Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 18

Днес, 08.04.2015 г., сряда, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията –Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна” и и.д. началник на кабинета на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Георги Пеев, генерален директор на Ръководство въздушно движение; от СНЦ Движение за пълна заетост и ценова стабилност – Светозар Съев; от Фондация „Център за европейска интеграция на България и защита правата на човека” – адв. Десислава Филипова и Лора Ненова, сътрудник във фондацията; от Асоциация за балканско сътрудничество – Мария Асими и адв. Веска Волева; от Движение за граждански контрол – Ангел Славчев, Борислав Василев и Стоян Грозданов; от Движение „Защита на гражданите и държавата” – Илия Бачев; от Сдружение „Технически ренесанс” – Георги Найденов; от Гражданско движение „Днес” – Георги Христов.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
След тежкото и дълго пленарно заседание виждам, че има кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Направили сме предложение за дневен ред:
1.Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 402-01-15, внесен от Министерски съвет на 30.12.2014г., законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-9, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 21.01.2015 г. и законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-25, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 06.02.2015 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 502-01-8, внесен от Министерски съвет на 30.01.2015 г.
3. Обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2 , внесен от Омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
Имате думата по дневния ред. Няма становища във връзка с дневния ред. Моля, който е съгласен да приемем дневния ред, да гласува „за”. Тринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред се приема.
По първа точка - Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 402-01-15, внесен от Министерски съвет на 30.12.2014 г., законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-9, внесен от Димитър Кирилов Байрактаров и група народни представители на 21.01.2015 г. и законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-25, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 06.02.2015 г.
Гости по първа точка са представители на граждански организации: г-н Светозар Съев от СНЦ „Движение за пълна заетост и ценова стабилност”, адв. Десислава Филипова от Фондация „Център за европейска интеграция на България и защита правата на човека” и Лора Ненова, сътрудник в същата фондацията, г-жа Мария Асими и адв. Веска Волева от Асоциация за балканско сътрудничество, г-н Ангел Славчев, г-н Борислав Василев и г-н Стоян Грозданов от Движение за граждански контрол, г-н Илия Бачев от Движение „Защита на гражданите и държавата”, г-н Георги Найденов от Сдружение „Технически ренесанс” и г-н Георги Христов от Гражданско движение „Днес”.
Огромно присъствие на гражданските организации. Но имам притеснение, че чисто процедурно не сте се ориентирали във формата на настоящия дебат в смисъл, че днес имаме само представяне на общ законопроект, който е специален момент в законодателната процедура и гласуването е процедурно без дебати, защото това е технически проект. Ако го приеме комисията и в утрешния ден се обяви, че общият проект е приет от Комисията по правни въпроси, оттогава започват да текат сроковете за предложения между първо и второ четене. Това е смисълът на т. 1. Обяснявам го, за да сте в известност. В този вид гледане не се провежда дебат. А ако се провежда, той е чисто технически по начина на конструиране и подредба на разпоредбите в законопроекта.
След това пояснение се обръщам към колегите народни представители за становища по общия проект. Няма становища. Закривам дебата. Моля, който е съгласен да приемем общия законопроект на приетите на първо гласуване три законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, моля да гласува „за”. Петнайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма „въздържали се”. Общият законопроект е приет. В утрешния ден се надявам ръководството на парламента да го обяви в пленарна зала и да започне да тече срока, който ще бъде прекъснат.
Тук ще припомня дебатите от предходното заседание. Бяхме постигнали консенсус, че ще искаме максималния срок за предложения между първо и второ четене.
Колеги, освен максималния срок, бяхме коментирали и работна група. Затова ще ви помоля за вашето съгласие да се формира и работна група в максимално дългия срок, която да обобщи всички предложения във връзка с законопроекта. Имате ли възражения? Няма.
Моля, който е съгласен да има работна група по законопроектите между първо и второ четене, в която да поканим представители на Върховния касационен съд, представители на правната доктрина, референти от дирекция „Референти” на Народното събрание и експерти на комисията, да гласува „за”. Четиринайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Работната група в голяма степен ще подпомогне техническата работа по предложенията и по правните норми.
Общо срокът не може да надхвърля 4 седмици. Към тези четири седмици сложете и прекъсването между двете сесии на Народното събрание, защото тогава срокове не текат. Ако се обяви утре, една седмица е най-малкият срок и плюс три седмици най-дългият срок. Сега няма да обявявам конкретната дата на изтичането на срока, тъй като не е започнал все още да тече.
Пристъпваме към т. 2.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост, № 502-01-8, внесен от Министерски съвет на 30.01.2015 г.
По т. 2 гости от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията са г-жа Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна” и изпълняващ длъжността началник на кабинета на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и г-н Георги Пеев, генерален директор на държавно предприятие „Ръководство въздушно движение”.
Заповядайте да представите законопроекта на Министерски съвет.
Красимира Стоянова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Ще ви представя накратко мотивите, които обосновават внасянето на настоящия закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Разполагате с мотивите и затова ще бъда кратка. След това с колегата ще отговаряме на вашите въпроси.
Ние сме свикнали предимно да разглеждаме държавните предприятия и едноличните търговски дружества като възложители на обществени поръчки и в повечето случаи коментарите са около това. Не бива да забравяме и да подценяваме обстоятелството, че наред с това, че са възложители на обществени поръчки, държавните предприятия и едноличните търговски дружества със 100% държавно участие се явяват в голям брой случаи и изпълнители на обществени поръчки. По наша преценка от гледна точка на практиката, която имаме в Министерството на транспорта, добри изпълнители на обществени поръчки.
За съжаление съществуващите към момента разпоредби в Закона за държавната собственост създават по наша преценка ограничения в това държавните предприятия и едноличните търговски дружества да бъдат изпълнители на обществени поръчки.
В какво конкретно е проблемът? За да бъде максимално добре разбран ще си послужа с пример, като примерът, тъй като сме от Министерството на транспорта, ще бъде свързан с предприятие и дружество от системата на Министерството на транспорта.
Национална компания „Железопътна инфраструктура”, например, която е управител на инфраструктурата в Република България и която е възложител на обществени поръчки възлага обществена поръчка за ремонт и поддържане на железопътната мрежа. Като изпълнител на тази обществена поръчка потенциално може да се яви и държавно предприятие или еднолично търговско дружество, например държавното предприятие „Транспортно строителство и възстановяване”, което се занимава с подобна дейност. В част от случаите, обществената поръчка, която възлага първото държавно предприятие е комплексна. Тоест, второто държавно предприятие, което би се явило изпълнител на поръчката, не би могло да се справи само с всички изисквания. Например, държавното предприятие „Транспортно строителство и възстановяване” е добро в ремонта на железния път, но има други дейности, за които не може да покрие изискванията за участие. В такъв случай обичайна практика е не само в България, а навсякъде по света, компаниите да се обединяват, за да могат да изпълнят една обществена поръчка.
Към настоящия момент законът създава, по наша преценка, ограничения в тази възможност на държавни предприятия и търговски дружества да правят обединения с други лица и съвместно да участват в обществени поръчки. Това лишава от един сериозен ресурс държавните предприятия и търговските дружества, лишава ги от името и от опита им да изпълняват подобни поръчки. Това е така, защото Законът за държавната собственост предвижда, че когато държавно предприятие или еднолично търговско дружество иска да участва като изпълнител в обществена поръчка, но то не отговаря само на условията, които са посочени, партньорът, който би следвало да избере, за да покрият съвместно условията за участие в поръчката, следва да бъде избрано, забележете, също по реда на Закона за обществените поръчки.
Какво се получава? Обявена е процедура за обществена поръчка. Държавно предприятие решава да участва в тази процедура, не отговаря на всички условия, естествено търси партньор, за да могат съвместно да участват в тази поръчка, но същевременно трябва да избере този партньор по реда на Закона за обществените поръчки. Тоест, ще проведе процедурата и докато избере партньор, с който да се явят потенциално за участие в тази процедура, процедурата, в която ще участват и от която биха извлекли ползи отдавна е приключила поради това че е изтекло времето за това.
Налице е и друга хипотеза. Частна компания, която решава да участва в процедура за обществена поръчка не може да се справи сама и кани държавно предприятие или държавно търговско дружество и казва: „Хайде да участваме заедно в тази процедура.” В този случай това, на което отговаря държавното предприятие или дружество, не мога да участва, защото аз трябва да те избера теб като партньор да участваме заедно в резултат на процедура за обществена поръчка.
След малко и колегата от държавно предприятие „Ръководство въздушно движение” – г-н Георги Пеев, който е генерален директор, ще подкрепи с примери, тъй като при тях случаите са доста по-големи. В момента се обявяват големи процедури, които са с международни организации и които могат да бъдат изпълнявани съвместно не само от българското държавно предприятие „Ръководство въздушно движени”, но и от още някое друго. Другото предприятие кани РВД да участва съвместно в поръчката, но отговорът на нашето държавно предприятие е: „Не мога да участвам, защото законът не ни позволява това.”
Това е накратко. Надявам се да бях ясна. Г-н Пеев ще каже някои по-конкретни неща.
Искам да посоча, че това не касае само държавно предприятие „Ръководство въздушно движение”. Това касае всички търговски дружества и държавни предприятия, които са в системата на Министерството на транспорта. При нас те са 26. Предполагам то касае търговски дружества и държавни предприятия в другите министерства.
Законопроектът беше съгласуван без бележки, освен с редакционни промени от колегите от другите министерства. Дори от Министерството на финансите имаше становище да се опитаме да направим тези промени за общинските дружества и предприятия, тъй като аналогичен е режимът и за общинските предприятия и дружества. Но тъй като нашата сфера на правомощия е само по отношение на държавните предприятия, това е промяна, която касае само Закона за държавната собственост. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Стоянова. Казахте, че г-н Пеев, генерален директор на РВД, ще вземе думата. Ако поддържа това разбиране, заповядайте.
Георги Пеев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател,
Дами и господа народни представители,
Ситуацията пред която РВД е изправена е международна и е следната. В нашия сектор Европейската комисия инициира страшно много европейски проекти, свързани с развитие на системите за управление въздушно движение, оптимизиране на нашия сектор и инициирането на тези процедури възлизат в това определени международни организации, на които държавата е член, да обявяват такива обществени поръчки и процедури, като условията ги определят самите организации. Например, „Евроконтрол” е една такава организация, която е обявила разработването на определени услуги и е създала критерии, по които да бъдат съставяни и избирани консорциуми. Ние имаме затруднения за участие в тези консорциуми поради фактите, които г-жа Стоянова изложи пред вас. Канени сме многократно от индустриални партньори и други доставчици на навигационно обслужване, т.е. на РВД от други страни и ние отказваме поради причина, че не можем да влезем в тях в някакво съдружие. Това е изключително важно за бъдещото развитие на предприятието и на страната, защото развитието н сектора и активното участие на нашето предприятие би ни позиционирало доста по-добре в бъдещето и би ни позволило да участваме в организирането и разработването на определени услуги, които в бъдеще ще бъдат ключови за нашия сектор. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Генерален директор. Колеги, имате думата за мнения и становища. Г-н Димитров има желание. Заповядайте.
Емил Димитров:
Г-н Председател, смятате ли че този проект е несъвместим и недопустим за разглеждане в днешното заседание, тъй като е в явно противоречие с чл. 31, ал. 3, изречение второ.
В сайта на правната комисия е внесен от Министерски съвет, има името на министър-председателя г-н Бойко Борисов, респективно неговия подпис. Предполагам, че той вече не е важен, необходим и навременен, тъй като Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията не е решило да спази този член.
Предс. Данаил Кирилов:
Имате предвид чл. 31 от правилника ли, защото не казахте от кое. Чл. 31, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„(3) При обсъждане на законопроекти и други актове на заседанията на комисиите се изслушва вносителят. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, на заседанието се изслушва член на Министерския съвет или заместник-министър.”
Тоест Вашето становище касае ранга – не е представен от министър или заместник-министър, а е представен от директора на Правна дирекция и началник на кабинета и от генерален директор.
Аз изключително много уважавам г-н Димитров, затова изпълнявам. Вие, г-н Димитров, се опитвате да препятствате възможността да изпълним какво?
Емил Димитров:
Аз възпрепятствам нарушаването на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предс. Данаил Кирилов:
Всичко това, г-н Димитров, касае съобразно конкретните възможности и съобразно конкретната материя. Министър Московски във вчерашния ден поради служебна заетост не можа да посети парламента. Иначе всички парламентарни групи щяхме да бъдем запознати и да изслушаме неговото лично представяне по този законопроект. Изпратил е колеги, които са с висш административен или мениджърски ранг, така че аз ще зачета тяхното участие. Взимам бележка, обаче, по стриктното спазване на правилника и лично ще уведомя г-н Московски. Живот и здраве, съобразно развитието на законопроекта, мисля, че ще имате възможност да чуете и личната презентация.
Но тук действително темата и правният проблем касае всички министри, които са принципали на дружества с държавно имущество. Това, че министърът на транспорта се е нагърбил с тази тема не означава, че той има много повече държавни дружества, отколкото примерно има министърът на икономиката или друг някой министър. Просто спешността, доколкото разбирам, произхожда от конкретни процедури, които касаят РВД. Затова и Генералният директор присъства, за да обясни особения статут на държавното предприятие.
Колеги, имате думата. Г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, имам въпрос. Аз се опитвам да си изясня целта на така предлаганите промени. Доколкото разбирам става дума за избор на частен партньор от държавно предприятие, а не на избор на друго държавно предприятие. Ако вярно чета текста?
Предс. Данаил Кирилов:
И двете хипотези касае.
Петър Славов:
Защото изрично е казано „за избор на частен партньор не се прилагат” и т.н. Тоест, влизаме в хипотезата едно предприятие с мажоритарно държавно участие или изцяло държавно да си избере частен партньор по най-вероятно решение на неговия управителен орган, без да спазва Закона за публично-частното партньорство и т.н.
Красимира Стоянова:
Точно така с едно допълнение, като обединението, което те правят, е само изключително и с цел участие в предстояща процедура, на която така създаденото обединение ще участва и ще се яви в края на краищата и потенциален изпълнител, ако спечели процедурата, и срокът на договора, за който ще е обединението, ще бъде до приключване на изпълнението на договор по процедурата, за която обединението е било избрано.
Петър Славов:
Добре. Само че това, което ме смущава, е първо, има хипотези в ЗОП, когато директно може да се възлага на подобни предприятия – държавни предприятия, така нареченото „in house”. Дали не влизаме там с колизии и дали няма да се получи някакво заобикаляне всъщност на смисъла на ЗОП и смисъла на Закона за публично-частното партньорство.
Ако предложението беше да се обединяват държавни предприятия или държавни и общински за целите, които сочите, аз не бих имал резерви. Но казано това обединение между държавно и частно предприятие, без да се спазват всички тези процедури, които са разписани в тези нормативни актове, малко ме смущава. Казвам го откровено.
Красимира Стоянова:
Ще обясня. Да, Законът за обществените поръчки предвижда така нареченото „in house” възлагане. Това, обаче, е в случая, когато държавата възлага на нарочно създадено от нея предприятие или дружество или пък дружество, в което държавата назначава определен брой членове на Управителния съвет. В този случай държавата се явява възложител и изпълнител е нейно дружество или пък предприятие, в което тя има определен брой от членовете на управителните или надзорните органи.
Случаят, за който ние говорим, е малко по-различен. Става дума за случаите, когато държавно предприятие или държавно търговско дружество се явява потенциален изпълнител на обществена поръчка. Тоест, обявена е процедура, независимо от кого. Държавното предприятие решава да участва като изпълнител, за да спечели договора и да работи по тази поръчка. Ако поръчката е голяма и комплексна и държавното предприятие или търговското дружество не може да покрие всички изисквания, защото например са поставени критерии, които са по-високи или експерти, с които то не разполага, тогава то естествено търси някой друг, с когото би могло да се обедини и заедно да участват в тази процедура. В такъв случай те се обединяват, участват в процедурата и могат да я спечелят, но могат и да не я спечелят. А към настоящия момент какво се получава. Към настоящия момент, ако иска да участва като потенциален изпълнител, но не му достига неговия собствен капацитет, възможности, експерти, дори материално-техническа база, съответното държавно предприятие или търговско дружество и на него му е необходим още някой, за да се обединят, на практика то се явява лишено от възможността да участва в процедурата. Защо да оставяме това да е така? Към настоящия момент ние сами правим така, че да си отрязваме нашите държавни дружества и предприятия, за които се грижим и се стараем всичко да е добре, те да бъдат потенциални изпълнители, да добиват опит, знания, ноу-хау за да могат да станат потенциални изпълнители не само в България, но и извън страната. Ние като чели със сегашното законодателно решение, което е в момента, казваме на държавните предприятия ти като не можеш тук да се справиш, няма да участваш. А той казва: Защо да не участвам? Дай ми възможност да добавя още нечий друг опит, та да мога да покрия изискванията и да участвам.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Стоянова, да не повтаряме. Аз ще си позволя с едно изречение да вметна по повод въпроса на колегата Славов.
Няма колизия с in house и няма как там да изпаднем в колизия, защото там се следва процедурата по ЗОП. Тоест, държавното предприятие или държавното дружество, ако отговаря на изискванията по ЗОП, то няма проблем за това. И странното е също така, че там то няма изисквания други и различни, които да прилага към подизпълнителите си или евентуално към партньорите. Там му е достатъчно да отговори на най-общи изисквания.
Не знам доколко е уместно на първо четене да влизаме толкова дълбоко в историята и в детайла, това се случи със Закона за публично-частното партньорство, което имаше някои изненадващи законодателни решения, които бяха нетипични за практиката до този момент. До 2012 г. въобще не е имало изискване към държавните и общински дружества за някаква предварителна преквалификационна процедура, която да е по ЗПЧП или по ЗОП. Защото ЗПЧП амбицията явно тогава е била да бъде кодифициращ закон на всички форми на съвместност между държавно и частно изпълнение, малко попресили. Законът за публично-частното партньорство не може и да се прилага. В голямата му част той не може да се прилага поради липса на подзаконовите нормативни актове. Но, за съжаление, това законодателно препращане си е останало. То е от онази редакция на Закона за публично-частното партньорство и виждате как става двойно законодателство на препращане. Законът за държавната собственост препраща към Закона за публично-частното партньорство и едни други норми, които препращат към Закона за обществените поръчки. Но в крайна сметка не е съгласувано по време. Защото би било логично, ако Законът за публично частното партньорство изисква такъв регламент, да даде по-кратки срокове или такава процедура, която да удовлетвори, да даде възможност да се изпълни – да даде възможност да си направиш процедура за избор на партньор, но без да изпускаш основната, главната процедура, в която си се прицелил.
И тук, според мен, ясното и точното поставяне на въпроса по-скоро помага в нещата, вместо да поставяме държавните или общински дружества, колега Славов, в една „маймунска ситуация” – да се чуди къде да бъде подизпълнител, или къде да се прикрие то самото като подизпълнител. Това лесно също може да се реши пак с подзаконов нормативен акт – това е Наредбата за реда за упражняване правата на държавата в дружествата с държавно участие с капитал, като му се разпише процедура, примерно, принципалът или контролният орган на това дружество да направи една преквалификационна процедура. Но не е за този нормативен акт.
Колегата Делчев.
Димитър Делчев:
Аз искам да задам въпрос. Колко време горе-долу отнема процедурата по Закона за публично-частното партньорство за избор на партньор на държавно предприятие?
Красимира Стоянова:
Ако няма обжалване, тъй като това е процедура, която е по Закона за обществените поръчки, тъй като Законът за публично-частното партньорство препраща към този закон, ако няма обжалване, може би около два месеца. Ако, обаче, има обжалване, което знаете минава през Комисията за защита на конкуренцията, след това Върховен административен съд – времето нараства доста много. Ако е международна процедура, тогава по правилата, които е заложила съответната организация. Там вероятно ще отнеме и повече време. Тоест, времето е изключително дълго.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, г-н Иванов.
Свилен Иванов:
Колеги, тук както схващам, просто даваме възможност на държавните предприятия да правят това, което правят в момента само частните. Парите, които влизат по европейски програми са доста големи, обектите са много големи и в момента масова практика е навсякъде да се правят тези дружества преди участие в процедурите по Закона за обществени поръчки. Въпросът, който се поставя тук, е да могат и държавните предприятия или дружества да се сдружават по този начин за участие. Ясно е, че няма как втората процедура, която трябва да проведе предприятието, да започне преди да бъде обявена самата поръчка, което означава, че сроковете са еднакви и винаги ще закъснее. Няма как по-бързо да я проведе. От тази гледна точка смятам, че това е нещо разумно, тъй като забелязах, че елементът е друг – тук става дума пак за усвояване на евросредства за участие на държавните предприятия и не виждам причина ние да пречим на тези предприятия наистина да усвояват европейски средства. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
По конституционно съобразно е стопански субекти да имат равни възможности. Така че действително няма защо да злепоставяме държавните дружества пред другите участници в състезателни процедури и производства.
Давам думата на г-н Георги Найденов, сдружение „Технически ренесанс”. Ще ви помоля кратко и стегнато, г-н Найденов.
Георги Найденов:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми депутати, по принцип аз желая да изразя становище по отношение на процедурни прийоми. Става въпрос за българските граждани как взимат думата в парламента. Понеже 2013 г. беше обявена за година на гражданите в Европейския съюз и всички вие сте и европейски депутати отделно – европейски граждани. Това първо.
Става въпрос, че договорът за функциониране на Европейския съюз, предишния договор аз европейската общност и да не изреждам всички, които съществуват от 1954 г., са международен специфичен договор, при който държавите-членки са ограничили голяма част от правата си и са ги прехвърлили на Европейската комисия и Европейския съюз.
Бих искал да ви обърна внимание, че в Доклада на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка на правосъдие и вътрешен ред СОМ (2014)36 от 22 януари 2014 г. е изрично посочено, че следва депутатите в Република България да приемат препоръка, която в превод на български, понеже не уважаваме много дипломатичните изрази на Европейската комисия, да ви обърна внимание, че това означава, че българските депутати трябва да приемат Етичен кодекс. Понеже приемането на такива закони в областта на обществените поръчки, както 160 депутати, които имат ВЕИ ще доведе до неефективност на законодателството и намеса на Европейската комисия по определени въпроси.
Само да ви намекна, че всички ключови длъжности, включително на бившата Държавна комисия по енергийно и водно регулиране следва да се избират по регламента на Закона за обществените поръчки, т.е. на състезателен принцип. И общо взето за всички вътрешни търговски правила важи чл. 3, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, който е с директно приложение спрямо националното право, включително и закони, приемани от националното събрание (националния парламент). Става на въпрос, че това доведе примерно не само до лошото прилагане на европейското право в България, където г-н Александър Корнезов (той е син на г-н Любен Корнезов) издаде редица книги за европейското право. Там пише, че българските съдии, по принцип магистратите, лошо прилагат и не прилагат европейското право, което натоварва вас отделно. В смисъл нищо, че са разделени, координация на законодателна, съдебна и изпълнителна власт – няма координация. Те трябва да имат координация, нищо че са независими.
Благодаря за търпението на всички.
Бих искал да спомена нещо по първа точка в т. Разни, за което ви благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Найденов. Аз ще помоля експертните сътрудници на правна комисия да видят от стенограмата сигнатурата на европейския акт, който изчетохте, да издирят този акт, да видим текста и да го имаме предвид оттук нататък в обсъжданията и в предвиждането на законопроекта между първо и второ четене.
Приемам заявката Ви за т. Разни.
Колеги, прекратяваме ли дебата? Заповядайте, г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, чета мотивите на законопроекта и там ясно е казано, че сега държавните предприятия и такива с повече от 50 на сто държавно участие в капитала имат пречки. Бихте ли казали ясно в какво са тези пречки, тъй като не става ясно от вашите мотиви.
Извинявам се, ако е обсъждан въпросът, тъй като закъснях.
Предс. Данаил Кирилов:
Директорът много хубаво обясняваше в неформален порядък проблема. Г-жо Директор, моля да го кажете накратко и максимално директно.
Красимира Стоянова:
Благодаря, г-н Председател.
Г-н Георгиев, ще се опитам накратко да кажа какъв е проблемът. В повечето случаи ние сме свикнали да разглеждаме държавните предприятия и търговските дружества държавните като възложители на обществени поръчки. Те освен възложители, обаче, се явяват и потенциални изпълнители на обществени поръчки. Към настоящия момент има пречка при тяхното участие като изпълнители в обществени поръчки. В какво се изразява това? Ако бъде обявена една обществена поръчка, която е голяма, която е комплексна обществена поръчка и изисква опит и познания не само в една област, т.е. в специфичното област, в която е държавното предприятие или държавното търговско дружество още в няколко области, тогава държавното предприятие или дружество покрива само това, в което то е компетентно. За да може да участва в поръчката нормално е, за да покрие другите изисквания, то да се обедини с още един-двама потенциални участници в обединението, за да могат заедно да се явят и, ако е рекъл Господ, да спечелят обществената поръчка. Към настоящия момент законът, за съжаление, казва, че ако нашето предприятие или дружество иска да участва в тази поръчка и да направи обединение, то трябва да избере другите участници в обединението по реда на Закона за обществените поръчки, което е абсурдно.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев е бил по-голям началник от Вас и той това го знае. Но ме изненада с този въпрос, защото това е четвъртото повтаряне в интерес на истината, но той сега е дошъл и не е чул представянето на проблема.
Мисля да приключваме дебата, колеги? Гласуваме.
Който подкрепя по принцип за първо гласуване законопроекта за допълнение на Закона за държавната собственост, № 502-01-8, внесен от Министерски съвет на 30.01.2015 г., моля да гласува „за”.
Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря на представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Искам да кажа, че се въздържаме не защото имаме възражения по същество, а заради процесуални нарушения.
Взетите решения по т. 2 днес са в нарушение на императивна процесуална норма и са нищожни. Оставаме с огромно уважение към г-н Министър-председателя Бойко Борисов, но не считаме, че следва да носим отговорност за членовете на кабинета му или техните заместници, които са игнорирали волята му. Още веднъж с огромно уважение.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Приемам бележката, понасям и отговорността за укора и обвинението, което отправяте. Заповядайте.
Красимира Стоянова:
Министър Московски в момента представя Стратегията за развитие на железниците и на Холдинг „БДЖ” в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията. Това е причината той да не присъства на днешното заседание.
Предс. Данаил Кирилов:
Преминаваме към т. 3 от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2 , внесен от Омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
Уважаеми колеги, уважаеми г-н Димитров, тук съм още по-виновен по отношение на осигуряване на присъствието. Г-н Константин Пенчев е на лечение в болница. Не може да представи доклада. Ако това отсъствие се явява проблем, кажете. Това е доклад, който е разпределен поне на още 10 комисии. Но, ако смятате, че това е проблем, и направите процедурно предложение, ще го подложа на гласуване. Не правите процедурно предложение. Колеги, нямаме вносител. Имате думата за становище. Искате запознаване с доклада.
Докладът съдържа 16 глави, в които се разглеждат проблемите, с които гражданите са сигнализирали Омбудсмана, неговата дейност във връзка с решаването на проблемите. Включена е статистическа информация за постъпилите индивидуални жалби и сигнали. Анализирано е влиянието на действащата нормативна уредба върху правата на човека. Посочена е дейността във връзка с международното сътрудничество на омбудсмана и са отчетени разходите му за 2014 г.
В Глава пета е обобщена дейността на омбудсмана като национален превантивен механизъм, въведен в съответствие са Факултативния протокол към Конвенцията на организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко нечовешко унизително отнасяне или наказание. През 2014 г. са извършени проверки на 100 обекта, включени в различни структури: Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, държавни психиатрични болници и центрове за психично здраве, домове за медико-социални грижи за деца, центрове за настаняване от семеен тип, защитени жилища, възпитателни училища и интернати и социално-педагогически интернати, домове за деца с увреждания, домове за възрастни с психични разстройства, деменция и умствена изостаналост, места за задържане към Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на правосъдието. 25 от проверките са с предизвестие, а останалите 75 са извършени внезапно. В интернет страницата на омбудсмана е публикуван докладът му като национален превантивен механизъм с подробно отразяване на констатациите, изводите и препоръките към съответните държавни и общински органи.
По защита на основните права и свободи, обобщени в Глава шеста от доклада, през 2014 г. са постъпили 657 жалби и са приключили проверките по 662 жалби. Разгледани са 381 жалби и сигнали относно правото на справедлив съдебен процес, основната част от които са във връзка със забавеното съдопроизводство, с нарушения в изпълнителното производство, неизпълнение на съдебни решения; 61 жалби и сигнали във връзка със засягане на граждански и политически права; множество сигнали по повод прояви на нетолерантност и ползване на езика на омразата.
Глава седма съдържа информация за дейността на омбудсмана по защита на социалните права на гражданите. През 2014 г. са постъпили 589 жалби в тази област, а са приключили проверките по 638 жалби и сигнали. Основната част на жалбите и сигналите съдържат докладвания за засегнати трудови права, право на достъп до заетост, право на осигуряване и обезщетение, прав на пенсия, право на социална подкрепа и помощ за жилище. Отправени са препоръки в съответствие със законовите правомощия на омбудсмана, а в случаите, в които са установени нарушения, но липсва правна възможност за намеса на омбудсмана са дадени съвети на гражданите за начина, по който могат да защитят правата си.
В Глава осма се съдържат данните относно дейността на омбудсмана по защита на правото на собственост и икономическата свобода на гражданите. През 2014 г. са постъпили 757 жалби и сигнали, разгледани са 765 жалби по проблеми относно собствеността и по 291 от тях са установени нарушения. Отправени са 243 препоръки, в 45 случаи е осъществено посредничество, а 214 от жалбите са извън правомощията на омбудсмана. Предоставени са съвети на гражданите относно начина за защита на правата им по 383 случая.
Прекъсвам, за да кажа добре дошъл на г-н Димитър Лазаров. И да обясня, че поради обстоятелството, че Омбудсманът е в болница, и поради това, че колегата Димитров не направи възражения да не гледаме точката, но пък колегите имаха нужда някой да представи доклада и затова накратко представям основните параметри на доклада на обмудсмана.
Глава девета е посветена на защита на правото на достъп до качествено образование. В тази област през 2014 г. са постъпили 129 жалби и сигнали 63 от които са в сферата на предучилищното и училищното образование, 30 в сферата на висшето образование и 36 други. Приключени са проверките по 134 жалби и сигнали. Отправени са 18 препоръки. Представени са 73 становища. Дадени са 19 съвета. По 12 случая е осъществено посредничество, а по 2 от 12 недопустими жалби е отправен съвет.
В Глава десета е обобщена информацията относно дейността на омбудсмана по защита правата на потребителите на обществени услуги. През 2014 г. в Народното събрание е внесен специален доклад от омбудсмана за проблемите при упражняването на правата на потребителите на обществени услуги, констатирани от омбудсмана през 2013 г. и 2014 г. Постъпилите жалби в тази област са 1483 – 30% от всички жалби, и съдържат оплакване основно относно топлоснабдяване, електроснабдяване, финансови услуги, телефонни услуги, В и К услуги, интернет и телевизия, рекламация, сметосъбиране и сметоизвозване и обществен транспорт, застрахователни услуги, газоснабдяване и пощенски услуги.
През 2014 г. са приключили проверките по 1479 жалби по 10% от които са установени нарушения, а 30% са извън правомощията на омбудсмана.
Глава единадесета съдържа информация относно дейността на омбудсмана във връзка със защита на правото на гражданите на добро управление и добра администрация. През 2014 г. са приключили проверките по 338 жалби в 155 от които се съдържат оплаквания срещу органи на държавната власт, а в 167 – срещу органи на местната власт. По 79 от проверките е установено нарушение, а 42 от жалбите са извън правомощията на омбудсмана.
В Глава дванадесета е представена обща информация за дейността на омбудсмана, включително за срещи с обществено съдействие и защита на 17818 граждани, постъпили са 5010 оплаквания, приключени са проверките по 5114 жалби и сигнали, по 17% от които са установени нарушения. В 1480 случая е констатирана липса на законово основание за разглеждане.
В Глава тринадесета е анализирана действащата нормативна уредба и са посочени изводите на омбудсмана относно влиянието й върху правата на човека.
Глава четиринадесета съдържа информация относно международното сътрудничество и стандартите в областта на правата на човека.
В Глава петнадесета е отразена дейността на омбудсмана по популяризиране на правата на човека като превенция срещу нарушаването им.
Глава шестнадесета съдържа отчет за разходите на Омбудсмана на Република България за 2014 г.
В съответните глави са посочени конкретни примери за проблемите, за решаването на които гражданите са сигнализирали омбудсмана. Приложени са писма на граждани, изразяващи благодарност за реакцията на омбудсмана по повод техните сигнали и жалби.
Докладът завършва с резюме, в което е изведена основната информация по отделните глави.
Всъщност прочетох ви 2/3 от проекта за нашия доклад, ако приемем доклада. Това всъщност е неподписаният проект на доклад, който, ако го гласуваме, ще дадем като становище.
Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Аз Ви благодаря, че изчетохте резюмето. Според мен, беше важно, ако ще гласуваме да знаем какво гласуваме, тъй като докладът е дълъг и нямахме възможност да се запознаем с него.
Аз нямам против и днес да отхвърлим тази точка, но ви предлагам да поканите Омбудсмана да ни каже някакви основни негови констатации и да можем да му зададем въпроси, тъй като аз имам конкретни въпроси в областта на проверката на затворите и т.н.
Правя предложение да поканите Омбудсмана на някое от следващите заседания на изслушване. Не е задължително да е по доклада.
Предс. Данаил Кирилов:
Точно това питах, защото няма смисъл да бавим другите комисии.
Димитър Делчев:
Аз с това започнах. Казах, че нямам против да гласуваме доклада.
Предс. Данаил Кирилов:
Освен това, бъдещо неясно събитие кога Омбудсманът ще излезе от болница. Но приемам идеята да го подложим на гласуване и в подходящ момент да поканим Омбудсмана.
Димитър Делчев:
Да, това е предложението, което правя. Да подложим на гласуване доклада и да поканим Омбудсмана. Дай Боже бързо да оздравее и когато оздравее, тогава да го поканим.
Предс. Данаил Кирилов:
Има ли различни виждания? Няма.
При това положение подлагам на гласуване Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2 , внесен от Омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
Моля, който е „за”, да гласува. Тринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Оказва се, че има проект за решение. Отменям гласуването и ви чета проекта за решение:
В проекта за решение са посочени правните основания. Реши:
Приема Доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г.
Моля, който е да приемем доклада и проекта за решение, да гласува „за”. Тринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Моля експертите да поканим Омбудсмана след излизане от болница да гостува на Комисията по правни въпроси.
По четвърта точка – Разни.
По т. Разни г-н Георги Найденов трикратно обяви желанието си да вземе становище. Аз ценя това, че присъства на заседанието на комисията без атрактивната каубойска шапка. Имате думата, г-н Найденов.
Георги Найденов: Сдружение „Технически ренесанс”.
Благодаря Ви, г-н Председател.
Бих искал да обърна внимание за директното прилагане на решенията на съда на Европейския съюз, който по Дело 6/60 с решение от 16.12.1960 г. е въвел задължително, както посочва и в своя докторат Атанас Семов, синът на Марко Семов, че фактически решенията на съда в Европейския съюз са задължителни за всички държави-членки – и за администрацията, и за парламентите им. Става на въпрос по това дело, което казах, е задължително обезщетението от нарушение на европейското право в областта на императивните норми за конкуренция, първо, и защита на потребителите. Там спор няма. В тази връзка бих желал да ви обърна внимание, че заповедното производство, така осъществено, представлява грубо нарушение, ограничаване на конкуренцията, поради което държавата-членка, примерно Германия, тяхната комисия, аналог на Комисията за защита на конкуренцията – Bundeskartellamt, наложи наказание на 17 дружества 2008 г. и връщаха пари не по съдебен път на потребителите. Тоест, осъществяването на чл. 6, ал. 4 от Административно-процесуалния кодекс накратко казано по най-икономичния начин за обществото. А не всички да се юрнат и да заведат искове, след като падне чл. 417 от ГПК, който е нищожен спрямо европейското право и вторичното. Нито един от съдилищата, ако посочите, има такива моменти - нарушение на Регламент (ЕО) № 1 от 2003 г. за конкуренция (говоря, че главният прокурор трябва да се намеси активно в тази връзка). С г-н Ангел Савчев имахме разискване на тази тема и за ЧСИ. Частните съдебни изпълнители са събрали неправомерно в голямата си част 18 млрд. лв., което е непозволена държавна помощ и следва да се връща. Да не влизам в детайли. В нормалните държави размерът на обезщетението стига до 300%. Така че, надявам се, на вашата добра подготовка като юрист и вашето добро етично отношение към гражданите в Република България, които би следвало да взимат думата преди депутатите, защото плащат заплатите на депутатите. Отделно това са вече смесени парите – всички пари са европейски. Няма какво да се делим от Европейския съюз и да се държим като неграждани на Европейския съюз. Тоест, ние сме това, което не сме - един хуморист беше казал така.
В тази връзка бих желал да предприемете, както афиширахте, че ГЕРБ се е заел с тази сложна задача за реформи, но реални реформи, а не преструвки, както се казваше във виц. „Престрелка в Нагорни Карабах, перестройка в СССР, в България преструвка.”
Та с деликатни реформи няма да стане. Определено ще трябва да се реже до кокал.
Във Франция четири души имат имунитет, включително омбудсмана. Всички други са под ножа. Само да ви обърна внимание, г-н Константин Пенчев – там вали от монополисти, това е първично европейско законодателство, услугите от общ интерес – чл. 36 е с директно приложение. Никакви съдилища няма, никакви прокурори. Г-н Цацаров не знае къде е, какво става! Поне 10 e-mail съм му изпратил.
В тази връзка с моите френски съдружници, започнах работа при тях, нашият елит е с подкрепа от тях – всички президенти са минали на № 24, Rue de La Chappell, 18 квартал, в Париж. Така че сте добре дошли, ако искате да ви помогнем за реформите.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-н Найденов за това изложение. Не сме в дебат по ГПК. Нито на първото четене - обсъждане на принципите, още не сме стигнали до второто четене, където трябва да коментираме конкретни редакции.
Така че, за да са спокойни гражданите, че ще имат възможност - ще имат трибуна в парламента, затова давам думата. Но пак казвам, извън процедурата сме. Тези аргументи, ако искате като източници, посочете ги писмено на колегите. Те много грижливо ще съберат цялата информация. При второто четене участвайте, както прецените.
Заповядайте, но ви моля кратко. Не сме в ГПК.
Мария Асими:
Г-н Председател, благодаря много, че ни разяснихте в началото и че ни давате думата и ни уважавате наистина.
Имаме едно предложение. Казахте, че ще бъде сформирана работна група. Нека да има и гражданска инициатива. Имаме юристи – г-жа Десислава Филипова е юрист, имаме и други наши юристи, които да влязат в тази работна група. Предложенията ще се направят сумарно. Официално ще ги внесем писмено. Чл. 417 е болна тема за обществото. Ще направите компромиса, така ли?
Предс. Данаил Кирилов:
Аз обсъждам с колегите каква точно е била практиката на комисиите досега. Нека вашият юрист да остави координати. От работната група ще я канят да участва. По статута не мога да кажа. При всички положения ще се цени мнението и позицията.
Мария Асими:
За което предварително ви благодарим.
На всички депутати весели празници и научете се да бъдете учтиви с нас, за да ви уважаваме. Всичко добро и много здраве!
Предс. Данаил Кирилов:
Живот и здраве. Светли да са празниците. Закривам заседанието.
Георги Найденов:
Момент, г-н Председател. Да обърнете внимание на вашите колеги, че на мен квесторите на 8 март 2013 г. ми направиха забележка за шапката, но един от най-добрите френски готвачи ходи с шапка дори и в леглото си. На същата дата се качих горе, свалих си шапката и гледам какво? Коментираме го с френските съдружници. Имаше доста депутати със задните си части към председателката на парламента и само двама души се сетиха да уважат 8 март и да честитят на жените. Затова падат правителства, г-н Председател, разбирате ли? Говорим за естетика и етика.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Закривам заседанието.

Председател:
Данаил Кирилов