Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 11

Днес, 12.02.2015 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на отбраната – Димитър Кюмюрджиев, заместник министър, Атанас Запрянов, съветник на министъра на отбраната, Милена Маринова, началник на отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност”, Трайко Стойков, началник на отдел в дирекция „Управление на човешките ресурси”; от Върховния касационен съд – Таня Райковска, заместник председател на ВКС и председател на Търговската колегия, Красимир Влахов, заместник председател на ВКС и председател на Гражданската колегия; от Асоциацията на банките в България – Левон Хампарцумян, председател на УС на АББ, Виолина Маринова, заместник председател на УС на АББ, Ирина Марцева, главен секретар на АББ, Ана Станева, директор управление „Правно” в ДСК; от Сдружение „Граждански контрол” – Ангел Славчев, председател, Мария Асими, Райчо Велков; Граждански форум „Промяна” – Евгения Григорова; от Движение за защита на гражданите и държавата – Веска Волева, Маргарита Генчева, Мадлен Кирчева и Илия Бачев; от Движение за пълна заетост и ценова стабилност – Светозар Съев; от Фондация „Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека – Десислава Филипова, председател; от Гражданско сдружение „Кредитополучатели” – Доротея Ангелова; от Сдружение „Форум средна класа”- Стефан Стойков; от Сдружение „Орлов мост – за промяна” – Димитрин Вичев; от Софийска адвокатска колегия – адвокат Камен Добрев; от гражданска организация „За нов обществен договор” - Нина Гергова, и народните представители Димитър Байрактаров, Славчо Атанасов и Валери Симеонов, вносители на законопроект.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, отдавна имаме кворум. Можем да заседаваме. Бавим се, защото има препятствие с пропускателния режим – част от гостите ни са долу на пропуска, изчаквайки реда си. Уведомиха, че са тук и помолиха за изчакване.
Аз ви предлагам при това положение да разменим точките в предварително изпратения ви дневен ред, още повече, че по първа точка очакваме един по-продължителен и усложнен дебат. Законопроектът на Министерството на отбраната е познат на част от колегите и надали ще предполага един по-продължителен във времето дебат.
Имате думата по дневния ред. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Председател,
Ще ви помоля да включите в днешния дневен ред и проектозакона за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, тъй като темата е свързана с два от законопроектите, отнасящи се до промени в Гражданския процесуален кодекс.
Освен това, законопроектът е кратък – от два текста и мисля, че ще бъде лесен за осмисляне от членовете на Комисията по правни въпроси. Той не е нов. Беше внесен от мен и от колеги в предния парламент. Обсъждан е и с представители на Камарата на частните съдебни изпълнители и с адвокати юристи, които работят по темата и правозащитни организации. Той би допълнил цялостното ни усилие за промяна на режима на частното съдебно изпълнение и изобщо на изпълнителното производство, тъй като два от законопроектите се отнасят именно до изпълнителното производство, разписано в Гражданския процесуален кодекс.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Славов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Колеги, аз виждам, че дневният ред доста се е обогатил от вчера, когато го получихме, до днес. Принципно бихме могли да възразим срещу включването в дневния ред на законопроекта, предложен от г-жа Манолова и колеги от БСП, тъй като не е спазен 24 часовият срок от получаване от народните представители преди заседанието на комисията, но няма да го направим. Защото осъзнаваме, че там се съдържат добри и важни предложения. Казвам го в името на добрия тон. Дето се казва, помнете ни с това добро, което сме направили.
Що се касае до законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители също няма да възразя. Действително той е от два параграфа и можем и него да разгледаме.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г -н Славов. Може би по този повод дължа обяснение.
Дневният ред за заседанието на комисията беше обявен във вторник. Действително той съдържаше само два законопроекта за изменение на ГПК – този, който е внесен от мен и група народни представители и законопроекта на г-н Димитър Байрактаров и група народни представители. След обявяването на дневния ред г-жа Манолова уведоми, че има готовност да внесе законопроект. Виждам, че е спазен срокът от 24 часа преди заседанието. Така че директна пречка няма. Надявам се, да сте успели да се запознаете, защото това експресно внасяне в последния момент ограничава възможността за запознаване. Законопроектът беше достъпен вечерта във вчерашния ден.
След като няма възражения и с оглед на изчерпателност и ние не възразяваме да се разгледат законопроектите в тяхната съвкупност.
Последна покана за други изявления по дневния ред. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Г-н Председател, можеше законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната да не го внасяме днес. Току-що приехме Закон за МВР така добре уреждащ всичко. Правим една Главна дирекция „Военна жандармерия и лингвистика” и ще се охраняват границите, ще се чистят пасища, дерета. Ще си бъдат звено на МВР. И да приключваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Продължава да има неяснота по окончателното предложение за дневен ред. За това ще поставя на гласуване окончателния му вид с оглед всички предложения и изявления досега.
Дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 502-01-12, внесен от Министерски съвет на 02.02.2015 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на:
- Законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-9, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 21.01.2015 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-25, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 06.02.2015 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-27, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 11.02.2015 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 554-01-28, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 11.02.2015 г.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува „за”. Петнадесет „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Няма.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 502-01-12, внесен от Министерски съвет на 02.02.2015 г.
Да представи законопроекта давам думата на г-н Димитър Кюмюрджиев, заместник министър на отбраната.
Димитър Кюмюрджиев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Казвам се Димитър Кюмюрджиев и съм заместник министър на отбраната.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Предлагам на вашето внимание и моля да одобрите внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Считам, че в моето експозе ще бъда максимално облекчен, защото този текст на предлагания от нас законопроект, е бил обсъждан и приет от основната комисия – Комисията по отбрана в предишния парламент. На настоящия етап ние предлагаме същия законопроект с лещи козметични стилистични изменения. Преди да ви запозная накратко, той като съм убеден, че уважаемите народни представители задълбочено са се запознали с текстовете на предлаганите от нас промени в законодателството, ще отбележа един много важен момент.
Дами и господа, в конкретния случай не става дума за изпълнение на военна служба от военнослужещи на чуждестранни държави, които са съюзници на Република България по международния договор, ратифициран и влязъл в сила, съгласно Конституцията на Република България. В този случай има решение № 1 на Конституционния съд на Република България по к.д. № 1 от 2003 г., което регламентира правото на тези военнослужещи да служат в България без санкцията на Народното събрание при изпълнение на международни ангажименти по международен договор.
В конкретния случай става въпрос за допълване на чл. 134, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, а именно съгласно съществуващия текст военната служба се изпълнява на територията на страната и извън нея. На територията на страната военната служба се изпълнява единствено в Министерството на отбраната, в Българската армия, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Това, което ние предлагаме с оглед промяната и създаването на координационни центрове на алианса – вече съществуващи и нови, съставът на военната служба да се изпълнява и в състава на многонационални формирования, на длъжности в международни организации или в други международни инициативи. Тоест, българските военнослужещи, когато служат в тези многонационални формирования на територията на Република България, да им се признава за военна служба.
Това е предложението и на предишния Министерски съвет, това е и предложението на настоящия Министерски съвет. В този смисъл бих искал да отбележа, че съществува такава организация, която е изградена в България и вие я знаете много добре. Това е центърът на НАТО за изследване, изграждане и усъвършенстване на способностите на НАТО за управление на кризи и реагиране на бедствия.
На второ място, правим промени във връзка с нормативното изискване на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва да им се представят средства от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на отбраната във връзка с административното осигуряване на председателството на Междусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва на страните ­ членки на НАТО, тъй като България е председател на тази конфедерация за периода 2015-2016 г. Няма да изтъквам значението на тази конфедерация на офицерите от запаса за изграждане на общата стратегия на Северноатлантическия алианс по отношение на отбранителните способности. Считам, че това е едно голямо признание за Република България от 2014 г. И тъй като нямаме правна възможност да финансираме Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва за участие като председател на тази организация ви предлагаме да изменим закона, за да се създаде тази правна възможност.
На трето място, в чл. 130, ал. 3 прецизираме и въвеждаме спрямо хабилитираните във военните академии, висшите военни училища и научни организации академични длъжности доцент и професор. Във връзка с това тяхното пенсиониране да е адекватно и съответстващо на Закона за образованието.
Това са основните изменения и допълнения, които предлагаме на вашето внимание. Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на заместник-министър Кюмюрджиев за представянето на законопроекта. Искам да представя и другите гости от Министерството на отбраната – г-н Атанас Запрянов, съветник на министъра на отбраната, г-жа Милена Маринова, началник на отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност”, г-н Трайко Стойков, началник на отдел в дирекция „Управление на човешките ресурси”.
Колеги, имате думата за въпроси, становища, позиции.
Реплики: Няма.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма. Закривам разискванията. Гласуваме.
Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 502-01-12, внесен от Министерски съвет на 02.02.2015 г., моля да гласува „за”.
Петнадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се законопроектът.
Благодаря, г-н Заместник-министър и колеги от Министерството на отбраната за участието ви в настоящото заседание на Комисията по правни въпроси.
Пристъпваме към т. 2.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на четири законопроекта:
- Законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-9, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 21.01.2015 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-25, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 06.02.2015 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-27, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 11.02.2015 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 554-01-28, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 11.02.2015 г.
Гости на настоящото заседание по тази точка от дневния ред са:
Г-жа Таня Райковска, заместник председател на Върховния касационен съд и председател на Търговската колегия, г-н Красимир Влахов, заместник председател на Върховния касационен съд и председател на Гражданската колегия; от Асоциацията на банките в България – г-н Левон Хампарцумян, председател на УС на Асоциацията, г-жа Виолина Маринова, заместник председател на УС, г-жа Ирина Марцева, главен секретар на Асоциацията, г-жа Ана Станева, директор управление „Правно” в ДСК; от Сдружение „Граждански контрол” – г-н Ангел Славчев, председател, г-жа Мария Асими, г-н Райчо Велков; от Движение за защита на гражданите и държавата – г-жа Веска Волева, г-жа Маргарита Генчева,г-жа Мадлен Кирчева и г-н Илия Бачев; от Движение за пълна заетост и ценова стабилност – г-н Светозар Съев; г-жа Десислава Филипова, председател на Фондация „Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека”; г-жа Доротея Ангелова от Гражданско сдружение „Кредитополучатели”; г-н Стефан Стойков от Сдружение „Форум средна класа”; г-н Димитрин Вичев от Сдружение „Орлов мост – за промяна”; г-жа Евгения Григорова от Граждански форум „Промяна и адвокат Камен Добрев от Софийска адвокатска колегия.
Вероятно има гости, на които не сме съобщили имената. Без да го приемат като репресивна мярка организациите и асоциациите, но виждате, че допускаме по 4 човека да участват. Но все пак имайте предвид, че заседаваме в едно физически ограничено пространство и в дебата е напълно възможно и достатъчно двама човека, представители от сдружението, да представят тезите и позициите ви. Но пак казвам, да не се приема като репресивна мярка, допускаме участието в пълен обем.
Заповядайте.
Хамид Хамид:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, скъпи гости на днешното заседание, не за първи път провеждаме заседание сред толкова много гости. Практиката дотук е, че ако не въведем някакво ограничение на времето за изказване, може да слушаме до сутринта.
Така че предлагам 3 минути за изложение на представител на организация.
Предс. Данаил Кирилов:
Предложението е само за представители на организации. Три минути на всеки представител или примерно, 3 х 4 = 12 минути.
Други предложения по регламента. Предложението на г-н Хамид е по отношение на гостите от НПО и граждански сдружения. Г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Колеги, уважаеми гости, предлагам поне вносителите да имат малко повече време, но да не бъде разточително. Предлагам по 5 минути на вносител и за четирите законопроекта.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, аз предлагам да видим как ще започне обсъждането и ако се окаже, че има много желаещи за изказване, могат да бъдат въведени правила. Аз имам опит от работата с граждански организации и никога не е било проблем. Хората се съобразяват с формата, с темата, така че нека да видим как ще тръгне и ако се наложи ще въведем ограничение.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Петър Славов.
Петър Славов:
Колеги, аз бих се изказал в подкрепа на колегата от ГЕРБ да дадем на вносителите малко повече време да представят законопроектите, а народните представители и гостите да се ограничим в рамките на 3 минути. Това ми се вижда разумно, защото иначе наистина времето няма да ни стигне. Просто нека да важи ограничението от 3 минути за всички.
Реплика:
Само две приказки искам да кажа. Считам, че не следва да се ограничава в рамките…
Предс. Данаил Кирилов:
Приказките ги казвате, когато Ви дам думата. Видях, че давате сигнал, за да поискате думата, но не Ви я дадох, защото не се обозначихте ясно. (Извинявайте.)
За гражданските организации, който получи думата, моля да се представи и да се опита да направи максимално стегнато изложение. Имате думата.
Веска Волева:
Считам, че ограничението следва да бъде и няма лошо, но за изказващите се, тъй като не всички ще се изкажат. Ние по този начин предпоставяме кой по колко време да вземе думата. Говорим за всяка гражданска организация. Поради което, ако се прави ограничение, то да е за изказване, а не за гражданска организация.
