети и закони, кодекси и пр., винаги всеки от нас около тази маса първо мисли като юрист. Така че приемам, че все още не сте в час и затова говорите по този начин.
Димитър Делчев:
Не приемайте такива работи. Не е коректно.
Мая Манолова:
Можете да проследите всички стенограми колкото искате назад. И миналата година по бюджета, защото беше недофинансирана съдебната система, каквато можахме юристите от правната комисия направихме за добрата комуникация между тогавашния финансов министър, между Висшия съдебен съвет с една единствена цел – да получат достатъчно пари, за да си вършат нормално работата. Защото наистина случаят с недокомплекта, със заплатите, с материалната база не е от вчера. Аз не казвам, че е имало достатъчно пари. Но ние в тази комисия винаги сме се старали колкото може повече пари да има за съдебната система. Мисля, че в момента това е още повече се налага предвид, че всички сме се съгласили, включително и ние, че реформата в съдебната система е приоритет.
Впрочем, там много грамотно обикновено си обосновават исканията и сега са го направили. Имат един доклад, с който се обосновава техният бюджет. Те ще си го защитят. Аз не съм им говорител, не съм разговаряла с никой от тях, но просто съм го прочела внимателно. Да, ясно е, че няма как да се прави реформа без електронно правосъдие. Там са предвидени достатъчно пари, които може би ще отпаднат, ако не се дадат тези 50 млн. лв. Няма как да се прави реформа, ако нямат достатъчен брой съдии, защото тази ужасна натовареност предполага, че няма как да се постановяват качествени актове, ако имат по над 100 дела месечно. Материалната база не само в СРС, но и на маса други места – всичко това е част от реформата и мисля, че всеки един от нас го разбира, който има някаква представа от това как функционира съдебната система. Аз за това абсолютно добросъвестно ги попитах в началото, защото това пък щеше да е първият случай, в който Висшият съдебен съвет е внесъл проект и не си го поддържа. Не ми стана достатъчно ясно дали искат само 33 или си искат всичките 83, за да знаем как да гласуваме в края на краищата. Мисля, че чисто политическата разправия няма абсолютно никакво място.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за репликата. Преди да ви дам думата за дуплика, нека действително да запазим положителния и конструктивен дух на дебата. Няма да спечелим от това, ако се нападаме по един или друг начин и персонализираме дебата. И аз не смятам и по този повод отбелязвам, че надали една година стаж в опозиция дава достатъчно основание за кой знае колко много опит, така че използвам случая в аванс да се извиня за всички възможни процедурни грешки. Дано да не са по същество грешките, а да са само процедурни. Вярно е, това е взаимен процес. Тоест изисква се участието на двете страни.
Ще дам думата на г-н Делчев. Молбата ми е не се чувствайте обиден, да не се обиждаме, а да се върнем по същество.
Димитър Делчев:
Не се чувствам обиден. Ние абсолютно възприемаме важността на това заседание и на бюджета на съдебната власт. Той ще определи работата на съдебната власт в следващата една година. Моля да не влагаме излишни емоции в това обсъждане. Аз лично се старая да не влагам излишни емоции.
Единственото, което исках, е някакво разяснение дали наистина има заложени някакви средства за реформи и какви точно в този бюджет, който вие предлагате.
Маргарита Радкова:
Само за програма „Информационни стратегии” са заложени 20 400 000 лв. Имайте предвид, че последните 4 или 5 години не са правени никакви инвестиции в съдебната система за обновяване на софтуер, хардуер, автомобилен парк и т.н. И около 9-10 млн. лв. са предвидени за програмни продукти, хардуер, друг стопански инвентар.
Соня Найденова:
Аз се радвам, че стана ясно разделението между искането на Висшия съдебен съвет така както е изразено през месец септември за сумата 534 млн. лв., зад което стоим и становището, което сме взели по законопроекта за бюджета за 2015 г., където възраженията са ни заради неговото несъобразяване с изискваният на закона като минимум. Разликата над този минимум до това, което сме обосновали до тези 534 млн. лв., то се извежда и в самата обосновка, която определя 7 политики. Всяка от тези 7 политики е обоснована, включително с прогнозата до 2017 г. Не мисля, че в момента би трябвало да се цитират всички обосновки, таблици, финансови разчети.
