Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 12

Днес, 18.02.2015 г., сряда, от 14:45 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Петко Петков, заместник-министър; от Министерството на вътрешните работи – Красимир Ципов, заместник-министър, Кристина Лазарова, експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, Петя Петкова, директор на дирекция „Български документи за самоличност” и Пламена Недялкова, експерт по правни въпроси в дирекция „Български документи за самоличност”; от Прокуратурата на Република България – Сотир Цацаров, главен прокурор и Мария Шишкова, заместник на главния прокурор при Върховна касационна прокуратура; от Висшия съдебен съвет – Соня Найденова, представляващ ВСС и Магдалена Лазарова, член на ВСС; от Върховния касационен съд – Павлина Панова, заместник председател на ВКС и председател на Наказателната колегия; от Движение за защита на гражданите и държавата – Мариана Станева; от Движение за пълна заетост и ценова стабилност – Светозар Съев;
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Добър ден, колеги. Виновен съм. Извинявайте за забавата. Бях помолил колегата Казак да започне заседанието, но и него не го виждам. И заместниците ги няма.
Има предложение за дневен ред, което беше обявено малко по-късно от нормалното. Предложението за дневен ред и с оглед по някакъв начин да се извиня за закъснението предлагам да променим поредността и да започнем с т. 3, която да стане т. 1. И така, предложението за дневен ред е:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-34, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 13.02.2015 г. и № 554-01-35, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 17.02.2015 г.
2. Проверка за допускане до изслушване на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 554-01-7, внесен от Петър Владиславов Славов, Мартин Димитров Димитров и Атанас Петров Атанасов на 15.01.2015 г.
Имате думата за мнения, становища и предложения по дневния ред. Няма желания за изказвания. Подлагам на гласуване дневния ред. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред се приема.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-34, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 13.02.2015 г. и № 554-01-35, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 17.02.2015 г.
Уважаеми колеги, от формална страна и на двата законопроекта аз и колеги от вас сме вносители. Няма да правя подробно представяне на законопроекта, защото вие знаете спецификата на законодателната инициатива, която беше осъществена. По тази причина припомням следното.
Първият законопроект, № 554-01-34, е основан изцяло на предложенията на Главния прокурор и на Главна прокуратура относно изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, които бяха внесени в Народното събрание и които бяха подкрепени чрез законодателната инициатива на народни представители от 6 парламентарни групи.
По втория законопроект - № 554-01-35, знаете и си спомняте, на миналото заседание гледахме гражданския му аналог. Той е по инициатива на Върховния касационен съд с оглед дебатите и дискусията във връзка с годишния доклад на съдилищата. Това е частта, която касае оптимизацията на заетостта и натоварването на наказателните колегии във Върховния касационен съд.
Г-н Главен прокурор, г-жо Панова, желаете ли да представите в някои от детайлите предложенията. Заповядайте, г-жо Панова.
Павлина Панова:
Добър ден на всички. Благодаря за поканата.
Законопроектът под № 554-01-35, както г-н Кирилов каза, е по инициатива на съдиите от Върховния касационен съд от неговата Наказателна колегия. Той цели не толкова разтоварване на Върховния касационен съд, в смисъл облекчаване на неговата работа, което неминуемо в резултат на законопроекта ще се случи, колкото желание Върховният касационен съд действително да се очертае като една касационна инстанция, изпълняваща не само функцията по правораздаването, но и концентрирана в тълкувателната си дейност.
През последните години тълкувателната дейност на Наказателната колегия като цяло се увеличи до троен обем в сравнение с предходните години, което дава своя резултат в уеднаквяването на практиката във всички съдилища в страната. И все по-често, както и ние в мотивите, с които сме сезирали Народното събрание, констатираме изключително голям брой дела, образувани по искания на осъдени лица, т.е. с влезли в сила присъди, постановени по актове на първоинстанционни районни съдилища, което означава, че те приключват разглеждането си на окръжно ниво с влязъл в сила съдебен акт, който по силата на производството по възобновяване на наказателни дела по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, която е така нареченото „квази” касационно производство, отново достига до касационния съд. Считаме, че по този начин в един период от време, който е 6 месечен най-малко, се поставя в несигурност влязлата в сила присъда, докато тя достигне до касационния съд, а касационният съд е натоварен с разглеждането на дела, които в крайна сметка по статистиката се сочи, че много рядко приключват с уважаване на искането на осъдения. Тоест, наблюдаваме, не винаги, но в повечето случаи желание просто да се използва тази инстанция, на което касационният съд дължи произнасяне, разбира се, по същество с един качествен задълбочен съдебен акт, без това да е необходимо да се извършва непременно от касационната инстанция.
Същевременно намираме капацитет в апелативните съдилища в страната, които така или иначе не се явяват инстанция по същество на тези съдебни актове, с които ние смятаме, че бихме могли да се де сезираме и същевременно, бидейки по-близо до гражданите по места, когато районен съд е първа инстанция по делата, окръжният съд е потвърдил, изменил съответният съдебен акт, без да влоши положението на осъденото лице, апелативните съдилища могат спокойно да поемат функциите по възобновяване на тези дела, каквато функция те вече имат в едно друго съдебно производство пак вървящо по поредицата районен и окръжен съд. Смятаме, че това са около ¼ от делата, постъпващи в Наказателната колегия, трайна тенденция и последната статистика за 2014 г. сочи това, което ни кара да мислим, че разтоварвайки се от тази дейност, можем да концентрираме повече внимание върху тълкувателната дейност, която неминуемо ще уеднаквява практиката и все по-малка потребност ще има от намесата на касационна инстанция в това квази касационно производство.
Същевременно не желаем по никакъв начин да се счита, че ние се де сезираме като инстанция по възобновяването във всички типични случаи за възобновяване на наказателни дела, които действително налагат извънредната намеса на Върховния касационен съд.
Наред с тази промяна, която касае същността на една разпоредба, поради необходимостта да се променят някои подсъдности предлагаме и промяна в чл. 28.
Респективно с оглед отстраняване на някои практически проблеми, свързани с размяната на книжа по делата за възобновяване правил предложение, което вносителите са възприели и за леки редакционни промени в досегашната ал. 2 на чл. 424, която става ал. 3.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-жо Панова. Г-н Главен прокурор.
Сотир Цацаров:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми дами и господа,
На първо място, благодаря на вносителите за изключително бързата реакция. В същото време съвсем ясно заявявам, че изработеният от колеги прокурори и работна група в Прокуратурата законопроект, така или иначе представлява един експертен вариант, който е възприет очевидно от вносителите. За нас, добър или лош, той е преди всичко основа за дискусии и ние считаме, че именно това е начинът, по който, без каквото и да е забавяне повече, изключително наболял проблем не само за подсъдната система, а и за обществото, трябва да бъде разрешен.
Законопроектът, общо взето неговият център, представляват мерките за неотклонение и въобще като цяло мерките за процесуална принуда. В него се предвижда прецизиране на някои разпоредби, включително относно подсъдността на Софийския градски съд. Това е една от първите разпоредби, за да бъде съвсем ясно положението, че делата за престъпления, извършени от магистрати, независимо дали те са свързани или не с функционалната им компетентност, са подсъдни на Софийския градски съд.
Що се отнася до предложенията, касаещи мерките за процесуална принуда, акцентирам на първо място на мярката подписка, като предложението касае превръщането й не в поемане на задължения от страна на обвиняемия, а в забрана обвиняемият да напуска своето местоживеене без разрешението на съответния орган и това да се контролира. За всички в тази зала е известно под „да се контролира” е система за регистрация. Очевидно е, че тази система за регистрация трябва да бъде предвидена по съответния ред. Нарочно ние не сме представили такава уредба, защото считаме, че това е територия, която самите народни представители трябва да решат с участието, разбира се, и на други заинтересовани институции, чиито представители са тук. Система за контрол за нас най-удачна по отношение на подписката е системата на регистрация, подобна на тази на наказанието пробация.
Предвидили сме обезпечителна функция на гаранцията. Тя трябва да обезпечава и да покрива направените в наказателното производство разноски – държавни такси, както и наложени наказания глоба и конфискация.
Предвижда се едновременно с това при домашния арест и една друга, съвсем символична мярка в момента, съдът на първо място да определя адреса на който ще се изпълнява домашният арест, което е изключително важно и на второ място, според нас, спазването на забраната да бъде контролирано от средства за електронно наблюдение. Ние не казваме какви са средствата за електронно наблюдение, макар че в публичното пространство те бяха дефинирани и основно се свързват с така наречените „електронни гривни”. Но средствата за електронно наблюдение могат да бъдат всякакви, както е казано по ред, предвиден в закон. Може би този закон би следвало да бъде Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража във варианта му изменение на закон за изпълнение на наказанията и мерките за неотклонение.
Особено внимание искам да отделя на разпоредбата на чл. 68 от Наказателно-процесуалния кодекс, която касае забраната за напускане на пределите на Република България. Към настоящия момент тази разпоредба на практика е недействаща. Поднасяйки предварително извиненията си към представители на други ведомства ,които могат да се почувстват, бих казал, ведомствено засегнати, мотивът, че забраната така или иначе не работи, или не действа, не е мотив за това тя просто да бъде премахната от Наказателния кодекс, или да бъде оставена в сегашния й вид. Именно затова ние считаме, че на първо място най-ефективният метод е издаването на така наречените „заместващи документи”. Искам да бъда правилно разбран, тъй като в публичното пространство се появиха някои тълкувания, които общо взето бяха свързани едва ли не с издаване на друг вид документи за самоличност и пр. Първо, терминът „заместващи документи” е термин, който съществува в Закона за личните документи. Второ, изземването на документи за самоличност и сега е познато на този закон като принудителна административна мярка чл. 74 и чл. 75 на този закон. И трето, при положение, че е казано „по ред предвиден в закон”, очевидно е, че законодателят е в състояние да предвиди изменения в този закон, при които лицата да имат документи за самоличност – тук става дума за лична карта и задграничен паспорт, а не за свидетелство за правоуправление, с които лицето да може да участва абсолютно пълноправно и пълноценно в гражданския ред и с които по свой външен вид видимо да не издават наложената възбрана, но да имат някаква техническа марка (това е въпрос на предвиждане) или електронна марка, която е в състояние незабавно да покаже не чрез детайлната проверка на ГПК, а чрез проверка с просто контролно средство, че лицето има такава забрана. Технически това е напълно възможно.
Предлагат се няколко допълнения, включително и такива, свързани със специалните разузнавателни средства. Ще се спра само на едно – разрешението за използване на СРС по отношение на съдии, прокурори и следователи. Желанието на Главния прокурор не е да концентрира власт по отношение на заявяването или на контрола на това заявяване, нито пък да насочи такава власт към председателя на Върховния касационен съд. Сегашната система за прилагане на специални разузнавателни средства спрямо съди, прокурори и следователи е безкрайно неефективна. Разрешение дават председатели на окръжни съдилища. В случаите, когато се касае за самите тях или за съдии от окръжните съдилища – председатели на апелативните съдилища. Това е една от основните причини за недостатъчната слаба и неефективна борба с корупцията в съдебната система. В 95% от случаите, и стоя зад тези думи, 2 часа след издаване на разрешенията, съответният магистрат знае, че е на контрол. Искам да отбележа нещо, което в крайна сметка също мисля, че е допълнителен мотив към това, което казвам. Ние не предлагаме тази система за всички лица с имунитет, въобще за всички лица, които са подсъдни на Софийски градски съд, т.е. за народни представители, за министри и пр. Ако го предлагахме, тогава можехме да бъдем обвинени в това, че едва ли не искаме да концентрираме повече отколкото законът въобще ни е дал право. Ние предлагаме да ни дадете това правомощие само по отношение на почистването на къщичката, в която живеем самите ние.
Предвидени са също така разпоредби, които касаят механизъм за възлагане на дела на Националната следствена служба, а също така и дела, които по закон следва да бъдат разследвани от следователи. И за да не бъда излишно подробен, предвидена е една възможност, която до настоящия момент не съществува. Когато подсъдимият е признат за виновен и е осъден на наказание лишаване от свобода ефективно, първоинстанционният съд, наложил наказанието лишаване от свобода, т.е. постановил осъдителната присъда, да има възможността да наложи по-тежка мярка за неотклонение. Към настоящия момент тази възможност не съществува. Към настоящия момент тълкувателното решение по материята на Върховния касационен съд в своите мотиви казва дословно, че това би могло да стане, отричайки тази възможност съвсем резонно, ако законодателят го предвиди. Но той не го е предвидил. Ние предлагаме да го предвиди. Нещо повече, ние предлагаме, че това може да стане не само при ефективна присъда, но и при налична реална опасност лицето да се укрие. Такава реална опасност, според нас, е налице или следва да се презумира, че е налице, когато е наказанието е не по-малко от 10 години лишаване от свобода, но не и безусловно. Само тогава, когато в доказателствата по делото не се установява противното.
И най-сетне предвиждаме задължително явяване по обвинения за дела за тежки престъпления и пред въззивната, т.е. втората инстанция. Сегашната система позволява редовно призоваване на страните и задължително явяване само по отношение на една единствена страна и това, разбира се, е прокурорът. Съчетани всички тези средства – засилване ефективността на мерките за неотклонение, на другите мерки за процесуална принуда, възможността при осъдителна ефективна присъда мярката да бъде изменена по-тежко, неявяването пред въззивната инстанция, което е задължително, но е повод в същото време и за изменение на мярката, ако лицето не се яви, според нас, поне в малка степен затварят вратите пред това, което се случва в момента.
Извинявам се за многословието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Главен прокурор. Ще използвам възможността да поканя г-жа Найденова, г-н Заместник-министъра на правосъдието, г-н Ципов, заместник-министър на вътрешните работи, който е представил подробно изследване на мерките за неотклонение и други мерки за процесуална принуда в следните държави от Европейския съюз: Република Австрия, Федерална република Германия, Гърция, Кралство Испания, Италианска република, Кралство Нидерландия, Обединеното кралство, Румъния, Френската република и Чешката република.
Г-жо Найденова, за Вас времето беше най-кратко и тук искам изрично да заявя, че това е по наша вина с оглед организацията.
Соня Найденова:
Благодаря, г-н Председател, за уточнението. По тази причина ще го довърша с извинението, че няма да сме особено полезни в тази дискусия по тази причина.
В рамките на предложението, внесено от група народни представители във връзка с искането на Върховния касационен съд на заседанието на същата тази Комисия по правни въпроси, когато беше разглеждан доклада за дейността на съдилищата, внесен от Председателя на Върховния касационен съд, Висшият съдебен съвет изрази принципната си подкрепа по отразените в самия доклад предложения за законодателни промени, едни от които се разглеждат на днешното заседание.
По отношение на другите предложения, подкрепени от народните представители по проекта за изменение на НПК, направени от Върховна касационна прокуратура е трудно да изразя някакво становище поради краткия срок и невъзможността Висшият съдебен съвет като колективен орган да изрази становище по тези предложения. Бихме могли допълнително в подходящ срок да вземем становище по тях.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. С оглед конкретната ситуация, а както и с оглед на цялата законодателна процедура, в случай, че прецени Висшият съдебен съвет да изрази становище по законопроекта в цялост или по негови части, смятам че ще има такава възможност най-малко между първо и второ четене.
Заместник-министър Петков.
Петко Петков:
Искам да кажа, че и за нас времето също беше сравнително малко, за да изготвим някакво пълноценно становище.
По отношение на предложението за промяна в Наказателно-процесуалния кодекс, изходящо от представителите на Върховния касационен съд, то всъщност не е ново, тъй като е било депозирано и в предходното Народно събрание и Министерството на правосъдието го подкрепя изцяло.
По отношение на предложенията, внесени от г-н Цацаров, на мен ми се иска и говорихме преди, че може би е необходимо да изготвим някакъв анализ и оценка доколко част от мерките, да речем § 16 не противоречат на Европейската конвенция за правата на човека. Дирекция „процесуално представителство на Република България” в Европейския съд по правата на човека има капацитета да извърши проверка и на мен ми се струва удачно преди да продължим напред за по-нататъшното му разглеждане в парламента такава оценка да бъде изготвена.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър. Използвам случая да Ви поканя, след като смятате, че има такава възможност, да възложите такъв анализ. Той при всички положения дори и сега да не можем да го съобразим, ще го съобразим в един последващ момент.
Петко Петков:
Добре. Благодаря ви, за това.
Само искам да изразя и още едно мое притеснение, което е свързано с възможността изземване на кореспонденция да бъде извършвано без предварително разрешение с последващо одобрение от съд. Като съдия в Софийски районен съд много често сме получавали искания от районната прокуратура за задържане на кореспонденция, която попада под закрилата на чл. 33 от Закона за адвокатурата, т.е. кореспонденция, която представлява адвокатска тайна. Предвид чувствителността на този метод за събиране на доказателства и обстоятелствата, че адвокатската тайна би била нарушена чрез обикновеното запознаване на съответните органи чрез въпросната информация, моля да имате това предвид, за да преценим дали това не би създало някакви последващи рискове.
Предс. Данаил Кирилов.
Г-н Главен прокурор, заповядайте.
Сотир Цацаров:
Г-н Кирилов и уважаеми народни представители, много се извинявам, че си позволявам да взема думата още веднъж. Бих коментирал следното. Аз го казах. Не трябва да има институционална обида в това, което ще кажа.
Първо, законопроектът е публикуван от достатъчно време на достатъчно интернет страници.
Второ, този законопроект не бива да бъде схващан и ви моля това да бъде разбрано не от вас народните представители, а може би от някой друг, като законопроекта на Прокуратурата. Този законопроект е написан, или е изготвен и аз съм участвал в работата по него, в изпълнение на препоръките на последния доклад на Европейската комисия и защото всяка седмица нашето общество вижда какво става. Тоест, ние се опитваме да подскажем, че това е дело на всички. Това не е дело на една институция. Това не е законопроектът на Прокуратурата. Ако някой смятам, че е законопроект на Прокуратурата е в грешка.
Бих казал и още нещо. По отношение на изтъкнатото за нарушение на Европейската конвенция и специално на § 16. Изрично в тълкувателното си решение Върховният съд признава възможността за наличие на такава възможност. За да не се създават, обаче, превратни тълкувания и впечатления по отношение на това, което предлагаме за изземването на кореспонденция, ще кажа следното. С или без тази разпоредба, изземването на кореспонденция на адвокати и въобще адвокатската тайна е регламентирана в Закона за адвокатурата. Колегата би следвало да знае това, макар и като районен съдия. Следователно въобще разпоредбата не е насочена към нарушаване на адвокатската тайна. Ако народните представители преценят, вие може да го прецизирате, но нашата болка въобще не са писма или електронни съобщения. Това изрично може да се изключи от обхвата. Нашата болка са основно малките колетни пратки, така както те са дефинирани по Закона за пощенските услуги. Защото докато бъдат извършени проверките им, в тях в момента има преди всичко наркотици, не дай Боже, ще дойде времето, когато в тях ще има съвсем други вещества. Въобще разпоредбата не е насочена спрямо колегите адвокати. Това държа да го подчертая а и няма как при тази разпоредба на Закона за адвокатурата.
И най-сетне, още един призив. Може да съм малко по-емоционален, но моля да ме извините за това. Ние нямаме време да си играем още на анализи, на работни групи и всичко друго. Ние просто трябва да действаме. Аз не казвам, че това е най-умното. Това е просто основа за дискусия. Ама дайте от това, което вие не харесвате или смятате, че въобще не е основателно, да бъде орязано, да не бъде прието, да бъдат дадени конструктивни предложения. Но, ако тези предложения отидат и потънат отново в работни групи и експертни оценки, това, което четем сега в мониторинговия доклад, ще го четем и в следващия.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Главен прокурор. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми представители на Висшия съдебен съвет,
Уважаема г-жо Заместник-председател на Върховния касационен съд,
Г-н Заместник-министър,
Изразяваме своята принципна подкрепа за законопроекта. Същевременно, обаче, искаме да изразим и някои опасения по отношение на това по какъв начин ще бъде издаден заместващ документ на личната карта. Такава възможност към момента не съществува в Закона за българските лични документи. Да, предвидено е в чл. 74 от Закона за българските лични документи, като принудителна административна мярка, временно да се отнемат личните карти, но към настоящия момент няма предвиден ред за издаване на заместващ документ на лична карта. С оглед на това смятам, че е необходимо изменение в Закона за българските лични документи. Ние ще представим своята експертиза, като отделно становище по този въпрос, и вземем участие в обсъждането на второ гласуване. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Заместник-министър. Колеги, имате думата. Г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
Г-н Главен прокурор, магистрати,
Господа Заместник-министри и колеги,
Наистина законопроектът вече известен като законопроекта на Главна прокуратура – първия законопроект № 554-01-34, е една основа за дискусия. Очевидно, че ефективността на мерките за неотклонение и процесуална принуда следва да бъдат повишени, тъй като държавата не може да изпълни наказателното преследване в пълния му обем, тъй като подсъдимите успяват да се укрият благодарение на тази неефективност на тези мерки. Аз затова съм подписал този законопроект.
Същевременно, обаче, между първо и второ четене имам определени опасения и забележки. Една от тях е в § 16 на законопроекта, когато подсъдимият е признат за виновен и е налице реална опасност да се укрие. Тук не я виждам презумпцията за невинност. Напротив, презумира се крайният съдебен акт, тъй като ако е осъден над 10 години, явно е, че е виновен. Това не мога да го възприема.
Освен това, как се доказва отрицателен факт, че не замисля да се укрие, да избяга. Това също не бих могъл да го възприема. Няма окончателен съдебен акт. Това е видно. Тук говорим за подсъдим и наистина презумпцията за невинност отново ще подчертая.
На следващо място, в Преходни и заключителни разпоредби, § 28. В Закона за специалните разузнавателни средства, т. 1. В чл. 12 се създава ал. 3.
„(3) Специални разузнавателни средства могат да се използват и спрямо свидетел по наказателно производство, който е дал съгласието си за това, за установяване на престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 на други лица.”
Опасявам се, че по този начин се отваря една голяма порта и врата за прилагане на СРС към който и да било. Имам такива опасения.
За това аз подкрепям този законопроект на първо четене, като основа за дискусия, както каза и г-н Главния прокурор, но мисля, че трябва да се прецизират някои от текстовете.
Предс. Данаил Кирилов
Благодаря, г-н Попов. Само ще подчертая, че в § 28 за чл. 12 се има предвид особен случай, в който свидетелят е дал съгласие. Тоест той се е съгласил да бъде подслушван, защото ще му се окаже въздействие по един или друг начин.
Колеги, имате думата. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Ако няма други изказвания, предлагам да гласуваме. Аз лично се радвам, че всички мои идеи в голямата си част, на 99% се препокриват с това, което чух от г-н Главния прокурор. Така че ще подкрепим.
Предс. Данаил Кирилов:
Приемам го и като процедурно предложение. Но г-н Калфин се заяви преди това. Г-н Калфин, нека да дадем първо думата на върховния съдия г-жа Панова.
Павлина Панова:
Аз се извинявам, че взимам думата, но мислех, че ще имам възможност повторно да го направя.
По законопроекта, който е по идея на Върховна касационна прокуратура имам легитимацията да подкрепя като цяло този законопроект. Като цяло върховните касационни съдии споделят много от предложенията, които групата народни представители са внесли. Само някои забележки, които може би ще имате предвид при по-нататъшната работа върху този законопроект и неговите промени с оглед евентуалното му подобряване, или евентуална промяна в други закони, които да прецизират промените в Наказателно-процесуалния кодекс.
Държа да кажа, че в чл. 35, ал. 3 променящ подсъдността на някои престъпления, извършени най-вече от магистрати не само в рамките на техния функционален имунитет, но всички престъпления. В момента е висящо едно тълкувателно дело пред Върховния касационен съд, образувано по искане на Главния прокурор с такъв предмет за разрешаване на противоречивата практика по този въпрос. Мисля, че като цяло не бива да прехвърляме върху Софийски градски съд компетентността за всички престъпления, извършени от магистрати в техния частен живот. Например, ако един магистрат бъде заловен, че шофира в пияно състояние, това означава да натоварим Софийски градски съд да гледа делото на такъв магистрат, което според мен и на без това натоварения Софийски градски съд е безсмислено да се товари с такива дела. Но все пак е въпрос на преценка на вас.
По отношение на гаранцията, която да обезпечава държавните вземания, произтичащи от наложени наказания – глоби, конфискация и разноски, имаме известни притеснения, че гаранцията може да служи за обезпечаване на тези вземания на държавата, доколкото тя има специфично предназначение действително да гарантира присъствието на лицето по време на наказателния процес. Гаранцията по силата на ал. 4 на чл. 61 може да бъде внесена и от друго трето лице. Не можем да задължим третото лице да отговаря за личното виновно поведение на подсъдимия, който бъде признат за виновен и бъде осъден за глоба, конфискация или заплащане на разноски. Ако това действително остане така, макар че имахме в миналото в една редакция на Закона за съдебната власт подобно уреждане на въпроса, което беше отменено, то тогава би следвало изрично да се уточни, че тази гаранция, когато е предоставена от трето лице, не може да служи за такива обезпечения.
По отношение да домашния арест и електронното му наблюдение изключително приветстваме необходимостта действително да се контролира изпълнението на домашния арест. Въпрос, обаче, на преценка е до каква степен в какъв периметър и въобще може би по-голяма информираност дори на самите магистрати какви са възможностите за това електронно наблюдение и въобще има ли капацитет за такова.
Не знам, не открих мотиви по отношение на чл. 62, ал. 5 за сроковете на мярката в досъдебното производство домашен арест. Мисля, че те не бива да се изравняват със сроковете за задържането под стража. Безспорно домашният арест е форма на задържане, но то не е задържане под стража и най-малкото не се приравнява едно към едно към изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, дори и при неговото зачитане. Хората, изтърпяващи домашен арест действително са лишени от свободата на своето придвижване, но в крайна сметка те са в своите домашни условия и не би следвало да се ползват с такива преференции на ограничение на мерките, но все пак е въпрос на свобода на ваша преценка.
По отношение на заместващите документи единственото притеснение, което имаме, действително очевидно става въпрос за отнемане на лична карта и паспорт и издаване на заместващи документи, които заместващи документи може би сега след разяснението, което г-н Цацаров направи, ако това действително обективно технически е възможно да се случи така, тези заместващи документи по нищо на пръв поглед обикновен гражданин не може да различи, че става въпрос за такъв заместващ документ. Нашите лични притеснения са свързани с правото на личен живот на гражданите, независимо от качеството им на обвиняеми, или подсъдими лица, които бидейки снабдени с такива заместващи документи, ако те по някакъв начин на пръв поглед в техния обикновен граждански живот при сключването на сделки, при постъпването на работа и т.н. от този документ може да се направи изводът, че това лице действително е обвиняем или подсъдим, това в крайна сметка може да доведе до вреди в личния живот на това лице, дори да кажем при сключване на граждански брак или други такива неща, според мен би било в сериозна колизия с правото на личен живот. Тук бихме били евентуално в нарушение по Конвенцията. Ако такива документи могат да бъдат издадени, които само определени специализирани органи да могат да ги различават по някакъв начин и това да не пречи в обикновения живот на гражданите, мисля, че няма да имаме нищо против.
По отношение на разрешението за използване на специални разузнавателни средства спрямо магистрати, дотолкова доколкото става въпрос за компетентност на председателя на Върховния касационен съд, разговарях с него. Той смята, че тази разпоредба е основателна така, както е предложена и няма нищо против да бъде натоварен с такова правомощие.
По отношение на разпоредбите – те са няколко в законопроекта, които въвеждат възможност за обжалване и протестиране на определенията на съда, с които се прекратява съдебното производство и се връща на прокурора. Аз смятам, че такива разпоредби трябва да бъдат много прецизно обсъдени. Такива разпоредби сме имали в предишни варианти на НПК и те бяха отменени с твърдението, че те забавят процеса. И действително това е един процес в процеса. В крайна сметка на практика се оказва, че понякога времето, необходимо да се отстранят процесуалните нарушения е много по-малко, отколкото времето за едно развитие на въззивно производство, а това неминуемо води до забавяне на наказателния процес.
Особено смятам, че трябва прецизно да се обсъди възможността за прекратяване и обжалването на прекратяванията при диференцираните производства, които са по чл. 377 и чл. 369, където също е предвидена такава възможност за обжалване и протестиране, каквато към настоящия момент въобще не е съществувала.
По отношение на изменението на мерките за неотклонение след постановяване на присъда или въззивен съдебен акт по реда на чл. 337, ал. 2 Върховният касационен съд застъпва становището – да, с оглед постановеното тълкувателно решение № 3 от 2012 г. действително мнозинството съдии приеха, че не е възможно при сегашната редакция на процесуалния закон служебно да се извършва промяна на мярката за неотклонение при едно безупречно процесуално поведение на подсъдимото лице. Предлаганата промяна намира своето основание, както в нашето тълкувателно решение, тя не е без основание и в практиката на съда по правата на човека, който понякога приема ,че по силата на чл. 5 от Конвенцията е възможно да се приеме, че задържането е вече в изпълнение на присъда. Възниква, обаче, резонният въпрос. В случай, ако лицето е задържано в резултат на първоинстанционна осъдителна присъда само поради този факт, а тя впоследствие бъде променена в оправдателна и такава влезе в сила и лицето е било прекалено дълго задържано, производството връщане, след което в крайна сметка бъде оправдано, тук следват едни безкрайни искове срещу държавата за обезщетения за вреди. Въпросът е на ценностите, които трябва да защити нашето общество и вие като народни представители трябва да понесете отговорността да прецените коя ценност трябва да бъде защитена в по-голяма степен.
Иначе нямаме нищо против ал. 3 на чл. 309 така, както се предлага. Всъщност тя е една препратка към оборимата презумпция по чл. 63, ал. 2, т. 3. Но нека да бъде ясно на обществото, че в крайна сметка това, което се предлага в този законопроект, никъде в себе си не съдържа задържане под стража като мярка за неотклонение. Говори се винаги за по-тежка мярка за отклонение. Така че не винаги означава, че съдът ще прецени, че тази по-тежка мярка, която обезпечи изпълнението на присъдата, ще бъде мярката задържане под стража.
Иначе по отношение присъствието на подсъдимия в съдебно заседание на въззивно производство е удачна мярка като цяло за гарантиране на неговото присъствие най-вече тогава ,когато производствата приключват на въззивна инстанция. Това са почти всички производства, разгледани като първоинстанционни от районните съдилища в страната.
Обявяването на решението по чл. 337, ал. 2 в публично заседание с призоваването на страните не винаги означава, че призоваването означава и присъствието на подсъдимия в залата, защото съдът не може да отлага безкрайно постановяването на съдебните си актове, ако лицето не се яви. Една присъда може да бъде обявена или решение и в отсъствието на лицето.
Така че, като цяло, всяка една мярка, разгледана сама по себе си, откъслечно, според мен не би могла да доведе до целта, за която е създаден този наказателен процес, но всичките, разгледани в съвкупност, което аз ви призовавам да направите, смятам че биха довели до целта, за която се създава законопроектът, а именно максималното гарантиране на присъствието на лицата по време на процесите и най-вече при изпълнение на техните присъди.
Аз смятам, че с тези забележки, които направих и тези уговорки, както за гаранцията, така евентуално и за личните документи за самоличност, а и това, което г-н заместник-министър Петков предложи за евентуална не толкова справка и не толкова експертиза по въпросите дали няма да навлезем в нарушение на конвенции и други права, за което след това да бъдем осъждани, а по-скоро като едно мнение преди този законопроект да се превърне в закон, мисля, че би била полезна.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Панова. Колега Калфин, заповядайте.
Кирил Калфин:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги,
Уважаеми Главен прокурор и всички присъстващи, аз смятам, че сме на първо четене и основното тук е философията на този закон. А философията е в правилната посока. Тази правилна посока очаква и обществото. Тоест, очакванията на хората са именно да вървим в тази посока, че да може тези мерки за процесуална принуда да бъдат ефикасни. Знаем, че до този момент наистина имаме пропуски. Знаем, че сме закъснели и ми се струва, че не бива повече да се бавим в тези си действия и решения, които трябва да вземем.
За това аз лично ще подкрепя така предложения законопроект на първо четене, а между първо и второ четене смятам, че тогава е мястото, когато могат да се прецизират отделните текстове, където могат да се внесат ясноти и съответно да бъдат изслушани, мнения, становища, каквито биха могли да се съберат в този промеждутък между първо и второ четене.
Така че моето лично мнение е, че не бива да се протака, не бива да изоставаме в предприетото начинание, защото хората очакват именно това – за свършим една добра работа и да имаме ефикасно правораздаване за в бъдеще. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Калфин. Г-н Лазаров.
Реплика:
Къде бихме могли да видим становищата по законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Към момента имаме само едно становище, което е от МВР и което касае практиката в държавите, които изчетох. То е много любопитно в интерес на истината. Вижда се основание да се предприемат тези марки, т.е. тези мерки работят в доста държави. Така че, ако искате това становище, ще ви го дадем.
Филип Попов:
Аз бих помолил, ако има възможност, да ни предоставят становища по тези казуси.
Димитър Лазаров:
Ще подкрепя законопроекта на първо четене. Всъщност той касае няколко групи: първата по отношение на заместващия документ. Тази практика се налага напоследък и в доста държави вече е приета – издаване на заместващ документ дори и когато не става въпрос за мярка за неотклонение задържане под стража, дори и когато става дума за предотвратяване на участие в пара военни формирования, като административна мярка. Не искам по-нататък да задълбавам темата. Една такава мярка би била съобразена с Конвенцията. И в Англия всъщност се приемат такива закони и в повечето балкански и в европейски държави. Тук вече става въпрос и за мярка за неотклонение. Когато се постановява мярката за неотклонение, да се постави и забрана. Може би трябва да бъдем по-прецизни, от друга страна да не се злоупотребява от страна на органите, които ще постановяват тази забрана. Просто там ние трябва да ограничим прилагането на тази забрана и издаването на заместващ документ. Процесите са публични в повечето случаи. С тези опасения не би трябвало да се прилага и мярка задържане под стража, тъй като неограничен кръг хора ще бъдат уведомени, че това лице има такава мярка. Същото е и за по-ниската. Така че на второ четене мисля, че в тази част ние трябва да помислим и да прецизираме, за да не се стигне до другата крайност, когато съдът, за да обезпечи евентуално присъствието на подсъдимия, ще налага тази мярка. Това ще затрудни и органите на Министерството на вътрешните работи при издаването на такива заместващи документи и по контролирането.
Що се касае до изменението на другите закони, тук няма да повтарям това, което казаха колегите. Би могло да се помисли, да се прецизира.
Ако не се лъжа преди време с оглед бързината на съдопроизводството законодателството малко се промени да бъдат произнасяни актове неприсъствено, за да има бързина. Там също трябва да бъдем прецизни, за да не се окаже така, че винаги и във всички случаи присъствието на подсъдимия да попречи за бързото постановяване на съдебните актове. Но това е въпрос, който между първо и второ четене трябва да обмислим.
Ще гласувам „за”. Ще подкрепя законопроекта. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Славов и след това г-н Хамид.
Петър Славов:
Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз също съм съвносител на двата законопроекта и ще ги подкрепя и се надявам наистина тези два добри законопроекта, според мен, да дадат бързи резултати за ускоряване работата на Върховния касационен съд и въобще работата на съдилищата и подобряване работата на прокуратурата и въобще на цялата съдебна власт най-вече в интерес на гражданите и за недопускане отклоняване наказателно преследване на лица, които са били осъдени.
Използвам случая да поставя един въпрос, който може би е много частен случай, даже някои колеги с ирония го коментираха, но се опасявам да не послужи за повод за спекулации, че едва ли не създаваме с този законопроект категории лица, които не се обхващат от закона и това е много частният случай на чл. 174 във връзка с даването на разрешение за използване на специални разузнавателни средства, когато подобно нещо, представете си хипотезата, би било поискано по отношение на самия председател на Върховния касационен съд или по отношение на самия Главен прокурор. Това е хипотеза, която тук не разглеждаме и излиза, че едва ли не те трябва взаимно да си го разрешат, което, предполагам ще се съгласите, че най-малкото противоречи на елементарната логика.
Така че използвам присъствието и на Главния прокурор и на представители на ВКС, може би да ни подскажете за вариант, който би бил уместен тук в тази много частна хипотеза да има предвиден законов механизъм това да се случва. Тоест дали да бъде по линия на апелативната специализирана прокуратура или съд, или по линия на Върховния административен съд. Просто използвам вашето присъствие, за да го поставя този въпрос. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Ако желаете да отговорите, г-н Главен прокурор, имате думата. Заповядайте.
Сотир Цацаров:
Въпросът е повече от резонен. Всъщност идеята не е да концентрираме нещата в Главния прокурор или във Върховния касационен съд. Идеята е да ги концентрираме на едно място. Тоест да ги концентрираме по начин, по който информация не тече. Вие можете да приемете съвсем друг механизъм. Пак казвам, въпросът ви е съвсем резонен. Дали ще е специализиран съд, дали ще е някакъв друг орган, нашият замисъл е да не са 28 председатели на окръжни съдилища в страната, които издават разрешение за подчинените си съдии и за колегите си прокурори. Защото то е същото.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, скъпи гости, аз също ще подкрепя предложените законопроекти. В едно организирано общество винаги избираме между свобода и сигурност. При избора на едно от двете посоките винаги са една срещу друга. Споделям опасенията, че сме на ръба на Европейската конвенция. Но в момента обществото очаква от нас мерки в посока сигурност и всички сме длъжни доброволно да се лишим от някои свои права, от някои свободи в името на по-голяма сигурност.
Аз имам, обаче, едно опасение при прилагането на чл. 309 (§ 16) – измененията. Опасенията ми са в последното изречение на ал. 3, след запетаята „освен ако от доказателствата по делото не се установява противното”.
Дали всъщност това изключение не отваря прекалено широко вратата. Защото четем определения на съда. Те са многобройни, надявам се ще се съгласите, където съдът определя, че обвиняемият или подсъдимият има чисто съдебно минало, има постоянен адрес Република България, следователно няма опасност същият да се укрие или извърши друго престъпление.
Дали тези констатации, защото така или иначе по делото вече ще ги има при определение на мярката. Дали тя ще е първоначална или със съдебно определение, вече ще има някакви основания, които ще могат да се ползват от подсъдимия за дерогиране на това правило. Тоест няма ли да се изправим пред хипотезата, че почти винаги тази презумпция ще бъде оборвана. Тоест няма ли да създадем по този начин неработещ текст.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Хамид. Г-н Димитров, Вие поддържате предложението си? (Да.) Има ли възражения към това да приключим разискванията? Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Във формата на разглеждане и обсъждане на законопроектите на първо четене няма как да бъде отказана подкрепа за предложеното. Всички резерви, коментари и евентуално предложения за тяхното подобрение ще оставим за второто четене.
Ще подкрепя законопроектите в днешното гласуване. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Казак иска думата.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Главен прокурор, уважаеми гости,
Естествено колегата Хамид представи нашата позиция.
С оглед на обществените очаквания, с оглед на зачестилите напоследък скандали, свързани с лица, които са били осъдени и които след това са се укрили с оглед изпълнение на наложеното наказание са необходими подобни промени. Разбира се, може би щеше да е по-добре, ако те бяха обсъдени малко по-дълго, за да получат по-безспорен вид, да няма възможност за забележки и тълкуване. Но както и да е. ние ще ги подкрепим.
Аз имам само две опасения, пунктуални.
Едното е свързано с възможността, реалната възможност на прокурорите да се възползват от това право, което им се предоставя сега да оспорват пред висшестоящата прокуратура писмени указания на висшестоящия прокурор. Докато не се промени въобще нагласата у прокуратурата, докато този вездесъщ принцип на единоначалието и йерархичната подчиненост не бъде настина преодолян и прокурорите не се почувстват истински независими в преценката си, за съжаление виждаме, обаче, нагласи точно към обратното в стратегията за реформа на съдебната система и едва ли не тезите, които се чуват, че прокурорите не били магистрати, че не трябвало да бъдат наравно със съдиите и т.н. показват насока точно в обратната посока.
Така че аз мисля, че трябва сериозно веднъж завинаги да решим в коя посока вървим – посока утвърждаване на прокурора като магистрат, който има самостоятелна позиция и относителна независимост и лично убеждение при постановяването на своите актове или посоката, която ни се предлага сега, едва ли не прокуратурата да бъде поставена на по-заден план и да бъде изтъкнат едва ли не само съдът, като носител на принципа на независимост на съдената власт.
И втората ми забележка е свързана с забраната, която се предлага, да се издават български лични документи на лица, на които им е наложена забрана да напускат страната. Мисля, че трябва да се прецизират там нещата. Има някои престъпления, например причинена смърт при пътно-транспортни произшествия, където тепърва ще предстои да се доказва има или няма вина на лицето, причинило смъртта и изведнъж това лице да бъде схематизирано по начин, по който да му се отнемат документите за самоличност и ще му се дадат някакви други специални документи, от които всички ще знаят, че са издадени заради това, че лицето е с наложена възбрана, с отнети документи. По тези случаи може би ще трябва още малко да се помисли. А иначе там, където е доказано умисъл за тежко престъпление, разбира се, там няма проблеми. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Изчерпахме разискванията. Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-34, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 13.02.2015 г.
Моля, който е съгласен да подкрепим на първо четене законопроекта, да гласува „за”. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Законопроектът се приема от комисията на първо четене.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 554-01-35, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 17.02.2015 г.
Моля, който е съгласен да подкрепим законопроекта за заетостта и натоварването на съдилищата по наказателните производства на първо гласуване, да гласува „за”. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. И този законопроект се приема.
Благодаря на гостите за участието в обсъждането и в дебата. Който желае да вземе участие и по въпроса за допускане на кандидатите за Главен инспектор също може да продължи участието.
Колеги, продължаваме по дневния ред.
По втора точка - Проверка за допускане до изслушване на кандидатите за Главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Както знаете, в понеделник изтече срока, който беше двуседмичен и в който кандидатите, заявени за участие в процедурата, трябваше да извършат две действия: да представят концепция и да представят декларацията по образеца, който приехме в предходното заседание и който образец за имотна декларация трябваше да бъде съгласуван с Висшия съдебен съвет и одобрен от министъра на правосъдието.
Разполагам със списъка на всички документи, които двамата кандидати са представили. И двамата кандидати са представили концепции и декларации, които са публикувани на специалния раздел в сайта на Народното събрание, който е „Избор на главен инспектор”. Тоест всички бихте могли да видите материалите.
Предлагам ви следното резюме по отношение на изпълнението на изискванията.
Проверка за допускане до изслушване на основание т. 3 от Процедурните правила, приети от Народното събрание.
По отношение на кандидата Вера Станиславова Чочкова.
В изпълнение на изисквания по чл. 42 от Закона за съдебната власт.
Юрист – кандидатът е завършила Юридическия факултет на Софийския университет.
Най-малко 15 години юридически стаж – от м. ноември 1998 г. до момента – съдия – юридически стаж 18 години и 3 месеца.
Допълнително условие – от които най-малко 10 години като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд – кандидатката е съдия в Софийски градски съд от м. януари 2004 г. до 2015 г., т.е. 11 години.
Казва се с високи професионални и нравствени качества, но тук всеки ще съобразява и преценява.
Представени документи по т. 1 от Процедурните правила: писмено съгласие по образец (Приложение № 1 към Решението); подробна автобиография; ксерокопие от дипломата за завършено висше юридическо образование; декларация по образец (Приложение № 2 към Решението), че не е налице обстоятелството по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Закона за съдебната власт; документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискванията за стаж – приложени са кадрова справка; свидетелство за съдимост; удостоверение от Националната следствена служба.
В срока по чл. 45, ал. 1 от Закона за съдебната власт са представени концепция и декларация за имотно състояние и произхода на средствата на 16.02.2015 г.
По отношение на кандидата Теодора Ангелова Точкова
Относно изисквания по чл. 42 от Закона за съдебната власт.
Юрист - кандидатът е завършила Юридическия факултет на Софийския университет.
Най-малко 15 години юридически стаж – от м. юни 1993 г. до момента – съдия – юридически стаж повече от 20 години.
Допълнително условие – от които най-малко 10 години като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд – кандидатът е била съдия в Окръжен съд от м. юни 2001 г. до месец януари 2007 г., а от 3 януари 2007 г. до момента е административен ръководител на Административен съд - 13 години стаж.
С високи професионални и нравствени качества. (Това подлежи на вашата преценка.)
Представени документи по т. 1 от Процедурните правила: писмено съгласие по образец (Приложение № 1 към Решението); подробна автобиография; ксерокопие от дипломата за завършено висше юридическо образование; декларация по образец (Приложение № 2 към Решението), че не е налице обстоятелството по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Закона за съдебната власт; документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискванията за стаж – справка за установяване на юридически стаж, копие от трудови книжки; свидетелство за съдимост; удостоверение от Националната следствена служба.
В срока по чл. 45, ал. 1 от Закона за съдебната власт са представени концепция и декларация за имотно състояние и произхода на средствата. Тази декларация е представена на 13.02.2015 г.
Колеги, имате думата за становища, мнения, възражения, позиции.
Заповядайте.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
Аз мисля, че на този етап разглеждаме допустимост. Ако отговаря на критериите и условията, просто решаваме, че ги допускаме. Гласуваме. Оттам нататък единственият проблем ще бъде за високите морални качества, които трябва да преценим.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колеги, имате думата. Качествата се преценяват и сега доколкото има данни и доказателства за това. Такава преценка има и след изслушването и съответно отговорите на поставените въпроси. Ще има и задаване на въпроси от организации.
Реплика: Да гласуваме.
Предс. Данаил Кирилов:
Постъпи процедурно предложение от г-н Адамов да пристъпим към гласуване. Им ли възражение? Няма.
Който е съгласен да допуснем и двамата кандидати до изслушване, моля да гласува „за”. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Използвам случая, колеги, макар да не е обявено в дневния ред, да поставя следващия въпрос.
Определяне на датите за изслушване.
Съгласно чл. 45, ал. 3 от Закона за съдебната власт, изслушването се насрочва не по-късно от един месец преди провеждането му.
Имате ли предложения? Ако нямате предложения, аз бих могъл да направя предложение за вторник, но това зависи от колегите, които пътуват. Вторник няма да е удачно за колегите, които пътуват.
Реплика:
Колко време ще е необходимо за изслушването?
Явор Нотев:
Мисля, че един следобед ще е достатъчно.
Предс. Данаил Кирилов:
Заседанието на Комисията по правни въпроси е на 18 февруари, което ще рече, че изслушването може да се насрочи за 18 март.
При това положение срокът за предложения и въпроси от юридически лица, висши училища и т.н. по чл. 45, ал. 2 от Закона за съдебната власт, който трябва да е не по-късно от 7 дни преди провеждането на изслушването, изтича на 10 март.
Другият вариант беше за 11 март, но е твърде скоро. Ако отидем на 25 март, тогава е две седмици преди гласуването в зала, т.е. изборът ще отиде във втората седмица на април.
За това 18 март е добра дата за изслушване и евентуално да влезе в зала през първата седмица на м. април.
При това положение ви предлагам да вземем решение, че насрочваме изслушването за 18 март (сряда) 2015 г. от 14:30 часа.
Който е съгласен, моля да гласува. Тринадесет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Насрочва се изслушването за 18 март, сряда, от 14:30 часа.
С това приключваме по т. 2
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 554-01-7, внесен от Петър Владиславов Славов, Мартин Димитров Димитров и Атанас Петров Атанасов на 15.01.2015 г.
Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Г-н Председател, уважаеми колеги, ще се постарая да бъда съвсем кратък. Предполагам повечето от вас са успели да погледнат мотивите и самия законопроект, който ви беше изпратен онзи ден с дневния ред за днешното заседание.
Най-кратко казано смисълът на законопроекта е да се даде възможност в тези производства, когато те се развиват пред съдебна инстанция, страните да могат да претендират правото на разноски, които са извършили в рамките на съдебното производство за защита на законните си права и интереси.
Както е посочено и в мотивите, считаме, че това, на първо място, би било добре и за държавния бюджет и за бюджета на съдебната власт, тъй като ще се заплащат и държавни такси за тези производства, което в момента, предполагам че повечето знаете, не е така.
Също така, страната, която е недобросъвестна, особено в случаите, когато това е административен орган, който си е позволил да напише едно наказателно постановление незаконосъобразно, респективно ще следва да понесе последиците от тази си недобросъвестност и да заплати на добросъвестната страна разноските, които тя е направила, за да осигури процесуалната си защита. Обръщам внимание, че става дума само за съдебната фаза на процеса, т.е. при възраженията, които се подават по административен ред, там нищо няма да се промени. Ще останат при досегашния ред.
Считам, че това е напълно допустимо и лесно осъществимо, както сме го предложили, защото и в момента в ЗАНН е предвиден ред за осъществяване на касационното обжалване на основанията в НПК, но по реда на АПК. Така че прилагането на АПК и в момента се случва в Закона за административните нарушения и наказания, но е само за касационната инстанция.
Така че мисля, че няма някакво смесване тук, което да доведе до объркване.
Завършвам с това, че видях на сайта на комисията, че е поместено становището на Висшия съдебен съвет, който е изразил принципна подкрепа, за което само мога да кажа, че ме радва.
Ако има някакви въпроси, съм на разположение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Колеги, имате думата за становища и въпроси. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г–н Славов, моите опасения са по отношение на въвеждането на държавна такса за оспорване пред съответния районен съд административно-наказателното постановление. Не смятам, че това е удачен способ, за да дисциплинираме административния орган. Административният орган, ако иска да си върши работата, той може да я свърши и сега. Обикновено, когато се издават порочни актове за установяване на административни нарушения и в резултат на тях наказателни постановления, административният орган много, много не се замисля, дори да му въведете като последица да бъдат поемани таксите за разноските и за платената държавна такса от лицето, било физическо лице, било юридическо лице за обжалването. Това, повярвайте ми, от скромния си опит мога да ви кажа, че въобще няма да трогне административния орган.
Така че по така предложения проект по отношение на разноските нямам възражения, но тази държавна такса лично мен ме притеснява. Смятам, че с оглед достъпа до правосъдие би следвало да се запази досегашното положение.
И още един аргумент във връзка с предлаганата промяна. На блиц контрола министърът на правосъдието заяви, че се подготвя и ще бъде внесен до края на м. април проект на Кодекс за административните нарушения и наказания, където може би е по-добре да дискутираме това дали да има държавна такса при съдебно оспорване пред районен съд и дали не трябва да има.
Сега да приемаме една норма, която след няколко месеца или до края на годината ще приемем друга, също не ми се струва удачно с оглед на правна стабилност.
И пак казвам, моите опасения са свързани с достъпа до правосъдие. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев. Други становища? Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Забележките на колегата Митев са резонни. Настина въвеждането на такива такси ще ограничи достъпа до правосъдие. Но по принцип трябва да обсъдим дали е възможен някакъв компромисен вариант с минимален размер такси или искаме да запазим този.
По принцип бихме подкрепили, но споделяме и тези съображения.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Кога се дължи таксата? Преди или след жалбата, или при постановяване на решението. Заповядайте.
Петър Славов:
Ще се опитам да отговоря. На първо четене сме, така че аз съм абсолютно съгласен и готов да седна с колегите от Патриотичния фронт и колегите отляво и да помислим, ако това ви притеснява, за по-удачен вариант, който и те да приемат по отношение на държавните такси.
Но имайте предвид, колеги, че те в момента са доста ниски. Аз не се опасявам това да повлияе на достъпа до правосъдие. Доколкото си спомням по тарифата държавната такса беше 10 лв. за физическо лице
По-скоро ефектът, който е търсен, е друг - донякъде да дисциплинира хора, които обжалват заради самото обжалване. Защото и такива случаи има с бланкетни жалби, които практически нищо не постигат, само затормозяват и съдебната система и административните органи. Донякъде и този баланс е търсен.
В края на краищата да не забравяме, че загубилата страна ще плати разноските, включително и държавната такса. Така че, ако човекът е бил добросъвестен, накрая ще си го получи обратно. Мисля, че не е лош вариант да остане, още повече, размерът не е толкова висок.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Не виждам желание за други изказвания. Прекратяваме разискванията. Пристъпваме към гласуване.
Моля, който подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 554-01-7, внесен от Петър Славов, Мартин Димитров и Атанас Петров Атанасов на 15.01.2015 г., да гласува „за”.
Седем гласа „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Пет гласа „въздържали се”. Приема се на първо гласуване.
Благодаря ви, колеги. Изчерпахме дневния ред.
Имах съобщения, но очевидно няма да ги направя сега.
Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов