Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 19

Днес, 22.04.2015 г., сряда, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Петко Петков, заместник-министър; от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – Пламен Георгиев, председател, Иво Иванов, заместник-председател, Антоанета Цонкова и Стоянка Николакова, членове на комисията, Трифон Трифонов, началник отдел „Методология” и Боряна Йотова, ръководител звено „Връзки с обществеността”; от Движение „Защита на гражданите и държавата” – Илия Бачев и Марина Бучакова; от СНЦ - Движение за пълна заетост и ценова стабилност – Светозар Съев, и народния представител Валери Симеонов, вносител на законопроекти.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имате предложението за дневен ред:
1. Обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2014 г., № 520-00-18, внесен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на 31.03.2015 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 502-01-27, внесен от Министерски съвет на 07.04.2015 г. и № 554-01-75, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 08.04.2015 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за допълнение на Закона за политическите партии, № 554-01-32, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 13.02.2015 г.
Имате думата по дневния ред. Преди това моля за извинение за закъснението. То беше по причина на служебен ангажимент – една делегация, която трябваше да посрещнем.
Заповядайте, колега.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, предлагам т. 3 от така предложения дневен ред - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за допълнение на Закона за политическите партии, да стане т. 1, от една страна, с оглед на факта, че в работната програма, която гласувахме днес този законопроект е т. 1 за утрешното пленарно заседание, от друга страна, касае се само за две разпоредби и точката ще мине бързо. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Митев. Имате ли възражения, колеги? Г-н Попов.
Филип Попов:
Възражения нямам. Предлагам като т. 4 да включим т. Разни, в която предлагам да разгледаме положението във връзка със Закона за адвокатурата, тъй като има доста напрежение покрай него – юристи, адвокати и по-специално да инициираме една среща с Висшия адвокатски съвет, за да се види накъде отива този закон в крайна сметка. Правя това предложение, ако комисията прецени. Днес в т. Разни да вземем решение кога да направим тази среща.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Г-н Председател, в подкрепа на предложението на колегата Попов. Действително множество са коментарите. Не можем да се правим, че не ги забелязваме, не ги отбелязваме по повод на Закона за адвокатурата. Мисля, че днес няма как да се състои такава среща, но би следвало да не крием главите си в пясъка и да направим така, че да не сме само обект на атаки, коментари от страна на професионалните общности, а по-скоро да вземем инициативата, да се ориентираме в тази материя. Включително по въпроса адвокатите, които са народни представители, дали са в състояние на конфликт на интереси, преодоляват ли този конфликт, ако го има, само с изявлението, че принадлежат към дадена професионална гилдия. Всъщност накъде вървим в отношенията си с представителите на централните ръководства, както на нотариусите, така и на адвокати. Струва ми се, че дължим тази яснота преди законът евентуално да претендира да влезе в зала. Ние като юристи трябва да сме наясно какво правим.
Предполагам това е смисълът на предложението на г-н Попов и аз го поддържам горещо, включително и в личен план, за да намеря някакъв комфорт и отговори в разговори с колеги, които задават тези въпроси.
Димитър Лазаров:
Аз подкрепям идеята да намерим отговори на тези въпроси, които бяха поставени и евентуално за някаква среща. Но все пак сме правна комисия. Дневният ред може да бъде определен за всяко следващо заседание и извънредно такова от председателя на комисията или по искане на определен брой членове. Някак си ми се струва странно да гласуваме т. Разни, в която точка Разни да определим дата да направим среща. Не звучи юридически издържано. Иначе съм напълно съгласен с предложенията да седнем да уточним, да поговорим и да бъде организирана такава среща по съответния ред от правилника и на комисията и на Народното събрание.
Филип Попов:
Ние по технологията не спорим. Просто искаме такава среща все пак да се състои. А как да го направим наистина е въпрос на технология.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Уважаеми г-н Председателю, ние вече имахме такава среща и то поредица – поименно идваха по парламентарните групи, миналата седмица преди почивката идваха представители от Нотариалната камара, от банкови асоциации, индустриален капитал, от Върховна касационна прокуратура, юрисконсулти, КНСБ, Подкрепа, Министерство на финансите и още редица други, не мога да ги изброя всички. Едни ли ще каним само или всичките? Защото, ако ги каним един по един, можем да приключим към Нова година. Ако каним всичките, за да се разберат, а те очевидно не могат да се разберат до този момент, какво правим?
Предс. Данаил Кирилов:
Темата е интересна, но се опасявам, че минахме по същество. Предлагам ви, без значение дали ще го обозначим като отделна точка, но ако искате нека да го обособим като отделна точка, защото това си е организационен въпрос, да го обсъдим. Не възразявам срещу това. Напротив, подкрепям изцяло необходимостта да се обсъди този въпрос. Още повече, че действително и от всички професионални съсловни организации, и от Висшия адвокатски съвет има такова настояване, като Висшият адвокатски съвет много държи да се срещне с всички юристи в парламента, без оглед на това дали са адвокати или не са адвокати.
Предлагам ви при това положения следния дневен ред:
1.Обсъждане за второ гласуване на законопроект за допълнение на Закона за политическите партии, № 554-01-32, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 13.02.2015 г.
2. Обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2014 г., № 520-00-18, внесен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на 31.03.2015 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 502-01-27, внесен от Министерски съвет на 07.04.2015 г. и № 554-01-75, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 08.04.2015 г.
4. Обсъждане на организационния въпрос за провеждане на среща във връзка със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува „за”. Шестнайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред се приема.
Г-н Заместник-министър, моля за извинение за това, че пренаредихме дневният ред и се налага да останете по-дълго.
По първа точка - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за допълнение на Закона за политическите партии, № 554-01-32, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 13.02.2015 г.
Колеги, разполагате с доклада за второ гласуване.
„Закон за допълнение на Закона за политическите партии”
Предложението е комисията да подкрепи текста на вносителя за наименованието на закона. Имате ли други предложения, колеги? Няма. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване наименованието на закона. Който е съгласен, моля да гласува „за”. Шестнайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 1. Предложение на н.пр. Валери Симеонов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от н.пр. Петър Славов. Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
„§ 1. В чл. 14 се създава ал. 3.
(3) Не се допуска повтаряне на наименованието или абревиатурата на коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия за участие в последните избори за народни представители, или на наименованието на съществуваща парламентарна група, както и прибавянето към тях на думи, букви, цифри, числа или други знаци. Тази забрана не се прилага при наличие на съгласие в писмена форма с нотариална заверка на подписите на лицата, представляващи коалицията или на ръководството на парламентарната група.”
Колеги, имате думата. Няма изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложената редакция на § 1. Който е „за”, моля да гласува. Петнайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Редакцията на § 1 се приема.
Предложение от н.пр. Валери Симеонов и група народни представители да се създаде нов параграф 2 „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде наименование „Преходна разпоредба” с § 2.
„Преходна разпоредба”
„§ 2. Разпоредбата на чл. 14, ал. 3 се прилага и за започналите до влизането в сила на този закон производства по регистрация на политически партии.”
Имате думата, колеги. Няма изказвания. Закривам дебата.
Моля, който е да се създаде „Преходна разпоредба” с § 2 със съдържанието, което ви прочетох, моля да гласува „за”. Петнайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Колеги, преди да обявя, че сме приели допълнението на закона, бих искал да уточня и оттук нататък да имаме тази практика, в предходни случаи се налагаше заради един съюз или за дребна граматическа поправка от трибуната на пленарна зала да гласуваме редакционни изменения. Моля да гласувате възможност, когато не се изменя съдържанието, а се касае за редакция, да има възможност технически това да се отразява в окончателния доклад, който е за второ четене в пленарна зала. Моля да ми окажете това доверие, като разбира се, ще го проверявате редовно.
Благодаря. Приет е законопроектът за допълнение на Закона за политическите партии на второ четене.
Благодаря на г-н Симеонов.
Пристъпваме към сегашната т. 2, която е предишна първа.
По втора точка - Обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2014 г., № 520-00-18, внесен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на 31.03.2015 г.
Гост от Министерството на правосъдието е заместник-министър г-н Петко Петков.
Да представи доклада има думата г-н Пламен Георгиев, председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Заповядайте, г-н Председател.
Пламен Георгиев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Искам първо да представя хората, които присъстват тук с мен за представянето на доклада на комисията. В ляво до мен е г-н Иво Иванов, заместник председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. До него е г-жа Николакова, която е член на комисията и до нея е г-жа Цонкова, също член на комисията.
Настоящият доклад е създаден в изпълнение на задължението на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество ежегодно да изготвя до края на м. март на следващата година доклад за предходната година, който се изпраща до Народното събрание, Президента на Републиката и Министерския съвет.
Искам да кажа, че за мен е голямо улеснение да представя този доклад, защото мисля, че цифрите и резултатите, които е постигнала комисията вече за втора поредна година са много добри.
За цялото съществуване на комисията от 2009 г., когато фактически имаме отнемане на имущество, до настоящия момент комисията е отнела малко повече от 55 млн. лв. Комисията започва своята дейност от 2006 г., но реално първите отнемания, поради това че имаме триинстанционни присъди, влизат в 2009 г. Само за последните две години и миналата година, която е предмет на настоящия доклад, са отнети повече от 13 млн. лв. Тоест, за двете последни години само комисията е отнела общо 26 млн. лв. – близо половината от резултата, който комисията е постигнала по време на цялото си съществуване. За това казвам, че резултатите са много добри, защото си даваме сметка, че става дума за 13 млн. лв. реално имущество. Това са хотели, апартаменти, коли на лица, които са извършили престъпление. Казвам „извършили престъпление”, защото ние работим по два закона – по новия закон, който вече не изисква влязла в сила присъда за извършено престъпление и по предишния закон, по който се изискваше да има влязла в сила присъда за извършено престъпление. Предвид това, че новият закон работи сравнително отскоро – малко повече от две години, все още нямаме приключила триинстанционна съдебна процедура и поради това нямаме влезли в сила решения по новия закон окончателно. Разбира се, има много такива внесени в съда, но все още не се е развила съдебната процедура по тях, така че тези 13 млн. лв., които сме отнели миналата година, са по производства, които са се развили по отменения закон.
И независимо, че цифрите са доста добри на фона на постоянно намаляващия бюджет на комисията, който за миналата година вече е свит до 5 млн. лв. и очевидно ефективността от дейността на комисията при 5 млн. лв. бюджет 13 млн. лв. отнето имущество аз винаги апелирам към това да не гледаме само реалната стойност на отнетото имущество, защото комисията е много по-важен орган от гледна точка на превенцията, която осъществява. Този орган трябва да го има. Защото благодарение на дейността на този орган хората знаят, че, ако не декларират реално доходите, които получават, в един ден те ще могат да бъдат „клиенти” на комисията и комисията може да отнеме тяхното имущество. Така че макар и да няма пряка връзка между нашата дейност и декларирането пред органите на НАП на доходи на лицата, аз мисля, че от тази гледна точка превантивната роля на комисията е много силна, защото има още един орган, освен прокуратурата, който действително заплашва всяко едно лице, което недекларира реално доходите, които получава, за него да има неблагоприятни последици.
Утвърденият числен състав на комисията през 2014 г. е 310 щатни бройки. За съжаление, бюджетът не позволява тези бройки да бъдат заети. А реално погледнато, предвид натовареността в момента работим по два закона, възложени са ни много допълнителни функции с новия закон, тази цифра е може би недостатъчна, но въпреки всичко реално заетите са 183 служители на комисията. За съжаление, това е малка цифра на фона на работата, която имаме. Бюджетът не стига и за тези хора, така че предстои и тяхното намаление. Но въпреки всичко с този капацитет, с който разполагаме, ние мисля че постигнахме значителни резултати. Миналогодишният бюджет беше 5 400 000 лв., а тази година е намален на 5 100 000 лв. В доклада има едни графики, които показват постоянното намаляване на бюджета, но има и друга графика, която е за постоянно подобряващите се резултати на комисията. Както казах, малко повече от 13 млн. лв. сме отнели миналата година. Това са влезли в сила присъди.
Образуваните производства за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, по отменения закон (ще трябва да представя веднъж по отменения и веднъж по действащия закон, защото ние работим по два закона) през 2014 г. са 15 решения за образуване на производства, като те са разделени по териториални дирекции: 8 производства по отменения закон от Териториална дирекция-София, 5 от Териториална дирекция-Пловдив, 1 от Териториална дирекция-Варна и 1 Териториална дирекция-Бургас. Внесените мотивирани искания за налагане на обезпечителни мерки, след като образуваме производство ние правим нашата проверка и когато установим несъответствие при лицето, т.е. доходите не съответстват на направените разходи тогава внасяме в съда искане за налагане на обезпечителни мерки. По отменения закон сме взели 19 решения за налагане на обезпечителни мерки спрямо лицата, отново по дирекции. Тази бройка е по-голяма, защото това са и производства, които са довършвани от предходната година. Защото нашата проверка се извършва в рамките на една година. Териториална дирекция-София имаме 12 решения за налагане на обезпечителни мерки, Варна – 1 решение, Бургас – 1 решение, и Териториална дирекция-Пловдив – 5 решения. Внесли сме в съда 20 решения по отменения Закон за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност. Образувани са и 20 граждански дела, като стойността на имуществото, което сме претендирали по отменения закон е малко повече от 10 млн.лв. Разпределено по дирекции най-голям дял има Териториална дирекция-Бургас, в която сме внесли искове за отнемане на стойност повече от 4 млн. лв.; 2 800 000 лв. – София; малко повече от 1 000 000 лв. Варна; повече от 1.5 млн. лв. Търново и 230 хил. лв. на Териториална дирекция-Пловдив. През 2014 г. са влезли в сила 28 съдебни решения за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност на обща стойност 13 006 194.07 лв. Всъщност затова казвам, че малко повече от 13 млн. лв. е стойността, която комисията е отнела.
Както казах, през 2013 г. също бяхме отнели малко повече от 13 млн. лв. През 2011 г. и 2012 г. съответно комисията е отнела 9 млн. лв. и 12 млн. лв.
Искам да обърна внимание и върху това, че тези 13 млн. лв., които комисията е отнела миналата година станаха в периода, когато чакахме произнасяне от върховните съдии по едно тълкувателно решение, което беше по искане на омбудсмана. По това тълкувателно решение до 30 юни се очакваше произнасяне на съда. През целия този период, т.е. 6 месеца, всички наши дела бяха спрени. Нямахме нито едно произнасяне от съда. След това още два месеца – юли и август, съдебна ваканция, т.е. фактически от м. септември нататък – т.н. за 4 месеца комисията е отнела тези 13 млн. лв. От тази гледна точка намирам, че мината година наистина резултатът е много добър, защото реално фактически това е за 4 месеца работа на комисията беше отнета такава голяма сума.
Дейността на комисията по сега действащия нов Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество през 2014 г. в териториалните звена на комисията са получени общо 2 244 уведомление за 2 516 лица. Броят на получените уведомления по териториални дирекции е както следва, вече по новия закон. През миналата година Териториална дирекция- София - 590 уведомления, Териториална дирекция- Велико Търново - 365 уведомления, Териториална дирекция- Пловдив - 642 уведомления, Териториална дирекция-Бургас -158 и Териториална дирекция- Варна 489 уведомления. За постъпилите уведомления са образувани 2 292 проверки по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
През 2014 г. са образувани 31 броя производства по новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконни придобито имущество. Наложени са обезпечителни мерки за сумата от 14 122 636 лв. Разбито по дирекции най-големи обезпечения са на Териториална дирекция-Варна – повече от 5 млн. лв.; Териториална дирекция-София са 3.5 млн. лв. Териториална дирекция-Пловдив – 332 000 лв.; Териториална дирекция-Велико Търново – 1 349 000 лв. и Териториална дирекция-Бургас – 3 797 000 лв. По 23 производства са внесени искове за отнемане, които са за обща сума 25 530 502 лв. Това са сумите, които претендираме ,които са внесени през 2014 г. по новия закон. Те вече са на съдебна фаза, но така или иначе все още нямаме произнасяне от първа инстанция.
Накратко да маркирам и дейността, която ние сме осъществили по взаимодействие с другите органи. Това е и едно от перата, бих казал, по които Европейската комисия следи дейността на нашата комисия. През 2014 г. имаме 31 съвместни екипа с Прокуратурата. Това е една инициатива, която подехме с Главния прокурор. През 2013 г. сключихме споразумение за създаване на съвместни екипи, защото ясно е, че прокуратурата няма тази експертиза, която ние имаме. В нашата комисия работят икономисти по разследване на приходи, разходи, доходи на лица и работим по 31 споразумения. Това са изключително сериозни случаи, предимно за пране на пари, където нашата помощ, която оказваме на тези екипи от прокуратурата съответно и тяхната помощ към нас с механизмите, с които те разполагат с оглед дейностите по наказателния процес, е много съществена.
Имаме сключено споразумение с Агенция „Митници”. Изградена е телекомуникационна връзка до всички звена на комисията, осигуряваща достъп на всички инспектори до базата данни на Агенция „Митници”. Тоест, абсолютно всички инспектори имат електронни подписи и само с електронните подписи те удостоверяват своята идентичност, влизат и проверяват, без да си пишем каквито и да е писма на хартия до базата данни на Агенция „Митници”.
На Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество също така е доставено и инсталирано оборудване от Министерството на вътрешните работи за изграждане на директен достъп на комисията до канала СИЕНА и е направена акредитация на автоматизираната информационна система „Европол”. Преди трябваше да ползваме като посредник Министерството на вътрешните работи, когато се налага да правим справки с международен елемент в системата на Европол. Вече комисията може да го прави директно. Имаме такъв компютър, сертифициран и инсталиран в централата на комисията и можем да го правим и ние директно.
На 27 март 2014 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството сключи с нас споразумение за предоставяне на достъп до Национална база данни „Население”. По същия начин нашите инспектори с електронен подпис имат достъп до Националната база данни „население” и вече не се пишат никакви писма.
На 30 април 2014 г. беше сключено споразумение с Министерството на правосъдието. Вече имаме директен достъп до справки „Съдимост”. Предстои подписване на споразумение за отдалечен достъп.
На 31 май 2014 г. отново с Министерството на правосъдието сключихме споразумение. Имаме достъп до Централния регистър за особените залози. Тук мога да кажа с нескрита гордост, че ние сме единствената държавна институция, на която е даден електронен достъп до Централния регистър на особените залози, което също много улеснява нашата работа. Целта е изцяло да можем качествено и бързо да вършим нашите проверки с няколко натискания на бутона на компютъра, с идентифициране на нашите инспектори с електронен подпис да можем да установим имущество. Защото знаете, че в някои случаи бързината е от изключително значение с оглед налагане на обезпечителни мерки.
През 2014 г. сме провели среща и с подуправителя на Българска народна банка с оглед обсъждане на възможността за предоставяне на отдалечен достъп до базата данни на Централния кредитен регистър. Така че и там се водят преговори да можем да получим електронен достъп и до тази база данни.
Интересното е, че в края на 2014 г. вече имаме и договор с търговски банки. Първият пилотен договор беше с „Прокредитбанк”. Имаме договор с търговска банка за достъп до тази информация, която непредставлява банкова тайна дали определено лице има сметки в банката или не. Много добре работи това споразумение. Към настоящия момент имаме достъп до информацията на „Прокредитбанк”. Предвижда се сключване на споразумение и с други банки. Много са напреднали преговорите с Булбанк и с други банки, с които преговаряме да ни дадат достъп на нашите инспектори до тяхната база данни.
Също месец декември 2014 г. имаме подписано споразумение с Националната агенция за приходите, съобразно възможностите за използване на информационните масиви между двете институции. Предоставен ни е изключително широк обем от възможности за проверка на базата данни на Националната агенция за приходите. Там в общи линии възможността за достъп до информация за комисията е най-широкият възможен, представян на други институции.
На заседание на Междуведомствения съвет за методическо ръководство на Единната информационна система за противодействие на престъпността беше гласувано достъп на комисията и до тази система. Това също е много важна система ,която проследява целия път на едно лице още от полицейска проверка до съдебно производство, влязла в сила присъда. Имаме достъп и до тази информационна система.
Ще кажа две-три думи за проверките и за международния обем на информация. През 2014 г. комисията е извършила 57 проверки по искане на териториалните дирекции. Това са проверки, които се извършват от наша страна в чужбина с оглед на идентифициране на имущество на проверявани лица в чужбина. А ние сме направили 54 проверки по искане на други органи от чужбина – партньорски служби.
Ще завърша съвсем накратко с оценката, която е дадена от Европейската комисия за нашата работа. Все пак това е един независим орган. В доклада се казва, че нашата комисия продължава да постига значителни резултати, въпреки обременяващата нормативна уредба. Последният доклад по механизма за сътрудничество и проверка във връзка с новата правна уредба за отнемане на имущество се поставят редица въпроси, които остават нерешени. Искам да кажа, че Европейската комисия вече във втори пореден доклад препоръчва наистина да смъкнем този праг на несъответствие – 250 хил. лв., което се констатира в доклада на Европейската комисия, че е много висок.
Също така се третира въпросът за доказателствената тежест. Казва се изрично в техническия доклад, че крайните резултати на комисията са препятствани от пречките, произтичащи от новите законови разпоредби, както беше посочено в предишните доклади. По-специално следва да се спомене установения по закон праг от 250 000 лв., който изглежда висок на фона на условията в България, като задачата се затруднява допълнително от натоварването на КОНПИ с доказателствената тежест.
В тази връзка ние имаме експертиза и имаме готовност да представим конкретни разпоредби, които биха третирали точно тези въпроси. В предходния доклад от миналата година също беше направена една бележка да се намалят съставите, по които работи комисията, защото действително имаме изключително много уведомления, изключително голям обем работа. Работим по доста сигнали, които са с не особено голяма важност. Например, онзи ден прекратихме един случай, който беше за сеч на дървета на стойност 20 и няколко лева. Само че за тези 20 и няколко лева ние трябва да извъртим цялата проверка от начало до край – трябва да разкрием всички банкови сметки на лицата, на членове на семействата им, дали има съответствие, имущество. Това наистина е един огромен обем работа. Така че би могло да се помисли и за прецизиране на текстовете, по които работи комисията, защото наистина с изключително голям обем уведомления работим сега.
Накратко това са резултатите. Ако има въпроси, заповядайте.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател. Заместник-председателят и членовете, ако желаят да добавят нещо по изчерпателно представения доклад. Ако се наложи по повод на въпроси също могат да вземат отношение.
Колеги, имате думата. Г-н Симеонов, заповядайте.
Валери Симеонов:
Аз съм изключително разочарован от този отчет. Изключително разочарован, защото тук днес в тази зала аз трябваше да разбера, че Бургас е най-престъпният град. Това просто е възмутително – 4 млн.лв. събрали от Бургас, и 2 млн. лв. от София. На какво прилича това? Просто съм възмутен.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Симеонов, ще Ви изпратя доклада на хартиен носител, за да видите графиките и сравненията с другите териториални дирекции.
Заповядайте, г-н Георгиев.
Пламен Георгиев:
Все пак даваме си сметка, че нашата дейност е функция на работата на прокуратурата. Ако няма повдигнато обвинение спрямо дадено лице, ние няма как да извършваме тази проверка. За всички лица, за които ние сме уведомени, за съжаление има произнасяне, г-н Симеонов, и от Конституционния съд в тази насока. Първоначалният вариант на закона беше ние да можем да работим по сигнали на граждани, но Конституционният съд се произнесе, че това е незаконосъобразно.
Така че мога да ви уверя, че по всеки един сигнал, който ние сме получили от прокуратурата, ние сме извършили цялостна проверка и цялото налично имущество, където сме установили несъответствие, е отнето. Ние не можем в крайна сметка да се преборим с престъпността като такъв орган, без да имаме уведомление. Ако прокуратурата ни е дала уведомление, аз гарантирам, че всеки един от тези случаи е отработен и сме отнели имущество, което е налично, което сме установили.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател.
От доклада аз съм доволен, въпреки че Видин – моят избирателен район, не е от първите места. Наистина с намаляващ бюджет се показва по-голяма ефективност. Това в рамките на шегата. Не го споделяйте пред Комисията по бюджет и финанси, защото могат да решат да ви стимулират повече. Събрани са 55 млн. лв. Проведени са 2300 проверки за една година. Това прави около 7 проверки на ден, което в състава и бюджета на тази комисия наистина е значително. И в крайна сметка считам, че те са на една от предните линии в борбата и превенция срещу незаконно придобитото имущество, в частност престъпления от откупи, от такива ,които напоследък са доста актуални и борбата срещу тях.
Поради тези причини и някои други – 5 100 000 лв. за тази година и предишната 5 400 000 лв., очевидно бюджетът намалява и считам, че при този бюджет и тези постъпления, които благодарение на комисията има в държавната хазна, докладът е изчерпателен, добър и комисията си върши работата, поради което ще подкрепя доклада за работата на комисията.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Г-н Нотев. След това г-н Славов.
Явор Нотев:
Колеги от ръководството на комисията, с интерес изслушах доклада. Бих искал да заявя становище в три точки по три от въпросите, които ми направиха впечатление и ще си позволя накрая, ако е удобно, да задам въпрос, към който съм особено чувствителен. Свързан е с темата, по която работи комисията.
На първо място, наистина са впечатляващи резултатите от работата на комисията при цялата условност на това понятие. Искам да обърна внимание на нещо, което пролича и в думите на Председателя.
Резултатите имат едни икономически измерения, само че те съществуват и са числа, които са заявени на фона на въпроса: Отнети са 13 млн. лв. или два пъти по 13 млн. лв., от колко? Знае ли някой в тази зала, знае ли комисията, знае ли прокуратурата колко са откраднати и колко са върнати по този начин от работата на комисията. Това не е упрек. Извинявайте. Искам да кажа само това, че може би вторият критерий, за който намекна Председателят – профилактиката, усещането, че има такъв орган, който задължително ще се отнесе към това имущество, което е незаконно придобито и ще възстанови справедливостта по отношение на българските граждани е по-важният критерий. Дай Боже да се изправим пред една действителност, при която комисията да е отнела по-малко, защото това беше основанието, което засегна г-н Симеонов. Ако няма престъпления с такъв резултат, комисията ще вземе по-малко, разбира се. И това е крайната цел! Тоест, дали този резултат е много добър, дали е единственият критерий, ние трябва да си дадем сметка и трябва да влезем за в бъдеще.
Г-н Георгиев, когато давате този отчет, наистина да помислим има ли критерий, който по-убедително, по-ясно да показва ефективността, макар че преминаваме към едни неизмерими категории в областта на профилактиката. Но така или иначе впечатляващо е това, което сте направили. Няма никакво съмнение и наистина заслужавате подкрепа и поддръжка.
Впечатлен съм от технологичните възможности и оборудване на комисията. Това, което чухме, за мен в известна степен беше новост. Ще кажа нещо, което може би ще засегне ръководители на институции, които не са тук, но тогава когато ние знаем, че в нашата страна има множество контролни органи, които на фона на такъв вид работа може да се определят като паразитиращи, като бездействащи. Няма да посочвам конкретни имена, защото наистина няма техни представители. Тогава си мисля, при достигната такава степен на технология, може ли да разглеждаме комисията като едно обединяващо звено. Вие казахте до къде ли не нямате достъп. Даже аз се изкуших да дам паролата за моята сметка, за да не се затруднявате. Шегувам се! Добре, щом като това е така и ние не сме кой знае колко голяма държава, можем да си говорим, че при сътрудничество с прокуратурата ние имаме вече един обединяващ център, в който ще се събира тази информация. И там разни други институции, които само се правят и ни представят едни доклади безсъдържателни, да помислим дали това не е повод за някакви промени в структурата им.
Само една бележка по отношение на името – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. В доклада се повтаря отнемане, отнемане, а всъщност това имущество се връща в правилния патримониум. Но може би е късно вече да се сменя името, след като е придобил гражданственост този въпрос. Отнемането е синоним на някакво противозаконно посегателство в чужда сфера. Но това е по-скоро към нас, колеги. Поставям го този въпрос към нас – дали тази дума дразни слуха. Отнема ли? Комисията отнема ли или връща, възстановява. Отнема от кого? Изначално той не би трябвало да го е придобил, след като е на някакво основание, което е отчетено като престъпно.
Поставям го за размисъл. Слухът ми се подразни. Извинявайте.
Завършвам с въпрос. Г-н Георгиев, въпрос във връзка с оценката на Европейската комисия. Има нещо, което не мога да приема. Във връзка със стопанските условия, с икономическите условия – 250 хил. лв. им се видял много висок праг. Добре, но нали ние заявяваме идеята, че ще променим тези стопански условия – икономически, по стандарт ще достигнем тези страни. И така да гледат по този начин – тези 250 хил. на вас са ви много, я намалете съобразно това, което би могло да бъде един реален критерий.
Та въпросът ми е има ли съпоставима практика в други европейски страни от работа на сходни като вашата институция? Защото още при приемането на закона ние имахме особеното становище и виждане, че ние сме малко експериментална територия, някакъв резерват, в който се налага такава работа по силата на това, че сме в мониторинг в областта на правосъдие и вътрешен ред. И въобще какво се случва в другите страни по повод на тези направления на дейност, за които ни докладвахте.
Иначе аз ще подкрепя приемането на доклада, заради всичко, което казах дотук. Благодаря ви.
Филип Попов:
Само едно допълнение. Аз също исках този въпрос да задам, ако могат да отговорят в момента. По отношение на практики в съседни на нас страни и европейски страни по отношение на прага какъв е той като размер.
И още една критика, но тя не е към комисията, а по-скоро към нас, а именно управлението и разпореждането с вече отнетото имущество. Защото при нас системата като чели е насочена към превенция и самото отнемане. А после, като се отнеме това имущество, къде и как се случва и какво се възстановява на държавата, тогава изпадаме в едни други проблематики. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Председател, заповядайте, ако имате желание да отговорите.
Пламен Георгиев:
Относно прага на имуществото. Ние направихме сравнителен анализ. Ще говоря по памет. Но със сигурност за Великобритания мога да кажа, защото бях там на посещение. Там прагът на несъответствие е 10 хиляди паунда. Когато се установи 10 хиляди паунда несъответствие има възможност това имущество да бъде отнето. Там, разбира се, е доста по-различна системата. Дори там, ако се установи повече от 1000 паунда в брой в определено лице, също тази сума може да бъде отнета от него. Имаме сравнителна таблица и за други държави. Но действително около нас в пъти са по-малки тези прагове. Ние сме направили един анализ, който сочи, че в общия случай издръжката в рамките на 10 години на едно тричленно семейство е около 80 хил. лв., като сме взимали данни от статистиката. Становището на нашите експерти е, че би било разумно да се въведе един праг около 120 хил. лв. До тази сума сме достигнали, като разсъждаваме каква би била сумата за едно четиричленно семейство за издръжка. А не търсим тези пари, които едно четиричленно семейство би изхарчило за храна, за основни нужди. Но оттам нататък другата сума, която надвишава тази сума, ние считаме, че следва да бъде търсена. Анализът, който сме направили на миналогодишните резултати, е, че ако беше прагът 120 хил. лв. щяхме да имаме още 14 производства в съда. Тоест, в 14 производства миналата година сме установили, че има несъответствие между приходите и разходите на лицата повече от 120 хил. лв. За 10 години те не могат да докажат откъде имат тези пари. Но поради това, че законът е заковал граница от 250 хил. лв., ние сме прекратили тези проверки и не сме търсили тези средства.
Относно въпроса за имуществото. Благодаря за този въпрос, защото той е много съществен. Как се реализира това имущество? За съжаление, ние там нямаме никакво участие. Там има един междуведомствен съвет, дейността на който се администрира от Министерството на финансите включва заместник-министри от различни министерства, който би трябвало да се разпорежда с имуществото. Нашата работа свършва до вадене на изпълнителния лист. Ние дори вадим изпълнителен лист след като влезе в сила присъдата и го представяме този изпълнителен лист на Министерството на финансите. Оттам нататък как се разпорежда този междуведомствен съвет е негова работа.
Ние имаме идеи, които са в унисон с европейското законодателство, да се въведат разпоредби – някакъв минимален процент от отнетото имущество да се реализира за социални цели. Вече е въпрос на дискусия и на политическо решение, ако се приеме тази концепция, защото в много държави това нещо е направено – дали да е 20 или 30%, защото напълно споделям и вашата визия, че трябва гражданите да виждат дейността от този орган. Дори в Италия, когато отнемат имущество, там слагат едни големи плакати с надписи „Отнето от мафията”. Предвид техните условия там това е целта. Ние можем да не слагаме надписи „Отнето от Митьо- очите” или от еди-кой си друг, но все пак е добра идея, според мен, част от отнетото имущество наистина да се популяризира, за да виждат хората, че това е отнето от комисията. Защото масовата практика сега е, за съжаление, изнася се на търг и дори един имот да струва 100 хил. лв., той се изважда на търг, но предвид това, че този имот е с една обремененост, ние разбираме, че няма желаещи да купят имота на едно криминално проявено лице, защото съвсем разбираемо и нормално е да се притесняват от последваща реакция от страна на това лице. И този имот си струва парите, само че няма кандидати и трябва да се намали цената, един път, и втори път и реално има такива случаи, когато пазарната стойност на даден е имот е двойно по-голяма, но поради обремеността от това на кой са били собственост, понякога държавата ги продава доста по-ниско от стойността на имота. Особено в такива случаи, според мен, би било изключително полезно такива имоти да се ползват за социални цели. Например, миналата година имаме отнет един хотел на морето. Спокойно може да се прецени такива отнети имоти да се ползват за някакви социални цели и да се популяризира, че това е отнето от комисията.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Георгиев. Г-н Славов и след това г-н Димитров.
Петър Славов:
Уважаеми г-н Председател на комисията,
Уважаеми членове, аз ще започна с положителното. От една страна, останах приятно изненадан от добрата организация и взаимодействие, което сте създали с редица държавни органи и то по пътя на електронния обмен на данни, така че наистина в много кратки срокове да можете да получавате нужната информация. Защото на всички ни е ясно, че по тези производства бързите и адекватни мерки в началото, особено обезпечителните мерки, ако не се предприемат, след това е късно.
Така че това много приятно ме изненада и си мисля, че много държавни институции могат да вземат бележка от това, което вие сте направили.
Това, обаче, което ме смущава, четейки доклада, виждаме, че през 2014 г. са взети 15 решения на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и същевременно четем, че има подадени близо 2200 уведомления и са образувани 2300 проверки. Аз се опитвам да си изясня при толкова много уведомления за започнали наказателни производства, толкова много проверки и само 15 решения. Това какво означава? Примерно, че само 15 са били над прага от 250 хил. лв. или може би има някаква друга причина. Но това е нещото, което не мога да си изясня за себе си или най-малкото буди учудване. Гледайки разпределението на решенията по структури, прави впечатление, че във Велико Търново където е дирекцията и в целия регион няма нито едно. При това положение логично възниква въпроса какво са правили през 2014 г.
Просто моля малко повече информация в тази посока. Наистина огромен брой проверките и уведомленията и четем, че близо 200 души са служителите на комисията, а същевременно само 15 решение изглежда наистина много малко. Може би ще ни дадете малко повече информация. Благодаря.
Иво Иванов:
Аз ще ви отговоря на този въпрос. 15-те решения, които са взети, те са вече по отменения Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Разпоредбата в новия закон е, че започналите проверки по реда на стария се довършват по реда на стария закон. Това са остатъчни, които вече приключват. Надяваме се тази година да останат единствено делата, които водим по отменения закон. Затова намаляват решенията. Проверките са изчерпани.
А числото, което споменахте за уведомленията, са изцяло по новия закон.
Пламен Георгиев:
И аз да добавя. Това, което казахте, действително е така. Предвид този висок праг – 250 хил. лв., даваме си сметка едно лице, като започнем да го проверяваме, дори да работи на една не много скъпо платена работа, той и членовете от семейството му взима заплата от 500 лв., за 12 месеца са 6 хил. лв. Като сложим и доходите на съпруга и евентуално на други членове и като го умножим по 12 месеца и по 10 години се получава един сериозен доход. И за да установим несъответствие 250 хил. лв., трябва да установим, че в тези 10 години лицето е закупило имущество, коли, апартаменти, които вече няма да са 250 хил. лв., защото той има примерно 150 хил. лв. доходи, а трябва да е закупил такива имущества на стойност повече от 350 хил. лв. За съжаление много проверки в по-големия си обем завършват с прекратяване, защото не можем да осъществим това несъответствие. Но за да стигнем до това установяване, ние трябва да извървим целия път – да проверим всички банкови сметки, да проверим пътувания в чужбина, да начислим разходи, да видим МПС, придобити имущества, акции, участия във фирми. Тоест, ние за да прекратим тези случаи трябва да извършим огромен обем от работа, за да установим има ли го или го няма това несъответствие. В тази връзка споделих, а и становището на Европейската комисия е да намалим този праг от 250 хил. лв., защото тогава определено ще се повиши ефективността на комисията. Защото в общи линии не зависи от нас. Когато установим несъответствие повече от 250 хил. лв., ние внасяме за отнемане в съда. Но в 90% от случаите, в момента нямам статистика пред мен, но не по наша вина, не се установява такова несъответствие. Затова казах да се прецени евентуално с прецизиране на съставите, по които работим. Защото в момента ние работим и по случаи, в които е хванато едно лице с една цигара марихуана. Заради тази една цигара марихуана се повдига обвинение и ние започваме да въртим цялата машина отначало до край - банкови сметки, имущество, фирми на него, на членовете от семейството – вършим огромен обем от работа. Особено примерно за сеч на дървета за минимални стойности. Има такива дела, които са заведени. И в тези случаи се получава така, че ние въртим машината, правим цялата проверка, а високият праг води до това, че няма как да образуваме производство. Ние вадим едни плюсове и минуси, целият финансов поток при лицето и ако се установи, че има несъответствие по сега действащия закон повече от 250 хил. лв. случаят отива в съда. Ако не се установи, се оказва, че огромният труд, който сме положили, отива напразно. Но такъв е законът.
Петър Славов:
Като уточняващ въпрос. Интересно ми е какъв обем от решенията се обжалват пред съда – от решенията на комисията. Колко са отменени, като процент, ако можете да ми кажете.
Пламен Георгиев:
Както всяка една институция в България, винаги когато има решение, което е в полза на комисията, другата страна винаги обжалва. Аз мисля, че по решения по наказателни дела обжалваемостта е близо до 100%. Винаги така се получава, което мисля, че е нормално. Не разполагам в момента със статистика. Разбира се, че имаме и ние дела, които сме загубили. Но основната причина за делата, които сме загубили, е това тълкувателно решение, което беше прието миналата година по питане на Омбудсмана дали трябва да има връзка между престъпната дейност и отнетото имущество. Това е по отменения закон, защото ви казах, че и сега отчетеният закон е изцяло по отменения закон. Защото все още по новия няма приключена триинстанционна процедура. Вече съдът търси връзка между отнетото имущество и престъпната дейност на лицето. Преди тълкувателното решение не беше така и затова имаме такова тълкувателно решение, защото имаше противоречива съдебна практика. Нашата позиция беше, че не трябва да се търси връзка между имуществото, което претендираме за отнемане и престъпната дейност на лицето. Просто не трябва да е следствие от тази престъпна дейност, защото нашето разбиране беше, че в крайна сметка ние като установим доходи, които лицето няма как да обясни, следва да бъдат отнети. Но не беше такова становището на върховния съд и поради тази причина доста дела, които бяха внесени преди това тълкувателно решение, комисията ги изгуби заради това тълкувателно решение на съда. Но това е решението на съда, което няма как да коментираме. Можем само да изпълняваме. И с оглед на това тълкувателно решение на съда практиката на комисията, поради това че все още имаме случаи, които се довършват, а понякога наказателните присъди се чакат години – 5-6-7, докато влезе триинстанционната присъда. Сега във всеки един случай ние разделяме периода и анализираме в периода на престъпната дейност какво имуществото и какво е преди периода. Когато имаме имущество по отменения закон, който е преди периода на престъпната дейност, ние това имущество не го претендираме за отнемане с оглед тълкувателното решение на съда. Така че комисията вече си промени начина на работа по отменения закон.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател. Г-н Димитров, Заместник-министърът поиска думата. Ще му дам думата, ако позволите.
Петко Петков:
Благодаря Ви, г-н Председател. Аз ще бъда съвсем кратък.
Искам да насоча вниманието ви на нещо обратно, което каза Председателят на комисията. Със стаж повече от 10 години като наказателен съдия, който е разглеждал искания за Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество по реда на Закона за кредитните институции, наистина ми се струва, че е голям проблем и съществува необходимост от прецизиране на текстовете в закона, с които комисията работи. Вярно е това, което каза нейният Председател, че тогава когато едно лице бъде хванато с една цигара марихуана, то започва една проверка по Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, която е огромна по своя обем. Тогава, когато едно лице бъде с повдигнато обвинение по чл. 339 от Наказателния кодекс, което е задържано за оръжие, но то често се изразява в един патрон или няколко патрона, отново се стартира тази проверка, която е огромна по обем.
Така че може вие в качеството на законодателна власт да помислите за някаква форма на дискреция, при която комисията да работи или някаква алтернативна форма на проверка по своя обем, която да има възможност да прераства в пълна такава. Това наистина е проблем голям.
Филип Попов:
Г-н Председател, като данък „колиба”. Администрирането на такъв тип престъпление струва повече, отколкото държавата може.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз на финала исках да говорим по законодателството, за да не задържам г-н Димитров. Запазвам си репликите за финала.
Заповядайте, г-н Димитров.
Емил Димитров:
Аз смятам, че трябва да приемем отчета. Най-малкото, дори и да не го приемем, годината няма как да се повтори, освен ако някой е измислил машина на времето.
Приемам с благодарности. Две ще изразя. Първата, че ни успокоихте. След като 300 души имате 8 реализации или 9 , втората година могат да са 10. Ние сме 240 депутата. Значи след 8 законопроект спокойно можем да считаме нашият морален дълг за изпълнен. Така че в тази ситуация се чувствам доволен.
Следващата благодарност е за добрите оценки на Европейския съюз. Това изключително много ще ни подпомогне за бъдещата работа в парламента. Защото една такава добра оценка показва, че така действащата система работи добре, работи ефективно. И улеснихте моето решение. Дали на всяка цена ни трябва някаква реформа в съдебната система. Искат да ни влеят заедно с БОРКОР, със Сметна палата, с регистри и т.н. Очевидно добрата оценка на Европейския съюз ни дава основание да считаме, че тази система работи добре, а когато една система работи добре тя не трябва да се пипа. Дали не прибързваме с подобни идеи, дали реформата на всяка цена трябва да се случи точно по този начин и точно сега. Продължавам да смятам, че, ако една система работи добре, тя не трябва да се пипа и щом Европейският съюз я одобрява, значи всичко е наред.
Надявам се повече да не ни занимавате с тази комисия.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров.
В заключение аз искам да кажа няколко думи, както в потвърждение на казаното от Председателя на комисията, така и във връзка със законодателната инициатива, която комисията подготвя. Не случайно колегите споменаха на няколко пъти: „Необходими са законодателни промени.”
През м. март Председателят представи на политическите сили варианти, т.е. предложения за изменения в Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество. Към момента политическите сили са запознати, освен може би Реформаторския блок, защото вчера коментирахме това с ген. Атанасов. Но и те са получили въпросните текстове. Каня ви да съобразите. Тоест, който от колегите прецени, че предложените изменения биха могли да бъдат обект на законодателна инициатива и че следва да бъдат обсъдени на първо и второ четене, нека да ги подкрепи.
По отношение въпроса за прага и за посещението на Председателя в Англия. Аз ви докладвам обратното, в смисъл аз не съм ходил на посещение в Англия, но единият от тримата прокурори на Кралската прокуратура, които са ангажирани с отнемане на имуществото, беше на официално посещение по покана на Главния прокурор на Република България. Той поиска среща с представител на Комисията по правни въпроси и потвърждавам това, което каза Председателят. Действително той аргументира този праг от 10 000 паунда като критерий при тях.
Също така, без да се приема като реплика на по-ироничната или по-саркастичната бележка на колегата Димитров, той също изрази много висока оценка, г-н Димитров, за работата на българската комисия и затова, че тя успява да прилага изискванията на последните директиви на Европейската комисия. Тоест, убедих се в тази положителна нагласа и положителна оценка.
Не бих коментирал стойностите на отнетите имущества, защото приемам, че действително това е една относителна величина, която трудно ще съпоставим с това, което противозаконно е отнето. Във всички от нас стои убеждението, че противозаконно отнетото е много повече от това, което държавата по този способ е възстановила.
Също така ще си позволя да отбележа, че макар сравнително актуалните изменения в закона през 2012 г., на мен ми се струва, че не познаваме много тази процедура и още може да се постигне като комуникация между парламента и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Разбира се, това е с оглед особения и специалния статут. То и заради това възниква законодателната трудност, защото очевидно не е съвместимо законодателните промени да се предложат през Министерския съвет и затова се търси по-директно взаимодействие с парламента. От друга страна, останах с успокоение, че Министерството на правосъдието подкрепя усилията и дейността на този орган.
Аз лично ще подкрепя доклада, като си оставям бележка, че това е докладът за 2014 г., но очевидно има доста какво да се работи по темата и тази година, включително имам предвид конкретни задачи и работа за нас.
Благодаря за представянето и за участието. Колеги, мисля да закрия дебата и да подложа на гласуване проект за решение.
Проект за решение във връзка с Годишния доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2014 г.
Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 15, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество и във връзка с чл. 87, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, реши:
Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2014 г.
Моля, който е съгласен да приемем доклада с този проект за решение, който да бъде за пленарна зала, да гласува „за”. Тринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Докладът е приет. Благодаря.
Колеги, преди да пристъпим към трета точка от дневния ред, позволете ми да отправя настоятелна покана да се запознаете с изпратените в пощите на всички членове на комисията поканата от министъра на правосъдието и от директора на Български център за нестопанско право за дискусия, която се организира от Министерство на правосъдието и Българския център за нестопанско право в партньорство с Фондация „Светът на Мария” – Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения и глобалната инициатива на Психиатрията в София за обсъждането, което те организират да се проведе на 27 април 2015 г. в Гранд хотел София – в София.
Темата касае „Предложение за реформа в уредбата на дееспособността по отношение на лицата с интелектуални затруднения”.
Апелирам към мотивиране на ваше желание да участвате в тази инициатива.
Колегата Гроздан Караджов, който е основен учредител на Фондация „Светът на Мария” също настоятелно ме помоли да отправя тази покана. Искаше преди откриването на заседанието да дойде да покани лично членовете на комисията, но той председателства Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, която се провежда в същия час.
Пропускам може би още нещо от информацията, но вие сте получили четири файла, които са с информация в тази връзка.
Пристъпваме към т. 3 от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 502-01-27, внесен от Министерски съвет на 07.04.2015 г. и № 554-01-75, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 08.04.2015 г.
Г-н Симеонов преди да тръгне в 16:00 часа упълномощи г-н Митев да представи законопроекта от името на вносителите, но първо ми позволете да дам думата на Заместник-министъра на правосъдието да представи законопроекта на Министерския съвет.
Петко Петков:
Благодаря ви.
Основната цел на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е свързана с необходимостта да бъдат въведени изискванията на Резолюция 2178 на Съвета за сигурност на ООН от 24 септември 2014 г., които са свързани със заплахите за международния мир и международната сигурност, предизвикани от терористични актове. В този смисъл основните изменения на Наказателния кодекс, които Министерският съвет предлага, са в Глава „Престъпления против републиката” в членовете 108а и следващите от Наказателния кодекс.
Предлаганите изменения и допълнения се свеждат по-конкретно до следното:
На първо място, предлага се изменение на чл. 108а, ал. 1 от Наказателния кодекс, като сред престъпленията, чрез които може да бъде осъществен тероризмът, се добавят и компютърните престъпления. Предлага се защита от онези компютърни престъпления, които прерастват в кибер-тероризъм.
Предложеното изменение на чл. 108а, ал. 4 от Наказателния кодекс криминализира участието в обучение като обучаем. Това е едно от изискванията на Резолюция 2178 на Съвета за сигурност на ООН. Във всички случаи обаче тогава, когато едно лице се е съгласило да бъде обучавано в терористична дейност и в последствие прави самоволен отказ, като се предаде на органите на властта и разкрие престъпната дейност, която му е известна, се предвижда разпоредба, чрез която неговата отговорност отпада. Тоест, предложението е придружено с разпоредба за самоволен отказ на обучаемия, както това е направено с предложената в законопроекта разпоредба на ал. 5.
Резолюция 2178 изисква също да бъде ангажирана отговорността на лицето, което се е съгласило да бъде обучаем в терористична дейност и тези, които пътуват с цел това обучение или извършване на терористични актове. В тази връзка Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 24 септември 2014 г. изисква криминализация единствено и само на онова преминаване на границата за държава, различна от собствената или от тази по своето местопребиваване, което цели подготовка, участие в тероризъм или обучение за него – като обучител или обучаем. В този смисъл предложението на Министерския съвет е да бъдат добавени ал. 6 и ал. 7 на чл. 108а, като диференциацията между български и чужди граждани се налага във връзка с спецификата на престъплението за всеки един от видовете субекти на наказателна отговорност с оглед спецификата на чл. 2 до чл. 6 от Наказателния кодекс.
Предложената разпоредба на чл. 110, ал. 2 визира предварителна престъпна дейност за задгранични престъпления, спрямо които българският Наказателен кодекс не се прилага. С нея се допълват съставите на такава престъпна дейност, която открива пътя към терористична дейност. Предложената правна конструкция на чл. 110, ал. 2 е съобразена с правната конструкция на чл. 356б, ал. 2 от Наказателния кодекс. В този смисъл се използва терминология и похвати, които са и към момента познати на нашето наказателно право.
Допълнението на състава на чл. 164 от Наказателния кодекс е предвидено да преодолее непълнотата в уредбата, с която е било въведено през 2009 г. Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право.
В тази връзка следва да се има предвид, че в рамките на Съвета на Европа към момента продължава обсъждането на това какви допълнителни мерки във връзка с тероризма трябва да бъдат взети. Ако в рамките на следващите месеци Съветът на Европа приеме друг документ, това вероятно би наложило и последващи изменения на Наказателния кодекс в тази насока.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Заместник-министър.
Ще дам думата на г-н Митев да представи законопроекта на н.пр. Валери Симеонов и група народни представители. Заповядайте, г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, предлаганият законопроект за изменение на Наказателния кодекс цели една по-висока интензивност на наказателно правната защита на политическите права на гражданите. Законопроектът цели създаване на реални и действени гаранции за защита на политическите права при провеждане на избори. Това се постига както чрез завишаването на санкциите за някои от основните типични престъпления, така и чрез утвърждаване използването на официалния език в Република България при провеждането на предизборната кампания.
На първо място се предлага завишаване на санкцията в чл. 167, ал. 2. Очевидно е, че сегашното наказание лишаване от свобода до 5 години не може да изпълни целите на наказателната репресия и в същото време да действа предупредително и възпиращо. Тази санкция позволява за такова престъпление, с висока степен на обществена опасност при определени условия, визирани в Наказателния кодекс, да се налага наказание пробация, което очевидно е несъразмерно със степента на обществена опасност на самото престъпление. За това в проекта се предлага завишаване на санкцията – лишаване от свобода от една до шест години.
На второ място, в чл. 168а от Наказателния кодекс, третиращ отпечатването и държането на бюлетини в нарушение на правилата на Изборния кодекс също следва да се наказва по-тежко – от една до пет години лишаване от свобода. Сегашната санкция е по-скоро символична.
Третото предложение за изменение е съобразено с чл. 3 от Конституцията, съгласно който официалният език е българският. Съобразно нормата на чл. 181, ал. 2 от Изборния кодекс предизборната агитация се води на български език. Това задължение, обаче, очевидно е, че масово не се спазва. Липсва санкция, която да създаде реални гаранции за съблюдаването му. Доколкото има предвидена административно наказателна отговорност в Изборния кодекс, тя обаче явно не води по никакъв начин до съблюдаване от отделните субекти на това задължение и на практика се явява абсолютно неефективна. За това се предлага нарушението на правилото за водене на предизборната кампания и агитация само на български език да се въздигне в престъпление, което да се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба.
И на последното място, едно от най-сериозните престъпления по време на избори е преправяне на изборния резултат или нарушаване на тайната на гласуването, осъществени от член на избирателна комисия. Предлагаме да се завиши санкцията, като тя стане от една до шест години и замени сега съществуващата три години лишаване от свобода.
Законопроектът като цяло е насочен не към самоцелно утежняване на наказанията. Той се стреми към осъществяване на основните цели на наказателната репресия и налагането на наказание да действа, от една страна, превъзпитаващо и предупредително по отношение на извършителя и предупредително по отношение на цялото общество. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Митев.
Колеги, имате думата и възможността за становища, въпроси, мнения и по двата законопроекта. Г-н Попов, г-н Казак.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател. Съвсем кратък ще бъда.
По отношение на първия законопроект, внесен от Министерския съвет, заявявам че ще го подкрепя.
По отношение на законопроекта на г-н Симеонов на мен ми идва доста прекомерно, противоконституционно, анти европейско и в този му вид не мога да го подкрепя. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Попов. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз също подкрепям първия законопроект на Министерски съвет. Наистина проблематиката, която той засяга, е доста актуална и заслужава да й бъде обърнато внимание , включително на наказателно правно ниво. Както виждате предизвикателство е пред всички страни от демократичния свят да се преборят с опасността, надвиснала от все по-разширяващата се мрежа от терористични организации, като „Ислямска държава”, които набират свои последователи, включително в европейските държави и затова трябва тези държави, сред които е и България, да вземат адекватни мерки, включително от наказателно-правно естество за пресичане на тези прояви и за санкциониране на тези лица, които биват въвлечени в подобен род действия.
Също така поздравявам вносителя и за това, че прецизира текстът на чл. 164 и го привежда в съответствие с рамковото решение на Съвета по подобие на чл. 162 наистина трябва и там да се прецизира текстът, макар че дори и в този си вид като чели текстът среща затруднения при своето прилагане от прокуратурата и от съдилищата и имаме, за съжаление, много малко дела – повдигнати обвинения по тези текстове (по чл. 162 и чл. 164.), а случаите, за съжаление, зачестяват все повече и повече.
Що се отнася за втория законопроект, категорично аз и моите колеги от Движението за права и свободи ще гласуваме против, тъй като за нас това предложение не само че е противоконституционно, то е против фундаменталните норми на европейско и международно ниво за защита на основните права на човека. Знаете, че ОССЕ в своите ежегодни доклади, мисиите на ОССЕ за наблюдение на изборите в Република България ежегодно препоръчват и то сред основните препоръки да се премахне забраната, която съществува в Изборния кодекс за агитация на езика, различен от официалния. А ние не само че не го правим, а сега ни се предлага да се криминализира.
Категорично недопустимо, неприемливо и аз се надявам наистина този законопроект да бъде категорично отхвърлен от огромното мнозинство от политически сили в българския парламент. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г- Делчев.
Димитър Делчев:
Благодаря, г-н Председател.
По отношение на законопроекта на Министерския съвет ще го подкрепим. Смятаме, че това е материя, която е изключително важна с оглед на заплахите, а и с оглед на това, че други държави вече въведоха такова модерно законодателство, което да криминилизира участието в чужди групи и съответно в терористични дейности, дори и подготовката на терористични дейности. Защото тук е много важно държавата да може да действа превантивно.
По отношение на втория законопроект ние ще се въздържим. Считаме, че предложението е непропорционално спрямо целите, които преследва. Да, наистина законът трябва да се спазва и ако има забрана да се агитира на езици, различни от българския език, има санкции за това – административни санкции има в момента. Считаме, че обществената опасност на това нарушение не е достатъчно голяма, за да обоснове криминализация с такива сериозни наказания в случая. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Делчев. Други колеги? Заповядайте, колега.
Свилен Иванов:
Благодаря, г-н Председател.
По първия законопроект, както и всички колеги се изказаха, се решават проблеми, които са свързани с препоръки на Европейската комисия и явно ще бъде подкрепен.
За втория законопроект няма да използвам силни думи, само ще кажа, че ние сме една комисия, в която работим колеги от всички парламентарни групи и се уважаваме. И само това, което видях, че двамата ни колеги от Патриотичния фронт не са се подписали под законопроекта като съвносители, е достатъчно за мен да не го подкрепя и няма да навлизам в подробности.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Ако няма други желаещи колеги да изразят становище, аз с две изречения ще кажа следното.
По отношение на законопроекта на Министерския съвет, освен обществената необходимост, изпълняваме и международни ангажименти. Заместник-министърът Петков каза при положение, че имаме динамика в европейското законодателство, би следвало действително да останем на разположение по отношение на неговото прилагане.
По отношение на законопроекта на г-н Валери Симеонов и група народни представители, ако нещата и текстът касаеше само увеличаване на санкциите за престъпленията по време на избори, вероятно бих ги подкрепил. Но вкарването на криминализацията за използването на майчиния език действително смятам, че ще бъде дискусионно по отношение на основни конституционни принципи, включително ще бъде в несъответствие на процеса на мониторинг, който осъществяват съвместно делегациите на ОССЕ, ПАСЕ и Венецианската комисия по отношение на развитие на изборното ни законодателство. За това аз лично ще се въздържа.
Ако колегите от Патриотичния фронт настояват да изтеглят частта само увеличаване на наказание по престъпление по избори, да я внесат отделно – тя би следвало да получи подкрепа.
Закривам дебатите. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 502-01-27, внесен от Министерски съвет на 07.04.2015 г.
Моля, който го подкрепя, да гласува „за”. Петнайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма въздържали се. Приема се на първо четете законопроектът на Министерския съвет.
Поставям на гласуване за първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 554-01-75, внесен от Валери Симеонов Симеонов и група народни представители на 08.04.2015 г.
Моля, който го подкрепя, да гласува „за”. Два гласа „за”.
Моля, който е против, да гласува. Пет гласа „против”
Моля, който се въздържа, да гласува. Десет „въздържали се”.
Законопроектът не се приема.
Колеги, пристъпваме към обсъждането на организационния въпрос по отношение на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
По четвърта точка - Обсъждане на организационния въпрос за провеждане на среща във връзка със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
Изказаха се мнения и становища в предварителен порядък от колегите Нотев, Попов, Лазаров и г-н Димитров, може би. Имате думата. Ако някой иска да доразвие въпроса, заповядайте.
Филип Попов:
Поддържаме това, което казах аз, а мисля, че и колегата Нотев. Предоставяме на комисията процедурата, методиката по която да се осъществи тази среща и комисията да реши кога да се проведе. Мисля, че такава среща е необходима, особено за тези колеги адвокати, които в момента са поставени на върха на копието и от едната и от другата страна.
Освен това, има обществен интерес и трепети около този законопроект, които всеки ден нарастват. За това трябва да се изясни този въпрос, да се изчисти. Трябва да се съберем и Висшият адвокатски съвет и професионалните гилдии, които бяха в Народното събрание заедно с юристите и с правна комисия. Дори можем да разширим състава, като поканим и останалите юристи в парламента, защото не всички са членове на Комисията по правни въпроси. Да се направи една дискусия, за да се види какво би се случило със законопроекта.
Предс. Данаил Кирилов:
Тоест, Вашето предложение е не само Висшият адвокатски съвет, а всички професионални организации.
Филип Попов:
Аз го поставям на дебат. Не държа да е само Висшият адвокатски съвет или да е заедно с другите, но държа да го обсъдим и такава среща трябва да има, а форматът на срещата нека да го решим.
Предс. Данаил Кирилов:
Преди да дам думата на г-н Казак, бих искал да кажа няколко думи по повод на подхода досега. Досега ние гарантирахме възможност абсолютно всички организации, ама абсолютно всички организации да дават становища, включително да дават становища по няколко пъти. Нищо, че се повтарят, нищо, че аргументите са едни и същи. Всички тези становища са качени на сайта на Народното събрание в раздела на правна комисия.
Освен това, по всички искания, които е имало от председателя на Нотариалната камара винаги съм реагирал и съм се срещал с тях с оглед да имат възможност да бъдат в течение на нещата, респективно и да могат да правят организационни искания. Имам предвид следното. Нотариалната камара на няколко пъти поиска да се предостави зала, в която те да представят своите становища и становищата на всички тези организации. Такава зала им осигурих на два пъти. Първият път, въпреки напрежението, блокирах всичко и осигурих зала. На другата сутрин се оказа, че те са депозирали писмо, че с оглед натовареността се отказват от тази възможност. Така че, първият опит те само го дерогираха. За втория път, предполагайки, че не им стига залата, като може би са очаквали аз да организирам ръководителите на всички политически групи, осигурих зала „Запад”, където голяма част от партиите изпратиха колеги, които присъстваха. Смятам, че за пореден път тези професии имаха възможност да изложат становищата и позициите си.
Същевременно във всички медии продължава масовото отразяване на позицията на нотариусите, бих казал изцяло непропорционално, тъй като Висшият адвокатски съвет в голяма степен се представляваше минимално. Единствено на Деня на Конституцията и предния ден аз забелязах медийно участие на адвокатурата по тази тема.
Има напрежение, но това напрежение, според мен, вече не е това, което беше преди три месеца. Тоест, мисля, че сега спорещите страни са в по-консенсусна среда и обстановка.
Междувременно, пропуснах да отбележа, че по данни на Председателя на Висшия адвокатски съвет – г-жа Негенцова, тя казва, че е имало един опит за медиация, за разговори между адвокати и нотариуси. Били се разбрали за втори опит, но на втория опит нотариусите не са се явили, защото са подели инициативата да запознават политическите групи и политическите сили.
Първо, досега аз съм отбивал инициативата на Висшия адвокатски съвет да се среща с комисията по един или друг начин. Ако Висшият адвокатски съвет се е срещал с някого, това са срещи с политическите сили и парламентарни групи. Безспорно е, че трябва да продължим в тази посока. Имахме, ако си спомняте, още при подписването с резерви и с уговорката за чл. 143 от правилника, тогава коментирахме, че трябва да има широк обществен дебат. Бяхме казали, че е добре Съюзът на юристите в България да го организира и чисто професионално, а не комисията да бъде като арбитър на професиите, а Съюзът на юристите в България да организира колкото са необходими дискусии, за да се стигне до приемливо и консенсусно решение. Впрочем докладвам ви, че Председателят на Съюза на юристите – г-н Владислав Славов, включително и в четвъртък на встъпването на новоизбрания Главен инспектор постави този въпрос. Той попита: „Отказваме ли се от това или ще има такъв дебат?” Аз съм потвърдил принципно, без да казвам кой момент би бил подходящ за един такъв дебат.
По мое лично мнение би следвало страните малко да се охладят. Имаме страшно много становища. Те бяха 18-19 преди около месец, а сега са много повече, но главно заради повторяемостта на голяма част от становищата. Те могат да се видят и изчетат.
Нямаме становище, нямаме справка от Министерството на финансите за дохода от нотариална дейност по години, за да съобразим вярно ли е твърдението, че 600 нотариуса получават годишно делегирано от държавата доход 700 млн. лв. Ако ме упълномощите, аз бих поискал справка от министъра на финансите, респективно от НАП по този въпрос. Защото в нотариалната такса се включва и втората нотариална такса – тази, която е за подготовка на документ, т.е. това е таксата, за която се спори, че е адвокатска работа. Така че, ако не възразявате, ще възложа на колегите експерти да изискат такава справка, за да сме готови поне по този въпрос, когато дойде евентуално момент за обсъждане.
Колегите поставиха въпроса и за конфликта на интереси. Не възразявам, напротив, бих предложил, въпреки че Комисията за конфликт на интереси е в непълен състав, да им изпратим законопроекта така, както е внесен заедно с резервите и да поискаме тяхното становище по отношение наличието или отсъствието на конфликт на интереси и в случаи, че има, да не задълбочаваме този конфликт. Тоест, да сме наясно колегите, които сме адвокати, по никакъв начин нито можем да говорим, нито можем да защитаваме, нито можем да гласуваме, нито можем да участваме в комисии, нито в пленарна зала, за да бъдат спокойни всички по този въпрос. Моля експертите да включат и тази задача.
Организационно, когато кажете, че имаме готовност, ще поканя, пак казвам в единия вариант Висшия адвокатски съвет и другия вариант – Висшия адвокатски съвет плюс Нотариалната камара, плюс всички организации, които г-н Димитров в началото грижливо изчете, като участници в преходен етап.
Искаха думата г-н Казак и г-н Попов.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател, аз напълно се присъединявам към Вашите констатации и благодаря за изчерпателната ретроспекция на пътя, който измина този законопроект – всички съгласувания, всички становища, всички консултации, които бяха проведени.
Аз мисля, че специално с другите организации, извън адвокатурата, правната комисия няма повече защо да се среща, защото тя го стори именно в зала „Запад”. Тогава имаше представители от почти всички парламентарни групи и там имахме възможността освен в писмен вид, да чуем и в устен вид становищата и изразените позиции на всички заинтересовани организации – Нотариалната камара, частните съдебни изпълнители, юрисконсултите, счетоводителите, Търговско-промишлената палата, Стопанската камара и т.н. Аз мисля, че в тази връзка ние по-скоро сме длъжници на Висшия адвокатски съвет като правна комисия да се срещнем с тях и да чуем тяхната позиция също. И ако има среща въобще на правната комисия с някого, то трябва да бъде само и единствено с Висшия адвокатски съвет.
А идеята да се организира помирителна среща я приветствам и аз в изказването си в зала „Запад” точно към това апелирах, че за нас като Комисия по правни въпроси, като Народно събрание ще бъде най-добре гилдиите да седнат и да се разберат. Да си изяснят позициите и да кажат еди-кой си текст така ще бъде редактиран, за да няма никой притеснение, че му се изземват функции и т.н. И затова ще бъде хубаво наистина да подпомогнем организацията на един такъв форум в рамките на Съюза на юристите, ако трябва дори логистично, финансово не знам, но да ги накараме да седнат на една маса. Те не искат да седнат на една маса. Това е проблемът. И то не толкова адвокатурата, а по-скоро другата страна. И ако вече наистина не могат да се разберат, тогава да видим какво правим.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Попов и след това г-н Димитров.
Филип Попов:
Аз споделям това, което Вие казахте и колегата Казак. Наистина длъжници сме на Висшия адвокатски съвет. Да ги поканим. По отношение на това дали ще успеят да се разберат не знам, но наистина трябва да направим опит да го направим. Защото в крайна сметка решението остава в Народното събрание и от нас зависи те какво ще правят. Ние ще излезем накрая със закон.
По отношение на датата за среща с Висшия адвокатски съвет, преценете дали да бъде другата седмица или след Комисията за конфликт на интереси, за да имаме и нейното становище и да сме подготвени за тази среща.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е добро уточнение. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Благодаря, г-н Председател.
Аз съм от вносителите на законопроекта. Сега се оказва, че съм и длъжник. Но да ви кажа, че на никого не съм длъжник, защото Висшият адвокатски съвет не ми е работодател, а работодателят ми са моите избиратели.
Как дойде законопроектът в Народното събрание?
В кабинета на Цецка Цачева се събраха всички политически сили, включително и ние двамата и там бяха поети ясни ангажименти. Казахме, че имаме много забележки и той включително подписа със особено мнение. Разбрахме се, че те ще направят целия този дебат, който два или три месеца вече не искат да направят и не искат да се съберат. Но аз трябва да се чувствам виновен и длъжник на някой, че те не могли да се разберат помежду си.
Но ние поискахме да се съберат всички заинтересовани ведомства, гилдии, да не ни правят нас страна на 14 хиляди срещу всички останали или на някакви си 600 срещу всички останали и т.н. Те не направиха този дебат, не дойдоха да разговарят.
По отношение на срещата. Казахте, че не искате с всички останали срещи. А защо искате с Висшия адвокатски съвет среща? Той като дойде не донесе ли мотиви, не донесе ли законопроект, не даде ли становище? Какво по-различно не е направил от всички останали, та с едните може, а с другите не. Или всички да се разберат, или ние нямаме място там.
Какви са възможностите? Да се опитате да го пробутате. Защото това е на София, на Кюстендил и на Варна идея и тя да не мине, след което до края на мандата на това Народно събрание да имате много малък шанс, дори и да дойдете да искате нов по-добър закон, той да не мине поради следната причина. Ако аз преговарям с него, той е излъчен от дадена гилдия и той ме излъже, колкото и следващи пъти да идва, какъвто и да е мандат, аз вече знам, че ме е излъгал. А точно това направи г-жа Негенцова! Каквато и да е, тя е техен председател. Те са я упълномощили и тя дойде да води преговори. Нито едно от нещата, които тя каза, не изпълни. Тя утре да се яви, много я харесвам, но няма как да се получи.
Другата идея. Събирате кворум, вкарвате го, може и да мине. А ако не мине, дали няма да навреди. Не считате ли, че е редно те да се разберат помежду си и ако ще мерим сега на едните доходите, другите ще кажат защо не мерите и на другите. Няма ли да отидем в една безкрайност?
Ще завърша с думите на един представител от Европейския съюз, който дойде тук и говори за плана „Шенген”. Той каза: „Не може един инвеститор със 100 милиона да купи земя и после да се окаже, че тази земя не е негова.” Та да се спрем ли на земята. В момента има 600 нотариуса и въпреки това тук-там злоупотреби. При 14 600 и неопределен брой от Европа дали ситуацията няма леко да се влоши и дали после ние няма да се срамуваме, че приемаме този закон.
Нека те да се разберат. Нека да не ни правят страна! Не е нужно. А иначе така както я карате ситуацията, ясна е.
Г-н Председателю, спокойно можеше и в Биримирци зала да дадете на някой от заинтересованите страни. Със същия успех нямаше и там да отидат.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров, ние много пъти сме го водили с Вас този разговор. Ако Вие като вносител смятате, че трябва да оттеглите подписа си от законопроекта…
Емил Димитров:
Оттеглям подписа си от законопроекта. Не смятах да го правя, но щом така ще си правим.
Предс. Данаил Кирилов:
Имате такава възможност. То става писмено. В смисъл не става устно, а става писмено.
По колеги, аз не съм сигурен кои точно. Благоевград – Адвокатска колегия, изпратиха още по-радикален вариант. Хасково-Адвокатска колегия също подкрепя. Шумен също.
Съгласен съм само с частта, в която Вие казвате не е наша работа ние да бъдем арбитрите, т.е. да заменим техните усилия да постигнат консенсус.
За това с оглед на изложените становища, както и вашето, си позволявам да предложа следното.
Да изискаме двете становища: едното от Министерството на финансите и другото от Комисията за конфликт на интереси. След като поучим становище от Комисията за конфликт на интереси то ясно ще отговори ние къде сме в хипотезата на чл. 143 така, както всички сме си я записали собственоръчно с химикал (не печатно с компютър, а непосредствено до подписите си).
Междувременно да бъдат уведомени Висшия адвокатски съвет, Нотариалната камара и всички придружни и сестрински организации на Нотариалната камара за инициативата на Съюза на юристите в България.
Аз ще уведомя Съюза на юристите в България, за да направят организацията на дебата – да поканят спорещите страни, и това да тече извън нас и междувременно, докато ние очакваме становищата.
Нека да отложим взимането на решение ще каним или няма да каним някой. Дали това да бъде Висшият адвокатски съвет или Висшият адвокатски съвет и другите организации. Аз по-скоро съм склонен при този обем на становища, който получихме, както и събитието, което беше в зала „Запад”, организирано от Камарата на нотариусите ние ще четем депозираните становища. Тоест, няма защо единствено да събираме напрежение между гилдиите и то да го събираме тук. Ако може този въпрос да го отложим.
Ако ми възложите, веднага при получаване на становищата, ще ви докладвам на правна комисия, за да вземем решение оттук нататък за продължаване на дебата, ако е необходимо, или респективно за внасяне за обсъждане на въпросния законопроект, включително и обратното решение, ако бъде предложено и следва от логиката на изразените становища.
Г-н Попов.
Филип Попов:
Благодаря, г-н Председател. Абсолютно съм съгласен с процедурата, която предложихте и ще я подкрепя.
Само обръщам внимание, че с подписа си под този законопроект, независимо дали е с особено или не мнение, Народното събрание ще не ще е вече част от този проблем. Защото накрая ние взимаме решението и в нас остава, образно казано, „контрата” независимо дали ще мине законопроектът или няма да мине. Ще има недоволни и в двата случая. И този момент рано или късно ще дойде, независимо колко го отлагаме във времето и доколко напрежението в момента не е ескалирало, но ще дойде момента, когато законопроект ще влезе в пленарна зала и тогава напрежението с цялата си сила ще се стовари пак върху Народното събрание и върху всички нас, включително и върху тази комисия.
Предс. Данаил Кирилов:
Не трябва с напрежение да се взимат решенията. Това не са полезни решения, не са работещи правни норми. Няма смисъл със законодателство да упражняваме насилие над която й да е професия.
Филип Попов:
Абсолютно съм съгласен, но ние сме вече вътре в тази сага. Щем не щем! (Не сме.) Сме!
Предс. Данаил Кирилов:
Не сме вътре! Имаме възможност да гледаме или да не гледаме. Ако гледаме, имаме възможност да отхвърлим или да приемем. Не искам да теоретизираме, г-н Попов.
Но има и друга възможност. Ако има консенсус в тези гилдии, вратата все още е отворена за законопроект по същата тема – или за законопроекти по Закона за адвокатурата, или по Закона за нотариусите.
Филип Попов:
Точно за това казах, че това е доброто решение, което Вие предложихте – да отложим. Защото сега наистина няма напрежение. Но ще дойде един момент, в който този законопроект ще влезе в пленарна зала, живот и здраве, и тогава възможността за напрежение да бъде максимално минимална, ако дотогава наистина са се разбрали гилдиите, в което се съмнявам, но дай Боже.
Предс. Данаил Кирилов:
Видяхте, че г-н Димитров си оттегли подписа. Ако пък тази тенденция се развие, може да имаме оттегляне на законопроекта.
Филип Попов:
И тогава Висшият адвокатски съвет? В смисъл напрежението ще си остане, независимо дали ще го оттеглим или не.
Емил Димитров:
Има два варианта. Упорства се и се влиза в зала. Там се броят гласове, ако се стигне до зала. Има една поговорка. Не може по средата на скока да се върнеш да се засилиш, защото си решил, че няма да можеш да прескочиш. Вече си скочил. В момента това, което тук се опитваме да направим, аз мисля, че (всички тук са трезво мислещи) тази контактна група, която застана на толкова крайни позиции срещу всички и се скараха помежду си, първо не е нужно ние да взимаме страна по нея и да влизаме в контакт с нея. Да си излъчат нова, с която могат да се водят преговори. Но в момента те имат шанса да се засилят и да направят верния скок! Иначе може и да стигнат другия бряг, но ако не стигнат, нямат никакъв шанс втори път да се засилят.
Това, което предлага г-н Председателят в момента, макар и на много късен етап – след два месеца, е изключително разумно. Нека да ги оставим да се разберат. Може да дойде вариант, който е приемлив за всички. Всеки ще трябва да откъсне по малко живо месо от себе си, но те да го правят, а не ние да ги принуждаваме.
Излъчете си нормална контактна група, разберете се достойните, елате с готов законопроект, ще го подпишем. Аз и предишния подписах.
Предс. Данаил Кирилов:
Не. Аз вече никакви такива законопроекти няма да подписвам.
Филип Попов:
Аз мисля, че нямаме разминаване в мненията. На едно мнение сме.
Явор Нотев:
Ще гласуваме ли? (Да го гласуваме.) Това е смисленият подход, това е разумният подход и дайте да го подкрепим.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре, гласуваме. Който е съгласен за тази процедура да се следва или поредност, да гласува „за”. Девет „за”. От девет присъстващи в момента, девет са „за”. Следваме този ред и периодично ще ви докладвам за напредъка.
Сега ще помоля г-жа Атанасова да продължи да води заседанието. Колегата от Движение „Защита на гражданите и държавата” от няколко заседания иска да направи кратко предложение и моля да го изслушате. Той ще се представи. Заповядайте.
Илия Бачев: Движение „Защита на гражданите и държавата”.
Благодаря за думата, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Внесли сме предложение за законодателна инициатива на основание чл. 18 от Закона за нормативните актове.
Предложението е свързано с необходимостта от спешни промени, породени от действия на Камара, юридическо лице с нестопанска цел, учредена в частна полза, на която със закон са вменени държавни властнически правомощия и задължения.
Камарата е учредена със закон – Камара, която с дейността си нарушава, както закона по силата на който е създадена, така и действащото законодателство на Република България. С неизпълнение на вменените й задължения, от една страна, ограничава конкуренцията в бранша, който действа, от друга страна, е допринесла за състоянието на банковата система най-вече по отношение на лошите кредити, обезпечени с ипотека върху недвижимото имущество.
От дейността на тази Камара ощетените са не само кредитополучателите, чиито имоти са продадени чрез публична продан, но и дългът остава непогасен. Ощетени са и банките, които не могат да съберат вземанията си и са предприели антисоциална мярка – повишаване на лихвите. Освен това, с неизпълнение на задълженията си тази Камара косвено застрашава вътрешния ред в страната.
Става въпрос за Камарата на независимите оценители в България. Част от изложените от нас факти се споделят и от Министерския съвет, Министерство на икономиката и енергетиката, Комисията за защита на потребителите, Асоциацията на българските оценители, Камара на професионалните оценители, Асоциацията на банките в България, Институт за пазарна икономика, Българска търговско-промишлена палата, Център за оценка на въздействието на законодателството, Българска стопанска камара, видно от Решение 1525 от 09.12.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията.
Подробностите и доказателствата сме изложили в мотиви към предложението, което сме внесли в Деловодството на Комисията по правни въпроси на основание чл. 18 от Закона за нормативните актове.
Настояваме за писмено становище по поставения проблем.
Донесли сме да входираме още едно становище, защото мотивите непрекъснато растат.
Другото, за което искаме да попитаме. На 2 април се състоя един брифинг в зала „Запад” на Народното събрание, на площад „Народно събрание”. След брифинга ние поискахме да ни се отговори на въпроса, понеже на брифинга не можа да ни се отговори точно, защо законодателството, което е свързано с банките, не бъде синхронизирано с Директива 93 на Европейския съюз за неравноправни клаузи по потребителските договори, на което г-н Байрактаров каза, че директивите били препоръчителни, но не и задължителни.
Моят въпрос е следният. Има ли други препоръчителни директиви и кои са те, та като ходим по комисиите, да не се излагаме.
Благодаря за вниманието.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Попов, заповядайте.
Филип Попов:
Г-жо Председател, аз предлагам по този въпрос ръководството на Комисията по правни въпроси да прецени кога да бъде вкаран като точка от дневния ред и съответно ние тук с гласуване да определим програмата. Правя чисто процедурно предложение.
Илия Бачев:
Ще ви дам материалите и съответни доказателства, становището, хронологията на абсолютно всичко, което е случва в тази Камара. Защото тази Камара е много голяма и не знам дали заради нея не фалира и КТБ. Там нещата са изключително сериозни.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Всички материали, които сте предоставили на комисията ще бъдат разпратени на народните представители и обявени на сайта на Народното събрание на секцията на Комисията по правни въпроси.
Предполагам, че секретариатът ще ви уведоми кога ще има заседание с включена точка в дневния ред по казуса, който представихте.
Илия Бачев:
Благодаря. За да можем и ние да се подготвим, тъй като имаме и други доказателства и да може всичко да бъде комплектувано, за да стане ясно, че проблемът е много сложен и много тежък. Не дай си Боже да се случи така, че тази Камара да изпадне в несъстоятелност, поради това че има вече много заведени искови дела и ако тези искови дела искат предварително обезпечение, тя ще изпадне в несъстоятелност и тогава ще се образува един страхотен вакуум в оценителската дейност и ще спре съдебната система в България. Просто нещата са тежки.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Закривам заседанието на комисията.

Председател:
Данаил Кирилов