Но тъй като постави въпроса г-н Делчев, електронното правосъдие така както го предвижда в стратегията и пътната карта, включително подпомагащото финансиране от фондовете на Европейския съюз, то би облекчило финансовите разходи на държавата за неговото въвеждане, но не и за изграждането на техническата инфраструктура. Защото тази част от това съфинансиране от европейските фондове, то би покрило софтуер, обучение и някои съпътстващи дейности, но не би покрило средствата за техническата инфраструктура и нейното обезпечаване, което е ангажимент на държавата. И в тази връзка ще ви цитирам на с. 9 от обосновката към проекта за бюджет на Висшия съдебен съвет, например, по политика усъвършенстване на информационните технологии за 2015 г. заложената сума в сравнение с разчетите за следващите две години е доста по-голяма и тя включва именно подобряване, изграждане на тази информационна инфраструктура, която е за сметка на бюджета на съдебната власт, а не на Министерството на правосъдието, което има ангажимент във връзка със съдебните сгради, за компютри, сървъри и принтери, отделно за софтуери и лицензии. Виждате по тази политика и Програма 3 от нея сумата е 90 300 000 лв. (?)
Реплика: Това е сборната сума от всички политики.
Соня Найденова:
Самите разбивки по отделните политики може да видите в обосновката.
Реплика: В Приложение 2 от обобщената справка там са тези 20 400 000 лв.
Соня Найденова:
По всяка отделна политика има обосновка за необходимите средства и за това бюджетът, който предвиждаме за 2015 г. е 534 млн. лв., защото в годините назад всички тези инвестиции, които са били спестявани поради липсата на средства, това не означава, че ние нямаме изискванията да бъдат финансово осигурени през следващата година. Защото, ако продължаваме да ги отлагаме във времето, ние няма да направим никаква реформа и никакъв прогрес, ако продължаваме да финансираме съдебната власт само на екзистенц-минимума, за да се покриват задълженията и разходите за външни услуги, които органите на съдебната власт използват.
Предс. Данаил Кирилов:
Може ли да си позволя и аз да поставя един въпрос, който може би малко ще измести дебата, но виждам, че заявките за изказвания намаляха, което не означава, че дискусията върви към края. Но на предни заседания, включително на Временната комисия по правни въпроси по докладите на съдилищата за 2013 г., както и доклада на административните съдилища за 2013 г., обявих, че мислим доколко е възможно да има алтернативни източници за финансиране на бюджета на съдебната система. За съжаление, краткото време не позволи да проведем един широк дебат, защото за такова решение безспорно е необходимо да има дебат, който да е по професии, по гилдии, включително и с неправителствените организации, които имат отношение към съдебната система.
Как гледате на това? Поне две нормирани професии, защото свързани със съдебната система са поне две нормирани и регулирани, бих казал, професии, на които държавата образно казано им предоставя един квази монопол, т.е. казва има един нотариус на 30 хиляди човека. Ще има един частен изпълнител на еди-колко си хиляди човека. Тези професии събират нотариални такси, респективно други такси, които са по изпълнението. Държавата регулатор, която обезпечава упражняването на тези професии, е предоставила на 100% съответните такси, без да задържи какъвто и да е остатък за държавния бюджет. (Колеги от финансите – таксите.) Въпросът ми е следния:
Мислимо ли е част от нотариалната такса, респективно част от таксите, събирани по изпълнението, да се превеждат в полза на бюджета на съдебната система, като нашата първоначална идея беше това да бъде фонд „Сгради и затвори” в съдебната система, т.е. частта от капиталовите разходи, която дежурно и най-често винаги е ограничена и най-често се намалява. Не успяхме да помолим финансите или Националната агенция за приходите да дадат изходни данни как примерно би се отразило 5% отчисления от нотариалните такси, но според нас това е значителен размер. Аз мисля, че нотариусите и главно частните съдебни изпълнители са достатъчно отговорни за развитието и бъдещето на съдебната система. Ще подчертая следното, ако ще протестират, то и ние адвокатите да вземем да протестираме или поне да изравним положението с адвокатите. Отваряме нотариалната професия и всички могат да станат нотариуси. Отваряме професията и всички могат да станат частни съдебни изпълнители. Защо аз и Вие, г-жо Манолова, като адвокати имаме нула гарантиран от държавата клиент, а те имат по 30 000, съответно 10 000. Тук не бива да стигаме до сблъсък на гилдиите, но това също е проблем за другата професия. Защо нотариусите изземват адвокатската работа по подготовката на нотариалните актове? За да съберат два пъти нотариалната такса. Нали е така?
Позволявам си да поставя този въпрос към гостите и към Министерството на финансите. Давам си сметката, че това е въпрос, който действително налага много широк и по-продължителен дебат във времето.
