Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 16

Днес, 25.03.2015 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ – посланик Одри Франсис Гловър (Audrey Francis Glover), ръководител на мисията; д-р Ричард Лапин (Richard Lappin), старши съветник по изборните въпроси на ОССЕ/БДИПЧ; Алексей Громов (Alexey Gromov), съветник по изборните въпроси на ОССЕ/БДИПЧ; Ради Игнатов, аташе в дирекция „Права на човека” в Министерството на външните работи; от Министерството на енергетиката -Димитър Куюмджиев, директор дирекция „Сигурност на енергоснабдяването”, Катерина Костадинова, началник отдел в дирекция „Сигурност на енергоснабдяването”, Анелия Терзиева, главен юрисконсулт в дирекция „Правна”; от Президентството на Република България – ген. Атанас Самандов, секретар по отбрана и сигурност, Петя Тянкова, секретар по правни въпроси; от Министерски съвет – Аню Ангелов, съветник в политическия кабинет, Георги Кръстев, съветник в политическия кабинет; от Министерството на вътрешните работи – Красимир Ципов, заместник-министър; от Министерството на отбраната – Илия Налбантов, началник на кабинета на министъра на отбраната, Светослав Даскалов, и.д. директор Служба „Военна информация”, Пламен Даракчиев, парламентарен секретар; от Държавна агенция „Национална сигурност” – Недялко Недялков, заместник-председател на ДАНС, Таня Каракаш, директор на дирекция „Правна”; от Национална разузнавателна служба – генерал майор Драгомир Димитров, директор, Петър Темелков, главен юрисконсулт; от Национална служба за охрана – генерал лейтенант Ангел Антонов, началник и Петър Владимиров, главен експерт.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Изпратено ви е предложението за дневен ред:
1. Среща на Комисията по правни въпроси с представители на Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум IBERDROLA INGENIERIA Y CONSTRUCCION S.A.U и BELGOPROCESS NV, № 502-02-7, внесен от Министерски съвет на 13.03.2015г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за Националната служба за охрана, № 554-01-46, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11.03.2015 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за военното разузнаване, № 554-01-47, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11.03.2015 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на:
- Законопроект за Държавна агенция „Разузнаване”, № 554-01-48, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11.03.2015 г.
- Законопроект за Държавна агенция за разузнаване, № 454-01-50, внесен от Атанас Петров Атанасов и група народни представители на 20.11.2014 г.
6. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за управление и функциониране системата за защита на националната сигурност, № 554-01-49, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11.03.2015 г.
Имате думата по дневния ред. Няма желаещи да вземат становище, да изразят позиция. Който е съгласен да приемем предложения дневен ред, моля да гласува „за”. Четиринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред е приет.
Пристъпваме към т. 1.
По първа точка - Среща на Комисията по правни въпроси с представители на Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ.
Имахте възможност да се запознаете с писмото и с поканата, която е от заместник-министъра на външните работи по отношение на делегацията на ОССЕ.
Наши гости по този повод са и имам честта да ви представя посланик Одри Франсис Гловър, ръководител на мисията. Добре дошла, г-жо Посланик. Д-р Ричард Лапин, старши съветник по изборните въпроси на ОССЕ/БДИПЧ; г-н Алексей Громов, съветник по изборните въпроси на ОССЕ/БДИПЧ; Ради Игнатов, аташе в дирекция „Права на човека” в Министерството на външните работи.
С оглед отправената покана да вземат участие представители на политическите сили, уточнявам, че тук са д-р Лъчезар Иванов, представител на политическа партия ГЕРБ. Той е член на делегацията в ОССЕ. Заместник-председателят на Комисията по правни въпроси г-жа Десислава Атанасова е водач на делегацията в ОССЕ, но тя е така да се каже вътрешен човек на комисията, като заместник-председател.
Не виждам представители на другите политически партии в парламента да са излъчили представител на присъства. Мисля, че с това уточнихме всички участници в настоящата среща във връзка с публикувания доклад на ОССЕ за последните проведени избори.
Г-жо Посланик, уважаеми колеги, заповядайте.
Одри Франсис Гловър:
Много благодаря. Много любезно приветствие чухме от Вас и за нас е голямо удоволствие да сме тук днес и да имаме възможността да се видим с вас. Благодаря ви, че намерихте време да ни посрещнете. Имахме много интересни срещи с Централната избирателна комисия, в Министерството на външните работи, със Съвета за електронни медии и с представители на средствата за масово осведомяване.
Шансът да разговаряме с вас е много приятен и много полезен, тъй като ще обсъдим доклада, който дадохме накрая на ограничената мисия във връзка с последните избори и да представим препоръките, които направихме по този повод.
Както вече казах, радвам се, защото е много полезно, че ще разгледаме нашия доклад. Като погледнахме Изборния закон мисля, че бихме искали да споделим с вас една или две забележки, свързани с евентуалните промени, които бихте искали да направите в Изборния закон.
Едно от предложенията, които бихме искали да направим – според нас, трябва да се направят някакви промени, които да променят границите на обсега на закона. Според нас, те не са адекватни на изискването да е еднакъв броят на хората, които представят различните изборни райони. Може би това е въпрос, който тепърва ще бъде обсъден.
Що се отнася на отделните хора, на които се дава възможност да гласуват. Малко ни тревожи факта, че съществува една обща забрана върху затворниците, на които изобщо не се разрешава да гласуват. Пред Европейския съд по човешките права по този въпрос вече бяха повдигнати няколко казуса и съдът даде предложение забраната като такава, когато не е в съответствие с хората, които са се подписали под изискването по свобода на гласуване. Може би е добре този член на бъде преразгледан – тази забрана да бъде преразгледана.
Освен това, сме леко разтревожени от факта, че някои хора, които са с увреждания и просто нямат физическата възможност да отидат до изборните урни да гласуват и следователно нямат възможност да гласуват. Постави се въпроса за подвижна урна, която би позволила на хората с увреждания да стигнат и физически и морално да участват в процеса на гласоподаване. Това е възможност да упражнят правото си на глас.
Освен това смятаме, че би била добра идея да се насърчават повече жени да участват в парламентарния живот. Това особено се отнася до факта, че според изборните резултати броят на жените, които са народни представителки, е намалял. Смятаме, че ако този въпрос се разгледа по-сериозно, резултатът би бил добър. Ние, разбира се, не си позволяваме да ви даваме съвети как да действате. Но очевидно е, че трябва да се разгледат най-различни методи, единият от които е квотният – системата на квоти. Това е един метод, който е доказал своята полза на практика и дава възможност да действа като трамплин, благодарение на който хората да имат възможност активно да участват в политиката.
Има и друга област, към която ние проявихме интерес. Знаем, че това е една много трудна област, защото включва промени в Конституцията. Това е фактът, че единственият език, който може да бъде използван по време на изборната кампания и на самите избори е българският език. По този начин много индивиди биват лишени от възможността да разбират напълно за какво се касае, когато се обсъждат въпросите и след това пълноценно да използват правото си да гласуват, участвайки в изборите в изборния ден. Така че ние с отворени обятия бихме приветствали усилията това положение да се промени. Но много добре съзнаваме, че това ще наложи промени в Конституцията, а това няма да бъде никак лесно. Но все пак помислете, че по този начин много хора биват лишени от възможността да участват, а това само по себе си противоречи на задълженията, поети от ОССЕ по отношение на правата на малцинствата.
И последното нещо, което бих искал да спомена пред вас, е свързано със средствата за масово осведомяване. Ние имахме няколко много интересни дискусии днес с представители на медиите и със Съвета за електронни медии, както и с представители на телевизиите. В своя доклад сме изказали доста критично мнение за работата и качествата на журналистите в България, особено що се отнася до разследващите журналисти.
Освен това ни тревожи фактът, че понякога е много трудно да се разбере кои са собствениците и кои са поръчителите на някои от публикациите. Общо взето мнението ни е, че съществуващото в момента законодателство не позволява на журналистите правилно да използват своите професионални задължения и да разгръщат таланта си като си вършат работата и особено разследващите журналисти да вършат работата си, с която са се заловили. Според нас, пресата е доста силно контролирана от известни личности. Това се отнася и за телевизията. Това слага край на свободата на дискусиите, така необходими по време на изборната кампания. Защото в крайна сметка важен е гласоподавателят. А гласоподавателят по този начин е лишен от възможността да изслуша и смели безпристрастна информация за съществуващите в момента проблеми, нито може да получи безпристрастна оценка за възгледите на кандидата.
Така че, доколкото разбираме, в момента вие разглеждате Изборния закон и се опитвате действително и искрено да помогнете на журналистите да си вършат работата, ние бихме били благодарни, ако вземете предвид нашите забележки.
Това са главните области, към които бихме искали да привлечем вниманието ви и се надяваме, че ще имате наистина възможност да разгледате тези въпроси и да се занимаете с тях като правна комисия, когато разглежда промени в Изборния закон. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Посланик.
Ние се запознахме с препоръките в проекта на доклада още в работен порядък. Включително, тук ще си позволя да говоря в известна степен и лично, смятам, че ние като опозиционна партия до преди 6 месеца активно участвахме в комисиите, които бяха за проверка прозрачността на парламентарните избори, които се проведоха през месец октомври миналата година. Така че в голяма част сме имали възможност да коментираме, както тези проблеми, така и много от проблемите, които, като опозиционна партия тогава, виждахме като рискови относно честността и правилността на провеждане на изборите.
Безспорно е, че всички въпроси, които повдигате като проблеми и като препоръки, следва да бъдат с особена важност на нашето внимание и да търсим начин, способ и средства да съобразим тези от тях, които е възможно да съобразим в една работа по Изборния кодекс.
Тук ще си позволя да кажа няколко думи за партийната позиция на политическа партия ГЕРБ по отношение на изборното законодателство. Да, в момента ние сме на власт. Най-голямата партия сме в управляващата коалиция. Безспорно смятаме, че действащият Изборен кодекс съдържа множество недостатъци, включително и във връзка с изборите за местни органи за управление. Когато се приемаше миналата година от миналия парламент Изборният кодекс този вид избори въобще не се съобразяваха.
Така че очакваме доста сериозни проблеми от техническо естество, както и същностни ефекти от грешни законодателни решения в Изборния кодекс. Въпреки това, обаче, политическа партия и Председателят и Заместник-председателят на партията огласиха пред публиката решението на Изпълнителната комисия на политическа партия ГЕРБ да не участваме в инициирането на законодателни промени в Изборния кодекс. Като мотивите и основанията за това са, че сега, когато сме управляващи, ще бъдем обвинени, че извършваме конюнктурни промени в Изборния кодекс, такива каквито да бъдат удобни на нашата политическа формация. По тази причина, с ясното съзнание, че ще понесем едни доста сериозни проблеми и отговорности при организацията на изборния процес, ние ще приемем Изборният кодекс такъв, какъвто е приет от нашите политически опоненти и противници.
По-важно за нас като политическа позиция и това ще го сторим действително всеки момент, то беше обявено и при политическите консултации с Президента на Република България, да има възможност да се проведе референдум по отношение на съществени въпроси в изборното законодателство. Тази възможност в предходния парламент беше грубо потъпкана, както от страна на нас като политическа партия, така и по инициативата на 540 000 граждани на републиката, така и по искането на президента на републиката.
Така че ние ще фокусираме усилията си вместо към Изборния кодекс към Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и надяваме се с консенсус да приемем в близките няколко месеца такива правила в този закон, че да може инициативата на гражданите и тяхното мнение да бъде максимално ефективно и точно отразена и съобразена.
Ние поддържаме и трите въпроса, които и предходната година настоявахме, че са важни за българското общество и се надяваме да получим вота на българските избиратели.
Първият въпрос е за това да има ли задължително гласуване.
Вторият въпрос е относно мажоритарният елемент в изборите.
Третият въпрос е относно електронното гласуване.
Няма да развивам подробно смисъла и проблемите по тези три групи от въпроси. Казваме, че те са важни за нас, защото са принципни, което не означава, че по някакъв начин разделяме тези въпроси от въпросите, които вие поставяте във вашия доклад и които приемам, че ние следва да съобразяваме и във всеки един момент, в който Изборният кодекс е в отворена законодателна процедура за изменение и допълнение, да отразим всеки един от съответните проблеми.
Само по един от шестте въпроса ще взема кратко становище, без да искам да изчерпват възможността и на д-р Лъчезар Иванов и заместник-председателя Атанасова да говорят по нашите виждания по тези проблеми.
Политическа партия ГЕРБ се гордее с това, че дава равен шанс на жените да участват в политиката и без да сочи точна статистика за това, сме политическата сила, която се представлява от много успешни дами в изпълнителната и в политическата власт и понастоящем.
За да не отнемам възможността на колегите да вземат думата и да изразят становища, г-н Четин Казак, заместник-председател на комисията, пожела първи да вземе думата. Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми гости от Бюрото за демократични институции и права на човека,
Ваши Превъзходителства,
Искам също да изразя задоволството си от вашето посещение и да ви приветствам с добре дошли в българския парламент.
Искам да подчертая, че специално Движението за права и свободи винаги е следяло с огромен интерес цялата дейност на Бюрото за демократични институции и права на човека и активно е участвало в работата на ОССЕ, като цяло, специално Парламентарната асамблея на ОССЕ. За нас ОССЕ като организация играе огромна роля за гарантиране спазването на основните демократични принципи, правила и достижения на европейската и световна правна мисъл по отношение на спазването на основните права и свободи на човека, отстояването на демокрацията на принципите на правовата държава във всички страни, членки на тази авторитетна международна организация. В тази връзка докладите, които се изготвят в рамките на ОССЕ по всички направления са наистина доклади, които допринасят именно за изграждането на този образ и поддържането на тази съществена роля на ОССЕ.
Специално що се отнася до мисиите на наблюдатели на ОССЕ за провеждането на изборите в България, ние винаги сме настоявали подобни мисии да бъдат задължителни, т.е. винаги да има наблюдатели от страна на ОССЕ, защото сме се убедили, че докладите, които след това представителите на ОССЕ изготвят във връзка с проведените избори в България, винаги са били обективни, всеобхватни и са съдържали ценни и важни препоръки именно в тази насока за спазването на основните демократични принципи и ценности.
И в тази връзка искам да изкажа нашата категорична подкрепа за всички препоръки, които се съдържат и в последния доклад на ограничената мисия на ОССЕ във връзка с изминалите на 5 октомври миналата година парламентарни избори в страната. Считаме, че тези препоръки заслужават сериозно внимание и се надяваме те да бъдат отчетени от всички политически сили, независимо дали са част от управляващата в момента коалиция или в опозиция, за да можем при следващи избори, при следващи изборни кампании максимално да се постараем да ги изпълним и да се придържаме именно по този начин към най-високите европейски стандарти.
Искам да ви обърна, обаче, сериозно внимание на факта, че една от вашите основни препоръки, която фигурира не само в този доклад, а и в много други предишни доклади на вашата авторитетна организация, за съжаление, категорично среща отпор от страна на всички основни политически сили в страната, с изключение на Движението за права и свободи. И това е именно препоръката да се премахне ограничението за използване на малцинствени езици в предизборната кампания. Нещо повече, искам да ви информирам, че не само има абсолютен отказ да се изпълни тази препоръка, а и тогава, когато представители на политически сили, специално нашата политическа сила тогава, когато си позволиха по време на изминалата предизборна кампания да кажат няколко думи и изречения на майчин език, в момента те са санкционирани, срещу тях има заведени административно-наказателни производства и те са глобени. В момента се водят вече дела срещу тях във връзка с това, че са нарушили изричен текст от Изборния кодекс, именно защото са искали да отговорят и на тази препоръка на ОССЕ.
Аз искам да ви обърна внимание върху този факт, за да си дадете сметка как и доколко в България специално има чувствителност и чуваемост за препоръките на ОССЕ. И в днешната политическа конюнктура доколко политическата класа в България е на висотата на достиженията на европейското право и на европейските стандарти и принципи. В тази връзка искам от името на Движението за права и свободи не само на това основание, а и на основание на опасенията, които ние имаме с оглед на предстоящите местни избори, да се повторят някои негативни явления от миналото – натиск върху избирателите, корпоративен вот, злоупотреба с власт от страна на държавни органи и институции, искам отново да оправя към вас апел непременно на следващите местни избори, които предстоят през тази година, да има наблюдателна мисия на ОССЕ отново, по възможност тя да н бъде ограничена, а да бъде пълна, с пълен мандат, да може ОССЕ да придобие истинска обективна и всеобхватна представа за това как ще бъдат проведени предстоящите местни избори в България и дали тези препоръки, които се съдържат в последния ви доклад, ще бъдат спазени и констатираните недостатъци отстранени. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Колеги, имате думата. Д-р Иванов, заповядайте. След това г-н Димитров.
Д-р Лъчезар Иванов:
Ваше превъзходителства,
Колеги, аз искам да изкажа благодарност за доклада, който беше представен тук и съответно направените забележки, като приемам внимателно и задълбочено всички отправени критики, които критики бих искал да спомена, че от гледна точка на демокрацията, те са абсолютно правилни и закономерни. Ние живеем в правова държава и аз считам, че законите в една държава и най-вече основният закон – Конституцията, трябва да бъде спазена. Тъй като тук беше поставен въпроса за майчин език, бих искал да кажа, че в нашата Конституция, както беше правилно отразено в доклада, с реверанс към всички, че би трябвало ние да променим нашето законодателство. Аз смея да кажа, че основните закони в държавата и Конституцията е дело на нашия народ и тя не може по никакъв начин да бъде подлагана на критика, още по-малко от наблюдаващи.
Бих искал да кажа, че европейското законодателство и тук имаме представител – нашият колега Четин Казак, добре знае, че във Френската конституция, воденето на предизборна кампания се извършва единствено и само на официалния език. Бих искал също да спомена тук пред вас, че в европейското законодателство на доста други държави, да не изброявам под ред – в 8, основният език е посочен в Конституцията, както и начина, по който може да се извършва предизборната кампания. Тъй като в една държава, каквато е България, многонационална има различни етноси, религии този въпрос седи с една изключителна важност и с известна деликатност, когато говорим точно по тази тема. Затова аз искам да споделя и още някои виждания, относно този доклад.
Представителите от Движение за права и свободи, когато те бяха управляващи, имаха възможност, те направиха промените в законодателството, по което ние проведохме изборите миналата година и по което ще проведем изборите за местна власт тази година, те имаха възможността да променят или по някакъв начин да се опитат именно това, за което в момента пледират към нас, да бъде под някаква форма и начин смекчено. Така че тук специално забележката за майчиния език считам, че в доста европейски страни, преди да бъдат отправени упреци към България, като една млада демокрация, като една страна нов член в Европейския съюз, да бъде отправена такава критика.
Що се отнася до корпоративния вот, мисля, че нашата политическа партия е образец за това, че ние сме изключително дисциплинирани от тази забележка, която беше отправена и политическа партия ГЕРБ винаги е седяла зад строгостта на закона. Нещо повече, ако вие си спомняте предходните избори за 42-то Народно събрание, когато медиите се намесиха изключително грубо и мога да кажа нарушиха всички закони за Изборното законодателство и станаха причина за доста негативни резултати за политическа партия ГЕРБ.
Така че забележката за намесата на медиите и неспазване на Закона за медиите беше просто демонстрирано в най-вулгарния си вид в изборите за 42-то Народно събрание.
Аз смятам, че присъствието на вашата организация по време на провеждането на изборите в България е все още необходимо и считам, че вашето присъствие е изключително важно, за да имаме една преценка независима и авторитетна, каквато е организацията ОССЕ.

Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, д-р Иванов. Г-н Казак пожела реплика на вашето изказване.
Четин Казак:
Благодаря. Само две изречения, г-н Председател.
Искам да ви обърна внимание, че тезата в Конституцията се съдържа изричното изискване и ограничение за използването на друг език, освен официалния в предизборната кампания, е невярно.
В българската Конституция е посочено, че официалният език е българският, но същевременно в чл. 36, ал. 3 е посочено, че „Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.” Тоест, ако законодателят прецени, че в дадена сфера може да се използва и друг, освен официалният език, то той е свободен от Конституцията да го направи. Въпрос на политическа воля и на решение не в Конституцията, а в Изборния кодекс да се въведе това ограничение, което противоречи на европейското законодателство. И ние сме решени да отстояваме тази позиция, включително пред Съда по правата на човека в Страсбург. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Всъщност беше сериозна пространна аргументация. Спорен е въпросът. Не знам доколко е необходимо да дадем възможност всички аргументи да се изложат и в едната и в другата посока.
Г-н Димитров поиска изказване, след това г-н Димитър Лазаров.
Емил Димитров:
Ваше превъзходителство,
Уважаеми дами и господа колеги,
Благодарим на вашата комисия, която е дошла и е дала този доклад. В него виждам два сериозни пропуска и в тази връзка ще задам въпрос.
Ние в България 110912 кв. км. И не знам на колко малцинства и етноси трябва да се разделим, за да покрием вашите стандарти. Във Франция и Германия все още не са покрили стандартите, най-вече за задължителния език и то по време на избори.
Първият пропуск е за подвижната кутия. Като човек, който се е занимавал с избори, даже в известна степен ръководил и подпомагал дейността на районна избирателна комисия, когато имаме затвори на територията на съответната област, там има лица, които са следствени, но нямат влязла в сила присъда, ние създаваме подвижни кутии, които са регламентирани в закона и при заявяване на тези хора, биха могли да упражнят правото си глас и те в 99% от случаите го правят. Същото важи за старчески домове, същото важи и за лица, които са трудно подвижни или са в лечебни заведения или са в невъзможност да упражнят правото на глас в избирателните секции. Така че това е голям пропуск, защото то съществува в закона и се прилага.
Другото е – не чух препоръка за купуването на гласове. Колкото и да ви е странно, това в България все още донякъде има подозрения, че съществува.
По отношение на образованието. В България повече от 70 години основното образование е безплатно. В момента основното образование не само, че е безплатно, то е и задължително. Осигуряват се храна, учебници. Когато учебното заведение е на друга територия и не е в населеното място, се осигурява транспорт, който също е безплатен. В голямата си част, когато родителите са социално слаби, техните помощи, които те получават като социално слаби, са обвързани със задължителното обучение на децата им срещу съответното удостоверение, че децата им посещават учебното заведение, придобиват съответното образование и те стават едни пълноценни и пълноправни граждани на държавата, каквото би трябвало да бъде и каквато е политиката от 70 години насам. Мога да кажа като вметка, че 8-ми клас е задължителният минимален ценз, за да може който и да е българин да кара лека кола. Тоест, ако вие проверите, ще видите, че при раздаването на шофьорски книжки, хората които са защитили и получили няма разделение на етнос. Тези били арменци, другите били гърци, третите – цигани, други – турци, или каквито и да било – жени или мъже. Всеки, който се яви, може да вземе книжка и уверявам ви, законът е на български език, Законът за движение пътищата и Правилникът са на български език, листовките, които са по европейски и международни стандарти са на български език и всички хора, които са покрили норматива за 8-ми клас биха могли да се явят и да получат книжка. И милиони такива български граждани имат книжки, т.е. те са образовани и имат необходимото минимално образование. Това образование им помага да получат, както казах, шофьорски книжки, да се явят на тестове, да поискат да работят на български език, да ползват здравната система, здравно-осигурителната ни система на български език. Когато направят необходимия трудов стаж, могат да получат и пенсия. И изведнъж се казва, че ако те трябва да отидат на избори, те са забравили българския език, с който са получили шофьорските си книжки, който са изучавали задължително, срещу който са получавали помощи, работата, която с извършвали години наред. При положение, че 70 години са обучавани на български език безплатно и задължително и изведнъж те са го забравили и само конкретно за изборите трябва да говорят на някакъв друг език.
Така че, ако ние трябва да променим изборните си книжа на колко вида езици трябва да ги променим. Колко малцинства трябва, за да покрием вашите критерии – един, два, три, десет, двайсет. Клиповете, агитационните материали. Също така какво разделение на малцинства трябва да покрием, според вас, за да се впишем във вашите европейски стандарти, при положение, че редица от водещите европейски страни имат много малцинства, но въпреки това езикът е задължителен. Ние сме твърде малка държава, за да се делим на 10-20-30 или 40 етноса и езика.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Димитров. Г-н Хамид за реплика.
Хамид Хамид:
Скъпи гости, Ваши Превъзходителства,
Уважаеми колеги, искам да уточня нещо. Законът не борави с термина „майчин език”. Винаги навсякъде в Изборния кодекс пише език, различен от български. Нека да не тласкаме темата само по майчиния език. Говорим за език, различен от български и сме свидетели вече през няколко кампании, че политици от Европа говорят свободно на език, различен от българския, по мероприятия, обаче не са глобени. Глоби има само и единствено по отношение на един поздрав на турски език. Тук проблемът е ясно дефиниран и това е отношението към турското малцинство в страната.
Искам да отбележа и още един факт. На територията на България живеят постоянно пребиваващи лица от Европейския съюз, които имат право да се кандидатират за кметове на населени места, какъвто случай имахме в България – английски гражданин, постоянно пребиваващ в Република България беше кандидат за кмет, но той не говори добре български. Как този човек да агитира своите съселяни, като говори на английски. Само че това е забранено от закона. И въобще не става въпрос само и единствено за майчин език. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Хамид. Вие чухте реакциите на колегите. Всъщност аргументацията ви е като за изказване. Ако искате, вземете отделно изказване. Ще дам възможност за дупликата на г-н Димитров.
Освен това, позволявам си следната бележка.
Уважаеми колеги, г-жо Посланик, Вие виждате защо примерно не искаме да възобновяваме дебата по някои от въпросите в Изборния кодекс.
Емил Димитров:
Доколкото знам, този разговор беше проведен в Турция и призоваваше турски граждани, независимо какви паспорти имат, да дойдат в Делиорман, в Лудогорие и изобщо в България и да стоплят нечия душа. Ако аз сега в момента отида и на френски или на английски в Сирия и призова: Моля, елате в Париж, в Елисейските полета. Моля, елате в Берлин под часовника – елате да ми стоплите моята душа, дали няма да го приемат като покана за нещо друго, а не за избори. Мисля, че прекаляваме.
Това, което някой си е позволил да направи в чужбина, не трябва да става масова практика в България. Няма нужда да се делим.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Посланик, заповядайте.
Одри Франсис Гловър:
Аз бих искала само да благодаря на всички вас и специално на Вас, г-н Председател, защото ни поканихте да чуем всички ваши обяснения – вашите обяснения, г-н Председател, и на вашите колеги. Това ни дава много възможности да разберем ние. Очевидно не искаме, като организация, да ви налагаме каквото и да било и изпълнението на каквото и да било от нашите предложения и препоръки. Не искаме да смятаме, че това, което сме казали, трябва на всяка цена да бъде разглеждано като задължение на ОССЕ и е нещо, което трябва да бъде изпълнено.
Аз много добре разбирам различните гледни точки и бих казала, че по отношение на някои от въпросите в нашия доклад, в препоръките и във всичко, което сме предложили, ние сме се опитвали да се съобразяваме с положението, което е във вашата страна. Какъвто въпрос е например купуването на гласове. Но, ако все пак бъдете така добри да разгледате препоръките, които сме направили и съмненията, които сме изказали, ще ви бъдем много благодарни. Просто затова сме тук, за да ви помолим да разгледате нашите забележки и ако смятате, че по какъвто и да било друг начин можем да ви помогнем, ние с много голямо удоволствие ще поемем това задължение. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, Ваше Превъзходителство. Ще си позволя да дам думата и на г-н Димитър Лазаров, защото той настояваше за изказване.
Всъщност поканих колегите да вземат становище, точно за да изразят позиция по отношение на препоръките. Вярно е, че в позиците, които изразяваме, аз пропуснах в самото начало да подчертая това обстоятелство.
Аз например започнах не толкова като председател на тази комисия, а като представител на политическата партия ГЕРБ. Д-р Иванов също говори изцяло политически. Г-н Казак изцяло политически.
Предлагам, като приключи г-н Лазаров, да завършим дебата и то по начина, по който Вие предлагате. Заповядайте, г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Ваше превъзходителство,
Уважаеми гости и колеги, 2010 г. беше кодифицирано законодателство в България, касаещо изборите за първи път. При този Изборен кодекс тогава, около 20 препоръки, които бяха дадени, ние се съобразихме и ги включихме в тогава действащия Изборен кодекс. Няма да ги повтарям – финансиране на партиите, отчетност по изборната кампания, ограничаване размера на финансирането, и още други такива.
Ще бъда съвсем кратък. България не е многонационална държава. По Конституция официалният език е български. Изборните книжа, изборните бюлетини, изборните списъци се пишат на български. Няма да повтарям колегите. Данните на избирателите се пишат на български. Таблата, които оказват различните избиратели, от различните партии, които са регистрирани, се пишат на български език, който е официален език. Образованието до 16 годишна възраст в България е задължително. Мисля, че тук няма спор между никой от колегите.
Съвсем кратко ще вметна, не искам да правя реплика или да злоупотребявам под формата на реплика с изказване, ако се проведе в съседна нам южна държава агитация на турски език, там това е криминализирано и се предвижда наказание лишаване от свобода. Нека да бъдем точни.
Продължавам, що се касае до подвижните избирателни урни, още в кодекса от 2010 г. бяха предвидени такива и всеки български гражданин, който има затруднения може да заяви своевременно и това се практикува и тази подвижна избирателна урна със заповед на кмета се оформят такива една, две, три, в практиката вече това е проиграно, която отива в дома на възрастния човек, който не може да се придвижва или има затруднения и той гласува на място. Да, това е факт.
Що се касае до препоръката за лишените от свобода. Да, но те освен, че изтърпяват влязла в сила присъда лишаване от свобода, те са лишени и от права. Едно от правата е активното и пасивно избирателно право. Но там евентуално би могло нещо да се мисли. Третият вариант е, ние го чуваме доста често като препоръка, доколкото могат да упражняват активното си избирателно право хората, които са лишени, т.е. те имат особен представител, поради различни проблеми – умствени или други и там ние не виждаме как би могъл да се намери вариант тези хора, които не могат свободно да изразяват своята воля поради заболяване, съдът им е назначил особен представител, да упражняват своите избирателни права.
В заключение пак искам да кажа. Препоръките бяха около 20 към 2010 г. 2011 г. и 2012 г. също добавихме изменения в Изборния кодекс.
Разбира се, за нас присъствието на представители при избори е полезно. То е добре и за самите избиратели. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров.
Уважаеми колеги, връщам се към апела на Нейно Превъзходителство. Нека да коментираме отношение към препоръките.
Поставям въпроса можем ли да се обединим около това, че приемане принципно основните препоръки и че изразяваме готовност в една следваща евентуална законодателна процедура да се стремим към максимално отразяване, съобразно тогава политически и законодателен дебат.
Г-н Хамид, ще ви дам думата. Но пак апелирам, не е необходимо да водим дебат за официалния, респективно за майчиния език. Колегите в мисията, в делегацията добре познават законодателството. Анализирали са проблемните въпроси. Няма смисъл да демонстрираме поредния бъдещ евентуален дебат по тази тема. Да, въпросът е сложен. Има множество аргументи. Спорим по конституционна норма. Заповядайте. Молбата ми е това да бъде последното изказване по този въпрос.
Хамид Хамид:
Благодаря ви за великодушието, г-н Председател.
Аз ще бъдат много кратък. Искам само да разсея няколко големи лъжи, които се казаха в тази зала.
Първото е, че този поздрав бил някъде в чужбина, пред някакви други хора, които трябвало да дойдат да гласуват. Тези поздрави бяха на територията на Република България. Актове и наказателни постановления са написани от областните управители на Велико Търново, Пловдив, Кърджали, Шумен и т.н. Има и куриоз. Издадено е наказателно постановление на български гражданин от българския етнос, който не знае нищо освен „селям” на турски – г-н Йордан Цонев. Същият е глобен, че агитира на турски език. Това исках само да ви кажа.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, прекратяваме дебата. Отправям последна покана, ако някой от вас иска да сподели различно становище по това, което ви предложих да обединим мнението ни спрямо доклада, моля да го изрази. Няма противно становище.
Колеги, с гласуване или с консенсус приемаме препоръките в Доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество на Европа, като ориентир, който да бъде съобразен в следващата работа по изборното законодателство, съобразно позициите тогава на политическите партии в законодателния орган.
Благодаря ви за това съгласие.
Г-жо Посланик, уважаеми колеги, благодаря за представянето на доклада, за това че поискахте лично и специално в Комисията по правни въпроси да бъде представен. Ценим отношението. Във всички способи за участие ние ще участваме в диалога с ОССЕ, с Венецианската комисия, с ПАСЕ.
Още един делегат от българската делегация в ОССЕ г-н Димитър Делчев дойде и участва в настоящото заседание.
При всички положения ние разчитаме на вас. И виждате, как макар и ad hoc – инцидентно, се опитахме да ви привлечем като арбитър – поддръжник на всяка една от различните тези.
Ще спорим по въпросите, но по това, по което можем да постигнем съгласие, ще го отразим по адекватен начин.
Използвам случая да похваля колегите, че в рамките на тези 4 или 5 месеца имаме няколко тежки въпроса, по които постигнахме съгласие. Тоест, надяваме се това да бъде вярната, успешната посока на работа, както на комисиите, така и на настоящия парламент. Съответно надеждата е да останат по-малко конфликтни или нерешени въпроси.
Благодаря Ви, Ваше Превъзходителство.
Одри Франсис Гловър:
Благодаря много, г-н Председател. За мен беше чест и удоволствие да присъствам на днешната среща.
Предс. Десислава Атанасова:
Уважаеми колеги, продължаваме по дневния ред. Моля експертите да поканят останалите гости.
По втора точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум IBERDROLA INGENIERIA Y CONSTRUCCION S.A.U и BELGOPROCESS NV, № 502-02-7, внесен от Министерски съвет на 13.03.2015г.
Предс. Данаил Кирилов:
Уважаеми колеги, гости по т. 2 от дневния ред са от Министерството на енергетиката -г-н Димитър Куюмджиев, директор дирекция „Сигурност на енергоснабдяването”, г-жа Катерина Костадинова, началник отдел в дирекция „Сигурност на енергоснабдяването” и г-жа Анелия Терзиева, главен юрисконсулт в дирекция „Правна”.
Колеги, заповядайте, имате думата като вносители да представите проекта.
Димитър Куюмджиев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз бих искал да ви информирам, че нашата делегация е малко по-голяма. Само за днес по изключение имаме мениджър за един ден – г-ца Мариана Георгиева, временно за един министър на енергетиката, г-н Милен Игнатов, временен заместник-министър на енергетиката, г-н Георгиев, мениджър за един ден в министерството.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, госпожице Министър, г-н Заместник министър и г-н Мениджър. Пожелавам да имате успех и колкото и да е трудно да заобичате така работата си, че да я вършите с радост и с удоволствие и в полза на отрасъла, държавата и на всички.
Имате думата, г-н Директор.
Димитър Куюмджиев:
В началото на 2014 г. Министерският съвет е взел решение за подписване на одобрено споразумение за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум IBERDROLA INGENIERIA Y CONSTRUCCION S.A.U и BELGOPROCESS NV, като е задължила тогавашния министър на икономиката и енергетиката да подпише това споразумение. Подписването е станало на 23 май 2014 г.
Въпросното споразумение произтича от друго рамковото споразумение между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, която предоставя своя фонд от субсидии за подпомагане извеждането от експлоатация на първи и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” и преработката на радиоактивните отпадъци в резултат на експлоатацията и затварянето на централата.
Въпросният консорциум е спечелил в резултат на конкурс и е одобрен от Европейската банка за изграждане на инсталация с висок коефициент на редуциране на обема на твърди отпадъци чрез използването на плазмена технология, която разтопява и остъклява въпросните твърди отпадъци и ги редуцира в многократно по-малък обем с цел по-нататъшно съхранение.
В случай на ядрен инцидент по време на изграждането на тези съоръжения и съгласно условието на споразумението трябва да има такова подписано споразумение за обезщетение и то ще се покрива ежегодно в случай на евентуално възникване на събития чрез застраховката „Обща гражданска отговорност” за ядрена вреда, което се сключва и към днешна дата имаме вече такава подписана застраховка.
Представеният проект на решение няма да доведе пряко или косвено до въздействие върху държавния бюджет.
Забавянето, обаче, или невзимането на решение е причина за отказ от неизпълнение на договора, което пък ще даде основание на Консорциума да отправи финансово искане към българската страна, което може да доведе до значително увеличаване стойността на договора.
Затова представям на вашето внимание необходимостта от ратифициране на така подписаното миналата година Споразумение за обезщетяване.
Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Директор.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, позиции.
Реплика: Да гласуваме.
Емил Димитров:
Г-н Председател, визирам един чл. 31, ал. 3 при обсъждане на законопроекти и други актове на заседанията на комисиите се изслушват вносителите. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, на заседанието присъства член на Министерския съвет или заместник министър. Тук имаме двама заместник-министри и главен секретар, макар и временно, но нямаме постоянен. Хайде да е за последно!
Искат да им ратифицираме, искат да им приемаме, вносители са, да се научат като в бюджетната комисия. Ще проваля няколко връщания, няма да го внесем, ще ги махнем, следващия път няма да присъстваме, няма да има кворум и на третия път ще дойде самият министър. Няма нужда да издевателстваме над министрите, но има достатъчно заместник-министри, когато внасят нещо и искат от нас, да бъдат така добри.
Когато Министерският съвет внесе нещо и Премиерът го подпише и после излиза, че тук не идва никой да го носи. Значи премиерът дава, а тях ги няма. Вносителят да бъде така добър по Правилника за устройството и дейността на Народното събрание. Нека да е за последно.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Съобразявам мнението, което изразявате. Подчертавам, не сме водеща комисия. Министърът на енергетиката по мое впечатление, не искам да пренасям впечатления от една в друга комисия, но винаги изключително редовно и най-чинно се явява на всяко заседание на Комисията по енергетиката. Тук приемам и може би по скоро вината е моя, вчера заради 5-те законопроекта късно обявих дневния ред. Предполагам, че снощи до късно са уведомявани отделните вносители.
Аз предлагам следното. Имаме трима ценни млади колеги. Те са бъдещето и дано тяхното бъдеще бъде по-добро и ние каквото можем да помогнем да го направим по-добро. Аз не се чувствам засегнат от това представяне. Приемам вината върху себе си, т.е. отговорността върху себе си, тъй като в последния момент съм уточнил дневния ред за днес.
Повтарям, не сме водеща комисия, не сме енергийна комисия. Самото Споразумение не е огромен по обем договор, бих казал, че е доста лаконично. Освен това, не съдържа кой знае какви правни проблеми.
Приемам бележката. Няма да спорим по този въпрос повече.
Г-н Георгиев, заповядайте.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Първо ще се възползвам от това, че има млади колеги, на които пожелавам един ден да имат високи позиции в администрацията и ще се обърна към тях, че ако това им се случи първо и преди всичко трябва да защитават интересите на държавата.
Това споразумение, което днес гледаме, и подписаното 2001 г. Рамково споразумение, за съжаление, са един изключително лош пример за защита интереса на държавата. Когато е поета една бланкетно задължение за отговорност във всички случаи, без да се търси адекватна отговорност от насрещната страна.
И първият ми въпрос към представителите на Министерството на енергетиката все пак аз не разбрах така, както е по искането и по разпоредбата на рамковото споразумение какво е конкретното искане на IBERDROLA и имаме ли изобщо такова. Защото това рамково споразумение, което аз чета в момента, по-скоро е насочено към това да освободи IBERDROLA от каквато и да е отговорност, ако не дай си Боже се случи ядрен инцидент или друга вреда претърпят трети лица във връзка с функционирането на доставена от тях инсталация, каквато и да е тя.
Така че моля да ми отговорите, за да мога да продължа нататък.
Катерина Костадинова:
Няма конкретно искане, т.е. няма настъпила такава щета и не се очаква. Това е при някаква потенциална, хипотетична авария, която може да стъпи на площадката на АЕЦ „Козлодуй”. Да, действително, споразумението, бланкетното, както казахте, предвижда всеки изпълнител на проект по извеждане да поиска и да му бъде предоставено сключването на такова споразумение за обезщетяване, като условието е, че като настъпи такава авария, исковете от трети страни се покриват за сметка на застраховката „Гражданска отговорност” за ядрена вреда, поддържана от оператора на площадката на цялото ядрено съоръжение, тъй като след изграждането на даден обект, той става собственост на този оператор.
Чавдар Георгиев:
Тогава означава, че ние не сме в хипотезата на Раздел 7.2 обезщетение в полза на доставчиците, където изрично се казва, Република България ще се осигури при поискване на подизпълнителите в какъвто случай се явява IBERDROLA и консорциум в момента. Ако ние нямаме искане да им дадем обезщетение под формата на това споразумение, значи за какво го правим ние самите.
Катерина Костадинова:
Ако се появят такива искове, то българската страна трябва да сметка на тази гражданска отговорност да обезпечи исковете.
Чавдар Георгиев:
Ще попитам с по-прости думи. Имаме ли отправено искане от този подизпълнител да сключим това споразумение или не?
Катерина Костадинова:
Да. Те са поискали официално с писмо сключването на това споразумение и в резултат на това е задействана процедурата по първо решение на Министерския съвет за одобряване, подписване и след това представянето за ратификация. Не е инициатива на българската страна.
Чавдар Георгиев:
Втори въпрос. Кой поема разноските по тази застраховка за щети и вреди в случай на ядрена авария. Това тяхно задължение ли е по договора за изпълнение или ние поемаме.
Катерина Костадинова:
Не. Става дума за застраховката, която поддържа АЕЦ „Козлодуй”, съгласно чл. 132 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия и прието решение през 2002 г., където той е определен за оператор на ядрено съоръжение, който трябва да поддържа такава гражданска отговорност. Той сключва ежегодно договор със застраховател Българският ядрен енергиен пулт, който пък се презастрахова на запад и всъщност разходите са в случай на потенциален иск от трети страни за сметка на тази застраховка, която е ограничена до 96 милиона лева, съгласно закона.
Чавдар Георгиев:
Моето становище по предлаганото споразумение е, че то е крайно неизгодно за Република България и за държавата, поради което аз лично ще се въздържа от неговата подкрепа.
Катерина Костадинова:
Бих искала да добавя само, че то е предвидено вече и одобрено със закон през 2002 г. и доколкото си спомням, съгласно Закона за задълженията и договорите, българската страна, когато е страна по дадена договореност, независимо кой я е сключил и по кое време, трябва да я изпълнява докато тя е в сила.
Нератифицирането на това споразумение ще доведе до много сериозни искове от страна на изпълнителя, които възлизат на няколко хиляди евро на ден. Плюс това неизпълнението на проекта може да застраши финансирането от Европейската комисия за извеждането от експлоатация на блоковете от 1 до 4.
Така че, в какъвто и вид то е прието, ние имаме задължението да го сключим при поискване от изпълнителя. А рисковете от нератифицирането ги споменах вече. Те ще донесат сериозни финансови последици за България реално.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви за разяснението. И аз своя страна, преди да дам думата на г-н Георгиев, бих искала само да припомня, че Законът аз ратифициране на това споразумение е самото споразумение за обезщетяване е подписано на 23 май 2014 г. Тоест, предложението е подписано от министър Стойнев.
Г-н Георгиев, предполагам, че Вие като заместник-министър в ресорното Министерство на околната среда и водите сте съгласували въпросното споразумение. Затова не виждам причина в момента да се притеснявате, но все пак ви дама думата, ако имате нещо да допълните.
Чавдар Георгиев:
Благодаря за думата. Аз само ще кажа следното.
Това, което чувам от експертите от министерството в мен се утвърждава подозрението, че всъщност в някакъв друг документ вие вече сте поели ангажимент и задължение това споразумение да се ратифицира и се опасявате, че ако не го изпълните, ще има насрещни искове от IBERDROLA, което е абсолютно погрешно като водене на преговори и като тактика в подобни международни договори и отношения.
Второто, което мога да кажа, е, че самото рамково споразумение ви дава възможност да искате изменение и прекратяване, включително и на споразумението, което вие не сте използвали като инструмент, за да подобрите съдържанието на това рамково споразумение, което, още веднъж повтарям, е изключително неизгодно за Република България, според мен.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Георгиев, за допълнителните мотиви.
Колеги, 2002 г. не само че е ратифицирано това споразумение, то е прието от 39-то Народно събрание, обнародвано е в Държавен вестник, както и впоследствие, както казах, допълнително през 2014 г. на заседание на 22 януари 2014 г. Министерският съвет в състава на предходното правителство, редовно правителство, е одобрило този протокол. Затова считам, че всички въпроси са били изяснявани тогава в хода на заседанието на Министерския съвет. Това е за г-н Георгиев специално.
Други желаещи за изказване има ли? Заповядайте, г-н Димитров.
Емил Димитров:
Г-жо Председателстващ, това е КТБ2. Аз сключвам договор с дадена компания да ми изгради едни съоръжения. В случай, че тези съоръжения направят ядрена авария и някой предяви искове към мен, гражданската отговорност да ми плати. В случай, че гражданска отговорност няма пари, държава да доплати и ние сега задължаваме държавата. В един момент ще кажем, кой ни накара и кой сега извади тези пари от нашия джоб, за да плати на тази компания. Ние днес с нашето решение. Всички предходни да са потърсили отговорност.
С КТБ как беше? Има фонд за гарантиране, като не му стигат, държавата дава, ама било заемообразно и временно. Аз не съм участвал в КТБ, но от три месеца ме занимават с него. В момента ние решаваме точно същото нещо.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Димитров. Заповядайте.

Алтимир Адамов:
Имам процедурно предложение. Предлагам да прекратим дебата и да минем към гласуване. Това е процедурното ми предложение.
Предс. Десислава Атанасова:
Подлагам на гласуване процедурата, предложена от г-н Адемов за прекратяване на дебата и преминаване към гласуване. Моля, който е „за”, да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Предложението е прието.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за обезщетяване между правителството на Република България и Консорциум IBERDROLA INGENIERIA Y CONSTRUCCION S.A.U и BELGOPROCESS NV, № 502-02-7, внесен от Министерски съвет на 13.03.2015 г.
Моля, който е „за”, да гласува. Седем „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Законопроектът е приет.
Благодаря ви, уважаеми дами и господа и на Вас госпожице Министър и Заместник-министър и г-н Парламентарен секретар за участието в нашата комисия.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, пристъпваме към следващите точки от дневния ред.
Докато изчакваме вносителя, да поставя процедурния въпрос, тъй като са свързани очевидно законопроектите и касаят една система, какви са предпочитанията за начина на представяне на мотивите и обсъждането. Гласуването ще бъде отделно при всички положения.
Не възразявате да се представят наведнъж, да се коментират наведнъж и разделно да ги гласуваме.
Противно мнение, възражение има ли? Няма. Значи така ще процедираме.
По т. 3, 4, 5 и 6.
Първо да ви представя гостите: по т. 3 от Президентството на Република България – генерал Атанас Самандов, секретар по отбрана и сигурност, г-жа Петя Тянкова, секретар по правни въпроси; от Министерски съвет –генерал Аню Ангелов, съветник в политическия кабинет, г-н Георги Кръстев, съветник в политическия кабинет; от Министерството на вътрешните работи – г-н Красимир Ципов, заместник министър;
По т. 4 - от Министерството на отбраната – г-н Илия Налбантов, началник на кабинета на министъра на отбраната, г-н Светослав Даскалов, и.д. директор Служба „Военна информация”, г-н Пламен Даракчиев, парламентарен секретар; от Държавна агенция „Национална сигурност” – г-н Недялко Недялков, заместник-председател на ДАНС, г-жа Таня Каракаш, директор на дирекция „Правна”; от Национална разузнавателна служба по т.4 и т. 5– генерал майор Драгомир Димитров, директор на НРС, г-н Петър Темелков, главен юрисконсулт; от Национална служба за охрана – генерал лейтенант Ангел Антонов, началник на НСО и г-н Петър Владимиров, главен експерт в НСО.
Г-н Цветанов, заповядайте. Докато ви изчаквахме, обсъдихме процедурата за начина на обсъждане на законопроектите. Имаме консенсус по това, че законопроектите ще бъдат представени заедно по отношение на техните мотиви и изказванията ще бъдат по всички законопроекти. Единствено гласуването ще бъде отделно по отношение на всеки един от законопроектите.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за Националната служба за охрана, № 554-01-46, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11.03.2015 г.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за военното разузнаване, № 554-01-47, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11.03.2015 г.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за Държавна агенция „Разузнаване”, № 554-01-48, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11.03.2015 г.
По шеста точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за управление и функциониране системата за защита на националната сигурност, № 554-01-49, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11.03.2015 г.
Г-н Цветанов, имате думата да представите законопроектите.
Цветан Цветанов:
Уважаеми г-н Председател, Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми представители на съответните институции, имащи пряко отношение към обсъждането на темата, свързана със сектора за сигурност.
Разбира се, че това е тема по която мога да заявя категорично, че от 25 години винаги се говори за правна регламентация, изработването и приемането на закони, които пряко касаят дейността на сектор за сигурност, но за голямо съжаление през последните 25 години имаше непостигане на политически консенсус и във всичките тези години категорично искам да заявя, че е имало много опити за приемане на законодателство, но така или иначе не са стигали до приемането им в пленарна зала.
Аз ще се придържам към поредността, която е заложена в дневния ред на Комисията по правни въпроси. Първо ще направя едно общо обобщение за важността на този законодателен пакет, като ще започна със Законопроекта за Националната служба за охрана.
При обсъжданията, които бяха направени на Консултативния съвет по национална сигурност при Президента, м. април 2012 г. беше постигнато принципното съгласие Националната служба за охрана при изработването на законодателния пакет от теми, свързани със сектора за сигурност, тя да остане на пряко подчинение и на пряко ръководство от президента на страната. Разбира се, че нямаше абсолютно никакви различни мнения от това къде да се намира Националната служба за охрана, но логиката е била винаги, че Националната служба за охрана има компетентност да охранява съответните представители на институциите в България. И по този начин, за да се избегнат всякакви внушения, които биха могли да бъдат направени в политически план или съответните други тълкувания за това, че Националната служба за охрана би могла да обслужи политически и изпълнителната власт затова е взето и принципното решение може би в началото на прехода тя да остане към Президента, само че регламентирането на тази дейност с вътрешно-ведомствени нормативни актове. Затова Националната служба за охрана категорично ще остане в Президентската институция. Назначаването и освобождаването на началника и съгласуването с Министерски съвет ще бъде назначаван и освобождаван съответния директор. Изброени са длъжностните лица, които имат право на охрана, както и видовете охрана, които се предоставят на територията на страната и извън нея, а също и в мирно и военно време. Охраняваните лица не могат да откажат охрана и са длъжни да се съобразят с указанията за безопасност, дадени от Националната служба за охрана.
Също така регламентирана е възможността да бъде осъществена охрана и на задграничните представителства. Това е тема, която беше дискутирана точно на Консултативния съвет при Президента през 2012 г. и смятам, че имаше и принципно съгласие в тази посока на всичките парламентарно представени групи, които присъстваха на това обсъждане.
Изрично се посочва, че офицерите и сержантите от Националната служба за охрана нямат полицейски правомощия. Предвижда се в случаи на задържане лицето незабавно да бъде предавано на полицейските органи, като за случая се съставя протокол, а на лицето се извършва медицински преглед.
Употребата на оръжие е допустима само при условията на абсолютна необходимост, като при формулирането на съответните текстове са използвани резултатите в правната теория и практика, постигната при работата на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Смятаме, че с бъдещия Закон за Националната служба за охрана, ако бъде приет, действително ще се запълни един правен вакуум, което смятам, че е абсолютно необходимо 25 години по-късно.
Следващият законопроект – Закон за военното разузнаване. Тук категорично мога да заявя, че със законопроекта се предлага правна регламентация на организацията, дейността, задачите и функционирането на разузнаването във въоръжените сили на Република България, както и на статута на неговите служители. Разбира се, че имаше доста дискусии още 2012 г., когато се разработваха тези законодателни инициативи дали военното и цивилното разузнаване да не бъдат обединени в едно.
Аз мога да кажа, че тогава в качеството си на вицепремиер и министър на вътрешните работи, дори сме имали много професионални разговори с тогавашния министър на отбраната Аню Ангелов и аз първоначално бях на мнението, че трябва да има обединяване на военното и на цивилното разузнаване. Но след като имахме един много конструктивен разговор с експертите от съответните министерства и Министерски съвет, които тогава представляваха Съвета за сигурност, се стигна до извода, че трябва действително да се върви към сегашното запазване на положението да си има военно разузнаване. Защото спецификата и работата на военното разузнаване е доста по-различна от цивилното. А и смятам, че с ангажиментите, които армията е поела към нашите евроатлантически партньори и съответните мисии, които сме имали към настоящия момент извън граница, мога да заявя категорично, че много е висока оценката за работата и дейността на военното разузнаване, като мога да кажа пред вас, че дори сме имали случаи когато сме подпомогнали с информация съответни наши евроатлантически партньори за осуетяването и невъзможност да бъде осъществен терористичен акт към контингенти, които са участвали от други държави от евроатлантическия пакт.
Така че в тази посока имаме категорично мнение и становище от парламентарната група на ГЕРБ и като съвносители са представителите от АБВ в дискусиите, които сме водили досега също стоят зад принципната позиция да има отделен закон за военна информация.
Изрично е посочено, че на структурите на военното разузнаване не се възлагат задачи от вътрешно-политически характер и че те не събират, обработват и анализират информация от вътрешно политически характер, което смятам, че е една допълнителна гаранция за всякакви възможни спекулации, които биха могли да излязат в публичното пространство.
Ръководството на службата се осъществява от директор, който се назначава за срок от пет години с указ на президента по предложение на Министерски съвет.
Сравнително подробно е регламентирана координацията и взаимодействието на военното разузнаване с държавни органи и институции, а също така със структури на НАТО и Европейския съюз. Тя се осъществява от Служба „Военна информация”. На оперативно и тактическо ниво при осъществяване разузнавателната поддръжка на българските военни контингенти взаимодействието се осъществява от Съвместното командване на силите или от командирите на видовете въоръжени сили.
В законопроекта е отделено необходимото внимание на самостоятелното осигуряване на дейността на Служба „Военна информация” с оглед защитата на вътрешната сигурност и на информацията.
Убеден съм, че с приемането на този закон действително ще подобрим естеството на работа на военна информация, на военното разузнаване.
Според мен, изключително важно е да се знае, че с приемането на такъв закон ще даде също своята добавена стойност към последния законопроект, който ще представя пред вас, това е Законът за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
Следващият законопроект, който сме внесли в Деловодството на Народното събрание, който в момента се обсъжда, това е Законът за Държавна агенция „Разузнаване”.
Тук искам категорично да заявя, че Държавната агенция „Разузнаване” реално от консултациите, които бяха проведени април месец 2012 г. се взе принципното политическо решение и се постигна политически консенсус разузнаването да излезе от обсега на президентската институция и да бъде част от изпълнителната власт. Смятам, че това беше действително продукт на много дебати, които бяха водени и имаше принципно съгласие и тук категорично мога да заявя, че Президентът на страната имаше изключително положително отношение към това действително разузнаването да премине към изпълнителната власт.
Държавната агенция „Разузнаване” в системата на изпълнителната власт чрез нейното непосредствено подчинение на Министерския съвет. Изрично е посочено, че на Държавната агенция „Разузнаване” не се поставят задачи от вътрешно-политически характер. Спазен е утвърдилият се в нашата страна принцип, че на председателя на Народното събрание, на президента на републиката и на Министерския съвет се предоставя еднаква по обем и съдържание информация.
В законопроекта е регламентирано правото президентът, съгласувано с министър-председателя да възлага задачи на Агенцията и да се запознава с доклада за дейността й преди внасянето му от Министерски съвет в Народното събрание
Регламентирано е сътрудничеството с разузнавателните органи на други държави и структури в НАТО и Европейския съюз. Изрично е посочено, че агенцията участва в дейността на разузнавателните общности на НАТО и Европейския съюз, което насочва към разбирането на сътрудничеството не като административно подчинение, а като участие в механизъм за обмен на информация и изготвяне на позиции и подпомагане вземането на решения от съответните органи.
Със законопроекта е предложено да се въведе нова фигура за българското разузнаване – инспекторът. Предлага се той да бъде на пряко подчинение на председателя, но да се назначава от министър-председателя и да има възможност да докладва на него в случаи на разпореждане от председателя конкретна проверка да бъде спряна или да не бъде започната.
Разбира се, че това е тема, която може да бъде обсъждана между първо и второ четене, за да се постигне действително пълна оптимизация на евентуална такава фигура, която би могло да бъде въведена. Но аз съм убеден, че това също ще допринесе за възможността да няма злоупотреби и да има една допълнителна гаранция за това, че министър-председателят с назначаването на тази фигура да може действително да има повече контрол, който трябва да бъде осъществяван в разузнаването на страната. Това е тема, която съм убеден, че ще предизвика и съответния дебат в пленарна зала и съм убеден, че между първо и второ четене действително ще можем да направим тези промени, които ще доведат до оптимизирането на приемане на законодателството, свързано с цивилното разузнаване.
Предлаганият законопроект касае дейности от изключителна национална компетентност и не засяга правото на Европейския съюз. Неговото приемане ще бъде в пълно съответствие с практиката на страните- членки на Европейския съюз, и на НАТО като цяло за ясно регламентиране на дейностите и компетенциите на държавните органи в сферата на националната сигурност.
Смятам, че с приемането на това законодателство действително ще запълним големият дефицит, който наблюдаваме в продължение на 25 години.
Г-н Председател, ако ми позволите да представя и т. 6 в съответствие с начина, по който е взето решението, да бъде представен целият пакет от закони, внесени от парламентарната група на ГЕРБ със съвносители представители от АБВ.
Това е Законът за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
Тук искам категорично да заявя, че при обсъжданията, които бяха направени на Консултативния съвет при президента от април месец 2012 г. тогава принципно дебата и законите, които бяха внесени за обсъждане този закон не фигурираше. Но когато беше направен дебатът в залата при президента, тогава всъщност от тогавашната парламента опозиция се роди идеята да се направи един закон, който да даде една гаранция за по-добрата координация и контрол, който трябва да бъде осъществяван в сектора за сигурност.
Тук искам да благодаря на всички парламентарни групи, които бяха в 41-то Народно събрание, за да може в рамките на месец-два да бъде разработен подобен законопроект и по този начин да отговорим на очакванията към тогавашния момент от опозицията в 41-то Народно събрание.
Този закон е продължение на започнатото от 1998 г. с приемането на Националната стратегия за национална сигурност. Знаете, че тогава беше въведен Съветът по сигурността при Министерски съвет. Но това беше частично решение, което не беше правно регламентирано със закон. В тази връзка смятам, че 2011 г., когато беше направена актуализация на Националната стратегия за национална сигурност в 41-то Народно събрание, тогава всъщност се отвори и полето за дискусии за необходимостта от разработването на подобни законопроекти, за които говорих преди малко.
Ключов момент е регламентирането на контрола върху дейността на системата за защита на националната сигурност, като в проекта на закона се предвижда контролът да се осъществява от Народното събрание, Министерския съвет и гражданите.
Нов момент в действащото законодателство е включването на текст, предвиждащ осъществяване на парламентарен контрол върху управлението и разходването на средства от страна на службите, осъществяващи разузнавателна дейност. Тази дейност ще бъде възложена на комисия, определена от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Аз смятам, че това ще бъде още една допълнителна гаранция за недопускане на финансови злоупотреби от съответните представители от тези специални служби. Защото за всички е ясно, че има определени мисии, за които има и определена информация, която трябва да бъде добита или трябва да бъде под една или друга форма реализирана определена оперативна задача, която е свързана с определено финансиране целево и тогава всъщност, когато бъде поставена тази тема и бъде подложена на контрол от парламента, ще бъде действително гаранция, че тези средства ще бъдат само и единствено за интереса на националната сигурност и ще бъдат вложени конкретно за определени цели.
Това, което според мен е изключително важно да се знае, че подготовката на законопроекта е осъществена в рамките на препоръките, дадени от Консултативния съвет от 2012 г. Мога да заявя, че целият законодателен пакет, който в момента представям пред вас, беше приет в 41-то Народно събрание на първо четене. Знаете, че предсрочното прекратяване на мандата на 41-то Народно събрание ни лиши от възможността да бъде приет този цялостен законодателен пакет, който в момента обсъждаме. Сега ние сме взели предвид всичко, което е постъпило между първо и второ четене преди да влезе за второ четене в пленарна зала и намира място във всички тези закони, които в момента представих пред вас.
Регламентирано е и правото на гражданите да осъществяват контрол върху системата за защита на националната сигурност, като това право се обвързва с нормативно установените им права – например, за достъп до информация и други. Предлага се формулировка, която не само дава възможност, но и задължава правителството, да създаде механизъм за провеждане на консултации с организации на гражданите по въпросите на националната сигурност.
В законопроекта се предлага Съветът по сигурността да има само един състав. Председател на съвета е министър-председателят. Предлага се членове на съвета да бъдат някои от министрите, началникът на отбраната, главният секретар на Министерството на вътрешните работи и ръководителите на служби от системата за защита на националната сигурност. Не се предвижда заместник-министри да бъдат членове на съвета. Разбира се, за да има една по-добра координация и с президентската институция, в този съвет се предвижда да участват двама представители на администрацията на президента, които ще бъдат определени с указ на президента. Важното тук е, че когато има важни теми, които са чувствителни за националната сигурност и трябва да се вземат важни управленски решения, президентът си запазва правото да участва пряко в съвета, когато има такава необходимост. Член на съвета може с изрично оправомощаване да възложи на свой заместник да го представлява по време на заседание, като не се предвижда ограничаване на заместника в правото му на гласуване.
Аз смятам, че с всички тези неща, които казах до момента, оценката за въздействие от приемането на такъв законодателен пакет смятам, че за всички е ясно, че ще бъде много положителна. И действително, през последните 25 години демократичен преход крайно време е да бъде уредена законово дейността на всички специални служби, които имат пряко отношение към общата национална сигурност на държавата.
Благодаря, г-н Председател. Ако има някакви допълнителни въпроси, и дебатът, който може да бъде проведен, си запазвам правото да взема отношение отново. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Цветанов.
Продължаваме с другата част от точка пета - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за Държавна агенция за разузнаване, № 454-01-50, внесен от Атанас Петров Атанасов и група народни представители на 20.11.2014 г.
Давам думата на ген. Атанас Атанасов да представи законопроекта.
Ген. Атанас Атанасов:
Благодаря, г-н Председателю.
За коректност, искам в самото начало да кажа, че нашият законопроект, внесен от група народни представители от Реформаторския блок във водещата комисия не беше подкрепен. Независимо от това аз ще изложа моите аргументи пред вас. Смятам, че те са много важни и ще ви моля да вникнете в разликата.
Ние предлагаме да се създаде единна разузнавателна служба. Аргументите са ни много, но на първо място искам да кажа и без това да звучи популистично, България е прекалено малка държава, за да има две разузнавателни служби. Това е относно икономическата страна на въпроса.
От чисто управленска гледна точка функцията по разузнаване на държавата е изключително важна и затова би било много полезно тя да се управлява от едно място. Функционирането на две разузнавателни служби – наистина 25 години няма регламентация в тази насока, хубаво е да се регламентира дейността на службите и ние приветстваме това усилие. Само че с приемането на два закона и узаконяването на две разузнавателни служби в държавата на практика ще бъде правно регламентирано фактическото положение към този момент. А ние искаме реформа, за да може да се постигне много по-висока ефективност на тази дейност.
Не би трябвало тук да ви занимавам с детайли, но ще ви прочета няколко текста от Закона за военното разузнаване, което се предлага от колегите от ГЕРБ, които сочат абсолютно дублиране на дейността на двете служби. (Раздел II, чл. 12.)
„Основни задачи на военното разузнаване на стратегическо ниво са:
1.добиване и анализ на стратегическа разузнавателна информация, необходима за отбраната на страната и защитата на националната сигурност от външни посегателства, рискове и заплахи.”
Същата задача се възлага и в другия законопроект за Държавна агенция „Разузнаване”.
Тоест, ако остане съществуването на две разузнавателни служби дублирането на дейността между тях остава напълно.
Единният разузнавателен орган дава възможност за единно ръководство по отношение на поставянето на задачите, по отношение на тяхното изпълнение и много важно е по отношение на анализа на цялостната информация, която касае евентуалните рискове и заплахи за националната сигурност на страната.
Искам да ви кажа и от опит, че служебният егоизъм, който съществува в сегашните структури е изключително вреден за функционирането на държавата и на практика беше за уплътняване на функциите по разузнаване. Много често именно този служебен егоизъм, информация, която касае дейността на едната или на другата служба се затаява, тя не стига до този, който би следвало да я оценява и това създава опасност в определени случаи да бъде подведено държавното ръководство.
Аз не искам да влизам в детайли за начина, по който се предлага регламентацията на военното разузнаване, но аз не мога да разбера какво представлява то като структура. Защото военното разузнаване се състояло от това, това и това. Но, може би се е разумно да се занимавам сега с критика. По-важно е да акцентирам върху нуждата наистина от съществуването на единна структура. От една страна, ще имаме по-голяма ефективност, а от друга страна, ще имаме по-голяма сигурност по отношение на подаваната разузнавателна информация към нейните ползватели. Това са висшите органи на държавна власт в държавата: президент, министър-председател, Министерски съвет, Народно събрание.
Така нареченият общ законопроект, който ще узакони съществуването и дейността на Съвета по сигурност, е много положително нещо, само че не можем да очакваме Съветът по сигурността при Министерския съвет по начина, по който е предложен този законопроект, да извършва аналитична дейност. Аналитичната дейност на постъпващата информация трябва да се извършва вътре в самата структура. А при съществуването на две отделни независими между себе си служби, създава именно опасността от това да се подава различна информация по отношение на различни рискове. Някой ще каже: Добре би било да има различни източници на информация. Важен е анализът.
Отделно от това един детайл, който е изключително важен. И тук по-голяма част от присъстващите ще ме разберат. Тъй като тази дейност и това е абсолютно правилно, се осъществява основно в секретност, тъй като източниците на информацията са защитени от закона, постъпващата информация също така е защитена от закона като класифицирана такава, имаме проблем с така наречения оперативен отчет. Всяка една от службите има такава своя структура, в която се съхранява информацията за нейните източници, начина на ръководството на тези източници, когато става въпрос за агентурен апарат, регали и т.н. и съответно оперативен отчет и водените оперативни дела по отношение на рискови лица и т.н. Никога досега не се е случвало в историята след 1989 г., преди това са били съвсем други правилата и реалностите, когато службите коректно да отговарят помежду си на запитвания дали едно лице протича по техния оперативен отчет или не. Говоря за службите и за МВР. В МВР е друго. И това именно създава опасност и от дублиране на източници, което е много опасно. Ако имаме единна разузнавателна служба оперативният отчет е един и там не може да се получи дублиране не само на информация, не може да се получи дублиране и на източници и начина, по който те да бъдат ръководени.
Именно за това е нужно създаването на единна разузнавателна служба. И тук ще дам още няколко аргумента.
Първо един аргумент от сега съществуващите органи в България. Независимо от тежките скандали, които преживява Държавната агенция „Национална сигурност” те бяха свързани с чисто политически подбуди, в България беше създаден единен контра разузнавателен орган. Необходимо е огледално да съществува и единен разузнавателен орган.
И един аргумент, външнополитически. Аз знам какво би могло да се противопостави насреща, но за мен е изключително важно. Аз уважавам начина на функциониране на Германската държава към настоящия момент. Германия е модерна държава след войната и има най-модерното разузнаване, бих казал. В Германия има единна разузнавателна служба – ДНД, в която вътре е запазена автономията на военното и цивилното разузнаване, за да могат да се изпълняват различните задачи, но анализът на информацията е в една структура. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Атанасов. С това бяха представени всички законопроекти по точки от 3 до 6. Колеги, имате думата за становища, мнения, въпроси, позиции. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Всички тези законопроекти бяха навреме сложени в сайта и всички бяха запознати. Всеки, който е проявил интерес, би трябвало вече да е запознат с тях. Още повече, ние не сме водеща комисия.
Така че всички, които са се запознали до този момент и са проявили интерес, знаят за какво става въпрос. Другите едва ли в следващия половин час, ако започнем да разискваме, биха се запознали.
Предлагам да прекратим дебата и да преминем към гласуване.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров предлага уникално процедурно решение. Аз съм склонен да проявим една процесуална икономия.
На мен ми е любопитно тичането на лицата по оперативния отчет, но тъй като това е детайл, но не мисля да ви задавам въпроси.
Но действително имаме уникалната възможност и ситуация гости да са ни ръководители на така наречената разузнавателна общност, която макар да не е дефинирана още в законов нормативен акт все пак реално, обективно, на практика участва в работата на комисията.
Абсолютно вярно е, г-н Димитров, че не сме водеща комисия, което също е правилно обосновано и обяснимо. Аз лично чувствам и известен дефицит на знания и компетентност в областта, затова бих се въздържал в тази посока. Но има колеги, които знам, че имат отношение.
Ако няма желание за изказване. Гостите имат покана и имате възможността да изразите становища. Заповядайте.
Петя Тянкова:
Добър ден. Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Благодарим за възможността да изразим отношение по внесените законопроекти. Ние подкрепяме така внесеният пакет законопроекти. Считаме, че е абсолютно наложително тяхното приемане. България по Конституция е правова държава и се управлява според законите на страната. Но тук ние нямаме никакви първични нормативни актове, нямаме цялостна уредба. Считам, че е изключително наложително функциите, структурата, правомощията на тези служби да бъдат уредени със закон за да могат те спокойно да изпълняват своите задължения.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря на колегата Петя Тянкова, правен съветник на президента на републиката. Други колеги? Заповядайте.
Георги Кръстев:
Уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги,
Аз към така подробно изложените мотиви от г-н Цветанов, бих добавил само някои процедурно-експертни, ако мога така да кажа, аспекти.
Без преувеличение на подготовката на проектите през 2012 г. на четирите закона, които тогава бяха внесени в Народното събрание от Министерския съвет, бяха включен целият експертен потенциал. В работната група участваха представители на всички служби, не само които бяха обект на законодателно уреждане, но и всички институции, които имаха отношение към темата: Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и т.н.
Минаха три години. През тези три години бяха направени предложения, бяха направени и много критични бележки. За съжаление критиките са много повече от предложенията. Но така или иначе в рамките на 41-то Народно събрание между първо и второ четене беше сформирана една работна група с участие на експерти тогава от всички парламентарно представени партии и беше свършена една допълнителна експертна работа в рамките на Народното събрание. След това имаше няколко обществени обсъждания, от които също така произтекоха съществени предложения, които подобриха текстовете.
Със сигурност между първо и второ четене и в сегашната процедура ще бъдат направени предложения, които съответстват на днешните реалности.
Законите на експертно равнище, според мен, не могат да бъдат повече подобрявани. Трябва да ги провери практиката. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Кръстев. Казахте днешните събития. Малко провокация да внеса във вашата система. Днес всички експерти бяхте обвинени, че не сте експерти очевидно в областта и че доцентура сте направили със законопроектите.
Георги Кръстев:
Може би някои са направили доцентура, но не са и хората, които работиха на експертно равнище в 2012 г. по проектите. Добре би било на базата на тези проекти всеки, който има силите и времето да развие своя теоретичен потенциал. А практиката ще покаже колко е прав.
А дали сме експерти или не, мисля, че органите по назначаване решават най-добре.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз използвах експерти в позитивното значение на това понятие, а не в негативното. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Благодаря, г-н Председател.
Аз също искам да се присъединя към приветствията, че имаме за първи път възможност да получим регламентация на този толкова важен сектор – сектора на разузнаване и сектора на сигурността, тъй като 25 години работа в липса на нормативна уредба и регламентация е меко казано обидно за една демократична държава.
В същото време ми се ще да обърнем внимание на някои точки, които могат да бъдат притеснителни. Аз се радвам, че акцентирахме върху възможността да се извършва контрол върху службите за разузнаване. Но молбата ми е, може би към вносителите, или към експертите, да се спрат малко повече на това доколко трябва да стига този контрол. Защото, доколкото аз виждам по закон сега, например Държавна агенция за разузнаване е изключена от възможността да се извършва финансов контрол на практика, тъй като в закона пише, че специализираните операции не могат да се контролират финансово.
Същото важи и за инспектора, който се създава. Той по някакъв начин не може да бъде контролиран от самия председател, който той трябва да контролира. Тоест, председателят може да спира определени проверки. Може би този дебат наистина трябва да го проведем, за да видим къде е границата и да я теглим ясно.
Друго нещо, което забелязах и в Национална служба охрана. Там се дава правомощие НСО да проверява обекти, разбира се, свързани с подопечните лица, без да се иска разрешение от съд - нещо, което в съдебната практика и в практиката на полицията е абсолютно задължително. Докъде може да стигне тази проверка? Може би практиката ще покаже дали с това правомощие може да се злоупотребява. Това са само някои притеснения, които за мен е важно да изчистим сега, за да можем да приемем тези наистина толкова важни закони с чисто сърце.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Колеги, няма да ви каня повече към дебат. Г-н Славов, заповядайте.
Петър Славов:
Аз съвсем накратко искам да обърна внимание на нещо. Принципно ние от Реформаторския блок, които сме членове на тази комисия, ще подкрепим така внесения законодателен пакет, но ще го подкрепим с уговорката, че го приемаме като една първа стъпка в посока на това, за което говори генерал Атанасов, т.е. един ден наистина да имаме една обща шапка на разузнаването, в която макар и функционално отделени, функционират заедно военното и цивилното разузнаване с оглед избягване на всички тези проблеми, за които той говори.
Това е принципната позиция, която реформаторите споделяме, но приветстваме тази първа стъпка в тази посока.
Другото нещо, което мен ме притеснява донякъде, е, че се появи в публичното пространство едно съмнение, но аз не чух да беше опровергано досега, че поне части от законопроектите са писани от самите служби, което вероятно е довело до това те да вземат максимум правомощия, за които са се сетили и да ги вкарат в тези законопроекти.
Така че тук имам апел към колегите народни представители наистина да влезем в гражданската си функция и много внимателно да прегледаме тези законопроекти, за да не допуснем наистина някъде превишаване на правомощията, без това да е нужно.
И последното, с което завършвам, като пример го давам. В тази посока на мен например ми направи впечатление, че в Закона за военното разузнаване има един опит за разрешаване на един вътрешно ведомствен проблем. Този проблем стои и ние от Реформаторския блок сме го повдигали, а именно за изпълнението на Закона за достъп до документите на бившата държавна сигурност и за стария архив, който все още се съхранява там. Вкарана е една разпоредба, която на практика изключва действието на така наречения „Закон за досиетата” – Закона за достъп до документите на бившата държавна сигурност, което най-малкото е една лоша юридическа техника и ми се струва…. Аз съм сигурен, че това е целта и на вносителите, ако целта е наистина да се запази сигурността и информацията, събирана през годините от значение за националната сигурност, не е това начинът това нещо да бъде постигнато. Тоест, не е начинът да се отказва контрол, предвиден в действащия нормативен акт върху един стар архив от времето на комунистическата държава, а може да се разграничи това, което на практика е в полезрението на този закон и касае този период, от това, което касае националната сигурност и наистина трябва да бъде съхранено и да бъде защитена тайната.
Така че в този смисъл предполагам, че има и други подобни разпоредби в законопроектите. Мисля си, че между двете четения много можем да свършим като народни представители. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Г-н Лазаров поиска думата, а сега вече не я иска. Аз ще си позволя следното уточнение, доколкото съм вносител, подписал законопроектите. По-скоро бих искал да свидетелствам пред вас, че колегите, които действително писаха законопроектите, ги писаха в продължение на повече от две, да не кажа три години. Писали са ги и пред погледа ми и в партийната централа и на всяко удобно място, но не и в службите. Позволих си малко по-лично отношение и закачка към г-н Кръстев. Г-н Ципов в момента го няма, но беше тук. Г-н Лазаров е тук. Аз съм наблюдавал работата им и няма смисъл да се повтарям, че не идентифицирам тази тема като въпрос, по който мога да бъда много полезен.
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, законопроектите бяха приети на първо четене от народните представители в 41-то Народно събрание, минали на първо четене през съответните комисии при участието тогава в 41-то Народно събрание на парламентарно представените политически партии – Синя коалиция, Коалиция за България, ДПС, Атака и други формирования, които бяха станали независими. Разбира се, че е нормално и така трябва да бъде, законопроектите са писани, като е отчитано мнението и становището на специалистите. Г-н Кръстев каза. Те бяха провели наистина много кръгли маси, в които участваха хора от неправителствени организации, които работят в тази сфера. Нормално е да се отчете мнението и становището на представителите на тези ведомства. Както всеки един законопроект. Ние когато приемаме законопроекти също каним представители на Върховния касационен съд, на Върховна прокуратура. Говоря в правната комисия. Представители на Висшия съдебен съвет. Правят се работни групи, където участват техни представители и така трябва да бъде, за да не правим чисто законопроекти, „писани на коляно”.
Категорично смея да заявя това са законопроекти, които бяха приети на първо четене и те бяха приети, но тогава беше водеща вътрешна комисия. Има доклад за второ четене. Въз основа на него те бяха внесени в 42-то Народно събрание, но за съжаление не беше обърнато достатъчно внимание на необходимостта от законодателно уреждане през последните 25 години и липсата на такова на ниво закон и съответно са внесени в сегашното Народно събрание. Естествено е между първо и второ четене да има допълнителни становища. От 41-то Народно събрание изминаха няколко години. Има събития, които се случиха и в Близкия изток и в Северна Африка, които също задължително трябва да бъдат отчетени. Има представители на други политически партии в парламента и те вече са 8 парламентарно представените, така че уверявам ви нормално е в 43-то Народно събрание между първо и второ четене, като бъдат отчетени всички мнения и бележки да се нанесат съответните корекции.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Лазаров. И в 42-то бяха внесени.
Колеги, закривам дебата при това положение.
Явор Хайтов:
Много лош сигнал е управляващите партии в коалицията да внасят по една и съща материя различни закони, според мен, на първо място.
На следващо място беше добре да поговорите и за финансовата обезпеченост на тези закони, като вносители. Това е моето мнение.
Говорим за Закона за военното разузнаване и нека да го кажем Закона за НРС.
По отношение на Закона за НСО считам, че ще го приемем с консенсус.
Същото важи и за законопроекта за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
Това е моето становище, г-н Председател.
Понеже повечето бягат от темата политическо говорене, слагайки си одеждата на експерти, аз считам, че чисто политически звученето, че партиите от управляващата коалиция внасят два законопроекта по тази изключително важна материя, поне за мен е не добро звучене не само за служителите в тези служби, а и бих казал за някои наши външнополитически партньори и международни организации. Завърших.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Хайтов.
Действително има два законопроекта, но има интервал във времето повече от 5 месеца. Тоест, ситуационно бих казал, че има и две темпорални визии по законодателството. Вярно е, че както генерал Атанасов коментира, има принципно различно структурно предложение.
Да гласуваме, но това не затваря дебата. Първият по време е законопроектът на генерал Атанасов от месец ноември 2014 г. Другите законопроекти са от 11 март 2015 г.
Г-н Атанасов.
Ген. Атанас Атанасов:
Г-н Председателю, извинявайте, ако ви отегчавам накрая на работния ден. Вземам повод от това, което каза г-н Хайтов.
Няма никакъв проблем и те не са два, а са три законопроектите за разузнаването, които са внесени. Няма никакъв проблем да бъдат приети и трите и след това да се търси общо решение. Това е законодателната техника. И аз си мисля, че би могло да се намери такова решение. Въпрос на политическа воля.
Никой не може да ни каже какви са бюджетите на двете разузнавателни служби, но не искам да коментирам повече. Но твърдя, че с този бюджет, който харчат двете разузнавателни служби, ако се създаде единна разузнавателна служба, ефективността ще скочи 2 пъти. Благодаря.
Предс Данаил Кирилов
Генерал Аню Ангелов. Г-н Хайтов винаги успява да се включи като интелектуален провокатор. Той знае какво ще е развитието на процедурата.
Г-н Генерал, заповядайте.
Генерал Аню Ангелов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители, аз нямах намерение да се изказвам. Направих подробно изказване във водещата комисия. Искам само да кажа следното.
Военното разузнаване има точно определен и ясен бюджет в бюджета на Министерството на отбраната. Така че там можете да погледнете и да видите на отделен ред колко е и какво харчи военното разузнаване. И там се правят тримесечни, шестмесечни и годишни отчети.
По отношение на двата законопроекта искам да кажа следното. Просто прави се една грешка, която е важна и даже в изказването на г-н генерал Атанасов тя прозвуча. Става въпрос за обединение на двете служби. Във въоръжените сили няма служба отделна, която да може да се прехвърли като стратегическо звено някъде другаде и останат въоръжените сили без стратегическа информация. Те са три нива на разузнаване: стратегическо, което изпълнява служба „Военна информация”, оперативно - на базата на командването на въоръжените сили и тактическо – в отделните поделения и формирования на българската армия. Така че откъсването на една служба, обединявайки с друга, като тя запазва някаква автономност! Аз не зная кой ще е този министър на отбраната, който наистина би се съгласил с това.
Третото, което искам да кажа и с това ще приключа. По принцип трябва да се знае, че военното разузнаване и в Бундесвера функционира като отделна служба в рамките на БНД.
Ще повторя това, което казах. Трябва да се знае, че в Германия след Втората световна война има голяма ревност по отношение на наименования и използване на институции, които са били по времето на Втората световна война. В този смисъл БНД решава проблема с двуборството между Абвер, Военното разузнаване и службата на Шуленбург, която беше политическо разузнаване и от друга страна, ако не ви е известно, и досега Бундесвера няма генерален щаб. Те имат инспекторат, който наблюдава работата на военните формирования и ръководи.
Така че с един единствен пример, който е уникален, бих казал, за всички европейски държави, военното разузнаване има своето място и аз наистина ви призовавам да приемете този пакет така, както е представен от вносителите. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Генерал. Генерал Атанасов.
Генерал Атанас Атанасов:
Г-н Председател, аз искам да кажа само едно изречение. Понеже генерал Ангелов каза, че нямало такова нещо като служба в Министерството на отбраната. Аз чета чл. 4 от законопроекта.
„Чл. 4. Военното разузнаване се осъществява от:
1. Служба „Военна информация”, наричана по-нататък „Службата”.”
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Закривам дебата, колеги. Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за Националната служба за охрана, № 554-01-46, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11.03.2015 г.
Моля, който е за, да гласува. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Законопроектът се приема.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за военното разузнаване, № 554-01-47, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11.03.2015 г.
Моля, който е „за”, да гласува. Тринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Благодаря ви. Приема се законопроектът.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за Държавна агенция „Разузнаване”, № 554-01-48, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11.03.2015 г.
Моля, който е за, да гласува „за”. Тринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Законопроектът се приема.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за Държавна агенция за разузнаване, № 454-01-50, внесен от Атанас Петров Атанасов и група народни представители на 20.11.2014 г.
Моля, който е за, да гласува. Двама „за”. Против? Един „против”. Моля, който е въздържал се? Дванайсет „въздържали се”. Законопроектът не се приема.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за управление и функциониране системата за защита на националната сигурност, № 554-01-49, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 11.03.2015 г.
Моля, който е „за”, да гласува. Дванайсет „за”.
Моля, който е против, да гласува. Няма против.
Който се въздържа? Шест „въздържали се”.
Законопроектът се приема.
Благодаря ви, колеги. Изчерпахме дневния ред.
Закривам заседанието на комисията.


Председател:
Данаил Кирилов