Комисия по правни въпроси
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 5
Днес, 16.12.2014 г., вторник, от 15:00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Николай Нанков, заместник-министър, Богиня Маноилова и Даниела Петрова, държавни експерти в дирекция „Държавна собственост”; от Министерството на вътрешните работи – Любомила Станиславова, парламентарен секретар, Нина Чимова, държавен експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, Росица Грудева, държавен експерт в дирекция „Миграция” към Главна дирекция „Гранична полиция”; от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет – Даниел Инджиев, директор на дирекция „Качество на процедурата за международна закрила”, Калина Попянева, старши юрисконсулт в дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси” и Димитър Киров, началник на отдел „Качество на производството”; от Министерския съвет – Петър Николов, парламентарен секретар, и народните представители Магдалена Ташева и Тунчер Кърджалиев, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси, което, за съжаление, пак е извънредно, но пък се надявам от следващата година заседанията ни да са само редовни.
Направено е предложение за дневен ред:
1. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 402-01-10, внесен от Министерски съвет на 04.12.2014 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 454-01-8, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. и
№ 454-01-37, внесен от Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 07.11.2014 г.
Имате думата по дневния ред. Няма желания за становище. При това положение подлагам на гласуване предложението за дневен ред. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред се приема.
По първа точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 402-01-10, внесен от Министерски съвет на 04.12.2014 г.
Гости на заседанието по т. 1 от Министерството на регионалното развитие и благоустройството са: г-н Николай Нанков, заместник-министър, г-жа Богиня Маноилова и г-жа Даниела Петрова, държавни експерти в дирекция „Държавна собственост”.
Колеги, разполагате с доклада, който е изготвен след изтичане на срока за внасяне на предложения по законопроекта.
Постъпило е и предложение извън срока от колегата Явор Хайтов, което ще ви прочета, когато стигнем до съответния параграф.
Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 402-01-10, внесен от Министерски съвет на 04.12.2014 г.
Закон за изменение на Закона за собствеността.
Имате думата по наименованието на закона. Няма становища.
Моля, който е съгласен с предложението относно наименованието на нормативния акт, да гласува „за”. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се предложението относно наименованието на закона.
§ 1. Предложение от н.пр. Валери Симеонов и група народни представители.
„В § 1 на законопроекта думите „31 декември 2017 г.” се заменят с „30 юни 2016 г.”.
Колега Митев, ще представите ли предложението? Заповядайте.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък, тъй като и при гледането на първо четене на законопроекта, и в комисията, и в пленарна зала станаха ясни позициите на отделните групи.
Съвсем накратко. Ние смятаме, че съкращаването на първоначално предложения срок наполовина ще има онзи мобилизиращ ефект, за който говорихме не само от нашата група, но и от останалите парламентарни групи по отношение на общинската и държавната администрация за това да ускорят сроковете по актуване на държавни, съответно общински имоти. В противен случай, ако продължим тази поредица от удължаване на срока, след три години ще имаме същия проблем и да ли ще е тази или друга легислатура на Народното събрание, ще гледа подобен текст за удължаване отново с три или две или друг различен срок, като аргументите най-вероятно няма да се различават много от тези днес.
Ние смятаме, че е необходимо в един по-бърз порядък извършване на това актуване, като по този начин се създава и баланс между публичен и частен интерес. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Някой иска ли да вземе становище? Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
С колегата Делчев от Реформаторския блок ще подкрепим това предложение на Валери Симеонов и народни представители от Патриотичния фронт.
Същевременно оттеглям нашето предложение, което почти напълно се препокрива с това, което току-що чухме. Причината да го оттегля е освен, че почти се препокрива, а ми допада и концепцията не както досега обичайно за една година се удължава срокът или за две, а е за година и половина – наистина да се даде ясен знак на администрацията, че този път наистина се очертава за последно и тя да се почувства мобилизирана. Все пак всички тези процедури, които трябва да се извършат, да направи максималното и да ги приключи в рамките на този срок от година и половина. Дано да успее!
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, аз тъкмо щях да се изкажа в подкрепа на предложението на колегите от Реформаторския блок, а те взеха че го оттеглиха. Не считам за правилно този срок да изтича в средата на годината. Мисля, че краят на декември е по-добре чисто правно и чисто технически за съответните общински администрации и държавни администрации да си приключат работата.
Считам, че изготвянето на една кадастрална карта в рамките на година и половина е невъзможно, изхождайки от опита, който имаме ние и вие. Така че в този случай няма как да подкрепя предложението на г-н Митев и група. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Г-н Хамид, за кадастралната карта добре. Но само една корекция. Тя, кадастралната карта и за три години може да не бъде изготвена. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Заместник-министър Нанков иска думата. Но преди това г-н Нотев.
Явор Нотев:
Имам въпрос. Обещахте да докладвате предложение на н.пр. Хайтов. То отнася ли се към тези срокове? За какво става дума? И въобще ще разглеждаме ли това предложение, защото било извън срока.
Предс. Данаил Кирилов:
След като поставяте въпроса, ще кажа, че има отношение.
Предложението е в следния смисъл:
По § 1 колегата Хайтов предлага думите „31 декември 2014 г.” да се заменят с „31 май 2015 г.”. Тоест предложеното от него удължаване на срока е 5 месеца.
Смятам, че е особено положително второто му предложение:
„…, а думите „държавни и общински имоти” да се заменят с „имоти, представляващи частна държавна и общинска собственост”.
Аз от трибуната ви запознах с променливата практика на Върховния касационен съд. Тя е в две посоки. В единия случай коментара касае покритието на датата 31 май 2006 г., а в другия случай касае разделението на два вида – на държавна и общинска собственост на публично държавна и респективно частна държавна, като мотивите, бих казал, игнорират принципа, че публичната държавна собственост и публичната общинска въобще не може да се придобива по давност, но се казва, че мораториумът – приложното му поле бил само публичната собственост. Тоест опитът е да се изключи частната държавна и частната публична собственост.
Така че в този смисъл, както решим формално. В случая, ако решим, че, като е просрочено предложението, не следва да се обсъжда, но аз бих помолил да се допусне обсъждане на предложението във втората част и да вземем решение по това.
Явор Нотев:
Г-н Председател, да изразя становище от парламентарната група.
Ние ще подкрепим предложението да се допусне до разглеждане това предложение, макар и постъпило извън срока, поради това че има известна отчетена стойност, мисля от всички, във втората си част. Но ние ще го подкрепим и изцяло. Тоест Атака застава зад възможно най-кратките срокове, а най-кратките ги съзирам тук.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Г-н Заместник-министър, заповядайте.
Николай Нанков:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми народни представители, тригодишният срок не е предложен самоцелно. Благодаря на колегата Хамид, че обвърза срокът с приемането на кадастралната карта. Именно това е бил и нашият мотив. Тъй като цялостният процес по обхващане на всички имоти е свързано с два основни фактора: липса на капацитет и на ресурс на общинските областни администрации, основно финансов, че не решаваме проблема с предложените текстове. Но вторият основен проблем смятам, че ще го решим. Аз мога да поема някои ангажименти от министерството в тази насока, именно липса на идентификация на имотите при положение, че в момента трудно си говорят. Ще го кажа най-образно, като използвам този израз – кадастралната карта, картата на земеделската собственост, която поддържат колегите от Министерството на земеделието и храните. Така че приемането на кадастралната карта е един от изключително важните моменти, в които ще се идентифицират веднъж частните имоти, на второ място, тези имоти, които към момента не са актувани, а имат всички нормативни предпоставки да бъдат актувани като общински, ако имат характер, респективно на общинска собственост, и на държавни такива.
Кадастралната карта е в процес на изготвяне. Понастоящем 20% от територията на страната е покрита. Предходното правителство, не служебното такова, а нормалното – кабинетът Орешарски, заложи една сума от 10 млн. лв. Дълги години не беше отпускан бюджет за създаването на кадастрална карта. За съжаление голяма част от тях няма да бъдат усвоени, поради забавяне на обществените поръчки. Министерството, за съжаление не може да реализира като преходен остатък като общините, така че трудно ще усвоим повече от 6 млн. лв. по тези договори на база изпълнението на обществените поръчки, които Агенцията в периода април-юни месец 2014 г. осъществи. Ние също разпределихме 10 млн. лв. бюджет, веднъж да разплатим всички дейности по така сключените договори и второ, да възложим с остатъка от тях започнали процедури отново кадастрална карта. В тригодишната бюджетна прогноза предвиждаме също на годишна база нарастване на годишното финансиране за създаване кадастрална карта, така че аз съм оптимист, че за две години бихме могли да направим едно покритие от над 45% на територията на страната кадастрална карта, което е едно обективно основание да удължим наистина с малко по-голям срок.
Аз не искам да съм защитник, не искам да съм адвокат на общинските и областните администрации защо не са свършили към момента работата. Факт е, че това е порочна практика да удължаваме непрекъснато този срок, но сега има една обективна предпоставка, пак казвам, създаването и приемането на кадастрална карта.
Още повече, създадени са три работни групи, една от които е изключително важна, две даже са изключително важни. Едната е свързана с координация и покриване на белите петна, т.е. синхронизиране между КНС и кадастрална карта, а втората работна група е свързана с унифициране на партидите в имотния регистър и кадастралния такъв с глобалната визия дай Боже в един обозрим период цялата налична картова информация да мине в една агенция, така както е в страните от Западна Европа – кадастралният, имотният регистър, кадастралната карта и картата на земеделските земи, да бъде под шапката наедно ведомство.
Мисля да приключа дотук. За нас обективният срок наистина е три години и то не е самоцелно. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Аз също, както колегата Хамид, мислех да подкрепя предложението на Реформаторския блок за двугодишен срок, но след като го оттеглиха и след като чухме аргументите, ми се струва, че ще бъде добре наистина да подкрепим първоначално внесения проект, но при едно условие, което аз поставих и по време на изказването си в пленарна зала по време на разглеждането на първо гласуване.
Да се задължи Министерският съвет до средата на следващата година да представи пред Народното събрание конкретен план за действие, съдържащ всички необходими мерки, които следва да бъдат предприети от съответните държавни и местни органи на власт с оглед спазването на този срок. Тоест, най-после да има някакъв документ, който да задължава Министерският съвет да предприеме конкретни мерки, т.е. не само Министерският съвет, а всички засегнати органи, включително и местната власт, да бъдат предприети всички необходими мерки най-после този срок да бъде спазен, т.е. да бъде последен, окончателен.
За това, г-н Председател, правя предложение в комисия да се добави едно ново изречение в § 1 след това изречение, което променяме сега по отношение на срока. Да се добави изречение второ:
„В срок до 30 юни 2015 г. Министерският съвет представя пред Народното събрание план за действие, съдържащ всички необходими мерки, които следва да бъдат предприети от съответните държавни и местни органи на власт с оглед спазването на горепосочения срок.”
Мисля, че това ще бъде добре, ако щете и като дисциплинираща мярка и по отношение на правителството най-после да направи така, че този срок да не бъде удължаван повече. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Държа в лицето на МРРБ ще вземе ли становище по това предложение.
Николай Нанков:
Аз ще взема становище, колкото и чисто практически не виждам как с нормативен акт в смисъл с решение на Министерския съвет или с постановление, а не с промени в закона, бихме могли да задължим местните власти, например, общините да актуват.
Ако говорим за план-график и конкретни мерки, можем да набележим. В това бъдете сигурни, няма никакъв проблем. Това можем да направим, но трудно би се намерил човек, който може да поеме ангажимент, че ще бъдат актувани всички имоти, дори при наличието на кадастрална карта. Това е все едно да търсим игла в купа сено. Но, колкото по-дълъг е срокът, колкото по-голямо е наличието на кадастрална карта, толкова по-голяма е вероятността да бъдат актувани всички общински и съответно държавни имоти, без собственик към момента. Да, месец юли, ако искате предложете подобно нещо, ваше право е. След това ние ще бъдем задължени нормативно и ще изготвим подобни мерки и подобен график.
Но пак казвам, график без приемане на кадастрална карта е все едно да търсим игла в купа сено.
Четин Казак:
Аз благодаря за изказаното принципно съгласие от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Аз затова изрично уточних, че не става въпрос за график, а става въпрос за план за действие. Тоест, мерки, придружени със съответни срокове какво трябва да предприеме правителството и местната власт. В този план ще се съдържа, ако трябва да се промени законово нормативната уредба, ако трябва да се приемат законови изменения, те да се посочат, например, че трябва да се промени този и този закон, ако искаме да спазим този срок. Че трябва да се предвидят еди-колко си бюджетни средства в този тригодишен период, за да се приключи с изработването на кадастралната карта. Всички тези проблеми, които досега са спъвали работата по окончателното приемане на кадастралната карта и въобще на всички необходими мерки, за да бъде изяснен докрай статутът на всички държавни и общински имоти, да бъдат упоменати със съответни срокове, така че да е ясно, че на 31 декември 2017 г. този процес ще бъде приключен.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми колеги, аз напълно споделям предложението на г-н Казак и даже с негово съгласие бих казал, че не е нужно шестмесечен срок за изготвянето на един план за действие. Спокойно може да се определи тримесечен срок. Колегите от министерството разбирам, че не възразяват. Нека да ни представят плана за действие такъв, какъвто трябва да се следва, включително и това за необходими нормативни изменения и мисля, че това е най-рационалното и най-работещото решение. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря г-н Георгиев. Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Председател.
Г-н Заместник-министър, колеги, аз също подкрепям мерките, които ние като законодател предприемаме да задължим изпълнителната власт да изпълни всичко, съгласно Закона за собствеността и да бъдат изготвени своевременно въпросните кадастрални карти и да не бъде удължаван срокът след 2017 г. още.
Но считам, че бихме могли да ползваме всички други инструменти, като формите на блиц контрол или на парламентарен такъв, дори да имаме инициатива ние в правната комисия с наше решение да задължим Министерството на регионалното развитие и благоустройството да ни представи един такъв подобен акт, а не да записваме такъв текст в закона. При всички случаи, аз мисля, че първо подобна правна техника не знам колко добре би звучала като ангажимент на правната комисия.
На второ място, наистина смятам, че, ако вземем решение, можем да предложим това решение на пленарна зала. Има такъв акт на Народното събрание да задължим Министерския съвет за подобна стратегия, за подобен план или мерки. Не е необходимо да записваме подобен текст в Закона за собствеността. Ако сте съгласни на този вариант, аз считам, че е далеч по-удачен.
Ще подкрепя предложението на г-н Хайтов във втората част с една допълнителна редакция. Може би г-н Председателят ще я представи, когато гласуваме. Благодаря.
Четин Казак:
Аз не виждам какъв е проблемът. Става въпрос за Преходни и заключителни разпоредби. Става въпрос за нещо, което е преходно, нещо, което не е в основния текст на закона. Аз мисля, че сега е моментът да използваме тази възможност и да използваме тази правна техника, вместо да приемем отделно решение на Народното събрание, с което да задължим Министерски съвет да представи. Така или иначе сега ни се предоставя тази възможност. Има конкретно удължаване на срока и ние посочваме, че Министерският съвет с оглед спазването на този срок трябва да ни представи конкретен план за действие.
Мисля, че ако наистина всички смятаме, че това е правилното, че трябва да има подобна дисциплинираща мярка или някаква стимулираща мярка, сега е моментът да се възползваме от тази възможност.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Това беше реплика. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Колеги, повече от 17 години вече се налагат тези мораториуми и аз мисля, че ние трябва да дадем ясен сигнал, че това бездействие, тъй като тези мораториуми са поради бездействие на областни и общински администрации на тази държава, не може да продължава вечно. Ако ние просто удължим за пореден път тригодишния срок, това означава, че ние не даваме сигнал. Това означава, че ние правим нещо, което 17 години е правено и след три години я има промяна, я няма.
За мен мини сигналът да накараме Министерския съвет да изготви план е разумно. Въпреки че може би в закона не е най-доброто място, но ние трябва да се възползваме от това.
За това аз подкрепям това решение.
Но това не е достатъчно. Ако ние не дадем по-кратък срок, казвайки ясно, че сроковете намаляват и следващия път срокът може да не е три години, може да не е година и половина, а може да е половин година и че областната и общинската администрация трябва да се задействат, според мен, ние няма да успеем да дадем този знак.
Да, питания и въпроси е важно да има. Но представете си, че след шест месеца това едва ще е актуалната тема. Ние ще забравим за тази тема в момента, в който гласуваме Закона за собствеността на второ четене в пленарна зала. За това дайте да не се залъгваме.
Ако ние дадем срок от година и половина, както предлагат колегите от Патриотичния фронт, това за мен ще е най-ясният знак, че ние искаме тази правна несигурност, която се е създала, да се промени.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Тук аз ще си позволя да ви направя реплика.
Ако приемем логиката да има план за действие, този план за действие трябва да има ясен хоризонт. План за действие за два дни няма смисъл да правим. Тоест, аз разбирам предложението на г-н Казак точно в смисъл - да, склонни сме да обсъждаме по-дълъг срок, но ще ви задължим в рамките на този срок да разпишете конкретни действия и да следвате този план. Ако е за година и половина какъв план да правим. Ще мине половин година докато направят плана и да координират всички възможни институции.
Освен това, аз и на първо четене го казах и ще продължа да го твърдя. Не съм защитник на пороците на администрацията и на бюрокрацията. Най-малко аз съм защитник. Ако съм имал досег до администрацията, винаги съм се стремял да бъда адвокатът в администрацията. Но пак ще припомня. Тук проблемите с повторяемостта по отношение защитата на държавната и общинската собственост не са породени само от бездействието на администрацията. Породени са в голяма степен и от непоследователна законодателна политика. И от множество разпоредби, които непрекъснато връщат процеса на един по-ранен стадий.
Не искам да влизам в детайли по отношение на противоречивостта на реституционното законодателство. Колеги, в София има около 15 хиляди незавършени реституционни преписки, което е 13 години след изтичане на последния срок, в който уж могат да се обжалват и да се внасят жалби срещу актове и действия на администрацията по реституционните закони. Да ви попитам защо още има неприключили дела? Защо преди две години се наложи Върховният касационен съд да взима специално тълкувателно решение по отношение колизията в реституционното законодателство.
Има много проблеми, които съществуват. Ние тук елементарно казваме актуване и деактуване, но имайте предвид, че това е най-простата и семпла административна операция в тези случаи. Текат спорове. И ако вземете справка, съжалявам, че може би МРРБ няма да има актуална информация, но от 570 дела, които областният управител на София води, поне 450 са с вещен характер. Приемаме, че това е само за София. Но по какъвто щете коефициент го умножете за другите 27 области, ще видите, че това са хиляди дела, чисто вещни. Справката за 264 общини ми е трудно да предположа колко вещни спорове и дела има.
Преди две седмици прегледах практиката на Върховния съд и бих казал, че не намаляват споровете между държавата, общините и трети лица по отношение на държавната и общинската собственост. Не намаляват! Така че актуването е най-лесно, ако имаш данните, да напишеш един акт. Въпросът е, че ги нямаш данните. Въпросът е, че нямаш картовата, графичната база, която да ти е безспорно установена и да кажеш ето това са границите, параметрите, описанието на имота. А в някои от случаите и аз не знам дали го коментирах миналия път, но от всички актове за държавна собственост в област София за 90% от тях нямаше идентичност на границите. Някъде разликата е 100-200 кв. метра, а някъде разликата е и доста по-голяма. И всичко това го форсираме. Защо? Защото вчера се сетихме, след 17 години, че е противоконституционно. Не съм съгласен с това твърдение и някак априори, бих казал, влизаме в една логика, която е доста тенденциозна и доста интересчийска.
Но ще имаме възможност да гласуваме. Надявам се да приемем по-разумно решение. Г-н Хамид, заповядайте.
Хамид Хамид:
Като допълнение към казаното от г-н Кирилов, искам да напомня, че една процедура за възлагане за избор на изпълнител на фирма, която трябва да изготви една кадастрална карта с обжалването трае около година. Ако приемем срок година и половина, на тази фирма ще има срок само няколко месеца, за да изготви всичко. А има процедура по обявяване, издаване на заповед, после процедура по уточняване на неточности и грешки в кадастралната карта и ето ви тези три години. Те не случайно са предвидени като три. Искахме максимално да намалим на две, но вие си оттеглихте предложението. Няма как за година и половина цялата процедура да бъде измината при най-голямо желание на администрацията.
Димитър Делчев:
Само като дуплика исках да кажа, че за нас е важен знакът. Това да ли ще има мораториум за година и половина ще зависи от това да ли ние сме видели някакви действия на администрацията. Защото тук не се дават конкретни действия на администрацията в последните 17 години, с които мнозинството от общинските и областните администрации са се постарали да решат това положение.
Казах го във връзка с предложението на колегата, който каза, че един план може да се изготви за 2 или за 3 месеца. Не е необходимо 6 месеца или една година да се готвят планове.
Няма никакъв интерес тук. Интересът е обществен интерес – да има правна сигурност. За това пледираме ние.
Предс. Данаил Кирилов:
Явно много аргументи можем да кажем в едната и в другата посока. Предлагам да приключваме дебата и да пристъпим към гласуване в следната последователност. Първо гласуваме предложението на Министерския съвет, т.е. предложението на вносител. Ако то не се приеме, гласуваме следващото по-ниско предложение, което след оттегленото предложение на Реформаторския блок за две години, остава на Патриотичния фронт за година и половина. Ако то не се приеме, тогава гласуваме предложението на Атака – за 6 месеца.
Явор Нотев:
Ние подкрепяме най-краткия срок – на г-н Хайтов.
Предс. Данаил Кирилов:
Отделно, като допълнение, гласуваме редакцията на г-н Казак, предложението на г-н Хайтов с редакцията на г-жа Атанасова.
Остава ли нещо, което да не е покрито?
Явор Нотев:
Г-н Председател, преценявайки за себе си подкрепата, която ще окажа с гласуване, мисля, че е по-логично да започнем от кратките към по-големите срокове. Защото аз бих се оказал в положение накрая въобще да не мога да гласувам за срок, изчаквайки да приемем предложението на г-н Хайтов, което може би няма да се приеме, но междувременно съм бил против всеки един срок, който го надхвърля по продължителност.
Май така трябва да се насочим при гласуването – от кратките, които ако не се приемат, тогава да имаме възможност все пак да обвържем изпълнителната власт със срок, защото по същество това е моето разбиране. Ние така или иначе срок трябва да дадем. Ако ще бъде този, предложен от правителството, той също е срок.
Аз лично съм притеснен, извинявайте, че излизам малко извън коментара по тези точки, но аз сега чух, че се готвим да приемем изменение в закона, което поначало ще съгласуваме, че няма да бъде спазено. Г-н Казак предлага междувременно да направим едни междинни контроли и планове, за да ръчкаме изпълнителната власт да си свърши работата. От другите колеги чувам изказвания за това, че ще дадем сигнал с краткия срок, за да знаят, че следващият срок, който ще им дадем, което значи, че ние още отсега се договаряме, че ще им дадем още един срок, ама няма да бъде толкова дълъг и ще бъде постепенно намаляван.
Аз наистина не знам. Ако стигнем до такъв извод, може би не е това технологията да решим този проблем, който виси 17 години. Може би ние трябва да се сетим, че с целия принос на законодателя, заради проблемите не само в изпълнителната власт, а и в общините, може би подходът трябва да бъде различен, да бъде ясен и с заявено очакване да бъде изпълнен законът и със съответната стабилност, която е заложена в решението.
Съжалявам, че върнах разговора. Вече бяхме прекратили.
Моята молба е да започнем гласуването от късия срок към по-дългия срок, а другите неща ще ги оставим за зала. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Нотев, приемам предложението Ви като процедурно (Да.) Имате ли по процедура обратно предложение. Но има опасност да не стигнем до решение по този ред. И тогава ще се наложи да се върнем на прегласуване.
Свилен Иванов:
Г-н Председател, аз предлагам да гласуваме така, както Вие предложихте и като приемем него, другите да не ги гласуваме.
Десислава Атанасова:
Това противоречи на правилника, г-н Иванов.
Четин Казак:
Понеже Председателят ми даде възможност да изкажа становище, по правилник по принцип се гласуват първо предложенията за изменение, след което накрая се гласува предложението по вносител. По вносител предложението е 3 години. Има направени предложения за изменение на този срок. Първо те трябва да се гласуват.
Предс. Данаил Кирилов:
Започваме с гласуване на най-радикалното предложение към предложението на вносителя.
Гласуваме първото предложение на г-н Хайтов за срок 31 май 2015 г.
Който е съгласен с предложението на г-н Хайтов, моля да гласува „за”. Четири гласа „за”. Който е против, моля да гласува против. Шест гласа „против”. Който е въздържал се, моля да гласува. Шест гласа „въздържал се”.
Предложението на г-н Хайтов, което е получено извън срока, но го допуснахме да го гледаме, не се приема.
Явор Хайтов:
За което Ви благодаря и което ме кара да мисля, че политическа партия ГЕРБ във Ваше лице е прегърнала демокрацията. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Хайтов, благодаря за добрите думи по отношение на демокрацията. Но тъй като сме в процедура по гласуване, позволете ми да не влизам в демократичен дебат.
Следващото предложение е предложението на н.пр. Валери Симеонов и група народни представители, което е думите „31 декември 2017 г.” да се заменят с „30 юни 2016 г.”.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува „за”. Шест „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
Предложението на н.пр. Валери Симеонов и група народни представители не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносител – думите „31 декември 2014 г.” се заменят с „31 декември 2017 г.”
Който подкрепя това предложение, моля да гласува „за”. Десет гласа „за”. Който е против, моля да гласува. Няма против. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Приема се предложението за дата на вносител.
Пристъпваме към гласуване на редакциите.
Редакцията, предложена от г-н Хайтов е в следния смисъл.
Думите „държавни и общински имоти” се заменят с „имоти, представляващи частна държавна или общинска собственост”.
Давам думата на г-жа Атанасова да направи предложението си за редакция.
Десислава Атанасова:
Предлагам текстът да звучи по следния начин:
„Имоти – частна държавна или общинска собственост.”
Тоест от предложението на г-н Хайтов да отпадне думата „представляващи”.
Предс. Данаил Кирилов:
Думата „представляващи” да се замени с тире.
Г-н Хайтов, Вие приемате ли го в този вид?
Явор Хайтов:
Може ли да ми обясните каква е разликата. Простете земеделския ми произход.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз не мога. За това предложих г-жа Атанасова да предложи редакцията си.
Десислава Атанасова:
Г-н Хайтов, без оглед на произхода на който и да било, в Закона за собствеността, а и не само, за държавната и общинската собственост няма среща на правна техника „имоти, представляващи” еди какво си. Винаги те са обособени като „имоти-частна държавна” или „имоти-частна общинска собственост”. Това е чисто редакционна поправка. Не е по смисъла, който сте вложили. Ние го приехме редакционното ви предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Позволете ми да подложа на гласува смисъла и да оставим редакцията на експертите, които ще подготвят окончателно доклада.
Който е съгласен да подкрепим предложението за допълнение „имоти, представляващи (или с тире) частна държавна или общинска собственост”, моля да гласува „за”. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Пристъпваме към предложението на г-н Казак за ново изречение:
„В срок до 30 юни 2015 г. Министерският съвет представя пред Народното събрание план за действие, съдържащ всички необходими мерки, които следва да бъдат предприети от съответните държавни и местни органи на власт с оглед спазването на горепосочения срок.”
Който е съгласен да подкрепим предложението за ново изречение, моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Приема се предложението за ново изречение.
Аз ще помоля, ако г-н Казак не възразява, има възможност да се намалят думите, защото е с доста пояснения, колегите експерти да го оптимизират като редакция.
Четин Казак:
Да, редактирайте го.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, стигнахме до „Заключителна разпоредба”. Който е съгласен с наименованието „Заключителна разпоредба”, моля да гласува „за”. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
„§ 2. Законът влиза в сила от 31 декември 2014 г.”
Имате ли възражения, бележки, становища? Няма.
Моля, който е съгласен с предложения текст на § 2 да гласува „за”. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Колеги, приехме на второ четене Закона за изменение на Закона за собствеността.
Колеги, за да не удължавам дебата, щях да предложа срок 31 юли 2015 г., т.е. преди евентуалната ваканция на Министерския съвет. Но нека да следваме искането такова, каквото е предложено. Според мен, най-вероятно, но това вече е действие на централната администрация, може би този документ „план за действие” би следвало да се приеме с постановление или с решение на Министерския съвет. (С решение.) Добре, с решение.
Благодаря на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Колеги, пристъпваме към втора точка от дневния ред.
Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 454-01-8, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. и № 454-01-37, внесен от Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 07.11.2014 г.
Гости по отношение на дебата по тази точка от Министерството на вътрешните работи са г-жа Любомила Станиславова, парламентарен секретар, г-жа Нина Чимова, държавен експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, г-жа Росица Грудева, държавен експерт в дирекция „Миграция” към Главна дирекция „Гранична полиция” и от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет – г-н Даниел Инджиев, директор на дирекция „Качество на процедурата за международна закрила”, г-жа Калина Попянева, старши юрисконсулт в дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси” и г-н Димитър Киров, началник на отдел „Качество на производството”.
Колеги, по реда на постъпване на законопроектите давам думата на представителя на вносителите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 454-01-8, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. г-жа Магдалена Ташева. Г-жо Ташева, заповядайте.
Магдалена Ташева:
Уважаеми колеги, предлагаме в Закона за убежището и бежанците да бъде заличен чл. 34, който гласи:
„Чл. 34. (1) Чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България.”
Предлагаме също в чл. 39, ал. 1, т. 1 след думите „да останат” се допълват думите „за определения срок” и текстът добива следния вид:
„Чужденци, ползващи се с временна закрила имат право:
да останат за определения срок на територията на Република България.”
И в чл. 39а да се заличат алинеи 1, 2, 3 и 4, които дават възможност на нелегални имигранти веднъж стъпили на българска територия да доведат семействата си. Знаем, че това са мюсюлмански маси с големи семейства и цели родове. И предвид социалната катастрофа, мога да кажа, или социалната обстановка в България, отчитайки че българската държава няма възможност да изхранва този поток, който не дава признаци да секне или да намалее, тъй като войните в този регион и конфликтите няма да спрат в следващото десетилетие, ние предлагаме този законопроект, който малко да облекчи българската държава и да й даде възможност или на изпълнителната власт да реагира по преценка, така както правят другите западно европейски страни.
Преди да прочета мотивите искам да ви запозная с това какво става в останалата част на Европа при сирийския конфликт, либийския конфликт и всички близко източни конфликти, как реагират другите държави.
Например, извадила съм от Бюлетина на Върховния комисариат за бежанците на ООН следното:
„Франция депортира нелегални имигранти.
Френското вътрешно министерство съобщи, че планира да удвои броя на нелегалните имигранти и мога да ви дам литературната справка от 10 хиляди на 20 хиляди годишно.
22 януари 2013 г. Агенция Асошиейтед Прес.
„Франция експулсира рекорден брой имигранти.”
Миналата година (2013 г.) Франция е депортирала 36 822 имигранти. Това е най-високият брой, който е с 11.9% по-голям от броя на експулсираните през 2011 г.
Да видим 2012 г. какво е било. Агенция Франс Прес и вестник „Либерасион” (Liberation). Съобщението е от 1 октомври 2012 г.
„Франция експулсира рекорден брой имигранти.”
И отново виждаме, публикувано 2012 г., че през 2011 г. са експулсирани 32 912 нелегални имигранти – със 17.5% повече, отколкото през 2010 г.
Както виждаме, Франция всяка година подобрява рекорда си на експулсирани имигранти, чиито порядък вече достига 40 хиляди. Например, буквално преди няколко месеца, на 28 май от Кале, там където беше „Джунглата” – големия лагер, 650 души бяха натоварени на автобуси и експулсирани. Може да продължаваме. Същото става и в Довър и от другата страна на Ламанша, където още в момента, в който ги заловят на границата ги експулсират в техните страни на произход.
Моралната обосновка е преди всичко в това, че България няма възможност да издържа хиляди нахлуващи чрез трафикантските мрежи през Турция имигранти.
Второ, очертава се една картина на диверсия. Чуват се гласове, лобистки групи, които твърдят, че тези маси, които са неинтегруеми, колеги, аз съм обиколила всичките така наречени „Бежански лагери”. Там 2/3 от жените са неграмотни. Тези маси трябва да се оземляват или да отсядат в смесените региони, представете си. Тоест тук се цели подмолно едно уплътняване на мюсюлманското население в България с радикализирани елементи, тъй като, както знаем, те идват от лагерите на турска страна от турско-сирийската граница. Това е факт, медицински факт просто. Доказано е с хиляди репортажи във всички медии, включително, ако щете и „Ал-Джазира”. България не може да се справи, първо, да ги издържа, второ, да им осигурява работа, защото за българите няма работа, камо ли да други, с което ние не сме съгласни и трябва да се съпротивляваме на този подмолен опит да бъде подменена демографската картина и националната идентичност на българската нация.
Освен това, всеки един от тях, пресичайки зелената граница, тъй като 99.99% минават оттам, извършва двойно престъпление. Първо, преминава незаконно границата и второ, трафикира валута – контрабандира валута. Ние всички знаем, те дори се хвалят, един носел 18 хиляди долара, друг – 24 хиляди долара, на трети неговите сънародници във Военна рампа му открадната за една нощ 1600 евро и той получи инфаркт и почина. Откъде те имат тези пари? И ако имат такива пари, защо са решили, че България трябва да им осигурява условия за нормален живот, а не, например, Катар или Саудитска арабия, които всячески подпомагаха ислямската интервенция в Сирия. Защо мюсюлманския свят, който Бога ми, е достатъчно богат, дори и при срива на цените на петрола от последните два месеца, защо той не поеме своите събратя, които имат пълно верско, езиково, културно и етническа съвместимост с местното население. Нещо повече, тяхната религия ги задължава да го направят.
Не случайно започнах с Франция, Германия и Великобритания, които веднага след Либийската война демонстрираха Шенгенското споразумение и вдигнаха отново граничния контрол. Тези държави имат лостове да си помогнат. Те решават дали да пуснат дадена група, дали да я оставят или не. България в това отношение е беззащитна. Всеки стъпил на българска земя може да остане тук во веки. Той си остава завинаги наш. Особено, след като тук е регистриран, взети са му отпечатъци и т.н. в Елхово или където и да било на други места в центровете на гранична полиция. Например, миналата седмица, представяйки поредния пакет законопроекти, които затягат имигрантската политика на Великобритания, министър-председателят Дейвид Камерън каза така: „Край, точка на социалния туризъм във Великобритания.” И се похвали, че страната е дала 80 000 паунда, за да експулсира 200 български и румънски цигани. При положение, че той дори няма право да го прави, тъй като те са пълноценни граждани на Европейския съюз. А да не говорим за пакистанците, които минават през Ламанша и се опитват да стъпят на британска земя, те биват веднага експулсирани с хиляди. А тук става дума за граждани на Европа. 80 000 фунта стерлинги са дали, т.е. по 400 на глава на експулсиран, като, разбира се, от тях 200 лири са за самолета му и т.н., т.е. те пак ас останали във Великобритания и 200 в джоба, за да стигне до там откъдето е дошъл. Ние нямаме такава защита.
За това аз ви призовавам, ако щете в името на социалния мир, ако щете в името на етническия мир, нека да пощадим България от това цунами, от това зло, което нахлува по трафикантските мрежи на Турция и други близкоизточни държави.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Ташева.
Уважаеми колеги, този законопроект ни беше разпределен още на Временната комисия по правни въпроси. Затова той беше изпратен за становища и съгласуване от множество институции и организации. Междувременно всички становища бяха качвани на страницата на Комисията по правни въпроси, като постъпили становища.
Постъпило е отрицателно становище от представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците, от Омбудсмана на Република България, от Министъра на образованието и науката, от Министерски съвет- Държавна агенция за закрила на детето, от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, които съответно може да ги видите на сайта на парламента в подгрупата Комисия по правни въпроси.
Позволете ми сега да дам думата на колегата Кърджалиев да представи внесения от него законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 454-01-37, внесен на 07.11.2014 г.
Заповядайте.
Тунчер Кърджалиев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости, законопроектът, който представям на вашето внимание, има много странна съдба. Може би е един от законопроектите с най-странна съдба и траектория в Народното събрание. Той е внесен, поне в основните му части, с добронамереното желание да бъдат транспонирани две директиви в българското законодателство, респективно в Закона за убежището и бежанците от Министерския съвет през м. ноември 2013 г. Още тогава, първата седмица, аз бях част от Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите и председателствах тази комисия, имаше много сериозен отпор първоначалният вариант от страна на Агенция за закрила на детето, Върховния комисариат за бежанците, Върховна касационна прокуратура, Българския хелзинкски комитет и т.н. Тези възражения бяха свързани с непрецизираните текстове от Министерски съвет - от вносителя министъра на вътрешните работи, но поради това че е хармонизационен, поради това че транспонира не една, а две директиви на Европейската комисия, едната беше тогава с императивен срок до края на декември 2013 г. да бъде приета, с пълно единодушие, но при едно условие, се прие от всички комисии, включително водещата тогава Комисия по правата на човека и жалбите на гражданите, включително и на първо четене в зала от Народното събрание. Условието беше следното. Понеже възраженията, несъгласията бяха от най-различни посоки и то много съществени, включително възражение имаше и от Агенцията за бежанците, да се създаде работна експертна група, която да включва най-добрите (те не са много в България) експерти по бежанско право. Групата беше от 16-17 човека, като тази група имаше за задача в рамките на 2-3 месеца – максималният срок между първо и второ четене, да прецизира всички текстове така че и задачата за транспониране на директивите да бъде спазена и да се вместим долу-горе в срока, който повелява самото приемане на директивата.
Това беше екип, съставен от експерти на Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Агенцията за закрила на детето, Агенцията за бежанците, имаше експерти от Президентството, от Върховния административен съд, от Касационна прокуратура, от Българския хелзинкски комитет и други правозащитни организации, от Върховния комисариат на ООН за бежанци, референти от Народното събрание от 2-3 комисии. Получи се един добър продукт, който не предизвика никакви или почти никакви възражения с единични изключения на един-два члена и този текст беше приет с пълно единодушие на второ четене във водещата комисия, тогава Комисията по правата човека. Не стигна време, обаче, за приемане, имайки предвид и съдбата на предното Народно събрание. Въпреки моите писма до председателя тогава г-н Миков, че България подлежи на санкция от Европейската комисия, ако не спазим срока, въпреки писмото на Цветлин Йовчев, тогавашния вътрешен министър, до него със същата молба.
От м. април 2014 г. Република България има запитване от страна на Европейската комисия защо почти 5 месеца този законопроект с транспонираните директиви. Отговорът е бил, че в момента върви процедура между първо и второ четене. Сега не знам, възможно е вече и санкции да има поне на едната директива.
От 27 ноември имам едно писмо, т.е. изказването на комисар Димитрис Аврамопулос, който е с ресор „Миграция, вътрешни работи и гражданство”, който в своето изказване пред Европейския парламент акцентира на императивната необходимост да бъде транспонирана едната, а след това и другата директива в законодателството на всяка държава, като мотивите му са, че „солидарността върви ръка за ръка с отговорността. Всички държави членки трябва да работят за доброто функциониране на системата и пълното и ефективно транспониране на общата европейска система на убежището е абсолютен приоритет.”
Преди да внеса лично в качеството си на човек, който се занимава с този законопроект в предния мандат на Народното събрание, аз консултирах моята идея и с тогавашния министър Йордан Бакалов на вътрешните работи и с министър Вучков, и с Николай Чирпанлиев, като председател на Агенцията за бежанците, и с г-жа Петя Караянева, която е от Представителството на Върховния комисариат за бежанците към ООН. Никой от тях не възрази. Дори, напротив, някои могат да се сетят репликата на Йордан Бакалов от трибуната, когато му зададоха въпрос, „този законопроект трябваше да бъде приет вчера”, отговори той. Тогава внесох законопроекта, като мотивите ми бяха по-скоро държавнически подход и най-вече да не бъде пропилян трудът на всички тези експерти, които ви ги изредих и той да получи и съответната оценка, а и също час по-скоро да се стигне до приемането на тези директиви, за да не търпи Република България санкции. Внесох го аз, като бивш председател на тази комисия. В тази комисия почти никой не остана от предишните членове. От внасянето насам не видях възражения от нито една от изредените страни, това значи, че текстът е прецизиран, текстът е огледан от всички експерти и поради това е общо приемлив.
Само ще отбележа задължително, и на първо и на второ четене в Комисията по правата на човека с пълно единодушие бяха приети новите коригирани текстове. На първо четене в зала също с единодушие беше приет този законопроект.
Сега се учудих, че Комисията по правни въпроси е водеща. Всъщност траекторията и в 43-то Народно събрание е странна. Първо водеща комисия беше Комисията по вероизповеданията и правата на човека. След това с резолюция г-жа Цачева сменя водещата комисия – Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а след това с още една резолюция стигаме и до Комисията по правни въпроси.
Иначе по същество две директиви се транспонират. Тези две директиви, за една ви казах, че е със срок за приемане 31 декември 2013 г., т.е. закъсняваме с една година. А другата директива е със срок за приемане 26 юни 2015 г. Първата директива е от 2011 г. на Европейския парламент. Тя повелява понятия като „стандарт за международна закрила”, „единен бежански статут” и по-нататък условията за така наречената „субсидиарна закрила”, съдържанието въобще на термина „закрила”, основанията, субектите, а също така и основанията за прекратяване на производството и отказ за такъв статут. Тук за първи път се появяват понятията „заплаха за националната сигурност”, „обществен ред”, „обществено здраве” и ги има в отделните текстове.
Втората директива се води основополагаща и един от най-важните актове на Европейския съюз в областта на убежището – това, за което говори комисар Димитрис Аврамопулос. Тук се говори и директивата повелява по какъв начин да се уредят условията за приемане, стандарта на живот, опростяват се правилата и стават по-гъвкави по отношение на точно тези идеи. Нещо много важно, въвеждат се компенсационни мерки за държавата, когато има заплаха за национална сигурност, обществен ред, обществено здраве – това, за което и г-жа Ташева говори преди малко, разбира се, от друг аспект. Уреждат се нови, по-високи стандарти за права, въвежда се терминът „ограничено право за движение” и т.н.
За финал искам да споделя, че предложеният законопроект при всички случаи усъвършенства Закона за убежището и бежанците, като едновременно и го подобрява и отчита, обаче, и потребностите от практиката през последните една, две, три години на база на този асиметричен бежански натиск към Република България. От тази гледна точка смятам, че ще е много полезен.
Преходните и заключителните разпоредби променят, за да хармонизират и други закони в българската нормативна уредба – Закона за чужденците, Закона за българските лични документи, Закона за народната просвета. Закона за здравето и още няколко закона.
Съвсем финално изречение. Уверявам ви, понеже една година се занимавам с този законопроект, бежанското право е много деликатна, специфична експертна материя. За тази една година поне това разбрах, че в България има много малко експерти по бежанско право. Техният труд мисля, че е оценен имплементиран в този текст.
Разбира се, Законът за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците е отворен, ако междувременно, особено институциите, забележат необходимост от корекция, нова по-съвременна визия, предполагам, че няма да е проблем между двете четения да се приложат и те.
Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, д-р Кърджалиев. Преди да дам думата на гостите, че направя следното уточнение.
Действително законопроектът беше разпределен на други комисии. Сега не мога да кажа по какви причини и обстоятелства. Но за да не продължава едно евентуално вероятно бездействие и за да се придвижи тази материя, по която трябва да съобразим и срокове за прилагане, като подчертавам, че комисията нямаше много голямо желание да гледа законопроекта, за това поех ангажимента и изразих желание от името на Комисията по правни въпроси да се гледа в правна комисия, още повече, че при нас беше разпределен другия законопроект на г-н Волен Сидеров и група народни представители.
Позволете ми да дам думата на гостите за становища и позиции и по двата законопроекта. Заповядайте, ако имате желание. Ако нямате желание?
Магдалена Ташева:
Мога ли аз да взема думата.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз предлагам следния подход. Уважили са ни гости, да чуем тяхното мнение, след което ще дам думата на колеги и по двата законопроекта.
Заповядайте.
Росица Грудева:
Благодаря, г-н Председател. Казвам се Росица Грудева, Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция „Гранична полиция”.
Дами и господа народни представители,
Първо искам да взема отношение по законопроекта, внесен от г-н Волен Николов Сидеров. Предложеният законопроект и промените, които се съдържат в него, са насочени към отмяната на правната възможност за събирането на семейството на чужденец, който е получил статут по реда на Закона за убежището и бежанците. Тази правна възможност е въведена в сега действащия закон и тя е резултат от транспонирането на две директиви в областта на убежището, а именно Директива 2001/55 и Директива 2003/86 относно правото на събиране на семейството. Цитираните директиви са част от правния инструментариум на Европейския съюз и част от рамките на общата политика в областта на убежището, която включва и създаването на обща система за убежище.
В съответствие с чл. 15 от Директива 2001/55 и чл. 39а от Закона за убежището и бежанците е регламентирано правото на чужденците, които се ползват с временна закрила, да се съберат със своя съпруг и с техните ненавършили пълнолетие и невстъпили в брак деца. В този контекст и в случай, че се приемат предложенията в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците ще е налице неизпълнение на законодателството на Съюза и би се създала реална опасност Европейската комисия да започне процедура за нарушение срещу Република България.
Освен това, бих искала да допълня, че предложенията за отмяна на посочените текстове ще доведат и до нарушаване изпълнението на ангажиментите на Република България по множество международни правни актове, като Конвенция за защита правата на човека, Международния пакт за гражданските и политическите права, както и Конвенцията за правата на детето. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Грудева. Г-жа Чимова.
Нина Чимова:
Аз съм Нина Чимова от дирекция „Правно-нормативна дейност” на вътрешно министерство.
Ако може по втория законопроект. Действително това, което посочи г-н Кърджалиев е така. Внесеният законопроект се базира на един широк дебат в рамките на експертна работна група, която включваше представители на всички ангажирани институции от страна на държавната власт, а също така и неправителствения сектор, съдебна власт. Постигна се единомислие по отношение на текстовете, които се предлагат със законопроекта.
Подкрепяме принципно този законопроект, тъй като наистина с него се осигуряват неотложни национални изпълнителни мерки по отношение на така наречената квалификационна директива от 2011 г. Наложително е синхронизиране, както на понятията, така и на обхвата на международната закрила, основанията на за нейното предоставяне, което се постига именно чрез предложените корекции в действащия Закон за убежището и бежанците, който всъщност се опира изцяло на унифицираното европейско законодателство в областта.
В допълнение, с него се прилагат стандартите за прием на лица, кандидати за международна закрила, се осигурява отговор на така засиления миграционен натиск към страната ни. От една страна, се предлагат балансиращи мерки, насочени към интеграцията на такива лица, достъп до пазара на труда, възможности за обучение, правна защита на непълнолетни, защита на уязвими групи, мерки за интеграция, които се вписват успешно в приетите правителствени стратегии в тази посока в дългосрочен аспект – Национална стратегия за интеграция на децата, получили международна закрила. От друга страна, се търси един необходим баланс за така наречените „компенсиращи мерки”, а именно възможност за налагане на известно ограничение в производствата спрямо такива лица, които се прилагат много стриктно при спазване на принципа на пропорционалност, при спазване принципите за осигуряване достъп на такива лица до ефективни правни средства за защита, ефективен мониторинг, както от страна на администрацията в лицето на Държавната агенция за бежанците, така и от органите на съдебната власт, така че да се получи необходимия баланс.
Така че, законопроектът изцяло е в унисон с приетите законодателни актове от страна на Европейския съюз и още веднъж изразявам своята принципна подкрепа към този законопроект.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Чимова. Заповядайте.
Даниел Инджиев:
Казвам се Даниел Инджиев от Държавна агенция за бежанците.
По отношение на първия законопроект, който е внесен от г-н Волен Сидеров, към думите на колегите от Министерство на вътрешните работи бих добавил, че с предложените текстове по отношение на разпоредбата на чл. 34 относно събирането на семейство, премахването на този текст би довело до нарушаване на едно основно право, да един принцип за запазване целостта на семейството. В случай, че отпадне тази разпоредба, наред с липсата на хармонизация от страна на националното законодателство с европейското би се нарушил и този принцип.
А по отношение на другите предложения за промени в закона, свързани с временната закрила, от чисто практическа гледна точка бих искал да споделя, че независимо от това, че тези разпоредби са въведени при транспониране на Директива 55 от 2001 г., от практическа гледна точка такава временна закрила на територията на Европейския съюз не е въвеждана. Или тези текстове са мъртви текстове и не са намирали приложение. В случай, че отпаднат, това ще доведе до липса на хармонизация с европейското законодателство и в същото време няма да допринесе до постигане на целите, които г-жа Ташева изложи в нейните мотиви.
По отношение на другия законопроект, който е внесен г-н Кърджалиев, позицията на Държавната агенция за бежанците е, че подкрепя този проект и е изключително важно той да бъде приет навреме, за да бъде прекратена наказателната процедура по отношение на България поради липса на транспониране на квалификационната директива. Срокът за транспониране на директивата за прием изтича в средата на следващата 2015 г.
Освен това, предстои да бъде транспонирана още една директива, която урежда процедурата по разглеждане на молби за закрила или това е Директива 32.
Държавната агенция за бежанците има известно притеснение по начина, по който ще се изпълняват така заложените текстове в законопроекта и по-скоро по отношение на местата, които са от затворен тип, тъй като в законопроекта не се предвижда срок за влизане в сила на този закон, т.е. непосредствено след обнародването му в Държавен вестник, но създаването на тези центрове от затворен тип изискват време. И това са единствено притесненият на Агенцията по отношение на чисто практическото изпълнение на закон, като орган, който трябва да изпълнява разпоредбите на закона.
Като цяло ще се обсъдят вариантите и ще бъде направено предложение между първо и второ четене за конкретизиране на текстовете в законопроекта.
Принципно подкрепяме законопроекта, който е внесен от г-н Кърджалиев. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Инджиев. Колеги, имате думата за становища, въпроси, мнения, позиции и по двата законопроекта. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, уважаеми г-н Председател.
Въпросът ми е към г-н Кърджалиев. Ясно е, че със закона се синхронизира българското законодателство с европейското. Не видях в мотивите, обаче, необходими ли са финансови средства за да могат да бъдат въведени всички тези мерки, които описвате.
Казвам го и във връзка с това, което каза колегата от изпълнителната власт от Държавната агенция за бежанците.
Въпросът ми е необходими ли са финансови средства, какъв е техният размер. Те предвидени ли са в бюджета за следващата година, защото в противен случай ще приемем един закон, който няма да може да бъде прилаган на практика. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. За допълващ въпрос има думата г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Аз си мислех същото като колегата Митев. Само допълвам. Има ли сравнителна таблица коя разпоредба от коя директива в коя разпоредба в закона се транспонира.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Ако има други въпроси към вносителите. Заповядайте, г-н Нотев.
Явор Нотев:
Това, което породи досега зададените въпроси е смущаващото обстоятелство, че такава сериозна промяна и такъв сериозен законопроект се предлага персонално от г-н Кърджалиев, при цялото уважение към труда, който той е положил в рамките на една година, както ни убеди и аз нямам никакво съмнение, че това е така. Но така или иначе той е положил името си, авторитета си, подписа си под едни изключително сериозни ангажименти, които трябва да дойдат в отговор на наши задължения, да послужат за своевременното прекратяване на наказателна процедура, което поначало би трябвало да бъде грижа на институциите, които днес тук са изпратили свои представители. И в същото време институции, които трябваше да гарантират и да ни убедят, че тези промени, от една страна, са все още толкова актуални, колкото по времето на тяхното създаване, защото динамиката в ситуацията е такава, че ми се щеше да видя подписите на други вносители, най-малкото на институциите.
Пак повтарям г-н Кърджалиев, без съмнение към начина, по който е подготвен този законопроект, би могъл да ни посочи убедителни аргументи по времето, когато като председател на ресорната комисия наистина се е занимавал задълбочено с помощта на експертния капацитет на тези институции. Но какво се случва днес, аз лично не съм убеден и не зная какво ни предстои и какво е предложено да приемем.
В допълнение към въпроса на колегите. Финансовата обосновка. Кой стои зад финансовата обосновка? И сега вече бележката като юрист. Говорим за аргумент, че ние трябва бързо да реагираме. Нека подсещащата реакция и стимула към една такава бърза реакция да не е за сметка на качеството и прецизността в този акт. Не е това начинът да отговорим на опасността от зле приключила наказателна процедура по отношение на България.
Аз лично ще се въздържа да подкрепя този текст със съзнанието, че има вероятно много смислени предложения, но именно и заради експертния характер, за който говори вносителят и това, че са многобройни експертите, които биха могли в такива детайли и прецизност да навлязат. Смутен съм наистина от това, че вносителят е с една биография убедителна, но на бивш председател на комисия.
Въпросът ми е защо така се налага, а може би и към вас, и кой стои зад законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Г-н Кърджалиев.
Тунчер Кърджалиев:
Благодаря за въпросите.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, уважаеми гости, убеден съм, че имайки предвид необходимостта и то императивната необходимост тези директиви да бъдат транспонирани и то в кратък срок, включително изтеклия вече за директивата от 2011 г. и предстоящият да изтече през месец юни 2015 г. за директивата от 2013 г. българската държава, респективно в лицето на Министерския съвет, Министерството на финансите имат ангажимент за финансовото обезпечаване на транспонирането на тази директива.
Тук са два аспектите всъщност. Никой, убеден съм, не се съмнява, че са само два. Първият е, че европейското законодателство е приоритет. Вторият е допълнително отлагане, забавяне във времето на този законопроект по начина и алгоритъма, който вие споменахте да бъде предложен пак от Министерството на вътрешните работи, пак през Министерския съвет и т.н. – по-дългия път, не е невъзможен този път. Сигурен съм. Но аз съм убеден, че още няколко месеца ако минат, възможно е и вече да е осъществено и финансовото санкциониране на Република България, заради това че забавяме особено темите, касаещи първата директива.
И ще го слея с третия въпрос - защо персонално аз го внасям?
Аз казах в началото. Аз нямам претенции за авторство на този законопроект, но под мое ръководство тогава и по мое предложение беше събрана тази експертна група, уверявам ви с най-добрите по бежанско право и това е мнението на всички, този законопроект трябваше да бъде приет от предното Народно събрание. Заради всичко, което се случи, не само този законопроект, по уверенията на г-н Миков още 19 такива законопроекта са забавени във времето, не са транспонирани европейски директиви и Република България търпи санкции. Дори един-два законопроекта са забавени повече, отколкото този Закон за убежището и бежанците.
Не знам защо ги няма министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната агенция за бежанци или представители на Върховния комисариат за бежанците към ООН, но аз ви уверих и те могат да потвърдят при следващо четене или при следващо разискване. Аз ги запитах коректно ли ще е аз да го внеса и единственият аргумент беше да оценим труда на целия този екип и разбира се, това да е в унисон със задълженията, които Република България на базата на подписването на Договора за функциониране на Европейския съюз трябва да изпълнява, като ги имплементира тези директиви в нашето законодателство.
Дебело подчертавам и го направих още в началото. Аз не се чувствам най-големия експерт в тази сфера. Благодаря ви за оценката, но аз бях своего рода организатора - този човек, който искаше да спазим сроковете и да не компрометираме европейския облик на Република България.
И на последния въпрос за сравнителната таблица. Има такава таблица. Тя беше актуална между първо и второ четене, когато се коригираше законопроектът. Аз ще ви я предоставя. Имам я при мен. Там изрично текст по текст е отразено коя директива какво повелява и кой текст от Закон за убежището и бежанците е пресъздаден, имайки предвид европейска директива точно там на това място. Има такъв текст. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на д-р Кърджалиев. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Реплика, насочена към колегите от комисията и към председателя на комисията.
Обстоятелство, което подчерта г-н Кърджалиев. Неясно и смущаващо е обстоятелството, изразяващо се в това, че отсъстват председателя на агенцията, министър, и институциите, чиято работа сте свършил, г-н Кърджалиев, както ни убеждавате, не са тук.
Тунчер Кърджалиев:
Благодаря Ви за оценката.
Явор Нотев:
Не са тук, за да застанат зад този проект, за да ни убедят, че ние правим нещо, което е съдържателно, съществено и гарантирано.
За това казах, че репликата ми е повече към председателя. За това може би ще трябва сами да се погрижим за това нивото на защита на внесените законопроекти и обсъжданите законопроекти да бъде гарантирано.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Преди да дам думата на г-н Хайтов ще кажа, че ние сме поканили институциите. Това че присъстват директори на дирекции, държавни експерти от съответните дирекции аз го ценя като подкрепа на съответната институция.
Заявявам ви, че поисках приоритетно да се гледат тези законопроекти и по молба на министър Вучков, пак казвам, който е притеснен от времето за изпълнение на изискванията по прилагане на европейското законодателство.
Г-н Хайтов.
Явор Хайтов:
Искам само да попитам има ли становище на Министерския съвет по законопроекта на д-р Кърджалиев. (Реплика: на МВР.) А на Министерски съвет няма?
Предс. Данаил Кирилов:
Министерският съвет не дава становище. Или внася законопроект или не внася законопроект. Пак подчертавам, смятам, че директор на дирекция е позиция и изявление на колеги в тази позиция е отговорно и е съгласувано с политическото и с административното ръководството на съответната институция.
Г-жо Ташева, заповядайте.
Магдалена Ташева:
Искам да кажа, че в България не нахлуват бежанци, включително и по смисъла на Закон за убежището и бежанците и Международната конвенция, приета 1951 г. мисля. И мога да цитирам чл. 4, ал. 4.
„Чл. 4 (4) От правата по ал. 3 не може да се ползва чужденец, търсещ или получил закрила, за когото има основания да се смята, че представлява опасност за националната сигурност или който, веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото.”
(5) Чужденец, влязъл не по законоустановения ред в Република България, за да поиска закрила, пристигайки направо от територия, където са били застрашени животът и свободата му, е длъжен да се представи незабавно на компетентните органи и да посочи уважителни причини за незаконното си влизане или пребиваване на територията на страната.”
Нито един от тези, които бяха наречени „бежански вълни” или натиск и т.н. не идват директно от територията, където е бил заплашен живота, или свободите му, или собствеността му. Тези хора минават през Турция, която е призната за демократична страна и където няма военни конфликти, нито социални. Турция е тази, която е трябвало да ги приеме и да прецени дали да им даде статут на бежанец или не. Турция не прави това. Турция не спазва Споразумението с Европейския съюз за реадмисия. И аз съм сигурна, че г-н д-р Кърджалиев нямаше да се усмихва, ако сега обсъждахме въпроса за нахлуването на руско езичните бежанци от Украйна в България.
Още повече, не знам към кого сте се обърнали да ви консултира по бежанско право. В България има такива експерти. Те вече дадоха мнение, включително и в по-популярни издания като „Правен свят” и доказаха, че масите, които нахлуват в България уж под претекст, че бягат от конфликта в Сирия (между другото половината от тях са от черна Африка, от Гана има няколко хиляди), че те не са бежанци по силата на международното право.
Така че хайде пак да не плашим българите и България как щели да им наложат финансови и пр. санкции. Нека да уважаваме интелигентността на нашия народ. Това е едно.
Съмнявам се също така, д-р Кърджалиев, че всичките ви експерти са били на ниво, като имам предвид, че част от тях са били от една частна организация, издържана от чужди правителства, която има печално реноме в България. Имам предвид Българския хелзинкски комитет.
И още един въпрос. В тези директиви, които ние трябва бързо да транспонираме, защото иначе над главите ни виси дамоклевия меч на брюкселската бюрокрация, влиза ли, отчита ли се по някакъв начин Директива 115 от 2008 г., която дава право да се депортират нелегални имигранти. Дава им се срок от 7 до 30 дни да напуснат доброволно и ако не го направят, те биват депортирани, т.е. експулсирани в страните на техния произход принудително. И аз мога да ви кажа какво се практикува в Европа. Например, Холандия приложи тази европейска директива и започна първо да глобява нелегалните имигранти по 3800 евро и след като ги подържаха в центрове от затворен тип 18 месеца принудително ги депортираха. Кога в България ще бъде транспонирана тази директива питам?
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Ташева. Процедура, г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, явно се изчерпаха въпросите по конкретните законопроекти, защото в момента осъждаме геополитиката, която е предмет на Комисията по външна политика и обсъждаме така наречените нелегални имигранти, които не са предмет на настоящия законопроект. Те са предмет на друг закон – Закона за чужденците в Република България.
Така че моля да прекратим дебата и да пристъпим към гласуване.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. Ще позволя на д-р Кърджалиев в рамките на три изречения и на колегата Грудева от дирекция „Миграция” на „Гранична полиция”, която предполагам иска да отговори на въпроса за Директива 115 от 2008 г. Заповядайте, д-р Кърджалиев.
Тунчер Кърджалиев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, уважаеми гости,
Г-жа Ташева търси конфронтация. Няма как на тази тема аз да се конфронтирам с когото и да е. И причината за това е фактът, че това са европейски директиви, по които не само Република България, а всички държави-членки, кой знае каква рамка за интерпретация, за тълкуване, за свободно приемане на текстове нямат. Поради тази причина и имайки предвид купа експерти, които ви цитирах, ако искате може и поименно да ви ги дам, имайки предвид тяхната експертиза аз съм абсолютно убеден и в целесъобразността, и в прецизността на всички текстове на законопроекта, който аз предлагам.
Визирате експерти от Българския хелзинкски комитет. Да, мисля че имаше един или двама, но те бяха част от цялото. Тук е мястото да кажа извън темата, че аз не споделям Вашата констатация за Българския хелзинкски комитет, но това може би при друг формат, друго събитие можем да го обсъждаме с Вас.
Имайки предвид, че кризата в Сирия е трета степен по класацията, по категоризирането на ЮНЕСКО за тип криза – човешка криза, а четвърта степен няма, приемам думите ви, че виждате ли 4-5 хиляди души от Сирия, които кандидатстват за някакъв статут в България като неуместни, имайки предвид, че близо 3 милиона са сирийците в други държави и то главно тези, за които Вие говорихте. (Нямам ангажименти към тях.) Дори нещо повече. Пак извън темата, но без да се конфронтирам, този тип изводи, този тип оценки дори, според мен, са библейско укорими.
А по отношение на Директива 115, тя въобще не касае темата. Тя не е предмет на обсъждане тук.
А старите директиви, които ние така или иначе навремето сме ги имплементирали в българското законодателство, губят своята сила, когато се приемат тези нови от 2011 г. и 2013 г.
Това исках да кажа. Извинявам се.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Кърджалиев. Заповядайте, колега.
Росица Грудева:
Благодаря, г-н Председател.
Бих искала да направя само едно пояснение, че директивата за връщане е транспонирана преди доста време в българското законодателство и тя е транспонирана в разпоредбите на Закона за чужденците в Република България, но тя има за предмет лица, които са в незаконен престой на територията на Република България. И аз мога да ви уверя, че всички механизми и всички опции, които дава тази директива за връщане на незаконно пребивавали граждани на трети държави се прилагат от службите за административен контрол на чужденците.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря и особено за краткия отговор.
Колеги, да гласуваме процедурното предложение на г-н Хамид за прекратяване на дебата. Който е за прекратяване, моля да гласува „за”. Дванадесет „за” прекратяване на дебата.
Който е против, моля да гласува. Няма „против”.
Въздържали се? Един „въздържал се”.
Прекратяваме дебатите.
Пристъпваме към гласуване на законопроектите по реда на тяхното постъпване в Деловодството на Народното събрание.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 454-01-8, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Който подкрепя на първо гласуване законопроекта, моля да гласува „за”. Един глас „за”.
Който е против, моля да гласува. Осем гласа „против”.
Който се въздържа, моля да гласува. Четири гласа „въздържал се”.
Не се приема законопроектът на г-н Сидеров на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 454-01-37, внесен от Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 07.11.2014 г.
Който е за законопроекта, моля да гласува „за”. Десет „за”.
Против? Няма против.
Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Приема се законопроектът на първо четене.
Колеги, благодаря ви за участието. Закривам заседанието на комисията.
Няма да ви занимавам с въпроси по т. Разни, както и с въпроси по планирането.
Председател:
Данаил Кирилов