Последователно имат думата г-н Заместник-министъра на правосъдието, г-н Казак, г-н Делчев.
Петко Петков:
Аз съм учуден, че има хора, които мислят и върху този вариант, защото когато започнахте с предисловието към това, което казахте в момента, аз си помислих именно за това. Факт е, че не само е възможно, но и в редица държави в Европа това в действителност съществува. И то съществува поради причината, че държавата предоставя една изключителна своя дейност на определен кръг лица, които да я осъществяват. Факт е също, че това й гарантира клиентела, докато за адвокатското съсловие клиентела никога не е гарантирана, защото всеки може сам да се представлява пред съда, но никой не може сам да си завери нотариално едно пълномощно или да си прехвърли апартамента или имота без участието на нотариус. Това, обаче, нито ще стане бързо, нито ще стане лесно, а може и изобщо да не стане.
Доколкото аз и колеги сме правили сравнителни проучвания в редица държави в Европа съществуват такива отчисления и те са в размер от 10 до 20%, които влизат в бюджета на съдебната власт. Форма на такова отчисление е имало преди години, когато върху нотариалните актове се лепяха таксови марки. Ако нещо подобно би се случило, то аз смятам, че съдебната власт никога повече няма да разчита на държавна субсидия.
Предс. Данаил Кирилов:
Само ще уточня, г-н Заместник-министър, че макар да са неверифицирани данните от НАП, ако се направи 10% отчисление от нотариална такса приходът за държавата ще бъде около 150 млн. лв.
А знаете ли, че има частен съдебен изпълнител в София, чиито доход месечно е над 6 млн. лв.
Петко Петков:
Говорейки за нотариусите, имах предвид и частните съдебни изпълнители. Макар и да говорихме само за нотариусите, аз винаги ги разглеждам анблок нотариуси и частни съдебни изпълнители.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак, имате думата.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Аз не съм финансист, но ми се струва, че трябва да чуем финансистите тук - Министерството на финансите, на първо място, и гледам, че г-н Емил Димитров се усмивка.
По принцип, уважаеми колеги, винаги е било изкушение и през годините не веднъж аз съм бил свидетел на подобни идеи за пряко обвързване на отчисления от такси към бюджета на дадена институция за нейната издръжка, като собствени приходи, които да могат да се ползват и т.н. Но винаги сме се сблъсквали тогава с категоричната принципна позиция на Министерството на финансите, че приходите се събират централизирано и още от източника не могат да се разпределят по такъв начин, а трябва да минат през бюджета и след това да се разпределят вторично. Това е основен принцип, според мен, в бюджетирането на финансите. И този принцип е измислен именно, за да предпази от подобни изкушения, които съществуват навсякъде. Всяка институция, която събира такси, а те не са малко в България, е изкушена и е била изкушавана и през годините тук сме имали законопроекти дори част от отчисленията от таксите, които събираме или от глобите, които налагаме да остават за нашите институции за издръжка и т.н.
Според мен, винаги има принципна позиция против подобни идеи. Аз не разбрах кои точно такси искате вие – нотариалните такси, или държавните такси, които нотариусите и частните съдебни изпълнители събират. Ако засягате пряко парите, които влизат в джоба на нотариуса и частния съдебен изпълнител, тогава вие наистина ще се сблъскате челно с гилдиите и не знам, сигурно ще има протести пред Народното събрание, освен на интелектуалците, и на нотариусите и частните съдебни изпълнители. По принцип, ако бъркате в държавните такси, освен тази принципна забележка, ми се струва, че за нотариусите ще бъде безразлично по какъв начин ще се разпределят парите, които събират за държавата. Но, ако им бръкнете в джоба за таксите, които остават за тях, тогава наистина ще имаме проблем.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак, уточнявам, че имам предвид таксите, които остават за съответните нотариуси и частни съдебни изпълнители, като те в този случай ще бъдат не бюджетни разпределители, а ще бъдат задължени лица спрямо държавния бюджет. Тоест това отчисление би следвало да се превежда и изплаща по правилата на публичните задължения.
Четин Казак:
Тогава това ще се третира като допълнителен данък към техните приходи. Абсолютно!
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Изненадан съм, че с г-н Казак мислим по един и същи начин, което означава, че може би мислим правилно. Ако тук беше Искра Фидосова трудно щяхме да предложим всички тези неща.
