Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 10

Днес, 04.02.2015 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Христо Иванов, министър, Андрей Янкулов и Вергиния Мичева, заместник министри, Надежда Йорданова, началник на кабинета на министъра на правосъдието, Кристина Ненкова, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” и Екатерина Тодорова, главен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Граждански форум „Промяна” – Данчо Стоянов; от Движение за защита на гражданите и държавата – Илия Бачев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. То е редовно. Получили сте съобщение-покана с дневен ред:
1. Отправяне на актуални въпроси към г-н Христо Иванов - министър на правосъдието, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Одобряване на образец на Декларация по чл. 45, ал. 1 от Закона за съдебната власт за имотното състояние и произхода на средствата за придобиване на имущество на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
3. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесена от Министерски съвет на 29.01.2015 г.
Имате думата по предложението за дневен ред. Няма изказвания, становища и възражения. Моля, който е съгласен да приемем дневния ред, да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По първа точка - . Отправяне на актуални въпроси към г-н Христо Иванов - министър на правосъдието, на основание чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Наши гости са министърът на правосъдието г-н Христо Иванов, г-н Андрей Янкулов, заместник министър на правосъдието, г-жа Вергиния Мичева, заместник министър на правосъдието и г-жа Надежда Йорданова, началник на кабинета на министъра на правосъдието.
Използвам случая да уведомя, че получихме като членове на правна комисия покана и уведомление за гражданско обсъждане, организирано от граждански организации от 14:00 часа на тема „Гражданите по отношение на Стратегията за реформа в съдебната система”. Събитието вероятно вече е започнало в Съюза на архитектите. Изпратили сме експерти, които макар и да не могат да вземат участие, все пак да знаят какви са обсъжданите теми.
Колеги, пристъпваме към процедурата. Необходимо ли е да опресняваме процедурните правила? (Не.) Благодаря.
Давам думата за въпроси на първата по големина политическа група – парламентарната група на ГЕРБ. Колегите ми дават знак, че имат желание да пропуснем реда си. Ще се възползваме от това право на следващата ротация.
Колегите от втората парламентарна група – БСП? Дават знак, че и те пропускат. Колегите от третата политическа сила – Движението за права и свободи, г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря. Уважаеми г-н Министър,
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Аз искам първо да ви поздравя за подкрепата, която получи правителството за актуализираната стратегия за реформа в съдебната система. Въпреки някои недостатъци, които констатирахме, все пак важно беше да се даде знак за общата политическа воля за това, че трябва да продължи реформата. И тя трябва да постигне осезаем напредък, ако искаме да убедим, както българското общество, така и европейските партньори за нашата готовност и решимост да доведем нещата до край и да превърнем съдебната власт в онзи необходим гарант и инструмент за гарантиране върховенството на закона за защита на правата и законните интереси на българските граждани.
В тази връзка искам да ви попитам имате ли вече някаква яснота какви законодателни инициативи ще предприеме Министерството на правосъдието в изпълнение на тази стратегия. Специално визирам законодателна инициатива. Благодаря.
Христо Иванов:
Благодаря, г-н Казак.
Аз също искам да ви благодаря за подкрепата на първо място, но и за конкретните критики и бележки, които отправихте. И това е към всички парламентарни групи и колегите, които тук присъстват. Ние се отнасяме с уважение към критиките, които отправихте и ще ги имаме предвид в по-нататъшната си работа по конкретни инициативи в областта на съдебната реформа.
Освен стратегията, трябва да съобразяваме и критиките, които следват от Доклада на Европейската комисия, който междувременно беше публикуван. Там също са отбелязани поредица от области. Ние в момента изработваме конкретен план за действие, който ще предложим на Кабинета. Той ще бъде внесен в съвсем кратък срок и там ще набележим конкретните мерки.
За наше удовлетворение трябва да кажем, че практически няма препоръки или критики в доклада, които да не са отразени в стратегията и да няма мерки, предвидени в тези области в стратегията. Така че имаме едно достатъчно добро препокриване на двата документа, което за мен е все пак една добра база за по-нататъшна работа.
Същевременно, разбира се, във вашия фокус на първо място е Законът за съдебната власт и необходимите промени в него. Ние сме изпратили писма до всички институции на съдебната власт с покана да излъчат свои представители за обсъждане на необходимите промени, както и да ни изпратят предложения, които те са разработвали през годините. Известно е, че в последните години и ВСС, и ВКС и ВАС са правили и адресирали до различни Кабинети, до различни състави на Народното събрание свои предложения за оптимизация на уредбата в различни области. Нашето желание е да ги съберем в един общ пулт за обсъждане, да проведем една дискусия и да видим какво от това ще внесем.
Така че непосредственият ни приоритет ще бъде Законът за съдебната власт.
Паралелно, вие знаете, че и Европейската комисия и нейната първа препоръка в доклада беше реорганизация на Висшия съдебен съвет. Докладът съдържа един пространен анализ на целия дебат около неговата структура, необходимите промени в него. Струва ми се, че ние трудно можем да избегнем от тази плоскост на разговор. Тя ни отвежда на едно друго ниво и това е нивото на конституционната промяна. Това какъв обхват ще има Законът за съдебната власт зависи в крайна сметка и какъв консенсус ще се оформи за евентуални промени на конституционната рамка.
Ние ще се опитаме да започнем някакъв дебат и по тази тема, без да изземваме инициативата, защото ми се струва, че най-конструктивният начин е дебатът да се случи тук в парламента и тук в парламента политическите сили да намерят формата, в която най-комфортно помежду си биха се чувствали, да обсъдят евентуалните промени в конституционната рамка, а именно да повторим този широк консенсус, който по стратегията се получи. Емпирично показахме, че той е възможен. Но тук топката е преди всичко в полето на парламента.
Ние очакваме като част от мерките, които стратегията предвижда, да се наложат промени в Наказателно-процесуалния кодекс, в Наказателния кодекс, но това са неща, които се разработват. Те ще бъдат в малко по-далечна перспектива. Основният фокус в момента е Законът за съдебната власт. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. Г-н Казак, искате ли отношение? (Не.) Г-н Попов с уточняващ въпрос.
Филип Попов:
Споменахте, че се предвижда план за действие. В какъв срок ще стартирате конкретна законодателна инициатива досежно Закона за съдебната власт и предвиждате ли преди да бъде внесен в Народно събрание този законопроект една широка обществена, същевременно и експертна дискусия по проблемите в този план.
Специално ви поздравявам за стратегията и за това, че приехте и критиките в Народното събрание по отношение на стратегията. Те, мисля, че бяха градивни. Пожелавам и за в бъдеще диалог между законодателна и изпълнителна власт.
Христо Иванов:
Благодаря Ви много, г-н Попов, и за забележките, които направихте при обсъждането на стратегията и сега. Ние наистина много държим на това, че стратегията и консенсусът около нея, който се получи и стана възможен въпреки един доста напрегнат дебат, даде възможност и на докладът да бъде по-умерен спрямо страната. В този смисъл ми се струва, че ние успяваме да постигнем една обща рамка на дебата, която да бъде фокусирана по професионалните въпроси, а не толкова политическите и много се надявам, че това ще позволи в парламента да продължи работата в този дух. Аз лично, както казах и при внасянето на стратегията в пленарна зала, за мен беше много важно, че липсата на остри критики и по-силни политически формулировки в доклада позволи да не влизаме в изясняване кой носи вината за едно или друго нещо. Това за мен беше важно. Аз и тогава казах, за мен по отношение на съдебната власт невинни няма. Така че е излишно да търсим тази плоскост.
Що се отнася до конкретния ви въпрос. Разбира се, аз затова казах, че започваме именно с покана към всички институции на съдебната власт да дадат своите предложения, да се включат в един формат, в който да се обсъждат предложенията. В момента, в който се оформи някаква база от теми и възможни алтернативни решения, ние ще ги поставим на широко обсъждане.
Ще трябва да търсим отново баланса на бързането бавно. Но във всички случаи ще си вземем поуки, включително и от там, където не можахме да се справим в това отношение при обсъждането на стратегията. Ще търсим максимално широка дискусия, включително ще се радваме на участие на парламентаристи, които биха се включили в нея. Така че ще сме отворени за диалог, разбира се. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. Г-н Делчев, заповядайте.
Димитър Делчев:
Уважаеми г-н Председател,
Г-н Министър, господа и госпожи Заместник-министри,
И аз искам да се присъединя с голямо поздравление към стратегията за съдебна реформа и към консенсуса, с който тя беше приета, не само поради голямата работа, личи си, която Министерството на правосъдието е свършило и положените усилия, но и поради факта, че това е първата стъпка на един важен път, който България трябва да измине във връзка с върховенството на закона. Защото след всички препоръки и критики, които сме имали от Европейската комисия и от всякъде сякаш върховенството на закона в България и борбата с корупцията се превърнаха в един Свети Граал, който България търси – в търсене на един по-добър живот. И затова се радвам, че сте се захванали с голям ентусиазъм в търсенето му.
Това, което аз забелязвам в стратегията за съдебна реформа е, че тя е обхватна и атакува много проблемите на българското правосъдие. Тя атакува проблеми в сферата на юридическото образование, младежкото правосъдие, което е важно и във връзка с което имаше световен конгрес миналата седмица и светът е на темата младежко и детско правосъдие. И много други – Висшия съдебен съвет и други. Фокусът, който беше поставен върху Висшия съдебен съвет. Явно колегите са пропуснали това фокусиране, тъй като във връзка с избора на председател на ВКС те не се съобразиха нито с препоръките на Народното събрание, нито с други призиви да направят избора по един друг начин с бюлетини, за да няма съмнение, което може би не е повлияло на крайния резултат от избора, но не беше правилно.
Та моят въпрос е имате ли конкретни 2-3-5 приоритета в тази програма, от които смятате, че трябва много спешно да се започне.
Христо Иванов:
Имате предвид в стратегията? Приоритетите следват, както от гледна точка на обществените очаквания, така и от гледна точка на това, което имаме като препоръки от Европейската комисия. Ние в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка сме в един малко или много ясен времеви формат. Имаме 1 година, която политически очевидно не е много време, особено ако искаме да дебатираме издълбоко нещата.
