Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 21

Днес, 07.05.2015 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Лиляна Павлова, министър, Стоянка Илова, главен юрисконсулт, дирекция „Правна”, Беатриса Шалдупова, началник на отдел „Правно-нормативно обслужване” в Дирекция за национален и строителен контрол; от Камарата на архитектите в България – арх. Емил Жечев, арх. Даниела Сивкова, арх. Борислав Борисов; от Съюза на архитектите в България – арх. Георги Бакалов, председател и арх. Ваня Фурнаджиева, главен секретар; от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране – Стефан Кинарев, председател на Управителния съвет на камарата; от Министерството на правосъдието – Флориан Флоров, главен експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”; от Агенцията по вписванията – Елена Маркова, председател и Златозар Златев, длъжностно лице по регистрацията; от Министерството на финансите – Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика”, Ирена Христова, старши експерт в дирекция „Данъчна политика”; от Агенция „Митници” – Станислава Йорданова, директор на дирекция „Правно-нормативна”, Еленка Петрова и Ани Юргакиева, държавни експерти; от Движение „Защита на гражданите и държавата” – Илия Бачев, проф. Петьо Хаджиев, и Пламена Маркова.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имате предложението за дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 502-01-32, внесен от Министерски съвет на 28.04.2015 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международния наказателен съд за релокация на територията на Република България на свидетели на Съда, № 502-02-13, внесен от Министерски съвет на 24.04.2015 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 554-01-82, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 29.04.2015 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 502-01-31, внесен от Министерски съвет на 24.04.2015 г.
Имате думата по дневния ред. Няма изказвания. Подлагам на гласуване така предложения ви дневен ред. Който е съгласен да го приемем, моля да гласува „за”. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Дневният ред е приет.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 502-01-32, внесен от Министерски съвет на 28.04.2015 г.
Гости по т. 1 от Министерството на регионалното развитие и благоустройството са: г-жа Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството, г-жа Стоянка Илова, главен юрисконсулт, дирекция „Правна” и г-жа Беатриса Шалдупова, началник на отдел „Правно-нормативно обслужване” в Дирекция за национален и строителен контрол.
Уважаеми колеги, давам думата на Министъра, който разполага с ограничено време и е вносител на законопроекта. Г-жо Министър, заповядайте.
Лиляна Павлова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за възможността да представя и се радвам, че имам възможност лично да представя всъщност внесените предложения за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Аз няма да повтарям изцяло мотивите към законопроекта, тъй като вие ги имате и съм сигурна, че сте се запознали с тях. Искам да обърна внимание на няколко елемента от предложенията за промени, които правим, като държа да направя едно изрично уточнение предвид, че темата устройство на територията и конкретно Закона за устройство на територията е една дълбоко дискусионна тема. Много са въпросите, които биха могли да се разгледат, включително и дебатът за това колко и какви изменения да бъдат направени е голям.
В рамките на Министерството на регионалното развитие и благоустройството възстанових дейността на Консултативния съвет към министъра на регионалното развитие в рамките на който ние обсъждаме всички законопроекти преди тяхното внасяне на Министерски съвет и съответно впоследствие в парламента за одобрение, от една страна, и специално по отношение на Закона за устройство на територията ние направихме работна група и аз виждам и се радвам, че тук са представителите на Камарата на архитектите, на Съюза на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и на всички тези, които участваха в работните групи. Държа да отбележа, че ние имаме една много детайлна и изчерпателна съгласувателна таблица. Много предложения получихме и много предложения разгледахме, за да достигнем до този синтезиран вариант. За мое много голямо съжаление имаме още много предложения, които бихме искали да направим за изменение в този закон, но не ги предлагаме в днешния текст. Защо не го правим? Не го правим, защото по тях непостигнахме консенсус и не толкова министерството, колкото включително нямаше консенсус между различните камари – Камарата на строителите, от една страна, и Камара на инженерите, на архитектите, от друга страна, но за нас беше важно да предложим на вашето внимание тези текстове, които са в максимална степен все пак приети и от браншовите организации, въпреки че не винаги можем да постигнем пълно съгласие и пълен баланс, но сме се постарали да ви предложим сега най-спешните промени – тези, които са изключително важни, от една страна, за облекчаване на някои от режимите, които постигаме с част от тези текстове и за конкретизиране и прецизиране на други текстове и от трета страна, предвид ситуацията в страната, свързана със свлачищата и свлачищните процеси тук предлагаме и мерки, насочени към затягане на контрола на строителството в свлачищните райони. Това е, което предлагаме в този вариант, който е представен на вашето внимание.
Останалите предложения, по които тепърва предстои да прецизираме текстове, да търсим консенсуса на камара и на други браншови организации предстои. Ние сме си дали срок до м. септември да продължим работата си и се надявам, че до края на тази година вече ще можем да внесем един доста по-голям, доста по-радикален и доста по-амбициозен вариант на промяна на Закона за устройство на територията.
Тук трябва да отворя и още една скоба и да кажа, че вие знаете, че в рамките и на предишното Народно събрание и екипите на министерството има разработени още по-различна и радикална концепция, а именно отмяната на ЗУТ и приемането на отделни закони за инвестиционното проектиране, за строителството и т.н., които също са разгледани и от Консултативния съвет и с камарите, включително ги гледахме и в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, но на този етап не считаме, че има достатъчно добри основания да вървим към отмяна на ЗУТ и приемането на чисто нови закони, защото във вида, в който те са изработени просто имаме един закон разделен на три и не считаме, че има добавена стойност. Затова, това върху което ще работим, на основание на тези три разработени отделни закона, в които има много добри неща, но не са консенсусни за камарите, ние да успеем да постигнем поне частичен консенсус и да ги предложим на вашето внимание до края на годината.
Трите основни мотива за внасянето на промените, аз съвсем накратко ще мина през тях, по отношение на процедурите, свързани с облекчаване на административни процедури, режими, административна тежест са една част от предложените промени, като една от най-важните, които считам за такива – цели облекчаване на процедурите, това е даването на възможност за подписването и одобрението на отделните части и елементи на един проект да се прави от един водещ проектант, който да има свои ангажименти, отговорности, съгласуването на отделните части съответно със специалистите по отделните части. За тази своя отговорност той има своите права и своите задължения, но има предвидена включително и санкция, ако се окаже, че някоя от частите не е съгласувана от правоспособен проектант или ако има проблеми при изпълнението на част по ОВК, архитектурна част или друга част в тези промени.
Другите промени, които предлагаме основно за облекчаване режимите касаят бедствия и аварии. За съжаление, напоследък много бедствия и аварии се случиха и видяхме, че имаме нужда от опростяване на режимите по отношение издаването на разрешения за строеж и извършването на аварийно укрепителни работи тогава, когато те се налагат, за да не се оказваме в ситуация, че заради дългото проектиране и изготвяне на проекта ние всъщност едно свлачище или една бедствена ситуация не можем да я оправим само защото чакаме документация. Така че сме ви предложили облекчен режим за частична документация да имаме поне, за да издадем разрешение за строеж, а в ход вече като се изпълнят аварийно-укрепителните работи тя да се докомплектува и да се опише какви са аварийните спешни укрепителни мерки, които са направени. Считаме, че по този начин ще помогнем в голяма степен, особено на кметовете, които имат този ангажимент най-често, разбира се, и на институциите, които възлагат, за да облекчим този процес.
Предлагаме отпадане издаването и необходимостта от разрешение за строеж тогава, когато говорим за елементи на градските паркове, на градински паркови елементи и изграждане на такива, защото те са облекчени строежи – строежи, за които няма смисъл да се върви по дългата процедура за разрешение за строеж.
Имаше и още едно предложение, но за съжаление в срока, в който внесохме предложението не бяха постъпили конкретни текстове, но аз предполагам, че между първо и второ четене могат да се разгледат.
Имаме предложение от мобилните оператори – нещо, което е съгласувано и с главните архитекти, отново да облекчаваме режима по отношение на поставянето на клетки на мобилни оператори, тъй като това са все пак поставяеми обекти, този режим също да бъде облекчен. Така че сме готови да дебатираме също и по такива промени между първо и второ четене.
Следващите групи промени са по-скоро сравняване на съществуващи непълноти в действащите разпоредби по отношение на компетентностите на министъра на регионалното развитие по издаване и одобрение на подробни устройствени планове и т.н. Те са необходими във връзка с върнатите правомощия изцяло в Министерството на регионалното развитие и такива, които са делегирани на местни власти, за да имаме по-добре прецизност в тези текстове. Сега няма да изпадам в подробности
Следващата категория промени са във връзка със строителството в свлачищни райони. Искам да споделя една доста неприятна негативна статистика. Разпоредихме проверка на органите на ДНСК да направи проверка за това там, където се извършват строежи в свлачищни райони, в които има забрана за строителство или частично разрешение за строителство дали се спазват изискванията на закона по отношение на предварително съгласуване на тези свлачищни процеси и по отношение на издаването и извършването на укрепителни дейности преди строителство в свлачищни райони и за съжаление статистиката е много негативна. Тя показва, че 3 973 строежа, възлагани от общините от категориите IV и V са без строителни книжа, отговарящи на закона за строителство в свлачищни райони, което означава, че масово не се спазва от общините изискването на закона за свлащични райони със забрани да не се строи или да се строи при съответно изпълнение на преди всичко укрепителни мерки и при наличие на водопровод и канализация. Защото всички тези свлачища, които виждаме по Балчик, Албена и Черноморския регион са в резултат на това, че вместо леки постройки, които би трябвало да има в тези свлачища, ние имаме вили, къщи с басейни и липсваща канализация и всичко това овлажнява почвата и ние виждаме какъв е резултатът. За съжаление, голяма част от тях пропадат, вече пропаднаха, а други скоро ще станат първа линия, а може и морска линия. Именно за това в предлаганите промени предвиждаме първо, в тези свлачищни райони вече да не може да се разрешава строителство преди да бъдат извършени конкретни, предписани и разрешени от нас съгласувани съответно към общините укрепителни дейности, след което да се извършва мониторинг в защитите за това дали тези укрепителни дейности сработват, дали свлачището вече е спряно и е неактивно и чак тогава да се извършват дейности по строителство.
Също така предвиждаме забрана да не се строи в свлачищни райони, дори да са укрепени, ако за строежа не е предвидена канализация. Това е и основният проблем на това строителство.
Другите промени касаят възможността при избора на главни архитекти в комисиите да участват представители на Камарата и на Съюза на архитектите.
По същия начин, за да подпомогнем капацитета на общините, в които виждаме, че има сериозен проблем с капацитета, особено в по-малките общини за експертните съвети, задължително да участват представители на камарите – Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на архитектите и Съюза на архитектите, за да сме сигурни в експертизата и решенията, които се взимат на заседанията на тези експертни съвети.
В закона правим предложения и за промени в текстове, касаещи регламента на Европейския парламент и Съвета от 2011 г., касаеш техническите изисквания към продуктите и съответно основните изисквания към строежите. Защо го правим? Този регламент от правна гледна точка е задължителен и има пряко приложение в българското законодателство, но ние виждаме нееднаквото му тълкуване и прилагане и затова правим изрично предложение за текстове, които въпреки прякото му приложение ние допълваме в закона как точно да се прилагат тези изисквания към строежите.
И последната категория промени са свързани с дейностите и функциите по строителен контрол. По-изчерпателното разпределение на тези функции и отговорности и задължения между органите на ДНСК, които имат отговорност от първа до трета категория от строителния контрол и отговорностите на кметовете и главните архитекти на общините за ниската категория обекти. Прецизираме тези правомощия, прецизираме техните задължения и от своя страна даваме повече възможност на органите на ДНСК, които следят, задължително извършват контрол по даваните разрешения за строеж, от една страна, но все пак изцяло следят и дейността на главните архитекти и да имат възможност да санкционират всички категории строежи, защото ние виждаме масово какво се случва и не само от гледна точка на презастрояването, строителство в забранени територии и т.н. Очевидно по-строг контрол и санкции са необходими и това ние предлагаме на вашето внимание.
Също така предвид зачестилите казуси, които имаме на съдебна фаза, тъй като в момента обжалването на актовете на ДНСК е едноинстанционно много често се случва по един и същи казус или на еднакво основание издаден акт от ДНСК и съответно РНСК по спиране на строителство и обявяване на един проект на едно строителство за незаконно или за отмяна на издаденото разрешение за строеж, два състава на един и същи съд постановяват коренно противоположни становища по отношение на компетенциите на ДНСК. Затова предлагаме оттук нататък за всички актове на ДНСК да има двуинстанционна възможност за обжалването на тези актове. Така целим постигането на равностойни и най-вече решения в еднаква посока, защото особено в последните казуси за отменени строителни книжа и в крайна сметка за Корал ни потвърдиха, че правилно сме отменили строежа. По същите аргументи е отмененият строеж на Юг, а съдът постановява, че ние не сме компетентният орган да го спираме, което не е добре.
И не на последно място, понеже заговорихме отново за глоби, за санкциите, за това кой какъв строителен контрол трябва да извършва, това което предвиждаме в закона, е ангажиментът на местните власти по отношение на Черноморското крайбрежие за премахването на поставяемите обекти. Специално обръщам внимание на тази хипотеза. Имаше дебат по темата, но тук говоря за така наречените сергии, които виждаме и знаем по плажове, около плажове, в зона А и в зона Б. Този тип поставяеми обекти (това не са строежи) и това е и причината да считаме, че ДНСК няма причина да е органът, отговорен за техния контрол и премахване, тъй като това не са строежи по смисъла на закона, това са поставяеми обекти. Дефиницията им е точно такава – той да може да бъде поставен някъде и след това в същия си вид, без разграждане, да бъде преместен. Това е причината, поради която ние предлагаме, както и в момента по предложение на тези, които желаят тези поставяеми обекти да бъдат поставени, те се одобряват от общината, гласуват се от общинския съвет и се съгласуват с министерството. Същите община и общински съвет и съответно контролните служби към общината да имат ангажимент да контролират тези поставяеми обекти дали съответно са поставени съгласно одобрената от общинския съвет схема и ако не са, да предприемат инициативата по тяхното премахване. Примерът показва, че в Слънчев бряг такъв тип сергии за гащи и чорапи има 553 незаконни, а някои твърдят че са повече, имаме вече четири напомняния до кмета на общината, че трябва да стимулират премахването им, но желание те да бъдат премахнати към днешна дата не виждаме. От 553 незаконни има издадени 5 заповеди за премахване от кмета. Статистиката е показателна и именно затова отново прецизираме още по-конкретно текста в закона. И понеже много често се казва: „Къде е държавата?” Държавата сме всички ние, но държавата са и местните власти, така че както имат ангажимент да издават разрешения, след това трябва да имат и ангажимента да контролират тези свои актове дали са изпълнени правилно. В противен случай виждаме какво се случва с незаконно строителство, или незаконно поставяне на всякакви обекти, които в един момент от поставяем придобива форма друга и изведнъж се оказва с бетонови основи, колони и други такива.
Това са най-общо промените. Аз мисля, че това е обобщен вариант на тях. Тук са колегите, които могат и в детайли да прецизират някои от тях. Това е от мен по отношение на духа на предлаганите промени.
Благодаря ви за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Министър. В началото не представих представителите на камарите и на съюза, което ще сторя сега.
Гости от Камара на архитектите в България са арх. Амил Жечев, заместник-председател, арх. Даниела Сивкова и арх. Борислав Борисов. От Съюза на архитектите в България – арх. Георги Бакалов, председател и арх. Ваня Фурнаджиева, главен секретар. От Камара на инженерите в инвестиционното проектиране – г-н Стефан Кинарев, председател на Управителния съвет на камарата. Те са депозирали две становища – от Камара на инженерите в инвестиционното проектиране и от Съюза на архитектите в България. Ние ще ги качим като становища на сайта. Те евентуално биха могли да бъдат предмет на анализ между първо и второ четене. Разбира се, следва да съобразим и логиката, която изложи Министърът – г-жа Павлова.
Давам ви думата за кратки становища, без да ги представяте подробно. Заповядайте.
Стефан Кинаров:
Ние искаме в § 5 по смисъла на този закон пише „разгърната застроена площ”. В предишното изменение на закона имаше едно предложение да има две разгърнати застроени площи: едната като основен технически показател, а другата за определение на КИНТ. При изменението, обаче, е останало нещо средно, което е нито едното, нито другото. Съществуващият текст е:
„Разгъната застроена площ” е сборът от застроените площи на всички етажи на основното и допълващото застрояване на и над терена. В разгънатата застроена площ се включват и застроените площи в подпокривното пространство на сградите. В застроената площ на надземните етажи се включва цялата площ на балконите, лоджиите и терасите.”
Ние предлагаме „на и над терена” да отпадне.
Мотиви: При тълкуване на „разгърната застроена площ” е, че не се отчитат подземните етажи. Излиза, че една метро станция няма застроена площ.
Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте.
Хамид Хамид:
Г-н Председател, аз предлагам да не се спираме на текстове, които ще са предмет на второ четене. Още повече, че ние не сме водеща комисия и не трябва тези предложения пред нас да бъдат представяни. Просто искаме да чуем общото мнение за целия законопроект. Благодаря.
Стефан Кинаров:
Ние сме участвали във всички заседания на Консултативния съвет. По текстовете, които са предложени, практически нямаме забележки. Изчистени са нещата. Това са някакви неща, които считаме, че в някакъв момент са пропуснати или не са догледани.
Предс. Данаил Кирилов:
Затова предложих на колегите, който иска да се запознае със становищата и да ги види в техните детайли на сайта на Народното събрание. Заповядайте.
Арх. Емил Жечев: Камара на архитектите в България
За пръв път лично съм удовлетворен от това, че във връзка със съвместната работа голяма част от предложенията на Камарата бяха възприети. Остава, обаче, нещо, което е доста безпрецедентно, това което е в България – огромен брой проектни части, които се изискват за издаване на разрешение за строеж, голяма част от които нямат никакво пряко отношение към бъдещото строителство. Това са така наречените „интердисциплинарни части”: проект за безопасност и здраве, противопожарна безопасност. Появиха се нови субекти проектанти. Абсолютно никъде по света такова нещо не съществува.
Затова нашето предложение беше в чл. 139, където законът прави препратка на министъра, който със своя наредба определя обема и съдържанието на проектните части, тези проектни части да бъдат минимизирани дотолкова доколкото пряко те са необходими за бъдещото строителство.
За да ви обясня, практиката в миналото беше всеки един от основните проектанти на сградата даваше свои становища за противопожарна безопасност и другите основни изисквания за строежа, които в момента се изискват в отделна проектна част. Тоест, нашето изискване е да отпаднат тези папки просто защото те не са необходими.
И другото изискване е във връзка с констатацията за изключително ниското качество на проектирането в България, което не е наше заключение. Всички знаем това. Ние настоявахме текстове от Закона за Камара на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране относно регистрацията на договорите за проектиране, тъй като е налице едно обстоятелство, че се опитват да проектират и лица, които непритежават съответната проектантска правоспособност, на това нещо също да се обърне внимание, за да може по някакъв начин да контролираме качеството на проектирането, което е нещо изключително важно. Това е. Благодаря ви.
Лиляна Павлова:
Г-н Председател, ако разрешите, бих искала да ви благодаря и да оставя при вас моите колеги, тъй като съм на блиц контрол в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Колегите ще останат при вас и ще отговорят на всички въпроси.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви, г-жо Министър. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Исках специално да благодаря на Министъра.
Предс. Данаил Кирилов:
Специално г-н Димитров Ви благодари. Той не направи резервата „Ревизоро”, защото Министерският съвет е представен от министър за този законопроект. Благодаря.
Заповядайте, ако искате да вземете становище.
Стоянка Илова:
Да. Благодаря. Но преди това бих искала да попитам арх. Жечев дали е приключил, за да взема отношение.
Алтимир Адемов:
Аз ще ви помоля, г-н Хамид направи едно процедурно предложение, ако има коментари извън това предложение, просто да съкратим нещата, тъй като тези предложения могат да бъдат дадени между първо и второ гласуване. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Те са дадени в писмена форма. Но ценя това, че колегите поставят принципни въпроси. Този въпрос за обема от документация, бих казал, че той е фундаментален. Поне аз си го спомням от 12 години. И като падне още един хотел върху главата на работниците ще стане още по-фундаментален. Въпросът е в качеството. Без да влизаме в подробности, защото сме на първо четене. Тоест, тук конкретиката по правните норми би следвало да бъде на фаза предложения между първо и второ четене и на второ четене, което вие го знаете, защото знам че участвате редовно и активно в работата на регионалната комисия. Тук колегите правилно казват - ние не сме водеща комисия. Даже би следвало да се ограничим само до спазването на основните правни принципи по отделни материи, касателно процедурни въпроси и актовете в тях. Но пак казвам. Въпросите са интересни, допускам ги, колегите са тук и нека да използваме възможността министър да присъства и да представя законопроекта. Г-н Димитров е доволен. Нека да влезем малко и в детайли.
Заповядайте.
Даниела Сивкова:
Г-жо Илова, извинявайте, понеже работихме добре в работната група и мисля, че няма да ми се разсърдите, няма да влизам в конкретика, но това, което каза арх. Жечев касае точно мотивите, които е посочил и Министерският съвет за облекчаване на административните процедури, да се намали административната тежест. На това бих искала народните представители да обърнат внимание, защото намаляването на проектните части е точно в тази посока. Водещият проектант и съгласуването на проектите, слава Богу, като предложение на Камарата беше възприето в работната група и това е една стъпка към такова облекчаване на административните процедури. Мога само да кажа. Не знам защо нещата по авторския надзор не се случиха докрай, за да имаме и качествено строителство по време на изпълнението със следенето на договорите за авторски надзор. Там има някаква съпротива, която се надявам, че в работната група ще изчистим.
На това исках да обърна внимание, че общо взето по мотивите, които тук са записани – повишаване ролята на браншовите организации, мисля, че малко повече трябва да се акцентира и върху нашите предложения, защото сега са много слаби като текстове.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте, г-жо Илова.
Стоянка Илова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми господа народни представители,
Уважаеми колеги, факт е, че ние много задълбочено с много дебати работихме в тази междуведомствена работна група, назначена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.Както каза и министър Павлова в този законопроект ние предлагаме текстовете, по които сме постигнали консенсус или поне се надяваме, че сме постигнали консенсус.
Ние сме съгласни да продължим работа по темата как все повече и повече да облекчим административните процедури и как да намалим задължителните части на инвестиционните проекти. Но смятаме, че това е тема, която се нуждае от по-задълбочен анализ, тъй като имаме задължителни части от инвестиционните проекти, които са предвидени не в Закона за устройство на територията, а в други специални закони. Като пример мога да дам Плана за управление на строителните отпадъци. Той е задължителна част на инвестиционния проект и е предвиден в Закона за управление на отпадъците. Тоест, ние трябва да продължим работата в тази насока и да проведем консултации и с други ведомства, на които също по специални закони са възложени редица функции за спазване и за изпълнение. Така че ние не се отказваме от темата да продължим да работим за облекчаване на административните процедури.
По отношение на постигането на единство между Закона за устройството на територията, Закона за Камарата на строителите, Закона за Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и затова да има качествено проектиране ние също ще продължим да работим. Но тук бих искала да кажа, че ще работим за това да се осигури качествено проектиране, но едновременно с това не искаме да се стига до предвиждането на едни изисквания за одобряване на проекти, които да утежнят и да създадат затруднения за възложителя. Така че това също е тема, по която ще продължим да работим. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, Колеги, имате думата за въпроси и за мнения.
Ще помоля браншовите становища да ги ограничим на това ниво. Да имат възможност и народните представители да вземат становище. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми представители на министерството,
Първо искам да кажа, че приветствам разпоредбите в закона в по-голямата им част, свързани със затягането на изискванията за промяна на предназначение, и за търпимите строежи има предвидени смислени неща, които ще доведат до въвеждане на повече ред в системата.
Нямам критики към проектозакона. Имам само два въпроса, с които искам да изясня нещо за себе си.
Единият ми въпрос е свързан със свлачищните райони, където няма канализация. Забранява се строежът, но само по отношение на Дунавското и Черноморското крайбрежие. Въпросът ми е защо сте изключили останалата част от страната ни?
Другият ми въпрос е свързан с отмяната на право на отзив на органите, т.е. правото един орган да преразгледа свое решение, ако е било обжалвано пред него по административен ред, което довежда до малко разграничаване от Административно-процесуалния кодекс. В крайна сметка, когато става въпрос за чисто технически грешки, нормално би било да остане това право на отзив.
Но в крайна сметка вие имате мотиви защо търсите точно тези решения и ще се радвам да чуя вашия отговор. Мерси.
Петър Славов:
Бих искал и аз да добавя нещо към това. Специално за § 5 за свлачищните райони на мен също ми направиха впечатление тези разпоредби, които се предвиждат за ограничаване на строителството, искам да попитам концептуално не е ли добре да се помисли все пак ясно е, че в свлачищни райони не бива да се строи и ограничението там е посочено на практика докато се изгради канализация. А това не зависи от самия собственик, доколкото знам. Това най-често зависи от самата дали общинска администрация, или от някой държавен орган. Не ограничаваме ли недопустимо донякъде и частната собственост на хората с неясен срок и поставяйки в зависимост от едни бъдещи решения на администрацията, които не е ясно въобще кога ще се случат. Тоест, дали там не бихме могли да помислим за евентуално някакъв срок или нещо в тази посока, за да не бъде едва ли не безсрочно ограничаване, защото не е ясно докога ще действа. Много хора, предполагам, няма да се зарадват на това ограничение, но доколкото то е обществено оправдано, е приемливо, стига да е все пак за някакъв срок, в който да се отстрани проблемът и след това те да могат да си разполагат със собствеността. Благодаря.
Стоянка Илова:
По отношение на предвидения текст в чл. 87, ал. 5 за забраната да не се допуска застрояване в райони, вписани в регистъра, без изградена канализация, съгласни сме, че би могло да се помисли за такава диференциация и някакъв срок. Би могло.
По отношение отмяната на чл. 214а ще дам възможност на колегата Шалдупова да уточни какви са били съображенията да се направи това изменение.
Беатриса Шалдупова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, във връзка с изменението, което беше предвидено с проекта на ЗИД, което касае отмяната на чл. 214а, това предложение бе3ше инициирано от ДНСК с оглед преодоляване на една константна съдебна практика. В момента нормата в този й вид се прилага и се тълкува от съда по следния начин. Ограничава се съответно правото на отзив само досежно упоменатите актове в нормата на чл. 214а и това са само административните актове за одобряване на подробен устройствени планове или за одобряване на комплексни проекти за инвестиционна инициатива. При наличието на такава изрична норма в Закона за устройство на територията в съдебната практика се възприе, че административните органи по ЗУТ нямат право на отзив по отношение на останалите административни актове, които се издават по реда на ЗУТ. Тоест, наличието на тази норма в този й вид ограничава правото на отзив. Тоест, изключва прилагането на разпоредбите на АПК на чл. 91.1. и на чл. 99 от АПК.
Сблъскахме се с такива проблеми във връзка с разрешение за ползване фотоволтаични централи. Когато упражнихме това право по реда на АПК, и в този смисъл имаше произнасяния на съдилищата в страната, които казаха, че при липса на изрична норма в ЗУТ, тази ограничава правото да се прилагат разпоредбите на АПК.
Тоест, това предложение, което е направено, е с цел да облекчи всички административни органи, които издават актове по ЗУТ да могат да ползват разпоредбите на АПК, тъй като нормата записана в този й вид ограничава правото на отзив на който и да било административен орган, който издава актове по реда на ЗУТ. Тоест, това е в полза на всички административни органи. Това беше мотивът за предложението.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Тъй като зададох въпрос във връзка с ограничаването на строежа върху свлачищни райони за Черноморското и Дунавското крайбрежие защо всъщност сте изключили останалата част от България.
Стоянка Илова:
Точно във връзка с този Ваш коментар аз направих отбелязване да го проверим това с колегите, които отговарят за геозащита, дали това е съзнателно изменение или ограничение, за да направим евентуално проверка в тази насока.
Предс. Данаил Кирилов:
Резонен беше и въпросът на колегата Славов. Той е чисто финансов. Действително собствениците на имоти в свлачищни райони са изключително ограничени, защото би следвало да предприемат скъпи мерки, част от които най-често включват и изграждане на канализация, което действително ограничава правомощията на собственика, но така или иначе те са в режим на общо ограничение. А този, който трябва да предприеме инженерните мероприятия, без значение дали е геозащита или общината, или заедно, не разполага с достатъчно средства. Има много случаи, в които свлачищата в продължение на десетки години не само не могат да се овладеят, а на практика, както и министърът каза, последната линия става първа морска линия. Това е въпрос, и на пари, и на проекти, и на възможности. (И на иновации.) За иновациите, тъй като е въпрос, който е проектантски и бих казал технологичен, според мен, също има потенциал дотолкова доколкото би могло с по-малко средства да се постигат по-големи ефекти или с по-добро проектиране да се постигнат по-сериозни ефекти. Защото сега има случаи, в които умишлено на проектна фаза нещата се въртят с години – та един проект, та един вариант, та не се приема и от едната институция, и от другата и в крайна сметка се оказа, че не само територията, а и основен път заминаха в морето, примерно.
Колеги, други въпроси имате ли? Заповядайте.
Арх. Георги Бакалов:
Искам да кажа като председател на Съюза на архитектите, че в структурата на Съюза участва и Сдружението на главните архитекти, че по тези текстове нямаме бележки. Но не мога да не кажа тук, че вие като депутати, отговорни за правните науки, не мога да не споделя с вас нещо, което не го внесохме сега, но то е много важно и мисля, че е добре да се знае от правна гледна точка. Масово е проектната документация, която всъщност е началото на целия този продукт, която е горе-долу от 2-3 до 5% от стойността на целия проект, от възложителите и инвеститорите да не се изплаща. Изплаща се само 20-30 до 50% от хонорара само се изплаща. Това е много тревожно от гледна точка на това, че това е интелектуалният продукт.
Това, което ние имаме като предложение, е не да се прехвърлят към ЗУТ, който всъщност има смисъл да защитава обществения интерес, отношенията по ЗЗД между частници, а Законът за собствеността, което е много важно. Просто няма никаква логика една документация, която не става собственост на възложител или инвеститор, да получава санкция от общината или от държавата с подпис и печат. Просто няма никаква логика. Затова сме си позволили да поставим този въпрос. Естествено внасянето е най-добре чрез министерството или чрез депутати, но така или иначе това е един въпрос, който ще ви раздам и имаме молба за едно съдействие, когато се стига до този анахронизъм.
Второто нещо, което също ще ви раздам и то е за информация за по-нататък, се отнася до това, че над 110 главни архитекти под егидата на общините се събрахме и всъщност там се формулираха няколко много важни прагматични, но за съжаление в последния момент, предложения на колегите главни архитекти за облекчаване на процедурата, включително и за неразумните глоби и т.н.
Сега няма да изпадам в подробности, но ще ви раздам тези материали. Иска ми се вие като юристи и депутати с вас да помислим заедно дали можем да направим така, че да бъдем максимално полезни. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Ще си позволя лично мнение. Идеите ви са верни по принцип, но сме в подобна ситуация с друг браншови закон – Закона за адвокатурата, където често срещаме становища как монополизираме пазара и създаваме неконкурентност на средата. Така че това, което изявявате, бъдете готови да срещнете поне 20 отрицателни становища на една или друга гилдия в тази връзка. Иначе сте абсолютно прави, че авторските права (те не са собственически права) имат нужда от сериозна защита и бих казал, че това следва и е ангажимент на правния ред по принцип. Вярно е, че и по авторските права има изключения, при които се стига и до злоупотреба на автора по отношение на осъществяване на инвестиционната инициатива.
Но това са теми, за които благодаря че ги отбелязвате, ние с интерес ще ги наблюдаваме дотолкова доколкото са правни и те ще бъдат предмет на дебат. А иначе се надявам дискусиите между браншовите организации и Министерството на регионалното развитие и благоустройството да продължават. Това е част от промяната на ЗУТ, което вече се каза, но очевидно е, че ЗУТ е такъв нормативен акт, който има нужда от поетапно ревизиране, съобразяване, актуализиране. Благодаря.
Колеги, имате ли други становища? Да закрия ли дебата? (Да.) Дебатът е закрит. Пристъпваме към гласуване.
Моля, който е съгласен да подкрепим на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 502-01-32, внесен от Министерски съвет на 28.04.2015 г., моля да гласува „за”. Единайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Съюза на архитектите в България, на Камарата на архитектите, на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Успех на законопроекта между първо и второ четене и гласуване.
Пристъпваме към т. 2 от дневния ред.
По втора точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международния наказателен съд за релокация на територията на Република България на свидетели на Съда, № 502-02-13, внесен от Министерски съвет на 24.04.2015 г.
По тази точка представител на Министерството на правосъдието е г-н Флориан Флоров, главен експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела” в дирекция Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”.
Г-н Димитров, ще имате възможност да направите резервата „Ревизоро”.
Колеги, имах разговор с Министъра, защото коментирахме инцидентния месечен контрол. Министърът е в среща със синдикални организации и няма как да присъства и по тази причина принципно ще обсъждаме, както използват колегите термина „релокация” във времето, другата седмица инцидентния контрол. В момента имаме експерт специалист в областта на този законопроект и затова му давам думата да представи споразумението.
Г-н Флоров, имате думата.
Флориан Флоров:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми господа депутати,
Желая да ви представя накратко Споразумението между Република България и Международния наказателен съд за релокация на територията на Република България на свидетели на Съда.
Споразумението за релокация на свидетели е подписано в София на 20 ноември 2014 г. по време на официалното посещение на Президента на Международния наказателен съд в Република България. Допълнително споразумението е подписано в Хага от секретаря на Международния наказателен съд. Тъй като датата на подписване не е била нанесена в оригиналите при подписването в София с разменени ноти между посолството на Република България в Хага и Секретариата на Международния наказателен съд е уточнено за дата на подписване да се счита 20 ноември 2014 г. и същата да бъде нанесена на ръка от всяка от страните в съответния оригинал.
Целта на Споразумението е при спазване на условията, посочени в него, да се приемат за релокация на територията на Република България свидетели на съда, а при необходимост и на техни близки, ползващи се със защита и да им се дадат същите права и правомощия, с които разполагат лицата, получили статут на бежанци, както и такива права и възможности, които да им позволят да се интегрират в обществото, като жилищно настаняване, образование, включително езикови курсове и курсове за квалификация, здравни и социални услуги, достъп до възможностите за получаване на работа, документи и други. По преценка на приемащата държава и след консултация със Съда свидетелите и техните близки – обект на релокация, могат да бъдат включени в програмата за защита на свидетелите.
Разходите във връзка с прехвърлянето на свидетели и пътуването им между приемащата държава и Международния наказателен съд са за сметка на Съда, а разходите за услугите, предоставяни на преместеното лице на територията на Република България, се договарят след консултации между Република България и Съда.
Споразумението предвижда контактната точка от името на Република България да бъде Прокуратурата на Република България.
Чавдар Георгиев:
А договорят ли се за чия сметка?
Флориан Флоров:
Да, договарят се за всеки конкретен случай. Също така, изрично следва да се посочи, че когато се наложи разходите да бъдат поети от Република България, то те ще са за сметка на бюджета на съдебната власт. Предвидена е възможност и трети страни да поемат финансирането, но това пак допълнително подлежи на преговори между българската страна, в случая между Прокуратурата на Република България и Секретариата на Международния наказателен съд.
Тъй като международният документ се отнася до действието на Закона за убежището и бежанците, както и на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство в случаите, когато ще е необходимо включване в програмата за защита на свидетели, същият подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България.
С оглед предмета и съдържанието на споразумението, то е класифицирано от българска страна с ниво на сигурност на информация „за служебно ползване”.
Във връзка с това Министерският съвет предлага Народното събрание да разпореди споразумението да не се обнародва в „Държавен вестник”.
Това е. Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Георгиев вече зададе въпрос. Имате думата за мнения, становища, въпроси. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Някой от вас участвал ли е в програма за защита на свидетели? Дундуркал ли е терористи, които са дошли със седемте си деца и се налага жената да я водиш на гинеколог, децата да ги водиш на езикови курсове, да им пазаруваш, да чакаш с два джипа в гаража, за да ги возиш до не знам къде си, когато решат и накрая се оказва, че няма шофьори, няма нищо и ти оставят един апартамент, пълен с ламарини, защото отвътре допълнително е брониран. Къде тук видяхте разписано кой плаща разходите? Прокуратурата разпорежда на Бюрото за защита и оттам нататък? Къде видяхте финансовата обосновка? Ние за всяко нещо искаме финансова обосновка, а тук няма. Ние и досега имахме такива неща, но просто ги поемахме, защото бяха единични случаи. Сега нямаме ли финансова обосновка?
Предс. Данаил Кирилов:
Очевидно няма. Очевидно се има предвид бюджета на Бюрото такова каквото е. Колегата спомена за механизми, които са за разпределение на разноските. Случаите с релокация на свидетели на Международния наказателен съд също не ги знаем колко са, г-н Димитров. Но вероятно забелязвате, че самият текст на споразумението също отсъства от материалите, защото е за „служебно ползване”.
След като Министерският съвет го е приел, аз приемам, че са били изпълнени изискванията на съгласувателната процедура, включително и представянето на финансова обосновка в тази процедура.
Г-н Делчев.
Димитър Делчев:
Четейки мотивите на законопроекта става ясно, че разходите за транспорта ще бъдат за сметка на Международния наказателен съд, т.е. тук България няма да плаща.
А по отношение на разходите за настаняване и поддържане на живота на тези свидетели, ще бъдат уговаряни за всеки отделен случай. Така че тук има някакво решение. Това решение следва горе-долу решението, което е било до този момент.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Димитров не ви чува, защото Вие отговаряте на неговия въпрос.
Димитър Делчев:
Аз отговарям на въпроса, защото в мотивите е посочено, че разходите за транспорта за пристигането им в България се поемат от Международния наказателен съд, а разходите за настаняването и престоя от мотивите се вижда, че за всеки отделен случай ще бъдат договаряни между България и съответната изпращаща страна. Така че горе-долу се повтаря ситуацията, която е била и до момента. Просто, доколкото разбирам, се облекчават процедурите. Но трябва да се види текстът, за да знаем.
А всъщност защо е засекретен? Защо не може да се ползва. Това е международен договор.
Флориан Флоров:
Това е практика на Международния наказателен съд и по принцип не само на Международния наказателен съд, а такива споразумения са засекретени с оглед осигуряването на безопасност на лицата, които ще се ползват от съответната защита. Доколкото знаем такива споразумения имаме с 14 държави, но имената им не са известни. Това е по информация на Международния наказателен съд. И точно поради малкия брой държави, които към момента са сключили такова споразумение със Съда, считаме, че е целесъобразно да спазим изискването на Съда и да не разкриваме съдържанието на споразумението.
Предс. Данаил Кирилов:
Съдържанието на споразумението най-вероятно е в Секретна секция. Така че г-н Димитров, ако желание, да отиде да си го прочете.
Емил Димитров:
Без да имаме договор с братския американски народ аз съм го преживял това нещо. Своя дан съм го дал за обществото. Просто искам да ви кажа, че по този начин, така представено, няма да свърши работа. Аз няма да го подкрепя именно защото съм запознат с дейността, без да имам големи претенции. Тези, които се занимават със защита на свидетели, имат 4-5 бивши вили на отбраната, на затворите, съхраняват там свидетелите. Всички ги знаят къде са, защото като ги водят за дела и обратно се знае. Не сме подготвени за такова нещо. Ако ще го правим, подгответе го като хората.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Георгиев.
Чавдар Георгиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми колеги, аз се опасявам, че така поставен въпроса ни поставя в много неловко положение. Ние се занимаваме със законопроект, за който предварително знаем, че дори и да бъде одобрен от Народното събрание, самото споразумение никога няма да влезе в сила, защото то не подлежи на обнародване. Нашата Конституция е категорична в това отношение. Изисква актовете, за да влязат в сила, не само да бъдат приети от Народното събрание със сертификационен закон, а и да бъдат обнародвани.
Предс. Данаил Кирилов:
Това е, за да имат пряко действие.
Чавдар Георгиев:
Какво действие могат да имат и как нашите институции ще ги прилагат.
Предс. Данаил Кирилов:
Има обвързващо действие, нищо че не е обнародван в Държавен вестник.
Чавдар Георгиев:
Позволете да изразя собственото си мнение, че по принцип ние такива споразумения не бива да сключваме. Ако те не подлежат на обнародване, няма как да им създадем нормативна сила, според мен, и затова аз също няма да подкрепя този законопроект.
Флориан Флоров:
Може ли само едно уточнение? (Заповядайте.) Аз искам само да кажа, че това не е прецедент по отношение на такива споразумения за защита на свидетели. Такива споразумения са сключвани с други държави по линия на двустранното сътрудничество на България и тези споразумения също не са били обнародвани в „Държавен вестник”.
Чавдар Георгиев:
Те действат ли в момента?
Флориан Флоров:
Да, действат. Но, както правилно отрази г-н Председателят, това че не са обнародвани единствено пречи на тези споразумения да имат превес над норми от българското законодателство, които им противоречат, но нямат отношение по отношение на влизането им в сила.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Други въпроси? Няма. Закривам дебата. Гласуваме.
Който е „за” да подкрепим законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Международния наказателен съд за релокация на територията на Република България на свидетели на Съда, № 502-02-13, внесен от Министерски съвет на 24.04.2015 г., моля да гласува „за”. Осем „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Законопроектът за ратификация се приема на първо четене. Благодаря на колегите от Министерството на правосъдието.
Пристъпваме към т. 3 от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 554-01-82, внесен от Петър Владиславов Славов и Мартин Димитров Димитров на 29.04.2015 г.
Гости по този законопроект от Агенцията по вписванията са г-жа Елена Маркова, председател и г-н Златозар Златев, длъжностно лице по регистрацията.
На г-жа Маркова честитим определянето й за председател на Агенция по вписванията и да й пожелаем успешна и ползотворна работа по Закона за търговския регистър и по институционалното укрепване на Агенцията по вписванията и прилагане на международните проекти за развитие на базата данни.
Има думата г-н Славов, вносител на законопроекта.
Петър Славов:
Благодаря, г-н Председател.
Присъединявам се към вашите пожелания за успех на г-жа Маркова.
По самия законопроект. Колеги, смисълът на предлаганите промени касаят една безспорно добра инициатива, която беше реализирана преди около две години законодателно и тя беше Агенцията да дава указания по заявления, когато има някаква нередност или неточност по тях и те могат да бъдат отстранени. Проблемът, обаче, както се установи по-късно, идва от това, особено по тези заявления, касаещи обявяването на годишните финансови отчети, които са изведени на отделен ред в закона и за тях не се спазва общият срок за произнасяне на Агенцията. Тоест, често по тях произнасянето настъпва след доста месеци просто защото за момента очевидно е претоварена агенцията и подаваните заявления многократно надхвърлят капацитета, който има. Тук идва и проблемът – често търговците, които са заявили подобни финансови отчети за обявяване, каквото задължение имат по закон, на практика спират в един момент да следят партидата си в търговския регистър, а тези указания се обявяват именно там. И когато те бъдат обявени след 5-6 или повече месеца, и въпросните търговци имат 3 дена да отстранят неточностите, те много често разбират, че не са ги отстранили, след като е постановен отказ при произнасянето, тъй като те не са отстранени в тридневен срок и агенцията постановява отказ по заявлението. В този смисъл това, което сме предложили, е да се изпраща на електронната поща на заявителите въпросните указания. В момента агенцията няма такова задължение. Тя ги обявява по партидата на всеки търговец и както ви казах, често просто това не стига до тяхното знание.
В две направления виждаме положителното: безспорно така ще се облекчи и дейността на агенцията и работата на търговците, защото ще има по-малко откази, което означава и по-малко разходи за Агенция по вписванията да уведомява за самите откази, където реда за уведомяване е строго формалистичен. Става по куриер с обратна разписка и т.н., което е скъпо. А разбира се и за търговците ,които ще могат да реагират своевременно и да не се налага да подават повторно едни и същи заявления с вече отстранени пороци, които е можело да отстранят в хода още на първото заявление.
По отношение на § 2 вече проведох няколко разговора и с представители на Агенцията по вписванията и с други хора, които са доста навътре в тази материя и оттам имам нагласа това или сериозно да бъде преработено между двете четения, ако бъде подкрепен законопроектът, а дори и да отпадне, тъй като в крайна сметка смисълът е да се насърчи обменът по електронен път между агенцията и търговците. Доколкото това ще стимулира повечето от тях да предоставят данни за електронна поща и по нея да получават информацията си, мисля, че не е нужно да въвеждаме изрично задължение и по обикновена поща с обратна разписка да им се изпращат тези указания. Така че напълно е възможно параграф 2 да го оттегля между двете четения.
Това е най-общо казано. Ако имате въпроси, ще отговарям.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Славов. Моля Агенцията по вписванията за становище.
Елена Маркова:
Уважаеми г-н Председател, г-н Заместник-председател,
Уважаеми дами и господа членове на комисията,
Ние подкрепяме предложението, направено в § 1 „в случаите, когато заявителят е посочил електронна поща, указанията се изпращат и на нея в срока по предходното изречение”.
Към настоящия момент с придружително писмо указанията се изпращат само на тези, които са заявили, че желаят да получават на електронната си поща. Това би насърчило останалите търговци, които не проявяват такова желание да заявяват все по-често електронната си поща. Тоест, те я заявяват, но отказват да получават на нея по известни правни причини, за да могат да удължават този срок. Но колкото повече заявители-търговци посочат тази функционалност, толкова по-лесно и по-ефективно ще е за бюджета на държавата и за самата Агенция по вписванията. Към настоящия момент има реализирана една такава SMS услуга, която е безплатна за заявителите. На SMS те получават, след като са подали заявлението си, ако са заявили телефон и са заявили, че желаят да получават тази услуга, то получават на телефона си SMS съобщение, че имат указание, което ги принуждава да отворят електронната си поща. Това е обвързано с електронната поща. Да отворят електронната си поща да го видят и това спестява изключително много време и ресурс.
Това е, което имам да заявя накратко.
Иначе се присъединявам към предложението на г-н Славов за § 2 да бъде преработен. Благодаря ви.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища и позиции. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, по принцип аз мисля, че това е един добър, полезен законопроект, който заслужава подкрепа, тъй като наистина цели улесняване на работата на търговците и оптимизиране на взаимоотношенията им с търговския регистър.
Аз не знам само доколко наистина няма да оскъпи дейността на Агенцията по вписванията изискването и по-пощата с обратна разписка да се праща. За мен би било най-добре да бъде само по e-mail уведомленията. Така или иначе търговците щом са задължени да посочват e-mail, независимо че отказват на него да получават информация, за това нещо може да им се вмени задължение. Защото не може хем да посочваш e-mail, а след това да отказваш да получаваш на него уведомления. Защо го посочваш тогава? За мен щом посочваш e-mail трябва да си готов на него да получаваш документи от администрацията. Това ще улесни комуникацията, първо и второ, наистина ще спести средства на Агенцията по вписванията от такси за препоръчана кореспонденция.
Така че това може още веднъж да се преосмисли между първо и второ четене. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. За § 2 остава отворена темата да се преработва, включително освен преработка, вносителят намеква и по-радикален вариант.
Аз се надявам и Агенцията по вписванията да се включи евентуално между първо и второ четене с конкретни редакции и оставяме вратата отворена за това.
Да закривам ли дебата? (Да.) Разискванията са прекратени. Пристъпваме към гласуване.
Моля, който подкрепя на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 554-01-82, внесен от Петър Славов и Мартин Димитров на 29.04.2015 г., да гласува „за”. Тринайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Законопроектът се приема. Остават ангажиментите на вносителя да подобри текста.
Благодаря за участието на Агенцията по вписванията.
Преди да пристъпим към т. 4 г-н Бачев от Движение „Защита на гражданите и държавата” иска да направи изявление във връзка със Закона за търговския регистър. Заповядайте.
Илия Бачев:
Благодаря за думата, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, напълно споделяме мотивите за изготвяне на законопроекта.
По отношение на Закона за търговския регистър сме направили предложение, което считаме за уместно да бъде разгледано от Комисията по правни въпроси.
„В чл. 14 от Закона за търговския регистър да се допишат:
Ал. 1, съгласно която
(1)Съдът изпраща на Агенцията за служебно вписване съдебни решения, с които се пораждат задължения за търговските дружества.
И ал. 2, съгласно която
(2) НАП изпраща на Агенцията за служебно вписване датата, на която лицата са включени в списъците на длъжниците по чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК и датата, на която са изключени от него.”
Мотиви:
С вписванията се дава възможност на данъчно задължените лица да изпълнят вменените им задължения, да проучват доставчиците си, което с цел избягване на участие в данъчни измами, в частност във връзка с Закона добавена стойност. Към момента данъчно задължените лица са лишени от реална възможност да изпълняват задълженията си, тъй като ….
По-нататък няма да чета мотивите, тъй като ще ви предоставя предложението.
Т. 2. С приемане на нашето предложение реално ще се възпрепятства дейността на лица, участващи в ДДС измамите и възможността им да действат чрез различни юридически лица. С посочените вписвания ще се даде възможност на всеки един търговец да проучи потенциалните си доставчици. Ако установи, че някой от тях има големи задължения към бюджета, ще има голяма възможност да се вземе информационно решение дали да поеме рискът да не му бъде признато правото на данъчен кредит за закупените стоки.
Тъй като търговският регистър дава възможност за справки по физическо лице, търговецът ще има възможност да проучи и физическото лице-управител на фирмата доставчик. Ако установи, че управителят или собственикът на капитала е прехвърлял дружествени дялове на фирми с големи задължения, то е нормално да очаква същото поведение.
Т. 3. Посочените промени ще повишат събираемостта на данъчните задължения и ще доведат до спад в обема на между фирмената задлъжнялост. Негативите от вписванията ще се мотивират търговските дружества да погасят своевременно задълженията си.
Т. 4. Ще бъде сведена до минимум възможността за данъчен произвол върху данъчно задължените лица. При непризнатото право на данъчен кредит следва издаване на ревизионен акт. Тъй като обжалването не спира изпълнението, често фирмите фалират преди да докажат правотата си. С вписването на данните от списъците по чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК всяко данъчно задължено лице ще може да докаже дали към датата на всяка една сделка са били налице основанията да не участва в нея. Ако доставчикът фигурира в списъка.
Улесненият достъп до информация за търговските дружества би повишил доверието на инвеститорите в българския пазар.
Това са ни най-общо доводите.
Към мотивите има още три точки, които, за съжаление, не можах да прочета във връзка с предоставеното ми малко време – само 2 минути. Но, ако искате, ще ви ги дам и ще можете да ги прочетете.
Елена Маркова:
Ако е възможно, дайте и на нас вашето предложение.
Илия Бачев:
Разбира се, ще ви го дам. Аз ще го входирам и като становище в Деловодството, но ще ви ги дам и на вас.
Благодаря за вниманието, г-н Председател.
Предс. Четин Казак:
Благодаря. Моля да ги предадете вашите предложения на представителите на Агенцията по вписванията.
Уважаеми колеги, докато дойде Председателят, аз временно ще водя заседанието. Но виждам, че г-н Председателят вече е тук. Стигнахме до т. 4, г-н Председател.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Пристъпваме към т. 4 от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 502-01-31, внесен от Министерски съвет на 24.04.2015 г.
По този законопроект гости от Министерството на финансите са г-жа Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика” и г-жа Ирена Христова, старши експерт в същата дирекция.
От Агенция „Митници” г-жа Станислава Йорданова, директор на дирекция „Правно-нормативна”, г-жа Еленка Петрова, държавен експерт и г-жа Ани Юргакиева, държавен експерт.
Заповядайте да представите законопроекта.
Людмила Петкова:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, извинявам се, че заместник-министър няма да може да представи законопроекта, но имаха неотложни ангажименти, за което моля да бъдат извинени. За това аз ще представя накратко законопроекта. Не сте водеща комисия, но аз искам да се извиня, че аз ще представя законопроекта, внесен от Министерски съвет.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за митниците е изготвен, от една страна, за привеждане на националното законодателство с разпоредбите на митническото законодателство на Европейския съюз, а от друга страна, с цел въвеждане на мерки за предотвратяване на нарушенията на митническото и акцизно законодателство.
Накратко ще ви представя по-съществените предложения за промени в закона.
Първата група предложения е свързана със служителите на Агенция „Митници”. Първата промяна е за въвеждане на тестове за психологическа пригодност при назначаване и повишаване в длъжност в Агенция „Митници”. Второто предложение от тази група е за предоставяне на правна възможност за временно преместване на митнически служители със заповед на директора на Агенция „Митници” за срок до 6 месеца – за един по-дълъг период с писмено съгласие на съответния служител. Целта е да има мобилност на митническите служители и съответно като мярка с цел предотвратяване на корупционни практики.
Втората група предложения са свързани с разпореждане на отнети в полза на държавата стоки. Знаете, че досега, съгласно Закона за Националната агенция на приходите всички отнети в полза на държавата стоки всъщност се осъществяват от органите по приходите. Идеята е д цел по-голяма оперативност тези стоки, които са задържани от митническите органи разпореждането с тях да бъде извършено от органите на Агенция „Митници” – задържане, изземване, съхранение, участие в процедури по отнемане, реализация, включително и унищожаване.
Третата основна група промени са свързани с административния акт, с който се определят неплатените публични държавни вземания. В момента се издават два акта от Агенция „Митници”. Първият акт е решение, с което се определят задължения, т.е. публични държавни вземания и тези от тях, които не са платени в доброволния срок за изпълнение, се издава постановление за принудително изпълнение. Двата акта съответно се обжалват по отделен административен и съдебен ред. Примерно, за сравнение ревизионен акт на Националната агенция за приходите той е изпълнителното основание, той е с един акт и включително дори и да бъде обжалван, подлежи на принудително изпълнение. Предложението е да се издава един акт от Агенция „Митници” – решение, което да бъде и изпълнителния титул, т.е. основанието за принудително изпълнение.
Предложени са и промени, свързани с начисляването на лихви за забава, т.е. в Закона за митниците ясно да се определи от кога се начислява лихва за забава, т.е. от деня следващ деня на доброволния срок на изпълнение до датата на плащане. Тъй като няма такава конкретна разпоредба възникват някои спорове при прилагане на законодателството.
Следващото предложение е за отмяна на някои разпоредби от закона, тъй като се съдържат в европейски регламенти. Знаете, че регламентите са с пряка приложимост и не е необходимо тези разпоредби да се съдържат в националното законодателство. Те са въведени при присъединяването на България към Европейския съюз 2007 г.
Следващото предложение за промяна е завишаване на санкциите в случай на повторност при контрабанда на стоки се предлага въвеждането на по-висока санкция при повторно нарушение, тъй като анализ, изготвен от митническите органи показва, че всъщност извършителите системно се занимават с тази дейност и затова се предлага много по-голяма санкция при повторност.
Предвижда се и долна граница за някои санкции, тъй като в момента за някои нарушения се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания - глоба с фиш, което е много малко по размер. Предлага се въвеждане на долна граница не по-малко от 200 лв.
И двете големи групи нарушения са свързани с престъпления по Наказателния кодекс. Тоест, въвеждане на чл. 255 от Наказателния кодекс кръгът на престъпленията, за които разследващият митнически инспектор има материална компетентност да извършва действия по разследване.
Съгласно сега действащата разпоредба при установяване на нарушение на акцизното законодателство или, примерно, престъпления, свързани с ДДС от внос, действията по разследване не могат да се извършват от разследващия митнически инспектор поради липса на компетентност. Всъщност се предлага, с цел по-голяма бързина и ефективност при разкриването на тези престъпления, да се предостави тази компетентност, тъй като ще има по-голяма координация между контролния и разследващия орган, които са от едно и също ведомство.
И последното предложение, но не като значение на последно място, това е възлагане на митническите органи да извършват оперативно -издирвателна и конвойна дейност при осъществяване на правомощията си по предотвратяване, разкриване и пресичане на престъпления по чл. 234, 242, 242а, 251 и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение само на задължения за ДДС от внос и акцизи.
Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Г-н Димитров.
Емил Димитров:
Всъщност това нещо преповтаря една концепция от 2001 г., която тогава не можеше да се случи, тъй като НСС, НСБОП, Икономическа полиция и ред други заинтересовани ведомства не бяха съгласни да предоставят такива правомощия на митнически дознател и разследващ митнически инспектор. Всъщност разделението на митническата дейност – основната, типичната, и митническата полиция трябваше да стане много отдавна. Даже бяхме направили жилетки. Като гледам сега архивни кадри как ги носят и на тях пише „митническа полиция” им се радвам.
Но по същество. Прави се една възможност, когато не издържи теста за пригодност и психологическа годност или както беше кръстен, да бъде уволнен. При предходния мандат имаме около 2000 уволнени, но 1800 съдът върна. Това упражнение ни струва 3 млн. лв.
Сега това ще даде възможност хората, които са преценили, че нямат място в системата, да бъдат освободени, да го кажа най-общо. От една страна, е хубаво, ще можеш да се отървеш, от друга страна, е лошо. Ще дойде друго правителство. Може да махне тези, които са в момента. В крайна сметка полеем кадри. Но това е единственият начин тези хора да бъдат освободени.
По отношение на оперативно издирвателната дейност. Казах, много ми хареса идеята за това изоставяне, конфискуване и отнети в полза на държавата стоки, които и в момента се съхраняват в складове и хранилища на митниците. Те ги намират, те ги слагат, те ги съхраняват, те ги пазят и накрая получават бележка „продадено на еди-кой си”, те да се разпорежда, Това наистина ще облекчи първо, разноските които и в този момент се извършват от администрация, а после и по-голяма експедитивност. Натоварваме друг орган с дейност, която е типична за митниците.
Аз лично взех думата не за друго, а за да апелирам към колегите максимално бързо, ако могат да подкрепят този законопроект, защото в момента, в който останалите ведомства разберат какво се случва, ще започнат да дават „заден”. Хубаво е да има митнически полиция. Тя е един от начините да се стимулира, както нелегалната дейност, както ние им казваме „мрачното задкулисие вътре в митницата, така и борбата с контрабандата и с мафията. Това нещо отдавна трябваше да се случи. Ако сега е моментът, нека да го направим.
Ние лично ще подкрепим този законопроект и тук и в зала. Имаме малки резерви, но на фона на общото благо, което се цели с целия законопроект –да се създаде митническа полиция и тя да бъде ефективен орган, всички възражения отпадат и ние ще подкрепим този законопроект с така дадения текст. Апелираме и към колегите да направят същото.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Димитров. Други колеги? Г-н Делчев. Г-н Казак след това.
Димитър Делчев:
Благодаря, г-н Председател.
Аз имам само един коментар и той е по отношение на чл. 10, ал. 6.
„(6) В 14-дневен срок от датата на встъпване в длъжност или постъпване на работа, всяка календарна година най-късно до 31 май, и при прекратяване на правоотношението митническите служители са длъжни да декларират пред директора на Агенция "Митници" своето имотно състояние, включително имуществото, представляващо съпружеска имуществена общност, както и имотното състояние на ненавършилите пълнолетие деца с декларация по образец, утвърден от директора на Агенция „Митници”.”
Там се предвижда хората, служителите в митниците да декларират наред със собственото си имущество и имущество, което представлява семейна имуществена общност. Това е по-различно решение от сегашното в закона, което предвижда те да декларират имуществото на съпрузите си. Можем да се сетим за редица случаи, когато имущество на съпруг може да се окаже, че не е семейна имуществена общност.
И тъй като, доколкото знам, общата политика на Министерския съвет и на правителството е към засилване на борбата с корупцията и към по-строго контролиране на декларациите за имущество, те трябва да станат и по-всеобхватни, се чудя защо се налага това ограничаване на декларираното имущество при това предложение. Ако можете да ми обясните.
Станислава Йорданова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители, ако е възможно първо да отбележа, че по отношение на предвидените тестове за интегритет, те са предвидени само при назначаване на длъжност и при повишаване в длъжност. Тоест, ако има един конкурс, съответният кандидат няма да бъде назначен, или съответно няма да бъде повишен в длъжност, но не е предвидена възможност за прекратяване на правоотношенията въз основа на тестове.
И само още една реплика, ако ми позволите да прочета едно изречение, което като становище е дадено от Върховна касационна прокуратура по отношение на оперативно издирвателната и конвойната дейност, те казват, че предвидената възможност митническите органи да извършват такива дейности ще повиши бързината и ефективността и необратимостта при разкриване на престъпленията.
По отношение на поставения въпрос бих искала да отбележа, че и в предишния проект на закон за изменение и допълнение подобна разпоредба е имало, която е минала. Целта ни и тогава и сега е била да се уеднакви декларирането с Националната агенция за приходите.
Ако мога да прочета: „Декларира се имотното състояние на служителите на Агенция „Митници” и на Националната агенция за приходите, което кореспондира с разпоредбите на Закона за държавния служител.” Бих могла да цитирам съответната разпоредба от Закона за НАП, но всъщност тя гласи точно това. Това ни е била целта.
Людмила Петкова:
Бих искала нещо да добавя. По отношение на тази промяна имаше и становище на Европейската комисия и може би при следващото разглеждане ще го предоставим допълнително като аргумент защо се включва само съпружеската имуществена общност, а не цялото имущество.
Предс. Данаил Кирилов:
Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз не знам доколко този законопроект няма да предизвика наистина сериозни спорове сред другите заинтересовани ведомства, тъй като тук се вменяват доста сериозни правомощия на митническите органи, които досега са били резервирани само на органите на Министерството на вътрешните работи. Например, правото на задържане. Знаете, че дори за служителите на НСО има страхотни спорове в момента имат ли служителите на НСО правото да задържат. И сега ние предоставяме това право и на митническите органи.
Въобще създаването на митническа полиция е нещо, което трябва веднъж завинаги да се произнесе и Народното събрание, и Правителството, защото това е все пак доста сериозен ход – полиция, паралелна на тази на Министерството на вътрешните работи, е нещо, за което трябва да се вземе наистина решение принципно. Това не може да не предизвика дебати. Не може да мине тихо-мълком. Ще предизвика дебат със сигурност.
Второто нещо, което не можах да открия сега в текста, но ми се стори, че чух да казвате, че актовете за установяване на митнически задължения ще служат като изпълнително основание за изпълнителен лист. В момента знаете, че тече страхотен дебат и има огромен обществен натиск да се коригира член от ГПК – чл. 417, който предвижда подобни основания за банките и за общински органи, и т.н. Това също ще предизвика дебати, струва ми се.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Димитров иска реплика.
Емил Димитров:
С основание са ви притесненията и всеки би се притеснявал, когато чуе думата „полиция”. Аз лично, когато написах „митническа полиция”, имах голям спор с настоящия премиер, тогава главен секретар. И се наложи да извадя един указ, с който е създадена съответната служба и се оказа, че митническият стражар съществува малко преди другия полицай. Така че в това отношение нямахме проблем. Но те и сега осъществяват такава дейност. Ако, примерно, някъде заловят наркотик няколко грама, се съхранява в централната лаборатория, в централния склад. За всяко поредно дело някой ходи и го носи. Знаете, че задържането е до 72 часа. Не за 72 часа, а до 72 часа. Може на момента да го задържат и да го представят в съда и тогава да се вземе мярка от съответния прокурор. Това не прави задържането по-различно от който и да е полицай на улицата, който е задържал. А до 72 часа е нормата, когато се случи в петък вечерта, за да може до понеделник съответно да го представят. Няма проблем в тази посока.
Проблемът е, че наистина Митниците, съответно НАП са най-подготвени в този род престъпления и най-добре биха могли да се справят. Не случайно при всяко едно производство, което започва в останалите служби, те веднага с писмо през прокуратурата го възлагат на Митниците. Тоест, Икономическа полиция започва нещо, НСБОП започва нещо, ДАНС започва нещо, съответно прокурор, писмо до Митниците, дайте ни експертите. Така или иначе те го вършат. Това ще ускори производството.
Има притеснение за административен произвол, разбирам ви. Тогава дайте да закрием и МВР, защото и там се случват проблеми. Мисля, че тази норма е добра. Нека да стане. Нека сега да се случи.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте.
Людмила Петкова:
Ако може само едно допълнение по въпросите на г-н Казак.
Законът преди да бъде приет от Министерския съвет, той съответно е обсъждан с всички министерства, включително и с Министерството на вътрешните работи. От министерството имаше бележки, с които ние сме се съобразили при изготвянето на проекта.
Освен това, бих искала да допълня, че по препоръка на Европейската комисия България до края на годината трябва да изработи и Национална стратегия за борба с контрабандата, с митническите и данъчните измами. В работната група, която е определена, участват представители на всички институции, на Министерството на вътрешните работи, ДАНС, Митници, Национална агенция за приходите, така че и на базата на разпоредбите, които ще бъдат приети със Закона за изменение и допълнение на Закона за митниците ще бъдат разписани мерките и механизмите за институционално сътрудничество и координация между отделните институции.
По отношение на това, което казахте, за единния акт, всъщност има процедура по нарушение, открита от Европейската комисия и България трябва да промени законодателството, тъй като към момента са два акта: първият акт е решение, с което се определя размерът на задълженията и ако тези задължения не се платят в срок, тогава се издава постановление за принудително събиране. Всъщност тези два отделни административни акта се обжалват по отделен административен и съдебен ред. И това, което се предлага, е издаването на един акт. Тоест, решението за установяване на публичните вземания и дори те да не бъдат платени в срок, той да може да бъде основанието за предприемане на принудително изпълнение, както е ревизионният акт, издаван от органите по приходите на НАП. Ако не се плати в срок задължението, съответно се преминава към принудително изпълнение, даже и предварително изпълнение, дори и да се обжалва самия акт. Това е да се издава един административен акт.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря. Заповядайте.
Станислава Йорданова:
Аз бих искала само да допълня, че разпоредбите по отношение на решенията на митническите органи и тяхното предварително изпълнение изцяло преповтарят разпоредби на съответните регламенти на европейското митническо законодателство. По такъв начин се доразписват някои подробности по отношение на връчване, кой точно и по какъв начин издава решенията, кой орган е компетентен. Същественото е, че те не противоречат на европейското митническо законодателство.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Давам думата на проф. Хаджиев и докато той заема мястото си, ще отбележа следното.
Още преди няколко месеца, когато бяха срещите на синдикалните организации с политическите партии, от страна на Конфедерация на труда „Подкрепа” имаше много остра реакция. Явно тогава законопроектът е бил във фаза съгласуване между министерствата и преди обсъждане в Министерския съвет по отношение на психологическия тест във връзка с интегритета – професионалната и психологическата пригодност. Отбелязвам, че по този въпрос ще има продължаващ дебат с ясно отрицателно становище от страна на тези синдикални организации, включително и с аргумента за сериозно нарушаване на права на такива служители.
Заповядайте, проф. Хаджиев.
Проф. Петьо Хаджиев:.
Уважаеми депутати, уважаеми представители на Митниците, с цел да се осъществи, да се приеме един закон, който да гарантира устойчиви процеси на прозрачност и на взаимен контрол предложението за създаване на митническа полиция е абсолютно задължително и навременно. Такава има в Съединените щати и във всички демократични страни. Но като се има предвид нашата склонност да превръщаме дадени крайности от едната крайност в другата крайност, с оглед на изграждането на троен контрол върху дейността на митниците, както и на контролиращите митнически органи, и за да се предотврати възможността всяко ново правителство да може да си играе, да сменя и да премахва предишните, Движение”Защита на гражданите и държавата” предлага за първи път чрез закон да се създаде обществено-държавна структура. Тоест, митническата полиция сама по себе си да бъде изградена като обществено-държавен орган, а паралелно към нея да се помисли как законът да даде възможност за оперативен обществен контрол на дейността на митническата полиция.
Благодаря за вниманието.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, проф. Хаджиев. Ще има много кандидати за обществени митничари, сигурен съм. Тоест, ще се получи подкрепа на масова основа.
Г-н Димитров.
Емил Димитров:
В Америка са няколко структурите, които се занимават с подобен род измами – АТЕ за тютюна и огнестрелните средства, а DЕА се занимава с наркотиците. Всички тези неща в момента са обединени в едно. В Америка има пет структури и петте са полицейски. Няма да припомням Диего Гарсия кой го арестува и кой го вкара в Америка, за да го приведе за изпълнение – DEA, т.е. подразделение на българските митнически власти. Наистина това са най-добрите експерти. Хубаво е да бъде там.
Втори „Крал Нейджънс”. Първият ни струваше 100 млн. лв. и в момента говорим за борба с корупцията. Втори „Крал Нейджънс”, макар че започваме на обществени, а после на платени, едва ли ще се случи. Няма министър, който ще се съгласи друг вместо него да взима решения, а той да носи отговорност за всичко.
Предс. Данаил Кирилов:
Заповядайте, но заключително.
Людмила Петкова:
Да добавя във връзка и с тестовете за психологическа пригодност, тъй като в закона са предложени нови правомощия за митническите органи и съответно за митническа полиция, са предложени разпоредбите за тестовете за психологическа пригодност каквито тестове се провеждат и при служителите на Министерството на вътрешните работи. Съответно начинът за провеждането на тестовете ще бъде уреден в наредба.
Предс. Данаил Кирилов:
А това уместно ли е?
Людмила Петкова:
За служителите на Министерството на вътрешните работи този е редът – с наредба за самото провеждане на тестовете.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз внимателно чух всичките ви аргументи и по отношение на момента, и по отношение на обхвата. Има известна логика. Но пак казвам, очевидно е, че ще има по-остър дебат в тази посока.
Людмила Петкова:
Ако нещо е необходимо допълнително, за по-голяма правна сигурност, бихме могли да направим някаква промяна в самата разпоредба – да се прецизира разпоредбата, за да бъде по-ясна.
Предс. Данаил Кирилов:
Тристранният съвет за сътрудничество обсъждал ли го този законопроект.
Людмила Петкова:
Няма такава необходимост. Беше за обществена консултация – два пъти го качвахме за обществена консултация, тъй като на един по-късен етап се включиха разпоредбите за конвойната дейност. Всички бележки, които са направени, ние сме ги включили.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря Ви. Мен не е необходимо да ме убеждавате, но вдигам жокер, че е добре да се комуникирате и със синдикалните организации по тези въпроси.
Други мнения? Заповядайте.
Станислава Йорданова:
Само бих искала да акцентирам, без подробности, че всъщност идеята за тези тестове и основата за тях е в така наречената „Декларация от Аруша“, както и в рамките на компетентностите за митническата професия. Така че много от нещата, които са важни за това, ги има там.
Предс. Данаил Кирилов:
Каква е тази Декларация от Аруша? Защото видях в мотивите, че я споменавате.
Людмила Петкова:
По принцип това е рамката на компетентностите на митническата професия, която е разработена на ниво Европейски съюз съвместно с представители на Световната митническа организация - Декларация на Съвета за митническо сътрудничество относно доброто управление и интегритета в митниците. В нея се поставят какви трябва да бъдат изискванията към митническите служители по отношение на лоялност, интегритет, екипност. Всъщност това е една от мерките, които ние въвеждаме в Закона за митниците в изпълнение на тези изисквания.
Емил Димитров:
Истината е, че ние всички сме държали изпити за висше образование и сме се явили пред държавна изпитна квалификационна комисия. Не може след като съм взел висше образование някой да реши, че още един път трябва да ме изпитва, защото така му е кеф. Това е истината.
Друг въпрос, обаче, е, че за тези специфични дейности, които упражняваш, трябва да имаш допълнителни умения. Не случайно, каквато и специалност да си завършил, ходиш в този учебен център, за да добиеш тези нови умения, да имаш право на печат и да можеш да упражняваш тази дейност. Никой не те кара на сила, но е необходимо да го вземеш. Всички ние сме с висше образование , но когато искаме да караме лека кола или рейс, се явяваме на допълнителен курс, без това да ни обижда. Аз имам диплома, а сега ме карате на курс! Няма нищо лошо да се ходи на курс. Но наистина, обаче, имаше малко злоупотреба с тези декларации, т.е. изкарал петица, а му написали двойка, старт в кариерата, назад в кариерата, основание да те махат. Вашият жокер беше изключително правилен. Може да се наложи това да отпадне в зала.
Предс. Данаил Кирилов:
Обучението и образованието е различно от психологическата пригодност. При това, ако аз и вие се състезаваме по психологическа пригодност кой ще е по-добър митничар. Да, нека да ми се оцени психологическата пригодност и вие да спечелите. Но когато ми се оценява субективно това качество по едни критерии, не знам. Сега няма смисъл да гадаем аргументи и контрааргументи.
Г-н Иванов, заповядайте.
Свилен Иванов:
Само с две изречения, защото вече започнахме да се притесняваме.
Всички служители на МВР, когато постъпват ходят на такъв изпит. Един от най-тежките изпити, когато постъпваш в полицията, е точно този. Какъв проблем е митничарите да ходят точно на такъв изпит. Това е нормално.
Предс. Данаил Кирилов:
Аз се доверявам на вашите аргументи, на колегите. Специалистите по наказателно право мълчат. Но при изпълнение на тези правомощия очевидно е, че ненаименуваната като митническа полиция би следвало да употребява и оръжие.
Явор Нотев:
Г-н Председател, за целите на процедурата първо четене аз ще подкрепя този законопроект. С някои неща, които се отправиха като забележки, разбира се, че трябва да се съобразим между първо и второ четене. Има какво да се направи. Но основният ми довод е чисто правен, чисто юридически, от аргумент за противното, досега имаше високи цели. Тези цели като че ли някак си не бяха докрай изпълнени. Самият премиер се засилва с един чисто финансов план и голяма част от вашите колеги са под угрозата за уволнение. Той каза, че ще уволнява наред, ако не се стигне до финансови показатели.
Но вече сериозно. След като досега не е най-добре изпълнена задачата пред митниците, нека да видим от страна на специалисти – хора, които разбират, а пък и от вашите разяснения, получавам нужния заряд да подкрепя на първо четене тези изменения. Благодаря.
Предс. Данаил Кирилов:
Благодаря, г-н Нотев. Закривам дебата. Пристъпваме към гласуване.
Моля, който подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 502-01-31, внесен от Министерски съвет на 24.04.2015 г., да гласува „за”. Десет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Законопроектът се приема на първо четене.
Благодаря ви. Успех.
Закривам заседанието.


Председател:
Данаил Кирилов