Днес ние приехме данъчно-акцизен календар, което е нещо много хубаво. Сега в момента имам чувството, че пристъпваме към точно подобен календар - как реформата в съдебната система да приключи чрез приключване на нотариалната дейност. Да дадем някаква такса, която всяка година да я увеличаваме, докато накрая ги върнем на Чайка Бележкова да се върне на Попа в сградата. Не можем да накараме адвокатурата, частните съдебни изпълнители и нотариусите да издържат съдебната система. Нещо се променя моделът - разделение на властите, а пък част от съдебната система издържа другата част от съдебната система. Отделно прокуратурата и адвокатурата трябва да са равнопоставени в процеса. Излиза, че единият е равнопоставен, ама издържа другия. Прецедент ще е, ако накараме който и да е от тях да започне да плаща издръжката на съдебната система.
Нека да остане този бюджет. Явно няма средства. Огромните приходи, които сега Ваньо Танов ще изкара, нали има огромни акции, няма проблем в средата на годината да актуализираме бюджета и да го удвоим двойно. Аз обещавам при свръх изпълнение на приходите пръв да гласувам за двоен бюджет.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Само ще припомня следното. Като започнахме с временната комисия, се уговорихме да гледате постъпващите законопроекти. Аз ви спестих гледането на такива законопроекти на една от политическите сили, което изискваше отмяна на Закона за частните съдебни изпълнители. И този законопроект си седи. Даже заедно с още 43 законопроекта съм ги изпратил за съгласуване от всички възможни заинтересувани институции. Тоест имайте предвид, че някъде в полюса на мненията и в полюсите на политическия спектър има и ликвидационно мислене по отношение на някои от професиите.
Много прав беше Заместник-министърът, който каза, че очевидно това е въпрос, който изисква много време. Аз започнах с тази резерва. Очевидно е, че предложението събира полярни позиции, но според мен би следвало да не го изоставяме, а поне да го изследваме максимално ефективно, след което като имаме данните, тогава да вземем решение. Явно, това малко трудно ще стане между първо и второ четене. Не мисля, че съдебната власт и фонд „Съдебни сгради и затвори” ще стане зависима от това, че се събират отчисления от някаква такса. Но предлагам да затворим дебата до тук.
Заповядайте, г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Тъй като четох някъде, че таксите за касационно обжалване ще се увеличават, първо да питам вярно ли е това за касационно и касационно административно обжалване и това не би ли довело до малко по-големи приходи за следващата година.
Петко Петков:
Идеи, ако не за увеличаване, то за преразглеждане размера на съдебните такси винаги съществуват. Към момента в Министерството на правосъдието не работим върху проект за изменение на която и да било тарифа. Имайте предвид, макар някои от съдебните такси да са на пръв поглед ниски по размер, те действително са така и има такива, които представляват свръх голямо усилие на гражданите да ги заплатят, не осигуряват равен достъп до правосъдие и още повече една такса винаги трябва да е обвързана с разходите за съответната предоставена услуга. Не съм сигурен доколко това важи за всички такси в цялата страна и не съм сигурен доколко те са обвързани с реалните разходи по предоставянето на услугата.
Към момента в Министерството на правосъдието не преразглеждаме никоя тарифа за такси, свързани със съдебната система.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър.
Преди да дам думата на г-н Димитров, правя следното уточнение. Още при обсъждането на годишните доклади на съдебната система бившият председател на Върховния касационен съд, както и председателят г-н Колев поставиха принципни въпроси по съответната работа на техните съдилища. Вероятно говоренето произтича от заявлението, че действително във Върховния касационен съд се е обсъждала корекция на минималния праг за допустимост на касационно обжалване на част от делата. Защото ние тогава дебатирахме по този праг с оглед количеството дела спрямо разпределение на подсъдността. В интерес на истината от Върховния касационен съд ще постъпи такова предложение. То е изпратено във формата на драфт по няколко теми, една от които е тази. Но това е там за дебат. Те го обявиха, даже го обявиха чрез предишния си председател. Смятам, че ще имаме възможност да дискутираме този въпрос и проблем. Но припомням също, че досега и аз не съм чул искане за увеличаване на държавните такси, освен по-миналата година по повод на таксата за административното обжалване. Но след дебат, мисля, че този въпрос беше решен.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, много е приятно да си говорим тук. Но да се върнем към двата бюджета и ако няма други изказвания, да ги гласуваме. Защото всичко това е много интересно, но то няма никакво пряко отношение. Днес приехме окончателно данъчните закони и няма как да се правят промени в които и да било данъци.