Пак казвам, първата препоръка на Европейската комисия е реорганизация на Висшия съдебен съвет. И няма да се умора да го повтарям. Тук не става дума за смяна на един състав с друг. Това не може да бъде наш приоритет – мой приоритет още по-малко, защото многократно съм казвал, че напротив това би било контра продуктивна стъпка със законодателни мерки да се доведе до предсрочно прекратяване на мандата на Висшия съдебен съвет. Виждаме в работата на Висшия съдебен съвет постоянно такъв тип страх, как действа мотивирано и засенчва други мотивации, които би трябвало да има за едно или друго решение.
Що се отнася за други приоритети. Вие споменахте детското правосъдие. То, за съжаление, не получава достатъчно внимание в обществения дебат, но е изключително важна сфера не просто защото децата са наистина скъпото, което имаме, но и защото всяка една дългосрочна и разумна политика на ограничаване на престъпността изисква именно атакуване на случаите, в които децата влизат в конфликт със закона. Тъй като известно е, често пъти това довежда до влизане на децата в един затворен кръг от все по-голямо изпадане и изолиране социално, влизане в тези институции, където те всъщност се превръщат в професионални престъпници и изграждат оня социален слой на постоянните отхвърлени от обществото и хора, които няма какво друго да правят, освен да се занимават с престъпна дейност.
Разбира се, борбата с корупцията, ограничаването на конкретни корупционни форми в съдебната власт, а и не само, в публичната сфера. Предстои сериозен дебат в това отношение. Ние днес на Министерски съвет обсъждахме тази тема. Предстои да бъде издадена заповед от Премиера, с която ще се назначи работна група да изработи нова антикорупционна стратегия. Предвиждаме този документ да бъде достатъчно консолидиран, ориентиран към едни ясни конкретни мерки, които да бъдат изпълними. И в сравнително ограничено време, надяваме се някъде в края на м. март-началото на м. април, да можем да го публикуваме за обществено обсъждане и да представим конкретните мерки, свързани с него. Много от тях следват и от Доклада на Европейската комисия.
Има цял кръг от въпроси, които са свързани са свързани с вътрешните необходимости на съдебната система, на нейните органи. Това е регулацията на натовареността, по-доброто разпределение на човешкия ресурс. Само част от мерките, които са необходими, за да се решат тези проблеми, са на законодателно ниво. Голяма част от тях са организационни мерки и изискват изследвания. Голяма част от тях ще се решат с въвеждането на електронно правосъдие. Има още от 2013 г. голям пакет промени в Закона за съдебната власт, свързани с електронното правосъдие. Той е допълван от колегите в предишното правителство. Ние ще го огледаме, ако е необходимо нещо да се работи с работна група от министерството, която да види дали се налагат някакви опреснявания в тези предложения. Това също ще бъде част от нашите приоритети.
Същевременно има пътна карта за въвеждане на електронното правосъдие, която ще бъде финансирана изцяло с европейски средства. Надяваме се, че в първата половина на годината Оперативна програма „Добро управление” ще стартира, т.е. ще можем да пристъпим към конкретно изпълнение на мерките, независимо и паралелно с адаптирането на законодателната рамка в това отношение. Очевидно, това ще бъде голям приоритет. Мисля, че това създава някаква представа. Благодаря ви.
Предс.Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. Г-н Делчев, реплика искате ли? (Не.) Дуплика при това положение няма.
Петата по численост парламентарна група – колегите от Патриотичния фронт. Пропускат реда си. Иска думата г-н Калфин. Заповядайте.
Кирил Калфин:
Уважаеми колеги, аз също поздравявам министъра и неговия екип за стратегията за съдебната реформа, но да не забравяме, че това все пак са едни намерения - добри намерения, които, ако успеем да ги запълним със законодателни инициативи – със законопроекти, с които да се осъществи реформата, тогава вече можем да говорим за нещо, което наистина е добро и значимо.
И тъй като се говори непрекъснато за Висшия съдебен съвет, за кадрите, но в диалога като чели не чувам за човешкия ресурс, потенциалът който е. Защото, ако ние сменим един Висш съдебен съвет с друг, без да сме наясно дали те ще могат да вършат онази работа, за която ги избираме, значи до никъде няма да стигнем. За това какво ще се предприеме при кадруването, при израстването на кадрите.
И не на последно място, смятам, че е от голямо значение материалната база, при която работят нашите колеги. Вероятно Вие, г-н Министър, сте запознат с условията на работа. И когато изискваме от нашите колеги, ние трябва да им предоставим такива условия на труд, че да дават и качествен резултат. Та предвижда ли се нещо във връзка с подобряването на материалната база, както и какво предвиждате конкретно за този човешки ресурс. Безспорно има много качествени и съдии, и прокурори, и следователи, но има и такива, които … Не се доизказвам! Благодаря ви.
Христо Иванов:
Благодаря Ви, много. Напълно съм съгласен с всичко, което казахте.
Първо, стратегията е просто една политическа заявка. Аз винаги повтарям: Това не е реформата. Това е необходима технократска стъпка, за да можем да стигнем до самата реформа, но е далеч, първа стъпка е и е в началото на пътя.
Що се отнася до човешкия ресурс, напълно съм съгласен с Вас и самата стратегия казва, че един от най-важните ресурси позитивни за провеждане на реформата е именно качественият човешки ресурс в съдебната системата. Огромното мнозинство български магистрати са мотивирани, добре образовани и подготвени хора. Въпросът е да бъдат управлявани добре – това, което и Вие подчертахте. Ние за първо път като чели в тази стратегия извеждаме (тук ще се върна и към въпроса на г-н Делчев) като приоритет и включваме в дебата за съдебната реформа темата за реформата на юридическото образование. Това очаквам, че ще бъде не по-малко труден разговор, труден дебат, но ние трябва да имаме смелостта да го започнем, да го проведем. Защото ако още оттам не се погрижим за правилната подготовка и мотивация на завършващите в толкова многото юридически факултети, ние на входа на системата няма да й осигурим достатъчно добър човешки ресурс.
На второ място многократно е констатиран и от европейските ни партньори и от самия Висш съдебен съвет и от професионалната общност факта, че процесът по атестиране не е удовлетворителен. В голяма степен той продължава да бъде, въпреки че са положени доста усилия в развитието на процеса по атестация, той продължава да бъде формален и да не успява да отговори на най-важните въпроси, свързани с това как да отделим по-добрия от двама магистрати, на кого да дадем път нагоре. И това е тема, която стратегията застъпва. Тя предвижда в дискусионен порядък като предложение създаване на централизирана атестационна комисия, тъй като досега атестирането се случва до голяма степен децентрализирано. Практиката показва, че се очаква от колеги магистрати да оценяват свои колеги без задължително да им се осигурява фактическата възможност да отделят достатъчно време да го правят това нещо. Често пъти те продължават да имат нормалното си работно натоварване, което за много от тях е доста високо и чисто физически няма кога да отделят време да се запознаят с актовете на своите колеги, камо ли да отидат и да наблюдават тяхното поведение в съдебна зала. А това е, което пък клиентите, образно казано, на съдебната система – гражданите и адвокатите когато влязат в съда, там се създават впечатления.
Създаването на адекватна институционална рамка за провеждане на атестация така че този, който атестира наистина първо да прилага равен стандарт, и второ, да има наистина фактическата възможност да се запознае с всички материали, които е необходимо да се изучат, за да се създаде една балансирана и адекватна оценка, е много важен приоритет на стратегията. Ще дебатираме и с колегите от Висшия съдебен съвет. Те също имат свои предложения на базата на техните наблюдения какви са трудностите в работата на атестирането и съм сигурен, че ще стигнем до важни подобрения.
Материалната база. Несъмнено и особено. Има една книга на Илф и Петров. Те 30-те години обикалят Америка и книгата се казва „Едноетажна Америка”. В България наистина съдебната система може да бъде разделена на съдебна система на малките съдилища, където работят по един-двама-трима до пет магистрата много пъти в едни доста прилични условия с една доста ниска натовареност. И няколко петна – големи градове, където има изключителна натовареност, която се отразява драматично на възможността на съда да обслужва гражданите адекватно. Вероятно решението на тези проблеми ще мине и през конкретно фокусиране върху всяко от тези петна.
Аз много се радвам, предстои да открием най-сетне първата от двете нови сгради на Софийския районен съд. Аз го наричам съд, който е на предната фронтова линия на съдебната реформа, защото там натовареността и проблемите, които тя поражда, най-ясно личат. Предстои да открием тази нова сграда, която се надявам доста силно да подобри капацитета на съда.
Отправили сме покана до всички институции на съдебната власт в София за съставяне на една работна група, която да направи оценка на дългосрочните нужди на сградния фонд, тъй като очевидно е, че може би положението в Съдебната палата не е толкова остро, но за възможността да се развиват институциите, които са подслонени там, също трябва да се вземат дългосрочни решения. Ясно е, че Върховният касационен съд и това се каза от самите кандидати, а новоизбраният председател на Върховния касационен съд подчерта. Той е стигнал до бройка върховни съдии, което е отвъд здравословното за една върховна инстанция. Тоест, той повече не може да поема по-голяма натовареност и да реагира на това интензивно. А и Съдебната палата няма къде да ги побере.
Необходимо е заедно със съдебната власт да стигнем до някакви дългосрочни планове какво да правим. В София се надявам, че когато стартираме този процес, той ще послужи като модел за подобна обща консултация, тъй като става дума за споделена отговорност, и в другите градове, в които имаме такава проблематика. Така че сериозно се отнасяме към тази тема. Ще търсим в следващи бюджетни периоди и съответно финансиране. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Министър.
Кирил Калфин:
Г-н Председател, не е реплика, а просто да допълня въпроса си.
Прави ли се нещо по отношение на разтоварването на натоварените съдилища и съответно разпределението на натовареността да бъде приблизително равно навсякъде в страната.
Христо Иванов:
Разбира се. Ние работим много плътно заедно с Комисията по натовареността във Висшия съдебен съвет. Те в момента провеждат едно много амбициозно изследване, което да формулира нормативи за натовареност, които да послужат за база за по-нататъшното планиране на сградния фонд и на човешкия ресурс и неговото разпределение в страната.
Министерството на правосъдието финансира част от дейностите, свързани с това проучване. Методологията, която Висшият съдебен съвет прилага е толкова добра, че вече има колеги от Сърбия и от други страни, които се интересуват от нея. Изучават ни. Същевременно идват и американски колеги. Изключително сериозно се работи в тази област.
Но формулирането на методология за измерване на натовареността е и норматив колко е допустимата норма на натовареност за един съдия и прокурор, е само началото. Ние оттам нататък трябва вече да можем да кажем при тази натовареност на съдилищата, например на Софийския районен съд, колко съдии са необходими, какъв сграден фонд. В момента Софийският районен съд няма място всичките съдийски бройки, които са му отпуснати физически да ги подслони в сградата, с която разполага. Налага се част от тях да бъдат командировани в Градския съд, за да не се губят бройките. Тоест има едни дисбаланси във всяко едно отношение. Балансирането на системата няма да стане с еднократен акт, няма да стане просто със законодателен акт, а трябва дългосрочна политика. Стратегията се опитва именно цялостен подход на планиране в това отношение да заложи, включително като осигурим през Оперативна програма „Добро управление” необходимото ресурсно осигуряване за необходимите изследвания в това отношение, защото това е научна дейност. Само за пример ще ви дам Холандия. Наскоро Холандия приложи нов модел на измерване и нормиране на натовареността, обвързан с планирането на бюджета, и обвързан с нормиране на модела на съдилищата. Изключително интересен проект. Той е разработван 10 години преди да бъде внедрен. На нас, разбира се, ще ни се наложи в много по-кратки срокове да го направим, но няма да стане това лято. Не би било сериозно. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър.
Уважаеми колеги, припомням регламента: две минути за въпрос, министърът има три минути за отговор. Няма проблем в това, г-н Министър, че по-изчерпателно отговаряте, но при толкова много въпроси запазете си отговори и за другите въпроси.
Моля за извинение, че нарушихме реда в ротацията, т.е. на второто издание въпроси няма да се случва това пренареждане.
Петата по големина парламентарна група – колегите от Патриотичния фронт, г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Министър,
Уважаеми заместник-министри, уважаеми колеги,
Поздравления и от мен. Присъединявам се към колегите за приетата от Народното събрание Актуализирана стратегия за реформа в съдебната система и издадения в резултат на нея умерен тон на Доклада за механизма за сътрудничество и оценка.
Моят въпрос е свързан със Специфична цел 5 от стратегията, а именно съдебните такси. Там сте записали: „оценка на системата и анализ на възможните промени в нея”. Моят въпрос е специално за пропорционалната съдебна такса в сферата на гражданското правораздаване и съществуващият в момента отказ от достъп до правосъдие на част отгражданите, които нямат финансова възможност да защитят своите имуществени права, въпреки че имат правен спор, било с физически лица, било с юридически лица, било даже с държавата.
Въпросът ми е какво е мнението на Министерството на правосъдието за поставения дебат за промяна на тази такса или за намаляването й или за вървене към въвеждане на прости такси, както е при административното правораздаване, където всеки гражданин има свободен достъп или поне аз не съм чул критика от страна на граждани по отношение на възможността да оспорват административни актове пред административния съд. Благодаря.
Христо Иванов:
Благодаря Ви, г-н Митев.
Ние не случайно по този начин сме записали мярката, а не как според нас трябва да изглежда в крайна версия системата от такси. Ясно е, че тя в сегашното си съществуване показва поредица от дисбаланс и Вие съвсем правилно посочихте някои от тях. Тя е обвързана и с проблемите на бюджетирането на съдебната власт, които в парламента бяха обсъждани съвсем наскоро. Нашето желание е обсъждането на тези проблеми наистина да стане комплексно и свързано, така че да стигнем до един модел, който да отговаря на всички изисквания. И в този смисъл ще стартираме вероятно един анализ, който, както да анализира чисто икономическите и бюджетни аспекти на проблематиката, така и проблемите, свързани с достъпа до правосъдие, което обвързва всички решения с правната помощ и нуждата от нейното финансиране и т.н. И едва тогава да взимаме решение. За мен е много важно и тази стратегия не случайно ние я обозначаваме като седем годишна стратегия. Има теми, по които съществува малко или много или консенсус, или поне достатъчно голяма яснота какви са решенията. Но има много въпроси, които са решавани досега на парче през годините. Някои неща на принципа на пробата и грешката са показвали, че работят добре, други – не. Желанието ни този път е да опитаме да изградим едни процеси на поведение, които да стъпват първо на някакви анализи, които да покажат модела на проблема и едва тогава да се взимат решения.
Така че аз на този етап наистина се бих въздържал да давам някаква насока, защото наистина искаме този път да предложим решение, което е базирано на конкретна аргументация и това да позволи на парламента да състави своето решение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. Реплика имате ли, колега Митев? (Не.)
Парламентарната група на Български демократичен център. Заповядайте, г-н Хайтов, ако имате желание да поставите въпроси.
Явор Хайтов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Първо към Вас ще си позволя да изкажа едно мое виждане, че не е редно Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по правни въпроси да заседават по едно и също време. Налага се с колеги да притичваме ту тук ту там, макар да ни дели само една стена. Това е пред скоби.
По същество. Беше редно, г-н Министър, с една кутия бонбони да дойдете и да почерпите, защото наистина внушителен резултат постигнахте. Аз бях критик на стратегията, смея да твърдя градивен, но моят въпрос е с елементите на чист битовизъм. В началото сме на календарната година. Текат, а ако не, може би скоро ще започнат да се провеждат годишните отчетни събрания и анализи на окръжните съдилища. Считам, че няма по-подходящо място, където ние да си сверим часовника с това какво се случва по окръжните съдилища, които може би трябва да се казват областни. Но както и да е. Това е въпрос на терминология.
Моят въпрос е ще бъдем ли информирани за този график, ще бъдем ли поканени или да се само поканваме. Благодаря.
Христо Иванов:
Г-н Хайтов, ние вчера се срещнахме с Вас и Вие ми поставихте друга задача, а не за бонбони. И аз работя по нея. Но ако и бонбони кажете, и бонбони ще вземем. Това в кръга на шегата.
Прав сте напълно за събранията. Сега те се провеждат от съдебната власт и Министерството на правосъдието няма някакъв непосредствен ангажимент, за да кани някого на тях. Но аз мисля, че това е една много добра идея и ще потърсим обсъждане и подходящ формат, в който наистина да можете да се включите и вие, ако имате интерес към конкретни форуми. Поне най-малкото, ще се постараем да намерим информация за графика, който самите съдилища си насрочват. Ще ви информираме за това.
Явор Хайтов:
Аз мисля, че в качеството Ви на председателстващ Висшия съдебен съвет, където присъстват ръководителите на съдилищата, включително и окръжните административни съдилища. Въпросът е по същия начин поставен. Аз го казвам с ясното съзнание, че каквото и да говорим ние тук, не е достатъчно. Няма нищо по-точно и по-коректно от това да „пием вода от извора”. За това поставих този въпрос. А иначе бъдете уверен, че ние имаме достатъчно работа и едва ли си търсим повод, за да присъстваме на тези събрания. Защото аз съм убеден, че след месец-два Вие отново ще дойдете с предложения за промени в процесуалните закони или в друг тип закони и няма нищо по-точно от самото място ние да сме се убедили как работят тези институции. Благодаря.
Христо Иванов:
Аз ще използвам точно това, че работя с Висшия съдебен съвет, да консолидираме такъв график и той да стане достъпен, така че който желае да присъства. На мен ми е ясно, че вие няма да тръгнете по всички, но ако искате да посетите някъде, да можете да го направите.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. И аз дължа обяснение на колегата Хайтов и също ще отговоря с укор.
Аз нямам възможност да въздействам върху насрочването на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Да, колегиално съм поел ангажимент да разместваме времето поне с половин час, но не приемам тезата, че Комисията по правни въпроси трябва да заседава след всички други и да заседаваме по 4-5 часа, като започнем в 4:00 или 5:00 часа след обяд. Не е редно да заседаваме сред нощ.
По отношение на репликата. Имахте право на реплика и беше редно да ви дам думата.
Явор Хайтов:
Вие знаете какъв респект и уважение изпитвам към Вас и през ум не ми минава да коригирам поведението ви като ръководител на комисията. Просто отбелязах този факт.
Предс. Данаил Кирилов:
Смятам, че все пак съм съобразителен човек, особено, когато колегата ми е генерал. Гледам да го уважим и в това му качество. Трябва да има разбирателство, но пак казвам, не мога с всички комисии да се съобразя. В преходното издание на Народното събрание и аз се разкъсвах между енергийната комисия и правната комисия. Колегите си спомнят. И няма как да не се случи поне да има двама-трима колеги, които да бъдат в едно такова положение. Съжалявам, ние не неглижираме вътрешният ред и сигурност ни най-малко.
Ще ми позволите ли да дам думата на следващата парламентарна група. В момента нямаме колеги от парламентарната група на АБВ. От парламентарната група на партия Атака – г-н Нотев, заповядайте, ако имате въпроси.
Явор Нотев:
Благодаря, г-н Председател.
Г-н Министър, уважаеми гости, всички колеги започнаха с удивление към Вас, аз се чудя къде е моето място. Защото, ако е верен споменът ми, в пленарна зала аз отправих критики към стратегията, които се помъчих да обоснова и които в крайна сметка не се изразиха в това,че стратегия, реформа, промяна или каквото и да я наречем - първи стъпки, както сега казвате, не са необходими. Критиката се състоеше в усещането за отсъствие на съдържание в тази стратегия, в този документ, което беше смущаващо. Ако се вярва на отразеното в медиите за този постигнат пълен консенсус и за голямата победа, заради която сега получавате поздравления, аз вероятно не съм бил в залата и не зная на кое да вярвам. Но, ако говорим сериозно, действително заслужава отбелязването на този факт – приемането на стратегията, и в частта, в която ние заявихме съгласие – ние от парламентарната група на Атака и персонално аз, бих искал да ви пожелая искрено сили и амбиция тази стратегия да бъде наистина на първо място изпълнена със съдържание и на второ, това съдържание да бъде реализирано. Има невероятно силна нужда от това.
Иначе успокоението ми идва от факта, че и на днешното заседание колеги, които подкрепиха стратегията, задават въпроси от рубриката „Какви са вашите планове за бъдещето?”. Те трябваше да знаят какви са тези законопроекти, какви са тези стъпки, които първо ще се предприемат и т.н. Така че ясно е, че малко сме обърнали каруцата пред коня и че сега предстои да свършим една работа, казвам го в първо лице, да свършим една работа, която ми се струваше, че трябваше да бъде отметната в голямата си степен преди поставянето на този въпрос, за да може да бъде оценката за документа по-адекватна, по-обоснована и приемлива със съответните ангажименти от всички.
Малко се разпрострях с това изложение и сигурно се питате вече какъв е въпросът ми. Въпросът ми нарочно го формулирах с един по-битов характер – характер, който би трябвало да ни приземи и да ни даде мащаба на конкретните проблеми в съдопроизводството, в конкретната работа. И този въпрос беше поставен от колегата Калфин. Ставаше дума за битовите условия. Кадрите, което той заяви, също са голям проблем, но битовите условия с най-яркия пример битовите условия в Софийски районен съд беше въпросът, който възнамерявах да ви задам. До голяма степен Вие отговорихте на този въпрос. Само бихте ли се ангажирали със срок, в който магистратите ще напуснат сегашните си, не зная как да ги нарека, работни места или сегашната си мизерия, която принизява и критериите, и авторитета, което поражда порочни практики на неприемлива близост между колеги прокурори, съдии, адвокати, което до голяма степен можем да определим като среда за създаване корупционна практика.
Кога ще ги извадите оттам, за да се нормализира ситуацията. Като продължение на отговора, който дадохте, че това е близко и предстоящо намерение. Благодаря.
Христо Иванов:
Г-н Нотев, аз имам много ярък спомен от Вашето присъствие в залата. Вие започнахте с един изключително вдъхновяващ увод на това, което искахте да кажете, така че не мисля, че някой би го забравил.
Стратегията е политически документ, който формулира някаква политическа рамка и подбира един точен координат къде точно да я постави и докъде са ни стигнали силите. Аз не твърдя, че това е оптимален документ. Той очевидно търпи много критика и много от тях ги приемам. Това беше, което в тази ситуация можехме да направим. Въпросът е да продължим оттук нататък.
Що се отнася за срок за напускането на настоящата сграда. Вие вероятно имате предвид изваждането на всички съдии от сградата на Римската стена. Това, което в момента имаме като план, който е далеч от идеалния в интерес на истината, е, че имаме една сграда – сградата на Римската стена, имаме две сгради, както знаете, предвидени като заместващ ресурс. Едната е така нареченото бивше ГУСВ. Там самият районен съд провежда работите, свързани с нейната подготовка, така че те трябва да кажат по-точно. Но това, което аз знам и за което бих могъл да ви информирам, но пак казвам, това не е мой ангажимент и не го възприемайте като някакво мое обещание. Просто не съм в положение да го дам. Знам, че в началото на месец март се очаква тя да започне да функционира. Стискайте палци! За нас е огромен приоритет и се надявам, че ние успяваме да оказваме пълно съдействие на ръководството на съда за тази сграда. Но тя ще реши само част от проблема.
Вторият елемент от решението е сградата, която е известна като „Военното НДК”, но там ситуацията е малко по-сложна. Тя се нуждае от значителна реконструкция. Проектът е готов. Има фирма-изпълнител на реконструкцията. За съжаление, ние не можем да пристъпим към нейното извършване, защото има спорове относно авторските права с архитекта, който е изготвил първоначалния проект. Били са отпуснати 10 млн. лв., необходими за тази реконструкция. Сега трябва да се поднови това финансиране. В момента водим разговори в Кабинета. Тези разговори с Министерството на финансите винаги са не леки, но ги водим и се надяваме да имаме позитивен резултат в това отношение.
До каква степен тези две сгради ще разрешат окончателно проблема на Софийския районен съд, аз не мога да ви кажа в момента. Това е именно въпрос на тази работна група, която в момента сформираме. Тя ще трябва да отговори на въпроса какво правим със сградата на Римската стена, какви други сгради евентуално са необходими за съда с оглед на различните модели за неговото разрастване оттук нататък, защото е ясно, че натовареността само ще нараства, освен ако не променим процесуални правила. Това също е нещо, което трябва да обсъждаме. Всички тези неща са в система, няма нужда на вас да ви ги обяснявам, но се надявам постепенно да имаме решение и по този въпрос, и ще в държим в течение.
Явор Нотев:
Г-н Министър, благодаря за тези уточнения. Аз наистина освен сили, желая и една настъпателност, едно настояване от ваша страна в рамките на това, което можете да направите, защото, уверявам ви, година след година ние слушаме едни и същи констатации във връзка със състоянието на базата на Софийски районен съд, а то не се подобрява. Там вече се руши очевидно ден след ден. Обидно е за всички. Ако някой иска да напише доклад за състоянието на правораздаването в България, поканете го да дойде да види при какви условия работят магистрати, от които се изисква.
Така че освен намерение, нека то да бъде обвързано със срок, настоятелност и непримиримост. Няма как да се остави този въпрос нерешен. Желая ви успех.
Христо Иванов:
Благодаря Ви, г-н Нотев. Аз в екипа си имам прокурор и съдия от районния съд, от районното ниво в София. Няма да ме пуснат да си тръгна от министерството, без да проявя тази настоятелност. Така че ви уверявам, че я проявяваме. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. Благодаря, колега Нотев.
Първият кръг от въпроси мисля, че приключи. Нямаме нечленуващи в политически партии колеги-членове на Комисията по правни въпроси. Пристъпваме към вторите въпроси. Колегите от политическа партия ГЕРБ. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Министър, Заместник-министри,
Уважаеми колеги, няма да повтарям това, което беше при обсъждането на стратегията. Ще се постарая конкретни въпроси да задавам и да не повтарям и своето изказване.
В стратегията се говори за анализ и оценка на ефективността от прилагането на законите. Аз казах в изказването си, че това е нещо много добро и то задължително трябва да бъде направено, що се касае до наказателното право и материалния закон и една скоба ще отворя - добре е, че вече се говори за нова политика в областта на наказателното право, а не само за нов Наказателен кодекс. Та Наказателният кодекс, Наказателно-процесуалният кодекс, ние от доста време тук говорим за формализъм, но само говорим, като чели на практика нямаме написани анализи, обсъдени, за да тръгнем евентуално към някаква реформа, повтарям, а на изменение на процесуалния кодекс – Гражданско-процесуалния кодекс. Дойде време вече да обсъдим прилагането на производството във върховния съд, допустимостта и т.н. Това също сме го говорили и повечето колеги тук знаят за какво става въпрос и то го говорим от доста време.
Прилагането на законите при административните наказания. Някак си остава настрана тази тема, а в същото време има страшно много закони, които предвиждат налагане на административни наказания, страшно много органи, които налагат административни наказания, страшно много текстове, които изобщо не съдържат състави на административни нарушения – просто едни общи текстове за нарушенията на този закон, се налага. За съжаление, тези закони са приемани от Народното събрание и го казвам откровено. Знаете добре, когато се прилагат тези закони от безброй много административно-наказателни органи като чели не се търси превенцията, макар че има възможност да се прилага един чл. 9, но всички ние повечето колеги, които сме адвокати, сме присъствали в съдебни зали, когато виждаме да се разглеждат едни дела, които ни най-малко не налагат налагането на административни наказания, та камо ли разглеждането им в съда. Съдът не може да прилага чл. 9. Тогава някак си нещата биха били по на място. От друга страна това създава една корупционна среда ,когато веднага се предвиждат едни такива състави на административни нарушения, без преди това поне да се предвижда за повечето случаи указание за отстраняване на тези нарушения - повсеместна практика, това е известно на всички и създава една корупционна среда.
Та въпросът ми, г-н Министър, понеже всичко това е предвидено с един ред в стратегията, как виждате във времето кога биха могли да се създадат работни групи по отделните клонове на правото и да започнат анализа. Това не е нещо, което ще се случи много бързо. Трябва да се правят справки, анализи, статистики, да се разглеждат конкретните дела, ако трябва, и да се сложи една рамка, в която да се работи, да се сложи и един срок, за да стигне до дебат и до някакъв анализ и втората по-важна стъпка, да пристъпим към евентуална промяна на тези закони.
Преди малко стана въпрос за детско правосъдие. Някак си като чели всичко е съсредоточено в съда ,прокуратурата и органите на досъдебното производство. Няма да повтарям колко институции има, които трябва да се занимават с непълнолетните нарушители. Като чели сме склонни да ги правим престъпници, макар и извършили някакви простъпки поради лекомислие и ограничение. Това е също една много сериозна тема, която е свързана и с разтоварване на правосъдната система.
Също и що се касае до изпълнение на наказанията. Имаме, ако не се лъжа, и осъдителна присъда. Тя няма да е последната, както е решението. Там също не сме анализирали – какви наказания се налагат, ефективни, горе-долу какви присъди, какви хора, с каква обществена опасност изтърпяват наказание лишаване от свобода. А това ще даде отговор и на въпроса за условията.
Въпросът ми е как виждате да се започне тази трудоемка и изискваща време процедура. Благодаря.
Христо Иванов:
Вие съвсем правилно споменахте пилотното решение, свързано с условията в затворите. Ще помоля колегата Янкулов да каже съвсем кратко за това, което правим като последица от него.
По другите теми, които повдигнахте, моето желание е наистина да поставим нещата с краката надолу и главата нагоре, което означава, че ни трябва на първо място една актуализирана и достатъчно задълбочена концепция за наказателна политика, която да даде рамковите отговори на тези въпроси.
Веднага след стартирането на Оперативна програма „Добро управление” ние ще стартираме проект. Неофициално знам, че става дума за м. април, но не мога да го твърдя като някаква дата, ще стартираме проект в това отношение, защото става дума за сериозна експертна работа. Тя ще изисква и криминологични изследвания, за да не е просто това един пожелателен документ, а да стъпи на нещо. (А институт няма.) А институт няма. Няма капацитет. Положението е наистина катастрофално в това отношение.
Същевременно има изготвен кодекс за административните нарушения и наказания. Ние в момента оценяваме този много впечатляващ продукт, за да преценим дали бихме могли, ако се налага някаква актуализация, да проведем допълнителни обществени обсъждания по него и да го предоставим на вниманието на парламента.
Възстановихме работата на работната група за мониторинг на приложението на НПК. Очакваме април-май нейните заключения, които да послужат за някакви указания накъде можем да работим. Естествено и те ще бъдат подложени на достатъчно широк дебат. Имам неформален разговор с г-н Цацаров, че те също имат идеи, които едновременно ще публикуват за обсъждане. Така че напролет очаквам и тези теми да предоставим на вниманието ви.
Сега г-н Янкулов за пилотното решение.
Андрей Янкулов:
Добър ден и от мен. Казвам се Андрей Янкулов, заместник на г-н Иванов.
Пилотното решение относно условията в затворите и липсата на адекватни превантивни компенсаторни средства за защита, предвидени в законодателството, вече е факт, макар че още не е влязло в сила. Ще влезе в сила след около три месеца. Имаме 18-месечен срок за неговото изпълнение.
Условията в затворите не са тайна за никого предполагам от присъстващите в тази зала и многобройните проблеми, свързани с това в какви условия са поставени затворниците, които рефлектират върху държавата. Те са трупани през годините. Те не са се случили днес или вчера. Дългогодишни са проблемите. Очевидно е, че е настъпил моментът, в който трябва да се започне адекватното им решаване.
Тази група дела „Нешков” и други, заведени срещу България по които е постановено пилотното решение, не е първата. Има една друга група дела „Кехайов” и други, отново за условията в затворите, по която група дела ние през м. декември 2014 г. вече сме изработили екшън план за изпълнението.
Така че работи се по въпроса. Този екшън план естествено ще бъде актуализиран и към момента след решението по „Нешков” и други. Ще създадем също така и специална работна група за изпълнение на това пилотно решение. Стъпките са ясни. Конкретно по места трябва да се подобряват условията за изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
Няма друга алтернатива и няма какво друго да се предприема освен актуализиране на местата за лишаване от свобода с европейските изисквания – осъвременяването им. Благодаря.
Димитър Лазаров:
Благодаря, уважаеми г-н Министър, г-н Заместник-министър.
Ще започна отзад напред. Въпросът ми беше не единствено само за условията в затворите. Там нещата са ясни. Въпросът ми беше за широкия дебат за изпълнение на наказанието, защото то не бива и не трябва да се свежда само до лишаване от свобода в тази част и на това пилотно решение. Говорим за алтернативни мерки, 840 лв. издръжка на един затворник. Защо и налага ли единствено и само лишаване от свобода да се налага. Темата касае правораздаването ни. Ние нямаме наистина алтернативни форми. Искам да говоря за пробацията. Ние нямаме алтернативни форми, каквито има изпълняване на наказание лишаване от свобода се стига до там, че ние ги ресоциализираме тези хора за 6 месеца, една година, две години и след това се чудим как да ги социализираме, независимо от това, че някои от тях работят, когато им се налага лишаване от свобода. И те го търпят.
Благодаря, г-н Министър, за отговора, за конкретиката.
Понеже се повдигна този въпрос, ще ми се, говорейки за конкретика, все пак 2011 г. избрахме Висш съдебен съвет, понеже много се говори за натовареността - 2012, 2013 и 2014 г., т.е. три пълни години минаха, да бъдем по някакъв начин информирани. Има създадена, ако не се лъжа, нарочна комисия, докъде стигна, защото това са три години, тази тема с натовареността. Има ли нещо? В каква готовност е? Знам, че това не е ваш ангажимент. То е ангажимент на Висшия съдебен съвет, но молбата ми е, ако може, да помолите колегите да ни уведомят какви разработки има, докъде са стигнали, има ли пречки, няма ли пречки. Ако са законодателни, ние в спешен порядък да реагираме, ако счетем за необходимо, защото наистина минаха три години, а реално поне аз не съм запознат, а и обществеността, нещо да има реално. Да, напредък сигурно има, работи се, спор няма. Аз не искам по това да споря, но да бъде запознати докъде се е стигнало. Ако се работи на ниво районен съд и се върви по инстанции, отделно ниво прокуратура – докъде е стигнала тази тема след три години.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Министър, въпреки че с репликата се задава втори въпрос, ако решите в дупликата да отговорите, имате възможност.
Христо Иванов:
Въпросът е важен и ще се възползвам от тази възможност. Ще ви кажа това, което знам по темата. Но съм сигурен, че от Висшия съдебен съвет ще отговорят на въпроса. Ние ще предадем това запитване.
Това е една от областите, в която Висшият съдебен съвет наистина работи доста усилено. Изработена е методология за анализ на съществуващата натовареност и създаване на норма за натовареност. В момента тече изследване, което е фактически по групи дела, съдиите трябва да попълват анкетни карти за времето, което отнемат отделните действия, за да може те да послужат като база за оценка после на това колко отделните типове дела каква натовареност означава. Провеждането на това проучване не мина без затруднения, но те го правят.
Същевременно като част от работата по създаване на нов софтуер за разпределение на делата, неговата цел е не само да гарантира случайността на разпределението, а да има и една адекватна равномерност на това разпределение.
Както знаете, на Висшия съдебен съвет му предстои да стартира обществена поръчка за разработване на траен нов софтуер. Силно се надявам, че този път адекватно е заданието и в изпълнението на проекта ще видим адекватно ниво на сигурност и адекватно ниво на функционалност на разпределение на натовареността между съдиите.
На трето място, тече проект, който е с финансиране от Министерството на правосъдието, създаване на географски базирана информационна система за оценка на натовареността на съдилищата, която отчита не само колко е обективната натовареност на отделните съдии и отделните съдилища, но и други фактори, като отдалеченост на различните населени места в района на съответния съд, демографски тенденции, икономически тенденции, тенденции на престъпността.
Това ще бъде основата за един модел на планиране, който да ни позволи да видим къде всъщност имаме излишни съдебни структури, къде можем да направим някаква оптимизация и да пристъпим най-сетне на научна база на така дълго чаканата тема за реформата на съдебната карта, която е абсолютно необходима ,за да имаме ние по-оптимално използване на ресурс.
Аз наистина съм доста окуражен, макар че за тази реформа на съдебната карта се говори от десетилетия, най-сетне ние виждаме конкретни мерки, които да посочим като емпирична основа за планиране в това отношение. Вие знаете, че този Висш съдебен съвет е първият, който закри две излишни структури в областта на военното правосъдие. Това също трябва да се отбележи като техен позитив. (Съжалявам, че няма никой от тях да чуят колко ги хваля тук.) Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Министър.
Г-н Филип Попов, желае ли да зададе въпрос. (Да.) Заповядайте.
Филип Попов:
Уважаеми г-н Министър, един конкретен въпрос с всичките му условности, разбира се. Предвиждате ли в първата половина на тази година - 2015 г., законодателна инициатива по отношение на Закона за съдебната власт. Предвид тази инициатива и това, което преди малко чух, за софтуер и за материалните бази, считате ли, че ще е необходима актуализация на бюджета.
И един по-страничен въпрос. Прав сте наистина, няма как да не се съглася с Вас, че количеството на юридическите факултети за сметка на качеството на техните възпитаници, в това отношение имали ли сте разговори с министъра на образованието и изобщо в Министерския съвет по отношение на решаване на този проблем, може би с редуциране на част от юридическите факултети в България. Благодаря.
Христо Иванов:
Благодаря, г-н Попов. Да, предвиждаме изменение в Закона за съдебната власт, което ще предложим на вниманието на народните представители в първата половина на годината.
На второ място, що се отнася за актуализацията на бюджета, не смеем да си помислим за такива неща. Наистина проблемът с бюджетното осигуряване на съдебната власт е сериозен. И аз искам да ви благодаря за това, че тази комисия при обсъждането на бюджета се отнесе сериозно и беше на път за първи път като чели да увеличи бюджетът на съдебната власт. Това беше много важен сигнал, макар че той се сблъска с финансовите реалности, в които се намираме и, за съжаление, остана само намерение. Но все пак е важно.
От друга страна, трябва да ни е ясно. Съдебната система е сред бюджетните сфери, в която има доста неизползван ресурс и за мен една от посоките в работата е наистина по-оптималното му използване. Пак казвам, ние наистина имаме ужасяващо състояние на Софийския районен съд. Същевременно имаме така наречените „бутикови” съдебни палати на много места. Това е пример за този дисбланас. Така че ще работим в това отношение. Имаме все пак по ос правосъдие в рамките на структурните фондове един добър финансов инструмент, който също ще ни позволи реформите, които са необходими за включване на този потенциал. Аз не мисля, че всъщност обективно ще се налага да мислим за актуализация на бюджета.
Голямата липса и това, което дължим на магистратурата, е, че от 2011 г. не са актуализирани заплатите, което се дължи по закон. Това е проблем. Защото разбираме, че става дума за мотивирането на магистратите и в този смисъл съществува тази проблематика.
И по въпроса за юридическото образование. Разговори с проф. Танев на предварителен етап, разбира се, сме имали, но тъй като не е проблемът само в бройката на факултетите, не е само това. Аз бих казал, че това е допълнителен симптом на проблематиката. Има проблеми, свързани със стимулите за развитие на академичния състав, за това че не са актуализирани изискванията за предметите, които се преподават и хорариума, какъв тип материя се преподава и как, до каква степен студентите са поставени в ролята на едни пасивни наизустяващи някаква материя и до каква степен са ангажирани в едно много по-практически ориентирано обучение. Как изглежда стажа, който следва след завършване. В момента е абсолютно изпразнен от съдържание, а трябва да го има и да е пълен със съдържание.
Струва ми се, че трябва да разглеждаме отново въпроса за бройката, а не да кажем сега механично, примерно, ще закрием три факултета.
Ние сме създали работна група, която ще предложи цялостна концепция за юридическото образование. Това ще е голяма битка. Подозирам, че ще се окаже доста по-сложна от много други на този терен. Но ще се опитаме и нея да водим по възможния най-диалогичен начин.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Дуплика ще ползвате ли? (Не.)
Съгласно реда Движението за права и свободи има думата. Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Министър, вторият ми въпрос е малко по-конкретен и той е свързан с нашумелия напоследък не и без Вашето дейно участие казус Сабрие Сапунджиева. За съжаление, този казус се разгоря много широко в медиите. Бяха направени репортажи и т.н. Имаше и Ваши публични изявления.
Искам да ви попитам какви са мотивите, които стоят зад него и тази ваша последователна позиция, като се има предвид фактът, че г-жа Сапунджиева е дългогодишен служител и заместник-министър на правосъдието, и в други институции, и има не малко заслуги за предприемането на конкретни и организационни и нормативни стъпки в посока устройството и функционирането на системата на правосъдието и на Министерството на правосъдието.
Не считате ли, че се установява някакво чувство на целенасоченост, избирателност, тенденциозност по отношение на нея, като се има предвид фактът, че може би това не е единственият случай в системата на съдебната власт, на Министерството на правосъдието.
Въпросът ми е направили ли сте щателна проверка на фактите и обстоятелствата, например, около ремонта на нейното жилище, за който стана дума. Назначили ли сте одит? Имате такава структура „Вътрешен одит” в Министерството на правосъдието, за да се провери кой е извършил ремонта, на каква стойност, какво реално е вложено в това жилище, за да придобием представа за това в крайна сметка с колко е подобрен един държавен имот.
Дали сте проверили има ли други подобни случаи, в които бивши кадри на Министерството на правосъдието, бивши кадри в съдебната власт, които вече формално нямат правно основание да заемат жилищата, дали продължават да ги заемат.
Защо единствено и само казусът Сабрие Сапунджиева така се раздуха медийно и Вие заехте такава категорична позиция само и единствено по този казус. Благодаря.
Христо Иванов:
Г-н Казак, аз на първо място ще коментирам твърдението за някакво специално отношение към г-жа Сапунджиева. Личното ми отношение е, че аз съжалявам, че този казус се превърна в подобен медиен интерес и предизвика такова внимание. Съгласен съм, че това не е желателно и прилично по отношение на който и да е бивш държавен служител, особено когато става дума за дългогодишен заместник-министър на правосъдието. Лично аз твърдя, че Министерството на правосъдието не е преследвало подобна политическа и медийна цел. Имало е въпроси и медиен интерес. Ние сме длъжни да отговаряме на него и в този смисъл сме присъствали в медиите по този казус, но сме се стремели просто да информираме за фактическото и правно положение на нещата, без да сме отправяли, твърдя, че не сме отправяли някакви квалификации, обобщения и т.н. Ако сме го правили, сме сбъркали. Но мисля, че не е това случаят.
Защо има медиен интерес към този казус не е моя работа да интерпретирам.
Вие ми задавате доста конкретни въпроси, които ми се струва, без да искам да отказвам отговор, като чели излизат малко извън формата на този тип парламентарен контрол. Позволете ми да ви отговорим писмено на въпросите конкретно какви проверки са направени.
Това, което мога да кажа, е, че не е единственият случай с г-жа Сапунджиева. Има и други такива. По реда ние търсим да си получим обратно от всеки, който е загубил право да се намира в жилището. Може би, ако г-жа Сапунджиева беше проявила по-голяма насреща готовност да. На както и да е. Аз разбирам, че става дума за жилище, в което тя от дълги години живее и има всички тези елементи.
А на конкретните въпроси ми позволете да ви отговорим писмено и в случай, че вие не сте удовлетворен, да продължим този диалог. Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
За дуплика, г-н Казак.
Четин Казак:
Благодаря за отговора, г-н Министър. Аз много се надявам, че няма наистина тенденциозност и специално отношение към нея, защото наистина само този казус придоби широка обществена и медийна известност. Съгласете се, че съмненията за тенденциозност, за целенасоченост с оглед на нейната политическа и етническа принадлежност могат да възникнат, като се има предвид аз знам, а и Вие знаете, че има и други идентични казуси, които за съжаление до този момент остават абсолютно в сянка. Така че, ако наистина Вие гарантирате, че подхождате с еднакъв аршин и по еднакъв начин към всички тези идентични казуси, това е добре и така следва да бъде.
Аз силно се надявам, също така, че нейното право на труд по Конституция няма да бъде поставено под съмнение и под въпрос и фактът че тя в момента вече има възможност да го упражнява в рамките на съдебната власт на една длъжност, която далеч не е на висотата на нейните компетентности, но все пак е получила някаква възможност да продължи да работи за българската съдебна система, ще бъде защитено това право и няма да бъдат предприети някакви последващи действия към административния ръководител, който се е осмелил да я назначи на работа и няма да последват някакви целенасочени действия спрямо него.
Така че благодаря Ви за отговора и ще се радвам да получа тези допълнителни сведения, за които споменах. Благодаря.
Христо Иванов:
Уверявам Ви, че няма никакво специално отношение към г-жа Сапунджиева и сме толкова по-внимателни именно поради обстоятелствата, които Вие споменахте към нейното право на труд и договора, който тя е сключила с институция в рамките на съдебната власт, министерството няма към момента никакво отношение, никаква възможност да влияе. А пък и да имахме, изобщо не би ми минало през ум да го правим. Всички права, които следват от това, наравно с всички останали те ще бъдат отчетени, но те не са големи. Обективно е така.
Винаги, когато имате питания по този въпрос, ще бъдем насреща да ви информираме, за да не оставя впечатлението за някакво преследване.
Може би част от причината, поради която имаше такъв медиен интерес към нея, че нашето министерство не произведе други скандали спрямо предишното ръководство. Ние не уволнявахме хора, не правихме чистки, не сме се опитвали предишни министри да виним за едно или за друго. Възникна този битов казус и той предизвика определен медиен интерес, но това не е, защото ние сме предпочели това да бъде.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър.
Позволявам си да взема отношение, ако колегите не възразяват, по казуса, който г-н Казак е поставил, тъй като това е казус, който 3 години и 9 месеца е бил голяма моя грижа. Първо, това е сложен казус. Определено е сложен казус. Колегата Сапунджиева действително винаги е работила на високи позиции в представителни органи на държавната власт. Уви, за съжаление, тя не можа да придобие въпросното жилище нито като първо издание заместник-министър на правосъдието, нито после като член на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, нито обратно като заместник-министър на правосъдието и лично аз като областен управител на София бих казал, че много внимателно съм се отнасял през тези 3 и повече от 3 години и не съм допускал да бъде принудително извеждана от жилището на формално основание. Защото е имало моменти, в които такова формално основание е било налице, но следвайки смисъла на закона никога не сме злоупотребявали в тази посока. Доколкото разбрах от медиите и вие не сте тръгнали в тази посока. Би било жалко действително. Това са човешки и житейски въпроси. И пак казвам, иде реч за достоен колега, на който работата му е минала в полза на държавата и на съдебната система.
Не виждам такъв риск, г-н Казак, понастоящем без да дерогирам волята на принципала -Министърът като принципал, по никакъв начин.
В рамките на коя процедура, колега? Заповядайте.
Митхат Метин:
Ако позволите, г-н Председател, да взема кратко отношение
Аз се присъединявам към мнението, изразено от нашия Председател.
Г-н Министър, проблемът е системен. Не касае казуса. В медийното пространство и политически анализатори – всякакъв вид хора с държавен рейтинг, включително и Премиерът напоследък, изразяват становище, че липсва системно отношение на държавата към техните висши кадри. Няма да изпадам в позиционалност, взимам повод просто от думите на председателя. Когато един гражданин е положил 30, или 20, или 15 години висока държавна дейност, отговорна, не политическа е държавническа дейност, мисля, че е редно самата държава да полага донякъде и по-специално отношение към кадрите си. В този ред на мисли мисля, че е назрял въпросът и ние ще го обсъдим с колегите от нашата парламентарна група, но ако и вие вкарате такъв законопроект ще е добре, но е хубаво да се помисли за отношението на държавата към ръководните кадри в определени сфери. Сферата, която е свързана с борбата с корупцията, МВР, ДАНС, а защо не и други подобни социални дейности са много важни. И жалко за държавата, когато се допуска юрист с 30 годишен стаж, извършвал огромна, важна дейност в противодействието на корупцията, да бъде на ниво подритван от собствената си държава. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Четвъртата парламентарна група, колегите от Реформаторския блок. Г-н Славов, ако имате желание да зададете вашите въпроси.
Петър Славов:
Г-н Председател, ако може след малко. Отстъпват реда си. Нека колегите от Патриотичния фронт да поставят въпросите си.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Колеги от Патриотичния фронт, имате думата за втори въпрос.
Емил Димитров:
Въпросът ми е към Министъра и благодаря на Председателя, че ми даде възможност.
Понеже и аз съм онеправдан и репресиран, имам 35 години стаж и в тази връзка имам въпрос. Някои хора от секретари в Якоруда на читалището са дошли в София и са израснали. Нормално е. Други сме били в София, тук сме израснали. Понеже и аз съм бил и заместник-министър, и директор на национална служба, и след това на друга. По времето на ГЕРБ бях изпратен 3 години в Шумен и живях в служебен апартамент, но не ми го дадоха. По времето на БСП живях в Плевен 1 година в служебен апартамент и там не ми го дадоха. Аз съм от София. Имам един апартамент по наследство, в който живея и един, за който съм работил в строителството години наред, за да го придобия и там живее дъщеря ми. Ако е възможно и двата да ги дам на дъщерите, те да ги отдават под наем. Ако разполагате с апартамент, ще бъда много благодарен да ми го дадете. Хубаво е да е ремонтиран от „Затворно дело”, да е много красив и ако може да ми го дадете пожизнено. Уверявам ви, имам 35 години стаж. Ще приложа молба, ще приложа справка. Съответните длъжности ги имам. Защото грижата към дадени определени хора трябва да бъде към всички и аз де считам не по-малко. В противен случай, ако можете да ми дадете в провинцията някой ваш апартамент. Ще бъда благодарен, ако ми изпратите справка, за да дойда да ги огледам и избера и съответно да поръчам ремонта. Благодаря ви.
Христо Иванов:
Виждате, г-н Казак, как възниква отразяването по този казус.
Аз съм сигурен, че това, което се каза тук в тази зала, ще даде повод за нова поредица от публикации. Не съм сигурен, че беше добра идея да се повдига идеята за някакво специално третиране в контекста на този конкретен казус. Ето затова ви казвам следното.
Ние към г-жа Сапунджиева най-доброто, което можем да направим, и за нея и за всички държавни служители, е просто да приложим закона и правилата, които съществуват без да го превръщаме това нещо в медийно позорище, доколкото зависи от нас. Затова ви предлагам да ви дам информацията на вас, така че да се уверите, че няма специално третиране. Не мога да обещая привилегировано третиране, защото не е работа на министъра да дава такива оценки. Пред това министерство и през системата на органите, за които ние отговаряме, минават много достойни хора. Ние нямаме възможност на всички да обещаем специално третиране.
От тази гледна точка мисля, че моята задача ще бъде да приложим нормите и закона. Ако вие смятате, че трябва да се предвидят допълнителни привилегии за бивши държавни служители, имате законодателната инициатива. Упражнете я. Честно казано, аз няма да го направя, защото мисля, че има доста по-важни неща, които трябва да свършим. Предлагам да приключим с тази тема, за да не даваме допълни поводи. Просто виждате как се случва в момента. Просто ще приложим правилата, без никакво третиране персонално и персонално отношение, нито в едната, нито в другата посока. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. Г-н Димитров не постави въпрос. Той изрази отношение, при това бих казал в риторическа форма.

Емил Димитров:
Аз не съм доволен от отговора. Не може за едни да има, за други да няма. Аз живея сега вкъщи, вместо да получавам безплатен апартамент. Депутат съм не по-малко от другите. Имам 35 години стаж.
Моля Ви, г-н Министър, списъкът да ми се предостави. Да си поръчам ремонта и да ми се даде апартамент, както на всички други.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз предлагам да не хиперболизираме, когато е личен въпрос. Сега и г-н Казак иска лично отношение.
Четин Казак:
Когато столицата се премести в Плевен, тогава може би и аз и Вие може да поискаме да придобием жилище в Плевен. Но като софиянец аз не бих искал от държавата да придобия жилище в София. Като столичанин, все пак има разлика между кореняк столичанин, който има жилище по наследство и човек, който е дошъл от провинцията да работи в София.
Г-н Министър, аз единственото нещо, за което апелирах, не е за привилегировано отношение. Мисля, че добре се изразих, мисля, че Вие добре ме разбрахте. На няколко пъти повторих. Не искам да се остава с впечатлението за тенденциозно, целенасочено дискриминационно отношение към един казус, след като знаем, че има много други идентични казуси, които, за съжаление, нито колегите знаят, нито в медиите се раздухват. Има хора, които продължават да си живеят в жилища собственост на Министерството на правосъдието. Никой не ги притеснява с предупреждения за принудително напускане и т.н.
Молбата ми е да приложим закона еднакво към всички. Това е. Никакви привилегии. И да имаме предвид новите обстоятелства, които са настъпили. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз ви предлагам да приключим този дебат, защото действително Министърът е прав. Този дебат не помага на г-жа Сапунджиева. Аз съм сигурен, че министърът ще приложи максимално точно и добросъвестно закона.
Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Ще се възползвам да задам въпрос от името на Реформаторския блок с уговорката, че се извинявам за закъснението поради друг ангажимент и вероятно съм изпуснал част от нещата, по които вече е коментирано.
Доколкото знам днес Министерският съвет е гледал програмата си за идните 6 месеца. Искам да попитам г-н Министъра в частност по правосъдната реформа, ако такова нещо е обсъждано, като конкретни законодателни приоритети, ако има нещо, което може да ни каже повече.
Христо Иванов:
В нашата част програмата предвижда ЗСВ. За съжаление, Вас ви нямаше. Надълго обсъждахме различни аспекти на тази работа. Вече сме отправили покана за създаване на работна група, т.е. за излъчване от страна на институтите на съдебната власт на конкретни представители. Включени са и ГПК, и НПК с конкретни текстове, които трябва да внесем във връзка с ангажименти по линия на прилагане на европейското право. Отделно чакаме резултати от оценката на групата по прилагането на ГПК, на базата на което да планираме допълнителни мерки. Казах, че г-н Цацаров беше казал, че има някакви идеи за намаляване на формализма. Ще видим какви са те. Това вероятно също ще попадне в обхвата на плановете.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Министър. Реплика? (Не.) Ред е на Български демократичен център, но не виждам г-н Явор Хайтов. Той вероятно участва в работата на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
От парламентарната група на АБВ няма колега.
Парламентарната група на Атака – г-н Нотев, ако желае втори въпрос. Заповядайте.
Явор Нотев:
Благодаря, г-н Председател. Ще се възползвам от присъствието на г-н Министъра и ръководството на Министерството на правосъдието отново с акцент върху един болен въпрос в чисто практическата дейност по правоприлагане.
Има една категория хора, които са обединени от признака, че не са юристи, но работят с една огромна отговорност, натовареност и важност, за да може да функционира системата. Говоря за вещите лица – за експертите. Може да го приемете като въпрос или по-скоро като сигнал за опасност от това, което се случва в тази сфера. Те работят без регламент за техните възнаграждения. Прави се някакъв компромис с прилагане на една отменена наредба и всичко това е не на ръба, а отвъд правилата и отвъд закона. Затова направих тази уговорка. Може би сега няма да получа отговора. Това е мащабен въпрос. Но настоявам за това, не зная в чии ресор е и затова поглеждам малко хаотично към дамите и г-н Заместник министъра, но се налага и са необходими спешни мерки. Това, което цари в отношенията между органи на досъдебно производство – вас не ви засягат пряко, но между съдилища и експерти, които все пак полагат труд и очакват достойна оценка, възнаграждение, своевременно заплащане и адекватно, е хаос, от който произтичат ред пороци, за които се говори и в доклада и от които искаме да избягаме.
За корупция можем да споменем между другото, за да придадем една актуалност на моето изявление.
Възнамерявате ли, има ли нещо, което трябва и може да се направи. Търсите ли съдействието на Комисия по правни въпроси на Народното събрание, макар че нормативният акт е от по-ниска категория и може би сами ще го решите. Какво предстои да се случи в тази сфера?
Христо Иванов:
Абсолютно сме наясно с огромната важност на този въпрос. Той изглежда като нещо техническо за неюрстите, но наистина е ключов. Работи се по нова наредба. Има работна група с участие на доста широк формат, включително на професионалните организации на лицата, които работят в тази сфера. Г-жа Йорданова ще каже по-конкретно докъде е стигнала работата.
Надежда Йорданова:
Работата по наредбата приключи. Има два или три текста, които трябва да бъдат изчистени. Ние очакваме следващата седмица да бъде обявена за обществено обсъждане. Има напредък в минималното възнаграждение на почасовата ставка на експертите. Заедно с представители на Висшия съдебен съвет в работната група се намери компромисно решение, което ще предложим за обсъждане, да бъде не 5 лв., както беше досега, а процент от минималната работна заплата. Има и други прогресивни решения, които ще бъдат консултирани с широката общественост. Това е първият етап.
След това съзнаваме, че ще трябва да търсим по-трайно законодателно решение.
Явор Нотев:
Благодаря. Това е една добра новина. Наистина добра новина за мен. Не знаех, че е толкова напреднала работата.
Ще си позволя да ви приканя. Не бавете обявяването на тези резултати. Огласете ги сред общностите на отделните видове експерти, защото все пак те са разделени на професионален признак. Но навсякъде е назряла една такава ситуация, при която дори се чуват призиви да бойкотират съдебни дела, което ще бъде негативен знак. Други пък минават на самостоятелно решаване на въпроса чрез заплащания на директна връзка. Никак не е в полза на правосъдието. Няма време за отлагане. Наистина ме удовлетворява това, което казвате, че е работено. Казахте, че остават два текста. Нека да не са дълго обсъждани. Обявете го. Нека да направим тази стъпка. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Министър, искате ли дуплика. (Не.)
Колеги, всъщност това беше последният въпрос от ротацията по въпросите. Благодаря на Министъра, на неговия екип – политическия кабинет, директорите, които взеха участие.
Всъщност това изслушване показа огромно желание народните представителите да обсъждат, както стратегически, така и концептуални въпроси от работата на министерството.
Смятаме, тъй като вие винаги максимално добросъвестно и с желание сте участвали в работата на комисията, смятаме, че това ще продължи. Надявам се, по-стегнато да се движим в следващите процедури по изслушване.
Втора и трета точка от дневния ред също касаят в известна степен вашата компетентност – по т. 2 Декларацията по чл. 45, ал. 1 от Закона за съдебната власт, която трябва да приемем, всъщност се одобрява от министъра на правосъдието. Ще използвам случая публично да се застъпя за бързина и да ви помоля за бързина, защото сме в срока по Закона за съдебната власт, т.е. до 14 дни би следвало кандидатите, които се регистрирани за участие, да подадат такава декларация и тя да бъде преценена по допустимост.
По най-бърз начин ще изпратим декларацията за одобрение и от Висшия съдебен съвет и окончателно със заповед на министъра на правосъдието. Благодаря ви за участието.
По трета точка мисля, че колегите ще останат във връзка с Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, ако имат бележки по частта правосъдие.
Христо Иванов:
Г-жа Ненкова е нашият гуру в това отношение и тя ще присъства.
Поемам ангажимент за максимално бързо придвижване на Декларацията по чл. 45, ал. 1 от Закона за съдебната власт.
Благодаря ви много, колеги, за активността.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги пристъпваме към втора точка от дневния ред.
По втора точка - Одобряване на образец на Декларация по чл. 45, ал. 1 от Закона за съдебната власт за имотното състояние и произхода на средствата за придобиване на имущество на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Колеги, разполагате с образеца на декларация, който ще дискутираме. Имате думата за становища и изказвания.
Знам, че г-н Славов имаше резерви. В случай, че иска да вземе становище, да заповяда.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател. Ще взема становище. Аз изчаквах дали няма да се включат колегите.
Исках да погледна точния текст в Закона за съдебната власт, защото не съм убеден, че там формулировката и във връзка и със Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности касае роднините по права линия без ограничения. Тоест в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности знаем, че става дума за ненавършилите пълнолетие деца и съпругата. А така формулирана, както е дадено в проекта за декларация, „роднините по права линия”, това означава във възходяща и низходяща, без ограничения и аз се замислям първо, дали не влизаме в конфликт със закона и втори път, примерно, да кажем дете на разведени родители, което не си говори с единия родител, как ще може да знае какво му е имотното състояние, за да го декларира и то под страх от наказателна отговорност. Тъй като съответният родител може да каже няма да ти кажа, пълнолетен си. Представете си един родител на 70-80 години и неговият кандидат за съдебен инспектор е на около 45 години. За това се замислих. Помислете и вие. Не съм успял да погледна точния текст в Закона за съдебната власт, но си мисля, че там не е такава формулировката.
Предс. Данаил Кирилов:
Два са възможните отговори: единият е принципен, а другият е конкретен. Принципният е, че трябва да проверим стриктно закона. Аз мисля, че този формат следва общия формат, който магистратите дават тази справка по образец. Поне аз, като бях опозиционер в миналия парламент, моята проверка показа това. Не видях голямо отклонение.
Що се отнася до предната процедура, декларацията е била одобрена в този вид и точно тези двама кандидати са попълвали същата декларация, без да дават възражение за роднините по права линия. Това беше за конкретния случай, но той не бива да е правилото. Значи конкретно за случая е така, но това не означава, че не трябва да проверим и да тълкуваме стриктно.
Но одобрението на образеца за декларация е само за тази процедура. Не го правим за бъдещи процедури и за бъдещи главни инспектори или инспектори.
Г-н Димитров, който има специален опит в декларативните и митнически ефекти, заповядайте.
Емил Димитров:
Благодаря за оценката. Мисля, че не я заслужавам чак толкова.
Пише, че е свободен текст. Каквато и да е декларация, колкото и да е пълна и непълна, щом има трите имена, ЕГН и длъжността, за която участва, тя вече попада, защото съдържа реквизитите. Нали на другия ден след като го изберем, той вече по Закона за Сметната палата за деклариране на публично имущество, ще попълни тази, която всички ние попълваме. Дори и да има нещо необхванато, той на другия ден след като го изберат, ще попълни всичко. Тази декларация е само една предпоставка да го изберем, не е необходимото и достатъчно условие само по нея да го класираме. Това не е конкурс по документи.
Да приемем този текст и да продължим напред.
Предс. Данаил Кирилов:
За реплика на г-н Славов. Тя е широка. Но нали за магистратите винаги се говори, че магистрати придобиват на името на родителите си задгранични имоти в еди-кои си държави. Така че с риск да засегнем правната сфера на родители, примерно, или на низходящи или възходящи по права линия. Нека да се декларира.
Петър Славов:
Тя е много широка.
Предс. Данаил Кирилов:
Не пише свободен текст, но пише „декларацията се приема от правна комисия, Висшия съдебен съвет и се одобрява от министъра на правосъдието”. Тоест предвидени са три органа, които да санкционират съдържанието, т.е. интервенират по отношение на образеца.
Мисля, че не е лошо да е по-тежкият стандарт.
Петър Славов:
Ако позволите, г-н Председател, аз приемам аргументите, приемам и конкретния текст, след като не са възразили кандидатите и са приели същата процедура. Мога само дави прочета от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности. Там е казано, че се „декларират имуществото и доходите и на своите съпрузи (съпруги) и ненавършилите пълнолетие деца”, т.е. по-стеснително е в този закон. Така че щом не е имало възражение, приемам да се придържаме към съществуващата процедура, както веднъж вече е била гласувана и го приемем.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Аз първоначално наистина обърнах внимание. Видях, че е малко по-широко обхватна тази декларация, но мисля си, че и без това няма толкова много кандидати за тази длъжност и всички знаем в каква ситуация вече изпадаме години наред. Сега да ги утежняваме с тази декларация по права линия? Прав е колегата, че може да възникне и такъв казус при декларирането на имуществото по права линия, защото права линия е и родители, и деца и в възходяща и низходяща линия.
Ако комисията реши по тази линия да се върви, аз не възразявам. Преценете.
Предс. Данаил Кирилов:
Сигурен съм, че и като магистрати са подавали декларации и че декларацията им е идентична с декларацията по предходната процедура. Съмнявам се, че през последните 10 месеца са придобивали имущество пряко или непряко.
Правите ли предложение да го гласуваме. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
За да няма обидени, може да направим така. Тези магистрати всяка година попълват декларация. Преди конкурса да попълнят още една такава, каквато до момента са попълвали. Те са не по-малко съдии от останалите и не повече. Отговорността им е не по-малко отговорна от тази на останалите. Нека да попълнят тази декларация, каквато всички досега магистрати попълват, заемайки длъжност или съответно всяка година. Тя е с всички реквизити и никой не би оспорил. Щом има съмнение за разширеното съдържание на тази декларация, така да постъпим.
Предс. Данаил Кирилов:
Твърди се, че това е формата. Но ми дайте 2 минути. Искам да го проверя лично и с очите си.
Колеги, позволявам си да прекъснем обсъждането на т. 2 и да пристъпим към т. 3, за да не губим време. До 2 минути ще имаме съдържанието на двете декларации, за да ги сверим.
По трета точка - Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесена от Министерски съвет на 29.01.2015 г.
Гости по тази точка от Министерството на правосъдието са г-жа Кристина Ненкова, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” и г-жа Екатерина Тодорова, главен експерт в същата дирекция.
Имате думата за кратко представяне на програмата. Колегите разполагат с текста.
Кристина Ненкова:
Добър ден, уважаеми госпожи и господа народни представители.
Знаете, че Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз се одобрява всяка година от Министерския съвет, като тя представя основни приоритети, предложени от различни министерства. Тази програма е в изпълнение на конституционно задължение на Министерския съвет да информира предварително Народното събрание относно позициите.
Това, което Министерството на правосъдието е предложило за таз годишната програма са три теми – две от тях конкретни, приоритетни досиета. Спрели сме се на малък брой такива. В момента се работят около 20 активни досиета в рамките на Съвета на Европейския съюз. Ние сме избрали едно досие от гражданската сфера и едно досие от наказателната сфера и Информационното табло на Европейския съюз в областта на правосъдието.
Безспорно реформата и доброто развитие на съдебната система е във фокуса не само на това правителство. Доказателство е и вашата подкрепа за стратегията за съдебната реформа. Така че за нас информационното табло е изключително важно и смятам, че е важно за България като цяло, защото чрез него се показва къде България е позиционирана сред останалите 27 държави-членки по отношение на различни критерии, които са предварително зададени. Затова Информационното табло е в нашите приоритети.
Втората тема, за която споменах, в гражданско правната област това е едно предложение за регламент за Насърчаване на свободното движение на гражданите и предприятията чрез опростяване на приемането на някои официални документи в Европейския съюз. Това е така нареченият документ за легализация. Предпочели сме го като приоритет, тъй като този регламент, а както знаете регламентите са пряко приложими, ще има много важно значение за гражданите и бизнеса. Понастоящем съгласно този регламент се предвижда определени официални документи да се представят и признават в държавите-членки, без да е необходимо каквото и да било друго потвърждение от типа на „апустила” – това, което в момента се прави. Така че в това отношение смятаме, че изключително важно за нашите граждани е да имат такава възможност. Все още текат обсъжданията. Във фокуса на нашето внимание е този регламент.
Понастоящем става въпрос само за официални документи по отношение на гражданското състояние. Ще видим тази година как ще се развият дискусиите.
Третият ни приоритет е в областта на наказателното право. Това е създаването на Европейска прокуратура. Изключително важно, според нас, досие, тъй като то е свързано със защита финансовите интереси на общността. Предвижда се така нареченият „европейски прокурор” да има активно участие в борбата с измамите. Той ще ръководи и служба ОЛАФ – всички я познавате, предполагам, достатъчно добре.
Това, което е важно за нас и е във фокуса на нашето внимание, е, че ако се създаде такава Европейска прокуратура, тя да може да работи много добре с националните съдебни системи. Защото знаете, че държавите-членки са с различни съдебни системи и може би и затова така трудно върви работата по това досие.
Така че това са трите теми, на които ние сме се спрели.
Пак казвам, в момента има около 20 активни досиета. Знаете, че имаме нова Европейска комисия, нов мандат. Тя предложи своята работна програма, но все още нямаме нови текстове и това малко ни затруднява, защото тепърва ще видим какви нови предложения ще извади Европейската комисия. Но въпреки това, предполагам че за следващото председателство - Люксембургското във втората половина, вече ще имаме по-голяма яснота и е възможно да определим и други приоритети.
Благодаря ви за вниманието. На ваше разположение съм да отговарям на въпроси.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата. Някой желае ли да вземе становище? Заповядайте, г-н Димитров.
Емил Димитров:
Само едно уточнение. Като казахте за прокурора, ОЛАФ и т.н., имитираме Щатите – щатското законодателство, ако не може, федералното, което е с приоритет на щатското. Този прокурор ще работи тук, ще прави каквото си иска или ще се обърне към нашите власти.
Кристина Ненкова:
Аз пак казвам, много трудно върви работата по това досие. Това, което се предвижда, е един европейски прокурор, той да не е ситуиран в различни държави-членки, той ще бъде ситуиран на едно място. Ще работи във взаимодействие с националните прокуратури и това е трудното за намиране на едно единно общо решение.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Съвсем кратък въпрос. Годишната програма за 2014 г., т.е. каква е разликата в тази Глава правосъдие и има ли изобщо разлика досежно тези приоритети, които сте изброили в тази програма.
Кристина Ненкова:
Ако разбирам правилно въпроса ви, защо предлагаме отново едно и също досие? Това ли имате предвид? (Да.) Специално за Европейска прокуратура да, защото работата по някои досиета продължава 2-3-4 години, включително и на ниво Съвет на Европейския съюз.
Както казах, нямаме нови текстове. Измежду всичките 20 досиета сме предпочели работата за Европейския прокурор отново казвам заради това как ще сработи той с националните съдебни системи и затова го държим под внимание.
Другото досие за легализацията, то е по отношение на това, че страшно много улеснява гражданите в бизнеса и спестява и много средства.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Не виждам желание за други изказвания.
В такъв случай подлагам на гласуване Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесена от Министерски съвет на 29.01.2015 г.
Моля, който подкрепя годишната програма в частта правосъдие, да гласува „за”. Единадесет „за”, без против и въздържали се.
Благодаря. Говорим единствено и само текстовете, касаещи глава Правосъдие и съответно мерките, които колегите от Министерството на правосъдието са представили в Министерския съвет.
Връщаме се към т. 2 от дневния ред, по която следва Председателят да уточни в какъв вид и формат следва да бъде декларацията по чл. 45, ал. 1 от Закона за съдебната власт за имотното състояние и произхода на средствата за придобиване на имуществото.
Емил Димитров:
Предлагам да гласуваме предложената форма на декларация.
Десислава Атанасова:
Г-н Кирилов, ние всички подкрепихме декларацията така, както е представена.
Предс. Данаил Кирилов:
Гласувахте ли? Г-н Славов тръгна ли?
Десислава Атанасова:
Да и подкрепя декларацията във вида, в който е.
Предс. Данаил Кирилов:
Тази декларация се попълва в този вид от 41-то Народно събрание. Тогава е бил възприет общ образец, както за Инспектората, така и за членовете на Висшия съдебен съвет. Тоест аналогията не е с обикновените магистратски длъжности, а с членовете на Висшия съдебен съвет. Първото изслушване на кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет е било неуспешно по конкретен кандидат, където възникнал въпрос точно за имотите на свързани лица – деца и родители. И поради неуспеха на този казус и на това обсъждане от тогава и членовете на Висшия съдебен съвет и кандидатите са инспектори в Инспектората попълват този разширен формат, който включва и роднините по права линия. Не разбрах гласува ли сте или не сте?
Емил Димитров: Да гласуваме сега.
Предс. Данаил Кирилов:
Който подкрепя образеца на Декларация по чл. 45, ал. 1 от Закона за съдебната власт за имотното състояние и произхода на средствата за придобиване на имущество на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет във вида, в който ви е предоставена, моля да гласува „за”. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Закривам заседанието.

Председател: Данаил Кирилов