Предс. Данаил Кирилов:
Предлагам ви следното. Няма да приемаме изрични правила като времетраене на изказванията, но това е до момента, в който изпаднем в злоупотреба и в невъзможност да се работи нормално. Подчертавам, че това е правна комисия, а не комисия за работа с гражданските организации. Ние сме проследили всички ваши жалби и становища. Имаме представа за позициите, които излагате. Без да налагаме регламент, но молбата е да се пести времето, защото са много законопроектите. А повтарящото се говорене надали води до убедителност или до засилване тежестта на аргументите.
Започваме с вносителите. Не представих почти цялата група на Патриотичния фронт. Колегата Димитър Байрактаров е тук с голяма подкрепа от народните представители от Патриотичния фронт.
По законопроекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-9, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 21.01.2015 г.
Заповядайте, г-н Байрактаров.
Димитър Байрактаров:
Благодаря, г-н Председател.
Искам да кажа, че законопроектът е подкрепен изцяло, на 100% от групата на Патриотичния фронт, тъй като считаме, че този законопроект касае съдбите на стотици хиляди български граждани.
Все пак, за да могат колегите народни представители и членове на Комисията по правни въпроси да вземат правилно решение, продиктувано от избор, е редно да запозная комисията при представянето на проекта за изменение на чл. 417 от Гражданско процесуалния кодекс, как се е стигнало всъщност до приемането на този член.
Датата, уважаеми колеги и гости, е 13 юни 2007 г. За да не я забравяте, това е рожденият ден на г-н Бойко Борисов, на която дата е проведено заседание на Комисията по правни въпроси към 40-то Народно събрание, където е обсъждан именно законопроекта на ГПК в частта му заповедно производство. Защо ви ги казвам тези неща? Защото на това заседание на правната комисия възниква много сериозен спор между честни и почтени народни представители, представители на банковата асоциация и друга част народни представители дали да бъде приет такъв чл. 417 и дали той да поставя в привилегировано положение банките, като търговски дружества.
За равнопоставеност на субектите, както се изтъква и се говори по времето на този дебат, всъщност се говори за равнопоставеност не между гражданите като клиенти на банките и на самите банки, а за равнопоставеност между банките и държавата, което не искам да коментирам, тъй като за огромно съжаление има едно решение на Конституционния съд, което по странни, поне за мен, мотиви, като чели е приравнило банките на държавата.
Искам да ви прочета някои от заблудите, които са мотивирали народните представители 2007 г. да приемат този текст, който многохилядното гражданско съсловие наричат „мракобесен текст”.
Народният представител с инициали М.М. въвежда самата комисия в заблуда, като казва (цитирам дословно от стенограмата): „Уважаеми колеги, то е евроизискване за съществуване на заповедното производство.” Първа заблуда. Никога, даже и към този момент, не съществува такова евроизискване, което да поставя банките в привилегировано положение, а тук вече бих прибавил и съответните монополи.
По-нататък следва един много дълъг абзац, защото този абзац практически вкарва втората заблуда, а тя е, че има равнопоставеност между субектите. Само че не се обяснява кои субекти – банки и клиенти, или банки и държава.
Както вече ви казах, очевидно хипотезата на чл. 417, т. 2 от Гражданско процесуалния кодекс поставя при гласуването и приемането банките в привилегирована ситуация, като им дава възможност да се възползват незабавно от заповедно производство, иначе казано, снабдяване със заповед за незабавно изпълнение, респективно изпълнителен лист.
Тази процедура съсипа живота на хиляди хора – честни и почтени, на хиляди хора собственици на бизнес, на хиляди юридически лица, тъй като тази хипотеза практически не им дава възможност да се защитят в един публичен процес така, както предвижда българската Конституция.
Нещо повече, въвеждането на този текст е в грубо нарушение на чл. 6 на Европейската конвенция за правата на човека. Тя е в нарушение и на Протокол № 1, така че оттук нататък ние следваме само негативите, които са факт. Но тя освен всичко, е и в нарушение на Директива 9313 на Съвета от 5 април 1993 г.
Аз знам, че ще има огромна съпротива, тъй като както сами разбирате, колеги, приетият текст през 2007 г. е чисто лобистки текст, приет под натиска на финансите, натиска на лобитата и тук спор не може да има. Но ние днес като народни представители сме призвани да защитаваме правата на българския народ и на българската Родина. Нещо повече, ние сме давали клетва да правим това нещо.
Водени от тази позиция, Патриотичният фронт единодушно подкрепи внасянето на проект за изменение, който цели отменянето на т. 1, т. 2, т. 7 и т. 8 от чл. 417 на Гражданско процесуалния кодекс. Защо?
Защото първо, тук съществуват няколко правни абсурда. В българското законодателство и към днешна дата не съществува термина „извлечение от счетоводни книги”. Такъв термин не съществува. Нещо повече, няма институция, която да докаже дали това извлечение не съставлява документ с неистинско съдържание.
Защо поискахме отмяната освен на т. 2 и на т. 1? Защото, уважаеми колеги, налице е последните две години изключителна злоупотреба, която засегна над 200 хиляди български граждани именно с актове, издадени от общините, най-вече по Закона за местните данъци и такси, касаеш събирането на данък МПС. През 2006 г. е приета наредба за регистрация на МПС, която казва, че от 1 юни всички МПС, които не са се регистрирали по установения ред, не са сменили номерата си или иначе казано техните номера не отговарят на европейския стандарт, служебно се снемат от регистрация. По-просто казано от този момент нататък те вече не дължат този местен данък за моторно превозно средство. Оказа се, обаче, че във времето на хората им бяха изпратени така наречените покани за плащане на едни честитки за несъществуващи задължения, естествено с начислени лихви. Много от тези хора са възрастни хора. Най-интересното е, че когато направихме анализ, се оказа, че огромното количество МПС са от марките „Москвич”, „Запорожец”, „Трабант”, „Жигула”, като много от тях чисто физически не могат да бъдат вкарани в движение. Но 200 хиляди души, без да имат никаква вина за това, че КАТ служебно не е предоставил тази информация по Наредбата за регистрация на МПС, а общините съответно не са отразили тази информация, към днешна дата са длъжници. За много от тях бяха приложени тези мерки за незабавно изпълнение, без въобще да дължат. Те нямаха възможността в справедлив процес да докажат, че са невинни, да докажат, че за някои от тях е изтекъл дори давностният срок за тези задължения. Или иначе казано, бяха нарушени техните човешки права и техните конституционни права и те не можеха да намерят по никакъв начин защита.
Хипотезата на т. 7 и 8 – незабавно производство следствие на начет. Погледнете колеги какво гласи текстът на ГПК – начет от кого. Аз съм счетоводител. Завършил съм съдебно счетоводна експертиза. В счетоводството начета се извършва и се начислява по сметка 442 от националния сметкоплан, само че следствие на извършена ревизия. Дори там начетеното лице има право да оспори начета, а тук първо не знаем кой е извършил този начет, защото само е написано „след начет”. Ама от държавна институция ли, от одитираща институция ли. Защото, например, мен, ако съм обикновено физическо лице Сметната палата, примерно, не може да ме одитира. Така че тук влизаме в една хипотеза на тълкуване. А когато на един закон му дадете възможност да бъде тълкуван, това означава, че давате възможност за извършване на безобразия. Именно поради тази причина ние настояваме да отпаднат и т. 7 и т. 8.
Естествено ,след задълбочения анализ, който е проведен с водещи юристи в тази област, както и с юристи в европейското законодателство, ние сме предвидили възможност съответните субекти – юридически лица, да имат тази възможност при установените в закона норми да си съберат задълженията, но когато те са по безспорен начин доказани. По безспорен начин, така както е регламентирал законът! За това ние оставяме част от тези точки, тъй като законът трябва да бъде освен всичко и справедлив.
Аз няма да продължавам повече, защото мисля, че съм достатъчно ясен и срещу мен стоят народни представители, които наистина са достойни и днес ще гласуват за защита на българския народ от монополите, от банковия произвол. И аз наистина се надявам да има такива.
Все пак позволете ми да изразя и своето безпокойство, тъй като в хода на внасянето на този законопроект, някои от присъстващите членове на комисията споделиха пред мен, че са им се обаждали хора от върховен съд, съдии. Не знам какво са си говорили. Не знам защо на мен никой не ми се обади от върховен съд и от съдии, за да ме попита защо вие г-н Димитър Байрактаров внесохте този законопроект, което ме навява на мисълта, че сигурно тези колеги няма да бъдат чак толкова мотивирани да приемат този законопроект. Дано да съм сбъркал.
Призовавам ви да гласувате според клетвата, която сте положили, според убежденията, които ви е заложила Конституцията и да приемете този законопроект. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Байрактаров. По процедурата не уточнихме, но ви предлагам да следваме подхода първо да представим всички законопроекти и след това да проведем обсъждането по всички законопроекти заедно.
Следващият е Законопроектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-25, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 06.02.2015 г.
Този законопроект е внесен от мен, г-жа Атанасова, г-жа Александрова, г-н Петър Славов, г-н Кристиан Митев, г-н Адамов и г-н Димитър Лазаров. Тук бих искал да ви кажа, че имаше още членове на правна комисия, които предварително бяха заявили подкрепата си по този законопроект, но поради пестене на време не успяхме да получим подписите им.
Припомням историята, която започна с обсъждането на годишния доклад на Върховния касационен съд, дебатите по отношение на натовареността на отделните съдилища, включително на колегите във Върховния касационен съд и във връзка с касационното обжалване. Във връзка с този дебат Върховният касационен съд подготви предложения за изменение на конкретни разпоредби в Гражданския процесуален кодек и в Наказателния процесуален кодекс. Предложенията, след като постъпиха в Деловодството на Народното събрание бяха изпратени по пощата на всеки един от членовете на Комисията по правни въпроси и няколко седмици след това беше подготвен законопроекта във вид за внасяне, който колеги, които успяхме да подпишем, сме го подкрепили.
Позволете ми да дам думата на съдия Райковска и на съдия Влахов, тъй като от съдържателна страна те са събрали практиката на Върховния касационен съд и те ни представиха съображенията, които са изложени в мотивите към законопроекта. Заповядайте.
Красимир Влахов:
Уважаеми и дами и господа народни представители,
Ние няма да обременяваме вашето внимание и вашето време с подробно излагане на съображенията, с оглед на които предлагаме промени в няколко разпоредби на Граждански процесуален кодекс. Ще кажа само следното.
Идеята на тези промени не е самоцелно разтоварване на Върховния касационен съд, а точно обратното - създаване на възможност на съдиите от Върховния касационен съд спокойно да правораздават в разумни срокове. Не е тайна, че през последните няколко години нашата тълкувателна дейност е особено активна. Ние сме посочили броя на тълкувателните решения в нашите дела. Те са 54 за две години в Гражданска и в Търговска колегия. Но всичко това има и друга страна. Тълкувателната дейност ангажира един от петте работни дни в седмицата. Ние просто повече така не можем. Не мислим, че е нормално дела да се насрочват за разглеждане след 7 или 8 месеца по искане за допускане на касационно обжалване и след още няколко месеца за разглеждане в открито съдебно заседание.
Затова нашите, мисля, съвсем премерени предложения, са в две насоки. Първо, осигурявайки възможност на Върховния касационен съд да правораздава в разумен срок, да използваме по-пълноценно капацитета на апелативните съдилища. Защото също така ненамираме за нормално един съдия от Върховния касационен съд да решава 4 или 5 пъти повече дела отколкото един апелативен съдия, без апелативните съдилища да имат всички допълнителни функции, които имат върховните. И затова предлагаме тогава, когато обжалваемото определение е постановено от окръжен съд в качеството му на въззивна инстанция, втора инстанция да бъде не Върховният касационен съд, както досега, а съответният апелативен съд. Допълнителен аргумент за това е, че апелативните съдилища, както е известно, са пет на брой. Те са и по-близо до хората, до гражданите. Това облекчава достъпа до съд.
Също така държа да кажа, че предложенията за промени в ГПК са изготвени и се поддържат и от старото и от новото ръководство на Върховния касационен съд. Те спокойно могат да бъдат определени като консенсусни и консолидиращи съдиите от Върховния касационен съд.
Това, което многократно е изтъквано във всички годишни доклади за дейността на ВКС и на съдилищата изобщо, България не може да си позволи по-голям брой върховни съдии от тези, които има в момента, а именно 110 във Върховния касационен съд. Такъв екстензивен подход за намаляване натовареността на върховния институт очевидно не е разумен и за това ние предлагаме друго решение. Смятаме, че то е разумно и ви молим да го подкрепите. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Влахов. Аз пропуснах да уточня, че и новоизбрания председател на Върховния касационен съд, който вчера встъпи в длъжност, изрази изрично подкрепата си за предложените изменения. Поради първото си участие в заседание на Висшия съдебен съвет заяви, че не може да вземе участие в настоящия дебат. Всъщност каза, че веднага след Висшия съдебен съвет ще дойде на правна комисия, ако още не сме изчерпали дебата.