Предс. Данаил Кирилов:
Чак толкова окончателно не ги приехме. Загубихме два часа в излишни пледоарии в зала, но това го казвам като лично мнение.
Приемам Вашата бележка като процедурно предложение за прекратяване на дебатите. Виждам, че г-н Хамид подкрепя. Има ли друго мнение? Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Преотстъпване или пренасочване на такси е преразпределяне на мизерията. Ние трябва да търсим ясно финансиране в дългосрочен план, защото искаме и реформи и така няма да стане – оттук взели, оттам пренасочили. Въвеждането на собствени такси, някакъв друг приходоизточник всъщност е преотстъпване на държавни вземания.
Предс. Данаил Кирилов:
Какви държавни вземания. Частни са тези вземания.
Емил Димитров:
Не. Обяснявам. Имате 100 единици за даден бюджет и получавате 100 лв. Под формат на някакви собствени такси и т.н., преотстъпени, имате още 10. Тази година имате 110 единици. Добре. Следващата година вие имате пак 100 единици, от които 10 собствен приход и другото от бюджета. Ние не решаваме проблема с пренасочване на такива такси. Създаваме един вид собствени приходи, които няма да повлияят върху общата приходна част следващата година. Трябва да търсим трайно финансиране. Права е Манолова, че трябва да търсим генерално решение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров.
Колеги, мисля, че с консенсус се ориентираме към приключване на дебата.
По възможните проекти за решение: имаме проект, който е на Министерския съвет и имаме проект, който е на Висшия съдебен съвет, като по отношение на него имаме уточнени корекции.
Реплики: Поддържаме нашия проект.
Предс. Данаил Кирилов:
Защото след тези разяснения, аз бих бил склонен да предложа един, условно казано, междинен вариант. Но, ако се уточняваме така, няма да правим опити за междинен вариант, т.е. да правим редакция за междинен вариант, с който поне да покрием подкрепата за тези 33.4 млн. лв.
Аз поемам ангажимента и каня всеки от вас, който има воля за това тези 33.4 млн. лв. между първо и второ четене да ги внесем като предложение.
Подлагам първо на гласуване предложението на Министерския съвет. Колеги, който е съгласен да подкрепим.
Реплика:
Може ли като процедура първо да уточним гласуванията, които ще направим. Първо гласуваме предложението на Министерския съвет ли?
Предс. Данаил Кирилов:
След това гласуваме становището на Висшия съдебен съвет. (Обратно!) Има логика да е в тази поредност, защото евентуално ВСС може да е изключващото.
Мая Манолова:
Най-добре е да се движим по бюджета. Първо е проектът на Висшия съдебен съвет и след това на Министерския съвет.
Четин Казак:
Колеги, не случайно винаги, винаги, винаги се е гласувало първо проекта на бюджет, предложен от Висшия съдебен съвет, заради конституционното изискване за самостоятелност на бюджета на съдебната власт. И не случайно вариантът на Министерския съвет е наречен становище, а не проект. Така че първоначалното е на Висшия съдебен съвет. Това е истинският проект.
Предс. Данаил Кирилов:
Поставям на гласуване истинския проект, конституционно съобразния – първия по конституционен ред, проекта на Висшия съдебен съвет за бюджет на съдебната власт за 2015 г.
Колеги, който е съгласен, моля да гласува „за”. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет гласа „въздържали се”. Не се приема.
Колеги, подлагам на гласуване Становището на Министерския съвет по проекта на бюджет на съдебната власт за 2015 г.
Който е съгласен да го подкрепим, моля да гласува „за”. Единадесет „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Няма. Приема се.
Позволете ми да направя уточнението, че между първо и второ четене и въобще процедурно, когато е най-ранният момент, в който можем да направим това предложение, ще го направим. В тази връзка бих помолил счетоводителя на Висшия съдебен съвет с няколко изречения да получим като текст предложението за увеличението на бюджета, за да бъдем точни в числата и обосновката им, за да можем да го внесем своевременно. За това всички сме „за”. Имаме консенсус и не е необходимо да го гласуваме.
Колеги, искам да напомня, че обсъждахме целият бюджет. Вярно е, че обсъдихме най-задълбочено бюджета на Висшия съдебен съвет, но доколкото това е правна комисия, който иска да вземе становище по другите раздели на бюджета, примерно, бюджета на Министерството на правосъдието, който е отделен. Докато примерно не сме свързани с бюджета на МВР. Вътрешната комисия ще има становище по този бюджет.
Благодаря за участието. Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов