Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 6

Днес, 13.01.2015 г., вторник, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерския съвет – Меглена Кунева, заместник-министър председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси; от Министерството на правосъдието –Христо Иванов, министър на правосъдието, Петко Петков, заместник-министър на правосъдието, Надежда Йорданова, началник на кабинета на министъра на правосъдието и Атанас Славов, съветник на министъра на правосъдието; от Прокуратурата на Република България – Сотир Цацаров, главен прокурор; от Висшия съдебен съвет – Юлиана Колева, член на ВСС, председател на Комисията по правни въпроси, Каролина Неделчева, член на ВСС и Незабравка Стоева, член на ВСС; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Димана Йосифова, инспектор; от Върховния касационен съд – Таня Райковска, изпълняващ функцията председател на ВКС; от Върховния административен съд – Боян Магдалинчев, заместник председател.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Преди да открия първото за тази година заседание на Комисията по правни въпроси, позволете ми да ви честитя Новата година, да пожелая здраве, професионален успех, кураж, много късмет. Дано започващата година да бъде достатъчно силна, да донесе полза на държавата, на институциите и най-вече на хората. Дано да се развие и държавността и да се подобри положението на хората, да излезем от мизерията и страха и да вървим напред. Живи и здрави!
Получихте покана за настоящото заседание на правната комисия. То беше обявено още преди Коледните празници. Поканата е отправена повече от 24 часа преди самото заседание. Получили сте по електронна поща и решението на Министерския съвет с Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система така, както е била одобрена от Министерския съвет.
Предложението за дневен ред е:
Обсъждане на Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, № 402-00-23, внесена от Министерски съвет на 18.12.2014 г.
Предложението е да разгледаме тази важна, значима стратегически и перспективна, бих казал, тема и доклад, поради което ви давам думата за становища по дневния ред. Няма желаещи. Подлагам на гласуване. Моля колегите, които са за дневния ред, да гласуват „за”. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред се приема.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости, във връзка с формулировката на точката дотолкова доколкото, както виждате решението на Министерския съвет е:
„1. Приема Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.
2. Предлага на Народното събрание да разгледа и одобри Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.”
За това може би точката от дневния ред трябва да се формулира проект за одобряване, а не само обсъждане, тъй като реално ние трябва да приемем проект за решение и пленарна зала трябва да приеме такова решение, с което да се одобри или да не се одобри евентуално тази стратегия. Може би трябва да се предложи такова решение, ако няма подготвено.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, аз подкрепих включването на точката в дневния ред на правната комисия, изхождайки именно от формулировката й, а именно обсъждане на актуализираната стратегия. Според мен, един толкова важен документ би следвало наистина да получи широко обсъждане в парламента с участие на всички институции, които имат отношение към темата, всички звена и структури на съдебната власт, на изпълнителната власт, неправителствени организации правозащитни. И може би в този ред на мисли днес да стартира обсъждането на актуализираната стратегия и то да продължи на поне още едно заседание на правната комисия. Тук е мястото за обсъждане на този изключително важен документ.
Освен това, ние наистина бяхме уведомени като народни представители, че ще има заседание на Комисията по правни въпроси между Коледните и Новогодишните празници. Дневният ред стана ясен вчера. Доколкото разбирам и представителите на различните институции са били уведомени някои от тях буквално в последния момент, преди часове, което не знам доколко предполага пълна готовност за едно детайлно обсъждане на стратегията за реформа в съдебната система. Така че, аз лично подкрепих тази точка, изхождайки от позицията, че ще започнем обсъждане, което няма да претупаме и което ще продължи и с оглед на готовността на институциите да формулират мнения и с оглед на възможността на неправителствени организации да се включат в тази дискусия.
Така че, аз предлагам да остане така, както е формулирана точката за дневен ред на заседанието.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз ще подложа на гласуване предложението на г-н Казак така както го направи, като предварително заявявам, че действително правно формално коректното е неговото предложение. Въздържали сме се обаче да използваме този израз по ред причини, които вероятно в дебата по същество ще бъдат изложени и не бих искал в предварителен порядък да ги коментираме.
Това е предложение на Министерския съвет. Стратегията беше предложена и във формата, организиран от Висшия съдебен съвет в смисъл, че ние не сме длъжни да приемаме с решение стратегията. Но това е предложение на Министерския съвет, което е добре да обсъдим и случай, че решим, законодателният орган да се произнесе с решение по този планов документ.
Не искам да излагам и другите съображения. Разбирам и тезата на г-жа Манолова, която тя представи. Смятам, че това е тезата на опозицията.
Колеги, моля да гласувате. Който е за предложението на г-н Казак, моля да гласува „за”. Десет „за”. Който е против? Няма против. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Предложението на г-н Казак се приема, но той държи да направи уточнение.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, държа да направя уточнението, че моето предложение не е в стълкновение с това на колежката Мая Манолова, а те се допълват. Аз нямам нищо против и също смятам, че този толкова сериозен акт трябва да подлежи на едно широко и доста задълбочено обсъждане, което би било добре да бъде по-дълго, отколкото едно заседание. Но в крайна сметка мисля, че трябва да е ясно и това е желанието и волята на Министерския съвет, приемайки и изпращайки тази актуализирана стратегия към Народното събрание, тя да бъде одобрена или неодобрена, т.е. да получи някаква форма на санкция от страна на законодателния орган. Мисля, че трябва да е ясно кой застава политически зад тази стратегия и кой не, а това може да стане единствено и само чрез формално гласуван под формата на одобрение или неодобрение. А дали това ще стане днес или в края на един по-дълъг процес на обсъждане, нямам нищо против. Напротив, споделям това мнение. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак.
При това положение коректно ли ще бъде да дефинираме точка първа – единствена, от дневния ред, като:
Обсъждане на проект за решение за одобряване на Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, № 402-00-23, внесена от Министерски съвет на 18.12.2014 г.
Уточнявам, че с оглед на позициите, с оглед на необходимостта от дебат нека изначално да не предопределяме дължината на обсъждането и на дебата. То ще е точно толкова продължително, колкото е необходимо.
Позволете ми да ви представя гостите на заседанието на Комисията по правни въпроси по единствената точка от дневния ред: г-н Христо Иванов, министър на правосъдието, г-н Петко Петков, заместник министър на правосъдието и г-н Атанас Славов, съветник на министъра на правосъдието.
Уточнявам, че вицепремиерът г-жа Меглена Кунева, заместник-министър председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси изрично предупреди, че закъснява и помоли да не я изчакваме и да открием заседанието.
Г-н Сотир Цацаров, главен прокурор на Република България.
От Висшия съдебен съвет – г-жа Юлиана Колева, член на ВСС, председател на Комисията по правни въпроси, г-жа Каролина Неделчева, член на ВСС и г-жа Незабравка Стоева, член на ВСС.
От Инспектората към Висшия съдебен съвет – г-жа Димана Йосифова, инспектор.
От Върховния касационен съд – г-жа Таня Райковска, изпълняващ функцията председател на ВКС.
От Върховния административен съд – г-н Боян Магдалинчев, заместник председател на ВКС.
Благодаря на гостите, че успяха да реагират своевременно. Уточнявам също така, че поканата от страна на Комисията по правни въпроси беше потвърдена вчера по обяд, т.е. не е била отправена в днешния ден. Поканите бяха потвърдени като време и като място вчера по обяд. Благодаря на всички ръководители на съответните институции, че така са преустроили графика и ангажиментите си, за да успеят да участват в работата на заседанието на Комисията по правни въпроси.
Предлагам дебатите да протекат по следния начин. Да дадем възможност на министъра на правосъдието и съответно на представителите на правителството да представят приетия от Министерския съвет стратегически документ. Да дадем възможност на гостите да изразят становище, съобразно компетенциите, функциите и представителните си правомощия, след което да имаме възможност за дебат и дискусия.
Имате ли друго виждане за начина на протичане на дискусията. Приемам, че имаме консенсус по този въпрос.
Г-н Министър, заповядайте.
Христо Иванов:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаема г-жо изпълняваща длъжността Председател на Върховния касационен съд,
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми г-н Заместник-председател на Върховния административен съд,
Колеги от Висшия съдебен съвет,
Благодаря много за възможността отново и в този формат да обсъдим стратегията все по-широко стратегията за съдебната реформа. Аз няма да навлизам прекалено много по съществото на документа, защото предполагам, че това по-скоро в дебата ще се случи, а само няколко неща за неговата история бих искал да кажа.
На първо място, и това винаги го подчертавам, този документ е завършекът на едно усилие на няколко поредни правителства. И за мен лично това е много важно. Документът актуализира стратегия, която е изработена и приета по времето на г-жа Маргарита Попова като министър на правосъдието, след което нейната актуализация започна при г-жа Диана Ковачева и продължи при г-жа Златанова и ние в служебното правителство я доведохме до завършен вид, който беше приет от Министерския съвет сега.
Аз като експерт съм имал възможност да работя с всички изброени колеги в Министерството на правосъдието и в това отношение за мен е много важно, че този документ наистина е едно колективно усилие. Казвам това, защото много ми се иска и се надявам да успеем да намерим начин да продължим в същия този дух, т.е. съдебната реформа да бъде пред скоби, независимо от политическите разделения. Ние някак си можахме в най-горещите дни на политическо противопоставяне и обществено противопоставяне миналата година да продължим да работим с г-жа Златанова по този документ. Надявам се, че и сега в парламента ще можем да запазим този дух.
На второ място, някои от предложенията в този документ биха могли да бъдат осъществени в по-ограничен вид както с изменения в Закона за съдебната власт, така и в по-разгърнат вид с поправка в конституцията. От тази гледна точка също за мен е много важно да опитаме и тук в този дебат да напипаме вярното ниво, на което да се фокусираме наистина, за да можем да изчерпим необходимостта от съдебни реформи, които толкова дълго време занимават обществото ни.
Този документ има няколко цели:
Той на първо място естествено иска да отговори на нашите вътрешно политически и обществени необходимости от реформа в съдебната власт. Опитвали сме се при изработването на конкретните предложения да имаме предвид и конкретни проблеми, които сме имали през последните години отново независимо от това кой е бил на власт. Отношенията между изпълнителната власт и съдебната власт, между политическата система като цяло и съдебната власт в България винаги са били проблематични. И аз, и като експерт, и като министър винаги съм казвал, че в крайна сметка проблемът за зависимостта в съдебната власт има своя корен и в политическата система и във взаимоотношенията между тези две власти. В този смисъл за мен основния разговор, особено тук в парламента, който трябва да водим е разговорът за това как да преодолеем тези негативни традиции и да излезем от тези затворени кръгове, в които обществото ни се върти толкова години.
Освен това, този документ трябва да отговори и на критиките на Европейската комисия в нейните доклади в рамките на механизма за наблюдение и сътрудничество. Знаете, че следващият доклад се очаква в края на януари или в началото на февруари. Най-вероятната дата към момента, това засега е неофициално и моля журналистите да не го приемат като някаква прекалено голяма новина, но най-вероятната дата е около 28 януари. Знаете, че Европейската комисия приема докладите в сряда, когато са заседанията на колежа на комисарите и това ще бъде в някоя от средите. От тази гледна точка е и това решение, което парламентът ще вземе и вие ще вземете. Бързането или небързането с обсъждането на този документ има своя проекция и върху това какво послание искаме да отправим към Европейската комисия. Не съм тук, за да настоявам да избързвате и да претупвате дискусията, в никакъв случай. Просто отбелязвам, че има и това съображение.
На трето място този документ трябваше да послужи като основа за одобряване на оперативна програма за добро управление. Тоест, много от материала, който ще видите в нея е специфично създаден, за да може да обоснове конкретни програми през следващите седем години от следващия програмен период. Стана дума и Министерството на правосъдието и парламентът беше критикуван за това, че като неодобри допълнително исканите 33 млн. лв. за бюджета на съдебната власт фактически отказа да финансира съдебната реформа. Това не е вярно, въпреки че тези средства бяха необходими и ако бяхме в по-добро финансово положение наистина щеше да бъде много добре да бъдат отпуснати на съдебната система, но ние се надяваме чрез този документ да можем да осигурим финансиране за развитието на институтите на съдебната власт, за обучение чрез Програма добро управление, която вече е одобрена, така че в това отношение документът изпълни своята роля и аз много се радвам за това. За следващите 7 години има един не малък обем европейски средства за реформа и реформата е финансово осигурена.
Документът разглежда поредица от проблеми. Той се занимава, както със структурни въпроси, които са наболели, основно около организацията и структурата на Висшия съдебен съвет. Занимава се и предлага конкретни решения на проблемите, свързани с корупцията. Но този документ има към себе си, как да кажа, близнак - нещо което го допълва, което не стана в пълнотата си част от този документ, макар и документът, приет от Министерския съвет да отправя препратка към предложенията на Главния прокурор за вътрешна реорганизация на прокуратурата. Аз много се радвам, че г-н Цацаров е тук и вие ще прецените до каква степен да влезем в тази тематика, но за мен от политическа гледна точка, когато ние мислим за реформа, предложенията, които прокуратурата направи, са неделима част от темата и от нашата обща визия за съдебна реформа. Не е необходимо на вас като парламентаристи с опит да ви привличам вниманието към факта, че за първи път прокуратурата излиза с толкова конкретни предложения за реформи. Струва ми се, че това е още един индикатор за това, че наистина е назряло времето да се занимаем с тези теми.
От гледна точка на съображенията за време и за парламентарно време, позволете ми също да направя една ремарка. Вие ще прецените. Можете да обсъждате този документ текст по текст и да инвестирате голямо парламентарно време в него, а може и да запазите това парламентарно време за момента, в който ще трябва същите идеи вече да ги обсъждаме като конкретни предложения за изменения в Закона за съдебната власт, за изменения и в други закони и евентуално в Конституцията. В крайна сметка за всички е ясно, че парламентарното време е достатъчно ограничено и въпросът е къде искаме да поставим тежестта на обсъждането. Аз съм тук, за да чуя този дебат, независимо от това в какъв формат той ще протече оттук нататък и какво решение ще се вземе, ангажиментът на Министерството на правосъдието е когато започнем работа по конкретни предложения за изменения в Закона за съдебната власт и други закони да отчетем това, което е било казано, особено от колегите в парламента. По възможност форматирането на групите да бъде такова, за да участват, както институтите на съдебната власт, така и представители на парламента, така че да търсим възможно най-голям консенсус. Разбира се, ако имахме пълен консенсус по всичко, вероятно съдебната реформа изобщо нямаше да има нужда от нея, така че ще има някакви точки, по които ще се различаваме. Важното е да има дебат в това отношение.
С това аз мисля своите ремарки да ги огранича, за да може при обсъждането на конкретни проблеми, които ще повдигате, да взимам пак думата и да запазя времето си за това. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Министър. Правя уговорката, че когато дойде вицепремиерът Кунева и ако пожелае би следвало и тя да има възможността за становище. А сега позволете ми да дам думата на Главния прокурор, ако той желае.
Г-н Главен прокурор, преди да започнете изложението си, защото Министърът спомена и коментира Вашето предложение и писмено становище, писменото становище беше на сайта на Министерството на правосъдието, т.е. то беше достъпно там. Колегите, които бяха на обсъждането, организирано от Висшия съдебен съвет, също имаха възможност да се запознаят с него. Това становище го получихме и по парламентарни групи и също имахме възможност да се запознаем. Г-н Главният прокурор го е изпратил изрично и до Комисията по правни въпроси, съобразявайки насрочването на днешното заседание. Ако желаете, ще го размножа за всеки един от вас. Ако смятате, че сте запознати? То е същото плюс Глава шеста „Прокуратура”. Тук е дадена в синтезиран вид, т.е. предложените редакции са нанесени върху съществуващия текст.
Г-н Главен прокурор, извинявайте и заповядайте.
Сотир Цацаров:
Уважаеми дами и господа, благодаря за възможността да присъствам тук и благодаря за възможността пред вас да бъде представено, макар и съвсем накратко, виждането на прокуратурата.
Преди това правя две основни уговорки:
Първата е, че няма да коментирам пред вас предложенията на прокуратурата такива, каквито те са изложени и разбира се, предварително обсъдени с прокурори и следователи. Те са публично достъпни, както на сайта на Прокуратурата, така и на сайта на Министерството на правосъдието. Изпратени са така, както Председателят на комисията посочи, поради което не смятам да губя вашето време като ги преразказвам отново.
Втората уговорка, която ще направя, е, че съзнателно ще прескоча тази част от стратегията или съзнателно ще спестя коментарите си по част от стратегията, която засяга само проблемите на съдилищата. Мисля, че е коректно да го направя, най-малкото защото коректно е да дам оценка само на това, което касае общите проблеми на органите на съдебната власт и разбира се, проблемите на прокуратурата.
Нашата оценка за стратегията или за Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система такава, каквато тя е представена, като обща оценка и ако трябва да я изразя с една дума е позитивна.
Становището на Прокуратурата, за което стана дума, по-скоро е становище по проекта за стратегия, сочи наличие на съвпадение на основни моменти на вижданията, които съществуват, т.е. нашите и на авторите на стратегията за насоките и целите на реформата. Бих казал, че основното съвпадение е свързано с възможността за преструктуриране на Висшия съдебен съвет на Колегия на съдиите и Колегия на прокурорите и следователите и всички следващи от това решения, свързани и с назначаване и освобождаване на магистрати, и с дисциплинарна отговорност, и с различни отделни етични кодекси на съдии и прокурори, дори с оформянето на съответни такива структури в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Точно по тази причина няма да се спра и няма да излагам пред вас подробно това, по което позициите ни съвпадат, а за да бъде съвсем пестяща време и конструктивна дискусията бих изложил пред вас това, по което определено съществуват различия между становището на българската Прокуратура и становищата, които са изложени или тезите, които са изложени в стратегията.
Първото различие касае модела на Висшия съдебен съвет. През 2007 г. ние преминахме и това е известно на всички вас, а мисля, че в тази зала има хора, които са непосредствени парламентарни участници в тези събития и приемането на тези изменения в Закона за съдебната власт, преминахме от модела на непостоянно действащ Висш съдебен съвет към постоянно действащ Висш съдебен съвет. Всеки от моделите има своите плюсове и своите минуси. В конкретния случай се предлага непостоянно действащ Висш съдебен съвет. Моето основно и на колегите ми несъгласие дори не е толкова свързано с този модел, като изрично посочвам, че според нас това в никакъв случай или тази формулировка не следва да бъде някаква форма на прекратяване мандата на действащия Висш съдебен съвет, защото би било политическо, а не прагматично решение. Но предлаганият модел, според мен, е една доста странна смесица. Той е модел на непостоянно действащ Висш съдебен съвет към който действат постоянни комисии от магистрати, най-малко две – тази за дисциплинарните производства и тази, да я нарека, кадрова или щатна комисия. Лично аз смятам, че такъв модел е по-вреден и от всеки от двата модела. Той подменя волята на членовете на един непостоянен Висш съдебен съвет с волята на членовете на комисии, които членове на комисиите не са избрани така, както са избрани самите членове на Висшия съдебен съвет от съдебна и съответно от парламентарна квота.
Втората група бележки са свързани (аз мога да ги развия съвсем конкретно и съвсем ясно, но не е мястото и не е времето сега) с тази част от проекта за стратегия, която касае самата прокуратура. Тя е озаглавена „Ефективна прокуратура”, като в нея са налице формулировки от типа на: „Изработване на нов организационен модел на Прокуратурата на Република България в рамките на съдебната власт, отчитащ включително: -разделянето на ВСС на две колегии;”
Аз не мога да предположа как разделянето на ВСС на две колегии ще повлияе на организационния модел на прокуратурата.
И по-нататък: „предложенията, обявени от главния прокурор и резултатите от дискусията по тях.”
Аз благодаря на министър Христо Иванов за това, което каза. То е истина. Ние сме работили в изключително тясно взаимодействие. Не страдам от някакво чувство на обида или как да го нарека, че моите предложения, като те не са мои, а са на колегите и са обобщени, трябва да фигурират тук, но тази препратка към предложенията на главния прокурор!? Аз очаквах, че поне ще видя в стратегията влезли предложенията или намерили място предложенията за децентрализация, включително и най-вече за отмяната на нормата, че прокуратурата е единна и централизирана и че всеки прокурор е подчинен на по-горе стоящия. За съжаление, виждам само една препратка.
По-нататък чета: „утвърждаване на съответствието на структурата на Прокуратурата на Република България с чл. 126, ал. 1 от Конституцията на Република България.”
Чл. 126, ал. 1 касае съответствието на структурата на прокуратурата и съдилищата. Единственото несъответствие към настоящия момент е липсата на административни прокуратури към административни съдилища. Ако това имат предвид авторите на концепцията, трябва да го кажат. Ако имат предвид нещо друго, също те трябва да го кажат. Така че в това отношение аз имам и колегите ми втора група възражения. И мисля, че текстовете, касаещи прокуратурата, се нуждаят от изключително стриктна редакция.
Третата група възражения основно са свързани с начина на формулиране на част от специфичните цели и част от резултатите, които резултати трябва да бъдат постигнати. Аз си мисля, че стратегията, колкото и да представлява стратегически документ, трябва да бъде документ, който да носи по-голяма степен на конкретика, защото, както е записано в нея, тя дава хоризонт от 7 години. При положение, че твърдим, че се нуждаем от реформа и конкретни неща, които трябва да бъдат направени, аз мисля, че трябва да бъдат подложени на много по-голяма конкретизация формулировки от типа на „оценка на ефективността на структурите на специализираното правосъдие” - а какво ще се случи с тях?
„Обществена дискусия за необходимостта от други промени в ЗСВ.” - Какви?
Или „други промени в модела на Висшия съдебен съвет” – какви?
„Трайно решение за статуса на следствието.” Всеки от нас го иска, ама какво? Нали тази стратегия трябва да каже какво е това трайно решение.
Отивам към края. Няма да ви отегчавам повече.
Мисля си и още нещо. Независимо от посоченото в стратегията, че неразделна част от нея е пътна карта, този документ се нуждае от преформулиране, което да бъде свързано с основни цели, срокове за изпълнението им, органи, които отговарят за това изпълнение, индикатори за това изпълнение, т.е. като крайни индикатори и т.н.
За съжаление, ако се запази в този вид този документ, той е изпълнен с добри намерения, той рискува да остане поредната общо формулирана стратегия.
Ако се върна на предната си група възражения, ще кажа, че за много от целите се дават толкова широки формулировки, че те могат да бъдат запълнени със съдържание според волята вашата, на следващото или на по следващото Народното събрание, каквато намери за добра и тя пак ще следва тази стратегия.
Последното, което бих искал да кажа е само едно изречение по същество, независимо, че не касае прокуратурата. По отношение на съдебните заседатели. В стратегията е останал изборът или връзката между съдебни заседатели и общински съветник. Становището на прокуратурата е, че тази връзка изрично трябва да бъде премахната, защото начинът на избиране на съдебни заседатели сега представлява форма на, да го нарека, не пряко политическо влияние, особено в малките населени места.
И най-сетне няколко думи, ако не съм прав, г-н Министърът моля да ме извини.
Становището на прокуратурата е по проекта за стратегия такъв, какъвто той беше представен пред Висшия съдебен съвет. Обсъждане на този проект бе организирано от Висшия съдебен съвет, не от авторите на стратегията. В Министерския съвет влезе този проект и излезе с решение на Министерския съвет. Аз разполагам с това, което е грубо казано излязло от Министерския съвет и съм изключително благодарен за рационалното решение на Министерския съвет да няма международна експертиза така както бе предвидено, срещу което ние имахме изключително силни възражения, а да съществува формулировката за „независима експертна оценка в рамките на механизма за сътрудничество и проверка”, каквото бе и нашето предложение. Но не това е естеството на изказването ми. Това е стратегия за реформа в съдебната власт. Това е стратегия, която засяга на първо място хората, които ще бъдат, както обект, така и субект на тази реформа – съдии, прокурори, следователи.
Нека да задам въпроса. Те в момента, ако не разполагат с възможностите да изискат или да помолят да им бъде изпратено с писмо документа във формулировката, в която той е излязъл от Министерския съвет, откъде могат да разберат какво е съдържанието на този документ.
Казано по друг начин. Аз призовавам към точни формулировки, към времеви граници, към прецизиране на формулировките и към обсъждане с участието на професионалната общност, защото твърдя, че активно такова обсъждане наистина не се проведе. Това не е опит в никакъв случай да се опитвам да акцентирам пред вас нужда от отлагане на приемането на тази стратегия. Казах и го заявявам. Аз подкрепям тезите. Смятам, обаче, че за да бъдат изпълнени, те трябва да бъдат максимално конкретизирани и определени във времето.
Благодаря. Ако съм до скучал, извинявайте.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Главен прокурор. За тази част, за която можем да отговорим на Вашия въпрос, но нека да я проверя, би следвало документът, който обсъждаме в момента, той да е качен в интернет сайта на Народното събрание. Няма да е в законопроекти, но ще е качен с този номер и тази сигнатура в правната комисия. Но нека да го проверя и конкретно ще отговоря.
Мая Манолова:
Тоест може да разполагаме с варианта, който сме си свалили от сайта на Министерството на правосъдието.
Предс. Данаил Кирилов:
Не. Разполагате с този вариант, който е одобрен от Министерския съвет и за това на e-mail имате разпореждането на Председателя на НС, за министър-председател Томислав Дончев е изпратено решението на Министерския съвет, самото Решение № 825 на МС от 18 декември 2014 г. и самия текст на Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.
Каня нашите гости, който иска да изрази становище на съответния съд или институция, имате възможността да го направите.
Заповядайте, г-жо Колева.
Юлиана Колева:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми поканени на тази дискусия,
Като председател на Правната комисия на Висшия съдебен съвет на мен ми е възложено от членовете на Висшия съдебен съвет да представя становището, като ще започна с тази технически досадна подробност, че нашето становище също е изградено върху проекта, който ние обсъждахме. Самата стратегия във вида, в който е приета от Министерския съвет днес до 12:00 часа не ни беше известна. Успяхме с разгадаване на сайта на Министерския съвет да я открием в позицията „Решения на Министерския съвет от 18 декември”. Но в крайна сметка това принципно няма да промени нашето отношение.
Предварително искам да кажа, че Висшият съдебен съвет се постара да прояви отговорност при организиране на различните дискусии и становища, за да може този проект за стратегия да достигне до колкото може повече органи на съдебната власт и отделни магистрати и те да изразят своето отношение към нея.
В тази папка, която ще предоставя на Комисията по правни въпроси за запознаване, са събрани становищата, които бяха изразени пред форума с изключително широко участие на магистрати, народни представители, министри на правосъдието от 2010 г. насам, членове – настоящи и бивши, на Висшия съдебен съвет и още хора, на които съдебната реформа не е безразлична. Освен това, в папката се съдържа и протокол от заседанието на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет, който се състои от неправителствени организации, имащи пряко отношение към цялостната работа на съдебната система и смятам, че всички тези становища ,които бяха изразени, биха били от полза за вас при вземането на решението си за одобряване на реформата.
Като цяло, аз ще кажа, че Висшият съдебен съвет принципно изрази подкрепа и одобрение на всички стратегически цели, заложени в реформата, а и на голяма част от мерките, които са заложени в нея. За да пестим парламентарно време ще кажа, че ще се спра само на тези моменти и части от стратегията, които предизвикват у нас резерви и ще се мотивирам накратко защо ние сме изразили своите резерви в тях. Между другото същите тези съображения са изложени на хартиен носител и се намират в тази папка, в която сме представили проекта за реформа със забележки и предложения към всяка една от мерките в реформата, към които имаме забележки. Тази част, която ние възприемаме безусловно, просто не сме коментирали в екземпляра, приложен в папката, защото намираме, че икономията трябва да бъде във всички аспекти, включително и от към говорене.
Стратегията получи принципното одобрение на Висшия съдебен съвет за неговото преоформяне, така да се каже, в две колегии. На нас, като административен орган, управляващ на една част от процесите в съдебната система не е чуждо мнението, че прокуратурата и съдът не могат да бъдат управлявани по един и същ начин поради спецификите в дейността и в структурата и във всички останали правила, които ръководят тези органи на съдебната власт.
Нашата забележка е към начина на провеждане на тази промяна и смятаме, че без конституционна промяна, уважаеми народни представители, тази промяна би създала напрежение в стабилитета на решенията на Висшия съдебен съвет или на всяка една колегия поотделно, когато бъдат взети. Защото виждате, че съществува спор не само между конституционалистите, а и между цялата юридическа гилдия в България по този въпрос. Ако само със законодателно изменение се премине към този модел на Висш съдебен съвет може да се окаже, че самите решения, които вземат отделните колегии по отношение на кариерното развитие, или на дисциплинарните производства, са застрашени и просто самите решения на тези колегии биха създали напрежение по отношение на своята стабилност, като актове на органа Висш съдебен съвет като цяло.
Освен това, когато се предприема тази стъпка, трябва да е ясно кои от решенията на Висшия съдебен съвет ще се вземат от колегиите и кои от Съвета като цяло. Защото без съмнение във функциите на Висшия съдебен съвет и в неговите правомощия се налага вземане на решения, които засягат всеки един орган, без значение дали е на съд или на прокуратура. Тези общи решения трябва да са отграничени ясно от другите, които ще се вземат от колегиите.
По отношение на идеята за постоянно или непостоянно действащ орган. Няма да повтарям думите на Главния прокурор, които според мен са много важни, че решението, взето за постоянно действащ орган на съдебната власт, който да изпълнява кадрови функции и функциите по решаване на бюджетните въпроси на съдебната власт и другите, с които той е натоварен, този орган трябва да е постоянно действащ. Всички като гледам горе-долу сме на възраст, в която добре си спомняме дебата, който беше развит в момента, когато се взе решение този орган да бъде постоянно действащ. В момента това решение, което се предлага от Министерския съвет вече под формата на стратегия, за нас е връщане- крачка назад, не е решаване на проблемите на Висшия съдебен съвет. Не че такива не съществуват.
Освен всичко останало, от момента, в който Висшият съдебен съвет е постоянно действащ, чрез няколко законодателни промени неговите функции са доста умножени и увеличени. Непостоянно действащият орган няма да реши въпросите на съдебната власт такива, каквито са заложени. Разбира се, има и такива модели в Европа, само че те не са натоварени с този обем от правомощия, с каквито е натоварен нашият Висш съдебен съвет. Това е, бих казала, много основно възражение спрямо предложенията, заложени в тази стратегия. И аз мисля, че те трябав точно на ниво стратегия да се обмислят, защото когато се заложи една идея в една стратегия, тази идея задължава след това изпълнителната власт да предложи, а законодателната да приеме съответните законодателни мерки за изпълнение на тази стратегия. Ако в този вариант се вземе решение за одобряване на стратегията, това ще означава, че изпълнителната власт ще трябва да разработи съответните законодателни промени именно за въвеждане на този модел на действие на Висшия съдебен съвет.
И още един аргумент в полза на нашите възражения в тази посока на стратегията. Това е становището на много голяма част от магистратите, които смятат, че този тип командироване на магистрати, за да участват в постоянно действащите комисии, които са под нивото на сесийно събиращите се членове на Висшия съдебен съвет, е изключително неудачен от тяхна гледна точка. Те ще бъдат откъснати за определен период от своята работа, без да бъдат извадени от съдебната система, т.е. те ще бъдат подчинени на своите административни ръководители. В същото време ще търпят изключително много и сериозни и не за подценяване неудобства, включително битови и професионални, в този период, какъвто и да е той (никъде в стратегията не се посочва за какъв период се предвижда те да бъдат трайно командировани), и освен всичко останало, ще натовари съдебната система и с допълнителни разходи за съответните командировки.
Не смятаме, че този модел е удачен вариант за ремонт на сегашните недостатъци на Висшия съдебен съвет, каквито ние също виждаме.
Една друга група от възражения и резерви са свързани с предложенията за промени в политиките по професионална етика. Ние разбираме, че това е една много сериозна слабост на системата като цяло и на Висшия съдебен съвет в реализиране на тези политики. Може би няма да е пресилено да се каже, че най-големите неуспехи на системата е да се справи именно с качеството на професионалната етика на магистратите в нея. Но на първо място смятаме, че разделянето на Етичния кодекс на два етични кодекса за магистрати не е удачно решение. Смятаме, че Етичният кодекс, етичните правила, правилата на професионалната етика трябва да бъдат еднакви за всички магистрати. Независимо от различните функции, които те изпълняват в тази единна съдебна система, тяхното професионално етично поведение трябва да се подчинява на общи правила. Спомняте си, че имаше период, в който (отново припомням модели през които съдебната система е минала) имаше различни етични кодекси. В крайна сметка препоръките на международните организации тогава бяха в обратната посока – създаване на единен Етичен кодекс. Друга тема е, че трябва вероятно да се обмислят не толкова правилата, които са в момента заложени, а празнотите в тези правила и механизмите, по които трябва да се следи за тяхното спазване от магистратите и от лицата, работещи в съдебната система като цяло.
На второ място, ние изразихме сериозна резерва по отношение на идеята за създаване на така нареченото помощно звено „Интегритет” към Етичната комисия на Висшия съдебен съвет. Сегашното ръководство на Прокуратурата знае за неудачите, довели до преоформянето на звеното „Инспекторат” към Върховна касационна прокуратура, занимаваща се с различни видове простъпки, да не кажа и съмнения за престъпни деяния от страна на магистрати. Ние имаме сериозни опасения, че при неудачен подбор на евентуалния персонален състав на едно такова звено, то би излязло извън контрол. Неговата дейност трудно би могла да бъде овладяна в рамките на една законова или с подзаконови актове регламентирана дейност. Смятаме, че много по-удачен вариант би бил да се предвиди засилване на административния и институционалния капацитет на местните етични комисии и на Етичната комисия на Висшия съдебен съвет, за да може тя да упражнява по-сериозен контрол спрямо спазването на правилата на професионалната етика от страна на магистратите. И в тази посока също сме направили предложение за изменение на съответния текст в стратегията.
Абсолютно сме съгласни с тезите, изразени в стратегията, че такива части от работата и на Висшия съдебен съвет, а и на съответните ангажирани органи, като части, които са принадлежащи към различните органи на съдебната власт, които се занимават с кадровото израстване и с атестирането на магистратите, трябва да претърпят промяна. Нашите наблюдения и еднозначните изводи са, че моделите, които бяха наложени с промените през 2010 г. и през 2012 г. са в положителна посока. Имам предвид въвеждането на конкурсното начало при кариерното израстване на магистратите и въвеждането на атестациите само като оценка за тяхното поведение, имаща значение съответно при кариерното израстване, при търсенето на дисциплинарна отговорност,при подбора на административни ръководители и въобще тогава, когато се налага преглед на качествата на даден магистрат. В тези модели, обаче, при нашата практическа работа бяха констатирани слабости, които ние сме идентифицирали и които сме представили на Министерството на правосъдието под формата на промени за изменение в съответните части на Закона за съдебната власт още през февруари 2013 г. За съжаление, до този момент по една или друга причина, вероятно повечето от тях са известни на вас, те не бяха представени нито като законодателни предложения, нито пък по някакъв начин привлякоха интереса на законодателния орган, за да могат те да бъдат придвижени като конкретна законодателна инициатива в Народното събрание. Това за нас е затруднение затова, защото тези части от Закона за съдебната власт носят със себе си празноти и противоречия, които спъват включително и нашата работа. Няма да се спирам на тях, естествено, защото не е това темата на обсъждането, но ние бихме искали те наистина да послужат като основа за някакъв вид дискусия в орган, който разполага със законодателна инициатива и колкото е възможно по-бързо да се придвижат, за да може действително тези слабости, които са съвсем конкретно определени и които с едно просто изменение на закона могат да бъдат отстранени с гарантиран по-положителен резултат от този, който имаме сега, да бъдат реализирани.
Същото се отнася и до дисциплинарното производство. Категоричното становище на Висшия съдебен съвет е, че дисциплинарни производства не могат да се развиват пред Върховния касационен съд, каквото е предложението в стратегията. Колеги, повечето от вас може би са запознати, но аз ще маркирам само, че административните ръководители и 1/5 част от членовете на Висшия съдебен съвет могат да отправят предложения за дисциплинарни наказания, ако установят съответно дисциплинарно нарушение. После Висшият съдебен съвет формира измежду членовете си дисциплинарен състав от трима члена. Законът незабранява и непредвижда отстраняване на предложителите от състава между който се избира на случаен принцип този дисциплинарен състав тричленен. Този дисциплинарен състав, който е тричленен, изразява своето становище, като отправя предложения до пълния състав на Висшия съдебен съвет дали да се наложи и какво наказание да се наложи или съответно да не бъде наложено наказание на съответния магистрат. И Висшият съдебен съвет взема своето решение. В тази ситуация се получава така че 8 души от членовете на Висшия съдебен съвет имат предварително изградено становище и те гласуват заедно с останалите до 25. Очевидно е, че бъркотията в дисциплинарното производство така, както ви я излагам, е налице. Но не смятаме, че чрез прехвърлянето на вземането на решение в една дисциплинарна комисия, която също е към Висшия съдебен съвет, и вземането на окончателно решение от Върховния касационен съд, който да формира дисциплинарен състав, това ще бъде решено. Нашата теза е, че не самите органи създават неудобството и липсата на състезателен характер в това дисциплинарно производство, а самият механизъм, по който то действа.
От друга страна, така както е изграден в момента Висшият съдебен съвет и чрез конституционното решение на Конституционния съд, според който Висшият съдебен съвет е вид административен орган, макар и особен, спрямо органите на съдебната власт, няма логика неговите решения да бъдат подложени на контрол от Върховния касационен съд вместо от Върховния административен съд.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Колева, позволявам си да се намеся във Вашето изложение. Наистина то беше пространно.
Юлиана Колева:
Разбирам какво искате да ми кажете. Това беше последната част от изложението, което исках да направя.
Накрая с едно изречение. С голямо неудобство имам голяма молба към членовете на правната комисия в този състав на Народното събрание. В продължение на много време Народното събрание в различни състави демонстрира незачитане на собствената си работа, подлагайки работата си на неприятния факт, че основният закон, с който то работи – Закона за нормативните актове, е толкова безнадеждно остарял, че той не може да контролира безразсъдната смяна на законодателството по повод и без повод и липсата на стабилитет на законодателството. Просто той не осигурява никаква система за стабилност и гаранции за стабилност на законодателния процес в българското Народно събрание. Много ви моля докажете, че наистина ние всички имаме воля за тази промяна, която искаме да направим чрез приемането на един нов Закон за нормативните актове и спазването му от страна на Народното събрание. Защото, ако държавните органи начело с Народното събрание прескачат този момент, а именно задължението тяхната работа да се контролира от закон, ние няма как да искаме от нормалните граждани да спазват законите на тази страна.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Може ли да направя две уточнения по повод на вашето изказване.
Голяма част от аргументите бяха със задълбоченост такава, каквато вероятно би следвало да бъде тогава, когато дискутираме конкретните изменения в Закона за съдебната власт. Вярно, разбрахме, че препратката към стратегическия документ е налице и следва да бъде съобразен.
Не разбрах в самото начало, за което моля да бъда извинен, поради което ще поставя въпроса това становище на Правната комисия на Висшия съдебен съвет ли е или на самия Висш съдебен съвет.
Юлиана Колева:
Това е становището на самия Висш съдебен съвет, а не само на Правната комисия.
Предс. Данаил Кирилов:
То е обсъдено, гласувано?
Юлиана Дончева:
Да, разбира се, обсъдено, гласувано и в папката, която ще ви оставя го има, като под всяка стратегическа цел и мярка имаме становище и предложения там, където се различават от становището, изразено в документа като цяло.
Предс. Данаил Кирилов:
Последно уточнение. Документът е качен така, както е одобрен от Министерския съвет на следващия ден, в който е постъпил в Народното събрание. Качен е на по-особено място – в раздела документи за пленарна зала, и е качен на 19 декември 2014 г. Тоест решението е от 18 декември, а от 19 декември документът е наличен на сайта.
Юлиана Дончева:
Не сме проявили достатъчно творчество при разглеждането на сайта на Народното събрание.
Предс. Данаил Кирилов:
Позволете ми, тъй като на два пъти казах, че вицепремиерът г-жа Кунева ще има възможност да вземе становище, в случай че тя има желание да стори това, да дам думата на вицепремиера Кунева.
Меглена Кунева:
Благодаря, г-н Председател.
Дами и господа народни представители,
Дами и господа, аз ще кажа две неща, които са политически. Политически в този смисъл, в който рядко използваме думата на български „policy”, неукрасени партийно - политика, която има за цел да придвижи един определен кръг неща от едно място до друго напред. Това е тази стратегия, която се предлага. Тя има, според мен, няколко много важни характеристики.
Първото е, че г-н Министърът я предлага с едно непретенциозно заглавие, че тя е осъвременена стратегия. Аз мисля, че това трябва да се оцени по справедливост. Защото ние сме много добри започвачи и доста лоши довършвачи. Лесно започваме някакви неща, но трудно ги довършваме. Аз искам да ви кажа, че съм впечатлена от факта, че Министерството на правосъдието иска да довършва, иска да стъпи на това, което е направено и да продължи да прави нещата в по-голям обхват, по-добре, разбира се. Това е естествен стремеж. И да ги прави в по-голямо съгласие. Това означава, че политическата среда за тази втора стъпка в стратегията би трябвало да я оценим като много благоприятна, защото тя е стратегия, която се стреми да събере подкрепа, да събере консенсус, а не да разделя. И много ви моля да го имате истински предвид това, като атмосфера, в която се надявам, че ще работим.
Може би, за да завърша най-неочаквано последната част от изказването за Закона за нормативните актове ми дава един мост, по който аз много искам да мина сега в това изложение. Става въпрос за оценка на въздействието. Оценката на въздействието на всеки акт, включително и на една стратегия изисква много време – 6-8 месеца. Аз искам да ви кажа, че ако на тази стратегия й се направи една истинска оценка на въздействието, на икономическото въздействие от стратегията, ние ще имаме изключително убедителни резултати. За сега аз мога да ви кажа по емпиричен път, че това е така.
Закъснях, за което се извинявам, защото заедно с министър Иванов и заместник-министъра на вътрешните работи имахме първата среща за годината с всички европейски посланици. Разбира се, че говорихме за инвестиции.
За мен тази стратегия не е просто да успеем да получим добра оценка в механизма по сътрудничество, което, разбира се, също си е цел, а заради икономиката. Няма друга посока, освен да създадем такава правна основа, че думи като „растеж”, като „инвестиции”, като „работни места” да се свържат с това, което, надявам се, вие ще направите, ние ще направим заедно с ваша подкрепа.
Приемането на стратегията е с много голямо значение не само вътрешно политическо, но и външно политическо. То е сигнал към инвеститорите. За това, макар и да се опитвам всячески да разделя приемането на България в Шенген и оценката за съдебната ни система, нека все пак да си кажем, че такъв положителен ефект от приемането на стратегията и работата след това по изпълването със съдържание на всяка нейна мярка ще донесе огромна политическа полза за България. Сигурна съм, че можем да работим за нея. Знам, че за да се отдели спорното от безспорното на юристите им трябва доста време. Но има безспорни неща. Нека да започнем да работим по тях. Нека да направим така, че тази стратегия колкото се може по-бързо да заживее и то благодарение на Народното събрание, благодарение на Народното събрание, а не просто защото изпълнителната власт предлага това и да започнем да изграждаме такива основи на съгласие, че да я направим наистина много устойчива. На нас част от нещата, които ни липсват, са свързани с постоянство и устойчивост на усилията.
Излишно е да казвам, но нека да го декларирам пред вас, че за мен усилията на министър Иванов са от много голяма важност за работата на всички. Те ще направят така, че институциите да се огледат в тази възможност, която стратегията дава да демонстрираме, че можем да работим заедно и искам специално да благодаря на всички магистрати, които са взели отношение, които са работили и които мислят позитивно.
Завършвам с молба. Нека да бъдем позитивни, когато сме направили някакви усилия, да кажем че е станало, да не се страхуваме да си кажем браво. До тук добре, а сега да видим каква е следващата стъпка. Да я видим тази следваща стъпка и да започнем да извървяваме този път, който наистина ще ни отведе там, където искаме да видим страната си.
Още веднъж благодаря. Аз съм на разположение, ако искате в някое от следващите ваши заседания да си говорим за една много важна инициатива на Европейската комисия „Върховенството на закона”. Тя е свързана с това, което вие работите и това, което и през стратегията ще направим. Основната част от усилията на първия вицепрезидент на Европейската комисията г-н Тимерманс, са свързани с това и ние буквално няма да можем да участваме в европейската политика, ако тази база, тази основа не я направим сега.
Още веднъж на добър час през годината и се радвам, че първата комисия, в която влизам, е вашата комисия. Би трябвало първата ми комисия да бъде външни работи и европейски въпроси. Аз мисля, че е добър знак, че започваме с вас и още веднъж сърдечно ви желая на добър час и лека работа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Заместник-министър председател и за пожеланията и за изложението. Позволете ми по молба на г-н Четин Казак да му дам думата, тъй като той има възможност да участва ограничено в заседанието на комисията, след което ще продължим с изложенията на гостите. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми дами и господа министри,
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет, представители на съдебната власт,
Уважаеми гости, съвсем накратко не случайно аз предложих да се уточни процедурата, по която протича днешния дебат и нейния краен резултат, тъй като пак повтарям за мен е много важно да се знае кой политически застава зад този документ и кой ще носи политическата отговорност за неговата реализация. Не случайно и Министерският съвет е изявил подобна воля, като е предложил Народното събрание да одобри с нарочен акт този проект на актуализирана стратегия.
Аз споделям всички досега направени забележки по отношение на краткостта на сроковете, в които този документ достигна тази финална фаза. Аз също имах възможност да присъствам на обсъждането на този документ, организирано в Съдебната палата от страна на Висшия съдебен съвет и тогава чух не малка част от забележките на представителите на съдебната власт и мисля, че такъв важен документ наистина трябваше да бъде подложен на много по-широко обсъждане, в по-дълъг порядък, за да могат да се чуят повече мнения на заинтересовани среди не само вътре, но и извън съдебната власт - адвокатура, неправителствени организации и да се проведе и една по-широка дискусия и в рамките на Народното събрание, тъй като наистина това е много важен, основополагащ документ относно бъдещото развитие на съдебната власт. Разбирам, че основният мотив аз това бързане е да изпреварим по някакъв начин януарския доклад или поне да отчетем по някакъв начин, че нещо сме направили дотогава. Но аз знам от опит и г-жа Кунева знае от опит, че подобни прибързани актове, с които искаме нещо да отчетем пред Брюксел не се отчитат кой знае колко положително или не променят предварителното решение, предварителната оценка на Европейската комисия. Така че за мен е по-важно наистина ние да обсъдим сериозно този документ. И аз мисля, че в него се съдържат много добри моменти, но и много сериозни моменти, които са меко казано спорни и се нуждаят от дискусия.
На първо място, за мен липсва всякаква обосновка на идеята да се преразгледа взетото решение през 2007 г. за постоянния характер на функциониране на Висшия съдебен съвет. Какви са мотивите, какви са основанията, какви са проблемите, които е поставил този модел на функциониране на Висшия съдебен съвет, та се налага сега отново да бъде преразгледан и ние да се върнем към модел на непостоянно действащ Висш съдебен съвет.
Още по-малко обосновано ми се струва и предложението, че Висшият съдебен съвет ще бъде непостоянно действащ, т.е. членовете му няма да заседават постоянно. Това означава, че те няма да напускат предишната си работа. Аз така го разбирам и така беше преди. Същевременно обаче ще има постоянно действащи помощни органи – комисии от действащи магистрати. За мен това е меко казано нонсенс. Самият Висш съдебен съвет няма да бъде постоянно действащ, а пък постоянно действащите му органи, спомагателни, като комисии ще бъдат постоянно действащи. И същевременно те ще бъдат съставени от командировани действащи магистрати. Не случайно бяха поставени въпросите как на практика ще се осъществи това.
На следващо място разделението на Висшия съдебен съвет на два колегии. Уважаеми колеги, вие знаете много добре, че във Висшия съдебен съвет освен представители на магистратите има и членове на Висшия съдебен съвет, които не са представители на нито една от магистратските гилдии – бивши адвокати, преподаватели по право и т.н.
Уважаеми колеги, вносители на тази стратегия, тези членове на Висшия съдебен съвет към коя от двете колегии ще се причислят. Към прокурорската или към съдийската? Фундаментален въпрос! Или ще ограничим за в бъдеще възможността въобще да се избират за членове на Висшия съдебен съвет юристи извън магистратските среди. Ако това е волята, тя трябва да се заяви ясно. Защото в Конституцията подобно ограничение знаете много добре, че не фигурира. В Конституцията е записано юристи с високи професионални и нравствени качества с най-малко 15 години юридически стаж. Не случайно и за това винаги Законът за съдебната власт не си е позволявал да ограничава конституционния законодател и като е дал възможност освен представители на магистратските среди във Висшия съдебен съвет да фигурират и други юристи. И в тази хипотеза ми се струва необосновано да се разделя Висшият съдебен съвет на подобни колегии, тъй като има там членове, които просто няма къде да попаднат и трябва да бъдат формално или машинално пришити към една от двете колегии. Тогава какво постигаме?
На второ място, защо трябва да се разделя? Какво поражда необходимостта да се разделя така стриктно Висшият съдебен съвет на две колегии? Не крие ли това рискове за допълнително обвързване на решенията, свързани с кариерното израстване, с дисциплинарната отговорност на магистратите с техните представители във Висшия съдебен съвет и в постоянно действащите помощни комисии към него съставени пак от техни непосредствени колеги от тяхната гилдия. Ако ние от една страна казваме, че целим да повишим независимостта на съдебната власт, първо и второ, на решенията на магистратите, от друга страни, ми се струва, че подобна тенденция отваря широко врата към обратния резултат, а именно все по-тясното обвързване на гилдиите на съдебното съсловие вътре в тях и заздравяване на връзките на неформална обвързаност и зависимости – колегиални, свързани с кариерното развитие и т.н. вътре в самите съсловия. Това са неща, които трябва сериозно да бъдат обсъдени. За мен тези идеи за радикални промени в структурата, във функционирането на Висшия съдебен съвет се нуждаят от наистина много сериозна обосновка. Защото да реформираме заради самата реформа без да сме наясно какви слабости са констатирани и какво ще постигнем, ако направим тази реформа ми се струва от най-съществено значение. Да ли ще отидем към по-добро или ще влошим ситуацията?
„Обществени механизми за контрол върху парламентарната квота и необходимостта нейният размер да бъде намален така, че да не крие риск за доминиране над професионалната.”
Уважаеми колеги, знаете, че размерът на парламентарната квота е фиксиран в Конституцията и той не може да бъде редуциран по друг начин освен с промяна в Конституцията, което знаете, че пък специално за Висшия съдебен съвет категорично не може да стане без Велико Народно събрание след съответното решение на Конституционния съд.
„Промени в статуса на председателите на Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и главния прокурор.”
Какви промени? Не е ясно какви промени. Просто нещо декларативно – променя статуса.
Не фигурира в стратегията в раздела „Актуализация на наказателната политика” ясна визия за това отиваме ли към приемането на нов Наказателен кодекс или оставаме със сега действащия. Просто ясно и категорично по този фундаментален въпрос трябва да има ясна визия какво правим. Подобна визия не се съдържа в проекта.
И не на последно място, уважаеми колеги, посочено е, че към проекта за стратегия е приложена пътна карта с ясен времеви график на мерките, които ще бъдат предприети. Но тази пътна карта реално липсва. Тя не е приложена де факто. Посочени са само някои общи фрази какво тя би съдържала и т.н. Това нещо също трябва да бъде представено. Трябва да е ясно какви конкретни законодателни мерки предлага правителството, за да видим накъде ще тръгне продължаването на тази съдебна реформа. В противен случай оставаме, както каза и Главният прокурор, на повече пожелателни твърдения.
На базата на всички тези аргументи ние от Движението за права и свободи ще се въздържим, ще гласуваме „въздържали се” по проекта за решение за одобряване на тази стратегия, тъй като на първо място ми се струва, че не е направен достатъчен анализ на плюсовете и предимствата на мерките, които са предвидени. Дискусията и дебатът не е достатъчно продължителен досега и този проект се нуждае от допълнително усъвършенстване на базата и на становищата, които чухме включително и днес от представителите и на Висшия съдебен съвет и на органите на съдебната власт. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Казак. Реплики? Няма. Беше поискано изказване от г-жа Райковска, изпълняващ функцията председател на Върховния касационен съд. Заповядайте.
Таня Райковска:
Уважаеми господа депутати,
Уважаема г-жо Вицепремиер,
Уважаеми г-н Министър, членове на Висшия съдебен съвет и колеги юристи,
Искам да започна своето изказване с известно уточнение.
Върховният касационен съд, предполагам че сте уведомени, не излезе със свое общо становище по представения ни проект на Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Ние съдиите от Върховния касационен съд разбираме тази задача, която седи пред обществото и очаквахме да бъдем събрани на пленум или на общо събрание, за да можем общо съдиите, които правораздават в трите колегии да вземат становище и да изготвят един общ документ. Тъй като това не се случи беше изпратен проект на становище от една от колегиите на Върховния касационен съд – от Наказателната колегия. Аз изцяло заставам зад това становище, което е изпратено от колегите съдии от Наказателна колегия. То беше изпратено на министъра на правосъдието, качено на сайта и то се отнася до тази част от стратегията, която е свързана с реформата, касаеща съдилищата и в частност наказателната политика.
Присъединявам се към това, което казаха колегите, което каза Главният прокурор, това, което се изтъкна и от г-жа Колева от Висшия съдебен съвет. Няма да повтарям своите забележки, но искам да посоча няколко за мен в лично качество важни неща, които трябва все пак да съобразим.
Ако направим справка какво означава стратегия, това е документ, който е глобален – една голяма политическа и правна рамка. Той трябва да съдържа само основните виждания в определена политика. Според мен, в тази част тази стратегия донякъде отговаря на това изискване. Тоест тя очертава все пак главните насоки, защото за първи път, откакто се пишат такива стратегии, аз виждам нещо толкова все пак подробно, ясно и точно. Вярно, ние сме юристи. Чухме критики, че няма детайли. Вярно е, че няма и срокове. Вярно е, че ще се наложат промени в закона, но така или иначе важните неща, които стоят пред обществото и пред нас действащите юристи, са казани в тази стратегия. Мисля, че всички ние ги разчитаме.
За първи път аз виждам толкова ясно изразено поддържане принципа за върховенството на закона, макар че не е изразено в детайли.
За първи път виждам поставяне на въпроса за ефикасност на правосъдието. Досега никой не си е позволявал такова нещо да спомене.
За първи път се говори за независимост на съда и за отстояване на независимостта. Друг е въпросът какъв ще бъде механизмът. Ние много добре разбираме, че това е въпрос, който ще трябва да се регламентира в Закона за съдебната власт и в други нормативни актове.
Според мен, посоката е правилна. Трябва да работим в посока за връщане доверието в институциите. И по този начин, обсъждайки, давайки гласност на тази стратегия ние ще покажем, ще дадем знак на обществото, че сме готови да продължим промените, ако трябва наново да се променяме. Защото никой не оспорва, че промени трябва да се направят. Въпросът е, че проблемите са много, те са натрупани и в един момент трябва да ги решаваме много бързо в оперативен порядък.
Аз също с добро чувство подхождам, защото за първи път се говори за бизнес климата в страната и за връзката му с търговското правосъдие. Макар че тук детайли липсват какво точно се има предвид, но наясно съм, че става дума за процедурите по несъстоятелност, вероятно става дума за промените в този регламент за несъстоятелност, който трябва и при нас непременно да бъде въведен, наясно съм, че трябва да говорим за несъстоятелност на физически лица – нещо, което е много важно и ние изоставаме по тази тема. Наясно съм, че трябва да говорим за бързина и срокове в правораздаването в тази насока, за да може да се усети как работим ние съдилищата и дали ние сме полезни на държавата и на бизнеса.
Според мен, би трябвало тогава когато стратегията се обсъжда под формата на изменение в различните закони тук в правната комисия да се дебатират тези въпроси, да се разглеждат в детайли, да се чуе тогава експертното мнение на съдиите, на действащите магистрати, за да може тези идеи, които в момента са в една обща правна рамка, да достигнат до всички и те да са в полза на обществото.
Според мен, тази идея за разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии е рационална. Разбирам каква е целта на вносителите, но поставяме същите въпроси. След като Висшият съдебен съвет има и членове, които се избират от друга квота, има лица, които не са прокурори и съдии, по какъв начин те ще участват в работата на Висшия съдебен съвет.
Отделно от това искам да ви обърна внимание и на следните факти. Има решение на Конституционния съд. Мога да ви цитирам много от тях. Но все пак, когато се тръгне към промени в законодателството, нека се види решението по Конституционно дело № 17 от 2002 г. Нека се видят и други решения. Там ще видите, че във връзка с изменение на Закона за съдебната власт Конституционният съд точно и ясно е казал дали общите събрания на съдиите могат да кадруват, по какви въпроси те могат да вземат решения, защото в тази стратегия се залага и на работата на общите събрания, и на гласуване и т.н. Тоест дали в един момент няма да попаднем в тази омагьосана рамка, при която имаме добри идеи, но имаме и други решения на Конституционния съд, свързани, както със статута на Висшия съдебен съвет, така и с работата на общите събрания на съдиите.
За мен също е много важно, че се акцентира, макар и индиректно, и по въпроса за натовареността на съдилищата. Този въпрос отдавна седи на вашето внимание. По този въпрос ние съдиите сме се обръщали към вас, защото когато говорим за натовареност, тогава ние се връщаме и към други проблеми – разумният срок на произнасяне. Виждате какво се случва с някои осъдителни решения, които са свързани точно с разумния срок.
В същото време, когато говорим за натовареност, правилно в тази стратегия се обръща внимание и на мотивиране на актовете на съдилищата.
Правилно се обръща внимание на обучението.
Правилно се обръща внимание на начина, по който се анализира практиката на европейските съдилища, за да се избегнат грешките.
Затова ми се струва, че по някакъв начин ние трябва да подкрепим идеите, да ги доразвием, да ги разширим и да съобразим действащата нормативна рамка към този момент, защото тези решения на Конституционния съд ми се струва, че в някои от посочените точки и планове в самата стратегия ще бъдат в разнобой с нашите добри идеи.
Това е накратко, което мога да ви кажа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Райковска. Г-н Магдалинчев.
Боян Магдалинчев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Министър,
Уважаеми депутати, народни представители, колеги, гости,
От името на Върховния административен съд изразявам позицията, че споделяме заложените в актуализираната стратегия изисквания за промени, които биха допринесли очевидно за икономическия растеж на страната, както бе казано от вицепремиера в нейното изложение.
Същевременно аз искам да споделя, че продължаваме да поддържаме позицията си, която изложихме и на 26 ноември при обсъждането на стратегията, която беше предложена от Министерството на правосъдието, проведено в Съдебната палата относно някои моменти, които ние считаме, че се нуждаят от по-голяма конкретизация и по-голяма яснота.
На първо място, продължаваме да поддържаме разбирането си, че е удачна идеята за създаването на две колегии във Висшия съдебен съвет – съдийска и прокурорска, но при условие, че то бъде свързано с конституционна промяна. Без конституционна промяна считаме, че тази идея не може да намери своето адекватно разрешение. Разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от Конституцията категорично сочат, че Висшият съдебен съвет като колективен орган трябва да приема решенията, свързани с предлаганите промени в стратегията и по-конкретно в Стратегическа цел 1, Специфична цел 1, подточка 1.1.1. от актуализираната стратегия относно вземане на самостоятелни решения от колегите по кариерни и дисциплинарни въпроси за съдиите, респективно за прокурорите и следователите. Висшият съдебен съвет се състои от 25 члена. Знаем неговия числен състав и начина на формирането му и решенията по тези въпроси, които се предлагат в тази специфична цел трябва да бъдат взети от името на Висшия съдебен съвет в това му качество, а не отделна колегия, било тя прокурорска, било тя съдийска.
Отделно от това, парламентарната квота във Висшия съдебен съвет по Конституция се състои от 11 члена. Тези 11 члена така и не става ясно към коя квота ще бъдат причислени – към съдебната или към прокурорската квота. Никой не може да наложи на парламента да отнеме неговата воля да избира от числения си състав лица, които гарантират приложението на Конституцията с изискването за високи професионални качества и юридически стаж от 15 години. Следователно реализирането на тази идея без конституционна промяна, според мен, би било трудно, да не кажа невъзможно.
Представата си само хипотезата, в която един дисциплинарно наказан магистрат оспори решението на съответната колегия или пред Върховния административен съд и постави въпроса за сезиране на Конституционния съд как би могъл конкретният съдебен състав или как би реагирал Върховният административен съд при такова искане за сезиране на Конституционния съд. Естествено е, че ще го отправи и ще се запита конституционно съобразна ли е тази промяна. Затова това е едно от нещата, по които ние изразяваме резерви в предложената актуализирана стратегия за съдебна реформа.
На следващо място, тук отново се постави въпроси за модела на Висшия съдебен съвет относно преминаването към заседаващ на сесии, подпомаган от постоянно действащи комисии към него, съставен от командировани за целта магистрати. Аз имах възможността да бъда член на Висш съдебен съвет в мандата от 1998 г. до 2003 г., който беше непостоянно действащ орган. Смея да кажа, че имаше и позитивни неща в дейността на този Висш съдебен съвет в този си модел, тъй като гарантираше по-малка численост, по-оперативно ръководство, по-малко разходи, по-малка администрация и т.н. Но същевременно категорично след промяната 2007 г. се тръгна по пътя за създаването на постоянно действащ Висш съдебен съвет. Връщането обратно, според мен, в обратната посока, не е правилният подход. Защото истината е, че чрез постоянно действащият Висш съдебен съвет нещата биха могли да се решават по-правилно и по-точно независимо от финансовите измерения, които има това.
На следващо място, за мен остава неизяснен статута с постоянно действащите комисии, създадени от командировани магистрати. Това на първо място е излишен разход на финансов ресурс. Това означава тези хора да бъдат постоянно в седалището на Висшия съдебен съвет, т.е. в София, битово да бъдат устройвани. Не е изяснен срокът на командироването на тези магистрати, на тези членове на постоянно действащите комисии.
На трето място, за мен остава въпроса за определяне на персоналния състав на отделните състави при конституирането на същия. Очевидно това е въпрос, който има за адресат Върховния административен съд. В тази насока трябва да се пристъпи към едно по-конкретно обсъждане на проблема. Много добре се знае, че Върховният административен съд фактически приютява в сградата си две съдебни инстанции в едно под един покрив. Той действа като първа съдебна инстанция и действа същевременно като касационна инстанция и разглежда делата по производствата по отмяна. В тези случаи формирането на постоянно действащи съдебни състави е обусловено от много други пречки, т.е. от хора, от съдии, които са участвали в съдебните състави преди. Очевидно това налага разбирането може би към създаването на една нова колегия, която да се занимава с касационните производства и производствата за отмяна. Но това е, според мен, организационен въпрос, който може да бъде решен и без конституционна промяна.
На следващо място, трудно бих могъл да разбера предлаганата идея дисциплинарно наказващата функция да бъде възложена на Върховния касационен съд. Аз споделям идеята, която беше изложена от г-жа Колева. По своето естество Висшият съдебен съвет е административен орган в хипотезите на назначаване, понижаване, преместване, освобождаване и дисциплинарно наказване на магистратите. Като такъв по Конституция на него е възложена функцията за осъществяване на съдебен контрол по отношение актовете на Висшия съдебен съвет за дисциплинарно наказване на магистратите. В това отношение само ще подчертая, че тази идея е в противоречие и с тълкувателно Решение № 2 по Конституционно дело № 9 от 2004 г. на Конституционния съд относно обхвата на върховния съдебен надзор, упражняван от Върховния касационен съд. Там Конституционният съд е казал, че Върховният касационен съд и Върховният административен съд при точното и еднакво прилагане на законите от общите и административните съдилища, според което върховният съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, осъществяван от Върховния касационен съд обхваща приложимите закони по всички категории дела без тези, по които Върховният административен съд осъществява съдебен надзор.
Без съмнение Висшият съдебен съвет, както казах, е административен орган и постановените от него актове, в т.ч. и актовете по налагане на дисциплинарни наказания подлежат на съдебен контрол от Върховния административен съд. В противен случай това би било в противоречие с Конституцията.
На последно място, в актуализираната стратегия във връзка с преследваните от нея цели не се виждат конкретни предложения за промени на Конституцията, за промени в процесуалните закони, за промени в материалните закони. Една стратегия, независимо че като стратегия тя има дългосрочна визия, в себе си трябва да съдържа и конкретни постановки, за да могат тези неща добре видени и да се следват стъпка по стъпка при тяхната реализация.
Според мен, като имаме предвид тези наши бележки по отношение на актуализираната стратегия, би могло за в бъдеще тя да бъде приета, но без съмнение с тези наши конкретни препоръки, които изложихме. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Магдалинчев. Приключваме ли с изложенията на гостите? Преминаваме ли към изказвания от колегите? Поставям въпроса като процедура – да ви уведомя как се движим във времето и съответно да решим как ще продължим. Като гледам изложението отнема доста време и при положение, че и колегите искат да се изкажат и ще имат такава възможност, след г-н Казак, който с оглед на обстоятелствата трябваше и вече се изказа, са се записали г-жа Манолова, г-н Филип Попов, г-н Славов. Прекъсвам изложението, за да насоча мисленето ви към следващото заседание на Комисията по правни въпроси, защото при всички положения ще имаме нужда от разширяване на времето. Засега обмислям варианта да ви предложа да имаме заседание в четвъртък след пленарното заседание. Освен това, имаше и критики, че не участва нито една неправителствена организация в настоящия дебат и предлагам за четвъртък да поканим и такива организации. Просто ви давам тема за размисъл, докато слушаме колегите.
Димитър Лазаров:
Предлагам сега да приключваме с изказванията на гостите и на колегите и да продължим в четвъртък тази седмица. Защото след изказванията е възможно да има реплики, дебати и за да е ползотворна дискусията, предлагам сега да приключим с представителите на Висшия съдебен съвет, които виждам, че искат да вземат думата и да продължим на следващо заседание в четвъртък.
Предс. Данаил Кирилов:
При положение, че имаме следващо заседание по този въпрос всички гости отсега са поканени да участват.
Колеги, имате ли възражения по това предложение? Мисля, че постигнахме консенсус по този въпрос след като няма възражения. Нека сега да дадем възможност на колегите да вземат становище. Ако има време, примерно до 17:15 часа да се изкажат и записалите се колеги народни представители, добре, ако не ще продължим дискусията на следващото заседание. Заповядайте.
Каролина Неделчева: член на ВСС
Уважаеми народни представители, благодаря за възможността да присъствам днес при обсъждане на актуализираната стратегия за съдебна реформа. Ще бъда съвсем кратка, понеже колегите до тук и колегата Колева изрази общото становище на Съвета по отношение на този важен документ.
Това, което искам да допълня и да апелирам към вашето внимание, когато обсъждате и вземате решение за приемането на този документ, е да си отговорите на три важни, според мен, въпроса: конституционно съобразни ли са те, законосъобразни ли са и целесъобразни ли са предложените промени в актуализираната стратегия за съдебна реформа. И по какъв начин те ще допринесат за решаване на проблемите в съдебната система, които всички ние знаем кои са днес и сега: проблемите за натовареността, за случайното разпределение, за бавното наказателно съдопроизводство и за ниското обществено доверие. Ако на всички тези въпроси, предложените изменения, включително и най-актуалните и належащи, предвидени в първата стратегическа цел – преструктуриране на Висшия съдебен съвет и промяна в начина на функциониране, отговарят на тези въпроси, ние всички безапелационно поддържаме всички тези цели.
Споделяме изцяло 6-те стратегически цели, тъй като считам, че те представляват ценностите на всяка правова държава. Но тя се основава на принципа на разделение на властите и за спазване върховенството на закона.
Много моля уважаемите депутати да обърнат сериозно внимание и аз съм убедена, че те са запознати с доклада на Венецианската комисия от 2010 г. по въпроса за характера на висшите съдебни съвети и техните правомощия. В т. 48, ще си позволя да цитирам, венецианският доклад казва, като изцяло приема Становище 10 на Консултативния съвет на европейските съдии от 2007 г., че „подходящ методи за гарантиране на съдийската независимост е създаване на съдебен съвет, който да се ползва от конституционни гаранции за своето устройство, правомощия и автономия. Подобен съвет трябва да има решаващо влияние при назначаването и повишаването на съдиите и дисциплинарните мерки срещу тях.”
И в следващото обобщение в същия доклад се казва:
„Предвид богатството на правната култура в Европа, която е ценна и трябва да бъде охранявана, несъществува един единствен модел, който да е приложим във всички страни, като зачита разнообразието на правните системи, Венецианското комисия препоръчва тези държави, които нямат такъв орган, да го направят при плуралистичен състав, в който имат предимство членовете съдии, но се включват и всякакви предвидени от конституцията конкретно изброени членове.”
Така че, уважаеми народни представители, няма единен модел в европейските държави за структура и функциониране на Висшия съдебен съвет. Категорично, връщането му като непостоянен няма да допринесе за неговата ефективност. А при положение, че не сме изяснили в момента, тъй като и авторите на документа не са го пояснили, функционирането чрез създаване на две камари ще промени ли характера на този орган, на който при създаването му с Конституцията от 1991 г. е имал единствената цел на законодателя да съществува единен колегиален орган, който да провежда единна кадрова политика за всички магистрати – съдии, прокурори и следователи. И ако приемете решение за това той да бъде разделен на две камари, които имат суверенни правомощия и не се подлагат на обсъждане от общия пленарен състав на колегиалния орган, то тогава трябва да бъде подменена радикално фундаментално предвидената в Конституцията същност на Висшия съдебен съвет.
Това са моите апели към вас, когато преценявате тази рамка. Защото рамката е много важна с какво съдържание ще бъде изпълнена. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Аз ще помоля и другия колега от ВСС по-стегнато, без да влизаме в най-дълбокия детайл.
Незабравка Стоева: член на ВСС
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, аз наистина ще бъда много кратка. Присъединявам се към всичко добро, казано от колегите по повод стратегията – във връзка с целите, върховенство на закона, независимост на съдебната система. Но на мен ми се струва, че стратегията изглежда непълна и ще ви кажа защо, служейки си с един пример.
Вчера една жалба от гражданин. Делото ми е трудов спор. Мотивите и решението не са написани в продължение на повече от две години. Моля за вашето съдействие.
След като направихме справка за това кой е съдията-докладчик по това дело, оказа се, че този съдия е наказан миналата година от Висшия съдебен съвет с възможно най-лекото наказание „забележка” при положение, че има висящи срещу него 30 жалби, подобни на тази на този гражданин. Върховният административен съд е отменил и това наложено наказание „забележка”. Това е картината или част от картината на съдебната система.
Уважаеми колеги народни представители, аз мисля, че гражданите, че търговските дружества, че чуждестранните инвеститори изобщо не се интересуват от това каква е структурата на Висшия съдебен съвет – да ли Висшият съдебен съвет е постоянно или непостоянно действащ орган на съдебната система. Според мен, проблемите са на друго място и в този смисъл, извинете ме г-н Министър, стратегията ми изглежда непълна. В определени части изразявам и лично мнение, с което искам да завърша.
Но гражданите искат своевременно правосъдие, искат справедливо правосъдие. Подминава се един въпрос в гражданското и търговското правораздаването, какъвто е касационното обжалване и резултатите от касационното обжалване, наложени с новия или последния Гражданско-процесуален кодекс. Несправедливи, незаконосъобразни решение от това, с което аз разполагам с последна статистика от по-предходната година – 95% от този вид дела се потвърждават. Само 5% е касационното обжалване - една несправедливост за граждани, за фирми, и в този смисъл на мен ми се иска да има нещо. Нека се приеме стратегията, разбира се с определени съображения по конституционните решения, по измененията на ЗСВ.
Но според мен проблемите са на друго място и в този смисъл моето предложение и молба, включително и пожелание наистина да могат да се подредят конкретните проблеми и време е да започне тяхното конкретно решаване. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Аз мисля, че прекалено се вторачихме в един чисто институционален въпрос, който касае един от органите в съдебната система и съм абсолютно съгласен като най-простия адвокат – повече от 17 години, че инвеститорите въобще не се интересуват от Висшия съдебен съвет, освен тогава, когато плюят българското законодателство, българското правосъдие и крайния продукт на тази система.
Благодаря за това изказване. Има думата представителя на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Заповядайте.
Димана Йосифова:
Тъй като повече от година и половина Инспекторатът е извън светлините на прожектора, разбира се действащите инспектори не тъгуват за това, защото достатъчно си имат работа и си я вършат, надявам се както трябва, но в своята инспекция аз вече трета година от мандата си почти винаги, когато отивах в съдилищата, заявявах: Тук съм при вас, за да ви кажа, че чашата е наполовина пълна, а не наполовина празна. Че тук работят достойни магистрати, натоварени, ненатоварени, с много написани дела и не повече от двама-трима магистрати, които просто забавят делата, не пишат и по повод на които има дисциплинарни производства, но по повод на дисциплинарните производства не се случва нищо. Това е единственият конкретен случай, за който г-жа Стоева предполагам че говори, от 30 проверявани от моето звено магистрати, само един единствен е с ненаписаните дела. Говорим за Софийски районен съд за съдии, които имат средна натовареност по 1450 дела. Ако можете господа 1450 страници да прочетете, мисля, че вие ще се провъзгласите за богове. А това го правят, защото 1450 дела имат стотици страници. Съдиите в държавата работят перфектциозно. И това трябва цяла Европа да го чуе. И когато вземем мерки, трябва да сме железни, да сме точни, да сме прагматични, да сме конкретни при конкретното нарушение. И да не се задоволяваме с лаически употребяваните термини „гнили ябълки”. Няма такова нещо. Има процесуално действие, има неизвършено процесуално действие, има инстанционен контрол, има несвършен инстанционен контрол и не трябва да позволяваме на младите хора да търсят публична изява по начин, по който поне засега законът не позволява или най-малко го слага на малко по-заден план. Защото в закона е казано какви правомощия имат общите събрания на съдиите. Защо да не се даде живот. Защо да цари безразличие, скатаване, неиндиферентност и търсене на конкретна изява, за да кажат какво се случва в Търговско отделение на Софийски градски съд, а да не кажат какво се случва в Гражданско отделение на Софийски градски съд.
За това моето мнение, но разбира се сондирано с десетте инспектори и с Главния инспектор, който все още изпълнява функциите на такъв, е, че стратегията като такава, като рамка е добра. Това е един дълбок интелектуален труд, който ей така като на картина ни показа рамката – кои са опорните точки, около които можем да разсъждаваме в детайли. Но когато пристъпваме към конкретизацията на нещата, трябва да сме много внимателни. И сега е времето да дадем изключителна гласност на волята на общите събрания на съдиите.
Колеги, ние подценим ли волята на българския съдия, дали е първоинстанционен, дали е въззивен, дали е касационен нищичко няма да се постигне от стратегията. Така или иначе засегнатият момент с общите събрания – да, така е, трудно се постига вишегласие. И защо трябва да се вложи толкова много политика в реформата, да кажем на Висшия съдебен съвет, като на мен ми се струва, че трябва да се вложи повече математика. Просто да се каже, че преобладаващият брой засега с оглед дейността, която се извършва, са повече съдиите, по-малка е бройката на прокурорите. Това процентно съотношение да се спази, както в Инспектората, така и във Висшия съдебен съвет. Защо, колеги, така бомбастично да звучи? Ще се направи по образеца на нашия парламент – имате пленарни заседания, но имате и работа по групи. Ще работят по групи, ще гласуват, ще нищят дисциплинарната простъпка на магистрата, за който предполагам, че г-жа Стоева има предвид, ще вземат мнението на Инспектората, хеле пък и на инспектора, който два месеца е работил с този случай и тогава, когато се вземе с вишегласие вътре в гилдията, в представителното мнозинство, ще го подложим на общо гласуване, защото не безразлични са и прокурорите и те не по-малко знаят за това какво правят магистратите. И при обратното гласуване не безразлични са съдиите към това, което извършват – те познават, те се срещат, те са състуденти, те са кумове, кумци, те се познават.
Колеги, в детайлите можем лесно да влезем. Рамката е добра. Няма нужда от разделяне на Висшия съдебен съвет и няма нужда, вече изживяхме този етап, от Висш съдебен съвет, който да действа непостоянно. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-жа Йосифова от Инспектората, включително и за толкова емоционалното изказване.
Пропуснахме една ценност, която изтъква стратегията. Това е човешкият фактор – кадрите в съдебната система. Не мога да кажа, че само двама съдии бавят в Софийския районен или Софийски градски съд, но приемам, че „зрелите ябълки” са много повече от 80% в съдебната система.
Пропуснах, г-жа Стоева спомена и за касационното обжалване. Всъщност ние на годишните доклади на съдебната система доста подробно дискутирахме по Доклада на Върховния касационен съд по проблема за необходимостта от промяна в касационното обжалване. Сега странно е, струва ми се, че касационният съд като чели си подкрепя в този вид режима, така както е установен по допускане на касационното обжалване. Иначе бих казал, че ние, които гледаме малко по-отстрани системата и гражданското съдопроизводство, имаме категорично по-различно мнение и становище, включително си спомням, че тогава колегата Славов подробно проведе дебата и атаката в тази посока.
Министърът на правосъдието, струва ми се, поиска думата за становище. Позволете ми след това да дам думата само на г-жа Мая Манолова и на г-н Славов, след което ще продължим в четвъртък.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, след като г-н Министърът вземе становище и колегите нямат нещо допълнително да кажат…
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Лазаров, днес съм особено толерантен към опозицията. След като г-н Казак поиска думата и заради него прекъснах реда на изслушването на гостите, г-жа Мая Манолова също поиска думата.
Димитър Лазаров:
Да, след това и г-н Славов ще се изкаже и аз не виждам в четвъртък кои още ще се изказват.
Петър Славов:
Г-н Председател, като процедура. Идеята беше до 17:15 часа, ако успеем записалите се да се изкажем, ако не, продължаваме в четвъртък.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, уточняваме следното, защото тук сме в магистратска среда, но не сме в наказателно производство. Не сме длъжни да правим непрекъсваемост на процесуалните действия, т.е. можем да прекъснем. Според мен, важно е дебатът да е съществен.
Пропуснах в началото да уточня следното. Внесеният от Министерския съвет материал, бих казал от същностна и от правна формална страна факултативно касае компетентността на законодателния орган. Предходните стратегии са приемани само и единствено от правителството. Това, че това правителство е решило да ни вдигне топката в т. 2 и да ни каже вижте, защото могат да се случат по-радикални законодателни промени, затова вижте ние какво сме приели като правителство, това не бива да го обръщаме в дефект. Тоест не бива ефектът да го превръщаме в дефект. Безспорно е, че по тази стратегия ще се работят законопроекти и ще се внасят. Хубавото е, че и с оглед на Механизма за сътрудничество и оценка (МСО) и с оглед другите обстоятелства е добре да знаем, добре е да имаме отношение малко по-рано, добре е да имаме време да мислим, добре е да се подготвим. Но пак казвам, нашето произнасяне тук е в ролята по-скоро на политическа подкрепа и в бъдеще като законодател.
Исках това да уточня, за да го съобразяваме.
Г-жа Райковска поиска думата. Заповядайте.
Таня Райковска:
Ако може, понеже разговорът се водеше за касационното производство за една секунда да обясня нещо.
Не съм наясно какво е правило предишното ръководство, защото не съм запозната какво е излагало пред вас, но Върховният касационен съд действително е много натоварен. Това се вижда в докладите и те са ви публично известни. В момента, сегашното ръководство на Върховния касационен съд е изготвило предложения за законодателни изменения, както по отношение на процедури в НПК, така и по отношение на търговското законодателство и на процесуалния закон.
Разбирам също така, че парламентът, или поне Комисията по правни въпроси не е съгласна да се промени принципът в Гражданския процесуален кодекс по отношение допускане на касационно обжалване. За това ние не храним надежда, че тази процедура ще бъде променена. За това се получава този парадокс – 18% от делата се допускат до касационно обжалване, останалата част с определения се оставят без уважение и решенията всъщност се потвърждават. Мисля, че този проект в момента за българските условия не работи. Тоест гражданите не са доволни и ние като съдии се задъхваме от работа, защото както в Австрия, така и в Германия, така и във Франция допускането се извършва от апелативен, а не от върховен съд. Тоест ние нашите закони така ги побългаряваме, че накрая виновникът, грешникът е Върховният касационен съд – 240 дела на съдия от Търговска колегия е ужасяващо число. Ние в момента насрочваме за една година в бъдеще. Представяте си дела по несъстоятелност след една година какъв ще е ефектът. Ето това е. Ние сме го написали и тези дни ще го получите в правната комисия. Тоест действително е наложително да се погледне сериозно на проблемите, свързани с натовареността във върховния съд.
Предс. Данаил Кирилов.
Г-н Лазаров иска кратка реплика по този въпрос. Аз Ви подкрепям изцяло в това виждане. Ако искате ще ви изпратя и стенограмите от изслушването на годишния доклад. Не че г-н Лазар Груев е казал нещо крайно или различно, но аз лично и колегите ми се стори, че проявихме една решителност да обсъждаме в критичен порядък точно този вид институт точно с аргументите, които Вие казахте.
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Не под формата на реплика, уважаеми колеги, а просто за сведение.
Предишното ръководство на Върховния касационен съд винаги е настоявало да се разтовари Върховният касационен съд. Но чест прави на предишното ръководство на Върховния касационен съд – г-н Лазар Груев, в докладите, които ние тук разглеждахме бяха включени доста откровено статистичните данни. Що се касае до наказателните колегии, ние тогава дебатирахме между 45 и 47% от актовете във Върховния касационен съд –наказателни колегии, са отменителни и изменителни. И тази тенденция се запази едва-две години, уважаеми колеги. И поставихме въпроса при това положение, ако ние свием още актовете, които ще се разглеждат като подсъдност от Върховния касационен съд, какво говорим за уеднаквяване на практиката. Това беше темата, която дебатирахме. Да, факт е, но не значи, че разтоварването на магистратите – аз го виждам, че е сложено в концепцията, трябва да бъде за сметка на качеството и уеднаквяване на практиката. Това бяха съображенията. Предстои дебат. Казвам го за сведение, а не като реплика.
Таня Райковска:
Искам само да ви отговоря на този въпрос. Има решение на Конституционния съд. На г-н Славов, неговият баща е докладчик, тогава в едни други години (2004-2005 г.), където Конституционният съд е казал, че върховният съд може да уеднаквява практиката дори и по дела, които не достигат до Върховния касационен съд. Председателите на съдилища упражняват тази компетенция и при нас има такива искания. Така че аз мисля, че водещото е тълкувателната дейност и след това върховният съд да се превръща в някакво подобие на районен съд. Защото ние в момента сме си чист районен съд. 220 дела в търговска и 170 в гражданска и 80 дела в наказателна. Много е, просто е трагично.
Предс. Данаил Кирилов:
Моля да затворим темата по касационното обжалване. Г-жа Мая Манолова има думата. Може би преди това г-н Министъра. Г-жо Манолова, извинявайте.
Христо Иванов:
Аз точно това исках да предложа. Ако искате все пак да отговоря на някои от повдигнатите теми в дискусията. Аз съм готов. Но може и накрая. Както кажете.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жа Манолова също имала въпроси, така че е по-добре накрая да вземете отношение, г-н Министър. Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Главен прокурор, г-н Министър,
Госпожи и господа магистрати,
Аз ще започна с това, с което започна и Министърът на правосъдието, че стратегията, която разглеждаме всъщност е продукт на няколко правителства или по-точно казано на 5 правителства и на 5 правосъдни министъра, което може би се случва за първи път. Това е първият документ, който въплъщава в себе си и приемственост и надграждане от всеки следващ министър, независимо че е представител на съвършено различна политическа сила. В този ред на мисли искам да кажа, че чест прави на министъра на правосъдието, че признава този факт, защото имаме и обратните примери, когато откровено се работи с чужди документи, без това да се представя на публиката. Според мен няма как да бъде и другояче, защото очакването за извършване на съдебна реформа трябва да го признаем всички наистина е огромно в обществото – и сред гражданите, и сред фирмите, и сред бизнеса и вече и сред магистратите. Като че ли количествените натрупвания вече е време да се превърнат в качествени промени. Като чели на огромното количество честни и почтени и високо квалифицирани магистрати им писна да им се слагат етикети – да ли „гнили ябълки”, да ли за това, че са свързани със зависимости, неправомерни влияния, корупция и пр., така че за първи път като че ли сме на точката на кипене и от страна на магистратите и съдебната система и е ясно, че реформа и то сериозна трябва да бъде направена.
В този смисъл бих казала, че за мен реформата в съдебната система няма алтернатива и аз лично ще подкрепя стратегията като първа стъпка в тази посока и ще настоявам парламентарната ни група също да я подкрепи, като тук правя уговорката, че към този момент изказвам личното си мнение. Още повече, че тази стратегия е разчетена за период от 7 години, което означава, че ако сега бъде приета, в един следващ етап ние като вече в качеството на управляваща партия ще трябва да продължим тази реформа. Сега ще я критикуваме като опозиция, но така или иначе перспективата е сериозна – 7 годишен период. Тук, обаче, искам да кажа едно „но”. Откровено не съм съгласна с подхода по обсъждането на стратегията в парламента, а и на последната фаза сред магистратските и другите среди. Оставям настрана факта, че идеята на парламентарното ръководство и на Председателски съвет беше едва ли не тя да бъде изгледана и в пленарна зала до Нова година, а сега идеята е да я гледаме на две заседания тази седмица, а следващата седмица да бъде приета в пленарна зала, не по друга причина, а защото според мен е наложително да се чуе максимално мнението на професионалната общност. Извинявайте, аз си направих труда да погледна на сайта на Министерството на правосъдието какви становища са постъпили. И предвид важността на този документ, и очакването на съдиите, че ще бъдат извършени сериозни промени и тяхната нагласа за реформа, това което видях на сайта, като количество поне, е повече от скромно, което означава, че не всички магистрати на различни нива са се запознали и са могли да кажат своето мнение по стратегията на този етап. Няма становище на Висшия адвокатски съвет. Няма становище на редица сериозни неправителствени организации с експертиза в защитата на правата, идеята за върховенство на закона и пр. и пр.
Нещо, което според мен е още по –важно. Тези становища, които са постъпили и които са достатъчно сериозни, например, становището на Прокуратурата, становището на Висшия съдебен съвет, което е много подробно, становището на ВКС изобщо не са отразени в стратегията или поне в начина, по който тя вече е представена в парламента. И тук ще кажа на г-н Главния прокурор, който възразяваше срещу това, че има препратка към становището на Прокуратурата. Към вашето становище поне има препратка. Към становището на Висшия съдебен съвет, на ВКС няма даже препратка. Тоест макар че съвсем сериозно и отговорно съответните органи са се отнесли към обсъждането на стратегията, просто тяхното мнение е останало за сведение. В момента сме в същата хипотеза и при обсъждането в парламента. Тук се правят сериозни възражения по някои от пунктовете на стратегията, аргументирани с абсолютно уместните въпроси относно конституционносъобразността, целесъобразността – факти, на които ние като правна комисия не можем просто да махнем с лека ръка. И това, че има конституционно решение, което изключва произнасянията на общи събрания по дадени теми, правораздавателната дейност на ВКС и пр. Това са сериозни неща, които не могат да бъдат оставени просто като вметка в обсъждането. Те трябва да бъдат отразени в стратегията. В тази връзка ще кажа накратко, че редица моменти просто не са детайлизирани. Не е ясно, и според мен вносителят трябва да има позиция, предвижда ли се конституционна промяна или не, което разбира се ще следва от това какви ще бъдат правомощията на двете колегии – прокурорска и съдийска. Ако те изцяло ще изместят Висшия съдебен съвет като единен орган по произнасянето по дадени теми, естествено е, че трябва да има промяна в Конституцията. Ако ще играят само помощна роля и окончателното произнасяне ще е на ВСС може да се мине и без конституционна промяна. Но, ако вносителят не се е заявил по този въпрос, как очаквате ние да дискутираме и в крайна сметка да гласуваме стратегията в тази й част.
Има редица спорни теми. Ние категорично също няма как да се съгласим с това Висшият съдебен съвет да бъде непостоянно действащ орган и да има две постоянни комисии, които на практика да изземат неговите функции. Изобщо накичването на Висшия съдебен съвет с помощни органи, с допълнителни органи, с комисии и подкомисии, според нас, е неприемливо. Тук ще се появи един Висш съдебен съвет в сянка или просто някакви комисии, които ще изземат конституционно определените функции на Висшия съдебен съвет.
Има редица неясни формулировки. Например, „оптимизиране на дейности на структура”, „промени в статуса”. В тези понятия може да се вложи всякакво съдържание. Ако ние днес гласуваме „за”, утре ще се окаже, че сме гласували за неща, с които абсолютно не сме съгласни. Има редица неприемливи предложения, които трябва да бъдат обсъдени. И аз като казах, че не може да се обсъди на едно заседание, аз приветствам това, че представителите на магистратурата имат готовност и желание да обсъждаме детайлно предложенията. И мисля, че ние само ще спечелим от този дебат. Няма как това да стане в едно заседание. Извинявайте, г-н Председател, няма как да стане и в две заседания. Например, темата – нещо, което не беше засегнато, има предложения за провеждане на централизирани конкурси, което, според мен, е с голяма въпросителна. Ако става дума за първоначален вход в системата, да, но ако става дума за повишаване и преместване на магистрати, тази идея не е особено удачна. Например, дисциплинарните производства. Има различни идеи – дисциплинарен съд, дисциплинарна комисия, инстанционен контрол от ВКС, което също е неприемливо. Това също трябва да бъде дебатирано отделно.
Тоест, според мен, с един бланкетен дебат по тази как да минем. От това няма да спечели стратегията. Ако приемем, че са я правили 5 правителства и 5 правосъдни министри, накрая правната комисия и парламента да претупат стратегията за една седмица наистина е неуважително към важността на темата и е израз на един пренебрежителен подход.
Още повече, аз съм съгласна с изказаните мнения, че е прекалено обща стратегия. Тук може би трябва да се подхожда към общия принцип за подготовка на подобни документи – стратегическа цел, дейности, мерки, отговорна институция, срок, финансова обосновка. Само припомням, че в бюджета пари за реформа няма – нито за електронно правосъдие, нито пък между първо и второ четене беше увеличен бюджетът на съдебната власт. Тогава вие предложихте плюс 13 млн. лв., но се прие една допълнителна алинея, която каза, че несъбраните такси от съдебната власт не се компенсират от бюджета. Те са, доколкото ми е известно, около 15 млн. лв. Така че между първо и второ четене вие взехте от съдебната власт 2 млн. лв. Аз приветствам, че е оптимист правосъдният министър и ще си набави европейски средства за реформата, но доколкото ми е известно те стават с проекти в условията на конкурс. Тоест дали ще ги има или ще ги няма, вие знаете. Вие може да знаете предварително, че ще ги има, но аз поставям една въпросителна.
Извинявайте, не ми изглежда и много сериозен подхода на вицепремиера, която приветства заявените намерения за реформи в Закона за нормативните актове и каза, че според нея оценката на въздействието означава ползи за икономическия растеж. Това, според мен, не е изявление за пред правната комисия. Това е несериозно. Може да го каже на политически форум, на някакво общо обсъждане, но в Комисията по правни въпроси да се доверим на емпиричния опит на г-жа Кунева, извинявайте. Уважавам я, но някак си не мога на нейната честна дума да очаквам, че въздействието на една стратегия ще има точно такъв резултат. Още повече, че оценката на въздействието предполага и финансовия ресурс, който е необходим. Тук може още да се говори.
Сега искам да кажа няколко думи за нещо, което декларира и правосъдния министър и особено г-жа Кунева. Тя ме впечатли повече, признавам си, поради липсата на всякаква опора в нейното намерение на практическите действия. Тя говори за високо ниво на подкрепа и високо ниво на съгласие и постигане на консенсус, за повече адмирации към изпълнителната власт и правосъдния министър за действията на финалната права на съдебната стратегия. Според мен, нещата са точно обратните. Рискувате с това прибързване, с това силово налагане дайте да приемаме сега да постигнете обратния ефект. И аз ви казвам честно, започвам да ви подозирам, че вие искате умишлено да не съберете достатъчно подкрепа от парламентарните сили. Защото търсенето на подкрепа и на консенсус означава разговори, означава дебати, означава изслушване на чуждото мнение, означава събиране наистина на максимална подкрепа и отразяване на корекции, които бихме предложили в стратегията.
Димитър Лазаров:
Аз мога да ви припомня факти от миналата и по-миналата година.
Мая Манолова:
Да, можете да ми припомняте всякакви факти, само че тук разликата е следната. Аз ще подкрепя стратегията. Имам желание да я подкрепя, защото мисля, че реформата на съдебната система е без алтернатива и е наложителна.
И това, което убедително ви съветвам, да промените подхода на финалната права, защото ще постигнете обратния ефект и го казвам абсолютно добронамерено. Тоест чуйте ни наистина, а не проформа. Чуйте забележките, които направиха магистратите. Те са изключително смислени. Чуйте бележките, които ще направят адвокатите, които ще направят неправителствените организации. Иначе просто минирате не само вашия труд, но и труда на още четирима министри преди това.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Манолова. Без да е реплика, а по-скоро в рамките на шегата, за да променим малко атмосферата, благодаря за положителната част, а за отрицателната моля публиката да не я чува.
Не бива да укоряваме който и да е министър на правосъдието и което и да е правителство, че не залага изрично и категорично промяна на Конституцията. Кой министър може да се заложи за промяна на Конституцията освен този, който ще иска да се оправдава и да каже: Да, аз бях готов да направя реформа, но ми е необходима предпоставка, без която не може. За конституционната промяна политиците не могат да постигнат консенсус и да съберат мнозинство. Миналия парламент не можахме на два пъти да изберем Главен инспектор на съдебната система! Ние по такива въпроси не можем да постигнем консенсус. Но сте абсолютно права за това, че сега един вид „трием сол на главата на вносителя” за това, че е проявил смелост да каже няколко конкретни неща, включително това за командироването, което се оказва едва ли не най-ключовия въпрос за съдебната реформа. Но спирам до тук. Няма да разширявам изказването си. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Аз ще бъда съвсем кратък. Г-жо Манолова, първо, приветствам позитивния начин на изказване, но нека да не забравяме, че това е все пак една стратегия, която трябва да бъде реализирана чрез съответните законопроекти, които ние или ще ги приемем или няма. Г-жо Манолова, тази стратегия трябва да бъде реализирана чрез съответните законопроекти, които ние или ще ги приемем или няма да ги приемем или отчасти ще ги приемем и затова говорим за стратегия. Ние в момента не коментираме на първо или на второ четене конкретни законопроекти. Този дебат е за това дали ще бъдат внесени законопроекти в тази част или ще има предложени промени в Конституцията, е нещо, което тепърва предстои. Вие сама казахте следващите 7 години. Аз мисля, че обединявайки се, както каза и г-жа Кунева, поне върху позитивното в тази стратегия, безспорното, ние можем оттам да тръгнем.
Това беше репликата.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-жа Манолова няма да ползва дублика. Заповядайте, г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-жо Председател. Съвсем кратко ще се постарая и аз да се вместя.
Уважаеми колеги, уважаеми магистрати, уважаеми представители на изпълнителната власт, иска ми се да започна с това, че наистина тази стратегия представлява една рамка, в която ние виждаме едни шест стратегически цели, които всъщност са целта на тази стратегия. Ние трябва да се стремим да постигнем именно тези шест големи стратегически цели и те ще бъдат постигнати чрез целия този инструментариум от подцели, както те са описани, включително и от пакетите от мерки, които виждаме в тази стратегия. Да, вероятно някои мерки няма да успеем да реализираме по едно и също време с другите. За някои мерки очевидно ще се изискват промени в Конституцията, за други, обаче, няма да се изискват такива.
Така че аз по-скоро предпочитам да разсъждавам на плоскостта, че наистина българските граждани, а очевидно и не само българските граждани, но и чуждестранните инвеститори и европейските ни партньори очакват от нас наистина ние да започнем реално да осъществяваме реално в съдебната власт, а не да посвещаваме още месеци и не дай си Боже и повече време на това да дискутираме как точно евентуално това нещо да стане.
Искам да кажа, че всъщност същественият дебат за мен тепърва предстои, когато видим конкретните законодателни пакети за промени в Закона за съдебната власт и останалите нормативни актове и разбира се, когато видим пакета конституционни промени, които също трябва да бъдат направени, за да се реализират част от мерките. Но не виждам пречка ние да започнем буквално от утре законодателните промени, сред които виждам примерно и предложеното от Прокуратурата, което ни беше представено от Главния прокурор и доста други смислени предложения, които чух от магистрати, досежно натовареността на съдилищата, а оттам и по-добрата ефективност на съдилищата. Това са все неща, по които ние бихме паралелно да работим и да реализираме, включително на етапи, така че част от нещата да влизат в сила и да пораждат своите действия без да е необходимо да чакаме конституционните промени или по-сложните и по-обемните законодателни промени.
Така че тези упреци, които се чуха за недостатъчния дебат, за недостатъчното време, посветено да се дебатира стратегията, за мен не са основателни. Все пак за нея се говори още по времето на служебния кабинет. Миналата година имаше много сериозно обсъждане, организирано от Висшия съдебен съвет, на което и аз присъствах и повечето от тук присъстващи в залата бяха там, на което се чуха също много разумни неща. Част от тях ги виждам отразени в стратегията. Тук може би аз съм слушал по-внимателно от г-жа Манолова, но на мен, примерно, ми направи впечатление, че беше споменато по отношение на прокуратурата, че вече не се говори за международен одит, а се говори за независим експертен мониторинг в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка. Тоест някои неща са отразени и вече ги имаме в това нещо, което ние предстои да подкрепим.
Имам и други бележки, които съм си ги записал, но няма време сега да ги спомена, г-жо Манолова.
И ще завърша с това, че ние от Реформаторския блок ще подкрепим стратегията. Тя представлява една добра база и една добра рамка и ще работим активно за реализиране на конкретните законодателни и конституционно промени и апелирам към всички колеги. Нека за там да оставим дебата в детайли – кое нещо по кой най-добър начин да бъде реализирано, но в името на постигане на шестте големи цели от тази стратегия, а именно това, което и хората очакват от нас – да се осъществят реформи за независимост на съда, за по-добра ефективност, за по-бързо съдопроизводство и т.н. Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Славов. Реплика от г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Ето това е едно доказателство за това, че и добрите ми намерения като опозиция да подкрепим стратегия или закон, могат да бъдат блокирани пак от вас.
Тук е излишно да спорим. Ако направите една справка от становищата, които са на сайта на Министерството на правосъдието, ще видите, че нищо, освен частично някои предложения и препратки от прокуратурата не е отразено в стратегията. Проверила съм го и ви го казвам съвсем отговорно. Така че първо проверете и тогава ме репликирайте, позовавайки се конкретно на моето изказване.
Освен това, тук наистина стои един въпрос. Дали когато приемем стратегията, която все пак в определени части е детайлизирана, ние си връзваме ръцете утре при внасянето на законопроекти, които да я претворяват в действащо право, няма да сме в хипотезата да чуя аз от г-н Лазаров или от г-н Славов: Извинявай, подкрепи стратегията и сега подкрепи постоянно действащите комисии на Висшия съдебен съвет, непостоянния състав, промените в дисциплинарното производство, промените в конкурсите, атестациите и пр. Тъй като наистина това се случва за първи път – стратегия да минава през парламента, а не просто продукт на Министерския съвет и той да си поема отговорност за нея, тук наистина стои въпроса и за нивото на отговорност, което поемаме, включително да кажем аз като опозиция, какво ще се случи с тази стратегия по-нататък.
Така че наистина този въпрос е достатъчно важен. Това може би ще е и първият случай, в който опозиция ще подкрепи или поне части от нея такъв документ, така че отнесете се и вие достатъчно отговорно към общата ни работа по реформата в съдебната система.
Петър Славов:
В името на общата ни работа няма да ползвам право да дуплика.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Славов. Г-н Хайтов, не само Вие сте записан за изказване. Записани са още г-н Белемезов, г-н Димитров, г-н Георгиев, г-н Попов и г-н Лазаров.
Сега последно думата ще дам на г-н Министъра за отговор на някои от поставените въпроси и ще закрием заседанието. Заповядайте, г-н Министър.
Христо Иванов:
Аз мога да отговарям по същество на повдигнатите възражения от колегите и аргументи имаме.
Г-жо Манолова, факт е и ние никога не сме твърдели, че сме отразили всички предложения, които са постъпили. И в някакъв смисъл не би могло да се получи единен документ, ако сме отразили всички доста разнопери предложения. Факт е и не е вярно, че само тези две неща са отразени от предложенията на Главния прокурор. Факт е, че има бланкетно позоваване на концепцията за реорганизация, която той е предложил. Въпрос на подход. В това няма нищо неуважително. Можехме да преработим тази част от стратегията, така че да инкорпорираме тези предложения.
Но, ако стратегията твърдим, че е малко обсъдена, трябва да кажа, че предложенията на Главния прокурор извън обсъжданията, които в прокуратурата са се случили, аз за съжаление, въпреки че бях човекът, който във всяко едно свое изказване по тази тема акцентирах върху важността на тези предложения, те не станаха обект на достатъчно широко обсъждане и в този смисъл някак си избрах да направим такова бланкетно позоваване, без по никакъв начин това да е било израз на някакво пренебрежение и неуважение към тези предложения. Мисля, г-н Цацаров, начинът по който съм ги коментирал публично, е достатъчно ясен в това отношение.
Оттам нататък за точките, в които сме имали разлики с Висшия съдебен съвет, аз и на тях съм им казвал откровено. В крайна сметка стратегията наистина беше разработвана да бъде израз на политическо намерение на конкретно управление. Тоест ние имаме някакви аргументи и предлагаме някакви неща. Аз съм се срещал със съдебния съвет и ако сега не бъркам, но сме обсъждали стратегията поне десетина пъти с тях. Те са имали своите аргументи, аз съм имал своите аргументи. В крайна сметка се стигна до някакъв политически ангажимент, който е инкорпориран в този документ.
До нивото на документ стратегически, който изразява намерение на Министерския съвет това всичко е о’кей и е разбираемо. Проблемът наистина идва, когато документът влезе тук при вас какво да правите с него. Ние поискахме среща на Председателски съвет и искахме това нещо да го обсъдим там и някак си на мен ми се струва, че там беше мястото това да се обсъди да ли стратегията да влиза за обсъждане, да ли да обсъждаме текст по текст, да ли Народното събрание да я приеме за сведение изобщо по такъв начин. Не съм сигурен, че на Председателски съвет се получи кой знае колко добро обсъждане. Ако прецените да се върнем в този формат и да преценим какво да правим с този документ и как най-удачно да продължим с него, аз съм отворен. Малко се налага да жонглираме с различни приоритети и причини – доклада, комисията и т.н. Факт е всичко това. Но аз по никакъв начин не бих искал и съм съгласен с вас, че не бива да позволяваме това да минира общото добро намерение да се свърши някаква работа.
За опит да се налагат някакви неща, също мисля, че е малко пресилено да се говори. Все пак тази стратегия може би не е обсъдена с всички, които биха могли да се изкажат, но мисля, че обсъждането, което се случи в последните почти два месеца, а идеите, които тя инкорпорира съвсем не са нови. Някои от тях се обсъждат десетилетия и в професионалната и в експертната общност. Не може да се каже, че това е един документ, който се появява отникъде и никой не е чул за тези неща, те никога не са обсъждани и т.н. Разбира се, ние можем да циклим и пет парламента за разделянето на Висшия съдебен съвет. Но разделянето на Висшия съдебен съвет така че да има мнозинство от съдии, които обсъждат съдийските въпроси, избрани от съдии е международен стандарт. Това е препоръка на Венецианската комисия към България изрично, препоръка на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Можем да посветим още пет години на обсъждане на това нещо и още пет години СВ да продължи да се прилага за нас. Не знам Румъния къде ще отиде и колко граници шенгенски ще ни разделят от нея междувременно. Но можем да си го изберем това нещо!
Факт е, че за хибридния модел за разделяне на Висшия съдебен съвет, т.е. за преобразуване на Висшия съдебен съвет така, че пленумът му да бъде непостоянно действащ, има аргументи, които аз съм готов да изложа сега. Ще ви отнеме малко повече време, но такива има и бъдете сигурно, че съвсем не е толкова налудна, колкото някак си на моменти прозвучаваше.
Така че без да влизам в конкретика, готов съм да го направя наистина, но не искам да ви задържам, защото ще си сложили някакъв краен срок. За всяко едно от тези неща, които се повдигнаха, има аргументация. Аз съм готов, ако искате, да се върнем на формат Председателски съвет да решим парламентът какво да прави с този документ.
Оттам нататък да си кажем няма да го приемаме сега, ще продължим с дискусия на стратегията или да си кажем. Ще видим какво ще направи парламентът с документа. Но все пак тежестта на тази дискусия е най-логично да се случи, когато има конкретни законодателни предложения и вие ги видите като текстове.
Към тази стратегия целият пакет от документи е 70 страници заедно с екшън плановете, които конкретизират именно това. Там доста ясно е описан и въпросът с финансирането, г-жо Манолова. Струва ми се, че има някакво недоразумение. Парите по Програма „Добро управление” се отпускат за целите, които са заявени. Оттам нататък проектите са само за изпълнение на конкретните цели. Например, има пътна карта за електронно управление, за което предварително са определени съответните средства в тази програма, т.е. те са налични.
Оттам нататък Висшият съдебен съвет или съответните институти ще отпуснат през обществени поръчки ще възложат самото изработване на съответните дейности, но те са заложени и по Програма „Добро управление” е предвидено финансиране за тях. Така че съвсем не може да се говори, че реформата не е финансово осигурена.
Връщам се към процедурното си питане. Ако искате все пак наистина да се фокусираме върху текстовете на Закона за съдебната власт, когато такива бъдат внесени.
По въпроса за конституционните поправки, ако е въпрос на моя заявка, моята заявка, г-жо Манолова, но тя струва точно толкова, колкото струва моята заявка, тъй като аз зад себе си нямам партия, която да застане. Ако вие тук в парламента не се съгласите за това нещо, аз мога да ви казвам, че трябва да се промени Конституцията и да си кимаме през залата, но това ще е всичко. Да, по-добрият начин да направим тези реформи е да ги направим с конституционни поправки. Но дали вие ще се спазарите за това нещо, не мога да ви кажа аз. Но това е по-добрият начин и по-отговорният начин да го направим. В този смисъл това е моята заявка в това отношение.
Има в стратегията неща, които са отложени решения. Г-н Цацаров попита какво правим със следствието. Това е изключително болезнен въпрос. Така че стратегията залага преди това да се изработи нова концепция за наказателната политика, да се направят поредица от изследвания, които са необходими, за да вземем наистина информирано решение, за да видим с тези 500 души какво правим в крайна сметка и тогава да се взима това решение. Аз мога да ви кажа какво мисля аз по тази тема и вероятно много хора в индивидуални разговори биха се съгласили с мен, но да видя колко души ще излязат и ще го кажат същото нещо публично. За това казвам дайте да направим някакви изследвания. За това е 7 годишна стратегията. Това не е стратегия, която си поставя за цел с едно действие или в рамките на една парламентарна сесия да приключим всички теми. Няма, за съжаление, да отговорим на очакванията за бързо правосъдие и навременно правосъдие с еднократни действия. Няма как да се случи това. Всички добре го знаем това. И всички добре знаем, че просто прокламирайки това нещо, ще отговорим на очакванията непосредствено, но едва ли ще дадем механизъм това да се случи. Без да имаме добро управление на системата, а това зависи от това дали Висшият съдебен съвет работи добре, което пък зависи от това дали е структуриран добре, няма да можем да го постигнем това нещо. Има връзка между тези неща и не е напразна стратегията в това отношение.
Така че кажете. Ако искате да се върнем на Председателски съвет и там да обсъдим какво правим с този документ. Аз нямам никакви възражения. Но ви предлагам все пак основната дискусия да падне, когато внесем конкретни законодателни текстове. Има смисъл тогава да се проведе дискусията.
Аз ви казах в началото и може би трябваше г-жа Кунева да го каже, за да ви впечатли. Моят ангажимент е, когато започнем да работим по конкретните текстове на Закона за съдебната власт и ако е рекъл Господ и конституционни поправки, да работим с депутати от правна комисия, независимо дали са от мнозинството или от опозицията, така че още на най-ранен етап това нещо да се изработва.
Материята е огромна, г-жо Манолова, и колеги. Проблематиката е огромна. Сега ние се фокусираме само върху Висшия съдебен съвет и не ни остава чисто физически време да навлезем нататък в документа. Но когато това се случва, ние можем 6 месеца само на това да отдадем. Просто реформирането на един такъв грамаден сектор, не се изчерпва само с правосъдните институции и е огромна задача, която няма как да стане лесно и бързо.
Имаше политически причини да бързаме с този документ и все пак да се появи някаква конкретика. Това е положението.
Така че моето предложение е, ако искате, да се върнем на Председателски съвет там да коментираме от гледна точка на парламента как е най-удачно да се подходи и да видим какво правим чисто политически с този документ, след което да сложим тежестта върху конкретните текстове в Закона за съдебната власт.
Аз съм готов Министерството на правосъдието да ви предложи предложения за конституционни поправки, но вие какво ще правите с тях ми е неизвестно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. По въпроса за Председателски съвет, ще проявя добросъвестност и ще уведомя ръководството на Народното събрание, че сте отправили такова предложение, но лично аз смятам, че там волята беше ясна и категорична и беше в смисъл, че би следвало след като документът е внесен без да дефинираме за сведение, за обсъждане в решението на Министерския съвет пише за одобряване. Има воля да се обсъди документът. Но наново ще поставя въпроса. Даже бих казал в контекста на това, което г-жа Манолова се опита да загатне, да, има и смятам, че още има воля оптимално във времето без да засягаме обхвата на участниците в обсъждането, този документ да бъде разгледан и обсъден и в пленарна зала. Задълбочеността и продължителността на дебата не ни даде възможност в едно заседание да приключим, в смисъл и умишлено се въздържам. Аз мога да подложа на гласуване стратегията, но не е необходимо. Необходимо е действително да постигнем една степен на изчерпателност, да сме сигурни, че тези, които смятат че имат позиция по проблемите, са участвали в тази дискусия и затова изрично предлагам на следващото заседание да се поканят неправителствени организации.
Повдигна се въпроса за следователите. Докато течеше заседанието на комисията Камарата на следователите по факс изпратиха становище, което ви казвам, че принципно е положително. Имат уточнения в няколко точки и би следвало да се разгледат и да се обсъдят.
Докато слушах дебатите, си мисля, че ако толкова много този парламент в този му състав иска да изрази някаква резерва по някои от мерките, възможно е да го направи. Възможно е да каже, че приема стратегията и по отношение на мярка еди-коя си Народното събрание ще изрази волята си в съответния законов акт.
Явор Хайтов:
Г-н Председател, нека да остане утрешния ден и следващия ден и в групите да поговорим малко, така че идеята в четвъртък да се съберем отново е позитивна. Едва ли е необходимо сега повече да повтаряме едно също, защото след 15-16 изказали се, а някои и по два пъти, едва ли ще кажем нещо ново и нещо по-интересно.
Молбата ми е отново да поканите върховните магистрати, ако имат време, желание и възможност да ни уважат с присъствие и в четвъртък, за да бъде наистина документът, с който ще излезем, в един консенсусен вид. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хайтов. Всички гости са поканени на следващото заседание, включително ще има поканени и организации. Народните представители ще имат възможност да направят изказвания и да изразят своите становища.
Следващо заседание в четвъртък, 14:30 часа в залата, в която заседава комисията. Но с оглед на това, че ще се поканят и организации, ще ни е необходимо и малко повече място. За това моля да ми дадете възможност този въпрос да го обсъдя и ако се наложи промяна на мястото за провеждане на заседанието, ще изберем някоя от залите „Изток” или „Запад”, за което ще бъдете уведомени своевременно.
По отношение на деня четвъртък имаше забележки от колегите, че в четвъртък след обяд ще заседават и други комисии, т.е. ще е по-трудно участието на някои от колегите, но няма друг начин.
Благодаря ви. Закривам заседанието. Хубава вечер.




Председател:
Данаил Кирилов