Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 3

Днес, 09.12.2014 г., вторник, от 13:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите – Гергана Беремска, директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество и Росица Димитрова, държавен експерт в същата дирекция; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Богиня Маноилова, държавен експерт в дирекция „Държавна собственост” и Боянка Георгиева, главен юрисконсулт в дирекция „Правна”; от Министерството на правосъдието – Петко Петков, заместник министър и Надежда Йорданова, началник на кабинета на министъра на правосъдието; от Съюза на юристите в България– Владислав Славов, председател; от Съюза на съдиите в България – Борислав Белазелков, председател на Управителния съвет и Николай Гунчев, съдия във Върховния административен съд; от Асоциацията на българските административни съдии – Боян Магдалинчев, председател; от Българска съдийска асоциация – Венелин Иванов, съдия в Специализиран наказателен съд и Хайгухи Бодикян, съдия в Софийски градски съд; от Асоциацията на прокурорите в България – Евгени Иванов, председател.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, с оглед извънредността на провеждане на настоящото заседание на Комисията по правни въпроси позволете ми да пристъпя към откриване на заседанието. Има кворум. Предполагам, че и други колеги ще успеят да се включат в работата на комисията. Направил съм предложение за дневен ред с три точки.
С оглед важността да изслушаме мненията на професионалните организации, а от друга страна наглед формалната простота на другите две точки, ви предлагаме да направим разместване в поредността на предложения ви дневен ред, а именно:
1. Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България съфинансиране по Фондовете на Европейския съюз 2014-2020 г. (СЗР), № 402-02-6, внесен от Министерския съвет на 02.12.2014 г.
2. Обсъждане на първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 402-01-10, внесен от Министерския съвет на 04.12.2014 г.
3. Обсъждане с професионални организации на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет и на процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Също така правя уточнение, че ако се наложи гласуване в пленарна зала, струва ми се уместно да бъде прекъснато заседанието за 5-10 минути, за да може да се гласува, след което да продължим. Иначе комисията е насрочена в хипотеза на почивка, тъй като почивката на днешното пленарно заседание е в 13:00 часа и за това е посочено време на заседанието от 13:00 часа.
Имате думата по дневния ред. Няма становища. Колеги, който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се дневният ред по уточнения начин за неговото разглеждане.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България съфинансиране по Фондовете на Европейския съюз 2014-2020 г. (СЗР), № 402-02-6, внесен от Министерския съвет на 02.12.2014 г.
За представяне на законопроекта имат думата колегите от Министерството на финансите. Заповядайте.
Гергана Беремска:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Представям ви проекта на Закон за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка.
Сключването на финансовия договор между Европейската инвестиционна банка и Република България за структурен програмен заем в размер до 500 млн. евро за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от фондовете на Европейския съюз е предвидено с чл. 74 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
Това е вторият структурен програмен заем, който Европейската инвестиционна банка предоставя с цел подкрепа на правителството на България при усвояването на средствата от фондовете на Европейския съюз. През 2007 г. беше подписано първото Кредитно споразумение за структурен програмен заем. Настоящият структурен програмен заем ще подпомага усвояването на средствата от фондовете на Европейския съюз, като частично ще покрива българския принос по оперативните програми в областта на транспорта, околната среда, както и избрани транспортни схеми.
Предвидена е възможност за ползване на средства от заема и за останалите оперативни програми по искане на правителството след анализ и одобрение от Европейската инвестиционна банка.
Заемът се предоставя при изключително благоприятни финансови условия и с подписването му ще се гарантира изпълнението на проектите, финансирани в рамките на оперативните програми.
В случаи, че има допълнителни въпроси, ще отговоря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси, мнения и становища по проекта на закон за ратификация. Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Видно от мотивите на внесеното решение, че този заем ще служи за няколко програми, една от които е „Транспорт и транспортна инфраструктура”. По тази програма оперативната програма „Транспорт-2014-2020” беше залегнал като приоритетен „Изграждане на високо скоростен четири лентов път „София-Видин”. Беше изваден от служебното правителство, като се обеща, че той ще бъде финансиран именно от Европейската инвестиционна банка, като стойността на целия проект е 500 млн. евро. Видно от мотивите е, че заемът ще бъде в размер до 500 млн. евро, като той ще бъде използван за финансиране на проекти с национално значение, които са приоритетни за дейността на Европейската инвестиционна банка.
Кои са приоритетите за Европейската инвестиционна банка? Може ли това да се уточни и каква е цялата процедура по приоритезиране на тези проекти. Такъв беше, пак повтарям „Изграждане на високо скоростен четири лентов път „София-Видин”. Вярно е, че той отпадна от приоритетите.
Предс. Данаил Кирилов:
Разбрахме, г-н Попов. Само с едно изречение ще кажа, че се има предвид финансиране на нашето съфинансиране. Тоест тук се финансира частта, с която републиканският бюджет участва в проектите.
Този път е приоритет не само на предходното, а бих казал на няколко правителства. (Беше изкаран от приоритетите.) Беше изкаран в хипотеза, в която няма пари и всички пари са спрени. В тази хипотеза беше спрян.
Давам думата на Министерството на финансите за подробен отговор. Заповядайте.
Гергана Беремска:
Както правилно отбелязахте с този заем ще се покриват само нуждите от съфинансиране на проектите по оперативните програми. Процедурата изисква българското правителство да представя пред Европейската инвестиционна банка апликационни форми, съдържащи всички детайли по проектите, които се одобряват в съответствие с правилата на Европейската инвестиционна банка. На финансиране, разбира се, подлежат всички проекти, които са включени в оперативните програми. В зависимост от политиката на Европейската инвестиционна банка ще бъде направен избор, тъй като, както правилно отбелязахте, 500 млн. евро не са достатъчни за цялата част за съфинансирането по оперативните програми и ще бъдат избрани някои от проектите, които са с по-съществено значение от гледна точка и на българското правителство при представянето на проектите и на Европейската инвестиционна банка при одобряването им.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, да имаме предвид, че ние не сме водеща комисия по този законопроект. В зала всички тези въпроси е възможно да се развият. Апелирам към това да се насочим към чисто правната страна на ратификационния закон, ако има проблем. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Първо бих искал да кажа, че би трябвало да се подкрепи един такъв закон, който подкрепя нашето съфинансиране по оперативни програми. Но доколкото успях да се ориентирам в съдържанието на споразумението, има няколко неясни неща и те са свързани с основни моменти от това споразумение.
Бихте ли могли да кажете приблизително, аз не искам точна цифра, все пак колко ще се плаща като лихва по това споразумение, тъй като е доста сложен начинът, по който се определя. Различни хипотези.
И второ, от кога ще действа това споразумение и от кой момент лихвата ще се начислява.
И трето, не е ли твърде дълъг този 25 годишен срок, както е посочен в мотивите. Доколкото аз се справих с текста на споразумението, там е даден друг минимален срок. Въпросът ми е свързан с това ние ще плащаме ли лихви, преди да са одобрени оперативните програми и преди да има проекти по тях, които да бъдат съфинансирани.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-жо Директор.
Гергана Беремска:
Лихва се изплаща от момента на усвояване на средства по заема, а не от момента на подписване. Когато има усвоени средства, по тях се начислява лихва. Лихвата се определя за всеки отделен транш. Може да бъде по избор на българското правителство, фиксирана или плаваща.
Тъй като не можем да я определим за бъдещи периоди, само като ориентир ще ви дам лихвата, която плащаме в момента по действащия заем от Европейската инвестиционна банка. Последните траншове са на лихва около 2%. Срокът е дълъг, тъй като това се счита за благоприятни условия при заеми. Разбира се, съществува опция, когато българското правителство прецени, има възможност да се извършват предплащания по заема също при благоприятни условия.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Директор.
Има ли други мнения и становища, колеги? Няма. Предлагам ви да пристъпим към гласуване.
Моля, който е съгласен да подкрепим законопроекта за ратифициране на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България съфинансиране по Фондовете на Европейския съюз 2014-2020 г. (СЗР), № 402-02-6, внесен от Министерския съвет на 02.12.2014 г., да гласува „за”.
Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се с 14 гласа „за”.
Благодаря на гостите за участието.
Пристъпваме към втора точка - Обсъждане на първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 402-01-10, внесен от Министерския съвет на 04.12.2014 г.
Да представят законопроекта имат думата колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Заповядайте.
Боянка Георгиева:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Накратко ще ви запозная с мотивите на вносителя на законопроекта за изменение на Закона за собствеността.
Основната цел на предлаганата промяна на Закона за собствеността е да се продължи предвиденият в § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността срок за спиране на придобиваната давност по отношение на държавни и общински имоти с още три години.
Удължаването на срока е мотивирано от обстоятелството поради все още неприключилия процес по първоначалното актуване на имотите – държавна и общинска собственост. Налице са непреодолими обективни затруднения за цялостното обхващане на имотите на територията на много области, поради липсата на финансови средства, достатъчен административен капацитет и необходимата информация за идентифициране на имотите по действащите към момента карта на възстановената собственост, подробен устройствен план или влязла в сила кадастрална карта и кадастрални регистри.
Основният проблем произтича от факта, че на територията на много населени места в Република България все още липсват одобрени кадастрални карти и регистри, които създават изключително големи затруднения за органите, чието задължение е актуват и да издирят държавните и общинските имоти.
Предлаганата промяна е свързана най-вече с защита в максимална степен на държавната и общинската собственост. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Моля да ме извините, че не ви представих. Заместник-министърът Николай Нанков помоли да го извиним за отсъствието. Той в момента подписва споразумението за язовир „Пловдивци”. В заседанието участват г-жа Богиня Маноилова, държавен експерт в дирекция „Държавна собственост” и г-жа Боянка Георгиева, главен юрисконсулт в дирекция „Правна”.
Колеги, имате думата. Г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, аз ще се възползвам от присъствието на колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Искам да попитам да кажа дори някакъв ориентировъчен срок кога тези процедури ще приключат. В края на краищата може ли да бъде назован някакъв срок. Защото гледайки измененията на закона по тази разпоредба, те започват от 2007 г., 2008 г. е удължен с три години, през 2011 г. пак е удължен с три години. Тоест, приближаваме е една десет годишна сага, чиито край е хубаво все пак в някакво обозримо бъдеще да може да бъде назован, тъй като всички си даваме сметка, че тук доста физически и юридически лица имат засегнати интереси и те са притеснени от тази правна несигурност.
Молбата ми е, ако може все пак някакъв ориентировъчен срок да бъде назован и да помислим дали отново с три години следва да се удължи срокът или може да бъде с две или една. Все пак с уговорката, че това е за последно и тези процедури да приключат.
Боянка Георгиева:
Мога да кажа, че така предвиденият срок в проектозакона е подкрепен от всички областни управители. Дори има постъпило становище от една областна администрация, че този срок няма да е достатъчен. Не си спомням точно коя беше, но като цяло е подкрепен този срок в проектозакона, предложен на вашето внимание.
Гергана Беремска:
Националното сдружение на общините също подкрепя така предложения срок.
Предс Данаил Кирилов:
Г-жа Манолова и след това г-н Димитров.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, безспорно ние ще защитим публичния интерес – и държавния и общинския, и ще подкрепим този законопроект. Но искам да припомня, че подобен разговор с подобни въпроси вече се случва на няколко пъти в Комисията по правни въпроси, когато ние съвсем коректно питаме какво време още е необходимо на областните управи, за да приключат процедурите, свързани с идентифицирането, включително с кадастрални карти на съответните имоти, така че да приключат с изчистването на проблемите, свързани с изясняването на собствеността. Всеки път отговорът е различен и аз мисля, че с това непрекъснато удължаване, особено с последните по три календарни години на този срок, ние на практика демотивираме и недисциплинираме областните управители и съответните служители в съответните областни дирекции.
Според мен е необходимо, или да приемем един по-кратък срок, или следващия път, или може би за пленарна зала да получим някакви ясни разчети по отношение на това какви действия следва да бъдат извършени, в какви срокове, кои са отговорните лица, как се случва този процес в различните области, дали е равномерен, т.е. дали проблемите са повсеместни или просто някои областни управители в различните периоди си позволяват да неглижират този проблем.
Иначе наистина ставаме смешни, след като вече от 2007 г. повече от 7 години, т.е. в рамките на 10 календарни години ние удължаваме един срок, който реално започна да тече 10 години преди 2007 г. Значи 1997 г. – 2007 г. за първи път удължаване и след това на няколко пъти и 2014 г и 2017 г. и това просто може да кара до безкрай.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги от МРРБ, може ли вместо вас да отговоря? (Да.)
Реплика: В качеството на областен управител ли?
Предс. Данаил Кирилов:
В качеството на бивш областен управител.
В резюмето колегите много правилно посочиха кои са причините, които налагат. То не е липса на първоначално актуване. По-скоро е липса на непрекъсната необходимост да се верифицира актуването.
По процеса на изработване на кадастрални карти мога да ви кажа, че за София 80% от актовете за държавна собственост несъответстваха с оглед описанието на имота, т.е. нямаше случаи имотът да беше заснет в кадастралната карта така, както е бил описан в предходния акт за държавна собственост. При създаването на кадастрални карти също така възниква необходимостта да се преактува, съобразно идентификацията, която е в кадастралните карти и кадастралните регистри.
Освен всичко това, колегите казват „областни управители”. Не, това не са само областни управители, а това са и 264 общини. Големият проблем в София в собствеността, както знаете, е със споровете кой имот е общински и кой е държавен и все още имаме държавни имоти, които са в общината и общински имоти, които областните управители по един или друг начин са актували и са създали легитимация – привидна или истинска, че са държавна собственост, което означава, че в един момент този, който е трябвало да защити действителния собственик, който е трябвало да защити тази собственост за пред третите лица, той не е знаел, че трябва да защити. (Има още спорове.) Какво като има спор с общината, а той имотът е държавен. Знаете ли как й пука на общината, като знае, че това е областният управител. Да ви обяснявам хипотези за Борисовата градина?! В Борисовата градина, в която имаше между 40 и 50 обекта, включително имоти, които са отдадени под наем от общината, а това е имот и вие, като бивш заместник министър на околната среда и водите, знаете, че е изключителна държавна собственост в първата си част Борисовата градина. А в тази първа част имахме и учредено право на строеж от общината върху държавния имот.
Повече няма да се разширявам върху темата. Ще завърша със следното.
Уважаеми колеги, знам, че се подготвя атака с оглед предложения законопроект и то не само институционална атака, бих казал в голяма степен и лобистка атака. Случаите на частни претенденти, които да са придобили чрез давностно владение - добросъвестно или недобросъвестно, очевидно обостря апетитите на лица и субекти. Това също е необходимост да потвърдим защитата и към настоящия момент.
Ще ви попитам следното. Защо тази защита, която има повече от 17 години, защо точно някой на 17-та година някой казва: Това е противоконституционно. То беше противоконституционно и към 1996 г., защото първият период е установен още с първата редакция – 10 годишен мораториум.
Извинявам се, че удължих изложението си. Г-н Димитров първо, след това г-жа Янакиева, г-н Георгиев и г-н Попов.
Емил Димитров:
Според мен, министерството не даде отговор на въпроса на колегата. Много пъти е удължаван срокът и много пъти областната администрация е одобрявала подобни предложения, както ще одобри след три години и следващото удължаване. Тоест колко пъти го правят и няма проблем да го направят още един път след три години.
Ползвателите. Подложени сме на натиск. Непрекъснато лобират. Казват, че не искат да инвестират в тези обекти, защото не знаят как ще се случат нещата в бъдеще, ще успеят ли да ги придобият. Започва да се корумпира съдебната система. Има вече няколко противоречиви съдебни решения. Знаем и цената за всяко едно от тях колко струва, за да стане. (Колко?) 50 хиляди евро! Затрудняват нас, затрудняват Омбудсмана, който започва да пише разни „кървави” писма. Защото има имоти, които са в центъра на София и са много апетитни. Да се разходя ли до подлеза на Университета и да посоча поне десетина такива. Не се равнява на този, който е на село срещу гробищата.
Понеже Председателят говори като бивш областен управител аз в качеството на бивш главен секретар ще ви кажа. Миналата година ги инвентаризирахме. Записахме ги. Действително всички имоти влязоха в регистрите по искане на Сметната палата, което беше едно добро решение. Но инвентаризацията и съответствието между акта и фактическото положение наистина е един дълъг процес и непрекъснато засяга различен брой субекти.
Ще подкрепя решението за трите години, въпреки че е ясно, че и тези три години няма да стигнат. Този процес твърде дълго се разви. Не би ли могло с една нова актуализация да се изчисти проблемът, включително и с допълнително финансиране?
Предс. Данаил Кирилов:
Това за финансирането е вярно, защото в голяма част от случаите институциите нямат пари. Част от вписванията са безплатни, но друга част не са безплатни от такси. Но стига съм се месил в дебата. Г-жа Янакиева.
Росица Янакиева:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Аз бих си позволила да кажа, че тези три години наистина не са достатъчни и то не защото администрациите не си вършат работата или има някакви пречки от субективен характер. Напротив, пречките са обективни. Те наред с всичко друго са резултат от работата и на Народното събрание. Хайде да си спомним колко пъти бяха удължавани сроковете по Закона за връщане на земеделските земи. Те наскоро приключиха в окончателен вариант и всичко онова, което остава непотърсено като собственост на гражданите би следвало да се актува като общинска собственост. Така че, погледнато чисто формално, тези три години едва ли ще бъдат достатъчни, но нека засега се ограничим в тях. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Янакиева. Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Колеги, ясно е, че този закон или по-скоро тази норма не работи. Не можем да накараме общините да си влязат във функциите и областите.
За това аз по-скоро бих предложил и бих подкрепил идеята на колегата Славов – нека да го направим със срок до 31 декември 2015 г. В края на другата година да обсъдим какво са свършили за една година. Защото така се отлага за пет, за десет едно и също нещо правим тук и всъщност даваме възможност на общините в някои случаи недобросъвестно да актуват имоти, да водят спорове и да затрудняват целия граждански оборот.
Аз мисля, че мотивите, които изложиха вносителите, са абсолютно несъстоятелни и във връзка с това, което и Вие казахте, г-н Председател, този процес, ако ние така продължаваме да го стимулираме, той ще върви до безкрай. Нека да притиснем малко тези, които трябва да си свършат работата с едни по.кратки срокове и да видим какво правят година за година. Това е моето предложение.
И второ, имам още една друга идея. Ако проблемът е кадастралната карта и кадастралните регистри, дайте да оставим София настрана и там, където има влезли в сила кадастрални карти и кадастрални регистри, поне там да действа нормалния правов ред и да не стигаме до тези изключения, които сега непрекъснато едно след друго удължаваме срокове, като процесът го правим безкраен. Тогава просто да се даде една императивна форма, че няма давност и толкова. Защо се занимаваме през определен период от време с едно и също нещо?
Предс. Данаил Кирилов:
Ще дам думата на г-н Попов и след това на г-н Свилен Иванов.
Г-н Георгиев, аз поемам ангажимента оттук нататък, като не знам още колко заседания ще има тази Комисия по правни въпроси в този парламент, но във всеки случай, в който изменяме законодателството така че да връщаме процедурата по актуване, респективно или деактуване на държавни или общински имоти, ще ви казвам: Ето с тази норма ние рестартираме процеса. Или с тази норма създаваме еди-какви си предпоставки.
Г-жа Янакиева беше много права. Голямата причина този процес да не е приключил е непоследователното ни законодателство, а понякога и бавното му прилагане.
Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз съм съгласен с колегата Георгиев. Наистина в един много дълъг период на затваряне по отношение на решаването на тези въпроси са издадени вече редица за един и същи имот и акт за държавна собственост и акт за общинска собственост. Не ме питайте как, но се е случвало и го има в практиката, и то на много места. Създава се колизия между тези два акта, отива се на дела и от една страна държавата, а от друга страна общината и се намесват и трети лица, правоприемници на община и държава. Това са абсолютно излишни харчове и за държавния бюджет и за общинския бюджет и за тези трети частни лица. Този въпрос би следвало да се реши, защото мисля, че отлагането на един въпрос не е неговото решаване.
За това наистина и областните и общинските администрации би трябвало по-добре да си свършат работата, да комплектуват досието на акта за държавна, съответно на общинска собственост, защото в много общини и в областни управи съм виждал абсолютно некомплектувани по закон актове за държавна собственост със съответните документи. И не могат да ги комплектуват и за това не им пречи кадастъра. Просто не са си свършили работата. За това наистина е добре да се постави някакъв срок, в който те да си свършат работата.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Само искам да кажа, че колегата Славов нямаше точно това предвид. Той по-скоро попита дали има някакъв срок, който се вижда в бъдещето и да предприемем такива действия.
След това се изказа един колега, който е бил областен управител и един колега, който е бил кмет и един колега, който е бил главен секретар. И тримата ни казват, че тригодишният срок, който се поставя, най-вероятно няма да е достатъчен. И в другото изказване се засегна, че вина за това нещо има парламента.
Така че аз предлагам да гласуваме тригодишния срок и оттам нататък да се внесат промените в закона, които ще ограничат процедурата. Не е вярно, че кметовете и областните управители не работят по темата. Просто е много сложна. Всеки казус е проблем. Това е истината.
Предс. Данаил Кирилов:
Само да уточня. Г-н Георгиев, вие искате ли да направим отделно гласуване за предложението ви срокът да бъде една година. (Да.)
Други изказвания? Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Няма да стане една година. Разбирам и адмирирам вашите усилия, но този срок би ги притиснал и биха започнали макар и бавно, да работят. Това че няма кадастрална карта означава ли, че няма разпоредителски действия с имоти извън визираните в този закон.
Уверявам ви от опита, който имам – поделения на МВР, отпаднала необходимост, актува се, но после се оказва, че три етажа подземни, опразват се, тепърва се вписват наново и в момента постоянни излизат неотразени, невписани, нерегистрирани обекти. Няма да стигне една година. Нека да бъдат три години. Да гласуваме.
Димитър Делчев:
Всички ни притеснява това, че се удължава една несигурност в правния мир, която съгласяваме се с колегите, че е необходима с оглед многото различни казуси, които биха довели до това частни лобистки интереси да се обогатят. Въпросът е, че тук колегите се обединяват около това, че три години не са достатъчни. Една година очевидно също няма да е достатъчна. Но ние трябва да дадем някакъв стимул на администрацията, за да започне да си възвръща имотите чрез актуването им и по други начини, да предприета действия така, че да спира и да прекъсва давността.
За това ние смятаме да предложим компромисен срок от две години, което ще внесем между двете четения с колегата Славов.
Предс. Данаил Кирилов:
При това положение предложението за срок от две години ще се внесе между първо и второ четене.
Колеги, подлагам първо на гласуване предложението на г-н Чавдар Георгиев за срок една година – 31.12.2015 г.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, ние сме на първо четене и гласуваме по принцип законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Правилно. Колеги, прекратяваме гласуването. Правилна беше бележката на колегата Лазаров. Гласуваме по принцип. На първо четене сме.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за собствеността, № 402-01-10, внесен от Министерския съвет на 04.12.2014 г. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Приема се на първо гласуване законопроектът така, както е предложен от Министерския съвет.
Колеги, извинявайте, че ограничавах изявленията ви като време.
Пристъпваме към основната точка от дневния ред, която е най-важна и тук поемам ангажимента по никакъв начин да не ограничавам времето за дебата без оглед на това как ще се развие заседанието в пленарна зала.
По трета точка - Обсъждане с професионални организации на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет и на процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Получихме писмо, за което бих искал да попитам секретариата на комисията дали е разпространено на всички народни представители. Разбирам, че не е било разпространено на всички народни представители и затова ще трябва да ви уведомя за него.
Писмото е изпратено от Съюза на юристите в България, Съюза на съдиите в България, Асоциация на българските административни съдии, Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Българския институт за правни инициативи, Програма „Достъп до информация”, Програма за развитие на съдебната система, Сдружение „Център на неправителствени организации” в Разград, Фондация „РискМонитор”, Център за изследване на демокрацията.
В това писмо се коментира казусът с неуспеха на две процедури за избор на нов главен инспектор на съдебната система. Коментира се докъде е стигнала процедурата за избор в предходното 42-ро Народно събрание. И се апелира правната комисия на 43-то Народно събрание приоритетно да се постави на обсъждане единственият вариант за излизане от тази институционална криза - започване в кратки срокове на нова процедура, съгласно чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Колегите заявяват, че подкрепят кандидатурите на съдия Вера Чочкова и съдия Теодора Точкова. Считат, че всяка една от тях може да допринесе за ефективното функциониране на Инспектората на съдебната система.
По тази причина поканихме в експресен порядък и благодаря на представителите на тези организации, които са тук: г-н Владислав Славов, председател на Съюза на юристите в България; от Съюза на съдиите в България – г-н Борислав Белазелков, председател на Управителния съвет и г-н Николай Гунчев, съдия във Върховния административен съд; от Асоциацията на българските административни съдии – г-н Боян Магдалинчев, председател; от Българска съдийска асоциация – г-н Венелин Иванов, съдия в Специализиран наказателен съд и г-жа Хайгухи Бодикян, съдия в Софийски градски съд и от Асоциацията на прокурорите в България – г-н Евгени Иванов, председател.
Тук бих искал да добавя, че всички колеги имаха покана да участват в обсъждането на проекта за актуализация на Стратегия за развитие на съдебната система, което беше по покана на Висшия съдебен съвет. Изслушахте становищата по отношение важността на тази процедура и с оглед мониторинговия процес. Тоест случаят е важен. За съжаление, важните случаи се явяват понякога и спешни. Ние не сме неглижирали отговорността по този въпрос. Просто не ни се искаше да скачаме толкова бързо в тази процедура, която би била трета. А да скачаш неподготвен трети път не е добре. Би било добре третият път опитът да е успешен.
За това ми позволете да предложа следното.
Имаме готовност. Правилата от преходната процедура знаете, че бяха обнародвани в Държавен вестник, бр. 20, от 7 март 2014 г. Те бяха достъпни и на специалния раздел в сайта на 42-то Народно събрание. Предлагам ви да ги приемем като база за дискусията и анализа. Оттам нататък ад съобразим всички предложения на професионалните организации с оглед тяхната важност и желанието ни да разчитаме на подготовка и предложения за кандидатури от тези организации.
Мисля, че това е един положителен подход. Той имаше своя положителен ефект в предходните процедури, които, обаче, не завършиха чисто формално и не стигнаха до етапа на избор.
Днес съм виновен към всички гости. Сега виждам, че съм виновен и към представителите на Министерството на правосъдието. Тук са г-н Петко Петков, заместник министър и г-жа Надежда Йорданова, началник на кабинета на министъра на правосъдието.
Каня гостите да вземат становище, да изложат позиции с оглед на правилата, тяхното подобряване, изисквания, които имат и указания към комисията, която по Закона за съдебната власт се нарича специализираната комисия, която прави изслушванията преди избора. Заповядайте, колеги.
Г-н Славов, заповядайте.
Владислав Славов:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги, уважаеми народни представители, раздаден ни е един вариант на два проекта на решение. Кой гледаме?
Предс. Данаил Кирилов:
Два са проектите: проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документи и изслушване на кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет и втория - проект на решение за приемане на процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Всъщност и двата проекта са относими и двата ги приема пленарна зала. Вярно е, че има известен риск да има малка разлика между правилата, които имате и правилата, които бяха обнародвани в Държавен вестник, но експертите ми казват, че са само технически разликите, т.е. редактирани са и трябва да се определи срокът. Но по срока ще взема отделно становище, защото този път ще ви предложа срокът да е достатъчно подходящ, за да може всяко едно действие в тази процедура да има достатъчно време да не се препираме по празниците да търсим кандидати за главни инспектори и общо взето да гарантираме участието на всички заинтересувани в този процес, както на участниците, така и на организациите, които биха давали становища по кандидатурите.
Заповядайте, г-н Славов.
Владислав Славов:
Благодаря на поканата от името на Съюза на юристите за участие в днешното обсъждане на правилата. Благодаря ви и за бързата реакция на писмото, което неправителствените организации изпратиха до вас. Няма да се спирам в подробности на съдържанието му, но искам да подчертая, че ние наистина вече две години нямаме главен съдебен инспектор. Това, което той прави през тези две години са абсолютно нищожни актове, защото няма никакво съмнение, че мандатът му е изтекъл на съответната дата, когато са изтекли 5-те години.
Принудихме Върховният административен съд да прави едни конструкции, в които да пише в едни определения, че той мандатът би изтекъл, но не знам какво си и т.н., което не узаконява действията на този главен съдебен инспектор и аз съм сигурен, че особено по дисциплинарните процедури ще имаме много неприятности в Страсбург в близките години. Но за това до тук.
Това, което сме отразили в писмото е много важно и се радвам, че го разбирате. Знаете, че през януари чакаме доклад. Прогнозите са, че няма да бъде добър докладът. И едно такова действие на Народното събрание за издигане или за започване на процедурата по-точно във всички случаи ще се приеме като положително действие или като положителен акт на това Народно събрание, най-малкото ще изглежда различно от предишното, което реално толкова време не можа да свърши работата с избора.
И за да не ви губя времето, директно минавам на правилата. Искам по същество да кажа две неща, които ми се струват, че са слаби страни.
Всички сме убедени, че искаме да направим един прозрачен обективен и избор на качествен магистрат или качествен юрист за главен съдебен инспектор. Кое в решението не ни позволява да го направим?
Започвам с първото решение, което е за условията и реда за предлагане на кандидати. Номинацията в тези правила е нещо много важно. В Конституцията няма изискване по отношение на това на какви условия трябва да отговаря главния съдебен инспектор. Има препращане на делегация, създадена е законова норма. В този закон е посочено, че за главен съдебен инспектор се избира юрист с високи професионални и нравствени качества и 15 години стаж трябва да има. Има допълнителни условия, които няма да ги чета, по отношение на магистратския стаж и т.н.
Питам ви какви са критериите, на основата на които реално ще се издигнат тези кандидатури. Това, което е посочено в закона, е недостатъчно. Аз мога съвсем спокойно да ви кажа на първо четене, че в тези условия сигурно отговарят няколко хиляди магистрати, и не само магистрати, защото има адвокати, които имат стаж в магистратурата и могат и те да бъдат кандидати. Тоест, трябва да изведем някакви критерии. Това изискване „високи професионални и нравствени качества” трябва да го разшифроваме по някакъв начин. Трябва да внесем някакви по-подробни изисквания или най-малкото да направим или поне вие да направите един жест така, както стана предходното номиниране, да послушате неправителствения сектор и евентуално да обсъдите негови кандидатури, които евентуално да подкрепите и съответно да издигнете, защото вие сте тези, които можете да издигате кандидатури. Но в това отношение никой няма да ни повярва и е заблуда, ако си мислим, че в Европейския съюз не го разбират, че реално правим едни правила, с които уж правим прозрачен и обективен избор, а в действителност работим по някакви квотни принципи или нещо подобно. Особено пък за тези 2/3, които трябва да съберете, за да можете да изберете главен съдебен инспектор.
Така че в т. 1 ми се иска, ако имате възможност и време наистина това нещо да се допълни. Във всички случаи ще подобри качеството на тези правила и възможностите да се издигат наистина по-качествени кандидатури. Различни критерии могат да се въведат и на плоскостта на съществуващи данни – не само въпрос на образование и на стаж, но и въпроси на оценка по атестиране, въпроси на дейност като магистрат и т.н. Тоест, има оценъчни критерии, на базата на които винаги може да се стъпи, за да се изведат като възможности евентуално за номиниране на даден човек за главен съдебен инспектор.
И другото, на което искам да се спра, на базата и опита, който вие имате вече с проведени такива процедури, в т. 5.
„5. Комисията по правни въпроси изготвя подробен доклад за проведеното изслушване на кандидатите за главен инспектор, към който се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на личните имена.”
Тук също не е написано важното и основното. Комисията фактически реално изслушва кандидатите, оценява професионалната дейност и биографичните данни и т.н. и на нейното заседание могат да присъстват и други народни представители. То ще се излъчва и по интернет, както е написано. Въпросът е, че досега проведените подобни разисквания, особено това за Висшия съдебен съвет в продължение на 13 часа излъчвано по Канал 1 до какво доведе. Излезе един доклад на комисията, в който имаше 5 реда, в които се споменаваше какво е направила комисията и нито един ред за оценката на кандидатите. В края на краищата за какво го правим това изслушване? Нали за това го правим и по-точно вие го правите. Накрая на този доклад би трябвало да се напише този и този кандидат и съответна оценка и на това, което е представил като документация и на това, което е представил пред комисията – пред вас, и на база на няколко критерия, вие да изслушвате и да питате.
Тези две неща са много важни, за да можем накрая да кажем, че са предложени качествени хора и те бяха преценени на основата на което фактически в пленарна зала да може да се гласува. Защото иначе правна комисия в състав от 20 души изслушва, а парламентът е от 240 души. Останалите 220 души, които няма да присъстват на изслушването, като има един непълен доклад, в който няма никакви оценъчни критерии, откъде да знаят как да гласуват. Много е ясно. Всички разбираме как ще гласуват. За това Европа няма да ни повярва, че сме направили един качествен избор. За това е хубаво в правилата това нещо да го има.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
И аз благодаря, г-н Славов. Уви, законът е приел буквално понятието „слушане”, т.е. под „слушане” има предвид изслушване, без да има предвид оценяване. Рестриктивна е разпоредбата така, както е написана в Закона за съдебната власт. Колегите около мен уточняват, че и в пленарна зала могат да се задават въпроси към кандидатите.
Владислав Славов:
Не ме разбирайте неправилно. Тогава въобще махнете точката. За какво ви е докладът.
Предс. Данаил Кирилов:
Защото в закона го пише. Чл. 45, ал. 5
„Чл. 45, (5) Комисията изготвя доклад за професионалните нравствените качества за кандидатите, с който предлага кандидатурите на обсъждане и гласуване в Народното събрание. Докладът съдържа заключения за:
1. минималните законови изисквания за заемане на длъжността;
2. наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговите квалификация, опит и професионални качества;
3. специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност;
4. публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.”
Тоест, само от слушане трудно могат да се разберат професионалните и нравствените качества.
Докладът се публикува на интернет страницата.
Безспорна е вашата правна логика в случая.
Г-н Попов, имате думата.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Абсолютно съм съгласен, че е наложително да бъде избран главен инспектор към Висшия съдебен съвет, заради стабилността изобщо на правосъдната система и на България в рамките на Европейския съюз.
Действително в предходната легислатура не успяхме да стигнем до избор. Всички знаете причините.
Аз ще подкрепя, разбира се, това решение поради тази необходимост. Но виждам тук предварително в т. 1., че номинациите се правят от всички народни представители. Това знам, че е така, но според мен залага една хипотетична възможност за 240 кандидатури. Уви, така е. 240 кандидатури – ние ще се занимаваме четири години. Бих предложил от парламентарни групи. Но пък възниква въпроса независимите народни представители какво правят.
По отношение на т. 4. Записано е, че „народните представители могат да задават въпроси към кандидата, включително и такива от становищата, постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност, висши училища и научни организации”.
Тук не е уточнено дали всички народни представители или само членовете на комисията. Не е зададен и някакъв норматив за отговаряне, т.е. в рамките на 15 минути, примерно, да може да отговори, да могат да му бъдат зададени 5 или 6 въпроса. Ще има ли предварително някакъв въпросник, по който да се задават тези въпроси.
Рискуваме дисбаланс на различните кандидати. Един може да бъде залят с десетки въпроси, а друг да не бъде питан за нищо. И тук възниква въпроса как ще оценим ние, за да го запишем в доклада.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, обявявам 10 минути почивка, за да отидем за гласуването по бюджета.
(След почивката.)
Моля гостите да ни извинят за прекъсването, което се наложи поради пленарното заседание. Продължаваме дискусията. Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Г-н Председател, искам да обърна внимание, че в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ние всъщност приехме едни доста подробни разпоредби. Този доклад на комисията, който възникна като казус, какво точно съдържа. Предполагам, че има за гостите един екземпляр, за да погледнат чл. 89, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Чл. 89 (5) Докладът по ал. 4 съдържа заключение на комисията за изпълнението на минималните законови изисквания за заемане на длъжността от всеки от кандидатите, както и за наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговата компетентност, квалификация, опит и професионални качества. В доклада се отчита и наличието на специфична подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществена подкрепа за съответния кандидат. Комисията може да изисква допълнителна информация, както от кандидата, така и от съответния компетентен орган.”
Така че, ако решим нещо по-подробно да разпишем в проекторешението най-малкото, което можем да направим, е да препратим към чл. 89, ал. 5, макар че е ясно, че се прилага, дори и да не го разпишем това нещо. Но, ако искаме, на база на него можем още нещо по-подробно да напишем във връзка с атестацията. Тоест тези обстоятелства, които са посочени тук – компетентност, квалификация и т.н., как точно се удостоверяват пред комисията.
Това е от мен.
Предс. Данаил Кирилов:
Това всъщност е съдържанието на ал. 5 на чл. 45 от Закона за съдебната власт. Но искам да подчертая, че под заключение не се има предвид оценяване. Тоест заключението би следвало да касае допустимостта и то отговаря или неотговаря или абсолютно не отговаря с оглед отсъствието на професионални и нравствени качества, които г-н Славов правилно обясни, че са бланкетни понятия, които не са конкретизирани. Уви, това е положението в Закона за съдебната власт. Правилникът се прилага субсидиарно, т.е. с приоритет се прилага Законът за съдебната власт.
Аз бих бил склонен да имаме тази амбиция, но съм сигурен, че веднага в зала ще получим множество укори за това, че се опитваме да предрешим избора. Защото идеята на тези процедури и на така формулираното изслушване е народните представители да имат, както съдиите, собствено лично убеждение. Тоест, изслушването да е предпоставката, която да даде възможност да се състави в избиращия една воля кой от кандидатите да подкрепи. За това ми се струва, че това не са оценителни процедури.
Но пак казвам, логиката е абсолютно вярна. Аз се опитах още като коментирахме правилника, защото един или два пъти съм бил свидетел на такива процедури, макар претенцията за публичност, в крайна сметка процедурите се оказват проблем и за самите кандидати, както и за самия избор и за качеството на избора.
Г-н Казак е заявил изказване. Г-н Делчев също. Но ви моля да преценим. Имаме гости. Важни са ни гостите.
Четин Казак:
Аз искам да се изкажа, но ви предлагам процедурно първо да изслушаме гостите, преди да се изказват депутатите. Все пак да ги уважим, за да получим още мнения, на базата на които да коментираме.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Г-н Делчев, Вие съгласен ли сте? (Да.) Г-н Магдалинчев, заповядайте.
Боян Магдалинчев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Разгледах много внимателно проекта за правила, които са ни предложени тук. Общо взето ми направи впечатление, че правилата започват от момента на издигане на кандидатури в т. 1, само че за издигането на кандидатури от самите народни представители. Безспорно това е единствено правомощие на народните представители. Спор по този въпрос няма. Въпросът е, обаче, как народните представители да получат възможност да преценят кои лица да бъдат предложени за кандидати за главен инспектор или за инспектори.
Тук много внимателно гледах разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Тя дава възможност на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност, висши училища, научни организации и т.н. преди изслушването да задават въпроси по отношение на кандидатите. Според мен, няма да се влезе в противоречие със закона, ако в правилата се разпишат възможности неправителствени организации и субектите, които са посочени в тази разпоредба, да отправят предложения за кандидати до самите народни представители, като в материалите, които те ще представят на народните представители да се съдържа много точна информация за качествата на кандидата, за професионалните му възможности, за кариерното му развитие, при което, според мен, съответният народен представител, до който се отправя предложението, ще има много точна и ясна картина за съответния кандидат. След това, естествено той ще го внесе в специализираната комисия, но въпросът е как да се предложат качествените кандидати.
Мисля, че в тази насока няма да има никакъв проблем, ако в тези правил се разпише възможност за сезиране на съответния народен представител. Неговото право е, негова преценка е дали да възприеме тази кандидатура и да я внесе, но трябва да му се даде възможност той да получи повече информация за личността или за лицата, които могат да бъдат предложени за съответните длъжности.
Общо взето мисля, че на този принцип почива и предложението на неправителствения сектор в лицето на организациите, които са подписали предложението до парламента. По този начин ние съзнаваме, че няма как директно да внесем предложенията, но мисля, че ще се даде възможност за повече информация, за повече личности, за по-добра преценка на качествата и възможностите на отделните кандидати.
Не считам, че може да бъде пречка това нещо да залегне в правилата за избор на главен съдебен инспектор и на инспектори. Все пак нека не забравяме, че става въпрос за конституционно установени органи и някак си не е нормално тази функция да не се изпълнява в продължение на доста време. За съжаление, винаги се получава така, че в съдебната квота там където има квота, президентската квота, където има квота, изпълняват своите задължения по конституция, парламентарната квота поради стеклите се обстоятелства, поради една или друга причина не може да излъчи свои кандидати. Естествено, това мнозинство, което е заложила Конституцията и в закона налага консенсусно поведение при издигането на кандидатите, за да могат те да изпълняват своите функции. И най-вече това е в интерес на конституционалността, на държавността след като тези органи имат конституционен статус.
Това исках да ви кажа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Магдалинчев. То на практика се случва точно така. Според мен, сте абсолютно прав и е хубаво да го разпишем като едно правило, което предхожда нормата, която касае внасянето от народни представители в срок. Въпросът е какъв да е срокът. Според мен, логично е поне три дни преди да изтече срока за самите народни представители. Правя уточнението, че в миналия парламент от името на опозицията съм питал защо само народни представители могат да внасят такива предложения. Според мен, има логика в това, но приемам, че такъв е законовият текст.
Боян Магдалинчев:
Ако позволите още нещо. Ако се възприеме това предложение, тези правила след като се качат на сайта на Народното събрание, една неправителствена организация, която счита, че един кандидат отговаря на формалните законови изисквания и има необходимите качества той знае, че може да отнесе въпроса, така са разписани правилата, до съответния народен представител. Оттам насетне да може да се реализира възможността евентуално този кандидат да влезе сред кандидатите за инспектор или главен инспектор.
Предс. Данаил Кирилов:
Според мен, тук трябва да разширим – народни представители и парламентарни групи, един път. И второ, какво ще стане ако грешно адресира НПО? Примерно решава, че трябва да го адресира до Х и У народни представители, но те бездействали. След това изключително недоволно е юридическото лице с нестопанска цел и си казва, ако бях го предложил на Z, той щеше да го предложи.
Венелин Иванов:
Дами и господа, от страна на Българската съдийска асоциация бих искал да се изкажа.
В момента в контекста на това, което се говори, не би ли могло да се адресира до председателя на правната комисия в качеството му на депутат, тъй като така ще се избегне политическата обвързаност евентуално, която би могло да се мисли, че този кандидат има с определена група или определен депутат и той самият да го представи, а който иска да го подкрепи от групите или от депутатите.
Предс. Данаил Кирилов:
Много ще натоварите председателя. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми колеги, да се ограничаваме все пак в рамките на закона за правата на народния представител на законодателна инициатива и да изпълнява своите си задължения, защото той представлява своите избиратели. Аз не искам да се връщам на Конституцията за мандата, за отказ от мандат и т.н. Практиката всъщност от два избора назад, ако не се лъжа, беше точно такава. Когато неправителствени организации издигат, обсъждат, предлагат достойни кандидатури, народни представители ги внасят в парламента. Така беше и при несъстоялия се избор на главния съдебен инспектор и, ако не се лъжа, и при избора на инспекторат. Имаше случаи, когато по предложение на неправителствена организация за членове на инспектората колеги внесоха тези предложения. Но да задължаваме председателя на комисията, парламентарни групи? Защото, ако тръгнем по този подход, вие сте представители на няколко неправителствени организации, а такива са регистрирани хиляди. Аз мисля, че когато се излъчиха двете кандидатури, всички народни представители бяха убедени и бяха внесени тези кандидатури от името на народни представители. Те могат да бъдат 2-3-4-5-10-20 дори 40 неправителствени организации.
Да не лишаваме от възможността народните представители също да правят преценка дали биха се ангажирали с предложението на една-две-три-пет-десет или 15 организации, от които те ще подберат тези, считат за подходящите двама или трима. Иначе ние какво ще направим. Една договорка всички предложени кандидати от неправителствени организации да задължите народните представители да ги внесат за разглеждане. Аз мисля, че не това е целта. Нали говорим да бъдат избрани най-добрите, най-достойните.
Предс. Данаил Кирилов:
Не, това го уточнихме. Няма смисъл от задължителност, а напротив изследвахме хипотезата какво става, ако се разсее народният представител. Тоест той има право и да не внесе.
Г-н Казак и след това г-н Делчев.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Аз искам да изкажа няколко принципни бележки по принцип по въпроса, а не по конкретното предложение.
Г-н Магдалинчев в края на своето изказване каза нещо много вярно и аз мисля, че то е същината на целия проблем. Каквито и правила, уважаеми колеги, уважаеми гости от юридическите съсловия, да приемем, Конституцията и факта, че главният съдебен инспектор и инспекторите се избират от Народното събрание предопределя определен път, по който трябва да минат всяка една кандидатура, ако иска тя да бъде успешна.
Г-н Магдалинчев съвсем правилно спомена, че ако няма изискването от 2/3, заложено в Конституцията и в Закона за съдебната власт, предопределя необходимостта от постигане на съгласие и то политическо съгласие, независимо от това дали даден кандидат според някои има необходимите качества, според други – няма. Фактът, че една вече две години ние не можем да изберем главен съдебен инспектор е предопределено именно от това. Аз мисля, че този проект за решение, който ни е предложен сега и за който се спомена, че само по някои технически детайли се отличава от предходния проект за решение, който е обнародван в Държавен вестник и който беше приет от предишното Народно събрание, текстът в Закона за съдебната власт, който беше приет от по-предното Народното събрание. Тогава всички членове на парламента и на правната комисия, които са ги приемали, са имали същата цел, същото намерение – възможно най-добрите правила и възможно най-прозрачната процедура, за да се избере подходящият кандидат за главен съдебен инспектор. Въпреки всичко, две години не успяваме. Защо? Защото независимо от добрите качества, включително и на последните две кандидатури, няма ли политическо съгласие, както щете го наречете, тук за съжаление под влиянието на определени медийни експерти и групи за натиск, неправителствени организации се наложи тезата „задкулисни договорки”. В Европа му казват политически консултации. И както виждате, в органите дори на Европейския съюз квотното разпределение при избора на представители се прави по този начин. И никой там не го намира това за непрозрачно или пък заслужаващо упрек.
За съжаление, в България именно заради тенденцията през последните години да се гледа под лупа всеки, да се разнищва, да се търси „под вола теле”, да се вкарват факти от миналото в биографията ние две години се затрудняваме в Народното събрание. Вие казахте, че президентът си изпълнява съвестно правомощията. Но президентът с никого не съгласува. Президентът е едноличен орган. Той няма нужда да постига договорки, политическо съгласие. Той номинира и издава указ и го назначава. Но когато дойде до парламента, именно заради тези изисквания за мнозинство, за политическо съгласие, консултации и т.н. ние буксуваме, включително и по този избор. И сигурно ще боксуваме и по други.
Така че аз мисля, без много, много да се фиксираме върху детайлите в тези процедурни правила, аз съм съгласен да запишем, че и неправителствените организации могат да предлагат на народните представители, така както го записахме в Изборния кодекс по същия начин записахме, че неправителствените организации могат да предлагат на народните представители кандидати за членове на Централната избирателна комисия. Тук можем същото да го запишем. Но законово и конституционно правомощие в крайна сметка д се внесат тези кандидатури от народните представители. Предложенията на неправителствените организации могат да бъдат адресирани до всички народни представители. Няма нужда да се адресират до конкретен народен представител, а пък който прецени, ще го внесе, ако се счита, че този кандидат отговаря на изискванията.
Аз предлагам да се помисли още веднъж, защото не съм убеден, че в 43-то Народно събрание предвид неговата разнородност – 8 парламентарни групи, ние ще успеем лесно да стигнем до решение. И от тази гледна точка едно от нещата, което може би трябва да направим с оглед на предстоящата актуализация на съдебната реформа, да се помисли още веднъж за този конституционен срок, ако ще правим промени в Конституцията в глава съдебна власт. Защото това изискване от 2/3 виждате до какво води. В крайна сметка, ако го нямаше, аз мисля, че можеше да се достигне до избор в миналия парламент поне на една от двете кандидатури.
Предлагам без много да се задълбочаваме, това са добри правила, те са доказани. Всичко е въпрос след това на конкретни кандидатури и усилия за постигане на съгласие и то политическо съгласие, без изрично да се фиксираме дали това съгласие е публично или е плод на политически консултации. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Делчев, заповядайте.
Димитър Делчев:
Колеги, много е важен изборът на съдебен инспектор. Всички си даваме сметка и няма смисъл да се убеждаваме. Първо е важен, защото две години чакане е създало едно обществено очакване и у медиите, и у гражданското общество и у неправителствените организации и няма защо да се залъгваме. Този избор ще бъде гледан много внимателно и под лупа.
Същото важи и за Европейската комисия и за нашите европейски партньори, които ще възприемат по положителен и по отрицателен начин избора за съдебен инспектор и ще отразят това в докладите, от които, както разбираме напоследък, зависи и по-нататъшната ни интеграция в европейските органи.
За това аз ви моля много сериозно да разберем, че ако този избор не бъде направен максимално обективно и максимално публично никой от кандидатите няма да получи обществената подкрепа, от която той се нуждае. А за да има 2/3 мнозинство сред политическите партии, за мен един кандидат трябва да има първо сериозна обществена подкрепа. За това аз подкрепям и приветствам това предложение да могат неправителствените организации да предлагат на депутатите кандидати. То се съдържа и в сегашния текст, но според мен не е лошо да го разпишем, като добавим, че предложения могат да се правят и от парламентарните групи. По този начин едно НПО или няколко НПО могат да дават своето предложение директно на съпредседателите и така цялата парламентарна група да предложи едно лице, което след това да бъде гласувано в пленарна зала.
Второто много важно нещо е докладът. Г-н Славов го каза, но аз искам да го повторя. Докладът дава индикация на народните представители, които не се интересуват от темата, горе-долу какво мисли комисията, какво се е случило пред комисията. Разбира се, докладът не би трябвало да бъде възприеман като нещо, което ще предубеди народните представители. В крайна сметка има медии, има други обществени формации зад тези кандидати и ако на тях докладът не им е достатъчен, те могат да придобият тази информация от други места. Но ние сме го разписали този доклад подробно в чл. 89, ал. 5 и трябва да си го спазим. Дали ще го оформим под формата на заключение, оценка или по друг начин, ние трябва в доклада да опишем какво е нашето мнение за кандидата, за неговите нравствени качества, за неговата репутация в обществото. И ако има съмнения за неговата репутация, защото има множество сигнали, подадени в полицията, или има други сигнали подадени от неправителствени организации, това според мен трябва да намери място в доклада, тъй като този доклад ще бъде публичен.
И още едно последно нещо. Начинът на отговор на въпросите. Въпросите също са важна част от процедурата. Начинът на отговор на въпросите аз предлагам да помислим как да го променим. Отговор след всички зададени въпроси (събрани) предполага, че кандидатът ще избере на някои въпроси да отговори и ще отговори на най-удобните за него. Предлагам да направим след всеки зададен въпрос да следва отговора.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Веднага възникна желание за реплика два броя.
Четин Казак:
Само с две изречения.
Уважаеми колега, този въпрос беше обсъждан и в миналия парламент и не случайно ние не се спряхме на вариант, в който в доклада да се дават оценки на професионалните и нравствените качества, защото това е невъзможно. Защото аз мога да имам прекрасна оценка за даден кандидат, а Вие да имате съвсем друга оценка. Кое от двете мнения ние ще запишем в доклада – моето или вашето. Или пък колегите от ГЕРБ могат да имат едно становище, колегите от БСП второ, кое от двете становища ние ще запишем в доклада. Или за всяко изречение, което окачествява кандидата, ние ще гласуваме, че кандидатът отговаря или не отговаря, че кандидатът има високи професионални и нравствени качества или че няма, или пък не са толкова високи. Това е мисия невъзможна и не трябва да бъде така. Всеки народен представител трябва да има възможността на базата на изискуемите критерии, които кандидатът изпълнява или неизпълнява да си направи собствена преценка, както каза и председателя и да гласува по съвест. Благодаря.
Филип Попов:
Съвсем накратко. Абсолютно съм съгласен с колегата Казак. В крайна сметка ние не сме някаква атестационна комисия, а и не мисля, че който и да е от колегите, повечето са юристи, би могъл веднага да даде оценка на магистрати с дългогодишен опит. Най-малкото не е приемливо.
По отношение на публичността. Абсолютно съм съгласен, че процедурата трябва да е публична, прозрачна, достъпна за гражданите, за неправителствения сектор. Но криворазбраната публичност понякога и в този момент води до отлив на желаещи да кандидатстват за тази позиция. И сега сме изправени пред такъв казус. Бяхме изправени в предишното Народно събрание. Вече няма кандидати, защото те и техните семейства са подложени на страшен обществен натиск. Разследват ги до девето коляно буквално. Нека да е публично, абсолютно съгласен, с двете ръце, но в някакви рамки.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Г-н Председател,
Уважаеми гости, г-н Делчев, аз също не съм съгласна Комисията по правни въпроси да се превръща в трибунал, своеобразен в своя доклад, като дава заключение за това дали има данни и съмнения за нравствените качества на кандидатите. Да, безспорно, в текста на чл. 89, ал. 5 от правилника сме записали, че докладът при подобни публични процедури съдържа заключение на комисията за изпълнението на минималните законови изисквания за заемане на длъжността, съгласно Закона за съдебната власт и настоящото решение за процедурни правила, което днес ще вземем. Но считам, че не е уместно комисията да дава заключение за нравствените качества на кандидата и в този смисъл, може би след като чуем изказванията на гостите, аз имам предложение за редакция на решението.
Предс. Данаил Кирилов:
Ще си позволя да направя следното уточнение. В политическото ни коалиционно споразумение по този въпрос имаше запис, който не беше притеснителен – да изискваме справки от МВР, ДАНС, Прокуратурата и данъчните за кандидатите. И вярно е, че това ни е запис, леко смекчен.
Ще настоявате ли за това.
Димитър Делчев:
Аз в дупликата си искам да кажа, че и аз не си представям тази комисия да дава шестици, петици и четворки на кандидатите и т.н. Но ако в доклада не се вземе отношение по основни въпроси и това са въпросите: той отговаря ли на минималните изисквания, той има ли компетентността, той има ли репутация, има ли съмнения или няма.
Така че молбата ми е да направим една препратка в т. 4 от правилата към чл. 89, ал. 5 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и с това решаваме проблема.
По отношение на това дали ние ще изискваме задължително справки от ДАНС и полицията, комисията преценява. Ние сме го записали. Тя може да поиска информация, може и да не поиска информация. Това е записано пак в чл. 89, ал. 5, в последното изречение, в което се казва, че „Комисията може да изисква допълнителна информация, както от кандидата, така и от съответния компетентен орган.”. Ако комисията реши че има данни за престъпление, тя може да поиска справка от полицията. И това също е важно. Ставали сме свидетели на абсурдни избори на лица за публични длъжности. Така че дайте да се предпазим от този срам, който Народното събрание би понесло. Аз н казвам да се запише изрично.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние записахме смекчената форма в правилника, но тя е смекчена в правилника, а тук е конкретна процедурата. И аз ще бъде изправен пред дилемата да каня или да не каня представители на тези три или четири институции, защото казахме, че няма да искаме справки, но можем да поканим такива участници.
Димитър Делчев:
Вие като председател ще имате право да поискате или да не поискате от тях справки, т.е. няма задължителност на това изискване.
Димитър Лазаров:
Колеги, всички тук сме юристи. Гостите са юристи. Идеята е да чуем представителите на неправителствените организации дали при избор на такива органи да искаме справки от ДАНС, МВР и други институции – дали тези лица се водят някъде в регистрите, дали е имало някакви проверки. Но те се водят в регистрите, ако са били спрени за една проверка и отпреди 30 години, когато е бил непълнолетен. Да, има ги в регистрите, до кога ще ги има и доколко време, но това е съвсем друга тема. За това в момента говорим. А всички тук сме юристи. Ако някой има образувано досъдебно производство или повдигнато обвинение, за това изискваме тези декларации. А да тръгнем назад във времето? Интересно ми е да чуем и вашето мнение. Аз дадох и пример, че един професор по право е бил регистриран в детска педагогическа стая, когато е бил на 17 години за това, че е бил шумен в училище и го е викал инспектора, предупредил го е, тогава такъв беше редът. И ние сега да разглеждаме този ли факт от биографията му или професионалната му кариера и дейност? Защото това го има. И свидетелства за съдимост, които се изискват. Всичко това е описано.
Нека да не ставаме конвент!
И да не вземам втори път думата. Идеята на тази публичност е точно такава – на тези изслушвания всичко, каквото има за кандидата да се изговори, да се представят в интернет въпросите, а чрез въпросите и депутатите и участниците в комисията добиват впечатление за качествата на кандидата, а не да бъде след избора, каквато беше практиката. Ние няма как да спрем, г-н Попов, това говорене. Идеята е то да се изговори, ако има какво да се говори преди избора, за да бъдем ориентирани, а не след избора.
Филип Попов:
Аз точно в тази връзка и това, което Вие казахте, г-н Лазаров, аз съм съгласен с него. Точно за това казах да се изискват справки.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние такава справка изискваме – удостоверение от Националната следствена служба.
Филип Попов:
Това са удостоверение за съдимост, от Националната следствена служба, но това, което г-н Лазаров каза за детска педагогическа стая кога са били регистрирани.
Димитър Делчев:
Ами представете си, че има кандидат, който три пъти е бил разследван за корупция. Това не е ли хубаво да се знае, когато гласуваме за този човек.
Димитър Лазаров:
Ако е бил разследван, вариантите са или три пъти е бил осъждан или делото е прекратявано. И да оспорваме заключението на съда, ако делото е било оправдателна присъда.
Димитър Делчев:
Нищо не оспорваме. Просто базираме нашата преценка за този кандидат на базата на всички налични данни. (Има три оправдателни присъди.) Колеги, който го е страх от мечки, не ходи в гората. Който има какво да крие, просто …
Димитър Лазаров:
Не става въпрос за криене. Ако има един кандидат две обвинения или висящо дело, то това е публичен факт. Но искайки тези справки, какво, ние да ревизираме актовете на съда ли?
Предс. Данаил Кирилов:
Бих искал да изясним този въпрос, защото г-н Делчев каза, че тръгва. За това извън контекста отворихме съвсем странична дискусия. Моля ви да се придържаме към идеята, към плана. Дайте ми възможност да дам думата на г-н Белазелков, на заместник- министър Петков, който също поиска думата.
Борислав Белазелков:
Моето мнение е, че правилата, които се предлагат, са достатъчно добри. Според мен е излишно да се уреждат възможности, които се случват и без да са уредени. Тоест, ако искате, можете да предвидите и някакви други възможности, но щом нещо не е забранено, очевидно то е позволено, а както виждаме не е само позволено, а и се случва. Защото по същите правила се проведе миналата процедура, която така и не завърши и въпреки всичко се случи всичко добро, което можеше да се случи. Не се стигна до краен успех, но пък сега третият път може би ще се стигне до избор.
Така че според мен не е толкова важно дали ще се добави още нещо към тези правила или няма да се добави нищо. Защото просто всичко, което не е забранено е позволено! Ние не пишем наказателен кодекс.
Това, обаче, което според мен е важно, там откъдето започна колегата Славов. Не е необходимо да се разписва правило, че комисията трябва да излезе с доклад, в който да има и оценки. Такова правило не е необходимо да го пишем. Но, ако няма оценки, какъв е смисълът от доклада? Защото помислете, ние говорим за това как да съберем 160 гласа на депутати в Народното събрание. Ако вие не можете да съберете 2/3 от вашите гласове на комисията, къде сте тръгнали да събирате 2/3 от гласовете на народните представители. Според мен добрият начин вие да съберете повече от 2/3 от вашите гласове (на хората в комисията) това е междувременно, след като са представени кандидатурите, даже след като сте видели и концепциите, които те ви предлагат, да се проведе един разговор за това какво е мястото, каква е ролята на този Инспекторат, както се очаква да се свърши от него, той предните години нещо свърши ли, нещо несвърши ли, има ли смисъл от неговото съществуване, какво очакваме. Тоест, ако вие в правната комисия, не че искам да хваля нашата процедура, но когато ние изслушвахме тези две кандидатки, които се отказаха, всъщност разговорът не беше по това коя е по-красива, по-симпатична, по-уравновесена. Ние не говорихме за това. Ние говорихме какво е направил старият Инспекторат, има ли някаква полза, къде са му проблемите, какво трябва да се направи и вече от тази гледна точка, ако вие тук се разберете кой притежава тези качества, които желаем, не е въпросът да се прави профил с 15 качества и да се каже, че този притежава 13, а другият – притежава ония 12. Ако вие, изхождайки от това какво се очаква от този орган и какво се очаква от този главен инспектор, напишете един доклад, който да е подкрепен от повече от 2/3 от вас, в който да се каже, че еди-кой си кандидат отговаря в много голяма степен на нашите очаквания в бъдещата работа на този инспекторат. А пък този кандидат в по-малка степен. Не че ще задължите народните представители да действат по предложения начин, но вие ще постигнете мнозинството тук, където е по-лесно и след това да се надяваме, че то ще се постигне и там, където е по-трудно.
Защото проблемът за подозренията в задкулисие идва от това, че нещо се случва прозрачно, всеки има своето впечатление кой как се е представил и изведнъж при гласуването се оказва, че като чели това няма значение. Всичко е субективно. Защото за един представянето е блестящо, за друг – представянето е ужасно. Но когато има един доклад на комисията, в който едно голямо болшинство от комисията се обединява за някаква оценка, и когато се кажат и причините поради които се приема това, тогава няма да има значение кой колко е сладкодумен при представянето, няма значение кому са задавани неудобни въпроси и кому не са задавани неудобни въпроси, т.е. всичко това няма да има значение. Тоест ще има значение за това, че вън от подкрепата, която една кандидатура има вън от Народното събрание, тя получава и нещо като оценка, не разбира се 4.30, но да има три приказки, тогава дори и да не го пише в правилника или във вашето решение, тогава шансът ще бъде сериозен и тогава няма да има подозрение в задкулисие, защото този човек притежава тези и тези качества и ние очакваме от него той да свърши едно, две и три неща, които считаме полезни за бъдещата работа на този орган.
Опитайте!
Предс. Данаил Кирилов:
Това е прекрасна, идеална хипотеза, само че опасенията ми са, че е малко вероятно да се случи. Защото чак такова впечатление в народните представители трудно може да възникне и от най-дългото изслушване. Дори да приемем, че ще изслушваме 3-4-5 часа всеки един кандидат.
Къде е резервът. Тук се чуха тези, които са верни. Това е политически избор. Голяма част от колегите дори няма да смеят да изразят окончателното си мнение, ако не са направили предварителното си съгласуване вътре в политическите си групи. Така че може би това, което е недостатъкът на тази форма на изслушване, съдържа и този полезен ефект, т.е. състезанието продължава, както и не се предрешава, защото хипотетично е възможно от 51 гласа подкрепа в комисията, в зала да се достигне до 80 гласа подкрепа. Тук колеги намекнаха и за политически консултации. Тоест, ако се види, че толкова лидира един кандидат, че може около него да се постигне консенсус в това политическо многообразие, да, то е ясно, че ще се тръгне към този консенсус. Тук е нещо като предквалификация, т.е. произнасянето може да бъде само по недопустимост. Комисията може да каже, примерно, че този кандидат въобще не притежава тези качества, защото еди си какво си.
Г-н Заместник министър, имате думата.
Петко Петков:
Аз съм щастлив, че всички си даваме сметка, че този избор е изключително важен. Факт е, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет беше въведен с последната конституционна промяна като институцията, която ще оправи проблемите в съдебната власт пък именно той с течение на годините и поради стеклите се обстоятелства стана пример за беззаконие. За това освен тази процедура да бъде обявена бързо, тя трябва да бъде обявена и с някакви, според мен, по-стегнати срокове. Защото в контекста на днешната политическа действителност е наложително да покажем или по-скоро Народното събрание да покаже волята много бързо да избере главен съдебен инспектор.
По отношение на вашите спорове дали в доклада за всеки кандидат трябва да има или не трябва да има оценки. Аз ще изразя личното си мнение и то е, че някакво заключение относно качествата на кандидата трябва да има.
Нещо друго, обаче, е много по-важно да фигурира в доклада и това не е оценката за кандидата, а фактите за него. Защото дали за един кандидат има или няма, например, три висящи дела за корупция не е оценка. Това е факт. Дали един кандидат е в публичното пространство замесен и свързван с конкретни интриги или конкретни противозаконни действия, това не е оценка, това е факт. И независимо че тези факти, макар да не са скрепени с влязла в сила присъда, биват представени на вниманието на народните представители, то те са от значение, защото при еднакви професионални достойнства на всеки един от кандидатите, този който има три висящи дела за корупция или този, който в медиите е спряган за лице с накърнен интегритет, безспорно ще бъде поставен в по-неблагоприятна светлина спрямо кандидата със същите професионални достойнства, но без такива съмнителни факти за него.
Ето защо аз още веднъж искам да кажа, че предвид виждането на кратки и стегнати срокове за провеждане на процедурата е от изключително значение.
Искам още веднъж да ви обърна внимание на нещо, които пише и в писмото на професионалните организации до Народното събрание, копие от което е изпратено и до нашето министерство.
Процедурата, която не беше доведена докрай и процедурата, проведена от неправителствените организации, която предложи двама кандидати за съдебен инспектор на вниманието на Народното събрание беше една процедура, която даде блестящ пример за това как се прави проверка на интегритета, блестящ пример за това как трябва да се извършва една публична процедура по номинации, как за всеки един кандидат трябва да бъдат поставени на масата всички известни факти, как на всеки един кандидат трябва да бъде дадена възможността той публично да се защити и да отговори по всички факти, включително и по отношение на тези, които го поставят в по-неблагоприятна светлина.
Ето защо смятам, че тези кандидати, за които неправителствените организации заявяват, че поддържат като кандидатури и не са свалили доверието си от тях, могат да бъдат представени на вашето внимание отново, но процедурата чрез която те бяха номинирани, според мен, за вас трябва да бъде един индикатив как трябва да се случи процедурата и пред Народното събрание.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър.
Димитър Лазаров:
Само искам да кажа, че когато изслушваме тези кандидати в комисия ние говорим само за факти. Има изискване в процедурите. Те представят концепции как виждат развитието на инспектората. Ние задаваме въпроси по тези концепции. Те някъде са много близки, но някъде имат и известни различия. Освен личните качества на кандидата ние имаме и концепции и в доклада представяме точно тези факти с всички въпроси, отговори и концепции. Точно факти представяме и ако тук продължаваме да говорим за оценки, аз веднага питам трябва ли всеки народен представител да мотивира своя избор, когато гласува. Ако ние гласуваме с 2/3 в комисията, ще мотивираме по някакъв начин, но когато започваме да казваме, че на този кандидат ние му даваме едно предимство, защото е по-достоен, другият е малко по-недостоен, а третият е еди какво си, ще правим ли процедура тези кандидати да обжалват, или да възразяват по тези оценки. Как ще протече тази процедура? Народното представителство не е длъжно и никога не се съобразява с това, което предлага комисията. Но ние започваме да вървим към варианта едва ли не всеки народен представител, когато избира определен кандидат, да мотивира избора си.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-н Гунчев.
Николай Гунчев:
Добър ден на всички. Доколкото разбирам, вие сте в процедура по чл. 89, ал. 7, изречение второ предложение първо от вашия правилник в този момент. Добре е да излезете с някакъв резултат от нея.
Аз ще си кажа личното мнение. Първо ще тръгна оттам, че когато писах това писмо до вас, което стана общо на всички организации, се чудех как да намеря по-лек изказ на големите ни опасения на всички нас от това, че вие може скоро да не изберете главен съдебен инспектор. Очевидно топката е във вашето поле, защото вие сте избирателното тяло, вие трябва да се разберете. Ние каквото можахме направихме. А щом ние сме тук, явно и вие ни възприемате като сериозни ресорни неправителствени организации, защото те могат ад са хиляди, но ние сме тук, не са другите.
По отношение на проекта за решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати не знам кой колега при вас го е писал, но той и за добро, според мен, е идентичен с правилата, приети от Висшия съдебен съвет за избор на председател на ВАС, на ВКС и на Главен прокурор, в което няма нищо лошо. Много добре. Вие решавате какво решение да вземете, но на мен много ми харесва. Това са едни ясни правила, вече сработили.
По отношение на решението за приемане на процедурни правила за избор, те са идентични с тези от 42-то Народно събрание. И пак няма нищо лошо. И те са сработили. (И за 41-то НС) За 41-то поне аз не съм проверявал. Сменената редакция е само цитирането на правилника – преди е бил чл. 87, а сега е чл. 89, т. 7.
По отношение на оценъчната дейност на комисията, аз споделям становището на народния представител, който каза че това не е атестация. За атестацията в Кодекса за етично поведение на българските магистрати, в който има препращане към Закона за съдебната власт и ние в нашата практика на Върховния административен съд сме написали какво трябва да се разбира под професионални качества и какво трябва да се разбира под нравствени. Ние нито искаме, нито можем вас да обвържем. Вие си имате свободна воля, гласувате си по силата на конституционните ви правомощия. Единственото, за което ви молим, изберете. Намерете начин да ги направите така политическите консултации. Дали тези два кандидати, които ние поддържаме и продължаваме да поддържаме, защото по процедура ги избрахме и ги предложихме, дали някой друг, но изберете колкото можете по-скоро. Дано да се разберете.
Мога само да добавя, че реквизитите на доклада на комисията така или иначе са разписани, както в чл. 89 от вашия правилник, така също много подробно и в Закона за съдебната власт. Това са задължително изискуемите реквизити. Дали ще вкарате нещо факултативно, вие ще решите.
Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Гунчев. Заповядайте.
Хайгухи Бодикян:
Уважаеми г-н Председател на комисия и народни представители,
Съдия Бодикян съм от Българска съдийска асоциация.
По повод обсъждането за доклада, който комисията трябва да изготви, смятам, че Законът за съдебната власт, въпреки че го казал в чл. 45, ал. 5, че комисията изготвя доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с който предлага кандидатурите, мисля, че спокойно може да се препрати и при изслушването им по същия ред да се изготвя докладът. Това е моето мнение.
Съответно можете да помислите за наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества, както и публичната репутация. Най-вероятно тя ще бъде изяснена със задаване на допълнителни въпроси към всеки един кандидат.
Аз ще приключа изложението си като смятам, че е въпрос на ваш политически консенсус да решите този въпрос и колкото се може по-бързо, за да може да работи добре и съдебната система. И не само от това зависи нашата работа, тя зависи от много, много други проблеми, които трябва да се решат от вас, но да тръгнем оттук. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Иванов, от името на Асоциацията на прокурорите.
Евгени Иванов:
Аз ще се огранича само в един призив, като преди това искам да кажа. Фактът, че са тук професионалните организации, е една достатъчна гаранция, че ние искаме да се случи това нещо, което не се случва вече две години. Това безвремие не е от полза за никой, а най-малко е от полза за авторитета на съдебната система, а мисля, че и за този на Народното събрание.
Всички ние сме обединени около това, че този изключително важен орган трябва да сработи. А за да сработи трябва да бъде избран главен инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет.
Правилата са ясни и, според мен, достатъчно добри. И най-съвършените правила няма да доведат до очаквания положителен резултат, ако няма отговорно държавническо поведение и мислене. А то изисква главен инспектор да бъде избран. Наречете го както искате – задкулисни споразумения, пазарлъци, политически консултации, но депутатите са длъжни да се обединят и да изберат. Знам, че това е просто една декларация, но магистратите очакват това да се случи.
А що се отнася до оценките, мисля, че фактът, че кандидатите са предложени от професионални организации, е една изключително голяма гаранция за притежаваните от кандидатите професионални и нравствени качества. Те са предложени от свои колеги. Предложени са от професионалните организации. Аз по-голяма гаранция не бих могъл да търся за кандидатите. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Колеги, предлагам ви да приключваме с дебатите и да се ориентираме към приемане на окончателен текст и към гласуване.
Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Г-н Председател, аз съвсем набързо нахвърлях текст и ще го направя като предложение за допълнение на така предложените ни проекторешения, тъй като ми се струва, че можем да уважим без много усилия волята на част от неправителствените организации, които изслушахме и нашите гости и конкретните ми предложения са две, като си мисля, че, ако ги приемем, до голяма степен ще изчистим евентуалните съмнения, които биха могли да се появят на някакъв етап от процедурата, че тя едва ли не изначално е опорочена, тъй като някой се опитва да скрие нещо за някой кандидат, което съм сигурен, че ние въобще не искаме.
Да прочета двата текста:
В т. 1, първи параграф накрая се добавя ново изречение, като преди това там където пише „народни представители” да допълним „и/или парламентарни групи”. Тоест предложения да могат да се правят от народни представители и/или парламентарни групи в срок до….., като срокът се уточни.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е много важен момент. И Заместник-министърът го отбеляза. То ще ни отнеме още 10 минути. Става 16:00 часа, а до 16:00 часа трябваше да сме готови с доклада на комисията.
Петър Славов:
Добре. Тогава продължавам. След това се добавя ново изречение със следния текст: „Кандидати народните представители и парламентарните групи могат да предлага измежду изпратените до Комисията по правни въпроси мотивирани предложения от организациите по т. 2.”
Това е предложението на г-н Магдалинчев. Организациите по т. 2 са изброени изчерпателно – юридически лица с нестопанска цел и т.н. – да не ви чета целия параграф. Тоест, ако искат народните представители да уважат някое предложение, да се чувстват свободни да го внесат. Не ги задължаваме. То до голяма степен се и подразбира, но мисля, че ако така го кажем, става малко по-уважително към хората, които са го предложили.
Последно предложение. В т. 4, предпоследен параграф, също се добавя ново изречение, като преди това думата „всички” отпада и текстът става така:
„На всеки кандидат се предоставя право на отговор след задаването на въпрос към него. Времето за отговор на всеки въпрос е до 3 минути. Кандидатите отговарят на всички, допуснати към тях въпроси.”
По-горе е казано в т. 4 как се допускат въпроси, за да няма съмнение. Аз се позовавам на допуснатите вече въпроси и казвам, че кандидатите трябва да отговорят на всички въпроси, а не избирателно.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Славов, моля да повторите редакцията на т. 1.
Петър Славов:
Ако ми помогнете, защото си загубих листчето.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Славов, прекъсвам ви и ви моля с г-жа Атанасова да уточните текста, за да го отразим в проекта.
Моля да уточним срока, защото тук е важен срокът. Заместник-министърът каза стегната процедура. Аз допреди да започнем заседанието казвах една по-спокойна процедура, защото предходната беше напрегната. От свръхнапрегната и от издънки в това напрежение тя стана спокойна. Така че сега ви предлагам да е умерена, но при всички положения да съобразим времето и предложенията да не бъдат в празниците. Да има достатъчно време за след празниците, за да не четем по всички вестници изявления. Имайте предвид, че по време на ваканцията срокове не текат. Това беше много спорно обстоятелство в предходната процедура. Да определим срок, който да е оптимален, реален, да гарантира, както бързина, но и спокойствие при подготовката и представянето на кандидатурите.
Г-н Магдалинчев.
Боян Магдалинчев:
Аз нямам право да предлагам тук каквито и да е редакции, но понеже изискването на закона е при наличието на високи професионални и нравствени качества. Не какво да е, а над стандартното изискване. Така е заложено. Може би в доклада на комисията би следвало да се заложи това изискване, което е изискване на закона – за наличието на високи професионални и нравствени качества след проведеното изслушване на кандидатите. Защото това е мерилото, въз основа на което се провежда изборът на тези кандидати. За това може би това трябва да бъде констатацията въз основа на фактите и изслушванията за наличието точно на тези критерии по отношение на кандидатите за главен инспектор и за инспектори.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Съдия, аз съм прост адвокат и не ща да се товаря с оценка на качествата на колеги, които са съдии. А пък в другото ми проявление законът ми забранява, даже да говоря по това. Да уважавам винаги съдебните институции, респективно съда. За мен всички съдии са с високи професионални качества и нравствени, без значение какво гледам и какво чета. Мисля, че тук съдия Гунчев каза, че в атестационната форма се съдържа. При нас, като ще се извиня за грубия израз, нещо като есхибиция, нещо като възприемане и т.н. Тоест възприемаме частично и формираме някаква представа. Ние не знаем всички детайли, всички данни, които или поставят съмнение, или други, които кредитират положително даден кандидат. Защото тук е параноичната, негативната форма. Но за високи нравствени трябва да знаем и другите, а няма как да направим ревизия на цялата професионална дейност. Не искам да спорим. Приемаме логиката и мисля, че при всички положения този откровен дебат допринася за това да разберем нещо. Преди съм го казвал какъв капан е тази процедура, защото тя лесно може да се обърне и в едно калташко оплюване на кандидата на противника и може да има съвсем друг облик и ефект. Ние мислим положително, разсъждаваме положително, но уви, за съжаление, имахме случаи, в които имаше данни и за другото.
Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Имам предложение за редакционна поправка в т. 1, преди предложения ни текст. Предлагам да се запише следният текст:
„Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност, висши училища, научни и професионални организации могат да предлагат кандидатури за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет до парламентарните групи в Народното събрание.” Следва текстът, който е записан в проекта.
Имам предложение и за срока – 1 февруари 2015 г.
Предс. Данаил Кирилов:
Само до парламентарните групи или и до народните представители?
Десислава Атанасова:
До парламентарни групи и народни представители. Благодаря за корекцията. Имаме и нечленуващи в парламентарни групи, така че е логично.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Славов, доволни ли сте от тази редакция?
Петър Славов:
Да, приемам я. Мисля, че става ясно.
Предс. Данаил Кирилов:
По тази норма срок 30 януари би ли бил удовлетворителен?
Петко Петков:
Края на месец януари – началото на месец февруари, е стегнат срок по наше виждане, още повече предстоящите празници, за нас е напълно удовлетворително.
Предс. Данаил Кирилов:
Да има поне три или четири пълни седмици да се работи.
Петко Петков:
Ако е 30 януари или 1 февруари 2015 г. за нас е напълно удовлетворително. Сега с колегите от неправителствените организации обменяме мнение и те също са напълно съгласни с този срок.
Предс. Данаил Кирилов:
По повод на Чочкова и Точкова, тъй като на няколко пъти се спомена, че гилдиите и организациите стоят, ще окажем максимално съдействие в случай, че пак ги предложите, новото тук би следвало да бъде единствено актуалната им декларация за съгласие за участие, да подадат такава да участват. Тоест, ако дадат такава декларация да участват и те ще участват.
Добре, колеги. Записахте ли всичко редакционно.
Г-н Славов, има проблем с вашето предложение в частта „всички въпроси”. Колегите с оглед практиката назад казват, че ако въпросът е позорящ, неудобен, дискредитиращ и такъв, на който на всички правни основания и защита на личните данни не би следвало да караме когото и да било да отговаря.
Петър Славов:
Разбрах ви, без мотивировката. Аз за това казах „допуснати”, т.е. комисията първо ще допусне въпросите, ще има процедура по допускане и след това между тях.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Това уточнение достатъчно ли е? Моля да се редактира последно с г-н Славов преди да се включи в доклада за пленарна зала.
Колеги, предлагам ви да пристъпим към гласуване.
Който е да приемем двата проекта за решение – Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документи и изслушване на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет и Решение за приемане на процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, с направените изменения, допълнения и редакции, моля да гласува „за”.
Петнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря ви. Ако успеем да подготвим доклада до 17:00 часа, макар срокът да беше до 16:00 часа, точката би могла да влезе в седмичната програма на парламента и да бъде обсъждана в зала в утрешния ден.
Благодаря на гостите за участието и за позициите.
Закривам заседанието.


Председател:
Данаил Кирилов