Давам думата на г-жа Манолова да представи двата законопроекта:
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-27, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 11.02.2015 г.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 554-01-28, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 11.02.2015 г.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, за да спестя време, ще представя и двата законопроекта, още повече, че те са обединени от една тема, а именно проблемите, които възникват с частното съдебно изпълнение и пораженията върху съдбите наистина на стотици български граждани.
Факт е, че оборотът на частните съдебни изпълнители е достатъчно сериозен, което е последица, и от икономическата и финансова криза, и от положението на българските граждани, на фирмите и на вътрешната задлъжнялост, от една страна. От друга страна, все пак и от ефективността на частните съдебни изпълнители при работата им при завършващата фаза на съдебния процес, а именно съдебното изпълнение. За миналата година частните съдебни изпълнители са събрали над 1 милиард вземания, а висящите при тях производства са за още 5 милиарда. Тоест става дума наистина за един колосален оборот, който в случаите и предвид огромните правомощия, които имат частните съдебни изпълнители при тяхна недобросъвестност води до сериозни поражения върху съдбата на стотици хиляди български семейства. Поради тази причина предложените от нас промени са в няколко посоки. Ще ги маркирам. А тези от вас, които се интересуват по-сериозно, са се запознали със законопроектите и мога да отговарям на въпроси.
Първата тема е темата за таксите. Предложението ни по Закона за частните съдебни изпълнители е размерът на таксите да не надвишава половината от задължението, както и при доброволно изпълнение да се събират половината от таксите. Това ще облекчи една огромна част от длъжниците, защото всички сте свидетели, че за задължения от 400-500 лв. към топлофикация или мобилен оператор, хората като се начислят всички такси и разноски плащат по няколко хиляди лева. От друга страна, по този начин няма да се обезсмисли и да се блокира дейността на съдебното изпълнение, защото е ясно, че за задължение от 50 лв. няма как със разноски под рамките на 25 лв. сумата да бъде събрана.
Другата важна тема е свързана с банките и с тяхната възможност привилегировано да събират свои вземания. Тук предложението, което сме направили, от една страна, държи да въведе справедливост, равнопоставеност и възможност за защита на български граждани кредитори на банки, които не са във възможност да погасяват задълженията си, от друга страна, да не наруши дейността на банките до степен, до която да създаде проблеми, които ще се отразят на всички останали сектори. Затова промяната, която ние предлагаме, е в случаите, в които длъжникът има възражение по отношение на размера на претендираното вземане от банката да може да избере дали делото да върви по общия исков ред или да се съгласи към прякото издаване на изпълнителен лист. Само казвам, че съдебният исков процес наистина е по-справедлив, но във всички случаи би натоварил длъжника много сериозни с допълнителни такси и разноски. Ако сметнем само 4% такса, която се дължи от всеки един кредитор, който търси вземането си по съдебен ред, можете да сметнете на 100 хил. лв., на 500 хил. лв. плюс всички разноски за вещи лица и пр. в крайна сметка какво ще дължи съответния длъжник.
Така че нашето предложение е да оставим на него дали да прецени да спори с банката по общия исков ред, или да се съгласи, че дължи сумата и така да си спести разноски.
Темата е пряко свързана и с една друга тема, а тя е темата за призоваването. Защото огромна част от злоупотребите, които се случват по банкови вземания и след намесата на частни съдебни изпълнители е, че има такива случаи, в които длъжникът даже не разбира, че кредитът му е станал изискуем, че е минал през процедурата на чл. 417 и че е отишъл на съдебно изпълнение. Тук и със съдействието на колеги, представители на граждански организации сме събрали 7 примера за различни банкови казуси. Банките са различни, с което не искам да хвърлям прах върху която и да е банка, но това е може би обща практика на недобросъвестно поведение, в което в случаи, в които в крайна сметка се оказва след като се стигне до исков процес, че длъжникът не дължи, но междувременно има изпълнителен лист, има производство, имотът му е изнесен на публична продан, продаден е и след известно време – едва-две години, той доказва, че или неправилно е обявен кредитът за изискуем, че той е погасил задължението, че лихвите неправилно са начислени. Има и случаи, в които по реда на чл. 417 за един и същи период по един и същи кредит има лица за едно и също вземане се издават два изпълнителни листа. Човекът доказва правотата си след като са му събрали и двете вземания, предвид невъзможността да се защити ефективно по съществуващия ред.
Аз мисля, че представителите на банковия сектор, както и самите съдебни изпълнители са стигнали до извода, че за да бъде възстановена справедливостта и чувството за справедливост, трябва да бъдат направени промени, които да гарантират и едната и другата страна и в общ интерес, от една страна, и от друга страна, в интерес на редовите, обикновените български граждани, които много често в резултат на недобросъвестно поведение са предмет на откровени измами и посегателства по отношение на тях.
Друга част от проблемите, които възникват, е с текстовете в ГПК, които са свързани с невъзможността на длъжниците да обжалват оценките на недвижимите имоти. Имаме много случаи, в които имоти се продават за без пари предвид факта, че оценката на един имот, който е изнесен на публична продан, не подлежи на съдебно обжалване. Тук имаме примери и сме ги вадили много пъти. Например, едно от изпълнителните производства, което слава Богу беше блокирано, за сградата на ГУСВ, която всички знаете. Данъчната оценка на сградата на ГУСВ в размер на 15 млн. лв., а експертите на частния съдебен изпълнител бяха оценили сградата под 2 млн. лв. Спокойно можеше да се извърши сделката, която в крайна сметка щеше да нанесе удар върху едно държавно дружество. Тези случаи са многобройни. Няма смисъл да ги обяснявам подробно.
Така че ние предлагаме да има обжалваемост на оценките. От друга страна, съдебният контрол да бъде само на една инстанция, за да не се шаканира процесът, тъй като сме били многократно свидетели и на другата страна.
По отношение на призоваването казах. То е най-вече в хипотезата, в която длъжникът не е намерен на адреса и се уведомява чрез лепене на съобщения. Предлагаме един по-ясен ред, който да гарантира, че лицето, което е предмет на изпълнително производство и на производство по издаване на изпълнителен лист ще разбере своевременно за това, за да може да се защити в рамките на този процес.
Предлагаме и други промени, които са наложителни и се отнасят до изпълнителното производство. Това е в режима за несъквестируемост. Все пак текстът е писан и влязъл в сила през 2008 г., когато минималната работна заплата беше 220 лв. Сега при минимална работна заплата 360 лв. доходът на длъжника, който не трябва да се пипа, трябва да бъде актуализиран. Предлагаме това да не се записва в Гражданския процесуален кодекс, а да става с акт на Министерския съвет, който да следи, както за инфлацията, така и за движението на минималната работна заплата.
Имаме и други предложения, които са свързани с изпълнителното производство и които, ако има въпроси, ще поясня.
Сега ще кажа и няколко думи по самия процес на изработване на ГПК и на заповедното производство и касационното обжалване, тъй като и другите два законопроекта, включително и този, който беше предложен от съдиите от ВКС са в резултат и на показани несъвършенства в работата на кодекса.
Облекчена съм, ако мога да го кажа, г-н Влахов, ако няма да повлияя на Вашия магистратски авторитет, но изработването на ГПК едно време през 2007 г. наистина беше един много труден процес. Той трябваше да бъде приет във връзка с нашето влизане в Европейския съюз. Сегашният вицепремиер г-жа Кунева тогава беше поела един ангажимент да се сменят всички кодекси и на нас тогава в някаква недостатъчна, можем да признаем, и подготовка и изобщо времеви ресурс, ни беше възложено да работим по този кодекс. Но в крайна сметка нормално е той да има несъвършенства. Тогава ние обсъждахме и заповедното производство и касацията така, че да бъдат съкратени процедури. Нормално е в процеса на работа да бъдат установени несъвършенства. Също така е нормално те да бъдат поправени.
От друга страна, трябва да признаем, че една беше ситуацията през 2007 г., когато икономиката вървеше, когато кредити се отпускаха масово, когато хората си ги връщаха и когато България и българските семейства изглеждаха по друг начин. Друга е ситуацията със световната и с европейската и нашата икономическа криза. Плачат за промяна и чл. 417 и други текстове, които доказаха, че в конкретната ситуация са в ущърб на българските граждани.
Впрочем нашите два законопроекта не са нови. Ние ги внесохме в предния парламент в резултат на обсъждане с граждански организации, които една голяма част от тях днес присъстват около тази маса. Тогава поради липса на политическа воля във формата на предния парламент те не станаха факт. Надявам се, че в този парламент ще има повече решителност тези законопроекти да станат факт.
В тази връзка използвам да кажа, че ще подкрепя и законопроекта на колегите от управляващото мнозинство, който е предложен от съдиите от ВКС и законопроекта на Патриотичния фронт. Надявам се, че общата ни работа между първо и второ четене ще доведе до едни прецизни и работещи текстове в интерес на хората.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Доста изчерпателно представихте и двата законопроекта, но защото са и два и защото са качени за запознаване отпреди няколко часа, затова не ограничихме времето.
Единственото писмено становище по законопроекта на г-н Байрактаров е от Асоциацията на банките в България. Това писмено становище беше качено също на сайта на Народното събрание, като становище по законопроекти.
Давам думата на Асоциацията да изрази становище и да вземе позиция.
Левон Хампарцумян:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги, гости, аз искам да кажа само няколко думи. Няма да мога да реагирам толкова бързо на предложенията на г-жа Манолова, тъй като очевидно трябва малко време човек да се запознае с тях.
По предложенията на г-н Байрактаров и въобще по настроенията за писане на регулации на коляно за банките, бих искал няколко думи да кажа. Предишният формат на парламента такъв, какъвто беше, доста се занима с подобна тематика. Накрая гръмна КТБ. Тоест, спука се там, където никой не натискаше и никой не обръщаше внимание, предпочиташе да се прави, че нищо не вижда. 4 млрд. лв. – това са 20 хиляди апартамента по 200 хиляди всеки. Представете с какъв огромен популистичен потенциал някой да вземе тези пари и да ги раздава по някакъв начин. Само ви го казвам полу на шега, полу на истина.
Много е важно да се намери наистина баланса в справяне със ситуацията в един кредит, който е станал лош. Тук веднага изключвам хората, които са взели кредит с ясни престъпни намерения да не го връщат. Имаме хипотеза на хора, които са в затруднение, които не са направили своя избор достатъчно добре, не са преценили възможностите си, банките, които не са преценили достатъчно възможностите на клиентите си, т.е. това е един взаимен процес.
Същевременно, поне около тази маса, бих искал да избегнем квалификациите от типа „банков произвол” и т.н., защото дори и да има някакъв произвол, кажете го с име на банката, служител и т.н. Там има други начини за справяне с този тип действия.
Тук сме освен като Асоциация, още и ДСК, Уникредит и Булбанк. Имаме няколко милиона клиенти, които са значително повече от вашите избиратели и които са ни доста лоялни като клиенти. Нищо лошо не искам да кажа. Дали са си парите и нашата основна роля е да пазим парите на нашите депозанти. След това е да дадем кредит. Кредитът в никакъв случай не е между задължителните граждански права. Той е възможност за хора, които могат да си го позволят.
Исках да направя така, че малко по-общо да погледнем върху нещата. Защото чл. 417, който някои хора го виждат като голяма пречка за комфорта на нашите кредитополучатели, но има и друга група хора, професионално ангажирани, които виждат източник на нов доход за тях на гърба на всички тези закъсали хора и намирайки някъде баланса, е много важно да ненаправим така, че с мръсната вода да изсипем и бебето.
Аз ще спра до тук. Няма да отивам по-нататък. Нека да ги имаме предвид тези неща, обсъждайки какво точно правим.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хампарцумян.
Колеги от гражданските сдружения, ще ви дам думата, но след изявленията на народните представители и на вносителите. Заповядайте.
Димитър Байрактаров:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Хампарцумян, аз се отнасям с изключително уважение към банковата система и държа да отбележа, че освен икономист, финансист, преподавател по банково дело, съм и разследващ журналист. През годините съм показвал всички безобразия на банките с истинските им имена. Не позволявам да спекулирате с положението, че вие сте тези, които пазите парите на хората. Банката е търговец на пари. А още повече именно ние хората платихме тези 4 млрд. лв.
Между другото, след като искате с имена да говорим, аз си направих труда да направя справка колко клиенти и какви депозити има и как се е развивало това нещо, включително и провизиите. Защото трябва да кажа, че с отмяната на тези четири точки ние постигаме икономически ефект, който ще задължи банковите институции така да се каже да излязат малко на светло. Да се противопоставим на прането на пари. Най-после да се отчитат истинските провизии в размери така, както цъфнаха през 2003 г. при промяна на наредбата. Изведнъж банките излязоха страшно на печалба 2003 г. Защото и към днешна дата ние не знаем какви са истинските провизии на банката. Най-малкото видяхме как работи банковия надзор.
Колеги, банката е търговец на пари. Не го забравяйте това нещо и тя печели от тази услуга, в което няма нищо лошо.
Ето ви един документ, който ми беше представен от граждански организации, изключително сериозни. Документът е Заповед № 33 от 6 януари 2015 г. и е подписан от Станислав Георгиев Лютов. В т. 1 пише:
„Да се преустанови събирането на вземания срещу длъжници на КТБ чрез дебитиране на разплащателни и друг вид банкови сметки в КТБ на длъжниците по кредити по съответния договор за кредит.
