Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 20

Днес, 29.04.2015 г., сряда, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Силвия Филипова, старши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Министерството на отбраната – Илия Налбантов, началник на политическия кабинет на министъра на отбраната и Полина Цокова, експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Министерството на икономиката, дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” – Емил Алексиев, началник на отдел „Политика за потребителите”, Цвета Караилиева, главен експерт и Людмила Пеовска, младши експерт в същата дирекция; от Комисията за защита на потребителите – Димитър Маргаритов, председател, Константин Райков и Константин Арабаджиев, членове; от Министерството на вътрешните работи – Нина Чимова, директор на дирекция „Правна” и Ива Захариева, началник сектор в дирекция „Международно сътрудничество”; от Държавна агенция за бежанците – Никола Казаков, председател и Калина Попянева, главен юрисконсулт; от Български хелзинкски комитет – Мариана Андреева; от Движение „Защита на гражданите и държавата” – Илия Бачев, Петьо Хаджиев, Марияна Станева и Ани Мутафчиева и народните представители Тунчер Кърджалиев, вносител на законопроект и Светлана Ангелова, вносител на предложение.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Има предложение за дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за правна помощ по наказателни дела, № 502-02-10, внесен от Министерски съвет на 20.04.2015 г.
2. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за екстрадиция, № 502-02-11, внесен от Министерски съвет на 20.04.2015 г.
3. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на външните работи на Исландия, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Словашката Република, Министерството на отбраната на Република Словения и Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NCIA) относно сътрудничество при изпълнението на проекти за разширяване на Системата за въздушно командване и контрол (ACCS), № 502-02-12, внесен от Министерски съвет на 20.04.2015 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерски съвет на 21.04.2015 г.
5. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 454-01-37, внесен от Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 07.11.2014 г.
Имате думата по предложения дневен ред. Няма предложения. Подлагам на гласуване. Който е съгласен да приемем дневния ред, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за правна помощ по наказателни дела, № 502-02-10, внесен от Министерски съвет на 20.04.2015 г.
От Министерството на правосъдието гост по тази точка е г-жа Силвия Филипова, старши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”. Заповядайте.
Силвия Филипова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Министерският съвет е вносител на проект на Закон за ратифициране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Казахстан, подписан на 14 ноември 2014 г. в София. Договорът е подписан от министъра на правосъдието на Република България по време на официалната визита на Генералния прокурор на Република Казахстан.
Преговорите по договора са проведени в рамките на Петата сесия на Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество между Република България и Република Казахстан през месец март 2014 г.
Договорът за правна помощ по наказателни дела урежда задълженията за оказване на правна помощ, като определя кои дела се считат за наказателни за целите на договора; изброени са видовете правна помощ, които могат да бъдат предоставени по силата на договор; основанията за отказ и отлагане на предоставянето на правната помощ; редът за осъществяване на контактите между централните органи на страните, както и самите централни органи (Министерството на правосъдието за Република България и Генералната прокуратура за Република Казахстан). Също така се уреждат езиците, на които се осъществява комуникацията между страните и на които се предават, съответно се изпълняват молбите за правна помощ; разходите за изпълнение на молбите за правна помощ, както и редът за оказване на правна помощ и съдържанието на молбите. Предвидени са и специални разпоредби за отделните видове правна помощ – временно предаване на лица, задържани под стража или изтърпяващи наказание лишаване от свобода; претърсване и изземване; предаване на вещи и документи.
Договорът съдържа и разпоредба относно защита на свидетелите, пострадалите от престъпления и на другите участници в наказателния процес.
Разпоредбите на договора напълно съответстват на националното законодателство, поради което няма необходимост от законодателни изменения във вътрешното ни право. Договорът е в пълно съответствие с международните стандарти и другите международни актове, регулиращи материята по правна помощ по наказателни дела, по които България е страна.
Договорът изрично предвижда, че подлежи на ратификация и влиза в сила на тридесетия ден след размяната на ратификационните документи. Договорът между Република България и Република Казахстан е сключен за неопределен срок, като всяка от страните има право да прекрати действието му по всяко време след писмено уведомяване на другата страна по дипломатически път. Прекратяването влиза в сила в срок 6 месеца от датата на получаване на съответното уведомление.
Ратифицирането на договора няма да окаже пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Считаме, че с ратифицирането на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Казахстан се осигурява необходимата международна правна рамка за развитието на правното сътрудничество между двете държави и за ефективното взаимодействие в борбата срещу транснационалната престъпност.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Филипова. Колеги, имате думата за въпроси, становища, мнения. Г-н Митев.
Христиан Митев:
Уважаеми г-н Председател, аз и колегата Емил Димитров ще се въздържим при гласуването по този законопроект с оглед на факта, че за пореден път не се спазва процедурата, разписана в нашия правилник, а именно чл. 31, ал. 3, изречение две, когато вносител на законопроекта е Министерският съвет, в този случай законопроектът да бъде представен от министър или от заместник-министър. Колежката е очарователна и добре се справи с представянето, но за мен специално Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание трябва да се спазва, а Комисията по правни въпроси следва да бъде уважавана от изпълнителната власт, поради което ние ще се въздържим. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Митев. Аз ви предлагам, защото явно това е очертаваща се тенденция във вашето изложение, оттук нататък може да казвате само „резервата „Ревизоро” и ще пестим известно време.
Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Г-н Председател, Премиерът не е излъчен от нашата парламентарна група, но въпреки това, ние се отнасяме с огромно уважение към него и считаме, че след като Министерският съвет е взел колективното решение, министър-председателят го е подписал, внесъл го е в Народното събрание и това, че уважаемите господа министри от неговия кабинет, респективно заместник-министрите, не зачитат волята на премиера не може да е наш проблем, а е ваш, още повече, че взетите решения въз основа на този правилник в нарушение, после ще имаме проблеми с тях. Ще го изтъкнем и в зала.
Предс. Данаил Кирилов:
Приемам забележката ви. Ще повторя и в този случай аргументацията си от предходен такъв случай. Всъщност смятам, че Министерството на правосъдието редовно участва в дискусиите и дебатите в правна комисия. Специфичен е случаят – касае междудържавно договаряне по правни въпроси. Предполагаме, че са в напрежение и пишат основните законопроекти за съдебната реформа в Министерството правосъдието. Без да омаловажавам, ценя присъствието на старши експерта от дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” – г-жа Филипова, но и материята не изисква някакъв сериозен политически дебат, за да настояваме императивно за присъствието на член на политическия кабинет. Ако случаят налагаше и политическо решение, аз самият щях да изложа вашите аргументи, силно да се обидя, да спра комисията и да помоля колегите да звънят в Министерството на правосъдието, каквито случаи е имало в интерес на истината.
Други становища? Аз реших, че имате нещо против Казахстан. Какво може Патриотичният фронт да има против Казахстан? Няма други становища. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен да приемем законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за правна помощ по наказателни дела, № 502-02-10, внесен от Министерски съвет на 20.04.2015 г., моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се на първо четене.
По втора точка - Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за екстрадиция, № 502-02-11, внесен от Министерски съвет на 20.04.2015 г.
Г-жо Филипова, заповядайте.
Силвия Филипова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Министерският съвет е вносител и на законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за екстрадиция, подписан на 14 ноември 2014 г. в София. Договорът е подписан от министъра на правосъдието на Република България по време на официалната визита на Генералния прокурор на Република Казахстан. Преговорите са проведени в рамките на Третата сесия на Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество между Република България и Република Казахстан през месец март 2014 г.
Договорът за екстрадиция предвижда задължение за екстрадиране на лица, намиращи се на техните територии, за привличане към наказателна отговорност за престъпления, даващи основание за екстрадиция или за изпълнение на присъда във връзка с такива престъпления. Договорът урежда и основанията за отказ, като сред тях е предвидена и забрана за предаване на собствени граждани. Предвидено е в случаите, в които в молещата държава за престъплението, за което се иска екстрадиция се предвижда смъртно наказание, екстрадицията да се допуска само в случаи, че бъдат предоставени достатъчно гаранции, че същото няма да бъде наложено или ако вече е наложено, то няма да бъде изпълнено. Уредени са също редът за осъществяване на контактите между централните органи на страните, самите централни органи (Министерството на правосъдието за Република България и Генералната прокуратура за Република Казахстан), както и езиците, които страните могат да използват в комуникацията помежду си. Изрично са уредени и съдържанието на молбата за екстрадиция и придружителните документи, въпросите за задържането на лицето до получаване на молбата, както и за фактическото предаване на исканото лице. В съответствие с международните стандарти в областта на екстрадициите в договора са уредени принципът на особеността и задължението за образуване на наказателно производство в замолената страна в случаи на отказ от екстрадиране на лицето.
Разпоредбите и на този договор напълно съответстват на националното законодателство, поради което няма необходимост от наказателни изменения във вътрешното ни право. Също така е в съответствие с международните стандарти и другите международни актове, регулиращи материята на екстрадицията, по които България е страна.
Предвижда се, че договорът подлежи на ратификация и влиза в сила на тридесетия ден след размяната на ратификационните документи. Сключен е за неопределен срок от време, като всяка от страните има право да прекрати действието му по всяко време след писмено уведомяване на другата страна по дипломатически път. Прекратяването влиза в сила в срок 6 месеца от датата на получаване на съответното уведомление.
Ратифицирането на този договор няма да окаже пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Считам, че с ратификацията на договора за екстрадиция между Република България и Република Казахстан се осигурява международната правна рамка за развитието на правното сътрудничество между двете държави и за активно взаимодействие в борбата срещу транснационалната престъпност. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Имате думата за мнения, становища и предложения. Няма. Отбелязваме резервата, г-н Димитров, и в този случай. Прекратяваме дебата. Пристъпваме към гласуване.
Моля, който е съгласен да подкрепим на първо четене законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за екстрадиция, № 502-02-11, внесен от Министерски съвет на 20.04.2015 г., моля да гласува „за”. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се.
Благодаря, г-жо Филипова за представянето на законопроектите и за участието.
По трета точка - Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на външните работи на Исландия, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Словашката Република, Министерството на отбраната на Република Словения и Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NCIA) относно сътрудничество при изпълнението на проекти за разширяване на Системата за въздушно командване и контрол (ACCS), № 502-02-12, внесен от Министерски съвет на 20.04.2015 г.
Гости от Министерството на отбраната са г-н Илия Налбантов, началник на политическия кабинет на министъра на отбраната и г-жа Полина Цокова, експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност”.
Г-н Налбантов, заповядайте накратко да представите законопроекта.
Илия Налбантов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми членове на комисията,
Беше взето решение аз да присъствам на заседанието и да представя законопроекта, защото в момента заместник-министърът, отговарящ по тези въпроси е в Комисията по външна политика, където се обсъжда същият законопроект и по тази причина не може да присъства на вашето заседание и лично да представи меморандума.
Меморандумът е подписан на 29 януари 2015 г. между Министерството на отбраната и страните, които Вие изброихте.
Предметът на меморандума е ясен - развиване на системата за командване и управление на въздушното пространство на територията на страната във взаимодействие с Агенцията на НАТО. На практика тук става въпрос за съвместно финансиране на страните-членки, ратифицирали документа и България, като съотношението за финансирането е 75% от страните-членки и 25% от страната.
Ратификацията на този меморандум се налага по две обстоятелства: първото е, че животът е много по-сложен и евентуално може да се наложат такива данъчни облекчения, които ние трябва да поемем като страна домакин и второто обстоятелство е при завеждане на дела да имаме възможност за арбитражни действия в съда.
Доложих по въпроса. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси и становища. Няма. Тук освен резервата „г-н Димитров”, аз имам резерва в смисъл, ако беше Комисията по отбрана щях да реша, че там непременно трябва представител на политическия кабинет и че във всички други конкуренции трябва да се предпочита правната комисия.
Няма въпроси. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Моля, който подкрепя законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на външните работи на Исландия, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Словашката Република, Министерството на отбраната на Република Словения и Агенцията на НАТО за комуникации и информация (NCIA) относно сътрудничество при изпълнението на проекти за разширяване на Системата за въздушно командване и контрол (ACCS), № 502-02-12, внесен от Министерски съвет на 20.04.2015 г., да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Приема се законопроектът за ратифициране на Меморандума. Благодаря ви.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерски съвет на 21.04.2015 г.
Гости от Министерството на икономиката са г-н Емил Алексиев, началник на отдел „Политика за потребителите” в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите”, г-жа Цвета Караилиева, главен експерт и г-жа Людмила Пеовска, младши експерт в същата дирекция. От Комисията за защита на потребителите – г-н Димитър Маргаритов, председател, г-н Константин Райков, член на комисията и г-н Константин Арабаджиев, член на комисията.
Първо имат думата представителите на Министерството на икономиката и след това Комисията за защита на потребителите да представите законопроекта.
Емил Алексиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, може би съвсем в началото, преди да направя едно кратко представяне на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, да ви обърна внимание, че може би преди по-малко от час проектът на закон беше одобрен от водещата Комисия по икономическа политика и туризъм, където г-жа Везиева, заместник-министър, представи законопроекта. За съжаление, по независещи от нея причини, няма възможност да бъде и в тази комисия и аз съм натоварен със задачата да представя на вашето внимание проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите има за задача да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) (ОВ, L 165/63 от
18 юни 2013 г.) и да създаде условия за прилагане на Регламент (ЕС)
№ 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители), (ОВ, L 165/1 от 18 юни 2013 г.).
С предложения проект се регламентира извънсъдебното решаване на потребителски спорове, като предвижда, че всички спорове между потребители и търговци по повод продажба на стоки или предоставяне на услуги ще могат да бъдат отнесени до органи за алтернативно решаване на спорове. Органите за алтернативно решаване на спорове могат да бъдат еднолични, колегиални, публични или частни. В зависимост от изхода на процедурата те могат да прилагат решения между страните, чието спазване има доброволен характер. Други от тях могат да налагат решения, което е задължително за страните или само да събират страните по спора, за да им се помогне в намирането на решение по взаимно съгласие.
Едновременно с това се въвеждат и конкретни изисквания към органите за алтернативно решаване на спорове и техните процедурни правила за работа, на които трябва да отговарят. В тази връзка подробно е разписано съдържанието на принципите за независимост, безпристрастност, експертност, прозрачност, ефективност, справедливост, свобода и законосъобразност, които трябва да се спазват на които трябва да отговарят органите за алтернативно решаване на потребителски спорове.
Проектът на закон определя министърът на икономиката да изпълнява функциите на компетентен орган по смисъла на директивата, което означава, че той трябва да прави преценка дали органите, които желаят да бъдат признати за такива отговарят на изискванията, заложени в закона, а именно изискванията за независимост, безпристрастност, експертност, прозрачност, ефективност, справедливост, законност и т.н.
Проектът на закон определя Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите да бъде контактна точка, съгласно разпоредбата на чл. 7 от Регламент 524/2013 за онлайн решаване на потребителски спорове в смисъл, че служителите на Европейския потребителски център ще оказват съдействие на потребителите при функционирането на електронната платформа, която трябва да бъде изградена от Европейската комисия за онлайн решаване на потребителски спорове.
Един от основните елементи на проекта на закон е предоставянето на информация за съществуващи органи за алтернативно решаване на спорове. Проектът на закон предвижда министърът на икономиката, органите за алтернативно решаване на спорове и Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите да публикуват на своите интернет страници списъка на признатите органи за алтернативно решаване на спорове, електронна връзка към интернет страницата на Европейската комисия, на която е публикуван консолидирания списък на всички органи за алтернативно решаване на спорове от 28-те държави-членки на Европейския съюз, както и да осигуряват електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове.
В проекта на закон са включени и задълженията на търговците да предоставят информация на потребителите за органите за алтернативно решаване на спорове дали и как ще ги използват в случай на спор с потребител.
С предложения проект на закон се доразвива и усъвършенства структурата, обхватът на действия и начинът на работа на помирителните комисии към Комисията за защита на потребителите, за да могат те да бъдат признати като органи за алтернативно решаване на спорове, а именно да отговарят на изискванията на директивата за качество – принципите, на които трябва да отговарят тези органи.
Предвидено е освен сега действащите общи помирителни комисии, които разглеждат спорове, свързани с гаранционната отговорност, правото на рекламация за стоки и услуги, неравноправни клаузи в договорите, нелоялни търговски практики и други да бъдат създадени пет секторни помирителни комисии, които ще разглеждат спорове между потребители и търговци в областта на енергетиката, водоснабдителни и канализационни услуги, електронните съобщения и пощенските услуги, транспорта и финансовия сектор.
Направените промени засягат обхвата на действие на общите и секторните помирителни комисии и техния състав, определя председателите, заместник-председателите и членовете на съответните помирителни комисии, начина на работа и участие на страните по спора и завършека на процедурата в случая с помирително предложение.
С проекта на закон е предвидено министърът на икономиката да определя със заповед седалището и района на действие на общите и секторни помирителни комисии. От друга страна, председателят на Комисията за защита на потребителите ще одобрява със заповед списък на председателите, заместник-председателите и останалите членове на общите и секторните помирителни комисии, които ще съдействат за постигане на споразумение между потребители и търговци.
Важен момент е включването като задължително условие потребителите да са подали жалба за решаване на спора към съответния търговец и едва след това да могат да се обръщат и да сезират помирителна комисия.
Също така с проекта на закон се запазва доброволният принцип на участие на търговеца или упълномощен негов представител, когато потребителят сезира помирителна комисия с искане за разглеждане на спор, търговецът ще преценява дали да участва в процедурата за всеки отделен случай индивидуално.
След приемането на закона министърът на икономиката ще издаде правилник за дейността на помирителните комисии, където подробно ще бъдат разписани правилата за работа и ще бъдат нотифицирани пред Европейската комисия като органи за алтернативно решаване на потребителски спорове.
Трябва да отбележим, че са направени изменения в нормативната уредба по отношение на дейността на Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите, която е уредена в Глава осма на Закона за платежните услуги и платежните системи.
В заключение следва да се подчертае, че разпоредбите на Директива 2013/11/ЕС за алтернативно решаване на спорове трябва да бъдат въведени в националното законодателство не по-късно от 9 юли 2015 г., а самите помирителни комисии да заработят 6 месеца по-късно, т.е. от 9 януари 2016 г.
С предложените изменения и допълнения на Закона за защита на потребителите се постига съответствие с европейското право и се създават условия за подобряване на достъпа на потребителите до алтернативни способи за решаване на спорове и повишаване нивото на потребителска защита чрез осигуряване на прости, ефикасни, бързи и евтини начини за разрешаване на национални и трансгранични спорове, възникнали между потребители и търговци.
Благодаря за вашето внимание.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви за представянето на законопроекта.
Уважаеми колеги, откривам дебата. Има ли желаещи за изказвания? Заповядайте, г-н Хамид.
Хамид Хамид:
Благодаря, г-жо Председателстваща.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз искам да попитам (това сигурно трябва да стане между първо и второ четене) това словосъчетание „прекалено отдалечен от датата” да не можем да фиксираме някакъв срок, защото е много неопределено, според мен. Тоест, ще възникне спор какво значи „прекалено отдалечен от някаква дата”. Говоря за текста в чл. 143, т.8а, § 1. Разбирам за какво става въпрос, но словосъчетанието ще повдигне спорове.
Емил Алексиев:
Става въпрос в случая за една промяна, която е единична и която е извън обхвата на Директивата за алтернативно решаване на потребителски спорове. Европейската комисия направи Кориджендум - корекция в превода на български език – български вариант на Директивата за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители. И това е част от приложението на въпросната директива, където понастоящем текстът е преведен на български език, за съжаление, неправилно и по този начин той е въведен в Закона за потребителите. Ние тази хипотеза я оставяме така, както тя е преведена, тъй като това е възможно да нанесе вреда на потребителите, но сме задължени да въведем и коректния превод на директивата така, както е направен Кориджендума и е публикуван в официален вестник на Европейския съюз.
Хамид Хамид:
Тоест, ако не променим този текст, трябва в Преходните разпоредби да въведем легална дефиниция на термина „прекалено отдалечен”. Това е другият вариант, с който можем да излезем от ситуацията.
Емил Алексиев:
Контролът поначало на равноправни и неравноправни клаузи, включени в договори с общи условия с потребител дали те са равноправни или неравноправни, контролът е изключително съдебен и разбира се, в случая оценката ще бъде на съда ,защото трудно би било на законодателят да даде една легална дефиниция, която да е общо, универсално приложима за всеки индивидуален случай. Докато съдът може да преценява за всеки индивидуален случай.
Така че лично не бих препоръчал такава легална дефиниция.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Други мнения и въпроси? Членовете на Комисията за защита на потребителите също поискаха думата за становище и ще им дам тази възможност. Преди това, обаче, имам въпрос, като се извинявам, че не можах да присъствам изцяло на представянето на законопроекта.
Въпросът ми е следния. По какъв начин принципно директивата урежда достъпа до възможността да бъдеш такъв арбитър за алтернативно решаване на спорове и вие кое решение, коя възможност сте възприели в законопроекта.
Емил Алексиев:
Благодаря, г-н Председател.
Директивата най-общо предявява изискване, ад не кажа задължение, към държавите-членки да обезпечат органи за алтернативно решаване на спорове. Практиката в държавите-членки на Европейския съюз, а и не само в 28-те в това число и в България е твърде разнообразна.
В крайна сметка, когато говорим за алтернативно решаване на спор, трябва да имаме предвид, че говорим за извън съдебно решаване на потребителски спорове. Средствата за извън съдебно решаване на спорове също са най-разнообразни и варират от медиация, помирение, арбитраж и т.н. Директивата съдържа принципи и изисквания на качество, на които трябва да отговаря всеки един такъв орган, желаещ да бъде определен, респективно по-късно нотифициран пред Европейската комисия като орган за алтернативно решаване на спорове.
Предложението на Министерството на икономиката пред Министерския съвет, което е одобрено от Министерския съвет, проектът на закон така както е внесен, той е най-общ, той е отворен към всички способи, съществуващи, познати за алтернативно решаване, за извън съдебно решаване на потребителски спорове. Тоест, всеки, или всяка организация, или орган, който има желанието, волята, умението, разбира се, да изгради такъв орган, той трябва да отговори на изискванията първо на европейския законодател, а утре и на българския законодател, когато въведе изискванията за качество, на които трябва да отговарят тези органи. Но, предложеният проект на закон е отворен към всички способи за алтернативно решаване на спорове. Той не ограничава нито един от тях.
България, като всяка държава-членка има задължение да изгради такива органи. Респективно държавата изпълнява това задължение един път като въвежда принципите, на които те трябва да отговарят и държавата отговаря на това изискване, създавайки помирителни комисии. Всъщност те са създадени на един по-предишен етап, разбира се, но привеждайки в съответствие помирителните комисии с изискванията за качество на принципите, на които трябва да отговарят тези органи. Оттук нататък проектът на закон е отворен за всички останали способи за извън съдебно решаване на спорове. Всеки орган, организация, която желае да отговори на тези изисквания, е добре дошла и ще бъде призната като такава.
Предс. Данаил Кирилов:
Какво е виждането? Имам предвид по количество и процедура. Директно ще поставя следния въпрос. Преди около три месеца имаше много силна писмена атака от адвокати от Варна, които обясняваха как в България ще стане императив алтернативното решаване на спорове по потребителски казуси. Останах с лошото усещане, че се домогва до някакъв вид монопол. Питането ми е следното. Имаме ли достатъчно гаранции, че тази отворена рамка ще има достатъчно и конкурентност и качество и контрол, разбира се, и че няма да се стигне до някакви затворени сателитни структури, които ще вегетират около Комисията за защита на потребителите.
Емил Алексиев:
Благодаря за този много уместен въпрос.
И на трите подвъпроса отговорът е положителен. Да, има гаранции. Законът предоставя, той е отворен, всяка една организация, която отговаря на критериите за качество на тези органи, на самите помирителни комисии. Абсолютно отворен е към всеки способ, метод за извън съдебно решаване на потребителски спорове стига да има организация, която да отговори на тези изисквания. Напълно отворен е за конкуренция. Дори ние споделяме вашето виждане, че точно такъв трябва да бъде подходът – да е отворен към всички методи и способи. Думата е „отворен” - проектът на закон е отворен към всички методи и способи.
Предс. Данаил Кирилов:
Докато колегите обмислят въпросите си, Комисията за защита на потребителите – г-н Райков.
Константин Райков:
Г-н Председател, за да бъда малко по-конкретен от г-н Алексиев, като напълно подкрепям неговите думи, но ние юристите обичаме да бъдем конкретни и да цитираме правни норми. Затова ще бъда кратък и конкретен.
Чл. 181а, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите предвижда:
„(3) Органът за алтернативно решаване на спорове е установен, ако се администрира от:
1. физическо лице - на мястото, където осъществява дейността си по алтернативно решаване на спорове;
2. юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица - на мястото, където извършват дейността си по алтернативно решаване на спорове или където се намира седалището им по устав;
3. орган на държавна власт или друга публична институция – на мястото, където се намира седалището им.”
Тоест, наистина законопроектът е отворен към различни органи и лица да извършват такава дейност.
И на второ място, чл. 181д.
„Чл. 181д. (1) Физическите лица, които участват в разглеждане на спорове в процедура за АРС са независими, безпристрастни и притежават необходимите експертни познания.
(2) Физическите лица по ал. 1 трябва:
1. да притежават необходимите знания и умения в областта на извънсъдебното или съдебното решаване на потребителски спорове, както и общи познания по право;”
Тоест, наистина определението е доста обширно. Дори няма изискване за завършено някаква степен – магистър по право или нещо подобно. Така че конкретно това предвижда законопроектът.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Ако Комисията за защита на потребителите иска да направи изложение, заповядайте, без оглед на конкретните въпроси.
Димитър Маргаритов:
Уважаеми госпожи и господа народни представители, разбира се, ние не бихме могли да променим обективната действителност, но все пак се надяваме, че присъствието на колективния орган Комисия за защита на потребителите в целия му състав може поне частично да компенсира изложените пропуски по отношение на формата и в този смисъл благодарим за поканата да присъстваме на това заседание.
Аз бих могъл да кажа по-общо, след като беше представен детайлно законопроекта от колегата от Министерството на икономиката, че Комисията за защита на потребителите подкрепя така предложения проект в цялост и като нов състав на КЗП ние сме амбицирани с колегите да изпълним максимално, добросъвестно и пълноценно задълженията си, които този проект ни вменява, а именно да насърчаваме и поощряваме способите за алтернативно решаване на потребителски спорове, в това число и на онлайн решаване на потребителски спорове, когато те имат трансграничен елемент и са по повод сделки от разстояние. Даваме си сметка, че това е отговорност, освен задача с донякъде оперативен характер. Считаме, че има достатъчно възможности за конкуренция в тази сфера. Но ние като орган, на когото са възложени конкретни задачи, правомощия и функции сме готови и амбицирани да действаме и тези производства, които към момента може би са все още подценявани в една или друга степен, особено от търговците, да станат наистина припознати и атрактивен и ефективен способ за уреждане на възникнали спорове между потребители и търговци. Благодаря.
Ако имате въпроси, ще отговарям.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Председател на Комисията.
Използвам повода, защото и аз имам чувството, че сте нов състав на Комисията за защита на потребителите, да поздравя новия състав и да ви пожелая да работите в полза на закона и на защита на потребителите максимално успешно и ефективно, и модерно, защото това е модерен способ.
Г-н Лазаров пита кой ще налага административните наказания? Министърът е органът по конвенцията. Министърът или председателят на комисията?
Емил Алексиев:
Ако говорим за административни нарушения и наказания, те са главно към търговците. Единствено за непредоставена информация, тъй като проектът на закон в изпълнение на изискванията на директивата задължава търговците да предоставят информация в два аспекта: един път най-общо информация за органите за алтернативно решаване на спорове, които ще бъдат признати в България и които покриват тяхната дейност. Това е един път, най-общо. Разбира се, не всички търговци, а тези които предлагат договори с общи условия и тези, които предлагат договори в интернет, те ще бъдат задължени да предоставят такава обща информация.
И втори път, в казуса, в който потребител се обърне към търговец с жалба, търговецът или откаже да разгледа, или неудовлетвори жалбата, в този случай търговецът има задължение да уведоми потребителя, че независимо от това той може да се обърне към конкретен орган за алтернативно решаване на спора, който е признат на територията на страна – в България.
И за неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация в случая санкцията се налага от председателя на Комисията за защита на потребителите.
Димитър Лазаров:
Органът, който ще решава спорове, ще налага и административни наказания? Така ли да разбирам?
Емил Алексиев:
Първо, санкцията за неизпълнение на конкретно материално задължение в закона, тя е на търговците за неизпълнение на конкретно задължение.
Що се касае работата на помирителните комисии, това е един колегиален орган (те могат да бъдат общи помирителни комисии, както видяхме и секторни помирителни комисии), в който участват в различен формат: един път обща помирителна комисия във формат – колегията на тази помирителна комисия се състои от представител юрист от Комисията за защита на потребителите, а не председателят на Комисията за защита на потребителите, представител от Сдружението на търговците и представител на Сдружението на потребителите. Тоест това е един колегиален орган, който няма нищо общо с административния орган – председателя на Комисията за защита на потребителите, който налага административното наказание за непредоставяне на информация от страна на търговците. Това са две съвършено различни неща.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Има ли други въпроси? Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Въпросът ми е към заместник-председателя на Комисията по правни въпроси г-жа Десислава Атанасова, тъй като тя беше в качество на министър на здравеопазването.
Алтернативното решаване на спорове било модерна мярка и дейност и хората, които ще я упражняват имат общи познания по право.
Аз имам общи познания по гинекология. Бих ли могъл да упражнявам подобен род дейност? Тя ще бъде много модерна.
Предс. Данаил Кирилов:
Сигурно любителски бихте могли. Но г-жа Атанасова нека да ви отговори.
Десислава Атанасова:
Г-н Председател, моля да не допускате подобни въпроси, защото не съм орган по определяне на квалификация.
Предс. Данаил Кирилов:
Колегите обосноваха какво имат предвид. Колегата Райков подробно обясни защо не се абсолютизира в изискването за конкретна образователна степен в правото по причина, за да може всички видове специалисти да имат достъп и да осъществяват алтернативно разрешаване на спорове, като очевидно е необходим един известен минимум от общи правни познания, доколкото това е помирителна процедура. Но тя не е юрисдикция, не е нещо, което се произнася със сила на присъдено нещо или влязъл в сила акт. Или има помирение или няма помирение. Тоест, има усилие да се постигне консенсус и това може да го направи и един икономист, и един зеленчукопроизводител, ако е специалист по качеството на зеленчуците в момента в който се оспорва качеството на продадения зеленчук. Но просто е добър, комуникативен, има познанията и за производството и за пазара, и за потребителя. Казва: Намерете начин да се споразумеете. Не всички ябълки са червени. Примерно, г-н Димитров или г-н Байрактаров може да изискват всички ябълки да са червени, но там има вариации и надали това засяга правата на потребителя. Интерпретирам, защото задавате въпрос към член на комисията, а при наличие на експерти нека експертите да вземат становище.
Емил Димитров:
Не случайно зададох въпроса, въпреки че прозвуча смешен.
Откакто свят светува технологията е класическата и въпреки това ние не сме специалисти в тази област, а има специално изучени хора ,с правоспособност, които могат да упражняват подобен род дейност. В случая ние отиваме към общия профил. Много ми харесва. Още повече, че Вие в един друг законопроект казахте, че всяка правно регламентирана дейност, която не се извършва от адвокати, би следвало да се санкционира.
Предс. Данаил Кирилов:
Регулирана дейност. Припомням ви, за да си спомните и вие, че изискването на Европейската комисия беше да се регулират три професии: на адвокатите, на лекарите, инженерите в инвестиционното проектиране и проектантите, което България изпълни в периода от 2002 г., 2003 г. и 2004 г. Сега, разсъждавайки на тази плоскост и дирейки аналогии, след като институтът се установява с европейското право, той също има елемент на регулация и също има изисквания. И тук в правилата, без да претендирам за изчерпателност, но пише, че министърът на икономиката освен, че осъществява контрол ежегодно докладва на европейския орган за всички допуснати лица за постигнатото качество и т.н. Тоест, има регулация. Може да са общи правни познания, но това не означава, че тази дейност не е регулирана. Регулирана е. Защото за да бъде включен в списъка съответния субект за конкретния способ за решаване на спора, той трябва да изпълни изисквания. Може да не е бил като Вас главен секретар на областна администрация, или областен управител бивш като мен, но ….
Г-н Делчев, заповядайте.
Димитър Делчев:
Аз мисля, че законопроектът е доста полезен и доколкото разбирам основната насока и фокус в него е към алтернативното решаване на спорове, което лично моята позиция е, че винаги е по-добър начин за ограничаване на спорове, за ограничаване на разходи за държавно съдопроизводство, за по-професионално решаване на спорове, тъй като, както знаем, в рамките на съдебния процес не винаги съдиите са професионалисти по определени видове потребителски спорове. Тук се има предвид алтернативно решаване на спорове между банки и потребители и други такива специализирани спорове, които в много от другите държави вече са предвидени и се реализират, и то, по статистика, се реализират успешно.
Така че лично нашето мнение - моето и на колегата, е, че законът е полезен и се надяваме наистина да бъде приложен в действие в най-кратки срокове, и да започне да решава проблемите на потребителите.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Колегата Хамид казва, че сме готови. Тоест, няма други изказвания и мнения. Закривам дебата. Закрих дебата, но виждам че има желание от представител на Движението „Защита на гражданите и държавата” и за да подкрепим гражданското участие много бързо попитайте.
Илия Бачев:
Благодаря за думата, г-н Председател.
Искам да попитам Комисията за защита на потребителите как ще защити потребителя от нарушенията, които банките извършват при ипотечните кредити. Тоест, включено ли е в това законодателство Директива 93 на Европейския съюз за неравноправните клаузи в потребителските договори.
Емил Алексиев:
Ако може аз да отговоря, макар че въпросът е към Комисията за защита на потребителите. (Заповядайте.)
Ще отговоря конкретно на въпроса. Общите помирителни комисии, защото ние говорихме за общи и секторни, общите помирителни комисии разглеждат спорове, като в обхвата влизат договори с неравноправни клаузи с потребители, включени в договори с общи условия. А договори с общи условия – банките са такива институции или търговци, които предлагат договори с общи условия на потребителите. Банките, застрахователите и т.н. В обхвата на действие на тези помирителни комисии на общите помирителни комисии ще влизат и спорове, свързани с неравноправни клаузи в договори с общи условия.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Комисията за защита на потребителите, ако иска да допълни. Съжалявам, че непредположих, че въпросът ще е за банки, нямаше да го допусна. Комисията е съгласна с дадения отговор. Благодаря ви.
Пристъпваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 502-01-29, внесен от Министерски съвет на 21.04.2015 г., моля да гласува „за”.
Тринайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Законопроектът се приема на първо гласуване.
Благодаря за участието. Още веднъж успех на Комисията за защита на потребителите.
Пристъпваме към точка пета - Обсъждане за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 454-01-37, внесен от Тунчер Мехмедов Кърджалиев на 07.11.2014 г.
Гости по тази точка от дневния ред от Министерството на вътрешните работи са г-жа Нина Чимова, директор на дирекция „Правна”, и г-жа Ива Захариева, началник сектор в дирекция „Международно сътрудничество”, от Държавна агенция за бежанците – г-н Никола Казаков, председател и г-жа Калина Попянева, главен юрисконсулт и от Български хелзинкски комитет – г-жа Мариана Андреева.
Колеги, пристъпваме към второ четене и към варианта с включени редакции. Това е по указание на дирекция „Референти”, които участваха активно заедно с експертите на Комисията по правни въпроси.
Закон за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Заповядайте, г-н Кърджалиев.
Тунчер Кърджалиев:
Много се извинявам. Понеже аз съм вносителят и искам да ви спестя време, а в същото време в Комисията по здравеопазване върви Закона за здравно осигуряване и трябва да съм там, може ли да ми позволите в рамките на две минути по процедура за начина на водене, да си кажа мнението по предложените текстове. Те ще са кратки, защото повечето ги приемам и след това да си продължите работата. Ако позволите, разбира се.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте. Разумно е предложението. Няма кой знае какви процедурни ограничения.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, аз не виждам предложения по § 1. Да гласуваме предложенията по вносител и
Тунчер Кърджалиев:
Общо имате 11 предложения, г-н Кирилов и група, 7 предложения Петър Славов и група и още едно от Светлана Ангелова и група. Това имам предвид. Ще направя бърз коментар, ако ми позволите, на всичките.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте.
Тунчер Кърджалиев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Причините, поради които внесох този законопроект, на първо четене ги казах и тук и в зала. Това е продукт, това е текст, който е плод на усилията и то няколко месечни усилия на най-добрите експерти по бежанско право. От гледна точка на това, текстът беше приет без дебати. Но трябва да подчертая, че това не е просто закон за изменение и допълнение проекция на някаква партийна платформа и лично мое мнение.
Димитър Лазаров:
Давай по същество. Не сме на първо четене.
Тунчер Кърджалиев:
Ето, стигам по същество. Понеже Законът за убежището и бежанците обслужва правителство, МВР и други институции, а чрез тях кандидатите за закрила и убежище и българското общество, аз съм съгласен с всички направени предложения на вносителите. Те са в интерес на законопроекта и мисля, че ще стане по-работещ Закон за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците естественият извод от тази констатация е, че тези предложения, които аз ги получих от страна на Държавна агенция за бежанци, Български хелзинкски комитет са прецизни и ако не противоречат на двете директиви аз лично нямам нищо против да бъдат приети. Тази констатация е след разговори с директора на Държавна агенция за бежанци и с г-н Лазар Лазаров по отношение на предложението на Светлана Ангелова и група народни представители. Мисля, че трябва да бъдат подкрепени.
Приемам всички текстове, като особено съм удовлетворен от страна на предложенията по § 24 за медицинските прегледи, § 25 – за отпадането на зона, § 29 – за отпадането на затворен тип за малолетни и непълнолетни и отпадането на идеята за центрове от затворен тип, включващи използването им за малолетни.
Само моля по отношение на два параграфа ,когато стигнете там, да обърнете внимание: § 20 – предложението на г-н Славов, и § 40 – също неговото предложение. При условие, че има от страна на г-жа Ангелова предложение по § 20, би трябвало предложението на г-н Славов да отпадне.
Също и предложението по § 40 на Данаил Кирилов по същата логика, предното предложение трябва да отпадне, защото се обезсмисля текстът.
Това беше всичко, което исках да кажа. Приемам всички предложения. Смятам, че те са разумни и адекватни. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Кърджалиев. Успех на гласуванията по здравното осигуряване.
Колеги, като стигнем до текст за четене, ще ви кажа как ще процедираме. Ще помоля и колегите експерти и референти да кажат становище.
По заглавието на закона и по § 1 някой има ли бележки? Мнения, становища, възражения?
Четин Казак:
Всички параграфи, по които няма възражения и предложения, да ги гласуваме едновременно.
Предс. Данаил Кирилов:
Добре. Ще ги изброя. Наименованието на закона, § 1, § 3, § 4, § 5, § 6, § 7, § 8, § 9, § 12, § 14, § 16, § 17, § 19, § 21, § 22, § 23, § 26, § 27, § 28, § 30, § 32, § 33, § 34, § 35, § 38, § 42, § 46, § 48, § 49, § 50, § 51, § 53, § 54, § 55, § 56, § 57, § 58, § 59, § 60, § 61, § 62, § 63 § 64, § 66, § 67, § 68, § 70,
§ 71, § 72, § 73, наименованието „Допълнителна разпоредба”, наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, § 76, § 77, § 79, § 80, § 81 и § 82.
Моля, който е съгласен да приемем текстовете, които са без предложения, да гласува „за”. Дванайсет „за”. Против? Няма „против”. Въздържали се? Г-н Нотев се въздържа – Един „въздържал се”.
Параграфите, които изброих, са приети.
Пристъпваме към параграфите, които са с предложения и редакция.
§ 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2.
Въпросът ми към експертите е може ли да не четем редакцията, след като всички колеги я имат.
Хамид Хамид:
Има съгласие от всички колеги да не се чете предложената редакция, тъй като я има в доклада за второ четене. Ако държите да я има в звуковия файл, тогава да се чете.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак, как се е процедирало досега и има ли такава практика да не се чете.
Четин Казак:
По принцип, след като има предложен писмен вариант на комисията, всички го виждат и просто се подлага на обсъждане и гласуване.
Предс. Данаил Кирилов:
Освен това, в доклада са изложени и мотиви за редакциите, което е в плюс. Не чувам възражения.
Колеги, имате думата по § 2 по предложената нова редакция. Г-н Казаков.
Никола Казаков:
Г-н Председател, бихме искали и ние да получим редакцията, защото ако имаме въпроси по редакцията няма как да вземем отношение.
Предс. Данаил Кирилов:
Ще ви представим доклада. Няма становища по редакцията на § 2. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен с § 2 да се създаде чл. 1а с редактирания текст така, както е в доклада, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, имам един въпрос процедурен, за да изясня за себе си. Доколкото виждам в § 2 редакцията касае най-вече ал. 2. В ал. 3 няма промени. Искам да попитам защо тогава приемаме по принцип текста, вместо в чл. 1а, в ал. 1, няма промени, в ал. 3 няма промяна, а текстът в ал. 2 е същия, само има редакция относно правилното изписване на наименованията на международните актове в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове. И в зала ще четем текст…
Предс. Данаил Кирилов:
Това е дежурното възражение на председателстващия в зала, че заради една запетая се чете огромен текст.
Димитър Лазаров:
Както и да е. Имаме текстовете, да продължаваме нататък.
Предс. Данаил Кирилов:
Продължаваме с § 10. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10. Колеги имате текста на стр. 6 и 7 от доклада. Имате думата за мнения, становища, възражения.
Димитър Лазаров:
Моля да ни кажете кои са редакционните поправки спрямо текста на вносителя.
Вяра Мацева: референт
Тъй като има промени в по-голямата част от алинеите, като само една е изключена. От текста на вносителя има две правно-технически промени в ал. 5, т. 2 думите „сами по себе си” са заличени и в ал. 6 вместо „могат да” се записва „може да”.
Димитър Лазаров:
Благодаря ви. Стана ми ясно.
Предс. Данаил Кирилов:
Други въпроси, колеги? Няма. Закривам дебата по § 10.
Който е съгласен да приемем редакцията на комисията за § 10, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
§ 11. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11.
Колеги, разполагате с редакцията на § 11 на с. 9 и 10 от доклада. Имате думата.
Вяра Мицева:
§ 11 може да се гласува и по вносител, защото е направено това защото има много изменения в разпоредбата. Ако прецените, с оглед на това да не се чете текстът, по вносител е чист текст. Просто има изменение във всяка алинея. Вместо точки е записано „В чл. 9, ал. 1-6 се изменят така:” Просто текстът на вносителя не е редактиран правилно.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, имате думата по редакцията. Няма изказвания. Закриваме дебата. Който е съгласен да приемем § 11 с предложената редакция да гласува „за”. Единайсет „за”. Против няма. Въздържал се един.
§ 13. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13. Колеги, виждате редакцията на с. 11 и с. 12 от доклада. Имате думата за мнения, становища, предложения. Няма. Закривам дебата. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен с редакцията на § 13, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против няма. Въздържал се един.
§ 15. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15. Колеги, виждате редакцията на § 15 на с. 13 от доклада. Имате думата за мнения и становища.
Вяра Мацева:
Г-н Киров, по-удобно е да отложите гласуването на § 15, защото се отразява вашето предложение в § 40. Но, ако желаете, може да се гласува така и след това да се върнем на § 15.
Предс. Данаил Кирилов:
Най-желая никой да не ме прекъсва. Освен това, желая експертите да поддържат максимално изряден ред в залата, когато заседаваме.
След като имате такива съмнения и предложения, защо докладът е в този вид? Защо правим импровизации?
Вяра Мацева:
Защото не знаем дали ще се приеме Вашето предложение за § 40.
Предс. Данаил Кирилов:
Прескачаме § 15. Продължаваме с § 18. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18.
„§ 18. В чл. 22 думите „статут на бежанец или хуманитарен статут” се заменят с „или предоставена международна закрила”.”
Колеги, имате думата. Няма изказвания. Подлагам на гласуване.
Който е съгласен с редакцията на § 18, моля да гласува. Единайсет „за”. Против няма. Въздържал се един. § 18 се приема.
Връщаме се на § 15. Имате текста на § 15, Имате думата за мнения, становища и позиции. Няма. Който е съгласен с редакцията на § 15, моля да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма против. Един „въздържал се”.
С кой параграф да продължим питам експертите. (§ 40) Добре.
Продължаваме с § 40.
Има предложение на н.пр. Петър Славов и Атанас Атанасов.
Предложение на н.пр. Данаил Кирилов и Ана Александрова.
Колеги, имате думата по предложенията.
Г-н Славов, нашето предложение е радикално. То е за отпадане на § 40. Би следвало да се гласува първо. Но, ако искате, Вие обосновете вашето, което е с редакция.
Петър Славов:
Аз много кратко ще го обоснова, г-н Председател, ако съответно остане, т.е. ако не се приеме Вашето предложение да отпаднат тези центрове. Ние сме предложили да има процедура по съдебно обжалване на тези мерки най-кратко казано. Става дума за настаняване в тези центрове от затворен тип и е напълно логично там да има някакви възражения въпросният чужденец, т.е. да му се даде възможност да има процедура, при която да се защити. Това е смисълът на нашето предложение.
Предс. Данаил Кирилов:
Може ли да попитаме МВР и Държавната агенция за бежанците за двете предложения. Г-жа Попянева.
Калина Попянева: Държавна агенция за бежанците
Относно предложението за отпадане на § 40 Държавната агенция за бежанците го подкрепя, тъй като отпадането на целия параграф, в който са регламентирани мерките за задържане всъщност тези мерки не са във функциите на Държавната агенция за бежанците. Центровете от затворен тип, както са посочени в настоящия законопроект, вменяват функции по задържане и конвоиране на лица, търсещи закрила. Заради това Държавната агенция за бежанците подкрепя отпадането на § 40.
Нина Чимова: МВР
Г-н Председател,
Уважаеми народни представители, считам, че този раздел отговаря на една от възможностите, предвидени в новата директива, касаещи материалните условия за прием и стандартите за прием на лица-граждани на трети страни, кандидати за международна закрила.
Включването на този раздел всъщност отговаря и на предвидената в директивата възможност, а именно за първи път се въвежда така наречената рестриктивна възможност, но тя е оценена на ниво Европейски съюз като една допълнителна опция във връзка и със засиления миграционен натиск, във връзка с необходимостта да се балансират интересите на сигурността и на обществения ред, от една страна и от друга страна, тези мерки могат да бъдат прилагани изцяло при съблюдаване на принципна пропорционалност.
Тоест, на практика една такава възможност следва да бъде внимателно преценена от законодателя, като се има предвид изключително засиления миграционен натиск в страната, тежката обстановка, пред която сме изправени. И след като това е една хармонизирана мярка, допусната в рамките на Европейския съюз и оценена като необходима такава, би следвало да бъде внимателно оценена и от българския законодател и с оглед перспективите пред страната ни в настоящата ситуация.
Следва да обърнем внимание, че изцяло този раздел беше внимателно обсъден и в рамките на една широка експертна група с неправителствения сектор, съдебна власт, неправителствени организации, Български хелзинкски комитет, като мерките бяха скрепени с необходимите процедурни гаранции - наред със съдебното обжалване, административно преразглеждане в разумни интервали от време, наличието на съдебен контрол е предвидено, а така също и основанията, при които те могат да се налагат - само в изключителни случаи, само когато други мерки не могат да бъдат приложени по-ефективно.
Така че считаме, че като процедурни гаранции и в момента този раздел е съобразен със стандарта, който е установен от директивата – от една страна, изключителност от налагането им, от друга страна, при съблюдаване на принципа на пропорционалност и необходимост на тези мерки и от трета страна, винаги те могат да се прилагат изключително под надзора на съда, както и задължение за административния орган периодично да осъществява контрол върху мерките.
Нека преценката върху този раздел да се извърши в контекста на тези коментари. Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Да повторим какво казва МВР. Подкрепя текста на вносителя. Не подкрепя предложението за отпадане. Какво е становището по предложението за съдебно обжалване на колегата Славов?
Нина Чимова:
По отношение на съдебното обжалваме считаме, че и в момента в раздела са включени такива разпоредби. Тоест, те са отразени.
Предс. Данаил Кирилов:
Колега Славов, смятате ли, че са включени такива разпоредби.
Петър Славов:
Действително, г-н Председател, са включени, само че това, което е включено, е обжалване по общия ред по реда на АПК, което на практика означава един дълъг и тежък процес. Ние сме се опитали в по-кратък срок да дадем ангажимент, за да се произнесе с решение, което е окончателно и да реши спора максимално бързо с оглед да няма разтакаване и създаване на допълнителни затруднения за съдебната система и за въпросните лица. Но действително има и в момента предвидена опция за някакъв вид съдебно обжалване, може би не най-добрия.
Предс. Данаил Кирилов.
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаеми г-н Председател, аз подкрепям казаното от колегите.
Искам да напомня с оглед обстановката в Близкия изток и Северна Африка много държави-членки на Европейския съюз – Англия, Испания, Франция, предприемат подобни поне в чл. 45а ограничителни мерки спрямо техни граждани що се касае до налагането, говоря за административни ангажименти, да се подписват, забрана да напускат определени места, забрана да комуникират с интернет, забрана да напускат страната. Мисля, че много добре беше обосновано това, което каза колежката, представяйки становището на МВР за необходимостта от съществуване на този Раздел пети, що се касае, че все пак някой трябва да контролира тези хора и да бъде достатъчно добре разписано.
Второ, принципно е добре делата да се разглеждат по предложението на г-н Славов, но аз не виждам кое налага да правим разлика между дела спрямо български граждани или граждани на Европейския съюз и чужди граждани, разглеждани по реда на АПК да вървят по нормалния ред на АПК, а в конкретния случай ние да търсим някакво изключение за това, че търсим бързо решаване на делата и да не се разтакават. За мен това е необяснимо изключение от някакъв общ принцип, ако говорим за равни права на гражданите, без значение чужди, български и каквито и да било в България. Вярно е, говорим за някакви ограничителни мерки, търсим бързина в производството, но такива ограничителни мерки се прилагат и спрямо български граждани, които се разглеждат по реда на АПК. Да не говорим за административно-наказателните постановления. Има си срокове, разглеждат се, бавят се и там също има забрани, също има отнемане на права. Така че нека да си върви по общия ред на АПК.
А иначе подкрепям § 40. (На вносител?) Да, по вносител. Защото аз не мога да приема, че в тези случаи при необходимост, при преценка, обжалваемо, контролирано от съда няма да има възможност да бъдат контролирани едни хора, които искат да придобият един статут тук в рамките на допустимото от всички конвенции. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов.
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Димитров, преди да ви дам думата, аз ще помоля колегите от МВР да се опитат да се свържат със заместник-министър Ципов. Искам неговото становище. Тук в случая г-н Димитров ще е прав, защото възниква спор между две структури на едно и също ведомство. Необходимо е политическото присъствие на заместник-министър Ципов, за да чуем неговото становище по този въпрос.
Г-н Димитров, заповядайте.
Емил Димитров:
Понеже имаше закачка кой е главен секретар и кой е областен управител, областният управител е по-голям от главния секретар при всички случаи.
Но като единствен в тази зала, който е правил такъв център за 14 250 човека, първо започнахме с 500, после в един момент местните скочиха (говоря за Телиш), огромно поделение, 2000 дка, 106 постройки, цял град, бивше летище и т.н. В момента, в който го закрихме имаше огромна радост в местния кмет, който беше от ГЕРБ (жена), аз й честитих победата, че закрихме лагера и завъртях един телефон на софийската кметица да й честитя бежанците в центъра на София.
В момента, ако ние не разрешим да има и такива центрове, рискуваме след това спешно да ги правим на мига. Не може да нямаме възможност извън центъра в Бусманци, извън регистрационно-приемателните центрове да имаме и от затворен тип. Не се знае какви хора ще дойдат. Само след две седмици всички в България ще разберете, че има готови екипи от по 20-30 човека с по три деца, които са с еднакви дънки от един и същи магазин купени, с еднакви маратонки, с еднакви фланелки с по 50 евро в джоба, които изобщо нямат изглед на бежанци.
Няма нужда ние да закриваме една даденост и една възможност. Къде да бъде, как да бъде организиран, кой да упражнява ръководството. Защо да закриваме тази възможност. В момента имам чувството, че правим следното нещо: регистрационно-приемателен, бързо даваме някакъв статут, и оттам нататък ги хвърляме на който и да е местен кмет и той да се оправя. Това, че ние бягаме от проблема и го хвърляме на местните кметове и ще направим една квота. Ти си до толкова хиляди, значи можеш до 300, ти до 500 и т.н. Това не решава проблема, а товарим местната власт с проблем, който централната не е решила.
Аз ще подкрепя решението на реформаторите. Казвам го в лично качество. Мисля, че тази възможност не трябва да я зачеркваме на този етап. Може да не я прилагаме, но нека да я имаме като възможност.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Заповядайте.
Мариана Андреева: Български хелзинкски комитет
Добър ден и от мен. Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
От името на неправителствения сектор и в частност от името на Български хелзинкски комитет, чието наименование колегите от МВР споменаха, бих искала да направя едно уточнение.
Действително организацията, която днес представлявам, участва в работните групи по отношение на изменението на Закона за убежището и бежанците и коментирания законопроект. Искам само да внеса яснота, че тази позиция отдавна е публично оповестена в интернет и чрез електронните медии, че ние никога не сме подкрепяли идеята да има задържане на такъв тип лица. В този смисъл колегата от Държавната агенция за бежанците изрази ясно позиция, че дублирането на правомощия може би в крайна сметка би довело до недостатъчна ефективност на разпоредбите в този им вид и § 40 следва да отпадне.
Не следва да се игнорира и още нещо в принципен план, че така разписаните текстове в сегашния § 40 създават по-тежък режим на задържане за търсещите закрила от режима на задържане на чужденци, влезли на територията на Република България, никога не поискали закрила тук. Бих искала само да припомня, че Законът за чужденците в Република България предвижда възможност за служебна ревизия на периода на задържане на един чужденец, който пребивава нелегално в рамките на първите 6 месеца с максимален срок на задържане до 18. И това става по почин служебен. Тоест, максималният период на задържане на нелегално пребиваващи в страната чужденци е фиксирал Законът за чужденците. А Законът за убежището и бежанците предвижда в сегашния си проект един определяем срок, без той да е фиксиран и в този смисъл считам, че така разписаните текстове създават действително неблагоприятно положение за тези, които са дошли да потърсят международна закрила на наша територия, включително в сравнение с тези, които никога не са искали такава на наша територия.
Ето защо предложението текстът да отпадне считам, че е най-точното в настоящия момент. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
И аз Ви благодаря, още повече, че намерих във ваше лице съмишленик на редакциите, на които се явявам аз автор.
Нека да се опитаме да включим и заместник-министър Ципов в този дебат. Той участваше на ниво работна група и аз затова помолих за неговото становище. Знае ли г-н Ципов за тази редакция? (Не знае.) При това положение да решим чрез § 40 параграфи 15 и 18 временно не става. Спирам дебата.
Явор Нотев:
Аз мисля, че начинът, по който беше внесен този законопроект изисква друг подход, за да се защити. Някак си е несериозно.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз искам становище поради следното. Тъй като съм вносител и тъй като действително се явяваме в известна степен алтернатива на предложенията на колегата Славов, аз искам за себе си да се ориентирам. Защото едно ще е гласуването, ако аз оттегля предложението, което е направено, друго ще е положението, ако го оттеглим заедно с г-н Славов или примерно се приеме текстът на вносител така, както беше.
Емил Димитров:
По времето на комунизма, за да преминат през България турските гастарбайтери трябваше да искат виза. Нормално беше, хората си идваха за празниците, преминават, празнуват и след това се връщат. Разбира се, че цялата процедура да искаш виза, да те проучват е излишна. Това е човек, който минава и заминава. Бяхме издали едни стикери, транзитни и до преди десетина години вървяха с един малък стикер. Не е проблем на границата, като гледам от мерките - убежището на президента, временната закрила на Министерския съвет, остава само международната. По един стикер на паспорта и заминавайте за Европа. Изобщо не ни трябват центрове, регистрационни, приемателни. Можем да облекчим процедурата. Рискуваме!
Предс. Данаил Кирилов:
Ако продължи дебата в тази посока много бързо ще извлека процедурно предложение от мнението на колегата Нотев, което не беше казано на микрофон и ще отложа дебатите, докато действително страните се подготвят.
Позволявам си единствено да продължим с § 20, защото повече от два часа задържаме колегата Светлана Ангелова, която е внесла предложение по § 20, но, ако изпаднем в същата ситуация, просто без никакво колебание ще прекратя обсъждането засега и ще го отложа за друга дата.
§ 20. Имаме текст на вносител.
Имаме предложение на н.пр. Петър Славов и Атанас Атанасов.
Имаме и предложение на н.пр. Светлана Ангелова, Димитър Гечев, Ралица Тодорова и Клавдия Ганчева „§ 20 относно чл. 25 да отпадне”.
Г-жо Ангелова, имате възможност да обосновете предложението.
Светлана Ангелова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, предложението на група народни представители от парламентарната група на ГЕРБ е § 20 да отпадне. Изразено е писмено становище и на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Тук с мен са и представители на Министерството на труда и социалната политика, които също подкрепят това предложение § 20 да отпадне.
§ 20 касае регламентиране на нови функции на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или упълномощено от него длъжностно лице за представителство на малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила. Този текст е в противоречие с функциите на Агенцията за социално подпомагане и териториалните инструктори, тъй като на първо място, дирекциите за социално подпомагане са специализирани органи за провеждане на политиката за закрила на детето на местно ниво и като предприемат мерки за закрила спрямо деца в риск и контролират тяхното изпълнение. На второ място, дирекциите за социално подпомагане, като орган по закрила работят в сътрудничество с родителите и лицата, които изпълняват родителските функции относно спазване правата и интересите на децата. В тази връзка това предложение е недопустимо, а именно дирекциите за социално подпомагане да изпълняват едновременно ангажиментите си като орган по закрила на детето и представителство на непридружени деца-бежанци.
И не на последно място, предвиденият нов текст на § 20 по вносител е в противоречие със сега действащите разпоредби на Семейния кодекс, където точно е описано в глава „Настойничество и попечителство” кой има право да бъде настойник и попечител. Това са нови функции. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, колега Ангелова. Колега Славов, искате ли думата преди да дам думата за дебат по § 20.
Петър Славов:
Съвсем накратко ще кажа по нашето предложение, което на практика не се отличава много от предложението на вносителя. Просто ние сме добавили, че е редно да има процедура, по която директорът на Агенцията за социално подпомагане съответно ще назначава този настойник, тъй като нищо не е казано по въпроса. Тоест, да има изричен акт на директора на агенцията и процедура, съобразно която това ще се осъществява.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за уточнението. Без да съм вносител, доколкото заедно с г-жа Ангелова бяхме в този казус, предложението й е реакция и следствие от отказа на Агенцията за социално подпомагане да поеме тази функция.
Светлана Ангелова:
Само да допълня. Агенцията за социално подпомагане и териториалните й поделения – дирекциите „Социално подпомагане” в момента имат ангажименти да изпълняват като орган по закрила на детето. Ако вменим и тази функция за представителство на малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, това е в противоречие - този орган по закрила на детето той трябва да бъде и представител. Те хем ще са представители, хем ще се контролират. Това е абсолютно несъвместимо.
Плюс това вносителят на този законопроект г-н Тунчер Кърджалиев, той преди малко изрази своето становище устно, че е съгласен с направеното предложение за отпадане на § 20. Той беше категоричен. Аз го чух. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Държавна агенция за бежанците.
Калина Попянева:
Съгласно устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане точно дирекция „Социално подпомагане” отговаря за провеждане на политиката по отношение закрила и защитаване интересите на децата. В дирекция „Социално подпомагане” наистина има отдел „Закрила на детето”. Да, има отдел „Закрила на детето”. В настоящия случай предложената фигура на представител на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ закрила, не се препокрива по някакъв начин с функциите на настойник или попечител, съгласно Семейния кодекс. В момента разпоредбата в Закона за убежището и бежанците, която препраща към Семейния кодекс, е неработеща, тъй като за назначаване на настойник или попечител винаги се гледат най-близките роднини на детето. В настоящия случай се говори за едно дете, което идва от чужда страна без да има родител или някакъв близък със себе си. В представения законопроект са посочени изрично правомощията на този представител на непридружения малолетен или непълнолетен да го защитава по време на производствата пред административни органи и да го насочи към правна помощ. Това е основното.
Светлана Ангелова:
Да, така е. Точно това казвам. Трябва да правите разлика между мерките за закрила – дирекциите „Социално подпомагане” извършват мерките по закрила. Не може хем да извършват мерки по закрила, хем да извършват дейност като представителност на малолетен и непълнолетен чужденец, търсещ или получаващ международна закрила. Това са две несъвместими функции. Да, те се изпълняват тези функции, които Вие казахте. Ние нямаме против тези функции. Имаме против, че те не могат да бъдат представителство на малолетен или непълнолетен чужденец така, както е записано в текста на вносителя. Да, те осъществяват тези мерки спрямо деца в риск и ги контролират. Така си е! Но вносителят Тунчер Кърджалиев в текста, който е представен в § 20, чл. 25 той касае, че изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане или упълномощено от него длъжностно лице трябва да бъде представител на малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получаващ международна закрила. Това е текстът. Ние предлагаме този текст да отпадне.
А тези функции, които имат по закрила на детето дирекциите „Социално подпомагане” и съответните мерки, които предприемат, те си ги изпълняват. Няма проблеми. То е регламентирано, както казахте Вие в закон, в правилник. Но едновременно да осъществяват тези мерки, едновременно да ги контролират и да бъдат представител.
Калина Попянева:
Ако не се лъжа контролът как се осъществяват мерките и по принцип за закрила на детето, се осъществява от Държавната агенция за закрила на детето - осъществява контрол по изпълнението, включително върху Агенцията за социално подпомагане.
Светлана Ангелова:
Веднага давам пример, за да бъде ясно на всички. Примерно, наложена е мярка за закрила на дете – на непълнолетно и малолетно дете чужденец. Мярката е настаняване при близки, роднини. Тази мярка се издава и се налага от директора на дирекция „Социално подпомагане”. Детето е настанено при близки и роднини. То няма майка и баща, но има роднини – леля, която е чужденец. Контролът се извършва от отдел „Закрила на детето”. Не се извършва от Държавната агенция за закрила на детето. От социалните работници в отдел „Закрила на детето” по изпълнението на тази мярка. Не е от Държавната агенция за закрила на детето.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-жо Ангелова, така няма да стане. И 100 пъти да се повтори едно твърдение, няма да стане. Директно ви казвам, че това предложение е аргументирано от нежеланието на една структура да изпълнява тази функция и няма смисъл да си повтаряме едно и също няколко пъти. То не става по-убедително така. Помислете, след като тази държавна структура казва: „Няма да правя това!” и го предлага многократно, т.е. оспорва го многократно, намерете какво е решението.
Ние помолихме г-жа Ангелова, като специалист в областта на социалната политика, да обсъди с образованието кой е адекватният способ да се реши този казус и коя да е институцията, която да поеме тази отговорност, защото това е все пак отговорност за непълнолетни.
Г-н Славов.
Петър Славов:
Г-н Председател, ако позволите, нещо като въпрос, което и аз се мъча да си изясня. Ако отпадне изцяло параграфа и остане досегашният ред по Семейния кодекс, там по сегашния ред е, че така нареченият „Настойнически съвет” кметът на общината трябва да назначи попечител или настойник. Възниква въпроса, ако това дете е непридружено от никой, няма близки, тогава кметът на общината кого ще назначи за попечител или настойник. Докато, ако бъде агенцията, в предложението е казано, че тя измежду служителите си ще определи. Тоест, има някаква възможност за избор на човек, който все пак работи с деца и би могъл да изпълнява тези функции. Имам чувството, че кметът ще се чуди какво да прави и ще бъде изправен пред едно неясно положение. Аз така го разбирам. Може би колегите ще кажат повече.
Никола Казаков:
Г-н Председател, аз сега чух отричане, отпадане на § 20, но не чух предложение. Буквално е така. Този механизъм от практиката, която имам вече 5 години в агенцията, е неработещ. Ние нямаме за 5 години един настойник или попечител, определен от кмета на дадена община. Нямаме един! Този механизъм в момента в Семейния кодекс е неработещ.
Предс. Данаил Кирилов:
Миналата седмица немски журналист ме попита следното. Като строите оградата на границата с Турция, не правите ли новата „Берлинска стена”.
Представителите от МВР, заповядайте.
Ива Захариева:
Първо искам да подкрепя колегите от Държавната агенция за бежанците. А вярвам, че в това, което предстои сега да кажа, ще ме подкрепят и представителите от неправителствения сектор.
Редакцията на чл. 25 по § 20, който коментираме в момента цели не толкова да внесе яснота кой да бъде органът, което не е маловажно предвид това, че механизмът, който се регламентира от Семейния кодекс не работи, а по-скоро цели да се гарантират правата на непридружените малолетни.
Ние с този законопроект се опитваме да транспонираме Директива 33. Но има още една Директива 32, която също предвижда специален ангажименти на представителя – на тази фигура на представителя, който трябва да извършва, от името на непридружените непълнолетни и малолетни, специфични дейности. Тези дейности не могат да бъдат обобщени под общата дума „представляват” интересите на детето. Те трябва да бъдат изрично записани. Затова МВР не подкрепя предложението за заличаването на текста. А това дали ще бъде Агенцията за социално подпомагане или друг орган ще оставя на експертите в социалната дейност да предложат работещия механизъм. Защото за нас е важно да има яснота относно правомощията, задълженията, както и работещ механизъм.
Предс. Данаил Кирилов:
То мина, колега. Времето за предложения изтече и няма как да се върнем в режим на предложения. За това казвам, че всички страни се явяват в този дебат неподготвени.
И в този случай моля г-н Димитров да цитира правната норма от правилника и поради отсъствието на заместник-министър Ципов и в нарушение на правилника ще прекратя дебата. Връщам нещата на работна група, ако може в работна група, при липса на възможност да се правят предложения, да се уточни въпроса. Ние смятахме, че сме направили някакви предложения и сме покрили становищата на страните.
Десислава Атанасова:
С решение на комисията можем да прекратим дебата.
Предс. Данаил Кирилов:
Тогава някой да го предложи. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Г-н Председател, благодаря за предоставената ми възможност. Присъединявам се към изказаното становище от г-н Явор Нотев – адвокат Явор Нотев, че тъй като на този етап не сме подготвени да вземем ясно, точно и безпристрастно решение на базата на добра информираност и вътрешна убеденост, да подложим на гласуване дали да не отложим за по-следващо заседание разглеждането на тази точка.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря за това предложение, г-н Димитров.
Който е за отлагане на дебата по Доклада относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 454-01-37, внесен от Тунчер Кърджалиев на 07.11.2014 г., приет на първо гласуване на 20.03.2015 г., моля да гласува „за”. Дванайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
При това положение ще кажа, че експертите на Комисията по правни въпроси и референтите работиха много, повече от две седмици и виждате до какво положение са нещата. Не исках да пробвам с гласуване, защото с гласуване няма никаква гаранция, че ще постигнем вярното решение и че няма да увредим законопроекта.
Затова моля, Държавната агенция за бежанците и МВР (възложих ви нещо, но вие не казахте какво свършихте) оттук нататък в порядъка на работна група и с участието на Министерството на труда и социалната политика (не е редно две структури на министерството да имат различна позиция) да се подготвят нещата.
Колеги, засега отлагаме. Ако има готовност за четвъртък другата седмица, добре. Но, ако няма на по-следващо заседание.
Закривам заседанието.


Председател:
Данаил Кирилов