В случай, че в периода от отнемане на лиценза на КТБ за извършване на банкова дейност до датата на настоящата заповед са вземани счетоводни операции по събиране на вземания на КТБ към кредитополучатели чрез дебитиране на сметки на клиенти на КТБ със салда отпреди 6.11. да се вземат сторниращи операции по възстановяване на кредита, респективно депозита, състояние отпреди дебитиране на сметката.
След вземане на сторниращите операции по реда на т. 2 от настоящата заповед, да се начислят дължимите съобразно договора за кредит лихви за забава.”
Господата банкери много добре знаят какво означава това. Ще ви дам да го имате. Най-малкото е лишено от логиката да се откаже квесторът да събира пари на длъжниците.
Второ, влизаме в хипотезата дали тези длъжници не са поставени вече в състояние на предсрочно изискуемост на кредитите, а след това естествено и прилагане на хипотезата на чл. 417, т. 2. – незабавно събиране. Защото е ясно, че по-голямата част от тези фирми няма как да ги платят наведнъж тези пари.
Моля, ако обичате, предайте на колегите писмото, което цитирах. Предоставено ми е от граждански организации, достатъчно сериозни с още един доста сериозен куп от документи. Една част от парламентарните групи вече са запознати с тези документи.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Байрактаров, това беше реплика. В репликата предявявате документ, който има абсолютно счетоводно съдържание. Част от колегите разбираме, бих казал частично и донякъде смисъла, не можем обаче да направим категоричен извод в една или друга посока, защото в момента…
Реплика:
Може ли да взема отношение?
Предс. Данаил Кирилов:
Само като дам думата. И без преки дебати. Максимално толерантен съм, непрекъсвам ораторите. Апелирам към добросъвестно отношение и уважение към опонента.
Да се върнем към дебата. Това, което г-н Байрактаров направи не беше точно реплика. Приемаме го като изложение. Вие искате отговор. Заповядайте.
Виолина Маринова:
Много се извинявам.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители, заместник председатели и членове на правна комисия,
Казвам се Виолина Маринова, заместник председател на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на банка ДСК.
В банковата система работя повече от 40 години и не бих приела, защото така го чувствам, отношение към банкерите като към бандити. Банковата система и банката въобще е една търговска дейност. Преди малко споменахте, банката е особен вид търговец. Тоест, ние приемаме пари от клиенти и съответно отпускаме кредити с грижата на добър стопанин. Тоест, длъжни сме внимателно да отпускаме кредити на гражданите. В условия на криза доста се влошиха кредитите по обясними причини, защото хората нямат достатъчно доходи и исковите молби бяха изключително много на брой и в момента не са намалели. Преди да се стигне до това, обаче, ние всички полагаме грижа, стараем се, ако е възможно да поканим клиента и т.н., да не ви запознавам с цялата наша процедура. Бързото производство съществува не с изменението 2007 г. на ГПК, а още от 1950 г. и не се отнася само за банките. Искам да ви кажа, че статистическите данни показват, че само 1 % са възраженията.
Всъщност ние не възразяваме срещу това предложение, което направи г-жа Мая Манолова, поне на първо четене, сега го чух, хората да имат възможност за възражения, да се защитават и т.н. Това няма никакъв проблем за нас. Ние бихме приели и да отпадне, ако, обаче, гарантирате, че съдът ще взема решение максимално бързо. Защото на ден по 600 искови молби само от един от група банки, бих казала съдът ще се затрудни да извършва тези действия бързо. Имаме дела, които са по общия ред, които се точат с години. Аз не съм юрист и мога да греша в терминологията, за което ще ме извините. Аз съм икономист. Представяте ли си какво ще бъде, ако тези многобройни дела за не особено големи размери, като ще се трупат и лихви, такси, разноски след което клиентът ще бъде в невъзможност да ги плати. Ако това го правим в интерес на клиента, трябва да мислим и за последиците.
Казахте за провизиите. Аз лично не мога да говоря за всички банки, но мога да кажа, че покритието в нашата банка с провизии със закъснение над 90 дни е 90%, което означава, че ние се грижим и създаваме буфери, така че банката да бъде стабилна.
Вие, г-н Байрактаров, представихте преди малко случая с КТБ. Ние не сме органите, които взимаме отношение относно това дали един квестор взима правилни счетоводни операции или управлява правилно. Ние нямаме такова право. Асоциацията на банките е един орган, който се занимава, както виждате сега, когато има предложение за изменение на законодателството, свързано с нашата общност, ние да изразим мнение – от едно място да чуете мнението на общността. Ние нямаме нито контролни, нито анализаторски, нито някакъв друг потенциал в тази организация. Ние нямаме численост. Ние не поддържаме служители в тази асоциация. Работим на обществени начала. Това е функцията на асоциацията. И за това реших да взема за кратко думата. Разбира се, г-жа доц. Станева може да ме допълни като юрист, защото пак казвам, аз не съм юрист. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
За реплика и след това ще сменя регламента на изслушване. Заповядайте.
Славчо Атанасов:
Г-н Председателя, ще бъда максимално кратък, за да ви върна жеста, който правите.
Госпожо, половината ми семейство работи в банковата сфера. Така че епитети от сорта, че едва ли не банковите служители били престъпници, аз не го разбирам и не знам защо го отправихте.
Искам друго да ви кажа. Другаде се крие проблемът. И аз като юрист ще ви го кажа. Проблемът се крие там, че няма равностоен процес. Не го ли разбирате това нещо. На практика едната страна в процеса я няма. И много от страните, и много от осъдените и ужилените разбират какво става чак когато съдебният изпълнител му дойде пред дома. За това става въпрос. Знаете ли къде се води такъв процес, когато едната страна изобщо я няма на делото, във феодалното право, Госпожо. Във феодалното право, когато сеньорът казва: Тази земя е моя. Отрокът няма възможност да се защити и съдията чука с чукчето и присъжда, че земята на съответния отрок е собственост на сеньора. Това на практика в момента става с чл. 417. Няма равностойност в процеса. И обикновените граждани, и фирмите, голяма част от фирмите с не толкова възможности не могат да се защитят върху този произвол, който става на практика в съдебната зала. Процес на практика отсъства. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Както казах, сменям графика. Просто искам да премине престрелката, защото не можем да продължим на изявления и на реплики и така ще водим дебата до безкрай. Не е редно вносители да спорят с асоциации. Редно е гостите да изложат становище и ние да го съобразим.
Тъй като имаме толкова много гости, ще дадем възможността на гостите да ги изслушаме. Ако изпаднем в ситуация като със съдебната реформа, съм склонен дори да прекъсна заседанието и ако има много заявления, да продължим в отделно друго заседание. Защото по един принципен законопроект, по който всички имахме съгласие – ГПК, който внесох аз заедно с колеги по предложение на Върховния касационен съд, се прикачиха всички законопроекти, които касаят статута на длъжника. Прикачването беше мигновено.
Г-жа Манолова правилно каза вчера, че ако не допусна нейният законопроект, тя ще възрази. Но 24 часа са крайно недостатъчно време да обсъдим един толкова принципен въпрос. Тя каза, че този въпрос вече е обсъждан и в миналото Народно събрание. Там около година не се стигна до изменение.
На г-н Байрактаров се въздържам да му отговоря за историята през миналата година. Защото не беше много коректно колега да дели колегите на добросъвестни, честни и т.н. Съвестта на народния представител е гарантирана от Конституцията.
Давам думата на съдия Влахов. Моля подгответе се за изслушване на становищата и вероятно ще направим удължаване на дебата.
Красимир Влахов:
Ще си позволя да взема думата по въпрос, който е извън контекста на предложението на Върховния касационен съд във връзка с предложението за чл. 417. Като слушахме тук с г-жа Райковска имаме едно конструктивно предложение, ако прецените, да го обсъдите.
Първо, преди да се решава един проблем, може би трябва да се видят неговите измерения, затова бих посъветвал и бих съдействал да се извади статистика от районните съдилища конкретно в какъв процент случай при издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на банка са постъпили възражения. Защото действително склонен съм да подкрепя казаното от г-жа Маринова, че процентът съвсем не е голям. Дали е 1% или е по-голям не знам.
Второто ми предложение, ако по подобен начин седеше проблема със записите на заповед при действието на отменения ГПК и законодателят го реши много елегантно в чл. 420, като предвиди, че когато е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, самото възражение спира незабавното изпълнение. Може да се предвиди абсолютно същото, че при издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на банка, възражението спира незабавното изпълнение и срещу такъв длъжник никога няма да се изпълнява принудително, докато тече процеса.
Струва ми се, че това е едно възможно гъвкаво решение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-н Влахов. Ако този шум в залата продължи, прекъсвам обсъждането в този формат и по друг начин ще бъдат съобразени становищата на гражданските организации. Комисията по правни въпроси ще реши по справедливост.
Г-н Казак по процедура.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, за да има все пак някакъв ред и някаква обозрима перспектива за финализиране този дебат, правя процедурно предложение първо да изслушаме по един представител от организация, по един представител от гражданска организация или професионална организация, след което да протече дебата между народните представители и да приключим с гласуване. Иначе някой от гражданска организация се изказва, някой от депутатите му прави реплика, след това депутат се изказва, пак гражданска организация и става манджа с грозде. Първо да чуем представителите на граждански организации, за да вземем под внимание тяхното становище, когато обсъждаме ние депутатите законопроектите и след това да гласуваме. Но да не продължава дебата между депутати и гости.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак, аз всъщност преди малко предложих точно това. Друг е въпросът, че част от вносителите са поканили организации, които участваха и в миналия парламент, така че те се явяват в подкрепа на конкретни законопроекти. Г-н Байрактаров ми подсказва, че има известна хармония. Но нека да дадем думата на гражданските организации. Молбата е стегнато и съдържателно. Заповядайте.
Веска Волева: адвокат.
Аз се учудвам много на този дебат тук, защото ние се борим за едно основно демократично право – справедлив процес. Всичко останало са странични неща, замазващи истинското положение на нещата. Имаме един субект, който се опитва да стъпи на два режима. Говоря за банките. Единият режим е аз съм държавата или аз съм общината и имам всички права на тези субекти. Другият режим е аз съм бизнес образувание, което ще печели. Само че държавата и общините се контролират от съответните органи. Контролира се всяка тяхна сметка от съответните органи. Всеки, който е служител в държавата и общините дава декларация, от която е видно, че няма свързани лица, няма странични доходи и т.н. Това за банките не важи и за банкерите не важи и нашите пари изтичат чрез страничните им фирми. За г-жа Виолина Маринова, защото стана въпрос тук, общи приказки си говорим, парите на ДСК изтичат чрез „Факторинг” ООД. Фирма „Факторинг” ООД, която е дъщерна на „Факторинг” АД.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма да ви позволя такава конкретика. Вярно, допуснах г-н Байрактаров да представя документ и то го представя не на комисия, а на Асоциацията на банките.
Веска Волева:
Добре. Продължавам. Всички банки са обраснали със странични фирми, които или са дъщерни или са собственост на физически лица от банките и парите изтичат там. Аз съм давала в мои справки, че по 100 милиона евро седмично изтичат към страничните фирми.
Реплика: това няма нищо общо.
Веска Волева:
Има много общо. Защото нашата икономика се срина от лихвите по депозитите, тъй като бизнесът престана да инвестира поради тези високи лихви, които даваха банките. Отделно поради високите лихви по кредитите се съсипа допълнително съществуващият бизнес и се съсипаха хората.
Искам да ви кажа, че толкова зле е уреден въпросът с делата, че каквито и справки да правим дали има възражения или няма, незабравяйте, че изпълнителното дело не спира – при заповедното производство и да подадеш възражения, не спира изпълнителното дело. Тоест, каквото и да направиш, на теб ти продават бизнеса, продават ти апартамента, продават ти всичко. И се обезсмисля каквато и да е жалба. Толкова внимателно е преценено това в началото.
Аз искам да обърна внимание, защото уважаемият водещ каза, че после ще се даде думата на гражданските сдружения. Банковата асоциация е едно обикновено гражданско сдружение. То е направено в частна полза да защитава банките. Тоест то трябва да застане заедно с всички останали граждански сдружения, а не да бъде изваждано пред скоби. И както уважаемият г-н Байрактаров чете цитати от стенограмата при приемането на закона, присъствала е само банковата асоциация, която е обикновено гражданско сдружение в частна полза.
Само едно нещо искам да ви кажа за механизма на чл. 417. Банката вдига лихвата още на втория месец. Правят го абсолютно всички банки. Вместо да намаляват, защото обективните индекси са паднали почти с 4% от 2007 г. досега, вместо да намаляват лихвата поради тези обективни индекси, те я вдигат и притискат, притискат, притискат клиента и той понеже не разбира, тъй като има европейска директива, която го определя като потребител и съответно не трябва да бъде лъган, те са лъгани от първия до последния момент. Кредитът не е изискуем. Това не са лоши кредити. Изключвам чисто, ясно и точно лошите кредити. 90% от кредитите не са лоши. При тях е злоупотребено от банките. Вдигали са по трасето от втория месец веднага лихвата. Хората не могат да се оправят. Те идват непрекъснато при нас. Въпреки че г-н Хампарцумян говори: „Някои хора имат интерес!” Аз пък искам да ви кажа, че след като вие се приравнявате на държавата и общините, какви са ви заплатите. Нали сте приравнени на държавата и общините. Нали не трябва да имате странични фирми. Нали не трябва да имате странични доходи. Няма какво да се скача срещу адвокатите.
Предс. Данаил Кирилов:
Прекалено разширихте темата. Два пъти удължихме времето.
Веска Волева:
Само още две приказки, г-н Председател.
Това становище, което е откровена лъжа отгоре отдолу аз поемам ангажимент да направя един анализ и да го изпратя лично на вас, на г-жа Манолова и на г-н Байрактаров.
Всичко в това становище отгоре до долу е откровена лъжа!
Ако ние българите не се освободим от този чл. 417 България, гражданите, икономиката ще затъват все повече. Справка за решенията на съда в Люксембург, които са ясни отчетливи и казват, че такова законодателство не може да съществува. В момента става въпрос за лобистки текстове. Тъй като нашите пари са там, знаете влиянието на парите какво е.
Не искам повече да говоря, защото ще кажа повече и за конституционното решение, което е поръчково, тъй като не се базира на Конституцията, а се базира на условията на съответните бизнес образувания.
Предс. Данаил Кирилов:
Ние сме изключително задължени да спазваме конституционните решения.
Веска Волева:
Съгласна съм, обаче по всичко в тази държава трябва да се говори. Стига с приказки, които замазват истинското положение. Искаме справедлив процес.
Откъде накъде те ще говорят за интересите на гражданите, че щели да плащат. Делата се печелят и плащат банките. Само че през това време на хората са продадени имотите, продаден е бизнесът. Купили са ги техните странични фирми и им ги дават под наем и на друга цена – цена, която е пазарна, а не цена, по която е продал съдия-изпълнителят.
Аз считам, че тези законопроекти са закъснели безкрайно. Те спънаха нашата икономика и изгониха нашето население. И тези убийства и самоубийства, които станаха, трябва да се проучи причината. Причината е именно тази.
Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
15 минути говорихте. Оттук нататък на третата минута и една секунда ще прекъсвам изложението.
Вие се представихте поименно. Не разбрахме коя е организацията. Кажете коя е организацията.
Веска Волева:
Адвокат съм. Чрез организация не мога.
Предс. Данаил Кирилов:
Това вече е обидно към комисията. (Извинявам се.) Заповядайте.
Светозар Съев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Скъпи гости, Светозар Съев се казвам от Движение за пълна заетост и ценова стабилност.
Аз искам да продължа репликата след г-жа Мая Манолова и да ви информирам, че освен гражданите на които бяха отнети имотите, има практика и на десетки български фирми им е отнет бизнеса, дори на стотици фирми, изключително неправомерно им е отнет бизнеса от български банки. Аз не искам да кажа, че всички български банки го правят, но има една банка, която доскоро имаше ликвидни проблеми и вероятно пак ще има, която си позволява по изключително бандитски начин да се разправя със своите клиенти. Аз мога да ви дам един пример за една фирма, която е дължала 2.5 милиона лева, която е имала обезпечение като особен залог в размер на 60 милиона лв. и тази банка регистрира своя дъщерна фирма. Човекът разбира, че фирмата вече не е негова чак в момента, в който съдия изпълнител идва да въвежда във владение новия собственик. Резултатът от това деяние е, че той си получава обратно фирмата срещу 5 милиона, т.е. заплатил си е на 100% кредита 2.5 милиона и се е наложило да плати още толкова. Такива случаи за тази банка до нас са достигнали поне десетки. А аз съм чувал, че има и стотици.
Какъв е проблемът. Проблемът не е само в чл. 417. Проблемът е и в частните съдебни изпълнители. Този проблем руши не само възможностите на гражданите и на бизнеса да живеят и да работят нормално, а той руши и възможността на банките да си събират вземанията. Ще дам един пример с ДСК. Един кредит на ДСК, който е в размер на 20 000 лв. в Ботевград имаше проблем. Семейството беше изпаднало в състояние, в което не може да си плаща кредита. Идва частният съден изпълнител. Продава апартамента зад гърба на гражданите за 3 хиляди лева или по-точно за 2 800 лв.
Предс. Данаил Кирилов:
Времето изтече, г-н Съев. Моля, не давайте примери.
Светозар Съев:
Примерът е много показателен за това, че апартаментът е продаден за 2 800 лв. Частният съдебен изпълнител си е взел всичките пари като разходи и нито банката е получила нещо, нито гражданинът си е запазил имота. Виждате, че частните съдебни изпълнители със своите престъпни действия те не само, че нарушават правата на гражданите, но нарушават и правата на кредитоискателя. Много често продават на базценица имоти, които са заложени и по този начин и самите банки не могат да си съберат вземанията.
Предс. Данаил Кирилов:
Разбрахме. Изтече времето. Следващата организация има думата. Три минути.
Ангел Славчев:
Здравейте и от мен. Сдружение „Граждански контрол”. Ангел Славчев съм. Ще бъда кратък.
От Сдружение „Граждански контрол” подкрепяме всички промени в ГПК, свързани с чл. 417. Дори стигаме много по-далеч и отдавна говорим и лично аз съм правил две „кръгли маси” тук в Народното събрание. В предишния парламент внесохме чрез Румен Йончев и Светлин Танчев, независими депутати законопроект за цялостно изменение на ГПК. Искаме изцяло премахване на чл. 417. Защото това, което отчитат Асоциацията на банките, че под 1% или около 1% са хората, които са възразили, е така защото те много късно разбират изобщо че са осъдени.
В тази връзка, тъй като това е предмет на обсъждане на вашата комисия, ви призоваваме следващите дебати да бъдат относно закона за фалит на физическо лице, закон за финансов омбудсман, както и закон за създаване на регулаторен орган извън рамките на БНБ, който да регулира финансовия и банковия сектор, за да не се повтаря случаят с КТБ. И много ще се радвам, ако най-накрая в 43-то Народно събрание се появят народни представители, които да сложат на г-н Хампарцумян и неговите колеги по един нашийник, защото наистина прекалиха с издевателствата върху хората. Благодаря ви.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Благодаря, че спазихте и регламента. Заповядайте. Вие от коя организация сте? Имате 3 минути.
Нина Гергова:
Казвам се Нина Гергова от гражданска организация „За нов обществен договор”.
Излишно е да казвам, че подкрепям така предложените промени по чл. 417 от ГПК. Само искам да напомня на някои народни представители, които бяха от миналото Народно събрание сега повечето са нови, че тези законопроекти бяха вкарани в предишното Народно събрание, но нямахте достатъчно политическа воля да ги приемете. Така че сега искрено се надявам да стигнете до края, да ги приемете и както каза един господин преди малко, че са прикачени и други закони, те не са прикачени. Те са взаимно свързани. Както каза и Светозар Съев, Законът за частните съдебни изпълнители е неминуемо свързан с чл. 417 от ГПК, както и с другите за защита на гражданите.
Няма да се спирам подробно на примери. Бяха дадени достатъчно. Но онзи ден имаше един пример с мои познати, на които частен съдебен изпълнител описваше жилището, без дори да ги предупреди. Показа им, че те са разписвали три пъти преди това. Интересно как са разписвали, като са били три години в чужбина.
Друг един господин каза, че те трябва да обжалват. Но те не разбират, Господине, за да могат да обжалват. Те дори не са уведомени. Не стигат въобще призовки до тях. Призовките се разписват с разни свидетели и те въобще не пристигат призовки. Така че ви умолявам много бързо, без много дебати, защото достатъчно дебати бяха правени в миналия парламент и ако правите допълнително дебати и разтакаване на процеса, в мен ще влезе разочарованието и това, което каза г-н Байрактаров, че вие всъщност няма да имате волята да го направите, защото защитавате някои лобистки закони. Много ви моля, опровергайте го, приеме закона и то колкото се може в по-кратки срокове.
Ако все пак решите много дълго да разтакавате и да си правите разни обсъждания, поне чл. 417 приемете колкото се може по-бързо. Това е една поправка, която не отнема повече от 10 минути. Благодаря.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Може ли малко повече ред в залата. Кой друг иска думата? Г-н Вичев, заповядайте. Три минути!
Димитрин Вичев:
Благодаря. Гледам часовника.
Няма да се занимаваме с г-н Хампарцумян, нито пък с думите, които чухме долу на опашката, че е дошъл да се бори с някакви патриоти и адвокатската мафия. Нито съм патриот от политическа партия, нито съм адвокат. Аз съм български гражданин и 25 години съм български предприемач. Искам да поздравя Комисията по правни въпроси, че най-сетне влязоха текстове. Не казвам, че са най-добрите. Поздравявам г-н Байрактаров. Поздравявам г-жа Манолова. Две години се борим. Вкарахме искане за мораториум, защото въпросът не е вече само за справедливост, уважаеми дами и господа народни представители. Тук става въпрос за национална сигурност.
Аз съм Димитрин Вичев, председател на Съюза за закрила на пострадалите от банки и съдебни изпълнители. Точно като такъв, някои от вас господа са идвали и знаят добре за моя бизнес, който поради изключително лошия закон – Граждански процесуален кодекс, с изключително лобисткия и несправедлив Закон за частните съдебни изпълнители, и с проблемите в съдопроизводството в България и се радвам, че тук има представители на Върховния касационен съд, се стига до това, че в Съюза се обаждат всеки ден хора, плачейки, нямат пари за адвокати. И част от адвокатите работят безплатно, за да помагат на хората, които са изправени пред ситуацията да бъдат изхвърлени от домовете им. Имам пълно право от името на тези хора да настоявам да си спомните, че в чл. 1 на Конституцията е записано: „България е република с парламентарно управление.” Ако България е република с банково управление, нашата работа и нашето място не са тук. Ние разчитаме, че вие ще направите абсолютно всичко възможно да приемете в най-голяма пълнота промени в ГПК и в Закона за частните съдебни изпълнители.
Г-жа Мая Манолова, ако имаше желание и политическа воля, както каза Гергова, още миналата година щяхме да направим промени. Искахме временна комисия, господа, (тук има нови народни представители) в която граждани, фирми от цялата страна да могат в тримесечен срок да ви дадат примери как се крадат бизнеси за милиони.
Г-н Байрактаров, моля до второ четене, вкарайте и т. 9 – въобще целият чл. 417 трябва да се махне. На мен ми откраднаха бизнес за 3 млн. лв. не защото не си плащам кредитите, а защото с фалшиви записи на заповеди не само аз, а и други като мен са измамени. И три години няма справедливост. Така че настояваме, ако няма бързо да се променят, да се наложи моментално мораториум върху чл. 417 и върху всички изпълнителни дела.
И завършвайки, имам още 1 минута, дами и господа, 20 милиарда са оборотите и исковете към 163 частни съдебни изпълнители за 7 години. Към момента са 10 милиарда по чл. 417 от банките определени към частни съдебни изпълнители. Това е грабеж, без насреща малък бизнес и граждани да могат да се защитят пред съда и да доказват своята правота.
Господа, бъдете на висотата на клетвата, която сте дали. Вие дадохте клетва във всичките си решения да се ръководите от интереса на народа.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте.
Мадлен Кирчева:
За протокола – Мадлен Кирчева от гражданско сдружение „Защита на гражданите и държавата”.
Уважаеми дами и господа депутати, няма конституционен момент, който да предвижда институцията частни съдебни изпълнители. Ние гражданите сме в течение и знаем кой наложи частните съдебни изпълнители в България като институция. Тук няма да споменавам имена, за да не пораждам политическа конфронтация. Но това е външно вмешателство. Обръщам се към всички юристи от комисията. Напишете Соня Младенова. Соня Младенова е ваша колежка – прокурор, бивш народен представител във Великото Народно събрание и в следващото обикновено Народно събрание. Прочетете на нейната страница.
Въпреки че моята лична адвокатка ме подтикваше и казваше: „Мадлен, ти можеш да организираш хората. Моля те създай организация, аз ще напиша текста и ще го внесем в комисия.” Това беше 2010 г. Тя ме молеше да внесем текст срещу частните съдебни изпълнители, срещу чл. 417 от ГПК. Не го направих. Но тази есен какво научих. Научих, че мой племенник, на мой първи братовчед сина, е бил заложил, подмамен от банките, които сега напуснаха заседанието, но банките са едни измамници, заложил е къщата, която е строена с имотите и средствата на три фамилии и на две поколения. Къщата е отнета това лято. Четири поколения от фамилията са пръснати да живеят тук-там под наем, а моят племенник на 38 години получава инфаркт.
Призовавам колкото се може по-бързо чл. 417 да бъде отменен и незабавно да се преразгледа и да се отмени Законът за частните съдебни изпълнители, защото това е противоконституционна институция.
Прочетете Соня Младенова.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Вместихте се във времето. Съжалявам за племенника Ви. Друг? Заповядайте.
Десислава Филипова:
Адвокат съм, председател на фондация „Център за европейска интеграция на България и защита на правата на човека”.
Категорични сме, че целият чл. 417 трябва да отпадне и всеки правен субект да има право да отнесе правния спор пред съд. Това затворено инквизиционно феодално производство лиши много хора от имуществата им, които последствие спечелиха исковете си по дела, но много след като бяха приключили изпълнителните производства. Този член е противо-европейски. Има богата практика, задължителна практика, обективирана в преюдициални заключения на съда в Люксембург, разглеждащ аналогичното испанско законодателство. Според съда в Люксембург е категорично недопустимо съществуването на национално законодателство, в което съдът да не изследва служебно независимо дали едно лице е направило възражение срещу заповедно производство, ад не изследва служебно дали са налице неравноправно, съответно нищожни клаузи.
Аз също се ангажирам. Ще изготвя становище във връзка със становището на Асоциацията на банките и ще представя цялата тази съдебна задължителна за нас практика на вниманието на Комисията по правни въпроси, бих изпратила до г-н Красимир Влахов, тъй като моето наблюдение е, че нашите съдилища не спазват и не познават задължителното право на Европейския съюз.
В заключение ще кажа, че сме информирали Европейската комисия и имаме уведомление, че тя започва проверка на България. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Заповядайте.
Мария Асими:
Добър ден. Благодаря, г-н Председател. Казвам се Мария Асими от Асоциация „Балканско сътрудничество”.
Уважаеми депутати, уважаеми съдии, обръщам се към вас. Съжалявам, че г-н Хампарцумян си тръгна. От 9 февруари 2013 г. имаше негово изказване. Исках да го попитам дали е негово изказване.
Реплика:
Редно ли е в негово отсъствие да коментирате негово изказване.
Мария Асими:
Госпожо, Вие не спряхте с коментарите си и неуважението към всички с непрекъснатото шушукане. Ще ме изтърпите, дали съм права или не. Вие коя сте? Кажете ни коя сте?
Предс. Данаил Кирилов:
Моля, в диалог не влизайте. Ще ви отнема думата.
Мария Асими:
Г-н Председател, по този начин не се слушат гражданите. Може ли отново Европейският съюз да ни наказва заради съдебната система и банките и тук да нямаш право да се изкажеш. Тогава с паче перо да ги галим.
Предс. Данаил Кирилов:
Изкажете се по проблема, който обсъждаме, без да нападате други гости в залата. Въпросът е принципен. Текстът е конкретен.
Мария Асими
Аз не нападам никого. Исках да попитам. Сега от позиция на силата ли излизаме.
Българският гражданин е суверенът и работодателят на това Народно събрание и на съдебната система. Една стотинка от мен, от тях, от всички е. И задавам въпрос. Има ли конфликт на интереси между частни съдебни изпълнители и Висшия конституционен съд? Има! Но никой не го вижда.
Каква е разликата между частен съдия изпълнител и държавен съдия изпълнител? Държавният съдия изпълнител събира детските и трудовите дела, където няма такси, а се събират милиони. А вас ви питам като съдии тази такса успех по чл. 26 от Закона за частните съдебни изпълнители тя влиза ли в държавния бюджет? Не, не влиза. Те са едно затворено общество. Вие забравяте, че Камарата е тази, която наказва. Камарата наказва частните съдебни изпълнители.
Предс. Данаил Кирилов:
Пак адресирате лично изложението си. Говорете на мен. Не говорете на колегите.
Мария Асими:
Г-н Председател, искам да Ви кажа, че банките са прави до там, че има кредити, които не искат да ги изпълняват, но има и кредити, които незаконно са вдигнали лихвите, без да бъде уведомен кредитополучател. Те вдигат лихвата, ти не си информиран, те завишават едностранно, а договорът е двустранен. Базират се на общите условия. Общите условия не са договорът. Общите условия са към договора. А в момента всички говорят и никой не те слуша.
Този чл. 417, т. 2 не може банката да бъде изравнена с държавата. А всички банки са частни.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви.
Мария Асими:
Какво благодаря. В крайна сметка трябва да се ръководите.
Реплика: Къде се намирате?
Мария Асими:
В Народното събрание. И глас народен, глас божи. И Вие трябва нас да ни слушате, а не да слушате банкерите.
Предс. Данаил Кирилов:
Колега, моля Ви. С г-жа Асими сме имали много дебати и в предния парламент. Аз мисля, че изложението трябваше да бъде по-фокусирано към конкретния проблем. Все пак незабравяйте, че покрай разпоредбата на чл. 417 не можем да анализираме цялата банкова практика, цялата икономическа ситуация в държавата, цялата на история на развитието на търговските отношения и на банковото дело. Моля да се фокусирате към конкретните казуси, които са в четирите законопроекта.
Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа, вносители, гости,
Вземам думата, за да заявя вота си по законопроектите. Ще подкрепя внесеният от мен и останалите колеги законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-25.
По другите три законопроекта заявявам, че няма да гласувам, тъй като свързани с мен лица са страни в изпълнително производство.
Благодаря Ви, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Чавдар Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, гости, може би и аз трябва да декларирам по чл. 143 от правилника някакъв частен интерес, тъй като съм кредитополучател на заем за жилище.
Но слушайки дебата, аз си мисля следното. Ние се мъчим да преодолеем негативни последици от развили се неблагоприятно стотици хиляди или не знам колко правоотношения и очевидно има неравнопоставеност в самите отношения. Те са едностранни и са в полза на банките. Очевидно е за мен. Така че каквото и да пипаме в чл. 417, аз подкрепям и трите законопроекта, ние няма да решим проблема, защото вероятно, ако се помъчим да намерим равнопоставеност на страните в изпълнителното производство, вероятно ще натоварим безкрайно много съда, тъй като всичко там ще се отнесе. Затова е много важно да намерим един баланс, при който да се даде възможност, както да се защитят и да се реализират правата на кредитора при неблагоприятно развило се правоотношение, така и да се защитят правата на длъжника. Това се надявам да направим между първо и второ четене, като намерим конкретни текстове.
В някои от изказванията пролича, че всъщност проблемът се крие в лихвите и в начина на тяхното определяне. Докато банките не осъзнаят, че те сами си създават проблема и че не може едно правоотношение да стартира при едни основни моменти от договора, каквато е лихвата, а в следващия момент те едностранно да го изменят. Никога няма да има нормално развитие на кредитното правоотношение и винаги ще имаме проблем и ще търсим начин да балансираме между интереса на длъжника и на кредитора в изпълнителното производство.
Аз си мисля и ще говоря и с колегите, ние трябва да пипнем и Закона за банките и там трябва да има ясни ограничения за банките при определяне на лихвата и те да не могат едностранно да я променят. Това е, което искам да кажа.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Георгиев. Не като реплика, а по-скоро като много непосредствен спомен, в миналия парламент, когато ограничавахме границата на лихвите и когато вие имахте мнозинство, с наши 35-40 гласа ограничихме лихвите. С наши гласове ги ограничихме. Така че този дебат не започва сега. Много бързо забравяме. И аз мога като римски сенатор да сложа белия чаршаф и да забравя всичко, каквото е било.
От колегите някой иска ли думата. Последна възможност и последно изказване от гражданските организации.
Евгения Григорова:
Адвокат Евгения Григорова от Граждански форум „Промяна”.
Бих искала да направя някои възражение по предлаганото изменение в чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Становището ми е, че въпреки разбираемите мотиви на вносителите на проекта, това не би следвало към настоящия момент да се приема. Тази промяна би била преждевременна и последиците от нея биха били пагубни.
Г-н Влахов сам изтъкна, че в момента съдиите от ВКС са изключително ангажирани с постановяване на тълкувателни решения. И това не е случайно. Причината за това е непрецизната законодателна уредба. Наличието на множество правни въпроси, по които съдебната практика е противоречива, както и постановяването масово дори на неправилни, а дори и недопустими съдебни решения. В случай, че се приеме тази промяна, огромен брой дела биха били лишени от възможност за касационно обжалване, което действително би било приравнено на преграждане достъпа на бизнеса до правораздаване и справедлив съдебен процес.
Като адвокат трябва да заявя, че съм свидетел на една изключително тревожна тенденция. Въззивните съдилища въпреки практиката по чл. 290 от ГПК, както и тълкувателните решения, не се съобразяват с нея, когато техните решения не са обжалваеми. Напротив, наблюдава се едно игнориране, незачитане на тази практика и това е изключително показателно. Ако се намалят възможностите на хората за обжалване пред Върховен касационен съд, тази тенденция ще се засили и това би било пагубно. Считам, че това не е единственият начин за уреждане на въпроса, свързан с разтоварване на съдиите от Върховен касационен съд. Има множество начини, включително единият от тях е с увеличаване броя на съдиите в съда. Този въпрос трябва да се изследва по-внимателно и да се обсъди.
Вторият въпрос е да се бърза с уеднаквяване на практиката с провеждането на съдебната реформа, за да се гарантира върховенството на закона. Защото към настоящия момент, ако се прегради достъпът до касационно обжалване, всъщност последиците ще са много по-негативни.
Благодаря.


Предс. Данаил Кирилов:
Не съм съгласен с Вас колега, но то е сигурно защото съм вносител и съм пристрастен. Ще дам възможност на съдия Влахов и съдия Райковска да вземат отношение.
Красимир Влахов:
Аз наистина нямах намерение повече да взимам думата. По принцип колегата е права. Това е напълно възможно, ако въззивният съд съзнава, че делото не подлежи на касационно обжалване, съзнателно да игнорира задължителна практика на Върховния касационен съд. Само ще припомня, че Върховният касационен съд и това сме го доказали през последните години по тълкувателен път уеднаквява противоречивата практика в редица хипотези, при които въззивното решение е окончателно. Приемали сме сигнали на граждани, на адвокати, на надзиратели, на служители в МВР и т.н. Ние никога не бягаме от конституционните си задължения да уеднаквяваме практиката. Според решение на Конституционния съд от 2005 г. Върховният касационен съд е компетентен да уеднаквява практиката и по въпроси, които не подлежат на касационно обжалване.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, съдия Влахов. Последна покана към колеги, които искат да вземат становище по законопроектите. Г-н Митев, г-н Славов и г-н Нотев.
Християн Митев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги и гости,
Ще изразя становището на колегата Емил Димитров, който ме упълномощи за това.
Ние ще подкрепим внесения от уважаемия г-н председател Данаил Кирилов и група народни представители, сред които е и моята скромна личност, законопроект по отношение на който бяха изказани резерви. Аз смятам, че ние по този начин само ще облекчим работата на Върховния касационен съд и ще го насочим към това да може да се занимава по-свободно с тълкувателна дейност, ще ускорим и разглеждането на тези частни жалби срещу определения на окръжен съд, когато той действа като въззивна инстанция, тъй като в момента това забавяне от 7-8 месеца, казано от г-н Влахов, са един прекалено дълъг период, който ненужно забавя процеса. Знаем, че един от основните принципи е ускоряване на производството. Така че този законопроект ние ще го подкрепим.
По отношение на законопроектите, внесени от г-жа Мая Манолова за изменение на ГПК и на Закона за частните съдебни изпълнители изразявам положителното си становище към тях и също ще ги подкрепим. Те действително решават едни наболели въпроси не само по отношение на чл. 417, но и по отношение на съдебното изпълнение, таксите, които се начисляват във връзка с това изпълнение, връчването на съобщения и книжа. Смятаме, че тези промени ще подобрят действащата нормативна уредба и затова ще ги подкрепим.
Няколко думи за предлагания от колегата Байрактаров и групата на Патриотичния фронт изменения в ГПК по отношение на отпадане на част от основанията в чл. 417.
Колеги, с отпадането на тези основания на практика ние не лишаваме банките от това те да ползват заповедното производство. Единственото нещо, което при тях ще се случи с отпадането на тези точки, като всеки останал правен субект, когато имат някакво вземане да вървят по реда на чл. 410 и следващия от ГПК. Нищо друго няма да се случи. Сегашният облекчен ред да отиваме направо към заповед за изпълнение и искане за издаване, издаване съответно на изпълнителен лист от съдебен изпълнител и действително ограничаването по този начин на правото на защита. Защото при срещи с избиратели в предизборната кампания и последствие вече като народен представител трябва да ви кажа, че много хора се оплакват точно от този проблем. Те нямат възможност да защитават правата си и тук стигаме до един фундаментален принцип за отказ от правосъдие, и ако щете отказ от елементарна справедливост, от която са лишени тези хора. По една или друга причина те не могат да организират в един бърз порядък защитата си и да възразят срещу поканата за доброволно изпълнение. А знаете, че използвайки чл. 417 и следващи обжалването не спира изпълнението в тези случаи и се стига до тези неприятни случаи, на които бяхме свидетели и днес.
Поради това и защото би следвало да имаме една равнопоставеност на всички правни субекти, независимо дали това са банките, държавата или общините, ние внасяме предложението за отпадане точно на изброените основания в чл. 417. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Г-н Славов, г-н Нотев и г-н Попов.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
От Реформаторския блок ще подкрепим и четирите законопроекта. Доста от причините вече се казаха и няма да ги повтарям. По-скоро ще маркирам няколко неща, които ми се виждат важни и които мисля, че трябва да имаме предвид, ако се стигне до предложения между първо и второ четене и ние съответно ще направим предложения за корекции.
На първо място, по отношение на чл. 417 и възможността или да отпадне изцяло тази привилегирована позиция на банките или да се приеме вариантът, който предлагат колегата Манолова и колегите от БСП, просто обръщам внимание, че е хубаво да имаме предвид, че ако просто отпадне тази възможност за банките, те много лесно ще заменят този способ с т. 3 от чл. 417. Тоест всички договори за банков кредит ще бъдат с нотариална заверка на подписа и отново ще подлежат на такова изпълнение. А не е нужно да ви казвам за чия сметка ще бъдат нотариалните разходи по заверката на подписите. Така че това е хубаво да го имаме предвид и наистина да намерим най-добрият вариант. Тук използвам позицията, която изказа представител на Асоциацията на банките, че те принципно възприемат подхода възражението да спира това изпълнение – това, което в момента законодателството не го допуска. Тоест, ние можем да имаме една балансирана позиция, която хем да защити хората, хем да не ги натовари допълнително с разходи, ако се намери друг способ за реализиране на този ред за удовлетворяване от банките.
Другото важно нещо, което искам да спомена, това е по отношение на чл. 280, ал. 2 от ГПК, т.е. това повишаване на прага за допускане до касационно обжалване от 10 до 20 хил. лв., като признавам, че ще ми трябва малко повече време, за да бъда по-категоричен. Защото доста се опасявам, а и някои колеги адвокати изразиха позиция, а и граждани и представители на малкия и среден бизнес, че това на практика би могло тях да ги лиши от достъп до качествено правосъдие, както те се изразяват и аз да ги цитирам, тъй като в България всички знаем, че най-качеството правосъдие е във върховния съд и всички го търсят по една или друга форма.
Използвам възможността да попитам двамата представители на ВКС. Ще ми бъде много интересно да чуя тяхното мнение по отношение на чл. 303, ал. 1, т. 9. Тоест новата т. 9, която се предлага в законопроекта на г-жа Манолова и колегите й, която най-общо казано предвижда възможност като извънреден способ за отмяна да бъде и постановяването на тълкувателно решение след въпросното решение, чиято отмяна се иска и което практически да противоречи на така постановеното по-рано решение. Тоест да е налице противоречие с тълкувателно решение, което момента не е способ за отмяна. За да имаме по този ред противоречие с решение се иска то да е на същите страни на този казус и т.н. Тоест тук ми е любопитно да чуя дали те биха възприели нещо подобно, ако бъде въведено, защото на практика това нещо тогава би дало възможност на всички тези хора, които ние ще лишим от достъп до върховния съд, вдигайки прага на 20 хил. лв., да имат все пак един извънреден способ в тази хипотеза на всеобщо уеднаквяваща се практика между съдилищата и все още не съвсем кохерентна практика, ако са били пострадали, са в хипотезата на неправилната практика впоследствие отречена от върховния съд, да стигнат все пак до него.
Това ми е въпросът. Ще бъда благодарен.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Желаете ли да отговорите?
Таня Райковска:
Само за няколко секунди ще отговоря на г-н Славов.
По отношение на прага за обжалваемост преценихме, че 20 хиляди е такова число, което ще позволи на контрол да подлежат решенията, както на районен окръжен касационен съд, така и апелативен съд. В предишната редакция, преди измененията на ГПК, т.е. старият ГПК прагът на обжалваемост беше 25 хиляди. Така че в онези години този текст работеше. Върховният съд можеше по някакъв начин да си уеднаквява практиката и тогава бизнесът и гражданите не са изказвали недоволство от нашата работа. Затова приехме, че е добре да влизат дела в двата режима – районен окръжен съд и апелативен съд.
По отношение на въпроса за отмяната, ние първо имаме тълкувателно дело, свързано с материята за отмяната и това е т. 1 от това тълкувателно дело и второ, поне на мен ми се струва, че такова разрешение е неудачно. Защото то ще взриви сигурността, правния мир, ще последват твърде много осъдителни решения спрямо държавата.
И второ, в какъв период от време ще го отнасяме с оглед ретроактивното действие. Това е опасна норма, според мен, която би могла да доведе до непредвидими на този етап последици.
И накрая, страхувам се, че бумерангът ще се върне върху съда, а не върху законодателството. Призовавам ви да помислите по този въпрос.
Красимир Влахов:
Само за да допълня г-жа Райковска. Сега според закона тълкувателното решение има силата на закон. Ако новоприето тълкувателно решение е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, по тази логика би трябвало всяка промяна в законодателството също да е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Ние се страхуваме, че ако това се възприеме, това не просто ще заплаши, това ще взриви правната сигурност, защото ще допусне да се преразглеждат съдебни спорове, приключили преди десетилетия.
Според идеята на вносителите в случая срокът за отмяна ще тече от приемане на тълкувателното решение, когато се приеме. Спорът може да е решен 70-те, 80-те, 90-те години. Ние имаме сравнително устойчиво материално законодателство. Основните материални закони, с които борави съда, не са променяни последните 60-70 години. Всеки материално-правен спор по този начин ще рискува да бъде пререшаван и тогава трябва да се мисли за правата на добросъвестните трети лица, които черпят права от влязло в сила съдебно решение и т.н. Много внимателно трябва да се мисли.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на г-жа Райковска и на г-н Влахов. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми гости и колеги, взимам думата само за да ви информирам за позицията на парламентарната група на партия Атака по внесените законопроекти, които са предмет на обсъждане днес.
Ние ще подкрепим на първо гласуване всички законопроекти.
Ще се опитам с по едно изречение да кажа за всеки един от законопроектите, без да влизам в конкретика.
Законопроектът с предложения на колеги от комисията ме изненадва до известна степен със съдържанието на мотивите към законопроекта, които са акцентирали върху решаването на един конкретен проблем на съсловието на съдиите и конкретно на Върховния касационен съд. Гледам към колегите от тази институция не случайно. Може би все пак акцентът трябва да го пренесем към едни по-общи интереси и цели на цялото общество. Аз споделям тези проблеми. Ние ги обсъдихме при изслушване на доклада и това е конкретният повод. Но нека вносителите да се постараят да ни убедят и с други аргументи – в интерес на гражданите, в интерес на обществото, в интерес на клиентите на съдебната система, че са необходими и полезни тези промени. Тогава ще бъдем по-убедени и с леко сърце без да бъдем обвинявани в друго, ще подкрепим законопроекта, който без друго и сега подкрепяме.
Споделям известни опасения, изказани от колегата Славов. Ще коментираме точно тези граници, които са поставени. Имам най-вече предвид, че с оглед на перспективата да се оформят регионални практики, трябва да оценим това, че парите нямат една и съща стойност във всеки един район в страната. 20 хиляди лева в София са едно, а някъде на друго място – са друго. Обещах да не влизам в конкретика.
Що се отнася до предложенията, предмет на законопроекта на групата на Патриотичния фронт, конкретно г-н Байрактаров, и това, което г-жа Манолова предлага ще кажа общо следното.
От парламентарната група на Атака сме вносители и инициатори на законодателни инициативи, които са били по-крайни и радикални в същата тази посока. С тях не сме успели именно поради обвинение, че не сме премерили силата и замаха, с който сме се подготвили да решим тези проблеми. Е, няма как, сега ще се задоволим с по-малкото, след като нашите предложения не са факт, не са довели до резултат. Разбира се, няма никакъв смисъл и никаква логика да не подкрепим предложение в същата посока, за да се решат същите тези проблеми и да се върви към премахване на порочни практики, които и ние сме намерили именно за такива.Така че подкрепата ще получат и тези законопроекти. Благодаря, г-н Председател.
Предс. данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Г-н Филип Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Изразявам мое лично становище. Може би също трябва да обявя като останалите колеги, че съм заинтересован, тъй като и аз имам кредити в българските банки.
Няма как да не подкрепя законопроекта на Мая Манолова, тъй като и аз съм един от вносителите. Но освен промяната в чл. 417, тъй като малко по-късно дойдох на заседанието и не знам дали не е станало на въпрос, ние тук целим и повече бързина в процеса. Става въпрос за служебната справка, за адресната регистрация на ответната страна, която може да бъде извършена по служебен път от съда, тъй като вече има такава изградена система. Това неимоверно ще улесни страните – и съда, и процесът съответно ще бъде по-бърз.
По отношение на предложението на Байрактаров и група народни представители. То също е в насока ограничаване на обхвата на чл. 417 и това, че възражението не спира изпълнението.
Имам известно притеснение. То няма да повлияе на моя вот, но когато се извадят от чл. 417 това бързо производство, мисля в т. 2, 3 и 7, но не съм много сигурен, тогава исковата страна ще пристъпи към 4% държавна такса. Сега по тези искове е 2%. Знаете за кого са разноските при губене на делото. Те са за загубилата страна. Това съответно ще увеличи и разноските на кредитополучателите, на длъжниците на банките.
Това е мое лично опасение, защото предполагам, че кредиторите ще се насочат директно към 4%, към общ исков ред, което мен ме притеснява.
По отношение на законопроекта на колегите от ГЕРБ, той има своите основания, но мисля, че колегите изказаха едни опасения и притеснения, които аз също споделям. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. В интерес на истината законопроектът не е само на ГЕРБ. Мотивите ги имате на пощите си отпреди седмица. Няма да обяснявам историята наново.
Други желаещи изказване? Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, първият законопроект на ВКС, така наречен, е безспорен за мен. Той цели наистина да оптимизира дейността на Върховния касационен съд и да му позволи да се концентрира върху най-важната си функция по отношение на дела, които явно наистина може би не представляват такава степен на сложност и не изискват касационно производство.
За мен основният проблем, който възниква, е със законопроекта на Патриотичния фронт. Тук целият дебат по този законопроект протече единствено и само за банките. Само че аз бих приел тази идея, ако вместо текстът, който беше внесен от колегите от Патриотичния фронт фигурираше само една единствена дума в т. 2 или т. 3 на чл. 417 отпада думата „и банките”. Само че колегите от Патриотичния фронт са внесли законопроект, който визира да отпаднат четири точки самостоятелни от чл. 417, които касаят правомощия и на държавата, и на общините, наред с банките. Тоест с един замах ние премахваме и под благовидния предлог да се харесаме и на гражданските организации, че решаваме проблемите на гражданите във взаимоотношенията им с банките, ние премахваме целия механизъм, облекчен, който е предвиден и за общините, и за държавата. Тук има бивш кмет на община. И ще накараме държавата и общините също да преминат по общия исков ред за заплащане на нотариални такси по т. 3, нотариални актове. За всеки акт ли ще вадят държавата и общините. Или пък ще внасят 4% такса.
Нещата не са толкова черни и бели. Струва ми се, че този законопроект не е добре подготвен. Не е добре подготвен и покрай сухото, ще изгори и суровото. И се учудвам, че тук присъстват само заинтересовани страни от банковия сектор и от граждански организации, свързани с банките, а не присъстват представители на държавата, на държавната администрация на Националното сдружение на общините, които са пряко засегнати от предлаганите текстове.
Не случайно беше направено предложение от съдията от Върховния касационен съд да се поиска справка и да се види по тези точки каква е практиката на съдилищата, да видим какъв е обхватът на проблема. А не така сега под натиска да решим този проблем. Наистина да го решим, но да го преценим внимателно от всички страни.
За това аз се затруднявам как ще гласувам специално по този закон. От една страна наистина трябва да се гарантира равнопоставеност на страните в частните взаимоотношения между граждани и банки, но от друга страна покрай сухото с един замах да премахнем режима за държавните учреждения и за общините, ми се струва малко прекалено и прибързано. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Съвсем кратка реплика. Г-н Казак, никой не отменя правото на общините да вървят по реда на заповедното производство по чл. 410 и следващи. Това, което няма да могат да правят общините на базата на въпросните посочени актове да вървят към незабавно изпълнение. Тоест няма да могат да си извадят веднага изпълнителен лист. Това е. Съкратената процедура ,заповедното производство никой не им отнема. И когато имаме един годен акт и годно заявление, което е подкрепено с достатъчно доказателствени мотиви, не виждам никаква причина след това, това съкратено производство, което е предвидено в ГПК, каквото е заповедното, да бъде спазено. Не виждам кой ще бъде ощетен. Благодаря.
Филип Попов:
Колега, така е, но чл. 410 е за районен съд – подсъдни дела на районен съд. По чл. 417?
Димитър Байрактаров:
Уважаеми г-н Казак, аз наистина нямам и намерение да ви убеждавам да гласувате спрямо вашата съвест, но все пак искам да ви напомня, че държавата това е народът и общините, това също е народът. Никога по никакъв начин българската Конституция не поставяла нито община, нито общинска институция нито който и да е в привилегировано положение спрямо съответния субект. Конституцията е ясна, точна и мисля, че тук ние въобще не целим да затрудним по някакъв начин работата на общините, а напротив. Ако Вие вникнете в същността ще разберете, че ние целим да прецизираме работата на общините. Нещо повече, ако не знаете, в общините има натрупани задължения, които тя дори с мудните си действия не желае да си събере задълженията. И след това прибягва до едни механизми, които се задвижват в определени моменти, в определени ситуации. Дайте, сега трябват пари. Дайте да приложим еди-какво си. Но тогава за субекта се оказва, че е изтекла давността за тези вземания на общините и той не може да се защити просто. Но практиката в това отношение на ВКС е много добра и тълкувателните решения в това отношение са изключително добри, както по отношение на държавата, която не си е събрала глобите и е пропуснала да изтече давностният срок, така е и по отношение на общините.
Затова в момента тук не виждате нито представил на държавата ,нито представител на общините поради простата причина, че това не е проблем за тях. За това ги няма. Никой не ги е гонил.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, нека да не обобщаваме. Ако не виждате представител на държавата и на общините, то вероятно това е моя вина, защото не съм ги поканил от вторник досега. Това е важен въпрос.
Славчо Атанасов:
Г-н Председател, само с идно изречение. След 8 годишната ми практика като кмет на голям град като Пловдив, ще кажа, че това не създава голям проблем за общините. Г-н Казак, моите уважения към Вас, но не е сериозен аргумент, че това ще създаде напрежение сред общините. Аз съм убеден, че и други мои колеги, действащи в момента кметове, ще ме подкрепят в тази насока.
Практиката показва, че по-скоро големият проблем в чл. 417 са именно банките и монополите. Това е истината.
Четин Казак:
Защо не предложите да отпадне думата „банките” и въпросът се решава.
Предс. Данаил Кирилов:
За реплика, но много бърза, заповядайте.
Веска Волева:
Първата ми реплика е по отношение на държавните такси. Учудих, че говорите много за държавните такси. По всички дела се плащат такси. Защо се предпоставя, че кредитополучателят ще загуби и ще плати тази такса. Тъкмо обратно. В 95% от случаите те печелят, тъй като има незаконно и неправилно отношение от страна на банките. Мисля, че това не е проблем, тъй като те толкова много са надплатили до момента, в който им е обявен кредитът за просрочен, че вече са изпаднали в невъзможност да изплащат. Надплатили са вече! Не е такъв проблемът с таксите. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви най-вече за това, че бяхте относително кратка.
Ако няма други изказвания, позволете ми аз да взема неизчерпателно становище по законопроектите. Преди това г-н Попов.
Филип попов:
Не знам откъде е тази статистика, че ответната страна и длъжникът печели делата. Аз съм бил свидетел точно на обратната практика. Тук наистина става въпрос за общините и държавата. Когато те бъдат извадени от чл. 417 и бъдат вкарани единствено в чл. 410, там обаче имаме ограничение на цената на иска. В чл. 417 няма това ограничение. Говоря за общините и за държавата, като изключвам банките. Това е нашето предложение, разбира се. Така че нека и с това нещо да се съобразим.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов.
Ние също ще подкрепим трите законопроекта.
Ще си позволя съвсем накратко да взема становище по част от мотивите и част от решенията.
Подкрепям изцяло колегите от Патриотичния фронт като вносители по причина не само на коалиционната ни солидарност, а и за това, защото по принцип насоката е вярна. Насоката е вярна, но аз лично имам притеснение по техническите решения, по конкретиката, която е приложена. Тук колегите патриоти нямат никаква вина, защото те избързаха във времето и искаха очевидно да постигнат актуално решение. Те нямат опита на г-жа Манолова от цял един парламент и от работата с гражданските организации и очевидно от дебатите по този въпрос.
Аз също имам резерва по отношение на това, че не може да лишаваме държавата и общините от един, бих казал, по-икономичен способ да събират вземанията си, да събират дължимото им.
Също така, защото всички тук заявяват един или друг вид пристрастност, аз се чувствам пристрастен към Столична община и не бих могъл да застана пред колегите си от общината и да кажа: Вижте, аз съм подкрепил отпадането на това основание.
Проблемът е в следното. Идеята е хубава, обаче инструментът трябва да се прецизира. Чисто риторически ще поставя следния въпрос. Когато длъжникът отива да се моли на банката, той какво подписва. Всичко подписва! Всичко подписва – и записи на заповед подписва, и дава всички възможни обезпечения. Този инструмент по чл. 417 дава някаква възможност на банката за по-кратък процесуален път към изпълнение. Ама решихме ли неравнопоставеността в този аспект – на искащия и получаващия.
Освен това, г-жа Мая Манолова вчера цял ден ме убеждава, че нейният законопроект постига един по-оптимален ефект там, където е голямата драма за длъжника. Гражданските организации го казаха – публичната продан и цената при извършване на публичната продан. Там стана концентрацията на огромния икономически интерес. Там частните съдебни изпълнители станаха хищници. Там стана бързото забогатяване на гърба на длъжника и на кредитора. Защото съм съгласен, че ако това е без волята и тайното знание на кредитора, той е ощетен. Въпреки, че ако кредиторът е банката, той също си има акционери, те са множество малки акционери и те не знаят всъщност какво става в този порядък.
Ще припомня и следното, за да не се окаже, че щадя г-жа Манолова в нейния законопроект. Г-жа Манолова имаше прекрасната и уникална възможност в миналия парламент този законопроект да стане факт. И не само това. Ще припомня Закона за потребителския кредит, при който парчета от БСП с парчета от ГЕРБ успяхме да постигнем минимален, колега Байрактаров, но все пак успяхме да постигнем някакъв успех. За малко да решим и проблема с частните съдебни изпълнители и с публичната продан. Но както и да е. Ясно е, че в нашите ръце трябва да е горещият картоф и да вземем тежките и гадните решения.
Но това, което ще ви предложа е следното. Правя процедурно предложение, като ви моля да гласувате по собствено убеждение изцяло.
Склонен съм да ви предложа да отложим дообсъждането и гласуването на тези три законопроекта, без този, който е на ВКС поне с две седмици. Две седмици, през които ще вземем справката, за която съдия Влахов казва и ще добием относително реална представа върху движението на делата.
Четин Казак:
Да вземем становище и от Националното сдружение на общините.
Предс. Данаил Кирилов:
Много становища ще искаме. Г-жа Манолова имаше комфорта една година. Тя контактуваше с всички граждански организации, съсловни организации и имаше тази възможност. Ние се опитваме за два дни да решим един проблем, който се генерираше повече от 7-10 години.
Димитър Байрактаров:
Три седмици са минали. А между първо и второ четене ще има също достатъчно време да се събира каквато и да е статистика. Така че ще ви моля да не влизаме с някакви финтове и да отлагаме гласуването на тези законопроекти, защото те са важни за гражданското общество и за бизнеса.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Байрактаров, с изцяло грешните мотиви, които сте написали, по този законопроект, как няма да отлагаме. Мотивите не съответстват на основанията.
Димитър Байрактаров:
Дали са грешни мотивите или не!
Предс. Данаил Кирилов:
Абсолютно са грешни.
Димитър Байрактаров:
Аз пък ще кажа, че не са грешни и са много точни. И казах, че подлежат на изключително задълбочени анализи.
Предс. Данаил Кирилов:
Няма анализ. Сгрешено е дори основанието. Топлофикация се събира не по чл. 417, а по чл. 410. Аз съм направил справка по този въпрос.
Димитър Байрактаров:
Не е вярно. И по чл. 410 и по чл. 417 събират.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, дискусията наистина беше много полезна. Аз също генерирах идеи по време да дискусията за подобряване на текстовете, които самата аз съм внесла. Но за да не създаваме излишно напрежение, ако и волята на ГЕРБ е да подкрепи промени в закона в така посочената насока, нека да ги приемем на първо четене. Нека да не бързаме да ги вкарваме в пленарна зала още следващата седмица, за да може да се случи паралелно процесът на събиране на всички необходими документи, всички да са спокойни, че те са вече факт. Да има новина. Аз уважавам ентусиазма на колегите от Патриотичния фронт. Защото винаги трябва да има и малко ентусиазъм, енергия и желание всичко да се свърши бързо и веднага. Трябва да има и такъв субект, за да вървим напред.
Ние също ще коригираме нашите текстове. Ще обмислим как да бъдат коригирани така, че да бъдат по-ефективни. Ще коментираме и по техните предложения. Мисля, че в крайна сметка можем да стигнем до оптимални решения.
Предлагам ви днес да приемем законопроектите и да отложим с две седмици влизането в пленарна зала, за да можем през това време да се снабдим с необходимите становища от различните организации.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря. Уважаеми г-н Председател, изцяло се солидаризирам със становището на г-жа Манолова, като заявявам с оглед на изказаните съображения по отношение на точките, касаещи държавата и общините, че нашето предложение цели да започне един дебат. Никой не е казал, че между първо и второ четене не могат да бъдат правени промени и в този проект, който сме предложили, ще останат всички тези основания. Давам веднага пример за актовете за начет. Аз пък трябва да ви кажа, че съм питал доста колеги съдебни изпълнители, които се занимават с това, по актовете за начет почти не се използва тази точка.
Така че това е начин да се започне един дебат за промяна на този текст. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
За актовете за начет аз си замълчах и не искам да влизам в този дебат. И те нямат нищо общо с това.
Приемам апелите ви за покана да се откажа от процедурното си предложение.
Димитрин Вичев:
Г-н Председател, от името на гражданските организации ви каним да си оттеглите предложението. Хиляди наши членове във Фейсбук знаят, че днес има заседание. Нали си представяте, че ще бъде много лош знак, ако довечера разберат, че Председателят на правната комисия е направил предложение за отлагане на гласуването.
Мая Манолова:
Бъдете герой, г-н Кирилов!
Димитрин Вичев:
Да, бъдете герой, че сте гласували „за”. Ние също искаме да се допълнят текстове между първо и второ четене. Дайте знак, че сте чули какво искаме.
Предс. Данаил Кирилов:
Не бих искал да бъда герой, не искам да вися по тези или онези трибуни, но искам да се намери балансираното и точното решение. Разместването на процесуалната тежест в едната или в другата посока не е правилното решение. Ще се върнем пак на 2007 г., когато е възникнал или не е възникнал някакъв дисбаланс в процесуалните права на спорещите страни.
Мая Манолова:
Няма как човек като сбърка, да не си го признае.
Предс. Данаил Кирилов:
Ако си го признавате, кажете го ясно на микрофона.
Мая Манолова:
Признавам си го. И тук има участник от независима институция, г-н Влахов, който знае драмата на десетте депутати, даже по-малко, заедно с магистрати, които писахме ГПК пред какво невъзможно за нашите знания и опит предизвикателство бяхме изправени. Мисля, че и г-н казак участваше тогава. Имахме срок, в който трябваше да бъде написан ГПК и го написахме. Няма как да е съвършен! Но пък затова толкова време е минало и можеше много пъти да бъде променян. От няколко години подкрепям това, че тези текстове трябва да бъдат променени, защото те водят до вредоносни последици. В предния парламент по едни или други причини това не стигна до пленарна зала, за което имаме обща вина – и управляващи и опозиция. Нека да поправим грешката.
Предс. Данаил Кирилов:
Приключваме процедурните дебати. Приемаме следното. Гласуваме по същество по четирите законопроекта, като доколкото това е възможно, защото и г-н Симеонов и колегите от Патриотичния фронт и г-жа Манолова знаят, че всъщност Председателският съвет решава скоростта на включване за първо и за второ четене на отделните законопроекти. Тоест, тук бих искал да помоля за възможно най-голямото отлагане до момента на влизане в пленарна зала. В пленарна зала ще поискам максималния екстра срок, който е възможен за предложения между първо и второ четене.
Ангел Славчев:
Публичните вземания се събират по друг ред. Чл. 417 практически се използва само за частни държавни и общински вземания. Всички публични вземания се събират по реда на Данъчно-процесуалния кодекс. Така че тук има спекула. Аз почти не съм чувал за прилагане на чл. 417 от общината и от държавата.
Предс. Данаил Кирилов:
След всеки един такъв дебат, в който участват и граждански организации и колеги адвокати от гражданските организации след това взимам наново да чета ГПК, защото имам чувството, че съм го забравил едва ли не, за да проверя какво точно пише в закона.
Приключихме с дебата. Гласуваме.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-9, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 21.01.2015 г.
Моля, който е „за”, да гласува „за”. Четиринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Мая Манолова:
Бих искала да декларирам конфликт на интереси за това, че съм кредитополучател. Гласувам при положение, че имам два кредита от банки.
Предс. Данаил Кирилов:
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-25, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 06.02.2015 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-27, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 11.02.2015 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители, № 554-01-28, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 11.02.2015 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Благодаря.
Колеги, едно съобщение. В момента започна среща в кабинета зад мен по повод предложението на Главния прокурор за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс по отношение на мерките за процесуална принуда. Всички колеги, които биха искали да се присъединят към дебата и впоследствие като законодателна инициатива са поканени. Моля, заповядайте. Срещата е с представители на прокуратурата, на съда, на МВР и експертите в наказателно правната материя. Още един пък ви каня на срещата.
Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов